Добре дошли в моя блог!

Ще публикувам тук резултатите от моите изследователски търсения с надеждата, че наученото от мен ще достигне до по-широк кръг от хора, които нямат времето и възможностите да черпят познания за най-новата история на България директно от архивите.

Съзнавам, че посветих живота си на тази част от историята, която все още е жива, спорна и за жалост разединява хората. Част от "героите" в моите книги и сборници са наши съвременници, срещаме ги по улицата, гледаме ги по телевизията. Аз не съм съдник, нито адвокат. Стремя се да излагам автентични исторически факти и да оставям читателите сами да правят изводи.

Всяка моя книга, всяка статия, сборник, всяко интервю или научнопопулярно четиво, което написах в последните 20 години, ми носеше нови врагове, но и нови приятели. За част от моите убеждения на историк и изследовател платих висока цена - много хора, почитатели на определена политическа сила, се разпознаваха в едни или други факти, които публикувах, и започваха да ме считат за техен "враг". Аз не съм нито "приятел", нито "враг" на която и да е политическа сила, на който и да е политик. Аз съм историк и такъв ще бъда винаги.

Ще се радвам, ако публикуваното тук ви даде нови знания, нов поглед върху съвременната политическа история на България и нов повод да се гордеем, че сме българи.

С уважение,

Веселин Ангелов


26 януари 2017

Провеждане на насилствената възродителна кампания срещу турското национално малцинство в България /23 декември 1984-31 март 1985 г/.


Провеждане на насилствената възродителна кампания срещу турското национално малцинство в България /23 декември 1984-31 март 1985 г/.  

В края на 1984 г. и началото на 1985 г. се провежда една от най-срамните страници в историята на социалистическа България – насилствената възродителна кампания срещу турското национално малцинство. Малко от историците на най-новото време са посветили свои документални изследвания, в които отделят внимание на ролята на МВР в тази престъпна кампания.

Историкът Михаил Иванов оповести "Като на празник", документална поредица за „Възродителния процес" (1984 – 1989), /Публикувана е в www.omda.bg и сп. "Обектив" - бр. 160 (октомври 2008), бр. 161 (ноември-декември 2008), бр. 162 (февруари 2009), бр. 176 (май 2010), бр.177 (юни 2010), бр.178 (август 2010), бр.179 (септември 2010), бр.181 (октомври 2010), бр.184 (януари 2010)./ От поредицата само един документ се отнася за събитията от края на 1984 г. – коментар на протокол от заседание на ръководството на МВР. Иванов посвети и свои интервюта на събитието, в които отделя специално внимание на ролята, която играят силите на МВР в насилственото преименуване.

Отделни документи за ролята на МВР са оповестени в документалните сборници на историците Евгения Калинова, Искра Баева и на Комисията по досиета /Възродителният процес. Българската държава и българските турци (средата на 30-те – началото на 90-те години на ХХ век). Том І,  С., 2009:Държавна сигурност – смяната на имената – възродителният процес /1945-1985/, т.I,  С., 2013/

Има публикации посветени на въпроса за ролята на МВР в насилственото преброяване, които може да се открият и в Интернет. Така от написаното тук научаваме, че в изпълнение на решенията на ЦК на БКП за приобщаване на българските турци през есента на 1984 г. в някои райони на страната органите на МВР провеждат насилствена кампания за побългаряване. Най-напред са сменени личните имена в Кърджалийски и Хасковски окръг, а после и в Североизточна България, където евентуалните „провокатори” били вече арестувани или мобилизирани за военно обучение.

Масовото преименуване на българските турци, наречено „възродителен процес”, е до голяма степен изненада както за тях, така и за етническото мнозинство. Като автори наред с Тодор Живков се посочват Георги Джагаров (заместник-председател на Държавния съвет), академиците Ангел Балевски (председател на БАН) и Пантелей Зарев, Пенчо Кубадински (председател на НС на ОФ), началникът на кабинета на Живков Милко Балев, секретарят на ЦК по идеологическите въпроси Стоян Михайлов, вътрешният министър Димитър Стоянов.

В акцията участват Народната милиция,  Държавна сигурност и Гранични войски, пожарни команди от района и страната. Мобилизирани са и цивилни доброволци отрядници,  на които милицията раздава оръжия. Едновременно с това е включен партийният, комсомолският, профсъюзният, отечественофронтовският актив и цялата администрация от местните народни съвети.

От справката се вижда, че основното ядро се състои от 443-ма добре въоръжени сержанти и офицери от МВР - Кърджали.  На 22 декември 1984 г. в Кърджалийски окръг пристигат милиционери от други окръзи - предимно от Сливен и Ямбол. Настаняват ги в общежития, хотели, квартири на властите. На 23 декември пристигат и други 718 офицери и сержанти от сержантската школа в Казанлък, Средното милиционерско училище, сержантската школа от Долни Богров. Всеки от тях разполага с късо и дълго оръжие и общо 445 палки. В акцията са готови да участват над 1 400 добре въоръжени мъже. Използвани са бронетранспортьори, 15 пожарни коли, 15 машини с водни оръдия, специализирана машина с реактивен двигател за разпръскване на демонстрации, кучета, арестантски коли, камиони и друга техника.

В следващите дни към всички тях се присъединяват около 700 войници на Гранични войски. Включват се и управленията на МВР в Смолян, Пловдив, Бургас, Враца и Плевен, районните управления от по-малките градове около Кърджалийски окръг, военно-въздушното поделение от Голо Бърдо, местните поделения на армията от Момчилград и Крумовград. По данни на МВР, документирали първите дни на операцията, в протестите срещу насилствената смяна на имената са участвали 11 000 души. 

На Бъдни вечер Кърджалийски окръг е обкръжен от 11 КПП, които спират движението на хора навън и навътре в района. Вътре в окръга са изградени 27 други бариери. В окръга е въведен вечерен час - 19.00 часа.

В 4 сутринта на 24 декември 1984 г. всички села и градове на Кърджалийски окръг са обкръжени от милиция, армейски части, пожарни команди и въоръжени доброволни отрядници. В 6 часа милиционерите започват да влизат в къщите на хората и ги извеждат оттам, бутайки ги с автомати. Взимат паспортите на турците, изваждат формуляри и ги карат да си измислят български имена, обикновено по началната буква от турските им имена. Ако не приемат или се бавят в "избора" си, ги бият с палки. В кметствата освен кметът на селото се намират партийният секретар, представител на ръководството на местното милиционерско управление, една машинописка, няколко милиционери или въоръжени от МВР цивилни. Машинописката напечатва три нови имена на една бланка. На хартийката пише, че долуподписаният Ахмед доброволно приема името Иван. Милиционерите настояват на саморъчен подпис на преименувания. Ако се наложи - получават го с бой. Неграмотните оставят отпечатък от палец. Бланката става единственото удостоверение за самоличност на привикания. В този ден са пребити първите десетки български турци, непожелали да се откажат от името си.

Служителите от паспортните служби са пренасочени към Кърджалийски окръг. Новото име се вписва в моментално издадения нов паспорт. После им дават служебни бележки, с които да си получат новите паспорти с българските имена. Освен това им е забранявано да говорят на турски на обществени места и в семействата, да носят традиционните си облекла, както и да провеждат мюсюлмански религиозни ритуали като сюнета. За неспазването на разпорежданията на властта е имало глоби.

За изключително краткия период на кампанията са сменени личните документи на около 850 000 души. Не са забравени и имената на покойните роднини, а на места биват унищожени мюсюлманските гробища.

Министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов  свидетелства: "Бях при другаря Живков и стана дума за преименуването. Той обърна внимание именно на това - да не допуснем някъде да се убият хора. Може да се намерят ултразапалени националисти да убият наши хора, да запалят, да създадат прецеденти, които да се използват от Запада и от самата Турция."

Запазени са документални сведения за самата акция в архива на МВР. За събитията научаваме и от оповестените разкази в Интернет.  /Алиш Саит, Сло­ми­ха хо­ра­та от Мом­чил­гра­д... - в-к “Пра­ва и сво­бо­ди”, бр.8, 15 -21 ап­рил 1991 г.: Омар ХАЛИФ, Диана ЦАНКОВА, Апогеят на съпротивата срещу «възродителния» процес:Жанина Драгостинова, Кръвта от 1984 г. или защо в Момчилград има шведски граждани: Михаил Иванов, Кой измисли възродителния процес? Свидетел: Куршумите летяха безразборно - на месо, на кокал, , в. «24 часа», 5.1.2015 г.: Даниела Горчева,  За тези събития трябва да пише в учебниците – интервю с Михаил Иванов и др./

През нощта на 23 декември 1984 г. срещу Коледа в Народните съвети на големите градове и села от окръга започват заседания. В тях участват представители на БКП, ДКМС, ОФ, АПК, ТКЗС, МВР, МНО, местните заводи, фабрики, предприятия, училища, читалища, кметствата, доброволните отряди на трудещите се. Те разработват план за преименуването в следващите дни.

На 24 декември 1984 година силите на армията и милицията обкръжават тогавашния Кърджалийски окръг - района с най-много български турци, чиято обща площ е около 3 000 квадратни километра. “За няколко дни налагаме, дето се вика, военен режим”, казва тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов на заседание на ръководството на МВР. В първия ден от операцията са изградени четири КПП, въведен е вечерен час, влизането и излизането от окръга е възможно само с пропуск, телефонните връзки са прекъснати, пощите не работят.

Още в самото начало на „възродителния процес” се стига до сблъсъци и жертви. Най-масови протести се организират в Кърджали , Бенковски, Момчилград, Джебел , селата Горно Прахово, Долно Прахово, Башево, Черногорово, Млечино, Груево, Крепча и Голямо Градище , Ябланово и др. Сблъсъци има и в Търговищко и Шуменско.

На места срещу демонстрантите се открива стрелба и има убити. В периода 24 декември 1984 г. - 19 януари 1985 г. са убити 8 протестиращи, включително 1 бебе. Мнозина умират по-късно от нанесените им побои, стотици са изпратени в лагери и затвори, цели семейства са интернирани. Има изградени паметни плочи за жертвите.

Известен е и механизмът по който се извършва преименуването в селата. В кметствата освен кметът на селото се намират партийният секретар на селищната система, представител на ръководството на местното милиционерско управление, една машинописка, няколко милиционери или въоръжени от МВР цивилни. В 6 часа милиционерите започват да влизат в къщите и да извеждат хората под дулата на автоматите. Първи са семействата с най-голям авторитет в селото. В кметството или друга административна сграда им взимат паспорта, показват им списък с български имена и ги карат да си изберат едно от тях. Ако не приемат или се бавят, ги бият с палки. Машинописката напечатва трите нови имена на една бланка, на която преименуваният трябва да се подпише. Ако се съпротивлява, подписът е получаван с бой. Неграмотните оставят отпечатък от палец. Бланката става единственото удостоверение за самоличност на привикания. В този ден са пребити първите десетки турци, непожелали да се откажат от името си.

Тази зима e много тежка – с обилни снеговалежи, с температури под минус 20 градуса. При тези студове на 24 декември 1200 души  от съседни села се опитват да влязат в село Млечино – център на селищна система в района на Кърджали.  Даден е първият изстрел срещу невинни хора.   

На 25 декември стават тежки сблъсъци между демонстрантите и силите за сигурност, когато около 3 000 хиляди души край село Бенковски от селата Каялоба, Горски извор, Могиляне, Пресека и Добромирци. Стичат се по няколко направления и на 26 декември навлизат в селото. При сблъсъци с милицията край с. Могиляне загиват 17-месечната Тюркиян Фейзулах Хасан от с. Каялоба, махала Хюмметлер, Айше Мюмюн Молахасан от с. Каялоба и Муса Мюмюн Якуб от с. Китна, махала Якублар.

Сред тях е и Тюркиян - момиченце на година и половина. Леля й Айша я носила на гърба си, привързана с кърпа. Айша е загинала без да разбере, че бебето на гърба й е вече с отнесена от куршума глава. Останалите участници в митинга са прекарали два часа по очи в снега с насочени към тях автомати. Заливали са ги със струи от пожарната. Както по-късно докладва началникът на МВР в Кърджали Атанас Кадирев: "Интересно е, че поемаха стоически цялата вода на пожарните цистерни". Температурите в този ден са били минус 15 градуса.
Ранени са десетки, арестувани - стотици. В арестите ги карат да рецитират "Аз съм българче", да пеят "Стани, стани, юнак балкански" и да викат "Да живее България". Докато ги налагат с палките, милиционерите крещят "мама ви турска, на ви сега една република", "смърт на турците", "свършено е вас", "сега е наш ред", "тука е България". Голяма част от пребитите са изпратени в политическия лагер на остров Белене. 

На 26 декември 1000 души в село Груево нареждат на пътя гуми от камиони и ги запалват, за да се защитят и спрат наближаващите военни коли. Това става към шест следобед. Джипките се връщат, но към десет вечерта идват отново с подкрепление – автобус с барети и пожарна кола. Малко преди това токът в Груево спира.
В това време хората се организират и излизат пред селото. Най-отпред са жените. От пожарната кола пускат към живата верига вода, в която има пясък. Баретите стрелят – кой във въздуха, кой на месо. Трима от селяните се търкулват ранени в канавката.  Тук загиват Мустафа Иляз Али ,  Абдула-из Раиф Бекир и Мустафа М. Ибрахим.


На 26 декември, вторник, е пазарен ден в Момчилград. Около обяд площадът започва да се запълва с хора. Протестиращите са над 1200 души. Скандират лозунги: “Долу партията”, “Убийци” и пр. 

Откъм Кърджали пристигат танкове, бронетранспортьори, пожарникари и милиционери. Подкарват танковете срещу протестиращите, които отговарят на танковото настъпление с думите: “Какво чакате? Стъпчете ни! И да ни смажете, пак ще си останем такива, каквито сме!”. Започват арести, изтезания, изселвания. Пада и жертва - убит е 16-годишният Мюмюн Мустафа Ахмед - ученик от село Равен. Приятелите му тръгват към демонстрацията в Момчилград, и той с тях. Застрелян е в градската градина през деня. Ден преди да навърши 16 години. На втория ден от болницата дават на родителите смъртен акт, в който пише, че Мюмюн е починал от сърдечен удар.

Освен Мюмюн Мустафа Ахмет от село Равен загива и Юсуф Абдулах Мехмет от с. Нановица. В село Горно Дюлево пък е паметната плоча на Мустафа Юмер. Казват, че се самоубил в следствието, където е бил обвиняем като организатор на бунта...

Според данни на МВР в тези няколко коледни дни в Кърджалийски окръг е имало 11 протестни митинга, в които са участвали около 11 000 души. От протестиращите са иззети ... 4 ножа, няколко брадви и клони от дървета. Митингите скандират "БКП е наша майка" с надеждата висшето партийно ръководство ще спре репресиите.
Има сведения и за насилственото преименуване след Коледа – от началото на януари 1985 година, когато акцията се извършва в Североизточна България.
Най-масова е съпротивата от 17-20 януари 1985 в село Ябланово, община Котел. В селото се стичат мъже от околните села Малко село, Филаретово, Топузово, Соколарци, Орлово, Тича, Остра могила, Братан и Стрелци. В селата живеят общо 15 хиляди души.  

Начело на ябланчани е кметът на селото инж. Хюсеин Нух . 

На 17 януари 1985 г. служители на община Котел изнасят от селото документи и регистрите с имената и става ясно, че за селото започва "възродителния процес". Част от хората подготвят саморъчни оръжия и каменарски взрив и се готвят да взривят моста на Ябланово и да се бият до смърт, ако армията и милицията открият огън по мирните жители. 

Населението се събира на площада и се противопоставя на пристигналия да ги уговаря общински секретар на БКП.  Най-отпред се подреждат жените, които носят завити в пелени изкуствени бебета в ръце. Зад тях са децата. А зад децата – въоръжените с вили и бутилки с гориво мъже.

От запад към селото наближава колона от танкове, бронетранспортьори, пожарни коли, камиони и други машини – части на окръжното управление на МВР в Сливен и подразделение на Трета българска армия.

Партийният секретар на Ябланово Хасан Берберов - по-късно политически затворник, изпраща протестна телеграма до Тодор Живков, а селяните изпращат до ЦК на БКП и Държавния съвет декларации, че не са съгласни с преименуването.  Масово се попълват жалби до Главния прокурор, държавното и партийно ръководство, размножени по образец, изготвен предишния ден в София от Салих Бакладжиев – османист в Института по балканистика. Рано сутринта на 18 януари към София потеглят хора, за да връчат жалбите в Държавния съвет.  

За преговори е извикан Федаил Коджаибрямов.  Федаил е активен борец срещу фашизма и капитализма. Но въпреки партийната си биография застава изцяло на страната на ябланчани. Арестуват го.

На 19 декември танковете и другите машини заобикалят множеството и навлизат в селото през дворовете.  Срещу хората се хвърлят димки със сълзотворен газ, пожарните коли започват да ги обливат с мощни струи противопожарна течност, танковете и бронетранспортьорите подгонват мъжете и жените по улиците и ги скупчват на площада. Очевидци съобщават, че в акцията участват и бойни хеликоптери.

Започва жестока разправа с протестиращите, както в Ябланово, така и в селата наоколо. На 20 декември съпротиата на яблачани е потушена. По-голямата част от мъжете са пребити, 30 са ранените и настанени в болници. Премазан от танк е Ибрахим Четин от село Филаретово.  

Към 31 март 1985 е завършено е насилственото преименуване на 850 000 етнически турци и започва прилагането на мерки за затвърждаване на асимилацията. Общо 423 етнически турци - най-активните участници в протестите срещу смяната на имената са въдворени в трудово-възпитателното общежитие в Белене без разследване и присъда. До ноември 1989 г. в Белене са изпратени 517 души, във връзка с Възродителния процес.

Употребата на турски език на публични места е забранена и се наказва с високи глоби. Мюсюлманските религиозни ритуали и обичаи също са забранени. Обрязването е строго забранено и се наказва с до 3 години затвор или глоба до 1000 лева (около 5 средни работни заплати). Забранено е традиционното мюсюлманско облекло; има забрана мюсюлманите облечени с традиционно облекло да получават медицинска помощ в местните медицински пунктове и да бъдат обслужвани в административните служби, обществените заведения и магазините. Под забрана попада и турската музика. Тъй като се очаква международна анкетна комисия, комунистическата власт започва мащабно и спешно заличаване на всички следи от турската идентичност. Мюсюлманските гробища са разрушени, а в общинските съвети се променят имената на починалите родители и деди. В училищата и детските градини са изцяло преписани училищните дневници с новите имена, унищожени са дори тетрадките на учениците с турски имена и свидетелствата за преминаване в по-горен клас. Един от най-вандалските актове на властта е унищожаването на здравните картони и архивите на болниците и клиниките за хронично болни. Започва спешна подмяна на традиционни топоними, дори в белетристични творби.
 
До януари 1985 година целият този процес се пази в тайна - както в останалата част от България, така и пред външния свят. До началото на януари подробности не знае дори СССР.  На 31 март 1985 година процесът по издаване на паспорти с нови имена е обявен за приключил в цяла България.
 
Известни са опити за създаване на съпротивителни нелегални организации. Сред най-известната е създадената нелегална група  „Борба” (10.І.1984 - 1985). /Виж повече в: Сахлим Карамустафа, СЪПРОТИВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ТУРЦИ СРЕЩУ НАСИЛСТВЕНАТА АСИМИЛАЦИЯ,  (1960-1989), Разград, 2010, с. 57-58/.

Нейни създатели са: Али Адемов Мустафов - роден в село Синделци, Кърджалийско, на 09.11.1940 година, строителен работник, осъден на 7 години затвор по член 108 и 109 от Наказателния кодекс; Харун Алиев Мустафов, роден на 13.02.1964 година в село Син­делци, строителен работник, син на Али Адемов, осъден по член 108 и 109 от НК на 7 години затвор и Илияз Мюмюнов Халилов, роден на 30.06.1955 година в Крумовград,  осъден на 7 години по същите членове от Наказателния кодекс.           

Създателите на групата били възмутени от из­вършващото се насилие, не приели „възраждането” и залели редица дър­жавни институции с протестни писма.Писма са писали и изпратили до следните институции: ОК на БКП - Кърджали (10.01.1984 г.), Народно събрание на НРБ (08.10.1984 г.), ЦК на БКП (04.10.1984 г.), пак до ЦК на БКП (18.12.1984 г.), Държавния съвет на НРБ (на турски), Народното съб­рание (на турски, 15.12.1984 г.), ОК на БКП - Кърджали (на турски, 15.12.1984 г.), ЦК на БКП (20.12.1984 г.), ООН - комитета по човешките права (29.12.1984 г.), президента на Република Турция Кенан Еврен (на турски, 12.12.1984 г.)

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.