Добре дошли в моя блог!

Ще публикувам тук резултатите от моите изследователски търсения с надеждата, че наученото от мен ще достигне до по-широк кръг от хора, които нямат времето и възможностите да черпят познания за най-новата история на България директно от архивите.

Съзнавам, че посветих живота си на тази част от историята, която все още е жива, спорна и за жалост разединява хората. Част от "героите" в моите книги и сборници са наши съвременници, срещаме ги по улицата, гледаме ги по телевизията. Аз не съм съдник, нито адвокат. Стремя се да излагам автентични исторически факти и да оставям читателите сами да правят изводи.

Всяка моя книга, всяка статия, сборник, всяко интервю или научнопопулярно четиво, което написах в последните 20 години, ми носеше нови врагове, но и нови приятели. За част от моите убеждения на историк и изследовател платих висока цена - много хора, почитатели на определена политическа сила, се разпознаваха в едни или други факти, които публикувах, и започваха да ме считат за техен "враг". Аз не съм нито "приятел", нито "враг" на която и да е политическа сила, на който и да е политик. Аз съм историк и такъв ще бъда винаги.

Ще се радвам, ако публикуваното тук ви даде нови знания, нов поглед върху съвременната политическа история на България и нов повод да се гордеем, че сме българи.

С уважение,

Веселин Ангелов


23 февруари 2017

Съпротивата срещу комунистическия режим в Пиринска Македония


Съпротивата срещу комунистическия режим в Пиринска Македония (1944-1948 г.)

Един от­чет за "ус­пе­хи­те" на "на­ро­д­на­та" ми­ли­ция в Горноджумайска област за пе­ри­о­да от 9.IХ.1944 г. до 9.IХ.1948 г. го­во­ри кра­с­но­ре­чи­во за ма­ща­би­те на съ­п­ро­ти­ва­та сре­щу ко­му­ни­с­ти­че­с­кия ре­жим в то­зи край.3
Из­б­ро­я­ва­не­то на ус­пе­хи­те за­по­ч­ва с хвал­би за оси­гу­ре­на­та от ми­ли­ци­я­та по­д­го­то­в­ка и ус­пе­ш­но про­ве­ж­да­не на т. нар. "на­ро­ден съд". "За­т­во­ри­те бя­ха пъл­ни с на­ро­д­ни вра­го­ве", ко­и­то ус­пе­ш­но и в срок бя­ха по­д­го­т­ве­ни за на­ро­ден съд"  - се че­те в до­к­ла­да.
"През 1945 г. за­по­ч­на­ха да въз­ни­к­ват мал­ки не­ле­гал­ни фа­ши­с­т­ки гру­пи­ч­ки, с ко­и­то ДС ус­пе­ш­но се спра­ви" - се чете по-нататък в доклада. Съ­з­да­до­ха се, и то офор­ме­ни ве­че, ми­хай­ло­ви­с­т­ки гру­пи­ч­ки най-ве­че в Све­тивра­ч­ка око­лия." То­ва би­ло свър­за­но с об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че Ни­ко­ла Пе­т­ков е из­ля­зъл в опо­зи­ция. И въ­п­ре­ки вси­ч­ко ор­га­ни­те на ДС ус­пя­ва­ли да раз­к­ри­ят те­зи "фа­ши­с­т­ки ор­га­ни­за­ции и те­х­ни­те ор­га­ни­за­то­ри", да ги из­п­ра­вят пред съ­да.
Освен опозицията и нейният водач Никола Петков, виновно за появата на "групичките" според съчинителите на доклада било и чуждото разузнаване, което "много активно" подпомагало те­зи "ми­хай­ло­ви­с­т­ки бан­ди". "Но на­ши­те ор­га­ни на ДС ус­пя­ха ус­пе­ш­но да ги уда­рят и уни­що­жат. Чу­ж­до­то ра­зу­з­на­ва­не - ан­г­ло-аме­ри­кан­с­ки­те им­пе­ри­а­ли­с­ти­че­с­ки ше­фо­ве, не спря­ха и ка­то ре­зул­тат от тя­х­на­та по­мощ бе­ше об­ра­зу­ва­на в Пе­т­рич ед­на не­ле­гал­на шпи­он­с­ка ор­га­ни­за­ция, ръ­ко­во­де­на от до­л­но­п­ро­бен сел­с­ки ба­ба­и­тин и кри­ми­на­лист Ди­ми­тър Ха­джитрай­ков, но на­ши­те ор­га­ни от ДС ус­пе­ш­но раз­к­ри­ха и за­ло­ви­ха ор­га­ни­за­то­ра Ха­джитрай­ков" - завършва поредната милиционерска хвалба, без да се дадат конкретни доказателства.
По-на­­та­тък от­че­тът из­б­ро­я­ва сле­д­ва­щи­те, ре­дя­щи се един след друг "ус­пе­хи" на ДС от 1945 до 1948 г.: за­ло­ве­на "ед­на ди­вер­си­он­на гру­па", има­ща за за­да­ча "да взи­мат све­де­ния от на­ша стра­на и ги из­п­ра­щат в Гър­ция"; ли­к­ви­ди­ра­не­то през 1947 г. на не­ле­гал­на­та група на полковник Го­ло­га­нов в О­г­ра­ж­ден и на Иван Да­ф­ков в Пирин; ли­к­ви­ди­ра­не­то на "шпи­он­с­ка­та гру­па" на Ка­ра Му­с­та­фа през 1948 г.; за­ла­вя­не­то на "опа­с­ния гла­во­рез и жан­дар­ме­рист Пен­кин", на гру­па "гръцки шпи­о­ни, го­т­ве­щи се да ми­нат в не­ле­гал­ност и те­ро­ри­зи­рат на­се­ле­ни­е­то".
За "най-кру­пен акт" от дей­но­ст­та на ДС през 1948 г. се со­чи уни­що­жа­ва­не­то на "бандитите" Ив. Руй­чев и Ге­ра­сим То­до­ров от с. Пло­с­ки и с. Вла­хи. "За по­с­ле­ден път вси­ч­ки ми­хай­ло­ви­с­ти се бя­ха на­со­чи­ли то­ч­но там" и то­ва се дъл­жа­ло на фа­к­та, че на­се­лен­и­е­то на две­те се­ла не би­ло про­с­ве­те­но. Ви­но­в­ни за то­ва би­ли ОК на БРП(к) и ОФ. Ли­к­ви­ди­ра­на би­ла "бан­да" от 30-40 чо­ве­ка.
За­дъл­жи­тел­но е да се по­д­чер­тае, че де­се­ти­ле­тия на­ред, вклю­чи­тел­но и до днес, по­зо­ва­вай­ки се на от­че­ти­те на ДС и съ­де­б­ни­те ма­те­ри­а­ли, про­ко­му­ни­с­ти­че­с­ка­та пре­са и про­па­ган­да дам­го­с­ват най-бе­зо­ч­ли­во че­та­та, че­т­ни­ци­те и вой­во­да­та Ге­ра­сим То­до­ров ка­то "бан­да и бан­ди­ти". Са­мо по­ня­ко­га и без да ис­кат, име­ни­ти ли­к­ви­да­то­ри на то­ва дви­же­ние ще по­в­ди­гат за­ве­са­та за ис­тин­с­кия раз­мах и по­с­ти­же­ния на "бан­ди­т­с­ко­то" дви­же­ние. Та­ко­ва на­при­мер е ед­но къ­с­но при­з­на­ние на ръ­ко­во­ди­лия опе­ра­ци­я­та по ли­к­ви­ди­ра­не­то на че­та­та К. Кю­лю­мов, в ко­е­то со­чи: "През 1947-1948 г. бан­да­та на Ге­ра­сим То­до­ров дър­же­ше те­ри­то­ри­я­та на би­в­ша Сан­дан­с­ка (Све­ти­в­ра­ч­ка) око­лия, го­ля­ма част от се­ла­та в то­зи край, пре­х­вър­ля­ше част от Раз­ло­ж­ко, до­ри сти­га­ше до Го­це­дел­че­в­с­ко - от­та­тък през Пи­рин и част от би­в­ша­та Гор­но­джу­май­с­ка око­лия. То­ва бе­ше не са­мо най-го­ля­ма­та бан­да в Бъл­га­рия, но и най-опа­с­на­та по­ра­ди то­ва, че тя кон­т­ро­ли­ра­ше те­ри­то­рия, в ко­я­то по­ч­ти бе­ше ли­к­ви­ди­ра­на на­ро­д­на­та власт".4
Ос­та­вя­ме чи­та­те­ли­те са­ми да сти­г­нат до из­во­да да­ли на­и­с­ти­на ста­ва въ­п­рос за "бан­да" и "бан­ди­ти", при по­ло­же­ние че са факт не­о­с­по­ри­ми сви­де­тел­с­т­ва, со­че­щи, че за раз­ли­ка от "на­ро­д­ни­те" пар­ти­за­ни "бан­ди­ти­те" ня­мат ни­то ед­на ре­ги­с­т­ри­ра­на ак­ция сре­щу ман­д­ри, ча­с­т­но иму­ще­с­т­во и имо­ти, кра­ж­би или ма­ро­дер­с­т­ва; че "бан­ди­ти­те" ви­на­ги за­п­ла­щат със со­б­с­т­ве­ни сре­д­с­т­ва при­до­би­ти­те без на­си­лие сто­ки (хляб, бра­ш­но, ци­га­ри, цър­ву­ли и др.), ви­на­ги да­ват раз­пи­с­ки за вси­ч­ко, че на­се­ле­ни­е­то от мно­го се­ла до­б­ро­вол­но ги по­д­по­ма­га и им сим­па­ти­зи­ра. По­д­по­ма­гат ги и го­лям брой чле­но­ве на уп­ра­в­ля­ва­ща­та по то­ва вре­ме ко­му­ни­с­ти­че­с­ка пар­тия.
Ис­ти­на­та изи­с­к­ва да не се по­д­ми­на­ва фа­к­тът, че по вре­ме на дей­но­ст­та на че­та­та и ли­ч­но от вой­во­да­та се из­вър­ш­ват и на­си­лия, вклю­чи­тел­но и убий­с­т­во. Про­па­ган­да­та из­ве­ж­да на пре­ден план те­ма­та за "по­бой­ни­ци­те", но скри­ва фа­к­ти за не­с­пир­ния те­рор, на ко­и­то са по­д­ло­же­ни се­мей­с­т­ва­та, бли­з­ки­те и по­ма­га­чи­те на че­т­ни­ци­те и най-ве­че на вой­во­да­та. По­бо­и­те, над ко­и­то про­па­ган­да­та та­ка сил­но ак­цен­ти­ра, за да очер­ни че­та­та и не­й­ния вой­во­да, са най-ве­че в от­го­вор на из­де­ва­тел­с­т­ва­та от стра­на на ви­д­ни пре­д­с­та­ви­те­ли на ме­с­т­на­та "на­ро­д­на" власт сре­щу ята­ци и бли­з­ки на че­т­ни­ци­те. Те ид­ват ед­ва след не­кол­ко­к­ра­т­ни, вклю­чи­тел­но и пи­с­ме­ни пре­ду­п­ре­ж­де­ния да ги пре­к­ра­тят. Сил­но пре­у­ве­ли­че­ни оба­че са твър­де­ни­я­та на ко­му­ни­с­ти­че­с­ко­то сле­д­с­т­вие за раз­ме­ра на "по­бо­и­те", за­що­то ми­ну­ти след раз­дя­ла­та с че­та­та "пре­би­ти­те до смърт" (при то­ва еди­ни­ци) ко­му­ни­с­ти­че­с­ки аген­ти и ак­ти­ви­с­ти бър­зат да пи­шат по­ре­д­ни­те си до­но­си до "на­ро­д­на­та" ми­ли­ция и ДС.
Във връ­з­ка с  твър­де­ни­я­та за "бан­ди­т­с­ки­те" про­я­ви на че­та­та е ну­ж­но да се ка­же и ис­ти­на­та за ста­ра­тел­но пре­мъл­ча­ва­ни­те от би­в­ша­та ДС фа­к­ти от­но­с­но из­вър­ше­но­то от вой­во­да­та убий­с­т­во. Фа­к­ти­те со­чат, че с по­мо­щ­та на из­ве­с­т­ния в то­га­ва­ш­но­то се­ло Га­ра Пи­рин ко­му­ни­с­ти­че­с­ки кмет Гал­чо Ва­си­лев ДС вне­д­ря­ва в че­та­та свой агент, с ос­но­в­на­та за­да­ча да убие вой­во­да­та. По­ве­де­ни­е­то му оба­че е твър­де съм­ни­тел­но, за­то­ва ръ­ко­во­д­с­т­во­то на че­та­та ре­ша­ва да го по­с­та­ви на из­пи­та­ние. Из­п­ра­ща го да из­пъл­ни уж про­из­не­се­на смър­т­на при­съ­да над спо­ме­на­тия кмет.
Връ­щай­ки се, лъ­же­че­т­ни­кът до­к­ла­д­ва, че не е ус­пя­ал да из­пъл­ни за­да­ча­та, за­що­то пи­с­то­ле­тът за­ся­къл, а бом­ба­та не из­бу­х­на­ла. Ус­по­ко­я­ват го, че ще има вто­ра въз­мо­ж­ност да сто­ри то­ва и го по­с­та­вят да па­зи спя­щи­те в зим­ни­те пре­с­пи че­т­ни­ци. Аген­тът не зна­ел, че са го въ­о­ръ­жи­ли с обе­з­в­ре­де­ни бом­ба, пу­ш­ка и па­т­ро­ни. По­па­да в ка­па­на и е за­ло­вен в мо­мент, ко­га­то се опи­т­ва да из­пъл­ни по­с­та­ве­на­та от ДС за­да­ча - убий­с­т­во­то на вой­во­да­та. За зла не­го­ва участ то­зи път и пу­ш­ка­та, и бом­ба­та от­но­во за­се­к­ли. Сле­д­ва про­из­на­ся­не­то и из­пъл­не­ни­е­то на не­го­ва­та смър­т­на при­съ­да.
Со­ло­ва­та ак­ция за ли­к­ви­ди­ра­не­то на вой­во­да­та, а с то­ва и на че­та­та про­па­да. За­то­ва ДС ста­ра­тел­но се по­д­го­т­вя за ши­ро­ко­ма­ща­б­на ак­ция с ко­до­во­то на­з­ва­ние "Елен". Ак­ци­я­та се про­ве­ж­да през март-ап­рил 1948 г. Ос­вен ця­ла­та ми­ли­ция от Гор­но­джу­май­с­ка об­ласт тук е ми­ли­ци­я­та и от Ду­п­ни­ш­ко, Кю­с­тен­дил­с­ко, Пер­ни­ш­ко и Со­фий­с­ко, вси­ч­ки во­ен­ни ча­с­ти от Юго­за­па­д­на Бъл­га­рия, за­па­с­ня­ци. Бло­ки­ра­ни са по­д­с­тъ­пи­те към Пи­рин от вси­ч­ки ме­с­та. На­се­ле­ни­е­то от де­сет се­ла е съ­б­ра­но в спе­ци­ал­ни ла­ге­ри или бло­ки­ра­но, без пра­во да на­пу­с­ка къ­щи­те. Та­къв бил един­с­т­ве­но въз­мо­ж­ни­ят на­чин за за­ла­вя­не или уни­що­жа­ва­не на не­у­ло­ви­ми­те и по­л­з­ва­щи се с по­д­к­ре­па­та и сим­па­ти­и­те на ме­с­т­но­то на­се­ле­ние че­т­ни­ци на вой­во­да­та Ге­ра­сим То­до­ров. Ше­с­ти пи­рин­с­ки от­ряд - та­ка се на­зо­ва­ва че­та­та по ре­ше­ние на сво­е­то ко­ман­д­ва­не. Тях ан­ти­ко­му­ни­с­ти­че­с­ки на­с­т­ро­е­на­та част от на­се­ле­ни­е­то в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния ни­ко­га не на­ри­ча "бан­да" и "бан­ди­ти", а че­та, го­ря­ни или комити.
Бло­ка­да­та ус­пя­ва. От мно­же­с­т­во­то за­па­зе­ни до­ку­мен­ти яс­но се ви­ж­да, че за не­й­ния ус­пех най-мно­го до­при­на­сят пре­да­тел­с­т­во­то и вне­д­ре­ни­те се­к­ре­т­ни съ­т­ру­д­ни­ци на ДС. Мно­го от тях са из­ве­с­т­ни, но ня­кои са все още не­из­ве­с­т­ни, спо­тай­ват се и гу­з­но мъл­чат. Дру­ги се вжи­вя­ват все още в ро­ля­та си на ге­рои. Най-ве­че за­ра­ди то­ва им по­ве­де­ние, за да по­не­сат  за­с­лу­же­на мо­рал­на при­съ­да и в ин­те­рес на ис­то­ри­че­с­ка­та ис­ти­на, си по­з­во­ля­ва­ме да пу­б­ли­ку­ва­ме те­х­ни­те име­на.
За да не по­па­д­не жив в ръ­це­те на ми­ли­ци­я­та, Ге­ра­сим То­до­ров се са­мо­у­би­ва. Раз­къ­са­но­то му на пар­че­та от бом­ба­та тя­ло е из­ло­же­но на по­каз на пло­ща­да в с. Га­ра Пи­рин за по­ру­га­ва­не и спла­ш­ва­не на на­се­ле­ни­е­то. Без от­г­лас ос­та­ват мол­би­те на май­ка­та на Ге­ра­сим да по­лу­чи и по­г­ре­бе тлен­ни­те ос­тан­ки на своя лю­бим син. И до днес мя­с­то­то, къ­де­то ко­му­ни­с­ти­че­с­ки­те аген­ти са из­х­вър­ли­ли не­го­во­то мър­т­во тя­ло, е не­из­ве­с­т­но. За не­го зна­ят все още жи­ви­те "ге­рои" от об­ла­с­т­но­то уп­ра­в­ле­ние на би­в­ша­та ДС в Гор­на Джу­мая (дн. Бла­го­е­в­г­рад) и Све­ти Врач (дн. Сан­дан­с­ки), но те мъл­чат. За­що­то не "бан­ди­ти­те" от че­та­та на Ге­ра­сим То­до­ров, а те по вре­ме на сле­д­с­т­ви­е­то из­вър­ш­ват се­дем звер­с­ки убий­с­т­ва на че­т­ни­ци и ята­ци. За да при­к­ри­ят пре­с­тъ­п­но­то си зло­де­я­ние, по-къ­с­но впи­с­ват уби­ти­те в при­съ­ди­те на про­ве­лия се ко­му­ни­с­ти­че­с­ки съд.
Ин­те­ре­сен е фа­к­тът, че като ятаци и помагачи на четата се вклю­ч­ват голям брой чле­но­ве на БРП(к). То­ва за­т­ру­д­ня­ва сле­д­с­т­ви­е­то и са­мия про­цес. Уп­ра­в­ля­ва­щи­те тря­б­ва да съ­дят чле­но­ве на пар­ти­я­та, ко­е­то ги по­с­та­вя в твър­де де­ли­ка­т­но по­ло­же­ние. В край­на сме­т­ка се ре­ша­ват освен в пар­тий­ния, да ги съ­дят за­е­д­но с ос­та­на­ли­те жи­ви че­т­ни­ци и ята­ци в съдебния процес, за да ги използват за разобличаване на "бандитската" дейност на четат.
Сле­д­с­т­ве­но­то де­ло се по­ве­ря­ва на кръ­во­жа­дния и ком­п­ро­ме­ти­ран пред населението в тогавашната Светиврачка околия слу­жи­тел на ДС Ге­ор­ги Бо­г­да­нов (Гра­фа) - из­ве­с­тен със съмнителното си политическо и криминално минало преди преврата от 1944 г. По спомени на живи свидетели Графа успява да се присъедини към "на­ро­д­ната" ми­ли­ция, след като организира и участва в началото на октомври 1944 г. в извършването на десетки убий­с­т­ва на ак­ти­в­ни чле­но­ве и сим­па­ти­зан­ти на ВМРО от Све­ти­в­ра­ч­ка и Пе­т­ри­ч­ка око­лия. По­з­нат на вси­ч­ки по­па­д­на­ли в аре­с­ти­те на ми­ли­ци­я­та е ка­то май­с­тор за из­т­ръ­г­ва­не на вся­ка­к­ви при­з­на­ния. Колкото и да били твърди, много от по­па­д­на­ли­те в неговите ръце били принуждавани да пи­шат то­ва, ко­е­то той им ди­к­ту­ва, след като ги е подлагал на не­чо­ве­ш­ки­ мъ­че­ния, ко­и­то не­пре­къ­с­на­то изо­б­ре­тя­вал.
Вни­ма­тел­но­то вгле­ж­да­не в ори­ги­на­ли­те от сле­д­с­т­ве­ни­те до­з­на­ния по­ка­з­ва, че по-го­ля­ма­та част от тях уди­ви­тел­но си при­ли­чат - с ед­на­к­вия по­черк, мно­го­к­ра­т­но по­в­та­ря­ща­та се ис­то­рия за по­д­бу­ди­те­ли­те, "звер­с­т­ва­та на бан­ди­ти­те", връ­з­ки­те с опо­зи­ци­я­та, чу­ж­до­то ра­зу­з­на­ва­не и т. н.
Ос­вен чрез на­си­ла из­т­ръ­г­на­ти­те и ди­к­ту­ва­ни спо­ред пре­д­ва­ри­тел­ни­те на­чер­та­ния на об­ви­не­ни­е­то по­ка­за­ния за ус­пе­ха на про­це­са ста­ра­тел­но се по­д­го­т­вят и про­ку­рор­с­ки­те сви­де­те­ли. Две се­к­ре­т­ни до­не­се­ния на Бо­г­да­нов со­чат яс­но как пре­д­ва­ри­тел­но се мон­ти­ра то­зи про­цес, но и за то­ва как до из­ве­с­т­на сте­пен се про­ва­ля.
За да до­ве­де по­с­та­ве­на­та му за­да­ча до­к­рай, Гра­фа до­с­ти­га и до то­ва по вре­ме на про­це­са да про­ти­во­по­с­та­ви брат сре­щу бра­та. Иде­я­та му въз­ни­к­ва във връ­з­ка с то­ва, че в че­та­та уча­с­т­ва и бра­тът на пре­д­се­да­те­ля на гра­д­с­ка­та уп­ра­ва на Све­ти Врач и член на ОК на БРП(к) Йор­дан Ри­зов. Пър­во­на­чал­но Ри­зов да­ва съ­г­ла­си­е­то си да е про­ку­рор­с­ки сви­де­тел на за­по­ч­на­лия на 14.VI.1948 г. в Све­ти Врач про­цес. "За уто­ч­ня­ва­не на по­ка­за­ни­я­та му със съ­щия бе про­ве­де­но съ­ве­ща­ние и той по­лу­чи съ­о­т­ве­т­но ин­с­т­ру­к­ции и ука­за­ния. При са­мия про­цес оба­че той да­де по­ка­за­ния, не­до­пу­с­ти­ми за ко­му­нист, осо­бе­но та­къв на от­го­вор­на пар­тий­на и об­ще­с­т­ве­на ра­бо­та" - се оп­ла­к­ва Гра­фа в по­ре­д­ния си "стро­го се­к­ре­тен" до­к­лад до ДС в Со­фия. Ка­то сви­де­тел на об­ви­не­ни­е­то той тръ­г­нал "по ли­ния да се ста­рае да ома­ло­ва­жа­ва де­я­ни­я­та на бан­ди­ти­те и до­ри да ги оп­ра­в­да­ва със спе­ци­фи­ч­ни­те ус­ло­вия, при ко­и­то те са жи­ве­е­ли". По­ло­ви­на­та от те­зи "про­с­ти хо­ри­ца" спо­ред Ри­зов би­ли жер­т­ва на те­зи ус­ло­вия, би­ли тръ­г­на­ли по "ло­шия" път не­съ­з­на­тел­но, по­ра­ди тя­х­на­та "от­къ­с­на­тост и на­и­в­ност". Ри­зов се опи­тал да оп­ра­в­да­ва и своя брат, по­д­чер­та­вай­ки, че той не мо­жел да по­с­тъ­пи дру­го­я­че, ос­вен да ста­не "съ­т­ру­д­ник на бан­да­та". Та­ка про­ку­рор­с­ки­ят сви­де­тел се обя­вил "ре­ши­тел­но про­тив вла­ст­та", об­ви­ня­вай­ки я, че не би­ла "на сво­е­то мя­с­то".6
За по­ве­де­ни­е­то на спо­ме­на­тия про­ку­рор­с­ки сви­де­тел Гра­фа пи­ше и спе­ци­ал­но "ли­ч­но стро­го по­ве­ри­тел­но до­не­се­ние" до по­мо­щ­ник-ми­ни­с­тър Ру­си Хри­с­то­зов. В не­го че­тем: "От­чи­тай­ки се­ри­о­з­но­ст­та на про­це­са око­ло ли­к­ви­ди­ра­на­та бан­да на Г. То­до­ров, осо­бе­но об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че по съ­щия ще бъ­дат из­да­де­ни до­с­та смър­т­ни при­съ­ди, аз се ори­ен­ти­рах, ка­то от­го­вор­ник на съ­щия про­цес, да при­в­ле­ка ка­то про­ку­рор­с­ки сви­де­тел ос­вен по­с­т­ра­да­ли­те уча­с­т­ни­ци в раз­г­ро­ма на бан­да­та и пр., но и към от­го­вор­ни фа­к­то­ри и об­ще­с­т­ве­ни­ци, и то от­ в­си­ч­ки пар­тии, ко­и­то да из­не­сат от­ра­же­ни­е­то на съ­ще­с­т­ву­ва­ща­та бан­да вър­ху ОФ-ме­ро­п­ри­я­тия, ини­ци­а­ти­ви и пр. и въ­о­б­ще вър­ху ця­ло­с­т­ния жи­вот на то­зи край
Ин­те­ре­с­но­то в слу­чая е, че уда­рът на ДС се на­со­ч­ва към из­ве­с­т­ни в оте­че­с­т­ве­но­ф­рон­то­в­с­ки­те сре­ди от око­ли­я­та ли­ч­но­с­ти, про­из­ли­за­щи от съ­ю­з­ни­те на ко­му­ни­с­ти­те пар­тии - ка­зи­он­но­то БЗНС и НС "Зве­но", за­е­ма­ли и за­е­ма­щи от­го­вор­ни­те по­с­то­ве око­лий­с­ки уп­ра­ви­те­ли. Цел­та спо­ред Гра­фа би­ла да се ра­зо­б­ли­чат "вдъ­х­но­ви­те­ли­те на бан­да­та" - Сла­вей­ко Ан­ге­лов и Асен Бо­я­джи­ев от "Зве­но" и Г. То­по­ли­гов от БЗНС. Ис­тин­с­ка­та цел оба­че е съ­де­б­но­то де­ло да се из­по­л­з­ва и за са­мо­ра­з­п­ра­ва с не­у­до­б­ни­те ли­ч­но­с­ти в ко­а­ли­ци­он­ни­те на ко­му­ни­с­ти­те пар­тии. За­то­ва на съ­ве­ща­ние на бю­ро­то на ОК на ОФ би­ло ре­ше­но про­ку­рор­с­ки сви­де­те­ли да са Н. Х. Ми­тов - бивш се­к­ре­тар на ОК на ОФ, В. Ту­шев от БЗНС и Иван Иб­ри­зов от "Зве­но" и др. Ри­зов бил изя­вил сам же­ла­ние да сви­де­тел­с­т­ва, за да ра­зо­б­ли­чи "вдъ­х­но­ви­те­ли­те на бан­да­та" Г. То­по­ли­гов и Асен Бо­я­джи­ев. Пре­д­ло­же­ни­е­то си да сви­де­тел­с­т­ва Ри­зов бил по­д­к­ре­пил и с фа­к­та, че е от с. Вла­хи и че брат му съ­що е за­ме­сен и за да не си по­ми­с­ле­ли хо­ра­та, че за­ра­ди брат си "се дър­жи на­с­т­ра­на". Ос­вен то­ва по вре­ме на сле­д­с­т­ви­е­то и Асен Бо­я­джи­ев  ка­то един от гла­в­ни­те об­ви­ня­е­ми бил по­же­лал Ри­зов да е сви­де­тел.
По-нататък Графа доразкрива: "При тая кон­к­ре­т­на об­с­та­но­в­ка ка­к­то аз, та­ка и бю­ро­то се съ­г­ла­си­х­ме Йор­дан да сви­де­тел­с­т­ву­ва. Раз­пре­де­ли­х­ме и кой ка­к­во ще го­во­ри. В пре­д­ва­ри­те­лен раз­го­вор с Г. Да­ви­дов в ДС Й. Ри­зов до­ри бил по­пи­тал да­ли ще е удо­б­но да го­во­ри по вре­ме на про­це­са за своя брат, за­що­то дъл­бо­ко в се­бе си бил убе­ден, че той е не­ви­нен. Да­ви­дов го уве­рил, че "вси­ч­ко, ко­е­то мо­же да ка­же за брат си, има къ­де да го ка­же, а имен­но - пар­ти­я­та, а тук на пу­б­ли­ч­но мя­с­то не би­ва, за­що­то то­ва мо­же да по­л­з­ва не нас. По­с­та­рах се да го убе­дя, че то­ва не би­ва да се вър­ши и че слу­чаят ще бъ­де раз­г­ле­дан на дру­го мя­с­то, къ­де­то по­ло­жи­тел­но ня­ма да се до­пу­с­не гре­ш­ка.
Й. Ри­зов дал да се раз­бе­ре, че ня­ма да го­во­ри (за брат си) - съ­о­б­ща­ва Гра­фа. "Ко­га­то из­ле­зе да го­во­ри - про­дъл­жа­ва раз­ка­за си той - за го­ля­ма на­ша из­не­на­да той из­не­се ед­ва ли не за­щи­т­на реч за об­ви­не­ни­е­то." Ка­то чо­век от Вла­хин­с­кия край той твърдял, че "не хо­ра­та от по­д­съ­ди­ма­та ска­мей­ка са ви­но­в­ни, а ус­ло­ви­я­та и от­къ­с­на­то­ст­та са до­при­не­с­ли най-ве­че за тех­ни­те пре­с­тъ­п­ле­ния". "Ко­га­то бе апо­с­т­ро­фи­ран от пре­д­се­да­те­ля и за­пи­тан за по-кон­к­ре­т­ни не­ща - продължава своя разказ Графа, той тръ­г­на по ли­ни­я­та да оп­ра­в­да­ва брат си, на все­о­с­лу­ша­ние за­я­ви, че брат му до­не­съл на вла­ст­та за вси­ч­ко чрез са­мия не­го и дру­ги слу­же­б­ни ли­ца и че той не е ви­но­вен... След не­го­ви­те из­ка­з­ва­ния се по­чу­в­с­т­ва ве­д­на­га про­мя­на ка­к­то в на­с­т­ро­е­ни­е­то на по­д­съ­ди­ми­те, та­ка и всред гра­ж­дан­с­т­во­то. За­щи­та­та из­по­л­з­ва най-ра­ци­о­нал­но не­го­во­то из­ка­з­ва­не, за да из­ме­с­ти цен­тъ­ра на об­ви­не­ни­е­то. Не би­ва­ше да бъ­де до­пу­с­нат ка­то сви­де­тел, по­з­на­вай­ки чу­в­с­т­ва­та му към брат си" - за­вър­ш­ва с го­ля­мо съ­жа­ле­ние до­к­ла­да си Гра­фа и по­со­ч­ва, че за слу­чая по пар­тий­на ли­ния бил на­п­ра­вил "до­с­то­я­ние в ЦК".7
Не­за­ви­си­мо от спо­ме­на­та­тия сви­де­тел­с­ки "про­вал" съ­де­б­но­то де­ло про­ти­ча по пре­д­ви­де­ния в ДС и око­лий­с­кия ко­ми­тет на БРП(к) сце­на­рий. Ин­с­т­ру­к­ти­ра­ни­те съ­дии про­из­на­сят пре­д­ва­ри­тел­но по­со­че­ни­те, вклю­чи­тел­но и смър­т­ни при­съ­ди.
*   *   *
Друг не по-мал­ко ин­те­ре­сен епи­зод от дей­но­ст­та на че­та­та на Ге­ра­сим То­до­ров е от­но­ше­ни­е­то му към до­ш­ли­те в края на 1947 и на­ча­ло­то на 1948 г. сто­ти­на ма­ке­дон­с­ки учи­те­ли и кни­жа­ри с ам­би­ци­я­та да раз­про­с­т­ра­ня­ват но­ва­та ма­ке­дон­с­ка кни­ж­ни­на, да ог­ра­мо­тя­ват по­д­ра­с­т­ва­що­то по­ко­ле­ние и на­се­ле­ни­е­то на но­во­съ­з­да­де­ния "ма­ке­дон­с­ки ли­те­ра­ту­рен език". Ще се спрем по-по­д­ро­б­но на то­зи въ­п­рос, за­що­то тъ­к­мо той е обект на фал­ши­фи­ка­ции от стра­на на ма­ке­до­ни­с­т­ка­та про­па­ган­да. За жа­лост ос­но­вен из­ра­зи­тел на те­зи фал­ши­фи­ка­ции е Крум Мо­нев - че­т­ник в че­та­та на Г. То­до­ров. Ед­ва 19-го­ди­шен, той пре­с­то­я­ва в че­та­та око­ло 3 ме­се­ца. Пет де­се­ти­ле­тия по-къ­с­но той ти­ра­жи­ра до­л­но­п­ро­б­на­та лъ­жа, че че­та­та е съ­з­да­де­на от "най-бу­д­ни­те ма­ке­дон­ци", за да се бо­рят за "сво­бо­д­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния" на "ма­ке­дон­с­кия на­род".
По­ка­за­тел­ни за от­но­ше­ни­е­то на Ге­ра­сим То­до­ров към ма­ке­дон­с­ки­те учи­те­ли са за­па­зе­ни­те пи­с­ме­ни сви­де­тел­с­т­ва за ед­на не­го­ва сре­ща с ма­ке­дон­с­кия учи­тел Пе­тър Ма­к­ре­в­с­ки в ро­д­но­то му се­ло Вла­хи. Най-ин­те­ре­с­но от тях е ед­но "Из­ве­с­тие за с. Вла­хи и слу­ча­ят на 12.II.1948 г. т. г." на учи­те­ля Ма­к­ре­в­с­ки, на­пи­са­но до ДС ве­д­на­га след сре­ща­та му с вой­во­да­та и не­го­ви че­т­ни­ци на об­що­сел­с­ка се­дян­ка в къ­ща­та на сел­с­кия пар­ти­ен се­к­ре­тар Йор­дан Руй­чев. Той со­чи: "Вля­зо­ха с пи­с­то­ле­ти в ръ­це три­ма не­ле­гал­ни, един ни­сък, а два­ма­та ви­со­ки. Еди­ни­ят от тях бе­ше с бра­да об­ра­с­нал, ка­то да при­ли­ча­ше на Хр. Бо­тев. Съ­щи­те има­ха и пу­ш­ки, и бом­би, а и ра­ни­ци пъл­ни и по ед­но ке­пе от­го­ре. Ни­с­ки­ят, на­у­чих, че е бил Ге­ра­сим. Съ­щи­ят ви­к­на ве­д­на­га, вли­зай­ки: "Го­ре ръ­це­те" и ние по­с­тъ­пи­х­ме та­ка, ка­к­то ни за­по­вя­да пред оръ­жи­е­то. Ге­ра­сим за­пи­та кой съм и от­къ­де, аз от­го­во­рих ис­ти­на­та. Той с ос­тър тон се обър­на към не­го­ви­те и ре­че: "Той е на­ши­ят се­ден­кар, той е Ти­то, Ти­то­ви­ят аги­та­тор."
Сле­д­ва раз­ка­зът му как би­ли мал­т­ре­ти­ра­ни, след ко­е­то Ге­ра­сим се бил се­тил от­но­во за не­го. "Ми ка­за - про­дъл­жа­ва Ма­к­ре­в­с­ки - още су­т­рин­та да си за­ми­на от Вла­хи. Ме­не ми го­во­ре­ше: "А ти бре, за­б­лу­де­но ко­му­ни­с­то, знай, че ти си са­мо за про­па­ган­да." Ме псу­ва­ше, но аз си мъл­чах, се ус­ми­ри по­ло­же­ни­е­то и Ге­ра­сим пак по­ч­на на мен да го­во­ри: "Не­ма да си одиш, но ще си ог­ра­ни­чиш дей­но­ст­та". На вси­ч­ки ни ка­з­ва­ше: "Бу­да­ли ед­ни, зе­ри не сте чу­ли, де­ка в Ук­рай­на пар­ти­за­ни­те на­пре­д­ват про­тив ко­му­ни­с­ти­те. Слу­шай­те цър­ни­те ра­ди­о­с­тан­ции. На­ро­д­но­то Ди­ми­т­ро­в­с­ко пра­ви­тел­с­т­во, де­ка има мно­го ми­ни­с­тер­с­т­ва, а Ан­г­лия с тол­ко­ва ко­ло­нии има по-мал­ко ми­ни­с­тер­с­т­ва."
"Ми­на и то­ва. Руй­чев го вър­за­ха. Ге­ор­ги го пу­с­на­ха, а мен ме тръ­г­на Ге­ра­сим да ста­на и ре­че: "Уби­ен ще бе­ше, но бла­го­да­ре­ние, че се­де­ше при се­с­т­ра ми и си по­з­во­лил на де­те­то мое да му да­дат обу­в­ки на учи­тел­с­кия съ­вет" - продължава показанията си Макревски.
"По­тър­си ми и па­ри, аз се ко­ле­ба­ех, но му ги да­дох вси­ч­ки­те па­ри, ко­и­то имах в ки­се­то - 4 500 ле­ва, (ми) ги върна, без да ви­дат от не­го­ви­те дру­га­ри бан­ди­ти ни­кои. То­га­ва пак ми за­по­ве­да в срок от три дни да се из­се­ла от Вла­хи, ина­че (и ако) ми­ли­ци­я­та ре­че да те чу­ва, пак ке те убия."8
По-на­та­тък Ма­к­ре­в­с­ки съ­о­б­ща­ва, че го за­ве­ли в квар­ти­ра­та, за да му взе­мат оръ­жи­е­то, как се­с­т­ра­та на Ге­ра­сим и не­й­на­та дъ­ще­ря, у ко­и­то жи­ве­ел, се за­с­тъ­пи­ли за не­го, сви­де­тел­с­т­вай­ки, че ня­ма оръ­жие.
Спо­ред све­де­ни­е­то на дру­гия сви­де­тел - Йор­дан Руй­чев, по вре­ме на се­ден­ка­та на­хъл­та­ли не­о­ча­к­ва­но не­ле­гал­ни­те Ге­ра­сим То­до­ров и Пе­тър Гър­ков (По­пе­то). Още с вли­за­не­то си Ге­ра­сим То­до­ров за­по­ч­нал да му на­на­ся уда­ри с пи­с­то­ле­та по гла­ва­та, да го псу­ва и му се за­кан­ва, че ще го убие. След то­ва се обър­нал към учи­те­ля Ма­к­ре­в­с­ки, уда­рил му ня­кол­ко пле­с­ни­ка и му ка­зал: "Да ста­неш да си оти­деш, ту­ка не мо­жеш да пра­виш Ти­то­ва Ма­ке­до­ния".9
Ма­ке­дон­с­ки­ят учи­тел Пе­т­ре Ма­к­ре­в­с­ки да­ва показания за случилото се и по време на следствието след ли­к­ви­ди­ра­не­то на че­та­та. В тях той не само по­в­та­ря на­пи­са­но­то за сре­ща­та си с Ге­ра­сим от 12.II.1948 г., но го и до­раз­ви­ва. Сочи ка­к­во му бил по­ръ­чал Ге­ра­сим и се от­чи­та как е из­пъл­нил не­го­ва­та за­ръ­ка: "Ме­не ми по­с­та­ви за­да­ча - со­чи той - да си оти­дам уш­те су­т­рин­та. Се вра­ти от тоа мне­ние, ми по­с­та­ви ва­ка да ра­бо­там мно­гу ог­рани­че­но, да не го ве­ли­чам и спро­ве­ду­вам Ди­ми­т­ро­в­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во, да не сбо­ру­вам за съ­е­ди­не­ни­е­то на Ма­ке­до­ния ка­то фе­де­рал­на еде­ни­ца во ФНРЮ или во НРБ, а да ра­бо­там за ау­то­ном­на Ма­ке­до­ния. Да ги хва­ла и Ан­г­лия, и Аме­ри­ка, а со ма­си­те да би­да стро­го ог­ра­ни­чен за дви­же­ние... Ис­ти­от слу­чай го из­ве­с­тив на вла­ст­та, раз­би­ра се, без да знае ни­кой, а со ра­бо­та­та на­ви­с­ти­на се ог­ра­ни­чив, се до­ри не до­й­де бло­ка­да­та."
По-на­та­тък Ма­к­ре­в­с­ки го­во­ри за то­ва, че има­ло "по­д­к­ре­пу­ва­чи" на че­та­та, но се­ля­ни­те би­ли "на­си­лу­ва­ни" за то­ва. След ли­к­ви­ди­ра­не­то й вси­ч­ко си би­ло до­ш­ло на мя­с­то­то. "И ас сум ис­ти­от, ка­ко и пред афе­ра­та, ду­ри и со по-си­лен елан во ра­бо­та­та, по­с­та­ве­на на мо­йа­та спе­ци­ал­ност и ка­ко об­ще­с­т­ве­ник", за­вър­ш­ва раз­ка­за си той.
С големи по­д­ро­б­но­с­ти за срещата и разговора на Герасим Тодоров с македонския учител П. Макревски разказва и четникът Крум Монев. Не мо­же да се от­ре­че, че ре­ди­ца от де­тай­ли­те в опи­са­ни­е­то му по­ч­ти се по­к­ри­ват с те­зи в по­ка­за­ни­я­та на по­тър­пе­в­ши­те, с из­к­лю­че­ние са­мо на ня­кои на пръв по­г­лед ма­ло­ва­ж­ни, но спо­ред нас мно­го съ­ще­с­т­ве­ни раз­ли­ки, изо­б­ли­ча­ва­щи Мо­нев в гру­бо изо­па­ча­ва­не на ис­то­ри­че­с­ки­те фа­к­ти. Явно не знае, че резултатите от тази среднощна среща още тогава подробно са записани в ДС, та затова пренагажда фактите, ръ­ко­во­ден от нескритото си же­ла­ни­е да до­ка­з­ва про­ма­ке­дон­истката насоченост в дейността на четата.
От не­го­вия раз­каз ста­ва яс­но, че по­се­ще­ни­е­то във Вла­хи е пре­ди­з­ви­ка­но от ре­ди­ца оп­ла­к­ва­ния на се­ля­ни и ну­ж­да­та ня­кои от ме­с­т­ни­те уп­ра­в­ни­ци да бъ­дат спла­ше­ни и пре­ду­п­ре­де­ни. Има­ло оп­ла­к­ва­ния и сре­щу ма­ке­дон­с­ки­я учи­тел Ма­к­ре­в­с­ки. "Оп­ла­к­ва­ни­я­та сре­щу не­го съ­що бя­ха мно­го и ед­но­то от тях бе, че бър­зо се "сду­шил" с ме­с­т­ни­те го­лем­ци и за­е­д­но с тях де­ри­бей­с­т­вал на­ля­во и на­дя­с­но и та­ка пре­ви­ша­вал пра­ва­та си" - со­чи Мо­нев. Мо­нев по­я­с­ня­ва ка­к­ва е би­ла цел­та на до­ш­ли­те тук по си­ла­та на Бле­д­с­ки­те спо­ра­зу­ме­ния ма­ке­дон­с­ки учи­те­ли: "Ези­ко­во и про­с­ве­т­но да ни по­д­го­т­вят за пре­д­с­то­я­що­то обе­ди­не­ние ме­ж­ду две­те ча­с­ти на Ма­ке­до­ния, а по­дир то­ва и към про­е­к­ти­ра­на­та Бал­кан­с­ка фе­де­ра­ция" - и с из­ве­с­т­но съ­жа­ле­ние со­чи, че след скар­ва­не­то ме­ж­ду Ти­то и Ста­лин "вси­ч­ко оти­де по дя­во­ли­те"
След то­ва Мо­нев да­ва ед­на от най-спо­лу­ч­ли­ви­те ха­ра­к­те­ри­с­ти­ки за пре­би­ва­ва­не­то на те­зи учи­те­ли и по­ве­де­ни­е­то на ме­с­т­ни­те ко­му­ни­с­ти­че­с­ки ак­ти­ви­с­ти към тях по вре­ме на кул­тур­но-на­ци­о­нал­на ав­то­но­мия от края на 1947 и първата половина на 1948 г. За­с­лу­жа­ва си тя да бъ­де ци­ти­ра­на до­с­ло­в­но: "Тря­б­ва да се знае и то­ва, че ония учи­те­ли от Юго­с­ла­вия, пре­би­ва­ва­щи то­га­ва в на­шия край, се по­л­з­ва­ха с твър­де го­ле­ми пра­ва, а пък дър­жа­ни­е­то, по­ве­де­ни­е­то на ко­му­ни­с­ти­че­с­ки­те ни уп­ра­в­ни­ци към тях бе­ше при­б­ли­зи­тел­но та­ко­ва: пъл­зе­не и ра­бо­ле­п­ни­че­не, иб­ри­к­чий­с­т­во и те­ма­а­не­та, са­мо и са­мо да до­па­д­нат на бъ­де­щи­те си го­с­по­да­ри от Юго­с­ла­вия, да им се ха­ре­сат с це­на­та на вси­ч­ко! О, Бо­же, ка­к­ви ли не ма­га­рии се пра­ве­ха то­га­ва, ка­к­ви ли не по­д­ло­с­ти се пу­с­ка­ха в ход, на ка­к­ви ли не уни­же­ния не се по­д­ла­га­ха хо­ра­та то­га­ва, и то са­мо и са­мо да се уго­ди, да се за­до­во­лят вси­ч­ки при­ще­в­ки и ка­п­ри­зи на "скъ­пи­те" ни ко­му­ни­с­ти­че­с­ки бра­тя от съ­се­д­на Юго­с­ла­вия, ко­и­то по-се­т­не ав­то­ма­ти­че­с­ки ста­на­ха "Ти­то­ви еми­са­ри", та и аген­ти на УДБ! Вре­ме­на, от ко­и­то все­ки тря­б­ва да се сра­му­ва и по­г­ну­си!"11
По­д­на­сяй­ки за­к­лючи­тел­ни­те си раз­ми­ш­ле­ния за пре­би­ва­ва­не­то на ма­ке­дон­с­ки­те учи­те­ли в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния, Мо­нев со­чи: "То­ва е вси­ч­ко, ко­е­то сче­тох за не­об­хо­ди­мо да до­ба­вя за ония "сла­в­ни" вре­ме­на и за ма­ке­дон­с­ки­те учи­те­ли то­га­ва, а пък що се от­на­ся до вси­ч­ки оне­зи, ко­и­то се бя­ха по­с­та­ви­ли в ус­лу­га на она­зи то­га­ва­ш­на аб­сур­д­на по­ли­ти­ка, ко­и­то бя­ха го­то­ви да уни­зят се­бе си и на­ро­да, ко­и­то бя­ха го­то­ви на вся­ка­к­ви па­де­ния - за тях не­ка дру­ги да го­во­рят, дру­ги да ка­жат, ка­к­во­то тря­б­ва
От този обективен анализ личи, че Крум Мо­нев отлично знае ис­ти­на­та за та­зи мно­го спо­лу­ч­ли­во на­ре­че­на от не­го "аб­сур­д­на по­ли­ти­ка", но яв­но "ма­ке­дон­с­ко­то" му чу­в­с­т­во не му по­з­во­ля­ва да на­зо­ве простичко и ясно за­що е аб­сур­д­на. Яв­но в слу­чая той е раз­д­во­ен ме­ж­ду своя ан­ти­ко­му­ни­зъм и об­зе­ли­я го де­се­ти­ле­тия по-къ­с­но ма­ке­до­ни­зъм. Тъ­к­мо за­то­ва, за­б­ра­вяй­ки за вто­ро­то, той пра­ви вяр­на­та си оцен­ка за то­зи аб­сур­ден те­а­тър, но после, изо­па­ча­вай­ки ис­то­ри­че­с­ки­те фа­к­ти, де­мон­с­т­ри­ра сим­па­ти­я­та си към пре­по­да­ва­тел­с­ка­та дей­ност на учи­те­ля по ма­ке­дон­с­ки език в с. Влахи и до­пу­с­ка­ гру­ба фал­ши­фи­ка­ция за по­ве­де­ни­е­то на Ге­ра­сим То­до­ров по вре­ме на сре­ща­та му с ма­ке­дон­с­кия учи­тел.
Връщайки се на по­се­ще­ни­е­то във Вла­хи, Мо­нев раз­ка­з­ва за сре­д­но­щ­но вли­за­не в сел­с­ка къ­ща и на­не­сен по­бой над някой си Ата­нас. И то­ва е един­с­т­ве­ният слу­чай, при кой­то ав­то­рът на обе­ми­с­то­то промакедонистко съ­чи­не­ние не сочи фа­мил­но­то име. То­ва е така, за­що­то в слу­чая не ста­ва въ­п­рос за Ата­нас, а за по­з­на­ти­я ни от ци­ти­ра­ни­те по-го­ре до­ку­мен­ти Йор­дан Руй­чев. Ина­че вер­ен е раз­ка­зът за при­чи­на­та на "по­боя" над Руйчев - уп­ра­ж­ня­ва­ни­ят от негова страна не­пре­с­та­нен тор­моз вър­ху се­мей­с­т­во­то на Ге­ра­сим. Мо­нев ве­ро­я­т­но не е зна­ел, че вси­ч­ко то­ва ид­ва след не­кол­ко­к­ра­т­ни ус­т­ни и две пи­с­ме­ни пре­ду­п­ре­ж­де­ния към уп­ра­в­ля­ва­щи­те в се­ло­то да ос­та­вят на ми­ра се­мей­с­т­во­то м
"Вто­ра­та ви­зи­та" на Ге­ра­сим спо­ред Мо­нев би­ла при ма­ке­дон­с­кия учи­тел Ма­к­ре­в­с­ки, кой­то спо­кой­но, без да по­до­зи­ра ни­що, "с още не­кол­ци­на ме­с­т­ни го­лем­ци спо­кой­но си се­дя­ха в квар­ти­ра­та му, без да са оча­к­ва­ли та­ки­ва ка­то нас не­ка­не­ни го­с­ти, и то по­с­ред нощ". "А един­с­т­ве­на­та при­чи­на - до­пъл­ва Мо­не­в - за оно­ва на­ше то­га­ва­ш­но по­се­ще­ние при он­зи учи­тел бе­ше са­мо не­го­ва­та из­вънучи­тел­с­ка дей­ност там и ни­що дру­го, ни­що по­ве­че."
Бившият четник не со­чи за каква "из­въ­ну­чи­ли­щ­на­ дей­ност" става въпрос, но е факт, че както всички македонски учи­те­ли и той се е за­ни­ма­ва­л само с "про­с­ве­ти­тел­с­ка" дей­ност - раз­про­с­т­ра­ня­ване на ма­ке­дон­с­ка кни­ж­ни­на и ве­с­т­ни­ци и ог­ра­мо­тя­ване на на­се­ле­ни­е­то на "ма­ке­дон­с­ки ли­те­ра­ту­рен език".
"Квар­ти­ра­та на ма­ке­дон­с­кия учи­тел бе­ше мно­го мал­ка, по­ч­ти ка­то кле­т­ка, та по­ра­ди та­зи при­чи­на въ­т­ре вле­з­на­ха са­мо Ге­ра­сим и Пе­тър Гър­ков - По­пе­то". И то­ва, ви­д­но от ци­ти­ра­ни­те по-го­ре сви­де­тел­с­ки по­ка­за­ния в ДС, е та­ка. По­ве­че от си­гур­но е и дру­гото, че Мо­нев съ­що е бил на­б­ли­зо, но не за да по­д­с­лу­ш­ва раз­го­во­ра с учи­те­ля, а да па­зи, ка­к­ва­то за­да­ча че­с­то му би­ла възлагана от Ге­ра­сим. И въпреки че не е бил пряк свидетел на разговора между войводата и учителя, "ма­ке­до­не­цът" Мо­нев го възпроизвежда най-дословно по следния начин
- Да­с­кал Ма­к­ре­в­с­ки, за­що си из­п­ра­тен в с. Вла­хи и ка­к­ви са пре­ки­те ви за­дъл­же­ния?
- Да учим ва­ши­те де­чи­ня на ма­ке­дон­с­ки език - от­в­ръ­ща по­с­ле­д­ни­ят съ­в­сем спо­кой­но, та да­же и мал­ко пре­ди­з­ви­ка­тел­но.
А на въ­п­ро­са, по­с­та­вен от Пе­тър Гър­ков (той бе­ше за­с­та­нал от дру­га­та стра­на), за­що да­с­кал Ма­к­ре­в­с­ки не се за­ни­ма­ва са­мо с да­с­кал­с­ка­та си ра­бо­та, а се от­к­ло­ня­ва и на­в­ли­за в мръ­с­но­то тре­са­ви­ще, от­къ­де­то чист не мо­же да се из­ле­з­не, по­с­ле­д­ни­ят сму­то­ле­ви не­що не­раз­б­ра­но, ко­е­то са­мо той мо­жа да чуе и раз­бе­ре. То­га­ва Ге­ра­сим му уда­ри два ша­ма­ра и ка­за:
- За­се­га то­ч­ка на вси­ч­ко, но ако ни се на­ло­жи пак да до­й­де­ме, то­га­ва, да­с­ка­ле, мо­же да се сър­диш са­мо на се­бе си, а не на нас!
А пък По­пе­то по­бър­за да му уда­ри са­мо един ту­па­ник. Ма­к­ре­в­с­ки се­д­на (или пък па­д­на) на ле­г­ло­то си, пред ко­е­то бе­ше за­с­та­нал и за­о­г­ле­ж­да с из­не­на­да вси­ч­ко на­о­ко­ло, ся­каш още не мо­же­ше да раз­бе­ре на­пъл­но ка­к­во ста­ва в ста­я­та
- Да се­дам ли ов­де, или да си одам - што ке ми ка­же­те? - по­пи­та той не­о­ча­к­ва­но.
- Мо­ре, се­ди си, се­ди си, ни­кой не те па­ди за то­ва, де­ка си ма­ке­дон­с­ки да­с­кал и де­ка учиш де­ца­та на ма­ке­дон­с­ки език. Ние не за то­ва сме до­ш­ли та­зи ве­чер, не за то­ва ти уда­рих два ша­ма­ра, а за дру­го! Ти зна­еш, че не за твоя да­с­кал­лък те бия, а за­ра­ди пре­с­тъ­п­на­та ти дей­ност, за­ра­ди то­ва, че де­лиш де­ца­та на на­ши и ва­ши по ко­му­ни­с­ти­че­с­ки, на при­я­те­ли и на вра­го­ве. При те­бе сме до­ш­ли, не да­ ти пре­чи­ме да учиш де­ца­та на ма­ке­дон­с­ки език - то­ва за­по­м­ни мно­го до­б­ре - а да ти ка­же­ме по­ве­че да не ги за­ни­ма­ваш с Ти­то, с не­го­ви­те пар­ти­за­ни и с Юго­с­ла­вия, да не ги за­ни­ма­ваш съ­що и с Ге­ор­ги Ди­ми­т­ров и с ОФ-то, със Ста­лин и Ру­сия, а са­мо с Ма­ке­до­ния и не­й­но­то ми­на­ло и на­с­то­я­ще, ко­е­то не е чу­ж­до и на на­ша­та бор­ба. Из­пъл­ня­вай са­мо учи­тел­с­ки­те си за­дъл­же­ния и то­ва, ко­е­то ние ти на­ре­ж­да­ме, то­га­ва ни­кой от нас ни­що ло­шо ня­ма да ти на­п­ра­ви. Ама ако не се оп­ра­виш, ако про­дъл­жа­ваш та­ка и зана­пред, ка­к­то досе­га, ако от­но­во ми се на­ло­жи да до­й­да.
- Мо­ре, ка­к­во ка­жете, ва­к­во да би­де - ед­ва про­ду­ма Ма­к­ре­в­с­ки, без да до­ча­ка до края на­с­та­в­ле­ни­я­та на Ге­ра­сим и на­ве­де ни­с­ко гла­ва­та си."12

За не­пре­ду­бе­де­ния не е тру­д­но да до­ло­ви не­и­с­ти­ни­те, ко­и­то ти­ра­жи­ра то­зи но­во­по­к­ръ­с­тил се "ма­ке­до­ниц", а те са: тъй ка­то, ка­к­то сам при­з­на­ва, не е бил пряк сви­де­тел на сре­ща­та, не е мо­гъл да знае, че учи­те­лят е жи­вял при се­с­т­ра­та на Ге­ра­сим; по­с­ле­д­ни­ят не е уд­рял ма­ке­дон­с­кия учи­тел, а на­про­тив, е про­я­вил към не­го бла­го­ра­з­по­ло­же­ние, са­мо за­що­то се бил за­с­тъ­пил за де­те­то на вой­во­да­та, а по­ра­ди то­ва и тай­но му вър­нал па­ри­те; под ог­ра­ни­ча­ва­не на не­го­ва­та дей­ност вой­во­да­та е раз­би­рал са­мо ед­но - да спре да пре­по­да­ва на ма­ке­дон­с­ки, да не се опи­т­ва да ог­ра­мо­тя­ва хо­ра­та на то­зи из­ку­с­т­вен език, да не раз­про­с­т­ра­ня­ва ма­ке­дон­с­ка кни­ж­ни­на и ве­с­т­ни­ци, да не про­па­ган­ди­ра ко­му­ни­с­ти­че­с­ки­те идеи за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­с­кия въ­п­рос. Ис­ти­на е, че Ге­ра­сим То­до­ров, ка­к­то мно­го дру­ги про­ти­в­ни­ци на ко­му­ни­с­ти­че­с­кия ре­жим от то­ва вре­ме, спо­де­лят иде­я­та и се бо­рят за съ­з­да­ва­не на сво­бо­д­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния, но ни­ко­га и по ни­ка­къв по­вод не са счи­та­ли, че пре­об­ла­да­ва­ща­та част от жи­ве­е­щи­те в три­те й ча­с­ти са не­що дру­го, ос­вен бъл­га­ри. И то­ва по ка­те­го­ри­чен на­чин се по­т­вър­ж­да­ва в спо­ме­ни­те и све­де­ни­я­та на все още жи­ви­те сви­де­те­ли на та­зи бор­ба. По­т­вър­ж­да­ват го и вси­ч­ки чле­но­ве на се­мей­с­т­во­то на вой­во­да­та Ге­ра­сим То­до­ров. И до днес в ро­д­но­то му се­ло по­м­нят как след пре­ду­п­ре­ж­де­ни­е­то на Ге­ра­сим ма­ке­дон­с­ки­ят учи­тел "ог­ра­ни­чил", т. е. спрял да пре­по­да­ва ма­ке­дон­с­ки език и ис­то­рия, го­во­рел са­мо на зву­чен бъл­гар­с­ки език. Не е бил мал­т­ре­ти­ран, ка­к­то со­чи фал­ши­фи­ка­то­рът Чо­нев, за­ра­ди то­ва, че бил де­лял де­ца­та "на на­ши и ва­ши по ко­му­ни­с­ти­че­с­ки, на при­я­те­ли и на вра­го­ве", а е бил по­жа­лен от вой­во­да­та са­мо за­що­то се е за­с­тъ­пил за не­го­во­то де­те.
Дру­ги из­то­ч­ни­ци со­чат, че по­до­б­ни ус­т­ни и пи­с­ме­ни пре­ду­п­ре­ж­де­ния да си оти­дат там, от­къ­де­то са до­ш­ли, че­та­та из­п­ра­ща и до дру­ги­те ма­ке­дон­с­ки учи­те­ли в око­ли­я­та с пре­ду­п­ре­ж­де­ни­е­то, че кой­то пре­по­да­ва на "сръ­б­с­ки", ще се на­ка­з­ва със смърт!
Горната истина се изопачава само от Монев. Нещо повече. Като "ма­ке­до­не­ц" той продължава да се вжи­вява в ро­лята си на ис­то­ри­о­пи­сец на "ма­ке­дон­с­ка­та" бор­ба от периода, когато действа Герасимовата чета. За тази цел ста­ра­тел­но е съ­б­рал сним­ки и кратки био­г­ра­фи­ч­ни данни за четниците и ятаците на четата, ко­и­то е из­дал в не­пре­тен­ци­о­з­на бро­шур­ка
Бро­шу­ра­та-ал­бум­че съ­дър­жа сним­ки и кра­т­ки ха­ра­к­те­ри­с­ти­ки на 88 че­т­ни­ци и ята­ци на че­та­та, на уби­тите без съд и при­съ­да ла­ге­ри­с­ти от Оща­ва и Вла­хи. На пръв по­г­лед в спо­ме­на­то­то на­чи­на­ние ня­ма ни­що лошо. Мно­го от спо­ме­на­ти­те в те­к­с­та от­да­в­на са по­чи­на­ли. Пра­ви впе­ча­т­ле­ние обаче на­ли­чи­е­то на ня­кои сму­ща­ва­щи, при­ши­ти към био­г­ра­фи­ч­ни­те бе­ле­ж­ки за го­ля­ма част от четниците и ятаците авторови оценки. То­ва са многократно повтарящите и редуващи се из­ре­че­ни­я­: "Уме­рен по­д­д­ръ­ж­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за"; "Пла­ме­нен ма­ке­дон­с­ки па­т­ри­от"; "Пре­дан и без­ком­п­ро­ми­сен бо­рец за сво­бо­д­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния"; "Ре­в­но­с­тен за­щи­т­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за"; "Пла­ме­нен ра­де­тел за сво­бо­д­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния"; "Фа­на­ти­чен при­вър­же­ник на иде­я­та за обе­ди­не­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния"; "Фа­на­ти­чен при­вър­же­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за"; "Се­ри­о­зен по­д­д­ръ­ж­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за"; "Бе­ше упо­рит по­д­д­ръ­ж­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за"; "Ма­ке­до­нец-фа­на­тик, сти­гащ до бо­ле­з­не­ност"; "По­д­д­ръ­ж­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за"; "Мно­го се­ри­о­зен по­д­д­ръ­ж­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за" и др.

Ре­ду­ва­не­то на оп­ре­де­ле­ни­я­та "уме­ре­ни", "фа­на­ти­ч­ни" и т. н. "по­д­д­ръ­ж­ни­ци на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за" е най-про­из­вол­но и се от­на­ся до­ри и за изя­ви­ли се ка­то бъл­га­ри в со­б­с­т­ве­но­ръ­ч­но по­д­пи­са­ни­те си по­ка­за­ния още на­в­ре­ме­то ята­ци и че­т­ни­ци. Ав­то­рът из­па­да до­ри и в сме­ш­на­та си­ту­а­ция да про­из­ве­ж­да във "фа­на­ти­ч­ни ма­ке­дон­ци" изя­ве­ни ста­ри чле­но­ве на ВМРО (Ив. Ми­хай­лов), ня­кои от ко­и­то и вой­во­ди! Факт е, че до­ри и по­со­чи­ли  се по вре­ме на сле­д­с­т­ви­е­то ка­то "ма­ке­дон­ци", за Мо­нев не са ни­то "фа­на­ти­ч­ни", ни­то "уме­ре­ни" при­вър­же­ни­ци на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за.

До­кол­ко и вой­во­да­та Ге­ра­сим То­до­ров е бил "фа­на­ти­чен" при­вър­же­ник на "ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за", ка­къ­в­то се опи­т­ва да го из­ка­ра в пи­са­ни­е­то си Мо­нев, по­д­с­ка­з­ват по­ка­за­ни­я­та на жур­на­ли­с­та Ми­ха­ил Ата­на­сов Дум­ба­ла­ков, из­ве­с­тен още от вре­ме­то на вой­на­та бо­рец за ав­то­ном­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния. По то­ва вре­ме е на 66 го­ди­ни, но още не се е от­ка­зал да ре­а­ли­зи­ра сво­я­та ме­ч­та. Ро­ден е в се­ло Су­хо, Со­лун­с­ко и со­б­с­т­ве­но­ръ­ч­но ви­на­ги и се­га в по­ка­за­ни­я­та се со­чи ка­то бъл­га­рин, из­то­ч­но­п­ра­во­с­ла­вен. И ни­ко­га не е ми­с­лел за Ма­ке­до­ния без бъл­га­ри, за не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния на ня­ка­к­ви си "ма­ке­дон­ци". За­то­ва не е слу­ча­ен и фа­к­тът, че го­во­рей­ки за пър­ва­та си сре­ща с вой­во­да­та в Со­фия, го ха­ра­к­те­ри­зи­ра ка­то "един се­ля­нин в по­лу­г­ра­ж­дан­с­ко об­ле­к­ло, кой­то све­ще­ни­кът (Ив. Джо­лев) ми пре­д­с­та­ви  ка­то от­ли­чен бъл­га­рин с име­то Ге­ра­сим".
*  *  *
Та­ка­ва спо­ред нас и пре­д­с­та­ве­ни­те в на­с­то­я­щия сбор­ник до­ку­мен­тал­ни из­то­ч­ни­ци е ис­ти­на­та за ха­ра­к­те­ра на въ­о­ръ­же­на­та съ­п­ро­ти­ва сре­щу ко­му­ни­с­ти­че­с­кия ре­жим в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния. Фа­к­ти­те по­ка­з­ват не­д­ву­с­ми­с­ле­но, че тя в ни­ка­къв слу­чай не е "ма­ке­дон­с­ка" и ан­ти­бъл­гар­с­ка, а са­мо ан­ти­ко­му­ни­с­ти­че­с­ка, вклю­чи­тел­но и под ло­зун­га за съ­з­да­ва­не­то на обе­ди­не­на, сво­бо­д­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния ка­то един­с­т­ве­но въз­мо­ж­ния за вре­ме­то си на­чин да се раз­ре­ши ма­ке­дон­с­ки­ят въ­п­рос. Ня­ма съм­не­ние, че про­це­сът на по-на­та­тъ­ш­но­то и ця­ло­с­т­но раз­к­ри­ва­не на се­к­ре­т­ни­те до­с­ко­ро ар­хи­ви на ДС ще по­з­во­ли та­зи ис­ти­на да се до­пъл­ни и до­ка­же още по- ця­ло­с­т­но.

Бележки
1. Виж по-подр.: Ми­чев, Д. Ма­ке­дон­с­ки­ят въ­п­рос и бъл­га­ро-юго­с­ла­в­с­ки­те от­но­ше­ния (9.ІХ.1944 - 1949), С., 1994, 507 с.; Ан­ге­лов, В. Хро­ни­ка на ед­но на­ци­о­нал­но пре­да­тел­с­т­во. Опи­ти­те за на­сил­с­т­ве­но де­на­ци­о­на­ли­зи­ра­не на Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния (1944-1949 г.), С., 1999, 313 с; Ан­ге­лов, В. Мал­ко из­ве­с­т­ни и не­из­ве­с­т­ни про­те­с­т­ни до­ку­мен­ти за де­на­ци­о­на­ли­за­тор­с­ка­та по­ли­ти­ка на БРП(к) в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния (1946-1948 г.) - в. Ми­на­ло, кн. 1 от 1997, с. 59-76 и др.
2. Монев, Крум. Ма­ке­до­ния. Мо­я­та опо­ра, 259 с. (самиздат, без година на издаване, вероятно 1992 г. - бел. авт.).
3. АМВР, ф. 1, оп. 1, а. е. 613, л. 1-11.
4. Кю­лю­мов, Кон­с­тан­тин. Опе­ра­ция "Бор" - в. Ан­те­ни от 12.9.1984 г. (наименованието на операцията е "Побойници - Елен", а не Бор" - бел. авт.).
5. АМВР, Ма­те­ри­а­ли за четата на Ге­ра­сим То­до­ров, т. 4, л. 2, 4, 5, 20, 65-66.
6. АМВР, ф.1, оп. 1, а.е. 753, л. 1.

7. Пак там, л. 2-3.

8. АМВР, До­сие № 1618 на гру­па "По­бой­ни­ци-Елен", л. 88-91.

9. Пак там, л. 102. (Ге­ра­сим То­до­ров е ро­ден през 1909 г. в с. Вла­хи, Светивра­ч­ка око­лия. С гим­на­зи­ал­но об­ра­зо­ва­ние. След ка­то от­би­ва во­ен­на­та си слу­ж­ба и по­ра­ди ли­п­са на по­д­хо­дя­ща ра­бо­та, при­е­ма да ста­не гор­с­ки на­д­зи­ра­тел в с. Оща­ва. През 1941-1944 г. е в Бе­ло­мо­ри­е­то (?), къ­де­то за­е­ма длъ­ж­но­ст­та на­чал­ник на дър­жа­вен раз­са­д­ник за по­са­дъ­ч­ни ма­те­ри­а­ли.
След 1944 г. се за­в­ръ­ща в ро­д­но­то си се­ло Вла­хи и със съ­се­ля­ни съ­з­да­ват гор­с­ка про­ми­ш­ле­на ко­о­пе­ра­ция, а към нея при­к­ре­пят и но­во­съ­з­да­де­на­та сел­с­ка по­т­ре­би­тел­на ко­о­пе­ра­ция, на ко­я­то Ге­ра­сим ста­ва ка­си­ер-сче­то­во­ди­тел.)

10. АМВР, Ма­те­ри­а­ли за четата на Ге­ра­сим То­до­ров, НОХГ № 500/1948 г., л. 669-670.

11. Монев, Крум. Ма­ке­до­ния. Мо­я­та опо­ра, с. 70-72.

12. Пак там, 73-75
13. Мо­нев, Крум. Зло­ве­ща­та 1948 го­ди­на за Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния, 136 с. (са­ми­з­дат, без го­ди­на, ве­ро­я­т­но 1993 - бел. авт.).

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.