Пиринска Македония в българоюгославските отношения

2. Ак­ция­та за де­мог­раф­ско пре­броя­ва­не на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния (25 - 31 де­кем­ври 1946 г.)

 

С Указ No 13 от 27 март 1946 г. Ми­нис­тер­ският съ­вет въз­ла­га на Глав­на ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та да из­вър­ши от 25 до 31 де­кем­ври с.г. по­ред­но­то об­що сто­пан­ско и де­мог­раф­ско пре­броя­ва­не.42   Въ­про­сът за пре­броя­ва­не­то се по­ста­вя на дне­вен ред в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ед­ва на 13 юни 1946 г. Със за­по­вед No 1597 об­лас­тният ди­рек­тор на­реж­да на око­лий­ски­те уп­ра­ви­те­ли да про­у­чат и из­пъл­ня­ват на­вре­ме, точ­но и пра­вил­но всич­ки на­ред­би на Глав­на ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та (ГДС), свър­за­ни с пре­броя­ва­не­то. По съ­що­то вре­ме се на­зна­ча­ва об­лас­тна пре­брои­тел­на ко­ми­сия, чий­то пре­дсе­да­тел ста­ва сек­ре­та­рят на об­лас­тна­та ди­рек­ция и чле­но­ве: пре­дста­ви­те­ли на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ, об­лас­тният учи­ли­щен ин­спек­тор, сек­ре­та­ри­те на об­лас­тни­те пар­тий­ни и про­фе­сио­нал­ни ор­га­ни­за­ции. Из­граж­дат се и око­лий­ски пре­брои­тел­ни ко­ми­сии, чий­то съ­став е по­до­бен на об­лас­тна­та.43

До на­ча­ло­то на ноем­ври 1946 г. про­бле­ми­те око­ло по­дго­тов­ка­та на пре­броя­ва­не­то и из­вър­шва­не­то на ня­кои пре­два­ри­тел­ни опе­ра­ции, це­ля­щи не­го­во­то об­лек­ча­ва­не, ос­та­ват на­стра­на от об­ще­ст­вено-по­ли­ти­че­ския жи­вот. На пре­ден план са две­те глав­ни по­ли­ти­че­ски съ­би­тия в стра­на­та - Ре­фер­нду­мът за ре­пуб­ли­ка от 8 сеп­тем­ври и из­бо­ри­те за Ве­ли­ко на­род­но съ­бра­ние от 27 ок­том­ври 1946 г. Кон­крет­на­та ра­бо­та по по­дго­тов­ка­та на пре­броя­ва­не­то за­по­чва не­по­сред­ст­вено след из­бо­ри­те. Още в на­ча­ло­то оба­че Глав­на ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та се на­тък­ва на ре­ди­ца труд­нос­ти, по­ро­де­ни от стра­ха от при­съ­е­ди­ня­ва­не към Фе­де­ра­тив­на на­род­на ре­пуб­ли­ка Югос­ла­вия (ФНРЮ), от слу­хо­ве­те, че ед­на от пър­ви­те стъп­ки в то­ва от­но­ше­ние ще бъ­де за­пис­ва­не­то на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ско” по на­цио­нал­ност.

Пър­во­то све­де­ние за за­труд­не­ния око­ло пре­броя­ва­не­то да­ва ед­на те­лег­ра­ма на Ди­рек­ция­та на ста­тис­ти­ка­та от 1 ноем­ври 1946 г., в коя­то се съ­об­ща­ва, че око­лий­ски­те пре­брои­тел­ни ко­ми­сии не са спа­зи­ли сро­ко­ве­те за из­пра­ща­не­то на пре­брои­тел­ни­те спи­съ­ци.44 По­до­бна те­лег­ра­ма до об­лас­тния ди­рек­тор на след­ва­щия ден из­пра­ща и Ди­рек­ция на на­род­на­та ми­ли­ция. В нея се и­ска да се на­ре­ди на око­лий­ски­те уп­ра­ви­те­ли и кме­то­ве­те да из­пъл­ня­ват точ­но в ука­за­ни­те сро­ко­ве всич­ки на­реж­да­ния на ГДС.45 На 15 ноем­ври Глав­на ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та из­да­ва Ок­ръж­но № 9076, кое­то ин­фор­ми­ра об­лас­тния ди­рек­тор, че от стра­на на об­щин­ски­те уп­рав­ле­ния не се от­да­ва нуж­но­то зна­че­ние на пре­броя­ва­не­то, а ин­те­ре­сът от ор­га­ни­зи­ра­не­то му от стра­на на кме­то­ве­те и сек­ре­та­ри­те е слаб, по­ра­ди кое­то то е за­стра­ше­но от про­вал.46 За та­ка­ва опас­ност пре­дуп­реж­да­ва и Ди­рек­ция на на­род­на­та ми­ли­ция в те­лег­ра­ма от 25 ноем­ври.47

В от­го­вор на по­со­че­ни­те сиг­на­ли Об­лас­тна­та ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та в Гор­на Джу­мая се за­до­во­ля­ва с из­пра­ща­не­то на пре­дуп­ре­ди­тел­ни пис­ма. Пър­во­то е от 6 ноем­ври 1946 г.48 С не­го око­лий­ски­те уп­ра­ви­те­ли се за­дъл­жа­ват да на­ре­дят на кме­то­ве­те да из­пъл­ня­ват точ­но и в ука­за­ни­те сро­ко­ве всич­ки и­ска­ния на ГДС. С дру­го пис­мо от 25 ноем­ври на око­лий­ски­те уп­ра­ви­те­ли и кме­то­ве­те от­но­во е на­ре­де­но не­за­бав­но да се из­пъл­ня­ват всич­ки раз­по­реж­да­ния на Глав­на­та ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та. То­зи път след­ва пре­дуп­реж­де­ние­то, че за неиз­пъл­не­ние на за­да­чи­те по пре­броя­ва­не­то ще се тър­си и лич­на от­го­вор­ност.49

В на­ча­ло­то на де­кем­ври 1946 г. по­дго­тов­ка­та на пре­броя­ва­не­то на­вли­за в за­клю­чи­тел­на­та си фа­за. За­по­чва кам­па­ния за обу­че­ние на пре­брои­те­ли­те. Съ­всем не­о­чак­ва­но оба­че пре­движ­да­ни­те за та­зи цел кон­фе­рен­ции се про­ва­лят, тъй ка­то мно­го от пре­брои­те­ли­те от­каз­ват да при­съ­стват. За оси­гу­ря­ва­не на тях­но­то учас­тие се при­стъп­ва към не­пре­къс­на­ти от­кри­ти за­пла­хи. Сре­щу по­дпис пре­брои­те­ли­те се за­дъл­жа­ват да се явят на на­сро­че­ни­те кон­фе­рен­ции. В слу­чай на не­я­вя­ва­не се пре­движ­да 30 000 лв. гло­ба или 6 ме­се­ца за­твор.50

Въ­пре­ки за­пла­хи­те ре­ди­ца пре­брои­те­ли не из­пъл­ня­ват на­реж­да­ния­та. Глав­на ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та ин­фор­ми­ра об­лас­тния ди­рек­тор с пис­мо от 14 де­кем­ври 1946 г., в кое­то се по­соч­ва: “Пра­те­ни­ци­те на ста­тис­ти­ка­та до­клад­ват, че мно­го от пре­брои­те­ли­те и кон­трол­ьо­ри­те не уча­с­тват в ус­трое­ни­те за тях кон­фе­рен­ции. Не­за­бав­но на­ре­де­те до кме­то­ве­те да взе­мат не­об­хо­ди­ми­те мер­ки за учас­тие­то им”..51

С все­ки из­ми­нат ден опас­ност­та от про­ва­ля­не на пре­броя­ва­не­то на­рас­тва. От сре­да­та на де­кем­ври за­по­чва още по-ма­со­во от­каз­ва­не на пре­брои­те­ли от учас­тие в ак­ция­та. Из­вър­шва се и не­пре­къс­на­та по­дмя­на на по­тре­би­те­ли, смя­та­ни за не­у­доб­ни. Из­гра­де­ни­те още през юли 1946 г. об­лас­тна и око­лий­ски пре­брои­тел­ни ко­ми­сии не са в съ­стоя­ние да ов­ла­деят по­ло­же­ние­то. По­ра­ди то­ва в сре­да­та на де­кем­ври Глав­на­та ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та, Об­лас­тна­та ди­рек­ция и око­лий­ски­те уп­рав­ле­ния  при­стъп­ват към сфор­ми­ра­не на аги­та­цион­ни ко­ми­те­ти по пре­броя­ва­не­то. За пре­дсе­да­те­ли на ко­ми­те­ти­те се оп­ре­де­лят кме­то­ве­те, а за чле­но­ве пре­ки­те ръ­ко­во­ди­те­ли на пре­броя­ва­не­то, пре­дсе­да­те­ли­те на ОФ ко­ми­те­ти­те и сек­ре­та­ри­те на по­ли­ти­че­ски­те ор­га­ни­за­ции. Пред ко­ми­те­ти­те се по­ста­вя за­да­ча­та чрез сказ­ки и аги­та­ция между­ 20 и 28 де­кем­ври 1946 г. да из­вър­шат по­дго­тов­ка на на­се­ле­ние­то за пре­броя­ва­не­то.52

Из­граж­да­не­то на та­ка не­об­хо­ди­ми­те ко­ми­те­ти про­па­да, а в на­ве­че­рие­то на пре­броя­ва­не­то опас­ност­та то да се про­ва­ли, ста­ва още по-го­ля­ма. То­ва най-до­бре раз­би­рат об­лас­тният ко­ми­тет на БРП(к), об­лас­тният ко­ми­тет на ОФ и Об­лас­тна­та ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та. Ето за­що те пре­дприе­мат ре­ди­ца мер­ки, кои­то пре­до­пре­де­лят ре­зул­та­ти­те от пре­броя­ва­не­то и до­веж­дат до из­вър­шва­не­то му по край­но не­де­мок­ра­ти­чен, ад­ми­нис­тра­тив­но-ко­ман­ден и на­сил­ст­вен път. На­ли­це са ре­ди­ца до­ка­за­тел­с­тва за то­ва.

По­ка­за­тел­но за на­чи­на и об­ста­нов­ка­та, при коя­то се во­ди по­дго­тов­ка­та и пре­броя­ва­не­то, е за­се­да­ние­то на бю­ро­то на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) от 21 де­кем­ври 1946 г. Ед­на от точ­ки­те на днев­ния ред пре­движ­да раз­глеж­да­не­то на ра­бо­та­та по пре­броя­ва­не­то. По та­зи точ­ка го­во­ри пър­вият сек­ре­тар на ко­ми­те­та Кръс­тьо Стой­чев. В про­то­ко­ла от за­се­да­ние­то са за­пи­са­ни не­го­ви­те ду­ми: “По от­но­ше­ние на пре­дстоя­що­то пре­броя­ва­не ЦК е съ­гла­сен на­се­ле­ние­то в на­шия край да се пи­ше по на­цио­нал­ност “ма­ке­дон­ци”. То­ва ще бъ­де ед­на кам­па­ния на на­ша­та пар­тия, ние ще срещ­нем съ­про­ти­ва”. След ка­то по­соч­ва, че съ­про­ти­ва ще ока­жат не са­мо опо­зи­ция­та, но и съ­юз­ни­ци­те на БРП(к) в ОФ, сек­ре­та­рят на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) до­пъл­ва: “На­ред с то­ва стои въ­про­сът за мо­ха­ме­да­ни­те в на­ша­та об­ласт. Ще бъ­де при­ем­ли­во да ги за­пи­шем по на­род­ност ма­ке­дон­ци, ве­роиз­по­ве­да­ние - мо­ха­ме­да­ни.53

Чле­нът на бю­ро­то на об­лас­тния ко­ми­тет Еф­тим Геор­гиев раз­глеж­да ак­ция­та по пре­броя­ва­не­то ка­то бор­ба с опо­зи­ция­та, коя­то в слу­чая от­стоя­ва бъл­гар­ския ха­рак­тер на на­се­ле­ние­то в Ма­ке­до­ния. Той смя­та, че в та­зи бор­ба опо­зи­ция­та тряб­ва не­пре­мен­но да бъ­де по­бе­де­на, по­ра­ди кое­то пре­дла­га: “Да се из­по­лзва на­шият опит от пре­диз­бор­на­та кам­па­ния (за Ве­ли­ко на­род­но съ­бра­ние - бел. авт.), да при­ло­жим пла­на за из­бо­ри­те в ця­ла­та не­го­ва мре­жа от от­го­вор­ни­ци отдо­лу наго­ре. Да се про­ве­рят вра­же­ски­те еле­мен­ти от пре­брои­те­ли­те, да ра­зяс­ня­ват и по­ма­гат в тех­ни­че­ска­та ра­бо­та. Ця­ла­та пар­тия тряб­ва да бъ­де на крак”.54

След ка­то съ­об­ща­ва, че град­ският ко­ми­тет на БРП(к) в Гор­на Джу­мая ве­че е по­ста­ви­л то­зи въ­прос пред пър­вич­ни­те ор­га­ни­за­ции, Геор­ги Ма­до­лев съ­що пре­дла­га: “1. Вра­же­ски­те еле­мен­ти от пре­брои­те­ли­те да бъ­дат из­хвър­ле­ни вед­на­га; 2. Пар­тий­ният апа­рат за из­бо­ри­те да се въз­ста­но­ви и про­ве­де та­зи ак­ция”. А ето как­во се каз­ва по-на­та­тък в про­то­ко­ла: “По­вдиг­на се въ­про­сът как­во да се пи­ше в гра­фа­та “го­во­рим език” и се прие да се до­пу­ска да се пи­ше “бъл­гар­ски” пре­дим­но в гра­до­ве­те, а по се­ла­та - глав­но “ма­ке­дон­ски”.55 Как­то се виж­да, об­лас­тният ко­ми­тет, опи­рай­ки се на да­де­но­то съ­гла­сие от стра­на на ЦК на БРП(к), при­е­ма пре­два­ри­тел­ни ре­ше­ния не са­мо за на­цио­нал­ност­та, но и за ези­ка на на­се­ле­ние­то от Пи­рин­ския край и ги при­веж­да в из­пъл­не­ние. То­ва ли­чи от ре­ди­ца до­ку­мен­ти.

Вед­на­га след за­се­да­ние­то на об­лас­тния ко­ми­тет в Гор­на Джу­мая са из­ви­ка­ни ак­ти­вис­ти­те на око­лий­ски­те ко­ми­те­ти на пар­тия­та. За съ­дър­жа­ние­то на инс­трук­та­жа един от учас­тни­ци­те спо­де­ля: “Ние тряб­ва­ше да про­ве­дем са­мо ра­зяс­ни­тел­на ра­бо­та. В об­лас­тния ко­ми­тет ни бе ка­за­но, че ако не из­ка­ра­ме 70% ма­ке­дон­ци, да си взе­мем шап­ки­те и да бя­га­ме”.56 В из­пъл­не­ние ре­ше­ние­то на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) от 21 де­кем­ври 1946 г. и на­пра­ве­ния на дру­ги яден инс­трук­таж с ак­ти­ва на об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция през след­ва­щи­те дни се из­вър­шва въз­ста­но­вя­ва­не на пре­диз­бор­ния пар­тиен апа­рат от из­бо­ри­те за Ве­ли­ко на­род­но съ­бра­ние, кой­то на прак­ти­ка из­зем­ва фун­кции­те на на­зна­че­ни­те пре­брои­те­ли.

Във връз­ка с пре­дстоя­що­то пре­броя­ва­не в око­лий­ски­те цен­тро­ве се свик­ват за­се­да­ния и на око­лий­ски­те ко­ми­те­ти на БРП(к). По­ка­за­тел­но за ха­рак­те­ра им е све­де­ние­то за за­се­да­ние­то в Све­ти Врач. В про­то­ко­ла на око­лий­ския ко­ми­тет е за­пи­са­но: “По точ­ка тре­та др. Иван Де­лев (пър­ви сек­ре­тар на ко­ми­те­та - б.м., В.А.) ни до­клад­ва за то­ва, че ни пре­дстои пре­броя­ва­не, в кое­то пар­тия­та и це­лият на­род тряб­ва да взе­ме жи­во учас­тие. Ос­вен то­ва той из­яс­ни осо­бе­ния на­род­нос­тен ха­рак­тер на на­ша­та об­ласт ка­то ма­ке­дон­ска та­ка­ва и не­об­хо­ди­мост­та от от­бе­ляз­ва­не в пре­брои­тел­ни­те кар­ти то­ва, че ние сме ма­ке­дон­ци. За из­яс­ня­ва­не на гор­но­то пред ця­ла­та пар­тия и ос­та­на­ло­то на­се­ле­ние взе се ре­ше­ние да се пи­ше до всич­ки пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции със за­дъл­же­ние да се сви­кат пар­тий­ни съ­бра­ния, ка­то се из­по­лзва це­лият пар­тиен апа­рат. Ос­вен то­ва да се по­ста­ви въ­про­сът пред ОК на ОФ и пред пре­дстоя­ща­та ад­ми­нис­тра­тив­на кон­фе­рен­ция. Съ­ща­та да се на­пра­ви и чрез про­веж­да­не на спе­циал­на кон­фе­рен­ция с пре­брои­те­ли­те и чле­но­ве­те на ОК на град­ският ак­тив да оби­ко­ля по­не по-го­ле­ми­те се­ла.”57

За кам­па­ния­та в Пет­рич сви­де­тел­с­тват мно­же­с­тво до­ку­мен­ти. При­зна­ние, че око­лий­ският ко­ми­тет на БРП(к) в то­зи град смя­та пре­броя­ва­не­то са­мо ка­то по­ред­на кам­па­ния, се съ­дър­жа в до­кла­да на ор­га­ни­за­ция­та пред тре­та­та от­чет­но-из­бор­на кон­фе­рен­ция от 11 и 12 март 1947 г. В ед­но-един­ст­вено из­ре­че­ние от до­кла­да е ка­за­но: “В края на го­ди­на­та ние про­ве­дох­ме ак­ция­та по пре­броя­ва­не­то”. Де­ле­гат на кон­фе­рен­ция­та спо­де­ля: “Око­лий­ският ко­ми­тет ока­за по­мощ и по пре­броя­ва­не­то. Той да­де на­вре­мен­ни на­път­с­твия за на­цио­нал­но­то съ­зна­ние на на­се­ле­ние­то в на­ша­та око­лия”.58 За как­ва “по­мощ” ста­ва въ­прос, се из­яс­ня­ва по вре­ме на пле­ну­ми­те и кон­фе­рен­ции­те на око­лий­ския ко­ми­тет през 1948-1949 г.59

Без да се впу­ска­ме в но­ви по­дроб­нос­ти, са­мо ще от­бе­ле­жим, че по по­до­бен на­чин се раз­ви­ват съ­би­тия­та и в дру­ги­те око­лии. На­сил­ст­вения ха­рак­тер на пре­броя­ва­не­то при­зна­ва на­при­мер и све­тив­рач­ка­та око­лий­ска ор­га­ни­за­ция. На раз­ши­рен пле­нум, съ­стоял се на 7-8 ав­густ 1948 г., се по­соч­ва: “Съ­що та­ка не­пра­вил­но, по ад­ми­нис­тра­ти­вен път, се из­вър­ши оп­ре­де­ля­не­то на на­цио­нал­ност­та на на­се­ле­ние­то в око­лия­та при пре­броя­ва­не­то през 1946 г.” В при­е­та­та ре­зо­лю­ция се каз­ва: “Пре­броя­ва­не­то съ­що се из­вър­ши не­пра­вил­но”.60

На раз­ши­рен пле­нум на око­лий­ския ко­ми­тет на пар­тия­та в Гор­на Джу­мая, сви­кан на 5 ав­густ 1948 г., един от чле­но­ве­те на бю­ро­то из­тък­ва: “При за­пис­ва­не­то на на­се­ле­ние­то се по­лу­чи инс­трук­ция от об­лас­тния ко­ми­тет да ги за­пи­шем кой как­то же­лае, след то­ва са­мо ма­ке­дон­ци”.61   Друг до­ку­мент на око­лий­ска­та ор­га­ни­за­ция раз­кри­ва, че при пре­броя­ва­не­то ак­ти­вис­ти на пар­тия­та са си слу­жи­ли със за­пла­ха­та: “Пи­ши се ма­ке­до­нец, за­що­то ако се пи­шеш ци­га­нин или бъл­га­рин, то ти си фа­шист.”62

На­сил­ст­веност­та на пре­броя­ва­не­то при­зна­ват раз­лож­ка­та и не­вро­коп­ска­та око­лий­ска ор­га­ни­за­ция. В ре­зо­лю­ция на раз­лож­ка­та око­лий­ска ор­га­ни­за­ция, при­е­та на 28 юли 1948 г. по по­вод ре­ше­ния­та на шес­тна­де­се­тия пле­нум на ЦК на БРП(к), сред ре­ди­ца­та греш­ки на ко­ми­те­та се от­бе­ляз­ва “на­сил­ст­вено­то оп­ре­де­ля­не на на­цио­нал­ност­та на на­се­ле­ние­то в око­лия­та.”63 По­до­бна кон­ста­та­ция се съ­дър­жа и в ре­зо­лю­ция на не­вро­коп­ска­та ор­га­ни­за­ция, при­е­та на 8 ав­густ 1948 г. В нея се по­соч­ва: “По на­цио­нал­но-кул­тур­на­та ав­то­но­мия се до­пус­на­ха за­беж­ки и без­кри­тич­но от­но­ше­ние към де­йност­та на скоп­ски­те ръ­ко­во­ди­те­ли, учи­те­ли­те и кни­жа­ри­те от Вар­дар­ския край на Ма­ке­до­ния и се из­си­лих­ме при пре­броя­ва­не­то”.64

Към ре­ди­ца­та при­ме­ри, при кои­то пар­тий­ни­те ко­ми­те­ти пра­вят раз­кри­тия за на­чи­на, по кой­то се из­вър­шва пре­броя­ва­не­то, мо­же да се по­со­чи още, че ме­се­ци пре­ди да е на­стъ­пил раз­ри­вът във вза­и­мо­о­т­но­ше­ни­я­та ме­ж­ду БРП(к) и ЮКП, цен­т­рал­ни­ят ко­ми­тет на БРП(к) при­з­на­ва на­си­ли­е­то, ока­за­но при пре­б­ро­я­ва­не­то. До­ка­за­тел­с­т­во за то­ва е ед­но съ­о­б­ще­ние на се­к­ре­та­ря на ОК на БРП(к) в Гор­на Джу­мая Стой­не Ли­сий­с­ки, на­п­ра­ве­но на за­се­да­ние на пар­тий­но­то бю­ро от 23 ап­рил 1948 г., че на не­от­да­в­на­ш­но съ­ве­ща­ние на ЦК по ма­ке­дон­с­кия въ­п­рос би­ли на­п­ра­ве­ни ва­ж­ни из­во­ди. Един от тях се от­на­сял за пре­б­ро­я­ва­не­то: “Кон­с­та­ти­ра се съ­що, че при оп­ре­де­ля­не на­ци­о­нал­на­та при­на­д­ле­ж­ност спе­ци­ал­но при пре­б­ро­я­ва­не­то мно­го на­ши дру­га­ри са про­с­то на­ка­ра­ли хо­ра­та да се пи­шат ма­ке­дон­ци, без да се опи­т­ват да ги убе­дят.”65

По­со­че­ни­те сви­де­тел­с­тва са са­мо мал­ка част от до­ка­за­тел­с­тва­та, раз­кри­ва­щи ис­ти­на­та за пре­броя­ва­не­то. До­тук те про­из­ли­зат от сре­да­та на ко­му­нис­ти­че­ски­те ор­га­ни­за­ции и раз­кри­ват мяс­то­то на пар­тия­та в ак­ция­та по пре­броя­ва­не­то, ха­рак­те­ри­зи­рат го ка­то на­сил­ст­вен акт. В на­ве­че­рие­то на пре­броя­ва­не­то са опо­вес­те­ни и дру­ги важ­ни до­ку­мен­ти, съ­дър­жа­ние­то на кои­то не­дву­смис­ле­но раз­кри­ва ро­ля­та на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ и на Облас­тна­та ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та в пре­дре­ша­ва­не на ре­зул­та­ти­те.

На 24 де­кем­ври 1946 г. Об­лас­тна­та ди­рек­ция при­е­ма Ок­ръж­но № 3628, кое­то из­пра­ща до око­лий­ски­те уп­ра­ви­те­ли и кме­то­ве­те.66 Ок­ръж­но­то е при­зив към на­се­ле­ние­то за до­бро­съ­вес­тно от­но­ше­ние спря­мо пре­броя­ва­не­то. По-ин­те­рес­на в слу­чая е вто­ра­та му част, къ­де­то че­тем: “По­ра­ди то­ва, че на­се­ле­ние­то в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт има пре­дим­но ма­ке­дон­ски про­из­ход, обяс­не­те на то­ва на­се­ле­ние, че то днес в оте­че­ст­веноф­рон­тов­ска Бъл­га­рия раз­по­ла­га с аб­со­лют­на сво­бо­да да по­со­чи своя­та на­род­ност, своя про­из­ход сво­бод­но, не­при­ну­де­но, та­ка, как­то все­ки го чув­с­тва в съ­рце­то си, ка­то вяр­но че­до на своя­та ро­ди­на. Раз­би­ра се, ще обър­не­те вни­ма­ние и на пре­брои­те­ли­те, че те ня­мат пра­во в ни­ка­къв слу­чай да пре­чат на на­се­ле­ние­то при из­ра­зя­ва­не на на­цио­нал­но­та си при­на­длеж­ност ка­то ма­ке­дон­ска”.67

Яс­но е, че ци­ти­ра­на­та по-го­ре част от ок­ръж­но­то е по­чти из­рич­но ука­за­ние на­се­ле­ние­то да се за­пи­ше “ма­ке­дон­ско”. Та­ка Об­лас­тна­та ди­рек­ция съ­всем про­из­вол­но и пре­два­ри­тел­но оп­ре­де­ля про­из­хо­да на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ски”. От глед­на точ­ка на де­мок­ра­тич­ност­та и сво­бо­да­та на из­я­ва­та, за коя­то се го­во­ри в по­со­че­ния до­ку­мент, та­ко­ва ука­за­ние е не­до­пус­ти­мо. Яс­ни са и мо­ти­ви­те, про­дик­ту­ва­ли за­вър­шва­ща­та част на ок­ръж­но­то. Ли­чи, че Об­лас­тна­та ди­рек­ция се от­на­ся с не­до­ве­рие към пре­брои­те­ли­те, по­ра­ди кое­то и от­пра­вя пре­дуп­реж­де­ние­то да не пре­чат при из­ра­зя­ва­не­то на ука­за­на­та на­цио­нал­на при­на­длеж­ност.

Та­ки­ва са и мо­ти­ви­те, до­ве­ли до по­след­ва­ло­то за­пла­ши­тел­но пис­мо № 328 от 25 де­кем­ври 1946 г., с кое­то на око­лий­ски­те уп­ра­ви­те­ли се за­я­вя­ва: “Въ­пре­ки не­кол­кок­рат­ни­те ок­ръж­ни и дру­ги по­до­бни ука­за­ния на Об­лас­тна­та ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та мно­го от пре­два­ри­тел­ни­те опе­ра­ции по пре­броя­ва­не­то не са из­вър­ше­ни в оп­ре­де­ле­ния срок. То­ва за­стра­ша­ва из­вър­шва­не­то на са­мо­то пре­броя­ва­не. По­ра­ди то­ва вед­на­га на­ре­де­те на град­ски­те и сел­ски­те кме­то­ве не­за­бав­но да из­пъл­нят всич­ки на­реж­да­ния. За не­из­пъл­не­ние ви­нов­ни­ци­те да бъ­дат най-стро­го на­ка­за­ни”.68 Не е труд­но да се раз­бе­ре, че ци­ти­ра­но­то пис­мо е по­ред­ният акт на гру­ба на­ме­са и на­тиск, це­лящ оси­гу­ря­ва­не на ука­за­ни­те в ок­ръж­но­то от пре­дния ден по­со­ки и ре­зул­та­ти на пре­броя­ва­не­то.

В ак­ция­та по пре­броя­ва­не­то се на­мес­ва и об­лас­тният ко­ми­тет на ОФ, кой­то при­е­ма по то­зи по­вод спе­циал­но об­ръ­ще­ние. Съ­дър­жа­ние­то му е след­но­то: “От 25 де­кем­ври т.г. за­по­чва об­що­то пре­броя­ва­не на­се­ле­ние­то в Бъл­га­рия. На­ред с дру­ги­те на­род­нос­ти се при­зна­ва пра­во­то на ма­ке­дон­ци­те да се пи­шат ка­то ма­ке­дон­ци. При­зна­ва­не пра­во­то на ма­ке­дон­ския на­род на свой на­цио­на­лен жи­вот е го­ля­ма по­бе­да на пра­вил­на­та на­цио­нал­на по­ли­ти­ка на Оте­че­ст­вения фронт и не­го­во­то пра­ви­тел­с­тво. На ма­ке­дон­ци­те от Гор­нод­жу­май­ска об­ласт (Пи­рин­ския край) се да­ват всич­ки пра­ва и сво­бо­ди да из­ра­зя­ват сво­бод­но и не­при­ну­де­но своя­та во­ля при пре­броя­ва­не­то и ре­гис­три­ра­не на­ша­та на­цио­нал­ност съ­об­раз­но соб­ст­вени­те ни раз­би­ра­ния и чув­с­тва.

Об­ла­с­т­ни­ят ко­ми­тет на Оте­че­с­т­ве­ния фронт, про­ве­ж­дай­ки по­с­ле­до­ва­тел­но пра­вил­на­та на­ци­о­нал­на по­ли­ти­ка на Оте­че­с­т­ве­ния фронт, смя­та, че за­пи­с­ва­не­то на ма­ке­дон­с­ко­то на­се­ле­ние от на­ша­та об­ласт ка­то ма­ке­дон­с­ко е най-пра­вил­но, ко­е­то от­го­ва­ря на на­шия ма­ке­дон­с­ки про­из­ход, на на­ши­те бор­би за ос­во­бо­ж­де­ние и обе­ди­не­ние на Ма­ке­до­ния, ка­к­то и на по-на­та­тъ­ш­но­то раз­ре­ше­ние на ма­ке­дон­с­кия въ­п­рос в ин­те­рес на ма­ке­дон­с­кия на­род, в ин­те­рес на ми­ра на Бал­ка­ни­те и бра­т­с­ка­та дру­ж­ба ме­ж­ду НРБ и ФНРЮ.

Не­ка се знае, че ре­гис­три­ра­не­то на на­се­ле­ние­то ка­то ма­ке­дон­ско съ­всем не зна­чи про­ти­во­пос­та­вя­не на Бъл­га­рия, как­то опо­зи­цио­не­ри и ми­хай­ло­вис­ти за­блуж­да­ват на­ив­ни­те хо­ра. Сво­бод­но­то из­ра­зя­ва­не на на­род­на­та во­ля е не­об­хо­ди­мо ус­ло­вие за пра­вил­но­то про­веж­да­не на де­мок­ра­тич­на­та по­ли­ти­ка на ОФ, коя­то ед­нак­во тре­ти­ра всич­ки на­род­нос­ти в стра­на­та”.69 Об­ръ­ще­ние­то е по­дпи­са­но от чле­но­ве на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ на­че­ло с не­го­вия пре­дсе­да­тел Геор­ги Ма­до­лев.

Съ­дър­жа­ние­то на об­ръ­ще­ние­то по­каз­ва, че по съ­ще­с­тво то не са­мо е при­зив, но и ука­за­ние на­се­ле­ние­то да се за­пи­ше ка­то “ма­ке­дон­ско”. Об­лас­тният ко­ми­тет на ОФ съ­що пре­два­ри­тел­но е “пре­броил” на­се­ле­ние­то, за­що­то на ня­кол­ко мес­та се го­во­ри за не­го­вия “ма­ке­дон­ски про­из­ход”, за то­ва, че то е “ма­ке­дон­ско” и че за­пис­ва­не­то му ка­то та­ко­ва е най-пра­вил­но. На­ли­це е и опит да се оп­рав­дае то­зи акт с уго­вор­ка­та, че се пра­ви в име­то на ми­ра на Бал­ка­ни­те, в име­то на брат­ска­та друж­ба меж­ду Бъл­га­рия и ФНРЮ.

За­клю­чи­тел­на­та част на об­ръ­ще­ние­то раз­кри­ва, че об­лас­тният ко­ми­тет на ОФ не е мно­го си­гу­рен как ще се осъ­ще­с­тви та­зи ли­ния. Ето за­що към на­се­ле­ние­то се от­пра­вя и ус­по­кои­тел­но обе­ща­ние, че “ре­гис­три­ра­не­то на на­се­ле­ние­то ка­то ма­ке­дон­ско съ­всем не зна­чи про­ти­во­пос­та­вя­не на Бъл­га­рия”. По­я­ва­та на то­зи мо­мент е съ­всем по­нят­на. Как­то за об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ, та­ка и за ос­та­на­ли­те ръ­ко­вод­с­тва в об­ласт­та е по­ве­че от яс­но, че ли­ния­та за за­пис­ва­не на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ско” не се по­дкре­пя от ма­си­те. Не­що по­ве­че. Във връз­ка с пре­дстоя­що­то пре­броя­ва­не в Пи­рин­ския край на­стъп­ва ряз­ко на­же­жа­ва­не на по­ли­ти­че­ския кли­мат, на взаи­моот­но­ше­ния­та между­ от­дел­ни­те по­ли­ти­че­ски си­ли. По­я­вя­ват се раз­ног­ла­сия до­ри в ко­ми­те­ти­те на БРП(к) и ОФ. При­мер за то­ва е слу­чаят с при­е­ма­не­то на ци­ти­ра­но­то ве­че об­ръ­ще­ние на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ, кое­то се по­я­вя­ва след ос­тра бор­ба на пре­дста­ви­те­ли­те на БРП(к) и на ос­та­на­ли­те съ­юз­ни­че­ски пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции - БЗНС, БРСДП, НС “Зве­но”. За как­во ста­ва въ­прос.

Във връз­ка с при­е­ма­не­то на ци­ти­ра­но­то об­ръ­ще­ние на 27 де­кем­ври 1946 г. се свик­ва спе­циал­но съ­ве­ща­ние на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ. В про­то­ко­ла е за­пи­са­но: “Геор­ги Ма­до­лев да­де крат­ко по­яс­не­ние във връз­ка с пре­дстоя­що­то пре­броя­ва­не и глав­но по въ­про­са за на­род­ност­та, а имен­но как да се тъл­ку­ва ма­ке­дон­ският въ­прос - кои ще се за­пи­шат ка­то ма­ке­дон­ци и кои не”.70   След то­ва Г. Ма­до­лев про­чи­та про­ек­тооб­ръ­ще­ние, кое­то се об­съж­да пункт по пункт. Най-на­пред се из­каз­ва пре­дста­ви­те­лят на БЗНС Фи­лип Бу­чин­ски, кой­то по при­нцип при­е­ма об­ръ­ще­ние­то, но пре­дла­га: “Да се да­де въз­мож­но най-го­ля­ма сво­бо­да при оп­ре­де­ля­не­то на на­цио­нал­ност­та при пре­броя­ва­не­то”. Той по­дчер­та­ва, че та­ко­ва е и ста­но­ви­ще­то на БЗНС.

Пре­дста­ви­те­лят на БРСДП от­каз­ва да по­дпи­ше вед­на­га об­ръ­ще­ние­то, но го пра­ви на дру­гия ден ве­роят­но след уп­раж­ня­ва­не на до­пъл­ни­те­лен на­тиск. Дру­гият пре­дста­ви­тел на БЗНС Па­на­йот Грън­ча­ров за­я­вя­ва от­кри­то: “Въ­пре­ки всич­ки по­яс­не­ния, кои­то се на­пра­ви­ха във връз­ка с ма­ке­дон­ска­та на­ция при пре­броя­ва­не­то, ос­та­вам с убеж­де­ние­то, че въ­пре­ки всич­ко ще има на­си­лие при оп­ре­де­ля­не на на­цио­нал­ност­та”.

В хо­да на ра­зи­сква­ния­та об­ста­нов­ка­та про­дъл­жа­ва да се из­ос­тря. В от­го­вор на то­ва се пра­ви опит да се по­яс­ни как­ви по­ли­ти­че­ски мо­ти­ви на­ла­гат на­се­ле­ние­то да се за­пи­ше “ма­ке­дон­ско”: “Оп­ре­де­ля­не­то на ма­ке­дон­ска­та на­ция в на­шия край ще има зна­че­ние за по­дсил­ва­не на ед­на или дру­га кау­за или по-спе­циал­но, ако тук има по­ве­че ма­ке­дон­ци - то­ва ще до­при­не­се за обе­ди­не­ние­то на Ма­ке­до­ния, ка­то ще се ка­же, че щом в нея об­ласт бол­шин­с­тво­то от на­се­ле­ние­то е ма­ке­дон­ско, тя мо­же да и­ска и свое­то при­съ­е­ди­ня­ва­не към Ре­пуб­ли­ка Ма­ке­до­ния”.71 Ко­мен­тар не е ну­жен. Всич­ко то­ва е своеоб­ра­зен по­ка­за­тел за сте­пен­та, до коя­то са из­пад­на­ли ко­му­нис­ти­те- ръ­ко­во­ди­те­ли на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ в ор­би­та­та на югос­лав­ска­та идея за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос. На­пъл­но ос­но­ва­тел­но  е и твър­де­ние­то, че по­до­бни схва­ща­ния са ре­зул­тат не са­мо на ука­за­ния­та на ЦК от Со­фия, но и на вън­шни вну­ше­ния.

Че ще има на­си­лие при оп­ре­де­ля­не на­цио­нал­ност­та на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ска”, по­дсказ­ва и пре­дпо­ло­же­ние­то, на­пра­ве­но от член на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к): “Ако ние ка­жем са­мо то­ва, че все­ки да се пи­ше та­къв, ка­къв­то се чув­с­тва - все ед­но, че с ни­що не по­дпо­ма­га­ме на на­ше­то на­се­ле­ние при оп­ре­де­ля­не на на­цио­нал­ност­та му. За­то­ва в об­ръ­ще­ние­то ни ние ще тряб­ва да го ориен­ти­ра­ме, ка­то из­ле­зем и ав­то­ри­тет­но за­я­вим, из­хож­дай­ки от как­во, кой ка­къв да се пи­ше”.72

След раз­го­ре­ще­ни де­ба­ти пре­дста­ви­те­ли­те на БРП(к) ус­пя­ват да на­ло­жат пре­дло­же­но­то об­ръ­ще­ние с из­рич­но ука­за­ние на­се­ле­ние­то да се за­пи­ше “ма­ке­дон­ско”. При при­е­ма­не на об­ръ­ще­ние­то не се сти­га до пъл­но еди­но­ду­шие. Пър­во­на­чал­но от­каз­ват да по­дпи­шат два­ма­та пре­дста­ви­те­ли на БРСДП, а въ­об­ще не го по­дпис­ва един от пре­дста­ви­те­ли­те на БЗНС.73

При­но­сът на оте­че­ст­веноф­рон­тов­ски­те ор­га­ни­за­ции и най-ве­че на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ в ак­ция­та за на­сил­ст­вено ад­ми­нис­тра­тив­но за­пис­ва­не на на­се­ле­ние­то от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ка­то “ма­ке­дон­ско” е без­спо­рен факт. На­ли­це са до­ста­тъч­ни до­ка­за­тел­с­тва, илюс­три­ра­щи и на­чи­ни­те, по кои­то е осъ­ще­ст­вена та­зи ак­ция. Оп­ре­де­ле­на ро­ля в осъ­ще­с­твя­ва­не­то на пре­броя­ва­не­то имат Глав­на ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та, из­пъл­ня­ва­ща по­ръ­че­ние на Ми­нис­тер­с­тво­то на въ­треш­ни­те ра­бо­ти, а съ­що и то­га­ваш­ни­те ад­ми­нис­тра­тив­ни влас­ти в Пи­рин­ския край в ли­це­то на Об­лас­тна­та ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та, око­лий­ски­те уп­ра­ви­те­ли и кме­то­ве­те. ЦК на БРП(к), об­лас­тна­та и око­лий­ска­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к) да­ват съ­гла­сие и на­реж­да­не да се де­йства за за­пис­ва­не на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ско”. От сре­ди­те на ад­ми­нис­тра­ция­та в на­ве­че­рие­то на пре­броя­ва­не­то про­из­ли­зат на­реж­да­ния, из­и­сква­щи с ка­те­го­ри­чен тон на­се­ле­ние­то да се за­пи­ше “ма­ке­дон­ско”. Из­вес­тни са и ня­кол­ко до­ку­мен­та, съ­дър­жа­ние­то на кои­то не се нуж­дае от ко­мен­тар.

Пър­вият до­ку­мент е те­лег­ра­ма № 4464 на раз­лож­кия око­лий­ски уп­ра­ви­тел от 27 де­кем­ври 1946 г. до кме­то­ве­те, коя­то по­каз­ва, че в на­ве­че­рие­то на пре­броя­ва­не­то е по­лу­че­но на­реж­да­не от Глав­на ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та на­се­ле­ние­то от Пи­рин­ския край да се за­пи­ше “ма­ке­дон­ско”. Ето не­йно­то съ­дър­жа­ние: “Кме­то­ве­те око­лия­та. По на­реж­да­не на Глав­на ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та съ­об­ще­те на всич­ки пре­брои­те­ли и кон­трол­ьо­ри и раз­гла­се­те най-ши­ро­ко меж­ду на­се­ле­ние­то, че в гра­фа “на­род­ност” да се до­пъл­ва “ма­ке­до­нец” (ма­ке­дон­ка) с из­клю­че­ние на оне­зи, кои­то са до­шли от Бъл­га­рия и вре­мен­но жи­веят тук”.74  Те­лег­ра­ма­та е по­лу­че­на от Об­лас­тна­та ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та и е раз­пра­те­на до всич­ки око­лии на Гор­нод­жу­май­ска об­ласт. По съ­ще­с­тво с нея се пре­дре­ша­ват ре­зул­та­ти­те от демографското пре­броя­ва­не.

На­пра­ве­ни­те из­во­ди се по­твър­жда­ват и от дру­га те­лег­ра­ма, то­зи път на око­лий­ския уп­ра­ви­тел в Не­вро­коп. Съ­дър­жа­ние­то й, ма­кар и ви­доиз­ме­не­но и до­пъл­не­но, е по­чти ед­нак­во с та­зи на раз­лож­кия уп­ра­ви­тел: “27 де­кем­ври 1946 г. № 4198. Бър­за те­ле­фо­ног­ра­ма. До г.г. кме­то­ве­те в око­лия­та. Не­за­бав­но сви­кай­те кон­трол­ьо­ри­те и пре­брои­те­ли­те и им съ­об­ще­те при по­пъл­ва­не гра­фа 13 от до­ма­кин­ска­та кар­та и гра­фа 5 на до­ма­кин­ския лист “Б” на­род­ност да се пи­ше “ма­ке­дон­ска” с из­клю­че­ние са­мо на ев­реи­те, ци­га­ни­те, тур­ци­те и бъл­га­ри­те, до­шли от пре­де­ли­те на Бъл­га­рия. Бъл­га­ро-мо­ха­ме­да­ни­те да се пи­шат по на­род­ност “ма­ке­дон­ци” без раз­ли­ка да­ли са от­сам, или от­та­тък Мес­та”.75 Как­то се виж­да, в срав­не­ние с раз­лож­ка­та, те­лег­ра­ма­та от Не­вро­коп съ­дър­жа две раз­ли­чия. Пър­во­то е ука­за­ние­то ев­реи­те, ци­га­ни­те, тур­ци­те и бъл­га­ри­те, до­шли от въ­треш­ност­та на стра­на­та, да не се за­пис­ват ка­то “ма­ке­дон­ци”, а вто­ро­то е из­рич­но­то на­реж­да­не ка­то “ма­ке­дон­ско” да се за­пи­ше и бъл­га­ромо­ха­ме­дан­ско­то на­се­ле­ние.

Вед­на­га след из­пра­ща­не­то на те­лег­ра­ми­те в око­лий­ски­те уп­рав­ле­ния по­стъп­ват за­пит­ва­ния от­нос­но истин­ност­та на съ­дър­жа­ние­то им. Тък­мо то­ва ка­ра раз­лож­кия око­лий­ски уп­ра­ви­тел още съ­щия ден да из­пра­ти до кме­то­ве­те но­ва до­пъл­ва­ща те­лег­ра­ма: “Твър­де бър­зо. До г.г. кме­то­ве­те в око­лия­та. В до­пъл­не­ние на те­лег­ра­ма­та ми № 4464 от днес, 27 де­кем­ври т.г., за да има ед­нак­вост в по­пъл­ва­не­то на кар­ти­те по пре­броя­ва­не­то, съ­об­ще­те на всич­ки пре­брои­те­ли и кон­трол­ьо­ри и раз­гла­се­те най-ши­ро­ко меж­ду на­се­ле­ние­то чрез ви­со­ко­го­во­ри­те­ли­те, об­щин­ски­те гла­ша­таи и пр., че в гра­фа “на­род­ност” да се по­пъл­ва “ма­ке­до­нец” (ма­ке­дон­ка), а там, къ­де­то ще се по­я­ви не­до­ра­зу­ме­ние в ня­кои от се­мей­с­тва­та, ма­ло­лет­ни­те да се пи­шат, как­то се е пи­сал гла­ва­та на се­мей­с­тво­то, а въз­рас­тни­те мо­гат да се пи­шат, как­то же­лаят. № 4464. гр. Раз­лог, 27.ХII.1946 г. Око­лий­ски уп­ра­ви­тел, сек­ре­тар, по­дпи­с”.76

По­со­че­на­та те­лег­ра­ма е не са­мо ка­те­го­рич­но сви­де­тел­с­тво за гру­ба­та на­ме­са на ад­ми­нис­тра­тив­ни­те влас­ти в из­вър­ше­но­то от 25 до 31 де­кем­ври де­мог­раф­ско пре­броя­ва­не в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Тя по­каз­ва и не­до­стой­ния на­чин, по кой­то на­се­ле­ние­то от око­лия­та е ма­ни­пу­ли­ра­но, а още по-точ­но ма­ме­но, ка­то за­пис­ва­не­то му за “ма­ке­дон­ско” се обяс­ня­ва с не­об­хо­ди­мост­та от “ед­нак­вост в по­пъл­ва­не­то на пре­брои­тел­ни­те кар­ти”.

Съ­ще­с­т­ву­ва­не­то на ад­ми­ни­с­т­ра­ти­в­но на­ре­ж­да­не за за­пи­с­ва­не на на­се­ле­ни­е­то ка­то “ма­ке­дон­с­ко” се по­т­вър­ж­да­ва и от за­па­зе­ния про­то­кол на съ­ве­ща­ние на ак­ти­ва на Ко­ми­те­ти­те на де­мо­к­ра­ти­ч­на­та мла­деж (КДМ) в Раз­ло­ж­ка око­лия от 29 де­кем­в­ри 1946 г. По вре­ме на раз­го­ре­ще­ни­те ра­зи­с­к­ва­ния око­ло из­вър­ш­ва­що­то се пре­б­ро­я­ва­не един от де­ле­га­ти­те с цел пре­къ­с­ва­не на спо­ро­ве­те за­я­вя­ва: “Има ад­ми­ни­с­т­ра­ти­в­но на­ре­ж­да­не до об­щи­ни­те да се пи­ше на­се­ле­ни­е­то ма­ке­дон­с­ко. Се­га е мо­мен­тът, ко­га­то мо­же­ме да за­с­ви­де­тел­с­т­ва­ме оби­ч­та си към на­ша­та ро­ди­на Ма­ке­до­ния. Не­ка да ка­же ня­кой, че не е ма­ке­до­нец! За­пи­с­ва­не­то не е за­дъл­жи­тел­но, но е необходимо."77

Ци­ти­ра­ни­те до­ку­мен­ти за по­ре­ден път до­каз­ват, че пре­броя­ва­не­то на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ския край от 25-31 де­кем­ври 1946 г. е из­вър­ше­но по при­нуж­де­ние и чрез ад­ми­нис­тра­тив­но на­реж­да­не. До­ка­за­тел­с­тво за то­ва е и съ­про­ти­ва­та, коя­то на­се­ле­ние­то и ръ­ко­во­де­щи­те го по­ли­ти­че­ски ор­га­ни­за­ции оказ­ват сре­щу то­зи на­сил­ст­вен и не­де­мок­ра­ти­чен акт. На­ли­це са ре­ди­ца до­ку­мен­ти, кои­то раз­кри­ват раз­ме­ри­те на та­зи съ­про­ти­ва, включително и в редовете на БРП(к).

За про­бле­ми­те по вре­ме на пре­броя­ва­не­то при­зна­ва пър­вият сек­ре­тар на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к). На за­се­да­ние на бю­ро­то на ко­ми­те­та от 5 януа­ри 1947 г. той каз­ва, че във връз­ка с осъ­ще­с­твя­ва­не ли­ния­та на пар­тия­та по ма­ке­дон­ския въ­прос се сре­щат се­риоз­ни труд­нос­ти и да­ва след­ния при­мер: “И се­га при пре­броя­ва­не­то на­ме­рих­ме за­труд­не­ния, и то от на­ши­те пар­тий­ци”.78   На тре­та­та око­лий­ска от­чет­но-из­бор­на кон­фе­рен­ция на раз­лож­ка­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к), съ­стоя­ла се на 11 януа­ри 1947 г., от­но­во сек­ре­та­рят на об­лас­тния ко­ми­тет по­соч­ва, че пар­тия­та тряб­ва­ло да мо­би­ли­зи­ра за пре­броя­ва­не­то це­лия апа­рат от аги­та­то­ри, и при­зна­ва: “В из­пъл­не­ние на та­зи за­да­ча се на­тък­нах­ме на мно­го труд­нос­ти”.79 Яв­но е, че тук ста­ва въ­прос пре­ди всич­ко за съ­про­ти­ва­та, ока­за­на по по­вод ре­ше­ния­та и на­реж­да­ния­та за за­пис­ва­не на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ско”.

За съ­про­ти­ва в ре­до­ве­те на БРП(к) сви­де­тел­с­тват и до­ку­мен­ти на око­лий­ски­те ко­ми­те­ти. В до­клад на бю­ро­то на око­лий­ския ко­ми­тет в Пет­рич от ав­густ 1948 г. се каз­ва: “След по­ста­вя­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос на Де­се­тия пле­нум ние тряб­ва­ше да се бо­рим с ре­ди­ца на­ши дру­га­ри, кои­то смя­та­ха, че Пи­рин­ският край мо­же ня­ко­га да е бил ма­ке­дон­ски, но се­га е де­на­цио­на­ли­зи­ран и ня­ма ни­ка­къв сми­съл да се ра­бо­ти по по­вди­га­не на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние. Не­що по­ве­че, има­ше дру­га­ри, кои­то смя­та­ха, че в НРМ ня­ма ма­ке­дон­ци. На пър­во­то ста­но­ви­ще, че Пи­рин­ският край и спе­циал­но на­ша­та око­лия е бъл­га­ри­зи­ра­на, бя­ха без из­клю­че­ние всич­ки чле­но­ве на Бю­ро­то на ОК”.80 Убе­де­ни, че на­се­ле­ние­то в око­лия­та е бъл­гар­ско по на­цио­нал­ния си про­из­ход, не всич­ки чле­но­ве на Бю­ро­то на ОК на БРП(к) в Пет­рич се съ­гла­ся­ват със за­пис­ва­не­то му ка­то “ма­ке­дон­ско”. За­ра­ди ока­за­на­та съ­про­ти­ва са об­ви­не­ни, че стоят “на ли­ния­та на ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм”.81

При­зна­ние за това как е извършено преброяването в Раз­лож­ка око­лия пра­ви пър­вият сек­ре­тар на око­лий­ския ко­ми­тет Геор­ги Хад­жии­ва­нов. В до­клад на ко­ми­те­та от юли 1948 г. се по­соч­ва: “Аз до­при­не­сох из­вън­ред­но мно­го за оказ­ва­не из­лиш­но въз­де­йствие вър­ху на­се­ле­ние­то да се за­пи­ше ма­ке­дон­ско, ка­то за цел­та се пре­ус­трои апа­ра­тът по пре­броя­ва­не­то. Аз не за­па­зих спо­кой­с­твие, а до­пус­нах да се раз­го­ри из­ли­шен жар по то­зи въ­прос, да­же об­ви­ня­вах оне­зи, кои­то яв­но из­ра­зя­ва­ха свое­то не­съ­гла­сие да се за­пи­шат ка­то ма­ке­дон­ци”.82

Заради съ­про­ти­ва сре­щу ре­ше­ние­то за за­пис­ва­не на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ско” са наказани членове на пар­тия­та. Та­къв е слу­чаят с Цвят­ко Н. Кол­ча­гов от Бан­ско, из­клю­чен от пар­тия­та за­то­ва, “че не е из­пъл­нил ре­ше­ние да пи­ше ро­де­ни­те в то­зи край за ма­ке­дон­ци”.83 Ока­за­ли­те съ­про­ти­ва и из­клю­че­ни за то­ва чле­но­ве на БРП(к) са де­сет­ки и то­ва пре­дстои те­пър­ва да се из­яс­ня­ва.

На прак­ти­ка ор­га­ни­за­ции­те на БРП(к) са един­ст­вени­те, кои­то по си­ла­та на пар­тий­на­та дис­цип­ли­на аги­ти­рат за за­пис­ва­не­то на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ско”.84 БРП(к) си ос­та­ва и един­ст­вена­та, коя­то по­ддър­жа та­зи ли­ния в ко­ми­те­ти­те на Оте­че­ст­вения фронт. Опи­ти­те й да на­ло­жи ли­ния­та над ос­та­на­ли­те оте­че­ст­веноф­рон­тов­ски ор­га­ни­за­ции сре­щат тях­на­та от­кри­та реак­ция. То­ва се при­зна­ва от­кри­то и в до­кла­да пред тре­та­та об­лас­тна кон­фе­рен­ция на БРП(к): “Там сме сре­ща­ли се­риоз­на съ­про­ти­ва от стра­на на по­чти всич­ки на­ши съ­юз­ни­ци, кои­то за­ста­ват на чис­то ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­нис­тич­ни по­зи­ции, из­тък­вай­ки об­стоя­тел­с­тво­то, че тех­ни­те ръ­ко­вод­с­тва не са взе­ли от­но­ше­ние по то­зи въ­прос”..85

За не­съ­гла­сие с пар­тий­на­та ли­ния за за­пис­ва­не на на­се­ле­ние­то по ад­ми­нис­тра­ти­вен път ка­то “ма­ке­дон­ско” съ­об­ща­ва и око­лий­ският ко­ми­тет на ОФ в Све­ти Врач. Ко­ми­те­тът от­бе­ляз­ва, че на­ред с опо­зи­ция­та про­тив за­пис­ва­не­то на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ско” се обя­ви­ли “и ня­кои, за съ­жа­ле­ние, чле­но­ве на ОФ пар­тии”.86 По-кон­крет­ни све­де­ния ни да­ва до­кла­дът на око­лий­ска­та пар­тий­на кон­фе­рен­ция в Раз­лог, съ­стоя­ла се на 12 януа­ри 1947 г., са­мо ня­кол­ко дни след пре­броя­ва­не­то. По­соч­ва се, че съ­про­ти­ва по вре­ме на пре­броя­ва­не­то ока­за­ла вто­ра­та по­ли­ти­че­ска ор­га­ни­за­ция в об­ласт­та - БЗНС: “Зе­ме­дел­ски­те ръ­ко­во­ди­те­ли по­чти във всич­ки се­ла взе­мат опо­зи­цион­но по­ве­де­ни по всич­ки по­ли­ти­че­ски въ­про­си, ка­къв­то е слу­чаят с пре­броя­ва­не­то в края на го­ди­на­та за за­пис­ва­не­то на на­се­ле­ние­то на на­шия край за ма­ке­дон­ско, те взе­ма­ха про­тив­на по­зи­ция”.87

Не­съ­гла­сие с въз­при­е­та­та ли­ния се из­каз­ва и сред ко­ми­те­ти­те на де­мок­ра­тич­на­та мла­деж, из­гра­де­ни от мла­деж­ки­те ор­га­ни­за­ции на от­дел­ни­те оте­че­ст­веноф­рон­тов­ски пар­тии. За от­но­ше­ние­то на раз­лич­ни­те мла­деж­ки ор­га­ни­за­ции по пре­броя­ва­не­то сви­де­тел­с­тва про­то­ко­лът от сви­ка­но­то на 29 де­кем­ври 1946 г. съ­ве­ща­ние на де­ле­га­ти на РМС, Зе­ме­дел­ския мла­деж­ки съюз (ЗМС) и Мла­деж­кия съюз “Зве­но” от Раз­лож­ка око­лия. След про­чи­та­не на до­кла­да се по­вди­га въ­про­сът “За­що ни­що не се каз­ва по ма­ке­дон­ския въ­прос?” В из­каз­ва­ния­та си ня­кои от де­ле­га­ти­те се спи­рат на не­го. ЗМС де­кла­ри­ра: “По пре­броя­ва­не­то ние не мо­жем да взе­мем ста­но­ви­ще, то­ва за нас е гръм от яс­но не­бе”. При об­съж­да­не на пре­дло­же­на­та ре­зо­лю­ция пре­дста­ви­те­лят на об­лас­тно­то ръ­ко­вод­с­тво на ЗМС от­кри­то от­каз­ва да при­е­ме точ­ка, одоб­ря­ва­ща за­пис­ва­не­то на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ско”: “Не мо­га да ра­бо­тя за за­пис­ва­не­то на на­ро­да за ма­ке­дон­ци. То­ва спо­ред мен е из­лиш­но в ре­зо­лю­ция­та, за­що­то ня­ма­ме ста­но­ви­ще и на­реж­да­не от­го­ре”. В спо­ра се на­мес­ва пре­дста­ви­те­лят на Об­лас­тния ко­ми­тет на де­мок­ра­тич­на­та мла­деж, кой­то съ­об­ща­ва, че “има ад­ми­нис­тра­тив­но на­реж­да­не по об­щи­ни­те на­се­ле­ние­то да се пи­ше ма­ке­дон­ско”.88

За­па­зе­ни са и сви­де­тел­с­тва за това как гру­пи или от­дел­ни пре­брои­те­ли отказват да ра­бо­тят про­тив  де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та ак­ция на ко­му­нис­ти­те, бой­ко­ти­рат про­веж­да­не­то на въз­при­е­та­та ли­ния. Ти­пи­чен в то­ва от­но­ше­ние е ве­че спо­ме­на­тият слу­чай с из­клю­че­ния от пар­тия­та пре­брои­тел от Бан­ско. Пред тре­та­та око­лий­ска кон­фе­рен­ция на БРП(к) в Раз­лог от 11-12 януа­ри 1947 г. пре­дста­ви­тел на Яко­ру­да съ­об­ща­ва, че мно­го пре­брои­те­ли по­стъп­ва­ли “вра­же­ски сре­щу пар­тия­та”, по­ра­ди кое­то пре­броя­ва­не­то в Яко­ру­да да­ло “ло­ши ре­зул­та­ти”. Из­пра­те­ни­те мла­де­жи пре­брои­те­ли от Бан­ско в с. Ба­бяк по­дстре­ка­ва­ли на­се­ле­ние­то да не се за­пис­ва “ма­ке­дон­ско”. Пред кон­фе­рен­ция­та тях­но­то де­я­ние се ока­че­с­твя­ва ка­то на “фа­ши­зи­ра­ни” мла­де­жи.89

На­сил­ст­вено на­ло­же­ни­те ре­зул­та­ти от пре­броя­ва­не­то се от­ми­на­ват от пар­тий­на­та про­па­ган­да. За пръв път след пре­вра­та от 9 сеп­тем­ври 1944 г. за “по­бе­да­та” при про­веж­да­не на по­ред­на­та ко­му­нис­ти­че­ска кам­па­ния се мъл­чи. Мъл­ча­ли­во­то от­ми­на­ва­не на ре­зул­та­ти­те от пре­броя­ва­не­то по-ско­ро е ре­зул­тат от стъ­пис­ва­не­то на мес­тни­те ко­му­нис­ти­че­ски ак­ти­вис­ти, на­стъ­пи­ло в ре­зул­тат на пре­ки­те им впе­чат­ле­ния от ма­со­во из­ра­зе­но­то не­до­вол­с­тво на на­се­ле­ние­то сре­щу по­ма­ке­дон­чва­не­то. На 6 януа­ри 1947 г.се про­веж­да по­ред­но­то  съ­ве­ща­ние по ма­ке­дон­ски въ­прос в ЦК на БРП(к). “Съ­вър­ше­но оп­ре­де­ле­но пре­дста­ви­те­ли­те на на­ши­те пет око­лии се из­ка­за­ха, че всич­ко дру­го тряб­ва да се за­си­ли, но с въ­про­са за ези­ка (“ма­ке­дон­ския” - бел. авт.) да не се бър­за, за­що­то ще бъ­де се­риоз­на труд­ност и пре­чка” - сви­де­тел­с­тва об­лас­тният комунистически сек­ре­тар Кр.Стой­чев. 90   Не­съ­мне­но то­зи от­каз е по­ро­ден от ока­за­на­та съ­про­ти­ва по вре­ме на пре­броя­ва­не­то, ко­га­то об­лас­тни­те и око­лий­ски­те комунистически ръ­ко­во­ди­те­ли за се­тен път се убеж­да­ват, че на­се­ле­ние­то не при­е­ма ли­ния­та за ма­ке­до­ни­зи­ра­не и че ако пре­броя­ва­не­то бъ­де по­след­ва­но от въ­вед­жа­не на ези­ка, ще се по­лу­чат още по-го­ле­ми за­труд­не­ния.

Пря­ко до­ка­за­тел­с­тво, че на­се­ле­ние­то не при­зна­ва ре­зул­та­ти­те от пре­броя­ва­не­то, е и ед­но све­де­ние на гор­нод­жу­май­ския око­лий­ски уп­ра­ви­тел, кой­то пи­ше: “За от­бе­ляз­ва­не е, че на­се­ле­ние­то все още жи­вее с не­до­ве­рие към по­до­бно пре­броя­ва­не”.91   В де­йстви­тел­ност след пре­броя­ва­не­то се за­сил­ва все по­ве­че стра­хът на на­се­ле­ние­то от при­съ­е­ди­ня­ва­не към НР Ма­ке­до­ния. Пред кон­фе­рен­ция на око­лий­ска­та комунистическа ор­га­ни­за­ция в Гор­на Джу­мая от 2 фев­руа­ри 1947 г. де­ле­гат от с. Ло­го­даж из­тък­ва: “По ма­ке­дон­ския въ­прос хо­ра­та не са един­ни. Пра­вих­ме съ­бра­ние по то­зи въ­прос, но мал­ко се по­се­ти, хо­ра­та не са един­ни. Ние же­лаем гра­ни­ца­та между­ Бъл­га­рия и Ма­ке­до­ния да се пре­мес­ти, но се стра­ху­ва­ме да не се по­ста­ви но­ва гра­ни­ца на Ба­ра­ко­во”.92

Ка­то из­раз на не­съ­гла­сие­то с про­веж­да­на­та ли­ния мо­же да се при­е­ме и зна­чи­тел­но­то за­ба­вя­не из­пра­ща­не­то на до­ку­мен­та­ция­та от из­вър­ше­но­то пре­броя­ва­не и осо­бе­но на она­зи част от нея, от­ра­зя­ва­ща на­род­нос­тна­та при­на­длеж­ност на на­се­ле­ние­то. Ед­ва на 15 януа­ри 1947 г. око­лий­ският уп­ра­ви­тел на Раз­лож­ка око­лия из­пра­ща об­ра­зец “Б” за пре­брое­но­то на­се­ле­ние, а в част от се­ли­ща­та то­ва про­дъл­жа­ва и до края на ме­се­ца.93 Фак­ти­че­ски то­ва за­ба­вя­не се дъл­жи най-мно­го на об­стоя­тел­с­тво­то, че на мно­го мес­та пре­броя­ва­не­то на на­се­ле­ние­то по на­цио­нал­ност не е при­клю­чи­ло. Пар­тий­ни­те пре­брои­те­ли до­вър­шват ра­бо­та­та си по из­пъл­не­ние на спус­на­тия план за броя на “ма­ке­дон­ци­те” по на­се­ле­ни мес­та, а ко­га­то се на­тък­ват на от­пор, из­вър­шват фал­ши­фи­ка­ции. За “ма­ке­дон­ци”, без да бъ­дат пи­та­ни, те за­пис­ва­ли всич­ки не­гра­мот­ни. Вни­ма­ва­ло се са­мо за та­ки­ва за­до­чно да не бъ­дат впи­са­ни “вра­го­ве” - “фа­шис­ти”, “ми­хай­ло­вис­ти” и т.н.  За за­ба­вя­не­то на до­ку­мен­та­ция­та в ця­ла­та об­ласт сви­де­тел­с­тват две те­лег­ра­ми. Пър­ва­та е от 23 януа­ри 1947 г. на Глав­на ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та до об­лас­тния ди­рек­тор в Гор­на Джу­мая, а вто­ра­та - на об­лас­тния ди­рек­тор до око­лий­ски­те уп­ра­ви­те­ли от 29 януа­ри 1947 г. с на­по­мня­не, че все още има ре­ди­ца об­щи­ни, кои­то не са из­пра­ти­ли пре­брои­тел­ни­те до­ку­мен­ти об­ра­зец “Б”, за кое­то им се да­ва трид­не­вен срок.94

От­кри­та бор­ба про­тив БРП(к) и ОФ от­нос­но на­чи­на, по кой­то  се из­вър­шва пре­броя­ва­не­то, во­ди опо­зи­ция­та. Опо­зи­цион­ният зе­ме­дел­ски во­дач в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния Бо­рис Чан­джиев из­пра­ща съ­об­ще­ние във в. “На­род­но зе­ме­дел­ско зна­ме”, с кое­то ин­фор­ми­ра за на­реж­да­не­то до об­щи­ни­те в Не­вро­коп­ско пре­брои­те­ли­те да по­пъл­ват пре­брои­тел­ни­те лис­то­ве, ка­то в гра­фа­та за на­род­ност всич­ки бъл­га­ри и бъл­га­ромо­ха­ме­да­ни да се по­соч­ват ка­то ма­ке­дон­ци. 95

Ня­кол­ко дни пре­ди пре­б­ро­я­ва­не­то в. “Сво­бо­ден на­род” пу­б­ли­ку­ва об­ръ­ще­ние към жи­те­ли­те на Гор­но­джу­май­с­ка об­ласт, с ко­е­то при­кан­ва на­се­ле­ни­е­то да бъ­де на­щ­рек по вре­ме на пре­б­ро­я­ва­не­то. В съ­що­то вре­ме дей­ци на опо­зи­ци­я­та аги­ти­рат хо­ра­та да не се за­пи­с­ват “ма­ке­дон­ци”, пре­ду­п­ре­ж­да­вай­ки, че Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния ще бъ­де пре­да­де­на на сър­би­те. Дей­но­ст­та на опо­зи­ци­я­та сре­щу на­чи­на, по кой­то се во­ди пре­б­ро­я­ва­не­то, е на­со­че­на и сре­щу об­ла­с­т­ни­те ор­га­ни­за­ции на БРП(к) и ОФ. Ето за­що пре­д­се­да­те­лят на об­ла­с­т­ния ко­ми­тет на ОФ Ге­ор­ги Ма­до­лев се опи­т­ва да оп­ро­вер­гае “кле­ве­ти­те” на опо­зи­ци­я­та, а най-ве­че на опо­зи­ци­он­ния де­пу­тат от Не­в­ро­коп Б. Чан­джи­ев. Сре­щу не­го се пре­д­п­ри­е­ма и на­ка­за­тел­но пре­с­ле­д­ва­не чрез про­ку­ра­ту­ра­та.96

Опи­ти­те да се от­ре­кат на­сил­ст­вени­те ме­то­ди, из­по­лзва­ни от об­лас­тни­те ко­ми­те­ти на БРП(к) и ОФ и по­дчи­не­ни­те им пре­брои­те­ли, по-ско­ро до­веж­дат до спа­да­не ав­то­ри­те­та на пар­тия­та и ОФ. С ос­но­ва­ние се при­е­ма, че за­пи­са­ли­те се ка­то бъл­га­ри  са по­ддръж­ни­ци на опо­зи­ция­та, обя­ви­ла се от­кри­то про­тив на­сил­ст­вена­та про­мя­на на на­род­нос­тна­та при­на­длеж­ност. За местните комунистически комитети и активисти записалите се като българи са "поддръжници, изразители, наследници и остатъци на върховизма, михайловизма и великобългарския шовинизъм". Затова отсега нататък към тази част от населението ще се проявява специално отрицателно и почти винаги дискриминационно, а в редица случаи и враждебно отношение. Предимство за изява във всяко едно отношение, както се вижда от практиката през 1947 и 1948 г., се дава на "македонците".

На­чи­ни­те, по кои­то де­йстват ад­ми­нис­тра­тив­ни­те ор­га­ни, пар­тий­ни­те и оте­че­ст­веноф­рон­тов­ски­те ко­ми­те­ти по вре­ме на пре­броя­ва­не­то, са до­бре до­шли за опо­зи­ция­та. Пре­тър­пя­ла по­ра­же­ние по вре­ме на из­бо­ри­те за Ве­ли­ко На­род­но съ­бра­ние, мно­го ско­ро тя по­лу­ча­ва въз­мож­ност да въз­вър­не го­ля­ма част от за­гу­бе­ни­те по­зи­ции, ка­то се въз­по­лзва от на­род­нос­тни­те чув­с­тва на про­гре­сив­но­то на­се­ле­ние на края. То­зи факт се при­зна­ва и от сек­ре­та­ря на об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к) от три­бу­на­та на тре­та­та об­лас­тна кон­фе­рен­ция, съ­стоя­ла се на 16 и 17 фев­руа­ри 1947 г. в Гор­на Джу­мая. Де­йствия­та на ор­га­ни­те на власт­та и на пар­тия­та по вре­ме на пре­броя­ва­не­то се ока­че­с­твя­ват ка­то “Ма­те­риал на опо­зи­ция­та за бор­ба с пар­тия­та”.97

В де­йстви­тел­ност протестите и аги­та­ция­та на опо­зи­ция­та спо­ма­га броят на за­пи­са­ли­те се ка­то “ма­ке­дон­ци” да бъ­де све­ден до око­ло 70%. Про­ма­ке­до­нис­тка­та ак­ция по пре­броя­ва­не­то се опо­вес­тя­ва брое­ни дни пре­ди не­йно­то осъ­ще­с­твя­ва­не, кое­то не да­ва въз­мож­ност на опо­зи­ция­та да раз­гър­не с пъл­ни си­ли про­па­ган­дна­та си де­йност и да попречи по решително на комунистическите преброители, изпълняващи поръчението да запишат колкото се може повече "македонци".

Ло­гич­но въз­ник­ва въ­про­сът, как­во ка­ра ръ­ко­во­ди­те­ли­те на об­лас­тния ко­ми­тет, око­лий­ски­те и сел­ски­те комунистически ор­га­ни­за­ции, ор­га­ни­за­ции­те на ОФ и ад­ми­нис­тра­тив­ни­те ор­га­ни да на­пра­вят пре­броя­ва­не­то по то­зи осъ­ди­те­лен на­чин. Ня­ма ни­то ед­но до­ку­мен­тал­но сви­де­те­ле­с­тво, кое­то да со­чи, че де­йствия­та на комунистите са про­дик­ту­ва­ни от яс­но­то съ­зна­ние за “ма­ке­дон­ския” ха­рак­тер на на­се­ле­ние­то. Мно­го са до­ку­мен­ти­те, кои­то до­каз­ват про­тив­но­то: как­то ця­ло­то на­се­ле­ние на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, та­ка и комунистите са с бъл­гар­ско на­цио­нал­но съ­зна­ние. В по­дкре­па на то­ва мо­же да се при­ве­дат са­мо част от до­ку­мен­ти­те, сви­де­тел­с­тва­щи за на­цио­нал­ния про­из­ход на на­се­ле­ние­то, на об­лас­тни­те и око­лий­ски­те комунистически ръ­ко­во­ди­те­ли та­ка, как­то те са­ми­те го из­я­вя­ват по раз­лич­ни по­во­ди независимо от така проведеното преброяване и резултатите от него.

В до­клад на око­лий­ския ко­ми­тет на БРП(к) в Пет­рич пред раз­рши­ре­ния пле­нум на ко­ми­те­та от 5 ав­густ 1948 г. се по­соч­ва, че бю­ро­то на ко­ми­те­та ви­на­ги е би­ло с яс­но­то съ­зна­ние за бъл­гар­ския си про­из­ход. На въ­прос на учас­тник в пле­ну­ма сек­ре­та­рят на око­лий­ския ко­ми­тет от­го­ва­ря: “До Де­се­тия пле­нум всич­ки чле­но­ве на бю­ро­то се счи­тах­ме за бъл­га­ри. След то­ва по при­нци­па на пар­тий­на­та дис­цип­ли­на се пи­сах­ме ма­ке­дон­ци”.98

Не са­мо пар­тий­на­та дис­цип­ли­на, но и раз­би­ра­не­то на “не­об­хо­ди­мост­та от бъл­га­ро-югос­лав­ско сбли­же­ние” ка­ра пар­тий­ни­те ръ­ков­оди­те­ли и чле­но­ве на пар­тия­та да из­пъл­ня­ват не­йни­те на­реж­да­ния. По то­зи по­вод член на око­лий­ския ко­ми­тет на БРП(к) в Гор­на Джу­мая от­бе­ляз­ва: “Аз имам и та­ка­ва греш­ка, че в же­ла­ние­то си да по­мог­на в раз­ви­тие­то на ма­ке­дон­ския въ­прос от бъл­га­рин се пи­сах ма­ке­до­нец, кое­то се­га от­чи­там, че е не­пра­вил­но”.99

Ма­кар пре­броя­ва­не­то да е из­вър­ше­но по си­ла­та на из­вес­тни ре­ше­ния и на­реж­да­ния, съ­всем не оз­на­ча­ва, че на­се­ле­ние­то е из­ме­ни­ло на на­цио­нал­ния си про­из­ход. Ин­те­рес­на кон­ста­та­ция във връз­ка с то­ва се съ­дър­жа в до­клад на око­лий­ския ко­ми­тет на БРП(к) в Не­вро­коп за от­че­те­на­та към 23 март 1947 г. ра­бо­та по аги­та­ция и про­па­ган­да в око­лия­та по ли­ния на кул­тур­на­та ав­то­но­мия. След ка­то се из­реж­дат мер­ки­те, бла­го­да­ре­ние на кои­то “на­се­ле­ние­то се чув­с­тва­ло ма­ке­дон­ско”, в до­кла­да се до­пъл­ва: “Оба­че в то­ва от­но­ше­ние има още мно­го да се же­лае”.100

Още по-оп­ре­де­ле­но за на­род­нос­тния ха­рак­тер на на­се­ле­ние­то не­вро­коп­ският пар­тиен ко­ми­тет се из­каз­ва на съ­ве­ща­ние по ма­ке­дон­ския въ­прос, съ­стоя­ло се на 28 юни 1948 г. Във връз­ка със съ­зда­ло­то се слож­но по­ло­же­ние вслед­с­твие по­греш­на­та по­ли­ти­ка по то­зи въ­прос уси­лия­та по вре­ме на съ­ве­ща­ние­то се на­соч­ват към на­ми­ра­не на при­чи­ни­те за то­ва. Със са­мок­ри­ти­чен тон се со­чи: “И ние сме ви­нов­ни, за­що­то на на­ши­те гос­ти от Ма­ке­до­ния не им каз­ва­ме яс­но и от­кри­то, че на­ро­дът тук се чув­с­тва не ма­ке­дон­ци, а бъл­га­ри”.101

Въ­про­сът за на­цио­нал­ност­та на на­се­ле­ние­то от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се ра­зи­сква и на пле­нум на око­лий­ския ко­ми­тет на БРП(к) в Пет­рич, сви­кан на 2 ав­густ 1948 г. На въ­про­са: “Знае ли бю­ро­то на око­лий­ския ко­ми­тет как се чув­с­тва на­се­ле­ние­то - бъл­га­ри или ма­ке­дон­ци?”, пър­вият сек­ре­тар на ко­ми­те­та от­го­ва­ря: “На­се­ле­ние­то не пра­ви раз­ли­ка меж­ду бъл­га­рин и ма­ке­до­нец. На мно­го хо­ра съм за­да­вал въ­про­са “ка­къв е” и ми е от­го­ва­ря­но - “бъл­гар­ски ма­ке­до­нец”. Ако се­га при­стъ­пим към пре­броя­ва­не без осо­бе­на ра­зяс­ни­тел­на ра­бо­та, мо­же да се оти­де в дру­га­та край­ност - всич­ки да се пи­шат бъл­га­ри”.102

А ето как­во е и мне­ние­то на сек­ре­та­ря на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) Кръс­тьо Стой­чев, из­ка­за­но по вре­ме на кон­фе­рен­ция на око­лий­ска­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция в Раз­лог от 20-21 фев­руа­ри 1949 г. Той спо­де­ля: “Ние тряб­ва да из­хож­да­ме, че тряб­ва да се пи­шем ма­ке­дон­ци, и за­ед­но с то­ва да смя­та­ме, че ма­ке­до­не­цът е ед­но и съ­що с бъл­га­ри­на и че не е про­ти­во­бъл­га­рин”.103

На­ли­це са и дру­ги до­ка­за­тел­с­тва, че въ­пре­ки та­ка из­вър­ше­но­то пре­броя­ва­не на­се­ле­ние­то про­дъл­жа­ва да се смя­та за бъл­гар­ско. По раз­лич­ни по­во­ди не­по­сред­ст­вено след пре­броя­ва­не­то ка­то на­при­мер при ва­де­не на до­ку­мен­ти, по­да­ва­не на раз­лич­ни де­кла­ра­ции, из­гот­вя­не на спи­съ­ци за не­гра­мот­ни и пр., хо­ра­та се пи­шат бъл­га­ри.104   В ин­фор­ма­ция за учас­тни­ци­те в съ­бо­ра, по­све­тен на 24-го­диш­ни­на­та от Сеп­тем­врий­ско­то въ­ста­ние, ор­га­низ­ран в Раз­лог през 1947 г., око­лий­ският уп­ра­ви­тел пи­ше: “Осо­бе­но ма­со­во впе­чат­ле­ние пра­ве­ше, че в то­зи съ­бор взе­ха учас­тие всич­ки на­род­нос­ти: бъл­га­ри, тур­ци, ци­га­ри и бъл­га­ро­мо­ха­ме­да­ни”.105

Ис­ти­на­та за на­род­нос­тния ха­рак­тер на на­се­ле­ние­то се раз­кри­ва и на един от по­след­ни­те пле­ну­ми на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к), сви­кан на 8 януа­ри 1948 г. Във връз­ка с бъ­де­що­то ус­трой­с­тво на Гор­нод­жу­май­ска об­ласт, пре­дстоя­що­то й за­кри­ва­не и про­из­ти­ча­щи­те от то­ва про­ме­ни в пар­тий­ни­те ко­ми­те­ти учас­тни­ци­те в пле­ну­ма за­ся­гат и въ­про­са за на­род­нос­тна­та при­на­длеж­ност на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Та­ско Та­сев, член на око­лий­ския ко­ми­тет на БРП(к) в Гор­на Джу­мая, из­тък­ва: “Не­ка има­ме пре­двид, че в бол­шин­с­тво­то си на­ше­то на­се­ле­ние все още не се чув­с­тва ма­ке­дон­ско”. Из­ка­за­но­то от Та­ско Та­сев ста­но­ви­ще се по­твър­жда­ва и от Асен Кон­стан­ти­нов, кой­то за­я­вя­ва: “Смя­там, че ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние в на­ше­то на­се­ле­ние е мно­го сла­бо”. Още по-ка­те­го­рич­но ис­ти­на­та за на­род­нос­тна­та при­на­длеж­ност на на­се­ле­ние­то се из­каз­ва и от Бо­рис Вап­ца­ров - пре­дста­ви­тел на ЦК на БРП(к): “Ние тряб­ва да сме на­яс­но, че на­ше­то на­се­ле­ние все още не се чув­с­тва ма­ке­дон­ско”.106

Важ­но до­ка­за­тел­с­тво за де­йстви­тел­ния на­род­нос­тен съ­став на на­се­ле­ние­то са и ре­ди­ца­та при­ме­ри на не­до­вол­с­тво и за­ро­ди­ло­то се дви­же­ние за ре­ви­зи­ра­не ре­зул­та­ти­те от пре­броя­ва­не­то след ре­ше­ния­та на шес­тна­де­се­тия пле­нум на ЦК на БРП(к) от юли 1948 г. Най-ма­со­во е не­до­вол­с­тво­то в Пет­рич­ка око­лия. В на­ча­ло­то на ав­густ 1948 г. на пле­ну­ма на око­лий­ския ко­ми­тет на БРП(к) се кон­ста­ти­ра: “Има из­вес­тно на­строе­ние, осо­бе­но в Пет­рич­ко, от ма­ке­дон­ци се­га да се пи­шат бъл­га­ри”.107   По­до­бно дви­же­ние за из­ос­та­вя­не на “ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­ност” се из­вър­шва и в Раз­лож­ка око­лия. На пе­та­та око­лий­ска от­чет­но-из­бор­на кон­фе­рен­ция на БКП от 20-21 фев­руа­ри 1949 г. се съ­об­ща­ва, че все­ки ме­сец на­цио­нал­ният съ­став на мла­деж­та се ме­ни, ка­то тя ре­гис­три­ра бъл­гар­ския си про­из­ход.108

На ре­ди­ца мес­та на­се­ле­ние­то от­кри­то из­ра­зя­ва не­до­вол­с­тво­то си от по­греш­на­та по­ли­ти­ка на пар­тия­та. Ко­га­то през юли 1948 г. се ра­зяс­ня­ва по­ло­же­ние­то в ЮКП, га­тер­ни­те ра­бот­ни­ци от Раз­лог пи­тат: “А за­що ни ка­рах­те да се пи­шем ма­ке­дон­ци и да учим ма­ке­дон­ски, ко­га­то ние сме се бо­ри­ли за Бъл­га­рия, за бъл­гар­ски учи­ли­ща?”109.   В гор­нод­жу­май­ска­та ор­га­ни­за­ция на ОФ се за­да­ва въ­про­сът: “Не е ли греш­ка на на­шия ОФ ко­ми­тет при пре­броя­ва­не­то през 1946 г., че тук на­сил­ст­вено се ка­ра­ше на­се­ле­ние­то от Гор­нод­жу­май­ска об­ласт да се пи­шат ма­ке­дон­ци”.110 На свое съ­бра­ние ра­бот­ни­ци­те от Не­вро­коп из­ди­гат и­ска­не­то: “Тряб­ва да си сме­ним лич­ни­те кар­ти, за­що­то сме пи­са­ни ма­ке­дон­ци по на­род­ност”.111

От­ка­зът от на­тра­пе­на­та “ма­ке­дон­ска” на­род­ност пра­вят жи­те­ли­те на ре­ди­ца се­ли­ща. На пле­нум на гор­нод­жу­май­ска­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция от 6 ок­том­ври 1948 г. пар­тий­ният сек­ре­тар на с. Гра­де­во ин­фор­ми­ра: “За ма­ке­дон­ския въ­прос от лич­ния съ­став ми бе въз­ло­же­но да до­пъл­ня из­вес­тни ста­тис­ти­че­ски све­де­ния и при оп­ре­де­ля­не на­цио­нал­ност­та, аз съм се мъ­чил да обяс­ня да се пи­шат “ма­ке­дон­ци”, те ми от­го­ва­рят: “Не!” Ми­на­лия път вие ни из­лъ­гах­те, ние сме си бъл­га­ри!”, и от 130 чле­на на ор­га­ни­за­ция­та аз съм за­пи­сал по ста­тис­ти­че­ски дан­ни са­мо три­ма ма­ке­дон­ци”.112

Уп­ре­ци за на­сил­ст­вено­то за­пис­ва­не на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ско” от­пра­вят и дру­ги се­ла. В от­чет на сел­ския ко­ми­тет на ОФ в с. Гор­но Драг­ли­ще се со­чи: “Хо­ра­та уп­рек­ват ко­ми­те­та за за­пис­ва­не­то ка­то ма­ке­дон­ци в пре­броя­ва­не­то”. Ко­ми­те­тът в с. До­лно Драг­ли­ще пък съ­об­ща­ва: “Ед­ни ка­за­ха, че сме ги ка­ра­ли на­си­ла да се пи­шат ма­ке­дон­ци, а дру­ги се опа­ся­ва­ха да не би Ти­то да пре­дя­ви пре­тен­ции да се при­съ­е­ди­ним към НРМ”.113

Обоб­ща­ва­що и раз­кри­ва­що ця­ла­та ис­ти­на е ед­но из­каз­ва­не на пър­вия сек­ре­тар на око­лий­ския ко­ми­тет на БРП(к) в Раз­лог Геор­ги Хад­жии­ва­нов пред пле­ну­ма на ко­ми­те­та от 28 юли 1948 г. Във връз­ка с до­пус­на­ти­те греш­ки на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос той за­я­вя­ва: “Скоп­ски­те ръ­ко­во­ди­те­ли твър­дя­ха, а ние се съ­гла­ся­вах­ме с тях, че в Ма­ке­до­ния ня­ма бъл­га­ри, че има съ­рби, ал­бан­ци, тур­ци, гър­ци, ма­ке­дон­ци, а са­мо бъл­га­ри ня­ма­ло, или оне­зи, кои­то се чув­с­тват бъл­га­ри, са на­сил­ст­вено аси­ми­ли­ра­ни от ве­ли­ко­бъл­гар­ска­та шо­ви­нис­тич­на по­ли­ти­ка ма­ке­дон­ци и се­га да се ма­ке­до­ни­зи­рат, ма­кар и на­сил­ст­вено, ина­че зна­чи да се при­знае­ли ус­пе­хи­те на ве­ли­ко­бъл­гар­ска­та по­ли­ти­ка в ми­на­ло­то. Из­пус­нах­ме пре­двид, че го­ля­ма част от на­се­ле­ние­то в на­шия край, а съ­що в НРМ се чув­с­тва бъл­га­ри и че то­ва е ис­то­ри­че­ски съ­зда­ла се об­щност с бъл­гар­ския на­род и на­си­ла ни­то мо­же, ни­то би­ва да се из­ко­ре­ни”.114

Та­ки­ва са фак­ти­те от­нос­но на­чи­на, по кой­то се из­вър­шва пре­броя­ва­не­то на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния в края на де­кем­ври 1946 г. До­ку­мен­ти­те по­каз­ват, че то ста­ва по  ад­ми­нис­тра­ти­вен път и пря­ко во­ля­та на на­се­ле­ние­то, с ре­ше­ние на вис­ше­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво и с учас­тие­то на об­лас­тния, око­лий­ски­те и сел­ските ко­ми­те­ти на БРП(к), на ОФ ко­ми­те­ти­те, ад­ми­нис­тра­тив­ни­те влас­ти по мес­та и от въз­ста­но­ве­ния и по­дчи­нен на БРП(к) пре­диз­бо­рен апа­рат, де­йствал по вре­ме на из­бо­ри­те за Ве­ли­ко на­род­но съ­бра­ние. Пре­брои­те­ли­те ра­бо­тят най-ве­че по си­ла­та на пар­тий­на­та дис­цип­ли­на. Из­пъл­ня­вай­ки сля­по на­реж­да­ния­та от­го­ре, те се оп­рав­да­ват пред се­бе си, че та­ка до­при­на­ся­ли за осъ­ще­с­твя­ва­не­то на идея­та за съ­зда­ва­не на юж­нос­ла­вян­ска фе­де­ра­ция. За всич­ки тях за­пис­ва­не­то на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ско” е ком­про­мис в име­то на друж­ба­та между­ юж­нос­ла­вян­ски­те на­ро­ди. Ето за­що те смя­тат ак­ция­та ка­то на­пъл­но фор­ма­лен акт.

По­ве­че от яс­но е, че пре­броя­ва­не­то не е ре­зул­тат от до­бро­вол­но­то са­мооп­ре­де­ле­ние на на­се­ле­ние­то.Осъ­ще­ст­вено по си­ла­та на ка­би­нет­ни ре­ше­ния и ад­ми­нис­тра­тив­ни на­реж­да­ния, то е не са­мо не­де­мок­ра­ти­чен и на­сил­ст­вен, но и не­съ­об­ра­зен с на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си анти­на­ро­ден акт. По­ра­ди всич­ко то­ва дан­ни­те за на­род­нос­тния ха­рак­тер на на­се­ле­ние­то не след­ва да се при­е­мат за де­йстви­тел­ни. По то­ва вре­ме оба­че ре­зул­та­ти­те от пре­броя­ва­не­то са най-го­ле­мият ус­пех за ЮКП и за югос­лав­ска­та стра­на по пъ­тя към осъ­ще­с­твя­ва­нето на идеи­те за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ски въ­прос. В край­на смет­ка офи­циал­но се обя­вя­ва, че в то­зи бъл­гар­ски край жи­вее “ма­ке­дон­ско мал­цин­с­тво”. А то­ва още по­ве­че по­дхран­ва апе­ти­ти­те за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към Югос­ла­вия под при­кри­тие­то на идея­та за “обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ския на­род”.

Десетилетия наред резултатите от посоченото преброяване в България бяха засекретени. Обратно - в Р Македония те непрекъснато се тиражират, но само в абсолютна цифра или проценти, за да се обоснове политиката на постоянни претенции срещу България и в "защита на македонското малцинтво" в нея. Но данните от преброяването, ако се посочват добросъвестно, не са много окуражителни както за тогавашните, така и за днешните македонистки поборници. От всичко 252 575 жители на областта към 31.ХІІ.1946 г. 160 641 (63,6%) души са посочени като "македонци", а само  54 425 (21,5%) като "българи" и 28 924 (11,5%) като "помаци". 114а

Има две много добре забележими, но отбягвани от скопската пропаганда и историопис подробности. Първата е, че 131 954 "македонци" според резултатите от преброяването са посочили, че са "македонци с майчин език български"! Само 28 611 са посочили, че са "македонци с майчин език македонски". Втората е, че вместо очакваните около 600 000 "македонци" сред  т. нар. македонска емиграция само 8 903 души са се записали като "македонци". Двата факта сами по себе си са катастрофален удар върху денационализаторите, които едно са желали и очаквали, а имат пред себе си цифри, говорещи за съвсем друго - за твърде малко "македонци". Оказва се, че погледнати от тази си страна, резултатите от демографското преброяване се явяват най-вече поредно доказателство за българския произход и принадлежност както на населението в Пиринска Македония (в преобладаващото си мнозинство с майчин език български) и на многохилядната емиграция от Вардарско и Егейска Македония (записали се в преобладаващото си мнозинство като българи въпреки призивите на партийната и македонистката пропаганда да сторят обратното).

Не е трудно да се отговори и на въпроса кои всъщност са "чистите" 28 611 "македонци с майчин език македонски" или 8 903 "македонци" сред емиграцията? Това безспорно са активистите и членовете на комунистическата рартия, които само в Пиринска Македония към декември 1946 г. са 18 900. И ако към тях се прибавят членовете на техните семейства, то резултатите са съвсем ясни и обясними. А както е известно, позволилите си да не се съобразят с партийната инструкция да се запишат за "македонци" членове на БРП(к), незабавно са изключени от партията. По време на акцията партийните преброители изпълняват сляпо нареждането за достигане на планираните от областния комитет 70% "македонци" и следят най-вече за това. Никой не обръща внимание на факта, че преобладаващото мнозинство от "македонците" записват, т. е. доуточняват, че са "македонци с майчин език български". А този факт сам по себе си обезсмисля, по-точно опровергава истинността на данните от предишната графа, където са вписани всичките "македонци" в Пиринска Македония. Защото и най-непросветеният би отговорил недвусмислено, че майчиният език е единственият най-сигурен белег за народностен произход и принадлежност. А доколко и записалите се като "македонци с майчин език македонски" 28 611 души, в преобладаващото си мнозинство комунисти, са истински, "чисти" македонци, е също така повече от ясно и е видно от множеството им признания през лятото на 1948 г., когато сами сочат защо и как по силата на партийната дисциплина и нареждане са се "самообевили" за такива. И пак по силата на тази комунистическа дисциплина от началото на 1947 г. те се впускат да изпълняват новите партийни директиви, целящи тоталното македонизиране на областта, или както комунистите тогава го наричат, "внедряване, култивиране" на т. нар. "македонско национално съзнание".