30 август 2018

"Имотите" на Кобургите

Симеонови ли са "царските имоти"?


От средата на май 2002 г. се появяват
първите сериозни публикации, в които се по-
ставя под съмнение дали "царските имоти" са
наистина царски. Оповестяват се исторически
факти за съмнителния начин, по който са при-
добити от дядото Фердинанд. Първата е в
"Детонация" и загланието й е "Царските" имо-
ти".
"Много интересен е и въпросът за него-
вите имоти, защото тук се бърка здраво в джо-
ба ни"
- пише нейният автор Ст. Русев. Той
поставя под съмнение дали сервизите, които
се готвят да върнат на Симеон (1100 съда от
масивно сребро), са наистина негови. Напо-
мня, че от книгите на Симеон Радев е извес-
тно, че преди пристигането си в България
Фердинанд е "един относително беден човек".
Привежда се интересна информация за
забогатяването на Фердинанд. За това се ци-
тира цял пасаж от книгата на Иван Пеев "Бе-
зименни делници на историята" (1970). Дни
след началото на

т. нар. Велика октомврийс-
ка революция са публикувани секретни доку-
менти от руския императорски архив. От един
документ става ясно, че руският посланик в
България съобщава на зам-министъра на вън-
шните работи Нератов, че "частната каса на
Фердинанд е в плачевно състояние и Негово
величество моли за личен заем от 3 млн. зла-
тни франка"
. Резолюцията на Нератов до им-
ператора гласи: "Да се мисли, чеможем да ку-
пим цар Фердинанд за 3 млн. франка, би би-
ло наивно и даже не съвсем достойно. Но на-
шето любезно съдействие, без търговски уми-
съл, за оправяне на паричните дела на бъл-
гарския двор несъмнено ще увеличи влияни-
ето на нашия император. Настоявам за изпъл-
нение желанието на Негово Величество бър-
зо, съвършено негласно и любезно, т. е. както
това става между джентълмени."
Следва разписка, подписана от "джен-
тълмена" Фердинанд: "Аз, долуподписаният,
удостоверявам, че днес, 2.ІХ.1912 г., получих
заем от руското правителство сума в размер
на 3 милиона златни франка, които се задъл-
жавам да върна на същото".
Между отличията на Нератов е намерен
и орден "Фердинанд български"
. За Иван Пе-
ев няма никакво съмнение за какво е получил
своя орден, а най-вече откъде Фердинанд е
взел парите, за да ги върне - от българската
държавна хазна.
Споменатият факт се сочи като едно от
красноречивите доказателства за това с как-
ви пари Фердинанд купува "своите" имоти,
сервизи и пр. Следва въпросът: дали Симеон
има право на имотите, получени по този на-
чин.
Авторът прави аналогия между поява-
та на Фердинанд на българска сцена с тази
на Симеон от средата на 90-те години на ХХ
в. Напомня, че по това време и личната каса
на Симеон е в плачевно състояние, та се на-
ложило да продава ордените на дядо си ..."
нещо, което човек с 5 млн. долара в банка нито
ще направи, нито има нужда да прави"
. Само
"закъсал здраво човек" би си позволил още да
разреши ликът му да се появява върху бутил-
ки евтино испанско вино - допълва разсъж-
денията си за "бедния" Симеон авторът.
Този автор е и първият, който изказва
възмущението си от факта, че има крещяща
разлика между начина, по който обикновените
граждани правят какви ли не усилия да си
върнат имотите и този на Симеон. "Много на-
следници на собственици на отчуждени имо-
ти водиха безкрайни дела и не можаха да си
върнат имотите, въпреки че представяха вси-
чки необходими доказателства за правата си
върху тези имоти"
- сочи той. И изказва съм-
нение дали наистина наследникът на Кобур-
гите разполага със законни нотариални акто-
ве за имотите, за които претендира. "Особе-
но ме интересува да видя нотариалния акт за
онзи остров на р. Марица, който също щял да
му бъде върнат в крещящо противоречие с
действителните закони"
- заявява Русев. И за-
вършва: "Особено възмутително е всичко то-
ва на фона на горните разкрития и след като
Фердинанд доведе България до положение да
бъде разкъсана, да й бъдат отнети територии,
да плаща контрибуции и да бъде унижена до
безкрайност. За благодарност за огромните
нещастия, които Фердинанд донесе на Бъл-
гария, даваме на лъжливия му внук имоти, за-
купени с откраднати пари. Явно някой има
интерес Симеон да бъде министър-председател, за даможе зад гърба муда продължи гра-
бежа с още по-голяма сила"
- завъшва своето
възмущение журналистът.
38
Две новини от август 2002 г. завръщат с
още по-голяма сила царската тема на страни-
ците на ежедневниците. Едната е свързана
със село Баня. Съобщава се, че "царското се-
ло Баня става град"
. То имало всички основа-
ния за това, а най-вече, че в него живеят 3
905 души, един от които с постоянна адресна
регистрация е и министър-председателят Си-
меон Сакскобургготски.
39
Втората новина е, че Китин и Калина
вдигат сватба в Царска Бистрица.
Симеон още не си е върнал резиденци-
ята, но тя вече си е негова, защото може да я
ползва като министър-председател. Предри-
ча се, че до месец ще си я върне, но заплатата
му едва ли ще стига, за да я поддържа. Дър-
жавната субсидия за нейната издръжка е 3345
лв., а общата годишна - 49 375 лв.
40
Новината за връщането се оказва вярна
и произлиза от най-високо място - Минис-
терския съвет. Само след седмица и управи-
телят на Софийска област Олимпи Кътев из-
вестява, че тя е собственост на Симеон. На
11.Х.2002 г. правителството преобразува имо-
та от държавна в частна собственост. Лично
той предава документите за двореца и имота
от 200 дка на царския юридически съветник
Асен Ошанов. Законовият срок за действител-
ното връщане е 1 месец, но Кътев обещава
това да стане до сватбата на Калина и Ки-
тин.
41
Царските служители, както вече нари-
чат областния управител и ангажираните с
проблема в Министерския съвет, не дават пра-
зни обещания. Всички вестници отбелязват,
че са върнали двореца за рекордно кратък
срок. Те бързат да изпълнят своето обещание,
защото дъщерята на премиера трябва да пра-
ви сватбата си в "бащиния дворец"
. По запо-
вед на министъра на държавната админист-
рация Д. Калчев се назначава комисия от 11
експерти, които трябва да опишат вещите в
двореца. По-късно се разбира, че тя работи
почти два месеца и трябва "да отсее" кои ве-
щи са внесени в двореца след изгонването на
царското семейство през1946 г. "Остарялата"
електротехника и други вещи, внесени след
тази дата, най-напред ще се предложат на Си-
меон. Ако откаже да ги закупи, ще бъдат да-
рени на домове за сираци. Никой не се инте-
ресува с какви пари навремето са закупени
другите "царски вещи"
, дали наистина Симе-
он има основание за собственически права
върху тях.
Рекордното време, за което чиновници-
те

връщат на Симеон "Царска Бистрица"
, ги
окрилия за нова имотна атака. Този път тя е
повторна и е насочена към имотите в Плов-
див. Започва на 20.Х.2002 г., т. е. ден след ка-
то се разбира, че споменатият дворец е деак-
туван. Кураж им дава и фактът, че вече са на-
правили сериозен пробив в Пловдивско. Не-
отдавна почти безшумно поземлената коми-
сия в община "Родопи" оповестява, че е гото-
ва с документите за връщането на двореца в
Кричим с 229 декара земя.
"Асен Ошанов търси царски земи в Пло-
вдив"
- информират ежедневниците от 10-
20.Х.2002 г. Напомнят, че царският юриди-
чески съветник от две години търси имоти в
този град. Че още през януари 2001 г. в облас-
тната управа е депозирано искане от Симеон
и сестра му. Това са 7,5 дка от Царския ост-
ров. Сега се иска новият областен управител
да деактува земята, която била "придобита
през 1903 г. от дядото на премиера Ферди-
нанд"
. Молбата е препратена към поземлена-
та комисия. Според експерти казусът е запле-
тен, нужни са още документи. Срокът за тази
процедура е изтекъл още през 1992 г. Единст-
вената възможност, чрез която Симеон може
да си търси имота, е чрез установително про-
изводство в районния съд. В обратния слу-
чай влизат други реституционни закони и ре-
шението трябва да вземе областната управа с
деактуване. "Ошанов се е насочил към този
вариант"
- съобщават медиите.
Има сериозни причини насочването да
е към споменатия вариант, защото е сигурно,
че като колегата си в София, пловдивският об-
ластен управител няма да откаже да угоди на
царското искане. Та нали той го е назначил.
Има и друга причина. Евентуалното де-
ло за установително производство е обрече-
но на провал, защото в синята община Плов-
див са на коренно различно мнение. Всъщ-
ност, вече няколко пъти преповтарят мнението си от януари 2001 г. и дори го допълват с
нови още по-убедителни доказателства.
"Имотът в местността Царския остров е по-
дарен на Фердинанд от пловдивския кмет
Христо Данов в началото на миналия век.
През 1924 г. тези 900 дка са продадени от ин-
тенданта на Борис ІІІ на село Мечкюр, днес
квартал "Прослав"
. Царският остров има ста-
тут на лесопарк и е общинска публична собс-
твеност и единствено общинският съвет мо-
же да реши дали да го дарява, или продава -
обяснява експертът в поземлената комисия
Емил Георгиев. Допълва го заместник-кметът
по общинска собственост Недялко Генчев,
който както през януари 2001 г. напомня, че
"земите са подарени с указ на цар Борис ІІІ на
жителите на с. Мечкюр".
Друга информация спомага за взривя-
ването на обстановката с прословутото връ-
щане. "Връщат на Симеон остров в Пловдив"
- съобщава "Стандарт"

и допълва информа-
цията си с новината, че "Градът прави подарък
на премиера за царската сватба.
42
Новината е катализатор за бурни реак-
ции срещу царските претенции. Освен об-
щинската администрация най-остро реагират
пловдивските социалисти.
"БСП срещу реституцията на Царския
остров на Симеон"
, "Пловдивските социали-
сти са против връщането на имот на премие-
ра"
, "БСП - Пловдив не дава остров на Симе-
он"
- такива са някои от заглавията за социа-
листическата съпротива. Пловдивската град-
ска организация на БСП протестира срещу го-
твеното връщане на острова. В декларация до
медиите те заявяват, че "господин СимеонСа-
кскобургготски няма каквото и да е основа-
ние за собственически претенции над имо-
та".
Лидерът на пловдивските социалисти
Захари Георгиев съобщава, че има постъпило
искане на премиера в областната управа за
връщането на площ

от около 20 дка. Намира
се до гребния канал и е парк за отдих. Според
социалистите цар Борис ІІІ продал имота на
богати пловдивчани. Те от своя страна го про-
дали на община Пловдив. Призовават общин-
ската администрация да защити интересите
на града и да не подарява имота на "господа-
ря на мълчанието"
. Искат да знаят дали пла-
ща данъци за "имотите си във Врана, Кричим,
Баня, Царска Бистрица.
43
В отговор на реакцията на социалисти-
те пловдивската областна управа успокоява,
че "още се проверяват документите по иска-
нето и окончателно решение не е взето"
. При-
ближените до премиера продължават да твър-
дят, че "Конституционният съд възстанови на
царското семейство правото на собственост
върху

хижи, строени с лични средства на мо-
нарсите Фердинанд и Борис ІІІ. Че освен Цар-
ска Бистрица и хижата "Саръгьол" "те са при-
тежавали и къщата в карловското село Баня,
столичния дворец "Врана" и чифлик в Кри-
чим, който още не е реституиран".
След отпора, на който Симеон и него-
вият юридически съветник се натъкват от
страна на социалистите и синята админист-
рация в Пловдив, са принудени да замълчат
до по-добри времена.
Подсещането от Пловдив дали премие-
рът плаща данъци, като че ли е подтик за жур-
налистите да надникнат и в сферата на него-
вите финансови взаимоотношения с държа-
вата. Проверка на "Труд" показва, че в Царска
Бистрица събират два лева за вход, но не да-
ват касови бележки. "Благодаря Ви! Хубаво е,
че се е установило нарушението. Законът е
един за всички"
- е реакцията на Симеон. Но
не така спокойна е реакцията на юридичес-
кия мусъветник. Според Ошанов това е "отв-
ратителен, пропаганден, нахален материал
срещу премиера и царското семейство"
. Да-
нъчните от София - област са принудени да
направят проверка в двореца. Установява се,
че в регистрираното дружество "Кардам" на-
истина не се издават касови бележки. Жур-
налистите установяват, че докато данъчните
проверяват двореца, юридическият съветник
Ошанов регистрира по най-късата процедура
касов апарат. Симеон го защитават и минис-
три. Николай Свинаров и Антон Станков по-
чти в един глас и учудено задават на
журналистите контравъпроса: "Премиерът да
седне на касовия апарат ли?"44

Още журналистически
разкрития

Неприятните за премиера и приближе-
ните му подмятания и установените неред-
ности с данъчните се заменят с оповестени
като сензационни нови съмнения дали наис-
тина "царските имоти" са били лична собст-
веност на Фердинанд и Борис ІІІ, та Симеон
да има основание да ги онаследи и владее.
"Сензационна справка в регистрите со-
чи, че Симеон Сакскобургготски не притежа-
ва земи в днешния курорт Боровец"
- съобща-
ва в. "Виж" на 4.ІV.2003 г. Вестникът се позо-
вава на "акт от 15.ІХ.1946 г., открит от списа-
ние "Кой"
, според който "династията на Ко-
бургите се лишава безвъзвратно от всички ли-
чни и имуществени права, преимущества и
титли, свързани с българския престол".
В графата "смесени имоти" (постройки лично на
Н.В.Царя), на мястото "държавно или общин-
ско" въобще не се споменава наличието на
имот с име резиденция "Царска Бистрица".
Били изброени два двореца в Боровец - голе-
мият с 1381 кв. м разгъната площ, заедно със
стопански постройки, но върху земя, собст-
веност на Самоковска община. И "Саръгьол"
- хижа и стопански постройки общо на 564
кв. м разгъната площ, чиято земя е държавна.
Имало имот Чамкория със Соколец, но в не-
говите рамки не влизал "Саръгьол"
. А точно
тази хижа е върната на премиера през есента
на 2001 г. - се напомня в сензационната ин-
формация. Иоще: Симеон би трябвало да при-
тежава в района на ски-курорта и хижа "Ов-
нарско" на място, притежавано от кметство-
то в с. Говедарци. Както и хижа "Среден нос",
също в землището на това кметство. "Държа-
вна гора е и паркът в двореца "Кричим"
- се
сочи по-нататък в информацията. Следва уто-
чнение кои имоти "според автентичните но-
тариални актове"
, цитирани в книгата "Си-
меон Втори - дати, събития, факти"
, а не на
базата на претенции, се водели за частни -
"дворците и градините им във Врана, Баня и
Интендантството на двореца"
. Според юрис-
ти и тези имоти можело да се оспорят заради
"навика на дядото Фердинанд" да си пише сам
нотариални актове"
. Обръща се внимание и
на съдържащи се в книгата други "две много
забавни подробности: - Змийският остров,
недалеч от Ропотамо, фигурирал като "праз-
но място 3 дка"
. "Празно място на династията
се явява и созополската местност Далян Хри-
стос, а майката на Симеон е собственик на
друго "празно място в Самоков до казарми-
те".
В справката фигурира и имотът на ле-
лята на Симеон - Евдокия "къща в Слатинска
община с 230 кв. м разгъната площ и 7 дка
място"
. На базата на този документ през ми-
налата година имотът

е реституиран. Софий-
ският дворец и Евксиноград, от които "фами-
лията на премиера" се е отказала, винаги са
били "народна собственост".45
Следващата информация, с която се по-
дсилват съмненията, че Кобургите са придо-
бивали имотите си по принудителен и съм-
нителен начин, се появява след поредната ре-
портерска проверка на "Труд"
. Съседи на Си-
меон по имоти в с. Бели Искър от дълги го-
дини не могат да си върнат наследеното, за
което имат нотариални актове. Те се възму-
щават от факта, че "царят си върна имотите
толкова бързо"
. Дядото на един от наследни-
ците е принуждаван да продаде на Борис ІІІ
имота си от 22 дка гора, но останал непрек-
лонен. Смело заявил: "Царю, глава давам, ли-
вада не давам!"46
Всъщност с горната публикация от на-
чалото на юни 2003 г. най-тиражираният ве-
стник в България ще постави началото на
множество много добре аргументирани и об-
стойни публикации, с които изцяло се оспор-
ват правата на Симеон ІІ над вече върнатите
"наследствени имоти".
"Премиерът се сдоби с корона от имо-
ти"
, "Симеон - мултимилионер"
- известява
вестникът на 9.VІ.2003 г. "Родината се управ-
лява от човек, който е не само бивш цар, но и
първият истински законен премиер-мултими-
лионер. От 1999 г. до юни 2003 г. на Симеон
и сестра му Мария-Луиза в България са вър-
нати "наследствени дворци, земи, гори и дру-
ги имоти на стойност най-малко 169 милио-
на долара"
- показва проучването и още: "За
огромната част от тези имоти министър-пре-
дседателят законно не дължи данъци".
С тези сензационни известия в. "Труд" поставя и началото на една от най-нашуме-
лите през втората десетневка на юни 2003 г.
поредици "Кобург = $ 169 978 000 Корона от
имоти" І, ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ.
47 Обявените над 169
милиона долара са по оценки на брокери, и
то по минимални цени.
Поводът да се постави началото на това
интересно журналистическо разследване е не
толкова брокерската оценка, а имотната дек-
ларация на премиера, подадена в Сметната
палата по Закона за публичния регистър. Внея
са описани "имот на стойност 3,1 млн. дола-
ра в Мадрид, както и съсобственост с Мария-
Луиза на терен във Врана с "десет необитае-
ми сгради"
. Декларацията е попълнена в на-
чалото на 2003 г., а Царска Бистрица е рести-
туиран

през октомври 2002 г. Върнати са още
дворецът "Саръгьол" и имот на княгиня Ев-
докия в столичния квартал "Изток"от 7 дка,
който Симеон впоследствие продава. "По
странен начин се върти колелото на история-
та в България. Дядото на Симеон - Ферди-
нанд, дойде бос и гол в балканската държава,
като единствената зестра, която й донесе, бе
синята си кръв. За сметка на това внукът му
се сдоби с имоти и слава"
- изказва учудване-
то си журналистът Хр. Николов. Като начало
във вестника се оповестяват с незначителни
съкращения приложеният към указа за одър-
жавяване на царските имоти от 19.ХІІ.1947 г.
опис от 23 точки.*
---------
* Към указа за одържавяване на царските имоти от
19.ХІІ.1947 г. не е прилаган опис. Оповестеният от "Дневен
труд" опис е от септември 1946 г. Изготвен е в Министерст-
вото на земеделието и държавните имоти. (Виж пълният му
текст и коментар за него в последната част на изследването
посветена на описите от август 1946 г.)


Прави се и рекапитулация във вид на
таблица за върнатите имоти: Саръгьол и Цар-
ска Бистрица (2002 г.), земи в Царска Бистри-
ца и Бели Искър (2000 г.), дворец "Врана" (2001
г.), дворец "Баня" (1999 г.) и за двореца "Кри-
чим" (за който предстояло връщане) , в която
е отбелязана тяхнатаминимална и максимал-
на стойност в долари. Като най-висока се со-
чи цената на 12 000 дка земи в Царска Бист-
рица - 120 200 000 долара минимална и 180
300 000 доларамаксимална. Най-ниска за дво-
реца "Саръгьол"
- 45 000 долараминимална и
112 000 долара максимална цена. Като мак-
симална за всички имоти се посочва сумата
253 582 000 долара.
Една от статиите на "Труд" е посветена
на въпроса с Евксиноград и неговите лозя.
"Мистерия в Евксиноград" е нейното загла-
вие, но от съдържанието й се оказва, че няма
никаква мистерия. Журналистката Стояна
Райчева тиражира напълно достоверни фак-
ти: дворецът в Евксиноград е строен през
1881-1885 г. от Батенберг, а след абдикиране-
то му държавата му изплаща обезщетение и
той става държавна собственост. Следовател-
но Симеон не може да претендира за рези-
денцията. Някои си мислели, че може да го
направи за земята под нея. Оказва се, че "в
нито една държавна или общинска служба на
Варна няма данни или документи за наличи-
ето на стари царски имоти в района на общи-
ната"
- е второто заключение. Такива данни
липсвали и в регистъра за недвижимите цар-
ски имоти в землището на Варна до октомв-
ри 1945 г., а също и в регистъра на земеделс-
ките стопанства - лозя, в гр. Варна.
По-голямата част от поредицата на
"Труд" е посветена на любопитни факти от ис-
торията на дворците, за техните обитатели.
Но в тях се привеждат нови убедителни до-
казателства и се достига до правдоподобни
изводи поради какви причини Симеон не
трябва да си получи някои от имотите, за ко-
ито претендира. Става ясно, че освен Евкси-
ноград той няма да може да получи истори-
ческия хълм Царевец. Една от причините е,
че той не присъства в описа на имотите от
1947 г. Напомня се познатата история с него-
вото даряване от търновските общинари по
повод раждането на Симеон през 1937 г. На-
истина далеч преди това хълмът е отреден
през 1906 г. от общината за стопанисване от
търновското туристическо дружество "Трапе-
зица"
. През 1937 г. общинарите забравият да
го отменят.
Изнесеното в първите две поредици
предизвиква широк обществен отзвук и под-
тиква посветени в историята на "царските
имоти" да съобщят в редакцията на "Труд" още
интересни факти.
"Голяма част от реституираните са на
практика одържавени след турското робство
имоти"
- съобщава читателка. И дава пример с "Врана"
, където се ширел турският управи-
тел от Средецката област. Турски чифлик спо-
ред осведомен читател бил и дворецът "Кри-
чим"
. Читатели сочат, че мястото, където сега
е Царска Бистрица, е държавно, било е пас-
бище на хората от Самоков. За да му го дадат,
Фердинанд дарил бик на селището. Те комен-
тират, че правната страна на "царското нас-
ледство" е уредена по времето на цар Борис
ІІІ, когато по съмнителен начин са издадени
и повечето нотариални актове.
Не само журналистите, но и читателите
се досещат, че Симеон ІІ е единственият бивш
монарх на Балканите, който може да се пох-
вали, че е уредил имотите си. На Михай в Ру-
мъния е върнат само дворецът "Съвършин"
, а
за реституиране на други три се водят дела.
Няма възстановени имоти на бившия гръцки
крал Константин.
Четвъртата част от поредицата на "Труд"
е посветена на двореца "Врана"
. Припомнят
се вече познати за читателите факти за бив-
шите собственици на имота - като чифлик на
Осман паша, покупката му от съратника на В.
Левски - Хаджи Боне Петров, загубата на ко-
мар и покупката от придворния аптекар д-р
Странски. Накрая от Фердинанд за 600 злат-
ни лева.
Достоверна е информацията за бившите
ползватели на двореца. Той е "резервен щаб
на всяка власт"
. Не само Фердинанд и Борис
ІІІ ползват двореца, за да управляват оттам
България. Да провеждат в него важни лични,
държавни, политически срещи и мероприя-
тия. С решение на ЦК на БРП(к) от 17.ІІ.1947
г. в него се настанява Георги Димитров със
семейството си. Тук се провеждат повечето
от заседанията на Политбюро, пленуми на
ЦК. Ремонтира се и се поддържа от УБО и се
ползва от управляващата върхушка до
14.VІ.1989 г., когато с решение на Секретари-
ата на ЦК на БКП се обособява като парк-му-
зей

към Софийска община.
"Симеон ще има проблеми при възста-
новяване на имот край гребния канал в Пло-
вдив"
- се прогнозира в проучването. Изцяло
се припомня историята с претенциите на Си-
меон за т. нар. Царски остров след януари
2001 г. и последвалият отказ от Пловдивска
община. За опита връщанито да стане чрез
царската областна управа заради пропуснати
срокове в поземлената комисия. Новост е
информацията, че навремето Фердинанд ис-
кал да обсеби един от символите на Пловдив
- Бунарджика, за да си построи резиденция,
защото обичал Пловдив. Начинанието про-
пада, защото тогавашният кмет Христо Г. Да-
нов отказва категорично да дари хълма. За да
компенсира отказа си, Данов дава 900 дка
лонгозна гора край Марица. Вбесен от кметс-
кия отказ, Фердинанд нарежда да спрат зап-
латата на кмета. Не знаел, че Данов не полу-
чава нито грош от нея, че я дарява на сиропи-
талище.
Петата поредица от проучването е пос-
ветена на двореца "Кричим" и къщата в с. Ба-
ня. Симеон не може да получи двореца, за-
щото на 1.ХІ.2000 г. Министерството на окол-
ната среда и водите го обявява за защитена
територия. Стопанисва се от НСО. Защите-
ният парк "Кричим" се простира върху площ
от 1734, 7 дка, като "по-голямата част от нея е
държавна собственост"
. Според описа от 1946
г. дворецът имал 2384 кв. м застроена площ и
371 дка ниви. В момента паркът към него е
229 дка. От изявление на кметската управа в
Куртово Конаре (в землището на което всъщ-
ност се намира имотът) се подразбира, че в
скоро време искането на Симеон за въвежда-
не във владение ще се удовлетвори. Научава
се, че размерът на истинските претенции на
Симеон към имоти в района на Куртово Ко-
наре е за 1700 дка земеделска земя, в района
на която попада и дворецът "Кричим".
Къщата в с. Баня е първият реституи-
ран имот на Симеон и сестра му Мария-Луи-
за още през 1999 г. Касае се за 355 кв. м

заст-
роена площ и 9 755 кв. м незастроена. Това е
и единственият имот, за който, както и в дру-
ги публикации, не се оспорва, че е бил се-
мейна собственост на Борис ІІІ. Попаднал
случайно в Баня като гост на местния фабри-
кант Велизар Богданов, Борис харесва място-
то. След няколко посещения оценява лечеб-
ните свойства на селската минерална баня и
не се колебае да закупи имот - три ниви с около
13 дка. Строителството на къщата започва
през 1928 г. по проект на арх. Иван Васильов.
За градежа помагат много местни селяни. За-
вършва през септември 1929 г. През 1936 г. в тоговошния балнеосанаториум е построена
царска къпалня. След 1947 г. се стопанисва
от УБО, но голям интерес към него от управ-
ляващата комунистическа върхушка не се про-
явява. Изключение прави само Вълко Червен-
ков, посетил го "веднъж-дваж".
При ремонт през 1996 г. избухва скан-
дал заради открадването на 7 картини, сред
които платна на Константин Щъркелов, Бо-
рис Денев и Димитър Жаров.
Къщата е известна с винарската си из-
ба. Всяка година по Коледа Борис ІІІ изпра-
щал на европейскитемонарси 30-литрови бу-
рета с ароматен карловски мискет. След
връщането винари стопанисват дома на Си-
меон. По негова воля винарска изба "Розова
долина" в Баня е производител на ракия и ви-
но от неговата "царска колекция" с номерира-
ни картончета с царската корона и извадка от
заявлението на Симеон относно неговото
производство и разпространение.
Шестата публикация от поредицата
поставя въпроса с имотите на царствената фа-
милия Сакс-Кобург-Гота в гр. Кобург, Герма-
ния. След референдум през 1919 г. те са им
отнети и до днес никой от тях дори и не е
помислил да поиска анулиране на референ-
дума и връщане на имотите. Единственото
наследство, което Симеон получава от дядо
си Фердинанд, когото не познава лично, е ков-
чеже с надпис: "За Симеон, цар на българи-
те"
. Предават му го от Ватикана - изпълнител
на завещаието. В него има няколко старинни
рамки от тежко сребро, фамилни бижута и
прословутите ордени, с чиято продажба на
"Сотби'c" Симеон "финансира връщането си
в България и в политиката".
"Корона от имоти" на "Труд" има своето
продължение. Всяка следваща публикация по
още по-убедителен начин поставя под съм-
нение основателността на Симеоновите пре-
тенции, а най-вече правомерността на начи-
на, по който се връщат "царските имоти".
На 22.VІІ.2003 г. вестникът тиражира
част от спомените на Марко Рясков

- един от
наставниците на малолетния Симеон след
смъртта на Борис ІІІ. В тях Марко Рясков раз-
казва подробно за това как е изпълнил зада-
чата

да се занимава с управлението на
имотното състояние на малолетния цар.
48
Частта от спомените на Рясков поставя
началото на поредица от нови сензационни
разкрития, в които се съобщават неизвестни
факти, още повече засилващи убеждението, че
с т. нар. "царски имоти" има нещо много не-
редно. Към тази публикация се привеждат и
част от спомените на Димо Казасов. В тях се
съобщава, че само за строителството на двор-
ци през 1888-1907 г. българската държава е
похарчила 3 837 674 лв. Това е най-крупната
сума, която държавата е похарчила за строи-
телството на обществени сгради през този пе-
риод.
49
Сензационните разкрития предизвикват
мнение на проф. Николай Василев. Поводът,
който кара известния от близкото минало ди-
сидент, политик и изявен учен да изрази мне-
нието си, е една критика на Симеон към под-
чинените си във всички етажи на властта. "Ръ-
ководят се от материалните си интереси и
стремежи за лично облагодетелстване"
- ги об-
винява Симеон. Той самият давал "маса до-
казателства за безкористно изпълнение на не-
лекатамуфункция наминистър-председател".
Нещо твърде съмнително според проф. Васи-
лев, защото при Симеон става въпрос "за
двойна безкористност от 170 до 250 млн. до-
лара"
- колкото струва полученото недвижи-
мо имущество "подарено муот сватбарски на-
строени тъпанари".
"Никой не ме е питал дали

съм съгла-
сен да изплащаме репарации на останала в
далечното минало институция"
- протестира
проф. Василев. И задава основателния въп-
рос: на какво основание Конституционният
съд си е позволил да деформира дълбокия сми-
съл на републиканската конституция и да по-
станови връщането на имотите на несъщест-
вуващ субект. След като нито един от предс-
тавителите на династията не е заплатил с ли-
чно изработени с честен труд нито един от
въпросните имоти - дворци, хижи, паркове,
ливади и какво ли не. И че всички те са им
предоставени от държавата, общини или ча-
стни лица именно и само в качеството им на
държавни глави на Царството. Независимо от
задължителното нотариално оформяне на до-
кументите. Ако Царство България съществу-
ваше - продължава своите разсъждения проф.
Василев, то Симеон би ги притежавал напълно законно. Възмущава се, че пазителите на
собствената си конституция връщат съмни-
телна царска собственост на "алчно налита-
щи от чужбина не-царски персони..." При
положение, че никой не е отменил референ-
дума за република и Закона за конфискация
на царското имущество.
50
Остро критичните и изобличителни ма-
териали в "Труд"
, а и в други ежедневници
като че ли стъписват Симеон и приближени-
те му. Вероятно тази е причината да бъдат по-
дтикнати за кой ли пореден път да разиграят
дарителската карта.
"Симеон оставя на самоковци имотите
на майка си"
- информират ежедневниците на
5.VІІІ.2003 г. Изявлението прави не кой да е,
а самият управител на София-област Олим-
пи Кътев. Управителят ще се прочуе като най-
ревностен възстановител на "Симеоновите
имоти" и страстен защитник на царската рес-
титуция. "Самоковци, които са си построили
домове върху имотите, купени през 1942 г.

от
царица Йоанна, да бъдат спокойни. Премие-
рът Симеон Сакскобургготски няма претен-
ции към терените"
- успокояна Кътев. А и как
ще има, при положение, че след одържавява-
нето им са застроени... по предназначение.
По-късно се разбира, че наследниците нямат
документ за собственост. По-важна е другата
новина, че Симеон няма претенции и към
връх Мусала, а само към горски терени в Ри-
ла - обяснява управителят. От 12 000

дка го-
ри над Боровец на Симеон ще се върнат само
8 000, защото останалите са част от Национа-
лен парк Рила.Те ще му бъдат компенсирани
с други свободни терени от държавния горс-
ки фонд в планината. Кътев вече е възстано-
вил пет имота на премиера и сестра му. Той
просто подготвя общественото мнение за по-
редното възстановяване.
След юнските публикации поредицата
на "Труд" продължава с нови разкрития, кои-
то увеличават още повече съмненията за пра-
вомерността на царската реституция. На
23.VІІ.2003 г. вестникът информира читате-
лите си за поредната имотна претенция на
Симеон - този път към най-високия връх на
Балканите Мусала. Оказва се, че изявлението
на Кътев за царския отказ от върха не е вяр-
но. Още на 23.ХІІ.1998 г. Симеон е внесъл за-
явление за възстановяване правото му на со-
бственост върху земи и гори от горски фонд
№ 01011 в Царска Бистрица. Към заявление-
то е приложил нотариален акт, в който като
собственик е посочил Борис ІІІ. Актът е със-
тавен през 1930 г. и е за обща площ 12 000 дка
в Рила планина при съседи "Червеният път,
граничещ с горатаЧам Кория, река Голяма Би-
стрица, по хребета на Маркуджика до връх
Мусала, включително същия връх, балкан на
с. Бели Искър, до река Малка Бистрица и Чер-
веният път".
Истината е, че премиерът не може да
вземе връх Мусала, защото попада в Нацио-
нален парк Рила. И когато разбира това,
тиражира новината, че се "отказва"
. Но няма
нищо против за бъде обезщетен с доста по-
апетитни парцели в околностите на с. Бели
Искър, както и става.
Сравнявайки го с други нотариални ак-
тове, журналистът Хр. Николов забелязва, че
за узаконяването на двореца "Царска Бистри-
ца" и вечнозелените гори в местността Ко-
бургите са използвали същия правен прийом
както при "Врана"
- по давност. С мотива, че
царското семейство достатъчно дълго е вла-
дяло въпросната собственост. Той обръща
внимание и на друг много по-интересен факт
- споменатите имоти са с най-висока от вси-
чки "царски имоти" цена - 126 млн. долара.
Отбелязва и една важна подробност от съдър-
жанието на нотариалния акт, издаден от Са-
моковския мирови съдия Петър Кюпов. За со-
бственик на имотите не е посочен Борис ІІІ,
а Интендантството на цивилната листа, за-
щото "законно владее имота в продължение
на 30 (тридесет) и повече години и че го е
владял спокойно, явно и несъмнено".
До този момент противниците на цар-
ската реституция се позовават единствено на
спомените на Марко Рясков, посочил кои спо-
ред него имоти са държавни, смесени и част-
ни. Александър Джеров и Иван Татарчев са
познавали Рясков и правят изявление, че е бил
точен и почтен човек, от което следва, че не-
говото свидетелство трябва да се приеме за
напълно достоверно. (Сочи за държавни
дворците в София, Царска Бистрица, Евкси-
ноград и Ситняково; смесена - имот на ъгъла
на улиците "Московска" и "Париж"; частна - остров срещуСозопол и 2-3 малки ловни хи-
жи в Рилския басейн - б. авт.)
Справка на "Труд" припомня, че към на-
чалото на юни 2003 г. Симеон вече е върнал
основна част "от своите имоти": Дворците
"Баня" (1999 г.), "Врана" (2000 г.), "Царска Би-
стрица" (2002), "Саръгьол" (2002), гори, земи
и ливади в самоковско землище 12 000 дка, в
землищено на с. Бели Искър 4520 дка.
По повод на появилите се нови сериоз-
ни съмнения за нередности шампионът по
връщане на царски имоти Олимпи Кътев
самоуверено прави заявление, че "наследни-
ците имаха документи"
. Дава мъгляви пояс-
нения как дни преди сватбата на царската дъ-
щеря Калина

(26.Х.2002 г.) е деактувал царс-
ките дворци. Оправдава се с това, че преди
да направи "сватбения подарък" (по всеобщо
мнение), МС е променил собствеността вър-
ху имотите от "публична държавна" в "частно
държавна"
. Не си спомня какви документи са
представили наследниците, но не се страху-
вал от проверки.
Явно наследникът наКобургите все още
не се чувствал удовлетворен. На 24.VІІ.2003
г. с правителствено решение бившият царски
ловен дворец "Ситняково" се отнема от Съю-
за на българските писатели. Вероятно за отв-
личане на вниманието министърът на дър-
жавната администрация Д. Калчев оповестя-
ва, че "може да бъде даден на концесия на ту-
ристическа фирма, за да се подобри окаяното
му състояние"
. Опровергава го Олимпи Къ-
тев. Хижата е в списъка на имотите, за които
Симеон претендира. Постъпки за него е нап-
равил още през 2000 г.
Според решението на МС имотът вече
е частно-държавна собственост и ще се сто-
панисва от управата на Софийска област.
Единодушно е мнението, че решението на МС
за отнемане на двореца от СБП премахва по-
следната пречка пред реституцията му. Че то-
ва е така, е вън от всякакво съмнение. Защо
иначе отнетият имот се прехвърля като "час-
тно-държавен" на областния управител, кой-
то знае най-добре как да го деактува - както
"Саръгьол" и "Царска Бистрица"
. Д. Калчев е
единственият, който се "съмнява"
, че Симеон
ще си го иска, защото трябвали "много пари
за ремонт".51
Ден след това от "24 часа" научават, че
"Симеон ще си вземе Ситняково"
. Информа-
циите, че СБП въобще не се е грижел за имо-
та, че е в окаяно състояние, не отговарят на
истината. "Още преди време" Симеон ходил
"да нагледа двореца" и подхвърлил "подобно
нещо на семейството"
, т. е., че ще бъде вър-
нат. "Идеята му е да го превърне в музей, а
прилежащата кухня и караулното помещение
в място за отдих на семейството"
- издават
приближени до ищеца. В същото време Олим-
пи Кътев се прави, че все още "нищо" не е
видял, не знае и кога ще бъде върнат дворе-
цът, но твърди, че "няма да е до месец-два".
Екип на "24 часа" установява съвсем
други неща.
52 В бившата ловна хижа на Фер-
динанд отдавна тече подготвителна работа за
връщането. Както и преди връщането на дру-
гите имоти, се лъска здраво. Ловните трофеи
вече са реставрирани. Пристигат и майсто-
ри, които започват основен ремонт. Всичко
се плаща от "Бороспорт"
. Дружеството още от
2002 г. (откакто Симеон "нагледал" бъдещия
си имот) има договор със СБП.

Хората на "Бо-
роспорт" описват вещите на Ситняково по съ-
щото време, когато е създадено дружество
"Кардам" за стопанисване на царските имоти
(5.VІІІ.2002 г. от Асен Ошанов, княгиня Ма-
рия-Луиза и княз Кардам - б. авт.). Журнали-
стите разкриват, че дворецът е в списъка, пре-
дставен на софийския областен управител от
Асен Ошанов за реституиране още в начало-
то на 2000 г. Научават и кои са истинските
причини за отказа през 2000 г. на Симеон да
бъдат върнати хижите "Овнарско" и "Среден
нос"
- тъй като са изгорели и отдавна не
съществуват.
Тогава не са удовлетворени и реститу-
ционните претенции на Симеон за 8 имота в
Самоков и околността му - тъй като върху тях
след одържавяването са построени частни къ-
щи по предназначение и напълно законно. За
тях Симеон има като доказателство
споменаването им в описа от 1946 г. Излиза,
че дълго време Симеон е криел за тези откази.
Едва когато се е убедил, че връщането им е
невъзможно, тиражира декларации за
дарения и откази от претенции.
Вестник "Дневен труд" продължава да
задълбочава своеите разследвания. На28.VІІ.2003 г. журналистката Мирела Весели-
нова разкрива "Как царят завладя Рила по да-
вност"
. И не само това.
Публикуват се пълните текстове на но-
тариалните актове за придобиване по давност
на 2650 дка във Врана и 12 000 дка в Царска
Бистрица заедно с връх Мусала. От двата но-
тариални акта (за Врана

от 12.ІХ.1928, за Цар-
ска Бистрица - 17.ІХ.1930 г.) много ясно ли-
чи, че за собственик по давностно владение
се признава Интендантството на цивилната
листа, а не Борис ІІІ.*
Мирела Веселинова е първата, която
вниква по същество и много задълбочено не
само в историческата, но и правната страна
на проблема. Тезите й за неправомерността
на царската реституция се градят на необо-
рими аргументи. Доказва, че най-големите
"царски имоти" са станали собственост на
царското семейство не чрез покупка, дарение,
замяна и др., а са били придобити по давност.
Но документите им за собственост са издаде-
ни не на името на цар Борис ІІІ, а на Интен-
дантството на цивилната листа. И това е та-
ка, за да се заобиколи законът, защото чл. 51
от Търновската конституция изрично поста-
новява, че "държавните имоти принадлежат
на българското княжество и с тях не могат да
се ползват нито князът, нито неговите род-
нини" (казано по-точно - те не могат да ги
считат за свои, а само да се ползват с тях като
държавни - б. авт.)
Излиза, че десетилетия по-късно Симе-
он и сестра му ползват нотариални актове на
Интендантството, за да си търсят правата на
собственици като наследници на Борис ІІІ, а
не като правоприемници на интендантство-
то. Съвсем правилно М. Веселинова напом-
ня при какви условия се придобиват имоти
по давност: макар и да не си бил собственик,
да си го владял като собственик за определен
период от време (10 или 20 години), без ня-
кой да се противопостави. Да си го стопани-
свал, да си му плащал данъците и да не си
допускал някой друг да го има като свой и да
осъществи владение над него.
Ключът към разгадаване на загадката за
М. Веселинова не е толкова секретен. Търси
го в отговора на въпроса що е това цивилна
листа. И тя е първата, която обръща внима-
ние на може би най-важния факт, че това е
годишната издръжка, която Народното събра-
ние определя ежегодно със специален закон
..."за обдържание на княза и неговия двор".
Първоначално 600 хиляди франка. Сумата не
може да бъде увеличавана без съгласието на
Народното събрание, нито намалена "без съ-
изволението на княза"
. Веселинова съобщава
и друг много интересен факт. Пак според Тър-
новската конституция (чл. 70) "князът и нас-
ледникът на престола се освобождават от вся-
какви даждия, държавни берии и тегоби".
Според нея точно от това се е възползвало
интендантството. За издадените нотариални
актове за Рила, Соколец и Врана не е платена
и една стотинка. "Едва ли царското Интендан-
тство е плащало и данък върху имотите пре-
ди и след придобиването им"
- смята тя.*
И сега "Труд" не се ограничава само с
оповестяване проучванията на свои журна-
листи. С готовност предоставя думата и на
авторитетни юристи. Нотариуси поясняват
какво от правна гледна точка означава при-
добиването на собственост по давност. По съ-
щество те не се различават от изложеното по
този въпрос от журналистката Мирела Весе-
линова. Допълва се още, че собствеността не
може да се придобие, ако имотът е завладян
тайно, по скрит или измамен начин, защото
това опорочава владението.
Освен юристи, читатели споделят нови
автентични факти за непреодолимата алчност
на Фердинанд към завладяването на все но-
ви и нови имоти. В началото на ХІХ в. Фер-
динанд посещава Ямбол. В знак на почит ям-
болските общинари му подаряват юрган, но
той се навъсил. Ясно подсказал, че не иска
юрган, а Ормана - ямболската гора, една от
най-разкошните фазанарии в България. Ям-
болските управници не склоняват. Фердинанд напуска града с гръм и трясък. Обиде-
ни, никога, нито той, нито синът му Борис
стъпват в Ямбол, въпреки че за това имало
сериозни поводи.

* Пълният текст на двата нотариални акта виж в
частта посветена на описа от 1933 г.
* От документи в ЦДА личи, че това й предположе-
ние енеточно. Проследяването на данъчните оценки и сметки
за платени данъци - застраховки и др. показват обратното.
Интендантството ежегодно плаща всички дължими данъци за
имотите, на които е собсттвеник. При липса на други доку-
менти те са и една от най-сигурните възможности , да се дока-
же ясно на кого всъщност са спорните имоти, кои са държав-
ните, частно-държавните и частните.





Не само юристи и граждани, но и вид-
ни политици изказват все по-открито мнени-
ето си. Още по време на предизборната кам-
пания през пролетта на 2001 г. дъщерята на Г.
М. Димитров - Анастасия Мозер ще е първа-
та която ще подчертае недвусмислено, че "Си-
меон е дошъл най вече, за да си вземе имоти-
те, които не му принадлежат"
. В разгара на
все по-задълбочаващите се разкрития в
пресата за неправомерност в царската рести-
туция пръв сред политиците свое мнение из-
казва бившият председател на Народното съ-
брание, вече син депутат, Йордан Соколов.
"Царските имоти са възстановени незаконно
и ще дойде време, издалите заповедите да по-
несат съдебна отговорност"
- предупреждава
той.
53
Отговаря му най-засегнатият - управи-
телят на София-област Олимпи Кътев. "Соб-
ствеността" на Симеон е върната правомер-
но по много закони. Знаете мнението - двама
юристи - три мнения"
- коментира той поди-
гравателно изказаното от Йордан Соколов
предупреждение. "Царските имоти са върна-
ти перфектно"
, е крайното му заключение в
отговор на въпроса дали се страхува от проб-
леми с правосъдието в бъдеще.
Другият най-известен Симеонов защи-
тник Асен Ошанов пък се оплаква, че "царят
е ощетен с имотите"
. Отрича Симеон да е пре-
дявявал претенции за връх Мусала. Ставало
въпрос за "измишльотина"
, която не почива
на документални факти. Увъртаниятамуса ра-
зобличени от оповестените в "Труд" нотари-
ални актове, от внесените искове за реститу-
ция. За кой ли път Ошанов защитава тезата
си, че царските имоти са национализирани
"със специален закон"
. Затова реституцията
им нямала "нищо общо с останалата реститу-
ция"
. Тъкмо и заради това бил отменен със
специално решение на КС. "Връщам царски-
те имоти по закон, а не по нотариални акто-
ве"
- заключава той.
Според Ошанов няма нищо странно в
това, Симеон да е собственик на връх Муса-
ла. Всичко изнесено в пресата от 1994-1996 г.
и след това окачествява като "кампания сре-
щу царя"
. Твърдението, че притежавал Муса-
ла, нарича "измишльотини на елементарни
хора"
. Но в яда си се изпуска..."ами собстве-
ници сме, това е!"
. И добавя, че независимо
от всичко, "той е ощетен... Ощетен е, защото
за една голяма част от притежаваните от дя-
до му и баща му имоти фактически не може
да ги установим, защото са изгубени, разгра-
бени нотариалните актове".
Защитата срещу медийната атака за не-
правомерност се подсилва и от поредния ук-
лончив Симеонов отговор. Пред "Труд" в За-
лцбург той увърта и отказва да коментира изя-
влението на Йордан Соколов. Само повторя
няколко пъти: "Аз съм съвестен"
. И за да дока-
же своята "съвестност"
, заявява: "Аз съм безк-
райно акуратен, безкрайно коректен човек, ето
- билетчето дотука си го платих аз официал-
но"
. ВБългария говорели, нека си говорят. Той
повече нямало да коментира "по тая тема".54
Разкритията за царските претенции към
връх Мусала предизвикват широк обществен
отглас. Преобладава възмущението. Царски-
ят пълномощник Асен Ошанов за кой ли път
се опитва да опровергае "журналистическите
лъжи"
. По всевъзможен начин се стреми да
пояснява, че това не е вярно, че "царят не ис-
ка Мусала"
, че върхът и езерата остават в На-
роден парк Рила. Стреми се да обори мнени-
ето на Й. Соколов, че след решението на КС е
трябвало да бъде приет реституционен закон,
с който да се върнат имотите на царя. Препо-
втаря твърдението си, че Симеон е ощетен.
"Ние претендирахме за около 15000 дка гори,
досега са ни върнати около 11 000 дка"
- се
оплаква той. Единствената нова претенция,
която са отправили и която все още не е ре-
шена, е за двореца "Кричим"
. Продължава да
набляга на това, че Симеон не само взема, но
и дарява. И съобщава, че Симеон "добровол-
но се отказа" от 100-200 дка вече влезли в те-
риторията на Пловдив терени. Царят му заб-
ранил "да се нарушават други частни инте-
реси"
. По тази причина също "доброволно" се
отказал и от терени в Каспичан, граничещи с
Врана. Подарил остров Св. Тома на община-
та в Созопол. Плаща своите данъци и е изря-
ден данъкоплатец.
Декларативно неубедителните пояснения на Ошанов, че извършената реституция е
законосъобразна и правомерна, предизвикват
дискусия в правните среди. Инициират я най-
големите ежедневници, на страниците на ко-
ито свое мнение излагат видни прависти. Ка-
кто и преди мненията се поляризират.
Конституционният съдия Димитър Го-
чев подкрепя Ошанов и също смята, че реше-
нието на КС е достатъчно за връщането на
имотите. Той го е гласувал и за никого не е
тайна защо се изявява в ролята на втори цар-
ски адвокат. За да подсили "правните си ар-
гументи"
, твърди, че "Европа приема решени-
ето за имотите на Симеон"
. То предизвикало
"голям интерес"
. Било "в тон с европейското
правораздаване"
, получило "висока оценка".55
Измислиците на Гочев за "европейския
отзвук" и "подкрепата на Европа" само пот-
върждават пристрастието му, защото едва ли
някой в Европа би си позволил да се меси от-
крито в един чисто въгрешнобългарски
исторически и правен въпрос. След негово-
то изявление темата за царските имоти се
превръща в тест за юристите, а и за истори-
ците.
Един от въпросите, на който се търси
отговор, е може ли, когато нотариалните ак-
тове са издадени на името на интендантст-
вото, обявилите се за наследници да възста-
новяват посочените в тях имоти. Заради това
се правят и първите опити да се изясни какъв
е бил статутът на интендантството. Намесват
се и историци, които за съжаление дават
недотам компетентни мнения. Явно незапо-
знат с историята на монархическия институт,
историкът Пламен Цветков го описва "като
иконом, който се занимава с купуване и сто-
панисване имуществото на монарха"
. И още:
"По Търновската конституция цивилната ли-
ста е заплатата на държавния глава, която се
гласува всяка година от НС, но той може да я
използва по свое усмотрение"
...включително
и да си купува имоти. На практика историкът
подкрепя мнението на съдия Гочев и адвокат
Ошанов, че чрез интендантството царят вла-
дее онова имущество, което лично му прина-
длежи.
На коренно противоположно мнение е
професорът по вещно право и бивш предсе-
дател на законодателната комисия на 36-ото
народно събрание проф. Александър Джеров.
Ако Симеон и сестра му Мария-Луиза си
върнат онова, което е частна собственост на
баща им, никой не може да реагира - сочи той.
"Но когато става дума за огромни пространс-
тва в планини, гори, връх и т. н., аз мисля, че
тук се излиза извън реституцията"
- продъл-
жава Джеров. Той е категоричен, че е трябва-
ло да има допълнителен закон, защото реше-
нието на КС за отмяна на Закона за конфис-
кация не е достатъчно основание за връщане.
Действията на юристите в областната упра-
ва в София-град и Министерския съвет ока-
чествява като "безобразие, ощетяване на бъл-
гарската държава" и споделя мнението, че
спрямо тях трябва да се приложи Наказател-
ния кодекс. Джеров подкрепя като достовер-
но изказаното в спомените на Марко Рясков
мнение за това кои имоти са частна царска
собственост и кои са държавни. Абсурдно и
некоректно, а и въпрос на морал, според него
е да се придобива цяла планина по обстоя-
телствена проверка, да се придобива по дав-
ност. Този способ се прилага за граждани, вла-
дели имот повече от 10 години, но не и за
цар. Общото му заключение е, че Симеон ис-
ка имоти, които не са негови.
56
Притиснат от журналистите, управите-
лят на София - област е принуден да даде по-
подробни пояснения как и на какво основа-
ние е върнал толкова много царски имоти. В
своеобразния си отчет за върнатото Кътев
преповтаря вече известното за имотите в Са-
моков, Царска Бистрица, хижите и т. н. Оказ-
ва се, че той и неговите подчинени в област-
ната управа са върнали имотите не по нота-
риални актове, а по описа им от 1946 г., кой-
то се съхранява в Централен държавен архив.
И за него "интендантската служба е икономът
на царското семейство, който управлява имо-
та"
. "Интендантството има обслужващи фун-
кции, но то не е юридическо лице, което да
може да придобие имоти"
- продължава да
твърди Кътев.
Изявлението на Й. Соколов предизвик-
ва буря от реакции срещу него и управлява-
щите през 1997-2000 г. Независимо че през
този период Симеон не е върнал почти нищо
от "своите имоти"
, отсега нататък ще обвиня-
ват лидерите на СДС (най-мното тогавашния министър-председател Иван Костов и пред-
седателя на парламента Й. Соколов), че те "са
върнали имотите на Симеон"
. Аргументите
са, че "синият" главен прокурор Татарчев
внася питането до КС. Сините имат "превъз-
ходство" в КС, който приема решението "по
инструкции" към "сините съдии"
. "Сини" чи-
новници "връщат" и правят предложения за
връщане на имотите. От решението на
Конституционниясъд СДС "извлича много
дивиденти" като "демократична сила, която
възстановява правния ред"
. Впечатлява Евро-
па с "принципната си и последователна за-
щита на частната собственост"
. Тези лъжи се
тиражират от видни царисти винаги, когато
е нужно да се оправдава царската реституция.
Целта е ясна: да се внуши, че ако има някаква
неправомерност, вината не е на НДСВ и
Симеон.
Споменатите "грехове" на сините лиде-
ри ще са повод винаги, когато се обявяват сре-
щу неправомерната реституция, опонентите
им да ги сочат като "нейни главни инициато-
ри"
, за "виновници за провеждането й"
. На тях
ще им е трудно да поясняват, че става въпрос
за решение на независим, при това най-вис-
шия в републиката съдебен орган. Обвине-
нията към СДС и Иван Костов се повтарят
многократно, независимо от безспорнияфакт,
че къщата в Баня връща кмет от БСП (1999),
имотите в Самоковско - червена поземлена
комисия и община (2000),. имението във Вра-
на - Стефан Софиянски (2001), който вече не
е в СДС. До лятото на 2001 г., когато Симеон
идва на власт, са изминали повече от две и
половина години от оповестяване тълкувател-
ното решение на КС. Премълчава се фактът,
че на практика Симеон не е получил нито
един свой имот от управляващия СДС.
Обвиненията към "сините реститутори"
на царските имоти не могат да заглушат все
по-засилващите се реакции срещу неправо-
марността на тази реституция. Видни адво-
кати и бивши членове на Конституционния
съд се изказват в подкрепа на тезата, че царс-
ките наследници имат право само на онова,
което е било тяхна частна собственост. Бив-
шият конституционен съдия Николай Павлов
подчертава, че в рамките на всяка управлява-
ща династия винаги се предоставят предста-
вителни сгради, но те обслужват интересите
на държавата, както в случая е било с пред-
ците на Симеон. Според него в момента се
развива "странна икономическа и правна ком-
бинация, която няма опора нито в решението
на КС за връщане на имотите на царската фа-
милия, нито в законодателството на Царство
България"
. Пояснява, че в правната уредба на
Царството имало имоти, които обслужват са-
мата институция. Според него частна собс-
твеност е само къщата в с. Баня, но не и иму-
ществата в Рила, София, Евксиноград.
На същото становище е и адвокат Нико-
лай Банков. Според него "царската реститу-
ция плаче за Филчев"
. За наследяване въоб-
ще не може да се говори, а при връщането има
данни за извършени "престъпления по служ-
ба"
. Нещо повече: с решението на КС е нару-
шена самата конституция, защото Законът за
одържавяването на царските имоти е обявен
за противоконституционен при законен рефе-
рендум. Парламентът не е гласувал закон, кой-
то да го отмени, а Кобургите предявяват пре-
тенции да им се възстановят одържавени
имоти. Областните управители са деактува-
ли имотите "с лека ръка"
. Обвинява ги, че не
познават законите, защото според тях юриди-
чески лица не могат да се наследяват от фи-
зически. "Интендантството наН.В. царя е било
субект на право на собственост, който не е
физическо лице, държава или община. То оба-
че не може да придобива имоти по давност,
нито да ги завещава, нито да ги оставя след
"смъртта" си в наследство. Няма ли кой да про-
зре, че нотариалните актове на "величество-
то" са инкриминирани и като такива са ни-
щожни и не могат да пораждат права? Още
през 1930 г. е нарушена Търновската консти-
туция, която забранява князът и неговите ро-
днини да се ползват от държавните имоти.
Заобикалянето на тази норма е престъпление,
защото държавните имоти са вън от граждан-
ския оборот и не са могли да се придобиват
по давност"
- коментира адвокат Банков.
57
Допълва го юристът Александър Кара-
минков, който обяснява, че тогава законът е
забранявал такива имоти да се придобиват по
давност.
Докато в пресата тече ежедневна дис-
кусия, журналисти от "24 часа" надникват вдейността на дружество "Кардам"
. То отгова-
ря за всички върнати на Симеон гори. Науча-
ва се, че откакто са дошли "горските на царя",
"единствената им цел е да секат безконтрол-
но"
. Имат пазар за огромни количества - по
1000 кубика на месец. До началото на 2006 г.
е предвидено да се изсекат 12 180 куб. метра
дървесина. Извлича се незнайно каква печал-
ба.
58 По същото време продължават да се опо-
вестяват резултатите от нови журналистиче-
ски разследвания.
С документи от ЦДА журналистката
Мирела Веселинова* от "Труд" доказва "Защо
короната взе "Врана" по давност?"
. Нотари-
алният акт за "Врана" е от 1928 г., докато все
още действа запорът върху имотите на Фер-
динанд. Интендантството е използвано за за-
обикаляне на закона, който е наложил възб-
рана върху имотите на Фердинанд. От при-
веденото почти дословно съдържание на до-
кумент от 1924 г. се прави вярното заключе-
ние, че навремето и царските юридически съ-
ветници правят ясно разграничение между
личните имоти на царя и имотите, които са
стопанисвани от интендантството.
59
Истинска сензация е оповестеното на
страниците на в. "Сега" специално разслед-
ване на журналиста Григор Николов** "Ис-
тината за царските имоти в документи. Кой,
как и с какви пари е купувал земите и двор-
ците на династията Сакскобургготски?".
Разследването се позовава на документи от
Централния държавен архив. Разкрива реди-
ца факти за механизмите, чрез които Ферди-
нанд се сдобива с имоти. За неговата посло-
вична, параноична алчност към поземлени
имоти и нови дворци. Подробно се спира на
"съдебната одисея във Врана"
-

истината за
това как са придобити имотите от Хаджи Бо-
не Петров.
Разследването потвърждава, че всички
нотариални актове са издадени на името на
Интендантството на цивилната листа. Изяс-
нява как се узаконяват именията по времето
на цар Борис ІІІ. Потвърждава изнесеното от
Мирела Веселинова в "Труд"
, че това се пра-
ви, за да се заобиколи законът, за да не се "из-
губят имотите"
. Само заради това се прави
всичко възможно да се продадат през 1924 г.
чрез пълномощници на Фердинанд къща и
дворно място на ул.
"6-и септември" в София.
За да удовлетвори непреодолимата си страст
към придобиване и изграждане на нови имо-
ти и дворци, Фердинанд издейства да му по-
дарят 10 000 дка имот, който свършвал на Юм-
рукчал (Ботев връх). В разгара на Балканската
война урежда и обзавежда дворец в Солун.
Предявява претенции да му бъде предоста-
вен остров Самотраки в Средиземно море, ко-
ето предизвиква удивлението на дипломати-
ческите среди. Връх на неспирните Ферди-
нандови усилия за сдобиването с нови двор-
ци са усилията му да построи представите-
лен дворец на Бунарджика в Пловдив, наме-
рението да построи нов царски дворец в Со-
фия - копие на "Белведере"
. Купува най-
големите си имоти в Пирин планина.
60
Изнесените от Гр. Николов факти са на-
пълно достоверни. Вероятно само ограниче-
ният размер на публикациите му по обясни-
ми причини не са позволили да ги разкрие в
тяхната пълнота. Замесените в царската рес-
титуция не им обръщат никакво внимание и
се правят, че не ги забелязват. Мълчи и про-
куратурата, до която по-късно ще се внесат си-
гнали, които се позовават на журналистичес-
ките разследвания. Въпреки смазващите
разкрития Симеон и неговият съветник Оша-
нов не се спират пред нищо и продължават
упорито да предявяват претенции за нови
имоти. Продължават да им помагат услужли-
ви чиновници. На 22.VІІІ.2003 г. от Софийс-
ка община напомнят, че "царското семейство
може да предяви реституционни претенции
към сградата на ул. "Московска" 33 до 5 годи-
ни след решението на КС за отмяна на Зако-
на за конфискуване имотите на династията.
Този давностен срок скоро щял да изтече, на-
помня главният секретар на Столична общи-
на Асен Дюлгеров по повод на това, че "Си-
меон е собственик на половината й сграда".
Според столичната дирекция "Общинска собственост" "царят притежава земята под кме-
тството.
61
Освен с появата на сензационните раз-
крития за начина, по който навремето са при-
добивани царските имоти, август 2003 г. е зна-
менателен и с умножаването на противници-
те на царската реституция. Появява се и пър-
вото искане Симеон да върне имотите.
---------
* За задълбочените си журналистически публикации
по темата за царската реституция журналистите на "Труд"
Мирела Веселинова и Христо Николов са отличени със
специалната награданаСъюза на издателитена всекидневници
в рамките на годишните награди за българска журналистика
"Черноризец Храбър" за 2003 г.
** С разследването си за царските имоти Григор
Николов от "Сега" печели през 2003 г. журналистическата
награда "Паница".


Нови журналистически разкрития.

Реакцията на политиците
"Яни Янев иска Симеон да върне имо-
тите"
- става ясно от съобщения в печата. "На-
ционално сдружение БЗНС ще внесе съдебен
иск за имотите на премиера Сакскобургготс-
ки"
- съобщава неговият лидерЯниЯнев. Пре-
дседателският съвет на партията одобрява на
6.VІІІ.2003 г. група от юристи, които в срок
от месец трябва да се запознаят с документи-
те по недвижимото имущество на министър-
председателя. След това адвокатите ще пре-
дявят съдебен иск от името на засегнати гра-
ждани, общини и юридически лица. Според
земеделците връщането на дворците и земи-
те на Сакскобургготски е незаконно, тъй като
не е станало със специален закон, а "по нор-
мативни документи, определящи общия ред
на реституцията"
. Ще се иска още обезсилва-
не на нотариалните актове, защото "управля-
ващият чужди имоти не може да ги придоби-
ва по давност"
. Яни Янев разполагал с "ав-
тентични документи и записки на видни бъл-
гари, свидетелстващи как през 1918-1947 г.
династията на Кобургготите се е обогатявала
за сметка на държавата".62
Малко по-късно и лидерът на ВМРО
Красимир Каракачанов се обявява против
царската реституция. Според него за нея е ну-
жен специален закон.
В края на август Симеон обещава "да не
носи Мусала в Испания" и пояснява: "Ами, ви-
ждам, че има не съвсем здрав интерес към съ-
всем нормални факти. Ще бъда много благо-
дарен, ако се придържаме към действително-
стта и това, което законът казва, и въобще по
един спокоен начин".
От думите на Симеон става ясно, че той
няма никакво намерение да се раздели със "за-
конната" си собственост. "Взимам си имоти-
те, за да се управляват по-добре"
- обяснява
той и успокоява, че няма да злоупотребява с
върнатите имоти. "Може ли да си ги взема в
един куфар и да си тръгна"
- пита риторично.
Според него проблемите с имотите му са
"жалки работи в една правова държава"
. В по-
дкрепа на това подчертава, че "неговата фа-
милия е внесла пари в България - и то много,
и няма навика да си присвоява неща или да
изнася"
. Съветва опонентите си да се придър-
жат "към действителността и това, което за-
конът казва".63
В спора за имотите на Симеон се наме-
сва и парламентарната опозиция. Лидерът на
БСП Сергей Станишев заявява, че левицата
ще разгледа предложението на депутата отКо-
алиция за България и председател на Обеди-
нения блок на труда (ОБТ) проф. Кръстьо Пе-
тков за създаването на парламентарна анкет-
на комисия, която да проучи основанията за
връщането на имотите. "Икономически инте-
реси на фамилиятаСакскобургготски са воде-
щият мотив за връщането имотите на бившия
монарх в България. Има сериозни основания
да се оспорва начинът, по който се прави ре-
ституцията"
- оповестява проф. Кръстьо Пет-
ков. В следващите месеци той и Яни Янев ще
се изявяват като най-последователни проти-
вници на царската реституция.
От дясната част на опозицията - СДС,
са скептично настроени към инициативата на
Кръстьо Петков. Според юристи от СДС про-
блемът с имотите трябва да бъде решен със
специален закон. Такава е и позицията на "чо-
века парламент" Гиньо Ганев.
Августовската дискусия за царските
имоти приключва с две оповестени на 28 и
30.VІІІ.2003 г. публикации на "Дневен труд".
Втях се правят обобщения за това какво е стру-
вал Фердинанд на българската държава. Са-
мо от заплата за 31 години управление полу-
чава от българската хазна приблизително 65
138 800 евро. С "полагаемите пари" на него-
вата съпруга сметката набъбва до 66 361 300
евро. Публикациите "Инвестициите на Кобур-
гите" и "Най-скъпият ни владетел" показват
още, че Фердинанд взема много повече от
президентите на САЩ по негово време. Зап-
латата му надвишава над пет пъти тази на
сегашния американски президент Буш. От направените изчисления, чрез съпоставка на по-
купателната способност за съответните годи-
ни, се оказва, че срещу Фердинандовите 66,
631 млн. евро шестима президенти на САЩ,
от които двама с по два мандата, са заработи-
ли общо едва 31,073 млн. евро. Сред тях са
президентите Рузвелт и Уилсън*
- личности
с особени заслуги към страната си, се подчер-
тава в разследването.
В началото на септември 2003 г. Мире-
ла Веселинова от "Труд" публикува поредната
част от своето разследване за наследството
на Кобургите в България. Обосновано доказ-
ва, че се извършва реституция без закон, че
имотите се връщат по измислени правила,
защото повечето от тях не са на Борис ІІІ. Чрез
новооткрит опис от 1933 г., съхраняван в ЦДА,
Веселинова разкрива как царският интендант
е описал собствеността през 1933 г.
**
--------
* Теодор Р. Рузвелт (1858-1919) - 26-ият президент
на САЩ (1901-1909. Томас Удроу Уйлсън (1856-1924) - 28-
ият президент на САЩ през 1913-1924 г.
** Коментар и пълното съдържание на описа от 1933 г.
виж в статията и приложенията посветени на него.


Разкрива се механизмът "с голямата да-
лавера" придобиване по давност, факта, че до-
ри и юристите на Борис ІІІ признават безза-
конието. Твърди се, че е напълно възможно
да се отсеят истинските имоти на Симеон от
тия на държавата. Прави се и нов опит за то-
чен отговор на въпроса "що е това Интендан-
тство на цивилната листа"
. Дворцова служ-
ба, която представлява двора като гражданс-
ко лице. Съставя бюджета и следи за изпъл-
нението му. Извършва всички сделки, управ-
лява имотите, назначава и уволнява персона-
ла, плаща заплати и др. Цивилна листа е го-
дишният бюджет, който парламентът опреде-
ля за издръжка на царя и двора му. "Нещо ка-
то Управлението за безопасност и охрана
(УБО) при Тодор Живков"
- е напълно прав-
доподобното сравнение за интендантството.
От септември 2003 г. се наблюдава все
по-силно активизиране на противниците на
царската реституция. Повод за това е появи-
лото се съобщение, че на 9.ІХ.2003 г. писа-
телският съюз ще върне "Ситняково" на Си-
меон. Оказва се, че ще го приеме управата на
София-област, която щяла да извърши инвен-
таризация. За какво - се досещат всички.
Повечето от реакциите и инициативите
са от среди близки до БСП. "Вземете "Царе-
вец" от царя"
- зове антифашисткият съюз във
В. Търново. Те предлагат общинският съвет в
Търново да прегласува решението от 1937 г.,
с което хълмът е дарен на Симеон. От парла-
ментарната група на Коалиция за България
оповестяват, че са сформирали спецработна
група от депутати и историци, която в срок
от месец трябва да установи всички факти за
придобиването на царските имоти. След ка-
то въпросът бъде проучен от всички страни,
левицата ще внесе политическо решение да-
ли да иска анкетна парламентарна комисия,
която да се занимае със случая. Паралелно с
това проф. Кръстьо Петков обявява, че БСП
пише закон за царските имоти.
64
В отговор на заканите да се ревизира
връщането на Симеоновите имоти, царският
юридически съветник пояснява, че има опи-
си за тях и че документите за възстановяване
са подадени между ноември 1999 - декември
2000 г., когато Симеон не е имал идея, че ще
става премиер. "Някой има някаква цел и ин-
тереси относно имотите"
- смята той и пита:
"Защо някои се сетиха, че има нещо криво във
връщането на царските имоти 5 г. след това?"
Следващите публикации и реакции на
политиците са предизвикани от новината,
която земеделецът Яни Янев оповестява, че
"Симеон ипотекира имотите си в европейски
банки"
. Информацията е от "наши партньори
в чужбина"
- банки в Лондон, Рим и Виена.
Отговарят на заложителя на имотите със за-
каната "Царят да чака закон за имотите си".
Произнася я проф. Кръстьо Петков. На
16.ХІ.2003 г. след среща междуКръстьо Пет-
ков иЯни Янев се тиражира новината, че ОБТ
и Национално сдружение БЗНС искат мора-
ториум върху сделките с върнатите царски
имоти. Мотивът е царят да не може да ги
заложи до изясняване на "истината"
. Петков
обещава да внесе в парламента предложение
за забрана реституираните земи да бъдат про-
давани, залагани и експлоатирани. Предлага
се мораториумът да продължи до приемане-
то на специален закон за имотите. Той можел
да е факт през следващата парламентарна се-
сия. Готви се и питане до Симеон в парла-
мента каква е неговата роля при връщането на земите и дворците, откакто е станал пре-
миер. Земеделците прочитат документ, с кой-
то са сезирали главния прокурор Никола Фил-
чев за нарушения на правителството при връ-
щането на имотите.
65
Темата за мораториум върху царските
имоти присъства почти ежедневно на стра-
ниците на печата през втората половина на
ноември 2003 г. Инициаторите дават мно-
гобройни интервюта. Петков иска моратори-
умът да бъде въведен ведната. Янев оповес-
тява, че "Сакскобургготски дължи 400 х. лв.
данъци и такси"
. Съобщава се, че "Царска Би-
стрица" и "Врана" продължават да се издър-
жат от държавата и че въобще не е честно тя
да издържа резиденциите на бившия монарх
и настоящ премиер.
"Царят си върнал имотите и нямало за-
що да се притеснява"
- е едно от поредните
изявления на софийския кмет Стефан Софи-
янски в разгара на ноемврийската дискусия
за имотите и в отговор на намеците за търсе-
не на наказателна отговорност от държавни-
те чиновници, извършили "незаконното" де-
актуване. Освен Софиянски, отсега нататък
като все по-заклети защитници на царската
реституция ще се изявяват депутати и висши
чиновници от правителството на НДСВ. За
тях всичко е правомерно и царските имоти
не са специален случай.
Противниците на реституцията ланси-
рат най-различни идеи за решаване на въп-
роса. "Областните управители да актуват по-
вторно имотите"
- предлага Ал. Джеров. "Про-
блемът трябва да се реши в съда, но надали
ще стане"
- смята Любен Корнезов от Коали-
ция за България. "Редът е един за всички"
- е
мнението на Снежина Чипева от НДСВ, а съ-
партийката й Анелия Чобанова ще е първата
от жълтата партия, която ще изкаже съмне-
ния за правомерност. "Не зная за царя, но съм
за корекции"
- мисли тя. Елиана Масева -
бивш Главен секретар на МС от правителст-
вото на Ив. Костов, е за специален закон, а
бившият конституционен съдия и депутат от
Коалиция за България Александър Арабад-
джиев предлага да се изясни "какво притежа-
ва царят".
От множеството мнения става ясно, че
е факт разнобой сред политиците и юристи-
те за царските имоти. Според едни връщане-
то е абсолютно незаконно, според други вси-
чко е наред.
Обществеността остава с убеждението,
че опозицията, най-вече лявата, сериозно се
е захванала с решаването на спорния казус.
Но дали не става мъпрос за поредната
пушилка. Наистина ли действа обявената от
началото на септември 2003 г. лява работна
група от депутати и историци, никой не знае.
Продължение на разследването на жур-
налистката МирелаВеселинова обобщава ре-
зултатите от развитието на сагата с царските
имоти. И повдига редица въпроси.
66
Споделя се, че поредицата за имотите е
замислена и започнала като лятно забавно че-
тиво. Впоследствие концентрира обществе-
ното внимание заради разкритията за неле-
пата царедворщина на родната администра-
ция, която допуска царската реституция в раз-
рез с осветени от времето правни принципи.
Широкият обществен отзвук е доминиран гла-
вно от съмнения, че частните имоти на фа-
милията са толкова много. Основно е убеж-
дението, че противно на всякаква логика пре-
миерът Симеон и сестра му Мария-Луиза на-
следяват бившето царско интендантство, ка-
то че ли им е бащиния. А се оказва, че доку-
ментите за собстненост са издадени само на
името на интендантството. Фактите за това
са категорични, а още по-категорични отре-
дените от правото правила за придобиване и
унаследяване на собственост по давност.
От противната страна твърдят: интен-
дантството - това е царят. Каквото е придо-
било интендантството, все едно го е придо-
бил царят. Хаосът става още по-голям и шоу-
то с царските имоти продължава - предсказ-
ва Мирела Веселинова и ще се окаже права.
Дни преди това управителят на София-
област Олимпи Кътев оповестява, че в края
на ноември е прехвърлил резиденция "Сит-
няково" на името на началника си и сестра му
Мария-Луиза. Вероятно напук на противни-
ците на реституцията, а може би и като пред-
новогодишен подарък. В същото време Сме-
тната палата

разпространява имотните дек-
ларации на първите хора в държавата. Вест-
ниците пускат новината, че Сакскобургготс-
ки отчита два двореца и 17 000 дка гори в Рила планина.
Следновогодишното затишие е наруше-
но от поредица публикации в "Дневен труд"
на юриста Мирослав Попов. Първата е от
20.І.2004 г. С нея той настоява за ревизия на
царската реституция, извършена без специа-
лен закон и създала по думите му "най-голе-
мия имуществено-правен спор през послед-
ните 125 години независимо държавно съще-
ствуване на съвременна България".
С убедителни исторически свидетелст-
ва Попов доказва, че Симеон не е наследник
на Интендантството на цивилната листа.
Първоначално Учредителното събрание фи-
ксира сумата 600 хиляди франка, които са кол-
кото 1,922 млн. евро. През 1893 г. се приема
Закон за увеличаване на цивилната листа на
един милион, а през 1908 г. на 2,6 млн. лева.
Със същата покупателна способност към да-
тата на публикацията се равнявали на 2,6 млн.
евро.
Петото Велико народно събрание през
1911 г. изменя чл. 35 от Търновската консти-
туция, като вместо твърдо фиксираната сума
се записва, че "Народното събрание с особен
закон определя на Царя и неговия двор Ци-
вилна листа".
Мирослав Попов отделя внимание и на
друг малко известен факт. Стремежът на Фер-
динанд винаги е извън цивилната листа дър-
жавният бюджет да поеме допълнителни ан-
гажименти по царствените разноски - за кан-
целарски разходи, за задгранични пътувания,
обиколката наФердинанд и свитата му из Ев-
ропа с царския влак в търсене на подходяща
съпруга, за чеиза на Фердинандовата съпруга
Мария-Луиза (2 млн. лв.), за покръстването
на Борис (400 х. лв.), за бракосъчетанието на
Борис ІІІ с Джована савойска и др. След 1912
г. на навършилия пълнолетие Борис ІІІ запо-
чва също да се изплаща цивилна листа. "Ин-
тендантството управлява парите на цивилната
листа. То е дворцов орган, ръководи се от ин-
тендант и е най-важната част от дворцовата
канцелария"
- сочи Мирослав Попов.
Пак според него интендантството запо-
чва да купува имоти по възлагане от царя, но
на свое име, с предоставени му от бюджета
средства. В този смисъл ако бюджетно заде-
ляните пари за цивилната листа се разглеж-
дат като "джобни пари" за царя, то онази част
от имотите, които са купени с тях, са купени
чрез спестовност. Ако обаче българският за-
конодател и българският народ са предоста-
вяли пари на цивилната листа с яснотата, че
средствата се дават на държавния глава, кой-
то и да е той в момента, в неговото служебно
качество на царстващ държавен глава, то пу-
бличноправният характер на собствеността,
придобита от цивилната листа, е безусловен.
Оттук и не би следвало да се говори за ней-
ната реституция - заключава М. Попов. Край-
ният му извод гласи, че членовете на царско-
то семейство не са и не биха могли да бъдат
наследници или правоприемници на една
публичноправна институция, каквато е дър-
жавният специализиран бюджетен фонд "Ци-
вилна листа" и обслужващото го интендант-
ство.
Спирайки се на провеждането и резул-
татите от референдума за република от
6.ІХ.1946 г., Мирослав Попов достига до пра-
вдоподобни изводи както за неговата законо-
съобразност, така и за настъпилите последи-
ци. Независимо от съмненията за манипули-
ране на референдума в условията на съветска
окупация, резултатите от него не могат да бъ-
дат подлагани на съмнение. Вярно е, че през
1946 г. България не е била особено демокра-
тична, но тя не е била такава и в предишните
пет, десет или двадесет години. През лятото
и есента на 1946 г. всички основни полити-
чески партии в България - леви и десни, уп-
равляващи и опозиция, поддържат идеята за
премахване на монархията. На референдума
няма нито една партия, която открито да се
обяви за запазване на монархията - подчер-
тава Попов. И това в действителност е така.
Референдумът е изпълнение на договореност
със страните от антихитлеристката коалиция
да се промени формата на държавно управ-
ление.
На 15 септември 1946 г. Народното съ-
брание по тържествен начин обевява репуб-
ликата, а като правна последица от референ-
дума се премахва монархическият институт.
Малолетният цар е детрониран, България ста-
ва република. Царят и членовете на династи-
ята са лишени от дотогавашните им приви-
легии и титли, произтичащи от факта,че са членове на царстващата династия. Детрони-
раният цар и семейството му губят правото
да използват държавните дворци и други
имоти и привилегии, предоставени им зара-
ди представителните функции на държавния
глава. Малолетният цар, майка му и сестра му
напускат страната.
За Попов възлов юридически въпрос е,
че Законът за обявяване на държавна собст-
веност имотите на семействата на бившите
царе Фердинанд и Борис и техните наслед-
ници от 1947 г. не е чисто конфискационен
или национализационен. Той не може да бъ-
де поставен редом с други нормативни акто-
ве, с които през 40-те и 50-те години е отне-
мана частна собственост. Той е юридическа
последица от отмяната на монархията, кога-
то отпада институционалната основа на обо-
собената монархическа публична собстве-
ност.
Именно референдумът е законовата
причина Симеон Сакскобургготски да "изгу-
би" правното основание да владее, стопани-
сва и ползва тази собственост. Според него
този закон изравнява всички държавни имо-
ти, ползвани от двора и династията, с оста-
налата публична собственост. С него държа-
вата декларира, че прекъсва обособяването за
нуждите на династията на някакъв дял с осо-
бен статут

от публичната държавна собстве-
ност. С други думи, променя се правният ста-
тут на собствеността, предоставена за полз-
ване от монарха - но не "от частна" на "пуб-
лична" (държавна), а от публична собственост
за ползване от монархическата институция в
"стандартна" държавна собственост. Просто
се заличава обособеността между публични
имоти, предназначени за ползване и стопа-
нисване от монарха и семейството му и оста-
налата публична собственост на държавата.
Мирослав Попов напомня общоизвест-
ния факт, че след абдикацията на Батенберг
държавата коректно го е компенсирала и при-
тежаваните от него имоти са обявени за дър-
жавни. След това са предоставени на Фер-
динанд за ползване. След 1946 г. обезщетява-
нето е било коректният начин да се изчистят
икономическите отношения между републи-
ката и малолетния цар. А основна слабост на
закона от 1947 г. е, че не разграничава незна-
чителната частна собственост на монарха от
значителната държавна собственост.
Почти по същото време в "Труд" излиза
публикацията "На кого е "Врана"
. Поводът е
внесена жалба в Софийския градски съд про-
тив заповедта на Ст. Софиянски за връщане-
то на "Врана"
. Жалбата е на Яни Янев, Кръс-
тьо Петков, Гюнер Тахир (лидер на НДПС),
Цветан Стоянов Хаджибонев и още един от
наследниците на Хаджи Боне Петров - Иво
Хасапчиев. Адвокати по делото са известни-
те юристи Атанас Желязчев и Александър
Джеров.
"Ние сме единствените хора в държава-
та, които предприемат реални действия"
 -
казват инициаторите на иска. Поводът за то-
ва е стопираното парламентарно питане за
царската реституция на проф. Петков. Успо-
редно с жалбата те сезират и прокуратурата.
С тази публикация сякаш позабравената тема
за "Врана" излиза отново на дневен ред и пре-
дизвиква буря от реакции. Журналистката Ми-
рела Веселинова припомня вече доказаните
факти, че след абдикацията на Фердинанд
през 1918 г. имотите му са поставени под въз-
брана. Тогава "Врана" е с неизяснена собст-
веност и юристите на Борис ІІІ решават, че е
най-добре царското интендантство да стане
собственик по давност. Интересното е, че но-
тариалният акт от 1928 г. е само за земите. За
сградите, строени с държавни пари - подчер-
тава тя, никога не е имало акт за собственост.
Напомня и малко известния факт, че през март
1944 г. те са бомбардирани и почти сринати.
А после възстановени с държавни средства.
67
В отговор на внесената жалба и обви-
ненията за извършено неправомерно връща-
не на спорни имоти Стефан Софиянски се оп-
равдава, че основанието, на което се е позо-
вал за връщането, е решението на КС, с което
законът за одържавяване се обявява за про-
тивоконституционен. И списъкът към него.
Журналисти го опровергават с твърдението,
че към този закон не е имало опис. Никакъв
опис на имоти няма и в решението на КС.
На 26.І.2004 г. се оповестяват доказател-
ства, че царска "Врана" е без нотариален акт.
Показва се факсимиле от два нотариални ак-
та - за "Врана" от 12.ІХ.1928 г., неподписан от
нотариус и от 14.ІХ. с. г. за съвсем друг имот, но и двата са с един и същ номер в един том
и регистър. Публикацията подсилва съмнени-
ята за измамни машинации около придоби-
ването на документите за собственост през да-
лечната 1928 г.
68
Известна е и справка, от която се виж-
да, че през 2003 г. паркът "Врана" струва на
столичани 183 000 лв. Че "Врана" е "дадена
на юнашко доверие"
, показва проверка на
"Труд"
. Тя установява, че към преписката за
деактуване на "Врана" е приложен нотариал-
ният акт от 1928 г. без подпис от нотариус.
Опитите темата за "Врана" да бъде из-
местена с публикации за разпръснатите къде
ли не "безценни" царски вещи и вече музей-
ни експонати (като царските каляски "по-скъ-
пи и от мерцедесите"), се оказва неуспешен.
Общият извод на поредицата публикации в
печата от втората половина на януари 2004 г.
е, че парламентът мълчи за царските имоти.
По това време единствените, които продъл-
жават да нищят темата, са лидерите на ОБТ,
НС-БЗНС и НДПС. Мълчанието на парламен-
та се окачествява като срамно и обидно при
положение, че повече от половин година те-
мата за царските имоти вълнува българите
"повече от АЕЦ, ЕС, НАТО или войната в
Ирак"
- се твърди в публикация на в. "Сега".69
И се дава пояснение защо това е така.
На преден план се посочва, че инициа-
тивите въпросът да влезе в дневния ред на
Народното събрание, са обречени на провал,
защото НДСВ не желае да извади "кирливите
ризи на своя лидер"
. СДС мълчи гузно, защо-
то точно това била партията, която подлага
"мек килим" пред претенциите на Сакскобур-
гготски към имотите му. Тогава царят бил "бе-
зобидният мадридски приятел" на Иван Кос-
тов и Васил Гоцев. Все пак се отбелязва, че
завесата откъм СДС е вдигната след юнското
изявление на ЙорданСоколов, че царската ре-
ституция е незаконна. "Щом си казал "а"
, тря-
бва да продължиш с "б"
- подканя журналист-
ката Ана Илиева лидерите. Но най-учудващо
за нея е абсурдното мълчание на БСП. Пар-
тията с всичките й атрибути на виден борец
за социална справедливост гузно си трае, ся-
каш именно тя е гушнала Рила - се възмущава
Илиева. "Няма никаква политическа логика
червените да не прегърнат темата, която им
приляга на партийния характер като ръкави-
ца"
- предполага тя. И смята неоснователно
предложението на депутатката Татяна Дон-
чева въпросът да не се разглежда в този пар-
ламент, защото има опасност мнозинството
на НДСВ да узакони имотите на Симеон.
Сякаш за да отсрамят политиците и ко-
легите си в парламента, на 26.І.2004 г. най-
известните борци срещу царската реституция
Яни Янев, проф. Кр. Петков и Гюнер Тахир
подемат нова инициатива. Създават "Граж-
дански комитет за изясняване на фактите и об-
стоятелствата около реституцията на т. нар.
царски имоти"
. Сред обществеността се съз-
дава впечатлението, че опитите им да поста-
вят въпросът не се правят, за да го решат, а
по-скоро да използват поредната възможност
да са на фокус. Темата отдавна е "гореща",
затова медиите с охота дават трибуна на най-
изявените й "познавачи".
В спора за "Врана" и въобще за царската
реституция за първи път се включва и бив-
шият главен прокурор Иван Татарчев - вне-
съл конституционното питане за царските
имоти през 1998 г. В интервю за Валерия Ве-
лева той заявява, че "премиерът незаконно
владее "Врана".70
Не закъснява и отговорът от страна на
царския юридически съветник Асен Ошанов.
Реакцията му е предназначена да опровергае
"лъжите" за документите, с които са върнати
имотите във Врана. В писмо до "24 часа" при-
лага документ с подпис на нотариус, от което
е видно, че Фердинанд дал на интенданта си
правото да купува имоти. Освен това 146 до-
кументи, които доказвали, че "Врана" е била
на дядото на Симеон, са връчени на Столич-
на община. От тях 124 били издадени на име-
то на Фердинанд. "Индендантството не е дър-
жавна институция "
- твърди самоуверено
Ошанов. "Интендантството на цивилната ли-
ста е било личната, частната администрация
на българските царе. Интендантът е бил чо-
векът, който е действал като пълномощник на
монарха и е управлявал неговите лични сре-
дства и имоти. Цивилната листа - това е зап-
латата на българските царе, одобрявана еже-
годно от Народното събрание"
- доразвива
твърденията си Ошанов.
За да докаже какво е интендантство и пресече по-нататъшни спорове по тази тема,
прилага "уникален документ"
- пълномощно
от 15.VІІІ.1902 г. на Фердинанд на името на
неговия интендант тогава Михаил Златаров
да подписва от името на княза актове за соб-
ственост. Да преупълномощава трети лица за
покупка, продажба и размяна на частните
имения в землището на селата Горни Лозен,
Казичене, Герман и Горубляне, т. е. терените
от землището на Врана".72 Твърденията си за
наличието на "десетките" документи, че Фер-
динанд е купил "Врана" и за ролята на интен-
данта, Ошанов развива надълго и нашироко
в специално интервю по Нова телевизия.
Точно по същото време свои изявления
правят и двама от най-засегнатите вече не са-
мо от журналистическите, но и от внесени в
съда и прокуратурата обвинения - софийски-
ят кмет Ст. Софиянски и управителят на Со-
фия-област Олимпи Кътев.
Кметът твърди, че "Симеон владее за-
конно "Врана"
, а подчинените му в общината
признават, че върху приложения нотариален
акт нямало нотариален подпис, но ставало въ-
прос за копие с печат от архива на съда. Нор-
мално било преписите от нотариални актове
да не се подписват от нотариус. Вероятно
Софиянски вече не е бил така сигурен, затова
оповестява намерението си да даде всички до-
кументи на съда, за да реши.
"Няма от какво да се притеснявам"
- де-
кларира Олимпи Кътев и обяснява подробно
историята на царското връщане от времето,
когато управлява СДСи по времето, откогато
е управител на София-област. Признава, че
лично за него "описът от 1946 г. е достатъчен
като доказателство" да връща имотите, защо-
то е "от авторитетна комисия, назначена от
МС"
. Вестниците не пропускат да пояснят, че
от споменатия опис не личи чия собственост
са имотите - на царя, на короната или смесе-
на. Тъкмо заради това продължават да се из-
казват съмненията, че те са наследство на Си-
меон.
Като че ли неотдавнашното подсещане
чрез в. "Сега" до червената парламентарна
група дава своите резултати, защото на
27.І.2004 г. се оповестява, че група депутати
от Коалиция за България начело сКръстьо Пе-
тков ще внесат до края на седмицата в парла-
мента закон, който блокира сделките с царс-
ките имоти. Предстояло само да бъде обсъ-
ден в централата на БСП на "Позитано"
. Те
искат Софиянски да бъде даден на прокурор
заради върнатия дворец "Врана"
. И в средите
на СДС има праволинейни противници на
царската реституция. "Вече година настоявам
депутатите от ОДС да внесат промени в рес-
титуционните закони заради имотите на ца-
ря, но това не стана"
- се оплаква зам-предсе-
дателят на СДС Емануил Йорданов пред жур-
налисти. Същия ден, 28.І.2004 г. бившият цар-
ски депутат и вече председател на новата пар-
ламентарна група Национален идеал за един-
ство Никола Николов осъжда царската рести-
туция като неправомерна и изказва убежде-
нието си, че "рано или късно тези имоти от-
ново ще са на държавата".
Социалистите изпълняват произнесе-
ните публични закани и на 28.І.2004 г. внасят
в деловодството на парламента предложение
за създаване на временна анкетна комисия за
царските имоти. Предложението е подписа-
но и от лидера на БСП Сергей Станишев. Со-
циалистите искат депутатите да разследват
действията на министри, областни управи-
тели, кметове и други държавни лица във връ-
зка с удовлетворяване на реституционните
претенции на Симеон Сакскобургготски. Ле-
вите предлагат комисията да действа до края
на март. По това време тя трябва да провери
всички сигнали законни ли са действията по
връщането на царските имоти и да предоста-
ви доклад пред парламента. Предлагат коми-
сията да се състои от 15 членове - по трима
от НДСВ, ДПС, ОДС, Коалиция за България,
двама от НИЕ и един независим.
Докато продължава да се спори за това
как е върната "Врана"
, става известен и друг
смущаващ факт - оказва се, че и "Царска Бист-
рица" е върната, без да има нотариален акт.
След дълго мълчание в края на януари
2004 г. Симеон най-сетне коментира "тема-
та"
. "Нез нам защо за това се заговори преди
няколко дни, като това стана през 1998 г. Би-
ло е обсъдено, минало е през всичките реше-
ния, всичко е било нормално като всяко дру-
го българско семейство"
-

заявява той. Преди
януари 2004 г. въобще не се е говорело зато-
ва. На въпрос "Има ли легитимен нотариаленакт за "Врана"
, отпраща журналистите към ек-
спертите, специалистите и сърдито отвръща:
"В моето семейство не сме свикнали да си
присвояваме неща. И аз съм оставил доста
имоти, само и само да не пречим." Напомня,
че се отказал от 100-200 или повече декара в
Казичене, не е взел изгоряла и вече несъщес-
твуваща хижа, дарил е 980 дка, което го кара
да мисли, "че това не е малко"
. В отговор на
въпроса как ще се защити в съда, ако се заве-
дат граждански искове, плаши и предупраж-
дава, че ако "въобще тая маневра се разчуе из-
вън границите... би дало доста лош сигнал за
частната собственост"
...
В защита на Симеон се обявяват чино-
вници от най-високите етажи на властта. В
интервю по повод искането за анкетна коми-
сия парламентарният шеф Огнян Герджиков
го окачествява като популистка акция. Олим-
пи Кътев твърди, че адвокат Атанас Желяз-
чев е "некомпетентен".
Само един глас не стига в парламента в
края на януари 2004 г., за да бъде прокарано
решение за създаване на временна анкетна ко-
мисия, която да извърши проверка за дейно-
стта на министри, областни управители, кме-
тове и други държавни служители по удов-
летворяване реституционните претенции на
Симеон. Искането е на соцдепутата Георги Бо-
жинов. След провала Кръстьо Петков обеща-
ва след седмица да внесе проектозакон за мо-
раториум върху връщането на царските имо-
ти. Щял да отиде и във Върховния касацио-
нен съд във връзка със сигнала му, че при ре-
ституцията на "Врана" е извършено докумен-
тално престъпление - липсва подпис под но-
тариалния акт за двореца.
Да защити Симеон, се захваща прави-
телственият говорител Димитър Цонев. Усе-
щането, че изпълнява поръчка, не може да бъ-
де разсеяно, защото специалната лекция, коя-
то той изнася на журналистите в качеството
си на правителствен говорител, говори само
за това. "Интендантството на цивилната ли-
ста на българския цар никога не е било собс-
твеник, то е действало винаги от името на
своя титуляр"
- декламира той написаното от
Асен Ошанов защитно четиво. Симеон пра-
вомерно е реституирал имуществото, защото
"цялото имущество, придобито от интендан-
тството, е на царя"
. При това положение не-
допустима била жалбата на Кръстьо Петков,
Яни Янев и Гюнер Тахир. "Процесът е обре-
чен"
- прогнозира Цонев, защото нещата би-
ли много ясни - интендантството управлява-
ло "личните пари на монарха"
. Попитан къде
в длъжностната му характеристика пише, че
се занимава със защита на частните имоти на
Сакскобургготски, отговаря: "Когато журнали-
стите питат, говорителят отговаря".
Страстната защита и предсказванията
на правителствения говорител бележат нача-
лото на февруарските дебати за царските имо-
ти през 2004 г. Редица публикации са посве-
тени на обобщения какво в стойностно и ко-
личествено отношение си е върнал Симеон.
Журналистите оповестяват, че вече е взел 16
563 дка гори. Реституирани са дворците "Вра-
на"
, "Царска Бистрица"
, "Баня" и "Ситняково".
вила "Саръгьол"
. В процедура за връщане са
дворецът "Кричим"
, хижа "Овнарско"
, хижа
"Среден нос"
, Далян Христос в Созопол, ост-
ров Свети Тома, Соколец, две лозета в Евк-
синоград от 6 и 10 дка, ниви - 5,5 дка и Со-
фийското интендантство - двуетажна сграда
на ул. "Московска" и ул. "Париж" в София. За
последната се твърди, че е закупена от Фер-
динанд на търг. В сградата се помещава Сто-
лична голяма община. За нея премиерът "ка-
тегорично нямало да иска реституция"
. Взе-
тото в пари продължава да се изчислява на
169 978 000 долара минимална и 253 528 000
долара максимална цена. Съобщава се и кой
какво е върнал на Симеон: кметът на София
Стефан Софиянски - "Врана" и 8 дка парцел в
кв. "Изток" в София; областният управител на
София - дворците "Царска Бистрица" и "Сит-
няково"
, хижа "Саръгьол"; поземлената коми-
сия в Самоков - близо 17 000 дка земи и гори
в Рила - около "Царска Бистрица" и с. Бели
Искър; бившият кмет на с. Баня - Партен Ги-
чев, излъчен от БСП - къщата в Баня.
73
Социалистите изпълняват поредната си
закана. На 13.ІІ.2004 г. в Народното събрание
се внася законопроект, подписан от най-вид-
ните юристи на БСП

- Георги Божинов, Лю-
бен Корнезов, Александър Арабаджиев. По-
дписва го и председателят на Висшия съвет
на БСП Сергей Станишев.
Въпросите, които журналисти, юристи, политици и граждани поставят непрестанно
през втората половина на 2003 и първите два
месеца на 2004 г., са толкова много и неудоб-
ни за министър-председателя, че от най-при-
ближената му свита са принудени да дадат
специална пресконференция за царските имо-
ти. Пресконференцията се провежда на
11.ІІІ.2004 г. и е на тема "Спекулацията с цар-
ските имоти и истината за тях"
. Това, което
прави впечатление и озадачава всички, е, че
се организира от Правителствената информа-
ционна служба. Участват юристът Асен Оша-
нов, бившият конституционен съдия и бивш
съдия Димитър Гочев, бившият конституци-
онен съдия и преподавател по граждански
процес в СУ "Св. Климент Охридски"
, спе-
циалистът по обща теория на правото Дими-
тър Радев и адвокатът, специалист по граж-
данско право Любен Горанов.
На поканата на правителствения прес-
център се отзовават журналисти, между кои-
то и най-изявените познавачи на проблема-
тиката. Участниците в пресконференцията от
името на правителствения пресцентър нямат
опоненти - юристи. Главно действащо лице
на пресконференцията е юридическият съве-
тник на Симеон - Асен Ошанов. Негов осно-
вен опонент е журналистката от "Труд" Ми-
рела Веселинова.
В отговор на множеството въпроси
Ошанов преповтаря вече казаното от него по
различни поводи в защита правомерността на
царската реституция. Относно "Врана" уточ-
нява, че имотът е купуван на части от 1899 до
1915 г., за което имало "над 250 продавателни
записи заедно с още толкова крепостни акто-
ве"
. По онова време според него земята във
Врана е 5500 дка, но вече са останали около
3000 дка. За "чест" на Симеон той се отказал
от около 2000 дка, които вече са собственост
на частни стопани. Въобще Симеон не искал
"територии"
, които принадлежат по една или
друга причина на частни български стопани.
Подобен бил случаят и в Самоков. Във Врана
царят получил 920 дка, от които 900 подарил
на Софийска община. Дарил "стотици дека-
ри" в Пловдивско. Напомня за хижа "Среден
нос"
, за която нямало реституционни претен-
ции, нито претенции за компенсиране. Още
при първото си посещение в България през
1996 г. се отказал от 20 декара лозя и цял ост-
ров в гр. Созопол - остров Свети Тома. Че при
първото си посещение в Калофер тамошната
община подарила връх Юмрукчал на Ферди-
нанд. Че внукът му се отказал от този връх и
от сградата на интендантството, в която днес
се помещава сградата на Столичната общи-
на. Въобще подчертава, че Симеон е напра-
вил "немалко дарения, немалко усилия, немал-
ко жестове"
. Правени срещу "един недостоен
отговор на група хора, които търсят в рести-
туцията страхотна незаконосъобразност, ня-
какви съмнителни сделки, някакви нечисти
истории".
Ошанов се позовава на чл. 51 от Търно-
вската конституция, според който "държавни-
те имоти принадлежат на българското княже-
ство и с тях не могат да се ползват нито кня-
зът, нито неговите роднини"
. И сочи като при-
мер софийския дворец и двореца в Евксиног-
рад, "които са били държавни имоти на изд-
ръжка на бюджета на държавата" и са били
предоставени за ползване от царската фами-
лия. Дали обаче само тези дворци са били на
издръжка на държавата, той не дава отговор.
Въобще Ошанов и поддръжниците му препо-
втарят изнесеното по различни поводи в пре-
сата в защита правомерността на царската
реституция. И това е обяснимо.
Ошанов не пропуска да отбележи, че
единствената реституционна претенция, ко-
ято все още не е удовлетворена, е за двореца
"Кричим" и дава да се разбере, че Симеон ня-
ма намерение да се откаже от този имот. В
началото на юни 2004 г. в пресата се оповес-
тява, че няколко пъти Симеон поставя въп-
роса пред президента Георги Първанов. Имо-
тът се стопанисва от НСО, която е на подчи-
нение на държавния глава. Базата на НСО е
от около 2000 дка, а дворецът и земите, за ко-
ито Симеон претендира, около 200 дка.
Симеон периодично повдига въпроса за
"Кричим" пред Първанов, тъй като се нуждае
от неговото съгласие, за да избегне медиен
скандал. Журналисти намекват, че президен-
тът няма да даде имота на Симеон и предри-
чат, че претенциите за резиденцията в Кри-
чим може да скарат двете институции - Пре-
зидентството и Министерския съвет. И сега
Симеон дава да се разбере, че няма да оттели искането си, че не приема предложенията
да се откаже от реституцията на "Кричим"
. И
има защо.
Проучване на журналисти показва, че
резиденцията в Кричим е атрактивен и скъп
имот - красива двуетажна сграда от над 2000
кв. м застроена площ и прилежащи към нея
200 дка.
74
Приближени на премиера обвиняват
президента, че първоначално се съгласява със
сделката, а след това се отмята.

В тесен кръг
премиерът споменава, че "както той върти на
всички номера, като нищо БСП може да го
преметне и да му отнемат наследството".
Каквито и да са коментарите около въз-
можни интриги във взаимоотношенията пре-
миер-президент, става ясно, че президентът
Първанов е единственият, който не допуска
удовлетворяването на реституционно искане
на Симеон Сакскобургготски. Не е известна
причината за това. За нея може само да се га-
дае. Вероятно е решил да изчака резултатите
от предстоящите парламентарни избори, ко-
гато при евентуална победа на БСП може да
се изпълнят заканите за ревизия на царската
реституция. А може би, защото е историк и
отлично знае, че Симеоновите претенции за
"Кричим" са напълно неоснователни.
Както сполучливо предрича в края на
2003 г. журналистката Мирела Веселинова -
шоуто с царските имоти продължава. Продъл-
жава не само през 2004, но и през 2005 г. А
както е всеизвестно, ще продължава с още по-
голяма сила и през настоящата - 2006 г. През
цялата 2004 г. и до днес по темата в печата са
написани нови десетки материали. В общи
линии повечето от тях преповтарят вече ка-
заното, съобщават любопитни факти от жи-
вота в царските дворци през периода, когато
България се управлява от Кобургите. Разказ-
ват за живота във вече реституираните двор-
ци, за това как се експлоатират царските гори
в Самоковско и за какво ли не още.
"Войната" между привържениците и
противниците на царската реституция не пре-
става. От страниците на ежедневния печат тя
се пренася в парламента и повече от две го-
дини е един от инструментите на тогавашна-
та опозиция за критики срещу управлението
на Симеон Сакскобургготски. Преобладават
обвиненията, че царската реституция е извър-
шена неправомерно, че премиерът се е въз-
молзвал от служебното си положение. Най-
непримирими борци срещу царската рести-
туция са проф. Кръстьо Петков и Яни Янев -
първият в парламента като депутат, вторият
- извън парламента като лидер на извънпар-
ламентарното Национално движение БЗНС.
Сред обществеността се налага мнени-
ето, че най-последователна срещу царската
реституция е парламентарната група на Коа-
лиция за България. Журналистите изчисляват,
че до края на 39-ото Народно събрание ней-
ни депутати правят 14 опита да прокарат раз-
лични решения - за мораториум, за анкетна
комисия и т. н. Всички инициативи са подк-
репени и подписани и от лидера на БСП Сер-
гей Станишев.
Свои инициативи има и дясната опо-
зиция. Тя също се изказва за ревизия на царс-
ката реституция. Подкрепя инициативи на
социалистически депутати. Няколко парла-
ментарни питания по въпроса отляво и отдя-
сно се провалят. Причината за това се крие в
категоричното нежелание намнозинството от
НДСВ въпросът да бъде допуснат за разглеж-
дане в пленарна зала или в комисия по какъ-
вто и да е повод. Най-честият отговор към
вносителите от страна на НДСВ е обвинени-
ето в популизъм, че въпросът е частен, не е
от компетенцията на Събранието, че не е ин-
тересен, "решен от Иван Костов" и др.
Темата стана особено актуална преди и
по време на предизборната кампания. С изк-
лючение на НДСВ повечето парламентарно
представени партии включват въпроса за цар-
ската реституция в предизборните си прог-
рами. И отляво, и отдясно обещават, че ако
дойдат на власт, ще ревизират царската рес-
титуция. Заканват се, че ще отнемат на Си-
меон заграбеното държавно имущество. Нео-
чакваният резултат от изборите се отрази и
върху развитието на сагата с царските имоти.
Най-точно е да се каже, че ролите се смени-
ха.
Кръстьо Петков вече не е, но Яни Янев
е депутат. БСП не получи очакваното мно-
зинство, за да управлява самостоятелно. Ве-
днага след изборите лидерите й забравиха за
предизборното си обещание за ревизия на царската реституция. Само с едно единствено из-
ключение: в деня, когато трябваше да се гла-
сува първото правителство с премиер Сер-
гей Станишев, депутатът от Коалиция за Бъл-
гария Г. Божинов внася последното си иска-
не за ревизия. Всички се досещат защо. За БСП
царските имоти вече не са кауза, а инструмент
за изнудване на бившия политически опо-
нент, от когото зависят, за да управляват.
В публичното пространство витае
убеждението за сделкамежду сегашните коа-
лиционни партньори. Иначе не може да се
обясни защо БСП не само забрави, но се и от-
каза от предизборното си обещание. Един от
най-активните противници на царската рес-
титуция - сега премиер, Сергей Станишев, ко-
гато трябва да отговори на въпросите на жур-
налистите "защо"
, мълчи. Само използва по-
пулярният Симеонов израз, че въпросът ще
се реши, "когато му дойде времето".
Най-ревностен противник срещу царс-
ката реституция продължава да е депутатът
от ОДС Яни Янев. Всички опозиционни по-
литически групи в парламента подемат ини-
циативи, които продължават да се провалят.
Исканията на Яни Янев за създаване на анке-
тна комисия се провалят три пъти. Мнозинс-
твото не допуска парламентарно питане на
лидера на Демократи за силна България Иван
Костов до премиера. От Коалиция за Бълга-
рия вече са забравили, че месеци преди това
отдясно неведнъж са ги подкрепяли в усили-
ята им да постигнат нещо по въпроса. Сдел-
ката си е сделка, и то джентълменска. Единс-
твен бившият депутат от левицата проф. Кръ-
стьо Петков ще окачестви нейното поведение
като позорно. Но какво от това.
Симеон вече не е премиер. Когато има
време, от есента на 2005 г. обикаля имотите
си с джип. "Сега живея по-добре"
- отговаря
той на журналистически въпрос.
75 И сигурно
е така. Да го защитават, продължават да са
най-усърдни от НДСВ. Оттам дават да се раз-
бере, че няма да позволят никаква ревизия.
Във връзка с подновените опити на парла-
ментарната опозиция и все по-честото пов-
дигане на въпроса в медиите заради стран-
ното поведение на БСП, от пресцентъра на
НДСВ оповестяват специална декларация. Те-
зата им изобщо не е нова. Всичко било "кле-
вета"
, измислици... Конституционният съд
през 1998 г. постанови за противоконститу-
ционен закона за обявяване в държавна собс-
твеност на имуществата на царете Ферди-
нанд и Борис и техните наследници. На пра-
ктика с това решение бе отменена национа-
лизацията на тези имоти - казват за кой ли
път царистите. И продължават да си вярват,
че е така.
За тях "Интендантството на цивилната
листа на Н.В. Царя, което по нотариален акт е
било собственик на т. нар. царски имоти, не
е било държавна институция, а "лична адми-
нистрация на царя за управление на негови-
те средства".
Извън парламента най-последователен
в усилията за установяване на истината е
"Дневен труд"
. Сред журналистите - Мирела
Веселинова. Няма съмнение, че в стремежа
си за доказване на истината тя е неуморна.
Показва го и нейният отговор на спомената-
та по-горе царистка декларация.
Вярно е, че на 4.VІ.1998 г. КС отмени
закона за царската национализация от 1947 г.
Но той не е обявил реституцията на тези имо-
ти. И за да е напълно точна, им припомня при-
ето четири дни след това, на 9.VІ.1998 г., Ре-
шение № 15 на Конституционния съд, в чии-
то мотиви недвусмислено се определя рести-
туцията като прерогатив единствено на зако-
нодателя. "Реституцията на имущества, най-
общо казано, не е уредена в Конституцията.
Конституционни разборедби за нея няма. Тя
не може да бъде разглеждана и причислявана
към основните права на гражданите, нито да
бъде третирана за пряко конституционно за-
дължение на държавата... Дали да бъде про-
ведена и в каква форма, както и за какви имо-
ти, на кои собственици и в какъв размер, са
въпроси на законодателна преценка за целе-
съобразност. Законодателят е компетентен да
ги реши"
- гласи припомненият текст от Ве-
селинова.
76
Изводът на именитата журналистка, че
от НДСВни пробутват мухлясали тези за цар-
ските имоти, е повече от точен. Категоричен
в това отношение е и бившият конституцио-
нен съдия през 1992-2000 г. Станислав Ди-
митров.Той изцяло подкрепя тезите и аргу-
ментите на М. Веселинова. И за него решението на Конституционния съд не може да
бъде правно основание за възстановяване со-
бствеността на одържавените имоти на бив-
шите собственици. Това може да направи са-
мо Народното събрание със закон.
Пита се защо в кръга на наследниците
на Фердинанд не са включени децата на по-
койната му дъщеря Надежда. Според Станис-
лав Димитров е необходимо строго разграни-
чение на собствеността на недвижимите имо-
ти, притежавани от бившите царе и техните
наследници преди издаването на конфиска-
ционния акт като тяхна лична собственост, и
недвижимите имоти, управлявани от интен-
дантството, които са обслужвали царското се-
мейство, но не са били тяхна собственост. То-
ва разграничение трябва да бъде изрично обо-
значено в закона, който Народното събрание
следва да гласува и приеме съгласно разпоре-
дбата на чл. 22, ал. 4 от Закона за Конститу-
ционния съд.
77
За това, че царските имоти са върнати
без каквото и да е основание, вече не може да
има никакво съмнение. Доказват го журнали-
стическите разкрития, становищата на най-
видни български юристи. Неопровержими за-
това са и историческите свидетелства, към ко-
ито хора без съвест продължават все още да
се отнасят с пренебрежение.
Единствените, които все още са в плен
на неотстъпчивия си царствен инат, са "соб-
ствениците"
, представлявани от своя неумо-
рим и предан адвокат. И още по-преданите
царисти от НДСВ. Но има известни индика-
ции, че дават заден ход. В печата се прокрад-
ват изказвания, че пишат закон за царските
имоти. Крият какво ще съдържа той. А дали
наистина го пишат, ще се разбере когато му
дойде времето. Но още отсегаможе да се про-
гнозира какво ще съдържа той: клаузи и пара-
графи, които да узаконят, да спасят заграбе-
ното. И ако се приеме, ще се изпълни отдавна
предричаното от "Труд"
, че царската реститу-
ция ще се превърне в най-сериозната размен-
на монета на политическия пазар.
Ст- н. с. д-р Веселин Ангелов
Бележки
1. В. Континент, 10-11.ІV.1993 г.
2. В. Дневен труд, 3.Х.1995 г.
3. В. Нощен труд

от 15.ІV.1997 г.
4. В. Дневен труд, 16.ІХ.1996 г
5. Интернет, Информационен архив, 26.ХІ.1996 г.
6. В. Континент от 15.ІV.1997 г.
7. В. Континент от 4.VІІ.1997 г.
8

В. Дневен труд от 21.ІІІ.1998 г.
9. Пак там от 1.VІ.1998 г.
10. В. 24 часа от 1.VІ.1998 г., Дневен труд от
26.ІV.1998г. и др.
11. В Континент от 1.VІ.1998 г.
12. В. Дневен труд от 26.ХІ. и 24 часа от 19.ХІІ.1998г.
13. БТА, 22.ХІІ.1998 г.
14. В Монитор от 14.VІІІ.2000 г
15. В. 24 часа от 6.Х.1999 г.
16. В Дневен труд от 7.Х.1999 г., в. Монитор от
14.Х.1999 г. и др..
17. В. Сега от 6.І.2001 г.
18. В. 24 часа от 8.І.2001 г.
19. В. Дневен труд, 24 часа и др. от 10-20.І.2001 г.
20. В. 24 часат от 17.І.2001 г.
21. В. 24 часа от 24.І.2001 г.
22. Пак там от 27.І.2001 г.
23. Стандарт от 3.ІІ.2001 г.
24. В. Сега от 26.ІІ.2001 г.
25. В. Стандарт от 30.І.2001 г.
26. В. Монитор от 30.І.2001 г.
27. В. Нощен труд от 27.І.2001 г.
28. В. Дневен труд, 24 часа, Монитор от 2.ІІ.2001 г.
29. 24 часа от 8.ІІ.2001 г.
30. Пак там от 20.ІІІ.2001 г.
30.В. Дневен труд от 13.ІІІ.2001 г.
31. Пак там от 5.VІ.2001 г.
32. В. 24 часа от 26.VІІІ.2001 г.
33. В. 168 часа от 7-13.ХІ.2001 г.
34. В. Дневен труд от 11.Х.2001 г.
35. В. 24 часа от 16.ХІІ.2001 г.
36. В. Дневен труд от 14.ІІ.2002 г.
37. В. Нощен труд от 29.VІ.2002 г.
38. В. Детонация от май 2002 г.
39. В. Дневен труд от 29.VІІІ.2002 г., Новинар от
24.VІІІ.2002 г.
40. В. Дневен труд от 11.Х.2002 г., 24 часа от
12.Х.2002 г.
42. В. Стандарт от 18.Х.2002 г.
41. В. Дневен труд, Сега и Монитор от 22.Х.2002 г.
44. В. Дневен труд от 15.ХІІ.2002 г.
43. В. Дневен труд, Монитор, Дума от 25.Х.2002 г.
47. В. Дневен труд от 9-14.VІ.2003 г.
45. В. Виж от 7.ІV.2003 г.
46. Дневен труд от 9.VІ.2003 г.
48. Рясков, Марко. Спомени из моя живот, С., 1995,
с. 112-114.
49. Казасов, Димо. Улици, хора, събития, С., 1959,
357 с.; Казасов, Димо. Улици, хора, събития, С., 1968, второ
допълнено издание, с. 223.
 50. В. Дневен труд от 22.VІІ.2003 г.
51. В. Сега от 26.VІІ.2003 г.
52. В. 24 часа от 28.VІІ.2003 г.
54. В. Труд, Сега, 24 часа от 31-2.VІІІ.2003 г.
53. В. Сега от 31.VІІ.2003 г.
56. В. Труд, 24 часа от 8.VІІІ.2003 г.
55. В. Труд, Сега, 24 часа от 31-2.VІІІ.2003 г.
57. В. Земя, Труд от 12.VІІІ.2003 г.
58. 24 часа от 15.VІІІ.2003 г.
61. В. 24 часа от 22.VІІІ.2003 г.
62. В. Дума от 7.VІІІ.2003 г
59. В. Труд от 9.VІІІ.2003 г.
60. В. Сега, 7-15.VІІІ.2003 г.
63. В. Кеш от 29.VІІІ.2003 г.
64. В. 24 часа от 4.ІХ.2003 г., в. Сега от 4 и 9.ІХ.2003 г.
65. В. Сега от 17.ХІ.2003 г.
66. В. "Труд" от 31.ХІІ.2003 г.
70. В. Дневен труд от 27.І.2004 г.
71. В. 24 часа от 29.І.2004 г.
67. В. Дневен труд от 23.І.2004 г.
68. В. Дневен труд от 26.І.2004 г.
69. В. Сега от 27.І.2004 г.
72. В. 24 часа от 29.І.2004 г.
73. В. Дневен труд от 2.ІІ.2004 г.
74. В. 168 часа от 3-9.VІ.2005 г.
76. В. Дневен труд от 14.ХІІ.2005 г.
77. В. Дневен труд от 9.І.2005 г.
75. В. Дневен труд от 24.Х.2005 г.