Веселин Ангелов
Отличен българин с името Герасим
(Страници от въоръжената съпротива срещу комунистическия режим в Пиринска Македония (1944 – 1948)
/Продължение/
№ 75
Доклад за хода и резултатите от
следствието срещу заловените четници и ятаци от четата на
Г. Тодоров към 23.ІV.1948 г.
Лично!
Строго поверително!
До другаря Главен инспектор,
ръководител Дирекция Дъжавна
сигурност Каприел Каприелов
София
Доклад от Иван Стоянов Гулев -
началник сектор Държавна сигурност - гр. Горна Джумая, за хода и резултатите
от следствието до 23 април 1948 г. във връзка с ликвидираната
бандитска група на Герасим Тодоров, подвизаваща се из Светиврачка
и Горноджумайска околии
1. Организация на следствието
Акцията по ликвидиране на
бандата привърши окончателно на 2 април 1948 г., като предалите се
и заловени бандити, ятаци и връзки бяха задържани по местата, където
се намираха временно създалите се комендантства в с. Ощава, Влахи,
Гара Пирин и Плоски. До 5 април всички задържани, които бяха пръснати
из комендантствата, бяха прибрани в арестите на околийската милиция
в гр. Св. Врач. Към тази дата числящият се състав на задържаните е
следният: бандити - 22, ятаци - 69, всичко 91 задържани. Предвид
огромната работа около предстоящото следствие трябваше да се
организира същото, за която цел се сформира следствена комисия
в състав: 1. началник група ДС - Димитър Неделков Миладинов, 2. групов
началник ДС - Славчо Карамфилов, 3. разузнавач от ДС - Илия Благоев
Миладинов. Към тая група бяха изпратени от София в помощ на следствието
и другарите: И.Р. от ДС - Никола Дворянов, И.Р. от ДС - Петър Манев.
Като отговорник и ръководител на следствието по указания на др.
помощник-министъра беше натоварен началник сектора Държавна
сигурност Иван Стоянов Гулев.
Така създадената следствена
група отпочна работа на 29 март т.г. Първата наша грижа беше да се
намери помещение, което трябваше да побере най-малко 100 човека.
След многото неуспешни комбинации такова се намери, като се използваха
двете помещения на милицията, пригодени за тая цел и три други в
зданието на Районния кооперативен съюз. По този начин, макар и
разделени арестантите, въпросът за арестите се разреши. Вземайки
за временно ползване горепоменатата сграда, ни даде възможност
да обезпечим и отделим стаи следствени за всеки следовател, а
именно: 5 стаи в управлението на околийската милиция и 4 стаи в Районния
кооперативен съюз или всичко 9 стаи. След разрешаване на жилищния
въпрос се отпочна веднага следствие.
Както споменах и по-горе, на
5.IV.т.г. всички арестанти, на брой 91 човека, бяха при нас и се наложи
да увеличим следствената група, като бяха призовани още и следните
другари: 1. гр. началник от ДС Левчо Стоев Танев, 2. разузнавачите
от ДС Атанас Георгиев Петров, 3. Никола Бараков, 4. Стоян Керин, 5.
Кирил Янков или всичко 10 човека. Инспекторът Никола Дворянов беше
извикан в София. Наложи се да се командирова и Никола Бараков по
служба, като на неговото място бе извикан Темелко Мирчев Златков.
При този последен състав ведно с мен следствената група остана
10 човека. Изготви се план на следствието, като подследствените
бяха разпределени пропорционално на следователите. Краен срок
за окончателното привършване на следствието се сложи краят на
месец април т.г.
Преди започване на следствието
в едно съвещание бяха запознати в подробности с дейността и
проявите на бандитската група, нейните ятаци и връзки, пропаганда
и действие - дейността сред населението. Също така се дадоха указания
на какво ще трябва да заострим нашето внимание по време на следствието.
Също така се уговорихме, че за всеки разпитан арестант да се прави
сводка, а всеки ден да се събираме на съвещание за отчитане на нашата
работа.
След така изготвения план и
дадените указания започнахме работа с усилен темп. Като резултат
на нашата неуморна работа към 14 април всички намиращи се при нас
арестанти бяха разпитани, след което се изготви списък на новозасечените
хора по време на следствието с резултати от компрометиращите
материали за лицето. Направи се искане за разрешение да задържим
хората, които се засичат, за да продължи следствието. Такова се
получи от Дирекция Държавна сигурност, след което направихме и
план за задържането им с околийския началник на милицията.
На 19 април изготвеният план
за задържане на новозасечените лица беше проведен успешно, без
инцидент, като се бяха взели предварително всички мерки за правилното
и успешно провеждане на горния план. Бяха задържани още 37 човека,
а 8 набелязани в нашия план по време на арестите не били в своите
домове. Тяхното задържане ще стане допълнително, или всичко към
19 април 1948 г. в ареста наличност на задържаните 128 човека.
2. Резултати от следствието
До този момент е проведено
следствие на 91 човека, като е отпочнато такова и на новодошлите.
Протича напълно нормално и резултатно. Арестантите с много малки
изключения правят пълни признания. Някои от тях се опитват на своите
престъпни деяния да придадат случаен характер и в резултат на необясним
страх. Натъкваме се и на случаи, когато подследствени проявяват
твърдост и упоритост при желанието си да укрият част от своите престъпления,
но бързо се провалят, понеже разполагаме с много факти. В процеса
на нашата работа успяхме да ги разложим напълно, знаейки за тяхното
състояние по донесения от вербованата агентура. В болшинството
си следствените са малограмотни, но за отбелязване е, че политически
са ориентирани, хитри и остроумни.
На 18 април освободихме
22-ма не за това, че нямат престъпления, а за това, че по наша преценка
втори път не биха се хванали на такова хоро и при една правилна наша
работа сред тях бихме ги спечелили за отечественофронтовци.
Следствието красноречиво
доказа, че в услуга на обезвредената банда са въвлечени цели села,
в които бандитите са успели да вербоват свои верни и предани хора
предимно от средите на михайловистите, които са навлезли изключително
в "Звено" и БЗНС. За съжаление обаче има привлечени в услуга
на бандитите и членове на БРП(к).
3. Нови положения, които се
явиха
Също така като резултат от нашето
следствие се оказа, че към тая банда особен интерес е проявен от
агентите у нас на чуждото разузнаване. Намесва се името на бившия
подполковник Казанджиев, който в своята шпионска дейност се е интересувал
от числения състав на бандата и нейното въоръжение. Голям интерес
е проявил и скоро уволненият поручик Христо Вучков, който е завеждал
оперативния отдел при щаба на 25-и Сливенски полк и който е бил във
връзка с Казанджиев, на когото е давал сведения, предназначени
за чуждото разузнаване. Също така голям интерес към бандата е
проявил поручик Касев, който работи във Военното окръжие и е във
връзка с Казанджиев, на когото е давал сведения, като е съобщил
предварително на свещеника в Гара Пирин (който говорил горното и
който е във връзка с Казанджиев, от когото получил задачи от разузнавателен
характер), че в случай на война ще бъдеш мобилизиран като военен
свещеник към 25-и военен Сливенски полк. За бандата се интересувал
също така и протосингелът на гр. Неврокоп. При следствието той
говори също така, че Кимон Георгиев е дал пистолет на Стефан Чонев,
с поръчение да го предаде на Думбалаков, намиращ се в бандата на Герасим
Тодоров.
Този нов момент при нашето следствие,
а именно пръстът на чуждото разузнаване, което се интересува
от бандата, цялата своя мъка по моя преценка ще усложни нашата работа
в смисъл, ако ние успеем добре да очертаем идеологията на същото.
При нас има задържани вън от попа на с. Гара Пирин още двама наши обекти
по линия на 2-ра секция, от които се надяваме да се доберем до интересни
положения за ролята и връзката на чуждото разузнаване с бандитската
група и нейните помагачи. Това ще ни наложи да разширим и да направим
нови задържания, за което, след като получим необходимите компрометиращи
материали от нашите подследствени, ще излезем с предложение
до Вас. Не е изключено да се създаде и един шпионски процес, отделен
от този и с център подполковник Казанджиев. Това ще покаже нашата
по-нататъшна работа.
Докторът от Гара Пирин говори,
че в цялата страна е изградена голяма, мощна организация по линия
на опозицията, която е разпространявала марки - фонд за подпомагане
на лагерници и затворници.
При воденето на следствието
също така отчете се стремежът на бандитската група и организациите,
които е създала всред населението.
4. Организация и дейност на
бандитите
Първата бандитска група се
е подвизавала в с. с. Влахи, Ощава, Брежани, Сенокос и Гара Пирин
с център с. Влахи. До края на февруари и началото на март т.г. такова
вече се създава в следния му вид: 1. Герасим Тодоров Николов - войвода,
2. Андрея Александров Спасов - пом. войвода, 3. Петър Йосифов Гърков
- секретар, 4. Димитър Павлов (Дупничанеца) - санитар, 5. Кирил
Николов Бенгюзов - отдельонен и 6. Тодор Секулов - отдельонен. Така
при състав на бандата от 14 човека в бойното ръководство влизат
6 души, функциите на които се създават от ръководството, което
говори, че е по михайловистки тип.
От агитацията на бандата и
нейните помагачи ясно личи, че те са се стремели да създадат едно
голямо михайловистко нелегално движение в Пирин и с помощта на
англо-американците да създадат и възкресят една автономна Македония
под покровителството на Англия и Америка. Това най-добре е подчертано
от показанията на журналиста михайловист Думбалаков, който е
дал показания, че именно в Пирина и Светиврачка околия ще трябва
да се поставят основите на едно здраво, всенародно македонско
движение, което единствено тук може да преуспее, имайки предвид
близостта на Англия и Америка чрез монархофашистка Гърция. Своя
оптимизъм и близък успех подчертават и в писмо на бандита Петър
Гърков, който в политична форма пише следното: "Пирин планина
отново ще запее своята хайдушка песен. Бандата живее с големи надежди
за една близка победа, която обхваща и всички техни помагачи.
Психозата за война през тази пролет завладява почти всички села,
където се движат бандитите."
Много е характерен случаят
с младежа Кирил Солунов, който вместо да отиде войник в казармата,
послушва Герасим и отива в бандата. Бандитите успяват да уверят
своите верни помагачи в скорошната победа, като всеки, който бъде
потърсен от милицията, веднага да се присъедини към бандата, в
противен случай всеки, който позволи да влезе в ръцете на милицията,
ще го таксуват като враг и предател. Това е добре подчертано и преди,
и по време на акцията, а именно: преди акцията, по време на усилените
наши вербовки неслучайно или от необходимост на страх Янчо Иванов
Янчев стреля срещу нашия старши милиционер в с. Гара Пирин. Неслучайно
или от страх една седмица преди акцията и по време на акцията бандата
от 14 човека стана на 40 човека. Напротив - това говори за линията,
дадена от ръководството на бандата, която усърдно се спазва и
се подхранва от мечтата за предстоящата победа.
Към горното трябва да се прибави
и това, че като втора бандитска група, която може да се смята за поделение
на първата, на брой от 5 човека, е с водач Йордан Руйчев, който се подвизаваше
из землището на Плоски, поради лошото време (дебелия сняг) не са могли,
успели да се сгрупират или създадат връзка помежду си, понеже групата
на Руйчев се е стремяла да се законспирира, като се е установила
на зимен лагер високо в балкана. Само напоследък след ликвидирането
на по-голямата част от бандитската група от с. Плоски се правят големи
усилия да се свърже оцелелият Йордан Руйчев, но поради недоверието
и недобрите отношения между Герасим и Руйчев опитите остават
безрезултатни. Само братът на Руйчев се свързва за известно време,
но по-късно отива при своя брат, където остава до деня на неговото
убийство.
Следствието също така разкри
голяма дейност на бандитската група и техните помагачи и ятаци.
Пристъпват към вербовката на нови хора, правят големи усилия за
създаване на връзки със София, Дупница и Горна Джумая. Вербоват
сигурни ятаци, в които отсядат, получавайки добра топла храна и
подслон. Създават си скривалища (бази) високо в балкана за храни.
Големи грижи и дейност развиват в своето запасяване с храни, бойни
припаси и оръжие, като за тази цел провеждат няколко мероприятия:
създават отговорници за издирване на местно оръжие, като си поставят
и сериозната задача да снабдяват групата с автоматично оръжие
и радиоапарат-станция чрез София, откъдето Думбалаков е подхранвал
тяхната надежда. Стремят се да издигнат авторитета на бандата в
лицето на местното население по пътя на терористически набези
(тежки побои), като срещу непокорните са отправяни закани за
убийства. Вземат оръжие от административни служители, от лица.
Срещу някои дейни ОФ дейци и добри наши кметове замислят убийства
и покушения. Такъв е случаят с кмета на с. Гара Пирин, за който решават
да го убият и натоварват с тази тежка задача бандита Димитър Гюров,
но понеже той не успял да изпълни решението на групата, за неизпълнение
бива разстрелян лично от Герасим пред очите на останалите бандити.
По указание на Герасим и Петър
Гърков бандата създава в с. Влахи и помощна организация също по
михайловистко подобие със следните длъжности и състав: 1. ръководител
- Солун Гер. Ташев, 2. пом. ръководител Андрея Спасов, 3. войвода -
Лазар Ефтимов Андреев, 4. пом. войвода - Иван Танчев, 5. секретар -
Йордан Хр. Танчев и 6. пом. секретар - Илия Андр. Бояджиев. Към това
ръководство се прикрепят и 6 души куриери: 1. Лазар Г. Гарев, 2.
Георги Самарджиев, 3. Веселин Чаушев, 4. Тодор Секулов, 5. Йордан
Герасимов и 6. Борис Угренов.
На това ръководство и прикрепените
куриери се поставят следните задачи: 1. Да събира помощи за бандата
в пари и хранителни продукти, а също така и оръжие; 2. Да вербуват
верни и предани хора в помощ и в случай на нужда да се присъединят
към бандата; 3. Да следят за поведението на своите хора и в случай,
че открият провокатори и шпиони из своите среди, веднага да се
обаждат и 4. Да се следи за движението и за намерението на милицията,
за което своевременно да се съобщава.
Такива задачи се поставят и
на селата Сенокос, Ощава и Гара Пирин, където е нямало оформено ръководство,
а само по-тесен кръг от най-доверени и здрави хора.
Още един път проличава михайловисткият
характер на самата организация и начин на действие. Към това като
се постави и необикновеният интерес на чуждото разузнаване
към числеността и състоянието на бандата, говори за един сериозен
противонароден заговор, който увлича голяма част от населението
на откъснатите светиврачки села.
При следствието се разкриха
непростимите грешки и опущения както на партията на Св. Врач и
Горна Джумая, така и на нашата служба със своята мудност по време
на разработката, обстоятелствата, които спомогнаха за увеличението
на бандата и разширение на нейните връзки, от което нашата народна
власт не спечели, а напротив - създава се положение на несигурност,
което се използва прекрасно от нашите врагове.
Уверен съм, че след всичко това,
макар и с тежки последствия, ще бъде взета поука, за да не се допусне
за в бъдеще такива груби грешки в нашата работа. Условията, при които
работи следствената група, не са добри. Липсват много неща като
удобни арести, удобни следствени помещения, пособия и пр., което
ще се отрази върху качеството на нашата работа. Благодарение на
упоритостта на другарите, участващи в следствието, всички
тия несгоди се преодоляват и съм напълно сигурен в много добрия
резултатен край на нашата работа.
Ние ще можем до края на този месец
да хвърлим обилна светлина върху цялостното развитие и състояние
на бандата, върху нейните цели и задачи, близки и далечни подбудители
и организатори, с което ще се улесни пълното разобличаване на
англо-американския империализъм у нас и неговите агенти и помагачи
и същевременно това ще бъде и един добър урок за ония, които несъзнателно,
или пък от страх са били в услуга на враговете на нашия народ.
Намиращите се за подследствени
в ареста на ДС - гр. Св. Врач към днешна дата:
По време на акцията са задържани
всичко 91 човека - бандити, ятаци и помагачи, от тях 22 са бандити.
На 19 април т.г. рано сутринта
са задържани още 37 човека нови замесени ятаци и помагачи, или всичко
128 човека. Към днешна дата в ареста остават всичко 22 бандита, 84
ятаци и помагачи, или общо 106 човека.
Подследствените се разпределят
от следните селища: градовете София, Дупница, Горна Джумая и Свети
Врач и селата Крупник, Брежани, Сенокос, Ощава, Влахи, Плоски, Горна
Градешница, Долна Градешница, Лиляново, Гара Пирин, Мечкул,
Склаве, Кресна. По-голямата част от тях се занимават със земеделие,
а има и свещеници (2), лесничеи (2), горски милиционери (4), лекари
(1), началник гара (1), бивши околийски управители (1), учители
(2), търговци и прочее. В болшинството са членове на БЗНС, гласували
са с бялата бюлетина, стари михайловисти, опозиционно настроени,
друга част са членове на "Звено". Също така в състава на задържаните
има и членове на РП(к).
От резултата, добит при самото
следствие, ние излизаме със следните предложения:
1. От всичко намиращи се при
нас в настоящия момент задържани 106 човека да изпратим: а) на съда
- 68; б) на лагер - 28; в) за освобождаване 20 (в това число влизат
и освободените 22 човека) или всичко задържани, след като приберем
още 8 човека - 136.
2. Групата на Герасим и Йордан
Руйчев ведно с техните помагачи да влязат в един процес, понеже макар
и бледо, връзки помежду им има.
3. Заловените по време на акцията
нелегални Божил Стойчев от Дупница, който не успя да се присъедини
към групата, ведно с неговите връзки и ятаци се съди отделно, като
се изпрати в гр. Дупница и там се отпочне следствие на хората,
които той засича и които не са още задържани и изпратени при нас.
4. Всички лица, които се засичат
по линия на 2-ра секция, се задържат и да отпочне с тях отделно следствие
към същата секция, с тенденция да се създаде шпионски процес с център
бившия подполковник Казанджиев.
5. Хората, които ние смятаме
да изпратим на лагер, да стане това предварително, като тяхното
оформяване и мнение на разрешение за интерниране стане допълнително,
за да останат по-малко в ареста и да се облекчи по-добре охраната
на останалите.
6. След привършването на следствието
подсъдимите да се приведат в затвора, за да освободим милицията,
която ще се отдаде на своята пряка задача.
Горното за сведение и на разпореждане.
Началник сектор Държавна сигурност:
Ив. Гулев
АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л.
125-129
№ 76
Предложение на ОУ на Дирекция
Държавна сигурност в гр. Горна Джумая за това как да бъде организиран и
проведен съдебният процес срещу четниците и ятаците от четата на Г. Тодоров,
25.ІV.1948 г.
Лично, строго поверително
До другаря Главен инспектор
Ръководител Каприел Каприелов
- ДДС,
гр. София
Към № 805 от 25.IV.1948 г.
Следственото дело около
бандитската група на Герасим Тодоров е привършено, напълно оформено
и предадено на прокурора при Горноджумайския областен съд Никола
Разлогов, който от своя страна започна да го проучва.
Днес, 22 май т.г., се събрахме
на съвещание: аз, прокурорът Никола Разлогов, инспектор секция
2-ра Г. Давидов, за да направим последни уточнения и излезем с
конкретни предложения пред Вас. От мислите, които можахме да
разменим, ето до какви общи изводи дойдохме, които ги правим достояние
пред Вас във формата на предложение:
1. Смятаме, че делото ще трябва
да се разгледа в гр. Св. Врач, понеже повечето от подсъдимите и
свидетелите са от същата околия. Отчитаме също така, че бандитската
група се е подвизавала изключително из тази околия и направените
поражения върху съзнанието на това население не са малки, то естествено
е, че разглеждането на делото в гр. Св. Врач ще бъде по-ефектно и с
по-чувствително морално-политическо въздействие върху населението,
което е пряко засегнато и с жив интерес следеше развоя на следствието
при нас.
Може би ще бъдем технически
затруднени при положение, че всички арестанти са в Г. Джумая, но
ние ще вземем предварителни мерки около охраната и намиране на помещение
- зала, за да обезпечим безшумното прехвърляне на съдените в гр.
Св. Врач по време на делото и тяхното обратно превеждане до гр. Г.
Джумая, а така също и добри условия на съдии и адвокати в смисъл на
храна, квартири и зала.
2. Смятаме съдът да бъде в следния
състав: а) прокурор - Никола Разлогов, досегашен такъв при Горноджумайския
областен съд, б) председател - Михал Димитров, досегашен такъв
при същия, в) Георги Игнатов - член съдия и г) Ангел Велев - член съдия,
също досегашни членове на областния съд.
Всички са членове на БРП(к) с
изключение на Георги Игнатов, който е безпартиен, но сме уверени,
че ще провежда възприетата линия по хода на делото. При тоя състав
на съда и с наша най-дейна помощ надяваме се да изнесем един издържан
процес.
3. Също така ще се направи
всичко възможно, щото делото да бъде насрочено най-късно към 26
или 27 юни т.г.
4. След привършване на следствието
при нас ние категоризирахме подследствените според техните
деяния в следния порядък: от всички подследствени 78 първа категория
- 21, втора категория - 40 и трета категория 17, за което прилагаме
и съответния списък.
Отправяйки тия наши предложения
на Ваше разпореждане, молим също така да ни се укаже генералната
политическа линия, върху която ще се изгради процесът, преди да
е отпочнал прокурорът да изготвя своя обвинителен акт.
Към горното прилагаме показанията
на:
1. Славейко Ангелов, в което
се говори за бившия горноджумайски областен директор Борис Волев;
2. Смилян Ил. Божинов Гаргов;
3. Георги Тополигов,
в които се говори за народните
представители Георги Попиванов и Илия Ставрев.
Изпратени са на началник отдел
2-ри показанията и справка на свещеника от с. Гара Пирин Христо
Джоков, в които се засичат следните лица: протосингелът при Неврокопската
митрополия Антоний, архиерейският наместник в гр. Св. Врач Мирон
Хронов и слабо за митрополита Борис Стобийски.
В показанията се говори и
за Кимон Георгиев, но засега не можем да снемем показания от лицето,
което ще говори за него, понеже е на лечение в болницата.
Горното Ви донасям за сведение
и на разпореждане.
Началник сектор ДС: Ив. Гулев
АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 59
№ 77
Списък и кратки характеристики на
ДС за членове на РП(к) - четници и ятаци в четата на Г. Тодоров,
май 1948 г.
Списък на членовете на РП(к),
уличени като бандити, ятаци, връзки и помагачи на бандитската
група на Герасим Тодоров:
1. Кирил Димитров Ризов, роден
и живущ в с. Влахи, Светиврачко, на 28 г., по професия горски милиционер
в същото село, материално положение - средно. Членува от началото
на 1945 г. и като такъв е редовен. Има зет секретар на партийната организация
в с. Влахи и брат член на околийския комитет на БРП(к) в гр. Св. Врач,
който е бил партизанин преди 9 септември 1944 г. Доброволно предал
служебната си пушка на нелегалната банда и получил разписка от
същите за оправдание. Също така излъгал жената на колегата му Георги
Стоянов Гунгалов в негово отсъствие и взел пушката, която също
така предал на нелегалните, за всичко това не е донесъл никъде.
2. Васил Попгригоров Попов
от с. Ощава, Светиврачко, живущ също в с. Ощава, на 25 г., свободен,
материално положение - добро. От 9 септември 1944 г. до септември
1945 г. член на РМС, след което става член на РП(к), по същото време бива
избран за агитпропчик на първичната партийна организация в с.
Ощава, а по-късно става нейн секретар. Като такъв е правил среща с
нелегалните, и то неведнъж, при които срещи е говорил против партията
и ОФ. Цялото им семейство е подпомогнало нелегалните с храна,
дрехи и пр. Преди да събере оръжието, раздадено на резервната милиция
и го изпрати в гр. Св. Врач, съобщава на нелегалните да дойдат и те
да го вземат.
3. Методи Николов Ризов, родом
и живущ в с. Плоски, Светиврачко, на 25 г., материално положение
средно, член на РП(к) от началото на 1946 г. Като такъв е избран за
председател на ОФ комитет, който пост е заемал до края на 1947 г. Също
така до неговото задържане е и началник на резервната милиция в
с. Плоски. Въпреки гласуваното му доверие от страна на партията
и ОФ същият редовно е поддържал връзки с нелегалната банда на
Йордан Руйчев и му съобщавал за предприетите действия от страна
на милицията за залавянето им. Също така съобщавал за местонахождението
на секретните постове, поставяни от резервната милиция.
4. Петър Лазаров Сандански,
роден в с. Влахи, живущ в с. Ощава, Светиврачко, на 38 години, материално
положение - средно, занятие земеделие и магазинер в потребителната
кооперация в селото. Член на РП(к) от 9 септември 1944 г. Като магазинер
е давал на нелегалните бандити захар, басми, цървули и др.
5. Асен Михайлов Иванов, роден
и живущ в с. Ощава, Светиврачко, на 42 години, занятие земеделие,
материално положение средно. Член на РП(к) от декември 1944 г., като
такъв бива избран за председател на ОФ комитет в селото си, който
пост заемал до декември 1947 г., след което излиза в нелегалност.
Като нелегален е вземал живо участие във всички акции, провеждани
от страна на бандата. На правените срещи и събрания с ятаци и връзки
същият се е изказвал против партията и ОФ, като е разубеждавал
членове на партията да напускат масово Отечествения фронт.
6. Д-р Петър Харалампиев Митов,
роден в с. Ощава, живущ в Гара Пирин, Светиврачко, на 28 години, занятие
лекар медик, материално положение добро. Член на РП(к) от 1 януари
1948 г. В изграждането на единната политическа организация е
член на ръководството на същата. Същият преди 9 септември 1944
г. е член на СБНЛ, с които си разбирания си остава и след като става
член на РП(к). При срещата с нелегалните е казал, че е станал член на
партията, за да може овреме да научава всички нареждания и да работи
подмолно отвътре, за което е бил похвален от нелегалните. Съобщавал
е на бандитите всеки, който е донасял на партията и милицията за
нелегалните. Подпомагал ги е с лекарства, пари, купил им със собствени
средства бинокъл, който също така им предал.
7. Аврам Георгиев Миладинов,
родом и живущ в с. Плоски, Светиврачко, на 35 години, занятие земеделие,
материално положение средно. Член на РП(к) е от началото на 1945
г., отчел се е пред същата до края на 1946 г. През 1947 г. след решението
на първичната организация да бъде изключен за непосещение на събранията
и неиздължаване на членски внос, бива изпратен протокол в околийския
комитет, обаче решението още не е потвърдено. Същият прави няколко
срещи с нелегалната банда на Герасим Тодоров и Йордан Руйчев, като
ги е подпомагал с храни, укривал ги е от властта и е бил един от
най-доверените им хора.
8. Свещеник Стефан Стоилов
Камбитов, родом от с. Падеж, Горноджумайско, жител на с. Сенокос,
Горноджумайско, на 29 г., материално положение средно, член на
РП(к) от началото на 1945 г. Като партиец е разколебавал населението
да не дава нарядите, искани от държавата. Присъствал на събрание,
устроено от нелегалните в с. Сенокос, на което е било определено
всички храни, събирани за нелегалните, да се складират при него.
Самият той е служил като доносчик за всичко, каквото става в партията
и евентуалните мерки, взети спрямо нелегалните от страна на милицията
в Горна Джумая.
9. Славейко Александров Иванов,
роден в с. Ощава, живущ в с. Гара Пирин, Светиврачко, на 33 г., горски
надзирател, материално положение средно. Член на РП(к) е от края
на 1944 г. Ятак и връзка на бандата, подпомагал същите с оръжие и патрони.
Разколебавал е добри партийци и отечественофронтовци, като
им е говорил, че скоро ще има преврат и тук ще дойдат англо-американци.
Въпреки даденото обещание да служи на народната власт, не преставал
да донася на бандитите за всичко, което научавал от властта.
10. Костадин Спиров Томов, роден
в с. Крушево, Демирхисарско, живущ в с. Склаве, Светиврачко, на
работа от 1944 г. в синанишкото Държавно горско стопанство, местността
Върбите, с. Гара Пирин, като касиер-счетоводител, на 33 г., материално
добре. Член на РП(к) от началото на 1945 г. През 1946 г. е избран за секретар
на профдружеството при стопанството, на който пост е бил и до задържането
му. Дадения му пистолет от милицията като секретен сътрудник
предал доброволно на главатаря на бандата Герасим Тодоров, който
извикал специално в дома си. Всички дадени му задачи по проследяване
и наблюдение на обекти ги съобщавал на същите. Придружил негов
колега горски надзирател, който искал да си предаде пушката на
нелегалните.
11. Яне Ефтимов Андреев, роден
и живущ в с. Влахи, Светиврачко, на 27 г., занятие земеделие и магазинер
на потребителната кооперация в селото. Материално положение
добро. Член на РП(к) от началото на 1945 г. Станал член на същата под
влиянието на зет си Герасим Димитров Ризов, който е касиер на партията
в селото. Същият през 1946 г. бива избран за агитпропчик на партийната
организация. Като магазинер подпомагал бандитите с цървули,
олио, захар, сланина, кожухче, бомби, патрони и др. Подпомогнал
също така с храни семействата на нелегалните бандити.
Всички дотук лица се намират
в затвора в Горна Джумая.
12. Владимир Георгиев Христов,
роден и живущ в с. Ощава, Светиврачко, на 36 години, занятие земеделие,
материално положение средно. Член на РП(к) от март 1945 г. Доверен
ятак на нелегалната банда, който им давал много често подслон и
храна, знаел всички техни движения и изпълнявал всички техни поръчения.
По време на блокадата скрил един от бандитите, който благодарение
на неговата помощ е още в неизвестност.
13. Ангел Стоянов Богданов,
роден и живущ в с. Плоски, Светиврачко, на 26 г., занятие земеделец,
материално положение средно, член на РП(к) от 1946 г. През октомври
1947 г. е ходил на среща с нелегалния бандит Йордан Руйчев, която среща
е била предварително уговорена. На срещата същият дал доброволно
на Руйчев пистолет система "Щаер". През месец февруари
1948 г. на една среща с нелегалния Йордан Руйчев го предупредил да
не слиза в селото, защото има милиция.
14. Борис Григоров Богоев, роден
от с. Влахи, живущ в с. Гара Пирин, Светиврачко, на 24 години, занятие
земеделие, материално положение средно, член на РП(к) от края на
1944 г. През януари 1948 г. става добър приятел на анархиста Владимир
Спасов Юруков, който му дал литература (анархистична), която му
повлияла антиотечественофронтовски. През март 1948 г. предал
на бандитите около 100 патрона за шмайзер.
Горните трима души са изпратени
в ТВО - Перник.
15. Никола Павлов Якимов от
с. Ощава, живущ в същото село Светиврачко, на 44 години, занятие
земеделие, материално положение средно, член на РП(к) от началото
на 1945 г. Ходил на среща с нелегалните, по нареждане на Герасим Тодоров
дал подслон на четирима от бандитите за два дни и две нощи, като им
дал и храна.
16. Стоян Ефтимов Йотев, роден
и живущ в с. Влахи, Светиврачко, на 28 години, занятие земеделие
и магазинер на синанишкото Държавно горско стопанство, материално
положение средно. Член на РП(к) от 1946 г. По нареждане на директора
на стопанството е дал за нелегалните 100 кг брашно, хляб и три чифта
цървули в лицето на неговия вуйчо Герасим Тодоров, за което не донесъл
на властта.
Горните двама са освободени
при следствието.
17. Димитър Георгиев Мидуров,
роден и живущ в с. Гара Пирин, Светиврачко, на 26 години, занятие
бакалин, а понастоящем служител в хоремаг - с. Гара Пирин. Материално
положение добро. Член на партията от 1946 г. Дал една отбранителна
бомба на Теофил Захариев Тодоров от с. Гара Пирин за нелегалните.
18. Яне Стамболиев, роден и живущ
в с. Плоски, Светиврачко, на 35 г., занятие земеделие, материално
положение средно. Член на РП(к) от 1946 г. Правил е срещи с нелегалните
и подстрекал да бягат в нелегалност Марко Панайотов и Веселин Лазаров,
като им казал, че имал сведение, че ако ги залови милицията, ще бъдат
убити. Същият е подпомогнал нелегалните с храни.
19. Стефан Йосифов Маникатов,
роден и живущ в с. Плоски, Светиврачко, на 38 години, занятие горски
милиционер, материално положение средно. Член на РП(к) от 1945 г.,
бил е редовна връзка с нелегалната група на Йордан Руйчев, като я
подпомагал с храни и др.
20. Стефан Григоров Иванов, роден
и живущ в с. Ощава, Светиврачко, на 42 г., занятие земеделие и кмет
на с. Ощава, материално положение средно. Член на РП(к) от 1944 г.,
сега председател на селсъвета. Като кмет на селото въпреки донесението
на селяните за нелегалните не ги съобщавал на милицията. Когато
му се оплакал и запитал какво да прави Смилен Тодоров от с. Ощава,
на когото Герасим Тодоров искал раницата, същият (кметът) му отговорил:
главата ли ти е по-мила, или раницата, а и не позволил на Смилен Тодоров
това да съобщи на милицията в гр. Свети Врач.
Последните четири души не
са задържани и не им е снето показание.
Началник сектор Държавна сигурност:
(Ив. Гулев)
АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л.
77-79
№ 78
Доклад за оказаната помощ за
четата на Г. Тодоров от свещеници в Неврокопска митрополия и за опитите да
бъдат вербовани от ДС, 27.VІ.1948 г.
Лично! Строго поверително!
Държавна сигурност, No
808/27.VI.1948 г.
До другаря помощник-министър
Руси Христозов
гр. София
Доклад от Георги Василев Давидов
- зам.-началник сектор Държавна сигурност - гр. Горна Джумая, за появилите
се нови моменти както по време на предварителното следствие, така
и при съдебното дирене на членовете, ятаците и връзките от бандата
на Герасим Тодоров.
Между задържаните ятаци и
връзки на бандата на Герасим Тодоров бе и лицето свещеник Христо
Костадинов Джоков от гр. Горна Джумая, а на служба в Гара Пирин. За
Джоков службата ни имаше сведение, че поддържа връзки с нашия
обект подполковник Казанджиев, понастоящем в Самоков. Имайки
предвид горното, заострихме вниманието на оперативния работник,
който водеше следствието на същия, да бъде много внимателен в
разпита си. Без да дава какъвто и да е повод нашият работник, Джоков
заявява, че това около бандата е нищо, има друго по-важно. Естествено,
нашият работник го е изслушал най-внимателно и веднага донася
за новия елемент в показанията на Джоков. За случая аз лично проведох
разпит на свещеника, който повтори с малки допълнения сведенията,
дадени пред оперативния работник. От този момент много внимателно
както Джоков, така и още двама-трима други, върху които падаше съмнение
от горния характер, предадохме на специален човек да води следствието,
с поръчение да пази пълна секретност в работата. Като краен резултат
от проведеното следствие както в Св. Врач, така и в Горна Джумая,
водено лично от мен, имаме следните резултати:
1. Свещеник Христо Костадинов
Джоков - реакционно настроен елемент, установява тесни връзки
със свещеник Мирон Хронов - архиерейски наместник в гр. Св. Врач,
с когото се познават още от гр. Горна Джумая. Последният е заклет
антиотечественофронтовец, но работи много прикрито.
Същият е бил след 9 септември
1944 г. интерниран като фашист. Бил е свещеник в Горна Джумая, Неврокоп
и Петрич, а в последно време в Св. Врач.
Установявайки горните връзки,
свещеник Мирон възлага на свещеник Джоков следните задачи:
а) кога ще дойдат войскови
части в Гара Пирин (имало слухове за това) и дали ще има стари офицери
познати между тях;
б) политическото положение
в Гара Пирин (около комисарството и нарядите), персонални промени
в строителната ж.п. секция и др.
По-късно Хронов се е интересувал
от въоръжението на 25-и полк, който действително се установява
в Гара Пирин, Светиврачко, къде и какви учения провеждат, разстановка
и пр. Интересувал се е живо и най-редовно от живота на бандата, нейното
развитие, влияние и пр., като не се поколебал чрез друг свещеник, а
именно Иван Илиев Джолев от с. Влахи, да даде 1 500 лева и един пуловер
за бандата.
Такива сведения и подобни
на тях свещеник Джоков е давал устно на свещеник Мирон от началото
на месец март 1947 г. до задържането му.
2. Дава сведения и за подполковник
Казанджиев. Последният го е срещал на няколко пъти, интересувал
се е за войсковите части, има ли стари офицери, разстановка, въоръжение,
учение и пр. Живо се е интересувал и искал сведения за бандата на Герасим
Тодоров.
3. Говори за поручик Касев,
който в момента работи в 14-о военно окръжие - гр. Горна Джумая. Същият
е проявил жив интерес за неща, интересуващи чуждото разузнаване,
като: за новите войскови части в Гара Пирин и тяхното въоръжение,
къде правят учения и пр. Проявявал интерес за бандата на Герасим Тодоров.
Касев е съобщил поверително
на свещеник Джоков, че е мобилизиран в 25-и пехотен полк - Гара Пирин.
Касев, от своя страна, е във връзка с подполковник Казанджиев.
4. Говори и за скоро уволнения
поручик Христо Вучков, който е завеждал оперативния отдел при щаба
на 25-и сливенски полк и който е бил във връзка с Казанджиев, на когото
е давал сведения, предназначени за чуждото разузнаване.
Поручик Вучков бе задържан
във връзка с бандата, но по недоказаност бе освободен след вербовка.
5. Засича адвоката Иван Ирибозов
от гр. Свети Врач, наш обект по американска линия. Последният редовно
се е интересувал от бандата и други неща и карал Джоков да му ги донася.
При една среща след разбиването на бандата между Ирибозов и Джоков
последният проявява страх да не би да бъде задържан. Ирибозов му
отговаря, че "щом досега не си задържан, куртулиса кожата"
и допълнил: "щом няма писмени доказателства за това, което
ми си давал, няма опасност."
Ирибозов е звенар и бивш председател
на околийския комитет на ОФ - гр. Св. Врач. Преди 9 септември 1944 г.
като кмет на с. Плоски, Светиврачко, е получил смъртна присъда от
партизаните за груби фашистки прояви. След разгрома на бандата
се забелязва силна гузност у същия и усилено търси приятелството
на отечественофронтовски среди.
6. Засича протосингела Антоний
от гр. Горна Джумая. Всички сведения, които са давани на свещеник
Мирон, последният предава на Антоний. Характерен е следният
пример: научавайки се свещеник Джоков, че бандата ще предприеме
нападение в Гара Пирин и други места, съобщава за това по телефона
на свещеник Мирон и предлага да заминат временно занякъде - за алиби.
При идването на Джоков в Горна Джумая Антоний му прави сериозна забележка,
че такова нещо не може да се допусне, а именно - да се водят такива
разговори по телефона. Оттук става ясна връзката между Антоний
и Мирон.
7. Говори за митрополит Борис
от гр. Неврокоп. На същия е дал сведения за бандата, като последният
я благословил с "Да пребъде делото на Герасим". Засича и
още няколко други лица.
Имайки налице горните сведения
и след направените проверки и на някои моменти от тях, които излязоха
верни, ние се ориентирахме към вербовка както на свещеник Джоков,
така и на свещеник Мирон. Ориентирахме се към двете вербовки от
следните съображения: ако вербоваме само свещеник Мирон на основата
на силно компрометиращ материал, то за свещеник Джоков щеше да бъде
непонятно защо след дадените сведения от него не е задържан свещеник
Мирон. Вербовайки и свещеник Джоков, за него щеше да бъде ясно защо
не е задържан свещеник Мирон, от една страна, а от друга, щяхме да
контролираме сведенията един на друг.
Всичко дотук бе направено
достояние писмено на другаря Задгорски и устно на другаря Каприелов.
Получихме и разрешение за
вербовките.
Вербовката на Джоков бе проведена,
преди да бъде изпратен в затвора, тъй като трябваше, отивайки в
затвора, ние да обезпечим пълна секретност на дадените сведения
от него, а това едва ли би могло да стане, ако той отидеше в затвора
невербован.
Вербовката на свещеник Мирон
бе по-трудна и налагаше прецизна проверка както на фактите, уличаващи
го като човек на чуждото разузнаване, така и на неговите лични
качества с оглед да се види доколко той е възможен да отиде на вербовка.
В резултат на това обследване
се установи, че същият е годен на такава дейност, умен и подмолен в
работата си, но и със сериозна лична слабост, която ние можехме
да използваме.
За вербовката бе изготвен и
план, който трябваше да бъде проведен след проучването още на някои
неща.
За голяма наша изненада по
време на съдебното дирене някои от подсъдимите, които пред нас
не бяха загатвали нищо за свещеник Мирон, изнесоха, че същият ги
е съветвал и насочвал по пътя на нелегалната въоръжена борба за
сваляне на ОФ.
Такива сведения бяха изнесени
от обвиняемите и за други лица, които не бяха привлечени под отговорност.
Изнесените неща за свещеник
Мирон се разнесоха като мълния из населението в гр. Св. Врач и стана
обществено достояние, че същият е един от виновниците за създалата
се банда.
Естествено при това положение
на нещата прокурорът от своя страна поиска привличане под углавна
отговорност свещеник Мирон Хронов, като за целта изпрати препис от
протокола на съдебното дирене до милицията за провеждане дознание
и предаване в съд на свещеник Мирон.
При това положение на нещата
замислената вербовка е не само затруднена, но и невъзможна.
Имаме сведения, че околийската
управа на гр. Св. Врач е на мнение веднага да изпъди от пределите на
Светиврачка околия същия свещеник.
Излагайки всичко това, аз Ви
моля, другарю помощник-министър, да вземете отношение и ни съобщите
във възможен по-къс срок какви мерки следва да се вземат около целия
този случай.
Зам.-началник сектор на Държавна
сигурност:
Г. Давидов
МВР, III раз. 1713, т. 3, л. 27-29
№ 79
Тезисни бележки на следовател от
ДС за основните моменти и пунктове от дейността на четата в хронологичен
порядък до нейното ликвидиране,
юни 1948 г.
1. Излизането на Герасим и
Сотир Секулов в нелегалност. Присъединяването на Димитър Павлов
към тях.
2. Отношението на властта
към същите - среща с Христозов, Харизанов. Телефонният разговор.
Апел за легализиране на същите.
3. Идването на Думбалаков в
групата - резултати и отражение от това идване. Писмото до директора
на милицията и кмета на село Влахи.
4. Първите прояви на групата
- запечатване на мелници, лепене на позиви, закани и пр.
5. Връзките на Тополигов с
бандата. Честите отивания из тоя край. Срещата на същия с Герасим
на 7 август 1947 г. Издаване на специални открити листове на своите
хора. Арестуването на Тополигов във връзка с организацията на
младежите.
6. Паралелно с това и по същото
време - септември 1947 г., се сформира групата нелегални в с. Плоски.
Връзките между двете групи. От какви хора се комплектува плошката
група.
7. Към края на 1947 г. и в началото
на 1948 г. групата на Герасим се увеличава и прави опит да се свърже с
Гърция - 20.ХII.1947 г.
8. Обследване от страна на
властта истинските причини за създаването на бандата и хората,
които я комплектуват. Миналото на Влахинския край, влиянието
на върховистите и пр.
9. Ролята, която изигра идването
на Думбалаков и тая на Тополигов. Асен Бояджиев, Славейко Ангелов,
Вангел Тодоров, Доктора, поп Джолев и въобще поповете и реакционно
настроените учители.
10. Опитът чрез Бояджиев да се
ликвидира групата - никакви резултати. Същият възпитава бандата
в анархистически дух.
11. Нарастването на бандата,
бягството на младежите от Градешница, Сучев от Белица и др.
12. Нови проявления на бандата
- побоища, нападения, отвличане, обезоръжаване и пр. Участието
на Йордан Ангелов и Славейко Александров в горните прояви.
13. Създаване групи по селата
с войводи, секретари и пр. Лазар Ефтимов, Андрея Александров,
Йордан, Дафев, Чаушев, Манчев и др.
14. Димитров и неговата група
в Градешница.
15. Създаване на куриерски
и разузнавателен апарат - Янчо, Георги Ковачев и др.
16. Замисляне на убийства,
саботажи и пр. Изпращат Димитър Гюров да убие Галчо. Убийството
на Гюров.
17. Вангел Тодоров, материалната
база и вдъхновител на горните актове.
18. Към края на януари групата
брои към 14 човека - плюс тия 5 човека от Плоски.
19. На 5 март се ликвидира групата
в с. Плоски. Ролята на Методи Ризов и Неделчев.
20. Герасим отправя писмо
до Думбалаков да влезе във връзка с чужди мисии за обещаната помощ.
21. Идването в началото на
март на полковниците - влияние и отражение от тяхното идване -
масово настроение за излизане в нелегалност.
22. Полковниците провеждат
учение на групата и изпращат група от 11 човека, за да нападнат Градешница.
23. На 8 март властта активно
отпочна акцията срещу бандата - групата на Герасим от 27 човека.
24. На 14 срещу 15 март акцията
започва. На 15 се развързва първата схватка между милиция и бандата.
Бандата с бой в боен ред се изтегля към балкана. Дава се нареждане
от полковниците да се разделят на малки групи - Асен Михайлов, Герасим,
Баджийски и братя Гаргови.
25. Групата на Бенгюза също
се разделя на малки групи. Опити на Янчо да мине в Ограждена. Как
стана залавянето на бандитите - Баджийски, братя Гаргови и др.
26. Характер, структура на
бандата.
АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л.
99-100
№ 80
Доклад до областното управление в
Горна Джумая за подготовката и хода на съдебния процес в гр. Свети Врач срещу
четниците и ятаците от четата на Г. Тодоров, 29.VІV1948 г.
Лично, строго поверително
МВР
Областно управление на Държавна
сигурност
No 1058/29.VI.1948 г.
гр. Горна Джумая
До другаря помощник-министра
на вътрешните работи Руси
Христозов
Копие: Началник отдел първи
гр. София
Доклад за предварителната подготовка
и хода на процеса във връзка с ликвидираната банда на Герасим Тодоров
в Светиврачка околия
Известно е, че след приключването
на следствието в гр. Св. Врач всички подследствени бяха въдворени
в Горноджумайския затвор. По същото време наши служители с отговорник
от София инспектор ДДС Манов съвместно със съдебния (паркет) в
Горна Джумая прегледаха показанията и направиха известни корекции
там, където бе необходимо, като се обърна особено внимание на политическата
страна на показанията.
Едновременно с това бяха
взети всички необходими мерки да се изолират напълно подследствените
от каквито и да е връзки отвън посредством писма, устни поръчения
и други, за което бе назначен подходящ разузнавач от сектора ни
като отговорник за преглеждането и приемането на всички храни
и вещи. За да може да ръководим правилно и подготвим хората за предстоящия
процес и да се доберем до неща, неустановени по време на следствието,
както и да парираме и най-малкия опит за разложение и отричане на
дадените показания, изградихме необходимата за целта камерна
агентура, състояща се от 4 души. За отговорник и ръководство на
същата бе назначен груповият началник на 4-та секция. Агентурата
бе правилно инструктирана и ръководена и това даде положителни
резултати. Своевременно бяха парирани всички опити за разложение
и чрез мъмрене и въздействие своевременно ликвидирахме с всички
обособени групички, особено такива от средите на интелигентите.
От страна на хората, които водеха следствието, се положиха изключителни
грижи, изразяващи се в чести свиждания и беседи с подследствените,
което даде отлични резултати. Благодарение на всичко това в бандитите
и ятаците настъпи голям прелом и напълно осъзнаване. Те се явиха
на процеса, изцяло признавайки и порицавайки своята противонародна
дейност. Още при пристигането на подследствения журналист Михаил
Думбалаков, за да се запази дисциплината и настъпилото разкаяние,
същият през цялото време, включително и по това на процеса, бе напълно
изолиран.
При така устроената работа
и проведена предварителна подготовка наближаваше 14 юни, т.е.
денят за започването на процеса. Хората трябваше да се върнат обратно
в гр. Св. Врач. За целта бе изработен съответен план за тяхното прекарване
и охрана с отговорници: груповия началник на ДС при 4-та секция и
околийския началник на милицията - гр. Св. Врач. Пренасянето бе извършено
своевременно и напълно безинцидентно.
В навечерието на 14 юни по охраната
на подследствените и подсигуряването сигурността на процеса
бе изработен нов конкретен план, изразяващ се в следното:
1. Да се осигури пълна сигурност
на караулната служба и пълна изолация на арестантите с отговорници:
фиксирания по-горе групов началник, заместник-околийския началник
на милицията в гр. Св. Врач и цитирания по-горе разузнавач за проверка
на храните и вещите.
2. Да се вземат всички мерки
за пълна охрана на съдебната зала, читалището и сигурно конвоиране
на арестантите от участъка, където бяха, до съдебната зала и обратно
с отговорник - командира на моторизирания взвод.
3. Свиждането и беседите между
нашите оперативни работници и арестантите да продължат.
4. Да се изнесе инструктивна
беседа пред всички служители от милицията във връзка с предстоящия
процес, да се заостри тяхното внимание и да се дадат указания за
дейността, която трябва да проведат по време на същия.
5. Да се постави в услуга всичката
налична агентура, като бъде добре инструктирана и й се поставят
конкретни задачи във връзка с коментарите по процеса, както и
да наблюдават всички вражески елементи.
6. Да се облекат добри формени
милиционери в цивилни дрехи и съвместно със здрави наши партийци,
след като надлежно бъдат инструктирани, да се пуснат всред народа.
Планът своевременно и експедитивно
бе напълно изпълнен. Така всички сили, на които можеше да се разчита
в гр. Св. Врач, бяха мобилизирани в подкрепа на този толкова голям
и важен процес.
По време на съдебните заседания
присъстваха и двама от груповите началници на сектора, водили
следствието, със задача по време на почивките да беседват със
съдийския състав и при съдебното дирене да им изпращат бележки
с въпроси от особено значение, отнасящи се до подсъдимите.
Своевременно бяха проведени
подходящи беседи и с всички адвокати, които на брой бяха 12.
При така извършената огромна
предварителна подготовка, както е известно, процесът започна
на 14 т.м. Интересът сред гражданството бе особено много голям и
въпреки извънредно топлото време читалищният салон бе винаги
препълнен. Присъстваха много слушатели и от околните села. Присъстващите
слушатели, разбира се, бяха своевременно прецизно проверявани.
Съдебното дирене продължи до 17 юни (четвъртък) до обяд, през което
време през подсъдимата скамейка минаха всичките 77 човека. Всички
подсъдими направиха пълни самопризнания и порицаха противонародната
си дейност, като не закъсняха да молят за милост. Това даде възможност
на прокурора да се поправят известни допуснати грешки в квалификацията
и да се повиши същата на няколко подсъдими.
На 18 юни започна разпитът на
свидетелите. Първи бяха разпитани прокурорските такива - пострадали,
очевидци, участници в акцията и обществени деятели. Общо взето,
свидетелите се изказаха много добре, като изключим някои показания
на свидетели от селата, които въпреки проведената подготовка,
верни на своята особена селска психология, тръгнаха по линия на
християнщината и в лицето на своите съселяни подсъдими нямаха
смелост да говорят истината. Тук му е мястото да отбележим дадените
показания на свидетеля общественик Йордан Д. Ризов - председател
на градската управа на гр. Св. Врач, който в процеса имаше подсъдим
брат - партиец. Въпреки предварително проведената с него беседа
и дадени специални указания той се отклони от действителната
плоскост, при която действаха бандитите и с подчертана увереност
се изказа, че една от причините на тяхното увеличение в бандата
са специфичните условия, при които те са живели. Нещо повече, той
подчерта, че едва ли не половината от тия прости хорица са жертва
на тия условия и че те са тръгнали по този път съвършено несъзнателно,
благодарение на тяхната откъснатост и наивност. Ние знаем, разбира
се, добре, че дейността на тези прости хорица води своето начало
от дружбите на Никола Петков и от белите бюлетини и че тя недвусмислено
сочи близък преврат и англо-американска намеса. Но Йордан Ризов
не престана дотук. Поддал се на своите братови чувства, той тръгна
по линията на оправдаването на своя брат, като каза, че брат му не е
могъл да постъпи другояче. Изказа се още, че и властта не била на
своето място, като не взимала сериозни своевременни мерки за
ликвидирането на бандата.
Това напълно погрешно и особено
вредно изказване намали в лицето на подсъдимите и слушателите
виновността на първите и послужи за основен стимул в защитата
на адвокатите. Почти всички адвокати при произнасяне на защитните
си речи цитираха изказванията на Ризов, използвайки неговия
авторитет на управник и общественик. За отбелязване е и това,
че докато някои от прокурорските свидетели се смутиха, голяма
част от свидетелите на подсъдимите свидетелстваха против тях.
На 19 юни, събота следобед,
прокурорът другарят Разлогов произнесе своята обвинителна реч,
добре аргументирана и духовито построена, при което поиска
34 смъртни присъди. Това даде особено тревожно отражение сред подсъдимите,
но благодарение на проведените наши свиждания до известна степен
те се успокоиха. Отношението на гражданите отечественофронтовци
към процеса бе напълно положително и искането от страна на прокурора
на 34 смъртни присъди се посрещна със задоволство, изтъквайки
особения граничен характер на Светиврачка околия. Враговете на
народа, разбира се, стискаха зъби и порицаваха мекушавото държание
на своите довчерашни верни оръдия.
В понеделник, 21 юни, адвокатите
произнесоха своите защитни речи. Общо взето, от тяхна страна бе
правилно изнесена политическата постановка на процеса, като
се изтъкна абсолютно вражеската дейност на бандитите и техните
ятаци и помагачи. Не се направиха опити да се оспорва наличието
на оформилата се въоръжена банда и нейната крайна цел - смъкването
на властта на ОФ чрез въоръжен преврат с активната намеса на Англия
и Америка. С изключение на един всички останали адвокати порицаха
дейността на подсъдимите и се изказаха в отечественофронтовски
дух, защитавайки преди всичко националните интереси на страната
и българския народ.
Влайчо Караиванов, който по
една случайност е останал да упражнява адвокатската си професия,
се изказа вражески, като се опита напълно да отрича действителните
цели на неговите подсъдими и доказаните техни намерения да водят
борба срещу Отечествения фронт в състава на бандата. Обвини съда,
че квалификацията, по която неговите доверители са подведени,
не била никак правилна и не отговаряла на консумираното престъпление,
като настоятелно поиска понижение на квалификацията, а за някои
- пълно оправдание. Във вторник след произнасянето на защитните
речи на останалите двама адвокати бе дадена последна дума на подсъдимите.
Всичките 77 души подсъдими отново преминаха през подсъдимата
скамейка и със сълзи на очи, порицавайки своята предателска дейност,
молеха за милост.
След двудневно съвещание на
25 юни преди обяд съдът в своето последно заседание произнесе следните
присъди: 12 души се осъждат на смърт, от които един задочно, 15 на доживотен
затвор, 13 на 15 години, 6 - на 12 години, 7 - на 10 години, 6 - на 8
години, 4 - на 5 години, 3 - на 3 години, 2 - на по една година, 8 души
на 8 месеца условно освободени и двама души напълно оправдани.
Произнесените присъди дадоха
положително отражение сред отечественофронтовските обществени
среди, партийното ръководство и нашите по-отговорни другари,
от гр. Св. Врач обаче останаха незадоволени, очаквайки повече
смъртни присъди. Болшинството от подсъдимите посрещат дадените
присъди също със задоволство, отчитайки, че това е необходимо
предвид граничния характер на Светиврачка околия и че дадените
смъртни присъди са нереални, т.е. няма да се проведат на практика.
Те се солидаризират с провежданата линия за в бъдеще да се парират
всички вражески елементи и предварително да се респектират, за
да могат да бъдат изкоренени всички техни помисли и опити за образуването
на нова банда под каквато и да е форма и характер.
В заключение може да се каже,
че благодарение на проведената огромна планова работа във връзка
с процеса той бе доведен до напълно резултатен и успешен край. Изобщо
процесът стана ярка демонстрация на силата и професионалната
компетентност на нашата нова народна власт.
Зам.-началник сектор ДС: (Г.
Давидов)
АМВР, III раз. 1713, т. 3, л.
30-32
№ 81
Отчетен доклад на ОУ на ДС в Горна
Джумая
до Дирекция Държавна сигурност в
София
за резултатите от борбата срещу
"враговете" на държавата в Пиринска Македония през 1948 г.
МВР
Секторно управление ДС
No 1488/30.ХII.1948 г.
гр. Горна Джумая
До другаря началник отдел първи
Дирекция Държавна сигурност
гр. София
Доклад за времето от 1 януари
до 31 декември 1948 г.
През изтеклата вече 1948 година
враговете на нашата социалистическа държава проявяваха доста
активна и под най-различна форма вражеска дейност. Тя се състои в
следното: още в началото на годината враговете - бивши вемеристи,
бивши николапетковисти, десни земеделци и десни звенари и други
засегнати от различните реформи на ОФ след 9 септември 1944 г.,
се ориентираха: а) към организиране на групи и бягане зад граница
(преди излизането на резолюцията на Информбюро), а след това и в
Югославия; б) бягане в гората и отпочване на въоръжена бандитска
борба срещу властта.
А. Анархистите се ориентираха
към вербоване на нови членове, особено сред младежите, и разпространяване
на по-широко тяхната пропагандна литература.
Така двете малки бандитски
групи - "Елен" и "Терористи" - в Светиврачко, организирани
още към края на 1947 г., през януари се разраснаха, като особено
"Елен" достигна до началото на март 28 души, а към 15 март,
когато вече отпочнахме реализацията, тя наброяваше 42-ма души.
"Терористи" стигнаха до 5 човека.
В Неврокопско вражеските
елементи, изхождащи особено из средите на ВМРО, отпочнаха организиране
на групи - подготовка за бягства и бягства в Гърция, засилвайки
своята агитация и пропаганда срещу нашата власт и затова, че в Гърция
и Америка било хубаво и пр., и пр. Непосредствено след това вражеските
елементи и от Петричко отпочнаха подготовки за бягства на наша
територия и отпочване бандитска дейност и бягства в Гърция. Същото
явление може да се отбележи особено след излизане резолюцията
на Информбюро и в Горноджумайско - околията и града, откъдето за
едно късо време успяха да избягат 12 души в Югославия, други 4 души
в момент на бягство заловихме, а други 5 - готвещи се да бягат,
са на разработка. Има проявления от същия характер, можем да отбележим,
и в Разложка околия, откъдето 5 души успяха да избягат към гръцка
територия, а други 4 души след 10-дневна бандитска дейност бяха заловени.
От всичко дотук може ясно да
се види какво: че вражеските елементи, особено след провеждане
на крупните мероприятия на Отечествения фронт, изостриха своите
вражески отношения към нашата власт и се ориентираха към най-острата
форма на вражеска деятелност - нелегална и въоръжена борба. По
тая линия - политически бандитизъм, врагът се оказа най-смел, следователно
най-много сили секцията хвърли в борба срещу бандитизма.
Водач на групата беше Йордан
Руйчев, който избяга в нелегалност още на 25.ХII.1946 г. след извършване
убийството над секретаря на партията Методи Христов Николов от
с. Плоски, Светиврачко. Дейността на групата се състоеше в агитация
и пропаганда сред населението за близка война, нанасяне побоища
над добри отечественофронтовци, агитация срещу комунистическата
партия, закана за убийство на наши отговорни другари и пр. За разработка
на групата се ориентирахме към вербовка и въвеждане агент сред
групата. Мероприятието беше осъществено. Вербовахме лицето
Тома Йосифов Маникатов под псевдоним "Рила". След устроеното
му бягство агентът се свърза с групата. Срещите си с него уреждахме
направо. Така разработката продължи до 5 март 1948 г. След като бяхме
установили точното местонахождение на бандата, наброяваща
вече 5 човека, на 4 март изготвихме план и на 5 март сутринта разработката
беше реализирана. Трима от групата бяха убити, а единият - Йордан
Руйчев, успя да избяга. На 9 март 1948 г. братът на Йордан Руйчев Никола
и баща му също така избягаха. Разработката продължи и след няколко
дни заловихме баща му. На 8 април убихме Никола Руйчев, а на 4 с.м.
- Йордан. Така разработката беше напълно реализирана.
Б. "Елен" - Св. Врач, Г.
Джумая. Разработката беше отпочната още от края на миналата година.
Към края на годината групата броеше 8 души, като водач на същата беше
Герасим Тодоров Николов. Разработката не можахме да реализираме
до отпочване на зимата поради това, че агентурният ни апарат беше
слаб. През 1948 г. разработката продължи. Противно на нашите предположения,
че групата ще се установи през зимата на ятак и там да ги ударим, тя започна
извънредно бързо да се разраства и разширява своите връзки сред
населението на селата Влахи, Ощава, Плоски, Сенокос, Брежани, Мечкул,
Кресна, Гара Пирин и Крупник, като през същото време ширеха своята
зловредна антинародна пропаганда за близка война, агитация
сред населението срещу комунистическата партия, вербоване на
членове на партията за техни ятаци и връзки и използване на техни
агенти сред партията, какъвто е случаят със свещеника Стефан Камбитов
от с. Сенокос и др., нанасяне побоища на добри отечественофронтовци
- беше обикновено проявление на бандата. Освен това по типа на
ВМРО (Ив. Михайлов) бандата под водачеството на бившия вемерист
бандита Герасим Тодоров Николов започна да строи във всяко село организация
с войвода, секретар и няколко члена с цел организиране подпомагането
на бандата. До началото на март групата нарасна на 28 човека. До този
момент нашата тактика на разработка беше особена. Нашата цел беше
да не създаваме широк агентурно-информационен апарат, а да действаме
с малък брой агентура, стремейки се да минираме групата отвътре.
Ръководейки се от тази тактика, ние бяхме създали само двама
агенти и двама информатори, единият от които впоследствие се
оказа агент предател.
Ние виждахме, че групата от
ден на ден все повече расте и разширява своите връзки и влияние
сред населението от Светиврачка и част от околията на Горноджумайско.
Ние забелязахме също така и колебанието сред нашата агентура,
макар и малка да беше тя.
И след отчитане на грешката
при водене на разработката, което стана на 8 март, ние се ориентирахме
с помощта на др. пом.-министър към бързо вербоване на хора измежду
най-здравите ятаци и връзки на бандата, като за целта набелязахме
35 човека, за вербовката на които се определи срок от 6 дни. Тъй като
хората, които бяха набелязани за вербовка, бяха най-здравите ятаци
и връзки на бандата и хора, които са в най-близък и тесен контакт с
бандата, нашата цел беше да може и чрез тях бързо да разработим и ударим
групата. Ние бяхме уверени, че някои от вербованите след вербовката
ще се присъединят към бандата, друга част не ще ни дават верни сведения,
но ние бяхме също така уверени, че третата част от тях, поставени
между чука и наковалнята, ще предпочетат да бъдат чук, т.е. да застанат
на наша страна и заработят упорито в наша полза.
Вербовките трябваше да се
извършат изключително чрез секретно задигане, разпит някъде
около къщите и същата нощ вербовка.
За да бъдат по-ефикасни нашите
вербовки, ние един ден преди отпочване изпълнението на плана вдигнахме
и интернирахме семействата на по-проявилите се бандити като на
Герасим Тодоров, Гърков, Руйчев и др. - всичко 8 семейства. С това
мероприятие целяхме да внесем известно разколебание сред бандитите,
а също така и сред техните ятаци и връзки.
Мероприятията се проведоха
така, както бяха запланувани. Но още в първите дни на изпълнението
на плана избягаха още 6 души, единият от които Найден Михайлов -
брат на бандита Асен Михайлов, избяга, след като беше вербован и приел
вербовката. Него бяхме вербовали, с цел да влезе във връзка с неговия
брат Асен, който според сведения, получени по агентурен път, беше в
лоши отношения с водача на бандата Герасим. Мероприятията по
секретните задигания и вербовки бяха изпълнени 90 на сто до определения
срок. При провеждане на мероприятията от следствието и агентурните
донесения от нововербованите ние успявахме да се доберем до положителни
данни за местонахождението на бандата и на 14.III.1948 г. изработихме
оперативния план за реализацията на разработката.
На 15.III. т. г. рано сутринта
акцията отпочна. Тук струпахме почти всички оперативни сили
от сектора, включително и от околиите. Още първия ден влязохме в
схватка с бандата, която разпръснахме на групи и групички, но с
отпочване на акцията някои от по-здравите ятаци също избягаха и
числото на бандитите достигна до 42 души.
Според агентурни сведения бандитите
разполагаха с храна най-много за 2 дена, а селата, в чийто район се
намираше бандата, са разпръснати на махали по всички баири и
бандитите можеха да се снабдяват с храна и укриват много лесно.
Имайки предвид всичко това,
събрахме всички хора от всички махали и махалички в три пункта:
Сенокос, Ощава и Влахи, като заедно с хората свалихме всичката
стока и всякакви продукти за храна, като в същото време установихме
строг режим. От 6 часа вечерта милиционерски час.
През нощта никакво движение
на цивилни хора, на стадата позволявахме да се пасат на 300-500 м
около селото, прехвърлят ли района - стреляхме. В същото време падна
голям сняг, студ и виелица.
Много овци и агнета измръзнаха,
но в същото време нашият оперативен кадър, разставен на групи по
комендантствата, започна чрез предадената им агентура и нововербованата
такава от тях да търси укрилите се бандити и внушава на населението,
че докато не бъдат унищожени всички бандити, режимът няма да се
вдигне.
Отпочнахме да устройваме
и събрания, които се масово посещаваха от населението. Чрез този
начин на действие успяхме да направим прелом в почти всички ония
селяни, които преди отпочване на акцията са били в пълна услуга
на бандата и да ги накараме сега сами да предлагат да отиват да търсят,
залавят и докарват бандити. Населението започна само да организира
бригади от по сто, двеста и триста човека, излъчвайки и комитет
за провеждане на хайката, молейки ни да им разрешим сами да търсят
и изловят бандитите. Ние им разрешихме, като им предадохме и по
няколко въоръжени милиционери. Резултатът беше много добър.
При всяко излизане бригадите
докарваха по няколко бандити. В същото време оперативните работници
успяха да влезнат във връзка с някои бандити като Ачо и Кирил Бенгюзови,
които използвахме за доразбиване и залавяне останалите разпръснати
бандити.
Акцията завърши на 4 април
т. г., в резултат от 42 души избити и заловени 41, а един Димитър Павлов
от гр. Дупница успя да се измъкне и укрие. Същия открихме през месец
октомври т.г. и му отпочнахме активна разработка в района на
Горноджумайско.
В резултат на реализацията
бяха задържани общо с бандити, ятаци и връзки около 140 души, от които
са санкционирани 106 души, 28 от тях изпратени в ТВО, 11 осъдени
на смърт, а на 67 бяха дадени различни присъди.
Тук влизат и ятаците и връзките
на бандитската група на Руйчев. ...(нечетливо) с една група биваше
изпращан на няколко пъти на наша територия с разузнавателни задачи.
Същият е в процес на следствие.
През август т.г. избяга от с.
Брезница, Неврокопско, група младежи, а именно: Димитър Иванов
Кючуков, Владимир Благоев Биляров и Никола Георгиев Кехайов, които
заловихме веднага след бягството им благодарение на динамичното
движение на нашите оперативни работници. След като се проведе
следствието, същите изпратихме в ТВО.
АМВР, III раз. 1713, т. 3, л.
82-85
№ 82
Списък на четниците и ятаците от
четата
на Г. Тодоров, предадени на съд
Списък на бандитите от бандата
на Герасим Тодоров, техните ятаци и връзки, дадени под съд:
Първа категория:
1. Асен Михайлов Иванов от с.
Ощава, Светиврачко, бандит от 15.ХII.1947 г.
2. Найден Михайлов Иванов от
с. Сенокос, Горноджумайско, бандит от 12.III.1948 г. и провокатор
3. Тодор Иванов Секулов от с.
Влахи, Светиврачко, бандит от 7.III.1948 г. и провокатор
4. Андрей Александров Спасов
от с. Влахи, Светиврачко, бандит от 7.III.1948 г. и провокатор
5. Китан Михов Илиев от с. Гара
Пирин, Светиврачко, бандит от 9.III.1948 г. и провокатор
6. Янчо Иванов Янев от с. Гара
Пирин, Светиврачко, бандит от 9.III.1948 г. и провокатор
7. Георги Илиев Божинов от с.
Джигурово, Светиврачко, бандит от 15.II.1948 г. и провокатор
8. Ангел Тодоров Божинов от
с. Гара Пирин, Светиврачко, бандит от 17.II.1948 г. и провокатор
9. Смилен Илиев Божинов от с.
Джигурово, Светиврачко, бандит от 15.II.1948 г. и провокатор
10. Илия Митов Чопев от с. Ощава,
Светиврачко, ятак и провокатор
11. Йосиф Петков Караивански
от с. Ощава, Светиврачко, ятак
12. Любомир Андонов Митов от
с. Влахи, Светиврачко, ятак
13. Методи Николов Ризов от
с. Плоски, Светиврачко, връзка
14. Лазар Андреев Цирков от
с. Влахи, Светиврачко, връзка
15. Свещеник Стефан Стоилов
Камбитов от с. Сенокос, Горноджумайско, връзка и провокатор
16. Фердинанд Спасов Иванов от
с. Сенокос, Горноджумайско, ятак и връзка
17. Славейко Ангелов Стоянов
от гр. Горна Джумая, вдъхновител
18. Полковник Стойне Цв. Бачийски
от София, бандит от 10.III.1948 г.
19. Михаил Атанасов Думбалаков
от София, връзка и вдъхновител
20. Подполковник Димитър Кузманов
Цветков от София, бандит от 10.III.1948 г.
21. Георги Атанасов Тополигов
от гр. Свети Врач, вдъхновител
Втора категория:
22. Илия Андреев Бояджиев от
с. Влахи, Светиврачко, бандит от 7.III.1948 г.
23. Димитър Марков Харизанов
от с. Гара Пирин, Светиврачко, бандит от 9.III.1948 г.
24. Георги Атанасов Веселинов
от с. Влахи, Светиврачко, бандит от 7.III.1948 г.
25. Крум Солунов Монев от с.
Градешница, Светиврачко, бандит от 26.I.1948 г.
26. Юсеин Митов Чаушев от с.
Влахи, Светиврачко, бандит от 7.III.1948 г.
27. Димитър Василев Йосифов
(Бабев) от с. Влахи, Светиврачко, бандит от 1.II.1948 г.
28. Кирил Тодоров Солунов от с.
Влахи, Светиврачко, бандит от 10.III.1948 г.
29. Христо Милев Стоименов
от с. Брежани, Горноджумайско, бандит от 9.III.1948 г.
30. Георги Андонов Митов от
с. Влахи, Светиврачко, бандит от 9.III.1948 г.
31. д-р Петър Харалампиев Митов
от с. Гара Пирин, Светиврачко, връзка и вдъхновител
32. Илия Петков Георгиев от
с. Кресна, Светиврачко, помагач
33. Димитър Стоянов Димитров
от с. Градешница, Светиврачко, ятак и връзка
34. Георги Андреев Самарджиев
от с. Влахи, Светиврачко, бандит от 7.III.1948 г.
35. Йордан Христов Ангелов от
гр. Свети Врач, учител в с. Влахи, връзка
36. Георги Пешев Манчев от с.
Влахи, Светиврачко, ятак
37. Борис Ангелов Георгиев
от с. Ощава, Светиврачко, ятак и връзка
38. Костадин Спиров Томов от
с. Склаве, Светиврачко, ятак и връзка
39. Христо Стоименов Клингов
от с. Брежани, Горноджумайско, ятак
40. Лазар Христов Топалски
от с. Крупник, Горноджумайско, помагач и връзка
41. Иван Николов Врънков от с.
Влахи, Светиврачко, помагач
42. Иван Янушев Чакъров от с.
Сенокос, Горноджумайско, ятак и връзка
43. Яне Евтимов Андреев от с.
Влахи, Светиврачко, помагач
44. Петър Донков Ковачев от
с. Ощава, Светиврачко, ятак и връзка
45. Славейко Александров Иванов
от с. Гара Пирин, Светиврачко, връзка и провокатор
46. Петър Лазаров Сандански
от с. Ощава, Светиврачко, ятак и връзка
47. Васил Попгригоров Попов
от с. Ощава, Светиврачко, връзка и помагач, секретар на РП(к)
48. Никола Георгиев Неделчев
от с. Плоски, Светиврачко, ятак
49. Теофил Захариев Тодоров
от с. Гара Пирин, Светиврачко, помагач и връзка
50. Йордан Атанасов Тасев от
с. Гара Пирин, Светиврачко, помагач
51. Георги Василев Ковачев
от с. Гара Пирин, Светиврачко, връзка и мл. организатор
52. Димитър Александров Чиков
от с. Рила, Дупнишко, помагач и вдъхновител
53. Георги Атанасов Тодоров
от с. Ощава, Светиврачко, помагач и връзка
54. Вангел Тодоров Христов от
с. Гара Пирин, Светиврачко, помагач и вдъхновител
55. Чудомир Евтимов Илиев от
Горна Джумая, връзка
56. Спас Атанасов Угренов от
с. Влахи, Светиврачко, помагач и връзка
57. Йордан Лазаров Трендафилов
от с. Влахи, Светиврачко, помагач и връзка
58. Свещеник Иван Илиев Джолев
от с. Влахи, Светиврачко, връзка и вдъхновител
59. Георги Николов Консулов
от София, връзка
60. Уредник Костадин Янакиев
Горчев от София, връзка
61. Асен Андреев Бояджиев от
гр. Св. Врач, връзка
Трета категория:
62. Лефтер Петров Николов от
с. Горна Градешница, бандит от 26.I.1948 г.
63. Кирил Димитров Ризов от
с. Влахи, Светиврачко, връзка, член на РП(к)
64. Трендафил Димитров Стоилов
от с. Плоски, Светиврачко, ятак
65. Костадин Митрев Лъджов
от с. Влахи, Светиврачко, връзка
66. Свещеник Христо Костадинов
Джоков от с. Гара Пирин, Светиврачко, връзка
67. Мито Панайотов Ангелов
от с. Плоски, Светиврачко, ятак и връзка
68. Аврам Георгиев Миладинов
от с. Плоски, Светиврачко, ятак и връзка
69. Лазар Илиев Кюпев от с. Брежани,
Горноджумайско, връзка и помагач
70. Георги Димитров Илиев от
с. Брежани, Горноджумайско, връзка и помагач
71. Михаил Ангелов Богданов
от с. Брежани, Горноджумайско, връзка и помагач
72. Димитър Серафимов Ташев
от с. Ощава, Светиврачко, ятак и помагач
73. Славчо Стоянов Загоров,
началник гара Кресна, връзка
74. Илия Веселинов Лазаров от
с. Плоски, Светиврачко, връзка
75. Крум Тодоров Стоилов от с.
Плоски, Светиврачко, ятак, връзка, помагач
76. Георги Иванов Спасов от с.
Гара Пирин, Светиврачко, помагач
77. Стоян Георгиев Маламов
от с. Гара Пирин, Светиврачко, връзка и помагач
78. Никола Стоянов Андреев
от с. Гара Пирин, Светиврачко, помагач и връзка
Инспектор ДС: (Г. Давидов)
АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л.
89-90
№ 83
Кратки биографични справки на ОУ
на ДС в Г. Джумая за осъдените четници и ятаци от четата на Г. Тодоров
Справка - сведение за лицата,
осъдени по Закона за защита на народната власт (ЗЗНВ) във връзка с бандитската
група на Герасим Тодоров от с. Влахи, Светиврачко, които трябва
да бъдат преместени от горноджумайския затвор в затвора - гр.
Сливен:
1. Офицер от запаса полковник
Стойне Цветков Бачийски от София. През време на фашисткия режим същият
е отявлен фашист и се е ползвал с голямо доверие пред царския двор.
През 1942-1943 г. като командир на 51-ви пехотен полк в Скопие взел е активно
участие във всички акции, устройвани против партизаните. По негова
заповед избити били около 10 души партизани. Във връзка с горните
деяния бил подведен под народния съд, но по причина на това, че се е
укривал на фронта, делото е било спрено. В последно време след възобновяване
на делото му той е търсил всички възможни пътища, за да избяга и не
се яви пред съда. На 8.III.1948 г. свързал се с бандата на Герасим Тодоров,
присъединява се към същата и заема ръководно място в нея. Когато
се получило писмо от началника на народната милиция, подканващо
нелегалните да се предадат, той открито се противопоставил. През
време на акцията той е ругал онези бандити, които са бягали и настоявал
да стрелят срещу милицията, като той е стрелял с пистолета си срещу
милицията. Същият бе съден по чл. 1, ал. 1, 4 и 9, ал. 1 от ЗЗНВ и осъден
на смърт.
2. Офицер от запаса подполковник
Димитър Кузманов Цветков от София. През 1941-1943 г. същият като командир
на ловна дружина в гр. Скопие е вземал активно участие във всички
акции против народните партизани. След 9.IХ.1944 г. той е бил потърсен
от Титовите партизани, за да бъде наказан, обаче предвид това, че
отишъл като доброволец офицер на фронта, наказание не получил нито
от нашия народен съд, нито от Югославия. В последно време, когато
се възобновява делото, той търси всички възможни пътища, за да
не се яви пред съда. На 8 март той се свързва с бандата на Герасим Тодоров
и ведно с полковник Стойне Бачийски се присъединява към нея. Същият
е поемал бойната подготовка и е провел няколко бойни учения. Осъден
е по чл. 1, ал. 1 от ЗЗНВ на смърт.
3. Асен Михайлов Иванов от с.
Ощава, Светиврачко. През време на фашисткия режим до 1934 г. е бил
войвода във ВМРО (Ив. Михайлов), след това си остава непоправим михайловист.
Поддържал е тесни връзки и е помагал на бандата на Герасим Тодоров
още през лятото на 1947 г., организирал е ятаци и към края на 1947 г.
той сам се присъединява към бандата. През време на акцията е стрелял
срещу милицията. Осъден е по чл. 1, ал. 1 на смърт.
4. Свещеник Иван Илиев Джолев
от с. Влахи, Светиврачко. В миналото до 1934 г. е бил един от най-активните
членове на ВМРО (Ив. Михайлов). Както преди, така и след 9 септември
1944 г. той винаги е хранил омраза към Съветския съюз. Знаел е за
всички дела на бандата на Герасим и му е помагал - организирал е
ятаци, подготвял е хора да излязат в нелегалност. Осъден по чл. 1,
ал. 1 от ЗЗНВ на смърт.
5. Илия Митов Чопев от с. Ощава,
Светиврачко. Бивш четник на ВМРО (Ив. Михайлов). Притежавал ловджийско
и бойно оръжие, укривал е Димитър Павлов, когото свързал с Герасим
Тодоров, когато последният излиза в нелегалност. Приел е Думбалаков,
който е прекарал известно време при него. Бил е в течение на всичко,
каквото е вършила бандата на Герасим. Служил е като централна връзка
между ятаците на групата от всички околни села. Бил е касиер на Герасим
Тодоров. Присъединява се с оръжие към групата. През време на акцията
е стрелял срещу милиционерите, с цел да убие офицера. Осъден по чл.
1, ал. 1 от ЗЗНВ на смърт.
6. Андрея Александров Спасов
от с. Влахи, Светиврачко. Същият е бивш жандармерист и полицай.
Първоначално се е очертавал като главна връзка и ятак на бандата,
а после се присъединява към бандата. Във въоръжената група на Герасим
Тодоров същият е станал помощник-войвода. Бил е член на БЗНС, обаче
като такъв е бил непоправим враг на ОФ власт. Осъден по чл. 1 от ЗЗНВ на
смърт.
7. Янчо Иванов Янков от с. Влахи,
а живущ в с. Гара Пирин. В миналото не е членувал в никоя политическа
организация, а въпреки това той активно защитавал германската
агресия и е бил враг на прогресивното движение. След 9 септември
1944 г. става член на БЗНС, но като такъв е бил отявлен класов враг на ОФ
власт. През време на цялото съществуване на бандата на Герасим Тодоров
същият е бил главен ятак на бандата. Притежавал е пистолет парабел
и преди да избяга в групата, спял е извън дома си, готов всеки момент
да избяга при потърсване. Когато ст. милиционер от Гара Пирин бе
поискал да го задържи, той стреля два пъти по него, обаче без да го
улучи. Осъден е по чл. 1, ал. 2 и чл. 4 от ЗЗНВ във връзка с чл. 48 от НЗ
на смърт.
8. Смилен Илиев Божинов от с.
Джигурово, Светиврачко. Преди 9 септември 1944 г. не е членувал
в никоя политическа организация, но е бил доверен човек на фашистката
власт. След 9 септември 1944 г. става член на БЗНС и член на ОФ ръководство,
обаче отявлен враг на ОФ власт. Първоначално е служил като ятак и връзка
на бандата, след което се присъединява към същата. Участвал е във
всички действия и акции, предприети от бандата. Осъден е по чл.
1, ал. 1 от ЗЗНВ на смърт.
9. Д-р Петър Харалампиев Митев,
участъков лекар в с. Гара Пирин, бивш легионер и михайловист. През
1948 г. бива приет за член на БРП(к), като при влизането му е дал обещание
да ликвидира със старите си политически разбирания и че ще заработи
за осъществяване делото на РП(к) и ОФ. Като член на РП(к) влиза с
единствена цел, за да служи като агент провокатор, с цел да саботира
мероприятията на ОФ. През време на цялото съществуване на бандата
той е един от най-активните организатори и помагачи на бандата.
Подпомагал е парично и с лекарства бандата. Купува на бандата
на Герасим със свои лични средства бинокъл за 12 000 лв. Осъден по
чл. 1, ал. 1 от ЗЗНВ на смърт.
10. Свещеник Стефан Илиев Камбитов
от с. Сенокос. Свързва се с бандата на Герасим Тодоров още през месец
август 1947 г. и приема да организира групи в тяхна помощ в с. Сенокос
и Брежани, Горноджумайско. Организира полулегални събрания,
на които Герасим и Димитър Павлов развиват своята противонародна
дейност и вербоват членове и ятаци. Събира храни и набавя оръжие на
бандитите. Осъден от ЗЗНВ по чл. 1, ал. 1 на смърт.
11. Георги Атанасов Тополигов
от гр. Свети Врач, бивш околийски управител. Преди 9 септември 1944
г. е бил близък на фашистката власт, а след тая дата става член на
БЗНС, обаче прикрит враг на ОФ. На публични събрания е говорил положително
за ОФ, а между свои близки е провеждал противоотечественофронтовска
политика. На думи бил за ОФ, а на дело против ОФ. Говорил е пред младежи
земсисти, че те трябва да се организират за борба против ОФ, т.е. да
хванат балкана. По негово внушение братята Георги и Смилен Божинови
се присъединяват към бандата. Същият е знаел за бандата, обаче като
отговорно лице околийски управител не е предприел нищо срещу тях
и е гледал през пръсти. Насърчавал хора да излезнат в нелегалност,
даже е търсил скрити пътища, да може да се свърже с тях. В Светиврачко
е известен като най-довереното лице на реакцията. Осъден е по
чл. 1, ал. 1 от ЗЗНВ на смърт.
12. Димитър Марков Харизанов
от с. Влахи, а живущ в Гара Пирин. Преди 9 септември 1944 г. е бил безпартиен
- след тая дата става член на БЗНС, обаче опозиционно настроен. През
време на изборите за Велико народно събрание е агитирал в полза
на опозицията и е гласувал с бяла бюлетина. След оформянето на нелегалната
банда на Герасим Тодоров първоначално е подпомагал бандата с храни
и др., след което се присъединява към същата. Осъден е по чл. 1, ал.
3 от ЗЗНВ на смърт.
13. Георги Атанасов Костадинов
от с. Влахи, Светиврачко. Преди 9 септември 1944 г. е бил безпартиен,
след тая дата става член на БЗНС, обаче отявлен враг на Отечествения
фронт. На 7 март 1948 г. същият излиза в нелегалност и се присъединява
към бандата на Герасим Тодоров. Осъден по чл. 1, ал. 2 на доживот.
14. Веселин Митов Чаушев от
с. Влахи, Светиврачко. Преди 9 септември 1944 г. безпартиен. След
тая дата член на БЗНС, обаче отявлен враг на ОФ. През цялото съществувание
на бандата е служил като ятак и връзка на бандата. Дал е две пушки и
на 7 март се присъединява към бандата. Къщата му е била дом на бандата.
Осъден е по чл. 1, ал. 2 на доживот.
15. Найден Михайлов Иванов от
с. Сенокос, Горноджумайско. Преди 9 септември 1944 г. безпартиен,
след тая дата става член на БЗНС, обаче опозиционно настроен. През
месец август се свързва с бандата на Герасим Тодоров и става ятак и
връзка на същата. Бил е куриер на Герасим, като е получавал и препращал
писмата на Герасим. На поканата на властта да предаде на брат му да
се предаде, той не сторил това, а избягал и той с бандитите. Осъден е
по чл. 1, ал. 1 от ЗЗНВ на доживот.
16. Тодор Иванов Секулов от с.
Влахи, Светиврачко. Преди 9 септември 1944 г. е бил безпартиен,
след тая дата е станал член на "Звено", обаче опозиционно настроен.
Бил е главен куриер и връзка на бандата. Той е довел Думбалаков от
София при бандата. През 1947 г. се присъединява към бандата и бива
назначен за отдельонен командир. През време на акцията стреля срещу
милиционерите. Осъден е по чл. 1, ал. 1 от ЗЗНВ на доживот.
17. Георги Андонов Митов от
с. Влахи, Светиврачко. Преди и след 9 септември 1944 г. е безпартиен,
обаче отявлен враг на ОФ. На 8 март 1948 г. се присъединява към бандата
на Герасим. Като такъв се е очертал като предан и дисциплиниран
бандит. Осъден е по чл. 1, ал. 2 от ЗЗНВ на доживот.
18. Георги Илиев Божинов от
с. Джигурово, Светиврачко. В миналото е бил верен човек на фашистката
власт, знаел е за бандата на Герасим Тодоров, обаче не е съобщавал
нищо на властта, а напротив, служил е за ятак на същата. На 12.II.1948
г. заедно с брата си Смилен е избягал и се е присъединил към бандата.
Участвал е във всички действия и акции, предприети от бандата.
Осъден е по чл. 1, ал. 2 от ЗЗНВ на доживот.
19. Лазар Евтимов Цирков от с.
Влахи, Светиврачко. До 1934 г. е бил активен член на ВМРО (Ив. Михайлов).
След 9 септември 1944 г. става член на "Звено". Близък приятел
е на бандита Герасим Тодоров. През време на съществуванието на
бандата всички задачи, поставени му от Герасим, като: да снабди
бандата с оръжие и облекло, хранителни продукти и др., той изпълнявал
със старание. Поставяйки се всецяло в услуга на бандата, той обикалял
всички села в Светиврачко, събирал пари, храна и облекло за бандата.
На конструираната селска помощна организация, която е била
образувана от него и която е събирала средства, той е бил войвода.
Веднага след това той поема тази отговорна длъжност, като същевременно
е бил избран и за отговорник на караула в тяхното село, когато са
се подвизавали бандитите. Осъден е по чл. 1, ал. 1 от ЗЗНВ на доживот.
20. Ангел Тодоров Божинов от
с. Гара Пирин, Светиврачко. Преди 9 септември 1944 г. не е членувал
в никоя политическа организация, обаче е бил привърженик на фашистката
власт. След тая дата става член на "Звено", обаче като такъв е
бил само привидно, а фактически в душата си е криел ненавистна
омраза. На 13.II.1948 г. излиза в нелегалност и се присъединява към
бандата на Герасим Тодоров. През време на акцията и при отстъпление
на бандитите под напора на милицията той стрелял срещу милицията,
с цел да улучи някой. Осъден е по чл. 1, ал. 2 от ЗЗНВ на доживот.
21. Михаил Атанасов Думбалаков
от София. Същият произхожда от закоравяло михайловистко семейство,
като и самият той е бил член на ВМРО (Ив. Михайлов). В миналото е бил
доверено лице на монархофашисткия дворец. През месец юли 1947 г.
напуска местожителството си и се включва в бандитската група
на Герасим Тодоров. Като и веднага става духовен ръководител на
групата. Осъден е по чл. 1, ал. 1 от ЗЗНВ на доживот.
22. Димитър Стоянов Димитров
от с. Горна Градешница, Светиврачко. Произлиза от реакционно
селско семейство. Като младеж е бил закърмен с михайловистките
идеи и става организатор на обществената сила на Багрянов. След
9 септември 1944 г. става член на БЗНС - Обов, но въпреки това активно
участва на страната на опозицията през време на изборите за Велико
народно събрание. Знаел е за бандата на Герасим Тодоров, но нищо
не е съобщил на властта. В родното си село създава опозиционна
конспиративна група, наречена осморка. Тази група се явява като
напълно оформена група на разтурения със закон БЗНС - Н. Петков. Той
се среща с бандита Кирил Бенгюзов и не е съобщил това на властта, а
така също е държал фашистка литература. Осъден е по чл. 1, ал. 1 от
ЗЗНВ на 15 год. строг тъмничен затвор.
23. Славейко Ангелов Стоянов
от гр. Горна Джумая, бивш околийски управител. Същият преди 9 септември
1944 г. е бил безпартиен, а след тази дата става член на НС "Звено",
обаче опозиционно настроен. В качеството си на околийски управител
не е провеждал твърдо политиката на ОФ правителство. По отношение
на нарядите е провеждал политика на угодничество. Оставайки с
убеждение, че всички членове на "Звено" са с фашистки убеждения,
се създава у него също такова убеждение, като застава на подмолна
противоотечественофронтовска позиция. Знаел е за бандата на
Герасим Тодоров и е търсил среща с нея, за която цел е отивал два пъти
в с. Брежани и с. Сенокос, Горноджумайско, да се свърже с нея, обаче
не е успял. Същият е знаел, че кметът на с. Крупник е имал срещи с бандитите,
но не е съобщавал на властта. Въобще неговата дейност се състои
в създаване вражеско настроение сред населението. Опитвал се
е да саботира събирането на нарядите и с това е затруднявал предаването
им. Осъден е по чл. 1, ал. 2 на 15 години строг тъмничен затвор.
24. Любомир Андонов Митов от
с. Влахи, Светиврачко. Преди и след 9 септември 1944 г. е безпартиен,
обаче опозиционно настроен. Още със създаването на бандата на
Герасим Тодоров той е поддържал тясна връзка със същия и е бил
ятак. Къщата на Любомир е била като щаб и явка на бандата. Сам той е
завербовал лицето Георги Андонов Митов да стане член на бандата.
Осъден е по чл. 1, ал. 1 от ЗЗНВ.
25. Чудомир Евтимов Илиев от
гр. Горна Джумая, по професия лесничей. Като студент е бил активен
член на СБНЛ. След 9 септември 1944 г. става член на БЗНС - ОФ, обаче опозиционно
настроен. По отношение на нарядите провеждал политика на угодничество.
Знаел е за бандата на Герасим Тодоров и е търсил среща с нея. Искал
да му се запази место. Осъден е по чл. 1, ал. 2 от ЗЗНВ на 15 г.
26. Методи Николов Ризов от
с. Плоски, Светиврачко. В миналото е бил безпартиен, а след 9 септември
1944 г. е член на РП(к). През време на акцията като началник на резервна
милиция е съобщил на бандата къде милицията е поставила секретни
постове. Същият, когато узнава за избиването на бандата на Руйчев,
е предупредил Герасимовата банда за опасността, която я грози.
Въпреки че същият е бил началник на резервната милиция в родното
си село, той е помагал на бандата. Осъден е по чл. 1, ал. 1 от ЗЗНВ на 15
години.
27. Славейко Александров Иванов
от с. Гара Пирин, Светиврачко, по професия горски милиционер.
През време на фашисткия режим като запасен подофицер е участвал
активно в акции против партизаните в Сърбия. След 9 септември
1944 г. същият става член на РП(к), за да се прикрие и запази службата.
През време на цялото съществувание на бандата на Герасим Тодоров
той е бил ятак и връзка на същата. Предал си доброволно пушката на
бандита Герасим и му станал доверено лице. Осъден е по чл. 8 от ЗЗНВ
на 15 години.
28. Петър Лазаров Сандански
от с. Ощава, Светиврачко. Преди 9 септември 1944 г. е бил отявлен
михайловист, а след тази дата става член на РП(к), с единствената
цел да се прикрие. След като се свързва с нелегалната група на Герасим
Тодоров, се поставя в пълна услуга на нея. Правил е 10 срещи с бандата
и няколко пъти са нощували у него. Доброволно е предал на бандата
захар, платно за ризи, 2 чифта гуменици и 5 000 лева. Осъден е по
чл. 8 от ЗЗНВ на 15 години.
29. Димитър Александров Чиков,
лесничей от с. Рила, Дупнишко. Като ученик в гимназията и като
студент е бил член на СБНЛ. След 9 септември 1944 г. става член на БЗНС с
една-единствена цел - да прикрие старите си разбирания. Като лесовъд
в синанишкото Горско държавно стопанство, Светиврачко, е знаел
всичко за бандата на Герасим Тодоров, правил е няколко срещи със същата,
без да е съобщавал на властта. Дал е 100 кг брашно и 1 чифт цървули,
имущество, принадлежащо на горското стопанство. Осъден е по
чл. 1, ал. 2 от ЗЗНВ на 15 години.
30. Фердинанд Спасов Илиев от
с. Сенокос, Горноджумайско. Преди 9 септември 1944 г. не е членувал
в никаква политическа организация или партия, но ненавиждал
прогресивните елементи. След 9 септември 1944 г. се записва в
РМС, след което се отказва и става член на БЗНС. След създаването на
бандата на Герасим Тодоров той съзнателно е подпомагал материално
и морално същата. Сам той превежда полковник Петков и Бачийски
до мястото на бандата. Осъден е по чл. 1, ал. 1 на 15 г.
31. Асен Андреев Бояджиев от
гр. Свети Врач. Преди 9 септември 1944 г. не е членувал в никаква политическа
партия, а след тази дата става член на "Звено", но не се приобщил
искрено към ОФ. Преди 9 септември 1944 г., така и след тази дата, е
бил един от най-дейните анархисти в Светиврачко, въпреки че се е
записал член на "Звено". Знаел е за съществуването на Герасимовата
банда, но нищо не е донесъл на властта. За да може бандата на Герасим
Тодоров да добие анархистка форма, същият е предал на бандата анархистка
литература. Осъден е по чл. 1, ал. 2 от ЗЗНВ на 15 години.
32. Илия Петков Георгиев от
с. Кресна, Светиврачко, бивш член на ВМРО (Ив. Михайлов). Бил е главен
ятак на Герасим в с. Кресна. Бандитът Думбалаков е спал в къщата му.
Доброволно е дал на бандита Герасим 12 000 лева, 35 патрона, патрондаш
и комитско кепе. Купил за бандата един бинокъл от 11 000 лева, а така
също обещавал да купи 80 кг взрив за диверсионна акция на бандата.
Осъден е по чл. 8 от ЗЗНВ на 12 години затвор.
33. Йосиф Петков Караиванов
от с. Влахи, Светиврачко. В миналото е бил доверено лице на фашистката
власт и на михайловистите. Познавал е бандита Герасим Тодоров и
поставя цялото си семейство и къщата си на разположение на въоръжената
банда. Събраните храни за бандитите се складирали в неговата къща.
Знаел е всички хора, които са имали допир с бандата на Герасим Тодоров,
обаче не е съобщавал нищо на властта. Осъден е по чл. 1, ал. 1 на 12
години.
34. Вангел Тодоров Христов от
с. Гара Пирин, Светиврачко. През време на фашисткия режим е бил голям
михайловист. Той е един от най-големите богаташи в селото. Подпомагал
е активно бандитите, като им е дал 2 000 лв., 1 кг сланина и 10 кутии
цигари. Обещавал е 50 000 лв. и 500 кг храна, ако убият кмета на Гара
Пирин. Вангел е непоправим класов враг на ОФ. Осъден е по чл. 8 от ЗЗНВ
на 12 години затвор.
35. Спас Атанасов Угренов от
с. Влахи, Светиврачко. Преди 9 септември 1944 г. е бил активен
член на ВМРО. След 9 септември 1944 г. остава безпартиен, обаче опозиционно
настроен. Същият доброволно помагал на бандата на Герасим с пари
и продукти. Ушил е един костюм дрехи на Димитър, който му го е предал.
Осъден е по чл. 8 на 12 години.
36. Иван Янушев Чакъров от с.
Сенокос. В миналото е бил член на ВМРО (Ив. Михайлов), след това става
член на БЗНС, обаче прикрито и подмолно работи против ОФ власт. Помагал
е на бандата с хранителни продукти, а така също е дал един метър и
половина плат за ушиване на куртка на бандита Петър Гърков. Къщата
му е била дом на бандитите. Осъден е по чл. 8 на 10 години.
37. Йордан Атанасов Тасев от
с. Гара Пирин, Светиврачко. В миналото е бил стар, деен вемерист.
След 9 септември 1944 г. става член на "Звено", с цел да прикрие
старите си деяния. Помагал е парично на бандата, като един път е
дал 2 000 лева, а друг път - 4 000 лв. Осъден е по чл. 8 на 10 години.
38. Георги Василев Ковачев
от с. Гара Пирин, Светиврачко. Преди 9 септември 1944 г. е бил безпартиен,
а след тази дата става член на ЗМС - ОФ, обаче опозиционно настроен.
От с. Гара Пирин организира група младежи, реакционно настроени,
нещо като младежка помощна организация, която е имала за цел да
събира помощи за бандата. Осъден по чл. 8 от ЗЗНВ на 10 години затвор.
39. Никола Георгиев Неделчев
от с. Плоски, Светиврачко. Преди 9 септември 1944 г. няма оформено
политическо гледище. След тази дата става член на БЗНС - Никола Петков.
Той е бил един от главните ятаци на бандата. Снабдил се с 35 патрона
и бомби и е чакал удобен момент да се присъедини към бандата, обаче
не успял, защото преди това е бил задържан. Осъден е по чл. 8 от ЗЗНВ
на 10 години.
40. Крум Тодоров Стоилов от с.
Плоски, Светиврачко. Преди е бил член на ВМРО, а след това става член
на БЗНС - Никола Петков. Той е бил един от най-здравите ятаци на ликвидирания
бандит Йордан Руйчев. Същият служи за връзка между семейството
на Йордан Руйчев и самия него. Подпомагал е бандата с хранителни
продукти. Политически е оформен враг на ОФ власт. Осъден е по чл. 8
на 8 години затвор.
41. Йордан Лазаров Трендафилов
от с. Влахи, Светиврачко, на 34 години. Преди 9 септември 1944 г.
е симпатизирал на фашистката власт, а след тази дата остава безпартиен,
обаче опозиционно настроен. Служил е за ятак и връзка на бандата.
В неговата къща са оставяли дрехите на бандитите за пране. Като
десетар от ОФ комитет по разпределение на нарядите в селото същият
отделя от нарядите на селяните и изпраща на бандитите. Осъден по
чл. 8 от ЗЗНВ на 5 години затвор.
42. Георги Атанасов Тодоров
от с. Ощава, Светиврачко. Преди 9 септември 1944 г. е бил полицай
в гр. Пирот и като такъв е бил доверено лице на монархофашистката
власт. Бил е постоянна връзка и ятак на бандата и изпълнявал доброволно
техните поръчки, като им е давал брашно и им е казвал у кого има
оръжие. Осъден по чл. 8 на 5 години затвор.
43. Костадин Спасов Томов от
с. Склаве, Светиврачко. Касиер на горската кооперация Синаница.
В миналото е бил безпартиен, а след 9 септември 1944 г. става член
на РП(к), с една-единствена цел - да си намери служба. Правил е няколко
срещи с бандита Герасим Тодоров и му е обещавал да му даде пистолет.
През време на разработката същият сигнализирал, когато някои органи
на ДС или милицията се намирали в Светиврачко. Осъден е по чл. 8
от ЗЗНВ на 5 години затвор.
44. Христо Стаменов Клингов
от с. Брежани, Горноджумайско. Преди 9 септември 1944 г. не е членувал
в никоя политическа организация или партия, а след тази дата става
член на БЗНС - ОФ, обаче реакционно настроен. Той многократно е
приемал и давал храна на бандита Петър Гърков. Служил е за връзка между
семейството на бандита Петър Гърков и самия него. През време на акцията,
когато бандата бива разбита, същият дава подслон на бандита Петър
Гърков, когото укривал в плевнята си, без обаче да е съобщил на милицията.
Осъден е по чл. 8 от ЗЗНВ на 3 години.
АМВР, III раз. 1713, т. 5, л.
69-79
№ 84
Заключителен рапорт за резултатите
от реализацията на акцията по залавянето и освобождаването на четниците и
ятаците от четата на Г. Тодоров, 20.І.1949 г.
Утвърждавам, н-к отдел 1-ви В.
Чанков
София, 20.I.1949 г.
Заключителен рапорт от оперативен работник Георги Н. Пандов,
11 група, отделение 2А
Другарю Началник,
Разработката "Елен"
възникна в края на 1947 г. с характер на активна бандитска група,
членовете на която изхождаха из средите на ВМРО (Ив. Михайлов) от
Светиврачко.
В началото на 1948 г. групата
наброява 8 човека, а към края на месец февруари и началото на месец
март, след като се обединява с групата на Йордан Руйчев, наброява
общо 42 човека и едно внушително число ятаци.
Структурата на бандата е от
типа на бившите македонски чети и за войвода е бил избран Герасим
Тодоров от с. Влахи, Светиврачко, бивш член на ВМРО и криминален престъпник.
Бандата е поддържала редовна връзка с гръцкото разузнаване и
е развивала активна дейност по организирането на помощни групи
из околните села, като е опирала главно на своите роднини и съмишленици,
отявлени опозиционери. Също така е предприемала действия за
сплашване на местното население, като са нанасяли побои над местни
органи на властта, заплашвали са отделни комунисти и са разпространявали
слухове за една предстояща война.
В по-голямата си част бандата
е била съставена от бивши членове на ВМРО (Ив. Михайлов), убийци и
терористи, кулаци и върли врагове на БКП.
Разработката на групата отначало
е била поставена на неправилна основа, като службата се е стремяла
да ликвидира бандата с няколко агенти само. Към края на м. февруари,
когато бандата нараства доста, по инструкция на др. пом.-министър
службата съставя подробен план за обхващане на най-здравите връзки
на бандата с цел тяхната вербовка. Едновременно с това в района,
където е действала бандата, се съсредоточават значителен брой
милиционерски сили за евентуално действие, тъй като с извършването
на вербовките щеше да се открие точното местонахождение на бандата.
Мероприятията по първоначалния
план се изпълняват 90 на сто и на 15 март службата започва акцията
по залавянето на бандитите. По провеждането на акцията се вземат
най-радикални мерки (сваля се планинското население в долините,
разставят се милиционерски комендантства, организират се големи
групи от местното население, на които се поставят задачи по залавянето
на бандити, прави се политическо разяснение за ролята и значението
на бандитите), които дават добър резултат. Акцията приключва на
4 април и в резултат биват заловени 41 човека от бандата, като остава
незаловен само един от бандитите. Заедно с ятаците биват заловени
общо 140 човека, от които са санкционирани 106; 28 изпратени в
ТВО, 11 осъдени на смърт, а 67 получават различни присъди.
Тъй като разработката е реализирана
и участващите в нея са в затвора, смятам материалите, намиращи
се в контролно досие, надлежно прошнуровани, прономеровани и
подпечатани, да бъдат свалени в Централния архив при ДДС.
Оперативен работник: (п)
Одобрявам: н-к отделение А: М.
Гинев
София, 1949 г.
АМВР, III раз. 1713, т. 3, л. 1
№ 85
Списък на ятаците, четниците и
секретните сътрудници от четата на Г. Тодоров, за които се изпращат досиета в
ОУ на ДС гр. Горна Джумая, юли 1948 г.
Строго поверително
Заведущия ДС гр. Св. Врач
Изпращаме Ви следните досиета
на ятаци:
1. Теофил Захариев Тодоров
от Гара Пирин
2. Георги Иванов Спасов от Гара
Пирин
3. Стоян Георгиев Маламов от
Гара Пирин
4. Веселин Георгиев Шатев от
Гара Пирин
5. Никола Стоянов Андреев
Угренов от с. Влахи
6. Христо Стаменов Клингов от
с. Брежани
7. Васил Митов Адамов от Дебел
дъб
8. Солун Георгиев Ташев от с.
Влахи
9. Владо Николов Коколков от
с. Брежани
10. Георги Димитров Илиев от
с. Брежани
11. Димитър Серафимов Ташев
от Дебел дъб
12. Георги Илиев Чопев от с.
Ощава
13. Тренко Симов Груйцов от с.
Клетище
14. Димитър Стоянов Димитров
от Г. Градешница
15. Любен Антонов Аркалейски,
махала Аркалейска
16. Георги Димитров Врънгов
от с. Сенокос
17. Димитър Георгиев Акарев
от Клетище
18. Васил Иванов Шатев от с.
Влахи
19. Кирил Иванов Христов от
Езерец
20. Гоше Югов от махала Югова
21. Атанас Г. Югов от махала
Югова
22. Димитър Илиев Маламов от
махала Въчковци
23. Смилян Тодоров Анастасов
от с. Ощава
24. Георги Йосифов Караивански
от Дебел дъб
25. Милан Веселинов Тасев от
с. Ощава
26. Герасим Атанасов Калинов
от махала Манчовска
27. Васил Стефанов Нушков от
махала Русинци
28. Васил Харалампиев Мавродиев
от Златанчовци
29. Йосиф Петков Караивански
от Дебел дъб
30. Борис Димитров Иванов от
Клетище
31. Свещ. Иван Илиев Джолев от
с. Влахи
32. Благо Веселинов Арабашев
от махала Манчова
33. Ефтим Андреев Георгиев
от с. Влахи
34. Михо Илиев Малчев от махала
Косовец
35. Асен Николов Драчев от Полена
36. Кирил Стоев Найденов от
с. Влахи
37. Владимир Георгиев Христов
от Ощава
Освободени ятаци:
1. Крум Тодоров Николов от с.
Влахи
2. Костадин Крумов Тодоров
от с. Влахи
3. Иван Асенов Михайлов от Дебел
дъб
4. Никола Петров Николов от
Синаница
5. Захари Спасов Атанасов Угренов
от с. Влахи
6. Костадин Петров Андреев
от Полена
7. Яне Николов Цветков Дечовски
от Полена
8. Лазар Христов Младенов от
Дебел дъб
9. Атанас Василев Атанасов от
с. Влахи
10. Димитър Димитров Георгиев
от с. Влахи
11. Цанка Солунова Георгиева
от с. Влахи
12. Кирил Солунов Георгиев от
с. Влахи
13. Владимир Георгиев Христов
от с. Ощава
Бандити:
1. Левтер Николов Бенгюзов
от с. Горна Градешница
2. Христо Милев Стоименов от
с. Брежани
3. Димитър Кузманов Цветков
от София
4. Димитър Николов Гюров -
убит, от Клетище
5. Петър Йосифов Гърков от Брежани
6. Илия Митов Чопев от Ощава
7. Асен Милев Иванов от Ощава
8. Тодор Иванов Секулов от с.
Влахи
9. Иван Танчев Шатев от с. Влахи
10. Герасим Тодоров Николов
от с. Влахи
11. Андрея Спасов Пацов от с.
Влахи
12. Димитър Павлов от Дупница
Секретни сътрудници:
1. Стефан Христов Воденичарски
от Брежани
2. Лазар Николов Калайджийски
от Сенокос
3. Михаил Ангелов Богданов
от Брежани
4. Фердинанд Спасов от Сенокос
5. Христо Стоилов Сандев от
Сенокос
6. Александър Христов Калайджийски
от Сенокос
7. Михаил Мицев Маламов от Сенокос
8. Ангел Николов Бенгюзов от
Ощава
9. Кирил Николов Бенгюзов от
Г. Градешница
10. Любомир Андреев Колев от
с. Влахи
11. Димитър Тодоров Георгиев
от с. Влахи
12. Теофил Лазаров Харизанов
от Гара Пирин
13. Методи Солунов Монев от
Горна Градешница
14. Петър Николов Бенгюзов от
Горна Градешница
15. Стефан Григоров Иванов от
Ощава
16. Ефтим Христов Младенов от
Влахи
17. Галчо Василев Галчов от Гара
Пирин
18. Костадин Данаилов Лазаров
от Гара Пирин
19. Андрея Атанасов Стоянов
от Клетище
20. Яне Николов Бенгюзов от
Ощава
21. Андон Стоянов Даскалов
от с. Влахи
22. Герасим Андреев Тасев от
с. Влахи
23. Борис Георгиев Угренов
от с. Влахи
24. Димитър Йорданов Митрев
Малчев от Влахи
25. Божин Ангелов Николов от
Ощава
26. Лазар Георгиев Дафев от
Влахи
27. Лазар Ефтимов Андреев
Цирков от Влахи
28. Обща папка на секретни
сътрудници "Божур", "Здравец", "Бистрица",
"Симчо" от Плоски и "Паяк" от Джигурово, "Моряк"
от Белица.
Всички останали материали
и досиета, намиращи се по комендантствата, да се предадат направо
в Свети Врач.
с. Влахи, Светиврачко
Трифонов (п)
АМВР, II сл. д 357, т. 4, л.
140-141
№ 86
Списък на принудително
завербованите секретни сътрудници във връзка с ликвидиране четата на Г.
Тодоров, 7.VІ.1948 г.
Списък на вербованата агентура
от Гарапирински район около бандата на Герасим Тодоров през 1948
година, която понастоящем не работи, а именно както следва по
села:
1. Васил ХаралампиевМавродиев, вербован
само на една декларация на 27 март 1948 г. под псевдоним "Валяк",
от с. Ощава.
2. Стефан Георгиев Иванов от с.
Ощава, вербован на 12 март 1948 г. под псевдоним "Беласица",
на когото в личното му досие има следните документи: декларация
за сътрудничество, декларация 10-Г, автобиография, списък на
връзките му и справка идентификация
3. Димитър Тодоров Георгиев от с.
Ощава, вербован на 29 март 1948 г. под псевдоним "Върбан", на
когото в личното му досие има следните документи: декларация за
сътрудничество, декларация 10-Г и снимка
4. Харалампи Михайлов Иванов от с.
Ощава, вербован на 27 март 1948 г. само на една декларация и не му е определен
псевдоним
5. Ангел Солунов Дончев от с.
Ощава, вербован на 30 март 1948 г. под псевдоним "Бутало" - само
на една декларация за сътрудничество
6. Йордан Янев Стоев от с. Ощава,
вербован на 20 март 1948 г. под псевдоним "Трион" - само на една
декларация за сътрудничество
7. Владимир Стоименов Илиев от с.
Ощава, вербован на 16 март 1948 г. под псевдоним "Ехо" - само
на една декларация за сътрудничество
8. Димитър Йорданов Митов от с.
Влахи, вербован на 18 март 1948 г. под псевдоним "Гюргевица",
на когото в личното му досие има следните документи: декларация
за сътрудничество, декларация 10-Г и снимка
9. Борис Димитров Иванов от
с. Влахи, вербован на 17 март 1948 г., само на една декларация, под
псевдоним "Бомба"
10. Герасим Андреев Тасев от с.
Влахи, вербован на 13 март 1948 г. под псевдоним "Заяк", на когото
в личното му досие има следните документи: декларация за сътрудничество,
декларация 10-Г, автобиография, списък на връзките му и справка
идентификация
11. Яне Андреев Янев от с. Влахи,
вербован на 10 април 1948 г. под псевдоним "Елха", само с една декларация за сътрудничество
12. Любомир Андреев Колев от с.
Влахи, вербован на 26 март 1948 г. под псевдоним "Дъб", вербован
на една декларация за сътрудничество и декларация 10-Г
13. Андрея Атанасов Стоянов от с.
Влахи, вербован на 23 март 1948 г., без псевдоним, само на една декларация
за сътрудничество и декларация 10-Г
14. Ефтим Христов Младенов от с.
Влахи, вербован на 25 март 1948 г. под псевдоним "Брадва", само
на една декларация за сътрудничество и декларация 10-Г. Кантонер
под Гара Пирин за с. Д. Градешница
15. Мирчо Иванов Трендафилов от с.
Влахи, вербован на 30 април 1948 г., без псевдоним, само на една декларация
за сътрудничество
16. Мирчо Иванов Балабански от с.
Влахи, вербован на 28 март 1948 г., само на една декларация, без псевдоним
17. Захари Спасов Атанасов от с.
Влахи, вербован на 27 март 1948 г., само на една декларация за сътрудничество,
без псевдоним. Работи в шивашката работилница - Гара Пирин
18. Тодор Георгиев Малонов от с.
Влахи, вебован на 18 март 1948 г., само на една декларация за сътрудничество,
без псевдоним
19. Петър Василев Миладинов и Иван
Василев Миладинов, вербовани на 24 октомври 1948 година, само на една
декларация, без псевдоним
20. Петър Николов Бенгюзов от с.
Горна Градешница, вербован на 10 март 1948 г., на когото в личното му досие
има следните документи: декларация за сътрудничество, декларация
10-Г, автобиография и списък на връзките му
21. Надежда Кирова Бенгюзова от с.
Горна Градешница, вербована на 31 март 1948 г., само на една декларация
за сътрудничество, без псевдоним
22. (Нечетливо) Янакиев от с.
Плоски, вербован на 21 август 1947 г., само на една декларация за сътрудничество
23. Павел Стоянов Каралийски от с.
Кресна, вербован на 18 март 1948 г., само на една декларация за сътрудничество,
без псевдоним
24. Ангел Николов от с. Кресна,
вербован на 18 март 1948 г., само на една декларация за сътрудничество,
без псевдоним
25. Васил Иванов Ковачев от с.
Гара Пирин, вербован на 11 март 1948 г. под псевдоним "Скопие",
на когото в личното му досие има следните документи: декларация
за сътрудничество, декларация 10-Г, автобиография и списък
на приятелите му
26. Лефтер Костадинов Велев от с.
Горна Белица, вербован на 27 март 1948 г. под псевдоним "Трънка",
на когото в личното му досие има следните документи: декларация
за сътрудничество, декларация 10-Г и снимка
27. Методи Солунов Монев от с.
Горна Градешница, вербован на 9 март 1948 г., на когото в личното му досие
има следните документи: декларация за сътрудничество, автобиография,
списък на връзките му и декларация 10-Г
28. Стоимен Василев Бързаков от
гр. Етрополе, живущ в с. Гара Пирин, под псевдоним "Прокурора",
на когото в личното му досие има следните документи: декларация
за сътрудничество, справка идентификация и картов образец, утвърден
от Благоевград
29. Георги Димитров Софкин от с.
Горна Белица, вербован на 27 март 1947 г. под псевдоним "Къпина",
само на една декларация за сътрудничество
Декларации на лица, които
са вербовани около бандитите диверсанти "Зверове":
1. Ангел Петрев Карадалиев, вербован
на 11 април 1949 г., от с. Горна Белица, само на една декларация за сътрудничество
2. Андон Георгиев Попов от с.
Горна Градешница, който е вербован само на една декларация за сътрудничество
на 10 април 1949 г.
3. Иван Христов Станоев от с.
Влахи, вербован на 11 април 1949 г., само на една декларация за сътрудничество,
работи в стопанството - Синаница.
7.VI.1950 г., гр. Сандански.
Оперативен работник: (В. Солунов)
АМВР, III раз. 1713, т. 1, л.
47-48
№ 87
Агентурни донесения на агент
"Боруван"
за настроението и поведението на
жителите на с. Влахи в началото на 1950 г.
Донесение
Другари, по възложената ми
работа тук, в селото, най-редовно донася "Пирин".
"Бор" и "Скала" идват, обаче "Киселица" не
донася нищо и въобще се чувства безотговорен, дори и той некъде
подпомага на зловредни слухове и тайните разпространяват, както
и получих сведение от пазача на складовете при канала Асен Йотов какво
- че "Киселица" и неговият баща са дали хляб на новопоявилия
се човек, непознат, правещ се на глух и ням, преди Коледа около стопанството
на Синаница. За който се научихме, че бил заловен в Белица. Обаче
"Киселица" не донася за случая нищо. Обаче аз го виждах и с
голямо настроение против ОФ, който каза на публично събрание:
аз не давам 5 кгр. сланина наряд, не давам нито килограм, който ще иска,
да дойде да я вземе. Същото семейство се състои от 7 члена и има
над 80 овце и др. добитък, заклаха прасе 150 кгр. Съгласно министерското
постановление същият трябва да предаде 10 кгр., а така също и Димитър
Стоянов, Кирил Пешов Смиленов водят агитация в махала Дракалово
никой да не дава сланината, защото не им е давано доволно наряд. На
24.I.1950 година вечерта се насрочи в махала Драколово махленско
събрание, за да се разпредели сланината, но Кирил Петров каза: аз
не давам 5 кгр. сланина, ако ще властта да ме обеси, а същият има над
40 овце и 5-членно семейство, закла прасе над 150 кгр.
Другари, в с. Влахи има няколко
надигащи се хора против законите и нарядите на днешното правителство.
Вземете мерки, оказвайте нужната помощ.
с. Влахи, 25.I.1950 г.
"Боруван"
Другари, на 24.I.1950 г. дойде
в съвета - Влахи лицето Димитър Стоянов Николов, който каза: има в
магазина хастар, дай ми купон. Аз казах, че нема, той каза, че има и
аз му дадох 2 метра. Като отишел при магазинера, магазинерът му казал,
че това не е хастар, а е коприна, нека ти преправят купона, иначе
не мога да го отрежа с този купон. Идва същият за поправка на купона,
аз не се съгласих и той веднага се нервира и каза: дайте ми веднага
отчислително, аз ще ида да се запиша в града. Аз му отказах и това и
той почна да псува и обижда: "Аз ще ейба и управниците и аз ще
ида в затвора, но ще тура човек в гробищата, не ви е срам, не ни давате
нищо, а всичко ми взехте за държавата, сега ми сте писали 2 кгр. сланина,
но не ще вземете сланина от мене, па ако си ти мъж, ела ти да я вземеш,
ще влезнеш в моята къща, но нема да излезнеш. За вас е добър Любето
Андреев, оти е шпионин, та издава на вас кой има жито и на кой е по-големо
прасето, аз не искам да бъда такъв. Любето тая идея го направи такъв
просяк, но още не се отказва от партията, както аз се отказах."
Същото държание имаше и вечерта на 24.I.1950 година в Драколово".
На махленско събрание те двамата с Кирил Пешов провалиха събранието,
да не се разпредели сланината, като първи те отказаха да дадат.
Другари, тук има сериозно подщрекване
против наредбите и мероприятията на правителството. Има опасност
да се изпусне нарядът сланината.
Моля, прескочете по-скоро за
предотвърщение това зло настроение.
25.I.1950 г.
"Боруван"
АМВР, III раз. 1713, т. 4, л. 60
№ 88
Резултат от проучване дейността на
полския пазач Д. Токов от с. Горна Градешница преди и след 9.ІХ.1944 г.
До Другаря Началник ДС
Тук
Рапорт
Донасям Ви, другарю Началник,
че от проучването, което направих на полския пазач Димитър Иванов
Токов от с. Горна Градешница, Санданско, установих следното:
Същият е роден на 3.ХI.1900 година
в с. Шугово, сега живущ в с. Горна Градешница, Санданско, завършил
4-то отделение, женен, неосъждан, македонец, българско поданство,
понастоящем полски пазач в същото село.
Произхожда от бедно селско
семейство. Родителите му са починали. Жена Костадина, родена
на 15.ХI.1902 г. в с. Шугово, неграмотна, занимава се с домакинство.
Както преди 9 септември, така и след тази дата не членува в никоя
политическа организация. Има 4 деца, от които 2 ходят на училище
в основното училище, а останалите 2 деца са малолетни.
Самият Димитър е роден на
3.ХI.1900 г. в с. Шугово. Завършил е 4-то отделение. През 1922 година
идва да живее в България, като с идването му се заселва в гр. Сандански,
където е живял няколко години. След това се премества да живее в
с. Горна Градешница, където е и понастоящем. До отиването му се
е занимавал със земеделие, като не е членувал в никоя политическа
организация. Редовната си военна служба е отбил в трудовите части
в гр. Радомир, откъдето се е и уволнил. След като се уволнява, се оженва
и почва да се занимава със земеделие. През 1941 година бива повикан
запас в трудовите части в гр. Демирхисар, където е служил 6 месеца,
откъдето се и уволнява. По време, когато са били германците в България,
същият е събирал за тях помощи и винаги ги е възхвалявал, като е
бил сигурен в тяхната победа. Отношението му към разрастващото
се партизанско движение в България е било много лошо. След 9 септември
1944 г. майсторски и умело се прикрива и става член на БКП през 1945
г. През 1945-1946 г., когато се разраства опозиционната дружба в
околията ни, специално в тяхното село Горна Градешница, същият
се отказва от партията и бива една година безпартиен. През пролетта
на 1947 г. става наново член на БКП, като оттогава до днес е редовен
член в същата. През пролетта на 1948 г. постъпва за полски пазач в
селото, тъй като първият полски пазач Илия Тошев се разболява и на
негово място временно бива поставен Димитър Токов. След оздравяването
на Тошев пожелал пак да постъпи за полски пазач, но поради това,
че пълномощникът Бижев бил в много близки приятелски връзки с Токов,
изключват от партията първия полски пазач Илия Тошев, с цел да остане
за пъдар Димитър Токов и до днес последният е такъв. След ликвидирането
на нелегалните бандити от Герасимовата банда и след завръщането
на Кирил Николов Бенгюзов в селото пълномощникът Бижев и полският
пазач почват да рушат партията, като и са изключили доста добри
другари като Атанас Янев Георгиев и др. След завръщането на Кирил
Бенгюзов вкъщи, знаейки пълномощникът Бижев и полският пазач Токов,
че властта му е спасила живота и вероятно, както предполагам,
че те са знаели, че (Кирил Бенгюзов) работи с милицията, заедно с
пълномощника са наблюдавали Киро за всяко негово излизане от
селото, къде ще отиде и с какви хора ще се срещне, като за всичко
това полският пазач Токов е донасял на пълномощника Бижев. През
месец февруари 1950 г., когато Кирил Бенгюзов бил извикан от полския
пазач Токов да отиде при пълномощника, както и последният отишъл
и пълномощникът почнал да иска сметка на Бенгюзов защо на всеки
10-15 дни отива в гр. Сандански и не дава никакви сведения на Бижев,
а направо ги носи на милицията, тогава Бенгюзов отказал и пълномощникът
се ядосал, станал, хванал Киро за палтото и го раздрусал, като му и
ударил два шамара. През това време полският пазач Токов е бил в канцеларията.
За това удряне на Бенгюзов в присъствието на полския пазач извиках
Токов и му снех показания, но последният отказа, че Бижев му ударил
два шамара, като каза само, че Бижев го хванал за палтото и го раздрусал.
Ето оттук проличава привързаността на полския пазач към Бижев. Самият
Димитър Токов, когато съм отивал в Горна Градешница, винаги ми се
е оплаквал от Киро Бенгюзов, че нощно време е пасял стоката си по
нивите, захвалвал се с пистолет на хората, че ще ги убива и всевъзможни
глупости. Всичко това съм проверявал и не е верно.
Другарю Началник, от всичко
това ясно се вижда, че те са искали да злепоставят Кирил Бенгюзов
пред милицията и навярно, както са искали, да се изсели оттам.
Самият Токов се ползва с много
лошо име в селото, тъй като има обичай да ходи по чужди жени, работи
подмолно в партията и винаги се стреми да наклевети някого, както
е случаят с Киро Бенгюзов. На 27-ми, когато бях в с. Горна Белица, се
видях с Димитър Токов и също така ми се оплака от Киро Бенгюзов, че
последният му се захвалвал с пистолет, че ще го убие. Също така се
интересувал защо Киро е отсъствал 15 дни от селото в тази силна
полска работа.
Другарю Началник, от всичко
това ясно се вижда, че Димитър Иванов Токов има много лошо отношение
към Бенгюзов и всеки момент гледат да го злепоставят пред председателя
Ангел Хотев, който последният от своя страна също ми се оплаква от
Бенгюзов и ми е казвал: вземете мерки за този човек. Наистина той
може да ви е бил полезен, но сега не е и се справете с него.
Другарю Началник, предлагам
Димитър Иванов Токов да се уволни и на негово място да се постави
друг.
Горното Ви донасям за сведение
на разпореждане.
7.VII.1950 г., гр. Сандански
Оперативен работник: Б. Солунов
АМВР, II сл. д. 357, т. 3, л.
115-116
Съдържание
76. Предложение на ОУ на Дирекция
Държавна сигурност в гр. Горна Джумая за това как да бъде организиран и
проведен съдебният процес срещу четниците и ятаците от четата на Г. Тодоров,
25.ІV.1948 г.
.................................................................169
77. Списък и кратки характеристики
на ДС за членове на РП(к) - четници и ятаци в четата на Г. Тодоров,
май 1948 г.
..........................................................................171
78. Доклад за оказаната помощ за
четата на Г. Тодоров от свещеници в Неврокопска митрополия и за опитите да
бъдат вербовани от ДС, 27.VІ.1948 г. ................................177
79. Тезисни бележки на следовател
от ДС за основните моменти и пунктове от дейността на четата в хронологичен
порядък до нейното ликвидиране,
юни 1948 г.
.........................................................................182
80. Доклад до областното
управление в Горна Джумая за подготовката и хода на съдебния процес в гр. Свети
Врач срещу четниците и ятаците от четата на Г. Тодоров, 29.VІV1948 г.
....................................................................184
81. Отчетен доклад на ОУ на ДС в
Горна Джумая
до Дирекция Държавна сигурност в
София за резултатите от борбата срещу "враговете" на държавата в
Пиринска Македония
през 1948 г.
..................................................................190
82. Списък на четниците и ятаците
от четата
на Г. Тодоров, предадени на
съд................................196
83. Кратки биографични справки на
ОУ на ДС в Г. Джумая за осъдените четници и ятаци от четата на
Г.
Тодоров....................................................................201
84. Заключителен рапорт за
резултатите от реализацията на акцията по залавянето и освобождаването на
четниците и ятаците от четата на Г. Тодоров, 20.І.1949 г.
..........................................................212
85. Списък на ятаците, четниците и
секретните сътрудници от четата на Г. Тодоров, за които се изпращат досиета в
ОУ на ДС гр. Горна Джумая,
юли 1948 г.
.........................................................................215
86. Списък на принудително завербуваните
секретни сътрудници във връзка с ликвидиране четата на Г. Тодоров, 7.VІ.1948 г.
.........................................................217
87. Агентурни донесения на агент
"Боруван" за настроението и поведението на жителите на с. Влахи в
началото на 1950 г.
............................................................220
88. Резултат от проучване
дейността на полския пазач
Д. Токов от с. Горна Градешница
преди и след
9.ІХ.1944 г.
.........................................................................222
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.