23 февруари 2017

Съпротивата срещу комунистическия режим в Пиринска Македония


Съпротивата срещу комунистическия режим в Пиринска Македония (1944-1948 г.)

Един от­чет за "ус­пе­хи­те" на "на­ро­д­на­та" ми­ли­ция в Горноджумайска област за пе­ри­о­да от 9.IХ.1944 г. до 9.IХ.1948 г. го­во­ри кра­с­но­ре­чи­во за ма­ща­би­те на съ­п­ро­ти­ва­та сре­щу ко­му­ни­с­ти­че­с­кия ре­жим в то­зи край.3
Из­б­ро­я­ва­не­то на ус­пе­хи­те за­по­ч­ва с хвал­би за оси­гу­ре­на­та от ми­ли­ци­я­та по­д­го­то­в­ка и ус­пе­ш­но про­ве­ж­да­не на т. нар. "на­ро­ден съд". "За­т­во­ри­те бя­ха пъл­ни с на­ро­д­ни вра­го­ве", ко­и­то ус­пе­ш­но и в срок бя­ха по­д­го­т­ве­ни за на­ро­ден съд"  - се че­те в до­к­ла­да.
"През 1945 г. за­по­ч­на­ха да въз­ни­к­ват мал­ки не­ле­гал­ни фа­ши­с­т­ки гру­пи­ч­ки, с ко­и­то ДС ус­пе­ш­но се спра­ви" - се чете по-нататък в доклада. Съ­з­да­до­ха се, и то офор­ме­ни ве­че, ми­хай­ло­ви­с­т­ки гру­пи­ч­ки най-ве­че в Све­тивра­ч­ка око­лия." То­ва би­ло свър­за­но с об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че Ни­ко­ла Пе­т­ков е из­ля­зъл в опо­зи­ция. И въ­п­ре­ки вси­ч­ко ор­га­ни­те на ДС ус­пя­ва­ли да раз­к­ри­ят те­зи "фа­ши­с­т­ки ор­га­ни­за­ции и те­х­ни­те ор­га­ни­за­то­ри", да ги из­п­ра­вят пред съ­да.
Освен опозицията и нейният водач Никола Петков, виновно за появата на "групичките" според съчинителите на доклада било и чуждото разузнаване, което "много активно" подпомагало те­зи "ми­хай­ло­ви­с­т­ки бан­ди". "Но на­ши­те ор­га­ни на ДС ус­пя­ха ус­пе­ш­но да ги уда­рят и уни­що­жат. Чу­ж­до­то ра­зу­з­на­ва­не - ан­г­ло-аме­ри­кан­с­ки­те им­пе­ри­а­ли­с­ти­че­с­ки ше­фо­ве, не спря­ха и ка­то ре­зул­тат от тя­х­на­та по­мощ бе­ше об­ра­зу­ва­на в Пе­т­рич ед­на не­ле­гал­на шпи­он­с­ка ор­га­ни­за­ция, ръ­ко­во­де­на от до­л­но­п­ро­бен сел­с­ки ба­ба­и­тин и кри­ми­на­лист Ди­ми­тър Ха­джитрай­ков, но на­ши­те ор­га­ни от ДС ус­пе­ш­но раз­к­ри­ха и за­ло­ви­ха ор­га­ни­за­то­ра Ха­джитрай­ков" - завършва поредната милиционерска хвалба, без да се дадат конкретни доказателства.
По-на­­та­тък от­че­тът из­б­ро­я­ва сле­д­ва­щи­те, ре­дя­щи се един след друг "ус­пе­хи" на ДС от 1945 до 1948 г.: за­ло­ве­на "ед­на ди­вер­си­он­на гру­па", има­ща за за­да­ча "да взи­мат све­де­ния от на­ша стра­на и ги из­п­ра­щат в Гър­ция"; ли­к­ви­ди­ра­не­то през 1947 г. на не­ле­гал­на­та група на полковник Го­ло­га­нов в О­г­ра­ж­ден и на Иван Да­ф­ков в Пирин; ли­к­ви­ди­ра­не­то на "шпи­он­с­ка­та гру­па" на Ка­ра Му­с­та­фа през 1948 г.; за­ла­вя­не­то на "опа­с­ния гла­во­рез и жан­дар­ме­рист Пен­кин", на гру­па "гръцки шпи­о­ни, го­т­ве­щи се да ми­нат в не­ле­гал­ност и те­ро­ри­зи­рат на­се­ле­ни­е­то".
За "най-кру­пен акт" от дей­но­ст­та на ДС през 1948 г. се со­чи уни­що­жа­ва­не­то на "бандитите" Ив. Руй­чев и Ге­ра­сим То­до­ров от с. Пло­с­ки и с. Вла­хи. "За по­с­ле­ден път вси­ч­ки ми­хай­ло­ви­с­ти се бя­ха на­со­чи­ли то­ч­но там" и то­ва се дъл­жа­ло на фа­к­та, че на­се­лен­и­е­то на две­те се­ла не би­ло про­с­ве­те­но. Ви­но­в­ни за то­ва би­ли ОК на БРП(к) и ОФ. Ли­к­ви­ди­ра­на би­ла "бан­да" от 30-40 чо­ве­ка.
За­дъл­жи­тел­но е да се по­д­чер­тае, че де­се­ти­ле­тия на­ред, вклю­чи­тел­но и до днес, по­зо­ва­вай­ки се на от­че­ти­те на ДС и съ­де­б­ни­те ма­те­ри­а­ли, про­ко­му­ни­с­ти­че­с­ка­та пре­са и про­па­ган­да дам­го­с­ват най-бе­зо­ч­ли­во че­та­та, че­т­ни­ци­те и вой­во­да­та Ге­ра­сим То­до­ров ка­то "бан­да и бан­ди­ти". Са­мо по­ня­ко­га и без да ис­кат, име­ни­ти ли­к­ви­да­то­ри на то­ва дви­же­ние ще по­в­ди­гат за­ве­са­та за ис­тин­с­кия раз­мах и по­с­ти­же­ния на "бан­ди­т­с­ко­то" дви­же­ние. Та­ко­ва на­при­мер е ед­но къ­с­но при­з­на­ние на ръ­ко­во­ди­лия опе­ра­ци­я­та по ли­к­ви­ди­ра­не­то на че­та­та К. Кю­лю­мов, в ко­е­то со­чи: "През 1947-1948 г. бан­да­та на Ге­ра­сим То­до­ров дър­же­ше те­ри­то­ри­я­та на би­в­ша Сан­дан­с­ка (Све­ти­в­ра­ч­ка) око­лия, го­ля­ма част от се­ла­та в то­зи край, пре­х­вър­ля­ше част от Раз­ло­ж­ко, до­ри сти­га­ше до Го­це­дел­че­в­с­ко - от­та­тък през Пи­рин и част от би­в­ша­та Гор­но­джу­май­с­ка око­лия. То­ва бе­ше не са­мо най-го­ля­ма­та бан­да в Бъл­га­рия, но и най-опа­с­на­та по­ра­ди то­ва, че тя кон­т­ро­ли­ра­ше те­ри­то­рия, в ко­я­то по­ч­ти бе­ше ли­к­ви­ди­ра­на на­ро­д­на­та власт".4
Ос­та­вя­ме чи­та­те­ли­те са­ми да сти­г­нат до из­во­да да­ли на­и­с­ти­на ста­ва въ­п­рос за "бан­да" и "бан­ди­ти", при по­ло­же­ние че са факт не­о­с­по­ри­ми сви­де­тел­с­т­ва, со­че­щи, че за раз­ли­ка от "на­ро­д­ни­те" пар­ти­за­ни "бан­ди­ти­те" ня­мат ни­то ед­на ре­ги­с­т­ри­ра­на ак­ция сре­щу ман­д­ри, ча­с­т­но иму­ще­с­т­во и имо­ти, кра­ж­би или ма­ро­дер­с­т­ва; че "бан­ди­ти­те" ви­на­ги за­п­ла­щат със со­б­с­т­ве­ни сре­д­с­т­ва при­до­би­ти­те без на­си­лие сто­ки (хляб, бра­ш­но, ци­га­ри, цър­ву­ли и др.), ви­на­ги да­ват раз­пи­с­ки за вси­ч­ко, че на­се­ле­ни­е­то от мно­го се­ла до­б­ро­вол­но ги по­д­по­ма­га и им сим­па­ти­зи­ра. По­д­по­ма­гат ги и го­лям брой чле­но­ве на уп­ра­в­ля­ва­ща­та по то­ва вре­ме ко­му­ни­с­ти­че­с­ка пар­тия.
Ис­ти­на­та изи­с­к­ва да не се по­д­ми­на­ва фа­к­тът, че по вре­ме на дей­но­ст­та на че­та­та и ли­ч­но от вой­во­да­та се из­вър­ш­ват и на­си­лия, вклю­чи­тел­но и убий­с­т­во. Про­па­ган­да­та из­ве­ж­да на пре­ден план те­ма­та за "по­бой­ни­ци­те", но скри­ва фа­к­ти за не­с­пир­ния те­рор, на ко­и­то са по­д­ло­же­ни се­мей­с­т­ва­та, бли­з­ки­те и по­ма­га­чи­те на че­т­ни­ци­те и най-ве­че на вой­во­да­та. По­бо­и­те, над ко­и­то про­па­ган­да­та та­ка сил­но ак­цен­ти­ра, за да очер­ни че­та­та и не­й­ния вой­во­да, са най-ве­че в от­го­вор на из­де­ва­тел­с­т­ва­та от стра­на на ви­д­ни пре­д­с­та­ви­те­ли на ме­с­т­на­та "на­ро­д­на" власт сре­щу ята­ци и бли­з­ки на че­т­ни­ци­те. Те ид­ват ед­ва след не­кол­ко­к­ра­т­ни, вклю­чи­тел­но и пи­с­ме­ни пре­ду­п­ре­ж­де­ния да ги пре­к­ра­тят. Сил­но пре­у­ве­ли­че­ни оба­че са твър­де­ни­я­та на ко­му­ни­с­ти­че­с­ко­то сле­д­с­т­вие за раз­ме­ра на "по­бо­и­те", за­що­то ми­ну­ти след раз­дя­ла­та с че­та­та "пре­би­ти­те до смърт" (при то­ва еди­ни­ци) ко­му­ни­с­ти­че­с­ки аген­ти и ак­ти­ви­с­ти бър­зат да пи­шат по­ре­д­ни­те си до­но­си до "на­ро­д­на­та" ми­ли­ция и ДС.
Във връ­з­ка с  твър­де­ни­я­та за "бан­ди­т­с­ки­те" про­я­ви на че­та­та е ну­ж­но да се ка­же и ис­ти­на­та за ста­ра­тел­но пре­мъл­ча­ва­ни­те от би­в­ша­та ДС фа­к­ти от­но­с­но из­вър­ше­но­то от вой­во­да­та убий­с­т­во. Фа­к­ти­те со­чат, че с по­мо­щ­та на из­ве­с­т­ния в то­га­ва­ш­но­то се­ло Га­ра Пи­рин ко­му­ни­с­ти­че­с­ки кмет Гал­чо Ва­си­лев ДС вне­д­ря­ва в че­та­та свой агент, с ос­но­в­на­та за­да­ча да убие вой­во­да­та. По­ве­де­ни­е­то му оба­че е твър­де съм­ни­тел­но, за­то­ва ръ­ко­во­д­с­т­во­то на че­та­та ре­ша­ва да го по­с­та­ви на из­пи­та­ние. Из­п­ра­ща го да из­пъл­ни уж про­из­не­се­на смър­т­на при­съ­да над спо­ме­на­тия кмет.
Връ­щай­ки се, лъ­же­че­т­ни­кът до­к­ла­д­ва, че не е ус­пя­ал да из­пъл­ни за­да­ча­та, за­що­то пи­с­то­ле­тът за­ся­къл, а бом­ба­та не из­бу­х­на­ла. Ус­по­ко­я­ват го, че ще има вто­ра въз­мо­ж­ност да сто­ри то­ва и го по­с­та­вят да па­зи спя­щи­те в зим­ни­те пре­с­пи че­т­ни­ци. Аген­тът не зна­ел, че са го въ­о­ръ­жи­ли с обе­з­в­ре­де­ни бом­ба, пу­ш­ка и па­т­ро­ни. По­па­да в ка­па­на и е за­ло­вен в мо­мент, ко­га­то се опи­т­ва да из­пъл­ни по­с­та­ве­на­та от ДС за­да­ча - убий­с­т­во­то на вой­во­да­та. За зла не­го­ва участ то­зи път и пу­ш­ка­та, и бом­ба­та от­но­во за­се­к­ли. Сле­д­ва про­из­на­ся­не­то и из­пъл­не­ни­е­то на не­го­ва­та смър­т­на при­съ­да.
Со­ло­ва­та ак­ция за ли­к­ви­ди­ра­не­то на вой­во­да­та, а с то­ва и на че­та­та про­па­да. За­то­ва ДС ста­ра­тел­но се по­д­го­т­вя за ши­ро­ко­ма­ща­б­на ак­ция с ко­до­во­то на­з­ва­ние "Елен". Ак­ци­я­та се про­ве­ж­да през март-ап­рил 1948 г. Ос­вен ця­ла­та ми­ли­ция от Гор­но­джу­май­с­ка об­ласт тук е ми­ли­ци­я­та и от Ду­п­ни­ш­ко, Кю­с­тен­дил­с­ко, Пер­ни­ш­ко и Со­фий­с­ко, вси­ч­ки во­ен­ни ча­с­ти от Юго­за­па­д­на Бъл­га­рия, за­па­с­ня­ци. Бло­ки­ра­ни са по­д­с­тъ­пи­те към Пи­рин от вси­ч­ки ме­с­та. На­се­ле­ни­е­то от де­сет се­ла е съ­б­ра­но в спе­ци­ал­ни ла­ге­ри или бло­ки­ра­но, без пра­во да на­пу­с­ка къ­щи­те. Та­къв бил един­с­т­ве­но въз­мо­ж­ни­ят на­чин за за­ла­вя­не или уни­що­жа­ва­не на не­у­ло­ви­ми­те и по­л­з­ва­щи се с по­д­к­ре­па­та и сим­па­ти­и­те на ме­с­т­но­то на­се­ле­ние че­т­ни­ци на вой­во­да­та Ге­ра­сим То­до­ров. Ше­с­ти пи­рин­с­ки от­ряд - та­ка се на­зо­ва­ва че­та­та по ре­ше­ние на сво­е­то ко­ман­д­ва­не. Тях ан­ти­ко­му­ни­с­ти­че­с­ки на­с­т­ро­е­на­та част от на­се­ле­ни­е­то в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния ни­ко­га не на­ри­ча "бан­да" и "бан­ди­ти", а че­та, го­ря­ни или комити.
Бло­ка­да­та ус­пя­ва. От мно­же­с­т­во­то за­па­зе­ни до­ку­мен­ти яс­но се ви­ж­да, че за не­й­ния ус­пех най-мно­го до­при­на­сят пре­да­тел­с­т­во­то и вне­д­ре­ни­те се­к­ре­т­ни съ­т­ру­д­ни­ци на ДС. Мно­го от тях са из­ве­с­т­ни, но ня­кои са все още не­из­ве­с­т­ни, спо­тай­ват се и гу­з­но мъл­чат. Дру­ги се вжи­вя­ват все още в ро­ля­та си на ге­рои. Най-ве­че за­ра­ди то­ва им по­ве­де­ние, за да по­не­сат  за­с­лу­же­на мо­рал­на при­съ­да и в ин­те­рес на ис­то­ри­че­с­ка­та ис­ти­на, си по­з­во­ля­ва­ме да пу­б­ли­ку­ва­ме те­х­ни­те име­на.
За да не по­па­д­не жив в ръ­це­те на ми­ли­ци­я­та, Ге­ра­сим То­до­ров се са­мо­у­би­ва. Раз­къ­са­но­то му на пар­че­та от бом­ба­та тя­ло е из­ло­же­но на по­каз на пло­ща­да в с. Га­ра Пи­рин за по­ру­га­ва­не и спла­ш­ва­не на на­се­ле­ни­е­то. Без от­г­лас ос­та­ват мол­би­те на май­ка­та на Ге­ра­сим да по­лу­чи и по­г­ре­бе тлен­ни­те ос­тан­ки на своя лю­бим син. И до днес мя­с­то­то, къ­де­то ко­му­ни­с­ти­че­с­ки­те аген­ти са из­х­вър­ли­ли не­го­во­то мър­т­во тя­ло, е не­из­ве­с­т­но. За не­го зна­ят все още жи­ви­те "ге­рои" от об­ла­с­т­но­то уп­ра­в­ле­ние на би­в­ша­та ДС в Гор­на Джу­мая (дн. Бла­го­е­в­г­рад) и Све­ти Врач (дн. Сан­дан­с­ки), но те мъл­чат. За­що­то не "бан­ди­ти­те" от че­та­та на Ге­ра­сим То­до­ров, а те по вре­ме на сле­д­с­т­ви­е­то из­вър­ш­ват се­дем звер­с­ки убий­с­т­ва на че­т­ни­ци и ята­ци. За да при­к­ри­ят пре­с­тъ­п­но­то си зло­де­я­ние, по-къ­с­но впи­с­ват уби­ти­те в при­съ­ди­те на про­ве­лия се ко­му­ни­с­ти­че­с­ки съд.
Ин­те­ре­сен е фа­к­тът, че като ятаци и помагачи на четата се вклю­ч­ват голям брой чле­но­ве на БРП(к). То­ва за­т­ру­д­ня­ва сле­д­с­т­ви­е­то и са­мия про­цес. Уп­ра­в­ля­ва­щи­те тря­б­ва да съ­дят чле­но­ве на пар­ти­я­та, ко­е­то ги по­с­та­вя в твър­де де­ли­ка­т­но по­ло­же­ние. В край­на сме­т­ка се ре­ша­ват освен в пар­тий­ния, да ги съ­дят за­е­д­но с ос­та­на­ли­те жи­ви че­т­ни­ци и ята­ци в съдебния процес, за да ги използват за разобличаване на "бандитската" дейност на четат.
Сле­д­с­т­ве­но­то де­ло се по­ве­ря­ва на кръ­во­жа­дния и ком­п­ро­ме­ти­ран пред населението в тогавашната Светиврачка околия слу­жи­тел на ДС Ге­ор­ги Бо­г­да­нов (Гра­фа) - из­ве­с­тен със съмнителното си политическо и криминално минало преди преврата от 1944 г. По спомени на живи свидетели Графа успява да се присъедини към "на­ро­д­ната" ми­ли­ция, след като организира и участва в началото на октомври 1944 г. в извършването на десетки убий­с­т­ва на ак­ти­в­ни чле­но­ве и сим­па­ти­зан­ти на ВМРО от Све­ти­в­ра­ч­ка и Пе­т­ри­ч­ка око­лия. По­з­нат на вси­ч­ки по­па­д­на­ли в аре­с­ти­те на ми­ли­ци­я­та е ка­то май­с­тор за из­т­ръ­г­ва­не на вся­ка­к­ви при­з­на­ния. Колкото и да били твърди, много от по­па­д­на­ли­те в неговите ръце били принуждавани да пи­шат то­ва, ко­е­то той им ди­к­ту­ва, след като ги е подлагал на не­чо­ве­ш­ки­ мъ­че­ния, ко­и­то не­пре­къ­с­на­то изо­б­ре­тя­вал.
Вни­ма­тел­но­то вгле­ж­да­не в ори­ги­на­ли­те от сле­д­с­т­ве­ни­те до­з­на­ния по­ка­з­ва, че по-го­ля­ма­та част от тях уди­ви­тел­но си при­ли­чат - с ед­на­к­вия по­черк, мно­го­к­ра­т­но по­в­та­ря­ща­та се ис­то­рия за по­д­бу­ди­те­ли­те, "звер­с­т­ва­та на бан­ди­ти­те", връ­з­ки­те с опо­зи­ци­я­та, чу­ж­до­то ра­зу­з­на­ва­не и т. н.
Ос­вен чрез на­си­ла из­т­ръ­г­на­ти­те и ди­к­ту­ва­ни спо­ред пре­д­ва­ри­тел­ни­те на­чер­та­ния на об­ви­не­ни­е­то по­ка­за­ния за ус­пе­ха на про­це­са ста­ра­тел­но се по­д­го­т­вят и про­ку­рор­с­ки­те сви­де­те­ли. Две се­к­ре­т­ни до­не­се­ния на Бо­г­да­нов со­чат яс­но как пре­д­ва­ри­тел­но се мон­ти­ра то­зи про­цес, но и за то­ва как до из­ве­с­т­на сте­пен се про­ва­ля.
За да до­ве­де по­с­та­ве­на­та му за­да­ча до­к­рай, Гра­фа до­с­ти­га и до то­ва по вре­ме на про­це­са да про­ти­во­по­с­та­ви брат сре­щу бра­та. Иде­я­та му въз­ни­к­ва във връ­з­ка с то­ва, че в че­та­та уча­с­т­ва и бра­тът на пре­д­се­да­те­ля на гра­д­с­ка­та уп­ра­ва на Све­ти Врач и член на ОК на БРП(к) Йор­дан Ри­зов. Пър­во­на­чал­но Ри­зов да­ва съ­г­ла­си­е­то си да е про­ку­рор­с­ки сви­де­тел на за­по­ч­на­лия на 14.VI.1948 г. в Све­ти Врач про­цес. "За уто­ч­ня­ва­не на по­ка­за­ни­я­та му със съ­щия бе про­ве­де­но съ­ве­ща­ние и той по­лу­чи съ­о­т­ве­т­но ин­с­т­ру­к­ции и ука­за­ния. При са­мия про­цес оба­че той да­де по­ка­за­ния, не­до­пу­с­ти­ми за ко­му­нист, осо­бе­но та­къв на от­го­вор­на пар­тий­на и об­ще­с­т­ве­на ра­бо­та" - се оп­ла­к­ва Гра­фа в по­ре­д­ния си "стро­го се­к­ре­тен" до­к­лад до ДС в Со­фия. Ка­то сви­де­тел на об­ви­не­ни­е­то той тръ­г­нал "по ли­ния да се ста­рае да ома­ло­ва­жа­ва де­я­ни­я­та на бан­ди­ти­те и до­ри да ги оп­ра­в­да­ва със спе­ци­фи­ч­ни­те ус­ло­вия, при ко­и­то те са жи­ве­е­ли". По­ло­ви­на­та от те­зи "про­с­ти хо­ри­ца" спо­ред Ри­зов би­ли жер­т­ва на те­зи ус­ло­вия, би­ли тръ­г­на­ли по "ло­шия" път не­съ­з­на­тел­но, по­ра­ди тя­х­на­та "от­къ­с­на­тост и на­и­в­ност". Ри­зов се опи­тал да оп­ра­в­да­ва и своя брат, по­д­чер­та­вай­ки, че той не мо­жел да по­с­тъ­пи дру­го­я­че, ос­вен да ста­не "съ­т­ру­д­ник на бан­да­та". Та­ка про­ку­рор­с­ки­ят сви­де­тел се обя­вил "ре­ши­тел­но про­тив вла­ст­та", об­ви­ня­вай­ки я, че не би­ла "на сво­е­то мя­с­то".6
За по­ве­де­ни­е­то на спо­ме­на­тия про­ку­рор­с­ки сви­де­тел Гра­фа пи­ше и спе­ци­ал­но "ли­ч­но стро­го по­ве­ри­тел­но до­не­се­ние" до по­мо­щ­ник-ми­ни­с­тър Ру­си Хри­с­то­зов. В не­го че­тем: "От­чи­тай­ки се­ри­о­з­но­ст­та на про­це­са око­ло ли­к­ви­ди­ра­на­та бан­да на Г. То­до­ров, осо­бе­но об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че по съ­щия ще бъ­дат из­да­де­ни до­с­та смър­т­ни при­съ­ди, аз се ори­ен­ти­рах, ка­то от­го­вор­ник на съ­щия про­цес, да при­в­ле­ка ка­то про­ку­рор­с­ки сви­де­тел ос­вен по­с­т­ра­да­ли­те уча­с­т­ни­ци в раз­г­ро­ма на бан­да­та и пр., но и към от­го­вор­ни фа­к­то­ри и об­ще­с­т­ве­ни­ци, и то от­ в­си­ч­ки пар­тии, ко­и­то да из­не­сат от­ра­же­ни­е­то на съ­ще­с­т­ву­ва­ща­та бан­да вър­ху ОФ-ме­ро­п­ри­я­тия, ини­ци­а­ти­ви и пр. и въ­о­б­ще вър­ху ця­ло­с­т­ния жи­вот на то­зи край
Ин­те­ре­с­но­то в слу­чая е, че уда­рът на ДС се на­со­ч­ва към из­ве­с­т­ни в оте­че­с­т­ве­но­ф­рон­то­в­с­ки­те сре­ди от око­ли­я­та ли­ч­но­с­ти, про­из­ли­за­щи от съ­ю­з­ни­те на ко­му­ни­с­ти­те пар­тии - ка­зи­он­но­то БЗНС и НС "Зве­но", за­е­ма­ли и за­е­ма­щи от­го­вор­ни­те по­с­то­ве око­лий­с­ки уп­ра­ви­те­ли. Цел­та спо­ред Гра­фа би­ла да се ра­зо­б­ли­чат "вдъ­х­но­ви­те­ли­те на бан­да­та" - Сла­вей­ко Ан­ге­лов и Асен Бо­я­джи­ев от "Зве­но" и Г. То­по­ли­гов от БЗНС. Ис­тин­с­ка­та цел оба­че е съ­де­б­но­то де­ло да се из­по­л­з­ва и за са­мо­ра­з­п­ра­ва с не­у­до­б­ни­те ли­ч­но­с­ти в ко­а­ли­ци­он­ни­те на ко­му­ни­с­ти­те пар­тии. За­то­ва на съ­ве­ща­ние на бю­ро­то на ОК на ОФ би­ло ре­ше­но про­ку­рор­с­ки сви­де­те­ли да са Н. Х. Ми­тов - бивш се­к­ре­тар на ОК на ОФ, В. Ту­шев от БЗНС и Иван Иб­ри­зов от "Зве­но" и др. Ри­зов бил изя­вил сам же­ла­ние да сви­де­тел­с­т­ва, за да ра­зо­б­ли­чи "вдъ­х­но­ви­те­ли­те на бан­да­та" Г. То­по­ли­гов и Асен Бо­я­джи­ев. Пре­д­ло­же­ни­е­то си да сви­де­тел­с­т­ва Ри­зов бил по­д­к­ре­пил и с фа­к­та, че е от с. Вла­хи и че брат му съ­що е за­ме­сен и за да не си по­ми­с­ле­ли хо­ра­та, че за­ра­ди брат си "се дър­жи на­с­т­ра­на". Ос­вен то­ва по вре­ме на сле­д­с­т­ви­е­то и Асен Бо­я­джи­ев  ка­то един от гла­в­ни­те об­ви­ня­е­ми бил по­же­лал Ри­зов да е сви­де­тел.
По-нататък Графа доразкрива: "При тая кон­к­ре­т­на об­с­та­но­в­ка ка­к­то аз, та­ка и бю­ро­то се съ­г­ла­си­х­ме Йор­дан да сви­де­тел­с­т­ву­ва. Раз­пре­де­ли­х­ме и кой ка­к­во ще го­во­ри. В пре­д­ва­ри­те­лен раз­го­вор с Г. Да­ви­дов в ДС Й. Ри­зов до­ри бил по­пи­тал да­ли ще е удо­б­но да го­во­ри по вре­ме на про­це­са за своя брат, за­що­то дъл­бо­ко в се­бе си бил убе­ден, че той е не­ви­нен. Да­ви­дов го уве­рил, че "вси­ч­ко, ко­е­то мо­же да ка­же за брат си, има къ­де да го ка­же, а имен­но - пар­ти­я­та, а тук на пу­б­ли­ч­но мя­с­то не би­ва, за­що­то то­ва мо­же да по­л­з­ва не нас. По­с­та­рах се да го убе­дя, че то­ва не би­ва да се вър­ши и че слу­чаят ще бъ­де раз­г­ле­дан на дру­го мя­с­то, къ­де­то по­ло­жи­тел­но ня­ма да се до­пу­с­не гре­ш­ка.
Й. Ри­зов дал да се раз­бе­ре, че ня­ма да го­во­ри (за брат си) - съ­о­б­ща­ва Гра­фа. "Ко­га­то из­ле­зе да го­во­ри - про­дъл­жа­ва раз­ка­за си той - за го­ля­ма на­ша из­не­на­да той из­не­се ед­ва ли не за­щи­т­на реч за об­ви­не­ни­е­то." Ка­то чо­век от Вла­хин­с­кия край той твърдял, че "не хо­ра­та от по­д­съ­ди­ма­та ска­мей­ка са ви­но­в­ни, а ус­ло­ви­я­та и от­къ­с­на­то­ст­та са до­при­не­с­ли най-ве­че за тех­ни­те пре­с­тъ­п­ле­ния". "Ко­га­то бе апо­с­т­ро­фи­ран от пре­д­се­да­те­ля и за­пи­тан за по-кон­к­ре­т­ни не­ща - продължава своя разказ Графа, той тръ­г­на по ли­ни­я­та да оп­ра­в­да­ва брат си, на все­о­с­лу­ша­ние за­я­ви, че брат му до­не­съл на вла­ст­та за вси­ч­ко чрез са­мия не­го и дру­ги слу­же­б­ни ли­ца и че той не е ви­но­вен... След не­го­ви­те из­ка­з­ва­ния се по­чу­в­с­т­ва ве­д­на­га про­мя­на ка­к­то в на­с­т­ро­е­ни­е­то на по­д­съ­ди­ми­те, та­ка и всред гра­ж­дан­с­т­во­то. За­щи­та­та из­по­л­з­ва най-ра­ци­о­нал­но не­го­во­то из­ка­з­ва­не, за да из­ме­с­ти цен­тъ­ра на об­ви­не­ни­е­то. Не би­ва­ше да бъ­де до­пу­с­нат ка­то сви­де­тел, по­з­на­вай­ки чу­в­с­т­ва­та му към брат си" - за­вър­ш­ва с го­ля­мо съ­жа­ле­ние до­к­ла­да си Гра­фа и по­со­ч­ва, че за слу­чая по пар­тий­на ли­ния бил на­п­ра­вил "до­с­то­я­ние в ЦК".7
Не­за­ви­си­мо от спо­ме­на­та­тия сви­де­тел­с­ки "про­вал" съ­де­б­но­то де­ло про­ти­ча по пре­д­ви­де­ния в ДС и око­лий­с­кия ко­ми­тет на БРП(к) сце­на­рий. Ин­с­т­ру­к­ти­ра­ни­те съ­дии про­из­на­сят пре­д­ва­ри­тел­но по­со­че­ни­те, вклю­чи­тел­но и смър­т­ни при­съ­ди.
*   *   *
Друг не по-мал­ко ин­те­ре­сен епи­зод от дей­но­ст­та на че­та­та на Ге­ра­сим То­до­ров е от­но­ше­ни­е­то му към до­ш­ли­те в края на 1947 и на­ча­ло­то на 1948 г. сто­ти­на ма­ке­дон­с­ки учи­те­ли и кни­жа­ри с ам­би­ци­я­та да раз­про­с­т­ра­ня­ват но­ва­та ма­ке­дон­с­ка кни­ж­ни­на, да ог­ра­мо­тя­ват по­д­ра­с­т­ва­що­то по­ко­ле­ние и на­се­ле­ни­е­то на но­во­съ­з­да­де­ния "ма­ке­дон­с­ки ли­те­ра­ту­рен език". Ще се спрем по-по­д­ро­б­но на то­зи въ­п­рос, за­що­то тъ­к­мо той е обект на фал­ши­фи­ка­ции от стра­на на ма­ке­до­ни­с­т­ка­та про­па­ган­да. За жа­лост ос­но­вен из­ра­зи­тел на те­зи фал­ши­фи­ка­ции е Крум Мо­нев - че­т­ник в че­та­та на Г. То­до­ров. Ед­ва 19-го­ди­шен, той пре­с­то­я­ва в че­та­та око­ло 3 ме­се­ца. Пет де­се­ти­ле­тия по-къ­с­но той ти­ра­жи­ра до­л­но­п­ро­б­на­та лъ­жа, че че­та­та е съ­з­да­де­на от "най-бу­д­ни­те ма­ке­дон­ци", за да се бо­рят за "сво­бо­д­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния" на "ма­ке­дон­с­кия на­род".
По­ка­за­тел­ни за от­но­ше­ни­е­то на Ге­ра­сим То­до­ров към ма­ке­дон­с­ки­те учи­те­ли са за­па­зе­ни­те пи­с­ме­ни сви­де­тел­с­т­ва за ед­на не­го­ва сре­ща с ма­ке­дон­с­кия учи­тел Пе­тър Ма­к­ре­в­с­ки в ро­д­но­то му се­ло Вла­хи. Най-ин­те­ре­с­но от тях е ед­но "Из­ве­с­тие за с. Вла­хи и слу­ча­ят на 12.II.1948 г. т. г." на учи­те­ля Ма­к­ре­в­с­ки, на­пи­са­но до ДС ве­д­на­га след сре­ща­та му с вой­во­да­та и не­го­ви че­т­ни­ци на об­що­сел­с­ка се­дян­ка в къ­ща­та на сел­с­кия пар­ти­ен се­к­ре­тар Йор­дан Руй­чев. Той со­чи: "Вля­зо­ха с пи­с­то­ле­ти в ръ­це три­ма не­ле­гал­ни, един ни­сък, а два­ма­та ви­со­ки. Еди­ни­ят от тях бе­ше с бра­да об­ра­с­нал, ка­то да при­ли­ча­ше на Хр. Бо­тев. Съ­щи­те има­ха и пу­ш­ки, и бом­би, а и ра­ни­ци пъл­ни и по ед­но ке­пе от­го­ре. Ни­с­ки­ят, на­у­чих, че е бил Ге­ра­сим. Съ­щи­ят ви­к­на ве­д­на­га, вли­зай­ки: "Го­ре ръ­це­те" и ние по­с­тъ­пи­х­ме та­ка, ка­к­то ни за­по­вя­да пред оръ­жи­е­то. Ге­ра­сим за­пи­та кой съм и от­къ­де, аз от­го­во­рих ис­ти­на­та. Той с ос­тър тон се обър­на към не­го­ви­те и ре­че: "Той е на­ши­ят се­ден­кар, той е Ти­то, Ти­то­ви­ят аги­та­тор."
Сле­д­ва раз­ка­зът му как би­ли мал­т­ре­ти­ра­ни, след ко­е­то Ге­ра­сим се бил се­тил от­но­во за не­го. "Ми ка­за - про­дъл­жа­ва Ма­к­ре­в­с­ки - още су­т­рин­та да си за­ми­на от Вла­хи. Ме­не ми го­во­ре­ше: "А ти бре, за­б­лу­де­но ко­му­ни­с­то, знай, че ти си са­мо за про­па­ган­да." Ме псу­ва­ше, но аз си мъл­чах, се ус­ми­ри по­ло­же­ни­е­то и Ге­ра­сим пак по­ч­на на мен да го­во­ри: "Не­ма да си одиш, но ще си ог­ра­ни­чиш дей­но­ст­та". На вси­ч­ки ни ка­з­ва­ше: "Бу­да­ли ед­ни, зе­ри не сте чу­ли, де­ка в Ук­рай­на пар­ти­за­ни­те на­пре­д­ват про­тив ко­му­ни­с­ти­те. Слу­шай­те цър­ни­те ра­ди­о­с­тан­ции. На­ро­д­но­то Ди­ми­т­ро­в­с­ко пра­ви­тел­с­т­во, де­ка има мно­го ми­ни­с­тер­с­т­ва, а Ан­г­лия с тол­ко­ва ко­ло­нии има по-мал­ко ми­ни­с­тер­с­т­ва."
"Ми­на и то­ва. Руй­чев го вър­за­ха. Ге­ор­ги го пу­с­на­ха, а мен ме тръ­г­на Ге­ра­сим да ста­на и ре­че: "Уби­ен ще бе­ше, но бла­го­да­ре­ние, че се­де­ше при се­с­т­ра ми и си по­з­во­лил на де­те­то мое да му да­дат обу­в­ки на учи­тел­с­кия съ­вет" - продължава показанията си Макревски.
"По­тър­си ми и па­ри, аз се ко­ле­ба­ех, но му ги да­дох вси­ч­ки­те па­ри, ко­и­то имах в ки­се­то - 4 500 ле­ва, (ми) ги върна, без да ви­дат от не­го­ви­те дру­га­ри бан­ди­ти ни­кои. То­га­ва пак ми за­по­ве­да в срок от три дни да се из­се­ла от Вла­хи, ина­че (и ако) ми­ли­ци­я­та ре­че да те чу­ва, пак ке те убия."8
По-на­та­тък Ма­к­ре­в­с­ки съ­о­б­ща­ва, че го за­ве­ли в квар­ти­ра­та, за да му взе­мат оръ­жи­е­то, как се­с­т­ра­та на Ге­ра­сим и не­й­на­та дъ­ще­ря, у ко­и­то жи­ве­ел, се за­с­тъ­пи­ли за не­го, сви­де­тел­с­т­вай­ки, че ня­ма оръ­жие.
Спо­ред све­де­ни­е­то на дру­гия сви­де­тел - Йор­дан Руй­чев, по вре­ме на се­ден­ка­та на­хъл­та­ли не­о­ча­к­ва­но не­ле­гал­ни­те Ге­ра­сим То­до­ров и Пе­тър Гър­ков (По­пе­то). Още с вли­за­не­то си Ге­ра­сим То­до­ров за­по­ч­нал да му на­на­ся уда­ри с пи­с­то­ле­та по гла­ва­та, да го псу­ва и му се за­кан­ва, че ще го убие. След то­ва се обър­нал към учи­те­ля Ма­к­ре­в­с­ки, уда­рил му ня­кол­ко пле­с­ни­ка и му ка­зал: "Да ста­неш да си оти­деш, ту­ка не мо­жеш да пра­виш Ти­то­ва Ма­ке­до­ния".9
Ма­ке­дон­с­ки­ят учи­тел Пе­т­ре Ма­к­ре­в­с­ки да­ва показания за случилото се и по време на следствието след ли­к­ви­ди­ра­не­то на че­та­та. В тях той не само по­в­та­ря на­пи­са­но­то за сре­ща­та си с Ге­ра­сим от 12.II.1948 г., но го и до­раз­ви­ва. Сочи ка­к­во му бил по­ръ­чал Ге­ра­сим и се от­чи­та как е из­пъл­нил не­го­ва­та за­ръ­ка: "Ме­не ми по­с­та­ви за­да­ча - со­чи той - да си оти­дам уш­те су­т­рин­та. Се вра­ти от тоа мне­ние, ми по­с­та­ви ва­ка да ра­бо­там мно­гу ог­рани­че­но, да не го ве­ли­чам и спро­ве­ду­вам Ди­ми­т­ро­в­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во, да не сбо­ру­вам за съ­е­ди­не­ни­е­то на Ма­ке­до­ния ка­то фе­де­рал­на еде­ни­ца во ФНРЮ или во НРБ, а да ра­бо­там за ау­то­ном­на Ма­ке­до­ния. Да ги хва­ла и Ан­г­лия, и Аме­ри­ка, а со ма­си­те да би­да стро­го ог­ра­ни­чен за дви­же­ние... Ис­ти­от слу­чай го из­ве­с­тив на вла­ст­та, раз­би­ра се, без да знае ни­кой, а со ра­бо­та­та на­ви­с­ти­на се ог­ра­ни­чив, се до­ри не до­й­де бло­ка­да­та."
По-на­та­тък Ма­к­ре­в­с­ки го­во­ри за то­ва, че има­ло "по­д­к­ре­пу­ва­чи" на че­та­та, но се­ля­ни­те би­ли "на­си­лу­ва­ни" за то­ва. След ли­к­ви­ди­ра­не­то й вси­ч­ко си би­ло до­ш­ло на мя­с­то­то. "И ас сум ис­ти­от, ка­ко и пред афе­ра­та, ду­ри и со по-си­лен елан во ра­бо­та­та, по­с­та­ве­на на мо­йа­та спе­ци­ал­ност и ка­ко об­ще­с­т­ве­ник", за­вър­ш­ва раз­ка­за си той.
С големи по­д­ро­б­но­с­ти за срещата и разговора на Герасим Тодоров с македонския учител П. Макревски разказва и четникът Крум Монев. Не мо­же да се от­ре­че, че ре­ди­ца от де­тай­ли­те в опи­са­ни­е­то му по­ч­ти се по­к­ри­ват с те­зи в по­ка­за­ни­я­та на по­тър­пе­в­ши­те, с из­к­лю­че­ние са­мо на ня­кои на пръв по­г­лед ма­ло­ва­ж­ни, но спо­ред нас мно­го съ­ще­с­т­ве­ни раз­ли­ки, изо­б­ли­ча­ва­щи Мо­нев в гру­бо изо­па­ча­ва­не на ис­то­ри­че­с­ки­те фа­к­ти. Явно не знае, че резултатите от тази среднощна среща още тогава подробно са записани в ДС, та затова пренагажда фактите, ръ­ко­во­ден от нескритото си же­ла­ни­е да до­ка­з­ва про­ма­ке­дон­истката насоченост в дейността на четата.
От не­го­вия раз­каз ста­ва яс­но, че по­се­ще­ни­е­то във Вла­хи е пре­ди­з­ви­ка­но от ре­ди­ца оп­ла­к­ва­ния на се­ля­ни и ну­ж­да­та ня­кои от ме­с­т­ни­те уп­ра­в­ни­ци да бъ­дат спла­ше­ни и пре­ду­п­ре­де­ни. Има­ло оп­ла­к­ва­ния и сре­щу ма­ке­дон­с­ки­я учи­тел Ма­к­ре­в­с­ки. "Оп­ла­к­ва­ни­я­та сре­щу не­го съ­що бя­ха мно­го и ед­но­то от тях бе, че бър­зо се "сду­шил" с ме­с­т­ни­те го­лем­ци и за­е­д­но с тях де­ри­бей­с­т­вал на­ля­во и на­дя­с­но и та­ка пре­ви­ша­вал пра­ва­та си" - со­чи Мо­нев. Мо­нев по­я­с­ня­ва ка­к­ва е би­ла цел­та на до­ш­ли­те тук по си­ла­та на Бле­д­с­ки­те спо­ра­зу­ме­ния ма­ке­дон­с­ки учи­те­ли: "Ези­ко­во и про­с­ве­т­но да ни по­д­го­т­вят за пре­д­с­то­я­що­то обе­ди­не­ние ме­ж­ду две­те ча­с­ти на Ма­ке­до­ния, а по­дир то­ва и към про­е­к­ти­ра­на­та Бал­кан­с­ка фе­де­ра­ция" - и с из­ве­с­т­но съ­жа­ле­ние со­чи, че след скар­ва­не­то ме­ж­ду Ти­то и Ста­лин "вси­ч­ко оти­де по дя­во­ли­те"
След то­ва Мо­нев да­ва ед­на от най-спо­лу­ч­ли­ви­те ха­ра­к­те­ри­с­ти­ки за пре­би­ва­ва­не­то на те­зи учи­те­ли и по­ве­де­ни­е­то на ме­с­т­ни­те ко­му­ни­с­ти­че­с­ки ак­ти­ви­с­ти към тях по вре­ме на кул­тур­но-на­ци­о­нал­на ав­то­но­мия от края на 1947 и първата половина на 1948 г. За­с­лу­жа­ва си тя да бъ­де ци­ти­ра­на до­с­ло­в­но: "Тря­б­ва да се знае и то­ва, че ония учи­те­ли от Юго­с­ла­вия, пре­би­ва­ва­щи то­га­ва в на­шия край, се по­л­з­ва­ха с твър­де го­ле­ми пра­ва, а пък дър­жа­ни­е­то, по­ве­де­ни­е­то на ко­му­ни­с­ти­че­с­ки­те ни уп­ра­в­ни­ци към тях бе­ше при­б­ли­зи­тел­но та­ко­ва: пъл­зе­не и ра­бо­ле­п­ни­че­не, иб­ри­к­чий­с­т­во и те­ма­а­не­та, са­мо и са­мо да до­па­д­нат на бъ­де­щи­те си го­с­по­да­ри от Юго­с­ла­вия, да им се ха­ре­сат с це­на­та на вси­ч­ко! О, Бо­же, ка­к­ви ли не ма­га­рии се пра­ве­ха то­га­ва, ка­к­ви ли не по­д­ло­с­ти се пу­с­ка­ха в ход, на ка­к­ви ли не уни­же­ния не се по­д­ла­га­ха хо­ра­та то­га­ва, и то са­мо и са­мо да се уго­ди, да се за­до­во­лят вси­ч­ки при­ще­в­ки и ка­п­ри­зи на "скъ­пи­те" ни ко­му­ни­с­ти­че­с­ки бра­тя от съ­се­д­на Юго­с­ла­вия, ко­и­то по-се­т­не ав­то­ма­ти­че­с­ки ста­на­ха "Ти­то­ви еми­са­ри", та и аген­ти на УДБ! Вре­ме­на, от ко­и­то все­ки тря­б­ва да се сра­му­ва и по­г­ну­си!"11
По­д­на­сяй­ки за­к­лючи­тел­ни­те си раз­ми­ш­ле­ния за пре­би­ва­ва­не­то на ма­ке­дон­с­ки­те учи­те­ли в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния, Мо­нев со­чи: "То­ва е вси­ч­ко, ко­е­то сче­тох за не­об­хо­ди­мо да до­ба­вя за ония "сла­в­ни" вре­ме­на и за ма­ке­дон­с­ки­те учи­те­ли то­га­ва, а пък що се от­на­ся до вси­ч­ки оне­зи, ко­и­то се бя­ха по­с­та­ви­ли в ус­лу­га на она­зи то­га­ва­ш­на аб­сур­д­на по­ли­ти­ка, ко­и­то бя­ха го­то­ви да уни­зят се­бе си и на­ро­да, ко­и­то бя­ха го­то­ви на вся­ка­к­ви па­де­ния - за тях не­ка дру­ги да го­во­рят, дру­ги да ка­жат, ка­к­во­то тря­б­ва
От този обективен анализ личи, че Крум Мо­нев отлично знае ис­ти­на­та за та­зи мно­го спо­лу­ч­ли­во на­ре­че­на от не­го "аб­сур­д­на по­ли­ти­ка", но яв­но "ма­ке­дон­с­ко­то" му чу­в­с­т­во не му по­з­во­ля­ва да на­зо­ве простичко и ясно за­що е аб­сур­д­на. Яв­но в слу­чая той е раз­д­во­ен ме­ж­ду своя ан­ти­ко­му­ни­зъм и об­зе­ли­я го де­се­ти­ле­тия по-къ­с­но ма­ке­до­ни­зъм. Тъ­к­мо за­то­ва, за­б­ра­вяй­ки за вто­ро­то, той пра­ви вяр­на­та си оцен­ка за то­зи аб­сур­ден те­а­тър, но после, изо­па­ча­вай­ки ис­то­ри­че­с­ки­те фа­к­ти, де­мон­с­т­ри­ра сим­па­ти­я­та си към пре­по­да­ва­тел­с­ка­та дей­ност на учи­те­ля по ма­ке­дон­с­ки език в с. Влахи и до­пу­с­ка­ гру­ба фал­ши­фи­ка­ция за по­ве­де­ни­е­то на Ге­ра­сим То­до­ров по вре­ме на сре­ща­та му с ма­ке­дон­с­кия учи­тел.
Връщайки се на по­се­ще­ни­е­то във Вла­хи, Мо­нев раз­ка­з­ва за сре­д­но­щ­но вли­за­не в сел­с­ка къ­ща и на­не­сен по­бой над някой си Ата­нас. И то­ва е един­с­т­ве­ният слу­чай, при кой­то ав­то­рът на обе­ми­с­то­то промакедонистко съ­чи­не­ние не сочи фа­мил­но­то име. То­ва е така, за­що­то в слу­чая не ста­ва въ­п­рос за Ата­нас, а за по­з­на­ти­я ни от ци­ти­ра­ни­те по-го­ре до­ку­мен­ти Йор­дан Руй­чев. Ина­че вер­ен е раз­ка­зът за при­чи­на­та на "по­боя" над Руйчев - уп­ра­ж­ня­ва­ни­ят от негова страна не­пре­с­та­нен тор­моз вър­ху се­мей­с­т­во­то на Ге­ра­сим. Мо­нев ве­ро­я­т­но не е зна­ел, че вси­ч­ко то­ва ид­ва след не­кол­ко­к­ра­т­ни ус­т­ни и две пи­с­ме­ни пре­ду­п­ре­ж­де­ния към уп­ра­в­ля­ва­щи­те в се­ло­то да ос­та­вят на ми­ра се­мей­с­т­во­то м
"Вто­ра­та ви­зи­та" на Ге­ра­сим спо­ред Мо­нев би­ла при ма­ке­дон­с­кия учи­тел Ма­к­ре­в­с­ки, кой­то спо­кой­но, без да по­до­зи­ра ни­що, "с още не­кол­ци­на ме­с­т­ни го­лем­ци спо­кой­но си се­дя­ха в квар­ти­ра­та му, без да са оча­к­ва­ли та­ки­ва ка­то нас не­ка­не­ни го­с­ти, и то по­с­ред нощ". "А един­с­т­ве­на­та при­чи­на - до­пъл­ва Мо­не­в - за оно­ва на­ше то­га­ва­ш­но по­се­ще­ние при он­зи учи­тел бе­ше са­мо не­го­ва­та из­вънучи­тел­с­ка дей­ност там и ни­що дру­го, ни­що по­ве­че."
Бившият четник не со­чи за каква "из­въ­ну­чи­ли­щ­на­ дей­ност" става въпрос, но е факт, че както всички македонски учи­те­ли и той се е за­ни­ма­ва­л само с "про­с­ве­ти­тел­с­ка" дей­ност - раз­про­с­т­ра­ня­ване на ма­ке­дон­с­ка кни­ж­ни­на и ве­с­т­ни­ци и ог­ра­мо­тя­ване на на­се­ле­ни­е­то на "ма­ке­дон­с­ки ли­те­ра­ту­рен език".
"Квар­ти­ра­та на ма­ке­дон­с­кия учи­тел бе­ше мно­го мал­ка, по­ч­ти ка­то кле­т­ка, та по­ра­ди та­зи при­чи­на въ­т­ре вле­з­на­ха са­мо Ге­ра­сим и Пе­тър Гър­ков - По­пе­то". И то­ва, ви­д­но от ци­ти­ра­ни­те по-го­ре сви­де­тел­с­ки по­ка­за­ния в ДС, е та­ка. По­ве­че от си­гур­но е и дру­гото, че Мо­нев съ­що е бил на­б­ли­зо, но не за да по­д­с­лу­ш­ва раз­го­во­ра с учи­те­ля, а да па­зи, ка­к­ва­то за­да­ча че­с­то му би­ла възлагана от Ге­ра­сим. И въпреки че не е бил пряк свидетел на разговора между войводата и учителя, "ма­ке­до­не­цът" Мо­нев го възпроизвежда най-дословно по следния начин
- Да­с­кал Ма­к­ре­в­с­ки, за­що си из­п­ра­тен в с. Вла­хи и ка­к­ви са пре­ки­те ви за­дъл­же­ния?
- Да учим ва­ши­те де­чи­ня на ма­ке­дон­с­ки език - от­в­ръ­ща по­с­ле­д­ни­ят съ­в­сем спо­кой­но, та да­же и мал­ко пре­ди­з­ви­ка­тел­но.
А на въ­п­ро­са, по­с­та­вен от Пе­тър Гър­ков (той бе­ше за­с­та­нал от дру­га­та стра­на), за­що да­с­кал Ма­к­ре­в­с­ки не се за­ни­ма­ва са­мо с да­с­кал­с­ка­та си ра­бо­та, а се от­к­ло­ня­ва и на­в­ли­за в мръ­с­но­то тре­са­ви­ще, от­къ­де­то чист не мо­же да се из­ле­з­не, по­с­ле­д­ни­ят сму­то­ле­ви не­що не­раз­б­ра­но, ко­е­то са­мо той мо­жа да чуе и раз­бе­ре. То­га­ва Ге­ра­сим му уда­ри два ша­ма­ра и ка­за:
- За­се­га то­ч­ка на вси­ч­ко, но ако ни се на­ло­жи пак да до­й­де­ме, то­га­ва, да­с­ка­ле, мо­же да се сър­диш са­мо на се­бе си, а не на нас!
А пък По­пе­то по­бър­за да му уда­ри са­мо един ту­па­ник. Ма­к­ре­в­с­ки се­д­на (или пък па­д­на) на ле­г­ло­то си, пред ко­е­то бе­ше за­с­та­нал и за­о­г­ле­ж­да с из­не­на­да вси­ч­ко на­о­ко­ло, ся­каш още не мо­же­ше да раз­бе­ре на­пъл­но ка­к­во ста­ва в ста­я­та
- Да се­дам ли ов­де, или да си одам - што ке ми ка­же­те? - по­пи­та той не­о­ча­к­ва­но.
- Мо­ре, се­ди си, се­ди си, ни­кой не те па­ди за то­ва, де­ка си ма­ке­дон­с­ки да­с­кал и де­ка учиш де­ца­та на ма­ке­дон­с­ки език. Ние не за то­ва сме до­ш­ли та­зи ве­чер, не за то­ва ти уда­рих два ша­ма­ра, а за дру­го! Ти зна­еш, че не за твоя да­с­кал­лък те бия, а за­ра­ди пре­с­тъ­п­на­та ти дей­ност, за­ра­ди то­ва, че де­лиш де­ца­та на на­ши и ва­ши по ко­му­ни­с­ти­че­с­ки, на при­я­те­ли и на вра­го­ве. При те­бе сме до­ш­ли, не да­ ти пре­чи­ме да учиш де­ца­та на ма­ке­дон­с­ки език - то­ва за­по­м­ни мно­го до­б­ре - а да ти ка­же­ме по­ве­че да не ги за­ни­ма­ваш с Ти­то, с не­го­ви­те пар­ти­за­ни и с Юго­с­ла­вия, да не ги за­ни­ма­ваш съ­що и с Ге­ор­ги Ди­ми­т­ров и с ОФ-то, със Ста­лин и Ру­сия, а са­мо с Ма­ке­до­ния и не­й­но­то ми­на­ло и на­с­то­я­ще, ко­е­то не е чу­ж­до и на на­ша­та бор­ба. Из­пъл­ня­вай са­мо учи­тел­с­ки­те си за­дъл­же­ния и то­ва, ко­е­то ние ти на­ре­ж­да­ме, то­га­ва ни­кой от нас ни­що ло­шо ня­ма да ти на­п­ра­ви. Ама ако не се оп­ра­виш, ако про­дъл­жа­ваш та­ка и зана­пред, ка­к­то досе­га, ако от­но­во ми се на­ло­жи да до­й­да.
- Мо­ре, ка­к­во ка­жете, ва­к­во да би­де - ед­ва про­ду­ма Ма­к­ре­в­с­ки, без да до­ча­ка до края на­с­та­в­ле­ни­я­та на Ге­ра­сим и на­ве­де ни­с­ко гла­ва­та си."12

За не­пре­ду­бе­де­ния не е тру­д­но да до­ло­ви не­и­с­ти­ни­те, ко­и­то ти­ра­жи­ра то­зи но­во­по­к­ръ­с­тил се "ма­ке­до­ниц", а те са: тъй ка­то, ка­к­то сам при­з­на­ва, не е бил пряк сви­де­тел на сре­ща­та, не е мо­гъл да знае, че учи­те­лят е жи­вял при се­с­т­ра­та на Ге­ра­сим; по­с­ле­д­ни­ят не е уд­рял ма­ке­дон­с­кия учи­тел, а на­про­тив, е про­я­вил към не­го бла­го­ра­з­по­ло­же­ние, са­мо за­що­то се бил за­с­тъ­пил за де­те­то на вой­во­да­та, а по­ра­ди то­ва и тай­но му вър­нал па­ри­те; под ог­ра­ни­ча­ва­не на не­го­ва­та дей­ност вой­во­да­та е раз­би­рал са­мо ед­но - да спре да пре­по­да­ва на ма­ке­дон­с­ки, да не се опи­т­ва да ог­ра­мо­тя­ва хо­ра­та на то­зи из­ку­с­т­вен език, да не раз­про­с­т­ра­ня­ва ма­ке­дон­с­ка кни­ж­ни­на и ве­с­т­ни­ци, да не про­па­ган­ди­ра ко­му­ни­с­ти­че­с­ки­те идеи за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­с­кия въ­п­рос. Ис­ти­на е, че Ге­ра­сим То­до­ров, ка­к­то мно­го дру­ги про­ти­в­ни­ци на ко­му­ни­с­ти­че­с­кия ре­жим от то­ва вре­ме, спо­де­лят иде­я­та и се бо­рят за съ­з­да­ва­не на сво­бо­д­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния, но ни­ко­га и по ни­ка­къв по­вод не са счи­та­ли, че пре­об­ла­да­ва­ща­та част от жи­ве­е­щи­те в три­те й ча­с­ти са не­що дру­го, ос­вен бъл­га­ри. И то­ва по ка­те­го­ри­чен на­чин се по­т­вър­ж­да­ва в спо­ме­ни­те и све­де­ни­я­та на все още жи­ви­те сви­де­те­ли на та­зи бор­ба. По­т­вър­ж­да­ват го и вси­ч­ки чле­но­ве на се­мей­с­т­во­то на вой­во­да­та Ге­ра­сим То­до­ров. И до днес в ро­д­но­то му се­ло по­м­нят как след пре­ду­п­ре­ж­де­ни­е­то на Ге­ра­сим ма­ке­дон­с­ки­ят учи­тел "ог­ра­ни­чил", т. е. спрял да пре­по­да­ва ма­ке­дон­с­ки език и ис­то­рия, го­во­рел са­мо на зву­чен бъл­гар­с­ки език. Не е бил мал­т­ре­ти­ран, ка­к­то со­чи фал­ши­фи­ка­то­рът Чо­нев, за­ра­ди то­ва, че бил де­лял де­ца­та "на на­ши и ва­ши по ко­му­ни­с­ти­че­с­ки, на при­я­те­ли и на вра­го­ве", а е бил по­жа­лен от вой­во­да­та са­мо за­що­то се е за­с­тъ­пил за не­го­во­то де­те.
Дру­ги из­то­ч­ни­ци со­чат, че по­до­б­ни ус­т­ни и пи­с­ме­ни пре­ду­п­ре­ж­де­ния да си оти­дат там, от­къ­де­то са до­ш­ли, че­та­та из­п­ра­ща и до дру­ги­те ма­ке­дон­с­ки учи­те­ли в око­ли­я­та с пре­ду­п­ре­ж­де­ни­е­то, че кой­то пре­по­да­ва на "сръ­б­с­ки", ще се на­ка­з­ва със смърт!
Горната истина се изопачава само от Монев. Нещо повече. Като "ма­ке­до­не­ц" той продължава да се вжи­вява в ро­лята си на ис­то­ри­о­пи­сец на "ма­ке­дон­с­ка­та" бор­ба от периода, когато действа Герасимовата чета. За тази цел ста­ра­тел­но е съ­б­рал сним­ки и кратки био­г­ра­фи­ч­ни данни за четниците и ятаците на четата, ко­и­то е из­дал в не­пре­тен­ци­о­з­на бро­шур­ка
Бро­шу­ра­та-ал­бум­че съ­дър­жа сним­ки и кра­т­ки ха­ра­к­те­ри­с­ти­ки на 88 че­т­ни­ци и ята­ци на че­та­та, на уби­тите без съд и при­съ­да ла­ге­ри­с­ти от Оща­ва и Вла­хи. На пръв по­г­лед в спо­ме­на­то­то на­чи­на­ние ня­ма ни­що лошо. Мно­го от спо­ме­на­ти­те в те­к­с­та от­да­в­на са по­чи­на­ли. Пра­ви впе­ча­т­ле­ние обаче на­ли­чи­е­то на ня­кои сму­ща­ва­щи, при­ши­ти към био­г­ра­фи­ч­ни­те бе­ле­ж­ки за го­ля­ма част от четниците и ятаците авторови оценки. То­ва са многократно повтарящите и редуващи се из­ре­че­ни­я­: "Уме­рен по­д­д­ръ­ж­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за"; "Пла­ме­нен ма­ке­дон­с­ки па­т­ри­от"; "Пре­дан и без­ком­п­ро­ми­сен бо­рец за сво­бо­д­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния"; "Ре­в­но­с­тен за­щи­т­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за"; "Пла­ме­нен ра­де­тел за сво­бо­д­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния"; "Фа­на­ти­чен при­вър­же­ник на иде­я­та за обе­ди­не­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния"; "Фа­на­ти­чен при­вър­же­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за"; "Се­ри­о­зен по­д­д­ръ­ж­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за"; "Бе­ше упо­рит по­д­д­ръ­ж­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за"; "Ма­ке­до­нец-фа­на­тик, сти­гащ до бо­ле­з­не­ност"; "По­д­д­ръ­ж­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за"; "Мно­го се­ри­о­зен по­д­д­ръ­ж­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за" и др.

Ре­ду­ва­не­то на оп­ре­де­ле­ни­я­та "уме­ре­ни", "фа­на­ти­ч­ни" и т. н. "по­д­д­ръ­ж­ни­ци на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за" е най-про­из­вол­но и се от­на­ся до­ри и за изя­ви­ли се ка­то бъл­га­ри в со­б­с­т­ве­но­ръ­ч­но по­д­пи­са­ни­те си по­ка­за­ния още на­в­ре­ме­то ята­ци и че­т­ни­ци. Ав­то­рът из­па­да до­ри и в сме­ш­на­та си­ту­а­ция да про­из­ве­ж­да във "фа­на­ти­ч­ни ма­ке­дон­ци" изя­ве­ни ста­ри чле­но­ве на ВМРО (Ив. Ми­хай­лов), ня­кои от ко­и­то и вой­во­ди! Факт е, че до­ри и по­со­чи­ли  се по вре­ме на сле­д­с­т­ви­е­то ка­то "ма­ке­дон­ци", за Мо­нев не са ни­то "фа­на­ти­ч­ни", ни­то "уме­ре­ни" при­вър­же­ни­ци на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за.

До­кол­ко и вой­во­да­та Ге­ра­сим То­до­ров е бил "фа­на­ти­чен" при­вър­же­ник на "ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за", ка­къ­в­то се опи­т­ва да го из­ка­ра в пи­са­ни­е­то си Мо­нев, по­д­с­ка­з­ват по­ка­за­ни­я­та на жур­на­ли­с­та Ми­ха­ил Ата­на­сов Дум­ба­ла­ков, из­ве­с­тен още от вре­ме­то на вой­на­та бо­рец за ав­то­ном­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния. По то­ва вре­ме е на 66 го­ди­ни, но още не се е от­ка­зал да ре­а­ли­зи­ра сво­я­та ме­ч­та. Ро­ден е в се­ло Су­хо, Со­лун­с­ко и со­б­с­т­ве­но­ръ­ч­но ви­на­ги и се­га в по­ка­за­ни­я­та се со­чи ка­то бъл­га­рин, из­то­ч­но­п­ра­во­с­ла­вен. И ни­ко­га не е ми­с­лел за Ма­ке­до­ния без бъл­га­ри, за не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния на ня­ка­к­ви си "ма­ке­дон­ци". За­то­ва не е слу­ча­ен и фа­к­тът, че го­во­рей­ки за пър­ва­та си сре­ща с вой­во­да­та в Со­фия, го ха­ра­к­те­ри­зи­ра ка­то "един се­ля­нин в по­лу­г­ра­ж­дан­с­ко об­ле­к­ло, кой­то све­ще­ни­кът (Ив. Джо­лев) ми пре­д­с­та­ви  ка­то от­ли­чен бъл­га­рин с име­то Ге­ра­сим".
*  *  *
Та­ка­ва спо­ред нас и пре­д­с­та­ве­ни­те в на­с­то­я­щия сбор­ник до­ку­мен­тал­ни из­то­ч­ни­ци е ис­ти­на­та за ха­ра­к­те­ра на въ­о­ръ­же­на­та съ­п­ро­ти­ва сре­щу ко­му­ни­с­ти­че­с­кия ре­жим в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния. Фа­к­ти­те по­ка­з­ват не­д­ву­с­ми­с­ле­но, че тя в ни­ка­къв слу­чай не е "ма­ке­дон­с­ка" и ан­ти­бъл­гар­с­ка, а са­мо ан­ти­ко­му­ни­с­ти­че­с­ка, вклю­чи­тел­но и под ло­зун­га за съ­з­да­ва­не­то на обе­ди­не­на, сво­бо­д­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния ка­то един­с­т­ве­но въз­мо­ж­ния за вре­ме­то си на­чин да се раз­ре­ши ма­ке­дон­с­ки­ят въ­п­рос. Ня­ма съм­не­ние, че про­це­сът на по-на­та­тъ­ш­но­то и ця­ло­с­т­но раз­к­ри­ва­не на се­к­ре­т­ни­те до­с­ко­ро ар­хи­ви на ДС ще по­з­во­ли та­зи ис­ти­на да се до­пъл­ни и до­ка­же още по- ця­ло­с­т­но.

Бележки
1. Виж по-подр.: Ми­чев, Д. Ма­ке­дон­с­ки­ят въ­п­рос и бъл­га­ро-юго­с­ла­в­с­ки­те от­но­ше­ния (9.ІХ.1944 - 1949), С., 1994, 507 с.; Ан­ге­лов, В. Хро­ни­ка на ед­но на­ци­о­нал­но пре­да­тел­с­т­во. Опи­ти­те за на­сил­с­т­ве­но де­на­ци­о­на­ли­зи­ра­не на Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния (1944-1949 г.), С., 1999, 313 с; Ан­ге­лов, В. Мал­ко из­ве­с­т­ни и не­из­ве­с­т­ни про­те­с­т­ни до­ку­мен­ти за де­на­ци­о­на­ли­за­тор­с­ка­та по­ли­ти­ка на БРП(к) в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния (1946-1948 г.) - в. Ми­на­ло, кн. 1 от 1997, с. 59-76 и др.
2. Монев, Крум. Ма­ке­до­ния. Мо­я­та опо­ра, 259 с. (самиздат, без година на издаване, вероятно 1992 г. - бел. авт.).
3. АМВР, ф. 1, оп. 1, а. е. 613, л. 1-11.
4. Кю­лю­мов, Кон­с­тан­тин. Опе­ра­ция "Бор" - в. Ан­те­ни от 12.9.1984 г. (наименованието на операцията е "Побойници - Елен", а не Бор" - бел. авт.).
5. АМВР, Ма­те­ри­а­ли за четата на Ге­ра­сим То­до­ров, т. 4, л. 2, 4, 5, 20, 65-66.
6. АМВР, ф.1, оп. 1, а.е. 753, л. 1.

7. Пак там, л. 2-3.

8. АМВР, До­сие № 1618 на гру­па "По­бой­ни­ци-Елен", л. 88-91.

9. Пак там, л. 102. (Ге­ра­сим То­до­ров е ро­ден през 1909 г. в с. Вла­хи, Светивра­ч­ка око­лия. С гим­на­зи­ал­но об­ра­зо­ва­ние. След ка­то от­би­ва во­ен­на­та си слу­ж­ба и по­ра­ди ли­п­са на по­д­хо­дя­ща ра­бо­та, при­е­ма да ста­не гор­с­ки на­д­зи­ра­тел в с. Оща­ва. През 1941-1944 г. е в Бе­ло­мо­ри­е­то (?), къ­де­то за­е­ма длъ­ж­но­ст­та на­чал­ник на дър­жа­вен раз­са­д­ник за по­са­дъ­ч­ни ма­те­ри­а­ли.
След 1944 г. се за­в­ръ­ща в ро­д­но­то си се­ло Вла­хи и със съ­се­ля­ни съ­з­да­ват гор­с­ка про­ми­ш­ле­на ко­о­пе­ра­ция, а към нея при­к­ре­пят и но­во­съ­з­да­де­на­та сел­с­ка по­т­ре­би­тел­на ко­о­пе­ра­ция, на ко­я­то Ге­ра­сим ста­ва ка­си­ер-сче­то­во­ди­тел.)

10. АМВР, Ма­те­ри­а­ли за четата на Ге­ра­сим То­до­ров, НОХГ № 500/1948 г., л. 669-670.

11. Монев, Крум. Ма­ке­до­ния. Мо­я­та опо­ра, с. 70-72.

12. Пак там, 73-75
13. Мо­нев, Крум. Зло­ве­ща­та 1948 го­ди­на за Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния, 136 с. (са­ми­з­дат, без го­ди­на, ве­ро­я­т­но 1993 - бел. авт.).

 

21 февруари 2017

Женски бунт срещу насилственото коопериране в България

Факт е, в България е имало женски бунт срещу комунистическите безобразия. Срещу насилственото коопериране. За него се знае твърде малко.

"Мамка ви, ние ще победиме, долу текезесето!"

Веселин Ангелов

Наближава пролетта на 1956 г., а комунистическият комитет в Благоевград още не е кооперирал обещаните пред ЦК на БКП села. Стопаните от с. Полена за нищо на света не желаят колхозния строй. "Повече така не може" - решава партийното бюро и чертае сценарий за "победа на кооперативния строи в с. Полена". "Вече е дошъл и вашият ред" - се напомня на поленчани пред нарочно общоселско събрание. И както си му е редът - пример трябва да дадат комунистите. Провежда се открито партийно събрание с готови за подписване учредителни документи, но комунистите отказват да ги подпишат! Привикват ги един по един и на последвалото второ "учредително" събрание по твърде съмнителен начин за учредители се записват 14 души. Агитаторите на ОК с възторг отчитат постигнатия "пробив", че е положен "основният камък на новата сграда на социализма в последната крепост на реакцията в Пиринския край - с. Полена".

Радостта им обаче е неколкочасова.

Новината за "доброволно" създаденото ТКЗС бързо обхожда селото и сплотява всички в едно: категорично несъгласие и още по-категорично съгласие за всеобхватен организиран отпор. Първоначално в знак на протест се преустановяват всякакви земеделски дейности. За да оправят работите, комунистически активисти от съседните села и Благоевград провеждат масирана "лична агитация" във всяко семейство. И тя не помага. Следват откритите заплахи сред миньорите: "Който не приема , на другия ден да не идва на работа" - са кратките обяснения на минния партиен секретар. В крайна сметка упражненият икономически, политически и репресивен натиск дава резултат. Продължават да се инатят само десет селяни - според поредната партийна сводка.

 "И без тях ще минем" - заключават в ОК, а за да бъде всичко наред, насрочват за 5.V.1956 г. общоселско учредително събрание. Дори и музиката поръчали, но за беда "осигуреното" болшинство не идва... А както е известно, комунистите могат и без болшинство. "И без него ще минем" - заключават отново те и спретват с шепа "учредители" отдавна готовия учредителен протокол, "избори". Но отново за беда сред участниците се намират такива, които открито заявяват, че не желаят в ръководството да се избират комунисти, и всичко отново пропада... Анализът на провала е известен: "Всичко е резултат от подмолните действия на класовия враг."

И се чертаят планове за неговото сразяване през есента.

Мирис на печено агнешко се носи от почти всеки двор на селото на 6 май, Гергьовден. По невидими пътища се разбира, че всички празнуват. Израз на това са и кръшните като никой друг път селски хора. Най-коментирана е темата за "учредителното" събрание на шепата изменници. Не се пестят оценките, че е незаконно, какви ли не са псувните и подигравките към "учредителите". Като резултат от това след няколко дни по-голямата част от тях го напуска. Кураж им дава и поведението на селяните от съседното с. Долна Сушица, където, като дошъл тракторът, се вдигнали жените, а възрастен мъж легнал пред него и не позволили да оре, изгонили го!

За да сломят съпротивата на поленчани, от ОК решават да действат по-решително: "Ще им изпратим трактор, та да ги видим тогава" - отсичат те.

И наистина на 24.Х.1956 г. селската тишина нарушава грохотът на руски булдозер, който се насочва право към белязаната първа кооперативна нива. Малко преди нищо неподозиращият тракторист да натисне лоста, за да положи първата бразда, като изневиделица от всички страни към трактора се устремяват тридесетина въоръжени с пръти, сечива, камъни и буци пръст жени. Атаката е и изненадваща, и мощна. Плътен обръч обгражда булдозера. А към него полетяват буци пръст, камъни, съпровождани с клетви и ругатни. Добре премерен удар с тояга проваля опита на машиниста да подкара трактора. Други 20 жени прииждат да подкрепят атаката, а наблизо стоят техните мъже, въоръжени с брадви и с готовност да защитят жените си при нужда.

Опитът на придружаващите трактора със съветски джип комисари за помирителни преговори се проваля. Проваля се и опитът на купени миньори да отнемат оръжията на жените. Върху им се стоварват ударите на десетки тояги, накарали ги да потърсят спасение в панически бяг, съпроводени от всеобщия смях на цялото село.

Цял ден около трактора в кръг са селските жени, а при всеки опит за палене на машината към нея и тракториста политат буци пръст и камъни, нанасят се унищожителни удари с вария. Жените са категорични: "Не ни е страх, бразда в Полена няма да пуснете, не ви искаме, ходете си." Надвечер руският трактор е принуден да се изтегли към Симитли, съпровождан от "нежен" женски кортеж.
Спонтанен вик "Ура!" се изтръгва от гърдите на бунтовничките, когато тракторът напуска селото. Радостта им обаче е прибързана, защото от ОК не се предават така лесно. Още на следващия ден в ранни зори се чува заплашителното бучене на нов съветски булдозер. Безброй въоръжени комунистически активисти наводняват селото и провеждат "пропаганда" от къща на къща. Когато обаче тракторът достига "кооперативната нива", той отново е атакуван от всички страни. Не го спасява и намесата на доведените цивилни и униформени милиционери. Тракторът все повече губи своя вид от непрестанния "обстрел". По-късно специална комисия ще установява "повредите от женската буна в Полена срещу съветския трактор" и ще констатира, че е непригоден!

Самоуверените комунистически активисти вече почти се предават, защото са принудени да търсят помощ от околийския прокурор и началника на окръжното управление на МВР, а те най-добре знаят как да потушат бунта и "кооперират" селото. "Защо се мъчите - им казват оттам. Ще предупредим миньорите, че ако не си вразумят жените, ще ги освободим от работа, а най-несговорчивите ще предадем на съд. " "Ще ви помогна - се хвали околийският прокурор. Ще викна десетина жени в Благоевград и ще ги задължа да подпишат предупредителен протокол. Ще арестуваме организаторите, ще устроим дело, ще ги осъдим на строг затвор, а след усмиряването ще заменим присъдата с условна." "Не се предавайте, битката за победата на социализма в Полена ще е утре и ние ще я спечелим" - са окуражителите указания на окръжния началник на МВР.

И наистина от следващия ден нещата се развиват по обещания сценарий. В прокуратурата са призовани 16 жени, които скъсват връчените им призовки демонстративно. Предупредени са и миньорите. Отряд милиционери по тъмно арестува предварително белязаните и още спящи жени - Елисавета Стоицова, Лиляна Саева, Павла Тасева и Кръстана Ангелова. Писъците на жените събуждат цялото село, но докато хората се окопитят, милиционерският джип напуска селото. А в събота пристига нов трактор, придружен от два камиона, пълни със 70 добре въоръжени членове на т. нар. работнически отряди. Предварително е отцепен и достъпът до мечтаната кооперативна нива в Ръжова махала, откъдето се чували писъци и плач. А когато тракторът потегля, най-неочаквано пред него ляга девойката Илинка Костуркова. Отстраняват я, известно как. Следва познатото съобщение до ОК: "Социализмът в Полена победи."

Това е ден събота...

В неделя в селото имало помен. Въоръжените "учредители" още не смеели да го напуснат. Тракторът, охраняван от въоръжени до зъби милиционери, прокарвал (макар че често се развалял) мечтаните кооперативни бразди. Грохотът му обаче бил нищожен пред воя на плачещите на гробищата жени. Над всички се откроявали жалните вопли на Илинка, която виела като вълк единак: "Стани, тате, стани, на кой нази остави, нивите ти, тате, взеха. Стани, тате, да видиш какъв вол, тате, оре на твойта нива. Стани, тате, стани да кажеш с какво ще живеем!"

А на 2 ноември 1956 г. благоевградския околийски съд съди задържаните жени. Прокурорът иска затвор от 3 до 8 години.

Жените и близките им са изплашени. "Няма нищо страшно - им подсказват. Признайте вината си и обещайте, че ще работите за укрепване на кооперативния строй, а в замяна съдът ще бъде снизходителен." И те са принудени да го направят.

Броени минути след това съдът чете отдавна готовите присъди - две години лишаване от свобода с право на обжалване! Освобождават ги, но в селото се пуска слух, че присъдата ще бъде изпълнена, жените ще бъдат изпратени в затвора, прокурорът не бил доволен и може да поиска нейното увеличение, че ще търси съдебна отговорност и от останалите бунтарки.

Следват дни на страх и очакване. След около десет дни се гледа обжалваното дело и присъдите са заменени с условни. "Партията и правителството проявяват снизхождение към заблудените от класовия враг трудови хора" - са думите на съдията за изпроводяк. Така била сломена съпротивата на поленчанки срещу насилствената колективизация.

А ето как свидетел на събитието описва последния случай на отпор в самия ден на кооперативната "победа" от дядо Дафчо Терзийски: "Картината бе изумителна! Този слабичък и съсухрен старец, изнемощял от труда, годините и пиенето, сега като млад човек с кол в ръка, сякаш държи пушка, атакуваше ската, който се издигаше на отсрещната страна към гробищата и пееше "Шуми Марица, окървавена!" Когато стигна последните 10-15 м, песента секна, а от гърлото му се изтръгна едно мощно "Ура, ура-а-а-а!" и походката му стана бърза, сякаш войник атакуваше противниковите окопи. Мощното ура се увеличаваше и когато скочи на височината на гробищата, той извика, колкото му глас държи: "Мамка ви, ние ще победиме, долу текезесето!" След това си тръгна спокойно надолу към махалата."

(В. Демокрация, бр. 168 от 21.VІІ.1995 г. Също в: Ангелов, Веселин, ПРЕМЪЛЧАНИ ИСТИНИ. Лица, събития и факти от българската история (1941-1989), С., 2005, с.112-116.)

20 февруари 2017

Провеждане на насилствената възродителна кампания


Провеждане на насилствената възродителна кампания срещу турското национално малцинство в България

(23 декември 1984-31 март 1985 г.)

Документи


 

№ 41

 

Секретно!

Министерство на вътрешните работи

№ 643. Екз. № 3

10.6.1985 г.

 

ИНФОРМАЦИЯ

Относно: Бягствата през граница на лица с възстанове­ни имена през първите пет месеца на 1985 г.

 

Независимо че приобщаването на турцизираните бъл­гари започна да се възприема от тях като необратим процес, мероприятието по възстановяването на имената, въпреки тежките зимни условия, бе съпроводено с опити на отделни преиме­нувани лица да избягат през границата.

Засилващата се масирана подривно-пропагандна дей­ност на външния противник и активността на протурските националистически елементи в страната предизвикаха в последните месеци известно увеличаване на бягствата.

Данните за първите пет месеца на текущата година показват, че общо 94 лица с възстановени имена са извършили подготовка за бягство, направили са опити да преминат неле­гално държавната граница на НРБ или са успели да избягат от страната.

Двадесет и едно от тези лица са жители на Кърджалийски окръг, 12 - на Силистренски окръг, осем - на Русен­ски окръг, по пет - на столицата и Смолянски окръг. Останалите са от други райони на страната. Сред тези лица са и 30 войници от поделения на БНА и Строителни войски.

Основната част от всичките 94 лица са на възраст до 30 г. (72 души), като от тях непълнолетни са 21, предимно ученици.

По-голямата част от лицата – 54, не са успели да предприемат опити за бягство вследствие ефективната наме­са и предотвратяването им от органите на МВР.

Осемнадесет от всички лица са задържани при опит за бягство. Отбелязан е само един случай, при който наруши­телят след съответно предупреждение от граничния наряд е бил застрелян при опита му да преодолее съоръженията по граница­та с Турция. Следва да се отбележи, че през разглеждания период не е допуснат нито един случай преименувано лице да избяга през границата с Турция.

Останалите 22 лица реално са осъществили бягство, като от тях 13 са проникнали в Гърция и други 9 - в Румъния. Всички бегълци в CPР са върнати от нейните гранични органи.

След периода, за който се отнася настоящата инфор­мация, на 3 юни т. г. през нощта е осъществено групово бяг­ство през българо-румънската граница до с. Северняк, Толбу­хински окръг, от 17 преименувани лица - четири семейства с подготовка за бягство, направили са опити да преминат неле­гално държавната граница на НРБ или са успели да избягат от страната.

Успелите да осъществят бягство през границата пре­именувани български граждани са само от четири окръга: Кърджалийски - 13, Русенски - четири, Силистренски - три и Толбухински - две лица. Двадесет души са до З0-годиша въз­раст, като от тях осем са непълнолетни.

По-характерни са следните случаи:

- На 12.IV. т.г. през нощта а района на с. Ерма река, Смолянски окръг, са бягали групово в Гърция 12 лица - три семейства с по две деца от Кърджалийски окръг. Същите са работници - двама шофьори и един булдозерист. Преминаването на гра­ницата е станало чрез прерязване на оградната мрежа и пре­късване проводниците на специалното съоръжение.

- На 13.V.т.г. редник Шибил Минчев Шибилев, 18-годишен, от под. 22290 на МНО - Ямбол, носещ 10 ръчни бойни гранати, при опит да избяга в Турция е бил задържан.

- На 22.IV.т.г. преплавайки река Дунав с лодка, успели да избягат в Румъния двама ученика от с. Батин, Ру­сенски окръг - Николай Митков Матев, 16-годишен, и Илиан Великов Христов - 16-годишен. На следния ден били върнати от румънските гранични власти.

Министерството на вътрешните работи осъществява целенасочени оперативни и охранителни мерки за недопускане бягства през границата на лица от средите на преименуваното население.

 

Министър: без подпис

 

Отп. в 3 екз.

1 - П. Кубадински

№ 2 – к. д.

 3 - памет

Размн. в 3 екз.

№ 4 - Г. Атанасов

№ 5 - Ст. Михайлов

№ 6 - Ст. Шопова

Изп.: В. Борлаков

Нап.: СА-1102

07.06.85 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 690, л. 160-162. Оригинал. Машинопис.

 

№ 42

 

СТРОГО СЕКРЕТНО!

 

Министерство на вътрешните работи

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО У-НИЕ

Рег. № И-236 № 2

17.09.1986 г.

1040 – СОФИЯ

 

ИНФОРМАЦИЯ

Относно: Дейността на следствения апарат по възродителния процес.

 

Мероприятията на партията и правителството за възста­новяване имената на насилствено преименуваните в миналото българи предизвикаха активизиране на националистическите и враждебните сили вътре и вън от страната. Поради своята социално-политическа зна­чимост този процес срещна очакван отпор от страна на протурски националисти, религиозни фанатици, криминално изявени или осъжда­ни и други недоволни от народната власт лица.

Активна роля, с враждебна насоченост през този период, изиграха турските специални служби, официалната пропаганда, дипломатическите служители на турските представителства у нас, противниковите разузнавателни служби и българската вражеска емигра­ция.

В резултат на тези фактори се създаде сложна оперативна обстановка, в която органите на МВР, в тясно взаимодействие с държавните, партийните и обществените органи и организации, бяха призвани да съдействуват за изпълнение на партийно-правителствените решения.

Проведоха се активни разузнавателни, контраразузнавателни, издирвателни и следствени мероприятия за разкриване, предотвратяване, пресичане и разобличаване на националистически и престъпни прояви, замислени от различни лица и групи. Към тях, в съответствие с политическия подход и съобразно характера и вида на извършените деяния, се прилагаха две основни форми на репресия:

- мярката по чл. 39 от Закона за Народната милиция - „Поставяне под административен надзор” с принудително заселване в Белене, и привличане към наказателна отговорност.

През периода м. декември 1984 г. - м. август 1986 г. общият брой на турчеещите се лица, към които са приложени тези мерки за въздействие, достигна 851. В това число не са включени лицата с националистически и престъпни изяви, към които е взето оперативно отношение и са привлечени за сътрудничество с органите на МВР.

Следва да се отбележи обстоятелството, че по-често и по-широко бе прилагана мярката по чл. 39 от ЗНМ (към 452 лица), отколкото привличането към наказателна отговорност (399 лица).

В хода на възродителния процес работата на следствения апарат бе пренасочена своевременно към разкриване, предотвратяване и пресичане на всякакви опити за противодействие на провежданите партийно-политически мероприятия. Създаде се необходимата организация за бързо реагиране на постъпващите оперативни сигнали за вражеска дейност и разследване на извършени противодържавни престъпления. Организира се конкретна методическа и практическа помощ на някои окръжни следствени отдели и бяха командировани следствени работници от центъра, които непосредствено участвуваха в провежданите комплексни мероприятия.

Набелязаха се мерки за подобряване взаимодействието с другите поделения на МВР, партийните и държавни органи и органи­зации за осъществяване на широкомащабна, масово-политическа и разяснителна работа по приобщаване на доброволно преименуваното население. Проведени бяха стотици общи и индивидуални превантивно-профилактични мероприятия, в резултат на които бяха парирани сериозни противообществени прояви на протурска основа и неутрализирано настъпването на други последици, застрашаващи сигурността и обществения ред в страната.

През периода следствените органи разкриха и разследваха редица тежки противодържавни и общоопасни престъпления, извърши­телите на които бяха привлечени към наказателна отговорност.

Установиха се и някои тенденции в развитието на престъп­ността, различни от предхождащите процеса години. Така например през 1985 г. са образувани близо три пъти повече предварителни следствия (114), а броят на разследваните лица (276) е нараснал над четири пъти в сравнение с тези от 1984 г (съответно 41 следствени дела срещу 65 лица).

Увеличеният брой на извършителите е за сметка на такива особено опасни престъпления като:

- диверсионно-терористични престъпления - 74 лица, съот­ветно 3 за 1984 г.;

- шпионство - 15 спрямо 2 лица;

- противодържавна агитация и пропаганда - 31 срещу 9 лица;

- приготовления, опити и бягства от страната - 113 сре­щу 44 лица;

- неподчинение и участие в масови безредици - 32 лица.

Докато за 1984 г. за това престъпление от средите на турчеещите се българи не са привличани към наказателна отговорност.

Статистическите данни от осемте месеца на 1986 г. показ­ват връщане на количествените показатели за посочените видове пре­стъпления на нивото от 1984 г., с изключение на противодържавната агитация и пропаганда, чийто брой не бележи снижение.

Извършителите на тези престъпления са предимно протурски националисти, силно фанатизирани или религиозни, криминално изяве­ни или осъждани, както и други вражески настроени към народната власт лица. Преобладаващото мнозинство от тях са млади хора с аван­тюристични и изселнически настроения, поддаващи се на враждебно влияние. Значителна част от тези лица потенциално са били готови, подготвяли са се или са извършили дръзки противодържавни деяния, включително и най-тежките - шпионаж, диверсии, създаване на неле­гални групи и организации за отвличане на заложници и поставяне условия на властта, противодържавна агитация и пропаганда, наба­вяне на оръжие и боеприпаси и други.

Анализът на следствените данни сочи нарастване на групо­вата и организираната престъпност. Близо половината от приключе­ните през 1985 г. предварителни следствия са срещу две или повече лица, организирали групи или организации с престъпна цел.

През периода бяха разследвани най-остри форми на подрив­на дейност, като:

- група от 7 лица от Кърджалийски окръг, които набавили оръжие и взривни материали, подготвяли и извършили неуспешни опити за отвличане на автобуси със заложници, с цел да поставят условия на властта и да напуснат незаконно страната;

- две групи от общо 9 лица от селата Ябланово и Филаретово,  Сливенски окръг, подготвили и извършили неуспешни опити за взривяване на шосейни мостове, събирали клеветническа информа­ция по възродителния процес, организирали масови безредици в населени­ места, с цел да подбудят чужда организация в Турция към враж­дебни действия срещу HP България;

- две лица от с. Бенковски, Кърджалийски окръг, за извър­шено взривяване на православната църква в същото село;

- две лица от Кърджалийски окръг, извършили подготовка за взривяване на пътни и водоснабдителни съоръжения;

- лице от с. Патица, Кърджалийски окръг, извършило палеж на училище в селото;

- 16 лица от Кърджалийски и Бургаски окръзи, създали конспиративна организация с многобройни връзки за събиране и пре­даване на шпионски сведения и клеветническа информация за възро­дителния процес на турските специални служби, извършили умишлени палежи и опити за диверсионни действия.

2. Противодържавна агитация и пропаганда:

- нелегалната организация на Пасаджов, Харалампи Йорданов и съучастниците им - общо 7 лица от София, които изготвили про­грамен документ за активно противодействие на възродителния процес, разпространили устни и писмени клеветнически твърдения и незаконно придобили оръжие.

3. Шпионство:

- от приключените за периода 12 дела срещу 18 турчеещи се лица по-характерно е това срещу изградената резидентурна група в Търговищки окръг начело с д-р Белчинов. При разследването бяха установени и доказани класически форми на шпионска дейност - поставяне на задачи, конспиративни начини на връзка, събиране на сведения от най-различно естество, съставляващи държавна тайна, предаване на такава информация на МИТ. Участниците в резидентурната група са били вербувани по различно време в страната и в Турция и са били ръководени от установения сътрудник на турските специални служби Сабри Туна.

4. Подготовка, опити и бягства от страната:

- две лица от Варна извършили опит за отвличане на кораб с цел бягство от страната;

- три семейства от селищна система Бенковски, Кърджалий­ски окръг, осъществили незаконно преминаване в Гърция и използвани от турската пропаганда за раздухване на антибългарска кам­пания.

Независимо от значителното увеличение на престъпността сред насилствено преименуваните в миналото българи, следствените органи, съгласувано със съответните оперативни поделения, ръководейки се от принципите на политическия и диференцирания подходи и оперативната целесъобразност решаваха въпроса, кои от тях след­ва да бъдат предадени на съд и към кои да се приложат други мерки за репресия и въздействие.

От разследваните през 1985 г. 276 лица, на съд са пре­дадени 67,4% (186 лица), а към останалите, поради различни правни основания или оперативни съображения, наказателното производство е прекратено в стадия на предварителното разследване.

Така се процедираше и когато, макар да бяха налице признаците на извършено престъпление, обществената опасност на дея­нието бе явно незначителна. При тези случаи задълбочено и всестранно се преценяваше освен обществената опасност и другите факто­ри от конкретната обстановка - влияние на околната среда, общест­вения резонанс на деянието, възможностите за превъзпитание на извършителя и др. Внимание изискваше обстоятелството да не се пресилват изкуствено отделни случаи, за да не се допусне създаване на „герои-мъченици” и отявлени врагове на народната власт.

Поради тези съображения в такива случаи се прилагаха съществуващите в закона правни възможности и редица лица бяха освобождавани от наказателна отговорност.

В началния период на възродителния процес в някои райони на страната се създаде особено напрегната и сложна опера­тивна обстановка. Прилагайки гъвкаво всички възможности на закона, следствените органи, съвместно с другите поделения на МВР, реагираха бързо, настъпателно и ефикасно, по начини и със средства, които създадоха условия за локализиране и ликвидиране на огнищата на масови безредици в редица места на Кърджалийски, Пловдивски, Търговищки, Сливенски, Разградски, Шуменски, Бургаски и други окръзи.

Напоследък обаче в тактиката на противопоставяне на въз­родителния процес се наблюдава значителна промяна. Новото в нея се изразява преди всичко в стремежа на противника да организира широкомащабно, дълбоко законспирирано антисоциално движение, привличане на недоволни лица от интелигенцията, заемащи сравнително високо обществено положение. Целта е чрез разпространяване на пропагандни материали с клеветническо съдържание и извършване на диверсионни действия да бъде злепоставен възродителният процес пред международната общественост, с оглед да се предизвика нейната намеса. Пример в това отношение е разкритата и разобличена наскоро противодържавна организация, осъществявала дейност на териториите на Толбухински, Шуменски и Варненски окръзи.

Изложените констатации за характера и вида на някои противодържавни прояви на протурска националистическа основа през възродителния процес дават основание да бъдат направени следните по-важни изводи:

1. Провеждането на историческия по своето значение и характер възродителен процес раздвижи и мотивира част от изявения и потенциално престъпен националистически контингент да извърши тежки престъпления против Народната република, социалистическата собственост, обществения ред и други противообществени прояви и деяния като опит за противодействие на процеса;

2. Преобладаващата част от националистическите престъпни деяния бяха осъществени на протурска основа под влияние на действуващите вътре и вън от страната враждебни сили, чиято подривна насоченост ще продължи да намира почва сред различни категории лица - фанатизирани и силно религиозни, криминално изявени, осъждани или други недоволни от народната власт;

3. Независимо от рязко усложнената оперативна обстановка по време на възродителния процес, следствените органи в тясно взаимодействие с другите поделения на МВР и партийните и държавни органи и обществени организации действуваха от позициите на социалистическата законност и политическия подход, в резултат на което противникът бе лишен от възможността да атакува от международни позиции установения в страната правов ред и обществен строй.

На базата на констатациите и изводите и твърдото раз­биране за необходимостта от утвърждаването на възродителния про­цес в Главно следствено управление - МВР са разработени и приети мероприятия за по-нататъшната дейност на следствения апарат в следните насоки:

- техническо окомплектоване, специализиране и усъвършенстване на звеното по терора при отдел 02, с цел своевременно разследване на приготовления, опити и извършени диверсионно-терористични актове, включително и от протурски, националистичес­ки лица;

- активизиране и усъвършенстване на следствената ра­бота при разследване на противодържавни групи и организации, шпионство и други тежки противодържавни престъпления, извършени от преименувани лица, с търсене на възможности и създаване на условия за оперативни игри, подстави, вербовки и други;

- усъвършенстване на сигнало-профилактичната дейност с методите на следствието;

- подобряване на работата с камерната агентура;

- подобряване на взаимодействието с другите поделения на МВР;

- редовно и своевременно информиране ръководството на Министерството за оперативната обстановка по възродителния процес;

- издигане нивото на партийно-политическата и организаторска работа на партийната организация на ГСУ - МВР, с оглед под­помагане изпълнението на служебните задачи по възродителния про­цес.

 

ЗАМ.-НАЧАЛНИК НА

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ-МВР

Полковник: (п) Ан. Трендафилов

 

Написано в 2 екз.:

№ 1 - др. Министър

№ 2 – ГСУ - МВР

Изпълнил: Д. Савов

Написала: М. Георгиева - 1425

 

АНСл.С, Дело 137/1986, т. 2, с. 14-23. Оригинал. Машинопис.

 

 

№ 43

 

СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕPCТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

 

№ 718. Екз. № 6

30 юни 1985 г.

 

ОЦЕНКА

на обстановката в страната по възро­дителния процес към 28.06.1985 г.

 

Под ръководството на партийните комитети и органи в цялата страна е разгърната широка дейност за задълбочава­не и утвърждаване на възродителния процес. Преодолява се първоначалното раздвоение в поведението на голяма част от лицата с възстановени имена. Преобразителният ефект от то­зи революционен акт е най-осезателен сред младите хора, у които се наблюдава и едно ново самочувствие, макар и с по-бавни темпове, развитие бележи и процесът на възприемане и утвърждаване на елементите на социалистическия бит и кул­тура.

Политическата обстановка в страната е ведра и спо­койна. В районите с компактни маси лица с възстановени имена трудовият и обществено-политическият живот протича нормално. Налице е известно преориентиране, осмисляне на ново­то положение и стремеж към окончателно устройване в страна­та, изразен в строеж на нови къщи, закупуване на автомоби­ли и други стоки с трайно предназначение.

Сред част от преименуваните се наблюдава преоценка на позицията на Турция, на възможностите й да спре възродителния процес и да окаже натиск за възстановяване на турско-арабските имена. Все по-често се долавят критични оценки по отношение на твърденията на турските и западни пропагандни централи, а някои открито изявяват своето недоверие към под­насяната информация.

Отделни представители на интелигенцията с възста­новени имена в началото на процеса (м. декември – март) ре­агираха остро на провежданото мероприятие. Сега по-голямата част от тях се въздържат от открити изяви и ангажиране с националистическа дейност. У много лица от тези среди съществува убеденост, че процесът е необратим и че въпросът с изселването няма да има ново решение.

Немалка част от лицата с по-нисък образователен ценз все още се поддават на изселнически настроения, на някои места достигащи висока интензивност.

Данните показват, че сега учащите се младежи под влиянието на училището и останалите обществено-държавни ин­ститути и организации приемат възстановяването на имената и подлагат на оценка в светлината на този процес възможно­стите, които се откриват за собственото им бъдеще. Над 50% от въпросите, които учащите се от Силистренски окръг са задавали на класните ръководители по време на възстановяване на имената, са свързани с прогнози и очаквания за бъдещето.

Добре приемат възродителния процес младите хора, които са в смесени колективи и са откъснати от семейната среда. В същото време следва да се има предвид, че там, къ­дето тези условия не са налице, върху тях силно влияние оказва и семейната среда, консервативните, а в редица слу­чаи и националистически възгледи в семейството.

Най-интензивно сега възродителният процес протича в районите, в които лицата с възстановени имена не живеят на компактни маси. Това е характерно за редица общини и ра­йони в Пловдивски, Пазарджишки, Плевенски, Русенски и Вели­котърновски окръзи. Този опит показва, че следва да се на­сърчават и подпомагат семействата от Кърджалийски и други окръзи, които желаят да сменят своето местожителство и да се заселят в големи градове като Пловдив, Бургас и др.

Проведените пленуми и съвещания от национален и ок­ръжен мащаб и предприетите допълнителни мерки допринесоха осезателно за по-нататъшното укрепване на реда и спокойст­вието в районите с преобладаващо население от лица с възста­новени имена. В резултат на тези мероприятия, все по-отчетливо се чувствува изявилата се още при възстановяването на имената тенденция за поляризация на силите на базата на от­ношението към възродителния процес.

Независимо от постигнатите положителни резултати досега, новият етап, в който навлизаме, изисква насочване на вниманието към преодоляване на проявите на турцизирано съзнание, ислямски фанатизъм и битов консерватизъм, които оказват силно отрицателно въздействие върху настъпателно­то развитие на възродителния процес.

Наред с това следва да отчитаме и съобразяваме на­шата работа с обстоятелството, че населението с възстанове­ни имена е подложено на непозната по своята интензивност и целенасоченост, настъпателна антибългарска пропаганда. За първите пет месеца на т. г. в турския печат са публикувани над 3000 материала с антибългарско съдържание, насочени непосредствено срещу възродителния процес. С всеки изминат ден турската страна увеличава не само интензивността, но и времетраенето и клеветническия характер на своята пропаган­да. Турското правителство използва както целия свои пропа­ганден идеологически потенциал от собствена територия, така и възможностите на своите съюзници и техните идеологически централи като „Свободна Европа”, „Гласът на Америка”, „Дойче веле” и др.

Само предаванията на турските радиостанции срещу България надхвърлят 15 часа в денонощието.

В резултат на тези клеветнически предавания се разпространяват най-провокационни, подстрекателски и агресив­ни слухове и клевети: за външна намеса на Турция и другите империалистически сили; за наличието на съветски войски в България; за подписване на нова спогодба за масово изселва­не от България; за скъсване на дипломатическите отношения; за предстоящо възстановяване на турско-арабските имена под диктата на външните сили; за подготвяни погроми над вярва­щи мюсюлмани; за изпращане на преименувани деца от 3 до 13-годишна възраст в специализирани интернати; за разселвания в други райони на страната; за хиляди ранени, убити и безследно изчезнали; за различни издевателства и жестокости и др. Чрез разпространяването на тези слухове се правят опити да бъдат дискредитирани мероприятията по преименува­нето и да се задържи възродителният процес. Цели се да се поддържа турско националистическо съзнание, да се поддържат надеждите за изселване и да се призовава и тласка населе­нието към враждебно-терористични актове, саботажни действия и въоръжена борба.

Политическата и разяснителната работа за неутра­лизиране на разпространяваните слухове от страна на държав­ните и обществените органи и организации е все още неза­доволителна и неефективна.

Последните месеци населението с възстановени име­на постепенно се освобождава от напрежението и смущението, което се създаде по време на преименуването и под влияние­то на масираната протурска и западна пропаганда се активи­зират протурските националистически елементи. В редица се­ла и цели общини демонстративно се говори на турски език. Използват се старите турско-арабски имена. На редица места е налице връщане към турското облекло и ритуали. С това се цели възстановяване на положението от преди преименуване­то.

Голяма част от административните, стопанските ръ­ководни кадри и ръководителите на обществените организации не изпълняват указанията на ЦК на БКП за пресичане на тези явления. В отделни окръзи, в отделни селищни системи крите­риите и отношението към тях е различно, което дава обективна възможност да се правят пробиви в единната политика на партията и държавата. Това може да създаде у лицата с въз­становени имена впечатление, че на места се отстъпва под натиска на протурската пропаганда и националистическите елементи. Това може да окуражи още повече отделни фанатизирани националисти и да пристъпят към остри враждебни дей­ствия.

Сериозно се активизира в последните месеци, във връзка с възродителния процес, дейността на специалните служби на Турция и на редица вражески подривни организации. От наши източници на Запад са получени сигнали за конкрет­ни опити за внасяне на оръжие и взривни материали на тери­торията на страната. В последно време има данни, че специал­ните служби на Турция се опитват да използват за подривна­та си дейност и международния автомобилен транспорт на ня­кои други европейски страни, чийто трафик минава през НРБ.

Анализът на данните показва, че се активизират националистическите протурски елементи за подготовка и из­вършване на противодържавна дейност. Докато през 1984 г. в органите на МВР са постъпили по линия на протурския нацио­нализъм 39 сигнала за противодържавни прояви сред това на­селение, от началото на 1935 г. досега са получени 1666 сиг­нала. Увеличават се сигналите за подготовка и опити за из­вършване на терористично-диверсионни действия (от началото на годината досега са получени 223 сигнала). Неколкократно се увеличиха и сигналите за подготовка и опити за нелегал­но преминаване на границата. За изминалите шест месеца са получени 176 сигнала и са осъществени 50 бягства главно през границата с Румъния, която съвсем слабо се охранява. Румън­ските гранични органи връщат преминалите на тяхна територия бегълци.

Под влиянието на анкарската пропаганда протурски националисти подготвят и извършват някои много остри и опасни противодържавни престъпления.

На 26 т.м. по време на естраден концерт в Кърджа­ли до оградата на спортния комплекс е било възпламенено взривно устройство, при което бе ранен един гражданин. Во­ди се активна издирвателна работа за разкриване на автора.

По изключително дързък начин бе осъществено бягст­во на три лица с възстановени имена, които преминаха метал­ните заграждания с камион на ГКПП - Капитан Андреево.

В Търговище служащ от Строителни войски с възста­новено име е направил опит да предизвика тежка авария, за­варявайки метална скоба върху релсите на действащ куло­кран. Лицето е задържано и му се води следствие.

На 27 т.м. в Кърджали, след свършване на смяната, преименуван е оставил крана на поверения му резервоар с бензин отворен, в резултат на което през нощта са изтекли около 40 тона бензин. Евентуалното възпламеняване на това количество бензин щеше да предизвика разрушения в диаметър от седем километра. След разкриването и задържането му от органите на МBP извършителят е признал, че е осъществил деянието умишлено.

В резултат на активната оперативно-издирвателна и следствена дейност на органите на ДС на територията на Шу­менски, Търговищки, Разградски, Русенски и Силистренски ок­ръзи бяха разкрити и разобличени 16 агента на турското разузнаване, вербувани в периода, когато са разрешаваха сво­бодно гостуванията в Турция. Разследването на тези лица по­казва, че те са били ангажирани и са предавали на турските специални служби информация от военен, политически и иконо­мически характер.

Наред с активната индивидуална престъпна дейност се наблюдава и стремеж към консолидирана на националисти­чески настроени и фанатизирани лица. От началото на годи­ната в Министерството на вътрешните работи са постъпили дан­ни за съществуването на 31 противодържавни групи и организации. Особено показателна е обезвредената тези дни неле­гална организация, поставила си за цел да проведе учреди­телен конгрес и да организира извършването на остри дейст­вия като: масово разпространявана на листовки с вражеско съдържание; палежи; диверсии; терор и в крайна сметка въо­ръжено въстание. Организацията е подготвяла устав и програ­ма и е приела призив, който свидетелствува за нейните под­ривни цели. (Приложение: Справка и „Призив-обръщение” - в превод на български език. Ръководителят на организацията е бивш журналист, изключен от БКП, с висше гражданско и висше партийно образование.)

По отношение на лицата, извършили остри противодър­жавни и политически вредни действия, органите на МВР пред­приемат безкомпромисни репресивно-респектиращи мерки. Към днешна дата в Белене са въдворени 413 граждани. Осъдени са 39 протурски националисти, а 83 са подследствени.

В съответствие с указанията на Централния комитет на Българската комунистическа партия основно направление в дейността на органите на МВР за задълбочаване на възродителния процес е профилактиката.

Анализът на данните показва недостатъчната анга­жираност на обществените и държавните органи към лицата от средите на преименуваните, профилактирани от органите на МВР за политически вредни прояви. От общо 897 профилакти­рани лица само в 12 случая отношение са взели и други държавни и обществени органи и организации.

Като изхождам от необходимостта и занапред да се осигурява пълно участие и еднопосочност в дейността на ця­лата наша обществено-политическа система за ускоряване на обновителния процес сред населението с възстановени имена,

ПРЕДЛАГАМ:

1. Да се разширяват и обогатяват аргументите в подкрепа на възродителния процес сред лицата с възстановени имена с оглед повишаване ефективността на идейно-политическата и възпитателна работа сред населението. В тази връзка да се разработят тематични планове и програма за подготов­ка и издаване на нови материали за окръжните и общинските комитети на БКП и обществените организации.

2. Да се окаже осезателна помощ на редакцията на в. „Нова светлина”, сп. „Нов живот” и редакцията към Радио София за по-пълното отразяване възродителния процес и по­-нататъшното приобщаване на населението с възстановени име­на около политиката на Българската комунистическа партия в изграждането на развито социалистическо общество. За целта:

а/ Широко да се отразяват положителните процеси и опит с конкретни пример, които имаме в кметствата, общините и окръзите, като се популяризира личният пример на първенците в материалното производство, селското стопанст­во, духовната сфера и техният български социалистически патриотизъм.

Такива подходящи материали могат да се изготвят с помощта на представители от централните ръководства на об­ществените организации, от окръжните ръководства, от ре­дакциите на окръжните вестници и да се предоставят на вест­ник „Нова светлина” и сп. „Нов живот” и редакцията към Ра­дио София за публикуване;

б/ Вестниците „Отечествен фронт”, „Труд”, „Народ­на младеж”, „Земеделско знаме”, „Кооперативно село” да пуб­ликуват повече подходящи материали, подкрепящи възродител­ния процес;

в/ Да продължи още по-широко използването на окръжните вестници за отразяване на положителните аспекти на въз­родителния процес. За целта да се използват по-широко мате­риали от краеведчески изследвания, архивни и други източ­ници;

г/ Да се дава по-широка гласност на борбите на кюрдското националноосвободително движение и се разоблича­ват действията на турското правителство и армията, геноци­дът, издевателствата над това население;

д/ Да се възобнови издаването на бюлетина на Централния комитет, който ще се подхранва от материали на Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, БТА, Института за съвременни социални теории, Софияпрес. Част от тези материали, по преценката се публикуват и в нашия централен и местен печат.

3. Да се използват възможностите на Информационно-социологическия център на централния комитет на БКП, на П на БКП - София, на ЦК на Комсомола, възможностите на окръж­ните комитети на БКП, института по социология и др. за изу­чаване на общественото мнение сред лицата с възстановени имена за отделни райони на страната, възрастови групи, социални слоеве, с оглед да се внесе по-голяма конкретност в идейно-възпитателната и обществена дейност.

а/ Да се активизира още повече работата по свое­временното разобличаване и противодействие на турската радиопропаганда, вражески националистически слухове и клеве­ти, за изолиране на техните носители и търсенето на общест­вена отговорност от тях. Да се засили обществената непримиримост към таки­ва прояви, задържащи възродителния процес, като демонстра­тивното говорене на турски език на обществени места, обрязването, облеклото и извършването на старите ритуали.

б/ Периодически да се поставя на оценка в партий­ните, държавните и стопанските ръководства дейността на ръ­ководния състав в материалното производство и духовната сфера за участието и помощта, която оказват на лицата с въз­становени имена, за тяхното приобщаване към възродителния процес.

Да се внесе в Секретариата на ЦК на БКП дълго­срочна програма за обединяване усилията на БАН и останалите научни институти за извършване научноизследователска работа за подкрепа на обновителния процес на базата на исто­рическите извори и факти, с които разполага нашата страна, а също така и като се използват източници от чужбина.

Като противодействие на множеството инициативи, които се провеждат в Турция, в това число и с чуждестранни учени - симпозиуми, семинари и конференции, организиране на такива конференции и симпозиуми с участието на чуждестранни специалисти.

5. Дa се окаже съдействие на Министерството на външните работи за подготовката и изпращането на нови пропа­гандни материали, които да се разпространяват от посолства­та на НPБ в чужбина. (Турското Министерство на външните ра­боти вече неколкократно разпространява такива материали.)

6. Да се организират срещи с първенци в материално­то производство, духовната сфера, активисти, народни пред­ставители, съветници в окръжните и общински народни съвети, изтъкнати спортисти, на които същите да изразяват своята пълна подкрепа на мероприятието за възстановяване на имена­та, да аргументират своето отношение и виждане. Материали­те да се публикуват както от нашите средства за масова ин­формация, така и в чужбина. (Другарят Тодор Живков беше утвърдил такива предложения, но още не са изпълнени.)

7. Във връзка с подготовката на турската страна да издаде „Бяла книга”, която да използва на заседанието на ООН през м. септември и да води антибългарска пропаган­да, Министерството на външните работи с помощта на отделите на ЦК, БАН, Министерството на вътрешните работи да подготвят предложение за позициите на България и материал, аргу­ментиращ тези позиции, които да се обсъди най-късно до 15 август т. г.

8. Чрез отдел „Външна политика и международни връ­зки” на ЦК на БКП да се използват възможностите на турските прогресивни и демократични организации в западноевропейски­те страни за подкрепа на възродителния процес в нашата стра­на и за разобличаване на турските спекулации и даване отпор на клеветническата кампания срещу нашата страна.

9. Отдел „Външна политика и международни връзки” на ЦК на БКП, Министерството на външните работи и Министерството на вътрешните работи да предложат мероприятия за по-нататъшно интернационализиране на въпроса за националноосвободителната борба на кюрдите и асимилаторската, терористич­на политика на турското правителство и турската армия и по­лиция срещу кюрдите.

Министерството на външните работи и Министерството на вътрешните работи да обсъдят възможностите за популяризиране на изявления и действия на ръководители и политически дейци от арабските страни, обявяващи се в подкрепа на каузата на кюрдите в Турция.

10. Във връзка със зачестилите опити на лица с въз­становени имена да преминават незаконно границата на Народ­на република България (особено северната) Министерството на вътрешните работи да заселва в други населени места всички лица, извършили такива престъпления и техните семейства.

Във връзка с измененията в оперативната обстановка сред населението с възстановени имена Министерството на вътрешните работи разработва и провежда свои мероприя­тия за изолиране, разобличаване, респектиране и наказване на протурските националистически и враждебно-престъпни елементи.

 

Министър: /без подпис/ Д. Стоянов

 

Отп. в 2 екз.

1 - П. Кубадински

6 - к. д.

Размножена в 9 екз. и изпратена по списък.

Изп.: Д. Стоянов

Haп.: Д. Христова-1341

30.06.1985 г.

2 - Г. Атанасов

3 - Ст. Михайлов

4 - Ив. Ганев

5 - Д. Стоянов

7 - Аначков

8 - Ив. Димитров

9 - Коцев

10 - Чергиланов

11 - А. Мусаков

 

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 694 л. 96-109. Оригинал. Машинопис.

                                                          

 

№ 44

 

СЕКРЕТНО!

Министерство на вътрешните работи

Централно инф. орг. у-ние

Рег. № 1 – 1338, екз. № 20

24.03.1986 г.

СОФИЯ

 

СТЕНОГРАМА

от оперативката на ръководството на МВР, която се проведе на 13.03.1986 г. от 17,00 ч. в за­седателната зала.

 

ДР. МИНИСТЪР:

Другари, др. К. Масленков ще докладва предложение за награждаване на наши служители във връзка с възродител­ния процес. Др. Т. Живков е поръчал да наградим тези друга­ри партийни работници и служители на МВР за възродителния процес, за преименуването. Това минава в общата бройка награда за петилетката.

Извършиха се две промени, като бяха дадени 80 бройки, но след нашата намеса, общо бройките за окръзите и центъ­ра общо (Не е посочена – б. съст.)[…] бройки. (За награждаването е издаден специален указ № 1313 на Държавния съвет на НРБ. Оповестен е в Държавен вестник от април 1986 г. В интернет – виж статията на Христо Тенев, Исмаил Муса. Виж имената на генерали и полковници, обявени от Живков за отличници на възродителния процес.)

ДР. К. МАСЛЕНКОВ:

Другарю Министър,

За награждаване за петилетката са предложени 174 служители, от тях с орден „Георги Димитров” тримата слу­жители Ст. Савов, В. Коцев и Г. Манчев.

За „Заслужил деятел на техниката” - Георги Димитров Георгиев, Любчо Димитров Михайлов, Стефан Василев Василев и Стоян Ефтимов Евтимов.

За „Заслужил лекар” - предложени са проф. Ставри Сто­янов и проф. Димитър Нинов.

От ВСШ „Г. Димитров” за „Заслужил деятел на науката” има предложение за проф. Ангел Диков.

Сега са постъпили предложения за „3аслужил деятел на техниката” за Петър Барбалов и Найден Кадийски от ВГУ-ДС. Предложенията са тук, др. Аначков може да каже, това е във връзка с внедрено предсрочно уникално изделие „Еледжик-помпея”. Подробности тук не са разшифровани, но предложението е подгот­вено, да обсъдим дали да се приеме.

За всички останали, за които доложих, е подписано, из­пратено в Държавния съвет.

С Орден „Девети септември I степен”:

Полк. Илия Петров Гайдаров

Борис Димитров Иванов

Емил Иванов Кунев

Спас Спасов Спасов

Бончо Маринов Бончев

Славчо Кръстев Михайлов

Любомир Василев Николов

Васил Драганов Михов

Атанас Стоев Гюров

Борис Георгиев Малиновски

Георги Събев Марков

За окръзите са следните 80 души:

С „HP България II степен”

Ген.-майор Никола Дамянов Иванов, ген.-майор Георги Стефанов Милушев, ген.-майор Атанас Димитров Кадирев, ген.-майор Велико Петров Станков, полк. Йордан Димитров Касабов, полк. Иван Георгиев Христов, полк. Руси Георгиев Славов, полк. Андон Анастасов Андонов, полк. Иван Стоянов Наумов. Това са началниците на деветте окръга, където се проведе възродителният процес.

ДР. МИНИСТЪР:

Дали да бъде „HP България II степен”. Това са начал­ниците на окръжни управления, които бяха начело на нашите органи. Не може ли да им се даде 1-ва степен. Помислете!

ДР. МАСЛЕНКОВ:

Искам да доложа, другарю Министър, че това не са предложения на окръзите. Това са предложения от у-ние „Кадри” по отношение ордена и каква степен да бъде, а за останалите са предложения за съответните окръжни управления за техните под­чинени.

ДР.ИЛ. КАШЕВ:

Ако някой от тях беше загинал, много по-високи на­гради щеше да получи. Дайте да се наградят с „НРБ I степен”.

ДР. МИНИСТЪР:

Да се включи окръжният началник на МВР Сливен Ганев наравно с другите.

Началниците на ОУ на МВР Русе, Ст. Загора, Пловдив и Смолян да бъдат наградени с „HP България II степен”

Началниците на ОУ на МВР Габрово, Благоевград, Пле­вен, В. Търново, Ловеч и Пазарджик да бъдат наградени с „HP България III степен”

Допълнително и Мартинов и Вълчо Пеев с „HP България II степен”.

От ОУ на МВР - Кърджали – Щерев - „HP България III степен”.

ДР. К. МАСЛЕНКОВ:

Орден „Девети септември I степен с мечове” – 10 души:

Христо Григоров Колев - Разград

Полк. Желязко Ефтимов Хараланов - Шумен

Полк. Йордан Петров Йорданов - Силистра

Полк. Щерю Димитров Щерев - Кърджали

Подп. Кирил Георгиев Караиванов - Кърджали

Полк. Янко Петров Янчев - Варна

Полк. Ангел Петров Синков - Айтос

Полк. Спас Стоянов Василев - Варна

Полк. Завчо Вълчанов Завчев - Варна

Майор Димитър Ангелов Желев - Бургас

Това са хората, предложени от окръжните началници.

ДР. Г. АHAЧK0B:

Вълчо Пеев от Кърджали много добре работи с нас в комбинации и преди този процес - също, досега никъде не се предлага.

C Орден „Девети септември II степен c мечове”

Желязко Николаев Желев - Разград - Исперих

Петър Пенев Колев

Иван Кръстев Иванов - Сливен

Димитър Николов Ракшиев

Анастас Христов Димитров

Трою Тодоров Троев

Тоню Илиев Димитров

Цеко Георгиев Мишев

Веско Илиев Иванов

Тоньо Златев Тончев

Митко Петров Гергинов

Вангел Григоров Иванов

Емил Драгостинов Трендафилов

Лалю Маринов Иванов

Стоян Иванов Стоянов

Др. Иван Димов Иванов от Хасково да се включи за награждаване „HP България III степен”

ДР. К. МАСЛЕНКОВ:

Другарю Министър, ние сме изхождали и от това, че за една година не може да се получат два ордена.

С Орден „Червено знаме”:

Полк. Иван Кръстев Кръстев

Другарю Министър, в този списък са включени повече работници от управленията. Те са 29 служител на ОУ, съгласувано с ОК на БКП.

Н. МИНКОВ:

Разрешете, за Гранични войски поставихме двама души, командира на IV, смолянския отряд, Атанасов, който много по­могна в този процес и подп. Иванов от Вътрешни войски. Те са офицери, може да им се даде Орден „Червено знаме”.

ДР. К. МАСЛЕНКОВ:

„За боева заслуга” има предложение за двама души, работници капитани.

Всичко, както доложих, 80 души.

За централните поделения: Заместник-министрите - всички, с изключение на др. Савов, тъй като той е предложен в другия списък.

ДР. МИНИСТЪР:

В този списък трябва да се впише и Д. Стоилов, той участвува в окръзите, там беше денонощно.

ДР. К. МАСЛЕНКОВ:

В този списък са 8 заместник-министри, от ПГУ - 6 души; ВГУ - 9; Трето у-ние - 3; Шесто у-ние - 8; ОТУ - 6; Инспекто­рат - 4; у-ние „Кадри” - 3 (тези, които бяха по 4 месеца в Кърджали, Толбухин и Шумен); сержантски школи и СМУ - 3; (от трите школи заместниците, които бяха непрекъснато там) ЦИОУ - 3; СГУ - 5; други трима - др. Гашев, Петър Колев - ТИЛ, СГУ - секретаря на Комсомола; ДНМ - 8.

С тези от ДНМ бройките станаха 68, с 8 превишаваме.

По ордени и степени:

Тук трябва да решим, ние предлагахме зам.-министрите „НРБ I степен”, реши се за окръжните началници - също; освен зам.-министрите „HP България I степен” предлагаме да бъдат наградени и единоначалниците:

ген.-лейт. П. Чергиланов

ген.-майор А. Мусаков

ген.-майор Н. Черкезов

ген.-майор К. Коцалиев

ген.-лейт. В. Георгиев

ген.-майор П. Барбалов.

Аз считам, че тези единоначалници не по-малки заслу­ги имат от другите.

В този списък включете и Стефан Цанов, Георги Младе­нов, Сава Джендов.

ДР. МАСЛЕНКОВ:

За „HP България II степен” ген.-лейт. Вл. Тодоров Николов, ген.-лейт. Георги Младенов Георгиев, ген.-майор Илия Лингурски, ген.-майор Сава Джендов, ген.-майор Георги Янков Силянов, ген.-майор Страхил Христов Сотиров, полк. Тодор Генов Тодоров, полк. Васил Гашев Василев.

ДР.МИНИСТЪР:

Тук става дума за самия акт, а не кой сега какво рабо­ти. В огъня в Кърджали, когато започна битката, бяха Иван Ди­митров, Цанов и Сотиров, Джендов. Мисля Джендов да остане в I категория, Г. Силянов си вършеше работата в Русе, който окръг е с по-малко преименувано население.

ДР. К. МАСЛЕНКОВ:

С Орден „HP България III степен”се награждават следните другари:

ген.-майор Вълко Вълков, полк. Богдан Калчев, полк. Благой Петров, полк. Красимир Саманджиев, полк. Асен Николов – Инспекторат, полк. Петър Киров Колев – ТИЛ, полк. Иван Петров Иванов - ВГУ-ДС.

ДP.ИВ.ДИМИТРОВ:

Аз имам предложение. Не че се срещат някои имена, които дали имат най-голямо участие в този процес, ...но се изпускат някои в III категория като Тодор Пенев, който отго­варя и сега за цялата охранителна работа във всички райони с придадените сили от първия ден досега, и другите, които предложихме - Велико Върбанов не го срещам, който щеше да загине в Кърджали и в болницата престоя около месец, Ганчев, който единствен от всички, които се биха, претърпя и средна телесна повреда, също го няма тук. От Благоевград една волнона­емна служителка 4 норми изпълняваше по време на паспортизацията.

ДР. К. МАСЛЕНКОВ:

Другарю Димитров, вашите предложения получихме със закъснение, но ще запишем за награда.

С Орден „НР България II степен” Велико Върбанов, Тодор Пенев.

С Орден „HP България III степен” командирът на ротата Иван Костадинов Атанасов и полк.Нено Ганчев Ненов.

ДР. ГР. ШОПОВ:

Не ги чухме началниците на двата турски отдела.

ДР. МИНИСТЪР:

Непременно и тях запишете.

ДР. К. МАСЛЕНКОВ:

С Орден „Девети септември I степен” се награждават:

Полк. Веселин Божков Йотов

Полк. Стефан Георгиев Стефанов

Полк. Людмил Асенов Маринчевски - IV отдел

Михаил Костадинов Михайлов

Димо Вангелов Станков

Георги Гочев

Ламбо Пандев - I у-ние

Павел Иванов Иванов

Тодор Иванов Тодоров – ЦИОУ

С Орден”Девети септември II степен” се награждават:

полк. Чавдар Новански - ГСУ

полк. Любомир Тодоров Харалампиев - ОТУ

полк. Георги Пилев Вълков - Инспекторат

полк. Георги Митев Сандев - Шесто у-ние

полк. Димитър Иванов Здравков

подп. Цветан Петков Пеков - Инспекторат

подп. Владимир Николов Божинов - Шесто у-ние

С Орден „Девети септември III степен” се награждават:

полк. Петър Такучев - зам.- СМУ

полк. Руси Денев Русев - зам. на СШ - Варна

майор Владимир Василев Йовчев

майор Владимир Столев Иванов - Шесто у-ние

майор Иван Димитров Димитров - Шесто у-ние.

Другарю Министър, ние по наша инициатива не сме включвали допълнително хора, освен единоначалниците, само по предложения на поделенията.

С Орден „Червено знаме” полк. Иван Димитров Стоименов, полк. Иван Костов Ангелов, подп. Кръстина Господинова Маркова, майор Славчо Антонов Измерлиев, майор Николай Грозданов Стефчев, майор Тодор Петров Ников – ЦИОУ, майор Костадин Мивков Костадинов, кап. Владимир Стоянов Владов, кап. Стефан Петров Йорданов, ст. лейт. Димитър Иванов Раднев , ст. лейт. Генчо Добрев Генчев.

С тези от ДНМ - 68 души, ако се приеме и за тази другарка от Благоевград – 69.

ДР. ГР. ШОПОВ:

Другарю Министър, не чухме Боян Велинов и Ангел Ценов.

ДР. К. МАСЛЕНКОВ:

Др. Боян Велинов и Анг. Ценов са в списъка за пети­летката. Не можем да ги представим в един списък и за пети­летката, и по възродителния процес. Това ще трябва да го ана­лизираме и да съберем всички предложения. Но за днес не бях­ме подготвени.

ДР. МИНИСТЪР:

Аз предлагам, ако имате допълнения и съображения, кажете ги.

ДР. В. КОЦЕВ:

Водещият активните мероприятия против Турция е от възстановените имена. Той работи дълги години и участвува в много мероприятия, той ги готви, каквато и награда да е, на нас ни бяха фиксирани точно бройките, смятам, че ще бъде удачно.

ДР. МИНИСТЪР:

Уточнете с др. Масленков каква да бъде наградата.

ДР. АНТОН МУСАКОВ:

Не разбрах дали се прие предложението за Боян Вели­нов и Ангел Ценов? Дадоха ни само една бройка.

ДР. ИВАН ДИМИТРОВ:

Другарю Министър, предлагам двама началници на от­деления да се повдигнат - началника на турското отделение Божиков от Шесто у-ние - ДС и на ВГУ, които в Кърджали изведоха фургоните и други неща. По-високи награди да получат.

ДР. МИНИСТЪР:

Другари, да възложим на др. Масленков в делови по­рядък да доуточним имената и степента на наградите, ордените и да подготви списъка и ще проведем втори разговор с др. Пеко Таков, защото на много хора не им е ясно за какво става дума. Ако трябва реално да награждаваме, бихме наградили още две хиляди души и повече и ще бъде абсолютно справедливо. Аз в себе си имам страх, че ще наградим макар и цифрата да не е малка, но със същото основание може да се получи настро­ение и затова предлагам да възложим на у-ние „Кадри”, когато се прави до края на годината атестация, там да се предложи и предсрочно да се произведат такива другари, които активно са участвали, но не сме ги наградили с ордени и медали, за да се получи една обща относителна справедливост, защото така ще създадем известно недоволство. В този процес много участваха. Ще излезе заповед за повишаване в звание, длъж­ност на тези, които ги няма в тези списъци, паралелно на един път да се чете.

У-ние „Кадри” трябва да гледа на този въпрос много сериозно, да отдели още хора и много внимателно с окръжните началници да се прегледат прецизно хората, кои могат да бъдат повишени и да кажем - I-та част - с ордени, II-та част в длъжност и звания, за да се получи справедливо разрешение.

ДР. К. МАСЛЕНКОВ:

Другарю Министър, аз искам да бъда правилно разбран. Ние срещнахме много трудности, когато на нас ни се каже от Държавния съвет или от ЦК на БКП, примерно, 80 бройки, и ние да разпределим от поделенията. Възможно е да сме казали там 2, там 3 бройки.

ДР. МИНИСТЪР:

Между нас казано, тези, които определят бройките, нямат поглед върху това, което е било. С тази заповед ще компенсираме.

ДР. К. МАСЛЕНКОВ:

Не се взе отношение към предложението на ВГУ-ДС за Петър Барбалов и Кадийски за заслужили деятели на техниката.

ДР. КОЛАР0В:

Ако тук се слага „Еледжик”, другарю Министър, Барбалов въобще не е участвал. Двама души я създадоха тази система - това са Кадийски и Владимир Мастиков, който е при др. Кашев. Това са двамата създатели, други не са работи­ли. Това са творците. Кадийски създаде електрониката, а Мастиков - автоматиката.

ДР. Г. АНАЧКОВ:

Идеята е на Кадийски, той работи по нея 12-13 години, двамата са създатели.

ДР. К. МАСЛЕНК0В:

Предложението на ВГУ-ДС е за заслужил деятел на техниката - Петър Барбалов и Кадийски, с диплом за създаване и внедряване на научно-технически разработки с високи технико-икономически показатели - Димитър Колчев, Петко Ангелов, н-к V отдел и Владимир Мастиков.

ДР. К. КОЛАРОВ:

Кадийски и Мастиков са създателите. Те създадоха един вариант, след това на базата на него развиха втори вариант заедно със съветските другари, създадоха колектив с тях, раздели се работата на две и създадоха изделието. Тези двамата другари извършиха работата. Барбалов не е участвал в тази разработка.

ДР. Г. АНАЧКОВ:

Те създадоха програмирането, а идеята, разработката, това е работа на Кадийски. Вие си спомняте, когато ни демонстри­раха нещата преди 12 години.

ДР. МИНИСТЪР:

Щом Барбалов не е участвувал, защо трябва да се включва?

ДР. Г. АНАЧКОВ:

Аз не съм най-компетентен по тези въпроси, но общо как се развиха нещата? Кадийски работеше, но идеите, разработката, първите експерименти са негови, никой не спори, но не бива тук да подценяваме и ролята на началника, защото началникът също му е помагал.

ДР. К. КОЛАРОВ:

Помощта е друго нещо, може и съавторство, но...

ДР. Г. АНАЧКОВ:

Участието на Петко Ангелов в цялата тази работа не бива да се подценява.

ДP. К. КОЛАРОВ:

Много са участвували, помагали, но основните създа­тели са двамата, аз съм в течение от идеята до завършека.

ДР. Г. АНАЧКОВ:

Идеята беше на отдела, на управлението, да се включи към НТУ, да се включат и други другари, за да се ускори и усъвършенствува разработката.

ДР. К. КОЛАРОВ:

Разработката се води от 1980 г., 1979/80 г. До 1981 г. се създаде първият модел от Мастиков и Кадийски, той беше го­ляма неудача, проявиха голям интерес към него съветските дру­гари. Към 1982/83 г. се включиха съветските другари, създадохме 1982 г. съвместен колектив и м. г. 1985 г. сполучливо през август, на много високо ниво.

ДР. ГР. ШОПОВ:

В оценката не бива да влиза само това изделие. Аз предлагам да натоварим др. К. Коларов, Г. Аначков и др., Н. Лалчев, спокойно, да седнат да уточнят този въпрос и да кажат как трябва, то има документация, която трябва да се види. Ако П. Барбалов трябва да се награди, нека да се на­гради, ако не е участвувал той, не е в негов интерес да го награждаваме, няма да се приеме. Защото едно говорим по съ­бранията, по конференциите, трябва да сме принципни. Ако е участвувал, отразено е в документацията, да се награди. Той нито страда от липса на ордени, нито на медали, кандидат е на науките, ако не сега, след 2-3 години пак ще го наградим.

ДР. К. КОЛАРОВ:

Освен това той е включен в списъка за награждаване като единоначалник „НР България I степен”.

ДР. Г. АНАЧКОВ:

Миналата година пак му дадохме орден.

ДР. МИНИСТЪР:

В тези работи не бива да се увличаме, тъй като дразним и хората. Уточнете се, съберете се и излезте с предложение.

ДР. ИВАН ДИМИТРОВ:

Другарю Министър, днес ние предвиждаме предложение за заслужил лекар на д-р Пейчев, единственият съдебен лекар от 23 години, който прави 60 години сега и 24 години е съдебен лекар. До идването му и работата му в ДНМ тук могат да кажат за него и от ПГУ-ДС, др. Шопов, има големи заслуги и зад гра­ница.

Да се направи предложение, обосновано, ако заслу­жава, да се приеме.

ДР. К. КОЛАРОВ:

Другарю Министър, за тази разработка на тези двама другари, разработката е на много високо ниво, ние мислехме за лауреати да ги предложим на Димитровска награда, заслужават си.

Та на Кадийски не обръщахме внимание, докато не я погледнаха съветските другари.

ДР. Г. АНАЧКОВ:

Истината е такава, че ние 6-7 години на разработка...

ДР. МИНИСТЪР:

Сега не спорете, съберете се после тримата и се разберете принципно.

Предлагам въпросите за Плевен, Враца, Пловдив, случая с предателите, тези кадрови специални въпроси, те са и сложни, да се занимаем след конгреса на партията.

В понеделник ще проведем съвещанието с окръжните началници.

Аз бях при др. Т. Живков, доложих му обстановката в страната, това, което сега правим. И той предполага, че ще се опитат нещо да направят по време на конгреса, затова трябва да се внимава и вътре, и вън страната.

Смятам да не си отделяме времето за други неща, да не си отклоняваме вниманието, да не ги разкарваме и тези другари, защото едно идване и връщане е два дни, това ще до­веде до известно разстройване на работата в самите окръжни управления.

Вземете Враца, въпросът е сериозен, вие сте чели материалите, там ще доведат нещата до по-сериозни операции. В Плевен също са сериозни нещата, също до някои операции.

В Пловдив също се вълнуват. Въпросът е ние след конгреса ще отделим един ден, ще ги обсъдим, както се полага.

ДР. К. МАСЛЕНКОВ:

Другарю Министър, аз предлагам към тези двамата предатели, които сега вие казахте, да сложим и случая с Божко Стоилов, за него беше отделено много време. Случаят е разгледан и се предлагат мероприятия. Ние два месеца изучавахме случая.

ДР.МИНИСТЪР:

В понеделник др. Масленков да каже на окръжните на­чалници, че във връзка с конгреса другарите да не си отклоня­ват вниманието по тези въпроси, всеки да се концентрира сега върху подготовката на окръга за осигуряване сигурността, а след като мине конгресът, изпратим гостите, успокоим се и ние, ще отделим един ден и ще можем да седнем и ще обсъдим тези въпроси.

Има ли възражение? Имаме само две седмици до кон­греса.

Другари, ние трябва да осигурим необходимите сили за Кърджалийски окръг, освен двата батальона на ВВ, още 160 милиционера. За други окръзи можем да правим оценка, но там трябва да държим барута сух, там могат да ни се сервират из­ненади.

Пригответе едно предложение, Ив. Димитров и М. Минков, откъде ще се вземат тези бройки 200 или 160 бройки, разбере­те се, дайте да го видим, да съобщим на окръжните началници да знаят, че ще вземаме милиция за Кърджали, защото обста­новката там показва, че са неспокойни, вие знаете какви оперативни, следствени дела се водят, много хора ще се за­държат, окръгът е неспокоен.

ДР. Г. АНАЧКОВ:

В щаба силно впечатление направи обстановката по тези преименувани за София. На територията на София се нами­рат 6500 души, половината от тях ние нито паспортно, нито адресно контролираме. Ще трябва да видим каква е организацията, какъв контрол се упражнява над тях. Фактически по-голяма част от тях са националистически елементи, избягали от Кърджали. Правилно е да заделим сили за Кърджали, но според мен най-главното внимание, нашите сили и средства трябва да съсредо­точим около този контингент, който се намира в София, около София и контингент, който ние не контролираме.

ДР. МИНИСТЪР:

Трябва да се даде срок във всички райони на София, всички такива пребиваващи временно, които са без адресна ре­гистрация, да се установят и да се приковат. Който районен на­чалник тази работа не свърши, тук ще го доведете на тази маса.

ДР. Г. АНАЧКОВ: Вторият въпрос, който направи много силно впечатление, е, че в последно време по линия на Трето у-ние се получават много тревожни сигнали за оръжието, за това, че търсят да установяват контакти с преименувани, които миналата годи­на навлязоха широко в нашата армия, търсят водачи, търсят начин да проникват в моторизирани поделения и т. н. Тук се разбрахме да проведем един специален разговор, да се вземат изключителни мерки, защото един бронетранспортьор от едно поделение ако излезе, ще ни направят за резил пред обществе­ността.

ДР. МИНИСТЪР:

В понеделник да се съберат от Трето у-ние факти, по-едри, сигнали и др. информация и да ми се даде, аз ще проведа среща с др. Д. Джуров във вторник, ...и ще искам той да издаде заповед да се разпоредим по армията за мерки за сигур­ност. На мен ми трябват данни, материал, може би ще трябва да се обадите на Сотиров да подготви тази работа. Защото е дос­татъчно един танк да изведат, да започнат да стрелят с него и ще се оправим.

В понеделник съвещанието започва в 9,00 часа в ОТУ, другарите ще се отчетат, 4-ма другари от оперативните у-ния ще се изкажат.

От ПГУ не сме предвидили изказване, но ако вие пре­ценявате, че трябва да се информират окръжните началници, може.

ДР. КОЦЕВ:

Другарю Министър, засега няма нещо, което да ни тревожи.

ДР. АНТ. МУСАКОВ :

В изказването на др. С. Джендов отделяме малко внима­ние на този въпрос, тъй като знаехме, че от ПГУ не е предвиде­но изказване, той кратко ще засегне, обобщено.

Предлагам ръководителите на оперативните групи към този щаб по терора да присъствуват на съвещанието и н-кът на турския ни отдел, които имат пряко отношение към проблема.

ДР. МИНИСТЪР:

Другарите са свободни, да останат само другарите Шопов, Аначков, В. Георгиев и В. Коцев.

Отп. в 1 екз.

Haп: CA-556

14.03.1986 г.

Стенографирал: /п/ Не се чете.


АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 747, л. 1-21. Оригинал. Машинопис.

 

№ 45


СЕКРЕТНО!

 Министерство на вътрешните работи

ЦЕНТР. ИНФ. ОРГ. У-НИЕ

Рег. № I 1350. Екз. № 1

253 № 86

СОФИЯ


ПРОТОКОЛ

от оперативната на ръководството на МВР, която се проведе на 13.03.1986 г. от 17,00 ч. в заседателната зала.

 

Участвуваха: Д. Стоянов, Гр. Шопов, М. Минков, Ст. Савов, Ил. Кашев, К. Коларов, Ив. Димитров, Г. Аначков, В. Коцев, В. Ге­оргиев, К. Масленков, Анг. Мусаков, Н. Черкезов и Н. Далчев.

По обсъдените предложения на управление „Кадри” за на­граждаване на служители от МВР, взели най-активно участие през 1984 и 1985 г. в провеждането на мероприятията за възста­новяване имената на потомците на потурчените в миналото бъл­гари, министърът на вътрешните работи ген.-полк. Д. Стоянов даде следните указания:

1. Управление „Кадри” - МВР:

- Да доуточни предложенията за награда с ордени съ­образно бележките и препоръките, които се направиха на опе­ративката и да ги представи за подпис.

- Съвместно с началниците на поделенията да уточнят служителите, взели активно участие в провеждането на меропри­ятията, които да се наградят с присвояване на по-високо звание, повишаване в длъжност или друга награда.

Отговаря: ген.-лейт. К. Масленков

2. К. Коларов, Г. Аначков и Н. Далчев да прегледат документацията по разработката на изобретението „Еледжик” и да уточнят кои служители за какви награди да се предло­жат.

Отг.: ген.-лейт. К. Коларов

Други указания:

3. На районните управления на Софийското градско управление да се възложи преди провеждането на XIII кон­грес на партията, да установят и поставят под съответен контрол пребиваващите в София лица с възстановени имена, дошли от други окръзи.

Отг.: ген.-лейт. Ив. Димитров

4. До 17.03.1986 г. от Трето управление ДС да се събере информация за по-важните сигнали и данни за вра­жеска и друга престъпна дейност от военнослужещи от БНА и СВ и да се организира среща с др. Д. Джуров за вземане на необходимите мерки.

Отговаря: ген.-лейт. В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз.

Размн. в 5 екз.

№ 1 – к.д.

2 - К. Коларов

3 - Ив. Димитров

№ 4 – Г. Аначков

№5 – К. Масленков

№ 6 – Н. Далчев

Изп.: Ив. Печов – м. № 598

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР:

Ген.-лейт. /п/В. Георгиев

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 747, л. 22-23. Оригинал. Машинопис.