Пиринска Македония в българо-югославските отношения /1944-1948/

4. Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния в българо-югославските от­но­ше­ния (1945 - ав­густ 1946 г.)

 

До края на 1944 г. югос­лав­ско­то ръ­ко­вод­с­тво не по­сти­га не­за­бав­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към Югос­ла­вия под фор­ма­та на “обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ския на­род”, но не се от­каз­ва от то­ва си на­ме­ре­ние. То не пре­ста­ва да крои пла­но­ве за ре­ша­ва­не на въ­про­са в близ­ко­то бъ­де­ще и от на­ча­ло­то на 1945 г. тър­си но­ви фор­ми за по­сти­га­не на край­на­та цел. За то­ва не­пре­стан­но се тър­си съ­гла­сие­то и съ­де­йствие­то на ЦК на БРП(к). Ос­но­ва­ния за то­ва се на­ми­рат в на­пра­ве­ни­те де­кла­ра­ции от стра­на на ръ­ко­вод­с­тво­то на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия в Бъл­га­рия, че на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния би­ло “ма­ке­дон­ско”; го­тов­ност­та да се по­пу­ля­ри­зи­ра югос­лав­ска­та идея за “обе­ди­не­ние”; ан­га­жи­мен­та да се ра­бо­ти за “внед­ря­ва­не” на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние и обе­ща­ния­та да се да­дат “по­ла­га­щи­те” му се кул­тур­но-на­цио­нал­ни пра­ва. Бъл­гар­ска­та стра­на до­ри обе­ща­ва са­ма да про­веж­да ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да.

След про­ва­ла на опи­та за при­съ­е­ди­ня­ва­не от есен­та на 1944 г. югос­лав­ска­та стра­на се на­соч­ва към пре­хо­ден ва­риант, обе­ща­ващ же­ла­ния ре­зул­тат в близ­ка пер­спек­ти­ва. То по­дхвър­ля идея­та за пре­до­ста­вя­не кул­тур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. По­ста­вя се на­ча­ло­то на нов, при­крит зад кул­тур­на­та ав­то­но­мия опит за про­ю­гос­лав­ско ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос.

Не­за­ви­си­мо от по­стиг­на­ти­те през ноем­ври 1944 г. до­го­во­ре­нос­ти, че въ­про­сът за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния след­ва да се ре­ши при оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия, югос­лав­ска­та стра­на не про­пу­ска ни­то ед­на въз­мож­ност за не­го­во­то по­ста­вя­не. По­ма­га им и бъл­гар­ска­та стра­на. В края на 1944 г. спе­циал­на увод­на ста­тия на ко­му­нис­ти­че­ския офи­циоз има пре­тен­ция­та, че пра­ви “ис­то­ри­че­ски” ана­лиз вър­ху ми­на­ло­то и “свет­лото” на­стоя­ще на Ма­ке­до­ния и “ма­ке­дон­ския” на­род. Твър­ди се, че през по­след­ни­те де­се­ти­ле­тия Ма­ке­до­ния би­ла “обект за за­вла­дя­ва­не от стра­на на бъл­гар­ска­та ди­нас­тия и ве­ли­ко­бъл­гар­ска­та шо­ви­нис­тич­на кли­ка”, а от име­то на бъл­гар­ския на­род вес­тни­кът твръ­ди, че бъл­га­ри­те “с и­скре­на ра­дост и сим­па­тии” сле­де­ли из­граж­да­не­то на “сво­бод­на­та ма­ке­дон­ска дър­жа­ва”... Се­риоз­на крач­ка в то­ва от­но­ше­ние, как­то ве­че бе из­тък­на­то, се пра­ви по вре­ме на про­ве­де­но­то на 28-29.ХII вто­ро за­се­да­ние на АС­НОМ в Ско­пие. От бъл­гар­ска стра­на в за­се­да­ния­та на съ­бра­ние­то уча­с­тва де­ле­га­ция, на­че­ло с Д. Тер­пе­шев. Уча­с­тват още и пре­дста­ви­те­ли на ОК на БРП(к) от Гор­на Джу­мая и на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция в Бъл­га­рия. Ам­би­ции­те на ма­ке­дон­ско­то ръ­ко­вод­с­тво се по­дхран­ват от на­пра­ве­ни­те из­яв­ле­ния от име­то на гор­нод­жу­май­ска­та де­ле­га­ция, че “це­лият ма­ке­дон­ски на­род в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ча­ка кол­ко­то се мо­же по-бър­зо да до­йде он­зи час, ко­га­то ще се съ­е­ди­ни със свои­те бра­тя от Ма­ке­до­ния в Ти­то­ва Югос­ла­вия”. По­до­бно из­яв­ле­ние пра­ви и До­бри Тер­пе­шев, кой­то за­я­вя­ва: “Бъл­га­рия смя­та, че тряб­ва да се вър­не он­зи дял на Ма­ке­до­ния, кой­то днес се на­ми­ра в гра­ни­ци­те на Бъл­га­рия” и да се при­съ­е­ди­ни към Ма­ке­до­ния в Югос­ла­вия.191

На про­ве­де­ни­те раз­го­во­ри се очер­та­ват но­ви раз­ли­чия между­ ма­ке­дон­ско­то ръ­ко­вод­с­тво и бъл­гар­ска­та де­ле­га­ция. Ла­зар Ко­ли­шев­ски, Д. Вла­хов, Е. Кар­дел и други югос­лав­ски пре­дста­ви­те­ли из­ра­зя­ват не­до­вол­с­тво, че Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния все още не е пре­да­де­на на Югос­ла­вия, че още се ба­вят обе­ща­ни­те на­цио­нал­ни пра­ва на “ма­ке­дон­ци­те” в то­зи край. От­кри­то и енер­гич­но се на­стоя­ва ма­ке­дон­ско­то ръ­ко­вод­с­тво да по­е­ме “ма­ке­дон­ски­те” де­ла в Бъл­га­рия. Пре­дя­вя­ват се пре­тен­ции ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да се ръ­ко­во­ди от Ско­пие, скоп­ски де­йци да по­е­мат ръ­ко­вод­с­тво­то на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция в Бъл­га­рия и не­йни­те ин­сти­ту­ции. За­я­вя­ва се, че от Ско­пие се от­на­сят с не­до­ве­рие и по­до­зре­ние към по­ли­ти­ка­та на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос, че тя ба­ве­ла обе­ща­ни­те на­род­нос­тни пра­ва. Не се скри­ва и­ска­не­то час по-ско­ро да ви­дят сред ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция и на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния “оно­ва на­цио­нал­но чув­с­тво и ония про­я­ви, кои­то са на­ли­це във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния”. Те и­скат от ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция и хо­ра­та в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт да се чув­с­тват и из­я­вя­ват ка­то ма­ке­дон­ски и югос­лав­ски по­да­ни­ци и не крият стре­ме­жа си да ги тре­ти­рат ка­то та­ки­ва. За за­ба­вя­не­то на “по­ла­га­щи­те” се на­цио­нал­ни пра­ва на “ма­ке­дон­ци­те” в Бъл­га­рия те обвиняват българското партийно ръководство.192 Ръ­ко­во­ди­те­ли­те на МКП не скри­ват и не­дру­же­люб­но­то си от­но­ше­ние към всич­ко бъл­гар­ско. За да се ог­ра­ни­чат вся­как­ви до­пи­ри с Бъл­га­рия,  Ла­зар Ко­ли­шев­ски съ­об­ща­ва, че за­на­пред се за­бра­ня­ва до­пу­ска­не­то на бъл­гар­ски вес­тни­ци в Ма­ке­до­ния, мо­ти­ви­рай­ки се, че те ще­ли да “обър­кат акъ­ла на ма­ке­дон­ци­те”. Той съ­об­ща­ва и за ре­ше­ние­то, съ­глас­но кое­то скоп­ско­то ръ­ко­вод­с­тво се от­каз­ва от и­ска­ния­та си за из­пра­ща­не на “ма­ке­дон­ска” ин­те­ли­ген­ция от Бъл­га­рия.193   Де­монс­три­ра­не­то на не­до­вол­с­тво, на пре­не­бре­жи­тел­но от­но­ше­ние към БРП(к) и Бъл­га­рия, от­ка­зът от ня­кои и­ска­ния и въ­веж­да­не­то на ог­ра­ни­чи­тел­ни, по съ­ще­с­тво анти­бъл­гар­ски сан­кции е съ­всем пре­дна­ме­ре­но. Це­ли се бъл­гар­ска­та стра­на да бъ­де по­дтик­на­та към но­ви от­стъп­ки.

През 1945 и пър­ва­та по­ло­ви­на на 1946 г. въ­про­сът за пре­дставя­не на кул­тур­но-на­цио­нал­ни пра­ва на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ста­ва удо­бен па­ра­ван, зад кой­то се при­кри­ват ис­тин­ски­те на­ме­ре­ния на югос­лав­ска­та стра­на. Та­ка­ва е глав­на­та цел, към коя­то тя се стре­ми и я по­сти­га. От­на­ча­ло та­зи своя по­ли­ти­ка ско­пя­ни се опит­ват да на­ло­жат чрез ма­ке­дон­ско­то пре­дста­ви­тел­с­тво в Со­фия. Съ­всем от­кри­то е и же­ла­ние­то македонските българи - бежанци от Вардарска и Егейска Македония, наричани условно "ма­ке­дон­ска­ емиг­ра­ция в Бъл­га­рия", да бъдат принудени да по­дкре­пят югос­лав­ски­те и­ска­ния, а след това да ги по­ста­ви чрез нея на ко­му­нис­ти­че­ско­то ръ­ко­вод­с­тво в Со­фия за изпълнение. От Ско­пие се опит­ват да ов­ла­деят ма­ке­дон­ски­те емиг­рант­ски ор­га­ни­за­ции и тех­ни­те ин­сти­ту­ции. Те гру­бо се на­мес­ват в тех­ни­те де­ла, опит­ват се и по­ста­вят на ръ­ко­вод­ни мес­та свои хо­ра. Мно­го се­рио­зен е и опи­тът в Со­фия да се об­ра­зу­ва На­род­ноос­во­бо­ди­те­лен фронт, кой­то да при­вле­че ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция. То­зи опит е па­ри­ран от ръ­ко­вод­с­тво­то на НК на ма­ке­дон­ска­та емиг­рант­ска ор­га­ни­за­ция в Со­фия, в ре­зул­тат на кое­то в НОФ ос­та­ват да чле­ну­ват са­мо югос­лав­ски по­да­ни­ци. Мно­гоб­рой­на­та емиг­ра­ция не про­я­вя­ва ин­те­рес към та­зи ор­га­ни­за­ция. Про­ва­ля се и опи­тът за по­дчи­ня­ва­не на емиг­рант­ски­те ма­си и ор­га­ни­за­ции чрез ов­ла­дя­ва­не на тех­ни­те ръ­ко­вод­с­тва и об­ще­ст­вено­то им иму­ще­с­тво под под претекста, че то било на... "македонската държава".194

Та­ки­ва са югос­лав­ски­те на­ме­ре­ния, но в де­йстви­тел­ност през 1945 г. от стра­на на ЮКП и МКП е по­чти не­въз­мож­но да се про­веж­да ак­тив­на и це­ле­на­со­че­на по­ли­ти­ка за не­за­бав­но­то въ­веж­да­не на и­ска­ни­те на­цио­нал­ни пра­ва. То­ва се дъл­жи не са­мо на не­же­ла­ние­то на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да при­е­ме та­зи по­ли­ти­ка, но и на фак­та, че вни­ма­ние­то на ЮКП по то­ва вре­ме е на­со­че­но към раз­ре­ша­ва­не­то на мно­го по-важ­ни между­на­род­ни и въ­треш­но­по­ли­ти­че­ски про­бле­ми. Не са мал­ко и про­бле­ми­те за раз­ре­ша­ва­не в са­ма­та ма­ке­дон­ска ре­пуб­ли­ка. Свои между­на­род­ни и въ­треш­ни про­бле­ми си има и Бъл­га­рия, как­то и са­ма­та БРП(к). Тя все още не е един­ст­вена­та уп­рав­ля­ва­ща си­ла, а по­ра­ди то­ва и не е в съ­стоя­ние да за­до­во­ли на прак­ти­ка по­е­ти­те за­дку­лис­но ан­га­жи­мен­ти по ма­ке­дон­ския въ­прос и за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Сре­щу ма­ке­до­нис­тка­та й по­ли­ти­ка за­по­чват да се на­ди­гат мощ­ни съ­про­ти­ви­тел­ни си­ли в ли­це­то на съ­юз­ни­ци­те в ОФ, офор­мя­ща­та се опо­зи­ция, на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция, из­вес­тни бъл­гар­ски ин­те­лек­туал­ци. Не­за­ви­си­мо от то­ва опи­ти на ЮКП за по­сти­га­не на ня­как­ви из­го­ди в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се пра­вят ви­на­ги, ко­га­то има ус­ло­вия за то­ва. А  та­ки­ва ус­ло­вия пре­до­ста­вя про­дъл­жа­ва­ща­та от­стъп­чи­вост на бъл­гар­ска­та ком­пар­тия.

От на­ча­ло­то на 1945 г. на­стъп­ва про­мя­на в анек­сио­нис­тич­на­та так­ти­ка спря­мо Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Тя е резултат най-вече от категоричната английска съпротива срещу проектираното  създаване на "голяма македонска държава". И­ска­не­то за не­за­бав­но при­съ­е­ди­ня­ва­не ве­че не се по­ста­вя, но се тър­сят га­ран­ции, че БРП(к) ще след­ва обе­ща­на­та в края на 1944 г. ли­ния за при­съ­е­ди­ня­ване в близ­ка пер­спектива. Все по-голяма става загрижеността за "внедряване на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние”. Осо­бе­но на­стой­чи­ви ста­ват и­ска­ния­та за въ­веж­да­не на ма­ке­дон­ския език в учи­ли­ща­та на Гор­нод­жу­май­ска об­ласт. Та­ки­ва ди­рек­тни вну­ше­ния се пра­вят и на де­йци на об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к).195 По то­зи на­чин се очер­та­ва ед­на от по­со­ки­те на же­ла­на­та кул­тур­на ав­то­но­мия. Въ­веж­да­не­то на ези­ка ка­то офи­циа­лен “май­чин” език за по­дра­с­тва­що­то по­ко­ле­ние в то­зи край би оси­гу­ри­ло спо­ред югос­лав­ски­те за­мис­ли един от на­бе­ля­за­ни­те по­дхо­ди за по-спо­кой­на, сис­тем­на, це­ле­на­со­че­на и си­гур­на ра­бо­та в по­со­ка към та­ка же­ла­но­то “обе­ди­не­ние”.

За по­сти­га­не на це­ли­те си югос­лав­ска­та стра­на при­бяг­ва до пре­ван­тив­ни де­йствия, це­ля­щи да спла­шат по кос­вен път ръ­ко­вод­с­тво­то на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия в Бъл­га­рия. За та­ко­ва мо­же да се въз­при­е­ме афи­ши­ра­но­то през фев­руа­ри 1945 г. де­монс­тра­тив­но на­ме­ре­ние да не се уча­с­тва в пре­дстоя­щия Сла­вян­ски съ­бор в Со­фия. Ефек­тът от та­зи мяр­ка е по­ло­жи­те­лен.

За да ус­по­кои югос­лав­ска­та стра­на и да я убе­ди в и­скре­ност­та на свои­те на­ме­ре­ния, ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) пре­дприе­ма про­па­ган­дни де­йствия за ра­зяс­ня­ва­не на по­зи­ция­та си по ма­ке­дон­ския въ­прос. С та­зи за­да­ча е на­то­ва­рен Вл. По­пто­мов, кой­то на 1.II.1945 г. из­ли­за със ста­тията “Брат­ския съюз на юж­ни­те сла­вя­ни”, по­мес­те­на в сп. “Съ­вре­мен­ник” и в от­дел­на бро­шу­ра. Ос­нов­ни­те твър­де­ния в спо­ме­на­та­та ста­тия се свеж­дат до то­ва, че идея­та за съ­зда­ва­не на съюз между­ юж­ни­те сла­вя­ни е по­лу­чи­ла “най-ши­ро­ка по­пу­ляр­ност сред бъл­гар­ския и югос­лав­ски­те на­ро­ди”. Те­зи на­ро­ди чув­с­тва­ли, че то­ва е “ис­то­ри­че­ска не­об­хо­ди­мост”. Явен е и стре­ме­жът да се вну­ши, че мо­мен­тът за то­ва е на­стъ­пил и не тряб­ва да се из­пу­ска.196

Нов опит за по­пу­ля­ри­зи­ра­не на пар­тий­на­та кон­цеп­ция по бъл­га­ро-югос­лав­ски­те от­но­ше­ния и пъ­ти­ща­та за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос пре­дстав­ля­ват и из­не­се­ни­те от Вл. По­пто­мов по то­ва вре­ме пуб­лич­ни бе­се­ди в Со­фия и Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. В тях той го­во­ри за “не­о­съ­ще­ст­вения на­цио­на­лен идеал” в Ма­ке­до­ния и по­след­ва­ли­те три на­цио­нал­ни ка­тас­тро­фи по ви­на на “ди­нас­тия­та на ве­ли­ко­бъл­гар­ска­та шо­ви­нис­тич­на кли­ка”, в ре­зул­тат на кое­то се на­ло­жи­ло ма­ке­дон­ският въ­прос да се ре­ша­ва по друг път... “под вър­хо­вен­с­тво­то на Ти­то, сръб­ски­те на­род­ни ма­си, ЮКП”. В бе­се­ди­те си По­пто­мов ра­зяс­ня­ва по­зи­ция­та на пар­тия­та по ма­ке­дон­ския въ­прос и по­твър­жда­ва, че тя ще я след­ва не­отклон­но. Ос­но­во­по­ла­гащ в ра­зяс­ни­тел­на­та му де­йност е при­нци­път, че пар­тия­та се е обя­ви­ла за са­мооп­ре­де­ле­ние­то на ма­ке­дон­ци­те, за тях­но­то обе­ди­не­ние и за фе­де­ра­ция­та ка­то ус­ло­вие за съ­зда­ва­не­то на “сво­бод­на и обе­ди­не­на Ма­ке­до­ния”.197

В из­пъл­не­ние на по­ста­ве­ното му по­ръ­че­ние Вл. По­пто­мов из­гот­вя че­ти­ри лек­ции по ма­ке­дон­ския въ­прос, пре­дназ­на­че­ни за пар­тий­ни­те кур­со­ве по по­ли­ти­че­ска про­све­та в стра­на­та. Да из­на­сят лек­ции­те му, през ме­се­ци­те фев­руа­ри - март 1945 г. в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния от ЦК са на­то­ва­ре­ни Вл. Лев­ков, Кр. Стой­чев и Асен Ча­рък­чиев.198

На 27.II.1945 г. Ди­мит­ров мо­ли Й. Б. Ти­то да пре­раз­гле­да ре­ше­ние­то си и да из­пра­ти югос­лав­ска де­ле­га­ция в Со­фия за учас­тие в Сла­вян­ския съ­бор. Пре­дуп­реж­да­ва го, че не­у­час­тие­то на югос­лав­ски пре­дста­ви­те­ли на съ­бо­ра щя­ло да се из­по­лзва от “Вра­го­ве­те на сла­вян­ска­та со­ли­дар­ност” и че по­до­бно не­у­час­тие щя­ло да има не­бла­гоп­рият­ни по­ли­ти­че­ски по­сле­ди­ци.199 Съ­щия ден се сви­ква Ос­мият раз­ши­рен пле­нум на ЦК на БРП(к). Ма­ке­дон­ският въ­прос и по­ли­ти­ка­та на пар­тия­та по не­го е ед­на от ра­зи­сква­ни­те на пле­ну­ма те­ми.

В до­кла­да си пред пле­ну­ма на въ­про­са обстойно се спи­ра Тр. Кос­тов. В не­го из­ця­ло се по­вта­ря съ­гла­су­ва­на­та в края на 1944 го­ди­на с ЮКП по­зи­ция по ма­ке­дон­ския въ­прос.200 Тр. Кос­тов на­стоя­ва за по-на­та­тъш­но­то сбли­же­ние на Бъл­га­рия с Югос­ла­вия в свет­ли­на­та на ве­че очер­та­но­то схва­ща­не за по­сти­га­не на по­ли­ти­че­ски, сто­пан­ски, вое­нен и кул­ту­рен съюз между­ тях. Той при­вет­с­тва съ­зда­ва­не­то на “фе­де­рал­на Ма­ке­до­ния” и де­кла­ри­ра, че БРП(к) при­зна­ва пра­во­то на “ма­ке­дон­ци­те” за са­мооп­ре­де­ле­ние. Спо­ред не­го са­мо съ­ю­зът меж­ду Бъл­га­рия и Югос­ла­вия ще сло­жи край на “бра­тоу­бий­ст­вени­те вой­ни и вся­как­ви спо­ро­ве”. Очер­та­ва и из­вес­тна­та по­зи­ция на БРП(к) от­нос­но “обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род”.201

От­но­ше­ние взе­ма и сек­ре­та­рят на ОК на БРП(к) Кръс­тьо Стой­чев. Той при­зна­ва, че през есен­та на 1944 г. об­лас­тно­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво е на­пра­ви­ло “опу­ще­ния”. За та­ко­ва со­чи учас­тие­то в при­съ­е­ди­нис­тка­та ак­ция, до­ба­вяй­ки, че ув­ле­че­ние­то би­ло зна­чи­тел­но. До­стиг­на­ло се до­ри и до “кон­крет­ни пре­дло­же­ния къ­де точ­но да бъ­де гра­ни­ца­та”. Де­йствия­та на ОК на БРП(к) Стой­чев ока­че­с­твя­ва ка­то “зали­та­ния, не­съ­об­ра­зе­ни с на­стоя­що­то между­на­род­но, въ­треш­но и бал­кан­ско по­ло­же­ние”. Ка­то греш­ка оце­ня­ва и опи­та за сфор­ми­ра­не на ма­ке­дон­ска­та бри­га­да “Яне Сан­дан­ски”.202

Кри­тич­ност­та на об­лас­тния комунистически сек­ре­тар не се ог­ра­ни­ча­ва са­мо с об­зор на до­пус­на­ти­те през есен­та на 1944 г. “греш­ки” на об­лас­тния ко­ми­тет. Най-из­не­на­два­що по-на­та­тъш­ни­те му раз­съж­де­ния пре­рас­тват в кри­ти­ка сре­щу вис­ше­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво, ви­нов­но за по­ве­де­ние­то на де­йци­те в Гор­на Джу­мая. Съ­об­ща­ва, че в Све­ти Врач се е стиг­на­ло и до анти­бъл­гар­ски из­яв­ле­ния на пар­тий­ни де­йци от ро­да на то­ва, че “бъл­гар­ският на­род го­ди­ни на­ред сму­чел кръв­та на ма­ке­дон­ския на­род” и че по­ве­че то­ва ня­ма­ло да се тър­пи. Стой­чев из­ла­га впе­чат­ле­ния от по­се­ще­ние­то си в края на де­кем­ври 1944 г. в Ско­пие. Спо­ред не­го на­се­ле­ние­то в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт е свър­за­но мно­го по-тяс­но с бор­би­те на бъл­гар­ския на­род, от­кол­ко­то с те­зи на на­се­ле­ние­то от Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния. Вслед­с­твие мно­го­го­диш­но­то раз­де­ле­ние се съ­зда­ли тра­ди­ции на об­ща един­на бор­ба на “ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние” във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния с ос­та­на­ли­те югос­лав­ски на­ро­ди, а в Бъл­га­рия тра­ди­ции­те би­ли дру­ги. “Тук - про­дъл­жа­ва той - се чув­с­тва то­ва, че ние в Ско­пие се чув­с­тва­ме по­ве­че гос­ти, от­кол­ко­то ако бях оти­шъл във Вар­на”.

В края на своето изложение Стойчев твърди, че на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния е съ­глас­но с евен­туал­но обе­ди­не­ние в пер­спек­ти­ва, но са­мо при по­ло­же­ние, че ня­ма да бъ­дат скъ­са­ни не­раз­рив­ните връз­ки с бъл­гар­ския на­род. Со­чи че от­де­ля­не­то от Бъл­га­рия е не­при­ем­ли­во, че на­се­ле­ние­то го раз­би­ра са­мо в рам­ки­те на съ­труд­ни­че­с­тво­то между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия и за­клю­ча­ва, че то­ва е пъ­тят, кой­то тряб­ва да се след­ва.203

По­чти по съ­що­то вре­ме се опо­вес­тя­ва и де­кла­ра­ция на бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво, в коя­то се при­зна­ва пра­во­то на са­мооп­ре­де­ле­ние на “ма­ке­дон­ския на­род”.204 Де­кла­ра­ция­та из­ця­ло е по­влия­на от ду­ха и сми­съ­ла на ве­че по­зна­ти­те пар­тий­ни схва­ща­ния за бъл­га­ро-югос­лав­ски­те от­но­ше­ния и ма­ке­дон­ския въ­прос. Тя по­каз­ва, че ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) е ус­пя­ло да на­ло­жи на ми­нис­тър-пре­дсе­да­те­ля К. Геор­гиев своя­та по­зи­ция. По­я­ва­та й мо­же да се раз­глеж­да по-ско­ро ка­то на­ло­же­на от не­об­хо­ди­мост­та пра­ви­тел­с­тво­то да де­кла­ри­ра на­ме­ре­ния­та си за по­до­бря­ва­не на бъл­га­ро-югос­лав­ски­те от­но­ше­ния, но не и ка­то же­ла­ние из­пъл­ни­тел­на­та власт се­риоз­но да се за­е­ме с реа­ли­зи­ра­не­то на ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка във въ­треш­но­бъл­гар­ски ма­щаб.

Пра­ви­тел­ст­вено­то из­яв­ле­ние оку­ра­жа­ва ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) и то го въз­при­е­ма ка­то по­дкре­па за ма­ке­до­нис­тка­та си по­ли­ти­ка. Вед­на­га след то­ва се да­ват ука­за­ния за раз­глеж­да­не ре­ше­ния­та на VIII пле­нум на раз­ши­ре­ни око­лий­ски съ­ве­ща­ния. Ак­цен­тът в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се по­ста­вя вър­ху част­та, от­на­ся­ща се за бъл­га­ро-югос­лав­ски­те от­но­ше­ния и ра­зяс­ня­ва­не­то на пар­тий­на­та по­ли­ти­ка по ма­ке­дон­ския въ­прос. С та­зи за­да­ча е на­то­ва­рен Иван Мас­ла­ров. Ка­то ре­зул­тат след­ват ха­рак­тер­ни­те за въ­треш­но­пар­тий­на­та сис­те­ма одоб­ри­тел­ни ре­зо­лю­ции за “мъд­ра­та на­цио­нал­на по­ли­ти­ка”, а в по-кон­кре­тен план и за пар­тий­но-пра­ви­тел­ст­вена­та по­ли­ти­ка по бъл­га­ро-югос­лав­ски­те от­но­ше­ния и ма­ке­дон­ски въ­прос. Де­кла­ри­ра се го­тов­ност да се из­пъл­ня­ват по­ста­ве­ни­те ма­ке­до­нис­тки за­да­чи. Пре­по­ръч­ва се про­веж­да­не­то на кон­крет­ни ме­роп­рия­тия за “ши­ро­ко­то из­у­ча­ва­не и по­пу­ля­ри­зи­ра­не ис­то­рия­та на ма­ке­дон­ския на­род и по-спе­циал­но ис­то­рия­та на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­ноос­во­бо­ди­тел­но дви­же­ние”.205

По вре­ме на ра­зи­сква­ния­та по ре­ше­ния­та на VIII пле­нум се съ­об­ща­ва за “фа­шис­тки про­я­ви”, ха­рак­те­ри­зи­ра­ни още ка­то про­я­ви на “ми­хай­лов­щи­на”.206  То­ва е яс­но сви­де­тел­с­тво за на­ли­чие на съ­про­ти­ва сре­щу ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка, тен­ден­ция, коя­то през след­ва­щи­те ме­се­ци и го­ди­ни ще се за­дъл­бо­ча­ва все по­ве­че и на­ми­ра из­раз в кон­крет­ни из­я­ви.

Из­ра­зе­на­та от бъл­гар­ска стра­на го­тов­ност за раз­ви­ва­не на най-тес­ни при­я­тел­ски от­но­ше­ния с Югос­ла­вия не на­ми­ра адек­ва­тен от­го­вор от югос­лав­ска стра­на. Вмес­то же­ла­но­то при­я­тел­с­тво  за­чес­тя­ват анти­бъл­гар­ски­те про­я­ви в Ма­ке­до­ния. В на­ча­ло­то на ап­рил 1945 г. Г. Ди­мит­ров е из­вес­тен за тях. Те са ока­че­ст­вени ка­то “не­о­би­чай­ни и не­съ­вмес­ти­ми за ду­ха и брат­с­тво­то” между­ две­те стра­ни. От стра­на на Ско­пие вся­че­ски се пре­чи за при­би­ра­не­то на ос­та­на­ли­те във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния бъл­гар­ски чи­нов­ни­ци, тех­ни­те се­мей­с­тва, до­ри и плен­ни­ци. Ма­ке­дон­ска­та ад­ми­нис­тра­ция ги по­дла­га на как­ви ли не уни­же­ния, на ща­тел­ни и обид­ни про­вер­ки, вклю­чи­тел­но съ­бли­ча­не на мъ­же­те и же­ни­те под пре­текст, че се пра­ви “про­вер­ка за па­ри и зла­то”.207

По­дроб­ни фак­ти за анти­бъл­гар­ско­то по­ве­де­ние на ма­ке­дон­ско­то ръ­ко­вод­с­тво по то­ва вре­ме се съ­об­ща­ват в ЦК на БРП(к) и от Хр. Ка­лай­джиев - пре­дсе­да­тел на НК на ма­ке­дон­ски­те емиг­рант­ски ор­га­ни­за­ции в Бъл­га­рия. Вне­се­но­то от не­го из­ло­же­ние е на­со­че­но из­ця­ло сре­щу скоп­ско­то ръ­ко­вод­с­тво, кое­то той об­ви­ня­ва в про­я­ви на ве­ли­ко­сър­би­зъм и в от­крит опит за по­дчи­ня­ва­не на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция. Хрис­то Ка­лай­джиев пре­дуп­реж­да­ва ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) за за­дку­лис­но­то, не­ко­рек­тно и дву­лич­но по­ве­де­ние на ма­ке­дон­ско­то ръ­ко­вод­с­тво спря­мо Бъл­га­рия, БРП(к) и бъл­гар­ския на­род. Де­йствия­та на Ско­пие на вся­ка це­на да на­ло­жи свои­те схва­ща­ния по ма­ке­дон­ския въ­прос той ока­че­с­твя­ва ка­то “един при­крит ве­ли­ко­сър­би­зъм”. Об­ръ­ща вни­ма­ние, че ос­но­вен стре­меж на то­ва ръ­ко­вод­с­тво е да ви­ди въз­мож­но по-бър­зо на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция в стра­на­та ка­то “ма­ке­дон­ски”. Всич­ки анти­бъл­гар­ски де­йствия на ма­ке­дон­ско­то ръ­ко­вод­с­тво Ка­лай­джиев ока­че­с­твя­ва ка­то стре­меж “да се из­диг­не ки­тай­ска сте­на” между­ Бъл­га­рия и Ма­ке­до­ния. Из­вес­тя­ва, че под при­кри­тие­то на бор­ба сре­щу “ак­тив­ни по­ма­га­чи на оку­па­то­ри­те” във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния се пре­след­ват мно­го хо­ра, един­ст­веният грях на кои­то е, че са се про­я­вя­ва­ли ка­то бъл­га­ро­фи­ли.208

Пре­дуп­реж­де­ние­то на Хр. Ка­лай­джиев от­го­ва­ря на реал­на­та де­йстви­тел­ност. Без съ­мне­ние тре­вож­ният му сиг­нал е по­ро­ден от не­стих­ва­щи­те апе­ти­ти от стра­на на ръ­ко­вод­с­тво­то на МКП да об­се­би ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция в Бъл­га­рия, въз­ли­за­ща на над 600 000 ду­ши, а то­ва са­мо по се­бе си би пре­дстав­ля­ва­ло зна­чи­те­лен ус­пех в уси­лия­та й да тър­си съ­юз­ни­ци за ма­ке­до­нис­тка­та кау­за. С ог­лед на пер­спек­тив­ни­те хе­ге­мо­нис­тич­ни спря­мо Бъл­га­рия пла­но­ве фор­ми­ра­не­то на вну­ши­тел­но “ма­ке­дон­ско” мал­цин­с­тво (за­ед­но с 270 000 “ма­ке­дон­ци” в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния) зву­чи мно­гоо­бе­ща­ва­що. На­де­жди­те и сега са след евен­туал­но­то по­дчи­ня­ва­не на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция и не­йни­те ин­сти­ту­ции те да се из­по­лзват за оказ­ва­не на влия­ние над БРП(к) и бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво глав­но за реа­ли­зи­ра­не на обе­ди­нис­тка­та стра­те­гия.

Тре­во­га­та сред ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция, за коя­то се спо­ме­на­ва в из­ло­же­ние­то на Хр. Ка­лай­джев,  е по­ро­де­на и от пре­дприе­та­та през март-ап­рил 1945 г. то­тал­на ак­ция във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния за раз­пра­ва с всич­ки бъл­га­ро­мис­ле­щи еле­мен­ти. То­ва ста­ва вед­на­га след при­е­ма­не­то на ре­ше­ние за съ­зда­ва­не на т.нар. “Съд за за­щи­та на ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­на чест” от Вто­ро­то за­се­да­ние на АС­НОМ (29.ХII.1944 г.).209  и при­веж­да­не­то му в де­йствие за­ед­но с от­кри­ти­те през март-ап­рил 1945 г. воен­ни съ­ди­ли­ща в Щип, Ско­пие, Би­то­ля и др. сре­щу “воен­ни пре­стъп­ни­ци”.210 За жа­лост ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) не пра­ви не­об­хо­ди­ми­те из­во­ди от то­ва. Не­що по­ве­че - то до­ри съ­де­йства за из­вър­шва­не­то на съ­де­бни раз­пра­ви сре­щу мно­же­с­тво­то бив­ши чле­но­ве на ВМРО, ня­кои от кои­то пре­да­ва на НРМ с об­ви­не­ние­то, че би­ли “отяв­ле­ни ми­хай­ло­вис­ти”, “вър­хо­вис­ти”, “фа­шис­ти” и “ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­нис­ти”.211  По то­зи на­чин БРП(к) ста­ва съ­у­час­тник в без­а­пе­ла­цион­на­та раз­пра­ва с най-из­я­ве­ни­те пре­дста­ви­те­ли на ма­ке­дон­ски­те бъл­га­ри във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния.

През про­лет­та на 1945 г. ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) ста­ва съ­у­час­тник и в дру­го по­зор­но де­я­ние. То се спо­ра­зу­мя­ва при­сти­га­щи­те от Егей­ска Ма­ке­до­ния бе­жан­ци, на­ста­не­ни вре­мен­но в Горно Джумайско, Пет­рич­ко, Све­тив­рач­ко и Не­вро­коп­ско и в други райони на страната, да бъ­дат пре­да­де­ни на Югос­ла­вия. На­си­ла репатрираните във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния бе­жан­ци са по­дло­же­ни на по­стоян­ни го­не­ния и но­ви раз­сел­ва­ния в раз­лич­ни час­ти на Югос­ла­вия ка­то на­ка­за­ние за от­ка­за им да при­е­мат ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­ност. Опи­ти­те им да се за­вър­нат в Бъл­га­рия, вклю­чи­тел­но и чрез мно­же­с­тво мол­би, ад­ре­си­ра­ни до ЦК на БРП(к) и Г. Ди­мит­ров, са без­ус­пеш­ни.212

Яр­ка про­я­ва на раз­пра­ва с “ми­хай­ло­вис­тки­те еле­мен­ти” в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния пре­дстав­ля­ва и на­чи­нът, по кой­то се про­веж­да "на­род­ният съд" в то­зи край през фев­руа­ри - март 1945 г. Мно­го от по­дсъ­ди­ми­те са осъ­де­ни на смърт за­ра­ди член­с­тво­то си във ВМРО пре­ди 1934 г. Та­зи е ос­нов­на­та при­чи­на смър­тни­те при­съ­ди на че­ти­ри­те съ­ста­ва на "на­род­ния съд" в Гор­на Джу­мая, Све­ти Врач, Раз­лог и Не­вро­коп да са най-мно­го в стра­на­та. За да се при­крият из­вър­ше­ни­те през на­ча­ло­то на ок­том­ври 1944 г. разс­тре­ли на де­йци на ВМРО, име­на­та им се впис­ват в се­га про­из­не­се­ни­те при­съ­ди. Броят на смър­тни­те при­съ­ди е око­ло 100, а още по-го­лям е броят на осъ­де­ни­те на раз­лич­ни го­ди­ни строг тъм­ни­чен за­твор - от 1 до 20 го­ди­ни.213

Цен­трал­но­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво по­ощ­ря­ва с де­йствия­та си раз­пра­ва­та с бъл­га­ро­фил­ски­те еле­мен­ти как­то във Вар­дар­ска, та­ка и в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Ос­но­вен ло­зунг, под кой­то се из­вър­шва тя, е то­зи за бор­ба сре­щу “ос­та­тъ­ци­те на ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм”. Раз­пра­ва­та с не­у­доб­ни­те еле­мен­ти в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния през 1945 г. про­дъл­жа­ва да се из­вър­шва под при­кри­тие­то, че се пре­мах­ват ос­та­тъ­ци­те на “ми­хай­ло­виз­ма”, “вър­хо­виз­ма”, “ве­ли­ко­бър­гар­ски­те шо­ви­нис­ти”, “фа­шис­ти”. Та­къв е и ос­нов­ният мо­тив при из­вър­шва­не­то на ня­кол­ко­то чис­тки в дър­жав­ния апа­рат. Ли­ша­ва­не от ра­бо­та, раз­сел­ва­ния, пуб­лич­но по­ру­га­ва­не, ико­но­ми­че­ски сан­кции са най-чес­то сре­ща­ни­те ме­то­ди за раз­пра­ва с про­тив­ни­ци­те на ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния.

Ха­рак­те­рен мо­мент в ма­ке­до­нис­тко­то по­ве­де­ние на ко­му­нис­ти­че­ско­то ръ­ко­вод­с­тво през 1945 г. е, че то дър­жи на из­пъл­не­ние­то на по­ста­ве­ни­те от Ос­мия пле­нум за­да­чи за про­па­ган­ди­ра­не на не­го­ви­те на­ме­ре­ния. По­ста­ве­ни във въ­треш­но­пар­тиен про­па­ган­дис­тки план, те­зи за­да­чи се вме­ня­ват ка­то за­дъл­же­ние на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) в Гор­на Джу­мая. Въ­пре­ки при­сти­га­щи­те от там ин­фор­ма­ции, че про­бле­мът за обе­ди­не­ние­то не е ак­туа­лен, че на­се­ле­ние­то не спо­де­ля ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка, че има съ­про­ти­ви­тел­ни си­ли и про­я­ви, из­ме­не­ние в пар­тий­ни­те по­ста­нов­ки по про­бле­ма не на­стъп­ват. Об­рат­но - пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво не­пре­къс­на­то уве­ря­ва югос­лав­ска­та стра­на, че не се е от­ка­за­ло от на­ме­ре­ния­та си да внед­ря­ва ма­ке­дон­ско на­цио­нал­но съ­зна­ние, че то твър­до ще след­ва на­чер­та­ния път. Те­зи обе­ща­ния се да­ват и в от­го­вор на на­пад­ки­те на опо­зи­ция­та. Въ­про­сът за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния от­но­во се за­ся­га в раз­го­во­ри между­ Д. Тер­пе­шев и Ти­то. В ед­на своя реч по­ли­ти­че­ският сек­ре­тар на ЦК на БРП(к) Трай­чо Кос­тов за по­ре­ден път обе­ща­ва, че ще се за­стъ­пи ис­то­рия­та и бор­би­те на “ма­ке­дон­ския на­род” да бъ­дат въ­ве­де­ни ка­то от­де­лен пре­дмет в учи­ли­ща­та на “ма­ке­дон­ска­та об­ласт”.214

И то­зи път да­ва­ни­те обе­ща­ния и уве­ре­ния ста­ват зад гър­ба на бъл­гар­ски на­род, на­се­ле­ние­то в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт, мно­го­чис­ле­на­та бе­жан­ска ма­са от Вар­дар­ска и Егей­ска Ма­ке­до­ния, пра­ви­тел­с­тво­то. При това БРП(к) не е един­ст­вена­та уп­рав­ля­ва­ща си­ла. И без съмнение мо­же да се твър­ди, че про­ю­гос­лав­ско­то по­ве­де­ние на ръ­ко­вод­ни­те фак­то­ри в БРП(к) е не са­мо задкулисно, но не­до­стой­но и пре­да­тел­ско, не­съ­об­ра­зе­но с трай­ни­те на­цио­нал­ни ин­те­ре­си. По­до­бни оп­ре­де­ле­ния не са ли­ше­ни от ос­но­ва­ние, ка­то се има пре­двид не са­мо ця­лос­тно­то по­ве­де­ние на ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос и опи­ти­те да се на­ло­жи ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, но и об­стоя­тел­с­тво­то, че то про­дъл­жа­ва да при­е­ма ре­ше­ния в та­зи на­со­ка. Въ­пре­ки очер­та­лия се про­вал на та­зи ли­ния, на всич­ки про­па­ган­дис­тки ме­роп­рия­тия в та­зи на­со­ка и най-ве­че от­кри­то де­монс­три­ра­но­то не­же­ла­ние на на­се­ле­ние­то да ги при­е­ма, пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво пре­дприе­ма ини­циа­ти­ва за да­ва­не на кул­тур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия.

На 1 ав­густ 1945 г. Вл. По­пто­мов вна­ся в ПБ на ЦК на БРП(к) “Пре­дло­же­ние в по­дкре­па на кул­тур­но-на­цио­нал­ни­те и­ска­ния на ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние на Гор­нод­жу­май­ска об­ласт”. С не­го той предлага да се по­дкре­пят “евен­туал­ни про­ме­ни в учеб­ни­те про­гра­ми за про­гим­на­зиал­но­то об­ра­зо­ва­ние в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт, кои­то да включ­ват из­у­ча­ва­не ис­то­рия­та на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­ноос­во­бо­ди­тел­но дви­же­ние” с цел “да­ва­не еле­мен­тар­ни по­зна­ния по ус­трой­с­тво­то, по­ли­ти­че­ския, ико­но­ми­че­ския и кул­ту­рен жи­вот на фе­де­рал­на Ма­ке­до­ния”. Ос­но­ва­ние­то за то­ва “и­ска­не” на на­се­ле­ние­то той обос­но­ва­ва с твър­де­ние­то, че то “от­го­ва­ря на чув­с­тва­та и же­ла­ния­та му”, на­по­мняй­ки, че още об­лас­тна­та пар­тий­на кон­фе­рен­ция от есен­та на 1944 г. е по­ста­ви­ла по­до­бно и­ска­не. Да­ва­не­то на по­до­бна ав­то­но­мия спо­ред Вл. По­пто­мов щя­ло да бъ­де из­раз на “и­скре­но при­я­тел­с­тво към фе­де­рал­на Ма­ке­до­ния” и “нов при­нос за сбли­жа­ва­не­то с Ти­то­ва Югос­ла­вия”. То­ва щя­ло да бъ­де един­ст­вена­та мяр­ка, от­го­ва­ря­ща на об­ще­ст­вено­то по­ло­же­ние в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт, чие­то на­се­ле­ние ве­че би­ло при­зна­то за “ма­ке­дон­ско”, но не се чув­с­тва­ло “на­цио­нал­но уг­не­те­но”. На­края ав­то­рът на пре­дло­же­ние­то по­дсил­ва ар­гу­мен­ти­те си с то­ва, че мяр­ка­та щя­ла да до­при­не­се още и за “по-ши­ро­ко­то об­хва­ща­не на всич­ки слое­ве от ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние и спе­чел­ва­не­то им в пре­дстоя­щи­те из­бо­ри за про­гра­ма­та на ОФ”.215

Пре­дло­же­ние­то не­за­бав­но се офор­мя ка­то ре­ше­ние на ПБ под № 50 от 1.VIII.1945 г. и е по­дпи­са­но от Трай­чо Кос­тов, Вл. По­пто­мов, Въл­ко Чер­вен­ков, Ва­сил Ко­ла­ров, Д. Га­нев, Г. Чан­ков и още два­ма чле­но­ве на ПБ, по­дпи­си­те, на кои­то не се раз­чи­тат.216

Ка­то се имат пре­двид по­зна­ти­те пре­диш­ни ре­ше­ния на пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво, ви­зи­ра­щи Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и очер­та­ва­щи по­ли­ти­ка­та му спря­мо нея, в спо­ме­на­то­то ре­ше­ние ня­ма ни­що но­во. На пре­ден план из­пък­ва един от ос­нов­ни­те спо­со­би, чрез кой­то ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия въз­на­ме­ря­ва да внед­ря­ва ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние - из­у­ча­ва­не на “ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­ноос­во­бо­ди­тел­но дви­же­ние”, ис­то­рия­та на “ма­ке­дон­ския на­род” и по­пу­ля­ри­зи­ра­не на ма­ке­дон­ска­та дър­жа­ва. Ин­те­рес­но­то в слу­чая е дру­го, че то се пра­ви, но ве­че с пре­тен­ция­та на акт, да­ващ “кул­тур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия”. “По­да­ря­ва” се на “ма­ке­дон­ци­те” в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт и пра­во­то да из­у­ча­ват “род­на­та си ма­ке­дон­ска ис­то­рия”. С ед­на ду­ма, та­зи об­ласт за по­ре­ден път се ха­рак­те­ри­зи­ра ка­то не­бъл­гар­ска. По­я­ва­та на спо­ме­на­то­то ре­ше­ние от­но­во е ре­зул­тат от без­кри­тич­но­то из­пъл­не­ние на югос­лав­ски­те и­ска­ния.

Ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) “да­ря­ва” на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния с “ав­то­но­мия”, твър­дей­ки, че пра­ви то­ва в от­го­вор на не­го­ви “и­ска­ния” и “же­ла­ния”, кое­то не от­го­ва­ря на ис­ти­на­та. При­е­ма­не­то на ре­ше­ние­то ста­ва в пъ­лен раз­рез как­то с де­йстви­тел­ни­те же­ла­ния на на­се­ле­ние­то в то­зи край, та­ка и с по­ло­же­ние­то, в кое­то се на­ми­ра пар­тия­та в сис­те­ма­та на дър­жав­но­то уп­рав­ле­ние. То­зи акт не би бил оп­рав­дан до­ри ако ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия бе са­мос­тоя­тел­на уп­рав­ля­ва­ща си­ла. При­е­ма се ре­ше­ние по въ­прос, кой­то е от ком­пе­тен­ция­та на най-вис­ши­те държавни ор­га­ни, ре­ше­ние, ка­сае­що ва­жен на­цио­на­лен въ­прос и на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си. От та­зи глед­на точ­ка ре­ше­ние­то е не са­мо не­до­пус­ти­мо, но и пре­стъп­но. То е един от за­чес­ти­ли­те при­ме­ри за ав­то­ри­тар­но пар­тий­но ре­ше­ние, ха­рак­те­ри­зи­ра­що офор­мя­не­то на БРП(к) ка­то пар­тия дър­жа­ва.

При­е­то­то ре­ше­ние е про­дик­ту­ва­но и от пре­диз­бор­ни смет­ки, без ог­лед на то­ва да­ли очак­ва­ни­те ди­ви­ден­ти във връз­ка с пре­дстоя­щи­те из­бо­ри имат реал­но по­кри­тие. И най-на­края, ре­ше­ние­то е про­дик­ту­ва­но и от же­ла­ние­то да бъ­дат за­до­во­ле­ни по ня­ка­къв на­чин не­стих­ва­щи­те югос­лав­ски пре­тен­ции за да­ва­не на и­ска­ни­те от там на­цио­нал­ни пра­ва на “ма­ке­дон­ско­то” на­се­ле­ние в Бъл­га­рия. На­де­жди­те, че с то­ва ще бъ­дат за­до­во­ле­ни те­зи пре­тен­ции, не се оп­рав­да­ват.

Не се оп­рав­да­ват и на­де­жди­те, че при­е­то­то ре­ше­ние ще спо­соб­с­тва за об­вър­зва­не­то на на­се­ле­ние­то око­ло по­ли­ти­ка­та на ОФ, рес­пек­тив­но на БРП(к). Про­ма­ке­до­нис­тко­то ре­ше­ние на БРП(к) е при­чи­на за на­стъп­ва­не на раз­цеп­ле­ние в об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на ОФ, то са­мо у­ско­ря­ва про­це­са на ця­лос­тно­то офор­мя­не на опо­зи­ция­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния.

За це­ли­те на спо­ме­на­то­то “здра­во об­вър­зва­не око­ло по­ли­ти­ка­та на ОФ” пар­тия­та въз­на­ме­ря­ва да про­ве­де пре­диз­бор­на­та кам­па­ния за на­род­ни пре­дста­ви­те­ли за Обик­но­ве­но на­род­но съ­бра­ние през есента на 1945 г. под ло­зун­га, че ако ОФ спе­че­ли из­бо­ри­те, ще осъ­ще­с­тви пла­ни­ра­но­то тяс­но сбли­же­ние с Югос­ла­вия ка­то един­ст­вен път за окон­ча­тел­но и трай­но ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос. Из­яв­ле­ние в то­зи сми­съл пра­ви и Трай­чо Кос­тов пред в. “Бор­ба”.217  

Ско­ро на­ме­ре­ние­то да се по­пу­ля­ри­зи­ра пар­тий­но­то ста­но­ви­ще за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос по вре­ме на пре­диз­бор­на­та кам­па­ния е из­ос­та­ве­но. БРП(к) се на­тък­ва на ре­ши­тел­ния от­каз от стра­на на съ­юз­ни­ци­те си в ОФ. Не лип­сват оба­че и про­я­ви, плод на про­дъл­жа­ва­щи­те не­кон­тро­ли­ра­ни и про­из­вол­ни из­каз­ва­ния от стра­на на вис­ши фун­кцио­не­ри на БРП(к). Та­къв е при­ме­рът с из­яв­ле­ние­то на Ц. Дра­гой­че­ва в Гор­на Джу­мая по вре­ме на про­ве­де­ния на 31.Х.1945 г. пре­диз­бо­рен ми­тинг. Тя за­я­вя­ва: “Днес съ­ще­с­тву­ва сво­бод­на ма­ке­дон­ска дър­жа­ва в рам­ки­те на Ти­то­ва Югос­ла­вия. Ид­ва де­нят, ко­га­то Вие ще си ка­же­те ду­ма­та и по то­зи въ­прос. Ние каз­ва­ме - има ма­ке­дон­ска на­ция. Пре­дста­вя­ме Вие да си ка­же­те то­ва, кое­то и­ска­те. Има ма­ке­дон­ска дър­жа­ва, коя­то ОФ при­вет­с­тва. Но ма­ке­дон­ци­те не са вку­пом. И то­зи въ­прос ще се раз­ре­ши, Ма­ке­до­ния тряб­ва да бъ­де на ма­ке­дон­ци­те.”218

През ля­то­то и есен­та на 1945 г. ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия в Бъл­га­рия ще се на­тък­не на се­риоз­на кри­ти­ка сре­щу не­йна­та ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка, коя­то се пре­на­ся на стра­ни­ци­те на опо­зи­цион­ния пе­чат. Чрез свои­те вес­тни­ци ли­де­ри­те на опо­зи­цион­ни­те по­ли­ти­че­ски фор­ма­ции от­пра­вят ос­три на­пад­ки сре­щу БРП(к) за при­зна­ва­не­то на ма­ке­дон­ска­та дър­жа­ва в рам­ки­те на Югос­ла­вия, на ма­ке­дон­ска­та на­ция и най-ве­че за не­ед­нок­рат­но из­ра­зе­на­та го­тов­ност при оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия да се пре­да­де на Югос­ла­вия и Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния.219 В ре­ди­ца опо­зи­цион­ни вес­тни­ци (“Зна­ме” на Де­мок­ра­ти­че­ска­та пар­тия, “Сво­бо­ден на­род” на Со­циал­де­мок­ра­ти­че­ска­та, на­че­ло с К. Пас­ту­хов и “На­род­но зе­ме­дел­ско зна­ме” на БЗНС - Н. Пет­ков) ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия за­слу­же­но се об­ви­ня­ва в на­цио­нал­но пре­да­тел­с­тво. Опо­зи­ция­та ока­че­с­твя­ва ма­ке­дон­ска­та на­ция ка­то из­ку­ст­вено тво­ре­ние, а ма­ке­дон­ския език - ка­то съ­рби­зи­ран диа­лект. По-важ­ни в пуб­ли­ку­ва­ни­те ма­те­риа­ли са обос­но­ва­ни­те твър­де­ния, че та­ка­ва на­ция и та­къв език ни­ко­га не са съ­ще­с­тву­ва­ли, че те са “из­мис­ли­ци на сръб­ски­те ко­му­нис­ти - им­пе­риа­лис­ти”, ос­ми­ват се българските ко­му­нис­ти­, че го­во­ре­ли за “ма­ке­дон­ски сла­вя­ни”, но се сра­му­ва­ли да при­знаят, че то­ва не са “ма­ке­дон­ци”, а ма­ке­дон­ски бъл­га­ри, че в Ма­ке­до­ния се го­во­ри не на “ма­ке­дон­ски”, а на бъл­гар­ски език и др.

Из­бо­ри­те за на­род­ни пре­дста­ви­те­ли в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, про­ве­де­ни на 18.ХI.1945 г., се пе­че­лят от обе­ди­не­на­та ОФ лис­та, съ­сте­за­ва­ща се са­ма със се­бе си. Пар­тий­на­та про­па­ган­да бър­за да от­че­те “блес­тя­ща­та из­бор­на по­бе­да”. Не­ лип­сват и оцен­ки, че тя се дъл­жи на мъд­ра­та вън­шно-по­ли­ти­че­ска на­со­че­ност на ОФ и “пра­вил­на­та” по­ли­ти­ка по на­цио­нал­ния въ­прос. Са­мо­на­дея­но се твър­ди, че ши­рок прием (спо­ред ана­ли­зи­те за ре­зул­та­ти­те от из­бо­ри­те сред на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния) е на­ме­ри­ла идея­та за брат­ско съ­труд­ни­че­с­тво между­ Ти­то­ва Югос­ла­вия и Бъл­га­рия, идея­та, че “Ма­ке­до­ния от ябъл­ка на раз­до­ра ще ос­та­не обе­ди­ни­тел­но зве­но в юж­нос­ла­вян­ско­то брат­с­тво”.220

Споменатият по-горе ана­лиз е ли­шен от вся­как­во ос­но­ва­ние и не отразява реалната действителност. Той е плод на въ­треш­но­пар­тий­ни тъл­ку­ва­ния. Не­вяр­но е твър­де­ние­то, че на­се­ле­ние­то при­е­ма “ши­ро­ко” ма­ке­до­нис­тка­та и про­ю­гос­лав­ска ли­ния на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия. Фак­ти­те от­пре­ди и по вре­ме на из­бо­ри­те по не­дву­смис­лен на­чин по­твър­жда­ват един­ст­вено вер­ния из­вод, че то не са­мо не я при­е­ма, но ре­ши­тел­но се обя­вя­ва сре­щу нея. Не­мал­ко са и при­ме­ри­те на от­кри­та съ­про­ти­ва, всеобщ е стра­хът от евен­туал­но при­съ­е­ди­ня­ва­не. Ако въ­об­ще мо­же да се го­во­ри за ня­как­ва по­дкре­па, то тя се афи­ши­ра и съ­ще­с­тву­ва един­ст­вено в ръ­ко­вод­ни­те сре­ди на об­лас­тна­та и око­лий­ски­те комунистически ор­га­ни­за­ции, а до из­вес­тна сте­пен и сред най-дис­цип­ли­ни­ра­ни­те ре­до­ви пар­тий­ци. Но и тук при­чи­на­та е не тол­ко­ва убеж­де­ние­то, кол­ко­то на­ло­же­на­та же­ляз­на пар­тий­на дис­цип­ли­на. В то­зи сми­съл ана­ли­зи­те, че про­кла­ми­ра­на­та ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка е по­дпо­мог­на­ла из­бор­на­та по­бе­да, са по­ред­но­то до­ка­за­тел­с­тво за про­из­вол­но на­гаж­да­не на те­ку­ща­та об­ще­ст­вено-по­ли­ти­че­ска си­туа­ция в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния съ­об­раз­но въ­треш­но­пар­тий­ни­те же­ла­ния. Те сви­де­тел­с­тват за на­ме­ре­ния­та на пар­тия­та и в бъ­де­ще да след­ва та­зи родоотстъпна политика, без да се съ­об­ра­зя­ва с отрицателното настроение на населението към нея.

Не­вер­ност­та на ана­ли­зи­те за из­бор­ни­те ре­зул­та­ти про­ли­ча­ва от ед­на обек­ти­вна оцен­ка на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к). В до­кла­да, из­не­сен на об­лас­тно пар­тий­но съ­ве­ща­ние от 28.ХI.1945 г., по­све­тен на ре­зул­та­ти­те от из­бо­ри­те, яс­но се со­чи: “Не мо­же да се ка­же, че чув­с­тво­то на ма­ке­дон­ско съ­зна­ние и стре­ме­жът за ця­лос­тно раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос са обхванали населението от Горноджумайска област".221 При то­ва по­ло­же­ние опи­тът на цен­трал­но­то ръ­ко­вод­с­тво да обяс­нят из­бор­ни­те ре­зул­та­ти със “съ­ще­с­тву­ва­ща” по­дкре­па за ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния е не са­мо про­из­вол­но на­гаж­да­не, но и стре­меж да се тър­си оп­рав­да­ние за по-след­ва­щи­те стъп­ки в то­ва от­но­ше­ние.

Ис­тин­ски­те при­чи­ни за из­бор­на­та по­бе­да на ОФ в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния в ни­ка­къв слу­чай не се дъл­жат на “всеоб­ща­та по­дкре­па” на ма­ке­дон­истка­та ли­ния. Тя се дъл­жи на то­ва, че се гла­су­ва в по­дкре­па на со­циал­но на­со­че­на­та плат­фор­ма на ОФ, обе­ща­ва­ща при­ем­ли­ви и же­ла­ни от на­се­ле­ние­то мер­ки за из­ход от всеоб­ща­та кри­за. Не без ос­но­ва­ние е и твър­де­ние­то на опо­зи­ция­та, че го­ля­ма част от на­се­ле­ние­то гла­су­ва, по­тис­на­та от на­ло­же­ния всеобщ страх в об­ласт­та. По то­ва вре­ме на­се­ле­ние­то все още е под впе­чат­ле­ние от ма­со­ви­те убий­с­тва и реп­ре­сии над “ми­хай­ло­вис­ти­те” през есен­та на 1944 г. от про­ве­де­ния не­от­дав­на "на­ро­ден съд" и про­из­не­се­ни­те от не­го не­мал­ко смър­тни при­съ­ди. Оп­ре­де­ле­но е пре­дпо­чи­та­ние­то да се гла­су­ва, от­кол­ко­то да се по­лу­чи об­рат­на­та въз­мож­ност - да по­след­ват об­ви­не­ния в про­я­ви на фа­ши­зъм, ми­хай­ло­ви­зъм и др. с не­пре­дви­ди­ми по­сле­ди­ци. Не без зна­че­ние е и фак­тът, че опо­зи­ция­та не уча­с­тва в из­бо­ри­те. Оте­че­ст­веноф­рон­тов­ски­те кан­ди­да­ти ня­мат ал­тер­на­ти­ва. В ръ­це­те на ОФ са из­бор­ни­те ко­ми­сии, из­би­ра­тел­ни­те спи­съ­ци. Ка­то се из­хож­да от то­ва, не са ли­ше­ни от ос­но­ва­ние твър­де­ния­та на опо­зи­ция­та за фал­ши­фи­ци­ра­не на из­бор­ни­те ре­зул­та­ти.

Твър­до­то си на­ме­ре­ние да след­ва на­бе­ля­за­на­та по­ли­ти­ка по македонския въпрос ръ­ко­вод­с­твото на БРП(к) де­кла­ри­ра и в края на 1945 г. По­ка­за­тел­на за това е пър­ва­та пуб­лич­на из­я­ва на Г. Ди­мит­ров в На­род­но­то съ­бра­ние на 26.ХII.1945 г. Го­во­рей­ки за вън­шна­та по­ли­ти­ка на ОФ, в от­го­вор на Трон­но­то сло­во, той за­ся­га и про­бле­ма за Ма­ке­до­ния. Г. Ди­мит­ров со­чи, че та­зи по­ли­ти­ка би­ла “ис­тин­ска на­цио­нал­на бъл­гар­ска по­ли­ти­ка”, из­хож­дай­ки от “де­йстви­тел­ни­те на­цио­нал­ни ин­те­ре­си”, от­чи­та­ща гор­чи­вия опит от ми­на­ло­то, ко­га­то въ­про­сът за Ма­ке­до­ния бил из­по­лзван, за да се про­ти­во­пос­та­вят бъл­га­ри сре­щу съ­рби и съ­рби сре­щу бъл­га­ри. Тряб­ва­ло да се пра­ви всич­ко, що­то Ма­ке­до­ния вед­нъж за­ви­на­ги да пре­ста­не да бъ­де ябъл­ка­та на раз­до­ра на Бал­ка­ни­те, да ста­не обе­ди­ни­тел­но зве­но между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия, между­ бъл­га­ри и съ­рби. По-на­та­тък Г. Ди­мит­ров по­вта­ря из­вес­тно­то пар­тий­но ста­но­ви­ще, про­ти­во­пос­та­вя­що се на де­ле­жа на Ма­ке­до­ния, на бор­ба­та за не­йно­то за­вла­дя­ва­не и от­стоя­ва­що при­нци­па за “за­чи­та­не во­ля­та на ма­ке­дон­ци­те”, ос­нов­на­та част от кои­то би­ли по­лу­чи­ли своя­та “на­цио­нал­на сво­бо­да и на­цио­нал­но рав­ноп­ра­вие” в рам­ки­те на Югос­лав­ска­та фе­де­ра­ция. Той ха­рак­те­ри­зи­ра от­но­ше­ния­та между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия ка­то “брат­ски”, кои­то ще­ли да раз­ре­шат са­ми, без ни­как­ва чуж­да на­ме­са спор­ни­те въ­про­си.222

Реч­та на Г. Ди­мит­ров е и от­го­вор на все по-за­чес­тя­ва­щи­те кри­ти­ки на опо­зи­ция­та сре­щу ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на ръ­ко­во­де­на­та от не­го пар­тия. С нея се бе­ле­жи на­ча­ло­то и на от­кри­та­та пуб­лич­на ди­ску­сия по ма­ке­дон­ския въ­прос. Тя е и сиг­нал за за­сил­ва­не на пар­тий­на­та ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка в на­цио­на­лен ма­щаб. В засилената пропаганда се включ­ва дори и ре­ген­тът Т. Пав­лов, при­на­дле­жащ към БРП(к). За “на­уч­но­то” обос­но­ва­ва­не на та­зи по­ли­ти­ка е пре­дназ­на­че­на не­го­ва­та об­шир­на тео­ре­тич­на ста­тия “Ис­ти­на­та е ви­на­ги кон­крет­на”, пуб­ли­ку­ва­на в спи­са­ние “Фи­ло­соф­ска ми­съл”. В нея той твър­ди, че би­ли из­ми­на­ти всич­ки не­об­хо­ди­ми кръ­го­ве на диа­лек­ти­че­ско­то раз­ви­тие, за да се стиг­не до съ­зда­ва­не­то на ма­ке­дон­ска­та дър­жа­ва в рам­ки­те на Ти­то­ва Югос­ла­вия, вклю­чи­тел­но и до ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­ност със свой­ст­вени­те и бе­ле­зи: един­на те­ри­то­рия, ико­но­ми­ка, нов ма­ке­дон­ски език, но­ва ма­ке­дон­ска ли­те­ра­ту­ра и кул­ту­ра, соб­ст­вена ис­то­рия, на ос­но­ва­та на коя­то се из­гра­ди­ло са­мо­чув­с­твие­то на ма­ке­дон­ски­те сла­вя­ни за тях­на­та при­на­длеж­ност към ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­ност.223

В про­ю­гос­лав­ска­та про­па­ган­да се включ­ва и Вл. По­пто­мов, кой­то е не­из­ме­нен ли­чен съ­вет­ник на Г. Ди­мит­ров по ма­ке­дон­ския въ­прос и от­го­ва­ря за про­веж­да­не­то на ма­ке­до­нис­тки­те ме­роп­рия­тия, спу­ска­ни от по­лит­бю­ро. В края на го­ди­на­та се раз­прос­тра­ня­ва но­ва не­го­ва бе­се­да по ма­ке­дон­ския въ­прос. Ос­нов­но­то твър­де­ние в нея е, че до съ­зда­ва­не­то на фе­де­рал­на Ма­ке­до­ния се е стиг­на­ло по очер­та­ния от Г. Де­лчев, Яне Сан­дан­ски, Пе­ре То­шев и дру­ги “ма­ке­дон­ски” на­цио­нал­ни ре­во­лю­цио­не­ри път - “Ма­ке­до­ния - в гра­ни­ци­те на ФНРЮ”. По то­зи път щя­ло да се стиг­не до пъл­но­то “обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ския на­род и на юж­ни­те сла­вя­ни”, та­ка щял да се оси­гу­ри ми­рът и про­гре­сът на Бал­ка­ни­те.224

За­сил­ва­ща­та се ма­ке­до­нис­тка про­па­ган­да от на­ча­ло­то на 1946 г. се съ­про­вож­да и от все по-за­дъл­бо­ча­ва­щи­те се при­зна­ци на по­клон­ни­че­ско и хва­леб­ст­вено от­но­ше­ние по ад­рес на ЮКП и Ти­то. Раз­ме­не­ни­те но­во­го­диш­ни по­здрав­ле­ния чер­таят бля­ска­ви пер­спек­ти­ви в бъл­га­ро-югос­лав­ски­те от­но­ше­ния. Не­пре­стан­ни са уве­ре­ния­та от българска страна, че по­е­тият курс на все по-тяс­но сбли­жа­ва­не е не­из­ме­нен, че БРП(к) ще след­ва и из­пъл­ня­ва обе­ща­ния­та си по ма­ке­дон­ски въ­прос. Във всич­ки из­я­ви оба­че про­дъл­жа­ва да се за­стъп­ва из­вес­тна­та от есен­та на 1944 г. по­зи­ция, че БРП(к) свър­зва про­бле­ма за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния със съ­зда­ва­не­то на Юж­нос­ла­вян­ска­та фе­де­ра­ция.

Зна­чи­тел­но по-сдър­жа­на е югос­лав­ска­та по­зи­ция. Лип­сват как­ви­то и да е из­яв­ле­ния по въ­про­са за фе­де­ра­ция­та. Едновре­мен­но с то­ва от на­ча­ло­то на 1946 г. все по-от­кри­то на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция в Бъл­га­рия се тре­ти­рат от югос­лав­ска стра­на ка­то “ма­ке­дон­ски”. Апе­ти­ти­те се по­дхран­ват и от стре­ме­жа на бъл­гар­ска­та ком­пар­тия да раз­ви­ва ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да. Смя­тай­ки, че е на­стъ­пил по­дхо­дя­щият мо­мент, през про­лет­та на 1946 г. югос­лав­ска­та стра­на пре­дприе­ма но­ва ак­ция, це­ля­ща не тол­кова окон­ча­тел­но­то раз­ре­ша­ва­не на въ­про­са за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, кол­ко­то по­сти­га­не­то на от­стъп­ки от­нос­но пре­тен­ции­те за офи­циал­но при­зна­ва­не на “ма­ке­дон­ско­то” мал­цин­с­тво в Бъл­га­рия.

За раз­ли­ка от есен­та на 1944 г. се­га ли­ния­та на югос­лав­ско­то ръ­ко­вод­с­тво от­нос­но пъ­ти­ща­та за по­сти­га­не на при­съ­е­ди­ня­ва­нето пре­тър­пя­ва зна­чи­тел­на про­мя­на. Вмес­то към пря­ко при­съ­е­ди­ня­ва­не уси­лия­та се на­соч­ват към един по-дъ­лъг, но по-си­гу­рен ва­риант. И­ска се да­ва­не на кул­тур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния - идея, лан­си­ра­на пре­дпаз­ли­во още през 1945 г. и на­ме­ри­ла час­тич­на по­дкре­па от бъл­гар­ско­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво чрез при­е­то­то от на­ча­ло­то на ав­густ 1945 г. ре­ше­ние “в по­дкре­па на кул­тур­но-на­цио­нал­ни­те и­ска­ния” на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. То пре­движ­да са­мо въ­веж­да­не на “ма­ке­дон­ска­та ис­то­рия” ка­то уче­бен пре­дмет и про­па­ган­дни де­йствия и не за­до­во­ля­ва ръ­ко­вод­с­тво­то на ЮКП. От Бел­град се стре­мят към въ­веж­да­не на кул­тур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия с всич­ки­те й при­съ­щи ком­по­нен­ти - ста­тут на на­цио­нал­но мал­цин­с­тво, въ­веж­да­не на кул­тур­на ав­то­но­мия (из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ски език, въ­веж­да­не на ре­ди­ца дру­ги “ма­ке­дон­ски” кул­тур­ни при­до­бив­ки), ад­ми­нис­тра­тив­на и по­ли­ти­че­ска ав­то­но­мия.

По­ста­вя­не­то на дне­вен ред на въ­про­са за въ­веж­да­не на кул­тур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния е важ­на цел със стра­те­ги­че­ско пре­дназ­на­че­ние, це­ля­ща да га­ран­ти­ра ма­кар и бав­но, но си­гур­но “раз­ре­ша­ва­не” на ма­ке­дон­ския въ­прос по югос­лав­ски об­ра­зец. Апе­ти­ти­те на югос­лав­ска­та стра­на се по­дхран­ват и от още по-на­стой­чи­ва­та про­ю­гос­лав­ска и ма­ке­до­нис­тка про­па­ган­да на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия не само в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. В от­го­вор на опо­зи­цион­ни­те на­пад­ки сре­щу та­зи про­па­ган­да през зи­ма­та на 1946 г. вес­тни­ци­те “Ра­бот­ни­че­ско де­ло” и “Оте­че­ст­вен фронт” пуб­ли­ку­ват ма­те­риа­ли, тре­ти­ра­щи опо­зи­ция­та ка­то “пре­да­тел­ка на ис­тин­ски­те бъл­гар­ски ин­те­ре­си” за­ра­ди то­ва, че не при­зна­ва ма­ке­дон­ска­та на­ция, ма­ке­дон­ския език и ма­ке­дон­ска­та ре­пуб­ли­ка. Пра­вят се опи­ти за ос­ми­ва­не на “опо­зи­цион­ни­те кри­ти­ци”, за “на­уч­но” обор­ва­не твър­де­ния­та им за “чис­та­та бъл­гар­ска кръв, коя­то те­че в жи­ли­те на ма­ке­дон­ци­те”. В про­ти­во­вес на ши­ре­ща­та се опо­зи­цион­на анти­ма­ке­до­нис­тка и анти­ю­гос­лав­ска про­па­ган­да, по по­ръ­че­ние на вис­ше­то ръ­ко­вод­с­тво на БРП(к) ми­нис­тъ­рът на про­све­та­та К. Драм­лиев, кой­то е и член на ЦК, из­да­ва бро­шу­ра под заглавие "Теория и практика на великобългарския шовинизъм"225 В нея той се опит­ва да обо­ри опо­зи­цион­на­та анти­ма­ке­до­нис­тка про­па­ган­да, твър­дя­ща, че ма­ке­дон­ският въ­прос не е ре­шен, че ма­ке­дон­ска­та на­ция не съ­ще­с­тву­ва, че тя е из­мис­ли­ца на сръб­ски­те шо­ви­нис­ти и ко­му­нис­ти.

Ха­рак­те­рът на раз­ви­ли­те се пуб­лич­ни на­пад­ки по­каз­ва, че как­то през 1945 г., та­ка и през 1946 г. по ма­ке­дон­ския въ­прос в Бъл­га­рия се от­кроя­ват две ко­рен­но про­ти­во­по­лож­ни виж­да­ния. От ед­на стра­на - ма­ке­до­нис­тко­то на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия, от­го­ва­ря­що по­чти на­пъл­но и на югос­лав­ски­те стра­те­ги­че­ски на­ме­ре­ния, а от дру­га - опо­зи­цион­но­то, из­ди­га­що лозунга за на­пъл­но не­за­ви­си­ма, ав­то­ном­на ма­ке­дон­ска дър­жа­ва и от­ри­ча­що из­ку­ст­вено­то съ­зда­ва­не на ма­ке­дон­ска на­род­ност, осъж­да­що ма­ке­до­нис­тка­та по­зи­ция на БРП(к). Опо­зи­ция­та ока­че­с­твя­ва по­ве­де­ние­то на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ка­то пре­да­тел­ско и по­ла­га уси­лия да пре­до­твра­ти не­йни­те ма­ке­до­нис­тки на­ме­ре­ния, на­со­че­ни към де­на­цио­на­ли­зи­ра­не на на­се­ле­ние­то. Как­то и през 1945 г., през про­лет­та на 1946 г. най-ак­тив­ни про­тив­ни­ци на пре­да­тел­ска­та и съ­гла­ша­тел­ска ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия са ли­де­ри­те на Де­мок­ра­ти­че­ска­та, Со­циал­де­мок­ра­ти­че­ска­та пар­тия и БЗНС “Н. Пет­ков”. И се­га опо­зи­ция­та се обя­вя­ва сре­щу из­ку­ст­вено­то съ­зда­ва­не на ма­ке­дон­ска на­ция и ма­ке­дон­ски език.226 Ус­по­ред­но с то­ва от име­то на те­зи пар­тии се из­пра­щат  из­ло­же­ния до Ве­ли­ки­те си­ли - учас­тни­ци в Па­риж­ки­те мир­ни пре­го­во­ри. В тях се за­стъп­ва ста­но­ви­ще­то, че ис­тин­ско­то раз­ре­ше­ние на ма­ке­дон­ския въ­прос мо­же да се по­стиг­не “са­мо в ед­на де­йстви­тел­но ав­то­ном­на Ма­ке­до­ния”, са­мо “ко­га­то на ма­ке­дон­ския на­род се да­де ав­то­но­мия и пра­во­то сво­бод­но да оп­ре­де­ли своя­та съ­дба”.227

Лип­са­та в Бъл­га­рия на един­с­тво по въ­про­са за Ма­ке­до­ния е твър­де из­год­но за югос­лав­ска­та стра­на. От то­ва тя се въз­по­лзва най-ра­цио­нал­но. Осо­бе­ни на­де­жди за ус­пех на пла­ни­ра­но­то ма­ке­до­нис­тко на­стъп­ле­ние се въз­ла­гат на об­стоя­тел­с­тво­то, че ед­на от спо­ре­щи­те в Бъл­га­рия стра­ни е  пъ­лен югос­лав­ски съ­юз­ник. За да по­дпо­мог­не БРП(к) в про­па­ган­дна­та й вой­на с опо­зи­ция­та, през про­лет­та на 1946 г. югос­лав­ска­та стра­на пре­дприе­ма ши­ро­ко­ма­щаб­на агитационнапропагандна кампания сре­щу остатъците на “ве­ли­ко­бъл­гар­ски­те” и “фа­шис­тки” си­ли в Бъл­га­рия. Ис­тин­ска­та цел на ак­ция­та оба­че е ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) да бъ­де по­дтик­на­то към но­ви от­стъп­ки, да бъ­де въ­ве­де­на кул­тур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Тя за­по­чва в НРМ и се на­прав­ля­ва от ЦК на МКП. От­там през про­лет­та на 1946 г. се обявяват в за­щи­та “пра­ва­та на ма­ке­дон­ско­то мал­цин­с­тво” в Бъл­га­рия. В цен­тъ­ра на кампанията стоят ръ­ко­вод­ни де­йци на МКП.

Пръв да­ва тон Ла­зар Ко­ли­шев­ски, кой­то на от­кри­ва­не­то на се­сия­та на На­род­но­то съ­бра­ние на 16 ап­рил 1946 г. по­соч­ва, че “реакцион­ни­те и не­из­ко­ре­не­ни фа­шис­тки си­ли” в Бъл­га­рия с най-раз­лич­ни сред­с­тва пре­чат за “ор­га­ни­зи­ра­не­то на на­шия на­род (в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния - бел. авт.) в свои на­цио­нал­ни анти­фа­шис­тки ор­га­ни­за­ции в рам­ки­те на ОФ”. Във връз­ка с то­ва той пре­дуп­реж­да­ва, че ако оте­че­ст­веноф­рон­тов­ски­те фак­то­ри не взе­мат мер­ки, "ще по­сеят но­ви се­ме­на на раз­до­ра меж­ду на­ши­те на­ро­ди”.228

Сре­щу ко­го са на­со­че­ни те­зи на­пад­ки се, раз­би­ра още по-яс­но от из­яв­ле­ние­то на министър Алек­сан­дър Мар­тул­ков, че “...ра­бо­ти­те в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния не се раз­ви­ват та­ка, как­то би­ха мог­ли да се раз­ви­ват”, че сред ма­ке­дон­ски­те емиг­рант­ски кръ­го­ве в Бъл­га­рия не е по­стиг­на­то ни­що, а осо­бе­но тре­вож­но е, че “...ко­га­то има­ме ОФ Бъл­га­рия, ко­га­то ми­на­ха из­бо­ри­те за пар­ла­мен­та, ма­ке­дон­ско­то мал­цин­с­тво не е пре­дста­ве­но”.229

Как­то в из­каз­ва­не­то на Ла­зар Ко­ли­шев­ски, та­ка и тук се от­пра­вя за­пла­ха към “бъл­гар­ски­те уп­рав­ля­ва­щи кръ­го­ве”, из­ра­зя­ва­ща се в след­но­то: “Тряб­ва вед­нъж за­ви­на­ги да се раз­бе­ре, че въ­про­сът за из­граж­да­не на ма­ке­дон­ска на­ция и не­йно­то обе­ди­не­ние тряб­ва да бъ­де по­ста­вен от стра­на на бъл­гар­ски­те ръ­ко­вод­ни кръ­го­ве ка­то пра­во на ма­ке­дон­ския на­род, за да не пре­чат за то­ва с ни­що и да бъ­дат и­скре­ни до­край”.230

Из­каз­ва­не в то­зи дух пра­ви и Ба­не Ан­дреев - член на ръ­ко­вод­с­тво­то на МКП. Той за­я­вя­ва, че в гра­ни­ци­те на Югос­ла­вия “ма­ке­дон­ският на­род” сво­бод­но из­ра­зя­вал своя на­цио­на­лен дух и раз­ви­вал своя­та на­цио­нал­на кул­ту­ра. “Пе­ча­лен е фак­тът - от­бе­ляз­ва по-на­та­тък той - че в дру­ги­те час­ти на на­ша­та ро­ди­на ка­то на­при­мер Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния той (на­ро­дът - бел. авт.) не мо­же на­пъл­но да по­лзва те­зи пра­ва”.231

Ма­си­ра­ният про­па­ган­ден на­тиск да­ва тър­се­ния ре­зул­тат. Скоп­ско­то ръ­ко­вод­с­тво на­ми­ра свои съ­юз­ни­ци в сре­ди­те на об­лас­тни­те ръ­ко­вод­с­тва на БРП(к) и ОФ в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, а ПБ на ЦК на БРП(к) от­но­во се за­ни­мава с ма­ке­дон­ския въ­прос. Фор­мал­ният по­вод за то­ва е пре­дстоя­що­то че­с­тва­не го­диш­ни­на­та от убий­с­тво­то на Яне Сан­дан­ски. На за­се­да­ние от 11.IV.1946 г. ПБ ре­ша­ва да се от­ло­жи гот­ве­щият се по то­зи по­вод съ­бор от 14 на 23 ап­рил с.г. При­е­мат се по­дроб­ни за­дъл­жи­тел­ни ука­за­ния съ­бо­рът да пре­ми­не “под зна­ка на сбли­же­ние­то между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия”, да се про­па­ган­ди­ра идея­та, че от ябъл­ка на раз­до­ра Ма­ке­до­ния ще се пре­вър­не в съ­е­ди­ни­тел­но зве­но между­ бъл­гар­ския и югос­лав­ски­те на­ро­ди. По-на­та­тъш­ни­те ука­за­ния, има­щи съ­що за­дъл­жи­те­лен ха­рак­тер, из­ли­зат из­вън рам­ки­те на те­ма­та за съ­бо­ра и чер­таят ши­ро­ко­ма­щаб­ни, про­грам­ни и акцион­ни за­да­чи, свър­за­ни с бъ­де­щи де­йствия по реа­ли­зи­ра­не­то на ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на БРП(к). На “ма­ке­дон­ци­те”, жи­вее­щи в Бъл­га­рия, се вме­ня­ва за­дъл­же­ние­то да ра­бо­тят за “още по-тяс­но сбли­же­ние - идей­но, по­ли­ти­че­ско и на­цио­нал­но, с ма­ке­дон­ския на­род”, да от­да­дат “всич­ки­те си си­ли за из­граж­да­не­то и ус­пе­ха на но­ва фе­де­рал­на Ма­ке­до­ния в рам­ки­те на но­ва Югос­ла­вия”. Из­рич­но се по­дчер­та­ва, че “ма­ке­дон­ският на­род тряб­ва да се обе­ди­ни на­цио­нал­но”. Твър­ди се, че обо­со­бя­ва­не­то на “ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние” ка­то “ма­ке­дон­ска на­цио­нал­ност” би­ло “про­гре­сив­но яв­ле­ние” и че обе­ди­не­ние­то щя­ло да ста­не “окон­ча­тел­но във фе­де­рал­на Ма­ке­до­ния в рам­ки­те на Юж­нос­ла­вян­ска­та фе­де­ра­ция”. На­края ПБ ре­ша­ва ма­ке­дон­ският и тра­кий­ският въ­про­си да се раз­гле­дат на специално заседание.232

Ня­ма съ­мне­ние, че но­воп­рие­то­то ре­ше­ние на цен­трал­но­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво це­ли да да­де но­ви га­ран­ции на югос­лав­ска­та стра­на за се­риоз­ност­та на не­го­ви­те на­ме­ре­ния към Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. То е от­го­вор на от­пра­ве­ни­те от югос­лав­ска стра­на об­ви­не­ния, че в Бъл­га­рия не се пра­ви ни­що за из­пъл­не­ние на по­стиг­на­ти­те от есен­та на 1944 г. до­го­во­ре­нос­ти. Ре­ше­ние­то раз­кри­ва най-съ­ще­ст­вени­те стра­ни от на­ме­ре­ния­та на пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво в най-близ­ка пер­спек­ти­ва, офор­ме­ни ка­то про­грам­ни за­да­чи. От­кроя­ва се афи­ши­ра­но­то на­ме­ре­ние на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да се обо­со­би ка­то “ма­ке­дон­ско мал­цин­с­тво”. В то­зи сми­съл ре­ше­ние­то бе­ле­жи на­ча­ло­то на но­ва опас­на тен­ден­ция по пъ­тя към удов­лет­во­ря­ва­не на югос­лав­ски­те пре­тен­ции - го­тов­ност­та и­ска­не­то за при­зна­ва­не на “ма­ке­дон­ско­то мал­цин­с­тво” да се ре­ши прак­ти­че­ски. Де­кла­ри­ра­ни­те на­ме­ре­ния на ПБ на ЦК на БРП(к) са по­ред­но­то до­ка­за­тел­с­тво за все по-за­сил­ва­ща­та се от­стъп­чи­вост на пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво пред не­пре­стан­ни­те югос­лав­ски и­ска­ния. Ли­ния­та за взе­ма­не на ро­доот­стъп­ни и за­дку­лис­ни ре­ше­ния по ма­ке­дон­ския въ­прос все по­ве­че се за­дъл­бо­ча­ва и при­е­ма застрашителни раз­ме­ри. И се­га всич­ко се пра­ви зад гър­ба на бъл­гар­ския на­род, пра­ви­тел­с­тво­то, на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция в стра­на­та, в ус­ло­вия­та на пъл­на сек­рет­ност и в про­ти­во­вес на опо­зи­цион­ни­те схва­ща­ния за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос.

Кам­па­ния­та от Ско­пие в за­щи­та “на­цио­нал­ни­те пра­ва на ма­ке­дон­ци­те” в Бъл­га­рия се съ­про­вож­да и с на­стъ­па­тел­ни опи­ти за ов­ла­дя­ва­не ръ­ко­вод­с­тва­та на ма­ке­дон­ски­те емиг­рант­ски ор­га­ни­за­ции и ин­сти­ту­ции в Со­фия и стра­на­та. Първосте­пен­на ро­ля в то­ва от­но­ше­ние и се­га се от­реж­да на Ма­ке­дон­ско­то пре­дста­ви­тел­с­тво в Со­фия - по­дчи­не­но из­ця­ло на югос­лав­ско­то по­сол­с­тво. Уси­ле­но се из­дир­ват при­вър­же­ни­ци на Югос­ла­вия в сре­ди­те на БРП(к). Скоп­ски­те еми­са­ри ус­пя­ват да вер­бу­ват за своя­та кау­за ма­ке­до­нис­тки на­строе­ни де­йци на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия. Око­ло Мит­ко За­фи­ров­ски - “чи­нов­ник” в югос­лав­ско­то по­сол­с­тво, се офор­мя кръг от хо­ра, на кои­то се пла­ща. По­ве­че­то от тях са ко­му­нис­ти и но­воиз­пе­че­ни ка­рие­рис­ти и без как­во­то и да е влия­ние сред ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция. Чрез тях югос­лав­ска­та стра­на пра­ви се­рио­зен опит да пре­взе­ме ор­га­ни­за­ции­те и ин­сти­ту­ции­те на ма­ке­дон­ски­те бъл­га­ри с не­скри­та­та цел в пер­спек­ти­ва “ма­ке­дон­ски­те” ра­бо­ти да се ръ­ко­во­дят от Ско­пие.233

Го­ля­ма част от из­пад­на­ли­те под влия­ние­то на Ско­пие “из­тък­на­ти” де­йци на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция са чле­но­ве на БРП(к). Чрез тях ско­пя­ни ус­пя­ват да ов­ла­деят ръ­ко­вод­с­тво­то на съ­ще­с­тву­ва­ща­та по то­ва вре­ме “ма­ке­дон­ска” пар­тий­на ор­га­ни­за­ция към со­фий­ския об­лас­тен ко­ми­тет на БРП(к), на­ри­ча­на та­ка, за­що­то в нея чле­ну­ват емиг­ран­ти от Вар­дар­ска и Егей­ска Ма­ке­до­ния. По съ­що­то вре­ме от югос­лав­ска стра­на про­дъл­жа­ва да се де­монс­три­ра не­до­вол­с­тво от “мъл­ча­ние­то” на ОФ в Бъл­га­рия по ма­ке­дон­ския въ­прос. Не­скри­то е же­ла­ние­то тя да се ориен­ти­ра “в по­лза на при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към Югос­ла­вия”. За­чес­тя­ват и­ска­ния­та (ап­рил - май 1945 г.) Бъл­га­рия да взе­ме “яс­на” по­зи­ция по ма­ке­дон­ския въ­прос, коя­то да да­де ос­но­ва­ние да се при­стъ­пи към при­съ­е­ди­ня­ва­не­то. Още по-не­при­кри­то ста­ва и и­ска­не­то то да пре­дше­с­тва ма­кар и с два дни  съ­ю­за или фе­де­ра­ция­та между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия.234

За ус­пеш­но­то осъ­ще­с­твя­ва­не на то­ва на­ме­ре­ние са по­дчи­не­ни и край­но на­стоя­тел­ни­те опи­ти за ця­лос­тно­то ов­ла­дя­ва­не на “ма­ке­дон­ския” об­ще­ст­вено-по­ли­ти­че­ски жи­вот, на всич­ки ма­ке­дон­ски емиг­рант­ски ор­га­ни­за­ции и ин­сти­ту­ции в Бъл­га­рия. На­ме­ре­ние­то е след евен­туа­лен ус­пех  Ско­пие да се въз­по­лзва от “мне­ние­то на ма­ке­дон­ци­те” в стра­на­та в по­лза на при­съ­е­ди­ня­ва­не­то, ка­то се при­тис­не чрез тях БРП(к), пра­ви­тел­с­тво­то и бъл­гар­ска­та об­ще­ст­веност с ог­лед пър­ви­те да при­е­мат ре­ше­ния, удов­лет­во­ря­ва­щи югос­лав­ски­те и­ска­ния, а об­ще­ст­веност­та да се при­ми­ри с тях.

На­ме­ре­ние­то да се де­йства в по­со­ка към при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния (ка­то за то­ва се спе­че­ли над по­ло­винми­лион­на­та ма­ке­дон­ска емиг­ра­ция) би­ло до­бре пре­мис­ле­но и твър­де опас­но. Ос­та­ва­ло да се пре­о­до­леят съ­ще­с­тву­ва­щи­те съ­про­ти­ви­тел­ни си­ли, а те не би­ли мал­ко.

Най-на­пред уси­лия­та се на­соч­ват към пре­взе­ма­не ръ­ко­вод­с­тва­та на НК на ма­ке­дон­ска­та емиг­рант­ска ор­га­ни­за­ция, ма­ке­дон­ски­те брат­с­тва в раз­лич­ни гра­до­ве на стра­на­та, Ма­ке­дон­ска­та бан­ка, Ма­ке­дон­ския на­у­чен ин­сти­тут, как­то и пе­чат­ни­те из­да­ния “Ма­ке­дон­ска ми­съл” и “Ма­ке­дон­ско зна­ме”. Очак­ва­ния­та за бърз ус­пех не се оп­рав­да­ват. Сре­щу те­зи югос­лав­ски на­ме­ре­ния се про­ти­во­пос­та­вя пре­дсе­да­те­лят на НК на емиг­рант­ска­та ор­га­ни­за­ция Хр. Ка­лай­джиев, който твърдо отстоява позицията, че всички мероприятия по македонския въпрос в България трябва да се ръководят от БРП(к), че емигрантските организации и институции трябва да следват само нейната политика по този въпрос. Всъщ­ност по­ве­че от го­ди­на и по­ло­ви­на Ка­лай­джиев во­ди бор­ба сре­щу до­мог­ва­ния­та, ид­ва­щи от Ско­пие. Още по вре­ме­то на про­ве­де­ния в Со­фия на 4.II.1945 г. кон­грес на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция, той из­на­ся до­клад, в кой­то се опит­ва да до­ка­же, че съ­зда­ва­не­то на ма­ке­дон­ска­та на­ция не е ни­що дру­го, ос­вен ед­на “по­ли­ти­че­ска це­ле­съоб­раз­ност”, че в ми­на­ло­то, а и се­га “ма­ке­дон­ци­те” са си бъл­га­ри и т.н. Ка­лай­джиев за­ста­ва твър­до на ста­но­ви­ще­то на БРП(к) за фе­де­ра­ция­та ка­то за­дъл­жи­тел­но ус­ло­вие за та­ка же­ла­но­то от Ско­пие “обе­ди­не­ние”. Ес­те­ст­вено то­ва не се ха­рес­ва на ЮКП и из­пъл­ня­ва­щи­те не­йни­те ука­за­ния де­йци на МКП и Ма­ке­дон­ско­то пре­дста­ви­тел­с­тво в Со­фия.235   И по­не­же ли­де­рът на организацията на ма­ке­дон­ските българи е пре­чка за реа­ли­зи­ра­не на югос­лав­ски­те на­ме­ре­ния, уси­лия­та се на­соч­ват към не­го­во­то ди­скре­ди­ти­ра­не и отс­тра­ня­ва­не от за­е­ма­ни­те въз­ло­ви мес­та в спо­ме­на­ти­те ма­ке­дон­ски ин­сти­ту­ции. Пър­во­на­чал­но ре­ше­ние­то на въ­про­са не съвсем безуспешно се тър­си чрез ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к).

На 11.IV.1946 г. ПБ на ЦК на БРП(к) при­е­ма ре­ше­ние, с кое­то за­дъл­жа­ва ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция да ра­бо­ти “с всич­ки си­ли за най-тяс­но идей­но-по­ли­ти­че­ско и на­цио­нал­но сбли­же­ние с фе­де­рал­на Ма­ке­до­ния”.236 Пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво оба­че не удов­лет­во­ря­ва югос­лав­ски­те и­ска­ния за пер­со­нал­ни про­ме­ни. Не­до­вол­ни от по­стиг­на­то­то, скоп­ски­те еми­са­ри в Со­фия се опит­ват да по­стиг­нат отс­тра­ня­ва­не­то на Хр. Ка­лай­джев по свой път. За то­ва те се въз­по­лзват от ус­лу­ги­те на за­вер­бу­ва­ни за югос­лав­ска­та кау­за чле­но­ве на БРП(к) в “ма­ке­дон­ска­та” пар­тий­на ор­га­ни­за­ция към со­фий­ския об­лас­тен ко­ми­тет, коя­то ве­че е пре­взе­та от македонистите. На 19.IV.1946 г. ор­га­ни­за­ция­та про­веж­да за­се­да­ние, на кое­то об­стой­но се раз­глеж­да “де­йност­та на Хр. Ка­лай­джиев ка­то член на МНИ и пре­дсе­да­тел на НК на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция”. Че­тат се из­ло­же­ния­та на скоп­ски­те аген­ти Ста­нис­лав Ма­теев и Сте­фан Па­нов “по ня­кои въ­про­си от де­йност­та на Хр. Ка­лай­джиев”, об­ви­ня­ва­щи го ка­то гла­вен про­тив­ник на уси­лия­та за реа­ли­зи­ра­не “по­ли­ти­ка­та на ЮКП и БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос”.237

Реак­ция­та на Хр. Ка­лай­джиев е ос­тра. Той за­я­вя­ва, че раз­глеж­да­не­то на по­до­бни въ­про­си не е от ком­пе­тен­ция­та на пар­тий­на­та ор­га­ни­за­ция и ока­че­с­твя­ва по­ста­вя­не­то им на пар­тий­но съ­бра­ние ка­то аб­сур­дно, не­ра­зум­но и не­нуж­но. Не­дву­смис­ле­но е пре­дуп­реж­де­ние­то му, че по то­зи на­чин ор­га­ни­за­ция­та ста­ва про­вод­ник на чуж­да стра­те­гия. Со­чи и кон­крет­ни­те й но­си­те­ли - гру­па­та скоп­ски по­слуш­ни­ци, стре­мя­щи се да ов­ла­деят македонската организация и не­йни­те ин­сти­ту­ции. По­ве­де­ние­то им той оце­ня­ва ка­то “чор­бад­жий­ско и зло­коб­но”, ми­ни­ра­що бъл­га­ро-югос­лав­ски­те от­но­ше­ния.

В раз­га­ра на ди­ску­сия­та Хр. Ка­лай­джиев оти­ва и по-да­леч. Пре­диз­ви­кан от не­стих­ва­щи­те на­пад­ки сре­щу не­го, той по­твър­жда­ва, че е вяр­но об­ви­не­ние­то, че во­ди вой­на сре­щу Ма­ке­дон­ско­то пре­дста­ви­тел­с­тво и сре­щу опо­нен­ти­те си, но вед­на­га до­ба­вя, че пра­ви то­ва, за­що­то те и­скат “да до­йде тук Югос­ла­вия”. По­след­ва­ли­те ра­зи­сква­ния са­мо раз­гол­ват при­на­длеж­ност­та на не­го­ви­те про­тив­ни­ци към де­йства­ща­та сред ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция югос­лав­ска аген­ту­ра. Ти­пич­ни са от­пра­ве­ни­те от тях реп­ли­ки, че не виж­дат ни­що ло­шо в то­ва, че “Югос­ла­вия ще до­йде в Бъл­га­рия”, за­що тряб­ва да има страх от то­ва и че не тряб­ва да има про­ти­во­пос­та­вя­не сре­щу то­ва и в Бъл­га­рия да ста­не ка­то в Югос­ла­вия.

Опи­ти­те Хр. Ка­лай­джиев да бъ­де на­ка­ран да при­е­ме и­ска­ния­та, да се по­дчи­ни и да си на­пра­ви са­мок­ри­ти­ка, са не­ус­пеш­ни. Той е не­пре­кло­нен въ­пре­ки по­след­ва­ли­те об­ви­не­ния в про­я­ва на “ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм”. Не го сло­мя­ват и за­пла­хи­те за на­ла­га­не на теж­ко пар­тий­но на­ка­за­ние. Вмес­то то­ва той още по-ка­те­го­рич­но от­хвър­ля всич­ки об­ви­не­ния и за­я­вя­ва, че всич­ки “бър­ко­тии” в ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция са за­по­чна­ли в мо­мен­та, в кой­то в Со­фия се ус­та­но­вя­ва Ма­ке­дон­ско­то пре­дста­ви­тел­с­тво, по­ста­ви­ло си ам­би­ция­та да иг­рае во­де­ща ро­ля в це­ло­куп­ния жи­вот на по­ло­винми­лион­на­та ма­ке­дон­ска емиг­ра­ция.238

Ата­ки­те сре­щу Хр. Ка­лай­джиев и опи­ти­те за пре­взе­ма­не на емиг­рант­ски­те ор­га­ни­за­ции и ин­сти­ту­ти не пре­ста­ват и след спо­ме­на­то­то за­се­да­ние. Ка­то се въз­по­лзват от влия­ние­то в “ма­ке­дон­ска­та” пар­тий­на ор­га­ни­за­ция, скоп­ски­те еми­са­ри про­веж­дат кон­фе­рен­ция на “ма­ке­дон­ци­те - пар­тий­ци” в Со­фия. “Идеен до­клад” из­на­ся В. Ива­нов­ски, член на ЦК н БРП(к), стоящ из­ця­ло на ма­ке­до­нис­тки по­зи­ции, кои­то с всич­ки си­ли се опит­ва да про­кар­ва в ЦК на БРП(к). Кон­фе­рен­ция­та из­би­ра де­ветчлен­на ко­ми­сия с кон­крет­на­та за­да­ча “да стег­не ра­бо­ти­те” сред ма­ке­дон­ски­те брат­с­тва в Со­фия. Не­ща­та оба­че не се раз­ви­ват в же­ла­на­та по­со­ка. В пис­мо­ до ЦК на БРП(к) от 12.VI.1946 г. отяв­ле­ни­те ма­ке­до­нис­ти М. Смат­рак­лев и Г. Абад­жиев се оп­лак­ват, че след ня­кол­ко опи­та да раз­дви­жат брат­с­тва­та, ра­бо­та­та “сил­но на­ма­ля­ла и из­вед­нъж спря­ла”. При­чи­ни­те за то­ва те тър­сят в “лип­са­та на идей­на из­бис­тре­ност по ма­ке­дон­ския въ­прос” и на кон­крет­ни ди­рек­ти­ви от ЦК на БРП(к). Об­ви­ня­ват за то­ва НК на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция, твър­дей­ки, че идей­но-по­ли­ти­че­ско­то й и орга­ни­за­цион­но съ­стоя­ние е “теж­ко”. Сред ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция спо­ред тях е на­вляз­ла “реак­ция­та”, коя­то пра­ви опи­ти да я пре­вър­не в свой ре­зерв и до­ри чер­пи от не­йни­те ре­ди­ци те­ро­рис­тич­ни кад­ри. На­стоя­ва се сред емиг­ра­ция­та да се пре­дприе­ме “ши­ро­ка ра­зяс­ни­тел­на ра­бо­та”, за нея да се по­ло­жат “се­риоз­ни гри­жи”. Бие се тре­во­га за съ­ще­с­тву­ва­не­то на “го­ле­ми опас­нос­ти” за ОФ, МНР, ФНРЮ от “тре­вож­но­то” съ­стоя­ние, в кое­то се на­ми­ра тя.239

Спо­ме­на­то­то пис­мо на ма­ке­до­нис­ти­те Смат­ра­ка­лев и Абад­жиев по­каз­ва, че опи­ти­те за за­вла­дя­ва­не на емиг­рант­ски­те ор­га­ни­за­ции са се про­ва­ли­ли. Те оба­че не со­чат ис­тин­ска­та при­чи­на за про­ва­ла, а тя е, че мно­го­хи­ляд­на­та ма­ке­дон­ска емиг­ра­ция в Со­фия и стра­на­та въ­об­ще не се по­дда­ва на югос­лав­ски­те до­мог­ва­ния, не спо­де­ля ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на ЮКП, МКП и БРП(к). При­чи­на за то­зи про­вал са и обе­ди­ни­ли­те се в Ма­ке­дон­ския на­у­чен ин­сти­тут ин­те­лек­туал­ци и из­вес­тни пре­дста­ви­те­ли на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция, кои­то от­кри­то от­хвър­лят та­зи по­ли­ти­ка. В пис­мо­то оба­че има и на­ме­ци, има­щи се­риоз­ни по­след­с­твия. Та­къв на­при­мер е на­ме­кът, че “реак­ция­та” е пре­взе­ла ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция, че чер­пи от не­йни­те сре­ди те­ро­рис­тич­ни кад­ри за бор­ба сре­щу ОФ. Те­зи об­ви­не­ния оказ­ват свое­то въз­де­йствие, за­що­то мал­ко по-къс­но ще се про­ве­де и спе­циа­лен съ­де­бен про­цес сре­щу “въз­ста­но­ве­ната ВМРО” в стра­на­та, имащ пря­ка връз­ка с бъ­де­щи­те ма­ке­до­нис­тки пла­но­ве на ръководството на БРП(к).

Във връз­ка с на­стой­чи­ви­те югос­лав­ски и­ска­ния, про­кар­ва­ни чрез не­йна­та аген­ту­ра в Со­фия, ЦК на БРП(к) тър­си ста­но­ви­ще­то по те­зи въ­про­си на Хр. Ка­лай­джиев. То­ва ста­ва чрез Вл. По­пто­мов. На 18 юни 1946 г. по­след­ният вна­ся в ЦК до­ку­мен­та “По по­ло­же­ние­то на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция в Бъл­га­рия”, в кой­то пре­пре­да­ва мне­ние­то на Хр. Ка­лай­джиев.240

Ня­кол­ко са ос­нов­ни­те мо­мен­ти в ста­но­ви­ще­то на Ка­лай­джиев. Той пре­дуп­реж­да­ва пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво, че не­до­вол­с­тво­то на Югос­ла­вия е по­ро­де­но от то­ва, че БРП(к) и ОФ не пре­дприе­мат кон­крет­ни стъп­ки за ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос в же­ла­на­та от нея по­со­ка. За то­ва той пре­дла­га, ако ЦК смя­та за це­ле­съоб­раз­но, Ма­ке­дон­ският на­цио­на­лен ко­ми­тет да про­ве­де ак­ция “в по­лза на ма­ке­дон­ска­та кау­за”, ка­то я свър­зва и с евен­туал­на ак­ция за ра­зоб­ли­ча­ва­не на арес­ту­ва­ни­те “ма­ке­дон­с­тва­щи” в Со­фия. Хр. Ка­лай­джиев ин­фор­ми­ра пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво за уси­лия­та на югос­лав­ска­та стра­на да ов­ла­дее ма­ке­дон­ски­те емиг­рант­ски ор­га­ни­за­ции и ин­сти­ту­ции с цел да про­веж­да “соб­ст­вена ли­ния”, че в та­зи ак­ция уча­с­тва и югос­лав­ско­то по­сол­с­тво, че за нея са вер­бу­ва­ни и хо­ра, на кои­то се пла­ща. Пре­дла­га сре­щу тех­ни­те по­ма­га­чи, кои­то са и чле­но­ве на БРП(к), да се пре­дприе­мат орга­ни­за­цион­ни мер­ки. Той об­ръ­ща вни­ма­ние на фак­та, че при оп­ре­де­ля­не­то на бъ­де­ща­та си по­зи­ция пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво тряб­ва да има пре­двид, че “югос­лав­ски­те дру­га­ри” и­скат “обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род” да пре­дше­с­тва ма­кар и с два дни фе­де­ра­ция­та и че гра­мад­но­то мно­зин­с­тво от ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция е про­тив то­ва.241

В край­на смет­ка опи­ти­те на югос­лав­ска­та стра­на да по­ста­ви в пъл­но по­дчи­не­ние ръ­ко­вод­с­тво­то на бе­жан­ска­та ор­га­ни­за­ция през про­лет­та на 1946 г. не ус­пя­ват. Не ус­пя­ват за­ра­ди не­скри­то­то й же­ла­ние да я из­по­лзва за реа­ли­зи­ра­не на­ме­ре­ния­та за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, за на­ла­га­не­то на не­бъл­гар­ско съ­зна­ние и сред ма­ке­дон­ски­те бъл­га­ри - бе­жан­ци от Вар­дар­ска и Егей­ска Ма­ке­до­ния. Ус­пеш­на оба­че се оказ­ва так­ти­ка­та чрез раз­но­по­со­чен и не­стих­ващ на­тиск цен­трал­но­то ръ­ко­вод­с­тво на БРП(к) да бъ­де при­ну­де­но да при­е­ме оп­ре­де­ле­ни и кон­крет­ни нови ан­га­жи­мен­ти по ма­ке­дон­ския въ­прос, из­раз на кое­то са при­е­ти­те по-къс­но в на­ча­ло­то на ав­густ 1946 г. ре­ше­ния. По­стиг­на­ла глав­на­та си цел, югос­лав­ска­та стра­на вре­мен­но се от­каз­ва от намерението си да завоюва желаните позиции  в емиг­рант­ски­те сре­ди и от­ла­га то­ва за из­вес­тно вре­ме.

По­ли­ва­ри­ан­т­но­ст­та на юго­с­ла­в­с­ка­та стра­те­гия за из­во­ю­ва­не на ма­к­си­мал­ни от­с­тъ­п­ки по ма­ке­дон­с­кия въ­п­рос през про­лет­та и ля­то­то на 1946 г. на­ми­ра своя най-висш из­раз. Раз­но­по­со­ч­ни­ят на­тиск в Пи­рин­с­ка Ма­ке­до­ния, сред ма­ке­дон­с­ка­та еми­г­ра­ция, кам­па­ни­я­та сре­щу опо­зи­ци­я­та и не­й­ни­те схва­ща­ния по ма­ке­дон­с­кия въ­п­рос чрез ши­ро­ко­то ек­с­п­ло­а­ти­ра­не на спо­лу­ч­ли­ва­та по то­ва вре­ме и за та­зи цел те­за, че в Бъл­га­рия се въз­ра­ж­да “ве­ли­ко­бъл­гар­с­ки­ят шо­ви­ни­зъм и фа­ши­з­мът”, из­г­ра­ж­да­не­то на ши­ро­ка аген­тур­на мре­жа от по­д­д­ръ­ж­ни­ци, са част от мно­го­о­б­ра­з­на­та па­ли­т­ра при­йо­ми, це­ля­щи да на­ка­рат ръ­ко­во­д­с­т­во­то на ко­му­ни­с­ти­че­с­ка­та пар­тия в Бъл­га­рия най-се­т­не да при­е­ме кон­к­ре­т­ни ре­ше­ния по ма­ке­дон­с­кия въ­п­рос и да при­с­тъ­пи към из­пъл­не­ние на по­е­ти­те от есен­та на 1944 г. обе­ща­ния. Твър­де удо­бен за то­ва е и по­д­б­ра­ни­ят мо­мент.

През ля­то­то на 1946 г. Бъл­га­рия се на­ми­ра в на­ве­че­рие­то на теж­ки пре­го­во­ри за сключ­ва­не на ми­рен до­го­вор, а на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия пре­дстои труд­на бор­ба за уни­що­жа­ва­не на опо­зи­цион­ни­те по­ли­ти­че­ски си­ли. По си­ла­та на идей­на­та бли­зост и ед­нак­ва­та цел, пре­след­ва­на от две­те срод­ни пар­тии, как­то и под бу­ло­то на ши­ро­ко рек­ла­ми­ра­но­то един­с­тво и же­ла­ние за при­я­тел­с­тво Югос­ла­вия обе­ща­ва да бъ­де един от най-близ­ки­те съ­юз­ни­ци на БРП(к). А да не се из­пъл­ня­ват по­ве­че обе­ща­ния­та към “при­я­тел­ска­та” ЮКП, ве­че ста­ва не­въз­мож­но. От дру­га стра­на, ЮКП все още се по­лзва от бла­го­во­ле­ние­то на съ­вет­ското ръ­ко­вод­с­тво и лич­но на Ста­лин. Един от въ­про­си­те, по кои­то Ста­лин по­дкре­пя Ти­то, е то­зи за Ма­ке­до­ния. Югос­лав­ска­та стра­на се въз­по­лзва и от то­ва.

През май 1946 г. и­ска­не­то БРП(к) най-сет­не да от­го­во­ри с реал­ни де­йствия по осъ­ще­с­твя­ва­не на обе­ща­на­та ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка, при­до­би­ва все по-ул­ти­ма­ти­вен ха­рак­тер. Югос­лав­ска­та стра­на не крие раз­драз­не­ние­то си от то­ва за­ба­вя­не. В НРМ се по­я­вя­ват и откри­ти на­пад­ки сре­щу ОФ, рес­пек­тив­но сре­щу БРП(к), че спъ­ва ре­ша­ва­не­то на въ­про­са за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, че “ма­ке­дон­ци­те” в то­зи край още не би­ли по­лу­чи­ли “по­ла­га­щи­те” им се на­цио­нал­ни пра­ва. Югос­лав­ски­те пре­тен­ции спря­мо Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния през май-юни 1946 г. са яс­но очер­та­ни и се свеж­дат до след­но­то: да се про­веж­да енер­гич­на аги­та­ция сред ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция в Бъл­га­рия и на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, че те са “ма­ке­дон­ци”, а не бъл­га­ри; на­се­ле­ние­то в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт да се офор­ми в “на­цио­нал­но ма­ке­дон­ско мал­цин­с­тво”; На­цио­нал­ният ко­ми­тет на ма­ке­дон­ски­те брат­с­тва и ця­ла­та де­йност сред ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция и на­се­ле­ние­то в та­зи об­ласт да се ръ­ко­во­ди от скоп­ски кад­ри, кои­то да про­веж­дат и бе­ля­за­на­та ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка; да се при­стъ­пи към от­кри­та аги­та­ция за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния или по­не по­дго­тов­ка на об­ще­ст­вено­то мне­ние в Бъл­га­рия за не­го; при­съ­е­ди­ня­ва­не­то да не се свър­зва ни­то с въ­про­са за съ­дба­та на За­пад­ни­те по­край­ни­ни, ни­то с въ­про­са за сключ­ва­не­то на съ­ю­зен или фе­де­ра­ти­вен до­го­вор меж­ду Бъл­га­рия и Югос­ла­вия, а да се тре­ти­ра ка­то са­мос­тоя­те­лен въ­прос, кой­то тряб­ва да пре­дше­с­тва всич­ки дру­ги въ­про­си меж­ду Бъл­га­рия и Югос­ла­вия; да се из­ди­га ло­зун­гът за “обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ския на­род”.

Ини­циа­ти­ва­та за да­ва­не на по-кон­кре­тен от­го­вор на югос­лав­ски­те и­ска­ния се по­де­ма от Г. Ди­мит­ров. В края на вто­ра­та де­сет­днев­ка на май 1946 г. той въз­ла­га на Вл. По­пто­мов да из­гот­ви ста­но­ви­ще за от­но­ше­ние­то на Бъл­га­рия по ма­ке­дон­ския въ­прос, кое­то е го­то­во на 20 май с.г.242

Мне­ние­то на Вл. По­пто­мов е из­клю­чи­тел­но ин­те­рес­но заради по­зи­ция­та, коя­то пре­дла­га да бъ­де за­е­та по ма­ке­дон­ския въ­прос от ръководството на компартията в София. На прак­ти­ка той осъж­да югос­лав­ски­те и­ска­ния, ка­то по­дчер­та­ва, че югос­лав­ско­то ста­но­ви­ще не дър­жи смет­ка за “ин­те­ре­си­те на де­мок­ра­тич­ния ре­жим в Бъл­га­рия и въ­об­ще на Бал­ка­ни­те”. “Яс­но е - по­соч­ва той, че се во­ди аги­та­ция за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Гор­нод­жу­май­ска об­ласт към ма­ке­дон­ска­та дър­жа­ва, та­ка съ­що за съ­зда­ва­не от ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние в та­зи об­ласт на­цио­нал­но мал­цин­с­тво (от кое­то  впро­чем на­се­ле­ние­то не чув­с­тва нуж­да и съ­всем не пре­дя­вя­ва по­до­бни и­ска­ния), как­то и да се во­ди аги­та­ция всред ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция на по­чва­та на то­ва, че те са ма­ке­дон­ци, от­дел­на на­ция от бъл­га­ри­те”. Той оце­ня­ва, че те­зи въ­про­си в мо­мен­та “не са ак­туал­ни въ­про­си за Бъл­га­рия, тъй ка­то не са­мо че не са съ­об­ра­зе­ни с во­ля­та на ма­ке­дон­ци­те в Бъл­га­рия, а на­про­тив - пре­дстав­ля­ват не­що из­ку­ст­вено и на­саж­да­но от­го­ре”. Со­чи, че про­па­ган­да­та, во­де­на в та­зи на­со­ка, ця­ла­та ма­ке­до­нис­тка ли­ния на пар­тия­та “на­ли­ва во­да във во­де­ни­ца­та  на бъл­гар­ска­та реак­ция”, от­слаб­ва по­зи­ции­те и на “де­мок­ра­тич­ни­те си­ли в Бъл­га­рия”. Не­що по­ве­че - смя­та, че ед­на та­ка­ва по­зи­ция ще стес­ни зна­чи­тел­но ба­за­та и влия­ние­то на ОФ и на­род­на­та де­мок­ра­ция сред чес­тни­те и без­пар­тий­ни на­цио­на­лис­ти­че­ски сре­ди. “Югос­ла­вя­ни­те - про­дъл­жа­ва той - по­ста­вят твър­де тес­ног­ръ­до въ­про­са. Тях не ги ин­те­ре­су­ва как­во ста­ва в Бъл­га­рия, с на­род­на­та де­мок­ра­ция в та­зи стра­на. Тях ги ин­те­ре­су­ва из­клю­чи­тел­но или пре­ди всич­ко (в най-до­брия слу­чай) обе­ди­не­ние­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Или по-пра­вил­но не­йно­то при­съ­е­ди­ня­ва­не към Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния в рам­ки­те на Ти­то­ва Югос­ла­вия”. За тес­ног­ръ­до и не­пра­вил­но ока­че­с­твя­ва и югос­лав­ско­то ста­но­ви­ще за За­пад­ни­те по­край­ни­ни - “те­зи чис­то бъл­гар­ски зе­ми”, как­то По­пто­мов е за­пи­сал в из­ло­же­ние­то си. То­ва ста­но­ви­ще, спо­ред не­го из­хож­да от югос­лав­ско­то са­мо­чув­с­твие, че Югос­ла­вия е един­ст­вена­та и най-про­гре­сив­на дър­жа­ва на Бал­ка­ни­те, по­ра­ди кое­то там се смя­та­ло, че всич­ко, кое­то тя от­къс­не от съ­се­ди­те, е “спе­че­ле­но за де­мок­ра­ция­та”.243

Ка­то из­хож­да от всич­ко то­ва, Вл. По­пто­мов да­ва и свое­то мне­ние “за пра­вил­но­то гле­ди­ще по ма­ке­дон­ския въ­прос”. То е след­но­то: ма­ке­дон­ският въ­прос да не се от­де­ля ка­то пре­два­ри­те­лен, осо­бен въ­прос, ре­ша­ва­не­то му не тряб­ва да пре­дше­с­тву­ва въ­про­са за бъл­га­ро-югос­лав­ско­то сбли­же­ние, кой­то е до­ми­ни­ращ. При то­ва да се из­хож­да от об­щи­те ин­те­ре­си на про­гре­сив­ни­те и де­мок­ра­тич­ни си­ли и де­мок­ра­ция­та на Бал­ка­ни­те. В про­це­са на то­ва сбли­же­ние тряб­ва да се раз­глеж­да и ре­ша­ва как­то ма­ке­дон­ският, та­ка и за­пад­но­пок­райн­ският въ­прос; ре­ша­ва­не­то на всич­ки спор­ни въ­про­си на на­цио­нал­на­та по­ли­ти­ка ще за­ви­си как­то от сте­пен­та на то­ва сбли­же­ние, та­ка и от дър­жав­но-прав­на­та фор­ма, коя­то ще при­до­бие то. Вла­ди­мир По­пто­мов ока­че­с­твя­ва ка­то не­при­ем­ли­ва въз­мож­ност­та, при коя­то Гор­нод­жу­май­ска об­ласт би се при­съ­е­ди­ни­ла към Югос­ла­вия, а по­след­на­та да ос­та­не са­мо на по­ло­же­ние­то на съ­юз­ни­ца, свър­за­на с до­го­вор за при­я­тел­с­тво и взаи­мо­по­мощ с Бъл­га­рия. Той пре­дуп­реж­да­ва, че то­ва ще оз­на­ча­ва “ед­на за­гу­ба за Бъл­га­рия на до­ли­ни­те на ре­ки­те Стру­ма и Мес­та и ед­но още по-го­ля­мо от­да­ле­ча­ва­не от Егей­ско мо­ре: “То­ва без съ­мне­ние ще се сче­те от бъл­гар­ския на­род за по­ли­ти­че­ски и ико­но­ми­че­ски удар вър­ху на­ша­та стра­на”. Ръ­ко­во­ден от из­ло­же­ни­те ар­гу­мен­ти, той пре­дла­га на Г. Ди­мит­ров “да не се из­ди­га ка­то ак­туа­лен ло­зун­гът (за) обе­ди­не­ние­то на три­те час­ти на Ма­ке­до­ния в рам­ки­те на Тит­ова Югос­ла­вия”, смя­тай­ки, че то­ва щя­ло да оз­на­ча­ва “пре­дре­ша­ва­не­то на един сло­жен въ­прос, кой­то от­се­га труд­но мо­же да се пре­дви­ди как­ва съ­дба ще взе­ме при бъ­де­що­то раз­ви­тие на Бал­ка­ни­те”.244

Как­то се виж­да, Вл. По­пто­мов раз­кри­ва из­ця­ло не­чис­топ­лът­ни­те на­ме­ре­ния на Югос­ла­вия спря­мо Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Осъж­дай­ки ги, той по съ­ще­с­тво от­хвър­ля ця­лос­тна­та ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка на ЮКП и БРП(к), оце­ня­вай­ки опас­нос­ти­те, кои­то се по­раж­дат от по-на­та­тъш­на­та й реа­ли­за­ция. Не­що по­ве­че. Нея той оце­ня­ва ка­то по­греш­на и не­съ­об­ра­зе­на с то­га­ваш­ни­те й на­цио­нал­ни ин­те­ре­си. Из­пък­ва пре­дуп­реж­де­ние­то му, че съ­ще­с­тву­ва реал­на опас­ност стра­на­та да се ли­ши от стра­те­ги­че­ски важ­на за нея те­ри­то­рия, на­се­ля­ва­на от чис­ток­ръв­но бъл­гар­ско на­се­ле­ние. Не­дву­смис­ле­но е и ста­но­ви­ще­то му, че Югос­ла­вия це­ли един­ст­вено то­ва и че по­до­бно при­съ­е­ди­ня­ва­не не тряб­ва да се до­пу­ска. В то­зи сми­съл пре­до­ста­ве­но­то от Вл. По­пто­мов на Г. Ди­мит­ров ста­но­ви­ще е пър­вият най-се­рио­зен вътрешнопартиен опит да се пре­ус­та­но­ви ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на БРП(к), а по­зи­ция­та й по ма­ке­дон­ския въ­прос да се съ­об­ра­зи с трай­ни­те на­цио­нал­ни ин­те­ре­си.

Има до­ка­за­тел­с­т­во, че Г. Ди­ми­т­ров не се съ­о­б­ра­зя­ва със съ­ве­та, да­ден му от Вла­ди­мир По­п­то­мов. Най-по­ка­за­тел­ни в по­д­к­ре­па на то­ва са из­п­ра­те­ни­те от не­го­во име до ЦК на ЮКП на 21.V.1946 г. “Ди­ре­к­ти­в­ни ос­но­в­ни по­ло­же­ния по ма­ке­дон­с­кия въ­п­рос”. “Ние по­д­дър­жа­ме - де­к­ла­ри­ра Г. Ди­ми­т­ров, че: ма­ке­дон­ци­те са от­дел­на на­ро­д­ност; ос­но­в­на­та част от ма­ке­дон­с­кия на­род се е ор­га­ни­зи­рал във фе­де­рал­на Ма­ке­до­ния; обе­ди­не­ни­е­то на це­лия ма­ке­дон­с­ки на­род тря­б­ва да се из­вър­ши на ба­за­та на фе­де­рал­на Ма­ке­до­ния и в рам­ки­те на Юго­с­ла­в­с­ка­та на­ро­д­на ре­пу­б­ли­ка; по­д­го­т­вя­не­то на не­об­хо­ди­ми­те ус­ло­вия за то­ва обе­ди­не­ние е за­да­ча пре­ди вси­ч­ко на са­ми­те ма­ке­дон­ци, но и об­ща за­да­ча на ко­му­ни­с­ти­че­с­ки­те пар­тии в Юго­с­ла­вия и Бъл­га­рия; ре­ша­ва­що ус­ло­вие за по-ско­ро­ш­но обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­с­кия на­род в рам­ки­те на фе­де­рал­на Юго­с­ла­вия с бра­т­с­ки съ­юз ме­ж­ду Юго­с­ла­вия и Бъл­га­рия и тя­х­на­та твър­да ре­ши­мост да се обе­ди­нят в об­ща фе­де­ра­ти­в­на дър­жа­ва на юж­ни­те сла­вя­ни.”245

То­ва, че Ди­мит­ров не се съ­об­ра­зя­ва със ста­но­ви­ще­то на Вл. По­пто­мов, е факт. Де­кла­ри­ра­на­та от Ди­мит­ров по­зи­ция по ма­ке­дон­ския въ­прос не се раз­ли­ча­ва от по­ста­нов­ки­те на пар­тия­та, ог­ла­се­ни по раз­лич­ни по­во­ди през 1944-1945 г. Ка­то ця­ло и тук се пра­ви не­до­стой­но­то от на­цио­нал­на глед­на точ­ка при­зна­ние, че ма­ке­дон­ският въ­прос е югос­лав­ски и тряб­ва да се ре­ши от ко­му­нис­ти­че­ски­те пар­тии в две­те стра­ни. Про­зи­рат ам­би­ции­те на БРП(к) са­ма да го ре­ша­ва зад гър­ба на на­ро­да, пар­ла­мен­та, бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво и ос­та­нали­те по­ли­ти­че­ски си­ли в стра­на­та при по­ло­же­ние, че по то­ва вре­ме тя все още не е един­ст­вена­та уп­рав­ля­ва­ща по­ли­ти­че­ска си­ла.  Та­зи ед­но­лич­на и ро­доот­стъп­на по­зи­ция на Ди­мит­ров от края на май 1946 г. не са­мо е факт, а много скоро ще намери още по-кон­кре­тен из­раз в спе­циал­но “ко­лек­тив­но” пар­тий­но ре­ше­ние. За да го по­стиг­нат, югос­ла­вя­ни­те при­бяг­ват до по­мощ­та на Ста­лин.

От 5 до 8 юни в Мо­сква се про­веж­дат секретни съ­вет­ско-бъл­га­ро-югос­лав­ски раз­го­во­ри. От югос­лав­ска стра­на уча­с­тват Й. Б. Ти­то, Ал. Ран­ко­вич и Бл. Не­шко­вич, а от бъл­гар­ска - Г. Ди­мит­ров, В. Ко­ла­ров и Тр. Кос­тов. Об­съж­дат се въ­про­сът за юж­нос­ла­вян­ска­та фе­де­ра­ция, ма­ке­дон­ският въ­прос и евен­туал­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към Югос­ла­вия, как да се осъ­ще­с­тви на прак­ти­ка бъл­га­ро-югос­лав­ско­то сбли­жа­ва­не, ко­га да бъ­де склю­чен съ­юз­ният до­го­вор меж­ду тях и дру­ги въ­про­си.

На сре­ща­та Ста­лин пре­по­ръч­ва: “Тряб­ва да се да­де кул­тур­на ав­то­но­мия на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния в рам­ки­те на Бъл­га­рия. Ти­то се ока­за по-гъв­кав от вас - мо­же би за­що­то жи­вее в мно­го­на­цио­нал­на дър­жа­ва и тряб­ва­ше да да­де рав­ноп­ра­вие на на­ро­ди­те. Ав­то­но­мия­та ще бъ­де пър­ва­та стъп­ка към съ­е­ди­не­ние­то на Ма­ке­до­ния, с кое­то при се­гаш­на­та об­ста­нов­ка мо­же да не се бър­за. Ина­че в съ­зна­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род всич­ка­та за­слу­га за ав­то­но­мия­та на Ма­ке­до­ния ще ос­та­не на Ти­то и вие ще бъ­де­те кри­ти­ку­ва­ни. Из­глеж­да, че се бои­те от Ки­мон Геор­гиев, ан­га­жи­ра­ли сте се мно­го пред не­го, та не и­ска­те да да­де­те ав­то­но­мия на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Че ня­ма­ло раз­ви­то ма­ке­дон­ско съ­зна­ние у на­се­ле­ние­то, то­ва ни­що не зна­чи. И в Бе­ла­ру­сия ня­мах­ме та­ко­ва съ­зна­ние, ко­га­то я обя­вих­ме за съ­вет­ска ре­пуб­ли­ка. А сет­не се ока­за, че де­йстви­тел­но има бе­ло­ру­ски на­род. Не тряб­ва да се бои­те тол­ко­ва от Ки­мон Геор­гиев.”246

Фак­тът, че Тр. Кос­тов не е за­пи­сал ни­то ед­на ду­ма на Г. Ди­мит­ров, оз­на­ча­ва, че без­ро­пот­но се е съ­гла­сил със Ста­ли­но­ви­те на­реж­да­ния. Има оба­че кос­ве­но до­ка­за­тел­с­тво, че ня­кой от бъл­гар­ска­та де­ле­га­ция се е на­ме­сил в раз­го­во­ра, пре­дла­гай­ки и югос­ла­вя­ни­те да сто­рят своя до­бро­же­ла­те­лен жест, ка­то пре­ди или едновре­мен­но с пре­да­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния вър­нат на Бъл­га­рия За­пад­ни­те по­край­ни­ни. Ло­гич­но е то­ва да е сте­ног­ра­фът Кос­тов и е си­гур­но, че та­зи на­ме­са при­чи­ня­ва по­след­ва­ла­та ос­тра реак­ция на Ти­то, кой­то за­я­вя­ва: “Съ­рби­те са взе­ли За­пад­ни­те по­край­ни­ни по­ве­че по стра­те­ги­че­ски съ­об­ра­же­ния. Ние сме съ­глас­ни, че по­дав­ля­ва­що­то бол­шин­с­тво от на­се­ле­ние­то са бъл­га­ри. Но за нас е аб­со­лют­но не­въз­мож­но по по­ли­ти­че­ски съ­об­ра­же­ния да вър­нем те­зи око­лии на бъл­га­ри­те още се­га. Сръб­ският на­род ще го раз­бе­ре ка­то на­гра­да за Бъл­га­рия, де­то е оку­пи­ра­ла и гра­би­ла сръб­ски зе­ми. Но ако Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния вле­зе в съ­ста­ва на югос­лав­ска Ма­ке­до­ния, сръб­ският на­род то­га­ва ще се съ­гла­си да вър­не бъл­гар­ски­те око­лии. Та­ка че не мо­же да се по­ста­вя въ­про­сът за За­пад­ни­те по­край­ни­ни от­дел­но.”

Изводът, че бъл­гар­ска­та пар­тий­на де­ле­га­ция съ­всем без­ро­пот­но се съ­гла­ся­ва с югос­лав­ски­те и­ска­ния и Ста­ли­но­ви­те на­реж­да­ния, е без­спо­рен. Без осо­бен на­тиск, съ­всем съ­зна­тел­но и до­бро­вол­но тя уча­с­тва в тай­на и без­при­нцип­на сдел­ка, за­ся­га­ща из­клю­чи­тел­но се­риоз­но бъл­гар­ски­те на­цио­нал­ни ин­те­ре­си. Сре­щу то­ва, как­то е вид­но от за­пи­ски­те на Тр. Кос­тов, на Бъл­га­рия се обе­ща­ва за­щи­та от Бел­град и Мо­сква на Па­риж­ки­те мир­ни пре­го­во­ри и оп­ро­ща­ва­не от Югос­ла­вия на 25 ми­лио­на до­ла­ра ре­па­ра­ции. А да­ли до­бро­вол­но­то пре­да­ва­не на ог­ром­на за мал­ки­те раз­ме­ри на Бъл­га­рия част от не­йна­та те­ри­то­рия и на­се­ле­ние, как­ва­то не­съ­мне­но е Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, е съ­из­ме­ри­мо с обе­ща­ни­те 25 млн. до­ла­ра и връ­ща­не­то на За­пад­ни­те по­край­ни­ни (с не­зна­чи­тел­на те­ри­то­рия и на­се­ле­ние)? От­го­во­рът на то­зи  въ­прос от са­мо се­бе си още по­ве­че на­ла­га из­во­да за пре­да­тел­ско­то по­ве­де­ние на ли­де­ри­те на бъл­гар­ска­та ком­пар­тия, за­що­то ед­ва ли мо­же да се спо­ри, че “це­на­та” на та­зи сдел­ка е твър­де не­из­год­на за Бъл­га­рия. Из­во­дът за пре­да­тел­ско­то по­ве­де­ние на най-из­я­ве­ни­те де­йци на БРП(к) се по­твър­жда­ва и от де­йствия­та им, на­со­че­ни към из­пъл­не­ние на чуж­ди­те вну­ше­ния след за­връ­ща­не­то им в стра­на­та.

На за­се­да­ние на ПБ от 8 юни 1946 г. се ре­ша­ва да се вър­ви  към из­пъл­не­ние на Ста­ли­но­ви­те вну­ше­ния. Пър­ва­та стъп­ка в то­ва от­но­ше­ние е пре­дприе­та­та раз­пра­ва с “ос­та­тъ­ци­те на ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм” на “бан­да­та на Ван­че Ми­хай­лов”. За та­зи цел в дни­те между­ 8 и 10 юни 1946 г. ор­га­ни­те на МВР из­вър­шват арес­ти на де­сет­ки не­вин­ни бъл­гар­ски граж­да­ни, на­бе­де­ни ка­то чле­но­ве на “въз­ста­но­ве­на­та ВМРО (Ив. Ми­хай­лов)". Ак­ция­та сре­щу “ми­хай­ло­вис­ти­те” се па­зи в дъл­бо­ка тай­на, но за нея на 11.VI.1946 г. Въл­ко Чер­вен­ков уве­до­мя­ва Бел­град със спе­циал­на те­ле­фо­ног­ра­ма, в коя­то до­клад­ва на Ран­ко­вич: “Ор­га­ни­те за дър­жав­на без­о­пас­ност в по­след­ни­те дни арес­ту­ва­ха в Со­фия и про­вин­ция­та ня­кол­ко де­сет­ки ак­тив­ни те­ро­рис­ти, злос­тни ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­нис­ти, вра­го­ве на оте­че­ст­веноф­рон­тов­ска Бъл­га­рия и На­род­на ре­пуб­ли­ка Югос­ла­вия от бан­да­та на Ван­че Ми­хай­лов. В Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния са арес­ту­ва­ни та­ки­ва 60 чо­ве­ка, яр­ки ми­хай­ло­вис­ти.”247

Цел­та на ак­ция­та е да се по­ка­же на Ти­то и Ста­лин, че БРП(к) “ре­ши­тел­но” се бо­ри с “въз­раж­да­ща­та се реак­ция”, че се на­нася силен удар на великобългарските шовинисти, на про­тив­ни­ци­те на “ма­ке­дон­ска­та на­ция” и на опи­ти­те за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Ос­вен ка­то ак­ция сре­щу про­тив­ни­ци­те на ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на ЮКП и БРП(к) във въ­треш­но­бъл­гар­ски ма­щаб тя има и дру­го пре­дназ­на­че­ние - да се из­по­лзва за “ра­зоб­ли­ча­ва­не­то” и пла­ни­ра­ния раз­гром на обе­ди­не­на­та бъл­гар­ска опо­зи­ция.

На 19.VII.1946 г. в пар­тий­ния пе­чат се по­я­вя­ва съ­об­ще­ние­то за раз­кри­та кон­спи­ра­тив­на ор­га­ни­за­ция на “те­ро­рис­ти­че­ска­та ма­ке­дон­ска ор­га­ни­за­ция ВМРО - кри­ло Ив. Ми­хай­лов”. Твър­ди се, че ор­га­ни­за­то­ри­те на кон­спи­ра­ция­та би­ли в “не­по­сред­ст­вена връз­ка” с опо­зи­ция­та и “чуждестран­ни реакцион­ни сре­ди”. 247а Ня­кол­ко де­на след то­ва се съ­об­ща­ва и за из­гот­ве­ния об­ви­ни­те­лен акт сре­щу 22-ма об­ви­няе­ми: Кос­та Ри­зов, Кръс­тьо Ма­та­шев, Стоян Пър­жов, Ди­ми­тър Шум­ков, Ме­то­ди Ва­си­лев, То­ма Ма­леч­ков, Геор­ги Бе­гъ­мов, Слав­чо Гай­гу­ров, Вл. Став­ру­шев, Сл. Янев, Сл. По­пов, Асен Ко­ца­лиев, Ан­гел За­пря­нов, Асен Ра­шев, Ки­рил Стоя­нов, Ми­ле Йо­шев, Бо­рис Кос­та­ди­нов, Хрис­то Хрис­тов, Хр. Ла­га­ди­нов, Д. Шкур­тев, Д. Тър­тев, Вл. Бо­жи­лов.

Съ­де­бният про­цес про­тив ВМРО за­по­чва на 17 ав­густ 1946 г. и за­вър­шва на 24 ав­густ с.г. Ор­га­ни­за­то­ри­те на про­це­са тър­сят оп­рав­да­ние за от­пра­ве­ни­те об­ви­не­ния сре­щу ВМРО с мо­ти­ви от ми­на­ло­то на ор­га­ни­за­ция­та: че се при­дър­жа­ла към ме­то­ди­те на те­ро­риз­ма, че се про­ти­во­пос­та­вя­ла на бъл­га­ро-югос­лав­ско­то сбли­же­ние. Раз­пра­ва­та с ня­ко­гаш­ни­те “ми­хай­ло­вис­ти” е в пъ­лен ход. Всич­ко то­ва ста­ва, въ­пре­ки че след раз­пу­ска­не­то и за­бра­ня­ва­не­то на ВМРО през 1934 г. не­йни­те де­йци ня­мат ни­как­ви про­я­ви в стра­на­та, въ­пре­ки лип­са­та на как­ви­то и да е до­ка­за­тел­с­тва за въ­ста­но­вя­ва­не на ор­га­ни­за­ция­та или не­йна те­ро­рис­тич­на де­йност сре­щу ОФ власт след 9.IХ.1944 г. Арес­ту­ва­ни­те, пре­дим­но сту­ден­ти, жи­те­ли на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, са при­вле­че­ни под съ­де­бна от­го­вор­ност с кле­вет­ни­че­ски об­ви­не­ния, че ка­то чле­но­ве на “въ­ста­но­ве­на­та” ВМРО "Ив.Ми­хай­лов" по­дгот­вя­ли те­ро­рис­тич­на де­йност про­тив ОФ власт. При­пис­ва им се, че към та­ка­ва де­йност са при­стъ­пи­ли по раз­по­реж­да­не на ЦК на ВМРО, коя­то ве­че би­ла въз­ста­но­ве­на и съ­ще­с­тву­ва­ла не­ле­гал­но, свър­за­ла се и има­ла по­дкре­па­та на опо­зи­ция­та. Ис­ти­на е, че пар­тий­на­та про­па­ган­да обя­вя­ва раз­кри­ва­не на не­съ­ще­с­тву­ва­ща, из­мис­ле­на от ор­га­ни­те на Дър­жав­на си­гур­ност кон­спи­ра­ция.

Сред по­со­че­ни­те по-го­ре об­ви­не­ния още по-аб­сур­д­но, ска­лъ­пе­но, сме­хо­т­вор­но е то­ва, че ВМРО е въз­при­е­ла пре­цен­ка­та на опо­зи­ци­я­та, че вой­на­та ме­ж­ду СССР и САЩ е не­из­бе­ж­на. По­ра­ди то­ва ор­га­ни­за­ци­я­та е тря­б­ва­ло да съ­з­да­де “съ­п­ро­ти­ви­тел­но дви­же­ние от ма­ке­дон­ци, ле­ги­о­не­ри, ни­ко­ла­пе­т­ко­ви­с­ти и дру­ги опо­зи­ци­он­ни еле­мен­ти”, ко­и­то с те­ро­ри­с­ти­че­с­ки­те си дей­с­т­вия да съ­дей­с­т­ват за раз­г­ро­ма на Чер­ве­на­та ар­мия. В слу­чая въ­о­б­ще не е има­ло зна­че­ние, че ни­кой от жи­ви­те фун­к­ци­о­не­ри на ВМРО и от во­да­чи­те на опо­зи­ци­я­та въ­о­б­ще не е осъ­ще­с­т­вя­вал по­до­б­на дей­ност и е ня­мал та­ки­ва на­ме­ре­ния.

Про­це­сът сре­щу мни­ма­та ВМРО се про­ва­ля, тъй ка­то пре­об­ла­да­ва­що­то мно­зин­с­тво от об­ви­няе­ми­те не се при­зна­ват за ви­нов­ни и се от­каз­ват от пре­два­ри­тел­ни­те по­ка­за­ния. Не­у­бе­ди­тел­ни се оказ­ват и пре­дста­ве­ни­те ве­ще­ст­вени до­ка­за­тел­с­тва.248

Не­за­ви­си­мо от то­ва съ­дба­та на об­ви­няе­ми­те е тра­гич­на. Со­фий­ският об­лас­тен съд ги осъж­да на до­жи­во­тен, пет и де­сет­го­ди­шен и друг строг тъм­ни­чен за­твор. Из­да­ват се и две смър­тни при­съ­ди.249  Ня­кол­ко ду­ши са пре­да­де­ни на ма­ке­дон­ска­та УД­БА и са из­би­ти без съд и при­съ­да.250 

Югос­лав­ска­та стра­на не е удов­лет­во­ре­на от про­дъл­жа­ва­ща­та де­кла­ра­тив­ност от стра­на на БРП(к) в по­дкре­па на не­йни­те и­ска­ния. Не я за­до­во­ля­ват и де­монс­три­ра­ни­те “ре­ши­тел­ни мер­ки” сре­щу “ми­хай­ло­вис­ти­те”. Затова про­дъл­жа­ва да тър­си но­ви пъ­ти­ща за прак­ти­че­ско­то им осъ­ще­с­твя­ва­не.

Вре­мен­но след сре­ща­та в Мо­сква251  шум­на­та кам­па­ния в НРМ в за­щи­та пра­ва­та на “ма­ке­дон­ско­то мал­цин­с­тво” спи­ра. То­ва се пра­ви не са­мо по­ра­ди фак­та, че ве­че се счи­та за по­стиг­на­та же­ла­на­та цел - Сталиновото внушение за въвеждане на кул­тур­но-на­цио­нал­на­та ав­то­но­мия, но и по­ра­ди то­ва, че се от­чи­та и реал­на­та де­йстви­тел­ност в Бъл­га­рия. БРП(к) все още не е са­мос­тоя­тел­на уп­рав­ля­ва­ща си­ла, коя­то в то­га­ваш­ния мо­мент да мо­же да удов­лет­во­ри и на­ло­жи на из­пъл­ни­тел­на­та власт мак­си­ма­лис­тич­ни­те и­ска­ния на ЮКП. Из­вес­тна пре­гра­да в то­ва от­но­ше­ние са и съ­юз­ни­ци­те на БРП(к) в ОФ, кои­то не спо­де­лят от­кри­то ма­ке­до­нис­тка­та й по­ли­ти­ка. Труд­но в то­га­ваш­ния мо­мент би се пре­о­до­ля­ла и съ­про­ти­ва­та на обе­ди­не­на­та опо­зи­ция. Пре­стоят ре­фе­рен­ду­мът за ре­пуб­ли­ка и из­бо­ри за Ве­ли­ко на­род­но съ­бра­ние, по вре­ме на кои­то от­кри­та­та ма­ке­до­нис­тка про­па­ган­да ед­ва ли би би­ла от по­лза за ко­му­нис­ти­че­ски­те кан­ди­да­ти.

По гор­ни­те при­чи­ни и от так­ти­че­ски съ­об­ра­же­ния и­ска­не­то за при­съ­е­ди­ня­ва­не ве­че не се по­ста­вя, но югос­лав­ска­та стра­на про­дъл­жа­ва да не се об­вър­зва и по въ­про­са за фе­де­ра­ция­та. Въ­об­ще по всич­ки свър­за­ни с ма­ке­дон­ския въ­прос и дру­ги спор­ни мо­мен­ти око­ло не­го от стра­на на ЮКП се за­е­ма из­чак­ва­тел­на по­зи­ция с ог­лед ре­зул­та­ти­те от пре­дстоя­щи­те в Бъл­га­рия пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри. Без да се вди­га по­ве­че шум, югос­ла­вя­ни­те на­соч­ват пре­тен­ции­те си към ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к), от кое­то и­скат да при­е­ме  кон­крет­но ре­ше­ние по въ­про­са за кул­тур­на­та ав­то­но­мия в ду­ха на не­от­дав­наш­ни­те Ста­ли­но­ви ука­за­ния. За да по­стиг­нат то­ва, югос­ла­вя­ни­те се об­ръ­щат към Г.Ди­мит­ров. На 30.VII.1946 г. той при­е­ма югос­лав­ска де­ле­га­ция, во­де­на от по­сла­ни­ка на ФНРЮ Ко­ва­че­вич, коя­то на­стоя­ва за кон­крет­на ин­фор­ма­ция от­нос­но ста­но­ви­ще­то на ЦК на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос. Г. Ди­мит­ров обяс­ня­ва как­ви са схва­ща­ния­та и на­ме­ре­ния­та на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос и бъл­га­ро-югос­лав­ско­то сбли­же­ние. По съ­ще­с­тво по­вта­ря из­ра­зе­ни­те от не­го в пис­мен вид още на 21.V.1946 г. виж­да­ния пред Ти­то, свеж­да­щи се до раз­би­ра­не­то, че ма­ке­дон­ският въ­прос ще бъ­де раз­ре­шен от Бъл­га­рия и Югос­ла­вия, от тех­ни­те ко­му­нис­ти­че­ски пар­тии, че Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ще вле­зе в пре­де­ли­те на НРМ, но са­мо след съ­ю­зен до­го­вор, че при­съ­е­ди­не­ние­то ще бъ­де пър­ва­та крач­ка към осъ­ще­с­твя­ва­не­то на фе­де­ра­ция между­ две­те стра­ни. По вре­ме на сре­ща­та югос­лав­ски­те пре­дста­ви­те­ли по­ста­вят въ­про­са за кул­тур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния (ад­ми­нис­тра­тив­на, по­ли­ти­че­ска и кул­тур­на). И­ска се при пре­дстоя­щи­те из­бо­ри за ВНС БРП(к) да ра­бо­ти за фор­ми­ра­не на са­мос­тоя­тел­на ма­ке­дон­ска пар­ла­мен­тар­на гру­па.252

По­след­ва­ли­те де­йствия на ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) по­твър­жда­ват, че Г. Ди­мит­ров е дал удов­лет­во­ри­те­лен от­го­вор на югос­лав­ски­те и­ска­ния. В обе­ща­ния­та си Г. Ди­мит­ров очер­та­ва гра­ни­ца­та на вну­ше­на­та от Ста­лин по­ли­ти­ка на кул­тур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия. Обе­ща­ва се при­ла­га­не­то на ме­роп­рия­тия, кои­то да­леч не са в не­го­ви­те и ръ­ко­во­де­на­та от не­го пар­тия ком­пе­тен­ции. Го­лям по раз­би­рае­ми при­чи­ни е и стра­хът от раз­дух­ва­не­то на въ­про­са. По­ра­ди то­ва раз­го­во­ри­те в Мо­сква, с югос­лав­ска­та де­ле­га­ция в Со­фия и по­след­ва­ли­те ре­ше­ния на ЦК на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос се па­зят в тай­на.

Ня­кои све­де­ния со­чат, че Г. Ди­мит­ров не се е от­не­съл с го­ля­ма охо­та към и­ска­не­то на югос­лав­ска­та де­ле­га­ция. По­ка­за­тел­но за то­ва е ед­но при­зна­ние на М. За­фи­ров­ски - учас­тник в сре­ща­та, кой­то спо­де­ля, че из­ра­зе­но­то от не­го ста­но­ви­ще е “по си­ла­та на ре­ди­ца об­стоя­тел­с­тва, кои­то са съ­зда­де­ни и се създават извън политиката на БРП(к) по този въпрос".253

Не­за­ви­си­мо от всич­ко без­спо­рен е фак­тът, че “вож­дът” на бъл­гар­ска­та ком­пар­тия из­ра­зя­ва го­тов­ност за из­пъл­не­ние на по­е­ти­те обе­ща­ния. Сре­ща­та е зна­ме­на­тел­на и със съ­вър­ше­но но­во­то югос­лав­ско и­ска­не - на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да се пре­до­ста­ви не са­мо кул­тур­на, но още ад­ми­нис­тра­тив­на и по­ли­ти­че­ска ав­то­но­мия. По то­зи на­чин се очер­та­ват гра­ни­ци­те на пъл­но­то обо­со­бя­ва­не на то­зи край ка­то ав­то­ном­но-на­цио­нал­но зве­но в рам­ки­те на Бъл­га­рия с всич­ки ха­рак­тер­ни за по­до­бна ав­то­но­мия чер­ти - кул­тур­на, на­цио­нал­на, ад­ми­нис­тра­тив­на и по­ли­ти­че­ска са­мос­тоя­тел­ност, по по­до­бие на мо­де­ла в ня­кои ав­то­ном­ни об­лас­ти на Югос­ла­вия. Не е труд­но да се от­съ­ди как­ви са на­ме­ре­ния­та на югос­лав­ска­та стра­на. След по­сти­га­не­то на по­до­бна всеоб­хват­на ав­то­но­мия ос­та­ва да се на­пра­ви по­след­на­та крач­ка - при­съ­е­ди­ня­ва­не­то към Югос­ла­вия. Са­мо та­ка мо­же да се ока­че­с­тви югос­лав­ско­то и­ска­не ка­то стъп­ка с да­ле­чен и зле при­крит при­цел. То­ва не виж­дат са­мо бъл­гар­ски­те ко­му­нис­ти. По­ста­вя­не­то на въ­про­са по то­зи на­чин бе­ле­жи на­ча­ло­то на но­ва фа­за в югос­лав­ски­те пре­тен­ции и на­тиск вър­ху ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к). Се­га въ­про­сът за ав­то­но­мия­та не про­сто се по­ста­вя, но се тръг­ва и към не­го­во­то из­пъл­не­ние - стъп­ка по стъп­ка. В края на юли 1946 г. две от и­ска­ния­та - за кул­тур­на и по­ли­ти­че­ска ав­то­но­мия, ще бъ­дат удов­лет­во­ре­ни. Ос­та­ва не­раз­ре­ше­но и­ска­не­то за ад­ми­нис­тра­тив­на ав­то­но­мия - въ­прос, пре­вър­нал се в се­рио­зен про­блем във взаи­моот­но­ше­ния­та между­ две­те стра­ни и пар­тии в края на 1946 г. и на­ча­ло­то на 1947 г.

След сре­ща­та в Мо­сква ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) не бър­за да при­веж­да в из­пъл­не­ние съ­вет­ски­те вну­ше­ния за кул­тур­на ав­то­но­мия. Ка­то се из­клю­чат Ди­мит­ро­ви­те обе­ща­ния, по­чти два ме­се­ца то не се об­вър­зва с пис­ме­но ре­ше­ние. Ос­вен спо­ме­на­тия югос­лав­ски на­тиск над Г. Ди­мит­ров има ос­но­ва­ние да се смя­та, че е има­ло и но­ва на­ме­са от съ­вет­ска стра­на. Сви­де­тел­с­тво за то­ва е ед­но при­зна­ние на Тр. Кос­тов в до­кла­да му пред ХVI пле­нум на ЦК на БРП(к) от юли 1948 г., къ­де­то той по­соч­ва: “На­ша­та пар­тия ня­ма­ше ед­на оп­ре­де­ле­на и по­сле­до­ва­тел­на ли­ния по ма­ке­дон­ския въ­прос и до­пус­на мно­го не­яс­но­ти и мно­го ко­ле­ба­ния по не­го. Най-на­пред ние дъл­го вре­ме не взех­ме ед­но яс­но и ка­те­го­рич­но от­но­ше­ние по ма­ке­дон­ския въ­прос, та ста­на нуж­да съ­вет­ски­те дру­га­ри да ни об­ръ­щат вни­ма­ние вър­ху то­ва, че по ма­ке­дон­ския въ­прос не тряб­ва да се мъл­чи, че е пра­вил­но, де­то по­ста­вя­ме на пре­ден план фе­де­ра­ция­та, но е не­об­хо­ди­мо до осъ­ще­с­твя­ва­не на фе­де­ра­ция­та ние все още да на­пра­вим не­що по ли­ния на кул­тур­на­та ав­то­но­мия за ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние в Пи­рин­ския край, за да съ­де­йства­ме за офор­мя­не на не­го­во­то на­цио­нал­но съ­зна­ние. Под влия­ние на те­зи съ­ве­ти на Х пле­нум на ЦК за пър­ви път е гла­су­ва­на ре­зо­лю­ция по ма­ке­дон­ския въ­прос”.254

Во­ден от же­ла­ние­то да уго­ди на югос­лав­ски­те и­ска­ния и съ­вет­ски­те вну­ше­ния, Г. Ди­мит­ров пре­дприе­ма но­ви ед­но­лич­ни де­йствия. По­дгот­вя об­шир­на де­кла­ра­ция на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос, коя­то пре­дла­га на­пра­во на про­ве­де­ния на 9-10 ав­густ 1946 г. Х раз­ши­рен пле­нум на ЦК на БРП(к). Пре­дло­же­на­та де­кла­ра­ция не е об­съж­да­на пре­два­ри­тел­но в ПБ и сек­ре­та­риа­та на ЦК.

На пле­ну­ма освен чле­но­ве­те на ПБ и ЦК при­съ­стват още кан­ди­дат-чле­но­ве­те на ЦК, чле­но­ве­те на кон­трол­на­та ко­ми­сия, ми­нис­три и чле­но­вете на пар­ла­мен­тар­на­та гру­па на БРП(к), пър­ви­те и вто­ри­те сек­ре­та­ри на об­лас­тни­те ко­ми­те­ти и сек­ре­та­ри­те на око­лий­ски­те ко­ми­те­ти на пар­тия­та. В из­не­се­ния от Г. Ди­мит­ров по­ли­ти­че­ски до­клад на­ред с дру­ги­те “ак­туал­ни” въ­треш­но­пар­тий­ни про­бле­ми и за­да­чи се за­ся­га и съ­стоя­ние­то на ма­ке­дон­ския въ­прос. Тър­си се от­го­вор на въ­про­са “Как­во но­во да се вне­се в из­бо­ри­те за ВНС във връз­ка с Пи­рин­ския край?”255

Ана­ли­за си по ма­ке­дон­ския въ­прос Г. Ди­мит­ров за­по­чва с не­скрит уп­рек, че има­ло “дру­га­ри”, кои­то не си да­ва­ли яс­на смет­ка как­ва тряб­ва да бъ­де по­ли­ти­ка­та на пар­тия­та по от­но­ше­ние на Ма­ке­до­ния. Спо­ред не­го се из­пу­ска­ло, че “ос­нов­на­та част на ма­ке­дон­ския на­род” ве­че се би­ла ор­га­ни­зи­ра­ла “дър­жав­но и на­цио­нал­но” в рам­ки­те на ФНРЮ ка­то Ма­ке­дон­ска на­род­на ре­пуб­ли­ка. Към та­зи ре­пуб­ли­ка пре­дстоя­ло да се обе­ди­нят и дру­ги­те час­ти на “ма­ке­дон­ския на­род” и по-спе­циал­но “ма­ке­дон­ци­те от се­гаш­ния Пи­рин­ски край при съ­от­ве­тен за та­зи цел съ­ю­зен до­го­вор меж­ду Бъл­га­рия и Югос­ла­вия”, кой­то щял да оси­гу­ри и връ­ща­не­то на За­пад­ни­те по­край­ни­ни. За нуж­ди­те и по­дго­тов­ка­та на то­ва “го­ля­мо де­ло”, из­вън дру­го­то, тряб­ва­ло във ВНС Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да има “своя пар­ла­мен­тар­на гру­па”. Не­пра­вил­но се упот­ре­бя­ва­ли из­ра­зи­те “Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния”, “Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния”, “Егей­ска Ма­ке­до­ния”. “Ня­ма три Ма­ке­до­нии. Има са­мо ед­на Ма­ке­до­ния и тая Ма­ке­до­ния в ос­нов­на­та си част се пре­дстав­ля­ва се­га от съ­зда­де­на­та и раз­ви­ва­ща се Ма­ке­дон­ска на­род­на ре­пуб­ли­ка” - от­си­ча Г. Ди­мит­ров.

Кри­тич­ни­те бе­леж­ки на Ди­мит­ров по по­вод “не­раз­би­ра­не­то” в пар­тия­та по въ­про­са се на­соч­ват към Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Спо­ред не­го до мо­мен­та са­мо се го­во­ре­ло за “ма­ке­дон­ско” на­се­ле­ние в Пи­рин­ския край, след кое­то на­реж­да ка­те­го­рич­но: “То още от­се­га тряб­ва да се про­я­вя­ва ка­то част от ма­ке­дон­ския на­род, коя­то част пре­дстои да бъ­де при­съ­е­ди­не­на към НРМ”. Не­до­ста­тъч­ни би­ли де­кла­ра­ции­те, че “ма­ке­дон­ци­те са от­де­лен на­род”, че “ма­ке­дон­ци­те не са ни­то бъл­га­ри, ни­то съ­рби, а че са ма­ке­дон­ци”. Тряб­ва­ло да се ра­бо­ти в то­ва на­прав­ле­ние, за да бъ­де по­дгот­ве­но “ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние” за пре­дстоя­що­то при­съ­е­ди­ня­ва­не. За­то­ва би­ло не­об­хо­ди­мо да се ра­бо­ти за кул­тур­но­то при­об­ща­ва­не на то­ва на­се­ле­ние към на­се­ле­ние­то във фе­де­рал­на Ма­ке­до­ния. По-на­та­тък Г. Ди­мит­ров очер­та­ва па­ра­мет­ри­те на то­ва об­щу­ва­не: “ус­воя­ва­не на ма­ке­дон­ски език”, “из­по­лзва­не на ма­ке­дон­ска ли­те­ра­ту­ра”, “за­по­зна­ва­не на ма­ке­дон­ци­те от Пи­рин­ския край с ис­то­рия­та на ма­ке­дон­ския на­род”, най-тес­ни и близ­ки кон­так­ти между­ ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция и “пи­рин­ски­те ма­ке­дон­ци” и др. Всич­ко то­ва би­ло в общ ин­те­рес на юж­ни­те сла­вя­ни. Ето та­ка Г. Ди­мит­ров обяс­ня­ва це­ле­съоб­раз­ност­та на ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на БРП(к) и по­лу­ча­ва за то­ва бур­ни и про­дъл­жи­тел­ни ръ­коп­ля­ска­ния. На­ред с всич­ко в края на своя до­клад той да­ва и яс­ни­те ука­за­ния ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция и “пи­рин­ски­те ма­ке­дон­ци” да во­дят “най-ре­ши­тел­на бор­ба про­тив злос­тни­те вра­го­ве на сбли­же­ние­то между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия, про­тив ми­хай­ло­вис­ти­те и ве­ли­ко­бъл­гар­ски­те шо­ви­нис­ти, злос­тни­те вра­го­ве на обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род, злос­тни­те вра­го­ве на НРМ и кре­пи­те­ли на реак­ция­та в Бъл­га­рия”. Не­скрит е на­ме­кът за раз­пра­ва с по­со­че­ни­те “вра­го­ве”, под при­зи­ва те да бъ­дат из­го­не­ни от “ре­до­ве­те на дви­же­ние­то за обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ския на­род”.256

От име­то на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) се из­каз­ва Еф­тим Геор­гиев. Той бла­го­да­ри на Г. Ди­мит­ров за “яс­на­та по­ста­нов­ка” по ма­ке­дон­ския въ­прос. Оп­лак­ва се, че до­ско­ро сре­щу тях е има­ло “не ед­но не­спра­вед­ли­во по­дмя­та­не” от ръ­ко­вод­ни де­йци на пар­тия­та, че пар­тий­ни­те ра­бот­ни­ци в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния за­би­ват “нож в гър­ба на ОФ” чрез до­се­гаш­на­та си де­йност по ма­ке­дон­ския въ­прос, за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на об­ласт­та към НРМ. То­ва вна­ся­ло смут, те би­ли по­ста­вя­ни “между­ чу­ка и на­ко­вал­ня­та”: от Ско­пие ги об­ви­ня­ва­ли, че са­бо­ти­рат и не ра­бо­тят, а от Со­фия - об­рат­но. Най-по­сле от по­ста­нов­ки­те на Г. Ди­мит­ров “ста­на­ло яс­но, че ця­ла­та пар­тия тряб­ва да се на­гър­би с про­веж­да­не­то на ра­зяс­ни­тел­на ра­бо­та за внед­ря­ва­не на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние и не­об­хо­ди­мост­та от при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към Ма­ке­дон­ска­та ре­пуб­ли­ка в рам­ки­те на Югос­ла­вия”.257

При­съ­ства­щи­те на пле­ну­ма об­лас­тни пар­тий­ни де­йци въз­при­е­мат по­ста­нов­ки­те на Г. Ди­мит­ров за ре­ша­ва­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос. След пле­ну­ма те се на­гър­бват да ги из­пъл­ня­ват с ця­ла­та си енер­гия, ка­то да­ват спе­циал­но обе­ща­ние пред ЦК на Г. Ди­мит­ров. Об­лас­тни­те пар­тий­ни фун­кцио­не­ри са знае­ли, че са­мо де­кла­ра­ция­та на ЦК не е до­ста­тъч­на за из­пъл­не­ние­то на ре­ше­ния­та, за­то­ва Еф­тим Геор­гиев на­стоя­ва и НК на ОФ да из­ле­зе с по­до­бно ре­ше­ние, кое­то да е за­дъл­жи­тел­но за всич­ки ОФ пар­тии. Хва­лей­ки се, че об­лас­тна­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция си е по­ста­ви­ла за­да­ча­та да “внед­ри ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние сред на­се­ле­ние­то и да по­дгот­ви то­ва на­се­ле­ние, ко­га­то на­зреят не­об­хо­ди­ми­те ус­ло­вия за при­съ­е­ди­ня­ва­не”, Еф­ти­мов се оп­лак­ва, че де­йност­та в то­ва от­но­ше­ние би­ла “не­до­ста­тъч­на”. Ви­на­та сто­вар­ва вър­ху ЦК, кой­то не ги по­дкре­пял и со­чи ка­то при­мер за то­ва за­ба­вя­не не­от­пе­чат­ва­не­то на бро­шу­ра на Г. Ма­до­лев по ма­ке­дон­ския въ­прос. Апе­ли­ра за ця­лос­тна по­дкре­па, вклю­чи­тел­но и от ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция, ка­то пре­дла­га в бъ­де­щия пар­ла­мент да има и не­йни пре­дста­ви­те­ли, да се ра­бо­ти за спе­чел­ва­не на емиг­ра­ция­та за ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на пар­тия­та. На­края от­хвър­ля ка­то не­съ­стоя­тел­ни твър­де­ния­та, че на­се­ле­ние­то ня­ма­ло да гла­су­ва за БРП(к), ако в из­бо­ри­те за ВНС се из­ле­зе със “са­мос­тоя­тел­на ма­ке­дон­ска лис­та” и под ло­зун­га “За при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към НРМ”. Във връз­ка с то­ва от име­то на ОК на БРП(к) обе­ща­ва 60% от гла­со­ве­те в об­ласт­та за пар­тия­та “...в име­то и под ло­зун­га на на­ша­та лю­би­ма пар­тия, коя­то обе­ща­ва и га­ран­ти­ра, че НРБ ще ра­бо­ти и по­дпо­мог­не ма­ке­дон­ския на­род да се обе­ди­ни...”. Той до­ри обя­вя­ва съ­рев­но­ва­ние за из­бо­ри­те и на дру­ги­те об­лас­тни ор­га­ни­за­ции.258

Ос­вен Еф­тим Геор­гиев ни­кой от при­съ­ства­щи­те на пле­ну­ма не взе­ма от­но­ше­ние по въ­про­са. Всич­ко е пре­два­ри­тел­но пре­дре­ше­но и вни­ма­тел­но ди­ри­жи­ра­но. Ся­каш между­ дру­го­то, но без от­го­вор ос­та­ва един­ст­вена­та по­дка­на на пре­дсе­да­тел­с­тва­щия Г. Ди­мит­ров “же­лае ли ня­кой да на­пра­ви съ­ще­ст­вени из­ме­не­ния по не­вли­за­щия в пла­на на пле­ну­ма, но за­сег­нат въ­прос за Пет­рич­кия край?” По­стъп­ва са­мо пре­дло­же­ние да се из­ле­зе с бро­шу­ра “Вър­хо­виз­мът - кре­пи­тел на мо­нар­хия­та по ма­ке­дон­ския въ­прос", кое­то Г. Ди­мит­ров до­пъл­ва “...и на ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм”. Вед­на­га след то­ва ду­ма­та се да­ва на В. Чер­вен­ков, кой­то про­чи­та тек­ста на по­дхвър­ле­на­та му от Г. Ди­мит­ров Де­кла­ра­ция на пленума по ма­ке­дон­ския въ­прос. Спо­ред за­пи­са­но­то в про­то­ко­ла на пле­ну­ма, тя се по­сре­ща с “бур­ни и про­дъл­жи­тел­ни ръ­коп­ля­ска­ния”. По­след­ва реп­ли­ка­та на Г. Ди­мит­ров: “Смя­там, че ап­ло­дис­мен­ти­те са знак за одоб­ре­ние”, кое­то би­ло и знак, че ра­зи­сква­ния по пре­дло­же­ния текст на де­кла­ра­ция­та не се пре­движ­дат. Вед­на­га се да­ва ду­ма­та на до­клад­чи­ка по след­ва­ща­та точ­ка от днев­ния ред.259

Бър­зи­на­та, с коя­то се при­е­ма де­кла­ра­ция­та, е до­ка­за­тел­с­тво, че на въ­про­са се гле­да по-ско­ро ка­то на не­що, кое­то тряб­ва да ми­не меж­ду дру­го­то и ни­кой да не раз­бе­ре. Важ­но­то за ко­му­нис­ти­че­ски­те во­да­чи е, че се из­пъл­ня­ват по­е­ти­те ан­га­жи­мен­ти пред югос­лав­ска­та стра­на и Ста­лин. По­ка­за­те­лен за не­си­гур­ност­та и стра­ха, с кои­то се при­е­ма та­зи де­кла­ра­ция, е и фак­тът, че в из­гот­ве­но­то и пуб­ли­ку­ва­но съ­об­ще­ние за днев­ния ред, ра­бо­та­та и ре­ше­ния­та на пле­ну­ма не се го­во­ри за то­ва, че е ра­зи­скван ма­ке­дон­ският въ­прос, че е при­е­та спе­циал­на де­кла­ра­ция по не­го. Впо­след­с­твие не се из­пъл­ня­ва и да­де­но­то в съ­об­ще­ние­то обе­ща­ние, че всич­ки ре­ше­ния на пле­ну­ма ще бъ­дат “до­пъл­ни­тел­но об­на­род­ва­ни”.260

Де­кла­ра­ция­та по ма­ке­дон­ския въ­прос се за­паз­ва в тай­на от бъл­гар­ска­та об­ще­ст­веност. При­чи­на­та е са­мо ед­на: стра­хът, че с ог­лед пре­дстоя­щи­те из­бо­ри то­ва ня­ма да бъ­де от по­лза на пар­тия­та. То­зи страх е ос­но­ва­те­лен, ка­то се има пре­двид и фак­тът, че БРП(к) про­дъл­жа­ва да е един­ст­вена­та по­ли­ти­че­ска си­ла в стра­на­та, ан­га­жи­ра­ла се се­риоз­но с про­ю­гос­лав­ска­та ма­ке­до­нис­тка ли­ния. Та­зи ли­ния все по-чес­то и по-чес­то се по­дла­га на уни­що­жи­тел­на кри­ти­ка от опо­зи­цион­ни­те по­ли­ти­че­ски сре­ди, не се при­е­ма и в сре­ди­те на съ­юз­ни­ци­те в ОФ, с кои­то пар­тия­та се гот­ви да уча­с­тва в пре­дстоя­щи­те из­бо­ри с един­на лис­та. Тя не се при­е­ма от мно­гоб­рой­на­та ма­ке­дон­ска емиг­ра­ция и на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Ето за­що не са­мо до про­веж­да­не­то на пар­ла­мен­тар­ни­те из­бо­ри, но и да­леч след то­ва пар­тий­на­та де­кла­ра­ция по ма­ке­дон­ския въ­прос е сек­рет­на. Из­пъл­не­ние­то на не­йни­те ре­ше­ния се от­ла­га за по-до­бри вре­ме­на, след евен­туа­лен из­бо­рен ус­пех. За не­йно­то съ­дър­жа­ние на 17 ав­густ 1946 г. би­ло уве­до­ме­но са­мо ръ­ко­вод­с­тво­то на ЮКП. В спе­циал­но пис­мо до Ти­то Г. Ди­мит­ров по­соч­ва, че “по раз­би­рае­ми при­чи­ни де­кла­ра­ция­та ня­ма да бъ­де обя­ве­на в пе­ча­та” и мо­ли югос­лав­ско­то ръ­ко­вод­с­тво да я из­пра­ти за све­де­ние и на “ръ­ко­вод­ни­те ма­ке­дон­ски дру­га­ри от Ско­пие”.261

А че има за­що да се крие де­кла­ра­ция­та  от бъл­гар­ския на­род, ли­чи най-ве­че от не­йно­то съ­дър­жа­ние. В нея се со­чи, че ос­нов­на­та част от “ма­ке­дон­ския на­род” се е ор­га­ни­зи­рал дър­жав­но и на­цио­нал­но в рам­ки­те на ФНРЮ ка­то На­род­на ре­пуб­ли­ка Ма­ке­до­ния. Обе­ди­не­ние­то на ос­та­на­ли­те час­ти на “ма­ке­дон­ския на­род” пре­дстои да се из­вър­ши на ба­за­та на та­зи ма­ке­дон­ска дър­жа­ва в рам­ки­те на ФНРЮ. БРП(к) счи­та, че по­дгот­вя­не­то на не­об­хо­ди­ми­те ус­ло­вия за то­ва обе­ди­не­ние, в час­тност при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към НРМ, е де­ло пре­ди всич­ко на “са­ми­те ма­ке­дон­ци”, но и об­ща за­да­ча на оте­че­ст­веноф­рон­тов­ска Бъл­га­рия и ФНРЮ, че в пе­рио­да до при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към НРМ е не­об­хо­ди­мо сис­тем­но да се ра­бо­ти за кул­тур­но­то сбли­жа­ва­не на “ма­ке­дон­ско­то” на­се­ле­ние от то­зи край с НРМ, за по­пу­ля­ри­зи­ра­не де­йност­та и по­сти­же­ния­та на Ма­ке­дон­ска­та на­род­на ре­пуб­ли­ка, на ма­ке­дон­ския език и ли­те­ра­ту­ра, за­по­зна­ва­не с ис­то­рия­та на “ма­ке­дон­ския на­род”, об­лек­ча­ва­не гра­нич­ни­те ус­ло­вия за ши­ро­ко взаим­но об­щу­ва­не и въ­об­ще пре­дприе­ма­не на ред дру­ги мер­ки по ли­ния на кул­тур­на­та ав­то­но­мия, кои­то би­ха спо­соб­с­тва­ли за раз­ви­тие­то на на­цио­нал­но­то съ­зна­ние на “ма­ке­дон­ско­то” на­се­ле­ние и би­ха у­ско­ри­ли не­го­во­то обе­ди­не­ние с ос­нов­на­та част на “ма­ке­дон­ския на­род” в НРМ.

БРП(к) счи­та съ­що, че “ма­ке­дон­ци­те” от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния тряб­ва да имат в из­бо­ри­те за ВНС свои “ма­ке­дон­ски” кан­ди­да­ти, а в са­мо­то ВНС - своя “ма­ке­дон­ска пар­ла­мен­тар­на гру­па”, а в. “Пи­рин­ско де­ло” тряб­ва да при­до­бие пре­дим­но “ма­ке­дон­ски ха­рак­тер”.

В де­кла­ра­ция­та се раз­глеж­да и въ­про­сът за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към НРМ на ба­за­та на до­го­вор меж­ду Бъл­га­рия и Югос­ла­вия. В не­го да се уточ­нят гра­ни­ци­те “на при­съ­е­ди­не­ния Пи­рин­ски край, ка­то се от­чи­тат во­ля­та и ин­те­ре­си­те на са­мия ма­ке­дон­ски на­род”, как­то и въз­мож­ност­та же­лае­щи­те жи­те­ли на то­зи край да за­па­зят бъл­гар­ско­то си граж­дан­с­тво. БРП(к) счи­та, че в ин­те­рес на “ма­ке­дон­ския на­род”, как­то и на Бъл­га­рия и Югос­ла­вия, е, при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да се из­вър­ши по та­къв на­чин, че фак­ти­че­ски да не съ­ще­с­тву­ва мит­ни­че­ска и дру­га гра­ни­ца меж­ду МНР и ос­та­на­ли­те еди­ни­ци на ФНРЮ, т.е. при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към НРМ тряб­ва не са­мо да не за­труд­ни сто­пан­ски­те и кул­тур­ните връз­ки меж­ду “при­съ­е­ди­не­ния Пи­рин­ски край” и Бъл­га­рия, а още по­ве­че да ги ук­ре­пи.

На­края всич­ки пар­тий­ни чле­но­ве и пре­ди всич­ко те­зи от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се за­дъл­жа­ват “най-стро­го да съ­блю­да­ват и прак­ти­че­ски да про­веж­дат та­зи ли­ния”.262

Та­ка при­е­та, де­кла­ра­ция­та на пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво по ма­ке­дон­ския въ­прос мо­же да се оце­ни не са­мо ка­то не­съ­об­ра­зен с обек­тив­ни­те реал­нос­ти до­ку­мент, но и ка­то акт, с кой­то из­ця­ло се пре­да­ват бъл­гар­ски­те на­цио­нал­ни ин­те­ре­си в Ма­ке­до­ния. С при­е­ма­не­то й БРП(к) по­е­ма теж­ка от­го­вор­ност пред бъл­гар­ския на­род. Теж­ки са и на­стъ­пи­ли­те в ре­зул­тат на не­йно­то из­пъл­не­ние по­сле­ди­ци. Ос­но­ва­ния за не­га­тив­на оцен­ка да­ват не са­мо по­ред­ни­те при­зна­ния за съ­ще­с­тву­ва­не­то на ма­ке­дон­ска на­ция, за то­ва, че ма­ке­дон­ският въ­прос е въ­треш­ною­гос­лав­ски и ще се ре­ша­ва в рам­ки­те на Югос­ла­вия, но и по­е­ти­те не­до­стой­ни от на­цио­нал­на глед­на точ­ка ан­га­жи­мен­ти за ма­ке­до­ни­зи­ра­не­то на Пи­рин­ския край. Сред тях най-не­до­стой­но е ре­ше­ние­то за въ­веж­да­не на кул­тур­на ав­то­но­мия, вклю­чи­тел­но и пре­дприе­ма­не на ре­ди­ца де­йствия, кои­то да спо­соб­с­тват за из­ме­не­ние на на­цио­нал­но­то са­мо­съз­на­ние. На­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния не са­мо се тре­ти­ра ка­то не­бъл­гар­ско, а не­що по­ве­че. За не­го­во­то на­цио­нал­но “са­мо­съз­на­ние” ши­ро­ко се от­ва­рят вра­ти­те на съ­рбо­ман­ска­та ек­спан­зия на ЮКП. То­зи факт е про­я­ва на по­ред­но­то пре­стъп­но от­стъп­ле­ние пред югос­лав­ския на­тиск. С ле­ка ръ­ка се да­ва съ­гла­сие за из­вър­шва­не на де­на­цио­на­ли­за­тор­ски ме­роп­рия­тия вър­ху зна­чи­тел­на част от бъл­гар­ска­та те­ри­то­рия, на­се­ля­ва­на от не­за­по­мне­ни вре­ме­на с ко­рен­но бъл­гар­ско на­се­ле­ние. И всич­ко се вър­ши зад не­го­вия гръб, зад гър­ба на пра­ви­тел­с­тво­то и дру­ги­те по­ли­ти­че­ски си­ли в стра­на­та, в пъл­на сек­рет­ност.

За раз­ли­ка от пре­диш­ни ре­ше­ния или де­кла­ра­ции по то­зи въ­прос в се­гаш­на­та има и но­ви мо­мен­ти. При оцен­ка­та й след­ва да се от­че­тат и дру­ги об­стоя­тел­с­тва и фак­ти, до­ве­ли до не­йно­то при­е­ма­не. На пър­во мяс­то то­ва е об­ста­нов­ка­та, при коя­то пар­тия­та пра­ви то­ва. Не тряб­ва да се за­бра­вя, че мал­ко пре­ди то­ва (на 29 юли 1946 г.) се от­кри­ват за­се­да­ния­та на Па­риж­ка­та мир­на кон­фе­рен­ция, на коя­то пре­дстои да бъ­де из­гот­вен и склю­чен мир­ният до­го­вор с Бъл­га­рия. В те­зи пре­го­во­ри се раз­чи­та не са­мо на СССР, но и на обе­ща­на­та по­дкре­па от Югос­ла­вия. В та­зи връз­ка де­кла­ра­ция­та е и не­до­стой­но от­стъп­ле­ние в за­мя­на на очак­ва­на­та за­щи­та в Па­риж.

При оцен­ка на де­кла­ра­ция­та не тряб­ва да се въз­ди­га ка­то оп­рав­да­те­лен фак­тът, че в нея от­но­во при­съ­ства фе­де­ра­ция­та ка­то за­дъл­жи­тел­но ус­ло­вие за из­вър­шва­не на при­съ­е­ди­ня­ва­не­то. В то­зи сми­съл без зна­че­ние е, че на­ред с то­ва в нея се по­ста­вят още и дру­ги ус­ло­вия - едновре­мен­ност на ак­та на при­съ­е­ди­ня­ва­не­то с връ­ща­не­то на За­пад­ни­те по­край­ни­ни на Бъл­га­рия, да ня­ма гра­ни­ци меж­ду Ма­ке­до­ния и Бъл­га­рия, при­съ­е­ди­ня­ва­не­то да не за­труд­ни сто­пан­ски­те и кул­тур­ните връз­ки с Бъл­га­рия, а на­про­тив - още по­ве­че да ги ук­ре­пи, пре­движ­да­не­то да се за­па­зи бъл­гар­ско­то граж­дан­с­тво за оне­зи жи­те­ли на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, кои­то би­ха же­ла­ли то­ва. С те­зи ре­ше­ния на­ред с от­стъп­ки­те се за­ла­гат пре­дпос­тав­ки за но­ви про­ти­во­ре­чия между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия по пъ­тя към при­съ­е­ди­ня­ва­не­то. Те­зи “ба­рие­ри” през след­ва­щи­те ме­се­ци югос­лав­ска­та стра­на ще се опит­ва да пре­о­до­лее с всич­ки си­ли. Не­йният ос­но­вен стре­меж от­но­во ще е при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да пре­дше­с­тву­ва всич­ко ос­та­на­ло. Си­гу­рен за­лог за ус­пех е фак­тът, че в де­кла­ра­ция­та на бъл­гар­ски­те ко­му­нис­ти на­дде­ля­ват и са по­ста­ве­ни на пър­во мяс­то за из­пъл­не­ние де­на­цио­на­ли­за­тор­ски­те на­ме­ре­ния. Ско­ро ко­му­нис­ти­че­ско­то ръ­ко­вод­с­тво при­стъп­ва и към тях­на­та реа­ли­за­ция. В ре­зул­тат на то­ва се осъ­ще­с­твя­ват ме­роп­рия­тия, има­щи теж­ки по­сле­ди­ци за бъл­гар­ска­та кау­за в Ма­ке­до­ния.

Въ­пре­ки на­ли­чие­то на ня­кои “смек­ча­ва­щи ви­на­та об­стоя­тел­с­тва”, из­на­ся­ни на пре­ден план от про­ко­му­нис­ти­че­ски­те ис­то­ри­ци, ка­то вън­шния на­тиск, теж­ко­то между­на­род­но по­ло­же­ние на стра­на­та, по­ста­ве­ни­те ус­ло­вия за край­на­та реа­ли­за­ция на про­ма­ке­до­нис­тка­та и про­ю­гос­лав­ската по­ли­ти­ка, по своя­та съ­щност де­кла­ра­ция­та на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос е пре­да­тел­ски, не­съ­об­ра­зен с на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си на стра­на­та, не­до­пус­тим и пре­стъ­пен акт. Той е сви­де­тел­с­тво за то­ва, че ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) пре­да­ва на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си, по­дчи­ня­вай­ки се на ко­мин­тер­нов­ски­те по­ста­нов­ки за ма­ке­дон­ска­та на­ция, на мни­ма­та ин­тер­на­цио­на­лис­ти­че­ска со­ли­дар­ност, на ис­то­ри­че­ски не­о­бос­но­ва­ни­те и ек­спан­зио­нис­тич­ни вън­шни вну­ше­ния. От те­зи по съ­ще­с­тво про­сръб­ски ре­ше­ния на БРП(к) югос­лав­ска­та стра­на се въз­по­лзва по най-ра­цио­на­лен на­чин.