Пиринска Македония в българо-югославските отношения /1944-1948/

Втора глава

 

Пре­ход към на­ла­га­не на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния

(ав­густ 1946 - ав­густ 1947 г.)

 

 1.За­сил­ва­не на ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да

и югос­лав­ски­те пре­тен­ции през есен­та на 1946 г.

 

Ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) за­дъл­жа­ва об­лас­тна­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция в Г. Джу­мая да при­ве­де в из­пъл­не­ние ре­ше­ния­та по ма­ке­дон­ския въ­прос. По­ра­ди страх и ко­нюн­ктур­ни съ­об­ра­же­ния, на­ло­же­ни от пре­дстоя­ща­та из­бор­на кам­па­ния и се­риоз­на­та съ­про­ти­ва сре­щу ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на пар­тия­та, дъл­го вре­ме те­зи ре­ше­ния са за­бу­ле­ни в тайн­ст­веност. Сви­де­тел­с­тва за то­ва са две из­яв­ле­ния на об­лас­тния сек­ре­тар Кр. Стой­чев. На за­се­да­ние на бю­ро­то на ОК на БРП(к) от 5.I.1947 г. по­соч­ва: “Ние я по­ста­вих­ме в пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции, но та­ка да се ка­же, де­кла­ра­ция­та на Де­се­тия пле­нум е не­ле­гал­но из­да­ние, още не тряб­ва да се да­ва ши­ро­ка глас­ност, пуб­ли­ка­ция”.1

В до­кла­да си пред Тре­та­та об­лас­тна кон­фе­рен­ция на БРП(к) от 17.II.1947 г. той съ­об­ща­ва, че об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция не се е стре­мя­ла да агитира пред пуб­лич­ни съ­бра­ния бъдещата политика по ма­ке­дон­ския въ­прос, възприета на Де­се­тия пле­нум по­ра­ди съ­про­ти­ва­та, на коя­то се на­тък­ва. Партийната декларация по този въпрос се раз­глеж­да са­мо в ор­га­ни­за­ции­те на БРП(к).2

В де­йстви­тел­ност пър­ва­та мяр­ка за из­пъл­не­ние на де­кла­ра­ция­та е не­йно­то “раз­глеж­да­не”. На 14 ав­густ 1946 г. се про­веж­да пле­нум на об­лас­тния ко­ми­тет, в днев­ния ред на кой­то е вклю­че­на и точ­ка “Де­кла­ра­ция­та на ЦК по ма­ке­дон­ския въ­прос”. След про­чи­та­не­то й не се до­пу­скат ра­зи­сква­ния. Тя се от­ми­на­ва с пъл­но мъл­ча­ние. Един­ст­веният по­вдиг­нат въ­прос ка­сае за­да­ча­та по вре­ме на ре­фе­рен­ду­ма да се из­ди­гат ло­зун­ги ка­то за “ма­ке­дон­ска об­ласт”. От­чи­та се “про­пу­скът”, че в пла­но­вете за аги­та­цион­на­та кам­па­ния не са вклю­че­ни ма­ке­дон­ски ло­зун­ги.3

Об­лас­тният ко­ми­тет свеж­да ре­ше­ния­та по ма­ке­дон­ския въ­прос пред спе­циал­ни око­лий­ски кон­фе­рен­ции, на кои­то се из­на­сят до­кла­ди за между­на­род­но­то и въ­треш­но­то по­ло­же­ние, а между­ дру­го­то се “ра­зяс­ня­ва” и де­кла­ра­ция­та на Х пле­нум.

По­ка­за­тел­на за на­чи­на, по кой­то про­ти­чат те­зи кон­фе­рен­ции, е раз­лож­ка­та, про­ве­де­на на 18.VIII.1946 г. На нея Еф­тим Геор­гиев се спи­ра на ли­ния­та на пар­тия­та по ма­ке­дон­ския въ­прос от 1938 г. и на из­вър­ше­но­то в та­зи на­со­ка във ФНРЮ. Меж­ду дру­го­то до­клад­чи­кът съ­об­ща­ва “ра­дос­тна­та вест”, че най-по­сле “ЦК на БРП(к) има ста­но­ви­ще, кое­то е яс­но и стро­го оп­ре­де­ле­но, аб­со­лют­но за­дъл­жи­тел­но за всич­ки ко­му­нис­ти и осо­бе­но за те­зи от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, кои­то глав­но тряб­ва да го из­пъл­ня­ват”. След то­ва Геор­гиев про­чи­та де­кла­ра­ция­та на Де­се­тия пле­нум, без да до­пус­не как­ви­то и да е ра­зи­сква­ния по нея.4

По по­до­бен на­чин про­ти­чат и дру­ги­те око­лий­ски кон­фе­рен­ции. В Све­ти Врач след про­чи­та­не на ре­ше­ния­та се пра­ви след­на­та оку­ра­жи­тел­на кон­ста­та­ция: “Ние ще срещ­нем мо­же би труд­нос­ти по ма­ке­дон­ския въ­прос сред съ­юз­ни­ци­те, но то­ва не тряб­ва да ни пла­ши, а чрез пар­тий­ния език ще про­дъл­жим та­зи ра­зяс­ни­тел­на ра­бо­та, за­що­то и без то­ва вре­ме­то за ра­зяс­ня­ва­не по не­го въ­прос е на­зря­ло.”5   От са­мо се­бе си се раз­би­ра, че за­дъл­жи­тел­ният ха­рак­тер на ре­ше­ния­та на вис­ше­то ръ­ко­вод­с­тво спо­ред пар­тий­ния ус­тав, как­то и съ­ще­с­тву­ва­ща­та то­га­ва прак­ти­ка на най-стро­га пар­тий­на дис­цип­ли­на и сля­по по­дчи­не­ние при из­пъл­не­ние на пар­тий­ни­те ре­ше­ния из­ключ­ват въз­мож­ност­та до­ри за ко­мен­ти­ра­не, а ка­мо ли за ос­пор­ва­не или от­кри­то про­ти­во­пос­та­вя­не. А на ка­къв “пар­тиен език” ще се пре­веж­да де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та кам­па­ния, ста­ва яс­но мно­го ско­ро.

Фак­тът, че де­кла­ра­ция­та на Де­се­тия пле­нум не се свеж­да до зна­ние­то на на­се­ле­ние­то в стра­на­та, е сви­де­тел­с­тво, че ко­му­нис­ти­че­ски­те ръ­ко­во­ди­те­ли са има­ли яс­на пре­дста­ва, че тя ня­ма да се по­срещ­не до­бре, че ще до­ве­де до от­слаб­ва­не на и без то­ва на­ла­га­но­то по си­лов път пар­тий­но влия­ние в пре­дстоя­щи­те по­ли­ти­че­ски кампании - Ре­фе­рен­ду­мът за ре­пуб­ли­ка и из­бо­ри­те за Ве­ли­ко на­род­но съ­бра­ние. До­ку­мен­тът не се пуб­ли­ку­ва на стра­ни­ци­те на в. “Пи­рин­ско де­ло” и в не­го не се по­я­вя­ва ни­то ед­но съ­об­ще­ние или ко­мен­тар, кой­то да опо­вес­ти но­ва­та ли­ния на пар­тия­та по ма­ке­дон­ския въ­прос. Явно е, че комунистите се предпазват и страхуват да сторят това.

Ня­кои до­ку­мен­ти от то­ва вре­ме сви­де­тел­с­тват, че пар­тий­на­та ма­са по­сре­ща сдър­жа­но и с из­вес­тно не­до­у­ме­ние ре­ше­ния­та на пле­ну­ма. На ня­кои мес­та се из­ра­зя­ва и от­кри­то не­го­ду­ва­не. Ти­пич­но е ед­но из­вес­тие от пар­тий­на­та ор­га­ни­за­ция в с. Пет­ро­во, в кое­то се со­чи: “Въ­про­сът за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска към Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния се по­сре­ща с го­ля­мо не­до­у­ме­ние от на­се­ле­ние­то, а от пар­тий­на­та ма­са - с не­го­ду­ва­ние”.6

По­я­ва­та на де­кла­ра­ция­та пре­диз­вик­ва про­ме­ни в про­па­ган­дна­та ра­бо­та на пар­тий­ни­те ко­ми­те­ти. До на­ча­ло­то на кам­па­ния­та за ре­фе­рен­ду­ма и из­бо­ри­те за Ве­ли­ко на­род­но съ­бра­ние не се пре­движ­да ма­ке­до­нис­тка аги­та­ция. След ре­ше­ние на об­лас­тния ко­ми­тет в пла­но­ве­те на про­па­ган­дни­те зве­на се вна­сят ко­рек­ции. Пре­движ­да се на­пис­ва­не­то на ста­тии про­тив “вър­хо­виз­ма” и “ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм”; вес­тник “Пи­рин­ско де­ло” да при­до­бие “ма­ке­дон­ски об­лик”; от­пе­чат­ва­не ло­зун­ги за обе­ди­не­ние­то на Ма­ке­до­ния. При­е­ма се ре­чи­те на ора­то­ри­те да се по­дла­гат на пре­два­ри­те­лен пре­глед от бю­ра­та на об­лас­тния и око­лий­ски­те ко­ми­те­ти. Ре­ша­ва се още про­па­ган­да­та за ре­пуб­ли­ка да се во­ди под ло­зун­га “За на­род­на ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия, коя­то ще по­мог­не на ма­ке­дон­ци­те от Пи­рин­ския край да се обе­ди­нят в ед­на дър­жа­ва в рам­ки­те на НРМ”.7

Ре­ше­нието Ре­фе­рен­ду­мът и из­бо­ри­те за ВНС да се про­ве­дат под зна­ка на Х пле­нум, се съ­про­вож­да с уго­вор­ка­та аги­та­то­ри­те да обяс­ня­ват, че с пре­дстоя­що­то обе­ди­не­ние ня­ма да се по­ста­вят но­ви гра­ни­ци. “По пъ­тя на ед­на ши­ро­ка и пъл­на ра­зяс­ни­тел­на ра­бо­та ние тряб­ва да по­со­чим и убе­дим всич­ки, че с обе­ди­не­ние­то на Вар­дар­ска и Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния не се из­ко­па­ват но­ви гра­ни­ци, а се пре­мах­ва ед­на пре­чка по пъ­тя на из­граж­да­не­то на юж­нос­ла­вян­ска­та фе­де­ра­ция, съ­зда­ва се ед­но зве­но меж­ду Ти­то­ва Югос­ла­вия и ОФ Бъл­га­рия”8 - се че­те в тях.

По­я­ва­та на та­зи уго­вор­ка не е слу­чай­на. Тя е по­ро­де­на от про­дъл­жа­ва­що­то изо­с­т­ря­не на по­ли­ти­че­с­ка­та об­с­та­но­в­ка в то­зи край и най-ве­че от за­сил­ва­щия се страх сред на­се­ле­ни­е­то от евен­ту­ал­но при­съ­е­ди­ня­ва­не към НРМ. По­ка­за­тел­но за сло­ж­но­ст­та на об­с­та­но­в­ка­та през вто­ра­та по­ло­ви­на на 1946 г. е ед­но све­де­ние на Об­ла­с­т­на­та ин­с­пе­к­ция на ин­фор­ма­ци­я­та и из­ку­с­т­ва­та до Ми­ни­с­тер­с­т­во­то на ин­фор­ма­ци­я­та и из­ку­с­т­ва­та. В не­го се по­со­ч­ва, че се е съ­з­да­ла сло­ж­на об­с­та­но­в­ка, по­ро­де­на от слу­хо­ве­те, че об­ла­ст­та ще бъ­де пре­да­де­на на Юго­с­ла­вия. Във връ­з­ка с то­ва ин­с­пе­к­ци­я­та пре­ду­п­ре­ж­да­ва: “Вли­я­ни­е­то на Бъл­га­рия в Гор­но­джу­май­с­ка об­ласт във вся­ко от­но­ше­ние е сло­жи­ло своя от­пе­ча­тък, а вра­го­ве­те кле­ве­тят, че Пи­рин­с­ки­ят край щял да бъ­де пре­да­ден на сър­би­те, че ще се от­де­лим от Бъл­га­рия”.9

За­си­ле­но­то на­пре­же­ние е ре­зул­та­ти от “раз­се­к­ре­тя­ва­не” ре­ше­ни­я­та на Х пле­нум. Ин­фор­ма­ци­я­та из­ти­ча от уча­с­т­ни­ци в пар­тий­ни кон­фе­рен­ции. Опо­зи­ци­я­та не са­мо ги пра­ви из­ве­с­т­ни на на­се­ле­ни­е­то, но и ка­те­го­ри­ч­но се обя­вя­ва сре­щу тях и про­ве­ж­да от­к­ри­та про­па­ган­да сре­щу БРП(к) и ОФ с об­ви­не­ни­е­то, че “ко­му­ни­с­ти­те ис­кат да про­да­дат Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния на сър­би­те”.10

Из­ос­тря­не на об­ста­нов­ка­та на­стъп­ва и след осъ­ще­с­твя­ва­не­то на ня­кои мер­ки за из­пъл­не­ние ре­ше­ния­та на пар­тий­ния пле­нум и до­го­во­ре­ни пре­ди то­ва със Ско­пие. Още по вре­ме на кон­гре­са на На­род­ния фронт в НРМ от май 1946 г. се по­сти­га споразумение за взаим­на раз­мя­на на Ти­то­ви пио­не­ри и сеп­тем­врий­че­та, за из­пра­ща­не и раз­прос­тра­не­ние на ма­ке­дон­ска ли­те­ра­ту­ра и вес­тни­ци. На 17 ав­густ 1946 г. за по­чив­ка в ма­нас­ти­ра “Св. Наум” край Ох­рид­ско­то езе­ро за­ми­на­ват 56 де­ца от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. На след­ва­щия ден от НРМ при­сти­гат 25 пио­не­ри на по­чив­ка в м. Пре­дел. Ръ­ко­во­ди­те­лят им Кръс­тьо Кръс­тев не про­пу­ска при по­сре­ща­не­то пуб­лич­но да спо­де­ли уве­ре­ност­та си, че “ма­ке­дон­ският на­род ще се обе­ди­ни в един­на ма­ке­дон­ска ре­пуб­ли­ка Ма­ке­до­ния”. По вре­ме на пре­стоя си Кр. Кръс­тев раз­ви­ва про­па­ган­да в по­лза на при­съ­е­ди­ня­ва­не­то.

В на­ча­ло­то на сеп­тем­ври 1946 г. от НРМ при­сти­гат пър­ви­те прат­ки от в. “Но­ва Ма­ке­до­ния”. Ни­кой не се на­е­ма с пла­си­ра­не­то му по про­ста­та при­чи­на, че на­се­ле­ние­то не же­лае да го че­те. В края на сеп­тем­ври Ок на ОФ пи­ше пис­мо до Глав­ния съ­бор на На­ро­доос­во­бо­ди­тел­ния фронт на Ма­ке­до­ния с и­ска­не­то из­пра­ща­не­то на вес­тни­ка да спре. В пис­мо­то се каз­ва: “Пла­си­ра­не­то на вес­тни­ка не вър­ви та­ка, как­то се же­лае­ше от всич­ки ни, по след­ни­те при­чи­ни:

1. Вес­тни­кът се спис­ва на език, кой­то не се раз­би­ра до­бре от мно­го на­ши чи­та­те­ли;

2. Опи­тах­ме чрез аген­ция “Стре­ла” за ръч­на про­даж­ба, но се хар­чи съ­всем мал­ко;

3. На­се­ле­ние­то в на­ша­та об­ласт се въл­ну­ва в на­стоя­щия мо­мент от дру­ги важ­ни по­ли­ти­че­ски въ­про­си - до­се­га от Ре­фе­рен­ду­ма за ре­пуб­ли­ка, а се­га му пре­дстоят из­бо­ри за на­род­ни пре­дста­ви­те­ли за ВНС. Въ­про­си­те, кои­то се тре­ти­рат във в. “Но­ва Ма­ке­до­ния”, са от дру­го ес­те­с­тво за на­ши­те чи­та­те­ли. Опи­ти­те ни чрез из­пра­ща­не до око­лий­ски­те и мес­тни ОФ ко­ми­те­ти се ока­за­ха без­ре­зул­тат­ни. Ко­ми­те­ти­те от­каз­ват пла­си­ра­не­то му. По­ра­ди те­зи при­чи­ни, мо­лим ви, да спре­те из­пра­ща­не­то на вес­тни­ка”.11

От­ка­зът да се раз­прос­тра­ня­ва в. “Но­ва Ма­ке­до­ния” е пър­вият удар вър­ху на­ме­ре­ния­та на БРП(к) да про­веж­да ефек­тив­на ма­ке­до­нис­тка про­па­ган­да, удар сре­щу на­ме­ре­ния­та на Ско­пие да осъ­ще­с­тви всеоб­хват­но кул­тур­но-про­свет­но про­ник­ва­не в то­зи край. На­ли­це е и пър­ва­та своеоб­раз­на из­я­ва на съ­про­ти­ва­та, коя­то на­се­ле­ние­то от­тук на­та­тък все по-чес­то ще оказ­ва на ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния. Въ­пре­ки то­ва опи­ти­те за не­йно­то на­ла­га­не про­дъл­жа­ват. Всич­ки уси­лия на скоп­ска­та про­па­ган­да се на­соч­ват към по­пу­ля­ри­зи­ра­не на идея­та за обе­ди­не­ние, за по­дго­тов­ка на об­ще­ст­вено­то мне­ние в не­го­ва по­лза.

В пъл­но съ­зву­чие с югос­лав­ски­те на­ме­ре­ния е и про­па­ган­да­та на об­лас­тна­та и око­лий­ските ор­га­ни­за­ции на БРП(к). На скоп­ски­те пра­те­ни­ци се пра­вят все­въз­мож­ни ус­лу­ги. Ка­то се въз­по­лзват от ре­ше­ния­та на Х пле­нум, пре­дста­ви­те­ли на НРМ се ориен­ти­рат към пре­ки кон­так­ти с об­лас­тно­то ръ­ко­вод­с­тво на БРП(к) и пре­дсе­да­те­ля на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ Г. Ма­до­лев. По­ста­вя се на­ча­ло­то на изграждане на агентурна мрежа, разкрита от органите на българската Държавна сигурност едва през 1949 г. Ши­ро­ко се из­по­лзват ус­лу­ги­те на съ­зда­де­ни­те в Пет­рич, а впос­лед­с­твие и на дру­ги мес­та ор­га­ни­за­ции на На­род­ния фронт. Де­йност­та им се на­прав­ля­ва от Ско­пие, а кон­тро­лът по из­пъл­не­ние­то на за­да­чи­те осъ­ще­с­твя­ва югос­лав­ско­то по­сол­с­тво в Со­фия. Ид­ва­щи­те от Ско­пие пра­те­ни­ци аги­ти­рат все по-на­стой­чи­во в по­лза на при­съ­е­ди­ня­ва­не­то, раз­прос­тра­ня­ват сред на­се­ле­ние­то об­ви­не­ние­то, че стра­на­та не се е ос­во­бо­ди­ла от ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм. В края на го­ди­на­та ор­га­ни­за­ции­те на На­род­ния фронт свик­ват съ­бра­ния, на кои­то аги­ти­рат при пре­броя­ва­не­то на­се­ле­ние­то да се за­пи­ше ка­то ма­ке­дон­ско.12

Мно­го ак­тив­но за ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да се из­по­лзва и в. “Пи­рин­ско де­ло”. В не­го­ви­те брое­ве от на­ча­ло­то на сеп­тем­ври пре­вес до­би­ват про­ма­ке­до­нис­тки­те и про­ю­гос­лав­ските ма­те­риа­ли. По­ста­вя се на­ча­ло­то на руб­ри­ка­та “Но­ви­ни от Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния”, ка­то пър­ва­та до­пи­ска е на “ма­ке­дон­ски език”, но с бъл­гар­ския пра­во­пис.13 През чет­вър­то­то три­ме­се­чие на 1946 г. под та­зи руб­ри­ка се по­я­вя­ват ста­тии, до­пи­ски и дру­ги ма­те­риа­ли с хва­леб­ст­вено съ­дър­жа­ние по ад­рес на “го­ле­ми­те” по­сти­же­ния във всич­ки об­лас­ти на со­циа­лис­ти­че­ско­то строи­тел­с­тво на НРМ”. Спек­тъ­рът на ма­ке­до­нис­тка­та и про­ю­гос­лав­ската про­па­ган­да е твър­де раз­но­ро­ден, до­сти­гащ по­ня­ко­га до сме­хот­вор­ни твър­де­ния и лъ­жи. Ха­рак­тер­на в то­ва от­но­ше­ние е ста­тия­та, в коя­то се за­я­вя­ва: “Днес ма­ке­дон­ска­та зе­мя по­рят ве­че сто­ти­ци трак­то­ри от ма­ши­нот­рак­тор­ни­те стан­ции” или “След две­го­ди­шен сво­бо­ден жи­вот в Ма­ке­до­ния ве­че ня­ма ни­то един гла­ден и не­об­ле­чен. Хляб, ме­со, маз­ни­ни, об­лек­ло и т.н. има до­ста­тъч­но за всич­ки”.14

От на­ча­ло­то на ок­том­ври 1946 г. е факт без­кон­трол­но­то от­ва­ря­не вра­ти­те на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния за ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да. На­пъл­но сво­бод­но ста­ва и до­пу­ска­не­то на про­па­ган­да­то­ри на ма­ке­до­нис­тка­та идея от Ско­пие. Ръ­ко­вод­с­твото на БРП(к) не са­мо, че не пра­ви ни­що за тях­но­то спи­ра­не, но ги по­ощ­ря­ва, ка­то пра­ви но­ви от­стъп­ки. Яр­ка про­я­ва на ро­доот­стъп­чи­вост е не­до­стой­но­то ре­ше­ние да се из­вър­ши пре­на­ся­не­то тлен­ни­те ос­тан­ки на Г. Де­лчев от Со­фия в Ско­пие. По този повод комунистите организират тържествени събрания и шествия от София през Горна Джумая до македонската граница при гр. Струмица. На нарочното събрание в Народния театър в София говори изявяващият се по това време като "македонец" бивш регент Тодор Павлов. Легендарният деец на националноосвободителното движение на македонските българи българските комунисти назовават "най-верния син на македонския народ". Българска почетна рота изпраща тленните останки до с. Бараково, където се е предвиждало да бъде бъдещата българо-македонска граница след "обединението на македонците". Оттук тленните останки се поемат от почетен кортеж югославски войници.

Тържествеността, с която се извършва предаването на тленните останки на Гоце Делчев до "границата" на Македония, не е случайна. С то­зи си акт ръ­ко­вод­с­тво­то на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия в Бъл­га­рия це­ли да убе­ди югос­лав­ска­та стра­на в не­об­ра­ти­мост­та на не­йни­те про­ма­ке­до­нис­тки ре­ше­ния. При то­ва по­ло­же­ние от Югос­ла­вия не ча­кат, а още по­ве­че за­сил­ват про­па­ган­да­та в по­лза на от­дав­на на­бе­ля­за­на­та стра­те­ги­че­ска цел - при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. И се­га сред­с­тва­та не се по­дби­рат. При­ла­гат се всич­ки по­зна­ти от есен­та на 1944, от 1945 и пър­ва­та по­ло­ви­на на 1946 г. по­хва­ти. По­ли­ва­риан­тният по­дход се за­движ­ва с пъл­на си­ла. Ус­пе­хи­те във всич­ки на­чи­на­ния до го­ля­ма сте­пен се га­ран­ти­рат от без­кри­тич­на­та, гра­ни­че­ща със сля­по по­дчи­не­ние от­стъп­чи­вост и раболепие на висшите и местните активисти на БРП(к). В ход е по­ред­ният добре премислен и без­пре­це­ден­тен на­тиск. Ед­на от по­со­ки­те на югос­лав­ска­та ата­ка и се­га е Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. И то­зи път ма­ке­дон­ско­то ръ­ко­вод­с­тво раз­чи­та на по­мощ­та на от­дел­ни­те пар­тий­ни фун­кцио­не­ри на об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к), по­пад­на­ли от­дав­на под югос­лав­ско влия­ние. Та­ки­ва са пре­дсе­да­те­лят на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ Г. Ма­до­лев, сек­ре­та­рят на ОК на БРП(к) Кр. Стой­чев, ня­кои око­лий­ски сeк­ре­та­ри на пар­тия­та и др. През есен­та на 1946 г. те из­ли­зат  с но­ви ма­ке­до­нис­тки ини­циа­ти­ви, вну­ше­ни им от ръ­ко­вод­с­тво­то на МКП.

По­ред­но­то ме­роп­рия­тие, кое­то се из­по­лзва най-ра­цио­нал­но за рек­ла­ми­ра­не “пре­дстоя­що­то” обе­ди­не­ние, е че­с­тва­не­то на на­цио­нал­ния праз­ник на НРМ - 11 ок­том­ври. Ус­лу­га­та то­зи път пра­ви пре­дсе­да­те­лят на ОК на ОФ Г. Ма­до­лев, кой­то прокарва ре­ше­ние праз­ни­кът да бъ­де че­с­тван и в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт ка­то на­цио­на­лен праз­ник и на “пи­рин­ски­те ма­ке­дон­ци”. Ка­то пре­дста­ви­тел на ко­ми­те­та за тър­же­с­тва­та в Ско­пие е из­пра­тен Ал. Гър­чев. По на­реж­да­не на Г. Ма­до­лев в око­лий­ски­те цен­тро­ве се про­веж­дат съ­бра­ния, на кои­то се твър­ди, че Ве­ли­ко­то на­род­но съ­бра­ние “ще га­ран­ти­ра обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род към своя­та На­род­на ре­пуб­ли­ка Ма­ке­до­ния”. Във връз­ка с праз­ни­ка на стра­ни­ци­те на в. “Пи­рин­ско де­ло” се пуб­ли­ку­ва го­ля­ма ста­тия на Ла­зар Ко­ли­шев­ски под за­гла­вие “11 ок­том­ври 1941 г. и на­род­но­то въ­ста­ние в Ма­ке­до­ния”.15

Ед­но от ме­ро­п­ри­я­ти­я­та, ко­е­то пре­д­хо­ж­да че­с­т­ва­не­то, е пре­на­ся­не­то тлен­ни­те ос­тан­ки на Го­це Дел­чев от Со­фия през Гор­на Джу­мая, Све­ти Врач, Пе­т­рич и Стру­ми­ца за Ско­пие. На 8 ок­том­в­ри 1946 г. при­д­ру­жа­ва­щи­те тлен­ни­те ос­тан­ки юго­с­ла­в­с­ка во­ен­на част и спе­ци­ал­на де­ле­га­ция, пре­д­во­ж­да­на от Кръ­с­те Цър­вен­ко­в­с­ки, пре­ми­на­ват през по­со­че­ни­те бъл­гар­с­ки гра­до­ве. Ор­га­ни­зи­рат се ми­тин­ги, на ко­и­то Цър­вен­ко­в­с­ки от­п­ра­вя при­зи­ви “обе­ди­не­ни­е­то на ма­ке­дон­с­кия на­род в сво­я­та На­ро­д­на ре­пу­б­ли­ка Ма­ке­до­ния да ста­не час по-ско­ро”.16

Скоп­ски­те съ­рбо­ма­ни из­по­лзват твърде умело об­стоя­тел­с­тво­то, че ре­ше­ния­та на Х пле­нум са за­дъл­жи­тел­ни за чле­но­ве­те на БРП(к) в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Тък­мо за то­ва ор­га­ни­за­ции­те на БРП(к) в то­зи край са един­ст­вени­те, чрез кои­то се опит­ват и ус­пя­ват да на­пра­вят не­що за тях­но­то из­пъл­не­ние. По­зо­ва­вай­ки се на те­зи ре­ше­ния, скоп­ски пра­те­ни­ци не­пре­къс­на­то пре­дя­вя­ват и­ска­ния пред око­лий­ски­те и об­лас­тния ко­ми­те­ти на БРП(к) от чие­то име се про­веж­дат всич­ки про­ма­ке­до­нис­тки и про­ю­гос­лав­ски про­я­ви. Чрез тях югос­лав­ска­та стра­на се стре­ми да из­вою­ва но­ви, из­год­ни за нея от­стъп­ки, ка­то пре­по­дна­ся свои­те и­ска­ния на  ЦК на БРП(к) ка­то и­ска­ния на мес­тни­те пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции и на­се­ле­ние­то. То­зи при­йом да­ва оп­ре­де­ле­ни ре­зул­та­ти. Та­ки­ва са вну­ше­ния­та да се и­ска от ЦК на БРП(к) на­се­ле­ние­то да се за­пи­ше ка­то ма­ке­дон­ско, за въ­веж­да­не­то на ма­ке­дон­ски език, от­кри­ва­не­то на ма­ке­дон­ски кни­жар­ни­ци и др. По­до­бни и­ска­ния по­влия­ват при взе­ма­не­то на ре­ше­ния и по­чти пъл­но­то им удов­лет­во­ря­ва­не през 1947-1948 г.

За да по­дси­ли и оси­гу­ри ус­пе­ха на по­ред­на­та си про­ма­ке­до­нис­тка ак­ция в Бъл­га­рия, ръ­ко­вод­с­тво­то на ЮКП при­бяг­ва и до из­пи­та­ния от пре­ди то­ва ме­тод - въ­про­сът за гарантиране правата на "македонците" в България да се раз­ду­ха в югос­лав­ска­та пре­са. На 4.ХI.1946 г. в. “Бор­ба” от­пра­вя не­при­кри­та кри­ти­ка сре­щу БРП(к), че се стра­ху­ва да по­зво­ли “сво­бод­но­то из­ра­зя­ва­не во­ля­та на ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние в Пи­рин­ския край”.17

По съ­ще­с­тво е на­ли­це опит за на­ме­са във въ­треш­ни­те ра­бо­ти на стра­на­та с яс­но от­пра­ве­ни пре­тен­ции по ад­рес на част от не­го­во­то на­се­ле­ние и те­ри­то­рия. На югос­лав­ска­та кри­ти­ка от­го­ва­ря Г. Ди­мит­ров. Вмес­то адек­ва­тен и на­цио­нал­но до­стоен, съ­об­ра­зен с на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си от­го­вор ръ­ко­во­ди­те­лят на БРП(к) и бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво се впу­ска да убе­ди югос­лав­ски­те си при­я­те­ли, че би­ли до­стиг­на­ли до “не­пра­вил­ни за­клю­че­ния”, про­из­ли­за­щи от то­ва, че югос­лав­ска­та стра­на е за­бра­ви­ла “всеиз­вес­тни­те фак­ти”, че “на­ша­та пар­тия и на­шият на­род по­сре­щат съ­зда­ва­не­то на НРМ в рам­ки­те на фе­де­ра­тив­на Югос­ла­вия с въз­торг, че пер­спек­ти­ва­та за обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ския на­род на ба­за­та на съ­зда­де­на­та НРМ е въз­при­е­та от все­ки бъл­гар­ски пат­риот”. Зато­ва спо­ред Ди­мит­ров “не мо­же да ста­ва ду­ма за ня­ка­къв страх при сво­бод­но­то во­леи­зяв­ле­ние на ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние от Пи­рин­ския край”. Той по­дчер­та­ва, че обе­ди­не­ние­то не тряб­ва да по­слу­жи ка­то оръ­жие за ра­зе­ди­не­ние, а ка­то из­раз на при­я­тел­с­тво. На­ли­це би­ли тай­ни, скри­ти вра­го­ве на обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род и тен­ден­циоз­но­то, при­бър­за­но по­ста­вя­не на въ­про­са за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния в на­стоя­щия мо­мент са­мо на­ли­ва­ло во­да във во­де­ни­ца­та на те­зи вра­го­ве.18

Та­ка офор­мен, от­го­во­рът на Г. Ди­ми­т­ров има по-ско­ро ха­ра­к­тер на мол­ба към юго­с­ла­в­с­ко­то ръ­ко­во­д­с­т­во да не бър­за с по­с­та­вя­не­то на въ­п­ро­са за Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния. Той е и по­ре­д­но­то уве­ре­ние, че БРП(к) ня­ма на­ме­ре­ние да от­с­тъ­п­ва, че не се стра­ху­ва да из­пъл­ни по­е­ти­те ан­га­жи­мен­ти. По­с­та­вя­не­то на въ­п­ро­са за Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния ста­ва­ло в не­по­д­хо­дящ мо­мент, тъй ка­то има­ло вра­го­ве на обе­ди­не­ни­е­то, ко­и­то тря­б­ва най-на­пред да се пре­о­до­ле­ят. Във вся­ко от­но­ше­ние уве­ре­ни­я­та на Г. Ди­ми­т­ров са ис­к­ре­ни, но в ед­но - не. Не­вяр­но е твър­де­ни­е­то му, че пар­ти­я­та не се стра­ху­ва да при­с­тъ­пи към пра­к­ти­че­с­ка­та ре­а­ли­за­ция на на­ме­ре­ни­я­та си спря­мо Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния. Ис­ти­на е, че по то­ва вре­ме БРП(к) се стра­ху­ва да на­п­ра­ви то­ва, а са­ми­ят Ди­ми­т­ров по­со­ч­ва от ко­го - от вра­го­ве­те на обе­ди­не­ни­е­то, ко­и­то не са мал­ко.

Съ­про­ти­ва­та сре­щу ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на БРП(к) е най-сил­на в сре­ди­те на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция в Со­фия и стра­на­та. След не­ус­пеш­ния опит за не­йно­то ов­ла­дя­ва­не през про­лет­та на 1946 г. югос­лав­ска­та стра­на по­дно­вя­ва свои­те уси­лия в та­зи на­со­ка. То­ва още по­ве­че за­сил­ва съ­про­ти­ви­тел­ни­те си­ли сред не­йни­те най-из­я­ве­ни пре­дста­ви­те­ли. По ини­циа­ти­ва на ЦК на БРП(к) от на­ча­ло­то на ноем­ври 1946 г. в Ма­ке­дон­ския на­у­чен ин­сти­тут се ор­га­ни­зи­ра ди­ску­сия, има­ща пре­тен­ция­та да да­де “на­у­чен” от­го­вор на въ­про­са “Има ли ма­ке­дон­ска на­ция?” Очак­ва­ния­та, че чрез та­зи ди­ску­сия пар­тия­та ще по­лу­чи “на­уч­на” по­дкре­па за ма­ке­до­нис­тка­та си по­ли­ти­ка, не се оп­рав­да­ват. В пре­об­ла­да­ва­що­то си мно­зин­с­тво учас­тни­ци­те в ди­ску­сия­та за­ста­ват на по­зи­ция­та, че та­ка­ва на­ция ня­ма и ня­ма да има, че се съ­зда­ва из­ку­ст­вено ка­то по­ли­ти­че­ска це­ле­съоб­раз­ност. Най-из­я­вен про­тив­ник на тео­рия­та за на­ли­чие на “ма­ке­дон­ска на­ция” е чле­нът на МНИ Ан­гел То­мов, кой­то из­хож­да от ос­нов­на­та пре­дпос­тав­ка, че ог­ром­но­то мно­зин­с­тво на сла­вян­ско­то на­се­ле­ние в Македония има българско национално съзнание.19

Не ус­пя­ват и уси­лия­та да се пре­взе­ме ръ­ко­вод­с­тво­то на НК на ма­ке­дон­ска­та емиг­рант­ска ор­га­ни­за­ция, Ма­ке­дон­ския на­у­чен ин­сти­тут, пе­чат­ни­те из­да­ния на емиг­рант­ски­те ор­га­ни­за­ции. В пре­об­ла­да­ва­що­то си мно­зин­с­тво жи­вее­щи­те в стра­на­та око­ло 600 000 бе­жан­ци и техните наследници от Егей­ска и Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния про­дъл­жа­ват да не спо­де­лят ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на БРП(к), ЮКП и МКП. То­ва не се ха­рес­ва на по­след­на­та и от края на 1946 г. не­йно­то ръ­ко­вод­с­тво по­е­ма курс към лик­ви­ди­ра­не на емиг­рант­ски­те ор­га­ни­за­ции и тех­ни­те пе­чат­ни из­да­ния. За то­ва ЮКП и МКП по­лу­ча­ват пъл­но съ­де­йствие от ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к).

Югос­лав­ска­та стра­на е не­у­дов­лет­во­ре­на от от­го­во­ра на Г. Ди­мит­ров на кри­тич­ни­те бе­леж­ки, по­мес­те­ни във в. “Бор­ба”. Пре­це­ня­ва се, че Бъл­га­рия все още не е на­пра­ви­ла реал­ни стъп­ки за из­пъл­не­ние ре­ше­ния­та на Де­се­тия пар­тиен пле­нум ос­вен ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да. През ноем­ври 1946 г. един­ст­вено опо­зи­ция­та осъж­да югос­лав­ски­те пре­тен­ции, от­кри­то за­щи­та­ва бъл­гар­ски­те на­цио­нал­ни ин­те­ре­си и це­лост­та на Бъл­гар­ска­та дър­жа­ва. В про­ти­во­вес на опо­зи­цион­но­то схва­ща­не и ся­каш за да уве­ри за се­тен път югос­лав­ско­то ръ­ко­вод­с­тво в своя­та вяр­ност към на­чер­та­на­та ма­ке­до­нис­тка ли­ния, на 16.ХI.1946 г. вестникът на БРП(к) “Ра­бот­ни­че­ско де­ло” пуб­ли­ку­ва ста­тия, по­дкре­пя­ща из­ра­зе­но­то в бел­град­ския пе­чат югос­лав­ско ста­но­ви­ще за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. При­зна­ва се, че на­се­ле­ние­то в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт е “ма­ке­дон­ско мал­цин­с­тво”, кое­то има пра­во на “от­дел­на на­ция” със свой от­де­лен език и че след съ­зда­ва­не­то на НРМ обе­ди­не­ние­то на ос­та­на­ли­те час­ти на “ма­ке­дон­ския на­род” ще ста­не са­мо на ба­за­та на та­зи ре­пуб­ли­ка.20

В след­ва­щи­те дни от югос­лав­ска стра­на се при­ла­га ве­че из­пи­та­на­та так­ти­ка. За по­лу­ча­ва­не на же­ла­но­то се ин­сце­ни­ра­ по­ред­ният про­па­ган­ден шум и се пре­дя­вя­ват но­ви и­ска­ния. По­де­ма се но­ва анти­бъл­гар­ска кам­па­ния в пе­ча­та, и то в на­ве­че­рие­то на пре­дстоя­що­то де­мог­раф­ско пре­броя­ва­не в Бъл­га­рия.

В на­ча­ло­то на вто­ра­та де­сет­днев­ка на де­кем­ври 1946 г. югос­лав­ски­те вес­тни­ци “По­ли­ти­ка” и “Бор­ба” по­дла­гат на кри­ти­ка по­дгот­вя­ща­та се про­ек­то­кон­сти­ту­ция на Бъл­га­рия. Кон­крет­ният по­вод за та­зи кри­ти­ка е, че в нея не се пре­движ­да­ли тек­сто­ве за обо­со­бя­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ка­то ад­ми­нис­тра­тив­но-те­ри­то­риал­на ав­то­ном­на об­щност, а не­го­во­то на­се­ле­ние не се при­зна­ва­ло по кон­сти­ту­цио­нен път ка­то “на­цио­нал­но ма­ке­дон­ско мал­цин­с­тво”. Чрез кри­ти­ка­та се пра­ви не­при­крит опит да се из­вою­ва консти­ту­цион­но рег­ла­мен­ти­ра­не на всеоб­хват­на ав­то­но­мия за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, кое­то е и по­ред­ният груб опит за на­ме­са във въ­треш­ни­те ра­бо­ти на стра­на­та.

Реак­ция­та на то­зи опит в Бъл­га­рия е раз­но­по­соч­на. Ком­пар­тия­та гуз­но мъл­чи и по тай­ни ка­на­ли се мо­ли на “при­я­те­ли­те” в Бел­град да спи­рат по­де­та­та кам­па­ния. На 28.IХ.1944 г. от ЦК на БРП(к) до Ти­то под дик­тов­ка­та на Г. Ди­мит­ров се из­пра­ща спеш­на ра­диог­ра­ма на ру­ски език: “За нас е на­пъл­но не­о­бяс­ни­ма та­зи по­стъп­ка, след ка­то на вас ви е из­вес­тно за­що ние не по­вди­гах­ме въ­про­са за Пи­рин­ския край по вре­ме на из­би­ра­тел­на­та кам­па­ния, а та­ка съ­що във връз­ка с про­ек­то­кон­сти­ту­ция­та. Що се от­на­ся до на­ше­то ре­ше­ние по ма­ке­дон­ския въ­прос, за вас то е из­вес­тно и не пре­диз­вик­ва ва­ше­то въз­ра­же­ние. Бе­ше та­ка съ­що до­го­во­ре­но в Мо­сква то­ва меж­ду дру­га­ря Ти­то и на­шия при­я­тел (Ста­лин - бел. авт) за то­ва как ще ра­бо­тим по по­дго­тов­ка­та обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ци­те от Пи­рин­ския край в Ма­ке­дон­ска­та на­род­на ре­пуб­ли­ка. Не мо­же да има ни­как­во съ­мне­ние за то­ва, че бъ­де­ща­та бъл­гар­ска кон­сти­ту­ция в своя окон­ча­те­лен вид в ни­как­ва сте­пен не ще пре­дстав­ля­ва ни­как­во пре­пят­с­твие за по­ло­жи­тел­но­то раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос.” Че­тей­ки я и най-пре­ду­бе­де­ният би ви­дял, че то е не са­мо угод­ли­во, но не­до­стой­но и пре­да­тел­ско. Радиограмата  за­вър­шва с уни­зи­тел­на­та мол­ба да се спре кам­па­ния­та, за­що­то то­ва “на­ли­ва­ло во­да в мел­ни­ца­та на об­щи­те вра­го­ве и вра­го­ве­те на ма­ке­дон­ския на­род” и да се да­де въз­мож­ност за “об­лек­ча­ва­не бор­ба­та про­тив ан­глоа­ме­ри­кан­ци­те”.20а 

Ко­рен­но про­ти­во­по­лож­но и до­стой­но е по­ве­де­ние­то на опо­зи­цион­ни­те по­ли­ти­че­ски си­ли. Те са еди­но­душ­ни в пре­цен­ка­та си, че е на­ли­це нов опит за на­ме­са във въ­треш­ни­те ра­бо­ти на стра­на­та с цел да се по­стиг­не от­къс­ва­не на час­ти от не­йна­та те­ри­то­рия със съ­у­час­тие­то на бъл­гар­ски­те ко­му­нис­ти. Становището си по адрес на югославските претенции и поведението на лидерите на БРП(к) опозицията оповестява публично от страниците на опозиционния печат.

На 9.ХІ.1946 г. ор­га­нът на опо­зи­ци­он­ния БЗНС в. "На­ро­д­но зе­ме­дел­с­ко зна­ме" пре­пе­ча­т­ва ста­ти­я­та на сръ­б­с­кия жур­на­лист Ле­он Гер­ко­вич от ве­с­т­ни­ка на ЮКП "Бор­ба", с ко­е­то пър­ви из­ве­с­тя­ва, че Юго­с­ла­вия про­я­вя­ва пре­тен­ции за Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния.20б Съ­щия ден с уво­ден ко­мен­тар ве­с­т­ни­кът на Де­мо­к­ра­ти­че­с­ка­та пар­тия "Зна­ме" осъ­ж­да ан­ти­бъл­гар­с­ка­та про­па­ган­да в Гор­но­джу­май­с­ка об­ласт и при­зо­ва­ва про­ку­ра­ту­ра­та и пра­ви­тел­с­т­во­то да пре­д­п­ри­е­мат за­ко­но­ви мер­ки за не­й­но­то спи­ра­не. "Без­с­пор­но е - се по­со­ч­ва в ко­мен­та­ра, че тия, ко­и­то про­ве­ж­дат та­зи про­па­ган­да, вър­шат ед­на про­ти­во­на­ро­д­на и про­ти­во­дър­жа­в­на про­па­ган­да, ко­я­то е ра­в­но­сил­на на ква­ли­фи­ци­ра­но пре­да­тел­с­т­во".20в

В дру­га уво­д­на ста­тия в. "Зна­ме" кри­ти­ку­ва пре­дя­ве­ни­те чрез ве­с­т­ник "Бор­ба" юго­с­ла­в­с­ки пре­тен­ции спря­мо Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния и от­но­во при­зо­ва­ва бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во да на­п­ра­ви не­об­хо­ди­мо­то за спи­ра­не на ан­ти­бъл­гар­с­ка­та про­па­ган­да в юго­с­ла­в­с­кия пе­чат и пре­тен­ци­и­те към та­зи бъл­гар­с­ка об­ласт. "Пра­ви­тел­с­т­во­то е длъ­ж­но да спре се­па­ра­ти­с­т­ки­те про­па­ган­ди, ко­и­то се вър­шат за сме­т­ка на бъл­гар­с­кия на­род в Гор­но­джу­май­с­ка об­ласт от стра­на на не­от­го­вор­ни фа­к­то­ри и да по­я­с­ни пред бъл­гар­с­ка­та об­ще­с­т­ве­ност  мне­ни­е­то си по то­зи въ­п­рос. За­що­то съ­д­ба­та на на­ши­те бра­тя от Гор­но­джу­май­с­ко е не­раз­ри­в­но свър­за­на със съ­д­ба­та на це­лия бъл­гар­с­ки на­род. Тя­х­на­та на­ци­о­нал­на чест и до­с­тойн­с­т­во за­ся­га ця­ла­та на­ция" - се на­с­то­я­ва в ста­ти­я­та.20г

В спе­ци­а­лен ко­мен­тар ве­с­т­ни­кът на опо­зи­ци­он­на­та со­ци­ал­де­мо­к­ра­ти­че­с­ка пар­тия "Сво­бо­ден на­род" кри­ти­ку­ва уво­д­на­та ста­тия на в. "Ра­бо­т­ни­че­с­ко де­ло" "Нов шо­ви­ни­с­ти­чен при­с­тъп", чрез ко­я­то "от­к­ри­то се по­д­к­ре­пят се­па­ра­ти­с­ти­ч­ни­те тен­ден­ции по та­ка на­ре­че­на­та "Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния". "Ко­му­ни­с­ти­че­с­ка­та пар­тия тоя път от­к­ри­то за­с­та­на на ста­но­ви­ще, ко­е­то до из­бо­ри­те ве­ро­я­т­но по­ра­ди та­к­ти­че­с­ки съ­о­б­ра­же­ния пре­мъл­ча­ва­ше, че тая част от Бъл­га­рия тря­б­ва да се от­де­ли от тя­ло­то й и да се при­съ­е­ди­ни към юго­с­ла­в­с­ка­та фе­де­ра­ция - ре­с­пе­к­ти­в­но ав­то­ном­на Ма­ке­до­ния" - се по­д­чер­та­ва в ста­ти­я­та.20д

Из­ра­зе­на­та от ръ­ко­во­д­с­т­во­то на БРП(к) по­зи­ция чрез ста­ти­я­та "Нов шо­ви­ни­с­ти­че­с­ки при­с­тъп" се по­д­ла­га на ос­т­ра кри­ти­ка и в дру­ги­те опо­зи­ци­он­ни ве­с­т­ни­ци. В спе­ци­ал­на уво­д­на ста­тия в. "На­ро­д­но зе­ме­дел­с­ко зна­ме" из­ра­зя­ва "изум­ле­ни­е­то и из­не­на­да­та" за­ра­ди то­ва, че "с ед­на ле­ко­та се пре­да­ва но­во­и­з­ми­с­ле­на­та "Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния". "Не е има­ло до­се­га в ис­то­ри­я­та факт, по­до­бен на тоя, кой­то се по­я­вя­ва във в. "Ра­бо­т­ни­че­с­ко де­ло" - да се пре­д­ла­га на чу­ж­да дър­жа­ва част от со­б­с­т­ве­на­та ро­ди­на." - се по­д­чер­та­ва в ста­ти­я­та и се до­пъл­ва, че то­зи факт "вна­ся смут в ду­ши­те на на­се­ле­ни­е­то от за­ин­те­ре­со­ва­ния край и бу­ди не­го­ду­ва­ние у бъл­гар­с­кия на­род."20е

По­д­чер­та­ва се, че це­ли "еди­на­де­сет ве­ка до­се­га сла­вян­с­ко­то на­се­ле­ние в Ма­ке­до­ния се е на­ри­ча­ло "бъл­га­ри" и че от­то­га­ва до­се­га "хи­ля­до­ле­т­на­та пи­с­ме­ност на то­ва на­се­ле­ние е би­ла бъл­гар­с­ка и из­ра­зе­на на бъл­гар­с­ки език". В ста­ти­я­та се пи­та "кой е ре­шил и да­ли има ре­ше­ние на­хо­дя­щи­ят се на бъл­гар­с­ка те­ри­то­рия Пи­рин­с­ки край да бъ­де от­це­пен от май­ка­та оте­че­с­т­во и да бъ­де при­съ­е­ди­нен към фе­де­ра­ти­в­на Юго­с­ла­вия... кой на­сър­ча­ва и кой ти­ра­жи­ра про­па­ган­да­та за от­не­ма­не на част от се­га­ш­на­та бъл­гар­с­ка зе­мя." "Пре­д­ре­ша­ва­не­то на въ­п­ро­са за от­с­тъ­п­ва­не­то на бъл­гар­с­кия Пи­рин­с­ки край е не са­мо без­пре­це­ден­т­но в ис­то­ри­я­та, но и про­ти­в­но на вър­хо­в­ни­те ин­те­ре­си на на­ро­да, ко­и­то вси­ч­ки сме длъ­ж­ни да за­щи­та­ва­ме. А без на­ро­д­но съ­г­ла­сие ни­кой ня­ма пра­во да взе­ма по­до­б­но ре­ше­ние и да по­д­го­то­в­ля­ва не­го­во­то осъ­ще­с­т­вя­ва­не" - се пре­ду­п­ре­ж­да­ва в нея.20ж

Юго­с­ла­в­с­ки­те пре­тен­ции и из­ра­зе­на­та за тях от бъл­гар­с­ки­те ко­му­ни­с­ти по­д­к­ре­па са обект и на дру­ги ко­мен­та­ри и кри­ти­ки в спо­ме­на­ти­те ве­с­т­ни­ци.20з От вси­ч­ки тях се от­к­ро­я­ва уво­д­ни­ят ко­мен­тар на гла­в­ния ре­да­к­тор на в. "На­ро­д­но зе­ме­дел­с­ко зна­ме" и ли­дер на опо­зи­ци­он­ния БЗНС Ни­ко­ла Пе­т­ков. С не­го той про­те­с­ти­ра сре­щу про­дъл­жа­ва­ща­та в юго­с­ла­в­с­ка­та пре­са кам­па­ния  пре­тен­ции към Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния. Спо­ред Пе­т­ков със ста­ти­я­та на в "Бор­ба" се е сло­жи­ло "на­ча­ло­то на ед­на кам­па­ния сре­щу Бъл­га­рия, ко­я­то це­ли от­къ­с­ва­не на бъл­гар­с­ки те­ри­то­рии, по­ро­б­ва­не­то на ча­с­ти от бъл­гар­с­кия на­род." Той оце­ня­ва, че та­зи кам­па­ния ста­ва "опа­с­на за бра­т­с­ки­те от­но­ше­ния ме­ж­ду Бъл­га­рия и Юго­с­ла­вия" и пре­ду­п­ре­ж­да­ва, че "бъл­гар­с­ки­ят на­род не ще по­з­во­ли ни­ко­му да къ­са ча­с­ти от те­ри­то­ри­я­та му". При­по­м­ня, че из­тъ­к­ва­ни­те ар­гу­мен­ти за те­зи пре­тен­ции "са съ­щи­те на сръ­б­с­ки­те шо­ви­ни­с­ти от бли­з­ко­то пе­чал­но ми­на­ло", че "стре­ме­жи­те на сръ­б­с­ка­та шо­ви­ни­с­ти­ч­на бур­жо­а­зия са все още жи­ви" и на­с­то­я­ва: "на кам­па­ни­я­та, ко­я­то юго­с­ла­в­с­ка­та пре­са е за­по­ч­на­ла за Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния, тря­б­ва да се ту­ри ве­д­на­га край."20и

В края на го­ди­на­та Ни­ко­ла Пе­т­ков про­из­на­ся пред Ве­ли­ко­то на­ро­д­но съ­б­ра­ние го­ля­ма реч, зна­чи­тел­на част от ко­я­то е по­с­ве­те­на на ста­но­ви­ще­то на опо­зи­ци­он­ния БЗНС за бъл­га­ро-юго­с­ла­в­с­ки­те от­но­ше­ния, за юго­с­ла­в­с­ки­те пре­тен­ции към Гор­но­джу­май­с­ка об­ласт и по­ве­де­ни­е­то на бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во към тях.

В ре­ч­та си Н. Пе­т­ков пре­по­в­та­ря не­ве­д­нъж из­ра­зя­ва­но­то ста­но­ви­ще на БЗНС, че "кра­йъ­гъ­лен ка­мък" на бъл­гар­с­ка­та вън­ш­на по­ли­ти­ка е и съ­т­ру­д­ни­че­с­т­во­то с "бра­т­с­ка Юго­с­ла­вия". Със съ­жа­ле­ние от­бе­ля­з­ва, че вя­ра­та на бъл­гар­с­кия на­род, че се вър­ви по "пъ­тя на ве­ч­на­та дру­ж­ба ме­ж­ду два­та бра­т­с­ки на­ро­да", е по­па­ре­на с "на­ча­ло­то на ед­на зло­в­ре­д­на кам­па­ния за от­къ­с­ва­не от сна­га­та на бъл­гар­с­ко­то оте­че­с­т­во на един от най-цен­ни­те му къ­со­ве - Гор­но­джу­май­с­ка­та об­ласт, кръ­с­те­на спе­ци­ал­но за слу­чая "Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния". По­д­чер­та­ва, че "бъл­гар­с­ки­ят на­род с го­ля­мо учу­д­ва­не ви­ж­да, че тая кам­па­ния се во­ди със съ­щи­те ар­гу­мен­ти, с ко­и­то си слу­же­ше в до­с­ти­га­не­то на сво­и­те стре­ме­жи сръ­б­с­ка­та шо­ви­ни­с­ти­че­с­ка бур­жо­а­зия."

И вси­ч­ко то­ва спо­ред Пе­т­ков ста­ва­ло "в един ис­то­ри­че­с­ки мо­мент, ко­га­то це­ли­ят бъл­гар­с­ки на­род, имай­ки пре­д­вид са­мо бъ­де­ще­то на сър­де­ч­ни­те от­но­ше­ния ме­ж­ду два­та сла­вян­с­ки на­ро­ди, със сви­то сър­це се мъ­чи да пре­мъл­ча­ва въ­п­ро­са за За­па­д­ни­те по­к­рай­ни­ни, на­дя­вай­ки се, че Юго­с­ла­вия са­ма ще раз­бе­ре не­об­хо­ди­мо­ст­та от бър­зо­то му раз­ре­ше­ние за бъ­де­ще­то на два­та на­ро­да." От име­то на БЗНС той за­я­вя­ва, че "бъл­гар­с­ки­ят на­род не ще по­з­во­ли ни­ко­му да се ме­си във въ­т­ре­ш­ния му по­ли­ти­че­с­ки жи­вот, а още по-мал­ко ще по­з­во­ли ко­му­то и да би­ло да къ­са ча­с­ти от тя­ло­то  му."

Об­ръ­щай­ки се към при­съ­с­т­ва­щи­те в за­ла­та чле­но­ве на ко­му­ни­с­ти­че­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во, Ни­ко­ла Пе­т­ков за­я­вя­ва: "Бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во е длъ­ж­но да ка­же яс­но и ка­те­го­ри­ч­но ста­но­ви­ще­то си на бъл­гар­с­кия на­род и да не по­з­во­ля­ва ни­ко­му, ни­то въ­т­ре в стра­на­та, ни­то вън от нея, още по­ве­че в ед­на бра­т­с­ка стра­на, да по­в­ди­га не­съ­ще­с­т­ву­ва­щия за бъл­гар­с­кия на­род, без раз­ли­ка на пар­тий­на при­на­д­ле­ж­ност, въ­п­рос за от­къ­с­ва­не на Гор­но­джу­май­с­ка об­ласт под име­то "Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния". Ни­ка­к­ви съ­о­б­ра­же­ния от пар­ти­ен или де­мо­к­ра­ти­че­с­ки ха­ра­к­тер не ще оп­ра­в­да­ят без­дей­с­т­ви­е­то на пра­ви­тел­с­т­во­то в то­ва от­но­ше­ние. То ще но­си ця­ла­та от­го­вор­ност пред бъл­гар­с­кия на­род и пред ис­то­ри­я­та на Бъл­га­рия."20к

Обоб­ще­но, опозиционното ста­но­ви­ще е из­ра­зе­но във вне­се­но­то на 11.ХII.1946 г. от име­то на на­род­ния пре­дста­ви­тел Бо­рис Чан­джиев пар­ла­мен­тар­но за­пит­ва­не, ад­ре­си­ра­но до ми­нис­тър-пре­дсе­да­те­ля Г. Ди­мит­ров. С не­го се и­ска ста­но­ви­ще­то на пра­ви­тел­с­тво­то “от­нос­но пре­тен­ции­те за от­къс­ва­не на Гор­нод­жу­май­ска об­ласт от те­ри­то­рия­та на Бъл­га­рия и при­съ­е­ди­ня­ва­не­то й към НРМ”, пре­дя­ве­ни в югос­лав­ския пе­чат.21

Б. Чан­джиев оце­ня­ва по­я­ви­ли­те се в бел­град­ския пе­чат ста­тии ка­то яв­ни пре­тен­ции за от­къс­ва­не на Гор­нод­жу­май­ска об­ласт от те­ри­то­рия­та на Бъл­га­рия, за да се при­съ­е­ди­ни към НРМ в рам­ки­те на ФНРЮ. След ка­то по­соч­ва, че то­зи опит пра­ви тя­гос­тно впе­чат­ле­ние сред бъл­гар­ския на­род, той от­бе­ляз­ва, че е още по-го­ля­ма из­не­на­да­та от фак­та, че БРП(к) по­дкре­пя югос­лав­ски­те пре­тен­ции чрез из­ра­зе­на­та в пар­тий­ния пе­чат по­зи­ция. “Из­ра­зе­но то­ва ста­но­ви­ще та­ка ка­те­го­рич­но от офи­цио­за на ОФ пра­ви­тел­с­тво, сму­ти бъл­гар­ския на­род и хвър­ли в тре­во­га най-ве­че пря­ко за­сег­на­ти­те - на­се­ле­ние­то на Гор­нод­жу­май­ска об­ласт. Съ­що­то виж­да то­ва, че то е за­стра­ше­но да бъ­де от­де­ле­но от свое­то оте­че­с­тво, с кое­то е не­раз­рив­но свър­за­но геог­ра­фи­че­ски, кул­тур­но и сто­пан­ски, за да бъ­де при­съ­е­ди­не­но към но­во­съз­да­де­на­та МНР” - за­вър­шва Чан­джиев обос­нов­ка­та си за вне­се­но­то от не­го пи­та­не, след кое­то за­да­ва и свои­те въ­про­си.

Той на­стоя­ва Г. Ди­мит­ров да от­го­во­ри пред ВНС как­во е на­пра­ви­ло ръ­ко­во­де­но­то от не­го пра­ви­тел­с­тво, за да раз­сее без­по­кой­с­тво­то сред бъл­гар­ска­та об­ще­ст­веност и на­се­ле­ние­то в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт, по­ро­де­но от югос­лав­ски­те пре­тен­ции. И­ска кон­кре­тен от­го­вор на след­ни­те въ­про­си: не смя­та ли пра­ви­тел­с­тво­то, че югос­лав­ският пе­чат пра­ви опит за на­ме­са във въ­треш­ни­те ра­бо­ти на стра­на­та с на­ме­ре­ние­то да бъ­дат от­къс­на­ти не­йни те­ри­то­рии и при­своени към ФНРЮ; на­ми­ра ли пра­ви­тел­с­тво­то, че от­го­ва­ря на ин­те­ре­си­те на бъл­гар­ския на­род до­пу­ска­не­то на без­пре­пят­ст­вена про­па­ган­да от стра­на на пре­дста­ви­те­ли­те на НРМ между­ на­се­ле­ние­то в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт, без да се спаз­ват пра­ви­ла­та на гос­топ­рием­с­тво­то, и коя­то про­па­ган­да по­дка­ня на­се­ле­ние­то да се при­съ­е­ди­ни към ма­ке­дон­ска­та ре­пуб­ли­ка и на­ми­ра пъл­но съ­де­йствие от ня­кои чле­но­ве на БРП(к), за­е­ма­щи от­го­вор­ни по­сто­ве в пар­тий­на­та йе­рар­хия; спо­де­ля ли пра­ви­тел­с­тво­то мне­ние­то, из­ра­зе­но във в. “Ра­бот­ни­че­ско де­ло”, че ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция и на­се­ле­ние­то в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт пре­дстав­ля­ват “ма­ке­дон­ско мал­цин­с­тво”, че съ­щи­те ня­мат бъл­гар­ски про­из­ход и не са бъл­гар­ски, че тях­но­то обе­ди­не­ние мо­же да ста­не в гра­ни­ци­те на Югос­ла­вия. Ако пра­ви­тел­с­тво­то на­ми­ра, че та­ка по­вдиг­на­ти­те въ­про­си за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния въ­тре и вън от стра­на­та са про­тив ин­те­ре­си­те на бъл­гар­ския на­род, то как­во въз­на­ме­ря­ва да на­пра­ви, за да сло­жи край на то­ва по­мра­ча­ва­що до­бри­те от­но­ше­ния между­ две­те стра­ни по­ло­же­ние?22

Очак­ва­ния­та на Б. Чан­джиев, че ще по­лу­чи от­го­вор на свое­то пи­та­не, ос­та­ват на­праз­ни. Вър­ху не­го ос­та­ва са­мо ре­зо­лю­ция­та на Г. Ди­мит­ров: “Да се раз­гле­да въ­про­сът в ПБ (13.ХII.1946 г.)" В съ­що­то вре­ме до Пре­дсе­да­тел­с­тво­то на ВНС Г. Ди­мит­ров от­пра­вя мол­ба за от­ла­га­не “раз­глеж­да­не­то на за­пит­ва­не­то за не­оп­ре­де­ле­но вре­ме”. На 18.ХII.1946 г. мол­ба­та е при­е­та с по­до­ба­ва­що­то мно­зин­с­тво гла­со­ве на по­дчи­не­ни­те на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия на­род­ни пре­дста­ви­те­ли.23

По­вди­га­не­то на въ­про­са за югос­лав­ски­те пре­тен­ции към Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и съ­у­час­тие­то на БРП(к) в про­веж­да­на­та де­на­цио­на­ли­за­тор­ска ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка по­ста­вя в до­ста де­ли­кат­но по­ло­же­ние уп­рав­ля­ва­ща­та пар­тия. Въз­ник­ва въз­мож­ност­та тя да осъ­ди и от­хвър­ли без­спор­на­та на­ме­са във въ­треш­ни­те ра­бо­ти на стра­на­та, ка­то се въз­по­лзва и от по­дкре­па­та на опо­зи­ция­та. Но то­ва е не­въз­мож­но. Про­ти­во­пос­та­вя­не­то между­ две­те най-го­ле­ми по­ли­ти­че­ски си­ли в стра­на­та как­то по гло­бал­ни про­бле­ми за раз­ви­тие­то на стра­на­та, та­ка и по ма­ке­дон­ския въ­прос, е ве­че в твър­де на­пре­дна­ла фа­за. Ос­вен то­ва спо­рът по ма­ке­дон­ския въ­прос (и по-кон­крет­но за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния) е един от еле­мен­ти­те на бор­ба­та, коя­то ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия во­ди с опо­зи­ция­та, без на­ме­ре­ние да от­стъп­ва. Ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) ве­че се е ан­га­жи­ра­ло, и то до­ста­тъч­но дъл­бо­ко, с ма­ке­до­нис­тка­та си по­ли­ти­ка пред югос­лав­ско­то и съ­вет­ско­то пар­тий­ни ръ­ко­вод­с­тва. За­то­ва то не смя­та да от­го­ва­ря на мно­гоб­рой­ни­те за­пит­ва­ния в На­род­но­то съ­бра­ние и в пе­ча­та, а из­би­ра дру­гия път - да пре­дприе­ме но­ви стъп­ки за прак­ти­че­ска­та реа­ли­за­ция на на­бе­ля­за­на­та ма­ке­до­нис­тка ли­ния. Смя­та се, че та­ка ще се да­де “най-до­стоен от­пор на реак­ция­та”. Към по­до­бно по­ве­де­ние то е по­дтик­на­то и от до­ста не­дру­же­люб­ния Титов от­го­вор на не­от­дав­наш­на­та мол­ба на Г. Ди­мит­ров за спи­ра­не на про­ти­во­бъл­гар­ска­та кам­па­ния в бел­град­ския пе­чат. В от­го­во­ра си Ти­то се опит­ва да вну­ши, че ста­тии­те в югос­лав­ския пе­чат би­ли на­пи­са­ни в “дру­же­ски дух” и че в тях “не се по­ста­вя и­ска­не­то за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ския край”. Той твър­ди, че югос­лав­ски­те ста­тии с ни­що не на­ру­ша­ва­ли ду­ха на взаим­ни­те “бе­се­ди и из­во­ди”, направени по вре­ме на юн­ска­та сре­ща при Ста­лин през 1946 г. Кол­ко­то до кри­ти­ка­та на про­ек­то­кон­сти­ту­ция­та, то тя би­ла пра­вил­на, за­що­то има­ло точ­ки “при­нци­пиал­но не­пра­вил­ни, при­е­ма­не­то на кои­то би би­ло се­риоз­но пре­пят­с­твие за обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ци­те”. Ти­то тър­си смет­ка от съ­пар­тий­ци­те си в Со­фия за­що не при­зна­ват “те­зи не­пра­вил­нос­ти” и за­що за “то­зи про­ект в те­зи пун­кто­ве въ­об­ще ни­къ­де не се по­я­ви­ла кри­ти­ка в бъл­гар­ския пе­чат”. Греш­ка спо­ред не­го би­ло, че въ­про­сът за Пи­рин­ския край не бил по­вдиг­нат по вре­ме на из­бо­ри­те, за кое­то югос­лав­ският пе­чат не мо­жел по­ве­че да мъл­чи. “Реак­ция­та” щя­ла да из­по­лзва ста­тии­те, “са­мо ако се пре­мъл­ча­ва въ­про­сът за ма­ке­дон­ско­то мал­цин­с­тво в Бъл­га­рия въ­об­ще, от­дел­но в спо­ме­на­тия про­ект”. На­края Ти­то де­кла­ри­ра, че югос­лав­ска­та стра­на и за в бъ­де­ще щя­ла да да­ва всич­ко, за­ви­се­що от нея, за да об­лек­чи­ труд­но­то по­ло­же­ние на бъл­гар­ска­та ком­пар­тия и да... “по­мог­не в бор­ба­та с об­щия враг."23а

Та­ки­ва са югос­лав­ски­те вну­ше­ния и те на­ми­рат по­слуш­ни из­пъл­ни­те­ли в Со­фия. Об­ла­да­но от ни­хи­ли­зъм и идео­ло­ги­че­ска об­ре­ме­не­ност, в края на 1946 г. ко­му­нис­ти­че­ско­то ръ­ко­вод­с­тво в Бъл­га­рия пра­ви своя­та най-го­ля­ма, пре­стъп­на греш­ка - на­сил­ст­вено­то за­пис­ва­не на пре­об­ла­да­ва­ща­та част от на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и не­зна­чи­тел­на част от емиг­ра­ция­та ка­то “ма­ке­дон­ци”. Ре­ше­ние­то за то­ва се взе­ма от Г. Ди­мит­ров и ПБ на ЦК на БРП(к) между­ 18 и 21.ХII.с.г., по­чти по съ­що­то вре­ме, ко­га­то е тряб­ва­ло да се от­го­во­ри на пи­та­не­то на Б. Чан­джиев и ко­га­то ВНС гла­су­ва мол­ба­та на Г. Ди­мит­ров за от­ла­га­не на от­го­во­ра за “не­оп­ре­де­ле­но вре­ме”. То­ва ста­ва в из­пъл­не­ние ука­за­ние­то на Г. Ди­мит­ров въ­про­сът за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, свър­зан с пар­ла­мен­тар­но­то пи­та­не, да се раз­гле­да в ПБ. На 21.ХII.1946 г. сек­ре­та­рят на ОК на БРП(к) в Г. Джу­мая ин­фор­ми­ра пред пле­нум на об­ко­ма: “ЦК е съ­гла­сен на­се­ле­ние­то да се за­пи­ше ка­то ма­ке­дон­ско...”24 По­лит­бю­ро ра­зи­сква и въ­про­са за бъл­га­ромо­ха­ме­да­ни­те в Раз­лож­ко и Не­вро­коп­ско. Г. Ди­мит­ров да­ва ука­за­ния да се за­пис­ват, “как­то же­лаят”, с кое­то се по­ощ­ря­ват апе­ти­ти­те за за­пис­ва­не­то им ка­то “ма­ке­до­но­мо­ха­ме­да­ни”. При­е­мат се и още ре­ше­ния, ка­сае­щи дру­ги въ­про­си на кул­тур­на­та ав­то­но­мия в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ка­то”ма­ке­дон­ски на­цио­на­лен край на НРБ”.25 Те­зи ре­ше­ния пре­движ­дат въ­веж­да­не­то на ма­ке­дон­ския език, от­кри­ва­не­то на ма­ке­дон­ски кни­жар­ни­ци, из­у­ча­ва­не ис­то­рия­та на “ма­ке­дон­ския на­род”, оп­рос­тя­ва­не фор­мал­нос­ти­те по взаим­ни­те по­се­ще­ния между­ Пи­рин­ска и Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния, из­пра­ща­не на мла­де­жи от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния в учеб­ни­те за­ве­де­ния на НРМ.26

При­е­ти­те ре­ше­ния за­до­во­ля­ват те­ку­щи­те югос­лав­ски и­ска­ния. Ед­ва ли от­там са очак­ва­ли по­до­бна щед­рост. Вед­на­га след при­е­ма­не­то им за Бел­град за­ми­на­ват Вл. По­пто­мов и В. Чер­вен­ков, за да ин­фор­ми­рат за тях “югос­лав­ски­те дру­га­ри”.  Це­ли се още да се ре­гу­ли­рат окон­ча­тел­но и въз­ник­на­ли­те не­до­ра­зу­ме­ния в ре­зул­тат на кам­па­ния­та, пре­дприе­та от югос­лав­ска стра­на.27

Анти­бъл­гар­ски­те де­йствия на българското ко­му­нис­ти­че­ско­ ръ­ко­вод­с­тво са без­спо­рен факт. Без­пре­це­ден­тният на­тиск на ЮКП, це­лящ из­вою­ва­не­то на “на­цио­нал­ни пра­ва” на “ма­ке­дон­ско­то мал­цин­с­тво” в Бъл­га­рия, да­ва свои­те пло­до­ве. Така ро­доот­стъп­но­то по­ве­де­ние на ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) в края на 1946 г. до­сти­га една от връх­ни­те си точ­ки - пре­стъп­но­то ре­ше­ние за за­пис­ва­не на бъл­гар­ско­то на­се­ле­ние в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ка­то “ма­ке­дон­ци”. То се из­пъл­ня­ва по без­це­ре­мо­нен, груб и на­сил­ст­вен на­чин. Из­вър­шва се деяние без ана­лог в све­тов­на­та ис­то­рия.

За на­стъп­ле­ние­то на ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния през есен­та на 1946 г. го­во­рят и дру­ги про­я­ви. Се­риоз­на стъп­ка в то­ва от­но­ше­ние е опи­тът пре­диз­бор­ни­те кам­па­нии за Ре­фе­рен­ду­ма за ре­пуб­ли­ка и из­бо­ри­те за Ве­ли­ко на­род­но съ­бра­ние да се об­вър­жат с про­па­ган­ди­ра­не на та­зи по­ли­ти­ка. По вре­ме на кам­па­ния­та в по­дкре­па на ре­пуб­ли­ка­та то­ва ста­ва по­чти ежедневно. В об­щия хор на кам­па­ния­та про­тив мо­нар­хическия институт и българските монарси след освобождението в Пиринска Македония се акцентира върху "престъпленията" на Фердинанд и Борис към Македония, разобличават се техните "завоевателни"и "денационализаторски" стремежи към "македонския народ". Изцяло се преповтарят лансираните от Белград и Скопие твърдения за българската монархия и монарси като източници на "върховизъм", агресивни и завоевателни стремежи към съседните държави и най-вече към Македония. Най-чес­то сре­ща­ният про­па­ган­ден ма­те­риал е свър­зан с кри­ти­ки­те сре­щу “вър­хо­виз­ма” и “ми­хай­ло­виз­ма” ка­то “кре­пи­те­ли” на мо­нар­хия­та. Съ­юз­ни­ци­те на БРП(к) в об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ ся­каш не за­бе­ляз­ват то­ва. Едва ко­га­то се до­сти­га до пре­диз­бор­на­та кам­па­ния за на­род­ни пре­дста­ви­те­ли, те се про­ти­во­пос­та­вят  на то­ва - ма­ке­до­нис­тка­та аги­та­ция да е част от об­ща­та кам­па­ния, оп­рав­да­вай­ки се, че ня­мат ука­за­ния от цен­трал­ни­те ръ­ко­вод­с­тва. Не­що по­ве­че. Съ­юз­ни­ци­те от­хвър­лят и пре­дло­же­ние­то на комунистите за из­ли­за­не със са­мос­тоя­тел­на “ма­ке­дон­ска” лис­та в из­пъл­не­ние на на­ме­ре­ния­та на БРП(к) за съ­зда­ва­не на “ма­ке­дон­ска пар­ла­мен­тар­на гру­па”. До­кол­ко­то по вре­ме на пре­диз­бор­на­та кам­па­ния се пра­ви “ма­ке­дон­ска” про­па­ган­да, то­ва ста­ва са­мо от име­то на БРП(к) и от не­йни­те аги­та­то­ри.

По вре­ме на пре­диз­бор­на­та кам­па­ния сре­щу ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на БРП(к) се обя­вя­ва офор­ми­ла­та се и из­диг­на­ла свои кан­ди­да­ти за на­род­ни пре­дста­ви­те­ли мес­тна опо­зи­ция. Тя се ръ­ко­во­ди от Б. Чан­джиев - ли­дер на опо­зи­цион­ния БЗНС - Н. Пет­ков в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт. Най-мно­го по­ддръж­ни­ци той има в Не­вро­коп­ска око­лия. Опо­зи­цион­на­та аги­та­ция критикува ма­ке­до­нис­тко­то по­ве­де­ние на ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) и мес­тни­те пар­тий­ни ли­де­ри. Об­ви­ня­ват ги, че пре­да­ват на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си, че се гот­вят да по­да­рят Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния на сърбите. В тон с и­ска­ния­та на опо­зи­ция­та в на­цио­на­лен план и тук се из­ди­га ло­зун­гът за не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния ка­то из­ход за раз­ре­ша­ва­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос.28

Мо­же оп­ре­де­ле­но да се твър­ди, че ма­ке­до­нис­тки­те ло­зун­ги на БРП(к), как­то и ра­зоб­ли­чи­тел­на­та кри­ти­ка на опо­зи­ция­та по­влия­ват зна­чи­тел­но на из­бор­ни­те ре­зул­та­ти. Те се от­ра­зя­ват от­ри­ца­тел­но вър­ху ав­то­ри­те­та на БРП(к), за кое­то го­во­рят и ре­зул­та­ти­те от из­бо­ри­те. За раз­ли­ка от пре­диш­ни­те из­бо­ри за на­род­ни пре­дста­ви­те­ли през 1945 г. се­га се за­бе­ляз­ва зна­чи­те­лен спад на гла­су­ва­ли­те за БРП(к). В гра­до­ве­те те са 57.7%, в се­ла­та 56.1%, а за опо­зи­ция­та - съ­от­вет­но 23.3% в гра­до­ве­те и 12.5% в се­ла­та.29 Тук резултатите са най-слаби в сравнение с постиженията на БРП(к) в другите области. Не без ос­но­ва­ние са из­во­ди­те в пар­тий­ни­те ана­ли­зи, че за опо­зи­ция­та са гла­су­ва­ли “в бол­шин­с­тво­то си хо­ра от бив­ше­то ВМРО - ми­хай­ло­вис­ти”. То­ва  всъщ­ност са най-пат­рио­тич­но на­строе­ни жи­те­ли на об­ласт­та, в пре­об­ла­да­ва­що­то си мно­зин­с­тво - бе­жан­ци от Егей­ска и Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния. За тях глав­ният мо­тив да гла­су­ват за опо­зи­ция­та е чув­с­тво­то, че по то­зи на­чин да­ват своя глас про­тив де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка на БРП(к). Въз­ник­ва и въ­про­сът на как­во се дъл­жи все пак срав­ни­тел­но го­ле­мият про­цент на гла­су­ва­ли­те за БРП(к). Би ли след­ва­ло да се при­е­ме, че то­ва е из­раз на по­дкре­па за на­цио­нал­на­та по­ли­ти­ка на пар­тия­та, как­то то­га­ва се твър­ди. По­до­бен из­вод е ли­шен от ос­но­ва­ние и се оп­ро­вер­га­ва от раз­ви­ли­те се през пър­ва­та по­ло­ви­на на 1948 г. съби­тия в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, ко­га­то на­се­ле­ние­то из­ця­ло от­хвър­ля ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на БРП(к). Обяс­не­ние­то за спо­ме­на­тия срав­ни­тел­но ви­сок про­цент на гла­су­ва­ли­те за БРП(к) в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния след­ва да се тър­си в дру­га по­со­ка - ка­то ре­зул­тат от всеобщ страх, то­тал­на­та ма­ни­пу­ла­ция и най-ве­че на фал­ши­фи­ци­ра­не­то на из­бор­ни­те ре­зул­та­ти.

Как­то ве­че бе спо­ме­на­то, го­ля­мо ста­ра­ние за про­па­ган­ди­ра­не­то и прак­ти­че­ско­то про­веж­да­не на ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка по­ла­га Г. Ма­до­лев - пре­дсе­да­тел на ОК на ОФ и член на Бю­ро­то на ОК на БРП(к). Осо­бе­но на­стър­ве­ни са опи­ти­те му да на­ло­жи та­зи по­ли­ти­ка на съ­юз­ни­те по­ли­ти­че­ски ор­га­ни­за­ции. Ли­ния­та на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос про­дъл­жа­ва да не се спо­де­ля от тях и след Де­кла­ра­ция­та на Де­се­тия пле­нум. Кон­флик­тът между­ съ­юз­ни­ци­те по ма­ке­дон­ския въ­прос, за­по­чнал в на­ча­ло­то на юли 1946 г., про­дъл­жа­ва да е от­крит. БЗНС, НС “Зве­но” и БРСДП не от­стъп­ват и упо­ри­то дър­жат въ­про­сът за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то да не се спо­ме­на­ва в съ­вмес­тни­те ре­зо­лю­ции. Оку­ра­же­ни от “вну­ши­тел­на­та из­бор­на по­бе­да”, ко­му­нис­ти­те пре­дприе­мат нов опит да на­ло­жат ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния. Ре­ша­ва се то­ва да ста­не на об­лас­тна­та кон­фе­рен­ция на ОФ на 17 ноем­ври 1946 г. Във връз­ка с не­йна­та по­дго­тов­ка на 16.ХI.с.г. чле­но­ве­те на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ об­съж­дат про­ек­то­ре­зо­лю­ция­та на кон­фе­рен­ция­та, по­дгот­ве­на от Г. Ма­до­лев. В про­то­ко­ла от за­се­да­ние­то се со­чи: “Всич­ки пун­кто­ве се при­е­ха еди­но­душ­но с из­клю­че­ние на пун­кто­ве­те, кои­то за­ся­гат ма­ке­дон­ския въ­прос, вър­ху кой­то пад­на­ха и най-го­ле­ми­те спо­ро­ве”. По вре­ме на за­се­да­ние­то Г. Ма­до­лев се опит­ва да оп­рав­дае по­ста­вя­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос в ре­зо­лю­ция­та, ка­то се ар­гу­мен­ти­ра с не­об­хо­ди­мост­та опо­зи­ция­та да бъ­де ли­ше­на от въз­мож­ност “да спе­ку­ли­ра с не­го”. Най-ка­те­го­рич­но про­тив то­ва на­ме­ре­ние се обя­вя­ва пре­дста­ви­те­лят на “Зве­но”, в ре­зул­тат на кое­то пун­кто­ве­те, за­ся­га­щи ма­ке­дон­ския въ­прос, от­па­дат.30

В де­йстви­тел­ност оба­че по­до­бна ре­зо­лю­ция се при­е­ма на про­ве­де­на­та на 17.ХI.1946 г. об­лас­тна кон­фе­рен­ция на ОФ. Ма­ке­дон­ският въ­прос в нея се засяга в три точ­ки. С тях се осъж­да кам­па­ния­та на опо­зи­цион­ния пе­чат от пре­диз­бор­ния пе­риод към след­ва­на­та от ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) ма­ке­до­нис­тка прак­ти­ка. Спо­ред ре­зо­лю­ция­та то­ва е де­ло на “ръ­ка­та на ма­ке­дон­ския вър­хо­ви­зъм”, на “ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм”, кои­то се стре­мят да по­пре­чат на ми­ра и друж­ба­та между­ НРБ и Югос­ла­вия, да на­ка­рат по­след­на­та да се от­ка­же от по­дкре­па­та за Бъл­га­рия на мир­ни­те пре­го­во­ри. Вмък­ва­не­то на те­зи мо­мен­ти в ре­зо­лю­ция­та яв­но се на­ла­га от не­об­хо­ди­мост­та да се да­де от­пор на опо­зи­цион­на­та кам­па­ния. В то­зи сми­съл ре­зо­лю­ция­та е плод на ком­про­мис между­ пар­тии­те в об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на ОФ. Та­ка за пър­ви път об­лас­тният ко­ми­тет на ОФ взе­ма кон­крет­но от­но­ше­ние по въ­про­са за обе­ди­не­ние­то под фор­ма­та на по­же­ла­ние за за­дъл­бо­ча­ва­не и раз­ши­ря­ва­не на връз­ки­те между­ ОФ Бъл­га­рия и Ти­то­ва Югос­ла­вия, ка­то га­ран­ция за бъ­де­ще­то на две­те стра­ни, а съ­що и за “щас­тли­во­то бъ­де­ще на на­шия ма­ке­дон­ски на­род и осъ­ще­с­твя­ва­не­то за­ве­ти­те на Го­це и Яне - обе­ди­не­ние­то на Ма­ке­до­ния”.31

Пре­дста­ви­те­ли­те на БЗНС, НЗ “Зве­но” и БРСДП от­стъп­ват. Как е ста­на­ло то­ва, по­каз­ва про­то­ко­лът от за­се­да­ние­то на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к), про­ве­де­но на 19.ХI.1946 г., с дне­вен ред “Оцен­ка на об­лас­тна­та кон­фе­рен­ция на ОФ”. Геор­ги Ма­до­лев самодоволно отчита, че то­зи път за раз­ли­ка от кон­фе­рен­ция­та през юли с.г. съ­юз­ни­ци­те са се дър­жа­ли до­бре. Съобщава, че из­ме­не­ние­то в по­зи­ции­те на съ­юз­ни­ци­те се дъл­жи на "един от зе­ме­дел­ски­те во­да­чи", кой­то бил и член на об­лас­тния ко­ми­тет и от­стъ­пил пръв по ма­ке­дон­ския въ­прос.32 Сигурно е, че Мадолев визира земеделския народен представител Д. Петров.

От­стъп­ле­ние­то на съ­юз­ни­че­ски­те на БРП(к) ор­га­ни­за­ции в об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ е вре­мен­но. Не­по­сред­ст­вено след об­лас­тна­та се про­веж­дат око­лий­ски­те кон­фе­рен­ции на ОФ. На 26 ноем­ври Бю­ро­то на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) об­съж­да ре­зул­та­ти­те от око­лий­ски­те кон­фе­рен­ции. Уча­с­тва­ли­те в кон­фе­рен­ции­те чле­но­ве на об­лас­тния ко­ми­тет се оп­лак­ват, че ма­ке­дон­ският въ­прос не бил по­ста­вян. За кон­фе­рен­ция­та в Пет­рич Спас Тан­ти­лов до­клад­ва: “По ма­ке­дон­ския въ­прос го­во­рих са­мо аз”. По­до­бна е и по­стъп­ка­та на Г. Ма­до­лев в Све­ти Врач, а на дру­ги­те кон­фе­рен­ции въ­про­сът въ­об­ще не се за­ся­га.33 Не­за­ви­си­мо от несъгласието на съ­юз­ни­ци­те, ня­кои от ръ­ко­во­ди­те­ли­те на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) се опит­ват да про­веж­дат ма­ке­до­ни­стка аги­та­ция от име­то на ОФ.

Нов по­вод за из­ра­зя­ва­не на от­но­ше­ние­то на съ­юз­ни­ци­те по ма­ке­дон­ския въ­прос е кам­па­ния­та на опо­зи­цион­ния пе­чат за “Сво­бод­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния под про­тек­то­ра­та на ня­коя ве­ли­ка си­ла”. Тя се пра­ви в про­ти­во­вес на по­ли­ти­ка­та на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос, обя­ве­на по вре­ме на пре­диз­бор­на­та кам­па­ния през есента на 1946 г. Вес­тник “Сво­бо­ден на­род” из­ли­за с при­зив към на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция да гла­су­ват за опо­зи­ция­та. От стра­ни­ци­те на в. “Зна­ме” де­мок­ра­ти­те на­ри­чат про­па­ган­да­та за “обе­ди­не­ние” на Пи­рин­ска с Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния “про­ти­во­бъл­гар­ска кам­па­ния”. Със спе­циал­на ста­тия под за­гла­вие “На бор­ба про­тив вра­го­ве­те на ма­ке­дон­ския на­род” Г. Ма­до­лев се опит­ва да обо­ри об­ви­не­ния­та на опо­зи­ция­та, че пар­тия­та и ОФ се гот­вят да “про­да­дат Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния на Югос­ла­вия”, за­стъп­вай­ки те­за­та, че след съ­зда­ва­не­то на НРМ е на­ли­це “ос­но­ва­та за обе­ди­не­ние­то и на дру­ги­те два дя­ла до окон­ча­тел­но­то раз­ре­ша­ва­не на бол­ния въ­прос на Бал­ка­ни­те - ма­ке­дон­ския. Пра­ви впе­чат­ле­ние, че ав­то­рът го­во­ри от име­то на “ма­ке­дон­ци­те” в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, кои­то ра­бо­те­ли за осъ­ще­с­твя­ва­не­то на “ма­ке­дон­ския идеал”. Твър­ди, че “ма­ке­дон­ци­те” от то­зи край не се бо­рят за скъс­ва­не на по­ли­ти­че­ски­те и сто­пан­ски­те връз­ки с Бъл­га­рия, коя­то ще бъ­де обе­ди­ни­тел­но зве­но между­ брат­ски­те юж­нос­ла­вян­ски на­ро­ди”.34

Във връз­ка с про­дъл­жа­ва­ща­та анти­ма­ке­до­нис­тка кам­па­ния в опо­зи­цион­ния пе­чат Г. Ма­до­лев из­гот­вя и до­клад по ма­ке­дон­ския въ­прос, кой­то се раз­прос­тра­ня­ва от оте­че­ст­веноф­рон­тов­ски­те ор­га­ни­за­ции. Ос­нов­ни­те по­ло­же­ния в не­го се свеж­дат до след­но­то: по вре­ме на из­бо­ри­те об­ста­нов­ка­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния би­ла до­ста слож­на, за­що­то опо­зи­ция­та спе­ку­ли­ра­ла с ма­ке­дон­ския въ­прос; тя и­ска­ла да ска­ра Бъл­га­рия и Югос­ла­вия, за­то­ва тряб­ва­ло да се от­го­во­ри на кам­па­ния­та и по въ­про­са за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния; дълг на “ма­ке­дон­ци­те” от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния е да да­дат от­пор на опо­зи­ция­та и да съ­де­йстват за за­паз­ва­не­то на до­бри­те от­но­ше­ния между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия; Ма­ке­дон­ска­та дър­жа­ва в Югос­ла­вия е ос­но­ва­та за окон­ча­тел­но­то раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос, най-пра­вил­но е “ма­ке­дон­ският на­род” да се обе­ди­ни в рам­ки­те на та­зи дър­жа­ва; без Югос­ла­вия за Бъл­га­рия ня­ма бъ­де­ще: “Тряб­ва да се рад­ва­ме, че ра­бо­ти­те та­ка се сте­ко­ха, че най-по­сле ще се раз­ре­ши и ма­ке­дон­ският въ­прос”; от ябъл­ка на раз­до­ра - Ма­ке­до­ния ще се пре­вър­не в спой­ка меж­ду юж­нос­ла­вян­ски­те на­ро­ди, край­на­та цел е да се стиг­не до юж­нос­ла­вян­ска об­щност.35

До­кла­дът на Г. Ма­до­лев е убе­ди­тел­но сви­де­тел­с­тво за раз­ме­ри­те, до кои­то се е раз­рас­на­ло въ­вли­ча­не­то на ня­кои от об­лас­тни­те ръ­ко­во­ди­те­ли в проюгос­лав­ска ор­би­та, за сте­пен­та на пре­кло­не­ние пред ЮКП и всич­ко, про­из­ли­за­що от Югос­ла­вия въ­об­ще. Без съмнение е, че до­кла­дът не из­ра­зя­ва де­йстви­тел­ни­те въ­жде­ле­ния на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, а е плод на фантазиите на един от най-изявените македонисти, какъвто безспорно е Г. Мадолев. Опи­ти­те на пар­тий­ни­те де­я­те­ли да на­ло­жат по­ли­ти­ка­та на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос не сре­ща одоб­ре­ние на на­се­ле­ние­то. Свидетелствата за то­ва не са мал­ко. Най-то­чен из­ра­зи­тел на по­до­бно не­съ­гла­сие е ед­на от мно­гоб­рой­ни­те ин­фор­ма­ции до вис­шес­тоя­щи­те за обстановката в областта във връзка с опитите за налагане на македонистката политика. От нея на­у­ча­ва­ме: “Във всич­ки ка­то че ли е за­са­де­на ве­ли­ко­бъл­гар­ска шо­ви­нис­тич­на чер­та и вся­кой е скло­нен мно­го по­ве­че да се на­ри­ча бъл­га­рин по про­из­ход и по по­тек­ло, от­кол­ко­то ма­ке­до­нец...”36

Ма­ке­до­нис­тка­та аги­та­ция на Г. Ма­до­лев и по­ло­же­ни­те ак­тив­ни уси­лия от об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) не са до­ста­тъч­ни, за да на­ка­рат дру­ги­те оте­че­ст­веноф­рон­тов­ски ор­га­ни­за­ции да по­дкре­пят на­пъл­но комунистическата ли­ния. До края на 1946 г. БРП(к) про­дъл­жа­ва да е един­ст­вена­та, коя­то про­веж­да ро­доот­стъп­на­та денационализаторска по­ли­ти­ка. Не ус­пя­ват и опи­ти­те с реализирането на та­зи по­ли­ти­ка да се ан­га­жи­рат чрез РМС и мла­деж­ки­те ор­га­ни­за­ции на съ­юз­ни­ци­те, обе­ди­не­ни в Об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на де­мок­ра­тич­на­та мла­деж.37

Като мерило за лоялност на съюзниците и техните активисти към БРП(к) в края на 1946 г.  започва да се използва преценката подкрепят ли, или не политиката на партията по македонския въпрос. Така анти­ма­ке­до­нис­тко­то по­ве­де­ние в БЗНС е при­чи­на в края на го­ди­на­та да не се одоб­ри кан­ди­да­ту­ра­та на Йо­но Ву­тев за за­мес­тник-об­лас­тен на­чал­ник, тъй ка­то бил “...с враж­деб­но от­но­ше­ние към ма­ке­дон­ския въ­прос”.38

Все по-враж­деб­но към про­кла­ми­ра­на­та от БРП(к) съ­рбо­ман­ска ли­ния е и от­но­ше­ние­то на на­се­ле­ние­то от ця­ла­та об­ласт. Мно­го от комунистическите комитети знаят за тази враждебност, разполагат с множество неодобрителни сигнали за тази политика като неправилна­. Вмес­то да се вслу­шат в тях и да известят по съ­от­вет­ния ред цен­трал­ата в София, об­лас­тният и останалите ко­ми­тети на БРП(к) про­дъл­жа­ват да про­веж­дат та­зи ли­ния най-праволинейно. Така преди преброителната акция се извършват де­йствия, це­ля­щи раз­прос­тра­не­ние­то на “ма­ке­дон­ски" кул­тур­ни цен­нос­ти, въз­при­е­ма­не­то на “ма­ке­дон­ския” език ка­то ма­те­рен, за какъвто го въз­хва­ля­ва вече и комунистическият официоз "Работническо дело".38а

Епи­зод от акцията за пропагандиране на "македонските културни достижения" е ор­га­ни­зи­ра­не­то на из­лож­ба на “ма­ке­дон­ска­та кни­га” в Гор­на Джу­мая, от­кри­та на 17.ХI.1946 г. Об­лас­тно­то ръ­ко­вод­с­тво на БРП(к) пре­движ­да чрез нея да се ма­ни­фес­ти­ра “жаж­да­та” на на­се­ле­ние­то към “род­на­та ма­ке­дон­ска кни­га и език”. Още пре­ди от­кри­ва­не­то на из­лож­ба­та комитетът се страхува, че тя ще се провали. За­то­ва се взе­мат мер­ки за оси­гу­ря­ва­не при­съ­ствие­то на всич­ки пар­тий­ни и ад­ми­нис­тра­тив­ни ръ­ко­во­ди­те­ли. Из­гот­вя се спи­сък на 29 офи­циал­ни ли­ца, кои­то сре­щу по­дпис се за­дъл­жа­ват да уча­с­тват в нейното от­кри­ва­не­. Въпреки това ни­то един от на­бе­ля­за­ни­те об­лас­тни и око­лий­ски ръ­ко­во­ди­те­ли не при­съ­ства на от­кри­ва­не­то. Ка­то се оп­лак­ва за то­ва "отсъствие"на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ, Об­лас­тна­та ин­спек­ция на ин­фор­ма­ция­та и из­ку­с­тва­та по­соч­ва: “Гор­ният слу­чай не е един­ст­вен”.39

По­ве­де­ние­то на два­де­сет и де­ве­ти­ма­та областни активисти  е съ­всем обяс­ни­мо. Те съ­зна­ват, че с учас­тие­то си при от­кри­ва­не­то на спо­ме­на­тата из­лож­ба се из­ла­гат на опас­ност­та про­веж­да­на­та ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка да се свър­зва с тях. Ето защо предпочитат да избягват публични македонистки прояви.

След из­лож­ба­та по­след­ва и дру­га “кул­тур­на из­я­ва”. От 21.ХII.1946 г. гост в об­ласт­та е Скоп­ският ра­дио­хор. И се­га край­на­та цел е по вся­ка­къв на­чин да се по­дчер­тае не­об­хо­ди­мост­та от все по-тяс­но об­вър­зва­не с НРМ. Рек­ла­ми­ра се “го­ле­мият на­пре­дък на ма­ке­дон­ска­та кул­ту­ра”. По­се­ще­ние­то за­по­чва с шум­но по­сре­ща­не в Гор­на Джу­мая. Сек­ре­та­рят на ОК на БРП(к) Кръс­тьо Стой­чев и пре­дсе­да­те­лят на ОК на ОФ Г. Ма­до­лев се на­дпре­вар­ват да при­вет­с­тват гос­ти­те и по­дчер­та­ват “го­ля­мо­то зна­че­ние на то­ва по­се­ще­ние за кул­тур­но­то сбли­же­ние между­ на­ро­ди­те на Бъл­га­рия и Югос­ла­вия”, за “обе­ди­не­ние­то на сла­вян­ски­те на­ро­ди”, за “пре­мах­ва­не гра­ни­ци­те, кои­то раз­де­лят ма­ке­дон­ския на­род”, за “обе­ди­не­ние­то”. От своя стра­на ръ­ко­во­ди­те­лят на скоп­ска­та де­ле­га­ция Вла­до Ми­лев­ски не про­пу­ска да по­яс­ни, че цел­та на по­се­ще­ние­то е “по-тяс­но­то сбли­жа­ва­не на “ма­ке­дон­ския на­род”, кой­то жи­веел в НРМ и в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния.40

През след­ва­щи­те дни кон­цер­ти­те на хо­ра в раз­лич­ни на­се­ле­ни мес­та се из­по­лзват най-активно за пропагандиране "големите постижения на ма­ке­дон­ска­та кул­ту­ра”. Пре­ди вся­ка му­зи­кал­на про­гра­ма ръ­ко­во­ди­те­лят на хо­ра го­во­ри “за раз­воя на ма­ке­дон­ска­та кул­ту­ра”, за “ма­ке­дон­ския кни­жо­вен език”, за "многото" други “го­ле­ми­ по­сти­же­ния на НРМ във всич­ки об­лас­ти на живота"  и т. н. В та­зи си де­йност скоп­ски­те гос­ти се по­дпо­ма­гат от активистите на БРП(к). В края на 1946 г. на много места в областта ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да се из­вър­шва вече и от име­то на оте­че­ст­веноф­рон­тов­ски­те ко­ми­те­ти, за­вла­дя­ни из­ця­ло от ко­му­нис­ти­те. Ак­цен­тът е по­ста­вен вър­ху ло­зун­га за “обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ския на­род”.41 Всич­ко то­ва се из­вър­шва едновре­мен­но с уси­ле­на­та по­дго­тов­ка на ак­ция­та за пре­броя­ва­не на на­се­ле­ние­то.

На­пра­ве­ният кра­тък пре­глед на об­ста­нов­ка­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния не­по­сред­ст­вено след при­е­ма­не ре­ше­ния­та на Х пле­нум на ЦК на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос по­каз­ва, че на­се­ле­ние­то от то­зи край продължава да се от­на­ся неодобрително към политиката на комунистите по този въпрос. Про­тив нея, макар и не така открито и решително, са и съ­юз­ни­ците на БРП(к) в об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на ОФ. Открит и най-решителен противник на тази противобългарска политика е офор­ми­ла­та се опо­зи­ция в то­зи край. Са­мо областната комунистическа организация пра­ви всич­ко въз­мож­но за практическото реализиране на македонисткия курс. Не­йните ръ­ко­вод­ни де­йци из­па­дат под пъл­но­то влия­ние на МКП и по­ма­гат за реа­ли­зи­ра­не­то на пре­дприе­та­та от Ско­пие всеоб­хват­на кул­тур­но-про­свет­на кам­па­ния. Ня­кои ма­ке­до­нис­тки ме­роп­рия­тия се про­ва­лят, ка­къв­то е слу­чаят с раз­прос­тра­не­ние­то на в. “Но­ва Ма­ке­до­ния”, а дру­ги ка­то от­кри­ва­не­то на из­лож­ба­та на “ма­ке­дон­ска­та кни­га” в Гор­на Джу­мая не сре­щат по­дкре­па­та на мес­тни­те ръ­ко­во­ди­те­ли. БРП(к) де­монс­три­ра, че въ­об­ще не смя­та да се съ­об­ра­зя­ва с реал­на­та об­ста­нов­ка, на­строе­ние­то на на­се­ле­ние­то и позициите на другите по­ли­ти­че­ски си­ли. Тя при­стъп­ва към реа­ли­зи­ра­не на ма­ке­до­нис­тки­те си на­ме­ре­ния с неочаквана настървеност. Връх на то­ва не­йно по­ве­де­ние се явя­ва пре­броя­ва­не­то на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния от 25-31.ХII.1946 г., по вре­ме на кое­то по на­сил­ст­вен на­чин 70 на сто от не­го би­ва за­пи­са­но ка­то “ма­ке­дон­ско”.

Десетилетия наред от югославска, а най-вече македонска страна се злоупотребява с резултатите от това организирано по недопустим и недемократичен начин демографско преброяване. Те непрекъснато се цитират, за да се обосноват всевъзможни претенции към България във връзка с твърденията, че в нея живее "внушително македонско малцинство". При това никога не се пояснява как и при какви обстоятелства се появяват в края на 1946 г. "македонците" в България. А на този въпрос не е трудно да се отговори, защото множество и много убедителни са съхранените автентични доказателства.  С оглед на споменатите претенции въпросът за споменатото преброяване придобива изключителна важност, а това налага и отделното му разглеждане и поясняване.