2. Акцията за демографско преброяване на населението
в Пиринска Македония (25 - 31 декември 1946 г.)
С Указ No 13 от 27 март 1946 г. Министерският съвет възлага
на Главна дирекция на статистиката да извърши от 25 до 31 декември
с.г. поредното общо стопанско и демографско преброяване.42 Въпросът за преброяването се поставя
на дневен ред в Пиринска Македония едва на 13 юни 1946 г. Със заповед
No 1597 областният директор нарежда на околийските управители да
проучат и изпълняват навреме, точно и правилно всички наредби на
Главна дирекция на статистиката (ГДС), свързани с преброяването.
По същото време се назначава областна преброителна комисия, чийто
председател става секретарят на областната дирекция и членове:
представители на областния комитет на ОФ, областният училищен инспектор,
секретарите на областните партийни и професионални организации.
Изграждат се и околийски преброителни комисии, чийто състав е подобен
на областната.43
До началото на ноември 1946 г. проблемите около подготовката
на преброяването и извършването на някои предварителни операции,
целящи неговото облекчаване, остават настрана от обществено-политическия
живот. На преден план са двете главни политически събития в страната
- Реферндумът за република от 8 септември и изборите за Велико народно
събрание от 27 октомври 1946 г. Конкретната работа по подготовката
на преброяването започва непосредствено след изборите. Още в началото
обаче Главна дирекция на статистиката се натъква на редица трудности,
породени от страха от присъединяване към Федеративна народна република
Югославия (ФНРЮ), от слуховете, че една от първите стъпки в това отношение
ще бъде записването на населението като “македонско” по националност.
Първото сведение за затруднения около преброяването
дава една телеграма на Дирекцията на статистиката от 1 ноември
1946 г., в която се съобщава, че околийските преброителни комисии
не са спазили сроковете за изпращането на преброителните списъци.44
Подобна телеграма до областния директор на следващия ден изпраща и
Дирекция на народната милиция. В нея се иска да се нареди на околийските
управители и кметовете да изпълняват точно в указаните срокове
всички нареждания на ГДС.45 На 15 ноември Главна дирекция на статистиката
издава Окръжно № 9076, което информира областния директор, че от
страна на общинските управления не се отдава нужното значение на
преброяването, а интересът от организирането му от страна на кметовете
и секретарите е слаб, поради което то е застрашено от провал.46 За
такава опасност предупреждава и Дирекция на народната милиция в
телеграма от 25 ноември.47
В отговор на посочените сигнали Областната дирекция
на статистиката в Горна Джумая се задоволява с изпращането на предупредителни
писма. Първото е от 6 ноември 1946 г.48 С него околийските управители
се задължават да наредят на кметовете да изпълняват точно и в указаните
срокове всички искания на ГДС. С друго писмо от 25 ноември на околийските
управители и кметовете отново е наредено незабавно да се изпълняват
всички разпореждания на Главната дирекция на статистиката. Този
път следва предупреждението, че за неизпълнение на задачите по преброяването
ще се търси и лична отговорност.49
В началото на декември 1946 г. подготовката на преброяването
навлиза в заключителната си фаза. Започва кампания за обучение на
преброителите. Съвсем неочаквано обаче предвижданите за тази цел
конференции се провалят, тъй като много от преброителите отказват
да присъстват. За осигуряване на тяхното участие се пристъпва към непрекъснати
открити заплахи. Срещу подпис преброителите се задължават да се
явят на насрочените конференции. В случай на неявяване се предвижда
30 000 лв. глоба или 6 месеца затвор.50
Въпреки заплахите редица преброители не изпълняват
нарежданията. Главна дирекция на статистиката информира областния
директор с писмо от 14 декември 1946 г., в което се посочва: “Пратениците
на статистиката докладват, че много от преброителите и контрольорите
не участват в устроените за тях конференции. Незабавно наредете
до кметовете да вземат необходимите мерки за участието им”..51
С всеки изминат ден опасността от проваляне на преброяването
нараства. От средата на декември започва още по-масово отказване
на преброители от участие в акцията. Извършва се и непрекъсната подмяна
на потребители, смятани за неудобни. Изградените още през юли 1946
г. областна и околийски преброителни комисии не са в състояние да овладеят
положението. Поради това в средата на декември Главната дирекция
на статистиката, Областната дирекция и околийските управления пристъпват към сформиране на агитационни
комитети по преброяването. За председатели на комитетите се определят
кметовете, а за членове преките ръководители на преброяването,
председателите на ОФ комитетите и секретарите на политическите
организации. Пред комитетите се поставя задачата чрез сказки и
агитация между 20 и 28 декември 1946 г. да извършат подготовка на населението
за преброяването.52
Изграждането на така необходимите комитети пропада,
а в навечерието на преброяването опасността то да се провали, става
още по-голяма. Това най-добре разбират областният комитет на БРП(к),
областният комитет на ОФ и Областната дирекция на статистиката.
Ето защо те предприемат редица мерки, които предопределят резултатите
от преброяването и довеждат до извършването му по крайно недемократичен,
административно-команден и насилствен път. Налице са редица доказателства
за това.
Показателно за начина и обстановката, при която
се води подготовката и преброяването, е заседанието на бюрото на
областния комитет на БРП(к) от 21 декември 1946 г. Една от точките на
дневния ред предвижда разглеждането на работата по преброяването.
По тази точка говори първият секретар на комитета Кръстьо Стойчев.
В протокола от заседанието са записани неговите думи: “По отношение
на предстоящото преброяване ЦК е съгласен населението в нашия край
да се пише по националност “македонци”. Това ще бъде една кампания
на нашата партия, ние ще срещнем съпротива”. След като посочва, че съпротива
ще окажат не само опозицията, но и съюзниците на БРП(к) в ОФ, секретарят
на областния комитет на БРП(к) допълва: “Наред с това стои въпросът
за мохамеданите в нашата област. Ще бъде приемливо да ги запишем
по народност македонци, вероизповедание - мохамедани.53
Членът на бюрото на областния комитет Ефтим Георгиев
разглежда акцията по преброяването като борба с опозицията, която
в случая отстоява българския характер на населението в Македония.
Той смята, че в тази борба опозицията трябва непременно да бъде победена,
поради което предлага: “Да се използва нашият опит от предизборната
кампания (за Велико народно събрание - бел. авт.), да приложим плана
за изборите в цялата негова мрежа от отговорници отдолу нагоре.
Да се проверят вражеските елементи от преброителите, да разясняват
и помагат в техническата работа. Цялата партия трябва да бъде на
крак”.54
След като съобщава, че градският комитет на БРП(к) в
Горна Джумая вече е поставил този въпрос пред първичните организации,
Георги Мадолев също предлага: “1. Вражеските елементи от преброителите
да бъдат изхвърлени веднага; 2. Партийният апарат за изборите да се
възстанови и проведе тази акция”. А ето какво се казва по-нататък в
протокола: “Повдигна се въпросът какво да се пише в графата “говорим
език” и се прие да се допуска да се пише “български” предимно в градовете,
а по селата - главно “македонски”.55 Както се вижда, областният комитет,
опирайки се на даденото съгласие от страна на ЦК на БРП(к), приема
предварителни решения не само за националността, но и за езика на
населението от Пиринския край и ги привежда в изпълнение. Това личи
от редица документи.
Веднага след заседанието на областния комитет в
Горна Джумая са извикани активистите на околийските комитети на
партията. За съдържанието на инструктажа един от участниците споделя:
“Ние трябваше да проведем само разяснителна работа. В областния комитет
ни бе казано, че ако не изкараме 70% македонци, да си вземем шапките
и да бягаме”.56 В изпълнение решението на областния комитет на
БРП(к) от 21 декември 1946 г. и направения на други яден инструктаж с
актива на областната организация през следващите дни се извършва
възстановяване на предизборния партиен апарат от изборите за Велико
народно събрание, който на практика изземва функциите на назначените
преброители.
Във връзка с предстоящото преброяване в околийските
центрове се свикват заседания и на околийските комитети на БРП(к).
Показателно за характера им е сведението за заседанието в Свети
Врач. В протокола на околийския комитет е записано: “По точка трета
др. Иван Делев (първи секретар на комитета - б.м., В.А.) ни докладва
за това, че ни предстои преброяване, в което партията и целият народ
трябва да вземе живо участие. Освен това той изясни особения народностен
характер на нашата област като македонска такава и необходимостта
от отбелязване в преброителните карти това, че ние сме македонци.
За изясняване на горното пред цялата партия и останалото население
взе се решение да се пише до всички партийни организации със задължение
да се свикат партийни събрания, като се използва целият партиен апарат.
Освен това да се постави въпросът пред ОК на ОФ и пред предстоящата административна
конференция. Същата да се направи и чрез провеждане на специална
конференция с преброителите и членовете на ОК на градският актив да
обиколя поне по-големите села.”57
За кампанията в Петрич свидетелстват множество документи.
Признание, че околийският комитет на БРП(к) в този град смята преброяването
само като поредна кампания, се съдържа в доклада на организацията
пред третата отчетно-изборна конференция от 11 и 12 март 1947 г. В едно-единствено
изречение от доклада е казано: “В края на годината ние проведохме
акцията по преброяването”. Делегат на конференцията споделя: “Околийският
комитет оказа помощ и по преброяването. Той даде навременни напътствия
за националното съзнание на населението в нашата околия”.58 За каква
“помощ” става въпрос, се изяснява по време на пленумите и конференциите
на околийския комитет през 1948-1949 г.59
Без да се впускаме в нови подробности, само ще отбележим,
че по подобен начин се развиват събитията и в другите околии. Насилствения
характер на преброяването признава например и светиврачката околийска
организация. На разширен пленум, състоял се на 7-8 август 1948 г., се
посочва: “Също така неправилно, по административен път, се извърши
определянето на националността на населението в околията при преброяването
през 1946 г.” В приетата резолюция се казва: “Преброяването също се
извърши неправилно”.60
На разширен пленум на околийския комитет на партията
в Горна Джумая, свикан на 5 август 1948 г., един от членовете на бюрото
изтъква: “При записването на населението се получи инструкция от
областния комитет да ги запишем кой както желае, след това само македонци”.61 Друг документ на околийската организация
разкрива, че при преброяването активисти на партията са си служили
със заплахата: “Пиши се македонец, защото ако се пишеш циганин или
българин, то ти си фашист.”62
Насилствеността на преброяването признават разложката
и неврокопската околийска организация. В резолюция на разложката
околийска организация, приета на 28 юли 1948 г. по повод решенията
на шестнадесетия пленум на ЦК на БРП(к), сред редицата грешки на комитета
се отбелязва “насилственото определяне на националността на населението
в околията.”63 Подобна констатация се съдържа и в резолюция на неврокопската
организация, приета на 8 август 1948 г. В нея се посочва: “По национално-културната
автономия се допуснаха забежки и безкритично отношение към дейността
на скопските ръководители, учителите и книжарите от Вардарския
край на Македония и се изсилихме при преброяването”.64
Към редицата примери, при които партийните комитети
правят разкрития за начина, по който се извършва преброяването, може
да се посочи още, че месеци преди да е настъпил разривът във взаимоотношенията
между БРП(к) и ЮКП, централният комитет на БРП(к) признава насилието,
оказано при преброяването. Доказателство за това е едно съобщение
на секретаря на ОК на БРП(к) в Горна Джумая Стойне Лисийски, направено
на заседание на партийното бюро от 23 април 1948 г., че на неотдавнашно
съвещание на ЦК по македонския въпрос били направени важни изводи.
Един от тях се отнасял за преброяването: “Констатира се също, че
при определяне националната принадлежност специално при преброяването
много наши другари са просто накарали хората да се пишат македонци,
без да се опитват да ги убедят.”65
Посочените свидетелства са само малка част от доказателствата,
разкриващи истината за преброяването. Дотук те произлизат от средата
на комунистическите организации и разкриват мястото на партията
в акцията по преброяването, характеризират го като насилствен
акт. В навечерието на преброяването са оповестени и други важни документи,
съдържанието на които недвусмислено разкрива ролята на областния
комитет на ОФ и на Областната дирекция на статистиката в предрешаване
на резултатите.
На 24 декември 1946 г. Областната дирекция приема
Окръжно № 3628, което изпраща до околийските управители и кметовете.66
Окръжното е призив към населението за добросъвестно отношение
спрямо преброяването. По-интересна в случая е втората му част, където
четем: “Поради това, че населението в Горноджумайска област има
предимно македонски произход, обяснете на това население, че то
днес в отечественофронтовска България разполага с абсолютна свобода
да посочи своята народност, своя произход свободно, непринудено,
така, както всеки го чувства в сърцето си, като вярно чедо на своята
родина. Разбира се, ще обърнете внимание и на преброителите, че те
нямат право в никакъв случай да пречат на населението при изразяване
на националнота си принадлежност като македонска”.67
Ясно е, че цитираната по-горе част от окръжното е
почти изрично указание населението да се запише “македонско”. Така
Областната дирекция съвсем произволно и предварително определя
произхода на населението като “македонски”. От гледна точка на демократичността
и свободата на изявата, за която се говори в посочения документ,
такова указание е недопустимо. Ясни са и мотивите, продиктували
завършващата част на окръжното. Личи, че Областната дирекция се отнася
с недоверие към преброителите, поради което и отправя предупреждението
да не пречат при изразяването на указаната национална принадлежност.
Такива са и мотивите, довели до последвалото заплашително
писмо № 328 от 25 декември 1946 г., с което на околийските управители
се заявява: “Въпреки неколкократните окръжни и други подобни указания
на Областната дирекция на статистиката много от предварителните
операции по преброяването не са извършени в определения срок. Това
застрашава извършването на самото преброяване. Поради това веднага
наредете на градските и селските кметове незабавно да изпълнят всички
нареждания. За неизпълнение виновниците да бъдат най-строго наказани”.68
Не е трудно да се разбере, че цитираното писмо е поредният акт на груба
намеса и натиск, целящ осигуряване на указаните в окръжното от предния
ден посоки и резултати на преброяването.
В акцията по преброяването се намесва и областният
комитет на ОФ, който приема по този повод специално обръщение. Съдържанието
му е следното: “От 25 декември т.г. започва общото преброяване населението
в България. Наред с другите народности се признава правото на македонците
да се пишат като македонци. Признаване правото на македонския народ
на свой национален живот е голяма победа на правилната национална
политика на Отечествения фронт и неговото правителство. На македонците
от Горноджумайска област (Пиринския край) се дават всички права и свободи
да изразяват свободно и непринудено своята воля при преброяването
и регистриране нашата националност съобразно собствените ни разбирания
и чувства.
Областният комитет на Отечествения фронт, провеждайки
последователно правилната национална политика на Отечествения
фронт, смята, че записването на македонското население от нашата
област като македонско е най-правилно, което отговаря на нашия македонски
произход, на нашите борби за освобождение и обединение на Македония,
както и на по-нататъшното разрешение на македонския въпрос в интерес
на македонския народ, в интерес на мира на Балканите и братската
дружба между НРБ и ФНРЮ.
Нека се знае, че регистрирането на населението като
македонско съвсем не значи противопоставяне на България, както
опозиционери и михайловисти заблуждават наивните хора. Свободното
изразяване на народната воля е необходимо условие за правилното
провеждане на демократичната политика на ОФ, която еднакво третира
всички народности в страната”.69 Обръщението е подписано от членове
на областния комитет на ОФ начело с неговия председател Георги Мадолев.
Съдържанието на обръщението показва, че по същество
то не само е призив, но и указание населението да се запише като “македонско”.
Областният комитет на ОФ също предварително е “преброил” населението,
защото на няколко места се говори за неговия “македонски произход”,
за това, че то е “македонско” и че записването му като такова е
най-правилно. Налице е и опит да се оправдае този акт с уговорката,
че се прави в името на мира на Балканите, в името на братската дружба
между България и ФНРЮ.
Заключителната част на обръщението разкрива, че
областният комитет на ОФ не е много сигурен как ще се осъществи тази
линия. Ето защо към населението се отправя и успокоително обещание,
че “регистрирането на населението като македонско съвсем не значи
противопоставяне на България”. Появата на този момент е съвсем понятна.
Както за областния комитет на ОФ, така и за останалите ръководства
в областта е повече от ясно, че линията за записване на населението
като “македонско” не се подкрепя от масите. Нещо повече. Във връзка
с предстоящото преброяване в Пиринския край настъпва рязко нажежаване
на политическия климат, на взаимоотношенията между отделните политически
сили. Появяват се разногласия дори в комитетите на БРП(к) и ОФ. Пример
за това е случаят с приемането на цитираното вече обръщение на областния
комитет на ОФ, което се появява след остра борба на представителите
на БРП(к) и на останалите съюзнически партийни организации -
БЗНС, БРСДП, НС “Звено”. За какво става въпрос.
Във връзка с приемането на цитираното обръщение
на 27 декември 1946 г. се свиква специално съвещание на областния комитет
на ОФ. В протокола е записано: “Георги Мадолев даде кратко пояснение
във връзка с предстоящото преброяване и главно по въпроса за народността,
а именно как да се тълкува македонският въпрос - кои ще се запишат като
македонци и кои не”.70 След това Г.
Мадолев прочита проектообръщение, което се обсъжда пункт по пункт.
Най-напред се изказва представителят на БЗНС Филип Бучински, който
по принцип приема обръщението, но предлага: “Да се даде възможно
най-голяма свобода при определянето на националността при преброяването”.
Той подчертава, че такова е и становището на БЗНС.
Представителят на БРСДП отказва да подпише веднага
обръщението, но го прави на другия ден вероятно след упражняване на
допълнителен натиск. Другият представител на БЗНС Панайот Грънчаров
заявява открито: “Въпреки всички пояснения, които се направиха
във връзка с македонската нация при преброяването, оставам с убеждението,
че въпреки всичко ще има насилие при определяне на националността”.
В хода на разискванията обстановката продължава
да се изостря. В отговор на това се прави опит да се поясни какви политически
мотиви налагат населението да се запише “македонско”: “Определянето
на македонската нация в нашия край ще има значение за подсилване на
една или друга кауза или по-специално, ако тук има повече македонци -
това ще допринесе за обединението на Македония, като ще се каже,
че щом в нея област болшинството от населението е македонско, тя може
да иска и своето присъединяване към Република Македония”.71 Коментар
не е нужен. Всичко това е своеобразен показател за степента, до която
са изпаднали комунистите- ръководители на областния комитет на
ОФ в орбитата на югославската идея за разрешаване на македонския
въпрос. Напълно основателно е и
твърдението, че подобни схващания са резултат не само на указанията
на ЦК от София, но и на външни внушения.
Че ще има насилие при определяне националността на
населението като “македонска”, подсказва и предположението, направено
от член на областния комитет на БРП(к): “Ако ние кажем само това, че всеки
да се пише такъв, какъвто се чувства - все едно, че с нищо не подпомагаме
на нашето население при определяне на националността му. Затова
в обръщението ни ние ще трябва да го ориентираме, като излезем и авторитетно
заявим, изхождайки от какво, кой какъв да се пише”.72
След разгорещени дебати представителите на БРП(к)
успяват да наложат предложеното обръщение с изрично указание населението
да се запише “македонско”. При приемане на обръщението не се стига
до пълно единодушие. Първоначално отказват да подпишат двамата
представители на БРСДП, а въобще не го подписва един от представителите
на БЗНС.73
Приносът на отечественофронтовските организации
и най-вече на областния комитет на ОФ в акцията за насилствено административно
записване на населението от Пиринска Македония като “македонско”
е безспорен факт. Налице са достатъчни доказателства, илюстриращи
и начините, по които е осъществена тази акция. Определена роля в
осъществяването на преброяването имат Главна дирекция на статистиката,
изпълняваща поръчение на Министерството на вътрешните работи,
а също и тогавашните административни власти в Пиринския край в лицето
на Областната дирекция на статистиката, околийските управители
и кметовете. ЦК на БРП(к), областната и околийската организация на
БРП(к) дават съгласие и нареждане да се действа за записване на населението
като “македонско”. От средите на администрацията в навечерието
на преброяването произлизат нареждания, изискващи с категоричен
тон населението да се запише “македонско”. Известни са и няколко
документа, съдържанието на които не се нуждае от коментар.
Първият документ е телеграма № 4464 на разложкия околийски
управител от 27 декември 1946 г. до кметовете, която показва, че в
навечерието на преброяването е получено нареждане от Главна дирекция
на статистиката населението от Пиринския край да се запише “македонско”.
Ето нейното съдържание: “Кметовете околията. По нареждане на Главна
дирекция на статистиката съобщете на всички преброители и контрольори
и разгласете най-широко между населението, че в графа “народност”
да се допълва “македонец” (македонка) с изключение на онези, които
са дошли от България и временно живеят тук”.74 Телеграмата е получена от Областната
дирекция на статистиката и е разпратена до всички околии на Горноджумайска
област. По същество с нея се предрешават резултатите от
демографското преброяване.
Направените изводи се потвърждават и от друга телеграма,
този път на околийския управител в Неврокоп. Съдържанието й, макар
и видоизменено и допълнено, е почти еднакво с тази на разложкия управител:
“27 декември 1946 г. № 4198. Бърза телефонограма. До г.г. кметовете
в околията. Незабавно свикайте контрольорите и преброителите и
им съобщете при попълване графа 13 от домакинската карта и графа 5
на домакинския лист “Б” народност да се пише “македонска” с изключение
само на евреите, циганите, турците и българите, дошли от пределите
на България. Българо-мохамеданите да се пишат по народност “македонци”
без разлика дали са отсам, или оттатък Места”.75 Както се вижда, в
сравнение с разложката, телеграмата от Неврокоп съдържа две различия.
Първото е указанието евреите, циганите, турците и българите, дошли
от вътрешността на страната, да не се записват като “македонци”, а
второто е изричното нареждане като “македонско” да се запише и
българомохамеданското население.
Веднага след изпращането на телеграмите в околийските
управления постъпват запитвания относно истинността на съдържанието
им. Тъкмо това кара разложкия околийски управител още същия ден да
изпрати до кметовете нова допълваща телеграма: “Твърде бързо. До
г.г. кметовете в околията. В допълнение на телеграмата ми № 4464 от
днес, 27 декември т.г., за да има еднаквост в попълването на картите
по преброяването, съобщете на всички преброители и контрольори и
разгласете най-широко между населението чрез високоговорителите,
общинските глашатаи и пр., че в графа “народност” да се попълва “македонец”
(македонка), а там, където ще се появи недоразумение в някои от семействата,
малолетните да се пишат, както се е писал главата на семейството,
а възрастните могат да се пишат, както желаят. № 4464. гр. Разлог,
27.ХII.1946 г. Околийски управител, секретар, подпис”.76
Посочената телеграма е не само категорично свидетелство
за грубата намеса на административните власти в извършеното от
25 до 31 декември демографско преброяване в Пиринска Македония. Тя
показва и недостойния начин, по който населението от околията е манипулирано,
а още по-точно мамено, като записването му за “македонско” се обяснява
с необходимостта от “еднаквост в попълването на преброителните
карти”.
Съществуването на административно нареждане
за записване на населението като “македонско” се потвърждава
и от запазения протокол на съвещание на актива на Комитетите на
демократичната младеж (КДМ) в Разложка околия от 29 декември
1946 г. По време на разгорещените разисквания около извършващото
се преброяване един от делегатите с цел прекъсване на споровете
заявява: “Има административно нареждане до общините да се пише
населението македонско. Сега е моментът, когато можеме да засвидетелстваме
обичта си към нашата родина Македония. Нека да каже някой, че не е
македонец! Записването не е задължително, но е необходимо."77
Цитираните документи за пореден път доказват, че
преброяването на населението в Пиринския край от 25-31 декември
1946 г. е извършено по принуждение и чрез административно нареждане.
Доказателство за това е и съпротивата, която населението и ръководещите
го политически организации оказват срещу този насилствен и недемократичен
акт. Налице са редица документи, които разкриват размерите на тази
съпротива, включително и в редовете на БРП(к).
За проблемите по време на преброяването признава
първият секретар на областния комитет на БРП(к). На заседание на бюрото
на комитета от 5 януари 1947 г. той казва, че във връзка с осъществяване
линията на партията по македонския въпрос се срещат сериозни трудности
и дава следния пример: “И сега при преброяването намерихме затруднения,
и то от нашите партийци”.78 На третата
околийска отчетно-изборна конференция на разложката организация
на БРП(к), състояла се на 11 януари 1947 г., отново секретарят на областния
комитет посочва, че партията трябвало да мобилизира за преброяването
целия апарат от агитатори, и признава: “В изпълнение на тази задача
се натъкнахме на много трудности”.79 Явно е, че тук става въпрос преди
всичко за съпротивата, оказана по повод решенията и нарежданията
за записване на населението като “македонско”.
За съпротива в редовете на БРП(к) свидетелстват и
документи на околийските комитети. В доклад на бюрото на околийския
комитет в Петрич от август 1948 г. се казва: “След поставянето на македонския
въпрос на Десетия пленум ние трябваше да се борим с редица наши другари,
които смятаха, че Пиринският край може някога да е бил македонски,
но сега е денационализиран и няма никакъв смисъл да се работи по
повдигане на македонското национално съзнание. Нещо повече, имаше
другари, които смятаха, че в НРМ няма македонци. На първото становище,
че Пиринският край и специално нашата околия е българизирана, бяха
без изключение всички членове на Бюрото на ОК”.80 Убедени, че населението
в околията е българско по националния си произход, не всички членове
на Бюрото на ОК на БРП(к) в Петрич се съгласяват със записването му
като “македонско”. Заради оказаната съпротива са обвинени, че
стоят “на линията на великобългарския шовинизъм”.81
Признание за това как е извършено преброяването в Разложка
околия прави първият секретар на околийския комитет Георги Хаджииванов.
В доклад на комитета от юли 1948 г. се посочва: “Аз допринесох извънредно
много за оказване излишно въздействие върху населението да се запише
македонско, като за целта се преустрои апаратът по преброяването.
Аз не запазих спокойствие, а допуснах да се разгори излишен жар по
този въпрос, даже обвинявах онези, които явно изразяваха своето
несъгласие да се запишат като македонци”.82
Заради съпротива срещу решението за записване на
населението като “македонско” са наказани членове на партията. Такъв
е случаят с Цвятко Н. Колчагов от Банско, изключен от партията затова,
“че не е изпълнил решение да пише родените в този край за македонци”.83
Оказалите съпротива и изключени за това членове на БРП(к) са десетки
и това предстои тепърва да се изяснява.
На практика организациите на БРП(к) са единствените,
които по силата на партийната дисциплина агитират за записването
на населението като “македонско”.84 БРП(к) си остава и единствената,
която поддържа тази линия в комитетите на Отечествения фронт. Опитите
й да наложи линията над останалите отечественофронтовски организации
срещат тяхната открита реакция. Това се признава открито и в доклада
пред третата областна конференция на БРП(к): “Там сме срещали сериозна
съпротива от страна на почти всички наши съюзници, които застават
на чисто великобългарски шовинистични позиции, изтъквайки обстоятелството,
че техните ръководства не са взели отношение по този въпрос”..85
За несъгласие с партийната линия за записване на
населението по административен път като “македонско” съобщава и
околийският комитет на ОФ в Свети Врач. Комитетът отбелязва, че наред
с опозицията против записването на населението като “македонско”
се обявили “и някои, за съжаление, членове на ОФ партии”.86 По-конкретни
сведения ни дава докладът на околийската партийна конференция в
Разлог, състояла се на 12 януари 1947 г., само няколко дни след преброяването.
Посочва се, че съпротива по време на преброяването оказала втората
политическа организация в областта - БЗНС: “Земеделските ръководители
почти във всички села вземат опозиционно поведени по всички политически
въпроси, какъвто е случаят с преброяването в края на годината за записването
на населението на нашия край за македонско, те вземаха противна позиция”.87
Несъгласие с възприетата линия се изказва и сред
комитетите на демократичната младеж, изградени от младежките организации
на отделните отечественофронтовски партии. За отношението на различните
младежки организации по преброяването свидетелства протоколът
от свиканото на 29 декември 1946 г. съвещание на делегати на РМС, Земеделския
младежки съюз (ЗМС) и Младежкия съюз “Звено” от Разложка околия. След
прочитане на доклада се повдига въпросът “Защо нищо не се казва по
македонския въпрос?” В изказванията си някои от делегатите се спират
на него. ЗМС декларира: “По преброяването ние не можем да вземем становище,
това за нас е гръм от ясно небе”. При обсъждане на предложената резолюция
представителят на областното ръководство на ЗМС открито отказва
да приеме точка, одобряваща записването на населението като “македонско”:
“Не мога да работя за записването на народа за македонци. Това според
мен е излишно в резолюцията, защото нямаме становище и нареждане
отгоре”. В спора се намесва представителят на Областния комитет на
демократичната младеж, който съобщава, че “има административно
нареждане по общините населението да се пише македонско”.88
Запазени са и свидетелства за това как групи или отделни
преброители отказват да работят против
денационализаторската акция на комунистите, бойкотират
провеждането на възприетата линия. Типичен в това отношение е вече
споменатият случай с изключения от партията преброител от Банско.
Пред третата околийска конференция на БРП(к) в Разлог от 11-12 януари
1947 г. представител на Якоруда съобщава, че много преброители постъпвали
“вражески срещу партията”, поради което преброяването в Якоруда
дало “лоши резултати”. Изпратените младежи преброители от Банско
в с. Бабяк подстрекавали населението да не се записва “македонско”.
Пред конференцията тяхното деяние се окачествява като на “фашизирани”
младежи.89
Насилствено наложените резултати от преброяването
се отминават от партийната пропаганда. За пръв път след преврата от
9 септември 1944 г. за “победата” при провеждане на поредната комунистическа
кампания се мълчи. Мълчаливото отминаване на резултатите от преброяването
по-скоро е резултат от стъписването на местните комунистически активисти,
настъпило в резултат на преките им впечатления от масово изразеното
недоволство на населението срещу помакедончването. На 6 януари
1947 г.се провежда поредното съвещание
по македонски въпрос в ЦК на БРП(к). “Съвършено определено представителите
на нашите пет околии се изказаха, че всичко друго трябва да се засили,
но с въпроса за езика (“македонския” - бел. авт.) да не се бърза, защото
ще бъде сериозна трудност и пречка” - свидетелства областният
комунистически секретар Кр.Стойчев. 90
Несъмнено този отказ е породен от оказаната съпротива по
време на преброяването, когато областните и околийските
комунистически ръководители за сетен път се убеждават, че населението
не приема линията за македонизиране и че ако преброяването бъде
последвано от въведжане на езика, ще се получат още по-големи затруднения.
Пряко доказателство, че населението не признава
резултатите от преброяването, е и едно сведение на горноджумайския
околийски управител, който пише: “За отбелязване е, че населението
все още живее с недоверие към подобно преброяване”.91 В действителност след преброяването
се засилва все повече страхът на населението от присъединяване
към НР Македония. Пред конференция на околийската комунистическа организация
в Горна Джумая от 2 февруари 1947 г. делегат от с. Логодаж изтъква:
“По македонския въпрос хората не са единни. Правихме събрание по този
въпрос, но малко се посети, хората не са единни. Ние желаем границата
между България и Македония да се премести, но се страхуваме да не се
постави нова граница на Бараково”.92
Като израз на несъгласието с провежданата линия
може да се приеме и значителното забавяне изпращането на документацията
от извършеното преброяване и особено на онази част от нея, отразяваща
народностната принадлежност на населението. Едва на 15 януари 1947
г. околийският управител на Разложка околия изпраща образец “Б” за
преброеното население, а в част от селищата това продължава и до
края на месеца.93 Фактически това забавяне се дължи най-много на обстоятелството,
че на много места преброяването на населението по националност не
е приключило. Партийните преброители довършват работата си по изпълнение
на спуснатия план за броя на “македонците” по населени места, а когато
се натъкват на отпор, извършват фалшификации. За “македонци”, без
да бъдат питани, те записвали всички неграмотни. Внимавало се само
за такива задочно да не бъдат вписани “врагове” - “фашисти”, “михайловисти”
и т.н. За забавянето на документацията
в цялата област свидетелстват две телеграми. Първата е от 23 януари
1947 г. на Главна дирекция на статистиката до областния директор в
Горна Джумая, а втората - на областния директор до околийските управители
от 29 януари 1947 г. с напомняне, че все още има редица общини, които
не са изпратили преброителните документи образец “Б”, за което им
се дава тридневен срок.94
Открита борба против БРП(к) и ОФ относно начина, по
който се извършва преброяването,
води опозицията. Опозиционният земеделски водач в Пиринска Македония
Борис Чанджиев изпраща съобщение във в. “Народно земеделско знаме”,
с което информира за нареждането до общините в Неврокопско преброителите
да попълват преброителните листове, като в графата за народност
всички българи и българомохамедани да се посочват като македонци.
95
Няколко дни преди преброяването в. “Свободен народ”
публикува обръщение към жителите на Горноджумайска област, с което
приканва населението да бъде нащрек по време на преброяването.
В същото време дейци на опозицията агитират хората да не се записват
“македонци”, предупреждавайки, че Пиринска Македония ще бъде
предадена на сърбите. Дейността на опозицията срещу начина, по
който се води преброяването, е насочена и срещу областните организации
на БРП(к) и ОФ. Ето защо председателят на областния комитет на ОФ
Георги Мадолев се опитва да опровергае “клеветите” на опозицията,
а най-вече на опозиционния депутат от Неврокоп Б. Чанджиев. Срещу
него се предприема и наказателно преследване чрез прокуратурата.96
Опитите да се отрекат насилствените методи, използвани
от областните комитети на БРП(к) и ОФ и подчинените им преброители,
по-скоро довеждат до спадане авторитета на партията и ОФ. С основание
се приема, че записалите се като българи са поддръжници на опозицията, обявила
се открито против насилствената промяна на народностната принадлежност.
За местните комунистически комитети и активисти записалите се като българи са
"поддръжници, изразители, наследници и остатъци на върховизма,
михайловизма и великобългарския шовинизъм". Затова отсега нататък към тази
част от населението ще се проявява специално отрицателно и почти винаги
дискриминационно, а в редица случаи и враждебно отношение. Предимство за изява
във всяко едно отношение, както се вижда от практиката през 1947 и 1948 г., се
дава на "македонците".
Начините, по които действат административните органи,
партийните и отечественофронтовските комитети по време на преброяването,
са добре дошли за опозицията. Претърпяла поражение по време на изборите
за Велико Народно събрание, много скоро тя получава възможност да
възвърне голяма част от загубените позиции, като се възползва от
народностните чувства на прогресивното население на края. Този
факт се признава и от секретаря на областната организация на БРП(к)
от трибуната на третата областна конференция, състояла се на 16 и
17 февруари 1947 г. в Горна Джумая. Действията на органите на властта
и на партията по време на преброяването се окачествяват като “Материал
на опозицията за борба с партията”.97
В действителност протестите и агитацията на опозицията
спомага броят на записалите се като “македонци” да бъде сведен до
около 70%. Промакедонистката акция по преброяването се оповестява
броени дни преди нейното осъществяване, което не дава възможност
на опозицията да разгърне с пълни сили пропагандната си дейност и
да попречи по решително на комунистическите преброители, изпълняващи
поръчението да запишат колкото се може повече "македонци".
Логично възниква въпросът, какво кара ръководителите
на областния комитет, околийските и селските комунистически организации,
организациите на ОФ и административните органи да направят преброяването
по този осъдителен начин. Няма нито едно документално свидетелество,
което да сочи, че действията на комунистите са продиктувани от ясното
съзнание за “македонския” характер на населението. Много са документите,
които доказват противното: както цялото население на Пиринска Македония,
така и комунистите са с българско национално съзнание. В подкрепа на
това може да се приведат само част от документите, свидетелстващи
за националния произход на населението, на областните и околийските
комунистически ръководители така, както те самите го изявяват по
различни поводи независимо от така проведеното преброяване и резултатите от
него.
В доклад на околийския комитет на БРП(к) в Петрич пред
разрширения пленум на комитета от 5 август 1948 г. се посочва, че бюрото
на комитета винаги е било с ясното съзнание за българския си произход.
На въпрос на участник в пленума секретарят на околийския комитет отговаря:
“До Десетия пленум всички членове на бюрото се считахме за българи.
След това по принципа на партийната дисциплина се писахме македонци”.98
Не само партийната дисциплина, но и разбирането
на “необходимостта от българо-югославско сближение” кара партийните
ръководители и членове на партията да изпълняват нейните нареждания.
По този повод член на околийския комитет на БРП(к) в Горна Джумая отбелязва:
“Аз имам и такава грешка, че в желанието си да помогна в развитието
на македонския въпрос от българин се писах македонец, което сега отчитам,
че е неправилно”.99
Макар преброяването да е извършено по силата на известни
решения и нареждания, съвсем не означава, че населението е изменило
на националния си произход. Интересна констатация във връзка с това
се съдържа в доклад на околийския комитет на БРП(к) в Неврокоп за отчетената
към 23 март 1947 г. работа по агитация и пропаганда в околията по линия
на културната автономия. След като се изреждат мерките, благодарение
на които “населението се чувствало македонско”, в доклада се допълва:
“Обаче в това отношение има още много да се желае”.100
Още по-определено за народностния характер на населението
неврокопският партиен комитет се изказва на съвещание по македонския
въпрос, състояло се на 28 юни 1948 г. Във връзка със създалото се сложно
положение вследствие погрешната политика по този въпрос усилията
по време на съвещанието се насочват към намиране на причините за
това. Със самокритичен тон се сочи: “И ние сме виновни, защото на нашите
гости от Македония не им казваме ясно и открито, че народът тук се
чувства не македонци, а българи”.101
Въпросът за националността на населението от Пиринска
Македония се разисква и на пленум на околийския комитет на БРП(к) в
Петрич, свикан на 2 август 1948 г. На въпроса: “Знае ли бюрото на околийския
комитет как се чувства населението - българи или македонци?”, първият
секретар на комитета отговаря: “Населението не прави разлика между
българин и македонец. На много хора съм задавал въпроса “какъв е” и
ми е отговаряно - “български македонец”. Ако сега пристъпим към преброяване
без особена разяснителна работа, може да се отиде в другата крайност
- всички да се пишат българи”.102
А ето какво е и мнението на секретаря на областния
комитет на БРП(к) Кръстьо Стойчев, изказано по време на конференция
на околийската партийна организация в Разлог от 20-21 февруари 1949
г. Той споделя: “Ние трябва да изхождаме, че трябва да се пишем македонци,
и заедно с това да смятаме, че македонецът е едно и също с българина
и че не е противобългарин”.103
Налице са и други доказателства, че въпреки така
извършеното преброяване населението продължава да се смята за
българско. По различни поводи непосредствено след преброяването
като например при вадене на документи, подаване на различни декларации,
изготвяне на списъци за неграмотни и пр., хората се пишат българи.104 В информация за участниците в събора,
посветен на 24-годишнината от Септемврийското въстание, организран
в Разлог през 1947 г., околийският управител пише: “Особено масово
впечатление правеше, че в този събор взеха участие всички народности:
българи, турци, цигари и българомохамедани”.105
Истината за народностния характер на населението
се разкрива и на един от последните пленуми на областния комитет на
БРП(к), свикан на 8 януари 1948 г. Във връзка с бъдещото устройство на
Горноджумайска област, предстоящото й закриване и произтичащите
от това промени в партийните комитети участниците в пленума засягат
и въпроса за народностната принадлежност на населението в Пиринска
Македония. Таско Тасев, член на околийския комитет на БРП(к) в Горна
Джумая, изтъква: “Нека имаме предвид, че в болшинството си нашето
население все още не се чувства македонско”. Изказаното от Таско
Тасев становище се потвърждава и от Асен Константинов, който заявява:
“Смятам, че македонското съзнание в нашето население е много слабо”.
Още по-категорично истината за народностната принадлежност на населението
се изказва и от Борис Вапцаров - представител на ЦК на БРП(к): “Ние
трябва да сме наясно, че нашето население все още не се чувства македонско”.106
Важно доказателство за действителния народностен
състав на населението са и редицата примери на недоволство и зародилото
се движение за ревизиране резултатите от преброяването след решенията
на шестнадесетия пленум на ЦК на БРП(к) от юли 1948 г. Най-масово е недоволството
в Петричка околия. В началото на август 1948 г. на пленума на околийския
комитет на БРП(к) се констатира: “Има известно настроение, особено в
Петричко, от македонци сега да се пишат българи”.107 Подобно движение за изоставяне на
“македонската националност” се извършва и в Разложка околия. На петата
околийска отчетно-изборна конференция на БКП от 20-21 февруари 1949
г. се съобщава, че всеки месец националният състав на младежта се мени,
като тя регистрира българския си произход.108
На редица места населението открито изразява недоволството
си от погрешната политика на партията. Когато през юли 1948 г. се разяснява
положението в ЮКП, гатерните работници от Разлог питат: “А защо ни
карахте да се пишем македонци и да учим македонски, когато ние сме
се борили за България, за български училища?”109. В горноджумайската организация на
ОФ се задава въпросът: “Не е ли грешка на нашия ОФ комитет при преброяването
през 1946 г., че тук насилствено се караше населението от Горноджумайска
област да се пишат македонци”.110 На свое събрание работниците от Неврокоп
издигат искането: “Трябва да си сменим личните карти, защото сме писани
македонци по народност”.111
Отказът от натрапената “македонска” народност правят
жителите на редица селища. На пленум на горноджумайската партийна
организация от 6 октомври 1948 г. партийният секретар на с. Градево
информира: “За македонския въпрос от личния състав ми бе възложено
да допълня известни статистически сведения и при определяне националността,
аз съм се мъчил да обясня да се пишат “македонци”, те ми отговарят:
“Не!” Миналия път вие ни излъгахте, ние сме си българи!”, и от 130 члена
на организацията аз съм записал по статистически данни само трима
македонци”.112
Упреци за насилственото записване на населението
като “македонско” отправят и други села. В отчет на селския комитет
на ОФ в с. Горно Драглище се сочи: “Хората упрекват комитета за записването
като македонци в преброяването”. Комитетът в с. Долно Драглище
пък съобщава: “Едни казаха, че сме ги карали насила да се пишат македонци,
а други се опасяваха да не би Тито да предяви претенции да се присъединим
към НРМ”.113
Обобщаващо и разкриващо цялата истина е едно изказване
на първия секретар на околийския комитет на БРП(к) в Разлог Георги Хаджииванов
пред пленума на комитета от 28 юли 1948 г. Във връзка с допуснатите
грешки на БРП(к) по македонския въпрос той заявява: “Скопските ръководители
твърдяха, а ние се съгласявахме с тях, че в Македония няма българи,
че има сърби, албанци, турци, гърци, македонци, а само българи нямало,
или онези, които се чувстват българи, са насилствено асимилирани
от великобългарската шовинистична политика македонци и сега да
се македонизират, макар и насилствено, иначе значи да се признаели
успехите на великобългарската политика в миналото. Изпуснахме
предвид, че голяма част от населението в нашия край, а също в НРМ се
чувства българи и че това е исторически създала се общност с българския
народ и насила нито може, нито бива да се изкорени”.114
Такива са фактите относно начина, по който се извършва
преброяването на населението в Пиринска Македония в края на декември
1946 г. Документите показват, че то става по административен път и пряко волята на
населението, с решение на висшето комунистическо ръководство и
с участието на областния, околийските и селските комитети на БРП(к),
на ОФ комитетите, административните власти по места и от възстановения
и подчинен на БРП(к) предизборен апарат, действал по време на изборите
за Велико народно събрание. Преброителите работят най-вече по силата
на партийната дисциплина. Изпълнявайки сляпо нарежданията отгоре,
те се оправдават пред себе си, че така допринасяли за осъществяването
на идеята за създаване на южнославянска федерация. За всички тях записването
на населението като “македонско” е компромис в името на дружбата
между южнославянските народи. Ето защо те смятат акцията като напълно
формален акт.
Повече от ясно е, че преброяването не е резултат от
доброволното самоопределение на населението.Осъществено по силата
на кабинетни решения и административни нареждания, то е не само
недемократичен и насилствен, но и несъобразен с националните интереси
антинароден акт. Поради всичко това данните за народностния характер
на населението не следва да се приемат за действителни. По това време
обаче резултатите от преброяването са най-големият успех за ЮКП и
за югославската страна по пътя към осъществяването на идеите за разрешаване
на македонски въпрос. В крайна сметка официално се обявява, че в този
български край живее “македонско малцинство”. А това още повече подхранва
апетитите за присъединяването на Пиринска Македония към Югославия
под прикритието на идеята за “обединение на македонския народ”.
Десетилетия наред резултатите от посоченото преброяване в
България бяха засекретени. Обратно - в Р Македония те непрекъснато се
тиражират, но само в абсолютна цифра или проценти, за да се обоснове политиката
на постоянни претенции срещу България и в "защита на македонското
малцинтво" в нея. Но данните от преброяването, ако се посочват
добросъвестно, не са много окуражителни както за тогавашните, така и за
днешните македонистки поборници. От всичко 252 575 жители на областта към
31.ХІІ.1946 г. 160 641 (63,6%) души са посочени като "македонци", а
само 54 425 (21,5%) като
"българи" и 28 924 (11,5%) като "помаци". 114а
Има две много добре забележими, но отбягвани от скопската
пропаганда и историопис подробности. Първата е, че 131 954
"македонци" според резултатите от преброяването са посочили, че са
"македонци с майчин език български"! Само 28 611 са посочили, че са
"македонци с майчин език македонски". Втората е, че вместо очакваните
около 600 000 "македонци" сред
т. нар. македонска емиграция само 8 903 души са се записали като
"македонци". Двата факта сами по себе си са катастрофален удар върху
денационализаторите, които едно са желали и очаквали, а имат пред себе си
цифри, говорещи за съвсем друго - за твърде малко "македонци". Оказва
се, че погледнати от тази си страна, резултатите от демографското преброяване
се явяват най-вече поредно доказателство за българския произход и принадлежност
както на населението в Пиринска Македония (в преобладаващото си мнозинство с
майчин език български) и на многохилядната емиграция от Вардарско и Егейска
Македония (записали се в преобладаващото си мнозинство като българи въпреки
призивите на партийната и македонистката пропаганда да сторят обратното).
Не е трудно да се отговори и на въпроса кои всъщност са
"чистите" 28 611 "македонци с майчин език македонски" или 8
903 "македонци" сред емиграцията? Това безспорно са активистите и
членовете на комунистическата рартия, които само в Пиринска Македония към
декември 1946 г. са 18 900. И ако към тях се прибавят членовете на техните
семейства, то резултатите са съвсем ясни и обясними. А както е известно,
позволилите си да не се съобразят с партийната инструкция да се запишат за
"македонци" членове на БРП(к), незабавно са изключени от партията. По
време на акцията партийните преброители изпълняват сляпо нареждането за
достигане на планираните от областния комитет 70% "македонци" и
следят най-вече за това. Никой не обръща внимание на факта, че преобладаващото
мнозинство от "македонците" записват, т. е. доуточняват, че са
"македонци с майчин език български". А този факт сам по себе си
обезсмисля, по-точно опровергава истинността на данните от предишната графа,
където са вписани всичките "македонци" в Пиринска Македония. Защото и
най-непросветеният би отговорил недвусмислено, че майчиният език е единственият
най-сигурен белег за народностен произход и принадлежност. А доколко и
записалите се като "македонци с майчин език македонски" 28 611 души,
в преобладаващото си мнозинство комунисти, са истински, "чисти"
македонци, е също така повече от ясно и е видно от множеството им признания през
лятото на 1948 г., когато сами сочат защо и как по силата на партийната
дисциплина и нареждане са се "самообевили" за такива. И пак по силата
на тази комунистическа дисциплина от началото на 1947 г. те се впускат да
изпълняват новите партийни директиви, целящи тоталното македонизиране на
областта, или както комунистите тогава го наричат, "внедряване,
култивиране" на т. нар. "македонско национално съзнание".
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.