"Имотите" на Кобургите

"ИМОТИТЕ" НА КОБУРГИТЕ
(Истини, полуистини,
действителност)


Към читателите

Бях сред стотиците хиляди български
граждани, отделили от времето си, за да ви-
дят и посрещнат Симеон ІІ по време на пър-
вото мупосещение в България през 1996 г. Не
крия, че мусимпатизирах. Две години по-къ-
сно мислех, че няма нищо неморално да по-
лучи незаконно отнетите му имоти, наследе-
ни от Фердинанд и Борис ІІІ. Но само лични-
те, частните, както се казва, и е редно. И как-
то то бе върнато на хиляди ощетени от тота-
литарната власт български собственици.
С времето променихмнението си. Вече
не му симпатизирам, а на партията му никога
не съм бил привърженик. Една от няколкото
причини за това е проблемът с прословутите
му имоти.
Спорът за имотите на Кобургготската
династия вече има над пет годишна история.
И още не е заглъхнал, а и не се очертава това
скоро да стане.
Следях с нескрит интерес полемиката в
печата, в парламента, между политиците,
юристите и овластените да го решат. Имах не
съвсем достатъчна първоначална информа-
ция за "царските имоти"
. По време на много-
годишната ми изследователска работа в ар-
хивите се бях докосвал до оригинални свиде-
телства за управлението на Кобургите, за "те-
хните имоти"
. Тогава интересът ми към тях
бе нищожен. Просто задоволявах любопитс-
твото си, без да съзнавам, че ще ми се нало-
жи да се посветя на неговото изясняване.
Провокираха ме журналистически пуб-
ликации, в някои от които боравенето с исто-
рическите свидетелства бе неточно и неяс-
но. От новоизлюпени "политици" царисти,
дръзнали с всевъзможни средства самонаде-
яно да бранят "имотите" на своя господар. Без
да съзнават, че някога ще изпаднат в твърде
неловка ситуация заради тиражираните лъ-
жи, с единствената цел - да се харесат на "не-
гово царско величество"
- господаря.
Подразни ме и неприкритото арогант-
но поведение на един адвокат, а и на самия
Симеон, решили, че е къса паметта на съвре-
менниците, че няма исторически свидетелс-
тва, които да оборят тяхната "истина".
Засегнаха ме и основателните обвине-
ния към българските историци, които знаели
истината, но "гузно" мълчали. И самонадея-
ното твърдение на бивш софийски областен
управител, че "не се е намерил и няма да се
намери човек в тази държава, който да дока-
же, че имотите не са на "негово величество"!
От тиражираните в пресата стотици пу-
бликации най-много ми допадна оповестено-
то за "царските имоти" във в. "Дневен труд".
Те са стотици. "Завидях" и харесах най-вече
журналистическите разследвания на журна-
листите Мирела Веселинова от "Дневен труд"
и Григор Николов от "Сега"
. Бяха убедителни
и най-близо до историческата истина. Подп-
латени с железни факти. Питах се само дали
това, което се изнасяше в ежедневния печат,
е всичко. Всъщност знаех, че оповестеното е
само част от истината, затова и у мен узря
идеята да се "поровя" по-задълбочено.
Още първото ми посещение в Централ-
ния държавен архив (ЦДА) показа, че за про-
словутите имоти има още много недоизказа-
ни истини. Оказа се, че в архива се съхранява
огромно количество информация, групирана
в специално обособен фонд за монархичес-
кия институт от цели 15 описа. Става въпрос
за десетки хиляди страници, което малко ме
обезкуражи.
И все пак се зачетох, а както правилата
го изискват - започнах с историческата спра-
вка. Порази ме една оценка на обработвалите
огромния архив специалисти. Касае се заФер-
динанд и ще си позволя да я цитирам досло-
вно: "Силно себелюбив, алчен и безскрупу-
лен демагог и политически въжеиграч, Фер-
динанд бързо се обогатява за сметка на наро-
дната пот и кръв. Сакс-Кобург-Готският ху-
сар дошъл в България с пагона на поручик, а
само след няколко години страната се покри-
ла с личните му имения и дворци "Саръгьол",
"Ситняково"
, "Царска Бистрица"
, "Кричим",
"Врана"
, "Евксиноград" и др. Неговите имоти
покривали десетки хиляди декари полета и го-
ри. Най-хубавите лозя били негова собстве-
ност. Стотици декари в центъра наСофия ста-
нали "царска собственост"
. Специална слу-
жба - Интендантството на цивилната листа,
се разпореждала с тези царски имоти."
Допуснах, че споменатата оценка е плод
 на идеологическа обремененост, на внушена-
та от комунистическата пропаганда омраза
към Фердиданд заради сполетелите страната
ни национални катастрофи и недотам добро-
то му отношение към Димитър-Благоевата
партия на тесните социалисти и нейните чле-
нове.
Размислих и я приех за обективна и до-
стоверна, но само в частта й за Фердинандо-
вата алчност. Защото писалите я са единст-
вените, които няколко години са обръщали ог-
ромната документация лист по лист. И е си-
гурно, че от прочетеното най-силно впечат-
ление у тях е направило неистовото Ферди-
нандово стремление към придобиване и зав-
ладяване на чужди имоти, неговата алчност.
Били са поразени от тази наистина безскру-
пулна алчност и не са могли да се стърпят,
като са споделили своето омерзение.
Оставаше да се намерят потвърждени-
ята. Затова без да се колебая, поех риска да
посветя голяма част от времето си на задъл-
бочено разследване на въпроса за "царските
имоти"
. Имах невероятен късмет. Струва ми
се, че успях да разплета спорния "възел"
. По-
могнаха мимоят дългогодишен изследовател-
ски опит, изключително добре подредената
архива, съдействието на архивисти, времето,
с което свободно разполагах.
Щеше да е глупаво, ако бях тръгнал по
вече утъпканите пътеки. В ежедневния печат
бяха изнесени множество факти, цитирани до-
кументи. Затова най-напред трябваше да при-
веда в "известност" вече известното. С това
си намерение се запътих към редакцията на
"Дневен труд"
. Позвъних на Мирела Весели-
нова, която познавах само от нейните журна-
листически разследвания. Бе изключително
любезна и добронамерена. Прие ме веднага.
Не беше нужно да обяснявам с подробности
за заразилия ме вече изследователски инте-
рес. Веднага ми предложи да предостави ксе-
рокопия на всички материали, с които разпо-
лага. И не само това. Заведе ме в читалнята
на вестника, където разбрах, че ще получа ко-
пия и от всички публикации в българския еже-
дневен печат. И ги получих. Как да не благо-
даря на един наистина добър, независтлив чо-
век. Благодаря за добротата, за спестеният ми
огромен труд, много време.
Останалото бе по-лесно - прелистване
на десетки хиляди страници в ЦДА, от които
смея да кажа, се възпроизвежда и потвърж-
дава изнесената в печата истина - неподпра-
вената истина за един от най-дискутираните
у нас през последните няколко години въп-
рос. И се допълва с множество нови факти.*
Вече имах своето мнение, знаех исти-
ната, подсказана ми от издирените неопро-
вержими исторически свидетелства. Не се по-
колебах

каква трябва да бъде следващата стъ-
пка - да оповестя тази истина. Помогнаха ми
добри хора - безпристрастни радетели на та-
зи истина. Не пожелаха да ги спомена. Мога
само да им изкажа голямата си благодарност.
След всичко, което прочетох, научих и
установих по време на своето разследване, ще
бъде коректно предварително да изкажа и
мнението си по наистина най-спорния от на-
чалото на този век в България въпрос: Кобур-
гите трябва да върнат заграбеното. Ако не го
сторят, трябва да се намерят почтени държа-
вни мъже, които да им помогнат. В името на
истината. Заради огромните жертви, вреди,
лишения, страдания и унижения на българс-
кия народ, причинени по време на тяхното
злощастно управление.
Обратното ще е незаслужена награда за
причиненото - за националните катастрофи,
употребените стотици милиони златни лево-
ве за царското им благоденствие. Ще е кощун-
ство с паметта на нашите бащи, майки и де-
ди, на стотиците хиляди жертви от войните.
Пример за беззаконие. Лош пример за бъдни-
те поколения българи.
Ст. н. с. д-р Веселин Ангелов
* В преобладаващата част от приложените към
изследването документи се посочват учрежденията, от
които произлизат, както и годините на тяхното съставя-
не. Повечето имат свои заглавия. Повечето имат свои заглавия.
По тази причина към
тях не се прибавят анотации и коментари. Мотивът на
съставителя е читателите сами да стигнат до историчес-
ката истина. Съставени са анотации само на трудно раз-
читащите се и такива, за които пояснителните бележки
са задължителни и необходими. Възприетият от автора
принцип се спазва във всички приложения към статии-
те на изследването.