Съпротивата срещу комунистическия режим в Пиринска Македония

Съпротивата срещу комунистическия режим в Пиринска Македония (1944-1948 г.)

Един от­чет за "ус­пе­хи­те" на "на­ро­д­на­та" ми­ли­ция в Горноджумайска област за пе­ри­о­да от 9.IХ.1944 г. до 9.IХ.1948 г. го­во­ри кра­с­но­ре­чи­во за ма­ща­би­те на съ­п­ро­ти­ва­та сре­щу ко­му­ни­с­ти­че­с­кия ре­жим в то­зи край.3

Из­б­ро­я­ва­не­то на ус­пе­хи­те за­по­ч­ва с хвал­би за оси­гу­ре­на­та от ми­ли­ци­я­та по­д­го­то­в­ка и ус­пе­ш­но про­ве­ж­да­не на т. нар. "на­ро­ден съд". "За­т­во­ри­те бя­ха пъл­ни с на­ро­д­ни вра­го­ве", ко­и­то ус­пе­ш­но и в срок бя­ха по­д­го­т­ве­ни за на­ро­ден съд"  - се че­те в до­к­ла­да.

"През 1945 г. за­по­ч­на­ха да въз­ни­к­ват мал­ки не­ле­гал­ни фа­ши­с­т­ки гру­пи­ч­ки, с ко­и­то ДС ус­пе­ш­но се спра­ви" - се чете по-нататък в доклада. Съ­з­да­до­ха се, и то офор­ме­ни ве­че, ми­хай­ло­ви­с­т­ки гру­пи­ч­ки най-ве­че в Све­тивра­ч­ка око­лия." То­ва би­ло свър­за­но с об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че Ни­ко­ла Пе­т­ков е из­ля­зъл в опо­зи­ция. И въ­п­ре­ки вси­ч­ко ор­га­ни­те на ДС ус­пя­ва­ли да раз­к­ри­ят те­зи "фа­ши­с­т­ки ор­га­ни­за­ции и те­х­ни­те ор­га­ни­за­то­ри", да ги из­п­ра­вят пред съ­да.

Освен опозицията и нейният водач Никола Петков, виновно за появата на "групичките" според съчинителите на доклада било и чуждото разузнаване, което "много активно" подпомагало те­зи "ми­хай­ло­ви­с­т­ки бан­ди". "Но на­ши­те ор­га­ни на ДС ус­пя­ха ус­пе­ш­но да ги уда­рят и уни­що­жат. Чу­ж­до­то ра­зу­з­на­ва­не - ан­г­ло-аме­ри­кан­с­ки­те им­пе­ри­а­ли­с­ти­че­с­ки ше­фо­ве, не спря­ха и ка­то ре­зул­тат от тя­х­на­та по­мощ бе­ше об­ра­зу­ва­на в Пе­т­рич ед­на не­ле­гал­на шпи­он­с­ка ор­га­ни­за­ция, ръ­ко­во­де­на от до­л­но­п­ро­бен сел­с­ки ба­ба­и­тин и кри­ми­на­лист Ди­ми­тър Ха­джитрай­ков, но на­ши­те ор­га­ни от ДС ус­пе­ш­но раз­к­ри­ха и за­ло­ви­ха ор­га­ни­за­то­ра Ха­джитрай­ков" - завършва поредната милиционерска хвалба, без да се дадат конкретни доказателства.

По-на­­та­тък от­че­тът из­б­ро­я­ва сле­д­ва­щи­те, ре­дя­щи се един след друг "ус­пе­хи" на ДС от 1945 до 1948 г.: за­ло­ве­на "ед­на ди­вер­си­он­на гру­па", има­ща за за­да­ча "да взи­мат све­де­ния от на­ша стра­на и ги из­п­ра­щат в Гър­ция"; ли­к­ви­ди­ра­не­то през 1947 г. на не­ле­гал­на­та група на полковник Го­ло­га­нов в О­г­ра­ж­ден и на Иван Да­ф­ков в Пирин; ли­к­ви­ди­ра­не­то на "шпи­он­с­ка­та гру­па" на Ка­ра Му­с­та­фа през 1948 г.; за­ла­вя­не­то на "опа­с­ния гла­во­рез и жан­дар­ме­рист Пен­кин", на гру­па "гръцки шпи­о­ни, го­т­ве­щи се да ми­нат в не­ле­гал­ност и те­ро­ри­зи­рат на­се­ле­ни­е­то".

За "най-кру­пен акт" от дей­но­ст­та на ДС през 1948 г. се со­чи уни­що­жа­ва­не­то на "бандитите" Ив. Руй­чев и Ге­ра­сим То­до­ров от с. Пло­с­ки и с. Вла­хи. "За по­с­ле­ден път вси­ч­ки ми­хай­ло­ви­с­ти се бя­ха на­со­чи­ли то­ч­но там" и то­ва се дъл­жа­ло на фа­к­та, че на­се­лен­и­е­то на две­те се­ла не би­ло про­с­ве­те­но. Ви­но­в­ни за то­ва би­ли ОК на БРП(к) и ОФ. Ли­к­ви­ди­ра­на би­ла "бан­да" от 30-40 чо­ве­ка.

За­дъл­жи­тел­но е да се по­д­чер­тае, че де­се­ти­ле­тия на­ред, вклю­чи­тел­но и до днес, по­зо­ва­вай­ки се на от­че­ти­те на ДС и съ­де­б­ни­те ма­те­ри­а­ли, про­ко­му­ни­с­ти­че­с­ка­та пре­са и про­па­ган­да дам­го­с­ват най-бе­зо­ч­ли­во че­та­та, че­т­ни­ци­те и вой­во­да­та Ге­ра­сим То­до­ров ка­то "бан­да и бан­ди­ти". Са­мо по­ня­ко­га и без да ис­кат, име­ни­ти ли­к­ви­да­то­ри на то­ва дви­же­ние ще по­в­ди­гат за­ве­са­та за ис­тин­с­кия раз­мах и по­с­ти­же­ния на "бан­ди­т­с­ко­то" дви­же­ние. Та­ко­ва на­при­мер е ед­но къ­с­но при­з­на­ние на ръ­ко­во­ди­лия опе­ра­ци­я­та по ли­к­ви­ди­ра­не­то на че­та­та К. Кю­лю­мов, в ко­е­то со­чи: "През 1947-1948 г. бан­да­та на Ге­ра­сим То­до­ров дър­же­ше те­ри­то­ри­я­та на би­в­ша Сан­дан­с­ка (Све­ти­в­ра­ч­ка) око­лия, го­ля­ма част от се­ла­та в то­зи край, пре­х­вър­ля­ше част от Раз­ло­ж­ко, до­ри сти­га­ше до Го­це­дел­че­в­с­ко - от­та­тък през Пи­рин и част от би­в­ша­та Гор­но­джу­май­с­ка око­лия. То­ва бе­ше не са­мо най-го­ля­ма­та бан­да в Бъл­га­рия, но и най-опа­с­на­та по­ра­ди то­ва, че тя кон­т­ро­ли­ра­ше те­ри­то­рия, в ко­я­то по­ч­ти бе­ше ли­к­ви­ди­ра­на на­ро­д­на­та власт".4

Ос­та­вя­ме чи­та­те­ли­те са­ми да сти­г­нат до из­во­да да­ли на­и­с­ти­на ста­ва въ­п­рос за "бан­да" и "бан­ди­ти", при по­ло­же­ние че са факт не­о­с­по­ри­ми сви­де­тел­с­т­ва, со­че­щи, че за раз­ли­ка от "на­ро­д­ни­те" пар­ти­за­ни "бан­ди­ти­те" ня­мат ни­то ед­на ре­ги­с­т­ри­ра­на ак­ция сре­щу ман­д­ри, ча­с­т­но иму­ще­с­т­во и имо­ти, кра­ж­би или ма­ро­дер­с­т­ва; че "бан­ди­ти­те" ви­на­ги за­п­ла­щат със со­б­с­т­ве­ни сре­д­с­т­ва при­до­би­ти­те без на­си­лие сто­ки (хляб, бра­ш­но, ци­га­ри, цър­ву­ли и др.), ви­на­ги да­ват раз­пи­с­ки за вси­ч­ко, че на­се­ле­ни­е­то от мно­го се­ла до­б­ро­вол­но ги по­д­по­ма­га и им сим­па­ти­зи­ра. По­д­по­ма­гат ги и го­лям брой чле­но­ве на уп­ра­в­ля­ва­ща­та по то­ва вре­ме ко­му­ни­с­ти­че­с­ка пар­тия.

Ис­ти­на­та изи­с­к­ва да не се по­д­ми­на­ва фа­к­тът, че по вре­ме на дей­но­ст­та на че­та­та и ли­ч­но от вой­во­да­та се из­вър­ш­ват и на­си­лия, вклю­чи­тел­но и убий­с­т­во. Про­па­ган­да­та из­ве­ж­да на пре­ден план те­ма­та за "по­бой­ни­ци­те", но скри­ва фа­к­ти за не­с­пир­ния те­рор, на ко­и­то са по­д­ло­же­ни се­мей­с­т­ва­та, бли­з­ки­те и по­ма­га­чи­те на че­т­ни­ци­те и най-ве­че на вой­во­да­та. По­бо­и­те, над ко­и­то про­па­ган­да­та та­ка сил­но ак­цен­ти­ра, за да очер­ни че­та­та и не­й­ния вой­во­да, са най-ве­че в от­го­вор на из­де­ва­тел­с­т­ва­та от стра­на на ви­д­ни пре­д­с­та­ви­те­ли на ме­с­т­на­та "на­ро­д­на" власт сре­щу ята­ци и бли­з­ки на че­т­ни­ци­те. Те ид­ват ед­ва след не­кол­ко­к­ра­т­ни, вклю­чи­тел­но и пи­с­ме­ни пре­ду­п­ре­ж­де­ния да ги пре­к­ра­тят. Сил­но пре­у­ве­ли­че­ни оба­че са твър­де­ни­я­та на ко­му­ни­с­ти­че­с­ко­то сле­д­с­т­вие за раз­ме­ра на "по­бо­и­те", за­що­то ми­ну­ти след раз­дя­ла­та с че­та­та "пре­би­ти­те до смърт" (при то­ва еди­ни­ци) ко­му­ни­с­ти­че­с­ки аген­ти и ак­ти­ви­с­ти бър­зат да пи­шат по­ре­д­ни­те си до­но­си до "на­ро­д­на­та" ми­ли­ция и ДС.

Във връ­з­ка с  твър­де­ни­я­та за "бан­ди­т­с­ки­те" про­я­ви на че­та­та е ну­ж­но да се ка­же и ис­ти­на­та за ста­ра­тел­но пре­мъл­ча­ва­ни­те от би­в­ша­та ДС фа­к­ти от­но­с­но из­вър­ше­но­то от вой­во­да­та убий­с­т­во. Фа­к­ти­те со­чат, че с по­мо­щ­та на из­ве­с­т­ния в то­га­ва­ш­но­то се­ло Га­ра Пи­рин ко­му­ни­с­ти­че­с­ки кмет Гал­чо Ва­си­лев ДС вне­д­ря­ва в че­та­та свой агент, с ос­но­в­на­та за­да­ча да убие вой­во­да­та. По­ве­де­ни­е­то му оба­че е твър­де съм­ни­тел­но, за­то­ва ръ­ко­во­д­с­т­во­то на че­та­та ре­ша­ва да го по­с­та­ви на из­пи­та­ние. Из­п­ра­ща го да из­пъл­ни уж про­из­не­се­на смър­т­на при­съ­да над спо­ме­на­тия кмет.

Връ­щай­ки се, лъ­же­че­т­ни­кът до­к­ла­д­ва, че не е ус­пя­ал да из­пъл­ни за­да­ча­та, за­що­то пи­с­то­ле­тът за­ся­къл, а бом­ба­та не из­бу­х­на­ла. Ус­по­ко­я­ват го, че ще има вто­ра въз­мо­ж­ност да сто­ри то­ва и го по­с­та­вят да па­зи спя­щи­те в зим­ни­те пре­с­пи че­т­ни­ци. Аген­тът не зна­ел, че са го въ­о­ръ­жи­ли с обе­з­в­ре­де­ни бом­ба, пу­ш­ка и па­т­ро­ни. По­па­да в ка­па­на и е за­ло­вен в мо­мент, ко­га­то се опи­т­ва да из­пъл­ни по­с­та­ве­на­та от ДС за­да­ча - убий­с­т­во­то на вой­во­да­та. За зла не­го­ва участ то­зи път и пу­ш­ка­та, и бом­ба­та от­но­во за­се­к­ли. Сле­д­ва про­из­на­ся­не­то и из­пъл­не­ни­е­то на не­го­ва­та смър­т­на при­съ­да.

Со­ло­ва­та ак­ция за ли­к­ви­ди­ра­не­то на вой­во­да­та, а с то­ва и на че­та­та про­па­да. За­то­ва ДС ста­ра­тел­но се по­д­го­т­вя за ши­ро­ко­ма­ща­б­на ак­ция с ко­до­во­то на­з­ва­ние "Елен". Ак­ци­я­та се про­ве­ж­да през март-ап­рил 1948 г. Ос­вен ця­ла­та ми­ли­ция от Гор­но­джу­май­с­ка об­ласт тук е ми­ли­ци­я­та и от Ду­п­ни­ш­ко, Кю­с­тен­дил­с­ко, Пер­ни­ш­ко и Со­фий­с­ко, вси­ч­ки во­ен­ни ча­с­ти от Юго­за­па­д­на Бъл­га­рия, за­па­с­ня­ци. Бло­ки­ра­ни са по­д­с­тъ­пи­те към Пи­рин от вси­ч­ки ме­с­та. На­се­ле­ни­е­то от де­сет се­ла е съ­б­ра­но в спе­ци­ал­ни ла­ге­ри или бло­ки­ра­но, без пра­во да на­пу­с­ка къ­щи­те. Та­къв бил един­с­т­ве­но въз­мо­ж­ни­ят на­чин за за­ла­вя­не или уни­що­жа­ва­не на не­у­ло­ви­ми­те и по­л­з­ва­щи се с по­д­к­ре­па­та и сим­па­ти­и­те на ме­с­т­но­то на­се­ле­ние че­т­ни­ци на вой­во­да­та Ге­ра­сим То­до­ров. Ше­с­ти пи­рин­с­ки от­ряд - та­ка се на­зо­ва­ва че­та­та по ре­ше­ние на сво­е­то ко­ман­д­ва­не. Тях ан­ти­ко­му­ни­с­ти­че­с­ки на­с­т­ро­е­на­та част от на­се­ле­ни­е­то в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния ни­ко­га не на­ри­ча "бан­да" и "бан­ди­ти", а че­та, го­ря­ни или комити.

Бло­ка­да­та ус­пя­ва. От мно­же­с­т­во­то за­па­зе­ни до­ку­мен­ти яс­но се ви­ж­да, че за не­й­ния ус­пех най-мно­го до­при­на­сят пре­да­тел­с­т­во­то и вне­д­ре­ни­те се­к­ре­т­ни съ­т­ру­д­ни­ци на ДС. Мно­го от тях са из­ве­с­т­ни, но ня­кои са все още не­из­ве­с­т­ни, спо­тай­ват се и гу­з­но мъл­чат. Дру­ги се вжи­вя­ват все още в ро­ля­та си на ге­рои. Най-ве­че за­ра­ди то­ва им по­ве­де­ние, за да по­не­сат  за­с­лу­же­на мо­рал­на при­съ­да и в ин­те­рес на ис­то­ри­че­с­ка­та ис­ти­на, си по­з­во­ля­ва­ме да пу­б­ли­ку­ва­ме те­х­ни­те име­на.

За да не по­па­д­не жив в ръ­це­те на ми­ли­ци­я­та, Ге­ра­сим То­до­ров се са­мо­у­би­ва. Раз­къ­са­но­то му на пар­че­та от бом­ба­та тя­ло е из­ло­же­но на по­каз на пло­ща­да в с. Га­ра Пи­рин за по­ру­га­ва­не и спла­ш­ва­не на на­се­ле­ни­е­то. Без от­г­лас ос­та­ват мол­би­те на май­ка­та на Ге­ра­сим да по­лу­чи и по­г­ре­бе тлен­ни­те ос­тан­ки на своя лю­бим син. И до днес мя­с­то­то, къ­де­то ко­му­ни­с­ти­че­с­ки­те аген­ти са из­х­вър­ли­ли не­го­во­то мър­т­во тя­ло, е не­из­ве­с­т­но. За не­го зна­ят все още жи­ви­те "ге­рои" от об­ла­с­т­но­то уп­ра­в­ле­ние на би­в­ша­та ДС в Гор­на Джу­мая (дн. Бла­го­е­в­г­рад) и Све­ти Врач (дн. Сан­дан­с­ки), но те мъл­чат. За­що­то не "бан­ди­ти­те" от че­та­та на Ге­ра­сим То­до­ров, а те по вре­ме на сле­д­с­т­ви­е­то из­вър­ш­ват се­дем звер­с­ки убий­с­т­ва на че­т­ни­ци и ята­ци. За да при­к­ри­ят пре­с­тъ­п­но­то си зло­де­я­ние, по-къ­с­но впи­с­ват уби­ти­те в при­съ­ди­те на про­ве­лия се ко­му­ни­с­ти­че­с­ки съд.

Ин­те­ре­сен е фа­к­тът, че като ятаци и помагачи на четата се вклю­ч­ват голям брой чле­но­ве на БРП(к). То­ва за­т­ру­д­ня­ва сле­д­с­т­ви­е­то и са­мия про­цес. Уп­ра­в­ля­ва­щи­те тря­б­ва да съ­дят чле­но­ве на пар­ти­я­та, ко­е­то ги по­с­та­вя в твър­де де­ли­ка­т­но по­ло­же­ние. В край­на сме­т­ка се ре­ша­ват освен в пар­тий­ния, да ги съ­дят за­е­д­но с ос­та­на­ли­те жи­ви че­т­ни­ци и ята­ци в съдебния процес, за да ги използват за разобличаване на "бандитската" дейност на четат.

Сле­д­с­т­ве­но­то де­ло се по­ве­ря­ва на кръ­во­жа­дния и ком­п­ро­ме­ти­ран пред населението в тогавашната Светиврачка околия слу­жи­тел на ДС Ге­ор­ги Бо­г­да­нов (Гра­фа) - из­ве­с­тен със съмнителното си политическо и криминално минало преди преврата от 1944 г. По спомени на живи свидетели Графа успява да се присъедини към "на­ро­д­ната" ми­ли­ция, след като организира и участва в началото на октомври 1944 г. в извършването на десетки убий­с­т­ва на ак­ти­в­ни чле­но­ве и сим­па­ти­зан­ти на ВМРО от Све­ти­в­ра­ч­ка и Пе­т­ри­ч­ка око­лия. По­з­нат на вси­ч­ки по­па­д­на­ли в аре­с­ти­те на ми­ли­ци­я­та е ка­то май­с­тор за из­т­ръ­г­ва­не на вся­ка­к­ви при­з­на­ния. Колкото и да били твърди, много от по­па­д­на­ли­те в неговите ръце били принуждавани да пи­шат то­ва, ко­е­то той им ди­к­ту­ва, след като ги е подлагал на не­чо­ве­ш­ки­ мъ­че­ния, ко­и­то не­пре­къ­с­на­то изо­б­ре­тя­вал.

Вни­ма­тел­но­то вгле­ж­да­не в ори­ги­на­ли­те от сле­д­с­т­ве­ни­те до­з­на­ния по­ка­з­ва, че по-го­ля­ма­та част от тях уди­ви­тел­но си при­ли­чат - с ед­на­к­вия по­черк, мно­го­к­ра­т­но по­в­та­ря­ща­та се ис­то­рия за по­д­бу­ди­те­ли­те, "звер­с­т­ва­та на бан­ди­ти­те", връ­з­ки­те с опо­зи­ци­я­та, чу­ж­до­то ра­зу­з­на­ва­не и т. н.

Ос­вен чрез на­си­ла из­т­ръ­г­на­ти­те и ди­к­ту­ва­ни спо­ред пре­д­ва­ри­тел­ни­те на­чер­та­ния на об­ви­не­ни­е­то по­ка­за­ния за ус­пе­ха на про­це­са ста­ра­тел­но се по­д­го­т­вят и про­ку­рор­с­ки­те сви­де­те­ли. Две се­к­ре­т­ни до­не­се­ния на Бо­г­да­нов со­чат яс­но как пре­д­ва­ри­тел­но се мон­ти­ра то­зи про­цес, но и за то­ва как до из­ве­с­т­на сте­пен се про­ва­ля.

За да до­ве­де по­с­та­ве­на­та му за­да­ча до­к­рай, Гра­фа до­с­ти­га и до то­ва по вре­ме на про­це­са да про­ти­во­по­с­та­ви брат сре­щу бра­та. Иде­я­та му въз­ни­к­ва във връ­з­ка с то­ва, че в че­та­та уча­с­т­ва и бра­тът на пре­д­се­да­те­ля на гра­д­с­ка­та уп­ра­ва на Све­ти Врач и член на ОК на БРП(к) Йор­дан Ри­зов. Пър­во­на­чал­но Ри­зов да­ва съ­г­ла­си­е­то си да е про­ку­рор­с­ки сви­де­тел на за­по­ч­на­лия на 14.VI.1948 г. в Све­ти Врач про­цес. "За уто­ч­ня­ва­не на по­ка­за­ни­я­та му със съ­щия бе про­ве­де­но съ­ве­ща­ние и той по­лу­чи съ­о­т­ве­т­но ин­с­т­ру­к­ции и ука­за­ния. При са­мия про­цес оба­че той да­де по­ка­за­ния, не­до­пу­с­ти­ми за ко­му­нист, осо­бе­но та­къв на от­го­вор­на пар­тий­на и об­ще­с­т­ве­на ра­бо­та" - се оп­ла­к­ва Гра­фа в по­ре­д­ния си "стро­го се­к­ре­тен" до­к­лад до ДС в Со­фия. Ка­то сви­де­тел на об­ви­не­ни­е­то той тръ­г­нал "по ли­ния да се ста­рае да ома­ло­ва­жа­ва де­я­ни­я­та на бан­ди­ти­те и до­ри да ги оп­ра­в­да­ва със спе­ци­фи­ч­ни­те ус­ло­вия, при ко­и­то те са жи­ве­е­ли". По­ло­ви­на­та от те­зи "про­с­ти хо­ри­ца" спо­ред Ри­зов би­ли жер­т­ва на те­зи ус­ло­вия, би­ли тръ­г­на­ли по "ло­шия" път не­съ­з­на­тел­но, по­ра­ди тя­х­на­та "от­къ­с­на­тост и на­и­в­ност". Ри­зов се опи­тал да оп­ра­в­да­ва и своя брат, по­д­чер­та­вай­ки, че той не мо­жел да по­с­тъ­пи дру­го­я­че, ос­вен да ста­не "съ­т­ру­д­ник на бан­да­та". Та­ка про­ку­рор­с­ки­ят сви­де­тел се обя­вил "ре­ши­тел­но про­тив вла­ст­та", об­ви­ня­вай­ки я, че не би­ла "на сво­е­то мя­с­то".6

За по­ве­де­ни­е­то на спо­ме­на­тия про­ку­рор­с­ки сви­де­тел Гра­фа пи­ше и спе­ци­ал­но "ли­ч­но стро­го по­ве­ри­тел­но до­не­се­ние" до по­мо­щ­ник-ми­ни­с­тър Ру­си Хри­с­то­зов. В не­го че­тем: "От­чи­тай­ки се­ри­о­з­но­ст­та на про­це­са око­ло ли­к­ви­ди­ра­на­та бан­да на Г. То­до­ров, осо­бе­но об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че по съ­щия ще бъ­дат из­да­де­ни до­с­та смър­т­ни при­съ­ди, аз се ори­ен­ти­рах, ка­то от­го­вор­ник на съ­щия про­цес, да при­в­ле­ка ка­то про­ку­рор­с­ки сви­де­тел ос­вен по­с­т­ра­да­ли­те уча­с­т­ни­ци в раз­г­ро­ма на бан­да­та и пр., но и към от­го­вор­ни фа­к­то­ри и об­ще­с­т­ве­ни­ци, и то от­ в­си­ч­ки пар­тии, ко­и­то да из­не­сат от­ра­же­ни­е­то на съ­ще­с­т­ву­ва­ща­та бан­да вър­ху ОФ-ме­ро­п­ри­я­тия, ини­ци­а­ти­ви и пр. и въ­о­б­ще вър­ху ця­ло­с­т­ния жи­вот на то­зи край

Ин­те­ре­с­но­то в слу­чая е, че уда­рът на ДС се на­со­ч­ва към из­ве­с­т­ни в оте­че­с­т­ве­но­ф­рон­то­в­с­ки­те сре­ди от око­ли­я­та ли­ч­но­с­ти, про­из­ли­за­щи от съ­ю­з­ни­те на ко­му­ни­с­ти­те пар­тии - ка­зи­он­но­то БЗНС и НС "Зве­но", за­е­ма­ли и за­е­ма­щи от­го­вор­ни­те по­с­то­ве око­лий­с­ки уп­ра­ви­те­ли. Цел­та спо­ред Гра­фа би­ла да се ра­зо­б­ли­чат "вдъ­х­но­ви­те­ли­те на бан­да­та" - Сла­вей­ко Ан­ге­лов и Асен Бо­я­джи­ев от "Зве­но" и Г. То­по­ли­гов от БЗНС. Ис­тин­с­ка­та цел оба­че е съ­де­б­но­то де­ло да се из­по­л­з­ва и за са­мо­ра­з­п­ра­ва с не­у­до­б­ни­те ли­ч­но­с­ти в ко­а­ли­ци­он­ни­те на ко­му­ни­с­ти­те пар­тии. За­то­ва на съ­ве­ща­ние на бю­ро­то на ОК на ОФ би­ло ре­ше­но про­ку­рор­с­ки сви­де­те­ли да са Н. Х. Ми­тов - бивш се­к­ре­тар на ОК на ОФ, В. Ту­шев от БЗНС и Иван Иб­ри­зов от "Зве­но" и др. Ри­зов бил изя­вил сам же­ла­ние да сви­де­тел­с­т­ва, за да ра­зо­б­ли­чи "вдъ­х­но­ви­те­ли­те на бан­да­та" Г. То­по­ли­гов и Асен Бо­я­джи­ев. Пре­д­ло­же­ни­е­то си да сви­де­тел­с­т­ва Ри­зов бил по­д­к­ре­пил и с фа­к­та, че е от с. Вла­хи и че брат му съ­що е за­ме­сен и за да не си по­ми­с­ле­ли хо­ра­та, че за­ра­ди брат си "се дър­жи на­с­т­ра­на". Ос­вен то­ва по вре­ме на сле­д­с­т­ви­е­то и Асен Бо­я­джи­ев  ка­то един от гла­в­ни­те об­ви­ня­е­ми бил по­же­лал Ри­зов да е сви­де­тел.

По-нататък Графа доразкрива: "При тая кон­к­ре­т­на об­с­та­но­в­ка ка­к­то аз, та­ка и бю­ро­то се съ­г­ла­си­х­ме Йор­дан да сви­де­тел­с­т­ву­ва. Раз­пре­де­ли­х­ме и кой ка­к­во ще го­во­ри. В пре­д­ва­ри­те­лен раз­го­вор с Г. Да­ви­дов в ДС Й. Ри­зов до­ри бил по­пи­тал да­ли ще е удо­б­но да го­во­ри по вре­ме на про­це­са за своя брат, за­що­то дъл­бо­ко в се­бе си бил убе­ден, че той е не­ви­нен. Да­ви­дов го уве­рил, че "вси­ч­ко, ко­е­то мо­же да ка­же за брат си, има къ­де да го ка­же, а имен­но - пар­ти­я­та, а тук на пу­б­ли­ч­но мя­с­то не би­ва, за­що­то то­ва мо­же да по­л­з­ва не нас. По­с­та­рах се да го убе­дя, че то­ва не би­ва да се вър­ши и че слу­чаят ще бъ­де раз­г­ле­дан на дру­го мя­с­то, къ­де­то по­ло­жи­тел­но ня­ма да се до­пу­с­не гре­ш­ка.

Й. Ри­зов дал да се раз­бе­ре, че ня­ма да го­во­ри (за брат си) - съ­о­б­ща­ва Гра­фа. "Ко­га­то из­ле­зе да го­во­ри - про­дъл­жа­ва раз­ка­за си той - за го­ля­ма на­ша из­не­на­да той из­не­се ед­ва ли не за­щи­т­на реч за об­ви­не­ни­е­то." Ка­то чо­век от Вла­хин­с­кия край той твърдял, че "не хо­ра­та от по­д­съ­ди­ма­та ска­мей­ка са ви­но­в­ни, а ус­ло­ви­я­та и от­къ­с­на­то­ст­та са до­при­не­с­ли най-ве­че за тех­ни­те пре­с­тъ­п­ле­ния". "Ко­га­то бе апо­с­т­ро­фи­ран от пре­д­се­да­те­ля и за­пи­тан за по-кон­к­ре­т­ни не­ща - продължава своя разказ Графа, той тръ­г­на по ли­ни­я­та да оп­ра­в­да­ва брат си, на все­о­с­лу­ша­ние за­я­ви, че брат му до­не­съл на вла­ст­та за вси­ч­ко чрез са­мия не­го и дру­ги слу­же­б­ни ли­ца и че той не е ви­но­вен... След не­го­ви­те из­ка­з­ва­ния се по­чу­в­с­т­ва ве­д­на­га про­мя­на ка­к­то в на­с­т­ро­е­ни­е­то на по­д­съ­ди­ми­те, та­ка и всред гра­ж­дан­с­т­во­то. За­щи­та­та из­по­л­з­ва най-ра­ци­о­нал­но не­го­во­то из­ка­з­ва­не, за да из­ме­с­ти цен­тъ­ра на об­ви­не­ни­е­то. Не би­ва­ше да бъ­де до­пу­с­нат ка­то сви­де­тел, по­з­на­вай­ки чу­в­с­т­ва­та му към брат си" - за­вър­ш­ва с го­ля­мо съ­жа­ле­ние до­к­ла­да си Гра­фа и по­со­ч­ва, че за слу­чая по пар­тий­на ли­ния бил на­п­ра­вил "до­с­то­я­ние в ЦК".7

Не­за­ви­си­мо от спо­ме­на­та­тия сви­де­тел­с­ки "про­вал" съ­де­б­но­то де­ло про­ти­ча по пре­д­ви­де­ния в ДС и око­лий­с­кия ко­ми­тет на БРП(к) сце­на­рий. Ин­с­т­ру­к­ти­ра­ни­те съ­дии про­из­на­сят пре­д­ва­ри­тел­но по­со­че­ни­те, вклю­чи­тел­но и смър­т­ни при­съ­ди.

*   *   *

Друг не по-мал­ко ин­те­ре­сен епи­зод от дей­но­ст­та на че­та­та на Ге­ра­сим То­до­ров е от­но­ше­ни­е­то му към до­ш­ли­те в края на 1947 и на­ча­ло­то на 1948 г. сто­ти­на ма­ке­дон­с­ки учи­те­ли и кни­жа­ри с ам­би­ци­я­та да раз­про­с­т­ра­ня­ват но­ва­та ма­ке­дон­с­ка кни­ж­ни­на, да ог­ра­мо­тя­ват по­д­ра­с­т­ва­що­то по­ко­ле­ние и на­се­ле­ни­е­то на но­во­съ­з­да­де­ния "ма­ке­дон­с­ки ли­те­ра­ту­рен език". Ще се спрем по-по­д­ро­б­но на то­зи въ­п­рос, за­що­то тъ­к­мо той е обект на фал­ши­фи­ка­ции от стра­на на ма­ке­до­ни­с­т­ка­та про­па­ган­да. За жа­лост ос­но­вен из­ра­зи­тел на те­зи фал­ши­фи­ка­ции е Крум Мо­нев - че­т­ник в че­та­та на Г. То­до­ров. Ед­ва 19-го­ди­шен, той пре­с­то­я­ва в че­та­та око­ло 3 ме­се­ца. Пет де­се­ти­ле­тия по-къ­с­но той ти­ра­жи­ра до­л­но­п­ро­б­на­та лъ­жа, че че­та­та е съ­з­да­де­на от "най-бу­д­ни­те ма­ке­дон­ци", за да се бо­рят за "сво­бо­д­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния" на "ма­ке­дон­с­кия на­род".

По­ка­за­тел­ни за от­но­ше­ни­е­то на Ге­ра­сим То­до­ров към ма­ке­дон­с­ки­те учи­те­ли са за­па­зе­ни­те пи­с­ме­ни сви­де­тел­с­т­ва за ед­на не­го­ва сре­ща с ма­ке­дон­с­кия учи­тел Пе­тър Ма­к­ре­в­с­ки в ро­д­но­то му се­ло Вла­хи. Най-ин­те­ре­с­но от тях е ед­но "Из­ве­с­тие за с. Вла­хи и слу­ча­ят на 12.II.1948 г. т. г." на учи­те­ля Ма­к­ре­в­с­ки, на­пи­са­но до ДС ве­д­на­га след сре­ща­та му с вой­во­да­та и не­го­ви че­т­ни­ци на об­що­сел­с­ка се­дян­ка в къ­ща­та на сел­с­кия пар­ти­ен се­к­ре­тар Йор­дан Руй­чев. Той со­чи: "Вля­зо­ха с пи­с­то­ле­ти в ръ­це три­ма не­ле­гал­ни, един ни­сък, а два­ма­та ви­со­ки. Еди­ни­ят от тях бе­ше с бра­да об­ра­с­нал, ка­то да при­ли­ча­ше на Хр. Бо­тев. Съ­щи­те има­ха и пу­ш­ки, и бом­би, а и ра­ни­ци пъл­ни и по ед­но ке­пе от­го­ре. Ни­с­ки­ят, на­у­чих, че е бил Ге­ра­сим. Съ­щи­ят ви­к­на ве­д­на­га, вли­зай­ки: "Го­ре ръ­це­те" и ние по­с­тъ­пи­х­ме та­ка, ка­к­то ни за­по­вя­да пред оръ­жи­е­то. Ге­ра­сим за­пи­та кой съм и от­къ­де, аз от­го­во­рих ис­ти­на­та. Той с ос­тър тон се обър­на към не­го­ви­те и ре­че: "Той е на­ши­ят се­ден­кар, той е Ти­то, Ти­то­ви­ят аги­та­тор."

Сле­д­ва раз­ка­зът му как би­ли мал­т­ре­ти­ра­ни, след ко­е­то Ге­ра­сим се бил се­тил от­но­во за не­го. "Ми ка­за - про­дъл­жа­ва Ма­к­ре­в­с­ки - още су­т­рин­та да си за­ми­на от Вла­хи. Ме­не ми го­во­ре­ше: "А ти бре, за­б­лу­де­но ко­му­ни­с­то, знай, че ти си са­мо за про­па­ган­да." Ме псу­ва­ше, но аз си мъл­чах, се ус­ми­ри по­ло­же­ни­е­то и Ге­ра­сим пак по­ч­на на мен да го­во­ри: "Не­ма да си одиш, но ще си ог­ра­ни­чиш дей­но­ст­та". На вси­ч­ки ни ка­з­ва­ше: "Бу­да­ли ед­ни, зе­ри не сте чу­ли, де­ка в Ук­рай­на пар­ти­за­ни­те на­пре­д­ват про­тив ко­му­ни­с­ти­те. Слу­шай­те цър­ни­те ра­ди­о­с­тан­ции. На­ро­д­но­то Ди­ми­т­ро­в­с­ко пра­ви­тел­с­т­во, де­ка има мно­го ми­ни­с­тер­с­т­ва, а Ан­г­лия с тол­ко­ва ко­ло­нии има по-мал­ко ми­ни­с­тер­с­т­ва."

"Ми­на и то­ва. Руй­чев го вър­за­ха. Ге­ор­ги го пу­с­на­ха, а мен ме тръ­г­на Ге­ра­сим да ста­на и ре­че: "Уби­ен ще бе­ше, но бла­го­да­ре­ние, че се­де­ше при се­с­т­ра ми и си по­з­во­лил на де­те­то мое да му да­дат обу­в­ки на учи­тел­с­кия съ­вет" - продължава показанията си Макревски.

"По­тър­си ми и па­ри, аз се ко­ле­ба­ех, но му ги да­дох вси­ч­ки­те па­ри, ко­и­то имах в ки­се­то - 4 500 ле­ва, (ми) ги върна, без да ви­дат от не­го­ви­те дру­га­ри бан­ди­ти ни­кои. То­га­ва пак ми за­по­ве­да в срок от три дни да се из­се­ла от Вла­хи, ина­че (и ако) ми­ли­ци­я­та ре­че да те чу­ва, пак ке те убия."8

По-на­та­тък Ма­к­ре­в­с­ки съ­о­б­ща­ва, че го за­ве­ли в квар­ти­ра­та, за да му взе­мат оръ­жи­е­то, как се­с­т­ра­та на Ге­ра­сим и не­й­на­та дъ­ще­ря, у ко­и­то жи­ве­ел, се за­с­тъ­пи­ли за не­го, сви­де­тел­с­т­вай­ки, че ня­ма оръ­жие.

Спо­ред све­де­ни­е­то на дру­гия сви­де­тел - Йор­дан Руй­чев, по вре­ме на се­ден­ка­та на­хъл­та­ли не­о­ча­к­ва­но не­ле­гал­ни­те Ге­ра­сим То­до­ров и Пе­тър Гър­ков (По­пе­то). Още с вли­за­не­то си Ге­ра­сим То­до­ров за­по­ч­нал да му на­на­ся уда­ри с пи­с­то­ле­та по гла­ва­та, да го псу­ва и му се за­кан­ва, че ще го убие. След то­ва се обър­нал към учи­те­ля Ма­к­ре­в­с­ки, уда­рил му ня­кол­ко пле­с­ни­ка и му ка­зал: "Да ста­неш да си оти­деш, ту­ка не мо­жеш да пра­виш Ти­то­ва Ма­ке­до­ния".9

Ма­ке­дон­с­ки­ят учи­тел Пе­т­ре Ма­к­ре­в­с­ки да­ва показания за случилото се и по време на следствието след ли­к­ви­ди­ра­не­то на че­та­та. В тях той не само по­в­та­ря на­пи­са­но­то за сре­ща­та си с Ге­ра­сим от 12.II.1948 г., но го и до­раз­ви­ва. Сочи ка­к­во му бил по­ръ­чал Ге­ра­сим и се от­чи­та как е из­пъл­нил не­го­ва­та за­ръ­ка: "Ме­не ми по­с­та­ви за­да­ча - со­чи той - да си оти­дам уш­те су­т­рин­та. Се вра­ти от тоа мне­ние, ми по­с­та­ви ва­ка да ра­бо­там мно­гу ог­рани­че­но, да не го ве­ли­чам и спро­ве­ду­вам Ди­ми­т­ро­в­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во, да не сбо­ру­вам за съ­е­ди­не­ни­е­то на Ма­ке­до­ния ка­то фе­де­рал­на еде­ни­ца во ФНРЮ или во НРБ, а да ра­бо­там за ау­то­ном­на Ма­ке­до­ния. Да ги хва­ла и Ан­г­лия, и Аме­ри­ка, а со ма­си­те да би­да стро­го ог­ра­ни­чен за дви­же­ние... Ис­ти­от слу­чай го из­ве­с­тив на вла­ст­та, раз­би­ра се, без да знае ни­кой, а со ра­бо­та­та на­ви­с­ти­на се ог­ра­ни­чив, се до­ри не до­й­де бло­ка­да­та."

По-на­та­тък Ма­к­ре­в­с­ки го­во­ри за то­ва, че има­ло "по­д­к­ре­пу­ва­чи" на че­та­та, но се­ля­ни­те би­ли "на­си­лу­ва­ни" за то­ва. След ли­к­ви­ди­ра­не­то й вси­ч­ко си би­ло до­ш­ло на мя­с­то­то. "И ас сум ис­ти­от, ка­ко и пред афе­ра­та, ду­ри и со по-си­лен елан во ра­бо­та­та, по­с­та­ве­на на мо­йа­та спе­ци­ал­ност и ка­ко об­ще­с­т­ве­ник", за­вър­ш­ва раз­ка­за си той.

С големи по­д­ро­б­но­с­ти за срещата и разговора на Герасим Тодоров с македонския учител П. Макревски разказва и четникът Крум Монев. Не мо­же да се от­ре­че, че ре­ди­ца от де­тай­ли­те в опи­са­ни­е­то му по­ч­ти се по­к­ри­ват с те­зи в по­ка­за­ни­я­та на по­тър­пе­в­ши­те, с из­к­лю­че­ние са­мо на ня­кои на пръв по­г­лед ма­ло­ва­ж­ни, но спо­ред нас мно­го съ­ще­с­т­ве­ни раз­ли­ки, изо­б­ли­ча­ва­щи Мо­нев в гру­бо изо­па­ча­ва­не на ис­то­ри­че­с­ки­те фа­к­ти. Явно не знае, че резултатите от тази среднощна среща още тогава подробно са записани в ДС, та затова пренагажда фактите, ръ­ко­во­ден от нескритото си же­ла­ни­е да до­ка­з­ва про­ма­ке­дон­истката насоченост в дейността на четата.

От не­го­вия раз­каз ста­ва яс­но, че по­се­ще­ни­е­то във Вла­хи е пре­ди­з­ви­ка­но от ре­ди­ца оп­ла­к­ва­ния на се­ля­ни и ну­ж­да­та ня­кои от ме­с­т­ни­те уп­ра­в­ни­ци да бъ­дат спла­ше­ни и пре­ду­п­ре­де­ни. Има­ло оп­ла­к­ва­ния и сре­щу ма­ке­дон­с­ки­я учи­тел Ма­к­ре­в­с­ки. "Оп­ла­к­ва­ни­я­та сре­щу не­го съ­що бя­ха мно­го и ед­но­то от тях бе, че бър­зо се "сду­шил" с ме­с­т­ни­те го­лем­ци и за­е­д­но с тях де­ри­бей­с­т­вал на­ля­во и на­дя­с­но и та­ка пре­ви­ша­вал пра­ва­та си" - со­чи Мо­нев. Мо­нев по­я­с­ня­ва ка­к­ва е би­ла цел­та на до­ш­ли­те тук по си­ла­та на Бле­д­с­ки­те спо­ра­зу­ме­ния ма­ке­дон­с­ки учи­те­ли: "Ези­ко­во и про­с­ве­т­но да ни по­д­го­т­вят за пре­д­с­то­я­що­то обе­ди­не­ние ме­ж­ду две­те ча­с­ти на Ма­ке­до­ния, а по­дир то­ва и към про­е­к­ти­ра­на­та Бал­кан­с­ка фе­де­ра­ция" - и с из­ве­с­т­но съ­жа­ле­ние со­чи, че след скар­ва­не­то ме­ж­ду Ти­то и Ста­лин "вси­ч­ко оти­де по дя­во­ли­те"

След то­ва Мо­нев да­ва ед­на от най-спо­лу­ч­ли­ви­те ха­ра­к­те­ри­с­ти­ки за пре­би­ва­ва­не­то на те­зи учи­те­ли и по­ве­де­ни­е­то на ме­с­т­ни­те ко­му­ни­с­ти­че­с­ки ак­ти­ви­с­ти към тях по вре­ме на кул­тур­но-на­ци­о­нал­на ав­то­но­мия от края на 1947 и първата половина на 1948 г. За­с­лу­жа­ва си тя да бъ­де ци­ти­ра­на до­с­ло­в­но: "Тря­б­ва да се знае и то­ва, че ония учи­те­ли от Юго­с­ла­вия, пре­би­ва­ва­щи то­га­ва в на­шия край, се по­л­з­ва­ха с твър­де го­ле­ми пра­ва, а пък дър­жа­ни­е­то, по­ве­де­ни­е­то на ко­му­ни­с­ти­че­с­ки­те ни уп­ра­в­ни­ци към тях бе­ше при­б­ли­зи­тел­но та­ко­ва: пъл­зе­не и ра­бо­ле­п­ни­че­не, иб­ри­к­чий­с­т­во и те­ма­а­не­та, са­мо и са­мо да до­па­д­нат на бъ­де­щи­те си го­с­по­да­ри от Юго­с­ла­вия, да им се ха­ре­сат с це­на­та на вси­ч­ко! О, Бо­же, ка­к­ви ли не ма­га­рии се пра­ве­ха то­га­ва, ка­к­ви ли не по­д­ло­с­ти се пу­с­ка­ха в ход, на ка­к­ви ли не уни­же­ния не се по­д­ла­га­ха хо­ра­та то­га­ва, и то са­мо и са­мо да се уго­ди, да се за­до­во­лят вси­ч­ки при­ще­в­ки и ка­п­ри­зи на "скъ­пи­те" ни ко­му­ни­с­ти­че­с­ки бра­тя от съ­се­д­на Юго­с­ла­вия, ко­и­то по-се­т­не ав­то­ма­ти­че­с­ки ста­на­ха "Ти­то­ви еми­са­ри", та и аген­ти на УДБ! Вре­ме­на, от ко­и­то все­ки тря­б­ва да се сра­му­ва и по­г­ну­си!"11

По­д­на­сяй­ки за­к­лючи­тел­ни­те си раз­ми­ш­ле­ния за пре­би­ва­ва­не­то на ма­ке­дон­с­ки­те учи­те­ли в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния, Мо­нев со­чи: "То­ва е вси­ч­ко, ко­е­то сче­тох за не­об­хо­ди­мо да до­ба­вя за ония "сла­в­ни" вре­ме­на и за ма­ке­дон­с­ки­те учи­те­ли то­га­ва, а пък що се от­на­ся до вси­ч­ки оне­зи, ко­и­то се бя­ха по­с­та­ви­ли в ус­лу­га на она­зи то­га­ва­ш­на аб­сур­д­на по­ли­ти­ка, ко­и­то бя­ха го­то­ви да уни­зят се­бе си и на­ро­да, ко­и­то бя­ха го­то­ви на вся­ка­к­ви па­де­ния - за тях не­ка дру­ги да го­во­рят, дру­ги да ка­жат, ка­к­во­то тря­б­ва

От този обективен анализ личи, че Крум Мо­нев отлично знае ис­ти­на­та за та­зи мно­го спо­лу­ч­ли­во на­ре­че­на от не­го "аб­сур­д­на по­ли­ти­ка", но яв­но "ма­ке­дон­с­ко­то" му чу­в­с­т­во не му по­з­во­ля­ва да на­зо­ве простичко и ясно за­що е аб­сур­д­на. Яв­но в слу­чая той е раз­д­во­ен ме­ж­ду своя ан­ти­ко­му­ни­зъм и об­зе­ли­я го де­се­ти­ле­тия по-къ­с­но ма­ке­до­ни­зъм. Тъ­к­мо за­то­ва, за­б­ра­вяй­ки за вто­ро­то, той пра­ви вяр­на­та си оцен­ка за то­зи аб­сур­ден те­а­тър, но после, изо­па­ча­вай­ки ис­то­ри­че­с­ки­те фа­к­ти, де­мон­с­т­ри­ра сим­па­ти­я­та си към пре­по­да­ва­тел­с­ка­та дей­ност на учи­те­ля по ма­ке­дон­с­ки език в с. Влахи и до­пу­с­ка­ гру­ба фал­ши­фи­ка­ция за по­ве­де­ни­е­то на Ге­ра­сим То­до­ров по вре­ме на сре­ща­та му с ма­ке­дон­с­кия учи­тел.

Връщайки се на по­се­ще­ни­е­то във Вла­хи, Мо­нев раз­ка­з­ва за сре­д­но­щ­но вли­за­не в сел­с­ка къ­ща и на­не­сен по­бой над някой си Ата­нас. И то­ва е един­с­т­ве­ният слу­чай, при кой­то ав­то­рът на обе­ми­с­то­то промакедонистко съ­чи­не­ние не сочи фа­мил­но­то име. То­ва е така, за­що­то в слу­чая не ста­ва въ­п­рос за Ата­нас, а за по­з­на­ти­я ни от ци­ти­ра­ни­те по-го­ре до­ку­мен­ти Йор­дан Руй­чев. Ина­че вер­ен е раз­ка­зът за при­чи­на­та на "по­боя" над Руйчев - уп­ра­ж­ня­ва­ни­ят от негова страна не­пре­с­та­нен тор­моз вър­ху се­мей­с­т­во­то на Ге­ра­сим. Мо­нев ве­ро­я­т­но не е зна­ел, че вси­ч­ко то­ва ид­ва след не­кол­ко­к­ра­т­ни ус­т­ни и две пи­с­ме­ни пре­ду­п­ре­ж­де­ния към уп­ра­в­ля­ва­щи­те в се­ло­то да ос­та­вят на ми­ра се­мей­с­т­во­то м

"Вто­ра­та ви­зи­та" на Ге­ра­сим спо­ред Мо­нев би­ла при ма­ке­дон­с­кия учи­тел Ма­к­ре­в­с­ки, кой­то спо­кой­но, без да по­до­зи­ра ни­що, "с още не­кол­ци­на ме­с­т­ни го­лем­ци спо­кой­но си се­дя­ха в квар­ти­ра­та му, без да са оча­к­ва­ли та­ки­ва ка­то нас не­ка­не­ни го­с­ти, и то по­с­ред нощ". "А един­с­т­ве­на­та при­чи­на - до­пъл­ва Мо­не­в - за оно­ва на­ше то­га­ва­ш­но по­се­ще­ние при он­зи учи­тел бе­ше са­мо не­го­ва­та из­вънучи­тел­с­ка дей­ност там и ни­що дру­го, ни­що по­ве­че."

Бившият четник не со­чи за каква "из­въ­ну­чи­ли­щ­на­ дей­ност" става въпрос, но е факт, че както всички македонски учи­те­ли и той се е за­ни­ма­ва­л само с "про­с­ве­ти­тел­с­ка" дей­ност - раз­про­с­т­ра­ня­ване на ма­ке­дон­с­ка кни­ж­ни­на и ве­с­т­ни­ци и ог­ра­мо­тя­ване на на­се­ле­ни­е­то на "ма­ке­дон­с­ки ли­те­ра­ту­рен език".

"Квар­ти­ра­та на ма­ке­дон­с­кия учи­тел бе­ше мно­го мал­ка, по­ч­ти ка­то кле­т­ка, та по­ра­ди та­зи при­чи­на въ­т­ре вле­з­на­ха са­мо Ге­ра­сим и Пе­тър Гър­ков - По­пе­то". И то­ва, ви­д­но от ци­ти­ра­ни­те по-го­ре сви­де­тел­с­ки по­ка­за­ния в ДС, е та­ка. По­ве­че от си­гур­но е и дру­гото, че Мо­нев съ­що е бил на­б­ли­зо, но не за да по­д­с­лу­ш­ва раз­го­во­ра с учи­те­ля, а да па­зи, ка­к­ва­то за­да­ча че­с­то му би­ла възлагана от Ге­ра­сим. И въпреки че не е бил пряк свидетел на разговора между войводата и учителя, "ма­ке­до­не­цът" Мо­нев го възпроизвежда най-дословно по следния начин

- Да­с­кал Ма­к­ре­в­с­ки, за­що си из­п­ра­тен в с. Вла­хи и ка­к­ви са пре­ки­те ви за­дъл­же­ния?

- Да учим ва­ши­те де­чи­ня на ма­ке­дон­с­ки език - от­в­ръ­ща по­с­ле­д­ни­ят съ­в­сем спо­кой­но, та да­же и мал­ко пре­ди­з­ви­ка­тел­но.

А на въ­п­ро­са, по­с­та­вен от Пе­тър Гър­ков (той бе­ше за­с­та­нал от дру­га­та стра­на), за­що да­с­кал Ма­к­ре­в­с­ки не се за­ни­ма­ва са­мо с да­с­кал­с­ка­та си ра­бо­та, а се от­к­ло­ня­ва и на­в­ли­за в мръ­с­но­то тре­са­ви­ще, от­къ­де­то чист не мо­же да се из­ле­з­не, по­с­ле­д­ни­ят сму­то­ле­ви не­що не­раз­б­ра­но, ко­е­то са­мо той мо­жа да чуе и раз­бе­ре. То­га­ва Ге­ра­сим му уда­ри два ша­ма­ра и ка­за:

- За­се­га то­ч­ка на вси­ч­ко, но ако ни се на­ло­жи пак да до­й­де­ме, то­га­ва, да­с­ка­ле, мо­же да се сър­диш са­мо на се­бе си, а не на нас!

А пък По­пе­то по­бър­за да му уда­ри са­мо един ту­па­ник. Ма­к­ре­в­с­ки се­д­на (или пък па­д­на) на ле­г­ло­то си, пред ко­е­то бе­ше за­с­та­нал и за­о­г­ле­ж­да с из­не­на­да вси­ч­ко на­о­ко­ло, ся­каш още не мо­же­ше да раз­бе­ре на­пъл­но ка­к­во ста­ва в ста­я­та

- Да се­дам ли ов­де, или да си одам - што ке ми ка­же­те? - по­пи­та той не­о­ча­к­ва­но.

- Мо­ре, се­ди си, се­ди си, ни­кой не те па­ди за то­ва, де­ка си ма­ке­дон­с­ки да­с­кал и де­ка учиш де­ца­та на ма­ке­дон­с­ки език. Ние не за то­ва сме до­ш­ли та­зи ве­чер, не за то­ва ти уда­рих два ша­ма­ра, а за дру­го! Ти зна­еш, че не за твоя да­с­кал­лък те бия, а за­ра­ди пре­с­тъ­п­на­та ти дей­ност, за­ра­ди то­ва, че де­лиш де­ца­та на на­ши и ва­ши по ко­му­ни­с­ти­че­с­ки, на при­я­те­ли и на вра­го­ве. При те­бе сме до­ш­ли, не да­ ти пре­чи­ме да учиш де­ца­та на ма­ке­дон­с­ки език - то­ва за­по­м­ни мно­го до­б­ре - а да ти ка­же­ме по­ве­че да не ги за­ни­ма­ваш с Ти­то, с не­го­ви­те пар­ти­за­ни и с Юго­с­ла­вия, да не ги за­ни­ма­ваш съ­що и с Ге­ор­ги Ди­ми­т­ров и с ОФ-то, със Ста­лин и Ру­сия, а са­мо с Ма­ке­до­ния и не­й­но­то ми­на­ло и на­с­то­я­ще, ко­е­то не е чу­ж­до и на на­ша­та бор­ба. Из­пъл­ня­вай са­мо учи­тел­с­ки­те си за­дъл­же­ния и то­ва, ко­е­то ние ти на­ре­ж­да­ме, то­га­ва ни­кой от нас ни­що ло­шо ня­ма да ти на­п­ра­ви. Ама ако не се оп­ра­виш, ако про­дъл­жа­ваш та­ка и зана­пред, ка­к­то досе­га, ако от­но­во ми се на­ло­жи да до­й­да.

- Мо­ре, ка­к­во ка­жете, ва­к­во да би­де - ед­ва про­ду­ма Ма­к­ре­в­с­ки, без да до­ча­ка до края на­с­та­в­ле­ни­я­та на Ге­ра­сим и на­ве­де ни­с­ко гла­ва­та си."12

За не­пре­ду­бе­де­ния не е тру­д­но да до­ло­ви не­и­с­ти­ни­те, ко­и­то ти­ра­жи­ра то­зи но­во­по­к­ръ­с­тил се "ма­ке­до­ниц", а те са: тъй ка­то, ка­к­то сам при­з­на­ва, не е бил пряк сви­де­тел на сре­ща­та, не е мо­гъл да знае, че учи­те­лят е жи­вял при се­с­т­ра­та на Ге­ра­сим; по­с­ле­д­ни­ят не е уд­рял ма­ке­дон­с­кия учи­тел, а на­про­тив, е про­я­вил към не­го бла­го­ра­з­по­ло­же­ние, са­мо за­що­то се бил за­с­тъ­пил за де­те­то на вой­во­да­та, а по­ра­ди то­ва и тай­но му вър­нал па­ри­те; под ог­ра­ни­ча­ва­не на не­го­ва­та дей­ност вой­во­да­та е раз­би­рал са­мо ед­но - да спре да пре­по­да­ва на ма­ке­дон­с­ки, да не се опи­т­ва да ог­ра­мо­тя­ва хо­ра­та на то­зи из­ку­с­т­вен език, да не раз­про­с­т­ра­ня­ва ма­ке­дон­с­ка кни­ж­ни­на и ве­с­т­ни­ци, да не про­па­ган­ди­ра ко­му­ни­с­ти­че­с­ки­те идеи за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­с­кия въ­п­рос. Ис­ти­на е, че Ге­ра­сим То­до­ров, ка­к­то мно­го дру­ги про­ти­в­ни­ци на ко­му­ни­с­ти­че­с­кия ре­жим от то­ва вре­ме, спо­де­лят иде­я­та и се бо­рят за съ­з­да­ва­не на сво­бо­д­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния, но ни­ко­га и по ни­ка­къв по­вод не са счи­та­ли, че пре­об­ла­да­ва­ща­та част от жи­ве­е­щи­те в три­те й ча­с­ти са не­що дру­го, ос­вен бъл­га­ри. И то­ва по ка­те­го­ри­чен на­чин се по­т­вър­ж­да­ва в спо­ме­ни­те и све­де­ни­я­та на все още жи­ви­те сви­де­те­ли на та­зи бор­ба. По­т­вър­ж­да­ват го и вси­ч­ки чле­но­ве на се­мей­с­т­во­то на вой­во­да­та Ге­ра­сим То­до­ров. И до днес в ро­д­но­то му се­ло по­м­нят как след пре­ду­п­ре­ж­де­ни­е­то на Ге­ра­сим ма­ке­дон­с­ки­ят учи­тел "ог­ра­ни­чил", т. е. спрял да пре­по­да­ва ма­ке­дон­с­ки език и ис­то­рия, го­во­рел са­мо на зву­чен бъл­гар­с­ки език. Не е бил мал­т­ре­ти­ран, ка­к­то со­чи фал­ши­фи­ка­то­рът Чо­нев, за­ра­ди то­ва, че бил де­лял де­ца­та "на на­ши и ва­ши по ко­му­ни­с­ти­че­с­ки, на при­я­те­ли и на вра­го­ве", а е бил по­жа­лен от вой­во­да­та са­мо за­що­то се е за­с­тъ­пил за не­го­во­то де­те.

Дру­ги из­то­ч­ни­ци со­чат, че по­до­б­ни ус­т­ни и пи­с­ме­ни пре­ду­п­ре­ж­де­ния да си оти­дат там, от­къ­де­то са до­ш­ли, че­та­та из­п­ра­ща и до дру­ги­те ма­ке­дон­с­ки учи­те­ли в око­ли­я­та с пре­ду­п­ре­ж­де­ни­е­то, че кой­то пре­по­да­ва на "сръ­б­с­ки", ще се на­ка­з­ва със смърт!

Горната истина се изопачава само от Монев. Нещо повече. Като "ма­ке­до­не­ц" той продължава да се вжи­вява в ро­лята си на ис­то­ри­о­пи­сец на "ма­ке­дон­с­ка­та" бор­ба от периода, когато действа Герасимовата чета. За тази цел ста­ра­тел­но е съ­б­рал сним­ки и кратки био­г­ра­фи­ч­ни данни за четниците и ятаците на четата, ко­и­то е из­дал в не­пре­тен­ци­о­з­на бро­шур­ка

Бро­шу­ра­та-ал­бум­че съ­дър­жа сним­ки и кра­т­ки ха­ра­к­те­ри­с­ти­ки на 88 че­т­ни­ци и ята­ци на че­та­та, на уби­тите без съд и при­съ­да ла­ге­ри­с­ти от Оща­ва и Вла­хи. На пръв по­г­лед в спо­ме­на­то­то на­чи­на­ние ня­ма ни­що лошо. Мно­го от спо­ме­на­ти­те в те­к­с­та от­да­в­на са по­чи­на­ли. Пра­ви впе­ча­т­ле­ние обаче на­ли­чи­е­то на ня­кои сму­ща­ва­щи, при­ши­ти към био­г­ра­фи­ч­ни­те бе­ле­ж­ки за го­ля­ма част от четниците и ятаците авторови оценки. То­ва са многократно повтарящите и редуващи се из­ре­че­ни­я­: "Уме­рен по­д­д­ръ­ж­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за"; "Пла­ме­нен ма­ке­дон­с­ки па­т­ри­от"; "Пре­дан и без­ком­п­ро­ми­сен бо­рец за сво­бо­д­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния"; "Ре­в­но­с­тен за­щи­т­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за"; "Пла­ме­нен ра­де­тел за сво­бо­д­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния"; "Фа­на­ти­чен при­вър­же­ник на иде­я­та за обе­ди­не­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния"; "Фа­на­ти­чен при­вър­же­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за"; "Се­ри­о­зен по­д­д­ръ­ж­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за"; "Бе­ше упо­рит по­д­д­ръ­ж­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за"; "Ма­ке­до­нец-фа­на­тик, сти­гащ до бо­ле­з­не­ност"; "По­д­д­ръ­ж­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за"; "Мно­го се­ри­о­зен по­д­д­ръ­ж­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за" и др.

Ре­ду­ва­не­то на оп­ре­де­ле­ни­я­та "уме­ре­ни", "фа­на­ти­ч­ни" и т. н. "по­д­д­ръ­ж­ни­ци на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за" е най-про­из­вол­но и се от­на­ся до­ри и за изя­ви­ли се ка­то бъл­га­ри в со­б­с­т­ве­но­ръ­ч­но по­д­пи­са­ни­те си по­ка­за­ния още на­в­ре­ме­то ята­ци и че­т­ни­ци. Ав­то­рът из­па­да до­ри и в сме­ш­на­та си­ту­а­ция да про­из­ве­ж­да във "фа­на­ти­ч­ни ма­ке­дон­ци" изя­ве­ни ста­ри чле­но­ве на ВМРО (Ив. Ми­хай­лов), ня­кои от ко­и­то и вой­во­ди! Факт е, че до­ри и по­со­чи­ли  се по вре­ме на сле­д­с­т­ви­е­то ка­то "ма­ке­дон­ци", за Мо­нев не са ни­то "фа­на­ти­ч­ни", ни­то "уме­ре­ни" при­вър­же­ни­ци на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за.

До­кол­ко и вой­во­да­та Ге­ра­сим То­до­ров е бил "фа­на­ти­чен" при­вър­же­ник на "ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за", ка­къ­в­то се опи­т­ва да го из­ка­ра в пи­са­ни­е­то си Мо­нев, по­д­с­ка­з­ват по­ка­за­ни­я­та на жур­на­ли­с­та Ми­ха­ил Ата­на­сов Дум­ба­ла­ков, из­ве­с­тен още от вре­ме­то на вой­на­та бо­рец за ав­то­ном­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния. По то­ва вре­ме е на 66 го­ди­ни, но още не се е от­ка­зал да ре­а­ли­зи­ра сво­я­та ме­ч­та. Ро­ден е в се­ло Су­хо, Со­лун­с­ко и со­б­с­т­ве­но­ръ­ч­но ви­на­ги и се­га в по­ка­за­ни­я­та се со­чи ка­то бъл­га­рин, из­то­ч­но­п­ра­во­с­ла­вен. И ни­ко­га не е ми­с­лел за Ма­ке­до­ния без бъл­га­ри, за не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния на ня­ка­к­ви си "ма­ке­дон­ци". За­то­ва не е слу­ча­ен и фа­к­тът, че го­во­рей­ки за пър­ва­та си сре­ща с вой­во­да­та в Со­фия, го ха­ра­к­те­ри­зи­ра ка­то "един се­ля­нин в по­лу­г­ра­ж­дан­с­ко об­ле­к­ло, кой­то све­ще­ни­кът (Ив. Джо­лев) ми пре­д­с­та­ви  ка­то от­ли­чен бъл­га­рин с име­то Ге­ра­сим".

*  *  *

Та­ка­ва спо­ред нас и пре­д­с­та­ве­ни­те в на­с­то­я­щия сбор­ник до­ку­мен­тал­ни из­то­ч­ни­ци е ис­ти­на­та за ха­ра­к­те­ра на въ­о­ръ­же­на­та съ­п­ро­ти­ва сре­щу ко­му­ни­с­ти­че­с­кия ре­жим в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния. Фа­к­ти­те по­ка­з­ват не­д­ву­с­ми­с­ле­но, че тя в ни­ка­къв слу­чай не е "ма­ке­дон­с­ка" и ан­ти­бъл­гар­с­ка, а са­мо ан­ти­ко­му­ни­с­ти­че­с­ка, вклю­чи­тел­но и под ло­зун­га за съ­з­да­ва­не­то на обе­ди­не­на, сво­бо­д­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния ка­то един­с­т­ве­но въз­мо­ж­ния за вре­ме­то си на­чин да се раз­ре­ши ма­ке­дон­с­ки­ят въ­п­рос. Ня­ма съм­не­ние, че про­це­сът на по-на­та­тъ­ш­но­то и ця­ло­с­т­но раз­к­ри­ва­не на се­к­ре­т­ни­те до­с­ко­ро ар­хи­ви на ДС ще по­з­во­ли та­зи ис­ти­на да се до­пъл­ни и до­ка­же още по- ця­ло­с­т­но.

Бележки

1. Виж по-подр.: Ми­чев, Д. Ма­ке­дон­с­ки­ят въ­п­рос и бъл­га­ро-юго­с­ла­в­с­ки­те от­но­ше­ния (9.ІХ.1944 - 1949), С., 1994, 507 с.; Ан­ге­лов, В. Хро­ни­ка на ед­но на­ци­о­нал­но пре­да­тел­с­т­во. Опи­ти­те за на­сил­с­т­ве­но де­на­ци­о­на­ли­зи­ра­не на Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния (1944-1949 г.), С., 1999, 313 с; Ан­ге­лов, В. Мал­ко из­ве­с­т­ни и не­из­ве­с­т­ни про­те­с­т­ни до­ку­мен­ти за де­на­ци­о­на­ли­за­тор­с­ка­та по­ли­ти­ка на БРП(к) в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния (1946-1948 г.) - в. Ми­на­ло, кн. 1 от 1997, с. 59-76 и др.

2. Монев, Крум. Ма­ке­до­ния. Мо­я­та опо­ра, 259 с. (самиздат, без година на издаване, вероятно 1992 г. - бел. авт.).

3. АМВР, ф. 1, оп. 1, а. е. 613, л. 1-11.

4. Кю­лю­мов, Кон­с­тан­тин. Опе­ра­ция "Бор" - в. Ан­те­ни от 12.9.1984 г. (наименованието на операцията е "Побойници - Елен", а не Бор" - бел. авт.).

5. АМВР, Ма­те­ри­а­ли за четата на Ге­ра­сим То­до­ров, т. 4, л. 2, 4, 5, 20, 65-66.

6. АМВР, ф.1, оп. 1, а.е. 753, л. 1.

7. Пак там, л. 2-3.

8. АМВР, До­сие № 1618 на гру­па "По­бой­ни­ци-Елен", л. 88-91.

9. Пак там, л. 102. (Ге­ра­сим То­до­ров е ро­ден през 1909 г. в с. Вла­хи, Светивра­ч­ка око­лия. С гим­на­зи­ал­но об­ра­зо­ва­ние. След ка­то от­би­ва во­ен­на­та си слу­ж­ба и по­ра­ди ли­п­са на по­д­хо­дя­ща ра­бо­та, при­е­ма да ста­не гор­с­ки на­д­зи­ра­тел в с. Оща­ва. През 1941-1944 г. е в Бе­ло­мо­ри­е­то (?), къ­де­то за­е­ма длъ­ж­но­ст­та на­чал­ник на дър­жа­вен раз­са­д­ник за по­са­дъ­ч­ни ма­те­ри­а­ли.

След 1944 г. се за­в­ръ­ща в ро­д­но­то си се­ло Вла­хи и със съ­се­ля­ни съ­з­да­ват гор­с­ка про­ми­ш­ле­на ко­о­пе­ра­ция, а към нея при­к­ре­пят и но­во­съ­з­да­де­на­та сел­с­ка по­т­ре­би­тел­на ко­о­пе­ра­ция, на ко­я­то Ге­ра­сим ста­ва ка­си­ер-сче­то­во­ди­тел.)

10. АМВР, Ма­те­ри­а­ли за четата на Ге­ра­сим То­до­ров, НОХГ № 500/1948 г., л. 669-670.

11. Монев, Крум. Ма­ке­до­ния. Мо­я­та опо­ра, с. 70-72.

12. Пак там, 73-75

13. Мо­нев, Крум. Зло­ве­ща­та 1948 го­ди­на за Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния, 136 с. (са­ми­з­дат, без го­ди­на, ве­ро­я­т­но 1993 - бел. авт.).

 

Женски бунт срещу насилственото коопериране в България

Факт е, в България е имало женски бунт срещу комунистическите безобразия. Срещу насилственото коопериране. За него се знае твърде малко.

"Мамка ви, ние ще победиме, долу текезесето!"

Веселин Ангелов

Наближава пролетта на 1956 г., а комунистическият комитет в Благоевград още не е кооперирал обещаните пред ЦК на БКП села. Стопаните от с. Полена за нищо на света не желаят колхозния строй. "Повече така не може" - решава партийното бюро и чертае сценарий за "победа на кооперативния строи в с. Полена". "Вече е дошъл и вашият ред" - се напомня на поленчани пред нарочно общоселско събрание. И както си му е редът - пример трябва да дадат комунистите. Провежда се открито партийно събрание с готови за подписване учредителни документи, но комунистите отказват да ги подпишат! Привикват ги един по един и на последвалото второ "учредително" събрание по твърде съмнителен начин за учредители се записват 14 души. Агитаторите на ОК с възторг отчитат постигнатия "пробив", че е положен "основният камък на новата сграда на социализма в последната крепост на реакцията в Пиринския край - с. Полена".

Радостта им обаче е неколкочасова.

Новината за "доброволно" създаденото ТКЗС бързо обхожда селото и сплотява всички в едно: категорично несъгласие и още по-категорично съгласие за всеобхватен организиран отпор. Първоначално в знак на протест се преустановяват всякакви земеделски дейности. За да оправят работите, комунистически активисти от съседните села и Благоевград провеждат масирана "лична агитация" във всяко семейство. И тя не помага. Следват откритите заплахи сред миньорите: "Който не приема , на другия ден да не идва на работа" - са кратките обяснения на минния партиен секретар. В крайна сметка упражненият икономически, политически и репресивен натиск дава резултат. Продължават да се инатят само десет селяни - според поредната партийна сводка.

 "И без тях ще минем" - заключават в ОК, а за да бъде всичко наред, насрочват за 5.V.1956 г. общоселско учредително събрание. Дори и музиката поръчали, но за беда "осигуреното" болшинство не идва... А както е известно, комунистите могат и без болшинство. "И без него ще минем" - заключават отново те и спретват с шепа "учредители" отдавна готовия учредителен протокол, "избори". Но отново за беда сред участниците се намират такива, които открито заявяват, че не желаят в ръководството да се избират комунисти, и всичко отново пропада... Анализът на провала е известен: "Всичко е резултат от подмолните действия на класовия враг."

И се чертаят планове за неговото сразяване през есента.

Мирис на печено агнешко се носи от почти всеки двор на селото на 6 май, Гергьовден. По невидими пътища се разбира, че всички празнуват. Израз на това са и кръшните като никой друг път селски хора. Най-коментирана е темата за "учредителното" събрание на шепата изменници. Не се пестят оценките, че е незаконно, какви ли не са псувните и подигравките към "учредителите". Като резултат от това след няколко дни по-голямата част от тях го напуска. Кураж им дава и поведението на селяните от съседното с. Долна Сушица, където, като дошъл тракторът, се вдигнали жените, а възрастен мъж легнал пред него и не позволили да оре, изгонили го!

За да сломят съпротивата на поленчани, от ОК решават да действат по-решително: "Ще им изпратим трактор, та да ги видим тогава" - отсичат те.

И наистина на 24.Х.1956 г. селската тишина нарушава грохотът на руски булдозер, който се насочва право към белязаната първа кооперативна нива. Малко преди нищо неподозиращият тракторист да натисне лоста, за да положи първата бразда, като изневиделица от всички страни към трактора се устремяват тридесетина въоръжени с пръти, сечива, камъни и буци пръст жени. Атаката е и изненадваща, и мощна. Плътен обръч обгражда булдозера. А към него полетяват буци пръст, камъни, съпровождани с клетви и ругатни. Добре премерен удар с тояга проваля опита на машиниста да подкара трактора. Други 20 жени прииждат да подкрепят атаката, а наблизо стоят техните мъже, въоръжени с брадви и с готовност да защитят жените си при нужда.

Опитът на придружаващите трактора със съветски джип комисари за помирителни преговори се проваля. Проваля се и опитът на купени миньори да отнемат оръжията на жените. Върху им се стоварват ударите на десетки тояги, накарали ги да потърсят спасение в панически бяг, съпроводени от всеобщия смях на цялото село.

Цял ден около трактора в кръг са селските жени, а при всеки опит за палене на машината към нея и тракториста политат буци пръст и камъни, нанасят се унищожителни удари с вария. Жените са категорични: "Не ни е страх, бразда в Полена няма да пуснете, не ви искаме, ходете си." Надвечер руският трактор е принуден да се изтегли към Симитли, съпровождан от "нежен" женски кортеж.
Спонтанен вик "Ура!" се изтръгва от гърдите на бунтовничките, когато тракторът напуска селото. Радостта им обаче е прибързана, защото от ОК не се предават така лесно. Още на следващия ден в ранни зори се чува заплашителното бучене на нов съветски булдозер. Безброй въоръжени комунистически активисти наводняват селото и провеждат "пропаганда" от къща на къща. Когато обаче тракторът достига "кооперативната нива", той отново е атакуван от всички страни. Не го спасява и намесата на доведените цивилни и униформени милиционери. Тракторът все повече губи своя вид от непрестанния "обстрел". По-късно специална комисия ще установява "повредите от женската буна в Полена срещу съветския трактор" и ще констатира, че е непригоден!

Самоуверените комунистически активисти вече почти се предават, защото са принудени да търсят помощ от околийския прокурор и началника на окръжното управление на МВР, а те най-добре знаят как да потушат бунта и "кооперират" селото. "Защо се мъчите - им казват оттам. Ще предупредим миньорите, че ако не си вразумят жените, ще ги освободим от работа, а най-несговорчивите ще предадем на съд. " "Ще ви помогна - се хвали околийският прокурор. Ще викна десетина жени в Благоевград и ще ги задължа да подпишат предупредителен протокол. Ще арестуваме организаторите, ще устроим дело, ще ги осъдим на строг затвор, а след усмиряването ще заменим присъдата с условна." "Не се предавайте, битката за победата на социализма в Полена ще е утре и ние ще я спечелим" - са окуражителите указания на окръжния началник на МВР.

И наистина от следващия ден нещата се развиват по обещания сценарий. В прокуратурата са призовани 16 жени, които скъсват връчените им призовки демонстративно. Предупредени са и миньорите. Отряд милиционери по тъмно арестува предварително белязаните и още спящи жени - Елисавета Стоицова, Лиляна Саева, Павла Тасева и Кръстана Ангелова. Писъците на жените събуждат цялото село, но докато хората се окопитят, милиционерският джип напуска селото. А в събота пристига нов трактор, придружен от два камиона, пълни със 70 добре въоръжени членове на т. нар. работнически отряди. Предварително е отцепен и достъпът до мечтаната кооперативна нива в Ръжова махала, откъдето се чували писъци и плач. А когато тракторът потегля, най-неочаквано пред него ляга девойката Илинка Костуркова. Отстраняват я, известно как. Следва познатото съобщение до ОК: "Социализмът в Полена победи."

Това е ден събота...

В неделя в селото имало помен. Въоръжените "учредители" още не смеели да го напуснат. Тракторът, охраняван от въоръжени до зъби милиционери, прокарвал (макар че често се развалял) мечтаните кооперативни бразди. Грохотът му обаче бил нищожен пред воя на плачещите на гробищата жени. Над всички се откроявали жалните вопли на Илинка, която виела като вълк единак: "Стани, тате, стани, на кой нази остави, нивите ти, тате, взеха. Стани, тате, да видиш какъв вол, тате, оре на твойта нива. Стани, тате, стани да кажеш с какво ще живеем!"

А на 2 ноември 1956 г. благоевградския околийски съд съди задържаните жени. Прокурорът иска затвор от 3 до 8 години.

Жените и близките им са изплашени. "Няма нищо страшно - им подсказват. Признайте вината си и обещайте, че ще работите за укрепване на кооперативния строй, а в замяна съдът ще бъде снизходителен." И те са принудени да го направят.

Броени минути след това съдът чете отдавна готовите присъди - две години лишаване от свобода с право на обжалване! Освобождават ги, но в селото се пуска слух, че присъдата ще бъде изпълнена, жените ще бъдат изпратени в затвора, прокурорът не бил доволен и може да поиска нейното увеличение, че ще търси съдебна отговорност и от останалите бунтарки.

Следват дни на страх и очакване. След около десет дни се гледа обжалваното дело и присъдите са заменени с условни. "Партията и правителството проявяват снизхождение към заблудените от класовия враг трудови хора" - са думите на съдията за изпроводяк. Така била сломена съпротивата на поленчанки срещу насилствената колективизация.

А ето как свидетел на събитието описва последния случай на отпор в самия ден на кооперативната "победа" от дядо Дафчо Терзийски: "Картината бе изумителна! Този слабичък и съсухрен старец, изнемощял от труда, годините и пиенето, сега като млад човек с кол в ръка, сякаш държи пушка, атакуваше ската, който се издигаше на отсрещната страна към гробищата и пееше "Шуми Марица, окървавена!" Когато стигна последните 10-15 м, песента секна, а от гърлото му се изтръгна едно мощно "Ура, ура-а-а-а!" и походката му стана бърза, сякаш войник атакуваше противниковите окопи. Мощното ура се увеличаваше и когато скочи на височината на гробищата, той извика, колкото му глас държи: "Мамка ви, ние ще победиме, долу текезесето!" След това си тръгна спокойно надолу към махалата."

---

(В. Демокрация, бр. 168 от 21.VІІ.1995 г. Също в: Ангелов, Веселин, ПРЕМЪЛЧАНИ ИСТИНИ. Лица, събития и факти от българската история (1941-1989), С., 2005, с.112-116.)