18 януари 2009

Строго секретно! Документи за дейността на Държавна сигурност (1944-1989)


Сборник от документи за дейността на ДС (1944-1989 г.)
Истината за дейността на Държавна сигурност не може да бъде научена и разбрана, ако не се изследва нейната история. Ако не се разлистят и прочетат нейните страници - добрите и лошите. Изследователите на мощната репресивна структура са облагодетелствани от това, че дейността й е документирана по възможно най-добрия начин. Архивното й наследство е необятно. Всичко за поставените цели и задачи, за резултатите от борбата срещу "империалистическите шпиони", "народните врагове" и "враговете" на партията с главно "П", е описано до най-малката подробност и с впечатляваща педантичност. Доказателство са и поместените в настоящия сборник 145 документа - оригинални източници, най-безпристрастни носители на историческата истина за всемогъщата Държавна сигурност. Техните автори са хора от системата, точно те са описали така подробно дейността си. Акцентът в сборника е поставен върху репресивната дейност на Държавна сигурност, насочена към потискане и ограничаване основните права и свободи на българските граждани. Към утвърждаване и гарантиране монопола във властта на комунистическата партия, на нейната диктатура и преди всичко интересите на управляващата върхушка. Внимание се отделя на малко известни документи за борбата на Държавна сигурност срещу т. нар. вътрешни и външни "врагове" и на печалните за българите и българското общество резултати от нея. Най-убедителни в това отношение са извадките от информационните бюлетини на Държавна сигурност и годишните отчетни доклади за "успехите" на борбата срещу всевъзможните "врагове".

Вик в съня (Материали за съпротивата на Владимир Поптомов срещу македонизацията в Пиринския край (1944-1949), С., 2005, 267 с.

Книгата съдържа материали за съпротивата на Владимир Поптомов срещу македонизацията в Пиринския край (1944-1949 г.).
Опитал съм да направя сериозно и крайно необходимо проучване за ролята на комунистическата партия и за реакцията на обикновените хора, в това число и комунистите, в ненадминато национално предателство, наречено "македонизация".

Македонският въпрос в българо-югославските отношения (1944-1952), поредица "Архивите говорят" на ГУА при МС на РБ, т. 31, С., 2004, 607 с.


В сборника са поместени 330 документа за политиката на България, Югославия и Република Македония и на техните комунистически партии по македонския въпрос през 1944-1952 г. Акцентът е поставен върху провалилите се опити за насилствено македонизиране на Пиринска Македония. Малко известни документи разкриват методите, чрез които се правят усилия за "внедряване на македонското съзнание", както и факти за съпротивата срещу македонистките мероприятия. Включени са и документи, които дават допълнителна яснота за опитите да се създаде югославска федерация в края на 1944 и началото на 1945 г., за съдбата на насила репатрираните от България в Македония през 1945 г. бежанци от Егейска Македония, за средствата и методите, чрез които Вардарска Македония се изгражда като република в югославската федерация през 1943-1948 г.

Отличен българин с името Герасим

Документален сборник за въоръжената съпротива срещу комунистическия режим в Пиринска Македония (1947-1948 г.)

Първо издание , С., 2001, второ издание, С. 2008, 236 с.

Третата национална катастрофа

Малко известни факти за съветската окупация в България (1944-1947 г.)


"Вече не е страшно, не е и трудно да се изрекат и напишат думите, зад които се крие истината за "братското съветско присъствие" в България след преврата от 09.IX.1944г. А те са две: окупация и грабеж. Страната изживява тежка трета национална катастрофа. Доказателствата за това са многобройни и се съдържат в старателно укриваните до неотдавна документи."

Множеството новоразкрити източници сочат само едно: България непрекъснато прави отстъпки, непрекъснато дава, а от Москва не престават да искат и да вземат. За разлика от други бивши сателити от Източна Европа въпросът за съветската окупация продължава да е спорен и болезнен за някои в България. За жалост намират се и историци, които правят опити да бранят армията „освободителка". За тях, а и за всички, които проявяват интерес, е предназначена книгата. Като приложение нея се оповестяват документи за българо-съветски отношения и резултатите от пребиваването на съветските окупатори в България от 9.IX.1944 до края на 1947 г. Включени са и материали, отнасящи се за 1948-1949 г., които допълват представата за последиците от окупацията: установяването на комунистическата диктатура от съветски тип, тотална съветизация на страната и др.

Повечето факти в тази книга са смайващи. Само за няколко години България загубва почти целия си национален капитал - колосални парични суми, суровини, селскостопанска продукция... Губи и огромна част от интелектуалния си капитал - физически и морално унищожен.

Но нека оставим емоциите, а да погледнем фактите. Каквито са.

Премълчани истини

Лица, събития и факти от българската история (1941-1989 г.)

През дългогодишната си изследователска работа в архивите съм се докосвал до потулвани истини, научил съм много за престъпленията на комунистическия режим в България. Убеден съм, че премълчаните истини трябва да се споделят. Че прикриването на неудобните исторически факти е неподходяща, непочтена за добросъвестния историк позиция. И се постарах да ги споделя с възможно по-голям кръг от хора. Направих го с ясното съзнание, че историкът е длъжен да стигне до възможно най-широк кръг от читатели, защото научните издания невинаги достигат до тях.
Разгърнете съдържанието на тази книга, прочетете я и ще научите неочаквано интересни неща. Струва ми се, че няма да съжалявате.

Хроника на едно национално предателство


Хроника на едно национално предателство
Опитите за насилствено деционализиране на Пиринска Македония (1944-1949)
(Трето издание)
Това изследване е опит за цялостно изясняване на въпроса за денационализаторската комунистическа политика в Пиринска Македония през 1944-1949 г. Основният стремеж в изложението е да се покажат всички известни за македониската политика на БРП(к), ЮКП и МКП факти в тяхната хронологическа последователност и цялост.

Имотите на Кобургите


Темите, които се разискват в сборника "Имотите" на Кобургите (истини, полуистини, действителност)", са:
- Симеонови ли са "царските имоти"?;
- Журналистическите разкрития и реакцията на политиците;
- Каква институция е Интендантството на цивилната листа на Н. В. Царя?;
- Финансирането на монархическата институция (приходи от годишните държавни бюджети, от извънредни кредити, от дарени на царските особи парични средства (1887-1946);
- За какво царят и царедворците харчат бюджетните и извънбюджетните средства?;
- Поглед върху строителната практика на Фердинанд;
- Кои са имотите на Фердинанд?;
- Запорът върху имотите на Фердинанд и тяхното прехвърляне на Интендантството на цивилната листа (1919-1930);
- Разложкият скандал за имотите на Фердинанд в Пирин планина (1916-1928);
- Описът на "царските имоти" от 1932 г.;
- "Имотите" на Симеон (1937 г,);
- Описите на "царските имоти" от септември 1946 г., тяхното повторно "одържавяване" и решенията за бъдещото им използване от комунистическата номенкратура.
Част от разкритията в книгата са сензационни. Тя е интересна най-вече с това, че към всяка теза в статиите са приложени документи. Мотивът ми е бил да "заведа" читателите в архивите, за да стигнат сами до историческата истина.
С поднасянето на стотици малко известни архивни документи в книгата се възпроизвежда и потвърждава изнесената в печата истина - неподправената истина за един от най-дискутираните у нас през последните няколко години не само имотен, но исторически и политически въпрос. Той се изяснява с нови неопровержими исторически свидетелства. Струва си да се прочетат.

Българо-либийските отношения 1963-2007 г.


Да се изследват българо-либийските отношения през периода на социализма и годините на прехода? На всичко това се гледа скептично, дори с насмешка. А дали е така, се разбира от настоящия сборник. Той е опит да се даде отговор на въпроса за зараждането, развитието и резултатите от българо-либийските отношения от 1963 до 2007 г.

17 януари 2009

Македонската кървава коледа


Тази книга представлява изследване, посветено на способите, чрез които през 1943-1946г. Вардарска Македония се създава и утвърждава като македонска република в югославската федерация. Написана е въз основа на източници от македонски и български архиви, на материали от тогавашната югославска, македонска и българска преса.

Комедията с досиетата


Сборникът "Поверително! Комедията с досиетата" е посветен на злополучните опити за решаване на въпроса с разсекретяване документите за дейността на бившата Държавна сигурност и досиетата на нейните сътрудници по високите етажи на политиката и властта. Казано накратко, на българската комедия с досиетата в годините на прехода към демокрация (1990-2008).Освен авторските са приложени и документални материали. В тях се разискват интересни теми: въпросът за Държавна сигурност на Кръглата маса (януари-май 1990 г.); за архивите и сътрудниците на Държавна сигурност в първите години на прехода (1990-1996); за малко известната Комисия "Луджев" и доклада й "Строго секретно! Забранено правенето на преписи!" (1991); за комисиите по досиетата "Тамбуев", "Бонев" и "Андреев".Интерес предизвикват и други теми: Комедията "Андреев" - поглед отвътре; Комедията "Гоце"; Съдържанието на "Папката Гоце" (досието на президента Георги Първанов); Държавна сигурност по следите на Симеон (досието на бившия монарх и министър-председател Симеон Сакскобургготски); Демократичният погром над Българската православна църква (1990-2007); Компромати, контракомпромати и мнения (за Йордан Соколов, Иван Костов, Петър Стоянов); Комисията "Костадинов" - закескретяване по технически причини и др.

Строго поверително! Асимилаторската кампания срещу турското национално малцинство в България (1984-1989)


Документите, поместени в сборника, отразяват независима и обек­тивна поредица от факти за възникването и развитието на асимилаторс­ката кампания срещу турското национално малцинство в България през 1984-1989 г. Те показват човешка драма - резултат от грубата намеса в много съкровени и лични територии: избор на име, свободно говорене на роден език, изповядване на религия и практикуване на религиозни обреди.
Документите говорят за фалшификации и манипулации, развенчават митове и лъжи. На първо място лъжата, че за насилствената асимилация на турците в България "липсват" документи. Че инициативата за започването й е "отдолу" и че всичко става "доброволно". Става ясно кои са идеолозите, изпълнителите и виновниците за насилственото й провеждане.
Не един са документалните източници, от които ясно личи, че главен вдъхновител, организатор и координатор на на т. нар. от комунистическата пропаганда "възродителен процес" е Тодор Живков, а изпълнители са членовете на Политбюро, Секретариата на ЦК на БКП и комунистическата номенклатура по места със съдействието на цялата държавна машина, армията, милицията, Държавна сигурност.
От документите става ясно защо асимилаторската кампания се проваля и защо не може с нищо да се оправдава. Разкрива се ролята на комунистическото ръководство и подчинената й номенклатура за идеологическото й обосноваване, за механизмите, чрез които се вземат политическите решения. Изяснява се налагането й по насилствен начин. Разказва се за съпротивата, невинните жертви и провала на една безразсъдна и престъпна кампания.
Поредица от документи свидетелстват и за настъпилата криза в българо-турските отношения, за поведението на българската и на турската дипломация.