Отличен българин с името Герасим

Веселин Ангелов

 

Отличен българин с името Герасим

(Страници от въоръжената съпротива срещу комунистическия режим в Пиринска Македония (1944 – 1948)

Гутенберг, ISBN  954-9943-27-5,

С.,2001,236 с.

първо издание

ISBN:9789546170347
второ издание,

С., 2008,236 с. 

ПРЕДГОВОР

В Бъл­га­рия се знае мал­ко за съ­п­ро­ти­ва­та сре­щу ус­та­но­ви­ла­та се през 1944-1948 г. с по­мо­щ­та на Мо­с­к­ва ко­му­ни­с­ти­че­с­ка ди­к­та­ту­ра. Из­вън стра­на­та до­ри се смя­та, че бъл­га­ри­те въ­о­б­ще не са ока­за­ли се­ри­о­з­на съ­п­ро­ти­ва сре­щу на­си­ла на­ла­га­но­то уп­ра­в­ле­ние на БКП, че без­ро­по­т­но са се по­д­чи­ни­ли на ко­му­ни­с­ти­че­с­кия ди­к­тат.

Част от ис­ти­на­та за съ­п­ро­ти­ва­та сре­щу ко­му­ни­с­ти­че­с­ка­та ди­к­та­ту­ра се знае от все още жи­ви­те й сви­де­те­ли. Ня­кои от тях ве­че са на­пи­са­ли или пи­шат сво­и­те спо­ме­ни. Ос­но­в­на­та част от та­зи ис­ти­на се съ­х­ра­ня­ва в дъл­бо­ко за­се­к­ре­те­ни­те до не­от­да­в­на ар­хи­ви на тай­на­та ко­му­ни­с­ти­че­с­ка Дър­жа­в­на си­гур­ност. В ре­зул­тат на тя­х­но­то раз­се­к­ре­тя­ва­не ве­че се опо­ве­с­тя­ват мал­ко из­ве­с­т­ни фа­к­ти за та­зи съ­п­ро­ти­ва.

Ста­ва из­ве­с­т­но, че в стра­на­та се е по­я­ви­ло и раз­ви­ло се­ри­о­з­но по сво­и­те раз­ме­ри го­рян­с­ко дви­же­ние - ед­на сво­е­о­б­ра­з­на бъл­гар­с­ка фор­ма за въ­о­ръ­же­на съ­п­ро­ти­ва сре­щу ко­му­ни­с­ти­че­с­ка­та власт. В пе­ри­о­да 1947-1948 г. дви­же­ни­е­то об­х­ва­ща ре­ди­ца ра­йо­ни на стра­на­та. В тях дей­с­т­ват го­лям брой въ­о­ръ­же­ни го­рян­с­ки че­ти. Та­ка­ва, а мо­же би и най-го­ля­ма­та в стра­на­та че­та, се по­я­вя­ва и в то­га­ва­ш­на­та Гор­но­джу­май­с­ка об­ласт. Тя се пре­д­во­ж­да от вой­во­да­та Ге­ра­сим То­до­ров и дей­с­т­ва във вре­ме, ко­га­то в об­ла­ст­та се  про­ве­ж­да  по­ли­ти­ка на на­сил­с­т­ве­на ма­ке­до­ни­за­ция, на­тъ­к­на­ла се на съ­п­ро­ти­ва от по­ч­ти вси­ч­ки сло­е­ве на на­се­ле­ни­е­то и пре­д­с­та­в­ля­ва­щи­те го по­ли­ти­че­с­ки си­ли, ос­вен ак­ти­ви­с­ти­те на БКП.1

Де­се­ти­ле­тия на­ред те­ма­та за ока­за­на­та съ­п­ро­ти­ва сре­щу ко­му­ни­с­ти­че­с­кия ре­жим и ма­ке­до­ни­за­ци­я­та в та­зи об­ласт е за­б­ра­не­на. До­кол­ко­то в про­ко­му­ни­с­ти­че­с­ка­та про­па­ган­да и ис­то­ри­о­пис се до­пу­с­ка да се го­во­ри за нея, то то­ва ста­ва са­мо в рам­ки­те на кли­ши­ра­но­то и цен­зу­ри­ра­но от­бе­ля­з­ва­не на "го­ле­ми­те ус­пе­хи на на­ро­д­на­та" ми­ли­ция и ко­му­ни­с­ти­че­с­ка­та пар­тия за ли­к­ви­ди­ра­не­то на ан­ти­ко­му­ни­с­ти­че­с­ка­та опо­зи­ция. На "ус­пе­хи­те" сре­щу по­я­ви­ли се, ка­к­то то­га­ва про­па­ган­да­та и ДС ги на­ри­чат, "ми­хай­ло­ви­с­т­ки те­ро­ри­с­ти­ч­ни гру­пи­ч­ки и бан­ди", ко­и­то "на­ро­д­ни­те" ми­ли­ци­о­не­ри обе­з­в­ре­ж­да­ли "бър­зо и сме­ло още в за­ро­диш".

Те­ма­та за тол­ко­ва опа­с­ни­те за "на­ро­д­на­та" власт "ми­хай­ло­ви­с­т­ки бан­ди" бе раз­ра­бо­те­на и в бъл­гар­с­ко­то ки­но. Фил­мът "Глу­т­ни­ца­та" на­при­мер е по­с­ве­тен на "бан­ди­т­с­ка­та дей­ност" и  обе­з­в­ре­ж­да­не­то в края на 1947 и на­ча­ло­то на 1948 г. на го­рян­с­ка­та че­та на вой­во­да­та Ге­ра­сим То­до­ров. Ка­к­то в пар­тий­ни­те ис­то­рии, та­ка и в иг­рал­ния филм ос­но­в­на­та тен­ден­ция е дей­но­ст­та на че­та­та да се по­ка­же в най-изо­па­че­на све­т­ли­на, в най-чер­ни и уро­д­ли­ви кра­с­ки. Уча­с­т­ни­ци­те в че­та­та се пре­д­с­та­вят ка­то жал­ки пре­да­те­ли, за­ко­ра­ве­ли ан­г­ло-аме­ри­кан­с­ки аген­ти,  фа­ши­с­ти, кръ­во­жа­д­ни из­ро­ди, от­ча­я­ни те­ро­ри­с­ти, го­то­ви на вси­ч­ко, са­мо и са­мо да съ­бо­рят "на­ро­д­на­та власт".

По­до­б­ни схва­ща­ния за го­рян­с­ко­то дви­же­ние в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния и най-ве­че за че­та­та, пре­д­во­ж­да­на от  Ге­ра­сим То­до­ров, про­дъл­жа­ват да би­ту­ват и до днес. При­чи­на­та за по­д­дър­жа­ни­те все още в пу­б­ли­ч­но­то про­с­т­ран­с­т­во не­вер­ни и изо­па­че­ни вер­сии за дей­но­ст­та на че­та­та и не­й­ния вой­во­да се крие най-ве­че в то­ва, че ма­те­ри­а­ли­те за тях, съ­х­ра­ня­ва­ни в ар­хи­ви­те на ДС, до­с­ко­ро бя­ха не­до­с­тъ­п­ни. За жа­лост от то­ва се въз­по­л­з­ва­ха твър­де съм­ни­тел­ни и ма­ке­до­ни­с­т­ки на­с­т­ро­е­ни ав­то­ри, от­к­ри­то по­д­по­ма­га­ни и от Ско­пие, ко­и­то пу­б­ли­ку­ва­ха фал­ши­фи­ци­ра­ни съ­чи­не­ния за не­й­на­та дей­ност.

Про­ма­ке­до­ни­с­т­ки­те съ­чи­не­ния пре­д­с­та­вят че­та­та ка­то "ма­ке­дон­с­ка", ка­то про­я­ва на от­к­ри­та съ­п­ро­ти­ва на "ма­ке­дон­ци­те" от Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния сре­щу но­во­то "бъл­гар­с­ко" ро­б­с­т­во - ко­му­ни­с­ти­че­с­ко­то, ка­то епи­ч­на бор­ба за съ­з­да­ва­не на сво­бо­д­на и не­за­ви­си­ма ма­ке­дон­с­ка дър­жа­ва. Те­зи съ­чи­не­ния се раз­на­сят от ръ­ка на ръ­ка и се пре­д­с­та­вят ка­то един­с­т­ве­ни но­си­те­ли на ис­ти­на­та за ис­то­ри­че­с­ка­та съ­д­ба на то­зи край през спо­ме­на­тия пе­ри­од. Уча­с­т­ни­ци­те в че­та­та, част от ко­и­то са из­би­ти, дру­ги ле­жа­ли дъл­ги го­ди­ни по ко­му­ни­с­ти­че­с­ки­те ла­ге­ри и за­т­во­ри и ве­че по­чи­на­ли, се пре­д­с­та­вят ка­то ве­ли­ко­ма­ке­дон­с­ки мъ­че­ни­ци, най-сме­ли­те и не­при­ми­ри­ми бор­ци за "ма­ке­дон­с­ка сво­бо­да и дър­жа­в­ност".2

Мно­зи­на са оне­зи, ко­и­то би­ха ис­ка­ли да уз­на­ят ис­то­ри­че­с­ка­та ис­ти­на за дей­но­ст­та на пи­рин­с­ки­те го­ря­ни. Мал­ци­на са те­зи, ко­и­то имат въз­мо­ж­ност да се до­ко­с­нат до нея от из­во­ра, в кой­то се па­зят ори­ги­нал­ни до­ку­мен­ти от до­си­е­то на вой­во­да­та Ге­ра­сим То­до­ров, аген­тур­на­та раз­ра­бо­т­ка във връ­з­ка с ли­к­ви­ди­ра­не­то на че­та­та и ма­те­ри­а­ли­те от ко­му­ни­с­ти­че­с­ко­то сле­д­с­т­вие и съд. Са­мо не­по­д­п­ра­ве­ни­те ис­то­ри­че­с­ки фа­к­ти са до­с­то­вер­ни но­си­те­ли на ис­то­ри­че­с­ка­та ис­ти­на, за­то­ва е най-до­б­ре да се да­де въз­мо­ж­ност на чи­та­те­ля сам да раз­ли­с­ти и про­че­те ове­х­те­ли­те стра­ни­ци на стро­го се­к­ре­т­ни­те пи­с­ма, до­к­ла­ди, спра­в­ки и аген­тур­ни до­не­се­ния за дей­но­ст­та на спо­ме­на­та­та че­та. Тъ­к­мо за­ра­ди то­ва бе съ­с­та­вен и на­с­то­я­щи­ят сбор­ник от до­ку­мен­ти от ар­хи­ва на МВР.

Пре­д­с­та­ве­ни­те до­ку­мен­ти ос­ве­т­ля­ват дей­но­ст­та на че­та­та и не­й­ни­те ята­ци, ак­ци­я­та по не­й­но­то ли­к­ви­ди­ра­не и про­ве­лия се съ­де­бен про­цес. Ар­хи­в­ни­те ма­те­ри­а­ли са по­д­ре­де­ни в хро­но­ло­ги­чен по­ря­дък. Пу­б­ли­ку­ват се без стил­на и ре­да­к­тор­с­ка на­ме­са. Ко­ри­ги­ра­ни са са­мо част от до­пу­с­на­ти­те пра­во­пи­с­ни гре­ш­ки, а другаде документите умишлено са предадени без никакви поправки.  

Ин­те­ре­сът ни към те­ма­та е пре­ди­з­ви­кан от на­ли­чи­е­то на спо­ме­на­ти­те по-го­ре про­ти­во­ре­чи­ви и не­до­с­то­вер­ни вер­сии за дей­но­ст­та на че­та­та и ли­ч­но­ст­та на не­й­ния во­дач Ге­ра­сим То­до­ров. В по-кон­к­ре­тен план той бе про­во­ки­ран и от не­об­хо­ди­мо­ст­та да се оп­ро­вер­га­ят две от най-че­с­то ти­ра­жи­ра­ни­те не­и­с­ти­ни за че­та­та и не­й­ния вой­во­да, съ­дър­жа­щи се в твър­де­ни­я­та, че ста­ва въ­п­рос за най-оби­к­но­ве­на бан­да, за "про­с­ла­ве­на" ма­ке­дон­с­ка че­та и "ма­ке­дон­с­ки по­бор­ни­ци".

Вси­ч­ки до­ку­мен­ти се пре­да­ват ед­но към ед­но, в тя­х­на­та ця­лост. Най-обе­ми­с­ти от за­па­зе­ни­те ар­хи­в­ни ма­те­ри­а­ли в до­си­е­то са на­си­ла из­т­ръ­г­на­ти­те по­ка­за­ния на че­т­ни­ци­те и ята­ци­те по вре­ме на сле­д­с­т­ви­е­то в ДС. Да се пу­б­ли­ку­ват на­си­ла ска­лъ­пе­ни по­ка­за­ния, е ка­к­то без­с­ми­с­ле­но, та­ка и без­по­ле­з­но. Вни­ма­тел­ни­ят им про­чит оба­че по­з­во­ля­ва да се до­ло­вят не­мал­ко ис­ти­ни. Ето за­що най-ин­те­ре­с­ни­те от тях пре­до­с­та­вя­ме на чи­та­те­ли­те в съ­к­ра­тен вид под на­дс­лов "Ре­до­ве от по­ка­за­ни­я­та в сле­д­с­т­ве­ни­те аре­с­ти на ДС".

Към пре­д­ла­га­ния сбор­ник се при­ла­га и кра­т­ко съ­о­б­ще­ние за въ­о­ръ­же­на­та съ­п­ро­ти­ва в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния. Чрез не­го се пра­вят ня­кои не­об­хо­ди­ми уто­ч­не­ния за ос­но­в­ни мо­мен­ти от дей­но­ст­та на че­та­та, ко­и­то са обект на най-гру­би фал­ши­фи­ка­ции.

Ст. н. с. д-р Веселин Ангелов

Съпротивата

 срещу комунистическия режим

 в Пиринска Македония (1944-1948 г.)

Един от­чет за "ус­пе­хи­те" на "на­ро­д­на­та" ми­ли­ция в Горноджумайска област за пе­ри­о­да от 9.IХ.1944 г. до 9.IХ.1948 г. го­во­ри кра­с­но­ре­чи­во за ма­ща­би­те на съ­п­ро­ти­ва­та сре­щу ко­му­ни­с­ти­че­с­кия ре­жим в то­зи край.3

Из­б­ро­я­ва­не­то на ус­пе­хи­те за­по­ч­ва с хвал­би за оси­гу­ре­на­та от ми­ли­ци­я­та по­д­го­то­в­ка и ус­пе­ш­но про­ве­ж­да­не на т. нар. "на­ро­ден съд". "За­т­во­ри­те бя­ха пъл­ни с на­ро­д­ни вра­го­ве", ко­и­то ус­пе­ш­но и в срок бя­ха по­д­го­т­ве­ни за на­ро­ден съд"  - се че­те в до­к­ла­да.

"През 1945 г. за­по­ч­на­ха да въз­ни­к­ват мал­ки не­ле­гал­ни фа­ши­с­т­ки гру­пи­ч­ки, с ко­и­то ДС ус­пе­ш­но се спра­ви" - се чете по-нататък в доклада. Съ­з­да­до­ха се, и то офор­ме­ни ве­че, ми­хай­ло­ви­с­т­ки гру­пи­ч­ки най-ве­че в Све­тивра­ч­ка око­лия." То­ва би­ло свър­за­но с об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че Ни­ко­ла Пе­т­ков е из­ля­зъл в опо­зи­ция. И въ­п­ре­ки вси­ч­ко ор­га­ни­те на ДС ус­пя­ва­ли да раз­к­ри­ят те­зи "фа­ши­с­т­ки ор­га­ни­за­ции и те­х­ни­те ор­га­ни­за­то­ри", да ги из­п­ра­вят пред съ­да.

Освен опозицията и нейният водач Никола Петков, виновно за появата на "групичките" според съчинителите на доклада било и чуждото разузнаване, което "много активно" подпомагало те­зи "ми­хай­ло­ви­с­т­ки бан­ди". "Но на­ши­те ор­га­ни на ДС ус­пя­ха ус­пе­ш­но да ги уда­рят и уни­що­жат. Чу­ж­до­то ра­зу­з­на­ва­не - ан­г­ло-аме­ри­кан­с­ки­те им­пе­ри­а­ли­с­ти­че­с­ки ше­фо­ве, не спря­ха и ка­то ре­зул­тат от тя­х­на­та по­мощ бе­ше об­ра­зу­ва­на в Пе­т­рич ед­на не­ле­гал­на шпи­он­с­ка ор­га­ни­за­ция, ръ­ко­во­де­на от до­л­но­п­ро­бен сел­с­ки ба­ба­и­тин и кри­ми­на­лист Ди­ми­тър Ха­джитрай­ков, но на­ши­те ор­га­ни от ДС ус­пе­ш­но раз­к­ри­ха и за­ло­ви­ха ор­га­ни­за­то­ра Ха­джитрай­ков" - завършва поредната милиционерска хвалба, без да се дадат конкретни доказателства.

По-на­­та­тък от­че­тът из­б­ро­я­ва сле­д­ва­щи­те, ре­дя­щи се един след друг "ус­пе­хи" на ДС от 1945 до 1948 г.: за­ло­ве­на "ед­на ди­вер­си­он­на гру­па", има­ща за за­да­ча "да взи­мат све­де­ния от на­ша стра­на и ги из­п­ра­щат в Гър­ция"; ли­к­ви­ди­ра­не­то през 1947 г. на не­ле­гал­на­та група на полковник Го­ло­га­нов в О­г­ра­ж­ден и на Иван Да­ф­ков в Пирин; ли­к­ви­ди­ра­не­то на "шпи­он­с­ка­та гру­па" на Ка­ра Му­с­та­фа през 1948 г.; за­ла­вя­не­то на "опа­с­ния гла­во­рез и жан­дар­ме­рист Пен­кин", на гру­па "гръцки шпи­о­ни, го­т­ве­щи се да ми­нат в не­ле­гал­ност и те­ро­ри­зи­рат на­се­ле­ни­е­то".

За "най-кру­пен акт" от дей­но­ст­та на ДС през 1948 г. се со­чи уни­що­жа­ва­не­то на "бандитите" Ив. Руй­чев и Ге­ра­сим То­до­ров от с. Пло­с­ки и с. Вла­хи. "За по­с­ле­ден път вси­ч­ки ми­хай­ло­ви­с­ти се бя­ха на­со­чи­ли то­ч­но там" и то­ва се дъл­жа­ло на фа­к­та, че на­се­лен­и­е­то на две­те се­ла не би­ло про­с­ве­те­но. Ви­но­в­ни за то­ва би­ли ОК на БРП(к) и ОФ. Ли­к­ви­ди­ра­на би­ла "бан­да" от 30-40 чо­ве­ка.

За­дъл­жи­тел­но е да се по­д­чер­тае, че де­се­ти­ле­тия на­ред, вклю­чи­тел­но и до днес, по­зо­ва­вай­ки се на от­че­ти­те на ДС и съ­де­б­ни­те ма­те­ри­а­ли, про­ко­му­ни­с­ти­че­с­ка­та пре­са и про­па­ган­да дам­го­с­ват най-бе­зо­ч­ли­во че­та­та, че­т­ни­ци­те и вой­во­да­та Ге­ра­сим То­до­ров ка­то "бан­да и бан­ди­ти". Са­мо по­ня­ко­га и без да ис­кат, име­ни­ти ли­к­ви­да­то­ри на то­ва дви­же­ние ще по­в­ди­гат за­ве­са­та за ис­тин­с­кия раз­мах и по­с­ти­же­ния на "бан­ди­т­с­ко­то" дви­же­ние. Та­ко­ва на­при­мер е ед­но къ­с­но при­з­на­ние на ръ­ко­во­ди­лия опе­ра­ци­я­та по ли­к­ви­ди­ра­не­то на че­та­та К. Кю­лю­мов, в ко­е­то со­чи: "През 1947-1948 г. бан­да­та на Ге­ра­сим То­до­ров дър­же­ше те­ри­то­ри­я­та на би­в­ша Сан­дан­с­ка (Све­ти­в­ра­ч­ка) око­лия, го­ля­ма част от се­ла­та в то­зи край, пре­х­вър­ля­ше част от Раз­ло­ж­ко, до­ри сти­га­ше до Го­це­дел­че­в­с­ко - от­та­тък през Пи­рин и част от би­в­ша­та Гор­но­джу­май­с­ка око­лия. То­ва бе­ше не са­мо най-го­ля­ма­та бан­да в Бъл­га­рия, но и най-опа­с­на­та по­ра­ди то­ва, че тя кон­т­ро­ли­ра­ше те­ри­то­рия, в ко­я­то по­ч­ти бе­ше ли­к­ви­ди­ра­на на­ро­д­на­та власт".4

Ос­та­вя­ме чи­та­те­ли­те са­ми да сти­г­нат до из­во­да да­ли на­и­с­ти­на ста­ва въ­п­рос за "бан­да" и "бан­ди­ти", при по­ло­же­ние че са факт не­о­с­по­ри­ми сви­де­тел­с­т­ва, со­че­щи, че за раз­ли­ка от "на­ро­д­ни­те" пар­ти­за­ни "бан­ди­ти­те" ня­мат ни­то ед­на ре­ги­с­т­ри­ра­на ак­ция сре­щу ман­д­ри, ча­с­т­но иму­ще­с­т­во и имо­ти, кра­ж­би или ма­ро­дер­с­т­ва; че "бан­ди­ти­те" ви­на­ги за­п­ла­щат със со­б­с­т­ве­ни сре­д­с­т­ва при­до­би­ти­те без на­си­лие сто­ки (хляб, бра­ш­но, ци­га­ри, цър­ву­ли и др.), ви­на­ги да­ват раз­пи­с­ки за вси­ч­ко, че на­се­ле­ни­е­то от мно­го се­ла до­б­ро­вол­но ги по­д­по­ма­га и им сим­па­ти­зи­ра. По­д­по­ма­гат ги и го­лям брой чле­но­ве на уп­ра­в­ля­ва­ща­та по то­ва вре­ме ко­му­ни­с­ти­че­с­ка пар­тия.

Ис­ти­на­та изи­с­к­ва да не се по­д­ми­на­ва фа­к­тът, че по вре­ме на дей­но­ст­та на че­та­та и ли­ч­но от вой­во­да­та се из­вър­ш­ват и на­си­лия, вклю­чи­тел­но и убий­с­т­во. Про­па­ган­да­та из­ве­ж­да на пре­ден план те­ма­та за "по­бой­ни­ци­те", но скри­ва фа­к­ти за не­с­пир­ния те­рор, на ко­и­то са по­д­ло­же­ни се­мей­с­т­ва­та, бли­з­ки­те и по­ма­га­чи­те на че­т­ни­ци­те и най-ве­че на вой­во­да­та. По­бо­и­те, над ко­и­то про­па­ган­да­та та­ка сил­но ак­цен­ти­ра, за да очер­ни че­та­та и не­й­ния вой­во­да, са най-ве­че в от­го­вор на из­де­ва­тел­с­т­ва­та от стра­на на ви­д­ни пре­д­с­та­ви­те­ли на ме­с­т­на­та "на­ро­д­на" власт сре­щу ята­ци и бли­з­ки на че­т­ни­ци­те. Те ид­ват ед­ва след не­кол­ко­к­ра­т­ни, вклю­чи­тел­но и пи­с­ме­ни пре­ду­п­ре­ж­де­ния да ги пре­к­ра­тят. Сил­но пре­у­ве­ли­че­ни оба­че са твър­де­ни­я­та на ко­му­ни­с­ти­че­с­ко­то сле­д­с­т­вие за раз­ме­ра на "по­бо­и­те", за­що­то ми­ну­ти след раз­дя­ла­та с че­та­та "пре­би­ти­те до смърт" (при то­ва еди­ни­ци) ко­му­ни­с­ти­че­с­ки аген­ти и ак­ти­ви­с­ти бър­зат да пи­шат по­ре­д­ни­те си до­но­си до "на­ро­д­на­та" ми­ли­ция и ДС.

Във връ­з­ка с  твър­де­ни­я­та за "бан­ди­т­с­ки­те" про­я­ви на че­та­та е ну­ж­но да се ка­же и ис­ти­на­та за ста­ра­тел­но пре­мъл­ча­ва­ни­те от би­в­ша­та ДС фа­к­ти от­но­с­но из­вър­ше­но­то от вой­во­да­та убий­с­т­во. Фа­к­ти­те со­чат, че с по­мо­щ­та на из­ве­с­т­ния в то­га­ва­ш­но­то се­ло Га­ра Пи­рин ко­му­ни­с­ти­че­с­ки кмет Гал­чо Ва­си­лев ДС вне­д­ря­ва в че­та­та свой агент, с ос­но­в­на­та за­да­ча да убие вой­во­да­та. По­ве­де­ни­е­то му оба­че е твър­де съм­ни­тел­но, за­то­ва ръ­ко­во­д­с­т­во­то на че­та­та ре­ша­ва да го по­с­та­ви на из­пи­та­ние. Из­п­ра­ща го да из­пъл­ни уж про­из­не­се­на смър­т­на при­съ­да над спо­ме­на­тия кмет.

Връ­щай­ки се, лъ­же­че­т­ни­кът до­к­ла­д­ва, че не е ус­пя­ал да из­пъл­ни за­да­ча­та, за­що­то пи­с­то­ле­тът за­ся­къл, а бом­ба­та не из­бу­х­на­ла. Ус­по­ко­я­ват го, че ще има вто­ра въз­мо­ж­ност да сто­ри то­ва и го по­с­та­вят да па­зи спя­щи­те в зим­ни­те пре­с­пи че­т­ни­ци. Аген­тът не зна­ел, че са го въ­о­ръ­жи­ли с обе­з­в­ре­де­ни бом­ба, пу­ш­ка и па­т­ро­ни. По­па­да в ка­па­на и е за­ло­вен в мо­мент, ко­га­то се опи­т­ва да из­пъл­ни по­с­та­ве­на­та от ДС за­да­ча - убий­с­т­во­то на вой­во­да­та. За зла не­го­ва участ то­зи път и пу­ш­ка­та, и бом­ба­та от­но­во за­се­к­ли. Сле­д­ва про­из­на­ся­не­то и из­пъл­не­ни­е­то на не­го­ва­та смър­т­на при­съ­да.

Со­ло­ва­та ак­ция за ли­к­ви­ди­ра­не­то на вой­во­да­та, а с то­ва и на че­та­та про­па­да. За­то­ва ДС ста­ра­тел­но се по­д­го­т­вя за ши­ро­ко­ма­ща­б­на ак­ция с ко­до­во­то на­з­ва­ние "Елен". Ак­ци­я­та се про­ве­ж­да през март-ап­рил 1948 г. Ос­вен ця­ла­та ми­ли­ция от Гор­но­джу­май­с­ка об­ласт тук е ми­ли­ци­я­та и от Ду­п­ни­ш­ко, Кю­с­тен­дил­с­ко, Пер­ни­ш­ко и Со­фий­с­ко, вси­ч­ки во­ен­ни ча­с­ти от Юго­за­па­д­на Бъл­га­рия, за­па­с­ня­ци. Бло­ки­ра­ни са по­д­с­тъ­пи­те към Пи­рин от вси­ч­ки ме­с­та. На­се­ле­ни­е­то от де­сет се­ла е съ­б­ра­но в спе­ци­ал­ни ла­ге­ри или бло­ки­ра­но, без пра­во да на­пу­с­ка къ­щи­те. Та­къв бил един­с­т­ве­но въз­мо­ж­ни­ят на­чин за за­ла­вя­не или уни­що­жа­ва­не на не­у­ло­ви­ми­те и по­л­з­ва­щи се с по­д­к­ре­па­та и сим­па­ти­и­те на ме­с­т­но­то на­се­ле­ние че­т­ни­ци на вой­во­да­та Ге­ра­сим То­до­ров. Ше­с­ти пи­рин­с­ки от­ряд - та­ка се на­зо­ва­ва че­та­та по ре­ше­ние на сво­е­то ко­ман­д­ва­не. Тях ан­ти­ко­му­ни­с­ти­че­с­ки на­с­т­ро­е­на­та част от на­се­ле­ни­е­то в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния ни­ко­га не на­ри­ча "бан­да" и "бан­ди­ти", а че­та, го­ря­ни или комити.

Бло­ка­да­та ус­пя­ва. От мно­же­с­т­во­то за­па­зе­ни до­ку­мен­ти яс­но се ви­ж­да, че за не­й­ния ус­пех най-мно­го до­при­на­сят пре­да­тел­с­т­во­то и вне­д­ре­ни­те се­к­ре­т­ни съ­т­ру­д­ни­ци на ДС. Мно­го от тях са из­ве­с­т­ни, но ня­кои са все още не­из­ве­с­т­ни, спо­тай­ват се и гу­з­но мъл­чат. Дру­ги се вжи­вя­ват все още в ро­ля­та си на ге­рои. Най-ве­че за­ра­ди то­ва им по­ве­де­ние, за да по­не­сат  за­с­лу­же­на мо­рал­на при­съ­да и в ин­те­рес на ис­то­ри­че­с­ка­та ис­ти­на, си по­з­во­ля­ва­ме да пу­б­ли­ку­ва­ме те­х­ни­те име­на.

За да не по­па­д­не жив в ръ­це­те на ми­ли­ци­я­та, Ге­ра­сим То­до­ров се са­мо­у­би­ва. Раз­къ­са­но­то му на пар­че­та от бом­ба­та тя­ло е из­ло­же­но на по­каз на пло­ща­да в с. Га­ра Пи­рин за по­ру­га­ва­не и спла­ш­ва­не на на­се­ле­ни­е­то. Без от­г­лас ос­та­ват мол­би­те на май­ка­та на Ге­ра­сим да по­лу­чи и по­г­ре­бе тлен­ни­те ос­тан­ки на своя лю­бим син. И до днес мя­с­то­то, къ­де­то ко­му­ни­с­ти­че­с­ки­те аген­ти са из­х­вър­ли­ли не­го­во­то мър­т­во тя­ло, е не­из­ве­с­т­но. За не­го зна­ят все още жи­ви­те "ге­рои" от об­ла­с­т­но­то уп­ра­в­ле­ние на би­в­ша­та ДС в Гор­на Джу­мая (дн. Бла­го­е­в­г­рад) и Све­ти Врач (дн. Сан­дан­с­ки), но те мъл­чат. За­що­то не "бан­ди­ти­те" от че­та­та на Ге­ра­сим То­до­ров, а те по вре­ме на сле­д­с­т­ви­е­то из­вър­ш­ват се­дем звер­с­ки убий­с­т­ва на че­т­ни­ци и ята­ци. За да при­к­ри­ят пре­с­тъ­п­но­то си зло­де­я­ние, по-къ­с­но впи­с­ват уби­ти­те в при­съ­ди­те на про­ве­лия се ко­му­ни­с­ти­че­с­ки съд.

Ин­те­ре­сен е фа­к­тът, че като ятаци и помагачи на четата се вклю­ч­ват голям брой чле­но­ве на БРП(к). То­ва за­т­ру­д­ня­ва сле­д­с­т­ви­е­то и са­мия про­цес. Уп­ра­в­ля­ва­щи­те тря­б­ва да съ­дят чле­но­ве на пар­ти­я­та, ко­е­то ги по­с­та­вя в твър­де де­ли­ка­т­но по­ло­же­ние. В край­на сме­т­ка се ре­ша­ват освен в пар­тий­ния, да ги съ­дят за­е­д­но с ос­та­на­ли­те жи­ви че­т­ни­ци и ята­ци в съдебния процес, за да ги използват за разобличаване на "бандитската" дейност на четата.

Сле­д­с­т­ве­но­то де­ло се по­ве­ря­ва на кръ­во­жа­дния и ком­п­ро­ме­ти­ран пред населението в тогавашната Светиврачка околия слу­жи­тел на ДС Ге­ор­ги Бо­г­да­нов (Гра­фа) - из­ве­с­тен със съмнителното си политическо и криминално минало преди преврата от 1944 г. По спомени на живи свидетели Графа успява да се присъедини към "на­ро­д­ната" ми­ли­ция, след като организира и участва в началото на октомври 1944 г. в извършването на десетки убий­с­т­ва на ак­ти­в­ни чле­но­ве и сим­па­ти­зан­ти на ВМРО от Све­ти­в­ра­ч­ка и Пе­т­ри­ч­ка око­лия. По­з­нат на вси­ч­ки по­па­д­на­ли в аре­с­ти­те на ми­ли­ци­я­та е ка­то май­с­тор за из­т­ръ­г­ва­не на вся­ка­к­ви при­з­на­ния. Колкото и да били твърди, много от по­па­д­на­ли­те в неговите ръце били принуждавани да пи­шат то­ва, ко­е­то той им ди­к­ту­ва, след като ги е подлагал на не­чо­ве­ш­ки­ мъ­че­ния, ко­и­то не­пре­къ­с­на­то изо­б­ре­тя­вал.

Вни­ма­тел­но­то вгле­ж­да­не в ори­ги­на­ли­те от сле­д­с­т­ве­ни­те до­з­на­ния по­ка­з­ва, че по-го­ля­ма­та част от тях уди­ви­тел­но си при­ли­чат - с ед­на­к­вия по­черк, мно­го­к­ра­т­но по­в­та­ря­ща­та се ис­то­рия за по­д­бу­ди­те­ли­те, "звер­с­т­ва­та на бан­ди­ти­те", връ­з­ки­те с опо­зи­ци­я­та, чу­ж­до­то ра­зу­з­на­ва­не и т. н.

Ос­вен чрез на­си­ла из­т­ръ­г­на­ти­те и ди­к­ту­ва­ни спо­ред пре­д­ва­ри­тел­ни­те на­чер­та­ния на об­ви­не­ни­е­то по­ка­за­ния за ус­пе­ха на про­це­са ста­ра­тел­но се по­д­го­т­вят и про­ку­рор­с­ки­те сви­де­те­ли. Две се­к­ре­т­ни до­не­се­ния на Бо­г­да­нов со­чат яс­но как пре­д­ва­ри­тел­но се мон­ти­ра то­зи про­цес, но и за то­ва как до из­ве­с­т­на сте­пен се про­ва­ля. 

За да до­ве­де по­с­та­ве­на­та му за­да­ча до­к­рай, Гра­фа до­с­ти­га и до то­ва по вре­ме на про­це­са да про­ти­во­по­с­та­ви брат сре­щу бра­та. Иде­я­та му въз­ни­к­ва във връ­з­ка с то­ва, че в че­та­та уча­с­т­ва и бра­тът на пре­д­се­да­те­ля на гра­д­с­ка­та уп­ра­ва на Све­ти Врач и член на ОК на БРП(к) Йор­дан Ри­зов. Пър­во­на­чал­но Ри­зов да­ва съ­г­ла­си­е­то си да е про­ку­рор­с­ки сви­де­тел на за­по­ч­на­лия на 14.VI.1948 г. в Све­ти Врач про­цес. "За уто­ч­ня­ва­не на по­ка­за­ни­я­та му със съ­щия бе про­ве­де­но съ­ве­ща­ние и той по­лу­чи съ­о­т­ве­т­но ин­с­т­ру­к­ции и ука­за­ния. При са­мия про­цес оба­че той да­де по­ка­за­ния, не­до­пу­с­ти­ми за ко­му­нист, осо­бе­но та­къв на от­го­вор­на пар­тий­на и об­ще­с­т­ве­на ра­бо­та" - се оп­ла­к­ва Гра­фа в по­ре­д­ния си "стро­го се­к­ре­тен" до­к­лад до ДС в Со­фия. Ка­то сви­де­тел на об­ви­не­ни­е­то той тръ­г­нал "по ли­ния да се ста­рае да ома­ло­ва­жа­ва де­я­ни­я­та на бан­ди­ти­те и до­ри да ги оп­ра­в­да­ва със спе­ци­фи­ч­ни­те ус­ло­вия, при ко­и­то те са жи­ве­е­ли". По­ло­ви­на­та от те­зи "про­с­ти хо­ри­ца" спо­ред Ри­зов би­ли жер­т­ва на те­зи ус­ло­вия, би­ли тръ­г­на­ли по "ло­шия" път не­съ­з­на­тел­но, по­ра­ди тя­х­на­та "от­къ­с­на­тост и на­и­в­ност". Ри­зов се опи­тал да оп­ра­в­да­ва и своя брат, по­д­чер­та­вай­ки, че той не мо­жел да по­с­тъ­пи дру­го­я­че, ос­вен да ста­не "съ­т­ру­д­ник на бан­да­та". Та­ка про­ку­рор­с­ки­ят сви­де­тел се обя­вил "ре­ши­тел­но про­тив вла­ст­та", об­ви­ня­вай­ки я, че не би­ла "на сво­е­то мя­с­то".6

За по­ве­де­ни­е­то на спо­ме­на­тия про­ку­рор­с­ки сви­де­тел Гра­фа пи­ше и спе­ци­ал­но "ли­ч­но стро­го по­ве­ри­тел­но до­не­се­ние" до по­мо­щ­ник-ми­ни­с­тър Ру­си Хри­с­то­зов. В не­го че­тем: "От­чи­тай­ки се­ри­о­з­но­ст­та на про­це­са око­ло ли­к­ви­ди­ра­на­та бан­да на Г. То­до­ров, осо­бе­но об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че по съ­щия ще бъ­дат из­да­де­ни до­с­та смър­т­ни при­съ­ди, аз се ори­ен­ти­рах, ка­то от­го­вор­ник на съ­щия про­цес, да при­в­ле­ка ка­то про­ку­рор­с­ки сви­де­тел ос­вен по­с­т­ра­да­ли­те уча­с­т­ни­ци в раз­г­ро­ма на бан­да­та и пр., но и към от­го­вор­ни фа­к­то­ри и об­ще­с­т­ве­ни­ци, и то от­ в­си­ч­ки пар­тии, ко­и­то да из­не­сат от­ра­же­ни­е­то на съ­ще­с­т­ву­ва­ща­та бан­да вър­ху ОФ-ме­ро­п­ри­я­тия, ини­ци­а­ти­ви и пр. и въ­о­б­ще вър­ху ця­ло­с­т­ния жи­вот на то­зи край."

Ин­те­ре­с­но­то в слу­чая е, че уда­рът на ДС се на­со­ч­ва към из­ве­с­т­ни в оте­че­с­т­ве­но­ф­рон­то­в­с­ки­те сре­ди от око­ли­я­та ли­ч­но­с­ти, про­из­ли­за­щи от съ­ю­з­ни­те на ко­му­ни­с­ти­те пар­тии - ка­зи­он­но­то БЗНС и НС "Зве­но", за­е­ма­ли и за­е­ма­щи от­го­вор­ни­те по­с­то­ве око­лий­с­ки уп­ра­ви­те­ли. Цел­та спо­ред Гра­фа би­ла да се ра­зо­б­ли­чат "вдъ­х­но­ви­те­ли­те на бан­да­та" - Сла­вей­ко Ан­ге­лов и Асен Бо­я­джи­ев от "Зве­но" и Г. То­по­ли­гов от БЗНС. Ис­тин­с­ка­та цел оба­че е съ­де­б­но­то де­ло да се из­по­л­з­ва и за са­мо­ра­з­п­ра­ва с не­у­до­б­ни­те ли­ч­но­с­ти в ко­а­ли­ци­он­ни­те на ко­му­ни­с­ти­те пар­тии. За­то­ва на съ­ве­ща­ние на бю­ро­то на ОК на ОФ би­ло ре­ше­но про­ку­рор­с­ки сви­де­те­ли да са Н. Х. Ми­тов - бивш се­к­ре­тар на ОК на ОФ, В. Ту­шев от БЗНС и Иван Иб­ри­зов от "Зве­но" и др. Ри­зов бил изя­вил сам же­ла­ние да сви­де­тел­с­т­ва, за да ра­зо­б­ли­чи "вдъ­х­но­ви­те­ли­те на бан­да­та" Г. То­по­ли­гов и Асен Бо­я­джи­ев. Пре­д­ло­же­ни­е­то си да сви­де­тел­с­т­ва Ри­зов бил по­д­к­ре­пил и с фа­к­та, че е от с. Вла­хи и че брат му съ­що е за­ме­сен и за да не си по­ми­с­ле­ли хо­ра­та, че за­ра­ди брат си "се дър­жи на­с­т­ра­на". Ос­вен то­ва по вре­ме на сле­д­с­т­ви­е­то и Асен Бо­я­джи­ев  ка­то един от гла­в­ни­те об­ви­ня­е­ми бил по­же­лал Ри­зов да е сви­де­тел.

По-нататък Графа доразкрива: "При тая кон­к­ре­т­на об­с­та­но­в­ка ка­к­то аз, та­ка и бю­ро­то се съ­г­ла­си­х­ме Йор­дан да сви­де­тел­с­т­ву­ва. Раз­пре­де­ли­х­ме и кой ка­к­во ще го­во­ри. В пре­д­ва­ри­те­лен раз­го­вор с Г. Да­ви­дов в ДС Й. Ри­зов до­ри бил по­пи­тал да­ли ще е удо­б­но да го­во­ри по вре­ме на про­це­са за своя брат, за­що­то дъл­бо­ко в се­бе си бил убе­ден, че той е не­ви­нен. Да­ви­дов го уве­рил, че "вси­ч­ко, ко­е­то мо­же да ка­же за брат си, има къ­де да го ка­же, а имен­но - пар­ти­я­та, а тук на пу­б­ли­ч­но мя­с­то не би­ва, за­що­то то­ва мо­же да по­л­з­ва не нас. По­с­та­рах се да го убе­дя, че то­ва не би­ва да се вър­ши и че слу­чаят ще бъ­де раз­г­ле­дан на дру­го мя­с­то, къ­де­то по­ло­жи­тел­но ня­ма да се до­пу­с­не гре­ш­ка."

Й. Ри­зов дал да се раз­бе­ре, че ня­ма да го­во­ри (за брат си) - съ­о­б­ща­ва Гра­фа. "Ко­га­то из­ле­зе да го­во­ри - про­дъл­жа­ва раз­ка­за си той - за го­ля­ма на­ша из­не­на­да той из­не­се ед­ва ли не за­щи­т­на реч за об­ви­не­ни­е­то." Ка­то чо­век от Вла­хин­с­кия край той твърдял, че "не хо­ра­та от по­д­съ­ди­ма­та ска­мей­ка са ви­но­в­ни, а ус­ло­ви­я­та и от­къ­с­на­то­ст­та са до­при­не­с­ли най-ве­че за тех­ни­те пре­с­тъ­п­ле­ния". "Ко­га­то бе апо­с­т­ро­фи­ран от пре­д­се­да­те­ля и за­пи­тан за по-кон­к­ре­т­ни не­ща - продължава своя разказ Графа, той тръ­г­на по ли­ни­я­та да оп­ра­в­да­ва брат си, на все­о­с­лу­ша­ние за­я­ви, че брат му до­не­съл на вла­ст­та за вси­ч­ко чрез са­мия не­го и дру­ги слу­же­б­ни ли­ца и че той не е ви­но­вен... След не­го­ви­те из­ка­з­ва­ния се по­чу­в­с­т­ва ве­д­на­га про­мя­на ка­к­то в на­с­т­ро­е­ни­е­то на по­д­съ­ди­ми­те, та­ка и всред гра­ж­дан­с­т­во­то. За­щи­та­та из­по­л­з­ва най-ра­ци­о­нал­но не­го­во­то из­ка­з­ва­не, за да из­ме­с­ти цен­тъ­ра на об­ви­не­ни­е­то. Не би­ва­ше да бъ­де до­пу­с­нат ка­то сви­де­тел, по­з­на­вай­ки чу­в­с­т­ва­та му към брат си" - за­вър­ш­ва с го­ля­мо съ­жа­ле­ние до­к­ла­да си Гра­фа и по­со­ч­ва, че за слу­чая по пар­тий­на ли­ния бил на­п­ра­вил "до­с­то­я­ние в ЦК".7

Не­за­ви­си­мо от спо­ме­на­та­тия сви­де­тел­с­ки "про­вал" съ­де­б­но­то де­ло про­ти­ча по пре­д­ви­де­ния в ДС и око­лий­с­кия ко­ми­тет на БРП(к) сце­на­рий. Ин­с­т­ру­к­ти­ра­ни­те съ­дии про­из­на­сят пре­д­ва­ри­тел­но по­со­че­ни­те, вклю­чи­тел­но и смър­т­ни при­съ­ди.

*   *   *

Друг не по-мал­ко ин­те­ре­сен епи­зод от дей­но­ст­та на че­та­та на Ге­ра­сим То­до­ров е от­но­ше­ни­е­то му към до­ш­ли­те в края на 1947 и на­ча­ло­то на 1948 г. сто­ти­на ма­ке­дон­с­ки учи­те­ли и кни­жа­ри с ам­би­ци­я­та да раз­про­с­т­ра­ня­ват но­ва­та ма­ке­дон­с­ка кни­ж­ни­на, да ог­ра­мо­тя­ват по­д­ра­с­т­ва­що­то по­ко­ле­ние и на­се­ле­ни­е­то на но­во­съ­з­да­де­ния "ма­ке­дон­с­ки ли­те­ра­ту­рен език". Ще се спрем по-по­д­ро­б­но на то­зи въ­п­рос, за­що­то тъ­к­мо той е обект на фал­ши­фи­ка­ции от стра­на на ма­ке­до­ни­с­т­ка­та про­па­ган­да. За жа­лост ос­но­вен из­ра­зи­тел на те­зи фал­ши­фи­ка­ции е Крум Мо­нев - че­т­ник в че­та­та на Г. То­до­ров. Ед­ва 19-го­ди­шен, той пре­с­то­я­ва в че­та­та око­ло 3 ме­се­ца. Пет де­се­ти­ле­тия по-къ­с­но той ти­ра­жи­ра до­л­но­п­ро­б­на­та лъ­жа, че че­та­та е съ­з­да­де­на от "най-бу­д­ни­те ма­ке­дон­ци", за да се бо­рят за "сво­бо­д­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния" на "ма­ке­дон­с­кия на­род".

По­ка­за­тел­ни за от­но­ше­ни­е­то на Ге­ра­сим То­до­ров към ма­ке­дон­с­ки­те учи­те­ли са за­па­зе­ни­те пи­с­ме­ни сви­де­тел­с­т­ва за ед­на не­го­ва сре­ща с ма­ке­дон­с­кия учи­тел Пе­тър Ма­к­ре­в­с­ки в ро­д­но­то му се­ло Вла­хи. Най-ин­те­ре­с­но от тях е ед­но "Из­ве­с­тие за с. Вла­хи и слу­ча­ят на 12.II.1948 г. т. г." на учи­те­ля Ма­к­ре­в­с­ки, на­пи­са­но до ДС ве­д­на­га след сре­ща­та му с вой­во­да­та и не­го­ви че­т­ни­ци на об­що­сел­с­ка се­дян­ка в къ­ща­та на сел­с­кия пар­ти­ен се­к­ре­тар Йор­дан Руй­чев. Той со­чи: "Вля­зо­ха с пи­с­то­ле­ти в ръ­це три­ма не­ле­гал­ни, един ни­сък, а два­ма­та ви­со­ки. Еди­ни­ят от тях бе­ше с бра­да об­ра­с­нал, ка­то да при­ли­ча­ше на Хр. Бо­тев. Съ­щи­те има­ха и пу­ш­ки, и бом­би, а и ра­ни­ци пъл­ни и по ед­но ке­пе от­го­ре. Ни­с­ки­ят, на­у­чих, че е бил Ге­ра­сим. Съ­щи­ят ви­к­на ве­д­на­га, вли­зай­ки: "Го­ре ръ­це­те" и ние по­с­тъ­пи­х­ме та­ка, ка­к­то ни за­по­вя­да пред оръ­жи­е­то. Ге­ра­сим за­пи­та кой съм и от­къ­де, аз от­го­во­рих ис­ти­на­та. Той с ос­тър тон се обър­на към не­го­ви­те и ре­че: "Той е на­ши­ят се­ден­кар, той е Ти­то, Ти­то­ви­ят аги­та­тор."

Сле­д­ва раз­ка­зът му как би­ли мал­т­ре­ти­ра­ни, след ко­е­то Ге­ра­сим се бил се­тил от­но­во за не­го. "Ми ка­за - про­дъл­жа­ва Ма­к­ре­в­с­ки - още су­т­рин­та да си за­ми­на от Вла­хи. Ме­не ми го­во­ре­ше: "А ти бре, за­б­лу­де­но ко­му­ни­с­то, знай, че ти си са­мо за про­па­ган­да." Ме псу­ва­ше, но аз си мъл­чах, се ус­ми­ри по­ло­же­ни­е­то и Ге­ра­сим пак по­ч­на на мен да го­во­ри: "Не­ма да си одиш, но ще си ог­ра­ни­чиш дей­но­ст­та". На вси­ч­ки ни ка­з­ва­ше: "Бу­да­ли ед­ни, зе­ри не сте чу­ли, де­ка в Ук­рай­на пар­ти­за­ни­те на­пре­д­ват про­тив ко­му­ни­с­ти­те. Слу­шай­те цър­ни­те ра­ди­о­с­тан­ции. На­ро­д­но­то Ди­ми­т­ро­в­с­ко пра­ви­тел­с­т­во, де­ка има мно­го ми­ни­с­тер­с­т­ва, а Ан­г­лия с тол­ко­ва ко­ло­нии има по-мал­ко ми­ни­с­тер­с­т­ва."

"Ми­на и то­ва. Руй­чев го вър­за­ха. Ге­ор­ги го пу­с­на­ха, а мен ме тръ­г­на Ге­ра­сим да ста­на и ре­че: "Уби­ен ще бе­ше, но бла­го­да­ре­ние, че се­де­ше при се­с­т­ра ми и си по­з­во­лил на де­те­то мое да му да­дат обу­в­ки на учи­тел­с­кия съ­вет" - продължава показанията си Макревски.

"По­тър­си ми и па­ри, аз се ко­ле­ба­ех, но му ги да­дох вси­ч­ки­те па­ри, ко­и­то имах в ки­се­то - 4 500 ле­ва, (ми) ги върна, без да ви­дат от не­го­ви­те дру­га­ри бан­ди­ти ни­кои. То­га­ва пак ми за­по­ве­да в срок от три дни да се из­се­ла от Вла­хи, ина­че (и ако) ми­ли­ци­я­та ре­че да те чу­ва, пак ке те убия."8

По-на­та­тък Ма­к­ре­в­с­ки съ­о­б­ща­ва, че го за­ве­ли в квар­ти­ра­та, за да му взе­мат оръ­жи­е­то, как се­с­т­ра­та на Ге­ра­сим и не­й­на­та дъ­ще­ря, у ко­и­то жи­ве­ел, се за­с­тъ­пи­ли за не­го, сви­де­тел­с­т­вай­ки, че ня­ма оръ­жие.

Спо­ред све­де­ни­е­то на дру­гия сви­де­тел - Йор­дан Руй­чев, по вре­ме на се­ден­ка­та на­хъл­та­ли не­о­ча­к­ва­но не­ле­гал­ни­те Ге­ра­сим То­до­ров и Пе­тър Гър­ков (По­пе­то). Още с вли­за­не­то си Ге­ра­сим То­до­ров за­по­ч­нал да му на­на­ся уда­ри с пи­с­то­ле­та по гла­ва­та, да го псу­ва и му се за­кан­ва, че ще го убие. След то­ва се обър­нал към учи­те­ля Ма­к­ре­в­с­ки, уда­рил му ня­кол­ко пле­с­ни­ка и му ка­зал: "Да ста­неш да си оти­деш, ту­ка не мо­жеш да пра­виш Ти­то­ва Ма­ке­до­ния".9

Ма­ке­дон­с­ки­ят учи­тел Пе­т­ре Ма­к­ре­в­с­ки да­ва показания за случилото се и по време на следствието след ли­к­ви­ди­ра­не­то на че­та­та. В тях той не само по­в­та­ря на­пи­са­но­то за сре­ща­та си с Ге­ра­сим от 12.II.1948 г., но го и до­раз­ви­ва. Сочи ка­к­во му бил по­ръ­чал Ге­ра­сим и се от­чи­та как е из­пъл­нил не­го­ва­та за­ръ­ка: "Ме­не ми по­с­та­ви за­да­ча - со­чи той - да си оти­дам уш­те су­т­рин­та. Се вра­ти от тоа мне­ние, ми по­с­та­ви ва­ка да ра­бо­там мно­гу ог­рани­че­но, да не го ве­ли­чам и спро­ве­ду­вам Ди­ми­т­ро­в­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во, да не сбо­ру­вам за съ­е­ди­не­ни­е­то на Ма­ке­до­ния ка­то фе­де­рал­на еде­ни­ца во ФНРЮ или во НРБ, а да ра­бо­там за ау­то­ном­на Ма­ке­до­ния. Да ги хва­ла и Ан­г­лия, и Аме­ри­ка, а со ма­си­те да би­да стро­го ог­ра­ни­чен за дви­же­ние... Ис­ти­от слу­чай го из­ве­с­тив на вла­ст­та, раз­би­ра се, без да знае ни­кой, а со ра­бо­та­та на­ви­с­ти­на се ог­ра­ни­чив, се до­ри не до­й­де бло­ка­да­та."

По-на­та­тък Ма­к­ре­в­с­ки го­во­ри за то­ва, че има­ло "по­д­к­ре­пу­ва­чи" на че­та­та, но се­ля­ни­те би­ли "на­си­лу­ва­ни" за то­ва. След ли­к­ви­ди­ра­не­то й вси­ч­ко си би­ло до­ш­ло на мя­с­то­то. "И ас сум ис­ти­от, ка­ко и пред афе­ра­та, ду­ри и со по-си­лен елан во ра­бо­та­та, по­с­та­ве­на на мо­йа­та спе­ци­ал­ност и ка­ко об­ще­с­т­ве­ник", за­вър­ш­ва раз­ка­за си той.10

С големи по­д­ро­б­но­с­ти за срещата и разговора на Герасим Тодоров с македонския учител П. Макревски разказва и четникът Крум Монев. Не мо­же да се от­ре­че, че ре­ди­ца от де­тай­ли­те в опи­са­ни­е­то му по­ч­ти се по­к­ри­ват с те­зи в по­ка­за­ни­я­та на по­тър­пе­в­ши­те, с из­к­лю­че­ние са­мо на ня­кои на пръв по­г­лед ма­ло­ва­ж­ни, но спо­ред нас мно­го съ­ще­с­т­ве­ни раз­ли­ки, изо­б­ли­ча­ва­щи Мо­нев в гру­бо изо­па­ча­ва­не на ис­то­ри­че­с­ки­те фа­к­ти. Явно не знае, че резултатите от тази среднощна среща още тогава подробно са записани в ДС, та затова пренагажда фактите, ръ­ко­во­ден от нескритото си же­ла­ни­е да до­ка­з­ва про­ма­ке­дон­истката насоченост в дейността на четата.

От не­го­вия раз­каз ста­ва яс­но, че по­се­ще­ни­е­то във Вла­хи е пре­ди­з­ви­ка­но от ре­ди­ца оп­ла­к­ва­ния на се­ля­ни и ну­ж­да­та ня­кои от ме­с­т­ни­те уп­ра­в­ни­ци да бъ­дат спла­ше­ни и пре­ду­п­ре­де­ни. Има­ло оп­ла­к­ва­ния и сре­щу ма­ке­дон­с­ки­я учи­тел Ма­к­ре­в­с­ки. "Оп­ла­к­ва­ни­я­та сре­щу не­го съ­що бя­ха мно­го и ед­но­то от тях бе, че бър­зо се "сду­шил" с ме­с­т­ни­те го­лем­ци и за­е­д­но с тях де­ри­бей­с­т­вал на­ля­во и на­дя­с­но и та­ка пре­ви­ша­вал пра­ва­та си" - со­чи Мо­нев. Мо­нев по­я­с­ня­ва ка­к­ва е би­ла цел­та на до­ш­ли­те тук по си­ла­та на Бле­д­с­ки­те спо­ра­зу­ме­ния ма­ке­дон­с­ки учи­те­ли: "Ези­ко­во и про­с­ве­т­но да ни по­д­го­т­вят за пре­д­с­то­я­що­то обе­ди­не­ние ме­ж­ду две­те ча­с­ти на Ма­ке­до­ния, а по­дир то­ва и към про­е­к­ти­ра­на­та Бал­кан­с­ка фе­де­ра­ция" - и с из­ве­с­т­но съ­жа­ле­ние со­чи, че след скар­ва­не­то ме­ж­ду Ти­то и Ста­лин "вси­ч­ко оти­де по дя­во­ли­те".

След то­ва Мо­нев да­ва ед­на от най-спо­лу­ч­ли­ви­те ха­ра­к­те­ри­с­ти­ки за пре­би­ва­ва­не­то на те­зи учи­те­ли и по­ве­де­ни­е­то на ме­с­т­ни­те ко­му­ни­с­ти­че­с­ки ак­ти­ви­с­ти към тях по вре­ме на кул­тур­но-на­ци­о­нал­на ав­то­но­мия от края на 1947 и първата половина на 1948 г. За­с­лу­жа­ва си тя да бъ­де ци­ти­ра­на до­с­ло­в­но: "Тря­б­ва да се знае и то­ва, че ония учи­те­ли от Юго­с­ла­вия, пре­би­ва­ва­щи то­га­ва в на­шия край, се по­л­з­ва­ха с твър­де го­ле­ми пра­ва, а пък дър­жа­ни­е­то, по­ве­де­ни­е­то на ко­му­ни­с­ти­че­с­ки­те ни уп­ра­в­ни­ци към тях бе­ше при­б­ли­зи­тел­но та­ко­ва: пъл­зе­не и ра­бо­ле­п­ни­че­не, иб­ри­к­чий­с­т­во и те­ма­а­не­та, са­мо и са­мо да до­па­д­нат на бъ­де­щи­те си го­с­по­да­ри от Юго­с­ла­вия, да им се ха­ре­сат с це­на­та на вси­ч­ко! О, Бо­же, ка­к­ви ли не ма­га­рии се пра­ве­ха то­га­ва, ка­к­ви ли не по­д­ло­с­ти се пу­с­ка­ха в ход, на ка­к­ви ли не уни­же­ния не се по­д­ла­га­ха хо­ра­та то­га­ва, и то са­мо и са­мо да се уго­ди, да се за­до­во­лят вси­ч­ки при­ще­в­ки и ка­п­ри­зи на "скъ­пи­те" ни ко­му­ни­с­ти­че­с­ки бра­тя от съ­се­д­на Юго­с­ла­вия, ко­и­то по-се­т­не ав­то­ма­ти­че­с­ки ста­на­ха "Ти­то­ви еми­са­ри", та и аген­ти на УДБ! Вре­ме­на, от ко­и­то все­ки тря­б­ва да се сра­му­ва и по­г­ну­си!"11

По­д­на­сяй­ки за­к­лючи­тел­ни­те си раз­ми­ш­ле­ния за пре­би­ва­ва­не­то на ма­ке­дон­с­ки­те учи­те­ли в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния, Мо­нев со­чи: "То­ва е вси­ч­ко, ко­е­то сче­тох за не­об­хо­ди­мо да до­ба­вя за ония "сла­в­ни" вре­ме­на и за ма­ке­дон­с­ки­те учи­те­ли то­га­ва, а пък що се от­на­ся до вси­ч­ки оне­зи, ко­и­то се бя­ха по­с­та­ви­ли в ус­лу­га на она­зи то­га­ва­ш­на аб­сур­д­на по­ли­ти­ка, ко­и­то бя­ха го­то­ви да уни­зят се­бе си и на­ро­да, ко­и­то бя­ха го­то­ви на вся­ка­к­ви па­де­ния - за тях не­ка дру­ги да го­во­рят, дру­ги да ка­жат, ка­к­во­то тря­б­ва."

От този обективен анализ личи, че Крум Мо­нев отлично знае ис­ти­на­та за та­зи мно­го спо­лу­ч­ли­во на­ре­че­на от не­го "аб­сур­д­на по­ли­ти­ка", но яв­но "ма­ке­дон­с­ко­то" му чу­в­с­т­во не му по­з­во­ля­ва да на­зо­ве простичко и ясно за­що е аб­сур­д­на. Яв­но в слу­чая той е раз­д­во­ен ме­ж­ду своя ан­ти­ко­му­ни­зъм и об­зе­ли­я го де­се­ти­ле­тия по-къ­с­но ма­ке­до­ни­зъм. Тъ­к­мо за­то­ва, за­б­ра­вяй­ки за вто­ро­то, той пра­ви вяр­на­та си оцен­ка за то­зи аб­сур­ден те­а­тър, но после, изо­па­ча­вай­ки ис­то­ри­че­с­ки­те фа­к­ти, де­мон­с­т­ри­ра сим­па­ти­я­та си към пре­по­да­ва­тел­с­ка­та дей­ност на учи­те­ля по ма­ке­дон­с­ки език в с. Влахи и до­пу­с­ка­ гру­ба фал­ши­фи­ка­ция за по­ве­де­ни­е­то на Ге­ра­сим То­до­ров по вре­ме на сре­ща­та му с ма­ке­дон­с­кия учи­тел.

Връщайки се на по­се­ще­ни­е­то във Вла­хи, Мо­нев раз­ка­з­ва за сре­д­но­щ­но вли­за­не в сел­с­ка къ­ща и на­не­сен по­бой над някой си Ата­нас. И то­ва е един­с­т­ве­ният слу­чай, при кой­то ав­то­рът на обе­ми­с­то­то промакедонистко съ­чи­не­ние не сочи фа­мил­но­то име. То­ва е така, за­що­то в слу­чая не ста­ва въ­п­рос за Ата­нас, а за по­з­на­ти­я ни от ци­ти­ра­ни­те по-го­ре до­ку­мен­ти Йор­дан Руй­чев. Ина­че вер­ен е раз­ка­зът за при­чи­на­та на "по­боя" над Руйчев - уп­ра­ж­ня­ва­ни­ят от негова страна не­пре­с­та­нен тор­моз вър­ху се­мей­с­т­во­то на Ге­ра­сим. Мо­нев ве­ро­я­т­но не е зна­ел, че вси­ч­ко то­ва ид­ва след не­кол­ко­к­ра­т­ни ус­т­ни и две пи­с­ме­ни пре­ду­п­ре­ж­де­ния към уп­ра­в­ля­ва­щи­те в се­ло­то да ос­та­вят на ми­ра се­мей­с­т­во­то му.

"Вто­ра­та ви­зи­та" на Ге­ра­сим спо­ред Мо­нев би­ла при ма­ке­дон­с­кия учи­тел Ма­к­ре­в­с­ки, кой­то спо­кой­но, без да по­до­зи­ра ни­що, "с още не­кол­ци­на ме­с­т­ни го­лем­ци спо­кой­но си се­дя­ха в квар­ти­ра­та му, без да са оча­к­ва­ли та­ки­ва ка­то нас не­ка­не­ни го­с­ти, и то по­с­ред нощ". "А един­с­т­ве­на­та при­чи­на - до­пъл­ва Мо­не­в - за оно­ва на­ше то­га­ва­ш­но по­се­ще­ние при он­зи учи­тел бе­ше са­мо не­го­ва­та из­вънучи­тел­с­ка дей­ност там и ни­що дру­го, ни­що по­ве­че."

Бившият четник не со­чи за каква "из­въ­ну­чи­ли­щ­на­ дей­ност" става въпрос, но е факт, че както всички македонски учи­те­ли и той се е за­ни­ма­ва­л само с "про­с­ве­ти­тел­с­ка" дей­ност - раз­про­с­т­ра­ня­ване на ма­ке­дон­с­ка кни­ж­ни­на и ве­с­т­ни­ци и ог­ра­мо­тя­ване на на­се­ле­ни­е­то на "ма­ке­дон­с­ки ли­те­ра­ту­рен език".

"Квар­ти­ра­та на ма­ке­дон­с­кия учи­тел бе­ше мно­го мал­ка, по­ч­ти ка­то кле­т­ка, та по­ра­ди та­зи при­чи­на въ­т­ре вле­з­на­ха са­мо Ге­ра­сим и Пе­тър Гър­ков - По­пе­то". И то­ва, ви­д­но от ци­ти­ра­ни­те по-го­ре сви­де­тел­с­ки по­ка­за­ния в ДС, е та­ка. По­ве­че от си­гур­но е и дру­гото, че Мо­нев съ­що е бил на­б­ли­зо, но не за да по­д­с­лу­ш­ва раз­го­во­ра с учи­те­ля, а да па­зи, ка­к­ва­то за­да­ча че­с­то му би­ла възлагана от Ге­ра­сим. И въпреки че не е бил пряк свидетел на разговора между войводата и учителя, "ма­ке­до­не­цът" Мо­нев го възпроизвежда най-дословно по следния начин:

- Да­с­кал Ма­к­ре­в­с­ки, за­що си из­п­ра­тен в с. Вла­хи и ка­к­ви са пре­ки­те ви за­дъл­же­ния?

- Да учим ва­ши­те де­чи­ня на ма­ке­дон­с­ки език - от­в­ръ­ща по­с­ле­д­ни­ят съ­в­сем спо­кой­но, та да­же и мал­ко пре­ди­з­ви­ка­тел­но.

А на въ­п­ро­са, по­с­та­вен от Пе­тър Гър­ков (той бе­ше за­с­та­нал от дру­га­та стра­на), за­що да­с­кал Ма­к­ре­в­с­ки не се за­ни­ма­ва са­мо с да­с­кал­с­ка­та си ра­бо­та, а се от­к­ло­ня­ва и на­в­ли­за в мръ­с­но­то тре­са­ви­ще, от­къ­де­то чист не мо­же да се из­ле­з­не, по­с­ле­д­ни­ят сму­то­ле­ви не­що не­раз­б­ра­но, ко­е­то са­мо той мо­жа да чуе и раз­бе­ре. То­га­ва Ге­ра­сим му уда­ри два ша­ма­ра и ка­за:

- За­се­га то­ч­ка на вси­ч­ко, но ако ни се на­ло­жи пак да до­й­де­ме, то­га­ва, да­с­ка­ле, мо­же да се сър­диш са­мо на се­бе си, а не на нас!

А пък По­пе­то по­бър­за да му уда­ри са­мо един ту­па­ник. Ма­к­ре­в­с­ки се­д­на (или пък па­д­на) на ле­г­ло­то си, пред ко­е­то бе­ше за­с­та­нал и за­о­г­ле­ж­да с из­не­на­да вси­ч­ко на­о­ко­ло, ся­каш още не мо­же­ше да раз­бе­ре на­пъл­но ка­к­во ста­ва в ста­я­та му.

- Да се­дам ли ов­де, или да си одам - што ке ми ка­же­те? - по­пи­та той не­о­ча­к­ва­но.

- Мо­ре, се­ди си, се­ди си, ни­кой не те па­ди за то­ва, де­ка си ма­ке­дон­с­ки да­с­кал и де­ка учиш де­ца­та на ма­ке­дон­с­ки език. Ние не за то­ва сме до­ш­ли та­зи ве­чер, не за то­ва ти уда­рих два ша­ма­ра, а за дру­го! Ти зна­еш, че не за твоя да­с­кал­лък те бия, а за­ра­ди пре­с­тъ­п­на­та ти дей­ност, за­ра­ди то­ва, че де­лиш де­ца­та на на­ши и ва­ши по ко­му­ни­с­ти­че­с­ки, на при­я­те­ли и на вра­го­ве. При те­бе сме до­ш­ли, не да­ ти пре­чи­ме да учиш де­ца­та на ма­ке­дон­с­ки език - то­ва за­по­м­ни мно­го до­б­ре - а да ти ка­же­ме по­ве­че да не ги за­ни­ма­ваш с Ти­то, с не­го­ви­те пар­ти­за­ни и с Юго­с­ла­вия, да не ги за­ни­ма­ваш съ­що и с Ге­ор­ги Ди­ми­т­ров и с ОФ-то, със Ста­лин и Ру­сия, а са­мо с Ма­ке­до­ния и не­й­но­то ми­на­ло и на­с­то­я­ще, ко­е­то не е чу­ж­до и на на­ша­та бор­ба. Из­пъл­ня­вай са­мо учи­тел­с­ки­те си за­дъл­же­ния и то­ва, ко­е­то ние ти на­ре­ж­да­ме, то­га­ва ни­кой от нас ни­що ло­шо ня­ма да ти на­п­ра­ви. Ама ако не се оп­ра­виш, ако про­дъл­жа­ваш та­ка и зана­пред, ка­к­то досе­га, ако от­но­во ми се на­ло­жи да до­й­да...

- Мо­ре, ка­к­во ка­жете, ва­к­во да би­де - ед­ва про­ду­ма Ма­к­ре­в­с­ки, без да до­ча­ка до края на­с­та­в­ле­ни­я­та на Ге­ра­сим и на­ве­де ни­с­ко гла­ва­та си."12

За не­пре­ду­бе­де­ния не е тру­д­но да до­ло­ви не­и­с­ти­ни­те, ко­и­то ти­ра­жи­ра то­зи но­во­по­к­ръ­с­тил се "ма­ке­до­ниц", а те са: тъй ка­то, ка­к­то сам при­з­на­ва, не е бил пряк сви­де­тел на сре­ща­та, не е мо­гъл да знае, че учи­те­лят е жи­вял при се­с­т­ра­та на Ге­ра­сим; по­с­ле­д­ни­ят не е уд­рял ма­ке­дон­с­кия учи­тел, а на­про­тив, е про­я­вил към не­го бла­го­ра­з­по­ло­же­ние, са­мо за­що­то се бил за­с­тъ­пил за де­те­то на вой­во­да­та, а по­ра­ди то­ва и тай­но му вър­нал па­ри­те; под ог­ра­ни­ча­ва­не на не­го­ва­та дей­ност вой­во­да­та е раз­би­рал са­мо ед­но - да спре да пре­по­да­ва на ма­ке­дон­с­ки, да не се опи­т­ва да ог­ра­мо­тя­ва хо­ра­та на то­зи из­ку­с­т­вен език, да не раз­про­с­т­ра­ня­ва ма­ке­дон­с­ка кни­ж­ни­на и ве­с­т­ни­ци, да не про­па­ган­ди­ра ко­му­ни­с­ти­че­с­ки­те идеи за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­с­кия въ­п­рос. Ис­ти­на е, че Ге­ра­сим То­до­ров, ка­к­то мно­го дру­ги про­ти­в­ни­ци на ко­му­ни­с­ти­че­с­кия ре­жим от то­ва вре­ме, спо­де­лят иде­я­та и се бо­рят за съ­з­да­ва­не на сво­бо­д­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния, но ни­ко­га и по ни­ка­къв по­вод не са счи­та­ли, че пре­об­ла­да­ва­ща­та част от жи­ве­е­щи­те в три­те й ча­с­ти са не­що дру­го, ос­вен бъл­га­ри. И то­ва по ка­те­го­ри­чен на­чин се по­т­вър­ж­да­ва в спо­ме­ни­те и све­де­ни­я­та на все още жи­ви­те сви­де­те­ли на та­зи бор­ба. По­т­вър­ж­да­ват го и вси­ч­ки чле­но­ве на се­мей­с­т­во­то на вой­во­да­та Ге­ра­сим То­до­ров. И до днес в ро­д­но­то му се­ло по­м­нят как след пре­ду­п­ре­ж­де­ни­е­то на Ге­ра­сим ма­ке­дон­с­ки­ят учи­тел "ог­ра­ни­чил", т. е. спрял да пре­по­да­ва ма­ке­дон­с­ки език и ис­то­рия, го­во­рел са­мо на зву­чен бъл­гар­с­ки език. Не е бил мал­т­ре­ти­ран, ка­к­то со­чи фал­ши­фи­ка­то­рът Чо­нев, за­ра­ди то­ва, че бил де­лял де­ца­та "на на­ши и ва­ши по ко­му­ни­с­ти­че­с­ки, на при­я­те­ли и на вра­го­ве", а е бил по­жа­лен от вой­во­да­та са­мо за­що­то се е за­с­тъ­пил за не­го­во­то де­те.

Дру­ги из­то­ч­ни­ци со­чат, че по­до­б­ни ус­т­ни и пи­с­ме­ни пре­ду­п­ре­ж­де­ния да си оти­дат там, от­къ­де­то са до­ш­ли, че­та­та из­п­ра­ща и до дру­ги­те ма­ке­дон­с­ки учи­те­ли в око­ли­я­та с пре­ду­п­ре­ж­де­ни­е­то, че кой­то пре­по­да­ва на "сръ­б­с­ки", ще се на­ка­з­ва със смърт!

Горната истина се изопачава само от Монев. Нещо повече. Като "ма­ке­до­не­ц" той продължава да се вжи­вява в ро­лята си на ис­то­ри­о­пи­сец на "ма­ке­дон­с­ка­та" бор­ба от периода, когато действа Герасимовата чета. За тази цел ста­ра­тел­но е съ­б­рал сним­ки и кратки био­г­ра­фи­ч­ни данни за четниците и ятаците на четата, ко­и­то е из­дал в не­пре­тен­ци­о­з­на бро­шур­ка.13

Бро­шу­ра­та-ал­бум­че съ­дър­жа сним­ки и кра­т­ки ха­ра­к­те­ри­с­ти­ки на 88 че­т­ни­ци и ята­ци на че­та­та, на уби­тите без съд и при­съ­да ла­ге­ри­с­ти от Оща­ва и Вла­хи. На пръв по­г­лед в спо­ме­на­то­то на­чи­на­ние ня­ма ни­що лошо. Мно­го от спо­ме­на­ти­те в те­к­с­та от­да­в­на са по­чи­на­ли. Пра­ви впе­ча­т­ле­ние обаче на­ли­чи­е­то на ня­кои сму­ща­ва­щи, при­ши­ти към био­г­ра­фи­ч­ни­те бе­ле­ж­ки за го­ля­ма част от четниците и ятаците авторови оценки. То­ва са многократно повтарящите и редуващи се из­ре­че­ни­я­: "Уме­рен по­д­д­ръ­ж­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за"; "Пла­ме­нен ма­ке­дон­с­ки па­т­ри­от"; "Пре­дан и без­ком­п­ро­ми­сен бо­рец за сво­бо­д­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния"; "Ре­в­но­с­тен за­щи­т­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за"; "Пла­ме­нен ра­де­тел за сво­бо­д­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния"; "Фа­на­ти­чен при­вър­же­ник на иде­я­та за обе­ди­не­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния"; "Фа­на­ти­чен при­вър­же­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за"; "Се­ри­о­зен по­д­д­ръ­ж­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за"; "Бе­ше упо­рит по­д­д­ръ­ж­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за"; "Ма­ке­до­нец-фа­на­тик, сти­гащ до бо­ле­з­не­ност"; "По­д­д­ръ­ж­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за"; "Мно­го се­ри­о­зен по­д­д­ръ­ж­ник на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за" и др.

Ре­ду­ва­не­то на оп­ре­де­ле­ни­я­та "уме­ре­ни", "фа­на­ти­ч­ни" и т. н. "по­д­д­ръ­ж­ни­ци на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за" е най-про­из­вол­но и се от­на­ся до­ри и за изя­ви­ли се ка­то бъл­га­ри в со­б­с­т­ве­но­ръ­ч­но по­д­пи­са­ни­те си по­ка­за­ния още на­в­ре­ме­то ята­ци и че­т­ни­ци. Ав­то­рът из­па­да до­ри и в сме­ш­на­та си­ту­а­ция да про­из­ве­ж­да във "фа­на­ти­ч­ни ма­ке­дон­ци" изя­ве­ни ста­ри чле­но­ве на ВМРО (Ив. Ми­хай­лов), ня­кои от ко­и­то и вой­во­ди! Факт е, че до­ри и по­со­чи­ли  се по вре­ме на сле­д­с­т­ви­е­то ка­то "ма­ке­дон­ци", за Мо­нев не са ни­то "фа­на­ти­ч­ни", ни­то "уме­ре­ни" при­вър­же­ни­ци на ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за.

До­кол­ко и вой­во­да­та Ге­ра­сим То­до­ров е бил "фа­на­ти­чен" при­вър­же­ник на "ма­ке­дон­с­ка­та ка­у­за", ка­къ­в­то се опи­т­ва да го из­ка­ра в пи­са­ни­е­то си Мо­нев, по­д­с­ка­з­ват по­ка­за­ни­я­та на жур­на­ли­с­та Ми­ха­ил Ата­на­сов Дум­ба­ла­ков, из­ве­с­тен още от вре­ме­то на вой­на­та бо­рец за ав­то­ном­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния. По то­ва вре­ме е на 66 го­ди­ни, но още не се е от­ка­зал да ре­а­ли­зи­ра сво­я­та ме­ч­та. Ро­ден е в се­ло Су­хо, Со­лун­с­ко и со­б­с­т­ве­но­ръ­ч­но ви­на­ги и се­га в по­ка­за­ни­я­та се со­чи ка­то бъл­га­рин, из­то­ч­но­п­ра­во­с­ла­вен. И ни­ко­га не е ми­с­лел за Ма­ке­до­ния без бъл­га­ри, за не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния на ня­ка­к­ви си "ма­ке­дон­ци". За­то­ва не е слу­ча­ен и фа­к­тът, че го­во­рей­ки за пър­ва­та си сре­ща с вой­во­да­та в Со­фия, го ха­ра­к­те­ри­зи­ра ка­то "един се­ля­нин в по­лу­г­ра­ж­дан­с­ко об­ле­к­ло, кой­то све­ще­ни­кът (Ив. Джо­лев) ми пре­д­с­та­ви  ка­то от­ли­чен бъл­га­рин с име­то Ге­ра­сим".

*  *  *

Та­ка­ва спо­ред нас и пре­д­с­та­ве­ни­те в на­с­то­я­щия сбор­ник до­ку­мен­тал­ни из­то­ч­ни­ци е ис­ти­на­та за ха­ра­к­те­ра на въ­о­ръ­же­на­та съ­п­ро­ти­ва сре­щу ко­му­ни­с­ти­че­с­кия ре­жим в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния. Фа­к­ти­те по­ка­з­ват не­д­ву­с­ми­с­ле­но, че тя в ни­ка­къв слу­чай не е "ма­ке­дон­с­ка" и ан­ти­бъл­гар­с­ка, а са­мо ан­ти­ко­му­ни­с­ти­че­с­ка, вклю­чи­тел­но и под ло­зун­га за съ­з­да­ва­не­то на обе­ди­не­на, сво­бо­д­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния ка­то един­с­т­ве­но въз­мо­ж­ния за вре­ме­то си на­чин да се раз­ре­ши ма­ке­дон­с­ки­ят въ­п­рос. Ня­ма съм­не­ние, че про­це­сът на по-на­та­тъ­ш­но­то и ця­ло­с­т­но раз­к­ри­ва­не на се­к­ре­т­ни­те до­с­ко­ро ар­хи­ви на ДС ще по­з­во­ли та­зи ис­ти­на да се до­пъл­ни и до­ка­же още по- ця­ло­с­т­но.

Бележки

1. Виж по-подр.: Ми­чев, Д. Ма­ке­дон­с­ки­ят въ­п­рос и бъл­га­ро-юго­с­ла­в­с­ки­те от­но­ше­ния (9.ІХ.1944 - 1949), С., 1994, 507 с.; Ан­ге­лов, В. Хро­ни­ка на ед­но на­ци­о­нал­но пре­да­тел­с­т­во. Опи­ти­те за на­сил­с­т­ве­но де­на­ци­о­на­ли­зи­ра­не на Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния (1944-1949 г.), С., 1999, 313 с; Ан­ге­лов, В. Мал­ко из­ве­с­т­ни и не­из­ве­с­т­ни про­те­с­т­ни до­ку­мен­ти за де­на­ци­о­на­ли­за­тор­с­ка­та по­ли­ти­ка на БРП(к) в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния (1946-1948 г.) - в. Ми­на­ло, кн. 1 от 1997, с. 59-76 и др.

2. Монев, Крум. Ма­ке­до­ния. Мо­я­та опо­ра, 259 с. (самиздат, без година на издаване, вероятно 1992 г. - бел. авт.).

3. АМВР, ф. 1, оп. 1, а. е. 613, л. 1-11.

4. Кю­лю­мов, Кон­с­тан­тин. Опе­ра­ция "Бор" - в. Ан­те­ни от 12.9.1984 г. (наименованието на операцията е "Побойници - Елен", а не Бор" - бел. авт.).

5. АМВР, Ма­те­ри­а­ли за четата на Ге­ра­сим То­до­ров, т. 4, л. 2, 4, 5, 20, 65-66.

6. АМВР, ф.1, оп. 1, а.е. 753, л. 1.

7. Пак там, л. 2-3.

8. АМВР, До­сие № 1618 на гру­па "По­бой­ни­ци-Елен", л. 88-91.

9. Пак там, л. 102. (Ге­ра­сим То­до­ров е ро­ден през 1909 г. в с. Вла­хи, Светивра­ч­ка око­лия. С гим­на­зи­ал­но об­ра­зо­ва­ние. След ка­то от­би­ва во­ен­на­та си слу­ж­ба и по­ра­ди ли­п­са на по­д­хо­дя­ща ра­бо­та, при­е­ма да ста­не гор­с­ки на­д­зи­ра­тел в с. Оща­ва. През 1941-1944 г. е в Бе­ло­мо­ри­е­то (?), къ­де­то за­е­ма длъ­ж­но­ст­та на­чал­ник на дър­жа­вен раз­са­д­ник за по­са­дъ­ч­ни ма­те­ри­а­ли.

След 1944 г. се за­в­ръ­ща в ро­д­но­то си се­ло Вла­хи и със съ­се­ля­ни съ­з­да­ват гор­с­ка про­ми­ш­ле­на ко­о­пе­ра­ция, а към нея при­к­ре­пят и но­во­съ­з­да­де­на­та сел­с­ка по­т­ре­би­тел­на ко­о­пе­ра­ция, на ко­я­то Ге­ра­сим ста­ва ка­си­ер-сче­то­во­ди­тел.)

10. АМВР, Ма­те­ри­а­ли за четата на Ге­ра­сим То­до­ров, НОХГ № 500/1948 г., л. 669-670.

11. Монев, Крум. Ма­ке­до­ния. Мо­я­та опо­ра, с. 70-72.

12. Пак там, 73-75.

13. Мо­нев, Крум. Зло­ве­ща­та 1948 го­ди­на за Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния, 136 с. (са­ми­з­дат, без го­ди­на, ве­ро­я­т­но 1993 - бел. авт.).

Напук

 на комунистите

Редове от показанията

 в следствените арести на ДС

Вни­ма­тел­ни­ят про­чит на по­ка­за­ни­я­та, да­де­ни в сле­д­с­т­ве­ни­те аре­с­ти на ДС, по­д­с­ка­з­ва, че те в по­ве­че­то слу­чаи са ди­к­ту­ва­ни от во­де­щия сле­до­ва­тел по на­чин, по­з­во­ля­ващ да се га­ран­ти­ра "до­ка­з­ва­не" на об­ви­не­ни­е­то сре­щу дей­но­ст­та на че­та­та, не­й­ни­те че­т­ни­ци и ята­ци. Във вси­ч­ки свои по­ка­за­ния сле­д­с­т­ве­ни­те на­ри­чат се­бе си "бан­ди­ти", а че­та­та - "бан­да". И за да се до­ка­же то­ва, яв­но са при­ну­де­ни да со­чат при­ме­ри за "ма­ро­дер­с­т­ва­та" на "бан­ди­ти­те" и "бан­да­та". По­ра­ди та­зи при­чи­на по­ч­ти във вси­ч­ки до­з­на­ния изо­бил­с­т­ват мно­го­к­ра­т­но по­в­та­ря­щи се све­де­ния за по­бои над "мир­ни" и "че­с­т­ни" гра­ж­да­ни, в по­ве­че­то слу­чаи чле­но­ве на БРП(к), "на­ро­д­ни" ми­ли­ци­о­не­ри и др.

Още по-вни­ма­тел­ни­ят про­чит на до­з­на­ни­я­та по­з­во­ля­ва да се от­к­рои ис­ти­на­та за дей­но­ст­та на че­та­та. Ед­но бе­г­ло пре­д­с­та­вя­не на по­д­б­ра­ни, скри­ти ме­ж­ду ре­до­ве­те ча­с­ти от по­ка­за­ни­ят на аре­с­ту­ва­ни­те по­з­во­ля­ва да се раз­к­ри­ят  не­о­с­по­ри­ми ис­ти­ни за дей­с­т­ви­тел­ния лик на вой­во­да­та, че­т­ни­ци­те и ята­ци­те,  за це­ли­те и ха­ра­к­те­ра на бор­ба­та, ко­я­то во­дят, за сре­д­с­т­ва­та, с ко­и­то си слу­жат с цел тя­х­но­то по­с­ти­га­не. За­то­ва без  да ги ко­мен­ти­ра­ме, ще си по­з­во­лим са­мо да ги ци­ти­ра­ме по ред, по кой­то са за­пи­са­ни в за­па­зе­ни­те про­то­ко­ли от раз­пи­ти­те.

   *    *    *

"За мен друг из­ход ня­ма, ос­вен пъ­тя на не­ле­гал­ния жи­вот" - из­ве­с­тя­ва окон­ча­тел­но­то си ре­ше­ние Ге­ра­сим пред жур­на­ли­с­та М. Дум­ба­ла­ков.

Спо­де­ляй­ки твър­до­то си ре­ше­ние да по­е­ме пъ­тя на не­ле­гал­ния жи­вот, Ге­ра­сим То­до­ров уве­ре­но со­чи: "Аз ня­ма да бъ­да сам. Не­до­вол­ни, по­с­т­ра­да­ли има тол­ко­ва мно­го, че ско­ро ще бъ­дем дру­жи­на. Тру­д­но ще бъ­де са­мо с оръ­жи­е­то".

"Яс­но раз­б­рах цел­та на на­ша­та бор­ба" - со­чи четник и из­б­ро­я­ва ос­но­в­ни­те й ак­цен­ти: "ор­га­ни­зи­ра­не на на­се­ле­ни­е­то за ма­со­ва бор­ба сре­щу ОФ, ка­то се аги­ти­ра, че гла­дът и на­ря­ди­те се дъл­жат на то­ва, защото вси­ч­ко оти­ва за Ру­сия и за пар­ти­за­ни­те в Гър­ция. Във всяко населено място да се ор­га­ни­зи­рат тай­ни ВМРО - Ив.-Ми­хай­ло­в­с­ки ор­га­ни­за­ции и ръ­ко­во­д­с­т­ва".

"Гла­в­на­та ни цел бе да уле­с­ним ан­г­ло-аме­ри­кан­с­ко­то на­х­лу­ва­не в Бъл­га­рия, в ко­е­то твър­до вяр­ва­х­ме, и по то­зи на­чин да до­ка­ра­ме на власт ста­рия строй, чрез кой­то смя­та­х­ме, че ще има­ме го­ля­ма сво­бо­да на ча­с­т­на­та тър­го­вия и държавата не ще ни взе­ме  имо­ти­те" - посочва друг четник.

"Оти­до­х­ме в Со­лун с Г. Та­шев да се об­ра­зу­ва ръ­ко­во­д­но тя­ло и го об­ра­зу­ва­х­ме, а имен­но: 1. Ръ­ко­во­ди­тел - Со­лун Г. Та­шев; 2. По­мо­щ­ник-ръ­ко­во­ди­тел - Ан­д­рея Але­к­сан­д­ров Спа­сов; 3. Вой­во­да - Ла­зар Еф­ти­мов Цир­ков; 4. По­мо­щ­ник-вой­во­да - Иван Тан­чев; 5. Се­к­ре­тар - Йор­дан Хри­с­тов (Да­с­ка­ла); 6. По­мо­щ­ник-се­к­ре­тар - Илия Бо­я­джи­ев; 7. Ку­ри­ер - То­дор Се­ку­лов; 8. Ку­ри­ер - Йор­дан Ге­ра­си­мов; 9. Ку­ри­ер - Ге­ор­ги Са­мар­джи­ев Да­фов" - се чете в други показания. Из­б­ро­я­ва­не­то на ръ­ко­во­д­с­т­во­то за­вър­ш­ва с пояснението, че чле­но­ве­те му са по­ло­жи­ли кле­т­ва за вяр­ност, че ще работят "вярно и честно". Кар­ти­на­та на об­що­сел­с­ко­то съ­б­ра­ние се допълва от показание, че пред селяните е говорил войводата Г. То­до­ров, че след приключването му се пеят хайдушки песни и се играят хора.

"Ге­ра­сим ка­за, ако мо­же, да убие кме­та на Га­ра Пи­рин... Ге­ра­сим го пра­ти с ед­на бом­ба и един на­ган с 6 па­т­ро­на. Той оти­де, но не мо­жа да го убие. Ге­ра­сим го пра­ти вто­ри път. Дойде, да­де му дру­га бом­ба, но не мо­жа да го убие" - така се  преразказва слу­ча­ят с убий­с­т­во­то на внедрения агент на ДС в четата Д. Гю­ров. Уточнява се още, че убий­с­т­во­то му става след съ­з­да­ва­не­то на ръководното тяло и да­де­на­та кле­т­ва, след пре­ду­п­ре­ж­де­ни­е­то, че пре­да­те­ли­те ще бъ­дат на­ка­з­ва­ни със смърт, и "жи­ви из­го­ре­ни".

"Из­ле­з­на­х­ме към го­ра­та, къ­де­то но­щу­ва­х­ме. Там Асен Ми­лев ни раз­п­ра­вя­ше, че уби­ли и по­г­ре­ба­ли ед­но­го за­ра­ди пре­да­тел­с­т­во" - сви­де­тел­с­т­ва друг четник пред сле­д­с­т­ви­е­то за горното убийство.

"Ние оти­до­х­ме и на­па­д­на­х­ме ка­ри­е­ра­та, от­къ­де­то взе­х­ме че­ти­ри ма­нер­ки, че­ти­ри чи­ф­та гу­ме­ни цър­ву­ли, 10 ку­тии ци­га­ри и се­дем двой­ни хле­ба, ка­то вси­ч­ко си пла­ти­х­ме" - сочи друг четник. "Вой­во­да­та раз­пре­де­ли и за­по­вя­да бло­ки­ра­не на ка­ри­е­ра­та, оби­с­ки­ра­не на ра­бо­т­ни­ци­те да ня­мат оръ­жие. На­ме­ри­х­ме 7-8 са­му­на хляб, 5-6 ма­нер­ки и 4 чи­ф­та гу­ме­ни цър­ву­ли, ко­и­то за­п­ла­ти по 600 лв., хля­ба по 300 лв., а ма­нер­ки­те не за­п­ла­ти ка­то дър­жа­в­ни ве­щи" - го допълва друг.

На 9.III.1948 г. че­т­ата аре­с­ту­ва два­ма гор­с­ки ми­ли­ци­о­не­ри. Вой­во­да­та им го­во­реше: "На­ро­дът се е на­си­тил на ва­шия строй и ско­ро та­зи власт ще ру­х­не".

На следващия ден от­ва­рят пле­в­ня в с. Вла­хи, от ко­я­то из­ва­ж­дат спящ чо­век. "След по­ло­вин час вой­во­да­та го ос­во­бо­ди, ка­то му за­б­ра­ни да спи в пле­в­ня­та, а в до­ма си."

На 12.III.1948 г. към че­та­та се при­съ­е­ди­ня­ват по­л­ко­в­ник Ба­чий­с­ки,  по­д­пол­ко­в­ник Цве­т­ков и до­ве­ли­ят ги ку­ри­ер. "Де­ну­ва­х­ме - со­чи Бо­жи­нов. Вой­во­да­та, но­ви­те го­с­по­да, Ан­гел Ка­лай­джи­я­та и Пе­шо Бра­да­та се от­те­г­ли­ха на съ­ве­ща­ние. След дъл­го за­се­да­ние вой­во­да­та ни строи на две гру­пи - ед­на­та по­ве­ри на Ан­гел Ка­лай­джи­я­та, а вто­ра­та на Ки­ро Бен­гю­зо. Пре­б­ро­и­ха ни на лев и де­сен, на­п­ра­ви­ха обу­че­ние в из­не­на­да, от ко­е­то по­л­ко­в­ни­кът из­ка­за до­вол­но­ст­та от опи­т­но­ст­та на вой­во­да­та Ге­ра­сим и по­з­д­ра­ви го да си ко­ман­д­ва, сам (се) съ­г­ла­си да му бъ­де по­д­чи­нен."

"Бя­х­ме раз­де­ле­ни на три ока­на, на еди­ния бя­ха Ге­ра­сим с до­ве­ре­ни­ци­те си Пе­шо Бра­да­та, Ки­ро Бен­гю­зов, Ан­гел Ка­лай­джи­я­та, Ми­то Ду­п­ни­ча­не­цо и офи­це­ри­те. За­чу­х­ме въ­п­рос, че тря­б­ва да се про­из­ве­ж­дат ак­ции по за­п­ла­ш­ва­не ко­му­ни­с­ти­те от ма­ха­ли­те и се­ла­та и им се из­зе­ма от хра­на­та, тъй ка­то то­ва ще бъ­де в ус­лу­га на ята­ци­те за хра­но­с­на­б­дя­ва­не­то, още по­ве­че да ня­мат въз­мо­ж­ност да из­да­ват на­ши ята­ци в то­ва от­но­ше­ние. Взе­х­ме ре­ше­ние да за­ло­вим се­к­ре­та­ря на па­ртия­та Руй­чев, за да раз­бе­рем кой до­на­ся на вла­ст­та. Ос­во­бо­ди­х­ме го със стра­ш­ни за­ка­ни" - се чете в показанията за една от поредните акции... "Разправяха как са били Ат. Шенкин, защо го преследвали - много донасял на властта, и че всеки, който стане шпионин, ще го убият" - загатва относно причините за нанесени побои над доносниците на властта друг четнк.

Не липсват и дан­ни за то­ва как че­та­та пре­кар­ва сво­бо­д­но­то си вре­ме. За ед­на та­ка­ва ве­чер се со­чи: "Пи­х­ме то­п­ла ра­кия със за­хар, ве­че­ря­х­ме и след ве­че­ря­та же­ни­те по­ч­на­ха да пе­ят "Ма­мин Ко­льо", "Об­ла­че (ле) бя­ло" и дру­ги ня­кои пе­с­ни, ко­и­то не мо­га да си спом­ня. След пе­с­ни­те на­ка­ра­ха Спас да ни по­с­ви­ри с там­бура­та, а Ге­ра­сим, Пе­тър Бра­да­та, Су­чев и др. иг­ра­ха до­с­та вре­ме. Ка­то свър­ши­ха хо­ро­то, Ге­ра­сим ка­за: "Хай­де, ста­вай­те" и си тръ­г­на­х­ме".

"Крум Та­ш­ков ми ка­за, че до­вел два­ма ду­ши от сто­пан­с­т­во­то и ис­кат да се съ­бе­рат с Ге­ра­сим. Два­ма­та не­по­з­на­ти ка­за­ха, че са не­до­вол­ни от та­зи власт и ис­кат да оти­дат при Ге­ра­сим" - се сви­де­тел­с­т­ва в сле­д­ва­що по­ка­за­ние от­но­с­но при­чи­ни­те, за­ра­ди ко­и­то към че­та­та се при­съ­е­ди­ня­ват но­ви че­т­ни­ци.

"Герасим ка­за, че е до­шъл, с цел да ор­га­ни­зи­ра­ме ор­га­ни­за­ция, ка­то вси­ч­ки се ръ­ко­во­дят от един и чрез нея ще по­ма­гат на нас и ние при опа­с­ност от ми­ли­ция ще мо­жем да се за­па­зим, ка­то оти­дем при не­го и че ед­ни­ч­ко­то спа­се­ние на жи­во­та на вси­ч­ки ни е Бал­ка­нът, ка­то вси­ч­ко жи­во ще се вди­г­не там. От 15.III щя­ло да има об­ща мо­би­ли­за­ция и ще по­ч­не раз­д­ви­ж­ва­не на вой­с­ка­та към гра­ни­ца­та и вси­ч­ки съм­ни­тел­ни хо­ра ка­то нас ще бъ­дат из­би­ти от ми­ли­ци­я­та. По­со­чи за ръ­ко­во­ди­тел Со­лун Та­шев, по­д­ръ­ко­во­ди­тел Ан­д­рея Але­к­сан­д­ров, се­к­ре­тар Йор­дан Да­с­ка­ла, по­д­се­к­ре­тар Илия Ан­д­ре­ев Бо­я­джиев, вой­во­да Ла­зар Еф­ти­мов, по­мо­щ­ник вой­во­да Иван Тан­чев, а Ла­зар Да­фев, Т. Се­ку­лов, Й. Ге­ра­си­мов, Г. Са­мар­джи­ев и др. за ку­ри­е­ри" - се чете в поредните показания за проведеното събрание в Ощава.

"В на­ша­та ор­га­ни­за­ция ра­бо­та­та на ръ­ко­во­ди­те­ля бе­ше да ни ко­ман­д­ва, вси­ч­ки, ко­и­то ис­кат да бя­гат, (тря­б­ва) да се от­п­ра­вят към не­го. Да се па­зи стро­га тай­на и са­мо той да бъ­де във връ­з­ка с Ге­ра­сим и ко­га­то до­й­де ня­ка­к­во на­ре­ж­да­не, той да съ­о­б­ща­ва са­мо на един от нас, ко­му­то ще въз­ла­га за­да­чи­те. Ка­за­ха ни стро­га тай­на да се па­зи за ор­га­ни­за­ци­я­та. Кой­то из­да­де, ще бъ­де убит или жив из­го­рян. Ра­бо­та­та на ку­ри­е­ра се съ­с­тои в то­ва да­ о­т­на­ся съ­о­б­ще­ния и пи­с­ма на Ге­ра­сим, съ­що да му от­ве­ж­да хо­ра" - свидетелства един от избраните за куриер.

"Георги ми раз­п­ра­ви, че слу­жил в ми­ли­ци­я­та, но я на­м­ра­зил и на­пу­с­нал. Съ­що та­ка на­м­ра­зил ко­му­ни­с­ти­те, ко­и­то са в нея и ре­шил да из­ле­зе не­ле­га­лен и се бо­ри про­тив тях. Ка­за ми още, че в ско­ро вре­ме ще има вой­на ме­ж­ду Ан­г­лия и Аме­ри­ка и Ру­сия и че ще па­д­не вла­ст­та на ОФ. Ще до­й­дат тук ан­г­ли­ча­ни и аме­ри­кан­ци и ще на­ло­жат ту­ка чи­с­то зе­ме­дел­с­ко уп­ра­в­ле­ние. Ще има вси­ч­ко на па­за­ра, ка­к­то пре­ди вой­на­та, и мно­го дру­ги още не­ща. Тия ду­ми ми мно­го ха­ре­са­ха и ми да­до­ха ку­раж. Аз ве­че бях твър­до уве­рен, че в най-ско­ро вре­ме ще до­й­де пре­в­ра­тът и оно­ва, ко­е­то же­ла­ем" - така ятак обяснява защо е помагал на четата.

"Аз съ­з­на­тел­но се бо­рех с опо­зи­ци­он­ни­те еле­мен­ти про­тив ОФ пра­ви­тел­с­т­во. Опо­зи­ци­он­на­та про­па­ган­да, чу­ж­ди­те ра­ди­о­с­тан­ции, Ге­ра­си­мо­ва­та дей­ност, бли­зо­ст­та ни с юж­на­та гра­ни­ца, до­б­ри­те ус­ло­вия за не­ле­гал­на дей­ност в пла­ни­на­та Пи­рин и вя­ра­та в ско­ро­ш­на­та вой­на ме­ж­ду За­па­да и Из­то­ка ме за­ка­ли­ха и уве­ри­ха, че ско­ро ще се на­ло­жи ня­кой пре­в­рат в Бъл­га­рия. Вси­ч­ко то­ва ме на­ка­ра да ста­на ятак на Ге­ра­сим" - допълват негови съратници. "Ко­га­то Ге­ра­сим из­бя­га в не­ле­гал­ност, аз на­пъл­но му сим­па­ти­зи­рах, ми­с­лех, че се бо­ри за сво­бо­да­та на на­ро­да."

"Та­зи про­лет на 1948 г. ще има вой­на ме­ж­ду Ан­г­лия и Аме­ри­ка, от ед­на стра­на и Ру­сия от дру­га. Ру­сия ще за­гу­би в тая вой­на. То­га­ва с ко­му­ни­з­ма в Ру­сия ще свър­ши, а ко­му­ни­с­ти­те в Бъл­га­рия са­ми ще се от­ка­жат и то­га­ва ние, опо­зи­ци­я­та, ще взе­мем вла­ст­та. Ос­вен то­ва ми раз­п­ра­вя­ше, че тази про­лет не ще по­з­во­ли на вла­ст­та да съ­би­ра ре­к­ви­зи­ции от Вла­хи. Он­зи, кой­то е опо­зи­ци­о­нер, ня­ма да да­де ни­що, а ко­му­ни­с­ти­те, ко­и­то по­ч­нат да да­ват, ще им го взе­мем за мо­и­те мом­че­та."

"В че­та­та при­с­ти­гна пи­с­мо до Ге­ра­сим. Ка­за­ха, че пи­ше да се пре­да­де Ге­ра­сим с че­та­та. А той ка­за - кой смее, не­ка се пре­да­де... Че­тя­ха с по­л­ко­в­ни­ка, ка­то се сме­е­ха и го­во­ри­ха: "Виж как ни за­б­лу­ж­да­ват".

"На ме­не ми бе из­ве­с­т­но, че те са не­ле­гал­на ко­ми­т­с­ка гру­па, ко­я­то си бе по­с­та­ви­ла за цел да уби­ва и бие ко­му­ни­с­ти, да по­ма­га с въ­т­ре­шен смут на ан­г­ло­-а­ме­ри­кан­ци­те и гър­ци­те да на­х­лу­ят в Бъл­га­рия, да вди­га­ме ж. п. ли­ни­и и мо­с­то­ве във въз­ду­ха и пра­вим са­бо­та­жи."

По вре­ме на из­бо­ри­те за кмет попитахме Ге­ра­сим ко­го да из­бе­рем, а той от­го­во­рил: "Са­мо да не е ко­му­нист и да е про­тив вла­ст­та".

На сбирка през февруари във Влахи Герасим заявява: "Не бойте се, 15 март иде, ще дойде свободата за нас".

"Бя­ха око­ло 24-25 чо­ве­ка, въ­о­ръ­же­ни с пу­ш­ки, ня­кои с пи­с­то­ле­ти, а един-двама с по ед­на или 2 бом­би. Има­ше око­ло 4-5 ду­ши без оръ­жие. При­е­ха ни до­б­ре, но сдър­жа­но" - сочи полковник Бачийски.

"През де­ня до­й­де же­на му на Ге­ра­сим и му до­не­се ед­но пи­с­мо от на­чал­ни­ка на ми­ли­ци­я­та. Съ­щи­ят му пи­ше­ше да се пре­да­де, за­що­то ня­ма из­вър­ше­ни пре­с­тъ­п­ле­ния и ще му бъ­де на­ло­же­но на­ка­за­ние 6 ме­се­ца ла­гер. Съ­що, че ако се на­дя­ва, вой­на ня­ма да има, но и ако има, Ру­сия ще по­бе­ди. На то­ва Ге­ра­сим ка­за, че на­чал­ни­кът лъ­же, за­що­то през есен­та ня­кой от бан­да­та му се е пре­дал и бил по­с­та­вен в за­т­во­ра."

"Че­с­то ка­з­ва­ха, че ни­как не са съ­г­ла­с­ни с ко­му­ни­з­ма, тъй ка­то при един со­ци­а­лен строй ще им бъ­де от­не­то ця­ло­то бо­га­т­с­т­во, ко­е­то са спе­че­ли­ли със со­б­с­т­вен труд. Щя­ло да има вой­на, ко­я­то ще­ли да спе­че­лят ан­г­ло­-а­ме­ри­кан­ци­те."

"До­й­де и Со­лун Ге­ор­ги­ев Та­шев, кой­то из­ви­ка Ге­ра­сим в съ­се­д­на­та стая да си по­го­во­рят. Оти­де съ­що и Д. Па­в­лов, оба­че ка­к­во са го­во­ри­ли, не знам. След то­ва Ге­ра­сим ме по­ка­ни да оти­да  от­та­тък да се по­чер­пим ви­но. През то­ва вре­ме Д. Па­в­лов раз­п­ра­вя­ше за жи­во­та в СССР, ка­к­во, че в Ру­сия чо­ве­кът е роб на тру­да, че къ­де­то има дър­жа­вен ка­пи­та­ли­зъм, по­ле­зен е са­мо за ше­па хо­ра, пар­тий­ци са­мо и че в Ру­сия  при­ви­ле­ги­ро­вен бил са­мо удар­ни­кът и не­го­во­то име стър­ча­ло на кръ­с­то­пъ­ти­ща­та, в уни­сон с то­ва име­на­та на хо­ра­та не­у­дар­ни­ци съ­що стър­че­ли. Тру­дът на ра­бо­т­ни­ка не бил за­п­ла­тен, ка­то вси­ч­ко е би­ло с ку­пон. Тоя раз­го­вор по­ра­ж­да­ше гор­чи­ва ом­ра­за към ко­му­ни­с­ти­те, у вси­ч­ки ни."

"Здра­вей­те, при­я­те­ли, как жи­ве­е­те с офе­то. Не сте са­мо вие се­ля­ни­те не­до­вол­ни, но и в гра­да са не­до­вол­ни, вой­с­ка­та съ­що, ка­то има та­ки­ва и в ми­ли­ци­я­та. Ско­ро ще има вой­на ме­ж­ду Ру­сия, от ед­на стра­на и Ан­г­лия  и Аме­ри­ка - от дру­га стра­на."

"Ве­чер­та за­по­ч­на­х­ме да го­во­рим за хвър­ля­не­то на тю­тю­на. Ге­ра­сим ка­за да не се хвър­ля и да не се про­да­ва, за­що­то през ме­сец ап­рил-май  ще го про­да­дем на ан­г­ли­ча­ни­те по 1200 лв. на ки­ло­г­рам.

"И тъй всле­д­с­т­вие на на­ша­та дей­ност в Се­но­кос ед­ва ли ос­та­на чо­век, който да не ви­дя не­ле­гал­ни­те."

 "За­по­ч­нах жи­во да се ин­те­ре­су­вам от по­ли­ти­че­с­кия жи­вот и съ­би­ти­я­та, ко­и­то се раз­ви­ва­ха в све­та. Ан­г­ло-аме­ри­кан­с­ка­та про­па­ган­да със сво­и­те уве­ре­ния и обе­ща­ния уси­ли­ха мо­и­те про­ти­во­ко­му­ни­с­ти­че­с­ки на­с­т­ро­е­ния и аз бях ста­нал отя­в­лен не­при­я­тел и враг."

"Шен­кин от с. Вла­хи бе бит от Ге­ра­сим То­до­ров, но след то­ва ве­че не сме­еше да за­пе­ча­т­ва во­де­ни­ци­те."

"Д. Па­в­лов за­я­ви, че те има­ли връ­з­ки не са­мо с то­зи край, но и с Гър­ция и въ­т­ре­ш­но­ст­та на Бъл­га­рия. То­га­ва ка­за, че в Гор­но­джу­май­с­ко би­ла въ­зс­та­­но­ве­на ВМРО (Ив. Ми­хай­лов)."

"В с. Вла­хи се про­ве­ж­да пре­ди­з­бор­но съ­б­ра­ние за из­бор на кмет. Тук бе и кме­тът на с. Га­ра Пи­рин Гал­чо Ва­си­лев. Же­ни­те от с. Вла­хи го про­гон­иха. Ма­кар че зна­е­ли, че кан­ди­да­тът им за кмет е не­о­пи­тен, на­ро­ч­но го из­бр­али, тъй ка­то бил бивш ве­ме­рист, на­пук на ко­му­ни­с­ти­те."

ДОКУМЕНТИ

№ 1

Молба за разкриване на следствено дело във връзка с реализиране разработката на Държавна сигурност за ликвидиране четата на Герасим Тодоров

МВР, ДС - гр. Г. Джу­мая

др. Сла­в­чо Д. Ка­рам­фи­лов

1948 г., гр. Св. Врач

До др. ин­с­пе­к­тор 1-ва се­к­ция

Тук

Ра­порт

До­на­сям Ви, др. ин­с­пе­к­то­ре, че по въз­ло­же­на­та ми от Вас за­да­ча да раз­ра­бо­т­вам бан­ди­т­с­ка­та гру­па в Светиврачко, из­вър­ших сле­д­но­то:

На 6 май 1947 г. из­бя­га в не­ле­гал­ност ли­це­то Ге­ра­сим То­до­ров Ни­ко­лов от с. Вла­хи. Бя­г­с­т­во­то му е би­ло под пре­д­лог, че бил за­с­т­ра­шен жи­во­тът му от ко­му­ни­с­ти­те, но фа­к­ти­че­с­ки е бил за­вер­бо­ван от Ми­ха­ил Дум­ба­ла­ков от Со­фия - опо­зи­ци­о­нер, кой­то по­лу­чил ин­с­т­ру­к­ции от са­мия Н. Пе­т­ков. Цел­та на Н. Пе­т­ков е би­ла пър­ви­ят за­ро­диш на бан­ди­ти­зъм да бъ­де в Пи­рин­с­кия край.

Та­ка Ге­ра­сим за­по­ч­ва да съ­з­да­ва връ­з­ки и ята­ци в ня­кол­ко све­ти­в­ра­ч­ки се­ла, ка­то се раз­про­с­ти­ра до Со­фия. Към края на 1947 г. и в на­ча­ло­то на 1948 г. се уве­ли­ча­ва бан­да­та на 14 ду­ши. За­по­ч­ват да се ак­ти­ви­зи­рат и на­на­сят по­бо­и­ща на чле­но­ве от РП(к). На­ло­жи се ре­а­ли­за­ция на гру­па­та и до края на ме­сец март би­де ли­к­ви­ди­ра­на или пле­не­на.

Та­ка за­по­ч­на вто­ра­та фа­за - пре­ми­на­ва­не към аре­с­ти, за ко­е­то е не­об­хо­ди­мо от­к­ри­ва­не на сле­д­с­т­ве­но де­ло.

Мо­ля да раз­ре­ши­те от­к­ри­ва­не­то на та­ко­ва, за да от­по­ч­нем сле­д­с­т­вие.

Гр. н-к: (п) Ка­рам­фи­лов

АМВР, ІІ сл. д. 357, т. ІV, л. 68

№ 2

Съобщение за излизане на Герасим Тодоров в нелегалност и включването му в бюлетина на ДС за издирване

Ли­ч­но

Стро­го по­ве­ри­тел­но

 97/17.02.1948 г.

До Го­с­по­ди­на обл. на­чал­ник ДС,

гр. Гор­на Джу­мая

До­к­лад за обя­вя­ва­не в бю­ле­ти­на за из­дир­ва­не на ДС

Съ­о­б­ща­ва­ме Ви, че ли­це­то Ге­ра­сим То­до­ров Ни­ко­лов от с. Вла­хи е в не­ле­гал­ност още от ме­сец май 1947 г. Съ­щи­ят из­ле­зе в не­ле­гал­ност по­ра­ди на­че­т­но­ст­та му ка­то ка­си­ер в ме­с­т­на­та по­т­ре­би­тел­на ко­о­пе­ра­ция, уп­ла­ши се да не би да вле­зе в за­т­во­ра. Съ­щи­ят е бил пре­ди 9.IX.1944 г. гор­с­ки стра­жар, мно­го е тор­мо­зел про­г­ре­си­в­но­то на­се­ле­ние, до­но­с­ни­чел на по­ли­ци­я­та, уча­с­т­вал в жан­дар­ме­ри­я­та в пре­с­ле­д­ва­не на пар­ти­за­ни­те. Стар ве­ме­рист, брат му на­в­ре­ме­то, За­ха­ри То­до­ров, бе­ше ра­йо­нен вой­во­да, ця­ло­то им ко­ля­но е ко­ми­т­с­ко. След бя­г­с­т­во­то си ус­пя да съ­бе­ре раз­ни тем по­до­б­ни из­вер­ги и об­ра­зу­ва гру­па, ко­я­то по­на­с­то­я­щем блу­д­с­т­ва, без­че­с­т­ва по мир­но­то на­се­ле­ние в Оща­в­с­ко, Вла­хин­с­ко зем­ли­ще. Ге­ра­сим е мно­го смел чо­век, из­ве­с­тен още от ми­на­ло­то ка­то го­лям по­бой­ник.

За ли­це­то са из­ве­с­т­ни сле­д­ни­те дан­ни:

Ге­ра­сим То­до­ров Ни­ко­лов е ро­ден на 27.IX.1910 г. в с. Вла­хи, Све­ти­в­ра­ч­ка око­лия, на­ро­д­ност ма­ке­до­нец, по­дан­с­т­во бъл­гар­с­ко, за­ня­тие зе­ме­де­лие, из­г­ле­ж­да на 37 го­ди­ни. Ръст сре­ден, те­ло­с­ло­же­ние пра­вил­но, но слаб, цвят на ко­жа­та ма­тов, ко­са ке­с­те­ня­ва.

Ли­це­то има сле­д­ни­те бли­з­ки ро­д­ни­ни:  1. брат За­ха­ри То­до­ров, стар вой­во­да, дъл­го­го­ди­шен ръ­ко­во­ди­тел на ВМРО в се­ло­то. 2. Крум, се­га гор­с­ки ми­ли­ци­о­нер - ятак на ця­ла­та гру­па. Же­на Со­фия, май­ка Ма­рия, де­ца Йор­дан, на 17 г., Ки­рил - 7 год. и Ва­с­ка - 10 год., вси­ч­ки жи­ву­щи в с. Вла­хи. Бивш жан­да­рме­рист, мно­го смел и ло­вък.

С мне­ние да се пуб­ли­ку­ва в ЦБ за из­дир­ва­не на ДС, сним­ка за ли­це­то ня­ма­ме.

За­вед. ДС: (п) Ат. Ро­я­нов

АМВР,  III раз. 1713, т. V, с. 19

№ 3

Све­де­ния за не­ле­гал­ния Ге­ра­сим То­до­ров Ни­ко­лов

от с. Вла­хи, Светиврачко

Брат на го­лям бивш ве­ме­рист, се­га па­су­ва. Пре­ди два-три ме­се­ца Ге­ра­сим из­бя­га в бал­ка­на, не­по­с­ре­д­с­т­ве­но от за­в­ръ­ща­не­то си от Со­фия, за­е­д­но с ма­га­зи­не­ра Сто­ил. По све­де­ние от се­к­ретен сътрудник Ге­ра­сим се свър­за с хо­ра не­ле­гал­ни из Раз­ло­ж­ко на пър­во вре­ме. След то­ва си съ­з­да­ва връ­з­ка с Ян­чо Ива­нов Янев, жи­тел на Га­ра Пи­рин и Со­лун Ге­ор­ги­ев Та­шов, жи­тел на с. Вла­хи. Чрез пър­вия дър­жи връ­з­ка с Га­ра Пи­рин, ро­д­ни­ни­те и при­я­те­ли­те си, а с вто­рия, Со­лун - със с. Вла­хи. С по­я­ва­та на Дум­ба­ла­ков в Оща­ва при Ичо Чо­пев Ге­ра­сим се свър­з­ва с не­го, но аз, из­ви­к­вай­ки Ичо Чо­пев, връ­з­ка на Дум­ба­ла­ков и уж наш пар­ти­ец, по­ве­ре­но му и оръ­жие, бях му по­с­та­вил за­да­ча за за­ла­вя­не­то ка­к­то на Дум­ба­ла­ков, та­ка и на Ге­ра­сим. Съ­щи­ят Ичо Чо­пев от с. Оща­ва мо­и­те по­ръ­ч­ки ги пре­да­ва на Дум­ба­ла­ков и на Ге­ра­сим и Дум­ба­ла­ков ве­че не се по­я­ви, а след вре­ме се оба­ди с пи­с­мо от Со­фия. Ге­ра­сим пък те­зи мои по­ръ­ч­ки ги ка­з­ва на до­ве­ре­ния му Ян­чо и чрез моя съ­т­ру­д­ник сти­г­на­ха до ме­не съ­щи­те на­с­та­в­ле­ния. До­на­ся, че си­нът на Илия Чо­пев по на­ре­ж­да­не на Дум­ба­ла­ков е оти­вал с пи­с­мо от съ­щия при Ки­мон Ге­ор­ги­ев в Со­фия, кой­то го за­пи­тал как е във ва­шия край, има ли ко­му­ни­с­ти, а мом­че­то му Сте­фан Или­ев Чо­пев - ма­га­зи­нер в с. Кре­с­на, в ча­с­тен ба­ка­лин, му от­го­во­ри­ло: има по 20-30 ду­ши ко­му­ни­с­ти в се­ло, с нас е стра­ш­но, от­го­во­рил. Ге­ра­сим ка­зал, че с оръ­жие ще­ли да се сна­б­дят от Со­фия чрез аме­ри­кан­с­ка­та ле­га­ция, а по-по­с­ле се до­не­се, че се стре­ме­ли да съ­з­да­дат връ­з­ки към Гър­ция и от­там ще мо­же да по­лу­чат оръ­жие. На­по­с­ле­дък Ге­ра­сим ис­кал да оти­де към ня­коя не­ле­гал­на гру­па, но шу­ре­то му Асен Ан­д­ре­ев му пи­сал ед­но пи­с­мо, че щял да по­ло­жи уси­лия да го ре­а­би­ли­ти­ра и да се ле­га­ли­зи­ра, ка­то не би­ва да пра­ви ни­ка­к­ви щу­ра­ви ра­бо­ти, в про­ти­вен слу­чай вди­гам вся­ка­къв ан­га­жи­мент от те­бе. След то­ва п­и­с­мо Ге­ра­сим пре­с­та­ва да жи­вее по­д­ви­жен жи­вот и се на­с­та­ня­ва в къ­ща­та на Ян­чо Ива­нов Янев в с. Вла­хи, ма­ха­ла "Въ­ч­ко­в­ци", от ко­я­то къ­ща Ян­чо се из­се­ли в на­ча­ло­то на 1947 го­ди­на, но оти­ва ре­до­в­но в се­д­ми­ца­та по един-два пъ­ти да си об­ра­бо­т­ва имо­та там и по тоя на­чин дър­жи не­за­бе­ля­за­но връ­з­ка. По-на­та­тък Ян­чо и Со­лун по­с­та­вят за­да­ча на Ге­ра­сим да пре­д­п­ри­е­ме ня­ка­к­ва ак­ция сре­щу хо­ра на вла­ст­та, ко­и­то им пре­че­ли.

Пре­ди ня­кол­ко дни ми се до­не­се, че Ге­ра­сим е за­ми­нал за с. Пло­с­ки към не­ле­гал­на гру­па, ка­то пре­ди то­ва ба­ща­та на не­ле­гал­ния от Пло­с­ки ид­вал два пъ­ти във Вла­хи за Ге­ра­сим да оти­де в Пло­с­ки, но спо­ред на­с­та­в­ле­ни­я­та на Асен все още не ис­кал да оти­де. Оба­че пре­ди 5 дни ми ка­за­ха, че Ге­ра­сим е за­ми­нал ве­че за Пло­с­ки и във Вла­хи го ня­ма. Но след то­ва се­к­ре­т­ни­ят до­й­де на 24.VIII.1947 г. и ми до­к­ла­д­ва, че Ян­чо му ка­зал, че Ге­ра­сим се вър­нал от Пло­с­ки пак във Вла­хи, по­не­же не мо­жел да се на­ме­ри с не­ле­гал­на­та гру­па. И по све­де­ние пак от съ­щия е на квар­ти­ра в тре­та връ­з­ка и се на­ми­ра във и око­ло къ­ща­та на Асен Дра­чев в с. Вла­хи, ма­ха­ла "По­ля­на". Съ­щи­ят бе не­ле­га­лен след 9.IX око­ло два ме­се­ца. Ка­то че­т­вър­та връ­з­ка се ока­з­ва на Ге­ра­сим не­го­ви­ят брат Крум Н. То­до­ров, по­на­с­то­я­щем гор­с­ки стра­жар в гор­с­ко­то сто­пан­с­т­во "Си­на­ни­ца". То­зи Крум гор­с­кия аз го сре­щ­нах преди два дни по шо­се­то за Га­ра Пи­рин и го по­з­д­ра­вих и за­пи­тах: "Как си, Кру­ме, до­б­ре ли си", и той ми от­го­во­ри: "До­б­ре съм", аз аз му ка­зах, ама мно­го ли си до­б­ре? Съ­щ­о­то ве­д­на­га го до­не­съл на моя съ­т­ру­д­ник, ка­то му ка­зал и още то­ва: "Ти тря­б­ва ве­че да из­ле­з­неш при Ге­ра­сим, пък и дру­ги­те", а той му от­го­во­рил: "Слу­шай, не би­ва още се­га да из­ли­заш, тря­б­ва ту­ка хо­ра да ра­бо­тят и дър­жат връ­з­ка с го­ре, ина­че ни­що ня­ма да из­ле­зе". И ка­то най-по­с­ле­д­но до­не­се­ние на Ян­чо до съ­т­ру­д­ни­ка ми е то­ва, че Ге­ра­сим се вър­нал от с. Пло­с­ки във Вла­хи и при не­го има­ло не­ле­га­лен от Ду­п­ни­ца още от 9 се­п­тем­в­ри и че Сто­ил, кой­то се пре­да­де на ми­ли­ци­я­та чрез ме­не, от­но­во е из­ле­з­нал при Ге­ра­сим и в с. Вла­хи са пу­с­на­ли, че Сто­ил е на ле­че­ние в ня­коя бол­ни­ца, ко­е­то тря­б­ва да се про­ве­ри мно­го вни­ма­тел­но. До­не­се ми се и то­ва, че наш пар­ти­ец на име Асен и член в ръ­ко­во­д­с­т­во­то на пар­ти­я­та и ОФ ко­ми­тет в с. Оща­ва, съ­щи­ят е сна­б­дил Ге­ра­сим с две бом­би, ко­е­то съ­що още не е про­ве­ре­но и ще тря­б­ва да се про­ве­ри. Най-по­с­ле Ян­чо е ка­зал още, че от 25.VIII.1947 г. ще ви­дим ка­к­во ще бъ­де до 5.IX с.г., но тря­б­ва и ще по­ч­нат да из­ли­зат ве­че по­ве­че не­ле­гал­ни.

До­се­га то­ва.

Гал­чо Ва­си­лев Гал­чев

24.VIII.1947 г., с. Га­ра Пи­рин, Светиврачко

АМВР, II сл. д. 357, т. II, л. 161

№ 4

Милиционерска характеристика

на Ди­ми­тър Па­в­лов Пе­т­ков,

четник от четата на Ге­ра­сим То­до­ров

Съ­щи­ят е ро­ден в с. Ма­ли Вър­бо­в­ник, Ду­п­ни­ш­ко, на 43 го­ди­ни. Жи­вущ в гр. Ду­п­ни­ца, же­нен, с ед­но де­те, по за­ня­тие чи­но­в­ник, а по-къ­с­но тю­тю­нев ра­бо­т­ник. През 1946 г. би­ва за­дър­жан от ми­ли­ци­я­та - гр. Ду­п­ни­ца, за пре­с­тъ­п­ле­ния, из­вър­ше­ни ка­то чи­но­в­ник в Пир­до­п­с­ко пре­ди 9.IX.1944 г., но из­бя­г­ва. Ук­ри­ва се в къ­ща­та на Сте­фан Ма­з­нев в гр. Ду­п­ни­ца за­е­д­но с ня­кой си Йор­дан, съ­що та­ка не­ле­га­лен. През 1946 г. Сте­фан Ма­з­нев уго­во­рил Сте­фан Или­ев Ми­тов Чо­пев от с. Оща­ва, Све­ти­в­ра­ч­ко, съ­щи­ят да бъ­де пре­х­вър­лен в с. Оща­ва. Чо­пев се съ­г­ла­ся­ва. Сте­фан Ма­з­нев за­ве­ж­да Ди­ми­тър Па­в­лов у Ата­нас Йо­си­фов Ко­ва­чев от с. Оща­ва. Ка­то пре­с­то­ял око­ло 2 и по­ло­ви­на ме­се­ца, съ­щи­ят го от­ве­ж­да в къ­ща­та на Илия Ми­тов Чо­пев. След един пре­с­той от 7-8 дни при не­го ид­ва Сте­фан Вла­дов Ма­з­нев и два­ма­та ре­ша­ват да обе­рат тър­го­ве­ца Илия Ге­ор­ги­ев Пе­т­ков от с. Кре­с­на, ка­то му да­ват бе­ле­ж­ка, в ко­я­то ис­кат в срок от 15 ми­ну­ти да им да­де 30 000 лв., в про­ти­вен слу­чай ще бъ­де убит. То­га­ва же­на­та на Илия Пе­т­ков из­ли­за не­за­бе­ля­за­на на­вън и из­ви­к­ва съ­се­ля­ни­те за по­мощ, ко­и­то ид­ват и по­д­гон­ват два­ма­та бан­ди­ти, с ко­е­то осу­е­тя­ват на­ме­ре­ни­я­та им. След та­зи ак­ция Ди­ми­тър Па­в­лов из­че­з­ва от то­зи край и ед­ва през май 1947 го­ди­на се връ­ща в с. Оща­ва, ка­то оти­ва при Илия Ми­тов Чо­пев.

През май 1947 год. Илия Ми­тов Чо­пев го свър­з­ва с из­ле­з­ли­те през съ­щия ме­сец в не­ле­гал­ност Ге­ра­сим То­до­ров и Сто­ян Ива­нов Се­ку­лов. Още с та­ка сфор­ми­ра­на­та гру­па от три­ма ду­ши Ди­ми­тър Па­в­лов се очер­та­ва ка­то по­ли­ти­че­с­ки ръ­ко­во­ди­тел на съ­ща­та. При про­ве­ж­да­не­то на съ­б­ра­ния по-къ­с­но от бан­да­та със свои­те ята­ци и по­ма­га­чи ви­на­ги той е го­во­рил. В своите из­ка­з­ва­ния на те­зи съ­б­ра­ния ви­на­ги е по­д­чер­та­вал пре­дим­с­т­во­то на ан­г­ло­-а­ме­ри­кан­ци­те в ме­ж­ду­на­ро­д­но­то по­ло­же­ние, че ско­ро ще­ли да до­й­дат и тук и ние ще мо­жем да се ос­во­бо­дим от ди­к­та­тор­с­кия ре­жим на Ге­ор­ги Ди­ми­т­ров. На­ши­ят па­зар ще се на­во­д­ни със сто­ки от Ан­г­лия и Аме­ри­ка и ще има­ме в изо­би­лие вси­ч­ко, и то без ку­пон. Го­во­рил е на се­ля­ни­те да не да­ват тю­тю­ни­те си на ко­о­пе­ра­ци­и­те и мо­но­по­ла, за­що­то ще­ли да до­й­дат ско­ро ан­г­ло­-а­ме­ри­кан­с­ки­те тър­го­в­ци, ко­и­то ще го пла­щат не ка­то ко­о­пе­ра­ци­и­те и мо­но­по­ла по 250 лв., а по 1250 лв. Го­во­рил е съ­що та­ка на се­ля­ни­те да не да­ват ни­ка­к­ви на­ря­ди въл­на, жи­то и др., за­що­то вси­ч­ко то­ва оти­ва­ло в Ру­сия, го­во­рил е, че там (Ру­сия) има­ло бун­то­ве про­тив гру­зин­с­кия ди­к­та­тор Ста­лин и че ско­ро бил де­нят, в кой­то съ­ве­т­с­ка­та власт ще па­д­не. Със сво­и­те при­ка­з­ки и из­ка­з­ва­ния той е вер­бо­вал но­ви чле­но­ве за бан­да­та, ята­ци и връ­з­ки. Взи­ма най-дей­но уча­с­тие във вси­ч­ки про­ве­де­ни ак­ции от гру­па­та, къ­де­то се очер­та­ва ка­то мо­зъ­ка на съ­ща­та. То­ва ли­чи от фа­к­та, че Ге­ра­сим с гру­па­та си не е про­вел ни­то ед­на ак­ция без Ди­ми­тър Па­в­лов или без не­го­во раз­ре­ше­ние.

Вяр­но, ин­с­пе­к­тор ДС: (п) Г. Да­ви­дов

АМВР, II сл. д. 357, т. IV, л. 58

I

№ 5

Агентурно донесение на секретен сътрудник "Д. № 3"

за "вражеското" поведение на чиновника

Петър Гърков  

Бъл­гар­с­ко ак­ци­о­нер­но дру­же­с­т­во "ГРА­НИ­ТО­ИД" за еле­к­т­ри­че­с­ки, ин­ду­с­т­ри­ал­ни и мин­ни пре­д­п­ри­я­тия ми­ни "СТРУ­МА" и "ПИ­РИН", № 2

Ли­ч­но, по­ве­ри­тел­но!

Бре­жа­ни, 14 яну­а­ри 1945 г.

Го­с­по­дин око­лий­с­кия на­чал­ник нар. ми­ли­ция

гр. Гор­на Джу­мая

Др. Мо­ис,

Бър­зам да ти из­п­ра­тя и вто­ро­то си до­не­се­ние, до­ка­то не се е из­па­ри­ло от гла­ва­та ми.

От ед­на-две се­д­ми­ци на­сам пре­д­се­да­те­лят на "Зве­но" ми пре­д­ла­га по­с­то­ян­но да се съ­бе­рат две­те ръ­ко­во­д­с­т­ва на пар­ти­и­те, с цел да се раз­г­ле­дат де­я­ни­я­та на кме­та на об­щи­на­та и се по­и­с­ка сме­ня­ва­не­то му.

Цел­та на то­ва съ­би­ра­не и на "Зве­но" е та­зи - да се по­с­та­ви на кме­т­с­ко­то мя­с­то те­хен чо­век, а имен­но Пе­тър Гър­ков, чи­но­в­ник в об­щи­на­та. Съ­щи­ят по ни­що не от­с­тъ­п­ва на канд. ми­ли­ци­о­не­ра Бо­рис Ко­кол­ков. Да­же не­що по­ве­че - съ­щи­ят е ак­ти­вен фа­шист и от не­го ни­що по­ве­че не мо­же да се оча­к­ва, ос­вен при пър­вия удо­бен слу­чай да си "раз­чи­с­ти сме­т­ки­те с вси­ч­ки ко­му­ни­с­ти".

Съ­щи­ят бе­ше кан­ди­дат за кмет при сме­ня­не­то на ста­рия та­къв, кой­то бе­ше от на­ша­та пар­тия - Ат. Ко­с­тур­ков. Пър­во­на­чал­но, ко­га­то си по­да­де кан­ди­да­ту­ра­та, бе сдру­жен зе­ме­де­лец. При из­бо­ра оба­че (по­не­же кме­т­с­ко­то мя­с­то тря­б­ва­ше да бъ­де от БЗНС) вси­ч­ки се­ля­ни бя­ха про­тив не­го и по­лу­чи ед­вам 7-8 гла­са, и то от отя­в­ле­ни­те про­ти­в­ни­ци на ОФ - чор­ба­джи­и­те на се­ло­то. При по­с­тъ­п­ва­не­то на но­вия кмет Бо­рис Йо­си­фов по­ч­ва се ед­но го­не­не в об­щи­на­та. Пе­тър Гър­ков не мо­же да се по­ми­ри, че он­зи е ста­нал кмет и по­не­же се ви­ж­да в опа­с­ност да бъ­де из­х­вър­лен от об­щи­на­та, се пре­х­вър­ля пре­ди 20 дни в "Зве­но".

От­тук по­ч­ва да аги­ти­ра про­тив кме­та, с ед­ни­ч­ка­та цел да бъ­де по­с­та­вен чо­век от "Зве­но", ре­с­пе­к­ти­в­но са­мия не­го. Да бъ­де по­с­та­вен той на то­ва мя­с­то, то­ва зна­чи да обър­не ця­ло­то се­ло про­тив об­щи­на­та и вла­ст­та. По­не­же се знае, че съ­щи­ят бе­ше по­до­фи­цер в ло­в­на­та дру­жи­на в с. Ри­ла и в Сър­бия. Съ­щи­ят, от­ка­к­то се пре­ме­с­ти в "Зве­но", ста­на до­с­та не­въз­дър­жан в ези­ка си. По­с­то­ян­но го­во­ри про­тив кме­та, а осо­бе­но е вра­ж­де­б­но на­с­т­ро­ен про­тив РП(к).

Слу­ч­ки с мен има до­с­та, в ко­и­то по за­о­би­ко­лен на­чин се за­кан­ва и се хва­ли, че "Зве­но" ще по­бе­ди", да­же от 13-и т.м., по­не­же го гле­дах с от­в­ра­ще­ние и пре­з­ре­ние до из­ве­с­т­на сте­пен, въ­п­ре­ки же­ла­ни­е­то ми да бъ­да по-спо­ко­ен, съ­щи­ят на­п­су­ва ко­му­ни­с­ти­те и ка­за: "Зве­но" ще по­бе­ди".

То­ва оба­че не ми пре­чи аз да съм си пак при­я­тел. Ще вле­за при тях и ще имаш ви­на­ги най-то­ч­ни све­де­ния. Да­же пре­д­се­да­те­лят ми пре­д­ла­га да ста­на зве­нар, или пък не­що ка­то про­во­д­ник до пар­ти­я­та, зна­ей­ки, че съм в ръ­ко­во­д­с­т­во­то на съ­ща­та. Ще се спра­вя с то­ва по­ло­же­ние.

Пи­ши ми и ми ис­кай из­ве­с­т­ни све­де­ния за дру­ги хо­ра, по­не­же, ка­к­то ти ка­зах и на са­мия теб, ко­га­то бе­ше тук, по­л­з­вам се с из­ве­с­т­но до­ве­рие в ма­си­те ме­ж­ду се­ля­ни и ра­бо­т­ни­ци, да­же и сред най-го­ле­ми­те про­ти­в­ни­ци на дне­ш­на­та власт.

Д. - № 3

АМВР, ІІ сл. д. 357, т. ІІ, л. 24.

№ 6

Милиционерско донесение

за "вражеското" поведение на архиваря в брежанското селско общинско управление Петър Гърков преди и непосредствено след 9.ІХ.1944 г.

Чрез др. на­чал­ни­ка на на­ро­д­на­та ми­ли­ция в гр.              Св. Врач

До др. об­ла­с­т­ния уп­ра­ви­тел, гр. Гор­на Джу­мая

ДО­К­ЛАД

Днес, 21 юни, 1945 год., с. Ка­тун­ци

С на­с­то­я­щия си до­к­лад до­на­сям Ви, др. уп­ра­ви­тел, че по­на­с­то­я­щем в се­ло Брежа­ни, Гор­но­джу­май­с­ка око­лия от по­ве­ре­на­та Ви об­ласт, се на­ми­ра и жи­вее сво­бо­д­но - из­пъл­ня­вай­ки фун­к­ци­и­те на член от ко­ми­те­та на та­мо­ш­на­та ОФ власт, а съ­ще­в­ре­мен­но и за­е­мащ слу­ж­ба ка­то ар­хи­вар при бре­жан­с­ко­то сел­с­ко об­щин­с­ко уп­ра­в­ле­ние, ли­це­то Пе­тър Йо­си­фов Гър­ков, жи­тел и жи­вущ в съ­що­то се­ло, от­ли­ча­ващ се ка­то кра­ен фа­шист, ре­а­к­ци­о­нер и по­ли­цей­с­ки агент през го­ди­ни­те 1939-1942 го­ди­на, при фа­ши­с­т­ко­то уп­ра­в­ле­ние на съ­що­то се­ло. От­на­ся­не­то ми въ­п­ро­са за го­ре­по­со­че­но­то ли­це до Ва­ше зна­ние, др. уп­ра­ви­тел, се ка­сае за сле­д­но­то: през 1942 год. ка­то ра­бо­т­ник при ми­на "Пи­рин" - с. Бре­жа­ни, през ме­сец се­п­тем­в­ри - слу­шай­ки ра­ди­о­то в кръ­ч­ма­та на Ки­п­ро Янев - жи­тел на съ­що­то се­ло, из­ка­зах въз­му­ще­ни­е­то си по ад­рес на Хи­т­лер и с ед­на псу­в­ня из­п­ра­тих му ре­ч­та, ко­я­то бе­ше пре­да­ва­на от съ­що­то ра­дио, ка­то при­ба­вих, че гер­ман­ци­те ско­ро ще си стро­шат гла­ви­те във вой­на­та си сре­щу Ру­сия. В съ­щия мо­мент оба­че въ­п­ро­с­ни­ят Пе­тър Йо­си­фов Гър­ков, из­ве­с­тен агент на то­га­ва­ш­на­та власт, слу­жей­ки ка­то до­но­с­чик при бре­жан­с­ко­то уп­ра­в­ле­ние, обър­на се към ме­не и ми ка­за: "По­м­ни си ду­ми­те, ко­и­то ка­за, ут­ре ще ми ги по­в­то­риш пред кме­та". Су­т­рин­та по не­го­во до­не­се­ние ме из­ви­ка­ха в об­щи­на­та, къ­де­то без ни­ка­к­во сле­д­с­т­вие ме обя­ви­ха за ко­му­нист и пре­бит от бой, пре­ка­рах два де­на без хляб и во­да в ма­зе­то на об­щи­на­та, от­де­то бла­го­да­ре­ние на за­с­тъ­п­ни­че­с­т­во­то на мин­ния ин­же­нер Иван Чо­ла­ков (то­га­ва чо­век с ко­му­ни­с­ти­че­с­ки раз­би­ра­ния) ме ос­во­бо­ди­ха и не ме пра­ти­ха на ос­т­ров Та­сос, за­къ­де­то бя­ха оп­ре­де­ли­ли ин­тер­ни­ра­не­то ми ка­то не­б­ла­го­на­де­ж­ден за оно­ва вре­ме. За от­бе­ля­з­ва­не са още, др. уп­ра­ви­тел, и ли­ца­та Еф­тим Ди­ми­т­ров и Ва­сил Ана­с­та­сов, пър­ви­ят ка­то на­д­зи­ра­тел, а вто­ри­ят -  ст. кон­ду­к­тор при съ­ща­та ми­на. Като ла­кеи, ре­а­к­ци­о­не­ри и вер­ни ку­че­та на го­с­по­да­ри­те от съ­ща­та ми­на ги по­з­на­ва­ха жи­те­ли­те на ця­ло­то се­ло. Пър­ви­ят до­на­ся­ше пред мин­на­та уп­ра­ва, че съм бил ко­му­нист, а вто­ри­ят ста­ва сви­де­тел на инж. Ко­с­тов (отя­в­лен фа­шист) пред ди­ре­к­то­ра на ми­на­та, че бил съм аги­ти­рал час и по­ло­ви­на в ру­д­ни­ка пред ра­бо­т­ни­ци­те, че Гер­ма­ния ще за­гу­би вой­на­та и съм из­тъ­к­вал пре­и­му­ще­с­т­ва­та на Ру­сия. Съ­щият кон­ду­к­тор ме до­ла­га на ко­мен­дан­та (по­л­ко­в­ник фа­шист - се­га в за­т­во­ра) да ме пре­д­с­та­вя на во­ен­ния съд, а ня­кол­ко пъ­ти още ме до­ла­га­ше ос­вен туй пред кме­та и ис­ка­ше мо­е­то интер­ни­ра­не, ко­е­то бе­ше не­из­бе­ж­но, ако по то­ва вре­ме не бях из­бя­гал от по­ме­на­то­то се­ло.

Ка­то Ви из­на­сям гор­но­то, то мо­ля вни­ма­ни­е­то Ви, др. уп­ра­ви­тел, те­зи ли­ца - до­в­че­ра­ш­ни по­ли­цей­с­ки аген­ти, фа­ши­зи­ра­ни ту­лу­пи и ин­те­ле­к­ту­ал­ни пре­с­тъ­п­ни­ци - по вси­ч­ки­те па­ра­г­ра­фи на На­ро­д­ния съд, да им се да­де да раз­бе­рат, че свър­ши тя­х­но­то вла­с­т­ву­ва­не и да се пра­тят за бла­го­ден­с­т­ви­е­то на ОФ Бъл­га­рия да тро­шат ка­мъ­ни, а не да ос­та­ват при­к­ри­ти от ко­рум­пи­ра­но­то на­се­ле­ние, да за­е­мат още слу­ж­би и да да­ват мне­ни­е­то си и в но­во­то оте­че­с­т­ве­но­ф­рон­то­в­с­ко уп­ра­в­ле­ние. Уве­рен, че ще се за­ин­те­ре­су­ва­те за съ­щи­те, ос­та­вам на раз­по­ре­ж­да­ни­я­та Ви.

21 юни 1945 год., Ка­тун­ци

Ст. ми­лиц., за­вед. уча­с­тъ­ка: (п) Л. Спа­сов

АМВР, II сл. д. 357, т. II, л. 28, 29

№ 7

Рапорт за резултатите от извършеното милиционерско проучване за поведението

на Петър Гърков преди и след 9.ІХ.1944 г.

МВР, Око­лий­с­ка с-ба Държ. си­гур­ност

Ра­зу­з­на­вач Бо­рис Ат. Мар­чев

гр. Г. Джу­мая, 4.XII.1947 год.

До го­с­по­ди­на ин­с­пе­к­тор IV се­к­ция ДС,

Тук

РА­ПОРТ

До­на­сям Ви, го­с­по­дин ин­с­пе­к­то­ре, по да­де­на­та ми за­да­ча да про­у­ча ли­це­то Пе­тър Йо­си­фов от с. Бре­жа­ни, око­ли­я­та ни, и чи­но­в­ник при об­щи­на­та, с. Бре­жа­ни, ус­та­но­вих сле­д­но­то:

Гор­но­то ли­це е ро­ден на 15.III.1912 год. в с. Се­но­кос, Гор­но­джу­май­с­ко, же­нен, не­о­съ­ж­дан, III-кла­с­но об­ра­зо­ва­ние, чи­но­в­ник, про­из­ли­за от сре­д­но сел­с­ко се­мей­с­т­во, жи­тел е на с. Бре­жа­ни, Гор­но­джу­май­с­ко, чи­но­в­ник в съ­ща­та об­щи­на, а пре­ди то­ва е бил чи­но­в­ник в ко­о­пе­ра­ци­я­та - съ­що­то се­ло. Ба­ща му жи­вее в с. Се­но­кос бли­зо край учи­ли­ще­то.

Пре­ди 9 септ. 1944 го­ди­на съ­щи­ят бил де­ен член на ВМРО, до­б­ро­во­лец в ло­в­ни­те ро­ти в Юго­с­ла­вия и е бил фел­д­фе­бел в съ­щи­те, уча­с­т­вал в ре­ди­ца ак­ции и па­ле­жи, сам се е хва­лил пре­ди 9 септ. 1944 год., че е убил два­ма ду­ши пар­ти­за­ни, ор­га­ни­за­тор на ме­с­т­на­та кон­т­ра­че­та за пре­с­ле­д­ва­не на пар­ти­за­ни­те. Во­дил ак­ти­в­на аги­та­ция про­тив пар­ти­зан­с­ко­то дви­же­ние. Бил е ор­га­ни­за­тор на Ра­т­ни­че­с­ка­та ор­га­ни­за­ция в с. Бре­жа­ни, до­но­с­чик на би­в­ша­та по­ли­ция. През 1942 год. по не­го­во до­не­се­ние е бит в об­щи­на­та ли­це­то Л. Спа­сов от с. Ка­тун­ци, Све­ти­в­ра­ч­ко, кой­то по то­ва вре­ме е бил ра­бо­т­ник в ми­на­та и по­не­же се е из­ка­зал про­тив Хи­т­лер на пу­б­ли­ч­но мя­с­то, го до­ло­жил на кме­та още на дру­гия ден и бил за­дър­жан и бит. Уча­с­т­вал е в ло­в­ни­те дру­жи­ни Ду­п­ни­ш­ко и в ак­ции - с. Ри­ла.

След 9 септ. 1944 год. съ­щи­ят ста­ва член на БЗНС, с цел за да мо­же да ру­ши един­с­т­во­то на ОФ власт. Пра­ви опит да бъ­де из­б­ран за кмет на се­ло­то след сме­ня­ва­не­то на А. Ко­с­тур­ков, по­не­же мя­с­то­то тря­б­ва­ше да се за­е­ме от зе­ме­де­лец. Но не бил из­б­ран, ед­ва по­лу­чил 7-8 гла­са от най-ре­а­к­ци­он­но на­с­т­ро­е­ни­те се­ля­ни. След то­ва от­но­во по­ч­ва да зло­с­ло­ви по ад­рес на но­во­и­з­б­ра­ния кмет, с цел да го зле­по­с­та­ви пред на­се­ле­ни­е­то и бъ­де сме­нен и за­е­ме той не­го­вия пост и по­ч­не да ко­ман­д­ва по ста­ро­му. След не­у­с­пе­ха му съ­щи­ят, ви­ж­дай­ки, че ре­а­к­ци­я­та се ори­ен­ти­ра към "Зве­но", той пръв ста­на нейн член и от­по­ч­на да ра­бо­ти за "Зве­но" и за­пи­с­ва но­ви чле­но­ве на "Зве­но". Слу­жил си е при за­пи­с­ва­не­то на но­ви чле­но­ве на "Зве­но" и със за­ка­ни. Та­ка на­при­мер се е за­кан­вал на ли­це­то Ма­рий­ка Гю­ро­ва от с. Бре­жа­ни, чи­но­в­ни­ч­ка в об­щи­на­та, да се за­пи­ше в "Зве­но", ако не се за­пи­ше, ще бъ­де увол­не­на. По вре­ме на из­бо­ри­те ви­ж­дай­ки, че "Зве­но" ще за­гу­би, е ка­зал: по-до­б­ре да гла­су­ва­ме за опо­зи­ци­я­та, по­не­же ние та­ка и та­ка ще за­гу­бим. Ка­то чи­но­в­ник в ко­о­пе­ра­ци­я­та е на­вър­тал вси­ч­ки ре­а­к­ци­он­ни еле­мен­ти и в съ­ща­та са пе­ти пе­с­ни за То­дор Але­к­сан­д­ров с ли­це­то Але­к­сан­дър Вла­хов от съ­що­то се­ло. Ка­то се­к­ре­тар на ОФ ко­ми­тет из­да­ва удо­с­то­ве­ре­ния на ре­а­к­ци­он­но на­с­т­ро­е­ни мла­де­жи, взе­ма ре­ше­ния да бъ­дат на­з­на­че­ни на слу­ж­ба в об­щи­на­та ре­а­к­ци­о­не­ри, въ­о­б­ще ви­на­ги се стре­ми да из­ди­га ре­а­к­ци­о­не­ри­те. Ка­то чи­но­в­ник в об­щи­на­та за­е­д­но с ма­га­зи­не­ра Ла­зар Кю­пов са зло­у­по­т­ре­би­ли с един чу­вал бра­ш­но. Съ­щи­ят об­щу­ва с ли­це­то Але­к­сан­дър Вла­хов, Ки­п­ро­ви, Ба­ни Пе­нев, чи­но­в­ник при ми­на­та, Ан­гел Кън­чев и Сте­фан Во­де­ни­чар­с­ки, вси­ч­ки от се­ло Бре­жа­ни. За­се­га све­де­ния за же­на му на съ­щия не мо­га да Ви дам. Съ­ща­та ще я про­у­ча до­пъл­ни­тел­но, след ка­то се оти­де на са­мо­то мя­с­то.

По­на­с­то­я­щем съ­щи­ят не е в се­ло­то от 20.XI т.г., ка­то на 21 с.м. е бил в с. Се­но­кос, през но­щ­та сре­щу 22-ри е ка­зал на же­на си, че оти­ва за Со­фия да се ле­ку­ва, по­не­же имал ин­фе­к­ция на ед­на­та ръ­ка.

За све­де­ние: (п)

АМВР, II сл. д. 357, т. II, л. 40

№ 8

Сведение за местонахождението, връзките

и намеренията за действие на нелегалните от с. Влахи и за това, че касиерът Герасим Тодоров не е злоупотребил с кооперативната каса

Вх. No 263/3 юни 1947 г.

Све­де­ние (за Вла­хи)

Дру­га­рю На­чал­ник,

До­на­сям Ви сле­д­но­то по въ­п­ро­са за из­бя­га­ли­те от с. Вла­хи ма­га­зи­не­ра и ка­си­ер-де­ло­во­ди­те­ля. От се­к­ре­тен чо­век на­у­чих сле­д­но­то: ли­ца­та са из­бя­га­ли и се на­ми­рат в сал­къ­ма под връх Ел­те­пе, под езе­ра­та. Съ­щи­ят, ка­си­е­рът, е за­вър­шил 4 клас в гр. Раз­лог, къ­де­то има връ­з­ки и е ка­зал на моя чо­век чрез тре­ти, че с хляб и оръ­жие се е сна­б­дил от­към Раз­ло­ж­ко. Там има­ло ня­ка­къв не­ле­га­лен и бил ве­че във връ­з­ка с не­го и от не­го е на­у­чил, че има­ли ве­че връ­з­ка с хо­ра от гр. Ду­п­ни­ца, ко­и­то ще­ли да им до­с­та­вят оръ­жие. Има­ли връ­з­ка с Гър­ция с ня­ка­к­ва ма­ке­дон­с­ка ор­га­ни­за­ция и ка­на­лът е от­та­тък из Раз­ло­ж­ко и Не­в­ро­ко­п­с­ко на­до­лу. Се­га имал ин­с­т­ру­к­ция и за за­да­ча, що­то те­зи два­ма мо­же­ли да по­лу­чат връ­з­ка от Ду­п­ни­ца и през Пло­с­ки с там не­ле­гал­ния да се свър­жат с не­ле­гал­ния Да­в­ко. Съ­що ка­си­е­рът Ге­ра­сим е ка­зал, че в с. Пло­с­ки се е пре­х­вър­лил и Ди­ми­т­руш - про­ку­ро­рът, не­що, ко­е­то мо­же да се взе­ме под ре­зер­ва. Ка­зал е, че би­ли са му от­п­ра­ве­ни за­ка­ни от ка­пи­тан Со­ти­ров и дру­ги и то­ва го из­п­ла­ши­ло мно­го и за­то­ва из­бя­гал и че ако му се га­ран­ти­ра от въ­т­ре­ш­ния ми­ни­с­тър Югов, мо­же да се вър­не, че ня­ма­ло да го ви­кат в ми­ли­ци­я­та. За цел­та е на­п­ра­ве­но за­я­в­ле­ние с по ня­кол­ко по­д­пи­си и е из­п­ра­те­но до ми­ни­с­тъ­ра на въ­т­ре­ш­ни­те ра­бо­ти и ча­кат от­го­вор.

То­ва е за­се­га, ко­е­то ми е до­не­се­но, ка­то ако има­те как, по дру­ги пъ­ти­ща да се на­п­ра­ви про­вер­ка на вси­ч­ко то­ва. Аз от своя стра­на упо­т­ре­бих уси­лия чрез не­го­ви ро­д­ни­ни да му се съ­о­б­щи, що­то да се при­бе­рат до­б­ро­вол­но, тъй ка­то ня­ма ня­ка­к­ви осо­бе­ни пре­с­тъ­п­ле­ния се­га, а още по­ве­че се­га му се пра­ви ре­ви­зия на ко­о­пе­ра­ци­я­та и до­кол­ко­то мо­жах да раз­бе­ра, съ­щи­ят ня­ма в ка­са­та ня­ка­к­ви зло­у­по­т­ре­б­ле­ния и че ня­ма ни­ка­к­ва опа­с­ност и кол­ко­то по-ра­но се при­бе­рат, тол­ко­ва по-до­б­ре ще бъ­де за тях.

Дру­го за­се­га ня­ма, ако до­пъл­ни­тел­но има не­що, ще Ви съ­о­б­щя.

27 май 1947 г., с. Га­ра Пи­рин

С по­чит: (п)

 II сл. д., 357, т. I, л. 15, 16

№ 9

Показания на ремсиста Иван Гигов за срещата му

с нелегалните в Кресненското дефиле

Име­ну­вам се Иван Вла­ди­ми­ров Ги­гов, от с. Га­ра Пи­рин, Све­ти­в­ра­ч­ка око­лия, на 20 го­ди­ни, из­то­ч­но­п­ра­во­с­ла­вен, по­да­ник бъл­гар­с­ки, на­ро­д­ност ма­ке­до­нец, не­о­съ­ж­дан, не­же­нен, гра­мо­тен, по въ­п­ро­са ка­з­вам сле­д­но­то:

На 18 се­п­тем­в­ри 1947 го­ди­на по на­ре­ж­да­не на ОК на РМС за­ми­на­вам за се­ло Кре­с­на към 5.30 ча­са по ор­га­ни­за­ци­он­на ра­бо­та, със се­бе си но­сех пи­с­то­лет с 5 па­т­ро­на. На­в­ли­зам в Кре­с­нен­с­ко­то де­фи­ле и ми­на­вам ска­ла­та Ара­ми­т­с­ка­та. На ви­со­чи­на­та пред за­воя за мо­с­та на Оща­в­с­ка­та ре­ка за­бе­ля­з­вам чо­ве­ш­ка фи­гу­ра, със за­бе­ля­з­ва­не­то си един от фи­гу­ра­та се от­къ­с­на и се дви­жи в ус­по­ре­ди­ца по­со­ка на мен. При на­б­ли­жа­ва­не­то си на раз­с­то­я­ние ед­на кра­ч­ка ме спи­ра чо­век на сре­д­на въз­раст и ме за­пи­т­ва кой съм, аз от­го­во­рих: аз съм, без да му ка­жа име­то си. Той ме по­г­ле­ж­да и ми ка­з­ва: "Ние тър­сим та­ки­ва ме­с­т­ни ге­рои". През то­ва вре­ме аз се дър­жах за пи­с­то­ле­та, кой­то бе­ше пъ­лен, но не ка­чен. Той ка­з­ва: "Oпу­с­ни си ръ­ка­та", по­в­та­ря съ­що­то и на тре­тия път ме уда­ри по ръ­ка­та и ка­то ка­з­ва да вни­ма­вам при из­ва­ж­да­не­то на пи­с­то­ле­та, по то­ва вре­ме за­бе­ля­зах це­в­та на шмай­зер, но­сей­ки го под пал­то­то. "Дай си ма­те­ри­а­ли­те", аз му ги да­дох. Ка­то ми вър­на един и ми ка­за: "Твой ли е, или на ор­га­ни­за­ци­я­та?" "На мен, ли­ч­но мой, ни­то съм тръ­г­нал да уби­вам, ни­то съм уби­ец." Той ка­за: "Взи­мам ти па­т­ро­ни­те и ти ос­та­вям един па­т­рон и пи­с­то­ле­та, за да се па­зиш от та­ки­ва ка­то нас, се­га ако оти­ваш в Кре­с­на, ня­ма да мо­жеш да се вър­неш", хва­ща ме за ра­мо­то и ме об­ръ­ща, ка­то ме пре­ду­п­ре­ж­да­ва да не се об­ръ­щам на­зад. Ка­то от­ми­нах де­сет кра­ч­ки, об­ръ­щам се, той си сто­е­ше на съ­що­то мя­с­то, а дру­га­ри­те му ос­та­ва­ха да сто­ят на съ­що­то мя­с­то, къ­де­то ги за­бе­ля­зах най-на­пред.

Гор­но­то на­пи­сах са­мо­ръ­ч­но и за вер­но­ст­та на ко­е­то се по­д­пи­с­вам.

АМВР, II сл. д., 357, т. II, л. 149

№ 10

Сведение за среща на Герасим Тодоров със селяни

във Влахинското землище

МВР

Ра­зу­з­на­вач ДС № 1409

6.X.1947 год., Св. Врач

До За­ве­дущ ДС

Тук

РА­ПОРТ № 1

До­на­сям Ви, че по до­не­се­ние от мой не­о­фор­мен ин­фор­ма­тор "Ро­за" на 3.X т.г. сле­до­бед не­ле­гал­ни­ят Ге­ра­сим То­до­ров от с. Оща­ва (с. Влахи - б. авт.), Све­ти­в­ра­ч­ко, се е явил в ме­с­т­но­ст­та Бе­ли­те ка­мъ­ни при чар­ка, Вла­хин­с­ко зем­ли­ще и за­ло­вил ли­ца­та: Ге­ор­ги Сто­ев от с. Га­ра Пи­рин и Ва­сил Стой­ков от с. Вла­хи, къ­де­то си ва­де­ли на ни­ва­та кар­то­фи, ка­то Ге­ор­ги Сто­ев го е ос­во­бо­дил, а Ва­сил Стой­ков за­дър­жал и го е бил с при­к­ла­да на пу­ш­ка­та по гър­ди­те и по зъ­би­те, съ­щи­ят Ва­сил Стой­ков от бой е на ле­г­ло. Съ­щия ден, пак сле­до­бед, са­мо че по-къ­с­но, ли­це­то Асен Дра­чев, бивш не­ле­га­лен, се­га ос­во­бо­ден, е оти­шъл на ни­ва­та на Ге­ор­ги То­до­ров Ча­у­шев от По­ле­на, Вла­хин­с­ка ма­ха­ла, и го е за­пи­тал да­ли ще си хо­ди вкъ­щи, или ще пра­ти де­ца­та да за­ка­рат из­ва­де­ни­те кар­то­фи, Ге­ор­ги му от­го­во­рил, че мо­же да пра­ти де­ца­та, а мо­же и той да си оти­де с до­би­ци­те. То­га­ва Асен му ка­зал: "Ис­ках да те за­ка­рам на­го­ре по ре­ка­та да на­ло­ви­ме ри­ба", а Ге­ор­ги му от­го­во­рил: "Че­кай да ида на по ну­ж­да, та по­с­ле ще ви­ди­ме". Оти­шъл Ге­ор­ги на по ну­ж­да да­леч от ни­ва­та и при ста­ва­не да се вър­не при Асен, ви­дел от­ди­ре му Ге­ра­сим не­ле­гал­ния, ка­то съ­щи­ят не­ле­га­лен му из­ви­кал: "Стой там, го­ре ръ­це­те!" и Ге­ор­ги ди­га ръ­це­те, а Ге­ра­сим бил на 15 кра­ч­ки зад не­го, оти­шел при Ге­ор­ги и му ка­зал: "Тръ­г­вай!". Ге­ор­ги го пи­та къ­де и да сва­ля ли ръ­це­те, Ге­ра­сим му ка­зал: "Сва­ли ги". Оти­ш­ли на око­ло 500 м да­леч от ни­ва­та на Ге­ор­ги и Ге­ра­сим из­с­ви­рил със свир­ка­та, ко­я­то е имал в се­бе си и по то­ва вре­ме Ге­ор­ги ви­дял, че от­с­т­ра­ни от дър­ве­та­та из­ли­за чо­век, не­по­з­нат за не­го. Съ­щи­ят чо­век е бил слаб, ви­сок, с бя­ла ко­са, бе­ли дре­хи, с гръ­ц­ка пу­ш­ка и из­г­ле­ж­дал за ин­те­ли­ген­тен чо­век. Съ­щи­ят не­по­з­нат чо­век за­с­та­нал на­с­т­ра­ни от Ге­ра­сим и кле­к­нал на зе­мя­та, а Ге­ра­сим по­ч­нал да пи­та Ге­ор­ги Ча­у­шев кол­ко съ­б­ра­ния ме­с­т­ни­ят ОФ ко­ми­тет е на­п­ра­вил за про­тив не­ле­гал­ни­те и про­тив Ге­ра­сим, за­що Ге­ор­ги е хо­дил при же­на­та му да я пла­ши и хло­па по вра­та­та и му ка­зал: "Гал­чо ви пра­ща да пра­ви­те за­са­ди, да ме за­ло­ви­те, но не­ка до­й­де той да ме хва­не, а не да пра­ща вас". То­га­ва Ге­ор­ги Ча­у­шев му от­го­во­рил, че ни­що по­до­б­но, че не е хо­дил при же­на му и че не са пра­ве­ни съ­б­ра­ния за про­тив не­го, и че ако то­ва е вер­но, бил съ­г­ла­сен да го убие. Дър­жа­ли са го съ­щия Ге­ор­ги до тъм­но там, за да не ги ви­ди на­къ­де ще оти­дат и са го ос­во­бо­ди­ли. През цяло­то то­ва вре­ме Асен Дра­чев е сто­ял ня­къ­де по-на­го­ре от тях и е из­ви­кал же­на­та на Ми­хал Мар­ков, ко­я­то на­б­ли­зо ва­де­ла кар­то­фи и й е ка­зал да да­де до­би­тъ­ка да то­ва­рят кар­то­фи­те и да си оти­ват, но по вси­ч­ко ли­ча­ло, че Асен е бил из­п­ла­шен и че зна­ел то­ва по­ло­же­ние, че не­ле­гал­ни­те са би­ли там. Съ­що та­ка и же­на­та на Ми­хал Мар­ков от Га­ра Пи­рин е ви­дя­ла Ге­ра­сим и дру­ги­те два­ма, ка­то то­зи ста­рият е бил на­б­ли­зо до Ге­ра­сим, а по-на­го­ре в дра­ч­ки­те е се­дял един не­по­з­нат бу­ен мъж с ра­ни­ца на гър­ба, без зъ­би от­пре­де и мно­го пъ­лен чо­век. Мне­ни­е­то на "Ро­за" е, че то­зи ста­ри­ят с бяла­та ко­са е Дум­ба­ла­ков, а то­зи пъл­ни­ят, де­то е се­дял встра­ни с ра­ни­ца, е Йор­дан Руй­чев от с. Пло­с­ки, Све­ти­в­ра­ч­ко.

От съ­б­ра­ни­те све­де­ния от моя стра­на и мое мне­ние е, че най-го­ля­ма­та ро­ля иг­рае Асен Дра­чев. Той ра­бо­ти на съ­щия чарк, там, къ­де­то са се яви­ли ка­то па­зач и от­го­вор­ник на скла­да.

Из­пу­с­нах да пи­ша - ко­га­то Ге­ра­сим е го­во­рил на Ге­ор­ги Ча­у­шев, то­зи ста­ри­ят, де­то е се­дел от­с­т­ра­на, е ка­зал: "Те­зи, де­то идат от­до­ле, те ще очи­с­тят ко­му­ни­с­ти­те, та и Ру­сия не­ма да се ви­ди", ис­кал да ка­же, че от­до­лу идат, от­към Гър­ция, ан­г­ли­ча­ни и аме­ри­кан­ци, и в Бъл­га­рия ня­ма да ос­та­не ко­му­нист.

Гор­но­то Ви до­на­сям за све­де­ние, на раз­по­ре­ж­да­не.

Ра­зу­з­на­вач ДС № 1409

АМВР, II сл. д., т. I, л. 95

№ 11

Милиционерско донесение за заповедта, с която Герасим Тодоров е отпечатил и наредил да продължи своята работа запечатана от кмета на

с. Влахи воденица

Ли­ч­но, по­ве­ри­тел­но

До го­с­по­ди­на око­лий­с­кия на­чал­ник

на на­ро­д­на­та ми­ли­ция

гр. Св. Врач

До­на­сям Ви, го­с­по­дин На­чал­ник, че кме­тът на с. Вла­хи е за­пе­ча­тал во­де­ни­ца­та на Кръ­с­та­на Бла­го­ва Си­мо­ва от съ­що­то се­ло, ма­ха­ла "Дра­ка­ло­во", за не­за­кон­но ме­ле­не на жи­то. На 20.XI.1947 г. не­ле­гал­ни­ят Ге­ра­сим е от­пе­ча­тал во­де­ни­ца­та в при­съ­с­т­ви­е­то на Лю­бо­мир Ко­лев от съ­що­то се­ло и ка­зал на съ­ща­та да ме­ли жи­то са­мо за­кон­но, а на кон­т­ро­льо­ра, кой­то е за­пе­ча­тал во­де­ни­ца­та, аз ще му за­пе­ча­там къ­ща­та. То­ва са ду­ми на не­ле­гал­ния Ге­ра­сим. Съ­щи­ят е от­п­ра­вил пи­с­мо до кме­та на с. Вла­хи, на ко­е­то му от­го­ва­ря: "От­пе­ча­т­вам во­де­ни­ца­та на Бла­го Ви­ша­нов, мъж на Кръ­с­та­на, за­туй, за­що­то не че ме­ле не­за­кон­ни жи­та, а за то­ва, че не е да­де­на дъ­ще­ря­та на съ­ща­та на чи­но­в­ни­ка и за­по­вя­д­вам ли­ч­но аз да ме­ли во­де­ни­ца­та, ка­то на­п­ра­ви­те спра­в­ка чрез Лю­бо­мир Ко­лев". Пи­с­мо­то е ос­та­ве­но във во­де­ни­ца­та на Кръ­с­та­на и тя го за­на­ся на кме­та. То­ва го ка­з­ва тя, но не е вер­но то­ва, а е да­де­но ли­ч­но на ръ­ка­та й, за да го пре­да­де.

Гор­но­то до­на­сям за зна­ние и на раз­по­ре­ж­да­не.

Н-р 432, 29.XI.1947 год., с Га­ра Пи­рин.

За­вед. III ми­лиц. по­ду­ч­ас­тък: (п) Г. С. Го­чев

При­ло­же­ние 1 (ед­но) пи­с­мо, пи­са­но на ръ­ка с ма­с­ти­ло:

"По­ра­ди то­ва, че во­де­ни­ца­та на Бла­го Ви­ша­нов е за­пе­ча­та­на не за­що­то ме­ли не­за­кон­ни жи­та, а за­що­то не е да­де­но мо­ми­че­то на чи­но­в­ни­ка, пе­ча­ти­те скъ­с­вам ли­ч­но аз и за­по­вя­д­вам да по­ч­не ме­ле­не­то на ре­до­в­ни жи­та, а на чи­но­в­ни­ка, кой­то по та­къв на­чин за­пе­ча­т­ва, ще му за­пе­ча­там къ­ща­та.

Спра­в­ка - сви­де­те­ля Лю­бо­мир Ко­лев и др.

По­д­пис: Ге­ра­сим То­до­ров"

АМВР, III раз., 1713, т. V, л. 31, 32

№ 12

Доклад за състава и дейността на нелегалните чети

в Пиринска Македония

от 9.ІХ.1944  до началото на 1948 г.

Ли­ч­но, стро­го по­ве­ри­тел­но

До го­с­по­ди­на на­чал­ни­ка на от­дел пър­ви

София

ДО­К­ЛАД

От­но­с­но не­ле­гал­ни­те бан­ди­т­с­ки гру­пи в Пи­рин

Не­по­с­ре­д­с­т­ве­но след 9 се­п­тем­в­ри 1944 го­ди­на през м. ок­том­в­ри съ­ща­та го­ди­на ста­ри­ят ве­ме­рист и гла­во­рез Ни­ко­ла Янев По­п­с­то­и­лов от гр. Св. Врач, на 55 го­ди­ни, пре­ми­на в не­ле­гал­ност, кой­то от­по­с­ле вле­зе в гру­па­та на Го­ло­га­нов, ко­я­то се по­д­ви­за­ва­ше в Ог­ра­ж­ден.

След ня­кол­ко уда­ра вър­ху гру­па­та и ята­ци­те през про­лет­та на 1947 го­ди­на Ни­ко­ла Янев ос­та­на сам и до­се­га се дви­жи сам.

На 26.XII.1946 го­ди­на ли­це­то Йор­дан Руй­чев от се­ло Пло­с­ки, Све­ти­в­ра­ч­ко, по за­ня­тие зе­ме­де­лец - бивш жан­дар­ме­рист пре­ди 9 се­п­тем­в­ри 1944 го­ди­на, а след та­зи да­та член на БЗНС, уби др. Ме­то­ди Хри­с­тов Ни­ко­лов, се­к­ре­тар на РП(к) в с. Пло­с­ки, Све­ти­в­ра­ч­ко и пре­ми­на в не­ле­гал­ност, ка­то се свър­за с гру­па­та на Го­ло­га­нов. След на­не­се­ния удар на гру­па­та Руй­чев се от­къ­с­ва и за­по­ч­ва да се дви­жи сам. То­ва ста­ва от м. ап­рил 1947 го­ди­на.

Мал­ко по-къ­с­но, на 12 май 1947 год., ли­це­то Ге­ра­сим Ни­ко­лов То­до­ров, на 34 го­ди­ни, от с. Вла­хи, Све­ти­в­ра­ч­ко, ма­га­зи­нер на ко­о­пе­ра­ци­я­та в съ­що­то се­ло, по­ра­ди то­ва, че при ед­на про­вер­ка се ока­з­ва ка­к­во - че той е сла­гал во­да в оли­о­то, ко­е­то се да­ва­ло на­ряд на се­ля­ни­те, а съ­що та­ка е вър­шил и дру­ги не­ре­д­но­с­ти, из­бя­га и пре­ми­на в не­ле­гал­ност, ка­то се ук­ри­ва­ше из свои бли­з­ки хо­ра в Пи­ри­на. Съ­щи­ят е член на "Зве­но".

Още през ля­то­то Руй­чев и Ге­ра­сим се съ­би­рат и по­ч­ват да дей­с­т­ват за­е­д­но. През ля­то­то на 1947 год. тия два­ма­та об­х­ва­на­ха мно­го се­ля­ни за ята­ци, би­в­ши ве­ме­ри­с­ти, а се­га чле­но­ве на "Зве­но" и БЗНС, а ня­кои да­же и на РП(к) в се­ла­та Вла­хи, Пло­с­ки, Оща­ва и др. от Све­ти­в­ра­ч­ко и от Бре­жа­ни и Се­но­кос, Гор­но­джу­май­с­ко.

Два­ма­та през то­ва вре­ме на­не­со­ха по­бои на ня­кол­ко ли­ца, пре­дим­но на­ши пар­тий­ци.

В на­ча­ло­то на есен­та оба­че, хва­на­ли се на въ­ди­ца­та на зло­в­ре­д­на­та про­па­ган­да от стра­на на два­ма­та бан­ди­ти за ед­на ско­ро­ш­на вой­на за на­в­ли­за­не­то на ан­г­ло-аме­ри­кан­с­ки­те вой­с­ки в стра­на­та за сва­ля­не на ОФ власт и пр., и пр., всред на­се­ле­ни­е­то от го­ре­по­со­че­ни­те се­ла се съ­з­да­де на­с­т­ро­е­ние за из­ли­за­не в го­ра­та.

То­ва още по­ве­че бан­ди­ти­те по­д­си­ли­ха, ка­то вну­ша­ва­ха на те­х­ни­те ята­ци, че ут­ре ми­ли­ци­я­та ще ги за­ло­ви и из­бие, а ако из­бя­гат, след сва­ля­не­то на вла­ст­та ще бъ­дат уп­ра­ви­те­ли на око­лии и об­ла­с­ти. Та­ка в на­ча­ло­то на м. ок­том­в­ри 1947 го­ди­на ли­це­то Мар­ко Па­на­йо­тов Янов от с. Пло­с­ки, Све­ти­в­ра­ч­ко, на 28 го­ди­ни, ов­чар, член на БЗНС - ОФ, ятак на Руй­чев, пре­ми­на­ва в не­ле­гал­ност за­е­д­но с Ве­се­лин Ла­за­ров Ге­ор­ги­ев от съ­що­то се­ло, на 55 го­ди­ни - стар ми­хай­ло­вист, се­га член на БЗНС - ОФ.

Ко­га­то из­бя­г­ват, те се съ­би­рат с Ге­ра­сим То­до­ров и Руй­чев и об­ра­зу­ват ед­на гру­па. Мал­ко по-къ­с­но, на 21 но­ем­в­ри 1947 г., без ни­кой да го тър­си, ли­це­то Пе­тър Йо­си­фов Гър­ков, чи­но­в­ник в об­щи­на­та на с. Бре­жа­ни и жи­тел на съ­що­то се­ло, из­бя­г­ва в гру­па­та на Ге­ра­сим, ко­я­то ед­на се­д­ми­ца по-къ­с­но за­ди­га един ра­бо­т­ник от ми­на "Пи­рин" - с. Бре­жа­ни и на око­ло 1-2 ки­ло­ме­т­ра из­вън се­ло­то го на­би­ли и му ис­ка­ли шмай­зер. Там бе­ше Ге­ра­сим То­до­ров, Руй­чев и още един не­по­з­нат, ко­и­то бя­ха въ­о­ръ­же­ни с ка­ра­би­ни, пи­с­то­ле­ти и бом­би.

Мал­ко по-къ­с­но, в на­ча­ло­то на м. де­кем­в­ри 1947 г., без ни­кой да го е тър­сил, по по­ка­на­та на Ге­ра­сим към гру­па­та се при­съ­е­ди­ня­ва и ли­це­то Ки­рил Ни­ко­лов от с. Гра­де­ш­ни­ца, Све­ти­в­ра­ч­ко, на 28-29 го­ди­ни, член на БЗНС - ОФ и бивш ятак на Ге­ра­сим.

По съ­що­то вре­ме към гру­па­та (та­ка, ка­к­то гла­сят на­ши­те све­де­ния) се при­съ­е­ди­ня­ва и ли­це­то Лю­бо­мир Стам­бо­ли­ев от гр. Ду­п­ни­ца, бивш ад­во­кат и ко­ми­сар в Бе­ло­мо­ри­е­то през вре­ме на оку­па­ци­я­та на Гър­ция. Съ­щи­ят спо­ред на­ши аген­тур­ни све­де­ния ид­ва от Гър­ция, пре­да­ден на спе­ци­ал­на връ­з­ка на гра­ни­ца­та, ко­я­то му да­ва връ­з­ка с гру­па­та на Ге­ра­сим, ко­е­то ни да­ва да раз­бе­рем, че съ­ще­с­т­ву­ва ня­ка­къв ка­нал с мо­нар­хо­фа­ши­с­т­ки­те еле­мен­ти, во­да­чи на ВМРО "Ив. Ми­хай­лов" в Гър­ция.

Съ­щия сме да­ли на про­у­ч­ва­не в гр. Ду­п­ни­ца.

По съ­що­то вре­ме - в на­ча­ло­то на м. де­кем­в­ри, без ни­кой да го тър­си, ли­це­то Асен Ни­ко­лов от с. Оща­ва, Све­ти­в­ра­ч­ко, на 33 го­ди­ни, член на РП(к) и пре­д­се­да­тел на ОФ ко­ми­тет в съ­що­то се­ло, се при­съ­е­ди­ня­ва към гру­па­та на Ге­ра­сим То­до­ров. Съ­щи­ят пре­ди то­ва е бил ятак на Ге­ра­сим и по­с­ле­д­ни­ят, спо­ред до­не­се­ни­я­та му, е съ­о­б­щил, че ми­ли­ци­я­та ще го аре­с­ту­ва, по­ра­ди ко­е­то Ни­ко­лов ре­ша­ва да из­бя­га. След ня­кол­ко дни при по­тър­с­ва­не от на­ши ми­ли­ци­о­не­ри на ли­це­то То­ма Йо­си­фов Ма­ни­ка­тов от с. Пло­с­ки, Све­ти­в­ра­ч­ко, на 35 го­ди­ни, из­бя­га и пре­ми­на в не­ле­гал­ност, при­съ­е­ди­ня­вай­ки се към гру­па­та на Ге­ра­сим. През то­ва вре­ме на за­че­с­те­но из­ли­за­не в не­ле­гал­ност Ге­ра­сим из­вър­ши и ня­кол­ко на­па­де­ния над мир­ни се­ля­ни, пре­дим­но чле­но­ве на РП(к), а имен­но - на 14.XII.1947 г. на­не­се по­бой над ра­бо­т­ни­ка Ми­ха­ил Хри­с­тов от сто­пан­с­т­во­то "Си­на­ни­ца" - член на РП(к), кой­то бе­ше мно­го те­ж­ко бит. По съ­що­то вре­ме Ге­ра­сим раз­пе­ча­т­ва и ед­на во­де­ни­ца, за­пе­ча­та­на от ми­ли­ци­о­нер­с­ки ор­га­ни, на ко­я­то бе­ше ос­та­вил пре­ду­п­ре­ди­тел­но пи­с­мо, за ко­е­то сво­е­в­ре­мен­но Ви уве­до­ми­х­ме. На 28 де­кем­в­ри 1947 г. Ге­ра­сим на­на­ся по­бой и над се­ля­ни­на Ата­нас Ва­си­лев Ата­на­сов от с. Вла­хи, съ­що мно­го те­ж­ко бит - пре­ма­зан от бой. От тия не­го­ви дей­с­т­вия на­се­ле­ни­е­то в се­ла­та Вла­хи, Пло­с­ки, Оща­ва, Се­но­кос и Бре­жа­ни са стра­ш­но мно­го из­п­ла­ше­ни, ко­е­то е при­ну­ди­ло вси­ч­ки га­до­ве без­ре­зер­в­но да по­д­к­ре­пят и по­д­по­ма­гат бан­ди­ти­те, а в мно­го слу­чаи да­же и на­ши пар­тий­ци, ка­къ­в­то е слу­ча­ят с кме­та на с. Оща­ва, кой­то по на­ши аген­тур­ни до­не­се­ния на два пъ­ти е бит от Ге­ра­сим, за ко­е­то той не ни е съ­о­б­щил. Знае къ­де се ук­ри­ва, за то­ва не ни е съ­о­б­щил. Дал си е пи­с­то­ле­та на не­ле­гал­ни­те, съ­що и за то­ва не ни е уве­до­мил. А има и мно­го дру­ги на­ши пар­тий­ци ка­то по­па на с. Се­но­кос и др., ко­и­то са ка­то гла­в­ни ята­ци на не­ле­гал­ни­те бан­ди­ти. Пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции в тия се­ла по­ч­ти не съ­ще­с­т­ву­ват. През ме­сец де­кем­в­ри 1947 г., ко­га­то па­д­на сне­гът, по мне­ние и на­с­то­я­ва­не на Ге­ра­сим То­до­ров, кой­то е ка­то вой­во­да на ця­ла­та гру­па, гру­па­та от 10 чо­ве­ка се раз­де­ля на две. В пър­ва­та гру­па под во­да­че­с­т­во­то на Ге­ра­сим вли­зат: Ге­ра­сим То­до­ров, Йор­дан Руй­чев, Асен Ни­ко­лов, Ки­рил Бен­гю­зов, Лю­бо­мир Стам­бо­ли­ев и Пе­тър Гър­ков, ко­я­то дей­с­т­ва в ра­йо­на на с. Оща­ва, Се­но­кос и Бре­жа­ни, а във вто­ра­та гру­па вли­зат: Мар­ко Па­на­йо­тов, Ве­се­лин Ла­за­ров, То­ма Ма­ни­ка­тов и Але­к­сан­дър Сул­тов от с. Пло­с­ки, кой­то из­бя­га на 9 яну­а­ри 1948 г., без да го тър­си ни­кой, но стар и гла­вен ятак на Ге­ра­сим и Руй­чев. Тая гру­па дей­с­т­ва в ра­йо­на на с. Пло­с­ки и с. Вла­хи.

На две­те гру­пи ние за­ве­до­х­ме две от­дел­ни ак­ти­в­ни раз­ра­бо­т­ки. Пър­ва­та гру­па, ко­я­то се во­ди от Ге­ра­сим, дей­с­т­ва­ща в ра­йо­на на Оща­ва, Се­но­кос и Бре­жа­ни, е взе­та на раз­ра­бо­т­ка, ко­я­то во­дя ли­ч­но аз. Аген­тур­ни­ят апа­рат е ве­че из­г­ра­ден и се на­дя­ва­ме в ско­ро вре­ме гру­па­та да бъ­де ли­к­ви­ди­ра­на, ка­то за цел­та ще при­ло­жим ня­кол­ко ком­би­на­ции.

Вто­ра­та гру­па, дей­с­т­ва­ща в ра­йо­на на се­ла­та Вла­хи и Пло­с­ки, е взе­та на раз­ра­бо­т­ка, ко­я­то во­ди зав. ДС в гр. Св. Врач. При раз­ра­бо­т­ка­та на тая гру­па сме при­ло­жи­ли ня­кол­ко ком­би­на­ции. В тая гру­па ние вмъ­к­на­х­ме наш про­ве­рен агент, с по­мо­щ­та на кой­то ние мо­жем все­ки мо­мент да ли­к­ви­ди­ра­ме тая гру­па, но тъй ка­то по-ва­ж­ни обе­к­ти за нас са Ге­ра­сим, Руй­чев и ад­во­ка­тът от Ду­п­ни­ца, ко­и­то са в дру­га­та гру­па, ние още не при­с­тъ­пя­ме към та­ко­ва дей­с­т­вие. По­с­та­ви­ли сме за за­да­ча на тая гру­па да се съ­е­ди­ни с дру­га­та. Ако то­ва не ста­не, ние ще при­ло­жим съ­що та­ка­ва ком­би­на­ция и в гру­па­та на Ге­ра­сим, ко­я­то ком­би­на­ция ве­че сме по­д­го­т­ви­ли и мо­жем все­ки мо­мент да я при­ло­жим.

От аген­тур­ни­те до­не­се­ния се ви­ж­да и на­у­ча­ва­ме ка­к­во - че в тоя ра­йон не дей­с­т­ва са­мо гру­па­та на Ге­ра­сим, а и то­ва, че тук се на­ми­ра и Хри­с­то Ла­га­ди­нов с гру­па ве­ме­ри­с­ти, чи­с­ло­то на ко­и­то още не сме на­у­чи­ли, ко­и­то до­ш­ли от Гър­ция.

От гор­но­то се ви­ж­да, от до­не­се­ни­я­та на два­ма се­к­ре­т­ни съ­т­ру­д­ни­ци, ко­и­то до­на­сят, че на 15 де­кем­в­ри 1947 г. при гла­в­ния ятак Аче Бен­гю­зов в с. Оща­ва е до­шъл ку­ри­ер от Ла­га­ди­нов, кой­то до­на­ся пи­с­мо до Ге­ра­сим, с ко­е­то пи­с­мо Ла­га­ди­нов ка­ни Ге­ра­сим на сре­ща. То­ва се до­на­ся от два­ма ду­ши.

И дей­с­т­ви­тел­но гру­па­та след та­зи да­та се при­д­ви­жи в по­со­ка на по­со­че­но­то мя­с­то. Там се ба­ви око­ло 10-12 дни, след ко­е­то се за­вър­на от­но­во в ра­йо­на на Оща­ва.

Че то­ва е вер­но, ни да­ва да по­вяр­ва­ме фа­к­тът, че ята­кът Бен­гю­зов по-ра­но ни­то е чу­вал, ни­то по­з­на­ва Ла­га­ди­нов, а се­га го­во­ри за не­го, ка­то го опи­с­ва ка­къв е, от­къ­де е и за­що е до­шъл, ка­з­вай­ки, че през есен­та се е на­ми­рал ня­къ­де към Пре­дел, къ­де­то е бил сна­б­дя­ван по­с­ре­д­с­т­вом ня­кой шо­фьор с хра­на, ко­я­то е за­кар­вал но­щ­но вре­ме с ка­ми­о­на си.

От дру­га стра­на, от дру­ги аген­тур­ни до­не­се­ния се ви­ж­да, че един шо­фьор от с. Гра­де­во с ка­ми­о­на си пъ­ту­ва по­ч­ти вся­ка нощ през Пре­дел за гр. Раз­лог.

Съ­щи­ят шо­фьор е мно­го ре­а­к­ци­он­но на­с­т­ро­ен към ОФ власт и най-ве­че към РП(к). Съ­щи­ят че­с­то пред свои бли­з­ки при­ка­з­ва, че на­про­лет ан­г­ли­ча­ни и аме­ри­кан­ци ще на­х­лу­ят в на­ша­та стра­на и ще от­по­ч­не ед­на же­с­то­ка вой­на, в ко­я­то по­бе­ди­тел щял да из­ле­зе ан­г­ло­-а­ме­ри­кан­с­ки­ят блок.

В съ­що­то се­ло Гра­де­во ли­це­то Ми­цо Хри­с­тов - син на ма­ке­дон­с­т­ву­ющ те­ро­рист, е по­ръ­чал при един обу­щар в съ­що­то се­ло че­ти­ри чи­ф­та ту­ри­с­ти­че­с­ки обу­в­ки. А шо­фьо­рът, кой­то пъ­ту­ва че­с­то и из­к­лю­чи­тел­но но­щ­но вре­ме до Раз­лог, мно­го че­с­то хо­ди при кме­та и му тър­си гу­ме­ни­ци.

На съ­щи­те ли­ца ние ще от­к­ри­ем ак­ти­в­на раз­ра­бо­т­ка, тъй ка­то и днес, 22.I.1948 г., по­лу­чи­х­ме ин­те­ре­с­ни све­де­ния, ко­и­то ги пре­да­до­х­ме по-го­ре.

Гла­в­ни­те уси­лия се­га на­со­ч­ва­ме да ус­та­но­вим да­ли дей­с­т­ви­тел­но Ла­га­ди­нов се на­ми­ра на на­ша те­ри­то­рия и кои са не­го­ви­те връ­з­ки. И към пъл­но­то уни­що­же­ние на дру­ги­те две офор­ме­ни и при­ве­де­ни в из­ве­с­т­ност гру­пи.

Гор­но­то Ви до­на­сям за све­де­ние и на раз­по­ре­ж­да­не.

Ин­с­пе­к­тор Пър­ва се­к­ция: (п) К. Кю­лю­мов

АМВР, III раз., 1913, т. III, л. 6, 7, 8

№ 13

Сведение на кмета на с. Гара Пирин за състава, дейността, ятаците и намеренията на нелегалните, ръководени от войводата Герасим Тодоров

Стро­го по­ве­ри­тел­но

По­лу­че­но на 4.I.1948 го­ди­на

Све­де­ния от Гал­чо Ва­си­лев, кмет Га­ра Пи­рин

До­на­сям Ви по све­де­ние от се­к­ре­тен съ­т­ру­д­ник "Ри­ла" сле­д­но­то:

Не­ле­гал­на­та гру­па, по­д­ви­за­ва­ща се в с. Вла­хи, Оща­ва и Езе­рец, се съ­с­тои от Ге­ра­сим То­до­ров Ни­ко­лов, Асен Н. Ми­лев, уби­е­ца от с. Гор­на Гра­де­ш­ни­ца, Ки­рил Бен­гю­зов от с. Бре­жа­ни, един и стар не­ле­га­лен от Ду­п­ни­ца, вси­ч­ко 5 чо­ве­ка. Съ­щи­те на 14.XII.1947 го­ди­на са за­ми­на­ли в по­со­ка за гръ­ц­ка­та гра­ни­ца. За­е­д­но с тях - и Ни­ко­ла Янев от Св. Врач. По­не­же гра­ни­ца­та от­въд е би­ла сил­но ох­ра­не­на от пар­ти­за­ни, не мо­г­ли да хва­нат връ­з­ка с гръ­ц­ки­те фа­ши­с­ти и се вър­на­ли, ка­то Ни­ко­ла Янев за­ми­нал за Ог­ра­ж­ден, а гру­па­та се ук­ри­ва­ла в ра­йо­на на с. Пло­с­ки. Дру­га­та гру­па се при­би­ра в с. Вла­хи, ма­ха­ли­те, с цел да се при­бе­рат на зи­му­ва­не във Вла­хин­с­кия бал­кан, в ме­с­т­но­ст­та Ни­в­че, при ман­д­ра­та, къ­де­то има­ли на­п­ра­ве­на зем­лян­ка от би­че­ни дъ­с­ки. Гру­па­та на 14.XII.1947 го­ди­на на­на­ся по­бой на Ми­хал Из­мер­ли­ев в ме­с­т­но­ст­та Си­на­ни­ца. На 28.XII.1947 г. пре­би­ва др. Ата­нас Ва­си­лев от с. Вла­хи. Пър­ви­ят, от Га­ра Пи­рин, по­на­с­то­я­щем е в бол­ни­ца­та Св. Врач. През есен­та, ок­том­в­ри ме­сец, пре­би ли­це­то Ва­сил Стой­ков в бал­ка­на, къ­де­то си ко­па­е­ше кар­то­фи. На вси­ч­ки би­ти е по­с­та­вял въ­п­ро­са да са се от­ка­з­ва­ли от пар­ти­я­та. "Гал­чо да­ва ли ви ме­да­ли, за­де­то му до­на­ся­те" и пр. Ме­ж­ду 15.XII - 25.XII.1947 го­ди­на от се­ло Га­ра Пи­рин ли­ца­та Ян­чо Ива­нов Янев, Ге­ор­ги Спа­сов, Ни­ко­ла Сто­я­нов Ан­д­ре­ев и Сто­ян Г. Ма­ла­мов са съ­би­ра­ли и от тях да­ли ед­на ту­ба газ, до­не­се­на в се­к­ре­тен съ­т­ру­д­ник Хри­с­то Г. Пе­т­ков, от кой­то я е но­сил Ян­чо Ива­нов Янев и я за­не­съл и пре­дал на не­ле­гал­ния Ге­ра­сим То­до­ров Ни­ко­лов. По све­де­ние на се­к­ре­т­ния съ­т­ру­д­ник, ко­га­то са се вър­на­ли от Гър­ция, гру­па­та са гла­ду­ва­ли три дни без вся­ка­к­ва хра­на и при оти­ва­не в с. Вла­хи, ма­ха­ла "Ман­чо­в­ци", са оти­ш­ли в къ­ща­та на Го­ше П. Ман­чов. Там са се свър­за­ли с хора от се­ло­то и са се сна­б­ди­ли с хра­на. От­тук са за­ми­на­ли за "Де­бел дъб" и в къ­ща­та на Ибо Са­ли­ев са би­ли то­ч­но на 21.XII.1947 го­ди­на ве­чер­та да слу­шат ра­дио, но съ­що­то би­ло раз­ва­ле­но и са за­ми­на­ли за Езе­рец при тя­х­на­та гла­в­на връ­з­ка Ачо Ни­ко­лов Бен­гю­зов - во­де­ни­чар, кой­то ре­до­в­но ги по­д­дър­жа и знае все­ки мо­мент тя­х­но­то пре­би­ва­ва­не. До не­го жи­вее и вто­ра­та връ­з­ка Илия Чо­пев, пак от с. Оща­ва. Съ­щи­ят през ля­то­то е ка­рал с ко­ня хра­на в бал­ка­на и ка­то ло­в­джия ра­бо­ти и се дви­жи мно­го спо­кой­но, той знае с по­ло­жи­тел­ност зем­лян­ка­та на кое мя­с­то е в бал­ка­на. По­не­же за­че­с­ти­ха по­бо­и­ща­та мно­го, ви­к­нах съ­т­ру­д­ни­ка Хри­с­то и му по­с­та­вих за­да­ча­та да из­ле­зе до с. Вла­хи и се сре­щ­не с Ге­ра­сим и уз­нае по-кон­к­ре­т­ни не­ща в ра­бо­та­та на съ­щи­те. Той оти­де на 30.XII.1947 го­ди­на. В съ­що­то вре­ме пра­тих вто­рия дру­гар в ма­ха­ла­та "Кле­ти­ща", къ­де­то има свой си­гу­рен съ­т­ру­д­ник за дви­же­ни­е­то на не­ле­гал­ни­те. Се­к­ре­т­ни­ят съ­т­ру­д­ник Хри­с­то се вър­на и ка­за, че ця­ла­та гру­па с Ге­ра­сим се е вди­г­на­ла и за­ми­на­ла за Гра­де­во в ма­ха­ла "Ба­ба Ги­на", ка­то е до­шъл чо­век от­там да ги по­е­ме и пре­ве­де.

Там е бил и школ­ни­кът Хри­с­то Ла­га­ди­нов с 16 ду­ши дру­ги - там се по­ме­с­т­ва­ли по къ­щи­те. По све­де­ние от съ­т­ру­д­ни­ка са из­бя­га­ли, по­не­же се пу­с­на­ло слух, че са из­ле­з­на­ли во­ен­ни ча­с­ти да ги пре­с­ле­д­ват. Вто­ри­ят дру­гар Ев­тим Пе­т­ров Ди­ми­т­ров съ­що оти­ва в ма­ха­ла "Кле­ти­ща"­ и чрез своя съ­т­ру­д­ник уз­на­ва, че дей­с­т­ви­тел­но на 28.XII.1947 го­ди­на (не­де­ля) не­ле­гал­ни­те са би­ли на ве­че­ря в Ачо Бен­гю­зов, ка­то за съ­ща­та ве­че­ря ли­це­то Ди­ми­тър Го­цев и Мил­чо Ка­ра­джов от с. Вла­хи, ма­ха­ла "Кле­ти­ща", са от­не­с­ли за ве­че­ря­та 1,5 кг ма­с­ло и от­тук съ­щи­те са за­ми­на­ли по­со­ка за Бре­жа­ни и на­та­тък не мо­же да оп­ре­де­лят за кое мя­с­то.

Ка­то гла­в­ни връ­з­ки и ук­ри­ва­те­ли и ра­бо­те­щи ак­ти­в­но за по­д­дър­жа­не­то на не­ле­гал­ни­те са сле­д­ни­те ли­ца: връ­з­ки от Оща­ва - Ачо Бен­гю­зов, Илия Чо­пев, ята­ци - Ми­лан Ве­се­ли­нов, Бо­жин Ачов, Ко­с­та Ма­ла­мов, зет на Ге­ра­сим, от с. Оща­ва. От с. Вла­хи до­се­га се зна­ят за връ­з­ки, и то здра­ва, е: Со­лун Ге­ор­ги­ев Та­шев, най-бли­з­ки­ят на Ге­ра­сим ком­шия (зве­нар), през ця­ло­то ля­то съ­щи­ят пре­на­ся ну­ж­но­то за Гер­сим. Вто­ри­ят, от ма­ха­ла "Кле­ти­ща", с. Вла­хи, е Ди­ми­тър Го­цев, тре­ти Асен Н. Дра­чев, кой­то след сто­е­не­то в Св. Врач да­ва вид да се е по­от­ча­ял мал­ко. Ятак е бил Ми­хо Мал­чев, Го­ше Пе­шов Ман­чев от с. Га­ра Пи­рин. Най-пре­да­ни­ят ка­то връ­з­ка е Ян­чо Ива­нов Янев, кой­то ре­до­в­но дър­же­ше връ­з­ка и за вси­ч­ко до­на­ся на ба­джа­на­ка си Хри­с­то Г. Пе­т­ков, моя съ­т­ру­д­ник, кой­то не­пре­къ­с­на­то ми до­на­ся за вси­ч­ко от­но­с­но до тук и про­ве­ря­вай­ки го от дру­ги съ­т­ру­д­ни­ци, се по­к­ри­ват све­де­ни­я­та. По­ма­га­чи - Сто­ян Г. Ми­ла­нов, Ни­ко­ла Сто­я­нов, Ге­ор­ги Спа­сов Шун­тов. По све­де­ния на съ­т­ру­д­ни­ка брат на Ачо Бен­гю­зов е гор­с­ки и през ля­то­то бе дал пу­ш­ка на не­ле­гал­ни­те. За да про­ве­ря то­ва, въз­ло­жих на Сла­ве Але­к­сан­д­ров - пар­ти­ец, да про­ве­ри (съ­щи­ят е и той гор­с­ки) да­ли не­го­ви­ят ко­ле­га е дал пу­ш­ка на Ге­ра­сим, но то­зи дру­гар на мен из­не­ве­ря­ва, ка­то ка­з­ва на гор­с­кия Бен­гю­зов: "Бе­гай и си взе­ми пу­ш­ка­та от Ге­ра­сим, за­що­то ти е еба­на май­ка­та", а на мен до­на­ся: "Дру­га­рю кме­те, съ­щи­ят има две пу­ш­ки и са си в не­го", а на съ­т­ру­д­ни­ка ка­з­ва: "Кме­тът ми въз­ло­жи за­да­ча и му я из­пъл­них, ка­к­то тря­б­ва - ве­д­на­га ка­зах на Бен­гю­зов да се пре­д­па­зи". По све­де­ние съ­щи­ят Сла­ве Але­к­сан­д­ров на ня­кол­ко пъ­ти е имал въз­мо­ж­ност и се е сре­щал с Гер­сим ка­то гор­с­ки и ка­то пар­ти­ец не е до­на­сял ни­що на па­ри­я­та, а е спо­ма­гал на про­ти­в­ни­ка. Съ­щи­ят има ро­д­нин­с­ки връ­з­ки с Ге­ра­сим, на съ­щия се­с­т­ра е же­не­на за бра­та на Сла­вей­ко.

Съ­т­ру­д­ни­кът Хри­с­то още през ля­то­то ми до­на­ся, че ли­це­то Асен Ни­ко­лов Ми­лев от с. Оща­ва е пре­дал на Ге­ра­сим 2 броя бом­би и ги е при­б­рал в се­бе си на яде­не, ук­ри­ва­не, а съ­щи­ят е при­ет и член на пар­ти­я­та в с. Оща­ва и пре­д­се­да­тел на ОФ в с. Оща­ва. То­ва не­що, про­ве­ря­вай­ки го по-къ­с­но и след из­бя­г­ва­не­то на съ­щия, до­не­се­но ми от Хри­с­то Г. Пе­т­ков, е с при­б­ли­зи­тел­на то­ч­ност и вер­но.

Съ­т­ру­д­ни­кът Хри­с­то е съ­г­ла­сен да из­ле­зе не­ле­га­лен със съ­ща­та гру­па и да пра­ви до­не­се­ния за вър­ве­жа на ра­бо­та­та им, но на­про­лет - не­що, ко­е­то не би­ва да до­пу­с­нем. По не­го­во до­не­се­ние има мно­го по­д­го­т­ве­ни хо­ра за из­ли­за­не с не­ле­гал­ни­те, но ча­кат как ще се раз­ви­ят съ­би­ти­я­та в Гър­ция с вой­на­та. Ге­ра­сим ка­зал: "Ние се­га ще дей­с­т­ва­ме, но сла­бо, но на­про­лет ча­ка­ме, са­мо ако не­що се по­ч­не вой­на­та, то­га­ва ще ви­ди­те кол­ко ще до­й­дат с нас и как ще дей­с­т­ва­ме ние. Ако пък ня­ма ни­що, то ще во­дим бор­ба, до­ка­то сме жи­ви".

АМВР, III раз., 1715, т. V, л. 27, 28

№ 14

Донесение на Тодор Андонов до кмета на с. Гара Пирин Галчо Василев за срещата му с четата

на Герасим Тодоров

Здра­вей Дру­га­рю Гал­чо,

Мо­же би и къ­с­не­ч­ко но на­п­ра­вя­ме ну­ж­но­то до­не­се­ние ка­то ви до­на­ся­ме за сле­д­но­то за­в­че­ра на Ан­до­но­в­ден петк. гру­па­та на Ге­ра­сим ми­на по по­со­ка на сто­пан­с­т­во­то от се­вер на юк.

Ка­то ги за­бе­ля­зах ли­ч­но ас Илия при ме­с­но­с­та Го­ле­ма­та по­ля­на бе­ха по­ч­на­ли да ме оп­к­ръ­жа­ват за да ме хва­нат по­не ас бех се от­к­рил с мо­я­та стрел­ба по ка­те­ри­ци оба­че ас пак ос­пех да ги за­бе­ле­жа по на­прет пре­ди да ме за­бе­ле­жат те и ху­к­нах да бе­гам но те по­ч­на­ха да стре­лят и да ви­кат Стой но ас ос­пех да из­бе­гам. Слет дъл­го­то ми плъ­з­га­не ка­то то­п­ка на око­ло 7-8 сто­тин ме­т­ра ре­ка­та и слет то­ва в стра­ни ша­х­ма­т­но се ма­с­ки­рах в ед­ни ска­ли и слет 2-3 ча­са ве­че се из­мъ­к­нах в еп­тен друг по­сок и си оти­дох но по­не­же се мно­го бър­зо плъ­з­гах и при са­мо­то плъ­з­га­не си на­бих мно­го ло­шо ле­вия бут от ко­и­то ед­ва мо­жах да се из­мъ­к­на до По­ля­на да про­ве­ря да­ли не­кои от дру­га­ри­те Ва­сил Ге­ор­ги (не­че­т­ли­во) не са хва­на­ти пре­д­ва­ри­тел­но и да со­б­ща то­ва не­що на дру­га­ря се­к­ре­тар Руй­чев.

То­ва­рищ Гал­чо,

От гор­но­то, ко­е­то опи­с­ва др. Ил­ко и др. Ата­нас, ще ти ка­жа ус­т­но, ос­та­ва ва­ше­то ре­ше­ние, ка­к­во сле­д­ва да се на­п­ра­ви в бъ­де­ще.

Но за она­зи ра­бо­та, ко­я­то чу­ва­х­ме в об­щи­на­та с Пе­шо и Ил­ко (оръ­жие) е не­от­ло­ж­но, за­що­то ако Ил­ко е имал си­гур­но оръ­жие, мо­мен­тът му е по­ма­гал та­ка, че сам да свър­ши с тях.

Ос­та­ва­ме на Ва­ше раз­по­ло­же­ние, но знай­те ед­но, че ве­че се ка­сае за жи­во­та на ня­кол­ко пар­тий­ци.

По ли е цен­но оръ­жи­е­то от един пар­ти­ец? И то не един, а ця­ла гру­па от 4-5 ду­ши пар­тий­ци - би­х­ме се вди­г­на­ли ве­д­на­га в ле­с­ни­чей­с­т­во­то на за­са­да и ще­ше да се свър­ши с та­зи шай­ка.

Въ­п­ро­сът с об­щи­на­та не­ка ос­та­не та­ка, за­що­то то­зи въ­п­рос ще вло­ши по­ло­же­ни­е­то на мно­го пар­тий­ци.

На­п­ра­ве­те вси­ч­ко по­т­ре­б­но и към по­не­дел­ник ще до­й­да пак до теб за ука­за­ние, но че­с­то­то ид­ва­не пра­ви впе­ча­т­ле­ние.

31.I.1948 г.

Га­ра Пи­рин

С бор­че­с­ки по­з­д­рав: То­дор Ан­до­нов

АМВР, II сл. д. 357, т. 1, л. 149 - 151

№ 15

Агентурно сведение за проведена среща в с. Гара Пирин, на която се обсъжда план за ликвидиране четата на Герасим Тодоров с помощта на секретен сътрудник "Рила", за готовността му да подпомага ДС 

Да­де­но ус­т­но на 6.II.1948 год., 11 ча­са ве­чер­та

Све­де­ния от се­к­ре­тен съ­т­ру­д­ник "Ри­ла"

Сре­ща­та ста­на в при­съ­с­т­ви­е­то на Гал­чо Ва­си­лев. Раз­го­во­рът по­ч­на с при­ве­ж­да­не в из­ве­с­т­ност вси­ч­ки въз­мо­ж­но­с­ти за ли­к­ви­ди­ра­не­то на не­ле­гал­на­та гру­па на Ге­ра­сим То­до­ров. Раз­г­ле­да­ни бя­ха най-раз­ли­ч­ни ком­би­на­ции, ме­ж­ду ко­и­то и сле­д­на­та: са­ми­ят той да из­ле­зе в не­ле­гал­ност, ка­то по­вод за то­ва ще бъ­де за­дър­жа­не­то на ня­кой от ята­ци­те на гру­па­та, и той да го по­со­чи. След из­ли­за­не­то в не­ле­гал­ност да се свър­же с гру­па­та, за­жи­вее в нея и за вси­ч­ки не­й­ни дви­же­ния, връ­з­ки, пла­но­ве и за­ми­с­ли ни уве­до­мя­ва ре­до­в­но чрез по­д­хо­дящ чо­век от се­ла­та, в ко­и­то се по­д­ви­за­ва гру­па­та. По вре­ме на сво­е­то сто­е­не в гру­па­та да пре­ди­з­ви­ка съ­би­ра­не­то на съ­ща­та по ня­ка­къв по­вод (за та­къв по­со­чих раз­г­ле­ж­да­не въ­п­ро­са с из­ли­за­не­то в не­ле­гал­ност на из­лъ­че­ни­те те­х­ни ята­ци) в къ­ща или дру­го мя­с­то и ни съ­о­б­щи то­ч­но­то мя­с­то, вре­ме и дру­ги евен­ту­ал­ни осо­бе­но­с­ти, за да мо­же ние да дей­с­т­ву­ва­ме. Със спе­ци­а­лен па­рол ще уго­во­ри как той да се из­мъ­к­не пре­ди ак­ци­я­та, а след нея на уго­во­ре­но­то мя­с­то ще се сре­щ­нем, ще му да­дем сре­д­с­т­ва да за­не­се на се­мей­с­т­во­то си и след ко­е­то ще бъ­де от­п­ра­вен с ко­ла там, къ­де­то по­же­лае да пре­ка­ра 2-3 ме­се­ца до окон­ча­тел­но­то уре­ж­да­не въ­п­ро­са. То­ва пре­д­ло­же­ние го на­п­ра­вих, ба­зи­рай­ки се на ед­но не­го­во пре­д­ва­ри­тел­но съ­г­ла­сие за та­ко­ва ме­ро­п­ри­я­тие. На то­ва пре­д­ло­же­ние той от­го­во­ри от­ри­ца­тел­но, ка­то да­де сле­д­ни­те обя­с­не­ния и мо­ти­ви­ро­в­ки: Той не ви­ж­да въз­мо­ж­ност да бъ­де за­кон­с­пи­ри­ра­на тая не­го­ва дей­ност след ак­ци­я­та. Аз му от­го­во­рих, че за то­ва да бъ­де на­пъл­но спо­ко­ен. Ние ще на­ме­рим на­чин да от­би­ем вся­ко об­ви­не­ние, на­со­че­но сре­щу не­го и ще на­со­чим об­ще­с­т­ве­но­то мне­ние към дру­ги ме­с­та, от­къ­де­то се е про­ва­ли­ла ця­ла­та ра­бо­та. След ка­то го убе­дих, че та­ка­ва опа­с­ност не съ­ще­с­т­ву­ва, той из­ка­за опа­се­ния, че ще бъ­де про­ва­лен все пак и не ще мо­же да бъ­де по­ле­зен за в бъ­де­ще. И в до­пъл­не­ние ка­за: "Аз ще на­п­ра­вя вси­ч­ко въз­мо­ж­но, що­то да ус­та­но­вя то­ч­но къ­де са и по-на­та­тък пра­ве­те, ка­к­во­то ще­те". Ви­ж­дай­ки, че е ре­шен в ни­кой слу­чай да не из­ли­за, аз се съ­г­ла­сих с то­ва не­го­во пре­д­ло­же­ние. След мо­е­то съ­г­ла­сие за­бе­ля­зах, че той по­ч­на все по­ве­че да ме уве­ря­ва, че ще из­пъ­ни въз­ло­же­на­та му ра­бо­та. Да­де све­де­ние, че За­ха­ри То­до­ров е цен­тъ­рът на ця­ла­та ра­бо­та. За­ха­ри е брат на Ге­ра­сим То­до­ров и е бивш пун­к­тов вой­во­да на ВМРО "Ив. Ми­хай­лов" - Га­ра Пи­рин. Ка­за съ­що, че За­ха­ри му съ­о­б­щил, че ско­ро са хо­ди­ли два­ма ду­ши от Св. Врач в Гър­ция и са до­не­с­ли, че не тря­б­ва да се бър­за с из­ли­за­не­то в не­ле­гал­ност. То­ва ще ста­не по спе­ци­ал­но на­ре­ж­да­не от­вън. Ка­зал му съ­що, че Ан­г­лия и Аме­ри­ка мо­гат са­мо за 5 ми­ну­ти да пре­в­зе­мат Юго­с­ла­вия и Бъл­га­рия, но още не е до­шъл мо­мен­тът. Не би­ва да се да­ват пре­д­ва­ри­тел­ни жер­т­ви. От при­ка­з­ки­те на "Ри­ла" раз­б­рах, че сред не­ле­гал­ни­те ца­ри убе­ж­де­ни­е­то, че има мно­го не­ле­гал­ни в стра­на­та, ско­ро ще се обя­ви вой­на ме­ж­ду ан­г­ло-аме­ри­кан­ци­те и Съ­ве­т­с­кия съ­юз и пр.

"Ри­ла" де­бе­ло по­д­чер­та и обър­на вни­ма­ни­е­то ми вър­ху об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че мно­го на­ши хо­ра слу­жат на ре­а­к­ци­я­та. По­со­чи за при­мер ня­ка­к­ви на­чал­ни­ци от ми­ли­ци­о­нер­с­ко­то учи­ли­ще в Со­фия и пр.

На­к­рая пак по­в­то­ри, че ка­то за­да­ча пред не­го стои имен­но да на­п­ра­ви вси­ч­ко въз­мо­ж­но, ка­то из­по­л­з­ва сво­и­те връ­з­ки, да ни по­со­чи то­ч­но­то дви­же­ние и мя­с­то­то на гру­па­та, с ог­лед час по-ра­но да бъ­де ли­к­ви­ди­ра­на.

АМВР, II сл. д., 357, т. I, л. 115

№ 16

Служебна бележка за иззето оръжие,

издадена от Герасим Тодоров

Слу­же­б­на бе­ле­ж­ка

По­д­пи­са­ни­ят ми­ли­ци­о­нер Иван Ива­нов Кръ­с­тев при Све­ти­в­ра­ч­ки уча­с­тък, удо­с­то­ве­ря­вам с на­с­то­я­ща­та бе­ле­ж­ка, че ми взе­ха ед­на гер­ман­с­ка пу­ш­ка и един пи­с­то­лет "Вал­тер" от 6-и Пи­рин­с­ки от­ряд с вой­во­да Ге­ра­сим.

14.II.1948 г., с. Оща­ва

По­д­пис

№ 17

Сведение за среща на милиционер

с четници от четата на Герасим Тодоров

Да­де­ни на 15.II.1948 го­ди­на

Све­де­ния от мл. ми­ли­ци­о­нер Иван Ива­нов Кръ­с­тев при Све­ти­в­ра­ч­ко­то око­лий­с­ко уп­ра­в­ле­ние на На­ро­д­на­та ми­ли­ция, обе­зо­ръ­жен от не­ле­гал­на­та гру­па на Ге­ра­сим То­до­ров

На 9.II.1948 го­ди­на бир­ни­кът Иван Стой­ков при Све­ти­в­ра­ч­ко­то да­нъ­ч­но уп­ра­в­ле­ние, ве­д­но с ми­ли­ци­о­не­ра Иван Ива­нов Кръ­с­тев от Све­ти­в­ра­ч­ко­то око­лий­с­ко уп­ра­в­ле­ние за­ми­на­ли с вла­ка за съ­би­ра­не на да­нъ­ци по се­ла­та: Кре­с­на, Оща­ва и др. Сле­з­на­ли на га­ра Ме­ч­кул, от­къ­де­то се от­п­ра­ви­ли за се­ло Кре­с­на. Тук пре­с­то­я­ли до 12.II. т.г., на ко­я­то да­та за­ми­на­ли за Оща­ва. На 14 с.м. би­ли в ма­ха­ла Ми­лан­чо­в­ци и съ­би­ра­ли да­нъ­ци­те в би­в­ша­та кръ­ч­ма на се­ля­ни­на Ва­сил Ст. Или­ев. Ра­бо­ти­ли до 7 и по­ло­ви­на ча­са. След то­ва ос­та­на­ли у съ­щия се­ля­нин и по­ме­ще­ние да ве­че­рят. На ве­че­ря­та при­съ­с­т­ва­ли и се­ля­ни­те: Сто­ян Или­ев Мен­чев и Ва­сил Тем­чев Ге­ор­ги­ев от съ­ща­та ма­ха­ла. През це­лия ден со­б­с­т­ве­ни­кът на къ­ща­та Ва­сил Ст. Или­ев бил при тях, ка­то от вре­ме на вре­ме из­че­з­вал. Към 6 и по­ло­ви­на -7 ча­са ве­чер­та той от­но­во из­че­з­нал. То­ч­но към 8 без 15 ми­ну­ти, ко­га­то же­на­та на Или­ев до­не­с­ла ве­че­ря и по­ч­на­ли да се хра­нят, на вра­та­та се по­я­ви­ли две въ­о­ръ­же­ни ли­ца, а имен­но Асен Ми­лев от Оща­ва, бивш пре­д­се­да­тел на ОФ в се­ло­то и не­ле­га­лен от м. де­кем­в­ри 1947 год. и не­ле­гал­ни­ят ад­во­кат от Ду­п­ни­ца. На­со­чи­ли пу­ш­ки­те към тях и из­ви­ка­ли: "Го­ре ръ­це­те!". По вре­ме на ве­че­ря­та ми­ли­ци­о­не­рът от­па­сал ка­к­то пу­ш­ка­та, та­ка и пи­с­то­ле­та си и ги ос­та­вил на­с­т­ра­на. При то­ва по­ло­же­ние на не­ща­та и два­ма­та вди­г­на­ли ръ­це­те, а през то­ва вре­ме еди­ни­ят взел оръ­жи­е­то на ми­ли­ци­о­не­ра. След ця­ла­та тая ра­бо­та ад­во­ка­тът се обър­нал към ми­ли­ци­о­не­ра и го по­ка­нил - ако ис­ка, да оти­де с тях. Той от­ка­зал, раз­би­ра се, ад­во­ка­тът по­ч­нал да ги ру­гае, ка­то им ка­зал: "Ка­к­во сте тръ­г­на­ли да ог­ра­б­ва­те тоя бе­ден на­род! Не ви­ж­да­те ли, че ня­ма ка­к­во да яде! Ка­к­во слу­ша­те тоя бо­за­джия от Ра­до­мир Ге­ор­ги Ди­ми­т­ров. Не ви­ж­да­те ли на­къ­де оти­ват съ­би­ти­я­та, ето във Фран­ция ка­к­во ста­ва." След ка­то из­си­пал куп ру­га­т­ни, оти­ш­ли си. Пра­ви впе­ча­т­ле­ние, че ос­вен оръ­жи­е­то не са взе­ма­ли ни­то лев от па­ри­те им, а та­ка съ­що и кни­жа­та, ко­и­то са но­си­ли със се­бе си.

Ос­вен два­ма­та, ко­и­то на­со­чи­ли оръ­жи­е­то и вле­з­ли в ста­я­та, има­ло и дру­ги от­вън, ко­и­то бло­ки­ра­ли къ­ща­та. До­кол­ко­то ми­ли­ци­о­не­рът раз­б­рал от при­съ­с­т­ва­щи­те се­ля­ни, гру­па­та би­ла око­ло 15 чо­ве­ка. Бир­ни­кът и ми­ли­ци­о­не­рът ве­д­на­га си тръ­г­на­ли об­ра­т­но. Да­ват све­де­ния, че са се от­би­ва­ли в Кре­с­на и са ис­ка­ли да се оба­дят по те­ле­фо­на за слу­чая, но би­ло кме­т­с­т­во­то за­т­во­ре­но, а кме­та го ня­ма­ло. То­ва по­д­ле­жи на про­вер­ка.

От вси­ч­ко то­ва ста­ва яс­но, че те са би­ли под на­б­лю­де­ние през це­лия ден от не­ле­гал­ни­те. Не е из­к­лю­че­но са­ми­ят со­б­с­т­ве­ник да е бил във връ­з­ка и да им е съ­о­б­щил то­ч­но ка­к­то са се раз­по­ло­жи­ли да ве­че­рят, за да ги на­па­д­нат. Из­хо­ж­дай­ки от тия по­ч­ти по­ло­жи­тел­ни пре­д­по­ло­же­ния, на­ла­га се об­с­ле­д­ва­не на гор­ния слу­чай с ог­лед ус­та­но­вя­ва­не не­вин­но­ст­та или про­ти­в­но­то по от­но­ше­ние на со­б­с­т­ве­ни­ка. Са­ми­ят слу­чай мо­же­ло да бъ­де от­бя­г­нат, ако не е по­з­во­ле­но от стра­на на от­го­вор­ни фа­к­то­ри за­ми­на­ва­не­то на бир­ни­ка и ми­ли­ци­о­не­ра из тоя край на ос­но­ва­та на то­ва, че тук има не­ле­гал­ни.

Пре­ди да си оти­де гру­па­та, ад­во­ка­тът от Ду­п­ни­ца да­ва слу­же­б­на бе­ле­ж­ка на ми­ли­ци­о­не­ра, че са му взе­ли те пу­ш­ка­та и пи­с­то­ле­та, ко­я­то е по­д­пи­са­на от са­мия не­го.

АМВР, II сл. д. 357, т. II, л. 56

№ 18

Протестно писмо-предупреждение на Герасим Тодоров до комунистите от с. Влахи да престанат да тероризират невинното му семейство

Влахински комунисти!

Ако аз на­пу­с­нах се­мей­с­т­во­то, ро­д­ни­ни, при­я­те­ли и ро­д­но­то се­ло, ски­тай­ки се не­мил-не­д­раг по бал­ка­на, гла­ду­вай­ки и ми­зер­с­т­вай­ки, са­мо и са­мо да си спа­ся жи­во­та от ня­кои ли­ч­но­с­ти, по­с­то­ян­но по­д­к­ла­ж­да­ни от на­ши из­ро­ди, то още не зна­че­ше, че съм с на­ме­ре­ние да те­ро­ри­зи­рам, убий­с­т­вам и из­на­сил­вам, та вие по­ч­на­х­те да тор­мо­зи­те по най-раз­ли­ч­ни на­чи­ни съ­в­сем не­вин­но­то ми в слу­чая се­мей­с­т­во, бу­тай­ки по­с­ред нощ про­зор­ци­те и хвър­ляй­ки пя­сък по тях, тро­пай­ки по вра­ти­те, ви­кай­ки с ими­ти­ран глас да се оба­дя, че уж съм въ­т­ре, от­вър­з­вай­ки по ня­кол­ко пъ­ти през но­щ­та до­би­тъ­ка и раз­кар­вай­ки се­мей­с­т­во­то ми да го при­би­ра, от­ва­ряй­ки сан­дъ­ци­те и пре­об­ли­чай­ки се в жен­с­ки дре­хи и ка­к­ви ли не щеш още мръ­с­ни и до­л­ни. Ка­то че ли един не се на­ме­ри из­ме­ж­ду вас и из­ме­ж­ду вси­ч­ки ви по-умен, да ви вра­зу­ми. Аз ми­с­ля, про­чее, че ако ме­не ме е от­нел дя­во­лът, то има­те ра­бо­та ли­ч­но с ме­не, кой­то не тър­ся ми­лост от вас и аз ли­ч­но с мъ­же­те имам ра­бо­та, а не с не­вин­но­то ми се­мей­с­т­во. Вие, про­чее, ми­на­х­те фа­ши­с­т­кия ре­жим.

От 95-дне­в­но­то ми от­съ­с­т­вие мо­жах да се сре­щ­на с все­ки един от вас, би­ло в го­ра­та с на­тъ­к­на­ти пи­що­ли и пу­ш­ки, по пъ­ти­ща с гер­ман­с­ки (през и с гру­п), на ло­зе­то, на же­т­ва, на кар­то­фи, на ора­не, на пра­ше­не на ца­ре­ви­ца, ми­на­вай­ки от ед­но се­ло на дру­го, пеш или на ко­не, по ни­ви­те, бро­ей­ки сно­пи­те и чу­ка­не сно­пи, на чарк или го­ве­дар, на дър­ва или де­ла­не на гре­ди, вся­ко­га и на­в­ся­къ­де сме има­ли пъл­на­та въз­мо­ж­ност да се спра­вим с вас и да ви обе­зо­ръ­жа­вам, но ви­на­ги съм из­ча­к­вал да ви­дя до­къ­де ще сти­г­не­те и до­ко­га ще пре­с­та­не­те, но ва­ша­та ня­ма край.

И аз не мо­ше­ни­че­с­ки, ка­к­то вас, а от­к­ри­то за­я­вя­вам, че ми­лост ве­че не раз­да­вам.

С ка­к­ва­то мер­ка ме­ри­те, с та­ка­ва ще ви ме­рим. Мо­е­то се­мей­с­т­во е ед­но, а ва­ши­те са мно­го.

Тър­се­те ме по къ­щи, пле­в­ни и ко­ли­би, ще ме на­ме­ри­те. Мла­да не­ве­с­та на па­зар се не во­ди и ко­ми­та в ог­ра­да не стои.

С при­я­тел се сре­ща, но не и да му го­с­ту­ва, хляб взи­ма от то­зи, кой­то сре­щ­не. То­ва е по­чер­кът ми, а не он­зи, кой­то ими­ти­ра­х­те до­се­га.

По-до­б­ре сла­в­на смърт, от­кол­ко­то по­зо­рен жи­вот. Та­ка, ка­к­то ле­пя афи­ши­те, та­ка ще ви от­к­ра­д­на, ако по­же­лая, ма­кар и де­сет по­с­та да има­те.

АМВР, III раз., 1713, т. V, л. 16

№ 19

Писмо на Герасим Тодоров до свещеник

Иван Джолев от с. Влахи, февруари 1948 г.

Препис

От­че,

На­ре­ди ве­д­на­га да за­ми­не Ва­ши­ят ба­ща за Го­ле­ше­во, със за­да­ча да про­у­чи най-вни­ма­тел­но въз­мо­ж­но­с­ти­те за пре­ми­на­ва­не гра­ни­ца­та, ка­то се свър­же с мно­го вер­ни хо­ра, ко­и­то ще ра­зу­з­на­ват вси­ч­ки­те по­с­то­ве, за­са­ди и пр., а от дру­га стра­на, по­д­го­т­ви на­ши хо­ра за връ­з­ка, ко­и­то ще ни по­с­ре­щ­нат.

То­ва ще гле­даш да из­пъл­ниш обе­за­тел­но, не се по­ра­ж­да ни­ка­к­во съм­не­ние.

На­с­то­я­щото е на­пи­са­но за све­ще­ни­ка в с. Вла­хи.

Ори­ги­на­лът се на­ми­ра в до­си­е­то на Ге­ра­сим То­до­ров.

Вер­но с ори­ги­на­ла: Три­фо­нов, нач. слу­ж­ба, отд. ДС

АМВР, II сл. д. 357, т. IV, л. 297

№ 20

Предупредително писмо на Герасим Тодоров

до съселянин и бивш негов приятел от с. Влахи да спре да клевети и доносничи, без дата,

вероятно от началото на февруари 1948 г.

Пре­пис

Кру­ме,

При­я­тел­с­т­во­то, ко­е­то ни свър­з­ва от ми­на­ло­то, ме ка­ра да Ви пи­ша на­с­то­я­ще­то, ко­е­то има за цел да обър­не вни­ма­ни­е­то Ви вър­ху не­кои не­ле­по­с­ти и из­вън чо­ве­ш­ки де­я­ния, вър­ше­ни от са­ми­те Вас, це­лей­ки да се на­го­ди­те пред вре­мен­но уп­ра­в­ля­ю­щи ди­к­та­то­ри, кър­во­ло­ци и на­ро­д­ни оби­ра­чи, без да дър­жи­те сме­т­ка, че с то­ва си по­ве­че ув­ре­ж­да­те и не вси­ч­ко, ко­е­то се го­во­ри и вър­ши, сти­га до уши­те на ония, ко­и­то са се от­ка­за­ли от жи­вот, се­мей­с­т­ва и раз­то­чи­тел­с­т­ва, по­е­ли бор­ба­та сре­щу Ге­ор­ги-Ди­ми­т­ро­в­с­ки­те са­те­ли­ти и на­ро­д­ни па­ра­зи­ти. Нас не ни ин­те­ре­су­ват Ва­ши­те две пар­тий­ни кар­ти и слу­ж­ба­та, ко­я­то из­пъл­ня­ва­те, а по­д­ли­те до­не­се­ния, кле­ве­ти­те и по­д­мол­ни­те дей­с­т­вия. При­я­тел­с­т­ва­та Ви с не­кои ли­ч­но­с­ти не пре­чат на ези­ка да се ог­ра­ни­ча­ва в из­вън жи­тей­с­ки из­ра­зи и изо­с­т­ря­не от­но­ше­ния. Дъл­жа да на­по­м­ня, че ин­ци­ден­тът с кме­та не по­чи­ва на ни­ка­к­ва пар­тий­на по­ч­ва, а на из­вър­ше­на по­д­лост.

За да се из­бе­г­нат ка­к­ви­то и да би­ло не­же­ла­тел­ни ра­бо­ти, вме­ня­вам в дълг сле­д­но­то:

1. Съ­би­ра­не в да­ж­би и по­т­ре­б­ва­не на ка­к­ви­то и да би­ло кле­ве­ти, до­не­се­ния и по­д­ло­с­ти.

2. Аб­с­т­ра­хир­ва­не от все­ка­к­во изо­с­т­ря­не от­но­ше­ни­я­та спря­мо ко­го­то и да би­ло.

Ние за­па­з­ва­ме пра­ва­та да сле­дим най-зор­ко за де­ла­та на все­ки и при­ла­га­ме стро­ги сан­к­ции спря­мо про­ви­ни­ли­те се.

(п) Ге­ра­сим То­до­ров

На­с­то­я­ще­то пре­пи­са­но в три ек­зем­п­ля­ра, от ко­и­то еди­ни­ят е из­п­ра­тен на др. по­мо­щ­ник-ми­ни­с­тъ­ра - Ру­си Хри­с­то­зов в Со­фия, а дру­ги­те два с ори­ги­на­ла се на­ми­рат в до­си­е­то на Ге­ра­сим То­до­ров.

Вер­но с ори­ги­на­ла, (п)

Ин­с­пе­к­тор ДС

АМВР, II сл. д. 357, т. IV, л. 300

№ 21

Предупредително писмо на войводата на 6-и пирински отряд Герасим Тодоров до комунистически активист  от с. Ощава, началото на февруари 1948 г.

Сте­фа­не,

Пре­д­вид на то­ва, че Ва­ши­те и тия на Ва­с­ко по­д­ло­с­ти сти­г­на­ха вър­ха на кул­ми­на­ци­он­на­та си то­ч­ка, с цел да се на­го­ди­те и по­до­б­ри­те жи­во­та пред вре­мен­но уп­ра­в­ля­ва­щи­те ди­к­та­то­ри и на­ро­д­ни оби­ра­чи, це­лей­ки да ома­ло­мо­щи­те ду­ха на бор­ци­те за­щи­т­ни­ци на на­ро­д­ни­те ин­те­ре­си, за­к­ри­ля­ни и по­д­к­ре­п­ва­ни от по­с­ле­д­ни­те, да­вай­ки аван­таж на пла­те­ни и не­п­ла­те­ни аген­ти, по­д­к­ре­п­ва­ни и на­съ­с­к­ва­ни от за­е­ма­щи­те от­го­вор­ни ме­с­та ла­кеи, ми­на­х­те гра­ни­ци­те на жи­тей­с­ко­то, чо­ве­ш­ко­то и ми­ро­лю­би­во­то, по­ч­на­х­те по най-бе­зо­г­ле­ден на­чин да тор­мо­зи­те мир­но­то и тру­до­лю­би­во оща­в­с­ко на­се­ле­ние, раз­кар­вай­ки го без­при­чин­но по уча­с­тъ­ци, за­кан­вай­ки се с ин­тер­ни­ра­не, по­бо­и­ща, ли­ше­ния от на­ря­ди, из­по­л­з­вай­ки по­с­ле­д­ни­те за ли­ч­ни свои це­ли и пар­тий­на ли­ния и ка­к­ви ли не щеш още дре­б­на­во­с­ти, без да по­ми­с­лиш за мо­мент до­ри, че с то­ва ру­шиш на­ро­д­но­то един­с­т­во и вре­диш на на­ро­д­ни­те ин­те­ре­си, ка­то че ли на­х­лу­зе­ни­те ви ха­му­ти не да­ват въз­мо­ж­ност да се ос­лу­ша­те и ог­ле­да­те встра­ни, за да чу­е­те и ви­ди­те стра­да­ни­е­то и не­го­ду­ва­ни­е­то на на­ро­да, кой­то е ста­нал кра­дец на со­б­с­т­ве­ния си труд, ос­та­вяй­ки още да му се ог­ра­бят цър­ву­ли­те от кра­ка­та, да не се чу­в­с­т­ва го­с­по­дар на ни­що, и кой­то здра­во се ор­га­ни­зи­ра и тър­си по­д­к­ре­па­та на сво­и­те за­щи­т­ни­ци да из­лее гне­ва си и се отър­ве от мно­го­го­ди­ш­ния па­ра­зит и оби­рач. Ка­то че ли с ва­ша­та твър­до­г­ла­в­щи­на, про­с­то­тия и де­бе­ло­о­чие ни най-мал­ко не по­ми­с­ли­х­те, че вси­ч­ко, ка­к­во­то вър­ши­х­те, до­ри и но­щ­ни­те ви по­хо­ди, мо­же да се знае от хо­ра, ко­и­то не са ме­ж­ду на­ро­да, но имат по­с­то­ян­но до­сег с не­го. Вие за мо­мент не се спря­х­те да по­ми­с­ли­те и да­де­те сме­т­ка, че за де­ла­та, ко­и­то вър­ши­те, ще от­го­ва­ря­те с це­на­та на сво­я­та кръв и тая на по­ко­ле­ни­е­то ви. За ва­ши­те сре­щи и раз­го­во­ри с кър­во­ло­ч­ни ли­ч­но­с­ти се от­бе­ля­з­ват и ми­ну­ти­те на тра­е­не­то им, къ­де­то и да би­ло, кол­ко­то при­к­ри­то и тай­но да ста­ват те. Вие по­ми­с­ли­х­те, че ка­то хо­ди­те и съ­о­б­ща­ва­те ня­кои по­д­ло­с­ти на­п­ра­во в Св. Врач, не­ма да сти­г­нат до на­ши­те и тия на на­ро­да уши, но ние зна­ем ча­са на за­по­ч­ва­не и свър­ш­ва­не раз­го­во­ри­те Ви, въ­п­ре­ки че се опи­т­ва­те да хвър­ли­те в не­ми­лост не­вин­ни ли­ца. С по­ве­де­ни­е­то, ко­е­то дър­жи­те, знай­те, че на­ро­дът Ви де­б­не, а на­ред с то­ва Ви де­б­не не­що по-стра­ш­но, пре­б­ро­е­ни­те гвар­дя­ни око­ло Вас не са в съ­с­то­я­ние да Ви за­щи­тят. Увол­не­ни­е­то на не­вин­ни чи­но­в­ни­ци не ще по­пре­чи на на­ше­то дви­же­ние, за­що­то ние не чер­пим ни­що от кме­то­ве и ко­о­пе­ра­ти­в­ни чи­но­в­ни­ци, а на­про­тив, кол­ко­то по­ве­че ог­ра­б­ва­не, увол­не­ние и тор­моз, тол­ко­ва по-до­б­ре за нас. Опи­ти­те Ви за на­ма­ля­ва­не броя и си­ла­та на бор­ци­те ка­то че ли бла­го­т­вор­но вли­я­ят на на­ше­то де­ло и ако не се вра­зу­миш, ско­ро ще ви­диш броя и си­ла­та му.

Ка­то се има пре­д­вид ма­со­ви­те оп­ла­к­ва­ния от тру­де­щия се оща­в­с­ки на­род, не­ка­дър­но­ст­та Ви ка­то об­ще­с­т­ве­ник, по­д­ли­те Ви дей­с­т­вия и до­но­с­ни­че­с­т­ва, вра­ж­де­б­но­то на­с­т­рой­ва­не спря­мо на­се­ле­ни­е­то по на­с­той­чи­во­ст­та на по­с­ле­д­но­то, бор­ци­те от 6-и Пи­рин­с­ки от­ряд ре­ши­ха да Ви връ­чат на­с­то­я­ще­то за не­за­ба­в­но из­пъл­не­ние на сле­д­но­то:

1. В срок от 10 дни да­ва­не на ос­та­в­ка и при­би­ра­не вкъ­щи ка­то ми­рен гра­ж­да­нин.

2. При­би­ра­не в джо­ба и по­г­ре­б­ва­не на вси­ч­ки въ­т­ре­ш­ни и вън­ш­ни кле­ве­ти, до­но­с­ни­че­с­т­ва и по­д­ло­с­ти.

3. От­да­ва­не на ми­рен труд и за­до­во­ля­ва­не с при­пе­че­ле­но­то от со­б­с­т­ве­на­та си кръв.

4. За­чи­та­не сво­бо­да­та и пра­ва­та на мир­но­то на­се­ле­ние.

5. Аб­с­т­ра­хи­ра­не от вся­ка­к­ви кле­ве­ти, пре­с­ле­д­ва­ния, ал­ч­ност и вла­с­то­лю­бие.

В слу­чай на не­из­пъл­не­ние ед­на от гор­ни­те то­ч­ки от­ря­дът е ре­шил с це­на­та на сво­я­та кръв да на­п­ра­ви вси­ч­ко въз­мо­ж­но, но ще ли­к­ви­ди­ра та­ки­ва за­ко­ра­ве­ли па­ра­зи­ти. Ако се сме­таш за си­лен и вла­с­тен, щом го про­че­теш, пак иди клю­кар­с­т­вай (за) то­зи, кой­то е сло­жил гла­ва­та в тор­ба­та (и) не се спи­ра и бои от ни­що.

Во­дач на от­ря­да: Г. То­до­ров

Се­к­ре­тар: П. Гър­ков

Вер­но, Ин­с­пе­к­тор ДС

АМВР, II сл. д. 357, т. IV, л. 303

№ 22

Писмо на П. Гърков до познат относно причините, накарали го да поеме пътя на нелегалния живот, февруари 1948 г.

Здра­вей, Дан­ко,

След дъл­го­то ми от­съ­с­т­вие от се­ло­то и на­ми­рай­ки се­га удо­бен мо­мент, ре­ших да ти се оба­дя с те­зи ня­кол­ко, ма­кар и на­къ­со ду­ми, и ти се по­х­ва­ля, че за­се­га съм мно­го до­б­ре със здра­ве­то и че на­ши­ят го­рян­с­ки жи­вот вър­ви в пъ­лен ход.

Аз ни­ко­га не съм бил с то­ва на­ме­ре­ние по то­ва вре­ме да ста­вам пар­ти­за­нин, но бла­го­да­ре­ние на дне­ш­на­та глу­па­ва власт, ко­я­то на ня­кол­ко пъ­ти ме пре­ду­п­ре­ди, че съм бил фа­шист, че би­ло на­б­ли­жи­ло вре­ме­то да бъ­да ока­чен на въ­же­то, но за­що бе­ше вси­ч­ко то­ва - не зная, то­ва имен­но ме на­ка­ра и аз да по­тър­ся спа­се­ние за своя жи­вот. Оба­че след из­бя­г­ва­не­то ми раз­б­рах, че вси­ч­ко то­ва е би­ло ли­ч­на по­д­го­то­в­ка от мои при­я­те­ли, но най-ва­ж­но­то е то­ва, че вси­ч­ки тия при­я­те­ли ги на­у­чих на­пъл­но кои са и че ут­ре­ш­ния ден ще си ка­жа ду­ма­та. Та­ка на­при­мер раз­б­рах, че и ти ка­то при­я­тел си си по­з­во­лил да про­с­ле­дя­ваш мо­е­то дви­же­ние, опи­т­вал си се да сле­диш дви­же­ни­е­то на се­мей­с­т­во­то ми, но имай пре­д­вид, че та­зи власт, мо­же да се ка­же, че си из­пя пе­сен­та, вре­ме­то на­б­ли­жа­ва за раз­п­ла­та, или с ед­на ду­ма, мо­га да ти ка­жа, до­ка­то е вре­ме, от­ка­жи се от тоя ме­рак, що­то мо­же би ско­ро ще про­пее и на­ши­ят пе­тел. С то­ва раз­би­раш ка­к­во ис­кам да ти ка­жа.

Та­ка съ­що на­у­чих, че пар­ти­я­та е взе­ла ре­ше­ние да не пла­ща на­е­ма за дю­кя­на, по кой­то на­чин же­лае да тор­мо­зи се­мей­с­т­во­то ми. Аз пи­там по си­ла­та на кой за­кон мо­гат да ли­ша­ват се­мей­с­т­во­то ми. Не­ка да зна­ят ед­но, че с ае­ро­п­лан ще до­й­да и пак ще им счу­пя гла­ви­те, за­то­ва ако имаш та­зи въз­мо­ж­ност, про­ду­май ня­кой и друг лаф вър­ху то­зи въ­п­рос. На­у­чих, че Та­син­с­ки щял да се ме­с­ти в Гор­на Джу­мая, но ако ще да се на­къ­ца от­там, де­то е из­ля­зъл, в ут­ре­ш­ния ден пак ще го на­ме­ря, за да си раз­г­ле­да­ме сме­т­ки­те.

(Нечетливо) но­щ­но вре­ме око­ло къ­ща­та ми, съ­що та­ка не­ка да да­дат по­ве­че па­т­ро­ни за па­ра­бе­ла на Ато ци­га­ни­на за но­щен па­т­рул, не­ка про­дъл­жат да сла­гат за­са­ди и да ча­кат но­щ­но вре­ме, че на акъл аз ще до­й­да, за да ми хва­нат де­до­вия. Аз зная ко­га да до­й­да, се­га ня­ма ну­ж­да да си пра­вят тол­коз труд да ме по­с­ре­щат и да мръ­з­нат по­ра­ди ме­не. Ка­то ста­не вре­ме за ид­ва­не, аз мно­го до­б­ре по­з­на­вам пъ­тя за Бре­жа­ни.

Се­га дру­го ня­ма. Оча­к­ва­ме ско­ро по­бе­да­та, но ако не ста­не не­що до м. май, гле­дай да уре­диш за­с­т­ра­хо­в­ка­та ми и за­па­зи кви­тан­ци­я­та в те­бе. Аз, ка­то до­й­да, ще ти уре­дя сме­т­ка­та, за да не ста­не пре­къ­с­ва­не на за­с­т­ра­хо­в­ка­та.

Дру­го ня­ма ка­к­во да ви пи­ша, по­з­д­ра­ве­те се вси­ч­ки от мен и ако ти е удо­б­но, раз­би­ра се, по­з­д­ра­ви и мо­е­то се­мей­с­т­во, ка­то смя­там, че от то­ва ня­ма ни­ка­к­ва опа­с­ност.

По­з­д­ра­ви вси­ч­ки при­я­те­ли, най-мно­го ми­тин­га­джи­я­та и му ка­жи да си из­би­ра ду­п­ка, в ко­я­то да се крие. По­з­д­ра­ви де­ле­га­та, Тон­чо и др.

За вси­ч­ко сто­ре­но ще про­с­ле­дя.

С по­з­д­рав от Пи­рин­с­кия край!

Гле­дай, ако ти е удо­б­но, да се уре­ди въ­п­ро­сът с на­е­ма.

(п) Пе­тър Гър­ков

№ 23

Писмо на ятак от село Брежани до секретаря на 6-и Пирински отряд П. Гърков, вероятно от февруари 1948 г.

Пре­пис

Здра­вей­те, ге­рои,

По­лу­чи­х­ме Ви пи­с­мо­то и го раз­б­ра­х­ме мно­го до­б­ре. А ние счи­та­ме за дълг да Ви от­го­во­рим на вси­ч­ки въ­п­ро­си.

При­д­ви­ж­ва­не­то до с. Бо­ро­во е още опа­с­но, пре­с­ле­д­ва­не­то про­дъл­жа­ва, ка­к­то зна­е­те, най-мно­го от Ан­д­рея Те­мо­нов, За­ха­ри Бла­гов и Сто­ян Ива­нов Сто­я­нов, въ­о­ръ­же­ни са вси­ч­ки с шмай­зе­ри, съ­х­ра­ня­ват се от Ан­д­рея, кой­то е и най-го­ле­ми­ят пре­с­ле­д­вач, хо­дил из бал­ка­на по пе­ще­ри­те, в Ар­на­у­до­в­ци пи­тал за вас под вид да се сре­щ­не с Вас, уж да да­де оръ­жие. На не­кол­ко пъ­ти за­бе­ля­за­х­ме ми­ли­ци­о­не­ра, и то през но­щ­та. Зна­е­ли на кое ме­с­то квар­ти­ру­ват, но до­се­га ни­що не са раз­к­ри­ли. Вси­ч­ко е под съм­не­ние. Тор­моз от стра­на на вла­ст­та не­ма. Са­мо А-1-и го за­дър­жа­ха 6 ча­са в Гор­на Джу­мая в ми­ли­ци­я­та при пре­да­ва­не­то на пи­с­мо­то, но бой не­ма, ни­то пък не­кой друг тор­моз. При оти­ва­не­то в Гор­на Джу­мая бе­х­ме със се­к­ре­тар-бир­ни­ка на Бре­жа­ни. Ка­за ми, че е по­лу­чил раз­пи­с­ка от Вас, но па­ри не смее да да­де, но пък мно­го го е страх от вас. Но го пре­ду­п­ре­де­те с ед­но ос­т­ро пи­с­мо, а та­ка съ­що и По­п­ни­ко­лов, най-го­ле­мия враг на нас от се­ло­то. Да­же взе­ме­те мер­ки за не­го, той ко­ман­д­ва вси­ч­ко и най-опа­сен е той. Же­на ви ис­ка­ла на­е­ма на Та­син­с­ки, но ка­зал: не­мам па­ри за вас. Дру­го но­во, от ка­зар­ми­те на 2.II.т.г. се из­не­со­ха две ко­ли оръ­жие, бом­бар­ди­ра се гим­на­зи­я­та, но не из­ле­зе ус­пе­ш­но (от уче­ни­ци­те) из­бе­га­ха 15-20 д., от ко­и­то два­ма ду­ши са за­ло­ве­ни, а оръ­жи­е­то е раз­да­де­но на на­ши хо­ра. Бър­за­ков е в Со­фия по ра­бо­та.

Сла­д­ко­ду­мов след го­лям тор­моз, бой, тре­ти път за­ми­на за Пло­вдив с кме­та на Бре­жа­ни и там не ста­ва ни­що в мо­мен­та.

За па­ри ще се по­г­ри­жи­ме ве­д­на­га. Знай­те ед­но, че за Вас по­с­т­ра­да мно­го кме­тът на с. Бо­ро­во, кой­то е в ос­та­в­ка, но ду­ма не е ка­зал за вас. Да­же на­ла­га се ва­ше­то ид­ва­не, за­що­то те­зи пра­з­ни бъ­ч­ви тря­б­ва да им на­чу­ка­те здра­во об­ръ­чи­те, по­не­же не се тър­пят ве­че, но то­ва ще ста­не ве­д­на­га, щом съ­о­б­щим вто­ри път.

Но знай­те ед­но, на все­ка це­на да се ли­к­ви­ди­ра с По­п­ни­ко­лов, най-го­ле­мия враг, ини­ци­а­тор за пре­с­ле­д­ва­не­то и оце­ни­те­ля на ва­ши­те гла­ви. А-1-ви се про­мъ­к­на в ми­ли­ци­я­та ве­чер­та и при не­гов чо­век про­че­те до­си­е­та­та на не­кои от нас. Ка­к­то и за не­го и вси­ч­ки до­но­с­ни­че­с­т­ва про­из­ли­зат от Ан­д­рея чрез По­п­ни­ко­лов.

За­бе­ле­ж­ка: за­са­ди има у бра­тя Кръ­с­те­ви - Ко­ме­ди­ни. Асан (не­я­с­но) по три де­но­но­щия и на мно­го дру­ги.

Дру­го не­ма да ви пи­ша се­га но­во. Има по по­д­го­то­в­ка­та за бор­ба, но вто­ри път.

С бор­че­с­ки при­ве­ти.

А-1-ви, с. Бо­ро­во

АМВР, II сл. д. 357, т. II, л. 7

№ 24

Предупредително писмо на секретаря на 6-и пирински отряд П. Гърков до секретаря на общинското управление в с. Брежани за изплащане

полагащ му се наем за дюкян

Здра­вей, дру­га­рю се­к­ре­тар,

Раз­б­рах, че сте си по­з­во­ли­ли и сте спре­ли на­е­ма на дю­кя­на ми, по кой­то на­чин тор­мо­зи­те се­мей­с­т­во­то ми, ко­е­то в мо­мен­та из­не­мо­г­ва, оба­че аз пи­там по си­ла­та на кой за­кон спи­ра­те на­е­ма, ка­то има­те пре­д­вид, че имам склю­чен до­го­вор за въ­п­ро­с­ния на­ем. Имай­те пре­д­вид, че се­мей­с­т­во­то ми се­га мо­же­те да тор­мо­зи­те, но в ут­ре­ш­ния бъ­дещ ден пък ва­ши­те ще бъ­дат по­с­та­ве­ни на съ­що­то из­пи­та­ние. Ако аз съм ви­но­вен, за­по­вя­дай­те да се раз­бе­рем, а не да се раз­п­ра­вя­те със се­мей­с­т­во­то ми.

Не же­лая да се впу­с­кам на по-дъл­бо­ко, взе­ме­те си до­б­ра бе­ле­ж­ка, уре­де­те ве­д­на­га въ­п­ро­са с на­е­ма, ина­че знай­те, че ня­ма да ви спа­сят ва­ши­те глу­па­ви за­са­ди, де­то по­с­та­вя­те, не си пра­ве­те из­ли­шен труд, за­що­то са­мо ако по­же­лая, все­ки мо­мент мо­га да вле­з­на в се­ло­то и да ви счу­пя гла­ви­те, но ще по­ча­кам из­ве­с­т­но вре­ме. Ако не сто­ри­те то­ва, знай­те, че ще от­мъ­с­тя ве­д­на­га - по ка­къв на­чин - то­га­ва ще раз­бе­ре­те.

Та­син­с­ки ка­то ми­с­ли да се пре­ме­с­ти в Гор­на Джу­мая, да не ми­с­ли, че ще се ук­рие от моя по­г­лед, са­мо не­ка до­й­де де­нят, кой­то се ча­ка.

Взе­ме­те си бе­ле­ж­ка, по­ми­с­ле­те и то­га­ва вър­ше­те вси­ч­ко оно­ва, ко­е­то ви по­до­ба­ва ка­то на пар­тий­ци, по­не­же се­га сте на власт, а пък по­с­ле ще ви­дим кой от­къ­де сме.

(п) Пе­тър Гър­ков

АМВР, II сл. д. 357, т. II, л. 17

№ 25

Писмо на П. Гърков до чиновник в общинското управление в с. Брежани с молба

да бъде изплатена полагаща се на семейството му сума от наем за отдаден имот

Здра­вей, го­с­по­дин Зрън­чев,

Пре­ди един ме­сец ви пи­сах ня­кол­ко ре­да, в ко­е­то пи­с­мо ви из­п­ра­тих и аван­со­ва раз­пи­с­ка за за­п­ла­та­та (наема - б. авт.) ми за ме­сец но­ем­в­ри 1947 г., за да пре­да­де­те су­ма­та на се­мей­с­т­во­то ми, но имам све­де­ния, че и до днес не сте бла­го­во­ли­ли да сто­ри­те то­ва. По ка­к­ви при­чи­ни и об­с­то­я­тел­с­т­ва, не зная. Ето за­що вто­ри път ви мо­ля, не­за­ба­в­но пре­дай­те въ­п­ро­с­на­та су­ма, за да не стра­да се­мей­с­т­во­то ми. Да­же мо­же да по­с­та­ви­те въ­п­ро­са пред кме­та, за­си­ле­на­та уп­ра­ва и ОФ и ако има ня­кой от тях да се про­ти­во­по­с­та­ви, аз ще раз­бе­ра то­ва и в ут­ре­ш­ния ден ще по­тър­ся ви­но­в­ния, кой­то ще от­го­ва­ря с гла­ва­та си за на­не­се­ния тор­моз на се­мей­с­т­во­то ми.

Ще по­ча­кам из­ве­с­т­но вре­ме за ре­зул­та­та, след ко­е­то ще по­тър­ся на­чин за при­ла­га­не сан­к­ции за оня, кой­то ос­по­ри пра­во­то ми. Ни­кой да не си пра­ви илю­зии, че вре­ме­то не е на­б­ли­жи­ло за раз­п­ла­та.

Дру­го ня­ма.

По­з­д­ра­ве­те се от мен и по-ско­ро ви­ж­да­не.

(п) Пе­тър Гър­ков

АМВР, II сл. д. 357, т. 4

№ 26

Декларация на секретен сътрудник

за сътрудничество на ДС

До­лу­по­сдпи­са­ни­ят П. от с. Пи­рин, Све­ти­в­ра­ч­ка око­лия, уве­ря­вам с на­сто­я­що­то об­ла­с­т­на на­ро­д­на ми­ли­ция, че на­пу­с­кам до­се­га­ш­на­та си вра­же­с­ка по­зи­ция ка­то по­ма­гач на бан­ди­т­с­ка­та не­ле­гал­на гру­па, ко­я­то дей­с­т­ва в ра­йо­на на се­ла­та в съ­с­та­ва на на­ша­та об­щи­на и се при­об­ща­вам към об­щи­те уси­лия на нар. ми­ли­ция с мо­е­то че­с­т­но, ис­к­ре­но и ста­ра­тел­но съ­т­ру­д­ни­че­с­т­во за по-ско­ро­ш­но­то й ли­к­ви­ди­ра­не.

Не­ред с то­ва за­дъл­жа­вам се да за­па­зя пъл­на тай­на за мо­я­та ра­бо­та и око­ло за­да­чи­те, с ко­и­то ще бъ­да на­то­ва­рен и ня­ма да до­пу­с­на про­вал в ра­бо­та­та си, ка­то не се спи­рам пред ни­що, за да из­пъл­ня на­в­ре­ме по­с­та­ве­ни­те ми за­да­чи и на­ме­ря на­чин за да­ва­не на сво­е­в­ре­мен­но све­де­ни­я­та, с ко­и­то ще раз­по­ла­гам.

При не­из­пъл­не­ние на по­е­ти­те за­дъл­же­ния не­ка бъ­да та­к­су­ван ка­то враг на на­ро­д­на­та власт и на­ка­зан най-стро­го спо­ред дей­с­т­ва­щи­те за­ко­ни в на­ша­та стра­на, та­ка, ка­к­то се на­ка­з­ват зли­те вра­го­ве и пре­да­те­ли на на­ро­да ни.

Ще ра­бо­тя и пра­вя до­не­се­ни­я­та си под псе­в­до­ним "Со­тир".

Де­к­ла­ра­тор: (п)

23 фе­в­ру­а­ри 1948 г.

 гр. Г. Джу­мая

АМВР, II сл. д. 357, т. 3, л. 8

№ 27

Писмо на командира на 6-и пирински отряд Герасим Тодоров до журналиста Михаил Думбалаков от София, началото на март 1948 г.

Пре­пис

Го­с­по­дин Дум­ба­ла­ков,

От по­тай­ни­те къ­т­че­та на ле­ген­дар­ния Пи­рин Ви из­п­ра­щам мо­и­те и тия на дру­га­ри­те ми най-чи­с­то­сър­де­ч­ни по­з­д­ра­ви и бла­го­по­же­ла­ния, об­ръ­щай­ки се с мол­ба за сле­д­но­то:

1. Ако Вие има­те или мо­же да вле­зе­те във връ­з­ка с хо­ра от Аме­ри­кан­с­ка­та или Ан­г­ли­йс­ка ле­га­ции, що­то пре­д­вид все­ки­д­не­в­но­то уве­ли­ча­ва­не чи­с­ло­то на го­ря­ни­те да мо­же да се въ­о­ръ­жа­ва­ме и сна­б­дя­ва­ме с хра­ни чрез ави­а­ция по ус­та­но­ве­ни зна­ци и по­со­че­ни ме­с­та.

За­се­га бро­ят на мо­и­те хо­ра е 27 чо­ве­ка, връ­з­ка имам са­мо с гру­па­та в се­ло Пло­с­ки, ко­и­то са в го­ра­та, на брой 7 чо­ве­ка.

От Ва­ше­то за­ми­на­ва­не до днес мо­жах да об­ра­зу­вам тай­ни ор­га­ни­за­ции в се­ла­та: Гра­де­во, Бре­жа­ни, Се­но­кос, Ме­ч­кул, Га­ра Пи­рин, Гра­де­ш­ни­ца, Оща­ва, Кре­с­на, Вла­хи, Бе­ли­ца, Пло­с­ки.

Мо­е­то име се но­си из ця­ла­та око­лия, Пе­т­ри­ч­ка, Све­ти­в­ра­ч­ка и Гор­но­джу­май­с­ка, ка­нен съм от мно­го се­ла, оба­че вре­ме­то се­га не по­з­во­ля­ва да се дви­жим мно­го.

С хра­на за­се­га сме до­б­ре, но с об­ле­к­ло, обу­в­ки и ав­то­ма­ти­ч­но оръ­жие сме зле, ка­то се имат пре­д­вид об­с­то­я­тел­с­т­ва­та, при ко­и­то е по­с­та­вен днес на­ро­дът. Се­га ако по­ч­нем да при­е­ма­ме, ще се сте­кат ма­со­во хо­ра, оба­че вре­ме­то не по­з­во­ля­ва, за­то­ва при­е­ма­ме сил­но по­до­з­ре­ни и по­д­го­не­ни хо­ра. Оба­че с пу­к­ва­не на про­лет­та бал­ка­ни­те ще се на­пъл­нят. За цел­та тря­б­ва да се по­ло­жат гри­жи още се­га и из­хо­дът е са­мо та­ка, ка­к­то ви пи­ша.

Мъ­чих се да из­п­ра­тя хо­ра в Гър­ция, хо­дих до гра­ни­ца­та, оба­че се сил­но ох­ра­ня­ва и не мо­жах да сто­ря то­ва.

Не­об­хо­ди­мо ми е един ра­ди­о­п­ри­ем­ник и пре­да­ва­тел, а и ус­та­но­ве­ни връ­з­ки. Ед­ни­ч­ки­ят ди­рек сте ми Вие. Про­у­че­те въз­мо­ж­но­с­ти­те и ми съ­о­б­ще­те по­не ка­к­во да пра­вя за тър­се­не из­ход.

Чо­векът, по ко­го­то из­п­ра­щам на­с­то­я­ще­то, е за­к­лет враг на ко­му­ни­з­ма и е ве­рен на де­ло­то.

Ча­кам от­го­вор.

С по­чи­та­ние: (п) Ге­ра­сим То­до­ров

На­с­то­я­ще­то пре­пи­са­но в три ек­зем­п­ля­ра, от ко­и­то еди­ни­ят е из­п­ра­тен на дру­га­ря пом.-ми­ни­с­тъ­ра - Ру­си Хри­с­то­зов, Со­фия, а дру­ги­те два, ве­д­но с ори­ги­на­ла, се на­ми­рат в до­си­е­то на Ге­ра­сим То­до­ров.

Вер­но с ори­ги­на­ла: Три­фо­нов, нач. слу­ж­ба

с. Вла­хи, 1.IV.1948 г.

АМВР, II сл. д. 357, т. IV, л. 298

№ 28

Сведение на македонския учител Петър Макревски за срещата му с войводата Герасим Тодоров

Из­ве­с­тия за с. Вла­хи и слу­чая на 12.II.1948 г.

Се­ло Вла­хи, Све­ти­в­ра­ч­ко, се на­ми­ра в сре­да­та на Пи­рин пла­ни­на. Се­ло­то брои око­ло 230 къ­щи, ко­и­то са раз­се­ле­ни на 5 ма­ха­ли, а вся­ка ма­ха­ла на още по-мал­ки ма­ха­ли (гру­пи от къ­щи). От ма­ха­ла до ма­ха­ла оби­к­но­ве­на да­ле­чи­на е 45 ми­ну­ти до един час хо­де­не.

Те­ре­нът на се­ло­то и осо­бе­но цен­тъ­рът е из­пъл­нен с ка­мъ­ни, бре­го­ве и пр. Око­ло се­ло­то на мно­го бли­з­ко се на­ми­ра го­ра.

До­то­га­ва бях чу­вал, че в се­ло­то има не­ле­га­лен на име Ге­ра­сим То­до­ров, кой­то е не­ле­га­лен от Гер­гьо­в­ден 1947 г., а в по­с­ле­д­но вре­ме, пре­ди 15-20 дни, е из­бя­гал и един во­де­ни­чар (по име не го знам), кой­то жи­вее на­к­рай се­ло­то, по­к­рай ре­ка­та.

Съм слу­шал в раз­го­во­ри от се­ля­ни­те, че има­ло не­ле­гал­ни и от дру­ги ме­с­та, ка­то от Бе­ли­ца, Пло­с­ки, Оща­ва, къ­де­то са се съ­б­ра­ли око­ло 16 ду­ши не­ле­гал­ни. На 12. II.1948 г. аз и ди­ре­к­то­рът бя­х­ме на ве­че­ря при един от ко­ле­ги­те. Там има­ше и дру­ги ко­ле­ги ка­то Стра­ши­мир Пе­нев и То­ш­ко Ве­се­ли­нов, пър­ви­ят е от Гор­на Джу­мая, а вто­ри­ят - от Га­ра Пи­рин.

На ве­че­ря­та бе­ше и Ге­ор­ги Ду­шев и след ве­че­ря­та на­п­ра­ви­х­ме план да оти­дем на се­ден­ка при Йор­дан Руй­чев, за да по­се­дим. Ди­ре­к­то­рът си оти­де в квар­ти­ра­та, съ­що и дру­ги­те учи­те­ли се ра­зо­ти­до­ха. Ос­та­на­х­ме са­мо аз и Ге­ор­ги да хо­дим при Йор­дан Руй­чев, но с то­ва съ­г­ла­сие, че ко­ле­ги­те, ко­и­то си оти­до­ха, ще се вър­нат след мал­ко вре­ме. Но ко­га­то оти­до­х­ме при Йор­дан Руй­чев и там, що по­се­д­на­х­ме око­ло пет ми­ну­ти, в ста­я­та, без да се за­бе­ле­жи по-на­пред от не­кой шум, вле­зо­ха с пи­с­то­ле­ти в ръ­це три­ма не­ле­гал­ни. Един ни­сък, а два­ма­та ви­со­ки. Еди­ни­ят от тях бе­ше с бра­да об­ра­съл, ка­то да при­ли­ча­ше на Хри­с­то Бо­тев. Съ­щи­те има­ха и пу­ш­ки, и бом­би, а и ра­ни­ци пъл­ни и по ед­но ке­пе от­го­ре. Ни­с­кият, на­у­чих, че бил Ге­ра­сим, съ­щи­ят ви­к­на ве­д­на­га, вли­зай­ки: "Го­ре ръ­це­те", и ние по­с­тъ­пи­х­ме та­ка, ка­к­то ни за­по­вя­да пред оръ­жи­е­то. Ге­ра­сим по­пи­та: "А, Руй­чев, що ми­с­лиш, не­ма ли да се на­ме­ри­ме?" Ге­ра­сим се обър­на и към Ге­ор­ги със съ­щи­те ду­ми. До­й­де ред и на ме­не. Ге­ра­сим по­пи­та кой съм и от­къ­де, аз от­го­во­рих ис­ти­на­та. Той с ос­тър тон се обър­на към не­го­ви­те и ре­че: "Той е на­ши­ят се­ден­кар, той е Ти­то­ви­ят аги­та­тор" . Уда­ри ми два ша­ма­ра тоя с бра­ди­ч­ка­та, се за­ре­ди­ха и още ня­кол­ко след то­ва. По­с­ле с кон­да­ка на пу­ш­ка­та ме уда­ри­ха по ля­ва­та ръ­ка. От уда­ри­те па­д­нах на кре­ва­та и по­ч­на­ха да ме уд­рят с при­к­ла­ди по гър­ба. До­с­та бол­ки усе­тих, но пак се све­с­тих. То­га­ва пи­тах да за­па­ля ли ци­га­ра. Ми одо­б­ри­ха. Еди­ни­ят би­е­ше мен, а Ге­ра­сим - Руй­чев. Ко­га­то се све­с­тих, ви­дях ця­ло­то ли­це на Руй­чев, об­ля­но в кръв. И Ге­ор­ги по­лу­чи ня­кол­ко ша­ма­ра и два пъ­ти с пу­ш­ка­та - при­к­ла­да. За­по­ч­на Ге­ра­сим да го­во­ри. По­к­рай при­ка­з­ки­те на Руй­чев ме­не ми ка­за още су­т­рин­та да си за­ми­на от Вла­хи. Ме­не ми го­во­ре­ше:"А ти, бре, за­б­лу­де­но ко­му­ни­с­то, знай, че ти си са­мо за про­па­ган­да!" Ме псу­ва­ше, но аз си мъл­чех. Се ус­ми­ри по­ло­же­ни­е­то и Ге­ра­сим пак по­ч­на на мен да го­во­ри: "Не­ма да си одиш, но ке си ог­ра­ни­чиш дей­но­ст­та". На вси­ч­ки ни ка­з­ва­ше: "Бу­да­ли! Един, зер, не сте чу­ли, де­ка в Ук­рай­на пар­ти­за­ни­те на­пре­д­ват про­тив ко­му­ни­с­ти­те. Слу­шай­те цър­ни­те ра­ди­о­с­тан­ции. Не­го­д­но­то Ди­ми­т­ро­во пра­ви­тел­с­т­во, де­ка има мно­го ми­ни­с­тер­с­т­ва, а Ан­г­лия, с тол­ко ко­ло­нии, има по-мал­ко ми­ни­с­тер­с­т­ва". Ми­на и то­ва. Руй­чев го вър­за­ха, Ге­ор­ги го пу­с­на­ха, а ме­не ме тръ­г­на Ге­ра­сим на­с­т­ра­на и ми ре­че: "Уби­ен ще бе­ше, но бла­го­да­ре­ние, че се­де­ше при се­с­т­ра ми и си по­з­во­лил на де­те­то мое да му се да­дат обу­в­ки на учи­тел­с­кия съ­вет".

По­тър­си ми и па­ри. Аз се ко­ле­ба­ех, но ми ги да­де вси­ч­ки­те па­ри, ко­и­то ги имах в ки­се­то, 4 500 лв., без да ви­дат от не­го­ви­те дру­га­ри бан­ди­ти ни­кой. То­га­ва пак ми за­по­ве­да в срок от 3 дни да се от­се­ла от Вла­хи, ина­че ми­ли­ци­я­та, ре­че, да те чу­ва, пак ке те убия.

Оти­до­х­ме и при ди­ре­к­то­ра, за­е­д­но с ме­не, но не­му ни­що не му на­п­ра­ви­ха, са­мо що го вър­за­ха и пак го от­вър­за­ха. Ме­не в ста­я­та ми тър­се­ха оръ­жие (пи­с­то­лет), но аз и дъ­ще­ря­та й на ха­зай­ка­та До­на Спи­ро­ва (вну­ка на Ге­ра­сим), му ре­че: "Не, не­ма вуй­чо Пе­т­ре пи­с­то­лет". Ме пу­с­на­ха и ме­не, и ди­ре­к­то­ра, и си за­ми­на­ха.

След тя­х­но­то за­ми­на­ва­не и чор­ба­джий­ка­та, и дъ­ще­ря й, и две­те ту­ка бя­ха и по­ч­на­х­ме раз­го­вор. Они го къл­не­ха и го­во­ре­ха: "Ах, тоя Ге­ра­сим, цял дя­вол е. На Бо­жик бил у цър­к­ва­та и ни­кой да го не по­з­нае". Съ­що ка­за ха­зай­ка­та, де­ка гру­па­та не­ле­гал­ни би­ла цял ден, яла и пи­ла при Ге­ра­си­ма, не­й­ния ръ­ко­во­ди­тел.

В учи­ли­ще­то на 13.II. т.г. вси­ч­ки учи­те­ли бя­х­ме на ра­бо­та и вси­ч­ки ка­з­ва­х­ме, че сме тор­мо­зе­ни, но Йор­дан Ан­ге­лов от Св. Врач ка­з­ва­ше, де­ка бил тор­мо­зен, но и се сме­е­ше. На­с­то­я­ва да се мъл­чи и да се не ка­з­ва ни­къ­де. За­к­лю­че­ни­е­то бе­ше от вси­ч­ки учи­те­ли, че аз съм бил най-мно­го би­ен. Аз ка­зах, де­ка съм би­ен, но за пре­ду­п­ре­ж­де­ни­е­то да се из­се­лам и за па­ри­те съм са­мо на учи­ли­щ­ния око­лий­с­ки ин­с­пе­к­тор ка­зал.

Да­вам си сво­и­те въз­г­ле­ди за не­ле­гал­ни­те и за съм­ни­тел­ни ли­ца, от­но­с­но има­щи ята­ци. Ка­то пръв те­хен ра­бо­т­ник е Йор­дан Ан­ге­лов, учи­тел от Св. Врач. Той им е ка­зал, де­ка аз съм по­з­во­лил на учи­тел­с­кия съ­вет да му се да­дат обу­в­ки на не­го­во­то де­те. Той им е ка­зал, де­ка Йор­дан Бо­ж­ков, учи­тел от Га­ра Пи­рин, е ре­къл на учи­тел­с­кия съ­вет: "На фа­ши­с­т­ки де­ца ше­кер не да­ва­ме". То­ва се от­на­ся­ше за де­те­то на Ге­ра­сим. Йор­дан Ан­ге­лов е до­на­сял по-по­д­ро­б­но за дей­но­ст­та в ра­бо­та­та. За­к­лю­ча­вам го от то­ва, Ге­ра­сим ко­е­то ка­за. Мо­же да го из­не­се са­мо оня го­ре­по­со­чен.

(На) Йор­дан Ан­ге­лов и дър­жа­ни­е­то в раз­го­вор е ре­а­к­ци­он­но. Той е су­инг, кра­с­но­ре­че­но. Же­лае аме­ри­кан­с­ки жи­вот.

Вто­ри ятак е по­път Иван Джо­лев. Той е пре­ко сво­я­та, та­ка ре­че­но, на­у­ч­на спо­со­б­ност. Умее да се по­д­ли­зур­ко­ва и про­во­ки­ра, да из­хи­т­ру­ва. Вли­за в раз­го­вор с ме­не, но не мо­же ни­що ма­те­ри­ал­но да ку­пи. Той има си­гур­но връ­з­ки с не­ле­гал­ни­те. Ге­ра­сим да вле­зе в цър­к­ва и без да знае по­път, е не­въз­мо­ж­но. А и дви­же­ни­е­то не­го­во с хо­ра­та е съм­ни­тел­но.

На­б­ро­я­вам го и Крум То­ш­ков от съ­що­то се­ло, брат на Ге­ра­сим не­ле­гал­ния. При не­го имал Ге­ра­сим по­с­то­ян­ни връ­з­ки. То­ва го ка­з­ва мо­я­та чор­ба­джий­ка.

За мо­я­та чор­ба­джий­ка из­к­лю­чи­тел­но вер­вам, де­ка има връ­з­ка с бра­та си, но не се съм­ня­вам да го по­д­к­ре­пя, а чи­с­то да се ви­ж­да с не­го. Не е чу­д­но и за де­тен­це­то. Съ­що та­ка към ме­не има мно­го до­б­ро дър­жа­ние, ка­з­ва мно­го ра­бо­ти пред ме­не. По­с­ле слу­ч­ка­та она ни ка­за, де­ка Ге­ра­сим се лю­то сър­дил на оня, що ме е те­пал ме­не. Го­во­ре­ше: "Не тре­б­ва­ше ма­ке­дон­че­то да го би­еш, ни­що съ­що­то не ни е сто­ри­ло".

Съ­що та­ка без из­к­лю­че­ние Ге­ра­сим има връ­з­ки с не­го­ва­та же­на. Мо­жем да за­к­лю­чи­ме, де­ка ако не е та­ка, Ге­ра­сим сли­за в не­де­ла­та до­ма си.

За­к­лю­чу­юм, де­ка в се­ло­то има още мно­го дру­ги ята­ци, но не мо­жем за­се­га да ги на­у­чим. Тая гру­па спре­мо ме­не има връ­з­ки с не­кое дви­же­ние, не е чу­д­но, с гър­ци­те (мо­нар­хо­фа­ши­с­ти­те) или с не­коя не­ле­гал­на ор­га­ни­за­ция, ако има в Бъл­га­рия. Имат ку­раж, а иде­о­ло­ги­че­с­ки са на­дъ­ха­ни и има не­кой, кой­то им пъл­ни гла­ви­те, за да пу­с­кат та­ки­ва слу­хо­ве и да имат та­къв ку­раж. Не ги е страх да на­п­ра­вят убий­с­т­во на ня­кое ли­це ка­то ме­не, на ня­кой учи­тел или Йор­дан Руй­чев. За­к­лю­чую, че спо­ред те­х­ни­те из­ка­з­ва­ния по ад­рес на Гал­чо, га­ра­пи­рин­с­ки кмет, е въз­мо­ж­но и не е чу­д­но да по­с­т­ра­да. Все­ки слу­чай мне­ни­е­то е мое, да не го­во­рим, а чи­с­то мно­го по кон­с­пи­ра­ти­вен на­чин да се поставят стражи на някои места в селото, като около къщата на Герасим или при брат му Крум Тошков, както и при други съмнителни лица в селото.

АМВР, II сл. д. 357, т. II, л. 27-30.

№ 29

Показания на партийния секретар Йордан Руйчев

в с. Влахи за срещата му с войводата Герасим Тодоров

Пре­пис

24.II.1948 г., Св. Врач

Име­ну­вам се Йор­дан Ива­нов Руй­чев, от с. Вла­хи, на 40 год., не­о­съ­ж­дан, ка­з­вам сле­д­но­то:

На 12.II.1948 г. ве­чер­та в 8 ча­са Пе­тър Ми­к­ре­в­с­ки - учи­тел, и Ге­ор­ги Але­к­сан­д­ров Хи­чи­лев си из­пу­ши­х­ме по ед­на ци­га­ра в къ­ща­та ми, в то­ва вре­ме вра­та­та на ста­я­та се от­во­ри и вле­з­на­ха два­ма, от ко­и­то аз по­з­нах еди­ния, а имен­но Ге­ра­сим То­до­ров Ни­ко­лов - по­на­с­то­я­щем не­ле­га­лен, още с вли­за­не­то ка­за Ге­ра­сим: "Го­ре ръ­це­те и три­ма­та, ни­кой да не мър­да", и ние ста­на­х­ме и три­ма­та пра­ви. Ге­ра­сим То­до­ров в съ­що­то вре­ме, без да ми за­да­ва въ­п­ро­си, по­ч­на да ме бие с пи­с­то­ле­та по гла­ва­та и ме псу­ва­ше на май­ка ко­му­ни­с­ти­че­с­ка. Аз го пи­тах за­що ме би­еш, бе, Ге­ра­си­ме, а той ми ка­за - мъл­чи, то­ва не е Ти­то­ва Ма­ке­до­ния и про­дъл­жа­ва да ме бие с пу­ш­ка­та и пи­с­то­ле­та по гла­ва­та ми, уда­ри 4 ша­ма­ра и на учи­те­ля Пе­тър, а та­ка съ­що и на Ге­ор­ги Але­к­сан­д­ров. След ка­то ме на­би­ха ху­ба­во, Ге­ра­сим ми по­и­с­ка ар­хи­ва­та на пар­ти­я­та, съ­ща­та бе­ше в че­к­ме­дже­то на ма­са­та, раз­би­ха я и из­зе­ха ар­хи­ва­та и 10 000 лв. За­ка­чи­ха ми въ­же­то на ши­я­та и Ге­ра­сим ми ка­за: "Ай­де да ни во­диш при Ге­ра­сим Ри­зов и при брат му Ки­рил Ри­зов". Ко­га­то из­ле­з­на­х­ме от къ­ща­та, на­вън ме за­о­би­ко­ло­ха още 7 ду­ши, То­га­ва раз­б­рах, че къ­ща­та ми би­ла за­г­ра­де­на от це­ла­та гру­па, мо­жах да по­з­ная Ки­рил Бен­гю­зов, Ге­ра­сим То­до­ров и Ди­ми­тър Ва­си­лев и един с бра­ди­ч­ка, как се ка­з­ва, не знам. Той ми сло­жи на ши­я­та въ­же­то. Оти­до­х­ме в къ­ща­та на Ге­ра­сим Ри­зов, те жи­ве­ят за­е­д­но с брат си - гор­с­ки ми­ли­ци­о­нер Ки­рил Ри­зов. Из­ви­ках аз, те ста­на­ха и се ка­чи­ха в къ­ща­та на Ге­ра­сим, ба­ви­ха се око­ло 15 ми­ну­ти, из­ле­з­на­ха и по­те­г­ли­х­ме към къ­ща­та на Яне Еф­ти­мов. При про­вер­ка­та, ко­я­то се на­п­ра­ви, се ус­та­но­ви, че Яне­то в мо­мен­та не е бил вкъ­щи. Де­до му ка­за, че бил в Си­ми­т­ли по ра­бо­та. По пъ­тя, ка­то си вър­ве­х­ме, по раз­го­во­ра на гру­па­та раз­б­рах, че са взе­ли на Ки­рил Ри­зов пу­ш­ка­та - гор­с­ки ми­ли­ци­о­нер по­на­с­то­я­щем.

След ка­то не на­ме­ри­х­ме Яне­то Еф­ти­мов и ме за­ве­до­ха вкъ­щи и ме ос­во­бо­ди­ха, въ­же­то ми сва­ли не­по­з­на­ти­ят с бра­ди­ч­ка­та и ми ка­за: "Аз ти съм све­тец, аз ти ока­чих въ­же­то и го сва­лих". Из­пу­с­нах да ка­жа, че ко­га­то бе­х­ме в къ­ща­та на Ге­ра­сим Ри­зов, там до­не­со­ха вър­за­ни три­ма от гру­па­та учи­те­ля от се­ло­то ни Йор­дан Ан­ге­лов от Св. Врач, да­ли е бит, не знам. Ка­то гла­в­ни ята­ци на гру­па­та мо­же да по­со­ча Асен Ко­лев Учев и Крум То­до­ров Ни­ко­лов, брат на Ге­ра­сим То­до­ров Ни­ко­лов - и два­ма­та от с. Вла­хи.

За вер­но­с­та на гор­но­то се по­д­пи­с­вам.

По­д­пис: (Ив. Руй­чев)

АМВР, III раз. 1713, т. V, л. 9

№ 30

Удостоверение, издадено от Герасим Тодоров,

за задържането на горски стражар и изземване

на неговото оръжие и вещи

Слу­же­б­на бе­ле­ж­ка

Да­ва се на­с­то­я­ща­та на Ге­ор­ги Ст. Гун­га­лов, гор­с­ки стра­жар, с. Вла­хи, в уве­ре­ние на то­ва, че съ­щи­ят бе хва­нат и за­дър­жан през це­лия ден на 1 март 1948 г. от гру­па­та на Ге­ра­сим То­до­ров, ка­то му взе ед­на ита­ли­ан­с­ка пу­ш­ка с три па­т­ро­на, един ши­нел и ед­на фу­ра­ж­ка.

Во­дач гру­па­та: Г. То­до­ров

АМВР, III раз. 1713, т. V

№ 31

Обобщен доклад на инспектора в околийско управление на ДС - гр. Свети Врач Г. Богданов (Графа) за състава, дейността, връзките и ятацате на нелегалните чети на Герасим Тодоров и Никола Руйчев, за постигнатото от ДС в изпълнение на разработката за тяхното ликвидиране към 20.ІІ.1948 г.

Све­де­ния за не­ле­гал­ни­те гру­пи на Ге­ра­сим То­до­ров и Ни­ко­ла Руй­чев, по­д­ви­за­ва­щи се във Вла­хин­с­кия и Пло­с­ки бал­кан - съ­с­тав, дей­ност, връ­з­ки и ята­ци на съ­щи­те

I. Група Герасим Тодоров

Из­ве­с­т­но е, че с. Вла­хи е ро­д­но­то се­ло на все­и­з­ве­с­т­ния ма­ке­дон­с­ки ре­во­лю­ци­о­нер Яне Сан­дан­с­ки. Още в тур­с­ко вре­ме Яне е имал го­ле­ми­те сим­па­тии на бол­шин­с­т­во­то от на­се­ле­ни­е­то из тоя край. Не­ря­д­ко той е ид­вал в се­ла­та Вла­хи, Оща­ва, Кре­с­на, Ме­ч­кул и Се­но­кос със за­да­ча да се спра­ви с ония еле­мен­ти, ко­и­то в ед­но или дру­го от­но­ше­ние, мал­ко или по­ве­че са би­ли по­д­д­ръ­ж­ни­ци на вър­хо­ви­з­ма, а по-спе­ци­ал­но на из­ве­с­т­ния ог­ра­ж­ден­с­ки гла­во­рез До­н­чо вой­во­да.

Вър­хо­ви­з­мът в ли­це­то на не­го­вия Цен­т­ра­лен ко­ми­тет на своя ос­но­ва, от­чи­тай­ки го­ля­мо­то вли­я­ние на Сан­дан­с­ки, съ­що из­п­ра­ща До­н­чо със сво­и­те хо­ра да те­ро­ри­зи­ра и на­ка­з­ва по­с­ле­до­ва­те­ли­те на сан­да­ни­з­ма.

Вси­ч­ко то­ва спо­со­б­с­т­ва­ло, що­то в тоя край че­с­то да се сти­га до по­го­ло­в­ни кла­не­та ка­к­то от ед­на­та, та­ка и от дру­га­та стра­на. На вси­ч­ко от­го­ре и тур­с­ки­те вла­с­ти не ос­та­вя­ли са­мо сви­де­те­ли, а же­с­то­ко са се спра­вя­ли с вси­ч­ко бу­д­но и го­то­во за бор­ба сре­щу тур­с­ко­то вла­ди­че­с­т­во.

Ес­те­с­т­ве­но, вси­ч­ко то­ва е да­ло сво­е­то от­ра­же­ние вър­ху на­се­ле­ни­е­то от тоя край и не­го­ви­те по­ко­ле­ния. На ос­но­ва­та на то­ва ми­на­ло на­ро­дът от тоя край е край­но не­до­вер­чив и слу­жи по си­ла­та на стра­ха на оня, кой­то е си­лен и е най-бли­зо до не­го. Осо­бе­но въз­ра­с­т­ни­те, жи­ви­те сви­де­те­ли на бор­би­те в то­зи край, та­ка са въз­пи­та­ли и въз­пи­та­ват сво­и­те по­ко­ле­ния, що­то мла­де­жи, но­си­те­ли на най-ви­с­ши­те про­г­ре­си­в­ни идеи, не сме­ят да до­не­сат и за най-дре­б­ни­те и ма­ло­ва­ж­ни про­я­ви на не­ле­гал­ни­те.

По-къ­с­но през го­ди­ни­те 1923-24 ми­хай­ло­ви­з­мът съ­що съ­з­да­ва свои ко­ре­ни в тоя край.

Имай­ки пре­д­вид из­ло­же­но­то до­тук, не е ни­как чу­д­но, че след Ог­ра­ж­де­на имен­но тук се съ­з­да­де и офор­ми не­ле­гал­на гру­па.

Гру­па­та на Ге­ра­сим То­до­ров Ни­ко­лов се съ­с­тои:

1. Ге­ра­сим То­до­ров Ни­ко­лов от с. Вла­хи, на око­ло 38 го­ди­ни, же­нен, с 3 де­ца. Има май­ка, ко­я­то жи­вее в Га­ра Пи­рин при свой внук, кой­то е вой­ник. Бра­тя: 1. Крум То­до­ров Ни­ко­лов, жи­вее във Вла­хи, а ра­бо­ти в гор­с­ко­то сто­пан­с­т­во "Си­на­ни­ца". 2. За­ха­ри То­до­ров Ни­ко­лов, жи­вее в Га­ра Пи­рин. Съ­щи­ят е бивш пун­к­тов вой­во­да на ВМРО (Ив. Ми­хай­лов) и е бил един от най-вли­я­тел­ни­те и сил­ни хо­ра на­в­ре­ме­то. Мно­го по­та­ен в мо­мен­та и е връ­з­ка на не­ле­гал­ни­те.

Ка­то ма­лък Ге­ра­сим е бил го­лям по­бой­ник. Ня­ма при­я­тел и бли­зък да не го е бил. Чле­ну­вал е във ВМРО (Ив. Ми­хай­лов) и е бил най-до­б­ро­то пи­па­ло на брат си - За­ха­ри. Ку­му­вал му е на сва­т­ба­та из­ве­с­т­ни­ят гла­во­рез от Св. Врач Ма­джа­ров. При ми­на­ва­не­то на Ни­ко­ла Ка­лъ­п­чи­ев през тоя край пре­ди 9 се­п­тем­в­ри 1944 го­ди­на Ге­ра­сим му е на­не­съл же­с­ток по­бой. След 1941 го­ди­на оти­ва в Бе­ло­мо­ри­е­то ка­то гор­с­ки и е вър­шил все­въ­з­мо­ж­ни бе­зо­б­ра­зия. След 9.IX.1944 го­ди­на е зве­нар и враг на ОФ. Зет е на Асен Бо­я­джи­ев от съ­що­то се­ло (око­лий­с­ки от­го­вор­ник на "Зве­но" в Св. Врач) и бли­зък на Иван Ха­ри­за­нов.

До из­ли­за­не­то му в не­ле­гал­ност е бил ма­га­зи­нер в ме­с­т­на­та по­т­ре­би­тел­на ко­о­пе­ра­ция. На ос­но­ва­та на до­пу­с­на­ти не­ре­д­но­с­ти в ко­о­пе­ра­ци­я­та сто­пан­с­ка ми­ли­ция го по­тър­с­ва и той из­ли­за в не­ле­гал­ност на 11.IV.1947 го­ди­на. Мал­ко след то­ва е хо­дил в Со­фия при Иван Ха­ри­за­нов за съ­вет. Ка­к­во му е от­го­во­ре­но, не се знае, но Ха­ри­за­нов на ня­кол­ко пъ­ти се е оба­ж­дал на кме­та в Га­ра Пи­рин - Гал­чо Ва­си­лев, да не на­п­ра­ви ня­коя "щу­ро­тия", ка­к­то с гру­па­та за­го­вор­ни­ци в Ог­ра­ж­де­на.

На не­кол­ко­к­ра­т­ни­те пре­ду­п­ре­ж­де­ния от стра­на на вла­ст­та да се ле­га­ли­зи­ра, той от­ка­з­ва и си ос­та­на не­ле­га­лен. По при­ро­да е бу­ен, здрав фи­зи­че­с­ки, ма­кар и ни­сък, и ще се бие до­к­рай в слу­чай на ну­ж­да.

2. Ди­ми­тър Ва­си­лев Йо­си­фов - 33-го­ди­шен, же­нен, с 3 де­ца под 7-го­ди­ш­на въз­раст, по про­фе­сия во­де­ни­чар. Ма­те­ри­ал­но­то му съ­с­то­я­ние не е до­б­ро - има мел­ни­ца с два ка­мъ­ка (про­с­та) и 2-3 де­ка­ра зе­мя. Има брат в Га­ра Пи­рин на име Гли­гор Ва­си­лев Йо­си­фов, же­нен, с 2 де­ца.

Ди­ми­тър е не­ле­га­лен от 20.I.1948 го­ди­на, слу­жил е тру­до­вак, фи­зи­че­с­ки здрав. Има ве­ро­я­т­ност да се пре­да­де в бой.

3. Ди­ми­тър Ни­ко­лов Гю­ров - от с. Вла­хи, же­нен, на око­ло 28 го­ди­ни, по про­фе­сия ов­чар и го­ве­дар на хо­ра­та. Има ба­ща на 65 го­ди­ни и три­ма бра­тя: 1. Йор­дан Н. Гю­ров, на 35 го­ди­ни, же­нен, с три де­ца, жи­вее в Га­ра Пи­рин; 2. Ла­зар Ни­ко­лов Гю­ров, жи­вее в Св. Врач и е член на пар­ти­я­та; 3. Илия Н. Гю­ров, на 40 го­ди­ни, же­нен, с две де­ца, жи­вее в с. Вла­хи.

Ма­те­ри­ал­но Ди­ми­тър е бе­ден. Оби­ча да кра­де. На­по­с­ле­дък има из­вър­ше­ни 3 кра­ж­би и за да из­бе­г­не на­ка­за­ни­е­то на за­ко­на, из­ли­за в не­ле­гал­ност на 26.I.1948 го­ди­на. Не­го­ден да се бие.

4. Асен Ми­лев Ива­нов - от с. Оща­ва, на око­ло 40 го­ди­ни, же­нен. Не­ле­га­лен от м. XII.1947 го­ди­на. Из­ли­за в не­ле­гал­ност по­ра­ди то­ва, че през ля­то­то на 1947 го­ди­на е дал на гру­па­та на Ге­ра­сим две бом­би. Пре­ди да из­ле­зе в не­ле­гал­ност, е бил пре­д­се­да­тел на ОФ. Има све­де­ния, че же­лае да се пре­да­де, но го е страх. Фи­зи­че­с­ки не до­б­ре (бо­лен). Ня­ма да се бие в слу­чай на ну­ж­да.

5. Пе­тър Йо­си­фов Гър­ков от с. Бре­жа­ни, Гор­но­джу­май­с­ко, из­бя­гал на 21.XI.1947 го­ди­на. Спо­со­бен да се бие в слу­чай на ну­ж­да.

6. Лю­бо­мир Ата­на­сов Стам­бол­с­ки - от гр. Ду­п­ни­ца, бивш ад­во­кат, за­вър­нал се от бя­г­с­т­во в Гър­ция през ме­сец ок­том­в­ри 1947 го­ди­на. Съ­щи­ят по на­ши све­де­ния от­та­тък гра­ни­ца­та е бил вер­бо­ван от гър­ци­те в Де­мир Хи­сар, след ко­е­то го из­п­ра­щат в на­ша те­ри­то­рия. Съ­би­ра­не­то му с гру­па­та на Ге­ра­сим мо­же да се обя­с­ни са­мо на ос­но­ва­та, че от­там му са да­де­ни връ­з­ки.

Съ­щи­ят е се­к­ре­тар на гру­па­та и не­що ка­то по­ли­ти­че­с­ки от­го­вор­ник. Ви­сок, ко­ка­лест и го­ден да се бие.

7. Ки­рил Ни­ко­лов Бен­гю­зов от с. Гор­на Гра­де­ш­ни­ца, Све­ти­в­ра­ч­ко, на око­ло 32 го­ди­ни, же­нен, с 6 де­ца. Има че­ти­ри­ма бра­тя: Илия в с. Гор­на Бе­ли­ца, Пе­тър в Гор­на Гра­де­ш­ни­ца, Ан­гел (Ачо) в Оща­ва, ма­ха­ла "Дре­ба­ко" - един от най-до­б­ри­те ята­ци на гру­па­та, по про­фе­сия мел­ни­чар и Яне - гор­с­ки в Оща­ва, съ­що ятак и връ­з­ка на гру­па­та.

Из­ли­за в не­ле­гал­ност през де­кем­в­ри 1947 го­ди­на. По­вод за из­ли­за­не­то му в не­ле­гал­ност е сле­д­ни­ят слу­чай: Ки­рил е бил в от­но­ше­ния с же­на­та на своя шу­рей. Тия си от­но­ше­ния той на­п­ра­вил до­с­то­я­ние на свои при­я­те­ли и дал гла­с­ност. На тая ос­но­ва се скар­ват с шу­рея си. За да си от­мъ­с­ти, той на­на­ся по­бой на же­на му. Уда­ри­те би­ли сил­ни и тя при­па­д­на­ла в без­съ­з­на­ние. Смя­тай­ки, че я е убил, Ки­рил Бен­гю­зов из­ли­за в не­ле­гал­ност. Раз­би­ра се, той е имал пре­д­ва­ри­тел­ни връ­з­ки с гру­па­та. Фи­зи­че­с­ки е до­б­ре и при ну­ж­да ще се бие до­б­ре.

8. Крум Со­лу­нов Мо­нев от с. Гор­на Гра­де­ш­ни­ца, на око­ло 21 го­ди­ни - обу­щар. Има ба­ща, май­ка и три­ма бра­тя: Ме­то­ди, Сла­ве и Иван. Съ­що­то мом­че е ра­бо­ти­ло ка­то обу­щар в Га­ра Пи­рин и е би­ло във връ­з­ка с гру­па­та. Има све­де­ния да­же, че е хо­ди­ло ка­то връ­з­ка в Ду­п­ни­ца. Из­ли­за в не­ле­гал­ност на 23.I.1948 го­ди­на.

9. Ле­в­тер Пе­т­ров Ни­ко­лов от с. Гор­на Гра­де­ш­ни­ца, на 18 го­ди­ни, обу­щар. Пър­ви бра­то­в­чед на Ки­рил Бен­гю­зов, не­ле­га­лен. Има ба­ща и май­ка на око­ло 45 го­ди­ни, две се­с­т­ри и един брат. Ка­то обу­щар в Га­ра Пи­рин ве­д­но с Крум Со­лу­нов са би­ли във връ­з­ка с не­ле­гал­ни­те и по све­де­ния са би­ли из­по­л­з­ва­ни за връ­з­ка с Ду­п­ни­ца. Не­ле­га­лен е от 23.I.1948 г.

10. Ни­ко­ла Янев По­п­с­то­и­лов от гр. Св. Врач, на 55 го­ди­ни, же­нен, с пет де­ца, по про­фе­сия зе­ме­де­лец, не­ле­га­лен от ок­том­в­ри 1944 го­ди­на. От из­ли­за­не­то му в не­ле­гал­ност до­се­га ня­ма от­бе­ля­за­ни про­я­ви. До края на 1946 го­ди­на и на­ча­ло­то на 1947 го­ди­на бе­ше в гру­па­та на по­л­ко­в­ник Го­ло­га­нов в Ог­ра­ж­де­на. По не­про­ве­ре­ни све­де­ния още се­га се на­ми­ра в гру­па­та на Ге­ра­сим То­до­ров. До­пре­ди 1923 го­ди­на Ни­ко­ла Янев е бил при­вър­же­ник на про­г­ре­си­в­ни­те идеи. След тая да­та, по­д­го­нен от ор­ди­те на ми­хай­ло­ви­з­ма, под да­в­ле­ние на своя ба­ща той уби­ва най-до­б­рия си при­я­тел ко­му­нист, за да се спа­си. След то­ва убий­с­т­во ми­на­ва в ре­до­ве­те на ВМРО (Ив. Ми­хай­лов), къ­де­то ос­та­ва до 1934 го­ди­на - не­й­но­то раз­ту­ря­не. В ор­га­ни­за­ци­я­та би­ва из­по­л­з­ван ка­то те­х­ни­че­с­ки из­пъл­ни­тел на раз­ни на­ка­за­ния. След 19 май по­па­да в за­т­во­ра. Бил е в Бе­ло­мо­ри­е­то и е взел уча­с­тие в Драм­с­ки­те съ­би­тия.

Об­що взе­то, Ни­ко­ла Янев, ма­кар и въз­ра­с­тен, е мно­го пър­гав, по­д­ви­жен и от­ли­чен стре­лец.

Па­ра­лел­но с то­ва Янев е и мно­го смел. В слу­чай на ну­ж­да ще се бие, и то за пет ду­ши. С дру­ги ду­ми, той се очер­та­ва ка­то най-опа­сен в ед­но евен­ту­ал­но сра­же­ние или схва­т­ка.

Гру­па­та на Ге­ра­сим То­до­ров е в не­по­с­ре­д­с­т­ве­ни връ­з­ки с дру­га­та не­ле­гал­на гру­па, по­д­ви­за­ва­ща се в зем­ли­ще­то на с. Пло­с­ки, Све­ти­в­ра­ч­ко. Та­зи гру­па, ко­я­то в на­ча­ло­то на сво­е­то офор­мя­не е би­ла с тая на Ге­ра­сим. Съ­с­тав на гру­па­та е:

1. Йор­дан Руй­чев Сто­я­нов от с. Пло­с­ки, Све­ти­в­ра­ч­ко, же­нен, на око­ло 35 го­ди­ни, член на БЗНС, не­ле­га­лен от 24.XII.1946 го­ди­на. По­вод за из­ли­за­не­то му е убий­с­т­во­то, ко­е­то из­вър­ши - уби се­к­ре­та­ря на РП(к) в съ­що­то се­ло. Пре­ди убий­с­т­во­то Руй­чев бе в по­с­то­ян­на връ­з­ка с не­ле­гал­на­та гру­па на Го­ло­га­нов и ятак на Ни­ко­ла Янев. Йор­дан Руй­чев е млад, пър­гав, ле­с­но по­д­ви­жен и смел. Той е от ро­да на Ни­ко­ла Янев. Мно­го опа­сен и в слу­чай на ну­ж­да ще се бие до смърт. До­пре­ди из­ве­с­т­но вре­ме све­де­ни­я­та бя­ха, че се дви­жи са­ми­чък или най-мно­го с Ни­ко­ла Янев, а на­по­с­ле­дък е в гру­па­та от Пло­с­ки.

2. Ве­се­лин Ла­за­ров Ге­ор­ги­ев от с. Пло­с­ки, на 55 го­ди­ни, стар ми­хай­ло­вист, член на БЗНС, не­ле­га­лен от ок­том­в­ри 1947 го­ди­на.

3. Мар­ко Па­на­йо­тов Сто­я­нов, на 24 го­ди­ни, от с. Пло­с­ки, ов­чар, член на БЗНС, не­ле­га­лен от ок­том­в­ри 1947 го­ди­на. Пре­ди да из­бя­га, е бил здрав ятак на Руй­чев. Съ­щи­ят е го­ден за бой при ну­ж­да.

4. Але­к­сан­дър Или­ев Сул­тов от с. Пло­с­ки, же­нен, на око­ло 30 го­ди­ни, не­ле­га­лен от 9.I.1948 го­ди­на, пре­ди то­ва е бил ятак и връ­з­ка на не­ле­гал­ни­те. Сул­тов е хо­дил след из­ли­за­не­то си в не­ле­гал­ност в Ог­ра­ж­де­на да про­у­ч­ва въз­мо­ж­но­с­ти гру­па­та да се пре­х­вър­ли отта­тък, тъй ка­то от­сам има­ло мно­го сняг и би­ло сту­де­но. Фи­зи­че­с­ки не­м­но­го здрав.

5. То­ма Йо­си­фов Ма­ни­ка­тов от се­ло Пло­с­ки, на 39 го­ди­ни, не­ле­га­лен от 15.XII.1947 го­ди­на.

Та­ка офор­ми­ла­та се не­ле­гал­на гру­па, ко­я­то се раз­па­да на две по­д­г­ру­пи, осо­бе­но на­по­с­ле­дък ус­пя да си из­г­ра­ди до­б­ри връ­з­ки и ята­ци и съ­за­де своя ба­за в тоя край.

Ка­то най-до­б­ри по­ма­га­чи и ята­ци на гру­па­та са сле­д­ни­те ли­ца:

Връ­з­ки и по­ма­га­чи от Га­ра Пи­рин:

1. Ва­сил Ива­нов Ко­ва­чев, на око­ло 45 го­ди­ни, ма­те­ри­ал­но мно­го до­б­ре. По про­фе­сия го­с­тил­ни­чар, го­с­тил­ни­ца­та му е до ми­ли­ци­я­та. Ка­к­то той, та­ка и си­нът му Ге­ор­ги по­с­то­ян­но бдят за дви­же­ни­е­то на ми­ли­ци­я­та и пре­да­ват на не­ле­гал­ни­те. Има све­де­ния, че си­нът му Ге­ор­ги до­на­ся на Ян­чо Ива­нов Ян­чев, един от най-до­б­ри­те те­х­ни връ­з­ки.

2. Сла­ве Але­к­сан­д­ров Ива­нов от Га­ра Пи­рин, ма­ха­ла Но­во се­ло, гор­с­ки, ма­те­ри­ал­но до­б­ре, член на РП(к), ятак. В къ­ща­та му са пре­ка­ра­ли до­с­та вре­ме не­ле­гал­ни­те. Съ­щи­ят за де­ма­го­гия би­ва за­дър­жан. В ро­д­нин­с­ки връ­з­ки е с Ге­ра­сим.

3. За­ха­ри То­до­ров Ни­ко­лов от Га­ра Пи­рин, брат на Ге­ра­сим То­до­ров. Бивш пун­к­тов вой­во­да и един от най-за­кон­с­пи­ри­ра­ни­те връ­з­ки и ръ­ко­во­ди­те­ли на гру­пи­те. Има све­де­ние, че по­д­дър­жа връ­з­ка със Со­фия и Гър­ция.

4. Ге­ор­ги Ива­нов Спа­сов, на око­ло 38 го­ди­ни, има ба­кал­ни­ца в се­ло­то. Дал газ и дру­ги не­ща на гру­па­та чрез Ян­чо.

5. Сто­ян Ге­ор­ги­ев Ма­ла­мов, на око­ло 40 го­ди­ни, кръ­ч­мар, ма­те­ри­ал­но до­б­ре. Дал съ­що газ и дру­ги не­ща на гру­па­та.

6. Ни­ко­ла Сто­я­нов Ан­д­ре­ев, на око­ло 44 го­ди­ни, зе­ме­де­лец, ма­те­ри­ал­но до­б­ре. По­д­по­ма­га не­ле­гал­ни­те, уча­с­т­ва в за­кар­ва­не­то на газ.

7. Ян­чо Ива­нов Ян­чев от Вла­хи, а жи­вее в Га­ра Пи­рин. В къ­ща­та му в с. Вла­хи е би­ла до­с­та вре­ме гру­па­та. Съ­щи­ят е ре­до­в­на връ­з­ка с не­ле­гал­ни­те. Вси­ч­ки съ­би­тия от Га­ра Пи­рин им ги за­на­ся ре­до­в­но. Кон­т­ро­ли­ра дру­ги­те връ­з­ки, да не би да из­да­дат ня­кои ра­бо­ти. Го­тов е да из­бя­га в слу­чай, че го по­тър­сят. Той за­не­съл га­з­та. Той е във връ­з­ка и с на­шия секретен сътрудник "Ри­ла".

8. Те­о­фил За­ха­ри­ев То­до­ров - син на За­ха­ри То­до­ров и внук на Ге­ра­сим.

9. Ки­тан Ми­хов Или­ев, на око­ло 38 го­ди­ни, ма­те­ри­ал­но сре­ден, връ­з­ка с не­ле­гал­ни­те.

10. Мир­чо Ива­нов Янев, на 42 го­ди­ни, брат на Ян­чо Ива­нов Янев, ма­те­ри­ал­но до­б­ре, връ­з­ка с не­ле­гал­ни­те.

11. Ве­се­лин и Ата­нас Ша­те­ви, съ­що от Га­ра Пи­рин - връ­з­ки на не­ле­гал­ни­те.

12. Илия Пе­т­ков от Га­ра Пи­рин.

Връ­з­ки и ята­ци от с. Вла­хи:

1. Илия (Ичо) Чо­пев, жи­вее в ма­ха­ла Дре­ба­ко по те­че­ни­е­то на ре­ка­та. Ед­на от най-здра­ви­те връ­з­ки и до­б­ри ята­ци на гру­па­та. Къ­ща­та му е вся­ко­га от­во­ре­на за тях. Си­нът му Сте­фан се очер­та­ва ка­то връ­з­ка със Со­фия или Ду­п­ни­ца.

2. Асен Ни­ко­лов Дра­чев от Вла­хи. Съ­щи­ят из­бя­га ве­д­но с Ге­ра­сим още през про­лет­та, но се ле­га­ли­зи­ра. По вре­ме на по­се­ще­ни­е­то на Ти­то в Бъл­га­рия съ­щи­ят бе­ше по­тър­сен от вла­ст­та и пак из­бя­га. Връ­з­ка и по­ма­гач на гру­па­та.

3. Крум Ни­ко­лов То­до­ров от Вла­хи, връ­з­ка на не­ле­гал­ни­те.

4. Ев­тим Ан­д­ре­ев Цир­ков от Вла­хи, ро­д­ни­на на Ге­ра­сим и не­го­ва връ­з­ка.

5. Со­лун Ге­ор­ги­ев Та­шов, съ­що връ­з­ка на не­ле­гал­ни­те.

6. Ан­гел (Ачо) Бен­гю­зов, жи­вее в ма­ха­ла Дре­ба­ко -  Вла­хи. Брат е на не­ле­гал­ния Ки­рил Бен­гю­зов. Къ­ща­та на Ачо е най-здра­ви­ят ятак на гру­па­та. По све­де­ние от секретен сътрудник "Ри­ла" той е чо­ве­кът, кой­то знае вся­ко дви­же­ние на гру­па­та по вся­ко вре­ме. Тук ста­ват вси­ч­ки сре­щи с раз­ни­те връ­з­ки и ку­ри­е­ри.

7. Ибо Са­ли­ев от ма­ха­ла Де­бел дъб - Вла­хи, ци­га­нин, ко­вач. Съ­щи­ят е един от здра­ви­те ята­ци на гру­па­та. Тук по­п­ра­вят сво­е­то оръ­жие. Има ра­ди­о­а­па­рат, с кой­то се по­л­з­ва гру­па­та. Че­с­то тук ста­ват съ­що сре­щи­те на не­ле­гал­ни­те със сво­и­те връ­з­ки.

8. Йо­сиф Пе­т­ков Ка­ра­и­ва­но­в­с­ки -  от ма­ха­ла Де­бел дъб - Вла­хи. В съ­щия гру­па­та е би­ла на 25.I.1948 год. и на 12.II.с.г., къ­де­то са пре­с­то­я­ли по цял ден. За пър­вия слу­чай не до­на­ся, а за вто­рия до­на­ся, за да из­бе­г­не от­го­вор­но­ст­та, раз­би­ра се, със зна­ни­е­то на гру­па­та.

9. Ко­с­та­дин Ми­т­рев Лъ­жов от ма­ха­ла Ко­со­вец - Вла­хи. Мно­го до­б­ра тя­х­на връ­з­ка. Знае вся­ко дви­же­ние на гру­па­та. Той съ­о­б­ща­ва на Ге­ор­ги Бла­го­ев Ве­се­ли­нов, че Ни­ко­ла Ди­ми­т­ров е ос­во­бо­ден. По вся­ко вре­ме мо­же да ка­же къ­де са не­ле­гал­ни­те.

10. Ге­ра­сим Ата­на­сов Ка­лин­чев от ма­ха­ла Ман­чо­в­с­ка - Вла­хи. Ку­ри­ер на не­ле­гал­ни­те. Спо­ред све­де­ния на Ди­ми­тър Ран­ге­лов Пе­т­ков от Га­ра Пи­рин Ге­ра­сим е съ­о­б­щил на гру­па­та пи­с­ме­но за от­но­ше­ни­я­та на съ­щия със Сла­ве.

11. Ге­ор­ги Пе­шов Ман­чов - от съ­ща­та ма­ха­ла. Жи­вее до кръ­с­то­пъ­тя. Връ­з­ка на гру­па­та.

12. Бла­го Ве­се­ли­нов Ара­ба­шев от ма­ха­ла "Ман­чо­в­с­ка" - Вла­хи. Ка­к­то той, та­ка и си­но­ве­те му Ге­ор­ги и Ки­рил са връ­з­ка на не­ле­гал­ни­те. Ге­ор­ги за­ве­ж­да Ди­ми­тър Ван­ге­лов при Чо­пев и Лъ­жов за връ­з­ка с не­ле­гал­ни­те.

13. Ми­хо Или­ев Мал­чев от с. Вла­хи, те­сен ятак и връ­з­ка.

Връ­з­ки и ята­ци в с. Оща­ва:

1. Ми­лан Ве­се­ли­нов от Оща­ва, връ­з­ка.

2. На­й­ден Ми­лев Ива­нов, брат на Асен Ми­ла­нов - не­ле­га­лен.

Бел. съст.: Ли­п­с­ва л. 5 на ар­хи­в­на­та еди­ни­ца, по­ра­ди ко­е­то не­й­но­то съ­дър­жа­ние е не­из­ве­с­т­но. Те­к­с­тът про­дъл­жа­ва от л. 6 на све­де­ни­е­то.

*  *  *

6. На 12.II.1948 го­ди­на гру­па­та на­па­да къ­ща­та на Йор­дан Ива­нов Руй­чев от с. Вла­хи. По то­ва вре­ме вкъ­щи би­ли Руй­чев, учи­те­лят от Ма­ке­до­ния Пе­тър Ма­к­ре­в­с­ки и се­ля­ни­нът Ге­ор­ги Ал. Или­ев. Ге­ра­сим и Пе­тър Гър­ков вле­з­ли с на­со­че­ни пу­ш­ки в ста­я­та, на­не­с­ли те­жък по­бой на Руй­чев, уда­ри­ли ня­кол­ко пле­с­ни­ци на Ма­к­ре­в­с­ки и го пре­ду­п­ре­ди­ли да си оти­де в Ма­ке­до­ния. Вър­за­ли Руй­чев с въ­же за ши­я­та и го от­ве­ли при гор­с­кия Ки­рил Ри­зов, от­къ­де­то взе­ли ед­на пу­ш­ка. Вър­на­ли Руй­чев пак об­ра­т­но вкъ­щи, взе­ли ар­хи­ва­та на пар­ти­я­та (Руй­чев е ка­си­ер) и 5 000 ле­ва и след ка­то го за­п­ла­ши­ли да не ка­з­ва ни­ко­му, си оти­ш­ли.

Съ­ща­та ве­чер бил за­дър­жан и учи­те­лят Йор­дан Д. Ан­ге­лов от Св. Врач, а учи­тел във Вла­хи. Съ­щи­ят е ми­хай­ло­вист и до­кол­ко­то гла­сят све­де­ни­я­та, е във връ­з­ка с гру­па­та и за да го пре­д­па­зят от вся­ка­к­ви съм­не­ния за тия му връ­з­ки, го за­дър­жат и не­го.

7. На 13.II.1948 го­ди­на за­дър­жат Ки­тан Да­ви­шов от Га­ра Пи­рин, ло­в­джия, и му взи­мат пу­ш­ка­та и па­т­рон­да­ша. След то­ва му връ­щат пу­ш­ка­та, а за­па­з­ват па­т­рон­да­ша.

8. На 14.II.т.г. към 20 ча­са гру­па­та на Ге­ра­сим на­па­да в мо­мен­та, ко­га­то ве­че­рят в къ­ща­та на Ва­сил Ст. Или­ев от Оща­ва, ма­ха­ла Ми­лан­чо­в­ци, бир­ни­ка Иван Стой­ков и ми­ли­ци­о­не­ра Иван Ива­нов Стой­ков. С на­со­че­ни пу­ш­ки вли­зат ад­во­ка­тът Лю­бо­мир Ата­на­сов Стам­бол­с­ки и Асен Ми­лев Ива­нов от Оща­ва, а ос­та­на­ли­те от гру­па­та бло­ки­рат къ­ща­та. Взе­ли пу­ш­ка­та и пи­с­то­ле­та на ми­ли­ци­о­не­ра, без да взи­мат па­ри или ка­к­во­то и да е дру­го. По­ка­ни­ли ми­ли­ци­о­не­ра да оти­де с тях, но той от­ка­зал. На­ру­га­ли ги, за­де­то съ­би­рат да­нъ­ци­те от тоя бе­ден на­род и си оти­ш­ли.

На 9.II.1948 го­ди­на гру­па­та от с. Пло­с­ки е ид­ва­ла в Пло­с­ки и са на­па­д­на­ли ли­це­то Те­о­фил Ев­ти­мов, шу­рей на То­ма Йо­си­фов Ма­ни­ка­тов - не­ле­га­лен. Три­ма от гру­па­та сто­я­ли вън, а То­ма­та и Сул­тов със за­ре­де­ни пу­ш­ки по­ч­на­ли да хло­пат по вра­та­та. Те­о­фил от­во­рил вра­та­та и в ста­я­та вля­зъл То­ма­та, а Сул­тов ос­та­нал на вра­та­та. По­ч­на­ли да ис­кат обя­с­не­ние от Те­о­фил за­що е хо­дил на за­са­да с ми­ли­ци­я­та пре­ди 10 дни, ко­га­то е би­ла бло­ки­ра­на къ­ща­та на То­ма­та. Те­о­фил обя­с­нил, че са го из­ви­ка­ли и ня­ма­ло как, тря­б­ва­ло да оти­де. По­ч­на­ли да го ру­га­ят и псу­ват. По ед­но вре­ме Сул­тов ис­кал да го из­ва­ди на­вън, но же­на­та на Те­о­фил се хва­на­ла за не­го и не по­з­во­ли­ла. В то­ва вре­ме Сул­тов я уда­рил два пъ­ти с при­к­ла­да и я блъ­с­нал. Раз­пи­с­ка­ли се де­ца­та и не­ле­гал­ни­те си тръ­г­на­ли. При тръ­г­ва­не пре­ду­п­ре­ди­ли Те­о­фил да не се оп­ла­к­ва на вла­ст­та, ина­че ще го за­ко­лят ве­д­но със се­мей­с­т­во­то. Пре­ду­п­ре­ди­ли го съ­що та­ка да не хо­ди на ни­ка­к­ви съ­б­ра­ния и се от­ка­же от ко­му­ни­с­ти­че­с­ка­та пар­тия.

Ос­вен гор­ни­те про­я­ви не­ле­гал­ни­те имат и по-об­щи та­ки­ва. Та­ка на­при­мер те за­б­ра­ня­ват на чле­но­ве­те на РП(к) да по­се­ща­ват пар­тий­ни­те съ­б­ра­ния. Ме­с­т­ни­те пар­тий­ни ор­га­ни­з­ции не во­дят по­ч­ти ни­ка­къв ор­га­ни­за­ци­о­нен и друг жи­вот. За­дъл­жа­ват учи­те­ли­те да ка­рат де­ца­та да че­тат мо­ли­т­ва пре­ди за­ня­ти­я­та и оня, кой­то не из­пъл­ни то­ва тя­х­но на­ре­ж­да­не, би­ва за­п­ла­ш­ван с на­ка­за­ние. На­по­с­ле­дък, ка­к­то се спо­ме­на и по-го­ре, бе бит учи­те­лят от Ма­ке­до­ния Пе­тър Ма­к­ре­в­с­ки, на кой­то по­бой не мо­же да не се от­да­де по­ли­ти­че­с­ки ха­ра­к­тер, още по­ве­че Ге­ра­сим е де­бе­ло по­д­чер­тал, че не ще тук Ти­то­ва Ма­ке­до­ния. Па­ра­лел­но с то­ва от гру­па­та се во­ди най-зло­с­т­на про­па­ган­да. Го­во­ри се най-на­с­той­чи­во за пре­д­с­то­я­ща вой­на ме­ж­ду ан­г­ло-аме­ри­кан­ци­те и Съ­ве­т­с­кия съ­юз. Ан­г­лия и Аме­ри­ка мо­же­ли за 5 ми­ну­ти да пре­га­зят бал­кан­с­ки­те на­ро­ди, но още не бил до­шъл мо­мен­тът. Го­во­ри се съ­що та­ка, че в Ук­рай­на има­ло гра­ж­дан­с­ка вой­на и вси­ч­ко се на­ди­га­ло про­тив гру­зи­не­ца Ста­лин. Хле­б­на­та да­ж­ба би­ла 180 гр дне­в­но. Ан­г­лия и Аме­ри­ка би­ли бо­га­ти и не се чу­в­с­т­ва­ло ни­ка­къв глад. Ско­ро Оте­че­с­т­ве­ни­ят фронт в на­ша­та стра­на щял да си оти­де. Вси­ч­ки бал­ка­ни в стра­на­та ни би­ли пъл­ни с го­ря­ни. Ос­вен вси­ч­ко то­ва има ве­че на­ли­це из­ве­с­т­ни дан­ни, че гру­па­та има ус­та­но­ве­ни връ­з­ки с Гър­ция. По­д­к­ре­па на то­ва ид­ва и фа­к­тът, че не­ле­гал­ни­ят Лю­бо­мир Ата­на­сов Стам­бол­с­ки, бивш ад­во­кат, от яну­а­ри ид­ва от Гър­ция. По по­ло­жи­тел­ни све­де­ния той е бил в Де­мир Хи­сар и из­п­ра­тен от гър­ци­те, а на­вяр­но зад тях ан­г­ли­ча­ни и аме­ри­кан­ци, до гра­ни­ца­та и пре­х­вър­лен не­ле­гал­но в на­ша­та стра­на, на ко­го­то по­ло­жи­тел­но са да­де­ни връ­з­ки и ди­ре­к­ти­ви за из­пъл­не­ние на по­с­та­ве­ни­те му за­да­чи. Го­во­ри се съ­що та­ка, че гру­па­та е хо­ди­ла на 14.XII.1947 го­ди­на в Гър­ция за ус­та­но­вя­ва­не на по-здра­ви връ­з­ки. За та­ки­ва връ­з­ки и ръ­ко­во­д­с­т­во от­вън го­во­ри и во­де­на­та от тях про­па­ган­да, ко­я­то е иден­ти­ч­на с тая, ко­я­то се во­ди по юж­на­та гра­ни­ца.

Об­що взе­то, гру­па­та има вли­я­ние и ус­пя да си съ­з­да­де ба­за в тоя край. На­ро­дът е из­п­ла­шен, и то мно­го и не смее да до­не­се ни­що на вла­ст­та за не­й­ни­те про­я­ви, дви­же­ние и пр. Чу­в­с­т­ва се за­до­вол­с­т­во­то на ре­а­к­ци­он­но на­с­т­ро­е­ни­те еле­мен­ти и осо­бе­но след ка­то бе взе­то оръ­жи­е­то на ми­ли­ци­о­не­ра Иван Ива­нов Кръ­с­тев. На­по­с­ле­дък се за­бе­ля­з­ва и из­ве­с­т­но раз­д­ви­ж­ва­не всред при­вър­же­ни­ци­те на гру­па­та. От ня­кол­ко ме­с­та ид­ват све­де­ния, че се ча­ка про­лет­та, за да из­лязат мно­го хо­ра при тях. По све­де­ние от секретен сътрудник "Ри­ла" един от ята­ци­те, ако бъ­де аре­с­ту­ван, ос­та­на­ли­те вси­ч­ки ще из­ля­зат в не­ле­гал­ност.

На­по­с­ле­дък се го­во­ри, че гру­па­та се е свър­за­ла с не­ле­гал­ния Хри­с­то Ла­га­ди­нов от гр. Раз­лог, кой­то бе­ше в Гър­ция и на­вер­но от­там вър­нат с ди­вер­си­он­на цел. Го­во­ри се съ­що та­ка, че има пре­х­вър­ле­на гру­па от дру­го мя­с­то и се е съ­е­ди­ни­ла с тая на Ге­ра­сим. Раз­би­ра се, то­ва са не­про­ве­ре­ни не­ща.

Из­вър­ше­но във връ­з­ка с раз­ра­бо­т­ка­та и ли­к­ви­ди­ра­не­то на гру­па­та:

1. При­ве­де­ни са в из­ве­с­т­ност вси­ч­ки не­ле­гал­ни от гру­па­та с кра­т­ки све­де­ния за все­ки по­от­дел­но.

2. При­ве­де­ни са в из­ве­с­т­ност гла­в­ни­те връ­з­ки и ята­ци на гру­па­та с из­ве­с­т­ни ус­та­но­въ­ч­ни дан­ни за все­ки по­от­дел­но.

3. Ус­та­но­ве­ни са цен­т­рал­ни­те ме­с­та на тя­х­но­то дви­же­ние.

4. Из­ве­с­тен е до го­ля­ма сте­пен по­ря­дъ­кът, ди­с­ци­п­ли­на­та и ор­га­ни­за­ци­я­та на гру­па­та.

5. Вер­бо­ва­ни са два­ма аген­ти с псе­в­до­ним "Ро­за" и "Сто­ян".

6. Про­у­чен е и е из­го­т­вен план за вер­бо­в­ка на тре­ти агент.

7. До­ку­мен­ти­ра­ни са със сви­де­тел­с­ки по­ка­за­ния по­ч­ти вси­ч­ки те­х­ни де­я­ния.

8. Про­у­чен е те­ре­нът, пъ­ти­ща­та и хо­ра­та, на ко­и­то ще се оп­рем при ак­ция.

9. Из­г­ра­де­на е ин­фор­ма­тор­с­ка мре­жа, ко­я­то пре­д­с­тои да се офор­ми.

10. Пре­д­с­тои да се из­ра­бо­ти кон­к­ре­тен аген­ту­рен план за по-на­та­тъ­ш­на­та раз­ра­бо­т­ка и ли­к­ви­ди­ра­не на гру­па­та.

Ин­с­пе­к­тор се­к­ция II: (Г. Да­ви­дов)

АМВР, III раз. 1713, т. V, л. 108-113

№ 32

Оперативен план на областното управление на ДС в Горна Джумая за реализиране на разработка "Елен"

с цел ликвидиране четата на Герасим Тодоров,

началото на март 1948 г.

Стро­го по­ве­ри­тел­но!

План за аген­тур­но-опе­ра­ти­в­на­та ра­бо­та

по раз­ра­ботка­та "Елен"

При аген­тур­но-опе­ра­ти­в­на­та ра­бо­та по раз­ра­бо­т­ка­та на гру­па­та "Елен" ще се ръ­ко­во­дим от сле­д­ни­те съ­о­б­ра­же­ния:

Чрез бър­зо из­г­ра­ж­да­не на аген­ту­ра в се­ла­та, къ­де­то се по­д­ви­за­ва гру­па­та, да уз­на­ем къ­де е не­й­но­то то­ч­но ме­с­то­на­хо­ж­де­ние, след ко­е­то ве­д­на­га да при­бе­г­нем към не­й­но­то ли­к­ви­ди­ра­не на ос­но­ва­та на пре­д­ва­ри­тел­но из­ра­бо­тен план за тая цел. За съ­що­то ра­йо­нът, в кой­то се дви­жи гру­па­та, се раз­де­ля на три се­к­то­ра.

1. Га­ра Пи­рин с от­го­вор­ник обл. на­чал­ник на ми­ли­ци­я­та Ни­ко­ла Ра­чев, към ко­го­то се при­да­ват ин­с­пе­к­тор се­к­ция II - Ге­ор­ги Да­ви­дов, гру­пов на­чал­ник Ди­ми­тър Ми­ла­ди­нов, гру­пов на­чал­ник Сла­в­чо Ка­рам­фи­лов, ра­зу­з­на­ва­чи­те Илия Мал­чев, Те­мел­ко Мир­чев, Ас­па­рух Ки­ри­лов и Ата­нас Ан­ге­лов.

2. Св. Врач с от­го­вор­ник ин­с­пе­к­то­ра кри­ми­нал­на слу­ж­ба Ан­д­рея Ми­ла­ди­нов, към ко­го­то се при­да­ват гру­пов на­чал­ник Ни­ко­ла Со­ти­ров и ра­зу­з­на­ва­чи­те Вла­ди­мир Ан­до­нов и Ки­рил Ян­ков.

3. Га­ра Си­ми­т­ли с от­го­вор­ник ин­с­пе­к­тор се­к­ция I Ко­с­та­дин Кю­лю­мов, към ко­го­то се при­да­ват ра­зу­з­на­ва­чи­те Ни­ко­ла Ба­ра­ков, Ди­ми­тър Ва­си­лев и Бо­рис Мар­чев.

За су­ми­ра­не на све­де­ни­я­та, ко­и­то еже­д­не­в­но ще се пре­да­ват от се­к­то­ри­те и из­п­ра­щат в ДДС - Со­фия, ос­та­ва об­ла­с­т­ни­ят на­чал­ник Дър­жа­в­на си­гур­ност Иван Гу­лев, кой­то ще уча­с­т­ва и в по-ва­ж­ни­те вер­бо­в­ки при тре­тия се­к­тор.

Пър­ви се­к­тор със се­да­ли­ще Га­ра Пи­рин, в кой­то вли­зат се­ла­та: Га­ра Пи­рин, Вла­хи, Оща­ва, Кре­с­на, Гор­на и До­л­на Гра­де­ш­ни­ца, да се вер­бо­ват сле­д­ни­те ли­ца:

1. Ха­ра­лам­пи Ми­лев Ива­нов от с. Оща­ва, брат на не­ле­гал­ния Асен Ми­лев Ива­нов, чрез се­к­ре­т­но за­ди­га­не или из­ви­к­ва­не по ра­бо­та в об­щи­на­та. Срок за вер­бо­в­ка­та ще се из­вър­ши до 10.III. т.г., ко­я­то ще се из­вър­ши от об­ла­с­т­ния на­чал­ник Ни­ко­ла Ра­чев.

2. Ачо Бен­гю­зов от с. Вла­хи, брат на не­ле­гал­ния Ки­рил Бен­гю­зов, чрез се­к­ре­т­но за­ди­га­не. Вер­бо­в­ка­та ще се из­вър­ши до 11.III. т.г. от ин­с­пе­к­тор се­к­ция II.

3. Ичо Чо­пев от с. Вла­хи, здрав ятак. Чрез се­к­ре­т­но за­ди­га­не, ка­то вер­бо­в­ка­та ще се из­вър­ши от обл. на­чал­ник. Срок 11.III.т.г.

4. Асен Ни­ко­лов Дра­чев от с. Вла­хи, ятак, чрез се­к­ре­т­но за­ди­га­не. Вер­бо­в­ка­та ще се из­вър­ши от ин­с­пе­к­то­ра II се­к­ция до 9.III.т.г.

5. Ян­чо Ива­нов Ян­чев от Га­ра Пи­рин, чрез из­ви­к­ва­не в об­щи­на­та по ра­бо­та в срок до 8 т.м. Вер­бо­в­ка­та ще се из­вър­ши от об­ла­с­т­ния на­чал­ник.

6. За­ха­ри То­до­ров от Га­ра Пи­рин да се за­дър­жи до 8 т.м., да му се про­ве­де сле­д­с­т­вие, след ко­е­то ако не пре­да­де ни­що, да се из­п­ра­ти на ла­гер от обл. на­чал­ник.

7. Ко­с­та­дин Лъ­джи­ев от с. Вла­хи, ятак, вер­бо­в­ка чрез се­к­ре­т­но за­ди­га­не до 12 т.м. от ин­с­пе­к­тор се­к­ция II.

8. Ге­ра­сим Ка­лин­чев от с. Вла­хи, връ­з­ка и ку­ри­ер на гру­па­та, да се вер­бо­ва чрез се­к­ре­т­но за­ди­га­не от ин­с­пе­к­тор се­к­ция II.

9. Ибо Са­ли­ев от с. Вла­хи, ятак, чрез се­к­ре­т­но за­ди­га­не до 13.III. т.г. от обл. на­чал­ник.

10. Око­ло ята­ка Йо­сиф Ка­ра­и­ва­но­в­с­ки от с. Оща­ва да се за­вер­бо­ва ин­фор­ма­тор ком­шия за на­б­лю­де­ние, от ин­с­пе­к­то­ра се­к­ция II.

11. Бла­го Ве­се­ли­нов Ара­ба­шев от с. Вла­хи да се аре­с­ту­ва чрез се­к­ре­т­но за­ди­га­не по вре­ме на ре­а­ли­за­ци­я­та за да­ва­не на ука­за­ния.

12. Ми­лан Ми­лан­чо­в­с­ки от с. Оща­ва, чрез по­ви­к­ва­не. Вер­бо­в­ка до 14 т.м. от ин­с­пе­к­тор се­к­ция II.

13. Ки­рил Ива­нов Хри­с­тов от с. Оща­ва, чрез по­ви­к­ва­не да се вер­бо­ва до 14 т.м. от ин­с­пе­к­тор се­к­ция II.

14. Але­к­сан­дър Ба­ла­бан­с­ки от с. До­л­на Гра­де­ш­ни­ца да се вер­бо­ва от обл. на­чал­ник до 13 т.м. чрез по­ви­к­ва­не.

15. Ата­нас Чор­ба­джий­с­ки от с. Кре­с­на чрез по­ви­к­ва­не да се вер­бо­ва до 14 т.м. от обл. на­чал­ник.

16. Вер­бо­в­ка на ре­зи­дент във Вла­хи или Га­ра Пи­рин до 10.III. т.г.

17. Ва­сил Ко­ва­чев и не­го­вият син Ге­ор­ги Ко­ва­чев, чрез за­дър­жа­не - вер­бо­в­ка до 14.III.т.г. от ин­с­пе­к­то­ра се­к­ция II.

18. Сто­ян Ма­ла­мов от Га­ра Пи­рин, връ­з­ка с не­ле­гал­ни­те. Да се вер­бо­ва чрез по­ви­к­ва­не до 14. т.м. от ин­с­пе­к­то­ра се­к­ция II.

19. Пе­тър Ни­ко­лов, ба­ща на не­ле­гал­ния Ле­ф­тер от Гор­на Гра­де­ш­ни­ца, да се вер­бо­ва чрез по­ви­к­ва­не до 14.III.т.г. от ин­с­пе­к­то­ра се­к­ция II.

20. Илия Пе­т­ков от Га­ра Пи­рин да се вер­бо­ва чрез по­ви­к­ва­не на 14.III.т.г. от обл. на­чал­ник.

21. Же­на­та на не­ле­гал­ния Ки­рил Бен­гю­зов от Гор­на Гра­де­ш­ни­ца да се вер­бо­ва чрез по­ви­к­ва­не до 14.III.т.г. от ин­с­пе­к­то­ра се­к­ция II.

22. Един от най-на­де­ж­д­ни­те, брат на не­ле­гал­ния Крум Со­лу­нов Мо­нев от Гор­на Гра­де­ш­ни­ца, да се вер­бо­ва чрез по­ви­к­ва­не от об­ла­с­т­ния на­чал­ник.

23. Да се вди­г­не се­мей­с­т­во­то на не­ле­гал­ния Ге­ра­сим То­до­ров от с. Вла­хи и се въ­д­во­ри.

 Вто­ри се­к­тор със се­да­ли­ще Св. Врач об­х­ва­ща се­ла­та: Пло­с­ки, Бе­ли­ца, Ли­ля­но­во и Джи­гу­ро­во и да се вер­бо­ват сле­д­ни­те ли­ца:

1. Ди­ми­тър Су­чев от с. Бе­ли­ца да се из­ви­ка и за­вер­бо­ва, с цел да да­де све­де­ния за дви­же­ни­е­то на гру­па­та, ко­и­то ще по­лу­ча­ва от си­на си, кой­то той тря­б­ва да раз­ко­ле­бае. Да се за­вер­бо­ва от ин­с­пе­к­тор кри­ми­нал­на слу­ж­ба до 10.III.т.г.

2. Ки­рил До­н­ков - ка­са­пин в с. Бе­ли­ца, ста­ра връ­з­ка на не­ле­гал­ния Руй­чев. Да се вер­бо­ва чрез по­ви­к­ва­не до 11.III.т.г. от ин­с­пе­к­то­ра кри­ми­нал­на слу­ж­ба.

3. Ов­ча­рят от с. Бе­ли­ца в ме­с­т­но­ст­та Вра­б­ча, ятак на Йор­дан Руй­чев, да се из­ви­ка и за­вер­бо­ва от ин­с­пе­к­то­ра кр. слу­ж­ба, кра­ен срок до 11.III.т.г.

4. Да се на­п­ра­ви сре­ща със си­на на Ни­ко­ла Янев от гр. Св. Врач - Сла­в­чо Н. Янев, с цел да се на­у­чи не­го­во­то ме­с­то­на­хо­ж­де­ние в срок до 9.III.т.г. на сре­ща­та.

5. Да се съ­з­да­де ин­фор­ма­тор­с­ки апа­рат в с. Ли­ля­но­во, с цел да ни до­на­сят за вся­ко съм­ни­тел­но дви­же­ние на не­по­з­на­ти ли­ца. То­ва да се из­вър­ши до 12.III.т.г.

6. Да се на­п­ра­ви ог­лед на ме­с­т­но­ст­та по те­че­ни­е­то на р. Би­с­т­ри­ца от р.Стру­ма до По­пи­на лъ­ка и се от­бе­ле­жат пре­хо­д­ни­те ме­с­тд с цел по­с­та­вя­не­то на за­са­ди до 12.III.т.г.

Тре­ти­ят се­к­тор със се­да­ли­ще га­ра Си­ми­т­ли, със се­ла­та: Гра­де­во, Бре­жа­ни, Се­но­кос и Ме­ч­кул да се за­ве­ж­да от ин­с­пе­к­то­ра I се­к­ция, ка­то за­вер­бо­ват сле­д­ни­те ли­ца:

1. На­й­ден Ми­лев Ива­нов от с. Се­но­кос, брат на не­ле­гал­ния Асен Ми­лев Ива­нов, чрез се­к­ре­т­но за­ди­га­не до 10.III.т.г. Вер­бо­в­ка­та от ин­с­пе­к­то­ра се­к­ция II.

2. Фер­ди­нанд Спа­сов от с. Се­но­кос, гла­в­на връ­з­ка, чрез се­к­ре­т­но за­ди­га­не до 11.III.т.г. Вер­бо­в­ка­та да се из­вър­ши от ин­с­пе­к­то­ра се­к­ция II.

3. Иван Яну­шев от с. Се­но­кос, връ­з­ка и ятак, чрез из­ви­к­ва­не в об­щи­на­та до 11.III.т.г. Вер­бо­в­ка­та ще се из­вър­ши от гру­по­вия на­чал­ник Ле­в­чо Сто­ев.

4. Ла­зар Ни­ко­лов от с. Се­но­кос, ятак, чрез се­к­ре­т­но за­ди­га­не до 13.III.т.г. Вер­бо­в­ка­та да се из­вър­ши от ин­с­пе­к­то­ра се­к­ция I.

5. Бо­рис Елен­ков от с. Гра­де­во, чрез се­к­ре­т­но за­ди­га­не до 9.III.т.г. Вер­бо­в­ка­та ще се из­вър­ши от ра­зу­з­на­ва­ча Ни­ко­ла Ба­ра­ков, на ко­я­то ще при­съ­с­т­ва и обл. на­чал­ник на ДС Иван Гу­лев.

6. В с. Бре­жа­ни да се за­вер­бо­ва един ре­зи­дент с кра­ен срок до 10 март т.г., ко­я­то вер­бо­в­ка ще се из­вър­ши от ин­с­пе­к­тор се­к­ция I.

7. Да се въ­д­во­ри се­мей­с­т­во­то на не­ле­гал­ния Пе­тър Гър­ков от с. Бре­жа­ни. Кра­ен срок за из­пъл­не­ни­е­то на за­да­ча­та 9.III.т.г.

Кра­ен срок за из­пъл­не­ние на за­да­чи­те по аген­тур­но-опе­ра­ти­в­ния план е 14 март т.г. На ос­но­ва­ние на на­с­то­я­щия план ще се из­ра­бо­ти опе­ра­ти­в­ни­ят план за ре­а­ли­зи­ра­не на раз­ра­бо­т­ка­та.

На­с­то­я­щи­ят план се съ­с­та­ви в при­съ­с­т­ви­е­то на се­к­тор­ни­те от­го­вор­ни­ци, от ко­и­то 1 за ДДС, 1 за обл. на­чал­ник на ми­ли­ци­я­та Ни­ко­ла Ра­чев, 1 за ин­с­пе­к­тор кри­ми­нал­на слу­ж­ба Ан­д­рея Ми­ла­ди­нов, един за ин­с­пе­к­тор се­к­ция I Ко­с­та­дин Кю­лю­мов и един за обл. н-к ДС Иван Гу­лев.

Обл. на­чал­ник на нар. ми­ли­ция: (п) Н. Ра­чев

Обл. н-к Д си­гур­ност: (п) Ив. Гу­лев

Ин­с­пе­к­тор кри­ми­нал­на слу­ж­ба: (п) А. Ми­ла­ди­нов

Ин­с­пе­к­тор се­к­ция I: (п) К. Кю­лю­мов

АМВР, II сл. д. 357, т. II, л. 67, 68

№ 33

Оперативен план на Областното управление

на народната милиция за извършване на арести

на ятаци, подпомагали четата на Герасим Тодоров, началото на март 1948 г.

План

за про­ве­ж­да­не аре­с­ти за ули­че­ни ята­ци и по­ма­га­чи на бан­ди­ти

Хо­ра­та, ко­и­то тря­б­ва да се за­дър­жат, се раз­пре­де­лят, ка­к­то сле­д­ва:

1. От Га­ра Пи­рин - 12 чо­ве­ка

2. Оща­ва - 6 чо­ве­ка

3. Пло­с­ки - 7 чо­ве­ка

4. Вла­хи - 6 чо­ве­ка

5. Д. Гра­де­ш­ни­ца - 1 чо­век

6. Св. Врач - 4 чо­ве­ка

7. От во­ен­ни­те Г. Пи­рин - 3 чо­ве­ка

Вси­ч­ко - 37 чо­ве­ка.

За цел­та са не­об­хо­ди­ми 62-ма ми­ли­ци­о­не­ри и ра­зу­з­на­ва­чи за про­ве­ж­да­не на аре­с­ти­те.

В с. Га­ра Пи­рин към шестте ми­ли­ци­о­не­ри да се из­п­ра­тят още 20 ду­ши или вси­ч­ко 26.

В с. Вла­хи да се из­п­ра­тят към 10-тях още 3-ма или вси­ч­ко 13 ду­ши.

В с. Оща­ва да се про­ве­дат аре­с­ти­те от ми­ли­ци­о­не­ри­те при ко­мен­дан­т­с­т­во­то, ка­то се из­ви­ка ра­зу­з­на­ва­чът пре­д­ва­ри­тел­но за ин­с­т­ру­к­таж.

В с. Пло­с­ки към 7-тях чо­ве­ка да се из­п­ра­тят още 8 чо­ве­ка или вси­ч­ко 15 чо­ве­ка.

В с. До­л­на Гра­де­ш­ни­ца да се из­п­ра­тят два­ма чо­ве­ка.

В Св. Врач да се из­вър­шат аре­с­ти­те от ми­ли­ци­о­не­ри­те при уча­с­тъ­ка.

В с. Га­ра Пи­рин хо­ра­та за за­дър­жа­ния при во­ен­ни­те да се из­вър­шат от са­ми­те тях, ка­то се пре­да­де спи­сък на хо­ра­та и вле­зе във връ­з­ка с Иг­на­тов.

Да­та на аре­с­ти на 19.IV.т.г. в 5 ча­са су­т­рин­та на вси­ч­ки обе­к­ти.

Пре­ди за­дър­жа­не­то да се при­ве­дат вси­ч­ки ли­ца за за­дър­жа­не в из­ве­с­т­ност от ра­зу­з­на­ва­чи­те по ме­с­та, при­к­ре­пе­ни към ко­мен­дан­т­с­т­ва­та.

Вси­ч­ки ми­ли­ци­о­не­ри и ра­зу­з­на­ва­чи, ко­и­то ще уча­с­т­ват при аре­с­ти­те, да бъ­дат ин­с­т­ру­к­ти­ра­ни най-по­д­ро­б­но с ог­лед пра­вил­но­то ус­пе­ш­но и без­шум­но про­ве­ж­да­не на за­да­ча­та.

Ли­ца­та, ко­и­то ще се за­дър­жат от с. Бре­жа­ни, Се­но­кос, Ме­ч­кул, Кре­с­на и Кру­п­ник, се въз­ла­га гор­на­та за­да­ча на ин­с­пе­к­тор IV се­к­ция, Гор­на Джу­мая, кой­то ще из­ра­бо­ти от­де­лен план от то­зи, съ­в­ме­с­т­но с н-к ми­ли­ци­я­та гр. Гор­на Джу­мая, и хо­ра­та се от­п­ра­вят за Гор­на Джу­мая.

На 19.IV.т.г. хо­ра­та за­дър­жа­ни да бъ­дат в аре­с­та на Га­ра Пи­рин и ве­чер­та с ка­ми­он бъ­дат до­ка­ра­ни в аре­с­та на Св. Врач.

От­го­вор­ни­ци по се­ла:

1. Га­ра Пи­рин - по­д­по­ру­чик Па­на­йо­тов

2. Вла­хи - ра­зузн. Ата­нас Г. Пе­т­ров

3. Оща­ва -  ра­зузн. Ва­си­лев

4. Пло­с­ки - по­ру­чик Гър­чев

5. Св. Врач - по­д­по­ру­чик Ян­ку­лов

6. Д. Гра­де­ш­ни­ца - ст. ми­ли­ци­о­нер Го­цу­ров

Съ­с­та­ви­ли и от­го­ва­ря­щи по про­ве­ж­да­не на пла­на:

На­чал­ник се­к­тор ДС: (п) - не се че­те

Ми­лиц. ка­пи­тан окол. на­чал­ни­ик: (п) - не се че­те

АМВР, II сл. д. 357, т. IV, л. 142

№ 34

Списък за арестуване на ятаците и връзките от селата Ощава, Влахи и Гара Пирин, подпомагали четата на Герасим Тодоров, началото на март 1948 г.

Ята­ци и връ­з­ки на не­ле­гал­ни­те от с. Оща­ва за за­дър­жа­не:

1. Илия Ве­се­ли­нов от се­ло­то, ятак и връ­з­ка

2. На­й­ден Ми­лев Ива­нов, ма­ха­ла Ар­на­у­т­с­ка, брат на не­ле­гал­ния Асен, връ­з­ка и ятак

3. Ми­лан Ми­лан­че­в­с­ки, да­ра­к­чия, бо­гат, връ­з­ка

4. Илия Ми­тов Чо­пев - ятак на не­ле­гал­ни­те, ма­ха­ла Дре­ба­ко

5. Яне Ни­ко­лов Бен­гю­зов - от Бен­гю­зо­ва­та ма­ха­ла, връ­з­ка на не­ле­гал­ни­те

6. Ки­рил Ива­нов Хри­с­тов - ма­ха­ла Езе­рец, ятак и връ­з­ка на не­ле­гал­ни­те

7. Ва­сил Ха­ра­лам­пи­ев Ма­в­ро­ди­ев - ма­ха­ла Зла­тан­чо­в­ци, ятак и връ­з­ка

8. Бо­жин Ан­ге­лов Ни­ко­лов - ятак и връ­з­ка на не­ле­гал­ни­те

9. Ва­сил Сте­фа­нов Ну­ш­ков - ма­ха­ла Ру­сен­ци, връ­з­ка и по­ма­гач на хра­ни

10. Ми­лан Ве­се­ли­нов

Ятаци и връзки на налегалните от с. Гара Пирин за задържане:

1. Ва­сил Ива­нов Ко­ва­чев, връ­з­ка

2. Сто­ян Ге­ор­ги­ев Ма­ла­мов, ятак на не­ле­гал­ни­те

3. Све­ще­ник Хри­с­то Джо­ков, връ­з­ка

4. Те­о­фил За­ха­ри­ев То­до­ров, връ­з­ка

5. Сте­фан Ми­т­рев Гон­де­ров, връ­з­ка

6. Ан­дон Го­шев Алев, връ­з­ка

7. Ме­то­ди Ла­за­ров Ба­ла­ба­нов, връ­з­ка

8. Гри­гор Ва­си­лев Ме­ли­зи­мов от Но­во се­ло, връ­з­ка

9. Гри­гор Та­сев Па­ун­ков от Но­во се­ло, ятак и връ­з­ка

10. Хри­с­то Ге­ор­ги­ев Пе­т­ков, връ­з­ка, Га­ра Пи­рин

11. Ди­ми­тър Си­мов Гру­к­щов, връ­з­ка, Га­ра Пи­рин

12. Ни­ко­ла Сто­я­нов Ан­д­ре­ев, връ­з­ка

13. Ге­ор­ги Спа­сов Ще­тов, ятак и по­ма­гач на не­ле­гал­ни­те

14. Ве­се­лин и Ата­нас Ще­те­ви, връ­з­ка

15. За­ха­ри То­до­ров Ни­ко­лов, ятак на не­ле­гал­ни­те и по­ма­гач

16. Сла­ве Але­к­сан­д­ров Ива­нов от ма­ха­ла Но­во се­ло, ятак на не­ле­гал­ни­те

17. Илия Пе­т­ков, тър­го­вец, ятак

Ятаци и връзки на нелегалните от с. Влахи за задържане:

1. Йо­сиф Грън­чар­с­ки от ма­ха­ла Ка­ра­и­ван­с­ка, ятак, Вла­хи

2. Ге­ра­сим Ата­на­сов Кур­ти­шов от ма­ха­ла Де­бел дъб, връ­з­ка

3. Го­ше Югов от ма­ха­ла Юго­ва, ятак

4. Лю­бо­мир Ан­до­нов от ма­ха­ла Юго­ва, ятак

5. Трен­ко Си­мов от ма­ха­ла Кле­ти­ще, ятак

6. Иван Ба­ла­ба­нов от ма­ха­ла Де­бел дъб, ятак

7. Ди­ми­тър Ван­ге­лов Ха­джи­и­ли­ев, ятак

8. Ев­тим Ан­д­ре­ев Бо­я­джи­ев, връ­з­ка

9. Иван Тан­чев Ша­тев, ятак и ра­зу­з­на­вач в цен­тъ­ра на се­ло­то

10. Илия Ан­д­ре­ев Бо­я­джи­ев, ятак и ра­зу­з­на­вач в цен­тъ­ра на се­ло­то

11. Ла­зар Ев­ти­мов Ан­д­ре­ев, ятак и ра­зу­з­на­вач в цен­тъ­ра на се­ло­то

12. Ки­рил Бла­гов Ве­се­ли­нов, ма­ха­ла Ба­ра­та, връ­з­ка и ку­ри­ер

13. Бла­го Ве­се­ли­нов Ара­бов, ма­ха­ла Ба­ра­та, ятак и връ­з­ка

14. Ва­сил Ива­нов То­дев, ятак

15. Спас Ата­на­сов Уг­ри­нов от ма­ха­ла Ко­со­вец, ятак

16. Со­лун Ге­ор­ги­ев Та­шев, ятак на не­ле­гал­ни­те

17. Асен Ни­ко­лов Дра­чев, ятак на не­ле­гал­ни­те

18. Крум Ни­ко­лов То­до­ров, ятак

19. Ми­хо Или­ев Мал­чев, ятак

20. Го­шо Пе­шов Йон­чов от ма­ха­ла Ба­ра­та, ятак

21. Ан­д­рея Спа­сов Па­цов, ятак и връ­з­ка

22. Ко­с­та­дин М. Лъ­джов от ма­ха­ла Ко­со­вец, връ­з­ка

и ятак

23. Ва­сил Ата­на­сов Ада­мов, по­ма­гач

24. Ге­ра­сим Ата­на­сов Ка­лин­чев от ма­ха­ла

Ман­чо­в­с­ка, връ­з­ка

25. Ян­чо Ива­нов Ян­чев, жи­вее в Га­ра Пи­рин, връ­з­ка

26. Ан­д­рея Ва­си­лев от ма­ха­ла По­ле­на, по­ма­гач

27. Ди­ми­тър Ге­ор­ги­ев Ако­ре­ов от ма­ха­ла

Кле­ти­ще­то, връ­з­ка и ятак

28. Ге­ор­ги Бла­го­ев Ве­се­ли­нов от ма­ха­ла Ба­ра­та

29. Ди­ми­тър Па­в­лов Дра­чев от Вла­хи, връ­з­ка

30. Йо­сиф Пе­т­ков Ка­ра­и­ва­но­в­с­ки от ма­ха­ла

Де­бел дъб, ятак

31. Ибо Са­ли­ев (ци­га­нин ко­вач), ма­ха­ла

Де­бел дъб, ятак

32. Ачо Бен­гю­зов от с. Оща­ва, ятак на не­ле­гал­ни­те

33. Ев­тим Ан­д­ре­ев Чир­ков

34. Ичо Чо­пев, ятак и здра­ва връ­з­ка на

не­ле­гал­ни­те, Оща­ва

35. Илия Ве­се­ли­нов - Вла­хи

1. Мир­чо Ива­нов Янев от Га­ра Пи­рин, ятак и връ­з­ка

2. Ки­тан Ми­хов Или­ев от Вла­хи, ятак

3. Яне Ев­ти­мов Чир­ков

4. Але­к­сан­дър Ко­с­та­ди­нов от До­л­на Гра­де­ш­ни­ца

АМВР, III раз. 1713, том V, л. 114-116

№ 35

Подробен оперативен план на областното управление на народната милиция в Горна Джумая за ликвидиране четата на Герасим Тодоров, 9.ІІІ.1948 г.

План за уни­що­жа­ва­не­то на раз­бой­ни­че­с­ка­та бан­да в ра­йо­ни­те на се­ла­та Вла­хи, Оща­ва, Се­но­кос

и Га­ра Пи­рин, Гор­но­джу­май­с­ко

По съ­б­ра­ни­те све­де­ния от ор­га­ни­те на ДС е ус­та­но­ве­но, че в ра­йо­ни­те на се­ла­та Вла­хи, Оща­ва, Се­но­кос, Пло­с­ки и Га­ра Пи­рин се е по­я­ви­ла раз­бой­ни­че­с­ка бан­да от око­ло 30 ду­ши с во­дач Ге­ра­сим То­до­ров от с. Вла­хи. Та­зи бан­да си е по­с­та­ви­ла за за­да­ча да пре­ди­з­ви­ка въ­т­ре­ш­ни сму­то­ве и раз­ми­ри­ци и да из­вър­ши убий­с­т­ва и гра­бе­жи над мир­но­то на­се­ле­ние, за да зле­по­с­та­ви пред вън­ш­ния свят на­ша­та стра­на и уле­с­ни фа­ши­с­т­ки­те и ре­а­к­ци­он­ни еле­мен­ти в зло­с­т­на­та им бор­ба сре­щу бъл­гар­с­кия на­род.

За уни­що­же­ни­е­то на та­зи бан­да да се про­ве­дат сле­д­ни­те ме­ро­п­ри­я­тия:

1. Един взвод от 30 ми­ли­ци­о­не­ри да за­е­ме по­со­ка­та от с. Се­но­кос до с. Езе­рец със за­да­ча:

а) да не до­пу­с­ка аб­со­лю­т­но ни­ка­к­ви ли­ца да пре­ми­на­ват се­вер­но от за­е­та­та ли­ния, ка­то ус­т­рой­ват по­с­то­ян­ни за­са­ди и по­с­то­ве;

б) да пре­тър­сят ме­с­т­но­ст­та бли­з­ко око­ло за­е­та­та ли­ния и ако се на­тъ­к­нат на про­ти­в­ни­ка - да го уни­що­жат.

Взво­дът тръ­г­ва от с. Бре­жа­ни днес, 22 ча­са.

По­д­дър­жат по­с­то­ян­на връ­з­ка със съ­о­т­ве­т­ни­те ча­с­ти от с. Вла­хи и та­зи, ко­я­то ще бъ­де от Езе­рец из­то­ч­но.

Из­пъл­ня­ват: ко­ман­дир - кап. Ка­рам­фи­лов, от ДС - Ле­в­чо Сто­ев; бой­ци - 30.

2. Един взвод от 40 ми­ли­ци­о­не­ри да за­е­ме по­со­ка­та из­то­ч­но от ма­ха­ла Езе­рец и из­то­ч­но от м. Кле­ти­ще до Ар­ка­лий­с­ка ма­ха­ла със за­да­ча:

а) да не до­пу­с­ка да пре­ми­на­ва ка­к­во­то и да би­ло ли­це из­то­ч­но от за­е­та­та по­со­ка;

б) да ус­т­рой­ва по­с­то­ян­ни за­са­ди и по­с­то­ве за из­не­на­да на про­ти­в­ни­ка;

в) да пре­тър­с­ва ме­с­т­но­ст­та бли­з­ко до за­е­та­та ли­ния, да от­к­рие про­ти­в­ни­ка и да го уни­що­жи.

Взво­дът тръ­г­ва от Си­на­ни­ца на 20 ча­са днес.

Дър­жи връ­з­ка с ча­ст­та във Вла­хи и с ча­с­ти­те от две­те си стра­ни.

Из­пъл­ня­ват: ко­ман­дир - кап. Ге­ор­ги Ди­ми­т­ров, от ДС - Ата­нас Це­ров, бой­ци - 40.

3. Един взвод от 40 ми­ли­ци­о­не­ри за­е­ма по­со­ка­та из­то­ч­но от Ар­ка­лий­с­ка ма­ха­ла през връх Ба­ба до По­ля­ни­те със за­да­ча:

а) да не до­пу­с­ка пре­ми­на­ва­не­то на ка­к­ви­то и да би­ло ли­ца по по­со­ка на пла­ни­на­та;

б) да ус­т­рой­ва по­с­то­ян­ни за­са­ди и по­с­то­ве по за­е­та­та ли­ния за из­не­на­да на про­ти­в­ни­ка;

в) да пре­тър­с­ва ме­с­т­но­ст­та бли­з­ко око­ло за­е­та­та ли­ния за от­к­ри­ва­не на про­ти­в­ни­ка и не­го­во­то уни­що­жа­ва­не.

Тръ­г­ва днес, 22 ча­са от Си­на­ни­ца.

Дър­жи по­с­то­ян­на връ­з­ка с ча­ст­та в с. Вла­хи и ча­с­ти от две­те стра­ни.

Из­пъл­ня­ват: ко­ман­дир - Илия Па­на­йо­тов, от ДС - Ко­с­та­дин Сто­и­ч­ков, бой­ци - 40.

4. Един взвод от 40 ми­ли­ци­о­не­ри да за­е­ме шо­се­то от с. Пло­с­ки до чар­ка в пла­ни­на­та със за­да­ча:

а) да не до­пу­с­ка пре­ми­на­ва­не­то на ка­к­ви­то и да би­ло ли­ца през шо­се­то;

б) да ус­т­рой­ва за­са­ди и по­с­та­вя по­с­то­ве за из­не­на­д­ва­не и за­ла­вя­не на про­ти­в­ни­ка;

в) да пре­тър­с­ва ме­с­т­но­ст­та бли­з­ко до шо­се­то за от­к­ри­ва­не и уни­що­жа­ва­не на про­ти­в­ни­ка.

Тръ­г­ва от с. Пло­с­ки днес, 22 ча­са.

Дър­жи връ­з­ка с ча­ст­та във Вла­хи и с та­зи от По­ля­ни­те.

Из­пъл­ня­ват: ко­ман­дир - Ки­рил Па­с­ка­лев, от ДС - Ми­ла­ди­нов с 5 ра­зу­з­на­ва­чи, бой­ци - 40.

5. Два взво­да от 30 вой­ни­ка и 40 ре­зер­в­ни ми­ли­ци­о­не­ри да за­е­мат по­со­ка­та от р. Стру­ма по р. Би­с­т­ри­ца до По­пи­на лъ­ка по съ­щия час и със съ­ща­та за­да­ча.

Из­пъл­ня­ват: ко­ман­дир - Иван Три­ч­ков, от ДС - гру­па­та на Ми­ла­ди­нов, бой­ци - 70.

6. Един взвод от 40 ми­ли­ци­о­не­ри да тръ­г­не днес, на 22 ча­са от мо­с­та на Кре­с­на със сле­д­ни­те за­да­чи:

а) да пре­тър­сят ос­но­в­но ма­ха­ла­та Св. Пе­т­ка, Ру­сен­ци и ма­ха­ли­те на с. Оща­ва за от­к­ри­ва­не и уни­що­жа­ва­не на бан­да­та;

б) да дър­жат по­с­то­ян­на връ­з­ка с ча­ст­та в с. Вла­хи.

Из­пъл­ня­ват: ко­ман­дир - кап. Да­ков, от ДС - Ас­па­рух, бой­ци - 40.

7. Един взвод от 40 ми­ли­ци­о­не­ри да тръ­г­не от Кри­ва ли­ва­да, с. Вла­хи, със за­да­ча да пре­тър­си ос­но­в­но ма­ха­ли­те Кле­ти­ще, По­ля­на, Де­бел дъб, Дра­ко­ло­во, Въ­ч­ко­в­ци и Юго­в­ци и от­к­рие и уни­що­жи бан­да­та.

По­д­дър­жа по­с­то­ян­на връ­з­ка с ча­ст­та в се­ло Вла­хи.

Из­пъл­ня­ват: ко­ман­дир - кап. Ца­ков, от ДС - Па­с­ков, бой­ци - 40.

8. Един взвод от 40 ми­ли­ци­о­не­ри тръ­г­ва от Кри­ва ли­ва­да и пре­тър­с­ва ос­но­в­но се­ло Вла­хи, Ко­со­вец и Ман­чо­в­ци, с цел да от­к­рие и уни­що­жи бан­ди­ти­те.

По­д­дър­жа връ­з­ка с ча­ст­та в с. Вла­хи.

Из­пъл­ня­ват: ко­ман­дир - кап. Груй­кин, от ДС - Ва­си­лев, бой­ци - 40.

9. Един взвод от 25 ми­ли­ци­о­не­ри да се ус­та­но­ви на уча­с­тък в с. Оща­ва със за­да­чи:

а) да за­б­ра­ни дви­же­ни­е­то ме­ж­ду 18 ча­са ве­чер и 7 ча­са су­т­рин;

б) да съ­бе­ре до­би­тъ­ка и хра­ни­те на на­се­ле­ни­е­то в по­д­хо­дя­щи пун­к­то­ве, за да бъ­дат не­до­с­тъ­п­ни за бан­да­та;

в) да да­ват съ­дей­с­т­вие на сле­д­с­т­ви­е­то.

По­д­дър­жа връ­з­ка с ча­ст­та в с. Вла­хи.

Из­пъл­ня­ват: ко­ман­дир - ма­йор Кан­дин, от ДС - Ба­ра­ков и Мар­чев, бой­ци - 25.

10. Един взвод от 10 ми­ли­ци­о­не­ри да се ус­та­но­ви на уча­с­тък в с. Вла­хи със за­да­чи:

а) да за­б­ра­ни дви­же­ни­е­то ме­ж­ду 18 ча­са ве­чер и 7 ча­са су­т­рин;

б) да съ­бе­ре до­би­тъ­ка и хра­ни­те на на­се­ле­ни­е­то в по­д­хо­дя­щи пун­к­то­ве, за да бъ­дат не­до­с­тъ­п­ни за бан­ди­ти­те;

в) да да­ват съ­дей­с­т­вие на сле­д­с­т­ви­е­то.

Из­пъл­ня­ват: ко­ман­дир (не се че­те), от ДС - Ге­ор­ги Сто­я­нов и Яд­ков, бой­ци - 10.

11. Да се ус­та­но­ви уча­с­тък с 25 ми­ли­ци­о­не­ри в ма­ха­ла По­ля­на със за­да­чи:

а) ус­та­но­вя­ва­не ми­ли­ци­о­нер­с­ки час от 18 ча­са ве­чер до 7 ча­са су­т­рин;

б) съ­би­ра­не до­би­тъ­ка и хра­ни­те на на­се­ле­ни­е­то в по­д­хо­дя­щи пун­к­то­ве, за да бъ­дат не­до­с­тъ­п­ни.

12. Да се ус­та­но­ви уча­с­тък от 15 ми­ли­ци­о­не­ри в ма­ха­ла Де­бел дъб със за­да­чи:

а) да се ус­та­но­ви ми­ли­ци­о­нер­с­ки час от 18 ча­са ве­чер до 7 ча­са су­т­рин;

б) да съ­бе­ре до­би­тъ­ка и хра­ни­те на на­се­ле­ни­е­то в по­д­хо­дя­щи пун­к­то­ве, за да бъ­дат не­до­с­тъ­п­ни за бан­да­та;

в) да по­ма­га на сле­д­с­т­ви­е­то;

г) да по­д­дър­жа връ­з­ки с ча­ст­та от Вла­хи.

Из­пъл­ня­ват: ко­ман­дир - Гър­чев, от ДС - Ке­рин и Ма­нол, бой­ци - 10.

13. Един взвод от 40 ми­ли­ци­о­не­ри да тръ­г­не днес на 24 ча­са от До­л­на Гра­де­ш­ни­ца и ми­не през Гор­на Гра­де­ш­ни­ца край ов­ча­ри­те ви­но­в­ни­ци и сти­га до Вър­би­те. Ка­то вси­ч­ко то­ва пре­тър­с­ва за от­к­ри­ва­не и уни­що­же­ние на бан­да­та. Ка­то сти­г­не до Вър­би­те, да се раз­де­ли на 2: 20 ду­ши да се при­съ­е­ди­нят към ча­ст­та, ко­я­то за­е­ма шо­се­то от с. Пло­с­ки до чар­ка, а дру­ги­те 20 ду­ши да се при­съ­е­ди­нят към ча­ст­та, ко­я­то е за­е­ла ли­ни­я­та от По­ля­ни­те до Ар­ка­лий­с­ка ма­ха­ла.

Из­пъл­ня­ват: ко­ман­дир - Вра­ца, бой­ци - 40, во­да­чи.

АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 305-307

№ 36

Списък на нелегалните от Светиврачка околия, включили се в четата на Герасим Тодоров

към средата на март 1948 г.

Списък на бан­ди­ти­те от Све­ти­вр­ач­ка око­лия

1. Ге­ра­сим То­до­ров Ни­ко­лов - с. Вла­хи, Све­ти­в­ра­ч­ко

2. Ди­ми­тър Ва­си­лев Йо­си­фов (Ба­дев) - во­де­ни­чар, с. Вла­хи

3. Илия Ан­д­ре­ев Бо­я­джи­ев - с. Вла­хи

4. Ге­ор­ги Ата­на­сов Ве­се­ли­нов (Ман­чев) - с. Вла­хи

5. Ве­се­лин Ми­тов Ча­у­шев - с. Вла­хи

6. Ге­ор­ги Ан­д­ре­ев Са­мар­джи­ев - с. Вла­хи

7. Ан­д­рея Але­к­сан­д­ров Спа­сов (Па­цов) - с. Вла­хи

8. То­дор Ива­нов Се­ку­лов - с. Вла­хи

9. Сла­в­чо Со­лу­нов Мо­нев - с. Вла­хи

10. Иван Тон­чев Ша­тев - с. Вла­хи

11. Ла­зар Ге­ор­ги­ев Да­фов - с. Вла­хи

12. Ла­зар Еф­ти­мов Ан­д­ре­ев (Цир­ков) - с. Вла­хи

13. Йор­дан Ге­ра­си­мов То­до­ров - с. Вла­хи

14. Ки­рил Стан­чев Стой­чев - гр. Ду­п­ни­ца

15. Лю­бо­мир Ата­на­сов Стам­бо­лий­с­ки (бай Ди­ми­тър - Ми­т­ко) - гр. Ду­п­ни­ца

16. Ди­ми­тър Ни­ко­лов Гю­ров - с. Кле­ти­ще

17. Илия Чо­пев - м. Де­бел дъб

18. Ан­гел Бен­гю­зов (Ачо) - м. Де­бел дъб

19. Ге­ор­ги Или­ев Чо­пев - м. Де­бел дъб

20. Ди­ми­тър Се­ра­фи­мов - во­де­ни­чар, м. Де­бел дъб

21. То­дор Спа­сов Ни­ко­лов - м. Дре­ба­ко, Де­бел дъб

22. Асен Ми­лев Ива­нов - с. Оща­ва

23. Сте­фан Ди­ми­т­ров Се­ра­фи­мов - с. Оща­ва

24. На­й­ден Ми­хай­лов Ива­нов - с. Оща­ва

25. Пе­тър Йо­си­фов Гър­ков (По­пе­то, Бра­да­та) - с. Бре­жа­ни

26. Ки­рил Ни­ко­лов Бен­гю­зов - с. Гор­на Гра­де­ш­ни­ца

27. Крум Со­лу­нов Мо­нев - с. Гор­на Гра­де­ш­ни­ца

28. Ки­рил То­до­ров Со­лу­нов - с. Гор­на Гра­де­ш­ни­ца

29. Ле­в­тер Пе­т­ров Ни­ко­лов - с. Гор­на Гра­де­ш­ни­ца

30. Ни­ко­ла Янев По­п­с­то­и­лов - гр. Све­ти Врач

31. Ге­ор­ги Ди­ми­т­ров Ла­за­ров (Су­чев) - с. Бе­ли­ца

32. Йор­дан Руй­чев Сто­я­нов - с. Пло­с­ки

33. Ан­гел Ка­лай­джи­ев - с. Га­ра Пи­рин

34. Ки­тан Ми­хов Или­ев - с. Га­ра Пи­рин

35. Ян­чо Ива­нов Янев - с. Га­ра Пи­рин

36. Ге­ор­ги Ан­до­нов Ръ­к­лев - с. Га­ра Пи­рин

37. Ди­ми­тър Мар­ков Ха­ри­за­нов - с. Га­ра Пи­рин

38. Ан­гел То­до­ров Бо­жи­лов - с. Га­ра Пи­рин

39. Стой­не Цве­т­ков Ба­чий­с­ки (По­л­ко­в­ни­ка) - гр. Со­фия

40. Ди­ми­тър Ку­з­ма­нов Цве­т­ков (По­д­пол­ко­в­ни­ка) - гр. Со­фия

АМВР, II сл. д. 357, т 1, л. 75

№ 37

Информация до областния началник на ДС в Горна Джумая за предприетите начални действия и резултати по изпълнение плана за ликвидиране четата

на Герасим Тодоров, 10.ІІІ.1948 г.

МВР

До Го­с­по­ди­на Об­ла­с­т­ния на­чал­ник на Дър­жа­в­на си­гур­ност, гр. Гор­на Джу­мая

Във връ­з­ка с раз­ра­бо­т­ка­та на вто­ри се­к­тор и съ­г­ла­с­но пла­на Ви до­на­сям, че из­вър­ши­х­ме сле­д­но­то:

1. На 8.III след 4 ча­са до 9 ча­са ве­чер­та бе обя­с­не­на ра­бо­та­та пред око­лий­с­кия на­чал­ник Ди­ми­т­ров и за­ве­ж­дащ Дър­жа­в­на си­гур­ност Ро­я­нов, ка­то все­ки­му бя­ха въз­ло­же­ни за­да­чи. За­да­чи­те ги въз­ло­жи­х­ме та­ка, че Ро­я­нов да про­дъл­жи за­по­ч­на­то­то сле­д­с­т­вие.

2. Съ­с­та­вен бе по­д­ро­бен план за дей­с­т­вие.

За 9.III

1. В 6 ча­са су­т­рин­та се из­вър­ши за­дър­жа­не­то след обиск на се­мей­с­т­во­то на Йор­дан Руй­чев, се­мей­с­т­во­то на Ни­ко­ла Руй­чев без не­го (Ни­ко­ла), кой­то по на­ше све­де­ние е за­бе­г­нал от се­ло­то още от пе­тък, 5.III и спо­ред по­с­ле­д­ни­те ни све­де­ния се на­ми­ра в с. Ца­па­ре­во при дя­до си, за ко­е­то сме на­ре­ди­ли на за­ве­ж­дащ по­ду­ча­с­тъ­ка с. Ца­па­ре­во да бъ­де за­дър­жан, ако се ока­же там. По­с­та­ви­ли сме не­пре­къ­с­на­та де­но­но­щ­на за­са­да на мо­с­та при с. Ми­к­ре­во, през къ­де­то мо­же да се вър­не, ако дей­с­т­ви­тел­но е в с. Ца­па­ре­во.

2. Свър­за­х­ме се с Иван Ми­нев Па­шов - до­бър наш ин­фор­ма­тор и Пе­тър Шо­пов, се­к­ре­тен съ­т­ру­д­ник, и два­ма­та от с. Пло­с­ки, на ко­и­то по­с­та­ви­х­ме за­да­чи във връ­з­ка с раз­ра­бо­т­ка­та на об­щия план.

3. Ус­т­ро­и­х­ме сре­ща със Сла­в­чо Янев и след то­ва с дя­до му Яне По­п­с­то­и­лов, от ко­и­то се опи­та­х­ме да се до­б­рем до ня­ка­к­ви све­де­ния за ме­с­то­на­хо­ж­де­ни­е­то или връ­з­ки­те на Ни­ко­ла Янев, оба­че раз­б­ра­х­ме, че опи­ти­те ни са без­по­ле­з­ни, тъй ка­то и два­ма­та ни за­я­ви­ха по ка­те­го­ри­чен на­чин, че не мо­гат да ни бъ­дат по­ле­з­ни в то­ва от­но­ше­ние, ето за­що ве­д­на­га при­с­тъ­пи­х­ме към за­дър­жа­не­то на ця­ло­то се­мей­с­т­во на Ни­ко­ла Янев.

4. Вля­зо­х­ме във връ­з­ка с "Ро­за", от ко­го­то не­що съ­ще­с­т­ве­но но­во не на­у­чи­х­ме и му по­с­та­ви­х­ме три за­да­чи във връ­з­ка с раз­ра­бо­т­ка­та на пла­на.

5. На­ре­ди­ли сме да се из­вър­ши про­у­ч­ва­не на ли­ца­та, ко­и­то пре­д­с­тои да бъ­дат вер­бу­ва­ни от нас.

6. Во­дим не­пре­къ­с­на­то сле­д­с­т­вие над за­дър­жа­ни­те се­мей­с­т­ва, но цен­ни ре­зул­та­ти до тоя мо­мент ня­ма­ме.

7. Про­дъл­жа­ва­ме раз­ра­бо­т­ка­та на пла­на с до­не­се­ние, че до то­зи мо­мент, 24 ча­са на 9.III, от на­шия се­к­тор не сме ус­та­но­ви­ли ме­с­то­на­хо­ж­де­ни­е­то на ни­то един от не­ле­гал­ни­те.

Съ­о­б­ще­те ни ве­д­на­га по съ­щия ку­ри­ер къ­де да от­п­ра­вим за­дър­жа­ни­те, тъй ка­то съ­щи­те ни пре­чат в ра­бо­та­та и да­ли сле­д­ва за съ­щи­те да из­го­т­вим до­к­лад за ин­тер­ни­ра­не.

Ми­ла­ди­нов

АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 341

№ 38

Информация до областния началник на ДС в Горна Джумая за по-нататъшните действия и постигнатите резултати по изпълнение плана за ликвидиране четата на Герасим Тодоров, 3,30 часа сутринта, 12.ІІІ.1948 г.

МВР, Све­ти­в­ра­ч­ко

До Го­с­по­ди­на Об­ла­с­т­ния на­чал­ник на Дър­жа­в­на си­гур­ност - Гор­на Джу­мая

За 10.III.1948 г.

1. На­п­ра­ви­х­ме ог­лед на р. Би­с­т­ри­ца от Св. Врач до м. Тре­мо­щ­ни­ца за оп­ре­де­ля­не на най-ве­ро­я­т­ни­те ме­с­та за пре­ми­на­ва­не­то на не­ле­гал­ни­те. Оп­ре­де­ли­х­ме 8 пун­к­та от По­пи­на лъ­ка до гр. Све­ти Врач и два пун­к­та от гр. Све­ти Врач до р. Стру­ма. Тре­ти пункт - мо­с­та на р. Стру­ма при ста­ра га­ра - Св. Врач. При ну­ж­да за­са­ди­те да бъ­дат сло­же­ни от ма­йор Три­ч­ков от гра­ни­ч­ния уча­с­тък в гр. Св. Врач.

2. Ус­т­ро­и­х­ме с пет ду­ши ин­фор­ма­то­ри в са­мо­то с. Ли­ля­но­во и Сто­жа, ко­и­то да на­б­лю­да­ват и до­на­сят за дви­же­ни­е­то на съм­ни­тел­ни ли­ца и по­ве­де­ни­е­то на ме­с­т­ни вра­ж­де­б­но на­с­т­ро­е­ни еле­мен­ти, на ко­и­то би­ха мо­г­ли да се оп­рат не­ле­гал­ни­те. Ус­т­ро­и­х­ме под с. Ли­ля­но­во яв­ка за по­лу­ча­ва­не све­де­ния и да­ва­не ин­с­т­ру­к­ции.

3. В ме­с­т­но­ст­та Сли­ва­та по пъ­тя Ли­ля­но­во - По­пи­на лъ­ка сме въз­ло­жи­ли на на­ши ин­фор­ма­то­ри три­ма ду­ши, ко­и­то да на­б­лю­да­ват и до­на­сят за пре­ми­на­ва­не­то на съм­ни­тел­ни ли­ца.

4. Из­ви­ка­х­ме на 10.III Ди­ми­тър Су­чев - ба­ща на не­ле­гал­ния Ге­ор­ги Ди­ми­т­ров Су­чев, с цел да бъ­де за­вер­бу­ван и да въз­дей­с­т­ва на си­на си да се пре­да­де или да ни ука­же ме­с­то­на­хо­ж­де­ни­е­то на гру­па­та на Ге­ра­сим То­до­ров. Въ­п­ре­ки го­ле­ми­те на­ши уси­лия Ди­ми­тър Су­чев про­я­ви ко­ра­ва не­от­с­тъ­п­чи­ва вра­же­с­ка по­зи­ция, при ко­е­то се убе­ди­х­ме, че той не же­лае по та­къв на­чин да ни съ­т­ру­д­ни­чи. Съ­щи­ят е за­дър­жан и пре­д­с­тои за­дър­жа­не­то на се­мей­с­т­во­то на 12.III за ин­тер­ни­ра­не.

За 11.III.1948 г.

1. От не­пре­къ­с­на­то­то во­де­не сле­д­с­т­вие на се­мей­с­т­во­то на Йор­дан и Ни­ко­ла Руй­че­ви се ус­та­но­ви, че Ни­ко­ла и ба­ща­та Руй­чо Сто­я­нов са в не­ле­гал­ност. Пър­ви­ят от съ­бо­та, 6.III, а вто­ри­ят от 9.III, ка­то за Ни­ко­ла се ус­та­но­ви, че не е хо­дил в Ца­па­ре­во, ка­к­то бя­х­ме пи­са­ли в ми­на­лия до­к­лад, а че от гор­на­та да­та с Ме­то­ди Ри­зов и Ди­мо Сто­я­нов - и два­ма­та от с. Пло­с­ки, за­ми­на­ли за с. Вла­хи при вдо­ви­ца­та Илин­ка Гру­йо­ва, не­го­ва ку­ма. То­ва съ­що­то още не е по­т­вър­де­но. Та­зи ве­чер за­ло­ви­х­ме Руй­чо Сто­я­нов в ко­ли­би­те на Ри­зо Или­ев Ри­зов - ов­чар.

Ос­вен то­ва от сле­д­с­т­ви­е­то се ус­та­но­ви, че Трен­да­фил Ди­ми­т­ров Сто­и­лов, по­л­с­ки па­зач в с. Пло­с­ки, пре­ди две се­д­ми­ци е дал пу­ш­ка и я е пре­дал на же­на­та на Йор­дан Руй­чев, а тя му я е да­ла при по­с­ле­д­но­то му ид­ва­не. На­з­на­чи­х­ме нов по­л­с­ки па­зач на ва­кан­т­на­та длъ­ж­ност та­ка­ва в с. Пло­с­ки, с цел да про­с­ле­дя­ва не­пре­къ­с­на­то Трен­да­фил.

2. Сле­д­с­т­ви­е­то е при­к­лю­че­но и пре­д­с­тои из­п­ра­ща­не­то на за­дър­жа­ни­те в Ди­ре­к­ци­я­та.

От по­лу­че­ни­те до­не­се­ния на за­ве­ж­дащ по­ду­ча­с­тъ­ка в с. Пло­с­ки и по­с­та­ве­ни­те за­да­чи на "Ро­за" на­у­ча­ва­ме, че Йор­дан Руй­чев се е при­д­ви­жил към с. Сто­жа - Ли­ля­но­во, с цел да ми­не към с. Ца­лим на 10 т.м. и да се при­б­ли­жи към гра­ни­ца­та. То­ва до­не­се­ние още не е по­т­вър­де­но. А по до­не­се­ние от "Ро­за" пред же­на му Йор­дан Руй­чев и брат му Ни­ко­ла са се яви­ли в с. Сто­жа при Сто­ил Шун­ков. То­ва се до­на­ся от Илия Ве­се­ли­нов, син на уби­тия не­ле­га­лен Ве­се­лин, на 10.III.

3. По до­не­се­ние на се­к­ре­тен съ­т­ру­д­ник, Пе­тър Шо­пов от с. Пло­с­ки до­на­ся, че ли­це­то Ди­ми­тър Ана­с­та­сов от съ­що­то се­ло се е сре­щал на 10.III в ме­с­т­но­ст­та Са­фи­рит ва­лог на си­но­ра ме­ж­ду Пло­с­ки и Ли­ля­но­во с Йор­дан Руй­чев.

4. Ка­к­то до­на­ся ин­фор­ма­то­рът Иван То­шов от с. Пло­с­ки, че на 9.III ве­чер­та бра­тя Руй­че­ви Ни­ко­ла и Йор­дан са ид­ва­ли при ли­це­то Ан­гел Ге­ор­ги­ев Ми­ла­ди­нов от с. Пло­с­ки, те­хен бли­зък ро­д­ни­на, от ко­го­то са взе­ли хляб и са за­ми­на­ли в не­из­ве­с­т­на по­со­ка.

5. Из­п­ра­те­ни­ят от нас ра­зу­з­на­вач в с. Джи­гу­ро­во ни до­на­ся, че дей­с­т­ви­тел­но бра­тя­та Ге­ор­ги и Сми­лян Гар­го­ви са в не­ле­гал­ност от сре­да­та на ме­сец фе­в­ру­а­ри, но ме­с­то­на­хо­ж­де­ни­е­то им не се знае. Пре­д­с­тои за­ди­га­не­то на Про­коп Па­ни­чар­с­ки, кой­то ве­ро­я­т­но знае къ­де са, и за­дър­жа­не­то на се­мей­с­т­ва­та им.

6. По не­по­т­вър­де­ни све­де­ния от Ма­нол Ко­с­та­ди­нов Ри­зов бра­тя Гар­го­ви са тър­се­ли хляб от ня­кои се­ля­ни от с. Бо­ж­до­во към 3 или 4.III.

7. Ме­то­ди Ри­зов, за ко­го­то пи­са­х­ме, че е оти­вал с Ди­мо Сто­я­нов и Ни­ко­ла Руй­чев във Вла­хи, ве­д­на­га след за­в­ръ­ща­не­то си в с. Пло­с­ки е за­ми­нал на 10.III за с. Ли­ля­но­во и се е за­вър­нал на 11-и към 10 ча­са. При­чи­на­та за оти­ва­не­то му в с. Ли­ля­но­во пре­д­с­тои да бъ­де ус­та­но­ве­на, но по-ве­ро­я­т­но е оти­шъл да съ­з­да­ва връ­з­ки на бра­тя Руй­че­ви.

8. Та­зи нощ за­ди­г­на­х­ме Ри­зо Или­ев Ри­зов, стар ятак на Йор­дан Руй­чев, с цел да бъ­де за­вер­бу­ван. Ве­д­но с не­го до­ве­до­х­ме и за­ло­ве­ния Руй­чо Сто­я­нов, на ко­го­то ве­д­на­га от­по­ч­на­х­ме раз­пит. До то­зи мо­мент, 3,30 ча­са на 12.III су­т­рин­та, до дру­ги дан­ни не сме се до­б­ра­ли.

Ми­ла­ди­нов (п)

АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 330-331

№ 39

Информация до областния началник на ДС в Горна Джумая за по-нататъшните действия и постигнатите резултати по изпълнение плана за ликвидиране четата на Герасим Тодоров, 12.ІІІ.1948 г.

До Об­ла­с­т­ния на­чал­ник на Дър­жа­в­на си­гур­ност

гр. Гор­на Джу­мая

За­вер­бу­ва­х­ме за се­к­ре­тен съ­т­ру­д­ник Але­к­сан­дър Ко­с­тов Ба­ла­бан­с­ки от с. До­л­на Гра­де­ш­ни­ца чрез се­к­ре­т­но за­ди­га­не. За­ми­на ве­д­на­га във Вла­хин­с­ко­то зем­ли­ще за про­у­ч­ва­не, със срок све­де­ни­я­та да до­не­се до 13-и ве­чер­та.

За­вер­бу­ва­х­ме за ин­фор­ма­тор Ва­сил Ива­нов Ко­ва­чев от с. Га­ра Пи­рин. Днес за­ми­на­ва съ­що за Вла­хин­с­ко­то зем­ли­ще, със за­да­ча да ги от­к­рие и до­не­се със срок до ут­ре ве­чер, 13-и т.м., съ­бо­та.

Вче­ра, 11 т.м., из­п­ра­ти­х­ме бра­тя­та на за­бе­г­на­лия Ян­чо Ива­нов Ян­чев - Яне и бра­та на за­бе­г­на­лия Ки­тан Ми­хов Или­ев, име­то в мо­мен­та ня­мам. Сре­щ­на­ли са ги във Вла­хин­с­ки ма­ха­ли, то­ч­но в кои още не знам, след мал­ко ще по­лу­ча и на обяд ще Ви съ­о­б­щя. Ян­чо още не е оти­шъл в гру­па­та, ще се дво­у­ми ден-два, ще пра­тя по­в­тор­но чо­век при не­го.

Ки­тан по на­чи­на на дър­жа­ни­е­то си, из­г­ле­ж­да, е бил с гру­па­та. Гру­па­та се е дви­жи­ла из ма­ха­ла­та, но Ге­ра­сим за­ми­нал ня­къ­де, по све­де­ние - да тър­си Руй­чев, но аз ми­с­ля, че тър­си мя­с­то да се пре­ме­с­тят.

За­дър­жал съм Ни­ко­ла Сто­я­нов Ан­д­ре­ев и Ге­ор­ги Ива­нов Сто­я­нов Шун­тов, сна­б­ди­те­ли на гру­па­та. Ан­д­рея да­ва све­де­ния, Шун­тов е хи­тър и ма­кар че има ра­зо­б­ли­чи­те­лен ма­те­ри­ал, не ка­з­ва ни­що.

На­ре­ди да ни пра­тят 4-5 кг мар­ма­лад.

12.III.1948 г., с. Га­ра Пи­рин, Светиврачко

Ми­ли­ци­о­нер­с­ки по­л­ко­в­ник, об­ла­с­тен на­чал­ник

 (Н. Ра­чев)

АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 329

№ 40

Информация до областния началник на ДС за хода на акцията срещу нелегалните и за неуспял опит да бъде убит Герасим Тодоров, 15.ІІІ.1948 г.

За дру­га­ря обл. на­чал­ник ДС, гр. Гор­на Джу­мая

До­на­сям Ви, др. На­чал­ник, че по до­не­се­ние на об­ла­с­т­ния на­чал­ник на НМ - гр. Гор­на Джу­мая, от днес, 15.III.1948 г., са раз­къ­са­ни от гру­па­та 4 (че­ти­ри) ду­ши на­че­ло с Ге­ра­сим То­до­ров Ни­ко­лов, от­к­ри­та е стрел­ба по тях, но не е мо­г­ло да го уда­рят. За­ло­ве­ни са два­ма ду­ши не­ле­гал­ни от­с­ко­ро: Иван Тон­чев и Ла­зар Гьо­шев Па­с­ков - и два­ма­та от с. Вла­хи.

За­бе­ля­за­но е и дру­ги не­ле­гал­ни, но не са за­ло­ве­ни.

За­дър­жа­ни са връ­з­ки и ята­ци от Вла­хи.

15.III.1948 г., с. Га­ра Пи­рин

За­ве­ж­дащ по­ду­ча­с­тък: (п)

АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 348

№ 41

Бележки на следовател за дейността в помощ на четата, оказана от София Тодорова - съпруга

на Герасим Тодоров

Со­фия Ге­ра­си­мо­ва То­до­ро­ва

Ко­га­то из­бя­гал Ге­ра­сим То­до­ров, тя му но­си­ла хра­на в раз­с­то­я­ние на един и по­ло­ви­на ме­се­ца. След то­ва Ге­ра­сим се пре­х­вър­лил към Илия Чо­пов и Ан­гел Бен­гю­зов.

През м. се­п­тем­в­ри 1947 г. по­лу­чи­ла на­ря­ден плат и уши­ла ед­на кур­т­ка и я за­не­с­ла на Ге­ра­сим.

Ко­га­то са за­к­ла­ли пра­се­то, Со­фия Ге­ра­си­мо­ва е из­п­ра­ща­ла свин­с­ко ме­со и мас по мо­ми­че­то на Ан­гел Бен­гю­зов.

През м. но­ем­в­ри 1947 г. Со­фия е из­п­ра­ти­ла по Со­лун Та­шев на Ге­ра­сим ед­на пе­ч­ка, ед­на те­п­сия, един ко­тел, ед­но цин­ко­во тен­дже­ре, ед­на та­ва, един чер­пак, един фе­нер за ос­ве­т­ле­ние, два ли­т­ра га­зие, един ли­тър ви­но, око­ло 5 кгр. су­ха­ри, око­ло 10 кгр. тра­ха­на.

Мо­ми­че­то на Ан­гел Бен­гю­зов е взе­ма­ло 10 ли­т­ра газ от Со­лун Та­шев за бан­да­та.

Же­на­та на Сто­ян Па­ла­т­ли­ев е из­п­ра­ти­ла ед­на до­л­на ри­за по Со­лун Та­шев за Ге­ра­сим.

На Ко­ле­да Ки­рил Бла­го­ев е до­не­съл ед­но пи­с­мо на Ге­ра­си­ми­ца от Сто­ян Па­ла­т­ли­ев за Ге­ра­сим.

Ня­кол­ко дни след Ко­ле­да Со­фия е из­п­ра­ти­ла три ли­т­ра ви­но и бра­ш­но за ед­на ба­ни­ца по Ге­ор­ги По­си­вов за Ге­ра­сим. Ос­вен то­ва и пи­с­мо­то е из­п­ра­ти­ла, ко­е­то е по­лу­чи­ла от Сто­ян Па­ла­т­ли­ев.

На Йор­да­но­в­ден Ки­ро Бла­го­ев е пре­дал ед­но пи­с­мо на Со­фия от Ге­ор­ги Але­к­сан­д­ров, а тя го пре­да­ла на Со­лун Та­шев да го пре­да­де на Ге­ра­сим.

На Йор­да­но­в­ден е ид­вал в с. Вла­хи Сто­ян Па­ла­т­ли­ев и е до­не­съл 5 кгр. сла­ни­на за бан­ди­ти­те и я пре­дал на Со­лун Та­шев. В на­ча­ло­то на ме­сец фе­в­ру­а­ри Ки­рил Бла­го­ев е до­не­съл ед­но пи­с­мо от Ди­ми­тър Мар­ков и го пре­дал на Со­фия Ге­ра­си­мо­ва за Ге­ра­сим. Ата­нас Ва­си­лев е пре­дал ед­на бой­на пу­ш­ка и ед­на бом­ба на Со­фия, а тя ги пре­да­ла на Со­лун Та­шев. Ки­рил Бла­го­ев до­не­съл ед­на бой­на пу­ш­ка и 10 па­т­ро­на от Ди­ми­тър Ван­ге­лов и ги пре­дал на Со­фия да ги пре­да­де на Ге­ра­сим, а тя ги пре­да­ла на Ге­ра­сим, ко­га­то е ид­вал вкъ­щи. Асен Дра­чев дал 1 000 лв. на Со­фия, за да ги пре­да­де на Ге­ра­сим. Де­ца­та на Со­лун ка­з­ва­ли, че Бо­рис Уг­ре­нов е дал 1 000 лв., Ата­нас Арин­ков 500 лв., за да ги пре­да­де на бан­ди­ти­те, ос­вен то­ва и Спас Уг­ре­нов е дал, но кол­ко са би­ли, не се знае.

АМВР, III раз. 1713, т. 4, л. 118

№ 42

Показания на София Тодорова за помощта, която е оказвала на съпруга си Герасим Тодоров

от м. май до ноември 1947 г.

До­з­на­ние на Со­фия Ге­ра­си­мо­ва То­до­ро­ва

Име­ну­вам се Со­фия Ге­ра­си­мо­ва То­до­ро­ва, род. в с. Вла­хи, Све­ти­в­ра­ч­ко, жи­ву­ща в съ­що­то се­ло, на 36 год., по на­ро­д­ност бъл­гар­ка, же­не­на, не­о­съ­ж­да­на, из­то­ч­но­п­ра­во­с­ла­в­на, сла­бо­г­ра­мо­т­на, ка­з­вам сле­д­но­то:

През м. май 1947 г. един път мъ­жът ми Ге­ра­сим оти­де на гр. Св. Врач, за да те­г­ли па­ри от бан­ка­та за ко­о­пе­ра­ци­я­та ни в се­ло­то. Там го тър­сил да го сре­щ­не ка­пи­тан Со­тир Сте­фа­нов от с. Оща­ва, но по­не­же не мо­жал да го сре­щ­не в гра­да и оти­шъл с ед­на ко­ла и го на­с­ти­г­нал на га­ра Бе­ли­ца и ис­кал да го вър­не на Св. Врач. И по­не­же мъ­жът ми но­сил па­ри за ко­о­пе­ра­ци­я­та, та го ос­та­вил и му ка­зал да се яви в ми­ли­ци­я­та в гр. Св. Врач. След ка­то се за­вър­на вкъ­щи Ге­ра­сим, на дру­гия ден ве­д­на­га за­ми­на за Со­фия. То­га­ва ка­пи­тан Сте­фа­нов му се оба­дил по те­ле­фо­на в Со­фия и му ка­зал: къ­де да се скри­еш, ще те на­ме­ря. След три дни мъ­жът ми се за­вър­на от Со­фия в се­ло и око­ло обед, ко­га­то се го­т­ве­ше да обя­д­ва, до­й­де при нас Еф­тим Йо­тев от на­ше­то се­ло и ка­за на Ге­ра­сим, че ми­ли­ци­я­та е до­ш­ла и че го тър­си за­е­д­но със Сто­ил Ив. Со­ко­лов. То­га­ва той ми ка­за, че ще оти­де към ме­с­т­но­ст­та Св. Ни­ко­ла и да му за­не­са там яде­не и да ви­дя да­ли ми­ли­ци­я­та ще си хо­ди.

Съ­щия ден ве­чер­та до­й­де вкъ­щи мъ­жът ми Ге­ра­сим и си взе­ма ра­ни­ца­та и дре­хи и ми ка­за да му но­ся през два-три дни хляб в ме­с­т­но­ст­та Св. Ни­ко­ла, ка­то той ще ос­та­вя бе­лег на кое дър­во да ос­та­вям хра­на­та. И та­ка аз му но­сих хра­на в тая ме­с­т­ност око­ло един ме­сец и по­ло­ви­на. След то­ва той се пре­х­вър­ли към Илия Чо­пов и Ан­гел Бен­гю­зов, ка­то те го сна­б­дя­ва­ха с хра­на. През ме­сец ав­густ 1947 г. един път Со­лун Та­шев ми ка­за, че имал пи­с­мо от Ге­ра­сим и че той бил при Илия Чо­пов. През м. се­п­тем­в­ри Ге­ра­сим бе по­ръ­чал по Ми­хо Или­ев да му из­п­ра­тя ед­на ко­ш­ни­ца гро­з­де и съ­щия ден до­й­де Ге­ор­ги Ил. Чо­пов и взе­ма гро­з­де­то и го за­не­се на мъ­жа ми. През м. ок­том­в­ри на мен бе да­де­но на­ря­ден плат око­ло 1,5 ме­т­ра и аз го за­не­сох на ши­ва­ча да ушие ед­на кур­т­ка и я за­не­сох в ме­с­т­но­ст­та Св. Ата­нас, къ­де­то има­х­ме оп­ре­де­ле­на сре­ща с мъ­жа ми и му я пре­да­дох. През вре­ме на гро­з­до­бер един път из­п­ра­тих ед­на ко­ш­ни­ца гро­з­де по же­на­та на Ан­гел Бен­гю­зов за Ге­ра­сим. След ня­кол­ко вре­ме до­й­де при мен Крум То­до­ров, брат на мъ­жа ми и ми ка­за, че са се сре­ща­ли с Ге­ра­сим и по­ръ­чал да за­ко­ля пра­се­то и да му из­п­ра­тя ме­со. След то­ва аз му из­п­ра­тих три кгр. ме­со и око­ло един кгр. мас по мо­ми­че­то на Ан­гел Бен­гю­зов.

По-къ­с­но, стру­ва ми се, че бе­ше през м. но­ем­в­ри, един ден Со­лун Та­шев ми до­не­се ед­но пи­с­мо от мъ­жа ми Ге­ра­сим, в ко­е­то пи­ше­ше да му из­п­ра­тя ед­на те­п­сия, ед­на пе­ч­ка за ото­п­ле­ние, един ко­тел, ед­но цин­ко­во тен­дже­ре, ед­на та­ва, един чер­пак, един фе­нер за ос­ве­т­ле­ние, око­ло два ли­т­ра га­зие, един ли­тър ви­но, око­ло 5 кгр. су­хар и око­ло 10 кгр. тра­на. Вси­ч­ки тия не­ща ги из­п­ра­тих по Со­лун Та­шев, за да ги за­ка­ра при Ге­ра­сим.

АМВР, III раз. 1713, т. 4, л. 129

№ 43

Оперативна инструкция до завеждащия ДС в с. Брежани за мерките, които трябва да предприеме за ликвидиране на насочили се към селото четници, 17.ІІІ.1948 г.

Др. Ле­в­чо,

Гру­па­та бан­ди­ти има ве­ро­я­т­ност да се при­д­ви­жи към твоя ра­йон. Три­ма ду­ши от тях Ка­рам­фи­лов ги е пре­с­ле­д­вал от су­т­рин­та, еди­ни­ят е ра­нен и си са хвър­ли­ли вси­ч­кия ба­гаж. Съ­щи­те по­ло­жи­тел­но та­зи нощ ще сля­зат по тво­и­те ма­ха­ли.

Взе­ми хо­ра­та се­к­ре­т­ни съ­т­ру­д­ни­ци и им дай за­да­ча да вни­ма­ват (обе­за­тел­но).

Ми­ли­ци­о­не­ри­те, ко­и­то са при те­бе, сло­жи ги на за­са­да.

Кю­лю­мов и Кан­дин за­ми­на­ха съ­що за­към Ка­рам­фи­лов.

Вси­ч­ко оно­ва, ко­е­то тря­б­ва, из­п­ра­щай до тук, ко­мен­дан­т­с­т­во­то, са­мо аз съм.

Тол­ко­ва, за­що­то не­ма вре­ме.

17 март 1948 год., с. Оща­ва.

С др. по­з­д­рав: Н. Ба­ра­ков (п)

АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 194

№ 44

Нареждане до завеждащия ДС в с. Брежани да предприеме планирани арести, 17.ІІІ.1948 г.

Др. Ле­в­чо,

По за­по­вед на ин­с­пе­к­то­ра тря­б­ва да ра­бо­тиш сле­д­но­то:

1. Да аре­с­ту­ваш хо­ра­та, ко­и­то ти ги да­дох вче­ра, на съ­щи­те про­из­ве­ди до­з­на­ние и те­зи, от ко­и­то на­ме­риш за по­д­хо­дя­щи, вер­бо­вай, а ос­та­на­ли­те, след ка­то про­из­ве­деш до­з­на­ние и ве­д­на­га ги офор­мяй.

Вся­ка су­т­рин пра­щай ку­ри­ер до тук, ка­то да­ваш све­де­ние за за­дър­жа­ни­те, ос­во­бо­де­ни­те и вер­бо­ва­ни­те.

Вси­ч­ки по­ка­за­ния из­п­ра­щай ве­д­на­га, за­що­то ги ис­кат в ща­ба.

Един се­к­ре­тен съ­т­ру­д­ник съм за­б­ра­вил да ти го оба­дя: И. К. - с. с.

Ята­ци:

1. Хри­с­то Сто­и­лов от с. Се­но­кос

2. Але­к­сан­дър Хри­с­тов от с. Се­но­кос

3. Сте­фан Пе­т­ров от с. Се­но­кос

4. Ла­зар Ив. Ко­ва­чев от с. Се­но­кос

5. Ла­зар Тер­зий­с­ки (про­ве­ри чрез дру­ги­те то­ч­но да­ли е той, или мал­ко­то му име е дру­го).

Аре­с­тан­ти­те, ако мо­жеш, ко­и­то сме­таш да ги да­ва­ме под съд или имат пре­с­тъ­п­ле­ния, из­п­ра­щай тук.

17 март 1948 год., с. Оща­ва.

С дру­гар­с­ки по­з­д­рав: Н. Ба­ра­ков

АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 193

№ 45

Донесение на А. Трайков - секретар на БРП(к) в с.

Г. Градешница, за антикомунистическо изказване

и настроения на Г. Пещев и негови съселяни, изразени

в селската кръчма на 18.ІІІ.1948 г.

До­к­лад до на­чал­ни­ка на на­ро­д­на­та ме­ли­ция дру­га­рия на­чал­ник

На 18.III.1947 год. ве­чер­та в кар­ч­ма­та Ге­ор­ги Бой­ков Пе­щев. Съ­щия си по­з­во­ли да ка­з­ва че Аме­ри­кан­ци­те да­де­ли фи­нан­со­ва по­мощ на Гър­ция и на Тур­ция и с по­мо­ща ис­п­ра­ти­ли вой­с­ки­те там и съ­що ис­п­ра­ти­ли фи­нан­со­ва по­­мощ на Ру­мъ­ния ка­то и там ис­п­ра­ти­ли вой­с­ки и за­в­ла­де­ли Пе­т­рол­ни­те из­во­ри. А ние Бъл­га­ри­те ос­­та­на­ли сме бло­ки­ра­ни от Аме­ри­кан­ци­те и ка­за де да ви­дим къ­де ще оти­дат Бъл­гар­с­ки­те ку­му­ни­с­ти и ка­за че ние мал­ки­те ку­му­ни­с­ти сме би­ли най мно­го ви­но­в­ни де­то по­т­к­ре­пя­ме го­ле­ми­те ку­му­ни­с­ти де­то лъ­жат на­ро­да и до­й­де на­ро­да до то­ва по­ло­же­ние да уми­рат от глат. То­ва да­де го­ле­мо на­с­т­ро­е­ние на хо­ра­та и хо­ра­та по­ч­на­ха да се на­ди­гат и да го­во­ри­ят про­тив нас и хо­ра­та по­ч­на­ха да ни псу­ват и да ни ка­з­ват че сме го­ли ку­че­та.

Мо­ля Го­с­по­дин На­чал­ник,

взе­ме­те под вни­ма­ние вси­ч­ко то­ва и на­п­ра­ве­те ну­ж­но­то.

Сви­де­тел Ки­рил Пе­т­ров Пе­ц­ков

Се­к­ре­тар БРП(к): А. Трай­ков

1.IV.1947 г., с. Горна Гра­де­ш­ни­ца, Св. Вра­ч­ко

АМВР, II сл. д. 357, т. 3, 149-151.

№ 46

Агентурно донесение на секретен сътрудник

"Бомба", 20.ІІІ.1948 г.

20.III.1948 г.

Дра­ги дру­га­рю,

Откак ме пу­с­на­х­те въ сря­да не съм ве ви­ж­дал но аз в че­т­вър­тък пак ид­вах но ваз ви не­ма­ше във Де­бел-дъб оба­дих се на ваш дру­гар.

Дру­га­рю въ­п­ре­ки че сме на ед­но мя­с­то аз в че­т­вър­тък и пе­тък аз сле­да и ка­к­то си го­во­рат вси­ч­ки­те хо­ра раз­б­рах ед­на ра­бо­та по съм­не­ния ще ве мо­ля да за­пи­та­те къ­де е се­мей­с­т­во­то на Ан­гел Бен­гу­зов от с. Оща­ва и Ан­гел да се за­дър­жи във на­ро­д­на­та ми­ли­ция вси­ч­ко то­ва ще ви го днес в съ­бо­та на 20 март дру­го не съм раз­б­рал за­що­то не се дви­жим ни­как це­ла­та ма­ха­ла.

Хай­де до­ви­ж­да­не.

По­да­тел: бом­ба.

АМВР, III раз. 1713, т. 1, л. 39

№ 47

Информация до областния началник на ДС в Горна Джумая за постигнатите резултати  по ликвидиране четата на Герасим Тодоров за периода 14-21 март 1948 г.

Към до­к­ла­да от 21.III.1948 г. на дру­га­ря Ди­ми­тър Ка­пи­та­нов - ръ­ко­во­ди­тел на опе­ра­ция "Елен":

За из­вър­ше­на­та аген­тур­на ра­бо­та и сле­д­с­т­ви­е­то по раз­ра­бо­т­ка "Елен" за вре­ме­то от 14 до 21 март 1948 г.

С по­ч­ва­не­то на ак­ци­я­та по ли­к­ви­ди­ра­не­то на бан­да­та на Ге­ра­сим То­до­ров бе мо­би­ли­зи­ра­на по­ч­ти ця­ла­та на­ли­ч­на аген­ту­ра по раз­ра­бо­т­ка­та, бла­го­да­ре­ние на ко­я­то ус­та­но­ви­х­ме по­и­мен­ния съ­с­тав на бан­да­та към 14.III.1948 г., кой­то бро­е­ше към 25-26 чо­ве­ка, а та­ка съ­що и го­ля­ма част от ята­ци­те.

От про­ве­де­но­то бър­зо сле­д­с­т­вие на аре­с­ту­ва­ни­те ята­ци на 14 март 1948 г. през но­щ­та и на 15 март през де­ня бе ус­та­но­ве­но, че бан­да­та е ус­пя­ла да си съ­з­да­де до­б­ри връ­з­ки, ята­ци и по­ма­га­чи в ра­йо­на на се­ли­ща­та Бе­ли­ца, Пло­с­ки, Гра­де­ш­ни­ца, Вла­хи, Оща­ва, Езе­рец и Бре­жа­ни, къ­де­то тя се е чу­в­с­т­ва­ла на­пъл­но си­гур­на и сво­бо­д­на, по ко­я­то при­чи­на на­п­ра­ве­ни­те две скри­ва­ли­ща по бал­ка­на са би­ли изо­с­та­ве­ни и тя се пре­ме­с­т­ва да зи­му­ва в по­со­че­ни­те се­ли­ща, ве­д­но със се­ли­ща­та Дре­ба­ко и Де­бел дъб от об­щи­на Вла­хи, где­то е пре­не­с­ла хра­ни­те и дре­хи­те си от скри­ва­ли­ща­та в къ­щи­те на свои си­гур­ни ята­ци.

По­д­к­ре­па бан­да­та е на­ми­ра­ла по­ч­ти от ця­ло­то на­се­ле­ние на гор­ни­те се­ла, от ро­д­ни­ни­те на ня­кои бан­ди­ти и от ли­ца, чи­и­то бли­з­ки са ре­п­ре­си­ра­ни в об­ла­ст­та ка­то би­в­ши фа­ши­с­ти. На­по­с­ле­дък чрез за­п­ла­ш­ва­не, а и по­ра­ди опо­зи­ци­он­но на­с­т­ро­е­ние (да се има пре­д­вид, че по-го­ля­ма­та част от дър­жа­в­ни­те слу­жи­те­ли по тия се­ли­ща: учи­те­ли, кме­то­ве и кме­т­с­ки пре­д­с­та­ви­те­ли, ле­с­ни­чеи и дру­го чи­но­в­ни­че­с­т­во, са опо­зи­ци­о­не­ри, чле­но­ве на опо­зи­ци­он­ни или ОФ пар­тии) бан­да­та е ус­пя­ла да раз­ши­ри сво­е­то вли­я­ние и вър­ху ос­та­на­ла­та част от на­се­ле­ни­е­то, ка­то се е чу­в­с­т­ва­ла ка­то пъл­но­в­ла­с­тен го­с­по­дар и е за­дъл­жа­ва­ла да й слу­жи все­ки един жи­тел, би­ло с хра­ни, би­ло с ин­фор­ма­ция и пр. При то­ва по­ло­же­ние из­пъл­не­ни­е­то на за­да­ча­та по ли­к­ви­ди­ра­не­то на бан­да­та се ус­ло­ж­ня­ва­ше. Бла­го­да­ре­ние на вне­за­п­но­ст­та на уда­ра и при­д­ви­ж­ва­не­то на ми­ли­ци­я­та през но­щ­та ус­пя­х­ме да се сдо­би­ем с из­ве­с­т­ни ус­пе­хи. Ус­та­но­ве­но е, че бан­да­та е по­лу­чи­ла ин­фор­ма­ция за пре­д­с­то­я­ща­та бло­ка­да 12 ча­са пре­ди ак­ци­я­та, а из­п­ра­те­ни­ят ку­ри­ер от Га­ра Пи­рин с ин­фор­ма­ци­я­та за при­д­ви­ж­ва­не­то на ми­ли­ци­я­та бе за­ло­вен в де­ня на за­по­ч­ва­не­то на ак­ци­я­та на мя­с­то­то, къ­де­то бе от­к­ри­то гла­в­но­то яд­ро на бан­да­та, без да ус­пее да пре­да­де пи­с­ма­та. При за­по­ч­ва­не­то на ак­ци­я­та бя­ха за­дър­жа­ни по-го­ля­ма­та част от ята­ци­те, при сле­д­с­т­ви­е­то на ко­и­то бе ус­та­но­ве­но, че към бан­да­та пре­ди два дни са при­с­ти­г­на­ли по ка­нал от Со­фия о.з. по­л­ко­в­ни­кът Стой­ко Цве­т­ков Ба­чий­с­ки и по­д­пол­ко­в­ни­кът Ди­ми­тър Ку­з­ма­нов Цве­т­ков и че по съ­щия ка­нал тър­си връ­з­ка с бан­да­та Бо­жил Стан­чев Стой­чев, не­ле­га­лен, бивш ка­си­ер на БЗНС (Ни­ко­ла Пе­т­ков). Ус­та­но­ве­но бе още, че бан­да­та на­по­с­ле­дък се е стре­мя­ла да има по­ли­ти­че­с­ки ха­ра­к­тер, ка­то е на­п­ра­ви­ла ня­кол­ко съ­б­ра­ния със свои ята­ци, ка­то са изя­с­ня­ва­ли, че цел­та на тя­х­на­та бор­ба е да съ­бо­рят вла­ст­та, ка­то ор­га­ни­зи­рат съ­п­ро­ти­ви­тел­но дви­же­ние с по­мо­щ­та на Ан­г­лия и Аме­ри­ка. На ня­кои от ята­ци­те си са да­ва­ли на­ре­ж­да­ния на пу­б­ли­ч­ни съ­б­ра­ния по раз­ни об­ще­с­т­ве­ни въ­п­ро­си да за­с­тъ­пят те­х­ни ста­но­ви­ща и са пра­ви­ли сме­т­ка при пре­д­с­то­я­щи­те из­бо­ри за пре­д­се­да­те­ли на сел­съ­ве­ти­те да на­ло­жат за пре­д­се­да­тели и хо­ра на бан­да­та. Ус­та­но­ве­но бе още, че ед­на част от на­ли­ч­на­та аген­ту­ра бя­ха двой­ни­ци и пре­да­те­ли, ко­е­то на­ло­жи аре­с­ту­ва­не­то и пре­вер­бо­в­ка на ня­кои аген­ти.

За ус­пе­ш­но­то из­пъл­ня­ва­не на за­да­ча­та по ли­к­ви­ди­ра­не­то на бан­да­та част от ята­ци­те бя­ха ос­во­бо­де­ни и се про­ве­до­ха две съ­б­ра­ния в се­ла­та Оща­ва и Де­бел дъб, на ко­и­то бе обя­с­ня­ва­но на на­се­ле­ни­е­то, че на все­ки, кой­то се пре­да­де до­б­ро­вол­но, ще му бъ­де га­ран­ти­ран жи­во­тът. То­ва да­де ре­зул­тат - на­се­ле­ни­е­то на се­ло Оща­ва на­че­ло със све­ще­ни­ка се зае са­мо да из­ди­ри и хва­не бан­ди­ти­те от тя­х­но­то се­ло при ус­ло­вие, че ще им бъ­де га­ран­ти­ран жи­во­тът. В ре­зул­тат се пре­да­до­ха бан­ди­ти­те Илия Чо­пев, Ан­гел Бен­гю­зов, Ме­то­ди Ни­ко­лов, На­й­ден Ми­хай­лов.

От за­дър­жа­ни­те ята­ци бе вер­бу­ва­на аген­ту­ра, ко­я­то се раз­пре­де­ля та­ка: Оща­ва - 4 се­к­ре­т­ни съ­т­ру­д­ни­ци, с. Пло­с­ки - 4 с.с., с. Джи­гу­ро­во - 1 с.с., с. Бе­ли­ца - 1 с.с., с. Гра­де­ш­ни­ца - 3 с.с., с. Га­ра Пи­рин - 3 с.с., с. Се­но­кос - 7 с.с., Ар­на­у­т­с­ка ма­ха­ла - 1 с.с., с. Де­ко­ва ма­ха­ла - 1 с.с. Вси­ч­ки ос­та­на­ли ос­во­бо­де­ни ята­ци бя­ха пре­ду­п­ре­де­ни да съ­о­б­ща­ват на вла­ст­та в слу­чай, че ня­кой от бан­ди­ти­те тър­си връ­з­ка с тях и то­ва, ко­е­то на­у­ча­ват за дви­же­ни­е­то на съ­щи­те. Бя­ха вер­бу­ва­ни и до­б­ро­вол­но пре­да­ли­те се бан­ди­ти Ан­гел Бен­гю­зов от м. Де­бел дъб и Ла­зар Еф­ти­мов Ан­д­ре­ев от се­ло Вла­хи. Пър­ви­ят има брат и бра­тов син - съ­що бан­ди­ти и за не­го бан­да­та не знае, че се е пре­дал. Пу­с­ка­не­то му ста­на, ка­то се ин­с­це­ни­ра бя­г­с­т­во, със за­да­ча да се свър­же с ня­кои от раз­п­ръ­с­на­ли­те се бан­ди­т­с­ки гру­пи, ко­и­то да пре­да­де, а та­ка съ­що да убе­ди брат си и бра­то­вия си син да се пре­да­дат. Вто­ри­ят бе вер­бо­ван със за­да­ча да се вне­се раз­ко­ле­ба­ва­не сред бан­ди­ти­те и ус­по­ко­я­ва­не, че тия, ко­и­то се пре­да­дат, ще им бъ­де га­ран­ти­ран жи­во­тът. То­ва да­ва ре­зул­тат. В за­ло­ве­ния Ки­тан Ми­хов Или­ев е на­ме­ре­но пи­с­мо до кме­та на Га­ра Пи­рин, с ко­е­то ис­ка да се пре­да­де, но да му се про­с­ти.

По по­лу­че­ни аген­тур­ни до­не­се­ния, че ня­кои от бан­ди­ти­те са се про­мъ­к­на­ли в с. Вла­хи, на 20 т.м. бе про­ве­де­на бло­ка­да, в ре­зул­тат на ко­я­то дей­с­т­ви­тел­но бя­ха от­к­ри­ти и аре­с­ту­ва­ни, без да ока­жат съ­п­ро­ти­ва, 4 бан­ди­ти.

По по­лу­че­ни аген­тур­ни све­де­ния бя­ха от­к­ри­ти две­те скри­ва­ли­ща, от­къ­де­то бя­ха из­зе­ти вси­ч­ки на­ме­ре­ни хра­ни и се ус­та­но­ви, че мно­го от ята­ци­те, ко­и­то са из­бя­га­ли при за­по­ч­ва­не­то на ак­ци­я­та, са се при­съ­е­ди­ни­ли към бан­да­та, ко­я­то е на­ра­с­на­ла на око­ло 40 ду­ши, от ко­и­то до­се­га са за­ло­ве­ни 17 ду­ши. Ос­та­на­ли­те са раз­п­ръ­с­на­ти на мал­ки гру­пи и из­дир­ва­не­то им про­дъл­жа­ва. Ня­кои от тях се стре­мят да се ук­ри­ят в се­ла­та при свои бли­з­ки, а гла­в­ни­те во­да­чи ка­то Ге­ра­сим То­до­ров, Ди­ми­тър Па­в­лов (пре­д­по­ла­га се, че е Лю­бо­мир Ата­на­сов Стам­бо­лий­с­ки, ад­во­кат от Ду­п­ни­ца), о.з. по­д­пол­ко­в­ни­кът Ди­ми­тър Ку­з­ма­нов Цве­т­ков и дру­ги се стре­мят да се пре­х­вър­лят към Бан­с­ко или Гър­ция.

Ду­хът на на­се­ле­ни­е­то е по­ви­шен, на­по­с­ле­дък се стре­ми да им ока­з­ва съ­дей­с­т­вие. Всред са­ми­те при­вър­же­ни­ци на Ге­ра­сим и на­се­ле­ни­е­то, ко­е­то до­се­га го по­д­к­ре­пя­ше, все по-че­с­то се сре­щат из­ка­з­ва­ния, в ко­и­то го про­к­ле­ти­с­ват и го счи­тат за гла­вен ви­но­в­ник да стра­дат те­х­ни­те бли­з­ки и ог­ра­ни­че­ни­я­та, ко­и­то тър­пят всле­д­с­т­вие бло­ка­да­та.

За­бе­ля­з­ва се раз­ло­же­ние и сред са­ми­те бан­ди­ти, ко­и­то се ски­тат гла­д­ни и тър­сят на­чин да се пре­да­дат, ка­то им се га­ран­ти­ра жи­во­тът.

От стра­на на за­ло­ве­ни­те до­се­га съ­п­ро­ти­ва не е ока­за­на, ос­вен пър­ви­те пре­с­т­рел­ки при от­к­ри­ва­не­то на бан­да­та.

По­ла­гат се уси­лия за из­дир­ва­не­то на Ге­ра­сим То­до­ров, о.з. по­д­пол­ко­в­ни­ка и Ми­т­ко Ду­п­ни­ча­не­ца, към ко­и­то са на­со­че­ни най-до­б­ри­те аген­ти.

с. Вла­хи, 21.III.1948 г.

На­чал­ник слу­ж­ба отд. I ДС: (п) Три­фо­нов

АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 182-183

№ 48

Указания до завеждащия ДС в с. Брежани относно начина, по който може да действа при арестуването, вербоването, освобождаването и следствието

Др. Ле­в­чо,

По­лу­чи­х­ме ли­це­то, ве­д­но с пу­ш­ка­та и па­т­ро­ни­те, съ­що и пи­с­мо­то.

Мо­жеш да за­дър­жаш без за­по­вед от ща­ба, но не мо­жеш да ос­во­бо­ж­да­ваш без раз­ре­ше­ние.

Хо­ра­та, ко­и­то вер­бо­ваш, най-пър­во гле­дай да­ли ще ти вър­шат ра­бо­та и оне­зи, ко­и­то (имат) те­ж­ки пре­с­тъ­п­ле­ния, пи­тай за тях.

И-ра е в Бре­жа­ни, ако мо­жеш, вле­з­ни във връ­з­ка с не­го, за да ти да­де по-то­ч­ни ин­с­т­ру­к­ции.

За­те­гай­те ре­жи­ма, по­с­та­вяй­те на­б­лю­да­тел­ни по­с­то­ве по ви­со­чи­ни­те и но­щ­но вре­ме за­са­ди, и то по въз­мо­ж­ност в съм­ни­тел­ни­те къ­щи.

Пра­щай­те до­к­ла­ди вся­ка су­т­рин до 10 ча­са, за да мо­жем ние да ги пре­п­ра­ща­ме на­в­ре­ме в ща­ба (Вла­хи).

За­се­га тол­ко­ва (ос­то­ро­ж­ност).

22 март 1948 г., с. Оща­ва

Ин­с­пе­к­тор: (п)

№ 49

Информация за проведено младежко събрание и участие на младежи от махала Поляна в блокада

на 22.ІІІ.1948 г.

Сведение за дви­же­ни­е­то на аре­с­тан­ти­те при

ко­мен­дан­т­с­т­во­то на махала По­ля­на

Но­во­за­дър­жа­ни ня­ма, ос­во­бо­де­ни съ­що ня­ма, на­ли­це три­ма чо­ве­ка.

На 21 т. м., не­де­ля, се сви­ка мла­де­ж­ко съ­б­ра­ние, на ко­е­то при­съ­с­т­ва­ха 17 ду­ши мла­де­жи и де­вой­ки при дне­вен ред: до­к­лад за въ­т­ре­ш­но­то и ме­ж­ду­на­ро­д­но­то по­ло­же­ние на на­ша­та стра­на от опе­ра­ти­в­ния ра­бо­т­ник Хри­с­то Яд­ков и то­ч­ка "Раз­ни", ко­я­то се пре­д­ви­ж­да­ше за за­да­ва­не на въ­п­ро­си и из­ка­з­ва­ния на мла­де­жи­те.

При раз­г­ле­ж­да­не на ме­ж­ду­на­ро­д­но­то по­ло­же­ние се по­д­чер­та най-мно­го го­ля­ма­та и ви­на­ги ра­с­тя­ща си­ла на де­мо­к­ра­ти­че­с­кия ла­гер над им­пе­ри­а­ли­с­ти­че­с­кия. При раз­г­ле­ж­да­не въ­т­ре­ш­но­то по­ло­же­ние на на­ша­та стра­на се по­д­чер­та си­ла­та на ОФ, про­ве­де­ни­те от не­го ре­фор­ми, две­го­ди­ш­ни­ят сто­пан­с­ки план, ре­а­ли­зи­ра­не­то му по ме­с­та и ро­ля­та на мла­де­жи­те в из­г­ра­ж­да­не­то на на­ша­та на­ро­д­на ре­пу­б­ли­ка. Съ­що та­ка бе от­п­ра­вен апел към мла­де­жи­те да оби­к­нат сил­но своя на­род и в име­то на тая лю­бов да осъ­з­на­ят сво­я­та не­с­ло­ми­ма си­ла, ко­я­то ще бъ­де в съ­с­то­я­ние да по­ме­те опи­ти­те на раз­ни Ге­ра­си­мо­в­ци да тор­мо­зят на­род и дър­жа­ва.

За­да­ва­не на въ­п­ро­си и из­ка­з­ва­ния от стра­на на мла­де­жи­те не се раз­ви­ха до­б­ре.

На 22 март при про­ве­де­на­та бло­ка­да взе­ма­ха дей­но уча­с­тие 6 ду­ши мла­де­жи и два­ма пар­тий­ци, а имен­но: Илия Ан­ге­лов Ан­д­ре­ев от м. По­ля­на, Фи­лип Сто­я­нов Ге­ор­ги­ев от м. По­ля­на, Йор­дан Ха­ра­лам­бов съ­що от По­ля­на, Ва­сил Ата­на­сов Ри­зов от Дра­ко­ло­во, Ми­ха­ил Ки­ри­лов от Дра­ко­ло­во и Еф­тим Ва­си­лев На­с­ков от По­ля­на - вси­ч­ки­те мла­де­жи, и Ва­сил Стой­ков Ан­ге­лов и Ко­с­та­дин Па­в­лов Ан­д­ре­ев - пар­тий­ци.

Вси­ч­ки из­б­ро­е­ни ли­ца, взе­ли уча­с­тие в бло­ка­да­та, и Кръ­с­та­на Ва­си­ле­ва Стой­ко­ва ги из­по­л­з­ва­ме за ин­фор­ма­то­ри, чи­я­то дей­ност до­се­га се про­с­ти­ра са­мо да ни ос­ве­до­мя­ват за на­с­т­ро­е­ни­е­то на на­се­ле­ни­е­то.

23 март 1948 г., м. По­ля­на

Зав. ДС: (п) Хр. Яд­ков

АМВР, II сл. д. 357, т. 1, л. 37

№ 50

Декларация за сътрудничество на органите на ДС от председателя на ОФ комитета в с. Влахи, 23.ІІІ.1948 г.

Име­ну­вам­ се Ди­ми­тар То­до­ров Ге­ор­ги­ев от с. Вла­хи и жи­вущ в с. Вла­хи, Св. Вра­ч­ко же­нен, не осъ­ж­дан гра­мо­тен на 36 год. из­то­ч­нопра­в­ос­ла­вен Ма­ке­до­нец.

Ка­то пре­д­се­да­тел на Оте­че­с­ве­ния фронт на с. Вла­хи обе­ща­вам да стру­д­ни­ча на ме­ли­ци­я­та за по бръ­зо­то они­що­жа­ва­не на Ге­ра­си­мо­ва­та бан­да. Обе­ща­вам да па­зя най стро­га та­и­на и ще да­вам все­ки ден пи­с­ме­ни све­де­ния и ка­то ще се по­д­пи­с­вам с име­то Вър­бан.

Гор­но­то го на­пи­сах са­мо ръ­ч­но и се по­д­пи­с­вам. 23.III.1948 год.

Спи­сък на Връски­те:

1. Ан­д­рея Ва­си­лев То­до­ров

2. Ге­ор­ги Сто­я­нов Ге­ор­ги­ев

3. Ки­рил Де­ми­т­ров Ри­зов

АМВР, III раз. 1713, т. 1, л. 13

№ 51

Указания до завеждащия ДС в с. Брежани относно методите, които трябва да се използват за ликвидирането на укриващи се в района на селото четници и при следствието, 24.ІІІ.1948 г.

До за­ве­ж­да­щия ДС - с. Бре­жа­ни

Др. Ле­в­чо,

По­лу­чих пи­с­мо­то, ко­е­то бе­ше из­п­ра­тил по пре­но­ся­щия. Раз­б­рах вси­ч­ко оно­ва, ко­е­то си пи­сал, пи­таш за све­де­ния и ин­с­т­ру­к­ции.

Спо­ред по­с­ле­д­на­та за­по­вед на др. Кю­лю­мов раз­б­рах, че вие и три­ма­та тря­б­ва да ос­та­не­те в с. Бре­жа­ни, ка­то има­те пре­д­вид, че ту­ка ве­че по­ч­ти не ос­та­на­ха да ло­вим, са­мо към Вла­хи на­та­тък има още ня­кой и друг.

Вие тря­б­ва да по­ла­га­те ма­к­си­мум си­ли за от­к­ри­ва­не на два­ма­та, ко­и­то се на­ми­рат във ва­шия ра­йон. Др. Ра­чев та­зи су­т­рин ме пи­та по те­ле­фо­на да­ли не сте ги за­ло­ви­ли. Упо­т­ре­бя­вай­те вси­ч­ки ме­то­ди за от­к­ри­ва­не­то, но ко­га­то би­е­те, спо­ред за­по­ве­д­та ис­кай­те раз­ре­ше­ние от ща­ба и да не ос­та­ват ни­ка­к­ви сле­ди, за­що­то ме­не ме ка­с­т­ри­ха здра­ва­та.

Дру­го ня­ма, из­п­ра­щай­те вся­ка су­т­рин све­де­ния.

Ут­ре ка­то из­п­ра­тиш ку­ри­ер, взе­ми, мо­ля ти се, от Сла­в­чо чан­та­та ми, в ко­я­то има ед­на връ­з­ка и др. и ка­лъ­фа на шмай­зе­ра, из­п­ра­ти ги.

До­пи­с­ва­не,

24 март 1948 г., с. Оща­ва.

И-р: (п) Н. Ба­ра­ков

МВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 197

№ 52

Оперативно сведение за резултатите от използването и указание за по-нататъшното използване на секретната агентура във връзка с ликвидирането на четата, 25.ІІІ.1948 г.

До гр. н-к ДС - с. Се­но­кос

На­п­ра­ве­на е се­ри­о­з­на гре­ш­ка при про­ве­ж­да­не­то на аре­с­ти­те, сле­д­с­т­ви­е­то и вер­бо­в­ки­те на хо­ра­та от Се­но­кос.

Тря­б­ва­ше да се ори­ен­ти­раш към най-по­д­хо­дя­щи­те, на ко­и­то не­ле­гал­ни­те ще мо­гат да се оп­рат при евен­ту­ал­но пре­х­вър­ля­не на­там, а дру­га­та част от ята­ци­те тря­б­ва­ше да из­п­ра­тиш в ща­ба, за да бъ­дат по­д­ве­де­ни под от­го­вор­ност. То­ва ще­ше да стре­с­не до­с­та мно­го вер­бова­ни­те и щя­ха да да­ват по-до­б­ра ра­бо­та.

Ос­вен то­ва при ид­ва­не­то си в Се­но­кос раз­б­рах, че вси­ч­ки вер­бова­ни се зна­ят по­ме­ж­ду си, раз­ка­з­ват си кой ка­к­во е до­не­съл или при­з­нал и за­то­ва ня­кои ид­ват и до­пъл­ни­тел­но пра­вят ня­кои при­з­на­ния.

Вер­бо­ва­ни­те хо­ра са на­п­ра­ви­ли при­з­на­ния са­мо на ня­кои не­ща, а не за вси­ч­ко.

Съ­б­ра­ни­е­то не е та­ка оби­к­но­ве­но. Там е из­б­ра­но ръ­ко­во­д­с­т­во с ръ­ко­во­ди­тел вой­во­да и се­к­ре­тар. Та­ка, ка­к­то е ста­на­ло и в с. Вла­хи.

Раз­ни­щи ця­ла­та ра­бо­та - сте­г­ни вер­бова­на­та аген­ту­ра да ти до­на­ся за вси­ч­ко. Об­ра­зу­вай ра­бо­т­ни до­си­е­та, ко­и­то по един пра­ти, а до­не­се­ни­я­та из­п­ра­щаш все­ки ден при нас. На­ред с то­ва съ­би­рай дан­ни и за тя­х­но­то про­у­ч­ва­не.

Ори­ен­ти­рай се към най-на­де­ж­д­ни­те и ги за­кон­с­пи­ри­рай дъл­бо­ко.

А още ут­ре из­п­ра­ти спи­сък на аген­ту­ра­та от це­лия ти ра­йон със сле­д­ни­те дан­ни:

1. Име­то (и три­те име­на). Ко­га е вер­бо­ван (да­та). В ка­к­во от­но­ше­ние е с не­ле­гал­ни­те (ятак, връ­з­ка и пр.).

Как ра­бо­ти. Ка­к­ви из­г­ле­ди има за­на­пред. При­вър­зан ли е към се­мей­с­т­во­то му, или не. Ако не ра­бо­ти до­б­ре и му ин­тер­ни­ра­ме же­на­та, как ще ре­а­ги­ра - или въ­о­б­ще ка­к­ви мер­ки мо­гат да го на­ка­рат да за­ра­бо­ти до­б­ре.

25 март 1948 г., с. Оща­ва

Ин­с­пе­к­тор ДС: (п)

АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 198

№ 53

Донесение на оперативен работник за вербоване на секретен сътрудник, 26.ІІІ.1948 г.

До Н-к ща­ба на с. Вла­хи

Ра­порт

До­на­сям Ви, др. Н-к, че по въз­ло­же­на­та ми за­да­ча да вер­бо­вам за се­к­ре­тен съ­т­ру­д­ник - ин­фор­ма­тор ли­це­то Д. Ц. от с., Све­ти­в­ра­ч­ко, из­вър­ших сле­д­но­то:

Съ­щи­ят бе в аре­с­та на с. Га­ра Пи­рин от 12.III.1948 г. до 26.III.1948 г., но не се ус­та­но­ви пре­с­тъ­п­ле­ние и при ос­во­бо­ж­да­ва­не­то го вер­бо­вах на идей­на ба­за ка­то пре­д­се­да­тел на ОФ и член на БЗНС - ОФ. До­не­се­ни­я­та ще да­ва пи­с­ме­но все­ки ден с псе­в­до­ним "Вър­бан" в ща­ба.

26.III.1948 г., с. Га­ра Пи­рин.

Гр. н-к: (п)

АМВР, ІІІ раз. 1713, т. 1, л. 14.

№ 54

Списък на заловените четници и ятаци от четата

на Герасим Тодоров към 27.ІІІ.1948 г.

Стро­го по­ве­ри­тел­но

За­ве­ду­щия ДС, гр. Све­ти Врач

Ко­пие: ДС - Гор­на Джу­мая

Из­п­ра­ща­ме Ви сле­д­ни­те за­ло­ве­ни бан­ди­ти и ята­ци от бан­да­та на Ге­ра­сим То­до­ров за сле­д­с­т­вие и по­д­ве­ж­да­не­то им под от­го­вор­ност:

1. Ме­то­ди Спа­сов Ни­ко­лов от м. Де­бел дъб, ятак

2. Спас Ата­на­сов Уг­ре­нов от с. Вла­хи, ятак

3. Ге­ра­сим Ата­на­сов Кур­ти­шев от с. Оща­ва, ятак

4. Ге­ор­ги Йо­си­фов Пе­т­ков от с. Вла­хи, ятак

5. Бо­рис Йор­да­нов Па­в­ле­в­чев от гр. Ду­п­ни­ца, ятак

6. Бо­жил Стой­чев Сто­и­ч­ков от гр. Ду­п­ни­ца, за­ло­вен на път да се свър­же с бан­да­та

7. Ки­рил Бла­го­ев Ве­се­ли­нов, ку­ри­ер и ятак, от с. Вла­хи

8. Хри­с­то Ге­ор­ги­ев Пе­т­ков от с. Га­ра Пи­рин, ятак

9. Ибо Са­ли­ев Ай­ди­нов от Де­бел дъб, ятак

10. Ди­ми­тър Мар­ков Ха­ри­за­нов от с. Га­ра Пи­рин, бан­дит

11. Ге­ор­ги Ан­д­ре­ев Са­мар­джи­ев от с. Вла­хи, бан­дит

12. Ве­се­лин Ми­тов Ча­у­шев от с. Вла­хи, бан­дит

13. Ге­ор­ги Ата­на­сов Ве­се­ли­нов от с. Вла­хи, бан­дит

14. Ан­гел То­до­ров Ка­лай­джий­с­ки от с. Га­ра Пи­рин, бан­дит

15. Илия Ан­д­ре­ев Бо­я­джи­ев от с. Вла­хи, бан­дит

16. Ян­чо Ива­нов Янев от с. Га­ра Пи­рин, бан­дит

17. Йор­дан Ла­за­ров Трен­да­фи­лов от с. Вла­хи, ятак

18. Спас Але­к­сан­д­ров Ива­нов от с. Оща­ва, ятак

19. Ни­ко­ла Па­в­лов Яки­мов от с. Оща­ва, ятак

20. Па­вел Ива­нов Хри­с­тов от с. Се­но­кос, ятак

21. Ге­ор­ги Ан­до­нов Ми­тев (Аръ­ка­лей­с­ки) от с. Га­ра Пи­рин, бан­дит

22. Пе­тър До­н­ков Ко­ва­чев от с. Оща­ва, ятак

23. Сто­ян Еф­ти­мов Йо­тев от с. Вла­хи, ятак

При­ло­же­ние: 23 до­си­е­та, а та­ка съ­що при­ло­же­ни из­п­ра­ща­ме Ви и до­си­е­та­та на:

1. Сте­фан Вла­ди­ми­ров Ма­з­нев от гр. Ду­п­ни­ца

2. Стой­не Цве­т­ков Ба­чий­с­ки, бан­дит от Со­фия

3. Йор­дан Ге­ра­си­мов То­до­ров, бан­дит, ин­тер­ни­ран

4. Со­фия Ге­ра­си­мо­ва То­до­ро­ва

27.III.1948 г., с. Вла­хи, Све­ти­в­ра­ч­ко

От ща­ба с. Вла­хи, обл. на­чал­ник: Ра­чев

На­чал­ник: Ка­пи­та­нов

АМВР, II сл. д, 357, т. 1, л. 49

№ 55

Декларация на секретен сътрудник за сътрудничество

с ДС, 27.ІІІ.1948 г.

По­д­пи­са­ни­ят В. М. от с. Х., Све­ти­в­ра­ч­ка око­лия, за­я­вя­вам, че до­б­ро­вол­но ще съ­т­ру­д­ни­ча на на­ро­д­на­та ми­ли­ция при за­ла­вя­не­то на не­ле­гал­ни­те бан­ди­ти от моя край. Вси­ч­ко, що чуя, раз­бе­ра, или пък на­у­ча за дви­же­ни­е­то на бан­ди­ти­те, ве­д­на­га ще до­на­сям пи­с­ме­но под псе­в­до­ним "Ва­ляк", ка­то при спе­ш­ни слу­чаи ве­д­на­га при ка­к­ви­то и об­с­то­я­тел­с­т­ва да се на­ми­рам. Из­ве­с­т­но ми е, че ако се про­ва­ля, ка­то из­дам на ня­ко­го за ра­бо­та­та ми, без­дей­с­т­вие, или пък да­ва­не на не­вер­ни све­де­ния с цел да за­б­лу­дя ор­га­ни­те на на­ро­д­на­та ми­ли­ция, ще бъ­да на­ка­зан най-стро­го от за­ко­ни­те на на­ро­д­на­та ми­ли­ция, а се­мей­с­т­во­то ми ве­д­на­га ин­тер­ни­ра­но.

27 март 1948 г., с. Х.

Де­к­ла­ра­тор: (п)

№ 56

Агентурно донесение на секретен сътрудник

"Бомба", 28.ІІІ.1948 г.

На­у­чих че ме­ж­ду на­ро­да се е дви­жил не­ка­к­во ли­це не­по­з­на­то, и ка­то се е пре­п­ра­вал на мно­го фор­ми.

Об­ле­чен в ко­с­тум ка­то ту­ту­нов ес­перт (ра­бо­т­ник) на тър­го­вец по ко­жи, фа­сул, ви­но, ра­кия, пък не­къ­де и да се па­за­ри ов­чар ка­то че­ли ов­чар ще ста­ва и по та­къв на­чин да се на­с­та­ня­ва по ята­ци и да пре­да­ва све­де­ния на не­ле­гал­ни­те и да ги кре­пи със ка­к­во­то на­й­де да ку­пи за яде­не и пр.

Да се раз­г­ла­си по се­ла­та къ­де се яви та­ко­ва ли­це да се за­дър­жи въ на­ро­д­на­та ми­ли­ция.

28 март 1948 год.

Бом­ба

АМВР, III раз. 1713, т. 1, л. 42

№ 57

Декларация на секретен сътрудник за сътрудничество

с ДС, 30.ІІІ.1948 г.

По­д­пи­са­ни­ят А. Д. от с. Х., ма­ха­ла У., за­я­вя­вам, че до­б­ро­вол­но ще съ­т­ру­д­ни­ча на на­ро­д­на­та ми­ли­ция при за­ла­вя­не­то на не­ле­гал­ни­те бан­ди­ти от моя край, ка­то ви­на­ги и ве­д­на­га ще до­на­сям на на­ро­д­на­та ми­ли­ция вси­ч­ко, що чуя или уз­ная за тя­х­но­то дви­же­ние.

Из­ве­с­т­но ми е, че ако се про­ва­ля, ка­то с не­що дам по­вод на ня­кой да раз­бе­ре за мо­я­та ра­бо­та ка­то съ­т­ру­д­ник, без­дей­с­т­ву­вам, или пък да­вам не­вер­ни све­де­ния, с цел да за­б­лу­дя ор­га­ни­те на на­ро­д­на­та ми­ли­ция, ще бъ­да на­ка­зан най-стро­го от за­ко­на за ЗЗНВ, а се­мей­с­т­во­то ми ин­тер­ни­ра­но.

Све­де­ни­я­та ще пра­вя пи­с­ме­но под псе­в­до­ним "Бу­та­ло".

30.III.1948 г., с. Оща­ва

Де­к­ла­ра­тор: (п)

АМВР, III раз. 1713, т. 1, л. 24

№ 58

Показания на Кирил Бенгюзов от

с. Горна Градешница, 30.ІІІ.1948 г.

Име­ну­вам се Ки­рил Ни­ко­лов Бен­гю­зов, от с. Гор­на Гра­де­ш­ни­ца, Све­ти­в­ра­ч­ко, на 29 го­ди­ни, же­нен, бъл­гар­с­ки по­да­ник, бъл­га­рин, не­о­съ­ж­дан, ка­з­вам сле­д­но­то:

На 29 ок­том­в­ри или но­ем­в­ри 1947 г. се ка­ра­х­ме и би­х­ме с моя шу­рей от Гра­де­ш­ни­ца Ан­дон Ге­ор­ги­ев По­пов. По­с­ле аз бих же­на му и за­бе­г­нах в ма­ха­ла Дре­ба­ко при брат ми Ан­гел Бен­гю­зов. Бли­з­ко до пле­в­ня­та, къ­де­то се сре­щ­нах с Ге­ра­сим То­до­ров, бя­ха два­ма: Ге­ра­сим То­до­ров и Ми­т­ко от Ду­п­ни­ца. Ми­на­х­ме през Де­бел дъб и по­с­ле в ма­ха­ла Въ­ч­ко­в­ци. Там Ге­ра­сим се сре­щ­на с же­на си и то­ва­ри­х­ме ед­на пе­ч­ка за скри­ва­ли­ще­то в Ло­мо. След то­ва при нас до­й­де Пе­це­то (Бра­да­та), а по­с­ле до­й­де и Асен Ми­лев от Оща­ва. Асен го взе­х­ме от до­ма му. Ця­ла зи­ма бя­х­ме са­мо 5 ду­ши. Спя­х­ме по къ­щи­те ме­ж­ду хо­ра­та в Се­но­кос при На­й­ден Ми­хай­лов Ива­нов, зет на Пе­це­то, Фер­де­то, Ла­зар и дру­ги, в Оща­ва при Илия Чо­пев, Бен­гю­зо­ви­те и дру­ги, във Вла­хи, Де­бел дъб, По­ля­на, Езе­рец, Кле­ти­ще, Ку­п­ри­вар­ци и дру­ги ма­ха­ли. През то­ва вре­ме Ге­ра­сим и Асен на­не­со­ха по­бой над шен­кин­че­то от Вла­хи (Ата­нас Ва­си­лев Ата­на­сов), би­ха един ка­ш­ка­вал­джия в Бо­ру­ван, Ва­сил Стой­ков от По­ля­на. Ко­га­то аз до­й­дох, скри­ва­ли­ща­та бя­ха на­п­ра­ве­ни. Аз зная две скри­ва­ли­ща и ед­на ко­ли­ба, ед­но­то е в Ло­мо, Зи­да­ни­ци­те и Ка­ш­ка­ва­ло. В гру­па­та ни ня­ма­ше ни­ка­к­ва идей­ност. Ние бя­х­ме не­ле­гал­ни, а Ми­т­ко и Ге­ра­сим по­с­то­ян­но го­во­ре­ха, че ще ста­не пре­в­рат, че ще ни по­мо­г­нат Ан­г­лия и Аме­ри­ка и че те има­ли връ­з­ки с дру­ги не­ле­гал­ни. Ге­ра­сим по­с­то­ян­но ис­ка­ше да се уве­ли­чи гру­па­та, ка­то си слу­же­ше гла­в­но със за­п­ла­ш­ва­не от вла­ст­та. В скри­ва­ли­ще­то в Зи­да­ни­ци­те и Ло­мо сме спа­ли са­мо по 3-4 ве­че­ри. През фе­в­ру­а­ри 1948 г. при нас до­й­до­ха Крум М. Се­ку­лов и Ле­в­тер Пе­т­ров от Гор­на Гра­де­ш­ни­ца. След тях до­й­до­ха джи­гур­ли­и­те, ко­и­то им ги пре­да­де Со­лун Та­шев от Вла­хи. Впо­с­ле­д­с­т­вие ид­ват Су­чев от Бе­ли­ца и по­с­ле Ан­гел Ка­лай­джи­я­та от Га­ра Пи­рин и след тях не­ле­гал­ни­те от се­ло Вла­хи. Ко­га­то гру­па­та ни се уве­ли­чи, Ге­ра­сим пре­д­ло­жи да си из­бе­рем ръ­ко­во­д­с­т­во. Ге­ра­сим ста­на вой­во­да, Пе­тър Гър­ков за се­к­ре­тар, за по­мо­щ­ник-вой­во­да Ан­д­рея Па­цов от Вла­хи, Ми­т­ко от Ду­п­ни­ца за до­ма­кин, Ге­ор­ги Гар­гов от Джи­гу­ро­во за взво­ден по­до­фи­цер, брат му Сми­лян Гар­гов за са­ни­тар, аз и То­дор Се­ку­лов за от­де­льон­ни ко­ман­ди­ри. Из­бо­рът на ръ­ко­во­д­с­т­во­то ста­на в го­ра­та Бо­ру­ван. След то­ва се пре­ме­с­ти­х­ме над Езе­рец. Там до­й­до­ха два­ма­та по­л­ко­в­ни­ци. Тях ги до­ве­де Хри­с­то от с. Бре­жа­ни, ка­то и той ос­та­на при нас. Не за­бе­ля­зах да но­сят оръ­жие. Те ка­за­ха, че еди­ни­ят е по­л­ко­в­ник, а дру­ги­ят - по­д­пол­ко­в­ник. По­л­ко­в­ни­кът по­ве­че­то мъл­че­ше, а по­д­пол­ко­в­ни­кът ис­ка­ше да се съ­з­да­дат бър­зо връ­з­ки към гра­ни­ца­та и да се пре­х­вър­лим в Гър­ция. Два дни след то­ва, съ­бо­та, един ден пре­ди За­го­ве­з­ни, гру­па­та ни се раз­де­ли на две. Аз с 10 ду­ши за­ми­на­х­ме по по­со­ка Гор­на Гра­де­ш­ни­ца със за­да­ча, по­лу­че­на от Ге­ра­сим, да взе­мем оръ­жие от Г. Гра­де­ш­ни­ца. Смя­та­х­ме да взе­мем оръ­жие от об­щи­на­та и от пар­тий­ци­те, ка­то вли­за­ме от къ­щи на къ­щи. То­ва на­ше же­ла­ние не мо­жа­х­ме да на­п­ра­вим, за­що­то на 15-и су­т­рин­та ви­дя­х­ме ка­ми­о­ни­те с ми­ли­ция, пък и мен не ми се ис­ка­ше да на­п­ра­вим то­ва на­па­де­ние в Гра­де­ш­ни­ца. Ка­то ви­дя­х­ме ка­ми­о­ни­те под ка­ри­е­ри­те в зем­ли­ще­то на се­ло Вла­хи, се пръ­с­на­х­ме. Аз ос­та­нах с Крум Со­лу­нов Мо­нев и Ки­тан Ми­хов. Ки­тан се от­къ­с­на от нас и не зна­ех къ­де оти­ва. Бра­тът на Крум, Иван Со­лу­нов Мо­нев, ни до­не­се мал­ко хляб и ед­но за­к­ла­но яре. След 4-5 дни по­па­д­на­х­ме на за­са­да в м. Хи­ля­д­ни­ца ме­ж­ду Бе­ли­ца и Гра­де­ш­ни­ца. Там, ка­то за­по­ч­на стрел­ба­та сре­щу нас, с Крум се за­гу­би­х­ме един от друг и аз ос­та­нах сам. Пре­ди то­ва хо­ди­х­ме при кан­то­не­ра ме­ж­ду Га­ра Пи­рин и Д. Гра­де­ш­ни­ца. Той ни да­де мал­ко хляб, пла­ка пред нас. Хляб ни да­де на зор. Ка­то ос­та­нах сам, ми­нах през Си­на­ни­ца ви­со­ко по бал­ка­на и оти­дох при брат си Бо­рис Бен­гю­зов в с. Оща­ва. На­х­ра­ни ме и ка­зах да ме съ­о­б­щи, къ­де­то ис­ка. Сно­щи ме сре­щ­на брат ми Ан­гел и ме до­ве­де в до­ма си в с. Дре­ба­ко.

Гор­но­то про­ди­к­ту­вах сам и за вер­но­ст­та се по­д­пи­с­вам: (п) К. Бен­гю­зов

30 март 1948 г., с. Вла­хи, Све­ти­в­ра­ч­ко, м. Дре­ба­ко

АМВР, II сл. д. 357, т. 3, л. 142

№ 59

Препредадено агентурно донесение на секретния сътрудник Илия Ризов за скривалища и ятаци

на Герасим Тодоров

МВР

Ко­мен­дан­т­с­т­во, ма­ха­ла По­ля­на

Опе­ра­ти­вен ра­бо­т­ник Хр. Яд­ков

31 март 1948 го­ди­на

До дру­га­ря Ин­с­пе­к­то­ра Се­к­ция вто­ра, с. Вла­хи

Рапорт

До­на­сям Ви, др. Ин­с­пе­к­то­ре, че по до­не­се­ние на наш се­к­ре­тен съ­т­ру­д­ник Илия Ата­на­сов Ри­зов в къ­ща­та на Ма­рия Тан­че­ва Уг­ре­но­ва от с. Вла­хи, ма­ха­ла Ко­со­ва, има скри­ва­ли­ще (из­ба ме­ж­ду ду­ва­ри­те). В съ­ща­та къ­ща е ра­ж­дан Ге­ра­сим То­до­ров и мо­же да се крие там.

2. В къ­ща­та на Ян­чо Ива­нов Янев от Га­ра Пи­рин съ­що има скри­ва­ли­ще ме­ж­ду два зи­да. Съ­щи­ят е за­дър­жан, но още от по-пре­ди е имал бу­ен ха­ра­к­тер и до­с­та от­да­в­на се за­ни­ма­вал с оръ­жие и мо­же да има скри­то та­ко­ва в съ­ща­та из­ба.

3. В до­ма на Не­о­фит Ан­чев Ко­с­та­ди­нов от ма­ха­ла "Кле­ти­ще" има две къ­щи, да се на­п­ра­ви про­вер­ка и на две­те къ­щи, има све­де­ние, че има из­ба. Съ­щи­ят чо­век е по­з­нат ка­то чо­век на опо­зи­ци­я­та.

4. Сла­ве Але­к­сан­д­ров - гор­с­ки ми­ли­ци­о­нер в Га­ра Пи­рин и член на РП(к), още при на­не­се­ния по­бой от Ге­ра­сим на се­к­ре­та­ря на РМС от Га­ра Пи­рин се за­кан­вал на на­ши дру­га­ри мно­го да не зна­ят, че ще­ли да бъ­дат на­ка­за­ни от Ге­ра­сим. Съ­щи­ят, има слух, че е за­ме­сен със сна­б­дя­ва­не не­ле­гал­ни­те с бра­ш­но. Твър­де въз­мо­ж­но е да знае сле­ди­те на Ге­ра­сим.

Гор­но­то до­на­сям за све­де­ние и на раз­по­ре­ж­да­не.

Зав. ДС, опе­ра­ти­вен ра­бо­т­ник: (п) Хри­с­то Яд­ков

АМВР, II сл. д. 357, т. 1, л. 40

№ 60

Нареждане до оперативния работник да организира среща на братя Бенгюзови с капитан от ДС непосредствено след самоубийството на Г. Тодоров, 1.ІV.1948 г.

Др. Ба­ра­ков,

Сре­щ­ни се с А. Бен­гю­за и му ка­жи днес, 1 ап­рил, в 18 ча­са за­е­д­но с брат си да оти­дат и се сре­щ­нат с чо­век от ща­ба (ка­пи­та­на). Да оти­дат над с. Вла­хи, око­ло 1 клм. по пъ­тя за По­ля­на (към ба­и­ра). Ка­пи­та­нът ще стре­ля един път с пи­с­то­ле­та и ще сви­ри с ус­та. То­ва тря­б­ва да ста­не обе­за­тел­но, за­що­то ща­бът днес (до­ве­че­ра) мо­же да се вди­г­не.

Не­що за нас: ние сме до­б­ре. Вче­ра пре­чу­ка­х­ме и Ге­ра­сим. Със здра­ве­то съм до­б­ре и же­лая съ­що и на теб.

1 ап­рил 1948 г., м. Де­бел дъб

Дру­гар­с­ки по­з­д­рав: (п)

АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 190

№ 61

Нареждане за поставяне на лицето Борис Ценин под строго оперативно наблюдение, 2.ІV.1948 г.

Дру­га­рю Ба­ра­ков,

По на­ре­ж­да­не на ин­с­пе­к­то­ра по­с­та­ви ве­д­на­га под на­б­лю­де­ние ли­це­то Бо­рис Ан­ге­лов Це­нин от Езе­рец. Съ­щи­ят през м. ав­густ или се­п­тем­в­ри 1947 г. за­е­д­но с Аго са пре­ве­ли и свър­за­ли Ге­ра­сим и Ду­п­ни­ча­не­ца с Иван Врън­ков от Се­но­кос, ос­вен то­ва на 15 март един ци­ви­лен чо­век е за­бе­ля­зан от ед­но ов­чар­че да оти­ва към Езе­рец, ка­то е пи­тал за ня­кой от Езе­рец. Въз­мо­ж­но е Ду­п­ни­ча­не­ца да се ук­ри­ва в не­го.

За цел­та да се по­с­та­ви под стро­го на­б­лю­де­ние, ка­то се на­со­чи и ня­кой от на­ши­те се­к­ре­т­ни съ­т­ру­д­ни­ци към не­го.

Но­ви­на­та мо­же би ве­че си на­у­чил. Пе­тър Гър­ков но­щес е убит, а та­ка съ­що и еди­ни­ят от бра­тя Руй­че­ви, но не зная то­ч­но кой е.

2 ап­рил 1948 год., с. Оща­ва.

Ва­си­лев

АМВР, II сл. д 357, т. 4, л. 191

№ 62

Списък на убитите, заловени и незаловени четници от четата на Герасим Тодоров към 5.ІV.1948 г.

Списък на бан­ди­ти­те от бан­да­та на Ге­ра­сим То­до­ров

Ни­ко­лов, по­д­ви­за­ващ се из Све­ти­в­ра­ч­ка око­лия

Стари бандити:

1. Ге­ра­сим То­до­ров Ни­ко­лов от с. Вла­хи, из­бя­гал 12.IV.1947 г., убит 30.III.1948 г.

2. Петър Йосифов Гърков от с. Брежани, избягал ІХ.1947 г., убит 31.ІІІ.1948 г.

3. Ки­рил Ни­ко­лов Бен­гю­зов от с. Г. Гра­де­ш­ни­ца, из­бя­гал XII.1947 г., за­ло­вен 30.III.1948 г.

4. Ле­ф­тер По­п­ни­ко­лов Бен­гю­зов от с. Г. Гра­де­ш­ни­ца, из­бя­гал 23.I.1947 г., за­ло­вен 26.III.1948 г.

5. Ан­гел Т. Бож. (Ка­лай­джи­ев) от с. Га­ра Пи­рин

6. Бо­жил Сто­и­ч­ков Сто­и­ч­ков от гр. Ду­п­ни­ца, из­бя­гал 24.IX.1947 г., за­ло­вен 15.III.1948 г.

7. Асен Мих. Ива­нов от с. Оща­ва, из­бя­гал 3.XII.1947 г., за­ло­вен 29.III.1948 г.

8. Крум Сол. Мо­нев от с. Г. Гра­де­ш­ни­ца, из­бя­гал 23.I.1948 г., за­ло­вен 23.III.1948 г.

9. Ге­ор­ги Дим. Су­чев от с. Бе­ли­ца, из­бя­гал 20.I.1948 г., убит 23.III.1948 г.

10. Ди­ми­тър Н. Гю­ров от с. Вла­хи, из­бя­гал 26.I.1948 г., убит 31.III.1948 г.

11. Ди­ми­тър Па­в­лов от гр. Ду­п­ни­ца, из­бя­гал 9.IX.1944 г., не­за­ло­вен

12. Сми­лян Гар­гов от с. Джи­гу­ро­во, из­бя­гал 28.II.1948 г., не­за­ло­вен

13. Ге­ор­ги Гар­гов от с. Джи­гу­ро­во, из­бя­гал 28.II.1948 г., не­за­ло­вен

14. Йор­дан Руй­чев от с. Пло­с­ки, из­бя­гал 25.XII.1947 г., убит 3.IV.1948 г.

15. Ни­ко­ла Ст. Янев от Све­ти Врач, из­бя­гал 15.IX.1944 г., не­за­ло­вен

Присъединили се към бандата:

1. Ге­ор­ги Ат. Ве­се­ли­нов от с. Вла­хи, из­бя­гал 7.III.1948 г., за­ло­вен 24.III.1948 г.

2. Ве­се­лин Ми­тов Ча­у­шев от с. Вла­хи, из­бя­гал 7.III.1948 г., за­ло­вен 24.III.1948 г.

3. Ге­ор­ги Ан­д­ре­ев Са­мар­джи­ев от с. Вла­хи, из­бя­гал 7.III.1948 г., за­ло­вен 24.III.1948 г.

4. Ан­д­рея Алек. Спа­сов от с. Вла­хи, из­бя­гал 7.III.1948 г., за­ло­вен 24.III.1948 г.

5. Ян­чо Ива­нов Янев от с. Га­ра Пи­рин, из­бя­гал 8.III.1948 г., за­ло­вен 26.III.1948 г.

6. То­дор Ива­нов Се­ку­лов от с. Вла­хи, из­бя­гал 7.III.1948 г., за­ло­вен 28.III.1948 г.

7. Илия Ан­д­ре­ев Бо­я­джи­ев от с. Вла­хи, из­бя­гал 7.III.1948 г., за­ло­вен 20.III.1948 г.

8. Илия Ми­тов Чо­пев от с. Оща­ва, из­бя­гал 15.III.1948 г., за­ло­вен 18.III.1948 г.

9. На­й­ден Мих. Ива­нов от с. Оща­ва, из­бя­гал 12.III.1948 г., за­ло­вен 21.III.1948 г.

10. Ки­рил Тод. Со­лу­нов от с. Вла­хи, из­бя­гал 8.III.1948 г., за­ло­вен 17.III.1948 г.

11. Ки­тан Мих. Или­ев от с. Га­ра Пи­рин, из­бя­гал 7.III.1948 г., за­ло­вен 20.III.1948 г.

12. Стой­не Цв. Ба­чий­с­ки от Со­фия, из­бя­гал 7.III.1948 г., за­ло­вен 20.III.1948 г.

13. Ни­ко­ла Ст. Руй­чев от с. Пло­с­ки, из­бя­гал 6.III.1948 г., убит 1.IV.1948 г.

14. Ге­ор­ги Ан­до­нов Ми­тов от с. Га­ра Пи­рин, из­бя­гал 9.III.1948 г., за­ло­вен 23.III.1948 г.

15. Ди­ми­тър Мар. Ха­ри­за­нов от с. Га­ра Пи­рин, из­бя­гал 9.III.1948 г., за­ло­вен 23.III.1948 г.

16. Хри­с­то Мил. Сто­и­ме­нов от с. Бре­жа­ни, из­бя­гал 9.III.1948 г., за­ло­вен 29.III.1948 г.

17. Ди­ми­тър Ку­з­ма­нов Ива­нов от Со­фия, из­бя­гал 7.III.1948 г., не­за­ло­вен

18. Йор­дан Ге­ра­си­мов То­до­ров от с. Вла­хи, из­бя­гал 12.III.1948 г., за­ло­вен 20.III.1948 г.

Неприсъединили се от избягалите:

1. Иван Тан­чев Ша­тев от с. Вла­хи, из­бя­гал 15.III.1948 г., за­ло­вен 15.III.1948 г.

2. Ла­зар Г. Да­рев от с. Вла­хи, из­бя­гал 15.III.1948 г., за­ло­вен 15.III.1948 г.

3. Ла­зар Еф­ти­мов Ан­д­ре­ев (Щръ­ков) от с. Вла­хи, из­бя­гал 15.III.1948 г., за­ло­вен 15.III.1948 г.    

4. Ангел Николов Бенгюзов от с.Ощава, избягал 15.ІІІ.1948г., незаловен

5. Сте­фан Ди­ми­т­ров Се­ра­фи­мов от с. Оща­ва, из­бя­гал 15.III.1948 г., за­ло­вен 17.III.1948 г.

6. Ме­то­ди Спа­сов Ни­ко­лов от с. Оща­ва, из­бя­гал 15.III.1948 г., за­ло­вен 17.III.1948 г.

7. Сла­в­чо Сол. Мо­нев от с. Г. Гра­де­ш­ни­ца, из­бя­гал 10.III.1948 г., за­ло­вен 15.III.1948 г.

1. В аре­с­та бан­ди­ти 22 + 1 в Со­фия = 23

2. Уби­ти 5 - 6

3. Не­за­ло­ве­ни 5 + 2 = 7

4. В не­из­ве­с­т­ност 1

5. Ос­во­бо­де­ни 4

Всичко: 41

5.IV.1948 г., Све­ти Врач

На­чал­ник се­к­тор ДС: Ив. Гу­лев

АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 120

№ 63

Донесение до Областното управление на ДС в Горна Джумая за намиращите се в ареста в Свети Врач четници от четата на Герасим Тодоров и ятаци

около 10.ІV.1948 г.

Списък на бандитите и ятаците,

намиращи се в ареста на ДС - Св. Врач

Бандити:

1. Крум Со­лу­нов Мо­нев от с. Гор­на Гра­де­ш­ни­ца

2. Ки­тан Ми­хов Или­ев от с. Га­ра Пи­рин

3. Крум То­до­ров Со­лу­нов от с. Гор­на Гра­де­ш­ни­ца

4. Сла­в­чо Со­лу­нов Мо­нев от с. Гор­на Гра­де­ш­ни­ца, ос­во­бо­ден

5. Ге­ор­ги Ан­д­ре­ев Са­мар­джи­ев от с. Вла­хи

6. Ве­се­лин Ми­тов Ча­у­шев от с. Вла­хи

7. Ге­ор­ги Ата­на­сов Ве­се­ли­нов от с. Вла­хи

8. Илия Ан­д­ре­ев Бо­я­джи­ев от с. Вла­хи

9. Ан­гел То­до­ров Бо­жи­нов от с. Га­ра Пи­рин

10. Ян­чо Ива­нов Ян­чев от с. Га­ра Пи­рин

11. Бо­жин Стой­чев Сто­и­ч­ков от гр. Ду­п­ни­ца

12. Ге­ор­ги Ан­до­нов Ми­тов (Ар­ка­лий­с­ки) от с. Га­ра Пи­рин

13. Ди­ми­тър Мар­ков Ха­ри­за­нов от с. Га­ра Пи­рин

14. Ан­д­рея Але­к­сан­д­ров Спа­сов от с. Вла­хи

15. Ди­ми­тър Ве­се­ли­нов Йо­си­фов (Ба­бев) от с. Вла­хи

16. То­дор Ива­нов Се­ку­лов от с. Вла­хи

17. Ле­ф­тер Пе­т­ров Ни­ко­лов от с. Гор­на Гра­де­ш­ни­ца

18. Илия Ми­тов Чо­пев от с. Оща­ва

19. Ме­то­ди Спа­сов Ни­ко­лов от с. Вла­хи

20. Асен Ми­хай­лов Ива­нов от с. Оща­ва

21. На­й­ден Ми­лев Ива­нов от с. Оща­ва

22. Хри­с­то Сто­и­ме­нов от с. Бре­жа­ни

Ятаци:

23. Йор­дан Хри­с­тов Ан­ге­лов, учи­тел в с. Вла­хи

24. Ге­ра­сим Пе­шев Ман­чев от с. Вла­хи

25. Ди­ми­тър Па­в­лов Дра­чев от с. По­ля­на

26. Спас Ата­на­сов Уг­ри­нов от с. Вла­хи

27. Ге­ра­сим Ата­на­сов Кур­ти­шев от с. Оща­ва

28. Ге­ор­ги Йо­си­фов Пе­т­ков от с. Вла­хи

29. Бо­рис Йор­да­нов Па­в­левчев от гр. Ду­п­ни­ца

30. Ки­рил Бла­го­ев Ве­се­ли­нов от с. Вла­хи

31. Хри­с­то Ге­ор­ги­ев Пе­т­ков от с. Га­ра Пи­рин

32. Ибо Са­ли­ев Ай­ди­нов от м. Де­бел дъб

33. Йор­дан Ла­за­ров Трен­да­фи­лов от с. Вла­хи

34. Спас Але­к­сан­д­ров Ива­нов от с. Оща­ва

35. Ни­ко­ла Па­в­лов Яки­мов от с. Оща­ва

36. Па­вел Ива­нов Хри­с­тов от с. Се­но­кос

37. Пе­тър До­н­ков Ко­ва­чев от с. Оща­ва

38. Сто­ян Еф­ти­мов Йо­тев от с. Вла­хи

39. Яне Ди­ми­т­ров Те­мел­ков от с. Пло­с­ки

40. Ди­ми­тър Ата­на­сов Ко­лев от с. Пло­с­ки

41. Сте­фан Стой­ков Янев от с. Пло­с­ки

42. Трен­да­фил Ди­ми­т­ров Сто­ил­ков от с. Пло­с­ки

43. Стой­ко Ми­ров Ди­нев от с. Пло­с­ки

44. То­дор Ки­та­нов Стой­чев от с. Пло­с­ки

45. Илия Ве­се­ли­нов Ла­за­ров от с. Пло­с­ки

46. Яне Сто­и­лов Ки­ри­лов от с. Пло­с­ки

47. Ми­ро Ди­нев Трен­ков от с. Пло­с­ки

48. Ди­ми­тър Ва­си­лев Мар­ков от с. Пло­с­ки

49. Лю­бо­мир Ан­до­нов Ми­тев от с. Вла­хи

50. Сми­лян То­до­ров Ана­с­та­сов от с. Оща­ва

51. Иван Трен­да­фи­лов Ба­ла­бан­с­ки от с. Оща­ва

52. Хри­с­то Ми­тев Кур­ти­шев от м. Де­бел дъб

53. Трен­ко Си­ме­о­нов Гру­ци­ин от м. Де­бел дъб

54. Вла­ди­мир Ге­ор­ги­ев Хри­с­тов от с. Оща­ва

55. Йо­сиф Пе­т­ров Ка­ра­и­ва­но­в­с­ки от с. Вла­хи

56. Ди­ми­тър Се­ра­фи­мов Та­шев от с. Оща­ва

57. Ге­ор­ги Или­ев Чо­пев от с. Оща­ва

ЯТА­ЦИ

58. Вла­до Ни­ко­лов Ко­кол­ков от с. Бре­жа­ни

59. Ге­ор­ги Ди­ми­т­ров Или­ев от с. Бре­жа­ни

60. Те­о­фил За­ха­ри­ев То­до­ров от с. Га­ра Пи­рин, връ­з­ка и по­ма­гач

61. Хри­с­то Ми­лев Сто­и­ме­нов от с. Бре­жа­ни

62. Бо­рис Ан­ге­лов Ге­ор­ги­ев от м. Де­бел дъб

63. Ди­ми­тър Сто­я­нов Ди­ми­т­ров от с. Гор­на Гра­де­ш­ни­ца

64. Свещ. Иван Или­ев Джо­лев от с. Вла­хи

65. Свещ. Сте­фан Сто­и­лов Кам­би­тов от с. Се­но­кос

66. Иван Ни­ко­лов Врън­ков от с. Се­но­кос

67. Пе­тър Ива­нов Ва­кан­дел­с­ки от с. Бре­жа­ни

68. Ге­ор­ги Ива­нов Спа­сов от с. Га­ра Пи­рин

69. Сто­ян Ге­ор­ги­ев Ма­ла­мов (Па­ла­т­лий­с­ки) от с. Га­ра Пи­рин

70. Ни­ко­ла Ге­ор­ги­ев Гра­ма­ти­ков от с. Ля­с­ки

71. Ни­ко­ла Сто­я­нов Ан­д­ре­ев (Уг­ри­нов) от с. Вла­хи

72. Йо­сиф Янев Сто­ев от с. Вла­хи

73. Ко­с­та­дин Ми­т­рев Лъ­джев от с. Вла­хи

74. Бла­го Ве­се­ли­нов Ра­би­шов от с. Вла­хи

75. Ки­рил Спа­сов На­й­де­нов от с. Вла­хи

76. Ди­ми­тър Те­мел­ков Ива­нов от с. Пло­с­ки

77. Ав­рам Ге­ор­ги­ев Ми­ла­ди­нов от с. Пло­с­ки

78. Крум То­до­ров Сто­и­лов от с. Пло­с­ки

79. Ан­д­рея Сто­я­нов Дим­чев от с. Пло­с­ки

80. Ди­мо Сто­я­нов Дим­чев от с. Пло­с­ки

81. Хри­с­то По­пи­ли­ев Ву­ч­ков от Со­фия

82. Ди­ми­тър Але­к­сан­д­ров Чи­ков от с. Ри­ла

83. Ге­ор­ги Ни­ко­лов Ну­с­ков от с. Гра­де­во

84. Ди­ми­тър Сто­я­нов Кръ­с­тев (Зрън­чев) от с. Бре­жа­ни

85. Стой­не Йо­си­фов Ка­чев от с. Бре­жа­ни

86. Ла­зар Хри­с­тов То­пал­с­ки от с. Кру­п­ник, връ­з­ка и по­ма­гач

87. Але­к­сан­дър Ива­нов Ча­къ­ров от с. Кру­п­ник, връ­з­ка

88. Але­к­сан­дър Г. Ма­з­нен­с­ки от с. Се­но­кос

89. Сте­фан Пе­т­ров Не­в­ро­ко­п­лий­с­ки от с. Се­но­кос

90. Яне Еф­ти­мов Ан­д­ре­ев от с. Се­но­кос

91. Сла­вей­ко Ан­ге­лов Сто­я­нов от гр. Гор­на Джу­мая, връ­з­ка

АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 91-92

№ 64

Молба да бъдат извинени отсъствията на учениците от гимназията в гр. Св. Врач поради наложената блокада на селата в околията, 1.ІV.1948 г.

До Дру­га­ря Ди­ре­к­тор

на На­ро­д­на­та сме­се­на гим­на­зия       

гр. Све­ти Врач

Съ­о­б­ща­ва­ме Ви, дру­га­рю Ди­ре­к­то­ре, че от 22 до 31 март 1948 г. вкл. в с. Джи­гу­ро­во се ус­та­но­ви ми­ли­ци­о­нер­с­ко ко­мен­дан­т­с­т­во и се по­с­та­ви­ха под ми­ли­ци­о­нер­с­ка бло­ка­да се­ла­та Джи­гу­ро­во, Лю­бо­в­ка, Бо­ж­до­во, Мал­ки Ца­лим, Го­лям Ца­лим, Ле­с­ки, Де­б­ре­не и По­ле­ни­ца. По­ра­ди ко­е­то уче­ни­ци­те от те­зи се­ла, ко­и­то бло­ка­да­та ги за­ва­ри вкъ­щи, се на­ло­жи да от­съ­с­т­ват от учи­ли­ще не по тя­х­на ви­на.

Мо­ля, въ­п­ро­с­ни­те от­съ­с­т­вия да бъ­дат из­ви­не­ни.

No 6, с. Джи­гу­ро­во, 1 ап­рил 1948 г.

Ми­ли­ци­о­нер­с­ки ко­мен­дант: (п)

До дру­га­ря Ди­ре­к­тор на На­ро­д­на­та сме­се­на

про­гим­на­зия - гр. Све­ти Врач

Дру­га­рю Ди­ре­к­то­ре,

По­ра­ди ми­ли­ци­о­нер­с­ка бло­ка­да в се­ла­та Джи­гу­ро­во, Лю­бо­в­ка, Бо­ж­до­во, Мал­ки Ца­лим, Го­лям Ца­лим, Ле­с­ки, Де­б­ре­не и По­ле­ни­ца от 22 до 31 март вкл. 1948 г. мно­го уче­ни­ци от въ­п­ро­с­ни­те се­ла не бя­ха пу­с­на­ти на учи­ли­ще и от­съ­с­т­ва­ха не по тя­х­на ви­на.

Ето за­що, мо­ля, въ­п­ро­с­ни­те от­съ­с­т­вия да бъ­дат из­ви­не­ни.

No 7, 1 ап­рил 1948 г.

Ми­лиц. ко­мен­дант: (п)

АМВР, III раз. 1713, т. 2, л. 61

№ 65

Сведение на оперативен работник за проведено следствие и за начина, по който го провежда, 8.ІV.1948 г.

До др. На­чал­ник ДС, от­го­вор­ник следст.

гр. Св. Врач

Ра­порт

Дру­га­рю на­чал­ник, днес, 8 ап­рил, про­ве­дох сле­д­с­т­вие на ли­це­то Ко­с­та­дин Ми­т­рев Ла­джов от с. Вла­хи и Але­к­сан­дър Ива­нов Ча­къ­ров от с. Кру­п­ник.

1. Ко­с­та­дин Ми­т­рев Ла­джов от с. Вла­хи е член на дру­ж­ба­та в съ­що­то се­ло. Во­де­но му е сле­д­с­т­вие и по-на­пред в Га­ра Пи­рин, но не е пра­вил ни­ка­к­ви при­з­на­ния. Не раз­по­ла­гам с ни­ка­к­ви ма­те­ри­а­ли за не­го. Се­га съм го на­ка­зал да стои прав и гла­ва­та оп­ря­на до сте­на­та. Ли­шил съм го и от хра­на. Не съм го бил ни­как. По-ра­но не зная да­ли е бит.

2. Але­к­сан­дър Ива­нов Ча­къ­ров от с. Кру­п­ник, бивш све­ще­ник и ос­во­бо­ден от за­т­во­ра ми­на­ла­та го­ди­на - чер­но­бор­са­джия. Син му е в ла­гер - Пер­ник. Не пра­ви ни­ка­к­ви при­з­на­ния, че се е сре­щал с не­ле­гал­ни. При­з­на­ва, че е хо­дил в с. Се­но­кос на съ­бо­ра - Ди­ми­т­ро­в­ден, 8 но­ем­в­ри 1947 г., но не се е ви­дял с ни­кой от бан­да­та. Хо­дил е по го­с­ти във Фе­ор­до, в кой­то е има­ло до­с­та хо­ра и са пи­ли. Там е бил по­път от Се­но­кос, кме­тът, да­с­ка­лът Ан­гел Мо­щан­с­ки, кой­то е сви­рил с акор­де­он, Пе­це­то Бра­да­та, но още не е бил из­бя­гал, там е бил и кме­т­с­ки­ят на­ме­с­т­ник от с. Кру­п­ник, но не си е оти­шъл с Але­к­сан­дър, а е из­п­ра­тил са­мо ба­га­жа и си е оти­шъл след 2 дни.

Раз­пи­тах и Йо­сиф Ка­ра­и­ван­с­ки, кой­то бе­ше про­пу­с­нал и из­ля­зо­ха ня­кои но­ви не­ща, ко­и­то до­се­га не ги е при­з­на­вал, а имен­но: в не­го е за­не­се­на ед­на да­ма­джа­на олио от С. Ге­ор­ги­ев Та­шов, Лю­бен Гьо­шев Пла­ч­ков, Илия Бо­я­джи­ев и Ла­зар Еф­ти­мов Цир­ков, вси­ч­ки от с. Вла­хи. За съ­що­то олио съм го пи­тал мно­го пъ­ти, но не при­з­на­ва­ше. Съ­що та­ка Ге­ра­сим дал ед­но пи­с­мо на син му Ге­ор­ги да оти­де в с. Оща­ва при Пе­т­ре До­н­ков - ба­ка­лин, за да да­де газ и Пе­тър му дал. Съ­що та­ка Ко­с­та­ди­но­ва е но­си­ла ре­до­в­но в Йо­сиф сла­ни­на, фа­сул, ме­со, па­с­тър­ма и др.

Гор­но­то за све­де­ние.

8 ап­рил 1948 г.

Опе­ра­ти­вен р-к: (п)

АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 106

№ 66

Агентурни донесения на секретен сътрудник

"Цигара", 11 и 16.ІV.1948 г.

До­не­се­ние 1

По въз­ло­же­ни­те ми за­да­чи да на­б­лю­да­вам бли­з­ки­те и ро­д­ни­ни­те на за­дър­жа­ни­те, не съм за­бе­ля­зал ни­що осо­бе­но.

На 7 т.м. на­у­чих от Ата­нас Ми­тов Па­т­рил­с­ки, че към обед се явил в м. Де­бел дъб не­по­з­нат чо­век с ба­с­тун и пре­д­по­ла­гам да е бан­ди­тът Ме­то­ди.

На­се­ле­ни­е­то се чу­в­с­т­ву­ва сво­бо­д­но и ду­хът по­с­то­ян­но се по­ви­ша­ва.

11 ап­рил 1948 г., с. Вла­хи

По­д­пис: ци­га­ра

До­не­се­ние 2

От въз­ло­же­на­та ми за­да­ча да на­б­лю­да­вам ро­д­ни­ни­те и бли­з­ки­те на за­дър­жа­ни­те Хри­с­то Ми­тов, Ге­ра­сим Ата­на­сов, Йо­сиф Пе­т­ков и (не­че­т­ли­во) Йо­си­фов, не за­бе­ля­зах ни­що осо­бе­но.

Зло­в­ре­д­ни слу­хо­ве из ма­ха­ла­та не (се) но­сят.

16 ап­рил 1948 г., с. Вла­хи.

Подпис: ци­га­ра

№ 67

Разузнавателно сведение за поведението и настроението на селяните от с. Плоски след вдигането на блокадата, 20.ІV.1948 г.

МВР,  Отдел  "Народна милиция"

разузнавач № 31907

20 ап­рил 1948 г., с. Пло­с­ки, Све­ти­в­ра­ч­ко

До дру­га­ря за­ве­дущ ДС, гр. Св. Врач

Доклад

До­на­сям Ви, дру­га­рю На­чал­ник, че съ­б­ра­ни­те све­де­ния от аген­ту­ра­та и ли­ч­ни­те ми на­б­лю­де­ния за вре­ме­то от 14.IV.1948 г. до 19 т.м. са сле­д­ни­те:

Не­по­с­ре­д­с­т­ве­но след вди­га­не на бло­ка­да­та и ос­во­бо­ж­да­ва­не­то на ста­да­та да па­шу­ват вън от се­ло ли­це­то Ме­то­ди Сто­я­нов Зла­ти­нов, жи­тел на с. Пло­с­ки, е ка­зал пред дру­га­ря Яне Ве­ли­ков Стам­бо­ли­ев: "Да бе­ха из­м­ре­ли вси­ч­ки ов­ци и ко­зи, но Йор­дан Руй­чев да бе­ше ос­та­нал жив". Съ­щи­ят мла­деж по­ве­че­то от вре­ме­то си пре­кар­ва със ста­до­то си по бал­ка­на и ве­ро­я­т­но е имал връ­з­ки с Руй­чев.

На 18.IV. т.г. све­ще­ни­кът поп Со­тир, кой­то се­га ид­ва вся­ка се­д­ми­ца да пее в чер­к­ва­та, ко­га­то е из­вър­шил слу­ж­ба­та и е ка­зал ве­ли­кия ход с ча­ша­та в ръ­ка, за­с­та­нал в сре­да­та на чер­к­ва­та с ду­ми­те: "О, бла­же­ни по­чи­в­ши ру­с­ко и бъл­гар­с­ко во­ин­с­т­во и ро­бе Бо­же Мар­ко, Ве­се­лин, Але­к­сан­дър, на­че на по­ле бран за ос­во­бо­ж­де­ние на­ше да по­м­нет Бог бо­гу­цар­с­т­во твое."

В се­ло­то се чу­в­с­т­ва го­ля­мо спо­кой­с­т­вие, сред бол­шин­с­т­во­то из­ка­з­ват се за­до­вол­с­т­ва от ли­к­ви­ди­ра­не­то на Руй­че­ви и дру­ги­те бан­ди­ти, но ка­к­то в ми­на­лия до­к­лад ка­зах, че има хо­ра, ко­и­то са пу­с­на­ли бра­ди в знак на тра­ур, а имен­но Ге­ор­ги Ма­ни­ка­тов, Те­мел­ко Ян­ков, То­дор Ни­ко­лов, Яне Стой­ков Янев, Иван Янев Кри­лов, Бла­го Ха­и­ля­нов, вси­ч­ки ре­а­к­ци­он­но на­с­т­ро­е­ни.

Та­зи су­т­рин бя­ха за­дър­жа­ни и из­п­ра­те­ни в уп­ра­в­ле­ни­е­то Ви 7 ду­ши от се­ло­то. След за­дър­жа­не­то им се по­чу­в­с­т­ва ед­на за­г­ри­же­ност от стра­на на се­ля­ни­те. По­ме­ж­ду за­дър­жа­ни­те са и 4 ду­ши от аген­ту­ра­та, от вси­ч­ки тях до­се­га не съм по­лу­чил ни­ка­к­ва ра­бо­та въ­п­ре­ки по­с­то­ян­ни­те за­да­чи, ко­и­то им да­вам, с из­к­лю­че­ние на се­к­ре­тен съ­т­ру­д­ник Сим­чо.

Дру­ги про­я­ви ня­ма, об­що вси­ч­ко вър­ви до­б­ре, в се­ло­то за­се­га са по­с­та­ве­ни под на­б­лю­де­ние съм­ни­тел­ни­те ли­ца.

Гор­но­то Ви до­на­сям за све­де­ние.

Ра­зу­з­на­вач: к.с. No 31907

АМВР, II сл. д. 357, т. 3, л. 285

№ 68

Списък на освободените ятаци от ареста

в гр. Свети Врач, 17.ІV.1948 г.

Списък на ятаци и помагачи, които следва да бъдат освободени:

1. Ди­ми­тър Па­в­лов Дра­чев от с. Вла­хи

2. Ки­рил Бла­го­ев Ве­се­ли­нов от с. Вла­хи

3. Ибо Са­ли­ев Ай­ди­нов от с. Вла­хи

4. Спас Але­к­си­ев Ива­нов от с. Оща­ва

5. Ни­ко­ла Па­в­лов Яки­мов от с. Оща­ва

6. То­дор Ки­та­нов Стой­чев от с. Пло­с­ки

7. Яне Сто­и­лов Кри­лов от с. Пло­с­ки

8. Сми­лян То­до­ров Ана­с­та­сов от с. Оща­ва

9. Иван Трен­да­фи­лов Сто­я­нов от с. Вла­хи

10. Хри­с­то­с­ко Ми­тев Кур­ти­шев от с. Вла­хи

11. Трен­ко Си­ме­о­нов Гру­ци­ин от с. Вла­хи

12. Вла­до Ни­ко­лов Ко­кол­ков от с. Бре­жа­ни

13. Ни­ко­ла Ге­ор­ги­ев Гра­ма­ти­ков от с. Ля­с­ки

14. Йо­сиф Янев Сто­ев от с. Вла­хи

15. Бла­го Ве­се­ли­нов Ара­би­шев от с. Вла­хи

16. Ди­ми­тър Те­мел­ков Ива­нов от с. Пло­с­ки

17. Ан­д­рея Сто­ев Дин­чев от с. Пло­с­ки

18. Хри­с­то По­пи­ли­ев Ву­ч­ков от Со­фия

19. Ге­ор­ги Ни­ко­лов Ну­с­ков от с. Гра­де­во

20. Стой­не Йо­си­фов Ка­чев от с. Бре­жа­ни

21. Але­к­сан­дър Ча­къ­ров (све­ще­ник) от с. Кру­п­ник

22. Ан­д­рея Ат. Сто­я­нов (Гю­ров) от с. Вла­хи

23. Ди­ми­тър Ана­с­та­сов Ко­лев от с. Пло­с­ки

17.IV.1948 г., гр. Св. Врач

 На­чал­ник се­к­тор ДС: Ив. Гу­лев

АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 146

№ 69

Агентурни донесения на секретен сътрудник "Върбан", 12 и 21.ІV.1948 г.

По въз­ло­же­на­та ми за­да­ча да на­б­лю­да­вам се­мей­с­т­во­то на Дра­че­ви из­вър­ших сле­д­но­то:

Сре­щ­нах се с же­на­та на Асен Дра­чев и от при­ка­з­ки­те й кон­с­та­ти­рах, че от­но­ше­ни­е­то й към ОФ власт е до­б­ро, ка­то за слу­чи­ло­то се уп­ре­к­ват Ге­ра­сим.

На­с­т­ро­е­ни­е­то на се­ля­ни­те е до­б­ро, осо­бе­но ко­га­то чу­ха на съ­б­ра­ни­е­то др. от окол. к-т.

12 ап­рил 1948 г., с. По­ля­на.

По­д­пис: Вър­бан

По въз­ло­же­на­та ми за­да­ча да на­б­лю­да­вам бли­з­ки­те и ро­д­ни­ни­те на Асен Ко­с­та­ди­нов Дра­чев и Ди­ми­тър Па­в­лов Дра­чев не за­бе­ля­зах ни­що осо­бе­но.

Зло­в­ре­д­ни слу­хо­ве из ма­ха­ла По­ля­на не се но­сят.

21 ап­рил 1948 г., Вър­бан

АМВР, III раз. 1713, т. 1, л. 14

№ 70

Разузнавателно сведение за честване 30-годишнината от смъртта на Яне Сандански в с. Плоски непосредствено след вдигане на блокадата, 21.ІV.1948 г.

МВР

ДС ра­зу­з­на­вач No 31907

21 ап­рил 1948 г., с. Пло­с­ки, Све­ти­в­ра­ч­ко

До дру­га­ря за­ве­дущ ДС, гр. Све­ти Врач

До­на­сям Ви, дру­га­рю На­чал­ник, че на 18.IV.1948 г. в с. Пло­с­ки, Све­ти­в­ра­ч­ко, се съ­с­тоя тър­же­с­т­во по слу­чай три­де­сет го­ди­ни от смърт­та на Яне Сан­дан­с­ки и тър­же­с­т­ве­но­то обе­ща­ние на де­т­с­ка­та ор­га­ни­за­ция "Се­п­тем­в­рий­че". Тър­же­с­т­во­то за­по­ч­на в 11 ча­са пре­ди обед на пло­ща­да пред учи­ли­ще­то, на тър­же­с­т­во­то при­съ­с­т­ва­ха по­ч­ти вси­ч­ки се­ля­ни, тър­же­с­т­во­то бе от­к­ри­то от др. Хри­с­то Сте­фа­нов Во­де­ни­ча­ров, ди­ре­к­тор на про­гим­на­зи­я­та, кой­то да­де цен­ни на­пъ­т­с­т­вия за зна­че­ни­е­то на дне­ш­но­то тър­же­с­т­во и от­но­ше­ни­я­та на ро­ди­те­ли­те към мал­ки­те се­п­тем­в­рий­че­та. След туй се де­к­ла­ми­ра­ха сти­хо­т­во­ре­ния за се­п­тем­в­рий­че­та­та, про­г­ра­ма­та бе до­с­та ху­ба­ва и до­б­ре по­д­ре­де­на.

След де­к­ла­ма­ци­и­те дру­гар­ка­та Еле­ни­ца Ка­ра­ма­но­ле­ва, учи­тел­ка в се­ло­то по ма­ке­дон­с­ки език, из­не­се до­к­лад по слу­чай три­де­сет го­ди­ни от смърт­та на Яне Сан­дан­с­ки на ма­ке­дон­с­ки език. До­к­ла­дът бе до­с­та об­ши­рен и ясен. Тя опи­са жи­во­та и иде­и­те на Сан­дан­с­ки и дне­ш­но­то по­ло­же­ние в сла­вян­с­ки­те на­ро­ди. Ко­га­то се го­во­ре­ше за Сан­дан­с­ки, хо­ра­та слу­ша­ха с осо­бе­но вни­ма­ние и ня­ма­ше ни­ка­к­ви шу­шу­ка­ния.

Пре­д­ва­ри­тел­но бе да­де­на за­да­ча на аген­ту­ра­та, ко­я­то сле­де­ше за дър­жа­ни­е­то на пу­б­ли­ка­та и ко­я­то бе пръ­с­на­та из хо­ра­та и осо­бе­но до на­бе­ля­за­ни­те съм­ни­тел­ни ли­ца, ко­и­то бя­ха по­с­та­ве­ни под на­б­лю­де­ние през це­лия ден. През вре­ме на тър­же­с­т­во­то има­ме са­мо ед­на про­я­ва на ед­но от съм­ни­тел­ни­те ли­ца, а имен­но Ки­рил Сто­и­лов Ди­ми­т­ров (Ко­ма­ро), кой­то е ка­зал: "Ху­ба­ви са тия чер­ве­ни връ­з­ки, но да ви­дим да­ли ще на­п­ра­вят не­що". Съ­щи­ят е бил ятак на бан­ди­ти­те и ги е сна­б­дя­вал с па­т­ро­ни.

От се­ло­то хо­ра не за­ми­на­ха на гро­ба на Сан­дан­с­ки с из­к­лю­че­ние на пре­д­се­да­те­ля на ме­с­т­на­та об­щин­с­ка уп­ра­ва Сти­п­ца­ров, кой­то за­ми­на още на 17 т.м.

Гор­но­то Ви до­на­сям, дру­га­рю На­чал­ник, за све­де­ние.             

Ра­зу­з­на­вач к.с. No 31907

АМВР, II сл. д. 357, т. 3, л. 284

№ 71

Сведение за настроението и поведението на селяните от с. Плоски за периода 20-28.ІV.1948 г.

МВР

Околийска народна милиция

КС Ра­зу­з­на­вач No 3190

28.IV.1948 г., с. Пло­с­ки, Све­ти­в­ра­ч­ко

До Дру­га­ря за­ве­ж­дащ ДС, гр. Св. Врач

До­на­сям Ви, дру­га­рю На­чал­ник, за вре­ме­то от 20 т.м. до 28.IV.1948 г. и след про­ве­де­на­та ак­ция сре­щу бан­ди­ти­те по до­не­се­ние от аген­ту­ра­та и от мои на­б­лю­де­ния по­ло­же­ни­е­то в с. Пло­с­ки е сле­д­но­то:

1. За вре­ме­то от 20-и до 28-и по аген­ту­рен път се до­не­се сле­д­но­то:

Ми­т­ра Про­ко­по­ва Ди­ми­т­ро­ва, сна­ха на за­дър­жа­ния Ди­ми­тър Те­мел­ков, е го­во­ри­ла пред Иван Ми­лев Та­шов, че тря­б­ва да се съ­бе­рем и оти­дем на по­мощ на тия за­дър­жа­ни, за­що­то ня­ма кой да им по­мо­г­не, че до­ш­ло вре­ме брат сре­щу брат да се бо­рят и от­къ­де до­й­де то­ва оща­в­с­ко ку­че Ме­то­ди, та за­ра­ди не­го се­га хо­ра­та в зе­мя­та да ле­жат и да ги из­би­ват.

Ли­це­то Ге­ор­ги П. Ха­ри­с­ков е го­во­рил на мои се­к­ре­т­ни съ­т­ру­д­ни­ци: "Па­зе­те се от Ва­сил Ча­къ­ров, за­що­то той ви из­да­де вси­ч­ки на ми­ли­ци­я­та", съ­щи­ят е пре­сел­ник от Бе­ло­мо­ри­е­то и е член на РП(к).

2. След ос­во­бо­ж­да­ва­не­то на ня­кои от за­дър­жа­ни­те във връ­з­ка с бан­ди­ти­те и след ид­ва­не­то им в се­ло­то до­се­га не се за­бе­ля­з­ва ни­ка­к­ва ло­ша про­я­ва. Съ­щи­те се дър­жат мно­го ху­ба­во, го­во­рят пу­б­ли­ч­но, че вла­ст­та на ОФ и осо­бе­но ми­ли­ци­я­та се е дър­жа­ла спря­мо вси­ч­ки мно­го ху­ба­во и пра­вил­но е пре­це­ня­ва­ла кой е ви­но­вен и дър­жа­ни­е­то от стра­на на ми­ли­ци­о­не­ри­те и сле­до­ва­те­ли­те е би­ло мно­го ху­ба­во. Осо­бе­но със за­до­вол­с­т­во го­во­ри чи­чо­то на Руй­че­ви, кой­то до­се­га се е по­л­з­вал с до­б­ро име сред на­се­ле­ни­е­то и кой­то е най-до­бър от тя­х­но­то по­ко­ле­ние, го­во­ри и ра­зо­б­ли­ча­ва пу­б­ли­ч­но по­с­тъ­п­ки­те на вну­ци­те си и брат му Ди­мо, кой­то е за­дър­жан още в уп­ра­в­ле­ни­е­то Ви.

3. На 24 т.м. в се­ло­то има­ше об­що­сел­с­ко съ­б­ра­ние. От око­лий­с­кия цен­тър бе до­шъл пре­д­с­та­ви­тел ле­с­­ни­че­ят Зе­но­ви, кой­то го­во­ри за зна­че­ни­е­то на Пър­ви май и съ­з­да­ва­не­то на пър­во­май­с­ки ко­ми­тет, ко­е­то е на­п­ра­ве­но пре­д­ва­ри­тел­но в се­ло­то след да­ва­не об­шир­ни по­я­с­не­ния за зна­че­ни­е­то на пра­з­ни­ка и по­д­ка­на­та на на­се­ле­ни­е­то да при­съ­с­т­ва ма­со­во на тър­же­с­т­во­то. На­к­рая се за­да­до­ха ня­кол­ко въ­п­ро­са от стра­на на се­ля­ни­те по от­но­ше­ние на ко­зи­те. На въ­п­ро­са съ­що се от­го­во­ри, ка­то за пър­ви път не ста­на­ха ни­ка­к­ви въз­ра­же­ния. След то­ва съ­б­ра­ни­е­то бе за­к­ри­то. Съ­б­ра­ни­е­то бе до­с­та по­се­те­но въ­п­ре­ки ра­бо­т­но­то вре­ме.

4. На 25.IV. т.г. в се­ло­то се про­ве­де пър­во­май­с­ки тру­дов ден за по­п­ра­в­ка на ули­ци­те и за­ле­ся­ва­не. Съ­щи­ят бе по­се­тен от 246 ду­ши, от ко­и­то 202 мъ­же и 44 же­ни. Та­зи про­я­ва за пър­ви път се за­бе­ля­з­ва след 9.IX.1944 г. в се­ло­то, до­ка­то в ми­на­ло­то хо­ра­та не из­ли­за­ха на тру­до­ви дни. Осо­бе­на ро­ля иг­рае пър­во­май­с­ки­ят ко­ми­тет, кой­то е об­ра­зу­ван от вси­ч­ки по­ли­ти­че­с­ки гру­пи­ро­в­ки и е до­с­та го­лям - 26 ду­ши.

5. Въз­ло­же­на­та за­да­ча на аген­ту­ра­та за от­к­ри­ва­не на из­бя­га­лия бан­дит Ма­ни­ка­тов за­се­га вър­ви до­б­ре. От стра­на на на­се­ле­ни­е­то се ви­ж­да ед­но учу­д­ва­не, свър­за­но със страх, ка­то се го­во­ри да­ли ня­ма пак да ни бло­ки­рат и как не е хва­нат до­се­га, та на­пъл­но да се ус­по­ко­им.

6. Във връ­з­ка с от­п­ра­з­ну­ва­не на пра­з­ни­ци­те Пър­ви май и Ве­ли­к­ден на аген­ту­ра­та ще се да­дат обе­к­ти, ко­и­то ще бъ­дат под по­с­то­ян­но на­б­лю­де­ние.

Об­що взе­то, с. Пло­с­ки за­се­га е мно­го до­б­ре. Чу­в­с­т­ва се ед­но ус­по­ко­е­ние от стра­на на на­се­ле­ни­е­то, ко­е­то го­во­ри до­б­ре за­се­га.

Гор­но­то Ви до­на­сям, дру­га­рю На­чал­ник, за све­де­ние.

ДС Ра­зу­з­на­вач No 31907

II сл. д. 357, т. 3, л. 283

№ 72

Декларация на секретен сътрудник за сътрудничество

с ДС, 30.ІV.1948 г.

Де­к­ла­ра­ция

По­д­пи­са­ни­ят Мир­чо Ива­нов Трен­да­фи­лов от с. Вла­хи, м. Де­бел дъб, де­к­ла­ри­рам, че ще па­зя в пъл­на тай­на до­се­га­ш­на­та ми ра­бо­та с на­ро­д­на­та ми­ли­ция. Ако из­дам ка­к­ва­то и да е тай­на във връ­з­ка с ра­бо­та­та ми, не­за­ви­си­мо на ко­го­то и да е, не­ка ве­д­на­га да бъ­да за­дър­жан и из­п­ра­тен в за­т­во­ра, а се­мей­с­т­во­то ми да бъ­де ин­тер­ни­ра­но.

Въ­п­ре­ки то­ва ако ми се от­да­де слу­чай да чуя или се сре­щ­на с ня­кой про­ти­во­на­ро­ден еле­мент, ве­д­на­га да съ­о­б­щя на най-бли­з­ки­те ор­га­ни на на­ро­д­на­та ми­ли­ция или на ме­с­т­ния на­ро­ден съ­вет.

30 ап­рил 1948 г., с. Вла­хи.

Де­к­ла­ра­тор: (п)

АМВР, III раз. 1713, т. 1, л. 18

№ 73

Оперативен план на областното управление на ДС в Горна Джумая за начина, по който трябва да се проведе следствието на заловените четници и ятаци,

края на април 1948 г.

 

План на сле­д­с­т­ви­е­то око­ло за­дър­жа­ни­те и за­ло­ве­ни

бан­ди­ти от бан­да­та на Ге­ра­сим То­до­ров, ко­е­то ще се про­ве­де в гр. Св. Врач.

За бър­зо­то и пра­вил­но про­ве­ж­да­не на сле­д­с­т­ви­е­то е съ­з­да­де­на гру­па от сле­до­ва­те­ли и при­к­ре­пе­ни към тях ра­бо­т­ни­ци от ДС, ка­к­то сле­д­ва:

1. Иван Сто­я­нов Гу­лев - на­чал­ник се­к­тор ДС

2. Ди­ми­тър Не­дял­ков Ми­ла­ди­нов - гру­пов на­чал­ник

3. Ата­нас Ге­ор­ги­ев Пе­т­ров - ра­зу­з­на­вач

4. Илия Бла­го­ев Мал­чев - ра­зу­з­на­вач

и пре­да­де­ни­те дру­га­ри от ДДС - Со­фия:

1. Ни­ко­ла Пен­чев Дво­ря­нов - на­чал­ник слу­ж­ба

2. Пе­тър Ива­нов Мо­нев - ин­с­пе­к­тор

От­го­вор­ник по сле­д­с­т­ви­е­то - Иван Ст. Гу­лев, на­чал­ник се­к­тор ДС - Гор­на Джу­мая.

За по-го­ля­ма ек­с­пе­ди­ти­в­ност и до­б­ри ре­зул­та­ти при ра­бо­та­та да се има сле­д­ни­те не­ща под вни­ма­ние:

1. До края на март т.г. да се на­ме­рят по­д­хо­дя­щи по­ме­ще­ния за аре­с­тан­ти и сле­до­ва­те­ли, за ко­я­то цел да се по­чи­с­ти ма­зе­то на по­с­т­рой­ка­та, в ко­я­то по-ра­но се по­ме­ща­ва­ше ми­ли­ци­я­та и след обе­з­въ­ша­ва­не на аре­с­тан­ти­те да се при­ве­дат.

2. До съ­бо­та ве­чер да се по­чи­с­тят и при­го­дят за ра­бо­та че­ти­ри­те стаи на съ­що­то по­ме­ще­ние, къ­де­то ще ра­бо­тят сле­до­ва­те­ли­те.

3. До края на март т.г. да се при­бе­рат аре­с­тан­ти­те, пръ­с­на­ти по ко­мен­дан­т­с­т­ва­та, съ­з­да­де­ни по вре­ме на ак­ци­я­та, за да се съ­с­та­ви за­вър­ше­ни­ят вид на пла­на по сле­д­с­т­ви­е­то.

4. Аре­с­тан­ти­те да се по­ме­ща­ват в две­те по­ме­ще­ния, пър­во­то - на ми­ли­ци­я­та, а вто­ро­то - на Ра­йон­ния ко­о­пе­ра­ти­вен съ­юз.

5. Сле­д­с­т­ви­е­то за­по­ч­на на 1.IV.1948 г. и не­пре­къ­с­на­то ще се во­ди в две­те по­ме­ще­ния, за ко­я­то цел на все­ки сле­до­ва­тел се ос­та­ви от­дел­на стая.

6. Все­ки ден в 12,00 ча­са сле­до­ва­те­ли­те ще се съ­би­рат на кра­т­ко съ­ве­ща­ние да от­че­тат ва­ж­ни­те мо­мен­ти от сле­д­с­т­ви­е­то и се на­бе­ле­жат но­ви мо­мен­ти за по-на­та­тъ­ш­на ра­бо­та, ко­е­то от­чи­тат във фор­ма­та на сво­д­ка.

7. За те­х­ни­че­с­ко­то ох­ра­ня­ва­не на сле­д­с­т­ве­ни­те ма­те­ри­а­ли се при­к­ре­пя ши­ф­ро­ва­чът Ге­ор­ги Ча­в­ков при Око­лий­с­ка­та слу­ж­ба ДС, ка­то се по­тър­си още един по­д­хо­дящ ма­ши­но­пи­сец.

8. От­го­вор­ник по ох­ра­на на аре­с­тан­ти­те ос­та­ва по­д­по­ру­чик Ян­ку­лов.

9. За все­ки ден се пра­ви ра­бо­т­но план­че с оп­ре­де­ле­на за­да­ча на все­ки сле­до­ва­тел, сле­д­с­т­ви­е­то да за­вър­ши с кра­тък срок - 25 ап­рил 1948 г. План­че­та­та се при­к­ре­пят еже­д­не­в­но към об­щия план.

10. На­со­ка на ра­бо­та­та - да се раз­ни­щи из ос­но­ви дей­но­ст­та на бан­ди­ти­те, ка­то се раз­к­ри­ят връ­з­ки­те им - би­ло с чу­ж­до­то ра­зу­з­на­ва­не, ми­хай­ло­ви­з­ма или опо­зи­ци­я­та в на­ша­та об­ласт или из­вън нея.

11. Да се ра­бо­ти чрез вси­ч­ки въз­мо­ж­но раз­по­ла­га­е­ми сре­д­с­т­ва (без гру­бо­то фи­зи­че­с­ко на­си­лие) за по­ли­ти­ко­ра­з­ло­же­ния на бан­ди­ти и ята­ци, ка­то по­ри­ца­ват сво­я­та и на те­х­ни­те ин­с­пи­ра­ти­зи вра­же­с­ка дей­ност, ко­я­то е на­со­че­на из­к­лю­чи­тел­но про­тив ин­те­ре­си­те на на­ро­да и вла­ст­та.

Съ­с­та­вил пла­на, на­чал­ник се­к­тор ДС: (Ив. Гу­лев)

АМВР, II сл. д. 357, т. 4, л. 143

№ 74

Оперативен план на ОУ на ДС в Горна Джумая за задачите на следователите във връзка с предстоящия процес срещу четниците и ятаците от четата на

Г. Тодоров,  края на април 1948 г.

План за ра­бо­та­та на сле­до­ва­те­ли­те око­ло про­це­са на бан­ди­ти­те, ята­ци­те и връ­з­ки­те на бан­да­та на Ге­ра­сим То­до­ров в Све­ти Врач и тук:

1. Да се съ­би­рат ре­до­в­но све­де­ни­я­та от ка­мер­на­та аген­ту­ра в за­т­во­ра.

2. Да се пра­ви най-ща­тел­на про­вер­ка на ба­га­жа, кой­то се до­на­ся на за­т­вор­ни­ци­те и не се връ­ща та­къв на до­ма­ш­ни­те им.

3. Да се съ­бе­рат све­де­ния за ор­га­ни­за­то­ри­те на гру­па­та въ­т­ре в за­т­во­ра за от­ри­ца­тел­но­то дър­жа­ние на по­д­съ­ди­ми­те пред съ­да и се уе­ди­нят.

4. Да се вле­зе във връ­з­ка с око­лий­с­кия на­чал­ник на ми­ли­ци­я­та и се оси­гу­ри ох­ра­на­та при пре­на­ся­не­то на аре­с­тан­ти­те в Св. Врач.

От­го­вор­ник по че­ти­ри­тях то­ч­ки - Але­к­сан­дър Па­ле­шу­т­с­ки.

5. Да се сле­ди кои ад­во­ка­ти по­е­мат за­щи­та­та на по­д­съ­ди­ми­те, да се сле­ди за име­на­та на ад­во­ка­ти­те, взе­ти от дру­ги гра­до­ве, да се дър­жи по­с­то­ян­на връ­з­ка с ад­во­ка­ти­те, ка­то при­съ­с­т­ва ви­на­ги чо­век от ми­ли­ци­я­та при сви­ж­да­ни­я­та на по­с­ле­д­ни­те с аре­с­тан­ти­те.

От­го­вор­ник - Ле­в­чо Сто­ев.

6. Да се съ­бе­ре до­пъл­ни­те­лен об­ви­ни­те­лен ма­те­ри­ал за очер­та­ва­щи­те се ор­га­ни­за­то­ри на гру­па­та въ­т­ре и по-спе­ци­ал­но за Асен Бо­я­джи­ев за вто­ри про­цес.

От­го­вор­ник - Илия Мал­чев.

7. Да се по­тър­сят до­пъл­ни­тел­ни про­ку­рор­с­ки сви­де­те­ли - об­ще­с­т­ве­ни­ци и др. и се дър­жи връ­з­ка ме­ж­ду тях и про­ку­ро­ра.

От­го­вор­ник - Ки­рил Ян­ков.

8. Да се по­д­го­т­вят три­ма ду­ши сле­до­ва­те­ли ка­то про­ку­рор­с­ки сви­де­те­ли, а имен­но: за по­д­съ­ди­ми­те от се­ла­та Бре­жа­ни, Се­но­кос и Кре­с­на - Ле­в­чо Сто­ев, за Вла­хи, Оща­ва и Га­ра Пи­рин - Илия Мал­чев и за се­ла­та Бе­ли­ца, Пло­с­ки и Гор­на и До­л­на Гра­де­ш­ни­ца - Ди­ми­тър Ми­ла­ди­нов. Съ­щи­те по вре­ме на про­це­са ще сле­дят при раз­пи­та на по­д­съ­ди­ми­те все­ки за хо­ра­та от се­ла­та, за ко­и­то е от­го­во­рен.

9. Ка­то ре­до­вен слу­ша­тел на про­це­са за взи­ма­не из­ве­с­т­ни бе­ле­ж­ки - Те­мел­ко Мир­чев.

10. За ве­ще­с­т­ве­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва на про­ку­ро­ра ка­то оръ­жие и др. и тя­х­но­то пре­на­ся­не - от­го­вор­ник Те­мел­ко Мир­чев.

II сл. д. 357, т. 4, л. 18

 

Съдържание

ПРЕДГОВОР................................................................    ...5

Съпротивата срещу комунистическия режим в Пиринска Македония (1944-1948 г.)...............................9

Напук на комунистите

(Редове от Показанията в  следствените арести на ДС)..................................................................27

ДОКУМЕНТИ ..............................................................34

1.  Молба за разкриване на следствено дело във връзка с реализиране разработката на Държавна сигурност за ликвидиране четата на Герасим Тодоров....................34

2.  Съобщение за излизане на Герасим Тодоров в нелегалност и включването му в бюлетина на ДС за издирване....................................................    ....................35

3.  Све­де­ния за не­ле­гал­ния Ге­ра­сим То­до­ров Ни­ко­лов

от с. Вла­хи, Светиврачко...................         ...........................36

4.  Милиционерска характеристика на Ди­ми­тър

Па­в­лов Пе­т­ков, четник от четата на Ге­ра­сим

То­до­ров..................................................................................38

5.  Агентурно донесение на секретен сътрудник "Д. № 3" за "вражеското" поведение на чиновника Петър Гърков....................................................................................40

6. Ми­ли­ци­о­нер­с­ко­до­не­се­ние за"вра­же­с­ко­то" по­ве­де­ние на ар­хи­ва­ря в бре­жан­с­ко­то сел­с­ко об­щин­с­ко уп­ра­в­ле­ние Пе­тър Гър­ков пре­ди и не­по­с­ре­д­с­т­ве­но след

9.ІХ.1944 г. ...........................................................................42

 7.  Рапорт за резултатите от извършеното милиционерско проучване за поведението на Петър Гърков преди и след 9.ІХ.1944 г. ...........................................................................44

Све­де­ние за ме­с­то­на­хо­ж­де­ни­е­то, връ­з­ки­те и на­ме­ре­ни­я­та за дей­с­т­вие на не­ле­гал­ни­те от с. Вла­хи и за то­ва, че ка­си­е­рът Ге­ра­сим То­до­ров не е зло­у­по­т­ре­бил с ко­о­пе­ра­ти­в­на­та ка­са........................................................................................46

9.  Показания на ремсиста Иван Гигов за срещата  му с нелегалните в Кресненското дефиле.............................47

10.  Сведение за среща на Герасим Тодоров със

селяни във Влахинското землище.................................48

11. Милиционерско донесение за заповедта, с която Герасим Тодоров е отпечатил и наредил да продължи

своята работа запечатана от кмета на с. Влахи воденица.........................................................................50

12. Доклад за състава и дейността на нелегалните чети в Пиринска Македония от 9.ІХ.1944  до началото на 1948 г. ............................................................................52

13. Сведение на кмета на с. Гара Пирин за състава, дейността, ятаците и намеренията на нелегалните, ръководени от войводата Герасим Тодоров.......................57

14. Донесение на Тодор Андонов до кмета на с. Гара Пирин Галчо Василев за срещата му с четата на Герасим Тодоров...........................................................60

15. Агентурно сведение за проведена среща в с. Гара Пирин, на която се обсъжда план за ликвидиране четата

на Герасим Тодоров с помощта на секретен сътрудник "Рила", за готовността му да подпомага ДС.......................................62

16. Служебна бележка за иззето оръжие, издадена от Герасим Тодоров...................................................................64

17. Сведение за среща на милиционер с четници от четата на Герасим Тодоров..............................................................64

18. Протестно писмо-предупреждение на Герасим Тодоров до комунистите  от с. Влахи да престанат да

тероризират невинното му семейство................................66

19. Писмо на Герасим Тодоров до свещеник Иван Джолев от с. Влахи, февруари 1948 г. .............................................67

20. Предупредително писмо на Герасим Тодоров до съселянин и бивш негов приятел от с. Влахи да спре да клевети и доносничи, без дата, вероятно от началото

на февруари 1948 г. .......................................................68

21. Предупредително писмо на войводата на 6-и пирински отряд Герасим Тодоров до

комунистически активист  от с. Ощава, началото на февруари 1948 г. ............................................................69

22. Писмо на П. Гърков до познат относно причините, накарали го да поеме пътя на нелегалния живот,

февруари 1948 г. ............................................................71

23. Писмо на ятак от село Брежани до секретаря

на 6-и Пирински отряд П. Гърков, вероятно от февруари 1948 г. ............................................................73

24. Предупредително писмо на секретаря на 6-и пирински отряд П. Гърков до секретаря на общинското управление в с. Брежани за изплащане

полагащ му се наем за дюкян..............................................75

25. Писмо на П. Гърков до чиновник в общинското управление в с. Брежани с молба да бъде изплатена полагаща се на семейството му сума от наем за отдаден имот..................................................................76

26. Декларация на секретен сътрудник

за сътрудничество на ДС..............................................76

27. Писмо на командира на 6-и пирински отряд Герасим Тодоров до журналиста Михаил Думбалаков

от София, началото на март 1948 г. ...........................  .77

28. Сведение на македонския учител Петър Макревски за срещата му с войводата Герасим Тодоров..............79

29. Показания на партийния секретар Йордан

Руйчев в с. Влахи за срещата му с войводата

Герасим Тодоров...................................................................83

30. Удостоверение, издадено от Герасим Тодоров, за задържането на горски стражар и изземване

на неговото оръжие и вещи...........................................84

31. Обобщен доклад на инспектора в околийско управление на ДС - гр. Свети Врач Г. Богданов (Графа) за състава, дейността, връзките и ятацате на нелегалните чети на Герасим Тодоров и Никола Руйчев, за постигнатото от ДС в изпълнение на разработката за тяхното ликвидиране

към 20.ІІ.1948 г. ............................................................85

32. Оперативен план на областното управление на ДС в Горна Джумая за реализиране на разработка "Елен" с цел ликвидиране четата на Герасим Тодоров, началото на март 1948 г. .....................................................96

33. Оперативен план на Областното управление на народната милиция за извършване на арести на ятаци, подпомагали четата на Герасим Тодоров,

началото на март 1948 г. ...................................................101

34. Списък за арестуване на ятаците и връзките от селата Ощава, Влахи и Гара Пирин, подпомагали

четата на Герасим Тодоров,

началото на март 1948 г. .............................................103

35. Подробен оперативен план на областното управление на народната милиция в Горна Джумая за

ликвидиране четата на Герасим Тодоров,

9.ІІІ.1948 г. ..................................................................106

36. Списък на нелегалните от Светиврачка околия, включили се в четата на Герасим Тодоров

към средата на март 1948 г. ..............................................110

37. Информация до областния началник на ДС в Горна Джумая за предприетите начални действия и резултати по изпълнение плана за ликвидиране четата на Герасим Тодоров, 10.ІІІ.1948 г.       .......................................................111

38. Информация до областния началник на ДС в Горна Джумая за по-нататъшните действия и постигнатите резултати по изпълнение плана за ликвидиране четата на Герасим Тодоров, 3,30 часа сутринта,

12.ІІІ.1948 г. .................................................................113

39. Информация до областния началник на ДС в Горна Джумая за по-нататъшните действия и постигнатите резултати по изпълнение плана за ликвидиране четата на Герасим Тодоров,

12.ІІІ.1948 г. ......................................................................116

40. Информация до областния началник на ДС

за хода на акцията срещу нелегалните и за неуспял опит да бъде убит Герасим Тодоров,

15.ІІІ.1948 г. .................................................................117

41. Бележки на следовател за дейността в помощ на четата, оказана от София Тодорова - съпруга

на Герасим Тодоров............................................................117

42. Показания на София Тодорова за помощта, която е оказвала на съпруга си Герасим Тодоров

от м. май до ноември 1947 г. ......................................119

43. Оперативна инструкция до завеждащия ДС в с. Брежани за мерките, които трябва да предприеме за ликвидиране на насочили се към селото четници, 17.ІІІ.1948 г..........................................................................120

44. Нареждане до завеждащия ДС в с. Брежани да предприеме планирани арести, 17.ІІІ.1948 г. ............121

45. Донесение на А. Трайков - секретар на БРП(к) в с.

Г. Градешница, за антикомунистическо изказване

и настроения на Г. Пещев и негови съселяни, изразени

в селската кръчма на 18.ІІІ.1948 г. .............................122

46. Агентурно донесение на секретен сътрудник

"Бомба", 20.ІІІ.1948 г. ........................................................123

47. Информация до областния началник на ДС в Горна Джумая за постигнатите резултати  по ликвидиране четата на Герасим Тодоров за периода

14-21 март 1948 г. ........................................................124

48. Указания до завеждащия ДС в с. Брежани относно начина, по който може да действа при арестуването, вербоването, освобождаването и следствието...........127

49. Информация за проведено младежко събрание и участие на младежи от махала Поляна в блокада на 22.ІІІ.1948 г. .................................................................128

50. Декларация за сътрудничество на органите на ДС от председателя на ОФ комитета в с. Влахи,

23.ІІІ.1948 г. .................................................................129

51. Указания до завеждащия ДС в с. Брежани относно методите, които трябва да се използват за ликвидирането на укриващи се в района на селото четници и при следствието, 24.ІІІ.1948 г. ..........................130

52. Оперативно сведение за резултатите от използването и указание за по-нататъшното използване на секретната агентура във връзка с ликвидирането на четата, 25.ІІІ.1948 г. ...................................................................................................131

53. Донесение на оперативен работник за вербоване на секретен сътрудник, 26.ІІІ.1948 г. ..............................132

54. Списък на заловените четници и ятаци от четата

на Герасим Тодоров към 27.ІІІ.1948 г. .............................132

55. Декларация на секретен сътрудник за сътрудничество с ДС, 27.ІІІ.1948 г. ...........................134

56. Агентурно донесение на секретен сътрудник

"Бомба", 28.ІІІ.1948 г. ........................................................134

57. Декларация на секретен сътрудник за сътрудничество с ДС, 30.ІІІ.1948 г. ...........................135

58. Показания на Кирил Бенгюзов от с. Горна Градешница, 30.ІІІ.1948 г. .................................................136

59. Препредадено агентурно донесение на секретния сътрудник Илия Ризов за скривалища и ятаци

на Герасим Тодоров....................................................138

60. Нареждане до оперативния работник да организира среща на братя Бенгюзови с капитан от ДС непосредствено след самоубийството на Г. Тодоров, 1.ІV.1948 г. ..................................................139

61. Нареждане за поставяне на лицето Борис Ценин под строго оперативно наблюдение,

2.ІV.1948 г. ...................................................................139

62. Списък на убитите, заловени и незаловени четници от четата на Герасим Тодоров към 5.ІV.1948 г.   ........140

63. Донесение до Областното управление на ДС в Горна Джумая за намиращите се в ареста в Свети Врач четници от четата на Герасим Тодоров и ятаци около 10.ІV.1948 г. .................................................................143

64. Молба да бъдат извинени отсъствията на учениците от гимназията в гр. Св. Врач поради наложената блокада на селата в околията,

1.ІV.1948 г. ..........................................................................146

65. Сведение на оперативен работник за проведено следствие и за начина, по който го провежда,

8.ІV.1948 г. ...................................................................147

66. Агентурни донесения на секретен сътрудник

"Цигара", 11 и 16.ІV.1948 г. ..............................................148

67. Разузнавателно сведение за поведението и настроението на селяните от с. Плоски след вдигането на блокадата, 20.ІV.1948 г. .........................................149

68. Списък на освободените ятаци от ареста

в гр. Свети Врач, 17.ІV.1948 г. ..........................................151

69. Агентурни донесения на секретен сътрудник "Върбан", 12 и 21.ІV.1948 г. ........................................152

70. Разузнавателно сведение за честване 30-годишнината от смъртта на Яне Сандански в с. Плоски непосредствено след вдигане на блокадата, 21.ІV.1948 г. ..............................................................................................152

71. Разузнавателно сведение за настроението и поведението на селяните от с. Плоски за периода

20-28.ІV.1948 г. ............................................................154

72. Декларация на секретен сътрудник за сътрудничество с ДС, 30.ІV.1948 г. ............................156

73. Оперативен план на областното управление на ДС в Горна Джумая за начина, по който трябва да се проведе следствието на заловените четници и ятаци,

края на април 1948 г. ..................................................156

74. Оперативен план на ОУ на ДС в Горна Джумая за задачите на следователите във връзка с предстоящия процес срещу четниците и ятаците от четата на

Г. Тодоров,  края на април 1948 г. .............................158