Има ли сръбско малцинство в България?

Има ли сръбско малцинство в България[1]

Всички живеещи в България 211 сърби са изселени през 1945 г. по искане на Тито

Когато е необходимо България да бъде притисната за нещо от известна западна съседка, се повдига въпрос за защита на някакви си малцинства, включително и сръбско. Не се дават доказателства - къде живее, колко е (много)бройно. В Белград знаят, че в България няма такова малцинство и че живеещите у нас сърби са изселени през август 1945 г. по настояване на Тито.

В началото на 1945 г. МВР установява какви български граждани с небългарско съзнание живеят в България. Целта на проверката е да се установи броят на небългарите, принадлежащи към "приятелските" народи и тези към "вражеските". Така под зоркото око на "народната" милиция се установява точно колко са руснаците - белогвардейци, съветските граждани, германците, гърците, румънците, унгарците и т. н. Разбира се и сърбите, които, както се установява, живеят в селата Пастир, Дбовник, Методиево, Тервел, Касъм, Стефаново, Порез и в гр. Добрич. Имат 50 къщи, 20 обора, 20 хектара и 4 декара дворни места, 594 хектара и 4 декара обработваема земя, 121 декара лозя и 36 декара градини. И всичко на всичко са 211 души, обединени в 38 семейства.

Най-изненадващо в началото на април 1945 г. от Белград искат сърбите да бъдат изселени от България. За това от българското правителство се иска приемане на постановление, което да реши въпросите за превеждане на паричните средства, оценката и изплащане на недвижимите имоти, транспортирането и решаването на други въпроси на бъдещите изселници. Изрично се настоява това да става с решаващото участие на упълномощен югославски представител.

От българска страна откликват на този ултиматум. На 19.VII.1945 г. министърът на външните работи проф. Петко Стайнов внася за разглеждане проектопостановление за изселването. Министърът смята, че то е в интерес на добросъседските отношения между двете страни. Затова било нужно да се приеме постановление, с което да се изпълнят всички югославски претенции.

Проектопостановлението предвижда: разрешаване на изселването, освобождаване на изселниците от военни задължения, отпускането на 85 покрити и открити вагони за транспортиране, включително и на имуществото им, снабдяване с необходимото облекло и обувки, освобождаване от износно мито, изкупуване на недвижимото им имущество от специална комисия с участието на югославски представител. На 1.VIII.1945 г. проектопостановлението е прието от Министерския съвет, за което е уведомена и югославската легация.

Югославяните реагират незабавно на решението и с всякакви средства се опитват да диктуват начина, по който ще стане оценката на имотите на изселниците, тяхното изплащане и транспортиране. За представител в комисията по оценка е изпратен "македонецът" Мирослав Сечков - аташе в югославската легация. Изпълняват се всичките му искания. По негово внушение от София задължават кметовете на населените места, в които има имоти на сръбски изселници, да бъдат оценени по възможно най-бързата процедура.

Съставят се комисии, в които решаващата дума е на югославския представител. Стойността на набързо оценените имоти на 38-те сръбски семейства се определя на 38 494 216 лв. След удържането на дължимите такси и курсови разлики, в края на 1945 г. сумата е изплатена на правителството на Югославия. Има и брутални югославски протести заради приспаднатите такси и курсови разлики в размер на 775 000 лева. Дълго време югославяните си искат всичките пари въпреки обстоятелствените обяснения от БНБ, че това е невъзможно по ред причини, правила и т. н.

Веднага след оценката претенциите на югославяните се насочват към осигуряването на открити и покрити вагони, с които да се извозят изселниците, притежаваните от тях домашни животни, голямо количество движимо имущество, селскостопанска продукция и много други стоки. Естествено е, че българските приятели на сърбите - комунистите, са както винаги готови да изпълнят и това искане, но за зла участ нямало много свободни вагони. От Министерството на външните работи в София известяват югославската легация, че може да се отпуснат безвъзмездно само 25 вагона, защото всички останали свободни вагони били заети за товарене от "съветските военни власти и стоки за Югославия".

През лятото на 1945 г. в страната ни се извършва и една друга срамна изселническа кампания.Със съгласието на комунистическото ръководство за Югославия насила са репатрирани около 15 000 бежанци от Егейска Македония, установили се предимно в Горноджумайска област спасявайки се от гръцки репресии. Леснотата, с която се урежда въпросът за насилственото изселване на хилядите българи, изглежда много се харесала на Белград, защото по същото време оттам замислят друга, много по-мащабна изселническа кампания, но вече платена. В това отношение югославяните имат примера от богато възнаграденото скорошно изселване на сърбите. И се опитват да я реализират по вече изпитания сценарий, надявайки се да ограбят България с милиарди левове.

В началото на юли 1945 г. чрез Народна банка - Белград, Министерството на финансите и на външните работи на България са информирани, че югославското правителство е разрешило изселването от България на нови 17 000 души от Добруджа и Южна България (бежанци от Егейска Македония). Повечето били доста състоятелни, притежавали значителни суми - подчертават сръбските банкери. Още щели да се наберат и от продажбата на техните имоти. Затова Народна банка - Белград, иска БНБ да открие специална левова сметка на нейно име под наименованието "Преселници", в която да се внасят парите на споменатите 17 000 души.

Замисълът на югославяните е ясен. Вероятно следващото оттам искане щеше да е за постановление, комисии, вагони и т. н. И сигурно е щяло да се осъществи, ако този път не е имало съпротива от ръководството на Българската народна банка.
Без да се замислят много, на 6.VIII.1945 г. министерствата на външните работи и на финансите питат ръководството на банката какво трябва да се прави във връзка с "проектираното изселване на 17 000 души от Добруджа".

От банката отговарят: "Положението на страната ни от стопанско, финансово и девизно гледище е тежко. Всяко ново усилие, в смисъл на разходване на средства, ще влоши това положение." Като съдят по югославското предложение, от БНБ предполагат, че ще се иска трансфер на "една сума от няколко милиарда лева". А на страната предстоят големи плащания по задължения във връзка с изпълнение на примирието. "При така очертаващата се перспектива не е желателно да се допуска изселването особено на имотни български граждани" - предлага ръководството на банката и съветва министерствата да отложат акцията за време, когато ще се създадат по-добри условия за това.

Нещата така се развиват, че подобни условия не се създават най-вече заради последвалото през 1948 г. влошаване на отношенията между бившите приятели - Тито и Димитров, Югославия и България. Но е безспорен факт един от резултатите на българо-югославското приятелство - изселването на "сръбското малцинство" от България. Така че ако някой продължава да го търси тук, следата му е невярна.

 

Дружески разговормежду Тито и Димитров в Белград, 30.VII.1947 г.

Навярно Тито е бил доволен, че е получил добра цена за изселването на няколкостоти сърби от България. Всеизвестно е, че „вождът и учителят” на българския народ Г. Димитров въобще не е смеел да постави ребром пред него въпроса за съдбата на българите в Западните покрайнини.

---

[1]В. Демокрация, бр. 111 от 24.IV.1947 г.