Веселин Ангелов
Отличен българин с името Герасим
(Страници от въоръжената съпротива срещу комунистическия режим в Пиринска Македония (1944 – 1948)
Гутенберг, ISBN 954-9943-27-5,
С.,2001,236
с.
първо издание
ISBN:9789546170347
второ издание,
второ издание,
С., 2008,236 с.
ПРЕДГОВОР
В България се знае малко за съпротивата
срещу установилата се през 1944-1948 г. с помощта на Москва комунистическа
диктатура. Извън страната дори се смята, че българите въобще не
са оказали сериозна съпротива срещу насила налаганото управление
на БКП, че безропотно са се подчинили на комунистическия диктат.
Част от истината за съпротивата
срещу комунистическата диктатура се знае от все още живите й свидетели.
Някои от тях вече са написали или пишат своите спомени. Основната
част от тази истина се съхранява в дълбоко засекретените до неотдавна
архиви на тайната комунистическа Държавна сигурност. В резултат
на тяхното разсекретяване вече се оповестяват малко известни
факти за тази съпротива.
Става известно, че в страната
се е появило и развило сериозно по своите размери горянско движение
- една своеобразна българска форма за въоръжена съпротива
срещу комунистическата власт. В периода 1947-1948 г. движението
обхваща редица райони на страната. В тях действат голям брой въоръжени
горянски чети. Такава, а може би и най-голямата в страната чета,
се появява и в тогавашната Горноджумайска област. Тя се предвожда
от войводата Герасим Тодоров и действа във време, когато в областта
се провежда политика на насилствена македонизация,
натъкнала се на съпротива от почти всички слоеве на населението
и представляващите го политически сили, освен активистите
на БКП.1
Десетилетия наред темата за
оказаната съпротива срещу комунистическия режим и македонизацията
в тази област е забранена. Доколкото в прокомунистическата
пропаганда и историопис се допуска да се говори за нея, то това
става само в рамките на клишираното и цензурирано отбелязване
на "големите успехи на народната" милиция и комунистическата
партия за ликвидирането на антикомунистическата опозиция. На
"успехите" срещу появили се, както тогава пропагандата
и ДС ги наричат, "михайловистки терористични групички и
банди", които "народните" милиционери обезвреждали
"бързо и смело още в зародиш".
Темата за толкова опасните
за "народната" власт "михайловистки банди" бе
разработена и в българското кино. Филмът "Глутницата"
например е посветен на "бандитската дейност" и обезвреждането в края на 1947 и началото
на 1948 г. на горянската чета на войводата Герасим Тодоров. Както
в партийните истории, така и в игралния филм основната тенденция
е дейността на четата да се покаже в най-изопачена светлина, в
най-черни и уродливи краски. Участниците в четата се представят
като жалки предатели, закоравели англо-американски агенти, фашисти, кръвожадни изроди, отчаяни
терористи, готови на всичко, само и само да съборят "народната
власт".
Подобни схващания за горянското
движение в Пиринска Македония и най-вече за четата, предвождана
от Герасим Тодоров, продължават
да битуват и до днес. Причината за поддържаните все още в публичното
пространство неверни и изопачени версии за дейността на четата
и нейния войвода се крие най-вече в това, че материалите за тях, съхранявани
в архивите на ДС, доскоро бяха недостъпни. За жалост от това се
възползваха твърде съмнителни и македонистки настроени автори,
открито подпомагани и от Скопие, които публикуваха фалшифицирани
съчинения за нейната дейност.
Промакедонистките съчинения
представят четата като "македонска", като проява на открита
съпротива на "македонците" от Пиринска Македония срещу
новото "българско" робство - комунистическото, като
епична борба за създаване на свободна и независима македонска
държава. Тези съчинения се разнасят от ръка на ръка и се представят
като единствени носители на истината за историческата съдба
на този край през споменатия период. Участниците в четата, част от
които са избити, други лежали дълги години по комунистическите
лагери и затвори и вече починали, се представят като великомакедонски
мъченици, най-смелите и непримирими борци за "македонска свобода
и държавност".2
Мнозина са онези, които биха
искали да узнаят историческата истина за дейността на пиринските
горяни. Малцина са тези, които имат възможност да се докоснат до
нея от извора, в който се пазят оригинални документи от досието на
войводата Герасим Тодоров, агентурната разработка във връзка с
ликвидирането на четата и материалите от комунистическото
следствие и съд. Само неподправените исторически факти са достоверни
носители на историческата истина, затова е най-добре да се даде
възможност на читателя сам да разлисти и прочете овехтелите страници
на строго секретните писма, доклади, справки и агентурни донесения
за дейността на споменатата чета. Тъкмо заради това бе съставен
и настоящият сборник от документи от архива на МВР.
Представените документи
осветляват дейността на четата и нейните ятаци, акцията по нейното
ликвидиране и провелия се съдебен процес. Архивните материали
са подредени в хронологичен порядък. Публикуват се без стилна и
редакторска намеса. Коригирани са само част от допуснатите правописни
грешки, а другаде документите умишлено са предадени без никакви
поправки.
Интересът ни към темата е предизвикан
от наличието на споменатите по-горе противоречиви и недостоверни
версии за дейността на четата и личността на нейния водач Герасим
Тодоров. В по-конкретен план той бе провокиран и от необходимостта
да се опровергаят две от най-често тиражираните неистини за четата
и нейния войвода, съдържащи се в твърденията, че става въпрос за
най-обикновена банда, за "прославена" македонска чета и
"македонски поборници".
Всички документи се предават
едно към едно, в тяхната цялост. Най-обемисти от запазените архивни
материали в досието са насила изтръгнатите показания на четниците
и ятаците по време на следствието в ДС. Да се публикуват насила
скалъпени показания, е както безсмислено, така и безполезно.
Внимателният им прочит обаче позволява да се доловят немалко истини.
Ето защо най-интересните от тях предоставяме на читателите в съкратен
вид под надслов "Редове от показанията в следствените арести
на ДС".
Към предлагания сборник се
прилага и кратко съобщение за въоръжената съпротива в Пиринска
Македония. Чрез него се правят някои необходими уточнения за основни
моменти от дейността на четата, които са обект на най-груби фалшификации.
Ст. н. с. д-р Веселин Ангелов
Съпротивата
срещу комунистическия режим
в Пиринска Македония (1944-1948 г.)
Един отчет за "успехите"
на "народната" милиция в Горноджумайска област за периода от
9.IХ.1944 г. до 9.IХ.1948 г. говори красноречиво за мащабите на съпротивата
срещу комунистическия режим в този край.3
Изброяването на успехите
започва с хвалби за осигурената от милицията подготовка и успешно
провеждане на т. нар. "народен съд". "Затворите бяха
пълни с народни врагове", които успешно и в срок бяха подготвени
за народен съд" - се чете в доклада.
"През 1945 г. започнаха
да възникват малки нелегални фашистки групички, с които ДС успешно
се справи" - се чете по-нататък в доклада. Създадоха се, и то оформени
вече, михайловистки групички най-вече в Светиврачка околия."
Това било свързано с обстоятелството, че Никола Петков е излязъл
в опозиция. И въпреки всичко органите на ДС успявали да разкрият
тези "фашистки организации и техните организатори",
да ги изправят пред съда.
Освен опозицията и нейният водач
Никола Петков, виновно за появата на "групичките" според съчинителите
на доклада било и чуждото разузнаване, което "много активно"
подпомагало тези "михайловистки банди". "Но нашите органи
на ДС успяха успешно да ги ударят и унищожат. Чуждото разузнаване
- англо-американските империалистически шефове, не спряха и
като резултат от тяхната помощ беше образувана в Петрич една нелегална
шпионска организация, ръководена от долнопробен селски бабаитин
и криминалист Димитър Хаджитрайков, но нашите органи от ДС успешно
разкриха и заловиха организатора Хаджитрайков" - завършва
поредната милиционерска хвалба, без да се дадат конкретни доказателства.
По-нататък отчетът изброява
следващите, редящи се един след друг "успехи" на ДС от 1945
до 1948 г.: заловена "една диверсионна група", имаща за задача
"да взимат сведения от наша страна и ги изпращат в Гърция";
ликвидирането през 1947 г. на нелегалната група на полковник Гологанов
в Огражден и на Иван Дафков в Пирин; ликвидирането на "шпионската
група" на Кара Мустафа през 1948 г.; залавянето на "опасния
главорез и жандармерист Пенкин", на група "гръцки шпиони, готвещи
се да минат в нелегалност и тероризират населението".
За "най-крупен акт" от
дейността на ДС през 1948 г. се сочи унищожаването на
"бандитите" Ив. Руйчев и Герасим Тодоров от с. Плоски и с. Влахи.
"За последен път всички михайловисти се бяха насочили точно
там" и това се дължало на факта, че населението на двете села
не било просветено. Виновни за това били ОК на БРП(к) и ОФ. Ликвидирана
била "банда" от 30-40 човека.
Задължително е да се подчертае,
че десетилетия наред, включително и до днес, позовавайки се на отчетите
на ДС и съдебните материали, прокомунистическата преса и пропаганда
дамгосват най-безочливо четата, четниците и войводата Герасим
Тодоров като "банда и бандити". Само понякога и без да искат,
именити ликвидатори на това движение ще повдигат завесата за истинския
размах и постижения на "бандитското" движение. Такова
например е едно късно признание на ръководилия операцията по ликвидирането
на четата К. Кюлюмов, в което сочи: "През 1947-1948 г. бандата на
Герасим Тодоров държеше територията на бивша Санданска (Светиврачка)
околия, голяма част от селата в този край, прехвърляше част от Разложко,
дори стигаше до Гоцеделчевско - оттатък през Пирин и част от бившата
Горноджумайска околия. Това беше не само най-голямата банда в България,
но и най-опасната поради това, че тя контролираше територия, в която
почти беше ликвидирана народната власт".4
Оставяме читателите сами
да стигнат до извода дали наистина става въпрос за "банда"
и "бандити", при положение че са факт неоспорими свидетелства,
сочещи, че за разлика от "народните" партизани "бандитите"
нямат нито една регистрирана акция срещу мандри, частно имущество
и имоти, кражби или мародерства; че "бандитите" винаги
заплащат със собствени средства придобитите без насилие стоки
(хляб, брашно, цигари, цървули и др.), винаги дават разписки за всичко,
че населението от много села доброволно ги подпомага и им симпатизира.
Подпомагат ги и голям брой членове на управляващата по това време
комунистическа партия.
Истината изисква да не се подминава
фактът, че по време на дейността на четата и лично от войводата се
извършват и насилия, включително и убийство. Пропагандата извежда
на преден план темата за "побойниците", но скрива факти за
неспирния терор, на които са подложени семействата, близките
и помагачите на четниците и най-вече на войводата. Побоите, над
които пропагандата така силно акцентира, за да очерни четата и нейния
войвода, са най-вече в отговор на издевателствата от страна на видни
представители на местната "народна" власт срещу ятаци
и близки на четниците. Те идват едва след неколкократни, включително
и писмени предупреждения да ги прекратят. Силно преувеличени
обаче са твърденията на комунистическото следствие за размера
на "побоите", защото минути след раздялата с четата
"пребитите до смърт" (при това единици) комунистически
агенти и активисти бързат да пишат поредните си доноси до "народната"
милиция и ДС.
Във връзка с твърденията за "бандитските"
прояви на четата е нужно да се каже и истината за старателно премълчаваните
от бившата ДС факти относно извършеното от войводата убийство.
Фактите сочат, че с помощта на известния в тогавашното село Гара
Пирин комунистически кмет Галчо Василев ДС внедрява в четата
свой агент, с основната задача да убие войводата. Поведението му
обаче е твърде съмнително, затова ръководството на четата решава
да го постави на изпитание. Изпраща го да изпълни уж произнесена
смъртна присъда над споменатия кмет.
Връщайки се, лъжечетникът
докладва, че не е успяал да изпълни задачата, защото пистолетът
засякъл, а бомбата не избухнала. Успокояват го, че ще има втора
възможност да стори това и го поставят да пази спящите в зимните
преспи четници. Агентът не знаел, че са го въоръжили с обезвредени
бомба, пушка и патрони. Попада в капана и е заловен в момент, когато
се опитва да изпълни поставената от ДС задача - убийството на
войводата. За зла негова участ този път и пушката, и бомбата отново
засекли. Следва произнасянето и изпълнението на неговата смъртна
присъда.
Соловата акция за ликвидирането
на войводата, а с това и на четата пропада. Затова ДС старателно
се подготвя за широкомащабна акция с кодовото название
"Елен". Акцията се провежда през март-април 1948 г. Освен цялата
милиция от Горноджумайска област тук е милицията и от Дупнишко,
Кюстендилско, Пернишко и Софийско, всички военни части от Югозападна
България, запасняци. Блокирани са подстъпите към Пирин от всички
места. Населението от десет села е събрано в специални лагери
или блокирано, без право да напуска къщите. Такъв бил единствено
възможният начин за залавяне или унищожаване на неуловимите и
ползващи се с подкрепата и симпатиите на местното население
четници на войводата Герасим Тодоров. Шести пирински отряд - така
се назовава четата по решение на своето командване. Тях антикомунистически
настроената част от населението в Пиринска Македония никога
не нарича "банда" и "бандити", а чета, горяни или
комити.
Блокадата успява. От множеството
запазени документи ясно се вижда, че за нейния успех най-много допринасят
предателството и внедрените секретни сътрудници на ДС. Много
от тях са известни, но някои са все още неизвестни, спотайват се и
гузно мълчат. Други се вживяват все още в ролята си на герои. Най-вече
заради това им поведение, за да понесат
заслужена морална присъда и в интерес на историческата
истина, си позволяваме да публикуваме техните имена.
За да не попадне жив в ръцете
на милицията, Герасим Тодоров се самоубива. Разкъсаното му на
парчета от бомбата тяло е изложено на показ на площада в с. Гара Пирин
за поругаване и сплашване на населението. Без отглас остават
молбите на майката на Герасим да получи и погребе тленните останки
на своя любим син. И до днес мястото, където комунистическите
агенти са изхвърлили неговото мъртво тяло, е неизвестно. За него
знаят все още живите "герои" от областното управление на
бившата ДС в Горна Джумая (дн. Благоевград) и Свети Врач (дн. Сандански),
но те мълчат. Защото не "бандитите" от четата на Герасим Тодоров,
а те по време на следствието извършват седем зверски убийства
на четници и ятаци. За да прикрият престъпното си злодеяние,
по-късно вписват убитите в присъдите на провелия се комунистически
съд.
Интересен е фактът, че като
ятаци и помагачи на четата се включват голям брой членове на БРП(к). Това
затруднява следствието и самия процес. Управляващите трябва
да съдят членове на партията, което ги поставя в твърде деликатно
положение. В крайна сметка се решават освен в партийния, да ги съдят
заедно с останалите живи четници и ятаци в съдебния процес, за да
ги използват за разобличаване на "бандитската" дейност на четата.
Следственото дело се поверява
на кръвожадния и компрометиран пред населението в тогавашната
Светиврачка околия служител на ДС Георги Богданов (Графа) - известен
със съмнителното си политическо и криминално минало преди преврата от 1944 г.
По спомени на живи свидетели Графа успява да се присъедини към "народната"
милиция, след като организира и участва в началото на октомври 1944 г. в
извършването на десетки убийства на активни членове и симпатизанти
на ВМРО от Светиврачка и Петричка околия. Познат на всички попаднали
в арестите на милицията е като майстор за изтръгване на всякакви
признания. Колкото и да били твърди, много от попадналите в неговите
ръце били принуждавани да пишат това, което той им диктува, след като ги
е подлагал на нечовешки мъчения, които непрекъснато изобретявал.
Внимателното вглеждане в
оригиналите от следствените дознания показва, че по-голямата
част от тях удивително си приличат - с еднаквия почерк, многократно
повтарящата се история за подбудителите, "зверствата на
бандитите", връзките с опозицията, чуждото разузнаване и
т. н.
Освен чрез насила изтръгнатите
и диктувани според предварителните начертания на обвинението
показания за успеха на процеса старателно се подготвят и прокурорските
свидетели. Две секретни донесения на Богданов сочат ясно как предварително
се монтира този процес, но и за това как до известна степен се проваля.
За да доведе поставената му
задача докрай, Графа достига и до това по време на процеса да противопостави
брат срещу брата. Идеята му възниква във връзка с това, че в четата
участва и братът на председателя на градската управа на Свети
Врач и член на ОК на БРП(к) Йордан Ризов. Първоначално Ризов дава съгласието
си да е прокурорски свидетел на започналия на 14.VI.1948 г. в Свети
Врач процес. "За уточняване на показанията му със същия бе проведено
съвещание и той получи съответно инструкции и указания. При самия
процес обаче той даде показания, недопустими за комунист, особено
такъв на отговорна партийна и обществена работа" - се оплаква
Графа в поредния си "строго секретен" доклад до ДС в София.
Като свидетел на обвинението той тръгнал "по линия да се старае
да омаловажава деянията на бандитите и дори да ги оправдава със
специфичните условия, при които те са живеели". Половината
от тези "прости хорица" според Ризов били жертва на тези
условия, били тръгнали по "лошия" път несъзнателно, поради
тяхната "откъснатост и наивност". Ризов се опитал да оправдава
и своя брат, подчертавайки, че той не можел да постъпи другояче, освен
да стане "сътрудник на бандата". Така прокурорският свидетел
се обявил "решително против властта", обвинявайки я, че не
била "на своето място".6
За поведението на споменатия
прокурорски свидетел Графа пише и специално "лично строго поверително
донесение" до помощник-министър Руси Христозов. В него четем:
"Отчитайки сериозността на процеса около ликвидираната
банда на Г. Тодоров, особено обстоятелството, че по същия ще бъдат
издадени доста смъртни присъди, аз се ориентирах, като отговорник
на същия процес, да привлека като прокурорски свидетел освен пострадалите
участници в разгрома на бандата и пр., но и към отговорни фактори
и общественици, и то от всички партии, които да изнесат отражението
на съществуващата банда върху ОФ-мероприятия, инициативи и
пр. и въобще върху цялостния живот на този край."
Интересното в случая е, че
ударът на ДС се насочва към известни в отечественофронтовските
среди от околията личности, произлизащи от съюзните на комунистите
партии - казионното БЗНС и НС "Звено", заемали и заемащи
отговорните постове околийски управители. Целта според Графа
била да се разобличат "вдъхновителите на бандата" - Славейко
Ангелов и Асен Бояджиев от "Звено" и Г. Тополигов от БЗНС.
Истинската цел обаче е съдебното дело да се използва и за саморазправа
с неудобните личности в коалиционните на комунистите партии.
Затова на съвещание на бюрото на ОК на ОФ било решено прокурорски
свидетели да са Н. Х. Митов - бивш секретар на ОК на ОФ, В. Тушев от
БЗНС и Иван Ибризов от "Звено" и др. Ризов бил изявил сам желание
да свидетелства, за да разобличи "вдъхновителите на бандата"
Г. Тополигов и Асен Бояджиев. Предложението си да свидетелства
Ризов бил подкрепил и с факта, че е от с. Влахи и че брат му също е замесен
и за да не си помислели хората, че заради брат си "се държи настрана".
Освен това по време на следствието и Асен Бояджиев като един от главните обвиняеми бил
пожелал Ризов да е свидетел.
По-нататък Графа доразкрива:
"При тая конкретна обстановка както аз, така и бюрото се съгласихме
Йордан да свидетелствува. Разпределихме и кой какво ще говори.
В предварителен разговор с Г. Давидов в ДС Й. Ризов дори бил попитал
дали ще е удобно да говори по време на процеса за своя брат, защото
дълбоко в себе си бил убеден, че той е невинен. Давидов го уверил, че
"всичко, което може да каже за брат си, има къде да го каже, а
именно - партията, а тук на публично място не бива, защото това
може да ползва не нас. Постарах се да го убедя, че това не бива да се
върши и че случаят ще бъде разгледан на друго място, където положително
няма да се допусне грешка."
Й. Ризов дал да се разбере, че
няма да говори (за брат си) - съобщава Графа. "Когато излезе
да говори - продължава разказа си той - за голяма наша изненада
той изнесе едва ли не защитна реч за обвинението." Като човек
от Влахинския край той твърдял, че "не хората от подсъдимата скамейка
са виновни, а условията и откъснатостта са допринесли най-вече
за техните престъпления". "Когато бе апострофиран от
председателя и запитан за по-конкретни неща - продължава своя
разказ Графа, той тръгна по линията да оправдава брат си, на всеослушание
заяви, че брат му донесъл на властта за всичко чрез самия него и други
служебни лица и че той не е виновен... След неговите изказвания се
почувства веднага промяна както в настроението на подсъдимите,
така и всред гражданството. Защитата използва най-рационално
неговото изказване, за да измести центъра на обвинението. Не
биваше да бъде допуснат като свидетел, познавайки чувствата
му към брат си" - завършва с голямо съжаление доклада си Графа
и посочва, че за случая по партийна линия бил направил "достояние
в ЦК".7
Независимо от споменататия
свидетелски "провал" съдебното дело протича по предвидения
в ДС и околийския комитет на БРП(к) сценарий. Инструктираните съдии
произнасят предварително посочените, включително и смъртни присъди.
*
* *
Друг не по-малко интересен епизод
от дейността на четата на Герасим Тодоров е отношението му към дошлите
в края на 1947 и началото на 1948 г. стотина македонски учители и
книжари с амбицията да разпространяват новата македонска книжнина,
да ограмотяват подрастващото поколение и населението на новосъздадения
"македонски литературен език". Ще се спрем по-подробно на
този въпрос, защото тъкмо той е обект на фалшификации от страна на
македонистката пропаганда. За жалост основен изразител на тези
фалшификации е Крум Монев - четник в четата на Г. Тодоров. Едва
19-годишен, той престоява в четата около 3 месеца. Пет десетилетия
по-късно той тиражира долнопробната лъжа, че четата е създадена
от "най-будните македонци", за да се борят за "свободна
и независима Македония" на "македонския народ".
Показателни за отношението
на Герасим Тодоров към македонските учители са запазените писмени
свидетелства за една негова среща с македонския учител Петър Макревски
в родното му село Влахи. Най-интересно от тях е едно "Известие
за с. Влахи и случаят на 12.II.1948 г. т. г." на учителя Макревски,
написано до ДС веднага след срещата му с войводата и негови четници
на общоселска седянка в къщата на селския партиен секретар Йордан
Руйчев. Той сочи: "Влязоха с пистолети в ръце трима нелегални,
един нисък, а двамата високи. Единият от тях беше с брада обраснал,
като да приличаше на Хр. Ботев. Същите имаха и пушки, и бомби, а и
раници пълни и по едно кепе отгоре. Ниският, научих, че е бил Герасим.
Същият викна веднага, влизайки: "Горе ръцете" и ние постъпихме
така, както ни заповяда пред оръжието. Герасим запита кой съм и откъде,
аз отговорих истината. Той с остър тон се обърна към неговите и рече:
"Той е нашият седенкар, той е Тито, Титовият агитатор."
Следва разказът му как били
малтретирани, след което Герасим се бил сетил отново за него.
"Ми каза - продължава Макревски - още сутринта да си замина
от Влахи. Мене ми говореше: "А ти бре, заблудено комунисто,
знай, че ти си само за пропаганда." Ме псуваше, но аз си мълчах, се
усмири положението и Герасим пак почна на мен да говори: "Нема
да си одиш, но ще си ограничиш дейността". На всички ни казваше:
"Будали едни, зери не сте чули, дека в Украйна партизаните напредват
против комунистите. Слушайте църните радиостанции. Народното
Димитровско правителство, дека има много министерства, а Англия
с толкова колонии има по-малко министерства."
"Мина и това. Руйчев го
вързаха. Георги го пуснаха, а мен ме тръгна Герасим да стана и рече:
"Убиен ще беше, но благодарение, че седеше при сестра ми и си
позволил на детето мое да му дадат обувки на учителския съвет"
- продължава показанията си Макревски.
"Потърси ми и пари, аз се
колебаех, но му ги дадох всичките пари, които имах в кисето - 4 500
лева, (ми) ги върна, без да видат от неговите другари бандити никои.
Тогава пак ми заповеда в срок от три дни да се изсела от Влахи, иначе
(и ако) милицията рече да те чува, пак ке те убия."8
По-нататък Макревски съобщава,
че го завели в квартирата, за да му вземат оръжието, как сестрата
на Герасим и нейната дъщеря, у които живеел, се застъпили за него,
свидетелствайки, че няма оръжие.
Според сведението на другия
свидетел - Йордан Руйчев, по време на седенката нахълтали неочаквано
нелегалните Герасим Тодоров и Петър Гърков (Попето). Още с влизането
си Герасим Тодоров започнал да му нанася удари с пистолета по главата,
да го псува и му се заканва, че ще го убие. След това се обърнал към учителя
Макревски, ударил му няколко плесника и му казал: "Да станеш
да си отидеш, тука не можеш да правиш Титова Македония".9
Македонският учител Петре
Макревски дава показания за случилото се и по време на следствието след
ликвидирането на четата. В тях той не само повтаря написаното за
срещата си с Герасим от 12.II.1948 г., но го и доразвива. Сочи какво
му бил поръчал Герасим и се отчита как е изпълнил неговата заръка:
"Мене ми постави задача - сочи той - да си отидам уште сутринта.
Се врати от тоа мнение, ми постави вака да работам многу ограничено,
да не го величам и спроведувам Димитровското правителство, да
не сборувам за съединението на Македония като федерална еденица
во ФНРЮ или во НРБ, а да работам за аутономна Македония. Да ги хвала и
Англия, и Америка, а со масите да бида строго ограничен за движение...
Истиот случай го известив на властта, разбира се, без да знае никой,
а со работата навистина се ограничив, се дори не дойде блокадата."
По-нататък Макревски говори
за това, че имало "подкрепувачи" на четата, но селяните
били "насилувани" за това. След ликвидирането й всичко
си било дошло на мястото. "И ас сум истиот, како и пред аферата,
дури и со по-силен елан во работата, поставена на мойата специалност
и како общественик", завършва разказа си той.10
С големи подробности за
срещата и разговора на Герасим Тодоров с македонския учител П. Макревски
разказва и четникът Крум Монев. Не може да се отрече, че редица от детайлите
в описанието му почти се покриват с тези в показанията на потърпевшите,
с изключение само на някои на пръв поглед маловажни, но според нас
много съществени разлики, изобличаващи Монев в грубо изопачаване
на историческите факти. Явно не знае, че резултатите от тази среднощна
среща още тогава подробно са записани в ДС, та затова пренагажда фактите, ръководен
от нескритото си желание да доказва промакедонистката насоченост в
дейността на четата.
От неговия разказ става ясно,
че посещението във Влахи е предизвикано от редица оплаквания
на селяни и нуждата някои от местните управници да бъдат сплашени
и предупредени. Имало оплаквания и срещу македонския учител Макревски.
"Оплакванията срещу него също бяха много и едното от тях бе,
че бързо се "сдушил" с местните големци и заедно с тях дерибействал
наляво и надясно и така превишавал правата си" - сочи Монев.
Монев пояснява каква е била целта на дошлите тук по силата на Бледските
споразумения македонски учители: "Езиково и просветно да
ни подготвят за предстоящото обединение между двете части на
Македония, а подир това и към проектираната Балканска федерация"
- и с известно съжаление сочи, че след скарването между Тито и
Сталин "всичко отиде по дяволите".
След това Монев дава една от
най-сполучливите характеристики за пребиваването на тези учители
и поведението на местните комунистически активисти към тях
по време на културно-национална автономия от края на 1947 и първата
половина на 1948 г. Заслужава си тя да бъде цитирана дословно:
"Трябва да се знае и това, че ония учители от Югославия, пребиваващи
тогава в нашия край, се ползваха с твърде големи права, а пък държанието,
поведението на комунистическите ни управници към тях беше приблизително
такова: пълзене и раболепничене, ибрикчийство и темаанета,
само и само да допаднат на бъдещите си господари от Югославия,
да им се харесат с цената на всичко! О, Боже, какви ли не магарии се
правеха тогава, какви ли не подлости се пускаха в ход, на какви
ли не унижения не се подлагаха хората тогава, и то само и само да
се угоди, да се задоволят всички прищевки и капризи на "скъпите"
ни комунистически братя от съседна Югославия, които по-сетне
автоматически станаха "Титови емисари", та и агенти на
УДБ! Времена, от които всеки трябва да се срамува и погнуси!"11
Поднасяйки заключителните
си размишления за пребиваването на македонските учители в Пиринска
Македония, Монев сочи: "Това е всичко, което счетох за необходимо
да добавя за ония "славни" времена и за македонските учители
тогава, а пък що се отнася до всички онези, които се бяха поставили
в услуга на онази тогавашна абсурдна политика, които бяха готови
да унизят себе си и народа, които бяха готови на всякакви падения
- за тях нека други да говорят, други да кажат, каквото трябва."
От този обективен анализ личи, че
Крум Монев отлично знае истината за тази много сполучливо наречена
от него "абсурдна политика", но явно "македонското"
му чувство не му позволява да назове простичко и ясно защо е абсурдна.
Явно в случая той е раздвоен между своя антикомунизъм и обзелия
го десетилетия по-късно македонизъм. Тъкмо затова, забравяйки
за второто, той прави вярната си оценка за този абсурден театър, но
после, изопачавайки историческите факти, демонстрира симпатията
си към преподавателската дейност на учителя по македонски език в
с. Влахи и допуска груба фалшификация за поведението на Герасим
Тодоров по време на срещата му с македонския учител.
Връщайки се на посещението
във Влахи, Монев разказва за среднощно влизане в селска къща и нанесен
побой над някой си Атанас. И това е единственият случай, при който авторът
на обемистото промакедонистко съчинение не сочи фамилното име. Това
е така, защото в случая не става въпрос за Атанас, а за познатия ни
от цитираните по-горе документи Йордан Руйчев. Иначе верен е разказът
за причината на "побоя" над Руйчев - упражняваният от
негова страна непрестанен тормоз върху семейството на Герасим. Монев
вероятно не е знаел, че всичко това идва след неколкократни устни
и две писмени предупреждения към управляващите в селото да оставят
на мира семейството му.
"Втората визита" на
Герасим според Монев била при македонския учител Макревски, който
спокойно, без да подозира нищо, "с още неколцина местни големци
спокойно си седяха в квартирата му, без да са очаквали такива като
нас неканени гости, и то посред нощ". "А единствената причина
- допълва Монев - за онова наше тогавашно посещение при онзи учител
беше само неговата извънучителска дейност там и нищо друго, нищо
повече."
Бившият четник не сочи за каква
"извънучилищна дейност" става въпрос, но е факт, че както
всички македонски учители и той се е занимавал само с "просветителска"
дейност - разпространяване на македонска книжнина и вестници
и ограмотяване на населението на "македонски литературен
език".
"Квартирата на македонския
учител беше много малка, почти като клетка, та поради тази причина
вътре влезнаха само Герасим и Петър Гърков - Попето". И това,
видно от цитираните по-горе свидетелски показания в ДС, е така.
Повече от сигурно е и другото, че Монев също е бил наблизо, но не за
да подслушва разговора с учителя, а да пази, каквато задача често
му била възлагана от Герасим. И въпреки че не е бил пряк свидетел на
разговора между войводата и учителя, "македонецът" Монев го
възпроизвежда най-дословно по следния начин:
- Даскал Макревски, защо
си изпратен в с. Влахи и какви са преките ви задължения?
- Да учим вашите дечиня на македонски
език - отвръща последният съвсем спокойно, та даже и малко предизвикателно.
А на въпроса, поставен от Петър
Гърков (той беше застанал от другата страна), защо даскал Макревски
не се занимава само с даскалската си работа, а се отклонява и навлиза
в мръсното тресавище, откъдето чист не може да се излезне, последният
смутолеви нещо неразбрано, което само той можа да чуе и разбере.
Тогава Герасим му удари два шамара и каза:
- Засега точка на всичко, но
ако ни се наложи пак да дойдеме, тогава, даскале, може да се сърдиш
само на себе си, а не на нас!
А пък Попето побърза да му удари
само един тупаник. Макревски седна (или пък падна) на леглото
си, пред което беше застанал и заоглежда с изненада всичко наоколо,
сякаш още не можеше да разбере напълно какво става в стаята му.
- Да седам ли овде, или да си
одам - што ке ми кажете? - попита той неочаквано.
- Море, седи си, седи си, никой
не те пади за това, дека си македонски даскал и дека учиш децата на
македонски език. Ние не за това сме дошли тази вечер, не за това ти
ударих два шамара, а за друго! Ти знаеш, че не за твоя даскаллък те
бия, а заради престъпната ти дейност, заради това, че делиш децата
на наши и ваши по комунистически, на приятели и на врагове. При
тебе сме дошли, не да ти пречиме да учиш децата на македонски език
- това запомни много добре - а да ти кажеме повече да не ги занимаваш
с Тито, с неговите партизани и с Югославия, да не ги занимаваш също
и с Георги Димитров и с ОФ-то, със Сталин и Русия, а само с Македония
и нейното минало и настояще, което не е чуждо и на нашата борба.
Изпълнявай само учителските си задължения и това, което ние ти нареждаме,
тогава никой от нас нищо лошо няма да ти направи. Ама ако не се оправиш,
ако продължаваш така и занапред, както досега, ако отново ми се наложи
да дойда...
- Море, какво кажете, вакво
да биде - едва продума Макревски, без да дочака до края наставленията
на Герасим и наведе ниско главата си."12
За непредубедения не е трудно
да долови неистините, които тиражира този новопокръстил се
"македониц", а те са: тъй като, както сам признава, не е бил
пряк свидетел на срещата, не е могъл да знае, че учителят е живял при
сестрата на Герасим; последният не е удрял македонския учител,
а напротив, е проявил към него благоразположение, само защото се
бил застъпил за детето на войводата, а поради това и тайно му върнал
парите; под ограничаване на неговата дейност войводата е разбирал
само едно - да спре да преподава на македонски, да не се опитва да
ограмотява хората на този изкуствен език, да не разпространява
македонска книжнина и вестници, да не пропагандира комунистическите
идеи за разрешаване на македонския въпрос. Истина е, че Герасим
Тодоров, както много други противници на комунистическия режим
от това време, споделят идеята и се борят за създаване на свободна
и независима Македония, но никога и по никакъв повод не са считали,
че преобладаващата част от живеещите в трите й части са нещо друго,
освен българи. И това по категоричен начин се потвърждава в спомените
и сведенията на все още живите свидетели на тази борба. Потвърждават
го и всички членове на семейството на войводата Герасим Тодоров.
И до днес в родното му село помнят как след предупреждението на
Герасим македонският учител "ограничил", т. е. спрял да
преподава македонски език и история, говорел само на звучен български
език. Не е бил малтретиран, както сочи фалшификаторът Чонев, заради
това, че бил делял децата "на наши и ваши по комунистически,
на приятели и на врагове", а е бил пожален от войводата само защото
се е застъпил за неговото дете.
Други източници сочат, че подобни
устни и писмени предупреждения да си отидат там, откъдето са дошли,
четата изпраща и до другите македонски учители в околията с предупреждението,
че който преподава на "сръбски", ще се наказва със смърт!
Горната истина се изопачава само
от Монев. Нещо повече. Като "македонец" той продължава да се вживява
в ролята си на историописец на "македонската" борба от
периода, когато действа Герасимовата чета. За тази цел старателно е събрал
снимки и кратки биографични данни за четниците и ятаците на четата, които
е издал в непретенциозна брошурка.13
Брошурата-албумче съдържа
снимки и кратки характеристики на 88 четници и ятаци на четата,
на убитите без съд и присъда лагеристи от Ощава и Влахи. На пръв поглед
в споменатото начинание няма нищо лошо. Много от споменатите в текста
отдавна са починали. Прави впечатление обаче наличието на някои
смущаващи, пришити към биографичните бележки за голяма част от
четниците и ятаците авторови оценки. Това са многократно повтарящите и
редуващи се изречения: "Умерен поддръжник на македонската
кауза"; "Пламенен македонски патриот"; "Предан
и безкомпромисен борец за свободна и независима Македония";
"Ревностен защитник на македонската кауза"; "Пламенен
радетел за свободна и независима Македония"; "Фанатичен
привърженик на идеята за обединена и независима Македония";
"Фанатичен привърженик на македонската кауза"; "Сериозен
поддръжник на македонската кауза"; "Беше упорит поддръжник
на македонската кауза"; "Македонец-фанатик, стигащ до болезненост";
"Поддръжник на македонската кауза"; "Много сериозен
поддръжник на македонската кауза" и др.
Редуването на определенията
"умерени", "фанатични" и т. н. "поддръжници
на македонската кауза" е най-произволно и се отнася дори и за
изявили се като българи в собственоръчно подписаните си показания
още навремето ятаци и четници. Авторът изпада дори и в смешната
ситуация да произвежда във "фанатични македонци" изявени
стари членове на ВМРО (Ив. Михайлов), някои от които и войводи! Факт
е, че дори и посочили се по време
на следствието като "македонци", за Монев не са нито
"фанатични", нито "умерени" привърженици на македонската
кауза.
Доколко и войводата Герасим
Тодоров е бил "фанатичен" привърженик на "македонската
кауза", какъвто се опитва да го изкара в писанието си Монев,
подсказват показанията на журналиста Михаил Атанасов Думбалаков,
известен още от времето на войната борец за автономна и независима
Македония. По това време е на 66 години, но още не се е отказал да реализира
своята мечта. Роден е в село Сухо, Солунско и собственоръчно
винаги и сега в показанията се сочи като българин, източноправославен.
И никога не е мислел за Македония без българи, за независима Македония
на някакви си "македонци". Затова не е случаен и фактът,
че говорейки за първата си среща с войводата в София, го характеризира
като "един селянин в полугражданско облекло, който свещеникът
(Ив. Джолев) ми представи като отличен
българин с името Герасим".
*
* *
Такава според нас и представените
в настоящия сборник документални източници е истината за характера
на въоръжената съпротива срещу комунистическия режим в Пиринска
Македония. Фактите показват недвусмислено, че тя в никакъв
случай не е "македонска" и антибългарска, а само антикомунистическа,
включително и под лозунга за създаването на обединена, свободна
и независима Македония като единствено възможния за времето си
начин да се разреши македонският въпрос. Няма съмнение, че процесът
на по-нататъшното и цялостно разкриване на секретните доскоро
архиви на ДС ще позволи тази истина да се допълни и докаже още по-
цялостно.
Бележки
1. Виж по-подр.: Мичев, Д. Македонският
въпрос и българо-югославските отношения (9.ІХ.1944 - 1949), С.,
1994, 507 с.; Ангелов, В. Хроника на едно национално предателство.
Опитите за насилствено денационализиране на Пиринска Македония
(1944-1949 г.), С., 1999, 313 с; Ангелов, В. Малко известни и неизвестни
протестни документи за денационализаторската политика на
БРП(к) в Пиринска Македония (1946-1948 г.) - в. Минало, кн. 1 от 1997,
с. 59-76 и др.
2. Монев, Крум. Македония. Моята
опора, 259 с. (самиздат, без година на издаване, вероятно 1992 г. - бел.
авт.).
3. АМВР, ф. 1, оп. 1, а. е. 613,
л. 1-11.
4. Кюлюмов, Константин. Операция
"Бор" - в. Антени от 12.9.1984 г. (наименованието на операцията е
"Побойници - Елен", а не Бор" - бел. авт.).
5. АМВР, Материали за четата
на Герасим Тодоров, т. 4, л. 2, 4, 5, 20, 65-66.
6. АМВР, ф.1, оп. 1, а.е. 753, л.
1.
7. Пак там, л. 2-3.
8. АМВР, Досие № 1618 на група
"Побойници-Елен", л. 88-91.
9. Пак там, л. 102. (Герасим Тодоров
е роден през 1909 г. в с. Влахи, Светиврачка околия. С гимназиално образование.
След като отбива военната си служба и поради липса на подходяща
работа, приема да стане горски надзирател в с. Ощава. През
1941-1944 г. е в Беломорието (?), където заема длъжността началник
на държавен разсадник за посадъчни материали.
След 1944 г. се завръща в родното
си село Влахи и със съселяни създават горска промишлена кооперация,
а към нея прикрепят и новосъздадената селска потребителна кооперация,
на която Герасим става касиер-счетоводител.)
10. АМВР, Материали за четата
на Герасим Тодоров, НОХГ № 500/1948 г., л. 669-670.
11. Монев, Крум. Македония. Моята
опора, с. 70-72.
12. Пак там, 73-75.
13. Монев, Крум. Зловещата
1948 година за Пиринска Македония, 136 с. (самиздат, без година,
вероятно 1993 - бел. авт.).
Напук
на комунистите
Редове от показанията
в следствените арести на ДС
Внимателният прочит на показанията,
дадени в следствените арести на ДС, подсказва, че те в повечето
случаи са диктувани от водещия следовател по начин, позволяващ
да се гарантира "доказване" на обвинението срещу дейността
на четата, нейните четници и ятаци. Във всички свои показания следствените
наричат себе си "бандити", а четата - "банда". И за
да се докаже това, явно са принудени да сочат примери за "мародерствата"
на "бандитите" и "бандата". Поради тази причина
почти във всички дознания изобилстват многократно повтарящи
се сведения за побои над "мирни" и "честни" граждани,
в повечето случаи членове на БРП(к), "народни" милиционери
и др.
Още по-внимателният прочит на
дознанията позволява да се открои истината за дейността на четата.
Едно бегло представяне на подбрани, скрити между редовете части
от показаният на арестуваните позволява да се разкрият неоспорими истини за действителния
лик на войводата, четниците и ятаците,
за целите и характера на борбата, която водят, за средствата,
с които си служат с цел тяхното постигане. Затова без да ги коментираме, ще си позволим само
да ги цитираме по ред, по който са записани в запазените протоколи
от разпитите.
* * *
"За мен друг изход няма, освен
пътя на нелегалния живот" - известява окончателното си решение
Герасим пред журналиста М. Думбалаков.
Споделяйки твърдото си решение
да поеме пътя на нелегалния живот, Герасим Тодоров уверено сочи:
"Аз няма да бъда сам. Недоволни, пострадали има толкова много,
че скоро ще бъдем дружина. Трудно ще бъде само с оръжието".
"Ясно разбрах целта на нашата
борба" - сочи четник и изброява основните й акценти: "организиране
на населението за масова борба срещу ОФ, като се агитира, че гладът
и нарядите се дължат на това, защото всичко отива за Русия и за партизаните
в Гърция. Във всяко населено място да се организират тайни ВМРО - Ив.-Михайловски
организации и ръководства".
"Главната ни цел бе да улесним
англо-американското нахлуване в България, в което твърдо вярвахме,
и по този начин да докараме на власт стария строй, чрез който смятахме,
че ще имаме голяма свобода на частната търговия и държавата не ще ни
вземе имотите" - посочва друг
четник.
"Отидохме в Солун с Г. Ташев
да се образува ръководно тяло и го образувахме, а именно: 1. Ръководител
- Солун Г. Ташев; 2. Помощник-ръководител - Андрея Александров
Спасов; 3. Войвода - Лазар Ефтимов Цирков; 4. Помощник-войвода -
Иван Танчев; 5. Секретар - Йордан Христов (Даскала); 6. Помощник-секретар
- Илия Бояджиев; 7. Куриер - Тодор Секулов; 8. Куриер - Йордан Герасимов;
9. Куриер - Георги Самарджиев Дафов" - се чете в други показания.
Изброяването на ръководството завършва с пояснението, че членовете
му са положили клетва за вярност, че ще работят "вярно и
честно". Картината на общоселското събрание се допълва от показание,
че пред селяните е говорил войводата Г. Тодоров, че след приключването му се
пеят хайдушки песни и се играят хора.
"Герасим каза, ако може,
да убие кмета на Гара Пирин... Герасим го прати с една бомба и един наган
с 6 патрона. Той отиде, но не можа да го убие. Герасим го прати втори
път. Дойде, даде му друга бомба, но не можа да го убие" - така се преразказва случаят с убийството на
внедрения агент на ДС в четата Д. Гюров. Уточнява се още, че убийството му
става след създаването на ръководното тяло и дадената клетва, след
предупреждението, че предателите ще бъдат наказвани със смърт,
и "живи изгорени".
"Излезнахме към гората,
където нощувахме. Там Асен Милев ни разправяше, че убили и погребали
едного заради предателство" - свидетелства друг четник пред
следствието за горното убийство.
"Ние отидохме и нападнахме
кариерата, откъдето взехме четири манерки, четири чифта гумени
цървули, 10 кутии цигари и седем двойни хлеба, като всичко си платихме"
- сочи друг четник. "Войводата разпредели и заповяда блокиране
на кариерата, обискиране на работниците да нямат оръжие. Намерихме
7-8 самуна хляб, 5-6 манерки и 4 чифта гумени цървули, които заплати
по 600 лв., хляба по 300 лв., а манерките не заплати като държавни
вещи" - го допълва друг.
На 9.III.1948 г. четата арестува
двама горски милиционери. Войводата им говореше: "Народът
се е наситил на вашия строй и скоро тази власт ще рухне".
На следващия ден отварят плевня
в с. Влахи, от която изваждат спящ човек. "След половин час войводата
го освободи, като му забрани да спи в плевнята, а в дома си."
На 12.III.1948 г. към четата се
присъединяват полковник Бачийски,
подполковник Цветков и довелият ги куриер. "Денувахме
- сочи Божинов. Войводата, новите господа, Ангел Калайджията и
Пешо Брадата се оттеглиха на съвещание. След дълго заседание войводата
ни строи на две групи - едната повери на Ангел Калайджията, а втората
на Киро Бенгюзо. Преброиха ни на лев и десен, направиха обучение
в изненада, от което полковникът изказа доволността от опитността
на войводата Герасим и поздрави го да си командва, сам (се) съгласи
да му бъде подчинен."
"Бяхме разделени на три
окана, на единия бяха Герасим с доверениците си Пешо Брадата, Киро
Бенгюзов, Ангел Калайджията, Мито Дупничанецо и офицерите. Зачухме
въпрос, че трябва да се произвеждат акции по заплашване комунистите
от махалите и селата и им се иззема от храната, тъй като това ще бъде
в услуга на ятаците за храноснабдяването, още повече да нямат
възможност да издават наши ятаци в това отношение. Взехме решение
да заловим секретаря на партията Руйчев, за да разберем кой донася
на властта. Освободихме го със страшни закани" - се чете в
показанията за една от поредните акции... "Разправяха как са били Ат.
Шенкин, защо го преследвали - много донасял на властта, и че всеки, който стане
шпионин, ще го убият" - загатва относно причините за нанесени побои над
доносниците на властта друг четнк.
Не липсват и данни за това как
четата прекарва свободното си време. За една такава вечер се сочи:
"Пихме топла ракия със захар, вечеряхме и след вечерята жените
почнаха да пеят "Мамин Кольо", "Облаче (ле) бяло"
и други някои песни, които не мога да си спомня. След песните накараха
Спас да ни посвири с тамбурата, а Герасим, Петър Брадата, Сучев и
др. играха доста време. Като свършиха хорото, Герасим каза:
"Хайде, ставайте" и си тръгнахме".
"Крум Ташков ми каза, че
довел двама души от стопанството и искат да се съберат с Герасим.
Двамата непознати казаха, че са недоволни от тази власт и искат да
отидат при Герасим" - се свидетелства в следващо показание
относно причините, заради които към четата се присъединяват нови
четници.
"Герасим каза, че е дошъл,
с цел да организираме организация, като всички се ръководят от
един и чрез нея ще помагат на нас и ние при опасност от милиция ще можем
да се запазим, като отидем при него и че едничкото спасение на живота
на всички ни е Балканът, като всичко живо ще се вдигне там. От 15.III
щяло да има обща мобилизация и ще почне раздвижване на войската
към границата и всички съмнителни хора като нас ще бъдат избити от
милицията. Посочи за ръководител Солун Ташев, подръководител
Андрея Александров, секретар Йордан Даскала, подсекретар Илия
Андреев Бояджиев, войвода Лазар Ефтимов, помощник войвода Иван
Танчев, а Лазар Дафев, Т. Секулов, Й. Герасимов, Г. Самарджиев и др.
за куриери" - се чете в поредните показания за проведеното събрание в
Ощава.
"В нашата организация
работата на ръководителя беше да ни командва, всички, които искат
да бягат, (трябва) да се отправят към него. Да се пази строга тайна и
само той да бъде във връзка с Герасим и когато дойде някакво нареждане,
той да съобщава само на един от нас, комуто ще възлага задачите. Казаха
ни строга тайна да се пази за организацията. Който издаде, ще бъде
убит или жив изгорян. Работата на куриера се състои в това да отнася
съобщения и писма на Герасим, също да му отвежда хора" -
свидетелства един от избраните за куриер.
"Георги ми разправи, че
служил в милицията, но я намразил и напуснал. Също така намразил
комунистите, които са в нея и решил да излезе нелегален и се бори
против тях. Каза ми още, че в скоро време ще има война между Англия и
Америка и Русия и че ще падне властта на ОФ. Ще дойдат тук англичани
и американци и ще наложат тука чисто земеделско управление. Ще
има всичко на пазара, както преди войната, и много други още неща.
Тия думи ми много харесаха и ми дадоха кураж. Аз вече бях твърдо уверен,
че в най-скоро време ще дойде превратът и онова, което желаем"
- така ятак обяснява защо е помагал на четата.
"Аз съзнателно се борех
с опозиционните елементи против ОФ правителство. Опозиционната
пропаганда, чуждите радиостанции, Герасимовата дейност, близостта
ни с южната граница, добрите условия за нелегална дейност в планината
Пирин и вярата в скорошната война между Запада и Изтока ме закалиха
и увериха, че скоро ще се наложи някой преврат в България. Всичко
това ме накара да стана ятак на Герасим" - допълват негови
съратници. "Когато Герасим избяга в нелегалност, аз напълно му
симпатизирах, мислех, че се бори за свободата на народа."
"Тази пролет на 1948 г. ще
има война между Англия и Америка, от една страна и Русия от друга.
Русия ще загуби в тая война. Тогава с комунизма в Русия ще свърши,
а комунистите в България сами ще се откажат и тогава ние, опозицията,
ще вземем властта. Освен това ми разправяше, че тази пролет не ще позволи
на властта да събира реквизиции от Влахи. Онзи, който е опозиционер,
няма да даде нищо, а комунистите, които почнат да дават, ще им го
вземем за моите момчета."
"В четата пристигна писмо
до Герасим. Казаха, че пише да се предаде Герасим с четата. А той каза
- кой смее, нека се предаде... Четяха с полковника, като се смееха
и говориха: "Виж как ни заблуждават".
"На мене ми бе известно,
че те са нелегална комитска група, която си бе поставила за цел
да убива и бие комунисти, да помага с вътрешен смут на англо-американците
и гърците да нахлуят в България, да вдигаме ж. п. линии и мостове
във въздуха и правим саботажи."
По време на изборите за кмет
попитахме Герасим кого да изберем, а той отговорил: "Само да не е
комунист и да е против властта".
На сбирка през февруари във Влахи
Герасим заявява: "Не бойте се, 15 март иде, ще дойде свободата за
нас".
"Бяха около 24-25 човека,
въоръжени с пушки, някои с пистолети, а един-двама с по една или 2
бомби. Имаше около 4-5 души без оръжие. Приеха ни добре, но сдържано"
- сочи полковник Бачийски.
"През деня дойде жена му
на Герасим и му донесе едно писмо от началника на милицията. Същият
му пишеше да се предаде, защото няма извършени престъпления и ще
му бъде наложено наказание 6 месеца лагер. Също, че ако се надява,
война няма да има, но и ако има, Русия ще победи. На това Герасим каза,
че началникът лъже, защото през есента някой от бандата му се е предал
и бил поставен в затвора."
"Често казваха, че никак
не са съгласни с комунизма, тъй като при един социален строй ще им
бъде отнето цялото богатство, което са спечелили със собствен
труд. Щяло да има война, която щели да спечелят англо-американците."
"Дойде и Солун Георгиев
Ташев, който извика Герасим в съседната стая да си поговорят. Отиде
също и Д. Павлов, обаче какво са говорили, не знам. След това Герасим
ме покани да отида оттатък да се почерпим
вино. През това време Д. Павлов разправяше за живота в СССР, какво,
че в Русия човекът е роб на труда, че където има държавен капитализъм,
полезен е само за шепа хора, партийци само и че в Русия привилегировен бил само ударникът и
неговото име стърчало на кръстопътищата, в унисон с това имената
на хората неударници също стърчели. Трудът на работника не бил заплатен,
като всичко е било с купон. Тоя разговор пораждаше горчива омраза
към комунистите, у всички ни."
"Здравейте, приятели,
как живеете с офето. Не сте само вие селяните недоволни, но и в града
са недоволни, войската също, като има такива и в милицията. Скоро
ще има война между Русия, от една страна и Англия и Америка - от друга страна."
"Вечерта започнахме да
говорим за хвърлянето на тютюна. Герасим каза да не се хвърля и да
не се продава, защото през месец април-май ще го продадем на англичаните по 1200
лв. на килограм.
"И тъй вследствие на нашата
дейност в Сенокос едва ли остана човек, който да не видя нелегалните."
"Започнах живо да се интересувам
от политическия живот и събитията, които се развиваха в света.
Англо-американската пропаганда със своите уверения и обещания
усилиха моите противокомунистически настроения и аз бях станал
отявлен неприятел и враг."
"Шенкин от с. Влахи бе бит
от Герасим Тодоров, но след това вече не смееше да запечатва водениците."
"Д. Павлов заяви, че те
имали връзки не само с този край, но и с Гърция и вътрешността на
България. Тогава каза, че в Горноджумайско била възстановена
ВМРО (Ив. Михайлов)."
"В с. Влахи се провежда
предизборно събрание за избор на кмет. Тук бе и кметът на с. Гара Пирин
Галчо Василев. Жените от с. Влахи го прогониха. Макар че знаели, че
кандидатът им за кмет е неопитен, нарочно го избрали, тъй като бил
бивш вемерист, напук на комунистите."
ДОКУМЕНТИ
№ 1
Молба за разкриване на следствено
дело във връзка с реализиране разработката на Държавна сигурност за ликвидиране
четата на Герасим Тодоров
МВР, ДС - гр. Г. Джумая
др. Славчо Д. Карамфилов
1948 г., гр. Св. Врач
До др. инспектор 1-ва секция
Тук
Рапорт
Донасям Ви, др. инспекторе,
че по възложената ми от Вас задача да разработвам бандитската
група в Светиврачко, извърших следното:
На 6 май 1947 г. избяга в нелегалност
лицето Герасим Тодоров Николов от с. Влахи. Бягството му е било
под предлог, че бил застрашен животът му от комунистите, но фактически
е бил завербован от Михаил Думбалаков от София - опозиционер, който
получил инструкции от самия Н. Петков. Целта на Н. Петков е била
първият зародиш на бандитизъм да бъде в Пиринския край.
Така Герасим започва да създава
връзки и ятаци в няколко светиврачки села, като се разпростира
до София. Към края на 1947 г. и в началото на 1948 г. се увеличава бандата
на 14 души. Започват да се активизират и нанасят побоища на членове
от РП(к). Наложи се реализация на групата и до края на месец март биде
ликвидирана или пленена.
Така започна втората фаза -
преминаване към арести, за което е необходимо откриване на следствено
дело.
Моля да разрешите откриването
на такова, за да отпочнем следствие.
Гр. н-к: (п) Карамфилов
АМВР, ІІ сл. д. 357, т. ІV, л. 68
№ 2
Съобщение за излизане на Герасим
Тодоров в нелегалност и включването му в бюлетина на ДС за издирване
Лично
Строго поверително
97/17.02.1948 г.
До Господина обл. началник
ДС,
гр. Горна Джумая
Доклад за обявяване в бюлетина
за издирване на ДС
Съобщаваме Ви, че лицето Герасим
Тодоров Николов от с. Влахи е в нелегалност още от месец май 1947 г.
Същият излезе в нелегалност поради начетността му като касиер
в местната потребителна кооперация, уплаши се да не би да влезе
в затвора. Същият е бил преди 9.IX.1944 г. горски стражар, много е
тормозел прогресивното население, доносничел на полицията,
участвал в жандармерията в преследване на партизаните. Стар вемерист,
брат му навремето, Захари Тодоров, беше районен войвода, цялото
им коляно е комитско. След бягството си успя да събере разни тем
подобни изверги и образува група, която понастоящем блудства,
безчества по мирното население в Ощавско, Влахинско землище.
Герасим е много смел човек, известен още от миналото като голям побойник.
За лицето са известни следните
данни:
Герасим Тодоров Николов е роден
на 27.IX.1910 г. в с. Влахи, Светиврачка околия, народност македонец,
поданство българско, занятие земеделие, изглежда на 37 години.
Ръст среден, телосложение правилно, но слаб, цвят на кожата матов,
коса кестенява.
Лицето има следните близки
роднини: 1. брат Захари Тодоров,
стар войвода, дългогодишен ръководител на ВМРО в селото. 2. Крум,
сега горски милиционер - ятак на цялата група. Жена София, майка
Мария, деца Йордан, на 17 г., Кирил - 7 год. и Васка - 10 год., всички
живущи в с. Влахи. Бивш жандармерист, много смел и ловък.
С мнение да се публикува в ЦБ
за издирване на ДС, снимка за лицето нямаме.
Завед. ДС: (п) Ат. Роянов
АМВР, III раз. 1713, т. V, с. 19
№ 3
Сведения за нелегалния Герасим
Тодоров Николов
от с. Влахи, Светиврачко
Брат на голям бивш вемерист, сега
пасува. Преди два-три месеца Герасим избяга в балкана, непосредствено
от завръщането си от София, заедно с магазинера Стоил. По сведение
от секретен сътрудник Герасим се свърза с хора нелегални из Разложко
на първо време. След това си създава връзка с Янчо Иванов Янев, жител
на Гара Пирин и Солун Георгиев Ташов, жител на с. Влахи. Чрез първия
държи връзка с Гара Пирин, роднините и приятелите си, а с втория,
Солун - със с. Влахи. С появата на Думбалаков в Ощава при Ичо Чопев
Герасим се свързва с него, но аз, извиквайки Ичо Чопев, връзка на
Думбалаков и уж наш партиец, поверено му и оръжие, бях му поставил
задача за залавянето както на Думбалаков, така и на Герасим. Същият
Ичо Чопев от с. Ощава моите поръчки ги предава на Думбалаков и на
Герасим и Думбалаков вече не се появи, а след време се обади с писмо
от София. Герасим пък тези мои поръчки ги казва на доверения му Янчо
и чрез моя сътрудник стигнаха до мене същите наставления. Донася,
че синът на Илия Чопев по нареждане на Думбалаков е отивал с писмо
от същия при Кимон Георгиев в София, който го запитал как е във вашия
край, има ли комунисти, а момчето му Стефан Илиев Чопев - магазинер
в с. Кресна, в частен бакалин, му отговорило: има по 20-30 души комунисти
в село, с нас е страшно, отговорил. Герасим казал, че с оръжие щели
да се снабдят от София чрез американската легация, а по-после се донесе,
че се стремели да създадат връзки към Гърция и оттам ще може да получат
оръжие. Напоследък Герасим искал да отиде към някоя нелегална група,
но шурето му Асен Андреев му писал едно писмо, че щял да положи усилия
да го реабилитира и да се легализира, като не бива да прави никакви
щурави работи, в противен случай вдигам всякакъв ангажимент от тебе.
След това писмо Герасим престава да живее подвижен живот и се настанява
в къщата на Янчо Иванов Янев в с. Влахи, махала "Въчковци",
от която къща Янчо се изсели в началото на 1947 година, но отива редовно
в седмицата по един-два пъти да си обработва имота там и по тоя начин
държи незабелязано връзка. По-нататък Янчо и Солун поставят задача
на Герасим да предприеме някаква акция срещу хора на властта, които
им пречели.
Преди няколко дни ми се донесе,
че Герасим е заминал за с. Плоски към нелегална група, като преди
това бащата на нелегалния от Плоски идвал два пъти във Влахи за Герасим
да отиде в Плоски, но според наставленията на Асен все още не искал
да отиде. Обаче преди 5 дни ми казаха, че Герасим е заминал вече за
Плоски и във Влахи го няма. Но след това секретният дойде на
24.VIII.1947 г. и ми докладва, че Янчо му казал, че Герасим се върнал
от Плоски пак във Влахи, понеже не можел да се намери с нелегалната
група. И по сведение пак от същия е на квартира в трета връзка и се намира
във и около къщата на Асен Драчев в с. Влахи, махала "Поляна".
Същият бе нелегален след 9.IX около два месеца. Като четвърта връзка
се оказва на Герасим неговият брат Крум Н. Тодоров, понастоящем
горски стражар в горското стопанство "Синаница". Този
Крум горския аз го срещнах преди два дни по шосето за Гара Пирин и го
поздравих и запитах: "Как си, Круме, добре ли си", и той ми
отговори: "Добре съм", аз аз му казах, ама много ли си добре?
Същото веднага го донесъл на моя сътрудник, като му казал и още
това: "Ти трябва вече да излезнеш при Герасим, пък и другите",
а той му отговорил: "Слушай, не бива още сега да излизаш, трябва
тука хора да работят и държат връзка с горе, иначе нищо няма да излезе".
И като най-последно донесение на Янчо до сътрудника ми е това,
че Герасим се върнал от с. Плоски във Влахи и при него имало нелегален
от Дупница още от 9 септември и че Стоил, който се предаде на милицията
чрез мене, отново е излезнал при Герасим и в с. Влахи са пуснали,
че Стоил е на лечение в някоя болница, което трябва да се провери
много внимателно. Донесе ми се и това, че наш партиец на име Асен и
член в ръководството на партията и ОФ комитет в с. Ощава, същият
е снабдил Герасим с две бомби, което също още не е проверено и ще
трябва да се провери. Най-после Янчо е казал още, че от 25.VIII.1947 г.
ще видим какво ще бъде до 5.IX с.г., но трябва и ще почнат да излизат
вече повече нелегални.
Досега това.
Галчо Василев Галчев
24.VIII.1947 г., с. Гара Пирин,
Светиврачко
АМВР, II сл. д. 357, т. II, л. 161
№ 4
Милиционерска характеристика
на Димитър Павлов Петков,
четник от четата на Герасим Тодоров
Същият е роден в с. Мали Върбовник,
Дупнишко, на 43 години. Живущ в гр. Дупница, женен, с едно дете,
по занятие чиновник, а по-късно тютюнев работник. През 1946 г. бива
задържан от милицията - гр. Дупница, за престъпления, извършени
като чиновник в Пирдопско преди 9.IX.1944 г., но избягва. Укрива
се в къщата на Стефан Мазнев в гр. Дупница заедно с някой си Йордан,
също така нелегален. През 1946 г. Стефан Мазнев уговорил Стефан Илиев
Митов Чопев от с. Ощава, Светиврачко, същият да бъде прехвърлен в
с. Ощава. Чопев се съгласява. Стефан Мазнев завежда Димитър Павлов
у Атанас Йосифов Ковачев от с. Ощава. Като престоял около 2 и половина
месеца, същият го отвежда в къщата на Илия Митов Чопев. След един
престой от 7-8 дни при него идва Стефан Владов Мазнев и двамата решават
да оберат търговеца Илия Георгиев Петков от с. Кресна, като му дават
бележка, в която искат в срок от 15 минути да им даде 30 000 лв., в
противен случай ще бъде убит. Тогава жената на Илия Петков излиза
незабелязана навън и извиква съселяните за помощ, които идват
и подгонват двамата бандити, с което осуетяват намеренията им.
След тази акция Димитър Павлов изчезва от този край и едва през май
1947 година се връща в с. Ощава, като отива при Илия Митов Чопев.
През май 1947 год. Илия Митов Чопев
го свързва с излезлите през същия месец в нелегалност Герасим Тодоров
и Стоян Иванов Секулов. Още с така сформираната група от трима души
Димитър Павлов се очертава като политически ръководител на същата.
При провеждането на събрания по-късно от бандата със своите ятаци
и помагачи винаги той е говорил. В своите изказвания на тези събрания
винаги е подчертавал предимството на англо-американците в международното
положение, че скоро щели да дойдат и тук и ние ще можем да се освободим
от диктаторския режим на Георги Димитров. Нашият пазар ще се наводни
със стоки от Англия и Америка и ще имаме в изобилие всичко, и то без
купон. Говорил е на селяните да не дават тютюните си на кооперациите
и монопола, защото щели да дойдат скоро англо-американските
търговци, които ще го плащат не като кооперациите и монопола по
250 лв., а по 1250 лв. Говорил е също така на селяните да не дават никакви
наряди вълна, жито и др., защото всичко това отивало в Русия, говорил
е, че там (Русия) имало бунтове против грузинския диктатор Сталин и
че скоро бил денят, в който съветската власт ще падне. Със своите
приказки и изказвания той е вербовал нови членове за бандата, ятаци
и връзки. Взима най-дейно участие във всички проведени акции от групата,
където се очертава като мозъка на същата. Това личи от факта, че
Герасим с групата си не е провел нито една акция без Димитър Павлов
или без негово разрешение.
Вярно, инспектор ДС: (п) Г.
Давидов
АМВР, II сл. д. 357, т. IV, л. 58
I
№ 5
Агентурно донесение на секретен
сътрудник "Д. № 3"
за "вражеското"
поведение на чиновника
Петър Гърков
Българско акционерно дружество
"ГРАНИТОИД" за електрически, индустриални и минни предприятия
мини "СТРУМА" и "ПИРИН", № 2
Лично, поверително!
Брежани, 14 януари 1945 г.
Господин околийския началник
нар. милиция
гр. Горна Джумая
Др. Моис,
Бързам да ти изпратя и второто
си донесение, докато не се е изпарило от главата ми.
От една-две седмици насам председателят
на "Звено" ми предлага постоянно да се съберат двете ръководства
на партиите, с цел да се разгледат деянията на кмета на общината
и се поиска сменяването му.
Целта на това събиране и на
"Звено" е тази - да се постави на кметското място техен
човек, а именно Петър Гърков, чиновник в общината. Същият по нищо
не отстъпва на канд. милиционера Борис Коколков. Даже нещо повече
- същият е активен фашист и от него нищо повече не може да се очаква,
освен при първия удобен случай да си "разчисти сметките с всички
комунисти".
Същият беше кандидат за кмет
при сменянето на стария такъв, който беше от нашата партия - Ат. Костурков.
Първоначално, когато си подаде кандидатурата, бе сдружен земеделец.
При избора обаче (понеже кметското място трябваше да бъде от
БЗНС) всички селяни бяха против него и получи едвам 7-8 гласа, и то
от отявлените противници на ОФ - чорбаджиите на селото. При постъпването
на новия кмет Борис Йосифов почва се едно гонене в общината. Петър
Гърков не може да се помири, че онзи е станал кмет и понеже се вижда
в опасност да бъде изхвърлен от общината, се прехвърля преди 20
дни в "Звено".
Оттук почва да агитира против
кмета, с едничката цел да бъде поставен човек от "Звено",
респективно самия него. Да бъде поставен той на това място, това
значи да обърне цялото село против общината и властта. Понеже се
знае, че същият беше подофицер в ловната дружина в с. Рила и в Сърбия.
Същият, откакто се премести в "Звено", стана доста невъздържан
в езика си. Постоянно говори против кмета, а особено е враждебно
настроен против РП(к).
Случки с мен има доста, в които
по заобиколен начин се заканва и се хвали, че "Звено" ще победи",
даже от 13-и т.м., понеже го гледах с отвращение и презрение до известна
степен, въпреки желанието ми да бъда по-спокоен, същият напсува
комунистите и каза: "Звено" ще победи".
Това обаче не ми пречи аз да
съм си пак приятел. Ще влеза при тях и ще имаш винаги най-точни сведения.
Даже председателят ми предлага да стана звенар, или пък нещо като
проводник до партията, знаейки, че съм в ръководството на същата.
Ще се справя с това положение.
Пиши ми и ми искай известни
сведения за други хора, понеже, както ти казах и на самия теб, когато
беше тук, ползвам се с известно доверие в масите между селяни и
работници, даже и сред най-големите противници на днешната
власт.
Д. - № 3
АМВР, ІІ сл. д. 357, т. ІІ, л. 24.
№ 6
Милиционерско донесение
за "вражеското"
поведение на архиваря в брежанското селско общинско управление Петър Гърков
преди и непосредствено след 9.ІХ.1944 г.
Чрез др. началника на народната
милиция в гр. Св. Врач
До др. областния управител,
гр. Горна Джумая
ДОКЛАД
Днес, 21 юни, 1945 год., с. Катунци
С настоящия си доклад донасям
Ви, др. управител, че понастоящем в село Брежани, Горноджумайска
околия от поверената Ви област, се намира и живее свободно - изпълнявайки
функциите на член от комитета на тамошната ОФ власт, а същевременно
и заемащ служба като архивар при брежанското селско общинско управление,
лицето Петър Йосифов Гърков, жител и живущ в същото село, отличаващ
се като краен фашист, реакционер и полицейски агент през годините
1939-1942 година, при фашисткото управление на същото село. Отнасянето
ми въпроса за горепосоченото лице до Ваше знание, др. управител,
се касае за следното: през 1942 год. като работник при мина "Пирин"
- с. Брежани, през месец септември - слушайки радиото в кръчмата
на Кипро Янев - жител на същото село, изказах възмущението си по
адрес на Хитлер и с една псувня изпратих му речта, която беше предавана
от същото радио, като прибавих, че германците скоро ще си строшат
главите във войната си срещу Русия. В същия момент обаче въпросният
Петър Йосифов Гърков, известен агент на тогавашната власт, служейки
като доносчик при брежанското управление, обърна се към мене и ми
каза: "Помни си думите, които каза, утре ще ми ги повториш
пред кмета". Сутринта по негово донесение ме извикаха в общината,
където без никакво следствие ме обявиха за комунист и пребит от
бой, прекарах два дена без хляб и вода в мазето на общината, отдето
благодарение на застъпничеството на минния инженер Иван Чолаков
(тогава човек с комунистически разбирания) ме освободиха и не
ме пратиха на остров Тасос, закъдето бяха определили интернирането
ми като неблагонадежден за онова време. За отбелязване са още,
др. управител, и лицата Ефтим Димитров и Васил Анастасов, първият
като надзирател, а вторият - ст.
кондуктор при същата мина. Като лакеи, реакционери и верни кучета
на господарите от същата мина ги познаваха жителите на цялото
село. Първият донасяше пред минната управа, че съм бил комунист, а
вторият става свидетел на инж. Костов (отявлен фашист) пред директора
на мината, че бил съм агитирал час и половина в рудника пред работниците,
че Германия ще загуби войната и съм изтъквал преимуществата на
Русия. Същият кондуктор ме долага на коменданта (полковник фашист
- сега в затвора) да ме представя на военния съд, а няколко пъти
още ме долагаше освен туй пред кмета и искаше моето интерниране, което
беше неизбежно, ако по това време не бях избягал от поменатото село.
Като Ви изнасям горното, то
моля вниманието Ви, др. управител, тези лица - довчерашни полицейски
агенти, фашизирани тулупи и интелектуални престъпници - по
всичките параграфи на Народния съд, да им се даде да разберат, че
свърши тяхното властвуване и да се пратят за благоденствието
на ОФ България да трошат камъни, а не да остават прикрити от корумпираното
население, да заемат още служби и да дават мнението си и в новото
отечественофронтовско управление. Уверен, че ще се заинтересувате
за същите, оставам на разпорежданията Ви.
21 юни 1945 год., Катунци
Ст. милиц., завед. участъка:
(п) Л. Спасов
АМВР, II сл. д. 357, т. II, л. 28,
29
№ 7
Рапорт за резултатите от
извършеното милиционерско проучване за поведението
на Петър Гърков преди и след
9.ІХ.1944 г.
МВР, Околийска с-ба Държ. сигурност
Разузнавач Борис Ат. Марчев
гр. Г. Джумая, 4.XII.1947 год.
До господина инспектор IV
секция ДС,
Тук
РАПОРТ
Донасям Ви, господин инспекторе,
по дадената ми задача да проуча лицето Петър Йосифов от с. Брежани,
околията ни, и чиновник при общината, с. Брежани, установих следното:
Горното лице е роден на
15.III.1912 год. в с. Сенокос, Горноджумайско, женен, неосъждан,
III-класно образование, чиновник, произлиза от средно селско семейство,
жител е на с. Брежани, Горноджумайско, чиновник в същата община,
а преди това е бил чиновник в кооперацията - същото село. Баща
му живее в с. Сенокос близо край училището.
Преди 9 септ. 1944 година същият
бил деен член на ВМРО, доброволец в ловните роти в Югославия и е
бил фелдфебел в същите, участвал в редица акции и палежи, сам се е
хвалил преди 9 септ. 1944 год., че е убил двама души партизани, организатор
на местната контрачета за преследване на партизаните. Водил
активна агитация против партизанското движение. Бил е организатор
на Ратническата организация в с. Брежани, доносчик на бившата
полиция. През 1942 год. по негово донесение е бит в общината лицето
Л. Спасов от с. Катунци, Светиврачко, който по това време е бил работник
в мината и понеже се е изказал против Хитлер на публично място,
го доложил на кмета още на другия ден и бил задържан и бит. Участвал е
в ловните дружини Дупнишко и в акции - с. Рила.
След 9 септ. 1944 год. същият
става член на БЗНС, с цел за да може да руши единството на ОФ власт. Прави
опит да бъде избран за кмет на селото след сменяването на А. Костурков,
понеже мястото трябваше да се заеме от земеделец. Но не бил избран,
едва получил 7-8 гласа от най-реакционно настроените селяни.
След това отново почва да злослови по адрес на новоизбрания
кмет, с цел да го злепостави пред населението и бъде сменен и заеме
той неговия пост и почне да командва по старому. След неуспеха му
същият, виждайки, че реакцията се ориентира към "Звено",
той пръв стана нейн член и отпочна да работи за "Звено" и записва
нови членове на "Звено". Служил си е при записването на нови
членове на "Звено" и със закани. Така например се е заканвал
на лицето Марийка Гюрова от с. Брежани, чиновничка в общината,
да се запише в "Звено", ако не се запише, ще бъде уволнена.
По време на изборите виждайки, че "Звено" ще загуби, е казал:
по-добре да гласуваме за опозицията, понеже ние така и така ще загубим.
Като чиновник в кооперацията е навъртал всички реакционни
елементи и в същата са пети песни за Тодор Александров с лицето
Александър Влахов от същото село. Като секретар на ОФ комитет издава
удостоверения на реакционно настроени младежи, взема решения
да бъдат назначени на служба в общината реакционери, въобще
винаги се стреми да издига реакционерите. Като чиновник в общината
заедно с магазинера Лазар Кюпов са злоупотребили с един чувал
брашно. Същият общува с лицето Александър Влахов, Кипрови, Бани
Пенев, чиновник при мината, Ангел Кънчев и Стефан Воденичарски,
всички от село Брежани. Засега сведения за жена му на същия не мога
да Ви дам. Същата ще я проуча допълнително, след като се отиде на самото
място.
Понастоящем същият не е в
селото от 20.XI т.г., като на 21 с.м. е бил в с. Сенокос, през нощта срещу
22-ри е казал на жена си, че отива за София да се лекува, понеже имал
инфекция на едната ръка.
За сведение: (п)
АМВР, II сл. д. 357, т. II, л. 40
№ 8
Сведение за местонахождението,
връзките
и намеренията за действие на
нелегалните от с. Влахи и за това, че касиерът Герасим Тодоров не е
злоупотребил с кооперативната каса
Вх. No 263/3 юни 1947 г.
Сведение (за Влахи)
Другарю Началник,
Донасям Ви следното по въпроса
за избягалите от с. Влахи магазинера и касиер-деловодителя. От
секретен човек научих следното: лицата са избягали и се намират
в салкъма под връх Елтепе, под езерата. Същият, касиерът, е завършил
4 клас в гр. Разлог, където има връзки и е казал на моя човек чрез трети,
че с хляб и оръжие се е снабдил откъм Разложко. Там имало някакъв нелегален
и бил вече във връзка с него и от него е научил, че имали вече връзка
с хора от гр. Дупница, които щели да им доставят оръжие. Имали връзка
с Гърция с някаква македонска организация и каналът е оттатък
из Разложко и Неврокопско надолу. Сега имал инструкция и за задача,
щото тези двама можели да получат връзка от Дупница и през Плоски
с там нелегалния да се свържат с нелегалния Давко. Също касиерът
Герасим е казал, че в с. Плоски се е прехвърлил и Димитруш - прокурорът,
нещо, което може да се вземе под резерва. Казал е, че били са му отправени
закани от капитан Сотиров и други и това го изплашило много и затова
избягал и че ако му се гарантира от вътрешния министър Югов, може
да се върне, че нямало да го викат в милицията. За целта е направено
заявление с по няколко подписи и е изпратено до министъра на
вътрешните работи и чакат отговор.
Това е засега, което ми е донесено,
като ако имате как, по други пътища да се направи проверка на всичко
това. Аз от своя страна употребих усилия чрез негови роднини да му
се съобщи, щото да се приберат доброволно, тъй като няма някакви
особени престъпления сега, а още повече сега му се прави ревизия
на кооперацията и доколкото можах да разбера, същият няма в касата
някакви злоупотребления и че няма никаква опасност и колкото
по-рано се приберат, толкова по-добре ще бъде за тях.
Друго засега няма, ако допълнително
има нещо, ще Ви съобщя.
27 май 1947 г., с. Гара Пирин
С почит: (п)
II сл. д., 357, т. I, л. 15, 16
№ 9
Показания на ремсиста Иван Гигов
за срещата му
с нелегалните в Кресненското
дефиле
Именувам се Иван Владимиров
Гигов, от с. Гара Пирин, Светиврачка околия, на 20 години, източноправославен,
поданик български, народност македонец, неосъждан, неженен,
грамотен, по въпроса казвам следното:
На 18 септември 1947 година
по нареждане на ОК на РМС заминавам за село Кресна към 5.30 часа по
организационна работа, със себе си носех пистолет с 5 патрона.
Навлизам в Кресненското дефиле и минавам скалата Арамитската.
На височината пред завоя за моста на Ощавската река забелязвам
човешка фигура, със забелязването си един от фигурата се откъсна
и се движи в успоредица посока на мен. При наближаването си на разстояние
една крачка ме спира човек на средна възраст и ме запитва кой съм,
аз отговорих: аз съм, без да му кажа името си. Той ме поглежда и ми казва:
"Ние търсим такива местни герои". През това време аз се държах
за пистолета, който беше пълен, но не качен. Той казва: "Oпусни
си ръката", повтаря същото и на третия път ме удари по ръката и
като казва да внимавам при изваждането на пистолета, по това време
забелязах цевта на шмайзер, носейки го под палтото. "Дай си материалите",
аз му ги дадох. Като ми върна един и ми каза: "Твой ли е, или на организацията?"
"На мен, лично мой, нито съм тръгнал да убивам, нито съм убиец."
Той каза: "Взимам ти патроните и ти оставям един патрон и пистолета,
за да се пазиш от такива като нас, сега ако отиваш в Кресна, няма да
можеш да се върнеш", хваща ме за рамото и ме обръща, като ме предупреждава
да не се обръщам назад. Като отминах десет крачки, обръщам се, той
си стоеше на същото място, а другарите му оставаха да стоят на същото
място, където ги забелязах най-напред.
Горното написах саморъчно
и за верността на което се подписвам.
АМВР, II сл. д., 357, т. II, л.
149
№ 10
Сведение за среща на Герасим
Тодоров със селяни
във Влахинското землище
МВР
Разузнавач ДС № 1409
6.X.1947 год., Св. Врач
До Заведущ ДС
Тук
РАПОРТ № 1
Донасям Ви, че по донесение
от мой неоформен информатор "Роза" на 3.X т.г. следобед нелегалният
Герасим Тодоров от с. Ощава (с. Влахи - б. авт.), Светиврачко, се е
явил в местността Белите камъни при чарка, Влахинско землище и
заловил лицата: Георги Стоев от с. Гара Пирин и Васил Стойков от с.
Влахи, където си вадели на нивата картофи, като Георги Стоев го е
освободил, а Васил Стойков задържал и го е бил с приклада на пушката
по гърдите и по зъбите, същият Васил Стойков от бой е на легло. Същия
ден, пак следобед, само че по-късно, лицето Асен Драчев, бивш нелегален,
сега освободен, е отишъл на нивата на Георги Тодоров Чаушев от Полена,
Влахинска махала, и го е запитал дали ще си ходи вкъщи, или ще прати
децата да закарат извадените картофи, Георги му отговорил, че може
да прати децата, а може и той да си отиде с добиците. Тогава Асен му
казал: "Исках да те закарам нагоре по реката да наловиме риба",
а Георги му отговорил: "Чекай да ида на по нужда, та после ще видиме".
Отишъл Георги на по нужда далеч от нивата и при ставане да се върне
при Асен, видел отдире му Герасим нелегалния, като същият нелегален
му извикал: "Стой там, горе ръцете!" и Георги дига ръцете,
а Герасим бил на 15 крачки зад него, отишел при Георги и му казал:
"Тръгвай!". Георги го пита къде и да сваля ли ръцете, Герасим
му казал: "Свали ги". Отишли на около 500 м далеч от нивата
на Георги и Герасим изсвирил със свирката, която е имал в себе си и
по това време Георги видял, че отстрани от дърветата излиза човек,
непознат за него. Същият човек е бил слаб, висок, с бяла коса, бели
дрехи, с гръцка пушка и изглеждал за интелигентен човек. Същият
непознат човек застанал настрани от Герасим и клекнал на земята,
а Герасим почнал да пита Георги Чаушев колко събрания местният
ОФ комитет е направил за против нелегалните и против Герасим, защо
Георги е ходил при жената му да я плаши и хлопа по вратата и му казал:
"Галчо ви праща да правите засади, да ме заловите, но нека дойде
той да ме хване, а не да праща вас". Тогава Георги Чаушев му отговорил,
че нищо подобно, че не е ходил при жена му и че не са правени събрания
за против него, и че ако това е верно, бил съгласен да го убие. Държали
са го същия Георги до тъмно там, за да не ги види накъде ще отидат и са
го освободили. През цялото това време Асен Драчев е стоял някъде
по-нагоре от тях и е извикал жената на Михал Марков, която наблизо
вадела картофи и й е казал да даде добитъка да товарят картофите
и да си отиват, но по всичко личало, че Асен е бил изплашен и че знаел
това положение, че нелегалните са били там. Също така и жената на
Михал Марков от Гара Пирин е видяла Герасим и другите двама, като
този старият е бил наблизо до Герасим, а по-нагоре в драчките е седял
един непознат буен мъж с раница на гърба, без зъби отпреде и много
пълен човек. Мнението на "Роза" е, че този старият с бялата
коса е Думбалаков, а този пълният, дето е седял встрани с раница, е
Йордан Руйчев от с. Плоски, Светиврачко.
От събраните сведения от моя
страна и мое мнение е, че най-голямата роля играе Асен Драчев. Той работи
на същия чарк, там, където са се явили като пазач и отговорник на склада.
Изпуснах да пиша - когато Герасим
е говорил на Георги Чаушев, този старият, дето е седел отстрана,
е казал: "Тези, дето идат отдоле, те ще очистят комунистите,
та и Русия нема да се види", искал да каже, че отдолу идат, откъм
Гърция, англичани и американци, и в България няма да остане комунист.
Горното Ви донасям за сведение,
на разпореждане.
Разузнавач ДС № 1409
АМВР, II сл. д., т. I, л. 95
№ 11
Милиционерско донесение за
заповедта, с която Герасим Тодоров е отпечатил и наредил да продължи своята
работа запечатана от кмета на
с. Влахи воденица
Лично, поверително
До господина околийския началник
на народната милиция
гр. Св. Врач
Донасям Ви, господин Началник,
че кметът на с. Влахи е запечатал воденицата на Кръстана Благова
Симова от същото село, махала "Дракалово", за незаконно
мелене на жито. На 20.XI.1947 г. нелегалният Герасим е отпечатал воденицата
в присъствието на Любомир Колев от същото село и казал на същата
да мели жито само законно, а на контрольора, който е запечатал воденицата,
аз ще му запечатам къщата. Това са думи на нелегалния Герасим. Същият
е отправил писмо до кмета на с. Влахи, на което му отговаря:
"Отпечатвам воденицата на Благо Вишанов, мъж на Кръстана, затуй,
защото не че меле незаконни жита, а за това, че не е дадена дъщерята
на същата на чиновника и заповядвам лично аз да мели воденицата,
като направите справка чрез Любомир Колев". Писмото е оставено
във воденицата на Кръстана и тя го занася на кмета. Това го казва
тя, но не е верно това, а е дадено лично на ръката й, за да го предаде.
Горното донасям за знание и
на разпореждане.
Н-р 432, 29.XI.1947 год., с Гара
Пирин.
Завед. III милиц. подучастък:
(п) Г. С. Гочев
Приложение 1 (едно) писмо,
писано на ръка с мастило:
"Поради това, че воденицата
на Благо Вишанов е запечатана не защото мели незаконни жита, а защото
не е дадено момичето на чиновника, печатите скъсвам лично аз и
заповядвам да почне меленето на редовни жита, а на чиновника,
който по такъв начин запечатва, ще му запечатам къщата.
Справка - свидетеля Любомир
Колев и др.
Подпис: Герасим Тодоров"
АМВР, III раз., 1713, т. V, л. 31,
32
№ 12
Доклад за състава и дейността на
нелегалните чети
в Пиринска Македония
от 9.ІХ.1944 до началото на 1948 г.
Лично, строго поверително
До господина началника на
отдел първи
София
ДОКЛАД
Относно нелегалните бандитски
групи в Пирин
Непосредствено след 9 септември
1944 година през м. октомври същата година старият вемерист и главорез
Никола Янев Попстоилов от гр. Св. Врач, на 55 години, премина в нелегалност,
който отпосле влезе в групата на Гологанов, която се подвизаваше
в Огражден.
След няколко удара върху групата
и ятаците през пролетта на 1947 година Никола Янев остана сам и досега
се движи сам.
На 26.XII.1946 година лицето
Йордан Руйчев от село Плоски, Светиврачко, по занятие земеделец
- бивш жандармерист преди 9 септември 1944 година, а след тази дата
член на БЗНС, уби др. Методи Христов Николов, секретар на РП(к) в с.
Плоски, Светиврачко и премина в нелегалност, като се свърза с групата
на Гологанов. След нанесения удар на групата Руйчев се откъсва и започва
да се движи сам. Това става от м. април 1947 година.
Малко по-късно, на 12 май 1947
год., лицето Герасим Николов Тодоров, на 34 години, от с. Влахи, Светиврачко,
магазинер на кооперацията в същото село, поради това, че при една
проверка се оказва какво - че той е слагал вода в олиото, което се
давало наряд на селяните, а също така е вършил и други нередности,
избяга и премина в нелегалност, като се укриваше из свои близки хора
в Пирина. Същият е член на "Звено".
Още през лятото Руйчев и Герасим
се събират и почват да действат заедно. През лятото на 1947 год.
тия двамата обхванаха много селяни за ятаци, бивши вемеристи, а
сега членове на "Звено" и БЗНС, а някои даже и на РП(к) в селата
Влахи, Плоски, Ощава и др. от Светиврачко и от Брежани и Сенокос,
Горноджумайско.
Двамата през това време нанесоха
побои на няколко лица, предимно наши партийци.
В началото на есента обаче,
хванали се на въдицата на зловредната пропаганда от страна на двамата
бандити за една скорошна война за навлизането на англо-американските
войски в страната за сваляне на ОФ власт и пр., и пр., всред населението
от горепосочените села се създаде настроение за излизане в гората.
Това още повече бандитите подсилиха,
като внушаваха на техните ятаци, че утре милицията ще ги залови
и избие, а ако избягат, след свалянето на властта ще бъдат управители
на околии и области. Така в началото на м. октомври 1947 година лицето
Марко Панайотов Янов от с. Плоски, Светиврачко, на 28 години, овчар,
член на БЗНС - ОФ, ятак на Руйчев, преминава в нелегалност заедно с
Веселин Лазаров Георгиев от същото село, на 55 години - стар михайловист,
сега член на БЗНС - ОФ.
Когато избягват, те се събират
с Герасим Тодоров и Руйчев и образуват една група. Малко по-късно,
на 21 ноември 1947 г., без никой да го търси, лицето Петър Йосифов
Гърков, чиновник в общината на с. Брежани и жител на същото село,
избягва в групата на Герасим, която една седмица по-късно задига
един работник от мина "Пирин" - с. Брежани и на около 1-2 километра
извън селото го набили и му искали шмайзер. Там беше Герасим Тодоров,
Руйчев и още един непознат, които бяха въоръжени с карабини, пистолети
и бомби.
Малко по-късно, в началото
на м. декември 1947 г., без никой да го е търсил, по поканата на Герасим
към групата се присъединява и лицето Кирил Николов от с. Градешница,
Светиврачко, на 28-29 години, член на БЗНС - ОФ и бивш ятак на Герасим.
По същото време към групата
(така, както гласят нашите сведения) се присъединява и лицето Любомир
Стамболиев от гр. Дупница, бивш адвокат и комисар в Беломорието
през време на окупацията на Гърция. Същият според наши агентурни
сведения идва от Гърция, предаден на специална връзка на границата,
която му дава връзка с групата на Герасим, което ни дава да разберем,
че съществува някакъв канал с монархофашистките елементи, водачи
на ВМРО "Ив. Михайлов" в Гърция.
Същия сме дали на проучване
в гр. Дупница.
По същото време - в началото
на м. декември, без никой да го търси, лицето Асен Николов от с. Ощава,
Светиврачко, на 33 години, член на РП(к) и председател на ОФ комитет
в същото село, се присъединява към групата на Герасим Тодоров. Същият
преди това е бил ятак на Герасим и последният, според донесенията
му, е съобщил, че милицията ще го арестува, поради което Николов
решава да избяга. След няколко дни при потърсване от наши милиционери
на лицето Тома Йосифов Маникатов от с. Плоски, Светиврачко, на
35 години, избяга и премина в нелегалност, присъединявайки се
към групата на Герасим. През това време на зачестено излизане в нелегалност
Герасим извърши и няколко нападения над мирни селяни, предимно
членове на РП(к), а именно - на 14.XII.1947 г. нанесе побой над работника
Михаил Христов от стопанството "Синаница" - член на
РП(к), който беше много тежко бит. По същото време Герасим разпечатва
и една воденица, запечатана от милиционерски органи, на която
беше оставил предупредително писмо, за което своевременно Ви
уведомихме. На 28 декември 1947 г. Герасим нанася побой и над селянина
Атанас Василев Атанасов от с. Влахи, също много тежко бит - премазан
от бой. От тия негови действия населението в селата Влахи, Плоски,
Ощава, Сенокос и Брежани са страшно много изплашени, което е принудило
всички гадове безрезервно да подкрепят и подпомагат бандитите,
а в много случаи даже и наши партийци, какъвто е случаят с кмета на
с. Ощава, който по наши агентурни донесения на два пъти е бит от Герасим,
за което той не ни е съобщил. Знае къде се укрива, за това не ни е съобщил.
Дал си е пистолета на нелегалните, също и за това не ни е уведомил.
А има и много други наши партийци като попа на с. Сенокос и др., които
са като главни ятаци на нелегалните бандити. Партийните организации
в тия села почти не съществуват. През месец декември 1947 г., когато
падна снегът, по мнение и настояване на Герасим Тодоров, който е
като войвода на цялата група, групата от 10 човека се разделя на
две. В първата група под водачеството на Герасим влизат: Герасим
Тодоров, Йордан Руйчев, Асен Николов, Кирил Бенгюзов, Любомир Стамболиев
и Петър Гърков, която действа в района на с. Ощава, Сенокос и Брежани,
а във втората група влизат: Марко Панайотов, Веселин Лазаров, Тома
Маникатов и Александър Султов от с. Плоски, който избяга на 9 януари
1948 г., без да го търси никой, но стар и главен ятак на Герасим и Руйчев.
Тая група действа в района на с. Плоски и с. Влахи.
На двете групи ние заведохме
две отделни активни разработки. Първата група, която се води от
Герасим, действаща в района на Ощава, Сенокос и Брежани, е взета
на разработка, която водя лично аз. Агентурният апарат е вече изграден
и се надяваме в скоро време групата да бъде ликвидирана, като за
целта ще приложим няколко комбинации.
Втората група, действаща в
района на селата Влахи и Плоски, е взета на разработка, която води
зав. ДС в гр. Св. Врач. При разработката на тая група сме приложили няколко
комбинации. В тая група ние вмъкнахме наш проверен агент, с помощта
на който ние можем всеки момент да ликвидираме тая група, но тъй като
по-важни обекти за нас са Герасим, Руйчев и адвокатът от Дупница,
които са в другата група, ние още не пристъпяме към такова действие.
Поставили сме за задача на тая група да се съедини с другата. Ако
това не стане, ние ще приложим също такава комбинация и в групата
на Герасим, която комбинация вече сме подготвили и можем всеки
момент да я приложим.
От агентурните донесения се
вижда и научаваме какво - че в тоя район не действа само групата
на Герасим, а и това, че тук се намира и Христо Лагадинов с група вемеристи,
числото на които още не сме научили, които дошли от Гърция.
От горното се вижда, от донесенията
на двама секретни сътрудници, които донасят, че на 15 декември
1947 г. при главния ятак Аче Бенгюзов в с. Ощава е дошъл куриер от Лагадинов,
който донася писмо до Герасим, с което писмо Лагадинов кани Герасим
на среща. Това се донася от двама души.
И действително групата след
тази дата се придвижи в посока на посоченото място. Там се бави
около 10-12 дни, след което се завърна отново в района на Ощава.
Че това е верно, ни дава да повярваме
фактът, че ятакът Бенгюзов по-рано нито е чувал, нито познава Лагадинов,
а сега говори за него, като го описва какъв е, откъде е и защо е дошъл,
казвайки, че през есента се е намирал някъде към Предел, където е
бил снабдяван посредством някой шофьор с храна, която е закарвал
нощно време с камиона си.
От друга страна, от други агентурни
донесения се вижда, че един шофьор от с. Градево с камиона си пътува
почти всяка нощ през Предел за гр. Разлог.
Същият шофьор е много реакционно
настроен към ОФ власт и най-вече към РП(к). Същият често пред свои близки
приказва, че напролет англичани и американци ще нахлуят в нашата
страна и ще отпочне една жестока война, в която победител щял да
излезе англо-американският блок.
В същото село Градево лицето
Мицо Христов - син на македонствующ терорист, е поръчал при един
обущар в същото село четири чифта туристически обувки. А шофьорът,
който пътува често и изключително нощно време до Разлог, много
често ходи при кмета и му търси гуменици.
На същите лица ние ще открием
активна разработка, тъй като и днес, 22.I.1948 г., получихме интересни
сведения, които ги предадохме по-горе.
Главните усилия сега насочваме
да установим дали действително Лагадинов се намира на наша територия
и кои са неговите връзки. И към пълното унищожение на другите две
оформени и приведени в известност групи.
Горното Ви донасям за сведение
и на разпореждане.
Инспектор Първа секция: (п)
К. Кюлюмов
АМВР, III раз., 1913, т. III, л.
6, 7, 8
№ 13
Сведение на кмета на с. Гара Пирин
за състава, дейността, ятаците и намеренията на нелегалните, ръководени от
войводата Герасим Тодоров
Строго поверително
Получено на 4.I.1948 година
Сведения от Галчо Василев,
кмет Гара Пирин
Донасям Ви по сведение от секретен
сътрудник "Рила" следното:
Нелегалната група, подвизаваща
се в с. Влахи, Ощава и Езерец, се състои от Герасим Тодоров Николов,
Асен Н. Милев, убиеца от с. Горна Градешница, Кирил Бенгюзов от с.
Брежани, един и стар нелегален от Дупница, всичко 5 човека. Същите
на 14.XII.1947 година са заминали в посока за гръцката граница. Заедно
с тях - и Никола Янев от Св. Врач. Понеже границата отвъд е била силно
охранена от партизани, не могли да хванат връзка с гръцките фашисти
и се върнали, като Никола Янев заминал за Огражден, а групата се укривала
в района на с. Плоски. Другата група се прибира в с. Влахи, махалите,
с цел да се приберат на зимуване във Влахинския балкан, в местността
Нивче, при мандрата, където имали направена землянка от бичени
дъски. Групата на 14.XII.1947 година нанася побой на Михал Измерлиев
в местността Синаница. На 28.XII.1947 г. пребива др. Атанас Василев
от с. Влахи. Първият, от Гара Пирин, понастоящем е в болницата Св.
Врач. През есента, октомври месец, преби лицето Васил Стойков в балкана,
където си копаеше картофи. На всички бити е поставял въпроса да
са се отказвали от партията. "Галчо дава ли ви медали, задето
му донасяте" и пр. Между 15.XII - 25.XII.1947 година от село Гара
Пирин лицата Янчо Иванов Янев, Георги Спасов, Никола Стоянов Андреев
и Стоян Г. Маламов са събирали и от тях дали една туба газ, донесена
в секретен сътрудник Христо Г. Петков, от който я е носил Янчо
Иванов Янев и я занесъл и предал на нелегалния Герасим Тодоров Николов.
По сведение на секретния сътрудник, когато са се върнали от Гърция,
групата са гладували три дни без всякаква храна и при отиване в с.
Влахи, махала "Манчовци", са отишли в къщата на Гоше П.
Манчов. Там са се свързали с хора от селото и са се снабдили с храна.
Оттук са заминали за "Дебел дъб" и в къщата на Ибо Салиев са
били точно на 21.XII.1947 година вечерта да слушат радио, но същото
било развалено и са заминали за Езерец при тяхната главна връзка
Ачо Николов Бенгюзов - воденичар, който редовно ги поддържа и
знае всеки момент тяхното пребиваване. До него живее и втората връзка
Илия Чопев, пак от с. Ощава. Същият през лятото е карал с коня храна в
балкана и като ловджия работи и се движи много спокойно, той знае с
положителност землянката на кое място е в балкана. Понеже зачестиха
побоищата много, викнах сътрудника Христо и му поставих задачата
да излезе до с. Влахи и се срещне с Герасим и узнае по-конкретни неща
в работата на същите. Той отиде на 30.XII.1947 година. В същото време
пратих втория другар в махалата "Клетища", където има свой
сигурен сътрудник за движението на нелегалните. Секретният сътрудник
Христо се върна и каза, че цялата група с Герасим се е вдигнала и
заминала за Градево в махала "Баба Гина", като е дошъл човек
оттам да ги поеме и преведе.
Там е бил и школникът Христо
Лагадинов с 16 души други - там се помествали по къщите. По сведение
от сътрудника са избягали, понеже се пуснало слух, че са излезнали
военни части да ги преследват. Вторият другар Евтим Петров Димитров
също отива в махала "Клетища" и чрез своя сътрудник узнава,
че действително на 28.XII.1947 година (неделя) нелегалните са били
на вечеря в Ачо Бенгюзов, като за същата вечеря лицето Димитър Гоцев
и Милчо Караджов от с. Влахи, махала "Клетища", са отнесли
за вечерята 1,5 кг масло и оттук същите са заминали посока за Брежани
и нататък не може да определят за кое място.
Като главни връзки и укриватели
и работещи активно за поддържането на нелегалните са следните
лица: връзки от Ощава - Ачо Бенгюзов, Илия Чопев, ятаци - Милан Веселинов,
Божин Ачов, Коста Маламов, зет на Герасим, от с. Ощава. От с. Влахи досега
се знаят за връзки, и то здрава, е: Солун Георгиев Ташев, най-близкият
на Герасим комшия (звенар), през цялото лято същият пренася нужното
за Герсим. Вторият, от махала "Клетища", с. Влахи, е Димитър
Гоцев, трети Асен Н. Драчев, който след стоенето в Св. Врач дава вид да
се е поотчаял малко. Ятак е бил Михо Малчев, Гоше Пешов Манчев от с.
Гара Пирин. Най-преданият като връзка е Янчо Иванов Янев, който редовно
държеше връзка и за всичко донася на баджанака си Христо Г. Петков,
моя сътрудник, който непрекъснато ми донася за всичко относно
до тук и проверявайки го от други сътрудници, се покриват сведенията.
Помагачи - Стоян Г. Миланов, Никола Стоянов, Георги Спасов Шунтов.
По сведения на сътрудника брат на Ачо Бенгюзов е горски и през лятото
бе дал пушка на нелегалните. За да проверя това, възложих на Славе
Александров - партиец, да провери (същият е и той горски) дали неговият
колега е дал пушка на Герасим, но този другар на мен изневерява, като
казва на горския Бенгюзов: "Бегай и си вземи пушката от Герасим,
защото ти е ебана майката", а на мен донася: "Другарю кмете,
същият има две пушки и са си в него", а на сътрудника казва:
"Кметът ми възложи задача и му я изпълних, както трябва - веднага
казах на Бенгюзов да се предпази". По сведение същият Славе Александров
на няколко пъти е имал възможност и се е срещал с Герсим като горски
и като партиец не е донасял нищо на парията, а е спомагал на противника.
Същият има роднински връзки с Герасим, на същия сестра е женена
за брата на Славейко.
Сътрудникът Христо още през
лятото ми донася, че лицето Асен Николов Милев от с. Ощава е предал
на Герасим 2 броя бомби и ги е прибрал в себе си на ядене, укриване,
а същият е приет и член на партията в с. Ощава и председател на ОФ в
с. Ощава. Това нещо, проверявайки го по-късно и след избягването
на същия, донесено ми от Христо Г. Петков, е с приблизителна точност
и верно.
Сътрудникът Христо е съгласен
да излезе нелегален със същата група и да прави донесения за вървежа
на работата им, но напролет - нещо, което не бива да допуснем. По
негово донесение има много подготвени хора за излизане с нелегалните,
но чакат как ще се развият събитията в Гърция с войната. Герасим казал:
"Ние сега ще действаме, но слабо, но напролет чакаме, само ако
нещо се почне войната, тогава ще видите колко ще дойдат с нас и как
ще действаме ние. Ако пък няма нищо, то ще водим борба, докато сме живи".
АМВР, III раз., 1715, т. V, л. 27,
28
№ 14
Донесение на Тодор Андонов до
кмета на с. Гара Пирин Галчо Василев за срещата му с четата
на Герасим Тодоров
Здравей Другарю Галчо,
Може би и къснечко но направяме
нужното донесение като ви донасяме за следното завчера на Андоновден
петк. групата на Герасим мина по посока на стопанството от север
на юк.
Като ги забелязах лично ас
Илия при месноста Големата поляна беха почнали да ме опкръжават
за да ме хванат поне ас бех се открил с моята стрелба по катерици обаче
ас пак оспех да ги забележа по напрет преди да ме забележат те и хукнах
да бегам но те почнаха да стрелят и да викат Стой но ас оспех да избегам.
Слет дългото ми плъзгане като топка на около 7-8 стотин метра реката
и слет това в страни шахматно се маскирах в едни скали и слет 2-3 часа
вече се измъкнах в ептен друг посок и си отидох но понеже се много
бързо плъзгах и при самото плъзгане си набих много лошо левия бут
от които едва можах да се измъкна до Поляна да проверя дали некои
от другарите Васил Георги (нечетливо) не са хванати предварително
и да собща това нещо на другаря секретар Руйчев.
Товарищ Галчо,
От горното, което описва др.
Илко и др. Атанас, ще ти кажа устно, остава вашето решение, какво
следва да се направи в бъдеще.
Но за онази работа, която чувахме
в общината с Пешо и Илко (оръжие) е неотложно, защото ако Илко е
имал сигурно оръжие, моментът му е помагал така, че сам да свърши с
тях.
Оставаме на Ваше разположение,
но знайте едно, че вече се касае за живота на няколко партийци.
По ли е ценно оръжието от един
партиец? И то не един, а цяла група от 4-5 души партийци - бихме се
вдигнали веднага в лесничейството на засада и щеше да се свърши
с тази шайка.
Въпросът с общината нека остане
така, защото този въпрос ще влоши положението на много партийци.
Направете всичко потребно
и към понеделник ще дойда пак до теб за указание, но честото идване
прави впечатление.
31.I.1948 г.
Гара Пирин
С борчески поздрав: Тодор
Андонов
АМВР, II сл. д. 357, т. 1, л. 149
- 151
№ 15
Агентурно сведение за проведена
среща в с. Гара Пирин, на която се обсъжда план за ликвидиране четата на
Герасим Тодоров с помощта на секретен сътрудник "Рила", за
готовността му да подпомага ДС
Дадено устно на 6.II.1948
год., 11 часа вечерта
Сведения от секретен сътрудник
"Рила"
Срещата стана в присъствието
на Галчо Василев. Разговорът почна с привеждане в известност
всички възможности за ликвидирането на нелегалната група на
Герасим Тодоров. Разгледани бяха най-различни комбинации, между
които и следната: самият той да излезе в нелегалност, като повод
за това ще бъде задържането на някой от ятаците на групата, и той да
го посочи. След излизането в нелегалност да се свърже с групата, заживее
в нея и за всички нейни движения, връзки, планове и замисли ни уведомява
редовно чрез подходящ човек от селата, в които се подвизава групата.
По време на своето стоене в групата да предизвика събирането на
същата по някакъв повод (за такъв посочих разглеждане въпроса с
излизането в нелегалност на излъчените техни ятаци) в къща или
друго място и ни съобщи точното място, време и други евентуални
особености, за да може ние да действуваме. Със специален парол ще
уговори как той да се измъкне преди акцията, а след нея на уговореното
място ще се срещнем, ще му дадем средства да занесе на семейството
си и след което ще бъде отправен с кола там, където пожелае да прекара
2-3 месеца до окончателното уреждане въпроса. Това предложение
го направих, базирайки се на едно негово предварително съгласие
за такова мероприятие. На това предложение той отговори отрицателно,
като даде следните обяснения и мотивировки: Той не вижда възможност
да бъде законспирирана тая негова дейност след акцията. Аз му отговорих,
че за това да бъде напълно спокоен. Ние ще намерим начин да отбием
всяко обвинение, насочено срещу него и ще насочим общественото
мнение към други места, откъдето се е провалила цялата работа.
След като го убедих, че такава опасност не съществува, той изказа
опасения, че ще бъде провален все пак и не ще може да бъде полезен за
в бъдеще. И в допълнение каза: "Аз ще направя всичко възможно,
щото да установя точно къде са и по-нататък правете, каквото щете".
Виждайки, че е решен в никой случай да не излиза, аз се съгласих с
това негово предложение. След моето съгласие забелязах, че той
почна все повече да ме уверява, че ще изпъни възложената му работа.
Даде сведение, че Захари Тодоров е центърът на цялата работа. Захари
е брат на Герасим Тодоров и е бивш пунктов войвода на ВМРО "Ив. Михайлов"
- Гара Пирин. Каза също, че Захари му съобщил, че скоро са ходили
двама души от Св. Врач в Гърция и са донесли, че не трябва да се бърза
с излизането в нелегалност. Това ще стане по специално нареждане
отвън. Казал му също, че Англия и Америка могат само за 5 минути да
превземат Югославия и България, но още не е дошъл моментът. Не бива
да се дават предварителни жертви. От приказките на "Рила"
разбрах, че сред нелегалните цари убеждението, че има много нелегални
в страната, скоро ще се обяви война между англо-американците и Съветския
съюз и пр.
"Рила" дебело подчерта
и обърна вниманието ми върху обстоятелството, че много наши хора
служат на реакцията. Посочи за пример някакви началници от милиционерското
училище в София и пр.
Накрая пак повтори, че като
задача пред него стои именно да направи всичко възможно, като използва
своите връзки, да ни посочи точното движение и мястото на групата,
с оглед час по-рано да бъде ликвидирана.
АМВР, II сл. д., 357, т. I, л. 115
№ 16
Служебна бележка за иззето оръжие,
издадена от Герасим Тодоров
Служебна бележка
Подписаният милиционер
Иван Иванов Кръстев при Светиврачки участък, удостоверявам с настоящата
бележка, че ми взеха една германска пушка и един пистолет
"Валтер" от 6-и Пирински отряд с войвода Герасим.
14.II.1948 г., с. Ощава
Подпис
№ 17
Сведение за среща на милиционер
с четници от четата на Герасим
Тодоров
Дадени на 15.II.1948 година
Сведения от мл. милиционер
Иван Иванов Кръстев при Светиврачкото околийско управление на
Народната милиция, обезоръжен от нелегалната група на Герасим
Тодоров
На 9.II.1948 година бирникът
Иван Стойков при Светиврачкото данъчно управление, ведно с милиционера
Иван Иванов Кръстев от Светиврачкото околийско управление заминали
с влака за събиране на данъци по селата: Кресна, Ощава и др. Слезнали
на гара Мечкул, откъдето се отправили за село Кресна. Тук престояли
до 12.II. т.г., на която дата заминали за Ощава. На 14 с.м. били в махала
Миланчовци и събирали данъците в бившата кръчма на селянина
Васил Ст. Илиев. Работили до 7 и половина часа. След това останали
у същия селянин и помещение да вечерят. На вечерята присъствали
и селяните: Стоян Илиев Менчев и Васил Темчев Георгиев от същата
махала. През целия ден собственикът на къщата Васил Ст. Илиев бил
при тях, като от време на време изчезвал. Към 6 и половина -7 часа вечерта
той отново изчезнал. Точно към 8 без 15 минути, когато жената на
Илиев донесла вечеря и почнали да се хранят, на вратата се появили
две въоръжени лица, а именно Асен Милев от Ощава, бивш председател
на ОФ в селото и нелегален от м. декември 1947 год. и нелегалният
адвокат от Дупница. Насочили пушките към тях и извикали: "Горе
ръцете!". По време на вечерята милиционерът отпасал както
пушката, така и пистолета си и ги оставил настрана. При това положение
на нещата и двамата вдигнали ръцете, а през това време единият
взел оръжието на милиционера. След цялата тая работа адвокатът
се обърнал към милиционера и го поканил - ако иска, да отиде с тях.
Той отказал, разбира се, адвокатът почнал да ги ругае, като им казал:
"Какво сте тръгнали да ограбвате тоя беден народ! Не виждате
ли, че няма какво да яде! Какво слушате тоя бозаджия от Радомир Георги
Димитров. Не виждате ли накъде отиват събитията, ето във Франция
какво става." След като изсипал куп ругатни, отишли си. Прави
впечатление, че освен оръжието не са вземали нито лев от парите
им, а така също и книжата, които са носили със себе си.
Освен двамата, които насочили
оръжието и влезли в стаята, имало и други отвън, които блокирали
къщата. Доколкото милиционерът разбрал от присъстващите селяни,
групата била около 15 човека. Бирникът и милиционерът веднага
си тръгнали обратно. Дават сведения, че са се отбивали в Кресна и
са искали да се обадят по телефона за случая, но било кметството
затворено, а кмета го нямало. Това подлежи на проверка.
От всичко това става ясно, че
те са били под наблюдение през целия ден от нелегалните. Не е изключено
самият собственик да е бил във връзка и да им е съобщил точно както
са се разположили да вечерят, за да ги нападнат. Изхождайки от тия
почти положителни предположения, налага се обследване на горния
случай с оглед установяване невинността или противното по отношение
на собственика. Самият случай можело да бъде отбягнат, ако не е
позволено от страна на отговорни фактори заминаването на бирника
и милиционера из тоя край на основата на това, че тук има нелегални.
Преди да си отиде групата, адвокатът
от Дупница дава служебна бележка на милиционера, че са му взели
те пушката и пистолета, която е подписана от самия него.
АМВР, II сл. д. 357, т. II, л. 56
№ 18
Протестно писмо-предупреждение на
Герасим Тодоров до комунистите от с. Влахи да престанат да тероризират
невинното му семейство
Влахински комунисти!
Ако аз напуснах семейството,
роднини, приятели и родното село, скитайки се немил-недраг по
балкана, гладувайки и мизерствайки, само и само да си спася живота
от някои личности, постоянно подклаждани от наши изроди, то
още не значеше, че съм с намерение да тероризирам, убийствам и изнасилвам,
та вие почнахте да тормозите по най-различни начини съвсем невинното
ми в случая семейство, бутайки посред нощ прозорците и хвърляйки
пясък по тях, тропайки по вратите, викайки с имитиран глас да се обадя,
че уж съм вътре, отвързвайки по няколко пъти през нощта добитъка
и разкарвайки семейството ми да го прибира, отваряйки сандъците
и преобличайки се в женски дрехи и какви ли не щеш още мръсни и долни.
Като че ли един не се намери измежду вас и измежду всички ви
по-умен, да ви вразуми. Аз мисля, прочее, че ако мене ме е отнел дяволът,
то имате работа лично с мене, който не търся милост от вас и аз лично
с мъжете имам работа, а не с невинното ми семейство. Вие, прочее,
минахте фашисткия режим.
От 95-дневното ми отсъствие
можах да се срещна с всеки един от вас, било в гората с натъкнати пищоли
и пушки, по пътища с германски (през и с груп), на лозето, на жетва,
на картофи, на оране, на прашене на царевица, минавайки от едно село
на друго, пеш или на коне, по нивите, броейки снопите и чукане снопи,
на чарк или говедар, на дърва или делане на греди, всякога и навсякъде
сме имали пълната възможност да се справим с вас и да ви обезоръжавам,
но винаги съм изчаквал да видя докъде ще стигнете и докога ще престанете,
но вашата няма край.
И аз не мошенически, както
вас, а открито заявявам, че милост вече не раздавам.
С каквато мерка мерите, с такава
ще ви мерим. Моето семейство е едно, а вашите са много.
Търсете ме по къщи, плевни и
колиби, ще ме намерите. Млада невеста на пазар се не води и комита
в ограда не стои.
С приятел се среща, но не и да
му гостува, хляб взима от този, който срещне. Това е почеркът ми, а
не онзи, който имитирахте досега.
По-добре славна смърт, отколкото
позорен живот. Така, както лепя афишите, така ще ви открадна, ако
пожелая, макар и десет поста да имате.
АМВР, III раз., 1713, т. V, л. 16
№ 19
Писмо на Герасим Тодоров до
свещеник
Иван Джолев от с. Влахи, февруари
1948 г.
Препис
Отче,
Нареди веднага да замине Вашият
баща за Голешево, със задача да проучи най-внимателно възможностите
за преминаване границата, като се свърже с много верни хора, които
ще разузнават всичките постове, засади и пр., а от друга страна,
подготви наши хора за връзка, които ще ни посрещнат.
Това ще гледаш да изпълниш обезателно,
не се поражда никакво съмнение.
Настоящото е написано за
свещеника в с. Влахи.
Оригиналът се намира в досието
на Герасим Тодоров.
Верно с оригинала: Трифонов,
нач. служба, отд. ДС
АМВР, II сл. д. 357, т. IV, л. 297
№ 20
Предупредително писмо на Герасим
Тодоров
до съселянин и бивш негов приятел
от с. Влахи да спре да клевети и доносничи, без дата,
вероятно от началото на февруари
1948 г.
Препис
Круме,
Приятелството, което ни
свързва от миналото, ме кара да Ви пиша настоящето, което има за
цел да обърне вниманието Ви върху некои нелепости и извън човешки
деяния, вършени от самите Вас, целейки да се нагодите пред временно
управляющи диктатори, кърволоци и народни обирачи, без да държите
сметка, че с това си повече увреждате и не всичко, което се говори
и върши, стига до ушите на ония, които са се отказали от живот, семейства
и разточителства, поели борбата срещу Георги-Димитровските
сателити и народни паразити. Нас не ни интересуват Вашите две
партийни карти и службата, която изпълнявате, а подлите донесения,
клеветите и подмолните действия. Приятелствата Ви с некои личности
не пречат на езика да се ограничава в извън житейски изрази и изостряне
отношения. Дължа да напомня, че инцидентът с кмета не почива на никаква
партийна почва, а на извършена подлост.
За да се избегнат каквито и
да било нежелателни работи, вменявам в дълг следното:
1. Събиране в дажби и потребване
на каквито и да било клевети, донесения и подлости.
2. Абстрахирване от всекакво
изостряне отношенията спрямо когото и да било.
Ние запазваме правата да следим
най-зорко за делата на всеки и прилагаме строги санкции спрямо провинилите
се.
(п) Герасим Тодоров
Настоящето преписано в три
екземпляра, от които единият е изпратен на др. помощник-министъра
- Руси Христозов в София, а другите два с оригинала се намират в досието
на Герасим Тодоров.
Верно с оригинала, (п)
Инспектор ДС
АМВР, II сл. д. 357, т. IV, л. 300
№ 21
Предупредително писмо на войводата
на 6-и пирински отряд Герасим Тодоров до комунистически активист от с. Ощава, началото на февруари 1948 г.
Стефане,
Предвид на това, че Вашите и
тия на Васко подлости стигнаха върха на кулминационната си точка,
с цел да се нагодите и подобрите живота пред временно управляващите
диктатори и народни обирачи, целейки да омаломощите духа на борците
защитници на народните интереси, закриляни и подкрепвани
от последните, давайки авантаж на платени и неплатени агенти, подкрепвани
и насъсквани от заемащите отговорни места лакеи, минахте границите
на житейското, човешкото и миролюбивото, почнахте по най-безогледен
начин да тормозите мирното и трудолюбиво ощавско население, разкарвайки
го безпричинно по участъци, заканвайки се с интерниране, побоища,
лишения от наряди, използвайки последните за лични свои цели и
партийна линия и какви ли не щеш още дребнавости, без да помислиш
за момент дори, че с това рушиш народното единство и вредиш на народните
интереси, като че ли нахлузените ви хамути не дават възможност
да се ослушате и огледате встрани, за да чуете и видите страданието
и негодуванието на народа, който е станал крадец на собствения
си труд, оставяйки още да му се ограбят цървулите от краката, да не
се чувства господар на нищо, и който здраво се организира и търси
подкрепата на своите защитници да излее гнева си и се отърве от
многогодишния паразит и обирач. Като че ли с вашата твърдоглавщина,
простотия и дебелоочие ни най-малко не помислихте, че всичко, каквото
вършихте, дори и нощните ви походи, може да се знае от хора, които
не са между народа, но имат постоянно досег с него. Вие за момент не
се спряхте да помислите и дадете сметка, че за делата, които вършите,
ще отговаряте с цената на своята кръв и тая на поколението ви. За
вашите срещи и разговори с кърволочни личности се отбелязват
и минутите на траенето им, където и да било, колкото прикрито и
тайно да стават те. Вие помислихте, че като ходите и съобщавате
някои подлости направо в Св. Врач, нема да стигнат до нашите и тия
на народа уши, но ние знаем часа на започване и свършване разговорите
Ви, въпреки че се опитвате да хвърлите в немилост невинни лица. С
поведението, което държите, знайте, че народът Ви дебне, а наред
с това Ви дебне нещо по-страшно, преброените гвардяни около Вас
не са в състояние да Ви защитят. Уволнението на невинни чиновници
не ще попречи на нашето движение, защото ние не черпим нищо от кметове
и кооперативни чиновници, а напротив, колкото повече ограбване,
уволнение и тормоз, толкова по-добре за нас. Опитите Ви за намаляване
броя и силата на борците като че ли благотворно влияят на нашето
дело и ако не се вразумиш, скоро ще видиш броя и силата му.
Като се има предвид масовите
оплаквания от трудещия се ощавски народ, некадърността Ви като
общественик, подлите Ви действия и доносничества, враждебното
настройване спрямо населението по настойчивостта на последното,
борците от 6-и Пирински отряд решиха да Ви връчат настоящето за
незабавно изпълнение на следното:
1. В срок от 10 дни даване на оставка
и прибиране вкъщи като мирен гражданин.
2. Прибиране в джоба и погребване
на всички вътрешни и външни клевети, доносничества и подлости.
3. Отдаване на мирен труд и задоволяване
с припечеленото от собствената си кръв.
4. Зачитане свободата и правата
на мирното население.
5. Абстрахиране от всякакви
клевети, преследвания, алчност и властолюбие.
В случай на неизпълнение една
от горните точки отрядът е решил с цената на своята кръв да направи
всичко възможно, но ще ликвидира такива закоравели паразити.
Ако се сметаш за силен и властен, щом го прочетеш, пак иди клюкарствай
(за) този, който е сложил главата в торбата (и) не се спира и бои от нищо.
Водач на отряда: Г. Тодоров
Секретар: П. Гърков
Верно, Инспектор ДС
АМВР, II сл. д. 357, т. IV, л. 303
№ 22
Писмо на П. Гърков до познат
относно причините, накарали го да поеме пътя на нелегалния живот, февруари 1948
г.
Здравей, Данко,
След дългото ми отсъствие от
селото и намирайки сега удобен момент, реших да ти се обадя с тези
няколко, макар и накъсо думи, и ти се похваля, че засега съм много
добре със здравето и че нашият горянски живот върви в пълен ход.
Аз никога не съм бил с това намерение
по това време да ставам партизанин, но благодарение на днешната
глупава власт, която на няколко пъти ме предупреди, че съм бил фашист,
че било наближило времето да бъда окачен на въжето, но защо беше
всичко това - не зная, това именно ме накара и аз да потърся спасение
за своя живот. Обаче след избягването ми разбрах, че всичко това е
било лична подготовка от мои приятели, но най-важното е това, че
всички тия приятели ги научих напълно кои са и че утрешния ден ще
си кажа думата. Така например разбрах, че и ти като приятел си си позволил
да проследяваш моето движение, опитвал си се да следиш движението
на семейството ми, но имай предвид, че тази власт, може да се каже,
че си изпя песента, времето наближава за разплата, или с една дума,
мога да ти кажа, докато е време, откажи се от тоя мерак, щото може би
скоро ще пропее и нашият петел. С това разбираш какво искам да ти кажа.
Така също научих, че партията
е взела решение да не плаща наема за дюкяна, по който начин желае да
тормози семейството ми. Аз питам по силата на кой закон могат да лишават
семейството ми. Нека да знаят едно, че с аероплан ще дойда и пак
ще им счупя главите, затова ако имаш тази възможност, продумай някой
и друг лаф върху този въпрос. Научих, че Тасински щял да се мести в
Горна Джумая, но ако ще да се накъца оттам, дето е излязъл, в утрешния
ден пак ще го намеря, за да си разгледаме сметките.
(Нечетливо) нощно време около
къщата ми, също така нека да дадат повече патрони за парабела на
Ато циганина за нощен патрул, нека продължат да слагат засади и да
чакат нощно време, че на акъл аз ще дойда, за да ми хванат дедовия. Аз
зная кога да дойда, сега няма нужда да си правят толкоз труд да ме посрещат
и да мръзнат поради мене. Като стане време за идване, аз много добре
познавам пътя за Брежани.
Сега друго няма. Очакваме
скоро победата, но ако не стане нещо до м. май, гледай да уредиш застраховката
ми и запази квитанцията в тебе. Аз, като дойда, ще ти уредя сметката,
за да не стане прекъсване на застраховката.
Друго няма какво да ви пиша,
поздравете се всички от мен и ако ти е удобно, разбира се, поздрави
и моето семейство, като смятам, че от това няма никаква опасност.
Поздрави всички приятели,
най-много митингаджията и му кажи да си избира дупка, в която да
се крие. Поздрави делегата, Тончо и др.
За всичко сторено ще проследя.
С поздрав от Пиринския край!
Гледай, ако ти е удобно, да се
уреди въпросът с наема.
(п) Петър Гърков
№ 23
Писмо на ятак от село Брежани до
секретаря на 6-и Пирински отряд П. Гърков, вероятно от февруари 1948 г.
Препис
Здравейте, герои,
Получихме Ви писмото и го
разбрахме много добре. А ние считаме за дълг да Ви отговорим на всички
въпроси.
Придвижването до с. Борово
е още опасно, преследването продължава, както знаете, най-много
от Андрея Темонов, Захари Благов и Стоян Иванов Стоянов, въоръжени
са всички с шмайзери, съхраняват се от Андрея, който е и най-големият
преследвач, ходил из балкана по пещерите, в Арнаудовци питал за
вас под вид да се срещне с Вас, уж да даде оръжие. На неколко пъти забелязахме
милиционера, и то през нощта. Знаели на кое место квартируват, но
досега нищо не са разкрили. Всичко е под съмнение. Тормоз от страна
на властта нема. Само А-1-и го задържаха 6 часа в Горна Джумая в милицията
при предаването на писмото, но бой нема, нито пък некой друг тормоз.
При отиването в Горна Джумая бехме със секретар-бирника на Брежани.
Каза ми, че е получил разписка от Вас, но пари не смее да даде, но пък
много го е страх от вас. Но го предупредете с едно остро писмо, а така
също и Попниколов, най-големия враг на нас от селото. Даже вземете
мерки за него, той командва всичко и най-опасен е той. Жена ви искала
наема на Тасински, но казал: немам пари за вас. Друго ново, от казармите
на 2.II.т.г. се изнесоха две коли оръжие, бомбардира се гимназията,
но не излезе успешно (от учениците) избегаха 15-20 д., от които
двама души са заловени, а оръжието е раздадено на наши хора. Бързаков
е в София по работа.
Сладкодумов след голям тормоз,
бой, трети път замина за Пловдив с кмета на Брежани и там не става нищо
в момента.
За пари ще се погрижиме веднага.
Знайте едно, че за Вас пострада много кметът на с. Борово, който е в
оставка, но дума не е казал за вас. Даже налага се вашето идване,
защото тези празни бъчви трябва да им начукате здраво обръчите,
понеже не се търпят вече, но това ще стане веднага, щом съобщим втори
път.
Но знайте едно, на всека цена
да се ликвидира с Попниколов, най-големия враг, инициатор за преследването
и оценителя на вашите глави. А-1-ви се промъкна в милицията вечерта
и при негов човек прочете досиетата на некои от нас. Както и за него
и всички доносничества произлизат от Андрея чрез Попниколов.
Забележка: засади има у братя
Кръстеви - Комедини. Асан (неясно) по три денонощия и на много други.
Друго нема да ви пиша сега ново.
Има по подготовката за борба, но втори път.
С борчески привети.
А-1-ви, с. Борово
АМВР, II сл. д. 357, т. II, л. 7
№ 24
Предупредително писмо на секретаря
на 6-и пирински отряд П. Гърков до секретаря на общинското управление в с.
Брежани за изплащане
полагащ му се наем за дюкян
Здравей, другарю секретар,
Разбрах, че сте си позволили
и сте спрели наема на дюкяна ми, по който начин тормозите семейството
ми, което в момента изнемогва, обаче аз питам по силата на кой закон
спирате наема, като имате предвид, че имам сключен договор за въпросния
наем. Имайте предвид, че семейството ми сега можете да тормозите,
но в утрешния бъдещ ден пък вашите ще бъдат поставени на същото изпитание.
Ако аз съм виновен, заповядайте да се разберем, а не да се разправяте
със семейството ми.
Не желая да се впускам на
по-дълбоко, вземете си добра бележка, уредете веднага въпроса
с наема, иначе знайте, че няма да ви спасят вашите глупави засади,
дето поставяте, не си правете излишен труд, защото само ако пожелая,
всеки момент мога да влезна в селото и да ви счупя главите, но ще почакам
известно време. Ако не сторите това, знайте, че ще отмъстя веднага
- по какъв начин - тогава ще разберете.
Тасински като мисли да се
премести в Горна Джумая, да не мисли, че ще се укрие от моя поглед,
само нека дойде денят, който се чака.
Вземете си бележка, помислете
и тогава вършете всичко онова, което ви подобава като на партийци,
понеже сега сте на власт, а пък после ще видим кой откъде сме.
(п) Петър Гърков
АМВР, II сл. д. 357, т. II, л. 17
№ 25
Писмо на П. Гърков до чиновник в
общинското управление в с. Брежани с молба
да бъде изплатена полагаща се на
семейството му сума от наем за отдаден имот
Здравей, господин Зрънчев,
Преди един месец ви писах няколко
реда, в което писмо ви изпратих и авансова разписка за заплатата
(наема - б. авт.) ми за месец ноември 1947 г., за да предадете сумата
на семейството ми, но имам сведения, че и до днес не сте благоволили
да сторите това. По какви причини и обстоятелства, не зная. Ето
защо втори път ви моля, незабавно предайте въпросната сума, за
да не страда семейството ми. Даже може да поставите въпроса пред
кмета, засилената управа и ОФ и ако има някой от тях да се противопостави,
аз ще разбера това и в утрешния ден ще потърся виновния, който ще
отговаря с главата си за нанесения тормоз на семейството ми.
Ще почакам известно време
за резултата, след което ще потърся начин за прилагане санкции за
оня, който оспори правото ми. Никой да не си прави илюзии, че времето
не е наближило за разплата.
Друго няма.
Поздравете се от мен и по-скоро
виждане.
(п) Петър Гърков
АМВР, II сл. д. 357, т. 4
№ 26
Декларация на секретен сътрудник
за сътрудничество на ДС
Долупосдписаният П. от с. Пирин,
Светиврачка околия, уверявам с настоящото областна народна
милиция, че напускам досегашната си вражеска позиция като помагач
на бандитската нелегална група, която действа в района на селата
в състава на нашата община и се приобщавам към общите усилия на
нар. милиция с моето честно, искрено и старателно сътрудничество
за по-скорошното й ликвидиране.
Неред с това задължавам се да
запазя пълна тайна за моята работа и около задачите, с които ще
бъда натоварен и няма да допусна провал в работата си, като не се
спирам пред нищо, за да изпълня навреме поставените ми задачи и
намеря начин за даване на своевременно сведенията, с които ще
разполагам.
При неизпълнение на поетите
задължения нека бъда таксуван като враг на народната власт и наказан
най-строго според действащите закони в нашата страна, така, както
се наказват злите врагове и предатели на народа ни.
Ще работя и правя донесенията
си под псевдоним "Сотир".
Декларатор: (п)
23 февруари 1948 г.
гр. Г. Джумая
АМВР, II сл. д. 357, т. 3, л. 8
№ 27
Писмо на командира на 6-и пирински
отряд Герасим Тодоров до журналиста Михаил Думбалаков от София, началото на
март 1948 г.
Препис
Господин Думбалаков,
От потайните кътчета на легендарния
Пирин Ви изпращам моите и тия на другарите ми най-чистосърдечни
поздрави и благопожелания, обръщайки се с молба за следното:
1. Ако Вие имате или може да влезете
във връзка с хора от Американската или Английска легации, щото
предвид всекидневното увеличаване числото на горяните да може
да се въоръжаваме и снабдяваме с храни чрез авиация по установени
знаци и посочени места.
Засега броят на моите хора е
27 човека, връзка имам само с групата в село Плоски, които са в гората,
на брой 7 човека.
От Вашето заминаване до днес
можах да образувам тайни организации в селата: Градево, Брежани,
Сенокос, Мечкул, Гара Пирин, Градешница, Ощава, Кресна, Влахи, Белица,
Плоски.
Моето име се носи из цялата
околия, Петричка, Светиврачка и Горноджумайска, канен съм от
много села, обаче времето сега не позволява да се движим много.
С храна засега сме добре, но
с облекло, обувки и автоматично оръжие сме зле, като се имат предвид
обстоятелствата, при които е поставен днес народът. Сега ако почнем
да приемаме, ще се стекат масово хора, обаче времето не позволява,
затова приемаме силно подозрени и подгонени хора. Обаче с пукване
на пролетта балканите ще се напълнят. За целта трябва да се положат
грижи още сега и изходът е само така, както ви пиша.
Мъчих се да изпратя хора в
Гърция, ходих до границата, обаче се силно охранява и не можах да
сторя това.
Необходимо ми е един радиоприемник
и предавател, а и установени връзки. Едничкият дирек сте ми Вие.
Проучете възможностите и ми съобщете поне какво да правя за
търсене изход.
Човекът, по когото изпращам
настоящето, е заклет враг на комунизма и е верен на делото.
Чакам отговор.
С почитание: (п) Герасим Тодоров
Настоящето преписано в три
екземпляра, от които единият е изпратен на другаря пом.-министъра
- Руси Христозов, София, а другите два, ведно с оригинала, се намират
в досието на Герасим Тодоров.
Верно с оригинала: Трифонов,
нач. служба
с. Влахи, 1.IV.1948 г.
АМВР, II сл. д. 357, т. IV, л. 298
№ 28
Сведение на македонския учител
Петър Макревски за срещата му с войводата Герасим Тодоров
Известия за с. Влахи и случая
на 12.II.1948 г.
Село Влахи, Светиврачко, се
намира в средата на Пирин планина. Селото брои около 230 къщи, които
са разселени на 5 махали, а всяка махала на още по-малки махали (групи
от къщи). От махала до махала обикновена далечина е 45 минути до
един час ходене.
Теренът на селото и особено
центърът е изпълнен с камъни, брегове и пр. Около селото на много
близко се намира гора.
Дотогава бях чувал, че в селото
има нелегален на име Герасим Тодоров, който е нелегален от Гергьовден
1947 г., а в последно време, преди 15-20 дни, е избягал и един воденичар
(по име не го знам), който живее накрай селото, покрай реката.
Съм слушал в разговори от селяните,
че имало нелегални и от други места, като от Белица, Плоски, Ощава,
където са се събрали около 16 души нелегални. На 12. II.1948 г. аз и
директорът бяхме на вечеря при един от колегите. Там имаше и други
колеги като Страшимир Пенев и Тошко Веселинов, първият е от Горна
Джумая, а вторият - от Гара Пирин.
На вечерята беше и Георги Душев
и след вечерята направихме план да отидем на седенка при Йордан Руйчев,
за да поседим. Директорът си отиде в квартирата, също и другите
учители се разотидоха. Останахме само аз и Георги да ходим при
Йордан Руйчев, но с това съгласие, че колегите, които си отидоха,
ще се върнат след малко време. Но когато отидохме при Йордан Руйчев и
там, що поседнахме около пет минути, в стаята, без да се забележи
по-напред от некой шум, влезоха с пистолети в ръце трима нелегални.
Един нисък, а двамата високи. Единият от тях беше с брада обрасъл,
като да приличаше на Христо Ботев. Същите имаха и пушки, и бомби,
а и раници пълни и по едно кепе отгоре. Ниският, научих, че бил Герасим,
същият викна веднага, влизайки: "Горе ръцете", и ние постъпихме
така, както ни заповяда пред оръжието. Герасим попита: "А,
Руйчев, що мислиш, нема ли да се намериме?" Герасим се обърна и
към Георги със същите думи. Дойде ред и на мене. Герасим попита кой
съм и откъде, аз отговорих истината. Той с остър тон се обърна към неговите
и рече: "Той е нашият седенкар, той е Титовият агитатор" .
Удари ми два шамара тоя с брадичката, се заредиха и още няколко
след това. После с кондака на пушката ме удариха по лявата ръка.
От ударите паднах на кревата и почнаха да ме удрят с приклади по
гърба. Доста болки усетих, но пак се свестих. Тогава питах да запаля
ли цигара. Ми одобриха. Единият биеше мен, а Герасим - Руйчев. Когато
се свестих, видях цялото лице на Руйчев, обляно в кръв. И Георги получи
няколко шамара и два пъти с пушката - приклада. Започна Герасим
да говори. Покрай приказките на Руйчев мене ми каза още сутринта
да си замина от Влахи. Мене ми говореше:"А ти, бре, заблудено
комунисто, знай, че ти си само за пропаганда!" Ме псуваше, но аз
си мълчех. Се усмири положението и Герасим пак почна на мен да говори:
"Нема да си одиш, но ке си ограничиш дейността". На всички
ни казваше: "Будали! Един, зер, не сте чули, дека в Украйна партизаните
напредват против комунистите. Слушайте църните радиостанции.
Негодното Димитрово правителство, дека има много министерства,
а Англия, с толко колонии, има по-малко министерства". Мина и
това. Руйчев го вързаха, Георги го пуснаха, а мене ме тръгна Герасим
настрана и ми рече: "Убиен ще беше, но благодарение, че седеше
при сестра ми и си позволил на детето мое да му се дадат обувки на
учителския съвет".
Потърси ми и пари. Аз се колебаех,
но ми ги даде всичките пари, които ги имах в кисето, 4 500 лв., без да
видат от неговите другари бандити никой. Тогава пак ми заповеда в
срок от 3 дни да се отсела от Влахи, иначе милицията, рече, да те чува,
пак ке те убия.
Отидохме и при директора,
заедно с мене, но нему нищо не му направиха, само що го вързаха и
пак го отвързаха. Мене в стаята ми търсеха оръжие (пистолет), но аз
и дъщерята й на хазайката Дона Спирова (внука на Герасим), му рече:
"Не, нема вуйчо Петре пистолет". Ме пуснаха и мене, и директора,
и си заминаха.
След тяхното заминаване и
чорбаджийката, и дъщеря й, и двете тука бяха и почнахме разговор.
Они го кълнеха и говореха: "Ах, тоя Герасим, цял дявол е. На Божик
бил у църквата и никой да го не познае". Също каза хазайката,
дека групата нелегални била цял ден, яла и пила при Герасима, нейния
ръководител.
В училището на 13.II. т.г. всички
учители бяхме на работа и всички казвахме, че сме тормозени, но
Йордан Ангелов от Св. Врач казваше, дека бил тормозен, но и се смееше.
Настоява да се мълчи и да се не казва никъде. Заключението беше
от всички учители, че аз съм бил най-много биен. Аз казах, дека съм биен,
но за предупреждението да се изселам и за парите съм само на училищния
околийски инспектор казал.
Давам си своите възгледи за
нелегалните и за съмнителни лица, относно имащи ятаци. Като пръв
техен работник е Йордан Ангелов, учител от Св. Врач. Той им е казал,
дека аз съм позволил на учителския съвет да му се дадат обувки на неговото
дете. Той им е казал, дека Йордан Божков, учител от Гара Пирин, е рекъл
на учителския съвет: "На фашистки деца шекер не даваме".
Това се отнасяше за детето на Герасим. Йордан Ангелов е донасял
по-подробно за дейността в работата. Заключавам го от това, Герасим
което каза. Може да го изнесе само оня горепосочен.
(На) Йордан Ангелов и държанието
в разговор е реакционно. Той е суинг, красноречено. Желае американски
живот.
Втори ятак е попът Иван Джолев.
Той е преко своята, така речено, научна способност. Умее да се подлизуркова
и провокира, да изхитрува. Влиза в разговор с мене, но не може нищо
материално да купи. Той има сигурно връзки с нелегалните. Герасим
да влезе в църква и без да знае попът, е невъзможно. А и движението
негово с хората е съмнително.
Наброявам го и Крум Тошков
от същото село, брат на Герасим нелегалния. При него имал Герасим постоянни
връзки. Това го казва моята чорбаджийка.
За моята чорбаджийка изключително
вервам, дека има връзка с брата си, но не се съмнявам да го подкрепя,
а чисто да се вижда с него. Не е чудно и за детенцето. Също така
към мене има много добро държание, казва много работи пред мене. После
случката она ни каза, дека Герасим се люто сърдил на оня, що ме е тепал
мене. Говореше: "Не требваше македончето да го биеш, нищо същото
не ни е сторило".
Също така без изключение Герасим
има връзки с неговата жена. Можем да заключиме, дека ако не е така,
Герасим слиза в неделата дома си.
Заключуюм, дека в селото
има още много други ятаци, но не можем засега да ги научим. Тая група
спремо мене има връзки с некое движение, не е чудно, с гърците (монархофашистите)
или с некоя нелегална организация, ако има в България. Имат кураж, а
идеологически са надъхани и има некой, който им пълни главите, за
да пускат такива слухове и да имат такъв кураж. Не ги е страх да направят
убийство на някое лице като мене, на някой учител или Йордан Руйчев.
Заключую, че според техните изказвания по адрес на Галчо, гарапирински
кмет, е възможно и не е чудно да пострада. Всеки случай мнението
е мое, да не говорим, а чисто много по конспиративен начин да се
поставят стражи на някои места в селото, като около къщата на Герасим или при
брат му Крум Тошков, както и при други съмнителни лица в селото.
АМВР, II сл. д. 357, т. II, л.
27-30.
№ 29
Показания на партийния секретар
Йордан Руйчев
в с. Влахи за срещата му с
войводата Герасим Тодоров
Препис
24.II.1948 г., Св. Врач
Именувам се Йордан Иванов Руйчев,
от с. Влахи, на 40 год., неосъждан, казвам следното:
На 12.II.1948 г. вечерта в 8 часа
Петър Микревски - учител, и Георги Александров Хичилев си изпушихме
по една цигара в къщата ми, в това време вратата на стаята се отвори
и влезнаха двама, от които аз познах единия, а именно Герасим Тодоров
Николов - понастоящем нелегален, още с влизането каза Герасим:
"Горе ръцете и тримата, никой да не мърда", и ние станахме
и тримата прави. Герасим Тодоров в същото време, без да ми задава
въпроси, почна да ме бие с пистолета по главата и ме псуваше на
майка комунистическа. Аз го питах защо ме биеш, бе, Герасиме, а
той ми каза - мълчи, това не е Титова Македония и продължава да ме
бие с пушката и пистолета по главата ми, удари 4 шамара и на учителя
Петър, а така също и на Георги Александров. След като ме набиха хубаво,
Герасим ми поиска архивата на партията, същата беше в чекмеджето
на масата, разбиха я и иззеха архивата и 10 000 лв. Закачиха ми въжето
на шията и Герасим ми каза: "Айде да ни водиш при Герасим Ризов
и при брат му Кирил Ризов". Когато излезнахме от къщата, навън
ме заобиколоха още 7 души, Тогава разбрах, че къщата ми била заградена
от целата група, можах да позная Кирил Бенгюзов, Герасим Тодоров и
Димитър Василев и един с брадичка, как се казва, не знам. Той ми сложи
на шията въжето. Отидохме в къщата на Герасим Ризов, те живеят заедно
с брат си - горски милиционер Кирил Ризов. Извиках аз, те станаха и
се качиха в къщата на Герасим, бавиха се около 15 минути, излезнаха
и потеглихме към къщата на Яне Ефтимов. При проверката, която се
направи, се установи, че Янето в момента не е бил вкъщи. Дедо му каза,
че бил в Симитли по работа. По пътя, като си вървехме, по разговора
на групата разбрах, че са взели на Кирил Ризов пушката - горски милиционер
понастоящем.
След като не намерихме Янето
Ефтимов и ме заведоха вкъщи и ме освободиха, въжето ми свали непознатият
с брадичката и ми каза: "Аз ти съм светец, аз ти окачих въжето и
го свалих". Изпуснах да кажа, че когато бехме в къщата на Герасим
Ризов, там донесоха вързани трима от групата учителя от селото ни
Йордан Ангелов от Св. Врач, дали е бит, не знам. Като главни ятаци на
групата може да посоча Асен Колев Учев и Крум Тодоров Николов, брат
на Герасим Тодоров Николов - и двамата от с. Влахи.
За верноста на горното се подписвам.
Подпис: (Ив. Руйчев)
АМВР, III раз. 1713, т. V, л. 9
№ 30
Удостоверение, издадено от Герасим
Тодоров,
за задържането на горски стражар и
изземване
на неговото оръжие и вещи
Служебна бележка
Дава се настоящата на Георги
Ст. Гунгалов, горски стражар, с. Влахи, в уверение на това, че същият
бе хванат и задържан през целия ден на 1 март 1948 г. от групата на Герасим
Тодоров, като му взе една италианска пушка с три патрона, един шинел
и една фуражка.
Водач групата: Г. Тодоров
АМВР, III раз. 1713, т. V
№ 31
Обобщен доклад на инспектора в
околийско управление на ДС - гр. Свети Врач Г. Богданов (Графа) за състава,
дейността, връзките и ятацате на нелегалните чети на Герасим Тодоров и Никола
Руйчев, за постигнатото от ДС в изпълнение на разработката за тяхното
ликвидиране към 20.ІІ.1948 г.
Сведения за нелегалните групи
на Герасим Тодоров и Никола Руйчев, подвизаващи се във Влахинския
и Плоски балкан - състав, дейност, връзки и ятаци на същите
I. Група Герасим Тодоров
Известно е, че с. Влахи е родното
село на всеизвестния македонски революционер Яне Сандански.
Още в турско време Яне е имал големите симпатии на болшинството от
населението из тоя край. Нерядко той е идвал в селата Влахи, Ощава,
Кресна, Мечкул и Сенокос със задача да се справи с ония елементи, които
в едно или друго отношение, малко или повече са били поддръжници
на върховизма, а по-специално на известния огражденски главорез
Дончо войвода.
Върховизмът в лицето на неговия
Централен комитет на своя основа, отчитайки голямото влияние на
Сандански, също изпраща Дончо със своите хора да тероризира и
наказва последователите на санданизма.
Всичко това способствало,
щото в тоя край често да се стига до поголовни кланета както от едната,
така и от другата страна. На всичко отгоре и турските власти не оставяли
само свидетели, а жестоко са се справяли с всичко будно и готово
за борба срещу турското владичество.
Естествено, всичко това е
дало своето отражение върху населението от тоя край и неговите
поколения. На основата на това минало народът от тоя край е крайно
недоверчив и служи по силата на страха на оня, който е силен и е
най-близо до него. Особено възрастните, живите свидетели на борбите
в този край, така са възпитали и възпитават своите поколения, щото
младежи, носители на най-висшите прогресивни идеи, не смеят да донесат
и за най-дребните и маловажни прояви на нелегалните.
По-късно през годините
1923-24 михайловизмът също създава свои корени в тоя край.
Имайки предвид изложеното
дотук, не е никак чудно, че след Ограждена именно тук се създаде и
оформи нелегална група.
Групата на Герасим Тодоров
Николов се състои:
1. Герасим Тодоров Николов
от с. Влахи, на около 38 години, женен, с 3 деца. Има майка, която живее
в Гара Пирин при свой внук, който е войник. Братя: 1. Крум Тодоров Николов,
живее във Влахи, а работи в горското стопанство "Синаница".
2. Захари Тодоров Николов, живее в Гара Пирин. Същият е бивш пунктов
войвода на ВМРО (Ив. Михайлов) и е бил един от най-влиятелните и силни
хора навремето. Много потаен в момента и е връзка на нелегалните.
Като малък Герасим е бил голям
побойник. Няма приятел и близък да не го е бил. Членувал е във ВМРО
(Ив. Михайлов) и е бил най-доброто пипало на брат си - Захари. Кумувал
му е на сватбата известният главорез от Св. Врач Маджаров. При минаването
на Никола Калъпчиев през тоя край преди 9 септември 1944 година Герасим
му е нанесъл жесток побой. След 1941 година отива в Беломорието като
горски и е вършил всевъзможни безобразия. След 9.IX.1944 година е
звенар и враг на ОФ. Зет е на Асен Бояджиев от същото село (околийски
отговорник на "Звено" в Св. Врач) и близък на Иван Харизанов.
До излизането му в нелегалност
е бил магазинер в местната потребителна кооперация. На основата
на допуснати нередности в кооперацията стопанска милиция го
потърсва и той излиза в нелегалност на 11.IV.1947 година. Малко след
това е ходил в София при Иван Харизанов за съвет. Какво му е отговорено,
не се знае, но Харизанов на няколко пъти се е обаждал на кмета в Гара
Пирин - Галчо Василев, да не направи някоя "щуротия", както
с групата заговорници в Ограждена.
На неколкократните предупреждения
от страна на властта да се легализира, той отказва и си остана нелегален.
По природа е буен, здрав физически, макар и нисък, и ще се бие докрай
в случай на нужда.
2. Димитър Василев Йосифов -
33-годишен, женен, с 3 деца под 7-годишна възраст, по професия воденичар.
Материалното му състояние не е добро - има мелница с два камъка
(проста) и 2-3 декара земя. Има брат в Гара Пирин на име Глигор Василев
Йосифов, женен, с 2 деца.
Димитър е нелегален от
20.I.1948 година, служил е трудовак, физически здрав. Има вероятност
да се предаде в бой.
3. Димитър Николов Гюров - от
с. Влахи, женен, на около 28 години, по професия овчар и говедар на
хората. Има баща на 65 години и трима братя: 1. Йордан Н. Гюров, на 35
години, женен, с три деца, живее в Гара Пирин; 2. Лазар Николов Гюров,
живее в Св. Врач и е член на партията; 3. Илия Н. Гюров, на 40 години,
женен, с две деца, живее в с. Влахи.
Материално Димитър е беден.
Обича да краде. Напоследък има извършени 3 кражби и за да избегне
наказанието на закона, излиза в нелегалност на 26.I.1948 година.
Негоден да се бие.
4. Асен Милев Иванов - от с. Ощава,
на около 40 години, женен. Нелегален от м. XII.1947 година. Излиза в
нелегалност поради това, че през лятото на 1947 година е дал на групата
на Герасим две бомби. Преди да излезе в нелегалност, е бил председател
на ОФ. Има сведения, че желае да се предаде, но го е страх. Физически
не добре (болен). Няма да се бие в случай на нужда.
5. Петър Йосифов Гърков от с.
Брежани, Горноджумайско, избягал на 21.XI.1947 година. Способен да
се бие в случай на нужда.
6. Любомир Атанасов Стамболски
- от гр. Дупница, бивш адвокат, завърнал се от бягство в Гърция
през месец октомври 1947 година. Същият по наши сведения оттатък
границата е бил вербован от гърците в Демир Хисар, след което го изпращат
в наша територия. Събирането му с групата на Герасим може да се обясни
само на основата, че оттам му са дадени връзки.
Същият е секретар на групата
и нещо като политически отговорник. Висок, кокалест и годен да се
бие.
7. Кирил Николов Бенгюзов от
с. Горна Градешница, Светиврачко, на около 32 години, женен, с 6
деца. Има четирима братя: Илия в с. Горна Белица, Петър в Горна Градешница,
Ангел (Ачо) в Ощава, махала "Дребако" - един от най-добрите
ятаци на групата, по професия мелничар и Яне - горски в Ощава, също
ятак и връзка на групата.
Излиза в нелегалност през декември
1947 година. Повод за излизането му в нелегалност е следният случай:
Кирил е бил в отношения с жената на своя шурей. Тия си отношения той
направил достояние на свои приятели и дал гласност. На тая основа
се скарват с шурея си. За да си отмъсти, той нанася побой на жена му.
Ударите били силни и тя припаднала в безсъзнание. Смятайки, че я
е убил, Кирил Бенгюзов излиза в нелегалност. Разбира се, той е имал
предварителни връзки с групата. Физически е добре и при нужда
ще се бие добре.
8. Крум Солунов Монев от с. Горна
Градешница, на около 21 години - обущар. Има баща, майка и трима братя:
Методи, Славе и Иван. Същото момче е работило като обущар в Гара Пирин
и е било във връзка с групата. Има сведения даже, че е ходило като
връзка в Дупница. Излиза в нелегалност на 23.I.1948 година.
9. Левтер Петров Николов от
с. Горна Градешница, на 18 години, обущар. Първи братовчед на Кирил
Бенгюзов, нелегален. Има баща и майка на около 45 години, две сестри
и един брат. Като обущар в Гара Пирин ведно с Крум Солунов са били във
връзка с нелегалните и по сведения са били използвани за връзка
с Дупница. Нелегален е от 23.I.1948 г.
10. Никола Янев Попстоилов
от гр. Св. Врач, на 55 години, женен, с пет деца, по професия земеделец,
нелегален от октомври 1944 година. От излизането му в нелегалност
досега няма отбелязани прояви. До края на 1946 година и началото
на 1947 година беше в групата на полковник Гологанов в Ограждена.
По непроверени сведения още сега се намира в групата на Герасим Тодоров.
Допреди 1923 година Никола Янев е бил привърженик на прогресивните
идеи. След тая дата, подгонен от ордите на михайловизма, под давление
на своя баща той убива най-добрия си приятел комунист, за да се спаси.
След това убийство минава в редовете на ВМРО (Ив. Михайлов), където
остава до 1934 година - нейното разтуряне. В организацията бива
използван като технически изпълнител на разни наказания. След
19 май попада в затвора. Бил е в Беломорието и е взел участие в
Драмските събития.
Общо взето, Никола Янев, макар
и възрастен, е много пъргав, подвижен и отличен стрелец.
Паралелно с това Янев е и много
смел. В случай на нужда ще се бие, и то за пет души. С други думи, той се
очертава като най-опасен в едно евентуално сражение или схватка.
Групата на Герасим Тодоров е
в непосредствени връзки с другата нелегална група, подвизаваща
се в землището на с. Плоски, Светиврачко. Тази група, която в началото
на своето оформяне е била с тая на Герасим. Състав на групата е:
1. Йордан Руйчев Стоянов от с.
Плоски, Светиврачко, женен, на около 35 години, член на БЗНС, нелегален
от 24.XII.1946 година. Повод за излизането му е убийството, което
извърши - уби секретаря на РП(к) в същото село. Преди убийството
Руйчев бе в постоянна връзка с нелегалната група на Гологанов и
ятак на Никола Янев. Йордан Руйчев е млад, пъргав, лесно подвижен и
смел. Той е от рода на Никола Янев. Много опасен и в случай на нужда ще
се бие до смърт. Допреди известно време сведенията бяха, че се движи
самичък или най-много с Никола Янев, а напоследък е в групата от Плоски.
2. Веселин Лазаров Георгиев
от с. Плоски, на 55 години, стар михайловист, член на БЗНС, нелегален
от октомври 1947 година.
3. Марко Панайотов Стоянов,
на 24 години, от с. Плоски, овчар, член на БЗНС, нелегален от октомври
1947 година. Преди да избяга, е бил здрав ятак на Руйчев. Същият е годен
за бой при нужда.
4. Александър Илиев Султов от
с. Плоски, женен, на около 30 години, нелегален от 9.I.1948 година,
преди това е бил ятак и връзка на нелегалните. Султов е ходил след излизането
си в нелегалност в Ограждена да проучва възможности групата да
се прехвърли оттатък, тъй като отсам имало много сняг и било студено.
Физически немного здрав.
5. Тома Йосифов Маникатов от
село Плоски, на 39 години, нелегален от 15.XII.1947 година.
Така оформилата се нелегална
група, която се разпада на две подгрупи, особено напоследък успя
да си изгради добри връзки и ятаци и съзаде своя база в тоя край.
Като най-добри помагачи и
ятаци на групата са следните лица:
Връзки и помагачи от Гара Пирин:
1. Васил Иванов Ковачев, на
около 45 години, материално много добре. По професия гостилничар,
гостилницата му е до милицията. Както той, така и синът му Георги
постоянно бдят за движението на милицията и предават на нелегалните.
Има сведения, че синът му Георги донася на Янчо Иванов Янчев, един от
най-добрите техни връзки.
2. Славе Александров Иванов
от Гара Пирин, махала Ново село, горски, материално добре, член
на РП(к), ятак. В къщата му са прекарали доста време нелегалните.
Същият за демагогия бива задържан. В роднински връзки е с Герасим.
3. Захари Тодоров Николов от
Гара Пирин, брат на Герасим Тодоров. Бивш пунктов войвода и един от
най-законспирираните връзки и ръководители на групите. Има сведение,
че поддържа връзка със София и Гърция.
4. Георги Иванов Спасов, на
около 38 години, има бакалница в селото. Дал газ и други неща на групата
чрез Янчо.
5. Стоян Георгиев Маламов,
на около 40 години, кръчмар, материално добре. Дал също газ и други
неща на групата.
6. Никола Стоянов Андреев,
на около 44 години, земеделец, материално добре. Подпомага нелегалните,
участва в закарването на газ.
7. Янчо Иванов Янчев от Влахи,
а живее в Гара Пирин. В къщата му в с. Влахи е била доста време групата.
Същият е редовна връзка с нелегалните. Всички събития от Гара
Пирин им ги занася редовно. Контролира другите връзки, да не би
да издадат някои работи. Готов е да избяга в случай, че го потърсят.
Той занесъл газта. Той е във връзка и с нашия секретен сътрудник
"Рила".
8. Теофил Захариев Тодоров
- син на Захари Тодоров и внук на Герасим.
9. Китан Михов Илиев, на около
38 години, материално среден, връзка с нелегалните.
10. Мирчо Иванов Янев, на 42 години,
брат на Янчо Иванов Янев, материално добре, връзка с нелегалните.
11. Веселин и Атанас Шатеви,
също от Гара Пирин - връзки на нелегалните.
12. Илия Петков от Гара Пирин.
Връзки и ятаци от с. Влахи:
1. Илия (Ичо) Чопев, живее в махала
Дребако по течението на реката. Една от най-здравите връзки и добри
ятаци на групата. Къщата му е всякога отворена за тях. Синът му Стефан
се очертава като връзка със София или Дупница.
2. Асен Николов Драчев от Влахи.
Същият избяга ведно с Герасим още през пролетта, но се легализира.
По време на посещението на Тито в България същият беше потърсен
от властта и пак избяга. Връзка и помагач на групата.
3. Крум Николов Тодоров от Влахи,
връзка на нелегалните.
4. Евтим Андреев Цирков от
Влахи, роднина на Герасим и негова връзка.
5. Солун Георгиев Ташов, също
връзка на нелегалните.
6. Ангел (Ачо) Бенгюзов, живее
в махала Дребако - Влахи. Брат е на
нелегалния Кирил Бенгюзов. Къщата на Ачо е най-здравият ятак на групата.
По сведение от секретен сътрудник "Рила" той е човекът, който
знае всяко движение на групата по всяко време. Тук стават всички срещи
с разните връзки и куриери.
7. Ибо Салиев от махала Дебел
дъб - Влахи, циганин, ковач. Същият е един от здравите ятаци на групата.
Тук поправят своето оръжие. Има радиоапарат, с който се ползва
групата. Често тук стават също срещите на нелегалните със своите
връзки.
8. Йосиф Петков Караивановски
- от махала Дебел дъб - Влахи. В същия
групата е била на 25.I.1948 год. и на 12.II.с.г., където са престояли
по цял ден. За първия случай не донася, а за втория донася, за да избегне
отговорността, разбира се, със знанието на групата.
9. Костадин Митрев Лъжов от
махала Косовец - Влахи. Много добра тяхна връзка. Знае всяко движение
на групата. Той съобщава на Георги Благоев Веселинов, че Никола
Димитров е освободен. По всяко време може да каже къде са нелегалните.
10. Герасим Атанасов Калинчев
от махала Манчовска - Влахи. Куриер на нелегалните. Според сведения
на Димитър Рангелов Петков от Гара Пирин Герасим е съобщил на групата
писмено за отношенията на същия със Славе.
11. Георги Пешов Манчов - от
същата махала. Живее до кръстопътя. Връзка на групата.
12. Благо Веселинов Арабашев
от махала "Манчовска" - Влахи. Както той, така и синовете
му Георги и Кирил са връзка на нелегалните. Георги завежда Димитър
Вангелов при Чопев и Лъжов за връзка с нелегалните.
13. Михо Илиев Малчев от с. Влахи,
тесен ятак и връзка.
Връзки и ятаци в с. Ощава:
1. Милан Веселинов от Ощава,
връзка.
2. Найден Милев Иванов, брат
на Асен Миланов - нелегален.
Бел. съст.: Липсва л. 5 на архивната
единица, поради което нейното съдържание е неизвестно. Текстът
продължава от л. 6 на сведението.
*
* *
6. На 12.II.1948 година групата
напада къщата на Йордан Иванов Руйчев от с. Влахи. По това време вкъщи
били Руйчев, учителят от Македония Петър Макревски и селянинът
Георги Ал. Илиев. Герасим и Петър Гърков влезли с насочени пушки
в стаята, нанесли тежък побой на Руйчев, ударили няколко плесници
на Макревски и го предупредили да си отиде в Македония. Вързали
Руйчев с въже за шията и го отвели при горския Кирил Ризов, откъдето
взели една пушка. Върнали Руйчев пак обратно вкъщи, взели архивата
на партията (Руйчев е касиер) и 5 000 лева и след като го заплашили
да не казва никому, си отишли.
Същата вечер бил задържан и
учителят Йордан Д. Ангелов от Св. Врач, а учител във Влахи. Същият е
михайловист и доколкото гласят сведенията, е във връзка с групата
и за да го предпазят от всякакви съмнения за тия му връзки, го задържат
и него.
7. На 13.II.1948 година задържат
Китан Давишов от Гара Пирин, ловджия, и му взимат пушката и патрондаша.
След това му връщат пушката, а запазват патрондаша.
8. На 14.II.т.г. към 20 часа групата
на Герасим напада в момента, когато вечерят в къщата на Васил Ст.
Илиев от Ощава, махала Миланчовци, бирника Иван Стойков и милиционера
Иван Иванов Стойков. С насочени пушки влизат адвокатът Любомир Атанасов
Стамболски и Асен Милев Иванов от Ощава, а останалите от групата
блокират къщата. Взели пушката и пистолета на милиционера, без
да взимат пари или каквото и да е друго. Поканили милиционера да
отиде с тях, но той отказал. Наругали ги, задето събират данъците
от тоя беден народ и си отишли.
На 9.II.1948 година групата от
с. Плоски е идвала в Плоски и са нападнали лицето Теофил Евтимов,
шурей на Тома Йосифов Маникатов - нелегален. Трима от групата стояли
вън, а Томата и Султов със заредени пушки почнали да хлопат по вратата.
Теофил отворил вратата и в стаята влязъл Томата, а Султов останал
на вратата. Почнали да искат обяснение от Теофил защо е ходил на
засада с милицията преди 10 дни, когато е била блокирана къщата
на Томата. Теофил обяснил, че са го извикали и нямало как, трябвало
да отиде. Почнали да го ругаят и псуват. По едно време Султов искал
да го извади навън, но жената на Теофил се хванала за него и не позволила.
В това време Султов я ударил два пъти с приклада и я блъснал. Разпискали
се децата и нелегалните си тръгнали. При тръгване предупредили
Теофил да не се оплаква на властта, иначе ще го заколят ведно със
семейството. Предупредили го също така да не ходи на никакви събрания
и се откаже от комунистическата партия.
Освен горните прояви нелегалните
имат и по-общи такива. Така например те забраняват на членовете на
РП(к) да посещават партийните събрания. Местните партийни организции
не водят почти никакъв организационен и друг живот. Задължават
учителите да карат децата да четат молитва преди занятията и
оня, който не изпълни това тяхно нареждане, бива заплашван с наказание.
Напоследък, както се спомена и по-горе, бе бит учителят от Македония
Петър Макревски, на който побой не може да не се отдаде политически
характер, още повече Герасим е дебело подчертал, че не ще тук Титова
Македония. Паралелно с това от групата се води най-злостна пропаганда.
Говори се най-настойчиво за предстояща война между англо-американците
и Съветския съюз. Англия и Америка можели за 5 минути да прегазят
балканските народи, но още не бил дошъл моментът. Говори се също така,
че в Украйна имало гражданска война и всичко се надигало против
грузинеца Сталин. Хлебната дажба била 180 гр дневно. Англия и Америка
били богати и не се чувствало никакъв глад. Скоро Отечественият
фронт в нашата страна щял да си отиде. Всички балкани в страната ни
били пълни с горяни. Освен всичко това има вече налице известни
данни, че групата има установени връзки с Гърция. Подкрепа на това
идва и фактът, че нелегалният Любомир Атанасов Стамболски, бивш
адвокат, от януари идва от Гърция. По положителни сведения той е
бил в Демир Хисар и изпратен от гърците, а навярно зад тях англичани
и американци, до границата и прехвърлен нелегално в нашата страна,
на когото положително са дадени връзки и директиви за изпълнение
на поставените му задачи. Говори се също така, че групата е ходила
на 14.XII.1947 година в Гърция за установяване на по-здрави връзки.
За такива връзки и ръководство отвън говори и водената от тях
пропаганда, която е идентична с тая, която се води по южната граница.
Общо взето, групата има влияние
и успя да си създаде база в тоя край. Народът е изплашен, и то много
и не смее да донесе нищо на властта за нейните прояви, движение и
пр. Чувства се задоволството на реакционно настроените елементи
и особено след като бе взето оръжието на милиционера Иван Иванов
Кръстев. Напоследък се забелязва и известно раздвижване
всред привържениците на групата. От няколко места идват сведения,
че се чака пролетта, за да излязат много хора при тях. По сведение от
секретен сътрудник "Рила" един от ятаците, ако бъде арестуван,
останалите всички ще излязат в нелегалност.
Напоследък се говори, че групата
се е свързала с нелегалния Христо Лагадинов от гр. Разлог, който беше
в Гърция и наверно оттам върнат с диверсионна цел. Говори се също
така, че има прехвърлена група от друго място и се е съединила с
тая на Герасим. Разбира се, това са непроверени неща.
Извършено във връзка с разработката
и ликвидирането на групата:
1. Приведени са в известност
всички нелегални от групата с кратки сведения за всеки поотделно.
2. Приведени са в известност
главните връзки и ятаци на групата с известни установъчни данни
за всеки поотделно.
3. Установени са централните
места на тяхното движение.
4. Известен е до голяма степен
порядъкът, дисциплината и организацията на групата.
5. Вербовани са двама агенти
с псевдоним "Роза" и "Стоян".
6. Проучен е и е изготвен
план за вербовка на трети агент.
7. Документирани са със свидетелски
показания почти всички техни деяния.
8. Проучен е теренът, пътищата
и хората, на които ще се опрем при акция.
9. Изградена е информаторска
мрежа, която предстои да се оформи.
10. Предстои да се изработи
конкретен агентурен план за по-нататъшната разработка и ликвидиране
на групата.
Инспектор секция II: (Г. Давидов)
АМВР, III раз. 1713, т. V, л.
108-113
№ 32
Оперативен план на областното
управление на ДС в Горна Джумая за реализиране на разработка "Елен"
с цел ликвидиране четата на
Герасим Тодоров,
началото на март 1948 г.
Строго поверително!
План за агентурно-оперативната
работа
по разработката
"Елен"
При агентурно-оперативната
работа по разработката на групата "Елен" ще се ръководим
от следните съображения:
Чрез бързо изграждане на
агентура в селата, където се подвизава групата, да узнаем къде е
нейното точно местонахождение, след което веднага да прибегнем
към нейното ликвидиране на основата на предварително изработен
план за тая цел. За същото районът, в който се движи групата, се разделя
на три сектора.
1. Гара Пирин с отговорник
обл. началник на милицията Никола Рачев, към когото се придават инспектор
секция II - Георги Давидов, групов началник Димитър Миладинов,
групов началник Славчо Карамфилов, разузнавачите Илия Малчев, Темелко
Мирчев, Аспарух Кирилов и Атанас Ангелов.
2. Св. Врач с отговорник инспектора
криминална служба Андрея Миладинов, към когото се придават групов
началник Никола Сотиров и разузнавачите Владимир Андонов и Кирил
Янков.
3. Гара Симитли с отговорник
инспектор секция I Костадин Кюлюмов, към когото се придават разузнавачите
Никола Бараков, Димитър Василев и Борис Марчев.
За сумиране на сведенията,
които ежедневно ще се предават от секторите и изпращат в ДДС -
София, остава областният началник Държавна сигурност Иван Гулев,
който ще участва и в по-важните вербовки при третия сектор.
Първи сектор със седалище Гара
Пирин, в който влизат селата: Гара Пирин, Влахи, Ощава, Кресна, Горна
и Долна Градешница, да се вербоват следните лица:
1. Харалампи Милев Иванов от
с. Ощава, брат на нелегалния Асен Милев Иванов, чрез секретно задигане
или извикване по работа в общината. Срок за вербовката ще се извърши
до 10.III. т.г., която ще се извърши от областния началник Никола
Рачев.
2. Ачо Бенгюзов от с. Влахи,
брат на нелегалния Кирил Бенгюзов, чрез секретно задигане. Вербовката
ще се извърши до 11.III. т.г. от инспектор секция II.
3. Ичо Чопев от с. Влахи, здрав
ятак. Чрез секретно задигане, като вербовката ще се извърши от
обл. началник. Срок 11.III.т.г.
4. Асен Николов Драчев от с.
Влахи, ятак, чрез секретно задигане. Вербовката ще се извърши от
инспектора II секция до 9.III.т.г.
5. Янчо Иванов Янчев от Гара
Пирин, чрез извикване в общината по работа в срок до 8 т.м. Вербовката
ще се извърши от областния началник.
6. Захари Тодоров от Гара Пирин
да се задържи до 8 т.м., да му се проведе следствие, след което ако
не предаде нищо, да се изпрати на лагер от обл. началник.
7. Костадин Лъджиев от с. Влахи,
ятак, вербовка чрез секретно задигане до 12 т.м. от инспектор секция
II.
8. Герасим Калинчев от с. Влахи,
връзка и куриер на групата, да се вербова чрез секретно задигане
от инспектор секция II.
9. Ибо Салиев от с. Влахи,
ятак, чрез секретно задигане до 13.III. т.г. от обл. началник.
10. Около ятака Йосиф Караивановски
от с. Ощава да се завербова информатор комшия за наблюдение, от инспектора
секция II.
11. Благо Веселинов Арабашев
от с. Влахи да се арестува чрез секретно задигане по време на реализацията
за даване на указания.
12. Милан Миланчовски от с.
Ощава, чрез повикване. Вербовка до 14 т.м. от инспектор секция
II.
13. Кирил Иванов Христов от с.
Ощава, чрез повикване да се вербова до 14 т.м. от инспектор секция
II.
14. Александър Балабански
от с. Долна Градешница да се вербова от обл. началник до 13 т.м. чрез
повикване.
15. Атанас Чорбаджийски от с.
Кресна чрез повикване да се вербова до 14 т.м. от обл. началник.
16. Вербовка на резидент във
Влахи или Гара Пирин до 10.III. т.г.
17. Васил Ковачев и неговият
син Георги Ковачев, чрез задържане - вербовка до 14.III.т.г. от инспектора
секция II.
18. Стоян Маламов от Гара Пирин,
връзка с нелегалните. Да се вербова чрез повикване до 14. т.м. от
инспектора секция II.
19. Петър Николов, баща на нелегалния
Лефтер от Горна Градешница, да се вербова чрез повикване до 14.III.т.г.
от инспектора секция II.
20. Илия Петков от Гара Пирин
да се вербова чрез повикване на 14.III.т.г. от обл. началник.
21. Жената на нелегалния Кирил
Бенгюзов от Горна Градешница да се вербова чрез повикване до
14.III.т.г. от инспектора секция II.
22. Един от най-надеждните,
брат на нелегалния Крум Солунов Монев от Горна Градешница, да се вербова
чрез повикване от областния началник.
23. Да се вдигне семейството
на нелегалния Герасим Тодоров от с. Влахи и се въдвори.
Втори сектор със седалище Св. Врач обхваща
селата: Плоски, Белица, Лиляново и Джигурово и да се вербоват следните
лица:
1. Димитър Сучев от с. Белица
да се извика и завербова, с цел да даде сведения за движението на
групата, които ще получава от сина си, който той трябва да разколебае.
Да се завербова от инспектор криминална служба до 10.III.т.г.
2. Кирил Донков - касапин в
с. Белица, стара връзка на нелегалния Руйчев. Да се вербова чрез повикване
до 11.III.т.г. от инспектора криминална служба.
3. Овчарят от с. Белица в местността
Врабча, ятак на Йордан Руйчев, да се извика и завербова от инспектора
кр. служба, краен срок до 11.III.т.г.
4. Да се направи среща със сина
на Никола Янев от гр. Св. Врач - Славчо Н. Янев, с цел да се научи неговото
местонахождение в срок до 9.III.т.г. на срещата.
5. Да се създаде информаторски
апарат в с. Лиляново, с цел да ни донасят за всяко съмнително движение
на непознати лица. Това да се извърши до 12.III.т.г.
6. Да се направи оглед на местността
по течението на р. Бистрица от р.Струма до Попина лъка и се отбележат
преходните местд с цел поставянето на засади до 12.III.т.г.
Третият сектор със седалище
гара Симитли, със селата: Градево, Брежани, Сенокос и Мечкул да
се завежда от инспектора I секция, като завербоват следните лица:
1. Найден Милев Иванов от с.
Сенокос, брат на нелегалния Асен Милев Иванов, чрез секретно задигане
до 10.III.т.г. Вербовката от инспектора секция II.
2. Фердинанд Спасов от с. Сенокос,
главна връзка, чрез секретно задигане до 11.III.т.г. Вербовката
да се извърши от инспектора секция II.
3. Иван Янушев от с. Сенокос,
връзка и ятак, чрез извикване в общината до 11.III.т.г. Вербовката
ще се извърши от груповия началник Левчо Стоев.
4. Лазар Николов от с. Сенокос,
ятак, чрез секретно задигане до 13.III.т.г. Вербовката да се извърши
от инспектора секция I.
5. Борис Еленков от с. Градево,
чрез секретно задигане до 9.III.т.г. Вербовката ще се извърши от
разузнавача Никола Бараков, на която ще присъства и обл. началник
на ДС Иван Гулев.
6. В с. Брежани да се завербова
един резидент с краен срок до 10 март т.г., която вербовка ще се извърши
от инспектор секция I.
7. Да се въдвори семейството
на нелегалния Петър Гърков от с. Брежани. Краен срок за изпълнението
на задачата 9.III.т.г.
Краен срок за изпълнение на задачите
по агентурно-оперативния план е 14 март т.г. На основание на настоящия
план ще се изработи оперативният план за реализиране на разработката.
Настоящият план се състави
в присъствието на секторните отговорници, от които 1 за ДДС, 1
за обл. началник на милицията Никола Рачев, 1 за инспектор криминална
служба Андрея Миладинов, един за инспектор секция I Костадин Кюлюмов
и един за обл. н-к ДС Иван Гулев.
Обл. началник на нар. милиция:
(п) Н. Рачев
Обл. н-к Д сигурност: (п) Ив. Гулев
Инспектор криминална служба:
(п) А. Миладинов
Инспектор секция I: (п) К.
Кюлюмов
АМВР, II сл. д. 357, т. II, л. 67,
68
№ 33
Оперативен план на Областното
управление
на народната милиция за извършване
на арести
на ятаци, подпомагали четата на
Герасим Тодоров, началото на март 1948 г.
План
за провеждане арести за уличени
ятаци и помагачи на бандити
Хората, които трябва да се
задържат, се разпределят, както следва:
1. От Гара Пирин - 12 човека
2. Ощава - 6 човека
3. Плоски - 7 човека
4. Влахи - 6 човека
5. Д. Градешница - 1 човек
6. Св. Врач - 4 човека
7. От военните Г. Пирин - 3 човека
Всичко - 37 човека.
За целта са необходими 62-ма
милиционери и разузнавачи за провеждане на арестите.
В с. Гара Пирин към шестте милиционери
да се изпратят още 20 души или всичко 26.
В с. Влахи да се изпратят към
10-тях още 3-ма или всичко 13 души.
В с. Ощава да се проведат арестите
от милиционерите при комендантството, като се извика разузнавачът
предварително за инструктаж.
В с. Плоски към 7-тях човека
да се изпратят още 8 човека или всичко 15 човека.
В с. Долна Градешница да се
изпратят двама човека.
В Св. Врач да се извършат арестите
от милиционерите при участъка.
В с. Гара Пирин хората за задържания
при военните да се извършат от самите тях, като се предаде списък на
хората и влезе във връзка с Игнатов.
Дата на арести на 19.IV.т.г. в
5 часа сутринта на всички обекти.
Преди задържането да се приведат
всички лица за задържане в известност от разузнавачите по места,
прикрепени към комендантствата.
Всички милиционери и разузнавачи,
които ще участват при арестите, да бъдат инструктирани най-подробно
с оглед правилното успешно и безшумно провеждане на задачата.
Лицата, които ще се задържат
от с. Брежани, Сенокос, Мечкул, Кресна и Крупник, се възлага горната
задача на инспектор IV секция, Горна Джумая, който ще изработи отделен
план от този, съвместно с н-к милицията гр. Горна Джумая, и хората
се отправят за Горна Джумая.
На 19.IV.т.г. хората задържани
да бъдат в ареста на Гара Пирин и вечерта с камион бъдат докарани
в ареста на Св. Врач.
Отговорници по села:
1. Гара Пирин - подпоручик
Панайотов
2. Влахи - разузн. Атанас Г. Петров
3. Ощава - разузн. Василев
4. Плоски - поручик Гърчев
5. Св. Врач - подпоручик Янкулов
6. Д. Градешница - ст. милиционер
Гоцуров
Съставили и отговарящи по
провеждане на плана:
Началник сектор ДС: (п) - не
се чете
Милиц. капитан окол. началниик:
(п) - не се чете
АМВР, II сл. д. 357, т. IV, л. 142
№ 34
Списък за арестуване на ятаците и
връзките от селата Ощава, Влахи и Гара Пирин, подпомагали четата на Герасим
Тодоров, началото на март 1948 г.
Ятаци и връзки на нелегалните
от с. Ощава за задържане:
1. Илия Веселинов от селото,
ятак и връзка
2. Найден Милев Иванов, махала
Арнаутска, брат на нелегалния Асен, връзка и ятак
3. Милан Миланчевски, даракчия,
богат, връзка
4. Илия Митов Чопев - ятак на нелегалните,
махала Дребако
5. Яне Николов Бенгюзов - от
Бенгюзовата махала, връзка на нелегалните
6. Кирил Иванов Христов - махала
Езерец, ятак и връзка на нелегалните
7. Васил Харалампиев Мавродиев
- махала Златанчовци, ятак и връзка
8. Божин Ангелов Николов -
ятак и връзка на нелегалните
9. Васил Стефанов Нушков - махала
Русенци, връзка и помагач на храни
10. Милан Веселинов
Ятаци и връзки на налегалните от
с. Гара Пирин за задържане:
1. Васил Иванов Ковачев, връзка
2. Стоян Георгиев Маламов,
ятак на нелегалните
3. Свещеник Христо Джоков,
връзка
4. Теофил Захариев Тодоров,
връзка
5. Стефан Митрев Гондеров,
връзка
6. Андон Гошев Алев, връзка
7. Методи Лазаров Балабанов,
връзка
8. Григор Василев Мелизимов
от Ново село, връзка
9. Григор Тасев Паунков от Ново
село, ятак и връзка
10. Христо Георгиев Петков,
връзка, Гара Пирин
11. Димитър Симов Грукщов,
връзка, Гара Пирин
12. Никола Стоянов Андреев,
връзка
13. Георги Спасов Щетов, ятак
и помагач на нелегалните
14. Веселин и Атанас Щетеви,
връзка
15. Захари Тодоров Николов,
ятак на нелегалните и помагач
16. Славе Александров Иванов
от махала Ново село, ятак на нелегалните
17. Илия Петков, търговец,
ятак
Ятаци и връзки на нелегалните от
с. Влахи за задържане:
1. Йосиф Грънчарски от махала
Караиванска, ятак, Влахи
2. Герасим Атанасов Куртишов
от махала Дебел дъб, връзка
3. Гоше Югов от махала Югова,
ятак
4. Любомир Андонов от махала
Югова, ятак
5. Тренко Симов от махала Клетище,
ятак
6. Иван Балабанов от махала
Дебел дъб, ятак
7. Димитър Вангелов Хаджиилиев,
ятак
8. Евтим Андреев Бояджиев,
връзка
9. Иван Танчев Шатев, ятак и разузнавач
в центъра на селото
10. Илия Андреев Бояджиев,
ятак и разузнавач в центъра на селото
11. Лазар Евтимов Андреев,
ятак и разузнавач в центъра на селото
12. Кирил Благов Веселинов,
махала Барата, връзка и куриер
13. Благо Веселинов Арабов,
махала Барата, ятак и връзка
14. Васил Иванов Тодев, ятак
15. Спас Атанасов Угринов от
махала Косовец, ятак
16. Солун Георгиев Ташев,
ятак на нелегалните
17. Асен Николов Драчев, ятак
на нелегалните
18. Крум Николов Тодоров, ятак
19. Михо Илиев Малчев, ятак
20. Гошо Пешов Йончов от махала
Барата, ятак
21. Андрея Спасов Пацов, ятак
и връзка
22. Костадин М. Лъджов от махала
Косовец, връзка
и ятак
23. Васил Атанасов Адамов, помагач
24. Герасим Атанасов Калинчев
от махала
Манчовска, връзка
25. Янчо Иванов Янчев, живее в
Гара Пирин, връзка
26. Андрея Василев от махала
Полена, помагач
27. Димитър Георгиев Акореов
от махала
Клетището, връзка и ятак
28. Георги Благоев Веселинов
от махала Барата
29. Димитър Павлов Драчев от
Влахи, връзка
30. Йосиф Петков Караивановски
от махала
Дебел дъб, ятак
31. Ибо Салиев (циганин ковач),
махала
Дебел дъб, ятак
32. Ачо Бенгюзов от с. Ощава,
ятак на нелегалните
33. Евтим Андреев Чирков
34. Ичо Чопев, ятак и здрава връзка
на
нелегалните, Ощава
35. Илия Веселинов - Влахи
1. Мирчо Иванов Янев от Гара Пирин,
ятак и връзка
2. Китан Михов Илиев от Влахи,
ятак
3. Яне Евтимов Чирков
4. Александър Костадинов от
Долна Градешница
АМВР, III раз. 1713, том V, л.
114-116
№ 35
Подробен оперативен план на
областното управление на народната милиция в Горна Джумая за ликвидиране четата
на Герасим Тодоров, 9.ІІІ.1948 г.
План за унищожаването на разбойническата
банда в районите на селата Влахи, Ощава, Сенокос
и Гара Пирин, Горноджумайско
По събраните сведения от органите
на ДС е установено, че в районите на селата Влахи, Ощава, Сенокос,
Плоски и Гара Пирин се е появила разбойническа банда от около 30
души с водач Герасим Тодоров от с. Влахи. Тази банда си е поставила
за задача да предизвика вътрешни смутове и размирици и да извърши
убийства и грабежи над мирното население, за да злепостави пред
външния свят нашата страна и улесни фашистките и реакционни
елементи в злостната им борба срещу българския народ.
За унищожението на тази банда
да се проведат следните мероприятия:
1. Един взвод от 30 милиционери
да заеме посоката от с. Сенокос до с. Езерец със задача:
а) да не допуска абсолютно
никакви лица да преминават северно от заетата линия, като устройват
постоянни засади и постове;
б) да претърсят местността
близко около заетата линия и ако се натъкнат на противника - да
го унищожат.
Взводът тръгва от с. Брежани
днес, 22 часа.
Поддържат постоянна връзка
със съответните части от с. Влахи и тази, която ще бъде от Езерец
източно.
Изпълняват: командир - кап.
Карамфилов, от ДС - Левчо Стоев; бойци - 30.
2. Един взвод от 40 милиционери
да заеме посоката източно от махала Езерец и източно от м. Клетище
до Аркалийска махала със задача:
а) да не допуска да преминава
каквото и да било лице източно от заетата посока;
б) да устройва постоянни засади
и постове за изненада на противника;
в) да претърсва местността
близко до заетата линия, да открие противника и да го унищожи.
Взводът тръгва от Синаница
на 20 часа днес.
Държи връзка с частта във Влахи
и с частите от двете си страни.
Изпълняват: командир - кап.
Георги Димитров, от ДС - Атанас Церов, бойци - 40.
3. Един взвод от 40 милиционери
заема посоката източно от Аркалийска махала през връх Баба до Поляните
със задача:
а) да не допуска преминаването
на каквито и да било лица по посока на планината;
б) да устройва постоянни засади
и постове по заетата линия за изненада на противника;
в) да претърсва местността
близко около заетата линия за откриване на противника и неговото
унищожаване.
Тръгва днес, 22 часа от Синаница.
Държи постоянна връзка с частта
в с. Влахи и части от двете страни.
Изпълняват: командир - Илия
Панайотов, от ДС - Костадин Стоичков, бойци - 40.
4. Един взвод от 40 милиционери
да заеме шосето от с. Плоски до чарка в планината със задача:
а) да не допуска преминаването
на каквито и да било лица през шосето;
б) да устройва засади и поставя
постове за изненадване и залавяне на противника;
в) да претърсва местността
близко до шосето за откриване и унищожаване на противника.
Тръгва от с. Плоски днес, 22
часа.
Държи връзка с частта във Влахи
и с тази от Поляните.
Изпълняват: командир - Кирил
Паскалев, от ДС - Миладинов с 5 разузнавачи, бойци - 40.
5. Два взвода от 30 войника и
40 резервни милиционери да заемат посоката от р. Струма по р. Бистрица
до Попина лъка по същия час и със същата задача.
Изпълняват: командир - Иван
Тричков, от ДС - групата на Миладинов, бойци - 70.
6. Един взвод от 40 милиционери
да тръгне днес, на 22 часа от моста на Кресна със следните задачи:
а) да претърсят основно махалата
Св. Петка, Русенци и махалите на с. Ощава за откриване и унищожаване
на бандата;
б) да държат постоянна връзка
с частта в с. Влахи.
Изпълняват: командир - кап.
Даков, от ДС - Аспарух, бойци - 40.
7. Един взвод от 40 милиционери
да тръгне от Крива ливада, с. Влахи, със задача да претърси основно
махалите Клетище, Поляна, Дебел дъб, Драколово, Въчковци и Юговци
и открие и унищожи бандата.
Поддържа постоянна връзка
с частта в село Влахи.
Изпълняват: командир - кап.
Цаков, от ДС - Пасков, бойци - 40.
8. Един взвод от 40 милиционери
тръгва от Крива ливада и претърсва основно село Влахи, Косовец и
Манчовци, с цел да открие и унищожи бандитите.
Поддържа връзка с частта в
с. Влахи.
Изпълняват: командир - кап.
Груйкин, от ДС - Василев, бойци - 40.
9. Един взвод от 25 милиционери
да се установи на участък в с. Ощава със задачи:
а) да забрани движението между
18 часа вечер и 7 часа сутрин;
б) да събере добитъка и храните
на населението в подходящи пунктове, за да бъдат недостъпни
за бандата;
в) да дават съдействие на следствието.
Поддържа връзка с частта в
с. Влахи.
Изпълняват: командир - майор
Кандин, от ДС - Бараков и Марчев, бойци - 25.
10. Един взвод от 10 милиционери
да се установи на участък в с. Влахи със задачи:
а) да забрани движението между
18 часа вечер и 7 часа сутрин;
б) да събере добитъка и храните
на населението в подходящи пунктове, за да бъдат недостъпни
за бандитите;
в) да дават съдействие на следствието.
Изпълняват: командир (не се
чете), от ДС - Георги Стоянов и Ядков, бойци - 10.
11. Да се установи участък с
25 милиционери в махала Поляна със задачи:
а) установяване милиционерски
час от 18 часа вечер до 7 часа сутрин;
б) събиране добитъка и храните
на населението в подходящи пунктове, за да бъдат недостъпни.
12. Да се установи участък от
15 милиционери в махала Дебел дъб със задачи:
а) да се установи милиционерски
час от 18 часа вечер до 7 часа сутрин;
б) да събере добитъка и храните
на населението в подходящи пунктове, за да бъдат недостъпни
за бандата;
в) да помага на следствието;
г) да поддържа връзки с частта
от Влахи.
Изпълняват: командир - Гърчев,
от ДС - Керин и Манол, бойци - 10.
13. Един взвод от 40 милиционери
да тръгне днес на 24 часа от Долна Градешница и мине през Горна Градешница
край овчарите виновници и стига до Върбите. Като всичко това претърсва
за откриване и унищожение на бандата. Като стигне до Върбите, да
се раздели на 2: 20 души да се присъединят към частта, която заема
шосето от с. Плоски до чарка, а другите 20 души да се присъединят
към частта, която е заела линията от Поляните до Аркалийска махала.
Изпълняват: командир - Враца,
бойци - 40, водачи.
АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л.
305-307
№ 36
Списък на нелегалните от
Светиврачка околия, включили се в четата на Герасим Тодоров
към средата на март 1948 г.
Списък на бандитите от Светиврачка
околия
1. Герасим Тодоров Николов -
с. Влахи, Светиврачко
2. Димитър Василев Йосифов
(Бадев) - воденичар, с. Влахи
3. Илия Андреев Бояджиев -
с. Влахи
4. Георги Атанасов Веселинов
(Манчев) - с. Влахи
5. Веселин Митов Чаушев - с.
Влахи
6. Георги Андреев Самарджиев
- с. Влахи
7. Андрея Александров Спасов
(Пацов) - с. Влахи
8. Тодор Иванов Секулов - с.
Влахи
9. Славчо Солунов Монев - с.
Влахи
10. Иван Тончев Шатев - с. Влахи
11. Лазар Георгиев Дафов - с.
Влахи
12. Лазар Ефтимов Андреев
(Цирков) - с. Влахи
13. Йордан Герасимов Тодоров
- с. Влахи
14. Кирил Станчев Стойчев - гр.
Дупница
15. Любомир Атанасов Стамболийски
(бай Димитър - Митко) - гр. Дупница
16. Димитър Николов Гюров -
с. Клетище
17. Илия Чопев - м. Дебел дъб
18. Ангел Бенгюзов (Ачо) - м.
Дебел дъб
19. Георги Илиев Чопев - м. Дебел
дъб
20. Димитър Серафимов - воденичар,
м. Дебел дъб
21. Тодор Спасов Николов - м.
Дребако, Дебел дъб
22. Асен Милев Иванов - с. Ощава
23. Стефан Димитров Серафимов
- с. Ощава
24. Найден Михайлов Иванов -
с. Ощава
25. Петър Йосифов Гърков (Попето,
Брадата) - с. Брежани
26. Кирил Николов Бенгюзов -
с. Горна Градешница
27. Крум Солунов Монев - с. Горна
Градешница
28. Кирил Тодоров Солунов -
с. Горна Градешница
29. Левтер Петров Николов -
с. Горна Градешница
30. Никола Янев Попстоилов
- гр. Свети Врач
31. Георги Димитров Лазаров
(Сучев) - с. Белица
32. Йордан Руйчев Стоянов - с.
Плоски
33. Ангел Калайджиев - с. Гара
Пирин
34. Китан Михов Илиев - с. Гара
Пирин
35. Янчо Иванов Янев - с. Гара
Пирин
36. Георги Андонов Ръклев -
с. Гара Пирин
37. Димитър Марков Харизанов
- с. Гара Пирин
38. Ангел Тодоров Божилов -
с. Гара Пирин
39. Стойне Цветков Бачийски
(Полковника) - гр. София
40. Димитър Кузманов Цветков
(Подполковника) - гр. София
АМВР, II сл. д. 357, т 1, л. 75
№ 37
Информация до областния началник
на ДС в Горна Джумая за предприетите начални действия и резултати по изпълнение
плана за ликвидиране четата
на Герасим Тодоров, 10.ІІІ.1948 г.
МВР
До Господина Областния началник
на Държавна сигурност, гр. Горна Джумая
Във връзка с разработката
на втори сектор и съгласно плана Ви донасям, че извършихме следното:
1. На 8.III след 4 часа до 9 часа
вечерта бе обяснена работата пред околийския началник Димитров
и завеждащ Държавна сигурност Роянов, като всекиму бяха възложени
задачи. Задачите ги възложихме така, че Роянов да продължи започнатото
следствие.
2. Съставен бе подробен план
за действие.
За 9.III
1. В 6 часа сутринта се извърши
задържането след обиск на семейството на Йордан Руйчев, семейството
на Никола Руйчев без него (Никола), който по наше сведение е забегнал
от селото още от петък, 5.III и според последните ни сведения се намира
в с. Цапарево при дядо си, за което сме наредили на завеждащ подучастъка
с. Цапарево да бъде задържан, ако се окаже там. Поставили сме непрекъсната
денонощна засада на моста при с. Микрево, през където може да се
върне, ако действително е в с. Цапарево.
2. Свързахме се с Иван Минев
Пашов - добър наш информатор и Петър Шопов, секретен сътрудник, и
двамата от с. Плоски, на които поставихме задачи във връзка с
разработката на общия план.
3. Устроихме среща със Славчо
Янев и след това с дядо му Яне Попстоилов, от които се опитахме да
се добрем до някакви сведения за местонахождението или връзките
на Никола Янев, обаче разбрахме, че опитите ни са безполезни, тъй
като и двамата ни заявиха по категоричен начин, че не могат да ни
бъдат полезни в това отношение, ето защо веднага пристъпихме
към задържането на цялото семейство на Никола Янев.
4. Влязохме във връзка с
"Роза", от когото нещо съществено ново не научихме и му
поставихме три задачи във връзка с разработката на плана.
5. Наредили сме да се извърши
проучване на лицата, които предстои да бъдат вербувани от нас.
6. Водим непрекъснато следствие
над задържаните семейства, но ценни резултати до тоя момент нямаме.
7. Продължаваме разработката
на плана с донесение, че до този момент, 24 часа на 9.III, от нашия сектор
не сме установили местонахождението на нито един от нелегалните.
Съобщете ни веднага по същия
куриер къде да отправим задържаните, тъй като същите ни пречат в
работата и дали следва за същите да изготвим доклад за интерниране.
Миладинов
АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 341
№ 38
Информация до областния началник
на ДС в Горна Джумая за по-нататъшните действия и постигнатите резултати по
изпълнение плана за ликвидиране четата на Герасим Тодоров, 3,30 часа сутринта,
12.ІІІ.1948 г.
МВР, Светиврачко
До Господина Областния началник
на Държавна сигурност - Горна Джумая
За 10.III.1948 г.
1. Направихме оглед на р. Бистрица
от Св. Врач до м. Тремощница за определяне на най-вероятните места
за преминаването на нелегалните. Определихме 8 пункта от Попина
лъка до гр. Свети Врач и два пункта от гр. Свети Врач до р. Струма. Трети
пункт - моста на р. Струма при стара гара - Св. Врач. При нужда засадите
да бъдат сложени от майор Тричков от граничния участък в гр. Св.
Врач.
2. Устроихме с пет души информатори
в самото с. Лиляново и Стожа, които да наблюдават и донасят за
движението на съмнителни лица и поведението на местни враждебно
настроени елементи, на които биха могли да се опрат нелегалните.
Устроихме под с. Лиляново явка за получаване сведения и даване
инструкции.
3. В местността Сливата по
пътя Лиляново - Попина лъка сме възложили на наши информатори
трима души, които да наблюдават и донасят за преминаването на
съмнителни лица.
4. Извикахме на 10.III Димитър
Сучев - баща на нелегалния Георги Димитров Сучев, с цел да бъде завербуван
и да въздейства на сина си да се предаде или да ни укаже местонахождението
на групата на Герасим Тодоров. Въпреки големите наши усилия Димитър
Сучев прояви корава неотстъпчива вражеска позиция, при което
се убедихме, че той не желае по такъв начин да ни сътрудничи. Същият
е задържан и предстои задържането на семейството на 12.III за интерниране.
За 11.III.1948 г.
1. От непрекъснатото водене
следствие на семейството на Йордан и Никола Руйчеви се установи,
че Никола и бащата Руйчо Стоянов са в нелегалност. Първият от събота,
6.III, а вторият от 9.III, като за Никола се установи, че не е ходил в
Цапарево, както бяхме писали в миналия доклад, а че от горната
дата с Методи Ризов и Димо Стоянов - и двамата от с. Плоски, заминали
за с. Влахи при вдовицата Илинка Груйова, негова кума. Това същото
още не е потвърдено. Тази вечер заловихме Руйчо Стоянов в колибите
на Ризо Илиев Ризов - овчар.
Освен това от следствието
се установи, че Трендафил Димитров Стоилов, полски пазач в с. Плоски,
преди две седмици е дал пушка и я е предал на жената на Йордан Руйчев,
а тя му я е дала при последното му идване. Назначихме нов полски
пазач на вакантната длъжност такава в с. Плоски, с цел да проследява
непрекъснато Трендафил.
2. Следствието е приключено
и предстои изпращането на задържаните в Дирекцията.
От получените донесения на
завеждащ подучастъка в с. Плоски и поставените задачи на
"Роза" научаваме, че Йордан Руйчев се е придвижил към с.
Стожа - Лиляново, с цел да мине към с. Цалим на 10 т.м. и да се приближи
към границата. Това донесение още не е потвърдено. А по донесение
от "Роза" пред жена му Йордан Руйчев и брат му Никола са се явили
в с. Стожа при Стоил Шунков. Това се донася от Илия Веселинов, син на
убития нелегален Веселин, на 10.III.
3. По донесение на секретен
сътрудник, Петър Шопов от с. Плоски донася, че лицето Димитър Анастасов
от същото село се е срещал на 10.III в местността Сафирит валог на
синора между Плоски и Лиляново с Йордан Руйчев.
4. Както донася информаторът
Иван Тошов от с. Плоски, че на 9.III вечерта братя Руйчеви Никола и
Йордан са идвали при лицето Ангел Георгиев Миладинов от с. Плоски,
техен близък роднина, от когото са взели хляб и са заминали в неизвестна
посока.
5. Изпратеният от нас разузнавач
в с. Джигурово ни донася, че действително братята Георги и Смилян
Гаргови са в нелегалност от средата на месец февруари, но местонахождението
им не се знае. Предстои задигането на Прокоп Паничарски, който вероятно
знае къде са, и задържането на семействата им.
6. По непотвърдени сведения
от Манол Костадинов Ризов братя Гаргови са търсели хляб от някои селяни
от с. Бождово към 3 или 4.III.
7. Методи Ризов, за когото писахме,
че е отивал с Димо Стоянов и Никола Руйчев във Влахи, веднага след
завръщането си в с. Плоски е заминал на 10.III за с. Лиляново и се
е завърнал на 11-и към 10 часа. Причината за отиването му в с. Лиляново
предстои да бъде установена, но по-вероятно е отишъл да създава
връзки на братя Руйчеви.
8. Тази нощ задигнахме Ризо
Илиев Ризов, стар ятак на Йордан Руйчев, с цел да бъде завербуван. Ведно
с него доведохме и заловения Руйчо Стоянов, на когото веднага
отпочнахме разпит. До този момент, 3,30 часа на 12.III сутринта, до
други данни не сме се добрали.
Миладинов (п)
АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л.
330-331
№ 39
Информация до областния началник
на ДС в Горна Джумая за по-нататъшните действия и постигнатите резултати по
изпълнение плана за ликвидиране четата на Герасим Тодоров, 12.ІІІ.1948 г.
До Областния началник на Държавна
сигурност
гр. Горна Джумая
Завербувахме за секретен
сътрудник Александър Костов Балабански от с. Долна Градешница
чрез секретно задигане. Замина веднага във Влахинското землище
за проучване, със срок сведенията да донесе до 13-и вечерта.
Завербувахме за информатор
Васил Иванов Ковачев от с. Гара Пирин. Днес заминава също за Влахинското
землище, със задача да ги открие и донесе със срок до утре вечер,
13-и т.м., събота.
Вчера, 11 т.м., изпратихме
братята на забегналия Янчо Иванов Янчев - Яне и брата на забегналия
Китан Михов Илиев, името в момента нямам. Срещнали са ги във Влахински
махали, точно в кои още не знам, след малко ще получа и на обяд ще Ви съобщя.
Янчо още не е отишъл в групата, ще се двоуми ден-два, ще пратя повторно
човек при него.
Китан по начина на държанието
си, изглежда, е бил с групата. Групата се е движила из махалата,
но Герасим заминал някъде, по сведение - да търси Руйчев, но аз мисля,
че търси място да се преместят.
Задържал съм Никола Стоянов
Андреев и Георги Иванов Стоянов Шунтов, снабдители на групата.
Андрея дава сведения, Шунтов е хитър и макар че има разобличителен
материал, не казва нищо.
Нареди да ни пратят 4-5 кг мармалад.
12.III.1948 г., с. Гара Пирин,
Светиврачко
Милиционерски полковник,
областен началник
(Н. Рачев)
АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 329
№ 40
Информация до областния началник
на ДС за хода на акцията срещу нелегалните и за неуспял опит да бъде убит
Герасим Тодоров, 15.ІІІ.1948 г.
За другаря обл. началник ДС,
гр. Горна Джумая
Донасям Ви, др. Началник, че
по донесение на областния началник на НМ - гр. Горна Джумая, от
днес, 15.III.1948 г., са разкъсани от групата 4 (четири) души начело
с Герасим Тодоров Николов, открита е стрелба по тях, но не е могло
да го ударят. Заловени са двама души нелегални отскоро: Иван Тончев
и Лазар Гьошев Пасков - и двамата от с. Влахи.
Забелязано е и други нелегални,
но не са заловени.
Задържани са връзки и ятаци
от Влахи.
15.III.1948 г., с. Гара Пирин
Завеждащ подучастък: (п)
АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 348
№ 41
Бележки на следовател за дейността
в помощ на четата, оказана от София Тодорова - съпруга
на Герасим Тодоров
София Герасимова Тодорова
Когато избягал Герасим Тодоров,
тя му носила храна в разстояние на един и половина месеца. След това
Герасим се прехвърлил към Илия Чопов и Ангел Бенгюзов.
През м. септември 1947 г. получила
наряден плат и ушила една куртка и я занесла на Герасим.
Когато са заклали прасето,
София Герасимова е изпращала свинско месо и мас по момичето на
Ангел Бенгюзов.
През м. ноември 1947 г. София
е изпратила по Солун Ташев на Герасим една печка, една тепсия,
един котел, едно цинково тенджере, една тава, един черпак, един фенер
за осветление, два литра газие, един литър вино, около 5 кгр. сухари,
около 10 кгр. трахана.
Момичето на Ангел Бенгюзов е
вземало 10 литра газ от Солун Ташев за бандата.
Жената на Стоян Палатлиев е
изпратила една долна риза по Солун Ташев за Герасим.
На Коледа Кирил Благоев е донесъл
едно писмо на Герасимица от Стоян Палатлиев за Герасим.
Няколко дни след Коледа София
е изпратила три литра вино и брашно за една баница по Георги Посивов
за Герасим. Освен това и писмото е изпратила, което е получила
от Стоян Палатлиев.
На Йордановден Киро Благоев
е предал едно писмо на София от Георги Александров, а тя го предала
на Солун Ташев да го предаде на Герасим.
На Йордановден е идвал в с.
Влахи Стоян Палатлиев и е донесъл 5 кгр. сланина за бандитите и я
предал на Солун Ташев. В началото на месец февруари Кирил Благоев
е донесъл едно писмо от Димитър Марков и го предал на София Герасимова
за Герасим. Атанас Василев е предал една бойна пушка и една бомба
на София, а тя ги предала на Солун Ташев. Кирил Благоев донесъл една
бойна пушка и 10 патрона от Димитър Вангелов и ги предал на София
да ги предаде на Герасим, а тя ги предала на Герасим, когато е идвал
вкъщи. Асен Драчев дал 1 000 лв. на София, за да ги предаде на Герасим.
Децата на Солун казвали, че Борис Угренов е дал 1 000 лв., Атанас
Аринков 500 лв., за да ги предаде на бандитите, освен това и Спас Угренов
е дал, но колко са били, не се знае.
АМВР, III раз. 1713, т. 4, л. 118
№ 42
Показания на София Тодорова за
помощта, която е оказвала на съпруга си Герасим Тодоров
от м. май до ноември 1947 г.
Дознание на София Герасимова
Тодорова
Именувам се София Герасимова
Тодорова, род. в с. Влахи, Светиврачко, живуща в същото село, на
36 год., по народност българка, женена, неосъждана, източноправославна,
слабограмотна, казвам следното:
През м. май 1947 г. един път мъжът
ми Герасим отиде на гр. Св. Врач, за да тегли пари от банката за кооперацията
ни в селото. Там го търсил да го срещне капитан Сотир Стефанов от с.
Ощава, но понеже не можал да го срещне в града и отишъл с една кола и
го настигнал на гара Белица и искал да го върне на Св. Врач. И понеже
мъжът ми носил пари за кооперацията, та го оставил и му казал да се
яви в милицията в гр. Св. Врач. След като се завърна вкъщи Герасим,
на другия ден веднага замина за София. Тогава капитан Стефанов му
се обадил по телефона в София и му казал: къде да се скриеш, ще те намеря.
След три дни мъжът ми се завърна от София в село и около обед, когато
се готвеше да обядва, дойде при нас Ефтим Йотев от нашето село и каза
на Герасим, че милицията е дошла и че го търси заедно със Стоил
Ив. Соколов. Тогава той ми каза, че ще отиде към местността Св. Никола
и да му занеса там ядене и да видя дали милицията ще си ходи.
Същия ден вечерта дойде вкъщи
мъжът ми Герасим и си взема раницата и дрехи и ми каза да му нося
през два-три дни хляб в местността Св. Никола, като той ще оставя белег
на кое дърво да оставям храната. И така аз му носих храна в тая местност
около един месец и половина. След това той се прехвърли към Илия Чопов
и Ангел Бенгюзов, като те го снабдяваха с храна. През месец август
1947 г. един път Солун Ташев ми каза, че имал писмо от Герасим и че той
бил при Илия Чопов. През м. септември Герасим бе поръчал по Михо Илиев
да му изпратя една кошница грозде и същия ден дойде Георги Ил. Чопов
и взема гроздето и го занесе на мъжа ми. През м. октомври на мен бе
дадено наряден плат около 1,5 метра и аз го занесох на шивача да
ушие една куртка и я занесох в местността Св. Атанас, където имахме
определена среща с мъжа ми и му я предадох. През време на гроздобер
един път изпратих една кошница грозде по жената на Ангел Бенгюзов
за Герасим. След няколко време дойде при мен Крум Тодоров, брат на мъжа
ми и ми каза, че са се срещали с Герасим и поръчал да заколя прасето
и да му изпратя месо. След това аз му изпратих три кгр. месо и около
един кгр. мас по момичето на Ангел Бенгюзов.
По-късно, струва ми се, че беше
през м. ноември, един ден Солун Ташев ми донесе едно писмо от мъжа
ми Герасим, в което пишеше да му изпратя една тепсия, една печка
за отопление, един котел, едно цинково тенджере, една тава, един черпак,
един фенер за осветление, около два литра газие, един литър вино,
около 5 кгр. сухар и около 10 кгр. трана. Всички тия неща ги изпратих
по Солун Ташев, за да ги закара при Герасим.
АМВР, III раз. 1713, т. 4, л. 129
№ 43
Оперативна инструкция до
завеждащия ДС в с. Брежани за мерките, които трябва да предприеме за
ликвидиране на насочили се към селото четници, 17.ІІІ.1948 г.
Др. Левчо,
Групата бандити има вероятност
да се придвижи към твоя район. Трима души от тях Карамфилов ги е преследвал
от сутринта, единият е ранен и си са хвърлили всичкия багаж. Същите
положително тази нощ ще слязат по твоите махали.
Вземи хората секретни сътрудници
и им дай задача да внимават (обезателно).
Милиционерите, които са
при тебе, сложи ги на засада.
Кюлюмов и Кандин заминаха също
закъм Карамфилов.
Всичко онова, което трябва,
изпращай до тук, комендантството, само аз съм.
Толкова, защото нема време.
17 март 1948 год., с. Ощава.
С др. поздрав: Н. Бараков (п)
АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 194
№ 44
Нареждане до завеждащия ДС в с.
Брежани да предприеме планирани арести, 17.ІІІ.1948 г.
Др. Левчо,
По заповед на инспектора
трябва да работиш следното:
1. Да арестуваш хората, които
ти ги дадох вчера, на същите произведи дознание и тези, от които
намериш за подходящи, вербовай, а останалите, след като произведеш
дознание и веднага ги оформяй.
Всяка сутрин пращай куриер
до тук, като даваш сведение за задържаните, освободените и вербованите.
Всички показания изпращай
веднага, защото ги искат в щаба.
Един секретен сътрудник съм
забравил да ти го обадя: И. К. - с. с.
Ятаци:
1. Христо Стоилов от с. Сенокос
2. Александър Христов от с.
Сенокос
3. Стефан Петров от с. Сенокос
4. Лазар Ив. Ковачев от с. Сенокос
5. Лазар Терзийски (провери
чрез другите точно дали е той, или малкото му име е друго).
Арестантите, ако можеш, които
сметаш да ги даваме под съд или имат престъпления, изпращай тук.
17 март 1948 год., с. Ощава.
С другарски поздрав: Н. Бараков
АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 193
№ 45
Донесение на А. Трайков - секретар
на БРП(к) в с.
Г. Градешница, за
антикомунистическо изказване
и настроения на Г. Пещев и негови
съселяни, изразени
в селската кръчма на 18.ІІІ.1948
г.
Доклад до началника на народната
мелиция другария началник
На 18.III.1947 год. вечерта в
карчмата Георги Бойков Пещев. Същия си позволи да казва че Американците
дадели финансова помощ на Гърция и на Турция и с помоща испратили
войските там и също испратили финансова помощ на Румъния като и
там испратили войски и завладели Петролните извори. А ние Българите
останали сме блокирани от Американците и каза де да видим къде ще
отидат Българските кумунисти и каза че ние малките кумунисти
сме били най много виновни дето поткрепяме големите кумунисти
дето лъжат народа и дойде народа до това положение да умират от
глат. Това даде големо настроение на хората и хората почнаха да
се надигат и да говорият против нас и хората почнаха да ни псуват и
да ни казват че сме голи кучета.
Моля Господин Началник,
вземете под внимание всичко
това и направете нужното.
Свидетел Кирил Петров Пецков
Секретар БРП(к): А. Трайков
1.IV.1947 г., с. Горна Градешница,
Св. Врачко
АМВР, II сл. д. 357, т. 3,
149-151.
№ 46
Агентурно донесение на секретен
сътрудник
"Бомба", 20.ІІІ.1948 г.
20.III.1948 г.
Драги другарю,
Откак ме пуснахте въ сряда не
съм ве виждал но аз в четвъртък пак идвах но ваз ви немаше във Дебел-дъб
обадих се на ваш другар.
Другарю въпреки че сме на едно
място аз в четвъртък и петък аз следа и както си говорат всичките
хора разбрах една работа по съмнения ще ве моля да запитате къде е
семейството на Ангел Бенгузов от с. Ощава и Ангел да се задържи във
народната милиция всичко това ще ви го днес в събота на 20 март друго
не съм разбрал защото не се движим никак целата махала.
Хайде довиждане.
Подател: бомба.
АМВР, III раз. 1713, т. 1, л. 39
№ 47
Информация до областния началник
на ДС в Горна Джумая за постигнатите резултати
по ликвидиране четата на Герасим Тодоров за периода 14-21 март 1948 г.
Към доклада от 21.III.1948 г.
на другаря Димитър Капитанов - ръководител на операция
"Елен":
За извършената агентурна работа
и следствието по разработка "Елен" за времето от 14 до 21
март 1948 г.
С почването на акцията по
ликвидирането на бандата на Герасим Тодоров бе мобилизирана почти
цялата налична агентура по разработката, благодарение на която
установихме поименния състав на бандата към 14.III.1948 г., който
броеше към 25-26 човека, а така също и голяма част от ятаците.
От проведеното бързо следствие
на арестуваните ятаци на 14 март 1948 г. през нощта и на 15 март през
деня бе установено, че бандата е успяла да си създаде добри връзки,
ятаци и помагачи в района на селищата Белица, Плоски, Градешница,
Влахи, Ощава, Езерец и Брежани, където тя се е чувствала напълно
сигурна и свободна, по която причина направените две скривалища
по балкана са били изоставени и тя се премества да зимува в посочените
селища, ведно със селищата Дребако и Дебел дъб от община Влахи,
гдето е пренесла храните и дрехите си от скривалищата в къщите на
свои сигурни ятаци.
Подкрепа бандата е намирала
почти от цялото население на горните села, от роднините на някои
бандити и от лица, чиито близки са репресирани в областта като
бивши фашисти. Напоследък чрез заплашване, а и поради опозиционно
настроение (да се има предвид, че по-голямата част от държавните
служители по тия селища: учители, кметове и кметски представители,
лесничеи и друго чиновничество, са опозиционери, членове на
опозиционни или ОФ партии) бандата е успяла да разшири своето влияние
и върху останалата част от населението, като се е чувствала като
пълновластен господар и е задължавала да й служи всеки един жител,
било с храни, било с информация и пр. При това положение изпълнението
на задачата по ликвидирането на бандата се усложняваше. Благодарение
на внезапността на удара и придвижването на милицията през нощта
успяхме да се сдобием с известни успехи. Установено е, че бандата
е получила информация за предстоящата блокада 12 часа преди акцията,
а изпратеният куриер от Гара Пирин с информацията за придвижването
на милицията бе заловен в деня на започването на акцията на мястото,
където бе открито главното ядро на бандата, без да успее да предаде
писмата. При започването на акцията бяха задържани по-голямата
част от ятаците, при следствието на които бе установено, че към
бандата преди два дни са пристигнали по канал от София о.з. полковникът
Стойко Цветков Бачийски и подполковникът Димитър Кузманов Цветков
и че по същия канал търси връзка с бандата Божил Станчев Стойчев, нелегален,
бивш касиер на БЗНС (Никола Петков). Установено бе още, че бандата
напоследък се е стремяла да има политически характер, като е направила
няколко събрания със свои ятаци, като са изяснявали, че целта на тяхната
борба е да съборят властта, като организират съпротивително движение
с помощта на Англия и Америка. На някои от ятаците си са давали нареждания
на публични събрания по разни обществени въпроси да застъпят
техни становища и са правили сметка при предстоящите избори за
председатели на селсъветите да наложат за председатели и хора
на бандата. Установено бе още, че една част от наличната агентура
бяха двойници и предатели, което наложи арестуването и превербовка
на някои агенти.
За успешното изпълняване
на задачата по ликвидирането на бандата част от ятаците бяха освободени
и се проведоха две събрания в селата Ощава и Дебел дъб, на които бе
обяснявано на населението, че на всеки, който се предаде доброволно,
ще му бъде гарантиран животът. Това даде резултат - населението
на село Ощава начело със свещеника се зае само да издири и хване бандитите
от тяхното село при условие, че ще им бъде гарантиран животът. В резултат
се предадоха бандитите Илия Чопев, Ангел Бенгюзов, Методи Николов,
Найден Михайлов.
От задържаните ятаци бе вербувана
агентура, която се разпределя така: Ощава - 4 секретни сътрудници,
с. Плоски - 4 с.с., с. Джигурово - 1 с.с., с. Белица - 1 с.с., с. Градешница
- 3 с.с., с. Гара Пирин - 3 с.с., с. Сенокос - 7 с.с., Арнаутска махала
- 1 с.с., с. Декова махала - 1 с.с. Всички останали освободени ятаци
бяха предупредени да съобщават на властта в случай, че някой от
бандитите търси връзка с тях и това, което научават за движението
на същите. Бяха вербувани и доброволно предалите се бандити Ангел
Бенгюзов от м. Дебел дъб и Лазар Ефтимов Андреев от село Влахи. Първият
има брат и братов син - също бандити и за него бандата не знае, че се е
предал. Пускането му стана, като се инсценира бягство, със задача
да се свърже с някои от разпръсналите се бандитски групи, които
да предаде, а така също да убеди брат си и братовия си син да се предадат.
Вторият бе вербован със задача да се внесе разколебаване сред бандитите
и успокояване, че тия, които се предадат, ще им бъде гарантиран животът.
Това дава резултат. В заловения Китан Михов Илиев е намерено писмо
до кмета на Гара Пирин, с което иска да се предаде, но да му се прости.
По получени агентурни донесения,
че някои от бандитите са се промъкнали в с. Влахи, на 20 т.м. бе проведена
блокада, в резултат на която действително бяха открити и арестувани,
без да окажат съпротива, 4 бандити.
По получени агентурни сведения
бяха открити двете скривалища, откъдето бяха иззети всички намерени
храни и се установи, че много от ятаците, които са избягали при започването
на акцията, са се присъединили към бандата, която е нараснала
на около 40 души, от които досега са заловени 17 души. Останалите
са разпръснати на малки групи и издирването им продължава. Някои
от тях се стремят да се укрият в селата при свои близки, а главните
водачи като Герасим Тодоров, Димитър Павлов (предполага се, че е
Любомир Атанасов Стамболийски, адвокат от Дупница), о.з. подполковникът
Димитър Кузманов Цветков и други се стремят да се прехвърлят към
Банско или Гърция.
Духът на населението е повишен,
напоследък се стреми да им оказва съдействие. Всред самите привърженици
на Герасим и населението, което досега го подкрепяше, все по-често
се срещат изказвания, в които го проклетисват и го считат за главен
виновник да страдат техните близки и ограниченията, които търпят
вследствие блокадата.
Забелязва се разложение и
сред самите бандити, които се скитат гладни и търсят начин да се предадат,
като им се гарантира животът.
От страна на заловените досега
съпротива не е оказана, освен първите престрелки при откриването
на бандата.
Полагат се усилия за издирването
на Герасим Тодоров, о.з. подполковника и Митко Дупничанеца,
към които са насочени най-добрите агенти.
с. Влахи, 21.III.1948 г.
Началник служба отд. I ДС: (п)
Трифонов
АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л.
182-183
№ 48
Указания до завеждащия ДС в с.
Брежани относно начина, по който може да действа при арестуването, вербоването,
освобождаването и следствието
Др. Левчо,
Получихме лицето, ведно с
пушката и патроните, също и писмото.
Можеш да задържаш без заповед
от щаба, но не можеш да освобождаваш без разрешение.
Хората, които вербоваш,
най-първо гледай дали ще ти вършат работа и онези, които (имат) тежки
престъпления, питай за тях.
И-ра е в Брежани, ако можеш,
влезни във връзка с него, за да ти даде по-точни инструкции.
Затегайте режима, поставяйте
наблюдателни постове по височините и нощно време засади, и то
по възможност в съмнителните къщи.
Пращайте доклади всяка сутрин
до 10 часа, за да можем ние да ги препращаме навреме в щаба (Влахи).
Засега толкова (осторожност).
22 март 1948 г., с. Ощава
Инспектор: (п)
№ 49
Информация за проведено младежко
събрание и участие на младежи от махала Поляна в блокада
на 22.ІІІ.1948 г.
Сведение за движението на арестантите
при
комендантството на махала
Поляна
Новозадържани няма, освободени
също няма, налице трима човека.
На 21 т. м., неделя, се свика
младежко събрание, на което присъстваха 17 души младежи и девойки
при дневен ред: доклад за вътрешното и международното положение
на нашата страна от оперативния работник Христо Ядков и точка
"Разни", която се предвиждаше за задаване на въпроси и
изказвания на младежите.
При разглеждане на международното
положение се подчерта най-много голямата и винаги растяща сила
на демократическия лагер над империалистическия. При разглеждане
вътрешното положение на нашата страна се подчерта силата на ОФ,
проведените от него реформи, двегодишният стопански план, реализирането
му по места и ролята на младежите в изграждането на нашата народна
република. Също така бе отправен апел към младежите да обикнат
силно своя народ и в името на тая любов да осъзнаят своята несломима
сила, която ще бъде в състояние да помете опитите на разни Герасимовци
да тормозят народ и държава.
Задаване на въпроси и изказвания
от страна на младежите не се развиха добре.
На 22 март при проведената блокада
вземаха дейно участие 6 души младежи и двама партийци, а именно:
Илия Ангелов Андреев от м. Поляна, Филип Стоянов Георгиев от м. Поляна,
Йордан Хараламбов също от Поляна, Васил Атанасов Ризов от Драколово,
Михаил Кирилов от Драколово и Ефтим Василев Насков от Поляна -
всичките младежи, и Васил Стойков Ангелов и Костадин Павлов Андреев
- партийци.
Всички изброени лица, взели
участие в блокадата, и Кръстана Василева Стойкова ги използваме
за информатори, чиято дейност досега се простира само да ни осведомяват
за настроението на населението.
23 март 1948 г., м. Поляна
Зав. ДС: (п) Хр. Ядков
АМВР, II сл. д. 357, т. 1, л. 37
№ 50
Декларация за сътрудничество на
органите на ДС от председателя на ОФ комитета в с. Влахи, 23.ІІІ.1948 г.
Именувам се Димитар Тодоров
Георгиев от с. Влахи и живущ в с. Влахи, Св. Врачко женен, не осъждан
грамотен на 36 год. източноправославен Македонец.
Като председател на Отечесвения
фронт на с. Влахи обещавам да струднича на мелицията за по бръзото
онищожаване на Герасимовата банда. Обещавам да пазя най строга таина
и ще давам всеки ден писмени сведения и като ще се подписвам с името
Върбан.
Горното го написах само ръчно
и се подписвам. 23.III.1948 год.
Списък на Връските:
1. Андрея Василев Тодоров
2. Георги Стоянов Георгиев
3. Кирил Демитров Ризов
АМВР, III раз. 1713, т. 1, л. 13
№ 51
Указания до завеждащия ДС в с.
Брежани относно методите, които трябва да се използват за ликвидирането на
укриващи се в района на селото четници и при следствието, 24.ІІІ.1948 г.
До завеждащия ДС - с. Брежани
Др. Левчо,
Получих писмото, което беше
изпратил по преносящия. Разбрах всичко онова, което си писал, питаш
за сведения и инструкции.
Според последната заповед
на др. Кюлюмов разбрах, че вие и тримата трябва да останете в с. Брежани,
като имате предвид, че тука вече почти не останаха да ловим, само
към Влахи нататък има още някой и друг.
Вие трябва да полагате максимум
сили за откриване на двамата, които се намират във вашия район.
Др. Рачев тази сутрин ме пита по телефона дали не сте ги заловили.
Употребявайте всички методи за откриването, но когато биете,
според заповедта искайте разрешение от щаба и да не остават никакви
следи, защото мене ме кастриха здравата.
Друго няма, изпращайте всяка
сутрин сведения.
Утре като изпратиш куриер,
вземи, моля ти се, от Славчо чантата ми, в която има една връзка и
др. и калъфа на шмайзера, изпрати ги.
Дописване,
24 март 1948 г., с. Ощава.
И-р: (п) Н. Бараков
МВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 197
№ 52
Оперативно сведение за резултатите
от използването и указание за по-нататъшното използване на секретната агентура
във връзка с ликвидирането на четата, 25.ІІІ.1948 г.
До гр. н-к ДС - с. Сенокос
Направена е сериозна грешка
при провеждането на арестите, следствието и вербовките на хората
от Сенокос.
Трябваше да се ориентираш
към най-подходящите, на които нелегалните ще могат да се опрат при
евентуално прехвърляне натам, а другата част от ятаците трябваше
да изпратиш в щаба, за да бъдат подведени под отговорност. Това щеше
да стресне доста много вербованите и щяха да дават по-добра работа.
Освен това при идването си в
Сенокос разбрах, че всички вербовани се знаят помежду си, разказват
си кой какво е донесъл или признал и затова някои идват и допълнително
правят някои признания.
Вербованите хора са направили
признания само на някои неща, а не за всичко.
Събранието не е така обикновено.
Там е избрано ръководство с ръководител войвода и секретар.
Така, както е станало и в с. Влахи.
Разнищи цялата работа - стегни
вербованата агентура да ти донася за всичко. Образувай работни
досиета, които по един прати, а донесенията изпращаш всеки ден
при нас. Наред с това събирай данни и за тяхното проучване.
Ориентирай се към най-надеждните
и ги законспирирай дълбоко.
А още утре изпрати списък на
агентурата от целия ти район със следните данни:
1. Името (и трите имена). Кога
е вербован (дата). В какво отношение е с нелегалните (ятак, връзка
и пр.).
Как работи. Какви изгледи
има занапред. Привързан ли е към семейството му, или не. Ако не работи
добре и му интернираме жената, как ще реагира - или въобще какви
мерки могат да го накарат да заработи добре.
25 март 1948 г., с. Ощава
Инспектор ДС: (п)
АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 198
№ 53
Донесение на оперативен работник
за вербоване на секретен сътрудник, 26.ІІІ.1948 г.
До Н-к щаба на с. Влахи
Рапорт
Донасям Ви, др. Н-к, че по възложената
ми задача да вербовам за секретен сътрудник - информатор лицето
Д. Ц. от с., Светиврачко, извърших следното:
Същият бе в ареста на с. Гара
Пирин от 12.III.1948 г. до 26.III.1948 г., но не се установи престъпление
и при освобождаването го вербовах на идейна база като председател
на ОФ и член на БЗНС - ОФ. Донесенията ще дава писмено всеки ден с
псевдоним "Върбан" в щаба.
26.III.1948 г., с. Гара Пирин.
Гр. н-к: (п)
АМВР, ІІІ раз. 1713, т. 1, л. 14.
№ 54
Списък на заловените четници и
ятаци от четата
на Герасим Тодоров към 27.ІІІ.1948
г.
Строго поверително
Заведущия ДС, гр. Свети Врач
Копие: ДС - Горна Джумая
Изпращаме Ви следните заловени
бандити и ятаци от бандата на Герасим Тодоров за следствие и подвеждането
им под отговорност:
1. Методи Спасов Николов от
м. Дебел дъб, ятак
2. Спас Атанасов Угренов от с.
Влахи, ятак
3. Герасим Атанасов Куртишев
от с. Ощава, ятак
4. Георги Йосифов Петков от
с. Влахи, ятак
5. Борис Йорданов Павлевчев
от гр. Дупница, ятак
6. Божил Стойчев Стоичков от
гр. Дупница, заловен на път да се свърже с бандата
7. Кирил Благоев Веселинов,
куриер и ятак, от с. Влахи
8. Христо Георгиев Петков
от с. Гара Пирин, ятак
9. Ибо Салиев Айдинов от Дебел
дъб, ятак
10. Димитър Марков Харизанов
от с. Гара Пирин, бандит
11. Георги Андреев Самарджиев
от с. Влахи, бандит
12. Веселин Митов Чаушев от
с. Влахи, бандит
13. Георги Атанасов Веселинов
от с. Влахи, бандит
14. Ангел Тодоров Калайджийски
от с. Гара Пирин, бандит
15. Илия Андреев Бояджиев от
с. Влахи, бандит
16. Янчо Иванов Янев от с. Гара
Пирин, бандит
17. Йордан Лазаров Трендафилов
от с. Влахи, ятак
18. Спас Александров Иванов
от с. Ощава, ятак
19. Никола Павлов Якимов от
с. Ощава, ятак
20. Павел Иванов Христов от с.
Сенокос, ятак
21. Георги Андонов Митев (Аръкалейски)
от с. Гара Пирин, бандит
22. Петър Донков Ковачев от
с. Ощава, ятак
23. Стоян Ефтимов Йотев от с.
Влахи, ятак
Приложение: 23 досиета, а така
също приложени изпращаме Ви и досиетата на:
1. Стефан Владимиров Мазнев
от гр. Дупница
2. Стойне Цветков Бачийски,
бандит от София
3. Йордан Герасимов Тодоров,
бандит, интерниран
4. София Герасимова Тодорова
27.III.1948 г., с. Влахи, Светиврачко
От щаба с. Влахи, обл. началник:
Рачев
Началник: Капитанов
АМВР, II сл. д, 357, т. 1, л. 49
№ 55
Декларация на секретен сътрудник
за сътрудничество
с ДС, 27.ІІІ.1948 г.
Подписаният В. М. от с. Х.,
Светиврачка околия, заявявам, че доброволно ще сътруднича на
народната милиция при залавянето на нелегалните бандити от моя
край. Всичко, що чуя, разбера, или пък науча за движението на бандитите,
веднага ще донасям писмено под псевдоним "Валяк", като
при спешни случаи веднага при каквито и обстоятелства да се намирам.
Известно ми е, че ако се проваля, като издам на някого за работата
ми, бездействие, или пък даване на неверни сведения с цел да заблудя
органите на народната милиция, ще бъда наказан най-строго от законите
на народната милиция, а семейството ми веднага интернирано.
27 март 1948 г., с. Х.
Декларатор: (п)
№ 56
Агентурно донесение на секретен
сътрудник
"Бомба", 28.ІІІ.1948 г.
Научих че между народа се е
движил некакво лице непознато, и като се е преправал на много форми.
Облечен в костум като тутунов
есперт (работник) на търговец по кожи, фасул, вино, ракия, пък некъде
и да се пазари овчар като чели овчар ще става и по такъв начин да се
настанява по ятаци и да предава сведения на нелегалните и да ги
крепи със каквото найде да купи за ядене и пр.
Да се разгласи по селата къде
се яви такова лице да се задържи въ народната милиция.
28 март 1948 год.
Бомба
АМВР, III раз. 1713, т. 1, л. 42
№ 57
Декларация на секретен сътрудник
за сътрудничество
с ДС, 30.ІІІ.1948 г.
Подписаният А. Д. от с. Х.,
махала У., заявявам, че доброволно ще сътруднича на народната
милиция при залавянето на нелегалните бандити от моя край, като винаги
и веднага ще донасям на народната милиция всичко, що чуя или узная
за тяхното движение.
Известно ми е, че ако се проваля,
като с нещо дам повод на някой да разбере за моята работа като сътрудник,
бездействувам, или пък давам неверни сведения, с цел да заблудя органите
на народната милиция, ще бъда наказан най-строго от закона за ЗЗНВ,
а семейството ми интернирано.
Сведенията ще правя писмено
под псевдоним "Бутало".
30.III.1948 г., с. Ощава
Декларатор: (п)
АМВР, III раз. 1713, т. 1, л. 24
№ 58
Показания на Кирил Бенгюзов от
с. Горна Градешница, 30.ІІІ.1948 г.
Именувам се Кирил Николов Бенгюзов,
от с. Горна Градешница, Светиврачко, на 29 години, женен, български
поданик, българин, неосъждан, казвам следното:
На 29 октомври или ноември
1947 г. се карахме и бихме с моя шурей от Градешница Андон Георгиев
Попов. После аз бих жена му и забегнах в махала Дребако при брат ми
Ангел Бенгюзов. Близко до плевнята, където се срещнах с Герасим
Тодоров, бяха двама: Герасим Тодоров и Митко от Дупница. Минахме
през Дебел дъб и после в махала Въчковци. Там Герасим се срещна с
жена си и товарихме една печка за скривалището в Ломо. След това
при нас дойде Пецето (Брадата), а после дойде и Асен Милев от Ощава.
Асен го взехме от дома му. Цяла зима бяхме само 5 души. Спяхме по къщите
между хората в Сенокос при Найден Михайлов Иванов, зет на Пецето,
Фердето, Лазар и други, в Ощава при Илия Чопев, Бенгюзовите и други,
във Влахи, Дебел дъб, Поляна, Езерец, Клетище, Куприварци и други
махали. През това време Герасим и Асен нанесоха побой над шенкинчето
от Влахи (Атанас Василев Атанасов), биха един кашкавалджия в Боруван,
Васил Стойков от Поляна. Когато аз дойдох, скривалищата бяха направени.
Аз зная две скривалища и една колиба, едното е в Ломо, Зиданиците
и Кашкавало. В групата ни нямаше никаква идейност. Ние бяхме нелегални,
а Митко и Герасим постоянно говореха, че ще стане преврат, че ще
ни помогнат Англия и Америка и че те имали връзки с други нелегални.
Герасим постоянно искаше да се увеличи групата, като си служеше
главно със заплашване от властта. В скривалището в Зиданиците
и Ломо сме спали само по 3-4 вечери. През февруари 1948 г. при нас дойдоха
Крум М. Секулов и Левтер Петров от Горна Градешница. След тях дойдоха
джигурлиите, които им ги предаде Солун Ташев от Влахи. Впоследствие
идват Сучев от Белица и после Ангел Калайджията от Гара Пирин и
след тях нелегалните от село Влахи. Когато групата ни се увеличи,
Герасим предложи да си изберем ръководство. Герасим стана войвода,
Петър Гърков за секретар, за помощник-войвода Андрея Пацов от Влахи,
Митко от Дупница за домакин, Георги Гаргов от Джигурово за взводен
подофицер, брат му Смилян Гаргов за санитар, аз и Тодор Секулов за отдельонни
командири. Изборът на ръководството стана в гората Боруван.
След това се преместихме над Езерец. Там дойдоха двамата полковници.
Тях ги доведе Христо от с. Брежани, като и той остана при нас. Не забелязах
да носят оръжие. Те казаха, че единият е полковник, а другият - подполковник.
Полковникът повечето мълчеше, а подполковникът искаше да се
създадат бързо връзки към границата и да се прехвърлим в Гърция.
Два дни след това, събота, един ден преди Заговезни, групата ни се
раздели на две. Аз с 10 души заминахме по посока Горна Градешница
със задача, получена от Герасим, да вземем оръжие от Г. Градешница.
Смятахме да вземем оръжие от общината и от партийците, като влизаме
от къщи на къщи. Това наше желание не можахме да направим, защото
на 15-и сутринта видяхме камионите с милиция, пък и мен не ми се искаше
да направим това нападение в Градешница. Като видяхме камионите
под кариерите в землището на село Влахи, се пръснахме. Аз останах
с Крум Солунов Монев и Китан Михов. Китан се откъсна от нас и не знаех
къде отива. Братът на Крум, Иван Солунов Монев, ни донесе малко хляб и
едно заклано яре. След 4-5 дни попаднахме на засада в м. Хилядница
между Белица и Градешница. Там, като започна стрелбата срещу
нас, с Крум се загубихме един от друг и аз останах сам. Преди това ходихме
при кантонера между Гара Пирин и Д. Градешница. Той ни даде малко
хляб, плака пред нас. Хляб ни даде на зор. Като останах сам, минах през
Синаница високо по балкана и отидох при брат си Борис Бенгюзов в с.
Ощава. Нахрани ме и казах да ме съобщи, където иска. Снощи ме срещна
брат ми Ангел и ме доведе в дома си в с. Дребако.
Горното продиктувах сам и за
верността се подписвам: (п) К. Бенгюзов
30 март 1948 г., с. Влахи, Светиврачко,
м. Дребако
АМВР, II сл. д. 357, т. 3, л. 142
№ 59
Препредадено агентурно донесение
на секретния сътрудник Илия Ризов за скривалища и ятаци
на Герасим Тодоров
МВР
Комендантство, махала Поляна
Оперативен работник Хр. Ядков
31 март 1948 година
До другаря Инспектора Секция
втора, с. Влахи
Рапорт
Донасям Ви, др. Инспекторе,
че по донесение на наш секретен сътрудник Илия Атанасов Ризов в къщата
на Мария Танчева Угренова от с. Влахи, махала Косова, има скривалище
(изба между дуварите). В същата къща е раждан Герасим Тодоров и
може да се крие там.
2. В къщата на Янчо Иванов
Янев от Гара Пирин също има скривалище между два зида. Същият е задържан,
но още от по-преди е имал буен характер и доста отдавна се занимавал
с оръжие и може да има скрито такова в същата изба.
3. В дома на Неофит Анчев Костадинов
от махала "Клетище" има две къщи, да се направи проверка и
на двете къщи, има сведение, че има изба. Същият човек е познат като
човек на опозицията.
4. Славе Александров - горски
милиционер в Гара Пирин и член на РП(к), още при нанесения побой от
Герасим на секретаря на РМС от Гара Пирин се заканвал на наши другари
много да не знаят, че щели да бъдат наказани от Герасим. Същият, има
слух, че е замесен със снабдяване нелегалните с брашно. Твърде възможно
е да знае следите на Герасим.
Горното донасям за сведение
и на разпореждане.
Зав. ДС, оперативен работник:
(п) Христо Ядков
АМВР, II сл. д. 357, т. 1, л. 40
№ 60
Нареждане до оперативния работник
да организира среща на братя Бенгюзови с капитан от ДС непосредствено след
самоубийството на Г. Тодоров, 1.ІV.1948 г.
Др. Бараков,
Срещни се с А. Бенгюза и му кажи
днес, 1 април, в 18 часа заедно с брат си да отидат и се срещнат с човек
от щаба (капитана). Да отидат над с. Влахи, около 1 клм. по пътя за Поляна
(към баира). Капитанът ще стреля един път с пистолета и ще свири с
уста. Това трябва да стане обезателно, защото щабът днес (довечера)
може да се вдигне.
Нещо за нас: ние сме добре. Вчера
пречукахме и Герасим. Със здравето съм добре и желая също и на теб.
1 април 1948 г., м. Дебел дъб
Другарски поздрав: (п)
АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 190
№ 61
Нареждане за поставяне на лицето
Борис Ценин под строго оперативно наблюдение, 2.ІV.1948 г.
Другарю Бараков,
По нареждане на инспектора
постави веднага под наблюдение лицето Борис Ангелов Ценин от
Езерец. Същият през м. август или септември 1947 г. заедно с Аго са
превели и свързали Герасим и Дупничанеца с Иван Врънков от Сенокос,
освен това на 15 март един цивилен човек е забелязан от едно овчарче
да отива към Езерец, като е питал за някой от Езерец. Възможно е Дупничанеца
да се укрива в него.
За целта да се постави под
строго наблюдение, като се насочи и някой от нашите секретни сътрудници
към него.
Новината може би вече си научил.
Петър Гърков нощес е убит, а така също и единият от братя Руйчеви, но
не зная точно кой е.
2 април 1948 год., с. Ощава.
Василев
АМВР, II сл. д 357, т. 4, л. 191
№ 62
Списък на убитите, заловени и
незаловени четници от четата на Герасим Тодоров към 5.ІV.1948 г.
Списък на бандитите от бандата
на Герасим Тодоров
Николов, подвизаващ се из
Светиврачка околия
Стари бандити:
1. Герасим Тодоров Николов
от с. Влахи, избягал 12.IV.1947 г., убит 30.III.1948 г.
2. Петър Йосифов Гърков от с.
Брежани, избягал ІХ.1947 г., убит 31.ІІІ.1948 г.
3. Кирил Николов Бенгюзов от
с. Г. Градешница, избягал XII.1947 г., заловен 30.III.1948 г.
4. Лефтер Попниколов Бенгюзов
от с. Г. Градешница, избягал 23.I.1947 г., заловен 26.III.1948 г.
5. Ангел Т. Бож. (Калайджиев)
от с. Гара Пирин
6. Божил Стоичков Стоичков
от гр. Дупница, избягал 24.IX.1947 г., заловен 15.III.1948 г.
7. Асен Мих. Иванов от с. Ощава,
избягал 3.XII.1947 г., заловен 29.III.1948 г.
8. Крум Сол. Монев от с. Г. Градешница,
избягал 23.I.1948 г., заловен 23.III.1948 г.
9. Георги Дим. Сучев от с. Белица,
избягал 20.I.1948 г., убит 23.III.1948 г.
10. Димитър Н. Гюров от с. Влахи,
избягал 26.I.1948 г., убит 31.III.1948 г.
11. Димитър Павлов от гр. Дупница,
избягал 9.IX.1944 г., незаловен
12. Смилян Гаргов от с. Джигурово,
избягал 28.II.1948 г., незаловен
13. Георги Гаргов от с. Джигурово,
избягал 28.II.1948 г., незаловен
14. Йордан Руйчев от с. Плоски,
избягал 25.XII.1947 г., убит 3.IV.1948 г.
15. Никола Ст. Янев от Свети
Врач, избягал 15.IX.1944 г., незаловен
Присъединили се към бандата:
1. Георги Ат. Веселинов от с.
Влахи, избягал 7.III.1948 г., заловен 24.III.1948 г.
2. Веселин Митов Чаушев от с.
Влахи, избягал 7.III.1948 г., заловен 24.III.1948 г.
3. Георги Андреев Самарджиев
от с. Влахи, избягал 7.III.1948 г., заловен 24.III.1948 г.
4. Андрея Алек. Спасов от с.
Влахи, избягал 7.III.1948 г., заловен 24.III.1948 г.
5. Янчо Иванов Янев от с. Гара
Пирин, избягал 8.III.1948 г., заловен 26.III.1948 г.
6. Тодор Иванов Секулов от с.
Влахи, избягал 7.III.1948 г., заловен 28.III.1948 г.
7. Илия Андреев Бояджиев от
с. Влахи, избягал 7.III.1948 г., заловен 20.III.1948 г.
8. Илия Митов Чопев от с. Ощава,
избягал 15.III.1948 г., заловен 18.III.1948 г.
9. Найден Мих. Иванов от с. Ощава,
избягал 12.III.1948 г., заловен 21.III.1948 г.
10. Кирил Тод. Солунов от с.
Влахи, избягал 8.III.1948 г., заловен 17.III.1948 г.
11. Китан Мих. Илиев от с. Гара
Пирин, избягал 7.III.1948 г., заловен 20.III.1948 г.
12. Стойне Цв. Бачийски от София,
избягал 7.III.1948 г., заловен 20.III.1948 г.
13. Никола Ст. Руйчев от с. Плоски,
избягал 6.III.1948 г., убит 1.IV.1948 г.
14. Георги Андонов Митов от
с. Гара Пирин, избягал 9.III.1948 г., заловен 23.III.1948 г.
15. Димитър Мар. Харизанов от
с. Гара Пирин, избягал 9.III.1948 г., заловен 23.III.1948 г.
16. Христо Мил. Стоименов от
с. Брежани, избягал 9.III.1948 г., заловен 29.III.1948 г.
17. Димитър Кузманов Иванов
от София, избягал 7.III.1948 г., незаловен
18. Йордан Герасимов Тодоров
от с. Влахи, избягал 12.III.1948 г., заловен 20.III.1948 г.
Неприсъединили се от избягалите:
1. Иван Танчев Шатев от с. Влахи,
избягал 15.III.1948 г., заловен 15.III.1948 г.
2. Лазар Г. Дарев от с. Влахи,
избягал 15.III.1948 г., заловен 15.III.1948 г.
3. Лазар Ефтимов Андреев
(Щръков) от с. Влахи, избягал 15.III.1948 г., заловен 15.III.1948 г.
4. Ангел Николов Бенгюзов от
с.Ощава, избягал 15.ІІІ.1948г., незаловен
5. Стефан Димитров Серафимов
от с. Ощава, избягал 15.III.1948 г., заловен 17.III.1948 г.
6. Методи Спасов Николов от
с. Ощава, избягал 15.III.1948 г., заловен 17.III.1948 г.
7. Славчо Сол. Монев от с. Г.
Градешница, избягал 10.III.1948 г., заловен 15.III.1948 г.
1. В ареста бандити 22 + 1 в
София = 23
2. Убити 5 - 6
3. Незаловени 5 + 2 = 7
4. В неизвестност 1
5. Освободени 4
Всичко: 41
5.IV.1948 г., Свети Врач
Началник сектор ДС: Ив. Гулев
АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 120
№ 63
Донесение до Областното управление
на ДС в Горна Джумая за намиращите се в ареста в Свети Врач четници от четата
на Герасим Тодоров и ятаци
около 10.ІV.1948 г.
Списък на бандитите и ятаците,
намиращи се в ареста на ДС - Св.
Врач
Бандити:
1. Крум Солунов Монев от с. Горна
Градешница
2. Китан Михов Илиев от с. Гара
Пирин
3. Крум Тодоров Солунов от с.
Горна Градешница
4. Славчо Солунов Монев от с.
Горна Градешница, освободен
5. Георги Андреев Самарджиев
от с. Влахи
6. Веселин Митов Чаушев от с.
Влахи
7. Георги Атанасов Веселинов
от с. Влахи
8. Илия Андреев Бояджиев от
с. Влахи
9. Ангел Тодоров Божинов от
с. Гара Пирин
10. Янчо Иванов Янчев от с. Гара
Пирин
11. Божин Стойчев Стоичков от
гр. Дупница
12. Георги Андонов Митов (Аркалийски)
от с. Гара Пирин
13. Димитър Марков Харизанов
от с. Гара Пирин
14. Андрея Александров Спасов
от с. Влахи
15. Димитър Веселинов Йосифов
(Бабев) от с. Влахи
16. Тодор Иванов Секулов от с.
Влахи
17. Лефтер Петров Николов от
с. Горна Градешница
18. Илия Митов Чопев от с. Ощава
19. Методи Спасов Николов от
с. Влахи
20. Асен Михайлов Иванов от с.
Ощава
21. Найден Милев Иванов от с.
Ощава
22. Христо Стоименов от с.
Брежани
Ятаци:
23. Йордан Христов Ангелов,
учител в с. Влахи
24. Герасим Пешев Манчев от с.
Влахи
25. Димитър Павлов Драчев от
с. Поляна
26. Спас Атанасов Угринов от
с. Влахи
27. Герасим Атанасов Куртишев
от с. Ощава
28. Георги Йосифов Петков от
с. Влахи
29. Борис Йорданов Павлевчев
от гр. Дупница
30. Кирил Благоев Веселинов
от с. Влахи
31. Христо Георгиев Петков
от с. Гара Пирин
32. Ибо Салиев Айдинов от м.
Дебел дъб
33. Йордан Лазаров Трендафилов
от с. Влахи
34. Спас Александров Иванов
от с. Ощава
35. Никола Павлов Якимов от
с. Ощава
36. Павел Иванов Христов от с.
Сенокос
37. Петър Донков Ковачев от
с. Ощава
38. Стоян Ефтимов Йотев от с.
Влахи
39. Яне Димитров Темелков от
с. Плоски
40. Димитър Атанасов Колев от
с. Плоски
41. Стефан Стойков Янев от с.
Плоски
42. Трендафил Димитров Стоилков
от с. Плоски
43. Стойко Миров Динев от с.
Плоски
44. Тодор Китанов Стойчев от
с. Плоски
45. Илия Веселинов Лазаров от
с. Плоски
46. Яне Стоилов Кирилов от с.
Плоски
47. Миро Динев Тренков от с.
Плоски
48. Димитър Василев Марков от
с. Плоски
49. Любомир Андонов Митев от
с. Влахи
50. Смилян Тодоров Анастасов
от с. Ощава
51. Иван Трендафилов Балабански
от с. Ощава
52. Христо Митев Куртишев от
м. Дебел дъб
53. Тренко Симеонов Груциин
от м. Дебел дъб
54. Владимир Георгиев Христов
от с. Ощава
55. Йосиф Петров Караивановски
от с. Влахи
56. Димитър Серафимов Ташев
от с. Ощава
57. Георги Илиев Чопев от с.
Ощава
ЯТАЦИ
58. Владо Николов Коколков от
с. Брежани
59. Георги Димитров Илиев от
с. Брежани
60. Теофил Захариев Тодоров
от с. Гара Пирин, връзка и помагач
61. Христо Милев Стоименов
от с. Брежани
62. Борис Ангелов Георгиев
от м. Дебел дъб
63. Димитър Стоянов Димитров
от с. Горна Градешница
64. Свещ. Иван Илиев Джолев от
с. Влахи
65. Свещ. Стефан Стоилов Камбитов
от с. Сенокос
66. Иван Николов Врънков от с.
Сенокос
67. Петър Иванов Ваканделски
от с. Брежани
68. Георги Иванов Спасов от с.
Гара Пирин
69. Стоян Георгиев Маламов
(Палатлийски) от с. Гара Пирин
70. Никола Георгиев Граматиков
от с. Ляски
71. Никола Стоянов Андреев
(Угринов) от с. Влахи
72. Йосиф Янев Стоев от с. Влахи
73. Костадин Митрев Лъджев
от с. Влахи
74. Благо Веселинов Рабишов
от с. Влахи
75. Кирил Спасов Найденов от
с. Влахи
76. Димитър Темелков Иванов
от с. Плоски
77. Аврам Георгиев Миладинов
от с. Плоски
78. Крум Тодоров Стоилов от с.
Плоски
79. Андрея Стоянов Димчев от
с. Плоски
80. Димо Стоянов Димчев от с.
Плоски
81. Христо Попилиев Вучков
от София
82. Димитър Александров Чиков
от с. Рила
83. Георги Николов Нусков от
с. Градево
84. Димитър Стоянов Кръстев
(Зрънчев) от с. Брежани
85. Стойне Йосифов Качев от с.
Брежани
86. Лазар Христов Топалски
от с. Крупник, връзка и помагач
87. Александър Иванов Чакъров
от с. Крупник, връзка
88. Александър Г. Мазненски
от с. Сенокос
89. Стефан Петров Неврокоплийски
от с. Сенокос
90. Яне Ефтимов Андреев от с.
Сенокос
91. Славейко Ангелов Стоянов
от гр. Горна Джумая, връзка
АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л.
91-92
№ 64
Молба да бъдат извинени
отсъствията на учениците от гимназията в гр. Св. Врач поради наложената блокада
на селата в околията, 1.ІV.1948 г.
До Другаря Директор
на Народната смесена гимназия
гр. Свети Врач
Съобщаваме Ви, другарю Директоре,
че от 22 до 31 март 1948 г. вкл. в с. Джигурово се установи милиционерско
комендантство и се поставиха под милиционерска блокада селата
Джигурово, Любовка, Бождово, Малки Цалим, Голям Цалим, Лески, Дебрене
и Поленица. Поради което учениците от тези села, които блокадата
ги завари вкъщи, се наложи да отсъстват от училище не по тяхна вина.
Моля, въпросните отсъствия
да бъдат извинени.
No 6, с. Джигурово, 1 април
1948 г.
Милиционерски комендант:
(п)
До другаря Директор на Народната
смесена
прогимназия - гр. Свети Врач
Другарю Директоре,
Поради милиционерска блокада
в селата Джигурово, Любовка, Бождово, Малки Цалим, Голям Цалим,
Лески, Дебрене и Поленица от 22 до 31 март вкл. 1948 г. много ученици
от въпросните села не бяха пуснати на училище и отсъстваха не
по тяхна вина.
Ето защо, моля, въпросните
отсъствия да бъдат извинени.
No 7, 1 април 1948 г.
Милиц. комендант: (п)
АМВР, III раз. 1713, т. 2, л. 61
№ 65
Сведение на оперативен работник за
проведено следствие и за начина, по който го провежда, 8.ІV.1948 г.
До др. Началник ДС, отговорник
следст.
гр. Св. Врач
Рапорт
Другарю началник, днес, 8 април,
проведох следствие на лицето Костадин Митрев Ладжов от с. Влахи
и Александър Иванов Чакъров от с. Крупник.
1. Костадин Митрев Ладжов от
с. Влахи е член на дружбата в същото село. Водено му е следствие и
по-напред в Гара Пирин, но не е правил никакви признания. Не разполагам
с никакви материали за него. Сега съм го наказал да стои прав и главата
опряна до стената. Лишил съм го и от храна. Не съм го бил никак. По-рано
не зная дали е бит.
2. Александър Иванов Чакъров
от с. Крупник, бивш свещеник и освободен от затвора миналата година
- черноборсаджия. Син му е в лагер - Перник. Не прави никакви признания,
че се е срещал с нелегални. Признава, че е ходил в с. Сенокос на събора
- Димитровден, 8 ноември 1947 г., но не се е видял с никой от бандата.
Ходил е по гости във Феордо, в който е имало доста хора и са пили.
Там е бил попът от Сенокос, кметът, даскалът Ангел Мощански, който
е свирил с акордеон, Пецето Брадата, но още не е бил избягал, там е
бил и кметският наместник от с. Крупник, но не си е отишъл с Александър,
а е изпратил само багажа и си е отишъл след 2 дни.
Разпитах и Йосиф Караивански,
който беше пропуснал и излязоха някои нови неща, които досега не
ги е признавал, а именно: в него е занесена една дамаджана олио от
С. Георгиев Ташов, Любен Гьошев Плачков, Илия Бояджиев и Лазар Ефтимов
Цирков, всички от с. Влахи. За същото олио съм го питал много пъти, но
не признаваше. Също така Герасим дал едно писмо на син му Георги
да отиде в с. Ощава при Петре Донков - бакалин, за да даде газ и Петър
му дал. Също така Костадинова е носила редовно в Йосиф сланина,
фасул, месо, пастърма и др.
Горното за сведение.
8 април 1948 г.
Оперативен р-к: (п)
АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 106
№ 66
Агентурни донесения на секретен
сътрудник
"Цигара", 11 и
16.ІV.1948 г.
Донесение 1
По възложените ми задачи да
наблюдавам близките и роднините на задържаните, не съм забелязал
нищо особено.
На 7 т.м. научих от Атанас Митов
Патрилски, че към обед се явил в м. Дебел дъб непознат човек с бастун
и предполагам да е бандитът Методи.
Населението се чувствува
свободно и духът постоянно се повишава.
11 април 1948 г., с. Влахи
Подпис: цигара
Донесение 2
От възложената ми задача да
наблюдавам роднините и близките на задържаните Христо Митов,
Герасим Атанасов, Йосиф Петков и (нечетливо) Йосифов, не забелязах
нищо особено.
Зловредни слухове из махалата
не (се) носят.
16 април 1948 г., с. Влахи.
Подпис: цигара
№ 67
Разузнавателно сведение за
поведението и настроението на селяните от с. Плоски след вдигането на
блокадата, 20.ІV.1948 г.
МВР, Отдел
"Народна милиция"
разузнавач № 31907
20 април 1948 г., с. Плоски,
Светиврачко
До другаря заведущ ДС, гр. Св.
Врач
Доклад
Донасям Ви, другарю Началник,
че събраните сведения от агентурата и личните ми наблюдения за
времето от 14.IV.1948 г. до 19 т.м. са следните:
Непосредствено след вдигане
на блокадата и освобождаването на стадата да пашуват вън от село
лицето Методи Стоянов Златинов, жител на с. Плоски, е казал пред
другаря Яне Великов Стамболиев: "Да беха измрели всички овци
и кози, но Йордан Руйчев да беше останал жив". Същият младеж повечето
от времето си прекарва със стадото си по балкана и вероятно е имал
връзки с Руйчев.
На 18.IV. т.г. свещеникът поп
Сотир, който сега идва всяка седмица да пее в черквата, когато е
извършил службата и е казал великия ход с чашата в ръка, застанал
в средата на черквата с думите: "О, блажени почивши руско и
българско воинство и робе Боже Марко, Веселин, Александър, наче
на поле бран за освобождение наше да помнет Бог богуцарство
твое."
В селото се чувства голямо
спокойствие, сред болшинството изказват се задоволства от ликвидирането
на Руйчеви и другите бандити, но както в миналия доклад казах, че
има хора, които са пуснали бради в знак на траур, а именно Георги Маникатов,
Темелко Янков, Тодор Николов, Яне Стойков Янев, Иван Янев Крилов, Благо
Хаилянов, всички реакционно настроени.
Тази сутрин бяха задържани
и изпратени в управлението Ви 7 души от селото. След задържането
им се почувства една загриженост от страна на селяните. Помежду
задържаните са и 4 души от агентурата, от всички тях досега не съм
получил никаква работа въпреки постоянните задачи, които им
давам, с изключение на секретен сътрудник Симчо.
Други прояви няма, общо всичко
върви добре, в селото засега са поставени под наблюдение съмнителните
лица.
Горното Ви донасям за сведение.
Разузнавач: к.с. No 31907
АМВР, II сл. д. 357, т. 3, л. 285
№ 68
Списък на освободените ятаци от
ареста
в гр. Свети Врач, 17.ІV.1948 г.
Списък на ятаци и помагачи, които
следва да бъдат освободени:
1. Димитър Павлов Драчев от
с. Влахи
2. Кирил Благоев Веселинов
от с. Влахи
3. Ибо Салиев Айдинов от с.
Влахи
4. Спас Алексиев Иванов от с.
Ощава
5. Никола Павлов Якимов от с.
Ощава
6. Тодор Китанов Стойчев от с.
Плоски
7. Яне Стоилов Крилов от с. Плоски
8. Смилян Тодоров Анастасов
от с. Ощава
9. Иван Трендафилов Стоянов
от с. Влахи
10. Христоско Митев Куртишев
от с. Влахи
11. Тренко Симеонов Груциин
от с. Влахи
12. Владо Николов Коколков от
с. Брежани
13. Никола Георгиев Граматиков
от с. Ляски
14. Йосиф Янев Стоев от с. Влахи
15. Благо Веселинов Арабишев
от с. Влахи
16. Димитър Темелков Иванов
от с. Плоски
17. Андрея Стоев Динчев от с.
Плоски
18. Христо Попилиев Вучков
от София
19. Георги Николов Нусков от
с. Градево
20. Стойне Йосифов Качев от с.
Брежани
21. Александър Чакъров (свещеник)
от с. Крупник
22. Андрея Ат. Стоянов (Гюров)
от с. Влахи
23. Димитър Анастасов Колев
от с. Плоски
17.IV.1948 г., гр. Св. Врач
Началник сектор ДС: Ив. Гулев
АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 146
№ 69
Агентурни донесения на секретен
сътрудник "Върбан", 12 и 21.ІV.1948 г.
По възложената ми задача да
наблюдавам семейството на Драчеви извърших следното:
Срещнах се с жената на Асен
Драчев и от приказките й констатирах, че отношението й към ОФ
власт е добро, като за случилото се упрекват Герасим.
Настроението на селяните
е добро, особено когато чуха на събранието др. от окол. к-т.
12 април 1948 г., с. Поляна.
Подпис: Върбан
По възложената ми задача да
наблюдавам близките и роднините на Асен Костадинов Драчев и Димитър
Павлов Драчев не забелязах нищо особено.
Зловредни слухове из махала
Поляна не се носят.
21 април 1948 г., Върбан
АМВР, III раз. 1713, т. 1, л. 14
№ 70
Разузнавателно сведение за
честване 30-годишнината от смъртта на Яне Сандански в с. Плоски непосредствено
след вдигане на блокадата, 21.ІV.1948 г.
МВР
ДС разузнавач No 31907
21 април 1948 г., с. Плоски,
Светиврачко
До другаря заведущ ДС, гр. Свети
Врач
Донасям Ви, другарю Началник,
че на 18.IV.1948 г. в с. Плоски, Светиврачко, се състоя тържество
по случай тридесет години от смъртта на Яне Сандански и тържественото
обещание на детската организация "Септемврийче". Тържеството
започна в 11 часа преди обед на площада пред училището, на тържеството
присъстваха почти всички селяни, тържеството бе открито от
др. Христо Стефанов Воденичаров, директор на прогимназията, който
даде ценни напътствия за значението на днешното тържество и
отношенията на родителите към малките септемврийчета. След туй
се декламираха стихотворения за септемврийчетата, програмата
бе доста хубава и добре подредена.
След декламациите другарката
Еленица Караманолева, учителка в селото по македонски език, изнесе
доклад по случай тридесет години от смъртта на Яне Сандански на македонски
език. Докладът бе доста обширен и ясен. Тя описа живота и идеите на
Сандански и днешното положение в славянските народи. Когато се
говореше за Сандански, хората слушаха с особено внимание и нямаше
никакви шушукания.
Предварително бе дадена задача
на агентурата, която следеше за държанието на публиката и която
бе пръсната из хората и особено до набелязаните съмнителни лица,
които бяха поставени под наблюдение през целия ден. През време на
тържеството имаме само една проява на едно от съмнителните лица,
а именно Кирил Стоилов Димитров (Комаро), който е казал: "Хубави
са тия червени връзки, но да видим дали ще направят нещо". Същият
е бил ятак на бандитите и ги е снабдявал с патрони.
От селото хора не заминаха
на гроба на Сандански с изключение на председателя на местната
общинска управа Стипцаров, който замина още на 17 т.м.
Горното Ви донасям, другарю
Началник, за сведение.
Разузнавач к.с. No 31907
АМВР, II сл. д. 357, т. 3, л. 284
№ 71
Сведение за настроението и
поведението на селяните от с. Плоски за периода 20-28.ІV.1948 г.
МВР
Околийска народна милиция
КС Разузнавач No 3190
28.IV.1948 г., с. Плоски, Светиврачко
До Другаря завеждащ ДС, гр.
Св. Врач
Донасям Ви, другарю Началник,
за времето от 20 т.м. до 28.IV.1948 г. и след проведената акция срещу
бандитите по донесение от агентурата и от мои наблюдения положението
в с. Плоски е следното:
1. За времето от 20-и до 28-и по
агентурен път се донесе следното:
Митра Прокопова Димитрова,
снаха на задържания Димитър Темелков, е говорила пред Иван Милев Ташов,
че трябва да се съберем и отидем на помощ на тия задържани, защото
няма кой да им помогне, че дошло време брат срещу брат да се борят и
откъде дойде това ощавско куче Методи, та заради него сега хората
в земята да лежат и да ги избиват.
Лицето Георги П. Харисков е
говорил на мои секретни сътрудници: "Пазете се от Васил Чакъров,
защото той ви издаде всички на милицията", същият е преселник
от Беломорието и е член на РП(к).
2. След освобождаването на
някои от задържаните във връзка с бандитите и след идването им в
селото досега не се забелязва никаква лоша проява. Същите се
държат много хубаво, говорят публично, че властта на ОФ и особено
милицията се е държала спрямо всички много хубаво и правилно е
преценявала кой е виновен и държанието от страна на милиционерите
и следователите е било много хубаво. Особено със задоволство говори
чичото на Руйчеви, който досега се е ползвал с добро име сред населението
и който е най-добър от тяхното поколение, говори и разобличава
публично постъпките на внуците си и брат му Димо, който е задържан
още в управлението Ви.
3. На 24 т.м. в селото имаше общоселско
събрание. От околийския център бе дошъл представител лесничеят
Зенови, който говори за значението на Първи май и създаването на
първомайски комитет, което е направено предварително в селото
след даване обширни пояснения за значението на празника и подканата
на населението да присъства масово на тържеството. Накрая се
зададоха няколко въпроса от страна на селяните по отношение на
козите. На въпроса също се отговори, като за първи път не станаха
никакви възражения. След това събранието бе закрито. Събранието
бе доста посетено въпреки работното време.
4. На 25.IV. т.г. в селото се
проведе първомайски трудов ден за поправка на улиците и залесяване.
Същият бе посетен от 246 души, от които 202 мъже и 44 жени. Тази проява
за първи път се забелязва след 9.IX.1944 г. в селото, докато в миналото
хората не излизаха на трудови дни. Особена роля играе първомайският
комитет, който е образуван от всички политически групировки и
е доста голям - 26 души.
5. Възложената задача на
агентурата за откриване на избягалия бандит Маникатов засега
върви добре. От страна на населението се вижда едно учудване,
свързано със страх, като се говори дали няма пак да ни блокират и как
не е хванат досега, та напълно да се успокоим.
6. Във връзка с отпразнуване
на празниците Първи май и Великден на агентурата ще се дадат обекти,
които ще бъдат под постоянно наблюдение.
Общо взето, с. Плоски засега
е много добре. Чувства се едно успокоение от страна на населението,
което говори добре засега.
Горното Ви донасям, другарю
Началник, за сведение.
ДС Разузнавач No 31907
II сл. д. 357, т. 3, л. 283
№ 72
Декларация на секретен сътрудник
за сътрудничество
с ДС, 30.ІV.1948 г.
Декларация
Подписаният Мирчо Иванов
Трендафилов от с. Влахи, м. Дебел дъб, декларирам, че ще пазя в пълна
тайна досегашната ми работа с народната милиция. Ако издам каквато
и да е тайна във връзка с работата ми, независимо на когото и да е,
нека веднага да бъда задържан и изпратен в затвора, а семейството
ми да бъде интернирано.
Въпреки това ако ми се отдаде
случай да чуя или се срещна с някой противонароден елемент, веднага
да съобщя на най-близките органи на народната милиция или на местния
народен съвет.
30 април 1948 г., с. Влахи.
Декларатор: (п)
АМВР, III раз. 1713, т. 1, л. 18
№ 73
Оперативен план на областното
управление на ДС в Горна Джумая за начина, по който трябва да се проведе следствието
на заловените четници и ятаци,
края на април 1948 г.
План на следствието около
задържаните и заловени
бандити от бандата на Герасим
Тодоров, което ще се проведе в гр. Св. Врач.
За бързото и правилно провеждане
на следствието е създадена група от следователи и прикрепени
към тях работници от ДС, както следва:
1. Иван Стоянов Гулев - началник
сектор ДС
2. Димитър Недялков Миладинов
- групов началник
3. Атанас Георгиев Петров -
разузнавач
4. Илия Благоев Малчев - разузнавач
и предадените другари от ДДС
- София:
1. Никола Пенчев Дворянов -
началник служба
2. Петър Иванов Монев - инспектор
Отговорник по следствието
- Иван Ст. Гулев, началник сектор ДС - Горна Джумая.
За по-голяма експедитивност
и добри резултати при работата да се има следните неща под внимание:
1. До края на март т.г. да се намерят
подходящи помещения за арестанти и следователи, за която цел да
се почисти мазето на постройката, в която по-рано се помещаваше
милицията и след обезвъшаване на арестантите да се приведат.
2. До събота вечер да се почистят
и пригодят за работа четирите стаи на същото помещение, където ще
работят следователите.
3. До края на март т.г. да се приберат
арестантите, пръснати по комендантствата, създадени по време
на акцията, за да се състави завършеният вид на плана по следствието.
4. Арестантите да се помещават
в двете помещения, първото - на милицията, а второто - на Районния
кооперативен съюз.
5. Следствието започна на
1.IV.1948 г. и непрекъснато ще се води в двете помещения, за която
цел на всеки следовател се остави отделна стая.
6. Всеки ден в 12,00 часа следователите
ще се събират на кратко съвещание да отчетат важните моменти от
следствието и се набележат нови моменти за по-нататъшна работа,
което отчитат във формата на сводка.
7. За техническото охраняване
на следствените материали се прикрепя шифровачът Георги Чавков
при Околийската служба ДС, като се потърси още един подходящ машинописец.
8. Отговорник по охрана на
арестантите остава подпоручик Янкулов.
9. За всеки ден се прави работно
планче с определена задача на всеки следовател, следствието да
завърши с кратък срок - 25 април 1948 г. Планчетата се прикрепят ежедневно
към общия план.
10. Насока на работата - да
се разнищи из основи дейността на бандитите, като се разкрият връзките
им - било с чуждото разузнаване, михайловизма или опозицията
в нашата област или извън нея.
11. Да се работи чрез всички
възможно разполагаеми средства (без грубото физическо насилие)
за политикоразложения на бандити и ятаци, като порицават своята
и на техните инспиратизи вражеска дейност, която е насочена изключително
против интересите на народа и властта.
Съставил плана, началник сектор
ДС: (Ив. Гулев)
АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 143
№ 74
Оперативен план на ОУ на ДС в
Горна Джумая за задачите на следователите във връзка с предстоящия процес срещу
четниците и ятаците от четата на
Г. Тодоров, края на април 1948 г.
План за работата на следователите
около процеса на бандитите, ятаците и връзките на бандата на Герасим
Тодоров в Свети Врач и тук:
1. Да се събират редовно сведенията
от камерната агентура в затвора.
2. Да се прави най-щателна проверка
на багажа, който се донася на затворниците и не се връща такъв на
домашните им.
3. Да се съберат сведения за
организаторите на групата вътре в затвора за отрицателното
държание на подсъдимите пред съда и се уединят.
4. Да се влезе във връзка с околийския
началник на милицията и се осигури охраната при пренасянето на
арестантите в Св. Врач.
Отговорник по четиритях точки
- Александър Палешутски.
5. Да се следи кои адвокати поемат
защитата на подсъдимите, да се следи за имената на адвокатите,
взети от други градове, да се държи постоянна връзка с адвокатите,
като присъства винаги човек от милицията при свижданията на последните
с арестантите.
Отговорник - Левчо Стоев.
6. Да се събере допълнителен
обвинителен материал за очертаващите се организатори на групата
вътре и по-специално за Асен Бояджиев за втори процес.
Отговорник - Илия Малчев.
7. Да се потърсят допълнителни
прокурорски свидетели - общественици и др. и се държи връзка между
тях и прокурора.
Отговорник - Кирил Янков.
8. Да се подготвят трима души
следователи като прокурорски свидетели, а именно: за подсъдимите
от селата Брежани, Сенокос и Кресна - Левчо Стоев, за Влахи, Ощава
и Гара Пирин - Илия Малчев и за селата Белица, Плоски и Горна и Долна
Градешница - Димитър Миладинов. Същите по време на процеса ще следят
при разпита на подсъдимите всеки за хората от селата, за които е
отговорен.
9. Като редовен слушател на
процеса за взимане известни бележки - Темелко Мирчев.
10. За веществените доказателства
на прокурора като оръжие и др. и тяхното пренасяне - отговорник
Темелко Мирчев.
II сл. д. 357, т. 4, л. 18
Съдържание
ПРЕДГОВОР................................................................ ...5
Съпротивата срещу комунистическия
режим в Пиринска Македония (1944-1948 г.)...............................9
Напук на комунистите
(Редове от Показанията в следствените арести на
ДС)..................................................................27
ДОКУМЕНТИ ..............................................................34
1.
Молба за разкриване на следствено дело във връзка с реализиране
разработката на Държавна сигурност за ликвидиране четата на Герасим
Тодоров....................34
2.
Съобщение за излизане на Герасим Тодоров в нелегалност и включването му
в бюлетина на ДС за издирване.................................................... ....................35
3.
Сведения за нелегалния Герасим Тодоров Николов
от с. Влахи,
Светиврачко................... ...........................36
4.
Милиционерска характеристика на Димитър
Павлов Петков, четник от
четата на Герасим
Тодоров..................................................................................38
5.
Агентурно донесение на секретен сътрудник "Д. № 3" за
"вражеското" поведение на чиновника Петър Гърков....................................................................................40
6. Милиционерскодонесение
за"вражеското" поведение на архиваря в брежанското селско
общинско управление Петър Гърков преди и непосредствено след
9.ІХ.1944 г.
...........................................................................42
7.
Рапорт за резултатите от извършеното милиционерско проучване за
поведението на Петър Гърков преди и след 9.ІХ.1944 г. ...........................................................................44
Сведение за местонахождението,
връзките и намеренията за действие на нелегалните от с. Влахи и
за това, че касиерът Герасим Тодоров не е злоупотребил с кооперативната
каса........................................................................................46
9.
Показания на ремсиста Иван Гигов за срещата му с нелегалните в Кресненското
дефиле.............................47
10. Сведение за среща на Герасим Тодоров със
селяни във Влахинското
землище.................................48
11. Милиционерско донесение за
заповедта, с която Герасим Тодоров е отпечатил и наредил да продължи
своята работа запечатана от кмета
на с. Влахи воденица.........................................................................50
12. Доклад за състава и дейността
на нелегалните чети в Пиринска Македония от 9.ІХ.1944 до началото на 1948 г.
............................................................................52
13. Сведение на кмета на с. Гара
Пирин за състава, дейността, ятаците и намеренията на нелегалните, ръководени
от войводата Герасим Тодоров.......................57
14. Донесение на Тодор Андонов до
кмета на с. Гара Пирин Галчо Василев за срещата му с четата на Герасим
Тодоров...........................................................60
15. Агентурно сведение за
проведена среща в с. Гара Пирин, на която се обсъжда план за ликвидиране четата
на Герасим Тодоров с помощта на
секретен сътрудник "Рила", за готовността му да подпомага
ДС.......................................62
16. Служебна бележка за иззето
оръжие, издадена от Герасим
Тодоров...................................................................64
17. Сведение за среща на
милиционер с четници от четата на Герасим
Тодоров..............................................................64
18. Протестно писмо-предупреждение
на Герасим Тодоров до комунистите от с.
Влахи да престанат да
тероризират невинното му
семейство................................66
19. Писмо на Герасим Тодоров до
свещеник Иван Джолев от с. Влахи, февруари 1948 г.
.............................................67
20. Предупредително писмо на
Герасим Тодоров до съселянин и бивш негов приятел от с. Влахи да спре да
клевети и доносничи, без дата, вероятно от началото
на февруари 1948 г.
.......................................................68
21. Предупредително писмо на
войводата на 6-и пирински отряд Герасим Тодоров до
комунистически активист от с. Ощава, началото на февруари 1948 г.
............................................................69
22. Писмо на П. Гърков до познат
относно причините, накарали го да поеме пътя на нелегалния живот,
февруари 1948 г.
............................................................71
23. Писмо на ятак от село Брежани
до секретаря
на 6-и Пирински отряд П. Гърков,
вероятно от февруари 1948 г.
............................................................73
24. Предупредително писмо на
секретаря на 6-и пирински отряд П. Гърков до секретаря на общинското управление
в с. Брежани за изплащане
полагащ му се наем за
дюкян..............................................75
25. Писмо на П. Гърков до чиновник
в общинското управление в с. Брежани с молба да бъде изплатена полагаща се на
семейството му сума от наем за отдаден
имот..................................................................76
26. Декларация на секретен
сътрудник
за сътрудничество на
ДС..............................................76
27. Писмо на командира на 6-и
пирински отряд Герасим Тодоров до журналиста Михаил Думбалаков
от София, началото на март 1948 г.
........................... .77
28. Сведение на македонския учител
Петър Макревски за срещата му с войводата Герасим Тодоров..............79
29. Показания на партийния
секретар Йордан
Руйчев в с. Влахи за срещата му с
войводата
Герасим
Тодоров...................................................................83
30. Удостоверение, издадено от
Герасим Тодоров, за задържането на горски стражар и изземване
на неговото оръжие и
вещи...........................................84
31. Обобщен доклад на инспектора в
околийско управление на ДС - гр. Свети Врач Г. Богданов (Графа) за състава, дейността,
връзките и ятацате на нелегалните чети на Герасим Тодоров и Никола Руйчев, за
постигнатото от ДС в изпълнение на разработката за тяхното ликвидиране
към 20.ІІ.1948 г.
............................................................85
32. Оперативен план на областното
управление на ДС в Горна Джумая за реализиране на разработка "Елен" с
цел ликвидиране четата на Герасим Тодоров, началото на март 1948 г.
.....................................................96
33. Оперативен план на Областното
управление на народната милиция за извършване на арести на ятаци, подпомагали
четата на Герасим Тодоров,
началото на март 1948 г.
...................................................101
34. Списък за арестуване на
ятаците и връзките от селата Ощава, Влахи и Гара Пирин, подпомагали
четата на Герасим Тодоров,
началото на март 1948 г.
.............................................103
35. Подробен оперативен план на
областното управление на народната милиция в Горна Джумая за
ликвидиране четата на Герасим
Тодоров,
9.ІІІ.1948 г.
..................................................................106
36. Списък на нелегалните от
Светиврачка околия, включили се в четата на Герасим Тодоров
към средата на март 1948 г.
..............................................110
37. Информация до областния
началник на ДС в Горна Джумая за предприетите начални действия и резултати по
изпълнение плана за ликвидиране четата на Герасим Тодоров, 10.ІІІ.1948 г.
.......................................................111
38. Информация до областния
началник на ДС в Горна Джумая за по-нататъшните действия и постигнатите
резултати по изпълнение плана за ликвидиране четата на Герасим Тодоров, 3,30
часа сутринта,
12.ІІІ.1948 г.
.................................................................113
39. Информация до областния
началник на ДС в Горна Джумая за по-нататъшните действия и постигнатите
резултати по изпълнение плана за ликвидиране четата на Герасим Тодоров,
12.ІІІ.1948 г.
......................................................................116
40. Информация до областния
началник на ДС
за хода на акцията срещу
нелегалните и за неуспял опит да бъде убит Герасим Тодоров,
15.ІІІ.1948 г.
.................................................................117
41. Бележки на следовател за
дейността в помощ на четата, оказана от София Тодорова - съпруга
на Герасим
Тодоров............................................................117
42. Показания на София Тодорова за
помощта, която е оказвала на съпруга си Герасим Тодоров
от м. май до ноември 1947 г.
......................................119
43. Оперативна инструкция до
завеждащия ДС в с. Брежани за мерките, които трябва да предприеме за
ликвидиране на насочили се към селото четници, 17.ІІІ.1948
г..........................................................................120
44. Нареждане до завеждащия ДС в
с. Брежани да предприеме планирани арести, 17.ІІІ.1948 г. ............121
45. Донесение на А. Трайков -
секретар на БРП(к) в с.
Г. Градешница, за
антикомунистическо изказване
и настроения на Г. Пещев и негови
съселяни, изразени
в селската кръчма на 18.ІІІ.1948
г. .............................122
46. Агентурно донесение на
секретен сътрудник
"Бомба", 20.ІІІ.1948 г.
........................................................123
47. Информация до областния
началник на ДС в Горна Джумая за постигнатите резултати по ликвидиране четата на Герасим Тодоров за
периода
14-21 март 1948 г.
........................................................124
48. Указания до завеждащия ДС в с.
Брежани относно начина, по който може да действа при арестуването, вербоването,
освобождаването и следствието...........127
49. Информация за проведено
младежко събрание и участие на младежи от махала Поляна в блокада на
22.ІІІ.1948 г.
.................................................................128
50. Декларация за сътрудничество
на органите на ДС от председателя на ОФ комитета в с. Влахи,
23.ІІІ.1948 г.
.................................................................129
51. Указания до завеждащия ДС в с.
Брежани относно методите, които трябва да се използват за ликвидирането на
укриващи се в района на селото четници и при следствието, 24.ІІІ.1948 г.
..........................130
52. Оперативно сведение за
резултатите от използването и указание за по-нататъшното използване на
секретната агентура във връзка с ликвидирането на четата, 25.ІІІ.1948 г.
...................................................................................................131
53. Донесение на оперативен
работник за вербоване на секретен сътрудник, 26.ІІІ.1948 г.
..............................132
54. Списък на заловените четници и
ятаци от четата
на Герасим Тодоров към 27.ІІІ.1948
г. .............................132
55. Декларация на секретен
сътрудник за сътрудничество с ДС, 27.ІІІ.1948 г. ...........................134
56. Агентурно донесение на
секретен сътрудник
"Бомба", 28.ІІІ.1948 г.
........................................................134
57. Декларация на секретен
сътрудник за сътрудничество с ДС, 30.ІІІ.1948 г. ...........................135
58. Показания на Кирил Бенгюзов от
с. Горна Градешница, 30.ІІІ.1948 г.
.................................................136
59. Препредадено агентурно
донесение на секретния сътрудник Илия Ризов за скривалища и ятаци
на Герасим
Тодоров....................................................138
60. Нареждане до оперативния
работник да организира среща на братя Бенгюзови с капитан от ДС непосредствено
след самоубийството на Г. Тодоров, 1.ІV.1948 г.
..................................................139
61. Нареждане за поставяне на
лицето Борис Ценин под строго оперативно наблюдение,
2.ІV.1948 г.
...................................................................139
62. Списък на убитите, заловени и
незаловени четници от четата на Герасим Тодоров към 5.ІV.1948 г. ........140
63. Донесение до Областното
управление на ДС в Горна Джумая за намиращите се в ареста в Свети Врач четници
от четата на Герасим Тодоров и ятаци около 10.ІV.1948 г.
.................................................................143
64. Молба да бъдат извинени
отсъствията на учениците от гимназията в гр. Св. Врач поради наложената блокада
на селата в околията,
1.ІV.1948 г.
..........................................................................146
65. Сведение на оперативен
работник за проведено следствие и за начина, по който го провежда,
8.ІV.1948 г.
...................................................................147
66. Агентурни донесения на
секретен сътрудник
"Цигара", 11 и
16.ІV.1948 г. ..............................................148
67. Разузнавателно сведение за
поведението и настроението на селяните от с. Плоски след вдигането на
блокадата, 20.ІV.1948 г. .........................................149
68. Списък на освободените ятаци
от ареста
в гр. Свети Врач, 17.ІV.1948 г.
..........................................151
69. Агентурни донесения на
секретен сътрудник "Върбан", 12 и 21.ІV.1948 г. ........................................152
70. Разузнавателно сведение за
честване 30-годишнината от смъртта на Яне Сандански в с. Плоски непосредствено
след вдигане на блокадата, 21.ІV.1948 г.
..............................................................................................152
71. Разузнавателно сведение за
настроението и поведението на селяните от с. Плоски за периода
20-28.ІV.1948 г.
............................................................154
72. Декларация на секретен
сътрудник за сътрудничество с ДС, 30.ІV.1948 г. ............................156
73. Оперативен план на областното
управление на ДС в Горна Джумая за начина, по който трябва да се проведе
следствието на заловените четници и ятаци,
края на април 1948 г.
..................................................156
74. Оперативен план на ОУ на ДС в
Горна Джумая за задачите на следователите във връзка с предстоящия процес срещу
четниците и ятаците от четата на
Г. Тодоров, края на април 1948 г.
.............................158
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.