Строго поверително! Асимилаторската кампания срещу турското национално малцинство в България (1984-1989)

№ 131. Извадка от стенографски запис на заседание на Политбюро на ЦК на БКП, на което се разисква възникналата в страната ситуация след изявлението на Тодор Живков от 29.V.1989 г., София, 6.VІ.1989 г.

[Предава се със значителни съкрашения. Без изменение се предава участи­ето на Тодор Живков в разискванията - встъпителното му слово и честите реплики, с които прекъсва изказващите се. От Живковите намеси в разисква­нето е ясн за каква “дискусия” става въпрос и защо той често ги прекъсва. Пълният текст на стенограмата е оповестен в: Истината за “възродителния процес”. Документи от архива на Политбюро на ЦК на БКП, съставител Самуел Леви, С., 2003, с.59-78 - б. съст.].

Строго поверително! Стенографски запис

Заседание на Политбюро на Централния комитет на Българската комунис­тическа партия, 6 юни 1989 година

Тодор Живков: Другари,
Аз помолих да се срещнем, за да си изясним някои въп­роси във връзка със ситуацията в страната. Нямам предвид да правим равносметка, тъй като не сме готови за това. Ще се върнем отново към възродителния процес, ще направим равносметка, за да видим какво трябва да правим и т. н.
Кое е главното? Главното е, че правилно излязохме с това изложение пред Българската телевизия и радио. То създаде общо в страната един патриотичен, български, национален подем, какъвто десетилетия не сме имали. Това е единият успех.
Второ, ние прекратихме бунтовете сред това население. Там вече бунтове няма. Това, че те купуват едно или друго, че се снабдяват с молби не бива да се драматизира. Трябва да видим как да го използваме, за да можем максимално хора да изселим. Ние не го оповестяваме и не бива да го оповестяваме, но трябва не по-малко от 200 хиляди души да изселим.
Какво показват данните? Данните показват, че ако не направим това за ня­колко години, България рано или късно ще се превърне в един Кипър.
Така че в целия наш замисъл този въпрос стоеше, въпреки че не го дешиф­рирахме и избягвахме да говорим широко по него. И сега не бива да говорим.
Може да се каже, че обстановката в страната е успокоена, в този смисъл, че няма бунтове, освен някои закани. Но реали­зирани закани няма, с изключение в Шуменско.
Има масово снабдяване с молби, но за съжаление реализа­цията на тези молби не е много голяма. Както съобщи др. Танев - около 12 000. Турците са от­ворили границата от демагогски съображения. С оглед на големия ефект, който предизвика изложе­нието в Париж и в света, те са принудени да направят това, но те ще затворят границата.
Сега вместо да се вайкаме и да драматизираме ситуацията, трябва да създа­дем един нормален ход. Който желае да бъде снаб­ден с паспорт - да бъде снабден и да заминава. Ние трябва да отидем насреща и да провеждаме тази наша линия, която изявихме в изложението, че желаем Турция да отвори границата за всички българи мюсюлмани, които желаят да отидат на посещение там вре­менно или за постоянно. Не изселване. Не трябва да употребяваме думата изселване. Трябва да кажем, че тези, които се изселват сега чрез някои западни страни, са екстремис­тки елементи. Но щом те са отворили границата и не препятствуват, ние трябва да се възползваме масово да отиват. И вече да не оценяваме този процес като враждебен, а като нормален. Да не се създават труд­ности, защото сега нашите партийни комитети по места създават трудности. На органите на МВР са дадени указания и те трудности не създават, обаче партийните комитети създават турдности.
От какво изхождат другарите? Те изхождат от това, че се губи работна ръка, което е вярно. И тук ние трябва да мобили­зираме нашите сили. Както гово­рихме вече, трябва да използваме този патриотичен подем и да го насочим сега към преустройството и преди всичко към икономиката, и не само към икономи­ката, но и в културната сфера, в училищата. Трябва да използваме това в научните институти, бързо да се създават научни продукти, да се внедряват, да го използваме против бюрократизма, против всичко, което задържа нашето развитие напред.
И преди всичко за изпълнение на задачите в областта на икономиката. Даже да се отиде към допълнителни смени, да се работи допълнително в събота и не­деля и т. н. Трябва да създа­дем огромен трудов подем в цялата страна, във всички сфери на общественото развитие - промишлеността, селското стопанство, услугите, науката, културата. Във всички звена да се получи един могъщ всенароден подем.
Що се касае до това население, ние трябва спокойно да му разясним, че не може да се нарушават законите в страната и евентуално да предупредим, че всички, които нарушават законите в страната и не се явяват на работа, няма да получат никакви паспорти. Те трябва да работят така, както работят всички. В тази страна има закони и докато те са в Народна република Бълга­рия, трябва да спазват тези закони. Който нарушава законите, трябва да отговаря. Твърдо, много твърдо трябва да разговаряме.
Едновременно с това трябва да се опрем на широк актив, на тези, които успяхме да сплотим около политиката на партията, на държавата, да им окажем подкрепа, да ги насърчим сега, за да излязат от пасивността, в която се намират в някои райони. Става въпрос за членове на партията, за членове на БЗНС и за всички онези, които тръгнаха с нас. Това е огромен актив. Преди всичко него трябва да мобилизираме.
В същото време трябва да започнем да изграждаме на самодейна основа - не отгоре наредено - към всяка община Комитет на Отечествения фронт, както гово­рихме, с участието на всички обществени организации, ако щете, с участие на формални и нефор­мални групи. Нека там да се проявяват тези неформални групи, да ги видим какво искат, да изложат своите тези и т. н.
Не бива да се боим, че ще се създадат екологически неформални групи. Защо ще се плашим от това, когато нашите органи са бюрократизирани и само отвреме навреме се проявяват. Може да се създадат долу по места жизнени звена. Защо да не се подеме да се създадат такива по общини? Те ще се развият в национален мащаб. Не бива да се боим от тези неща, щом като хората честно ис­кат да дадат своята дан за решаване на такъв кардинален проблем, щом не го превръщат против политиката на партията и държавата и т. н.
Така че трябва масово да разгърнем тези форми за активи­зиране на втората природа на нашето общество. Втората природа - това са общините, фирмите, това са обществените и разни други организации. Наброяват се над 30 организации. Това е огромна сила. Трябва масово да ги създаваме.
Могат да се създадат трудности в някои райони по приби­ране на реколтата. Ето защо трябва да имаме готовност. Трябва преждевременно да се освободят войници, които са били комбайнери и трактористи, да отиват да работят. Трудовите войски - също.
Да ги освободим и да ги насочим към тези райони. Трябва да се съкрати курсът на обучение в училищата, които готвят специалисти за селското стопанство. Направо да им се даде степен, да се изпратят да работят и да се доу­чат. Сред тези, които ще се изсел­ват, трябва да разясняваме, че трябва да отидат да работят. В бъдеще в къщите на тези, които ще се изселят, трябва да наста­ним българи. Безплатно да им дадем всичко и т. н.
Но това са въпроси, които заслужават да се дискутират и да се подготвят.
Кое е важното? Важното е, ако се договорим сега по тази обща линия, да извикаме утре първите секретари, тъй като има разнопосочност в провеждането на нашата линия, да се уеднак­вим по тази линия и да не се смята, че това е някаква трагедия. Утре и български граждани ще искат да се сдобият с паспорти. Трябва да експлоатираме тази наша постановка, която се съдържа в изложението по радиото и телевизията, и вътрешно, и междуна­родно, с оглед да се повдига подемът и международно да се разобличават всички, които биха се опитали да ни обвиняват, че ние преследваме малцинства и т. н.
И да се обсъди вече въпросът по-широко: как така ние търпим западните страни, да ни налагат малцинствения проблем. Във Франция, в Англия, във ФРГ, в САЩ живеят милиони и милиони хора, но там проблем за малцинства няма. Там не се говори кой какъв е, кой каква религия изповядва, каква политика про­вежда. Защо ние сме се оставили да ни разпъват за малцинства?
Това трябва да се подработи много умно. Може би и ние грешим някъде.
Неслучайно в изложението аз пропуснах и не говорих, че тези мюсюлмани са българи. Защото главната задача сега не е тази. Главната задача е да се сплотят патриотично всички бъл­гари, нацията да бъде единна в борбата за преустройство на социа­лизма, в нашето развитие и т. н. Но едновременно с това аз засег­нах въп­роса, че ние се противопоставяме на всяка теза на Турция, че щом е мюсюлма­нин, той е турчин.
Така че ние и сега не бива да се занимаваме с този въпрос по тактически съображения. Той не бива да излиза на преден план. Стратегически обаче ние не го снемаме - да разясняваме на това население и т. н.
Но сега главното е да успокоим обстановката, да излезем от тази ситуация, да ги накараме да работят. Които желаят, нека да се изселват, а нашата работа ще продължи по-нататък в стра­тегически план. Да се обсъди къде евентуално трябва да коригираме някои неща. Ние например сме ограничили ислямската църква. Глав­ният мюфтия нищо не говори, но ние знаем, че не сме дали всички права на мюсюлманската църква. И не само това, вероятно много други въпроси ще възникнат.
Но главното е да не се драматизира въпросът с изселва­нето. Напротив. Да поддържаме това. И едновременно да вземем мерки икономиката да не пострада. Това трябва да кажем на секре­тарите, защото има разнопосочност. Те си правят други сметки. Ние знаем, че това ще се отрази на някои предприятия, ще се от­рази може би в селското стопанство. Но какво да правим, трябва вътрешно да ма­неврираме.
С колко годишно се увеличава това население?
Георги Танев: С 15 000.
Одор Живков: Можете да си представите какво ще бъде след 20 години.
Следователно трябва и по линия на икономиката да се вземат мерки. Необ­ходими са конкретни операции. Може от техни­кумите да се започне. Въобще да се види как да се маневрира в страната, за да не позволим да падне производст­вото в промиш­леността и в другите сфери.
Трябва да проведем един разговор с турската интелиген­ция, че тя носи го­ляма отговорност.
Това е, другари, главното. Не бива да изпадаме в паника, Ние им предла­гаме това, а сега започваме да изпадаме в паника. Това не може да не се отрази. Трябва в тези райони да отидат цели отряди с техника.
Иван Панев: Другарю Живков, тези дни работещите в София от тези райони бяха извикани под най-различен повод да се върнат в родните си места. Една част от тях не се върнаха, се увеличиха молбите за напускане на работа по най-различни поводи с оглед да се готвят за заминаване. В Кремиковци в някои звена има от 50-60 до 200-300 души. Това е доста сериозна цифра. В Строителството има отделни бригади, които искат да се върнат по този начин. Ние викахме пър­вите секретари и им казахме да водят спокоен разговор с тези другари. Имаме 7 комунисти, които искат да заминат.
[Изказалите се след Иван Панев членове на Политбюро продължават да съобщават тревожни факти за обстановката в страната. Тодор Живков ги прекъсва непрекъснато и дава наставления какво трябва да се направи. По-долу се предават само всички реплики на Тодор Живков в отговор на изказалите се членове на Политбюро - б. съст.]
Тодор Живков: Това че комунисти искат да заминат не е много ху­баво.[…]Какво ще им даваме. Трябва да спрем това, какво сте изпратили. То трябва да се даде на митническите власти.[…]
Трябва да им се каже: поради това, че не се явявате на работа безпричинно, ще носите отговорност за загубите. Трябва да се действа с желязна воля и хладнокръвие. Трябва да им се каже: загубите са толкова, ще бъдете дадени под съд и никога няма да получите паспорт.[…] Бригадирското движение трябва да се насочи там.[…]
Трява да решим това - тези, които са били шофьори, да се върнат да рабо­тят. […] Най-важно е да ги накараме да се върнат да работят. Ако не се върнат да работят, трябва да се вземат мерки. Ще му се каже, че ще отиде да живее в друг район, а в неговата къща ще се настани друг, за да работи.[…]
Григор Стоичков: Налага се да излезе едно решение на правителството по тези въпроси и утре да го огласим.
Тодор Живков: Но да не се публикува в печата. […] Не работи ли няма да получи паспорт.
Пенчо Кубадински: Аз мисля, че към 300 хиляди ще се изселят. Това ще внесе известна криза в работната ръка. Но няма да създаваме смут.
Тодор Живков: Турция няма да се съгласи да ги приеме. […] Ние трябва да отиваме свободно на тази работа, да ги изпращаме с музика.[…]
Да, в извън работно време [за снимки за паспорти – б. съст.]
Васил Цанов: По въпроса за къщите.
Тодор Живков: Да няма спекулации с къщите. Трябва да ги вземем без пари, така да се каже.
Васил Цанов: Да се купуват от обществени организации, АПК, бригади. […]
Тодор Живков: Ние снемаме въпроса за изселване.[…] Под наем не бива [За имотите, докато се върнат – б. съст.].
Това е много важно.[По повод на това, че е необходимо сред етническите българи да настъпи патриотичен подем – б. съст.] Това, което постигаме в съз­нанието на българина - тревогата, сега трябва тази енергия да я насочим към дела. Не само в промишлеността и селското стопанство, но и в науката, в училището, навсякъде. Трябва да се премахнат някои часове, да се отделят часове за патриотично възпитание. Много серозно трябва да помислим. […]
Другарю Йотов, освободете ни от тази информация, ние нямаме време. [Информация от “вражеските радиостанции” – б. съст.] Трябва да се съкрати това което даваме [като информация]. Само със “Свободна Европа” ли ще живеем? […]
Ще отидат на две смени, ще работят в събота. […]
Ние говорим за ОФ. Нека започнат да създават тези комитети, но не отгоре, а отдолу да се създадат. И ние да не ходим. Второ, да започнат отдолу да създават отряди за защита на нашето мило отечество - Народна република България. Не за защита на социализма, а на България. Те няма да бъдат точно при вас, а ще сът­рудничат с вас и ще бъдат под ваш поглед.[Към министъра на вътрешните ра­боти Георги Танев – б. съст.]
Няма такава опасност [От отклоняване от социализма – б. съст.] Може да се каже: на милото социалистическо отечество - Народна република България.
Дайте да помислим как да разгърнем патриотизма и това въодушевление за решаването на задачите. Тези положения в Министерския съвет да се обсъдят в партиен аспект, в идеологически аспект и т. н.

Стенограф: М. Далекова

ЦДА, ф. 1 б, оп. 68, а. е. 3670, л. 11-42. Оригинал. Машинопис.

Ангелов, Веселин. Строго поверително! Асимилаторската кампания..., цит. сб. ,с. 594-598.