Пиринска Македония в българоюгославските отношения /1944-1948/

Трета глава

 

Пиринска Македония в периода

на културно-националната автономия

(ав­густ 1947 - 1949 г.)

 

 1. Въ­веж­да­не на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия

(ав­густ - де­кем­ври 1947 г.)

 

На раз­го­во­ри­те в Блед (30 юли - 1 ав­густ 1947 г.) Г. Ди­мит­ров и Й. Б. Ти­то об­съж­дат до­го­вор за при­я­тел­с­тво, съ­труд­ни­че­с­тво и взаи­мо­по­мощ между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия, въ­про­си на сто­пан­ско­то съ­труд­ни­че­с­тво, тран­спор­тни­те връз­ки, дву­влас­тни­те имо­ти и ня­кои гра­нич­ни и мит­ни­че­ски улес­не­ния. По­дпис­ва се про­то­кол за ре­ше­ния­та с че­ти­ри при­ло­же­ния: съ­гла­су­ван текст на до­го­во­ра за при­я­тел­с­тво, съ­труд­ни­че­с­тво и взаи­мо­по­мощ, спо­год­ба за сто­пан­ско­то съ­труд­ни­че­с­тво, спо­год­ба за мит­ни­че­ски­те улес­не­ния и спо­год­ба за дву­влас­тни­те имо­ти.1

На­ред с те­зи въ­про­си в цен­тъ­ра на вни­ма­ние­то e и ма­ке­дон­ският въ­прос. Ти­то на­стоя­вал при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към НРМ да ста­не не­за­бав­но, пре­ди да е склю­чен до­го­во­рът за фе­де­ра­ция­та, а Геор­ги Ди­мит­ров от­кло­нил югос­лав­ско­то и­ска­не за пре­ждевре­мен­но при­съ­е­ди­ня­ва­не.2  За как­во всъщ­ност се до­го­ва­рят две­те стра­ни, се виж­да най-до­бре от “со­ве­ре­шен­но сек­рет­ни­те по­ло­же­ния", при­е­ти от югос­лав­ския и бъл­гар­ския ми­нис­тър-пре­дсе­да­те­ли с учас­тие­то на ма­ке­дон­ския ми­нис­тър-пре­дсе­да­тел Л. Ку­ли­шев­ски в Блед на 1 ав­густ 1947 г. По­чти до­слов­но до­го­во­ре­нос­ти­те са след­ни­те: до окон­ча­тел­но­то уреж­да­не на въ­про­са за обе­ди­не­ние­то на “Ма­ке­дон­ския край в Бъл­га­рия с НРМ” той да се на­ми­ра под пъл­на­та юрис­дик­ция на НРБ; да не се до­пу­ска в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния “ни­как­во вме­ша­тел­с­тво” на ор­га­ни­те на НРМ; връз­ки­те между­ НРМ и Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да ста­ват чрез пра­ви­тел­с­тва­та на Югос­ла­вия и Бъл­га­рия, а не не­по­сред­ст­вено; взе­ма­не на всич­ки мер­ки за по­пу­ля­ри­зи­ра­не на по­сти­же­ния­та на НРМ и Югос­ла­вия в Бъл­га­рия и по-спе­циал­но в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и об­рат­но - на Бъл­га­рия и Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния в НРМ и Югос­ла­вия; с цел “кул­тур­но­то сбли­жа­ва­не на ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние” в Бъл­га­рия и НРМ в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да се ор­га­ни­зи­рат “ре­ди­ца кул­тур­ни ме­роп­рия­тия” ка­то “ма­ке­дон­ски теа­тър”, “ма­ке­дон­ски кни­жар­ни­ци и пр.”; да се въ­ве­де из­у­ча­ва­не­то на “ма­ке­дон­ски” език и “ма­ке­дон­ска” ис­то­рия. По­сти­га се и спо­ра­зу­ме­ние “обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския край” с НРМ да ста­не въз ос­но­ва на бъ­дещ съ­ю­зен до­го­вор меж­ду ФНРЮ и НРБ и едновре­мен­но със “за­връ­ща­не­то на За­пад­ни­те бъл­гар­ски по­край­ни­ни към Бъл­га­рия”. Спо­ра­зу­мя­ват се още “за­се­га да не се по­ста­вя въ­про­сът и да не се во­ди про­па­ган­да за не­за­бав­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не на Ма­ке­дон­ския край в Бъл­га­рия към МНР”.3

Как­то де­кла­ра­ция­та на ЦК на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос от 1946 г., та­ка и то­ва спо­ра­зу­ме­ние ще ос­та­не сек­рет­но. И то­ва е съ­всем по­нят­но. С не­го се бе­ле­жат ме­роп­рия­тия, за кои­то би след­ва­ло да се про­из­не­се не са­мо пра­ви­тел­с­тво­то, но и Ве­ли­ко­то на­род­но съ­бра­ние в Бъл­га­рия. А по съ­що­то вре­ме е в ход кам­па­ния­та за окон­ча­тел­но­то уни­що­жа­ва­не на пар­ла­мен­тар­на­та и из­вън­пар­ла­мен­тар­на­та опо­зи­ция в стра­на­та, кои­то се про­ти­во­пос­та­вят на ро­доот­стъп­на­та по­ли­ти­ка на БРП(к). Прак­ти­че­ско­то реа­ли­зи­ра­не на спо­ме­на­то­то спо­ра­зу­ме­ние за­по­чва ед­ва ко­га­то от Ве­ли­ко­то на­род­но съ­бра­ние са из­го­не­ни опо­зи­цион­ни­те на­род­ни пре­дста­ви­те­ли, след за­бра­на­та на опо­зи­цион­ния зе­ме­дел­ски съюз и раз­пра­ва­та с не­го­ви­те най-из­тък­на­ти ли­де­ри.

Пра­ви впе­чат­ле­ние, че в спо­ра­зу­ме­ние­то е на­ли­це и из­вес­тна “твър­дост” в бъл­гар­ска­та по­зи­ция. Та­ки­ва са клау­зи­те, за­бра­ня­ва­щи не­кон­тро­ли­руе­ми­те по­се­ще­ния на скоп­ски еми­са­ри в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, про­па­ган­да­та за не­йно­то при­съ­е­ди­ня­ва­не и осо­бе­но ка­те­го­рич­но­то об­вър­зва­не на “обе­ди­не­ние­то” с бъ­дещ съ­ю­зен до­го­вор, а не с фе­де­ри­ра­не, и едновре­мен­ност­та на ак­та с то­зи за връ­ща­не­то на За­пад­ни­те по­край­ни­ни. По­со­че­ни­те уго­вор­ки не са про­блем за югос­ла­вя­ни­те по пъ­тя към на­бе­ля­за­на­та цел. Как­то пре­ди, та­ка и се­га югос­лав­ска­та стра­на не по­каз­ва склон­ност да се съ­об­ра­зя­ва с на­ло­же­ни­те  ог­ра­ни­че­ния, ня­ма на­ме­ре­ние да спаз­ва спо­ра­зу­ме­ние­то стрик­тно. Не­йна­та цел и се­га е са­мо ед­на - при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Към нея тя се стре­ми с всич­ки въз­мож­ни сред­с­тва, въз­по­лзвай­ки се от про­дъл­жа­ва­ща­та от­стъп­чи­вост на ръ­ко­вод­с­тво­то на бъл­гар­ска­та ком­пар­тия.

На­пра­ве­ни­те от бъл­гар­ска стра­на  но­ви от­стъп­ки до­веж­дат до мно­го по-го­ля­мо за­дъл­бо­ча­ва­не на из­вра­ще­ния­та по ма­ке­дон­ския въ­прос. Кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия е най-удоб­ният па­ра­ван, зад кой­то югос­лав­ска­та стра­на при­кри­ва за­мис­ли­те за за­граб­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Всич­ко то­ва се по­твър­жда­ва от съ­зда­ла­та се в то­зи край не­по­сред­ст­вено след Блед­ски­те спо­ра­зу­ме­ния слож­на об­ста­нов­ка, по вре­ме на коя­то на­се­ле­ние­то от­хвър­ля за по­ре­ден път на­си­ла по­дна­ся­ни­те му, чуж­ди на на­род­нос­тни­те му чув­с­тва кул­тур­ни цен­нос­ти. Най-енер­гич­ни­те из­пъл­ни­те­ли на та­зи де­на­цио­на­ли­за­тор­ска по­ли­ти­ка от­но­во са цен­трал­ният, об­лас­тният и око­лий­ски­те ко­ми­те­ти на БРП(к) и на­ста­ни­ли­те се тук скоп­ски кни­жа­ри.

Вед­на­га след за­връ­ща­не­то от Блед Г. Ди­мит­ров из­вик­ва в Со­фия Г. Хад­жии­ва­нов и Кр. Стой­чев. На сре­ща­та той ги об­ви­ня­ва, че не пра­вят ни­що за из­пъл­не­ние на пар­тий­ни­те ре­ше­ния по ма­ке­дон­ския въ­прос.4

Г. Ди­мит­ров им ра­зяс­ня­ва сми­съ­ла и съ­дър­жа­ние­то на по­стиг­на­ти­те до­го­во­ре­нос­ти в Блед, ка­сае­щи Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Ня­кои кос­ве­ни из­точ­ни­ци со­чат, че на сре­ща­та са при­съ­ства­ли всич­ки сек­ре­та­ри на око­лий­ски­те ко­ми­те­ти и чле­но­ве­те на бю­ро­то на об­лас­тния ко­ми­тет, на кои­то Г. Ди­мит­ров да­ва по­дроб­ни ука­за­ния за на­чи­на, по кой­то тряб­ва да се при­ла­га кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия.5 По­след­ва­ли­те де­йствия на об­лас­тно­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво по­твър­жда­ват то­ва.

На 9.VIII.1947 г. в Гор­на Джу­мая се про­веж­да съ­ве­ща­ние на об­лас­тния ко­ми­тет, на кое­то при­съ­стват и два­ма инс­трук­то­ри на ЦК. На­бе­ляз­ват се за­да­чи­те в ак­ции­те за ра­зоб­ли­ча­ва­не на Н. Пет­ков и про­па­ган­ди­ра­не на Блед­ски­те спо­ра­зу­ме­ния. Да­вай­ки ука­за­ния за бъ­де­ща­та ра­бо­та, сек­ре­та­рят на ко­ми­те­та Кръс­тьо Стой­чев за­бра­ня­ва да се аги­ти­ра за юж­нос­ла­вян­ска фе­ти­чен въ­про­сът за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към Вар­дар­ска” - по­соч­ва той. - Мо­же всич­ко да се го­во­ри, но без да се из­ди­гат ло­зун­ги за фе­де­ри­ра­не и др.”6

Ука­за­ния­та на Кр. Стой­чев са съ­об­ра­зе­ни с по­стиг­на­то­то в Блед спо­ра­зу­ме­ние да не се про­па­ган­ди­ра за не­за­бав­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, как­то и в уни­сон с не­от­дав­наш­но­то из­яв­ле­ние на Г. Ди­мит­ров за “не­ак­туал­ност­та” на въ­про­са за съ­зда­ва­не на фе­де­ра­ция между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия.7

Има и дру­га не по-ма­ло­важ­на при­чи­на, при­нуж­да­ва­ща пар­тия­та да ог­ра­ни­чи ма­ке­до­нис­тка­та си про­па­ган­да. Въ­пре­ки яв­ния стре­меж за за­паз­ва­не в тай­на на спо­ра­зу­ме­ние­то за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, по раз­лич­ни ка­на­ли из­ти­ча ин­фор­ма­ция. Вслед­с­твие от то­ва и на пре­дприе­ти­те пре­ди Блед­ски­те спо­ра­зу­ме­ния стъп­ки за внед­ря­ва­не на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия об­ста­нов­ка­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния по­сте­пен­но се из­ос­тря. Про­я­ви­те на все по-явен от­пор сре­щу де­на­цио­на­ли­за­тор­ски­те за­мис­ли на­рас­тват все по­ве­че. Аги­та­ция­та на опо­зи­ция­та за за­щи­та на бъл­гар­щи­на­та се за­сил­ва мно­го и не без ус­пех. Всеоб­ща па­ни­ка пре­диз­вик­ва слу­хът, че ще бъ­де по­ста­ве­на гра­ни­ца при с. Ба­ра­ко­во и с. Бъл­гар­че­во, коя­то ще от­де­ли об­ласт­та от Бъл­га­рия, че всич­ки, за­пи­са­ли се ка­то бъл­га­ри, ще бъ­дат из­го­не­ни от нея. Много жители на областта се готвят да избягат във вътрешността на страната, за да се предпазят от евентуално оставане в пределите на Югославия или на Сърбия, както те се изразяват, след "обединението". Рязко нараства и броят на нелегалните, оформят се и въоръжени групи. Те демонстрират най-вече несъгласието си с провежданата от комунистите политика по македонския въпрос. Тях комунистическата пропаганда назовава като "михайловисти" или "михайловистки" бандити и банди. 

При­нос за по­дхран­ва­не на на­пре­же­ние­то има и из­вър­ше­на­та не­по­сред­ст­вено след Блед­ска­та сре­ща про­па­ган­да. На стра­ни­ци­те на в. “Пи­рин­ско де­ло” се по­я­вя­ват ма­те­риа­ли с твър­де­ния­та, че “ма­ке­дон­ският на­род” от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния виж­дал в по­се­ще­ние­то на Г. Ди­мит­ров в Югос­ла­вия “ско­рош­но­то осъ­ще­с­твя­ва­не на свои­те идеа­ли”, че вслед­с­твие на во­де­ни­те пре­го­во­ри “ма­ке­дон­ският въ­прос пре­ста­на да бъ­де ябъл­ка­та на раз­до­ра” меж­ду две­те стра­ни, че в Югос­ла­вия е лик­ви­ди­ра­на “ве­ли­кос­ръб­ска­та шо­ви­нис­тич­на кли­ка”, че там ма­ке­дон­ският въ­прос е “ос­нов­но и пра­вил­но раз­ре­шен”, а в Бъл­га­рия ОФ най-по­сле е га­ран­ти­рал пра­во­то на “ма­ке­дон­ци­те” от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да ра­бо­тят за “свое­то на­цио­нал­но обе­ди­не­ние с НРМ”.8

След при­бър­за­ните обяви за ед­ва ли не съ­всем пре­дстоя­що “обе­ди­не­ние” през сеп­тем­ври и ок­том­ври 1947 г. стра­хът сред на­се­ле­ние­то се за­сил­ва все по­ве­че. Из­пла­ше­ни от по­до­бно “обе­ди­не­ние”, мно­го хо­ра вече про­да­ват имо­ти­те си и бя­гат във въ­треш­ност­та на стра­на­та, а дру­ги се гот­вят да го на­пра­вят.9

Все по-чес­ти от­се­га на­та­тък ще са про­ва­ли­те на опи­ти­те за публично про­па­ган­ди­ра­не на ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния. Про­па­да например на­ме­ре­ние­то да се при­да­де “ма­ке­дон­ски ха­рак­тер” на де­ве­то­сеп­тем­врий­ско­то че­с­тва­не в Гор­на Джу­мая.10 Фак­тът, че с все­ки из­ми­нат ден съ­про­ти­ва­та по въ­веж­да­не­то на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия на­рас­тва, се при­зна­ва и на по­ред­но­то за­се­да­ние на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к), про­ве­де­но на 27.VІІІ.1947 г.: “Ние сре­ща­ме го­ле­ми труд­нос­ти в про­веж­да­не ра­бо­та­та по на­ша­та кул­тур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия сред уча­ща­та се мла­деж” - с та­ки­ва ду­ми за­по­чва по­со­че­но­то за­се­да­ние, в днев­ния ред на кое­то е за­пи­са­на ед­на един­ст­вена точ­ка “По ня­кои кад­ро­ви въ­про­си, свър­за­ни с на­ша­та кул­тур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия”.

Об­лас­тно­то комунистическо ръ­ко­вод­с­тво бързо на­ми­ра обяс­не­ние за при­чи­ни­те, по­ро­ди­ли “го­ле­ми­те труд­нос­ти” в ра­бо­та­та по про­веж­да­не на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия сред уча­ща­та се мла­деж. Ви­нов­ник за то­ва бил “един­ст­вено” об­лас­тният учи­ли­щен ин­спек­тор Ди­ми­тър Же­чев Ди­мит­ров, кой­то бил “чужд на кул­тур­на­та ав­то­но­мия” и се явя­вал про­вод­ник на “не­пра­вил­ни раз­би­ра­ния” на по­ли­ти­ка­та на пар­тия­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. За да се по­дпо­мог­не ра­бо­та­та по кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия, се ре­ша­ва: об­лас­тният учи­ли­щен ин­спек­тор да бъ­де увол­нен; от стра­на­та да бъ­дат при­вле­че­ни кад­ри, про­из­хож­да­щи от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния; без мне­ние­то на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ чи­нов­ни­ци в пра­ви­тел­ст­вени­те уч­реж­де­ния на об­ласт­та да не се на­зна­ча­ват. При­е­ма се ме­ри­ло за ид­ва­не­то и на­зна­ча­ва­не­то на кад­ри да бъ­де то­ва да­ли при­е­мат, или не кул­тур­на­та ав­то­но­мия. Ре­ша­ва се още да се и­ска съ­де­йствие­то на ЦК на БРП(к) пред пра­ви­тел­с­тво­то за до­пу­ска­не най-мал­ко по един учи­тел по македонски език за об­щи­на от Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния и пре­по­да­ва­те­ли за учи­тел­ския ин­сти­тут в Гор­на Джу­мая, на­зна­ча­ва­не­то на пра­ви­тел­ст­вена ко­ми­сия от МНП, коя­то да из­ра­бо­ти “про­гра­ма за из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ския език и ис­то­рия”.

До­пъл­ни­тел­ни пре­дло­же­ния се пра­вят и от Г. Ма­до­лев, в ре­зул­тат на кое­то съ­ве­ща­ние­то при­е­ма: чет­вър­та­та стра­ни­ца на в. “Пи­рин­ско де­ло” да се ос­во­бо­ди и да се спис­ва на ма­ке­дон­ски език, за кое­то да от­го­ва­ря Пе­ро Ко­ро­бар - ръ­ко­во­ди­тел на ма­ке­дон­ски­те кни­жа­ри в Гор­на Джу­мая; да се пре­мах­нат всич­ки па­мет­ни­ци с “ве­ли­ко­бъл­гар­ски на­дпи­си” и съ­дър­жа­ние, а ос­та­на­ли­те да се на­пи­шат на ма­ке­дон­ски език; на­ред с бъл­гар­ско­то зна­ме на праз­ни­ци да се сла­га и ма­ке­дон­ско­то, ка­то всич­ки уч­реж­де­ния се за­дъл­жа­ват да си на­пра­вят “ма­ке­дон­ски” зна­ме­на; мик­ро­фо­ни­те в гра­до­ве­те на об­ласт­та да се пу­скат все­ки ден, ко­га­то се пре­да­ват но­ви­ни, “ма­ке­дон­ски на­род­ни пес­ни и важ­ни съ­об­ще­ния” по Ра­дио Ско­пие, да се за­дъл­жат ма­со­ви­те ор­га­ни­за­ции (КДМ, ОРПС и др.) да вля­зат във връз­ка с по­до­бни от Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния, ка­то се по­лу­ча­ват от­там вес­тни­ци, спи­са­ния и кни­ги; в “на­род­ни­те уни­вер­си­те­ти” да се оси­гу­рят лек­то­ри от Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния.12

Три де­на след съ­ве­ща­ние­то (на 30.VIII.1947 г.) об­лас­тният ко­ми­тет из­пра­ща до ЦК на БРП(к) пис­мо, с кое­то пре­дла­га ре­ша­ва­не­то на ре­ди­ца въ­про­си. Най-на­пред се по­ста­вя въ­про­сът за смя­на­та на об­лас­тния учи­ли­щен ин­спек­тор Д. Ж. Ди­мит­ров по­ра­ди то­ва, че про­из­хож­да от БРСДП, че е бъл­га­рин по на­род­ност и че не мо­же да се спра­ви със за­да­чи­те, на­ла­га­щи се за про­веж­да­не на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия, че ня­ма пра­вил­но от­но­ше­ние по ма­ке­дон­ския въ­прос и е про­вод­ник на ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­ни­зъм сред учи­тел­с­тво­то и уча­щи­те се. Пре­дла­га се на не­го­во мяс­то да бъ­де по­ста­вен чо­век с “пра­вил­ни раз­би­ра­ния на пар­тия­та по ма­ке­дон­ския въ­прос”. В за­клю­че­ние се по­соч­ва, че Д. Ди­мит­ров е до­бър оте­че­ст­веноф­рон­то­вец и съ­юз­ник, че по всич­ки въ­про­си на ОФ с не­го се ра­бо­ти до­бре “...с из­клю­че­ние на раз­ног­ла­сия­та по на­ша­та ма­ке­дон­ска по­ли­ти­ка”.

Вто­ро по ред е и­ска­не­то за смя­на­та на об­лас­тния уп­ра­ви­тел Бо­рис Во­лев по­ра­ди то­ва, че “не е ма­ке­до­нец” и не ра­бо­ти за “про­веж­да­не­то по­ли­ти­ка­та на пра­ви­тел­с­тво­то по ма­ке­дон­ския въ­прос” и за­що­то ад­ми­нис­тра­ция­та в об­ласт­та тряб­ва да се ог­ла­вя­ва от пре­дста­ви­тел на БРП(к).

Във връз­ка със за­да­чи­те по осъ­ще­с­твя­ва­не на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия се и­ска: при на­зна­ча­ва­не­то на хо­ра от пре­де­ли­те на стра­на­та да се тър­си мне­ние­то на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ; ЦК да раз­ре­ши да на­стоя­ва пред съ­от­вет­ни­те дър­жав­ни ин­сти­ту­ции в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да бъ­дат до­пус­на­ти 70 учи­те­ли от НРМ по ма­ке­дон­ски език и ис­то­рия. На­края се на­стоя­ва най-по­сле да бъ­де из­да­де­на бро­шу­ра­та на Геор­ги Ма­до­лев по ма­ке­дон­ския въ­прос.13

Към из­пра­те­ния в ЦК ек­зем­пляр са до­ба­ве­ни и до­пъл­ни­тел­ни и­ска­ния, лип­сва­щи в ре­ше­ние­то на об­лас­тния ко­ми­тет. По вся­ка ве­роят­ност те са до­пи­са­ни до­пъл­ни­тел­но в по-те­сен кръг. Та­ки­ва са и­ска­ния­та: в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да се из­пра­ти Ва­сил Ива­нов­ски; за сво­бод­но пре­ми­на­ва­не на гра­ни­ца­та; за из­вик­ва­не на пре­по­да­ва­те­ли по ма­ке­дон­ски език и ис­то­рия за ра­бо­та в Гор­нод­жу­май­ския учи­тел­ски ин­сти­тут с цел по­дго­тов­ка на бъ­де­щи учи­те­ли по те­зи пре­дме­ти.14

Ка­то ця­ло от­пра­ве­ни­те до ЦК и­ска­ния по­чти на­пъл­но са в ду­ха на при­е­ти­те на за­се­да­ние­то на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) от 27 ав­густ 1947 г. ре­ше­ния. В не­го ня­кои от тях не фи­гу­ри­рат, но то­ва не оз­на­ча­ва, че об­лас­тният ко­ми­тет се е от­ка­зал да ги из­пъл­ни. Чис­то и про­сто от ЦК се тър­си са­мо съ­де­йствие за ре­ша­ва­не­то на оне­зи въ­про­си, за­ви­се­щи от цен­трал­ни­те ве­дом­с­тва. До­ба­ве­ни са и но­ви и­ска­ния, кои­то са ре­зул­тат от все по-на­рас­тва­щия на­тиск на скоп­ски­те еми­са­ри. Някои от от­пра­ве­ни­те към ЦК и­ска­ния са сви­де­тел­с­тво за раз­ме­ра на съ­про­ти­ва­та сре­щу ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния. По то­ва вре­ме сре­щу нея най-от­кри­то се обя­вя­ват об­лас­тният ди­рек­тор, об­лас­тният учи­ли­щен ин­спек­тор, учи­те­ли, уче­ни­ци. То­ва всъщ­ност е и ед­на от при­чи­ни­те, по­ра­ди кои­то вмес­то от на­ча­ло­то на учеб­на­та 1947/48 г. но­ви­те учеб­ни дис­цип­ли­ни македонски език и история се въ­веж­дат от­час­ти ед­ва в края на 1947 г., а в ос­нов­ни ли­нии от 16 януа­ри 1948 г. На­че­ло на не­ор­га­ни­зи­ра­ния фронт сре­щу кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия стои об­лас­тният учи­ли­щен ин­спек­тор Ди­ми­тър Ди­мит­ров.

Не е из­не­на­два­що и искането за отс­тра­ня­ва­не на об­лас­тния уп­ра­ви­тел Бо­рис Во­лев. Ис­тин­ска­та при­чи­на за то­ва е, че той е от­дав­на­шен про­тив­ник на ма­ке­дон­ска­та ли­ния на БРП(к). Из­вес­тно е от­ри­ца­тел­но­то му от­но­ше­ние към ма­ке­дон­истката кни­жа­ри. Та­ко­ва е не­го­во­то по­ве­де­ние и в мо­мен­та, ето за­що в мо­ти­ви­те на об­лас­тния ко­ми­тет се по­соч­ва, че об­лас­тният ди­рек­тор е до­бър, но не про­веж­да ни­как­ва ма­ке­дон­ска по­ли­ти­ка.15

И­ска­ния­та са при­е­ти под сил­ния на­тиск на ръ­ко­во­ди­те­ля на ма­ке­дон­ска­та кни­жар­ни­ца Пе­ро Ко­ро­бар. Мно­го фак­ти со­чат, че най-пряк про­вод­ник на не­го­ви­те и­ска­ния е чле­нът на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) и пре­дсе­да­тел на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ Геор­ги Ма­до­лев. На по­ред­но­то за­се­да­ние на бю­ро­то на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к), про­ве­де­но на 15 сеп­тем­ври 1947 г., той вна­ся “Но­ви пре­дло­же­ния до ЦК във връз­ка с на­ша­та кул­тур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия”, които предложения на практика не са негови лични, а на македонската страна. Мадолев пре­дла­га да се пре­дста­вят след­ни­те и­ска­ния пред ЦК: за фес­ти­ва­ла в чест на на­цио­нал­ния праз­ник на НРМ да бъ­дат пус­на­ти “мно­го по­ве­че от оп­ре­де­ле­ни­те 100 ду­ши”; до­пу­ска­не и на­зна­ча­ва­не в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт на 200 учи­те­ли от НРМ; член на об­лас­тния ко­ми­тет да за­ми­не за Ско­пие за уреж­да­не на въ­про­си­те със сту­ден­ти­те в НРМ; 11 ок­том­ври да се праз­ну­ва ка­то на­цио­на­лен праз­ник и на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, а по то­зи по­вод гра­ни­ца­та да се от­во­ри по ця­ло­то про­те­же­ние на НРМ; суб­си­дии от пра­ви­тел­с­тво­то за спе­циал­на­та про­па­ган­да и по­сре­ща­не­то на де­ле­га­ции от НРМ; от­пу­ска­не спе­циал­ни кре­ди­ти на в. “Пи­рин­ско де­ло”, кой­то да из­ли­за на 6 стра­ни­ци и в уго­ле­мен фор­мат, в. “Ра­бот­ни­че­ско де­ло” да пе­ча­та без про­бле­ми всич­ки из­пра­те­ни до­пи­ски за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния; в края на сеп­тем­ври 1947 г. да се про­ве­де пле­нум на об­лас­тния ко­ми­тет, кой­то да при­е­ме ре­ше­ния по ма­ке­дон­ския въ­прос.16

За членовете на областния комитет вече не е тайна, че Г. Мадолев е просто изразител и вносител на чуждо предложение. Най-вече заради това пре­дло­же­нието се на­тък­ва на не­о­доб­ре­ние­то на сек­ре­та­ря на бб­лас­тния ко­ми­тет Кръс­тьо Стой­чев и на бю­ро­то на ко­ми­те­та. След ка­то по­соч­ва, че реал­но мо­гат да се при­е­мат са­мо око­ло 60-70 учи­те­ли от НРМ, сек­ре­та­рят на об­лас­тния ко­ми­тет пра­ви не­о­чак­ва­но­то кон­трап­ред­ло­же­ние: “Пре­дла­гам ние да из­ле­зем с мне­ние и за ези­ка в НРМ. На­шият на­род та­къв, ка­къв­то е ли­те­ра­тур­ният език в НРМ, не го при­е­ма.17

Из­во­дът на Стой­чев, че ма­ке­дон­ският език не се при­е­ма от на­се­ле­ние­то, от­го­ва­ря на де­йстви­тел­ност­та. В пъл­на си­ла то­ва ще се по­твър­ди през про­лет­та на 1948 г., ко­га­то про­па­дат всич­ки опи­ти той да бъ­де на­ло­жен не са­мо в учи­ли­ща­та, но и сред на­се­ле­ние­то. Под на­по­ра на все по-от­кри­то из­ра­зя­ва­но­то не­съ­гла­сие с ли­ния­та за ма­ке­до­ни­зи­ра­не на об­ласт­та от стра­на на на­се­ле­ние­то и от­дел­ни ръ­ко­вод­ни кад­ри об­лас­тният ко­ми­тет е при­ну­ден да се съ­об­ра­зи с на­строе­ния­та на хо­ра­та и се стра­ху­ва от раз­ши­ря­ва­не­то на пре­дла­га­ни­те “кул­тур­но-на­цио­нал­ни” при­до­бив­ки. Пра­вят се пре­дло­же­ния не са­мо за тях­но­то ог­ра­ни­ча­ва­не, но и за пръв път офи­циал­но се от­хвър­ля ма­ке­дон­ският език. Настъпва конфликт между Стойчев и Мадолев и още на съ­що­то за­се­да­ние лидерът на областната комунистическа организация пре­дла­га да се излезе и с мнение до ЦК, че не трябва да се из­да­ва ма­ке­до­нис­тка­та бро­шу­ра на Г. Ма­до­лев.

Пре­дло­же­ния­та на об­лас­тния ко­ми­тет се из­пра­щат на ПБ на ЦК на БРП(к). От текста им е видно, че са надделели предложенията на Кр. Стойчев. Спо­ме­на­ва се, че от ма­ке­дон­ско­то пра­ви­тел­с­тво би­ла да­де­на идея­та за 200 учи­те­ли по ма­ке­дон­ски език. “Ние мис­лим, че са до­ста­тъч­ни 50-70” - се до­ба­вя след то­ва. Пре­дла­га се пре­по­да­ва­не на ма­ке­дон­ски език два ча­са сед­мич­но. “Ние на­ми­ра­ме, че е не­об­хо­ди­мо да бъ­дат на­пра­ве­ни ня­кои про­ме­ни в ези­ка и пра­во­пи­са, за да бъ­дат при­ем­ли­ви от на­ше­то на­се­ле­ние. Се­га сре­ща­ме го­ле­ми труд­нос­ти” - се со­чи в пис­мо­то. По-на­та­тък се пре­дя­вя­ват и­ска­ния за по­прав­ки в учеб­ни­ци­те по бъл­гар­ска ис­то­рия и геог­ра­фия съ­об­раз­но “ма­ке­дон­ския ха­рак­тер на об­ласт­та”. И­ска се раз­ре­ше­ние 11 ок­том­ври да се че­с­тва ка­то на­цио­на­лен праз­ник и на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, от­ва­ря­не на гра­ни­ци­те, из­ди­га­не зна­ме­то на НРМ на­ред с бъл­гар­ско­то, кре­ди­ти за по­сре­ща­не на де­ле­га­ции, за в. “Пи­рин­ско де­ло”, за да не се гу­би ма­ке­дон­ският ха­рак­тер на об­ласт­та. Со­чи се, че бро­шу­ра­та на Г. Ма­до­лев “не би­ва да бъ­де пе­ча­та­на пре­двид на то­ва, че ос­нов­на­та ниш­ка в нея е аги­та­ция­та за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ския край към Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния”.

В за­вър­шва­ща­та част на пис­мо­то се обос­но­ва­ва не­об­хо­ди­мост­та от свик­ва­не на об­лас­тен пле­нум по ма­ке­дон­ския въ­прос: “Тъй ка­то до­се­га ра­бо­та­та ни ка­то ма­ке­дон­ски ко­ми­тет ние сме я по­ста­вя­ли все между­ дру­ги­те въ­про­си, до­се­га в об­лас­тна­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция не се е по­лу­чи­ло още ед­но раз­би­ра­не и ед­нак­ва ли­ния. То­ва не е по­стиг­на­то да­же и в ръ­ко­вод­ния ка­дър. Има раз­ног­ла­сия въ­пре­ки уси­лия­та ни” - се при­зна­ва в пис­мо­то.18

Раз­ног­ла­сия­та в об­лас­тния ко­ми­тет по ма­ке­дон­ския въ­прос се от­на­сят пре­ди всич­ко до фор­ми­те и ме­то­ди­те, чрез кои­то тряб­ва да се про­веж­да по­ли­ти­ка­та на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия. На­ли­це са спо­ро­ве "за" и "про­тив" при­съ­е­ди­ня­ва­не­то, "за" и "про­тив" ма­ке­дон­ския език, за раз­ме­ра на пла­ни­ра­ни­те ав­то­но­мис­тки но­во­въ­ве­де­ния, броя на нуж­ни­те ма­ке­дон­ски учи­те­ли и др. Спо­ри се меж­ду при­вър­же­ни­ци­те на бър­зо­то, то­тал­но ма­ке­до­ни­зи­ра­не и при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, пре­дста­ве­ни от Г. Ма­до­лев, и уме­ре­но­то те­че­ние на­че­ло с Кр. Стой­чев, опит­ва­що се да се съ­об­ра­зя­ва с вис­шес­тоя­щи­те ре­ше­ния и да коор­ди­ни­ра ма­ке­до­нис­тка­та прак­ти­ка с цен­трал­но­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво. Мно­го ско­ро оба­че це­лият об­лас­тен ко­ми­тет из­па­да из­ця­ло в по­дчи­не­но на Ско­пие по­ло­же­ние.

Спо­ро­ве­те в ОК на БРП(к) не се от­на­сят до пре­дприе­ти­те спря­мо про­тив­ни­ци­те на кул­тур­на­та ав­то­но­мия мер­ки, кои­то не спи­рат. По въ­про­са за Ди­ми­тър Ди­мит­ров по и­ска­не на ПБ на БРП(к) се пра­ви до­не­се­ние до МНП и от име­то на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ. В не­го съ­що се и­ска увол­не­ние, тъй ка­то Ди­мит­ров имал “не­пра­вил­но от­но­ше­ние по ма­ке­дон­ския въ­прос”. На за­се­да­ние от 23 сеп­тем­ври 1947 г. ОК на ОФ раз­глеж­да слу­чая, кон­ста­ти­ра “ви­нов­ност­та” му и ре­ша­ва: “На не­го­во мяс­то да се на­зна­чи ли­це, по на­род­ност ма­ке­до­нец, кой­то по-жи­во да се ин­те­ре­су­ва от про­све­та­та на Пи­рин­ския край”. На­ред с увол­не­ние­то об­лас­тният ко­ми­тет на ОФ се гри­жи и за бъ­де­ще­то на ин­спек­то­ра, ка­то пра­ви пре­дло­же­ние пред МНП: “до­се­гаш­ният учи­ли­щен ин­спек­тор на гор­нод­жу­май­ска­та Об­лас­тна ди­рек­ция Ди­ми­тър Же­чев Ди­мит­ров, кой­то е до­бър оте­че­ст­веноф­рон­то­вец и е из­пъл­ня­вал слу­жеб­ни­те си обя­за­нос­ти най-рев­нос­тно и до­бро­съ­вес­тно, да бъ­де на­ста­нен от Ми­нис­тер­с­тво­то на на­род­но­то про­све­ще­ние на съ­ща­та длъж­ност или рав­на на нея в дру­га учеб­на де­йност.19  

Гру­ба­та са­мо­раз­пра­ва с об­лас­тния ин­спек­тор по про­све­та­та по­ста­вя на­ча­ло­то на ед­на ха­рак­тер­на в края на 1947 и на­ча­ло­то на 1948 г. прак­ти­ка на отс­тра­ня­ва­не по ад­ми­нис­тра­тив­на и по­ли­ти­че­ска ли­ния на всич­ки, кои­то под как­ва­то и да е фор­ма се про­ти­во­пос­та­вят на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия. Все по-чес­то не­йни­те про­тив­ни­ци се об­ви­ня­ват във “вър­хо­ви­зъм”, “ми­хай­ло­ви­зъм”, “фа­ши­зъм”, ка­то “опо­зи­цио­не­ри”, “ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­нис­ти”, слагат им се и дру­ги опас­ни за тях ети­ке­ти. На особен прицел в края на 1947 и първото тримесечие на 1948 г. са всички държавни служители - записани като българи по народност. Подозренията и съмненията в тях като "проводници на великобългарски шовинизъм" от страна на комунистическите и отечественофронтовски комитети са честа практика. Честа практика вече е и уволняването  на българи под предтекста, че не провеждат или не одобряват политиката на партията по македонския въпрос. Въобще практиката, характерна за НРМ, да се преследва всичко българско, вече е на път да се превърне в масова и цели да се постигне тотално прочистване на областта от "немакедонските елементи."

Най-ак­тив­на съ­про­ти­ва сре­щу ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на БРП(к) про­дъл­жа­ва да про­веж­да опо­зи­ция­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Раз­прос­тра­ня­ват се по­зи­ви, в кои­то ОФ и БРП(к) се об­ви­ня­ват, че от­не­мат сво­бо­да­та на на­ро­да, че “ко­му­нис­ти­те про­да­ват Ма­ке­до­ния на съ­рби­те”. Ня­кои от тях са по­дпи­са­ни от ВМРО “Иван Ми­хай­лов”.

Аги­та­то­ри­те от об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к) се опит­ват да се про­ти­во­пос­та­вят на та­зи про­па­ган­да. Про­тив­ни­ци­те на кул­тур­на­та ав­то­но­мия се ква­ли­фи­ци­рат ка­то “ми­хай­ло­вис­тки шпио­ни”, ка­то “аген­ти на ан­глоа­ме­ри­кан­ския им­пе­риа­ли­зъм”, бо­ре­щи се за “съ­зда­ва­не на ня­как­ва не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния под про­тек­то­ра­та на ан­глоа­ме­ри­кан­ски­те им­пе­риа­лис­ти”. От­чи­тай­ки про­па­ган­дна­та си де­йност сре­щу про­тив­ни­ци­те на ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка, аги­та­цион­ният от­дел на ОК на БРП(к) все по-чес­то се хва­ли: “Чрез на­ша­та аги­та­ция не­пре­къс­на­то се по­вди­га ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние на на­се­ле­ние­то. Обяс­ня­ва­ме му един­ст­вено пра­вил­на­та и спа­си­тел­на за нас на­цио­нал­на по­ли­ти­ка, во­де­на от пра­ви­тел­с­тва­та на НРБ и ФНРЮ.”20

По­ка­за­тел­но за от­но­ше­ние­то на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ спря­мо про­тив­ни­ци­те на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия е ед­но не­го­во ре­ше­ние във връз­ка с по­де­та­та в края на 1947 г. кам­па­ния в на­цио­на­лен ма­щаб за при­е­ма­не в Оте­че­ст­вения фронт чле­но­ве­те на БЗНС “Н. Пет­ков”. За та­зи цел от НС на ОФ се из­пра­ща спе­циал­но ука­за­ние. На за­се­да­ние в края на ноем­ври 1947 г. ОК на ОФ при­е­ма до­пъл­не­ние към ука­за­ние­то, от­на­ся­що се спе­циал­но за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Спо­ред при­е­то­то до­пъл­не­ние при­е­ма­не­то на чле­но­ве на БЗНС “Ни­ко­ла Пет­ков" в то­зи край тряб­ва да ста­ва на ос­но­ва­та на то­ва да­ли те при­зна­ват, или не при­зна­ват ли­ния­та на пар­тия­та по ма­ке­дон­ския въ­прос. В ре­ше­ние­то се по­соч­ва: “От­но­ше­ние­то към то­зи въ­прос е ме­ри­ло в на­шия край да­ли един чо­век е на здра­ви ОФ по­зи­ции, или е ко­леб­лив, или е враг”.21

По­со­че­но­то ре­ше­ние се от­на­ся по при­нцип към всич­ки, кои­то се про­ти­во­пос­та­вят на пар­тий­на­та ли­ния. От­се­га на­та­тък все­ки, кой­то се обя­вя­ва под как­ва­то и да е фор­ма про­тив кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия, про­тив ли­ния­та на скоп­ски­те еми­са­ри за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към НРМ, по­дпо­ма­га­на пря­ко от мес­тни­те ОФ и пар­тий­ни кад­ри, ще бъ­де обя­вя­ван за враг на БРП(к), ОФ и пра­ви­тел­с­тво­то, ще бъде уволнен от работа, изселен.

На­пра­ве­ни­те от стра­на на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) пре­дло­же­ния са раз­гле­да­ни на 20.IХ.1947 г. от ПБ на ЦК на БРП(к). Макар че подобни въпроси не са от компетенцията на изпълнителната и законодателната власт, ПБ на ЦК на БРП(к) да­ва съ­гла­сие “на­цио­нал­ният праз­ник на НРМ (11 ок­том­ври) да бъ­де от­праз­ну­ван и в Пи­рин­ския край; да се раз­ре­ши на на­се­ле­ние­то на НРМ и Пи­рин­ския край на 10, 11 и 12 ок­том­ври сво­бод­но да пре­ми­на­ва гра­ни­ца­та в рам­ки­те на Гор­нод­жу­май­ска об­ласт за взаим­ни гос­ту­ва­ния и взаим­ни тра­пе­зи; на­ред с на­шия на­цио­на­лен флаг, на 11 ок­том­ври т.г. в Пи­рин­ския край да бъ­де из­диг­на­то и на­цио­нал­но­то зна­ме на НРМ”. По от­но­ше­ние на ос­та­на­ли­те и­ска­ния ПБ за­дъл­жа­ва Мин­чо Не­йчев до края на сеп­тем­ври да из­ле­зе с кон­крет­ни пре­дло­же­ния за пре­по­да­ва­не­то на ма­ке­дон­ски език в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт и по­дго­тов­ка­та на не­об­хо­ди­ми­те учи­тел­ски кад­ри; за­дъл­жа­ва Пет­ко Ку­нин да по­дгот­ви кон­крет­ни пре­дло­же­ния по сто­пан­ски­те и­ска­ния на об­лас­тно­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво. ПБ смя­та за не­ос­но­ва­тел­но и­ска­не­то за ос­во­бож­да­ва­не на об­лас­тния ди­рек­тор Б. Во­лев, не удов­лет­во­ря­ва и и­ска­не­то за пре­ме­с­тва­не в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт на Г. Хад­жиев и В. Ива­нов­ски.22

Из­ве­с­т­на е ре­а­к­ци­я­та на Мин­чо Не­й­чев. Той от­ка­з­ва да увол­ни Д. Ж. Ди­ми­т­ров, от­х­вър­ляй­ки твър­де­ни­е­то на ОК на БРП(к) за не­ка­дър­ност, но мал­ко по-къ­с­но ин­с­пе­к­то­рът е увол­нен. По ос­та­на­ли­те в пи­с­мо­то на об­ла­с­т­но­то ръ­ко­во­д­с­т­во ис­ка­ния за­я­вя­ва, че се въз­дър­жа. Та­зи си по­зи­ция той обо­с­но­ва­ва с ар­гу­мен­та, че по­в­ди­г­на­ти­те въ­п­ро­си от про­с­ве­тен ха­ра­к­тер “изи­с­к­ват по-го­ля­мо про­у­ч­ва­не”, ка­то обе­ща­ва, че на тях ще от­го­во­ри по-къ­с­но.23

Не е из­вес­тно на как­во се дъл­жи из­ра­зе­на­та от М. Не­йчев по­зи­ция, но ед­но е си­гур­но, че по то­зи на­чин той се солидаризира с поведението на областния училищен инспектор Д. Димитров, също се обявява против автономията и с уклончивия си отговор по "просветните въпроси" спо­соб­с­тва за  от­ла­га­не на въ­про­са с при­сти­га­не­то на ма­ке­дон­ски­те учи­те­ли, а с то­ва и за въ­веж­да­не­то на ма­ке­дон­ския език и ис­то­рия ка­то за­дъл­жи­тел­ни учеб­ни пре­дме­ти от ме­сец сеп­тем­ври 1947 г. В ре­зул­тат на то­ва реал­ното въ­веж­да­не на най-же­ла­но­то от Ско­пие ме­роп­рия­тие на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия се за­ба­вя зна­чи­тел­но и на прак­ти­ка не ста­ва до края на 1947 г.

Под на­по­ра на пре­дприе­ти­те мер­ки сре­щу ня­кои от про­тив­ни­ци­те на ав­то­но­мия­та, на съ­зда­ла­та се об­ста­нов­ка на страх след разстрела на Н. Петков и разправата с опозицията и, не на по­след­но мяс­то, до­пъл­ни­тел­но­то ре­ше­ние на ОК на ОФ пре­да­ност­та към ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия да бъ­де ме­ри­ло за то­ва кой е при­я­тел или враг на ОФ, БРП(к) и “на­род­но­то” пра­ви­тел­с­тво, ре­ди­ца от ръ­ко­во­ди­те­ли­те на дру­ги­те об­лас­тни по­ли­ти­че­ски ор­га­ни­за­ции, вли­за­щи в съ­ста­ва на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ, са при­ну­де­ни да афи­ши­рат “вер­ност­та” си към та­зи ли­ния. Пър­вият, кой­то обя­вя­ва (още пре­ди Блед) съ­гла­сие с по­зи­ция­та на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос, е Сла­вей­ко Ан­ге­лов - око­лий­ски уп­ра­ви­тел в Гор­на Джу­мая, член на об­лас­тно­то ръ­ко­вод­с­тво на НС “Зве­но”. На 21 юли 1947 г. той пуб­ли­ку­ва в “Пи­рин­ско де­ло” ста­тия­та “Ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­ност”, в коя­то твър­ди, че има­ло ма­ке­дон­ски на­род, ма­ке­дон­ска на­цио­нал­на кул­ту­ра, че с при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към НРМ “ма­ке­дон­ският на­род ще по­лу­чи ед­но ця­лос­тно обе­ди­не­ние”.24

На 11 ав­густ 1947 г. Ди­ми­тър Пет­ков - на­ро­ден пре­дста­ви­тел и сек­ре­тар на об­лас­тна­та ОФ ор­га­ни­за­ция на БЗНС, пуб­ли­ку­ва ста­тия, в коя­то, го­во­рей­ки за брат­ска­та друж­ба меж­ду ОФ Бъл­га­рия и ФНРЮ, за­я­вя­ва, че тя е “га­ран­ция за осъ­ще­с­твя­ва­не идеа­ли­те на ма­ке­дон­ския на­род”.25

Из­пра­те­на­та от Бо­рис Во­лев до Ла­зар Ко­ли­шев­ски те­лег­ра­ма по по­вод 11 ок­том­ври е по­ка­за­тел­на и за на­стъ­пи­ла­та про­мя­на в по­зи­ция­та на об­лас­тния ди­рек­тор след на­двис­на­ла­та и ве­че от­ми­на­ла над не­го опас­ност от увол­не­ние. В нея той го­во­ри от име­то на “250 хи­ля­ди ма­ке­дон­ци” от Гор­нод­жу­май­ска об­ласт, а Ла­зар Ко­ли­шев­ски би­ва по­здра­вен с на­цио­нал­ния праз­ник на НРМ, кой­то спо­ред Б. Во­лев бил и “на­цио­на­лен праз­ник на ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния”.26

Под въз­де­йствие­то на при­е­ти­те от об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) ре­ше­ния, по­дкре­пе­ни от комитетите на ОФ и от цен­трал­но­то ръ­ко­вод­с­тво на пар­тия­та, през есен­та на 1947 г. се пра­вят и ре­ди­ца практически стъпки за реализиране на автономистките начинания. Най-бързо се изпълнява ре­ше­ние­то от 27.VIII.1947 г. на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) чет­вър­та стра­ни­ца на вес­тни­к "Пиринско дело" да се спис­ва на “ма­ке­дон­ски език”. От на­ча­ло­то на сеп­тем­ври 1947 г. от­го­вор­ност­та за из­пъл­не­ние­то на та­зи за­да­ча се по­ве­ря­ва на ръ­ко­во­ди­те­ля на ма­ке­дон­ски­те кни­жа­ри, а впос­лед­с­твие - и на всич­ки скоп­ски еми­са­ри, Пе­ро Ко­ро­бар. Съ­щият се въз­по­лзва от то­ва по най-ра­цио­на­лен на­чин. Ос­вен ка­то ор­га­ни­за­тор и гла­вен снаб­ди­тел на про­па­ган­дни­те ма­те­риа­ли за “ма­ке­дон­ска­та стра­ни­ца” на вес­тни­ка той сам пи­ше ре­ди­ца от тях. Го­ля­ма част от не­по­дпи­са­ни­те ма­те­риа­ли на ма­ке­дон­ски език след юли 1947 г. са не­го­ви.

Всъщ­ност спис­ва­не­то на част от в. “Пи­рин­ско де­ло” на “ма­ке­дон­ски език” за­по­чва мал­ко по-ра­но от ре­ше­ние­то на об­лас­тния ко­ми­тет. Ре­ше­ние­то от 27 ав­густ по-ско­ро по­твър­жда­ва ед­на реал­ност. Бла­го­да­ре­ние на на­стой­чи­ви­те уси­лия на Пе­ро Ко­ро­бар, ус­луж­ли­вост­та на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) и без­кри­тич­но­то от­но­ше­ние на ръ­ко­вод­с­тво­то на вес­тни­ка съ­щият се на­ста­ня­ва още през юли 1947 г. в ре­дак­ция­та и ра­бо­ти ак­тив­но вес­тни­кът да при­до­бие “ма­ке­дон­ски об­лик”.

Пър­ва­та ста­тия на “ма­ке­дон­ски език” се по­я­вя­ва на 14 юли 1947 г., а за пръв път чет­вър­та стра­ни­ца на вес­тни­ка се спис­ва на то­зи “език” в бр. 30 от 28.VII.1947 г. По­ме­с­тват се три ста­тии: “Вап­ца­ров между­ ма­ке­дон­ски­те пи­са­те­ли” от Бла­же Ко­не­ски, “Ан­тон По­пов” и фраг­мент от "сту­дия­та" на Ди­ми­тър Мит­рев “Твор­че­ският лик на Н. Й. Вап­ца­ров”.27

В из­пъл­не­ние на ре­ше­ние­то част от в. “Пи­рин­ско де­ло” да “при­до­бие ма­ке­дон­ски об­лик”, от 30 до 51 брой на вес­тни­ка, т.е. до края на 1947 г., се пе­ча­тат ре­ди­ца ма­те­риа­ли на "ма­ке­дон­ски език". Не­ви­на­ги оба­че ця­ла­та чет­вър­та стра­ни­ца се с­пис­ва на то­зи език, защото списвачите й не могат да наберат необходимите материали, а освен книжарите от Скопие никой друг в областния център не знае и не е усвоил новосъздадения "македонски литературен език". Об­що в 21 броя на вес­тни­ка до края на го­ди­на­та се пуб­ли­ку­ват око­ло 80 ма­те­риа­ла, бол­шин­с­тво­то от кои­то ста­тии, въз­хва­ля­ва­щи ус­пе­хи­те на НРМ във всич­ки об­лас­ти на “со­циа­лис­ти­че­ско­то строи­тел­с­тво”. Ве­ли­чаят се за­слу­ги­те на Ти­то, ЮКП и Югос­ла­вия, рек­ла­ми­рат се по­сти­же­ния­та на “ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­на кул­ту­ра”. Въ­об­ще на­ли­це е стре­меж НРМ да се из­тък­не ка­то при­мер за ос­та­на­ли­те час­ти на Ма­ке­до­ния, да се ут­вър­ди пра­во­то й да бъ­де “обе­ди­ни­тел­но зве­но за ма­ке­дон­ския на­род”. Във всич­ки слу­чаи ав­то­ри­те на ма­те­риа­ли­те са от НРМ. Свои ма­те­риа­ли на стра­ни­ци­те на вес­тни­ка пуб­ли­ку­ват Ла­зар Ко­ли­шев­ски, Ди­ми­тър Вла­хов, ми­нис­тъ­рът на про­све­та­та на НРМ К. Х. Ва­си­лев и др. Въ­об­ще чет­вър­та стра­ни­ца на вес­тни­ка из­ця­ло се пре­взе­ма от скоп­ски­те еми­са­ри и об­служ­ва мак­си­мал­но югос­лав­ска­та пропаганда относно пътищата за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос. Из­клю­че­ние в то­ва от­но­ше­ние не пра­вят и дру­ги­те стра­ни­ци на вес­тни­ка, не­за­ви­си­мо че те се пе­ча­тат на бъл­гар­ски език. В тях из­о­бил­с­тват ма­те­риа­ли с проюгославски и промакедонистки дух.

На стра­ни­ците, изписвани на български език, ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да се пра­ви от име­то на об­лас­тни­те ръ­ко­вод­с­тва на БРП(к) и ОФ. По то­зи на­чин в. “Пи­рин­ско де­ло” се пре­връ­ща в своеоб­раз­на три­бу­на за на­ми­ра­щи­те се в Пи­рин­ския край ма­ке­дон­ски еми­са­ри, от коя­то те без­пре­пят­ст­вено на­ла­гат свои­те идеи за “обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род”.28

Пре­взе­ма­не­то на вес­тни­ка, или по-точно доброволното му предаване в ръцете на македонистите, ве­че не е из­о­ли­ра­но яв­ле­ние по ли­ния на без­кри­тич­но­то “ма­ке­до­ни­зи­ра­не” на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Дру­га прак­ти­че­ска стъп­ка е обя­вя­ва­не­то на 11 ок­том­ври за на­цио­на­лен праз­ник на ту­каш­но­то на­се­ле­ние. Пър­ви­те ука­за­ния в та­зи на­со­ка да­ва Г. Ма­до­лев на за­се­да­ние на бю­ро­то на око­лий­ския ко­ми­тет на БРП(к) в Не­вро­коп от 17.IХ.1947 г.: “Тряб­ва да на­пра­вим всич­ко въз­мож­но, за да се по­чув­с­тва, че той е наш, ма­ке­дон­ски праз­ник - на­цио­на­лен праз­ник за нас. На­шият на­род не е за­по­знат и не е свър­зан с та­зи да­та, но все пак тряб­ва да се на­пра­ви всич­ко въз­мож­но да се ту­ри на­ча­ло­то на от­праз­ну­ва­не по най-тър­же­ст­вен на­чин то­зи ден”. На­края, в до­пъл­не­ние на ка­за­но­то, Г. Ма­до­лев де­кла­ри­ра: “То­зи праз­ник ще обя­вим за наш на­цио­на­лен праз­ник”.29

В де­йстви­тел­ност Г. Ма­до­лев не за­къс­ня­ва да из­пъл­ни по­е­то­то в Не­вро­коп обе­ща­ние. Са­мо два де­на по-къс­но от име­то на ОК на ОФ из­пра­ща пис­мо до око­лий­ски­те ко­ми­те­ти, с кое­то ги ин­фор­ми­ра, че об­лас­тният ко­ми­тет обя­вя­ва 11 ок­том­ври за “на­цио­на­лен праз­ник на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния”. Във връз­ка с то­ва на­сроч­ва “всеобщ” тру­дов ден на 5 ок­том­ври и че­с­тва­не на 11 ок­том­ври по на­се­ле­ни мес­та чрез съ­бра­ния, по­зи­ви и др.30  Са­мои­ни­циа­ти­ва­та на Г. Ма­до­лев пре­дхож­да с един ден ре­ше­ние­то на ПБ на ЦК на БРП(к), с кое­то се да­ва са­мо съ­гла­сие за от­бе­ляз­ва­не на праз­ни­ка, но не и за обя­вя­ва­не­то му ка­то на­цио­на­лен праз­ник на “ма­ке­дон­ци­те” от то­зи край.31

Ско­ро оба­че на­двис­ва опас­ност обя­ве­ният за 5 ок­том­ври тру­дов ден да се про­ва­ли. За да не ста­не то­ва, се на­реж­да той да бъ­де за­дъл­жи­те­лен за всич­ки слу­жи­те­ли и ра­бот­ни­ци от уч­реж­де­ния­та и ор­га­ни­за­ции­те, кои­то тряб­ва да се явят на тру­до­вия ден сре­щу по­дпис.32   В ре­зул­тат на то­ва се от­чи­тат 38 337 “до­бро­вол­ни” тру­до­ви дни.33   По ад­ми­нис­тра­ти­вен път се про­веж­дат и на­сро­че­ни­те съ­бра­ния в гра­до­ве­те и по-го­ле­ми­те се­ли­ща. На мно­го мес­та те се про­ва­лят. Има и слу­чаи, при кои­то при­съ­ства­щи­те де­монс­тра­тив­но на­пу­скат съ­бра­ния­та. В Не­вро­коп съ­бра­ние­то се про­ва­ля, тъй ка­то до­клад­чи­кът Ми­хаил Смат­ра­ка­лев от­пра­вя апел за “ско­рош­но обе­ди­не­ние”. В ин­фор­ма­ция­та за то­ва съ­бра­ние се съ­об­ща­ва: “Съ­бра­ние­то бе сла­бо по­се­те­но, от­ло­же­но и пре­на­сро­че­но...”34  Ин­те­рес­но е и све­де­ние­то за про­веж­да­не на “праз­ни­ка” в Све­тив­рач­ка око­лия: “Из­об­що та­зи го­ди­на на 11 ок­том­ври как­то в гра­да, та­ка и в око­лия­та праз­ну­ва­не­то ня­ма­ше ма­сов все­на­ро­ден ха­рак­тер. На­се­ле­ние­то бе на ра­бо­та и пре­дпо­че­те да оти­де на па­наир в м. Ма­ли лаг - Пет­рич­ко”.35

Ни­кой в сре­ди­те на БРП(к) и ОФ не се съ­об­ра­зя­ва с без­спор­ния факт, че на­се­ле­ние­то нe при­е­ма за “свой” на­трап­ва­ния “на­цио­на­лен праз­ник”. Да­де­на­та въз­мож­ност да се че­с­тва 11 ок­том­ври е по­вод за про­дъл­жа­ва­не с мно­го по-го­ля­ма си­ла на печатната про­па­ган­да­та за “ус­пе­хи­те” на НРМ. За та­зи цел ОК на ОФ из­да­ва спе­циа­лен по­зив, в кой­то 11 ок­том­ври се пре­дста­вя ка­то праз­ник на “це­лия ма­ке­дон­ски на­род”.36

Ка­то се въз­по­лзват от ус­лу­ги­те на мес­тни­те ръ­ко­вод­с­тва, скоп­ски­те еми­са­ри си из­де­йстват и из­да­ва­не­то на спе­циа­лен брой на в. “Пи­рин­ско де­ло”, по­све­тен на съ­би­тие­то.37  Та­ка на 6 ок­том­ври 1947 г. вес­тни­кът пуб­ли­ку­ва на шест стра­ни­ци ре­ди­ца ма­те­риа­ли, про­па­ган­ди­ра­щи НРМ, “ма­ке­дон­ска­та на­ция”, “обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ски на­род”, “ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­на кул­ту­ра”.

На пър­ва и вто­ра стра­ни­ца от то­зи брой пра­вят впе­чат­ле­ние ня­кол­ко ма­те­риа­ла. В увод­на­та ста­тия на Г. Ма­до­лев се за­я­вя­ва, че “11 ок­том­ври е най-свет­лият праз­ник на ма­ке­дон­ския на­род”. Хва­ли се, че по ре­ше­ние на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ то­зи ден е обя­вен за “на­цио­на­лен праз­ник на ма­ке­дон­ския на­род в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния”. В дру­га ста­тия се въз­хва­ля­ва “на­род­но­то въ­ста­ние от 11 ок­том­ври”, кое­то “спло­ти­ло ма­ке­дон­ския на­род” и “обез­пе­чи­ло съ­зда­ва­не­то на НРМ в рам­ки­те на ФНРЮ”. Въз­хва­ля­ват се още “пра­вил­на­та на­цио­нал­на по­ли­ти­ка на ЮКП”, “мъд­ро­то” ръ­ко­вод­с­тво на Ти­то, бла­го­да­ре­ние на кое­то “ма­ке­дон­ският на­род е осъ­ще­с­твил своя идеал”.

В тре­та ста­тия Кр. Стой­чев раз­глеж­да “Бор­ба­та за на­цио­нал­но ос­во­бож­де­ние на ма­ке­дон­ския на­род от Пи­рин­ския край”. В чет­вър­та ста­тия се раз­глеж­да “Ро­ля­та на же­ни­те в на­цио­нал­ноос­во­бо­ди­тел­на­та бор­ба на Ма­ке­до­ния”. Пуб­ли­ку­ва­на е и ста­тия на ма­ке­дон­ски език под за­гла­вие “11 ок­том­ври - праз­ник и на ма­ке­дон­ци­те от Егей­ска Ма­ке­до­ния”. В та­зи по­ре­ди­ца мо­же да се по­со­чи още ста­тия­та “Пет­го­диш­ният сто­пан­ски план в НРМ”. В ста­тия­та “На­род­ният фронт на Ма­ке­до­ния”, за­е­ма­ща чет­вър­та стра­ни­ца, Ди­ми­тър Пет­ров - пре­дсе­да­тел на об­лас­тна­та друж­ба на БЗНС и на­ро­ден пре­дста­ви­тел във ВНС от ОФ, из­каз­ва убеж­де­ние­то, че Югос­ла­вия и Бъл­га­рия ще ре­шат окон­ча­тел­но въ­про­са за обе­ди­не­ние­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към НРМ: “Та­ка тя ще се раз­ви­ва и про­цъф­тя­ва под мъд­ро­то ръ­ко­вод­с­тво на лю­би­мия ми­нис­тър-пре­дсе­да­тел на НРМ - др. Ла­зар Ко­ли­шев­ски”, се по­соч­ва в ста­тия­та.

Пе­та стра­ни­ца съ­дър­жа ста­тия­та “11 ок­том­ври и ма­ке­дон­ска­та мла­деж”, раз­ка­за “Ма­ке­дон­ка” от Мир­чо Юру­ков - гла­вен ре­дак­тор на вес­тни­ка, сним­ки на Го­це Де­лчев, Яне Сан­дан­ски, Ни­ко­ла Па­ра­пу­нов и Н. Й. Вап­ца­ров, на­ре­чен “ма­ке­дон­ски поет и бо­рец”, за­ед­но с по­ртре­та на “на­род­ни хе­рои” от Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния. Шес­та стра­ни­ца е из­пъл­не­на със ста­тия­та на ма­ке­дон­ски език “На­па­де­ние­то на учас­тъ­ка в При­леп”, ло­зун­га “Да жи­вее ми­нис­тър-пре­дсе­да­те­лят на НРМ Л. Ко­ли­шев­ски”, ста­тия­та на Ан­гел Ди­нев “По нов път на кул­тур­но раз­ви­тие”, сним­ка­та “Пър­ва­та опе­ра на ма­ке­дон­ски език” и сти­хот­во­ре­ние­то на Вап­ца­ров “Ро­ди­на”.

Дру­га стъп­ка, це­ля­ща ут­вър­жда­ва­не­то на праз­ни­ка, е раз­ре­ша­ва­не­то от 10 до 12.Х.1947 г. сво­бод­но да се пре­ми­на­ва гра­ни­ца­та и в две­те по­со­ки. Мно­го от жи­вее­щи­те във Вар­дар­ска и Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се въз­по­лзват от та­зи въз­мож­ност, но то­ва ста­ва по лич­ни при­чи­ни - най-ве­че за да се срещ­нат със свои­те близ­ки и род­ни­ни. След за­връ­ща­не­то от по­се­ще­ние­то си във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния мно­го от пре­би­ва­ва­ли­те там раз­каз­ват: “В про­до­вол­ст­вено от­но­ше­ние Югос­ла­вия е мно­го по-до­бре”.38 За съ­зда­ва­не­то на та­ко­ва впе­чат­ле­ние в НРМ са взе­ти спе­циал­ни мер­ки.

Във връз­ка с че­с­тва­не­то на 11 ок­том­ври от Ско­пие до ОК на ОФ се от­пра­вя и­ска­не за учас­тие на пре­дста­ви­тел­ни гру­пи на ор­га­ни­зи­ра­ния в чест на праз­ни­ка фол­кло­рен фес­ти­вал в Щип. То се из­пъл­ня­ва не­за­бав­но от Об­лас­тния ко­ми­тет по на­реж­да­не на Г. Ма­до­лев. На око­лий­ски­те ко­ми­те­ти се да­ват ука­за­ния, по­дго­тов­ка­та на гру­пи­те да се съ­об­ра­зи “в ду­ха на пис­ма­та от На­род­на фе­де­ра­тив­на ре­пуб­ли­ка Ма­ке­до­ния”.39

Ли­ния­та на без­кон­трол­но­то за­до­во­ля­ва­не и­ска­ния­та на Ско­пие за “из­пъл­не­ние на съ­вмес­тни­те ре­ше­ния” за про­па­ган­ди­ра­не­то на НРМ ка­то обе­ди­ни­те­лен цен­тър на всич­ки “ма­ке­дон­ци” про­дъл­жа­ва и през ок­том­ври 1947 г. На пле­ну­ма на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к), про­ве­ден на 27.Х.1947 г., Г. Ма­до­лев от­но­во за­ся­га ма­ке­дон­ския въ­прос, без то­ва да е в дневния ред на пле­ну­ма. В из­каз­ва­не­то си са­мо­до­вол­но обя­вя­ва, че де­кла­ра­ция­та на Х пле­нум на пар­тия­та е “про­ве­де­на в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния” и от­пра­вя об­ви­не­ние към ЦК на БРП(к) и не­го­ви­те “най-близ­ки съ­труд­ни­ци”, че не са на­яс­но по ма­ке­дон­ския въ­прос. Съ­щият от­пра­вя кри­ти­ка и по ад­рес на МНП за­ра­ди то­ва, че в из­да­де­ни­те учеб­ни­ци по геог­ра­фия то­зи край се тре­ти­ра ка­то бъл­гар­ски. Из­каз­ва и не­до­вол­с­тво от в. “Ра­бот­ни­че­ско де­ло”, в кой­то, спо­ред не­го, “има страх да се пи­ше за тоя Пи­рин­ски край”.40

С из­каз­ва­не­то си Г. Ма­до­лев пре­диз­вик­ва при­съ­ства­щия на пле­ну­ма Вл. По­пто­мов да из­ка­же кри­тич­ни бе­леж­ки по не­го­ви­те схва­ща­ния и под фор­ма­та на ука­за­ние за бъ­де­ща­та ра­бо­та по на­цио­нал­ния въ­прос да по­яс­ни: “То­ва е въ­прос сло­жен, оба­че след Блед е съ­вър­ше­но из­яс­нен, по­стиг­на­то е пъл­но съ­гла­сие. Въ­прос за обе­ди­не­ние­то се­га не се по­ста­вя, оба­че на­се­ле­ние­то в на­шия край по всич­ки ли­нии да се по­дгот­вя, за да се по­вди­га на­цио­нал­но­то съ­зна­ние, по­пу­ля­ри­зи­ра­не­то на НРМ”.41

В полемиката се намесва и Кр. Стой­чев, който информира Поптомов, че сред комунистическите активисти в об­ласт­та има­ го­ля­мо обър­ква­не, по­ра­ди кое­то трябвало да се про­ве­де спе­циа­лен пле­нум по ма­ке­дон­ския въ­прос. Явно е, че той намеква за неотдавнашните спорове в ОК и конфликта с Г. Мадолев. По-на­та­тък сек­ре­та­рят ин­фор­ми­ра: “Ма­ке­дон­ският въ­прос не съ­ще­с­тву­ва за ко­му­нис­ти­те в об­ласт­та; не­за­ви­си­мо от то­ва те ра­бо­тят за по­вди­га­не на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но чув­с­тво с ог­лед на “яс­на­та пер­спек­ти­ва” въ­про­сът за обе­ди­не­ние­то да не се по­ста­вя, но да се во­ди кул­тур­но-про­свет­на ра­бо­та”. По­соч­ва още, че в то­ва от­но­ше­ние “има из­вес­тни ре­зул­та­ти” ка­то “ма­ке­дон­ски на­ро­ден теа­тър”, “ма­ке­дон­ска кни­жар­ни­ца” в Гор­на Джу­мая. Съобщава, че ре­ди­ца ко­му­нис­ти “не са на­яс­но по ма­ке­дон­ския въ­прос” и на­мек­ва за от­кри­та­та им или па­сив­на съ­про­ти­ва сре­щу пар­тий­на­та ли­ния. Ка­то при­мер со­чи из­яв­ле­ние на ко­му­нист от Яко­ру­да, кой­то за­я­вил: “Аз съм бъл­га­рин”. Кри­ти­ки оба­че се от­пра­вят и сре­щу "дру­га­та край­ност" и ка­то при­мер се съ­об­ща­ва: “В Гор­на Джу­мая го­во­ри Др. Бъл­га­ра­нов, кой­то го­во­ри ка­то в ма­ке­дон­ска те­ри­то­рия”.42

Резултатът от пле­ну­ма на об­лас­тния ко­ми­тет, е, че до око­лий­ски­те ко­ми­те­ти се из­пра­ща пис­мо, с кое­то се пре­по­ръч­ва аги­та­ция­та в об­ласт­та да бъ­де на­со­че­на “към по­вди­га­не пат­рио­тич­но­то чув­с­тво на на­ро­да, за из­ди­га­не не­го­ва­та бди­тел­ност и бое­ва го­тов­ност да бра­ни на­цио­нал­на­та не­за­ви­си­мост и те­ри­то­риал­на­та ця­лост на НРБ”.43  Все по-чес­то през по­след­на­та чет­върт на 1947 г. пар­тий­на­та про­па­ган­да лан­си­ра и твър­де­ние­то, че на­се­ле­ние­то щя­ло да при­е­ме “обе­ди­ня­ва­не­то” на Пи­рин­ска и Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния, “между­ кои­то ня­ма да има гра­ни­ци, как­то меж­ду ФНРЮ, та­ка и меж­ду НРБ”.44

Про­я­ви­те на без­кри­тич­но и кам­па­ний­но про­веж­да­не на про­ю­гос­лав­ска­та ли­ния про­дъл­жа­ват. Сви­де­тел­с­тво за то­ва е ед­на те­лег­ра­ма на Геор­ги Ма­до­лев от 21 ноем­ври 1947 г. във връз­ка с пре­дстоя­що­то по­се­ще­ние на Ти­то в Бъл­га­рия. С нея се на­реж­да до обяд всич­ки гра­до­ве и се­ла да бъ­дат ук­ра­се­ни с по­ртре­ти­те на Г. Ди­мит­ров и Й. Б. Ти­то и с на­цио­нал­ни­те фла­го­ве на две­те стра­ни, да се из­не­сат лек­ции за Ти­то, Югос­ла­вия и ма­ке­дон­ския въ­прос, да се при­е­мат ре­зо­лю­ции и те­лег­ра­ми, кои­то да се пра­тят до во­да­чи­те на “брат­ски­те” пар­тии.45

По­со­че­на­та те­лег­ра­ма е не са­мо при­мер за ад­ми­нис­три­ра­не при раз­ре­ша­ва­не­то на те­ку­щи­те по­ли­ти­че­ски за­да­чи. Тя ут­вър­жда­ва през след­ва­щи­те ме­се­ци прак­ти­ка­та на ди­ри­жи­ра­но из­пра­ща­не на те­лег­ра­ми до ръ­ко­во­ди­те­ли­те на Югос­ла­вия, НРБ и НРМ, чрез кои­то те да се убеж­да­ват в “по­дкре­па­та на на­род­ни­те ма­си” за тях­на­та “пра­вил­на и мъд­ра” на­цио­нал­на по­ли­ти­ка. Все по-за­сил­ва­щи­те се съ­рбо­ман­ски де­я­ния на об­лас­тни­те ко­ми­те­ти на БРП(к) и ОФ из­ос­трят още по­ве­че ат­мос­фе­ра­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. За то­ва до­при­на­сят и на­пра­ве­ни­те ко­щун­ст­вени по­прав­ки в учеб­ни­ци­те по ис­то­рия и геог­ра­фия в бъл­гар­ски­те учи­ли­ща. На 22 ноем­ври 1947 г. Ми­нис­тер­с­тво­то на на­род­на­та про­све­та из­да­ва Ок­ръж­но № 423, с кое­то на­реж­да да бъ­дат въ­ве­де­ни по­прав­ки при пре­по­да­ва­не­то на учеб­ния ма­те­риал по геог­ра­фия и ис­то­рия. За да се ви­ди най-до­бре докъ­де сти­гат на­цио­нал­ни­те пре­да­те­ли, е не­об­хо­ди­мо по­чти пъл­но­то им ци­ти­ра­не.

По­прав­ки­те в учеб­ни­ци­те по геог­ра­фия са след­ни­те:

1. Ко­га­то се го­во­ри за Юго­за­пад­на Бъл­га­рия, да се обяс­ня­ва, че до­ли­на­та на р. Мес­та, Пи­рин пла­ни­на, сред­но­то те­че­ние на р. Стру­ма от Ко­че­ри­но­во на юг се включ­ват в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. За Пи­рин да се го­во­ри не ка­то за бъл­гар­ска пла­ни­на, а да се раз­глеж­да ка­то пла­ни­на в Ма­ке­до­ния. При раз­глеж­да­не на на­се­ле­ние­то в Бъл­га­рия да се го­во­ри, че в нея жи­веят и ма­ке­дон­ци.

2. За­мя­на на из­ре­че­ние “Ма­ке­до­ния бе при­съ­е­ди­не­на към Бъл­га­рия” с “Ма­ке­до­ния бе оку­пи­ра­на от Бъл­га­рия” в учеб­ни­ка за II клас.

3. В учеб­ни­ка за III клас да се обяс­ня­ва, че Стру­ма на юг от Ри­ла, ре­ка Мес­та и Пи­рин вли­зат в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, а в уро­ка за на­се­ле­ние­то на Бъл­га­рия да се каз­ва, че в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния жи­веят глав­но ма­ке­дон­ци.

4. В учеб­ни­ка за VII клас да се го­во­ри, че в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния жи­веят глав­но ма­ке­дон­ци, че в Аме­ри­ка има мно­го бъл­га­ри от Бъл­га­рия, а не от Ма­ке­до­ния.46

Въ­ве­де­ни­те по­прав­ки в учеб­ни­ци­те по ис­то­рия са:

1. В учеб­ни­ка за III клас Са­муи­ло­ва­та дър­жа­ва да се раз­глеж­да не ка­то За­пад­на Бъл­га­рия, а ка­то дър­жа­ва на ма­ке­дон­ски­те сла­вя­ни.

2. В учеб­ни­ка за VII клас пле­мен­ният съюз на­че­ло с Пре­бънд да се раз­глеж­да ка­то пър­ви опит за съ­зда­ва­не на дър­жа­ва на ма­ке­дон­ски­те сла­вя­ни.

3. Кли­мент и Наум да се из­тък­ват ка­то юж­нос­ла­вян­ски про­све­ти­те­ли и кни­жов­ни­ци.

4. Пак в учеб­ни­ка за VII клас Са­муи­ло­ва­та дър­жа­ва да не се пре­дста­вя ка­то “За­пад­на бъл­гар­ска дър­жа­ва” (за раз­ли­ка от по­прав­ка­та за III клас тук не се со­чи, че тряб­ва да се пре­дста­вя ка­то ма­ке­дон­ска дър­жа­ва, а тряб­ва да се каз­ва: “Тя въз­ник­ва вър­ху зе­ми, кои­то на­ис­ти­на са вли­за­ли в пре­де­ли­те на Бъл­га­рия, но по своя ет­ни­чен об­лик са би­ли чис­то сла­вян­ски.”).

5. Бра­тя Ми­ла­ди­но­ви и дру­ги учи­те­ли и кни­жов­ни­ци от Въз­раж­да­не­то да не се пре­дста­вят ка­то бъл­га­ри, а ка­то ма­ке­дон­ци.

Ос­вен по­со­че­ни­те по-го­ре, пра­вят се и дру­ги, по-не­съ­ще­ст­вени по­прав­ки.47 Те са по­ре­ден акт на от­стъп­ле­ние пред югос­лав­ския на­тиск и са ед­на от вър­хо­ви­те про­я­ви на ни­хи­лис­тич­но от­но­ше­ние към на­цио­нал­на­та ис­то­рия на Бъл­га­рия и не­йни­те при­род­ни бо­гат­с­тва.

Из­вес­тно ус­по­кое­ние на об­ста­нов­ка­та в областта на­стъп­ва след по­дпис­ва­не­то на до­го­вор за друж­ба, съ­труд­ни­че­с­тво и взаи­мо­по­мощ между­ НРБ и ФНРЮ в Ев­кси­ног­рад на 27 ноем­ври 1947 г., за­що­то очак­ва­ни­те ре­ше­ния за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и фе­де­ра­ция­та не се взе­мат. Във връз­ка с то­ва по вре­ме на чет­вър­та­та от­чет­на кон­фе­рен­ция на гор­нод­жу­май­ска­та око­лий­ска организация на БРП/к/ с об­лек­че­ние се кон­ста­ти­ра: “С по­дпис­ва­не­то на до­го­во­ра с ФНРЮ за нас от Пи­рин­ския край на Ма­ке­до­ния се из­яс­ни­ха ре­ди­ца не­ща. Тур­на се край на вред­на­та ми­хай­ло­вис­тка аги­та­ция, че гра­ни­ца ще бъ­де по­ста­ве­на на с. Ба­ра­ко­во, че всич­ки бъл­га­ри ще бъ­дат из­пъ­де­ни и про­чие. Ус­по­кои­ха се оне­зи, кои­то бя­ха из­пла­ше­ни и про­да­ва­ха имо­ти­те си, за да бя­гат във въ­треш­ност­та на Бъл­га­рия, да се спа­ся­ват от ня­как­ва си въ­об­ра­жае­ма опас­ност”.48

Фактът, че не се приемат решения за федериране или за "обединение на македонците", не означава, че двете страни са се отказали от автономията. Много от мероприятията, свързани с въвеждането на автономията, се правят преди и в чест на срещата между Тито и Димитров. Въпреки че липсват писмени доказателства, е сигурно, че двамата договарят устно нейното ускоряване. Само с подобно договаряне може да се обяснят и приетите непосредствено след срещата между Тито и Димитров български решения, касаещи автономията. На­ти­скът за всеобхватно въ­веж­да­не на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия про­дъл­жа­ва в най-пъл­на сте­пен. От­стъп­ле­ния­та и не­пра­во­мер­ни­те ре­ше­ния както на централно, така и на мес­тно ни­во се за­сил­ват. Тех­ни глав­ни изпълни­те­ли са об­лас­тни­те ко­ми­те­ти  на БРП(к) и ОФ.

За­чес­тя­ват слу­чаи­те на гру­ба на­ме­са и опе­кун­с­тво над ра­бо­та­та на ре­ди­ца ор­га­ни­за­ции, ин­сти­ту­ти и уч­реж­де­ния. На уч­ре­ди­тел­но­то съ­бра­ние на СНМ в Гор­нод­жу­май­ския учи­тел­ски ин­сти­тут от име­то на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ Геор­ги Ма­до­лев на­зи­да­тел­но из­и­сква все­ки мла­деж “да бъ­де на­яс­но по ма­ке­дон­ския въ­прос, все­ки ма­ке­до­нец да знае ис­то­рия­та на ма­ке­дон­ския на­род и да се гор­дее с нея”.49

На об­лас­тно съ­ве­ща­ние със сек­ре­та­ри­те и про­па­ган­да­то­ри­те от око­лий­ски­те ко­ми­те­ти и ак­ти­вис­ти от Гор­на Джу­мая бъ­де­ща­та ра­бо­та на агит­гру­пи­те не се об­вър­зва с аги­та­ция по ма­ке­дон­ския въ­прос. По­след­ва твър­де ос­тра реак­ция на Г. Ма­до­лев, кой­то за­я­вя­ва, че “при­е­ма­не­то на до­кла­да в та­ка­ва фор­ма е про­пуск” и на­реж­да на агит­гру­пи­те да се при­да­де “ма­ке­дон­ски об­лик”.50

Аги­та­ция­та на “ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­на кул­ту­ра” през вто­ра­та по­ло­ви­на на 1947 г. про­дъл­жа­ва да ста­ва и по ли­ния на на­трап­ва­ния кул­ту­рен об­мен и по­се­ще­ния на де­ле­га­ции от НРМ. В края на ав­густ е до­пус­на­та пъ­ту­ва­ща “ма­ке­дон­ска тру­па” от име­то на Ра­дио Ско­пие, коя­то про­жек­ти­ра фил­ма “Бор­би­те на югос­лав­ски­те пар­ти­за­ни”. Ос­вен фил­ма тру­па­та пре­дла­га и ки­ноп­рег­лед за кул­тур­ни­те, сто­пан­ските и по­ли­ти­че­ските "ус­пе­хи" на НРМ.51

По съ­що­то вре­ме гра­до­ве­те на об­ласт­та се оби­ка­лят от Крум То­шев - про­фе­сор по фи­ло­ло­гия в Скоп­ския уни­вер­си­тет. Пре­дста­вян за ви­ден учен, съ­щият из­на­ся “сказ­ки вър­ху раз­воя и осо­бе­нос­ти­те на ма­ке­дон­ския език”, стре­ми се да убе­ди ин­те­ли­ген­ция­та в “свет­ли­те пер­спек­ти­ви за раз­ви­тие­то на май­чи­ния ма­ке­дон­ски език”.52

В чест на де­ве­ти сеп­тем­ври 1947 г. в Не­вро­коп е ди­рек­то­рът на Ра­дио Ско­пие, кой­то съ­що вся­че­ски се стре­ми да по­ка­же "го­ле­ми­те ус­пе­хи" на НРМ в рам­ки­те на Югос­ла­вия.53

Важ­но мяс­то в по­ре­ди­ца­та про­ма­ке­до­нис­тки и про­ю­гос­лав­ски ак­ции за­е­ма по­се­ще­ние­то на Ди­ми­тър Вла­хов, на­пра­ве­но през по­след­на­та де­сет­днев­ка на ок­том­ври 1947 г. в ре­ди­ца се­ли­ща на об­ласт­та. На тях Вла­хов не про­пу­ска да по­дчер­тае "го­ле­мия на­пре­дък" на НРМ, на ця­ла Югос­ла­вия в со­циа­лис­ти­че­ско­то строи­тел­с­тво.54 В спе­циал­на бро­шу­ра из­ли­за и до­кла­дът, кой­то Вла­хов из­на­ся в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и Со­фия на те­ма “Въз­хо­дът на ма­ке­дон­ския на­род в брат­ска­та об­щност на юж­ни­те сла­вя­ни”.55

По­ред­на­та про­па­ган­да на “ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­на кул­ту­ра” се ор­га­ни­зи­ра във връз­ка с 11 ок­том­ври - на­цио­нал­ния праз­ник на НРМ. По то­зи по­вод се ре­гис­три­ра и още ед­на про­я­ва на на­ме­са във въ­треш­ни­те ра­бо­ти на Бъл­га­рия. От Скопие искат об­лас­тният ко­ми­тет на ОФ да из­пра­ти пре­дста­ви­тел­ни фолклорни гру­пи на "македонците" от областта за фес­ти­ва­л в Щип, кое­то незабавно се из­пъл­ня­ва.56 По по­вод учас­тие­то на гру­пи от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния на фес­ти­ва­ла в Щип, по­све­тен на на­цио­нал­ния праз­ник на НРМ, се пра­вят при­по­вдиг­на­ти из­во­ди, че с учас­тие­то си то­зи край “има въз­мож­ност да при­об­щи свое­то ду­хов­но твор­че­с­тво към то­ва на бра­тя­та от НРМ и да да­ва своя ус­пе­шен при­нос за из­граж­да­не­то на об­ща на­цио­нал­на ма­ке­дон­ска кул­ту­ра”.57 На дру­го мяс­то чрез Стои­мен Мур­тин - един от за­вер­бу­ва­ни­те от скоп­ски­те еми­са­ри съ­труд­ни­ци на в. “Пи­рин­ско де­ло”, фес­ти­ва­лът се оце­ня­ва ка­то “ма­ни­фес­та­ция на го­ля­мо­то кул­тур­но бо­гат­с­тво на ма­ке­дон­ския на­род”. Же­ла­ние­то да се вну­ши, че кул­ту­ра­та на на­се­ле­ние­то от Гор­нод­жу­май­ска об­ласт е част от кул­тур­но­то бо­гат­с­тво на “ма­ке­дон­ския на­род”, из­ку­ст­вено се по­дхран­ва и от раз­да­де­ни­те на фес­ти­ва­ла I, II, III и IV на­гра­ди само на гру­пи и учас­тни­ци от то­зи край.58

По­ред­на про­я­ва на ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да е по­се­ще­ние­то на Щип­ския на­ро­ден хор в Гор­на Джу­мая на 23 и 24 ноем­ври 1947 г., в на­ве­че­рие­то на по­се­ще­ние­то на Ти­то в Бъл­га­рия.59

Де­ле­га­ция­та от Щип по­да­ря­ва на чи­та­лищ­на­та биб­лио­те­ка 97 кни­ги, от кои­то 27 на “ма­ке­дон­ски пи­са­те­ли”, 40 пре­ве­де­ни на “ма­ке­дон­ски език” от съ­вет­ски ав­то­ри и др.60

По­след­ват но­ви от­стъп­ки пред все по-на­стъ­па­тел­ния ма­ке­до­нис­тки по­ход. С ре­ше­ние на об­ко­ма съ­ще­с­тву­ва­щият към гор­нод­жу­май­ско­то чи­та­ли­ще лю­би­тел­ски теат­ра­лен съ­став се пре­и­ме­ну­ва в “Ма­ке­дон­ски на­ро­ден теа­тър”. Де­йност­та му из­ця­ло се ръ­ко­во­ди от из­пра­те­ни­те “в по­мощ” теат­рал­ни де­йци от Ско­пие на­че­ло с “ре­жис­ьо­ра” Илия Мил­чин. От пуб­ли­ку­ва­на­та на “ма­ке­дон­ски” език ста­тия в “Пи­рин­ско де­ло” се раз­би­ра как­ва ро­ля се от­реж­да на то­зи теа­тър. В нея “Гор­нод­жу­май­ският на­ро­ден ма­ке­дон­ски теа­тър” се пре­дста­вя ка­то ед­на от “най-го­ле­ми­те кул­тур­ни при­до­бив­ки на ма­ке­дон­ския на­род от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния”. Со­чи се, че чрез не­го ве­че “Сво­бод­но ще про­зву­чи ма­ке­дон­ски го­вор”, че: “Днес в це­лия Пи­рин­ски край жи­вее сво­бо­ден ма­ке­дон­ски на­род, кой­то в гра­ни­ци­те на НРБ мо­же сво­бод­но да раз­ви­ва своя на­цио­на­лен език, своя­та на­цио­нал­на по фор­ма и об­що­чо­веш­ка по съ­дър­жа­ние кул­ту­ра”. Твър­ди се, че с де­йност­та си теа­тъ­рът ще по­дпо­мог­не на­се­ле­ние­то “при осъз­на­ва­не­то на не­го­ва­та на­цио­нал­на, ма­ке­дон­ска кул­ту­ра”, ще по­пу­ля­ри­зи­ра “ма­ке­дон­ския език” и ще по­дпо­мог­не съ­зда­ва­не­то на “ма­ке­дон­ска на­цио­нал­на кул­ту­ра в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния”.6­нод­жу­май­ска об­ласт е част от кул­тур­но­то бо­гат­с­тво на “ма­ке­дон­ския на­род”, из­ку­ст­вено се по­дхран­ва и от раз­да­де­ни­те на фес­ти­ва­ла I, II, III и IV на­гра­ди само на гру­пи и учас­тни­ци от то­зи край.58

По­ред­на про­я­ва на ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да е по­се­ще­ние­то на Щип­ския на­ро­ден хор в Гор­на Джу­мая на 23 и 24 ноем­ври 1947 г., в на­ве­че­рие­то на по­се­ще­ние­то на Ти­то в Бъл­га­рия.59

Де­ле­га­ция­та от Щип по­да­ря­ва на чи­та­лищ­на­та биб­лио­те­ка 97 кни­ги, от кои­то 27 на “ма­ке­дон­ски пи­са­те­ли”, 40 пре­ве­де­ни на “ма­ке­дон­ски език” от съ­вет­ски ав­то­ри и др.60

По­след­ват но­ви от­стъп­ки пред все по-на­стъ­па­тел­ния ма­ке­до­нис­тки по­ход. С ре­ше­ние на об­ко­ма съ­ще­с­тву­ва­щият към гор­нод­жу­май­ско­то чи­та­ли­ще лю­би­тел­ски теат­ра­лен съ­став се пре­и­ме­ну­ва в “Ма­ке­дон­ски на­ро­ден теа­тър”. Де­йност­та му из­ця­ло се ръ­ко­во­ди от из­пра­те­ни­те “в по­мощ” теат­рал­ни де­йци от Ско­пие на­че­ло с “ре­жис­ьо­ра” Илия Мил­чин. От пуб­ли­ку­ва­на­та на “ма­ке­дон­ски” език ста­тия в “Пи­рин­ско де­ло” се раз­би­ра как­ва ро­ля се от­реж­да на то­зи теа­тър. В нея “Гор­нод­жу­май­ският на­ро­ден ма­ке­дон­ски теа­тър” се пре­дста­вя ка­то ед­на от “най-го­ле­ми­те кул­тур­ни при­до­бив­ки на ма­ке­дон­ския на­род от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния”. Со­чи се, че чрез не­го ве­че “Сво­бод­но ще про­зву­чи ма­ке­дон­ски го­вор”, че: “Днес в це­лия Пи­рин­ски край жи­вее сво­бо­ден ма­ке­дон­ски на­род, кой­то в гра­ни­ци­те на НРБ мо­же сво­бод­но да раз­ви­ва своя на­цио­на­лен език, своя­та на­цио­нал­на по фор­ма и об­що­чо­веш­ка по съ­дър­жа­ние кул­ту­ра”. Твър­ди се, че с де­йност­та си теа­тъ­рът ще по­дпо­мог­не на­се­ле­ние­то “при осъз­на­ва­не­то на не­го­ва­та на­цио­нал­на, ма­ке­дон­ска кул­ту­ра”, ще по­пу­ля­ри­зи­ра “ма­ке­дон­ския език” и ще по­дпо­мог­не съ­зда­ва­не­то на “ма­ке­дон­ска на­цио­нал­на кул­ту­ра в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния”.61

От­кри­ва­не­то на теа­тъ­ра се пла­ни­ра за 1 ок­том­ври 1947 г. Ми­нис­тер­с­тво­то на ин­фор­ма­ция­та обе­ща­ва да от­пус­не 1 млн. лв., гот­ви се дра­ма­та “Пе­чал­ба­ри”, но на бъл­гар­ски, а не как­то се и­ска от ма­ке­до­нис­ти­те на “ма­ке­дон­ски език”. “Кой­то не и­ска, да си оти­ва” - та­ко­ва е на­реж­да­не­то на Г. Ма­до­лев, и от­кри­ва­не­то ста­ва ед­ва на 7.ХI.1947 г.62

По вре­ме на по­се­те­но­то в пре­об­ла­да­ва­що­то мно­зин­с­тво са­мо от ко­му­нис­ти от­кри­ва­не от­но­во се из­тък­ва, че теа­тъ­рът е го­ля­ма кул­тур­на при­до­бив­ка за “ма­ке­дон­ския на­род” от Пи­рин­ския край, че по­я­ва­та му е “до­ка­за­тел­с­тво за пра­вил­но­то от­но­ше­ние на ОФ власт към “ма­ке­дон­ци­те” и из­раз на гри­жи­те за “по­вди­га­не и из­граж­да­не на на­цио­нал­на­та ма­ке­дон­ска кул­ту­ра”, за още по-го­ля­мо за­дъл­бо­ча­ва­не на брат­ски­те връз­ки меж­ду “ма­ке­дон­ския на­род от два­та края на Ма­ке­до­ния”. В сло­во­то си Геор­ги Ма­до­лев на­ри­ча по­я­ва­та на теа­тъ­ра “го­ля­ма кул­тур­на по­бе­да”, за коя­то пре­ди не е мог­ло да се меч­тае и твър­ди, че “раз­цве­тът на ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­на кул­ту­ра на бра­тя­та от НРМ” пре­дстав­ля­ва мо­щен фак­тор за “по­вди­га­не на­цио­нал­но­то ма­ке­дон­ско съ­зна­ние” на на­се­ле­ние­то от Гор­нод­жу­май­ска об­ласт. “Ние, ма­ке­дон­ци­те - по­соч­ва Ма­до­лев - има­ме при­зна­та ма­ке­дон­ска еди­ни­ца в брат­ско­то се­мей­с­тво на но­ва Ти­то­ва Югос­ла­вия, чии­то ус­пе­хи вдъх­но­вя­ват и нас, ма­ке­дон­ци­те от Пи­рин­ския край”. По-на­та­тък той обяс­ня­ва, че на­цио­нал­на­та кул­ту­ра, коя­то се раз­ви­ва в НРМ, е да­ла тла­сък на по­ли­ти­че­ския и кул­ту­рен жи­вот в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, ка­то до­ба­вя: “Стои се­риоз­на­та за­да­ча да сле­дим на­ши­те бра­тя от НРМ във вся­ко от­но­ше­ние, за да се до­бли­жи­ме до тях и да съ­зда­де­ме ус­ло­вия за общ по­ли­ти­че­ски, кул­ту­рен и на­цио­на­лен жи­вот. Днеш­на­та об­ста­нов­ка е бла­гоп­рият­на за осъ­ще­с­твя­ва­не идеа­ли­те на ма­ке­дон­ския на­род”.63

При­вет­с­твие по по­вод от­кри­ва­не­то на теа­тъ­ра се по­дна­ся и от име­то на НС на ОФ. Не­го­ва­та пре­дста­ви­тел­ка Ра­да То­до­ро­ва за­я­вя­ва “НС на ОФ е мно­го ра­дос­тен, че да­ва въз­мож­ност на вас, на ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние, чрез теа­тъ­ра да раз­вие на­цио­нал­на­та си кул­ту­ра на звуч­ния ваш ма­ке­дон­ски език”.64 Подобни поздрави се отправят и от представителите на Земския отбор на Народния фронт на Македония, на Съюза на артистите в България.

Усилията за утвърждаване на театъра като голяма културна придобивка за "македонците в в този край продължават. В такъв дух е и поредната вестникарска статия по повад на първата пиеса на театъра, изнесена на македонски език.65 До ЦК на БРП/к/ се изпращат информации, че "театърът е много голяма културна придобивка за целият македонски край". Тя е дело на един от най-ревностните македонисти - Васил Ивановски - член на ЦК на БРП/к/, чийто стремеж в края на 1947 г.  и началото на 1948 г.  е непрекъснато да внася подобни манипулативни, утвърждаващи "големия" успех на културно-националната автономия информации и настроения в средите на централното партийно ръководство.66Изнесеното в тази статия за "големия успех" на театъра не отговаря на истината, а е просто поредният пропаганден шум. Вярното е, че точно по това време обстановката сред колектива на театъра е крайно изострена най-вече поради факта, че болшинството от артистите и техническият персонал се противопоставят на насилственото македонизиране на театъра.

На 15 ноември 1947 г. диресторът на театъра  издава заповед № 13, с която се наказват артистите Катя Петрова, Вера Вучкова, Кирил Лазаров, Илия Бръчков, Ева Димитрова, Стоян Вълков, Елена Пенкова, Атанас Паскалев, Анка Благоева, Динчо Димов, Вангел Рупов и Тодор Георгиевски. В друга своя заповед от 16 ноември с. г. директорът на театъра посочва: "В последно време се забелязва едно общо отпускане , несериозно отнасяне към възложената работа както от страна на артистите, така и от страна на техническия персонал".67 Предвижда се за бъдещи системни нарушения глова от 100 лв. Едва по-късно през 1948 г. стават известни редица факти, говорещи за атмосферата, в която театърът работи като "македонски" и за пълния провал на усилията за неговото македонизиране.

“Пре­рас­тва­не­то” на теа­тъ­ра в Гор­на Джу­мая ка­то “ма­ке­дон­ски” прак­ти­че­ски по­ста­вя и на­ча­ло­то на пла­ни­ра­на ак­ция за пре­въз­пи­та­ва­не­то на ин­те­ли­ген­ция­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния в “ма­ке­дон­ски дух”. Ос­вен на ар­тис­ти­те, раз­чи­та се мно­го и на учителите и по­дра­с­тва­ща­та смя­на. Не­по­сред­ст­вено след по­дпис­ва­не­то на Блед­ски­те спо­ра­зу­ме­ния пра­ви­тел­с­тво­то на НРМ от­пу­ска 149 сти­пен­дии за сту­ден­ти от то­зи край, кои­то да се обу­ча­ват в Скоп­ския уни­вер­си­тет. Ос­вен сту­ден­ти­те, през есен­та на 1947 г. в раз­лич­ни сред­ни учи­ли­ща на Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния се при­е­мат 148 уче­ни­ка, пре­движ­да се през учи­тел­ски кур­со­ве да пре­ми­нат 135 учи­те­ли, кое­то впос­лед­с­твие се из­пъл­ня­ва.68

“Гри­жи­те” за “кул­тур­но-про­свет­но­то из­ди­га­не на ма­ке­дон­ци­те” в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния по­раж­дат и но­ви уси­лия за раз­прос­тра­не­ние на ма­ке­дон­ска книж­ни­на. По­вта­рят се събитията от 1946 и пър­ва­та по­ло­ви­на на 1947 г. Към книж­ни­на­та не се про­я­вя­ва ни­ка­къв ин­те­рес. Про­па­дат и опи­ти­те за въ­веж­да­не­то на або­на­мен­тна сис­те­ма. Уп­раж­ня­ва се на­тиск вър­ху об­лас­тния и око­лий­ски­те ко­ми­те­ти на ОФ да пре­дприе­мат при­ну­ди­тел­ни мер­ки за раз­прос­тра­не­ние­то им, кое­то и пра­вят. Ко­ми­те­ти­те на ОФ по­е­мат пла­си­ра­не­то на из­пра­ща­на­та от Ско­пие ли­те­ра­ту­ра и вес­тни­ци. Об­лас­тният ко­ми­тет ги раз­пре­де­ля по око­лии, ка­то за­дъл­жа­ва с нея око­лий­ски­те ко­ми­те­ти, с кое­то на­бър­зо се отър­ва­ва от ку­пи­ща­та хар­тия. По по­до­бен на­чин по­стъп­ват и око­лий­ски­те ко­ми­те­ти, ка­то я раз­пра­щат по се­ла­та.69

Прак­ти­ка­та на при­ну­ди­тел­но раз­прос­тра­не­ние на македонска книжнина сре­ща не­о­чак­ван от­пор. Сел­ски­те ко­ми­те­ти от­каз­ват да се за­ни­ма­ват с раз­прос­тра­не­ние­то на в. “Но­ва Ма­ке­до­ния”. От­нос­но при­чи­ни­те за то­ва е по­ка­за­тел­но и ед­но пис­мо от 17 де­кем­ври 1947 г. на бе­лиш­кия оте­че­ст­веноф­рон­тов­ски ко­ми­тет, в кое­то се каз­ва: “Ре­ди­ца уч­реж­де­ния от­каз­ват да го по­лу­ча­ват, за­що­то ня­ма кой да го че­те и не мо­гат да го че­тат. За­се­га не мо­жем да го пла­си­ра­ме по­ве­че. На­ви­кът за че­те­не не ста­ва със си­ла, а с по-дъл­га по­дго­тов­ка. Раз­прос­тра­не­ние без от­чи­та­не на ис­ти­на­та, че хо­ра­та не че­тат със съ­рце си ка­мо ли тоз вес­тник, (за) кой­то тряб­ва вре­ме и из­вес­тна по­дго­тов­ка”.70

Ня­кои ко­ми­те­ти на­пра­во връ­щат из­пра­те­ни­те им прат­ки на око­лий­ски­те ко­ми­те­ти.71 Про­сле­дя­ва­не­то на от­че­ти­те на  селските ко­ми­те­ти на ОФ по­каз­ва, че през го­ди­на­та най-мно­го се че­тат бъл­гар­ски вес­тни­ци. По­я­ва­та на “ма­ке­дон­ски език” на стра­ни­ци­те на “Пи­рин­ско де­ло” от юли 1947 г. до­веж­да до ряз­ко спа­да­не на ин­те­ре­са към не­го.72

Не­до­вол­ни от по­стиг­на­то­то, де­йци­те от Ско­пие об­сип­ват с оп­лак­ва­ния об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ, кой­то с но­во раз­по­реж­да­не от 2 де­кем­ври с.г. за­дъл­жа­ва око­лий­ски­те ко­ми­те­ти да раз­прос­тра­ня­ват “Но­ва Ма­ке­до­ния” във всич­ки уч­реж­де­ния, ор­га­ни­за­ции и пре­дприя­тия. Ос­вен то­ва с пис­мо­то всич­ки чи­та­лищ­ни и учи­лищ­ни биб­лио­те­ки се за­дъл­жа­ват да се снаб­дя­ват с ма­ке­дон­ска ли­те­ра­ту­ра.73 То­ва ре­ше­ние ут­вър­жда­ва окон­ча­тел­но прак­ти­ка­та раз­прос­тра­не­ние­то на ма­ке­дон­ски­те вес­тни­ци и ли­те­ра­ту­ра през след­ва­ща­та 1948 г. да ста­ва са­мо по при­ну­ди­те­лен на­чин. А с то­ва още по­ве­че се уве­ли­ча­ва дис­тан­ция­та между­ из­пра­те­ни­те ма­ке­дон­ски кни­жа­ри и на­се­ле­ние­то.

Про­ва­лът на опи­ти­те за про­веж­да­не на пе­чат­на про­па­ган­да се по­твър­жда­ва и от кон­ста­та­ции на ня­кои от око­лий­ски­те ко­ми­те­ти на ОФ от края на 1947 и на­ча­ло­то на 1948 г. В от­чет до На­цио­нал­ния съ­вет на ОФ око­лий­ският ко­ми­тет на ОФ в Гор­на Джу­мая съ­об­ща­ва, че по ли­ния на кул­тур­но­то сбли­же­ние с НРМ през 1947 г. са про­ве­де­ни са­мо 4 взаим­ни по­се­ще­ния, ня­кол­ко сказ­ки и за­ключ­ва: “Се­ла­та в то­ва от­но­ше­ние са из­ос­та­на­ли мно­го”.74 На го­диш­на­та си от­чет­на кон­фе­рен­ция раз­лож­кият око­лий­ски ко­ми­тет от­кри­то при­зна­ва, че се е на­тък­нал на го­ле­ми труд­нос­ти по на­цио­нал­ния въ­прос. Съ­об­ща­ва се, че по­ра­ди не­съ­гла­сие с про­веж­да­на­та ли­ния се за­бе­ляз­ва от­дръп­ва­не на член­ска­та ма­са, про­я­ви на раз­ног­ла­сие, лип­са на един­с­тво и про­бле­ми със съ­юз­ни­ци­те. По вре­ме на ди­ску­сия­та един от де­ле­га­ти­те за­я­вя­ва: “По от­но­ше­ние на ин­те­ре­са към ма­ке­дон­ска­та кни­га на­пра­во тряб­ва да си пи­шем две”.75

Из­не­се­ни­те фак­ти за про­ва­ли­ла­та се ма­ке­до­нис­тка про­па­ган­да с пе­чат­ни ма­те­риа­ли до­каз­ват за се­тен път, че на­се­ле­ние­то от­хвър­ля на­трап­ва­ни­те му чуж­ди кул­тур­ни цен­нос­ти, тъй ка­то ги оце­ня­ва ка­то обид­но по­газ­ва­не на бъл­гар­ски­те му на­цио­нал­ни чув­с­тва.

От на­пра­ве­ния пре­глед за раз­ви­тие­то на съ­би­тия­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния през есен­та на 1947 г. и най-ве­че на те­зи, свър­за­ни с ме­роп­рия­тия­та по кул­тур­на­та ав­то­но­мия, ста­ва яс­но, че след Блед­ски­те спо­ра­зу­ме­ния се съ­зда­ват ус­ло­вия за без­пре­пят­ст­вено про­веж­да­не на от­кри­та ек­спан­зия от скоп­ски еми­са­ри. Тя е на­со­че­на към ця­лос­тно­то по­дчи­ня­ва­не на кул­тур­ния жи­вот в об­ласт­та на тех­ни­те идеи. От­кри­то­то ма­ке­до­нис­тко, а по съ­ще­с­тво де­на­цио­на­ли­за­тор­ско на­стъп­ле­ние, за­взе­ло ве­че и оп­ре­де­ле­ни те­ри­то­рии, се дъл­жи до го­ля­ма сте­пен на съ­де­йствие­то, кое­то без­кри­тич­но оказ­ват мес­тни­те ко­му­нис­ти­че­ски и ОФ де­йци със зна­ние­то и по инс­трук­ции на ПБ и ЦК на БРП(к). Те счи­тат, че по то­зи на­чин най-до­бре ще до­при­не­сат за из­пъл­не­ние на пар­тий­на­та ли­ния по ма­ке­дон­ския въ­прос, за не­го­во­то “окон­ча­тел­но” раз­ре­ша­ва­не. Де­йствия­та им са и от­го­вор на по­стоян­ни­те кри­ти­ки от Со­фия, че не ра­бо­тят за реа­ли­зи­ра­не на пар­тий­на­та по­ли­ти­ка по то­зи въ­прос. Ма­си­ра­на­та ин­ва­зия на скопски­те еми­са­ри  ста­ва въз­мож­на бла­го­да­ре­ние на то­ва, че го­ля­ма част от де­йци­те на БРП(к) и ОФ из­па­дат под сил­но­то влия­ние на ско­пя­ни, мис­лей­ки, че на де­ло до­при­на­сят за из­пъл­не­ние спо­ра­зу­ме­ния­та между­ ЮКП и БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос. А за то­ва как и до­къ­де са стиг­на­ли не­ща­та, го­во­ри ед­но по-късно при­зна­ние на Кръс­тьо Стой­чев: “Меж­ду нас и скоп­ски­те ръ­ко­во­ди­те­ли се съ­зда­до­ха мно­го тес­ни връз­ки. Всич­ки, кои­то ид­ва­ха от Ско­пие, ид­ва­ха с кон­крет­ни инс­трук­ции и про­веж­да­ха своя­та тес­но­на­цио­на­лис­ти­че­ска по­ли­ти­ка. Бла­го­да­ре­ние на то­ва, че на­ши дру­га­ри улес­ня­ва­ха скоп­ски­те дру­га­ри в тях­на­та ми­сия, Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния пре­ми­на фак­ти­че­ски под ръ­ко­вод­с­тво­то на скоп­ския цен­тра­лен ко­ми­тет”.76

Из­па­да­не­то на пар­тий­ни­те и оте­че­ст­веноф­рон­тов­ските де­йци в по­дчи­не­но по­ло­же­ние спря­мо скоп­ски­те еми­са­ри се дъл­жи на ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на ръководството на БРП(к) в пе­рио­да след де­ве­ти сеп­тем­ври 1944 г. То  ги за­дъл­жа­ва да из­пъл­ня­ват де­кла­ра­ция­та на Х пле­нум на пар­тия­та и Блед­ски­те спо­ра­зу­ме­ния. За то­ва спо­ма­гат и пре­дприе­ти­те в края на 1947 г. по­ли­ти­че­ски и ад­ми­нис­тра­тив­ни про­ме­ни в стра­на­та ка­то лик­ви­ди­ра­не­то на об­лас­тни­те ко­ми­те­ти на БРП(к) и ОФ, но­во­то ад­ми­нис­тра­тив­но де­ле­ние и др. По то­зи на­чин се пре­мах­ват ня­кои от ба­рие­ри­те, кои­то би­ха мог­ли до­ри и не­вол­но да про­ти­во­дей­с­тват по­не на ня­кои из­вра­ще­ния на кул­тур­но-про­свет­на­та ек­спан­зия на скоп­ски­те еми­са­ри. На­стъ­пи­лият в края на 1947 и на­ча­ло­то на 1948 г. във връз­ка с пре­дприе­ти­те реор­га­ни­за­ции пре­хо­ден пе­риод се ока­за твър­де удо­бен за тях и те се въз­по­лзват от не­го най-ра­цио­нал­но.

Бла­гоп­рият­на по­чва за ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да на скоп­ски­те еми­са­ри се съ­зда­ва след пре­дприе­та­та през ок­том­ври - ноем­ври в на­цио­на­лен ма­щаб кам­па­ния за про­па­ган­ди­ра­не на ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка от стра­на на цен­трал­но­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво. С Ре­ше­ние № 3 на сек­ре­та­риа­та на ЦК на БРП(к) от 22.IХ.1947 г. се въз­ла­га раз­ра­бот­ва­не­то на лек­ция по де­кла­ра­ция­та на ЦК на Х пле­нум по ма­ке­дон­ския въ­прос със за­дъл­же­ние­то тя да бъ­де ра­зяс­не­на сред ак­ти­ва на пар­тия­та в ця­ла­та стра­на, сред всич­ки пар­тий­ни кур­со­ве и пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции.77

За­ед­но с по­ло­же­ни­те уси­лия за про­веж­да­не на кол­ко­то се мо­же по­ве­че “ма­ке­дон­ски” по ха­рак­тер про­я­ви, по ука­за­ние от Ско­пие из­пра­ща­ни­те еми­са­ри твър­де чес­то го­во­рят за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към НРМ, за “обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род”, а не за фе­де­ра­ция. През есен­та на 1947 г. се по­ста­вя на­ча­ло­то на но­ва ак­ция, на­со­че­на един­ст­вено към по­сти­га­не на край­на­та цел - за­граб­ва­не на то­зи бъл­гар­ски край от ФНРЮ.

До го­ля­ма сте­пен без­пре­пят­ст­вена­та де­йност на еми­са­ри­те се из­вър­шва и бла­го­да­ре­ние на не­по­сле­до­ва­тел­на­та по­ли­ти­ка на ЦК на БРП(к) по от­но­ше­ние на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния във връз­ка с пре­дстоя­щи­те ад­ми­нис­тра­тив­ни и по­ли­ти­че­ски про­ме­ни, по­ро­де­ни от при­е­ма­не­то на пър­ва­та бъл­гар­ска ко­му­нис­ти­че­ска кон­сти­ту­ция. За из­вес­тен пе­риод от око­ло два ме­се­ца ЦК на пар­тия­та за­ба­вя из­пъл­не­ние­то на ре­ше­ние­то си спря­мо реор­га­ни­за­ция­та на Гор­нод­жу­май­ска об­ласт. Всеоб­що в уп­рав­ля­ва­щи­те сре­ди е мне­ние­то, че пре­движ­да­ни­те про­ме­ни в по­ли­ти­че­ска­та и ад­ми­нис­тра­тив­ната струк­ту­ра в стра­на­та ня­ма да се от­на­сят за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния за­ра­ди про­веж­да­на­та ли­ния по ма­ке­дон­ския въ­прос и не­ед­нок­рат­ни­те обе­ща­ния пред Ти­то и ЮКП, че въ­про­сът за обо­со­бя­ва­не­то на то­зи край ка­то “осо­бен на­цио­на­лен край в пре­де­ли­те на Бъл­га­рия” ще бъ­де ре­шен по­ло­жи­тел­но. Пра­во­то да очер­таят ха­рак­те­ра, пра­во­мо­щия­та и струк­ту­ра­та на “крае­ви­те” уп­рав­лен­ски и по­ли­ти­че­ски зве­на в бъ­де­щия “обо­со­бен ма­ке­дон­ски край”, се да­ва на “ма­ке­дон­ци­те” в об­ласт­та. Да реа­ли­зи­ра то­зи за­ми­съл “от­до­лу”, се на­то­вар­ва об­лас­тният ко­ми­тет на БРП(к). При те­зи ус­ло­вия бю­ро­то на об­лас­тния ко­ми­тет про­веж­да ня­кол­ко по­све­те­ни на пре­дстоя­ща­та реор­га­ни­за­ция пле­ну­ми. За­да­ча­та е на ЦК да се пре­дста­вят в за­вър­шен вид пре­дло­же­ния “от­до­лу” за ръ­ко­вод­ни­те струк­ту­ри на “Ма­ке­дон­ския” край. Съ­стоя­ли­те се по то­зи въ­прос ди­ску­сии са по­ка­за­тел­ни как­то за раз­ме­ра на ув­ли­ча­не­то на бъл­гар­ски­те ко­му­нис­ти в ор­би­та­та на про­ю­гос­лав­ска­та по­ли­ти­ка по ма­ке­дон­ски въ­прос, та­ка и за по­стиг­на­ти­те ре­зул­та­ти от не­кол­ко­го­диш­на­та  де­на­цио­на­ли­за­тор­ска кам­па­ния. И не­що по­ве­че: за всеоб­ща из­не­на­да идея­та за на­цио­нал­но­то обо­со­бя­ва­не на то­зи бъл­гар­ски край не сре­ща еди­но­душ­на­та по­дкре­па сред го­ля­ма част от об­лас­тни­те ко­му­нис­ти­че­ски де­йци.

На за­се­да­ние­то от 8 де­кем­ври 1947 г. Кръс­тьо Стой­чев пре­дла­га на об­съж­да­не про­ек­топ­ред­ло­же­ние пред ЦК по но­во­то пре­ус­трой­с­тво на об­ласт­та в съ­гла­сие с кон­сти­ту­ция­та. В крат­ко сло­во той съ­об­ща­ва, че об­що­то на­строе­ние на кад­ри­те в об­ласт­та е да се при­е­мат око­лий­ски­те еди­ни­ци ка­то най-го­ле­ми. Той ин­фор­ми­ра бю­ро­то, че спо­ред не­го “раз­пу­ска­не­то на об­ласт­та ще се от­ра­зи не­до­бре за Гор­нод­жу­май­ска об­ласт”. То­ва свое ста­но­ви­ще Стой­чев оп­рав­да­ва с не­об­хо­ди­мост­та в об­ласт­та да се про­веж­да “ед­нак­ва по­ли­ти­ка” с ог­лед на пар­тий­на­та ли­ния за не­йния “ма­ке­дон­ски” ха­рак­тер. А за да се по­чув­с­тва та­зи об­ласт ка­то “ма­ке­дон­ска” в НРБ, пре­дла­га тя да не се пре­ус­трой­ва ка­то дру­ги­те об­лас­ти в стра­на­та. Всич­ки об­лас­тни служ­би да бъ­дат раз­фор­ми­ра­ни, но да ос­та­нат об­лас­тни­те ко­ми­те­ти на пар­тия­та, об­лас­тният на­ро­ден съ­вет и об­лас­тният ко­ми­тет на ОФ. Без ра­зи­сква­ния се ре­ша­ва на­пра­ве­ни­те от Стой­чев пре­дло­же­ния да бъ­дат из­пра­те­ни за одоб­ре­ние от ЦК на БРП(к).78

След раз­ри­ва меж­ду ЮКП и БРП(к) през ля­то­то на 1948 г. про­ве­де­ният пле­нум и при­е­ти­те от не­го пре­дло­же­ния ще се пре­дста­вят ка­то  са­мои­ни­циа­ти­ва от стра­на на Кр. Стой­чев. За да се от­хвър­ля ви­на­та за зло­по­луч­на­та ав­то­но­мис­тка и де­на­цио­на­ли­за­тор­ска по­ли­ти­ка от ЦК на БРП(к), ще се твър­ди, че ръ­ко­вод­с­тво­то не е и­ска­ло по­до­бно ста­но­ви­ще и не е има­ло по­до­бни на­ме­ре­ния. 79 Без­спо­рен е фак­тът, че по то­ва вре­ме пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво още не се е от­ка­за­ло от не­о­дав­наш­но­то си ре­ше­ние Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и не­го­во­то на­се­ле­ние да бъ­дат упо­ме­на­ти в бъл­гар­ска­та кон­сти­ту­ция или обо­со­бе­ни по ня­ка­къв друг по­дхо­дящ и при­ем­лив за югос­ла­вя­ни­те на­чин ка­то “ма­ке­дон­ски на­цио­на­лен край” в пре­де­ли­те на бъл­гар­ска­та дър­жа­ва. Лан­си­ра­ни­те по вре­ме на пле­ну­ма идеи и и­ска­ния са не са­мо по­ръ­че­ние, но и из­ця­ло то­ле­ри­ра­ни от Со­фия и са на­пъл­но в уни­сон с югос­лав­ски­те и­ска­ния за “на­цио­нал­но­то” обо­со­бя­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния.

Ве­ро­я­т­но пре­д­ло­же­ни­я­та на об­ко­ма са би­ли на­за­до­во­ли­тел­ни за ЦК и вър­на­ти за но­во раз­г­ле­ж­да­не и до­о­фор­мя­не в по-за­вър­шен вид. Във връ­з­ка с то­ва на 8 яну­а­ри 1948 г. се про­ве­ж­да по­в­то­рен пле­нум на об­ла­с­т­ния ко­ми­тет. Кръ­с­тьо Стой­чев по­в­та­ря  пре­д­ло­же­ни­я­та от края на 1947 г., но ве­че офор­ме­ни  ка­то ре­ше­ния. Се­га ин­с­ти­ту­ци­и­те, ко­и­то се пре­д­ла­га да ос­та­нат ка­то об­ла­с­т­ни, се на­ри­чат “кра­е­ва уп­ра­ва”, “кра­е­ви ОФ ко­ми­те­ти”, “кра­е­ви пар­ти­ен ко­ми­тет”, “кра­е­ва на­ро­д­на уп­ра­ва”, “Ко­ми­тет за на­у­ка, из­ку­с­т­во и кул­ту­ра”. По­д­ро­б­но се ра­зя­с­ня­ва ка­к­ви тря­б­ва да бъ­дат съ­о­т­ве­т­ни­те от­де­ли в уп­ра­ви­те, ко­ми­те­ти­те и длъ­ж­но­с­ти­те в тях.80

То­зи път се про­веж­дат ра­зи­сква­ния и не всич­ки чле­но­ве на ръ­ко­вод­с­тво­то по­дкре­пят пър­вия сек­ре­тар. Ня­кои от тях ка­то Стой­не Ли­сий­ски, Ве­не­ра Клин­ча­ро­ва и др. из­каз­ват съ­мне­ние да­ли въ­об­ще то­ва, кое­то пре­дла­га Стой­чев, е не­об­хо­ди­мо и из­тък­ват са­мо не­об­хо­ди­мост­та от об­лас­тен пар­тиен ко­ми­тет.81

В от­го­вор Кръс­тьо Стой­чев раз­кри­ва и дру­ги свои пре­дста­ви от­нос­но бъ­де­ща­та уп­ра­ва: “Ка­то си пре­дста­вям ус­трой­с­тво­то на Югос­ла­вия, смя­там, че всич­ко ще се вър­ши под ръ­ко­вод­с­тво­то на уп­ра­ва­та със съ­гла­сие­то на ми­нис­тер­с­тва­та”.82 Та­зи негова ми­съл са­мо по­твър­жда­ва ес­те­ст­вения из­вод, че пре­дло­же­ния­та за пре­ус­трой­с­тво на об­ласт­та са взаим­с­тва­ни от сис­те­ма­та в Югос­ла­вия и съ­об­ра­зе­ни с пер­спек­ти­ва­та Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да пре­ми­не към нея.

Но­ви­те мис­ли на сек­ре­та­ря на об­лас­тния ко­ми­тет са по­вод за още по-от­кри­то про­ти­во­пос­та­вя­не на не­го­ви­те пре­дло­же­ния. Сек­ре­та­рят на око­лий­ския ко­ми­тет в Гор­на Джу­мая Стой­не Ли­сий­ски на­пра­во за­я­вя­ва, че ако об­ласт­та се ос­та­ви та­ка­ва, как­ва­то се пре­дла­га от Кръс­тьо Стой­чев, ня­ма да се стиг­не до ни­как­ва про­мя­на. Ка­то об­ръ­ща вни­ма­ние, че с пре­дстоя­щи­те про­ме­ни в стра­на­та се це­ли кад­ри­те да бъ­дат из­пра­те­ни за ра­бо­та сред на­ро­да в око­лии­те, той от­кри­то се обя­вя­ва про­тив пре­дла­га­ни­те об­лас­тни крае­ви служ­би: “Аз смя­там, че не осо­бе­но се раз­ли­ча­ва на­ша­та об­ласт от дру­ги­те в стра­на­та...”83 Вед­на­га след то­ва Ли­сий­ски пра­ви пре­дло­же­ние в об­ласт­та да ос­та­не са­мо крае­ви ОФ ко­ми­тет от три­ма ду­ши.

По­дкре­пя­щи­те пре­дло­же­ния­та на пър­вия сек­ре­тар се обос­но­ва­ват с то­ва, че на­се­ле­ние­то тряб­ва да се по­чув­с­тва ка­то “ма­ке­дон­ско”, ма­кар да при­зна­ват, че в де­йстви­тел­ност то не се чув­с­тва за та­ко­ва. Та­ско Та­сев - член на око­лий­ския ко­ми­тет на БРП(к) в Гор­на Джу­мая, по­соч­ва: “Ние тряб­ва та­ка да ус­троим на­ша­та об­ласт, че на­ро­дът де­йстви­тел­но да се по­чув­с­тва, че сме ма­ке­дон­ци. Не­ка има­ме пре­двид, че в бол­шин­с­тво­то си на­ше­то на­се­ле­ние все още не се чув­с­тва ма­ке­дон­ско. И се­га ако не ус­троим об­ласт­та та­ка, как­то се пре­дла­га от др. Стой­чев и мне­ние­то на дру­га­ри­те от­го­ре, то ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние сред на­се­ле­ние­то ще бъ­де все съ­що­то”.84 Твър­де цен­на в гор­но­то из­каз­ва­не е ин­фор­ма­ция­та, че то­ва, кое­то пре­дла­га Стой­чев, се по­кри­ва с “мне­ние­то на дру­га­ри­те от­го­ре”, т.е., че пле­ну­мът ра­бо­ти по по­ръч­ка от­го­ре. 

Из­ка­за­но­то от Та­ско Та­сев ста­но­ви­ще от­нос­но ни­во­то на “ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние” на на­се­ле­ние­то се по­твър­жда­ва и от Асен Кон­стан­ти­нов, кой­то каз­ва: “Смя­там, че ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние в на­ше­то на­се­ле­ние е мно­го сла­бо”.85 Той по­ддър­жа из­граж­да­не­то на крае­ви­те служ­би, чрез кои­то на всич­ко ще се при­да­де “ма­ке­дон­ски дух”.

За на­род­нос­тна­та при­на­длеж­ност на на­се­ле­ние­то се из­каз­ва и Бо­рис Вап­ца­ров: “Ние тряб­ва да сме на­яс­но, че на­ше­то на­се­ле­ние все още не се чув­с­тва ма­ке­дон­ско и ние тряб­ва да за­ра­бо­тим по-се­риоз­но в то­ва на­прав­ле­ние”. За ре­ша­ва­не­то на та­зи за­да­ча пре­дла­га из­вър­шва­не­то на “по-го­ля­мо от­де­ля­не и пре­об­ра­зо­ва­ние в об­ласт­та в срав­не­ние с дру­ги об­лас­ти в стра­на­та”. Счи­та съ­що, че всич­ки въ­про­си, от­на­ся­щи се до око­лии­те, чрез крае­ви­те уп­ра­ви тряб­ва да се “пре­ре­ша­ват и пре­чуп­ват тук и при­до­би­ват ма­ке­дон­ски об­лик”. Спо­ред не­го в край­на смет­ка пре­ус­трой­с­тво­то в об­ласт­та тряб­ва да се из­вър­ши та­ка, че тя да по­лу­чи по-го­ля­ма ав­то­ном­ност.86

До­къ­де са стиг­на­ли ра­бо­ти­те по пре­дла­га­но­то реор­га­ни­зи­ра­не на Гор­нод­жу­май­ска об­ласт, да­ва пре­дста­ва и по­след­но­то за­се­да­ние на бю­ро­то на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) съ­вмес­тно с чле­но­ве­те на око­лий­ския ко­ми­тет в Гор­на Джу­мая и част от ак­ти­ва на град­ска­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция, про­ве­де­но на 16 януа­ри 1948 г. Във връз­ка с пре­дстоя­щи­те про­ме­ни Кръс­тьо Стой­чев ин­фор­ми­ра, че днев­ният ред на за­се­да­ние­то е “Реор­га­ни­зи­ра­не на град­ския, око­лий­ски и об­лас­тния пар­тий­ни ко­ми­те­ти и на­бе­ляз­ва­не на хо­ра за бъ­де­щи­те “крае­ви” ор­га­ни (крае­ви пар­тиен, крае­ви ОФ ко­ми­тет и крае­ва уп­ра­ва)”. Във връз­ка с про­ме­ни­те съ­щият по­соч­ва: “За на­шия край се пре­движ­да да ос­та­не ка­то ма­ке­дон­ски край”. По-на­та­тък съ­об­ща­ва, че ще има крае­ва уп­ра­ва, крае­ви пар­тиен ко­ми­тет и крае­ви ОФ ко­ми­тет и че ЦК на БРП(к) е по­и­скал от об­лас­тния ко­ми­тет да пре­дста­ви хо­ра за ра­бо­та във вой­ска­та, ня­кои от кои­то ве­че са оп­ре­де­ле­ни. Ка­то та­къв се со­чи Геор­ги Ма­до­лев. Вед­на­га след то­ва Кръс­тьо Стой­чев до­ба­вя: “Но бю­ро­то на­ми­ра за не­об­хо­ди­мо да въз­ра­зи на ЦК за из­тег­ля­не­то на др. Ма­до­лев”. След то­ва при­стъп­ва към пре­дло­же­ния за кад­ри­те, кои­то ще ог­ла­вят от­дел­ни­те крае­ви служ­би, ка­то най-на­пред пре­дла­га се­бе си за сек­ре­тар на крае­вия пар­тиен ко­ми­тет и за пре­дсе­да­тел на крае­ва­та уп­ра­ва...

При­стъп­ва се към ра­зи­сква­не на кан­ди­да­ту­ри­те, но лип­сват све­де­ния как е за­вър­ши­ло за­се­да­ние­то.

По-на­та­тъш­ни­те ра­зи­сква­ния са спре­ни от ЦК на БРП(к), кой­то по то­ва вре­ме се от­каз­ва от на­ме­ре­ние­то си да реор­га­ни­зира Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ка­то “ма­ке­дон­ски на­цио­на­лен край” с ог­лед очер­та­ва­щи­те се пер­спек­ти­ва за съ­зда­ва­не на фе­де­ра­ция, в гра­ни­ци­те на коя­то “ма­ке­дон­ци­те” ще­ли да имат своя дър­жа­ва и всич­ки на­цио­нал­ни пра­ва. В край­на смет­ка Гор­нод­жу­май­ска об­ласт се пре­ус­трой­ва как­то ос­та­на­ли­те ра­йо­ни на стра­на­та. То­ва не се ха­рес­ва най-ве­че на Геор­ги Ма­до­лев, кой­то по­стъп­ва на ра­бо­та в ар­мия­та, от­къ­де­то пи­ше спе­циал­но пис­мо до ЦК на БРП(к) по “Ня­кои въ­про­си от по­ли­ти­ка­та на пар­тия­та по ма­ке­дон­ския въ­прос”, къ­де­то из­ра­зя­ва не­съ­гла­сие­то си с ЦК. В пис­мо­то се твър­ди, че по­ли­ти­ка­та на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос след де­ве­ти сеп­тем­ври 1944 г. е не­по­сле­до­ва­тел­на, че пре­об­ла­да­ва­що­то мно­зин­с­тво от на­се­ле­ние­то на то­зи край е “ма­ке­дон­ско”, че тук тряб­ва с още по-го­ля­ма си­ла да се раз­ви­ва “ма­ке­дон­ска на­цио­нал­на кул­ту­ра”. Раз­фор­ми­ро­ва­не­то на Гор­нод­жу­май­ска об­ласт би­ло не­пра­вил­но, по­ра­ди кое­то се на­стоя­ва ЦК да сви­ка “съ­ве­ща­ние с ма­ке­дон­ски­те ак­ти­вис­ти от об­ласт­та” за раз­глеж­да­не на по­ста­ве­ни­те от не­го въ­про­си.87

Пис­мо­то на Геор­ги Ма­до­лев е сви­де­тел­с­тво за раз­ме­ра на из­па­да­не­то му под югос­лав­ско влия­ние. Ви­на за то­ва има цен­трал­но­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво с пре­да­тел­ска­та си по­ли­ти­ка по ма­ке­дон­ския въ­прос не­по­сред­ст­вено след де­ве­ти сеп­тем­ври 1944 г., до­ве­ла не са­мо до обър­ква­не, но и до из­па­да­не на ак­ти­вис­ти на пар­тия­та в яр­ко из­ра­зе­ни ма­ке­до­нис­тки и про­ю­гос­лав­ски ук­ло­ни. Вслед­с­твие на то­ва мно­го от ак­ти­вис­ти­те на БРП(к) и ОФ в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ра­бо­тят как­то по си­ла­та на ма­ке­до­нис­тки­те си убеж­де­ния, ре­зул­тат от не­кол­ко­го­диш­но­то пар­тий­но въз­пи­та­ние в та­зи на­со­ка, та­ка и по си­ла­та на пар­тий­на­та дис­цип­ли­на и идео­ло­ги­че­ски об­ре­ме­не­на­та си убе­де­ност в пра­во­та­та на пар­тий­на­та по­ли­ти­ка по на­цио­нал­ния въ­прос. Всич­ко, кое­то те вър­шат за про­веж­да­не­то на ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка, е плод на без­пре­кос­лов­на­та им пар­тий­на по­дчи­не­ност. В то­зи сми­съл те са ма­ша в ръ­це­те на зло­по­луч­на­та анти­бъл­гар­ска по­ли­ти­ка на свое­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво. Внед­ря­ва­не­то на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние те при­е­мат ка­то по­ли­ти­че­ска це­ле­съоб­раз­ност, на­ло­же­на и не­об­хо­ди­ма в име­то на “юж­нос­ла­вян­ско­то брат­с­тво”.

Най-без­спор­но­то до­ка­за­тел­с­тво в по­дкре­па на ка­за­но­то по-го­ре е фак­тът, че ко­га­то на­стъп­ва раз­ри­вът във взаи­моот­но­ше­ния­та между­ БРП(к) и ЮКП, Бъл­га­рия и Югос­ла­вия през ля­то­то на 1948 г., ни­то един от ак­ти­вис­ти­те на БРП(к) и ОФ от то­зи край не пре­ми­на­ва на стра­на­та на ЮКП и Югос­ла­вия въ­пре­ки по­ло­же­ни­те оттам зна­чи­тел­ни уси­лия и пре­дло­же­ния за ка­рие­ра, съ­про­во­де­на с при­мам­ли­ви ма­те­риал­ни об­ла­ги в “сво­бод­на­та ма­ке­дон­ска дър­жа­ва”. Не­по­сред­ст­вено след ре­ше­ния­та на ХVI пле­нум на ЦК на БРП(к) от юли 1948 г. член­ска­та ма­са на пар­тия­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, не­йни­те ак­ти­вис­ти са­ми раз­кри­ват кон­грес на БКП през де­кем­ври 1948 т. Геор­ги Ма­до­лев ще за­я­ви: “Аз лич­но стиг­нах до по­ло­же­ние да се съ­мня­вам в спо­соб­ност­та на на­шия ЦК да ре­ша­ва пра­вил­но ма­ке­дон­ския въ­прос, а за от­дел­ни не­го­ви чле­но­ве счи­тах, че имат не­и­скре­но от­но­ше­ние към ма­ке­дон­ския въ­прос. Аз упот­ре­бих мно­го уси­лия да убеж­да­вам пар­тий­ни­те кад­ри за въз­при­е­ма­не­то на по­греш­на­та Ку­ли­шев­ска по­ста­нов­ка по ма­ке­дон­ския въ­прос. На­края аз пи­сах пис­мо до ЦК на пар­тия­та, в кое­то от­кри­то за­я­вих свое­то не­съ­гла­сие с по­ли­ти­ка­та на ЦК по мно­го пун­кто­ве за от­но­ше­ние­то му към ма­ке­дон­ския въ­прос. С та­зи си де­йност и де­йност­та на мои­те дру­га­ри ние не по­мог­нах­ме на раз­ви­тие­то на пар­тия­та в Пи­рин­ския край ...”88

В края на 1947 г. и на­ча­ло­то на 1948 се съ­зда­ват ус­ло­вия за без­пре­пят­ст­вено про­ник­ва­не на скоп­ски­те еми­са­ри в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Про­дъл­жа­ват ро­доот­стъп­ни­те де­я­ния на бъл­гар­ски­те ко­му­нис­ти. Те въ­веж­дат култур­но-на­цио­нал­ната ав­то­но­мия, за­ра­ди кое­то съ­вре­мен­ни­ци­те и тех­ни­те опо­нен­ти за­слу­же­но ще ги на­ри­чат на­цио­нал­ни пре­да­те­ли! Про­дъл­жа­ва и без­кри­тич­но­то от­но­ше­ние на мес­тни­те ко­му­нис­ти­че­ски де­йци към яв­но де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та де­йност на еми­са­ри­те. Към края на де­кем­ври 1947 г. югос­лав­ска­та стра­на ве­че се рад­ва на още по-зна­чи­тел­ни ус­пе­хи в уси­лия­та за все по-пъл­но­то об­вър­зва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния с Югос­ла­вия. Обоб­ще­но, не­йни­те по­сти­же­ния се свеж­дат до след­но­то: ця­ла­та аги­та­цион­на де­йност на пар­тий­ни­те и ОФ ко­ми­те­ти е на­со­че­на към ут­вър­жда­ва­не “ма­ке­дон­ския ха­рак­тер” на об­ласт­та; осъ­ще­ст­вени са ре­ди­ца взаим­ни по­се­ще­ния, по вре­ме на кои­то скоп­ски­те пра­те­ни­ци най-без­пре­пят­ст­вено аги­ти­рат за югос­лав­ския ва­риант, це­лящ при­съ­е­ди­ня­ва­не­то ка­то най-не­по­сред­ст­вена и един­ст­вена за­да­ча. В пъ­лен ход е от­кри­ва­не­то и на още две ма­ке­дон­ски кни­жар­ни­ци, чрез кои­то ра­йо­нът се на­вод­ня­ва с ог­ром­но ко­ли­че­с­тво про­па­ган­дна ли­те­ра­ту­ра пропагандираща  “обе­ди­ня­ва­не­то на ма­ке­дон­ския на­род”. На­ли­це е про­па­ган­дното твър­де­ние, че “ма­ке­дон­ска­та ли­те­ра­ту­ра” се тър­си “все по­ве­че и по­ве­че”, а най-ве­че “ма­ке­дон­ският бук­вар”, ежед­нев­но об­ласт­та се кръс­тос­ва от т.нар. “по­движ­но ма­ке­дон­ско ки­но и кни­жар­ни­ца”, кои­то съ­що не­о­без­по­коя­ва­ни от ни­ко­го, раз­ви­ват ши­ро­ка кам­па­ния в по­лза на при­съ­е­ди­не­ние­то. Съ­зда­ден е “ма­ке­дон­ски” теа­тър, кой­то из­на­ся пие­си­те на “ро­ден ма­ке­дон­ски език”. На­си­ла се раз­прос­тра­ня­ват ма­ке­дон­ски­те вес­тни­ци. Пре­дприе­ти са и мер­ки за съ­зда­ва­не на “ма­ке­дон­ски кад­ри”, ка­то за цел­та в НРМ са при­е­ти ка­то сти­пен­диан­ти 149 сту­ден­ти, 148 уче­ни­ка в сред­ни­те учи­ли­ща и 135 учи­те­ли за ед­но­го­ди­шен курс с цел да ста­нат пре­по­да­ва­те­ли по ма­ке­дон­ски език и ис­то­рия.89

В края на 1947 г. ве­че ня­ма и кой да пре­пят­с­тва про­веж­да­не­то на ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния. Как­то в на­цио­на­лен, та­ка и в об­лас­тен ма­щаб на опо­зи­ция­та е на­не­сен удар. Про­веж­да се кам­па­ния за “ра­зоб­ли­ча­ва­не на опо­зи­цион­ни­те еле­мен­ти”. В Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния бор­ба­та сре­щу опо­зи­ция­та се во­ди и под фор­ма­та на бор­ба за пре­мах­ва­не на “по­след­ни­те ос­та­тъ­ци на ми­хай­ло­виз­ма”, на “ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм”. Ши­ри се страх. В об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на ОФ ор­га­ни­за­циите на БЗНС, НС “Зве­но” и БРСДП ве­че не се про­ти­во­пос­та­вят на уси­лия­та на БРП(к) да реа­ли­зи­ра де­нацио­на­ли­за­тор­ски­те си на­ме­ре­ния. Ак­ти­вис­ти­те на  про­ко­му­нис­ти­че­ски­те съ­юз­ни­ци вече глас­но по­дкре­пят та­зи по­ли­ти­ка.

Лип­са­та на пре­гра­да пред направляваното отвън македонистко настъпление е факт, как­то са и факт все по-за­чес­тя­ва­щи­те и за­сил­ва­щи се от­стъп­ки пред югос­лав­ския на­тиск. Връх на по­ре­ди­ца­та предателства на българските комунисти в края на 1947 г. се явя­ва да­де­но­то съ­гла­сие за въ­веж­да­не на “ма­ке­дон­ския език и ис­то­рия” ка­то учеб­ни пре­дме­ти в учи­ли­ща­та на то­зи край. То­ва да­ва въз­мож­ност скоп­ски­те еми­са­ри да пре­дприе­мат без­пре­це­ден­тна кул­тур­но-про­свет­на ин­ва­зия, це­ля­ща пъл­но­то де­на­цио­на­ли­зи­ра­не на то­зи от пам­ти­ве­ка бъл­гар­ски край. По вре­ме на та­зи ко­щун­ст­вена и уни­кал­на в све­тов­на­та прак­ти­ка ак­ция де­на­цио­на­ли­за­то­ри­те ко­му­нис­ти се на­тък­ват на съ­про­ти­ва­та на уче­ни­ци­те, учи­те­ли­те, въ­об­ще на на­се­ле­ние­то, кои­то от­каз­ват да при­е­мат на­трап­ва­ни­те му по на­сил­ст­вен път чуж­ди на на­род­нос­тна­та им при­на­длеж­ност “кул­тур­ни цен­нос­ти”. В край­на смет­ка, съ­всем ес­те­ст­вено, та­зи ак­ция се про­ва­ля.