Строго поверително! Асимилаторската кампания срещу турското национално малцинство в България (1984-1989)

№ 134. Разговор в МВнР с посланика на Турция Йомер Лютем, по време на който се разисква възникналата нова ситуация в българо-турските отношения, и му се връчва заявлението на Тодор Живков от 29.V.1989 г., а той предава устно отговорът на турския министър-председа­тел Тургут Йозал, София, 6.VІ.1989 г.

Паметна бележка От Марин Райков – аташе в отдел “Трети” на МВнР
Относно: Среща на др. Стефан Стайков, посланик, началник на отдел “Трети” с господин Йомер Лютем, посланик на Република Турция у нас

На б юни 1989 година др. Стефан Стайков, началник на отдел "Трети" прие по негова молба г-н Йомер Лютем, посланик на Република Турция у нас. След размяна на обичайните думи на вежли­вост др. Стайков изтъкна:
"Г-н Посланик, както знаете на 29 май 1989 година Предсе­дателят на Дър­жавния съвет на НР България Тодор Живков по българ­ската телевизия даде изяв­ление. Възложено ми е да Ви предам ориги­налния му текст на български език, както и негов превод с молба да ги изпратите на Държавното ръководство на Ре­публика Турция. Това наше желание произтича от обстоятелството, че в изявлението на на­шия Държавен глава се засягат ключови за двустранните ни от­ношения въпроси;
- поради същите съображения напоследък в министерството на външните работи се проведоха срещи с ръководни представители на Министерството с пос­ланиците, акредитирани в София и на които също беше връчен текста на изявлението. Дадени бяха и някои разяснения по него, тъй като редица от акредитираните у нас посланици не са така задълбочено запознати с тези проблеми - с Вас разбира се, случаят не стои така;
- Не влиза в моите намерения да анализирам подробно изявлението. Така:
- няма да се спирам на принципиалната постановка на изявлението, отна­сяща се до произхода и развитието на българската нация. Тя е известна, както е известна и вашата позиция по този въпрос;
- няма да засягам и принципите, на които трябва да се градят отношенията ни, тоест принципите и положенията от Заключи­телния акт от Хелзинки, Устава на ООН и т. н.;
- Едно внимателно проучване на изявлението на Председате­ля на Държав­ния съвет показва, че това е стъпка с голям положителен заряд, тъй като наред с моментите, които отразяват отношението на българската страна към отделни ас­пекти на българо-турските отноше­ния, изявлението е насочено към бъдещето на нашите отношения, към извеждането им от сегашното състояние на застой.
В тази връзка бих желал да привлека вниманието Ви към някои елементи, съдържащи ее в този документ, тъй като те представ­ляват реален интерес и са на­сочени да съдействуват, щото българо-турските отношения да поемат пътя към тяхното нормализиране. По-конкретно:
- Председателят на Държавния съвет на НРБ изтъкна, че съобразно пос­ледните промени в нашето законодателство - имат се предвид законите за задграничните паспорти, за българското граж­данство, наказателаният кодекс и амнистията - "на всеки български гражданнин да се дава възможност да пътува, където поиска, в която да е част на света, да влиза непосредствено в съприкосно­вение с най-доброто, което е създала цивилизацията на нашата планета". Така е създадена възможност в духа и на основата на общоприети международни договорености в рамките на общоевропейския процес - Хелзин­ки и Виена, по ко­ито България и Турция са страни, да се излезе от задънената улица в нашите от­ношения. По естествен път, без да бъдат подтиквани от когото и да било, българските граждани, по силата на измененията в споменатите закони и в съответствие с желанието си, могат да осъществяват свободно движение извън страната - да посеща­ват други държави временно или да остават и да живеят там;
- В изявлението на Държавния глава се посочва, че очак­ваме турската страна "да отвори границите за всички български мюсюл­мани, които желаят да отидат в Турция временно или да останат да живеят там". Добавя се, че "Турция би следвало да отвори границите си за света съгласно международните норми и договорености, така както направи НРБ".
- Ние очакваме турската страна, в съответствие с много­кратно заявяваната от нея готовност, на практика да осъществява това движение и човешки контакти, без да се отправят искания, които опровергават декларираната. добра воля и досегашните изявления. Така българската страна смята, че Виенските до­говорености и приетите от България изменения в споменатите закони правят без­предметно и из­лишно поставянето на въпроса за "изселническа спогодба", още повече, че той е снет окончателно от двустранните отношения от най-високо ниво - известни са договореностите между президентите на двете страни от 1982 година. Промените в законодателството се отнасят за всички български граждани, а не само за онези, които желаят да за­минат за Турция, и ясно е, че не можем да сключваме двустранни спо­годби с всички онези страни, които наши граждани биха желали да посетят временно или да останат да живеят там;
- Доколкото българо-турските отношения се намират в сло­жен период на развитието си и пред двете страни стои задачата съв­местно да се търсят взаимно приемливи пътища за преодоляването му, именно заради това, особена важност придобива необходимостта, що­то ръководните държавни и обществени политически дейци, с действия­та си и с изявленията си да не нажежават още по­вече атмосферата, а да се проявява чувство за отговорност и съзнание за преодоляването на натрупаното недоверие. Нашият държавен глава заявява: "И днеш­ният ден, и бъдещето на Турция и България са в нормалните добросъ­седски отношения между тях и на Балканите".
Нашият държавен глава изтъква в изявлението си, че НРБ винаги се е стре­мяла да поддържа добросъседски отношения с всички балкански страни, в т. ч. и с Република Турция. Ние сме за добросъседски, хуманни и цивилизовани отношения. Председателят на Държавния съвет заяви, че що се отнася до реалните проблеми на нашите отношения, наследени и нови, ние сме готови, из­хождайки от международните реалности, да ги обсъждаме на всички равнища, както между впрочем това сме правили и до сега.
Завършвайки, предавам Ви, господин посланик, изявлението на нашия Държавен глава с молба да го изпратите на вашето държавно ръководство и да го информирате за позициите на НР България, изложени в него. Благодаря Ви за вниманието. Заповядайте един текст на български език и един на английски, който надяваме се, достатъчно точно отразява съдържанието на изявлението.
Й. Лютем: "С удоволствие, господин Стайков, приемам текста, който ми връчвате. От изявлението, което направи уважаемият господин Председа­тел на Дърнгавния съвет вече изтече една седмица. Още щом го чухме, ние изготвихме, доколкото ни позволяваха възможностите, един текст в превод и го изпратихме в Анкара.
Веднага след като въпросното изявление бе направено от уважае­мия г-н Тодор Живков, нашият Министър-председател Тургут Йозал, който се намираше в Брюксел на сесията на НАТО направи изказване, което може да се счита за пряк отговор на изявлението на уважаемия Председател на Държавния съвет на НРБ. В сравнение с изявлението, то разбира се, е много по-кратък и ако разрешите, както Вие се спряхте на основните моменти в изявлението на г-н Живков, така и аз ще засегна съдържание­то на отговора, който то получи от страна на нашия министър-председа­тел. Същевременно след тази наша среща ще имам грижата да Ви изпратя точния текст на изказването, направено от г-н Т. Йозал. В най-общи линии то гласи: "Искам да вярвам, че изявлението на г-н Тодор Живков не е про­пагандно изявление направено по повод конференцията в Париж. През 1988 г. ние ясно заявихме, че нашите две страни биха могли да подпишат изселническа спогодба, по силата на която желаещите да напуснат България биха могли да се изселят. Това наше предложение бе отхвърлено от българската страна. Но ако тя е променила своето ста­новище, ние имаме готовност да седнем заедно на масата за преговори и да изготвим и подпишем такава изселническа спогодба.
Но същността на въпроса не е в това. Би трябвало по-скоро бъл­гарската страна да започне да се отнася с уважение към човешките права на тези, които ще останат да живеят в България. Необходимо е българ­ската страна да приведе сво­ите действия спрямо тези хора в съответ­ствие с европейския процес.
Разбира се, ако желаете бихме могли да седнем и да говорим и по двата текста. Ако предпочитате, можете да препратите текста на изявлението, направено от г-н Т. Йозал на Вашите ръководители, с които да го обсъдите. След 10 дни аз напускам България, но до тогава съм на Ваше разположение. Надявам се все пак, че ще ми оставите дос­татъчно време поне да си събера куфарите."
Ст. Стайков: "Бих желал да изкажа удовлетворението си от това, че госпо­дин посланикът внимателно изслуша съображенията, които по поръчение на ръ­ководството си изложих. От своя страна аз изслушах с голям интерес това, което г-н посланикът изложи от заявлението на г-н Тургут Йозал, направено в Брюксел. С интерес бих проучил и оригиналния му текст. Това ще бъде направено със зас­лужаващо внимание. Същевременно бих си позволил да изложа две съображения:
- Би било голяма грешка изявлението на др. Тодор Живков да се разглежда в пропаганден план. Това е едно съдържателно изявле­ние, съдржащо принципни положения и политически постановки от съществено значение. Затова се сметна за необходимо неговият текст да бъде предаден на турското държавно ръководс­тво, за да може то по-внимателно да го проучи.
- Второто ми съображение вече е надминато от живота - става дума за ви­зите, които се издаваха за Австрия. Тогава бе трудно да се осъществи премина­ване на турската граница и това наложи търсенето на други пътища за удовлетво­ряване желанията на някои български граждани. Сега този въпрос практически не стои, защото българ­ските граждани, които желаят да посетят Турция в момента пътуват свободно през границата.
Между другото, ако не се лъжа в една информация от печата про­четох, че изявлението на г-н Т. Йозал е било направено преди той да се е запознал с пълния текст на декларацията, направена от др. Тодор Живков."
Й. Лютем: "Сигурно е бил запознат с този текст, щом се позовава на него в своето изказване."
Ст. Стайков: "Доколкото си спомням, самият той споменава, че разпо­лага с резюме на изявлението".
Й. Лютем: "докладван му е пълният текст на изявлението. А сега бих искал и аз да се спра на някои моменти:
- През последните дни някои хора идват в нашата страна и Турция не само че не създава пречки, но ги приема без входни визи. Но те идват с по един куфар. Често носят само по няколко лева или долара в джоба си, което ги поставя в по­ложение на крайна бедност. От техните изявления, които намират място в турската преса, ние раз­бираме, че не желаят да идват в Турция по този начин. При това поло­жение се създава впечатлението, че тези хора се изпращат в нашата страна против желанието си.
Те биха желали да носят със себе си това, което са припечели­ли в България. Виждам, че както сред турското обществено мнение, така и сред световната об­щественост не прави добро впечатление изпращане­то на тези български граждани в Турция пряко волята им и с по един куфар. Още едва стъпили на тур­ска земя тези хора започват да се оплакват от България. Ако имаха възможност да вземат със себе си своето имущество, те вероятно не биха се оплаквали до такава степен. Ето това налага изготвянето и подписването на изселническа спогодба, която да реши тези въпроси.
Сега, при това положение, с течение на времето емоционалните натрупва­ния сред турската общественост ще растат. Хората стъпват на турска земя със сълзи на очи. Така че, при сегашното положение пред­стои и аз, и моят заместник да поставяме този въпрос, а Вие от своя страна да изразявате негодувание от на­личието в Турция на антибъл-гарска пропаганда. Вие сигурно ще споделите мо­ето мнение, че който напуска Вашата страна, трябва да я напуска доволен. А не­щата не стоят така. Отиването на тези хора в Турция по този начин ще продължи да създава проблеми за двустранните отношения, дори и след като тези хора на­пуснат България. Бих Ви припомнил Вашите оплаквания от действията на изселническата организация в Турция.
Разбира се, подчертавам тези неща само мимоходом и съм далеч от мисълта да се впускам в полемика. Като цяло трябва да се знае, че турската граница е от­ворена, както заяви г-н Тургут Йозал."
Ст. Стайков: "Бих желал да направя един коментар на това, което г-н пос­ланикът сподели:
- Линията, залегнала в изявлението на др. Живков има принципиално значе­ние за нашите отношения. Въпросът за това, дали има необходимост за сключване на изселническа спогодба също намира отговор в него, и в този смисъл аз вече изложих някои аргументи. Независимо от това бих желал да до­бавя, че за нас не съществува проблем, който да поражда необходимост от сключване на изселническа спогодба. Защо? Защото българското законодателс­тво, което приехме, дава възможност всеки български граждани, който желае да напусне временно или за постоянно нашата страна, да помисли зряло и свободно и безпрепят­ствено да отпътува.
Всеки български гражданин може да отиде в определена страна, и по свои причини, ако желае това, да остане в нея. При това нищо не пречи той да се върне в България или-чрез пълномощно неговите близки да се разпореждат с имущест­вото му. Със своите материални средства всеки може да разполага в съответствие с разпоредбите, действащи в нашата страна и които са валидни за всички страни. Това се отнася както за Турция, така и за САЩ или за която и да е друга страна Това е едно допълнително съображение, при което отпада необходимост­та от сключване на изселническа спогодба.
Другата ми забележка е по повод на това, което казахте за пристигащите в Турция, които носят със себе си ограничен багаж. Ако тези хора отиват с намерение за временно пребиваване, това не може да бъде проблем, защото те ще посетят свои познати или роднини. Очевидно, те са си направили сметката как ще живеят по време на преби­ваването си. Ако намеренията им са за трайно установяване, трябвало е още от България да си уредят материалните въпроси и в съответствие с действащите разпоредби биха могли да изнесат имуществото си. Успо­редно с това, съществуващите правни разпоредби предвиждат възможност тези наши граждани да се разпореждат с имуществото си чрез издаване на пълномощни на близки и роднини, намиращи се в нашата страна.
Що се отнася до емоциите, те винаги са били налице, когато някой реши да напусне страна в която е живял, за да отседне в друга.
Това е разбираема причина за емоционален шок. Важното е в случая е и да не се насочват чувствата на тези хора, да не се разгръщат в негативен план от гледна точка на отношенията между нашите две страни."
Й. Лютем: "Това е доста трудно. Една част твърдят, че са били буквално експулсирани. Поне така пишат нашите СМИ. Такива са техните изявления."
Ст. Стайков: "Това определено не е така. Който е пожелал да напусне Бъл­гария е връчил молба за издаване на паспорт, на виза и т. н. Никой няма нито на­мерение, нито интерес да гони български граждани от на­шата страна."
Й. Лютем: "Те твърдят, че са изгонени."
Ст. Стайков: "Има лица, които са заинтересовани от поддържане на напре­жение в отношенията ни чрез средствата за масова информация. В цял свят хо­рата пътуват от една страна в друга без това да е обект на негативни коментари от страна на СМИ. Има българи, които пътуват за Западна Европа, за Канада и САЩ. Има хора, които идват от други страни, за да отседнат в България. Всеки от тях преживява някакъв емоционален шок или носталгия."
Й. Лютем: "Тези хора твръдят, че са били изгонени поради участие в демон­страции и гладни стачки. По време на тези протестни акции били фотографирани, след което им връчили паспорти, натоварили ги на влака и ги изпратили насила в Турция. Това дава отрицателно отражение върху общест­веното мнение в нашата страна."
Ст. Стайков: "Бих направил коментар на това, което споменахте за демонс­трациите и гладните стачки. Истина е, че в определени райони на страната преди време се получи известно напрежение. Информации за това се появиха в печата. Но там се обръщаше много голямо внимание и на външния фактор, който предизвика това напрежение. Имам предвид този фактор, който увлече някои наши граждани, подложени в продължение на дълго време на такива внушения, в прояви, които предизвикаха покачване на напрежението в тези райони. Решението на тези хора да напуснат Родината си е свързано с въздействието на този външен фактор. По същество тези хора стават жертва на нужди внушения."
Й. Лютем: "Благодаря Ви за срещата. Тя беше много полезна. Ако раз­пола­гам с още време, ние можем още да обсъждаме тези въпроси, а след като отпътувам, Вие ще ги разглеждате с временно управляващия или с моя замест­ник."
Ст. Стайков: "Господин посланик, ние ценим много развитието на българо-турските отношения и си даваме сметка, че тяхното положително развитие изис­ква усилия. Особено в този труден момент. Ние винаги сме на разположение за провеждането на такива задълбочени разгово­ри, които са обрънати с лице към бъдещето на нашите двустранни отношения."
Срещата продължи 1 час и 1О минути. На нея присъстваха др. Дончо Пеев - зав. секция "Турция" и др. Марин Райков - аташе в отдел "Трети".

Изготвил: (п) М. Райков

ЦДА, ф. 1 б, оп. 63, а. е. 163, л. 1-11. Копие. Машинопис.

Ангелов, Веселин. Строго поверително! Асимилаторската кампания..., цит. сб. ,с. 611-617.

Строго поверително! Асимилаторската кампания срещу турското национално малцинство в България (1984-1989)

№ 132. Решение на Политбюро на ЦК на БКП, с което се одобряват Живковите оценки за значението на изявлението му от 29.V.1989 г. и се набелязват мерки за овладяване ситуацията в страната след масовите безредици: създаване комитети на ОФ, допълнителни условия за изпълнение на стопанските задачи и др., София, 6.VІ.1989 г.

Протокол “А” № 105
От заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 6 юни 1989 година

Присъстват другарите: Тодор Живков, Димитър Стоянов, Иван Панев, Йор­дан Йотов, Милко Балев, Пенчо Кубадински, Петър Младенов, Георги Йорданов, Григор Стоичков, Петко Данчев, Петър Дюлгеров, Начо Папазов, Васил Цанов и Емил Христов.
Присъства и др. Георги Танев

Въпроси на дневния ред:
І. За обстановката в страната след изявлението на др. Тодор Живков.
Решения:
1. Политбюро с удовлетворение констатира, че огромното мнозинство от българския народ безрезервно подкрепя политическата линия на партийното и държавно ръководство, съдържаща се в изявлението на председателя на Държавния съвет на Народна република България другаря Тодор Живков по ра­диото и телевизията. То предизвика широк положителен отзвук и зад граница.
Изявлението, широката разяснителна работа и предпиретите политически и организационни мерки допринесоха за спадане на напрежението сред някои групи от населението и за прекратяване на грубите нарушения на обществения ред в отделни селища на странатта. Даден бе отпор на външните антибългарски и антисоциалистически сили, на тухните опити да създадат нови трудности пред извършващото се дълбоко обновление на нашето общество.
И най-важното в резултат на всичко това, сред народа се чувства силен патриотичен подем. Сега този огромен политически заряд на трудящите се и тру­довите колективи трябва да се насочи и превърне в дела за преодоляване на трудноститеу, за ускоряване на преустройството на нашето общество, за изпълнението на задачите във всички сфери на икономиката и духовния живот.
2. Одобрява изцяло изложената от др. Тодор Живков принципна постановка по т. нар. изселнически въпрос и за последователното прилагане на законите за задграничвите паспорти и за българското гражданство, приети от Народното съб­рание, в съответствие с партийната политика и заключителния документ от Ви­енската среща.
Да се проведе среща на Политбюро на ЦК на БКП с първите секретари на областните комитети, на която др. Тодор Живков да направи оценка на обстановката в страната и разясни предстоящите задачи.
3. Да се ускори към Отечествения фронт създаването на комитетите на поли­тическите и обществени сили в общините.
Да започне функционирането на областни ръководства на Отечествения фронт, на профсъюзите и комсомола..
4. Министерският съвет да приеме постановление за създаване на допълни­телни условия за своевременно изпълнение на стопанските задачи и за решаване на въпроси, свързани с прилбагането на законите, приети на сесията на Народното събрание от 9 и 10 май т. г.
В своеврементното прибиране на реколтата и изпълнението на други неот­ложни стопански задачи да се осигури активно участие на 800 военнослужащи.

(п) Тодор Живков

ЦДА, ф. 1 б, оп. 68, а. е. 3670, л. 1-4. Оригинал. Машинопис.

№ 133. Среща на Политбюро на ЦК на БКП с първите секретари на областните комитети на БКП, с председателя на Постоянното присъствие на БЗНС, секретаря на ЦК на ДКМС и министъра на вътрешните работи, [София], 7 юни 1989 г., резиденция “Бояна” (10.00 часа)

Стенографски запис. (Стенограмата не е прегледана от др. Тодор Живков)

Тодор Живков: Другари, вчера на заседание на Политбюро разисквахме ситуацията, която се създаде в последно време в районите с така наречените възродени, и решихме да продължим този разговор с участието на първите секретари на областните ко­митети на партията.
Аз ще се опитам накратко да изложа проблемите, които обсъждахме в По­литбюро. След това бихме желали да изслушаме от вас информация и ваши виж­дания. Вероятно другарите от Политбюро ще допълнят нещо, ако аз пропусна да спомена. Цялостна оценка ние не правим и не сме си поставили тази задача. Ние не сме подготвени сега за една такава цялостна оценка. Но ще направим това. Сега главното наше внимание и нашите оценки и изводи трябва да се съсредото­чат върху конкретната ситуация, създала се в някои райони на страната.
Обща беше оценката, че с изложението, което направих и по телевизията и по радиото, ние постъпихме правилно и внесохме пълно объркване сред тези, ко­ито организираха и извършиха известните на вас събития. Те още не могат да се оправят, още не са си разработили линия. Това стана един ден преди Парижката среща, и там ги объркахме и взехме инициативата, и т. н.
В цялата страна се изяви огромен патриотичен подем. Всичко това вие зна­ете и аз няма да се разпростирам.
Така че ние направихме един ход с огромен ефект, какъвто не сме пости­гали десетилетия в нашата страна. На тази основа ние почувствахме, че имаме и нови приятели на България в чужбина, че нашите позиции в чужбина укрепват.
Но аз не желая да обясня цялата тази обстановка с моето изложение пред телевизията и по радиото. Това е резултат и на онази огромна съзидателна работа, която извършиха другарите от партията, от БЗНС. И позволете ми да из­кажа тук благодарност от името на Политбюро за всичко онова, което сте извършили във вашите райони.
Бунтовете в страната спряха след това изложение. Ние сме на прага на го­ляма психоза за изселване. Как трябва да оценим тази психоза?
Такава психоза на нас ни е необходима, тя е добре дошла. Аз ще кажа нещо, което пазим в тайна. Ако ние не изведем 200-300 хиляди души от това население, след 15 години България няма да я има. Тя ще бъде нещо като Кипър или нещо подобно.
Така че ние не смятаме това за нещо опасно, а напротив.
Ще отворят ли турците границата - това е проблемът. Сега под натиска на общественото мнение от няколко дни те отварят границата. Но това ще бъде не повече от десетина-петнадесет дни. А може да продължат. Дай боже да продължат!
Следователно на въпроса за изселването трябва да се гледа като на положи­телно явление. Крайно необходимо е за Народна република България да изселим 200 хиляди, а ако може и 300 хиляди души от това население. Следователно не бива да се създават никакви трудности за изселването им.
Какво е положението?
Те вземат молби - документи за изселване, а за изселване са се записали реално около 12 000 души. Аз говоря за цялата страна, може би вече са достигнали 15 хиляди души.
Ние сме дали указание на другарите от Министерството на вътрешните работи бързо да изселват екстремистите, насила - чрез Австрия, чрез където е възможно. Масово да се изселват тези фанатици, които са в центъра на организи­рането на тези събития. Трябва да организираме това изселване, да покажем, че ние сме за изселването. Който желае, да се изселва, даже може с музика, с тържества да се изпращат при заминаването им. Никакви трудности да не се съз­дават на тези, които се изселват.
На някои места нашите другари са изпаднали в паника във връзка с това изселване, създават трудности за изселването и т. н. Никаква паника не трябва да има, а напротив, трябва да се даде широко път за изселване. Всичко това трябва да бъде върху основата на изложението, което направих по телевизията и по ра­диото, да не се излиза извън това изложение.
Някъде си позволяват да говорят за изселване. Изселване няма! Този въпрос е снет със законите, които гласувахме в Народното събрание. Така че такъв проб­лем не съществува за България. А всеки български гражданин - както ясно, просто и обикновено е казано, ако има желание, може да отиде било временно, било да остане да живее там, където отиде, в която част на света желае. Ние сне­маме един път завинаги въпроса за изселването.
Нито вътре в страната, нито на международни форуми, нито с турската страна трябва да водим преговори за изселване. Аз ви изпратих една бележка, вие сте запознати с това. Това е единият въпрос. Ние сме заинтересовани от широко излизане от страната върху основата на закона.
Втората постановка е, че ние снемаме засега нашата стра­тегическа задача да убедим тези хора, че са българи, че не са никакви турци. Това в изложението ми беше казано ясно. Не се поставя въпроса за това, че те са българи. Това не е случайно.
Следователно, в тактически план ние не говорим сега и не трябва това да бъде нашата главна тема, но като стратегическа задача ние не я снемаме и не мо­жем да я снемаме. В бележката, която ви изпратих, тези два въпроса са ясно за­сегнати. Затова трябва да се използва в нашата пропагандистка работа сега тер­минологията от това изложение. Там дума по дума, запетая по запетая е обсъждано в Политбюро. Неслучайно този въпрос се пропуска и се заменя с друга постановка - че не всеки ислямец е турчин.
По-нататък, в информациите, които имаме, се вижда, че ние не сме отишли във всеки дом, във всеки род. В тези райони голяма роля играят родовете. И от­тук всевъзможни измишльотини, лъжи, заплахи и т. н. Ще трябва отново, опирайки се на актива, с който разполагаме, който сега все още плахо излиза, да го обкръжим с внимание и да отидем във всеки дом, буквално във всеки дом и да разясним нашата позиция. Ние не отиваме да ги убеждаваме да се изселват. Ние трябва да им кажем истината, така както е изложена, а те сами да решат ще се из­селват ли, или не. Ако те желаят да се изселват, ще получат нашата пълна подкрепа. Ако няма музика в селото, ще поканим от други села и ще осигурим да ги изпратим с музика.
Значи сега трябва да се отиде във всеки дом. Това е другият проблем.
Следващият въпрос - не отиват на работа. Тук трябва да се вземат енер­гични мерки и да се предупредят, че тези, които не отиват на работа, ще носят пълна отговорност за загубите, които нанасят на народното стопанство - в завода, в селското стопанство и навсякъде, и че никой няма да получи паспорт поради това, а трябва да отговаря пред съда. Съгласно нашите закони не може да се на­пуска работа кой когато иска, а трябва да преду­преди кога ще напусне, както това е по нашето законодателство. И в края на краищата няма да им се дадат паспорти за излизане от страната. Има хора, които са на отчетни длъжности. Как така ще напускат работа? Те носят пълна отговорност и трябва да знаят това. Самите предприятия, АПК и пр. трябва да ги предупредят, че ако не се явяват на работа, носят пълна отговорност за загубите, които ще претърпим.
Как трябва да подходим?
Най-напред, ако вземем заводите, ще видим, че държим излишна работна ръка в заводите, излишен административен персонал. Това е една възможност да оправим тези заводи. А там, където действително имаме нужда от работна ръка, трябва да се върви по няколко пътища. Трябва да се набира работна ръка.
Техникумите, в които се готвят кадри, в последните години на обучението да ги изпратим, а след това задочно да се обучават. Да се прехвърли работна ръка от други райони в рамките на страната, но да не позволим да се удари върху про­изводствените колективи, върху производството.
Трябва да вземем сериозни мерки за прибиране на рекол­тата, особено в селското стопанство. Може тези войници в армията, които са комбайнери, трактористи,да ги изпратим в селското стопанство; от трудови войски - също, и т. н. Пак повтарям, в техникумите - в последните курсове да отиват да работят, а ще им дадем възможност да завършат обучението си.
Медицинският персонал - тук другарят Григор Стоичков може би ще раз­ясни по-подробно какви мерки предлагат по линията на Министерския съвет. Ние разговаряхме в Политбюро, че трябва да се мобилизират и да отидат пенсионери лекари, сестри. Можем да вземем учители от други райони на страната с риск да оголим временно там училищата. Да ги изпратим там организирано.
Така че този проблем за работната ръка в една такава ситуация много естес­твено трябва бързо да действуваме и да го решаваме. Ако на място не може да се решават проблемите, трябва да се търсят други варианти, но да не допуснем да страда производството.
Какво могат да вземат когато заминават?
Това е точно определено. Не може да се изнасят пари повече от 500 лева. Продажбата на къщи да се забрани. Къщите остават на разположение на общините. Инвентар, който притежават, също. Ако той е повредил къщата, ин­вентара, няма да му се даде паспорт и ще трябва да отговаря пред съда. Къщите остават на общините. Как ще постъпим с тези къщи - вчера не се доразбрахме по този въпрос. Аз смятам, че трябва да сложим ръка на тези къщи. Ще ги дадем на тези, които ще отидат там да работят. Лудогорието е най-хубавата земя на България. По-хубава е даже от Толбухин, защото там не се напоява, а в Лудогорието се напоява. Ще намерим млади семейсва, които ще отидат да работят там, ще им дадем безплатно къщи и т. н.
Пенчо Кубадински: Общината да ги изкупува, защото те ги продават на частни лица.
Тодор Живков: Няма частни лица да ги изкупуват, защото там има вили. И да се предупреди всеки, който е закупил, че имотът ще бъде национализиран без да му се връщат парите. Защото разни използвачи ще хукнат там да купуват. За това имущество ще се разпорежда общината. Трябва да се разработи специален статут. За инвентара въпросът стои по същия начин - той трябва да си остане там, за да се използва за работа в селското стопанство.
Какви са другите проблеми?
Тези екстремисти, които подклаждат и заплашват и т. н., трябва за кратко време да се изведат извън страната. Тези, които не успеем да ги изведем извън страната, трябва да ги арестуваме временно, докато се успокои обстановката. Но по-хубаво е да ги изведем извън страната. Ако турците затворят границата, да ги изведем чрез друга страна. Аз смятам, че Гърция ще се съгласи да ги приеме, за­сега само Австрия се е съгласила да ги приеме, но трябва да се изведат извън страната.
Органите на МВР в цялата тази обстановка трябва да действат спокойно, хладнокръвно, но абсолютно твърдо. Никакво колебание срещу тези, които про­дължават да шантажират, да заплашват и т. н.
Ние се върнахме отново на този патриотичен подем, който се създаде в нашата страна сега. Как да го използуваме?
Смятаме да не спираме този подем, да го прекратяваме, а да влеем тази енергия в руслото на преустройството и да решаваме проблемите сега в областта на икономиката - в промишлеността, в селското стопанство, в другите сфери, в науката, учебните заведения и т. н., и т. н. Би следвало да се преустроят малко и програмите в училищата, да въведем проблемите за социалисти­ческия патриоти­зъм и т. н. Въобще трябва да разгорим с нова сила патриотизма и единението на нашия народ. [Спира се на въпроса за създаването на фирми, преустройството на икономиката, необходимостта от рязко увеличаване производството на стоки за потребление, след което дава думата за изказвания. Както и на заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 6.VІ.1989 г., Тодор Живков постоянно и често прекъсва изказващите се. Някои от репликите му и сега са показателни за въпросите, които се разискват и какви съвети дава той - б. съст.]
Тодор Живков: Напротив, трябва да спрем изкупуването на къщите от час­тни лица. Който се изсели общината изкупува неговата къща и я съхра­нява.[…]Да се спрат такива стоки, които масово се продават на туристите. На местни лица не бива да се продава в никакъв случай. В Хасково има вили. Ще отидат да купят вили.[…] Тези къщи ще дадем на други, които ще отидат там да живеят. И паспортите трябва да дава общината, а не друг.[…] В Кърджалийски район има вили, софиянци ще отидат и ще ги изкупят.[…] Ще мине границата, настаняваме там друг, а като дойде[…]Трябва да се съди този човек [Д-р Тренчев – б. съст]
Минчо Йовчев: Той лично пише на машина възвание към турците за бунт.
Тодор Живков: Ето за тези неща той трябва да се съди, трябва да се съди за предателство. И той, и още един там, който е арестуван. […]
В нишкакъв случаи да не се продават къщите на частни лица. Даже тези, които са ги купили, да им се каже, че ще бъдат национализирани. Селскостопан­ски инвентар, къщи да не се продават. Общината слага ръка върху тях докато той се върне. Общината ще даде оценка. Ако струва 50 хиляди, ще даде 2 или 3 000, а той след това като се върне ще му дадат тези пари да отиде да си прави къща. Анархия няма да създаваме в страната. […] Всяка община, която даде паспорт, трябва да види какви задължения има, къде е работил, и без да си плати всичко, не може да замине. […]
Какво да го правим? [Турското население – б. съст.] Турците не могат да го приемат. Има последни данни, че те са се объркали. Те нямат концепция какво да правят. […]
Другари, да дадем 10 минути почивка.

(След почивката)
Предс. Тодор Живков: Другари, ние вчера обсъждахме въпросите в Политбюро и всички другари се изказаха. Сега се постарах да изложа пред вас нашите позиции.
От информацията, която направиха другарите първи секретари на област­ните комитети на партията, ярко изпъква необходимостта в бъдеще да подходим по-дълбоко към тези процеси, които стават с тези граждани на нашата страна.
Първо, те са подложени на жестока обработка, на терор от определени кръ­гове, които дирижират тези процеси извън страната - от Турция, подкрепяни от САЩ и от НАТО и т. н., и т. н.
Второ, ние се натъкваме на един модел, отдавна изживял своето време, който недостатъчно отчитаме - семеен модел, модел на семейство и родственици, до който досега ние не се докосвахме. Този модел, тази структура на семейство, на род, играе решаваща роля в това население. Това население е много изоста­нало в културно отношение, не са се разчупили старите модели на бит и семейни порядки и т. н. и те сега играят решаваща роля.
Ние виждаме едно разслоение по отношение на мненията на майката от дъщерята, на жената от мъжа. Аз взимам само един аспект, но аспектите са много тук.
Така че даже от тази гледна точка заслужава ние да се върнем отново към тези проблеми. Сега нямаме готовност и време за това, тъй като сме претоварени с много проблеми и задачи. Освен това ние трябва да успокоим обстановката. Ние трябва правилно да я канализираме. Трудно е да се каже дали Турция ще продължава да държи отворена границата. Те още нямат становище. Не знаят как да реагират. Но все пак те отвориха границата, защото иначе те се излагат.
Пенчо Кубадински: Те се излагат пред народа си.
Тодор Живков: Как ние да използваме това в международен аспект? Може би пак трябва нещо да се каже по този повод, но това е проблем, който трябва да преценим как да го кажем и какво да кажем. Но не бива да изчакваме. Трябва да внесем допълнително объркване у тях. И ако те решат да затворят границата, це­лият свят да разбере, че не ние сме причината, а те са причината. Няколко думи трябва да се кажат, но кратко и ясно. Може би трябва да изразим благодарност на турското правителство, че отвори широко границата, отново да се обърнем към нашия народ. Но проблемът над проблемите е как ние да защитим правото на живот на това население, което сега е подложено на огромен терор и от емисари от други райони, и от тези, които живеят там, и т. н. Как ние да успокоим самото семейство, да защитим самото семейство, тези, които стоят на позициите, че тук са се родили и тук ще останат да живеят, и т. н.
Очевидно нашата линия трябва да бъде тази, за която тук говорихме. Друга линия сега не бива да провеждаме. Ние трябва да стоим на позицията, че това на­селение е живяло, живее и ще живее в България. Това е нашата главна позиция. Че това население е свързано със своето минало - тук са живели неговите деди и прадеди и т. н. Тук ще живее и то. Това е много силна наша теза. И именно тази България, тази земя им даде възможност да живеят, да излязат от нищетата, от изостаналостта и т. н. - във всяко отношение - и в социално, и в културно, и по отношение на образованието - във всички сфери. Това е много силна наша теза.
Изселническият въпрос като проблем, който досега същест­вуваше, трябва да отпадне. С такъв проблем ние не бива да се занимаваме нито вътре в страната, нито на международната арена, нито в каквито и да е преговори с турската страна. Такъв проблем не съществува. Поради това, че законите, които се гласу­ваха от Народното събрание, отиват по-напред от всякакъв изселнически въпрос. Те дават възможност на всеки български гражданин, ако желае да отиде временно там, където предпочете. Такива закони няма в нито една социалисти­ческа страна сега. Не знам в Съветския съюз дали има. Ние сме първите. Вероятно имат поляците и югославяните. Ние отиваме ясно и категорично на това. Това е висока степен на цивилизация, на хуманност в България, която се проявява към българските граждани. Това е съвършено нова, бих казал, историческа, преломна обстановка, че ние отваряме границите за всеки българин, който желае да отиде в друга част на света, и то за един период от 5 години. След това може да се върне отново в България, да работи и т. н., и т. н.
Ето това е главното, това е голямо наше предимство, което имаме, и трябва широко да го използваме. Поради това изселнически въпрос не съществува, тъй като всеки български гражданин, щом е пълнолетен и желае, може да замине. Той може да замине и с родителите си, ако не е пълнолетен. Това е наша силна поста­новка и трябва широко да се разяснява.
Пак повтарям, отиването във всяко семейство, във всеки дом, укрепването на нашия актив, вдъхването на увереност трябва да бъде сега за нас най-важната задача и решително да се води бой срещу емисари и всевъзможни подстрекатели.
Аз сега за пръв път чувам, че имаме саботажни явления, но ако продължа­ват такива саботажни явления, трябва да имаме готовност веднага за свикване на Народното събрание на извънредна сесия и да се гласува закон за налагане на най-строго наказание и даване в кратък срок под съд - от 10 години до смърт. Но тук трябва да се подготви веднага законопроект и да се утвърди той. Става дума и за подстрекатели, и за извършването на саботаж­ни действия, палежи и т. н.
Много от вашите предложения тук заслужават внимание и ние ще се вър­нем отново към тях, нека сега не предрешаваме всичко. Но кое е главното?
Едновременно с това трябва да разгърнем широко движение върху основата на спасителния Отечествен фронт, под знамето на който сме водили борба за по­бедата на Деветосептемврийската революция.
Първото отечественофронтовско правителство се създаде и ние разгър­нахме масово Отечествения фронт, като масово движение, след това като организация, като организация и движение - масово беше разгърнато в нашата страна. Сега ще има голямо значение, ако на основата на Отечествения фронт за­почнат да се изграждат комитети на Отечествения фронт.
По предварителни изчисления се казва, че около 30 организации могат да влязат в този Отечествен фронт. Става дума в общината, в кметството. В кметството и в общината. Аз имах информация, че това са 26 организации.
Става въпрос за втората природа на нашето общество. Първата природа е главното - когато създаваме самоуправляващо се общество - всички ръководства се избират. И съветите се избират, и общинските ръководства се избират, и кмет­ствата се избират, и в заводите се избират - навсякъде се избират ръководствата. Прехвърляме непосредствено власт на народа.
Сега, що се касае до цялостния обществен процес на развитие, трябва да отидем към следващата стъпка. Досега ние прехвърлихме много права, но по стар начин, бюрократичен, с ограниченост. Не дадохме съобщение даже в печата за това наше действие. Фактически сега, другари, и парите, и властта се намира в организации - стопански и други, и в общините. Около 80 на сто и парите, и всичко друго е долу. Това ние не го изпол­зваме. Това, от една страна.
От друга страна, общините действат като административни органи. Не се разгръщат широко на народна основа, да информират населението, да знае с какво разполага, какво могат да провеждат на този етап, да провеждат референ­думи. Хората решават задачите. И с това ние затормозваме цялото наше преустройство.
Едновременно с това да се издига ръководната роля на партията и съвмест­ната работа с БЗНС. Това ще има голямо значе­ние. Ние не сме се отказали от ръ­ководната роля на партията. Тя е авангард, но тя не е етаж в управлението. Защото избрахме тези органи и те вече имат отговорности - и материални, и фи­нан­сови, и други, и т. н.
Сега се обсъжда въпросът за директорите. Утвърждават се директорите. Казва се, трябва главно да бъдат менажери. А според мен това е много важно - да бъдат опитни хора. Но преди всичко той трябва да бъде честен. Това е първото и главно условие. Не е ли честен, замесен ли е в разни работи, той не може да бъде директор. Ако се е развеждал повече от 2 пъти, той не може да бъде директор. Хайде един път - неудачен брак, развел се. После втори път, трети път развежда ли се такъв човек - махни го. Ако той е замесен в каквито и да е нередни сделки и пр., и пр., абсолютно не ни е необходим. Може да е който и да е и какъвто ще да е. Това е много важно.
Не може да утвърждаваме фирма на частник, ако той не е честен човек. Той трябва да бъде чист човек. На разни моше­ници и спекуланти няма да разреша­ваме да се създават фирми. Откъде накъде? А този процес не се контролира от тази гледна точка. Как ще вървим напред?
Значи създаването на отечественофронтовските комитети ще изиграе го­ляма роля. Това е втората природа в нашето общест­вено развитие. Те са опоненти, но и партньори. Ние можем да направим голямо раздвижване, да оку­ражим всички, които работят в общината. Да създадем условия за нов подем в цялата обществена структура в общината и в обществените организации.
Следващият момент - в общините и в кметствата. Създава­нето на комите­тите трябва да стане естествено. Не да отидат членове от Политбюро, от центъра да ги създават, а те трябва да се създават като вътрешна потребност за изграж­дане на спасителни комитети на Отечествения фронт. Да не им придаваме казионен характер, йерархия и т. н. Ние сега ги изграждаме от апарат, да се по­мисли как да стане това. Постепенно ще видим как ще се развият събитията.
Следващото, което трябва да направим, е отново да развием и да активизи­раме патриотичното чувство, това национално съзнание. В Политбюро един дру­гар забеляза, че трябва да прибавим "социалистическо". Да, ще прибавим “социалистическо". Но, другари, вземете това, което става в Съветския съюз, в тези републики - това е едно националистическо движение. Те не говорят там за "социалистическо". Вземете това, което става у нас, и т. н.
Ние говорим за социалистическа България, и правилно. Но не може да се изгражда едно общество, ако се оплюва историята на това общество. Няма такъв случай в историята да е имало държава, която да се е задържала и която да е оп­лювала своята история. Защото творец на историята не е отделната личност, а на­родите. Народите проливат кръв, народите се борят и т. н. Ако ние това, което е генезисът на марксизма, го изпуснем, нищо няма да се получи. Творци на историята са народните маси.
Как така ние можахме с едно изказване да повдигнем такъв патриотизъм? Това показва, че хората живеят с тези въпроси.
Следователно не може да се оплюва миналото. Това, което е грешка, трябва да се отчете. Но творци на историята, това, което е създадено в България - са го създали хората. Тези обнове­ни села, градове - всичко това народът го е създал със своя труд, със своя талант и т. н. И ние искаме всичко това вече да го настроим за революционно преустройство на нашето общество.
Значи във всяка община, всеки завод, навсякъде трябва да се създават та­кива комитети и да се увлече младежта, младите хора за бдителност против вре­дителството, против тези, които ще организират провокации срещу всевъзможни крадци и разхитители, които нарушават спокойствието на хората.
Пак за турците (тук можем така да ги наречем). Ние трябва да гарантираме спокойствие на тези граждани, така наречени турци, на всяко семейство. Да знае, че то няма да бъде подлагано повече на терор, както отвън, така и вътре в самото семейство. Да се извика мъжа и да му се каже: ти тормозиш жена си, тормозиш семейството си. Да се окуражи жената, девойката и т. н.
Тук предстои огромна работа на Комсомола.
Значи ето, ние трябва да заредим нашето общество, укреп­вайки общината и кметството, укрепвайки заводите, фирмите и т. н. Ето едната природа на обществения живот.
Втората природа на обществения живот - това са обществе­ните организа­ции, които се създават, у нас ги има - слава богу! - не знам другаде има ли толкова много. Тук вече могат да влизат и неформални групи и да се претопяват. А там, където виждаме, че има демагози, трябва да се разрушават и да се действа решително против тези групи.
Третото направление в нашето обществено развитие -говоря за общините и кметствата - това са отрядите за защита на нашето мило отечество България от всякакви посегателства от това, което е разложено, което действува под чужда команда, и т.н., и т.н. И вътрешно, без да го обявяваме, те трябва да бъдат под ръководството на МВР. То трябва да създаде специален долу, а вероятно в бъдеще ще изграждаме и отгоре. Но сега трябва да ги изграждаме в общините и в кметствата, в кметствата и в общините. Широко да ги изграждаме, за да раздвижими цялата обществена самоуправляваща се общност. И тези, които са избрани, са избрани от народа, и тези, които членуват в различни обществе­ни ор­ганизации. Разбира се, водеща ще бъде партията заедно с другарите от БЗНС, там ще бъде и Комсомолът, и всички тези около 30 организации. Нека там да членуват и неформалните групи. Най-добре там ще ги разберат. Там няма да раз­говарят с тях. Ще им кажем: добре елате, ако желаете, нищо, че сте неформална група. Ако работите в името на България, на преустройството, заповядайте. Но сега те спекулират. Дайте да видим кои сте вие, каква ви е програмата, кой стои зад вас?
Ето в София много правилно проведоха едно събрание с тези от групите по екологията. Те претърпяха просто пълно пора­жение на това събрание. Излязоха си като мокри кокошки. Това стана по линия на Отечествения фронт в София.
Комсомолът тук също трябва да изиграе голяма роля. Млади хора, обучени, служили, да създават отряди за защита на нашето социалистическо отечество, на нашата мила родина Народна република България. Как точно да се казват, трябва да помислим. Отряди, а не навсякъде да излиза МВР. Нека да излязат тези отряди. Ние трябва да ги водим като неформални, но те трябва да работят тясно с МВР. Да се упражняват без оръжие. Трябва да бъдат отслужили. Да се учат на разни хватки, карате и т. н. Да се развие широко това движение за карате.
Второ, не можем да се откажем от марксизма-ленинизма, не става въпрос за учебниците на професори и академици. Не, решително сме против техните трудове, които са фалшиви в основата си. Но генезисът на марксизма-ленинизма никога и никой не го е оборил и няма да бъде оборен.
Кое е главното?
Главното е да не позволим на нашите производители да отидат на спекула. Поради това, че сме в преходен период, не всичко може да се раздвижи от един път. Не трябва да позволим да се развие спекула. [По проблеми на производст­вото, фирмената организация, еслското стопанство и др. - б. съст.]
Следователно отново трябва да помислим тук и съответните компетентни органи, Централният комитет, всички ние как да съз­дадем нов подем в цялост­ното развитие на нашата страна. Ние не сме се отказали от революционните из­менения в нашата страна. Не можем със старите структури, със стария мантали­тет да вървим напред. И тук вече - ръководната роля на партията. Партията е авангард, но не въобще, а в преустройството. Не е ли авангард в преустрйството, тя не е никакъв авангард.
Оказа се, че ние сме много набъбнали. Съставът на партията сега е 900 хи­ляди. Ако се отървем от 100 хиляди ще бъдем много добре. Разбира се, няма да правим чистка. Но правилно е да защитим партия­та и всичко онова, което е изб­рано и сега стои, от клеветите, че това са бюрократи. Няма в историята такъв ор­ган и няма да има - не знам как ще бъде при комунизма, - в апарата на който да няма никакво движение. Без апарат той не може да работи. Така че не може всеки един, който работи, да го квалифицираме като бюрократ. И решително трябва да се противопоставим на всякакъв опит да се бие по ръководната роля на партията. Това трябва да срещне нашия решителен отпор.
Както виждате, ние сложихме ударението не върху боричкането горе, за­щото ако бяхме оставили боричкане горе, щеше да стане както в Унгария. Вземете в Унгария - селското стопанство беше едно от най-добрите, работничес­ката класа няма проблеми, а стана боричкане горе и оттам разстройство на цялото общество. По-сложни са процесите в Полша, но ние всички знаем, ще бъде гре­хота, дето се казва, пред бога, за мен беше ясно, че Полша върви и се плъзга към контрареволюция.
Начо Папазов: Двойна власт има и в съветските републики.
Педс. Тодор Живков: Ние не говорим за съветските републики. Ние сме идеали­зирали Съветския съюз. Трябва да кажем, че там обстановката е потис­каща. Там икономиката трябва да се оправи.
Аз не знам, сега у нас се работи - същата ли политическа надстройка ще се създава у нас - конгрес, конгресът да избира. Ние сме една малка България. Как ще бъде, аз не мога да кажа.
Връщам се отново към проблема, за който се събрахме. Аз подчертах в на­чалото, че не изчерпваме проблема за така наре­чените турци в България. Ние раз­глеждаме сега проблемите на деня. Очевидно след това ще се върнем към тези въпроси. Ние трябва да се върнем, и то решително да се върнем към тях.
Очевидно нашата работа е била в основата си насочена към старите стерео­типи и не сме се докоснали до реалните неща. Ние сме се подвели от това, че това население масово преименува имената си - за една седмица или по-малко - и не отчетохме огромна­та агентура, която врагът е създал вътре в страната. Тази аген­тура сега действа. Не отчетохме това. Но и те там трябва да знаят, че ако ние из­дигнем лозунг за патриотизъм, да се надигнат и да отидат там да работят, аз ви казвам, че много хора ще тръгнат натам.
Така че ние не сме безпомощни и те не бива да смятат, че ако не ходят на работа, ще пропаднем. Но сега трябва и тук да им кажем: не желаете ли да работите, ще дойдат други, но вие ще им отстъпите и къщите си, за да има къде да ги настаним. Кой няма да отиде в Лудогорието? Масово ще отидат там. Това е най-хубавата земя в България. От тази гледна точка никакви къщи не бива да се продават на частни лица. Къщите ще стоят, а те нека да отидат да работят навън. Когато се върнат, ще им ги дадем. Ще им платим наем за това, че сме ги ползували. Къщите свободни не могат да стоят, няма врабците или гаргите там да правят гнез­да. Там има електричество, вода, пътища са прокарани. Общество­то не може да търпи такова нещо. И няма такъв закон. Ако има такъв закон, трябва да го изменим.
Така че - настъпление. Настъплението трябва да бъде умно и да се даде възможност - тук говорихме - когато действате, максимално да отчитате ситуацията и, дето се казва, всеки един, на своето място максимално всеки ден, всеки час да отчита ситуацията, да не се взима това, което тук говорихме, и да се прилага навсякъде, при всички ситуации. Трябва да се действа конкретно, умно, спокойно, но твърдо.
Има ли друго нещо? Ако няма, благодаря ви за участието.

(13,20 ч.) Стенограф: М. Далекова
ЦДА, ф. 1 б, оп. 68, а. е. 3670, л. 43-109. Оригинал. Машинопис. ,,

Ангелов, Веселин. Строго поверително! Асимилаторската кампания..., цит. сб. , с. 599-609.

Строго поверително! Асимилаторската кампания срещу турското национално малцинство в България (1984-1989)

№ 131. Извадка от стенографски запис на заседание на Политбюро на ЦК на БКП, на което се разисква възникналата в страната ситуация след изявлението на Тодор Живков от 29.V.1989 г., София, 6.VІ.1989 г.

[Предава се със значителни съкрашения. Без изменение се предава участи­ето на Тодор Живков в разискванията - встъпителното му слово и честите реплики, с които прекъсва изказващите се. От Живковите намеси в разисква­нето е ясн за каква “дискусия” става въпрос и защо той често ги прекъсва. Пълният текст на стенограмата е оповестен в: Истината за “възродителния процес”. Документи от архива на Политбюро на ЦК на БКП, съставител Самуел Леви, С., 2003, с.59-78 - б. съст.].

Строго поверително! Стенографски запис

Заседание на Политбюро на Централния комитет на Българската комунис­тическа партия, 6 юни 1989 година

Тодор Живков: Другари,
Аз помолих да се срещнем, за да си изясним някои въп­роси във връзка със ситуацията в страната. Нямам предвид да правим равносметка, тъй като не сме готови за това. Ще се върнем отново към възродителния процес, ще направим равносметка, за да видим какво трябва да правим и т. н.
Кое е главното? Главното е, че правилно излязохме с това изложение пред Българската телевизия и радио. То създаде общо в страната един патриотичен, български, национален подем, какъвто десетилетия не сме имали. Това е единият успех.
Второ, ние прекратихме бунтовете сред това население. Там вече бунтове няма. Това, че те купуват едно или друго, че се снабдяват с молби не бива да се драматизира. Трябва да видим как да го използваме, за да можем максимално хора да изселим. Ние не го оповестяваме и не бива да го оповестяваме, но трябва не по-малко от 200 хиляди души да изселим.
Какво показват данните? Данните показват, че ако не направим това за ня­колко години, България рано или късно ще се превърне в един Кипър.
Така че в целия наш замисъл този въпрос стоеше, въпреки че не го дешиф­рирахме и избягвахме да говорим широко по него. И сега не бива да говорим.
Може да се каже, че обстановката в страната е успокоена, в този смисъл, че няма бунтове, освен някои закани. Но реали­зирани закани няма, с изключение в Шуменско.
Има масово снабдяване с молби, но за съжаление реализа­цията на тези молби не е много голяма. Както съобщи др. Танев - около 12 000. Турците са от­ворили границата от демагогски съображения. С оглед на големия ефект, който предизвика изложе­нието в Париж и в света, те са принудени да направят това, но те ще затворят границата.
Сега вместо да се вайкаме и да драматизираме ситуацията, трябва да създа­дем един нормален ход. Който желае да бъде снаб­ден с паспорт - да бъде снабден и да заминава. Ние трябва да отидем насреща и да провеждаме тази наша линия, която изявихме в изложението, че желаем Турция да отвори границата за всички българи мюсюлмани, които желаят да отидат на посещение там вре­менно или за постоянно. Не изселване. Не трябва да употребяваме думата изселване. Трябва да кажем, че тези, които се изселват сега чрез някои западни страни, са екстремис­тки елементи. Но щом те са отворили границата и не препятствуват, ние трябва да се възползваме масово да отиват. И вече да не оценяваме този процес като враждебен, а като нормален. Да не се създават труд­ности, защото сега нашите партийни комитети по места създават трудности. На органите на МВР са дадени указания и те трудности не създават, обаче партийните комитети създават турдности.
От какво изхождат другарите? Те изхождат от това, че се губи работна ръка, което е вярно. И тук ние трябва да мобили­зираме нашите сили. Както гово­рихме вече, трябва да използваме този патриотичен подем и да го насочим сега към преустройството и преди всичко към икономиката, и не само към икономи­ката, но и в културната сфера, в училищата. Трябва да използваме това в научните институти, бързо да се създават научни продукти, да се внедряват, да го използваме против бюрократизма, против всичко, което задържа нашето развитие напред.
И преди всичко за изпълнение на задачите в областта на икономиката. Даже да се отиде към допълнителни смени, да се работи допълнително в събота и не­деля и т. н. Трябва да създа­дем огромен трудов подем в цялата страна, във всички сфери на общественото развитие - промишлеността, селското стопанство, услугите, науката, културата. Във всички звена да се получи един могъщ всенароден подем.
Що се касае до това население, ние трябва спокойно да му разясним, че не може да се нарушават законите в страната и евентуално да предупредим, че всички, които нарушават законите в страната и не се явяват на работа, няма да получат никакви паспорти. Те трябва да работят така, както работят всички. В тази страна има закони и докато те са в Народна република Бълга­рия, трябва да спазват тези закони. Който нарушава законите, трябва да отговаря. Твърдо, много твърдо трябва да разговаряме.
Едновременно с това трябва да се опрем на широк актив, на тези, които успяхме да сплотим около политиката на партията, на държавата, да им окажем подкрепа, да ги насърчим сега, за да излязат от пасивността, в която се намират в някои райони. Става въпрос за членове на партията, за членове на БЗНС и за всички онези, които тръгнаха с нас. Това е огромен актив. Преди всичко него трябва да мобилизираме.
В същото време трябва да започнем да изграждаме на самодейна основа - не отгоре наредено - към всяка община Комитет на Отечествения фронт, както гово­рихме, с участието на всички обществени организации, ако щете, с участие на формални и нефор­мални групи. Нека там да се проявяват тези неформални групи, да ги видим какво искат, да изложат своите тези и т. н.
Не бива да се боим, че ще се създадат екологически неформални групи. Защо ще се плашим от това, когато нашите органи са бюрократизирани и само отвреме навреме се проявяват. Може да се създадат долу по места жизнени звена. Защо да не се подеме да се създадат такива по общини? Те ще се развият в национален мащаб. Не бива да се боим от тези неща, щом като хората честно ис­кат да дадат своята дан за решаване на такъв кардинален проблем, щом не го превръщат против политиката на партията и държавата и т. н.
Така че трябва масово да разгърнем тези форми за активи­зиране на втората природа на нашето общество. Втората природа - това са общините, фирмите, това са обществените и разни други организации. Наброяват се над 30 организации. Това е огромна сила. Трябва масово да ги създаваме.
Могат да се създадат трудности в някои райони по приби­ране на реколтата. Ето защо трябва да имаме готовност. Трябва преждевременно да се освободят войници, които са били комбайнери и трактористи, да отиват да работят. Трудовите войски - също.
Да ги освободим и да ги насочим към тези райони. Трябва да се съкрати курсът на обучение в училищата, които готвят специалисти за селското стопанство. Направо да им се даде степен, да се изпратят да работят и да се доу­чат. Сред тези, които ще се изсел­ват, трябва да разясняваме, че трябва да отидат да работят. В бъдеще в къщите на тези, които ще се изселят, трябва да наста­ним българи. Безплатно да им дадем всичко и т. н.
Но това са въпроси, които заслужават да се дискутират и да се подготвят.
Кое е важното? Важното е, ако се договорим сега по тази обща линия, да извикаме утре първите секретари, тъй като има разнопосочност в провеждането на нашата линия, да се уеднак­вим по тази линия и да не се смята, че това е някаква трагедия. Утре и български граждани ще искат да се сдобият с паспорти. Трябва да експлоатираме тази наша постановка, която се съдържа в изложението по радиото и телевизията, и вътрешно, и междуна­родно, с оглед да се повдига подемът и международно да се разобличават всички, които биха се опитали да ни обвиняват, че ние преследваме малцинства и т. н.
И да се обсъди вече въпросът по-широко: как така ние търпим западните страни, да ни налагат малцинствения проблем. Във Франция, в Англия, във ФРГ, в САЩ живеят милиони и милиони хора, но там проблем за малцинства няма. Там не се говори кой какъв е, кой каква религия изповядва, каква политика про­вежда. Защо ние сме се оставили да ни разпъват за малцинства?
Това трябва да се подработи много умно. Може би и ние грешим някъде.
Неслучайно в изложението аз пропуснах и не говорих, че тези мюсюлмани са българи. Защото главната задача сега не е тази. Главната задача е да се сплотят патриотично всички бъл­гари, нацията да бъде единна в борбата за преустройство на социа­лизма, в нашето развитие и т. н. Но едновременно с това аз засег­нах въп­роса, че ние се противопоставяме на всяка теза на Турция, че щом е мюсюлма­нин, той е турчин.
Така че ние и сега не бива да се занимаваме с този въпрос по тактически съображения. Той не бива да излиза на преден план. Стратегически обаче ние не го снемаме - да разясняваме на това население и т. н.
Но сега главното е да успокоим обстановката, да излезем от тази ситуация, да ги накараме да работят. Които желаят, нека да се изселват, а нашата работа ще продължи по-нататък в стра­тегически план. Да се обсъди къде евентуално трябва да коригираме някои неща. Ние например сме ограничили ислямската църква. Глав­ният мюфтия нищо не говори, но ние знаем, че не сме дали всички права на мюсюлманската църква. И не само това, вероятно много други въпроси ще възникнат.
Но главното е да не се драматизира въпросът с изселва­нето. Напротив. Да поддържаме това. И едновременно да вземем мерки икономиката да не пострада. Това трябва да кажем на секре­тарите, защото има разнопосочност. Те си правят други сметки. Ние знаем, че това ще се отрази на някои предприятия, ще се от­рази може би в селското стопанство. Но какво да правим, трябва вътрешно да ма­неврираме.
С колко годишно се увеличава това население?
Георги Танев: С 15 000.
Одор Живков: Можете да си представите какво ще бъде след 20 години.
Следователно трябва и по линия на икономиката да се вземат мерки. Необ­ходими са конкретни операции. Може от техни­кумите да се започне. Въобще да се види как да се маневрира в страната, за да не позволим да падне производст­вото в промиш­леността и в другите сфери.
Трябва да проведем един разговор с турската интелиген­ция, че тя носи го­ляма отговорност.
Това е, другари, главното. Не бива да изпадаме в паника, Ние им предла­гаме това, а сега започваме да изпадаме в паника. Това не може да не се отрази. Трябва в тези райони да отидат цели отряди с техника.
Иван Панев: Другарю Живков, тези дни работещите в София от тези райони бяха извикани под най-различен повод да се върнат в родните си места. Една част от тях не се върнаха, се увеличиха молбите за напускане на работа по най-различни поводи с оглед да се готвят за заминаване. В Кремиковци в някои звена има от 50-60 до 200-300 души. Това е доста сериозна цифра. В Строителството има отделни бригади, които искат да се върнат по този начин. Ние викахме пър­вите секретари и им казахме да водят спокоен разговор с тези другари. Имаме 7 комунисти, които искат да заминат.
[Изказалите се след Иван Панев членове на Политбюро продължават да съобщават тревожни факти за обстановката в страната. Тодор Живков ги прекъсва непрекъснато и дава наставления какво трябва да се направи. По-долу се предават само всички реплики на Тодор Живков в отговор на изказалите се членове на Политбюро - б. съст.]
Тодор Живков: Това че комунисти искат да заминат не е много ху­баво.[…]Какво ще им даваме. Трябва да спрем това, какво сте изпратили. То трябва да се даде на митническите власти.[…]
Трябва да им се каже: поради това, че не се явявате на работа безпричинно, ще носите отговорност за загубите. Трябва да се действа с желязна воля и хладнокръвие. Трябва да им се каже: загубите са толкова, ще бъдете дадени под съд и никога няма да получите паспорт.[…] Бригадирското движение трябва да се насочи там.[…]
Трява да решим това - тези, които са били шофьори, да се върнат да рабо­тят. […] Най-важно е да ги накараме да се върнат да работят. Ако не се върнат да работят, трябва да се вземат мерки. Ще му се каже, че ще отиде да живее в друг район, а в неговата къща ще се настани друг, за да работи.[…]
Григор Стоичков: Налага се да излезе едно решение на правителството по тези въпроси и утре да го огласим.
Тодор Живков: Но да не се публикува в печата. […] Не работи ли няма да получи паспорт.
Пенчо Кубадински: Аз мисля, че към 300 хиляди ще се изселят. Това ще внесе известна криза в работната ръка. Но няма да създаваме смут.
Тодор Живков: Турция няма да се съгласи да ги приеме. […] Ние трябва да отиваме свободно на тази работа, да ги изпращаме с музика.[…]
Да, в извън работно време [за снимки за паспорти – б. съст.]
Васил Цанов: По въпроса за къщите.
Тодор Живков: Да няма спекулации с къщите. Трябва да ги вземем без пари, така да се каже.
Васил Цанов: Да се купуват от обществени организации, АПК, бригади. […]
Тодор Живков: Ние снемаме въпроса за изселване.[…] Под наем не бива [За имотите, докато се върнат – б. съст.].
Това е много важно.[По повод на това, че е необходимо сред етническите българи да настъпи патриотичен подем – б. съст.] Това, което постигаме в съз­нанието на българина - тревогата, сега трябва тази енергия да я насочим към дела. Не само в промишлеността и селското стопанство, но и в науката, в училището, навсякъде. Трябва да се премахнат някои часове, да се отделят часове за патриотично възпитание. Много серозно трябва да помислим. […]
Другарю Йотов, освободете ни от тази информация, ние нямаме време. [Информация от “вражеските радиостанции” – б. съст.] Трябва да се съкрати това което даваме [като информация]. Само със “Свободна Европа” ли ще живеем? […]
Ще отидат на две смени, ще работят в събота. […]
Ние говорим за ОФ. Нека започнат да създават тези комитети, но не отгоре, а отдолу да се създадат. И ние да не ходим. Второ, да започнат отдолу да създават отряди за защита на нашето мило отечество - Народна република България. Не за защита на социализма, а на България. Те няма да бъдат точно при вас, а ще сът­рудничат с вас и ще бъдат под ваш поглед.[Към министъра на вътрешните ра­боти Георги Танев – б. съст.]
Няма такава опасност [От отклоняване от социализма – б. съст.] Може да се каже: на милото социалистическо отечество - Народна република България.
Дайте да помислим как да разгърнем патриотизма и това въодушевление за решаването на задачите. Тези положения в Министерския съвет да се обсъдят в партиен аспект, в идеологически аспект и т. н.

Стенограф: М. Далекова

ЦДА, ф. 1 б, оп. 68, а. е. 3670, л. 11-42. Оригинал. Машинопис.

Ангелов, Веселин. Строго поверително! Асимилаторската кампания..., цит. сб. ,с. 594-598.

Строго поверително! Асимилаторската кампания срещу турското национално малцинство в България (1984-1989)

№ 127. Решение на Секретариата на ЦК на БКП за създаване в цялата страна на политически отряди за защита завоеванията на социалистичес­ката революция и отряди със специално назначение за борба и неотложни дей­ствия при екстремални условия, за предприемане и на други неотложни защитни мерки във връзка с обстановката в страната, София, 1.VІ.1989 г.

Строго поверително!
Екз. №

Решение № 320 на Секретариата на ЦК на БКП от 1 юни 1989 г.

В условията на всенародния подем и разгръщане на творческата енергия на трудещите се за революционно преустройство в определе­ни райони на страната сред някои групи из средата на потомците на ислямизираните българи, подстре­кавани от външни сили, възникна нап­режение. В отделни селища бяха допуснати груби нарушения на об­ществения ред, изразяващи се в провеждането на масови демонстра­ции и безредици.
Наред с това определени лица, подбуждани от западни подривно-пропаган­дни центрове и българската вражеска емиграция, започнаха да създават неформални групи: "комитети" и "клубове" с прикрита антисоциалистическа на­соченост. Макар и разнообразни по форма, дей­ността им има сходни цели и на­соки, в редица случаи граничещи с национално предателство. Тези формирования търсят и намират почва сред някои неустойчиви дейци на интелигенцията и от­делни тружени­ци, включително и членове на БКП.
Успоредно с тези структури в последно време активизираха дей­ността си и последователите на различни младежки течения, като "Хеви метъл", "Хипи", "Пънк", "Рокери" и др. Някои от участниците им де­монстративно нарушават об­ществения ред, увреждат обществено и лично имущество, влизат във физическа разправа с невинни граждани и длъжностни лица. Обстановката в някои братски социалистически страни показва, че при определени условия действията на та­кива не­формални групи са в състояние да създадат напрежение и да предиз­викат масови безредици.
В последните години в нашата страна предимно в големите гра­дове тре­вожно расте криминалната престъпност. Това особено се от­нася за квартирните кражби, изнасилванията, отнемането на моторни превозни средства и валутните престъпления. Сред част от граждани те се появи безпокойство и чувство за не­сигурност.
Централният комитет на партията анализира създалата се обста­новка в Писмото си от 14 октомври 1988 г. и постави срочни задачи пред партийните, държавните, стопанските и обществените органи и органи­зации, пред цялата об­щественост да поведат решителна борба срещу . отрицателните явления, криминалната престъпност, за утвърждаването на здрав обществен ред, социалистическа законност и нравственост.
След Заключителния документ на Виенската среща и приетите от Десетата сесия на Народното събрание изменения на законите за зад­граничните паспорти, за българското гражданство и за амнистията, под въздействието на западните подривни централи и вражеските емиг­рантски организации, действията на неформални структури и крими­нално проявени лица могат да станат по-дръзки и да доведат до нови груби нарушения на обществения ред и законност.
Секретариатът на ЦК на БКП смята, че партийните, държавните и общест­вените органи и организации все още нямат необходимия опит, нагласа и готовност за бързо и ефективно реагиране на конкретната обстановка. Разчита се преди всичко на мерките от страна на органи­те на Министерството на вътреш­ните работи.
Важно условие за успешно осъществяване на Юлската стратегия на парти­ята за преустройството и за единението на българската социа­листическа нация е да се поддържа в страната политическа стабилност, здрав обществен ред и социалистическа законност. С оглед на това Сек­ретариатът на Централния комитет на БКП намира за целесъобразно:
1. Областните и общинските комитети на БКП, областните и об­щинските народни съвети и масовите организации да провеждат ак­тивна идейно-полити­ческа и организаторска работа, да водят настъ­пателна борба за недопускане на демонстрации, безредици, груби на­рушения на обществения ред, за ограничаване и преустановяване дей­ността на неформалните групи с антисоциалистическа на­соченост.
До 30 юни т. г. в общините, в големите кметства, в крупните сто­пански организации и научни институти, във висшите и полувисшите учебни заведения да се изградят:
а) политически отряди за защита завоеванията на социалистичес­ката рево­люция и преустройството, за идеологическо и политическо въздействие върху инициаторите и организаторите на противозаконни действия, както и върху чле­новете на съществуващите и нововъзник-ващи неформални групи, изградени на антисоциалистическа основа;
б) отряди със специално назначение за борба и неотложни дей­ствия при екстремални условия против организирането на антиобщес-твени прояви, диверсионно-терористични акции, както и за опазване на обектите на социалис­тическата собственост и защита на живота и здра­вето на гражданите.
Политическите отряди и отрядите със специално назначение следва да се изграждат отдолу, по инициатива на трудещите се, като израз на техния общ пат­риотичен подем за защита завоеванията на социализ­ма, за успеха на преустройст­вото и на нашето отечество.
2. В политическите отряди да се включат членове на БКП, ДКМС, профсъ­юзните и отечественофронтовските организации, авторитетни представители из средите на интелигенцията, младежта и активисти от българите мюсюлмани. Участниците в тези отряди трябва да имат добра политическа подготовка и ви­сока обща култура, да са предани на идеите и политиката на партията. Те трябва да притежават способ­ност да водят диалог, да участвуват в дискусии, да оказват положи­телно влияние върху хората, аргументирано да разясняват въпросите на преустройството, политиката на БКП за единение на българската социалисти­ческа нация, убедително да разобличават опитите на враж-дебно-престьпните и нелоялни елементи за подриване сигурността и обществения ред в страната.
Ръководството на тези политически отряди да се осъществява от първите секретари на съответните партийни комитети.
Отделите "Идеологическа политика", "Организационен" и "Соци­ална и национална сигурност" на ЦК на БКП да разработят в същия срок примерни ука­зания за функциите и задачите, за формите и мето­дите на действие на политичес­ките отряди.
Отрядите със специално назначение да бъдат под ръководството на предсе­дателите на общинските народни съвети и да се привеждат в действие при крайна необходимост съгласувано с първия секретар на общинския комитет на БКП.
До 30 юни т. г. Министерският съвет да внесе предложение за изменение и допълнение на Указ № 1104 за доброволните отряди от­носно реда на действие и използуване на помощни и други специални средства от отрядите със специално назначение, както и за тяхната правна защита.
В същия срок ръководството на Министерството на вътрешните работи, отделите "Социална и национална сигурност" и "Организацио­нен" на ЦК на БКП да разработят Инструкция за практическото из­ползуване на тези отряди.
4. Общинските комитети на партията да осигуряват на политичес­ките от­ряди и на отрядите за борба със специално назначение своев­ременна информация за дейността на подстрекателите и организато­рите на безредиците, както и за възникване на нови неформални струк­тури, за техните цели, намерения и действия, а така също за подготвя­ни и извършени тежки криминални престъпле­ния, диверсионни и теро­ристични акции.
Общинските направления на МВР да осъществяват методическа помощ на отрядите със специално назначение и да осигуряват усло­вия за тяхното успешно действие.
Контролът по изпълнение на това решение се възлага на отделите "Соци­ална и национална сигурност" и "Организационен" на ЦК на БКП.

Изх.№ 516 2 юни 1989 г.
Изпратен препис от решени№ 320 на Секретариата на ЦК на БКП от 1 юни 1989 г. на: Членове на ПБ и секретари на ЦК на БКП, Областни комитети на БКП, Областни народни съвети, Областни управления на МВР, Общински комитети на БКП, Зав. отдели на ЦК на БКП, ОСО, НС на ОФ, ЦС на БПС, ЦК на ДКМС, ПП на БЗНС, Георги Танев, Трифон Пашов, Георги Георгиев, Светла Даскалова, Минчо Пейчев, Георги Монов, Илчо Димитров, Васил Мръчков, Иван Велинов, Боян Трайков, Любомир Павлов, Благовест Сендов, Васил Коларов, Митко Мит­ков, Васил Василев, Никола Манолов, Иван Шпатов,

ЦДА, ф. 1 б, оп. 71, а. е. 32, л. 1-4.

Ангелов, Веселин. Строго поверително! Асимилаторската кампания..., цит. сб., с. 581-584.

Строго поверително! Асимилаторската кампания срещу турското национално малцинство в България (1984-1989)

№ 123. Практически мерки [на Секретариата на ЦК на БКП] за прео­доляване на последствията от станалите инциденти и нарушения на обществения ред в някои райони на страната, [София, 25.V.1989 г.]

1. Да се използуват политическите и организационните сили, администра­тивните възможности на областните и общинските партийни, държавни и стопански ръководства и обществени органи­зации за овладяване и контрол на политическата обстановка във всяко населено място, предприятие, учреждение и обект.
2. Да се предприемат бързи организационни мерки за укрепване работата с партийните активи, с държавните, обществе­ните и стопанските ръководства и ор­ганизации, като се ангажират с конкретна индивидуална и разяснителна работа сред населението.
Специални мерки да се вземат за включване в активна обществено-полити­ческа и разяснителна работа на всички кадри, избрани в ръководните партийни, държавни и обществени органи.
Да се повишава личната отговорност на първите ръководители за полити­ческата обстановка в техните общини, села и трудови колективи.
Под личната отговорност на стопанските и административни ръководители да се осигури нормална дейност във всички трудови колективи, да се повишава дисциплината и решително да се преси­чат всякакви опити за стачки и други про­яви, спъващи нормалния трудов ритъм.
3. В центъра на идеологическата, политическата и разяс­нителната работа да бъдат поставени следните акценти:
а) Нашата държава е правова, законите ни са демокра­тични, те отговарят на интересите на всички трудещи се. Укрепва­нето на дисциплината и реда, на чувс­твото за отговорност са условие за успешното извършване на преустройството и по-нататъш­ната демократизация на страната. Няма да се допуска хаос, наруша­ване на дисциплината. Решително следва ла се пресичат опитите на тълпата и на отделни екстремистки елементи да поставят усло­вия и да налагат диалог.
б) В България не е имало и няма турско национално мал­цинство. И занап­ред не ще се допуска да се подкопава единението на българската социалисти­ческа нация. Трябва да се разгръща работата за последователно претворяване в живота решението на Политбюро на ЦК на БКП "За по-нататъшно единение на българската социалистическа нация".
в) Който не желае да живее и работи за делото на социа­лизма, за напредъка на социалистическа България, няма да бъде задържан насила в страната ни. Но­вите закони дават възможност на всеки гражданин свободно да пътува в чужбина, да напуска страната ни и да се завръща в България. Молби за пътуване се приемат и паспорти се издават на желаещите, без да се изчаква 1 септември, както е записано в Закона за задграничните паспорти.
г) В България съгласно Конституцията и законите има пълна свобода на всичкигвероизповедания, включително и на исляма. Същевременно както и във всички страни по света, така и у нас религиозната принадлежност не определя националността на хората.
4. През следващите седмици и месеци да се организира широко запознаване на комунистите и на активистите от ръковод­ствата на държавните, обществените и стопанските организации с дълбокодемократичната същност на решението на Политбюро за по-нататъшното единение на българската социалистическа нация, с решенията на Декемврийския и Майския пленум на ЦК на БКП, с документите на държавните органи, свързани с преустройството и перспективите, които се разкриват пред всеки български гражда­нин.
5. С помощта на областните и общинските комитети на БКП в партийните организации да се направи политическа оценка на поведението на комунистите в станалите събития, като се пос­тавя акцент върху укрепването на авторитета и ро­лята на първич­ните партийни организации, на кадрите и активистите, които рабо­тят последователно по осъществяването на възродителния процес.
6. В общинските комитети на партията да се приемат критични оценки и да се очертаят конкретни задачи пред Отечестве­ния фронт, Комсомола и профсъю­зите за работа с отделни граждани, семейства и трудови колективи с цел приобщаване на населението към политиката на партията и разобличаване на вражеските екстремистки елементи.
В общините да се сформират групи от добре подготвени юристи и други специалисти, които да дават отговор и съвети на гражданите по интересуващи ги въпроси във връзка с неотдавнаш­ните изменения на законите.
7. Решително да се противодействува на опитите на външнополитическите централи, турските средства за масова инфор­мация и някои екстремисти вътре в страната, които системно пре­чат на преустройството и строителството на социализма, опитват се да манипулират отделни граждани и групи. Във връзка с това следва да се засили бдителността и инициативата на всички партии! органи и организации, на държавните ръководства, на служителите в народните съвети, ръководствата на обществените организации и трудовите колективи.
8. Във в. "Работническо дело" и другите централни вест­ници да излязат поредица от редакционни статии по възловите въпроси на единението на българската социалистическа нация, преустройството и новото политическо мис­лене, в които да се разясни истината и да се даде отпор на чуждите спекулации във връзка с последните случаи на нарушаване на обществения ред.
В близките дни Българската телевизия да организира специално подготвена "кръгла маса", на която да се даде компе­тентен отговор, свързан с измененията на законите, утвърдени на последната сесия на Народното събрание.
9. Някои неотложни въпроси:
а) Министерският съвет да реши някои неотложни въп­роси, свързани с определяне размера на валутата и левовете, които могат да бъдат изнасяни от страната от български гражда­ни, пътуващи за чужбина.
б) Да се облекчи митническият режим, като се дадат възможности на ли­цата, които пътуват да вземат толкова багаж, колкото могат да носят. Това да не се отнася за хранителните и за други дефицитни стоки, чийто износ е ограничен с постанов­ление на Министерския съвет.
в) Държавна спестовна каса да осигури възможност на желаещите да изтег­лят своите вноски без ограничения.
г) Областните и общинските народни съвети и асоциация "Вътрешна търго­вия" да осигурят редовно снабдяване с продовол­ствени стоки на населението в районите, където възникнаха напре­жение и безредици.
д) Министерството на културата, науката и просветата и Министерството на народното здраве да изпратят свои компетент­ни служители, които да оказват помощ на място, с оглед да не . се допускат отрицателни прояви в учебните и здравните заведе­ния.
10. На мястото на партийните, административните и сто­панските ръководи­тели, които проявяват колебание при провеждане­то, на партийната линия по еди­нението на българската социалисти­ческа нация и преустройството, смело да се издигат дейци, които активно я подкрепят и последователно воюват за нейното провежда­не в живота.
11. Областните и общинските комитети на БКП и партий­ните организации да отделят специално внимание за засилване на работата сред интелигенцията, като особено внимание отделят на художественотворческите кадри, учителите и лекарите.
12. Областните и общинските комитети на БКП, областните и общинските народни съвети и кметствата в тясна координация с органите на МВР да осигуряват засилена охрана на обектите на социалистическата собственост, на безопасността на кадрите и решително да пресичат всякакви опити за саботаж, вредителство, терор и диверсия.
Партийните и държавните органи да действат решително срещу екстремис­тки настроените лица и групи, като предприеманите срещу тях административни и съдебни мерки се съпровождат с разяснителна работа за разобличаването и изолирането им. Широко ла се използува в разяснителната работа словото на др. Тодор Живков на срещата с партийния, административния, стопанския и обществения актив на 29 май т. г.
Прокурорските и съдебните органи да участват активно в разясняването на измененията на законите, които утвърди Народ­ното събрание, решително да по­добрят своята работа при случаите, когато се нарушава социалистическата законност и е необходима ефективна защита на сигурността и обществения ред в страната.
Да се повишава политико-организаторската, идейно-възпитателната работа и личната отговорност на партийните, административните, стопанските и обществените дейци за възпрепятстване създа­ването на неформални групи, за ог­раничаване и преустановяване дейността на съществуващите.
13. Решително да се пресичат всички опити на неформалните групи (Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, Дружеството за защита на правата на човека, Независимия профсъюз "Подкрепа", Независимия комитет по религиозните права и свободи на съвестта) за поставяне на въпроса за наличието на етнически малцинства в България и стремежите им за обединяване и взаимодействие с протурски настроени екстремисти в страната, за сътрудни­чес­тво със западните лропагащни централи ло този въпрос, Министерство на правосъдието да даде указания на съдеб­ните органи по места активно да участвуват в осъществяването на мероприятията за укрепване на обществения ред и дисциплината, за пресичане на действия, подкопаващи сигурността и зако­ните на страната.
14. Възлага на др. Милко Балев да информира посланиците на социалисти­ческите страни у нас за станалите инциденти и за политиката на партията и пра­вителството по въпросите на правата на човека, за измененията на законите от последната сесия на Народното събрание.
15. В близките дни др. Петър Младенов или негов заместник да проведе разговор с главния мюфтия и да го информира за случаи­те на нарушения на об­ществения ред, за поведението на някои екстремистки настроени елементи с ог­лед да се осигури правилната позиция и подкрепа на мюсюлманското духовенс­тво на политиката на българската държава.
16. БТА, "София-прес" и Радио София по специална програма да изготвят и разпространяват материали в чужбина, чрез които да разгласяват истината за ста­налите събития и да разобличават фалшификациите на чуждестранните средства за масова информация.
1. Отдел “Външна политика и международни връзки" на ЦК на БКП и Министерството на външните работи съвместно със специализираните органи да осъществяват разработената от тях програма от мерки за правилното разясняване на позициите на НР България пред международната общественост.

(Утвърдени от Секретариата на ЦК на БКП на 26 май 1989 година)

ЦДА,ф. 1 б, оп. 63, а. е. 147, л. 1-7; също: 1 б, оп.71, а. е. 295, 438. Оригинал. Машинопис. Публикувани в: Истината за “възродителния процес”. Документи от архива на ПБ на ЦК на БКП, съставител Самуел Леви, С., 2003, с.33-37

Ангелов, Веселин. Строго поверително! Асимилаторската кампания..., цит. сб., с. 567-570.

Строго поверително! Асимилаторската кампания срещу турското национално малцинство в България (1984-1989)

№ 123. Практически мерки [на Секретариата на ЦК на БКП] за прео­доляване на последствията от станалите инциденти и нарушения на обществения ред в някои райони на страната, [София, 25.V.1989 г.]

1. Да се използуват политическите и организационните сили, администра­тивните възможности на областните и общинските партийни, държавни и стопански ръководства и обществени органи­зации за овладяване и контрол на политическата обстановка във всяко населено място, предприятие, учреждение и обект.
2. Да се предприемат бързи организационни мерки за укрепване работата с партийните активи, с държавните, обществе­ните и стопанските ръководства и ор­ганизации, като се ангажират с конкретна индивидуална и разяснителна работа сред населението.
Специални мерки да се вземат за включване в активна обществено-полити­ческа и разяснителна работа на всички кадри, избрани в ръководните партийни, държавни и обществени органи.
Да се повишава личната отговорност на първите ръководители за полити­ческата обстановка в техните общини, села и трудови колективи.
Под личната отговорност на стопанските и административни ръководители да се осигури нормална дейност във всички трудови колективи, да се повишава дисциплината и решително да се преси­чат всякакви опити за стачки и други про­яви, спъващи нормалния трудов ритъм.
3. В центъра на идеологическата, политическата и разяс­нителната работа да бъдат поставени следните акценти:
а) Нашата държава е правова, законите ни са демокра­тични, те отговарят на интересите на всички трудещи се. Укрепва­нето на дисциплината и реда, на чувс­твото за отговорност са условие за успешното извършване на преустройството и по-нататъш­ната демократизация на страната. Няма да се допуска хаос, наруша­ване на дисциплината. Решително следва ла се пресичат опитите на тълпата и на отделни екстремистки елементи да поставят усло­вия и да налагат диалог.
б) В България не е имало и няма турско национално мал­цинство. И занап­ред не ще се допуска да се подкопава единението на българската социалисти­ческа нация. Трябва да се разгръща работата за последователно претворяване в живота решението на Политбюро на ЦК на БКП "За по-нататъшно единение на българската социалистическа нация".
в) Който не желае да живее и работи за делото на социа­лизма, за напредъка на социалистическа България, няма да бъде задържан насила в страната ни. Но­вите закони дават възможност на всеки гражданин свободно да пътува в чужбина, да напуска страната ни и да се завръща в България. Молби за пътуване се приемат и паспорти се издават на желаещите, без да се изчаква 1 септември, както е записано в Закона за задграничните паспорти.
г) В България съгласно Конституцията и законите има пълна свобода на всичкигвероизповедания, включително и на исляма. Същевременно както и във всички страни по света, така и у нас религиозната принадлежност не определя националността на хората.
4. През следващите седмици и месеци да се организира широко запознаване на комунистите и на активистите от ръковод­ствата на държавните, обществените и стопанските организации с дълбокодемократичната същност на решението на Политбюро за по-нататъшното единение на българската социалистическа нация, с решенията на Декемврийския и Майския пленум на ЦК на БКП, с документите на държавните органи, свързани с преустройството и перспективите, които се разкриват пред всеки български гражда­нин.
5. С помощта на областните и общинските комитети на БКП в партийните организации да се направи политическа оценка на поведението на комунистите в станалите събития, като се пос­тавя акцент върху укрепването на авторитета и ро­лята на първич­ните партийни организации, на кадрите и активистите, които рабо­тят последователно по осъществяването на възродителния процес.
6. В общинските комитети на партията да се приемат критични оценки и да се очертаят конкретни задачи пред Отечестве­ния фронт, Комсомола и профсъю­зите за работа с отделни граждани, семейства и трудови колективи с цел приобщаване на населението към политиката на партията и разобличаване на вражеските екстремистки елементи.
В общините да се сформират групи от добре подготвени юристи и други специалисти, които да дават отговор и съвети на гражданите по интересуващи ги въпроси във връзка с неотдавнаш­ните изменения на законите.
7. Решително да се противодействува на опитите на външнополитическите централи, турските средства за масова инфор­мация и някои екстремисти вътре в страната, които системно пре­чат на преустройството и строителството на социализма, опитват се да манипулират отделни граждани и групи. Във връзка с това следва да се засили бдителността и инициативата на всички партии! органи и организации, на държавните ръководства, на служителите в народните съвети, ръководствата на обществените организации и трудовите колективи.
8. Във в. "Работническо дело" и другите централни вест­ници да излязат поредица от редакционни статии по възловите въпроси на единението на българската социалистическа нация, преустройството и новото политическо мис­лене, в които да се разясни истината и да се даде отпор на чуждите спекулации във връзка с последните случаи на нарушаване на обществения ред.
В близките дни Българската телевизия да организира специално подготвена "кръгла маса", на която да се даде компе­тентен отговор, свързан с измененията на законите, утвърдени на последната сесия на Народното събрание.
9. Някои неотложни въпроси:
а) Министерският съвет да реши някои неотложни въп­роси, свързани с определяне размера на валутата и левовете, които могат да бъдат изнасяни от страната от български гражда­ни, пътуващи за чужбина.
б) Да се облекчи митническият режим, като се дадат възможности на ли­цата, които пътуват да вземат толкова багаж, колкото могат да носят. Това да не се отнася за хранителните и за други дефицитни стоки, чийто износ е ограничен с постанов­ление на Министерския съвет.
в) Държавна спестовна каса да осигури възможност на желаещите да изтег­лят своите вноски без ограничения.
г) Областните и общинските народни съвети и асоциация "Вътрешна търго­вия" да осигурят редовно снабдяване с продовол­ствени стоки на населението в районите, където възникнаха напре­жение и безредици.
д) Министерството на културата, науката и просветата и Министерството на народното здраве да изпратят свои компетент­ни служители, които да оказват помощ на място, с оглед да не . се допускат отрицателни прояви в учебните и здравните заведе­ния.
10. На мястото на партийните, административните и сто­панските ръководи­тели, които проявяват колебание при провеждане­то, на партийната линия по еди­нението на българската социалисти­ческа нация и преустройството, смело да се издигат дейци, които активно я подкрепят и последователно воюват за нейното провежда­не в живота.
11. Областните и общинските комитети на БКП и партий­ните организации да отделят специално внимание за засилване на работата сред интелигенцията, като особено внимание отделят на художественотворческите кадри, учителите и лекарите.
12. Областните и общинските комитети на БКП, областните и общинските народни съвети и кметствата в тясна координация с органите на МВР да осигуряват засилена охрана на обектите на социалистическата собственост, на безопасността на кадрите и решително да пресичат всякакви опити за саботаж, вредителство, терор и диверсия.
Партийните и държавните органи да действат решително срещу екстремис­тки настроените лица и групи, като предприеманите срещу тях административни и съдебни мерки се съпровождат с разяснителна работа за разобличаването и изолирането им. Широко ла се използува в разяснителната работа словото на др. Тодор Живков на срещата с партийния, административния, стопанския и обществения актив на 29 май т. г.
Прокурорските и съдебните органи да участват активно в разясняването на измененията на законите, които утвърди Народ­ното събрание, решително да по­добрят своята работа при случаите, когато се нарушава социалистическата законност и е необходима ефективна защита на сигурността и обществения ред в страната.
Да се повишава политико-организаторската, идейно-възпитателната работа и личната отговорност на партийните, административните, стопанските и обществените дейци за възпрепятстване създа­ването на неформални групи, за ог­раничаване и преустановяване дейността на съществуващите.
13. Решително да се пресичат всички опити на неформалните групи (Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, Дружеството за защита на правата на човека, Независимия профсъюз "Подкрепа", Независимия комитет по религиозните права и свободи на съвестта) за поставяне на въпроса за наличието на етнически малцинства в България и стремежите им за обединяване и взаимодействие с протурски настроени екстремисти в страната, за сътрудни­чес­тво със западните лропагащни централи ло този въпрос, Министерство на правосъдието да даде указания на съдеб­ните органи по места активно да участвуват в осъществяването на мероприятията за укрепване на обществения ред и дисциплината, за пресичане на действия, подкопаващи сигурността и зако­ните на страната.
14. Възлага на др. Милко Балев да информира посланиците на социалисти­ческите страни у нас за станалите инциденти и за политиката на партията и пра­вителството по въпросите на правата на човека, за измененията на законите от последната сесия на Народното събрание.
15. В близките дни др. Петър Младенов или негов заместник да проведе разговор с главния мюфтия и да го информира за случаи­те на нарушения на об­ществения ред, за поведението на някои екстремистки настроени елементи с ог­лед да се осигури правилната позиция и подкрепа на мюсюлманското духовенс­тво на политиката на българската държава.
16. БТА, "София-прес" и Радио София по специална програма да изготвят и разпространяват материали в чужбина, чрез които да разгласяват истината за ста­налите събития и да разобличават фалшификациите на чуждестранните средства за масова информация.
1. Отдел “Външна политика и международни връзки" на ЦК на БКП и Министерството на външните работи съвместно със специализираните органи да осъществяват разработената от тях програма от мерки за правилното разясняване на позициите на НР България пред международната общественост.

(Утвърдени от Секретариата на ЦК на БКП на 26 май 1989 година)

ЦДА,ф. 1 б, оп. 63, а. е. 147, л. 1-7; също: 1 б, оп.71, а. е. 295, 438. Оригинал. Машинопис. Публикувани в: Истината за “възродителния процес”. Документи от архива на ПБ на ЦК на БКП, съставител Самуел Леви, С., 2003, с.33-37

Ангелов, Веселин. Строго поверително! Асимилаторската кампания..., цит. сб., с. 567-570.