Добре дошли в моя блог!

Ще публикувам тук резултатите от моите изследователски търсения с надеждата, че наученото от мен ще достигне до по-широк кръг от хора, които нямат времето и възможностите да черпят познания за най-новата история на България директно от архивите.

Съзнавам, че посветих живота си на тази част от историята, която все още е жива, спорна и за жалост разединява хората. Част от "героите" в моите книги и сборници са наши съвременници, срещаме ги по улицата, гледаме ги по телевизията. Аз не съм съдник, нито адвокат. Стремя се да излагам автентични исторически факти и да оставям читателите сами да правят изводи.

Всяка моя книга, всяка статия, сборник, всяко интервю или научнопопулярно четиво, което написах в последните 20 години, ми носеше нови врагове, но и нови приятели. За част от моите убеждения на историк и изследовател платих висока цена - много хора, почитатели на определена политическа сила, се разпознаваха в едни или други факти, които публикувах, и започваха да ме считат за техен "враг". Аз не съм нито "приятел", нито "враг" на която и да е политическа сила, на който и да е политик. Аз съм историк и такъв ще бъда винаги.

Ще се радвам, ако публикуваното тук ви даде нови знания, нов поглед върху съвременната политическа история на България и нов повод да се гордеем, че сме българи.

С уважение,

Веселин Ангелов


31 януари 2017

Провеждане на насилствената възродителна кампания


 
Провеждане на насилствената възродителна кампания срещу турското национално малцинство в България (23 декември 1984-31 март 1985 г.)

 

Документи
№ 1.

ДОКЛАД

На централната група на МВР за изпълнение на решение на МС от 27.01.1991 год.

1.     Създаване и работа на комисията

С решение на МС от 27.01.1991 год. беше създадена правителствена комисия за обследване дейността на бившите органи на ДС и свързаните с тях структури с цел разкриване на истината и установяване на престъпления и нарушения на законите в годините на тоталитарното управление.

Във връзка с това след съвещание в МВР, проведено на 08.03.1991 год. и със заповед N К-600/25.03.1991 год. на Министъра на Вътрешните работи, бяха създадени централна група за оценка, координация и контрол и четири работни групи по приоритетните направления на обследването.

Първото от тях е свързано основно с установяването и оценяването на държавните партийни актове, регламентирали дейността, функциите, задачите и целите на органите на ДС, тяхната структура, организация, и кадрово осигуряване. Договорите за сътрудничество и взаимодействие с органите за сигурност на бившите социалистически страни и СССР.

Второто направление обхваща ролята на органите на ДС в политическия, стопанския и обществения живот на страната през последното десетилетие. Изследва се механизма за въвличане на ДС в т. нар. „Възродителен процес“, неправомерни действия срещу лица или групи, обявили се против съществуващата обществено-политическа ....... и конкретните структури на органите за сигурност, осъществявали тази дейност, изясняване на закононарушения, неправомерни действия, извършвани под прикритието на опазване на културно-историческото наследство на страната. Успоредно с това се обследват структурите на ДС за защита на икономиката, нормативната база определяща задачите и функциите им в тази област, реакцията на държавни и партийни органи на предоставената им информация, свързана с неблагополучия и престъпления в стопанския живот на страната. Установяване на неправомерни действия на тези структури и участие на официални институции, предприятия и длъжностни лица в незаконна търговия с психотропни вещества и контрабанда на оръжие и общоопасни средства.

Третото направление е насочено към установяване на отношението на ДС към международния тероризъм, смъртта на Георги Марков, покушенията срещу Папа Йоан Павел 2 и Владимир Костов.

В работата си централната група се ръководи от схващането, че поставената й задача има важно значение за обществото, държавата и органите за сигурност и е насочена не само към миналото, но и към настоящето и бъдещето. Принципите в дейността на централната и работните групи са обективност, безпристрастност и професионално отношение към изследваните проблеми.

При извършените проверки на нормативните документи, свързани с т. нар. „възродителен процес“ се установи, че в Министерството на вътрешните работи са получени около 60 различни документи на ПБ на ЦК на БКП, Секретариата на ЦК и правителството. С тяхното съдържание са били запознавани ограничен кръг лица от висшия ръководен състав на министерството. Тъй като с писмо N I-370/28.02.1988 год. тези документи са предоставени на Главна прокуратура на Република България, те не са предмет на разглеждане и анализ в настоящия доклад.

Ръководните и оперативните документи, в съответствие на които е извършена дейността на ДС, се съхраняват по определения ред в архивни и информационни фондове на управление „Координация и анализ“ / от 1985 до 1989 год./, Служба „Информация и архив“ – МВР /до 1986 год./ и документалните фондове на централните и териториални поделения на МВР.

По форма тези документи са заповеди на Ръководството на МВР /11 броя/, окръжни /18 броя/, указания, разпореждания, мероприятия и други до поделенията на МВР по конкретни случаи, материали от проведени три национални съвещания с ръководния състав на МВР, различни стенограми и протоколи от периодично провеждани заседания, оперативки, срещи, съвещания и инструктажи, по време на които, наред с другите въпроси, са били обсъждани и вземани решения и по такива свързани с т. нар. „възродителен процес“.

В периода 1984 - 1989 год. регулярно са провеждани оперативки на ръководството на МВР, на които Димитър Стоянов е свеждал указания на ЦК на БКП и лично на Тодор Живков за дейността на ДС по т. нар. „възродителен процес“ и в устна форма са отдавани конкретни разпореждания. Най-обща представа за механизма на вземане на решения и провеждане на първия етап от т. нар. „възродителен процес“ – самата промяна на турско-арабските имена, дават извършения инструктаж по проблемите на тероризма на 29.11.1984 год. ; оперативките на ръководството на МВР, проведени на 10.12.1984 год. и на 11.02.1985 год. и две срещи на ръководството на МВР на 06.02 и 18.03. 1985 год.

Успоредно с това съществуват редица други материали – ежедневни, месечни, годишни и други планове, програми, отчети, бюлетини, информации и телеграми, които се съхраняват в поделенията на територията на цялата страна и центъра. Само последните 2 типа документи за периода 1984-1989 год. са около 10-15000. Те са служили за изработване на обобщени материали, както и при обосновката на ръководните решения за конкретната дейност на ДС във връзка с т. нар. „възродителен процес“.

Въвличането на ДС в несвойствени дейности – в случая участието ѝ в преименуването, става по указания и разпореждане на Политбюро на ЦК на БКП и Секретариата на ЦК на БКП, не без самоинициативността на Димитър Стоянов.

Необходимо е да се отбележи, че оперативните работници, нисшият и средният ръководен състав, буквално 2-3 дни преди масовата подмяна на имената на българските турци, не са били известени за предстоящото мероприятие. До последния момент се отстоява позицията пред секретните сътрудници от тези среди, че имената им няма да се подменят. Това по-късно нанася необратими вреди на сигурността на страната, поражда озлобление и обида в голяма част от сътрудниците на ДС.

В немалко случаи, особено през втората половина на 1984 год., указания от ЦК на БКП се получават от Димитър Стоянов устно, на лични срещи с висшето партийно и държавно ръководство. Значително по-късно ръководни служители от МВР са включени в редовните заседания на изградената към Политбюро на ЦК на БКП „група“ по т. нар. „възродителен процес“.

В подмяната на турско-арабските имена вземат участие всички централни и териториални поделения на МВР / в частност ДС/, но това става в различна степен и реален обем. По места процесът се ръководи и провежда от сформираните през месец януари 1985 г.  „щабове по възродителния процес“ в Окръжните комитети на БКП, в които участват: първият секретар на ОК на БКП, секретарите на ОК на БКП, председателят на ИК на ОНС, началникът на ОУ на МВР, председателят на ОК на ОФ, секретариат на БЗНС, първият секретар на ОК на ДКМС, партийни и държавни ръководители от общински мащаб, както и представители на обществените организации.

От наличните материали се очертава следната макар и непълна картина на механизма за въвличане и участие на Държавна сигурност в т. нар. „възродителен процес“.

През втората половина на 1984 г. и особено след месеците август и септември, в изпълнение решението на ЦК на БКП за приобщаване  на българските турци в Кърджалийски, а малко по-късно и в Хасковски окръг, започва подмяна на турско-арабските имена на българомохамедани и лица от „смесени“ бракове. Към края на ноември с.г. броят на хората, приели български имена е 20-25 хиляди души. Поради съществуващите широки роднински връзки, този процес придобива верижен характер. Самата подмяна на имената по онова време се извършва от местните държавни и партийни органи, с участието на силите на ОУ на МВР. В този период, вероятно за натрупване на „актив“, местните ръководства на БКП и МВР показват в информациите си до София една „оптимистична и ведра“ картина. Възможно е това до голяма степен да е повлияло за вземането на решение до края на ноември 1984г., мероприятието да обхване и други райони на страната. На инструктаж при Министъра на вътрешните работи на 21 ноември 1984 г. Димитър Стоянов заявява: “… През декември, януари и февруари смяната на имената на смесените бракове навлиза в решителна фаза. В понеделник в ЦК се проведе съвещание с участието на първите секретари на ОК на БКП. Политбюро даде указания незабавно да се започне работа начело с партийните комитети, народните съвети, обществените организации. Там където се налага, ще вземе участие и МВР… Ще спомена цифра – продължава той, която да остане между нас. Няколко десетки хиляди души трябва да откъснем от българските турци, да намалим с 10-12 процента турското население. Това са българомохамедани и лица от смесени бракове…

Има грама от Хасково – хората сами отиват и си сменят имената…“

Към 9 декември 1984г. в страната са преименувани общо 33129 лица - в Кърджали -17437, в Хасково – 8200, Силистра – 3450, Пловдив – 3216, Бургас – 826. На оперативка на Ръководството на МВР, състояла се на 10.12.1984г. Началникът на шесто управление – ДС Петър Стоянов докладва:

„… До сега нямаме нито един случай на остра проява на съпротива;

… Особено в Хасковски и някои райони на Кърджалийски окръг повечето са започнали доброволно да се явяват, редят се на опашки пред съветите…

… Сега в Хасково и Кърджали има благоприятна обстановка…

… Нашите органи по-малко се явяват на сцената. Върви се с партийните секретари, с кметовете…

… Нека видим тази седмица какво развитие ще се получи в тези окръзи, където има решение и са викани първите секретари. Не следва ли ние да подготвим едно предложение и обхванем и другите окръзи…

… Ако вие разрешите, все пак да се опитаме да изучим положението в още седем-осем окръзи, да изучим и настроенията на нашия състав, да изготвим предложение, да вземем решение и … да ги включим във втория етап, за който Вие, др. Министър, вече говорихте, че е подсказан от най-високо ниво…“

Димитър Стоянов обяснява: „… Бях при другаря Живков. Той обърна внимание да внимаваме някъде да не се убият хора…“

В протокола на същата оперативка е отразено:

„… По точка втора – Указания на др. Министър:


б/Др. Петър Стоянов да направи необходимото чрез началниците на ОУ на МВР и Първите секретари на ОК на БКП да започне преименуването във всички окръзи…“.

В края на декември 1984г. в някои райони на Кърджалийско /Момчилград, Джебел, Бенковски/ възникват открити масови прояви на протест срещу провеждащото се преименуване. Падат и човешки жертви. Ранени са служители на МВР. Явно обаче, „тежката машина“ се е придвижила и ръководните дейци смятат, че спирането на процеса би нанесло удар върху „авторитета“, „престижа“ и кариерата на държавни и партийни ръководители от местен и централен мащаб.

На 28 декември 1984г. в ръководството на МВР се провежда оперативка, на която Димитър Стоянов заявява:

„… Вчера в ЦК на БКП имаше съвещание и се направи оценка на преименуването на лицата от смесените бракове. Другарят Пенчо Кубадински даде редица нови задачи по поръчение лично на другаря Живков. След новогодишните празници трябва да извикаме окръжните началници и да им предадем указанията на ЦК…“ /Може да се предполага, че се касае за взето решение за преименуване на българските турци/.

На 20 януари 1985г. в централните управления на МВР са сформирани 12 работни групи. В тях участват представители на ВГУ-ДС, Шесто управление-ДС, Главно следствено управление, „Инспекторат“ –МВР и Управление „Кадри“. С включените в групите служители от ДС същия ден Димитър Стоянов провежда инструктаж, на който съобщава, че по решение на висшето партийно и държавно ръководство започва смяна на имената на българските турци в страната. Той поставя задачата всяка група в съответния окръг да окаже методическа помощ и контрол в агентурно-оперативното обезпечаване на мероприятието. Обръща внимание, че самата подмяна се извършва от кметствата и съветите, а Държавна сигурност трябва да получава информация за подготовка на организиран отпор от населението.

На 20-21 януари 1985г. част от оперативния състав на ДС е запознат с предстоящото мероприятие. В следващите двадесет дни подмяната на имената на българските турци в страната в общи линии приключва. В Северна България няма случаи на масов или организиран отпор. Масови безредици възникват в село Ябланово, Сливенско, където е дадена човешка жертва.

През първоначалния период /за Кърджалийско – краят на декември 1984г., а за останалите места – януари 1985г./ най-активните участници в протестните действия са въдворени в ТВО „Белене“ без разследване и присъда. Едва няколко месеца по-късно е сформирана комисия за изпращане в Белене по чл.39 от ЗНМ под ръководството на Боян Велинов, заместник началник на Шесто управление – ДС. Комисията разглежда предложения, подписани от съответния началник на ОУ на МВР и всеки случай за въдворяване се утвърждава от Министъра на вътрешните работи и Главния прокурор на НРБ. По-късно е създадено и поделение 72001 към ЦИОУ-МВР под ръководството на Иван Ачанов, което се занимава с въпросите на въдворяване и разследване на българските турци, противопоставящи се на т. нар. „възродителен процес“. До сега не е установен броят на лицата преминали през ТВО “Белене“ за периода 1984-1989 г. и точната дата на създаване на поделение 72001.

Към 20 януари 1985г. по местата са съставени списъци, утвърдени от началниците на ОУ на МВР на лицата, за които има оперативни данни, че са националистически настроени и е възможно да окажат съпротива на мероприятията. Съвместно с МНО хора от тази категория са мобилизирани в други райони на страната, където се извършва и подмяна на техните имена.

На 4 февруари 1985 г. в Ръководството на МВР се провежда среща за оценка и анализ на преименуването. На срещата Димитър Стоянов заявява:

-„… Първият етап – преименуването завърши… Като се изключат случаите в Момчилград, Джебел, Бенковски и Ябланово, никъде в страната не се е налагало нашите органи да влязат и да действат. Те бяха резерв на окръжните комитети на БКП… Остават за преименуване още около 24 хиляди лица… По-голяма част от ислямизираното население приема добре преименуването…“

На същото съвещание се разпорежда сформирането на групи от служители на Шесто управление-ДС, ВГУ-ДС и Инспекторат-МВР, Димитър Стоянов дава указания  групите да контролират втория етап – затвърждаването на т.нар. „възродителен процес“.

„… Другарите – заявява той, които отиват по окръзите, отиват да оказват помощ. Отиват само за агентурно-оперативна работа….“

На съвещание при Министъра на 6 февруари 1985 г. е сформирана група за ръководство дейността на МВР по преименуването в състав: Григор Шопов – първи зам.-министър на МВР, Васил Коцев – началник на ПГУ-ДС, Георги Младенов – зам.-началник на ВГУ-ДС, Васил Георгиев – началник на ЦИОУ-МВР, Никола Черкезов – началник Инспекторат-МВР, Антон Мусаков – началник на Шесто управление-ДС, Иван Димитров – директор на ДНМ.

На 11 февруари 1985г. в ръководството на МВР се провежда оперативка, на която Димитър Стоянов съобщава данни за броя на преименуваните лица и тези, на които ще се издадат нови паспорти и заявява: „… Задачата на Политбюро и другаря Живков е чрез агентурата да влияем на преименуването…“

Месец по-късно – на 18 март 1985г. Димитър Стоянов информира ръководството на МВР:  „.. В събота дадохме информация на другаря Живков с оценка – населението в голямата си част свиква с новите имена…“.

На същата среща са поставени нови задачи:

„… да се информират ежедневно ОК на БКП

-         профилактиките да се провеждат при строгост и законност;

-         вражеските лица да се разследват и изселват

-         да се проведе широка разяснителна работа с личния състав на МВР…“

-         Отбелязва се, че „… в много другари има умора, ниска активност… има успокоение, поомекват мерките…“.

-         В заключение Димитър Стоянов обобщава: „… Сега задачата е да знаем всяко село как замръква и как осъмва, какво мислят хората… Тази година ще бъде страшна…“.

През периода 1984-1989 г. Държавна сигурност провежда дейност, свързана  пряко или индиректно с т. нар. „възродителен процес“ в следните основни направления.

-         Разкриване и пресичане на шпионска дейност – ВГУ-ДС

-         Събиране на разузнавателна информация за плановете и действията на Турция и другите чужди държави и международни организации във връзка с т. нар. „възродителен процес“ – ПГУ-ДС и ВГУ-ДС;

-         Предотвратяване и пресичане на протурска националистическа дейност и особено разкриване на нелегални групи и организации – Шесто управление – ДС;

-         Разкриване, предотвратяване и пресичане на терористични актове от преименувани лица в знак на протест или с цел бягство в Турция – Шесто управление – ДС;

-         Разкриване авторите на анонимни материали срещу т. нар. „възродителен процес“ – Шесто управление – ДС; 

-         Защита на икономическите обекти от опити за вредителство от преименувани лица – Четвърто управление – ДС

-         Събиране на разнородна оперативна и социална информация за настроенията сред преименуваните и останалото население, и отношението към т. нар. „възродителен процес“ у нас и зад граница – всички поделения на ДС;

-         Противодействие на турската радио-телевизионна пропаганда – ОТУ-МВР

-         Научна и изследователска дейност, свързана с различни аспекти на т. нар. „възродителен процес“ – ВСШ „Г.Димитров“;

-         Информационно „захранване“ на партийните и държавни органи. Изработване на краткосрочни и дългосрочни планове, програми, концепции и пр. по т. нар. „възродителен процес“ – ЦИОУ-МВР.

-         Разследване на отделни групи и лица български турци, извършили престъпления по смисъла на тогава действащия Наказателен кодекс – ГСУ-МВР.

 

/Оповестен доклад от АМВР в Интернет, съдържа достоверни факти. Има и втора негова част, която се отнася за съпротивата на турците срещу асимилацията през 1984-1989 г. Той ще бъде оповестен в сборника за съпротивителните организации на етническите турци в България през този период – бел. съст./.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.