Пиринска Македония в българоюгославските отношения /1944-1948/

3. Вло­ша­ва­не на дву­стран­ни­те от­но­ше­ния и пре­ус­та­но­вя­ва­не на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия (1948  - 1949 г.)

 

На 21.I.1948 г. Г. Ди­ми­т­ров да­ва ин­тер­вю, в ко­е­то спо­ме­на­ва, че е въз­мо­ж­но съ­з­да­ва­не­то на кон­фе­де­ра­ция ме­ж­ду Юго­с­ла­вия, Ал­ба­ния, Ру­мъ­ния, Че­хо­с­ло­ва­кия, По­л­ша. По­с­ле­д­ва ос­т­ра ре­а­к­ция на съ­ве­т­с­ко­то ръ­ко­во­д­с­т­во. Най-раз­г­не­вен от ин­тер­вю­то е Ста­лин. По то­зи по­вод на 10.II.1948 г. в Мо­с­к­ва се про­ве­ж­да съ­ве­ща­ние с уча­с­ти­е­то на пре­д­с­та­ви­те­ли на КП от Юго­с­ла­вия, Бъл­га­рия и Съ­ве­т­с­кия съ­юз. От бъл­гар­с­ка стра­на в съ­ве­ща­ни­е­то уча­с­т­ват Г. Ди­ми­т­ров, В. Ко­ла­ров и Тр. Ко­с­тов, от юго­с­ла­в­с­ка - Кар­дел, от съ­ве­т­с­ка - Ста­лин и Мо­ло­тов. Ос­но­в­на те­ма е ин­тер­вю­то на Г. Ди­ми­т­ров и бъл­га­ро-юго­с­ла­в­с­ко­то сбли­же­ние. В хо­да на ра­зи­с­к­ва­ни­я­та Ста­лин по­д­ла­га на ос­т­ра кри­ти­ка Г. Ди­ми­т­ров за­ра­ди из­ка­за­но­то от не­го мне­ние по въ­п­ро­са за кон­фе­де­ра­ци­я­та, оце­ня­вай­ки го ка­то осо­бе­но вре­д­но, при­бър­за­но, не­съ­г­ла­су­ва­но със съ­ве­т­с­ко­то ръ­ко­во­д­с­т­во, не­до­пу­с­ти­мо и да­ва­що хра­на на “ре­а­к­ци­он­ни­те еле­мен­ти в Аме­ри­ка”. На въ­п­рос на Трай­чо Ко­с­тов “Тря­б­ва ли да се счи­та, че мо­жем да взе­мем курс на ус­ко­ря­ва­не на фе­де­ра­ци­я­та ме­ж­ду Юго­с­ла­вия и Бъл­га­рия”, Ста­лин от­го­ва­ря: “На­п­ра­ве­те я, ако ис­ка­те, ут­ре. То­ва е ес­те­с­т­ве­но и ние ня­ма­ме ни­що про­тив”. Спо­ред Ста­лин фе­де­ра­ци­я­та тря­б­ва да се по­д­го­т­ви, за да бъ­де “при­ем­ли­ва за об­ще­с­т­ве­но­то мне­ние въ­т­ре в стра­на­та и за вън­ш­ния свят”.224

От име­то на юго­с­ла­в­с­ка­та де­ле­га­ция Кар­дел въз­ра­зя­ва, за­я­вя­вай­ки, че с из­г­ра­ж­да­не­то на фе­де­ра­ци­я­та ме­ж­ду Бъл­га­рия и Юго­с­ла­вия не тря­б­ва да се бър­за “гла­в­но по ме­ж­ду­на­ро­д­ни при­чи­ни”. “То­ва мо­же да за­т­ру­д­ни на­ше­то по­ло­же­ние” - за­я­вя­ва той.225 Ста­лин из­ра­зя­ва не­съ­г­ла­си­е­то си с по­до­б­но ста­но­ви­ще, оце­ня­вай­ки го ка­то гре­ш­но, и до­ба­вя: “Вие не тря­б­ва да се ба­ви­те с обе­ди­не­ни­е­то на три­те стра­ни” (ка­то вклю­ч­ва и Ал­ба­ния). Да­ва ука­за­ние на­ци­о­нал­ни­те съ­б­ра­ния на те­зи стра­ни да взе­мат ре­ше­ние и да на­с­ро­чат за­по­ч­ва­не­то на пре­го­во­ри на пра­ви­тел­с­т­ве­но ни­во за обе­ди­не­ние. Ста­лин съ­ве­т­ва юго­с­ла­в­с­ка­та и бъл­гар­с­ка де­ле­га­ции най-напред да се за­по­чне с по­ли­ти­че­ско обе­ди­не­ние. Ве­че ня­ма­ло при­чи­ни да не се пра­ви фе­де­ра­ция с Бъл­га­рия. Един­ст­вена­та пре­чка пре­ди вре­ме би­ла лип­са­та на ми­рен до­го­вор с нея, но се­га тя би­ла ве­че пъл­ноп­рав­на дър­жа­ва и спо­ред не­го по­ве­че не би­ва­ло да се от­ла­га въ­про­сът за съ­зда­ва­не­то на фе­де­ра­ция, то­ва тряб­ва­ло да се у­ско­ри. По-на­та­тък съ­вет­ският ръ­ко­во­ди­тел по­у­ча­ва, че тряб­ва да се раз­ви­ват всич­ки ико­но­ми­че­ски, по­ли­ти­че­ски и кул­тур­ни връз­ки меж­ду стра­ни­те ка­то най-ес­те­ст­вен път към фе­де­ра­ция­та.226

Бъл­гар­с­ка­та де­ле­га­ция из­ця­ло въз­при­е­ма уп­ре­ци­те и съ­ве­ти­те на Ста­лин. Не­що по­ве­че. Тя не­за­ба­в­но по­д­пи­с­ва про­то­кол, с кой­то се за­дъл­жа­ва в бъ­де­ще да съ­г­ла­су­ва вси­ч­ки ва­ж­ни въ­п­ро­си със съ­ве­т­с­ко­то ръ­ко­во­д­с­т­во.227  Не та­ка ми­с­ли юго­с­ла­в­с­ка­та стра­на. Яв­ни са сим­п­то­ми­те, че тя не спо­де­ля съ­ве­т­с­ки­те ука­за­ния за фе­де­ри­ра­не с Бъл­га­рия, ко­е­то се ви­ж­да до­ри и от един­с­т­ве­на­та ре­п­ли­ка на Кар­дел. Мно­го ско­ро за то­ва ще има и ре­ал­ни по­т­вър­ж­де­ния. Юго­с­ла­в­с­ка­та де­ле­га­ция си оти­ва от Мо­с­к­ва с обе­ща­ни­е­то, че ка­то се вър­не в Бел­г­рад, ще се пре­д­п­ри­е­мат мер­ки за из­пъл­не­ние на съ­ве­т­с­ки­те ука­за­ния. По­с­ти­га се до­го­во­ре­ност в най-бли­з­ко вре­ме да се ор­га­ни­зи­ра сре­ща ме­ж­ду пре­д­с­та­ви­те­ли на Бъл­га­рия и Юго­с­ла­вия за уто­ч­ня­ва­не на де­тай­ли­те и пре­д­п­ри­е­ма­не на пра­к­ти­че­с­ки дей­с­т­вия в по­со­ка към съ­з­да­ва­не на фе­де­ра­ци­я­та.228

Вед­на­га след сре­ща­та в Мо­сква се свик­ва за­се­да­ние на ПБ на ЦК на БРП(к), на кое­то се об­съж­дат ре­зул­та­ти­те от во­де­ни­те в Мо­сква раз­го­во­ри. При­е­ма се ре­ше­ние, одоб­ря­ва­що ка­то пра­вил­на кри­ти­ка­та на Ста­лин и Мо­ло­тов за бъл­га­ро-югос­лав­ски­те от­но­ше­ния и “не­пра­вил­ни­те из­яв­ле­ния” на Г. Ди­мит­ров за кон­фе­де­ра­ция. Одоб­ря­ва се и по­дпис­ва­не­то на про­то­ко­ла за взаим­ни кон­сул­та­ции между­ Бъл­га­рия и СССР. Най-съ­ще­ст­вено е тре­то­то ре­ше­ние, с кое­то ПБ при­зна­ва, че “един­ст­вено реал­на и осъ­ще­с­тви­ма” за Бъл­га­рия е “фе­де­ра­ция­та между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия (и Ал­ба­ния)” и че “към не­йно­то осъ­ще­с­твя­ва­не тряб­ва да се при­стъ­пи в най-къс срок, ка­то ини­циа­ти­ва­та за то­ва из­ле­зе от на­род­ни­те съ­бра­ния на две­те стра­ни”. “Не­об­хо­ди­мо е да се вле­зе не­мед­ле­но във връз­ка с ЦК на ЮКП, за да се об­съ­ди съ­вмес­тно то­зи въ­прос” - за­вър­шва ре­ше­ние­то.229

Ре­зул­та­ти­те от сре­ща­та в Мо­сква се раз­глеж­дат на 1.III.1948 г. и в Бел­град. На съ­ве­ща­ние в те­сен кръг под ръ­ко­вод­с­тво­то на Ти­то се сти­га до из­во­да, че от­но­ше­ния­та между­ югос­лав­ско­то и съ­вет­ско­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво са стиг­на­ли до “за­дъ­не­на ули­ца”. Най-важ­но в слу­чая е при­е­то­то ре­ше­ние, че съ­зда­ва­не­то на фе­де­ра­ция между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия е не­це­ле­съоб­раз­но и че към то­ва не тряб­ва да се при­стъп­ва при ни­как­ви ус­ло­вия. Ин­фор­ма­ция за ре­ше­ние­то до­сти­га и до ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) и най-ве­че до Г. Ди­мит­ров.230

По по­вод пре­дприе­ти­те стъп­ки на ПБ на ЦК на БРП(к) за пре­ки пре­го­во­ри по въ­про­са за фе­де­ра­ция­та на 14.III.1948 г. ЦК на ЮКП из­пра­ща те­лег­ра­ма до бъл­гар­ско­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво, в коя­то се каз­ва, че е още мно­го ра­но да се го­во­ри за фе­де­ра­ция, че югос­лав­ско­то ръ­ко­вод­с­тво ще за­по­знае Г. Ди­мит­ров със свои­те про­ек­ти по вре­ме на не­го­во­то пъ­ту­ва­не за Че­хос­ло­ва­кия.231

Във връз­ка с но­во­съз­да­ло­то се по­ло­же­ние между­ две­те стра­ни се по­сти­га до­го­во­ре­ност за сре­ща в Бел­град в края на ап­рил, на коя­то да се из­яс­нят всич­ки въ­про­си. По то­ва вре­ме ЮКП все още не от­кри­ва де­йстви­тел­ни­те си на­ме­ре­ния и то­ва мо­же да се обяс­ни до го­ля­ма сте­пен и с опа­се­ние­то, че от­кри­тият от­каз ще до­ве­де до пре­мах­ва­не на всич­ки при­до­бив­ки по кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. А там по то­ва вре­ме са в ход всич­ки при­съ­щи за по­до­бна ав­то­но­мия еле­мен­ти, кои­то в близ­ка или по-да­леч­на пер­спек­ти­ва би­ха до­при­не­сли най-мно­го за по­сти­га­не на край­на­та цел - обя­вя­ва­не на при­съ­е­ди­ня­ва­не­то под фор­ма­та на “обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ския на­род”. За­то­ва се пре­дприе­ма и так­ти­ка­та на за­ба­вя­не, про­та­ка­не и от­ла­га­не за не­оп­ре­де­ле­но вре­ме на въ­про­са за фе­де­ра­ция­та. Ис­тин­ски­те на­ме­ре­ния на ЮКП ста­ват по­ве­че от яс­ни, ко­га­то се от­каз­ва уго­во­ре­на­та с Ди­мит­ров сре­ща. На 25.IV.1948 г., пре­ди да тръг­не от Пра­га за Бел­град, той по­лу­ча­ва те­лег­ра­ма, с коя­то ръ­ко­вод­с­тво­то на югос­лав­ска­та ком­пар­тия го ин­фор­ми­ра за своя от­каз, без да бъ­дат обяс­не­ни при­чи­ни­те за то­ва.232

Въ­пре­ки оче­бий­ни­те до­ка­за­тел­с­тва за за­дку­лис­ни­те и неясни на­ме­ре­ния на югос­лав­ско­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво по въ­про­са за фе­де­ри­ра­не­то и още по-яс­ни­те сиг­на­ли за де­йстви­тел­ни­те на­ме­ре­ния, на­со­че­ни един­ст­вено към за­грабва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) не пра­ви съ­от­вет­ни­те от­го­ва­ря­щи на на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си из­во­ди. Тък­мо об­рат­но­то. То про­дъл­жа­ва да ро­бу­ва на ма­ке­до­нис­тки­те си схва­ща­ния и до­ри пре­дприе­ма съ­зна­тел­ни де­йствия за стрик­тно из­пъл­не­ние на по­е­ти­те в Блед до­го­во­ре­нос­ти. То се съ­об­ра­зя­ва не с реал­нос­ти­те, а един­ст­вено с ука­за­ния­та на съ­вет­ско­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво. Ко­му­нис­ти­че­ско­то ръ­ко­вод­с­тво в Бъл­га­рия про­дъл­жа­ва да иг­рае ро­ля­та на ис­тин­ски, и­скрен и ве­рен съ­юз­ник на cрод­на­та ЮКП, вяр­вай­ки в не­по­гре­ши­мост­та на Ста­лин, в то­ва, че на­бе­ля­за­ният път е един­ст­вено пра­ви­лен и въз­мо­жен. На та­зи ба­за се на­слоя­ват но­ви пре­стъп­ни греш­ки по ма­ке­дон­ския въ­прос. Вмес­то да се пре­дприе­мат стъп­ки за спи­ра­не на ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния, де­йствия­та на пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво и се­га се на­соч­ват към ус­луж­ли­во­то й по­дпо­ма­га­не с всич­ки въз­мож­ни сред­с­тва.

Ос­вен по­ве­де­ние­то на югос­лав­ска­та стра­на през март-ап­рил 1948 г. ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) ве­че има и мно­же­с­тво до­ка­за­тел­с­тва за об­ста­нов­ка­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, за след­ва­на­та от скоп­ски­те учи­те­ли и кни­жа­ри ли­ния, за от­ка­за от стра­на на на­се­ле­ние­то да се по­дчи­ни на та­зи ли­ния и въ­об­ще за то­тал­ния про­вал на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия. До­ка­за­тел­с­тва­та за то­ва ве­че са мно­го и оче­бий­ни.

Ис­тин­с­ко­то по­ло­же­ние в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния не убя­г­ва от по­г­ле­да на Вла­ди­мир По­п­то­мов, уча­с­т­вал пря­ко в от­че­т­но-из­бор­на­та кам­па­ния на око­лий­с­ки­те пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции през март 1948 г. Ка­то член на ко­ми­си­я­та при ПБ за ра­бо­та по про­ве­ж­да­не­то на ав­то­но­ми­я­та Вла­ди­мир По­п­то­мов на­б­лю­да­ва и съ­би­ра ин­фор­ма­ция от сре­ди­те на на­се­ле­ни­е­то. И се­га той не се спи­ра да спо­де­ли сво­и­те впе­ча­т­ле­ния. След за­в­ръ­ща­не­то си в Со­фия той пи­ше на Г. Ди­ми­т­ров: “На 28 и 29 март 1948 г. при­съ­с­т­вах на го­ди­ш­на от­че­т­но-из­бор­на пар­тий­на кон­фе­рен­ция в гр. Не­в­ро­коп. То­зи слу­чай ми да­де из­ве­с­т­на въз­мо­ж­ност да се за­по­з­ная със съ­з­да­ло­то се по­ло­же­ние в Пи­рин­с­кия край. Мо­е­то впе­ча­т­ле­ние е, че ра­бо­ти­те в то­зи край не вър­вят до­б­ре. Та­ка на­ре­че­но­то ма­ке­до­ни­зи­ра­не тук се вър­ши по та­къв не­с­ко­по­сан на­чин, че ре­зул­та­ти­те са твър­де пе­чал­ни и, мо­же да се ка­же, твър­де вре­д­ни от гле­д­на то­ч­ка на го­ле­ми­те ин­те­ре­си на на­ша­та дър­жа­ва. Тук “ма­ке­дон­с­ка­та про­па­ган­да” се вър­ши по та­къв на­чин, че про­с­то се сее дух на се­па­ра­ти­зъм, на ра­зе­ди­не­ние на бъл­гар­с­кия на­род от бъл­гар­с­ка­та дър­жа­ва. Във вся­ка реч, във все­ки до­к­лад, в ка­к­во­то и да е пу­б­ли­ч­на ак­ция и с по­вод, и без по­вод - най-че­с­то без вся­ка­къв по­вод, се на­би­ва от ме­с­т­ни­те пар­тий­ни ръ­ко­во­ди­те­ли на на­се­ле­ни­е­то, че то е ма­ке­дон­с­ко, че дър­жа­ва­та на ма­ке­дон­ци­те е Ма­ке­дон­с­ка­та ре­пу­б­ли­ка в Юго­с­ла­вия, към ко­я­то то ще се при­съ­е­ди­ни в не­да­ле­ч­но бъ­де­ще, че ези­кът, на кой­то то го­во­ри, не е бъл­гар­с­ки, а ма­ке­дон­с­ки и че то тря­б­ва да про­ме­ни ези­ка си, ка­то изу­ча­ва ма­ке­дон­с­ки език по ве­с­т­ни­ци­те и кни­ги­те, ко­и­то се про­да­ват по ма­ке­дон­с­ки­те кни­жар­ни­ци и пр.”233

По-на­та­тък Вл. По­пто­мов се спи­ра на съ­зда­ла­та се вслед­с­твие на та­зи по­ли­ти­ка си­туа­ция, каз­вай­ки ця­ла­та ис­ти­на: “На­се­ле­ние­то тук е из­пад­на­ло в го­ля­мо не­до­у­ме­ние. То е ка­то втре­ще­но - от ед­на стра­на, то виж­да, че тук се вър­ши и не­що не­ред­но, не­що из­ку­ст­вено, че се на­саж­да не­що от­го­ре, кое­то ед­ва ли ще хва­не ко­ре­ни, а от дру­га стра­на то виж­да, че то­ва се вър­ши от ръ­ко­во­ди­те­ли­те на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия, сле­до­ва­тел­но от най-влия­тел­на­та и ав­то­ри­тет­на за не­го пар­тия, зад коя­то стои на­род­на­та власт и дър­жа­ва­та.

На­се­ле­ние­то се мъ­чи да слу­ша и да из­пъл­ня­ва то­ва, кое­то му се за­по­вяд­ва, ма­кар и без ен­ту­сиа­зъм, без съ­рце, за­що­то въ­тре в ду­ша­та си то не раз­би­ра за­що ста­ва то­ва. Ед­но е оба­че без­спор­но. То­ва е, че съ­зна­ние­то на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ския край е ве­че раз­двое­но,  в ду­ша­та му съ­ще­с­тву­ва между­цар­с­твие, раз­брод - то не знае на кой гос­под тряб­ва да слу­жи. Хи­ля­ди не­ви­ди­ми ниш­ки, съ­зда­де­ни обек­тив­но, ис­то­ри­че­ски, го свър­зват с бъл­гар­ския на­род, бъл­гар­ска­та дър­жа­ва. В съ­що­то вре­ме оба­че от­го­ре, от не­го­ви­те ръ­ко­во­ди­те­ли все­кид­нев­но му се на­би­ва в гла­ва­та, че пъ­тят, по кой­то то е вър­вя­ло до­се­га, е по­гре­шен, че тряб­ва да тръг­не по друг път, че тряб­ва да гле­да не на се­вер към Бъл­га­рия, а на за­пад към Ма­ке­дон­ска­та дър­жа­ва”.234

Спо­ред Вл. По­п­то­мов то­ва раз­д­во­е­ние в съ­з­на­ни­е­то на на­се­ле­ни­е­то е “не­що па­ко­с­т­но от гле­ди­ще на ин­те­ре­си­те” на стра­на­та във връ­з­ка с пре­жи­вя­ва­ния ме­ж­ду­на­ро­ден мо­мент. То­ва, по­со­ч­ва той, е вре­д­но и опа­с­но, на­ме­к­вай­ки че ста­ва въ­п­рос за гра­ни­чен ра­йон. По­ра­ди вси­ч­ко то­ва По­п­то­мов пре­д­ла­га да се ра­бо­ти за “по­ли­ти­че­с­ко­то и мо­рал­но един­с­т­во на вси­ч­ки де­мо­к­ра­ти­ч­ни, на вси­ч­ки на­ро­д­ни си­ли, на це­лия на­род”. Той об­ви­ня­ва око­лий­с­ки­те пар­тий­ни ръ­ко­во­ди­те­ли, че не се гри­жат за по­д­дър­жа­не на то­ва “де­мо­к­ра­ти­ч­но един­с­т­во ме­ж­ду на­се­ле­ни­е­то в то­зи край и на бъл­гар­с­кия на­род”, а вър­шат тъ­к­мо об­ра­т­но­то - “пра­вят вси­ч­ко, за да ра­зе­ди­нят, за да те­г­лят чер­та, за да от­да­ле­чат то­ва на­се­ле­ние от бъл­гар­с­кия на­род”. Той пи­та: “В име­то на ка­к­ви де­мо­к­ра­ти­ч­ни це­ли, в име­то на ка­к­ви при­н­ци­пи се вър­ши то­ва?” Въз­му­ща­ва се, че в то­зи край “ду­ма­та бъл­га­рин, ду­ма­та бъл­гар­с­ко за­по­ч­ва да се слу­ша все по-ря­д­ко и до­ри се до­хо­ж­да до­там, че то­ва се счи­та за ерес, за не­по­з­во­ле­но не­що, за ве­ли­ко­бъл­гар­с­ки шо­ви­ни­зъм...” Въз­му­ща­ва се и от фа­к­та, че до­ри и на бъл­га­ро­мо­ха­ме­дан­с­ко­то на­се­ле­ние се от­не­ма въз­мо­ж­но­ст­та да се на­ри­ча та­ко­ва, а се въ­ве­ж­да по­ня­ти­е­то “ма­ке­до­но­мо­ха­ме­да­ни”. Обо­б­ща­вай­ки из­не­се­ни­те фа­к­ти, Вл. По­п­то­мов до­с­ти­га до оцен­ка­та, че то­ва “от гле­ди­ще на ин­те­ре­си­те на де­мо­к­ра­ци­я­та и со­ци­а­ли­з­ма е ис­тин­с­ко бе­зу­мие”. На­к­рая в из­ло­же­ни­е­то си Вл. По­п­то­мов пре­д­с­та­вя на вни­ма­ни­е­то на Г. Ди­ми­т­ров ре­ди­ца фа­к­ти от ан­ти­бъл­гар­с­ко­то по­ве­де­ние на ма­ке­дон­с­ки­те учи­те­ли и ак­ти­ви­с­ти­те на пар­ти­я­та в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния: “На­ци­о­нал­на­та ма­ке­дон­с­ка про­па­ган­да” це­ли да се бу­ди “ма­ке­дон­с­ко на­ци­о­нал­но съ­з­на­ние”, ко­е­то да­ва от­ри­ца­тел­но от­ра­же­ние сред на­се­ле­ни­е­то; стре­меж по­ли­ти­че­с­ка­та ук­ра­са да при­до­бие “ма­ке­дон­с­ки об­лик”; за во­де­ни­те спо­ро­ве ме­ж­ду ма­ке­дон­с­ки­те и бъл­гар­с­ки­те учи­те­ли, за не­до­б­ри­те от­но­ше­ния ме­ж­ду тях, за ко­и­то при­чи­на­та е на­с­тър­ве­но­то же­ла­ние на пър­ви­те да се пре­по­да­ва са­мо на ма­ке­дон­с­ки език; за опи­та се­п­тем­в­рий­че­та­та от то­зи край да да­дат кле­т­ва за вяр­ност на Юго­с­ла­вия и Ти­то, за при­ну­ди­тел­но­то або­ни­ра­не за ма­ке­дон­с­ки ве­с­т­ни­ци, “ко­и­то те не че­тат, за­що­то тру­д­но раз­би­рат ези­ка”, за на­сил­с­т­ве­но­то або­ни­ра­не до­ри на не­г­ра­мо­т­ни; за по­я­ва­та на не­ле­гал­ни, ко­е­то би­ло сле­д­с­т­вие от та­зи по­ли­ти­ка; за не­ле­гал­но­то пре­ми­на­ва­не на гра­ни­ца­та от гим­на­зи­с­ти в Не­в­ро­коп.235

Край­но­то за­клю­че­ние и съ­ве­тът на Вл. По­пто­мов до Г. Ди­мит­ров е, че то­ва по­ло­же­ние в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния е “яв­но не­нор­мал­но, не­здра­во и крие в се­бе си опас­нос­ти”, че не тряб­ва да про­дъл­жа­ва. Пре­по­ръч­ва се да се взе­мат мер­ки за пре­мах­ва­не­то му.236

Сиг­на­лът на Вл. По­пто­мов не е един­ст­вен. Той е ре­зул­тат не са­мо от соб­ст­вени­те му на­блю­де­ния, но и от мно­же­с­тво­то по­стъ­пи­ли при не­го сиг­на­ли и про­тес­ти сре­щу де­йствия­та на ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли и тех­ни­те по­ма­га­чи от сре­ди­те на БРП(к). В тях се из­на­сят кон­крет­ни фак­ти за анти­бъл­гар­ска­та де­йност на еми­са­ри­те и ме­то­ди­те, с кои­то се на­ла­га кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия. Ро­ди­те­ли, учи­те­ли и вид­ни об­ще­ст­вени де­йци ин­фор­ми­рат, че в ре­ди­ца слу­чаи уче­ни­ци­те и на­се­ле­ние­то се при­нуж­да­ват, вклю­чи­тел­но и със за­пла­хи, да из­у­ча­ват ма­ке­дон­ски език. Бъл­гар­ски­те учи­те­ли се за­плаш­ват с увол­не­ние, тъй ка­то не же­лаят да уча­с­тват в про­ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да и да из­у­ча­ват ези­ка. Съ­об­ща­ва се, че ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли вър­шат аги­та­ция сре­щу Бъл­га­рия и бъл­гар­ския на­род, от учи­ли­ща­та и об­ще­ст­вени­те мес­та те пре­мах­ват по­ртре­ти­те на бъл­гар­ски по­ли­ти­че­ски и въз­рож­ден­ски де­йци, де­ца­та се за­дъл­жа­ват да се за­кле­ват във вяр­ност на Ти­то и Югос­ла­вия, че не до­пу­скат че­с­тва­не­то на бъл­гар­ски на­цио­нал­ни де­йци, аги­ти­рат, че Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния е “оку­пи­ра­на от бъл­га­ри­те”, че пре­дстои не­йно­то ос­во­бож­да­ва­не и връ­ща­не в “гра­ни­ци­те на ма­ке­до­н­с­ко­то оте­че­с­т­во”. На­ли­це са и мно­же­с­т­во про­те­с­ти на ро­ди­те­ли, че де­ца­та им се обу­ча­ват на чужд, не­же­лан от тях език, че  за­ра­ди не­же­ла­ни­е­то им да го изу­ча­ват, сре­щу тях се пре­д­п­ри­е­мат ре­п­ре­си­в­ни мер­ки.237

Ин­фор­ма­ция за съ­з­да­де­на­та об­с­та­но­в­ка в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния до­с­ти­га и до Ми­ни­с­тер­с­т­во­то на на­ро­д­на­та про­с­ве­та, а от­там и до ЦК на БРП(к). На 13.III.1948 г. ми­ни­с­тъ­рът на на­ро­д­на­та про­с­ве­та Ки­рил Дра­ма­ли­ев ин­фор­ми­ра ор­га­ни­за­ци­он­но­то бю­ро на ЦК на БРП(к), че в ми­ни­с­тер­с­т­во­то са по­с­тъ­пи­ли “не­б­ла­го­п­ри­я­т­ни све­де­ния от­но­с­но изу­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­с­ки език и дей­но­ст­та на учи­те­ли­те ма­ке­дон­ци по ма­ке­дон­с­ки език и ма­ке­дон­с­ка ис­то­рия”. Ми­ни­с­тър К. Дра­ма­ли­ев из­ра­зя­ва ста­но­ви­ще, че въ­п­ро­сът е "от съ­ще­с­т­ве­но зна­че­ние за пра­ви­тел­с­т­во­то и пар­ти­я­та" и на­с­то­я­ва да бъ­де спе­ш­но изя­с­нен, за ко­е­то пре­д­ла­га да се из­вър­ши про­вер­ка на мя­с­то.238

Си­г­на­ли­те и про­те­с­ти­те сре­щу де­на­ци­о­на­ли­за­тор­с­ка­та кам­па­ния, по­с­тъ­пи­ли в ми­ни­с­тер­с­т­во­то239, в ЦК на БРП(к) и при Вла­ди­мир По­п­то­мов ка­рат по­с­ле­д­ния да ре­а­ги­ра не­за­ба­в­но. В от­го­вор на пи­с­мо­то на К. Дра­ма­ли­ев той на­ре­ж­да на Бо­рис Ва­п­ца­ров (17.ІІІ.1948 г.) - ин­с­т­ру­к­тор в ЦК, да из­вър­ши про­вер­ка по из­не­се­ни­те в си­г­на­ли­те фа­к­ти.240 Из­ве­с­т­ни са и ре­зул­та­ти­те от из­вър­ше­на­та про­вер­ка. По вси­ч­ко ли­чи, че си­г­на­ли­те се по­т­вър­ж­да­ват, за­що­то на 13.IV.1948 г. ПБ на ЦК на БРП(к) при­е­ма Ре­ше­ние № 82 за сви­к­ва­не на спе­ш­но съ­ве­ща­ние на око­лий­с­ки­те ко­ми­те­ти на БРП(к) за “ра­зя­с­ня­ва­не и про­ве­ж­да­не ди­ре­к­ти­ви­те на ЦК по ра­бо­та­та в Пи­рин­с­кия край”. Оп­ре­де­ля се в съ­ве­ща­ни­е­то да уча­с­т­ват чле­но­ве­те на ПБ Вл. По­п­то­мов и Г. Чан­ков и чле­нът на ЦК Иван Ма­с­ла­ров. На­с­ро­ч­ва се и да­та­та - 18.IV.1948 г.241

В от­го­вор на из­ло­же­ние­то на Вл. По­пто­мов на 15.IV.1948 г. Г. Ди­мит­ров подготвя “Те­зис­ни по­ло­же­ния по ма­ке­дон­ския въ­прос”, кои­то се одобряват от Политбюро като решение за действие по македонския въпрос. Как­то се виж­да от съ­дъ­жа­ние­то на тезисните положения, те не са съ­об­ра­зе­ни с де­йстви­тел­ност­та. Пре­по­вта­ря се из­вес­тна­та и след­ва­на ве­че по­чти че­ти­ри го­ди­ни по­ли­ти­ка по ма­ке­дон­ския въ­прос. Про­дъл­жа­ва да се смя­та, че съ­зда­ва­не­то на НРМ в рам­ки­те на Югос­ла­вия е “го­ля­мо по­ли­ти­че­ско съ­би­тие”, че в ос­нов­на­та си част “ма­ке­дон­ският на­род се е офор­мил ка­то сво­бо­ден”, “не­за­ви­сим”, със “соб­ст­вена дър­жав­ност”. Би­ла по­ста­ве­на “ос­но­ва­та да се обе­ди­нят в бъ­де­ще и дру­ги­те час­ти  на ма­ке­дон­ския на­род в Пи­рин­ска и Егей­ска Ма­ке­до­ния”. Твър­ди се, че “обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род” в рам­ки­те на фе­де­ра­ция­та би­ло съ­об­ра­зе­но с ин­те­ре­си­те на Бъл­га­рия и по­ра­ди то­ва тряб­ва “вся­че­ски да се съ­де­йства за не­го­во­то реа­ли­зи­ра­не”. По­ста­вя се за­да­ча­та “ОФ и спе­циал­но пар­тия­та на бъл­гар­ски­те ко­му­нис­ти да ра­бо­тят за из­ди­га­не на­цио­нал­но­то са­мо­съз­на­ние на ма­ке­дон­ци­те от Пи­рин­ския край”. По­дчер­та­ва се, че при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния мо­же да се из­вър­ши са­мо на ос­но­ва­та на до­го­вор меж­ду Бъл­га­рия и Югос­ла­вия за тях­но­то фе­де­ри­ра­не. До мо­мен­та на то­ва фе­де­ри­ра­не ре­гио­нът тряб­ва­ло да ос­та­не под юрис­дик­ция­та на НРБ. Всич­ки об­ще­ст­вени ор­га­ни­за­ции в то­зи край ос­та­ват съ­став­на част от срод­ни­те им в об­що­бъл­гар­ски ма­щаб. “Спе­циал­на­та кул­тур­но-на­цио­нал­на ра­бо­та” сред на­се­ле­ние­то тряб­ва­ло да се из­вър­шва в оп­ре­де­ле­ни­те рам­ки и да се ръ­ко­во­ди от бъл­гар­ски­те дър­жав­ни, сто­пан­ски и об­ще­ст­вени ор­га­ни­за­ции. Тъй ка­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ос­вен “ма­ке­дон­ци” има­ло и бъл­га­ри и дру­ги на­цио­нал­нос­ти, “не мо­же да се до­пу­ска из­ку­ст­вено ма­ке­до­ни­зи­ра­не на ця­ло­то на­се­ле­ние”. Из­тък­ва се не­об­хо­ди­мост­та да се га­ран­ти­ра все­ки сам да оп­ре­де­ли своя­та на­цио­нал­ност ка­то ма­ке­дон­ска или бъл­гар­ска, сво­бод­но и ед­нак­во да се по­лзва от пра­во­то на свои учи­ли­ща, теа­тър, вес­тни­ци, кни­жар­ни­ци и др. 242

Как­то се виж­да, ре­ше­ние­то по съ­ще­с­тво по­вта­ря спо­ра­зу­ме­ние­то от Блед. На­ред с то­ва оба­че е налице пър­во­то ре­ше­ние на пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво, с кое­то се пре­дприе­мат мер­ки за ог­ра­ни­ча­ва­не де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та де­йност на скоп­ски­те еми­са­ри. То се ръ­ко­во­ди от схва­ща­не­то, че в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния на­ред с “ма­ке­дон­ци­те” има­ло и бъл­га­ри. В то­зи сми­съл ре­ше­ние­то има ам­би­ция­та да за­щи­ти от ма­ке­до­ни­зи­ра­не са­мо она­зи част от  на­се­ле­ние­то, оп­ре­де­ли­ла се в края на 1946 г. спо­ред пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво за бъл­га­ри. За тях то пре­движ­да га­ран­ти­ра­не на на­род­нос­тни­те им пра­ва. Сти­га се до па­ра­док­сал­но­то по­ло­же­ние да се раз­де­ля из­ку­ст­вено бъл­гар­ско­то на­се­ле­ние в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния на две час­ти. Яв­но е, че вис­ше­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво не схва­ща или не и­ска да при­знае про­ва­ла на своя­та по­ли­ти­ка. С то­ва си ре­ше­ние то не са­мо че не спи­ра, а още по­ве­че по­ощ­ря­ва ма­ке­до­нис­тки­те де­я­ния на чуж­ди­те еми­са­ри и тех­ни­те по­ма­га­чи от сре­ди­те на око­лий­ски­те пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции. В по-на­та­тъш­на­та си де­йност те ще про­дъл­жат не­о­без­по­коя­ва­но аси­ми­ла­тор­ска­та си де­йност, ба­зи­рай­ки се на фак­та, че 70% от на­се­ле­ние­то съ­глас­но не­от­дав­наш­но­то пре­броя­ва­не е обя­ве­но за “ма­ке­дон­ско”.

Та­ки­ва са раз­би­ра­ния­та и на пар­тий­ни­те ак­ти­вис­ти от око­лий­ски­те ор­га­ни­за­ции. Ни­кой не ги ка­ра и не смя­тат да пре­ус­та­но­вят пла­ни­ра­ни­те ак­ции за “по­вди­га­не”, “из­крис­та­ли­зи­ра­не”, “осъз­на­ва­не” и т.н. на “ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние”. Те смя­тат, че ос­та­на­ли­те 30% от на­се­ле­ние­то, за­пи­са­ни ка­то бъл­га­ри, всъщ­ност са вра­го­ве - “ми­хай­ло­вис­ти”, “ос­та­тъ­ци­те от опо­зи­ция­та”, “реак­цио­не­ри”, “фа­шис­тки ос­та­тъ­ци”, “ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­нис­ти”. То­ва спо­ред ко­му­нис­ти­те са про­тив­ни­ци­те на пар­тий­на­та по­ли­ти­ка по на­цио­нал­ния въ­прос, кои­то ра­но или къс­но, щат или не, ще ста­нат “ма­ке­дон­ци”. Важ­но­то за мо­мен­та е да се “по­вди­га” и дър­жи “буд­но” ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние сред по-го­ля­ма­та част, т.е. ма­си­те. Ето за­що съ­дър­жа­щи­те се ог­ра­ни­чи­тел­ни мер­ки в спо­ме­на­то­то ре­ше­ние на ПБ не из­иг­ра­ват ни­как­ва ро­ля за спи­ра­не на де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та кам­па­ния. И след не­го ма­ке­до­нис­тки­те на­пъ­ни про­дъл­жа­ват с не­от­слаб­ва­ща си­ла. Ръ­ко­во­де­но от кри­во­раз­бра­но­то и идео­ло­ги­че­ски об­ре­ме­не­но же­ла­ние за “и­скре­но при­я­тел­с­тво и друж­ба” с Югос­ла­вия, ко­му­нис­ти­че­ско­то ръ­ко­вод­с­тво в Бъл­га­рия все още не е в съ­стоя­ние да схва­не ис­тин­ска­та съ­щност на то­ва, кое­то се вър­ши в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. В име­то на та­зи “друж­ба” то най-съ­зна­тел­но и стрик­тно из­пъл­ня­ва по­стиг­на­ти­те с Югос­ла­вия до­го­во­ре­нос­ти, вяр­ва, че и тя пра­ви то­ва. И всич­ко то­ва - не­за­ви­си­мо от на­ли­чие­то на без­спор­ните и вече известни за София сигнали, че югос­лав­ска­та стра­на не из­пъл­ня­ва и ня­ма на­ме­ре­ние да из­пъл­ни по­е­ти­те за­дъл­же­ния, включително и за федерирането.

Не­що по­ве­че. Вмес­то да спре на­тра­пе­на­та кул­тур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия, през вто­ра­та по­ло­ви­на на ап­рил 1948 г. ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) се ориен­ти­ра да про­веж­да ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния чрез ко­ми­те­ти­те на ОФ. ПБ на ЦК на БРП(к) на­реж­да на НС на ОФ да из­ле­зе със “соб­ст­вени” ини­циа­ти­ви. За та­зи цел най-на­пред се от­ла­га пла­ни­ра­но­то за 18.IV.1948 г. съ­ве­ща­ние в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. На 16.IV. с.г. по­стоян­но­то бю­ро на НС на ОФ при­е­ма “Ре­ше­ние по ма­ке­дон­ския въ­прос”. То е на­пъл­но ед­нак­во с при­е­ти­те на 15.IV.1948 г. от ПБ на БК на БРП(к) “Те­зис­ни по­ло­же­ния на Г. Ди­мит­ров по ма­ке­дон­ския въ­прос”. Вър­ху за­па­зе­ни­те му ек­зем­пля­ри ли­чат ня­кои по­прав­ки на Г. Ди­мит­ров.243

На ос­но­ва­та на при­е­то­то ре­ше­ние на 18.IV. с.г. НС на ОФ из­гот­вя “Ука­за­ние до ко­ми­те­ти­те на ОФ в Пи­рин­ския край от­нос­но пре­о­до­ля­ва­не до­пус­на­ти­те из­вра­ще­ния на кур­са на ОФ за раз­ви­тие на на­цио­нал­но­то съ­мо­съз­на­ние на ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние”.244

Ука­за­ние­то е из­ця­ло в ду­ха на спо­ме­на­ти­те “Те­зис­ни по­ло­же­ния на Геор­ги Ди­мит­ров”. То се обос­но­ва­ва с то­ва, че НС на ОФ има све­де­ния, че “в Пи­рин­ския край се из­вра­ща­ва кур­сът на ОФ за раз­ви­тие на на­цио­нал­но­то са­мо­съз­на­ние на ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние, на­ру­ша­ва се дър­жав­ният су­ве­ре­ни­тет на НРБ, съ­зда­ва се враж­деб­но от­но­ше­ние към всич­ко бъл­гар­ско, до­пу­ска се гру­бо вме­ша­тел­с­тво във въ­треш­ни­те ра­бо­ти на тоя край” от стра­на на де­йци­те на НРМ. По-на­та­тък ука­за­ние­то из­ця­ло по­вта­ря съ­дър­жа­ние­то на спо­ме­на­то­то пре­ди то­ва ре­ше­ние на ПБ и НК на ОФ за стрик­тно съ­блю­да­ва­не на при­е­ти­те в Блед спо­ра­зу­ме­ния, за фе­де­ра­ция­та ка­то ус­ло­вие за осъ­ще­с­твя­ва­не на при­съ­е­ди­ня­ва­не­то, за не­до­пу­ска­не на на­ме­са на ор­га­ни­те на НРМ, за пъл­на­та по­дчи­не­ност на всич­ки пар­тий­ни и об­ще­ст­вени ор­га­ни­за­ции от то­зи край на съ­став­ни­те им в стра­на­та и т.н. За­бра­ня­ва се провеж­да­не­то на про­па­ган­да за не­за­бав­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към НРБ. на ко­ми­те­ти­те на ОФ в то­зи край се пре­дла­га да взе­мат бър­зи мер­ки за лик­ви­ди­ра­не­то на “не­здра­ви­те про­я­ви”, кои­то вре­дят на “об­що­то де­ло на НРБ и на ФНРЮ” и об­лек­ча­ват “ата­ки­те” на “гръц­ки­те мо­нар­хис­ти и ан­гло-аме­ри­кан­ски­те им­пе­риа­лис­ти”.

Но­вост в ука­за­ние­то е на­реж­да­не­то на 18.IV.1948 г. сеп­тем­врий­че­та­та от то­зи край да да­дат клет­ве­но обе­ща­ние пред НРБ, а не пред Ти­то и Югос­ла­вия. Из­рич­но е на­реж­да­не­то в бъ­де­ща­та ра­бо­та “ре­ши­тел­но да се би­чу­ва вся­ко от­ри­ца­тел­но от­но­ше­ние към НРМ”.245

При­е­ти­те от ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) и НС на ОФ ре­ше­ния с ни­що не по­каз­ват, че е на­ли­це на­ме­ре­ние да се спре про­веж­да­на­та ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка. На­ли­це е са­мо стре­меж тя да се на­со­чи в рам­ки­те на спо­ра­зу­ме­ние­то с ЮКП, да бъ­де под пряк бъл­гар­ски кон­трол и да се раз­прос­ти­ра са­мо вър­ху “ма­ке­дон­ци­те” от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Фик­си­ра­на­та кон­ста­та­ция, че се из­вра­ща­ва кур­сът на пар­тия­та по ма­ке­дон­ския въ­прос, се от­на­ся са­мо по ад­рес на не­съ­об­ра­зената с Блед­ските до­го­во­ре­ности про­па­ган­да за при­съ­е­ди­ня­ва­не, но не и към ис­тин­ски­те из­вра­ще­ния, кои­то на прак­ти­ка се вър­шат и сре­щу кои­то са на­со­че­ни мно­гоб­рой­ни­те про­тес­ти и жал­би, ид­ва­щи от­до­лу. Те­зи ре­ше­ния по­каз­ват, че към края на ап­рил 1948 г. бъл­гар­ско­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво въ­об­ще ня­ма на­ме­ре­ние да се от­ка­же от та­зи анти­на­цио­нал­на по­ли­ти­ка. На­про­тив, то на­бе­ляз­ва мер­ки, це­ля­щи не­йно­то из­пъл­не­ние, ка­то пре­хвър­ля за­дъл­же­ния­та на то­ва на ко­ми­те­ти­те на ОФ.

По­зи­ция­та на цен­трал­но­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво е не са­мо стран­на, но бу­ди и не­до­у­ме­ние на фо­на на мно­гоб­рой­ни­те до­ка­за­тел­с­тва за ве­че пе­чал­ни­те ре­зул­та­ти от де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та по­ли­ти­ка в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния за един мно­го къс пе­риод от два ме­се­ца. На­ли­це са ве­че и мно­го яс­ни до­ка­за­тел­с­тва за ис­тин­ски­те на­ме­ре­ния на югос­лав­ска­та стра­на. На­ли­це е страх да се тръг­не по пъ­тя на ре­ши­тел­но­то скъс­ва­не с та­зи аси­ми­ла­тор­ска по­ли­ти­ка. То­зи страх мо­же да бъ­де обяс­нен един­ст­вено и пре­ди всич­ко с го­ля­ма­та за­ви­си­мост на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия в Бъл­га­рия от ука­за­ния­та на Мо­сква. Та­зи за­ви­си­мост не по­зво­ля­ва, се­га, а и през след­ва­щи­те де­се­ти­на го­ди­ни да се при­е­мат и та­ка же­ла­ни­те от на­се­ле­ние­то и адек­ват­ни на на­цио­нал­но­то до­стойн­с­тво и ин­те­ре­си ре­ше­ния. По то­ва вре­ме  (ап­рил - юни 1948 г.) от Со­фия про­дъл­жа­ват да са верни на спо­ра­зу­ме­ния­та с ЮКП и ука­за­ния­та на Мо­сква за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и ма­ке­дон­ския въ­прос. Едновре­мен­но с то­ва през те­зи ме­се­ци е факт ба­вен про­цес на спи­ра­не на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия, но не и на ме­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка. Спи­ра­не­то на ав­то­но­мия­та през юли 1948 г. не е ре­зул­тат от  съ­зна­тел­но из­бра­на по­ли­ти­ка на бъл­гар­ски­те ко­му­нис­ти за ко­ри­ги­ра­не на ро­доот­стъп­ния курс, а се пре­до­пре­де­ля из­ця­ло от то­ва до­кол­ко се вло­ша­ват от­но­ше­ния­та между­ Мо­сква и Бел­град, меж­ду БРП(к) и ЮКП. Не по­ра­ди осъз­на­ва­не на не­об­хо­ди­мост­та от про­мя­на в кур­са, а са­мо ка­то ре­зул­тат от пъл­но­то скъс­ва­не на те­зи взаи­моот­но­ше­ния се до­сти­га и до из­гон­ва­не­то на скоп­ски­те учи­те­ли. Всъщност ав­то­но­мия­та се пре­ус­та­но­вя­ва, за­що­то ня­ма ве­че кой да я про­веж­да.

Пре­ди да се пре­дприе­ме на­бе­ля­за­на­та още в на­ча­ло­то на ап­рил 1948 г. ра­зяс­ни­тел­на ра­бо­та сред ак­ти­ва на БРП(к) и ОФ в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, на 23 ап­рил 1948 г. ЦК на БРП(к) про­веж­да съ­ве­ща­ние по ма­ке­дон­ския въ­прос, в кое­то уча­с­тват и сек­ре­та­ри­те на око­лий­ски­те ко­ми­те­ти на пар­тия­та. На съ­ве­ща­ние­то се из­на­ся ин­фор­ма­ция за до­пус­на­ти­те из­вра­ще­ния по про­веж­да­на­та пар­тий­на ли­ния. На кри­ти­ка се по­дла­га по­ве­де­ние­то на мес­тни­те пар­тий­ни де­йци, по­ста­ви­ли се в ус­лу­га на скоп­ски­те учи­те­ли и кни­жа­ри. Из­тък­ва се, че те по­ма­га­ли ав­то­но­мия­та да се на­ла­га по при­ну­ди­те­лен на­чин. Ка­то по­греш­на се оце­ня­ва и про­па­ган­да­та в по­лза на при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към НРМ. За пръв път от­кри­то се при­зна­ва, че оп­ре­де­ля­не­то на на­цио­нал­на­та при­на­длеж­ност на на­се­ле­ние­то в то­зи край по вре­ме на пре­броя­ва­не­то от края на 1946 г. е ста­на­ло по на­сил­ст­вен, не­де­мок­ра­ти­чен на­чин. Из­тък­ва се, че "мно­го пар­тий­ни ак­ти­вис­ти про­сто са ка­ра­ли хо­ра­та при­ну­ди­тел­но да се за­пис­ват ка­то “ма­ке­дон­ци”.246

Вед­на­га след съ­ве­ща­ние­то за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния за­ми­на­ват Г. Чан­ков, Вл. По­пто­мов и Кр. Стой­чев със за­да­ча­та да ра­зяс­нят пред око­лий­ски­те ко­ми­те­ти на БРП(к) и ОФ но­ви­те ре­ше­ния. На Вл. По­пто­мов се въз­ла­га по­дго­тов­ка­та и из­на­ся­не­то на спе­циа­лен до­клад. На 25.IV.1948 г. в Гор­на Джу­мая се про­веж­да об­лас­тно съ­ве­ща­ние на раз­ши­ре­ния съ­став на око­лий­ски­те ко­ми­те­ти на ОФ и БРП(к), пред кое­то той из­на­ся своя до­клад и да­ва по­дроб­ни ука­за­ния за бъ­де­ща­та ра­бо­та.247

До­кла­дът на Вл. По­пто­мов е по­ка­за­те­лен за си­туа­ция­та в ра­йо­на и от­но­ше­ние­то на пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво към кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия. Той съ­дър­жа по­дроб­ни дан­ни за анти­бъл­гар­ска­та де­йност на скоп­ски­те учи­те­ли и кни­жа­ри. В не­го се из­ла­га ста­но­ви­ще­то на пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво по ма­ке­дон­ски въ­прос. То­зи път то­ва се пра­ви от име­то на НС на ОФ. След об­стоен ис­то­ри­че­ски пре­глед, цел­та на кой­то е да се обос­но­ве пра­вил­ност­та на пар­тий­на­та ли­ния, се сти­га до из­во­да, че в Югос­ла­вия е съ­зда­де­на са­мос­тоя­тел­на ма­ке­дон­ска дър­жа­ва с пра­во­то на са­мооп­ре­де­ле­ние, ма­ке­дон­ска на­ция, ма­ке­дон­ски език и кул­ту­ра. Ос­во­бож­да­вай­ки се­бе си, югос­лав­ски­те на­ро­ди би­ли ос­во­бо­ди­ли  и ма­ке­дон­ския на­род. На та­зи ба­за след 9.IХ.1944 г. оте­че­ст­веноф­рон­тов­ска Бъл­га­рия “яс­но и от­кри­то” е при­зна­ла пра­во­то на са­мооп­ре­де­ле­ние на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Со­чи се, че ня­ма “на­цио­нал­но-кул­тур­ни и­ска­ния” на то­ва на­се­ле­ние, кои­то да не са взе­ти под вни­ма­ние, т.е. да не би­ли из­пъл­не­ни! Пра­ви се и пре­глед на “по­сти­же­ния­та” на въ­ве­де­на­та кул­тур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия: из­у­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­ски език и ис­то­рия, де­йност­та на “ма­ке­дон­ски теа­тър”, ху­до­же­ст­вена “ма­ке­дон­ска” са­мо­дей­ност; из­тък­ва се, че “на­род­на­та власт” по­ощ­ря­ва всич­ки ме­роп­рия­тия, на­со­че­ни към “по­вди­га­не ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние”. Глав­ният из­вод, кой­то се пра­ви е, че “ос­нов­на­та част от ма­ке­дон­на­род” се е “са­мооп­ре­де­ли­ла” в своя дър­жа­ва в рам­ки­те на югос­лав­ска­та фе­де­ра­ция ка­то “са­мос­тоя­тел­на на­ция със свой език и своя кул­ту­ра”. В ли­це­то на та­зи ре­пуб­ли­ка оте­че­ст­веноф­рон­тов­ско­то пра­ви­тел­с­тво виж­да “ос­но­ва­та, вър­ху коя­то тряб­ва да се обе­ди­нят и дру­ги­те час­ти на Ма­ке­до­ния”. На­ли­чие­то на те­зи два мо­мен­та оп­ре­де­ля­ло и “днеш­но­то но­во от­но­ше­ние към Пи­рин­ския край”. По съ­ще­с­тво то­ва “но­во” от­но­ше­ние се свеж­да до след­но­то: при­съ­е­ди­ня­ва­не, но не в по­лза на “тес­ног­ръ­ди­те ин­те­ре­си на НРМ, а пре­ди всич­ко от “глед­на точ­ка ин­те­ре­си­те на юж­нос­ла­вян­ско­то де­ло”. Ма­ке­дон­ският въ­прос не е гла­вен въ­прос ни­то в Ев­ро­па, ни­то на Бал­ка­ни­те, а е по­дчи­нен на глав­ния въ­прос - “спло­тя­ва­не­то на всич­ки де­мок­ра­тич­ни си­ли про­тив аг­ре­сия­та и им­пе­риа­лиз­ма”. Най-не­по­сред­ст­вена­та опас­ност в мо­мен­та е “им­пе­риа­лис­ти­че­ска­та опас­ност”, кое­то за­сил­ва не­об­хо­ди­мост­та от “ук­реп­ва­не и обе­ди­ня­ва­не на юж­нос­ла­вян­ски­те де­мок­ра­тич­ни си­ли”. И­ска­не­то за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Егей­ска Ма­ке­до­ния щя­ло съ­зна­тел­но да “на­ли­ва во­да във во­де­ни­ца­та на мо­нар­хо­фа­шис­тка Гър­ция и не­йни­те ан­глоа­ме­ри­кан­ски по­кро­ви­те­ли”.

По-на­та­тък Вл. По­пто­мов на­по­мня за Блед­ски­те спо­ра­зу­ме­ния и ус­ло­вия­та, при кои­то е въз­мож­но при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Той из­рич­но по­соч­ва, че “за­се­га не се по­ста­вя въ­про­сът и не тряб­ва да се во­ди про­па­ган­да за не­за­бав­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не”, со­чей­ки, че то­ва е пра­вил­но и че до мо­мен­та на фе­де­ри­ра­не­то то­зи край ос­та­ва под юрис­дик­ция­та на Бъл­га­рия. Об­ръ­ща вни­ма­ние на фак­та, че та­зи ли­ния "не се схва­ща" от всич­ки пар­тий­ни де­я­те­ли в ра­йо­на, че се из­вър­шват от­кло­не­ния, кои­то “мо­гат са­мо да на­вре­дят на брат­ски­те от­но­ше­ния между­ Бъл­га­рия и ма­ке­дон­ския на­род”. След то­ва Вл. По­пто­мов со­чи ня­кои кон­крет­ни при­ме­ри от прак­ти­ка­та на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия и по­ста­вя за­да­чи­те в бъ­де­ща­та де­йност по не­йно­то по-на­та­тъш­но при­ла­га­не: ОФ да ра­бо­ти за “из­ди­га­не на­цио­нал­но­то са­мо­съз­на­ние на ма­ке­дон­ския на­род”. Ка­то първосте­пен­на оп­ре­де­ля за­да­ча­та да се за­сил­ват “брат­ски­те чув­с­тва меж­ду ма­ке­дон­ския и бъл­гар­ския на­род”.

Кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ра­бо­та спо­ред Вл. По­пто­мов ще бъ­де труд­на, тя има от­кри­ти вра­го­ве, а то­ва са оне­зи фак­то­ри, кои­то не са из­вър­ши­ли по­прав­ки в учеб­ни­ци­те по геог­ра­фия и ис­то­рия. В тях има зна­чи­тел­ни ос­та­тъ­ци от “на­цио­на­лис­ти­че­ски и шо­ви­нис­тич­ни из­кри­вя­ва­ния”, ня­ма ги “ма­ке­дон­ци­те”, “ня­кои” учи­те­ли в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния са от­ка­за­ли да из­пъл­ня­ват ука­за­ния­та на Ми­нис­тер­с­тво­то на про­све­та­та да за­чер­тнат “греш­ки­те” в учеб­ни­ци­те, има “не­мал­ко слу­чаи на про­ти­во­пос­та­вя­не да се из­у­ча­ва ма­ке­дон­ски език в учи­ли­ща­та”, на­ми­рали се и оте­че­ст­веноф­рон­тов­ци, кои­то “по­дхвър­лят, че ма­ке­дон­ци­те са съ­що та­ки­ва бъл­га­ри, как­ви­то са и до­бруд­жан­ци­те”. От Ми­нис­тер­с­тво­то на ин­фор­ма­ция­та се пре­чи за “раз­ви­тие­то на ма­ке­дон­ския теа­тър”, имало още ре­ди­ца при­ме­ри, кои­то по­каз­ват, че “вред­ни ос­та­тъ­ци от ми­на­ло­то се сре­щат, и то още до­ста­тъч­но”. На­края за­я­вя­ва, че НС на ОФ ня­ма да тър­пи по­до­бно “из­кри­вя­ва­не” на не­го­ва­та ли­ния по ма­ке­дон­ския въ­прос.

Как­то се виж­да, та­зи част от до­кла­да е на­со­че­на към про­тив­ни­ци­те на ав­то­но­мия­та, кои­то от­кри­то се сплаш­ват. Вме­ня­ва се за­дъл­же­ние­то не са­мо за от­кри­та и безкомпромисна бор­ба с тях, но и с всич­ки сред­с­тва да се про­веж­да ли­ния­та за ут­вър­жда­ва­не на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия. В до­кла­да се от­де­ля мяс­то и на “греш­ки” и “ув­ле­че­ния”, “из­кри­вя­ва­ния” при про­веж­да­не­то на ав­то­но­мия­та. Те се обяс­ня­ват с же­ла­ние­то за “фор­си­ра­не” на та­зи ав­то­но­мия. “До­ста­тъч­но е да си при­по­мним как се из­вър­ши ми­на­ла­та го­ди­на в Пи­рин­ския край пре­броя­ва­не­то на на­се­ле­ние­то, за да се убе­дим в по­до­бни ув­ле­че­ния и из­кри­вя­ва­ния. Мис­ля, че ни­кой ня­ма да ос­по­ри, че пре­броя­ва­не­то в то­зи край се из­вър­ши от стра­на на на­ши­те ОФ де­я­те­ли по един на­тиск от­го­ре, кой­то ня­ма­ше аб­со­лют­но ни­ка­къв сми­съл и кой­то ос­та­ви ло­шо впе­чат­ле­ние у на­ро­да” - по­соч­ва Вл. По­пто­мов.248

По-на­та­тък Вл. По­пто­мов кри­ти­ку­ва на­чи­на, по кой­то се на­ла­га кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия. “Тряб­ва да се раз­бе­ре до­бре, че с при­ну­да, с на­си­лие на­цио­нал­ни чув­с­тва и съ­зна­ние не се съ­зда­ват, а се по­лу­ча­ва тък­мо език от чи­нов­ни­ци­те в Пи­рин­ския край. При­вид­но то­ва ста­ва уж до­бро­вол­но, факт оба­че, все­ки знае, че то­ва е ед­на при­ну­ди­тел­на мяр­ка. Та­ка се схва­ща тя и тук от всич­ки. При­ну­ди­тел­но в мно­го слу­чаи е або­ни­ра­не­то за “Но­ва Ма­ке­до­ния”, за “Пио­нер­че” и т.н. Та­зи при­ну­да, раз­би­ра се, в ни­ка­къв слу­чай не мо­же да да­де по­ло­жи­те­лен ре­зул­тат”. Ци­ти­рай­ки слу­чай от съ­де­бно де­ло, по вре­ме на кое­то сви­де­тел из­ра­зя­ва своя­та бъл­гар­ска на­род­нос­тна при­на­длеж­ност и гру­бо­то от­но­ше­ние на съ­дии­те с реп­ли­ка­та: “Тук у нас има са­мо ма­ке­дон­ци, а ако ти си бъл­га­рин, то вър­ви си от­та­тък Ба­ра­ко­во”, Вла­ди­мир По­пто­мов пи­та: “Ко­му е нуж­но то­ва?” Той со­чи, че “из­граж­да­не­то на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние” в ни­ка­къв слу­чай не тряб­ва да ста­ва в бор­ба сре­щу бъл­гар­ския на­род, в съ­зда­ва­не­то на анти­бъл­гар­ски на­строе­ния, след кое­то за­я­вя­ва, че НС на ОФ не по­ддър­жа схва­ща­не­то, че в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния има са­мо ма­ке­дон­ци, а ня­ма бъл­га­ри. Оце­ня­ва по­до­бно схва­ща­не ка­то “не­из­дър­жа­но от на­цио­нал­на глед­на точ­ка, ка­то не­де­мок­ра­тич­но”. “Ни­кой не мо­же да си обяс­ни как та­ка от­сам мос­та на с. Ба­ра­ко­во ня­ма ве­че ни­как­ви бъл­га­ри и всич­ко ста­ва ав­то­ма­ти­че­ски ма­ке­дон­ско” - се въз­му­ща­ва той. И по-на­та­тък: “НС на ОФ стои на гле­ди­ще­то, че в Пи­рин­ския край ос­вен ма­ке­дон­ци има и бъл­га­ри и дру­ги на­цио­нал­нос­ти. Не мо­же да се до­пус­не из­ку­ст­вено при­ну­ди­тел­но ма­ке­до­ни­зи­ра­не на ця­ло­то на­се­ле­ние или как­во­то и да е про­ти­во­пос­та­вя­не на ед­ни на­цио­нал­нос­ти на дру­ги”. В духа на при­е­ти­те от ПБ на БРП(к) и НС на ОФ ре­ше­ния той се за­стъп­ва за пра­ва как­то на “ма­ке­дон­ци­те”, та­ка и на бъл­га­ри­те, тур­ци­те и т.н. Осъж­да слу­чаи­те, при кои­то на хо­ра, из­я­вя­ва­щи се ка­то бъл­га­ри, се при­кач­ва ети­ке­тът “ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­нис­ти”. Спо­ред не­го в ос­но­ва­та на из­граж­да­не­то на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние тряб­ва да лег­не не при­ну­да­та, а при­нци­път на сво­бод­но­то са­мооп­ре­де­ле­ние, на до­бро­вол­ност­та и убеж­де­ние­то.249

Съ­ве­ща­ние­то в Гор­на Джу­мая е от зна­че­ние за пре­ус­та­но­вя­ва­не­то на ма­ке­до­нис­тка­та прак­ти­ка. Не­за­ви­си­мо от фак­та, че пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво про­дъл­жа­ва да ро­бу­ва на по­греш­на­та си ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка, не­за­ви­си­мо че на­се­ле­ние­то из­ку­ст­вено се раз­де­ля на “ма­ке­дон­ци” и бъл­га­ри, най-важ­на е за­вър­шва­ща­та му част, по­ста­вя­ща бъ­де­щото про­веж­да­не на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия са­мо на до­бро­во­лен при­нцип. След не­го рух­ват всич­ки уси­лия на ма­ке­дон­ски­те еми­са­ри за по-на­та­тъш­но про­веж­да­не на де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та ма­ке­до­нис­тка ли­ния. В ре­зул­тат на ука­за­ния­та, да­де­ни на съ­ве­ща­ние­то, по­след­ва то­та­лен про­вал и спи­ра­не на всич­ки де­йнос­ти в та­зи на­со­ка, за­що­то от учас­тие се от­дръп­ват до­ри и про­веж­да­щи­те я по пар­тий­но за­дъл­же­ние де­йци на БРП(к). С ред­ки из­клю­че­ния по­чти ни­кой след то­ва не се по­дчи­ня­ва на на­реж­да­ния­та на скоп­ски­те еми­са­ри.

Ука­за­ния­та на Вл. По­пто­мов да­ват ос­но­ва­ние ня­кои учас­тни­ци в съ­ве­ща­ние­то да на­пра­вят и пре­дло­же­ния за спи­ра­не на ав­то­но­мис­тки­те ме­роп­рия­тия. Око­лий­ският учи­ли­щен ин­спек­тор в Пет­рич Д. Стоя­нов ин­фор­ми­ра Вл. По­пто­мов, че ма­ке­дон­ски­те еми­са­ри раз­прос­тра­ня­ват слу­хо­ве, че от след­ва­ща­та го­ди­на ще има са­мо учи­те­ли по ма­ке­дон­ски език и че ще се пре­по­да­ва са­мо на то­зи език. Ди­рек­то­рът на теа­тъ­ра пре­дла­га пие­си­те му да се из­на­сят са­мо на бъл­гар­ски език, за­що­то та­ка те ще се въз­при­е­мат по-лес­но от на­се­ле­ние­то. По­чти всич­ки из­ка­за­ли се от­бе­ляз­ват, че съ­ве­ща­ние­то се про­веж­да твър­де къс­но. Об­лас­тният учи­ли­щен ин­спек­тор Ата­нас Ива­нов по­соч­ва, че из­у­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­ска­та ис­то­рия ста­ва мно­го труд­но, за­що­то уче­ни­ци­те не знаят ези­ка и и­ска фа­кул­та­тив­но­то из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ския език в гим­на­зии­те и про­гим­на­зии­те, а в на­чал­ни­те учи­ли­ща да не се из­у­ча­ва. На­чал­ни­кът на око­лий­ско­то уп­рав­ле­ние на МВР Н. Ра­чев се оп­лак­ва, че по вре­ме на пре­броя­ва­не­то е за­пла­шен, че е опо­зи­цио­нер, за­що­то се е про­ти­во­пос­та­вил на на­чи­на, по кой­то се про­веж­да. Той съ­об­ща­ва, че между­ уче­ни­ци­те и учи­те­ли­те има “смут и страх”. Г. Ко­ца­лиев от Пет­рич съ­що пре­дла­га пре­мах­ва­не­то на ма­ке­дон­ския език. На­края Кр. Стой­чев при­зна­ва на­ли­чие­то на се­риоз­ни ув­ле­че­ния при про­веж­да­не­то на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та по­ли­ти­ка. Той со­чи, че “най-тру­ден е ези­кът” и че в про­ти­во­вес на ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка ве­че е на­ли­це и не­ле­гал­но дви­же­ние, в кое­то уча­с­тват до­ри и ко­му­нис­ти.250

По­след­но­то съ­об­ще­ние на Кр. Стой­чев не е ли­ше­но от ос­но­ва­ние. За съ­п­ро­ти­ва сре­щу де­на­ци­о­на­ли­за­тор­с­ки­те дей­с­т­вия на ско­п­с­ки­те учи­те­ли в об­ла­ст­та се сфор­ми­рат не­ле­гал­ни ор­га­ни­за­ции в ня­кои от гим­на­зи­и­те - Не­в­ро­коп, Св. Врач.251 За­че­с­тя­ват бя­г­с­т­ва­та зад гра­ни­ца. Най-яр­ка про­я­ва на въ­о­ръ­же­на съ­п­ро­ти­ва сре­щу ав­то­но­ми­я­та е раз­ра­с­т­ва­не­то на въ­о­ръ­же­ния от­ряд, пре­д­во­ж­дан от Ге­ра­сим То­до­ров в Пи­рин пла­ни­на. Ня­кой от не­й­ни­те чле­но­ве и ята­ци са чле­но­ве на БРП(к). Ед­на от це­ли­те, ко­и­то пре­с­ле­д­ва, е бор­ба­та сре­щу ма­ке­дон­с­ки­те учи­те­ли - “сръ­б­с­ки аген­ти” в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния. Не­ле­гал­ни­ят от­ряд на Г. То­до­ров пре­с­ле­д­ва ско­п­с­ки­те учи­те­ли, от­п­ра­вя към тях от­к­ри­ти за­п­ла­хи и им за­б­ра­ня­ва да пре­по­да­ват на “ма­ке­дон­с­ки”. За да ли­к­ви­ди­рат "бан­да­та на Ге­ра­сим", ка­к­то я на­ри­чат ко­му­ни­с­ти­те, вла­с­ти­те са при­ну­де­ни да мо­би­ли­зи­рат зна­чи­тел­ни во­ен­ни си­ли, вклю­чи­тел­но и от въ­т­ре­ш­но­ст­та на стра­на­та. Ге­ра­сим То­до­ров и де­се­т­ки не­го­ви по­с­ле­до­ва­те­ли са из­би­ти в про­ве­ли­те се сра­же­ния и пре­с­т­рел­ки. Сре­щу за­ло­ве­ни­те над 100 жи­ви уча­с­т­ни­ци във въ­о­ръ­же­ния от­ряд и не­го­ви ята­ци в гр. Св. Врач се про­ве­ж­да съ­де­бен про­цес. Из­да­ват се 13 смър­т­ни и го­лям брой дру­ги при­съ­ди.252

Ос­вен с ак­ти­ва на око­лий­ски­те ко­ми­те­ти на ОФ съ­ве­ща­ния за по­ли­ти­ка­та на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос се про­веж­дат и с ак­ти­ви­те на око­лий­ски­те ко­му­нис­ти­че­ски ор­га­ни­за­ции. В тях­на­та ра­бо­та уча­с­тват Кр. Стой­чев, Г. Чан­ков и Вл. По­пто­мов. Всич­ки­те пре­ми­на­ват в ду­ха на съ­ве­ща­ние­то в Гор­на Джу­мая от 25.IV.1943 г. Мес­тни­те пар­тий­ни де­йци са по­дло­же­ни на кри­ти­ка от ре­до­ви­те пар­тий­ни чле­но­ве за­ра­ди ус­луж­ли­вост­та, с коя­то из­пъл­ня­ват всич­ки на­реж­да­ния на скоп­ски­те еми­са­ри. Чу­ват се гла­со­ве в за­щи­та на бъл­гар­щи­на­та, про­тив на­сил­ст­вени­те опи­ти за ма­ке­до­ни­за­ция. При­тис­на­ти от не­оп­ро­вер­жи­ми фак­ти за всеоб­що­то не­до­вол­с­тво, за про­ва­ла на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия, за то­ва, че тя не се же­лае от на­се­ле­ние­то, ня­кои от сек­ре­та­ри­те на ОК на БРП(к) ка­то Г. Хад­жии­ва­нов от Раз­лог се опит­ват да от­бият кри­ти­ка­та, твър­дей­ки, че съ­ве­ща­ния­та не са до­бре по­дгот­ве­ни, че из­во­ди­те от тях са “плод на ед­нос­тран­чи­во­то ин­фор­ми­ра­не на ЦК, в ре­зул­тат на кое­то на ня­кои пар­тий­ни де­йци се на­на­ся­ли “не­спра­вед­ли­ви оби­ди”.

Про­ва­лът на кул­тур­но-на­ци­о­нал­на­та ав­то­но­мия и пре­д­п­ри­е­ти­те от бъл­гар­с­ка стра­на мер­ки за ог­ра­ни­ча­ва­не дей­но­ст­та на ско­п­с­ки­те еми­са­ри в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния в рам­ки­те на пре­д­ви­де­но­то от спо­ра­зу­ме­ни­я­та в Блед са ос­но­в­на­та при­чи­на за на­па­д­ки­те, ко­и­то Ла­зар Ко­ли­ше­в­с­ки от­п­ра­вя към БРП(к) и дей­ци на ОФ в Бъл­га­рия от три­бу­на­та на Вто­рия кон­г­рес на На­ро­д­ния фронт на НРМ, про­ве­ден в Ско­пие на 23-24 май 1948 г. Без да има яс­на пре­д­с­та­ва за дей­с­т­ви­тел­но­то съ­с­то­я­ние на не­ща­та, той се опи­т­ва да оп­ра­в­дае про­ва­ла на кул­тур­на­та ав­то­но­мия с ня­ка­к­ви пре­ч­ки, про­из­ли­за­щи от ак­ти­ви­с­ти на ОФ в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния. Тях и БРП(к) Ла­зар Ко­ли­ше­в­с­ки об­ви­ня­ва във ве­ли­ко­бъл­гар­с­ки шо­ви­ни­зъм и из­ди­га ло­зун­га за не­за­ба­в­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не на то­зи край към НРМ.253

Анти­бъл­гар­ска­та реч на Ла­зар Ко­ли­шев­ски се пре­да­ва ня­кол­ко пъ­ти по Ра­дио Ско­пие, а ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли и кни­жа­ри се опит­ват да ор­га­ни­зи­рат не­йно­то ма­со­во слу­ша­не, но без осо­бен ус­пех. Опи­ти за по­пу­ля­ри­зи­ра­не на реч­та пра­ви и по­мощ­ник-ми­нис­тъ­рът на тър­го­вия­та на НРМ Ба­кал­ски, кой­то по то­ва вре­ме по­се­ща­ва ня­кол­ко на­се­ле­ни мес­та в Пет­рич­ка око­лия.254 Със съ­де­йствие­то на Кр. Стой­чев се ор­га­ни­зи­ра по­се­ще­ние на гру­па бой­ци от анти­фа­шис­тка­та бор­ба, кои­то из­на­сят бе­се­ди с по­дчер­та­но анти­бъл­гар­ско съ­дър­жа­ние в ре­ди­ца се­ли­ща.255 Под ръ­ко­вод­с­тво­то на по­мощ­ник-об­лас­тния учи­ли­щен ин­спек­тор Ди­ми­тър Илиев учи­те­ли­те от Ско­пие по вре­ме и не­по­сред­ст­вено след кон­гре­са съ­чи­ня­ват и из­пра­щат по­здра­ви­тел­ни те­лег­ра­ми от име­то на раз­лич­ни ор­га­ни­за­ции и час­тни ли­ца без зна­ние­то на по­след­ни­те.256

Скоп­ска­та аген­ту­ра в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ор­га­ни­зи­ра всеоб­хват­на кам­па­ния в по­дкре­па на пре­дя­ве­ни­те от Ла­зар Ко­ли­шев­ски и­ска­ния. Най-ак­тив­но за по­пу­ля­ри­зи­ра­не реч­та на Ко­ли­шев­ски ра­бо­ти ръ­ко­во­ди­те­лят на ма­ке­дон­ска­та кни­жар­ни­ца в Пет­рич Й. Йор­да­нов. Той и­ска от ОК на БРП(к) да ор­га­ни­зи­ра ма­со­во­то раз­глеж­да­не на реч­та в ця­ла­та око­лия. И­ска­не­то се от­кло­ня­ва под пре­дтекст, че лип­сват на­реж­да­ния от­го­ре. По­след­ва вто­ри, съ­що не­ус­пе­шен опит, след кое­то се при­бяг­ва до ус­лу­ги­те на ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли в гим­на­зия­та. Учи­те­лят Стой­ков­ски пра­ви опит да ма­ни­пу­ли­ра ръ­ко­вод­с­тво­то на СНМ чрез не­го­ва­та пре­дсе­да­тел­ка - уче­нич­ка­та Ва­сил­ка Въл­че­ва. По то­зи на­чин до Ла­зар Ко­ли­шев­ски се из­пра­ща по­здра­ви­тел­на те­лег­ра­ма, в коя­то се из­каз­ва за­до­вол­с­тво от не­го­ва­та реч и се пра­ви и­ска­не­то през след­ва­ща­та учеб­на го­ди­на всич­ки учеб­ни дис­цип­ли­ни в пет­рич­ка­та гим­на­зия да се пре­по­да­ват на ма­ке­дон­ски език. На то­зи акт се про­ти­во­пос­та­вят па­ра­лел­ко­ви­те от­го­вор­ни­ци. Те са за­пла­ше­ни, че и да гла­су­ват, и да не гла­су­ват те­лег­ра­ма­та, от след­ва­ща­та го­ди­на то­зи край и без то­ва ще бъ­де “ма­ке­дон­ски”. Всич­ко ста­ва в при­съ­ствие­то на учи­те­ля Стой­ков­ски, кой­то за­пла­ща те­лег­ра­ма­та и я из­пра­ща, без за то­ва да бъ­дат уве­до­ме­ни ди­рек­то­рът на гим­на­зия­та, ОК на СНМ и въ­пре­ки про­тес­ти­те на ос­та­на­ли­те чле­но­ве от ръ­ко­вод­с­тво­то на СНМ в гим­на­зия­та.257

Епи­зо­дът в пет­рич­ка­та гим­на­зия е са­мо част от всеоб­хват­на­та анти­бъл­гар­ска де­йност на кни­жа­ря Й. Йор­да­нов. Всъщ­ност той коор­ди­ни­ра ця­ла­та де­йност на скоп­ски­те учи­те­ли в Пет­рич­ка око­лия и са­мо фик­тив­но е ди­рек­тор на “ма­ке­дон­ска­та кни­жар­ни­ца” в гра­да. Раз­по­ла­га със спе­циал­но обо­руд­ван ка­би­нет, те­ле­фон, бю­ро, ка­са и т.н. В не­го про­веж­да не­пре­къс­на­ти сре­щи със за­вер­бу­ва­ни­те за югос­лав­ска­та кау­за съ­труд­ни­ци от сре­ди­те на БРП(к). Чрез тях и от тях­но име про­веж­да от­кри­та кам­па­ния в по­дкре­па на югос­лав­ски­те и­ска­ния за не­за­бав­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния.258

По­до­бна де­йност раз­ви­ват и кни­жа­ри­те в Гор­на Джу­мая и Не­вро­коп, по­чти всич­ки ма­ке­дон­ски учи­те­ли. В ре­зул­тат на то­ва те ус­пя­ват да из­пра­тят до ЦК на МКП пре­два­ри­тел­но съ­чи­не­ни фал­ши­ви те­лег­ра­ми от име­то на ор­га­ни­за­ции, от­дел­ни ли­ца, уче­ни­ци, учи­ли­ща, на­се­ле­ни мес­та и др. в по­дкре­па на Вто­рия кон­грес на На­род­ния фронт, реч­та на Ла­зар Ко­ли­шев­ски, с и­ска­не за при­съ­е­ди­ня­ва­не, ма­со­во въ­веж­да­не на ма­ке­дон­ски език и др. Та­ки­ва те­лег­ра­ми са из­пра­те­ни от Ог­ня­но­во, Ба­ня, Раз­лог, Коп­рив­лен, Пет­рич, Не­вро­коп, Па­деш, Ко­ва­че­ви­ца и дру­ги на­се­ле­ни мес­та.259

Ка­то ре­зул­тат от на­пад­ки­те на Ла­зар Ко­ли­шев­ски и за­си­ле­на­та анти­бъл­гар­ска и про­ю­гос­лав­ска кам­па­ния в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и от стра­ни­ци­те на скоп­ския пе­чат, как­то и на съ­зда­ла­та се слож­на об­ста­нов­ка в то­зи край ЦК на БРП(к) при­е­ма мер­ки за изясняване на положението в този край и изготвяне на нови инструкции за действие. С ре­ше­ние № 113 от 3.VI.1948 г. на Вл. По­пто­мов се въз­ла­га спеш­но да про­у­чи въз­ник­на­ла­та си­туа­ция и по­дгот­ви до­клад със съ­от­вет­ни­те из­во­ди и но­ви пре­по­ръ­ки за по­ли­ти­ка­та на пар­тия­та по ма­ке­дон­ски въ­прос, кой­то да бъ­де вне­сен в ПБ за раз­глеж­да­не.260 С ре­ше­ние от 11.VI.1948 г. Кр. Стой­чев е на­ка­зан с “мъм­ре­не” за­ра­ди то­ва, че с де­йност­та си е спо­соб­с­твал за раз­прос­тра­не­ние­то на анти­бъл­гар­ска про­па­ган­да в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния.261

Прави се и опит за изясняване на недоразуменията с ЮКП и МКП, възникнали в резултат на неотдавнашните изявления на Лазар Колишевски. По този повод на 11.VI.1948 г. от име­то на ПБ на ЦК на БРП(к) до ЦК на ЮКП се из­пра­ща пис­мо, с кое­то до­кла­дът на Ла­зар Ко­ли­шев­ски и пуб­ли­ка­ции­те във в. “Но­ва Ма­ке­до­ния”, съ­дър­жа­щи об­ви­не­ния сре­щу “ОФ де­йци във ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­ни­зъм”, се ока­че­с­твя­ват ка­то “вре­дя­щи на взаи­моот­но­ше­ния­та между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия”. Във връз­ка със съ­зда­ло­то се по­ло­же­ние се пи­та да­ли ЦК на ЮКП одоб­ря­ва по­ве­де­ние­то на ма­ке­дон­ско­то ръ­ко­вод­с­тво. Из­каз­ва се не­до­у­ме­ние, че те­зи въ­про­си се по­ста­вят на кон­гре­са на На­род­ния фронт и в пе­ча­та, без пре­два­ри­тел­но да се об­съ­дят меж­ду ръ­ко­вод­с­тва­та на две­те стра­ни. ПБ на ЦК на БРП(к) из­каз­ва свое­то не­о­доб­ре­ние спря­мо по­до­бни де­йствия, тъй ка­то смя­та, че те “на­ли­ват са­мо во­да в мел­ни­ца­та на на­ши­те об­щи вра­го­ве”. “Яв­но е, се со­чи по-на­та­тък, че ма­ке­дон­ско­то ръ­ко­вод­с­тво во­ди кам­па­ния за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ския край към НРМ не­за­ви­си­мо от съ­зда­ва­не­то на фе­де­ра­ция между­ ФНРЮ и Бъл­га­рия”. То­ва, спо­ред ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к), “из­ця­ло про­ти­во­ре­чи на ус­та­но­ве­на­та съ­вмес­тна по­зи­ция по то­зи въ­прос”. Со­чи се още, че за ЦК на БРП(к) не е из­вес­тно ЦК на ЮКП да се е об­ръ­ща­ла с и­ска­не за из­ме­не­ние на та­зи по­зи­ция и се по­дчер­та­ва, че и в мо­мен­та тя се счи­та за “аб­со­лют­но пра­вил­на” от ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к). На­края се на­стоя­ва за не­за­бав­но­то пре­кра­тя­ва­не на кам­па­ния­та в ма­ке­дон­ския пе­чат и за вна­ся­не в близ­ко бъ­де­ще на яс­но­та по спор­ни­те въ­про­си меж­ду две­те пар­тии.262

Ед­но­в­ре­мен­но с то­ва ръ­ко­во­д­с­т­во­то на БРП(к) се за­ни­ма­ва спе­ци­ал­но със съ­з­да­ла­та се в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния си­ту­а­ция. Пре­ди още да се е по­лу­чил оча­к­ва­ни­ят от­го­вор на ЦК на ЮКП, с пря­ко­то уча­с­тие на Ге­ор­ги Ди­ми­т­ров се по­д­го­т­вя пи­с­мо до пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния, ко­е­то се об­съ­ж­да от ПБ на 17.VI.1948 г. за­е­д­но с из­го­т­ве­ния от Вл. По­п­то­мов до­к­лад.263

Пис­мо­то ока­че­с­твя­ва из­каз­ва­не­то на Ла­зар Ко­ли­шев­ски пред Вто­рия кон­грес на На­род­ния фронт в Ско­пие ка­то “вред­но” и “не­о­бос­но­ва­но” с ог­лед "на­стоя­ща­та между­на­род­на об­ста­нов­ка". Вмес­то анти­бъл­гар­ски­те про­я­ви на скоп­ско­то ръ­ко­вод­с­тво да бъ­дат осъ­де­ни ре­ши­тел­но и ка­то ця­ло от­хвър­ле­ни ка­то на­ме­са във въ­треш­ни­те ра­бо­ти на стра­на­та, се пра­вят не­до­стой­ни опи­ти да се да­дат “до­ка­за­тел­с­тва” за не­о­бос­но­ва­ност­та на ма­ке­дон­ска­та кри­ти­ка. Из­па­да се в уни­зи­тел­но по­ло­же­ние да се обяс­ня­ва, че по­зи­ция­та на Ско­пие е “не­ос­но­ва­тел­на оби­да за БРП(к)”. Спо­ред пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво из­каз­ва­не­то на Ла­зар Ко­ли­шев­ски е ус­лу­га на “ан­гло-аме­ри­кан­ска­та реак­ция”. До­ка­за­тел­с­тво за то­ва би­ла “пре­дприе­та­та кам­па­ния в реакцион­на­та аме­ри­кан­ска и ан­глий­ска пре­са”, къ­де­то из­каз­ва­ния­та на Ко­ли­шев­ски се из­по­лзва­ли за “на­на­ся­не смут в сре­ди­те на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли в Ев­ро­па и Аме­ри­ка”, кои­то “съ­чув­с­тва­ли на ма­ке­дон­ския на­род и идея­та за фе­де­ра­ция между­ Бъл­га­рия и ФНРЮ”. Тя би­ла и във вре­да на са­ма­та НРМ, тъй ка­то по­ощ­ря­ва­ла из­ди­га­не­то на ло­зун­га за “обе­ди­не­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния под пат­ро­на­жа на ан­гло-аме­ри­кан­ския им­пе­риа­ли­зъм”. То­ва се виж­да­ло съ­що и от “ра­дост­та на гръц­ки­те мо­нар­хо-фа­шис­ти, кои­то с не­тър­пе­ние очак­ва­ли не­до­ра­зу­ме­ния и кон­флик­ти между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия”. “Как­ви­то и да са би­ли на­ме­ре­ния­та на Ла­зар Ко­ли­шев­ски, бъл­гар­ска­та ком­пар­тия ги оце­ня­ва ка­то “ме­чеш­ка” ус­лу­га за на­ше­то об­що де­ло - обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род и из­граж­да­не­то на ис­то­ри­че­ски не­об­хо­ди­ма­та фе­де­ра­ция на юж­ни­те сла­вя­ни” - се по­соч­ва в пис­мо­то. По-на­та­тък се из­тък­ва, че пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво в Бъл­га­рия ня­ма да се вклю­чи в пуб­лич­на­та по­ле­ми­ка по въ­про­са, за­що­то то­ва ще уве­ли­чи “при­чи­не­на­та вре­да” и ще на­не­се но­ва, ще “на­лее во­да във во­де­ни­ца­та на на­ши­те об­щи вра­го­ве”. На пар­тий­ния ак­тив в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се пре­дла­га да ра­зяс­ня­ва след­но­то: но­си­те­ли­те на ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм са от­ре­че­ни за­ви­на­ги и ОФ, пра­ви­тел­с­тво­то и БРП(к) ви­на­ги са на­каз­ва­ли и ще на­каз­ват ве­ли­ко­бъл­гар­ска­та про­па­ган­да и ще во­дят бор­ба за из­ко­ре­ня­ва­не на по­след­ни­те ос­та­тъ­ци от ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм. Ако е има­ло та­ки­ва, вклю­чи­тел­но и в ак­ти­ва на ОФ, би­ло ред­но ЦК на ЮКП да се обър­не към ЦК на БРП(к), ка­то по­ка­же кон­крет­но не­го­ви­те но­си­те­ли,  а не да се пра­вят “не­у­мес­тни пуб­лич­ни из­каз­ва­ния”; де­кла­ри­ра се, че ОФ не мо­же да тър­пи в ре­ди­ци­те си ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­нис­ти.

На вто­ро мяс­то се со­чи, че “ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние в Пи­рин­ския край се по­лзва с всич­ки пра­ва, кои­то не са по-мал­ки от пра­ва­та на граж­да­ни­те на НРМ”. “Ма­ке­дон­ци­те” в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния не тър­пе­ли ни­то по­ли­ти­че­ски, ни­то на­цио­на­лен гнет. Об­рат­но­то твър­де­ние се оце­ня­ва ка­то “про­сто не­ле­по”. “Ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние от Пи­рин­ския край - се про­дъл­жа­ва по-на­та­тък в пис­мо­то - в свое­то ог­ром­но мно­зин­с­тво го­во­ри от свое­то рож­де­ние на чис­то бъл­гар­ски език” - то­ва спо­ред пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво се обяс­ня­ва ис­то­ри­че­ски съ­всем про­сто, но то­зи факт не е пре­чка за раз­ви­ва­не­то у не­го на “не­об­хо­ди­мо­то ма­ке­дон­ско съ­зна­ние и на не­го­во­то бъ­де­що при­съ­е­ди­ня­ва­не към НРМ”. Спо­рът око­ло ези­ка и про­дъл­жа­ва­не­то му с цел раз­дух­ва­не враж­да меж­ду “ма­ке­дон­ци и бъл­га­ри” бил са­мо от по­лза на “враж­деб­ни­те си­ли”, кои­то и­скат да по­дри­ват ос­но­ви­те на “брат­с­тво­то между­ ма­ке­дон­ския и бъл­гар­ския на­род”, брат­ския съюз между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия. То­ва не по­до­ба­ва­ло на хо­ра, кои­то пре­тен­ди­ра­ли да бъ­дат “мар­ксис­ти и строи­те­ли на со­циа­лиз­ма”.

В пис­мо­то се пра­ви и из­во­дът, че скоп­ски­те ръ­ко­во­ди­те­ли во­дят кам­па­ния за “не­медлен­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ския край към Ма­ке­дон­ска­та ре­пуб­ли­ка” в на­ру­ше­ние на всич­ки пре­диш­ни спо­ра­зу­ме­ния. Об­ръ­ща се вни­ма­ние, че ЦК на БРП(к) стои на “един­ст­вено пра­вил­на­та по­зи­ция, че та­ко­ва при­съ­е­ди­ня­ва­не ще бъ­де из­вър­ше­но в рам­ки­те на фе­де­ра­ция­та, и то едновре­мен­но с при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на из­вес­тни­те За­пад­ни по­край­ни­ни към НРБ”. Дото­га­ва, се со­чи по-на­та­тък, Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния е съ­став­на част от НРБ и се на­ми­ра под не­йния су­вер­ени­тет. Вся­ка “ма­ке­дон­ска кул­тур­на ра­бо­та” да се из­вър­шва в те­зи  рам­ки и се ръ­ко­во­ди от ОФ и бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво и чрез пра­ви­тел­с­тво­то на ФНРЮ, а не от Ско­пие.

По-на­та­тък в т. 5 от пис­мо­то се каз­ва, че въ­про­сът за “обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ци­те от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и ма­ке­дон­ци­те от НРМ не са­мо е свър­зан, но и по не­об­хо­ди­мост е по­дчи­нен на въ­про­са за съ­зда­ва­не­то на фе­де­ра­ция между­ Югос­ла­вия и Бъл­га­рия”. “Ни­кой ра­зу­мен по­ли­тик и осо­бе­но по­ли­тик мар­ксист, кой­то из­хож­да от мо­мен­тни же­ла­ния и на­строе­ния, не си е по­зво­ля­вал да “по­ста­вя ко­ла­та пред во­ло­ве­те или да строи по­крив за зда­ние­то, пре­ди да е съ­гра­дил ос­но­ви­те на сте­ни­те на то­ва зда­ние”. С дру­ги ду­ми отново се по­соч­ва, че пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво ня­ма да по­зво­ли при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да се из­вър­ши, пре­ди да е факт фе­де­ра­ция­та между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия.

На­края в пис­мо­то се об­ръ­ща вни­ма­ние на не­об­хо­ди­мост­та от бър­зо­то вна­ся­не на яс­но­та в пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции по въ­про­са, за да се па­ри­рат всич­ки опи­ти да бъ­дат “раз­де­ле­ни ма­ке­дон­ци­те ко­му­нис­ти от то­зи край” на та­ки­ва, “кои­то са за “обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ски на­род” в рам­ки­те на Ма­ке­дон­ска­та ре­пуб­ли­ка и дру­ги, кои­то са про­тив.264

Та­ка при­е­то­то от ПБ пис­мо се из­пра­ща за не­за­бав­но ра­зяс­ня­ва­не в пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции. На 18.VI.1948 г. в ЦК на БРП(к) се по­лу­ча­ва и югос­лав­ският от­го­вор. В не­го се твър­ди, че от реч­та на Л. Ко­ли­шев­ски не би­ва да се оти­ва към из­во­ди за ня­как­ви про­ме­ни в по­зи­ция­та на ЮКП във връз­ка с Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Из­каз­ва се съ­гла­сие с то­ва, че мо­мен­тът не е по­дхо­дящ за “но­ва по­ле­ми­ка” по спор­ни­те въ­про­си, до­ка­за­тел­с­тво за кое­то е фак­тът, че част­та от до­кла­да на Ко­ли­шев­ски, от­на­ся­ща се за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, не е пуб­ли­ку­ва­на в бел­град­ския пе­чат. ЦК на ЮКП е на­ре­дил на “ма­ке­дон­ски­те дру­га­ри” да ги ин­фор­ми­рат в бъ­де­ще, до­кол­ко­то имат впе­чат­ле­ние за ра­бо­та­та на бъл­гар­ски­те ор­га­ни в Бъл­гар­ска Ма­ке­до­ния. Към ЦК на БРП(к) се от­пра­вя мол­ба за пре­дприе­ма­не не­об­хо­ди­ми­те мер­ки, за да от­кло­ни “всич­ко, кое­то на­ру­ша­ва на­ши­те пра­вил­ни взаи­моот­но­ше­ния”.265

Дис­тан­ци­ра­не­то на югос­лав­ско­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво от де­йствия­та на ЦК на МКП е при­вид­но. На­ли­це е стре­меж за от­ла­га­не на на­зря­ва­щия кон­фликт, цен­трал­но­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво в Бъл­га­рия да бъ­де за­блу­де­но, за да се да­де въз­мож­ност за евен­туа­лен ус­пех на пре­дприе­та­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния обе­ди­нис­тка ак­ция, ка­то в край­на смет­ка спо­рът за то­зи край се ре­ши в по­лза на Югос­ла­вия, а Бъл­га­рия бъ­де по­ста­ве­на пред свър­шен факт. Най-до­бро­то до­ка­за­тел­с­тво за то­ва е фак­тът, че де­йствия­та на югос­лав­ска­та стра­на в та­зи по­со­ка не са­мо че не се ог­ра­ни­ча­ват, а об­рат­но - се за­сил­ват. В ход се пу­ска ма­щаб­на кам­па­ния за спе­чел­ва­не на ръ­ко­вод­ни­те кад­ри в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция в Со­фия, пре­би­ва­ва­щи­те в НРМ бъл­гар­ски сту­ден­ти, бри­га­ди­ри и уче­ни­ци.

Не­по­сред­ст­вено след за­се­да­ние­то на ПБ на ЦК на БРП(к) в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се ор­га­ни­зи­ра за­по­зна­ва­не­то на пар­тий­ни­те чле­но­ве със съ­дър­жа­ние­то на пис­мо­то. Съ­зда­ват се ус­ло­вия за про­веж­да­не­то на ин­те­рес­ни ра­зи­сква­ния - це­нен из­точ­ник на ин­фор­ма­ция за кра­ха на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия, как­то и за ма­ща­би­те на съ­про­ти­ва­та сре­щу “кул­тур­но-про­свет­на­та ак­ция” на скоп­ски­те учи­те­ли и кни­жа­ри. Чле­но­ве­те на БРП(к), с мно­го ред­ки из­клю­че­ния, не одоб­ря­ват реч­та на Ла­зар Ко­ли­шев­ски, из­ра­зя­ват своя­та по­дкре­па на пис­мо­то на ПБ и се со­ли­да­ри­зи­рат с ли­ния­та на пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво. Ка­то по­твър­жде­ние за то­ва ще при­ве­дем по-по­дроб­но са­мо ре­зул­та­ти­те от об­съж­да­ния­та на пис­мо­то в око­лий­ски­те пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции в Гор­на Джу­мая и Не­вро­коп. Те са по­ка­за­тел­ни и за съ­стоя­ние­то в кое­то се на­ми­рат ак­ти­вис­ти­те на око­лий­ски­те пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции, как­то и за съ­зда­ла­та се в ра­йо­на слож­на си­туа­ция.

На за­се­да­ние­то на бю­ро­то на ОК на БРП(к) в Гор­на Джу­мая от 19.VI.1948 г. се по­ста­вят ре­ди­ца въ­про­си. Вла­ди­мир Лев­ков за­я­вя­ва, че пис­мо­то е “по­ло­вин­ча­то” и че с про­веж­да­не­то му ще се “уни­що­жи ав­то­ри­те­тът на Ла­зар Ко­ли­шев­ски”, кой­то и без то­ва не е на “нуж­на­та ви­со­та”. Чле­нът на бю­ро­то Хрис­то Ван­ге­лов от­бе­ляз­ва, че ос­нов­ни­те при­чи­ни за “не­у­ре­ди­ци­те в ма­ке­дон­ски­те ра­бо­ти” се крият в то­ва, че ма­ке­дон­ският въ­прос се по­ста­вя “от­го­ре”, а не “от­до­лу”: “Ние не сме на­яс­но с на­ше­то на­се­ле­ние - как­ви сме ние? Ра­бо­та­та тряб­ва да за­по­чне от­до­лу. Ние се­га не знаем ко­го да слу­ша­ме - Ско­пие или Со­фия”. Геор­ги Зи­гов по­соч­ва: “Пис­мо­то на ЦК на БРП(к) е на­вре­мен­но, въ­пре­ки че не за­ся­га всич­ки въ­про­си. Ло­шо впе­чат­ле­ние ми на­пра­ви реч­та на др. Ла­зар Ко­ли­шев­ски, за­що­то той го­во­ри за те­зи не­ща, а на то­ва мне­ние е и ЦК на ма­ке­дон­ска­та ком­пар­тия, а то­ва е ед­но за­ли­та­не. Дру­га­ри­те от Ма­ке­до­ния пра­вят те­зи греш­ки, по­не­же не са ос­ве­до­ме­ни за реал­ни­те на­строе­ния на на­ше­то на­се­ле­ние. Те чер­пят све­де­ния от вър­хо­ве­те. Дру­га­ри­те от ма­ке­дон­ска­та кни­жар­ни­ца съ­що не са ос­ве­до­ме­ни. Те не знаят, че на­се­ле­ние­то не е съ­глас­но с ед­но при­съ­е­ди­ня­ва­не при по­ло­же­ние, че се по­ста­ви гра­ни­ца на с. Ба­ра­ко­во. Ние тряб­ва да се из­яс­ним с дру­га­ри­те от ма­ке­дон­ска­та кни­жар­ни­ца”.

На въ­про­са за ези­ка се спи­ра чле­нът на Бю­ро­то Мин­ко По­пов, кой­то от­бе­ляз­ва: “По­лу­ча­ва се ед­но на­трап­ва­не на ези­ка".

Пър­ви­те из­каз­ва­ния ос­во­бож­да­ват чле­но­ве­те на бю­ро­то от на­тру­па­ния страх. След­ват из­каз­ва­ния, кои­то са още по-смели и кри­ти­ку­ва­щи де­йност­та на скоп­ски­те еми­са­ри. Сек­ре­та­рят на град­ския ко­ми­тет на пар­тия­та Си­меон Ан­ге­лов раз­кри­ва: “Спо­ра­зу­ме­ние­то в Блед не се из­пъл­ня­ва от дру­га­ри­те от Ма­ке­до­ния. Те смя­тат, че тряб­ва да по­пра­вят на­шия ЦК. В теа­тъ­ра Илия Мил­чин си по­ста­вя за цел да ста­не ди­рек­тор”. Пен­чо Пен­ков из­яс­ня­ва, че ро­ди­те­ли­те на­стоя­ва­ли въ­про­са за на­цио­нал­ност­та на де­ца­та да се из­яс­ни. В ре­зул­тат на то­ва Ми­нис­тер­с­тво­то на на­род­на­та про­све­та би­ло при­ну­де­но да из­да­де спе­циал­но пис­мо за на­чи­на, по кой­то тряб­ва да се оп­ре­де­ля на­цио­нал­ност­та на уче­ни­ци­те. Б. Пе­нев от­бе­ляз­ва: “Аз съм бъл­га­рин. Ние не тряб­ва да за­бра­вя­ме, че сме въз­пи­та­ни­ци на БРП(к). Обе­ди­не­ние­то на Пи­рин­ския край ще ста­не не в рам­ки­те на ФНРЮ, а в ед­на юж­нос­ла­вян­ска фе­де­ра­ция. Аз от­бе­ляз­вам за­беж­ки­те на ня­кои на­ши дру­га­ри. Аз не съм съ­гла­сен вся­ка пие­са да се гле­да и слу­ша на ма­ке­дон­ски език. Ня­кои ма­ке­дон­ски учи­те­ли имат го­ля­мо за­сил­ва­не. Вся­ко из­ли­за­не от рам­ки­те на ЦК е греш­но и про­ви­ни­лият се да бъ­де на­ка­зан. Ние тряб­ва да ра­бо­тим та­ка, че да се слеем с на­строе­ние­то на ма­си­те. Пи­рин­ският край е в ОФ Бъл­га­рия. Ние тряб­ва да спаз­ва­ме за­ко­ни­те на ОФ Бъл­га­рия. Обу­ча­ва­не­то на на­се­ле­ние­то на ма­ке­дон­ски език да ста­ва в рам­ки­те на спо­ра­зу­ме­ния­та с ма­ке­дон­ско­то и на­ше­то пра­ви­тел­с­тво”.

На­чал­ни­кът на об­лас­тно­то уп­рав­ле­ние на МВР Ни­ко­ла Ра­чев по­дкре­пя из­ця­ло пис­мо­то и един­ст­вен от чле­но­ве­те пра­ви са­мок­ри­ти­ка: “Оба­че да си при­знаем, има­ме греш­ки. Ние не мо­жем да слу­жим на два ЦК. Ние ще из­пъл­ня­ва­ме раз­по­реж­да­ния­та на на­шия ЦК. Всич­ки на­ши въ­про­си ще про­веж­да­ме с ЦК на БРП(к). А ние про­веж­да­ме ре­ше­ния на ма­ке­дон­ска­та ком­пар­тия. Аз лич­но съм про­веж­дал, не­пра­вил­но, раз­би­ра се, ня­кои въ­про­си. Пу­скал съм гос­ти от НРБ без по­зво­ле­ние на пра­ви­тел­с­тво­то. Ние до­пус­нах­ме вмес­ва­не­то на ма­ке­дон­ско­то пра­ви­тел­с­тво в Пи­рин­ския край. Ние не мо­жем да по­зво­лим да се кри­ти­ку­ва др. Г. Ди­мит­ров”. На­края съ­об­ща­ва: “Др. Ла­зар Ко­ли­шев­ски из­на­ся дан­ни, кои­то не са вер­ни. Вес­тник “Но­ва Ма­ке­до­ния”, “Пио­нер­че” се на­трап­ват на на­ше­то на­се­ле­ние”.

Ду­ма­та взе­ма и бив­шият сек­ре­тар на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) Кръс­тьо Стой­чев, то­га­ва член на ЦК на БРП(к). Той спо­де­ля: “За­бе­ляз­вам дву­е­зи­чие в на­ши­те дру­га­ри. По от­но­ше­ние на ези­ка има съ­що раз­ли­чие между­ дру­га­ри­те. Др. Ве­не­ра Клин­ча­ро­ва е упо­ри­та, с при­ну­да и­ска да кул­ти­ви­ра ма­ке­дон­ския език. В кур­со­ве­те по ма­ке­дон­ски език дру­га­ри­те се стра­ху­ват от Ве­не­ра. В око­лий­ския ОФ ко­ми­тет се съ­би­рат да об­съ­дят въ­про­са за сла­бия ин­те­рес към ма­ке­дон­ския език на кур­со­ве­те. Там ма­ке­дон­ският ин­спек­тор каз­ва, че ше­фо­ве­те на уч­реж­де­ния­та тряб­ва сре­щу по­дпис и про­вер­ка да и­скат да се из­у­ча­ва ези­кът. Ин­те­ре­сът към ези­ка е слаб, а на­ши­те от­го­вор­ни дру­га­ри не и­скат да при­знаят то­ва”.

Сек­ре­та­рят на око­лий­ския ко­ми­тет на БРП(к) Стой­не Ли­сий­ски оп­ре­де­ля пис­мо­то на ЦК ка­то “вяр­но и спра­вед­ли­во”. Той от­бе­ляз­ва: “Ние до­се­га сме из­пус­на­ли важ­ния въ­прос, че при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ския край е по­дчи­нен на въ­про­са за юж­нос­ла­вян­ска­та фе­де­ра­ция. По въ­про­са за ези­ка се спе­ку­ли­ра. Той не е пре­пят­с­твие за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то. Никой от на­ши­те дру­га­ри, съ­бра­ни тук, не тряб­ва да си слу­жи с при­ну­да за из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ския език. Той съ­зда­ва ло­ши по­сле­ди­ци”. По-на­та­тък Ли­сий­ски кон­кре­ти­зи­ра: “Ние не тряб­ва да вна­ся­ме раз­двое­ние, ка­то из­пъл­ня­ва­ме на­реж­да­ния и на Ско­пие. Ма­ке­дон­ският език е те­жък за нас и на­ши­те де­ца. Аз смя­там, че за то­ва и на­ши­те дру­га­ри се от­каз­ват да го из­у­ча­ват. Ние мо­жем и на бъл­гар­ски език да по­вдиг­нем ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние. Оба­че има фа­на­ти­зъм в дру­га­ри­те от Ма­ке­до­ния за ези­ка. Ма­ке­дон­ска­та кни­жар­ни­ца ед­ва ли не се пре­връ­ща в ня­как­ва аген­ция. От­там из­ли­зат мно­го не­ща, и то чес­то пъ­ти не­вер­ни. Във в. “Но­ва Ма­ке­до­ния” се пуб­ли­ку­ват те­лег­ра­ми от час­тни ли­ца, а се пре­дста­вят ка­то та­ки­ва от на­се­ле­ние­то. В Ма­ке­до­ния са не­вяр­но ос­ве­до­ме­ни за на­строе­ние­то на на­се­ле­ние­то. Във вес­тник “Пи­рин­ско де­ло” се пуб­ли­ку­ват не­вер­ни не­ща. Ние не мо­жем да за­дъл­жим на­ши­те хо­ра да мис­лят та­ка, как­то и­скат дру­га­ри­те от Ма­ке­до­ния. Ние не мо­жем да и­ска­ме да бъ­дат скъ­са­ни всич­ки връз­ки с бъл­гар­ския на­род”. По-на­та­тък Стой­не Ли­сий­ски об­ръ­ща вни­ма­ние на то­ва, че по­се­ще­ние­то на де­ле­га­ции от НРМ ве­че тряб­ва да ста­ва с раз­ре­ше­ние на ЦК и НС на ОФ.

Обоб­ще­ние по по­вдиг­на­ти­те на за­се­да­ние­то въ­про­си пра­ви  пре­дста­ви­те­лят на ЦК Бо­рис Вап­ца­ров. Той за­я­вя­ва: “За нас ези­кът е труд­ност. Ние не чув­с­тва­ме въ­треш­на не­об­хо­ди­мост от не­го­во­то из­у­ча­ва­не. Аз смя­там, че ние мо­жем да при­стъ­пим към из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ски език с уче­ни­ци­те. Оба­че ние из­вър­ших­ме греш­ки с ор­га­ни­зи­ра­не кур­со­ве за въз­рас­тни, упот­ре­бя­вах­ме из­вес­тна при­ну­да. Те тряб­ва да бъ­дат ор­га­ни­зи­ра­ни на на­пъл­но до­бро­вол­ни на­ча­ла.226

Още по-от­кри­то и за­дъл­бо­че­но ис­ти­на­та за ре­зул­та­ти­те от де­йствия­та на скоп­ски­те еми­са­ри и опи­ти­те за на­сил­ст­вено реа­ли­зи­ра­не на пар­тий­на­та ли­ния по ма­ке­дон­ския въ­прос се раз­кри­ва по вре­ме на съ­ве­ща­ние­то на ак­ти­ва на град­ска­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция в Гор­на Джу­мая, про­ве­де­но на 24 юни 1948 г.

След про­чи­та­не пис­мо­то на ЦК съ­ве­ща­ние­то тър­си от­го­вор на въ­про­са: “как Ла­зар Ко­ли­шев­ски е стиг­нал до та­зи реч?” Учи­те­лят Жив­ко Го­ле­ми­нов спо­де­ля: “При­чи­ни­те за то­ва сме са­ми­те ние, кои­то на­пра­вих­ме го­ле­ми за­беж­ки по от­но­ше­ние на ма­ке­дон­ския език в са­ми­те учи­тел­ски сре­ди, ид­ва­не­то на ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли и про­веж­да­не­то за­дъл­жи­тел­но на ези­ка, кои­то от своя стра­на са да­ва­ли све­де­ния в Ско­пие не­де­йстви­тел­ни. Одоб­ря­вам ста­но­ви­ще­то на ЦК”. Още от са­мо­то на­ча­ло на съ­ве­ща­ние­то учас­тни­ци­те не пес­тят кри­тич­ни­те си бе­леж­ки по от­но­ше­ние до­пус­на­ти­те греш­ки по ма­ке­дон­ския въ­прос. Те ве­че имат и при­ме­ра на про­ве­де­но­то пре­ди ня­кол­ко де­на за­се­да­ние на бю­ро­то на ОК на БРП(к), да­ло тон в та­зи на­со­ка. В след­ва­щи­те из­каз­ва­ния ос­три­те кри­тич­ни бе­леж­ки се за­сил­ват, пре­об­ла­да­ва­що­то чис­ло от из­каз­ва­ли­те се от­ри­чат из­ця­ло пар­тий­на­та ли­ния по ма­ке­дон­ския въ­прос и при­зна­ват не­йния про­вал.

Учи­те­лят Ди­ми­тър На­чев спо­де­ля: “Ние го­во­рим чис­то бъл­гар­ски. Въ­ве­де­ният ма­ке­дон­ски език ни се виж­да чужд, за­що­то не е взе­то от на­шия край на­ре­чие и с то­ва се тор­мо­зят уче­ни­ци­те, къ­де­то мес­тни­те учи­те­ли го про­веж­дат за­дъл­жи­тел­но, въз ос­но­ва на кое­то се по­лу­чи ед­но хлад­но дър­жа­не към са­ми­те тях и са­мия език. На­сил­ст­вени ме­то­ди не би­ва да има, за­що­то на­ро­дът има пра­вил­но ста­но­ви­ще по ма­ке­дон­ския въ­прос. Не с пре­два­ри­тел­но при­съ­е­ди­ня­ва­не на Ма­ке­до­ния към Югос­ла­вия, а чрез фе­де­ри­ра­не на юж­ни­те сла­вя­ни ще се пре­мах­нат гра­ни­ци­те”. Учи­тел­ка­та Маг­да Го­ле­ми­но­ва съ­що спо­де­ля, че от­нос­но ези­ка учи­лищ­на­та ин­спек­ция е до­пус­на­ла греш­ка и до­пъл­ва, че е по­греш­но и из­у­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­ска­та ис­то­рия в чет­вър­то от­де­ле­ние.

За­ся­га се и въ­про­сът за “ма­ке­дон­ския теа­тър”. Лю­бен (фа­мил­но­то име не е за­пи­са­но в про­то­ко­ла - бел.авт.) ин­фор­ми­ра учас­тни­ци­те: “Теа­тъ­рът в гра­да ни се про­ва­ля, за­що­то се иг­раят на ма­ке­дон­ски език пре­дстав­ле­ния­та, без да е за­стъ­пе­на ни­то ед­на иг­ра на бъл­гар­ски език”.

В из­каз­ва­не­то си чле­нът на ГК на БРП(к) Геор­ги Джиб­ри­лов на­по­мня, че ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли са по­срещ­на­ти до­бре, но впос­лед­с­твие за­по­чват об­ви­не­ния сре­щу ак­ти­вис­ти­те на пар­тия­та, че са шо­ви­нис­ти “за­що­то дър­жа­ли по кан­це­ла­рии­те си по­ртре­ти­те на Бо­тев и Лев­ски”. Об­лас­тният учи­ли­щен ин­спек­тор Ата­нас Ива­нов по­соч­ва: “На­пра­ви­ха се греш­ки по от­но­ше­ние све­де­ния­та със Ско­пие. Та­ка на­при­мер ко­га­то ста­на уго­вор­ка за ид­ва­не­то на ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли, в нас се пре­дста­ви та­ка по­ло­же­ние­то, че ние и­ска­ме тол­коз мно­го учи­те­ли, ка­то че в нас ня­ма­ше ни­как­ви кад­ри, при по­ло­же­ние че в про­свет­но­то де­ло те имат да ни до­гон­ват. Съ­що с тех­ни­те вес­тни­ци ня­кои на­ши дру­га­ри се пре­си­ли­ха до­там, че се на­реж­да из­пра­ща­не на тол­ко­ва вес­тни­ци, кол­ко­то е не­въз­мож­но пла­си­ра­не­то им и се ид­ва до­там, че уче­ни­ци­те от Не­вро­коп да си пра­вят шап­ки от тях при на­пу­ска­не­то на за­ня­тия, по­не­же ни­що не мо­гат да раз­бе­рат от тях. При по­се­ще­ние­то на по­мощ­ник-ми­нис­тъ­ра на тър­го­вия­та пред мен съ­об­щи по те­ле­фо­на да се из­пра­щат още вес­тни­ци, по­не­же тук не до­сти­га­ли. То­ва е по­греш­но ин­фор­ми­ра­не на та­ки­ва по­се­ти­те­ли от на­ши дру­га­ри, кое­то до­веж­да до то­ва по­ло­же­ние. ЦК тряб­ва да про­ве­де ра­зяс­ни­тел­на ра­бо­та по ма­ке­дон­ския въ­прос в ця­ла­та стра­на”.

Кри­тич­ни бе­леж­ки се от­пра­вят и към ръ­ко­вод­ни­те кад­ри, до­при­не­сли не­мал­ко за на­сил­ст­вени­те ме­то­ди, чрез кои­то се опит­ват да про­ве­дат ли­ния­та по ма­ке­дон­ския въ­прос. До­ктор Мар­ков по­соч­ва: “На­ши от­го­вор­ни ръ­ко­во­ди­те­ли при по­се­ще­ние­то си там или тук се уви­ват око­ло съ­щи­те тех­ни по­се­ти­те­ли и не пре­дста­вят ис­тин­ско­то по­ло­же­ние за от­но­ше­ние­то на на­ро­да към обе­ди­не­ние­то с пре­ме­с­тва­не на гра­ни­ци, че на­ро­дът не при­е­ма та­ка, как­то мно­го от нас на­пра­вих­ме в на­ча­ло­то: “пи­ши се ма­ке­до­нец, за­що­то ако се пи­шеш ци­га­нин или бъл­га­рин, то ти си фа­шист”. Имен­но то­ва пре­си­ле­но де­йствие до­кар­ва до­там, тех­ни­те ръ­ко­во­ди­те­ли да ос­та­нат с убеж­де­ние­то, че на­ро­дът же­лае, а от­го­вор­ни­ци­те не же­лаят да из­вър­шат то­ва”. В то­зи си вид то­ва е и пър­во­то из­каз­ва­не, со­че­що вред­ни­те по­сле­ди­ци от на­сил­ст­вено­то пре­броя­ва­не на на­се­ле­ние­то на 31 де­кем­ври 1946 го­ди­на ка­то ма­ке­дон­ско.

По­сле­ден се из­каз­ва сек­ре­та­рят на ор­га­ни­за­ция­та Си­меон Ан­ге­лов, кой­то от­бе­ляз­ва, че пис­мо­то е схва­на­то пра­вил­но от учас­тни­ци­те, че те из­ця­ло го по­дкре­пят. Об­ръ­ща вни­ма­ние на при­съ­ства­щи­те, че на пис­мо­то не тряб­ва да се да­ва ши­ро­ка глас­ност, а да се знае “са­мо от ак­ти­ва” и да се има ве­че пре­двид, че “всич­ки до­се­га вър­ше­ни до­маш­ни ра­бо­ти по­меж­ду ни ще тряб­ва да ми­на­ват през Со­фия и Бел­град”. Да­ва ука­за­ние да се ра­бо­ти за “из­ди­га­не ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние” на на­се­ле­ние­то, за фе­де­ри­ра­не на юж­ни­те сла­вя­ни, къ­де­то “ма­ке­дон­ският въ­прос ще по­лу­чи най-пра­вил­но раз­ре­ше­ние и ще се по­срещ­не без вся­ка­къв страх”.267

Ин­те­рес­но про­ти­ча и съ­ве­ща­ние­то на град­ска­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция в Не­вро­коп, про­ве­де­но на 28 юни 1948 г. съ­вмес­тно с ак­ти­ва и на ОК на БРП(к). За­да­ват се ре­ди­ца въ­про­си: “За­що е спря­на де­ле­га­ция­та от Пи­рин­ския край на Вто­рия кон­грес на На­род­ния фронт, за­що пър­во­май­ският по­зив в Не­вро­коп е на­пи­сан са­мо на ма­ке­дон­ски език, а не е ли тряб­ва­ло са­мо на бъл­гар­ски ка­то офи­циа­лен дър­жа­вен език, за­що бъл­гар­ски уче­ни­ци от­ри­чат ма­ке­дон­ския език, на­ри­чай­ки го “груб”, “не­из­дър­жан” пр. По­соч­ва се, че има учи­те­ли, кои­то от­ри­чат “ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­ност”. От­пра­вя се и за­пит­ва­не­то “на­пра­ве­на ли е стро­га про­вер­ка на учи­те­ли­те от Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния, про­ве­ре­ни ли са тех­ни­те ка­че­с­тва, тях­на­та по­дго­тов­ка пре­ди ид­ва­не­то тук?” От­нос­но ези­ка се по­соч­ва: “Има ду­ми, про­сто пра­вят впе­чат­ле­ние, че са из­ку­ст­вено из­о­па­че­ни, за да се от­де­ля ма­ке­дон­ският език от бъл­гар­ския”. По­соч­ват се слу­чаи, при кои­то НС на ОФ не е уве­до­мя­ван за по­се­ще­ние­то на ре­ди­ца де­ле­га­ции - на же­ни­те, кул­тур­ноп­рос­вет­ни­ци­те и пи­са­те­ли­те. Уточ­ня­ва се, че ед­ва ко­га­то те при­сти­гат в Пи­рин­ския край, Кръс­тьо Стой­чев оти­вал при Въл­ко Чер­вен­ков, за да и­ска раз­ре­ше­ние. Раз­кри­ва се, че при един та­къв слу­чай в мо­мен­та на да­ва­не­то на раз­ре­ше­ние Въл­ко Чер­вен­ков про­чел във вес­тни­ка, че де­ле­га­ция­та от НРМ ве­че е в Пи­рин­ския край: “За­що и­ска­те раз­ре­ше­ние, ко­га­то от­дав­на те са там?” - по­пи­тал той!

Спи­рай­ки се на въ­про­са за ка­че­с­тва­та на македонските учи­те­ли, пре­дста­ви­те­лят на ЦК на БРП(к) Бо­рис Вап­ца­ров от­бе­ляз­ва, че то­ва са спе­циал­но по­дгот­ве­ни в три­ме­сеч­ни кур­со­ве учи­те­ли за ра­бо­та в Пи­рин­ския край, че те да­ват не­вяр­на ин­фор­ма­ция от­нос­но ис­тин­ско­то по­ло­же­ние в ра­йо­на: “Въз­мож­но е из­пра­те­ни­те тук ма­ке­дон­ски учи­те­ли до из­вес­тна сте­пен да са ока­за­ли из­вес­тно влия­ние вър­ху из­каз­ва­ния­та на Ла­зар Ко­ли­шев­ски, ка­то не­пра­вил­но са ос­ве­до­мя­ва­ли дру­га­ри­те от Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния, но вяр­но е съ­що та­ка, че и ние сме ви­нов­ни, за­що­то на­ши­те гос­ти от Ма­ке­до­ния не им каз­вах­ме яс­но и от­кри­то, че на­ро­дът ту­ка се чув­с­тва не ма­ке­дон­ци, а бъл­га­ри и че ние тряб­ва да ра­бо­тим на­ше­то на­се­ле­ние в Пи­рин­ския край да се чув­с­тва ма­ке­дон­ско”.268

Всич­ки из­ка­за­ли се на не­вро­коп­ско­то съ­ве­ща­ние по­дкре­пят пис­мо­то на ЦК с из­клю­че­ние на Геор­ги Да­не­лов, кой­то счи­та кри­ти­ка­та спря­мо Ла­зар Ко­ли­шев­ски за не­пра­вил­на, за­що­то “тук ние ве­че сме ма­ке­дон­ски на­род, ма­ке­дон­ска дър­жа­ва, ма­ке­дон­ски език и ма­ке­дон­ска на­цио­нал­ност”, а Ла­зар Ко­ли­шев­ски спо­ред не­го “не е слу­чаен чо­век, а от ви­сок ранг”. Из­ка­за­ли­те се в по­дкре­па на пис­мо­то по­твър­жда­ват, че за в бъ­де­ще уреж­да­не­то на как­ви­то и да е въ­про­си тряб­ва да ста­ва чрез Со­фия и Бел­град, че из­у­ча­ва­не­то на ези­ка не тряб­ва да ста­ва по на­сил­ст­вен път. Ин­фор­ми­ра се и за пре­дприе­ти­те мер­ки спря­мо учи­те­ли­те и кни­жа­ри­те. По по­вод на то­ва, че те про­па­ган­ди­рат реч­та на Ко­ли­шев­ски, би­ли из­ви­ка­ни и пре­дуп­ре­де­ни от ОК на БРП(к) в бъ­де­ще да коор­ди­ни­рат по­ли­ти­че­ска­та и про­свет­на­та си де­йност с око­лий­ски­те ко­ми­те­ти на БРП(к) и ОФ. Ня­кои от учас­тни­ци­те в съ­ве­ща­ние­то из­каз­ват съ­мне­ние от­нос­но не­об­хо­ди­мост­та от про­дъл­жа­ва­не ра­бо­та­та по из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ския език: “При по­ло­же­ние, че го­во­рим на език, кой­то все­ки знае и кол­ко­то мно­го да и­ска­ме да го из­ме­ним, не ще мо­жем да на­пра­вим то­ва, из­вед­нъж и ще тряб­ва да во­дим бор­ба­та с тоя език, на кой­то го­во­ри на­шият на­род” - се со­чи в из­каз­ва­не­то на Вла­ди­мир Хад­жи­ми­ро­нов. А Ми­хаил Смат­ра­ка­лев до­пъл­ва: “Ние гре­шим, ко­га­то по ли­ния на ези­ка се за­сил­ва­ме и вмес­то по­ло­жи­тел­ни ре­зул­та­ти, по­лу­ча­ва­ме об­рат­ни. На­ис­ти­на Пи­рин­ският край е по-бли­зък до бъл­гар­ския език и по-да­леч от вар­дар­ския език. Ние при по­ла­га­не­то на ма­ке­дон­ския език сре­ща­ме от­ри­ца­ние сред на­се­ле­ние­то”.269

Ра­зи­сква­ния­та по по­вод пис­мо­то на ЦК на БРП(к) до пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния са илюс­тра­ция за то­ва как и с как­ви ме­то­ди и сред­с­тва се “кул­ти­ви­ра” и “из­ди­га” ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние, за про­ва­ла на ав­то­но­мия­та, за то­ва, че ко­му­нис­ти­те ня­мат на­ме­ре­ние да се от­каз­ват от бан­кру­ти­ра­ла­та де­на­цио­на­ли­за­тор­ска по­ли­ти­ка.

Не­по­сред­ст­вено след анти­бъл­гар­ска­та реч на Ла­зар Ко­ли­шев­ски все по­ве­че се за­сил­ва не­до­вол­с­тво­то от де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та де­йност на учи­те­ли­те и тех­ни­те по­ма­га­чи от око­лий­ски­те ко­му­нис­ти­че­ски ко­ми­те­ти. Все по-чес­ти са и­ска­ния­та за не­йно­то пре­ус­та­но­вя­ва­не. Вмес­то же­ла­но­то ре­ши­тел­но скъс­ва­не с де­на­цио­на­ли­за­тор­ски­те из­стъп­ле­ния се при­е­мат ре­ше­ния, има­щи на­ме­ре­ние­то да ко­ри­ги­рат и пре­мах­нат “из­кри­вя­ва­не­то на пар­тий­на­та по­ли­ти­ка по ма­ке­дон­ския въ­прос”. На­глед­но до­ка­за­тел­с­тво за по­до­бно “ко­ри­ги­ра­не” е при­е­то­то от МНП на 9.VI.1948г. Ок­ръж­но № 459. По съ­ще­с­тво то е “до­пъл­не­ние към Ок­ръж­но № 365 от 7.II.1948 г.”. Со­чи се, че при из­пъл­не­ние на гор­но­то ок­ръж­но би­ли до­пус­на­ти “греш­ки от стра­на на ди­рек­то­ри и учи­те­ли”. За да се из­бег­нат “по-на­та­тъш­ни не­ред­нос­ти”, се на­реж­да: стен­вес­тни­ци­те и ло­зун­ги­те да се спис­ват на ма­ке­дон­ски и бъл­гар­ски език; до­ста­тъ­чен за де­ца­та бил в. "Сеп­тем­врий­че", а ма­ке­дон­ският “Пио­нер­че” да бъ­дел по­мо­щен и за не­го або­ни­ра­не­то да не е за­дъл­жи­тел­но, да се або­ни­рат де­ца­та, има­щи ма­те­риал­на въз­мож­ност; пие­си­те да се из­на­сят на бъл­гар­ски и ма­ке­дон­ски език; кур­со­ве­те по ма­ке­дон­ски език да ста­ват на ба­за­та на “ра­зяс­ни­тел­на­та ра­бо­та и до­бро­вол­но”; биб­лио­те­ки­те да се снаб­дя­ват с ма­ке­дон­ска ли­те­ра­ту­ра, коя­то “най-пра­вил­но и пълно­цен­но ще се из­по­лзва от учи­те­ли­те и уче­ни­ци­те”. В за­клю­че­ние се на­реж­да: “Въ­об­ще при про­веж­да­не­то на учеб­но-въз­пи­та­тел­на­та ра­бо­та в учи­ли­ща­та и из­въ­ну­чи­лищ­на­та де­йност да не се до­пу­ска ни най-мал­ко про­ти­во­пос­та­вя­не на бъл­гар­ския език”.270 Как­то се виж­да, въ­об­ще не ста­ва ду­ма за пре­мах­ва­не на ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да, на ма­ке­дон­ския език от учи­лищ­ни­те про­гра­ми и учеб­но-въз­пи­та­тел­на­та ра­бо­та, а за рав­но­пос­та­ве­но­то му съ­жи­тел­с­тву­ва­не с бъл­гар­ския.

По­до­бно дву­смис­ле­но и по­ло­вин­ча­то е и из­пра­те­но­то на 10.VI. с.г. на­реж­да­не № 16898 на МНП “на­род­ност­та на уче­ни­ци­те да се оп­ре­де­ля въз ос­но­ва на де­кла­ра­ция от ро­ди­те­ли­те на уче­ни­ка”.271

Със за­по­вед № 3300 на Ми­нис­тер­с­тво­то на на­род­на­та про­све­та от 15 юни 1948 го­ди­на по­ра­ди за­вър­шва­не на учеб­на­та го­ди­на учи­те­ли­те по ма­ке­дон­ски език и ис­то­рия се ос­во­бож­да­ват от длъж­ност.272 Скоп­ски­те учи­те­ли на­пу­скат Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния до­вол­ни от по­стиг­на­то­то и с на­де­жда­та, че наесен ще про­дъл­жат пре­въз­пи­та­тел­на­та си ра­бо­та за осъз­на­ва­не на на­се­ле­ние­то и по­дра­с­тва­що­то по­ко­ле­ние. А за то­ва как си оти­ват, е ин­те­рес­но све­де­ние­то, съ­хра­не­но в ле­то­пис­на­та кни­га на На­род­но­то пър­во­на­чал­но учи­ли­ще “Ар­се­ни Кос­тен­цев” в Гор­на Джу­мая: “Го­ди­на­та про­те­че мно­го не­спо­кой­но. Не­пре­къс­на­ти дряз­ги меж­ду учи­те­ли­те пре­по­да­ва­те­ли по ма­ке­дон­ски език и дру­ги­те се дъл­же­ше на мно­го ог­ра­ни­че­но­то об­що об­ра­зо­ва­ние и ви­со­ко­мер­ност­та им, из­би­ва­ща на шо­ви­ни­зъм. Раз­дя­ла­та в края на учеб­на­та го­ди­на с ка­за­ни­те учи­те­ли бе не­кра­си­ва. Те си оти­до­ха, за­я­вя­вай­ки, че не хра­нят ни­как­ви сим­па­тии към бъл­гар­ския на­род”.273

Както е видно от решенията и действията на комунистическото ръководство в Пиринска Македония, то не се е ре­ши­ло да скъ­са окон­ча­тел­но с де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та ма­ке­до­нис­тка прак­ти­ка. За­бра­на­та на ня­кои де­йнос­ти, както вече бе посочено, се пра­ви в име­то на за­щи­та­та на бъл­га­ри­те в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, кои­то спо­ред пре­броя­ва­не­то от 1946 г. са око­ло 30% от на­се­ле­ние­то, т.е. мал­цин­с­тво. Не­що по­ве­че. Въ­пре­ки го­ля­мо­то ко­ли­че­с­тво сиг­на­ли и сим­пто­ми за ис­тин­ски­те на­ме­ре­ния на югос­лав­ска­та стра­на ръ­ко­вод­с­тво­то на компар­тия­та про­дъл­жа­ва да иг­рае ро­ля­та на чес­тен парт­ньор във взаи­моот­но­ше­ния­та си с ЮКП, то има ам­би­ция­та да ко­ри­ги­ра “греш­ки­те” на дру­га­ри­те от Ско­пие и Бел­град, да про­веж­да пар­тий­ния курс под пря­ко­то свое ръ­ко­вод­с­тво. То до­ри из­ра­зя­ва го­тов­ност да из­пъл­ня­ва по­е­ти­те за­дъл­же­ния с не­об­хо­ди­ма­та по­сле­до­ва­тел­ност. На пре­скон­фе­рен­ция в Бу­да­пе­ща ко­рес­пон­ден­тът на в. “Таймс” Май­къл Бърн за­да­ва към бъл­гар­ска­та де­ле­га­ция ди­рек­тния въ­прос: “Как в Бъл­га­рия се гле­да на от­пра­ве­но­то от Л. Ко­ли­шев­ски и­ска­не за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния?” От­го­во­рът е, че между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия ня­ма раз­до­ри, а са­мо при­я­тел­с­тво. По­твър­жда­ва се, че “ако жи­вее­щи­те в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния 250 000 ма­ке­дон­ци по­и­скат то­ва, то Бъл­га­рия ня­ма­ло да се про­ти­во­пос­та­ви”. За­я­вя­ва се, че “две­те на­род­ни де­мок­ра­ции” ня­ма да на­пра­вят “удо­вол­с­твие на за­пад­ни­те им­пе­риа­лис­ти”, ка­то съ­зда­дат раз­до­ри по­меж­ду си.274

В на­ча­ло­то на юни 1948 г. Г. Ди­мит­ров да­ва из­яв­ле­ние пред ко­рес­пон­ден­та на аген­ция “Юнай­тед прес”, в коя­то от­но­во го­во­ри за фе­де­ра­ция между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия, за на­ли­чие­то на близ­ки, без­кон­флик­тни взаи­моот­но­ше­ния между­ две­те стра­ни.275

Ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) про­дъл­жа­ва да сер­вил­ни­чи пред Ти­то и ЮКП, все още от­стоя­ва не­до­стой­на­та от на­цио­нал­на глед­на точ­ка де­на­цио­на­ли­за­тор­ска по­ли­ти­ка. Дви­жи се след хо­да на съ­би­тия­та. То оп­ре­де­ля по­ве­де­ние­то си към ЮКП съ­об­раз­но ета­па, на кой­то се на­ми­рат взаи­моот­но­ше­ния­та между­ югос­лав­ско­то и съ­вет­ското пар­тий­ни ръ­ко­вод­с­тва. Лип­са­та на не­за­ви­си­ма вън­шна по­ли­ти­ка, стра­хът от съ­вет­ско­то ръ­ко­вод­с­тво и пре­ди всич­ко от то­ва да не се до­пус­не греш­ка, коя­то би по­драз­ни­ла Мо­сква, са ед­ни от най-се­риоз­ни­те при­чи­ни, кои­то пре­чат на бъл­гар­ско­то комунистическо ръ­ко­вод­с­тво да скъ­са окон­ча­тел­но с анти­бъл­гар­ска­та си ма­ке­дон­истка по­ли­ти­ка. То­ва по­ве­де­ние е ха­рак­тер­но до­ри и за вре­ме­то след при­е­ма­не­то на ре­зо­лю­ция­та на Ко­мин­фор­мбю­ро, осъж­да­ща въ­треш­на­та и вън­шната по­ли­ти­ка на ЮКП.

Про­ве­де­ното в края на юни 1948 г. в Бу­ку­рещ вто­ро за­се­да­ние на Ко­мин­фор­мбю­ро при­е­ма ре­зо­лю­ция, осъж­да­ща въ­треш­на­та и между­на­род­на по­ли­ти­ка на югос­лав­ско­то комунистическо ръ­ко­вод­с­тво. Ед­но от об­ви­не­ния­та, от­пра­ве­ни спря­мо не­го, е, че то во­ди “тес­ног­ръ­да на­цио­на­лис­ти­че­ска по­ли­ти­ка”. По­след­ва ряз­ко вло­ша­ва­не от­но­ше­ния­та между­ ЮКП, от ед­на стра­на, и на­род­но­де­мок­ра­тич­ни­те стра­ни, на­че­ло със СССР, от дру­га. В по-кон­кре­тен план вло­ша­ва­не на от­но­ше­ния­та до пъл­но скъс­ва­не на­стъп­ва и между­ ЮКП и БРП(к), ФНРЮ и НРБ.276

С ог­лед пред уча­с­тва­щи­те в за­се­да­ние­то ко­му­нис­ти­че­ски де­ле­га­ции да бъ­дат при­ве­де­ни убе­ди­тел­ни до­ка­за­тел­с­тва за “тес­ног­ръ­да­та на­цио­на­лис­ти­че­ска по­ли­ти­ка “ на ЮКП, по по­ръч­ка от Мо­сква от бъл­гар­ска стра­на се ра­зяс­ня­ва во­де­на­та “по­греш­на” и в раз­рез с по­стиг­на­ти­те до­го­во­ре­нос­ти и съ­ве­ти­те на Ста­лин югос­лав­ска ли­ния за “спра­вед­ли­во­то” раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос. На то­зи въ­прос спе­циал­но вни­ма­ние се от­де­ля в до­кла­да на Тр. Кос­тов, из­не­сен пред Ко­мин­фор­мбю­ро.

До­кла­дът за­ся­га по­чти всич­ки въ­про­си, свър­за­ни с по­ли­ти­ка­та на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос и по­след­ва­ли­те в ре­зул­тат на то­ва взаи­моот­но­ше­ния с югос­лав­ска­та стра­на във връз­ка с взаим­ни­те уси­лия за “спра­вед­ли­во­то” раз­ре­ша­ва­не на въ­про­са.

И се­га въ­про­сът за Ма­ке­до­ния и по-спе­циал­но Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния не се по­ста­вя яс­но и съ­об­раз­но ис­то­ри­че­ска­та ис­ти­на. До­кол­ко­то са на­ли­це уси­лия за “обек­ти­вен” ис­то­ри­че­ски об­зор на про­бле­ма, то то­ва се пра­ви, за да се на­ме­ри оп­рав­да­ние за про­веж­да­на­та от ко­му­нис­ти­те че­ти­ри­го­диш­на де­на­цио­на­ли­за­тор­ска ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка. По-по­дроб­но­то пре­да­ва­не съ­дър­жа­ние­то на бъл­гар­ска­та по­зи­ция по­твър­жда­ва този из­вод и до­при­на­ся за из­яс­ня­ва­не­то на ре­ди­ца въ­про­си, ка­сае­щи ге­не­зи­са на та­зи по­ли­ти­ка, не­йно­то на­ла­га­не ка­то по­ли­ти­че­ска це­ле­съоб­раз­ност, пре­диз­ви­ка­на от ре­ди­ца об­стоя­тел­с­тва.

Тр. Кос­тов по­соч­ва, че меж­ду Бъл­га­рия и Югос­ла­вия съ­ще­с­тву­ва­ли не­раз­ре­ше­ни въ­про­си, ос­та­ве­ни ка­то теж­ко на­след­с­тво от ми­на­ло­то. След Пър­ва­та све­тов­на вой­на Югос­ла­вия за­граб­ва За­пад­ни­те по­край­ни­ни с чис­то бъл­гар­ско на­се­ле­ние. В пре­де­ли­те на Бъл­га­рия ос­та­ва са­мо Из­точ­на Ма­ке­до­ния. До Бал­кан­ска­та вой­на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния за­ед­но с на­се­ле­ние­то от ця­ла Ма­ке­до­ния уча­с­тва ак­тив­но в на­цио­нал­но-ос­во­бо­ди­тел­ни­те бор­би “за обо­со­бя­ва­не­то на Ма­ке­до­ния ка­то са­мос­тоя­тел­на дър­жа­ва в рам­ки­те на бъ­де­ща­та Бал­кан­ска фе­де­ра­ция”. Той твър­ди, че в те­зи на­цио­нал­ноос­во­бо­ди­тел­ни бор­би “ма­ке­дон­ският на­род за­по­чнал по­сте­пен­но да се офор­мя ка­то на­ция с ма­ке­дон­ско на­цио­нал­но съ­зна­ние”. То­зи про­цес се уси­лил осо­бе­но след съ­зда­ва­не­то на НРМ в рам­ки­те на Югос­ла­вия. Но и се­га, по­соч­ва той, то­зи про­цес не мо­же да се смя­та за на­пъл­но за­вър­шен - не са­мо в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, къ­де­то той се на­ми­ра още в свое­то на­ча­ло, но да­же и във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния, къ­де­то “част от сла­вян­ско­то на­се­ле­ние все още про­дъл­жа­ва да има бъл­гар­ско на­цио­нал­но съ­зна­ние”. Той от­бе­ляз­ва, че ха­рак­тер­на осо­бе­ност на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния е, че на­се­ле­ние­то “го­во­ри и ви­на­ги е го­во­ри­ло на чис­то бъл­гар­ски език”. Ико­но­ми­че­ски - про­дъл­жа­ва той, то­зи край е свър­зан мно­го по-тяс­но с Бъл­га­рия, от­кол­ко­то с НРМ. На та­зи ос­но­ва “ве­ли­ко­бъл­гар­ски­те шо­ви­нис­ти” от­ри­ча­ли “ма­ке­дон­ския ха­рак­тер на Пи­рин­ския край и го смя­та­ли за чис­то бъл­гар­ски”. “Про­тив те­зи ос­та­тъ­ци на ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм ние се бо­рих­ме и ще се бо­рим най-ре­ши­тел­но. Но за как­во­то и да би­ло на­цио­нал­но по­ти­ска­не на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ския край след 9.IХ.1944 г. и ду­ма не мо­же да ста­ва”. В по­дкре­па на то­ва твър­де­ние той за­я­вя­ва, че на­се­ле­ние­то се по­лзва с всич­ки на­цио­нал­ни пра­ва, как­то це­лият бъл­гар­ски на­род из­у­ча­ва род­ния си език - ези­ка, на кой­то го­во­рят и са го­во­ри­ли тех­ни­те ба­щи и де­ди, т.е. бъл­гар­ския език”.

По-на­та­тък Тр. Кос­тов се спи­ра на по­ло­же­ние­то в на­стоя­щия мо­мент. Той из­тък­ва, че по­ра­ди гор­ни­те при­чи­ни, по­ра­ди “не­до­ста­тъч­но офор­ме­но­то още ма­ке­дон­ско на­цио­нал­но съ­зна­ние”, ако бъ­де про­ве­ден пле­бис­цит, на­се­ле­ние­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния в свое­то ог­ром­но мно­зин­с­тво ще се из­ка­же за ос­та­ва­не­то в пре­де­ли­те на Бъл­га­рия, про­тив при­съ­е­ди­ня­ва­не­то към НРМ.

Трай­чо Кос­тов обяс­ня­ва за­що ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) е при­е­ло да осъ­ще­с­твя­ва ма­ке­до­нис­тка­та си по­ли­ти­ка. Той из­тък­ва, че в слу­чая пар­тия­та е из­хож­да­ла от “ле­нин­ско-ста­лин­ска­та по­ста­нов­ка, че на­цио­нал­ният въ­прос е по­дчи­нен, че не­го­во­то раз­ре­ша­ва­не вся­ко­га тряб­ва да се свър­зва с ос­нов­ния въ­прос - въ­про­са за про­ле­тар­ска­та ре­во­лю­ция”. Тък­мо зато­ва БРП(к) е пре­дло­жи­ла на ръ­ко­вод­с­тво­то на ЮКП ос­но­вен въ­прос във взаи­моот­но­ше­ния­та между­ две­те стра­ни да е осъ­ще­с­твя­ва­не­то на “най-тяс­но сбли­же­ние между­ НРБ и ФНРЮ” в по­ли­ти­че­ска­та, сто­пан­ска­та и кул­тур­на­та и дру­ги об­лас­ти, по­ли­ти­ка на сбли­же­ние, коя­то да до­ве­де до съ­зда­ва­не­то на фе­де­ра­тив­на дър­жа­ва, тъй ка­то тя щя­ла да ук­ре­пи между­на­род­но­то и въ­треш­но­то по­ло­же­ние на две­те стра­ни и щя­ла да улес­ни тех­ни­те на­ро­ди “в при­веж­да­не­то им към со­циа­лиз­ма”. В рам­ки­те на фе­де­ра­ция­та, спо­ред за­ми­съ­ла на БРП(к), ще­ли да на­ме­рят раз­ре­ше­ние “по най-ле­сен и без­бо­ле­зен на­чин” и на­цио­нал­ни­те въ­про­си - връ­ща­не­то на За­пад­ни­те по­край­ни­ни и при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към НРМ. Са­мо по та­къв на­чин за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то ня­ма­ло да има “ни­как­ви осо­бе­ни пре­чки” и то щя­ло да е “при­ем­ли­во за са­мо­то на­се­ле­ние”. Във фе­де­ра­ция­та Бъл­га­рия щя­ла да е рав­ноп­ра­вен член и все­ки граж­да­нин в нея би мо­гъл сво­бод­но да оп­ре­де­ля своя­та на­цио­нал­на при­на­длеж­ност.

Тр. Кос­тов при­зна­ва, че бъл­гар­ска­та стра­на е съ­де­йства­ла за “раз­ви­тие на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние” по съ­ве­та на “съ­вет­ски­те дру­га­ри”. За­я­вя­ва се, че Бъл­га­рия стрик­тно из­пъл­ня­ва по­стиг­на­ти­те в Блед до­го­во­ре­нос­ти. В Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния е въ­ве­де­на кул­тур­на ав­то­но­мия, в хо­да на коя­то са про­ли­ча­ли и съ­ще­ст­вени раз­ли­чия в по­зи­ции­те на две­те стра­ни. Пър­во­то се съ­стои в то­ва, че югос­лав­ска­та стра­на упо­ри­то на­стоя­ва при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да се из­вър­ши не­за­бав­но, не­за­ви­си­мо от то­ва да­ли ще се осъ­ще­с­тви на­ме­ре­ние­то за фе­де­ри­ра­не. След то­ва той раз­кри­ва, че на прак­ти­ка у югос­лав­ска­та стра­на е на­ли­це са­мо то­зи стре­меж - не­пре­мен­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния за смет­ка на Бъл­га­рия и не­йно­то от­слаб­ва­не. Най-до­бър при­мер спо­ред не­го за те­зи на­ме­ре­ния са де­йствия­та на югос­лав­ска­та стра­на, по­ро­де­ни вслед­с­твие реч­та на Ла­зар Ко­ли­шев­ски пред Вто­рия кон­грес на На­род­ния фронт в НРМ. Сре­щу Бъл­га­рия и бъл­гар­ския на­род се во­ди кам­па­ния за­ра­ди то­ва, че не же­лае да се съ­гла­си с “не­за­бав­но­то и без­ус­лов­но при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска­та об­ласт към Ма­ке­до­ния”.277

По-на­та­тък Тр. Кос­тов по­соч­ва, че вто­ро­то съ­ще­ст­вено раз­ли­чие между­ две­те стра­ни въз­ник­ва по въ­про­са “тряб­ва ли да се на­ка­ра на­се­ле­ние­то от Пи­рин­ския край да се от­ка­же от своя ро­ден бъл­гар­ски език” и да из­у­ча­ва то­зи, кой­то е ус­та­но­вен в НРМ. “Ние - про­дъл­жа­ва той - по­ддър­жа­ме гле­ди­ще­то, че чо­век мо­же да го­во­ри бъл­гар­ски език и все пак да се чув­с­тва в на­цио­нал­но от­но­ше­ние ма­ке­до­нец та­ка, как­то го­во­ре­ха бъл­гар­ски и се чув­с­тва­ха ма­ке­дон­ци та­ки­ва вид­ни ма­ке­дон­ски ре­во­лю­цио­не­ри в ми­на­ло­то ка­то Г. Де­лчев, Яне Сан­дан­ски и др.” Югос­ла­вя­ни­те пък смя­тат то­ва же­ла­ние за про­я­ва на ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­ни­зъм. След то­ва Тр. Кос­тов за­я­вя­ва, че в де­йствия­та си бъл­гар­ска­та ком­пар­тия ве­че се ръ­ко­во­ди от убеж­де­ние­то, че “не мо­же да се на­саж­да ма­ке­дон­ско на­цио­нал­но съ­зна­ние с на­сил­ст­вени, при­ну­ди­тел­ни ме­то­ди и че ня­ма да бъ­де ни­то пре­стъп­ле­ние, ни­то ня­как­ва осо­бе­на бе­да, ако и след евен­туал­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към НРМ в рам­ки­те на об­ща­та фе­де­ра­ция на юж­ни­те сла­вя­ни част от на­се­ле­ние­то не са­мо на Пи­рин­ския край, но и на Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния про­дъл­жа­ва да се чув­с­тва бъл­гар­ско и да го­во­ри на бъл­гар­ски език. То­ва се смя­та­ло от югос­лав­ска­та стра­на за “пре­стъп­ле­ние, на­ка­зуе­мо с разс­трел”. Той по­соч­ва още, че в НРМ не се до­пу­скат бъл­гар­ски вес­тни­ци, че под бу­ло­то на бор­ба­та сре­щу ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм там се во­ди бор­ба сре­щу всич­ко бъл­гар­ско, че ма­ке­дон­ски­те и югос­лав­ски­те ко­му­нис­ти са из­пад­на­ли във ве­ли­ко­ма­ке­дон­ски, ве­ли­кою­гос­лав­ски шо­ви­ни­зъм.

На ос­но­ва­та на всич­ко Тр. Кос­тов сти­га до из­во­да, че “по въ­про­са за фе­де­ра­ция­та с Бъл­га­рия югос­лав­ски­те ръ­ко­во­ди­те­ли ни­ко­га не са би­ли и­скре­ни и че те са се стре­ми­ли към “фе­де­ра­ция”, в коя­то Бъл­га­рия да е не­рав­ноп­ра­вен член. “...Оче­вид­но, при тия ус­ло­вия ло­зун­гът за фе­де­ра­ция и при­съ­е­ди­ня­ва­не на тая ос­но­ва на Пи­рин­ска­та об­ласт към Ма­ке­до­ния вре­мен­но да от­пад­не” - за­вър­шва той.278

До­кла­дът на Тр. Кос­тов пред Ко­мин­фор­мбю­ро раз­кри­ва за­що и от как­ви съ­об­ра­же­ния и по­зи­ции БРП(к) про­веж­да в про­дъл­же­ние на бли­зо 4 го­ди­ни не­до­стой­на­та и не­съ­об­ра­зе­на с на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си на стра­на­та ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка. Вид­но е, че пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво ни­ко­га не е смя­та­ло, че на­се­ле­ние­то има дру­го, не­бъл­гар­ско съ­зна­ние, но въ­пре­ки то­ва се е съ­гла­си­ло с де­йствия, на­со­че­ни към внед­ря­ва­не на ма­ке­дон­ско на­цио­нал­но съ­зна­ние. Пра­ви то­ва, ръ­ко­во­де­но от вън­шни вну­ше­ния, уж в име­то на раз­би­ра­тел­с­тво­то и ми­ра на Бал­ка­ни­те и за “улес­ня­ва­не в придвиж­ва­не­то към со­циа­лиз­ма”! Ед­ва се­га, след яв­ния срив в от­но­ше­ния­та между­ югос­лав­ски­те и съ­вет­ски­те ко­му­нис­ти, ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) при­зна­ва то­ва, без оба­че да осъ­ди до­край свои­те де­йствия ка­то на­пъл­но по­греш­ни и де­на­цио­на­ли­за­тор­ски. До­ри и се­га е на­ли­це го­тов­ност та­зи ли­ния да про­дъл­жи, сти­га не­ща­та в “брат­ска­та” ЮКП да се оп­ра­вят и тя да вър­ви по на­чер­та­ния взаи­мен път - внед­ря­ва­не­то на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние сред бъл­гар­ско­то на­се­ле­ние в Ма­ке­до­ния, фе­де­ра­ция, при­съ­е­ди­ня­ва­не... И всич­ко то­ва за­ед­но, под съ­вет­ска еги­да.

До­кол­ко БРП(к) има на­ме­ре­ние да скъ­са с про­ва­ли­ла­та се ма­ке­до­нис­тка прак­ти­ка, е яс­но. Но съ­що е факт, че вло­ша­ва­не­то на от­но­ше­ния­та между­ ЮКП и ВКП(б), а ка­то ре­зул­тат от то­ва и между­ ЮКП и БРП(к) спо­ма­га да се стиг­не и до пре­ус­та­но­вя­ва­не на всич­ки ав­то­но­мис­тки при­до­бив­ки. По­сте­пен­но и на­пъл­но не­съ­зна­тел­но се отс­тра­ня­ват не­йни­те най-рев­нос­тни и прак­ти­че­ски из­пъл­ни­те­ли. Учи­те­ли­те по ма­ке­дон­ски език ве­че са ос­во­бо­де­ни и с ог­лед на все по-вло­ша­ва­щи­те се от­но­ше­ния ня­ма из­гле­ди да бъ­дат от­но­во на­зна­че­ни. По то­ва вре­ме в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния са са­мо ос­та­на­ли­те там ма­ке­дон­ски кни­жа­ри. След ре­зо­лю­ция­та на Ко­мин­фор­мбю­ро те са един­ст­вени­те, кои­то про­дъл­жа­ват да про­па­ган­ди­рат в по­лза на “обе­ди­не­ние­то”, да раз­ви­ват бяс­на анти­бъл­гар­ска про­па­ган­да. Ма­ке­дон­ски­те кни­жар­ни­ци в Пет­рич, Не­вро­коп и Гор­на Джу­мая се пре­връ­щат в гнез­да за раз­прос­тра­не­ние на про­ю­гос­лав­ски­те схва­ща­ния за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос. В кни­жар­ни­ци­те се съ­чи­ня­ват те­лег­ра­ми, с кои­то се из­ра­зя­ва не­до­вол­с­тво от ре­зо­лю­ция­та на Ко­мин­фор­мбю­ро. Фал­ши­ви­те те­лег­ра­ми се из­пра­щат от име­то на “за­гри­же­ни” ро­ди­те­ли, “раз­тре­во­же­ни” чле­но­ве на БРП(к), уче­ни­ци, учи­те­ли, ор­га­ни­за­ции, на­се­ле­ни мес­та, в кои­то се из­каз­ва “одоб­ре­ние” на по­ли­ти­ка­та на МКП и ЮКП за “обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ския на­род”.279  Ка­то ре­зул­тат от пъл­ния раз­рив във взаи­моот­но­ше­ния­та между­ до­ско­ро “брат­ски­те” пар­тии в сре­да­та на юли 1948 г. ма­ке­дон­ски­те кни­жар­ни­ци са за­тво­ре­ни, а кни­жа­ри­те из­го­не­ни от НРБ.280 По то­зи на­чин и по­след­ни­те пре­дста­ви­те­ли на скоп­ски­те еми­са­ри на­пу­скат Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния.

През юни-юли 1948 г. из­точ­ник на анти­бъл­гар­ска про­па­ган­да е и ръ­ко­вод­с­тво­то на МКП. То за­ста­ва из­ця­ло в за­щи­та на ЮКП и ока­че­с­твя­ва ре­зо­лю­ция­та на Ко­мин­фор­мбю­ро ка­то не­вяр­на и кле­вет­ни­че­ска.281 Не сек­ва и про­па­ган­да­та в по­лза на при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, за кое­то се из­по­лзват всич­ки въз­мож­ни сред­с­тва. Чрез югос­лав­ско­то по­сол­с­тво в Со­фия и аген­ту­ра­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, съ­стоя­ща се глав­но от чле­но­ве на БРП(к), югос­лав­ска­та стра­на раз­прос­тра­ня­ва мно­же­с­тво про­па­ган­дни ма­те­риа­ли.282

От стра­на на НРМ про­дъл­жа­ват кон­так­ти­те с око­лий­ски­те ко­ми­те­ти на БРП(к), кои­то по инер­ция из­пъл­ня­ват ня­кои и­ска­ния. С на­став­ни­че­ски и ул­ти­ма­ти­вен тон Анти­фа­шис­ткият фронт на же­ни­те в НРМ и­ска из­пра­ща­не­то на “ма­ке­дон­ки” за учас­тие във Вто­рия кон­грес на же­ни­те в Ско­пие за края на юни 1948 г.283 На 20-21 юни 1948 г. не без бъл­гар­ско съ­гла­сие в Ско­пие пре­би­ва­ва физ­кул­тур­на де­ле­га­ция от Све­тив­рач­ка око­лия, коя­то уча­с­тва във физ­кул­тур­ния фес­ти­вал на НРМ. Над бъл­гар­ски­те спор­тис­ти се уп­раж­ня­ва на­тиск да се дър­жат ка­то “ма­ке­дон­ски спор­тис­ти”, ка­то се от­ка­жат от на­ме­ре­ние­то си да де­фи­ли­рат с ли­ка на Г. Ди­мит­ров. По­след­ва от­каз и де­монс­тра­ти­вен стре­меж от стра­на на спор­тис­ти­те да се пре­дста­вят ка­то пре­да­ни на ръ­ко­вод­с­тво­то на бъл­гар­ска­та ком­пар­тия и не­йния вожд “ма­ке­дон­ски” пре­дста­ви­те­ли. За­ра­ди то­ва, че те от­ка­за­ли да но­сят са­мо ли­ка на “всеп­риз­на­тия ма­ке­дон­ски во­дач” Ко­ли­шев­ски, над тях се из­сип­ват об­ви­не­ния във ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­ни­зъм, не­пре­стан­ни са и въ­про­си­те “за­що още Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния не е при­съ­е­ди­не­на?” и т.н.284

Още по-си­лен е на­ти­скът над пре­би­ва­ва­щи­те в НРМ бъл­гар­ски уче­ни­ци, сту­ден­ти и бри­га­ди­ри. От тях се и­ска да по­дкре­пят ЮКП и да се обя­вят в по­дкре­па на при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. В пре­об­ла­да­ва­що­то си мно­зин­с­тво уче­ни­ци­те, сту­ден­ти­те и бри­га­ди­ри­те за­ста­ват на стра­на­та на БРП(к) и по­дкре­пят ре­зо­лю­ция­та на Ин­фор­мбю­ро. Те ор­га­ни­зи­рат съ­бра­ние, на кое­то кри­ти­ку­ват по­ли­ти­ка­та на ЮКП, скоп­ско­то ръ­ко­вод­с­тво и свои­те пре­по­да­ва­те­ли спря­мо Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Не по­ма­гат и опи­ти­те да бъ­дат убе­де­ни от ми­нис­три. Ак­цен­тът в на­стър­ве­на­та про­па­ган­да сред сту­ден­ти­те и уче­ни­ци­те е те да бъ­дат убе­де­ни да по­дкре­пят и­ска­не­то за при­съ­е­ди­ня­ва­не, да осъ­дят ка­то не­пра­вил­на бъл­гар­ска­та по­зи­ция, а ка­то знак на про­тест да от­ка­жат да се за­вър­нат в Бъл­га­рия. Про­па­дат всич­ки опи­ти за раз­двоя­ва­не и ма­ни­пу­ли­ра­не. Чрез по­дста­ве­ни ли­ца се из­гот­вят до­ку­мен­ти про­тив ре­зо­лю­ция­та, но ско­ро се раз­би­ра, че зад тях стоят са­мо 16 ду­ши, по­ста­ви­ли се в ус­лу­га на Ско­пие учи­те­ли и сту­ден­ти. Впо­след­с­твие по­ве­че­то от тях се от­каз­ват от по­дпи­си­те си. По­чти всич­ки сту­ден­ти и уче­ни­ци на­стоя­ват не­за­бав­но да се вър­нат в Бъл­га­рия.285

Вед­на­га след за­връ­ща­не­то си от Бу­ку­рещ бъл­гар­ска­та де­ле­га­ция за­по­зна­ва ПБ с из­не­се­ния от нея до­клад и при­е­ти­те ре­ше­ния за по­ло­же­ние­то в ЮКП. ПБ одоб­ря­ва за­е­та­та от де­ле­га­ция­та по­зи­ция и ре­ша­ва да се по­дгот­ви пле­нум на ЦК, пред кой­то да се раз­гле­да ре­зо­лю­ция­та на Ко­мин­фор­мбю­ро и да се на­пра­вят съ­от­вет­ни­те из­во­ди. По съ­що­то вре­ме от бъл­гар­ска стра­на е на­ли­це из­вес­тна сдър­жа­ност по от­но­ше­ние на Югос­ла­вия. По­дчер­тан е стре­ме­жът да не се пра­ви ни­що, кое­то би по­слу­жи­ло ка­то по­вод за вло­ша­ва­не на от­но­ше­ния­та. Едновре­мен­но с пуб­ли­ку­ва­но­то съ­об­ще­ние за ре­зул­та­ти­те от за­се­да­ние­то на Ко­мин­фор­мбю­ро от име­то на пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво във в. “Ра­бот­ни­че­ско де­ло” се пуб­ли­ку­ва по­яс­не­ние, че ре­зо­лю­ция­та на съ­ве­ща­ние­то в Бу­ку­рещ “не из­ме­ня с ни­що съ­ще­с­тву­ва­щи­те дру­же­ски от­но­ше­ния между­ НРБ и Югос­ла­вия”.286  По­яс­не­ние­то е в пъ­лен уни­сон с из­чак­ва­тел­на­та по­зи­ция, коя­то за­е­ма ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к). Все още не е яс­но в как­ва на­со­ка ще тръг­нат взаи­моот­но­ше­ния­та между­ югос­лав­ско­то и съ­вет­ско­то ръ­ко­вод­с­тва. За­то­ва е и стре­ме­жът да не се оти­ва към пуб­лич­на кам­па­ния сре­щу ЮКП. Не е ли­ше­но от ос­но­ва­ние и твър­де­ние­то, че по­ве­де­ние­то на бъл­гар­ско­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво е из­пъл­не­ние на по­ръч­ка от Мо­сква БРП(к) да по­ддър­жа до­бри от­но­ше­ния с “ло­шия” Ти­то и пар­тия­та му с ог­лед за въз­мож­ност­та да им се влияе, да се по­ддър­жат ня­как­ви кон­так­ти и се из­вли­ча ин­фор­ма­ция или да слу­жи ка­то по­сред­ник в евен­туал­но­то близ­ко по­до­бря­ва­не на раз­ва­ле­но­то при­я­тел­с­тво.

На 27 юни 1948 г. се про­веж­да пет­на­де­се­тият пле­нум на ЦК на БРП(к). Трай­чо Кос­тов за­по­зна­ва чле­но­ве­те на ЦК и при­съ­ству­ва­щи­те на пле­ну­ма сек­ре­та­ри на око­лий­ски ко­ми­те­ти с ре­ше­ние­то на Коминфор­мбю­ро за по­ло­же­ние­то в ЮКП и съ­дър­жа­ние­то на че­те­ния от не­го в Бу­ку­рещ до­клад. Про­веж­да се ди­ску­сия, по вре­ме на коя­то с учас­тие­то и на Г. Ди­мит­ров се из­ра­зя­ва убеж­де­ние­то, че съ­зда­ло­то се по­ло­же­ние е вре­мен­но, че в най-ско­ро вре­ме в ЮКП ще­ли да на­дде­леят “здра­ви­те си­ли”, по­ра­ди кое­то не тряб­ва­ло да се вло­ша­ват от­но­ше­ния­та, за­що­то то­ва щя­ло да по­пре­чи на из­граж­да­не­то на “бъ­де­щия фе­де­ра­ти­вен съюз”. По­до­бно съ­ве­ща­ние на след­ва­щия ден се про­веж­да и в НС на ОФ, кой­то при­е­ма спе­циал­на де­кла­ра­ция. Ос­вен со­ли­дар­ност­та с ре­ше­ния­та на Ко­мин­фор­мбю­ро в нея се из­ра­зя­ва уве­ре­ност, че в НФ на Югос­ла­вия ще се на­ме­рят си­ли, кои­то да “оз­дра­вят ръ­ко­вод­с­тво­то на ЮКП и НФ”.287

През след­ва­щи­те дни ди­ску­сия­та по по­ло­же­ние­то в ЮКП се ог­ра­ни­ча­ва са­мо в рам­ки­те на вис­ше­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво. На 8.VII.1948 г. ПБ одоб­ря­ва про­ек­торе­зо­лю­ция “За из­во­ди­те, кои­то тряб­ва да се на­пра­вят от ЦК на БРП(к) във връз­ка с ре­зо­лю­ция­та на Вто­ро­то за­се­да­ние на Ин­фор­мбю­ро”, коя­то тряб­ва да се пре­дло­жи за при­е­ма­не от пре­дстоя­щия шес­тна­де­се­ти раз­ши­рен пар­тиен пле­нум.288

По съ­що­то вре­ме в пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво по­стъп­ват ре­ди­ца сиг­на­ли за раз­ви­ли­те се в НРМ съ­би­тия вслед­с­твие на ре­зо­лю­ция­та от Бу­ку­рещ: за про­дъл­жа­ва­щия на­тиск над бъл­гар­ски­те сту­ден­ти и уче­ни­ци, за пре­след­ва­не на из­ра­зи­ли­те по­дкре­па за спо­ме­на­та­та ре­зо­лю­ция. То­ва ка­ра пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво да при­е­ме на 8 юли 1948 г. ре­ше­ние, с кое­то да­ва съ­гла­сие да се при­е­мат за по­ли­ти­че­ски емиг­ран­ти пре­след­ва­ни­те в Югос­ла­вия за­ра­ди не­съ­гла­сие с по­ли­ти­ка­та на ЮКП, да се из­тег­лят бъл­гар­ски­те бригадири, сту­ден­ти и уче­ни­ци, да се спре вре­мен­но из­пра­ща­не­то на бри­га­ди­ри за Югос­ла­вия, раз­мя­на на де­ца и др.289

Кон­флик­тът между­ ЮКП и ВКП(б) се за­дъл­бо­ча­ва до сте­пен, при коя­то пуб­лич­ни­те на­пад­ки ста­ват съ­всем от­кри­ти. То­ва ка­ра ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) да из­бър­за с про­веж­да­не­то на на­сро­че­ния пле­нум. При та­ки­ва ус­ло­вия на 12.VII.1948 г. в Со­фия се про­веж­да ХVI пле­нум на ЦК на БРП(к).

До­клад из­на­ся Г. Ди­мит­ров. Ак­цен­тът в не­го е по­ста­вен вър­ху из­во­ди­те, кои­то БРП(к) тряб­ва­ да на­пра­ви във връз­ка с ре­зо­лю­ция­та на Ин­фор­мбю­ро за по­ло­же­ние­то в ЮКП. Част от не­го е по­све­тен и на “По­ло­же­ние­то в Пи­рин­ския край” и по­ли­ти­ка­та на пар­тия­та по ма­ке­дон­ския въ­прос през по­след­ни­те че­ти­ри го­ди­ни. По съ­ще­с­тво из­ло­же­ние­то на Г. Ди­мит­ров по то­зи въ­прос не се раз­ли­ча­ва от съ­дър­жа­щи­те се в до­кла­да на Тр. Кос­тов по­ста­нов­ки, из­не­се­ни на за­се­да­ние­то на Ин­фор­мбю­ро в Бу­ку­рещ.290

От­но­во на об­стоен ана­лиз се по­дла­га ис­то­рия­та на взаи­моот­но­ше­ния­та между­ ЮКП и БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос от есен­та на 1944 г. За пръв път Г. Ди­мит­ров ин­фор­ми­ра чле­но­ве­те на ЦК за сми­съ­ла и съ­дър­жа­ние­то на по­стиг­на­ти­те спо­ра­зу­ме­ния в Блед, кои­то югос­лав­ска­та стра­на спо­ред не­го въ­об­ще не спаз­ва­ла, а на­соч­ва­ла ця­ла­та си де­йност един­ст­вено към при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. В из­пъл­не­ние на свои­те за­мис­ли югос­лав­ски­те ръ­ко­во­ди­те­ли “на­вод­ня­ват” Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния със свои еми­са­ри. Бла­го­да­ре­ние на “соб­ст­вени опу­ще­ния и не­до­глеж­да­ния” от съ­став­на част на Бъл­га­рия, Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се е пре­вър­на­ла в край, “фак­ти­че­ски ръ­ко­во­ден от Ско­пие”. По­лу­ча­ва се “не­до­пус­ти­мо­то по­ло­же­ние в Пи­рин­ския край на дър­жа­ва в дър­жа­ва” - по­соч­ва Ди­мит­ров.

Геор­ги Ди­мит­ров оце­ня­ва реч­та на Ла­зар Ко­ли­шев­ски пред Вто­рия кон­грес на НФ ка­то про­во­ка­тив­на и ин­фор­ми­ра, че ръ­ко­вод­с­тво­то на пар­тия­та би­ло взе­ло мер­ки за про­веж­да­не “пра­вил­ния” курс на пар­тия­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния чрез из­пра­ща­не на пис­мо до пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции. Нуж­но е, по­соч­ва той, да се пре­дприе­мат и но­ви мер­ки в та­зи на­со­ка и пре­дла­га на вни­ма­ние­то на учас­тни­ци­те в пле­ну­ма из­гот­ве­на­та про­ек­то­ре­зо­лю­ция “По по­ло­же­ние­то в Пи­рин­ския край”, коя­то щя­ла да до­при­не­се да се по­пра­ви “сто­ре­но­то зло”, да се из­бег­нат “въз­мож­ни аван­тю­рис­тич­ни де­йствия към тоя край от стра­на на югос­лав­ско­то ръ­ко­вод­с­тво”. В за­клю­че­ние со­чи, че “ос­нов­но не­об­хо­ди­мо оба­че е окон­ча­тел­но да се из­яс­ни и ус­та­но­ви ед­но пра­вил­но мар­ксис­тко-ле­нин­ско гле­ди­ще по ма­ке­дон­ския въ­прос в сре­да­та на на­ша­та пар­тия” и пре­дла­га в близ­ко бъ­де­ще ЦК да об­съ­ди ця­лос­тно то­зи “сло­жен и ва­жен въ­прос”.291

Шес­тна­де­се­тият пле­нум на ЦК на БРП(к) при­е­ма пре­дло­же­на­та от Г. Ди­мит­ров ре­зо­лю­ция “По по­ло­же­ние­то в Пи­рин­ския край”. Тя се съ­стои от 12 точ­ки, в кои­то се съ­дър­жат из­во­ди­те на пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво по ма­ке­дон­ския въ­прос и бъ­де­ща­та ра­бо­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Съ­дър­жа­ние­то им е най-до­бра­та илюс­тра­ция за ни­во­то, до кое­то е до­стиг­на­ло ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) по пъ­тя към про­дъл­жа­ва­не или пре­ус­та­но­вя­ва­не на про­даж­на­та по­ли­ти­ка по ма­ке­дон­ския въ­прос.

В увод­на­та част на ре­зо­лю­ция­та се со­чат ос­но­ва­ния­та, на кои­то се ба­зи­рат при­е­ти­те ре­ше­ния: по­стиг­на­ти­те спо­ра­зу­ме­ния в Блед и че югос­лав­ско­то ръ­ко­вод­с­тво не ги спаз­ва, а се стре­ми един­ст­вено към при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, в ре­зул­тат на кое­то в то­зи край се съ­зда­ва “фак­ти­че­ски не­до­пус­ти­мо­то по­ло­же­ние на дър­жа­ва в дър­жа­ва­та”; че в не­го без­кон­трол­но се раз­по­реж­дат еми­са­ри на НРМ и раз­дух­ват враж­да към бъл­гар­ския на­род; че в НРМ не се до­пу­скат бъл­гар­ски вес­тни­ци, че там се про­веж­да враж­деб­на и кле­вет­ни­че­ска про­па­ган­да про­тив бъл­гар­ския на­род и пар­тия­та; че пра­ви­тел­с­тво­то в НРМ пре­след­ва как­ва­то и да е про­я­ва на бъл­гар­ско на­цио­нал­но съ­зна­ние сред на­се­ле­ние­то на НРМ и во­ди по­ли­ти­ка на от­ри­ча­не пра­во­то на на­цио­нал­но мал­цин­с­тво на бъл­гар­ския еле­мент в НРМ; че ръ­ко­вод­с­тво­то на МКП от­ри­ча пра­во­то на на­се­ле­ние­то са­мо да оп­ре­де­ли своя­та на­цио­нал­на при­на­длеж­ност и др. За­я­вя­ва се още, че ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) “...и досе­га ня­ма на­пъл­но яс­на и по­сле­до­ва­тел­на ли­ния по ма­ке­дон­ския въ­прос” и че са про­я­ве­ни “ре­ди­ца ко­ле­ба­ния, ед­ни от кои­то вър­вят по ли­ния­та на от­ри­ча­не ма­ке­дон­ския ха­рак­тер на Пи­рин­ския край”, а дру­ги - “по ли­ния­та на без­кри­тич­но­то от­но­ше­ние и от­стъп­чи­вост пред на­ти­ска на ма­ке­дон­ския на­цио­на­ли­зъм”.

Ка­то се ос­но­ва­ва на по-го­ре из­ло­же­ни­те фак­ти, пле­ну­мът осъж­да “анти­мар­ксис­тка­та и на­цио­на­лис­ти­че­ска по­ли­ти­ка на ръ­ко­во­ди­те­ли­те на НРМ”, кои­то раз­ви­ват враж­да към бъл­гар­ския на­род и на­ли­ват “во­да във во­де­ни­ца­та на им­пе­риа­лис­ти­те”. Ре­ша­ва се: в близ­ко бъ­де­ще в ЦК да се про­ве­де об­съж­да­не на ма­ке­дон­ския въ­прос; фе­де­ра­ция­та на юж­ни­те сла­вя­ни и при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния са въз­мож­ни са­мо на ба­за­та на Югос­ла­вия, коя­то ще ос­та­не “вяр­на на об­щия со­циа­лис­ти­че­ски и де­мок­ра­ти­чен фронт”; не­за­бав­но да се въз­ста­но­ви су­вер­ни­те­тът на бъл­гар­ска­та дър­жа­ва в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, ка­то се пре­ус­та­но­ви без­кон­трол­но­то пре­ми­на­ва­не на гра­ни­ца­та от НРМ към Бъл­га­рия и об­рат­но; да се сло­жи край на враж­деб­на­та аги­та­ция на учи­те­ли­те и кни­жа­ри­те; да се пре­мах­не за­дъл­жи­тел­но­то из­у­ча­ва­не на “офи­циал­ния ма­ке­дон­ски език” от чи­нов­ни­ци­те, за­дъл­жи­тел­но­то або­ни­ра­не на на­се­ле­ние­то за ма­ке­дон­ски вес­тни­ци и пр.; “да се про­дъл­жи с не­от­слаб­ва­ща енер­гия по­ли­ти­ка­та на кул­тур­на ав­то­но­мия за ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние в Пи­рин­ския край, ка­то се из­у­ча­ва в учи­лищ­а­та ис­то­рия на ма­ке­дон­ско­то ос­во­бо­ди­тел­но дви­же­ние и се по­пу­ля­ри­зи­рат не­го­ви­те де­йци, съ­зда­ват се ма­ке­дон­ски ху­до­же­ст­вени са­мо­дей­ни ко­лек­ти­ви и пр.; въ­веж­да се фа­кул­та­тив­но­то из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ския ли­те­ра­ту­рен език в учи­ли­ща­та, кое­то да се во­ди от “на­ши ма­ке­дон­ски учи­те­ли”; да се на­зо­ват об­ще­ст­вени и кул­тур­ни уч­реж­де­ния на име­на­та на “вид­ни про­гре­сив­ни ма­ке­дон­ски ре­во­лю­цио­не­ри”; да се че­с­тват го­диш­ни­ни­те от Илин­ден­ско­то въ­ста­ние, смърт­та на вид­ни “ма­ке­дон­ски ре­во­лю­цио­не­ри и по-вид­ни мес­тни де­йци про­тив фа­шиз­ма и ми­хай­ло­виз­ма”; да се пре­дприе­мат сис­тем­ни гри­жи за по­до­бря­ва­не ма­те­риал­но­то, кул­тур­но­то и др. по­ло­же­ние на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния; в от­но­ше­ния­та с НРМ да се въ­ве­де при­нци­път на взаим­ност, ка­то се до­пу­скат ма­ке­дон­ски вес­тни­ци в Бъл­га­рия, но ако се до­пу­скат и бъл­гар­ски вес­тни­ци в Ма­ке­до­ния; раз­ре­ша­ват се ма­ке­дон­ски кни­жар­ни­ци в Бъл­га­рия, ако се раз­ре­шат бъл­гар­ски в Ма­ке­до­ния и пр.; да се про­веж­да ре­ши­тел­на бор­ба сре­щу “ми­хай­ло­вис­ти­те и ве­ли­ко­бъл­гар­ски­те шо­ви­нис­ти, аген­ти на ан­глоа­ме­ри­кан­ския им­пе­риа­ли­зъм, кои­то би­ха се опи­та­ли да из­по­лзват се­гаш­но­то по­ло­же­ние за въз­кре­ся­ва­не на свои­те архи­реакцион­ни и слу­же­щи на им­пе­риа­лиз­ма пла­но­ве по ма­ке­дон­ския въ­прос”; пар­тия­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния е не­раз­дел­на част от БРП(к) и не мо­же да се осъ­ще­с­твя­ват ни­как­ви пре­ки връз­ки с Бел­град или Ско­пие; дър­жав­ният и пар­тиен апа­рат в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да се про­чис­ти от еле­мен­ти, кои­то се явя­ват “про­вод­ни­ци на на­цио­на­лис­ти­че­ска­та по­ли­ти­ка” на Ко­ли­шев­ски и дру­ги­те ръ­ко­во­ди­те­ли на НРМ; да се ос­та­ви на­се­ле­ние­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния са­мо да оп­ре­де­ли своя­та на­цио­нал­ност; об­щу­ва­не­то между­ НРМ и Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния в бъ­де­ще да ста­ва са­мо със съ­гла­сие­то на пра­ви­тел­с­тво­то и ЦК на БРП(к).292

Съ­дър­жа­ние­то на при­е­та­та ре­зо­лю­ция от ХVI пле­нум по­каз­ва, че и се­га пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво не на­ми­ра си­ли да скъ­са с ма­ке­до­нис­тка­та си по­ли­ти­ка. Най-убе­ди­тел­но­то до­ка­за­тел­с­тво за то­ва се съ­дър­жа в за­лег­на­ло­то в т. 5 ре­ше­ние за про­дъл­жа­ва­не по­ли­ти­ка­та на кул­тур­на ав­то­но­мия с “не­от­слаб­ва­ща енер­гия”, за фа­кул­та­тив­но­то из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ския език!

В слу­чая е важ­но, че вслед­с­твие ре­ше­ния­та на пле­ну­ма се сла­га край на ав­то­но­мия­та, тъй ка­то след то­ва не се на­ми­рат “ма­ке­дон­ски кад­ри”, кои­то да я про­дъл­жат. Вед­на­га след пле­ну­ма от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния са из­го­не­ни и по­след­ни­те ма­ке­дон­ски еми­са­ри - кни­жа­ри­те, а тех­ни­те по­слуш­ни­ци в сре­ди­те на око­лий­ски­те ор­га­ни­за­ции на БРП(к) и ОФ са по­дло­же­ни на кри­ти­ка за­ра­ди “из­кри­вя­ва­не­то” на пар­тий­ния курс. Из­клю­чи­тел­но зна­че­ние за ця­лос­тно­то пре­ус­та­но­вя­ва­не на ма­ке­до­нис­тка­та прак­ти­ка и не­йни­те по­сле­ди­ци би има­ло за­лег­на­ло­то в т. 11 на ре­зо­лю­ция­та ре­ше­ние да се ос­та­ви на­се­ле­ние­то са­мо да оп­ре­де­ли своя­та на­цио­нал­ност. За съ­жа­ле­ние то не се из­пъл­ня­ва и още дъл­го вре­ме по ко­нюн­ктур­ни съ­об­ра­же­ния бъл­гар­ско­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво ще ро­бу­ва на схва­ща­не­то, че в пре­об­ла­да­ва­що­то си мно­зин­с­тво на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния е “ма­ке­дон­ско”.

Ин­те­рес­но е да се от­бе­ле­жи, че ня­кои от по­ста­нов­ки­те в ре­зо­лю­ция­та на ХVI пле­нум са по­дло­же­ни на кри­ти­ка от Па­вел Ша­тев - един от първостроителите на македонската република, но реп­ре­си­ран от влас­ти­те във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния след 1948 г. за­ра­ди то­ва, че из­ра­зя­ва известно не­съ­гла­сие с по­ли­ти­ка­та на ЮКП по ма­ке­дон­ския въ­прос. В пре­да­де­но до ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) не­го­во мне­ние се от­бе­ляз­ва, че в част­та по ма­ке­дон­ския въ­прос от резолюцията на ХVІ пленум е до­пус­на­та “так­ти­че­ска греш­ка” и там се го­во­ри за бъл­гар­ско мал­цин­с­тво в Ма­ке­до­ния. Из­хож­дай­ки от де­йстви­тел­ни­те на­строе­ния на на­се­ле­ние­то във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния и в Ма­ке­до­ния ка­то ця­ло, Па­вел Ша­тев со­чи, че не е тряб­ва­ло да се го­во­ри за бъл­гар­ско мал­цин­с­тво, тъй ка­то на­се­ле­ние­то в гра­мад­но­то си мно­зин­с­тво се чув­с­тва бъл­гар­ско. Из­ра­зя­ва мне­ние­то си, че би би­ло пра­вил­но, ако Горна Джу­мая се офор­ми ка­то цен­тър, кой­то да про­ти­во­дей­с­тва на пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво в Ско­пие и да при­вли­ча “вни­ма­ние­то на пар­тий­на­та ма­са в Ма­ке­до­ния към Гор­на Джу­мая”.293

Не е из­вес­тно да­ли съ­ве­тът на Ша­тев е по­влиял, но е факт, че през есен­та на 1948 г. и не­по­сред­ст­вено след пе­тия кон­грес на БКП през 1949 г. се пропагандира, че Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния е “един­ст­вено сво­бод­ният ма­ке­дон­ски край”, кой­то след "измяната" на Тито и Колишевски се утвърждавал като “обе­ди­ни­тел­но зве­но на ма­ке­дон­ци­те”.

То­ва но­во раз­ви­тие на пар­тий­на­та ли­ния е по­ред­но­то до­ка­за­тел­с­тво, че до от­каз от ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка не се сти­га. С на­ме­ре­ние­то да се ут­вър­жда­ва Гор­на Джу­мая ка­то обе­ди­ни­те­лен за “ма­ке­дон­ци­те” цен­тър, се це­ли да се про­ти­во­дей­с­тва на “не­пра­вил­на­та” по­ли­ти­ка на Ско­пие и Бел­град по ма­ке­дон­ския въ­прос. Раз­дя­ла­та с бив­ши­те съ­друж­ни­ци по пре­тво­ря­ва­не­то на ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка от стра­на на БРП(к) е съ­про­во­де­на с по­дчер­та­на пре­дпаз­ли­вост. “Ма­ке­дон­ци­те” във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния не би­ли сво­бод­ни, за­що­то Ти­то, Колишевски, МКП и ЮКП би­ли из­ме­ни­ли на ВКП(б), Ста­лин и Съ­вет­ския съюз. Не стое­ли на маркс-ле­нин­ско-ста­лин­ски по­зи­ции по ре­ша­ва­не­то на на­цио­нал­ния въ­прос, но ко­га­то в ЮКП на­дде­леят “здра­ви­те” си­ли, всич­ко ще си до­йде на мяс­то­то - ще про­дъл­жи про­веж­да­не­то на “пра­вил­ния” курс за раз­ре­ша­ва­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос. До­то­га­ва БРП(к) тряб­ва да да­ва при­мер и до­ка­за­тел­с­тва за то­ва как на де­ло се пре­тво­ря­ват “един­ст­вено пра­вил­ни­те” и “на­уч­но” про­ве­ре­ни Ста­ли­но­ви на­чер­та­ния за раз­ре­ша­ва­не и на най-за­пле­те­ни­те на­цио­нал­ни про­бле­ми. За­то­ва на­ред със съ­дър­жа­щи­те се осъ­ди­тел­ни оцен­ки за “ко­вар­но­то пре­да­тел­с­тво” и “на­цио­на­лис­ти­че­ски­те про­я­ви”, ид­ва­щи от Ско­пие и Бел­град, ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) про­дъл­жа­ва да по­ддър­жа не­чу­ва­ни­те си, по­дчер­та­но ни­хи­лис­тич­ни схва­ща­ния за ма­ке­дон­ска­та на­ция, за не­бъл­гар­ския ха­рак­тер на на­се­ле­ние­то в Ма­ке­до­ния. Са­мо си вяр­ва, че на­чер­та­ният от нея път е един­ст­вено въз­мо­жен. Не на­ми­ра си­ли ре­ши­тел­но да скъ­са и осъ­ди соб­ст­вени­те си греш­ки и ви­на по от­но­ше­ние на бъл­га­ри­те в Ма­ке­до­ния. В то­зи сми­съл мо­же да се твър­ди, че се из­пу­ска най-бла­гоп­рият­ният мо­мент за то­ва, ка­то се има пре­двид, че ЮКП и Ти­то ве­че не се по­лзват с до­ве­рие­то на Ста­лин и съ­вет­ско­то ръ­ко­вод­с­тво. Вмес­то то­ва, на­ли­це са ре­ше­ния, по­вта­ря­щи из­вес­тна­та и по­ддър­жа­на от че­ти­ри го­ди­ни ма­ке­до­нис­тка кон­цеп­ция и има­щи пре­тен­ция­та, че га­ран­ти­рат на­цио­нал­ни­те пра­ва на “ма­ке­дон­ци­те”... и на бъл­га­ри­те в “сво­бод­на” Бъл­га­рия и из­вън нея. Все още лип­сва яс­на и съ­об­ра­зе­на с ис­то­ри­че­ска­та ис­ти­на и де­йстви­тел­ни­те реал­нос­ти, с на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си по­зи­ция по ма­ке­дон­ския въ­прос. На­ли­це е страх да се вле­зе в от­кри­та кон­фрон­та­ция с ЮКП и югос­лав­ска­та стра­на по македонския въпрос. И всич­ко то­ва ста­ва на фо­на на все по-от­кри­ти­те, за­сил­ва­щи се и на­гли на­пад­ки не са­мо сре­щу Бъл­га­рия, но и сре­щу БРП(к). А още по-от­кри­ти и на­гли са пре­тен­ции­те към Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, ба­зи­ра­щи се на до­пус­на­ти­те от стра­на на бъл­гар­ско­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво по­да­ръ­ци. От Югос­ла­вия все по-чес­то се обявя­ват в за­щи­та на “жи­вее­що­то в Бъл­га­рия ма­ке­дон­ско на­цио­нал­но мал­цин­с­тво”. Най-крас­но­ре­чив из­раз на те­зи пре­тен­ции е реч­та на Ди­ми­тър Вла­хов пред V кон­грес на ЮКП от 24 - 28.VII.1948 г. В Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, обя­вя­ва той, има 250 000 “ма­ке­дон­ци”, “тяс­но свър­за­ни с НРМ”, на кои­то би­ли от­не­ти “ос­нов­ни” и “по­ла­га­щи” им се на­род­нос­тни пра­ва. Пре­тен­ции­те се по­дкре­пят, ка­то се ци­ти­рат ре­зул­та­ти­те от из­вър­ше­но­то в края на 1946 г. пре­броя­ва­не и “ус­пе­хи­те” на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия, от коя­то бъл­гар­ски­те “ма­ке­дон­ци” би­ли ли­ше­ни не­пра­во­мер­но. Твър­ди, че “ма­ке­дон­ци­те” от Бъл­га­рия не­пре­къс­на­то и­ска­ли “час по-ско­ро” да се при­съ­е­ди­нят към НРМ в рам­ки­те на югос­лав­ска­та фе­де­ра­ция. Оце­ня­вай­ки, че в мо­мен­та въ­про­сът за не­за­бав­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не не мо­же да се ре­ши, югос­лав­ско­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво лан­си­ра свои­те но­ви пре­тен­ции: на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да се да­де спе­циа­лен ста­тут по по­до­бие на Ко­со­во и Ме­то­хия. По то­зи на­чин се очер­та­ва стра­те­гия­та на ед­на про­дъл­жи­ла де­се­ти­ле­тия на­ред ли­ния на по­стоян­ни пре­тен­ции спря­мо Бъл­га­рия, коя­то югос­лав­ска­та стра­на ста­ра­тел­но про­кар­ва ви­на­ги, ко­га­то има въз­мож­ност.

Яр­ка про­я­ва на от­но­ше­ние­то на югос­лав­ско­то ръ­ко­вод­с­тво спря­мо Бъл­га­рия е на­чи­нът, по кой­то в НРМ про­дъл­жа­ват да се от­на­сят към бъл­гар­ски­те сту­ден­ти, уче­ни­ци и бри­га­ди­ри. Те са по­дло­же­ни на ог­ро­мен на­тиск и уни­же­ния с цел да осъ­дят ре­зо­лю­ция­та на ХVI пар­тиен пле­нум, да ос­та­нат в Югос­ла­вия и да по­дкре­пят и­ска­ния­та за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Пре­об­ла­да­ва­що­то мно­зин­с­тво от тях и то­зи път не се по­дда­ват на без­пре­це­ден­тния на­тиск и одоб­ря­ват ре­ше­ния­та на ЦК на БРП(к), за кое­то са из­го­не­ни от Югос­ла­вия. Там ос­та­ват са­мо ня­кол­ко по­ста­ви­ли се в служ­ба на Ско­пие сту­ден­ти, по­дма­ме­ни от обе­ща­ни­те ма­те­риал­ни об­ла­ги и ви­со­ки  по­сто­ве.294

За осъ­ще­с­твя­ва­не на ек­спан­зио­нис­тич­ни­те си на­ме­ре­ния югос­лав­ска­та стра­на се опит­ва да на­ка­ра и ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция в Бъл­га­рия да за­ста­не на не­йна стра­на. На 21 юли 1948 г. чрез ма­ке­до­нис­тки на­строе­ния деец на Цен­трал­ния ини­циа­ти­вен ко­ми­тет на Ма­ке­дон­ски­те кул­тур­но-про­свет­ни дру­же­с­тва в Бъл­га­рия и член на БРП(к) Ан­гел Ди­нев в цен­трал­но­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво по­стъп­ва “Из­ло­же­ние от чле­но­ве­те на Цен­трал­ния ини­циа­ти­вен ко­ми­тет”.295 Ка­то ця­ло из­ло­же­ние­то е с про­ю­гос­лав­ска и ма­ке­до­нис­тка на­со­че­ност, обя­вя­ва се про­тив при­е­та­та от ХVI пле­нум ре­зо­лю­ция “По по­ло­же­ние­то в Пи­рин­ския край” и по­ли­ти­ка­та на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос. От­къ­де е вну­ше­но то­ва “не­съ­гла­сие”, най-до­бре се виж­да от за­вър­шва­ща­та му част. Там ка­то “не­пра­вил­но и тео­ре­ти­че­ски не­из­дър­жа­но” се оце­ня­ва ре­ше­ние­то в Блед Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да се при­съ­е­ди­ни са­мо в рам­ки­те на фе­де­ра­ция­та. Ав­то­ри­те на из­ло­же­ние­то се обя­вя­ват про­тив фе­де­ра­ция­та ка­то за­дъл­жи­тел­но ус­ло­вие за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то и де­кла­ри­рат: “Ние по­зна­ва­ме по­ло­же­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. На­се­ле­ние­то же­лае да се вклю­чи в НРМ”. “Ние каз­ва­ме: два де­на, един ден да е, но да се по-ра­но из­вър­ши при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към НРМ...”. Спо­де­ля се “тре­во­га” от фак­та, че “пле­ну­мът по­ста­вя под съ­мне­ние и ка­то евен­туал­но при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към НРМ”. На­стоя­ва се да се ра­бо­ти за “ук­реп­ва­не и кул­ти­ви­ра­не на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние”. Вно­си­те­ли­те на до­ку­мен­та смя­тат, че въ­про­сът за из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ски език и ма­ке­дон­ска ис­то­рия е ос­но­вен. Обя­вя­ват се про­тив ре­ше­ние­то за фа­кул­та­тив­но из­у­ча­ва­не на то­зи език, про­тес­ти­рат про­тив “раз­де­ля­не­то на на­се­ле­ние­то на бъл­га­ри и ма­ке­дон­ци”, за­що­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния жи­вее­ли са­мо “ма­ке­дон­ци”, про­тив за­яв­ле­ние­то, че ня­ма да се при­е­мат учи­те­ли от Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния.296

Ва­сил Ива­нов­ски из­пра­ща ко­пие от из­ло­же­ние­то до Вла­ди­мир По­по­то­мов. Вър­ху не­го той е по­ста­вил ре­зо­лю­ция: “По­ли­ти­че­ски сом­на­мбул, кой­то ос­но­ва­ва всич­ко на фик­ции - ма­ке­дон­ско­то ос­во­бо­ди­тел­но дви­же­ние го­во­ри съ­всем дру­го”.297

Спо­ме­на­то­то из­ло­же­ние це­ли да се до­ка­же, че ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция в Бъл­га­рия не е съ­глас­на с по­ли­ти­ка­та на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос, че по­дкре­пя ЮКП и не­йно­то и­ска­не за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Ско­ро оба­че то­зи ход е своевре­мен­но раз­крит. Ус­та­но­вя­ва се, че из­ло­же­ние­то е на­пи­са­но по ини­циа­ти­ва на Ан­гел Ди­нев - по­дпред­се­да­тел на Цен­трал­ния ини­циа­ти­вен ко­ми­тет на Ма­ке­дон­ски­те кул­тур­но-про­свет­ни дру­же­с­тва. Той пра­ви то­ва по вну­ше­ние и със съ­де­йствие­то на югос­лав­ски­те по­да­ни­ци Ми­ки Гру­нев­ски и Са­ва Ми­ро­нов­ски, пър­вия - сек­ре­тар, а вто­рия - ка­сиер на Югос­лав­ския на­ро­ден фронт в Со­фия. По­след­на­та ре­дак­ция се пра­ви от съ­вет­ни­ка в югос­лав­ско­то по­сол­с­тво Х. Пан­зов. Пре­дста­вяй­ки из­ло­же­ние­то ка­то ини­циа­ти­ва на Цен­трал­ния ини­циа­ти­вен ко­ми­тет, це­ля­ща уж са­мо да се по­лу­чат ра­зяс­не­ния от ЦК на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос, Ан­гел Ди­нев ус­пя­ва да на­ка­ра вър­ху не­го да се по­дпи­шат ня­кол­ко чле­но­ве на дру­же­с­тво “Г. Де­лчев”, без да са го про­че­ли. След то­ва го из­пра­ща в Ско­пие и то е пуб­ли­ку­ва­но във в. “Но­ва Ма­ке­до­ния”. За то­ва си де­я­ние А. Ди­нев е из­клю­чен от Цен­трал­ния ини­циа­ти­вен ко­ми­тет.”298

С въ­про­са се за­ни­ма­ва и ПБ на ЦК на БРП(к), като пре­по­ръч­ва орга­ни­за­цион­ни про­ме­ни в съ­ста­ва на ор­га­ни­за­ция­та.299 По по­вод по­я­ви­ло­то се из­ло­же­ние по по­ръч­ка на ПБ на ЦК на БРП(к) ръ­ко­вод­с­тво­то на Цен­трал­ния ини­циа­ти­вен ко­ми­тет на Ма­ке­дон­ски­те кул­тур­но-про­свет­ни ор­га­ни­за­ции из­ли­за с де­кла­ра­ция, осъж­да­ща по­ве­де­ние­то на А. Ди­нев. Раз­кри­ва се ме­ха­низ­мът, чрез кой­то е съ­ста­ве­но не­го­во­то из­ло­же­ние и се из­ра­зя­ва “ис­тин­ско­то” ста­но­ви­ще на Цен­трал­ния ини­циа­ти­вен ко­ми­тет по ма­ке­дон­ския въ­прос, с кое­то той по­дкре­пя по­ли­ти­ка­та на БРП(к). Из­ра­зе­на е и по­зи­ция­та на ко­ми­те­та по ре­ди­ца въ­про­си, ка­сае­щи по­ли­ти­ка­та на БРП(к) в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. По­соч­ва се, че “по­вди­га­не­то на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние тряб­ва да ста­ва са­мо до­бро­вол­но”, че из­граж­да­не­то на ма­ке­дон­ска­та на­ция в ни­ка­къв слу­чай не тряб­ва да ста­ва на анти­бъл­гар­ска ос­но­ва, че бъл­гар­ският на­род е най-бли­зък и “ези­ко­во, и ет­ни­че­ски” до “ма­ке­дон­ския” на­род. Ка­то “по­зор­но, реакцион­но и анти­де­мок­ра­тич­но” се оце­ня­ва вся­ко пре­след­ва­не на граж­да­ни от НРМ, кои­то се чув­с­тват бъл­га­ри. Ме­то­дът на на­саж­да­не на ма­ке­дон­ско на­цио­нал­но съ­зна­ние сред на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се оце­ня­ва ка­то “по­гре­шен и на­сил­ст­вен”. Со­чат се и из­вър­ши­те­ли­те на на­си­лия - ма­ке­дон­с­ки­те учи­те­ли и кни­жа­ри, част от “ув­ле­к­лия се ка­дър на БРП(к) в дър­жа­в­ния апа­рат”. Чрез тях в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния би­ли про­ве­де­ни “ре­ди­ца на­сил­ни­че­с­ки ме­ро­п­ри­я­тия” ка­то на­сил­с­т­ве­но­то изу­ча­ва­не на ма­ке­дон­с­кия език, на­сил­с­т­ве­но­то або­ни­ра­не за ма­ке­дон­с­ки ве­с­т­ни­ци. “А по вре­ме на пре­б­ро­я­ва­не­то бе­ше уп­ра­ж­нен съ­що та­ка на­тиск за впи­с­ва­не на ма­ке­дон­с­ка на­ци­о­нал­ност. Вси­ч­ко то­ва пре­ди­з­ви­ка оп­ра­в­да­но не­го­ду­ва­ние сред на­се­ле­ни­е­то” - се ка­з­ва в де­к­ла­ра­ци­я­та.300

Пъл­но­то съ­впа­де­ние на по­зи­ции­те на ини­циа­тив­ния ко­ми­тет с те­зи на ЦК на БРП(к) е съ­всем обяс­ни­мо. Де­кла­ра­ция­та е ре­зул­тат от реак­ция­та на не­го­во­то ръ­ко­вод­с­тво, чле­но­ве­те на кое­то са ко­му­нис­ти, из­ця­ло пре­да­ни на БРП(к) и не­йния ма­ке­до­нис­тки курс. В слу­чая те въ­об­ще не из­ра­зя­ват на­строе­ния­та на пре­об­ла­да­ва­ща­та част от ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция в стра­на­та, как­ви­то пре­тен­ции има то­ва ръ­ко­вод­с­тво.

Вмес­то да реа­ги­ра адек­ват­но сре­щу яв­на­та на­ме­са във въ­треш­ни­те ра­бо­ти на стра­на­та, в ра­бо­ти­те на бъл­гар­ски ор­га­ни­за­ции, вклю­чи­тел­но и на ком­пар­тия­та, ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) про­дъл­жа­ва да ро­бу­ва на ре­ше­ния­та за про­дъл­жа­ва­не ра­бо­та­та по “из­ди­га­не на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние”. Опит­ва се да во­ди “бор­ба сре­щу всич­ки про­я­ви на ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм”. При­мер за все още не­до­стой­но­то от на­цио­нал­на глед­на точ­ка по­ве­де­ние на пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво е и на­ме­ре­ние­то да се про­дъл­жи с фа­кул­та­тив­но­то из­у­ча­ва­не на “ма­ке­дон­ския ли­те­ра­ту­рен език” през учеб­на­та 1948-1949 г. Все още се уму­ва “да­ли да се ос­во­бо­дят, или не ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли” от за­дъл­же­ние­то да пре­по­да­ват ма­ке­дон­ския език и през но­ва­та учеб­на го­ди­на.

В от­го­вор на югос­лав­ски­те пре­тен­ции, пре­дя­ве­ни от три­бу­на­та на V кон­грес на ЮКП, на 29.VII.1948 г. ПБ на ЦК на БРП(к) на­бе­ляз­ва мер­ки “от­нос­но прак­ти­че­ско­то про­веж­да­не ре­ше­ния­та на ХVI пле­нум по по­ло­же­ние­то в Пи­рин­ския край”. Пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво ре­ша­ва “да се по­дра­бо­ти” кон­крет­но въ­про­сът “в как­во тряб­ва да се из­ра­зя­ва кул­тур­на­та ав­то­но­мия в Пи­рин­ския край в свет­ли­на­та на ре­ше­ния­та на ХVI пле­нум и ра­бо­та­та на пар­тия­та в то­ва от­но­ше­ние”. На­реж­да се да се из­гот­вят пре­дло­же­ния за на­пис­ва­не­то на “Ис­то­рия на ма­ке­дон­ско­то ос­во­бо­ди­тел­но дви­же­ние”, за из­у­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­ския език, за ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли и др. Да из­пъл­ни ре­ше­ния­та, е на­то­ва­рен Вл. По­пто­мов.301

В из­пъл­не­ние на по­ста­ве­на­та за­да­ча на 11.VIII.с.г. от МНП се вна­ся пре­дло­же­ние от­нос­но “Уреж­да­не по­ло­же­ние­то на учи­те­ли­те ма­ке­дон­ци, югос­лав­ски по­да­ни­ци в Пи­рин­ския край”, по­дпи­са­но от ми­нис­тъ­ра К. Драм­лиев, от­пра­ве­но и до Г. Ди­мит­ров. Без да се взе­ма пре­двид фак­тът, че ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли ве­че са ос­во­бо­де­ни и са на­пус­на­ли Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, в пис­мо­то се из­ра­зя­ва опа­се­ние от евен­туал­но­то тях­но ос­во­бож­да­ва­не. То се обос­но­ва­ва с фак­та, че и от югос­лав­ска стра­на ще по­след­ват по­до­бни мер­ки сре­щу бъл­гар­ски­те учи­те­ли в За­пад­ни­те по­край­ни­ни...302 Та­зи пре­дпаз­ли­вост съ­що е из­лиш­на за­що­то и бъл­гар­ски­те учи­те­ли от те­зи по­край­ни­ни ве­че са из­го­не­ни. Стре­ме­жът и ста­ра­ние­то да се до­каз­ва, че в Бъл­га­рия се по­ла­гат гри­жи за “ма­ке­дон­ско­то” мал­цин­с­тво, про­дъл­жа­ват. ПБ при­е­ма ре­ше­ние да се про­ве­де че­с­тва­не­то на 2 ав­густ - де­ня на Илин­ден­ско­то въ­ста­ние, в ця­ла­та стра­на, ка­то се ор­га­ни­зи­рат съ­бра­ния, на кои­то да се из­не­сат до­кла­ди, ка­то за въ­ста­ние­то се го­во­ри не ка­то за бъл­гар­ско, а ка­то за “ма­ке­дон­ско”...303

За реа­ли­зи­ра­не на на­ме­ре­ния­та да про­дъл­жи фа­кул­та­тив­но­то из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ския език на 18.ХI.1948 г. ПБ при­е­ма Ре­ше­ние № 175, с кое­то се одоб­ря­ва про­ек­то-по­ста­нов­ле­ние за на­зна­ча­ва­не ка­то не­ре­дов­ни учи­те­ли в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния на ли­ца, “ро­де­ни там, със за­вър­ше­но про­гим­на­зиал­но об­ра­зо­ва­ние и за­вър­ши­ли с ус­пех шко­ла­та за пър­во­на­чал­ни учи­те­ли в Ско­пие...”304

Ре­зо­лю­ция­та на ХVI пле­нум на ЦК на БРП(к) до­веж­да и до не­пре­дви­де­ни ра­зи­сква­ния по про­веж­да­на­та ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка в сре­ди­те на око­лий­ски­те пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Те се про­веж­дат през ав­густ 1948 г. На­ред с пре­об­ла­да­ва­щи­те одоб­ри­те­лен тон и ре­ше­ния в по­дкре­па на “но­ва­та” по­ли­ти­ка на пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво по ма­ке­дон­ския въ­прос, се чу­ват и осъ­ди­тел­ни, от­ри­ча­щи и по­дла­га­щи я на съ­мне­ние гла­со­ве. За да от­хвър­лят об­ви­не­ния­та “за из­кри­вя­ва­не на кур­са по ма­ке­дон­ския въ­прос”, ня­кои от мес­тни­те ак­ти­вис­ти по­дла­гат на кри­ти­ка до­пус­на­ти­те греш­ки по ма­ке­дон­ския въ­прос. Pаз­кри­ват фак­ти за из­вра­ще­ния­та и на­си­лия­та, за на­чи­на, по кой­то се про­веж­да пре­броя­ва­не­то и ав­то­но­мия­та през 1946-1948 г. Осъж­дат се гру­бо­то ад­ми­нис­три­ра­не и на­сил­ст­вени­те ме­то­ди при из­у­ча­ва­не­то на “ма­ке­дон­ския” език и “ог­ра­мо­ти­тел­на­та” кам­па­ния. По съ­що­то вре­ме от на­се­ле­ние­то се и­ска въз­ста­но­вя­ва­не на по­ло­же­ние­то отпре­ди за­по­чва­нето на ма­ке­до­нис­тка­та кам­па­ния, чу­ват се гла­со­ве за на­каз­ва­не на най-ак­тив­ни­те ма­ке­до­нис­ти.

На пле­нум в Раз­лог чле­но­ве на око­лий­ска­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция об­ви­ня­ват ръ­ко­вод­с­тво­то, че не се е вслуш­ва­ло в сиг­на­ли­те, ид­ва­щи от­до­лу. “Ние и­сках­ме ог­ра­мо­тя­ва­не­то да ста­ва на бъл­гар­ски език”- по­соч­ва член на ко­ми­те­та. Ин­фор­ми­рай­ки пле­ну­ма за на­строе­ния­та сред на­се­ле­ние­то, друг член на око­лий­ския ко­ми­тет со­чи: “Ко­га­то ра­зяс­ня­вах по­ло­же­ние­то в ЮКП пред га­тер­ни­те ра­бот­ни­ци, по­ве­че от 100 ду­ши вик­на­ха в един глас: “А за­що ни ка­рах­те да се пи­шем ма­ке­дон­ци и да учим ма­ке­дон­ски, ко­га­то ние сме се бо­ри­ли за Бъл­га­рия, за бъл­гар­ски­те учи­ли­ща”.

За съ­зда­ло­то се по­ло­же­ние и до­пус­на­ти­те “греш­ки” на пле­ну­ма в Раз­лог се от­пра­вят ди­рек­тни об­ви­не­ния и към цен­трал­но­то ръ­ко­вод­с­тво на пар­тия­та: че не е на­яс­но по ма­ке­дон­ския въ­прос, че не­до­ста­тъч­но се е за­ни­ма­ва­ло с не­го, че си е за­тва­ря­ло очи­те пред яв­ни­те из­вра­ще­ния и на­си­лия.305

Ед­ва се­га сек­ре­та­рят на око­лий­ския ко­ми­тет Геор­ги Хад­жии­ва­нов се опит­ва да по­со­чи ня­кои от при­чи­ни­те за до­пус­на­ти­те “греш­ки”. Той обоб­ща­ва: “Скоп­ски­те ръ­ко­во­ди­те­ли твър­дя­ха, а ние се съ­гла­ся­вах­ме с тях, че в Ма­ке­до­ния ня­ма бъл­га­ри, че има съ­рби, ал­бан­ци, тур­ци, гър­ци, ма­ке­дон­ци, а са­мо бъл­га­ри ня­ма­ло или оне­зи, кои­то се чув­с­тват бъл­га­ри, тряб­ва на­сил­ст­вено да се ма­ке­до­ни­зи­рат. Из­пус­нах­ме пре­двид, че го­ля­ма­та част от на­се­ле­ние­то в на­шия край, а съ­що в НРМ, се чув­с­тва бъл­га­ри и че то­ва е ис­то­ри­че­ски съ­зда­ла се об­щност с бъл­гар­ския на­род и на­си­ла ни­то мо­же, ни­то би­ва да се из­ко­ре­ни.”306

Са­мок­ри­тич­на и ос­тра е ди­ску­сия­та в ГК на БРП(к) в Бан­ско. Из­броя­ва­не­то на по­ре­ди­ца­та от греш­ки по на­цио­нал­ния въ­прос за­по­чва с ду­ми­те: “Пър­ва­та е още в края на 1946 г. по вре­ме на пре­броя­ва­не­то. То­га­ва ние сля­по из­пъл­них­ме, без­кри­тич­но про­ве­дох­ме ре­ше­ние­то на ОК за за­пис­ва­не­то на всич­ки ро­де­ни в тоя край за ма­ке­дон­ци, па ма­кар и да не се чув­с­тват за та­ки­ва."307

По­до­бни са кон­ста­та­ции­те по вре­ме на пле­ну­ми­те на око­лий­ски­те и град­ските ко­ми­те­ти на БРП(к) в Гор­на Джу­мая, Све­ти Врач, Пет­рич и Не­вро­коп. В от­го­вор на за­да­ден въ­прос от­нос­но на­цио­нал­ност­та на на­се­ле­ние­то пър­вия сек­ре­тар на ОК на пар­тия­та в Пет­рич по­соч­ва: “На­се­ле­ние­то не пра­ви раз­ли­ка меж­ду бъл­га­рин и ма­ке­до­нец. На мно­го хо­ра съм за­да­вал въ­про­са ка­къв е и ми е от­го­ва­ря­но - бъл­гар­ски ма­ке­до­нец. Ако се­га се при­стъ­пи към пре­броя­ва­не без осо­бе­на ра­зяс­ни­тел­на ра­бо­та, мо­же да се оти­де в дру­га­та край­ност - всич­ки да се пи­шат бъл­га­ри."308

От­чи­та се, че из­вър­ше­но­то през 1946 г. пре­броя­ва­не е “ка­пи­тал­на греш­ка”. Съ­об­ща­ва се, че ро­ди­те­ли­те и­скат през но­ва­та учеб­на го­ди­на уче­ни­ци­те да се за­пи­шат бъл­га­ри.309

Об­шир­ни­те ра­зи­сква­ния сред ко­му­нис­ти­те от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния във връз­ка с ре­ше­ния­та на ХVI пле­нум по­каз­ват, че всеоб­що­то на­строе­ние сред на­се­ле­ние­то е да се из­ос­та­ви анти­на­цио­нал­на­та ма­ке­до­нис­тка тео­рия и прак­ти­ка. Очак­ва се то­ва да ста­не на пре­дстоя­щия пар­тиен кон­грес.

В края на ноем­ври 1948 г. се про­веж­дат пре­дкон­грес­ни­те кон­фе­рен­ции на око­лий­ски­те пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции. Ма­кар и не тол­ко­ва за­дъл­бо­че­но, как­то по вре­ме на ди­ску­сия­та след ХVI пле­нум, и се­га се за­ся­гат раз­лич­ни ас­пек­ти на ма­ке­дон­ския въ­прос. Де­ле­га­ти­те на око­лий­ска­та кон­фе­рен­ция в Раз­лог фор­му­ли­рат и­ска­не­то кон­гре­сът да при­е­ме яс­но ста­но­ви­ще по то­зи въ­прос. Из­ра­зя­ва се тре­во­га, че ко­му­нис­ти­те са раз­двое­ни. Има­ло и та­ки­ва, кои­то счи­та­ли, че сво­бод­но мо­гат да се смя­тат за бъл­га­ри и ма­ке­дон­ци.310

По­до­бни кон­ста­та­ции и и­ска­ния се пра­вят и на пре­дкон­грес­ни­те кон­фе­рен­ции в Гор­на Джу­мая, Пет­рич, Св. Врач и Не­вро­коп.311

На ма­ке­дон­ския въ­прос и въ­про­си­те на бъл­га­ро-югос­лав­ски­те от­но­ше­ния и фе­де­ра­ция­та на юж­ни­те сла­вя­ни е по­све­тен раз­дел от до­кла­да, из­не­сен от Геор­ги Ди­мит­ров на V кон­грес на БРП(к). Той е озаг­ла­вен “Фе­де­ра­ция­та на юж­ни­те сла­вя­ни и ма­ке­дон­ския въ­прос”. В пуб­ли­ку­ва­ни­те по-къс­но кон­грес­ни ма­те­риа­ли се пре­съ­зда­ват са­мо по­дбра­ни па­са­жи, це­ля­щи да до­ка­жат как от три­бу­на­та на кон­гре­са би­ли ра­зоб­ли­че­ни ек­спа­зио­нис­тич­ни­те на­ме­ре­ния на Югос­ла­вия, че ръ­ко­вод­с­тво­то на БКП в ли­це­то на Г. Ди­мит­ров би­ло за­щи­ти­ло по “до­стоен” на­чин бъл­гар­щи­на­та и по­се­га­тел­с­тва­та над нея в Ма­ке­до­ния! В про­дъл­же­ние на де­се­ти­ле­тия ко­му­нис­ти­че­ска­та да в Бъл­га­рия, по­д­по­ма­га­на уго­д­ли­во от ка­зи­он­на­та про­ко­му­ни­с­ти­че­с­ка ис­то­ри­о­пис, по­д­дър­жа те­за­та, че на кон­г­ре­са бил ра­зо­б­ли­чен “на­ци­о­на­ли­з­мът и дву­ли­чи­е­то на ЮКП по въ­п­ро­са за фе­де­ра­ци­я­та”, че би­ло осъ­де­но ад­ми­ни­с­т­ра­ти­в­но­то ма­ке­до­ни­зи­ра­не на на­се­ле­ни­е­то от Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния, ан­ти­бъл­гар­с­ка­та дей­ност на ско­п­с­ки­те еми­са­ри и опи­ти­те за при­съ­е­ди­ня­ва­не на то­зи край към ФНРЮ, че се про­те­с­ти­ра  про­тив на­сил­с­т­ве­но­то де­на­ци­о­на­ли­зи­ра­не на бъл­гар­с­ко­то на­се­ле­ние в НРМ и ан­ти­бъл­гар­с­ка­та кам­па­ния в Юго­с­ла­вия. В по­д­к­ре­па на гор­ни­те и дру­ги твър­де­ния се ци­ти­рат по­д­б­ра­ни па­са­жи от ре­ч­та на Г. Ди­ми­т­ров, в ко­и­то той по­д­чер­та­ва, че на­се­ле­ни­е­то в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния не се по­д­да­ва на “зло­с­т­на­та ан­ти­бъл­гар­с­ка раз­кол­ни­че­с­ка про­па­ган­да” и се от­на­ся от­ри­ца­тел­но към вся­ко ис­ка­не за при­съ­е­ди­ня­ва­не на то­зи край към Юго­с­ла­вия, осъ­ж­да про­ве­ж­да­на­та в НРМ по­ли­ти­ка на те­рор, на­си­лия и убий­с­т­ва на бъл­га­ри в стре­ме­жа те да бъ­дат от­къ­с­на­ти по все­въ­з­мо­ж­ни на­чи­ни от Бъл­га­рия, от бъл­гар­с­кия на­род и не­го­ва­та кул­ту­ра. На­б­ля­га се на ду­ми­те му, че на­се­ле­ни­е­то от Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния има ве­ко­в­ни по­ли­ти­че­с­ки, ико­но­ми­че­с­ки и кул­тур­ни връ­з­ки с бъл­гар­с­кия на­род, че го­во­ри бъл­гар­с­ки език и не же­лае да му се на­т­ра­п­ва не­раз­би­ра­ем, из­ку­с­т­вен и сил­но по­сър­бен “ма­ке­дон­с­ки език”.312

Про­из­вол­но­то и по­дбра­но пре­да­ва­не на час­ти от спо­ме­на­тия до­клад яв­но це­ли да се до­ка­же на­ли­чие­то на не­об­ра­тим про­цес на “лик­ви­ди­ра­не на до­пус­на­ти­те греш­ки и сла­бос­ти” от ко­му­нис­ти­че­ско­то ръ­ко­вод­с­тво по ма­ке­дон­ския въ­прос. Це­ли да оп­рав­да­ва на­цио­нал­ни­те пре­да­те­ли. А на как­ви по­зи­ции стоят все още по то­ва вре­ме ро­доот­стъп­ни­ци­те се виж­да яс­но от по­дроб­но­то, не­фал­ши­фи­ци­ра­но въз­про­из­веж­да­не на по­со­че­ния раз­дел от до­кла­да на Г. Ди­мит­ров та­ка, как­то е че­тен пред Пе­тия кон­грес. А той не се нуж­дае от до­пъл­ни­те­лен ко­мен­тар.

Всъщ­ност ав­тор на до­кла­да е Вла­ди­мир По­пто­мов, пре­дал го на Ди­мит­ров на 1.ХII.1948 г. В на­ча­ло­то се пра­ви ис­то­ри­че­ски об­зор на “бор­би­те” на пар­тия­та за “спра­вед­ли­во­то” раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос. Тук се от­кроя­ват по­зна­ти­те пар­тий­ни трак­тов­ки от та­зи част на “ре­во­лю­цион­на­та” ис­то­рия на бъл­гар­ска­та ком­пар­тия: за не­йно­то про­ти­во­пос­та­вя­не на “бур­жоаз­но-на­цио­на­лис­ти­че­ския” път за раз­ре­ша­ва­не на въ­про­са чрез “за­граб­ва­не” или “при­съ­е­ди­ня­ва­не” към ня­коя от бал­кан­ски­те стра­ни; за  “бор­би­те” й да се реа­ли­зи­ра вто­рият - ре­во­лю­цион­ният път за раз­ре­ша­ва­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос “чрез съ­зда­ва­не на са­мос­тоя­тел­на Ма­ке­до­ния ка­то рав­ноп­ра­вен член” на Бал­кан­ска­та фе­де­ра­ция; за то­ва, че би­ла во­ди­ла “през всич­ко­то вре­ме ед­на по­сле­до­ва­тел­на, не­при­ми­ри­ма бор­ба, как­то ни­коя дру­га со­циа­лис­ти­че­ска пар­тия на Бал­ка­ни­те” сре­щу “ве­ли­ко­бъл­гар­ски­те стре­ме­жи за за­вла­дя­ва­не на Ма­ке­до­ния”, вклю­чи­тел­но и в ре­до­ве­те на Тре­тия ко­му­нис­ти­че­ски ин­тер­на­цио­нал, къ­де­то тя се хва­ли че иг­ра­ла “твър­де ак­тив­на ро­ля” за от­стоя­ва­не ко­му­нис­ти­че­ски­те идеи за раз­ре­ша­ва­не­то на въ­про­са по пъ­тя на съ­зда­ва­не­то на са­мос­тоя­тел­на Ма­ке­до­ния в рам­ки­те на фе­де­ра­ция­та”; БРП(к) би­ла на­сле­ди­ла от ми­на­ло­то “ед­но по­пу­ляр­но тра­ди­цион­но ста­но­ви­ще” по въп­ро­са в бор­ба­та й за “от­стоя­ва­не пра­во­то на ма­ке­дон­ския на­род на са­мооп­ре­де­ле­ние, про­тив ре­ван­шис­тка­та по­ли­ти­ка на бъл­гар­ска­та бур­жоя­зия” и за то­ва би­ла да­ла “немал­ко жер­тви”.

По-на­та­тък до­кла­дът е по­све­тен на по­ли­ти­ка­та на пар­тия­та по ма­ке­дон­ския въ­прос след 9.IХ.1944 г., ко­га­то в ре­зул­тат на то­ва, че в Бъл­га­рия и Югос­ла­вия би­ла ус­та­но­ве­на на­род­но-де­мок­ра­тич­на власт, се би­ли съ­зда­ли “бла­гоп­рият­ни ус­ло­вия за при­стъп­ва­не към ед­но де­мок­ра­тич­но раз­ре­ше­ние на ма­ке­дон­ския въ­прос”. Твър­ди се ,че по то­ва вре­ме “жиз­не­ни­те ин­те­ре­си” дик­ту­ва­ли не­об­хо­ди­мост­та от един­с­тво между­ две­те стра­ни във всич­ки об­лас­ти...”до съ­зда­ва­не­то на юж­нос­ла­вян­ска фе­де­ра­ция”, в рам­ки­те на коя­то ще­ли да на­ме­рят “свое­то пра­вил­но раз­ре­ше­ние по­лу­че­ни­те в на­след­с­тво от ста­ри­те ре­жи­ми не­раз­ре­ше­ни въ­про­си за обе­ди­не­ние­то на Пи­рин­ския край с НРМ, как­то и връ­ща­не­то на За­пад­ни­те по­край­ни­ни към НРБ”. Уточ­ня­ва се, че ръ­ко­во­де­но от “пер­спек­ти­ва­та за съ­зда­ва­не в не­да­леч­но бъ­де­ще на юж­нос­ла­вян­ска­та фе­де­ра­ция”, пра­ви­тел­с­тво­то е склю­чи­ло до­го­во­ра с Югос­ла­вия, ус­тна­та до­го­во­ре­ност в Блед по ма­ке­дон­ския въ­прос, при­стъ­пи­ло се “към прак­ти­че­ски­те ме­роп­рия­тия, кои­то бя­ха взе­ти по от­но­ше­ние на ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние в Пи­рин­ския край, за да се оси­гу­ри не­го­во­то на­цио­нал­но и кул­тур­но раз­ви­тие”.

След то­ва в до­кла­да се пра­ви от­кри­тие­то, че през всич­ки­те че­ти­ри го­ди­ни на съ­вмес­тна с ЮКП ра­бо­та за раз­ре­ша­ва­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос югос­ла­вя­ни­те не би­ли и­скре­ни: гле­да­ли на от­но­ше­ния­та между­ “два­та брат­ски на­ро­да” през “съ­всем дру­га при­зма”, не би­ли го­то­ви да “оти­дат и на фе­де­ра­ция”, про­я­вя­ва­ли ед­но “дву­лич­но, не­и­скре­но по­ве­де­ние” и из­ди­га­ли на пре­ден план въ­про­са за “по-ско­рош­но­то при­съ­е­ди­не­ние на Пи­рин­ския край към Югос­ла­вия”; яс­но ста­ва­ло, че БРП(к) си има­ла ра­бо­та с “ед­на на­цио­на­лис­ти­че­ска по­зи­ция”, че “по­ли­ти­ка­та на Ти­тов­ци” по въ­про­са би­ла по­зна­та­та “бур­жоаз­но-на­цио­на­лис­ти­че­ска по­ли­ти­ка на анек­сии­те, на при­съ­е­ди­ня­ва­не­то и на дру­ги­те час­ти на Ма­ке­до­ния към Югос­ла­вия, за съ­зда­ва­не­то на ве­ли­ка Югос­ла­вия и ус­та­но­вя­ва­не не­йна­та хе­ге­мо­ния на Бал­ка­ни­те”; бла­го­да­ре­ние на Ин­фор­мбю­ро за пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво би­ло ста­на­ло яс­но, че “на­цио­на­лис­ти­че­ска­та по­зи­ция на Ти­тов­ци” би­ла и част от ед­на “анти­де­мок­ра­тич­на и анти­съ­вет­ска по­ли­ти­ка”, ста­на­ло яс­но, че те се стре­ме­ли “да из­о­ли­рат”, “да уни­жат” Бъл­га­рия, да “от­къс­нат” Пи­рин­ския край. В по­дкре­па на то­ва се обяс­ня­ва как югос­ла­вя­ни­те на­ру­ша­ва­ли Блед­ско­то спо­ра­зу­ме­ние за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, къ­де­то до­пус­на­ти­те от пар­тия­та учи­те­ли и кни­жа­ри с цел “да спо­мог­нат за за­сил­ва­не на на­цио­нал­но­то съ­зна­ние всред ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние в то­зи край”, се би­ли пре­вър­на­ли по­ра­ди без­кри­тич­но­то от­но­ше­ние на БРП(к) в “аген­ти на ед­на анти­бъл­гар­ска, ве­ли­кою­гос­лав­ска шо­ви­нис­ти­че­ска про­па­ган­да”, а след “пре­да­тел­с­тво­то” на Ти­то и в “от­кри­та анти­съ­вет­ска аген­ту­ра”.

На­се­ле­ние­то в Пи­рин­ския край - се со­чи по-на­та­тък в до­кла­да - не се по­дда­ло на “злос­тна­та” югос­лав­ска про­па­ган­да, от­нес­ло се от­ри­ца­тел­но към и­ска­не­то за при­съ­е­ди­ня­ва­не, за­що­то се чув­с­тва­ло “свър­за­но ико­но­ми­че­ски, по­ли­ти­че­ски и кул­тур­но с бъл­гар­ския на­род” и не же­лае­ло да се от­де­ли от не­го. Всич­ко­то то­ва се дъл­жа­ло още и на фак­та, че сред ма­ке­дон­ци­те в то­зи край би­ли “жи­ви тра­ди­ции­те на ма­ке­дон­ско­то ре­во­лю­цион­но дви­же­ние и осо­бе­но на ля­во­то, сер­ско­то кри­ло, на­че­ло със Сан­дан­ски, кое­то ви­на­ги е стоя­ло на по­зи­ции­те на фе­де­ра­ция­та, ка­то един­ст­вено пра­вил­но раз­ре­ше­ние на ма­ке­дон­ския въ­прос”. “Ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние в Пи­рин­ския край се от­не­се от­ри­ца­тел­но и към офи­циал­ния ма­ке­дон­ски език, кой­то то по­чти не раз­би­ра­ше и счи­та, че не е пра­вил­но и не­де­мок­ра­тич­но да му се на­трап­ва един не­раз­би­раем език вмес­то бъл­гар­ския, кой­то той счи­та­ше и счи­та за свой ма­те­рен език и на кой­то то се е учи­ло още през тур­ско иго, още от не­за­по­мне­ни вре­ме­на” - е по­ред­но­то при­зна­ние в до­кла­да. Вед­на­га след то­ва се на­зо­ва­ват “ви­нов­ни­ци­те” за зло­по­лу­чия­та в то­зи край, а то­ва са “на­ши­те ръ­ко­вод­ни пар­тий­ни кад­ри в Пи­рин­ския край”, кои­то би­ли се пре­вър­на­ли в “про­вод­ни­ци на на­цио­на­лис­ти­че­ския курс на Ти­тов­ци”.

По-на­та­тък в до­кла­да след­ват по­зна­ти­те и най-ши­ро­ко екс­плоа­ти­ра­ни от пар­тий­на­та про­па­ган­да и ка­зион­на­та ис­то­рио­пис па­са­жи от до­кла­да за де­на­цио­на­ли­за­тор­ски­те де­йствия на “аген­ти­те на Ку­ли­шев­ски” във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния: за кам­па­ния­та “про­тив всич­ко бъл­гар­ско”, на­род­на­та де­мок­ра­ция, ОФ, БРП(к), за не­до­пу­ска­не­то на бъл­гар­ска книж­ни­на, за за­ли­ча­ва­не­то на бъл­гар­ски­те на­дпи­си, за про­мя­на­та във фа­мил­ни­те име­на...

След­ва ана­лиз и оцен­ка на анти­бъл­гар­ски­те из­яв­ле­ния от Ско­пие и Бел­град: по­зна­та­та реч на Ку­ли­шев­ски пред Вто­рия кон­грес на Ма­ке­дон­ския на­ро­ден фронт, ре­чи и из­яв­ле­ния на Ти­то, Джи­лас, Вла­хов и др. про­тив “на­ша­та пар­тия”, про­тес­ти­ра се про­тив “най-ни­ски­те гав­ри и оби­ди по от­но­ше­ние на анти­фа­шис­тка­та бор­ба на бъл­гар­ския на­род и на­ше­то ге­роич­но пар­ти­зан­ско дви­же­ние”. Ни­що оба­че не се каз­ва за  за­чес­тя­ва­щи­те от югос­лав­ска стра­на пре­тен­ции за га­ран­ти­ра­не “на­цио­нал­ни­те пра­ва” на “обез­пра­ве­но­то” 250-хи­ляд­но “ма­ке­дон­ско мал­цин­с­тво” в Бъл­га­рия.

До­кла­дът се оп­лак­ва, че не­от­дав­на­шен съ­де­бен про­цес в НРМ про­тив “бъл­гар­ски фа­шис­ти, по­ли­цей­ски аген­ти и дру­ги воен­ноп­рес­тъп­ни­ци” бил из­по­лзван за “ру­гае­не” и от­пра­вя­не на “все­въз­мож­ни кле­ве­ти” към Бъл­га­рия и бъл­гар­ския на­род и на ос­но­ва­та на то­ва се кон­ста­ти­ра, че “Ку­ли­шев­ци, Вла­хов­ци и тем­по­доб­ни” се би­ли сбли­жи­ли с “из­вес­тни­те ве­че ма­ке­дон­ски бан­ди­ти - се­га от­кри­ти аген­ти на ан­глоа­ме­ри­кан­ски­те им­пе­риа­лис­ти - Иван­ - Ми­хай­лов­ци”.

Кар­ди­нал­ният из­вод, кой­то се пра­ви по­чти в края на до­кла­да, е, че “всич­ко ка­за­но до­тук” би­ло по­твър­жде­ние на “пра­вил­на­та оцен­ка, коя­то ЦК на ВКП(б) и Ин­фор­мбю­ро са да­ли за “на­цио­на­лис­ти­че­ска­та, анти­ле­нин­ска и анти­съ­вет­ска по­зи­ция на Ти­тов­ци”. С нея те на­ли­ва­ли “во­да в мел­ни­ца­та на ан­гло-аме­ри­кан­ски­те им­пе­риа­лис­ти, кои­то по­три­ват ръ­це от ра­дост, че меж­ду два­та брат­ски юж­нос­ла­вян­ски на­ро­ди се дъл­бае про­паст...”

В за­клю­че­ние се пра­ви опит да се из­вле­кат по­у­ки, со­чи се как­во тряб­ва да бъ­де от­но­ше­ние­то към “пре­да­те­ли­те”, чер­таят се за­да­чи­те в бъ­де­ща­та ра­бо­та по ма­ке­дон­ския въ­прос. “Уро­кът от то­ва за нас тряб­ва да бъ­де то­зи, че ние в на­ша­та про­па­ган­да, ра­зоб­ли­ча­вай­ки ре­ши­тел­но пре­да­тел­с­тво­то на на­цио­на­лис­ти­че­ска­та и анти­съ­вет­ска гру­па на Ти­то, в съ­що­то вре­ме тряб­ва де­бе­ло да по­дчер­та­ва­ме лю­бов­та и друж­ба­та, коя­то свър­зва бъл­гар­ския на­род с югос­лав­ски­те на­ро­ди и ис­то­ри­че­ска­та не­об­хо­ди­мост от юж­нос­ла­вян­ска­та фе­де­ра­ция, чие­то осъ­ще­с­твя­ва­не се дик­ту­ва от жиз­нени­те ин­те­ре­си на два­та на­ро­да” - се со­чи в от­го­вор на ос­нов­ния въ­прос, на кой­то тряб­ва да от­го­во­ри той. Но се пра­ви уго­вор­ка­та, че към осъ­ще­с­твя­ва­не на фе­де­ра­ция­та ня­ма­ло да се при­стъ­пи, “до­ка­то на­че­ло на Югос­ла­вия стои пре­да­тел­ска­та анти­съ­вет­ска гру­па на Ти­то”. Не­по­сред­ст­вено след то­ва се обя­вя­ва и как­ва ще е след­кон­грес­на­та по­ли­ти­ка на БКП по ма­ке­дон­ския въ­прос и Пи­рин­ския край. За то­ва в до­кла­да до­слов­но е за­пи­са­но: “По от­но­ше­ние на ма­ке­дон­ския въ­прос и час­тно по въ­про­са за Пи­рин­ския край пар­тия­та ще се при­дър­жа към ре­ше­ния­та на ХVI пле­нум”. А как­то е из­вес­тно, ос­нов­но в тях бе ре­ше­ние­то по­ли­ти­ка­та на кул­тур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия в то­зи край да про­дъл­жи с “не­от­слаб­ва­ща енер­гия”!

Вед­на­га след гор­на­та де­кла­ра­ция се до­у­точ­ня­ва как­ва по-кон­крет­но ще е след­кон­грес­на­та по­ли­ти­ка по ма­ке­дон­ския въ­прос: “Ние тряб­ва ка­те­го­рич­но да за­я­вим, че на­ша­та пар­тия се е бо­ри­ла в ми­на­ло­то и се­га се бо­ри най-енер­гич­но про­тив всич­ки ос­та­тъ­ци от ве­ли­ко­бъл­гар­ския на­цио­на­ли­зъм и шо­ви­ни­зъм, про­тив схва­ща­не­то, че Ма­ке­до­ния е бъл­гар­ска зе­мя и че тя тряб­ва да бъ­де при­съ­е­ди­не­на към Бъл­га­рия. Ние стоим на по­зи­ция­та, че Ма­ке­до­ния при­на­дле­жи на ма­ке­дон­ци­те и че ма­ке­дон­ският на­род ще осъ­ще­с­тви свои­те стре­ме­жи към един­с­тво в рам­ки­те на юж­нос­ла­вян­ска­та фе­де­ра­ция. Са­мо по то­зи на­чин при днеш­ни­те ус­ло­вия ма­ке­дон­ският въ­прос ще по­лу­чи свое­то раз­ре­ше­ние как­то в ин­те­ре­са на ма­ке­дон­ския на­род, та­ка и в ин­те­ре­са на де­мок­ра­ция­та и со­циа­лиз­ма на Бал­ка­ни­те. На­ша­та пар­тия съ­що та­ка при­зна­ва ма­ке­дон­ска­та на­ция, коя­то е още в про­це­са на офор­мя­ва­не. То­ва е ед­но про­гре­сив­но яв­ле­ние на Бал­ка­ни­те, на кое­то ние да­ва­ме и ще про­дъл­жа­ва­ме да да­ва­ме всич­ка­та си по­дкре­па” - се че­те в за­клю­чи­тел­но­то за­яв­ле­ние, има­що пре­тен­ция­та да от­го­во­ри и на на­пад­ки­те от Югос­ла­вия, че БКП би­ла из­ме­ни­ла на маркс-ле­ни­но-ста­ли­нски­те на­чер­та­ния за раз­ре­ша­ва­не­то на на­цио­нал­ния въ­прос. Уточ­ня­ва се, че БКП осъж­да и ще ра­зоб­ли­ча­ва “на­сил­ни­че­ски­те не­де­мок­ра­тич­ни ме­то­ди”, кои­то би­ли “ме­то­ди на бур­жоаз­ния на­цио­на­ли­зъм”, прак­ти­ку­ва­ни в НРМ. По­у­ча­ва се, че “из­граж­да­не на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние и на ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­на кул­ту­ра, ка­то се на­съ­сква ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние сре­щу всич­ко бъл­гар­ско, ка­то се на­саж­да у не­го враж­да сре­щу де­мок­ра­тич­ния бъл­гар­ски на­род”, са ме­то­ди, ня­ма­щи ни­що об­що с маркс-ле­нин­ско­то уче­ние по на­цио­нал­ния въ­прос, “а чис­то и про­сто ко­пие на ме­то­ди­те на бур­жоаз­ния на­цио­на­ли­зъм от бал­кан­ски стил”. На ба­за­та на то­ва по­след­ва за­клей­мя­ва­не­то на “Ти­то­ва­та гру­па” за то­ва, че из­по­лзва­ла ма­ке­дон­ския въ­прос “ ка­то при­кри­тие за свои­те до­мог­ва­ния за съ­зда­ва­не на ве­ли­ка Югос­ла­вия и на­ла­га­не не­йна­та хе­ге­мо­ния на Бал­ка­ни­те” по по­до­бие на “ди­нас­тии­те и ве­ли­кос­ръб­ска­та и ве­ли­ко­бъл­гар­ска­та бур­жоа­зия”. И за да да­де при­мер на югос­ла­вя­ни­те кол­ко де­мок­ра­тич­но е ре­ши­ла въ­про­са в Бъл­гар­ска Ма­ке­до­ния, по­след­ва хвал­ба­та, че “на­род­на­та власт в Бъл­га­рия пре­до­ста­вя на ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние в Пи­рин­ския край пъл­но рав­ноп­ра­вие, всич­ки сво­бо­ди и пра­ва и да­ва всич­ко­то си съ­де­йствие, за да мо­же то да раз­ви­ва свое­то на­цио­нал­но съ­зна­ние, своя ма­ке­дон­ски бит и кул­ту­ра в тяс­на друж­ба и съ­труд­ни­че­с­тво с бъл­гар­ския на­род”, с кой­то да ра­бо­тел “ръ­ка за ръ­ка” за из­граж­да­не­то на со­циа­лиз­ма. “Ма­ке­дон­ци­те в Пи­рин­ския край,  как­то и про­гре­сив­на­та ма­ке­дон­ска емиг­ра­ция в Бъл­га­рия, а и всич­ки ма­ке­дон­ци въ­об­ще са за­ин­те­ре­со­ва­ни жиз­не­но в за­сил­ва­не на де­мок­ра­ция­та и со­циа­лиз­ма в Бъл­га­рия и из­об­що на Бал­ка­ни­те. Те са съ­що та­ка  жиз­не­но за­ин­те­ре­со­ва­ни от по-ско­рош­но­то осъ­ще­с­твя­ва­не на юж­нос­ла­вян­ско­то брат­с­тво и един­с­тво, на юж­нос­ла­вян­ска­та фе­де­ра­ция, за­що­то с не­йно­то осъ­ще­с­твя­ва­не те ще осъ­ще­с­твят и свое­то един­с­тво, ще по­стиг­нат за­вет­ни­те идеа­ли на свои­те дъл­го­го­диш­ни ос­во­бо­ди­тел­ни бор­би, в кои­то те да­до­ха мно­го жер­тви”- за­вър­шва в за­клю­че­ние до­кла­дът.313

Пе­тият кон­грес по­ста­вя за­да­ча­та да про­дъл­жи из­у­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос и в най-ско­ро вре­ме компар­тия­та да из­ле­зе с “на­уч­но обос­но­ва­но” ста­но­ви­ще по не­го. Прак­ти­че­ски кон­гре­сът по­твър­жда­ва не са­мо по­ста­нов­ки­те на не­от­дав­наш­ния шес­тна­де­се­ти пле­нум, но и всич­ки свои по-пре­диш­ни схващания по въ­про­са. Яс­но се виж­да, че за про­мя­на или ня­ка­къв за­вой в ка­къв­то и да е ма­щаб не би мог­ло да се го­во­ри. До от­каз от ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка не се сти­га. Не се со­чат ис­тин­ски­те ви­нов­ни­ци за про­веж­да­на­та де­на­цио­на­ли­за­тор­ска по­ли­ти­ка ве­че че­ти­ри го­ди­ни. И най-важ­но­то - тя не са­мо че не се осъж­да, а се пра­вят де­кла­ра­ции за не­йно­то съ­вмес­тно про­дъл­жа­ва­не при ус­ло­вие, че “югос­лав­ски­те дру­га­ри” се за­вър­нат в “ла­ге­ра на со­циа­лиз­ма” и про­веж­дат “най-пра­вил­на­та” мар­ксис­тко-ле­ни­но-ста­лин­ска по­ли­ти­ка по на­цио­нал­ния въ­прос. А до­то­га­ва БКП ще пра­ви то­ва са­ма, без из­мен­ни­ци­те “Ти­то-Ку­ли­шев­ци”, в гра­ни­ци­те на “един­ст­вено сво­бод­ният ма­ке­дон­ски край” - Пи­рин­ския. Та­ка обоб­ще­но из­глеж­да “но­вият” курс на БКП, въз­приет на не­йния Пе­ти кон­грес. Че ня­ма об­рат в по­ли­ти­ка­та по ма­ке­дон­ския въ­прос, се до­каз­ва и от след­кон­грес­на­та прак­ти­ка.

Раз­глеж­да­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос на Пе­тия кон­грес, из­ос­тре­ни­те между­дър­жав­ни и между­пар­тий­ни от­но­ше­ния с Югос­ла­вия и ЮКП, как­то и за­сил­ва­ща­та се анти­бъл­гар­ска про­па­ган­да под пря­ко­то ръ­ко­вод­с­тво на ЦК на ЮКП са при­чи­на то­зи въ­прос да се по­ста­вя в днев­ния ред на пар­тий­ни съ­бра­ния в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния не­по­сред­ст­вено след кон­гре­са. Вмес­то да се за­ста­не на на­цио­нал­но до­стой­ни и съ­об­ра­зе­ни с ис­то­ри­че­ска­та ис­ти­на и ви­ди­ми­те реал­нос­ти по­зи­ции, ве­че офи­циал­но се лан­си­ра тео­рия­та, че след 9.IХ.1944 г. “ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние” в Бъл­га­рия би­ло по­лу­чи­ло пъл­на сво­бо­да да из­я­вя­ва своя­та “ма­ке­дон­ска на­цио­нал­ност” и “ма­ке­дон­ска на­цио­нал­на кул­ту­ра”, че Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния е един­ст­вено сво­бод­на­та част на Ма­ке­до­ния.314

Лип­са­та на съ­об­ра­зе­но с бъл­гар­ски­те на­цио­нал­ни ин­те­ре­си  ста­но­ви­ще по ма­ке­дон­ския въ­прос до­веж­да до то­ва пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да пре­по­вта­рят про­из­вол­но лан­си­ра­ни­те но­ви по­ста­нов­ки. Сти­га се и до за­ду­ша­ва­не на за­по­чна­лия от­до­лу след ХVI пле­нум плах про­цес към из­ос­та­вя­не на ма­ке­дон­ска­та прак­ти­ка. Ре­ди­ца при­ме­ри по­твър­жда­ват то­ва.

Ре­ше­ние­то на ХVI пле­нум и на Пе­тия кон­грес за още по-енер­гич­но про­веж­да­не на по­ли­ти­ка­та на кул­тур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния са факт, до­каз­ващ, че пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво не смя­та да се раз­де­ли с ма­ке­до­нис­ткия курс. Смя­та се, че и без Ско­пие и Бел­град ко­му­нис­ти­те в Бъл­га­рия ще ус­пеят да до­ве­дат до­край за­по­чна­то­то об­що де­ло, ка­то се “спаз­ват” ле­ни­но-ста­ли­нски­те по­ста­нов­ки по на­цио­нал­ния въ­прос. По­до­бна ам­би­ция не са­мо се про­крад­ва, но се пре­дприе­мат и кон­крет­ни стъп­ки за не­йно­то реа­ли­зи­ра­не.

Не­по­сред­ст­вено след кон­гре­са на МНП се да­ват но­ви ука­за­ния да при­стъ­пи към ор­га­ни­зи­ра­не фа­кул­та­тив­но­то из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ски език. От своя стра­на ми­нис­тер­с­тво­то за­дъл­жа­ва учи­лищ­ни­те влас­ти в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да ор­га­ни­зи­рат фа­кул­та­тив­но­то из­у­ча­ва­не. Инс­трук­ции­те си ос­та­ват оба­че са­мо по­ред­ният жа­лък опит да се про­дъл­жи ве­че про­пад­на­ла­та анти­бъл­гар­ска, де­на­цио­на­ли­за­тор­ска кау­за. На 21.II.1949 г. ми­нис­тъ­рът на на­род­на­та про­све­та К. Драм­лиев се оп­лак­ва на Г. Ди­мит­ров: “По све­де­ния, с кои­то раз­по­ла­га ми­нис­тер­с­тво­то, ни­то един уче­ник не по­же­лал да из­у­ча­ва ма­ке­дон­ски език”. В за­клю­че­ние ми­нис­тъ­рът де­кла­ри­ра: “Ми­нис­тер­с­тво­то не виж­да въз­мож­ност­та да на­пра­ви не­що по­ве­че за обу­че­ние­то по ма­ке­дон­ски език, до­ка­то не се явят уче­ни­ци, же­лае­щи да го из­у­ча­ват”.

Ци­ти­ра­но­то пис­мо е пре­пра­те­но за мне­ние до Вл. По­пто­мов, кой­то от­го­ва­ря: “Ма­ке­дон­ският език ня­ма за­що да се пре­по­да­ва, щом ня­ма же­лае­щи да го из­у­ча­ват”.315

И в де­йстви­тел­ност та­ки­ва же­лае­щи въ­об­ще не са се на­ме­ри­ли ни­то през учеб­на­та 1948-1949 г., ни­то след то­ва. По­ве­че от бъл­гар­ска стра­на въ­про­сът не се по­ста­вя. А за­що не се реа­ли­зи­ра пар­тий­но­то ре­ше­ние за из­у­ча­ва­не на ези­ка, е по­ве­че от яс­но.

Под въз­де­йствие на кон­грес­ни­те ре­ше­ния, ор­га­ни­за­ции­те на БКП в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния са един­ст­вени­те, кои­то по един или друг на­чин се опит­ват да въз­кре­ся­ват про­ва­ле­на­та де­на­цио­на­ли­за­тор­ска по­ли­ти­ка. По­ка­за­тел­ни в то­ва от­но­ше­ниe са ня­кои ди­ску­сии или из­я­ве­ни на­ме­ре­ния в сре­ди­те на око­лий­ски­те ко­му­нис­ти­че­ски ор­га­ни­за­ции.

На 9 януа­ри 1949 г. в Раз­лог се про­веж­да око­лий­ска кон­фе­рен­ция за раз­глеж­да­не ре­ше­ния­та на Пе­тия кон­грес. По­вди­га се въ­про­сът: “Как тряб­ва да ра­бо­тим за­на­пред за по­вди­га­не на­цио­нал­но­то ни съ­зна­ние ка­то ма­ке­дон­ци от Пи­рин­ския край, за да взе­мем зна­ме­то, кое­то се­га е в ръ­це­те на скоп­ски­те ми­хай­ло­вис­ти”. В от­го­вор на за­да­де­ния въ­прос се лан­си­ра но­ва­та пар­тий­на ли­ния. Обя­вя­ва се, че скоп­ски­те ръ­ко­во­ди­те­ли са из­пус­на­ли “зна­ме­то на ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­на дър­жа­ва”, че са про­ва­ли­ли “пър­вия реа­лен ре­зул­тат от съ­зда­ва­не­то на та­зи дър­жа­ва”, че то­ва е част от Ма­ке­до­ния, коя­то ве­че би­ла пре­да­де­на на им­пе­риа­лис­ти­те. Още по-са­моу­ве­ре­но се въз­вес­тя­ва, че идея­та за “обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род и съ­зда­ва­не­то на ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­на дър­жа­ва ня­ма и не мо­же да от­пад­не”, за­що­то тя би­ла “жиз­не­но не­об­хо­ди­ма”. “Из­пус­на­то­то зна­ме тряб­ва да се взе­ме от най-на­пре­дни­ча­ва­та част, как­ва­то се­га се явя­ва Пи­рин­ският край на Ма­ке­до­ния. На­шият ЦК ще раз­ра­бо­ти по­ли­ти­ка­та за ра­бо­та на пар­тия­та в Пи­рин­ския край” - за­вър­шва по­ред­на­та анти­бъл­гар­ска инс­трук­ция, до­шла от сре­ди­те на цен­трал­но­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво.

Но­ва­та пар­тий­на ли­ния се спу­ска от Геор­ги Ма­до­лев - бивш пре­дсе­да­тел на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ. Спо­ред не­го най-по­сле ма­ке­дон­ският въ­прос е ос­вет­лен на­пъл­но и ни­кой ве­че не мо­же да се оп­рав­да­ва, че ня­ма ли­ния за ра­бо­та по не­го. От Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния тряб­ва­ло да ви­дят, че най-по­сле има един край на Ма­ке­до­ния, кой­то се раз­ви­ва в “де­йстви­тел­но ма­ке­дон­ски на­род­нос­тен дух”, че се от­да­ва “пре­вес на въ­треш­но­на­цио­нал­на­та ма­ке­дон­ска про­бле­ма”.316

На око­лий­ско пар­тий­но съ­бра­ние в Гор­на Джу­мая (15 януа­ри 1949 г.), по­све­те­но на ре­ше­ния­та на Пе­тия кон­грес, се лан­си­рат сход­ни на да­де­ни­те от Геор­ги Ма­до­лев в Раз­лог ука­за­ния. Съ­що­то се пра­ви и на про­ве­де­ни­те мал­ко по-къс­но съ­бра­ния в Пет­рич, Све­ти Врач и Не­вро­коп, кое­то за­твър­жда­ва убеж­де­ние­то, че ста­ва въ­прос за спу­ска­не на по­ред­на­та ди­рек­ти­ва на цен­трал­но­то ръ­ко­вод­с­тво.317

По­ред­ни­те мес­тни фо­ру­ми, на кои­то се за­ся­га ма­ке­дон­ският въ­прос, са го­диш­ни­те от­чет­но-из­бор­ни кон­фе­рен­ции на око­лий­ски­те пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции през фев­руа­ри - март 1949 г. Пър­ва­та от тях е на ГК на БКП в Гор­на Джу­мая. Де­ле­га­ти­те съ­об­ща­ват по­дроб­ни све­де­ния за де­йност­та на югос­лав­ска­та аген­ту­ра в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. “Да се из­яс­ни пра­вил­но ма­ке­дон­ският въ­прос”; “До­се­га по то­зи въ­прос все още не сме на­яс­но” - се че­те в ма­те­риа­ли­те от кон­фе­рен­ция­та .318

По­вди­га се и въ­про­сът за до­пус­на­ти­те греш­ки. Ня­кои от де­ле­га­ти­те по­соч­ват ис­ти­на­та за на­род­нос­тния съ­став на на­се­ле­ние­то в Ма­ке­до­ния. Член на око­лий­ския ко­ми­тет по­соч­ва: “През 1941 г. МКП бе­ше в без­пъ­ти­ца. Ко­га­то бъл­гар­ски­те вой­ски вля­зо­ха в Ма­ке­до­ния, на­се­ле­ние­то, за­ед­но с ма­ке­дон­ски­те ко­му­нис­ти ги по­срещ­на­ха ка­то ос­во­бо­ди­те­ли, то­га­ва и аз бях вой­ник... Аз имам и та­ка­ва греш­ка, че в же­ла­ние­то си да по­мог­на в раз­ви­тие­то на ма­ке­дон­ския въ­прос, от бъл­га­рин се пи­сах ма­ке­до­нец, кое­то се­га от­чи­там, че е не­пра­вил­но...”319

Раз­го­во­ри за до­пус­на­ти­те греш­ки по ма­ке­дон­ския въ­прос ста­ват и на пет­рич­ка­та пар­тий­на кон­фе­рен­ция. Де­ле­га­ти­те от­но­во се спи­рат на пре­броя­ва­не­то, на­си­лия­та при из­у­ча­ва­не­то на “ма­ке­дон­ския език”, на ор­га­ни­зи­ра­не­то на Югос­лав­ски на­ро­ден фронт и аген­ту­ра в Пет­рич и др. Сти­га се до из­во­да, че до­пус­на­ти­те греш­ки во­дят “до от­чуж­да­ва­не на на­се­ле­ние­то от пар­тия­та”.320   По­до­бни са ра­зи­сква­ния­та и кон­ста­та­ции­те и по вре­ме на дру­ги­те око­лий­ски пар­тий­ни кон­фе­рен­ции.

Въ­про­сът за бъ­де­ща­та ра­бо­та се ра­зи­сква на раз­лож­ка­та кон­фе­рен­ция. От­чи­та се, че въ­об­ще не се ра­бо­ти по ма­ке­дон­ския въ­прос. Сек­ре­та­рят на яко­руд­ска­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция на­пра­во по­соч­ва, че те не ра­бо­тят, тъй ка­то не са убе­де­ни в пра­вил­ност­та и не­об­хо­ди­мост­та от про­дъл­жа­ва­не на ма­ке­дон­ска­та ли­ния, че сре­щат съ­про­ти­ва от на­се­ле­ние­то. Вмес­то да се вслуш­ва в мне­ние­то на де­ле­га­ти­те, ръ­ко­вод­с­тво­то за­дъл­жа­ва пар­тий­ни­те и всич­ки ма­со­во-по­ли­ти­че­ски ор­га­ни­за­ции да ра­бо­тят ак­тив­но за внед­ря­ва­не­то на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние. А ето и на­чи­на, по кой­то спо­ред  ре­ше­ние­то на кон­фе­рен­ция­та тряб­ва да се осъ­ще­с­тви то­ва: “Ние тряб­ва да за­си­лим на­ша­та кул­тур­но-на­цио­нал­на де­йност, да пеем на­ши­те ма­ке­дон­ски пес­ни и да иг­раем на­ши­те кръш­ни хо­ра”.321

По­след­ва при­зна­ние­то, че ве­че въ­об­ще не се ра­бо­ти по внед­ря­ва­не­то на “ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­на кул­ту­ра”. Съ­об­ща­ва се “тре­вож­ният” факт, че на­род­нос­тният съ­став на мла­деж­та все­ки ме­сец се из­ме­ня, т.е. те се оп­ре­де­лят ка­то бъл­га­ри. При­съ­ства­щият на кон­фе­рен­ция­та Кръс­тьо Стой­чев - член на ЦК, се на­мес­ва, да­вай­ки ука­за­ние, че то­ва не тряб­ва да се пра­ви. “Ние тряб­ва да из­хож­да­ме, че тряб­ва да се пи­шем ма­ке­дон­ци и за­ед­но с то­ва да смя­та­ме, че ма­ке­до­не­цът е ед­но и съ­що с бъл­га­ри­на и че не е про­тив бъл­га­ри­на. Ко­га­то ние се­га се пи­шем бъл­га­ри, с то­ва ще да­дем ма­те­риа­ли на Ко­ли­шев­ски” 322 - та­ка­ва е не­го­ва­та обос­нов­ка за не­об­хо­ди­мост­та от по-на­та­тъш­но про­дъл­жа­ва­не на ма­ке­до­нис­ткия курс.

Зна­чи­тел­но мяс­то на ма­ке­дон­ския въ­прос се от­де­ля и на гор­нод­жу­май­ска­та око­лий­ска пар­тий­на ор­га­ни­за­ция. На­ред с пре­гле­да на до­пус­на­ти­те греш­ки тук се со­чат и фак­ти от шпион­ска­та де­йност на югос­лав­ска­та аген­ту­ра. За раз­ли­ка от дру­ги­те, на та­зи кон­фе­рен­ция не се го­во­ри за бъ­де­ща­та ра­бо­та.323

В кон­ста­та­ции­те на не­вро­коп­ска­та кон­фе­рен­ция се со­чи, че на­се­ле­ние­то ни­ко­га не е по­дкре­пя­ло и осъж­да “то­зи не­пра­ви­лен курс”, а ка­то ос­нов­на сла­бост ор­га­ни­за­ция­та по­соч­ва, че тя не се е вслу­ша­ла в “ко­лек­тив­ния ум на пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции и на­ро­да”. Въ­пре­ки то­ва в ре­ше­ния­та на кон­фе­рен­ция­та ка­то за­да­ча се по­ста­вя да се ра­бо­ти за из­ди­га­не на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние чрез “ор­га­ни­зи­ра­не из­у­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­ска­та ис­то­рия и мар­кси­че­ско­то уче­ние на на­цио­нал­ния въ­прос”.324

Ра­зи­сква­ния­та по ма­ке­дон­ския въ­прос в пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния от на­ча­ло­то на 1949 г. твър­де мно­го при­ли­чат на те­зи след ХVI пле­нум на пар­тия­та. По обем на по­ста­ве­ни­те въ­про­си по­со­че­ни­те кон­фе­рен­ции от­стъп­ват на те­зи от ав­густ 1948 г. На пръв по­глед из­глеж­да, че по­сте­пен­но то­зи въ­прос ще сле­зе от сце­на­та на ра­зи­сква­ния­та. Мно­го ско­ро оба­че те­ма­та за греш­ки­те по ма­ке­дон­ския въ­прос през 1944-1948 г. от­но­во и най-по­дроб­но се раз­глеж­да, но ве­че в сфе­ра­та на из­гра­де­ния през есен­та на 1949 г. гор­нод­жу­май­ски (от 1950 г. бла­гоев­град­ски) ок­ръ­жен ко­ми­тет на БКП.

Но­во­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво на­че­ло с Въл­ко Чер­вен­ков не се ре­ша­ва да на­пра­ви ця­лос­тна пре­о­цен­ка на по­ли­ти­ка­та по ма­ке­дон­ския въ­прос. Тък­мо об­рат­но­то, с ня­кои свои по­ста­нов­ки то още по­ве­че за­дъл­бо­ча­ва греш­ки­те и вред­ни­те по­след­с­твия от  анти­на­цио­нал­ни­те схва­ща­ния по то­зи про­блем.

Две са ос­нов­ни­те при­чи­ни за то­ва - про­дъл­жа­ва­ща­та аги­та­цион­на про­па­ган­дна ра­бо­та във връз­ка с де­ло­то сре­щу Трай­чо Кос­тов и уси­лия­та за про­ти­во­пос­та­вя­не на югос­лав­ска­та про­па­ган­да по по­вод за­сил­ва­що­то се на­пре­же­ние във взаи­моот­но­ше­ния­та между­ ЮКП и СФРЮ от ед­на стра­на,  и БКП и НРБ от дру­га.

 За да се показва колко много се работело по линия на културно-националната автономия в "единствено свободния македонски край", подчинената на В. Червенков комунистическа пропаганда не пропуска по повод и без повод да славослови за правата на "македонците" в Пиринския, за разлика от Вардарския край. По аналогия от 1948 г. и през 1949 г. непрекъснато се изтъкват "големите успехи", без оглед на това, че те нямат никакво материално покритие, че просто се измислят за нуждите на все по-ожесточаващата се пропагандна война с "предателите" от Скопие и Белград. Покрай хвалбите за мнимите успехи и сега се казват поредните неопровержими истини за провала на денационализаторските начинания. Категорично свидетелство за това е една  чистосърдечна предизборна публична констатация във връзка с неуспелия пореден опит да се изучава македонски език. Тя се съдържа в разпространения през есента на 1949 г. пре­ди­з­бо­рен аги­та­ци­о­нен ма­те­ри­ал на НС на ОФ, в кой­то се от­чи­та ра­бо­та­та за раз­ви­ти­е­то на "ма­ке­дон­с­ка­та" кул­ту­ра в Пи­рин­с­кия край и се со­чат при­чи­ни­те, по­ра­ди ко­и­то на­се­ле­ни­е­то продължава да не же­лае ма­ке­дон­с­кия език. По повод на опитите да се наберат желаещи за факултативното изучаване на езика в споменатия агитационен материал се сочи: "Изу­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­с­кия език не е про­б­лем за Пи­рин­с­кия край, чи­е­то на­се­ле­ние го­во­ри по­ч­ти бъл­гар­с­ки език. Въ­ве­ж­да­не­то му в учи­ли­ща­та през 1947-1948 г. (ко­га­то бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во, во­ди­мо от бра­т­с­ки чу­в­с­т­ва, до­пу­с­на, по ис­ка­не на юго­с­ла­в­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во, сто ду­ши учи­те­ли - пре­по­да­ва­те­ли по ма­ке­дон­с­ки език от Вар­дар­с­ка Ма­ке­до­ния) да­де лош ре­зул­тат. И то гла­в­но по две при­чи­ни: пър­во, на­ро­дът и уча­ща­та се мла­деж не чу­в­с­т­ву­ва­ха ну­ж­да от изу­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­с­кия език и вто­ро, пре­д­ло­же­ни­ят от Ско­пие ма­ке­дон­с­ки език е из­къл­чен, съ­з­на­тел­но и пре­д­на­ме­ре­но по­сър­бен, с цел да се от­да­ле­ча­ва кол­ко­то мо­же по­ве­че от бъл­гар­с­кия. Ко­га­то през уче­б­на­та 1948/1949 г. се по­с­та­ви изу­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­с­кия език в учи­ли­ща­та фа­кул­та­тив­но, не се яви­ха же­ла­е­щи."324а

През януа­ри 1950 г. се про­веж­да януар­ският пле­нум на ЦК на БКП, на кой­то но­во­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво по­ста­вя на раз­глеж­да­не въ­про­са “За по­у­ки­те от раз­кри­ва­не­то на трай­чо­кос­тов­ска­та бан­да и бор­ба­та за не­йния пъ­лен раз­гром”. Спе­циа­лен до­клад на пле­ну­ма из­на­ся Въл­ко Чер­вен­ков. Ос­три на­пад­ки се от­пра­вят сре­щу бив­ше­то об­лас­тно пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво в ли­це­то на сек­ре­та­ря Кръс­ьо Стой­чев, кой­то от­хвър­ля ре­ди­ца об­ви­не­ния, твър­дей­ки, че е из­пъл­ня­вал ре­ше­ния­та на де­се­тия пле­нум на пар­тия­та.325

За ис­тин­ски­те ви­нов­ни­ци - ръ­ко­во­ди­те­ли­те на пар­тия­та и дър­жа­ва­та, се мъл­чи. Зло­по­луч­ни­те ре­зул­та­ти от бъл­га­ро-югос­лав­ско­то сбли­же­ние пар­тий­на­та про­па­ган­да пре­дста­вя ка­то плод на югос­лав­ско-трай­чо­кос­тов­ски за­го­вор в съ­дру­жие с ан­гло-аме­ри­кан­ци­те за от­къс­ва­не от СССР, по­глъ­ща­не от Югос­ла­вия и пре­да­ва­не в “ла­пи­те на ан­гло-аме­ри­кан­ски­те им­пе­риа­лис­ти”. Про­зи­ра стре­ме­жът ця­ла­та ви­на да се сто­ва­ри вър­ху Трай­чо Кос­тов и пар­тий­ни­те фун­кцио­не­ри в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Кри­ти­ки­те сре­щу тях се по­вта­рят и на мес­тно ни­во.

На 18 фев­руа­ри 1950 г. в Гор­на Джу­мая се про­веж­да съ­ве­ща­ние на ок­ръж­ния пар­тиен ак­тив, на кое­то при­съ­ства Вла­ди­мир По­по­то­мов - член на По­лит­бю­ро на ЦК на БКП и по­дпред­се­да­тел на МС и Хрис­то Ка­лай­джиев - пре­дсе­да­тел на ЦК на Ма­ке­дон­ски­те кул­тур­но-про­свет­ни дру­же­с­тва в Бъл­га­рия. До­клад за ре­ше­ния­та на януар­ския пле­нум из­на­ся пър­вият сек­ре­тар на ор­га­ни­за­ция­та - Бо­рис Вап­ца­ров. Пра­ви се опит да се по­со­чат “ви­нов­ни­ци­те за из­вра­ще­ния­та по ма­ке­дон­ския въ­прос”. На­пад­ки се от­пра­вят към бив­ши­те чле­но­ве на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к). Из­на­сят се но­ви фак­ти за на­чи­ни­те, по кои­то се про­веж­да кул­тур­на­та ав­то­но­мия през 1947-1948 г., но от­но­во не се за­ся­га те­ма­та за ви­на­та на цен­трал­но­то ръ­ко­вод­с­тво. Въ­об­ще не ста­ва ду­ма за то­ва, че по­до­бна по­ли­ти­ка въ­об­ще не е има­ло нуж­да да се про­веж­да. Всъщ­ност ис­тин­ски­те на­ме­ре­ния на но­во­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво са не тол­ко­ва на­ис­ти­на да се раз­крие ви­на­та на пар­тия­та за де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка, а по-ско­ро чрез из­на­ся­не на от­дел­ни “ув­ле­че­ния” и “греш­ки” да се раз­пра­ви с не­у­доб­ни и свър­за­ни със ста­ро­то ръ­ко­вод­с­тво или Тр. Кос­тов мес­тни ак­ти­вис­ти. За­то­ва имен­но сре­щу тях се из­важ­дат при­ме­ри от про­скоп­ска­та им ма­ке­до­нис­тка де­йност. При то­ва се пре­мъл­ча­ва, че те са пра­ве­ли то­ва по ди­рек­ти­ви от­го­ре, а най-ве­че на В.Чер­вен­ков за вре­ме­то, ко­га­то пря­ко е от­го­ва­рял в ПБ за прак­ти­че­ско­то реа­ли­зи­ра­не на ма­ке­до­нис­ткия курс (1947 г. -  март 1948 г.).

Ин­те­рес­на е кри­тич­на­та кон­ста­та­ция, че след ХVI пле­нум от 1948 г. във виж­да­ния­та си по ма­ке­дон­ския въ­прос на­се­ле­ние­то и пар­тий­ни­те де­йци би­ли отиш­ли “в дру­га­та край­ност”, или как­то в до­кла­да е за­пи­са­но: “На мно­го мес­та се оти­де в дру­га­та край­ност. Ня­кои пар­тий­ни де­йци за­по­чна­ха да от­ри­чат ма­ке­дон­ския ха­рак­тер на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ския край, за­по­чна­ха да от­хвър­лят не­об­хо­ди­мост­та да се ра­бо­ти за ос­во­бож­да­ва­не­то и обе­ди­ня­ва­не­то на ма­ке­дон­ския на­род”. То­ва се от­чи­та за не­ред­но, не­пра­вил­но. На кри­ти­ка се по­дла­га за­ро­ди­ло­то се не­по­сред­ст­вено след ХVI пле­нум ма­со­во дви­же­ние за от­хвър­ля­не на насила натрапваната “ма­ке­дон­ска­ на­цио­нал­ност” и въз­ста­но­вя­ва­не на по­ло­же­ние­то от­пре­ди пре­броя­ва­не­то от 31 де­кем­ври 1946 г. Вмес­то то да бъ­де по­дкре­пе­но, не­о­чак­ва­но се спу­ска но­вият ло­зунг за про­дъл­жа­ва­не бор­ба­та за “обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род” под ръ­ко­вод­с­тво­то на БКП и с "брат­ска­та по­мощ на де­мок­ра­тич­ни­те на­ро­ди на­че­ло със СССР". Най-от­го­вор­но и са­мо­на­дея­но на съ­ве­ща­ние­то се де­кла­ри­ра: “На нас при­на­дле­жи пра­во­то да диг­не­ме зна­ме­то за ос­во­бож­де­ние на Ма­ке­до­ния от гръц­ки­те мо­нар­хо­фа­шис­ти и Ти­то­ви­те па­ла­чи... Ние, ма­ке­дон­ци­те от Пи­рин­ския край, днес сме един­ст­веният сво­бо­ден край на Ма­ке­до­ния.”326

Та­ка най-офи­циал­но се ут­вър­жда­ва но­ва­та ли­ния на пар­тия­та по ма­ке­дон­ския въ­прос, лан­си­ра се те­за­та за пие­монт­ска­та ро­ля на та­зи част от Ма­ке­до­ния в бор­ба­та за “обе­ди­ня­ва­не­то на ма­ке­дон­ския на­род”. А то­ва е по­ред­но­то до­ка­за­тел­с­тво, че ко­му­нис­ти­че­ско­то ръ­ко­вод­с­тво въ­об­ще не смя­та да се раз­де­ли с ма­ке­до­низ­ма.

След про­чи­та­не­то на до­кла­да се из­каз­ват по­ве­че­то от бив­ши­те чле­но­ве на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к), кои­то пра­вят са­мок­ри­тич­ни при­зна­ния и оцен­ки за “до­пус­на­ти­те греш­ки”.327

Убе­де­но мо­же да се твър­ди, че но­ва­та ли­ния въ­об­ще не сре­ща по­дкре­па­та на на­се­ле­ние­то и пар­тий­на­та ма­са. На пър­ва­та го­диш­на от­чет­но-из­бор­на кон­фе­рен­ция на ок­ръж­на­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция, про­ве­де­на на 24-25 ап­рил 1950 г., в ти­пи­чен въ­треш­но­пар­тиен “кри­ти­чен” стил се бие тре­во­га, че не се ра­бо­ти по ма­ке­дон­ския въ­прос и че всич­ки из­бяг­ват да го­во­рят за не­го. Вмес­то да да­де от­го­вор на въ­про­са на как­во се дъл­жи то­ва, ок­ръж­ният ко­ми­тет пре­дуп­реж­да­ва, че “ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние на на­се­ле­ние­то не тряб­ва да се при­тъ­пя­ва, за­що­то зна­ме­то на обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род е в ръ­це­те на БКП, в на­ши ръ­це”.328   На ос­тра кри­ти­ка се по­дла­гат всич­ки, кои­то не при­зна­ват ма­ке­дон­ска­та на­ция. Не­за­ин­те­ре­со­ва­ност­та и не­по­пу­ляр­ност­та на но­ва­та ли­ния ко­ми­те­тът обяс­ня­ва по след­ния на­чин: “Част от на­се­ле­ние­то на гра­до­ве­те и се­ла­та имат чис­то бур­жоаз­но раз­би­ра­не по ма­ке­дон­ския въ­прос. Не раз­би­рат не­го­ва­та съ­щност ка­то въ­прос, по­дчи­нен на об­що­де­мок­ра­тич­но­то пре­об­ра­зо­ва­ние на Бал­ка­ни­те, от­ри­чат съ­ще­с­тву­ва­не­то на ма­ке­дон­ска на­ция”. По-на­та­тък се по­соч­ва: “Те не мо­гат да раз­бе­рат, че дне­ска ние, един­ст­вено сво­бод­ни­те ма­ке­дон­ци, тряб­ва да диг­нем зна­ме­то на бор­ба­та за ос­во­бож­де­ние на Ма­ке­до­ния от гръц­ки­те мо­нах­ро­фа­шис­ти и Ти­то­ви­те па­ла­чи”.329

Ни­хи­лис­тич­ни­те ма­ке­до­нис­тки пре­взем­ки на пар­тий­ния ак­тив се пре­на­сят и сред мла­деж­ки­те ор­га­ни­за­ции. През ав­густ 1950 г. ок­ръж­ният ко­ми­тет на ДСНМ в Бла­гоев­град по­лу­ча­ва при­е­то­то от ЦК на ДСНМ ре­ше­ние за ра­бо­та­та в Пи­рин­ския край”. С не­го ком­со­мол­ски­те ор­га­ни­за­ции се за­дъл­жа­ват да раз­ра­бо­тят мер­ки за из­граж­да­не­то на “ма­ке­дон­ска” на­цио­нал­на кул­ту­ра и съ­зна­ние сред мла­деж­та от то­зи край. Ско­ро оба­че ОК на ДСНМ от­чи­та, че раз­ра­бо­те­ни­те ме­роп­рия­тия не сре­щат по­дкре­па­та на мла­деж­та и че из­об­що не се ра­бо­ти по ма­ке­дон­ския въ­прос. “Най-ло­шо - по­соч­ва ко­ми­те­тът, се ра­бо­ти в про­па­ган­дис­ткия раз­дел, на­при­мер по из­гот­вя­не­то на про­па­ган­дни ма­те­риа­ли, от­на­ся­щи се до въ­про­си, в кои­то на­се­ле­ние­то се тре­ти­ра ка­то ма­ке­дон­ско и це­ля­щи из­ди­га­не­то на та­ко­ва съ­зна­ние”. Въ­пре­ки оче­бий­ния про­вал ис­тин­ски­те при­чи­ни за то­ва не се со­чат, а бю­ро­то на ко­ми­те­та се са­мо­под­ла­га на ос­тра кри­ти­ка.330

По­ддър­жа­не­то и про­веж­да­не­то на ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка сред на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния про­дъл­жа­ва и през след­ва­щи­те го­ди­ни. Тръ­би се, че то тво­ря­ло “ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­на кул­ту­ра”. В по­дкре­па на то­ва през 1951 г. се про­веж­дат праз­ни­ци под на­слов “Ма­ке­дон­ски кул­тур­ни праз­ни­ци”. Ак­цен­тът в но­вия ма­ке­до­нис­тки по­ход се сла­га във все по-на­стър­ве­на­та про­па­ган­да, че Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния е “един­ст­вено сво­бод­ният край на Ма­ке­до­ния”. В края на 1951 г. по ини­циа­ти­ва на В.Чер­вен­ков в ПБ на ЦК на БКП се ра­зи­сква как­ва да бъ­де по-на­та­тъш­на­та по­ли­ти­ка по ма­ке­дон­ския въ­прос. В на­ча­ло­то на 1952 г. се при­е­мат “Те­зи­си по ма­ке­дон­ския въ­прос, пре­ра­бо­те­ни и до­пъл­не­ни в съ­гла­сие с ра­зи­сква­ния­та в По­лит­бю­ро”. Де­кла­ри­ра се, че “ръ­ко­вод­ни на­ча­ла в по­ли­ти­ка­та на пар­тия­та по ма­ке­дон­ския въ­прос и днес си ос­та­ват ос­нов­ни­те по­ло­же­ния, лег­на­ли в до­кла­да на дру­га­ря Г. Ди­мит­ров на V кон­грес на БКП”. Спо­ред те­зи­си­те “ос­нов­ни­те по­ло­же­ния” се свеж­да­ли до: ос­та­ва­не “твър­до на по­зи­ция­та, че Ма­ке­до­ния при­на­дле­жи на ма­ке­дон­ци­те”, за “по­сле­до­ва­тел­но и до­край де­мок­ра­тич­но раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос при мощ­на­та по­дкре­па на Съ­вет­ския съюз”, че Ти­то­во­то пре­да­тел­с­тво би­ло по­пре­чи­ло да се осъ­ще­с­тви “на­цио­нал­но­то един­с­тво на ма­ке­дон­ския на­род”, че “ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние в Пи­рин­ския край и ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция” би­ли по­лу­чи­ли “ ико­но­ми­че­ско и на­цио­нал­но ос­во­бож­де­ние и се рад­ват на всич­ки пра­ва и сво­бо­ди, сво­бод­но раз­ви­ват своя­та на­цио­нал­на кул­ту­ра...” и т.н. твър­де­ния и на­ме­ре­ния в ду­ха на опо­вес­те­ни­те на пе­тия кон­грес македонистки трактовки. Нарежда се партийните организации в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния “Да ока­жат пъл­но съ­дей­с­т­вие на ма­ке­дон­с­ко­то на­се­ле­ние, за да раз­ви­ва в про­г­ре­си­в­но на­п­ра­в­ле­ние своя на­ци­о­на­лен бит, сво­и­те ре­во­лю­ци­он­ни тра­ди­ции в на­ро­д­но­то кул­тур­но твор­че­с­т­во и вър­ху тях да из­г­ра­ж­да и раз­ши­ря­ва сво­я­та на­ци­о­нал­на по фор­ма и со­ци­а­ли­с­ти­че­с­ка по съ­дър­жа­ние но­ва ма­ке­дон­с­ка кул­ту­ра”.331

По­дро­бен ана­лиз на “но­ва­та” пар­тий­на ли­ния по ма­ке­дон­ския въ­прос през пет­де­сет­те го­ди­ни не е не­об­хо­дим, за­що­то се из­ли­за из­вън обя­ве­ния в на­стоя­що­то из­след­ва­не хро­но­ло­ги­че­ски об­хват. До­кол­ко­то то­ва се пра­ви, то е пре­диз­ви­ка­но от не­об­хо­ди­мост­та да се до­ка­же лип­са­та на про­мя­на в след­ва­на­та през пе­рио­да 1944-1948 г. анти­бъл­гар­ска и де­на­цио­на­ли­за­тор­ска по­ли­ти­ка в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния от Бъл­гар­ска­та ко­му­нис­ти­че­ска пар­тия. За то­ва по­со­че­ни­те до­тук фак­ти са на­пъл­но до­ста­тъч­ни за обос­но­ва­ва­не на твър­де­ние­то, че бъл­гар­ски­те ко­му­нис­ти про­дъл­жа­ват да са в плен на ма­ке­до­нис­тка­та тео­рия и прак­ти­ка и в на­ча­ло­то на пет­де­сет­те го­ди­ни, че ка­то не­йни съ­ав­то­ри те не пра­вят ни­що, за да се раз­де­лят с ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния, че тя се по­ддър­жа са­мо в ко­му­нис­ти­че­ски­те сре­ди из­ку­ст­вено и не сре­ща по­дкре­па­та на на­се­ле­ние­то. Из­клю­че­ние пра­вят са­мо оне­зи ини­циа­ти­ви, кои­то са близ­ки до де­йстви­тел­но­то на­род­нос­тно съ­зна­ние на хо­ра­та от то­зи край. Та­къв е при­ме­рът с раз­гър­на­ла­та се от 1949 г. до­бро­вол­на ог­ра­мо­ти­тел­на кам­па­ния, но ве­че на бъл­гар­ския език. Са­мо през съ­ща­та го­ди­на се из­граж­дат 123 кур­са за ог­ра­мо­тя­ва­не, през кои­то пре­ми­на­ват око­ло 3 000 не­гра­мот­ни.332   През след­ва­щи­те го­ди­ни с най-ак­тив­но­то учас­тие на учи­те­ли­те в ок­ръ­га ог­ра­мо­ти­тел­на­та кам­па­ния ста­ва ма­со­ва ак­ция, с кое­то на­се­ле­ние­то де­монс­три­ра от­но­ше­ние­то си към род­ния език. Та­ка през 1951 г. се из­граж­дат 203 кур­са, в кои­то се обу­ча­ват сто­ти­ци не­гра­мот­ни.333   Към 1954 г. се от­чи­та, че про­бле­мът с не­гра­мот­ност­та на на­се­ле­ние­то в то­зи край е раз­ре­шен по­чти на­пъл­но.

Пре­мах­ва­не­то на из­вра­ще­ния­та, на­си­лия­та и де­на­цио­на­ли­за­тор­ски­те ак­то­ве по ма­ке­дон­ския въ­прос не ста­ва и през след­ва­щи­те го­ди­ни. По ко­нюн­ктур­ни съ­об­ра­же­ния през 1956 г. по по­до­бен на 1946 г. ко­ман­дноад­ми­нис­тра­ти­вен на­чин и не без съ­гла­сие­то на ръ­ко­вод­с­тво­то на БКП пре­об­ла­да­ва­ща­та част от на­се­ле­ние­то от­но­во е за­пи­са­но ка­то “ма­ке­дон­ско”. Според обявените резултати от това преброяване в края на 1956 г. в Благоевградски окръг живеели  178 862  македонци, т. е.  със 18000 повече от края на 1946 г.334

Ед­ва в на­ча­ло­то на 60-те го­ди­ни пар­тий­но­то ръ­ко­во­д­с­т­во при­е­ме но­ви, има­щи пре­тен­ци­я­та, че са съ­о­б­ра­зе­ни с ис­то­ри­че­с­ка­та ис­ти­на ре­ше­ния по ма­ке­дон­с­кия въ­п­рос. От­чи­та се, че в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния не е има­ло и ня­ма “ма­ке­дон­ци”, а по вре­ме на пре­б­ро­я­ва­не­то от 1965 г. се да­ва въз­мо­ж­ност на­се­ле­ни­е­то да за­пи­ше дей­с­т­ви­тел­на­та си на­ро­д­но­с­т­на при­на­д­ле­ж­ност. От­к­ри­то и гла­с­но осъ­ж­да­не на та­зи по­зор­на стра­ни­ца от най-но­ва­та ни ис­то­рия оба­че БКП не до­пу­с­ка. Ръ­ко­во­д­с­т­во­то на пар­ти­я­та не на­ми­ра си­ли да сто­ри то­ва по­ра­ди те­с­но­пар­тий­ни и ко­нюн­к­тур­ни съ­о­б­ра­же­ния. Ка­то срам­но и те­ж­ко на­с­ле­д­с­т­во ос­та­ват на­не­се­ни­те и тру­д­но­по­п­ра­ви­ми вре­ди на бъл­гар­с­ка­та на­ци­о­нал­на ка­у­за в Ма­ке­до­ния по­ра­ди къ­со­г­ле­да­та и пре­да­тел­с­ка на­ци­о­нал­на по­ли­ти­ка на Бъл­гар­с­ка­та ко­му­ни­с­ти­че­с­ка пар­тия.