Борба без оръжие! Турско националноосвободително движение в България (1985-1986). Документи, С., 436 с.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Освен споменатите в настоящия подробен историографски преглед има и немалко други твърдения, чрез които са лансирани неистини и полуистини, съмнителни и необосновани внушения за Доган и неговото движение. Смятаме, че не си заслужава да се изреждат всички. В това число и по адрес на политическото му битие през 20-те години на прехода: от Иван-Костовото, че е „проклятие за България” или тези, че е милионер в „зелено”, „най-богатият”, „крадец”, „най-големият фалшификатор, манипулатор” на изборни резултати, „купувач” на изборни гласове, „българомразец”, „турцизатор” на помаците, „вносител” на „радикален ислям”, „агент” на турската разузнавателна централа МИТ и т. н. Последните са извън кръга на нашето изследване, защото то в никакъв случай не може да се смесва с политическите нрави от годините на прехода. Поради тази причина няма да бъдат коментирани или опровергавани. Самият Доган ги отминава с безразличие и вместо отговор казва, че има кой да го съди. Намира начин да покаже, че в работния му кабинет стои единствено портретът на Апостола на българската свобода Васил Левски. Твърди, че не мрази българите, обича България, милее за нея, няма намерения да я „разделя” или напуска и иска да живее в нея, защото е част от нея.
Дали и тези му твърдения са истини, или неистини, може само да се гадае. Дали са достоверни и митовете около политическото му битие през годините на прехода – също. Сигурно е, че в недалечното бъдеще историците ще се произнесат и за тях. И нищо чудно да потвърдят като истински твърденията за отношението му към България и българския народ. Ще посочат и причините, заради които е сатанизиран до невероятни размери. И по всяка вероятност ще се окаже, че една от тях е завистта, друга – омразата към другия, към различния. Защото в България след освобождението от османско робство и до днес от някои слоеве все още трудно се приема другият, различният – най-вече, ако е турчин.
Изкривяването, изопачаването и в крайна сметка подмяната на историческата истина никак не е здравословно. То е безотговорно, а в конкретния случай неморално, вредно и с непредсказуеми последици, ако се остави да властва и ни накара да живеем с фалшиви представи за своята история. Особено когато с лансираните неистини се преследват краткосрочни политически и съмнителни лични цели, когато се сее омраза.
Всяко неистинско или повратно тълкуване на събития и факти от най-новата ни история е пагубно, защото не допринася от извора на миналото да се черпи положителен опит, да се вземат поуки, да се избягват грешки. Най-голяма в това отношение е отговорността на историците. Те са тези, които могат, трябва и са длъжни да пишат историята такава, каквато в действителност е била.
В архивите видях истината за деянията на една достойна съвременна личност. За дейността на основаното от Доган антикомунистическо движение. Пред мен възкръсна историята на най-голямата и мирна съпротивителна организация срещу насилията на комунистическата диктатура в България от последните й години. Недоумявах как е възможно в общественото съзнание да битуват толкова много нечистоплътни и невероятни фалшификации и манипулации по адрес на създателя и ръководителя на съпротивителното движение на турците. Срещу най-изявеният противник на бруталната асимилация, един от най-видните и заслужили български дисиденти антикомунисти. Как е възможно да се съчиняват още по-недостойни писаници и твърдения за създаването и дейността на едно самородно, мирно, мащабно и с немалък принос в борбата срещу т. нар. „възродителен процес” и комунистическата диктатура в България антикомунистическо движение.
Установих, че почти всички внушения, изказани по адрес на Доган и основаното от него съпротивително движение, си приличат в някалко направления. Обединява ги омразата, желанието да се постигне бърза, макар и краткосрочна изгода. Без мисъл за отговорност, без страх, че тиражирането на неистини рано или късно ще се върне при тях и ще ги разобличи. Всички предлагат своите съчинения с пояснението, че пишат и говорят от симпатия към обикновените турци. От искрено желание да им отворят очите. По този механизъм в оборот са пуснати невероятни по своята неистинност внушения, манипулации и фалшификации, в резултат на които Ахмед Доган е подложен на всеобща омраза в обществото. Съдете сами: Доган е „най-големият”, „изпечен”, „мръсен” и „долнопробен” доносник на бившата ДС през годините на диктатурата, виновен за злощастната участ на „десетки” невинни жертви на зловещата ДС от средите на турците; бил е толкова „тъп и глупав”, „небразован” и като отплата за „вярната служба” от ДС му уреждат образованието, дипломите, обезпечават му фалшива научна кариера, пишат му докторската дисертация, научните статии и съобщения; освен „изпечен и долнопробен доносник” на българската ДС е бил още и агент на американското ЦРУ, съветкото КГБ и турската МИТ; той е „съучастник”, „архитект” на асимилацията на турците, на комунистическия „възродителен процес”, негов „последователен” и „заклет” проводник, „пламенен” радетел за последователното му провеждане и успешен завършек; Доган не е основател на Турското националноосвободително движение, а в по-късен етап се е „настанил” и „наложил”, „е внедрен” с помощта на ДС, за да се „държи под наблюдение и контролира” съпротивата на турците; истинските основатели на движението са други, Доган ги е „изритал” предвидливо „в Турция”, за да заеме тяхното място в първите дни на демокрацията и да „управлява” неориентираните, „малограмотни” и „лесни” за манипулиране турци в България, с единствената умисъл да черпи от това „несметни” облаги; Доган е „българомразец”, „мрази” българите и България. Той е „предател”, борил се е и се бори за „турска автономия” в България и за постигането на тази цел е бил и продължава да е в тясно сътрудничество и „конспиративна връзка” с турските управляващи кръгове и турската разузнавателна служба МИТ; освен „българомразец”, е и „отявлен терорист”, „терористично” е и създаденото от него Турско националноосвободително движение; той и движението са организаторите и главните виновници за извършените през 1984-1985 г. терористични актове, по време на които загиват десетки невинни българи; „заклети терористи” са едва ли не всичките му последователи; Доган е „турцизатор” на помаците, негова основна цел е да внася ислямски фундаментализъм; ръководеното от него Движение за права и свободи е петата колона на съседната турска република, проводник на турските експанзионистични и какви ли не намерения спрямо българите и България.
След изчитането на хилядите документални страници и оповестени интерпретации, след тяхното щателно сравняване не бяха открити компрометиращи факти. Достигнах до противоположни на популярните изводи. Смятам, че миналото на Ахмед Доган и дейността на създаденото от него движение не са такива, за каквито ни се представят. Коренно противоположно е мнението ми за агентурното минало на Доган – секретния сътрудник на ДС с три псевдонима: „Ангелов”, „Сергей” и „Сава”.
Вярно е, че Доган е бил агент на бившата ДС, но в никакъв случай „изпечен”, „долнопробен” политически доносник. Вярно е, че е написал не едно агентурно сведение, но от тях никой не е пострадал. Надделяват стойностни и написани на високо ниво анализи и прогнози. Касае се за стойностен сътрудник, истинско попадение на репресивната машина, която го обучава, но никога не успява да го използва за целите, за които го готви. Агентът при всички случаи мисли изпреварващо, подсказва правилните пътища и изходи от безпътицата, в която управляващите комунисти изпадат с провежданата безразсъдна политика по националния въпрос и най-вече спрямо турците в България. Никой по онова време не се е осмелявал да използва думата асимилация, да говори, че се извършва брутална, насилствена асимилация. Да предупреждава, че е обречена на провал. И да се опълчи срещу нея с риск за живота си. Да загуби свободата си. Всичко, което с много труд е постигнал.
Сътрудникът на ДС има и своите заблуди. За кратко време наивно допуска, че социалистическата държава, комунистическата идеология, партията на българските комунисти са тези, които могат и искат да направят нещо за добруването на турците. Да премахнат дискриминацията и да им предоставят полагащите се народностни и религиозни права. Искал е да помогне, да работи за единението на българската нация така, както го разбира и допуска: само в социален, политически, нравствен, културен, идеологически аспект, но в никакъв случай в етническо и народностно отношение. И когато разбира, осъзнава фалша на комунистическата пропаганда, нейната ретроградност и вижда с очите си, че всичко, което се прави, не е в името на единението, така както се прави в цивилизованите държави, а за разединението, насилственото асимилиране по комунистически, тогава минава от другата страна на барикадата. Пръвръща се в непоколебим, непоправим противник на режима. Рядко в българската история сме свидетели на подобен обрат. И е неморално секретният сътрудник да бъде съден заради предишните си заблуди. Морално ли е да сме съдници на другия, без едновременно с това да си задаваме въпроса какво сме правили по същото време ние самите, за да сме съдници.
Внимателното прочитане на огромните по обем материали от агентурното, следственото и затворническото досие на Доган, безпристрастният поглед над тях не може да не наведе и до други истини за така дискутираното му битие на агент и дисидент. На първо място, невярно е твърдението, че винаги и безусловно е бил „безпределно предан” на ДС, че я смята за своето „единствено семейство”. Вярно е другото, което след „предателството” на Доган и неговите водещи офицери разбират, но не смеят да признаят. ДС никога не е било „истинското и единствено семейство” на Доган, а средство. Истинското му семейство е неговата народностна група, на която никога не е изменил, както сам казва, „каквито и грехове да е вършил”. „Семейството” на ДС е съзнателно избраното от него и използвано за постигане на ясно и точно формулирани цели в живота. Оживява образът на човек с ясна представа за мисията, която трябва да следва неотклонно, с решителност и самостоятелност. Самият Доган разкрива в своята автобиография, че още в ранна детска възраст е решил да вземе съдбата и бъдещето си в собствените си ръце. Не е желаел съдбата на десетките хиляди млади турчета, на които е отредено да бъдат черноработници на полето и строителните площадки. Иска да се образова, да израсне дотолкова, че да стане и професионален революционер, за да е полезен на средата, от която произхожда. И го постига. Набелязва целите и следва избрания от него път на развитие. Прави го самостоятелно, мисли и се развива независимо, постига всичките си цели и начинания с много труд и постоянство. ДС и секретното сътрудничество са само средствата, без които в онези времена не е възможно за който и да е етнически турчин да постигне нещо: престижно образование и работа, висок социален и професионален статус. Да избегне дискриминацията. Другият път за постигането им е постъпването в компартията и издигането в партийната иерархия до позволените за етническите турци нива. Да стане предател на народностната общност.
Факт е, че Доган съзнателно избира първото – сътрудничеството в ДС. С лекота, невероятно бързо и успешно печели доверието на водещите си офицери. Характеристиките за „находката” следват една след друга и са бляскави. Чрез водещите офицери висшстоящите началници са убедени, че ДС е открила най-перспективния, многообещаващ и с възможно най-благоприятни качества и характеристики бъдещ контраразузнавач, не само по т. нар. протурска линия, но и за извеждането му като нелегал зад граница. Убеден антитерорист. В Първо главно са дотолкова захласнати от невероятното си попадение, че впрягат всички възможни сили и средства да го обучат и подготвят изцяло по всички правила на конспирацията. Убедени са, че той ще е бъдещият топ разузнавач на българското контраразузнаване. За него знаят почти всички най-видни генерали от всемогъщата ДС, заместник-министри и министри в МВР. Чува се и на по-високо ниво. Проверяват го многократно и пишат поредните бляскави характеристики за деловите му качества, за „безпределната” му „преданост” към „семейството” на ДС. И чертаят все нови и нови планове за бъдещата му реализация. И потриват ръце за успехите, които комунистическото разузнаване ще постигне чрез него в борбата срещу всевъзможните вътрешни и външни врагове.
Наистина се влагат всевъзможни средства, полагат се неимоверни усилия за обучението и образованието на бъдещия контраразузнавач. И не може да се отрече, че той се оказва не само добър, а отличен ученик. Попива всичко, усвоява до съвършенство правилата на конспирацията, сътворява блестящи по своето съдържание и съобазени с изискванията на агентурната дейност информации и анализи. Повечето от тях си измисля, защото отлично знае как и колко може да впечатли водещите офицери и да ги накара да повярват в „безпределната” му „преданост” към „семейството” на ДС, пълната му „зависимост” от него. И не разбират, че агентът води двойствен живот, че играе рискована, голяма двойна игра, в която още от самото начало е победител. Нещо повече, от ръководен става водещ. Знае отлично какво се иска от него, затова бързо и винаги навреме поема инициативата. Негови са предложенията за всевъзможните варианти на бъдещата му реализация зад граница като нелегал. Водещите офицери до такава степен са впечатлени и въодушевени от детайлната им разработка, че с охота ги възприемат, преписват ги дословно и ги представят като свои пред висшестоящите си началници. Считат го за „гениален”, гордеят се със своята „рожба” и наистина потриват ръце от очакваните богати плодове.
Както с лекота ги е оплел и води буквално за носа, по същия начин и с още по-голяма лекота успява в точно подбран и подходящ момент да ги убеждава, че всеки от начертаните планове за бъдещата задгранична реализация по ред причини е нереализуем, обречен на провал. Изписват се купища предложения и всевъзможни планове за реализация къде ли не – в САЩ, Англия, Франция, ГФР, ГДР и Турция. В България сред „вражеския турски контингент”. Всички пропадат и се оказва, че агентурното сътрудничество на Ахмед Доган е изцяло, сто процента безплодно. Само за Държавна сигурност, разбира се, но не и за самия Доган. Оказва се, че годините на неговото сътрудничество за него въобще не са загубено време. Както бе посочено, ДС е само средството, чрез което съвсем целенасочено постига една от основните си цели – да се образова. И го прави блестящо. Изявява се като даровит и отличен студент. Впечатлява състудентите и преподавателите си с трудолюбието, ученолюбието, постоянството, коректността и други положителни качества, които притежава. Демонстрира умение да създава контакти и приятелства. Опознава изцяло и е в активни връзки с почти всички изявени и неизявени представители на турската интелигенция в София и страната. Знае кои от тях също са агенти на ДС, някои от тях предлага и прави такива. Тринадесет от тях ръководи и използва за целите на Турското националноосвободително движение. От ДС никога няма да разберат, че всички те помежду си знаят, че са агенти, или както се казва на агентурен език, са се разконспирирали помежду си. Не разбират, че любимият им агент ръководи и тях, въвежда ги в съпротивителната организация, пишейки в същото време поредните агентурни сведения за тях, за които „жертвите” винаги знаят. В този смисъл определено твърдя, че няма друг случай в историята на ДС, в който всемогъщата репресивна машина да бъде използвана по възможно най-елегантния, перфектен начин и в същото време буквално под носа й да бъде създадено мощно нелегално съпротивително движение, за което от ДС научават последни.
Ударът е зашеметяващ. „Болката”, разочарованието от предателството на всеобщия за ръководния елит на ДС любимец са големи. Последвалите трусове в най-високите й етажи изглеждат неизбежни, но засягат дребните началници, които са наказани за най-големия агентурен провал на ДС. За големите остават страхът и паниката да не се разбере от най-високо място, че наистина под носа им един „най-обикновен турчин” ги е използвал, изиграл и буквално под носа им създал най-голямото антикомунистическо движение в страната с участието на стотици обикновени труженици от т. нар. лица „с възстановени имена”. И правят всичко възможно да прикрият главоломния провал. Опитват се да вразумят своя агент, да го убедят, че е допуснал голяма грешка, която може да поправи, ако склони да им сътрудничи за разбиването и овладяването ва движението. Да го превербуват отново и да влияят чрез него над „лицата с възстановени имена”, да го използват за целите на „възраждането”.
Бившият агент е непреклонен и с нищо не показва, че съжалява за стореното. Съжалява само за преждевременния провал, но въпреки всичко е доволен, че посланията на движението вече са стигнали там, закъдето са предназначени и няма как да не свършат работа.
Слухтящи агенти на ДС се добират до разпространени пропагандни материали на движението. Има и предателство, в резултат на което в ДС научават последни за това, че е създадено мощно съпротивително движение. Незпълнението на предписанията на ръководитяля на движението за строго спазване на установените конспиративни правила, а в конкретния случай самонадеяното подговяне и разпространение на нови пропагандни материали освен уточнените са сред основните причини за провала. Започват арести, мрежата на движението се разплита в кратък срок. Цялата машина на Държавна сигурност е впрегната за нанасяне на съкрушителен удар срещу съзаклятниците. В ДС се привличат най-добрите следователи. Освен секретни задържания, прилагат и други суперсекретни ходове и комбинации. Готови са на всичко, включително и на прилагането на мъчения за изтръгване на показания.
Изненадата е пълна, когато се установява, че това не се налага, защото арестуваните не крият нищо за създаването и дейността на движението. Отлично знаят, че това е безмислено и ненужно, защото всемогъщата ДС е в състояние да научи всичко. За да избегнат мъчения, спазват инструкцията на своя ръководител Доган да не крият нищо за действителната дейност, намерения и цели на движението. Не предателстват и не прехвърлят „вина” върху никого от съратниците си, а говорят най-вече за своя принос, за своята дейност. Ръководството на движението и арестуваните членове наивно си мислят, че процесът срещу тях ще е публичен и това ще им предостави нова възможност да популяризират идеите си. Единствената им грижа заради грозящата ги смъртна опасност е да отбиват обвиненията, че дейността на движението е насочена срещу БКП, социалистическия строй, държавата, българския народ. Грижата им е да доказват, че движението е породено заради насилствената асимилация, че не е терористично, а мирно и цели единствено извоюване на права и свободи.
За ДС не остава нищо друго, освен чрез изпитаните методи и правила на комунистическото следствие да разплетат мрежата на движението и да го ликвидират в зародиш. Да намалят до минимум „вредните” последици от посятите семена чрез разпространените пропагандни послания сред все още ненапълно „възродените” лица „с доброволно възстановени имена”. И се втурват да издирват, събират, изземват програмната декларация и другите разпространени във всички окръзи с компактно турско население материали. Мислят си, че успяват, но никога няма да научат, че години до края на насилствената асимилация значителна част от тях ще се предават от ръка на ръка и ще свършат добра работа. Казано точно, ще са упование за стотиците хиляди етнически турци и отлично методическо ръководство за поведението им в трудните дни, месеци и години на насилствената асимилация. От тях ще разберат, че не трябва да се страхуват, трябва да са единни, да имат надежди. Да вярват, че има кой да ги защити и че много скоро насилието ще бъде спряно, асимилацията прекратена и ще им бъдат върнати и имената, и полагащите им се права и свободи.
Със стремежа да се омаловажи, да се прикрие големият провал за ДС, която е проспала създаването на движението, може да се обясни и обстоятелството, че следственото дело умишлено се протака, разделя се на три и вместо в София, съдебните процеси се гледат срещу „групи” във Варна, Толбухин и Шумен. При пълна секретност. Мерките за сигурност и опазване на тайната са толкова силни, че за арестите, следствието и проведените съдебни процеси не се научава нито в страната, нито извън нея. Не излиза каквато и да е информация. Въпросът за десетките арестувани ръководители и членове на движението е въпрос на живот или смърт, страхът сред близките толкова голям, че и те не смеят никъде и пред никого дори и дума да обелят. Държат арестуваните в килии за смъртни. Отношението към всички е нечовешко. Само Доган и неговите съратници си знаят какво са преживели през десетте месеца, прекарани в следствените килии, оковани във вериги, докато изчакват присъди.
Поведението им по време на следствието и съдебните процеси е достойно. Както всички политически процеси от времето на комунизма и този е монтиран. Присъдите са определени предварително, извън съда. По чудо не са смъртни и това може да се обясни с обстоятелството, че от най-високо място са се страхували това да не стане причина турците да се „разбунят”. Страхували са се да не би за организацията да се разбере и извън страната. Съдът произнася своите „сурови и справедливи” присъди. „Престъпленията”, заради които ги осъждат, са страховити. Единствените смекчаващи „вината” обстоятелства са приложените към делото характеристики на „престъпниците”. От тях е видно, че „справедливите” присъди са произнесени над живели и трудили се почтено за държавата, за себе си и семействата си най-обикновени, преобладаващата част с добро образование и висок морал труженици на социалистическа България. Единствената им „вина” се състои в това, че са посмели да се опълчат срещу насилието. Срещу наглата и брутална намеса в техни съкровени и най-лични територии, срещу отнетата им свобода...
Най-сурови са присъдите за създателите на движението. Следват трудни за осъдените години в килиите на няколко затвора, където също се държат достойно и устояват на трудностите и лишенията. И най-важното - не падат духом. Колкото и да е невероятно, независимо от наложената почти пълна изолация, всички, а най-вече лидерът на движението продължават борбата. Той е непреклонен, усилията да го прекършат и превъзпитат, пропадат. Нищо не може да го накара да измени на поетия път и докрай си остава непоправим противник на насилствената асимилация. Тук е мястото да се посочи, че са чиста измислица твърденията, че в затвора Доган продължава да сътрудничи на ДС. Че там „обичал” на „баницата мекото”, че излежавал присъдата си при „специални условия” и „сътрудничел” на затворническата управа. Още по-недостоверни са внушенията, че и след излизането си от затвора продължава да е сътрудник на ДС, която го „направлява” при изпълнение на „задачата” да създаде ДПС. Видно от приложени в сборника документи, както в затвора, така и на свобода ДС продължава постоянно да го следи и единственото, което може да стори, е да регистрира изявите му на противник на режима. На непреклонен борец срещу насилствената асимилация и вече всепризнат лидер на турците в България. Горните внушения, както и това, че Доган е в „постоянна конспиративна връзка” с турското разузнаване, с турските управляващи среди, произлизат от бившите му „приятели” в ДС. И са чиста измислица, плод на неистовото им желание да му отмъстят за „предателството”.
ДС се заблуждава, че движението е унищожено. То продължава да живее, Доган е този, който макар и от затвора продължава да го ръководи. Като резултат от частичната амнистия по повод новата 1989 г. от затворите са пуснати десетки негови съратници. С тях от затвора излизат и неговите указания как и с какви средства и методи да се продължава борбата. Не друг, а Доган и неговото движение в нелегалност са организаторите на протестните акции на турците в България и на известните майски протести от 1989 г. Като добър конспиратор Доган избира най-подходящия способ за продължаване на борбата. За да не бъдат разкрити участниците в нелегалното движение и нанесен нов удар върху него, нарежда на съратниците си на свобода да се включват масово в дейността на зародилите се през 1988-1989 г. неформални дружества и организации. И самият той не стои със скръстени ръце. Организира гладна стачка на политическите затворници в знак на протест срещу продължаващата асимилация, пише протести до Тодор Живков и други инстанции, иска освобождаването и пълна амнистия на политическите затворници. И когато в България ръководствата и членовете на някои от неформалните организации се двоумят дали да напишат и изпратят своите протести, не друг, а пак Доган е този, който успява от затвора да изпрати своя протест до провеждащата се в Париж световна конференция за човешките измерения. Призовава управляващите в България да спрат насилията, убийствата, иска намесата на международната общност за спиране на асимилацията.
За горните си деяния отново ще е следствен. За втори път ще го приведат в Главно следствено управление като главно заподозряно лице за организирането на майските протести. Но няма да посмеят да го обвинят и съдят за втори път, а само ще го накарат да подпише предупредителен протокол. Да обещае, че повече няма да буни турците от затвора. Подписва, но преди това изисква в протокола да се отбележи изрично, че ще продължава да е противник на властта дотогава, докато не бъде спряна насилствената асимилация.
Такива според мен са основните моменти от живота и делата на Ахмед Доган. Такава е неговата истинска биография до излизането му от затвора в края на 1989 г. Такива са истинските факти от историята на създаденото и ръководено от него движение. Възпроизвеждането им се базира на документални свидетелства. Основавайки се на тях и с претенцията на добросъвестен изследовател, няма как да не заключа, че всички минали и всякакви бъдещи спекулации за миналото на Доган и на основаното от него движение са безпочвени.