Пиринска Македония в българоюгославските отношения /1944-1948/

За­клю­че­ние

 

“Обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ския на­род” в рам­ки­те на югос­лав­ска­та фе­де­ра­ция. Зад та­зи фор­му­ла се при­кри­ват анек­сио­нис­тич­ни­те югос­лав­ски на­ме­ре­ния спря­мо Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния през пе­рио­да 1944-1948 го­ди­на. На­стой­чи­ви­те опи­ти за фак­ти­че­ско­то за­граб­ва­не на то­зи бъл­гар­ски край пре­ми­нават през слож­ни пе­ри­пе­тии и на­ла­гат въ­про­са за не­го ка­то един от най-кон­флик­тни­те и въз­ло­ви про­бле­ми в бъл­га­ро-югос­лав­ски­те между­дър­жав­ни и между­пар­тий­ни от­но­ше­ния. За прак­ти­че­ска­та реа­ли­за­ция на югос­лав­ска­та при­съ­е­ди­нис­тка стра­те­гия уме­ло се из­по­лзва слож­на­та въ­треш­но­по­ли­ти­че­ска си­туа­ция в Бъл­га­рия, теж­ко­то й между­на­род­но по­ло­же­ние, лип­са­та на съ­об­ра­зе­на с на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си по­зи­ция на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия по ма­ке­дон­ския въ­прос.

Ис­тин­ски­те на­ме­ре­ния на югос­лав­ска­та стра­на спря­мо Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се раз­кри­ват още по вре­ме на пре­дприе­тия в края на ав­густ 1944 г. пър­ви опит за за­граб­ва­не на та­зи бъл­гар­ска те­ри­то­рия, при­крит зад обе­ди­нис­тка фор­му­ла и съ­дър­жащ не­скри­та­та за­пла­ха, че и без бъл­гар­ско съ­гла­

сие “Ти­то­ва­та вой­ска ще мар­ши­ру­ва в то­зи дял на Ма­ке­до­ния”. На­ли­це е своеоб­ра­зен дик­тат, ха­рак­те­рен и за всич­ки по­след­ва­ли опи­ти за по­сти­га­не на “обе­ди­не­ние­то”. Про­ва­лът на то­зи пър­ви по ро­да си опит сла­га на­ча­ло­то на но­ви, при­кри­ти зад фор­му­ла­та “обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ския на­род” опи­ти за про­ю­гос­лав­ско ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос. Ме­то­ди­те и спо­со­би­те за по­сти­га­не­то на та­зи цел са най-раз­лич­ни, а уси­лия­та за не­йно­то реа­ли­зи­ра­не - осо­бе­но на­стой­чи­ви. Фак­ти­че­ско­то им про­сле­дя­ва­не по­твър­жда­ва на­ли­чие­то на две тен­ден­ции: от ед­на стра­на, по­стоя­нен, аг­ре­си­вен и по­ли­ва­риан­тен на­тиск на югос­лав­ска­та стра­на, а от дру­га - все по-за­сил­ва­ща се от­стъп­чи­вост на бъл­гар­ска­та стра­на в ли­це­то на вис­ше­то ръ­ко­вод­с­тво на БРП(к).

Бла­гоп­рият­на по­чва за ус­пеш­но­то на­стъп­ле­ние на анек­сио­нис­тич­ни­те югос­лав­ски стрем­ле­ния спря­мо Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния пре­дстав­ля­ва фак­ти­че­ско­то ид­ва­не на БРП(к) на власт ка­то уп­рав­ля­ва­ща си­ла в Бъл­га­рия и ан­га­жи­ра­ност­та й с ко­мин­тер­нов­ски­те по­ста­нов­ки за на­ли­чие­то на ма­ке­дон­ска на­ция. Не без зна­че­ние е и по­дчи­не­но­то по­ло­же­ние, в кое­то се на­ми­ра бъл­гар­ско­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво от ръ­ко­вод­с­тво­то на съ­вет­ска­та ком­пар­тия, коя­то по­дкре­пя Югос­ла­вия в очер­та­ва­ща­та се по­ле­ми­ка от­нос­но пъ­ти­ща­та за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос. Та­ка че ос­вен с це­ле­на­со­че­на про­гра­ма за де­йствия югос­лав­ска­та ком­пар­тия раз­по­ла­га и с яв­ни съ­у­час­тни­ци. От­крит ос­та­ва са­мо въ­про­сът за прак­ти­че­ско­то реа­ли­зи­ра­не на анек­сио­нис­тич­на­та про­гра­ма, уме­ло при­кри­та зад мни­мо про­кла­ми­ра­на­та не­об­хо­ди­мост от “обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род”.

Сис­тем­на и пра­во­ли­ней­на е по­ли­ти­ка­та на Югос­ла­вия спря­мо Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, а от­стъп­чи­ва, уни­зи­тел­на и не­до­стой­на - на ръ­ко­вод­с­тво­то на бъл­гар­ска­та ком­пар­тия. Ди­на­ми­ка­та на взаи­моот­но­ше­ния­та между­ две­те стра­ни, ка­сае­щи Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, тях­на­та ево­лю­ция и прак­ти­че­ски ре­зул­та­ти са най-до­бра­та илюс­тра­ция за ос­но­ва­тел­ност­та на по­до­бен из­вод. Про­сле­дя­ва­не­то им по­зво­ля­ва да бъ­дат из­вле­че­ни кон­крет­ни, съ­от­вет­с­тва­щи на от­дел­ни­те ета­пи на те­зи взаи­моот­но­ше­ния из­во­ди за по­ли­ти­ка­та им към то­зи бъл­гар­ски ре­гион, за  ге­не­зи­са на ма­ке­до­нис­тка­та тео­рия и прак­ти­ка, за не­йни­те но­си­те­ли и пе­чал­ни по­сле­ди­ци.

Дву­по­соч­ният на­тиск спря­мо ЦК на БРП(к) и об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) в Гор­на Джу­мая, осъ­ще­ст­вен от югос­лав­ска стра­на не­по­сред­ст­вено след де­ве­то­сеп­тем­врий­ския пре­врат от 1944 г., за­вър­шва с из­тръг­на­ти обе­ща­ния в Бъл­га­рия да се по­пу­ля­ри­зи­ра югос­лав­ска­та обе­ди­нис­тка идея, да се ра­бо­ти за “внед­ря­ва­не на ма­ке­дон­ско на­цио­нал­но съ­зна­ние” сред на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. По­до­бни щед­ри обе­ща­ния се да­ват за­дку­лис­но, зад гър­ба на по­ли­ти­че­ски­те съ­юз­ни­ци на БРП(к) в ОФ, бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво и бъл­гар­ския на­род. По­ста­вя се на­ча­ло­то на сдел­ка, бе­ля­за­ла на­ча­ло­то на срам­но и пре­стъп­но на­цио­нал­но пре­да­тел­с­тво. Са­мо фак­тът, че БРП(к) по то­ва вре­ме не е един­ст­вена­та уп­рав­ля­ва­ща си­ла, е при­чи­на ръ­ко­вод­с­тво­то на та­зи пар­тия да от­ла­га удов­лет­во­ре­ние­то на не­стих­ва­щи­те югос­лав­ски до­мог­ва­ния за не­да­леч­но­то бъ­де­ще. Стре­ми се да из­бег­не опас­нос­ти­те от из­о­ла­ция във все още не­бла­гоп­рият­ния за нея и стра­на­та мо­мент, ха­рак­те­ри­зи­ращ се с не­ус­та­но­ве­но вън­шно и въ­треш­но по­ло­же­ние.

Опи­ти­те на пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво в Бъл­га­рия да ко­ри­ги­ра по­ве­де­ние­то и по­зи­ции­те по ад­рес на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния през ок­том­ври-ноем­ври 1944 г. не да­ват съ­от­вет­с­тва­щи­те на на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си ре­зул­та­ти. Лип­са­та на адек­ват­на и съ­об­ра­зе­на с те­зи ин­те­ре­си по­зи­ция е при­чи­на за трай­но­то на­ла­га­не на по­стоян­на ли­ния на от­стъп­ки пред все по-го­ле­ми­те югос­лав­ски апе­ти­ти. Плод на та­зи от­стъп­чи­вост са и пър­ви­те ре­зул­та­ти от пре­дприе­та­та без­пре­це­ден­тна на­ме­са във въ­треш­ни­те ра­бо­ти на Бъл­га­рия. Цен­трал­но­то и об­лас­тно­то ко­му­нис­ти­че­ски ръ­ко­вод­с­тва ве­че се вър­тят в про­ма­ке­до­нис­тка и про­ю­гос­лав­ска ор­би­та. На те­ри­то­рия­та на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се съ­зда­ва “ма­ке­дон­ска” на­род­ноос­во­бо­ди­тел­на воен­на еди­ни­ца, в ход е ак­ция за ця­лос­тно­то воен­но при­об­ща­ва­не на то­зи край към югос­лав­ски­те воен­ни струк­ту­ри с ог­лед из­по­лзва­не­то им за це­ли­те на та­ка же­ла­но­то “обе­ди­не­ние”. Из­вър­шват се ма­со­ви арес­ти. Без съд и при­съ­да са из­би­ти де­сет­ки чле­но­ве на бив­ша­та ВМРО ка­то “отяв­ле­ни ми­хай­ло­вис­ти”, “фа­шис­ти”, “ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­нис­ти”.

По съ­що­то вре­ме меж­ду югос­лав­ска­та и бъл­гар­ска­та стра­на се во­ди про­дъл­жи­тел­на ди­ску­сия, в хо­да на коя­то се сти­га до из­яс­ня­ва­не по­зи­ции­те им спря­мо Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Спо­рът меж­ду две­те стра­ни по­каз­ва, че бъл­гар­ско­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво не спо­де­ля не­тър­пе­ли­во­то югос­лав­ско и­ска­не за не­за­бав­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния в то­га­ваш­ния мо­мент под как­ва­то и да е фор­ма по ре­ди­ца при­чи­ни. Ста­ва яс­но, че на­се­ле­ние­то в то­зи край реа­ги­ра от­ри­ца­тел­но на при­съ­е­ди­нис­тка­та стра­те­гия, по­я­вя­ват се и пър­ви­те съ­про­ти­ви­тел­ни си­ли. В Югос­ла­вия оба­че не смя­тат да се съ­об­ра­зят с мне­ние­то на БРП(к). За­дку­лис­ни­те де­йствия и на­ме­са­та във въ­треш­ни­те ра­бо­ти на Бъл­га­рия при­до­би­ват ха­рак­тер на то­тал­на ак­ция, про­веж­да­на с не­виж­да­но на­стър­ве­ние. За­ле­ли­те Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния скоп­ски еми­са­ри чер­таят къ­де точ­но ще ми­на­ват но­ви­те гра­ни­ци меж­ду Бъл­га­рия и Югос­ла­вия. Ха­рак­те­рен е стре­ме­жът да се при­ло­жи так­ти­ка­та на свър­ше­ни­те фак­ти. Аг­ре­сив­ни­те югос­лав­ски до­мог­ва­ния при­нуж­да­ват бъл­гар­ско­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво да да­де час­ти­чен от­пор. На­ред с то­ва то пра­ви по­ред­но­то от­стъп­ле­ние - ан­га­жи­ра се да съ­де­йства за внед­ря­ва­не на не­бъл­гар­ско на­цио­нал­но съ­зна­ние сред на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. По то­зи на­чин се по­ста­вя на­ча­ло­то на двой­нст­веност в пар­тий­на­та по­ли­ти­ка: от ед­на стра­на, не­съ­гла­сие с и­ска­не­то за не­за­бав­но при­съ­е­ди­ня­ва­не, съ­про­во­де­но с обе­ща­ние­то то­ва да ста­не в по­дхо­дящ мо­мент и при оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия, а от дру­га, да се ра­бо­ти за про­мя­на на на­цио­нал­но­то съ­зна­ние. Та­зи двойн­ст­веност не­пре­къс­на­то се за­сил­ва и до­сти­га своя за­вър­шен вид с очер­та­ва­не­то на кон­крет­ни­те де­тай­ли на ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия в Бъл­га­рия за дъ­лъг пе­риод от вре­ме.

Кул­ми­на­цио­нен мо­мент в югос­лав­ска­та ек­спа­зио­нис­тич­на по­ли­ти­ка от есен­та на 1944 г. пре­дстав­ля­ва ди­рек­тив­но­то  на­реж­да­не да се при­стъ­пи към не­за­бав­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не. Е­ска­ли­ра­не­то на та­зи де­йност е при­чи­на ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) още по-от­бли­зо да сле­ди раз­воя на съ­би­тия­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и да пре­дприе­ме мер­ки за ко­ри­ги­ра­не по­ве­де­ние­то на мес­тни­те пар­тий­ни де­йци, из­пад­на­ли в по­дчи­не­ние на Ско­пие. Очак­ва­ния­та за при­е­ма­не на съ­об­ра­зе­ни с реал­на­та об­ста­нов­ка и ис­то­ри­че­ска­та ис­ти­на ре­ше­ния не се оп­рав­да­ват. При­е­то­то на 2 ноем­ври 1944 г. ре­ше­ние на ПБ на ЦК на БРП(к) е по­ред­но­то до­ка­за­тел­с­тво за двойн­ст­веност­та и за­дъл­бо­ча­ва­не­то на ро­доот­стъп­на­та ли­ния в по­ве­де­ние­то на ко­му­нис­ти­че­ско­то ръ­ко­вод­с­тво по ма­ке­дон­ския въ­прос. Ма­ке­дон­ска­та му по­ли­ти­ка ед­ва ли мо­же да се ха­рак­те­ри­зи­ра ка­то до­стой­на са­мо от глед­на точ­ка на за­яв­ле­ние­то, че за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния в то­га­ваш­ния мо­мент и ду­ма не мо­же да ста­ва. По при­нцип при­съ­е­ди­ня­ва­не­то не се от­хвър­ля на­пъл­но, а се от­ла­га за не­да­леч­но бъ­де­ще и се об­вър­зва с евен­туал­но­то сключ­ва­не на съ­ю­зен до­го­вор. За­ед­но с то­ва се по­е­мат не­до­стой­ни и не­съ­об­ра­зе­ни с на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си ан­га­жи­мен­ти: да се про­па­ган­ди­ра “обе­ди­не­ние­то”, да се съ­де­йства за “съ­буж­да­не на ма­ке­дон­ско съ­зна­ние”, об­ласт­та да се пре­и­ме­ну­ва в “ма­ке­дон­ска”, об­лас­тна­та ко­му­нис­ти­че­ска ор­га­ни­за­ция да се на­ри­ча “ма­ке­дон­ска”, ка­то се за­дъл­жа­ва да про­веж­да “ко­му­нис­ти­че­ска по фор­ма и ма­ке­дон­ска по съ­дър­жа­ние” де­на­цио­на­ли­за­тор­ска по­ли­ти­ка, да се при­знае на­се­ле­ние­то за “ма­ке­дон­ско”. При­е­ма се ро­доот­стъп­ни­че­ско по своя ха­рак­тер ре­ше­ние зад гър­ба на бъл­гар­ския на­род, пра­ви­тел­с­тво­то и ос­та­на­ли­те по­ли­ти­че­ски си­ли, с кое­то ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) по­е­ма теж­ка­ от­го­вор­ност пред бъл­гар­ска­та на­ция. С ле­ка ръ­ка се по­дчи­ня­ва на югос­лав­ския дик­тат и ста­ва про­вод­ник на яв­но анти­бъл­гар­ска, де­на­цио­на­ли­за­тор­ска и про­сръб­ска по­ли­ти­ка с пе­чал­ни по­сле­ди­ци за бъл­гар­ска­та кау­за в Ма­ке­до­ния, за ма­ке­дон­ски­те бъл­га­ри.

Най-съ­ще­ст­веният прак­ти­че­ски ре­зул­тат за мо­мен­та е, че при­е­ти­те про­грам­ни за­да­чи се на­ла­гат на об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к) в Гор­на Джу­мая, сви­де­тел­с­тво за кое­то е при­е­та­та от не­йна­та пър­ва об­лас­тна кон­фе­рен­ция про­ма­ке­до­нис­тка ре­зо­лю­ция. С нея фор­ми­ро­ва­ния­та на БРП(к) се за­дъл­жа­ват да ра­бо­тят за ма­ке­до­ни­зи­ра­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния.

Бъл­га­ро-югос­лав­ският спор за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния за­вър­шва при­вид­но в края на 1944 г., ко­га­то яс­но се очер­та­ват ста­но­ви­ща­та на две­те стра­ни: ЮКП се стре­ми един­ст­вено към при­съ­е­ди­ня­ва­не на то­зи край, ста­ра­тел­но от­бяг­ва об­вър­зва­не­то му с въ­про­са за съюз или фе­де­ра­ция, а БРП(к) по­ста­вя фе­де­ра­ция­та ка­то за­дъл­жи­тел­но ус­ло­вие, при кое­то е въз­мож­но при­съ­е­ди­ня­ва­не­то. И две­те стра­ни вър­вят са­мос­тоя­тел­но към осъ­ще­с­твя­ва­не­то на свои­те це­ли. Ня­ма до­ка­за­тел­с­тва, кои­то да со­чат, че ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) съ­зна­тел­но за­ла­га на по­со­че­но­то ус­ло­вие, ръ­ко­во­де­но от раз­би­ра­не­то, че то на прак­ти­ка е не­о­съ­ще­с­тви­мо, ка­то по то­зи на­чин се из­бег­нат югос­лав­ски­те пре­тен­ции. Ако то­ва бе та­ка, то оцен­ки­те за не­до­стой­ния и пре­да­тел­ски ха­рак­тер за по­ве­де­ние­то на бъл­гар­ско­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво ще са не­реал­ни и би им при­ля­га­ла об­рат­на­та оцен­ка - за “ус­пе­шен” так­ти­че­ски ман­ьо­вър. Осъ­ди­тел­на­та оцен­ка за де­на­цио­на­ли­за­тор­ско­то по­ве­де­ние на ко­му­нис­ти­че­ско­то ръ­ко­вод­с­тво не мо­же да бъ­де смек­че­на и от ар­гу­мен­ти­те, че то се на­ла­га по­ра­ди теж­ко­то между­на­род­но по­ло­же­ние на стра­на­та, не­йна­та из­о­ла­ция, без­пре­це­ден­тния югос­лав­ски на­тиск и съ­про­вож­да­щия ги съ­вет­ски дик­тат.

Стре­ме­жът на югос­лав­ска­та стра­на на из­вле­че мак­си­мал­на по­лза от при­тес­не­но­то по­ло­же­ние на Бъл­га­рия е по­стоян­на не­йна ли­ния на по­ве­де­ние и за по­ре­ден път се про­я­вя­ва по вре­ме на про­ве­де­ни­те в края на 1944 г. и на­ча­ло­то на 1945 г. пре­го­во­ри за фе­де­ри­ра­не. В хо­да на пре­го­во­ри­те се от­кроя­ват две про­ти­во­по­лож­ни ста­но­ви­ща за ха­рак­те­ра на бъ­де­ща­та фе­де­ра­ция. Югос­лав­ско­то и­ска­не Бъл­га­рия да вле­зе в нея ка­то ед­на от се­дем­те ре­пуб­ли­ки е оце­не­но ка­то не­рав­ноп­рав­но, ка­то при­крит опит за по­глъ­ща­не от Югос­ла­вия. На не­го бъл­гар­ска­та стра­на про­ти­во­пос­та­вя пре­дло­же­ние за фе­де­ра­ция на дву­е­дин­ни на­ча­ла. В хо­да на пре­го­во­ри­те се за­ся­га и ста­ту­тът на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. И се­га бъ­де­ще­то й за­ви­си от ха­рак­те­ра на по­стиг­на­ти­те за­дку­лис­ни до­го­во­ре­нос­ти.

Пре­го­во­ри­те, в кои­то се на­мес­ва и съ­вет­ско­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво, за­вър­шват с до­го­во­ре­ност за сте­пе­ну­ва­не и пре­ми­на­ва­не през ня­кол­ко ета­па при из­граж­да­не­то на фе­де­ра­ция - въз­ста­но­вя­ва­не на дип­ло­ма­ти­че­ски­те от­но­ше­ния, сключ­ва­не на съ­ю­зен до­го­вор и на­края - съ­зда­ва­не на об­ща фе­де­ра­ция. Та­ка въ­про­сът за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се от­ла­га за не­да­леч­но­то бъ­де­ще. Ос­та­ват оба­че до­пус­на­ти­те от­стъп­ки, щед­ри­те обе­ща­ния за ма­ке­до­ни­зи­ра­не на то­зи край и не­го­во­то при­съ­е­ди­ня­ва­не към Югос­ла­вия.

До ав­густ 1946 г. е по­дчер­тан стре­ме­жът на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия да на­ло­жи ма­ке­до­нис­тка­та си по­ли­ти­ка в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, сред ма­ке­дон­ски­те емиг­рант­ски кръ­го­ве и съ­юз­ни­ци­те в ОФ. По­ве­де­ние­то на об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к) и на пре­об­ла­да­ва­ща­та част от ръ­ко­вод­ни­те й кад­ри е по­дчер­та­но про­ма­ке­до­нис­тко и про­ю­гос­лав­ско. То се на­ла­га и на по­дчи­не­ни­те й ма­со­во-по­ли­ти­че­ски ор­га­ни­за­ции, сред кои­то на пър­во мяс­то е РМС. От на­ча­ло­то на 1945 г. се пре­дприе­мат и кон­крет­ни стъп­ки за из­пъл­не­ние на обе­ща­ния­та да се “внед­ря­ва” ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние. Во­де­ща ро­ля в то­ва от­но­ше­ние се от­реж­да на по­я­ви­лия се “ма­ке­дон­ски” вес­тник “Пи­рин­ско де­ло”, заел се да про­па­ган­ди­ра ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия.

Об­ще­ст­вено-по­ли­ти­че­ска­та прак­ти­ка в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт през 1945 г. по не­дву­смис­лен на­чин по­твър­жда­ва не­ак­туал­ност­та на ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния на ком­пар­тия­та сред на­се­ле­ние­то и но­воиз­граж­да­щи­те се но­ви по­ли­ти­че­ски ор­га­ни­за­ции. В сре­да­та на го­ди­на­та се офор­мят опо­зи­цион­ни­те си­ли, кои­то са от­кри­ти но­си­те­ли на анти­ма­ке­до­нис­тки на­строе­ния. Не­же­ла­ние за по­дкре­па на та­зи ли­ния из­я­вя­ват и съ­юз­ни­ци­те на БРП(к) в ОФ - БЗНС, БРСДП и НС “Зве­но”. Ма­ке­до­нис­тка­та по­зи­ция на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия е ед­на от при­чи­ни­те за въз­ник­ва­не на се­риоз­ни про­ти­во­ре­чия в об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на ОФ. Въ­пре­ки яв­на­та не­съ­стоя­тел­ност на ма­ке­до­нис­ткия курс в из­пъл­не­ние на обе­ща­ния­та пред ЮКП и Ти­то през ав­густ 1945 г. ПБ на ЦК на БРП(к) при­е­ма спе­циал­но ре­ше­ние “В по­дкре­па на кул­тур­но-на­цио­нал­ни­те и­ска­ния на гор­нод­жу­май­ско­то на­се­ле­ние на Гор­нод­жу­май­ска об­ласт”, раз­би­ра се, без да го е пи­та­ло за то­ва. То е пър­во­то по ро­да си и има ам­би­ция­та да по­дси­ли на­цио­нал­ни­те чув­с­тва на ве­че “при­зна­то­то за ма­ке­дон­ско” на­се­ле­ние чрез из­у­ча­ва­не на “ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­ноос­во­бо­ди­тел­но дви­же­ние”.

И по вре­ме на зим­на­та от­чет­но-из­бор­на кам­па­ния в ор­га­ни­за­ции­те на БРП(к) през 1946 г. не се при­е­мат съ­об­ра­зе­ни с де­йстви­тел­ност­та и на­строе­ния­та на на­се­ле­ние­то ре­ше­ния. Об­рат­но, ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния се вме­ня­ва ка­то ед­на от най-важ­ни­те пар­тий­ни за­да­чи за го­ди­на­та, кое­то е по­дтик за но­во е­ска­ли­ра­не на ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да. Все по-по­дчер­тан е стре­ме­жът на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да се тре­ти­ра ка­то “ма­ке­дон­ско”, въз­ди­гат се “за­слу­ги­те” на ЮКП за “спра­вед­ли­во­то” ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос. Всич­ко то­ва по­дхран­ва апе­ти­ти­те на югос­лав­ска­та стра­на, коя­то по­ла­га зна­чи­тел­ни уси­лия за за­здра­вя­ва­не на по­зи­ции­те си в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и без осо­бе­ни уси­лия на­ми­ра по­слуш­ни съ­юз­ни­ци в сре­ди­те на об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к). В ход е по­ред­на­та кам­па­ния в за­щи­та “на­цио­нал­ни­те пра­ва на ма­ке­дон­ци­те” в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Въ­об­ще от на­ча­ло­то на 1946 г. се по­де­ма до­бре пла­ни­ра­на и на­прав­ля­ва­на от скоп­ска­та аген­ту­ра ма­ке­до­нис­тка про­па­ган­да, коя­то има ос­тро на­стъ­па­те­лен ха­рак­тер.

В ак­ция­та за по­пу­ля­ри­зи­ра­не на ма­ке­дон­ска­та ре­пуб­ли­ка ка­то об­ра­зец, око­ло кой­то след­ва да се обе­ди­ни “ма­ке­дон­ският на­род”, се при­ла­гат все­въз­мож­ни сред­с­тва - пе­чат­на и ус­тна про­па­ган­да, взаим­ни по­се­ще­ния, ор­га­ни­зи­ра­не на “ма­ке­дон­ски” кул­тур­ни ме­роп­рия­тия, при­об­ща­ва­не на от­дел­ни мес­тни ръ­ко­во­ди­те­ли към идея­та на ма­ке­до­низ­ма. Но­вост са все по-чес­ти­те при­зи­ви за да­ва­не “кул­тур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия на пи­рин­ски­те ма­ке­дон­ци”, и­ска­ния­та за от­кри­ва­не на “ма­ке­дон­ски” учи­ли­ща, за въ­веж­да­не на “ма­ке­дон­ски” учеб­ни дис­цип­ли­ни. И­ска­не­то за да­ва­не кул­тур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия за на­се­ле­ние­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ста­ва удо­бен па­ра­ван, зад кой­то се при­кри­ват ис­тин­ски­те на­ме­ре­ния на югос­лав­ска­та стра­на.

Та­ки­ва са югос­лав­ски­те на­ме­ре­ния, но на прак­ти­ка то­га­ва е не­въз­мож­но не­за­бав­но­то въ­веж­да­не на и­ска­ни­те “на­цио­нал­ни” пра­ва. БРП(к) все още не е един­ст­вена уп­рав­ля­ва­ща си­ла, по­ра­ди кое­то и не е в съ­стоя­ние да за­до­во­ли по­е­ти­те за­дку­лис­но ан­га­жи­мен­ти за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Сре­щу ма­ке­до­нис­тка­та й по­ли­ти­ка се на­ди­гат съ­про­ти­ви­тел­ни си­ли в ли­це­то на обе­ди­не­на­та опо­зи­ция, съ­юз­ни­ци­те в ОФ, на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция и не­йни­те ин­сти­ту­ции, ма­кар че ръ­ко­вод­ни­те им те­ла са пре­взе­ти от ко­му­нис­ти­те. Ма­ке­до­нис­тки­те де­йствия и по­ве­де­ние­то на БРП(к) спря­мо ма­ке­дон­ски­те бъл­га­ри са по­дло­же­ни на се­риоз­на кри­ти­ка от опо­зи­цион­ния пе­чат, кой­то об­ви­ня­ва ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия в на­цио­нал­но пре­да­тел­с­тво.

По­ста­вя­не­то на дне­вен ред на въ­про­са за кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия с всич­ки­те при­съ­щи за нея ком­по­нен­ти - ста­тут на на­цио­нал­но мал­цин­с­тво, въ­веж­да­не на кул­тур­на, ад­ми­нис­тра­тив­на и по­ли­ти­че­ска ав­то­но­мия, е важ­на цел със стра­те­ги­че­ско пре­дназ­на­че­ние, це­ля­ща га­ран­ти­ра­не­то на ма­кар и бав­но­то, но си­гур­но раз­ре­ша­ва­не на югос­лав­ски­те ек­спа­нзио­нис­тич­ни за­мис­ли спря­мо Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Апе­ти­ти­те на югос­лав­ска­та стра­на през пър­ва­та по­ло­ви­на на 1946 г. про­дъл­жа­ват да се по­дхран­ват от все по-на­стой­чи­ва­та про­ма­ке­до­нис­тка и про­ю­гос­лав­ска про­па­ган­да на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Тя се из­вър­шва и в от­го­вор на опо­зи­цион­ни­те на­пад­ки сре­щу та­зи по­ли­ти­ка. Ха­рак­те­рът на раз­ви­ли­те се пуб­лич­ни на­пад­ки по­каз­ва, че по то­ва вре­ме в Бъл­га­рия лип­сва един­но, съ­об­ра­зе­но с на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си ста­но­ви­ще по ма­ке­дон­ския въ­прос. На пре­ден план се от­кроя­ват две ко­рен­но про­ти­во­по­лож­ни и взаим­но от­ри­ча­щи се гле­ди­ща. От ед­на стра­на, ма­ке­до­нис­тко­то на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия, от­го­ва­ря­що по­чти на­пъл­но и на югос­лав­ски­те стра­те­ги­че­ски на­ме­ре­ния, а от дру­га - опо­зи­цион­но­то, из­ди­га­що те­за­та за на­пъл­но не­за­ви­си­ма, ав­то­ном­на ма­ке­дон­ска дър­жа­ва, от­ри­ча­що де­йствия­та за из­ку­ст­вено съ­зда­ва­не на ма­ке­дон­ска на­цио­нал­ност, осъж­да­що ма­ке­до­нис­тка­та по­зи­ция на БРП(к) и ока­че­с­твя­ва­що по­ве­де­ние­то на БРП(к) ка­то пре­да­тел­ско и де­на­цио­на­ли­за­тор­ско.

Лип­са­та на един­с­тво по въ­про­са за Ма­ке­до­ния в бъл­гар­ско­то об­ще­с­тво е твър­де из­год­на за югос­лав­ска­та стра­на. Най-бла­гоп­рия­тен за нея се оказ­ва фак­тът, че ед­на от спо­ре­щи­те в Бъл­га­рия стра­ни е неин съ­юз­ник. Без съ­мне­ние но­воп­рие­то­то ап­рил­ско ре­ше­ние на цен­трал­но­то бъл­гар­ско ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво от 1946 г. е ед­но от по­ред­ни­те до­ка­за­тел­с­тва за то­ва. Как­то пре­ди, та­ка и се­га, а и за в бъ­де­ще пред югос­лав­ска­та стра­на все по-чес­то се афи­ши­ра на­ме­ре­ние­то на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да се обо­со­би в “ма­ке­дон­ско” мал­цин­с­тво. По­ста­вя се на­ча­ло­то на но­ва, опас­на тен­ден­ция - го­тов­ност­та да се удов­лет­во­ри югос­лав­ско­то и­ска­не за фак­ти­че­ско­то при­зна­ва­не на “ма­ке­дон­ско” мал­цин­с­тво. За да по­стиг­нат то­ва, югос­ла­вя­ни­те при­бяг­ват и до съ­де­йствие­то ръ­ко­вод­с­тво, раз­чи­тай­ки на не­ед­нок­рат­но из­ра­зе­но­то от там еди­но­мис­лие по ма­ке­дон­ския въ­прос. Из­вес­тен е и край­ният ре­зул­тат от съ­вет­ска­та ин­тер­вен­ция - в на­ча­ло­то на юни 1946 г. югос­лав­ско­то и­ска­не за да­ва­не на кул­тур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия се по­дкре­пя от Ста­лин.

По­след­ва­лият в ре­зул­тат на съ­вет­ска­та на­ме­са югос­лав­ски на­тиск да­ва свои­те ре­зул­та­ти. Сер­вил­ност­та и го­тов­ност­та на бъл­гар­ско­то ръ­ко­вод­с­тво да от­стъ­пи пред яв­но анти­бъл­гар­ски­те вън­шни вну­ше­ния на­ми­рат своя най-висш прак­ти­че­ски из­раз в при­е­та­та от де­се­тия раз­ши­рен пле­нум на ЦК на БРП(к) "Декларация по ма­ке­дон­ския въ­прос". Ста­ва въ­прос за по­ред­ния не­съ­об­ра­зен с обек­тив­ни­те реал­нос­ти до­ку­мент, за акт, с кой­то из­ця­ло се пре­да­ват бъл­гар­ски­те на­цио­нал­ни ин­те­ре­си в Ма­ке­до­ния. Най-не­до­стой­но е ре­ше­ние­то за въ­веж­да­не на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия, вклю­чи­тел­но и за пре­дприе­ма­не на ре­ди­ца де­йствия, кои­то да спо­соб­с­тват за из­ме­не­ние на­цио­нал­но­то са­мо­съз­на­ние на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ския край. За по­до­бно “са­мо­съз­на­ние” ши­ро­ко се от­ва­рят вра­ти­те на ма­ке­до­нис­тка­та ек­спан­зия на ЮКП. С ле­ка ръ­ка се да­ва съ­гла­сие за из­вър­шва­не на де­на­цио­на­ли­за­тор­ски ме­роп­рия­тия вър­ху зна­чи­тел­на част от бъл­гар­ска­та те­ри­то­рия, на­се­ля­ва­на от не­за­по­мне­ни вре­ме­на с бъл­гар­ско на­се­ле­ние.

Решенията на ЦК на БРП(к) по македонския въпрос от 9-10.VІІІ.1946 г. по­ста­вят на­ча­ло­то на пре­ход към прак­ти­че­ско­то на­ла­га­не на и­ска­на­та от югос­лав­ска стра­на кул­тур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия. Се­риоз­ни бе­ле­зи за без­кон­трол­но­то от­прищ­ва­не на югос­лав­ска­та ек­спан­зия в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния през есен­та на 1946 г. са ряз­ко­то за­сил­ва­не на ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да, все по-чес­ти­те и­ска­ния за най-бър­зо при­ла­га­не на за­ло­же­ни­те в де­кла­ра­ция­та ма­ке­до­нис­тки  за­да­чи, осъ­ще­ст­вени­те и от­ли­ча­ва­щи се с анти­бъл­гар­ска­та си на­со­че­ност прак­ти­че­ски стъп­ки ка­то пре­да­ва­не тлен­ни­те ос­тан­ки на Г. Де­лчев, обя­вя­ва­не­то на 11 ок­том­ври за на­цио­на­лен праз­ник на “ма­ке­дон­ци­те” в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, из­ра­зе­на­та го­тов­ност на­се­ле­ние­то да се за­пи­ше ка­то ма­ке­дон­ско, обе­ща­ние­то за въ­веж­да­не­то на “ма­ке­дон­ски” език, мно­же­с­тво­то ма­ке­до­нис­тки пре­взем­ки сред ръ­ко­вод­ния ак­тив на об­лас­тна­та комунистическа ор­га­ни­за­ция и др.

В края на 1946 г. от югос­лав­ска стра­на се пре­дприе­ма по­ред­ният про­па­ган­ден на­тиск, це­лящ не са­мо да бъ­дат при­ве­де­ни в де­йствие пар­тий­ни­те ре­ше­ния за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, но и за тях­но­то офор­мя­не ка­то текст в бъ­де­ща­та бъл­гар­ска кон­сти­ту­ция. Югос­ла­вя­ни­те и­скат Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да бъ­де при­зна­та ка­то ад­ми­нис­тра­тив­но-те­ри­то­риал­на и по­ли­ти­че­ска ав­то­ном­на об­щност в пре­де­ли­те на Бъл­га­рия, а не­йно­то на­се­ле­ние по кон­сти­ту­цио­нен път да се за­пи­ше ка­то “ма­ке­дон­ско на­цио­нал­но мал­цин­с­тво”.

Реак­ция­та в Бъл­га­рия към спо­ме­на­ти­те югос­лав­ски пре­тен­ции е раз­но­по­соч­на. Опо­зи­цион­ни­те си­ли са еди­но­душ­ни в пре­цен­ка­та си, че ста­ва въ­прос за по­ред­ния при­мер на гру­ба на­ме­са във въ­треш­ни­те ра­бо­ти на стра­на­та с цел да се от­къс­нат час­ти от не­йна­та те­ри­то­рия и че ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия е съ­у­час­тник, отяв­лен съ­юз­ник на югос­лав­ска­та ек­спан­зия, че пре­да­ва на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си на стра­на­та.

Опи­тът на опо­зи­ция­та да де­ма­ски­ра съ­щност­та на югос­лав­ски­те пре­тен­ции ка­то де­на­цио­на­ли­за­тор­ски и в съ­у­час­тие с БРП(к), по­ста­вя ком­пар­тия­та в твър­де де­ли­кат­но по­ло­же­ние. До­стой­но­то и съ­об­ра­зе­но с ин­те­ре­си­те на стра­на­та по­ве­де­ние на опо­зи­ция­та й пре­до­ста­вя въз­мож­ност­та тя са­ма да осъ­ди и от­хвър­ли без­спор­на­та на­ме­са във въ­треш­ни­те ра­бо­ти на стра­на­та, ка­то се оп­рав­дае, че бъл­гар­ско­то об­ще­с­тво не же­лае по­до­бна по­ли­ти­ка. Но то­ва е не­въз­мож­но. Про­ти­во­пос­та­вя­не­то между­ две­те най-го­ле­ми по­ли­ти­че­ски си­ли по всич­ки гло­бал­ни про­бле­ми от раз­ви­тие­то на Бъл­га­рия, вклю­чи­тел­но и по ма­ке­дон­ския, е ве­че в твър­де на­пре­дна­ла фа­за. Ма­ке­дон­ският въ­прос е един от еле­мен­ти­те, кой­то ве­че се екс­плоа­ти­ра в бор­ба­та, коя­то ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия во­ди с опо­зи­ция­та, без на­ме­ре­ние да от­стъп­ва, и по кой­то тя ве­че се е ан­га­жи­ра­ла твър­де се­риоз­но. На въз­мож­ност­та за на­цио­нал­но до­стой­но по­ве­де­ние пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво уве­ря­ва за­дку­лис­но Бел­град, че ще удов­лет­во­ри югос­лав­ски­те пре­тен­ции и ка­то до­ка­за­тел­с­тво пре­дприе­ма но­ви стъп­ки за прак­ти­че­ска­та реа­ли­за­ция на набе­ля­за­на­та ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка. Об­ла­да­но от ни­хи­ли­зъм и идео­ло­ги­че­ска об­ре­ме­не­ност, в края на 1946 г. то пра­ви своя­та най-го­ля­ма, пре­стъп­на греш­ка - за­пис­ва­не­то на пре­об­ла­да­ва­ща­та част от на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и не­зна­чи­тел­на част от емиг­ра­ция­та ка­то “ма­ке­дон­ци”. С то­ва пре­да­тел­ско­то по­ве­де­ние на ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) до­сти­га връх­на­та си точ­ка. Ре­зул­та­ти­те от “де­мог­раф­ско­то” пре­броя­ва­не, из­вър­ше­но по без­це­ре­мо­нен, груб и на­сил­ст­вен на­чин, са най-го­ле­мият ус­пех на югос­лав­ска­та стра­на по пъ­тя към осъ­ще­с­твя­ва­не­то на стра­те­ги­че­ски­те й на­ме­ре­ния спря­мо Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Офи­циал­но­то обя­вя­ва­не, че в то­зи бъл­гар­ски край жи­вее “ма­ке­дон­ско” мал­цин­с­тво, ста­ва най-се­риоз­ният ар­гу­мент, вър­ху кой­то се ба­зи­рат бъ­де­щи­те югос­лав­ски пре­тен­ции. След не­го югос­лав­ският на­тиск все по­ве­че се за­сил­ва и до­веж­да до но­ви анти­бъл­гар­ски де­я­ния. Яс­но се очер­та­ват па­ра­мет­ри­те на югос­лав­ски­те и­ска­ния за ха­рак­те­ра на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия: пре­по­да­ва­не на “ма­ке­дон­ски език” и “ма­ке­дон­ска ис­то­рия”, от­кри­ва­не на ма­ке­дон­ски кни­жар­ни­ци, теа­тър, про­веж­да­не на всеоб­хват­ни “ма­ке­дон­ски кул­тур­ни ме­роп­рия­тия”, на­со­че­ни един­ст­вено към “кул­ти­ви­ра­не”, “внед­ря­ва­не” на “ма­ке­дон­ско” на­цио­нал­но съ­зна­ние.

Та­зи ли­ния и се­га сре­ща осъ­ди­тел­ния от­каз на всич­ки не­ко­му­нис­ти­че­ски по­ли­ти­че­ски си­ли, из­тък­на­ти ин­те­лек­туал­ци, пат­рио­тич­но на­строе­на­та част от бъл­гар­ския на­род. На­ли­чие­то на се­риоз­ни съ­про­ти­ви­тел­ни си­ли е ба­рие­ра­та, на­ло­жи­ла из­вес­тно за­ба­вя­не, про­та­ка­не и в край­на смет­ка от­ла­га­не на пла­ни­ра­ни­те ме­роп­рия­тия - ли­ния, ха­рак­тер­на за вре­ме­то до Блед­ски­те спо­ра­зу­ме­ния от 1 ав­густ 1947 г. При­нос за лип­са­та на же­ла­ние за то­тал­но при­ла­га­не на ав­то­но­мис­тки­те ме­роп­рия­тия имат и съ­ще­с­тву­ва­щи­те раз­ли­чия по про­бле­ма в ПБ на ЦК на БРП(к). Ка­то ця­ло оба­че за­мра­зя­ва­не­то на ав­то­но­мис­тка­та де­йност в рам­ки­те на про­па­ган­дна­та де­йност и взаим­ния “кул­ту­рен” об­мен се дъл­жи най-ве­че на стра­ха от из­клю­чи­тел­но ак­тив­ния и ра­зоб­ли­ча­ващ ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на БРП(к) от­пор от стра­на на обе­ди­не­на­та опо­зи­ция във и из­вън пар­ла­мен­та, оче­вид­на­та не­по­пу­ляр­ност на де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та по­ли­ти­ка сред бъл­гар­ска­та об­ще­ст­веност. Ето за­що ак­тив­на­та ма­ке­до­нис­тка де­йност се от­ла­га за пе­рио­да след окон­ча­тел­ния раз­гром на опо­зи­ция­та, на съ­про­ти­ви­тел­ни­те си­ли в ма­ке­дон­ски­те емиг­рант­ски кръ­го­ве, съ­юз­ни­ци­те в ОФ и на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния.

Пър­ви­те жер­тви на раз­пра­ва­та с анти­ма­ке­до­нис­тки­те си­ли в на­ча­ло­то на 1947 г. са ин­сти­ту­ции­те на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция, тех­ни­те пе­чат­ни из­да­ния, оп­ре­де­ле­ни лич­нос­ти, ос­ме­ли­ли се да осъ­дят пуб­лич­но пре­да­тел­ски­те де­я­ния на ко­му­нис­ти­че­ско­то ръ­ко­вод­с­тво. Раз­пра­ва­та с ма­ке­дон­ски­те емиг­рант­ски ор­га­ни­за­ции през март-ап­рил 1947 г. ста­ва един­ст­вено за­ра­ди то­ва, че про­ко­му­нис­ти­че­ски­те им ръ­ко­вод­с­тва не ус­пя­ват да на­ка­рат мно­го­хи­ляд­ни­те емиг­рант­ски сре­ди в Бъл­га­рия да се по­дда­дат на вну­ше­ния­та на югос­лав­ска­та аген­ту­ра и на БРП(к) да след­ват ма­ке­до­нис­тка­та им по­ли­ти­ка, за то­ва, че от­стоя­ват бъл­гар­щи­на­та в Ма­ке­до­ния. С лик­ви­ди­ра­не­то им се пре­мах­ва ед­на от въз­мож­нос­ти­те те да бъ­дат по­лзва­ни ка­то офи­циал­на три­бу­на за на­пад­ки сре­щу ма­ке­до­нис­тки­те из­тъп­ле­ния на БРП(к). Пра­во­то да “уп­рав­ля­ват” и пре­въз­пи­та­ват емиг­ра­ция­та, се пре­от­стъп­ва на ръ­ко­во­де­ни­те от югос­лав­ско­то по­сол­с­тво “бъл­га­ро-югос­лав­ски дру­же­с­тва”. Из­вър­шва се по­ред­ният не­до­стоен, имащ теж­ки по­сле­ди­ци за на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си акт, от­во­рил ши­ро­ко вра­ти­те на югос­лав­ска­та аген­ту­ра към сре­ди­те на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция в Бъл­га­рия, от­къ­де­то тя вся­че­ски се стре­ми да влияе вър­ху хо­да на съ­би­тия­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Го­ля­ма вре­да на бъл­гар­ски­те ин­те­ре­си на­на­ся ре­ше­ние­то за лик­ви­ди­ра­не на Ма­ке­дон­ския на­у­чен ин­сти­тут.

През пър­ва­та по­ло­ви­на на 1947 г. югос­лав­ският на­тиск за ут­вър­жда­ва­не на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но мал­цин­с­тво ста­ва все по-си­лен. Де­йства се за съ­зда­ва­не на бла­гоп­рият­ни пси­хо­ло­ги­че­ски, по­ли­ти­че­ски, за­ко­но­ви и дру­ги пре­дпос­тав­ки за осъ­ще­с­твя­ва­не на “обе­ди­не­ние­то”. Уси­лия­та за то­тал­но ма­ке­до­ни­зи­ра­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния про­дъл­жа­ват с пъл­на си­ла. Глав­ни про­вод­ни­ци и по­диз­пъл­ни­те­ли на все по-на­стъ­па­тел­ни­те ек­спа­зио­нис­тич­ни апе­ти­ти спря­мо Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния по то­ва вре­ме си ос­та­ват ак­ти­вис­ти­те на об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к). Стре­ме­жът на ид­ва­щи­те от НРМ еми­са­ри и се­га е да на­ло­жат при­съ­е­ди­нис­тка­та стра­те­гия ка­то не­об­ра­ти­ма, да об­вър­жат цен­трал­но­то и мес­тно­то ко­му­нис­ти­че­ски ръ­ко­вод­с­тва с оп­ре­де­ле­ни до­го­во­ре­нос­ти. Плод на съ­гла­ша­тел­ско­то им по­ве­де­ние е от­кри­ва­не­то на “ма­ке­дон­ска” кни­жар­ни­ца в Гор­на Джу­мая, пре­вър­на­ла се в щаб, от­къ­де­то се коор­ди­ни­ра ця­лос­тна­та де­йност на скоп­ска­та аген­ту­ра, до­пу­ска­не­то на по­движ­но “ма­ке­дон­ско” ки­но, на по­движ­ни “ма­ке­дон­ски” кни­жар­ни­ци, за­е­ли се с про­веж­да­не­то на из­клю­чи­тел­но ак­тив­на про­ю­гос­лав­ска и про­ма­ке­до­нис­тка пе­чат­на про­па­ган­да по ця­ла­та те­ри­то­рия на ре­гио­на. До­ка­за­тел­с­тво за ряз­ко­то ак­ти­ви­зи­ра­не на ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да са и мно­же­с­тво­то пуб­ли­ка­ции на в. “Пи­рин­ско де­ло”, от стра­ни­ци­те на кой­то се осъ­ще­с­твя­ва це­ле­на­со­че­на кам­па­ния за по­пу­ля­ри­зи­ра­не на Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния ка­то всеп­риз­нат, един­ст­вен цен­тър, око­ло кой­то тряб­ва­ло да се обе­ди­ни “ма­ке­дон­ският на­род”.

Факт е, че до юли 1947 г. ЮКП и БРП(к) не мо­гат да се по­хва­лят с трай­ни ус­пе­хи по въ­веж­да­не­то на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия. За­ба­вя­не­то на ав­то­но­мис­тки­те ме­роп­рия­тия драз­ни югос­лав­ска­та стра­на. Тя упо­ри­то на­стоя­ва за ра­ди­кал­но раз­ре­ша­ва­не на въ­про­са и по­сти­га то­ва. Же­ла­ният тла­сък на де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та де­йност се да­ва в ре­зул­тат на по­стиг­на­ти­те в Блед до­го­во­ре­нос­ти, рег­ла­мен­ти­ра­щи въ­веж­да­не­то на и­ска­на­та от Югос­ла­вия кул­тур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия. Бъл­гар­ска­та стра­на пра­ви от­стъп­ки, до­ве­ли до още по-го­ля­мо за­дъл­бо­ча­ва­не на из­вра­ще­ния­та и на­си­лия­та в прак­ти­че­ски­те уси­лия за реа­ли­зи­ра­не на по­ли­ти­ка­та по  ма­ке­дон­ския въ­прос. Всич­ко то­ва се по­твър­жда­ва от съ­зда­ла­та се в то­зи край след Блед­ски­те спо­ра­зу­ме­ния слож­на об­ста­нов­ка. Вра­ти­те за де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та де­йност на югос­лав­ска­та аген­ту­ра из­ця­ло се от­ва­рят, ед­ни от най-енер­гич­ни­те й из­пъл­ни­те­ли и се­га са ак­ти­вис­ти­те на об­лас­тния и око­лий­ски­те ко­ми­те­ти на БРП(к). Реа­ли­зи­ра­не­то им за­по­чва вед­на­га след раз­пра­ва­та с опо­зи­цион­ния зе­ме­дел­ски съюз и не­го­ви­те на­род­ни пре­дста­ви­те­ли - по­след­ни­те ба­рие­ри пред срам­на­та и на­цио­нал­но не­до­стой­на по­ли­ти­ка на БРП(к).

Към края на 1947 г. югос­лав­ска­та стра­на се рад­ва на зна­чи­тел­ни ус­пе­хи в уси­лия­та си за все по-пъл­но­то об­вър­зва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния с Югос­ла­вия: ця­ла­та аги­та­цион­на де­йност на ко­му­нис­ти­че­ски­те и ОФ ко­ми­те­ти е на­со­че­на към ут­вър­жда­ва­не “ма­ке­дон­ския” ха­рак­тер на об­ласт­та, осъ­ще­с­твя­ват се ре­ди­ца взаим­ни по­се­ще­ния, по вре­ме на кои­то скоп­ски­те пратеници най-без­пре­пят­ст­вено аги­ти­рат за югос­лав­ския ва­риант - бър­зо при­съ­е­ди­ня­ва­не; от­кри­ват се но­ви “ма­ке­дон­ски” кни­жар­ни­ци, чрез кои­то ре­гио­нът се на­вод­ня­ва с ог­ром­но ко­ли­че­с­тво про­па­ган­дна ма­ке­до­нис­тка ли­те­ра­ту­ра; съ­зда­ва се “ма­ке­дон­ски” теа­тър, на­си­ла се раз­прос­тра­ня­ва скоп­ският пе­рио­ди­чен пе­чат; в ход са ме­роп­рия­тия за съ­зда­ва­не на “ма­ке­дон­ски” кад­ри.

Лип­са­та на пре­гра­да пред все по-на­стъп­ва­щия, войн­с­тващ ма­ке­до­ни­зъм е факт, как­то са факт и все по-за­чес­тя­ва­щи­те и за­сил­ва­щи­те се от­стъп­ки пред югос­лав­ска­та ек­спан­зия. Нов връх в по­ре­ди­ца­та от­стъп­ки от бъл­гар­ска стра­на в края на го­ди­на­та е  съ­гла­сието за въ­веж­да­не на “ма­ке­до­ни­стки­те” учеб­ни пре­дме­ти ма­ке­дон­ски език и ис­то­рия в учи­ли­ща­та на то­зи край. Да­ва се пъл­на въз­мож­ност на на­зна­че­ни от бъл­гар­ска стра­на югос­лав­ски кад­ри сре­щу до­бро за­пла­ща­не да пре­дприе­мат без­пре­це­ден­тна кул­тур­но-про­свет­на ин­ва­зия, це­ля­ща окон­ча­тел­но­то де­на­цио­на­ли­зи­ра­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния.

Та­ки­ва са югос­лав­ски­те на­ме­ре­ния, но по вре­ме на ак­ция­та за то­тал­но при­об­ща­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към це­ло­куп­ния кул­ту­рен и македонистки об­ра­зец, ха­рак­те­рен за Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния, скоп­ски­те кни­жа­ри и учи­те­ли се на­тък­ват на съ­про­ти­ва­та на уче­ни­ци­те, учи­те­ли­те, въ­об­ще на на­се­ле­ние­то. Всеобщ е от­ка­зът да се при­е­мат на­си­ла на­трап­ва­ни­те чуж­ди и твър­де съ­мни­тел­ни “кул­тур­ни” цен­нос­ти. В край­на смет­ка съ­всем ес­те­ст­вен е и про­ва­лът на пре­дприе­тия всеобщ ма­ке­до­нис­тки по­ход.

Пе­рио­дът януа­ри-юни 1948 г. е бе­ля­зан с ак­то­ве на де­йстви­тел­но всеоб­хват­но­то при­ла­га­не на ме­роп­рия­тия­та по кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия. Но то­ва е и пе­рио­дът, през който се вижда тях­на­та сте­рил­ност. По­чти ни­кой от мес­тни­те кул­тур­ни де­йци (учи­те­ли, ар­тис­ти) не се на­е­ма до­бро­вол­но да про­веж­да ука­за­ния­та на скоп­ски­те пра­те­ни­ци и тех­ни­те по­ма­га­чи от сре­ди­те на БРП(к). Без­пло­дие­то на уси­лия­та за до­бро­вол­на прак­ти­че­ска реа­ли­за­ция на ав­то­но­мис­тки­те “при­до­бив­ки” ста­ва явен факт за ре­кор­дно кра­тък срок. Тък­мо за­то­ва по­стоя­нен те­хен спът­ник са на­си­лия­та и гру­бо­то ад­ми­нис­три­ра­не от стра­на на ко­му­нис­ти­че­ски­те пар­тий­ни ко­ми­те­ти, до­ве­ли до един­ст­вено въз­мож­ния за сре­да­та, в коя­то се при­ла­гат, ялов ре­зул­тат. Не­мал­ко са до­ка­за­тел­с­тва­та за то­ва.

По­де­та­та от фев­руа­ри 1948 г. ак­ция за “ог­ра­мо­тя­ва­не на ма­ке­дон­ци­те” е не са­мо по­ред­но­то до­ка­за­тел­с­тво за не­чис­ти­те на­ме­ре­ния на ско­пя­ни, а и ме­роп­рия­тие, по­ста­ви­ло на­ча­ло­то на по­ре­ди­ца про­ва­ли в ав­то­но­мис­тка­та ис­те­рия, об­зе­ла ше­па­та де­на­цио­на­ли­за­то­ри. Ад­ми­нис­тра­тив­ни на­ред­би и за­пла­хи се опит­ват да га­ран­ти­рат не­йния ус­пех. На­сил­ст­вено­то й про­веж­да­не е най-крас­но­ре­чи­во­то до­ка­за­тел­с­тво за по­дкре­па­та, на коя­то се рад­ва та­зи уни­зи­тел­на за бъл­гар­ско­то на­се­ле­ние кам­па­ния. Без­брой­ни са сви­де­тел­с­тва­та за ма­со­вия от­каз на на­се­ле­ние­то да уча­с­тва в нея. На­ли­чие­то на скри­та и по­я­ва­та на все по-от­кри­та опо­зи­ция сре­щу кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия до­ми­ни­рат в об­ще­ст­вено-по­ли­ти­че­ска­та и кул­тур­на­та прак­ти­ка в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния през зи­ма­та и про­лет­та на 1948 г. Съ­път­с­тва ги не­ве­роят­на­та на­стър­ве­ност на скоп­ски­те еми­са­ри и тех­ни­те аген­ти от сре­ди­те на БРП(к) за реа­ли­зи­ра­не на де­на­цио­на­ли­за­тор­ски­те ме­роп­рия­тия, вклю­чи­тел­но и с це­на­та на при­ну­ди­тел­ни мер­ки. Ре­зул­та­тът е са­мо един - все по-за­сил­ва­ща се тен­ден­ция на от­ри­ца­ние, вклю­чи­тел­но и в пар­тий­ни­те сре­ди. Най-от­кри­то и сме­ло е по­ве­де­ние­то на учи­тел­с­тво­то, дръз­на­ло да осъ­ди пуб­лич­но ма­ке­до­нис­тка­та прак­ти­ка, да по­и­ска не­йно­то пре­ус­та­но­вя­ва­не. Ре­ши­те­лен е от­по­рът, на кой­то де­на­цио­на­ли­за­то­ри­те се на­тък­ват в учи­ли­ща­та от стра­на и на уче­ни­ци­те.

Гру­бо вме­ша­тел­с­тво във въ­треш­ноу­чи­лищ­ния жи­вот, ви­со­ко­ме­рие и на­дмен­ност, от­крит и все по-на­стъ­па­те­лен анти­бъл­га­ри­зъм, войн­с­тващ ма­ке­до­ни­зъм, пре­не­бре­же­ние към всич­ко бъл­гар­ско, по­дчер­тан стре­меж към на­ла­га­не на ма­ке­до­нис­тки­те про­я­ви на­вся­къ­де и на как­ва­то и да е це­на, раз­ви­ва­не на скри­та и яв­на аген­тур­на де­йност в пре­де­ли­те на бъл­гар­ска­та дър­жа­ва - та­ки­ва са ос­нов­ни­те, ха­рак­те­ри­зи­ра­щи по­ве­де­ние­то на скоп­ски­те учи­те­ли еле­мен­ти, съ­път­ва­щи пре­би­ва­ва­не­то им в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Та­ко­ва е по­ве­де­ние­то и на на­ста­ни­ли­те се в теа­тъ­ра “теат­ра­ли”, на ше­та­щи­те из об­ласт­та “кни­жа­ри”. Теа­тъ­ра, кни­жар­ни­ци­те, учи­ли­ща­та те пре­връ­щат в сред­с­тва за раз­дух­ва­не на ом­ра­за сре­щу Бъл­га­рия и бъл­гар­ския на­род, в инс­тру­мен­ти за ди­скре­ди­ти­ра­не на бъл­гар­ския език с ог­лед не­го­во­то за­ли­ча­ва­не в ези­ко­ва­та и кул­тур­на­та прак­ти­ка на то­зи бъл­гар­ски край.

Все­въз­мож­на про­па­ган­дна в име­то на “обе­ди­не­ние­то”, т.е. при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към Югос­ла­вия, та­ка­ва е ос­нов­на­та дви­же­ща си­ла в по­ве­де­ние­то на ма­ке­дон­ски­те еми­са­ри. Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ве­че се тре­ти­ра ка­то съ­став­на част от НРМ.

Въ­пре­ки оче­бий­ни­те до­ка­за­тел­с­тва за за­дку­лис­ни­те на­ме­ре­ния на югос­лав­ско­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво по въ­про­са за фе­де­ра­ция­та и още по-яс­ни­те сиг­на­ли за де­йстви­тел­ни­те на­ме­ре­ния, на­со­че­ни един­ст­вено към за­граб­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) не пра­ви съ­от­вет­с­тва­щи­те  на на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си из­во­ди. Тък­мо об­рат­но­то. То про­дъл­жа­ва да ро­бу­ва на ма­ке­до­нис­тки­те си схва­ща­ния и до­ри пре­дприе­ма съ­зна­тел­ни де­йствия за стрик­тно из­пъл­не­ние на по­е­ти­те в Блед и пре­ди то­ва до­го­во­ре­нос­ти с югос­ла­вя­ни­те за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и “раз­ре­ша­ва­не­то” на ма­ке­дон­ския въ­прос. То се съ­об­ра­зя­ва не с реал­нос­ти­те, а с ука­за­ния­та на съ­вет­ско­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво. Ко­му­нис­ти­че­ско­то ръ­ко­вод­с­тво в Бъл­га­рия про­дъл­жа­ва да иг­рае ро­ля­та на и­скрен и ве­рен съ­юз­ник на ЮКП, вяр­вай­ки в не­по­гре­ши­мост­та на Ста­лин, в то­ва, че на­бе­ля­за­ният път е един­ст­вено пра­ви­лен и въз­мо­жен. На та­зи ба­за се на­слоя­ват но­ви, теж­ки по­сле­ди­ци за стра­на­та, про­дъл­жа­ват гру­би­те, пре­стъп­ни греш­ки по ма­ке­дон­ския въ­прос. Вмес­то да се пре­дприе­мат стъп­ки за спи­ра­не на ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния, де­йствия­та на пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво и се­га се на­соч­ват към ус­луж­ли­во­то й по­дпо­ма­га­не с всич­ки въз­мож­ни сред­с­тва.

Мно­же­с­тво­то сиг­на­ли и про­тес­ти сре­щу де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та по­ли­ти­ка на скоп­ски­те еми­са­ри и ак­ти­вис­ти­те на БРП(к) в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, из­пра­те­ни до ПБ на ЦК на БРП(к), Г. Ди­мит­ров и Ми­нис­тер­с­тво­то на на­род­на­та про­све­та и из­вър­ше­на­та про­вер­ка, до­ве­ла до по­твър­жда­ва­не­то им, не до­веж­дат до пре­дприе­ма­не­то на адек­ват­ни де­йствия за не­йно­то спи­ра­не. При­е­мат се ре­ше­ния, има­щи ам­би­ция­та да ог­ра­ни­чат де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та де­йност са­мо вър­ху она­зи част от на­се­ле­ние­то, смя­та­ща се спо­ред пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво по пре­броя­ва­не­то от 1946 г. за бъл­га­ри. До­сти­га се до па­ра­док­сал­но­то по­ло­же­ние да се раз­де­ля из­ку­ст­вено на­се­ле­ние­то в то­зи край на бъл­га­ри и ма­ке­дон­ци. То­ва още по­ве­че по­ощ­ря­ва де­на­цио­на­ли­за­тор­ски­те де­я­ния на чуж­ди­те еми­са­ри и тех­ни­те бъл­гар­ски по­ма­га­чи.

Ха­рак­те­рен мо­мент в не­до­стой­но­то по­ве­де­ние на цен­трал­но­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво от вто­ра­та по­ло­ви­на на ап­рил 1948 г. е фак­тът, че то се ориен­ти­ра към про­веж­да­не на ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния чрез ко­ми­те­ти­те на ОФ. Лан­си­ра­но­то от име­то на НС на ОФ ре­ше­ние по ма­ке­дон­ския въ­прос кри­ти­ку­ва де­я­ния­та на скоп­ски­те учи­те­ли с об­ви­не­ние­то, че се “из­вра­ща­вал кур­сът на ОФ за раз­ви­тие на на­цио­нал­но­то са­мо­съз­на­ние на ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние”... То по­каз­ва, че е на­ли­це стре­меж де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та де­йност да се на­со­чи в рам­ки­те на спо­ра­зу­ме­ния­та с ЮКП, да бъ­де под пряк бъл­гар­ски кон­трол, да се раз­прос­ти­ра са­мо вър­ху “ма­ке­дон­ци­те” от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Не се осъж­дат ис­тин­ски­те из­вра­ще­ния и тех­ни­те но­си­те­ли, сре­щу кои­то са на­со­че­ни мно­гоб­рой­ни­те про­тес­ти и жал­би. Вид­но е, че ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) ня­ма на­ме­ре­ние да се от­ка­же от та­зи си анти­на­цио­нал­на по­ли­ти­ка, а на­бе­ляз­ва мер­ки за не­йно­то из­пъл­не­ние, пре­хвър­ляй­ки за­дъл­же­ния­та по тях­на­та реа­ли­за­ция на ко­ми­те­ти­те на ОФ.

Стра­хът да се тръг­не по пъ­тя на ре­ши­тел­но­то скъс­ва­не с вред­на­та ма­ке­до­нис­тка прак­ти­ка е факт и се обяс­ня­ва до го­ля­ма сте­пен със за­ви­си­мост­та на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия в Бъл­га­рия от съ­вет­ско­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво, идео­ло­ги­че­ска­та об­ре­ме­не­ност с по­сту­ла­ти­те на ма­ке­до­низ­ма и убе­де­ност­та за не­по­гре­ши­мост­та на на­чер­та­ния път за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос. Те не по­зво­ля­ват още дъл­го вре­ме да се при­е­мат же­ла­ни­те от на­се­ле­ние­то и адек­ват­ни на на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си ре­ше­ния и до юли 1948 г. ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) да е не­по­кла­ти­мо вяр­но на обе­ща­ния­та си пред ЮКП и ВКП(б) по ма­ке­дон­ския въ­прос.

До­кол­ко БРП(к) скъс­ва с про­ва­ли­ла­та се ма­ке­до­нис­тка прак­ти­ка, е яс­но от съ­дър­жа­ние­то на ре­зо­лю­ция­та на ХVI пле­нум на ЦК на БРП(к). Пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво не на­ми­ра си­ли да пре­ус­та­но­ви ма­ке­до­нис­тка­та си по­ли­ти­ка. Най-убе­ди­тел­но­то до­ка­за­тел­с­тво за то­ва е ре­ше­ние­то по­ли­ти­ка­та на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия да про­дъл­жи с “не­от­слаб­ва­ща енер­гия”. Пре­дприе­мат се и стъп­ки за не­йно­то по-на­та­тъш­но “енер­гич­но” про­веж­да­не.

“Но­во­то” раз­ви­тие на пар­тий­на­та ли­ния е съ­об­ра­зе­но най-ве­че с на­ме­ре­ния­та за ут­вър­жда­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ка­то про­ти­во­дей­с­тващ на Ско­пие обе­ди­ни­те­лен за “ма­ке­дон­ци­те” цен­тър. Ко­му­нис­ти­че­ско­то ръ­ко­вод­с­тво в Бъл­га­рия про­дъл­жа­ва да е в плен на по­дчер­та­но ни­хи­лис­тич­но­то си схва­ща­не за не­бъл­гар­ския ха­рак­тер на на­се­ле­ние­то в Ма­ке­до­ния. Не на­ми­ра си­ли да осъ­ди и соб­ст­вени­те си греш­ки и ви­на по от­но­ше­ние на то­ва на­се­ле­ние. Из­пус­нат е най-бла­гоп­рият­ният мо­мент за то­ва, тъй ка­то ЮКП и Ти­то ве­че не се по­лзват с до­ве­рие­то на Ста­лин и съ­вет­ско­то ръ­ко­вод­с­тво. Вмес­то то­ва се при­е­мат ре­ше­ния, по­твър­жда­ва­щи ка­то не­из­мен­на след­ва­на­та от че­ти­ри го­ди­ни по­ли­ти­ка по ма­ке­дон­ския въ­прос. Пре­об­ла­да­ва стра­хът да се вле­зе в от­кри­та кон­фрон­та­ция с ЮКП и югос­лав­ска­та стра­на, от­къ­де­то не пре­ста­ват от­кри­ти­те на­пад­ки сре­щу Бъл­га­рия и бъл­гар­ска­та ком­пар­тия. Още по-от­кри­ти са пре­тен­ции­те към Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, ба­зи­ра­щи се на до­пус­на­ти­те от стра­на на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия в Бъл­га­рия от­стъп­ки. От Югос­ла­вия се пре­тен­ди­ра, че в Бъл­га­рия жи­вее­ли 250 хи­ля­ди “тяс­но свър­за­ни с НРМ ма­ке­дон­ци”, же­лае­щи “час по-ско­ро да се при­съ­е­ди­нят” към нея. По то­зи на­чин се очер­та­ва стра­те­гия­та на ед­на про­дъл­жи­ла де­се­ти­ле­тия на­ред ли­ния на по­стоян­ни пре­тен­ции спря­мо Бъл­га­рия, коя­то югос­лав­ска­та стра­на ста­ра­тел­но про­кар­ва ви­на­ги, ко­га­то има въз­мож­ност.

Вмес­то адек­ват­на ре­ак­ция сре­щу яв­на­та на­ме­са във въ­треш­ни­те ра­бо­ти на стра­на­та ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) се опит­ва да из­пъл­ня­ва ре­ше­ния­та си за про­дъл­жа­ва­не на ра­бо­та­та по "из­ди­га­не на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние", во­ди бор­ба сре­щу "всич­ки про­я­ви на ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм", за­ду­ша­ва до­ри и най-мал­кия от­пор и пла­хи кри­ти­ки сре­щу про­дъл­жа­ва­не­то на де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та по­ли­ти­ка.

Очак­ва­ния­та пе­ти­ят пар­ти­ен кон­грес да скъ­са с ма­ке­до­низ­ма не се оп­рав­да­ват. Кон­гре­сът по­твър­жда­ва по­ста­нов­ки­те на ХVI пле­нум за про­дъл­жа­ва­не на ма­ке­до­нис­ткия курс. Вмес­то об­рат към на­цио­нал­но до­стой­на по­ли­ти­ка кон­гре­сът де­кла­ри­ра, че бъл­гар­ски­те ко­му­нис­ти са "про­тив схва­ща­не­то, че Ма­ке­до­ния е бъл­гар­ска зе­мя", че про­дъл­жа­ват да сто­ят на по­зи­ция­та, че "Ма­ке­до­ния при­на­дле­жи на ма­ке­дон­ци­те", че при­зна­ват "ма­ке­дон­ска­та на­ция", че БКП ще по­дкре­пя на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да "раз­ви­ва свое­то ма­ке­дон­ско на­цио­нал­но съ­зна­ние". И всич­ко то­ва е съ­про­во­де­но с де­кла­ри­ра­на­та го­тов­ност за фе­де­ри­ра­не, за "съ­вмес­тно" раз­ре­ша­ва­не на въ­про­са, сти­га ЮКП да се вър­не в "ла­ге­ра на со­циа­лиз­ма", че от­го­ва­ря­ло на бъл­гар­ски­те на­цио­нал­ни ин­те­ре­си и т.н.

След кон­гре­са се спу­ска ли­ния­та, че "ма­ке­дон­ско­то" на­се­ле­ние в Бъл­га­рия ве­че е по­лу­чи­ло своя­та сво­бо­да, че то сво­бод­но  из­ра­зя­ва­ло своя­та "ма­ке­дон­ска" на­цио­нал­ност и кул­ту­ра, че Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния е един­ст­ве­но сво­бод­на­та част на це­ло­куп­ния "ма­ке­дон­ски" на­род. Ко­му­нис­ти­че­ски­те ор­га­ни­за­ции се за­дъл­жа­ват да ре­а­ли­зи­рат "но­ва­та" пар­тий­на ли­ния - Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния да се пре­вър­не в "обе­ди­ни­те­лен цен­тър за ма­ке­дон­ци­те". Ни­хи­ли­с­ти­ч­ни­те ма­ке­до­ни­с­т­ки пре­в­зем­ки на пар­тий­ния ак­тив и опи­ти­те те да се пре­не­сат из­вън рам­ки­те на пар­тий­ни­те ка­би­не­ти си ос­та­ват са­мо по­же­ла­ние, но не и ре­ал­ност. Уси­ли­я­та за ут­вър­ж­да­ва­не на но­ва­та ма­ке­до­ни­с­т­ка въл­на за­ми­рат в за­ро­диш още в сре­ди­те на бъл­гар­с­ка­та ком­пар­тия. Из­ку­с­т­ве­но­то по­д­дър­жа­не на ма­ке­до­ни­с­т­ка­та те­за в на­ча­ло­то на 50-те го­ди­ни е ха­ра­к­тер­но са­мо за пар­тий­ни­те сре­ди на ни­во око­лий­с­ки ко­ми­те­ти на БКП и но­во­с­фор­ми­ра­лия се от есен­та на 1949 г. ок­ръ­жен ко­ми­тет, но не сре­ща по­д­к­ре­па­та на на­се­ле­ни­е­то. За жа­лост до изо­с­та­вя­не на ма­ке­до­ни­с­т­ка­та по­ли­ти­ка не се сти­га и през сле­д­ва­щи­те го­ди­ни. Ка­те­го­ри­ч­ни до­ка­за­тел­с­т­ва за то­ва са пре­по­в­та­ря­щи­те се за кой ли път ре­ше­ния за про­дъл­жа­ва­не на про­ва­ли­ла­та се де­на­ци­о­на­ли­за­тор­с­ка по­ли­ти­ка от 1952 г., бъл­гар­с­ко­то ав­тор­с­т­во на фал­ши­фи­ци­ра­на­та "ис­то­рия на ма­ке­дон­с­ко­то на­ци­о­нал­но­ре­во­лю­ци­он­но дви­же­ние", вто­ро­то пре­б­ро­я­ва­не на "ма­ке­дон­ци­те" от 1956 г. Не се сти­га до от­к­ри­то осъ­ж­да­не на ви­но­в­ни­ци­те за то­ва по­зор­но, ня­ма­що ана­лог в све­то­в­на­та ис­то­рия де­на­ци­о­на­ли­за­тор­с­ко де­я­ние на бъл­га­ри сре­щу бъл­га­ри. По­ра­ди те­с­но­пар­тий­ни и ко­нюн­к­тур­ни съ­о­б­ра­же­ния де­се­ти­ле­тия на­ред ръ­ко­во­д­с­т­во­то на БКП не на­ми­ра си­ли да сто­ри то­ва. По­д­по­ма­га­но ус­лу­ж­ли­во от пар­тий­на­та ис­то­ри­о­пис, не­го­ва един­с­т­ве­на гри­жа е да при­к­ри­ва или оп­ра­в­да­ва фа­к­ти­те за ро­до­о­т­с­тъ­п­на­та си и пре­да­тел­с­ка на­ци­о­нал­на по­ли­ти­ка.