Пиринска Македония в българо-югославските отношения /1944-1948/

Втора глава

 

Пре­ход към на­ла­га­не на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния

(ав­густ 1946 - ав­густ 1947 г.)

 

 1.За­сил­ва­не на ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да

и югос­лав­ски­те пре­тен­ции през есен­та на 1946 г.

 

Ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) за­дъл­жа­ва об­лас­тна­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция в Г. Джу­мая да при­ве­де в из­пъл­не­ние ре­ше­ния­та по ма­ке­дон­ския въ­прос. По­ра­ди страх и ко­нюн­ктур­ни съ­об­ра­же­ния, на­ло­же­ни от пре­дстоя­ща­та из­бор­на кам­па­ния и се­риоз­на­та съ­про­ти­ва сре­щу ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на пар­тия­та, дъл­го вре­ме те­зи ре­ше­ния са за­бу­ле­ни в тайн­ст­веност. Сви­де­тел­с­тва за то­ва са две из­яв­ле­ния на об­лас­тния сек­ре­тар Кр. Стой­чев. На за­се­да­ние на бю­ро­то на ОК на БРП(к) от 5.I.1947 г. по­соч­ва: “Ние я по­ста­вих­ме в пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции, но та­ка да се ка­же, де­кла­ра­ция­та на Де­се­тия пле­нум е не­ле­гал­но из­да­ние, още не тряб­ва да се да­ва ши­ро­ка глас­ност, пуб­ли­ка­ция”.1

В до­кла­да си пред Тре­та­та об­лас­тна кон­фе­рен­ция на БРП(к) от 17.II.1947 г. той съ­об­ща­ва, че об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция не се е стре­мя­ла да агитира пред пуб­лич­ни съ­бра­ния бъдещата политика по ма­ке­дон­ския въ­прос, възприета на Де­се­тия пле­нум по­ра­ди съ­про­ти­ва­та, на коя­то се на­тък­ва. Партийната декларация по този въпрос се раз­глеж­да са­мо в ор­га­ни­за­ции­те на БРП(к).2

В де­йстви­тел­ност пър­ва­та мяр­ка за из­пъл­не­ние на де­кла­ра­ция­та е не­йно­то “раз­глеж­да­не”. На 14 ав­густ 1946 г. се про­веж­да пле­нум на об­лас­тния ко­ми­тет, в днев­ния ред на кой­то е вклю­че­на и точ­ка “Де­кла­ра­ция­та на ЦК по ма­ке­дон­ския въ­прос”. След про­чи­та­не­то й не се до­пу­скат ра­зи­сква­ния. Тя се от­ми­на­ва с пъл­но мъл­ча­ние. Един­ст­веният по­вдиг­нат въ­прос ка­сае за­да­ча­та по вре­ме на ре­фе­рен­ду­ма да се из­ди­гат ло­зун­ги ка­то за “ма­ке­дон­ска об­ласт”. От­чи­та се “про­пу­скът”, че в пла­но­вете за аги­та­цион­на­та кам­па­ния не са вклю­че­ни ма­ке­дон­ски ло­зун­ги.3

Об­лас­тният ко­ми­тет свеж­да ре­ше­ния­та по ма­ке­дон­ския въ­прос пред спе­циал­ни око­лий­ски кон­фе­рен­ции, на кои­то се из­на­сят до­кла­ди за между­на­род­но­то и въ­треш­но­то по­ло­же­ние, а между­ дру­го­то се “ра­зяс­ня­ва” и де­кла­ра­ция­та на Х пле­нум.

По­ка­за­тел­на за на­чи­на, по кой­то про­ти­чат те­зи кон­фе­рен­ции, е раз­лож­ка­та, про­ве­де­на на 18.VIII.1946 г. На нея Еф­тим Геор­гиев се спи­ра на ли­ния­та на пар­тия­та по ма­ке­дон­ския въ­прос от 1938 г. и на из­вър­ше­но­то в та­зи на­со­ка във ФНРЮ. Меж­ду дру­го­то до­клад­чи­кът съ­об­ща­ва “ра­дос­тна­та вест”, че най-по­сле “ЦК на БРП(к) има ста­но­ви­ще, кое­то е яс­но и стро­го оп­ре­де­ле­но, аб­со­лют­но за­дъл­жи­тел­но за всич­ки ко­му­нис­ти и осо­бе­но за те­зи от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, кои­то глав­но тряб­ва да го из­пъл­ня­ват”. След то­ва Геор­гиев про­чи­та де­кла­ра­ция­та на Де­се­тия пле­нум, без да до­пус­не как­ви­то и да е ра­зи­сква­ния по нея.4

По по­до­бен на­чин про­ти­чат и дру­ги­те око­лий­ски кон­фе­рен­ции. В Све­ти Врач след про­чи­та­не на ре­ше­ния­та се пра­ви след­на­та оку­ра­жи­тел­на кон­ста­та­ция: “Ние ще срещ­нем мо­же би труд­нос­ти по ма­ке­дон­ския въ­прос сред съ­юз­ни­ци­те, но то­ва не тряб­ва да ни пла­ши, а чрез пар­тий­ния език ще про­дъл­жим та­зи ра­зяс­ни­тел­на ра­бо­та, за­що­то и без то­ва вре­ме­то за ра­зяс­ня­ва­не по не­го въ­прос е на­зря­ло.”5   От са­мо се­бе си се раз­би­ра, че за­дъл­жи­тел­ният ха­рак­тер на ре­ше­ния­та на вис­ше­то ръ­ко­вод­с­тво спо­ред пар­тий­ния ус­тав, как­то и съ­ще­с­тву­ва­ща­та то­га­ва прак­ти­ка на най-стро­га пар­тий­на дис­цип­ли­на и сля­по по­дчи­не­ние при из­пъл­не­ние на пар­тий­ни­те ре­ше­ния из­ключ­ват въз­мож­ност­та до­ри за ко­мен­ти­ра­не, а ка­мо ли за ос­пор­ва­не или от­кри­то про­ти­во­пос­та­вя­не. А на ка­къв “пар­тиен език” ще се пре­веж­да де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та кам­па­ния, ста­ва яс­но мно­го ско­ро.

Фак­тът, че де­кла­ра­ция­та на Де­се­тия пле­нум не се свеж­да до зна­ние­то на на­се­ле­ние­то в стра­на­та, е сви­де­тел­с­тво, че ко­му­нис­ти­че­ски­те ръ­ко­во­ди­те­ли са има­ли яс­на пре­дста­ва, че тя ня­ма да се по­срещ­не до­бре, че ще до­ве­де до от­слаб­ва­не на и без то­ва на­ла­га­но­то по си­лов път пар­тий­но влия­ние в пре­дстоя­щи­те по­ли­ти­че­ски кампании - Ре­фе­рен­ду­мът за ре­пуб­ли­ка и из­бо­ри­те за Ве­ли­ко на­род­но съ­бра­ние. До­ку­мен­тът не се пуб­ли­ку­ва на стра­ни­ци­те на в. “Пи­рин­ско де­ло” и в не­го не се по­я­вя­ва ни­то ед­но съ­об­ще­ние или ко­мен­тар, кой­то да опо­вес­ти но­ва­та ли­ния на пар­тия­та по ма­ке­дон­ския въ­прос. Явно е, че комунистите се предпазват и страхуват да сторят това.

Ня­кои до­ку­мен­ти от то­ва вре­ме сви­де­тел­с­тват, че пар­тий­на­та ма­са по­сре­ща сдър­жа­но и с из­вес­тно не­до­у­ме­ние ре­ше­ния­та на пле­ну­ма. На ня­кои мес­та се из­ра­зя­ва и от­кри­то не­го­ду­ва­не. Ти­пич­но е ед­но из­вес­тие от пар­тий­на­та ор­га­ни­за­ция в с. Пет­ро­во, в кое­то се со­чи: “Въ­про­сът за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска към Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния се по­сре­ща с го­ля­мо не­до­у­ме­ние от на­се­ле­ние­то, а от пар­тий­на­та ма­са - с не­го­ду­ва­ние”.6

По­я­ва­та на де­кла­ра­ция­та пре­диз­вик­ва про­ме­ни в про­па­ган­дна­та ра­бо­та на пар­тий­ни­те ко­ми­те­ти. До на­ча­ло­то на кам­па­ния­та за ре­фе­рен­ду­ма и из­бо­ри­те за Ве­ли­ко на­род­но съ­бра­ние не се пре­движ­да ма­ке­до­нис­тка аги­та­ция. След ре­ше­ние на об­лас­тния ко­ми­тет в пла­но­ве­те на про­па­ган­дни­те зве­на се вна­сят ко­рек­ции. Пре­движ­да се на­пис­ва­не­то на ста­тии про­тив “вър­хо­виз­ма” и “ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм”; вес­тник “Пи­рин­ско де­ло” да при­до­бие “ма­ке­дон­ски об­лик”; от­пе­чат­ва­не ло­зун­ги за обе­ди­не­ние­то на Ма­ке­до­ния. При­е­ма се ре­чи­те на ора­то­ри­те да се по­дла­гат на пре­два­ри­те­лен пре­глед от бю­ра­та на об­лас­тния и око­лий­ски­те ко­ми­те­ти. Ре­ша­ва се още про­па­ган­да­та за ре­пуб­ли­ка да се во­ди под ло­зун­га “За на­род­на ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия, коя­то ще по­мог­не на ма­ке­дон­ци­те от Пи­рин­ския край да се обе­ди­нят в ед­на дър­жа­ва в рам­ки­те на НРМ”.7

Ре­ше­нието Ре­фе­рен­ду­мът и из­бо­ри­те за ВНС да се про­ве­дат под зна­ка на Х пле­нум, се съ­про­вож­да с уго­вор­ка­та аги­та­то­ри­те да обяс­ня­ват, че с пре­дстоя­що­то обе­ди­не­ние ня­ма да се по­ста­вят но­ви гра­ни­ци. “По пъ­тя на ед­на ши­ро­ка и пъл­на ра­зяс­ни­тел­на ра­бо­та ние тряб­ва да по­со­чим и убе­дим всич­ки, че с обе­ди­не­ние­то на Вар­дар­ска и Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния не се из­ко­па­ват но­ви гра­ни­ци, а се пре­мах­ва ед­на пре­чка по пъ­тя на из­граж­да­не­то на юж­нос­ла­вян­ска­та фе­де­ра­ция, съ­зда­ва се ед­но зве­но меж­ду Ти­то­ва Югос­ла­вия и ОФ Бъл­га­рия”8 - се че­те в тях.

По­я­ва­та на та­зи уго­вор­ка не е слу­чай­на. Тя е по­ро­де­на от про­дъл­жа­ва­що­то изо­с­т­ря­не на по­ли­ти­че­с­ка­та об­с­та­но­в­ка в то­зи край и най-ве­че от за­сил­ва­щия се страх сред на­се­ле­ни­е­то от евен­ту­ал­но при­съ­е­ди­ня­ва­не към НРМ. По­ка­за­тел­но за сло­ж­но­ст­та на об­с­та­но­в­ка­та през вто­ра­та по­ло­ви­на на 1946 г. е ед­но све­де­ние на Об­ла­с­т­на­та ин­с­пе­к­ция на ин­фор­ма­ци­я­та и из­ку­с­т­ва­та до Ми­ни­с­тер­с­т­во­то на ин­фор­ма­ци­я­та и из­ку­с­т­ва­та. В не­го се по­со­ч­ва, че се е съ­з­да­ла сло­ж­на об­с­та­но­в­ка, по­ро­де­на от слу­хо­ве­те, че об­ла­ст­та ще бъ­де пре­да­де­на на Юго­с­ла­вия. Във връ­з­ка с то­ва ин­с­пе­к­ци­я­та пре­ду­п­ре­ж­да­ва: “Вли­я­ни­е­то на Бъл­га­рия в Гор­но­джу­май­с­ка об­ласт във вся­ко от­но­ше­ние е сло­жи­ло своя от­пе­ча­тък, а вра­го­ве­те кле­ве­тят, че Пи­рин­с­ки­ят край щял да бъ­де пре­да­ден на сър­би­те, че ще се от­де­лим от Бъл­га­рия”.9

За­си­ле­но­то на­пре­же­ние е ре­зул­та­ти от “раз­се­к­ре­тя­ва­не” ре­ше­ни­я­та на Х пле­нум. Ин­фор­ма­ци­я­та из­ти­ча от уча­с­т­ни­ци в пар­тий­ни кон­фе­рен­ции. Опо­зи­ци­я­та не са­мо ги пра­ви из­ве­с­т­ни на на­се­ле­ни­е­то, но и ка­те­го­ри­ч­но се обя­вя­ва сре­щу тях и про­ве­ж­да от­к­ри­та про­па­ган­да сре­щу БРП(к) и ОФ с об­ви­не­ни­е­то, че “ко­му­ни­с­ти­те ис­кат да про­да­дат Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния на сър­би­те”.10

Из­ос­тря­не на об­ста­нов­ка­та на­стъп­ва и след осъ­ще­с­твя­ва­не­то на ня­кои мер­ки за из­пъл­не­ние ре­ше­ния­та на пар­тий­ния пле­нум и до­го­во­ре­ни пре­ди то­ва със Ско­пие. Още по вре­ме на кон­гре­са на На­род­ния фронт в НРМ от май 1946 г. се по­сти­га споразумение за взаим­на раз­мя­на на Ти­то­ви пио­не­ри и сеп­тем­врий­че­та, за из­пра­ща­не и раз­прос­тра­не­ние на ма­ке­дон­ска ли­те­ра­ту­ра и вес­тни­ци. На 17 ав­густ 1946 г. за по­чив­ка в ма­нас­ти­ра “Св. Наум” край Ох­рид­ско­то езе­ро за­ми­на­ват 56 де­ца от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. На след­ва­щия ден от НРМ при­сти­гат 25 пио­не­ри на по­чив­ка в м. Пре­дел. Ръ­ко­во­ди­те­лят им Кръс­тьо Кръс­тев не про­пу­ска при по­сре­ща­не­то пуб­лич­но да спо­де­ли уве­ре­ност­та си, че “ма­ке­дон­ският на­род ще се обе­ди­ни в един­на ма­ке­дон­ска ре­пуб­ли­ка Ма­ке­до­ния”. По вре­ме на пре­стоя си Кр. Кръс­тев раз­ви­ва про­па­ган­да в по­лза на при­съ­е­ди­ня­ва­не­то.

В на­ча­ло­то на сеп­тем­ври 1946 г. от НРМ при­сти­гат пър­ви­те прат­ки от в. “Но­ва Ма­ке­до­ния”. Ни­кой не се на­е­ма с пла­си­ра­не­то му по про­ста­та при­чи­на, че на­се­ле­ние­то не же­лае да го че­те. В края на сеп­тем­ври Ок на ОФ пи­ше пис­мо до Глав­ния съ­бор на На­ро­доос­во­бо­ди­тел­ния фронт на Ма­ке­до­ния с и­ска­не­то из­пра­ща­не­то на вес­тни­ка да спре. В пис­мо­то се каз­ва: “Пла­си­ра­не­то на вес­тни­ка не вър­ви та­ка, как­то се же­лае­ше от всич­ки ни, по след­ни­те при­чи­ни:

1. Вес­тни­кът се спис­ва на език, кой­то не се раз­би­ра до­бре от мно­го на­ши чи­та­те­ли;

2. Опи­тах­ме чрез аген­ция “Стре­ла” за ръч­на про­даж­ба, но се хар­чи съ­всем мал­ко;

3. На­се­ле­ние­то в на­ша­та об­ласт се въл­ну­ва в на­стоя­щия мо­мент от дру­ги важ­ни по­ли­ти­че­ски въ­про­си - до­се­га от Ре­фе­рен­ду­ма за ре­пуб­ли­ка, а се­га му пре­дстоят из­бо­ри за на­род­ни пре­дста­ви­те­ли за ВНС. Въ­про­си­те, кои­то се тре­ти­рат във в. “Но­ва Ма­ке­до­ния”, са от дру­го ес­те­с­тво за на­ши­те чи­та­те­ли. Опи­ти­те ни чрез из­пра­ща­не до око­лий­ски­те и мес­тни ОФ ко­ми­те­ти се ока­за­ха без­ре­зул­тат­ни. Ко­ми­те­ти­те от­каз­ват пла­си­ра­не­то му. По­ра­ди те­зи при­чи­ни, мо­лим ви, да спре­те из­пра­ща­не­то на вес­тни­ка”.11

От­ка­зът да се раз­прос­тра­ня­ва в. “Но­ва Ма­ке­до­ния” е пър­вият удар вър­ху на­ме­ре­ния­та на БРП(к) да про­веж­да ефек­тив­на ма­ке­до­нис­тка про­па­ган­да, удар сре­щу на­ме­ре­ния­та на Ско­пие да осъ­ще­с­тви всеоб­хват­но кул­тур­но-про­свет­но про­ник­ва­не в то­зи край. На­ли­це е и пър­ва­та своеоб­раз­на из­я­ва на съ­про­ти­ва­та, коя­то на­се­ле­ние­то от­тук на­та­тък все по-чес­то ще оказ­ва на ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния. Въ­пре­ки то­ва опи­ти­те за не­йно­то на­ла­га­не про­дъл­жа­ват. Всич­ки уси­лия на скоп­ска­та про­па­ган­да се на­соч­ват към по­пу­ля­ри­зи­ра­не на идея­та за обе­ди­не­ние, за по­дго­тов­ка на об­ще­ст­вено­то мне­ние в не­го­ва по­лза.

В пъл­но съ­зву­чие с югос­лав­ски­те на­ме­ре­ния е и про­па­ган­да­та на об­лас­тна­та и око­лий­ските ор­га­ни­за­ции на БРП(к). На скоп­ски­те пра­те­ни­ци се пра­вят все­въз­мож­ни ус­лу­ги. Ка­то се въз­по­лзват от ре­ше­ния­та на Х пле­нум, пре­дста­ви­те­ли на НРМ се ориен­ти­рат към пре­ки кон­так­ти с об­лас­тно­то ръ­ко­вод­с­тво на БРП(к) и пре­дсе­да­те­ля на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ Г. Ма­до­лев. По­ста­вя се на­ча­ло­то на изграждане на агентурна мрежа, разкрита от органите на българската Държавна сигурност едва през 1949 г. Ши­ро­ко се из­по­лзват ус­лу­ги­те на съ­зда­де­ни­те в Пет­рич, а впос­лед­с­твие и на дру­ги мес­та ор­га­ни­за­ции на На­род­ния фронт. Де­йност­та им се на­прав­ля­ва от Ско­пие, а кон­тро­лът по из­пъл­не­ние­то на за­да­чи­те осъ­ще­с­твя­ва югос­лав­ско­то по­сол­с­тво в Со­фия. Ид­ва­щи­те от Ско­пие пра­те­ни­ци аги­ти­рат все по-на­стой­чи­во в по­лза на при­съ­е­ди­ня­ва­не­то, раз­прос­тра­ня­ват сред на­се­ле­ние­то об­ви­не­ние­то, че стра­на­та не се е ос­во­бо­ди­ла от ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм. В края на го­ди­на­та ор­га­ни­за­ции­те на На­род­ния фронт свик­ват съ­бра­ния, на кои­то аги­ти­рат при пре­броя­ва­не­то на­се­ле­ние­то да се за­пи­ше ка­то ма­ке­дон­ско.12

Мно­го ак­тив­но за ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да се из­по­лзва и в. “Пи­рин­ско де­ло”. В не­го­ви­те брое­ве от на­ча­ло­то на сеп­тем­ври пре­вес до­би­ват про­ма­ке­до­нис­тки­те и про­ю­гос­лав­ските ма­те­риа­ли. По­ста­вя се на­ча­ло­то на руб­ри­ка­та “Но­ви­ни от Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния”, ка­то пър­ва­та до­пи­ска е на “ма­ке­дон­ски език”, но с бъл­гар­ския пра­во­пис.13 През чет­вър­то­то три­ме­се­чие на 1946 г. под та­зи руб­ри­ка се по­я­вя­ват ста­тии, до­пи­ски и дру­ги ма­те­риа­ли с хва­леб­ст­вено съ­дър­жа­ние по ад­рес на “го­ле­ми­те” по­сти­же­ния във всич­ки об­лас­ти на со­циа­лис­ти­че­ско­то строи­тел­с­тво на НРМ”. Спек­тъ­рът на ма­ке­до­нис­тка­та и про­ю­гос­лав­ската про­па­ган­да е твър­де раз­но­ро­ден, до­сти­гащ по­ня­ко­га до сме­хот­вор­ни твър­де­ния и лъ­жи. Ха­рак­тер­на в то­ва от­но­ше­ние е ста­тия­та, в коя­то се за­я­вя­ва: “Днес ма­ке­дон­ска­та зе­мя по­рят ве­че сто­ти­ци трак­то­ри от ма­ши­нот­рак­тор­ни­те стан­ции” или “След две­го­ди­шен сво­бо­ден жи­вот в Ма­ке­до­ния ве­че ня­ма ни­то един гла­ден и не­об­ле­чен. Хляб, ме­со, маз­ни­ни, об­лек­ло и т.н. има до­ста­тъч­но за всич­ки”.14

От на­ча­ло­то на ок­том­ври 1946 г. е факт без­кон­трол­но­то от­ва­ря­не вра­ти­те на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния за ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да. На­пъл­но сво­бод­но ста­ва и до­пу­ска­не­то на про­па­ган­да­то­ри на ма­ке­до­нис­тка­та идея от Ско­пие. Ръ­ко­вод­с­твото на БРП(к) не са­мо, че не пра­ви ни­що за тях­но­то спи­ра­не, но ги по­ощ­ря­ва, ка­то пра­ви но­ви от­стъп­ки. Яр­ка про­я­ва на ро­доот­стъп­чи­вост е не­до­стой­но­то ре­ше­ние да се из­вър­ши пре­на­ся­не­то тлен­ни­те ос­тан­ки на Г. Де­лчев от Со­фия в Ско­пие. По този повод комунистите организират тържествени събрания и шествия от София през Горна Джумая до македонската граница при гр. Струмица. На нарочното събрание в Народния театър в София говори изявяващият се по това време като "македонец" бивш регент Тодор Павлов. Легендарният деец на националноосвободителното движение на македонските българи българските комунисти назовават "най-верния син на македонския народ". Българска почетна рота изпраща тленните останки до с. Бараково, където се е предвиждало да бъде бъдещата българо-македонска граница след "обединението на македонците". Оттук тленните останки се поемат от почетен кортеж югославски войници.

Тържествеността, с която се извършва предаването на тленните останки на Гоце Делчев до "границата" на Македония, не е случайна. С то­зи си акт ръ­ко­вод­с­тво­то на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия в Бъл­га­рия це­ли да убе­ди югос­лав­ска­та стра­на в не­об­ра­ти­мост­та на не­йни­те про­ма­ке­до­нис­тки ре­ше­ния. При то­ва по­ло­же­ние от Югос­ла­вия не ча­кат, а още по­ве­че за­сил­ват про­па­ган­да­та в по­лза на от­дав­на на­бе­ля­за­на­та стра­те­ги­че­ска цел - при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. И се­га сред­с­тва­та не се по­дби­рат. При­ла­гат се всич­ки по­зна­ти от есен­та на 1944, от 1945 и пър­ва­та по­ло­ви­на на 1946 г. по­хва­ти. По­ли­ва­риан­тният по­дход се за­движ­ва с пъл­на си­ла. Ус­пе­хи­те във всич­ки на­чи­на­ния до го­ля­ма сте­пен се га­ран­ти­рат от без­кри­тич­на­та, гра­ни­че­ща със сля­по по­дчи­не­ние от­стъп­чи­вост и раболепие на висшите и местните активисти на БРП(к). В ход е по­ред­ният добре премислен и без­пре­це­ден­тен на­тиск. Ед­на от по­со­ки­те на югос­лав­ска­та ата­ка и се­га е Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. И то­зи път ма­ке­дон­ско­то ръ­ко­вод­с­тво раз­чи­та на по­мощ­та на от­дел­ни­те пар­тий­ни фун­кцио­не­ри на об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к), по­пад­на­ли от­дав­на под югос­лав­ско влия­ние. Та­ки­ва са пре­дсе­да­те­лят на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ Г. Ма­до­лев, сек­ре­та­рят на ОК на БРП(к) Кр. Стой­чев, ня­кои око­лий­ски сeк­ре­та­ри на пар­тия­та и др. През есен­та на 1946 г. те из­ли­зат  с но­ви ма­ке­до­нис­тки ини­циа­ти­ви, вну­ше­ни им от ръ­ко­вод­с­тво­то на МКП.

По­ред­но­то ме­роп­рия­тие, кое­то се из­по­лзва най-ра­цио­нал­но за рек­ла­ми­ра­не “пре­дстоя­що­то” обе­ди­не­ние, е че­с­тва­не­то на на­цио­нал­ния праз­ник на НРМ - 11 ок­том­ври. Ус­лу­га­та то­зи път пра­ви пре­дсе­да­те­лят на ОК на ОФ Г. Ма­до­лев, кой­то прокарва ре­ше­ние праз­ни­кът да бъ­де че­с­тван и в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт ка­то на­цио­на­лен праз­ник и на “пи­рин­ски­те ма­ке­дон­ци”. Ка­то пре­дста­ви­тел на ко­ми­те­та за тър­же­с­тва­та в Ско­пие е из­пра­тен Ал. Гър­чев. По на­реж­да­не на Г. Ма­до­лев в око­лий­ски­те цен­тро­ве се про­веж­дат съ­бра­ния, на кои­то се твър­ди, че Ве­ли­ко­то на­род­но съ­бра­ние “ще га­ран­ти­ра обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род към своя­та На­род­на ре­пуб­ли­ка Ма­ке­до­ния”. Във връз­ка с праз­ни­ка на стра­ни­ци­те на в. “Пи­рин­ско де­ло” се пуб­ли­ку­ва го­ля­ма ста­тия на Ла­зар Ко­ли­шев­ски под за­гла­вие “11 ок­том­ври 1941 г. и на­род­но­то въ­ста­ние в Ма­ке­до­ния”.15

Ед­но от ме­ро­п­ри­я­ти­я­та, ко­е­то пре­д­хо­ж­да че­с­т­ва­не­то, е пре­на­ся­не­то тлен­ни­те ос­тан­ки на Го­це Дел­чев от Со­фия през Гор­на Джу­мая, Све­ти Врач, Пе­т­рич и Стру­ми­ца за Ско­пие. На 8 ок­том­в­ри 1946 г. при­д­ру­жа­ва­щи­те тлен­ни­те ос­тан­ки юго­с­ла­в­с­ка во­ен­на част и спе­ци­ал­на де­ле­га­ция, пре­д­во­ж­да­на от Кръ­с­те Цър­вен­ко­в­с­ки, пре­ми­на­ват през по­со­че­ни­те бъл­гар­с­ки гра­до­ве. Ор­га­ни­зи­рат се ми­тин­ги, на ко­и­то Цър­вен­ко­в­с­ки от­п­ра­вя при­зи­ви “обе­ди­не­ни­е­то на ма­ке­дон­с­кия на­род в сво­я­та На­ро­д­на ре­пу­б­ли­ка Ма­ке­до­ния да ста­не час по-ско­ро”.16

Скоп­ски­те съ­рбо­ма­ни из­по­лзват твърде умело об­стоя­тел­с­тво­то, че ре­ше­ния­та на Х пле­нум са за­дъл­жи­тел­ни за чле­но­ве­те на БРП(к) в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Тък­мо за то­ва ор­га­ни­за­ции­те на БРП(к) в то­зи край са един­ст­вени­те, чрез кои­то се опит­ват и ус­пя­ват да на­пра­вят не­що за тях­но­то из­пъл­не­ние. По­зо­ва­вай­ки се на те­зи ре­ше­ния, скоп­ски пра­те­ни­ци не­пре­къс­на­то пре­дя­вя­ват и­ска­ния пред око­лий­ски­те и об­лас­тния ко­ми­те­ти на БРП(к) от чие­то име се про­веж­дат всич­ки про­ма­ке­до­нис­тки и про­ю­гос­лав­ски про­я­ви. Чрез тях югос­лав­ска­та стра­на се стре­ми да из­вою­ва но­ви, из­год­ни за нея от­стъп­ки, ка­то пре­по­дна­ся свои­те и­ска­ния на  ЦК на БРП(к) ка­то и­ска­ния на мес­тни­те пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции и на­се­ле­ние­то. То­зи при­йом да­ва оп­ре­де­ле­ни ре­зул­та­ти. Та­ки­ва са вну­ше­ния­та да се и­ска от ЦК на БРП(к) на­се­ле­ние­то да се за­пи­ше ка­то ма­ке­дон­ско, за въ­веж­да­не­то на ма­ке­дон­ски език, от­кри­ва­не­то на ма­ке­дон­ски кни­жар­ни­ци и др. По­до­бни и­ска­ния по­влия­ват при взе­ма­не­то на ре­ше­ния и по­чти пъл­но­то им удов­лет­во­ря­ва­не през 1947-1948 г.

За да по­дси­ли и оси­гу­ри ус­пе­ха на по­ред­на­та си про­ма­ке­до­нис­тка ак­ция в Бъл­га­рия, ръ­ко­вод­с­тво­то на ЮКП при­бяг­ва и до из­пи­та­ния от пре­ди то­ва ме­тод - въ­про­сът за гарантиране правата на "македонците" в България да се раз­ду­ха в югос­лав­ска­та пре­са. На 4.ХI.1946 г. в. “Бор­ба” от­пра­вя не­при­кри­та кри­ти­ка сре­щу БРП(к), че се стра­ху­ва да по­зво­ли “сво­бод­но­то из­ра­зя­ва­не во­ля­та на ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние в Пи­рин­ския край”.17

По съ­ще­с­тво е на­ли­це опит за на­ме­са във въ­треш­ни­те ра­бо­ти на стра­на­та с яс­но от­пра­ве­ни пре­тен­ции по ад­рес на част от не­го­во­то на­се­ле­ние и те­ри­то­рия. На югос­лав­ска­та кри­ти­ка от­го­ва­ря Г. Ди­мит­ров. Вмес­то адек­ва­тен и на­цио­нал­но до­стоен, съ­об­ра­зен с на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си от­го­вор ръ­ко­во­ди­те­лят на БРП(к) и бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво се впу­ска да убе­ди югос­лав­ски­те си при­я­те­ли, че би­ли до­стиг­на­ли до “не­пра­вил­ни за­клю­че­ния”, про­из­ли­за­щи от то­ва, че югос­лав­ска­та стра­на е за­бра­ви­ла “всеиз­вес­тни­те фак­ти”, че “на­ша­та пар­тия и на­шият на­род по­сре­щат съ­зда­ва­не­то на НРМ в рам­ки­те на фе­де­ра­тив­на Югос­ла­вия с въз­торг, че пер­спек­ти­ва­та за обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ския на­род на ба­за­та на съ­зда­де­на­та НРМ е въз­при­е­та от все­ки бъл­гар­ски пат­риот”. Зато­ва спо­ред Ди­мит­ров “не мо­же да ста­ва ду­ма за ня­ка­къв страх при сво­бод­но­то во­леи­зяв­ле­ние на ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние от Пи­рин­ския край”. Той по­дчер­та­ва, че обе­ди­не­ние­то не тряб­ва да по­слу­жи ка­то оръ­жие за ра­зе­ди­не­ние, а ка­то из­раз на при­я­тел­с­тво. На­ли­це би­ли тай­ни, скри­ти вра­го­ве на обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род и тен­ден­циоз­но­то, при­бър­за­но по­ста­вя­не на въ­про­са за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния в на­стоя­щия мо­мент са­мо на­ли­ва­ло во­да във во­де­ни­ца­та на те­зи вра­го­ве.18

Та­ка офор­мен, от­го­во­рът на Г. Ди­ми­т­ров има по-ско­ро ха­ра­к­тер на мол­ба към юго­с­ла­в­с­ко­то ръ­ко­во­д­с­т­во да не бър­за с по­с­та­вя­не­то на въ­п­ро­са за Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния. Той е и по­ре­д­но­то уве­ре­ние, че БРП(к) ня­ма на­ме­ре­ние да от­с­тъ­п­ва, че не се стра­ху­ва да из­пъл­ни по­е­ти­те ан­га­жи­мен­ти. По­с­та­вя­не­то на въ­п­ро­са за Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния ста­ва­ло в не­по­д­хо­дящ мо­мент, тъй ка­то има­ло вра­го­ве на обе­ди­не­ни­е­то, ко­и­то тря­б­ва най-на­пред да се пре­о­до­ле­ят. Във вся­ко от­но­ше­ние уве­ре­ни­я­та на Г. Ди­ми­т­ров са ис­к­ре­ни, но в ед­но - не. Не­вяр­но е твър­де­ни­е­то му, че пар­ти­я­та не се стра­ху­ва да при­с­тъ­пи към пра­к­ти­че­с­ка­та ре­а­ли­за­ция на на­ме­ре­ни­я­та си спря­мо Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния. Ис­ти­на е, че по то­ва вре­ме БРП(к) се стра­ху­ва да на­п­ра­ви то­ва, а са­ми­ят Ди­ми­т­ров по­со­ч­ва от ко­го - от вра­го­ве­те на обе­ди­не­ни­е­то, ко­и­то не са мал­ко.

Съ­про­ти­ва­та сре­щу ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на БРП(к) е най-сил­на в сре­ди­те на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция в Со­фия и стра­на­та. След не­ус­пеш­ния опит за не­йно­то ов­ла­дя­ва­не през про­лет­та на 1946 г. югос­лав­ска­та стра­на по­дно­вя­ва свои­те уси­лия в та­зи на­со­ка. То­ва още по­ве­че за­сил­ва съ­про­ти­ви­тел­ни­те си­ли сред не­йни­те най-из­я­ве­ни пре­дста­ви­те­ли. По ини­циа­ти­ва на ЦК на БРП(к) от на­ча­ло­то на ноем­ври 1946 г. в Ма­ке­дон­ския на­у­чен ин­сти­тут се ор­га­ни­зи­ра ди­ску­сия, има­ща пре­тен­ция­та да да­де “на­у­чен” от­го­вор на въ­про­са “Има ли ма­ке­дон­ска на­ция?” Очак­ва­ния­та, че чрез та­зи ди­ску­сия пар­тия­та ще по­лу­чи “на­уч­на” по­дкре­па за ма­ке­до­нис­тка­та си по­ли­ти­ка, не се оп­рав­да­ват. В пре­об­ла­да­ва­що­то си мно­зин­с­тво учас­тни­ци­те в ди­ску­сия­та за­ста­ват на по­зи­ция­та, че та­ка­ва на­ция ня­ма и ня­ма да има, че се съ­зда­ва из­ку­ст­вено ка­то по­ли­ти­че­ска це­ле­съоб­раз­ност. Най-из­я­вен про­тив­ник на тео­рия­та за на­ли­чие на “ма­ке­дон­ска на­ция” е чле­нът на МНИ Ан­гел То­мов, кой­то из­хож­да от ос­нов­на­та пре­дпос­тав­ка, че ог­ром­но­то мно­зин­с­тво на сла­вян­ско­то на­се­ле­ние в Македония има българско национално съзнание.19

Не ус­пя­ват и уси­лия­та да се пре­взе­ме ръ­ко­вод­с­тво­то на НК на ма­ке­дон­ска­та емиг­рант­ска ор­га­ни­за­ция, Ма­ке­дон­ския на­у­чен ин­сти­тут, пе­чат­ни­те из­да­ния на емиг­рант­ски­те ор­га­ни­за­ции. В пре­об­ла­да­ва­що­то си мно­зин­с­тво жи­вее­щи­те в стра­на­та око­ло 600 000 бе­жан­ци и техните наследници от Егей­ска и Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния про­дъл­жа­ват да не спо­де­лят ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на БРП(к), ЮКП и МКП. То­ва не се ха­рес­ва на по­след­на­та и от края на 1946 г. не­йно­то ръ­ко­вод­с­тво по­е­ма курс към лик­ви­ди­ра­не на емиг­рант­ски­те ор­га­ни­за­ции и тех­ни­те пе­чат­ни из­да­ния. За то­ва ЮКП и МКП по­лу­ча­ват пъл­но съ­де­йствие от ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к).

Югос­лав­ска­та стра­на е не­у­дов­лет­во­ре­на от от­го­во­ра на Г. Ди­мит­ров на кри­тич­ни­те бе­леж­ки, по­мес­те­ни във в. “Бор­ба”. Пре­це­ня­ва се, че Бъл­га­рия все още не е на­пра­ви­ла реал­ни стъп­ки за из­пъл­не­ние ре­ше­ния­та на Де­се­тия пар­тиен пле­нум ос­вен ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да. През ноем­ври 1946 г. един­ст­вено опо­зи­ция­та осъж­да югос­лав­ски­те пре­тен­ции, от­кри­то за­щи­та­ва бъл­гар­ски­те на­цио­нал­ни ин­те­ре­си и це­лост­та на Бъл­гар­ска­та дър­жа­ва. В про­ти­во­вес на опо­зи­цион­но­то схва­ща­не и ся­каш за да уве­ри за се­тен път югос­лав­ско­то ръ­ко­вод­с­тво в своя­та вяр­ност към на­чер­та­на­та ма­ке­до­нис­тка ли­ния, на 16.ХI.1946 г. вестникът на БРП(к) “Ра­бот­ни­че­ско де­ло” пуб­ли­ку­ва ста­тия, по­дкре­пя­ща из­ра­зе­но­то в бел­град­ския пе­чат югос­лав­ско ста­но­ви­ще за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. При­зна­ва се, че на­се­ле­ние­то в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт е “ма­ке­дон­ско мал­цин­с­тво”, кое­то има пра­во на “от­дел­на на­ция” със свой от­де­лен език и че след съ­зда­ва­не­то на НРМ обе­ди­не­ние­то на ос­та­на­ли­те час­ти на “ма­ке­дон­ския на­род” ще ста­не са­мо на ба­за­та на та­зи ре­пуб­ли­ка.20

В след­ва­щи­те дни от югос­лав­ска стра­на се при­ла­га ве­че из­пи­та­на­та так­ти­ка. За по­лу­ча­ва­не на же­ла­но­то се ин­сце­ни­ра­ по­ред­ният про­па­ган­ден шум и се пре­дя­вя­ват но­ви и­ска­ния. По­де­ма се но­ва анти­бъл­гар­ска кам­па­ния в пе­ча­та, и то в на­ве­че­рие­то на пре­дстоя­що­то де­мог­раф­ско пре­броя­ва­не в Бъл­га­рия.

В на­ча­ло­то на вто­ра­та де­сет­днев­ка на де­кем­ври 1946 г. югос­лав­ски­те вес­тни­ци “По­ли­ти­ка” и “Бор­ба” по­дла­гат на кри­ти­ка по­дгот­вя­ща­та се про­ек­то­кон­сти­ту­ция на Бъл­га­рия. Кон­крет­ният по­вод за та­зи кри­ти­ка е, че в нея не се пре­движ­да­ли тек­сто­ве за обо­со­бя­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ка­то ад­ми­нис­тра­тив­но-те­ри­то­риал­на ав­то­ном­на об­щност, а не­го­во­то на­се­ле­ние не се при­зна­ва­ло по кон­сти­ту­цио­нен път ка­то “на­цио­нал­но ма­ке­дон­ско мал­цин­с­тво”. Чрез кри­ти­ка­та се пра­ви не­при­крит опит да се из­вою­ва консти­ту­цион­но рег­ла­мен­ти­ра­не на всеоб­хват­на ав­то­но­мия за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, кое­то е и по­ред­ният груб опит за на­ме­са във въ­треш­ни­те ра­бо­ти на стра­на­та.

Реак­ция­та на то­зи опит в Бъл­га­рия е раз­но­по­соч­на. Ком­пар­тия­та гуз­но мъл­чи и по тай­ни ка­на­ли се мо­ли на “при­я­те­ли­те” в Бел­град да спи­рат по­де­та­та кам­па­ния. На 28.IХ.1944 г. от ЦК на БРП(к) до Ти­то под дик­тов­ка­та на Г. Ди­мит­ров се из­пра­ща спеш­на ра­диог­ра­ма на ру­ски език: “За нас е на­пъл­но не­о­бяс­ни­ма та­зи по­стъп­ка, след ка­то на вас ви е из­вес­тно за­що ние не по­вди­гах­ме въ­про­са за Пи­рин­ския край по вре­ме на из­би­ра­тел­на­та кам­па­ния, а та­ка съ­що във връз­ка с про­ек­то­кон­сти­ту­ция­та. Що се от­на­ся до на­ше­то ре­ше­ние по ма­ке­дон­ския въ­прос, за вас то е из­вес­тно и не пре­диз­вик­ва ва­ше­то въз­ра­же­ние. Бе­ше та­ка съ­що до­го­во­ре­но в Мо­сква то­ва меж­ду дру­га­ря Ти­то и на­шия при­я­тел (Ста­лин - бел. авт) за то­ва как ще ра­бо­тим по по­дго­тов­ка­та обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ци­те от Пи­рин­ския край в Ма­ке­дон­ска­та на­род­на ре­пуб­ли­ка. Не мо­же да има ни­как­во съ­мне­ние за то­ва, че бъ­де­ща­та бъл­гар­ска кон­сти­ту­ция в своя окон­ча­те­лен вид в ни­как­ва сте­пен не ще пре­дстав­ля­ва ни­как­во пре­пят­с­твие за по­ло­жи­тел­но­то раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос.” Че­тей­ки я и най-пре­ду­бе­де­ният би ви­дял, че то е не са­мо угод­ли­во, но не­до­стой­но и пре­да­тел­ско. Радиограмата  за­вър­шва с уни­зи­тел­на­та мол­ба да се спре кам­па­ния­та, за­що­то то­ва “на­ли­ва­ло во­да в мел­ни­ца­та на об­щи­те вра­го­ве и вра­го­ве­те на ма­ке­дон­ския на­род” и да се да­де въз­мож­ност за “об­лек­ча­ва­не бор­ба­та про­тив ан­глоа­ме­ри­кан­ци­те”.20а 

Ко­рен­но про­ти­во­по­лож­но и до­стой­но е по­ве­де­ние­то на опо­зи­цион­ни­те по­ли­ти­че­ски си­ли. Те са еди­но­душ­ни в пре­цен­ка­та си, че е на­ли­це нов опит за на­ме­са във въ­треш­ни­те ра­бо­ти на стра­на­та с цел да се по­стиг­не от­къс­ва­не на час­ти от не­йна­та те­ри­то­рия със съ­у­час­тие­то на бъл­гар­ски­те ко­му­нис­ти. Становището си по адрес на югославските претенции и поведението на лидерите на БРП(к) опозицията оповестява публично от страниците на опозиционния печат.

На 9.ХІ.1946 г. ор­га­нът на опо­зи­ци­он­ния БЗНС в. "На­ро­д­но зе­ме­дел­с­ко зна­ме" пре­пе­ча­т­ва ста­ти­я­та на сръ­б­с­кия жур­на­лист Ле­он Гер­ко­вич от ве­с­т­ни­ка на ЮКП "Бор­ба", с ко­е­то пър­ви из­ве­с­тя­ва, че Юго­с­ла­вия про­я­вя­ва пре­тен­ции за Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния.20б Съ­щия ден с уво­ден ко­мен­тар ве­с­т­ни­кът на Де­мо­к­ра­ти­че­с­ка­та пар­тия "Зна­ме" осъ­ж­да ан­ти­бъл­гар­с­ка­та про­па­ган­да в Гор­но­джу­май­с­ка об­ласт и при­зо­ва­ва про­ку­ра­ту­ра­та и пра­ви­тел­с­т­во­то да пре­д­п­ри­е­мат за­ко­но­ви мер­ки за не­й­но­то спи­ра­не. "Без­с­пор­но е - се по­со­ч­ва в ко­мен­та­ра, че тия, ко­и­то про­ве­ж­дат та­зи про­па­ган­да, вър­шат ед­на про­ти­во­на­ро­д­на и про­ти­во­дър­жа­в­на про­па­ган­да, ко­я­то е ра­в­но­сил­на на ква­ли­фи­ци­ра­но пре­да­тел­с­т­во".20в

В дру­га уво­д­на ста­тия в. "Зна­ме" кри­ти­ку­ва пре­дя­ве­ни­те чрез ве­с­т­ник "Бор­ба" юго­с­ла­в­с­ки пре­тен­ции спря­мо Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния и от­но­во при­зо­ва­ва бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во да на­п­ра­ви не­об­хо­ди­мо­то за спи­ра­не на ан­ти­бъл­гар­с­ка­та про­па­ган­да в юго­с­ла­в­с­кия пе­чат и пре­тен­ци­и­те към та­зи бъл­гар­с­ка об­ласт. "Пра­ви­тел­с­т­во­то е длъ­ж­но да спре се­па­ра­ти­с­т­ки­те про­па­ган­ди, ко­и­то се вър­шат за сме­т­ка на бъл­гар­с­кия на­род в Гор­но­джу­май­с­ка об­ласт от стра­на на не­от­го­вор­ни фа­к­то­ри и да по­я­с­ни пред бъл­гар­с­ка­та об­ще­с­т­ве­ност  мне­ни­е­то си по то­зи въ­п­рос. За­що­то съ­д­ба­та на на­ши­те бра­тя от Гор­но­джу­май­с­ко е не­раз­ри­в­но свър­за­на със съ­д­ба­та на це­лия бъл­гар­с­ки на­род. Тя­х­на­та на­ци­о­нал­на чест и до­с­тойн­с­т­во за­ся­га ця­ла­та на­ция" - се на­с­то­я­ва в ста­ти­я­та.20г

В спе­ци­а­лен ко­мен­тар ве­с­т­ни­кът на опо­зи­ци­он­на­та со­ци­ал­де­мо­к­ра­ти­че­с­ка пар­тия "Сво­бо­ден на­род" кри­ти­ку­ва уво­д­на­та ста­тия на в. "Ра­бо­т­ни­че­с­ко де­ло" "Нов шо­ви­ни­с­ти­чен при­с­тъп", чрез ко­я­то "от­к­ри­то се по­д­к­ре­пят се­па­ра­ти­с­ти­ч­ни­те тен­ден­ции по та­ка на­ре­че­на­та "Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния". "Ко­му­ни­с­ти­че­с­ка­та пар­тия тоя път от­к­ри­то за­с­та­на на ста­но­ви­ще, ко­е­то до из­бо­ри­те ве­ро­я­т­но по­ра­ди та­к­ти­че­с­ки съ­о­б­ра­же­ния пре­мъл­ча­ва­ше, че тая част от Бъл­га­рия тря­б­ва да се от­де­ли от тя­ло­то й и да се при­съ­е­ди­ни към юго­с­ла­в­с­ка­та фе­де­ра­ция - ре­с­пе­к­ти­в­но ав­то­ном­на Ма­ке­до­ния" - се по­д­чер­та­ва в ста­ти­я­та.20д

Из­ра­зе­на­та от ръ­ко­во­д­с­т­во­то на БРП(к) по­зи­ция чрез ста­ти­я­та "Нов шо­ви­ни­с­ти­че­с­ки при­с­тъп" се по­д­ла­га на ос­т­ра кри­ти­ка и в дру­ги­те опо­зи­ци­он­ни ве­с­т­ни­ци. В спе­ци­ал­на уво­д­на ста­тия в. "На­ро­д­но зе­ме­дел­с­ко зна­ме" из­ра­зя­ва "изум­ле­ни­е­то и из­не­на­да­та" за­ра­ди то­ва, че "с ед­на ле­ко­та се пре­да­ва но­во­и­з­ми­с­ле­на­та "Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния". "Не е има­ло до­се­га в ис­то­ри­я­та факт, по­до­бен на тоя, кой­то се по­я­вя­ва във в. "Ра­бо­т­ни­че­с­ко де­ло" - да се пре­д­ла­га на чу­ж­да дър­жа­ва част от со­б­с­т­ве­на­та ро­ди­на." - се по­д­чер­та­ва в ста­ти­я­та и се до­пъл­ва, че то­зи факт "вна­ся смут в ду­ши­те на на­се­ле­ни­е­то от за­ин­те­ре­со­ва­ния край и бу­ди не­го­ду­ва­ние у бъл­гар­с­кия на­род."20е

По­д­чер­та­ва се, че це­ли "еди­на­де­сет ве­ка до­се­га сла­вян­с­ко­то на­се­ле­ние в Ма­ке­до­ния се е на­ри­ча­ло "бъл­га­ри" и че от­то­га­ва до­се­га "хи­ля­до­ле­т­на­та пи­с­ме­ност на то­ва на­се­ле­ние е би­ла бъл­гар­с­ка и из­ра­зе­на на бъл­гар­с­ки език". В ста­ти­я­та се пи­та "кой е ре­шил и да­ли има ре­ше­ние на­хо­дя­щи­ят се на бъл­гар­с­ка те­ри­то­рия Пи­рин­с­ки край да бъ­де от­це­пен от май­ка­та оте­че­с­т­во и да бъ­де при­съ­е­ди­нен към фе­де­ра­ти­в­на Юго­с­ла­вия... кой на­сър­ча­ва и кой ти­ра­жи­ра про­па­ган­да­та за от­не­ма­не на част от се­га­ш­на­та бъл­гар­с­ка зе­мя." "Пре­д­ре­ша­ва­не­то на въ­п­ро­са за от­с­тъ­п­ва­не­то на бъл­гар­с­кия Пи­рин­с­ки край е не са­мо без­пре­це­ден­т­но в ис­то­ри­я­та, но и про­ти­в­но на вър­хо­в­ни­те ин­те­ре­си на на­ро­да, ко­и­то вси­ч­ки сме длъ­ж­ни да за­щи­та­ва­ме. А без на­ро­д­но съ­г­ла­сие ни­кой ня­ма пра­во да взе­ма по­до­б­но ре­ше­ние и да по­д­го­то­в­ля­ва не­го­во­то осъ­ще­с­т­вя­ва­не" - се пре­ду­п­ре­ж­да­ва в нея.20ж

Юго­с­ла­в­с­ки­те пре­тен­ции и из­ра­зе­на­та за тях от бъл­гар­с­ки­те ко­му­ни­с­ти по­д­к­ре­па са обект и на дру­ги ко­мен­та­ри и кри­ти­ки в спо­ме­на­ти­те ве­с­т­ни­ци.20з От вси­ч­ки тях се от­к­ро­я­ва уво­д­ни­ят ко­мен­тар на гла­в­ния ре­да­к­тор на в. "На­ро­д­но зе­ме­дел­с­ко зна­ме" и ли­дер на опо­зи­ци­он­ния БЗНС Ни­ко­ла Пе­т­ков. С не­го той про­те­с­ти­ра сре­щу про­дъл­жа­ва­ща­та в юго­с­ла­в­с­ка­та пре­са кам­па­ния  пре­тен­ции към Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния. Спо­ред Пе­т­ков със ста­ти­я­та на в "Бор­ба" се е сло­жи­ло "на­ча­ло­то на ед­на кам­па­ния сре­щу Бъл­га­рия, ко­я­то це­ли от­къ­с­ва­не на бъл­гар­с­ки те­ри­то­рии, по­ро­б­ва­не­то на ча­с­ти от бъл­гар­с­кия на­род." Той оце­ня­ва, че та­зи кам­па­ния ста­ва "опа­с­на за бра­т­с­ки­те от­но­ше­ния ме­ж­ду Бъл­га­рия и Юго­с­ла­вия" и пре­ду­п­ре­ж­да­ва, че "бъл­гар­с­ки­ят на­род не ще по­з­во­ли ни­ко­му да къ­са ча­с­ти от те­ри­то­ри­я­та му". При­по­м­ня, че из­тъ­к­ва­ни­те ар­гу­мен­ти за те­зи пре­тен­ции "са съ­щи­те на сръ­б­с­ки­те шо­ви­ни­с­ти от бли­з­ко­то пе­чал­но ми­на­ло", че "стре­ме­жи­те на сръ­б­с­ка­та шо­ви­ни­с­ти­ч­на бур­жо­а­зия са все още жи­ви" и на­с­то­я­ва: "на кам­па­ни­я­та, ко­я­то юго­с­ла­в­с­ка­та пре­са е за­по­ч­на­ла за Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния, тря­б­ва да се ту­ри ве­д­на­га край."20и

В края на го­ди­на­та Ни­ко­ла Пе­т­ков про­из­на­ся пред Ве­ли­ко­то на­ро­д­но съ­б­ра­ние го­ля­ма реч, зна­чи­тел­на част от ко­я­то е по­с­ве­те­на на ста­но­ви­ще­то на опо­зи­ци­он­ния БЗНС за бъл­га­ро-юго­с­ла­в­с­ки­те от­но­ше­ния, за юго­с­ла­в­с­ки­те пре­тен­ции към Гор­но­джу­май­с­ка об­ласт и по­ве­де­ни­е­то на бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во към тях.

В ре­ч­та си Н. Пе­т­ков пре­по­в­та­ря не­ве­д­нъж из­ра­зя­ва­но­то ста­но­ви­ще на БЗНС, че "кра­йъ­гъ­лен ка­мък" на бъл­гар­с­ка­та вън­ш­на по­ли­ти­ка е и съ­т­ру­д­ни­че­с­т­во­то с "бра­т­с­ка Юго­с­ла­вия". Със съ­жа­ле­ние от­бе­ля­з­ва, че вя­ра­та на бъл­гар­с­кия на­род, че се вър­ви по "пъ­тя на ве­ч­на­та дру­ж­ба ме­ж­ду два­та бра­т­с­ки на­ро­да", е по­па­ре­на с "на­ча­ло­то на ед­на зло­в­ре­д­на кам­па­ния за от­къ­с­ва­не от сна­га­та на бъл­гар­с­ко­то оте­че­с­т­во на един от най-цен­ни­те му къ­со­ве - Гор­но­джу­май­с­ка­та об­ласт, кръ­с­те­на спе­ци­ал­но за слу­чая "Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния". По­д­чер­та­ва, че "бъл­гар­с­ки­ят на­род с го­ля­мо учу­д­ва­не ви­ж­да, че тая кам­па­ния се во­ди със съ­щи­те ар­гу­мен­ти, с ко­и­то си слу­же­ше в до­с­ти­га­не­то на сво­и­те стре­ме­жи сръ­б­с­ка­та шо­ви­ни­с­ти­че­с­ка бур­жо­а­зия."

И вси­ч­ко то­ва спо­ред Пе­т­ков ста­ва­ло "в един ис­то­ри­че­с­ки мо­мент, ко­га­то це­ли­ят бъл­гар­с­ки на­род, имай­ки пре­д­вид са­мо бъ­де­ще­то на сър­де­ч­ни­те от­но­ше­ния ме­ж­ду два­та сла­вян­с­ки на­ро­ди, със сви­то сър­це се мъ­чи да пре­мъл­ча­ва въ­п­ро­са за За­па­д­ни­те по­к­рай­ни­ни, на­дя­вай­ки се, че Юго­с­ла­вия са­ма ще раз­бе­ре не­об­хо­ди­мо­ст­та от бър­зо­то му раз­ре­ше­ние за бъ­де­ще­то на два­та на­ро­да." От име­то на БЗНС той за­я­вя­ва, че "бъл­гар­с­ки­ят на­род не ще по­з­во­ли ни­ко­му да се ме­си във въ­т­ре­ш­ния му по­ли­ти­че­с­ки жи­вот, а още по-мал­ко ще по­з­во­ли ко­му­то и да би­ло да къ­са ча­с­ти от тя­ло­то  му."

Об­ръ­щай­ки се към при­съ­с­т­ва­щи­те в за­ла­та чле­но­ве на ко­му­ни­с­ти­че­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во, Ни­ко­ла Пе­т­ков за­я­вя­ва: "Бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во е длъ­ж­но да ка­же яс­но и ка­те­го­ри­ч­но ста­но­ви­ще­то си на бъл­гар­с­кия на­род и да не по­з­во­ля­ва ни­ко­му, ни­то въ­т­ре в стра­на­та, ни­то вън от нея, още по­ве­че в ед­на бра­т­с­ка стра­на, да по­в­ди­га не­съ­ще­с­т­ву­ва­щия за бъл­гар­с­кия на­род, без раз­ли­ка на пар­тий­на при­на­д­ле­ж­ност, въ­п­рос за от­къ­с­ва­не на Гор­но­джу­май­с­ка об­ласт под име­то "Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния". Ни­ка­к­ви съ­о­б­ра­же­ния от пар­ти­ен или де­мо­к­ра­ти­че­с­ки ха­ра­к­тер не ще оп­ра­в­да­ят без­дей­с­т­ви­е­то на пра­ви­тел­с­т­во­то в то­ва от­но­ше­ние. То ще но­си ця­ла­та от­го­вор­ност пред бъл­гар­с­кия на­род и пред ис­то­ри­я­та на Бъл­га­рия."20к

Обоб­ще­но, опозиционното ста­но­ви­ще е из­ра­зе­но във вне­се­но­то на 11.ХII.1946 г. от име­то на на­род­ния пре­дста­ви­тел Бо­рис Чан­джиев пар­ла­мен­тар­но за­пит­ва­не, ад­ре­си­ра­но до ми­нис­тър-пре­дсе­да­те­ля Г. Ди­мит­ров. С не­го се и­ска ста­но­ви­ще­то на пра­ви­тел­с­тво­то “от­нос­но пре­тен­ции­те за от­къс­ва­не на Гор­нод­жу­май­ска об­ласт от те­ри­то­рия­та на Бъл­га­рия и при­съ­е­ди­ня­ва­не­то й към НРМ”, пре­дя­ве­ни в югос­лав­ския пе­чат.21

Б. Чан­джиев оце­ня­ва по­я­ви­ли­те се в бел­град­ския пе­чат ста­тии ка­то яв­ни пре­тен­ции за от­къс­ва­не на Гор­нод­жу­май­ска об­ласт от те­ри­то­рия­та на Бъл­га­рия, за да се при­съ­е­ди­ни към НРМ в рам­ки­те на ФНРЮ. След ка­то по­соч­ва, че то­зи опит пра­ви тя­гос­тно впе­чат­ле­ние сред бъл­гар­ския на­род, той от­бе­ляз­ва, че е още по-го­ля­ма из­не­на­да­та от фак­та, че БРП(к) по­дкре­пя югос­лав­ски­те пре­тен­ции чрез из­ра­зе­на­та в пар­тий­ния пе­чат по­зи­ция. “Из­ра­зе­но то­ва ста­но­ви­ще та­ка ка­те­го­рич­но от офи­цио­за на ОФ пра­ви­тел­с­тво, сму­ти бъл­гар­ския на­род и хвър­ли в тре­во­га най-ве­че пря­ко за­сег­на­ти­те - на­се­ле­ние­то на Гор­нод­жу­май­ска об­ласт. Съ­що­то виж­да то­ва, че то е за­стра­ше­но да бъ­де от­де­ле­но от свое­то оте­че­с­тво, с кое­то е не­раз­рив­но свър­за­но геог­ра­фи­че­ски, кул­тур­но и сто­пан­ски, за да бъ­де при­съ­е­ди­не­но към но­во­съз­да­де­на­та МНР” - за­вър­шва Чан­джиев обос­нов­ка­та си за вне­се­но­то от не­го пи­та­не, след кое­то за­да­ва и свои­те въ­про­си.

Той на­стоя­ва Г. Ди­мит­ров да от­го­во­ри пред ВНС как­во е на­пра­ви­ло ръ­ко­во­де­но­то от не­го пра­ви­тел­с­тво, за да раз­сее без­по­кой­с­тво­то сред бъл­гар­ска­та об­ще­ст­веност и на­се­ле­ние­то в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт, по­ро­де­но от югос­лав­ски­те пре­тен­ции. И­ска кон­кре­тен от­го­вор на след­ни­те въ­про­си: не смя­та ли пра­ви­тел­с­тво­то, че югос­лав­ският пе­чат пра­ви опит за на­ме­са във въ­треш­ни­те ра­бо­ти на стра­на­та с на­ме­ре­ние­то да бъ­дат от­къс­на­ти не­йни те­ри­то­рии и при­своени към ФНРЮ; на­ми­ра ли пра­ви­тел­с­тво­то, че от­го­ва­ря на ин­те­ре­си­те на бъл­гар­ския на­род до­пу­ска­не­то на без­пре­пят­ст­вена про­па­ган­да от стра­на на пре­дста­ви­те­ли­те на НРМ между­ на­се­ле­ние­то в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт, без да се спаз­ват пра­ви­ла­та на гос­топ­рием­с­тво­то, и коя­то про­па­ган­да по­дка­ня на­се­ле­ние­то да се при­съ­е­ди­ни към ма­ке­дон­ска­та ре­пуб­ли­ка и на­ми­ра пъл­но съ­де­йствие от ня­кои чле­но­ве на БРП(к), за­е­ма­щи от­го­вор­ни по­сто­ве в пар­тий­на­та йе­рар­хия; спо­де­ля ли пра­ви­тел­с­тво­то мне­ние­то, из­ра­зе­но във в. “Ра­бот­ни­че­ско де­ло”, че ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция и на­се­ле­ние­то в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт пре­дстав­ля­ват “ма­ке­дон­ско мал­цин­с­тво”, че съ­щи­те ня­мат бъл­гар­ски про­из­ход и не са бъл­гар­ски, че тях­но­то обе­ди­не­ние мо­же да ста­не в гра­ни­ци­те на Югос­ла­вия. Ако пра­ви­тел­с­тво­то на­ми­ра, че та­ка по­вдиг­на­ти­те въ­про­си за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния въ­тре и вън от стра­на­та са про­тив ин­те­ре­си­те на бъл­гар­ския на­род, то как­во въз­на­ме­ря­ва да на­пра­ви, за да сло­жи край на то­ва по­мра­ча­ва­що до­бри­те от­но­ше­ния между­ две­те стра­ни по­ло­же­ние?22

Очак­ва­ния­та на Б. Чан­джиев, че ще по­лу­чи от­го­вор на свое­то пи­та­не, ос­та­ват на­праз­ни. Вър­ху не­го ос­та­ва са­мо ре­зо­лю­ция­та на Г. Ди­мит­ров: “Да се раз­гле­да въ­про­сът в ПБ (13.ХII.1946 г.)" В съ­що­то вре­ме до Пре­дсе­да­тел­с­тво­то на ВНС Г. Ди­мит­ров от­пра­вя мол­ба за от­ла­га­не “раз­глеж­да­не­то на за­пит­ва­не­то за не­оп­ре­де­ле­но вре­ме”. На 18.ХII.1946 г. мол­ба­та е при­е­та с по­до­ба­ва­що­то мно­зин­с­тво гла­со­ве на по­дчи­не­ни­те на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия на­род­ни пре­дста­ви­те­ли.23

По­вди­га­не­то на въ­про­са за югос­лав­ски­те пре­тен­ции към Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и съ­у­час­тие­то на БРП(к) в про­веж­да­на­та де­на­цио­на­ли­за­тор­ска ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка по­ста­вя в до­ста де­ли­кат­но по­ло­же­ние уп­рав­ля­ва­ща­та пар­тия. Въз­ник­ва въз­мож­ност­та тя да осъ­ди и от­хвър­ли без­спор­на­та на­ме­са във въ­треш­ни­те ра­бо­ти на стра­на­та, ка­то се въз­по­лзва и от по­дкре­па­та на опо­зи­ция­та. Но то­ва е не­въз­мож­но. Про­ти­во­пос­та­вя­не­то между­ две­те най-го­ле­ми по­ли­ти­че­ски си­ли в стра­на­та как­то по гло­бал­ни про­бле­ми за раз­ви­тие­то на стра­на­та, та­ка и по ма­ке­дон­ския въ­прос, е ве­че в твър­де на­пре­дна­ла фа­за. Ос­вен то­ва спо­рът по ма­ке­дон­ския въ­прос (и по-кон­крет­но за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния) е един от еле­мен­ти­те на бор­ба­та, коя­то ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия во­ди с опо­зи­ция­та, без на­ме­ре­ние да от­стъп­ва. Ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) ве­че се е ан­га­жи­ра­ло, и то до­ста­тъч­но дъл­бо­ко, с ма­ке­до­нис­тка­та си по­ли­ти­ка пред югос­лав­ско­то и съ­вет­ско­то пар­тий­ни ръ­ко­вод­с­тва. За­то­ва то не смя­та да от­го­ва­ря на мно­гоб­рой­ни­те за­пит­ва­ния в На­род­но­то съ­бра­ние и в пе­ча­та, а из­би­ра дру­гия път - да пре­дприе­ме но­ви стъп­ки за прак­ти­че­ска­та реа­ли­за­ция на на­бе­ля­за­на­та ма­ке­до­нис­тка ли­ния. Смя­та се, че та­ка ще се да­де “най-до­стоен от­пор на реак­ция­та”. Към по­до­бно по­ве­де­ние то е по­дтик­на­то и от до­ста не­дру­же­люб­ния Титов от­го­вор на не­от­дав­наш­на­та мол­ба на Г. Ди­мит­ров за спи­ра­не на про­ти­во­бъл­гар­ска­та кам­па­ния в бел­град­ския пе­чат. В от­го­во­ра си Ти­то се опит­ва да вну­ши, че ста­тии­те в югос­лав­ския пе­чат би­ли на­пи­са­ни в “дру­же­ски дух” и че в тях “не се по­ста­вя и­ска­не­то за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ския край”. Той твър­ди, че югос­лав­ски­те ста­тии с ни­що не на­ру­ша­ва­ли ду­ха на взаим­ни­те “бе­се­ди и из­во­ди”, направени по вре­ме на юн­ска­та сре­ща при Ста­лин през 1946 г. Кол­ко­то до кри­ти­ка­та на про­ек­то­кон­сти­ту­ция­та, то тя би­ла пра­вил­на, за­що­то има­ло точ­ки “при­нци­пиал­но не­пра­вил­ни, при­е­ма­не­то на кои­то би би­ло се­риоз­но пре­пят­с­твие за обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ци­те”. Ти­то тър­си смет­ка от съ­пар­тий­ци­те си в Со­фия за­що не при­зна­ват “те­зи не­пра­вил­нос­ти” и за­що за “то­зи про­ект в те­зи пун­кто­ве въ­об­ще ни­къ­де не се по­я­ви­ла кри­ти­ка в бъл­гар­ския пе­чат”. Греш­ка спо­ред не­го би­ло, че въ­про­сът за Пи­рин­ския край не бил по­вдиг­нат по вре­ме на из­бо­ри­те, за кое­то югос­лав­ският пе­чат не мо­жел по­ве­че да мъл­чи. “Реак­ция­та” щя­ла да из­по­лзва ста­тии­те, “са­мо ако се пре­мъл­ча­ва въ­про­сът за ма­ке­дон­ско­то мал­цин­с­тво в Бъл­га­рия въ­об­ще, от­дел­но в спо­ме­на­тия про­ект”. На­края Ти­то де­кла­ри­ра, че югос­лав­ска­та стра­на и за в бъ­де­ще щя­ла да да­ва всич­ко, за­ви­се­що от нея, за да об­лек­чи­ труд­но­то по­ло­же­ние на бъл­гар­ска­та ком­пар­тия и да... “по­мог­не в бор­ба­та с об­щия враг."23а

Та­ки­ва са югос­лав­ски­те вну­ше­ния и те на­ми­рат по­слуш­ни из­пъл­ни­те­ли в Со­фия. Об­ла­да­но от ни­хи­ли­зъм и идео­ло­ги­че­ска об­ре­ме­не­ност, в края на 1946 г. ко­му­нис­ти­че­ско­то ръ­ко­вод­с­тво в Бъл­га­рия пра­ви своя­та най-го­ля­ма, пре­стъп­на греш­ка - на­сил­ст­вено­то за­пис­ва­не на пре­об­ла­да­ва­ща­та част от на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и не­зна­чи­тел­на част от емиг­ра­ция­та ка­то “ма­ке­дон­ци”. Ре­ше­ние­то за то­ва се взе­ма от Г. Ди­мит­ров и ПБ на ЦК на БРП(к) между­ 18 и 21.ХII.с.г., по­чти по съ­що­то вре­ме, ко­га­то е тряб­ва­ло да се от­го­во­ри на пи­та­не­то на Б. Чан­джиев и ко­га­то ВНС гла­су­ва мол­ба­та на Г. Ди­мит­ров за от­ла­га­не на от­го­во­ра за “не­оп­ре­де­ле­но вре­ме”. То­ва ста­ва в из­пъл­не­ние ука­за­ние­то на Г. Ди­мит­ров въ­про­сът за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, свър­зан с пар­ла­мен­тар­но­то пи­та­не, да се раз­гле­да в ПБ. На 21.ХII.1946 г. сек­ре­та­рят на ОК на БРП(к) в Г. Джу­мая ин­фор­ми­ра пред пле­нум на об­ко­ма: “ЦК е съ­гла­сен на­се­ле­ние­то да се за­пи­ше ка­то ма­ке­дон­ско...”24 По­лит­бю­ро ра­зи­сква и въ­про­са за бъл­га­ромо­ха­ме­да­ни­те в Раз­лож­ко и Не­вро­коп­ско. Г. Ди­мит­ров да­ва ука­за­ния да се за­пис­ват, “как­то же­лаят”, с кое­то се по­ощ­ря­ват апе­ти­ти­те за за­пис­ва­не­то им ка­то “ма­ке­до­но­мо­ха­ме­да­ни”. При­е­мат се и още ре­ше­ния, ка­сае­щи дру­ги въ­про­си на кул­тур­на­та ав­то­но­мия в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ка­то”ма­ке­дон­ски на­цио­на­лен край на НРБ”.25 Те­зи ре­ше­ния пре­движ­дат въ­веж­да­не­то на ма­ке­дон­ския език, от­кри­ва­не­то на ма­ке­дон­ски кни­жар­ни­ци, из­у­ча­ва­не ис­то­рия­та на “ма­ке­дон­ския на­род”, оп­рос­тя­ва­не фор­мал­нос­ти­те по взаим­ни­те по­се­ще­ния между­ Пи­рин­ска и Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния, из­пра­ща­не на мла­де­жи от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния в учеб­ни­те за­ве­де­ния на НРМ.26

При­е­ти­те ре­ше­ния за­до­во­ля­ват те­ку­щи­те югос­лав­ски и­ска­ния. Ед­ва ли от­там са очак­ва­ли по­до­бна щед­рост. Вед­на­га след при­е­ма­не­то им за Бел­град за­ми­на­ват Вл. По­пто­мов и В. Чер­вен­ков, за да ин­фор­ми­рат за тях “югос­лав­ски­те дру­га­ри”.  Це­ли се още да се ре­гу­ли­рат окон­ча­тел­но и въз­ник­на­ли­те не­до­ра­зу­ме­ния в ре­зул­тат на кам­па­ния­та, пре­дприе­та от югос­лав­ска стра­на.27

Анти­бъл­гар­ски­те де­йствия на българското ко­му­нис­ти­че­ско­ ръ­ко­вод­с­тво са без­спо­рен факт. Без­пре­це­ден­тният на­тиск на ЮКП, це­лящ из­вою­ва­не­то на “на­цио­нал­ни пра­ва” на “ма­ке­дон­ско­то мал­цин­с­тво” в Бъл­га­рия, да­ва свои­те пло­до­ве. Така ро­доот­стъп­но­то по­ве­де­ние на ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) в края на 1946 г. до­сти­га една от връх­ни­те си точ­ки - пре­стъп­но­то ре­ше­ние за за­пис­ва­не на бъл­гар­ско­то на­се­ле­ние в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ка­то “ма­ке­дон­ци”. То се из­пъл­ня­ва по без­це­ре­мо­нен, груб и на­сил­ст­вен на­чин. Из­вър­шва се деяние без ана­лог в све­тов­на­та ис­то­рия.

За на­стъп­ле­ние­то на ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния през есен­та на 1946 г. го­во­рят и дру­ги про­я­ви. Се­риоз­на стъп­ка в то­ва от­но­ше­ние е опи­тът пре­диз­бор­ни­те кам­па­нии за Ре­фе­рен­ду­ма за ре­пуб­ли­ка и из­бо­ри­те за Ве­ли­ко на­род­но съ­бра­ние да се об­вър­жат с про­па­ган­ди­ра­не на та­зи по­ли­ти­ка. По вре­ме на кам­па­ния­та в по­дкре­па на ре­пуб­ли­ка­та то­ва ста­ва по­чти ежедневно. В об­щия хор на кам­па­ния­та про­тив мо­нар­хическия институт и българските монарси след освобождението в Пиринска Македония се акцентира върху "престъпленията" на Фердинанд и Борис към Македония, разобличават се техните "завоевателни"и "денационализаторски" стремежи към "македонския народ". Изцяло се преповтарят лансираните от Белград и Скопие твърдения за българската монархия и монарси като източници на "върховизъм", агресивни и завоевателни стремежи към съседните държави и най-вече към Македония. Най-чес­то сре­ща­ният про­па­ган­ден ма­те­риал е свър­зан с кри­ти­ки­те сре­щу “вър­хо­виз­ма” и “ми­хай­ло­виз­ма” ка­то “кре­пи­те­ли” на мо­нар­хия­та. Съ­юз­ни­ци­те на БРП(к) в об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ ся­каш не за­бе­ляз­ват то­ва. Едва ко­га­то се до­сти­га до пре­диз­бор­на­та кам­па­ния за на­род­ни пре­дста­ви­те­ли, те се про­ти­во­пос­та­вят  на то­ва - ма­ке­до­нис­тка­та аги­та­ция да е част от об­ща­та кам­па­ния, оп­рав­да­вай­ки се, че ня­мат ука­за­ния от цен­трал­ни­те ръ­ко­вод­с­тва. Не­що по­ве­че. Съ­юз­ни­ци­те от­хвър­лят и пре­дло­же­ние­то на комунистите за из­ли­за­не със са­мос­тоя­тел­на “ма­ке­дон­ска” лис­та в из­пъл­не­ние на на­ме­ре­ния­та на БРП(к) за съ­зда­ва­не на “ма­ке­дон­ска пар­ла­мен­тар­на гру­па”. До­кол­ко­то по вре­ме на пре­диз­бор­на­та кам­па­ния се пра­ви “ма­ке­дон­ска” про­па­ган­да, то­ва ста­ва са­мо от име­то на БРП(к) и от не­йни­те аги­та­то­ри.

По вре­ме на пре­диз­бор­на­та кам­па­ния сре­щу ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на БРП(к) се обя­вя­ва офор­ми­ла­та се и из­диг­на­ла свои кан­ди­да­ти за на­род­ни пре­дста­ви­те­ли мес­тна опо­зи­ция. Тя се ръ­ко­во­ди от Б. Чан­джиев - ли­дер на опо­зи­цион­ния БЗНС - Н. Пет­ков в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт. Най-мно­го по­ддръж­ни­ци той има в Не­вро­коп­ска око­лия. Опо­зи­цион­на­та аги­та­ция критикува ма­ке­до­нис­тко­то по­ве­де­ние на ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) и мес­тни­те пар­тий­ни ли­де­ри. Об­ви­ня­ват ги, че пре­да­ват на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си, че се гот­вят да по­да­рят Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния на сърбите. В тон с и­ска­ния­та на опо­зи­ция­та в на­цио­на­лен план и тук се из­ди­га ло­зун­гът за не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния ка­то из­ход за раз­ре­ша­ва­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос.28

Мо­же оп­ре­де­ле­но да се твър­ди, че ма­ке­до­нис­тки­те ло­зун­ги на БРП(к), как­то и ра­зоб­ли­чи­тел­на­та кри­ти­ка на опо­зи­ция­та по­влия­ват зна­чи­тел­но на из­бор­ни­те ре­зул­та­ти. Те се от­ра­зя­ват от­ри­ца­тел­но вър­ху ав­то­ри­те­та на БРП(к), за кое­то го­во­рят и ре­зул­та­ти­те от из­бо­ри­те. За раз­ли­ка от пре­диш­ни­те из­бо­ри за на­род­ни пре­дста­ви­те­ли през 1945 г. се­га се за­бе­ляз­ва зна­чи­те­лен спад на гла­су­ва­ли­те за БРП(к). В гра­до­ве­те те са 57.7%, в се­ла­та 56.1%, а за опо­зи­ция­та - съ­от­вет­но 23.3% в гра­до­ве­те и 12.5% в се­ла­та.29 Тук резултатите са най-слаби в сравнение с постиженията на БРП(к) в другите области. Не без ос­но­ва­ние са из­во­ди­те в пар­тий­ни­те ана­ли­зи, че за опо­зи­ция­та са гла­су­ва­ли “в бол­шин­с­тво­то си хо­ра от бив­ше­то ВМРО - ми­хай­ло­вис­ти”. То­ва  всъщ­ност са най-пат­рио­тич­но на­строе­ни жи­те­ли на об­ласт­та, в пре­об­ла­да­ва­що­то си мно­зин­с­тво - бе­жан­ци от Егей­ска и Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния. За тях глав­ният мо­тив да гла­су­ват за опо­зи­ция­та е чув­с­тво­то, че по то­зи на­чин да­ват своя глас про­тив де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка на БРП(к). Въз­ник­ва и въ­про­сът на как­во се дъл­жи все пак срав­ни­тел­но го­ле­мият про­цент на гла­су­ва­ли­те за БРП(к). Би ли след­ва­ло да се при­е­ме, че то­ва е из­раз на по­дкре­па за на­цио­нал­на­та по­ли­ти­ка на пар­тия­та, как­то то­га­ва се твър­ди. По­до­бен из­вод е ли­шен от ос­но­ва­ние и се оп­ро­вер­га­ва от раз­ви­ли­те се през пър­ва­та по­ло­ви­на на 1948 г. съби­тия в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, ко­га­то на­се­ле­ние­то из­ця­ло от­хвър­ля ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на БРП(к). Обяс­не­ние­то за спо­ме­на­тия срав­ни­тел­но ви­сок про­цент на гла­су­ва­ли­те за БРП(к) в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния след­ва да се тър­си в дру­га по­со­ка - ка­то ре­зул­тат от всеобщ страх, то­тал­на­та ма­ни­пу­ла­ция и най-ве­че на фал­ши­фи­ци­ра­не­то на из­бор­ни­те ре­зул­та­ти.

Как­то ве­че бе спо­ме­на­то, го­ля­мо ста­ра­ние за про­па­ган­ди­ра­не­то и прак­ти­че­ско­то про­веж­да­не на ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка по­ла­га Г. Ма­до­лев - пре­дсе­да­тел на ОК на ОФ и член на Бю­ро­то на ОК на БРП(к). Осо­бе­но на­стър­ве­ни са опи­ти­те му да на­ло­жи та­зи по­ли­ти­ка на съ­юз­ни­те по­ли­ти­че­ски ор­га­ни­за­ции. Ли­ния­та на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос про­дъл­жа­ва да не се спо­де­ля от тях и след Де­кла­ра­ция­та на Де­се­тия пле­нум. Кон­флик­тът между­ съ­юз­ни­ци­те по ма­ке­дон­ския въ­прос, за­по­чнал в на­ча­ло­то на юли 1946 г., про­дъл­жа­ва да е от­крит. БЗНС, НС “Зве­но” и БРСДП не от­стъп­ват и упо­ри­то дър­жат въ­про­сът за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то да не се спо­ме­на­ва в съ­вмес­тни­те ре­зо­лю­ции. Оку­ра­же­ни от “вну­ши­тел­на­та из­бор­на по­бе­да”, ко­му­нис­ти­те пре­дприе­мат нов опит да на­ло­жат ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния. Ре­ша­ва се то­ва да ста­не на об­лас­тна­та кон­фе­рен­ция на ОФ на 17 ноем­ври 1946 г. Във връз­ка с не­йна­та по­дго­тов­ка на 16.ХI.с.г. чле­но­ве­те на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ об­съж­дат про­ек­то­ре­зо­лю­ция­та на кон­фе­рен­ция­та, по­дгот­ве­на от Г. Ма­до­лев. В про­то­ко­ла от за­се­да­ние­то се со­чи: “Всич­ки пун­кто­ве се при­е­ха еди­но­душ­но с из­клю­че­ние на пун­кто­ве­те, кои­то за­ся­гат ма­ке­дон­ския въ­прос, вър­ху кой­то пад­на­ха и най-го­ле­ми­те спо­ро­ве”. По вре­ме на за­се­да­ние­то Г. Ма­до­лев се опит­ва да оп­рав­дае по­ста­вя­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос в ре­зо­лю­ция­та, ка­то се ар­гу­мен­ти­ра с не­об­хо­ди­мост­та опо­зи­ция­та да бъ­де ли­ше­на от въз­мож­ност “да спе­ку­ли­ра с не­го”. Най-ка­те­го­рич­но про­тив то­ва на­ме­ре­ние се обя­вя­ва пре­дста­ви­те­лят на “Зве­но”, в ре­зул­тат на кое­то пун­кто­ве­те, за­ся­га­щи ма­ке­дон­ския въ­прос, от­па­дат.30

В де­йстви­тел­ност оба­че по­до­бна ре­зо­лю­ция се при­е­ма на про­ве­де­на­та на 17.ХI.1946 г. об­лас­тна кон­фе­рен­ция на ОФ. Ма­ке­дон­ският въ­прос в нея се засяга в три точ­ки. С тях се осъж­да кам­па­ния­та на опо­зи­цион­ния пе­чат от пре­диз­бор­ния пе­риод към след­ва­на­та от ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) ма­ке­до­нис­тка прак­ти­ка. Спо­ред ре­зо­лю­ция­та то­ва е де­ло на “ръ­ка­та на ма­ке­дон­ския вър­хо­ви­зъм”, на “ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм”, кои­то се стре­мят да по­пре­чат на ми­ра и друж­ба­та между­ НРБ и Югос­ла­вия, да на­ка­рат по­след­на­та да се от­ка­же от по­дкре­па­та за Бъл­га­рия на мир­ни­те пре­го­во­ри. Вмък­ва­не­то на те­зи мо­мен­ти в ре­зо­лю­ция­та яв­но се на­ла­га от не­об­хо­ди­мост­та да се да­де от­пор на опо­зи­цион­на­та кам­па­ния. В то­зи сми­съл ре­зо­лю­ция­та е плод на ком­про­мис между­ пар­тии­те в об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на ОФ. Та­ка за пър­ви път об­лас­тният ко­ми­тет на ОФ взе­ма кон­крет­но от­но­ше­ние по въ­про­са за обе­ди­не­ние­то под фор­ма­та на по­же­ла­ние за за­дъл­бо­ча­ва­не и раз­ши­ря­ва­не на връз­ки­те между­ ОФ Бъл­га­рия и Ти­то­ва Югос­ла­вия, ка­то га­ран­ция за бъ­де­ще­то на две­те стра­ни, а съ­що и за “щас­тли­во­то бъ­де­ще на на­шия ма­ке­дон­ски на­род и осъ­ще­с­твя­ва­не­то за­ве­ти­те на Го­це и Яне - обе­ди­не­ние­то на Ма­ке­до­ния”.31

Пре­дста­ви­те­ли­те на БЗНС, НЗ “Зве­но” и БРСДП от­стъп­ват. Как е ста­на­ло то­ва, по­каз­ва про­то­ко­лът от за­се­да­ние­то на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к), про­ве­де­но на 19.ХI.1946 г., с дне­вен ред “Оцен­ка на об­лас­тна­та кон­фе­рен­ция на ОФ”. Геор­ги Ма­до­лев самодоволно отчита, че то­зи път за раз­ли­ка от кон­фе­рен­ция­та през юли с.г. съ­юз­ни­ци­те са се дър­жа­ли до­бре. Съобщава, че из­ме­не­ние­то в по­зи­ции­те на съ­юз­ни­ци­те се дъл­жи на "един от зе­ме­дел­ски­те во­да­чи", кой­то бил и член на об­лас­тния ко­ми­тет и от­стъ­пил пръв по ма­ке­дон­ския въ­прос.32 Сигурно е, че Мадолев визира земеделския народен представител Д. Петров.

От­стъп­ле­ние­то на съ­юз­ни­че­ски­те на БРП(к) ор­га­ни­за­ции в об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ е вре­мен­но. Не­по­сред­ст­вено след об­лас­тна­та се про­веж­дат око­лий­ски­те кон­фе­рен­ции на ОФ. На 26 ноем­ври Бю­ро­то на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) об­съж­да ре­зул­та­ти­те от око­лий­ски­те кон­фе­рен­ции. Уча­с­тва­ли­те в кон­фе­рен­ции­те чле­но­ве на об­лас­тния ко­ми­тет се оп­лак­ват, че ма­ке­дон­ският въ­прос не бил по­ста­вян. За кон­фе­рен­ция­та в Пет­рич Спас Тан­ти­лов до­клад­ва: “По ма­ке­дон­ския въ­прос го­во­рих са­мо аз”. По­до­бна е и по­стъп­ка­та на Г. Ма­до­лев в Све­ти Врач, а на дру­ги­те кон­фе­рен­ции въ­про­сът въ­об­ще не се за­ся­га.33 Не­за­ви­си­мо от несъгласието на съ­юз­ни­ци­те, ня­кои от ръ­ко­во­ди­те­ли­те на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) се опит­ват да про­веж­дат ма­ке­до­ни­стка аги­та­ция от име­то на ОФ.

Нов по­вод за из­ра­зя­ва­не на от­но­ше­ние­то на съ­юз­ни­ци­те по ма­ке­дон­ския въ­прос е кам­па­ния­та на опо­зи­цион­ния пе­чат за “Сво­бод­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния под про­тек­то­ра­та на ня­коя ве­ли­ка си­ла”. Тя се пра­ви в про­ти­во­вес на по­ли­ти­ка­та на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос, обя­ве­на по вре­ме на пре­диз­бор­на­та кам­па­ния през есента на 1946 г. Вес­тник “Сво­бо­ден на­род” из­ли­за с при­зив към на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция да гла­су­ват за опо­зи­ция­та. От стра­ни­ци­те на в. “Зна­ме” де­мок­ра­ти­те на­ри­чат про­па­ган­да­та за “обе­ди­не­ние” на Пи­рин­ска с Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния “про­ти­во­бъл­гар­ска кам­па­ния”. Със спе­циал­на ста­тия под за­гла­вие “На бор­ба про­тив вра­го­ве­те на ма­ке­дон­ския на­род” Г. Ма­до­лев се опит­ва да обо­ри об­ви­не­ния­та на опо­зи­ция­та, че пар­тия­та и ОФ се гот­вят да “про­да­дат Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния на Югос­ла­вия”, за­стъп­вай­ки те­за­та, че след съ­зда­ва­не­то на НРМ е на­ли­це “ос­но­ва­та за обе­ди­не­ние­то и на дру­ги­те два дя­ла до окон­ча­тел­но­то раз­ре­ша­ва­не на бол­ния въ­прос на Бал­ка­ни­те - ма­ке­дон­ския. Пра­ви впе­чат­ле­ние, че ав­то­рът го­во­ри от име­то на “ма­ке­дон­ци­те” в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, кои­то ра­бо­те­ли за осъ­ще­с­твя­ва­не­то на “ма­ке­дон­ския идеал”. Твър­ди, че “ма­ке­дон­ци­те” от то­зи край не се бо­рят за скъс­ва­не на по­ли­ти­че­ски­те и сто­пан­ски­те връз­ки с Бъл­га­рия, коя­то ще бъ­де обе­ди­ни­тел­но зве­но между­ брат­ски­те юж­нос­ла­вян­ски на­ро­ди”.34

Във връз­ка с про­дъл­жа­ва­ща­та анти­ма­ке­до­нис­тка кам­па­ния в опо­зи­цион­ния пе­чат Г. Ма­до­лев из­гот­вя и до­клад по ма­ке­дон­ския въ­прос, кой­то се раз­прос­тра­ня­ва от оте­че­ст­веноф­рон­тов­ски­те ор­га­ни­за­ции. Ос­нов­ни­те по­ло­же­ния в не­го се свеж­дат до след­но­то: по вре­ме на из­бо­ри­те об­ста­нов­ка­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния би­ла до­ста слож­на, за­що­то опо­зи­ция­та спе­ку­ли­ра­ла с ма­ке­дон­ския въ­прос; тя и­ска­ла да ска­ра Бъл­га­рия и Югос­ла­вия, за­то­ва тряб­ва­ло да се от­го­во­ри на кам­па­ния­та и по въ­про­са за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния; дълг на “ма­ке­дон­ци­те” от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния е да да­дат от­пор на опо­зи­ция­та и да съ­де­йстват за за­паз­ва­не­то на до­бри­те от­но­ше­ния между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия; Ма­ке­дон­ска­та дър­жа­ва в Югос­ла­вия е ос­но­ва­та за окон­ча­тел­но­то раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос, най-пра­вил­но е “ма­ке­дон­ският на­род” да се обе­ди­ни в рам­ки­те на та­зи дър­жа­ва; без Югос­ла­вия за Бъл­га­рия ня­ма бъ­де­ще: “Тряб­ва да се рад­ва­ме, че ра­бо­ти­те та­ка се сте­ко­ха, че най-по­сле ще се раз­ре­ши и ма­ке­дон­ският въ­прос”; от ябъл­ка на раз­до­ра - Ма­ке­до­ния ще се пре­вър­не в спой­ка меж­ду юж­нос­ла­вян­ски­те на­ро­ди, край­на­та цел е да се стиг­не до юж­нос­ла­вян­ска об­щност.35

До­кла­дът на Г. Ма­до­лев е убе­ди­тел­но сви­де­тел­с­тво за раз­ме­ри­те, до кои­то се е раз­рас­на­ло въ­вли­ча­не­то на ня­кои от об­лас­тни­те ръ­ко­во­ди­те­ли в проюгос­лав­ска ор­би­та, за сте­пен­та на пре­кло­не­ние пред ЮКП и всич­ко, про­из­ли­за­що от Югос­ла­вия въ­об­ще. Без съмнение е, че до­кла­дът не из­ра­зя­ва де­йстви­тел­ни­те въ­жде­ле­ния на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, а е плод на фантазиите на един от най-изявените македонисти, какъвто безспорно е Г. Мадолев. Опи­ти­те на пар­тий­ни­те де­я­те­ли да на­ло­жат по­ли­ти­ка­та на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос не сре­ща одоб­ре­ние на на­се­ле­ние­то. Свидетелствата за то­ва не са мал­ко. Най-то­чен из­ра­зи­тел на по­до­бно не­съ­гла­сие е ед­на от мно­гоб­рой­ни­те ин­фор­ма­ции до вис­шес­тоя­щи­те за обстановката в областта във връзка с опитите за налагане на македонистката политика. От нея на­у­ча­ва­ме: “Във всич­ки ка­то че ли е за­са­де­на ве­ли­ко­бъл­гар­ска шо­ви­нис­тич­на чер­та и вся­кой е скло­нен мно­го по­ве­че да се на­ри­ча бъл­га­рин по про­из­ход и по по­тек­ло, от­кол­ко­то ма­ке­до­нец...”36

Ма­ке­до­нис­тка­та аги­та­ция на Г. Ма­до­лев и по­ло­же­ни­те ак­тив­ни уси­лия от об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) не са до­ста­тъч­ни, за да на­ка­рат дру­ги­те оте­че­ст­веноф­рон­тов­ски ор­га­ни­за­ции да по­дкре­пят на­пъл­но комунистическата ли­ния. До края на 1946 г. БРП(к) про­дъл­жа­ва да е един­ст­вена­та, коя­то про­веж­да ро­доот­стъп­на­та денационализаторска по­ли­ти­ка. Не ус­пя­ват и опи­ти­те с реализирането на та­зи по­ли­ти­ка да се ан­га­жи­рат чрез РМС и мла­деж­ки­те ор­га­ни­за­ции на съ­юз­ни­ци­те, обе­ди­не­ни в Об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на де­мок­ра­тич­на­та мла­деж.37

Като мерило за лоялност на съюзниците и техните активисти към БРП(к) в края на 1946 г.  започва да се използва преценката подкрепят ли, или не политиката на партията по македонския въпрос. Така анти­ма­ке­до­нис­тко­то по­ве­де­ние в БЗНС е при­чи­на в края на го­ди­на­та да не се одоб­ри кан­ди­да­ту­ра­та на Йо­но Ву­тев за за­мес­тник-об­лас­тен на­чал­ник, тъй ка­то бил “...с враж­деб­но от­но­ше­ние към ма­ке­дон­ския въ­прос”.38

Все по-враж­деб­но към про­кла­ми­ра­на­та от БРП(к) съ­рбо­ман­ска ли­ния е и от­но­ше­ние­то на на­се­ле­ние­то от ця­ла­та об­ласт. Мно­го от комунистическите комитети знаят за тази враждебност, разполагат с множество неодобрителни сигнали за тази политика като неправилна­. Вмес­то да се вслу­шат в тях и да известят по съ­от­вет­ния ред цен­трал­ата в София, об­лас­тният и останалите ко­ми­тети на БРП(к) про­дъл­жа­ват да про­веж­дат та­зи ли­ния най-праволинейно. Така преди преброителната акция се извършват де­йствия, це­ля­щи раз­прос­тра­не­ние­то на “ма­ке­дон­ски" кул­тур­ни цен­нос­ти, въз­при­е­ма­не­то на “ма­ке­дон­ския” език ка­то ма­те­рен, за какъвто го въз­хва­ля­ва вече и комунистическият официоз "Работническо дело".38а

Епи­зод от акцията за пропагандиране на "македонските културни достижения" е ор­га­ни­зи­ра­не­то на из­лож­ба на “ма­ке­дон­ска­та кни­га” в Гор­на Джу­мая, от­кри­та на 17.ХI.1946 г. Об­лас­тно­то ръ­ко­вод­с­тво на БРП(к) пре­движ­да чрез нея да се ма­ни­фес­ти­ра “жаж­да­та” на на­се­ле­ние­то към “род­на­та ма­ке­дон­ска кни­га и език”. Още пре­ди от­кри­ва­не­то на из­лож­ба­та комитетът се страхува, че тя ще се провали. За­то­ва се взе­мат мер­ки за оси­гу­ря­ва­не при­съ­ствие­то на всич­ки пар­тий­ни и ад­ми­нис­тра­тив­ни ръ­ко­во­ди­те­ли. Из­гот­вя се спи­сък на 29 офи­циал­ни ли­ца, кои­то сре­щу по­дпис се за­дъл­жа­ват да уча­с­тват в нейното от­кри­ва­не­. Въпреки това ни­то един от на­бе­ля­за­ни­те об­лас­тни и око­лий­ски ръ­ко­во­ди­те­ли не при­съ­ства на от­кри­ва­не­то. Ка­то се оп­лак­ва за то­ва "отсъствие"на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ, Об­лас­тна­та ин­спек­ция на ин­фор­ма­ция­та и из­ку­с­тва­та по­соч­ва: “Гор­ният слу­чай не е един­ст­вен”.39

По­ве­де­ние­то на два­де­сет и де­ве­ти­ма­та областни активисти  е съ­всем обяс­ни­мо. Те съ­зна­ват, че с учас­тие­то си при от­кри­ва­не­то на спо­ме­на­тата из­лож­ба се из­ла­гат на опас­ност­та про­веж­да­на­та ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка да се свър­зва с тях. Ето защо предпочитат да избягват публични македонистки прояви.

След из­лож­ба­та по­след­ва и дру­га “кул­тур­на из­я­ва”. От 21.ХII.1946 г. гост в об­ласт­та е Скоп­ският ра­дио­хор. И се­га край­на­та цел е по вся­ка­къв на­чин да се по­дчер­тае не­об­хо­ди­мост­та от все по-тяс­но об­вър­зва­не с НРМ. Рек­ла­ми­ра се “го­ле­мият на­пре­дък на ма­ке­дон­ска­та кул­ту­ра”. По­се­ще­ние­то за­по­чва с шум­но по­сре­ща­не в Гор­на Джу­мая. Сек­ре­та­рят на ОК на БРП(к) Кръс­тьо Стой­чев и пре­дсе­да­те­лят на ОК на ОФ Г. Ма­до­лев се на­дпре­вар­ват да при­вет­с­тват гос­ти­те и по­дчер­та­ват “го­ля­мо­то зна­че­ние на то­ва по­се­ще­ние за кул­тур­но­то сбли­же­ние между­ на­ро­ди­те на Бъл­га­рия и Югос­ла­вия”, за “обе­ди­не­ние­то на сла­вян­ски­те на­ро­ди”, за “пре­мах­ва­не гра­ни­ци­те, кои­то раз­де­лят ма­ке­дон­ския на­род”, за “обе­ди­не­ние­то”. От своя стра­на ръ­ко­во­ди­те­лят на скоп­ска­та де­ле­га­ция Вла­до Ми­лев­ски не про­пу­ска да по­яс­ни, че цел­та на по­се­ще­ние­то е “по-тяс­но­то сбли­жа­ва­не на “ма­ке­дон­ския на­род”, кой­то жи­веел в НРМ и в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния.40

През след­ва­щи­те дни кон­цер­ти­те на хо­ра в раз­лич­ни на­се­ле­ни мес­та се из­по­лзват най-активно за пропагандиране "големите постижения на ма­ке­дон­ска­та кул­ту­ра”. Пре­ди вся­ка му­зи­кал­на про­гра­ма ръ­ко­во­ди­те­лят на хо­ра го­во­ри “за раз­воя на ма­ке­дон­ска­та кул­ту­ра”, за “ма­ке­дон­ския кни­жо­вен език”, за "многото" други “го­ле­ми­ по­сти­же­ния на НРМ във всич­ки об­лас­ти на живота"  и т. н. В та­зи си де­йност скоп­ски­те гос­ти се по­дпо­ма­гат от активистите на БРП(к). В края на 1946 г. на много места в областта ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да се из­вър­шва вече и от име­то на оте­че­ст­веноф­рон­тов­ски­те ко­ми­те­ти, за­вла­дя­ни из­ця­ло от ко­му­нис­ти­те. Ак­цен­тът е по­ста­вен вър­ху ло­зун­га за “обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ския на­род”.41 Всич­ко то­ва се из­вър­шва едновре­мен­но с уси­ле­на­та по­дго­тов­ка на ак­ция­та за пре­броя­ва­не на на­се­ле­ние­то.

На­пра­ве­ният кра­тък пре­глед на об­ста­нов­ка­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния не­по­сред­ст­вено след при­е­ма­не ре­ше­ния­та на Х пле­нум на ЦК на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос по­каз­ва, че на­се­ле­ние­то от то­зи край продължава да се от­на­ся неодобрително към политиката на комунистите по този въпрос. Про­тив нея, макар и не така открито и решително, са и съ­юз­ни­ците на БРП(к) в об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на ОФ. Открит и най-решителен противник на тази противобългарска политика е офор­ми­ла­та се опо­зи­ция в то­зи край. Са­мо областната комунистическа организация пра­ви всич­ко въз­мож­но за практическото реализиране на македонисткия курс. Не­йните ръ­ко­вод­ни де­йци из­па­дат под пъл­но­то влия­ние на МКП и по­ма­гат за реа­ли­зи­ра­не­то на пре­дприе­та­та от Ско­пие всеоб­хват­на кул­тур­но-про­свет­на кам­па­ния. Ня­кои ма­ке­до­нис­тки ме­роп­рия­тия се про­ва­лят, ка­къв­то е слу­чаят с раз­прос­тра­не­ние­то на в. “Но­ва Ма­ке­до­ния”, а дру­ги ка­то от­кри­ва­не­то на из­лож­ба­та на “ма­ке­дон­ска­та кни­га” в Гор­на Джу­мая не сре­щат по­дкре­па­та на мес­тни­те ръ­ко­во­ди­те­ли. БРП(к) де­монс­три­ра, че въ­об­ще не смя­та да се съ­об­ра­зя­ва с реал­на­та об­ста­нов­ка, на­строе­ние­то на на­се­ле­ние­то и позициите на другите по­ли­ти­че­ски си­ли. Тя при­стъп­ва към реа­ли­зи­ра­не на ма­ке­до­нис­тки­те си на­ме­ре­ния с неочаквана настървеност. Връх на то­ва не­йно по­ве­де­ние се явя­ва пре­броя­ва­не­то на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния от 25-31.ХII.1946 г., по вре­ме на кое­то по на­сил­ст­вен на­чин 70 на сто от не­го би­ва за­пи­са­но ка­то “ма­ке­дон­ско”.

Десетилетия наред от югославска, а най-вече македонска страна се злоупотребява с резултатите от това организирано по недопустим и недемократичен начин демографско преброяване. Те непрекъснато се цитират, за да се обосноват всевъзможни претенции към България във връзка с твърденията, че в нея живее "внушително македонско малцинство". При това никога не се пояснява как и при какви обстоятелства се появяват в края на 1946 г. "македонците" в България. А на този въпрос не е трудно да се отговори, защото множество и много убедителни са съхранените автентични доказателства.  С оглед на споменатите претенции въпросът за споменатото преброяване придобива изключителна важност, а това налага и отделното му разглеждане и поясняване.

 

 

 

 

 

 

2. Ак­ция­та за де­мог­раф­ско пре­броя­ва­не на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния (25 - 31 де­кем­ври 1946 г.)

 

С Указ No 13 от 27 март 1946 г. Ми­нис­тер­ският съ­вет въз­ла­га на Глав­на ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та да из­вър­ши от 25 до 31 де­кем­ври с.г. по­ред­но­то об­що сто­пан­ско и де­мог­раф­ско пре­броя­ва­не.42   Въ­про­сът за пре­броя­ва­не­то се по­ста­вя на дне­вен ред в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ед­ва на 13 юни 1946 г. Със за­по­вед No 1597 об­лас­тният ди­рек­тор на­реж­да на око­лий­ски­те уп­ра­ви­те­ли да про­у­чат и из­пъл­ня­ват на­вре­ме, точ­но и пра­вил­но всич­ки на­ред­би на Глав­на ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та (ГДС), свър­за­ни с пре­броя­ва­не­то. По съ­що­то вре­ме се на­зна­ча­ва об­лас­тна пре­брои­тел­на ко­ми­сия, чий­то пре­дсе­да­тел ста­ва сек­ре­та­рят на об­лас­тна­та ди­рек­ция и чле­но­ве: пре­дста­ви­те­ли на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ, об­лас­тният учи­ли­щен ин­спек­тор, сек­ре­та­ри­те на об­лас­тни­те пар­тий­ни и про­фе­сио­нал­ни ор­га­ни­за­ции. Из­граж­дат се и око­лий­ски пре­брои­тел­ни ко­ми­сии, чий­то съ­став е по­до­бен на об­лас­тна­та.43

До на­ча­ло­то на ноем­ври 1946 г. про­бле­ми­те око­ло по­дго­тов­ка­та на пре­броя­ва­не­то и из­вър­шва­не­то на ня­кои пре­два­ри­тел­ни опе­ра­ции, це­ля­щи не­го­во­то об­лек­ча­ва­не, ос­та­ват на­стра­на от об­ще­ст­вено-по­ли­ти­че­ския жи­вот. На пре­ден план са две­те глав­ни по­ли­ти­че­ски съ­би­тия в стра­на­та - Ре­фер­нду­мът за ре­пуб­ли­ка от 8 сеп­тем­ври и из­бо­ри­те за Ве­ли­ко на­род­но съ­бра­ние от 27 ок­том­ври 1946 г. Кон­крет­на­та ра­бо­та по по­дго­тов­ка­та на пре­броя­ва­не­то за­по­чва не­по­сред­ст­вено след из­бо­ри­те. Още в на­ча­ло­то оба­че Глав­на ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та се на­тък­ва на ре­ди­ца труд­нос­ти, по­ро­де­ни от стра­ха от при­съ­е­ди­ня­ва­не към Фе­де­ра­тив­на на­род­на ре­пуб­ли­ка Югос­ла­вия (ФНРЮ), от слу­хо­ве­те, че ед­на от пър­ви­те стъп­ки в то­ва от­но­ше­ние ще бъ­де за­пис­ва­не­то на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ско” по на­цио­нал­ност.

Пър­во­то све­де­ние за за­труд­не­ния око­ло пре­броя­ва­не­то да­ва ед­на те­лег­ра­ма на Ди­рек­ция­та на ста­тис­ти­ка­та от 1 ноем­ври 1946 г., в коя­то се съ­об­ща­ва, че око­лий­ски­те пре­брои­тел­ни ко­ми­сии не са спа­зи­ли сро­ко­ве­те за из­пра­ща­не­то на пре­брои­тел­ни­те спи­съ­ци.44 По­до­бна те­лег­ра­ма до об­лас­тния ди­рек­тор на след­ва­щия ден из­пра­ща и Ди­рек­ция на на­род­на­та ми­ли­ция. В нея се и­ска да се на­ре­ди на око­лий­ски­те уп­ра­ви­те­ли и кме­то­ве­те да из­пъл­ня­ват точ­но в ука­за­ни­те сро­ко­ве всич­ки на­реж­да­ния на ГДС.45 На 15 ноем­ври Глав­на ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та из­да­ва Ок­ръж­но № 9076, кое­то ин­фор­ми­ра об­лас­тния ди­рек­тор, че от стра­на на об­щин­ски­те уп­рав­ле­ния не се от­да­ва нуж­но­то зна­че­ние на пре­броя­ва­не­то, а ин­те­ре­сът от ор­га­ни­зи­ра­не­то му от стра­на на кме­то­ве­те и сек­ре­та­ри­те е слаб, по­ра­ди кое­то то е за­стра­ше­но от про­вал.46 За та­ка­ва опас­ност пре­дуп­реж­да­ва и Ди­рек­ция на на­род­на­та ми­ли­ция в те­лег­ра­ма от 25 ноем­ври.47

В от­го­вор на по­со­че­ни­те сиг­на­ли Об­лас­тна­та ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та в Гор­на Джу­мая се за­до­во­ля­ва с из­пра­ща­не­то на пре­дуп­ре­ди­тел­ни пис­ма. Пър­во­то е от 6 ноем­ври 1946 г.48 С не­го око­лий­ски­те уп­ра­ви­те­ли се за­дъл­жа­ват да на­ре­дят на кме­то­ве­те да из­пъл­ня­ват точ­но и в ука­за­ни­те сро­ко­ве всич­ки и­ска­ния на ГДС. С дру­го пис­мо от 25 ноем­ври на око­лий­ски­те уп­ра­ви­те­ли и кме­то­ве­те от­но­во е на­ре­де­но не­за­бав­но да се из­пъл­ня­ват всич­ки раз­по­реж­да­ния на Глав­на­та ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та. То­зи път след­ва пре­дуп­реж­де­ние­то, че за неиз­пъл­не­ние на за­да­чи­те по пре­броя­ва­не­то ще се тър­си и лич­на от­го­вор­ност.49

В на­ча­ло­то на де­кем­ври 1946 г. по­дго­тов­ка­та на пре­броя­ва­не­то на­вли­за в за­клю­чи­тел­на­та си фа­за. За­по­чва кам­па­ния за обу­че­ние на пре­брои­те­ли­те. Съ­всем не­о­чак­ва­но оба­че пре­движ­да­ни­те за та­зи цел кон­фе­рен­ции се про­ва­лят, тъй ка­то мно­го от пре­брои­те­ли­те от­каз­ват да при­съ­стват. За оси­гу­ря­ва­не на тях­но­то учас­тие се при­стъп­ва към не­пре­къс­на­ти от­кри­ти за­пла­хи. Сре­щу по­дпис пре­брои­те­ли­те се за­дъл­жа­ват да се явят на на­сро­че­ни­те кон­фе­рен­ции. В слу­чай на не­я­вя­ва­не се пре­движ­да 30 000 лв. гло­ба или 6 ме­се­ца за­твор.50

Въ­пре­ки за­пла­хи­те ре­ди­ца пре­брои­те­ли не из­пъл­ня­ват на­реж­да­ния­та. Глав­на ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та ин­фор­ми­ра об­лас­тния ди­рек­тор с пис­мо от 14 де­кем­ври 1946 г., в кое­то се по­соч­ва: “Пра­те­ни­ци­те на ста­тис­ти­ка­та до­клад­ват, че мно­го от пре­брои­те­ли­те и кон­трол­ьо­ри­те не уча­с­тват в ус­трое­ни­те за тях кон­фе­рен­ции. Не­за­бав­но на­ре­де­те до кме­то­ве­те да взе­мат не­об­хо­ди­ми­те мер­ки за учас­тие­то им”..51

С все­ки из­ми­нат ден опас­ност­та от про­ва­ля­не на пре­броя­ва­не­то на­рас­тва. От сре­да­та на де­кем­ври за­по­чва още по-ма­со­во от­каз­ва­не на пре­брои­те­ли от учас­тие в ак­ция­та. Из­вър­шва се и не­пре­къс­на­та по­дмя­на на по­тре­би­те­ли, смя­та­ни за не­у­доб­ни. Из­гра­де­ни­те още през юли 1946 г. об­лас­тна и око­лий­ски пре­брои­тел­ни ко­ми­сии не са в съ­стоя­ние да ов­ла­деят по­ло­же­ние­то. По­ра­ди то­ва в сре­да­та на де­кем­ври Глав­на­та ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та, Об­лас­тна­та ди­рек­ция и око­лий­ски­те уп­рав­ле­ния  при­стъп­ват към сфор­ми­ра­не на аги­та­цион­ни ко­ми­те­ти по пре­броя­ва­не­то. За пре­дсе­да­те­ли на ко­ми­те­ти­те се оп­ре­де­лят кме­то­ве­те, а за чле­но­ве пре­ки­те ръ­ко­во­ди­те­ли на пре­броя­ва­не­то, пре­дсе­да­те­ли­те на ОФ ко­ми­те­ти­те и сек­ре­та­ри­те на по­ли­ти­че­ски­те ор­га­ни­за­ции. Пред ко­ми­те­ти­те се по­ста­вя за­да­ча­та чрез сказ­ки и аги­та­ция между­ 20 и 28 де­кем­ври 1946 г. да из­вър­шат по­дго­тов­ка на на­се­ле­ние­то за пре­броя­ва­не­то.52

Из­граж­да­не­то на та­ка не­об­хо­ди­ми­те ко­ми­те­ти про­па­да, а в на­ве­че­рие­то на пре­броя­ва­не­то опас­ност­та то да се про­ва­ли, ста­ва още по-го­ля­ма. То­ва най-до­бре раз­би­рат об­лас­тният ко­ми­тет на БРП(к), об­лас­тният ко­ми­тет на ОФ и Об­лас­тна­та ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та. Ето за­що те пре­дприе­мат ре­ди­ца мер­ки, кои­то пре­до­пре­де­лят ре­зул­та­ти­те от пре­броя­ва­не­то и до­веж­дат до из­вър­шва­не­то му по край­но не­де­мок­ра­ти­чен, ад­ми­нис­тра­тив­но-ко­ман­ден и на­сил­ст­вен път. На­ли­це са ре­ди­ца до­ка­за­тел­с­тва за то­ва.

По­ка­за­тел­но за на­чи­на и об­ста­нов­ка­та, при коя­то се во­ди по­дго­тов­ка­та и пре­броя­ва­не­то, е за­се­да­ние­то на бю­ро­то на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) от 21 де­кем­ври 1946 г. Ед­на от точ­ки­те на днев­ния ред пре­движ­да раз­глеж­да­не­то на ра­бо­та­та по пре­броя­ва­не­то. По та­зи точ­ка го­во­ри пър­вият сек­ре­тар на ко­ми­те­та Кръс­тьо Стой­чев. В про­то­ко­ла от за­се­да­ние­то са за­пи­са­ни не­го­ви­те ду­ми: “По от­но­ше­ние на пре­дстоя­що­то пре­броя­ва­не ЦК е съ­гла­сен на­се­ле­ние­то в на­шия край да се пи­ше по на­цио­нал­ност “ма­ке­дон­ци”. То­ва ще бъ­де ед­на кам­па­ния на на­ша­та пар­тия, ние ще срещ­нем съ­про­ти­ва”. След ка­то по­соч­ва, че съ­про­ти­ва ще ока­жат не са­мо опо­зи­ция­та, но и съ­юз­ни­ци­те на БРП(к) в ОФ, сек­ре­та­рят на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) до­пъл­ва: “На­ред с то­ва стои въ­про­сът за мо­ха­ме­да­ни­те в на­ша­та об­ласт. Ще бъ­де при­ем­ли­во да ги за­пи­шем по на­род­ност ма­ке­дон­ци, ве­роиз­по­ве­да­ние - мо­ха­ме­да­ни.53

Чле­нът на бю­ро­то на об­лас­тния ко­ми­тет Еф­тим Геор­гиев раз­глеж­да ак­ция­та по пре­броя­ва­не­то ка­то бор­ба с опо­зи­ция­та, коя­то в слу­чая от­стоя­ва бъл­гар­ския ха­рак­тер на на­се­ле­ние­то в Ма­ке­до­ния. Той смя­та, че в та­зи бор­ба опо­зи­ция­та тряб­ва не­пре­мен­но да бъ­де по­бе­де­на, по­ра­ди кое­то пре­дла­га: “Да се из­по­лзва на­шият опит от пре­диз­бор­на­та кам­па­ния (за Ве­ли­ко на­род­но съ­бра­ние - бел. авт.), да при­ло­жим пла­на за из­бо­ри­те в ця­ла­та не­го­ва мре­жа от от­го­вор­ни­ци отдо­лу наго­ре. Да се про­ве­рят вра­же­ски­те еле­мен­ти от пре­брои­те­ли­те, да ра­зяс­ня­ват и по­ма­гат в тех­ни­че­ска­та ра­бо­та. Ця­ла­та пар­тия тряб­ва да бъ­де на крак”.54

След ка­то съ­об­ща­ва, че град­ският ко­ми­тет на БРП(к) в Гор­на Джу­мая ве­че е по­ста­ви­л то­зи въ­прос пред пър­вич­ни­те ор­га­ни­за­ции, Геор­ги Ма­до­лев съ­що пре­дла­га: “1. Вра­же­ски­те еле­мен­ти от пре­брои­те­ли­те да бъ­дат из­хвър­ле­ни вед­на­га; 2. Пар­тий­ният апа­рат за из­бо­ри­те да се въз­ста­но­ви и про­ве­де та­зи ак­ция”. А ето как­во се каз­ва по-на­та­тък в про­то­ко­ла: “По­вдиг­на се въ­про­сът как­во да се пи­ше в гра­фа­та “го­во­рим език” и се прие да се до­пу­ска да се пи­ше “бъл­гар­ски” пре­дим­но в гра­до­ве­те, а по се­ла­та - глав­но “ма­ке­дон­ски”.55 Как­то се виж­да, об­лас­тният ко­ми­тет, опи­рай­ки се на да­де­но­то съ­гла­сие от стра­на на ЦК на БРП(к), при­е­ма пре­два­ри­тел­ни ре­ше­ния не са­мо за на­цио­нал­ност­та, но и за ези­ка на на­се­ле­ние­то от Пи­рин­ския край и ги при­веж­да в из­пъл­не­ние. То­ва ли­чи от ре­ди­ца до­ку­мен­ти.

Вед­на­га след за­се­да­ние­то на об­лас­тния ко­ми­тет в Гор­на Джу­мая са из­ви­ка­ни ак­ти­вис­ти­те на око­лий­ски­те ко­ми­те­ти на пар­тия­та. За съ­дър­жа­ние­то на инс­трук­та­жа един от учас­тни­ци­те спо­де­ля: “Ние тряб­ва­ше да про­ве­дем са­мо ра­зяс­ни­тел­на ра­бо­та. В об­лас­тния ко­ми­тет ни бе ка­за­но, че ако не из­ка­ра­ме 70% ма­ке­дон­ци, да си взе­мем шап­ки­те и да бя­га­ме”.56 В из­пъл­не­ние ре­ше­ние­то на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) от 21 де­кем­ври 1946 г. и на­пра­ве­ния на дру­ги яден инс­трук­таж с ак­ти­ва на об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция през след­ва­щи­те дни се из­вър­шва въз­ста­но­вя­ва­не на пре­диз­бор­ния пар­тиен апа­рат от из­бо­ри­те за Ве­ли­ко на­род­но съ­бра­ние, кой­то на прак­ти­ка из­зем­ва фун­кции­те на на­зна­че­ни­те пре­брои­те­ли.

Във връз­ка с пре­дстоя­що­то пре­броя­ва­не в око­лий­ски­те цен­тро­ве се свик­ват за­се­да­ния и на око­лий­ски­те ко­ми­те­ти на БРП(к). По­ка­за­тел­но за ха­рак­те­ра им е све­де­ние­то за за­се­да­ние­то в Све­ти Врач. В про­то­ко­ла на око­лий­ския ко­ми­тет е за­пи­са­но: “По точ­ка тре­та др. Иван Де­лев (пър­ви сек­ре­тар на ко­ми­те­та - б.м., В.А.) ни до­клад­ва за то­ва, че ни пре­дстои пре­броя­ва­не, в кое­то пар­тия­та и це­лият на­род тряб­ва да взе­ме жи­во учас­тие. Ос­вен то­ва той из­яс­ни осо­бе­ния на­род­нос­тен ха­рак­тер на на­ша­та об­ласт ка­то ма­ке­дон­ска та­ка­ва и не­об­хо­ди­мост­та от от­бе­ляз­ва­не в пре­брои­тел­ни­те кар­ти то­ва, че ние сме ма­ке­дон­ци. За из­яс­ня­ва­не на гор­но­то пред ця­ла­та пар­тия и ос­та­на­ло­то на­се­ле­ние взе се ре­ше­ние да се пи­ше до всич­ки пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции със за­дъл­же­ние да се сви­кат пар­тий­ни съ­бра­ния, ка­то се из­по­лзва це­лият пар­тиен апа­рат. Ос­вен то­ва да се по­ста­ви въ­про­сът пред ОК на ОФ и пред пре­дстоя­ща­та ад­ми­нис­тра­тив­на кон­фе­рен­ция. Съ­ща­та да се на­пра­ви и чрез про­веж­да­не на спе­циал­на кон­фе­рен­ция с пре­брои­те­ли­те и чле­но­ве­те на ОК на град­ският ак­тив да оби­ко­ля по­не по-го­ле­ми­те се­ла.”57

За кам­па­ния­та в Пет­рич сви­де­тел­с­тват мно­же­с­тво до­ку­мен­ти. При­зна­ние, че око­лий­ският ко­ми­тет на БРП(к) в то­зи град смя­та пре­броя­ва­не­то са­мо ка­то по­ред­на кам­па­ния, се съ­дър­жа в до­кла­да на ор­га­ни­за­ция­та пред тре­та­та от­чет­но-из­бор­на кон­фе­рен­ция от 11 и 12 март 1947 г. В ед­но-един­ст­вено из­ре­че­ние от до­кла­да е ка­за­но: “В края на го­ди­на­та ние про­ве­дох­ме ак­ция­та по пре­броя­ва­не­то”. Де­ле­гат на кон­фе­рен­ция­та спо­де­ля: “Око­лий­ският ко­ми­тет ока­за по­мощ и по пре­броя­ва­не­то. Той да­де на­вре­мен­ни на­път­с­твия за на­цио­нал­но­то съ­зна­ние на на­се­ле­ние­то в на­ша­та око­лия”.58 За как­ва “по­мощ” ста­ва въ­прос, се из­яс­ня­ва по вре­ме на пле­ну­ми­те и кон­фе­рен­ции­те на око­лий­ския ко­ми­тет през 1948-1949 г.59

Без да се впу­ска­ме в но­ви по­дроб­нос­ти, са­мо ще от­бе­ле­жим, че по по­до­бен на­чин се раз­ви­ват съ­би­тия­та и в дру­ги­те око­лии. На­сил­ст­вения ха­рак­тер на пре­броя­ва­не­то при­зна­ва на­при­мер и све­тив­рач­ка­та око­лий­ска ор­га­ни­за­ция. На раз­ши­рен пле­нум, съ­стоял се на 7-8 ав­густ 1948 г., се по­соч­ва: “Съ­що та­ка не­пра­вил­но, по ад­ми­нис­тра­ти­вен път, се из­вър­ши оп­ре­де­ля­не­то на на­цио­нал­ност­та на на­се­ле­ние­то в око­лия­та при пре­броя­ва­не­то през 1946 г.” В при­е­та­та ре­зо­лю­ция се каз­ва: “Пре­броя­ва­не­то съ­що се из­вър­ши не­пра­вил­но”.60

На раз­ши­рен пле­нум на око­лий­ския ко­ми­тет на пар­тия­та в Гор­на Джу­мая, сви­кан на 5 ав­густ 1948 г., един от чле­но­ве­те на бю­ро­то из­тък­ва: “При за­пис­ва­не­то на на­се­ле­ние­то се по­лу­чи инс­трук­ция от об­лас­тния ко­ми­тет да ги за­пи­шем кой как­то же­лае, след то­ва са­мо ма­ке­дон­ци”.61   Друг до­ку­мент на око­лий­ска­та ор­га­ни­за­ция раз­кри­ва, че при пре­броя­ва­не­то ак­ти­вис­ти на пар­тия­та са си слу­жи­ли със за­пла­ха­та: “Пи­ши се ма­ке­до­нец, за­що­то ако се пи­шеш ци­га­нин или бъл­га­рин, то ти си фа­шист.”62

На­сил­ст­веност­та на пре­броя­ва­не­то при­зна­ват раз­лож­ка­та и не­вро­коп­ска­та око­лий­ска ор­га­ни­за­ция. В ре­зо­лю­ция на раз­лож­ка­та око­лий­ска ор­га­ни­за­ция, при­е­та на 28 юли 1948 г. по по­вод ре­ше­ния­та на шес­тна­де­се­тия пле­нум на ЦК на БРП(к), сред ре­ди­ца­та греш­ки на ко­ми­те­та се от­бе­ляз­ва “на­сил­ст­вено­то оп­ре­де­ля­не на на­цио­нал­ност­та на на­се­ле­ние­то в око­лия­та.”63 По­до­бна кон­ста­та­ция се съ­дър­жа и в ре­зо­лю­ция на не­вро­коп­ска­та ор­га­ни­за­ция, при­е­та на 8 ав­густ 1948 г. В нея се по­соч­ва: “По на­цио­нал­но-кул­тур­на­та ав­то­но­мия се до­пус­на­ха за­беж­ки и без­кри­тич­но от­но­ше­ние към де­йност­та на скоп­ски­те ръ­ко­во­ди­те­ли, учи­те­ли­те и кни­жа­ри­те от Вар­дар­ския край на Ма­ке­до­ния и се из­си­лих­ме при пре­броя­ва­не­то”.64

Към ре­ди­ца­та при­ме­ри, при кои­то пар­тий­ни­те ко­ми­те­ти пра­вят раз­кри­тия за на­чи­на, по кой­то се из­вър­шва пре­броя­ва­не­то, мо­же да се по­со­чи още, че ме­се­ци пре­ди да е на­стъ­пил раз­ри­вът във вза­и­мо­о­т­но­ше­ни­я­та ме­ж­ду БРП(к) и ЮКП, цен­т­рал­ни­ят ко­ми­тет на БРП(к) при­з­на­ва на­си­ли­е­то, ока­за­но при пре­б­ро­я­ва­не­то. До­ка­за­тел­с­т­во за то­ва е ед­но съ­о­б­ще­ние на се­к­ре­та­ря на ОК на БРП(к) в Гор­на Джу­мая Стой­не Ли­сий­с­ки, на­п­ра­ве­но на за­се­да­ние на пар­тий­но­то бю­ро от 23 ап­рил 1948 г., че на не­от­да­в­на­ш­но съ­ве­ща­ние на ЦК по ма­ке­дон­с­кия въ­п­рос би­ли на­п­ра­ве­ни ва­ж­ни из­во­ди. Един от тях се от­на­сял за пре­б­ро­я­ва­не­то: “Кон­с­та­ти­ра се съ­що, че при оп­ре­де­ля­не на­ци­о­нал­на­та при­на­д­ле­ж­ност спе­ци­ал­но при пре­б­ро­я­ва­не­то мно­го на­ши дру­га­ри са про­с­то на­ка­ра­ли хо­ра­та да се пи­шат ма­ке­дон­ци, без да се опи­т­ват да ги убе­дят.”65

По­со­че­ни­те сви­де­тел­с­тва са са­мо мал­ка част от до­ка­за­тел­с­тва­та, раз­кри­ва­щи ис­ти­на­та за пре­броя­ва­не­то. До­тук те про­из­ли­зат от сре­да­та на ко­му­нис­ти­че­ски­те ор­га­ни­за­ции и раз­кри­ват мяс­то­то на пар­тия­та в ак­ция­та по пре­броя­ва­не­то, ха­рак­те­ри­зи­рат го ка­то на­сил­ст­вен акт. В на­ве­че­рие­то на пре­броя­ва­не­то са опо­вес­те­ни и дру­ги важ­ни до­ку­мен­ти, съ­дър­жа­ние­то на кои­то не­дву­смис­ле­но раз­кри­ва ро­ля­та на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ и на Облас­тна­та ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та в пре­дре­ша­ва­не на ре­зул­та­ти­те.

На 24 де­кем­ври 1946 г. Об­лас­тна­та ди­рек­ция при­е­ма Ок­ръж­но № 3628, кое­то из­пра­ща до око­лий­ски­те уп­ра­ви­те­ли и кме­то­ве­те.66 Ок­ръж­но­то е при­зив към на­се­ле­ние­то за до­бро­съ­вес­тно от­но­ше­ние спря­мо пре­броя­ва­не­то. По-ин­те­рес­на в слу­чая е вто­ра­та му част, къ­де­то че­тем: “По­ра­ди то­ва, че на­се­ле­ние­то в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт има пре­дим­но ма­ке­дон­ски про­из­ход, обяс­не­те на то­ва на­се­ле­ние, че то днес в оте­че­ст­веноф­рон­тов­ска Бъл­га­рия раз­по­ла­га с аб­со­лют­на сво­бо­да да по­со­чи своя­та на­род­ност, своя про­из­ход сво­бод­но, не­при­ну­де­но, та­ка, как­то все­ки го чув­с­тва в съ­рце­то си, ка­то вяр­но че­до на своя­та ро­ди­на. Раз­би­ра се, ще обър­не­те вни­ма­ние и на пре­брои­те­ли­те, че те ня­мат пра­во в ни­ка­къв слу­чай да пре­чат на на­се­ле­ние­то при из­ра­зя­ва­не на на­цио­нал­но­та си при­на­длеж­ност ка­то ма­ке­дон­ска”.67

Яс­но е, че ци­ти­ра­на­та по-го­ре част от ок­ръж­но­то е по­чти из­рич­но ука­за­ние на­се­ле­ние­то да се за­пи­ше “ма­ке­дон­ско”. Та­ка Об­лас­тна­та ди­рек­ция съ­всем про­из­вол­но и пре­два­ри­тел­но оп­ре­де­ля про­из­хо­да на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ски”. От глед­на точ­ка на де­мок­ра­тич­ност­та и сво­бо­да­та на из­я­ва­та, за коя­то се го­во­ри в по­со­че­ния до­ку­мент, та­ко­ва ука­за­ние е не­до­пус­ти­мо. Яс­ни са и мо­ти­ви­те, про­дик­ту­ва­ли за­вър­шва­ща­та част на ок­ръж­но­то. Ли­чи, че Об­лас­тна­та ди­рек­ция се от­на­ся с не­до­ве­рие към пре­брои­те­ли­те, по­ра­ди кое­то и от­пра­вя пре­дуп­реж­де­ние­то да не пре­чат при из­ра­зя­ва­не­то на ука­за­на­та на­цио­нал­на при­на­длеж­ност.

Та­ки­ва са и мо­ти­ви­те, до­ве­ли до по­след­ва­ло­то за­пла­ши­тел­но пис­мо № 328 от 25 де­кем­ври 1946 г., с кое­то на око­лий­ски­те уп­ра­ви­те­ли се за­я­вя­ва: “Въ­пре­ки не­кол­кок­рат­ни­те ок­ръж­ни и дру­ги по­до­бни ука­за­ния на Об­лас­тна­та ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та мно­го от пре­два­ри­тел­ни­те опе­ра­ции по пре­броя­ва­не­то не са из­вър­ше­ни в оп­ре­де­ле­ния срок. То­ва за­стра­ша­ва из­вър­шва­не­то на са­мо­то пре­броя­ва­не. По­ра­ди то­ва вед­на­га на­ре­де­те на град­ски­те и сел­ски­те кме­то­ве не­за­бав­но да из­пъл­нят всич­ки на­реж­да­ния. За не­из­пъл­не­ние ви­нов­ни­ци­те да бъ­дат най-стро­го на­ка­за­ни”.68 Не е труд­но да се раз­бе­ре, че ци­ти­ра­но­то пис­мо е по­ред­ният акт на гру­ба на­ме­са и на­тиск, це­лящ оси­гу­ря­ва­не на ука­за­ни­те в ок­ръж­но­то от пре­дния ден по­со­ки и ре­зул­та­ти на пре­броя­ва­не­то.

В ак­ция­та по пре­броя­ва­не­то се на­мес­ва и об­лас­тният ко­ми­тет на ОФ, кой­то при­е­ма по то­зи по­вод спе­циал­но об­ръ­ще­ние. Съ­дър­жа­ние­то му е след­но­то: “От 25 де­кем­ври т.г. за­по­чва об­що­то пре­броя­ва­не на­се­ле­ние­то в Бъл­га­рия. На­ред с дру­ги­те на­род­нос­ти се при­зна­ва пра­во­то на ма­ке­дон­ци­те да се пи­шат ка­то ма­ке­дон­ци. При­зна­ва­не пра­во­то на ма­ке­дон­ския на­род на свой на­цио­на­лен жи­вот е го­ля­ма по­бе­да на пра­вил­на­та на­цио­нал­на по­ли­ти­ка на Оте­че­ст­вения фронт и не­го­во­то пра­ви­тел­с­тво. На ма­ке­дон­ци­те от Гор­нод­жу­май­ска об­ласт (Пи­рин­ския край) се да­ват всич­ки пра­ва и сво­бо­ди да из­ра­зя­ват сво­бод­но и не­при­ну­де­но своя­та во­ля при пре­броя­ва­не­то и ре­гис­три­ра­не на­ша­та на­цио­нал­ност съ­об­раз­но соб­ст­вени­те ни раз­би­ра­ния и чув­с­тва.

Об­ла­с­т­ни­ят ко­ми­тет на Оте­че­с­т­ве­ния фронт, про­ве­ж­дай­ки по­с­ле­до­ва­тел­но пра­вил­на­та на­ци­о­нал­на по­ли­ти­ка на Оте­че­с­т­ве­ния фронт, смя­та, че за­пи­с­ва­не­то на ма­ке­дон­с­ко­то на­се­ле­ние от на­ша­та об­ласт ка­то ма­ке­дон­с­ко е най-пра­вил­но, ко­е­то от­го­ва­ря на на­шия ма­ке­дон­с­ки про­из­ход, на на­ши­те бор­би за ос­во­бо­ж­де­ние и обе­ди­не­ние на Ма­ке­до­ния, ка­к­то и на по-на­та­тъ­ш­но­то раз­ре­ше­ние на ма­ке­дон­с­кия въ­п­рос в ин­те­рес на ма­ке­дон­с­кия на­род, в ин­те­рес на ми­ра на Бал­ка­ни­те и бра­т­с­ка­та дру­ж­ба ме­ж­ду НРБ и ФНРЮ.

Не­ка се знае, че ре­гис­три­ра­не­то на на­се­ле­ние­то ка­то ма­ке­дон­ско съ­всем не зна­чи про­ти­во­пос­та­вя­не на Бъл­га­рия, как­то опо­зи­цио­не­ри и ми­хай­ло­вис­ти за­блуж­да­ват на­ив­ни­те хо­ра. Сво­бод­но­то из­ра­зя­ва­не на на­род­на­та во­ля е не­об­хо­ди­мо ус­ло­вие за пра­вил­но­то про­веж­да­не на де­мок­ра­тич­на­та по­ли­ти­ка на ОФ, коя­то ед­нак­во тре­ти­ра всич­ки на­род­нос­ти в стра­на­та”.69 Об­ръ­ще­ние­то е по­дпи­са­но от чле­но­ве на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ на­че­ло с не­го­вия пре­дсе­да­тел Геор­ги Ма­до­лев.

Съ­дър­жа­ние­то на об­ръ­ще­ние­то по­каз­ва, че по съ­ще­с­тво то не са­мо е при­зив, но и ука­за­ние на­се­ле­ние­то да се за­пи­ше ка­то “ма­ке­дон­ско”. Об­лас­тният ко­ми­тет на ОФ съ­що пре­два­ри­тел­но е “пре­броил” на­се­ле­ние­то, за­що­то на ня­кол­ко мес­та се го­во­ри за не­го­вия “ма­ке­дон­ски про­из­ход”, за то­ва, че то е “ма­ке­дон­ско” и че за­пис­ва­не­то му ка­то та­ко­ва е най-пра­вил­но. На­ли­це е и опит да се оп­рав­дае то­зи акт с уго­вор­ка­та, че се пра­ви в име­то на ми­ра на Бал­ка­ни­те, в име­то на брат­ска­та друж­ба меж­ду Бъл­га­рия и ФНРЮ.

За­клю­чи­тел­на­та част на об­ръ­ще­ние­то раз­кри­ва, че об­лас­тният ко­ми­тет на ОФ не е мно­го си­гу­рен как ще се осъ­ще­с­тви та­зи ли­ния. Ето за­що към на­се­ле­ние­то се от­пра­вя и ус­по­кои­тел­но обе­ща­ние, че “ре­гис­три­ра­не­то на на­се­ле­ние­то ка­то ма­ке­дон­ско съ­всем не зна­чи про­ти­во­пос­та­вя­не на Бъл­га­рия”. По­я­ва­та на то­зи мо­мент е съ­всем по­нят­на. Как­то за об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ, та­ка и за ос­та­на­ли­те ръ­ко­вод­с­тва в об­ласт­та е по­ве­че от яс­но, че ли­ния­та за за­пис­ва­не на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ско” не се по­дкре­пя от ма­си­те. Не­що по­ве­че. Във връз­ка с пре­дстоя­що­то пре­броя­ва­не в Пи­рин­ския край на­стъп­ва ряз­ко на­же­жа­ва­не на по­ли­ти­че­ския кли­мат, на взаи­моот­но­ше­ния­та между­ от­дел­ни­те по­ли­ти­че­ски си­ли. По­я­вя­ват се раз­ног­ла­сия до­ри в ко­ми­те­ти­те на БРП(к) и ОФ. При­мер за то­ва е слу­чаят с при­е­ма­не­то на ци­ти­ра­но­то ве­че об­ръ­ще­ние на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ, кое­то се по­я­вя­ва след ос­тра бор­ба на пре­дста­ви­те­ли­те на БРП(к) и на ос­та­на­ли­те съ­юз­ни­че­ски пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции - БЗНС, БРСДП, НС “Зве­но”. За как­во ста­ва въ­прос.

Във връз­ка с при­е­ма­не­то на ци­ти­ра­но­то об­ръ­ще­ние на 27 де­кем­ври 1946 г. се свик­ва спе­циал­но съ­ве­ща­ние на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ. В про­то­ко­ла е за­пи­са­но: “Геор­ги Ма­до­лев да­де крат­ко по­яс­не­ние във връз­ка с пре­дстоя­що­то пре­броя­ва­не и глав­но по въ­про­са за на­род­ност­та, а имен­но как да се тъл­ку­ва ма­ке­дон­ският въ­прос - кои ще се за­пи­шат ка­то ма­ке­дон­ци и кои не”.70   След то­ва Г. Ма­до­лев про­чи­та про­ек­тооб­ръ­ще­ние, кое­то се об­съж­да пункт по пункт. Най-на­пред се из­каз­ва пре­дста­ви­те­лят на БЗНС Фи­лип Бу­чин­ски, кой­то по при­нцип при­е­ма об­ръ­ще­ние­то, но пре­дла­га: “Да се да­де въз­мож­но най-го­ля­ма сво­бо­да при оп­ре­де­ля­не­то на на­цио­нал­ност­та при пре­броя­ва­не­то”. Той по­дчер­та­ва, че та­ко­ва е и ста­но­ви­ще­то на БЗНС.

Пре­дста­ви­те­лят на БРСДП от­каз­ва да по­дпи­ше вед­на­га об­ръ­ще­ние­то, но го пра­ви на дру­гия ден ве­роят­но след уп­раж­ня­ва­не на до­пъл­ни­те­лен на­тиск. Дру­гият пре­дста­ви­тел на БЗНС Па­на­йот Грън­ча­ров за­я­вя­ва от­кри­то: “Въ­пре­ки всич­ки по­яс­не­ния, кои­то се на­пра­ви­ха във връз­ка с ма­ке­дон­ска­та на­ция при пре­броя­ва­не­то, ос­та­вам с убеж­де­ние­то, че въ­пре­ки всич­ко ще има на­си­лие при оп­ре­де­ля­не на на­цио­нал­ност­та”.

В хо­да на ра­зи­сква­ния­та об­ста­нов­ка­та про­дъл­жа­ва да се из­ос­тря. В от­го­вор на то­ва се пра­ви опит да се по­яс­ни как­ви по­ли­ти­че­ски мо­ти­ви на­ла­гат на­се­ле­ние­то да се за­пи­ше “ма­ке­дон­ско”: “Оп­ре­де­ля­не­то на ма­ке­дон­ска­та на­ция в на­шия край ще има зна­че­ние за по­дсил­ва­не на ед­на или дру­га кау­за или по-спе­циал­но, ако тук има по­ве­че ма­ке­дон­ци - то­ва ще до­при­не­се за обе­ди­не­ние­то на Ма­ке­до­ния, ка­то ще се ка­же, че щом в нея об­ласт бол­шин­с­тво­то от на­се­ле­ние­то е ма­ке­дон­ско, тя мо­же да и­ска и свое­то при­съ­е­ди­ня­ва­не към Ре­пуб­ли­ка Ма­ке­до­ния”.71 Ко­мен­тар не е ну­жен. Всич­ко то­ва е своеоб­ра­зен по­ка­за­тел за сте­пен­та, до коя­то са из­пад­на­ли ко­му­нис­ти­те- ръ­ко­во­ди­те­ли на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ в ор­би­та­та на югос­лав­ска­та идея за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос. На­пъл­но ос­но­ва­тел­но  е и твър­де­ние­то, че по­до­бни схва­ща­ния са ре­зул­тат не са­мо на ука­за­ния­та на ЦК от Со­фия, но и на вън­шни вну­ше­ния.

Че ще има на­си­лие при оп­ре­де­ля­не на­цио­нал­ност­та на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ска”, по­дсказ­ва и пре­дпо­ло­же­ние­то, на­пра­ве­но от член на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к): “Ако ние ка­жем са­мо то­ва, че все­ки да се пи­ше та­къв, ка­къв­то се чув­с­тва - все ед­но, че с ни­що не по­дпо­ма­га­ме на на­ше­то на­се­ле­ние при оп­ре­де­ля­не на на­цио­нал­ност­та му. За­то­ва в об­ръ­ще­ние­то ни ние ще тряб­ва да го ориен­ти­ра­ме, ка­то из­ле­зем и ав­то­ри­тет­но за­я­вим, из­хож­дай­ки от как­во, кой ка­къв да се пи­ше”.72

След раз­го­ре­ще­ни де­ба­ти пре­дста­ви­те­ли­те на БРП(к) ус­пя­ват да на­ло­жат пре­дло­же­но­то об­ръ­ще­ние с из­рич­но ука­за­ние на­се­ле­ние­то да се за­пи­ше “ма­ке­дон­ско”. При при­е­ма­не на об­ръ­ще­ние­то не се сти­га до пъл­но еди­но­ду­шие. Пър­во­на­чал­но от­каз­ват да по­дпи­шат два­ма­та пре­дста­ви­те­ли на БРСДП, а въ­об­ще не го по­дпис­ва един от пре­дста­ви­те­ли­те на БЗНС.73

При­но­сът на оте­че­ст­веноф­рон­тов­ски­те ор­га­ни­за­ции и най-ве­че на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ в ак­ция­та за на­сил­ст­вено ад­ми­нис­тра­тив­но за­пис­ва­не на на­се­ле­ние­то от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ка­то “ма­ке­дон­ско” е без­спо­рен факт. На­ли­це са до­ста­тъч­ни до­ка­за­тел­с­тва, илюс­три­ра­щи и на­чи­ни­те, по кои­то е осъ­ще­ст­вена та­зи ак­ция. Оп­ре­де­ле­на ро­ля в осъ­ще­с­твя­ва­не­то на пре­броя­ва­не­то имат Глав­на ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та, из­пъл­ня­ва­ща по­ръ­че­ние на Ми­нис­тер­с­тво­то на въ­треш­ни­те ра­бо­ти, а съ­що и то­га­ваш­ни­те ад­ми­нис­тра­тив­ни влас­ти в Пи­рин­ския край в ли­це­то на Об­лас­тна­та ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та, око­лий­ски­те уп­ра­ви­те­ли и кме­то­ве­те. ЦК на БРП(к), об­лас­тна­та и око­лий­ска­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к) да­ват съ­гла­сие и на­реж­да­не да се де­йства за за­пис­ва­не на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ско”. От сре­ди­те на ад­ми­нис­тра­ция­та в на­ве­че­рие­то на пре­броя­ва­не­то про­из­ли­зат на­реж­да­ния, из­и­сква­щи с ка­те­го­ри­чен тон на­се­ле­ние­то да се за­пи­ше “ма­ке­дон­ско”. Из­вес­тни са и ня­кол­ко до­ку­мен­та, съ­дър­жа­ние­то на кои­то не се нуж­дае от ко­мен­тар.

Пър­вият до­ку­мент е те­лег­ра­ма № 4464 на раз­лож­кия око­лий­ски уп­ра­ви­тел от 27 де­кем­ври 1946 г. до кме­то­ве­те, коя­то по­каз­ва, че в на­ве­че­рие­то на пре­броя­ва­не­то е по­лу­че­но на­реж­да­не от Глав­на ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та на­се­ле­ние­то от Пи­рин­ския край да се за­пи­ше “ма­ке­дон­ско”. Ето не­йно­то съ­дър­жа­ние: “Кме­то­ве­те око­лия­та. По на­реж­да­не на Глав­на ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та съ­об­ще­те на всич­ки пре­брои­те­ли и кон­трол­ьо­ри и раз­гла­се­те най-ши­ро­ко меж­ду на­се­ле­ние­то, че в гра­фа “на­род­ност” да се до­пъл­ва “ма­ке­до­нец” (ма­ке­дон­ка) с из­клю­че­ние на оне­зи, кои­то са до­шли от Бъл­га­рия и вре­мен­но жи­веят тук”.74  Те­лег­ра­ма­та е по­лу­че­на от Об­лас­тна­та ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та и е раз­пра­те­на до всич­ки око­лии на Гор­нод­жу­май­ска об­ласт. По съ­ще­с­тво с нея се пре­дре­ша­ват ре­зул­та­ти­те от демографското пре­броя­ва­не.

На­пра­ве­ни­те из­во­ди се по­твър­жда­ват и от дру­га те­лег­ра­ма, то­зи път на око­лий­ския уп­ра­ви­тел в Не­вро­коп. Съ­дър­жа­ние­то й, ма­кар и ви­доиз­ме­не­но и до­пъл­не­но, е по­чти ед­нак­во с та­зи на раз­лож­кия уп­ра­ви­тел: “27 де­кем­ври 1946 г. № 4198. Бър­за те­ле­фо­ног­ра­ма. До г.г. кме­то­ве­те в око­лия­та. Не­за­бав­но сви­кай­те кон­трол­ьо­ри­те и пре­брои­те­ли­те и им съ­об­ще­те при по­пъл­ва­не гра­фа 13 от до­ма­кин­ска­та кар­та и гра­фа 5 на до­ма­кин­ския лист “Б” на­род­ност да се пи­ше “ма­ке­дон­ска” с из­клю­че­ние са­мо на ев­реи­те, ци­га­ни­те, тур­ци­те и бъл­га­ри­те, до­шли от пре­де­ли­те на Бъл­га­рия. Бъл­га­ро-мо­ха­ме­да­ни­те да се пи­шат по на­род­ност “ма­ке­дон­ци” без раз­ли­ка да­ли са от­сам, или от­та­тък Мес­та”.75 Как­то се виж­да, в срав­не­ние с раз­лож­ка­та, те­лег­ра­ма­та от Не­вро­коп съ­дър­жа две раз­ли­чия. Пър­во­то е ука­за­ние­то ев­реи­те, ци­га­ни­те, тур­ци­те и бъл­га­ри­те, до­шли от въ­треш­ност­та на стра­на­та, да не се за­пис­ват ка­то “ма­ке­дон­ци”, а вто­ро­то е из­рич­но­то на­реж­да­не ка­то “ма­ке­дон­ско” да се за­пи­ше и бъл­га­ромо­ха­ме­дан­ско­то на­се­ле­ние.

Вед­на­га след из­пра­ща­не­то на те­лег­ра­ми­те в око­лий­ски­те уп­рав­ле­ния по­стъп­ват за­пит­ва­ния от­нос­но истин­ност­та на съ­дър­жа­ние­то им. Тък­мо то­ва ка­ра раз­лож­кия око­лий­ски уп­ра­ви­тел още съ­щия ден да из­пра­ти до кме­то­ве­те но­ва до­пъл­ва­ща те­лег­ра­ма: “Твър­де бър­зо. До г.г. кме­то­ве­те в око­лия­та. В до­пъл­не­ние на те­лег­ра­ма­та ми № 4464 от днес, 27 де­кем­ври т.г., за да има ед­нак­вост в по­пъл­ва­не­то на кар­ти­те по пре­броя­ва­не­то, съ­об­ще­те на всич­ки пре­брои­те­ли и кон­трол­ьо­ри и раз­гла­се­те най-ши­ро­ко меж­ду на­се­ле­ние­то чрез ви­со­ко­го­во­ри­те­ли­те, об­щин­ски­те гла­ша­таи и пр., че в гра­фа “на­род­ност” да се по­пъл­ва “ма­ке­до­нец” (ма­ке­дон­ка), а там, къ­де­то ще се по­я­ви не­до­ра­зу­ме­ние в ня­кои от се­мей­с­тва­та, ма­ло­лет­ни­те да се пи­шат, как­то се е пи­сал гла­ва­та на се­мей­с­тво­то, а въз­рас­тни­те мо­гат да се пи­шат, как­то же­лаят. № 4464. гр. Раз­лог, 27.ХII.1946 г. Око­лий­ски уп­ра­ви­тел, сек­ре­тар, по­дпи­с”.76

По­со­че­на­та те­лег­ра­ма е не са­мо ка­те­го­рич­но сви­де­тел­с­тво за гру­ба­та на­ме­са на ад­ми­нис­тра­тив­ни­те влас­ти в из­вър­ше­но­то от 25 до 31 де­кем­ври де­мог­раф­ско пре­броя­ва­не в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Тя по­каз­ва и не­до­стой­ния на­чин, по кой­то на­се­ле­ние­то от око­лия­та е ма­ни­пу­ли­ра­но, а още по-точ­но ма­ме­но, ка­то за­пис­ва­не­то му за “ма­ке­дон­ско” се обяс­ня­ва с не­об­хо­ди­мост­та от “ед­нак­вост в по­пъл­ва­не­то на пре­брои­тел­ни­те кар­ти”.

Съ­ще­с­т­ву­ва­не­то на ад­ми­ни­с­т­ра­ти­в­но на­ре­ж­да­не за за­пи­с­ва­не на на­се­ле­ни­е­то ка­то “ма­ке­дон­с­ко” се по­т­вър­ж­да­ва и от за­па­зе­ния про­то­кол на съ­ве­ща­ние на ак­ти­ва на Ко­ми­те­ти­те на де­мо­к­ра­ти­ч­на­та мла­деж (КДМ) в Раз­ло­ж­ка око­лия от 29 де­кем­в­ри 1946 г. По вре­ме на раз­го­ре­ще­ни­те ра­зи­с­к­ва­ния око­ло из­вър­ш­ва­що­то се пре­б­ро­я­ва­не един от де­ле­га­ти­те с цел пре­къ­с­ва­не на спо­ро­ве­те за­я­вя­ва: “Има ад­ми­ни­с­т­ра­ти­в­но на­ре­ж­да­не до об­щи­ни­те да се пи­ше на­се­ле­ни­е­то ма­ке­дон­с­ко. Се­га е мо­мен­тът, ко­га­то мо­же­ме да за­с­ви­де­тел­с­т­ва­ме оби­ч­та си към на­ша­та ро­ди­на Ма­ке­до­ния. Не­ка да ка­же ня­кой, че не е ма­ке­до­нец! За­пи­с­ва­не­то не е за­дъл­жи­тел­но, но е необходимо."77

Ци­ти­ра­ни­те до­ку­мен­ти за по­ре­ден път до­каз­ват, че пре­броя­ва­не­то на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ския край от 25-31 де­кем­ври 1946 г. е из­вър­ше­но по при­нуж­де­ние и чрез ад­ми­нис­тра­тив­но на­реж­да­не. До­ка­за­тел­с­тво за то­ва е и съ­про­ти­ва­та, коя­то на­се­ле­ние­то и ръ­ко­во­де­щи­те го по­ли­ти­че­ски ор­га­ни­за­ции оказ­ват сре­щу то­зи на­сил­ст­вен и не­де­мок­ра­ти­чен акт. На­ли­це са ре­ди­ца до­ку­мен­ти, кои­то раз­кри­ват раз­ме­ри­те на та­зи съ­про­ти­ва, включително и в редовете на БРП(к).

За про­бле­ми­те по вре­ме на пре­броя­ва­не­то при­зна­ва пър­вият сек­ре­тар на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к). На за­се­да­ние на бю­ро­то на ко­ми­те­та от 5 януа­ри 1947 г. той каз­ва, че във връз­ка с осъ­ще­с­твя­ва­не ли­ния­та на пар­тия­та по ма­ке­дон­ския въ­прос се сре­щат се­риоз­ни труд­нос­ти и да­ва след­ния при­мер: “И се­га при пре­броя­ва­не­то на­ме­рих­ме за­труд­не­ния, и то от на­ши­те пар­тий­ци”.78   На тре­та­та око­лий­ска от­чет­но-из­бор­на кон­фе­рен­ция на раз­лож­ка­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к), съ­стоя­ла се на 11 януа­ри 1947 г., от­но­во сек­ре­та­рят на об­лас­тния ко­ми­тет по­соч­ва, че пар­тия­та тряб­ва­ло да мо­би­ли­зи­ра за пре­броя­ва­не­то це­лия апа­рат от аги­та­то­ри, и при­зна­ва: “В из­пъл­не­ние на та­зи за­да­ча се на­тък­нах­ме на мно­го труд­нос­ти”.79 Яв­но е, че тук ста­ва въ­прос пре­ди всич­ко за съ­про­ти­ва­та, ока­за­на по по­вод ре­ше­ния­та и на­реж­да­ния­та за за­пис­ва­не на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ско”.

За съ­про­ти­ва в ре­до­ве­те на БРП(к) сви­де­тел­с­тват и до­ку­мен­ти на око­лий­ски­те ко­ми­те­ти. В до­клад на бю­ро­то на око­лий­ския ко­ми­тет в Пет­рич от ав­густ 1948 г. се каз­ва: “След по­ста­вя­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос на Де­се­тия пле­нум ние тряб­ва­ше да се бо­рим с ре­ди­ца на­ши дру­га­ри, кои­то смя­та­ха, че Пи­рин­ският край мо­же ня­ко­га да е бил ма­ке­дон­ски, но се­га е де­на­цио­на­ли­зи­ран и ня­ма ни­ка­къв сми­съл да се ра­бо­ти по по­вди­га­не на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние. Не­що по­ве­че, има­ше дру­га­ри, кои­то смя­та­ха, че в НРМ ня­ма ма­ке­дон­ци. На пър­во­то ста­но­ви­ще, че Пи­рин­ският край и спе­циал­но на­ша­та око­лия е бъл­га­ри­зи­ра­на, бя­ха без из­клю­че­ние всич­ки чле­но­ве на Бю­ро­то на ОК”.80 Убе­де­ни, че на­се­ле­ние­то в око­лия­та е бъл­гар­ско по на­цио­нал­ния си про­из­ход, не всич­ки чле­но­ве на Бю­ро­то на ОК на БРП(к) в Пет­рич се съ­гла­ся­ват със за­пис­ва­не­то му ка­то “ма­ке­дон­ско”. За­ра­ди ока­за­на­та съ­про­ти­ва са об­ви­не­ни, че стоят “на ли­ния­та на ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм”.81

При­зна­ние за това как е извършено преброяването в Раз­лож­ка око­лия пра­ви пър­вият сек­ре­тар на око­лий­ския ко­ми­тет Геор­ги Хад­жии­ва­нов. В до­клад на ко­ми­те­та от юли 1948 г. се по­соч­ва: “Аз до­при­не­сох из­вън­ред­но мно­го за оказ­ва­не из­лиш­но въз­де­йствие вър­ху на­се­ле­ние­то да се за­пи­ше ма­ке­дон­ско, ка­то за цел­та се пре­ус­трои апа­ра­тът по пре­броя­ва­не­то. Аз не за­па­зих спо­кой­с­твие, а до­пус­нах да се раз­го­ри из­ли­шен жар по то­зи въ­прос, да­же об­ви­ня­вах оне­зи, кои­то яв­но из­ра­зя­ва­ха свое­то не­съ­гла­сие да се за­пи­шат ка­то ма­ке­дон­ци”.82

Заради съ­про­ти­ва сре­щу ре­ше­ние­то за за­пис­ва­не на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ско” са наказани членове на пар­тия­та. Та­къв е слу­чаят с Цвят­ко Н. Кол­ча­гов от Бан­ско, из­клю­чен от пар­тия­та за­то­ва, “че не е из­пъл­нил ре­ше­ние да пи­ше ро­де­ни­те в то­зи край за ма­ке­дон­ци”.83 Ока­за­ли­те съ­про­ти­ва и из­клю­че­ни за то­ва чле­но­ве на БРП(к) са де­сет­ки и то­ва пре­дстои те­пър­ва да се из­яс­ня­ва.

На прак­ти­ка ор­га­ни­за­ции­те на БРП(к) са един­ст­вени­те, кои­то по си­ла­та на пар­тий­на­та дис­цип­ли­на аги­ти­рат за за­пис­ва­не­то на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ско”.84 БРП(к) си ос­та­ва и един­ст­вена­та, коя­то по­ддър­жа та­зи ли­ния в ко­ми­те­ти­те на Оте­че­ст­вения фронт. Опи­ти­те й да на­ло­жи ли­ния­та над ос­та­на­ли­те оте­че­ст­веноф­рон­тов­ски ор­га­ни­за­ции сре­щат тях­на­та от­кри­та реак­ция. То­ва се при­зна­ва от­кри­то и в до­кла­да пред тре­та­та об­лас­тна кон­фе­рен­ция на БРП(к): “Там сме сре­ща­ли се­риоз­на съ­про­ти­ва от стра­на на по­чти всич­ки на­ши съ­юз­ни­ци, кои­то за­ста­ват на чис­то ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­нис­тич­ни по­зи­ции, из­тък­вай­ки об­стоя­тел­с­тво­то, че тех­ни­те ръ­ко­вод­с­тва не са взе­ли от­но­ше­ние по то­зи въ­прос”..85

За не­съ­гла­сие с пар­тий­на­та ли­ния за за­пис­ва­не на на­се­ле­ние­то по ад­ми­нис­тра­ти­вен път ка­то “ма­ке­дон­ско” съ­об­ща­ва и око­лий­ският ко­ми­тет на ОФ в Све­ти Врач. Ко­ми­те­тът от­бе­ляз­ва, че на­ред с опо­зи­ция­та про­тив за­пис­ва­не­то на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ско” се обя­ви­ли “и ня­кои, за съ­жа­ле­ние, чле­но­ве на ОФ пар­тии”.86 По-кон­крет­ни све­де­ния ни да­ва до­кла­дът на око­лий­ска­та пар­тий­на кон­фе­рен­ция в Раз­лог, съ­стоя­ла се на 12 януа­ри 1947 г., са­мо ня­кол­ко дни след пре­броя­ва­не­то. По­соч­ва се, че съ­про­ти­ва по вре­ме на пре­броя­ва­не­то ока­за­ла вто­ра­та по­ли­ти­че­ска ор­га­ни­за­ция в об­ласт­та - БЗНС: “Зе­ме­дел­ски­те ръ­ко­во­ди­те­ли по­чти във всич­ки се­ла взе­мат опо­зи­цион­но по­ве­де­ни по всич­ки по­ли­ти­че­ски въ­про­си, ка­къв­то е слу­чаят с пре­броя­ва­не­то в края на го­ди­на­та за за­пис­ва­не­то на на­се­ле­ние­то на на­шия край за ма­ке­дон­ско, те взе­ма­ха про­тив­на по­зи­ция”.87

Не­съ­гла­сие с въз­при­е­та­та ли­ния се из­каз­ва и сред ко­ми­те­ти­те на де­мок­ра­тич­на­та мла­деж, из­гра­де­ни от мла­деж­ки­те ор­га­ни­за­ции на от­дел­ни­те оте­че­ст­веноф­рон­тов­ски пар­тии. За от­но­ше­ние­то на раз­лич­ни­те мла­деж­ки ор­га­ни­за­ции по пре­броя­ва­не­то сви­де­тел­с­тва про­то­ко­лът от сви­ка­но­то на 29 де­кем­ври 1946 г. съ­ве­ща­ние на де­ле­га­ти на РМС, Зе­ме­дел­ския мла­деж­ки съюз (ЗМС) и Мла­деж­кия съюз “Зве­но” от Раз­лож­ка око­лия. След про­чи­та­не на до­кла­да се по­вди­га въ­про­сът “За­що ни­що не се каз­ва по ма­ке­дон­ския въ­прос?” В из­каз­ва­ния­та си ня­кои от де­ле­га­ти­те се спи­рат на не­го. ЗМС де­кла­ри­ра: “По пре­броя­ва­не­то ние не мо­жем да взе­мем ста­но­ви­ще, то­ва за нас е гръм от яс­но не­бе”. При об­съж­да­не на пре­дло­же­на­та ре­зо­лю­ция пре­дста­ви­те­лят на об­лас­тно­то ръ­ко­вод­с­тво на ЗМС от­кри­то от­каз­ва да при­е­ме точ­ка, одоб­ря­ва­ща за­пис­ва­не­то на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ско”: “Не мо­га да ра­бо­тя за за­пис­ва­не­то на на­ро­да за ма­ке­дон­ци. То­ва спо­ред мен е из­лиш­но в ре­зо­лю­ция­та, за­що­то ня­ма­ме ста­но­ви­ще и на­реж­да­не от­го­ре”. В спо­ра се на­мес­ва пре­дста­ви­те­лят на Об­лас­тния ко­ми­тет на де­мок­ра­тич­на­та мла­деж, кой­то съ­об­ща­ва, че “има ад­ми­нис­тра­тив­но на­реж­да­не по об­щи­ни­те на­се­ле­ние­то да се пи­ше ма­ке­дон­ско”.88

За­па­зе­ни са и сви­де­тел­с­тва за това как гру­пи или от­дел­ни пре­брои­те­ли отказват да ра­бо­тят про­тив  де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та ак­ция на ко­му­нис­ти­те, бой­ко­ти­рат про­веж­да­не­то на въз­при­е­та­та ли­ния. Ти­пи­чен в то­ва от­но­ше­ние е ве­че спо­ме­на­тият слу­чай с из­клю­че­ния от пар­тия­та пре­брои­тел от Бан­ско. Пред тре­та­та око­лий­ска кон­фе­рен­ция на БРП(к) в Раз­лог от 11-12 януа­ри 1947 г. пре­дста­ви­тел на Яко­ру­да съ­об­ща­ва, че мно­го пре­брои­те­ли по­стъп­ва­ли “вра­же­ски сре­щу пар­тия­та”, по­ра­ди кое­то пре­броя­ва­не­то в Яко­ру­да да­ло “ло­ши ре­зул­та­ти”. Из­пра­те­ни­те мла­де­жи пре­брои­те­ли от Бан­ско в с. Ба­бяк по­дстре­ка­ва­ли на­се­ле­ние­то да не се за­пис­ва “ма­ке­дон­ско”. Пред кон­фе­рен­ция­та тях­но­то де­я­ние се ока­че­с­твя­ва ка­то на “фа­ши­зи­ра­ни” мла­де­жи.89

На­сил­ст­вено на­ло­же­ни­те ре­зул­та­ти от пре­броя­ва­не­то се от­ми­на­ват от пар­тий­на­та про­па­ган­да. За пръв път след пре­вра­та от 9 сеп­тем­ври 1944 г. за “по­бе­да­та” при про­веж­да­не на по­ред­на­та ко­му­нис­ти­че­ска кам­па­ния се мъл­чи. Мъл­ча­ли­во­то от­ми­на­ва­не на ре­зул­та­ти­те от пре­броя­ва­не­то по-ско­ро е ре­зул­тат от стъ­пис­ва­не­то на мес­тни­те ко­му­нис­ти­че­ски ак­ти­вис­ти, на­стъ­пи­ло в ре­зул­тат на пре­ки­те им впе­чат­ле­ния от ма­со­во из­ра­зе­но­то не­до­вол­с­тво на на­се­ле­ние­то сре­щу по­ма­ке­дон­чва­не­то. На 6 януа­ри 1947 г.се про­веж­да по­ред­но­то  съ­ве­ща­ние по ма­ке­дон­ски въ­прос в ЦК на БРП(к). “Съ­вър­ше­но оп­ре­де­ле­но пре­дста­ви­те­ли­те на на­ши­те пет око­лии се из­ка­за­ха, че всич­ко дру­го тряб­ва да се за­си­ли, но с въ­про­са за ези­ка (“ма­ке­дон­ския” - бел. авт.) да не се бър­за, за­що­то ще бъ­де се­риоз­на труд­ност и пре­чка” - сви­де­тел­с­тва об­лас­тният комунистически сек­ре­тар Кр.Стой­чев. 90   Не­съ­мне­но то­зи от­каз е по­ро­ден от ока­за­на­та съ­про­ти­ва по вре­ме на пре­броя­ва­не­то, ко­га­то об­лас­тни­те и око­лий­ски­те комунистически ръ­ко­во­ди­те­ли за се­тен път се убеж­да­ват, че на­се­ле­ние­то не при­е­ма ли­ния­та за ма­ке­до­ни­зи­ра­не и че ако пре­броя­ва­не­то бъ­де по­след­ва­но от въ­вед­жа­не на ези­ка, ще се по­лу­чат още по-го­ле­ми за­труд­не­ния.

Пря­ко до­ка­за­тел­с­тво, че на­се­ле­ние­то не при­зна­ва ре­зул­та­ти­те от пре­броя­ва­не­то, е и ед­но све­де­ние на гор­нод­жу­май­ския око­лий­ски уп­ра­ви­тел, кой­то пи­ше: “За от­бе­ляз­ва­не е, че на­се­ле­ние­то все още жи­вее с не­до­ве­рие към по­до­бно пре­броя­ва­не”.91   В де­йстви­тел­ност след пре­броя­ва­не­то се за­сил­ва все по­ве­че стра­хът на на­се­ле­ние­то от при­съ­е­ди­ня­ва­не към НР Ма­ке­до­ния. Пред кон­фе­рен­ция на око­лий­ска­та комунистическа ор­га­ни­за­ция в Гор­на Джу­мая от 2 фев­руа­ри 1947 г. де­ле­гат от с. Ло­го­даж из­тък­ва: “По ма­ке­дон­ския въ­прос хо­ра­та не са един­ни. Пра­вих­ме съ­бра­ние по то­зи въ­прос, но мал­ко се по­се­ти, хо­ра­та не са един­ни. Ние же­лаем гра­ни­ца­та между­ Бъл­га­рия и Ма­ке­до­ния да се пре­мес­ти, но се стра­ху­ва­ме да не се по­ста­ви но­ва гра­ни­ца на Ба­ра­ко­во”.92

Ка­то из­раз на не­съ­гла­сие­то с про­веж­да­на­та ли­ния мо­же да се при­е­ме и зна­чи­тел­но­то за­ба­вя­не из­пра­ща­не­то на до­ку­мен­та­ция­та от из­вър­ше­но­то пре­броя­ва­не и осо­бе­но на она­зи част от нея, от­ра­зя­ва­ща на­род­нос­тна­та при­на­длеж­ност на на­се­ле­ние­то. Ед­ва на 15 януа­ри 1947 г. око­лий­ският уп­ра­ви­тел на Раз­лож­ка око­лия из­пра­ща об­ра­зец “Б” за пре­брое­но­то на­се­ле­ние, а в част от се­ли­ща­та то­ва про­дъл­жа­ва и до края на ме­се­ца.93 Фак­ти­че­ски то­ва за­ба­вя­не се дъл­жи най-мно­го на об­стоя­тел­с­тво­то, че на мно­го мес­та пре­броя­ва­не­то на на­се­ле­ние­то по на­цио­нал­ност не е при­клю­чи­ло. Пар­тий­ни­те пре­брои­те­ли до­вър­шват ра­бо­та­та си по из­пъл­не­ние на спус­на­тия план за броя на “ма­ке­дон­ци­те” по на­се­ле­ни мес­та, а ко­га­то се на­тък­ват на от­пор, из­вър­шват фал­ши­фи­ка­ции. За “ма­ке­дон­ци”, без да бъ­дат пи­та­ни, те за­пис­ва­ли всич­ки не­гра­мот­ни. Вни­ма­ва­ло се са­мо за та­ки­ва за­до­чно да не бъ­дат впи­са­ни “вра­го­ве” - “фа­шис­ти”, “ми­хай­ло­вис­ти” и т.н.  За за­ба­вя­не­то на до­ку­мен­та­ция­та в ця­ла­та об­ласт сви­де­тел­с­тват две те­лег­ра­ми. Пър­ва­та е от 23 януа­ри 1947 г. на Глав­на ди­рек­ция на ста­тис­ти­ка­та до об­лас­тния ди­рек­тор в Гор­на Джу­мая, а вто­ра­та - на об­лас­тния ди­рек­тор до око­лий­ски­те уп­ра­ви­те­ли от 29 януа­ри 1947 г. с на­по­мня­не, че все още има ре­ди­ца об­щи­ни, кои­то не са из­пра­ти­ли пре­брои­тел­ни­те до­ку­мен­ти об­ра­зец “Б”, за кое­то им се да­ва трид­не­вен срок.94

От­кри­та бор­ба про­тив БРП(к) и ОФ от­нос­но на­чи­на, по кой­то  се из­вър­шва пре­броя­ва­не­то, во­ди опо­зи­ция­та. Опо­зи­цион­ният зе­ме­дел­ски во­дач в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния Бо­рис Чан­джиев из­пра­ща съ­об­ще­ние във в. “На­род­но зе­ме­дел­ско зна­ме”, с кое­то ин­фор­ми­ра за на­реж­да­не­то до об­щи­ни­те в Не­вро­коп­ско пре­брои­те­ли­те да по­пъл­ват пре­брои­тел­ни­те лис­то­ве, ка­то в гра­фа­та за на­род­ност всич­ки бъл­га­ри и бъл­га­ромо­ха­ме­да­ни да се по­соч­ват ка­то ма­ке­дон­ци. 95

Ня­кол­ко дни пре­ди пре­б­ро­я­ва­не­то в. “Сво­бо­ден на­род” пу­б­ли­ку­ва об­ръ­ще­ние към жи­те­ли­те на Гор­но­джу­май­с­ка об­ласт, с ко­е­то при­кан­ва на­се­ле­ни­е­то да бъ­де на­щ­рек по вре­ме на пре­б­ро­я­ва­не­то. В съ­що­то вре­ме дей­ци на опо­зи­ци­я­та аги­ти­рат хо­ра­та да не се за­пи­с­ват “ма­ке­дон­ци”, пре­ду­п­ре­ж­да­вай­ки, че Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния ще бъ­де пре­да­де­на на сър­би­те. Дей­но­ст­та на опо­зи­ци­я­та сре­щу на­чи­на, по кой­то се во­ди пре­б­ро­я­ва­не­то, е на­со­че­на и сре­щу об­ла­с­т­ни­те ор­га­ни­за­ции на БРП(к) и ОФ. Ето за­що пре­д­се­да­те­лят на об­ла­с­т­ния ко­ми­тет на ОФ Ге­ор­ги Ма­до­лев се опи­т­ва да оп­ро­вер­гае “кле­ве­ти­те” на опо­зи­ци­я­та, а най-ве­че на опо­зи­ци­он­ния де­пу­тат от Не­в­ро­коп Б. Чан­джи­ев. Сре­щу не­го се пре­д­п­ри­е­ма и на­ка­за­тел­но пре­с­ле­д­ва­не чрез про­ку­ра­ту­ра­та.96

Опи­ти­те да се от­ре­кат на­сил­ст­вени­те ме­то­ди, из­по­лзва­ни от об­лас­тни­те ко­ми­те­ти на БРП(к) и ОФ и по­дчи­не­ни­те им пре­брои­те­ли, по-ско­ро до­веж­дат до спа­да­не ав­то­ри­те­та на пар­тия­та и ОФ. С ос­но­ва­ние се при­е­ма, че за­пи­са­ли­те се ка­то бъл­га­ри  са по­ддръж­ни­ци на опо­зи­ция­та, обя­ви­ла се от­кри­то про­тив на­сил­ст­вена­та про­мя­на на на­род­нос­тна­та при­на­длеж­ност. За местните комунистически комитети и активисти записалите се като българи са "поддръжници, изразители, наследници и остатъци на върховизма, михайловизма и великобългарския шовинизъм". Затова отсега нататък към тази част от населението ще се проявява специално отрицателно и почти винаги дискриминационно, а в редица случаи и враждебно отношение. Предимство за изява във всяко едно отношение, както се вижда от практиката през 1947 и 1948 г., се дава на "македонците".

На­чи­ни­те, по кои­то де­йстват ад­ми­нис­тра­тив­ни­те ор­га­ни, пар­тий­ни­те и оте­че­ст­веноф­рон­тов­ски­те ко­ми­те­ти по вре­ме на пре­броя­ва­не­то, са до­бре до­шли за опо­зи­ция­та. Пре­тър­пя­ла по­ра­же­ние по вре­ме на из­бо­ри­те за Ве­ли­ко На­род­но съ­бра­ние, мно­го ско­ро тя по­лу­ча­ва въз­мож­ност да въз­вър­не го­ля­ма част от за­гу­бе­ни­те по­зи­ции, ка­то се въз­по­лзва от на­род­нос­тни­те чув­с­тва на про­гре­сив­но­то на­се­ле­ние на края. То­зи факт се при­зна­ва и от сек­ре­та­ря на об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к) от три­бу­на­та на тре­та­та об­лас­тна кон­фе­рен­ция, съ­стоя­ла се на 16 и 17 фев­руа­ри 1947 г. в Гор­на Джу­мая. Де­йствия­та на ор­га­ни­те на власт­та и на пар­тия­та по вре­ме на пре­броя­ва­не­то се ока­че­с­твя­ват ка­то “Ма­те­риал на опо­зи­ция­та за бор­ба с пар­тия­та”.97

В де­йстви­тел­ност протестите и аги­та­ция­та на опо­зи­ция­та спо­ма­га броят на за­пи­са­ли­те се ка­то “ма­ке­дон­ци” да бъ­де све­ден до око­ло 70%. Про­ма­ке­до­нис­тка­та ак­ция по пре­броя­ва­не­то се опо­вес­тя­ва брое­ни дни пре­ди не­йно­то осъ­ще­с­твя­ва­не, кое­то не да­ва въз­мож­ност на опо­зи­ция­та да раз­гър­не с пъл­ни си­ли про­па­ган­дна­та си де­йност и да попречи по решително на комунистическите преброители, изпълняващи поръчението да запишат колкото се може повече "македонци".

Ло­гич­но въз­ник­ва въ­про­сът, как­во ка­ра ръ­ко­во­ди­те­ли­те на об­лас­тния ко­ми­тет, око­лий­ски­те и сел­ски­те комунистически ор­га­ни­за­ции, ор­га­ни­за­ции­те на ОФ и ад­ми­нис­тра­тив­ни­те ор­га­ни да на­пра­вят пре­броя­ва­не­то по то­зи осъ­ди­те­лен на­чин. Ня­ма ни­то ед­но до­ку­мен­тал­но сви­де­те­ле­с­тво, кое­то да со­чи, че де­йствия­та на комунистите са про­дик­ту­ва­ни от яс­но­то съ­зна­ние за “ма­ке­дон­ския” ха­рак­тер на на­се­ле­ние­то. Мно­го са до­ку­мен­ти­те, кои­то до­каз­ват про­тив­но­то: как­то ця­ло­то на­се­ле­ние на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, та­ка и комунистите са с бъл­гар­ско на­цио­нал­но съ­зна­ние. В по­дкре­па на то­ва мо­же да се при­ве­дат са­мо част от до­ку­мен­ти­те, сви­де­тел­с­тва­щи за на­цио­нал­ния про­из­ход на на­се­ле­ние­то, на об­лас­тни­те и око­лий­ски­те комунистически ръ­ко­во­ди­те­ли та­ка, как­то те са­ми­те го из­я­вя­ват по раз­лич­ни по­во­ди независимо от така проведеното преброяване и резултатите от него.

В до­клад на око­лий­ския ко­ми­тет на БРП(к) в Пет­рич пред раз­рши­ре­ния пле­нум на ко­ми­те­та от 5 ав­густ 1948 г. се по­соч­ва, че бю­ро­то на ко­ми­те­та ви­на­ги е би­ло с яс­но­то съ­зна­ние за бъл­гар­ския си про­из­ход. На въ­прос на учас­тник в пле­ну­ма сек­ре­та­рят на око­лий­ския ко­ми­тет от­го­ва­ря: “До Де­се­тия пле­нум всич­ки чле­но­ве на бю­ро­то се счи­тах­ме за бъл­га­ри. След то­ва по при­нци­па на пар­тий­на­та дис­цип­ли­на се пи­сах­ме ма­ке­дон­ци”.98

Не са­мо пар­тий­на­та дис­цип­ли­на, но и раз­би­ра­не­то на “не­об­хо­ди­мост­та от бъл­га­ро-югос­лав­ско сбли­же­ние” ка­ра пар­тий­ни­те ръ­ков­оди­те­ли и чле­но­ве на пар­тия­та да из­пъл­ня­ват не­йни­те на­реж­да­ния. По то­зи по­вод член на око­лий­ския ко­ми­тет на БРП(к) в Гор­на Джу­мая от­бе­ляз­ва: “Аз имам и та­ка­ва греш­ка, че в же­ла­ние­то си да по­мог­на в раз­ви­тие­то на ма­ке­дон­ския въ­прос от бъл­га­рин се пи­сах ма­ке­до­нец, кое­то се­га от­чи­там, че е не­пра­вил­но”.99

Ма­кар пре­броя­ва­не­то да е из­вър­ше­но по си­ла­та на из­вес­тни ре­ше­ния и на­реж­да­ния, съ­всем не оз­на­ча­ва, че на­се­ле­ние­то е из­ме­ни­ло на на­цио­нал­ния си про­из­ход. Ин­те­рес­на кон­ста­та­ция във връз­ка с то­ва се съ­дър­жа в до­клад на око­лий­ския ко­ми­тет на БРП(к) в Не­вро­коп за от­че­те­на­та към 23 март 1947 г. ра­бо­та по аги­та­ция и про­па­ган­да в око­лия­та по ли­ния на кул­тур­на­та ав­то­но­мия. След ка­то се из­реж­дат мер­ки­те, бла­го­да­ре­ние на кои­то “на­се­ле­ние­то се чув­с­тва­ло ма­ке­дон­ско”, в до­кла­да се до­пъл­ва: “Оба­че в то­ва от­но­ше­ние има още мно­го да се же­лае”.100

Още по-оп­ре­де­ле­но за на­род­нос­тния ха­рак­тер на на­се­ле­ние­то не­вро­коп­ският пар­тиен ко­ми­тет се из­каз­ва на съ­ве­ща­ние по ма­ке­дон­ския въ­прос, съ­стоя­ло се на 28 юни 1948 г. Във връз­ка със съ­зда­ло­то се слож­но по­ло­же­ние вслед­с­твие по­греш­на­та по­ли­ти­ка по то­зи въ­прос уси­лия­та по вре­ме на съ­ве­ща­ние­то се на­соч­ват към на­ми­ра­не на при­чи­ни­те за то­ва. Със са­мок­ри­ти­чен тон се со­чи: “И ние сме ви­нов­ни, за­що­то на на­ши­те гос­ти от Ма­ке­до­ния не им каз­ва­ме яс­но и от­кри­то, че на­ро­дът тук се чув­с­тва не ма­ке­дон­ци, а бъл­га­ри”.101

Въ­про­сът за на­цио­нал­ност­та на на­се­ле­ние­то от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се ра­зи­сква и на пле­нум на око­лий­ския ко­ми­тет на БРП(к) в Пет­рич, сви­кан на 2 ав­густ 1948 г. На въ­про­са: “Знае ли бю­ро­то на око­лий­ския ко­ми­тет как се чув­с­тва на­се­ле­ние­то - бъл­га­ри или ма­ке­дон­ци?”, пър­вият сек­ре­тар на ко­ми­те­та от­го­ва­ря: “На­се­ле­ние­то не пра­ви раз­ли­ка меж­ду бъл­га­рин и ма­ке­до­нец. На мно­го хо­ра съм за­да­вал въ­про­са “ка­къв е” и ми е от­го­ва­ря­но - “бъл­гар­ски ма­ке­до­нец”. Ако се­га при­стъ­пим към пре­броя­ва­не без осо­бе­на ра­зяс­ни­тел­на ра­бо­та, мо­же да се оти­де в дру­га­та край­ност - всич­ки да се пи­шат бъл­га­ри”.102

А ето как­во е и мне­ние­то на сек­ре­та­ря на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) Кръс­тьо Стой­чев, из­ка­за­но по вре­ме на кон­фе­рен­ция на око­лий­ска­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция в Раз­лог от 20-21 фев­руа­ри 1949 г. Той спо­де­ля: “Ние тряб­ва да из­хож­да­ме, че тряб­ва да се пи­шем ма­ке­дон­ци, и за­ед­но с то­ва да смя­та­ме, че ма­ке­до­не­цът е ед­но и съ­що с бъл­га­ри­на и че не е про­ти­во­бъл­га­рин”.103

На­ли­це са и дру­ги до­ка­за­тел­с­тва, че въ­пре­ки та­ка из­вър­ше­но­то пре­броя­ва­не на­се­ле­ние­то про­дъл­жа­ва да се смя­та за бъл­гар­ско. По раз­лич­ни по­во­ди не­по­сред­ст­вено след пре­броя­ва­не­то ка­то на­при­мер при ва­де­не на до­ку­мен­ти, по­да­ва­не на раз­лич­ни де­кла­ра­ции, из­гот­вя­не на спи­съ­ци за не­гра­мот­ни и пр., хо­ра­та се пи­шат бъл­га­ри.104   В ин­фор­ма­ция за учас­тни­ци­те в съ­бо­ра, по­све­тен на 24-го­диш­ни­на­та от Сеп­тем­врий­ско­то въ­ста­ние, ор­га­низ­ран в Раз­лог през 1947 г., око­лий­ският уп­ра­ви­тел пи­ше: “Осо­бе­но ма­со­во впе­чат­ле­ние пра­ве­ше, че в то­зи съ­бор взе­ха учас­тие всич­ки на­род­нос­ти: бъл­га­ри, тур­ци, ци­га­ри и бъл­га­ро­мо­ха­ме­да­ни”.105

Ис­ти­на­та за на­род­нос­тния ха­рак­тер на на­се­ле­ние­то се раз­кри­ва и на един от по­след­ни­те пле­ну­ми на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к), сви­кан на 8 януа­ри 1948 г. Във връз­ка с бъ­де­що­то ус­трой­с­тво на Гор­нод­жу­май­ска об­ласт, пре­дстоя­що­то й за­кри­ва­не и про­из­ти­ча­щи­те от то­ва про­ме­ни в пар­тий­ни­те ко­ми­те­ти учас­тни­ци­те в пле­ну­ма за­ся­гат и въ­про­са за на­род­нос­тна­та при­на­длеж­ност на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Та­ско Та­сев, член на око­лий­ския ко­ми­тет на БРП(к) в Гор­на Джу­мая, из­тък­ва: “Не­ка има­ме пре­двид, че в бол­шин­с­тво­то си на­ше­то на­се­ле­ние все още не се чув­с­тва ма­ке­дон­ско”. Из­ка­за­но­то от Та­ско Та­сев ста­но­ви­ще се по­твър­жда­ва и от Асен Кон­стан­ти­нов, кой­то за­я­вя­ва: “Смя­там, че ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние в на­ше­то на­се­ле­ние е мно­го сла­бо”. Още по-ка­те­го­рич­но ис­ти­на­та за на­род­нос­тна­та при­на­длеж­ност на на­се­ле­ние­то се из­каз­ва и от Бо­рис Вап­ца­ров - пре­дста­ви­тел на ЦК на БРП(к): “Ние тряб­ва да сме на­яс­но, че на­ше­то на­се­ле­ние все още не се чув­с­тва ма­ке­дон­ско”.106

Важ­но до­ка­за­тел­с­тво за де­йстви­тел­ния на­род­нос­тен съ­став на на­се­ле­ние­то са и ре­ди­ца­та при­ме­ри на не­до­вол­с­тво и за­ро­ди­ло­то се дви­же­ние за ре­ви­зи­ра­не ре­зул­та­ти­те от пре­броя­ва­не­то след ре­ше­ния­та на шес­тна­де­се­тия пле­нум на ЦК на БРП(к) от юли 1948 г. Най-ма­со­во е не­до­вол­с­тво­то в Пет­рич­ка око­лия. В на­ча­ло­то на ав­густ 1948 г. на пле­ну­ма на око­лий­ския ко­ми­тет на БРП(к) се кон­ста­ти­ра: “Има из­вес­тно на­строе­ние, осо­бе­но в Пет­рич­ко, от ма­ке­дон­ци се­га да се пи­шат бъл­га­ри”.107   По­до­бно дви­же­ние за из­ос­та­вя­не на “ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­ност” се из­вър­шва и в Раз­лож­ка око­лия. На пе­та­та око­лий­ска от­чет­но-из­бор­на кон­фе­рен­ция на БКП от 20-21 фев­руа­ри 1949 г. се съ­об­ща­ва, че все­ки ме­сец на­цио­нал­ният съ­став на мла­деж­та се ме­ни, ка­то тя ре­гис­три­ра бъл­гар­ския си про­из­ход.108

На ре­ди­ца мес­та на­се­ле­ние­то от­кри­то из­ра­зя­ва не­до­вол­с­тво­то си от по­греш­на­та по­ли­ти­ка на пар­тия­та. Ко­га­то през юли 1948 г. се ра­зяс­ня­ва по­ло­же­ние­то в ЮКП, га­тер­ни­те ра­бот­ни­ци от Раз­лог пи­тат: “А за­що ни ка­рах­те да се пи­шем ма­ке­дон­ци и да учим ма­ке­дон­ски, ко­га­то ние сме се бо­ри­ли за Бъл­га­рия, за бъл­гар­ски учи­ли­ща?”109.   В гор­нод­жу­май­ска­та ор­га­ни­за­ция на ОФ се за­да­ва въ­про­сът: “Не е ли греш­ка на на­шия ОФ ко­ми­тет при пре­броя­ва­не­то през 1946 г., че тук на­сил­ст­вено се ка­ра­ше на­се­ле­ние­то от Гор­нод­жу­май­ска об­ласт да се пи­шат ма­ке­дон­ци”.110 На свое съ­бра­ние ра­бот­ни­ци­те от Не­вро­коп из­ди­гат и­ска­не­то: “Тряб­ва да си сме­ним лич­ни­те кар­ти, за­що­то сме пи­са­ни ма­ке­дон­ци по на­род­ност”.111

От­ка­зът от на­тра­пе­на­та “ма­ке­дон­ска” на­род­ност пра­вят жи­те­ли­те на ре­ди­ца се­ли­ща. На пле­нум на гор­нод­жу­май­ска­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция от 6 ок­том­ври 1948 г. пар­тий­ният сек­ре­тар на с. Гра­де­во ин­фор­ми­ра: “За ма­ке­дон­ския въ­прос от лич­ния съ­став ми бе въз­ло­же­но да до­пъл­ня из­вес­тни ста­тис­ти­че­ски све­де­ния и при оп­ре­де­ля­не на­цио­нал­ност­та, аз съм се мъ­чил да обяс­ня да се пи­шат “ма­ке­дон­ци”, те ми от­го­ва­рят: “Не!” Ми­на­лия път вие ни из­лъ­гах­те, ние сме си бъл­га­ри!”, и от 130 чле­на на ор­га­ни­за­ция­та аз съм за­пи­сал по ста­тис­ти­че­ски дан­ни са­мо три­ма ма­ке­дон­ци”.112

Уп­ре­ци за на­сил­ст­вено­то за­пис­ва­не на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ско” от­пра­вят и дру­ги се­ла. В от­чет на сел­ския ко­ми­тет на ОФ в с. Гор­но Драг­ли­ще се со­чи: “Хо­ра­та уп­рек­ват ко­ми­те­та за за­пис­ва­не­то ка­то ма­ке­дон­ци в пре­броя­ва­не­то”. Ко­ми­те­тът в с. До­лно Драг­ли­ще пък съ­об­ща­ва: “Ед­ни ка­за­ха, че сме ги ка­ра­ли на­си­ла да се пи­шат ма­ке­дон­ци, а дру­ги се опа­ся­ва­ха да не би Ти­то да пре­дя­ви пре­тен­ции да се при­съ­е­ди­ним към НРМ”.113

Обоб­ща­ва­що и раз­кри­ва­що ця­ла­та ис­ти­на е ед­но из­каз­ва­не на пър­вия сек­ре­тар на око­лий­ския ко­ми­тет на БРП(к) в Раз­лог Геор­ги Хад­жии­ва­нов пред пле­ну­ма на ко­ми­те­та от 28 юли 1948 г. Във връз­ка с до­пус­на­ти­те греш­ки на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос той за­я­вя­ва: “Скоп­ски­те ръ­ко­во­ди­те­ли твър­дя­ха, а ние се съ­гла­ся­вах­ме с тях, че в Ма­ке­до­ния ня­ма бъл­га­ри, че има съ­рби, ал­бан­ци, тур­ци, гър­ци, ма­ке­дон­ци, а са­мо бъл­га­ри ня­ма­ло, или оне­зи, кои­то се чув­с­тват бъл­га­ри, са на­сил­ст­вено аси­ми­ли­ра­ни от ве­ли­ко­бъл­гар­ска­та шо­ви­нис­тич­на по­ли­ти­ка ма­ке­дон­ци и се­га да се ма­ке­до­ни­зи­рат, ма­кар и на­сил­ст­вено, ина­че зна­чи да се при­знае­ли ус­пе­хи­те на ве­ли­ко­бъл­гар­ска­та по­ли­ти­ка в ми­на­ло­то. Из­пус­нах­ме пре­двид, че го­ля­ма част от на­се­ле­ние­то в на­шия край, а съ­що в НРМ се чув­с­тва бъл­га­ри и че то­ва е ис­то­ри­че­ски съ­зда­ла се об­щност с бъл­гар­ския на­род и на­си­ла ни­то мо­же, ни­то би­ва да се из­ко­ре­ни”.114

Та­ки­ва са фак­ти­те от­нос­но на­чи­на, по кой­то се из­вър­шва пре­броя­ва­не­то на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния в края на де­кем­ври 1946 г. До­ку­мен­ти­те по­каз­ват, че то ста­ва по  ад­ми­нис­тра­ти­вен път и пря­ко во­ля­та на на­се­ле­ние­то, с ре­ше­ние на вис­ше­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво и с учас­тие­то на об­лас­тния, око­лий­ски­те и сел­ските ко­ми­те­ти на БРП(к), на ОФ ко­ми­те­ти­те, ад­ми­нис­тра­тив­ни­те влас­ти по мес­та и от въз­ста­но­ве­ния и по­дчи­нен на БРП(к) пре­диз­бо­рен апа­рат, де­йствал по вре­ме на из­бо­ри­те за Ве­ли­ко на­род­но съ­бра­ние. Пре­брои­те­ли­те ра­бо­тят най-ве­че по си­ла­та на пар­тий­на­та дис­цип­ли­на. Из­пъл­ня­вай­ки сля­по на­реж­да­ния­та от­го­ре, те се оп­рав­да­ват пред се­бе си, че та­ка до­при­на­ся­ли за осъ­ще­с­твя­ва­не­то на идея­та за съ­зда­ва­не на юж­нос­ла­вян­ска фе­де­ра­ция. За всич­ки тях за­пис­ва­не­то на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ско” е ком­про­мис в име­то на друж­ба­та между­ юж­нос­ла­вян­ски­те на­ро­ди. Ето за­що те смя­тат ак­ция­та ка­то на­пъл­но фор­ма­лен акт.

По­ве­че от яс­но е, че пре­броя­ва­не­то не е ре­зул­тат от до­бро­вол­но­то са­мооп­ре­де­ле­ние на на­се­ле­ние­то.Осъ­ще­ст­вено по си­ла­та на ка­би­нет­ни ре­ше­ния и ад­ми­нис­тра­тив­ни на­реж­да­ния, то е не са­мо не­де­мок­ра­ти­чен и на­сил­ст­вен, но и не­съ­об­ра­зен с на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си анти­на­ро­ден акт. По­ра­ди всич­ко то­ва дан­ни­те за на­род­нос­тния ха­рак­тер на на­се­ле­ние­то не след­ва да се при­е­мат за де­йстви­тел­ни. По то­ва вре­ме оба­че ре­зул­та­ти­те от пре­броя­ва­не­то са най-го­ле­мият ус­пех за ЮКП и за югос­лав­ска­та стра­на по пъ­тя към осъ­ще­с­твя­ва­нето на идеи­те за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ски въ­прос. В край­на смет­ка офи­циал­но се обя­вя­ва, че в то­зи бъл­гар­ски край жи­вее “ма­ке­дон­ско мал­цин­с­тво”. А то­ва още по­ве­че по­дхран­ва апе­ти­ти­те за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към Югос­ла­вия под при­кри­тие­то на идея­та за “обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ския на­род”.

Десетилетия наред резултатите от посоченото преброяване в България бяха засекретени. Обратно - в Р Македония те непрекъснато се тиражират, но само в абсолютна цифра или проценти, за да се обоснове политиката на постоянни претенции срещу България и в "защита на македонското малцинтво" в нея. Но данните от преброяването, ако се посочват добросъвестно, не са много окуражителни както за тогавашните, така и за днешните македонистки поборници. От всичко 252 575 жители на областта към 31.ХІІ.1946 г. 160 641 (63,6%) души са посочени като "македонци", а само  54 425 (21,5%) като "българи" и 28 924 (11,5%) като "помаци". 114а

Има две много добре забележими, но отбягвани от скопската пропаганда и историопис подробности. Първата е, че 131 954 "македонци" според резултатите от преброяването са посочили, че са "македонци с майчин език български"! Само 28 611 са посочили, че са "македонци с майчин език македонски". Втората е, че вместо очакваните около 600 000 "македонци" сред  т. нар. македонска емиграция само 8 903 души са се записали като "македонци". Двата факта сами по себе си са катастрофален удар върху денационализаторите, които едно са желали и очаквали, а имат пред себе си цифри, говорещи за съвсем друго - за твърде малко "македонци". Оказва се, че погледнати от тази си страна, резултатите от демографското преброяване се явяват най-вече поредно доказателство за българския произход и принадлежност както на населението в Пиринска Македония (в преобладаващото си мнозинство с майчин език български) и на многохилядната емиграция от Вардарско и Егейска Македония (записали се в преобладаващото си мнозинство като българи въпреки призивите на партийната и македонистката пропаганда да сторят обратното).

Не е трудно да се отговори и на въпроса кои всъщност са "чистите" 28 611 "македонци с майчин език македонски" или 8 903 "македонци" сред емиграцията? Това безспорно са активистите и членовете на комунистическата рартия, които само в Пиринска Македония към декември 1946 г. са 18 900. И ако към тях се прибавят членовете на техните семейства, то резултатите са съвсем ясни и обясними. А както е известно, позволилите си да не се съобразят с партийната инструкция да се запишат за "македонци" членове на БРП(к), незабавно са изключени от партията. По време на акцията партийните преброители изпълняват сляпо нареждането за достигане на планираните от областния комитет 70% "македонци" и следят най-вече за това. Никой не обръща внимание на факта, че преобладаващото мнозинство от "македонците" записват, т. е. доуточняват, че са "македонци с майчин език български". А този факт сам по себе си обезсмисля, по-точно опровергава истинността на данните от предишната графа, където са вписани всичките "македонци" в Пиринска Македония. Защото и най-непросветеният би отговорил недвусмислено, че майчиният език е единственият най-сигурен белег за народностен произход и принадлежност. А доколко и записалите се като "македонци с майчин език македонски" 28 611 души, в преобладаващото си мнозинство комунисти, са истински, "чисти" македонци, е също така повече от ясно и е видно от множеството им признания през лятото на 1948 г., когато сами сочат защо и как по силата на партийната дисциплина и нареждане са се "самообевили" за такива. И пак по силата на тази комунистическа дисциплина от началото на 1947 г. те се впускат да изпълняват новите партийни директиви, целящи тоталното македонизиране на областта, или както комунистите тогава го наричат, "внедряване, култивиране" на т. нар. "македонско национално съзнание". 

 

 
3. Но­ви от­стъп­ки по въ­про­са за кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия (януа­ри - ав­густ 1947 г.)

 

На­чи­нът, по кой­то се про­веж­да де­мог­раф­ско­то пре­броя­ва­не в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, по­каз­ва за се­тен път, че ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) е ре­ше­но да след­ва твър­до и не­отклон­но ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния. До­ка­за­тел­с­тво за те­зи на­ме­ре­ния е и про­ве­де­но­то на 6.I.1947 г. съ­ве­ща­ние в ЦК на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос. Ос­нов­на те­ма на съ­ве­ща­ние­то е “По-на­та­тъш­но­то про­веж­да­не ре­ше­ния­та на Х пле­нум по ма­ке­дон­ския въ­прос”.115

Съ­ве­ща­ние­то се ръ­ко­во­ди от Въл­ко Чер­вен­ков - новия отговорник в ПБ по македонския въпрос на мястото на отстранения по искане на югославяните Вл. Поптомов заради няколкото му пробългарски изяви и преминаването му в лагера на противниците на македонистката политика. Уча­с­тват още и чле­но­ве­те на ПБ Вл. По­пто­мов и Д. Га­нев, пре­дста­ви­те­ли на организациите на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция в Со­фия, чле­но­ве и сек­ре­та­ри на об­лас­тния и око­лий­ски­те ко­ми­те­ти на пар­тия­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. На съ­ве­ща­ние­то се от­чи­тат ре­зул­та­ти­те от ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка до мо­мен­та, раз­кри­ват се на­ме­ре­ния­та око­ло по-на­та­тъш­но­то й про­веж­да­не, пра­вят се при­зна­ния за съ­зда­де­на­та слож­на си­туа­ция в то­зи край, со­чат се  про­тив­ни­ци­те на пар­тий­на­та ли­ния по ма­ке­дон­ския въ­прос.

Въл­ко Чер­вен­ков ин­фор­ми­ра за на­ме­ре­ния­та на Политбюро да про­дъл­жи по-на­та­тъш­на­та реа­ли­за­ция на кул­тур­на­та ав­то­но­мия, ка­то се удов­лет­во­рят югос­лав­ски­те и­ска­ния. Спо­ме­на­ва, че ста­ва въ­прос за на­ме­ре­ние въ­про­сът за кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия да на­ме­ри мяс­то в про­ек­то­кон­сти­ту­ция­та, да се при­стъ­пи към въ­веж­да­не из­у­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­ски език, ма­ке­дон­ска ис­то­рия, към осъ­ще­с­твя­ва­не­то на всеоб­хват­ни връз­ки с НРМ, от­кри­ва­не на ма­ке­дон­ски кни­жар­ни­ци.

Във връз­ка с по­вдиг­на­ти­те от Чер­вен­ков въ­про­си се раз­ви­ва оживена ди­ску­сия. Тър­си се от­го­вор на въ­про­си­те как се из­пъл­ня­ват ре­ше­ния­та на Х пле­нум, как­во е по­стиг­на­то, кое спъ­ва до­се­гаш­на­та и кое би по­пре­чи­ло на бъ­де­ща­та ра­бо­та. Ду­ма­та се да­ва на пре­дста­ви­те­ли­те на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния.

Кръс­тьо Стой­чев пра­ви от­чет за по­сти­же­ния­та и про­бле­ми­те, въз­ник­на­ли при про­веж­да­не­то на ма­ке­дон­истка­та ли­ния. Той се хва­ли, че ка­то ко­му­нис­ти се стре­мят да ра­бо­тят ка­то в “ма­ке­дон­ска об­ласт” в пре­де­ли­те на Бъл­га­рия и ка­то в “ма­ке­дон­ска об­ласт” - част от един­на­та Ма­ке­дон­ска ре­пуб­ли­ка. В из­пъл­не­ние на те­зи за­да­чи се на­тък­вали на се­риоз­ни труд­нос­ти, по­ро­де­ни от стре­ме­жа им да “за­сил­ват ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но чув­с­тво”. На­се­ле­ние­то в об­ласт­та при­е­ма­ло обе­ди­не­ние­то, но са­мо при по­ло­же­ние, че ня­ма да има гра­ни­ци меж­ду Бъл­га­рия и Ма­ке­до­ния и при по­ло­же­ние, че то ще ста­не при едновре­мен­но съ­зда­ва­не на фе­де­ра­ция­та. В Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ня­ма “на­пъл­но офор­ме­но ма­ке­дон­ско чув­с­тво” - по­соч­ва той, об­лас­тният ко­ми­тет се на­тък­ва на про­ти­во­дей­с­твие­то на чле­но­ве на пар­тия­та, на съ­юз­ни­ци­те в ОФ. Ако про­ек­ти­ра­но­то обе­ди­не­ние се из­вър­ши на анти­бъл­гар­ска ос­но­ва, то ня­ма да се при­е­ме от на­се­ле­ние­то.

Кр. Стой­чев из­ра­зя­ва ста­но­ви­ще и по пре­движ­да­ни­те ме­роп­рия­тия по ли­ния на кул­тур­на­та ав­то­но­мия. Спо­ред не­го “та­ка офор­ме­ният в Ма­ке­до­ния ма­ке­дон­ски ли­те­ра­ту­рен език тряб­ва да пре­тър­пи по­до­бре­ние, за­що­то е мъч­но раз­би­раем за на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния”. Ези­кът, на кой­то в об­ласт­та се го­во­ри, бил та­къв, че “кой­то че­те на не­го, раз­би­ра и бъл­гар­ски”. Пре­дла­га да се от­крие са­мос­тоя­тел­на ма­ке­дон­ска кни­жар­ни­ца, а не от­де­ли към пар­тий­ни­те кни­жар­ни­ци, Об­лас­тният со­фий­ски теа­тър да се пре­вър­не в “ма­ке­дон­ски”, за кое­то би­ли не­об­хо­ди­ми са­мо ре­жис­ьо­ри; и­ска ад­ми­нис­тра­тив­ни кад­ри и учи­тел­ски мес­та.

Геор­ги Ма­до­лев - пре­дсе­да­тел на ОК на ОФ, и­ска ид­ва­не­то на хо­ра от Со­фия да ста­ва са­мо с раз­ре­ше­ние на ЦК на БРП(к), а МНП да се за­е­ме с по­дпо­ма­га­не­то на кул­тур­на­та ав­то­но­мия. Ав­то­но­мия­та да не е де­ло са­мо на мес­тни­те де­я­те­ли. Да се по­дби­рат учи­те­ли­те, за­що­то бол­шин­с­тво­то от тях про­веж­да­ли ли­ния на “ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­ни­зъм”. С тях тряб­ва­ло да се по­ве­де ре­ши­тел­на бор­ба. На­стоя­ва бъл­гар­ският на­род да при­знае “пра­во­то на сво­бод­но съ­ще­с­тву­ва­не на ма­ке­дон­ския на­род” и мо­ли НС на ОФ да взе­ме “яс­но и ка­те­го­рич­но ста­но­ви­ще” по ма­ке­дон­ския въ­прос, за­що­то има­ли про­бле­ми със съ­юз­ни­ци­те, ка­то про­гно­зи­ра “го­ле­ми за­труд­не­ния”, про­из­ти­ча­щи от не­съ­гла­сие­то им да ра­бо­тят по про­веж­да­не­то на кул­тур­на­та ав­то­но­мия.

Из­не­се­но­то от ли­де­ри­те на ОК на БРП(к) и ОК на ОФ в об­щи ли­нии се по­твър­жда­ва и в из­каз­ва­ния­та на сек­ре­та­ри­те на око­лий­ски­те ко­ми­те­ти на пар­тия­та. Има оба­че и ня­кои раз­лич­ни и ин­те­рес­ни, до­пъл­ва­щи кар­ти­на­та за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния све­де­ния.

Сек­ре­та­рят на ОК на БРП(к) в Пет­рич Го­ран Ан­ге­лов раз­кри­ва ме­ха­низ­ма, чрез кой­то се про­веж­да ли­ния­та на Ско­пие в око­лия­та - чрез ор­га­ни­за­ция­та на На­род­ния фронт в Пет­рич и пре­кия кон­трол на югос­лав­ско­то по­сол­с­тво в Со­фия. Той ин­фор­ми­ра, че скоп­ски­те пра­те­ни­ци в Пет­рич об­ви­ня­ват пар­тия­та във ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­ни­зъм и аги­ти­рат за при­съ­е­ди­ня­ва­не с но­ви гра­ни­ци меж­ду Бъл­га­рия и Ма­ке­до­ния, ка­то пре­дла­га да се взе­мат мер­ки за ог­ра­ни­ча­ва­не на та­зи аги­та­ция.

Ин­те­ре­с­но е съ­о­б­ще­ни­е­то на Ив. Де­лев - се­к­ре­тар на ОК на БРП(к) в Све­ти Врач, че око­лий­с­ка­та ор­га­ни­за­ция е про­ве­ла са­мо ня­кол­ко пу­б­ли­ч­ни съ­б­ра­ния “за по­в­ди­га­не на ма­ке­дон­с­ко­то на­ци­о­нал­но съ­з­на­ние” и че при пре­б­ро­я­ва­не­то по­ч­ти вси­ч­ки пар­тий­ни чле­но­ве са се за­пи­са­ли “ма­ке­дон­ци”. Пре­ду­п­ре­ж­да­ва, че и в Све­ти­в­ра­ч­ка око­лия на­се­ле­ни­е­то е про­тив от­къ­с­ва­не­то от Бъл­га­рия и по­с­та­вя­не­то на но­ви гра­ни­ци. Пре­д­ла­га да се вне­сат по­п­ра­в­ки в уче­б­ни­ци­те, да се ре­ши - ще се изу­ча­ва ли, или не ма­ке­дон­с­ки­ят език.

Сек­ре­та­рят на ОК на БРП(к) в Раз­лог Геор­ги Хад­жии­ва­нов ин­фор­ми­ра, че в Раз­лож­ка око­лия ра­бо­ти­те са по-раз­лич­ни, от­кол­ко­то в дру­ги­те око­лии: “Тук ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние е мно­го за­мря­ло” - со­чи той, и пре­дла­га: “Тряб­ва мно­го ра­бо­та, за да по­вдиг­нем то­ва съ­зна­ние... тряб­ва да на­пра­вим всич­ко, що­то ма­ке­дон­ският език, ма­ке­дон­ска­та пис­ме­ност да се раз­ви­ват сред на­се­ле­ние­то. Тряб­ва да се из­у­ча­ва ма­ке­дон­ска­та ис­то­рия, коя­то из­вън­ред­но би съ­бу­ди­ла ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние”. Твър­де по­ка­за­тел­но е и не­го­во­то обяс­не­ние за ре­зул­та­ти­те от пре­броя­ва­не­то”. В Раз­лож­ка око­лия се по­лу­чи та­ка, че ко­му­нис­ти­те са ма­ке­дон­ци, а зве­на­ри, зе­ме­дел­ци и ми­хай­ло­вис­ти - бъл­га­ри”.

Н. Ан­до­нов от гор­нод­жу­май­ския око­лий­ски ко­ми­тет за­я­вя­ва, че ня­ма как­во да при­ба­ви към ка­за­но­то от не­го­ви­те ко­ле­ги, но се спи­ра на “ня­кои осо­бе­нос­ти” на око­лия­та: “Чув­с­тва се мно­го бле­до ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние, осо­бе­но сред ин­те­ли­ген­ция­та” - от­бе­ляз­ва той.

Вто­рият сек­ре­тар на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) Еф­тим Геор­гиев твър­ди, че по вре­ме на пре­броя­ва­не­то се е про­я­ви­ло “на­цио­нал­но­то чув­с­тво” на на­се­ле­ние­то, за не­го то има­ло ха­рак­тер на пле­бис­цит и по­дкре­пя на­ме­ре­ние­то в про­ек­то­кон­сти­ту­ция­та да на­ме­рят мяс­то въ­про­си­те за кул­тур­на ав­то­но­мия и за са­мооп­ре­де­ле­ние на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния.

Ин­те­рес­но е и ста­но­ви­ще­то на пре­дсе­да­те­ля на НК на ма­ке­дон­ска­та емиг­рант­ска ор­га­ни­за­ция Хр. Ка­лай­джиев. Без да от­ри­ча, че “един­ст­вено въз­мож­но­то раз­ре­ше­ние на ма­ке­дон­ския въ­прос е обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ци­те в Ма­ке­дон­ска­та дър­жа­ва”, той по­соч­ва, че ра­бо­та­та в то­ва от­но­ше­ние е “за­мъг­ле­на, с праз­но­ти и не­яс­но­ти”. Пар­тия­та е про­пус­на­ла мо­мен­та, ко­га­то е мог­ла “в мал­ко по-дру­га фор­ма да от­де­ли ма­ке­дон­ци­те от бъл­гар­ско­то съ­зна­ние”. Ра­бо­та­та в то­ва от­но­ше­ние от 9.IХ.1944 г. на­сам оце­ня­ва ка­то “сла­ба и не­до­ста­тъч­на”, въз­пре­пят­с­тва­на от “от­дел­ни хо­ра”. Пар­тия­та е не­ре­ши­тел­на и не е взе­ла енер­гич­ни мер­ки, с кои­то да се “из­диг­не и ста­би­ли­зи­ра ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние, кое­то да се от­чек­не от бъл­гар­ско­то”. На ос­но­ва­та на всич­ко то­ва той за­я­вя­ва: “Всич­ки мер­ки, кои­то пре­дла­гат на­ши­те дру­га­ри югос­ла­вя­ни, са въз­при­ем­ли­ви за у­ско­ря­ва­не на про­це­са на офор­мя­не на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние, с из­клю­че­ние на въ­веж­да­не­то на ма­ке­дон­ски­те учеб­ни­ци в Пи­рин­ския край, кое­то ще вне­се из­вес­тен смут”. Спи­рай­ки се на въ­про­са за един­с­тво­то и сбли­же­ние­то между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия, той пре­дуп­реж­да­ва: “Ако то­ва един­с­тво вър­ви по ли­ния на скъс­ва­не на вся­как­ви връз­ки с Бъл­га­рия и съ­зда­ва­не­то на не­про­хо­ди­ми гра­ни­ци, то­ва обе­ди­не­ние мъч­но мо­же да се про­ка­ра”. Об­ръ­ща вни­ма­ние на фак­та, че из­граж­да­щият се в мо­мен­та ма­ке­дон­ски ли­те­ра­ту­рен език кло­ни към сръб­ския, кое­то след­ва да се из­бег­не.

Как­то е вид­но, ма­кар и в не съ­всем ка­те­го­рич­на фор­ма, Хр. Ка­лай­джиев по­дла­га на съ­мне­ние це­ле­съоб­раз­ност­та на пре­дла­га­ни­те ме­роп­рия­тия по ли­ния на кул­тур­на­та ав­то­но­мия, а ня­кои - ка­то въ­веж­да­не­то на ма­ке­дон­ския език и ис­то­рия от­ри­ча ка­то не­це­ле­съоб­раз­ни за то­га­ваш­ния мо­мент. По­ве­де­ние­то му и се­га е съ­що­то ка­то през про­лет­та на 1946 г., ко­га­то се обя­вя­ва сре­щу на­гла­та на­ме­са на скоп­ски­те еми­са­ри във въ­треш­ни­те ра­бо­ти на стра­на­та и сре­щу опи­ти­те им да пре­взе­мат ма­ке­дон­ска­та емиг­рант­ска ор­га­ни­за­ция и не­йни­те ин­сти­ту­ции. И се­га Хр. Ка­лай­джиев е про­тив те­зи стре­ме­жи, но се опит­ва да ба­лан­си­ра между­ по­зи­ции­те на ЮКП и БРП(к). За­ед­но с то­ва той по­дла­га на кри­ти­ка или от­ри­ца­ние ня­кои ма­ке­до­нис­тки ме­роп­рия­тия, ока­че­с­твя­вай­ки ги ка­то при­бър­за­ни или не­у­мес­тни. Все пак яв­на е по­дкре­па­та му за ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на пар­тия­та, но дър­жи то­ва да ста­ва с дру­ги фор­ми и ме­то­ди и под из­клю­чи­тел­ния кон­трол на БРП(к).

Из­ка­за­ни­те от Хр. Ка­лай­джиев съ­мне­ния по ад­рес на кул­тур­на­та ав­то­но­мия по­дтик­ват Й. Ата­на­сов - друг член на ръ­ко­вод­с­тво­то на НК на ма­ке­дон­ска­та емиг­рант­ска ор­га­ни­за­ция, да спо­де­ли оче­бий­на­та ис­ти­на: “Ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция не е един­на по въ­про­са за ма­ке­дон­ска­та на­ция. Ние ня­ма­ше за­що да на­сил­ва­ме хо­ра­та да се пи­шат не­пре­мен­но ма­ке­дон­ци и да на­ри­ча­ме ве­ли­ко­бъл­га­ри оне­зи, кои­то каз­ват, че са бъл­га­ри. За­що е нуж­но да от­къс­ва­ме от бъл­га­ри­те оне­зи, кои­то се чув­с­тват бъл­га­ри?” - за­я­вя­ва той и на­стоя­ва БРП(к) “да взе­ме оп­ре­де­ле­но ста­но­ви­ще по то­ва: да­ли да се по­ста­вя на пър­во мяс­то въ­про­сът за ма­ке­дон­ска­та на­ция, или въ­про­сът за вди­га­не гра­ни­ци­те между­ Югос­ла­вия и Бъл­га­рия”.

По­ста­ве­ни­те от Й. Ата­на­сов въ­про­си пре­диз­вик­ват на­стър­ве­ни и аро­ган­тни от­го­во­ри от стра­на на из­ця­ло по­дчи­не­ни­те на Ско­пие и югос­лав­ско­то по­сол­с­тво отяв­ле­ни ма­ке­до­нис­ти и членове  на БРП(к) - Ва­сил Ива­нов­ски, Си­меон Ка­са­бов, Асен Ча­рък­чиев, Ми­хаил Смат­ра­ка­лев.

Ва­сил Ива­нов­ски за­я­вя­ва, че ме­ри­ло за при­вър­за­ност­та на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция към БРП(к) след­ва­ло да бъ­де то­ва - да­ли тя при­е­ма МНР, ма­ке­дон­ска­та на­ция и апе­ли­ра да се “кул­ти­ви­ра ма­ке­дон­ско чув­с­тво сред на­се­ле­ние­то”. Не­при­е­ма­не­то на ма­ке­дон­ска­та на­ция от ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция той ква­ли­фи­ци­ра ка­то про­я­ва на ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­ни­зъм и от­кри­то за­я­вя­ва, че Ма­ке­дон­ският на­у­чен ин­сти­тут е за­ста­нал на стра­на­та на опо­зи­ция­та, съ­що от­ри­ча­ща ма­ке­дон­ска­та на­ция. Кри­ти­ку­ва в. “Ра­бот­ни­че­ско де­ло”, кой­то не пи­шел по въ­про­са, до­ка­то опо­зи­цион­на­та пре­са би­ла из­ляз­ла ве­че с де­сет ста­тии.

Мис­ли­те му из­ця­ло се по­дкре­пят от Си­меон Ка­са­бов, кой­то съ­що апе­ли­ра за ак­тив­на по­мощ от стра­на на ОФ и БРП(к) “за офор­мя­не на ма­ке­дон­ска­та ми­съл и съ­зна­ние”, за бор­ба с про­я­ви­те на “ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­ни­зъм”, за ши­ро­ка кам­па­ния сре­щу про­тив­ни­ци­те на ма­ке­дон­ска­та на­ция в пе­ча­та и ра­дио­то. Ха­рак­те­ри­зи­ра про­тив­ни­ци­те на ма­ке­дон­ска­та на­ция в МНИ ка­то “ма­ке­дон­ски фа­шис­ти” с нескрит на­мек, че  повече не тряб­ва да им се да­ва въз­мож­нос­ти за из­я­ва. Асен Ча­рък­чиев на­бля­га на сла­ба­та по­мощ, апе­ли­ра за на­ме­са на пра­ви­тел­с­тво­то и ОФ, за от­каз на емиг­ра­ция­та “да ко­ман­два ма­ке­дон­ско­то дви­же­ние”, за ор­га­ни­зи­ра­не на емиг­ра­ция­та с “буд­но ма­ке­дон­ско съ­зна­ние” с цел връ­ща­не в Ма­ке­до­ния и ак­тив­на ра­бо­та, та­ка че “ос­та­на­ли­те граж­да­ни с ма­ке­дон­ски про­из­ход да бъ­дат спе­че­ле­ни за кау­за­та на ма­ке­дон­ска­та дър­жа­ва, ка­то се из­тръг­нат от ръ­це­те на реак­ция­та”.

Осо­бе­но на­стъ­па­тел­но е из­каз­ва­не­то на М. Смат­ра­ка­лев. Той от­пра­вя об­ви­не­ние­то, че по ма­ке­дон­ския въ­прос в Бъл­га­рия “пар­тий­ци и опо­зи­цио­не­ри” стоят на ед­на и съ­ща по­зи­ция и пре­дла­га: ре­ше­ния­та на де­се­тия пле­нум в най-ско­ро вре­ме да ста­нат до­стоя­ние на всич­ки чле­но­ве на пар­тия­та; ЦК да сле­ди как­ви хо­ра оти­ват в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния; да се во­ди кон­крет­на бор­ба с ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм; Ми­нис­тер­с­тво­то на на­род­на­та про­све­та да не из­да­ва учеб­ни­ци, съ­дър­жа­щи “ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­ни­зъм”. “Всич­ко то­ва, кое­то се ка­за от др. Чер­вен­ков - про­дъл­жа­ва той - тряб­ва да се на­пра­ви та­ка, че да ста­не яс­но и за де­ца­та в Бъл­га­рия, че Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния е ма­ке­дон­ска об­ласт и че бъл­гар­ският на­род тряб­ва да се от­на­ся и пи­ше ви­на­ги за та­зи об­ласт ка­то за ма­ке­дон­ска, ка­то брат­ска об­ласт, в сми­съл, че на­се­ле­ние­то на Пи­рин­ския край не е бъл­гар­ско. В кон­сти­ту­ция­та да бъ­де по­ста­вен яс­но въ­про­сът, по­край дру­ги мал­цин­с­тва - тур­ско, ар­мен­ско, ев­реи и др. - и за ма­ке­дон­ци­те”. На­края ди­рек­тно пре­дла­га в най-ско­ро вре­ме да се сви­ка кон­фе­рен­ция на емиг­рант­ски­те ор­га­ни­за­ции, на коя­то да се из­яс­нят спор­ни­те въ­про­си, как­то и въ­про­сът за Ма­ке­дон­ския на­у­чен ин­сти­тут.

С по­след­но­то си пре­дло­же­ние М. Смат­ра­ка­лев раз­чи­с­тва по­чва­та за окон­ча­тел­но­то пре­взе­ма­не на ма­ке­дон­ски­те емиг­рант­ски ор­га­ни­за­ции и за лик­ви­ди­ра­не­то на МНИ, кое­то ста­ва мал­ко по-къс­но. Ка­то ця­ло М. Смат­ра­ка­лев яс­но пре­дста­вя югос­лав­ски­те и­ска­ния по кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия. В то­зи сми­съл той се явя­ва и ка­то неин пре­дста­ви­тел на за­се­да­ние­то.

На­края в ди­ску­сия­та се на­мес­ват Вл. По­пто­мов и Д. Га­нев. С из­каз­ва­ния­та си те подла­гат на се­риоз­но съ­мне­ние ця­лос­тна­та по­ли­ти­ка на пар­тия­та по ма­ке­дон­ския въ­прос. Вл. По­пто­мов из­рич­но по­дчер­та­ва: “Ние тряб­ва да из­хож­да­ме от два без­спор­ни фак­та: а) че ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние от то­зи край раз­би­ра обе­ди­не­ние­то с НРМ не ка­то от­де­лен акт, а не­раз­рив­но свър­зан с юж­нос­ла­вян­ска­та фе­де­ра­ция. Щом по­ста­вим от­дел­но и не в съ­гла­сие с то­зи ос­но­вен при­нцип ма­ке­дон­ско­то обе­ди­не­ние, на­ро­дът не го одоб­ря­ва, не го раз­би­ра; б) то­ва на­се­ле­ние има пре­об­ла­да­ва­що бъл­гар­ско съ­зна­ние. Сле­до­ва­тел­но, ко­га­то про­веж­да­ме та­зи по­ли­ти­ка, ние тряб­ва да има­ме то­зи факт под ръ­ка, ина­че ще на­пра­вим за­ли­та­ния. И по два­та въ­про­са се до­пус­на­ха греш­ки”. По-на­та­тък той по­соч­ва, че по­ве­че се го­во­ри за обе­ди­не­ние, а не за фе­де­ра­ция, че на та­зи ба­за след­ва да се тър­си обяс­не­ние и за обез­по­кои­тел­ни­те ре­зул­та­ти от из­бо­ри­те за ВНС, и до­ба­вя: “Съ­що­то ув­ле­че­ние на­вяр­но се по­лу­чи и при пре­броя­ва­не­то”. При­зо­ва­ва към из­пра­вя­не на греш­ки­те, ка­то ръ­ко­вод­на ли­ния за то­ва да бъ­де за­сил­ва­не­то на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли.

Още по-кон­кре­тен в кри­ти­ка­та сре­щу пар­тий­на­та ли­ния е Д. Га­нев. Най-на­пред той осъж­да на­пъ­ни­те от стра­на на Ско­пие и неговите по­ма­га­чи в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния за ре­ша­ва­не­то на въ­про­са по же­ла­ния от тях мо­дел. “Има дру­га­ри, кои­то мис­лят, че ре­ша­ва­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос тряб­ва да ста­не не­за­ви­си­мо от от­но­ше­ния­та между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия. Не мо­же и ду­ма да ста­ва за не­по­сред­ст­вено при­съ­е­ди­ня­ва­не на Гор­нод­жу­май­ския край към Ма­ке­до­ния, без пре­два­ри­тел­но съ­гла­ше­ние между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия. Те­зи дру­га­ри тряб­ва да от­че­тат и раз­съ­дят то­ва. Та­ко­ва ста­но­ви­ще имат и ня­кои дру­га­ри от Ско­пие. На­ши дру­га­ри слу­шат оттам и пре­на­сят та­зи не­вяр­на об­ста­нов­ка тук, в на­ша­та пар­тия. Бор­ба­та сре­щу ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм, коя­то тряб­ва да се во­ди с всич­ки сред­с­тва, не би­ва да се из­ра­зи сре­щу всич­ко бъл­гар­ско, как­ви­то тен­ден­ции има...”.

Спо­ме­на­вай­ки, че съ­ще­с­тву­ва опас­ност всич­ко бъл­гар­ско да се обя­вя­ва за ве­ли­ко­бъл­гар­ско, той пре­дуп­реж­да­ва: “Не­пра­вил­но е да се мис­ли, че в Ма­ке­до­ния жи­веят са­мо ма­ке­дон­ци. Там има и бъл­га­ри. Има опас­ност от друг шо­ви­ни­зъм - ве­ли­ко­ма­ке­дон­ския шо­ви­ни­зъм. Не мо­же да се стиг­не до па­ра­док­са в Ма­ке­дон­ска­та ре­пуб­ли­ка ал­бан­ци­те да се чув­с­тват ка­то мал­цин­с­тво, тур­ци­те - ка­то мал­цин­с­тво, а бъл­га­ри­те да се счи­тат ка­то ве­ли­ко­бъл­га­ри. То­ва е страш­но опас­но. При ре­ша­ва­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос взаи­моот­но­ше­ния­та между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия тряб­ва да бъ­дат по­ста­ве­ни на ба­за­та на рав­ноп­ра­вие­то”. Смя­тай­ки за пра­вил­но “ма­ке­дон­ци­те да си из­ра­бо­тят език, ка­къв­то ще от­го­ва­ря на тех­ни­те би­то­ви и ези­ко­ви спо­соб­нос­ти”, той спо­де­ля схва­ща­не­то, че “са­ми­те те ще по­чув­с­тват, че из­ку­ст­вен език не мо­же да се съ­зда­ва”. “На­род, кой­то е по­дти­скан от сто­ле­тия - про­дъл­жа­ва той - и е за­па­зил своя език, не мо­же да съ­зда­ва свой из­ку­ст­вен език”. Смя­та за не­пра­вил­но, че в Ма­ке­до­ния не се до­пу­скат бъл­гар­ска ли­те­ра­ту­ра и вес­тни­ци. “На как­во ос­но­ва­ние?” - пи­тай той. Д. Га­нев спо­де­ля ре­ше­ние­то за осъ­ще­с­твя­ва­не на взаим­ни гос­ту­ва­ния на хо­ро­ве, теат­ри, кул­тур­ни де­я­те­ли, но при ед­но по­ло­же­ние - ид­ва­щи­те от Ско­пие да не раз­ви­ват анти­бъл­гар­ска и анти­пар­тий­на де­йност. Той на­стоя­ва те­зи взаи­моот­но­ше­ния да се съ­гла­су­ват между­ цен­трал­ни­те ко­ми­те­ти на ЮКП и БРП(к). В за­клю­че­ние Д. Га­нев е ка­те­го­ри­чен: “До­ка­то не се до­йде до раз­ре­ше­ние за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към НРМ, дър­жав­ни­те, пар­тий­ни­те, кул­тур­ни­те и про­чие ръ­ко­вод­с­тва при­на­дле­жат на на­ша­та дър­жа­ва и на­ша­та пар­тия. Не мо­же да съ­ще­с­тву­ва дву­влас­тие. Об­лас­тният ко­ми­тет на пар­тия­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ще све­ря­ва своя ча­сов­ник от на­шия ЦК”.116

На­пра­ве­но­то по­дроб­но из­ло­же­ние за хо­да на съ­стоя­ли­те се в ЦК на БРП(к) на 6.I.1947 г. ра­зи­сква­ния по ма­ке­дон­ския въ­прос очер­та­ва две гле­ди­ща. Пър­во­то е ста­но­ви­ще­то на цен­трал­но­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво, по­кри­ва­що се из­ця­ло с пре­дя­ве­ни­те по то­ва вре­ме от югос­лав­ска стра­на пре­тен­ции и из­ра­зе­но от В. Чер­вен­ков. То се спо­де­ля от пре­дста­ви­те­ли­те на об­лас­тна­та и око­лий­ски­те ор­га­ни­за­ции на БРП(к) в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, из­пад­на­ли из­ця­ло под югос­лав­ско влия­ние. В не­го­ва по­дкре­па се из­каз­ват и по­дчи­не­ни­те на югос­лав­ско­то по­сол­с­тво де­йци от сре­ди­те на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция, съ­що чле­но­ве на БРП(к). Об­що взе­то, в из­каз­ва­ния­та им се по­дкре­пят очер­та­ни­те от В. Чер­вен­ков по­со­ки за въ­веж­да­не на кул­тур­на­та ав­то­но­мия: пре­по­да­ва­не на учеб­ни­те дис­цип­ли­ни “ма­ке­дон­ски език” и “ма­ке­дон­ска ис­то­рия”, от­кри­ва­не на ма­ке­дон­ски кни­жар­ни­ци, из­граж­да­не на ма­ке­дон­ски теа­тър, про­веж­да­не на всеоб­хват­ни кул­тур­ни и дру­ги ме­роп­рия­тия, на­со­че­ни към “кул­ти­ви­ра­не”, “внед­ря­ва­не” на “ма­ке­дон­ско­то” на­цио­нал­но съ­зна­ние. Из­ра­зе­на­та го­тов­ност  от стра­на на по­со­че­ни­те пар­тий­ни­те фун­кцио­не­ри за най-ак­тив­на ра­бо­та в те­зи на­со­ки зву­чи не­у­ве­ре­но. От­кроя­ват се и на­пра­ве­ни­те от тях при­зна­ния, че въ­пре­ки “ус­пеш­но­то” пре­броя­ва­не и по­ло­же­ни­те пре­ди то­ва зна­чи­тел­ни уси­лия съ­ще­ст­вени ре­зул­та­ти по внед­ря­ва­не на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние ня­ма. Всич­ки са еди­но­душ­ни, че на­се­ле­ние­то не се чув­с­тва ма­ке­дон­ско, че ка­те­го­рич­но се про­ти­во­пос­та­вя на евен­туал­но­то му от­де­ля­не от Бъл­га­рия чрез по­ста­вя­не на но­ви гра­ни­ци, че ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на БРП(к) в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния има се­риоз­ни про­тив­ни­ци в ли­це­то на съ­юз­ни­ци­те от ОФ, опо­зи­ция­та, ин­те­ли­ген­ция­та. Явна е не­си­гур­ност­та, с коя­то комунистическите де­йци обе­ща­ват да ра­бо­тят за по-на­та­тъш­но­то “внед­ря­ва­не” на но­во­то на­цио­нал­но съ­зна­ние. Тях­на­та не­си­гур­ност се из­да­ва и от при­зи­ви­те за по­мощ от ЦК и НС на ОФ, от пра­ви­тел­с­тво­то.

Съ­всем це­ле­на­со­че­ни и яв­но про­ю­гос­лав­ски са и из­я­ви­те на уча­с­тва­щи­те в за­се­да­ние­то скоп­ски аген­ти - са­моз­ва­ни де­йци на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция. Те из­пъл­ня­ват ука­за­ния­та на Ско­пие и югос­лав­ско­то по­сол­с­тво за ов­ла­дя­ва­не на ма­ке­дон­ски­те емигра­цион­ни ор­га­ни­за­ции и ин­сти­ту­ции, а ка­то чле­но­ве на БРП(к) се на­ми­рат под влия­ние на ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на ко­му­нис­ти­че­ски­те пар­тии в Бъл­га­рия и Югос­ла­вия. За­то­ва те не скри­ват за­до­вол­с­тво­то си от на­ме­ре­ния­та за въ­веж­да­не на кул­тур­на­та ав­то­но­мия. Опит­ват се да за­твър­дят и по­след­но­то най-на­стой­чи­во югос­лав­ско и­ска­не за консти­ту­цион­но при­зна­ва­не на “ма­ке­дон­ско­то мал­цин­с­тво”, на всич­ки еле­мен­ти на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия. Из­по­лзват за­се­да­ние­то и за не­скри­ти на­пад­ки сре­щу ръ­ко­вод­ни де­йци на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция и МНИ, обя­ви­ли се сре­щу ма­ке­дон­ска­та на­ция и ма­ке­дон­ска­та по­ли­ти­ка на БРП(к). Още по-не­скри­то е на­ме­ре­ние­то им да се въз­по­лзват от бла­го­раз­по­ло­же­ние­то на вис­ше­то ръ­ко­вод­с­тво на БРП(к), за да по­ста­вят на дне­вен ред и въ­про­са за тях­но­то по­ве­де­ние от края на 1946 г. с ог­лед раз­пра­ва с тях, вклю­чи­тел­но и лик­ви­ди­ра­не.

От раз­ви­ла­та се ди­ску­сия ста­ва яс­но, че ли­ния­та за въ­веж­да­не на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия има и свои­те ма­кар и не съ­всем от­кри­ти про­тив­ни­ци. Ка­то та­ки­ва се из­я­вя­ват ня­кои от де­йци­те на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция и чле­но­ве­те на ПБ Д. Га­нев и Вл. По­пто­мов. Из­каз­ва­ния­та им не­дву­смис­ле­но по­каз­ват, че до­ри и в ре­до­ве­те на цен­трал­но­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво лип­сва един­с­тво по въ­про­са за кул­тур­на­та ав­то­но­мия, а ка­то ця­ло и по ли­ния­та на пар­тия­та по ма­ке­дон­ския въ­прос. Из­пък­ва безуспешният им опит да на­ло­жат ли­ния­та на пар­тия­та по ма­ке­дон­ския въ­прос да бъ­де съ­об­ра­зе­на с ис­то­ри­че­ската истина, да бъ­де на­цио­нал­но до­стой­на и по­ста­ве­на на рав­ноп­рав­ни на­ча­ла.

В край­на смет­ка съ­ве­ща­ние­то за­вър­шва,  без да на­стъ­пят ко­рек­ции в на­ме­ре­ние­то за всеоб­хват­но въ­веж­да­не на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия. То се за­кри­ва с решението да се ра­бо­ти в очер­та­ни­те от В. Чер­вен­ков по­со­ки. По­след­ва­ли­те де­йствия на вис­ше­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво со­чат оба­че, че ка­то ре­зул­тат от то­ва съ­ве­ща­ние на­стъп­ва из­вес­тно ко­ле­ба­ние в пра­вил­ност­та на та­зи по­ли­ти­ка и не­об­хо­ди­мост­та от не­за­бав­но­то въ­веж­да­не на пре­движ­да­ни­те ма­ке­дон­ски ме­роп­рия­тия. Има ос­но­ва­ние до­ри да се смя­та, че на­стъп­ва и из­вес­тно стъ­пис­ва­не. При­нос за то­ва оказ­ва мощ­на­та ак­ция на опо­зи­цион­на­та пре­са сре­щу пре­да­тел­ска­та ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка на БРП(к). Най-съ­ще­ст­вен ре­зул­тат от то­ва е, че не­по­сред­ст­вено след съ­ве­ща­ние­то от 6.I.1947 г. пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво се от­каз­ва от на­ме­ре­ние­то си в по­дгот­вя­ща­та се про­ек­то­кон­сти­ту­ция Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да на­ме­ри мяс­то ка­то “ма­ке­дон­ски на­цио­на­лен край” в рам­ки­те на Бъл­га­рия.117  За­сил­ват се и сим­пто­ми­те, по­каз­ва­щи стре­меж към вре­мен­но от­ла­га­не на еле­мен­ти­те на ав­то­но­мия­та, ха­рак­те­рен до Блед­ски­те спо­ра­зу­ме­ния от ав­густ 1947 г.

За спо­ме­на­то­то от­ла­га­не на кул­тур­на­та ав­то­но­мия при­нос имат и все по-за­дъл­бо­ча­ва­щи­те се раз­ли­чия по про­бле­ма в ПБ на ЦК на БРП(к). Не­по­сред­ст­вено след съ­ве­ща­ние­то от 6.I.1947 г. се раз­би­ра, че най-се­рио­зен про­тив­ник на ав­то­но­мия­та е Вл. По­пто­мов, по­зна­ващ най-до­бре всич­ки ас­пек­ти на ма­ке­дон­ския въ­прос. След опи­ти­те му от месец май и края на 1946 г., ко­га­то из­рич­но съ­вет­ва Г. Ди­мит­ров, че не би­ва да се при­стъп­ва към реа­ли­зи­ра­не на ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка, той пра­ви нов опит да спре въ­веж­да­не­то на ав­то­но­мия­та по­не вър­ху част от те­ри­то­рия­та на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния.

На 16.I.1947 г. Вл. По­пто­мов вна­ся в ПБ на ЦК на БРП(к) и лич­но до Г. Ди­мит­ров свое из­ло­же­ние “По въ­про­са за из­ключ­ва­не на Раз­лож­ка и Не­вро­коп­ска око­лия от об­се­га на кул­тур­на­та ав­то­но­мия”.118

В на­ча­ло­то на из­ло­же­ние­то си Вл. По­пто­мов за­я­вя­ва, че ка­то из­хож­да от всич­ки обек­тив­ни дан­ни, смя­та, че би би­ло пра­вил­но Раз­лож­ка и Не­вро­коп­ска око­лии да бъ­дат из­клю­че­ни от об­се­га на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия. В по­дкре­па на то­ва той при­веж­да ре­ди­ца ар­гу­мен­ти. Спо­ред не­го и геог­раф­ски, и ико­но­ми­че­ски те­зи око­лии се раз­ли­ча­ват от дру­ги­те три - Горноджумайска, Петричка и Свети Врачка. “На­се­ле­ние­то в Раз­лож­ка и Не­вро­коп­ска око­лии от не­за­по­мне­ни вре­ме­на се чув­с­тва бъл­гар­ско” - за­я­вя­ва той. В срав­не­ние с дру­ги­те, в те­зи око­лии има­ло най-сла­би “ма­ке­дон­ски тра­ди­ции”. Те­зи тра­ди­ции не са внес­ли “ни­как­ви за­бе­ле­жи­ми про­ме­ни в бъл­гар­ския на­цио­на­лен дух на на­се­ле­ние­то” - со­чи По­пто­мов. Ако кул­тур­на­та ав­то­но­мия се при­ла­га в те­зи око­лии, той смя­та, че “...ще се по­лу­чи стран­на кар­ти­на, че ед­но и съ­що на­се­ле­ние на де­сния бряг на р. Мес­та ще ос­та­не ма­ке­дон­ско, а то­ва на ле­вия - бъл­гар­ско. То­ва оба­че е ед­но не­до­пус­ти­мо, аб­сур­дно по­ло­же­ние”.119

Въз ос­но­ва­ на свои­те ар­гу­мен­ти той пре­дла­га спо­ме­на­ти­те око­лии да бъ­дат из­клю­че­ни от об­се­га на кул­тур­на­та ав­то­но­мия. За да по­стиг­не ус­пех, Вл. По­пто­мов се опит­ва да въз­де­йства на Г. Ди­мит­ров, на­по­мняй­ки му не­го­ви­ ду­ми от 1935 г., ко­га­то бил ка­зал, че “ко­му­нис­ти­те не са ни­хи­лис­ти и не мо­гат да не дър­жат смет­ка за ис­то­ри­че­ски­те фак­ти из ду­хов­ния жи­вот на на­ро­да и за не­го­ви­те на­цио­нал­ни чув­с­тва”.

Не е из­вес­тно как е би­ло по­срещ­на­то из­ло­же­ние­то на Вл. По­пто­мов, но по вся­ка ве­роят­ност то из­иг­ра­ва ро­ля за ут­вър­жда­ва­не на не­о­фи­циал­на­та ли­ния за от­ла­га­не на кул­тур­на­та ав­то­но­мия за не­оп­ре­де­ле­но вре­ме, за не­йно­то за­мра­зя­ва­не в рам­ки­те на про­па­ган­дна­та де­йност и взаим­ния “кул­ту­рен” об­мен пре­ди и след де­кла­ра­ция­та на де­се­тия пле­нум на ЦК по ма­ке­дон­ския въ­прос. Има оба­че и дру­ги две, мно­го по-важ­ни при­чи­ни, на­ка­ра­ли ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) да от­ла­га и про­та­ка прак­ти­че­ско­то реа­ли­зи­ра­не на ав­то­но­мия­та. Най-се­рио­зен е стра­хът от из­клю­чи­тел­но ак­тив­ния и ра­зоб­ли­ча­ващ ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на пар­тия­та от­пор от стра­на на обе­ди­не­на­та опо­зи­ция във и из­вън пар­ла­мен­та. Съ­ще­с­тву­ва реал­на опас­ност пар­тия­та да се из­о­ли­ра в на­цио­на­лен план за­ра­ди са­мо­то ро­доот­стъп­но по­ве­де­ние, за­ра­ди без­пре­кос­лов­но­то и угод­ли­во из­пъл­ня­ва­не на всич­ки югос­лав­ски и­ска­ния. То­ва по­ве­де­ние не се по­дкре­пя от бъл­гар­ска­та об­ще­ст­веност. При стек­ли­те се об­стоя­тел­с­тва ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) си да­ва смет­ка, че по­сле­ди­ци­те от съ­рбо­ман­с­тво­то й ще бъ­дат негативни за нея. Бор­ба­та й с опо­зи­ция­та те­пър­ва пре­дстои. Най-ве­че за­ра­ди то­ва ак­тив­на­та де­на­цио­на­ли­за­тор­ска ра­бо­та се от­ла­га за вре­ме­то след лик­ви­ди­ра­не­то на опо­зи­ция­та, т.е. ко­га­то бъ­де пре­мах­на­то и по­след­но­то пре­пят­с­твие, пре­че­що за един­ни де­йствия със срод­на­та ЮКП за “окон­ча­тел­но­то” ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос.

Вто­ро­то пре­пят­с­твие, иг­рае­що съ­що важ­на за­дър­жа­ща ро­ля и по­дсил­ва­що стра­ха на пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво от ак­тив­ни ма­ке­до­нис­тки де­йствия, е съ­про­ти­ва­та на мно­гоб­рой­на­та емиг­ра­ция от Вар­дар­ска и Егей­ска Ма­ке­до­ния. В пре­об­ла­да­ва­що­то си мно­зин­с­тво тя не спо­де­ля про­даж­но­то по­ве­де­ние на БРП(к) и демонстрира българската си народностна принадлежност. Опи­ти­те да бъ­де по­дчи­не­на на югос­лав­ския дик­тат, за кое­то по­ма­га угод­ли­во и ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к), са без­ре­зул­тат­ни. Най-красноречивото доказателство за това са резултатите от неотдавнашното преброяване сред самата емиграция. Както вече бе посочено, вместо очакваните 600 хиляди, само 8 903 души емигранти от Вардарска и Егейска Македония се записват като "македонци".  Най-катастрофален за комунистите е резултатът за столицата София. По данни от самото преброяване в града живеят 20 000 емигранти, родени във Вардарска и Егейска Македония. От тях само 2 407 са се записали като "македонци". Или казано най-точно, резултатите от преброяването сред емиграцията убедително показват, че тя в преобладаващото си мнозинство е с българско народностно самосъзнание. Всъщност "македонците" сред емиграцията са от семействата на членове на БРП(к), възприели новата си националност по силата на партийната дисциплина.

Към всич­ко то­ва тряб­ва да се при­ба­ви и съ­про­ти­ва­та на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и не на по­след­но мяс­то, ма­кар и не от­кри­та сред съ­юз­ни­ци­те в ОФ и до­ри в са­ма­та пар­тия, с кои­то пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво по­не на то­зи етап не смя­та да се съ­об­ра­зя­ва. Вече бе посочено, че и в самата област резултатите от преброяването не са много впечатляващи. Само 63,6% от населението се е "обявило" за "македонско", т. е. 160 641 души от всичко живеещи в нея 252 575 души. Но има един твърде обезпокоителен за денационализаторите факт, а той е, че от 160 641  "македонци" 131 954 декларират, че майчиният им език е български! Само 28 611 души според преброяването са "македонци" с майчин език "македонски". А почти 100 000 души са още българите и "помаците" с български език пак според  преброяването. Ако към тях се привабят и "македонците", заявили също, че говорят своя майчин български език, то на практика се оказва, че "чистите македонци" са твърде малко. А това за де­на­ци­о­на­ли­за­то­ри­те от сре­ди­те на ком­пар­ти­я­та не би­ло твър­де об­на­де­ж­да­ва­що с ог­лед на пер­с­пе­к­ти­в­ни­те им пла­но­ве за то­тал­на ма­ке­до­ни­за­ция.

След преброяването ръководството на БРП(к) не ре­а­ги­ра в унисон със породилата се ситуация, по­ка­з­ва­ща без­пер­с­пе­к­ти­в­но­ст­та на по­до­б­на ан­ти­бъл­гар­с­ка по­ли­ти­ка. Вме­с­то да направи съобразени с действителното настроение на  населението и очевидните за­д­ку­ли­с­ни­ на­ме­ре­ния и дей­с­т­вия на юго­с­ла­в­с­ко­то ръ­ко­во­д­с­т­во изводи, то се на­со­ч­ва към   практическото й реализиране При­ти­с­на­та от все по-на­с­той­чи­ви­те юго­с­ла­в­с­ки ис­ка­ния и съ­ве­т­с­ки­те внушения, тя не са­мо че не спо­со­б­с­т­ва за не­й­но­то от­х­вър­ля­не, но се ори­ен­ти­ра и към ли­к­ви­ди­ра­не на про­ти­в­ни­ци­те й. Пър­ви­те жер­т­ви на раз­п­ра­ва­та с ан­ти­ма­ке­до­ни­с­т­ки­те си­ли в на­ча­ло­то на 1947 г. са  ин­с­ти­ту­ци­и­те и ор­га­ни­за­ци­и­те на ма­ке­дон­с­ка­та еми­г­ра­ция.

Убе­ди­ло се, че ня­ма да мо­же да по­дчи­ни ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция, югос­лав­ско­то ръ­ко­вод­с­тво тър­си съ­де­йствие­то на БРП(к) и лич­но на Г. Ди­мит­ров. Още през есен­та на 1946 г. от югос­лав­ска стра­на се скри­ва зло­ба­та сре­щу емиг­ра­ция­та, не­йни­те ор­га­ни­за­ции и пе­чат­ни из­да­ния, най-ве­че за­ра­ди из­ра­зе­на­та по­зи­ция от авторитетни нейни среди и представители, че ма­ке­дон­ска­та на­ция не съ­ще­с­тву­ва, че тя се съ­зда­ва из­ку­ст­вено, че пре­об­ла­да­ва­ща­та част от на­се­ле­ние­то в Ма­ке­до­ния има бъл­гар­ско на­цио­нал­но са­мо­съз­на­ние. Към то­ва се­га се при­ба­вя и не­ус­пеш­ният опит по вре­ме на пре­броя­ва­не­то цялата емиг­ра­ция да бъ­де за­пи­са­на ка­то “ма­ке­дон­ска” по на­цио­нал­ност. По­след­ва най-удоб­но­то при та­зи си­туа­ция об­ви­не­ние във “ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­ни­зъм”, “фа­ши­зъм”, “вър­хо­ви­зъм”, “ми­хай­ло­ви­зъм”, съюз с реак­ция­та.

Ко­му­нис­ти­че­ско­то ръ­ко­вод­с­тво се хва­ща на та­зи “въ­ди­ца” и пре­дприе­ма де­йствия, це­ля­щи НК на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция и МНИ из­ця­ло да се по­дчи­нят на БРП(к) и в ус­лу­га на не­йна­та ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка. Сре­щу про­тив­ни­ци­те на “ма­ке­дон­ска­та на­ция” в ин­сти­ту­та се пре­дприе­ма ярос­тна ра­зоб­ли­чи­тел­на кам­па­ния, на­прав­ля­ва­на уме­ло от югос­лав­ско­то по­сол­с­тво и про­веж­да­на от отяв­ле­ни­те ма­ке­до­нис­ти М. Смат­ра­ка­лев и К. Ни­ко­лов. Ос­трие­то на тех­ни­те на­пад­ки се на­соч­ва сре­щу во­да­ча на анти­ма­ке­до­нис­тко­то кри­ло в ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция Ан­гел То­мов, око­ло кого­то се обе­ди­ня­ват ро­до­лю­би­во на­строе­ните де­йци на емиг­ра­ция­та и чле­но­ве на МНИ.

Ан­гел То­мов да­ва до­стоен от­пор сре­щу всич­ки опи­ти за не­го­во­то ди­скре­ди­ти­ра­не. На 6.II.1947 г. той вна­ся в ЦК на БРП(к) из­ло­же­ние във връз­ка с по­де­та­та от К. Ни­ко­лов и М. Смат­ра­ка­лев кам­па­ния сре­щу не­го и в за­щи­та­та на ма­ке­дон­ска­та на­ция.120   В слу­чая той е об­лек­чен и от то­ва, че вече е “бивш пар­тиец”. Из­ло­же­ние­то си То­мов по­дкре­пя със спе­циа­лен до­клад. По съ­ще­с­тво ав­то­рът пра­ви на­уч­ноо­бос­но­ван и смел опит да се осъ­ди ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на БРП(к), опас­ност­та, коя­то тя крие за на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си. В не­го се со­чи и най-вер­ният и до­стоен за то­га­ва из­ход от съ­зда­де­но­то по­ло­же­ние. Из­ло­же­ние­то и до­кла­дът са и своеоб­ра­зен при­зив за пре­ус­та­но­вя­ва­не­то на та­зи по­ли­ти­ка. В тях към БРП(к) се от­пра­вят за­слу­же­ни об­ви­не­ния. В то­зи сми­съл мис­ли­те в из­ло­же­ние­то и до­кла­да на А. То­мов по­ра­зя­ват със сме­лост­та на от­ри­ца­ние и об­ви­не­ние, на от­кри­то про­ти­во­пос­та­вя­не сре­щу все­сил­но­то ръ­ко­вод­с­тво на БРП(к), не­що до­ста опас­но за то­га­ва.

Без ни­как­во пре­дис­ло­вие А. То­мов на­пра­во об­ви­ня­ва пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво, че пре­да­ва бъл­гар­ски­те на­цио­нал­ни ин­те­ре­си в Ма­ке­до­ния, че ця­ла­та й “ма­ке­дон­ска” по­ли­ти­ка е в ус­лу­га на ве­ли­кос­ръб­ския хе­ге­мо­ни­зъм и го при­зо­ва­ва да се от­ка­же от ма­ке­до­нис­тка­та си прак­ти­ка. Зна­чи­тел­но по-за­дъл­бо­че­ни са не­го­ви­те мис­ли в при­ло­же­ния до­клад, с кой­то се на­дя­ва да въз­де­йства на пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво да пре­о­це­ни своя­та ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка.

Из­ло­же­ние­то и до­кла­дът на А. То­мов си ос­та­ват са­мо от­чаян опит за въз­де­йствие вър­ху ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к). Те не са в съ­стоя­ние да от­ме­нят де­йствия­та сре­щу ма­ке­дон­ски­те емиг­рант­ски ор­га­ни­за­ции и не­йни­те ин­сти­ту­ции. Не по­ма­га и опи­тът и на Хр. Ка­лай­джиев да въз­де­йства над В. Ко­ла­ров. В пис­мо от 15.III.1947 г. той се опит­ва да го убе­ди, че ви­на­та за “не­бла­го­по­лу­чия­та” с ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция е в Ско­пие и Югос­ла­вия, кои­то от 9.IХ.1944 г. на­сам се опит­ват да по­дчи­нят жи­вее­щи­те в Бъл­га­рия ма­ке­дон­ски бъл­га­ри за своя­та кау­за. Спо­ред не­го раз­драз­не­ние­то и об­ви­не­ния­та от Югос­ла­вия сре­щу тях ид­ват от то­ва, че те про­веж­дат ли­ния­та на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос, а не на Югос­ла­вия. По-важ­на спо­ред не­го е Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, къ­де­то има “по-сла­ба ма­ке­дон­ска де­йност" и предлага провеждането на редица мероприятия.121

Не е труд­но да се раз­бе­ре, че Хр. Ка­лай­джиев се опит­ва да на­со­чи не­ща­та в дру­га на­со­ка, т.е. към Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, на­дя­вай­ки се по то­зи на­чин да спа­си или от­ло­жи раз­пра­ва­та с ма­ке­дон­ски­те емиг­рант­ски ор­га­ни­за­ции и ин­сти­ту­ции, а и с не­го. За та­зи цел е пре­дназ­на­че­на и по­да­де­на­та от не­го ос­тав­ка.

В сре­да­та на март 1947 г. Г. Ди­мит­ров при­е­ма уп­рав­ля­ва­щия югос­лав­ско­то по­сол­с­тво д-р Ман­гов­ски.122   Как­ви раз­го­во­ри са во­де­ни на сре­ща­та, не е из­вес­тно, но ня­кои след­ва­щи де­йствия на Г. Ди­мит­ров за­сил­ват убеж­де­ние­то, че те­ма на раз­го­во­ри­те са би­ли кул­тур­на­та ав­то­но­мия в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и по­ло­же­ние­то в ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция. Г. Ди­мит­ров се съ­гла­ся­ва да удов­лет­во­ри и­ска­не­то на югос­лав­ска­та стра­на за при­е­ма­не на край­ни мер­ки срещу емигрантските организации и институции. За това той получава и ултимативно официално югославско искане с дата 15.ІІІ.1947 г. (?!) за закриване на МНИ и емигрантските организации. В ре­зул­тат на то­ва на 15.III.1947 г. се при­е­ма уни­зи­тел­но­то и про­даж­но Ре­ше­ние № 76 на ПБ на ЦК на БРП(к) за де­йност­та на МНИ. Всъщ­ност об­хва­тът на спо­ме­на­то­то ре­ше­ние е мно­го по-ши­рок. В не­го се со­чи, че след съ­зда­ва­не­то на НРМ се обезсмисля съществуването на "македонски" организации и институции в страната. Затова било правилно Македон­ският на­у­чен ин­сти­тут за­ед­но с ет­ног­раф­ския му­зей, да бъ­дат пре­хвър­ле­ни в Ско­пие; да се раз­фор­ми­ро­ват ма­ке­дон­ски­те емиг­рант­ски брат­с­тва, “от­жи­ве­ли вре­ме­то си”; да се са­мо­раз­пус­не На­цио­нал­ният ма­ке­дон­ски емиг­рант­ски ко­ми­тет; да пре­ста­нат да из­ли­зат сп. “Ма­ке­дон­ска ми­съл”, в. “Ма­ке­дон­ско зна­ме”; да се взе­мат мер­ки за всестран­но­то по­до­бря­ва­не на в. “Пи­рин­ско де­ло”, кой­то най-ши­ро­ко да по­пу­ля­ри­зи­ра “де­ло­то на НРМ”; във вес­тни­ка да се пи­шат ста­тии не са­мо на бъл­гар­ски език, но и на ма­ке­дон­ски; да се из­да­дат се­рия бро­шу­ри на ма­ке­дон­ски език; лик­ви­ди­ра­не­то на Ма­ке­дон­ския на­у­чен ин­сти­тут да се из­вър­ши “от са­ми­те тях, ка­то соб­ст­вена ини­циа­ти­ва”; ки­но­са­ло­нът на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция в Со­фия да се да­де сре­щу ми­ни­ма­лен наем на бъл­га­ро-югос­лав­ско­то дру­же­с­тво.123

Да из­пъл­ни при­е­ти­те ре­ше­ния, се на­то­вар­ва Г. Чан­ков. В про­ек­та за ре­ше­ние, из­гот­вен с пря­ко­то учас­тие на Г. Ди­мит­ров, се пре­движ­да и лик­ви­ди­ра­не­то на Ма­ке­дон­ска­та бан­ка, но по­сле то­ва е за­дра­ска­но от са­мия не­го. Мал­ко по-къс­но, на 27.III.1947 г., ПБ при­е­ма Ре­ше­ние № 85, с кое­то се лик­ви­ди­ра и бан­ка­та. Един­ст­веният ар­гу­мент за то­ва е, че тя би­ла съ­зда­де­на на­вре­ме­то “със су­ми на Ив. Ми­хай­лов” и че все още в свои­те ръ­ко­вод­ни сре­ди има­ла не­го­ви “при­кри­ти по­сле­до­ва­те­ли”.124

Въпросът за дейността на македонските емигрантски организации и институции в България след 1944 г. и  за причините, поради които се ликвидират, е твърде интересен и заслужава да е обект на отделно подробно поясняване. В настоящото изследване се спираме само на основни факти и възлови моменти от тяхното развитие до ликвидирането им през май 1947 г., когато се провеждат препоръчаните им от ПБ на ЦК на БРП(к) техни "саморазпускащи" се събрания и конференции. В резултат на "доброволни" решения за саморазпускане раз­пра­ва­та с емиг­рант­ски­те ор­га­ни­за­ции и не­йни­те ин­сти­ту­ции е факт, ма­кар че от сеп­тем­ври 1944 г. те се ръ­ко­во­дят из­ця­ло от чле­но­ве на БРП(к). То­ва ста­ва, за­що­то ма­кар и ко­му­нис­ти­че­ски, ръ­ко­вод­с­тва­та им ка­то ця­ло не се по­дчи­ня­ват на вну­ше­ния­та за раз­ре­ша­ва­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос по югос­лав­ски об­ра­зец. Мно­гок­рат­ни­те опи­ти чрез тях да се реа­ли­зи­ра югос­лав­ска­та при­съ­е­ди­нис­тка стра­те­гия и най-ве­че же­ла­ние­то всич­ки емиг­ран­ти да са част от “ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но мал­цин­с­тво”, про­па­дат. Из­пъл­ня­вай­ки ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на БРП(к) още от края на 1944 г., те не ус­пя­ват да я на­ло­жат сред мно­го­хи­ляд­ни­те емиг­рант­ски сре­ди, ре­до­ви­те чле­но­ве на кои­то в пре­об­ла­да­ва­що­то си мно­зин­с­тво про­дъл­жа­ват да от­стоя­ват бъл­гар­щи­на­та в Ма­ке­до­ния, а по ре­ди­ца по­во­ди не­йни из­я­ве­ни ак­ти­вис­ти и пат­рио­ти осъж­дат ро­доот­стъп­но­то по­ве­де­ние на на­цио­нал­ни­те пре­да­те­ли и по то­зи на­чин се пре­връ­щат в се­риоз­но анти­ма­ке­до­нис­тко пре­пят­с­твие. В про­веж­да­не­то на ма­ке­до­нис­ткия курс ръ­ко­вод­с­тва­та им про­дъл­жа­ват да из­пъл­ня­ват са­мо ука­за­ния­та на ЦК на БРП(к), ре­зул­та­ти­те от кой­то са край­но не­у­дов­лет­во­ри­тел­ни за Югос­ла­вия. За­то­ва тя и­ска тях­но­то лик­ви­ди­ра­не и по­е­ма­не на не­ща­та в свои ръ­це.  Със съ­де­йствие­то на ПБ на ЦК на БРП(к) то­ва мо­же да ста­не чрез упо­ме­на­ти­те в ре­ше­ние­то ...”ма­ке­дон­ски сек­ции при бъл­га­ро - ю­гос­лав­ски­те дру­же­с­тва”. Удов­лет­во­ря­вай­ки югос­лав­ски­те и­ска­ния за лик­ви­ди­ра­не на спо­ме­на­ти­те ор­га­ни­за­ции, ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) из­вър­шва по­ред­ния не­до­стоен акт с теж­ки по­сле­ди­ци за на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си. С те­зи ре­ше­ния се от­ва­рят ши­ро­ко вра­ти­те на югос­лав­ска­та аген­ту­ра в про­ко­му­нис­ти­че­ски­те ръ­ко­вод­ни сре­ди на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция. Мно­го ско­ро връх в “пре­об­ра­зу­ва­ния” На­цио­на­лен ко­ми­тет на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция взе­мат из­ця­ло по­дчи­не­ни­те на югос­лав­ско­то по­сол­с­тво съ­рбо­фил­ски де­йци, по­ве­че­то от кои­то са чле­но­ве на БРП(к). Чрез тях и из­граж­да­щи­те се “ма­ке­дон­ски сек­ции към бъл­га­ро-югос­лав­ски­те дру­же­с­тва” югос­лав­ска­та стра­на вся­че­ски се опит­ва да влияе вър­ху по­ли­ти­ка­та на бъл­гар­ска­та ком­пар­тия по ма­ке­дон­ския въ­прос и хо­да на съ­би­тия­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния с ог­лед осъ­ще­с­твя­ва­не­то на ек­спа­нзио­нис­тич­на­та стра­те­гия.

Го­ля­ма вре­да на бъл­гар­ски­те ин­те­ре­си на­на­ся ре­ше­ние­то за лик­ви­ди­ра­не­то на Ма­ке­дон­ския на­у­чен ин­сти­тут и най-ве­че осъ­ще­ст­вено­то пре­да­ва­не на не­го­ви­те ар­хи­ви на Ско­пие. До­стоен от­пор сре­щу ре­ше­ние­то оказ­ват ня­кои не­го­ви из­тък­на­ти чле­но­ве, сред кои­то и то­зи път се от­кроя­ва Ан­гел То­мов. По то­зи по­вод той раз­прос­тра­ня­ва мне­ние­то си “За­що не тряб­ва да бъ­де лик­ви­ди­ран Ма­ке­дон­ският на­у­чен ин­сти­тут”, с кой­то за­по­зна­ва и ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) и кой­то е по­ред­ният му пис­мен про­тест сре­щу пре­да­тел­ско­то по­ве­де­ние на ко­му­нис­ти­че­ска­та вър­хуш­ка.125

В но­во­то из­ло­же­ние на Ан­гел То­мов анти­ма­ке­дон­нис­тка­та му по­зи­ция е из­ра­зе­на в още по-ка­те­го­ри­чен на­чин. Той об­ви­ня­ва ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) в на­цио­нал­но пре­да­тел­с­тво и от­стъп­чи­вост по от­но­ше­ние на про­веж­да­на­та от ЮКП по­ли­ти­ка на ма­ке­до­ни­зи­ра­не. Пре­дуп­реж­да­ва, че се из­граж­да из­ку­ст­вена на­ция “в бор­ба сре­щу бъл­га­риз­ма по ли­ния на бъл­га­ром­ра­зие­то и в пъ­лен раз­рез с ис­то­ри­че­ска­та ис­ти­на” и че уси­лия­та в та­зи на­со­ка са об­ре­че­ни на про­вал. Со­чи, че не съ­зда­ва­не­то на ма­ке­дон­ска­та на­ция е пъ­тят за раз­ре­ша­ва­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос, а об­рат­но - раз­кри­ва­не­то на най-ши­ро­ки въз­мож­нос­ти за из­я­ва на всич­ки на­цио­нал­нос­ти в Ма­ке­до­ния и на пър­во мяс­то - на бъл­гар­ска­та. В Ма­ке­до­ния, по­соч­ва той, не е има­ло и ня­ма да има ма­ке­дон­ска на­ция, има­ло е са­мо раз­вил­ня­ла се ве­ли­кос­ръб­ска ти­ра­ния. Про­веж­да­на­та ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка оце­ня­ва ка­то ма­ски­ран ва­риант на ве­ли­кос­ръб­ски­те ам­би­ции.

Ан­гел То­мов об­ви­ня­ва бъл­гар­ска­та ком­пар­тия, че е про­да­ла бъл­гар­ски­те на­цио­нал­ни ин­те­ре­си в Ма­ке­до­ния, за то­ва, че е от­стъ­пи­ла мо­но­по­ла на Бъл­га­рия над ма­ке­дон­ския въ­прос на ЮКП. Тя не са­мо е сто­ри­ла то­ва, но е ста­на­ла и съ­труд­ник в пре­връ­ща­не­то на ма­ке­дон­ски­те бъл­га­ри в “не­бъл­гар­ско мен­шин­с­тво” в Бъл­га­рия. Де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та по­ли­ти­ка спо­ред не­го е на­ме­ри­ла свои “фа­на­тич­ни” при­вър­же­ни­ци и в Бъл­га­рия в ли­це­то на оп­ре­де­ле­ни лич­нос­ти, и то пре­дим­но в сре­ди­те на БРП(к). Про­веж­да­не­то й е не са­мо в раз­рез с ис­то­ри­че­ска­та ис­ти­на, но тя пре­ди всич­ко е анти­бъл­гар­ска и па­кос­тна.

Не­дву­смис­ле­но е пре­дуп­реж­де­ние­то му, че про­веж­дай­ки та­зи по­ли­ти­ка, БРП(к) по­е­ма теж­ка ис­то­ри­че­ска от­го­вор­ност. Той со­чи, че бъл­гар­ският на­род не мо­же лес­но да бъ­де из­ма­мен и по­двеж­дан по ма­ке­дон­ския въ­прос и въ­об­ще по об­що­на­цио­нал­ния въ­прос. При то­ва по­ло­же­ние, спо­ред не­го, вся­ка де­на­цио­на­ли­за­тор­ска про­ти­во­бъл­гар­ска по­ли­ти­ка по то­зи въ­прос “...бу­ди у бъл­гар­ския на­род бо­лез­не­на реак­ция, не мо­же да не пре­диз­ви­ка ра­зо­ча­ро­ва­ние, въз­му­ще­ние, про­ти­во­дей­с­твие”. “До­къ­де ще стиг­не­те по на­кло­не­на­та площ на от­стъп­ки­те и не на­съ­рча­ва­те ли с тях все по­ве­че ония, кои­то во­дят на­стъп­ле­ние сре­щу на­ши­те на­цио­нал­ни по­зи­ции. Из­вес­тно е, че апе­ти­тът ид­ва с яде­не­то. Лик­ви­да­то­ри­те, кои­то се по­зо­ва­ват тъй мно­го на бъл­га­ро-югос­лав­ско­то сбли­же­ние, тряб­ва да са на­яс­но, че то­ва имен­но сбли­же­ние - то не мо­же да ста­не чрез не­спра­вед­ли­во об­ла­го­де­тел­с­тва­не на ед­на стра­на във вре­да на дру­га”. На­края А. То­мов съ­вет­ва бъл­гар­ско­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво, че “... по-до­бре да ус­воим ед­но по-енер­гич­но от­стоя­ва­не на на­цио­нал­ни­те бъл­гар­ски ин­те­ре­си”.

Опи­тът на А. То­мов да спа­си Ма­ке­дон­ския на­у­чен ин­сти­тут от лик­ви­ди­ра­не се оказ­ва не­ус­пе­шен. Не­ус­пе­шен е и дру­гият му опит - да на­ка­ра ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) най-по­сле да пре­ос­мис­ли про­веж­да­на­та ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка. За съ­жа­ле­ние как­то не­го­вият, та­ка и дру­ги сиг­на­ли и съ­ве­ти във връз­ка с то­ва не са взе­ти под вни­ма­ние. В на­ча­ло­то на 1947 г. съ­рби­те се рад­ват на ця­лос­тна по­дкре­па за своя­та ма­ке­до­нис­тка ли­ния от стра­на на ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к). Ка­то се въз­по­лзва от то­ва угод­ли­во бла­го­раз­по­ло­же­ние, югос­лав­ско­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво тър­си но­ви от­стъп­ки. По­чти ня­ма пре­пят­с­твия, за­ра­ди кои­то те да не се по­лу­чат.

Осо­бе­но на­стой­чи­ви са и­ска­ния­та най-сет­не да се въ­ве­де ав­то­но­мия­та, а по­край то­ва да се при­ну­ди ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) да ра­бо­ти най-ак­тив­но за за­твър­жда­ва­не на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние, да съ­зда­ва бла­гоп­рият­ни пси­хо­ло­ги­че­ски, по­ли­ти­че­ски и дру­ги пре­дпос­тав­ки за из­вър­шва­не на при­съ­е­ди­ня­ва­не­то.

Опи­ти­те за то­тал­но­то ма­ке­до­ни­зи­ра­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и се­га са по­дпо­ма­га­ни от ре­ди­ца об­лас­тни де­йци.

В на­ча­ло­то на 1947 г. Кръс­тьо Стой­чев из­пра­ща те­лег­ра­ма до Ла­зар Ко­ли­шев­ски, с коя­то при­вет­с­тва “ма­ке­дон­ския на­род” по по­вод но­ва­та го­ди­на. От­пра­вят се по­же­ла­ния за пре­ус­пя­ва­не “де­ло­то на НРМ” в пре­де­ли­те на ФНРЮ ка­то “зве­но за обе­ди­не­ние на це­лия ма­ке­дон­ски на­род” и го уве­ря­ва: “Ние вяр­ва­ме в спра­вед­ли­во­то де­ло на Ма­ке­до­ния и ра­бо­тим за не­го”. В от­го­во­ра си Ла­зар Ко­ли­шев­ски по­здра­вя­ва “ма­ке­дон­ския на­род от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния”, ка­то по­же­ла­ва “ре­ши­тел­ни ус­пе­хи за бор­ба­та за за­здра­вя­ва­не на ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­на ми­съл”. По­до­бна те­лег­ра­ма от име­то на ОК на ОФ до Ла­зар Ко­ли­шев­ски из­пра­ща и Г. Ма­до­лев. В нея Бъл­га­рия и Югос­ла­вия се на­ри­чат “га­ран­ти за щас­тли­во­то бъ­де­ще и обе­ди­не­ние­то на македонския народ".126

Из­я­ви­те на Г. Ма­до­лев и Кр. Стой­чев въ­об­ще не са в съ­зву­чие с реал­на­та об­ста­нов­ка в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния от края на 1946 г. и на­ча­ло­то на 1947 г. Те са са­мо­вол­ни и по­дмаз­ва­че­ски и в пъ­лен раз­рез с де­йстви­тел­ни­те въ­жде­ле­ния и на­строе­ние­то на на­се­ле­ние­то. За то­ва в по­ред­ния до­клад на Об­лас­тна­та ди­рек­ция на ин­фор­ма­ция­та и из­ку­с­тва­та от януа­ри с.г. се ин­фор­ми­ра: “...все пак чув­с­тва­та на на­се­ле­ние­то са към Бъл­га­рия и съ­ще­с­тву­ва осо­бен страх от при­съ­е­ди­ня­ва­не към Ти­то­ва Югос­ла­вия. Дъл­го­го­диш­ният на­вик, про­све­та­та и ези­кът - свър­зват на­се­ле­ние­то на този край с България".127

На­пре­гна­та­та об­ста­нов­ка в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния в на­ча­ло­то на 1947 г. е ре­зул­тат от из­вър­ше­ни­те на­си­лия по вре­ме на пре­броя­ва­не­то от края на 1946 г. По съ­що­то вре­ме от три­бу­на­та на На­род­но­то съ­бра­ние опо­зи­цион­ният на­ро­ден пре­дста­ви­тел от Не­вро­коп Бо­рис Чан­джиев сиг­на­ли­зи­ра за ко­щун­ст­вени­те из­де­ва­тел­с­тва по вре­ме на пре­броя­ва­не­то, от­ри­ча съ­ще­с­тву­ва­не­то на ма­ке­дон­ска­та на­ция и на от­дел­на “ма­ке­дон­ска ис­то­рия” и за­я­вя­ва, че в то­зи край не жи­веят ни­как­ви “ма­ке­дон­ци”. Той об­ви­ня­ва БРП(к) и ОФ в на­сил­ст­вено за­пис­ва­не на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ско”.128   За да го  “ра­зоб­ли­чи”, Г. Ма­до­лев из­ли­за със спе­циал­на ста­тия, с коя­то се опит­ва да оп­ро­вер­гае об­ви­не­ния­та на опо­зи­ция­та за на­си­лия по вре­ме на пре­броя­ва­не­то. За та­зи цел из­по­лзва про­па­ган­дни ко­му­нис­ти­че­ски по­зи­ви с ма­ке­до­нис­тко съ­дър­жа­ние, твър­дей­ки, че ро­доот­стъп­на­та по­ли­ти­ка “от­го­ва­ря на трай­ни­те ин­те­ре­си на ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и оп­ре­де­ля бъ­де­ща­та му съ­дба ка­то част от ма­ке­дон­ския на­род...”129

Ста­тия­та на Г. Ма­до­лев с ни­що не до­при­на­ся за ус­по­кое­ние на ду­хо­ве­те. На­се­ле­ние­то все още е под впе­чат­ле­ние от то­ку-що за­вър­ши­ло­то на­сил­ст­вено пре­броя­ва­не, за кое­то във вес­тни­ка въ­об­ще не се го­во­ри, а и Г. Ма­до­лев скри­ва ис­ти­на­та за из­вър­ше­ни­те на­си­лия.

По съ­що­то вре­ме по­ле­ми­ка­та с опо­зи­ция­та по ма­ке­дон­ския въ­прос про­дъл­жа­ва с но­ва си­ла. С дру­га ста­тия в “Пи­рин­ско де­ло” Г. Ма­до­лев пра­ви нов опит да ра­зоб­ли­чи опо­зи­цион­ни­те схва­ща­ния по то­зи въ­прос, по­дла­га на кри­ти­ка пуб­ли­ку­ва­но­то във в. “На­род­но зе­ме­дел­ско зна­ме” из­ло­же­ние по ма­ке­дон­ския въ­прос на Ма­ке­дон­ски­те по­ли­ти­че­ски ор­га­ни­за­ции в Аме­ри­ка.130

Hепосредствено след преброяването областното комунистическо ръководство, подтиквано от София, чертае нови самоинициативи. Във връзка с бъдещата работа по "македонска линия" на 5.I.1947 г. се про­веж­да за­се­да­ние на об­лас­тния ко­ми­тет. Раз­глеж­дат се “Ня­кои въ­про­си във връз­ка с пре­дстоя­що­то съ­ве­ща­ние в Со­фия по на­ша­та на­цио­нал­на по­ли­ти­ка в Гор­нод­жу­май­ска­та об­ласт”. Цел­та на за­се­да­ние­то е да се из­гот­ви съ­гла­су­ва­на ли­ния за пре­дстоя­що­то на дру­гия ден съ­ве­ща­ние в ЦК по ма­ке­дон­ския въ­прос. Сек­ре­та­рят на об­лас­тния ко­ми­тет се спи­ра об­стой­но на ре­зул­та­ти­те от ра­бо­та­та на об­лас­тна­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция по ма­ке­дон­ския въ­прос от 9.IХ.1944 г. до края на 1946 г. В из­ло­же­ние­то си Кр. Стой­чев за по­ре­ден път при­зна­ва про­ва­ла на пар­тий­на­та ли­ния. Мис­ли­те му се свеж­дат до след­но­то: въ­про­сът за обе­ди­не­ние­то с Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния се по­ста­вя не­по­сред­ст­вено след 9.IХ.1944 г., без да се смя­та то­ва да ста­не вед­на­га; до­пус­на­ти са ув­ле­че­ния ка­то об­ра­зу­ва­не­то на Ма­ке­дон­ска­та бри­га­да “Яне Сан­дан­ски”, за коя­то об­лас­тният ко­ми­тет не се е съ­об­ра­зил с ди­рек­ти­ви­те на ЦК. При­е­ти­те на пър­ва­та об­лас­тна кон­фе­рен­ция на БРП(к) ре­ше­ния за по­пу­ля­ри­зи­ра­не на НРМ и по­вди­га­не на на­цио­нал­но­то са­мо­съз­на­ние на на­се­ле­ние­то с близ­ка пер­спек­ти­ва - обе­ди­не­ние, не са из­пъл­не­ни; на­пра­ве­ни­те ма­кар и мал­ки опи­ти в то­ва на­прав­ле­ние се спъ­ват от пре­дста­ви­те­ли­те на Съ­юз­на­та кон­трол­на ко­ми­сия в Гор­на Джу­мая, а та­ка съ­що и от от­го­вор­ни де­йци на пар­тия­та и ЦК на БРП(к), кои­то не по­дкре­пят то­зи курс и до ре­ше­ния­та на Х пле­нум не оказ­ват по­мощ в то­ва от­но­ше­ние. Оп­ре­де­ле­но ста­но­ви­ще по ма­ке­дон­ския въ­прос да­ват ре­ше­нията на Х пле­нум, спо­ред които Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния тряб­ва да се обе­ди­ни с НРМ, и то в рам­ки­те на Ти­то­ва Югос­ла­вия. То­ва ня­ма­ло да оз­на­ча­ва по­ста­вя­не­то на но­ви гра­ни­ци, а близ­ка стъп­ка към из­граж­да­не на Юж­нос­ла­вян­ска фе­де­ра­ция. Де­кла­ра­ция­та на Х пле­нум е по­ста­ве­на на раз­глеж­да­не в пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции, но об­що взе­то, е сек­рет­на и не тряб­ва­ло да й се да­ва глас­ност; ра­бо­та­та по ма­ке­дон­ския въ­прос се спъ­ва от то­ва, че НС на ОФ още не е из­ля­зъл с оп­ре­де­ле­но ста­но­ви­ще по ре­ше­ния­та на де­се­тия пле­нум, по­ра­ди кое­то и съ­юз­ни­ци­те в об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ не взе­мат от­но­ше­ние по то­зи въ­прос; по вре­ме на пре­броя­ва­не­то об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция се на­тък­на­ла на за­труд­не­ния, и то от стра­на на пар­тий­ни чле­но­ве; и в на­стоя­щия мо­мент не се пра­ви не­об­хо­ди­мото за по­вди­га­не на на­цио­нал­но­то ма­ке­дон­ско съ­зна­ние; с не­о­хо­та се по­сре­ща въ­про­сът за из­у­ча­ва­не на македонския език и история.131

До­клад­чи­кът пре­дла­га на съ­ве­ща­ние­то в Со­фия да се пре­дло­жи Ми­нис­тер­с­тво­то на на­род­на­та про­све­та да въ­ве­де в учи­ли­ща­та на Гор­нод­жу­май­ска об­ласт час по ма­ке­дон­ска ис­то­рия, а в Гор­на Джу­мая да се съ­зда­де Об­лас­тен ма­ке­дон­ски теа­тър.132

До­пъл­не­ния към те­зи пре­дло­же­ния пра­ви Г. Ма­до­лев. Спо­ред не­го на сре­ща­та в Со­фия тряб­ва да се из­яс­ни “как на­ро­дът при­е­ма идеи­те по ма­ке­дон­ския въ­прос” и да се раз­гле­да въ­про­сът за ан­га­жи­ра­не на съ­юз­ни­ци­те, кои­то са “в не­ве­де­ние по ма­ке­дон­ския въ­прос”. Пре­дла­га да се на­стоя­ва и за оп­ре­де­ле­на про­ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка по въ­про­са от “дър­жа­ва­та и бъл­гар­ско­то об­ще­с­тво”.133

Чле­нът на об­лас­тния ко­ми­тет Еф­тим Геор­гиев по­дсе­ща, че в Со­фия не­пре­мен­но ще бъ­де за­да­ден въ­про­сът “Как­во сме на­пра­ви­ли?” и във връз­ка с то­ва пре­дла­га в ин­фор­ма­ция­та на съ­ве­ща­ние­то да бъ­де до­ба­ве­но: “не е има­ло сис­тем­на и пла­но­ва ра­бо­та по ма­ке­дон­ския въ­прос”. На­края се об­съж­да въ­про­сът как да се обяс­ня­ва сред на­се­ле­ние­то, че “обе­ди­не­ние­то с НРМ ня­ма да оз­на­ча­ва сла­га­не на но­ви гра­ни­ци, че ня­ма да се пре­къс­нат връз­ки­те с НРБ”.134

В до­клад от 10 юли 1948 г. пър­вият сек­ре­тар на око­лий­ския ко­ми­тет на БРП(к) в Раз­лог съ­об­ща­ва за про­ве­де­но­то на 6.I.1947 г. съ­ве­ща­ние в Со­фия.135 Ве­че с по-къс­на да­та твър­ди, че на съ­ве­ща­ние­то кад­ри­те от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния оп­ре­де­ле­но са се про­ти­во­пос­та­ви­ли на пре­дло­же­ние­то за въ­веж­да­не на ма­ке­дон­ския език в учи­ли­ща­та. Мал­ко по-по­дроб­ни све­де­ния (и с още по-къс­на да­та) за та­зи сре­ща той да­ва в свои­те спо­ме­ни. В тях твър­ди, че на съ­ве­ща­ние­то са се ра­зи­сква­ли след­ни­те въ­про­си:

1) въ­веж­да­не­то на ма­ке­дон­ски език и ма­ке­дон­ска ис­то­рия ка­то учеб­ни пре­дме­ти;

2) от­кри­ва­не­то на ма­ке­дон­ски кни­жар­ни­ци;

3) оп­рос­тя­ва­не­то на фор­мал­нос­ти­те за взаим­ни гос­ту­ва­ния, из­пра­ща­не­то на мла­де­жи във вис­ши учеб­ни за­ве­де­ния на Югос­ла­вия и НРМ, пре­ме­с­тва­не­то на Ма­ке­дон­ския на­у­чен ин­сти­тут в Скопие.

Изброявайки така изложените въпроси, Г. Хаджииванов твърди: "В общи линии ние не приехме тези решения, което малко смути другарите от Политбюро." Пак според него последователно те се отхвърлят от Кръстьо Стойчев, Г. Хаджииванов и Ефтим Георгиев, който в допълнение отправил и обвинения, че нищо не се прави за икономическото развитие на този край. Вследствие на това Д. Ганев и Вл. Поптомов се нахвърлили остро върху последния. Г. Хаджииванов посочва: "Ние, представителите на окръга, подкрепихме Ефтим Георгиев и се получи нещо много неприятно.136

Ис­ти­на­та от­нос­но раз­ви­ли­те се съ­би­тия по вре­ме на то­ва за­се­да­ние се из­яс­ня­ват от по­дроб­ния му стенографски про­то­кол, ана­ли­зи­ран обстойно по-го­ре. В не­го, както стана яс­но, на кри­ти­ка са по­дло­же­ни ре­ди­ца мо­мен­ти от про­веж­да­на­та по­ли­ти­ка на кул­тур­на ав­то­но­мия, но не от пре­дста­ви­те­ли­те на Об­лас­тна­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция, а от Д. Га­нев и Вл. По­пто­мов. Ис­ти­на е, че об­лас­тни­те фун­кцио­не­ри по­дкре­пят кул­тур­на­та ав­то­но­мия и не­йни­те ме­роп­рия­тия, пре­дло­же­ни от В. Чер­вен­ков. Те до­ри ги до­пъл­ват и с но­ви пре­дло­же­ния - за съ­зда­ва­не на об­лас­тен “ма­ке­дон­ски” теа­тър и др., а след за­връ­ща­не­то си в око­лий­ски­те цен­тро­ве, се за­е­мат да ги реа­ли­зи­рат.

Ро­доот­стъп­ни­те из­я­ви на об­лас­тни­те ко­му­нис­ти­че­ски фун­кцио­не­ри се за­сил­ват и мно­го бър­зо при­до­би­ват опас­ни за ра­йо­на и не­го­во­то на­се­ле­ние раз­ме­ри. По­луг­ра­мот­ни­те ко­му­нис­ти­че­ски ак­ти­вис­ти се на­дпре­вар­ват да чер­таят пла­но­ве за то­тал­на­та де­на­цио­на­ли­за­ция. Най-до­бре за то­ва го­во­ри при­е­тият в сре­да­та на януа­ри 1947 г. го­ди­шен план за аги­та­ция­та и про­па­ган­да­та на об­лас­тния ко­ми­тет. Той пре­движ­да про­веж­да­не­то на мно­же­с­тво де­йнос­ти, на­со­че­ни към прак­ти­че­ско­то про­веж­да­не на ма­ке­до­нис­тка­та кул­тур­на ав­то­но­мия. По-важ­ни­те от тях са: ра­зоб­ли­ча­ва­не “про­даж­на­та ро­ля на опо­зи­ция­та, чан­джиев­ци, на фа­шис­тки­те ми­хай­ло­вис­тки ос­та­тъ­ци”; ак­тив­на ра­бо­та за “пра­вил­но въз­пи­та­ние на пар­тий­на­та ма­са и на­се­ле­ние­то в ук­реп­ва­не на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние”, ка­то за то­ва се из­по­лзват всич­ки пуб­лич­ни съ­бра­ния, че­с­тва­ния, кон­фе­рен­ции и пр., кои­то да се про­веж­дат съ­об­раз­но “ма­ке­дон­ския ха­рак­тер на об­ласт­та”; през вто­ро­то три­ме­се­чие на го­ди­на­та във всич­ки на­се­ле­ни мес­та да се про­ве­де по ед­но “за­дъл­жи­тел­но” съ­бра­ние по ма­ке­дон­ския въ­прос; та­ко­ва съ­бра­ние да се про­ве­де през фев­руа­ри и във всич­ки пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции; да се ор­га­ни­зи­рат съ­вмес­тни че­с­тва­ния (го­диш­ни­на­та от ги­бел­та на Яне Сан­дан­ски, Илин­ден­ско­то въ­ста­ние и др.), ка­то те се из­по­лзват за ра­зяс­ня­ва­не на “ма­ке­дон­ска­та ре­во­лю­цион­на ис­то­рия”; да се осъ­ще­с­твя­ват взаим­но по­се­ще­ния с цел “ши­ро­ко­то кул­тур­но сбли­же­ние” между­ “ма­ке­дон­ци­те” от Вар­дар­ска и Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния; да се от­крие ма­ке­дон­ска кни­жар­ни­ца в Гор­на Джу­мая; в. “Пи­рин­ско де­ло” да “за­дъл­бо­чи своя ма­ке­дон­ски об­лик”, ши­ро­ко да от­ра­зя­ва жи­во­та и по­сти­же­ния­та на НРМ, ка­то из­пра­ти свой до­пис­ник в Ско­пие; из­на­ся­не на лек­ции по ма­ке­дон­ския въ­прос на­вся­къ­де, къ­де­то е въз­мож­но - в пар­тий­ни­те кур­со­ве, в т.нар. “на­род­ни уни­вер­си­те­ти”, в учи­тел­ския ин­сти­тут и др.; об­лас­тният ко­ми­тет да “из­ра­бо­ти” те­зи­си по ис­то­ри­че­ско­то ми­на­ло на ма­ке­дон­ския на­род”, да се во­ди ре­ши­тел­на бор­ба с “ми­хай­ло­вис­тки­те ос­та­тъ­ци”; да се раз­ви­ва ак­тив­на де­йност за “по­дпо­ма­га­не” съ­юз­ни­ци­те в ОФ за въз­при­е­ма­не от тях­на стра­на “пра­вил­но­то гле­ди­ще по ма­ке­дон­ския въ­прос”.137

При­е­тият план се при­веж­да в из­пъл­не­ние. Не­по­сред­ст­вено след со­фий­ско­то съ­ве­ща­ние об­лас­тният ко­ми­тет раз­глеж­да въ­про­са за съ­зда­ва­не­то на “Дър­жа­вен гор­нод­жу­май­ски теа­тър”.138

В края на фев­руа­ри 1947 г. ОК на ОФ из­да­ва ок­ръж­но, кое­то ра­зяс­ня­ва не­об­хо­ди­мост­та от съ­зда­ва­не на кул­тур­но-про­свет­ни ко­ми­те­ти. Цел­та на та­ка не­об­хо­ди­ми­те за ОК на ОФ ко­ми­те­ти е те да про­па­ган­ди­рат ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка. Опи­ти­те да се из­гра­дят по­до­бни “про­свет­ни” македонистки ко­ми­те­ти са не­ус­пеш­ни. А с това пропада и опи­тът ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да да се раз­рас­не в зна­чи­тел­но по-го­ле­ми в срав­не­ние с 1946 г. ма­ща­би.

В края на 1946 г. и на­ча­ло­то на 1947 в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се про­веж­дат го­диш­ни­те от­чет­но-из­бор­ни съ­бра­ния на ор­га­ни­за­ции­те на БРП(к). На тях се пра­ви и пър­вият по-об­ши­рен от­чет за из­пъл­не­ние ре­ше­ния­та на де­се­тия пле­нум. Всеоб­що е при­зна­ние­то, че ли­ния­та на пар­тия­та по ма­ке­дон­ския въ­прос про­дъл­жа­ва да не се по­дкре­пя от на­се­ле­ние­то. На­ча­ло­то на те­зи при­зна­ния се по­ста­вя с про­ве­де­на­та на 22.ХII.1946 г. кон­фе­рен­ция на град­ска­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция в Бан­ско. Ни­то в из­каз­ва­ния­та, ни­то в по­вдиг­на­ти­те питания се спо­ме­на­ва за ра­бо­та­та по ма­ке­дон­ския въ­прос. Само в при­е­та­та ре­зо­лю­ция се со­чи: “През го­ди­на­та на­ша­та аги­та­ция и про­па­ган­да се е за­ни­ма­ва­ла мно­го мал­ко с ма­ке­дон­ския въ­прос и по-спе­циал­но с по­вди­га­не на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние в Бан­ско”. Пре­по­ръч­ва се през след­ва­ща­та го­ди­на пар­тий­ни­те чле­но­ве да из­у­ча­ват “ма­ке­дон­ско­то ре­во­лю­цион­но дви­же­ние”.139

Пър­ва­та око­лий­ска кон­фе­рен­ция е пет­рич­ка­та, про­ве­де­на на 11-12.I.1947 г. В до­кла­да й се со­чи, че в края на 1946 г. око­лий­ският ко­ми­тет е про­вел са­мо ак­ция­та по пре­броя­ва­не­то. Във връз­ка с обе­ди­не­ние­то се пре­дуп­реж­да­ва: “При­е­ма се от всич­ки обе­ди­не­ние­то на Ма­ке­до­ния, но то­ва да ста­не едновре­мен­но с осъ­ще­с­твя­ва­не­то на Юж­нос­ла­вян­ска­та фе­де­ра­ция”.140

От 37 из­каз­ва­ния са­мо в две се за­ся­га ма­ке­дон­ският въ­прос. В ед­но­то се за­я­вя­ва: “Не е на­пра­ве­но аб­со­лют­но ни­що по по­вди­га­не­то на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние сред на­ше­то на­се­ле­ние”. В дру­го­то се кон­кре­ти­зи­ра: “Око­лий­ският ко­ми­тет ока­за по­мощ при пре­броя­ва­не­то. Той да­де на­вре­мен­ни на­път­с­твия за на­цио­нал­но­то съ­зна­ние на на­се­ле­ние­то в Пет­рич­ка око­лия”. По­ста­вя се за­да­ча­та да се ра­бо­ти за ра­зяс­ня­ва­не на въ­про­са и за из­ди­га­не на “но­во­то на­цио­нал­но съ­зна­ние".141

На све­тив­рач­ка­та пар­тий­на кон­фе­рен­ция се  от­чи­та, че на­пра­ве­но­то за ра­зяс­ня­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос е “не­на­пъл­но за­до­во­ли­тел­но”, след кое­то се из­броя­ват про­ве­де­ни­те ме­роп­рия­тия: лек­ция в Све­ти Врач за ма­ке­дон­ска­та на­ция и ма­ке­дон­ския въ­прос, до­клад в пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции за де­кла­ра­ция­та на де­се­тия пле­нум, ра­зяс­ня­ва­не въ­про­са на пуб­лич­ни съ­бра­ния, взаим­ни по­се­ще­ния. На ба­за­та на то­ва се пра­ви за­клю­че­ние­то: “Всич­ко то­ва спо­мог­на до­ста за из­ди­га­не на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние на на­ро­да в на­ша­та око­лия, кое­то до го­ля­ма сте­пен ни улес­ни в про­веж­да­не пре­броя­ва­не­то на на­се­ле­ние­то. Раз­би­ра се, че все още има за­ко­ра­ве­ли ми­хай­ло­вис­ти”.142

Де­ле­гат на све­тив­рач­ка­та кон­фе­рен­ция пи­та: “Как­во е на­пра­ве­но за из­ди­га­не­то на на­цио­нал­но­то съ­зна­ние в око­лия­та и как да се обяс­ни, че мно­го ма­ке­дон­ци са се пи­са­ли бъл­га­ри”. От­го­ва­рят му, “на­пра­ве­но­то е до­ста”, но  от­ри­ца­тел­на ро­ля при пре­броя­ва­не­то са из­иг­ра­ли “ня­кои пре­брои­те­ли - ма­ке­дон­с­тва­щи” (т.е. ми­хай­ло­вис­ти - бел. авт.).143

Про­из­вол­ни, не­о­бос­но­ва­ни и при­по­вдиг­на­ти са и твър­де­ния­та в ре­зо­лю­ция­та на све­тив­рач­ка­та кон­фе­рен­ция. В нея се со­чи: “Пар­тия­та в око­лия­та ре­гис­три­ра зна­чи­тел­ни ус­пе­хи по от­но­ше­ние по­вди­га­не­то на­цио­нал­но­то ма­ке­дон­ско съ­зна­ние в на­се­ле­ние­то и по­пу­ля­ри­зи­ра­не идея­та за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос - обе­ди­не­ние­то на Ма­ке­до­ния”. В при­е­ти­те за­да­чи за­ля­га по­же­ла­ние­то: “да се за­си­ли ра­зяс­ни­тел­на­та ра­бо­та по ма­ке­дон­ския въ­прос в ду­ха на ре­ше­ния­та на Х пле­нум на ЦК на пар­тия­та, ка­то се из­по­лзват всич­ки по­ли­ти­че­ски  ак­ции по пар­тий­на и ОФ ли­ния, ис­то­ри­че­ски да­ти и че­с­тва­ния на ма­ке­дон­ски на­цио­нал­ни де­йци за кул­ти­ви­ра­не на ма­ке­дон­ско на­цио­нал­но съ­зна­ние”. Ре­ша­ва се от пра­ви­тел­с­тво­то да се и­ска въ­веж­да­не­то на “ма­ке­дон­ска­та ис­то­рия” ка­то уче­бен пре­дмет и улес­ня­ва­не раз­мя­на­та на де­ле­га­ции между­ Пи­рин­ска и Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния “за съ­зда­ва­не на тес­ни и всестран­ни връз­ки”.144

Твър­де ла­ко­нич­но и фор­мал­но е спо­ме­на­то­то по ма­ке­дон­ския въ­прос на гор­нод­жу­май­ска­та кон­фе­рен­ция, про­ве­де­на съ­що на 12-13.II.1947 г. В до­кла­да не се го­во­ри за по­сти­же­ния. На­края се по­же­ла­ва да се про­веж­да ра­зяс­ни­тел­на ра­бо­та сред на­се­ле­ние­то във връз­ка с “пре­дстоя­що­то раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос”, да се коор­ди­ни­рат всич­ки уси­лия “за съ­буж­да­не на ма­ке­дон­ско­то чув­с­тво” и в сре­ди­те на “най-из­ос­та­на­ли­те по­ли­ти­че­ски слое­ве”, да се по­дгот­вя “по­чва за раз­ре­ша­ва­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос по-бър­зо, по-пра­вил­но и без как­ви­то и да е съ­тре­се­ния”. Всич­ки пар­тий­ни чле­но­ве се за­дъл­жа­ват да ра­бо­тят за из­пъл­не­ние­то на те­зи за­да­чи.145

На кон­фе­рен­ция­та в Гор­на Джу­мая един­ст­вено де­ле­га­тът от с. Бре­жа­ни спо­ме­на­ва, че “с ма­ке­дон­ския въ­прос се спе­ку­ли­ра, за­що­то око­лий­ският ко­ми­тет не е из­ля­зъл с пъл­но ра­зяс­не­ние по не­го”.146

В при­е­та­та ре­зо­лю­ция между­ дру­го­то се по­же­ла­ва: “Да се про­ве­де сис­тем­на про­свет­на де­йност по ма­ке­дон­ския въ­прос, да се за­си­ли на­цио­нал­но­то чув­с­тво и съ­зна­ние на на­се­ле­ние­то”.147

На 12.I.1947 г. се про­веж­да и око­лий­ска­та кон­фе­рен­ция на БРП(к) в Раз­лог. В от­чет­ния до­клад се по­соч­ва: “Об­що взе­то, из­вър­ше­но­то е мно­го мал­ко за по­пу­ля­ри­зи­ра­не­то на ма­ке­дон­ска­та дър­жа­ва и ма­ке­дон­ския въ­прос. По пар­тий­на ли­ния е про­че­те­на са­мо де­кла­ра­ция на ЦК на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос. В пуб­лич­на­та ни аги­та­ция са­мо е по­ста­вен то­зи въ­прос, без мно­го ра­зяс­не­ние”.148

Ин­те­рес­ни са и за­да­де­ни­те по вре­ме на кон­фе­рен­ция­та въ­про­си: “Да­ли де­ле­га­ции­те, кои­то са би­ли във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния, са има­ли за за­да­ча да аги­ти­рат за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния", “Има ли све­де­ния за ре­зул­та­ти­те от пре­броя­ва­не­то?”; “За­що ма­ке­дон­ският въ­прос не е по­ста­вен по-ра­но, за да се про­ве­де по­ве­че ра­зяс­ни­тел­на ра­бо­та по вре­ме на пре­броя­ва­не­то”. В от­го­вор на за­да­де­ни­те въ­про­си се по­соч­ва, че ре­зул­та­ти­те от пре­броя­ва­не­то още не са из­вес­тни, а на дру­ги­те въ­про­си не се от­го­ва­ря. Са­мо три от об­що 54 из­каз­ва­ния са по­све­те­ни на про­бле­ми­те при пре­броя­ва­не­то в Яко­ру­да и Ба­беш­ки­те ма­ха­ли, на то­ва, че в Бан­ско има “мно­го ми­хай­ло­вис­тки еле­мен­ти”. В за­клю­чи­тел­но­то си сло­во сек­ре­та­рят на об­лас­тния ко­ми­тет от­кри­то при­зна­ва, че по вре­ме на пре­броя­ва­не­то пар­тия­та се е на­тък­на­ла на мно­го труд­нос­ти.149

Пре­дста­ва за ре­зул­та­ти­те от ма­ке­до­нис­ткия по­ход да­ва и око­лий­ска­та кон­фе­рен­ция на БРП(к) в Не­вро­коп, про­ве­де­на на 19.I.1947 г. В от­че­та на от­дел “Аги­та­ция и про­па­ган­да” се при­зна­ва: “Не­до­ста­тъч­но до­бре при нас е ра­зяс­нен ма­ке­дон­ският въ­прос ка­то въ­прос наш, ма­ке­дон­ски. Раз­ра­бо­те­на е де­кла­ра­ция­та на Х пле­нум в пар­тий­ни­те съ­бра­ния и ос­нов­ни­те не­йни по­ло­же­ния са ра­зяс­не­ни по пуб­лич­ни съ­бра­ния, но не­до­ста­тъч­но сис­тем­но и упо­ри­то, за да се на­са­ди ед­но пра­вил­но раз­би­ра­не по ма­ке­дон­ския въ­прос в на­ша­та око­лия, коя­то до го­ля­ма сте­пен е до­ста аси­ми­ли­ра­на от бъл­гар­щи­на­та. В та­зи на­со­ка се сре­щат до­ста спън­ки, тъй ка­то ту­ка на­ше­то на­се­ле­ние по-мал­ко жи­вее с коп­не­жи­те на ма­ке­дон­ци­те във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния, от­кол­ко­то те­зи в Егей­ския край и за на­ше­то на­се­ле­ние съ­ще­с­тву­ва по­ве­че про­бле­мът за обе­ди­не­ние­то не тол­ко­ва с Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния, а за тях Ма­ке­до­ния е Егей­ският край, де­то са на­пус­на­ли на­ши­те бе­жан­ци свои­те ба­щи­ни до­мо­ве”.150

В до­кла­да пред кон­фе­рен­ция­та се со­чи, че най-мно­го през 1946 г. се е спо­ри­ло по ма­ке­дон­ския въ­прос, че въ­про­сът е по­ста­вен на раз­глеж­да­не пред пар­тий­на­та ма­са. При­зна­ва се, че “сред ши­ро­ки­те без­пар­тий­ни ма­си все още съ­ще­с­тву­ва обър­ка­ност и не­яс­но­та по то­зи въ­прос”.151 За­то­ва се пре­движ­да “спе­циал­но го­ля­ма ра­зяс­ни­тел­на ра­бо­та как­то сред пар­тий­на­та, та­ка и сред без­пар­тий­на­та ма­са за пра­вил­но­то раз­би­ра­не ста­но­ви­ще­то на на­ша­та пар­тия по ма­ке­дон­ския въ­прос”.152

Ре­зо­лю­ция­та на Не­вро­коп­ска­та от­чет­но-из­бор­на кон­фе­рен­ция е един­ст­вена­та, в коя­то не се пре­движ­да да се ра­бо­ти по внед­ря­ва­не на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние.153

Най-значително мяс­то на македонския въпрос се отделя в ра­бо­та­та на тре­та­та об­лас­тна кон­фе­рен­ция на БРП(к), проведена на 16-17.II.1947 г. За вто­ри път след вто­ра­та об­лас­тна кон­фе­рен­ция от на­ча­ло­то на 1946 г. се при­зна­ва про­ва­лът на ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния. Още в увод­на­та част на от­чет­ния до­клад се по­соч­ва, че об­ласт­та се ха­рак­те­ри­зи­ра с две осо­бе­нос­ти - че е гра­нич­на и “ма­ке­дон­ска”. Из­тък­ва се, че опо­зи­ция­та не при­зна­ва “ма­ке­дон­ския ха­рак­тер” на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, тъй ка­то спо­ред нея ма­ке­дон­ският въ­прос е бъл­гар­ски въ­прос. Вед­на­га след то­ва се тър­си от­го­вор на въ­про­си­те: до как­ва сте­пен об­лас­тна­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция е пре­ус­трои­ла ра­бо­та­та си в об­ласт­та ка­то “ма­ке­дон­ска об­ласт в пре­де­ли­те на Бъл­га­рия”; как­во е на­пра­ве­но за “внед­ря­ва­не и ук­реп­ва­не на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но чув­с­тво сред на­се­ле­ние­то”; до­кол­ко е по­пу­ля­ри­зи­ра­но “де­ло­то на НРМ” и как­во е на­пра­ве­но за взаим­но­то опоз­на­ва­не на две­те час­ти на Ма­ке­до­ния. В от­го­вор се по­соч­ва, че об­лас­тният ко­ми­тет се е стре­мял да ра­бо­ти ка­то в “ма­ке­дон­ска об­ласт”, но не е ус­пял ви­на­ги до­бре да пра­ви то­ва, тъй ка­то до Х пле­нум не му би­ла оказ­ва­на по­мощ. С ре­ше­ния­та на пле­ну­ма би­ла вне­се­на пъл­на яс­но­та, отс­тра­не­ни би­ли ре­ди­ца “не­яс­но­ти и бър­ко­тии”, кои­то би­ли при­чи­на за “не­до­ра­зу­ме­ния и раз­ное­зи­чия”.154

Ста­ва яс­но, че спо­ме­на­ти­те не­яс­но­ти, бър­ко­тии, не­до­ра­зу­ме­ния и раз­ное­зи­чия са по­ро­де­ни от слу­хо­вете пре­ди ав­густ 1946 г. за обе­ди­не­ние с НРМ в рам­ки­те на ФНРЮ. Във връз­ка с то­ва се по­соч­ва: “Де­кла­ра­ция­та на де­се­тия пле­нум раз­сея вся­как­ви уму­ва­ния, как­ви­то пре­ди то­ва има­ха мяс­то, ка­то се има пре­двид свър­за­ност­та на на­ше­то на­се­ле­ние с ОФ Бъл­га­рия и не­же­ла­ние­то му да къ­са с нея”. По­ста­нов­ка­та в де­кла­ра­ция­та, че обе­ди­не­ние­то ще се из­вър­ши вслед­с­твие на съ­ю­зен до­го­вор и без гра­ни­ци с Бъл­га­рия, по­мог­на­ло въ­про­сът да се по­ста­вя с “не­об­хо­ди­ма­та яс­но­та и уве­ре­ност”. “По­ста­нов­ка­та из­вед­нъж мно­го ни улес­ни в на­ша­та ра­бо­та” - се со­чи в до­кла­да.

На­пра­вен е от­чет и за из­вър­ше­но­то след при­е­ма­не на де­кла­ра­ция­та: из­на­ся­не на бе­се­ди за ис­то­рия­та на “ма­ке­дон­ско­то ре­во­лю­цион­но дви­же­ние”, из­гот­вя­не на “те­зис” във връз­ка с ре­фе­рен­ду­ма на те­ма “Мо­нар­хия­та и ма­ке­дон­ският въ­прос”, раз­прос­тра­не­ние­то на ма­ке­дон­ска ли­те­ра­ту­ра и вес­тни­ци, “ма­кар и съ­всем не­до­ста­тъч­но”, осъ­ще­с­твя­ва­не на взаим­ни кон­так­ти, по­се­ще­ния и кул­ту­рен об­мен, лек­ции по ма­ке­дон­ския въ­прос в пар­тий­ни­те кур­со­ве.

За­ся­га се и те­ма­та за реак­ция­та на дру­ги­те ОФ ор­га­ни­за­ции във връз­ка с опи­ти­те за по­ста­вя­не­то на въ­про­са на око­лий­ски и об­лас­тни кон­фе­рен­ции на ОФ. В до­кла­да се при­зна­ва: “Там сме срещ­на­ли се­риоз­на съ­про­ти­ва от стра­на на по­чти всич­ки на­ши съ­юз­ни­ци, кои­то за­ста­ват на чис­то ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­нис­тич­ни по­зи­ции, из­тък­вай­ки об­стоя­тел­с­тво­то, че тех­ни­те ръ­ко­вод­с­тва не са взе­ли от­но­ше­ние по то­зи въ­прос”. Пра­ви се и при­зна­ние­то, че об­лас­тният ко­ми­тет на БРП(к) не се е стре­мял да по­ста­вя ма­ке­дон­ския въ­прос в ду­ха на де­кла­ра­ция­та на Х пле­нум на пуб­лич­ни съ­бра­ния, че не е ра­бо­тил на­пъл­но ка­то в “ма­ке­дон­ска об­ласт”, тъй ка­то е тряб­ва­ло да се съ­об­ра­зя­ва с на­строе­ния­та на съ­юз­ни­ци­те.

В от­че­та за де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та де­йност на об­ко­ма се оце­ня­ва и ра­бо­та­та на об­лас­тния офи­циоз “Пи­рин­ско де­ло”. Обоб­ща­ва се, че има стре­меж вес­тни­кът да при­до­бие “ма­ке­дон­ски об­лик”, но се до­пъл­ва: “Все още тук мно­го не ни до­сти­га”.

Оп­ре­де­ле­но мяс­то в до­кла­да се от­де­ля и на пре­броя­ва­не­то. Да­ва се сви­де­тел­с­тво, кое­то не се нуж­дае от ко­мен­тар: “По пре­броя­ва­не­то, ма­кар и да не по­ста­вих­ме въ­про­са ка­то въ­прос на ре­фе­рен­дум, пар­тия­та раз­гър­на до­ста ра­зяс­ни­тел­на ра­бо­та от­нос­но впис­ва­не­то ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­ност на на­се­ле­ние­то. Счи­та­ме, че с из­клю­че­ние на мал­ки за­ли­та­ния на ня­кои дру­га­ри ра­зяс­ни­тел­на­та ра­бо­та бе про­ве­де­на до­бре и има­ше до­бри ре­зул­та­ти”.

На­ред с “по­сти­же­ния­та” кон­фе­рен­ция­та от­чи­та и не­из­пъл­не­ние на пла­ни­ра­ни про­ма­ке­донис­тки де­йнос­ти: не е въ­ве­де­но пре­по­да­ва­не­то на “ма­ке­дон­ска­та” ис­то­рия, про­пад­нал е пла­нът за съ­зда­ва­не на “ма­ке­дон­ска” пар­ла­мен­тар­на гру­па, не се по­ддър­жат връз­ки с “ма­ке­дон­ци­те в Бъл­га­рия”. Ка­то най-се­рио­зен не­до­ста­тък се со­чи, че пар­тий­ни­те чле­но­ве не са за­дъл­бо­ча­ва­ли своя­та ра­бо­та “ка­то ма­ке­дон­ски ко­му­нис­ти”.

Ин­те­рес­но е и са­мок­ри­тич­но­то обяс­не­ние, кое­то се да­ва за ло­ши­те ре­зул­та­ти. То гла­си: “За­да­ча­та ни да кул­ти­ви­ра­ме и ут­вър­жда­ва­ме ма­ке­дон­ско на­цио­нал­но чув­с­тво на ос­но­ва­та на ма­ке­дон­ски­те ре­во­лю­цион­ни тра­ди­ции от ми­на­ло­то и с ог­лед на пер­спек­ти­ва­та за обе­ди­не­ние на Ма­ке­до­ния при брат­ския съюз пре­ди всич­ко меж­ду Бъл­га­рия и Югос­ла­вия не е ста­на­ла на­ша въ­треш­на съ­щност. Ние не ра­бо­тим по убеж­де­ние. У нас ма­ке­дон­ският въ­прос все още не стои ка­то от­де­лен, са­мос­тоя­те­лен въ­прос и не е про­сму­кан в ця­лос­тна­та ни де­йност. Има­ме пуб­лич­но съ­бра­ние - ще ка­жем “не­що по ма­ке­дон­ския въ­прос”. И за­то­ва се случ­ва, че ня­кой път ка­то ка­жем не­що, за­бра­вим дру­го, мно­го по-съ­ще­ст­вено, кое­то мо­же да бъ­де и с не­до­бри по­след­с­твия”.

За по­до­бря­ва­не на ра­бо­та­та и по­сти­га­не на до­бри ре­зул­та­ти се пре­по­ръч­ва да се ус­воя­ва де­кла­ра­ция­та на де­се­тия пле­нум. По­ста­вят се след­ни­те за­да­чи: по­дгот­вя­не и из­на­ся­не на ня­кол­ко лек­ции по ма­ке­дон­ския въ­прос в гим­на­зиал­ни­те кла­со­ве; с по­мощ­та на Ми­нис­тер­с­тво­то на про­све­та­та и на Ско­пие през учеб­на­та 1947/1948 г. да се по­дгот­ви “по-сис­тем­но из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ска­та ис­то­рия” в учи­ли­ща­та; да се съ­зда­де Ма­ке­дон­ски об­лас­тен теа­тър; из­на­ся­не на лек­ции в на­ро­дни­те уни­вер­си­те­ти и ор­га­ни­зи­ра­не ма­со­во­то им по­се­ще­ние; по­дпо­ма­га­не раз­ви­тие­то на “мес­тна­та ма­ке­дон­ска кул­ту­ра” чрез по­пу­ля­ри­зи­ра­не на мес­тни на­род­ни пес­ни, хо­ра и но­сии; по­ли­ти­ка­та на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос да се въз­при­е­ме и от съ­юз­ни­ци­те в об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ.155

От про­то­ко­ла за де­ло­ва­та ра­бо­та на кон­фе­рен­ция­та ста­ва яс­но, че от за­да­де­ни­те 22 въ­про­са ни­то един и по ни­ка­къв по­вод не тре­ти­ра въ­про­са за кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия. От всич­ко 40 из­ка­за­ли се са­мо 4 за­ся­гат по­до­бни въ­про­си. Сред тях са два­ма сек­ре­та­ри на око­лий­ски ко­ми­те­ти.

Сек­ре­та­рят на око­лий­ския ко­ми­тет на БРП(к) в Све­ти Врач Иван Де­лев по­соч­ва: “По ма­ке­дон­ския въ­прос не сме мно­го до­бре, но все пак на­пра­вих­ме не­що и има­ме из­вес­тни ре­зул­та­ти. В око­лий­ския ко­ми­тет се яви­ха из­вес­тни дряз­ги през го­ди­на­та. Раз­би­рай­ки, че то­ва ще до­ве­де до се­риоз­на опас­ност, взех­ме нуж­ни­те мер­ки и се­га сме до­бре”.156

Сек­ре­та­рят на око­лий­ският ко­ми­тет в Пет­рич Го­ран Ан­ге­лов съ­об­ща­ва, че през го­ди­на­та (1946 г. - бел. авт.) в око­лий­ския ко­ми­тет е има­ло “не­сра­бот­ва­не между­ чле­но­ве­те” по­ра­ди раз­ног­ла­сия око­ло въз­при­е­та­та ли­ния по ма­ке­дон­ския въ­прос. Той пре­дуп­реж­да­ва: “На­ше­то на­се­ле­ние по­сре­ща ма­ке­дон­ския въ­прос та­ка, как­то е ре­ше­ние­то на Х пле­нум на на­ша­та пар­тия с ак­ла­ма­ции, но ко­га­то се по­дхвър­ли не­що за от­къс­ва­не от Бъл­га­рия, ос­тро реа­ги­ра”.157

Де­ле­га­тът от с. Бре­жа­ни пре­дла­га: “За да се внед­ри ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние в на­шия на­род, във вся­ко на­се­ле­но мяс­то да се по­лу­ча­ва ма­ке­дон­ски вес­тник, а в биб­лио­те­ки­те да се за­ку­пят и ма­ке­дон­ски кни­ги”.158 Чле­нът на око­лий­ският ко­ми­тет на БРП(к) в Гор­на Джу­мая Та­ско Та­сев и­ска ос­вен кул­тур­ни­те, да се ус­та­но­вят и сто­пан­ски връз­ки. То­ва спо­ред не­го щя­ло да до­ве­де до “пре­мах­ва­не стра­ха” сред на­се­ле­ние­то от при­съ­е­ди­ня­ва­не­то към Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния.159

Реч пред кон­фе­рен­ция­та из­на­ся чле­нът на ПБ на ЦК на БРП(к) Въл­ко Чер­вен­ков. В нея той от­пра­вя ос­тра кри­ти­ка към об­лас­тния ко­ми­тет за то­ва, че не се е за­хва­щал се­риоз­но с из­пъл­не­ние ре­ше­ния­та на югос­лав­ския и бъл­гар­ския цен­трал­ни ко­ми­те­ти по ма­ке­дон­ския въ­прос, че ни­що не е на­пра­ве­но за въ­веж­да­не из­у­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­ския език и ис­то­рия.160

В за­клю­чи­тел­на­та част на кон­фе­рен­ция­та се из­каз­ва и пре­дста­ви­те­лят на ЦК на БРП(к) Бо­рис По­пов. Между­ дру­го­то той се спи­ра и на ма­ке­дон­ския въ­прос. Спо­ред не­го пре­дстои да се раз­ре­ши “въ­про­сът за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ския край към НРМ в рам­ки­те на ФН­РЮ”. “От ра­зи­сква­ния­та, кои­то ста­ват тук - про­дъл­жа­ва По­пов - не мо­же да се по­чув­с­тва се­риоз­ност­та на то­зи въ­прос. В то­ва от­но­ше­ние ни пре­дстои го­ля­ма ра­бо­та. Тряб­ва кър­тов­ска ра­бо­та за внед­ря­ва­не на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние. Има труд­нос­ти, кои­то ка­то че ли ни ка­рат да от­стъп­ва­ме. То­ва не оз­на­ча­ва, че ние сме склон­ни да се уп­ла­шим. То­ва ни за­дъл­жа­ва да на­ме­рим пър­воиз­точ­ни­ка на та­зи опас­ност. Тряб­ва да се раз­бе­ре от всич­ки, че обе­ди­не­ние­то на Ма­ке­до­ния ще бъ­де де­ло пре­ди всич­ко на ко­му­нис­ти­че­ски­те пар­тии в Югос­ла­вия и Бъл­га­рия.”161

Ин­те­рес­на е ин­фор­ма­ция­та, коя­то Д. По­пов да­ва до ЦК на БРП(к) за ре­зул­та­ти­те от кон­фе­рен­ция­та. Ка­то не­йна сла­бост той со­чи, че в из­не­се­ния до­клад не "из­пък­ва по­дчер­та­но" ос­нов­на­та за­да­ча на об­лас­тна­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция - “по­ли­ти­ка­та и кул­тур­на­та ра­бо­та по ма­ке­дон­ския въ­прос...” “Мал­ко се го­во­ри по та­ки­ва важ­ни въ­про­си ка­то ма­ке­дон­ския” - за­клю­ча­ва той. По­пов пре­по­ръч­ва про­веж­да­не­то на “ши­ро­ки мер­ки за уяс­ня­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос сред на­се­ле­ние­то”. Со­чи не­об­хо­ди­мост­та ЦК да по­мог­не, “за да се по­стиг­не из­вес­тно съ­гла­сие с югос­лав­ски­те дру­га­ри в Ма­ке­до­ния, кои­то по­ня­ко­га с не­так­тич­ни­те си из­яв­ле­ния за­труд­ня­ват ра­бо­та­та”.162

Видно е, че на то­зи етап комунистическите активисти въ­об­ще не са в съ­стоя­ние да от­че­тат от­къ­де в де­йстви­тел­ност ид­ват за­труд­не­ния­та, въз­ник­на­ли око­ло про­веж­да­на­та македонистка ли­ния. По по­до­бие на пър­ва­та, и вто­ра­та, и тре­та­та об­лас­тна кон­фе­рен­ция на БРП(к) за­дъл­жа­ва пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции да ра­бо­тят за из­пъл­не­ние на ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на цен­трал­но­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво. От пра­ви­тел­с­тво­то се и­ска въ­веж­да­не из­у­ча­ва­не­то на “ма­ке­дон­ска ис­то­рия”, улес­не­ния за раз­мя­на на де­ле­га­ции с цел “съ­зда­ва­не­то на тес­ни връз­ки и ши­ро­ко кул­тур­но сбли­же­ние между­ две­те час­ти на Ма­ке­до­ния”. И­ска се съ­зда­ва­не­то на Ма­ке­дон­ския теа­тър, на­реж­да се око­лий­ски­те и град­ски­те ко­ми­те­ти ши­ро­ко да по­пу­ля­ри­зи­рат идея­та за сбли­же­ние между­ ФНРЮ и Бъл­га­рия. Пла­ни­ра се от­кри­ва­не­то на ма­ке­дон­ска кни­жар­ни­ца в Гор­на Джу­мая, а в. “Пи­рин­ско де­ло” да при­до­бие “ма­ке­дон­ски об­лик”, да про­дъл­жи из­на­ся­не­то на лек­ции по ма­ке­дон­ския въ­прос в пар­тий­ни­те кур­со­ве, учи­тел­ския ин­сти­тут, гим­на­зии­те и “на­род­ни­те уни­вер­си­те­ти”, раз­ра­бот­ва­не на “те­зи­си” и до­кла­ди по “ма­ке­дон­ска ис­то­рия”, про­дъл­жа­ва­не бор­ба­та с “ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм”, оказ­ва­не по­мощ на съ­юз­ни­ци­те за “ус­воя­ва­не пра­вил­но­то гле­ди­ще по ма­ке­дон­ския въ­прос”.163

На тре­та­та об­лас­тна кон­фе­рен­ция на БРП(к) се очер­та­ват две тен­ден­ции. От ед­на стра­на, се при­зна­ва, че ли­ния­та на ма­ке­дон­ския въ­прос, очер­та­на в де­кла­ра­ция­та на Х пле­нум и в дру­ги ре­ше­ния на пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво, не е по­пу­ляр­на сред на­се­ле­ние­то. От­чи­та се, че пар­тий­ни­те ко­ми­те­ти ра­бо­тят за из­пъл­не­ние­то на ре­ше­ния­та не по убеж­де­ние, а фор­мал­но, по си­ла­та на пар­тий­на­та дис­цип­ли­на, че се про­ва­лят пла­ни­ра­ни­те за­да­чи и че е на­ли­це се­риоз­на съ­про­ти­ва. От дру­га стра­на, въ­пре­ки яв­на­та не­съ­стоя­тел­ност на та­зи ли­ния се пре­движ­дат но­ви ма­ке­до­нис­тки де­йнос­ти. Всич­ко то­ва ста­ва по си­ла­та на сля­по­то по­дчи­не­ние, по си­ла­та на ха­рак­тер­на­та за ко­му­нис­ти­те инер­ция, не­по­зво­ля­ва­ща да се по­дла­га на съ­мне­ние пра­вил­ност­та на пар­тий­на­та ли­ния. Пра­ви се по си­ла­та на же­ляз­на­та пар­тий­на дис­цип­ли­на, за­ра­ди ус­тав­ния при­нцип на пар­тия­та за за­дъл­жи­тел­ност­та на вис­шес­тоя­щи­те пар­тий­ни ре­ше­ния. Влия­ние за то­ва оказ­ва и все по-пъл­но­то из­па­да­не на об­лас­тно­то и око­лий­ски­те пар­тий­ни ръ­ко­вод­с­тва под опе­кун­с­тво­то на Ско­пие.

Не та­ка стоят не­ща­та в ко­ми­те­ти­те на ОФ. Ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния там е не­по­пу­ляр­на, всеобщ е от­ка­зът на съ­юз­ни­те ор­га­ни­за­ции да ра­бо­тят за не­йно­то из­пъл­не­ние. Опи­ти­те на око­лий­ски­те ко­ми­те­ти на БРП(к) и от­дел­ни ко­му­нис­ти да я на­ло­жат на ко­ми­те­ти­те на ОФ ка­то не­по­сред­ст­вена и най-важ­на за­да­ча до края на 1946 г. про­па­дат. От началото на 1947 г. комунистите вече имат твърдото намерение да накарат съюзниците да възприемат македонисткия курс, да работят за реализирането му и чрез комитетите на ОФ.Се­рио­зен и небез­ус­пе­шен опит да се на­ло­жи тази  по­ли­ти­ка на ко­ми­те­ти­те на ОФ се пра­ви на про­ве­де­ни­те през фев­руа­ри - март 1947 г. око­лий­ски кон­фе­рен­ции на ОФ.

На 2.II.1947 г. се про­веж­дат све­тив­рач­ка­та и гор­нод­жу­май­ска­та кон­фе­рен­ции. За по­ре­ден път на тях се раз­кри­ва как­ва е об­ста­нов­ка­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и в са­ми­те ко­ми­те­ти на ОФ във връз­ка с но­ви­те мо­мен­ти в ли­ния­та на пар­тия­та по ма­ке­дон­ския въ­прос. В до­кла­да на све­тив­рач­кия око­лий­ски ко­ми­тет на ОФ се со­чи, че опо­зи­ция­та в око­лия­та спе­ку­ли­ра най-чес­то с то­зи въ­прос и че пре­дста­вяй­ки се за пат­рио­ти, не­йни­те аги­та­то­ри об­ви­ня­ват ОФ, че “про­да­ва Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния на чуж­ди си­ли”. Във връз­ка с работата по македонска линия в до­кла­да се отчита: “Ко­ми­те­ти­те на ОФ про­ве­до­ха в то­ва от­но­ше­ние ма­кар и още не­до­ста­тъч­на ра­зяс­ни­тел­на аги­та­ция по ма­ке­дон­ския въ­прос и за кул­ти­ви­ра­не на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние. Из­не­се се в Све­ти Врач сказ­ка за ма­ке­дон­ска­та на­ция, а БРП(к) ра­зяс­ни ма­ке­дон­ския въ­прос в пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции и съ­бра­ния. Взаим­ни­те кул­тур­ни връз­ки и по­се­ще­ния, кои­то ста­на­ха меж­ду Пи­рин­ска и Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния, да­до­ха го­ле­ми ре­зул­та­ти. Всич­ко то­ва спо­мог­на за из­бис­тря­не за­мъг­ле­но­то от ми­хай­ло­вис­ти­те ма­ке­дон­ско съ­зна­ние и при из­вър­ше­но­то пре­броя­ва­не в го­ля­ма­та си част на­се­ле­ние­то от око­лия­та ре­гис­три­ра своя­та ма­ке­дон­ска на­цио­нал­ност въ­пре­ки уси­ле­на­та по­дмол­на аги­та­ция на ми­хай­ло­вис­ти­те, опо­зи­цио­не­ри­те и на ня­кои, за съ­жа­ле­ние, чле­но­ве на ОФ пар­тии. Око­лий­ският ко­ми­тет на ОФ не бе с един­но ста­но­ви­ще по ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­ност”.164

На­чи­нът, по кой­то се пре­дста­вят не­ща­та, по­каз­ва, че до­кла­дът е пи­сан от ак­ти­вист на око­лий­ския ко­му­нис­ти­че­ски ко­ми­тет, за­що­то в не­го се пре­по­вта­рят твър­де­ния, от­чи­тат се “ус­пе­хи”, съ­дър­жа­щи се и в не­от­дав­наш­ния до­клад на ОК на БРП(к) пред око­лий­ска­та кон­фе­рен­ция. Несъмнено е на­ли­це и опит на съ­юз­ни­те ор­га­ни­за­ции да се на­ло­жи пар­тий­на­та ли­ния по ма­ке­дон­ския въ­прос, ка­то се до­ка­же (в оче­вид­но пре­у­ве­ли­че­на фор­ма), че ре­зул­та­ти­те по “внед­ря­ва­не­то” на но­во­то съ­зна­ние са мно­го го­ле­ми и не­об­ра­ти­ми, че са плод на ак­тив­на ОФ де­йност, коя­то тряб­ва да про­дъл­жи. Ха­рак­те­рът на при­е­та­та ре­зо­лю­ция по­твър­жда­ва то­ва. В нея съ­що се при­зна­ва, че би­ла про­ве­де­на не­до­ста­тъч­на ра­зяс­ни­тел­на ра­бо­та за “кул­ти­ви­ра­не­то на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние”. По­соч­ва се, че по вре­ме на пре­броя­ва­не­то го­ля­ма част от на­се­ле­ние­то е ре­гис­три­ра­ло “своя ма­ке­дон­ска на­цио­нал­ност”. Пре­движ­да се за­сил­ва­не на ра­зяс­ни­тел­на­та ра­бо­та, ка­то се из­по­лзват всич­ки по­ли­ти­че­ски ак­ции по ОФ ли­ния, как­то и по ли­ния на БРП(к) и ма­со­ви­те ор­га­ни­за­ции, че­с­тва­не­то на “ма­ке­дон­ски” ис­то­ри­че­ски да­ти и де­йци, из­у­ча­ва­не­то на “ма­ке­дон­ска” ис­то­рия, улес­не­ния при раз­мя­на­та на де­ле­га­ции и др.165 Вид­но е, че е на­ли­це пре­по­вта­ря­не на при­е­ти­те от око­лий­ски­те и об­лас­тна­та кон­фе­рен­ция на БРП(к) ма­ке­до­нис­тки за­да­чи.

Гор­нод­жу­май­ска­та кон­фе­рен­ция на ОФ кон­ста­ти­ра, че ра­бо­та­та по “ма­ке­дон­ска ли­ния” през 1946 г. би­ла “сла­бо за­стъ­пе­на”. Съ­об­ща­ва се, че Геор­ги Ма­до­лев е го­во­рил три пъ­ти на пуб­лич­ни съ­бра­ния, в ре­зул­тат на кое­то де­йност­та по ма­ке­дон­ския въ­прос би­ла “тлас­на­та” в пра­вил­на по­со­ка. Твър­ди се, че благодарение на из­каз­ва­ния­та на Ма­до­лев “на­ро­дът се по­чув­с­твал ка­то ма­ке­до­нец, не се сра­му­вал да се на­ре­че та­къв”, че “на­цио­нал­но­то съ­зна­ние отиш­ло твър­де да­леч”!166

Ха­рак­те­рът и на гор­нод­жу­май­ска­та кон­фе­рен­ция по­твър­жда­ва на­ли­чие­то на тен­ден­ция­та за автоматично пренасяне и на­ла­га­не на ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния от БРП(к) в ор­га­ни­за­ции­те на ОФ. И тук за то­ва са пре­дназ­на­че­ни вну­ше­ния­та за “го­ле­ми” ус­пе­хи по “внед­ря­ва­не­то” на но­во­то на­цио­нал­но съ­зна­ние.

По вре­ме на гор­нод­жу­май­ска­та кон­фе­рен­ция се об­ръ­ща вни­ма­ние на съ­ще­с­тву­ва­щия страх сред на­се­ле­ние­то от по­ста­вя­не­то на “но­ва гра­ни­ца на Ба­ра­ко­во” - ед­на твър­де ха­рак­тер­на си­туа­ция в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния от края на 1946 и на­ча­ло­то на 1947 г. И на та­зи кон­фе­рен­ция по си­ла­та на гос­под­с­тво­то и дик­та­та на БРП(к) про­сто се пре­по­вта­рят спус­на­ти­те от об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) за­да­чи за про­веж­да­не на “по-сис­тем­на ма­ке­дон­ска про­све­та за за­сил­ва­не и ук­реп­ва­не на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние.”167

При­зна­ние за про­ва­ла на ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния се съ­дър­жа и в до­кла­да на не­вро­коп­ска­та ОФ кон­фе­рен­ция. При­чи­ни­те се тър­сят в то­ва, че ма­ке­дон­ският въ­прос не бил ра­зяс­нен, че има “ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­ни­зъм” в око­лия­та. Из­тък­ват се “по­ра­же­ния­та”, кои­то е на­не­сла тук “бан­да­та на ВМРО (ми­хай­ло­вис­ти)”. Те би­ли и “пре­чка за ця­лос­тно­то обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ския на­род” в мо­мен­та... На­пра­ве­но­то за про­па­ган­ди­ра­не на ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка се оце­ня­ва ка­то “мно­го мал­ко и рав­но на ни­що”. И тук под на­ти­ска на ко­му­нис­ти­те кон­фе­рен­ция­та ре­ша­ва да се при­стъ­пи към про­веж­да­не на це­ле­на­со­че­на ра­зяс­ни­тел­на ра­бо­та за “по­вди­га­не на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние.”168

По вре­ме на раз­лож­ка­та кон­фе­рен­ция на ОФ се по­твър­жда­ва, че един­ст­вено ор­га­ни­за­ции­те на БРП(к) по­дхвър­лят из­ку­ст­вено идеите за македонизация и при­съ­е­ди­ня­ва­не. Та­зи про­па­ган­да сре­ща твър­да­та съ­про­ти­ва на съ­юз­ни­ци­те. Де­ле­га­тът на НС “Зве­но” Кос­та­дин Ми­хай­лов на­стоя­ва по въ­про­са за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то да се тър­си мне­ние­то на на­ро­да, а не да се ре­ша­ва зад не­го­вия гръб “то­зи тъй ва­жен въ­прос”: “За­туй са­мо пре­дста­ви­те­ли­те на БРП(к) го­во­рят, а от дру­ги­те пар­тии не се из­каз­ват. На­шият идеал не се по­кри­ва с то­зи на БРП(к)” - декларира ясно той.169

В ре­зул­тат на съ­про­ти­ва­та на пре­дста­ви­те­ли­те на БЗНС, НС “Зве­но” и БРСДП око­лий­ска­та кон­фе­рен­ция на ОФ в Раз­лог не при­е­ма за­да­чи по прак­ти­че­ско­то при­ла­га­не на кул­тур­на­та ав­то­но­мия.170 Ви­на­та за не­же­ла­ние­то на съ­юз­ни­те ор­га­ни­за­ции да се ан­га­жи­рат с ав­то­но­мия­та е сто­ва­ре­на вър­ху БЗНС, об­ви­не­на, че се стра­ху­ва­ла да взе­ме от­но­ше­ние по ма­ке­дон­ския въ­прос.171

От направения кратък обзор за работата на околийските конференции на ОФ в началото на 1947 г. се вижда, че опи­тът да се на­ло­жи ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния на съ­юз­ни­те ор­га­ни­за­ции в ОФ пре­тър­пя­ва не­ус­пех един­ст­вено в Раз­лог. Пропагандни, не­е­фек­тив­ни и без­ре­зул­тат­ни, както се оказва по-късно, са при­е­ти­те под гру­бия на­тиск на пре­дста­ви­те­ли­те на БРП(к) фор­му­ли­ров­ки в по­дкре­па на та­зи ли­ния в по­ве­че­то от при­е­ти­те ре­зо­лю­ции. Впос­лед­с­твие ор­га­ни­за­ции­те на БЗНС, НС “Зве­но” и БРСДП се раз­гра­ни­ча­ват от тях и от­каз­ват да ги из­пъл­ня­ват. То­ва се раз­би­ра и в об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ. В сре­да­та на март 1947 г. на­зря­ва се­рио­зен кон­фликт, при­чи­на за кой­то е твър­до­ли­ней­ност­та, с коя­то ко­му­нис­ти­те и­скат да на­ло­жат ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния да е и оте­че­ст­веноф­рон­тов­ска. За да из­бег­нат очер­та­ва­щия се раз­рив, пре­дста­ви­те­ли­те на БРП(к) пре­дла­гат на об­лас­тна­та кон­фе­рен­ция на ОФ (16.III.1947 г.) ком­про­мис­на­та и ус­по­кои­тел­на фор­му­ли­ров­ка, че “кул­ти­ви­ра­не­то на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние по ни­ка­къв на­чин ня­ма да пре­дстав­ля­ва про­ти­во­пос­та­вя­не на бъл­гар­ския на­род и че обе­ди­не­ние­то тряб­ва да се раз­би­ра и се раз­би­ра ка­то след­с­твие от осъ­ще­с­твя­ва­не на брат­ския съюз между­ Югос­ла­вия и Бъл­га­рия, че след обе­ди­не­ние­то Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ня­ма да скъ­са връз­ки­те си с Бъл­га­рия”.172

През зи­ма­та на 1947 г. ста­ва яс­но, че ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия не се при­е­ма и сред мла­деж­ки­те сре­ди из­вън ко­му­нис­ти­че­ския Ра­бот­ни­че­ски мла­деж­ки съюз (РМС). Още през есен­та на 1946 г. по ини­циа­ти­ва на об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к) се при­стъп­ва към из­граж­да­не на мла­деж­ки “ма­ке­дон­ски гру­пи”. Из­пъл­не­ние­то на та­зи за­да­ча се по­ве­ря­ва на об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на РМС. На­реж­да се гру­пи­те да аги­ти­рат, че най-важ­на­та за­да­ча в об­ласт­та е “обе­ди­не­ние­то”. Опи­ти­ти­те да бъ­дат съ­зда­де­ни “ма­ке­дон­ски мла­деж­ки гру­пи” са без­ус­пеш­ни. С то­ва се про­ва­ля и на­ме­ре­ние­то мла­дежт­а да бъ­де при­об­ще­на към ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на БРП(к), за­що­то в пре­об­ла­да­ва­що­то си мно­зин­с­тво тя не я спо­де­ля. Из­клю­че­ние пра­вят са­мо свър­за­ни­те с БРП(к) ак­ти­вис­ти на РМС, бол­шин­с­тво­то от кои­то по пра­ви­ло са и чле­но­ве на пар­тия­та и ка­то та­ки­ва из­пъл­ня­ват пар­тий­ни­те си по­ръ­че­ния с при­съ­ща­та за ко­му­нис­ти за­дъл­бо­че­ност и сля­по пре­ста­ра­ва­не. Сре­щу РМС се обя­вя­ват ор­га­ни­за­ции­те на ССМ, ЗМС и Мла­деж­кият съюз “Зве­но”. Те не по­е­мат ма­ке­до­нис­тки ан­га­жи­мен­ти, оп­рав­да­вай­ки се, че ня­мат на­реж­да­не от­го­ре. Опи­тът на об­лас­тния ко­ми­тет на РМС да про­ве­де ли­ния­та на пар­тия­та за при­об­ща­ва­не на мла­деж­та в по­дкре­па на ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка по­ста­вя ор­га­ни­за­ция­та в из­о­ла­ция.

В край­на смет­ка из­о­ли­ра­на се оказ­ва и са­ма­та об­лас­тна ор­га­ни­за­ция на БРП(к). При­тис­на­та от цен­трал­но­то ръ­ко­вод­с­тво, от скоп­ски­те еми­са­ри, тя пла­ни­ра ма­ке­дон­ски ме­роп­рия­тия, но през зи­ма­та на 1947 г. до реал­ни ре­зул­та­ти не се сти­га. За­то­ва об­лас­тният ко­ми­тет тър­си как­во да от­че­те в по­и­ска­ния от Г. Ди­мит­ров в на­ча­ло­то на март с.г. от­чет “За из­вър­ше­но­то във връз­ка с кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия”. То­зи път сек­ре­та­рят Кръс­тьо Стой­чев е то­чен. Крат­кият му от­чет до Г. Ди­мит­ров от­бе­ляз­ва са­мо “ня­кол­ко сказ­ки” от по­се­ти­ли Пи­рин­ския край скоп­ски де­йци, “бе­се­ди за из­яс­ня­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос, об­щи учи­лищ­ни кон­фе­рен­ции. На­пра­ве­но­то в туй от­но­ше­ние, а имен­но по­пу­ля­ри­зи­ра­не­то чрез пуб­лич­на про­па­ган­да, е мал­ко” - за­ключ­ва той.173 Че всич­ко е вяр­но, по­каз­ва и от­че­тът за аги­та­цион­но-про­па­ган­дна­та де­йност на об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция за пър­во­то три­ме­се­чие. В не­го не се от­чи­та ни­то ед­на ма­ке­до­нис­тка про­я­ва.174

За­да­чи­те, кои­то по­глъ­щат вни­ма­ние­то на ор­га­ни­за­ции­те в ОФ, са две­го­диш­ният план, мла­деж­ко­то бри­га­дир­ско дви­же­ние и др. В апел към на­се­ле­ние­то от име­то на всич­ки ръ­ко­во­ди­те­ли на об­лас­тни­те пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции, вли­за­щи в ОК на ОФ и ма­со­ви­те об­ще­ст­вено-по­ли­ти­че­ски ор­га­ни­за­ции, мла­деж­та се при­кан­ва да бъ­де “пър­ва в бор­ба­та на сто­пан­ския фронт за раз­цве­та на Бъл­га­рия”, а не на Ма­ке­дон­ска­та ре­пуб­ли­ка.175

Не­по­пу­ляр­ност­та на ли­ния­та на пар­тия­та ско­ро се при­зна­ва и от пре­дсе­да­те­ля на ОК на ОФ Г. Ма­до­лев. По вре­ме на кон­фе­рен­ция на пар­тий­ния ак­тив от об­ласт­та, про­ве­де­на на 17.IV.1947 г., съ­щият на­по­мня за не­от­дав­наш­ни­те ре­ше­ния на об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к) на не­йна­та тре­та кон­фе­рен­ция да се ра­бо­ти “по­ве­че за из­ди­га­не на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние”. “Впе­чат­ле­ния­та ми са, че ни­що не се ра­бо­ти в то­ва на­прав­ле­ние. Ние тряб­ва да раз­бе­рем, че сме ма­ке­дон­ци и дълг е на все­ки пар­тиец да ра­бо­ти за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ския край към Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния. Раз­двое­ние по то­зи въ­прос не тряб­ва да има меж­ду нас” - за­вър­шва Ма­до­лев със за­пла­ши­те­лен тон.176 Из­ра­зя­вай­ки не­у­дов­лет­во­ре­ност­та си от ра­бо­та­та на пар­тий­ни­те агит­гру­пи, Г. Ма­до­лев на­реж­да аги­та­то­ри­те да че­тат “ма­ке­дон­ска ли­те­ра­ту­ра и пре­са”, на агит­гру­пи­те да се при­да­ва “ма­ке­дон­ски об­лик”, ка­то по­е­мат ця­ла­та про­па­ган­дна ра­бо­та по ра­зяс­ня­ва­не­то и на­ла­га­не­то на ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния на пар­тия­та на­вся­къ­де. По на­реж­да­не на Ма­до­лев съ­ве­ща­ние­то при­е­ма план за ра­бо­та по ма­ке­дон­ския въ­прос през ме­се­ци­те ап­рил, май и юни 1947 г. Пла­нът пре­движ­да из­пра­ща­не на гру­па учи­те­ли и ра­бот­ни­ци в Ско­пие, прием на та­ки­ва от НРМ, от­кри­ва­не на ма­ке­дон­ска кни­жар­ни­ца в Гор­на Джу­мая, ма­со­ва про­па­ган­дна на ма­ке­дон­ска­та ли­те­ра­ту­ра, ор­га­ни­зи­ра­не на съ­вмес­тни че­с­тва­ния на го­диш­ни­ни­те от ги­бел­та на Яне Сан­дан­ски и Го­це Де­лчев, из­на­ся­не на до­кла­ди по ма­ке­дон­ския въ­прос.177

Отправената от Г. Ма­до­лев ос­тра кри­ти­ка по ад­рес на пар­тий­ни­те ак­ти­вис­ти, че не ра­бо­тят за “на­саж­да­не на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние”, е плод не са­мо на пре­ко­мер­но­то му пре­ста­ра­ва­не. Ма­до­лев ве­че е ста­нал най-деен про­вод­ник на уси­лия­та за де­на­цио­на­ли­зи­ра­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и не­йно­то при­съ­е­ди­ня­ва­не към Югос­ла­вия под фор­ма­та на т.нар. “обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ския на­род”. Твър­де не­мо­рал­но и злов­ред­но по то­ва вре­ме е и от­но­ше­ние­то на Г. Ма­до­лев към кад­ри­те на об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на ОФ. Ко­га­то той не ус­пя­ва да им на­ло­жи ма­ке­до­нис­тки­те схва­ща­ния, при­бяг­ва до кле­вет­ни­че­ски до­но­си по те­хен ад­рес. В един та­къв до­нос до ЦК на БРП(к) от 30.V.1947 г. ква­ли­фи­ци­ра по­ли­ти­че­ски­те си съ­юз­ни­ци в ОФ ка­то “вра­го­ве на БРП(к)”, “ин­три­ган­ти” и др.178

Не­по­пу­ляр­ност и лип­са на же­ла­ние за про­веж­да­не на ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния съ­път­с­тва об­ще­ст­вено-по­ли­ти­че­ска­та прак­ти­ка не­за­ви­си­мо от ста­ра­ние­то на Г. Ма­до­лев. В оцен­ка на око­лий­ския ко­ми­тет на БРП(к) в Гор­на Джу­мая за че­с­тва­не­то на Пър­ви май през 1947 г. се кон­ста­ти­ра: “Лип­сва­ха ло­зун­ги с ма­ке­дон­ско съ­дър­жа­ние”.179

През про­лет­та на 1947 г. око­лий­ски­те ор­га­ни­за­ции на БРП(к) про­дъл­жа­ват да от­чи­тат сла­ба ра­бо­та по про­веж­да­не на на­чер­та­на­та ма­ке­до­нис­тка ли­ния. Чес­та прак­ти­ка са при­зи­ви­те за все “по-сис­тем­на про­свет­на и ра­зяс­ни­тел­на ра­бо­та за внед­ря­ва­не на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние”, ид­ва­щи от ръ­ко­вод­ни­те сре­ди на об­лас­тна­та и око­лий­ски­те пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции.180 Въ­об­ще прак­ти­ка­та да не се ра­бо­ти, а да се от­пра­вят са­мо при­зи­ви, е ха­рак­тер­на за то­ва вре­ме и мо­же да се оце­ни и ка­то про­я­ва на скри­та, па­сив­на съ­про­ти­ва на пар­тий­на­та ли­ния и в ре­ди­ци­те на БРП(к).

Про­па­ган­ди­ра­но­то схва­ща­не, че на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния е част от “ма­ке­дон­ския на­род” и тряб­ва да бъ­де при­съ­е­ди­не­но към НРМ в рам­ки­те на ФНРЮ, про­дъл­жа­ва да се про­кар­ва це­ле­на­со­че­но от скоп­ски пра­те­ни­ци при всич­ки въз­мож­ни слу­чаи. В то­ва от­но­ше­ние и през пър­ва­та по­ло­ви­на на 1947 г. ня­ма из­клю­че­ния. И се­га един­ст­вени­те, кои­то из­ця­ло се по­ста­вят в тях­на ус­лу­га, са ня­кои от фун­кцио­не­ри­те на об­лас­тна­та и око­лий­ски­те ор­га­ни­за­ции на БРП(к). Де­йствия­та им не са съ­об­ра­зе­ни с на­строе­ния­та на на­се­ле­ние­то, на соб­ст­вена­та пар­тий­на ма­са и ос­та­на­ли­те по­ли­ти­че­ски си­ли в об­ласт­та. Но са в пъ­лен уни­сон с на­стоя­тел­ни­те и­ска­ния на де­йци­те от Ско­пие. Фак­тът, че на скоп­ски­те же­ла­ния се оказ­ва пъл­но съ­де­йствие, е без­спо­рен.

Как­то през 1946 г. и се­га стре­ме­жи­те на ид­ва­щи­те от НРМ скоп­ски еми­са­ри са да на­ло­жат ка­то не­об­ра­ти­ма про­ю­гос­лав­ска­та и ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка на ЮКП и БРП(к). Те не­го­ду­ват от то­ва, че се ба­ви въ­веж­да­не­то на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия. Ка­то се въз­по­лзват от ус­лу­ги­те на об­лас­тния пар­тиен ко­ми­тет и все по-за­сил­ва­ща­та се от­стъп­чи­вост на ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) в Со­фия, през пър­ва­та по­ло­ви­на на 1947 г. скоп­ски­те де­йци из­тръг­ват но­ви “по­бе­ди”.

Про­ю­гос­лав­ска­та и промакедонистка про­па­ган­да за­по­чва още от на­ча­ло­то на 1947 г. На 7.I.с.г. в Гор­на Джу­мая се от­кри­ва из­лож­ба на югос­лав­ско­то съ­про­ти­ви­тел­но дви­же­ние. Във връз­ка с из­лож­ба­та един от де­йци­те на ОК на ОФ за­я­вя­ва, че тя “по­дсказ­ва­ла” и не­що на жи­те­ли­те на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния: “То­ва по­дсказ­ва­не тряб­ва да ни из­пъл­ва с гор­дост, за­що­то ние сме съ­е­ди­ни­тел­но зве­но между­ съ­рби, хър­ва­ти, сло­ве­ни, ма­ке­дон­ци, чер­но­гор­ци и бъл­га­ри, зве­но­то за обе­ди­не­ние­то на всич­ки юж­ни сла­вя­ни”.181

Не пре­ста­ват стре­ме­жи­те на ръ­ко­вод­ни де­йци от НРМ да влияят по вся­ка­къв на­чин вър­ху ко­ле­ги­те си ко­му­нис­ти от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. При­мер за та­къв опит е ед­но пис­мо на Люб­чо Ар­сов - по­дпред­се­да­тел на Ми­нис­тер­ския съ­вет на НРМ, до Кръс­тьо Стой­чев. Ця­ло­то пис­мо е про­пи­то от стре­меж да се до­ка­же кол­ко ху­ба­ва и пре­ус­пя­ва­ща е Югос­ла­вия. “Югос­ла­вия е ху­ба­ва зе­мя. Не­йна­та ху­бост днес уго­ле­мя­ва един­с­тво­то и брат­с­тво­то на на­ши­те на­ро­ди” - се каз­ва в пис­мо­то, след кое­то це­ле­на­со­че­но на пре­ден план се из­тък­ват го­ле­ми­те ус­пе­хи на НРМ, на “ма­ке­дон­ския на­род”, на не­го­во­то “рав­ноп­рав­но” по­ло­же­ние в рам­ки­те на ФНРЮ и др.182

Под руб­ри­ка­та “Но­ви­ни от Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния” в. “Пи­рин­ско де­ло” пуб­ли­ку­ва ма­ни­пу­ла­тив­ни ин­фор­ма­ции за “ус­пе­хи­те” на НРМ в строи­тел­с­тво­то на со­циа­лиз­ма, про­свет­но­то и коо­пе­ра­тив­ното де­ло, на “ма­ке­дон­ска­та” на­цио­нал­на кул­ту­ра.183

Об­лас­тно­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво про­дъл­жа­ва да ор­га­ни­зи­ра съ­вмес­тни из­я­ви с по­дчер­та­на ма­ке­до­нис­тка на­со­че­ност. За тре­ти по­ре­ден път се от­бе­ляз­ва го­диш­ни­на­та от убий­с­тво­то на Яне Сан­дан­ски, кой­то се пре­дста­вя ка­то “из­тък­нат ма­ке­дон­ски ре­во­лю­цио­нер”, “го­лям бо­рец за сво­бо­да­та и не­за­ви­си­мост­та на ма­ке­дон­ския на­род”. То­ва ста­ва в при­съ­ствие­то на по­ка­не­ни от ОК на БРП(к) “гос­ти” от Ско­пие, кои­то не про­пу­скат въз­мож­ност­та да от­пра­вят по­ред­ни­те при­зи­ви за “обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ския на­род”, кое­то щя­ло да оз­на­ча­ва и "из­пъл­не­ние за­ве­ти­те на Яне."184

Ма­ке­до­нис­тка­та де­йност в България не за­до­во­ля­ва югос­лав­ска­та стра­на. През ап­рил 1947 г. от Ско­пие не скри­ват “без­по­кой­с­твие­то” си, че се за­ба­вя въ­веж­да­не­то на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия. На­ти­скът за реал­ни де­йствия се за­сил­ва осо­бе­но мно­го в края на ме­се­ца. Все по-на­стой­чи­ви­те и­ска­ния да­ват и пър­ви­те си пло­до­ве.

По­сти­же­ние за скоп­ски­те еми­са­ри е да­де­но­то съ­гла­сие в Гор­на Джу­мая да се от­крие “ма­ке­дон­ска кни­жар­ни­ца” на Пър­ви май 1947 г. Сек­ре­та­рят на югос­лав­ско­то по­сол­с­тво Мит­ко За­фи­ров­ски из­по­лзва пре­до­ста­ве­но­то му пра­во да от­крие кни­жар­ни­ца­та, за да про­па­ган­ди­ра “ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­на кул­ту­ра”. Спо­ред не­го “до­ско­ро” на “ма­ке­дон­ския на­род” в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се от­каз­ва­ло да има своя на­цио­нал­на кул­ту­ра, пис­ме­ност и аз­бу­ка. За око­ло две го­ди­ни сво­бо­да “ма­ке­дон­ският на­род” във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния ус­пял да съ­бе­ре го­лям дял от на­цио­нал­на­та си кул­ту­ра. Той оба­че е при­ну­ден да при­знае: “В Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, по­ра­ди осо­бе­но­то раз­ви­тие на то­зи край, ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­на съ­вест до го­ля­ма сте­пен е при­тъ­пе­на”. От­кри­ва­не­то на кни­жар­ни­ца­та щя­ло да из­иг­рае спо­ред не­го “го­ля­ма ро­ля за из­крис­та­ли­зи­ра­не­то на на­цио­нал­на­та съ­вест” на на­се­ле­ние­то в то­зи край.185

Принос за пре­връ­ща­не­то на тър­же­с­тво­то по от­кри­ва­не­то на кни­жар­ни­ца­та в три­бу­на за пре­въз­ди­га­не “по­сти­же­ния­та” на “ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­на кул­ту­ра” има и сек­ре­та­рят на ОК на БРП(к) Кръс­тьо Стой­чев, кой­то из­ра­зя­ва “въз­тор­га на на­ро­да от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния от от­кри­ва­не­то на то­ва кул­тур­но све­ти­ли­ще”.186

Че кни­жар­ни­ца­та не се пре­връ­ща в кул­тур­но све­ти­ли­ще, ста­ва яс­но ед­на го­ди­на след не­йно­то от­кри­ва­не. Ис­тин­ско­то й пре­дназ­на­че­ние е не тол­ко­ва да раз­прос­тра­ня­ва “ма­ке­дон­ска­та книж­ни­на”, а по-ско­ро да по­слу­жи за при­кри­тие на де­йствия­та на скоп­ски­те еми­са­ри, на­со­че­ни към съ­зда­ва­не на ус­ло­вия за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към Югос­ла­вия. В из­пъл­не­ние­то на те­зи си за­мис­ли ма­ке­дон­ска­та кни­жар­ни­ца в Гор­на Джу­мая за­по­чва през след­ва­щи­те ме­се­ци да иг­рае ро­ля на щаб-квар­ти­ра, от коя­то се коор­ди­ни­ра ця­лос­тна­та де­йност на еми­са­ри­те. Те­хен ръ­ко­во­ди­тел е Пе­ро Ко­ро­бар - уп­ра­ви­тел на кни­жар­ни­ца­та.

От­кри­ва­не­то на кни­жар­ни­ца­та не сре­ща по­дкре­па­та на граж­дан­с­тво­то. Сре­щу нея се обя­вя­ва и об­лас­тният ди­рек­тор Бо­рис Во­лев.187  Не е слу­чай­но, че към сре­да­та на юни 1947 г. се от­пра­вят при­зи­ви кни­жар­ни­ца­та да по­лу­чи “ця­ла­та и всестран­на по­дкре­па на кул­тур­на­та об­ще­ст­веност”. Спу­ска се на­реж­да­не­то: “Ни­то ед­на об­ще­ст­вена биб­лио­те­ка и чи­тал­ня да не ос­та­не не­снаб­де­на с ма­ке­дон­ска ли­те­ра­ту­ра”. Втъл­пя­ва се, че по­пу­ля­ри­зи­ра­не­то и из­у­ча­ва­не­то на “ма­ке­дон­ска­та ли­те­ра­ту­ра” щяло да бъ­де “це­нен при­нос в из­ди­га­не­то на ма­ке­дон­ския на­род”.188

Ув­ле­че­н от из­ку­ст­вено вну­ша­ва­ния “ус­пех” на ма­ке­дон­ска­та книж­ни­на, в ин­фор­ма­ция до ЦК на БРП(к) об­лас­тният сек­ре­тар Кр. Стойчев пи­ше: “На 1 май в град Гор­на Джу­мая се от­кри ма­ке­дон­ска кни­жар­ни­ца. Ма­кар още да не се про­да­ват до­ста­тъч­но кни­ги, кни­жар­ни­ца­та се по­се­ща­ва от до­ста хо­ра. По­се­ти­те­ли­те са от най-раз­лич­ни слое­ве и по­ли­ти­че­ска при­на­длеж­ност. Ку­пу­ва се пре­дим­но ма­ке­дон­ска ли­те­ра­ту­ра, пре­вод­на се тър­си по-мал­ко. Осо­бе­но се тър­си ма­ке­дон­ска по­е­зия, сбор­ни­ци ма­ке­дон­ски пес­ни, а най-мно­го - ма­ке­дон­ски бук­вар. Дру­га ли­те­ра­ту­ра се тър­си по-мал­ко”.189

Вни­ма­тел­но­то вглеж­да­не в ци­ти­ра­но­то све­де­ние по­каз­ва, че твър­де­ния­та в не­го взаим­но се из­ключ­ват, за­що­то в кни­жар­ни­ца­та не се про­да­ват “до­статъчно кни­ги”, а пък се ку­пу­ват “мно­го”. Пра­ви впе­чат­ле­ние не­скри­то­то вну­ше­ние, че най-мно­го се ку­пу­вал “ма­ке­дон­ски бук­вар”. При­це­лът на то­ва вну­ше­ние е да по­дси­ли “нуж­да­та” от въ­веж­да­не­то на ма­ке­дон­ския език ка­то уче­бен пре­дмет в учи­ли­ща­та на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Твър­де­ния­та в ин­фор­ма­ция­та са вну­ше­ни от­вън, те са фал­ши­ви и из­об­що не от­го­ва­рят на де­йстви­тел­ност­та.

Ско­ро се оказ­ва, че ис­ти­на­та за “го­ле­мия ус­пех” на кни­жар­ни­ца­та и “ма­со­во­то” ку­пу­ва­не на ма­ке­дон­ска книж­ни­на е да­леч по-дру­га. Ни­кой ос­вен де­йци­те на БРП(к) не же­лае да да­де до­бро­вол­на­та си по­дкре­па за кни­жар­ни­ца­та; лъ­жа е, че се ку­пу­ват ма­ке­дон­ски кни­ги. Към тях не се про­я­вя­ва ни­ка­къв ин­те­рес. Тък­мо по­ра­ди то­ва през вто­ра­та по­ло­ви­на на 1947 г. по на­реж­да­не на ОК на БРП(к) и на Г. Ма­до­лев се при­стъп­ва към за­дъл­жи­тел­но або­ни­ра­не и за­ку­пу­ва­не на ма­ке­дон­ски вес­тни­ци и ли­те­ра­ту­ра.

Сви­де­тел­с­тво за то­ва е дру­га, на­пъл­но вяр­на ин­фор­ма­ция на Кр. Стой­чев до ЦК от 24.VII.1947 г., из­гот­ве­на по и­ска­не на Г. Ди­мит­ров по по­вод пре­дстоя­щи­те пре­го­во­ри в Блед. Там се со­чи: “За раз­прос­тра­не­ние на ма­ке­дон­ска книж­ни­на бе от­кри­та в Гор­на Джу­мая ма­ке­дон­ска кни­жар­ни­ца. Ще бъ­де от­кри­та та­ка­ва и в Пет­рич и в Не­вро­коп. Че­те­не­то на ма­ке­дон­ска книж­ни­на и пре­са е още сла­бо. Ин­те­ре­сът е слаб и не пра­вим не­об­хо­ди­мо­то да го по­ви­шим.”190

За­ед­но с ма­ке­дон­ски­те кни­жа­ри в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния при­сти­га и “по­движ­но ма­ке­дон­ско ки­но”, кое­то пъ­ту­ва из се­ла­та на об­ласт­та и про­жек­ти­ра ки­ноп­рег­ле­ди и фил­ми на сръб­ски и "ма­ке­дон­ски" език. Към не­го е при­кре­пе­на и “по­движ­на ма­ке­дон­ска кни­жар­ни­ца”. По­движ­ни­те ки­но и кни­жар­ни­ца про­веж­дат из­клю­чи­тел­но ак­тив­на про­ю­гос­лав­ска и про­ма­ке­до­нис­тка про­па­ган­да. В нея се ак­цен­ти­ра вър­ху “го­ле­ми­те ус­пе­хи на НРМ в со­циа­лис­ти­че­ско­то строи­тел­с­тво”, "ус­пе­хи­те" на “ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­на кул­ту­ра” и най-ве­че на го­ля­ма­та по­лза, коя­то би има­ла Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, ако се при­съ­е­ди­ни към Югос­ла­вия.191

Факт е, че след от­кри­ва­не­то на кни­жар­ни­ца­та ряз­ко се ак­ти­ви­зи­ра ма­ке­дон­ска­та про­па­ган­да. За то­ва уме­ло се ма­ни­пу­ли­ра с име­то и де­ло­то на Го­це Де­лчев. По по­вод 43-го­диш­ни­на­та от смърт­та му се раз­прос­тра­ня­ва до­клад, в кой­то се твър­ди, че “ма­ке­дон­ският на­род” щял да осъ­ще­с­тви до­край не­го­ви­те за­ве­ти, че “пре­дстои съ­зда­ва­не на ця­лос­тна ма­ке­дон­ска дър­жа­ва, в коя­то Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ще бъ­де обе­ди­не­на към НРМ в рам­ки­те на ФНРЮ и ще се из­вою­ват де­мок­ра­тич­ни пра­ва и сво­бо­ди и на ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние в Егей­ска Ма­ке­до­ния.”192

По вре­ме на че­с­тва­ния­та Го­це Де­лчев се на­ри­ча “ве­рен син на ма­ке­дон­ския на­род”. Твър­ди се, че “идеа­ли­те, меч­ти­те му са ве­че жи­ва, пре­крас­на де­йстви­тел­ност”. По­ка­за­тел­ни за на­со­ки­те на про­ма­ке­до­нис­тка­та и про­ю­гос­лав­ска про­па­ган­да са два па­са­жа от ма­те­риа­ли­те, по­све­те­ни на Г. Де­лчев. В еди­ния се со­чи: “Ма­кар и не ця­ла, Ма­ке­до­ния е сво­бод­на, ма­ке­дон­ският на­род сво­бод­но строи своя ма­ке­дон­ска дър­жа­ва, своя ма­ке­дон­ска на­цио­нал­на кул­ту­ра, своя щас­тлив сво­бо­ден жи­вот”. “Окон­ча­тел­но ще се осъ­ще­с­тви на­цио­нал­ният идеал на ма­ке­дон­ския на­род да се ви­ди час по-ско­ро на­пъл­но сво­бо­ден и обе­ди­нен око­ло НРМ в рам­ки­те на ФНРЮ.”193 От­пра­вя се при­зив да се по­ве­де бор­ба за из­вою­ва­не сво­бо­да­та на “ма­ке­дон­ския на­род” в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Яс­но е, че тук се ви­зи­ра “бор­ба за сво­бо­да” на Гор­нод­жу­май­ска об­ласт, кое­то не е дру­го, а своеоб­ра­зен при­зив за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то й към Югос­ла­вия.

Вну­ше­ния­та за “го­ля­мо­то” строи­тел­с­тво в НРМ се втъл­пя­ват по­стоян­но. По по­вод 1 май гру­па от 60 учи­те­ли и ра­бот­ни­ци по­се­ща­ват Ско­пие, за да се убе­дят на мяс­то за ус­пе­хи­те. Ръ­ко­во­ди­те­лят на гру­па­та Мир­чо Юру­ков, кой­то е и гла­вен ре­дак­тор на в. “Пи­рин­ско де­ло”, е сред най-рев­нос­тни­те про­па­ган­да­то­ри на ма­ке­дон­ски­те “ус­пе­хи”. Го­лос­лов­но хва­ли “го­ля­мо­то строи­тел­с­тво в НРМ”, твър­ди, че там се по­ла­га­ли ос­но­ви­те на “са­мо­бит­на ма­ке­дон­ска кул­ту­ра”, съ­об­ща­ва, че учи­те­ли­те от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния са ви­де­ли “как се пре­по­да­ва на­у­ка на ма­ке­дон­ски език”. Обоб­ща­ва, че “ма­ке­дон­ският на­род” строял бър­зо как­то сто­пан­ски, та­ка и кул­тур­но своя­та ре­пуб­ли­ка, към коя­то ско­ро ще се обе­ди­нят и “ос­та­на­ли­те ма­ке­дон­ски зе­ми”.194

С все­ки из­ми­нат ден кам­па­ния­та за по­пу­ля­ри­зи­ра­не на “ус­пе­хи­те” в НРМ във всич­ки об­лас­ти на жи­во­та и осо­бе­но по­пу­ля­ри­зи­ра­не­то й ка­то всеп­риз­нат цен­тър, око­ло кой­то тряб­ва да се обе­ди­ни “ма­ке­дон­ският на­род”, се за­сил­ва. И се­га глав­на три­бу­на на обе­ди­нис­тка­та стра­те­гия е в. “Пи­рин­ско де­ло”. Ус­по­ред­но с то­ва се осъ­ще­с­твя­ва и по­сте­пе­нен пре­ход към офор­мя­не­то на вес­тни­ка ка­то “ма­ке­дон­ски”. За­по­чва из­ли­за­не­то на ста­тии на “ма­ке­дон­ски език” от скоп­ски ав­то­ри. Та­ка­ва на­при­мер е ста­тия­та “Ма­ке­дон­ският ли­те­ра­ту­рен език” от Бла­же Ко­нев­ски, коя­то е от­къс от еднои­мен­на бро­шу­ра на ав­то­ра, коя­то вес­тни­кът пре­по­ръч­ва на чи­та­те­ли­те.195 Свой тон в про­па­ган­дна­та кам­па­ния да­ва и об­лас­тният ко­ми­тет на ОФ. При­мер в то­ва от­но­ше­ние е ста­тия­та на Г. Ма­до­лев от 26 май 1947 г., в коя­то от име­то на “на­ро­да на Пи­рин­ския край на Ма­ке­до­ния” се по­здра­вя­ва “вож­дът на югос­лав­ски­те на­ро­ди мар­шал Ти­то” и се въз­ди­га друж­ба­та между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия ка­то “за­лог за обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род”.196

Ус­по­ред­но със за­си­ле­на­та про­па­ган­да югос­ла­вя­ни­те тър­сят но­ви от­стъп­ки по пъ­тя към ця­лос­тно­то въ­веж­да­не на кул­тур­на­та ав­то­но­мия. За да тлас­не не­ща­та в же­ла­на­та по­со­ка, ЦК на МКП се ориен­ти­ра към по­сти­га­не на пре­ки до­го­во­ре­нос­ти с ръ­ко­вод­с­тво­то на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) в Гор­на Джу­мая. Раз­го­во­ри за то­ва се во­дят в на­ча­ло­то на май 1947 г. с по­дпред­се­да­те­ля на МС на НРМ Люб­чо Ар­сов. Не­го­во­то по­се­ще­ние не да­ва же­ла­ни­те ре­зул­та­ти, за­то­ва по­след­ва из­пра­ща­не­то на вто­ра де­ле­га­ция, на­че­ло с чле­на на ЦК на МКП Ве­ра Аце­ва. Скоп­ска­та де­ле­га­ция при­сти­га в гра­да и и­ска из­пъл­не­ние на ре­ше­ния­та от де­кла­ра­ция­та на Х пле­нум по ма­ке­дон­ския въ­прос и въ­веж­да­не­то на обе­ща­на­та кул­тур­на ав­то­но­мия. Пре­дла­га да се из­пра­тят 25 учи­те­ли от НРМ, кои­то да пре­по­да­ват “ма­ке­дон­ски език” в учи­ли­ща­та на об­ласт­та. Пре­дста­ви­те­ли­те на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) се съ­гла­ся­ват да и­скат от цен­трал­но­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво и Ми­нис­тер­с­тво­то на на­род­на­та про­све­та да бъ­дат въ­ве­де­ни “ма­ке­дон­ският език и ма­ке­дон­ска­та ис­то­рия” ка­то за­дъл­жи­тел­ни учеб­ни пре­дме­ти, а от Ми­нис­тер­с­тво­то на ин­фор­ма­ция­та и из­ку­с­тва­та - съ­зда­ва­не­то на “Об­лас­тен ма­ке­дон­ски теа­тър”. Още пре­ди да е да­де­но раз­ре­ше­ние за то­ва, се до­го­ва­ря из­пра­ща­не­то на 2-ма-3-ма ар­тис­ти и ре­жис­ьо­ри от Ско­пие. По­сти­га се и до­го­во­ре­ност да се от­крият но­ви “ма­ке­дон­ски” кни­жар­ни­ци в Пет­рич и Не­вро­коп.197 Де­ле­га­ция­та от НРМ си оти­ва до­вол­на от по­стиг­на­то­то.

Сго­вор­чи­вост­та на об­лас­тно­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво е до­ка­за­тел­с­тво, че то из­ця­ло е в плен на ма­ке­до­нис­тки­те желания на Ско­пие. То усър­дно удов­лет­во­ря­ва при­сти­га­щи­те от­там и­ска­ния. Ре­ша­ва­що зна­че­ние за то­ва оба­че имат ди­рек­ти­ви­те, ид­ва­щи от цен­трал­но­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво в Со­фия. Както вече бе посочено, по то­ва вре­ме за ма­ке­дон­ска­та по­ли­ти­ка на пар­тията на мяс­то­то на Вл. По­пто­мов ве­че е от­го­во­рен Въл­ко Чер­вен­ков. Той кри­ти­ку­ва об­ко­ма, че ба­ви из­пъл­не­ние­то на пар­тий­на­та по­ли­ти­ка по ма­ке­дон­ския въ­прос. За из­яс­ня­ва­не при­чи­ни­те за за­ба­вя­не­то в дни­те между­ 11 и 27 юли 1947 г. на­ро­чен инс­трук­тор пра­ви об­стой­на про­вер­ка. В до­клад до ръ­ко­вод­с­тво­то инс­трук­то­рът ин­фор­ми­ра: “На дру­га­ри­те им тег­не по­ло­же­ние­то в Югос­ла­вия, рес­пек­тив­но Ма­ке­до­ния. И­ска им се Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да се от­ли­ча­ва от Бъл­га­рия”. Не­ус­пе­хи­те при внед­ря­ва­не­то на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия те оп­рав­да­ва­т със съ­юз­ни­ци­те от ОФ. “Не­слу­чай­но ня­кои чле­но­ве на об­лас­тния ко­ми­тет каз­ват: “Не­ка до­йде Чер­вен­ков и по­стои де­сет де­на и да ви­ди как се ра­бо­ти с та­ки­ва съ­юз­ни­ци” - от­бе­ляз­ва инс­трук­то­рът.

Всъщ­ност ръ­ко­вод­с­тво­то на ОК на БРП(к) ве­че не се съ­об­ра­зя­ва ни­то с на­строе­ние­то на на­се­ле­ние­то, ни­то със съ­юз­ни­ци­те в ОФ, ни­то с про­тес­ти­те на опо­зи­ция­та. То про­сто най-усър­дно и на прак­ти­ка изпъл­ня­ва съ­гла­су­ва­ни­те на по-ви­со­ко ни­во ав­то­но­мис­тки ме­роп­рия­тия. Пър­во­то от тях е от­кри­ва­не­то на “ма­ке­дон­ска­та кни­жар­ни­ца” в Гор­на Джу­мая. Чрез кни­жар­ни­ца­та скоп­ски­те еми­са­ри се на­ста­ня­ват трай­но в об­лас­тния цен­тър, от­къ­де­то ор­га­ни­зи­рат още по-це­ле­на­со­че­на де­йност за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. През ме­се­ци­те май и юни 1947 г. при­стиг­на­ли­те в Гор­на Джу­мая “кни­жа­ри” пре­връ­щат окон­ча­тел­но об­лас­тния вес­тник “Пи­рин­ско де­ло” от бъл­гар­ски оте­че­ст­веноф­рон­тов­ски вес­тник в ма­ке­дон­ски вес­тник в пре­де­ли­те на Бъл­га­рия, в три­бу­на, от коя­то най-без­пре­пят­ст­вено по­пу­ля­ри­зи­рат югос­лав­ски­те схва­ща­ния за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос.

Об­що взе­то, през юли 1947 г. ЮКП, МКП и БРП(к) ве­че мо­гат да се по­хва­лят с “ус­пе­хи” по въ­веж­да­не на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия. Факт са “пре­броя­ва­не­то” на на­се­ле­ние­то ка­то “ма­ке­дон­ско” и от­кри­то­то по­пу­ля­ри­зи­ра­не на ма­ке­дон­ска­та по­ли­ти­ка на БРП(к) и ЮКП. Раз­прос­тра­не­ние­то на про­ю­гос­лав­ско­то схва­ща­не за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос ста­ва все по-без­кри­тич­но и на­ми­ра пъл­но съ­де­йствие от стра­на на мес­тни­те ак­ти­вис­ти на БРП(к). Въ­пре­ки ня­кои час­тич­ни ус­пе­хи на­ли­це спо­ред Бел­град е за­стой в прак­ти­че­ски­те де­йствия за реа­ли­зи­ра­не на обя­ве­ни­те в де­кла­ра­ция­та на Х пле­нум на ЦК на БРП(к) мер­ки за въ­веж­да­не на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия. А то­ва не за­до­во­ля­ва югос­лав­ска­та стра­на. Тя и­ска ра­ди­кал­но раз­ре­ша­ва­не на въ­про­са и се надява да се договори за това по вре­ме на пре­дстоя­щи­те пре­го­во­ри между­ Г. Ди­мит­ров и Ти­то в Блед. Още пре­два­ри­тел­на­та по­дго­тов­ка на пре­го­во­ри­те по­каз­ва, че кул­тур­на­та ав­то­но­мия ще бъ­де един от ди­ску­ти­ра­ни­те въ­про­си. За­ра­ди това в на­ве­че­рие­то на сре­ща­та Г. Ди­мит­ров съ­би­ра ин­фор­ма­ция за “из­вър­ше­но­то във връз­ка с кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия на Пи­рин­ския край”.198

В от­го­вор на не­го­во­то и­ска­не на 24.VII.1947 г. Кръс­тьо Стой­чев из­пра­ща об­стоен от­чет за “Из­вър­ше­но­то във връз­ка с кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия”. До­кла­дът фик­си­ра “по­сти­же­ния­та” на ма­ке­до­нис­тка­та де­на­цио­на­ли­за­тор­ска по­ли­ти­ка на пар­тия­та до мо­мен­та и не­йни­те бъ­де­щи на­ме­ре­ния. Ка­то ця­ло до­ку­мен­тът е и но­во своеоб­раз­но свидетелство за про­ва­ла на та­зи по­ли­ти­ка, как­то и за не­йна­та без­пер­спек­тив­ност. Как­то и при дру­ги слу­чаи, и се­га се от­чи­тат “ня­кол­ко сказ­ки от по­се­ти­ли Пи­рин­ския край от Ско­пие де­йци” за по­пу­ля­ри­зи­ра­не на НРМ, бе­се­ди за из­яс­ня­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос с об­ща­та кон­ста­та­ция, че “на­пра­ве­но­то в то­ва от­но­ше­ние е мал­ко”. Кр. Стой­чев убеж­да­ва Г. Ди­мит­ров, че пар­тий­ният ак­тив в об­ласт­та се е стре­мя­л да ра­бо­ти та­ка, че “да се чув­с­тва, че ра­бо­тят в ма­ке­дон­ска об­ласт”, но при­зна­ва: “То­ва съ­що е не­до­ста­тъч­но”. “Не на­пра­вих­ме ни­що сис­тем­но - со­чи той - по въ­про­са за пре­по­да­ва­не­то на ма­ке­дон­ска­та ис­то­рия в учи­ли­ща­та, оп­рав­да­вай­ки се с “лип­са­та на по­дре­ден ма­те­риал в туй от­но­ше­ние”. Би­ли и­ска­ли от Ско­пие..., “от­къ­де­то съ­що не мо­жа­ха да ни да­дат не­що осо­бе­но”. И по-на­та­тък: “По из­у­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­ски език в учи­ли­ща­та през та­зи го­ди­на не на­пра­вих­ме ни­що. Труд­нос­ти има, че на­стоя­щият ма­ке­дон­ски кни­жо­вен език не е твър­де при­ем­лив за на­ше­то на­се­ле­ние, за учи­те­ли­те, за уча­щи­те се. Но ние ни­що не на­пра­вих­ме да пре­о­до­леем та­зи труд­ност”. След то­ва съ­об­ща­ва за на­ме­ре­ние­то на ОК на БРП(к) да пре­дло­жи на МНП да се въ­ве­де из­у­ча­ва­не­то на ма­ке­дон­ски език в учи­ли­ща­та за смет­ка на 2 ча­са от обу­че­ние­то по бъл­гар­ски език. Ин­фор­ми­рай­ки го за от­кри­та­та в Гор­на Джу­мая “ма­ке­дон­ска кни­жар­ни­ца”, как­то и за на­ме­ре­ние­то да се от­крият та­ки­ва в Пет­рич и Не­вро­коп, той при­зна­ва: “Че­те­не­то на ма­ке­дон­ска книж­ни­на и пре­са е още сла­бо. Ин­те­ре­сът е слаб. И не пра­вим не­об­хо­ди­мо­то да го по­ви­шим”. Ре­ду­ва­не­то на “по­сти­же­ния” с кон­ста­та­ции за яв­ния не­ус­пех на всич­ки на­чи­на­ния про­дъл­жа­ва. Съ­об­ща­ва за пу­ска­не­то на по­движ­но­то “ма­ке­дон­ско ки­но” и “по­движ­на­та ма­ке­дон­ска биб­лио­те­ка”, за то­ва, че се “офор­мя ма­ке­дон­ски теа­тър”. Стой­чев се спи­ра и на в. “Пи­рин­ско де­ло”: “По пре­връ­ща­не­то на об­лас­тния вес­тник “Пи­рин­ско де­ло” в де­йстви­те­лен ма­ке­дон­ски вес­тник не сме на­пра­ви­ли мно­го. За­труд­ня­ва­ли сме се и за­ра­ди то­ва, че ни­кой от нас не мо­же да пи­ше на кни­жо­вен ма­ке­дон­ски език. На ма­ке­дон­ски в не­го е пи­са­но, но кол­ко­то са ид­ва­ли до­пи­ски от Ма­ке­до­ния и до­кол­ко­то пре­дста­ви­те­ли­те от Ско­пие в ма­ке­дон­ска­та кни­жар­ни­ца са по­дпис­ва­ли ня­коя ста­тий­ка. За по­дсил­ва­не на ма­ке­дон­ския ха­рак­тер на “Пи­рин­ско де­ло” ОК се до­го­во­ри със Ско­пие за раз­мя­на на ко­рес­пон­ден­ти с в. “Но­ва Ма­ке­до­ния”. Пра­вим не­до­ста­тъч­но - по­соч­ва по-на­та­тък Стой­чев, по взаим­ния об­мен на де­ле­га­ции”. От­че­тът за­вър­шва с кон­ста­та­ция­та, че не е из­пъл­не­но и ре­ше­ние­то за съ­зда­ва­не на “ма­ке­дон­ска пар­ла­мен­тар­на гру­па”. На­края Стой­чев се оп­лак­ва, че не им се по­ма­га и апе­ли­ра: “Оба­че аб­со­лют­но не­об­хо­ди­мо е в жи­во­та на пар­тия­та, на ОФ, въ­об­ще в по­ли­ти­че­ския жи­вот на стра­на­та да се чув­с­тва, че има ед­на об­ласт в пре­де­ли­те на НРБ, коя­то е ма­ке­дон­ска. То­ва ние го чув­с­тва­ме, а то влияе и в на­ша­та ра­бо­та. Чес­то нам се въз­ра­зя­ва и въ­тре в пар­тия­та, и то от съ­юз­ни­ци­те: “Са­мо вие го­во­ри­те за ма­ке­дон­ски въ­прос, а ето, ни­то пра­ви­тел­с­тво­то, ни­то на­ши­те ръ­ко­вод­с­тва на пар­тии­те не го­во­рят по то­ва”.199

Ко­га­то Г. Ди­ми­т­ров пре­г­ле­ж­да ци­ти­ра­ния от­чет, ос­та­ва не­до­во­лен от то­ва, че ОК на БРП(к) не е ра­бо­тил по­ч­ти ни­що по кул­тур­но-на­ци­о­нал­на­та ав­то­но­мия - си спом­ня Г. Ха­джи­и­ва­нов.200 Яв­но той е не­у­до­в­ле­т­во­рен, че ня­ма да мо­же да се по­х­ва­ли пред Ти­то с го­ле­ми по­с­ти­же­ния по при­ла­га­не на ре­ше­ни­я­та на Х пле­нум на БРП(к) за Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния, ко­и­то би­ха го за­до­во­ли­ли.

От­че­тът на Кр. Стой­чев е по­ка­за­те­лен как­то за не­ус­пе­ха и “ус­пе­хи­те” на македонистката политика, та­ка и за раз­ме­ра на ма­ке­до­нис­тки­те на­строе­ния в об­ласт­та през първата половина на 1947 г. Оче­биен е фак­тът, че те се ши­рят пре­ди всич­ко в сре­ди­те на ръ­ко­вод­ни­те об­лас­тни и око­лий­ски ко­му­нис­ти­че­ски  де­йци, които безропотно и безкритично изпълняват всички нареждания на отговорника за тази политика при ПБ на ЦК на БРП(к) Вълко Червенков, както и на исканията за най-активна автономистка дейност, идващи от Скопие.

През юли 1947 г.  представители на ръ­ко­вод­с­тво­то на МКП договарят с ОК на БРП(к) в Гор­на Джу­мая осъществяването на конкретни автономистки дейности и инициативи. И не без съгласието на ЦК на БРП(к) в София югославската, респективно македонската страна постига желания успех - да­де­но е съ­гла­сие за раз­ши­ря­ва­не на пе­чат­на­та про­па­ган­да, въ­веж­да­не на “ма­ке­дон­ски език и ис­то­рия” ка­то учеб­ни дис­цип­ли­ни, за от­кри­ва­не на “ма­ке­дон­ски теа­тър” и др. Тях­но­то из­пъл­не­ние оба­че за­ви­си и от договарянето между Белград и  Со­фия. Та­ко­ва се постига по вре­ме на пре­го­во­ри­те между­ Г. Ди­мит­ров и Й. Б. Ти­то в Блед от края на юли и на­ча­ло­то на ав­густ 1947 г. А с това се да­ва нов тла­сък на де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та по­ли­ти­ка в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния.