Пиринска Македония в ароюгославските отношения /1944-1948/

2. Про­валът на кул­тур­но-про­свет­ния поход

на скоп­ски­те еми­са­ри (януа­ри - юни 1948 г.)

 

Не­по­сред­ст­вено след Блед­ски­те спо­ра­зу­ме­ния ЦК на БРП(к) и бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво се съ­гла­ся­ват с про­веж­да­не­то на ре­ди­ца ме­роп­рия­тия в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, це­ля­щи "да об­лек­чат про­це­са на ско­рош­но­то съ­зда­ва­не на фе­де­ра­ция­та". Ка­то се въз­по­лзват от на­пра­ве­ни­те от­стъп­ки, от Скопие и Белград се насочват към осъ­ще­с­твяване на свой курс на кул­тур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия, кой­то да до­ве­де до при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на то­зи край към Югос­ла­вия. Ка­то по­сле­ди­ца от то­ва през пър­ва­та по­ло­ви­на на 1948 г. в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се съ­зда­ва слож­на об­ста­нов­ка, оха­рак­те­ри­зи­ра­на до­ри и от ХVI пле­нум на ЦК на БРП(к) ка­то “не­до­пус­ти­мо по­ло­же­ние в Пи­рин­ския край на дър­жа­ва в дър­жа­ва”.90

Вед­на­га след Блед­ски­те спо­ра­зу­ме­ния от югос­лав­ска стра­на се настоява бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво да при­стъ­пи към не­за­бав­но из­пъл­не­ние на по­е­ти­те за­дъл­же­ния, отнасящи се до въвеждането на предвидените автономистки дейности. Въ­пре­ки на­ти­ска учеб­ни­те за­ня­тия в учи­ли­ща­та на Гор­нод­жу­май­ска об­ласт през есента на 1947 г. започват без проектираните нови учебни дисциплини - македонски език и история. Това се дължи както на съпротивата срещу автономията, така и на неподготвеността на просветните министерства в София и Скопие да организират и обезпечат кадрово и с необходимите учебни материали обучението по споменатите дисциплини. Оказва се, че българските учители отказват да преподават натрапените дисциплини. Такива кадри няма и в НРМ, но тя се наема да ги осигури и подготви. Въ­веж­да­не­то на най-се­риоз­ни­те ме­роп­рия­тия по кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия ста­ва въз­мож­но ед­ва след окон­ча­тел­но­то раз­гро­мя­ва­не на опо­зи­ция­та, ко­га­то БРП(к) ще бъ­де в съ­стоя­ние да про­веж­да своя­та по­ли­ти­ка без­пре­пят­ст­вено и чрез Ве­ли­ко­то на­род­но съ­бра­ние. Въ­веж­да­не­то им ста­ва въз­мож­но и след отс­тра­ня­ва­не­то на един от про­тив­ни­ци­те на кул­тур­на­та ав­то­но­мия - ми­нис­тъ­ра на на­род­на­та про­све­та Мин­чо Не­йчев и прочистването на просветното министерство от несъгласните с комунистическата просветна политика през октомври 1947 г.

В из­пъл­не­ние на “пре­по­ръ­чи­тел­но” ре­ше­ние на ПБ на ЦК на БРП(к) на 1 ноем­ври 1947 г. Вис­шият уче­бен съ­вет ре­ша­ва в гим­на­зии­те и ос­нов­ни­те учи­ли­ща на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да се въ­ве­дат но­ви учеб­ни дис­цип­ли­ни - ма­ке­дон­ски език и ма­ке­дон­ска ис­то­рия. Ре­ше­ние­то се обос­но­ва­ва с не­об­хо­ди­мост­та “да се по­дпо­мог­не офор­мя­не­то на на­цио­нал­но­то съ­зна­ние на ма­ке­дон­ци­те от то­зи край”.91   Ед­ва в края на де­кем­ври 1947 г. но­вият ми­нис­тър на на­род­на­та про­све­та Ки­рил Дра­ма­лиев внася въпроса за решаване от Великото на­род­но­то съ­бра­ние. И се­га проекторе­ше­ние­то се обос­но­ва­ва на не­об­хо­ди­мост­та “на­се­ле­ние­то в то­зи край на Ма­ке­до­ния да осъз­нае своя на­цио­на­лен про­из­ход”. По­слуш­но­то ко­му­нис­ти­че­ско мно­зин­с­тво го при­е­ма, без да се за­мис­ли.92

В из­пъл­не­ние на при­е­ти­те ре­ше­ния пър­ви­те учи­те­ли от НРМ при­сти­гат на 1 де­кем­ври 1947 г.93 То­ва са учи­те­ли за гим­на­зии­те в Раз­лог, Бан­ско, Пет­рич, Све­ти Врач, Не­вро­коп, Гор­на Джу­мая, за учи­тел­ския ин­сти­тут в Гор­на Джу­мая. През де­кем­ври при­сти­гат и учи­те­ли за дру­ги се­ли­ща: Коп­рив­лен (2 де­кем­ври), Елеш­ни­ца (5 де­кем­ври), Брез­ни­ца, Све­тив­рач­ко (19 де­кем­ври), Са­тов­ча (края на де­кем­ври).94   Факт е, че въ­про­сни­те учи­те­ли не раз­ви­ват ефек­тив­на ма­ке­до­нис­тка учеб­но-въз­пи­та­тел­на ра­бо­та в ос­та­ва­щи­те до ко­лед­на­та ва­кан­ция брое­ни учеб­ни дни.95 То­ва вре­ме те из­по­лзват за на­ста­ня­ва­не­то си и в из­чак­ва­не да при­стиг­нат ос­та­на­ли­те учи­те­ли от НРМ. За­то­ва до края на 1947 г. при­е­ти­те ре­ше­ния за въ­веж­да­не на но­ви­те учеб­ни дис­цип­ли­ни не се осъ­ще­с­твя­ват.

Ос­нов­на­та гру­па учи­те­ли от НРМ при­сти­га към 10 януа­ри 1948 г. По то­зи по­вод об­лас­тният учи­ли­щен ин­спек­тор от­пра­вя при­зив към тях и мес­тни­те учи­те­ли “да си по­да­дат ръ­ка за съ­вмес­тна ра­бо­та”.96 По всич­ко ли­чи, че при­зи­вът е про­дик­ту­ван от страх за евен­туал­на опо­зи­ция спря­мо но­во­дош­ли­те, която е факт. По­ра­ди то­ва се пре­дприе­мат мер­ки за га­ран­ти­ра­не на всич­ки ус­ло­вия за "успешна" ра­бо­та. На ди­рек­то­ри­те на учи­ли­ща е на­ре­де­но да на­пра­вят всич­ко въз­мож­но учи­те­ли­те от Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния да се чув­с­тват ка­то в “род­ни свои се­ли­ща”. На око­лий­ски­те и мес­тните ОФ ко­ми­те­ти се въз­ла­га да за­ра­бо­тят още по-ак­тив­но и сис­тем­но за “по­вди­га­не на­цио­нал­но­то съ­зна­ние”, да обър­нат “спе­циал­но вни­ма­ние” и по­ло­жат “се­риоз­ни гри­жи” за учи­те­ли­те от НРМ, ка­то ги по­дпо­мог­нат “вся­че­ски” в тях­на­та ра­бо­та.97

При­стиг­на­ли­те към 10 януа­ри учи­те­ли са 50 ду­ши, кои­то до сре­да­та на ме­се­ца се раз­пре­де­лят в 38 се­ли­ща на об­ласт­та. Но­ва гру­па от 26 учи­те­ли при­сти­га на 20 фев­руа­ри и е раз­пре­де­ле­на в още 22 се­ли­ща. В на­ча­ло­то на март при­сти­гат още 6 учи­те­ли, раз­пре­де­ле­ни в но­ви 4 се­ли­ща.98  При по­ло­же­ние, че по то­ва вре­ме в Пи­рин­ския край има 267 на­се­ле­ни мес­та и 287 учи­ли­ща, яс­но е, че на­си­ща­не­то с учи­те­ли по ма­ке­дон­ски език и ис­то­рия е край­но не­до­ста­тъч­но и за пъ­лен ефект от тях­на­та ра­бо­та не би мог­ло да се го­во­ри. Ос­вен то­ва къс­но­то при­сти­га­не на учи­те­ли­те, ня­кои орга­ни­за­цион­ни не­у­ре­ди­ци и не­яс­но­ти от­нос­но учеб­ни­те про­гра­ми (на­ла­га се на­при­мер те да бъ­дат пре­ве­де­ни на бъл­гар­ски език - бел.авт.) и броя на ча­со­ве­те, про­дъл­жи­тел­на­та ва­кан­ция пра­вят не­въз­мож­но пре­по­да­ва­не­то на учеб­ни­те пре­дме­ти до края на пър­вия уче­бен срок.99

Скоп­ски­те пра­те­ни­ци за­по­чват ор­га­ни­зи­ра­но де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та си кам­па­ния в по­след­ни­те дни на 1947 г. и на­ча­ло­то на 1948 г. Пър­во­на­чал­но глав­на­та им цел е по вся­ка­къв на­чин да се популяризира и наложи като най-четена от населението "родната ма­ке­дон­ска­ кни­га". Стремежът им е кул­тур­ният об­лик на областта из­ця­ло да при­до­бие “ма­ке­дон­ски” ха­рак­тер. Ре­зул­та­ти­те от аг­ре­сията на тези просветни емисари са съ­всем про­тив­ни на очак­ва­ния­та им. По­де­ти­те македонистки акции ед­на след дру­га се про­ва­лят. Неоспорими и немалко са свидетелствата за този провал.

Най-на­пред съ­всем без­слав­но за­вър­шват опи­ти­те за про­веж­да­не­то на т. нар. “Сед­ми­ца на ма­ке­дон­ска­та кни­га”, пла­ни­ра­на в дни­те между­ 28 де­кем­ври 1947 г. и 3 януа­ри 1948 г. За та­зи цел Ди­ми­тър Илиев (ръ­ко­во­ди­тел на скоп­ски­те учи­те­ли, на­зна­чен за по­мощ­ник-об­лас­тен учи­ли­щен ин­спек­тор) се на­гър­бва с не­бла­го­на­деж­дна­та за­да­ча да пре­да­де кол­ко­то се мо­же по-”ма­ке­дон­ски” ха­рак­тер на сед­ми­ца­та. По­ка­за­тел­но е из­гот­ве­но­то от не­го ука­за­ние на македонски език “Как­во тряб­ва да пра­вят учи­те­ли­те във връз­ка със сед­ми­ца­та на ма­ке­дон­ска­та кни­га”, при­дру­же­но с те­зис за ре­фе­рат, кой­то тряб­ва да се из­не­се за­дъл­жи­тел­но във всич­ки учи­ли­ща и на­се­ле­ни мес­та. И два­та до­ку­мен­та са в за­по­вед­на фор­ма и имат из­ця­ло анти­бъл­гар­ска на­со­че­ност. Ука­за­ние­то из­и­сква про­веж­да­не­то на над 10 раз­лич­ни де­йнос­ти, рек­ла­ми­ра­щи "ма­ке­дон­ска­та кул­ту­ра". Пре­движ­да се от­кри­ва­не­то на из­лож­би, за­дъл­жи­тел­но­то из­да­ва­не на стен­вес­тни­ци и из­на­ся­не­то на ли­те­ра­тур­но-му­зи­кал­ни про­гра­ми на ма­ке­дон­ски език, за­дъл­жи­тел­но або­ни­ра­не за ма­ке­дон­ски вес­тни­ци и др. Ре­фе­ра­тът от­пра­вя и­ска­не­то да се ра­зоб­ли­ча­ват “го­ле­мо­бу­гар­ска­та на­у­ка” и “анти­бу­гар­ски­те ас­пи­ра­ции” спря­мо Ма­ке­до­ния.100 Учи­те­ли­те от Гор­нод­жу­май­ска об­ласт се за­дъл­жа­ват да взе­мат най-де­йно учас­тие при про­веж­да­не­то на "сед­ми­ца­та".

Уси­лия­та за про­веж­да­не на "сед­ми­ца­та" в же­ла­на­та на­со­ка се про­ва­лят. Ни­кой от мес­тни­те учи­те­ли не се за­е­ма да из­пъл­ни ука­за­ния­та, а броят на при­стиг­на­ли­те по то­ва вре­ме от НРМ учи­те­ли и кни­жа­ри е твър­де ма­лък. Ка­то час­ти­чен ус­пех мо­же да се счи­та са­мо от­кри­ва­не­то на ма­ке­дон­ски кни­жар­ни­ци в Пет­рич и Не­вро­коп, кои­то мно­го ско­ро из­па­дат в не­за­вид­но­то по­ло­же­ние при­ну­ди­тел­но да раз­прос­тра­ня­ват до­кар­ва­ни­те от НРМ кни­ги и вес­тни­ци. Не­кол­кок­рат­ни­те за­пит­ва­ния на Ди­ми­тър Илиев през януа­ри 1948 г. “как­во е на­пра­ве­но по вре­ме на сед­ми­ца­та на ма­ке­дон­ска­та кни­га”, ос­та­ват без от­го­во­ри, за­що­то ни­що не е на­пра­ве­но, ако не се счи­тат ня­кол­ко­то лек­ции, из­не­се­ни от до­шли­те по то­ва вре­ме ог­ра­ни­чен брой ма­ке­дон­ски учи­те­ли и от­кри­ва­не­то на сед­ми­ца­та в Гор­на Джу­мая.101 Към всич­ко то­ва след­ва да се до­ба­ви и твър­де неудобният за по­до­бно ме­роп­рия­тие мо­мент - ко­лед­ни­те и но­во­го­диш­ни­те праз­ни­ци, раз­пу­ска­не­то на уче­ни­ци­те и учи­те­ли­те за ко­лед­на ва­кан­ция.

Про­ва­лът на сед­ми­ца­та ка­ра ръ­ко­во­ди­те­ли­те на еми­са­ри­те да сме­нят так­ти­ка­та. За да по­стиг­нат ня­ка­къв ефект, от сре­да­та на януа­ри 1948 г. те при­стъп­ват към етап­но про­веж­да­не на “сед­ми­ци” в от­дел­ни се­ли­ща и в про­из­вол­но из­бра­но от тях вре­ме. С тех­ни уси­лия “сед­ми­ци” се обя­вя­ват на 19 януа­ри в с. Ца­па­ре­во, на 27 януа­ри в Не­вро­коп, в края на  март в Яко­ру­да и др.102 Те из­ця­ло са де­ло на из­пра­те­ни­те от Ско­пие кни­жа­ри и учи­те­ли, по­дчи­не­ни пря­ко на Ми­нис­тер­с­тво­то на на­род­на­та про­све­та в НРМ.103 Ръ­ко­вод­ният щаб на еми­са­ри­те в Пи­рин­ския край се съ­стои от Пе­ро Ко­ро­бар - гла­вен коор­ди­на­тор и ръ­ко­во­ди­тел; Ди­ми­тър Илиев - по­мощ­ник-об­лас­тен учи­ли­щен ин­спек­тор и от­го­во­рен за ра­бо­та­та на ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли, Пе­ро Олио­лов­ски - уп­ра­ви­тел на кни­жар­ни­ца­та в Пет­рич и Цвят­ко Ива­нов­ски - уп­ра­ви­тел на кни­жар­ни­ца­та в Не­вро­коп.104 Де­йност­та на учи­те­ли­те и кни­жа­ри­те е стро­го коор­ди­ни­ра­на. Те про­веж­дат и са­мос­тоя­тел­ни “пе­да­го­ги­че­ски” кон­фе­рен­ции.

На­ред с опи­ти­те за про­веж­да­не на “сед­ми­ца на ма­ке­дон­ска­та кни­га” още по-ак­тив­но в срав­не­ние с 1947 г. за по­пу­ля­ри­зи­ра­не на “ма­ке­дон­ския език”, "го­ле­ми­те по­сти­же­ния на со­циа­лис­ти­че­ско­то строи­тел­с­тво в НРМ”, на “ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­на кул­ту­ра”, на идея­та за “обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род” се из­по­лзва в. “Пи­рин­ско де­ло”. Не­го­ва­та чет­вър­та стра­ни­ца из­ця­ло е в ръ­це­те на Пе­ро Ко­ро­бар и Ди­ми­тър Илиев. Та­ка в два­де­сет по­ред­ни броя на вес­тни­ка се пуб­ли­ку­ват 20 ста­тии “Кра­тък курс по ма­ке­дон­ски ли­те­ра­ту­рен език” от Крум Ке­пе­ски - пре­по­да­ва­тел по ма­ке­дон­ски език в Гор­нод­жу­май­ския учи­тел­ски ин­сти­тут.105  Още по-ак­тив­но чрез вес­тни­ка се ра­бо­ти за по­пу­ля­ри­зи­ра­не­то на "по­сти­же­ния­та" на НРМ и за ут­вър­жда­ва­не­то й ка­то всеп­риз­нат “обе­ди­ни­те­лен” цен­тър на всич­ки “ма­ке­дон­ци”, как­то и за по­дго­тов­ка на об­ще­ст­вено­то мне­ние в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния за при­съ­е­ди­ня­ва­не към ФНРЮ.106

Въ­пре­ки го­ля­мо­то же­ла­ние на де­йци­те от НРМ и по­ма­га­чи­те им от комитетите на бъл­гар­ска­та ком­пар­тия сед­ми­ци­те на ма­ке­дон­ска­та кни­га, от­кри­ти­те из­лож­би, про­па­ган­да­та чрез в. “Пи­рин­ско де­ло” не до­веж­дат до съ­ще­ст­вени из­ме­не­ния в кул­тур­ния об­лик на Пи­рин­ския край. Показателни за това са едно признание в областния вестник и един анализ за четената книжнина по това време. В една от статиите си за резултатите от злополучната автономия през есен­та на 1948 г. в. “Пи­рин­ско де­ло” съобщава: “Го­ля­ма част от ку­пе­на­та ли­те­ра­ту­ра (има се пре­двид ма­ке­дон­ска­та ли­те­ра­ту­ра - бел. авт.) и до­се­га стои по раф­то­ве­те, не­из­по­лзва­на от ни­ко­го”.107 В го­диш­ния от­чет на чи­та­ли­ще “Съ­гла­сие” в Гор­на Джу­мая, къ­де­то по то­ва вре­ме се на­ми­ра най-го­ля­ма­та биб­лио­те­ка в то­зи край, се со­чи, че през 1948 г. броят на за­е­ти­те от читатели кни­ги по език се раз­пре­де­ля та­ка: на бъл­гар­ски - 26 485; на ма­ке­дон­ски - 21; на ру­ски - 108; на френ­ски - 26.108 Ди­ми­тър Илиев пра­ви уси­лия да на­ло­жи до­ста­вя­не­то на ма­ке­дон­ска ли­те­ра­ту­ра в гор­нод­жу­май­ско­то чи­та­ли­ще. В от­го­вор на то­ва се за­я­вя­ва, че “по­ра­ди ма­те­риал­ни за­труд­не­ния” всич­ки но­ви из­да­ния не мо­гат да се до­ста­вят.109

По­до­бна е съ­дба­та и на в. “Но­ва Ма­ке­до­ния”, кой­то ма­ке­дон­ски­те кни­жа­ри се опит­ват да на­ло­жат по вся­ка­къв на­чин. На­се­ле­ние­то из­об­що не же­лае да се або­ни­ра за не­го. По за­дъл­же­ние се або­ни­рат об­ще­ст­вени­те ор­га­ни­за­ции, учи­ли­ща­та, коо­пе­ра­ции­те и чи­та­ли­ща­та. В Гор­нод­жу­май­ския учи­тел­ски ин­сти­тут под на­ти­ска на пре­по­да­ва­те­ля по ма­ке­дон­ски език Крум Ке­пе­ски учи­те­ли­те в ин­сти­ту­та са за­дъл­же­ни да пла­си­рат по 60 броя в. “Но­ва Ма­ке­до­ния”. Кур­сис­ти­те от­каз­ват да ги ку­пу­ват. Ня­кои от пре­по­да­ва­те­ли­те вмес­то не­при­ят­нос­ти­те от не­из­пъл­не­ние­то на за­да­ча­та, пре­дпо­чи­тат са­ми да за­пла­щат вес­тни­ци­те.110 С ре­ша­ва­не­то на про­бле­ма се на­то­вар­ва и ин­сти­тут­ска­та ор­га­ни­за­ция на СНМ, коя­то за­дъл­жа­ва все­ки вто­ро­кур­сник да вне­се по 100 лв. сре­щу 20 вес­тни­ка.111 По-къс­но ста­ва яс­но, че по­до­бна прак­ти­ка се въ­веж­да и в учи­ли­ща­та, къ­де­то уче­ни­ци­те на­сил­ст­вено се або­ни­рат за ма­ке­дон­ски­те в. “Пио­нер­че” и “Млад боец”.

Принудително або­ни­ра­не из­вър­шват пар­тий­ни и об­ще­ст­вени де­йци. В края на март 1948 г. та­ко­ва або­ни­ра­не из­вър­шва  око­лий­ският пар­тиен ко­ми­тет в Гор­на Джу­мая.112   В Све­ти Врач на­род­ният пре­дста­ви­тел Крум Ми­лу­шев оби­ка­ля лич­но всич­ки уч­реж­де­ния и або­ни­ра за ма­ке­дон­ски вес­тни­ци.113 В Не­вро­коп за из­пъл­не­ние­то на за­да­ча­та се сфор­ми­рат три спе­циал­ни ко­ми­сии.114

С пъл­ни си­ли де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та ин­ва­зия на еми­са­ри­те за­по­чва ед­ва в на­ча­ло­то на фев­руа­ри 1948 г. Ка­то се въз­по­лзват от ус­луж­ли­вост­та на мес­тни­те ко­му­нис­ти­че­ски ак­ти­вис­ти, те се впу­скат в ак­ция за ог­ра­мо­тя­ва­не на на­се­ле­ние­то на “ма­ке­дон­ски език”. Дан­ни­те за раз­воя на ак­ция­та да­ват пъл­на пре­дста­ва как­то за не­чис­ти­те на­ме­ре­ния, та­ка и за про­ва­ла на ця­лос­тна­та де­йност на скоп­ски­те еми­са­ри. Учи­те­ли­те по ма­ке­дон­ски език бър­зо за­бра­вят за как­во са до­шли. Още не­за­по­чна­ли пре­по­да­ва­тел­ска­та си де­йност, те се на­гър­бват с не­свой­ст­вена­та за тях за­да­ча да ог­ра­мо­тя­ват на­се­ле­ние­то на Пи­рин­ския край, как­то те се из­ра­зя­ват, на “ма­тер­ния му език”.

Ам­би­ции­те на скоп­ски­те учи­те­ли се по­дхран­ват и от ед­но от по­след­ни­те ре­ше­ния на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ. Про­тив­но на ука­за­ния­та, да­де­ни от МНП и Об­лас­тна­та учи­лищ­на ин­спек­ция във връз­ка с пре­дстоя­ща­та в на­цио­на­лен ма­щаб ог­ра­мо­ти­тел­на кам­па­ния, ко­ми­те­тът из­ли­за с ре­ше­ние да сфор­ми­ра об­лас­тен ко­ми­тет по ог­ра­мо­тя­ва­не­то и из­у­ча­ва­не­то не на бъл­гар­ски, а на ма­ке­дон­ски език. Пре­движ­да се про­веж­да­не­то на всеоб­хват­на кам­па­ния за ог­ра­мо­тя­ва­не и изучаване на ма­ке­дон­ския език и не­го­во­то за­дъл­жи­тел­но из­у­ча­ва­не от слу­жи­те­ли, учи­те­ли и об­ще­ст­вени де­йци, за да се превърне той в официален и говорим за областта през следващата 1949 г., както в НРМ. 115 Раз­по­реж­да­не­то на об­лас­тна­та учи­лищ­на ин­спек­ция е съ­всем раз­лич­но от то­ва на Об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ. В не­го из­рич­но се со­чи, че ог­ра­мо­тя­ва­не­то на “ма­ке­дон­ски” език ще се из­вър­шва са­мо там, къ­де­то има учи­те­ли за то­ва.116 По съ­що­то вре­ме на 14 фев­руа­ри 1948 г. се за­кри­ва об­лас­тният ко­ми­тет на ОФ. За­кри­ват се още об­ласт­та и об­лас­тният ко­ми­тет на БРП(к). Във връз­ка с то­ва на по­след­но­то за­се­да­ние на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ Кръс­тьо Стой­чев да­ва по­след­ни ука­за­ния: “По­ра­ди за­кри­ва­не­то на об­ласт­та не тряб­ва да се до­хож­да до из­во­да, че по­ли­ти­ка­та, во­де­на в на­шия край до­се­га, е би­ла по­греш­на и за­на­пред не тряб­ва да се ра­бо­ти по съ­щия на­чин. Ние ще про­дъл­жим да ра­бо­тим, как­то сме ра­бо­ти­ли до­се­га. Има­ме и ще има­ме в. “Пи­рин­ско де­ло”, ма­ке­дон­ски теа­тър, уреж­дат се и пак ще се уреж­дат взаим­ни гос­ту­ва­ния с НРМ. Има­ме пъл­на въз­мож­ност да ра­бо­тим за из­бис­тря­не ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние на на­се­ле­ние­то в на­шия край и ни­кой не ни пре­чи да ра­бо­тим по съ­щия на­чин, не­за­ви­си­мо от то­ва, че об­ласт­та е лик­ви­ди­ра­на”.117 Та­ка от­го­вор­ност­та за про­веж­да­не­то на ме­роп­рия­тия­та по кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия се пре­да­ват в ръ­це­те на око­лий­ски­те ко­ми­те­ти на БРП(к) и ОФ. Пре­мах­ва­не­то на об­лас­тни­те учреждения и комитети по­зво­ля­ва околийските да ста­нат още по-лес­на пляч­ка в ръ­це­те на скоп­ски­те пра­те­ни­ци, чиито на­рас­тва­щи и­ска­ния те из­пъл­ня­ват най-без­ро­пот­но, во­де­ни от убеж­де­ние­то, че ра­бо­тят за из­пъл­не­ние на за­дъл­жа­ва­щи­те ги пар­тий­ни ре­ше­ния по ма­ке­дон­ския въ­прос.

Опас­ност­та не­ща­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да из­ля­зат из­вън кон­тро­л, из­глеж­да, е би­ла схва­на­та от ПБ на ЦК на БРП(к). На 14.II.1948 г. пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво се за­ни­ма­ва с въ­про­са за осъ­ще­с­твя­ва­не­то на кон­трол в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт след за­кри­ва­не­то на об­ласт­та и об­лас­тния пар­тиен ко­ми­тет. Сти­га се до ре­ше­ние при ЦК на БРП(к) да се съ­зда­де тричлен­на ко­ми­сия, от­го­ва­ря­ща за ра­бо­та­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. В съ­ста­ва вли­зат Вла­ди­мир По­пто­мов, Кр. Стой­чев и Ва­сил Ива­нов­ски. Ре­ша­ва се още по­до­бна ко­ми­сия да се съ­зда­де и при НС на ОФ, коя­то да се ог­ла­ви от Кр. Стой­чев, а в Гор­на Джу­мая да се на­зна­чи пъл­но­мощ­ник на ЦК (от съ­ста­ва на ко­ми­сия­та при НС на ОФ), кой­то да “съ­гла­су­ва ра­бо­та­та в око­лии­те от ма­ке­дон­ския край”.118 Не­ус­пе­хът на тричлен­на­та ко­ми­сия от глед­на точ­ка на на­ме­ре­ние­то да се “кон­тро­ли­ра ра­бо­та­та в ма­ке­дон­ския край” е за­ло­жен още в не­йния съ­став, тъй ка­то два­ма от не­йни­те чле­но­ве - Кр. Стой­чев и В. Ива­нов­ски, стоят из­ця­ло на ма­ке­до­нис­тки по­зи­ции и без­кри­тич­но ще про­веж­дат ма­ке­до­нистка­та по­ли­ти­ка на БРП/к/, МКП и ЮКП, ще удов­лет­во­ря­ват всич­ки скоп­ски и­ска­ния. Най-ефек­тив­но за възпиране на скопската експанзия ще се ока­же ра­бо­та­та на Вл. По­пто­мов.

Със за­кри­ва­не­то на об­ласт­та пре­ус­та­но­вя­ва ра­бо­та­та си и сфор­ми­ра­ният на­бър­зо об­лас­тен ко­ми­тет по ог­ра­мо­тя­ва­не­то и из­у­ча­ва­не­то на “ма­ке­дон­ски” език. Не­го­ва­та де­йност се из­чер­пва са­мо с от­кри­ва­нето на кам­па­ния­та на 8.ІІ.1948 г. и с из­да­ва­не­то на нарочен апел.119 Пропадат и уси­лия­та за сфор­ми­ра­не на око­лий­ски ко­ми­те­ти по ог­ра­мо­тя­ва­не­то с из­клю­че­ние на един в Гор­на Джу­мая, кой­то при­е­ма не­же­ла­ни за еми­са­ри­те ре­ше­ния - ог­ра­мо­тя­ва­не­то в Гор­нод­жу­май­ска око­лия да се про­веж­да на ези­ка, кой­то се же­лае от кур­сис­ти­те и без при­нуж­де­ние.120

Ка­то се въз­по­лзват от про­ти­во­ре­ча­щи­те си ед­но на дру­го ре­ше­ния на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ и Об­лас­тна­та учи­лищ­на ин­спек­ция и от за­кри­ва­не­то на об­лас­тни­те ор­га­ни­за­ции и служ­би, скоп­ски­те учи­те­ли по­е­мат ог­ра­мо­ти­тел­на­та кам­па­ния из­ця­ло в свои ръ­це. Под пре­дтек­ста “за по-лес­но из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ски език” на 7.II.1948 г. в ка­че­с­тво­то си на по­мощ­ник-об­лас­тен учи­ли­щен ин­спек­тор (Об­лас­тна­та учи­лищ­на ин­спек­ция се за­паз­ва - бел. авт.) Ди­ми­тър Илиев съ­ста­вя и из­пра­ща до всич­ки на­се­ле­ни мес­та Ок­ръж­но № 365. С не­го се въ­веж­да провеждането на ре­ди­ца за­дъл­жи­тел­ни въ­треш­ноу­чи­лищ­ни ме­роп­рия­тия само на ма­ке­дон­ски език, за­дъл­жи­тел­на ак­ция за або­ни­ра­не­то на де­ца­та за в. “Пио­нер­че” и “Млад боец”, раз­по­реж­да се ук­ра­са­та на учи­ли­ща­та да при­до­бие “ма­ке­дон­ски об­лик”, да се сфор­ми­рат кур­со­ве за ог­ра­мо­тя­ва­не и из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ски език и др.121 Та­ка скоп­ски­те учи­те­ли въз­на­ме­ря­ват ос­нов­но да из­ме­нят об­ли­ка на учи­ли­ща­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, да ог­ла­вят ог­ра­мо­ти­тел­на­та кам­па­ния. Но не­ща­та и този път не се раз­ви­ват в же­ла­на­та от тях по­со­ка.

Ко­га­то виж­дат, че на­се­ле­ние­то не же­лае по до­бро­во­лен на­чин да по­стъп­ва в кур­со­ве­те, учи­те­ли­те в Ско­пие из­де­йстват на­реж­да­ния от око­лий­ски­те пар­тий­ни ко­ми­те­ти. На­реж­да­не­то за Раз­лож­ка око­лия гла­си: “Учи­те­ли­те по ма­ке­дон­ски език да ор­га­ни­зи­рат кур­со­ве по ма­ке­дон­ски език, в кои­то да вля­зат за­дъл­жи­тел­но учи­те­ли­те от на­род­ни­те ос­нов­ни учи­ли­ща. Кур­со­ве­те да се раз­де­лят на гру­пи, ка­то се вклю­чат и ос­та­на­ли­те чи­нов­ни­ци - об­щин­ски и дър­жав­ни. Спе­циал­но на­реж­да­не по въ­про­са има до кме­то­ве­те от око­лий­ския уп­ра­ви­тел. За не­из­пъл­не­ние да се дър­жи от­го­во­рен как­то сре­дищ­ният ди­рек­тор, та­ка и всич­ки ос­та­на­ли ко­ле­ги”.122 На­реж­да­не­то се връч­ва сре­щу по­дпис на всич­ки учи­те­ли в око­лия­та.

За да се съ­з­да­де впе­ча­т­ле­ние, че се е по­де­ла ма­со­ва кам­па­ния за изу­ча­ва­не на ези­ка, ма­ке­дон­с­ки­те учи­те­ли се впу­с­кат във фор­си­ра­но от­к­ри­ва­не на кур­со­ве. Ра­бо­та­та им оба­че за­вър­ш­ва още на уч­ре­ди­тел­на­та сбир­ка, тъй ка­то ни­кой не по­се­ща­ва сле­д­ва­щи­те сбир­ки. Ус­по­ре­д­но с то­ва се по­де­ма кам­па­ния за из­п­ра­ща­не­то на до­пи­с­ки до в. “Пи­рин­с­ко де­ло” за от­к­ри­ти кур­со­ве, чи­и­то ав­то­ри са са­ми­те ма­ке­дон­с­ки учи­те­ли. Та­ка през фе­в­ру­а­ри и март 1948 г. във ве­с­т­ни­ка са по­ме­с­те­ни око­ло 25 съ­о­б­ще­ния, чи­с­то яв­но на­ме­ре­ние да де­зин­фор­ми­рат об­ще­с­т­ве­но­ст­та. Ос­но­в­на­та идея, ко­я­то учи­те­ли­те про­кар­ват в до­пи­с­ки­те, е, че “на­се­ле­ни­е­то ма­со­во се сти­ча в ор­га­ни­зи­ра­ни­те кур­со­ве”, че “жа­ж­да­та към ро­д­ния ма­ке­дон­с­ки език” и “ма­ке­дон­с­ка­та на­ци­о­нал­на кул­ту­ра” е го­ля­ма.123 Раз­би­ра се, пу­б­ли­ку­ва­ни­те до­пи­с­ки в ни­ка­къв слу­чай не мо­гат да бъ­дат по­ка­за­тел за раз­ма­ха и ре­зул­та­та от ак­ци­я­та. В тях са­мо се съ­о­б­ща­ва за от­к­ри­ва­не­то на кур­со­ве, но не и за то­ва как те про­ти­чат и ка­къв е край­ни­ят ре­зул­тат. Ис­ти­на­та се ви­ж­да от мно­го­б­рой­ни­те сви­де­тел­с­т­ва, раз­к­ри­ва­щи не са­мо фал­ши­во­ст­та на из­п­ра­те­ни­те до­пи­с­ки, но и пъл­ния про­вал на ог­ра­мо­ти­тел­на­та ма­ке­до­ни­с­т­ка кам­па­ния.

До сре­да­та на март 1948 г. ни­то ед­но учи­ли­ще не из­пра­ща све­де­ние как се из­пъл­ня­ват за­дъл­жи­тел­ни­те ука­за­ния на  Ок­ръж­но № 365. По­ра­ди то­ва Ди­ми­тър Илиев не­кол­кок­рат­но и най-на­стоя­тел­но тър­си те­зи све­де­ния и от­го­вор на въ­про­са “как про­ти­чат кур­со­ве­те за из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ския език.”124 Мно­го­то за­пит­ва­ния “за­що не се от­го­ва­ря на въ­про­са как­во е на­пра­ве­но по Ок­ръж­но № 365 и за кур­со­ве­те” и за­ба­вя­не­то на от­го­во­ри­те, са по­ка­за­тел­ни до как­ва сте­пен са се из­пъл­ни­ли ука­за­ни­те в ок­ръж­но­то за­да­чи. След няекол­кок­рат­ни за­пит­ва­ния при­сти­гат и та­ка же­ла­ни­те от­го­во­ри, кои­то най-до­бре раз­кри­ват ис­ти­на­та за ог­ра­мо­ти­тел­ни­те кур­со­ве. По­ве­че­то от тях са крат­ки: “Ня­ма та­ки­ва кур­со­ве”, “Хо­ра­та не и­скат да ги по­се­ща­ват”, “Ни­кой не се от­зо­ва” и дру­ги по­до­бни. На­ми­рат се и та­ки­ва, в кои­то се да­ва то­чен от­го­вор на въ­про­са за­що не е ор­га­ни­зи­ран курс. По-об­стой­но­то раз­глеж­да­не на “ог­ра­мо­ти­тел­на­та” кам­па­ния в ня­кои се­ли­ща по око­лии по­твър­жда­ва из­во­да, че опи­ти­те за про­веж­да­не­то й на “ма­ке­дон­ски език” про­па­дат по­ра­ди не­же­ла­ние­то на на­се­ле­ние­то да се ог­ра­мо­тя­ва на на­трап­ва­ния “май­чин ли­те­ра­ту­рен език”.

Ни­кой ос­вен учи­те­ли­те по ма­ке­дон­ски и ак­ти­вис­ти на ОК на БРП(к) в Све­тив­рач­ка око­лия не се на­е­ма с ор­га­ни­зи­ра­не­то на ог­ра­мо­ти­тел­на­та кам­па­ния. За­то­ва в Ок­ръж­но № 264 от 18 март 1948 г. не­спа­зи­ли­те сро­ко­ве­те за от­го­вор и те­зи, кои­то не из­пъл­ня­ват раз­по­ред­би­те на Ок­ръж­но № 365, се за­плаш­ват с най-стро­го на­ка­за­ние. Око­лий­ският учи­ли­щен ин­спек­тор за­по­вяд­ва на сре­дищ­ни­те ди­рек­то­ри да съ­бе­рат учи­те­ли­те на кон­фе­рен­ции, пред кои­то да бъ­дат на­пра­ве­ни съ­от­вет­ни­те ра­зяс­не­ния и вед­на­га да за­по­чне ра­бо­та. Един­ст­вено ди­рек­торът на с. Вла­хи съ­об­ща­ва, че ра­бо­та­та на сфор­ми­ра­ния курс е пре­ус­та­но­ве­на.125  В друг от­го­вор се съ­об­ща­ва: “По ини­циа­ти­ва на ОК на ОФ не са ор­га­ни­зи­ра­ни кур­со­ве за из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ски език”.126   В ре­зул­тат на по­ло­же­ни­те уси­лия от ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли, по­дпо­ма­га­ни от ко­му­нис­ти­че­ския ко­ми­тет, в ня­кои се­ла на око­лия­та ог­рамо­ти­тел­ни кур­со­ве се сфор­ми­ра­т. За съ­дба­та им ОК на ОФ пи­ше: “В на­ча­ло­то на 1948 г. под дав­ле­ние на ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли и без да раз­би­ра­ме тех­ни­те це­ли, с го­ле­ми уси­лия се ор­га­ни­зи­ра­ха в 2-3 се­ла кур­со­ве за ог­ра­мо­тя­ва­не на ма­ке­дон­ски език. По­ра­ди то­ва, че на­се­ле­ние­то не въз­при­е­ма­ше на­тра­пе­ния му език, кур­со­ве­те бър­зо из­чез­на­ха”.127

Ин­те­рес­ни са све­де­ния­та за кам­па­ния­та и от Не­вро­коп­ска око­лия. От с. Коп­рив­лен в от­го­вор на Ок­ръж­но № 365 се съ­об­ща­ва, че от­кри­тият курс в се­ло­то е за ог­ра­мо­тя­ва­не на бъл­гар­ски език и че в не­го уча­с­тват 45 не­гра­мот­ни, а не на ма­ке­дон­ски, как­то пи­ше в до­пи­ска до в. “Пи­рин­ско де­ло” учи­тел­ка­та по ма­ке­дон­ски език. Съ­що на бъл­гар­ски език, със 79 учас­тни­ци, е кур­сът в с. Са­до­во.128  От с. Ля­ски от­го­во­рът е: “Пет­на­де­сет­те точ­ки на Ок­ръж­но № 365 не се из­пъл­ня­ват и ня­ма да се из­пъл­нят”.129 Всъщ­ност кур­со­ве­те за ог­ра­мо­тя­ва­не в Не­вро­коп­ска око­лия про­ти­чат ус­пеш­но, но на бъл­гар­ски език. В све­де­ние на ОК на ОФ се со­чи, че те­зи кур­со­ве се по­се­ща­ват от 814 ду­ши, 650 от кои­то ги за­вър­шват ус­пеш­но. По­соч­ва се още, че кур­со­ве­ по ма­ке­дон­ски език има­ло са­мо в 8 се­ла и 2 в Не­вро­коп.130 Ин­фор­ма­ция за кур­со­ве­те в Не­вро­коп­ско се из­пра­ща и до ЦК на БРП(к) от око­лий­ския ко­ми­тет на пар­тия­та в Не­вро­коп. В нея се съ­об­ща­ва, че в око­лия­та са сфор­ми­ра­ни 27 кур­са за из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ски език с 600 кур­сис­ти. На­края се до­у­точ­ня­ва: “Кур­со­ве за ог­ра­мо­тя­ва­не на ма­ке­дон­ски език ня­ма­ше”. В съ­об­ще­ние­то на един от скоп­ски­те учи­те­ли се твърди, че в Не­вро­коп­ска око­лия работят 31 кур­са за из­у­ча­ва­не на “ли­те­ра­тур­ния ма­ке­дон­ски език” с над 792 по­се­ти­те­ли.132 Де­зин­фор­ма­ция­та в слу­чая е по­ве­че от яв­на и има за цел да убе­ди об­ще­ст­веност­та, че по­чти в ця­ла­та око­лия се из­у­ча­ва ма­ке­дон­ски език.

Най-мно­го са све­де­ния­та за ог­ра­мо­ти­тел­на­та кам­па­ния в Раз­лож­ка око­лия. Тук око­лий­ският учи­ли­щен ин­спек­то­рат за­сип­ва сре­дищ­ни­те ди­рек­то­ри с пет за­пит­ва­ния за из­пъл­не­ние­то на Ок­ръж­но № 365. Пър­ви­те, кои­то от­кри­то из­каз­ват не­же­ла­ние­то си да по­се­ща­ват кур­со­ве­те, са яко­руд­ча­ни. Още на 21 фев­руа­ри сре­дищ­ният ди­рек­тор Б. Му­нев съ­об­ща­ва: “Яко­руд­ча­ни не же­лаят да по­се­ща­ват кур­са”. От­нос­но при­чи­ни­те за то­ва на два пъ­ти се со­чи: “Ня­ма же­лае­щи да по­се­ща­ват кур­са, въ­пре­ки че учи­те­ли­те и ОФ ко­ми­те­тът по­ло­жи­ха го­ле­ми уси­лия” и “Кур­со­ве за ог­ра­мо­тя­ва­не не се от­кри­ха по лип­са на кур­сис­ти”.133 В от­го­вор на дру­ги­те на­стоя­тел­ни пи­та­ния в на­ча­ло­то на март от Яко­ру­да ин­фор­ми­рат, че ве­че има курс за ог­ра­мо­тя­ва­не, но на бъл­гар­ски език.134 Не­за­ви­си­мо от то­ва на­стоя­тел­ни­те и­ска­ния за про­веж­да­не на ме­роп­рия­тия по Ок­ръж­но № 365 про­дъл­жа­ват. За да се отър­ве от не­пре­къс­на­то­то да­ва­не на све­де­ния по из­пъл­не­ние на ок­ръж­но­то, сре­дищ­ният ди­рек­тор е при­ну­ден да при­стъ­пи към яв­на лъ­жа. На 26 ап­рил той от­го­ва­ря, че всич­ко по Ок­ръж­но № 365 е из­пъл­не­но, че всич­ко ста­ва на “ма­ке­дон­ски език”, а “кур­со­ве­те да­ват мно­го до­бри ре­зул­та­ти”.135

Ин­те­ре­сен е и при­ме­рът в гр. Бан­ско. На 20 фев­руа­ри 1948 г. ОФ комитетът съ­би­ра малцината не­гра­мот­ни, но след ка­то на­у­ча­ват на ка­къв език ще ги ог­ра­мо­тя­ват, се ра­зо­ти­ват. В Банско се про­веж­да са­мо курс за ог­ра­мо­тя­ва­не на бъл­гар­ски език, ка­то до завършването на кур­са ос­та­ват 13 ду­ши.136

В от­го­вор на ед­но от за­пит­ва­ния­та на 19 март 1948 г. от с. Ба­ня пи­шат: “В се­ло­то ни не са от­кри­ти кур­со­ве за ог­ра­мо­тя­ва­не, по­не­же не­гра­мот­ни­те не же­лаят да ги по­се­ща­ват въ­пре­ки уси­лия­та на учи­те­ли­те за при­вли­ча­не­то им в тия кур­со­ве..."137 От с. Д. Драг­ли­ще от­го­ва­рят: “Не по­же­ла­ха”. В ре­зул­тат на по­ло­же­ни­те “до­пъл­ни­тел­ни” мер­ки на 15 март 1948 г. се про­веж­да на­сро­че­на­та в се­ло­то пър­ва сбир­ка: “Яви­ха се в учи­ли­ще 6 же­ни, кои­то за­я­ви­ха, че се­га са до­шли, но друг път да не ги ви­ка­ме, не и­скат да ид­ват. На 20 фев­руа­ри, вто­ра лек­ция не се яви ни­то един не­гра­мо­тен”. На след­ва­щия ден за­се­да­ва “ко­ми­те­тът по ог­ра­мо­тя­ва­не­то”, а за съ­дър­жа­ние­то на ра­зи­сква­ния­та по вре­ме на за­се­да­нието се со­чи: “Все­ки по­от­дел­но до­клад­ва, че в аги­та­ция­та си за по­се­ще­ние на кур­са сре­ща го­лям от­пор най-мно­го от свои­те близ­ки и род­ни­ни”.138

По­ре­ди­ца от от­ка­зи се по­лу­ча­ват и в ос­та­на­ли­те се­ли­ща на око­лия­та: До­бър­ско, До­бри­ни­ще, Бе­ли­ца, Ба­ня, Гор­но Драг­ли­ще, Ба­че­во и др. От те­зи се­ла пи­шат: “Ня­ма же­лае­щи”, “Ни­кой не до­йде”, “Са­ми­те не­гра­мот­ни не и­скат да по­се­ща­ват”, “Не и­ска­ха да ги по­се­ща­ват”, “Та­ки­ва ня­ма”, “По­ра­ди лип­са на кан­ди­да­ти”, “По­ра­ди ня­ма­не на же­лае­щи”, “По­ра­ди къс­но­то по­лу­ча­ва­не на ок­ръж­но­то”. На­ли­це са и ин­фор­ма­ции за от­кри­ти кур­со­ве по ма­ке­дон­ски език. Та­къв е кур­сът в Раз­лог, за съ­дба­та на кой­то се съ­об­ща­ва: “Пре­ус­та­но­ви пре­ждевре­мен­но ра­бо­та­та си с 29 по­стъ­пи­ли и тол­ко­ва на­пус­на­ли”. Та­ка­ва е съ­дба­та и на два кур­са в Ба­беш­ки­те ма­ха­ли.139

И­ска­ния­та за от­че­ти се по­вта­рят няекол­кок­рат­но.От До­бри­ни­ще за вто­ри път пи­шат: “Не мо­жах­ме да ор­га­ни­зи­ра­ме курс за не­гра­мот­ни. На­пра­вих­ме са­мо опит да ви­ка­ме по-мла­ди­те не­гра­мот­ни, но ни­кой не до­йде”.140 За­ба­вя­не­то на от­го­во­ри­те и фак­тът, че ни­що не се пра­ви за из­пъл­не­ние на Ок­ръж­но № 365, е при­чи­на да се при­стъ­пи към на­каз­ва­не на ре­ди­ца сре­дищ­ни ди­рек­то­ри. С “мъм­ре­не” са на­ка­за­ни ди­рек­то­ри­те в Бан­ско, До­бри­ни­ще, Елеш­ни­ца, Ба­бяк, До­лно Драг­ли­ще, Гор­но Драг­ли­ще и До­бър­ско.141 Обя­ве­ни­те на­ка­за­ния по­дтик­ват ня­кои от ди­рек­то­ри­те да да­дат то­чен от­го­вор на въ­про­са за­що не са ор­га­ни­зи­ра­ни кур­со­ве за ог­ра­мо­тя­ва­не на ма­ке­дон­ски език. Ди­рек­то­рът на с. До­бър­ско пояснява защо не са на­пра­ви­ли "не­що с ок­ръж­но­то на Об­лас­тна­та учи­лищ­на ин­спек­ция: "... по при­чи­на, че и ние не знаем ни­то да че­тем, ни­то да пи­шем на ма­ке­дон­ски, за­то­ва и не сме да­ва­ли све­де­ния”.142

Още по-ясен е от­го­во­рът на ди­рек­то­ра в До­бри­ни­ще, кой­то пи­ше: “До­се­га не е ор­га­ни­зи­ран курс с не­гра­мот­ни­те. При­чи­ни­те за то­ва са след­ни­те: ад­ми­нис­тра­тив­на­та власт, по­ли­ти­че­ски­те и ма­со­ви­те ор­га­ни­за­ции не да­до­ха до­ста­тъч­но своя­та по­дкре­па в то­ва от­но­ше­ние. Ог­ра­мо­тя­ва­не­то тряб­ва да ста­ва на бъл­гар­ски език, а не на ма­ке­дон­ски”.143

От­ка­зът на на­се­ле­ние­то, на учи­те­ли­те и слу­жи­те­ли­те да по­се­ща­ват кур­со­ве­те през ме­сец март ста­ва оче­биен факт и въ­об­ще не е тай­на за ни­ко­го в об­ласт­та. То­ва се виж­да и от ак­ти­вис­ти­те на око­лий­ски­те пар­тий­ни и оте­че­ст­веноф­рон­тов­ски ор­га­ни­за­ции, кои­то въпреки това все още са в плен на на­стоя­тел­ни­те и­ска­ния на скоп­ски­те еми­са­ри, кои­то про­дъл­жа­ват да из­пъл­ня­ват най-покорно. През то­зи ме­сец се про­веж­дат кон­фе­рен­ции на град­ски­те и око­лий­ски ко­ми­те­ти на БРП(к). Всич­ки са до­бре до­ку­мен­ти­ра­ни и са це­нен из­точ­ник на све­де­ния за съ­зда­ла­та се по то­ва вре­ме об­ста­нов­ка и най-ве­че за про­ва­ла на де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та ма­ке­до­нис­тка кул­тур­на ав­то­но­мия.

Пред кон­фе­рен­ция­та на град­ска­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция в Раз­лог се из­каз­ва съ­мне­ние­то: “Ма­ке­дон­ският въ­прос ка­то че ли не е по­ста­вен в пер­спек­тив­на свет­ли­на...”.144 На де­ле­га­ти­те ста­ва яс­но, че ог­ра­мо­тя­ва­не­то на “ма­ке­дон­ски език” не се при­е­ма от на­се­ле­ние­то. Съ­об­ща­ва се, че не­ща­та в учи­ли­ща­та не вър­вят до­бре. Вмес­то по­соч­ва­не­то на ис­тин­ски­те при­чи­ни и пре­ус­та­но­вя­ва­нето на при­ну­ди­тел­ните ме­роп­рия­тия се на­реж­да: “Из­у­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­ски език тряб­ва да се за­си­ли, а учи­те­ли­те от НРМ да се ог­ра­дят с нуж­ни­те гри­жи и вни­ма­ние”; “Пар­тия­та и ОФ по ад­ми­нис­тра­ти­вен път да взе­мат мер­ки” за ор­га­ни­зи­ра­не на курс за не­гра­мот­ни.145 Яв­но де­ле­га­ти­те на раз­лож­ка­та пар­тий­на кон­фе­рен­ция не са из­влек­ли не­об­хо­ди­ми­те из­во­ди от оче­бий­ния про­вал на ма­ке­до­нис­тка­та прак­ти­ка. Убе­де­ни от не­об­хо­ди­мост­та, че тряб­ва да из­пъл­ня­ват пар­тий­на­та по­ръ­ка за за­дъл­бо­ча­ва­не на кул­тур­на­та ав­то­но­мия, в при­е­та­та ре­зо­лю­ция за­дъл­жа­ват за­веж­да­щи­те аги­та­ция­та и про­па­ган­да­та при ГК да съ­де­йстват за “за­стъп­ва­не­то на ма­ке­дон­ско на­род­но съ­дър­жа­ние в из­на­ся­ни­те ве­че­рин­ки, ут­ра и за­ба­ви”.146

В ра­зи­сква­ния­та пред кон­фе­рен­ция­та на све­тив­рач­ка­та град­ска пар­тий­на ор­га­ни­за­ция, про­ве­де­на на 13 март 1948 г., се го­во­ри за ло­ши взаи­моот­но­ше­ния между­ учи­те­ли­те в учи­тел­ска­та ор­га­ни­за­ция, за се­риоз­ни про­бле­ми, за не­пре­къс­на­ти раз­при. В ни­то един от 44-те въ­про­са, как­то и в ни­то ед­но от 23-те из­каз­ва­ния не се за­ся­га ма­ке­дон­ският въ­прос и кул­тур­на­та ав­то­но­мия. В при­е­та­та ре­зо­лю­ция се из­тък­ва не­об­хо­ди­мост­та от “за­сил­ва­не, раз­ши­ря­ва­не и по­вди­га­не на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние всред граж­дан­с­тво­то”, без да се со­чат ме­то­ди­те и сред­с­тва­та за по­сти­га­не­то на та­зи за­да­ча.147

Гор­нод­жу­май­ска­та кон­фе­рен­ция (14 март 1948 г.) от­чи­та на­ли­чие­то на се­риоз­на опо­зи­ция сред учи­тел­с­тво­то сре­щу из­у­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­ския език: “Из­вес­тна част от на­ши­те учи­те­ли - се со­чи в не­йния от­че­тен до­клад, реакцион­но на­строе­ни сре­щу ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли, про­сто не же­лае­ха да из­у­ча­ват ма­ке­дон­ския език и ис­то­рия. Те­зи гос­по­да учи­те­ли за­по­чна­ха да спо­рят с ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли и да по­дра­вят ав­то­ри­те­та им, а от дру­га стра­на, са­ми­те учи­те­ли не же­лае­ха да из­у­ча­ват ма­ке­дон­ския език. Съ­що­то не­що се пра­ви и в на­ши­те сказ­ки. Не гле­дай­ки на то­ва съ­про­тив­ле­ние, ние с дру­га­ри­те ма­ке­дон­ски учи­те­ли ор­га­ни­зи­рах­ме 6 кур­са за из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ски език, а не­гра­мот­ни­те се обу­ча­ват на своя ро­ден ма­ке­дон­ски език”.148

Ци­ти­ра­ният па­саж не се нуж­дае от до­пъл­ни­те­лен ко­мен­тар. На­ли­це е един от най-крас­но­ре­чи­ви­те при­ме­ри за то­ва, че пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции по мес­та из­об­що не се съ­об­ра­зя­ват с де­йстви­тел­на­та реал­ност, а об­рат­но - ра­бо­тят съ­вмес­тно с ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли, вклю­чи­тел­но и с при­ну­ди­тел­ни сред­с­тва, хва­лят се с “ус­пе­хи”.

Опо­зи­цион­но­то по­ве­де­ние на учи­тел­с­тво­то в гра­да е при­чи­на за от­пра­ве­ни­те ос­три кри­тич­ни бе­леж­ки спря­мо град­ска­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция за­то­ва, че не е да­ла на­вре­ме­нен от­пор “...на те­зи реакцион­ни еле­мен­ти, кои­то да­ват го­ля­мо съ­про­тив­ле­ние по по­вод про­веж­да­не­то на на­цио­нал­на­та по фор­ма и со­циал­на по съ­дър­жа­ние по­ли­ти­ка на ОФ”. Ос­вен от­по­ра на учи­те­ли­те ка­то при­мер за съ­про­ти­ва на про­веж­да­на­та от пар­тия­та и ОФ ро­доот­стъп­на ли­ния се по­соч­ва и ед­но из­каз­ва­не на об­щин­ския ар­хи­тект Су­га­рев, кой­то по по­вод при­е­ма­не­то на но­вия гра­доус­трой­ст­вен про­ект на гра­да за­я­вя­ва: “Още при ос­но­ва­ва­не­то на гра­да най-мно­го са жи­ве­ли бъл­га­ри, а ос­та­на­ла­та част - дру­ги на­цио­нал­нос­ти, но не и ма­ке­дон­ци”.149

До­кла­дът на гор­нод­жу­май­ска­та град­ска ор­га­ни­за­ция по­дтик­ва ня­кои от де­ле­га­ти­те към по-де­тай­лни раз­кри­тия. Об­лас­тният учи­ли­щен ин­спек­тор Ата­нас Ива­нов уточ­ня­ва: “Не­ред­нос­ти­те при из­у­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­ския език се съ­стоят в то­ва, че има­ше не­у­ре­де­ни не­ща от Ско­пие и Со­фия по от­но­ше­ние броя на ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли, за квар­ти­ри­те, за за­пла­ти­те и пр. Съ­що та­ка учи­лищ­ни­те влас­ти не знае­ха кол­ко дру­га­ри тряб­ва да из­пра­тим ние в Ма­ке­до­ния. Све­де­ния се съ­би­ра­ха от всич­ки: от ОФ ко­ми­те­ти, от ГК, кое­то не е тях­на гри­жа, а та­ка­ва на учи­лищ­на­та власт. Ня­ма учеб­ни­ци за из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ски език и ис­то­рия. Тряб­ва да се съ­зда­дат ус­ло­вия за пра­вил­но из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ския език”.150 Друг де­ле­гат раз­кри­ва, че об­ста­нов­ка­та в гим­на­зия­та е не­нор­мал­на. Съ­об­ща­ва, че ед­на от учи­тел­ки­те е об­ви­ни­ла ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли: “Тук вие сте аген­ти на Ти­то”.151

Не­у­да­чи­те в ра­бо­та­та по про­веж­да­не­то на кул­тур­на­та ав­то­но­мия са при­чи­на пар­тий­на­та кон­фе­рен­ция в Гор­на Джу­мая да при­е­ме в ре­зо­лю­ция­та си кри­тич­ни бе­леж­ки за “не­до­ста­тъч­но раз­ви­та ра­зяс­ни­тел­на ра­бо­та по из­пъл­не­ние ре­зо­лю­ция­та на Х пле­нум на ЦК на БРП(к) по из­ди­га­не ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние сред на­се­ле­ние­то и из­ко­ре­ня­ва­не­то на ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм осо­бе­но сред ин­те­ли­ген­ция­та”. Из­хож­дай­ки от то­ва, кон­фе­рен­ция­та за­дъл­жа­ва ко­му­нис­ти­те да ра­бо­тят ак­тив­но “как­то за на­цио­нал­но­то осъз­на­ва­не, та­ка и за усил­ва­не бди­тел­ност­та по от­но­ше­ние ми­хай­ло­вис­тки­те еле­мен­ти и дру­ги вра­го­ве”.152

Пред кон­фе­рен­ция­та на раз­лож­ка­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к), про­ве­де­на на 14 март 1947 г., се раз­глеж­да про­бле­мът “Как­во е на­пра­ве­но за ра­зяс­ня­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос”. Сек­ре­та­рят на ко­ми­те­та Геор­ги Хад­жии­ва­нов при­зна­ва: “Спо­ред ре­ше­ния­та на Х пле­нум на пар­тия­та ня­кои не­ща не ста­на­ха та­ка, как­то ние си мис­лех­ме”. След ка­то не се на­е­ма да от­го­во­ри на въ­про­са кой е ви­но­вен за то­ва, съ­щият са­мо до­пъл­ва: “Мно­го тряб­ва да се ра­бо­ти в кул­тур­но­то из­ди­га­не и на­цио­нал­но осъз­на­ва­не на на­шия на­род”. Той об­ви­ня­ва за не­ус­пе­хи­те ин­те­ли­ген­ция­та, към коя­то от­пра­вя не са­мо ос­три кри­тич­ни бе­леж­ки, но и за­пла­хи: “Да ка­жем оп­ре­де­ле­но, че по от­но­ше­ние на ня­кои ще се взе­мат ад­ми­нис­тра­тив­ни мер­ки, на­шият ин­те­ли­гент­ски ка­дър ще тряб­ва да про­ве­ри свое­то дър­жа­не на ду­ми да одоб­ря­ва, а на де­ло - да от­хвър­ля. Те ще тряб­ва да за­по­чнат да се учат на­но­во, за­що­то фор­мал­но са въ­тре при своя на­род, а фак­ти­че­ски са още с вра­го­ве­те. От то­ва на­ша­та пар­тия ня­ма да от­стъ­пи ни­то йо­та. Ако не пър­ва, то то­ва е ед­на от най-глав­ни­те за­да­чи: да се по­вди­га на­цио­нал­но­то ни съ­зна­ние, да се из­у­ча­ват ма­ке­дон­ска­та ис­то­рия и кул­ту­ра, да из­у­чим на­ши­те ста­ри ма­ке­дон­ски тра­ди­ции”.153

За­пла­хи­те на Хад­жии­ва­нов са в ду­ха на да­де­ни­те в до­кла­да и ре­зо­лю­ция­та пре­по­ръ­ки и на­реж­да­ния: “Да се из­на­сят по­ве­че те­ми от ма­ке­дон­ски ха­рак­тер, кое­то ще спо­соб­с­тва за пре­въз­пи­та­ва­не­то на на­шия на­род в ма­ке­дон­ски дух и ще по­вдиг­не не­го­во­то на­цио­нал­но съ­зна­ние”.154

Въ­пре­ки яв­ния не­ус­пех на ав­то­но­мия­та в Раз­лож­ка око­лия ак­ти­вис­ти­те на око­лий­ска­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция се на­дпре­вар­ват да я на­ла­гат с це­на­та и на при­ну­ди­тел­ни мер­ки. Те до­ри не се съ­об­ра­зя­ват с яв­на­та съ­про­ти­ва сред соб­ст­вена­та си пар­тий­на ма­са. Оче­бий­ни­те и реал­ни фак­ти по­каз­ват ед­но, а дру­га е ин­фор­ма­ция­та, коя­то се из­пра­ща в ЦК на БРП(к). В то­ва от­но­ше­ние осо­бе­но ста­ра­ние по­ла­га Г. Хад­жии­ва­нов. По­ка­за­тел­но за не­вер­ния ха­рак­тер на из­пра­ща­на­та ин­фор­ма­ция е ед­но из­вес­тие от края на март 1948 г., в кое­то пар­тий­ният сек­ре­тар се хва­ли, че глав­на­та за­да­ча на ко­ми­те­та би­ла “из­чи­с­тва­не на на­ше­то ма­ке­дон­ско на­цио­нал­но съ­зна­ние от ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­нис­тич­ни на­строе­ния и усил­ва­не на връз­ки­те с НРМ”. От­чи­тай­ки се за та­зи де­йност, той хва­ли де­йност­та на 14-те учи­те­ли по ма­ке­дон­ски език. Со­чи, че те во­дят ре­дов­ни за­ня­тия по ма­ке­дон­ски език, от­но­ше­ния­та им с уче­ни­ци­те са “съ­рдеч­ни”, че уче­ни­ци­те “ус­пеш­но из­у­ча­ват своя ро­ден ли­те­ра­ту­рен език”, че учи­те­ли­те во­дят и из­въ­ну­чи­лищ­ни ме­роп­рия­тия за ус­воя­ва­не на ези­ка, вклю­чи­тел­но и “ог­ра­мо­тя­ва­не в спе­циал­ни кур­со­ве”, кои­то се по­се­ща­ва­т от 240 учи­те­ли, чи­нов­ни­ци, мла­де­жи...155

Стре­ме­жът не­ща­та да се по­ста­вят в не­вяр­на, но пре­по­вдиг­на­то оп­ти­мис­тич­на свет­ли­на, е явен. Точ­на е са­мо оцен­ка­та за от­но­ше­ния­та между­ ма­ке­дон­ски­те и мес­тни­те учи­те­ли, оце­не­ни ка­то “до­бри, но по­ве­че офи­циал­ни, от­кол­ко­то съ­рдеч­ни” и че “по­сти­же­ния­та в та­зи об­ласт би­ха би­ли по-го­ле­ми, ако пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции и мес­тни­те учи­те­ли ко­му­нис­ти ак­тив­но ог­ла­вят та­зи де­йност и из­по­лзват пъл­но учи­те­ли­те от Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния..."156

В пар­тия­та се по­я­вя­ват и пър­ви­те  кри­ти­ци на ма­ке­до­нис­тка­та кампания, най-известният от които е околийският училищен инспектор в Петрич Д. Стоянов. Показателно за то­ва е из­каз­ва­нето му пред кон­фе­рен­ция­та на град­ска­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция в Пет­рич (14 март 1948 г.). Ин­спек­то­рът по­соч­ва: “Пре­ди всич­ко въ­про­сът с по­вди­га­не­то на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние не е са­мо въ­прос на град­ския ко­ми­тет. Тоя език, кой­то се­га се пре­по­да­ва (и как се пре­по­да­ва?), той е мно­го от­вле­чен и не е свой­ст­вен за на­шия край. На­чи­нът на пре­по­да­ва­не е край­но до­гма­ти­чен. Всич­ки учи­те­ли по ма­ке­дон­ски език се ръ­ко­во­дят в пре­по­да­ва­не­то от ед­ни и съ­щи за­пи­ски и за­ра­ди то­ва ме­то­дът на пре­по­да­ва­не е край­но сух и не­ме­то­ди­чен”. По-на­та­тък той съ­об­ща­ва, че на сват­ба в Кър­на­ло­во учи­те­лят по ма­ке­дон­ски език пиян, е и­скал да сва­ли по­ртре­та на Геор­ги Ди­мит­ров и на не­го­во мяс­то да се сло­жи Ти­то, за­я­вя­вай­ки: “Ту­ка ке пре­де Ти­то”. Съ­щият учи­тел за­бра­ня­ва на де­ца­та да че­тат “Сеп­тем­врий­че”, а ги ка­ра да че­тат са­мо “Пио­нер­че”. “То­ва е не­пра­вил­но, со­чи Стоя­нов, тъй ка­то де­ца­та че­тат бъл­гар­ски, а ма­ке­дон­ски не мо­гат да го раз­бе­рат”. Спо­ред не­го уче­ни­ци­те са мно­го пре­то­ва­ре­ни с из­у­ча­ва­не­то на 4 ези­ка - ма­ке­дон­ски, бъл­гар­ски, ру­ски и френ­ски. Те се оп­лак­ват: “Ве­че за­бра­вих­ме на кой език да пи­шем и са­ми се бър­ка­ме”. Не знам как­ва е тая на­ша про­свет­на по­ли­ти­ка и да­ли ще по­дтик­не на­пред. Съ­що та­ка в на­шия край има­ме тол­ко­ва мно­го учи­те­ли, кои­то тъй ка­то не знаят то­зи език, ще тряб­ва да на­пус­нат учи­тел­ско­то по­при­ще, тъй ка­то мла­ди­те мо­гат да го на­у­чат, но ние, по-въз­рас­тни­те, не ще мо­жем да го на­у­чим във всич­ки­те му тън­кос­ти и ще тряб­ва да си хо­дим. Ето за­що не зная как­ва е тая про­свет­на по­ли­ти­ка. С въ­веж­да­не­то на тоя език вмес­то да вър­вим на­пред, той ни връ­ща на­зад, ка­то ги учим де­ца­та, пък и въз­рас­тни­те, с ед­ни су­хи до­гми и с то­ва се на­не­се не­мал­ко па­кост на пе­да­го­ги­ка­та. Ето за­що из­у­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­ски език ще тряб­ва да ста­ва са­мо по же­ла­ние, та­ка, що­то ония от ба­щи­те, кои­то и­скат де­ца­та им да учат ма­ке­дон­ски език, да съ­об­щят то­ва и тия де­ца да се обу­ча­ват в от­дел­ни па­ра­лел­ки и на­ред с ос­та­на­ли­те на­уч­ни дис­цип­ли­ни да из­у­ча­ват и ма­ке­дон­ски език. Съ­що та­ка бях на ед­но съ­ве­ща­ние на учи­те­ли­те по ма­ке­дон­ски език, на кое­то съ­ве­ща­ние се пра­ве­ше до­клад до об­лас­тния от­го­вор­ник по ма­ке­дон­ски език, в кой­то до­клад се пи­ше­ше, че из­у­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­ски език се при­е­ло с охо­та, а то­ва в де­йстви­тел­ност не е та­ка”.157

Из­каз­ва­не­то на око­лий­ския учи­ли­щен ин­спек­тор в Пет­рич не­съ­мне­но раз­кри­ва ис­ти­на­та от­нос­но на­сил­ст­вено­то из­у­ча­ва­не на ези­ка. Тряб­ва да се по­со­чи, че то е пре­диз­ви­ка­но в от­го­вор на на­пра­ве­ни­те в до­кла­да кри­тич­ни бе­леж­ки, че “ни­що не е на­пра­ве­но” по въ­про­са за по­вди­га­не­то на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние” и пре­по­ръ­ка­та “да се за­си­ли про­свет­на­та ра­бо­та в то­ва от­но­ше­ние и пре­ди всич­ко да се на­ка­рат всич­ки пар­тий­ци да по­се­ща­ват курс по ма­ке­дон­ски език и за по­вди­га­не на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние”.158 В съ­що­то вре­ме из­ка­за­ли­те се след не­го, а осо­бе­но инс­трук­то­рът от ЦК на БРП(к) Ве­лик Бояд­жиев, го оце­ня­ва ка­то анти­пар­тий­но и пре­по­ръч­ва: “Стоя­нов да си взе­ме бе­леж­ка и да по­мис­ли”.159 И тук стра­хът от от­кло­ня­ва­не на при­е­та­та пар­тий­на ли­ния е при­чи­на да се по­ту­ли по­стъ­пи­лият сиг­нал за про­ва­ла на кул­тур­на­та ав­то­но­мия и да се стиг­не до при­е­ма­не­то на но­ви за­да­чи. В ре­зо­лю­ция­та на кон­фе­рен­ция­та се при­зна­ва: “Сла­ба бе ра­бо­та­та на град­ска­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция по внед­ря­ва­не­то на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние на на­се­ле­ние­то от гра­да. За­бе­ляз­ва­ше се до­ри от­ри­ца­тел­но от­но­ше­ние по то­зи въ­прос. Са­мият град­ски ко­ми­тет не­на­пъл­но осъз­на­ва­ше, а до­ри по­дце­ня­ва­ше ра­бо­та­та по та­зи ли­ния”. По­ста­вя се за­да­ча­та бъ­де­ща­та аги­та­ция и про­па­ган­да да се во­ди в ду­ха на “строя­щия се со­циа­ли­зъм и внед­ря­ва­не ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние и кул­ту­ра в на­ше­то на­се­ле­ние”.160

Ра­зи­сква­ния­та и спо­ро­ве­те по ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния на пар­тия­та се пре­на­сят и в ра­бо­та­та на око­лий­ски­те от­чет­но-из­бор­ни кон­фе­рен­ции на БРП(к), про­ве­де­ни в края на март. Тон за то­ва да­ват пре­дста­ви­те­ли­те на град­ски­те пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции.

На 21 март 1948 г. се про­веж­дат от­чет­но-из­бор­ни­те кон­фе­рен­ции на пет­рич­ка­та и раз­лож­ка­та око­лий­ски ор­га­ни­за­ции. Още в до­кла­да на пет­рич­ка­та ор­га­ни­за­ция се со­чи: “По вто­ра­та глав­на за­да­ча, коя­то стое­ше пред пар­тия­та, а имен­но по­вди­га­не и ук­реп­ва­не ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние в на­се­ле­ние­то - ра­бо­та­та е би­ла сла­ба. Не­до­ста­тъч­но сис­тем­но е ра­бо­те­но за из­пъл­не­ние ре­ше­ния­та на Х пле­нум на ЦК. По ма­ке­дон­ския въ­прос е го­во­ре­но са­мо на от­праз­ну­ва­не­то на Илин­ден­ско­то въ­ста­ние, 11 ок­том­ври и ня­кол­ко­то спе­циал­ни бе­се­ди. Тук тряб­ва да от­бе­ле­жим ед­на се­риоз­на сла­бост на всич­ки пар­тий­ни ръ­ко­во­ди­те­ли. Всич­ки дру­га­ри, ка­то взе­мем от око­лий­ски ма­щаб до ни­зо­вия пар­тиен ка­дър, в свои­те ре­чи ви­на­ги го­во­рят та­ка, ка­то че ли пред тях се на­ми­рат бъл­га­ри, а и те са­ми­те са та­ки­ва. Яс­но е на всич­ки, че др. Ди­мит­ров и це­лият ЦК при­зна­ват на­се­ле­ние­то от Пи­рин­ския край за ма­ке­дон­ско и ще тряб­ва в не­го да се внед­ря­ва имен­но та­ко­ва на­цио­нал­но съ­зна­ние и да му се го­во­ри ви­на­ги ка­то та­ко­ва.” Не­по­сред­ст­вено след то­ва в до­кла­да се осъж­да по­ве­де­ние­то на око­лий­ския учи­ли­щен ин­спек­тор Д. Стоя­нов, кой­то се ква­ли­фи­ци­ра ка­то “ве­ли­ко­бъл­га­рин”. По­твър­жда­ва се, че ин­спек­то­рът смя­та из­у­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­ския език ка­то “реакцион­но де­йствие”, а учи­те­ли­те от гра­да по­ра­ди то­ва, че не би­ли “ук­реп­на­ли” и не би­ли “до­бри оте­че­ст­веноф­рон­тов­ци”, го по­дкре­пят. С вра­же­ско­то от­ри­ца­тел­но по­ве­де­ние на Д. Стоя­нов към ма­ке­дон­ския език се обяс­ня­ва про­ва­лът на ак­ция­та за ог­ра­мо­тя­ва­не в Пет­рич­ка око­лия: “Съ­що та­ка (по­ра­ди) не­го­во­то от­ри­ца­тел­но от­но­ше­ние - се со­чи в до­кла­да, кур­со­ве­те и по ма­ке­дон­ски език за учи­те­ли­те в гра­да се по­се­ща­ват из­вън­ред­но сла­бо, а в се­ла­та не са ор­га­ни­зи­ра­ни та­ки­ва. Та­ко­ва от­но­ше­ние имат и ре­ди­ца от­го­вор­ни дру­га­ри, кое­то се из­по­лзва от анти­о­те­че­ст­веноф­рон­тов­ски на­строе­ни­те еле­мен­ти да го­во­рят про­тив ма­ке­дон­ска­та на­ция и ма­ке­дон­ския на­род. Тук ви­на­та па­да из­ця­ло вър­ху ОК, за­що­то не е по­ста­ви­л то­зи въ­прос с нуж­на­та се­риоз­ност и не е и­скал от­го­вор­ност от дру­га­ри­те, кои­то гру­бо на­ру­ша­ват ре­ше­ния­та на Х пле­нум на ЦК. На­шият ка­дър от­ го­ре до до­лу тряб­ва да на­пра­ви пре­цен­ка на своя­та ра­бо­та по ма­ке­дон­ския въ­прос и да из­пра­ви своя­та ли­ния”.161 По-на­та­тък ка­то про­я­ва на “ма­ке­дон­ски шо­ви­ни­зъм” се оце­ня­ва по­ве­де­ние­то на ма­ке­дон­ския учи­тел в с. Кър­на­ло­во, за кое­то ста­ва ду­ма и на кон­фе­рен­ция­та на град­ска­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция.162 На прак­ти­ка с по­втор­но­то по­вди­га­не на въ­про­са с по­ве­де­ние­то на то­зи учи­тел се по­ста­вя на­ча­ло­то на опо­вес­тя­ва­не на при­ме­ри за анти­бъл­гар­ска­та де­йност на скоп­ски­те пра­те­ни­ци.

И се­га учи­лищ­ният ин­спек­тор Ди­ми­тър Стоя­нов по­вта­ря ка­за­но­то пред град­ска­та пар­тий­на кон­фе­рен­ция. Инс­трук­то­рът от ЦК на БРП(к) Ве­лик Бояд­жиев от­пра­вя ос­три бе­леж­ки по не­гов ад­рес и на­стоя­ва: “Тряб­ва­ше да чуем от др. Д. Стоя­нов са­мок­ри­ти­ка за греш­ки­те си по от­но­ше­ние ма­ке­дон­ския въ­прос, за мер­ки­те, кои­то е про­вел сре­щу реакцион­но на­строе­ни­те учи­те­ли..."163 Из­ка­за­ли­те се след не­го са­мо по­твър­жда­ват, че как­то ези­кът, та­ка и ця­ла­та ог­ра­мо­ти­тел­на ак­ция на скоп­ски­те учи­те­ли не се при­е­мат от на­се­ле­ние­то. За “оп­ра­вя­не” на по­ло­же­ние­то де­ле­га­тът Ге­ра­сим По­пов пре­дла­га пред учи­те­ли­те да бъ­де из­не­се­на бе­се­да по ма­ке­дон­ския въ­прос.

Ра­зи­с­к­ва­ни­я­та за то­ва кол­ко ло­шо вър­ве­ли не­ща­та в око­ли­я­та, про­дъл­жа­ват с но­ва си­ла. По­вод за за­дъл­бо­ча­ва­не на ти­пи­ч­на­та за ко­му­ни­с­ти­че­с­ки­те сре­ди са­мо­к­ри­ти­ка с тър­се­не на ви­но­в­ни­ци­те е фа­к­тът, че об­ра­т­но за Ско­пие от Пе­т­рич е вър­на­та по­ре­д­на­та пра­т­ка на сп.”Ма­ке­дон­ка” със съ­п­ро­во­ди­те­лен на­д­пис: “Ни­то Ви же­ла­ем, ни­то...”. По то­зи по­вод ско­п­с­ки­ят офи­ци­оз “Но­ва Ма­ке­до­ния” пу­б­ли­ку­ва про­те­с­тът на пре­д­се­да­тел­ка­та на ма­ке­дон­с­ка­та жен­с­ка ор­га­ни­за­ция с ос­но­в­ния из­вод, че “В Пе­т­рич съ­ще­с­т­ву­ват все още на­с­ле­д­ни­ци на цар Бо­рис”. Как е мо­г­ло да се до­пу­с­не по­до­б­но не­що, кой е ви­но­вен, че да се сти­г­не до­там “дру­га­ри­те от Ско­пие да ни пра­вят бе­ле­ж­ки” - се ра­зи­с­к­ва с го­ля­ма тре­во­га. Ви­на­та за “не­б­ла­го­по­лу­чи­я­та” по на­ла­га­не на кул­тур­на­та ав­то­но­мия в гра­да и око­ли­я­та на­ро­ч­ни де­ле­га­ти сто­вар­ват вър­ху око­лий­с­кия ко­ми­тет. Спо­ред тях ко­ми­те­тът се от­на­ся от­ри­ца­тел­но, ма­кар и не­о­фи­ци­ал­но, по ад­рес на ав­то­но­ми­я­та и бил по­с­ле­д­ван от ма­си­те.164

На­пад­ки про­тив око­лий­ския ко­ми­тет от­пра­вя бив­шият сек­ре­тар на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) Кръс­тьо Стой­чев. “Тук, в Пет­рич, от­го­вор­ни­те дру­га­ри не се от­не­со­ха в на­ча­ло­то с го­ля­ма се­риоз­ност по то­зи въ­прос, а то­ва се от­ра­зи сред на­ро­да”; “Тряб­ва да гот­вим на­ши­те кад­ри за ед­на бъ­де­ща юж­нос­ла­вян­ска фе­де­ра­ция” - се про­вик­ва Стой­чев.165

Кон­фе­рен­ция­та при­е­ма от­ри­ца­тел­на оцен­ка за ра­бо­та­та по ук­реп­ва­не на кул­тур­на­та ав­то­но­мия: “Се­риоз­на сла­бост на око­лий­ска­та и град­ска­та ор­га­ни­за­ция и на всич­ки ръ­ко­вод­с­тва на пър­вич­ни ор­га­ни­за­ции бе ра­бо­та­та по внед­ря­ва­не и ук­реп­ва­не на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние сред на­се­ле­ние­то в око­лия­та. За­бе­ляз­ва­ше се до­ри от­ри­ца­тел­но от­но­ше­ние по то­зи въ­прос”. Как­то се виж­да, на око­лий­ска­та конференция в Петрич се пре­по­вта­рят из­во­ди­те от кон­фе­рен­ция­та на град­ска­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к). До­раз­кри­ва се, че от­ри­ца­тел­но­то от­но­ше­ние към кул­тур­на­та ав­то­но­мия се ши­ри в ця­ла­та око­лия, а не са­мо в Пет­рич.166

И на раз­лож­ка­та око­лий­ска кон­фе­рен­ция се до­клад­ва, че ед­на от ос­нов­ни­те за­да­чи е би­ла ра­бо­та­та по “по­вди­га­не ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние”. От­чи­та се, че в на­ча­ло­то кул­тур­но-про­свет­на­та ра­бо­та на ма­ке­дон­ски­те пра­те­ни­ци и въ­об­ще кул­тур­на­та ав­то­но­мия са по­срещ­на­ти със “зна­чи­тел­но не­до­ве­рие”. То­ва се от­да­ва на “от­ри­ца­тел­но­то ста­но­ви­ще на съ­юз­ни­ци­те”, на “вра­го­ве­те на пар­тий­на­та ли­ния по ма­ке­дон­ски въ­прос”, всич­ки те, в т.ч. и съ­юз­ни­ци от ОФ, об­ви­ня­вали ко­му­нис­ти­те, че и­скат да про­да­дат то­зи край на Ти­то, че се гот­ви пре­ме­с­тва­не­то на гра­ни­ца­та при Ба­ра­ко­во и Ав­ра­мо­во. Най-до­бра по­чва та­зи про­па­ган­да на­ми­ра­ла в Яко­ру­да, къ­де­то на­се­ле­ние­то го­во­ри за пре­сел­ва­не в Бъл­га­рия. От­пор на пар­тий­на­та ли­ния оказ­ват и ко­му­нис­ти от Яко­ру­да... “ня­кои до­бри дру­га­ри, кои­то мно­го мъч­но пре­глъ­ща­ха на­ша­та ма­ке­дон­ска де­я­тел­ност” - се со­чи в от­чет­ния до­клад. В от­че­та се твър­ди, че ид­ва­не­то на учи­те­ли­те от НРМ е по­срещ­на­то с го­лям ин­те­рес, че чрез сказ­ки и кур­со­ве по ма­ке­дон­ски език те улес­ня­ват ра­бо­та­та по внед­ря­ва­не на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние. На­пра­ве­но­то оба­че се оце­ня­ва ка­то “твър­де не­до­ста­тъч­но”. По­ста­вя се за­да­ча­та да се ра­бо­ти за “още по-го­ля­мо из­ди­га­не на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние”.167

Спе­циал­но вни­ма­ние на автономията се от­де­ля и в доклада на от­дел “Аги­та­ция и про­па­ган­да”.  В раз­де­ла “За ра­бо­та­та по кул­тур­на­та ав­то­но­мия” са обобщава: “Стъп­ки­те ни в та­зи на­со­ка са все още бав­ни. Ве­ли­ко­бъл­гар­ски­те на­слое­ния вър­ху на­ше­то съ­зна­ние, не­мар­ксис­тко раз­би­ра­не на на­цио­нал­ния въ­прос и ин­те­ре­си­те на юж­ни­те сла­вя­ни пре­чат за за­по­чва­не­то на он­зи бор­че­ски жар и ен­ту­сиа­зъм, с кой­то тряб­ва да бъ­де об­лъх­на­та та­зи на­ша де­йност.” Ка­то дру­га сла­бост се со­чи и ог­ра­ни­че­но­то раз­прос­тра­не­ние на в. “Но­ва Ма­ке­до­ния”, но се пре­движ­да за­сил­ва­не на ин­те­ре­са към не­го “ус­по­ред­но с ус­пе­хи­те по на­цио­нал­но-кул­тур­на­та де­йност...”.168

И на раз­лож­ка­та кон­фе­рен­ция по­стъп­ват сиг­на­ли за анти­бъл­гар­ска­та и на­цио­на­лис­ти­че­ска де­йност на скоп­ски­те учи­те­ли. Де­ле­га­тът Ди­ми­тър За­йков от­бе­ляз­ва, че учи­те­ли­те от Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния твър­де­ли, че “Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния е под бъл­гар­ско роб­с­тво”, че “от иду­ща­та го­ди­на ще се учи са­мо ма­ке­дон­ски”, че се во­дят спо­ро­ве да­ли тряб­ва да се слага портретът на Г. Димитров, или само на Тито и Колишевски. "Докато вечерният курс за неграмотни водеше своите занятия на български език, той се посещаваше от 15 души, а сега с въвеждането на македон­ски език, се по­се­ща­ва от 6. Ние во­дим на­ша­та на­цио­нал­но-кул­тур­на де­йност в осо­бе­на об­ста­нов­ка и на та­ки­ва за­беж­ки тряб­ва да се ту­ри край” - пре­дла­га За­йков.169 И та­зи кон­фе­рен­ция при­е­ма за­да­ча­та да се ра­бо­ти за “по­вди­га­не” на на­цио­нал­но­то съ­зна­ние.170

Гор­нод­жу­май­ска­та, не­вро­коп­ска­та и све­тив­рач­ка­та кон­фе­рен­ции се про­веж­дат на 28 март 1948 г. По вре­ме на тях­на­та ра­бо­та се раз­кри­ват но­ви фак­ти за анти­бъл­гар­ска­та де­йност на учи­те­ли­те, пра­вят се но­ви при­зна­ния за про­ва­ла на кул­тур­на­та ав­то­но­мия.

На гор­нод­жу­май­ска­та кон­фе­рен­ция се съ­об­ща­ва: “Из­вес­тна част от учи­те­ли­те - реак­цио­не­ри не же­лаят да из­у­ча­ват ма­ке­дон­ски език и зле гле­дат на ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли”. Съ­об­ща­ва се и за от­кри­ти спо­ро­ве в ня­кои учи­ли­ща на гра­да, Леш­ко, Си­мит­ли.171 Два­ма де­ле­га­ти от Леш­ко уточ­ня­ват, че “...при из­у­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­ски език, ог­ра­мо­тя­ва­не­то на не­гра­мот­ни­те, бя­ха про­я­ве­ни сла­бос­ти от стра­на на учи­те­ли­те”. “Про­я­ве­ни­те сла­бос­ти” всъщ­ност се от­на­сят до ста­ра­ние­то не­пре­мен­но да се из­у­ча­ва “род­ният ма­ке­дон­ски език” без ог­лед на то­ва, че хо­ра­та не го же­лаят. В при­е­та­та ре­зо­лю­ция се кри­ти­ку­ва сла­ба­та ра­бо­та по кул­тур­на­та ав­то­но­мия. Око­лий­ският ко­ми­тет се об­ви­ня­ва в не­до­ста­тъч­на ра­зяс­ни­тел­на ра­бо­та по из­пъл­не­ние ре­ше­ния­та на Х пле­нум “за из­ди­га­не кул­тур­на­та ав­то­но­мия на Ма­ке­дон­ския край, кул­тур­но-на­цио­нал­но­то раз­ви­тие, из­у­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­ски език, за из­ко­ре­ня­ва­не­то на ми­хай­ло­вис­тка­та и ве­ли­ко­бъл­гар­ска­та идео­ло­гия”. За по­до­бря­ва­не­то на ра­бо­та­та се пре­движ­да уве­ли­ча­ва­не або­на­мен­та за ма­ке­дон­ски вес­тни­ци, ор­га­ни­зи­ра­не раз­прос­тра­не­ние­то на ма­ке­дон­ска книж­ни­на и съ­зда­ва­не на кур­со­ве по из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ски език с учи­те­ли­те от гра­да и око­лия­та.172

На не­вро­коп­ска­та око­лий­ска кон­фе­рен­ция се из­на­сят све­де­ния за на­чи­ни­те, по кои­то се из­вър­шва або­на­мен­тът за ма­ке­дон­ски вес­тни­ци - чрез сфор­ми­ра­не на три ко­ми­сии, кои­то се да­ват за при­мер как са­мо за два ча­са “або­ни­ра­ли 210 ма­ке­дон­ци”. Явен е стре­ме­жът не­ща­та да се пре­дста­вят в най-по­ло­жи­тел­на свет­ли­на. Из­броя­ват се ня­кои от про­ве­де­ни­те “ус­пеш­ни” ма­ке­до­нис­тки ак­ции и се твър­ди: “Уче­ни­ци­те бър­зо ус­воя­ват своя ро­ден език, до­бре се спра­вят с не­го, че­тат сво­бод­но и пра­вят пис­ме­ни уп­раж­не­ния по­чти без греш­ки. След всич­ка­та та­зи ра­бо­та на­ше­то на­се­ле­ние все по­ве­че се чув­с­тва ка­то ма­ке­дон­ско. На­вся­къ­де оп­ре­де­ля своя­та на­цио­нал­ност ка­то ма­ке­дон­ци”. Вед­на­га оба­че по­след­ва оп­лак­ва­не­то, че в то­ва от­но­ше­ние има още мно­го да се же­лае, за чес­ти­те слу­чаи, при кои­то ин­те­ли­ген­ция­та “са­мо на ду­ми при­е­ма пар­тий­на­та ли­ния, а на де­ло не я про­веж­да”. Ка­то анти­пар­тий­ни се со­чат тех­ни про­я­ви на учи­тел­ски­те кон­фе­рен­ции. Ка­то не­до­пус­ти­мо яв­ле­ние се оце­ня­ва фак­тът, че по се­ла­та пре­об­ла­дал ло­зун­гът “Пре­ди всич­ко оби­чай Бъл­га­рия”.173

В ра­бо­та­та на кон­фе­рен­ция­та уча­с­тват Б. Вап­ца­ров и Вл. По­пто­мов. Пър­вият са­мо от­бе­ляз­ва, че в ре­зо­лю­ции­те на сел­ски­те пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции въ­об­ще не фи­гу­ри­рал ма­ке­дон­ският въ­прос, кое­то по­каз­ва­ло, че “тоя въ­прос не е още из­яс­нен”, а вто­рият въ­об­ще не се спи­ра на ма­ке­дон­ския въ­прос.174 В ре­зо­лю­ция­та се пре­движ­да “за­сил­ва­не” на кур­со­ве­те по из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ски език и на ра­бо­та­та по “на­саж­да­не на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние”.175

На све­тив­рач­ка­та кон­фе­рен­ция се из­каз­ва не­съ­гла­сие с да­де­на­та по­ло­жи­тел­на оцен­ка за ра­бо­та­та по “ма­ке­дон­ска­та ли­ния”. Пре­дла­га се да се ра­бо­ти мно­го по-се­риоз­но за “из­ди­га­не­то на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние”, “за­що­то има още хо­ра, кои­то се стра­ху­ват да се на­ре­кат ма­ке­дон­ци”.176 Във връз­ка с то­ва се ут­вър­жда­ват “най-важ­ни­те за­да­чи”: “Да за­си­лим своя­та ра­бо­та в про­веж­да­не­то и ук­реп­ва­не ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние на на­ше­то на­се­ле­ние; да при­вле­чем по­ве­че хо­ра в кур­со­ве­те за изу­ча­ва­не на ма­ке­дон­с­кия език, ка­то на пър­во мя­с­то за­вер­бо­ва­ме вси­ч­ки об­ще­с­т­ве­ни, ад­ми­ни­с­т­ра­ти­в­ни и про­с­ве­т­ни ра­бо­т­ни­ци в тях” - си обе­ща­ват све­ти­в­ра­ч­ки­те ко­му­ни­с­ти.177

На­пра­ве­ният пре­глед на ра­бо­та­та на град­ски­те и око­лий­ските от­чет­но-из­бор­ни кон­фе­рен­ции на ор­га­ни­за­ции­те на БРП(к) в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния по­зво­ля­ва яс­но да се ви­ди как­ва е де­йстви­тел­на­та об­ста­нов­ка в то­зи край през пър­во­то три­ме­се­чие на 1948 г. Без­спо­рен е из­во­дът, че тя е тре­вож­на и на­пре­гна­та, а ос­нов­на­та при­чи­на за то­ва е на­сил­ст­вено­то на­ла­га­не на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия от стра­на на ко­му­нис­ти­че­ски­те ко­ми­те­ти. От из­каз­ва­ния­та, до­кла­ди­те и при­е­ти­те ре­зо­лю­ции, от по­стъ­пи­ли­те сиг­на­ли на са­ми­те кон­фе­рен­ции се виж­да, че на­се­ле­ние­то не же­лае по­до­бна ав­то­но­мия, не одоб­ря­ва де­йност­та на скоп­ски­те учи­те­ли, кни­жа­ри и мес­тни­те им по­ма­га­чи. Про­па­дат уси­лия­та за на­ла­га­не на ма­ке­дон­ския език сред не­гра­мот­ни­те, учи­те­ли­те, слу­жи­те­ли­те, в учи­ли­ща­та. В де­йстви­тел­ност от­ка­зът да се по­се­ща­ват на­сил­ст­вено ор­га­ни­зи­ра­ни­те кур­со­ве по ма­ке­дон­ски език е всеобщ. Про­ва­лът на кул­тур­на­та ав­то­но­мия в края на март 1948 г. е оче­биен факт и не е тай­на за ни­ко­го. То­ва не виж­дат са­мо ак­ти­вис­ти­те на ко­му­нис­ти­че­ски­те ор­га­ни­за­ции. Те про­дъл­жа­ват да са в плен на на­стоя­тел­ни­те и­ска­ния на скоп­ски­те еми­са­ри, про­дъл­жа­ват да из­пъл­ня­ват ре­ше­ния­та на цен­трал­но­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво за ма­ке­до­ни­за­ция­та на на­се­ле­ние­то със за­вид­но ста­ра­ние. В то­зи дух са и при­е­ти­те на спо­ме­на­ти­те кон­фе­рен­ции ре­ше­ния, на­со­че­ни към “по­вди­га­не на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние” и из­у­ча­ва­не­то на “ма­тер­ния ма­ке­дон­ски” език. Ре­ше­ния­та на кон­фе­рен­ции­те, от­на­ся­щи се до кул­тур­на­та ав­то­но­мия, са ед­ни и съ­щи. В та­зи си част те про­ти­чат по пре­два­ри­те­лен сце­на­рий и са спус­на­ти от­го­ре. За съ­жа­ле­ние и след кон­фе­рен­ции­те уси­лия­та за про­веж­да­не на де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та ма­ке­до­нис­тка кампания про­дъл­жа­ват да са най-важ­на­та част в по­ли­ти­ко-про­па­ган­дна­та де­йност на ор­га­ни­за­ции­те на БРП(к).

В из­пъл­не­ние на ре­ше­ния­та на кон­фе­рен­ции­те в края на март и на­ча­ло­то на ап­рил 1948 г. се пре­дприе­мат ад­ми­нис­тра­тив­ни мер­ки за по­дпо­ма­га­не на ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли в ог­ра­мо­ти­тел­на­та кам­па­ния и кур­со­ве­те за из­у­ча­ва­не на “ма­ке­дон­ския ли­те­ра­ту­рен език”. В Пет­рич ка­те­го­рич­но се на­реж­да: “Ни­то ед­но от­съ­с­твие на учи­те­ли­те от кур­са по ма­ке­дон­ски език”. Спу­ска се план 4 учи­те­ли от гра­да да ус­та­но­вят връз­ки с учи­те­ли от Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния и да си ко­рес­пон­ди­рат. На­реж­да се още учи­те­ли­те по бъл­гар­ски език да из­гот­вят стен­вес­тни­ци на ма­ке­дон­ски език “с по­мощ­та на учи­те­ли­те от НРМ”.178

Ти­пи­чен при­мер за гру­бо вме­ша­тел­ство в ад­ми­нис­три­ра­нето е по­ред­но­то ре­ше­ние за по­дпо­ма­га­не ра­бо­та­та в ог­ра­мо­ти­тел­на­та кам­па­ния, при­е­то от око­лий­ския ко­ми­тет на БРП(к) в Раз­лог на 1 ап­рил 1948 г.: “Да се по­до­брят ус­ло­вия­та за про­веж­да­не­то на кур­со­ве­те по из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ски език, ка­то те се про­веж­дат: за чи­нов­ни­ци - все­ки втор­ник от 4 до 5 ча­са, за учи­те­ли­те - сря­да и пе­тък от 6-7 ча­са, за мла­де­жи­те - втор­ник и чет­вър­тък от 8 до 9 ча­са, за не­гра­мот­ни­те - все­ки ден, с из­клю­че­ние на съ­бо­та и не­де­ля, от 6 до 7 ча­са”.179

На­сил­ст­вено ор­га­ни­зи­ра­ни­те кур­со­ве по ма­ке­дон­ски език про­съ­ще­с­тву­ват до 1-2 за­ня­тия. Те до­веж­дат до но­во, още по-ряз­ко из­ос­тря­не на об­ста­нов­ка­та в то­зи край, кое­то при­нуж­да­ва НС на ОФ да при­е­ме през ап­рил 1948 г. спе­циал­но ре­ше­ние, с кое­то се на­реж­да въ­про­сът за ези­ка да се по­ста­вя на до­бро­вол­ни на­ча­ла. Вед­на­га след то­ва на съ­ве­ща­ние в Гор­на Джу­мая по­до­бно ука­за­ние да­ва Вла­ди­мир По­пто­мов.180 Под на­по­ра на всеоб­що­то не­до­вол­с­тво до­ри и най-твър­до­ли­ней­ният по­ддръж­ник на ма­ке­до­нис­ткия курс - сек­ре­та­рят на ОК на БРП(к) в Раз­лог Геор­ги Хад­жии­ва­нов е при­ну­ден да да­де от­бой, да­вай­ки след­на­та инс­трук­ция: “Кур­со­ве­те по ма­ке­дон­ски език да про­дъл­жат, ка­то се ра­зяс­ни на ко­му­нис­ти­те, че е на до­бро­вол­ни на­ча­ла, и ако ня­кои же­лаят да не го по­се­ща­ват - сво­бод­ни са”.181

Не­по­сред­ст­вено след съ­ве­ща­ние­то в Гор­на Джу­мая и при­е­ма­не­то на ре­ше­ния­та за до­бро­вол­ния ха­рак­тер на кур­со­ве­те се пре­ус­та­но­вя­ва и ра­бо­та­та по ор­га­ни­зи­ра­не­то на та­ки­ва кур­со­ве. Един­ст­вено в Не­вро­коп чле­нът на ОК на БРП(к) Геор­ги Да­не­лов, след­вай­ки инер­ция­та, на­реж­да: “Са­мо вра­го­ве­те и кон­крет­но ми­хай­ло­вис­ти­те в на­шия край мо­гат да имат от­ри­ца­тел­но от­но­ше­ние към ма­ке­дон­ския език”. По-къс­но са­мият Да­не­лов при­зна­ва: “То­ва ес­те­ст­вено по­де­йства мал­ко за­пла­ши­тел­но”. И все пак от 100 “по­ка­не­ни” по спи­сък - са­мо 20-25 ду­ши по­се­ща­ват кур­са, но са­мо на пър­ва­та лек­ция.182

Ре­ди­ца фак­ти от­нос­но кур­со­ве­те ста­ват из­вес­тни ед­ва през ля­то­то и есен­та на 1948 г., ко­га­то след раз­ри­ва във взаи­моот­но­ше­ния­та между­ БРП(к) и ЮКП са­ми­те ко­му­нис­ти пра­вят раз­кри­тия за своята дейност и де­йност­та на скоп­ски­те учи­те­ли. Пре­ди всич­ко се при­зна­ва упот­ре­ба­та на на­си­лия при про­веж­да­не­то на кур­со­ве­те и че въ­пре­ки то­ва те про­съ­ще­с­тву­ват съ­всем мал­ко, раз­па­дат се по­чти вед­на­га след сфор­ми­ра­не­то им. От­нос­но уси­лия­та да се на­ло­жи ма­ке­дон­ският ези ка­то го­во­рим, в един свой ко­мен­тар до­ри и не­ос­во­бо­де­ният още от ма­ке­до­нис­тки­те пре­взем­ки  в. “Пи­рин­ско де­ло” пи­ше: “...за ня­кол­ко дни и ме­се­ци раз­ре­ше­ние­то на то­зи кул­ту­рен въ­прос не мо­же да се по­стиг­не... А без­спо­рен е фак­тът, че ези­кът на пи­рин­ско­то на­се­ле­ние е мно­го бли­зък до ли­те­ра­тур­ния бъл­гар­ски език и сво­бод­но се по­лзва бъл­гар­ска­та ли­те­ра­ту­ра. И не­ка се знае, че за­ра­ди ези­ка те се ска­ра­ха с на­ше­то на­се­ле­ние и све­де­ния­та, кои­то да­ва­ха за от­кри­ва­не­то и ра­бо­та­та на кур­со­ве­те, не от­го­ва­рят на де­йстви­тел­ност­та.” 183

Ис­то­рия­та с ог­ра­мо­ти­тел­на­та кам­па­ния и опи­ти­те за на­сил­ст­вено из­у­ча­ва­не на “ма­ке­дон­ския ли­те­ра­ту­рен език” е са­мо епи­зод от по­ре­ди­ца­та про­ва­ли, кои­то пре­тър­пя­ват скоп­ски­те еми­са­ри. Най-ре­ши­те­лен и не­о­чак­ван за тях е от­по­рът, на кой­то се на­тък­ват в учи­ли­ща­та, къ­де­то се опит­ват да на­ло­жат ка­то “ма­те­рен” но­во­съз­да­ва­щия се ма­ке­дон­ски език сред по­дра­с­тва­що­то по­ко­ле­ние.

Най-на­шу­мял слу­чай на съ­про­ти­ва сре­щу въ­веж­да­не­то на ма­ке­дон­ския език през март 1948 г. е хвър­ля­не­то на бом­ба в гор­нод­жу­май­ска­та гим­на­зия. За то­ва Ми­нис­тер­с­тво­то на про­све­та­та из­вес­тя­ва и Г. Ди­мит­ров.184

Из­вес­тен и съ­що на­шу­мял по то­ва вре­ме е кон­флик­тът между­ ма­ке­дон­ски­те и гор­нод­жу­май­ски­те учи­те­ли. Ос­нов­на­та при­чи­на за то­ва е, че по­след­ни­те, ор­га­ни­зи­ра­ни от учи­те­ля Хад­жи­го­нов, се про­ти­во­пос­та­вят на въ­веж­да­не­то на ма­ке­дон­ския език и ис­то­рия в учи­ли­ща­та. По то­зи по­вод и по и­ска­не на скоп­ски­те еми­са­ри слу­чаят се раз­глеж­да от град­ския ко­ми­тет на БРП(к). На 31 март 1948 г. ко­ми­те­тът про­веж­да за­се­да­ние на те­ма “Раз­глеж­да­не ра­бо­та­та на учи­те­ли­те във връз­ка с въ­веж­да­не на ма­ке­дон­ския език и ис­то­рия”. На за­се­да­ние­то се съ­об­ща­ват ре­ди­ца фак­ти от по­ве­де­ние­то на ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли. Со­чи се, че те би­ли по­срещ­на­ти “съ­рдеч­но”, че им е ока­за­но пъл­но съ­де­йствие, да­де­ни са им хра­ни­тел­ни про­дук­ти, квар­ти­ри, а най-го­ля­ма по­мощ им оказ­ва Об­лас­тна­та учи­лищ­на ин­спек­ция. Учи­те­лят Илия Фи­ля­нов ин­фор­ми­ра град­ския ко­ми­тет, че един от ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли про­я­вя­ва шо­ви­ни­зъм, ка­то на­стоя­ва да бъ­дат пре­мах­на­ти по­ртре­ти­те на бъл­гар­ски­те на­род­ни бу­ди­те­ли. Ста­ва из­вес­тно, че уче­ни­ци­те от про­гим­на­зия­та на­пу­скат де­монс­тра­тив­но за­ни­ма­ния­та по ма­ке­дон­ски език. По то­зи по­вод се со­чи: “На про­ве­де­на­та ан­ке­та “За­що са на­пус­на­ли за­ни­ма­ния­та по ма­ке­дон­ски език”, уче­ни­ци­те от­го­ва­рят, че им е мно­го тру­ден. Съ­об­ща­ва се, че скоп­ски­те учи­те­ли “без­от­го­вор­но ко­ват с го­ле­ми пи­ро­ни ло­зун­ги и по­ртре­ти, а на на­пра­ве­ни­те за­бе­леж­ки от­го­ва­рят гру­бо”. Те не по­зво­ля­ват на уче­ни­ци­те да пеят пес­ни, в кои­то “се спо­ме­на­ва бъл­гар­ско­то име”.

Об­лас­тният учи­ли­щен ин­спек­тор съ­об­ща­ва, че още от на­ча­ло­то между­ не­го и на­тра­пе­ния му по­мощ­ник Ди­ми­тър Илиев се съ­зда­ват не­до­бри от­но­ше­ния. По по­вод на спор за ча­со­ве­те по ма­ке­дон­ски език по­след­ният се оп­лак­ва в Ско­пие и Бел­град, от­къ­де­то се из­пра­ща “спе­циал­на но­та”.184а Об­лас­тният ин­спек­тор ин­фор­ми­ра, че ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли “ня­мат до­бра по­дго­тов­ка” и пре­длага: “Тряб­ва да да се обър­не по-го­ля­мо вни­ма­ние на в. “Сеп­тем­врий­че”, вмес­то на “Пио­нер­че”, кой­то се спис­ва на ма­ке­дон­ски език, кой­то им е не­по­знат” (на уче­ни­ци­те - бел. авт.). Гор­нод­жу­май­ски­те учи­те­ли от­пра­вят за­пит­ва­не мо­же ли кур­сът за ог­ра­мо­тя­ва­не да се во­ди на бъл­гар­ски език, тъй ка­то ма­ке­дон­с­ки­ят език не се при­е­ма. Те на­с­то­я­ват да се обър­не вни­ма­ние на ма­ке­дон­с­ки­те учи­те­ли “да не смя­тат, че бъл­га­рин зна­чи фа­шист” и по­с­та­вят въ­п­ро­са за­що в НРМ не се ока­ч­ва по­р­т­ре­тът на Ге­ор­ги Ди­ми­т­ров.

За­се­да­ни­е­то в Гор­на Джу­мая за­вър­ш­ва с ука­за­ния за бъ­де­ща­та ра­бо­та, да­де­ни от се­к­ре­та­ря на ГК Си­ме­он Ан­ге­лов. За да ту­ши­ра на­б­ра­но­то не­до­вол­с­т­во, той на­ре­ж­да: “Ог­ра­мо­тя­ва­не­то да се во­ди на ези­ка, на кой­то же­ла­ят са­ми­те кур­си­с­ти, ние ще из­ко­ре­ня­ва­ме ве­ли­ко­бъл­гар­с­кия шо­ви­ни­зъм, а не бъл­гар­щи­на­та”. Не­по­с­ре­д­с­т­ве­но след то­ва оба­че об­ви­ня­ва учи­те­ли­те от гра­да и осо­бе­но учи­тел­с­ка­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция, че не мо­г­ла да обе­ди­ни учи­тел­с­кия ко­ле­к­тив, “за да се от­с­т­ра­нят на­в­ре­ме гре­ш­ки­те, до­пу­с­на­ти по от­но­ше­ние на ма­ке­дон­с­ки­те учи­те­ли и по въ­ве­ж­да­не­то на ма­ке­дон­с­кия език и ма­ке­дон­с­ка­та ис­то­рия”. За при­мер со­чи про­гим­на­зи­я­та, къ­де­то спо­ред ду­ми­те на се­к­ре­та­ря ат­мо­с­фе­ра­та би­ла “до­с­та ло­ша” и къ­де­то “учи­те­ли­те са се про­ти­во­по­с­та­ви­ли на въ­ве­ж­да­не­то на ма­ке­дон­с­кия език и ис­то­рия”. След ос­т­ри­те кри­ти­ч­ни бе­ле­ж­ки се при­е­мат и ре­ше­ния, за­дъл­жа­ва­щи ме­с­т­ни­те учи­те­ли да по­е­мат по-го­ля­ма част от ра­бо­та­та за “из­ди­га­не на ма­ке­дон­с­ко­то на­ци­о­нал­но съ­з­на­ние”. За­дъл­жа­ват се учи­ли­щ­ни­те съ­ве­ти да раз­г­ле­дат въ­п­ро­си­те, свър­за­ни с кул­тур­на­та ав­то­но­мия. На­ре­ж­да се да се ока­з­ва пъл­на по­мощ на учи­те­ли­те по ма­ке­дон­с­ки език, да се съ­бе­рат до­ка­за­тел­с­т­ва, ко­и­то да се из­по­л­з­ват за от­с­т­ра­ня­ва­не от ра­бо­та на учи­те­ля Ха­джи­го­нов, обя­вил се про­тив въ­ве­ж­да­не­то на ма­ке­дон­с­кия език и ис­то­рия.185

Не­съ­гла­сие с въ­веж­да­не­то на ези­ка из­каз­ват съ­що учи­те­ли­те и уче­ни­ци­те от пет­рич­ка­та гим­на­зия. На за­се­да­ние на учи­тел­ския съ­вет от март 1948 г. учи­те­лят по ма­ке­дон­ски език се оп­лак­ва: “На­по­сле­дък за­бе­ляз­вам ед­но не­при­яз­не­но, до­ри шо­ви­нис­тич­но от­но­ше­ние на уче­ни­ци­те, ма­кар че в на­ча­ло­то те са­ми са се из­я­ви­ли ка­то ма­ке­дон­ци и са при­е­ли с ра­дост да из­у­ча­ват род­ния си език”. За пре­мах­ва­не­то на не­бла­го­по­лу­чия­та съ­щият пре­дла­га: “Не­об­хо­ди­мо е всич­ки ли­те­ра­тур­ни за­ба­ви да имат ма­ке­дон­ски ха­рак­тер. Стен­вес­тни­ци­те да бъ­дат из­да­ва­ни на ма­ке­дон­ски език. Да се да­ва пре­дим­с­тво на ма­ке­дон­ска­та книж­ни­на пред бъл­гар­ска­та. От­но­ше­ние­то на учи­те­ли­те към уче­ни­ци­те тряб­ва да бъ­де ка­то към мла­де­жи от ма­ке­дон­ска дър­жа­ва”.186 От­ри­ца­тел­но­то от­но­ше­ние към на­ло­же­ни­те учеб­ни пре­дме­ти ка­ра ди­рек­то­ра на гим­на­зия­та да от­пра­ви и­ска­не към МНП вмес­то два­ма учи­те­ли по ма­ке­дон­ски, да бъ­дат на­зна­че­ни два­ма учи­те­ли по бъл­гар­ски език.187 В края на март ста­ва из­вес­тно, че не са­мо в гим­на­зия­та, но и в ця­ла­та око­лия съ­ще­с­тву­ва от­ри­ца­тел­но от­но­ше­ние спря­мо ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли и тях­на­та де­йност. На­че­ло на ор­га­ни­зи­ра­но­то про­тив тях дви­же­ние стои око­лий­ският учи­ли­щен ин­спек­тор Ди­ми­тър Стоя­нов, кой­то аги­ти­ра, че на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ския край не е ма­ке­дон­ско, а бъл­гар­ско. Про­тив учи­те­ли­те са още ре­ди­ца от чле­но­ве­те на око­лий­ския ко­ми­тет на БРП(к).188

От­крит фронт про­тив ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли съ­зда­ват и не­вро­коп­ски­те учи­те­ли. Във връз­ка с из­ра­зе­но­то не­о­доб­ре­ние на тях­на­та де­йност по вре­ме на от­чет­на­та пар­тий­на кон­фе­рен­ция на учи­тел­ска­та ор­га­ни­за­ция те ре­ша­ват да съ­ста­вят ко­ми­сия, коя­то да се оп­ла­че от “дръз­ко­то и са­мо­вол­но дър­жа­не на ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли”. Чле­но­ве­те на ко­ми­сия­та оти­ват в Гор­на Джу­мая и из­ла­гат оп­лак­ва­ния­та си пред инс­трук­то­ра при ЦК на БРП(к) Ве­лик Бояд­жиев. В от­го­вор той за­я­вя­ва: “Знае­те ли за не­из­пъл­не­ние на пар­тий­но ре­ше­ние как­во мо­же да ви спо­ле­ти”. Един от учас­тни­ци­те в то­зи про­тест спо­де­ля: “По­кру­се­ни, уни­зе­ни и о­скър­бе­ни се вър­нах­ме по учи­ли­ща­та си”.189

От­кри­то не­же­ла­ние за из­у­ча­ва­не на ези­ка из­ра­зя­ват и учас­тни­ци­те от не­вро­коп­ска­та сме­се­на гим­на­зия. В един от­чет на ОК на БРП(к) от края на 1947 г. та­зи про­я­ва се ока­че­с­твя­ва ка­то “ин­ци­дент” с из­вес­тни “реакцион­ни уче­ни­ци, кои­то не са съ­глас­ни да из­у­ча­ват ма­ке­дон­ски език”. Из­во­да, кой­то пра­ви око­лий­ският ко­ми­тет по то­зи по­вод, е, че по на­цио­нал­ния въ­прос пре­дстоя­ла още “ог­ром­на, сис­тем­на и тър­пе­ли­ва ра­бо­та”.190

Про­тив ма­ке­дон­ския език са и уче­ни­ци­те от гим­на­зия­та в Бан­ско. Още на 15 де­кем­ври, т.е. ня­кол­ко де­на след при­сти­га­не­то на ма­ке­дон­ския учи­тел, учи­тел­ският съ­вет се при­нуж­да­ва да при­е­ме спе­циал­ни мер­ки за га­ран­ти­ра­не на дис­цип­ли­на­та в ча­со­ве­те по ма­ке­дон­ски език: “Все­ки кла­сен на­став­ник да вло­жи мак­си­мум уси­лия във връз­ка с дис­цип­ли­на­та на кла­са по вре­ме на ча­со­ве­те по ма­ке­дон­ски език, ка­то би­ха се из­бяг­на­ли ня­кои не­же­ла­тел­ни из­стъ­пи от стра­на на ня­кои уче­ни­ци.”191 При­е­ма­не­то на въ­про­сно­то ре­ше­ние не спо­ма­га да бъ­дат пре­ус­та­но­ве­ни ак­ции­те на уче­ни­ци­те в ча­со­ве­те по ма­ке­дон­ски език. За­то­ва на 28 януа­ри 1948 г. учи­тел­ският съ­вет до­пъл­ва гим­на­зиал­ния го­ди­шен план с но­ви за­да­чи. С цел “...да се за­си­ли на­цио­нал­но­то пре­въз­пи­та­ние на мла­де­жи­те в гим­на­зия­та” всич­ки клас­ни на­став­ни­ци се за­дъл­жа­ват “...да се ин­те­ре­су­ват как са уче­ни­ци­те по ма­ке­дон­ски език, да им го­во­рят, че ма­ке­дон­ският език е те­хен ро­ден. При все­ки те­хен кон­такт с уче­ни­ци­те от кла­са си да се за­стъ­пи най-ши­ро­ко то­зи въ­прос и в стен­вес­тни­ци­те на от­дел­ни­те кла­со­ве и про­чие”.192

Яв­но дис­цип­ли­на­та на уче­ни­ци­те от гим­на­зия­та в ча­со­ве­те по ма­ке­дон­ски език не се е по­до­бри­ла и през след­ва­щи­те дни, за­що­то на 16 март 1948 г. учи­тел­ският съ­вет на­каз­ва уче­ник, “по­зво­лил си да из­ли­чи но­ме­ра­та на уче­ни­ци­те, по­лу­чи­ли сла­би бе­леж­ки по ма­ке­дон­ски език”, а друг за­ра­ди то­ва, че се е дър­жал “ло­шо в час по ма­ке­дон­ски език”.193

Реак­ция на не­съ­гла­сие с про­веж­да­на­та ли­ния на на­сил­ст­вено ма­ке­до­ни­зи­ра­не в учи­ли­ща­та из­ра­зя­ват и учи­те­ли­те в Раз­лож­ка  око­лия. То­ва ка­ра бю­ро­то на ОК на БРП(к) да пре­дприе­ме спеш­ни мер­ки. На 1 ап­рил 1948 г. то раз­глеж­да съ­стоя­ние­то на “кул­тур­но-на­цио­нал­на­та де­я­тел­ност”. Сек­ре­та­рят на око­лий­ския ко­ми­тет до­клад­ва за ра­бо­та­та на учи­те­ли­те от Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния и пре­дла­га бю­ро­то на око­лий­ския ко­ми­тет да осъ­ще­с­тви пъл­но ръ­ко­вод­с­тво на ра­бо­та­та по “на­цио­нал­но-кул­тур­на­та де­я­тел­ност”. Учи­тел­ска­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция се за­дъл­жа­ва да пре­ус­трои ця­лос­тна­та си ра­бо­та, ка­то ос­нов­на не­йна за­да­ча да бъ­де ра­бо­та­та по ор­га­ни­зи­ра­не из­у­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­ски език и пре­въз­пи­та­ние­то на уче­ни­ци­те и учи­те­ли­те. Въ­веж­да се гра­фик за про­веж­да­не­то на кур­со­ве­те по ма­ке­дон­ски език, уточ­ня­ва се как­ви по­ртре­ти да се по­ста­вят в учи­ли­ща­та, на­реж­да се обяв­ле­ния­та, афи­ши­те и стен­вес­тни­ци­те да се пи­шат на ма­ке­дон­ски език, а по ви­со­ко­го­во­ри­те­ли­те да се пре­да­ват ре­дов­но но­ви­ни и на­род­на му­зи­ка от Ра­дио Ско­пие.194

При­ме­ри­те за от­кри­та­та съ­про­ти­ва на учи­тел­с­тво­то и уче­ни­ци­те говорят за пъл­но­то не­съ­гла­сие с въ­веж­да­не­то на “род­ния ма­ке­дон­ския език”. В до­пъл­не­ние мо­же да се по­со­чат още мно­же­с­тво фак­ти за де­йност­та на учи­те­ли­те по вре­ме на ог­ра­мо­ти­тел­на­та кам­па­ния, в кур­со­ве­те за из­у­ча­ва­не на “ли­те­ра­тур­ния ма­ке­дон­ски език” от слу­жи­те­ли, учи­те­ли и об­ще­ст­вени­ци. Те съ­чи­ня­ват и из­пра­щат те­лег­ра­ми до скоп­ски­те ръ­ко­во­ди­те­ли от име­то на на­се­ле­ни мес­та, учи­ли­ща и от­дел­ни ли­ца, в кои­то от­пра­вят “и­ска­ния” за пре­по­да­ва­не из­ця­ло на ма­ке­дон­ски език, да­ват фал­ши­ви дан­ни за “го­ле­ми­те ус­пе­хи” на ог­ра­мо­ти­тел­на­та кам­па­ния и из­у­ча­ва­не­то на “ли­те­ра­тур­ния ма­ке­дон­ски език”, от­пра­вят и­ска­ния за “час по-ско­рош­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не и обе­ди­не­ние с НРМ”. Всич­ко то­ва ста­ва под ръ­ко­вод­с­тво­то на Ди­ми­тър Илиев и Пе­ро Ко­ро­бар.195

Мно­го са слу­чаи­те на гру­бо вме­ша­тел­с­тво във въ­треш­ноу­чи­лищ­ния жи­вот, по­ро­де­но от стре­ме­жа той из­ця­ло да при­до­бие “ма­ке­дон­ски об­лик”. В мно­го слу­чаи учи­те­ли­те по ма­ке­дон­ски език де­йстват по на­чин, кой­то ги по­ста­вя из­вън учи­лищ­ни­те пра­ви­ла, стре­мят се да на­ло­жат свои виж­да­ния по ре­ди­ца ак­туал­ни пе­да­го­ги­че­ски въ­про­си. В до­пъл­не­ние на то­ва мо­же да се по­со­чат още ре­ди­ца фак­ти: те ко­ри­ги­рат пис­ма­та, кои­то уче­ни­ци­те пи­шат уж до­бро­вол­но до де­ца от НРМ,196 Де­монс­три­рат от­кри­то пре­не­бре­же­ние към про­веж­да­не­то на тър­же­с­тва, по­све­те­ни на бъл­гар­ски бор­ци за на­цио­нал­на сво­бо­да ка­то Ва­сил Лев­ски, за­я­вя­вай­ки: “За­що се праз­ну­ва, той е бъл­га­рин и за Ма­ке­до­ния ня­ма зна­че­ние”.197

Ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли уп­раж­ня­ват гру­бо вме­ша­тел­с­тво и по от­но­ше­ние ра­бо­та­та на пио­нер­ска­та ор­га­ни­за­ция “Сеп­тем­врий­че”. При­мер за то­ва е опи­тът клет­ва­та на сеп­тем­врий­че­та­та от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да бъ­де да­де­на не пред Геор­ги Ди­мит­ров ка­то бъл­гар­ски, а пред Ти­то ка­то “ма­ке­дон­ски” пио­нери, и то на ма­ке­дон­ски език. Във връз­ка с то­ва Ди­ми­тър Илиев из­пра­ща спе­циал­но раз­по­реж­да­не.198 Но­ви­на­та бър­зо се раз­на­ся и още по­ве­че из­ос­тря и без то­ва на­же­же­на­та ат­мос­фе­ра. Учи­тел­с­тво­то и ро­ди­те­ли­те реа­ги­рат ос­тро. То­ва ка­ра об­лас­тния учи­ли­щен ин­спек­тор спеш­но да се на­ме­си и с пис­мо № 1255 от 13 ап­рил 1948 г. да съ­об­щи на всич­ки учи­ли­ща, че в ни­ка­къв слу­чай не мо­же да ста­ва ду­ма за из­ме­не­ние съ­дър­жа­ние­то на клет­ва­та, как­то и на ус­та­но­ве­ния на­чин за не­йно­то по­ла­га­не.199

Осуе­тя­ва­не­то на опи­та за въ­веж­да­не на не­бъл­гар­ска клет­ва за сеп­тем­врий­че­та­та от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния е но­во по­твър­жде­ние за не­съ­гла­сие с де­йствия­та на скоп­ски­те учи­те­ли. След не­го има и дру­ги слу­чаи на от­ри­ца­ние към тях­на­та де­йност, на прав­ди­во по­каз­ва­не де­йстви­тел­но­то съ­стоя­ние на не­ща­та, до­при­не­сли за ог­ра­ни­ча­ва­не и пре­ус­та­но­вя­ва­не на де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та им про­па­ган­да. По­во­ди се на­ми­рат в де­сет­ки слу­чаи от по­ве­де­ние­то на скоп­ски­те учи­те­ли в учи­ли­ща­та и на­се­ле­ни­те мес­та. За­чес­тя­ват слу­чаи­те на не­тър­пи­ми от­но­ше­ния между­ учи­те­ли­те от Ско­пие и мес­тни­те учи­те­ли, меж­ду тях и уче­ни­ци­те, кои­то от­кри­то из­ра­зя­ват бъл­гар­ския си на­цио­на­лен про­из­ход и не­же­ла­ние­то да из­у­ча­ват на­тра­пе­ния език.200 Из­вес­тни ста­ват и слу­чаи на гру­бос­ти спря­мо уче­ни­ци­те, на теж­ки те­лес­ни на­ка­за­ния, на оце­ня­ва­не съ­об­раз­но с то­ва да­ли те се из­я­вя­ват ка­то “ма­ке­дон­ци”, или бъл­га­ри. Учи­те­ли­те во­дят про­ю­гос­лав­ска про­па­ган­да, на­со­че­на към съ­зда­ва­не на пси­хо­ло­ги­че­ски пре­дпос­тав­ки сред на­се­ле­ние­то за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то към Югос­ла­вия, раз­прос­тра­ня­ват слу­хо­ве, че през след­ва­ща­та го­ди­на офи­циал­ният език ще бъ­де ма­ке­дон­ският и за­плаш­ват: “Теж­ко и гор­ко на то­зи, кой­то не го е ус­воил”. Към всич­ко то­ва тряб­ва да се при­ба­ви и стре­ме­жът ук­ра­са­та на об­ще­ст­вени мес­та и в учи­ли­ща­та да при­до­бие югос­лав­ски об­лик.201 Мно­го са при­ме­ри­те за кон­крет­на­та анти­бъл­гар­ска де­йност на ре­ди­ца учи­те­ли, ста­на­ли пуб­лич­но до­стоя­ние през ля­то­то и есен­та на 1948 г.202

Гру­бо вме­ша­тел­с­тво във въ­треш­ноу­чи­лищ­ния жи­вот, ви­со­ко­ме­рие­то и на­дме­ност­та спря­мо мес­тни­те учи­те­ли и уче­ни­ци­те, анти­бъл­гар­ска­та на­со­че­ност в ця­лос­тно­то им дър­жа­не и ре­ди­ца дру­ги при­чи­ни до­веж­дат през ап­рил 1948 г. до още по-ряз­ко из­ос­тря­не на об­ста­нов­ка­та в учи­ли­ща­та, къ­де­то пре­по­да­ват учи­те­ли от Ско­пие. Про­ва­лът в тях­на­та де­йност ста­ва по­ве­че от явен, кое­то ка­ра тех­ния ръ­ко­во­ди­тел Ди­ми­тър Илиев да по­ста­ви про­бле­ма от­нос­но кур­со­ве­те и обу­че­ние­то по ма­ке­дон­ски език на за­се­да­ние на ин­спек­тор­ския съ­вет в Гор­нод­жу­май­ска учеб­на об­ласт от 28 ап­рил 1948 г. Око­лий­ски­те учи­лищ­ни ин­спек­то­ри, как­то и тех­ни­те по­мощ­ни­ци раз­по­ла­гат с най-вер­ни и пре­сни све­де­ния за ис­ти­на­та по по­вдиг­на­тия въ­прос. За пър­ви път на по­со­че­но­то за­се­да­ние та­зи ис­ти­на се по­каз­ва най-от­кри­то и сме­ло. Из­каз­ва­ния­та на ин­спек­то­ри­те раз­кри­ват крас­но­ре­чи­во ре­зул­та­ти­те от ма­ке­до­нис­ткия по­дход на скоп­ски­те учи­те­ли и по­ве­де­ние­то им в учеб­на­та об­ласт. По-по­дроб­но­то ци­ти­ра­не на ня­кои от тях би пре­дстав­ля­ва­ло ин­те­рес и не се нуж­дае от до­пъл­ни­те­лен ко­мен­тар.203

По­во­дът Ди­ми­тър Илиев да по­ста­ви на ра­зи­сква­не въ­про­са, е, че в до­кла­да си об­лас­тният учи­ли­щен ин­спек­тор не спо­ме­на­ва ни­що за из­у­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­ския език, за кур­со­ве­те, за то­ва как ра­бо­тят учи­те­ли­те, как се пла­си­рат пе­чат­ни­те про­из­ве­де­ния. Пръв се из­каз­ва пет­рич­кият учи­ли­щен ин­спек­тор Ди­ми­тър Стоя­нов, кой­то на­пра­во за­я­вя­ва, че как­то не­го­ви­те, та­ка и на по­мощ­ни­ка му впе­чат­ле­ния от пре­по­да­ва­не­то на ма­ке­дон­ския език са не­до­бри. Ин­спек­то­рът по­соч­ва: “Ма­ке­дон­ският език се чув­с­тва от де­ца­та ка­то чужд език”. По от­но­ше­ние на кур­со­ве­те ин­спек­то­рът до­ба­вя, че те “...се от­кри­ва­ли на­ло­жи­тел­но и по ад­ми­нис­тра­тив­на ли­ния. Учи­те­ли­те и ро­ди­те­ли­те са обез­по­кое­ни от въ­про­са да­ли ези­кът ще се учи за­дъл­жи­тел­но от всич­ки уче­ни­ци от пър­во от­де­ле­ние. Сред учи­те­ли­те е съ­зда­де­на пси­хо­за на страх и не­из­вес­тност”.

По­до­бно е из­каз­ва­не­то на све­тив­рач­кия учи­ли­щен ин­спек­тор Пен­чо Пен­ков. Той съ­об­ща­ва как по при­ну­да се пла­си­ра вес­тник “Пио­нер­че” и че кур­со­ве­те сред учи­те­ли­те се про­веж­дат “под страх от за­губ­ва­не на учи­тел­ски­те мес­та”.

Вто­рият не­вро­коп­ски учи­ли­щен ин­спек­тор, Геор­ги Шо­пов, раз­кри­ва ре­ди­ца об­стоя­тел­с­тва око­ло на­ме­са­та на учи­те­ли­те по ма­ке­дон­ски език във въ­треш­ноу­чи­лищ­ни­те про­бле­ми - смя­на на ук­ра­са­та, про­веж­да­не на са­мос­тоя­тел­ни кон­фе­рен­ции, не­по­дчи­не­ние на учи­лищ­ни­те ръ­ко­вод­с­тва. След ка­то раз­кри­ва ме­ха­низ­ма при осъ­ще­с­твя­ва­не ог­ра­мо­тя­ва­не­то на ма­ке­дон­ски език, ин­спек­то­рът пре­дуп­реж­да­ва за го­ля­ма­та опас­ност, коя­то се крие в про­дъл­жа­ва­не­то на въз­при­е­та­та ли­ния: “...ще на­стъ­пи бро­же­ние между­ на­се­ле­ние­то, а го­ля­ма част от учи­те­ли­те ще на­пус­нат” - за­я­вя­ва той.

Мно­го ин­те­рес­но и по­ка­за­тел­но е из­каз­ва­не­то на пър­вия не­вро­коп­ски учи­ли­щен ин­спек­тор Геор­ги Вла­дов: “Учи­те­ли­те пре­по­да­ват на ма­ке­дон­ски език, а де­ца­та от­го­ва­рят на бъл­гар­ски. На ро­ди­те­ло-учи­тел­ска сре­ща учи­тел­ка­та по ма­ке­дон­ски език каз­ва: “До­йдох­ме да на­у­чим ва­ши­те де­ца на ма­тер­ния им език”. Всич­ки при­съ­ства­щи се смеят. На­се­ле­ние­то го­во­ри чист бъл­гар­ски език - ро­доп­ско на­ре­чие”. По-на­та­тък ин­спек­то­рът го­во­ри за при­ну­ди­тел­но­то пла­си­ра­не на в. “Пио­нер­че” и “Но­ва Ма­ке­до­ния” и то­ва, че те не се че­тат, че из­ця­ло са про­пад­на­ли кур­со­ве­те за ог­ра­мо­тя­ва­не на ма­ке­дон­ски език. Мно­го важ­на е кон­ста­та­ция­та му, че на­се­ле­ние­то и­ска да се ог­ра­мо­тя­ва на бъл­гар­ски език, а не на ма­ке­дон­ски. В съ­щия дух са из­каз­ва­ния­та и на гор­нод­жу­май­ския учи­ли­щен ин­спек­то­р.

В из­каз­ва­не­то си Ди­ми­тър Илиев об­ви­ня­ва учи­те­ли­те и ин­спек­то­ри­те във ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­ни­зъм. На­края об­лас­тният ин­спек­тор Ата­нас Ива­нов за­ключ­ва: “За то­ва дру­га­рят Илиев ня­ма за­що да се съ­рди. То­ва са де­йстви­тел­ни фак­ти, мои­те впе­чат­ле­ния са та­ки­ва, що­то с въ­веж­да­не­то на ма­ке­дон­ския език в учи­ли­ща­та се е из­бър­за­ло, че на­се­ле­ние­то и уче­ни­ци­те не го же­лаят”. С ре­ди­ца при­ме­ри об­лас­тният учи­ли­щен ин­спек­тор по­твър­жда­ва из­не­се­но­то от око­лий­ски­те ин­спек­то­ри.204

Съ­зда­ла­та се об­ста­нов­ка в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния не убяг­ва от по­гле­да на цен­трал­но­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво и е обект на об­след­ва­не. За­се­да­ние в ЦК от края на ап­рил 1948 г. ко­ри­ги­ра пар­тий­на­та по­зи­ция по кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия по­ло­вин­ча­то. В края на ап­рил то пре­дприе­ма де­йствия за ог­ра­ни­ча­ва­не де­йност­та на скоп­ски­те учи­те­ли, но са­мо сред “ма­ке­дон­ци­те” в ре­гио­на. В на­ча­ло­то на май 1948 г. в Гор­на Джу­мая се про­веж­да съ­ве­ща­ние на ак­ти­вис­ти­те на БРП(к) и ОФ с учас­тие­то на Вл. По­пто­мов, кой­то да­ва ука­за­ния из­у­ча­ва­не­то на ези­ка да ста­ва до­бро­вол­но.205

Вед­на­га след свеж­да­не ре­ше­ния­та на ЦК де­йност­та на скоп­ски­те пра­те­ни­ци за­по­чва по­сте­пен­но да се ог­ра­ни­ча­ва. В на­ча­ло­то на май об­лас­тна­та учи­лищ­на ин­спек­ция за­бра­ня­ва на учи­те­ли­те по ма­ке­дон­ски език да по­се­ща­ват и пре­по­да­ват ези­ка в дру­ги на­се­ле­ни мес­та, къ­де­то не са на­зна­че­ни.206   За­бра­ня­ват се и ек­скур­зии­те на уче­ни­ци в НРМ.207   Пре­ус­та­но­вя­ва се вся­как­ва ра­бо­та по сфор­ми­ра­не на кур­со­ве за из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ски език по пар­тий­на ли­ния и ад­ми­нис­тра­ти­вен път. По съ­що­то вре­ме ста­ват из­вес­тни и ре­ди­ца фак­ти от­нос­но про­ва­ла на опи­ти­те за ма­ке­до­ни­зи­ра­не­то на гор­нод­жу­май­ския теа­тър. След про­ва­ла на “Сед­ми­ца­та на ма­ке­дон­ска­та кни­га”, на опи­ти­те за на­сил­ст­вено на­трап­ва­не на ма­ке­дон­ска­та книж­ни­на и на зло­по­луч­на­та ог­ра­мо­ти­тел­на кам­па­ния про­ва­лът на “ма­ке­дон­ски теа­тър” в Гор­на Джу­мая е тре­тият по ред удар над де­на­цио­на­ли­за­тор­ската по­ли­ти­ка в то­зи край.

Още през есен­та на 1947 г. скоп­ски­те еми­са­ри не ус­пя­ват да из­по­лзват на­пъл­но и спо­ред на­ме­ре­ния­та си но­во­съз­да­де­ния “Ма­ке­дон­ски на­ро­ден теа­тър в Гор­на Джу­мая” за по­пу­ля­ри­зи­ра­не­то на “ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­на кул­ту­ра”. Ма­ке­до­ни­зи­ра­не­то не се по­сре­ща с одоб­ре­ние как­то от ар­тис­ти­те, та­ка и от на­се­ле­ние­то. То­ва с пъл­на си­ла се по­твър­жда­ва и по вре­ме на ра­бо­та­та на теа­тъ­ра през про­лет­ния се­зон на 1948 г. Ис­тин­ска­та ат­мос­фе­ра, при коя­то се раз­ви­ва то­зи “ма­ке­дон­ски” теа­тър, е ед­на от мно­го­то илюс­тра­ции за про­ва­ла на ма­ке­до­нис­тка­та ин­ва­зия.

По по­вод из­на­ся­не­то на пие­са­та “Дъл­бо­ки ко­ре­ни" един от ма­ке­дон­ски­те еми­са­ри - Ди­ми­тър Ман­чев­ски, пи­ше ста­тия в “Пи­рин­ско де­ло”, в коя­то твър­ди, че с иг­ра­та си ар­тис­ти­те от теа­тъ­ра са по­ка­за­ли “кол­ко бър­зо вър­вят в свое­то раз­ви­тие и най-ве­че в ов­ла­дя­ва­не­то на ма­ке­дон­ския ли­те­ра­ту­рен език”, че по вре­ме на пре­дстав­ле­ние­то ня­ма­ло ар­тист, кой­то да се е чув­с­твал “не­си­гу­рен в про­из­на­ся­не­то на слож­ни­те из­ре­че­ния”.208

На­ис­ти­на през про­лет­ния се­зон теа­тъ­рът из­на­ся пие­си­те са­мо на “ма­ке­дон­ски” език. То­ва са: “Ес­на­фи”, “Пе­чал­ба­ри”, “Ня­къ­де в Мо­сква”, “Дъл­бо­ки ко­ре­ни” и “На­ро­ден пра­те­ник”.209   Из­вес­тни са об­стоя­тел­с­тва­та и об­ста­нов­ка­та, при кои­то се про­веж­да твор­че­ска­та де­йност на теа­тъ­ра през то­зи вто­ри “ма­ке­дон­ски се­зон”.

Пре­ди за­по­чва­не­то на се­зо­на, на 29 фев­руа­ри 1948 го­ди­на, теа­тъ­рът се от­де­ля от чи­та­ли­ще­то в Гор­на Джу­мая, но все още не е по­лу­чил обе­ща­ни­те суб­си­дии от Ми­нис­тер­с­тво­то на ин­фор­ма­ция­та.210 Те се от­каз­ват от ми­нис­тъ­ра под пре­длог, че не се одоб­ря­ва пе­ча­тът на теа­тъ­ра. Ми­нис­тер­с­тво­то не­до­вол­с­тва от на­дпи­са “Ма­ке­дон­ски на­ро­ден теа­тър” и на­стоя­ва за на­и­ме­но­ва­ние­то “Гор­нод­жу­май­ски теа­тър”.211 То­ва по­ло­же­ние се оце­ня­ва ка­то скан­дал­но от стра­на на от­го­ва­ря­щи­те за сфе­ра­та на кул­ту­ра­та в ЦК на БРП(к). Сти­га се и до на­ме­са­та на Тр. Кос­тов, в ре­зул­тат на кое­то за теа­тъ­ра се от­пу­скат из­вес­тни из­вън­бюд­жет­ни сред­с­тва. Яв­но, че и цен­трал­но­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво не е до­ста­тъч­но убе­де­но в не­об­хо­ди­мост­та да се по­ддър­жа по­до­бен теа­тър, за­що­то и са­мият Тр. Кос­тов за­я­вя­ва на ди­рек­то­ра на теа­тъ­ра: “И вие тряб­ва да раз­бе­ре­те, че бъл­гар­ския език е ху­бав, за­що­то из­бяг­ва­те да да­ва­те пре­дстав­ле­ния на бъл­гар­ски език”.212 Зато­ва дъл­го вре­ме не е одоб­рен и пе­ча­тът на теа­тъ­ра с на­дпис: “Ма­ке­дон­ски на­ро­ден теа­тър”. От съ­що­то ми­нис­тер­с­тво пре­по­ръч­ват теа­тъ­рът да из­на­ся на “ма­ке­дон­ски език” са­мо пие­си от “ма­ке­дон­ския на­ро­ден жи­вот”, а всич­ки дру­ги пие­си да се пре­дста­вят на бъл­гар­ски език.213

Не та­ка мис­лят из­пра­те­ният от Ско­пие ре­жис­ьор на теа­тъ­ра Илия Мил­чин и по­ма­га­чи­те му от ко­ми­те­тите на БРП(к) и ОФ в Горна Джумая. Мил­чин уп­раж­ня­ва по­стоя­нен на­тиск и ус­пя­ва да на­ло­жи пие­си­те да се из­на­сят са­мо на “ма­ке­дон­ски език”. По то­зи по­вод в ста­тия на в. “Пи­рин­ско де­ло” се по­яс­ня­ва: “В ре­зул­тат на кое­то се по­лу­чи­ха ло­ши по­след­с­твия. Вмес­то на­се­ле­ние­то да обик­не теа­тъ­ра, то по­се­ще­ния­та на­ма­ля­ха”.214

На­ста­ни­ли­те се в теа­тъ­ра скоп­ски пра­те­ни­ци го пре­връ­щат в сред­с­тво за раз­дух­ва­не на ом­ра­за сре­щу Бъл­га­рия и бъл­гар­ския на­род, в инс­тру­мент за ди­скри­ми­ни­ра­не на бъл­гар­ския език. В от­го­вор на то­ва пие­си­те на теа­тъ­ра не се по­се­ща­ват та­ка, как­то се очак­ва от македонистите. Сти­га се и до про­ва­ля­не на пре­дстав­ле­ния. Та­къв е при­ме­рът в Раз­лог. Ко­га­то раз­ло­жа­ни раз­би­рат, че обя­ве­на­та пие­са ще се иг­ра­е на “ма­ке­дон­ски език”, про­сто не по­се­ща­ват пре­дстав­ле­ние­то.215   Про­ва­ля се и по­се­ще­ние­то на теа­тъ­ра в Не­вро­коп, кое­то ка­ра бю­ро­то на ОК на БРП(к) да пре­дприе­ме спе­циал­ни мер­ки.216

По­ра­ди не­съ­гла­сие на ар­тис­ти­те с про­веж­да­на­та ли­ния се на­ла­гат ад­ми­нис­тра­тив­ни мер­ки сре­щу тях. В края на януа­ри 1948 г. се увол­ня­ват ар­тис­ти­те Стоян Въл­ков и Ван­гел Ру­пов.217 По по­вод по­се­ще­ние­то на теа­тъ­ра в Раз­лог и Не­вро­коп се из­да­ва спе­циал­на за­по­вед “как тряб­ва да се дър­жат тех­ни­че­ският пер­со­нал и ар­тис­ти­те” в по­со­че­ни­те око­лии.218   Про­ва­лът на теа­тъ­ра през ме­се­ци­те ап­рил, май, юни ста­ва оче­биен факт. По вре­ме на ед­но съ­ве­ща­ние на ГК на БРП(к) в Гор­на Джу­мая от на­ча­ло­то на юни 1948 г. се кон­ста­ти­ра: “Теа­тъ­рът в гра­да ни се про­ва­ля, за­що­то се иг­раят на ма­ке­дон­ски език пре­дстав­ле­ния­та, без да е за­стъ­пе­на ни­то ед­на иг­ра на бъл­гар­ски език”.219

Ис­ти­на­та от­нос­но раз­ви­тие­то на теа­тъ­ра ка­то “ма­ке­дон­ски” раз­кри­ват са­ми­те ар­тис­ти - чле­но­ве на БРП(к) по вре­ме на за­се­да­ние на пар­тий­на­та ор­га­ни­за­ция при теа­тъ­ра, про­ве­де­но на 19.I.1949 г. Ос­во­бо­де­ни от стра­ха по адрес на вече изгонените скопски емисари след ре­ше­ния­та на ХVI пле­нум на ЦК на БРП(к) и пе­тия кон­грес на пар­тия­та от 1948 г., ко­му­нис­ти­те от теа­тъ­ра раз­кри­ват истинската кар­ти­на на ра­зиг­ра­ли­те се в не­го съ­би­тия през “ма­ке­дон­ския” му се­зон. Ар­тис­тът Илия Бръч­ков по­соч­ва: “Ло­ши от­но­ше­ния се по­ро­ди­ха още от ми­на­ла­та го­ди­на. Ма­до­лев ка­то пре­дсе­да­тел на ОФ пре­дло­жи Пет­ров (ди­рек­то­рът на теа­тъ­ра - бел. авт.) да бъ­де са­мо ад­ми­нис­тра­ти­вен ди­рек­тор, а Мил­чин (из­пра­те­ният от Ско­пие ре­жис­ьор Илия Мил­чин - бел. авт.) - тех­ни­че­ски. По то­ва вре­ме се по­ста­ви въ­про­сът да се иг­рае пи­е­са­та “На гра­ни­ца­та”, с ко­е­то Мил­чин не бе­ше съ­г­ла­сен, за­що­то не бе­ше на ма­ке­дон­с­ки език. При изу­ча­ва­не­то на пи­е­си­те ид­ва­ха Ма­до­лев и Бо­рис Цве­т­ков, ко­и­то ка­за­ха мне­ни­е­то си за пи­е­си­те”. От по-на­та­тъ­ш­ни­те ра­зи­с­к­ва­ния ста­ва яс­но, че об­с­та­но­в­ка­та в те­а­тъ­ра през про­ле­т­ния му се­зон край­но се изо­с­т­ря, при­чи­на за ко­е­то е на­сил­с­т­ве­но­то му ма­ке­до­ни­зи­ра­не. Във връ­з­ка с то­ва се при­з­на­ва: “Вси­ч­ко оба­че, ко­е­то ста­ва­ше в те­а­тъ­ра, се зна­е­ше от гра­д­с­кия и око­лий­с­кия ко­ми­те­ти, за ко­е­то бя­ха ви­ка­ни пар­тий­ци за обя­с­не­ние. В ня­кои хо­ра от ко­ле­к­ти­ва се съ­з­да­де на­с­т­ро­е­ние про­тив нас (чле­но­ве­те на пар­ти­я­та в те­а­тъ­ра), ко­е­то е пра­во, за­що­то ние сме пар­тий­на ор­га­ни­за­ция”. На­к­рая Бръ­ч­ков за­к­лю­ча­ва: “Смя­там, че на­п­ра­ви­х­ме го­ля­ма гре­ш­ка, ко­га­то из­не­со­х­ме пи­е­са­та “Ес­на­фи” на ма­ке­дон­с­ки език”.220

Ед­но от до­ка­за­тел­с­тва­та за не­же­ла­ние­то на ра­бо­те­щи­те в теа­тъ­ра той да бъ­де “ма­ке­дон­ски”, е и ис­то­рия­та с не­го­вия пе­чат. За по­сле­ден път пе­чат с на­дпис “Ма­ке­дон­ски на­ро­ден теа­тър” се по­ста­вя вър­ху за­по­вед № 50 от 27 ап­рил 1948 г. След­ва­ща­та за­по­вед № 51 от 1 юни 1948 г. ве­че е по­дпе­ча­та­на с нов пе­чат с на­дпис “Дър­жа­вен на­ро­ден теа­тър - Гор­на Джу­мая”,221   кое­то не­съ­мне­но е ре­зул­тат от съ­про­ти­ва­та сре­щу не­го­вия “ма­ке­дон­ски ха­рак­тер”, а в съ­що­то вре­ме и бе­лег за пре­ус­та­но­вя­ва­не на “ма­ке­дон­ска­та” де­йност на теа­тъ­ра. На съ­ве­ща­ние на ОК на БРП(к) в Гор­на Джу­мая от на­ча­ло­то на юни 1948 г. сек­ре­та­рят на око­лий­ския ко­ми­тет Стой­не Ли­сий­ски на­реж­да пие­си­те на теа­тъ­ра да се иг­раят са­мо на бъл­гар­ски.222  От есен­та на 1948 г. теа­тъ­рът раз­ви­ва твор­че­ска­та си де­йност на бъл­гар­ски език, кое­то е съ­всем ес­те­ст­вено и съ­об­ра­зе­но с же­ла­ния­та на на­се­ле­ние­то. По­ка­за­тел­ни за пра­вил­ност­та на та­зи ли­ния са ре­зул­та­ти­те от се­зон 1948-1949 г. В срав­не­ние с “ма­ке­дон­ския” се­зон теа­тъ­рът за­вою­ва не­съ­мнен ус­пех. До­ка­то през 1947-1948 г. по­се­ти­те­ли­те на по­ста­нов­ки­те са са­мо 16 446, то през се­зон 1948-1949 г. те са 34 692, т.е. с 18 246 по­ве­че. До­ка­то през пре­диш­ния се­зон ед­на пие­са се иг­рае по 2-3 пъ­ти, то се­га по 4-8 пъ­ти.223

Със си­гур­ност мо­же да се твър­ди, че от­ка­зът на на­се­ле­ние­то да се по­лзва от на­трап­ва­ни­те му чуж­ди на на­род­нос­тна­та му при­на­длеж­ност “кул­тур­ни” цен­нос­ти, про­ва­лът на ог­ра­мо­ти­тел­на­та кам­па­ния, на кур­со­ве­те за из­у­ча­ва­не на “ли­те­ра­тур­ния ма­ке­дон­ски език”, на опи­та за въ­веж­да­не на про­ю­гос­лав­ска клет­ва за пио­нер­че­та­та от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, про­ва­лът на “ма­ке­дон­ския теа­тър”, на пре­по­да­ва­не­то и из­у­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­ския език и ис­то­рия, на пе­чат­на­та про­па­ган­да на кни­жа­ри­те, как­то и пре­дприе­ти­те мер­ки за ог­ра­ни­ча­ва­не на де­йност­та на еми­са­ри­те, са ос­нов­на­та при­чи­на за на­пад­ки­те, кои­то Ла­зар Ко­ли­шев­ски от­пра­вя на 23.V.1948 г. от три­бу­на­та на вто­рия кон­грес на На­род­ния фронт на НРМ към Бъл­га­рия. Без да има яс­на пре­дста­ва за де­йстви­тел­но­то съ­стоя­ние на не­ща­та, той се опит­ва да оп­рав­дае про­ва­ла на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия с пре­чки, про­из­ти­ча­щи от ак­ти­вис­ти­те на ОФ в то­зи край. Тях и БРП(к) Ла­зар Ко­ли­шев­ски об­ви­ня­ва във ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­ни­зъм и из­ди­га ло­зун­га за не­за­бав­но при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Спо­ме­на­ти­те из­яв­ле­ния на Ко­ли­шев­ски бе­ле­жат на­ча­ло­то на кри­за­та във взаи­моот­но­ше­ния­та между­ БРП(к) от ед­на стра­на и МКП и ЮКП от дру­га, до­ве­ло през юни-юли 1948 г. до скъс­ва­не на взаи­моот­но­ше­ния­та, а за­ед­но с то­ва и до спи­ра­не на “при­до­бив­ки­те” по кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия. Пре­ди оба­че да се стиг­не до то­ва, се из­вър­вя­ва дъ­лъг и сло­жен път във взаи­моот­но­ше­ния­та между­ две­те стра­ни. До­ста труд­на, мъ­чи­тел­на и не­о­кон­ча­тел­на е раз­дя­ла­та на бъл­гар­ско­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво с ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка, вклю­чи­тел­но и за дъ­лъг пе­риод от вре­ме след 1948 г.