31 януари 2017

Провеждане на насилствената възродителна кампания

Провеждане на насилствената възродителна кампания
срещу турското национално малцинство в България
(23 декември 1984-31 март 1985 г.)  
Документи

№ 2
Създадена междуведомствена комисия в Турция за борба срещу „асимилацията” на българските турци в НРБ

Според достоверни данни, по указание на турското правителство през март 1982 г. в Турция е била създадена Междуведомствена комисия за борба срещу "асимилацията" на българските турци в България с представители на Съвета за национална сигурност, Генералния щаб, Министерството на просветата, Министерството на вътрешните работи, МИТ (На­ционалната разузнавателна служба), Министерството на тър­говията, Главното командуване на жандармерията, Радиото и Телевизията, Главната дирекция на вакъфите и Министерство­то на външните работи, на което са възложени и функциите на главен координатор.

Комисията е приела комплексна програма за противодействие срещу "нарастващия натиск върху съотечествениците им в България". Програмата съдържа различни мерки и мероприя­тия в областта на културния, търговския и спортния обмен с НРБ. Предвижда се да се полагат още по-големи усилия за за­пазване на културните и историческите османски и ислямски паметници на наша територия. Радио и телевизионната пропа­ганда  трябвало да допринася за максимално запазване "живо турското съзнание у  българските турци". Програмата задъл­жава културните и спортните ведомства и организации да изпращат в България само добре подготвени културни дейци и спортисти, които със своите изпълнения, произведения и пос­тижения ще могат да създават впечатление у българските турци за "големия възход на майката родина". На търговските ве­домства, организации и отделни фирми се препоръчва да участ­вуват активно във всички изложения в НРБ, но само с високо­качествени стоки и произведения на най-модерните им пред­приятия. За целта щели да се дават специални финансови поощрения за фирмите участнички.

Предвиждали се мерки за преодоляване "заглушаването" на турските радио и телевизионни предавания от българ­ска страна чрез повишаване техническите възможности на пре­давателите, както и за подобряване на техните програми.

Възлагало се на всички министерства и ведомства в процеса на двустранните отношения с български учреждения и организации и при провеждане на мероприятия на българска територия да създават възможности за предоставяне на българ­ски турци на съответна литература и предмети на изкуството от Турция, като се избягват само такива, проповядващи открито националистически идеи. Препоръчвало се на съответните органи да осигурят канали за изпращането на такава литера­тура и по нелегален път.

Ведомствата-членове на комисията, трябвало широко да използват възможностите и връзките в България на "Асоциацията за култура и солидарност с родопските и дунавските турци", създадена от български изселници и бегълци.

Въпреки невъзможността българските турци да се из­селят в Турция, тяхното желание за изселване трябвало да се поддържа непрекъснато живо. Предвиждало се да бъде разпоре­дено на турските дипломати да не правят изявления пред бъл­гарските турци, които могат да отслабят това желание. Заед­но с това, турските дипломати при срещи с български официал­ни представители трябвало непрекъснато да подчертават "чув­ствителността на Турция спрямо съдбата на съотечествениците й в България".

На Министерството на външните работи специално се възлагало, при двустранни разговори с български представи­тели, да се включват искания за реставриране и поддържане на османските и ислямските паметници в България. Ако българ­ската страна изтъкне като мотив липсата на финансови възмож­ности, да й се предлагат и финансови средства.

На заинтересованите ведомства се препоръчва да из­ползват за постигане на посочените в програмата цели всички възможности, които предлагат двустранните гостувания на "разделените семейства".

Всички средства, необходими за осъществяване на про-

грамата, щели да бъдат осигурени от държавния бюджет и съоб­разно с нуждите разпределени между ведомствата.

Предвиждало се, за провеждането на основната част от мероприятия на програмата, засягащи всички турци извън Турция, да бъде създаден "Комитет за малцинствата".

Според получаваните сведения, турските представи­тели у нас са започнали изпълнението на мероприятията по програмата. На няколко пъти са обсъждали предложения за по­добряване турското участие в културния и спортния обмен, ка­то се съобразявали с впечатлението, което оставяли сред бъл­гарските турци идвалите у нас турски състави, правили оцен­ка на чуваемостта и видимостта на турските радио и телеви­зионни програми, както и на тяхното съдържание и възможен ефект, изучавали с наличните им средства районите, в които те се приемали с най-голям интерес от техните "сънародници". Предлагали, при евентуално ново изселване, което според тях било наложително, за да се поддържа непрекъснато такова же­лание у българските турци, да се включат трудоспособни жи­тели от жизнено важните за България райони, което щяло да засегне сериозно нейните икономически интереси. Смятали за неправилно това, че Турция приема бегълци от Афганистан, а не се бори за изселване на българските турци. Като важно свое задължение турските дипломати считали организирането на работата по събиране и изнасяне дори и най-малките "фак­ти на насилие", което българите проявявали по пътя на опи­тите си за "асимилация". Сред някои от турските дипломати съществувало становище, че Турция  трябвало да започне на международна основа борба за даване автономия на български­те турци.

Изп.: В. Цолов
По м-ли на ВГУ - ДС
АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 506, л. 59-62. Оригинал. Машинопис.

№ 3
СЕКРЕТНО!
Смяната на турско-арабските имена и паспортизацията на български­те цигани

Смяната на турско-арабските имена на български­те цигани, която започна от началото на 1981 година, ве­че окончателно приключи.

Към 31 май 1983 г. са сменени имената на 230 897 български цигани - всички, които са установени по регист­рите за гражданското състояние. От лицата със сменени имена, 141 414 са над 16 години и подлежат на паспортизация. До тази дата са издадени нови паспорти с българ­ски имена на 125 171 лица. Паспортизацията им продължава в съответствие с установените графици.

Успешно беше проведено едно от важните полити­чески мероприятия в изпълнение Решението на Секретариата на ЦК на БКП от 9 октомври 1978 г. "За по-нататъшното по­добряване на работата сред българските цигани. За тяхното още по-активно включване в изграждането на развито соци­алистическо общество".

Съответните служби на Министерството на вътреш­ните работи оказваха необходимото съдействие на местните народни съвети и другите държавни и обществени органи и организации за нормалното протичане на смяната на имена­та и паспортизацията, за недопускане на остри вражески прояви и негативни настроения.

В процеса на смяната на имената и паспортизаци-ята на българските цигани бяха срещнати редица трудности, породени от съпротивата на протурски настроените национа­листи, от все още ниското идейно-политическо и културно равнище на значителна част от това население, от грешки­те, допускани от отделни служители на местните администра­тивни органи, и др.

Още при започването на преименуването се устано­ви, че известна част от лицата с турско-арабски имена са били считани от местните административни органи за турчи, за което има и удостоверения, издадени от местните съди­лища през 50-те години. Поради това някои дори са се из­селили в Турция.

Това обстоятелство наложи да бъдат прегледани старите регистри на населението и да се уточни допълни­телно етническата принадлежност на тези лица. Бяха изди­рени по регистрите над 23 000 български цигани, считани неправилно за турци.

Отделни протурски настроени лица, предимно от средите на интелигенцията, в отговор на активизирането на разяснителната работа на партийните, обществените и дър­жавните органи и организации по преименуването, се стремя­ха да създават негативни настроения сред циганите в се­лищата и кварталите, където живеят. Категорично отказваха да се преименуват, заявяваха, че насилствено им сменяли имената, твърдяха, че политиката на партията в това отношение не била правилна, обвиняваха като изменници тия, които са си сменили имената. Някои от тях подстрекаваха към съпротива, организираха групи и делегации и пишеха жалби до различни партийни и държавни органи, чужди пред­ставителства и т. н.

Неблагоприятно отражение върху нормалното протича­не на смяната на имената и паспортизацията на тая група български граждани дадоха и някои нецелесъобразни администра тивни мерки, нетактични действия и прояви на пренебрежител­но отношение към български цигани. Особено болезнено посреща ха това неуважение онези от тях, които имат по-високо обра­зование и добро обществено положение.

В резултат на всичко това смяната на имената на българските цигани в началния период беше посрещната с не­одобрение и дори с изразена по различни начини съпротива от една част от тях в отделни селища на Габровски, Плевен­ски, Разградски, Силистренски, Старозагорски, Шуменски, Ям­болски и други окръзи.

За да избягнат преименуването, отделни лица и семейства се укриваха, временно напускаха селищата, в ко­ито живеят, и заминаваха на работа в други окръзи. Търсеха начини за удостоверяване на "турската" си принадлежност с помощта на ходжи, чрез опити за подкупване или изнудване на длъжностни лица и др. При повикването им в общинските народ­ни съвети и кметствата отказваха да подават документи за из­даването на нови паспорти с български имена.

Паспортизацията на българските цигани и меропри­ятията по преименуването им широко се коментираха и сред българските турци, което доведе до създаването на страхо-ва и изселническа психоза сред значителна част  от тях.

Тези негативни настроения в голяма степен бяха пре­одолени и през 1982 и първото шестмесечие на т.г. проявите на съпротива се сведоха само до ограничен кръг протурски на­строени лица.

С приключването смяната на имената на българските цигани беше премахнат един формален белег, който способст­ваше за тяхното етническо отделяне и обособяване от останала­та част на българския народ.

Все още обаче значителна част от българските цигани възприемат българските си имена формално. В ежедневното об­щуване помежду си продължават да се назовават със старите си турско-арабски имена.

Нужна е по-нататъшна системна идейновъзпитателна работа за преодоляване на психическата бариера и за осъз­наване необходимостта от българските имена.

Органите на МВР със специфичните си методи и сред­ства ще продължават да оказват действена помощ на партийните, отечественофронтовските, комсомолските и профсъюзните органи и организации за повишаване на политическата съзнателност, за класово-партийното, патриотичното и интернационалното възпитание на българските граждани от цигански произход.

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 506, л. 71-74-. Оригинал. Машинопис.

№ 4
СТРОГО СЕКРЕТНО!
Смяната на турско-арабските имена на  потомците на помохамеданчените българи, които са със смесени бракове с български турци

В изпълнение Решението на Секретариата на ЦК на БКП за довеждане докрай преименуването на потомците на помохамеданчените българи, през миналата година в отделни окръзи на страната започна подмяната на турско-арабските имена на лицата от тези среди със смесени бракове с български турци. Общият брой на досега установе­ните лица с такива бракове в страната е 8689. В Кър­джалийски окръг са установени 5625 лица. От тях са сме­нени имената на 4270 и са издадени на 1659 нови лични паспорти. В Бургаски окръг са установени 1001 лица и са сменени имената на 450. В Пловдивски окръг са устано­вени 1 600 и са сменени имената на 1000. В Пазарджишки окръг, предимно в с. Нова махала са установени 463 лица.

Установяването на тези лица по регистрите за населението, актове за раждане и др. документи продъл­жава, в резултат на което техният брой непрекъснато се увеличава. Това е особено характерно за Кърджалийски окръг.

Значителна част от потомците на помохамеданче­ните българи, които са със смесени бракове с бъпгарски турци,силно се турчеят. Живели продължително време в турска среда и под влияние на ислямската религия, в значителна степен те са загубили българското си национално съзнание.

Под влияние на подривната дейност на Турция и на местните протурски националисти и религиозни фанатици имаше случаи на оказване на съпротива. Така на­пример Нури Дургудов, протурски националист от Кър­джалийски окръг, агитираше лица със смесени бракове да убиват служители на МВР, да горят новите си лични паспорти, да извършват палежи, демонстрации и пр., да

се дадели жертви, за да се привлечало вниманието на Турция и някои международни организации. За тази дей­ност Дургудов е осъден.

Особено остро реагират на смяната на имената български­те турци, членове на семействата, на които са със смесени бракове.

При преименуване на лица със смесени бракове на 20 март т. г. в селата Кран, Кукуряк и Малкоч, Кър­джалийски окръг, група лица оказаха съпротива. Нападнаха с брадви и други предмети и нараниха служители на Окръж­ното управление на МВР в Кърджали и отрядници. Органите на МВР бяха принудени да употребят огнестрелно оръжие, при което двама от нападателите бяха наранени. Не е допуснато разширяване на инцидента сред останалите жи­тели  на селищата. Смяната на имената е продължила в спокойна обстановка.

При провеждане на това мероприятия в с. Карагеоргиево, Бургаски окръг; на 4 май т.г. тълпа от около 150 български турци обградиха кметството.   Групи сред тях скандираха "Расисти, убийци", "Гяури, това ли е социализма?" и освиркваха групата по смяната на имената. Предизвикана беше авария на електрическата мрежа и прекъснато осветлението на селото. В полунощ бе запале­на кошара. Направен бе опит да бъде запалено и жилище на българин.

За успокояване на обстановката в с. Карагеоргиево бяха взети бързи мерки. Организаторите на безредиците и авторите на диверсионните актове бяха своевременно раз­крити.

Отделни групи лица със смесени бракове от Кър­джалийски и Пловдивски окръг посетиха Държавния съвет, за да се оплачат от "насилственото" преименуване. На тези групи аргументирано беше разяснявана политиката на нашата партия и държава по отношение на смяната на имената на помо-хамеданчените българи.

За да избегнат преименуването, много лица от смесени бракове се укриват в други селища и не спят по домовете си. Редица семейства заминават на работа в други окръзи на страната. Разпространяват се клевети, че по време на преименуването се упражнявало насилие. Протурски националисти разпространяват слухове за "на­силствена асимилация" на българските турци. Изпращат писма и анонимни  до партийни и държавни органи със за плахи за терор и диверсии и остро клеветническо съдържа­ние.

Получени са данни, че отделни лица търсят оръ-жиеу-да окажат отпор или извършат диверсионни актове при евентуално нови мероприятия за преименуването им.

Смяната на имената на българите-мохамедани със смесени бракове с български турци усложнява оперативната обстановка сред българските турци. Въпреки провежданата разяснителна работа, сред част от тях съществува страх от "насилствена асимилация". Това спомага за засилване на изселническите настроения.

Органите на Министерството на вътрешните работи в тясна връзка със съответните партийни и административни органи и организации провеждат комплекс от -а««*у^ш^ оперативни и охранителни мероприятия за създаване нормални условия при по-нататъшната смяна на имената, изолиране и предотвратяване дейността на протурските националисти, недопускане на нови безредици, терор, диверсионни актове или друга остра вражеска дейност.

Отп. в 1 екз.

Изп. Н. Пенков

Нап. : Райнова-1135

28.05.1983 г.

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 506, л. 42-45. Оригинал. Машинопис.
 
№ 5

СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА  ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 402 Екз. № 3

4.05. 1983 г.

ИНФОРМАЦИЯ

ОТНОСНО: Някои характерни негативни прояви в страната на протурска националистическа основа

В последно време в някои окръзи и райони, предим­но с компактно население от български турци, са отбеляза­ни значими нелоялни прояви от националистически характер.

Голяма част от селскостопанските работнички в с. Врани кон, Обителска селищна система, Търговищки окръг няколко дни не са излизали на работа. За да се спаси тютю­невият разсад от плевели, са били организирани ученически бригади. Индивидуалните беседи с българските туркини не са дали положителни резултати. Някои от жените направо зая­вявали, че ще се изселват и повече няма ча работят.

Български турчин от с. Копрец, Търговищки окръг, пускал пред свои познати магнетофонен запис, направен при гостуването му в Турция, в който изселници от селата Коп-рец, Нерковна и Търновица призовавали роднините си в Бъл­гария да не се отчайват, защото скоро всички щели да бъдат заедно в "майката отечество Турция". Протурски настроен български циганин от с. Росина, същия окръг, беше осъден на 10 месеца лишаване от свобода за кощунствени действия
по отношение на националния въпрос.

Сред значителна част от българските турци в Разградски окръг продължават коментариите по "предстоящвто" изселване. Болнството от подалите молби са разбрали, че изселване няма да има, и съжаляват, че са "влезли в очите на властите", но в същото време се въздържат да декларират отказ от молбите, тъй като щели да се лишат в бъдеще от правото на изселване, което се отлагало за 1984 г. Упо­рито се говори, че дотогава подалите молби щели "да бъ­дат анкетирани по официален път" и нежелаещите да се из­селят ще останат завинаги в България и побългарени. Във връзка с това продължават коментариите за някакво "пре­даване" на радио "Свободна Европа", в което "масовото" подаване на молби било тълкувано като "организирана съп­ротива от страна на българските турци" и затова "власти­те взели такива строги мерки". Оформяло се убеждението, че "уволненията ще бъдат спрени и част от уволнените ще бъдат възстановени на работа", защото в окръга липсвали резервни кадри и "някои обекти са оголени".

Във връзка с разпространяваните от известно вре­ме в Разградски окръг слухове, че български турци щели да извършат кланета на българи, в някои трудови колективи (особено характерно за домостроителното предприятие в Разград) се създава обтегната обстановка на подозрение и българи и български турци почти не си говорели. От друга страна, сред български турци се споделяли опасе­ния, че в окръга се съсредоточават войскови части за за­щита на българското население, че се очаквало да дойдат още, "за да се разправят с турците". Тези слухове започ­наха да намират отражение и в частната кореспонденция на жители от окръга до техни близки в други райони на стра­ната,още да се очаква верижна негативна реакция.

Прихванато беше писмо, подписано от 24 ученици от 11 клас на училището в с. Кирково, Кърджалийски окръг, в което заявяват, че се чувствуват "турски граждани, жи­вущи в България", и твърдят, че се нарушавала Конституция­та на НРБ по отношение на етническите групи. Отправят про­тест против смяната на турско-арабските имена на лица от смесени бракове, част от които, за да се спасят, били пое­ли вече "партизанските пътеки". Сравняват провежданите ме­роприятия по паспортизацията с геноцида на хитлеристите спряко еврейското население. Предлагат протестното им писмо да бъде прочетено по телевизията и публикувано в печата.

До Радио София беше изпратено анонимно писмо в стихотворна форма под наслов "Турците, живущи в България", с клеймо от Хасково, но по всяка вероятност авторът е български турчин от Кърджалийски окръг. В него се заявя­ва: "Ние, турците, никога не ще носим българско име. От турчин никога не ще стане българин. Готови сме на митинг. Ще манифестираме. На главната магистрала два дни ще пре­установим движението. Това е нашето решение”.

Профилактиран и разобличен беше фанатик от с. Пап­рат, Кърджалийски окръг, автор на клеветнически анонимни писма, който провеждал активна дейност срещу мероприятия­та по приобщаването на българските турци.

В Шуменски окръг обстановката сред българските турци в селските райони продължава да е напрегната. Ус­тойчиви са изселническите настроения. Окръжното управле­ние, съвместно с ДС - Разград, изяснява сигнал за съще­ствуване на нелегална младежка протурска националисти­ческа група, замисляща извършване на диверсии.

Продължават коментариите по "изселническия въп­рос" сред български турци в Руенската селищна система, Бургаски окръг. Подават се нови молби за изселнически паспорти, към голяма част от които се прилагат списъци с по 20-30 имена. Нает от тези молби се изпращат до Ми-нистерството на външните работи, други - до окръжното управление на МВР в Бyprac. При връщане на молбите в се­лата Зайчар, Трънак, Вишна молителите отказали да ги по­лучат обратно.

Засилени са коментариите по „изселванетои в Котелския район на Сливенски окьъг. Получени са по поща­та нови молби с искане за издаване на изселнически пас­порти. Работещите в района български турци от Шуменски и Разградски окръг подклаждат тези настроения и разпро­страняват „тревожни” слухове за „започналото побългаря­ване на българските турци” в тези окръзи.

Във Варненски окръг в края на април броят на по­дадените молби за "изселнически" паспорти рязко се пови­ши като отражение от абстановката в съседни окръзи. Вто­рият секретар на общинския партиен комитет в Дългопол и народният представител от с. Вдовец - Халил Ахмедов не отстояват партийната линия. В с. Оборище група фанатици решили при следващите избори „да сменят” досегашния кмет - българин, с български турчин. Група студенти, българ­ски турци, следващи във Варна, устройват националисти­чески сбирки под благовидни предлози (чествуване на рож­дени или именни дни), обработват се в протурски дух, спо­делят новини, чути от Радио Анкара.

Отбелязани са отделни негативни прояви на нацио­налистическа основа и в Силистренски и Хасковски окръг.

Български турчин, учител, от Силистренски окръг, като се позовавал на предаване на турската радиостанция "Гласът на родината", разпространявал твърдения, че до 1985 г. "всички турци в България ще бъдат изселени".

Двама български турци нанесли безпричинно побой над шофьор на автобус по линията Силистра - с. Осен. На притеклия се на помощ гражданин, единият от нападателите извикал: "Махни се оттук, че ще ти забия ножа, както ед­но време". (Осъден е по УБДХ). Друг български турчин от Силистра призовал група турчеещи се български цигани да оказват съпротива, да не ходят на работа, да не пускат децата си на училище. Окуражавал ги с твърденията, че в Разградски окръг имало скучай на нанесен побой над милиционери и че там вече "вдигнали знамена срещу влас­тите".

Отделни националистически настроени турци в Хас­ковски окръг изразили мнение, че било време младежта да се заеме "да промени нещата", тъй като по-старите имали грижи за семействата си. Радио "Свободна Европа" било заявило, че "България ще стане втори Кипър".

Преподавател в Детския санаториум - Банкя (Со­фия), българин-мохамеданин, внимателно развивал и укреп­вал националистически чувства и настроения сред ученици­те - български турци и българи-мохамедани. В резултат на това са отбелязани случаи на изписване от учениците на турски национални емблеми върху спалните чаршафи или в помещения.

Има някои ексцеси и сред бъпгари-мохамедани.

Двадесетгодишна българка-мохамеданча от с. Дол­ни Воден, Пловдивски окръг, работничка, правила опит да се самоубие, поглъщайки голяма доза лекарства. При из­веждането й от критично състояние заявила, че отново ще направи опит да сложи край на живота си, но няма да се съгласи да и бъде променено името.

В дежурната част на Окръжното управление на ОУ в Бургас е регистрирано анонимно обаждане по телефона с предупреждение, че група от наскоро преименувани българи-мохамедани от района на с. Люляково се готвели да взри­вят хотел "България" в Бургас.

Органите на МВР провеждат енергични оперативни и превантивни мероприятия в помощ на съответните партий­ни комитети за преодоляване на тези негативни настроения и прояви.

МИНИСТЪР: /п/ Д. Стоянов

Отп. в 3 екз.

№1 – Т. Живков

№2 – Памет

№3 - КД

Размн. в 5 екз.

№ 4 - Гр.Филипов

№5 - М.Балев

6 - Ал.Лилов

7 - Ст.Михайлов

№8 - Г.Атанасов

Изп.: Ч.Кираджиев

Нап.: М.Евтимова-984

03.05.1983 г.

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е . 499, с. 61-67. Оригинал. Машинопис. 

Провеждане на насилствената възродителна кампания


 
Провеждане на насилствената възродителна кампания срещу турското национално малцинство в България (23 декември 1984-31 март 1985 г.)

 

Документи
№ 1.

ДОКЛАД

На централната група на МВР за изпълнение на решение на МС от 27.01.1991 год.

1.     Създаване и работа на комисията

С решение на МС от 27.01.1991 год. беше създадена правителствена комисия за обследване дейността на бившите органи на ДС и свързаните с тях структури с цел разкриване на истината и установяване на престъпления и нарушения на законите в годините на тоталитарното управление.

Във връзка с това след съвещание в МВР, проведено на 08.03.1991 год. и със заповед N К-600/25.03.1991 год. на Министъра на Вътрешните работи, бяха създадени централна група за оценка, координация и контрол и четири работни групи по приоритетните направления на обследването.

Първото от тях е свързано основно с установяването и оценяването на държавните партийни актове, регламентирали дейността, функциите, задачите и целите на органите на ДС, тяхната структура, организация, и кадрово осигуряване. Договорите за сътрудничество и взаимодействие с органите за сигурност на бившите социалистически страни и СССР.

Второто направление обхваща ролята на органите на ДС в политическия, стопанския и обществения живот на страната през последното десетилетие. Изследва се механизма за въвличане на ДС в т. нар. „Възродителен процес“, неправомерни действия срещу лица или групи, обявили се против съществуващата обществено-политическа ....... и конкретните структури на органите за сигурност, осъществявали тази дейност, изясняване на закононарушения, неправомерни действия, извършвани под прикритието на опазване на културно-историческото наследство на страната. Успоредно с това се обследват структурите на ДС за защита на икономиката, нормативната база определяща задачите и функциите им в тази област, реакцията на държавни и партийни органи на предоставената им информация, свързана с неблагополучия и престъпления в стопанския живот на страната. Установяване на неправомерни действия на тези структури и участие на официални институции, предприятия и длъжностни лица в незаконна търговия с психотропни вещества и контрабанда на оръжие и общоопасни средства.

Третото направление е насочено към установяване на отношението на ДС към международния тероризъм, смъртта на Георги Марков, покушенията срещу Папа Йоан Павел 2 и Владимир Костов.

В работата си централната група се ръководи от схващането, че поставената й задача има важно значение за обществото, държавата и органите за сигурност и е насочена не само към миналото, но и към настоящето и бъдещето. Принципите в дейността на централната и работните групи са обективност, безпристрастност и професионално отношение към изследваните проблеми.

При извършените проверки на нормативните документи, свързани с т. нар. „възродителен процес“ се установи, че в Министерството на вътрешните работи са получени около 60 различни документи на ПБ на ЦК на БКП, Секретариата на ЦК и правителството. С тяхното съдържание са били запознавани ограничен кръг лица от висшия ръководен състав на министерството. Тъй като с писмо N I-370/28.02.1988 год. тези документи са предоставени на Главна прокуратура на Република България, те не са предмет на разглеждане и анализ в настоящия доклад.

Ръководните и оперативните документи, в съответствие на които е извършена дейността на ДС, се съхраняват по определения ред в архивни и информационни фондове на управление „Координация и анализ“ / от 1985 до 1989 год./, Служба „Информация и архив“ – МВР /до 1986 год./ и документалните фондове на централните и териториални поделения на МВР.

По форма тези документи са заповеди на Ръководството на МВР /11 броя/, окръжни /18 броя/, указания, разпореждания, мероприятия и други до поделенията на МВР по конкретни случаи, материали от проведени три национални съвещания с ръководния състав на МВР, различни стенограми и протоколи от периодично провеждани заседания, оперативки, срещи, съвещания и инструктажи, по време на които, наред с другите въпроси, са били обсъждани и вземани решения и по такива свързани с т. нар. „възродителен процес“.

В периода 1984 - 1989 год. регулярно са провеждани оперативки на ръководството на МВР, на които Димитър Стоянов е свеждал указания на ЦК на БКП и лично на Тодор Живков за дейността на ДС по т. нар. „възродителен процес“ и в устна форма са отдавани конкретни разпореждания. Най-обща представа за механизма на вземане на решения и провеждане на първия етап от т. нар. „възродителен процес“ – самата промяна на турско-арабските имена, дават извършения инструктаж по проблемите на тероризма на 29.11.1984 год. ; оперативките на ръководството на МВР, проведени на 10.12.1984 год. и на 11.02.1985 год. и две срещи на ръководството на МВР на 06.02 и 18.03. 1985 год.

Успоредно с това съществуват редица други материали – ежедневни, месечни, годишни и други планове, програми, отчети, бюлетини, информации и телеграми, които се съхраняват в поделенията на територията на цялата страна и центъра. Само последните 2 типа документи за периода 1984-1989 год. са около 10-15000. Те са служили за изработване на обобщени материали, както и при обосновката на ръководните решения за конкретната дейност на ДС във връзка с т. нар. „възродителен процес“.

Въвличането на ДС в несвойствени дейности – в случая участието ѝ в преименуването, става по указания и разпореждане на Политбюро на ЦК на БКП и Секретариата на ЦК на БКП, не без самоинициативността на Димитър Стоянов.

Необходимо е да се отбележи, че оперативните работници, нисшият и средният ръководен състав, буквално 2-3 дни преди масовата подмяна на имената на българските турци, не са били известени за предстоящото мероприятие. До последния момент се отстоява позицията пред секретните сътрудници от тези среди, че имената им няма да се подменят. Това по-късно нанася необратими вреди на сигурността на страната, поражда озлобление и обида в голяма част от сътрудниците на ДС.

В немалко случаи, особено през втората половина на 1984 год., указания от ЦК на БКП се получават от Димитър Стоянов устно, на лични срещи с висшето партийно и държавно ръководство. Значително по-късно ръководни служители от МВР са включени в редовните заседания на изградената към Политбюро на ЦК на БКП „група“ по т. нар. „възродителен процес“.

В подмяната на турско-арабските имена вземат участие всички централни и териториални поделения на МВР / в частност ДС/, но това става в различна степен и реален обем. По места процесът се ръководи и провежда от сформираните през месец януари 1985 г.  „щабове по възродителния процес“ в Окръжните комитети на БКП, в които участват: първият секретар на ОК на БКП, секретарите на ОК на БКП, председателят на ИК на ОНС, началникът на ОУ на МВР, председателят на ОК на ОФ, секретариат на БЗНС, първият секретар на ОК на ДКМС, партийни и държавни ръководители от общински мащаб, както и представители на обществените организации.

От наличните материали се очертава следната макар и непълна картина на механизма за въвличане и участие на Държавна сигурност в т. нар. „възродителен процес“.

През втората половина на 1984 г. и особено след месеците август и септември, в изпълнение решението на ЦК на БКП за приобщаване  на българските турци в Кърджалийски, а малко по-късно и в Хасковски окръг, започва подмяна на турско-арабските имена на българомохамедани и лица от „смесени“ бракове. Към края на ноември с.г. броят на хората, приели български имена е 20-25 хиляди души. Поради съществуващите широки роднински връзки, този процес придобива верижен характер. Самата подмяна на имената по онова време се извършва от местните държавни и партийни органи, с участието на силите на ОУ на МВР. В този период, вероятно за натрупване на „актив“, местните ръководства на БКП и МВР показват в информациите си до София една „оптимистична и ведра“ картина. Възможно е това до голяма степен да е повлияло за вземането на решение до края на ноември 1984г., мероприятието да обхване и други райони на страната. На инструктаж при Министъра на вътрешните работи на 21 ноември 1984 г. Димитър Стоянов заявява: “… През декември, януари и февруари смяната на имената на смесените бракове навлиза в решителна фаза. В понеделник в ЦК се проведе съвещание с участието на първите секретари на ОК на БКП. Политбюро даде указания незабавно да се започне работа начело с партийните комитети, народните съвети, обществените организации. Там където се налага, ще вземе участие и МВР… Ще спомена цифра – продължава той, която да остане между нас. Няколко десетки хиляди души трябва да откъснем от българските турци, да намалим с 10-12 процента турското население. Това са българомохамедани и лица от смесени бракове…

Има грама от Хасково – хората сами отиват и си сменят имената…“

Към 9 декември 1984г. в страната са преименувани общо 33129 лица - в Кърджали -17437, в Хасково – 8200, Силистра – 3450, Пловдив – 3216, Бургас – 826. На оперативка на Ръководството на МВР, състояла се на 10.12.1984г. Началникът на шесто управление – ДС Петър Стоянов докладва:

„… До сега нямаме нито един случай на остра проява на съпротива;

… Особено в Хасковски и някои райони на Кърджалийски окръг повечето са започнали доброволно да се явяват, редят се на опашки пред съветите…

… Сега в Хасково и Кърджали има благоприятна обстановка…

… Нашите органи по-малко се явяват на сцената. Върви се с партийните секретари, с кметовете…

… Нека видим тази седмица какво развитие ще се получи в тези окръзи, където има решение и са викани първите секретари. Не следва ли ние да подготвим едно предложение и обхванем и другите окръзи…

… Ако вие разрешите, все пак да се опитаме да изучим положението в още седем-осем окръзи, да изучим и настроенията на нашия състав, да изготвим предложение, да вземем решение и … да ги включим във втория етап, за който Вие, др. Министър, вече говорихте, че е подсказан от най-високо ниво…“

Димитър Стоянов обяснява: „… Бях при другаря Живков. Той обърна внимание да внимаваме някъде да не се убият хора…“

В протокола на същата оперативка е отразено:

„… По точка втора – Указания на др. Министър:


б/Др. Петър Стоянов да направи необходимото чрез началниците на ОУ на МВР и Първите секретари на ОК на БКП да започне преименуването във всички окръзи…“.

В края на декември 1984г. в някои райони на Кърджалийско /Момчилград, Джебел, Бенковски/ възникват открити масови прояви на протест срещу провеждащото се преименуване. Падат и човешки жертви. Ранени са служители на МВР. Явно обаче, „тежката машина“ се е придвижила и ръководните дейци смятат, че спирането на процеса би нанесло удар върху „авторитета“, „престижа“ и кариерата на държавни и партийни ръководители от местен и централен мащаб.

На 28 декември 1984г. в ръководството на МВР се провежда оперативка, на която Димитър Стоянов заявява:

„… Вчера в ЦК на БКП имаше съвещание и се направи оценка на преименуването на лицата от смесените бракове. Другарят Пенчо Кубадински даде редица нови задачи по поръчение лично на другаря Живков. След новогодишните празници трябва да извикаме окръжните началници и да им предадем указанията на ЦК…“ /Може да се предполага, че се касае за взето решение за преименуване на българските турци/.

На 20 януари 1985г. в централните управления на МВР са сформирани 12 работни групи. В тях участват представители на ВГУ-ДС, Шесто управление-ДС, Главно следствено управление, „Инспекторат“ –МВР и Управление „Кадри“. С включените в групите служители от ДС същия ден Димитър Стоянов провежда инструктаж, на който съобщава, че по решение на висшето партийно и държавно ръководство започва смяна на имената на българските турци в страната. Той поставя задачата всяка група в съответния окръг да окаже методическа помощ и контрол в агентурно-оперативното обезпечаване на мероприятието. Обръща внимание, че самата подмяна се извършва от кметствата и съветите, а Държавна сигурност трябва да получава информация за подготовка на организиран отпор от населението.

На 20-21 януари 1985г. част от оперативния състав на ДС е запознат с предстоящото мероприятие. В следващите двадесет дни подмяната на имената на българските турци в страната в общи линии приключва. В Северна България няма случаи на масов или организиран отпор. Масови безредици възникват в село Ябланово, Сливенско, където е дадена човешка жертва.

През първоначалния период /за Кърджалийско – краят на декември 1984г., а за останалите места – януари 1985г./ най-активните участници в протестните действия са въдворени в ТВО „Белене“ без разследване и присъда. Едва няколко месеца по-късно е сформирана комисия за изпращане в Белене по чл.39 от ЗНМ под ръководството на Боян Велинов, заместник началник на Шесто управление – ДС. Комисията разглежда предложения, подписани от съответния началник на ОУ на МВР и всеки случай за въдворяване се утвърждава от Министъра на вътрешните работи и Главния прокурор на НРБ. По-късно е създадено и поделение 72001 към ЦИОУ-МВР под ръководството на Иван Ачанов, което се занимава с въпросите на въдворяване и разследване на българските турци, противопоставящи се на т. нар. „възродителен процес“. До сега не е установен броят на лицата преминали през ТВО “Белене“ за периода 1984-1989 г. и точната дата на създаване на поделение 72001.

Към 20 януари 1985г. по местата са съставени списъци, утвърдени от началниците на ОУ на МВР на лицата, за които има оперативни данни, че са националистически настроени и е възможно да окажат съпротива на мероприятията. Съвместно с МНО хора от тази категория са мобилизирани в други райони на страната, където се извършва и подмяна на техните имена.

На 4 февруари 1985 г. в Ръководството на МВР се провежда среща за оценка и анализ на преименуването. На срещата Димитър Стоянов заявява:

-„… Първият етап – преименуването завърши… Като се изключат случаите в Момчилград, Джебел, Бенковски и Ябланово, никъде в страната не се е налагало нашите органи да влязат и да действат. Те бяха резерв на окръжните комитети на БКП… Остават за преименуване още около 24 хиляди лица… По-голяма част от ислямизираното население приема добре преименуването…“

На същото съвещание се разпорежда сформирането на групи от служители на Шесто управление-ДС, ВГУ-ДС и Инспекторат-МВР, Димитър Стоянов дава указания  групите да контролират втория етап – затвърждаването на т.нар. „възродителен процес“.

„… Другарите – заявява той, които отиват по окръзите, отиват да оказват помощ. Отиват само за агентурно-оперативна работа….“

На съвещание при Министъра на 6 февруари 1985 г. е сформирана група за ръководство дейността на МВР по преименуването в състав: Григор Шопов – първи зам.-министър на МВР, Васил Коцев – началник на ПГУ-ДС, Георги Младенов – зам.-началник на ВГУ-ДС, Васил Георгиев – началник на ЦИОУ-МВР, Никола Черкезов – началник Инспекторат-МВР, Антон Мусаков – началник на Шесто управление-ДС, Иван Димитров – директор на ДНМ.

На 11 февруари 1985г. в ръководството на МВР се провежда оперативка, на която Димитър Стоянов съобщава данни за броя на преименуваните лица и тези, на които ще се издадат нови паспорти и заявява: „… Задачата на Политбюро и другаря Живков е чрез агентурата да влияем на преименуването…“

Месец по-късно – на 18 март 1985г. Димитър Стоянов информира ръководството на МВР:  „.. В събота дадохме информация на другаря Живков с оценка – населението в голямата си част свиква с новите имена…“.

На същата среща са поставени нови задачи:

„… да се информират ежедневно ОК на БКП

-         профилактиките да се провеждат при строгост и законност;

-         вражеските лица да се разследват и изселват

-         да се проведе широка разяснителна работа с личния състав на МВР…“

-         Отбелязва се, че „… в много другари има умора, ниска активност… има успокоение, поомекват мерките…“.

-         В заключение Димитър Стоянов обобщава: „… Сега задачата е да знаем всяко село как замръква и как осъмва, какво мислят хората… Тази година ще бъде страшна…“.

През периода 1984-1989 г. Държавна сигурност провежда дейност, свързана  пряко или индиректно с т. нар. „възродителен процес“ в следните основни направления.

-         Разкриване и пресичане на шпионска дейност – ВГУ-ДС

-         Събиране на разузнавателна информация за плановете и действията на Турция и другите чужди държави и международни организации във връзка с т. нар. „възродителен процес“ – ПГУ-ДС и ВГУ-ДС;

-         Предотвратяване и пресичане на протурска националистическа дейност и особено разкриване на нелегални групи и организации – Шесто управление – ДС;

-         Разкриване, предотвратяване и пресичане на терористични актове от преименувани лица в знак на протест или с цел бягство в Турция – Шесто управление – ДС;

-         Разкриване авторите на анонимни материали срещу т. нар. „възродителен процес“ – Шесто управление – ДС; 

-         Защита на икономическите обекти от опити за вредителство от преименувани лица – Четвърто управление – ДС

-         Събиране на разнородна оперативна и социална информация за настроенията сред преименуваните и останалото население, и отношението към т. нар. „възродителен процес“ у нас и зад граница – всички поделения на ДС;

-         Противодействие на турската радио-телевизионна пропаганда – ОТУ-МВР

-         Научна и изследователска дейност, свързана с различни аспекти на т. нар. „възродителен процес“ – ВСШ „Г.Димитров“;

-         Информационно „захранване“ на партийните и държавни органи. Изработване на краткосрочни и дългосрочни планове, програми, концепции и пр. по т. нар. „възродителен процес“ – ЦИОУ-МВР.

-         Разследване на отделни групи и лица български турци, извършили престъпления по смисъла на тогава действащия Наказателен кодекс – ГСУ-МВР.

 

/Оповестен доклад от АМВР в Интернет, съдържа достоверни факти. Има и втора негова част, която се отнася за съпротивата на турците срещу асимилацията през 1984-1989 г. Той ще бъде оповестен в сборника за съпротивителните организации на етническите турци в България през този период – бел. съст./.