Пиринска Македония в българоюгославските отношения /1944-1948/

3. Ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния 

(1945 - ав­густ 1946 г.)

 

Без­спо­рен е фак­тът, че през есен­та на 1944 г. бъл­гар­ско­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво се спо­ра­зу­мя­ва с ЮКП и МКП да про­па­ган­ди­ра “обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род”, да съ­де­йства за “съ­буж­да­не­то на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние” в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт, да я пре­и­ме­ну­ва в “ма­ке­дон­ска”, да при­знае на­се­ле­ние­то й за “ма­ке­дон­ско”. Об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к) в Гор­на Джу­мая е за­дъл­же­на да из­пъл­ни по­е­ти­те ан­га­жи­мен­ти. Сви­де­тел­с­тво за то­ва е при­е­та­та от не­йна­та пър­ва об­лас­тна кон­фе­рен­ция (4-5.ХI.1944 г.) про­ма­ке­до­нис­тка ре­зо­лю­ция.126

По­дчер­тан през 1945-1946 г. е стре­ме­жът на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия да на­ло­жи ма­ке­до­нис­тка­та си по­ли­ти­ка в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Ръ­ко­вод­ни­те кад­ри на об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на БРП (к) при­е­мат за­да­чи­те по ма­ке­дон­ския въ­прос ка­то важ­но пар­тий­но по­ръ­че­ние и ра­бо­тят усър­дно за тях­но­то из­пъл­не­ние.

В края на де­кем­ври 1944 г. де­ле­га­ция на ко­ми­те­та уча­с­тва в ра­бо­та­та на вто­ро­то за­се­да­ние на АС­НОМ. Об­лас­тният сек­ре­тар Кр. Стой­чев се хва­ли, че “це­лият ма­ке­дон­ски на­род от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ча­ка кол­ко­то се мо­же по-бър­зо да до­йде он­зи час, ко­га­то ще се съ­е­ди­ни със свои­те бра­тя от Ма­ке­до­ния в Ти­то­ва Югос­ла­вия...”. А пре­дста­ви­те­лят на ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП (к) Д. Тер­пе­шев де­кла­ри­ра: “Тряб­ва да се вър­не на Ма­ке­до­ния де­лът, кой­то днес се на­ми­ра в Бъл­га­рия.”127

БРП (к) на­ла­га ма­ке­до­нис­тки­те за­да­чи на по­дчи­не­ни­те й ма­со­во-по­ли­ти­че­ски ор­га­ни­за­ции. Про­ве­де­на­та на 24-25.ХII.1944 г. пър­ва об­лас­тна кон­фе­рен­ция на РМС се ан­га­жи­ра да раз­гър­не “ши­ро­ка ра­бо­та за из­ди­га­не на­цио­нал­но­то съ­зна­ние на ма­ке­дон­ска­та мла­деж за по­пу­ля­ри­зи­ра­не на но­ва­та ма­ке­дон­ска дър­жа­ва”.128

Оп­ре­де­ле­ни на­де­жди за “по­вди­га­не на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние” чрез “из­у­ча­ва­не ге­роич­но­то ми­на­ло на ма­ке­дон­ския на­род” се въз­ла­гат на пар­тий­на­та про­све­та и пе­чат­на­та про­па­ган­да. На 29.I.1945 г. из­ли­за пър­вият брой на в. “Пи­рин­ско де­ло” (обе­ща­ния още в на­ча­ло­то на ноем­ври 1944 г. от Тр. Кос­тов на Ти­то “ма­ке­дон­ски вес­тник”) ка­то “ор­ган на ОК на ОФ в Ма­ке­дон­ска­та об­ласт”, за да “из­иг­рае важ­на ис­то­ри­че­ска ро­ля ка­то обе­ди­ни­тел­но зве­но между­ Бъл­га­рия и Ма­ке­до­ния за меч­та­на­та... фе­де­ра­ция на брат­ски­те юж­нос­ла­вян­ски на­ро­ди”.129

Вес­тни­кът из­ця­ло се кон­тро­ли­ра от БРП(к). ОФ е са­мо па­ра­ван, зад кой­то об­ко­мът се при­кри­ва. За­то­ва из­да­ние­то про­па­ган­ди­ра ко­му­нис­ти­че­ска­та по­ли­ти­ка по ма­ке­дон­ския въ­прос, пре­тен­ди­ра, че е го­во­ри­тел на “ма­ке­дон­ци­те” и пуб­ли­ку­ва мно­же­с­тво ма­ке­до­нис­тки и про­ю­гос­лав­ски ма­те­риа­ли, пре­и­ме­ну­ва об­ласт­та ка­то “Гор­нод­жу­май­ска ма­ке­дон­ска об­ласт”, а не­го­во­то на­се­ле­ние в “ма­ке­дон­ско на­се­ле­ние в Пи­рин­ския край”.130 Ма­ке­до­нис­тки на­ме­ре­ния и про­я­ви има и се де­кла­ри­рат през ця­ла­та 1945 г., но с тен­ден­ция на ог­ра­ни­ча­ва­не в рам­ки­те на въ­треш­но­пар­тий­на­та про­па­ган­да, за­що­то БРП(к) е при­ну­де­на да съ­об­ра­зя­ва де­йствия­та си със съ­юз­ни­ци­те в ОФ и с реак­ции­те  на мес­тна­та опо­зи­ция. А от­но­ше­ние­то по то­зи въ­прос на дру­ги­те по­ли­ти­че­ски си­ли как­то в на­цио­на­лен, та­ка и в об­лас­тен мащаб не съ­впа­дат с те­зи на БРП (к). Свои струк­ту­ри в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния през пър­ва­та по­ло­ви­на на 1945 г. из­граж­дат БЗНС, НС “Зве­но” и БРСДП. Офор­мя се и опо­зи­ция, ръ­ко­во­де­на от зе­ме­дел­ския деец от Не­вро­коп Бо­рис Чан­джиев.131

Ка­то ха­рак­тер­на тен­ден­ция в об­ще­ст­вено-по­ли­ти­че­ска­та прак­ти­ка на об­ласт­та през 1945 г. ве­че се про­я­вя­ва не­о­доб­ре­ние­то на ко­му­нис­ти­че­ска­та по­ли­ти­ка по ма­ке­дон­ския въ­прос от стра­на на на­се­ле­ние­то и но­воиз­граж­да­щи­те се дру­ги по­ли­ти­че­ски ор­га­ни­за­ции. Те не тре­ти­рат то­зи край ка­то не­бъл­гар­ски. Един­ст­вена­та по­ли­ти­че­ска си­ла, коя­то по един или друг на­чин се опит­ва да по­ста­вя ма­ке­дон­ския въ­прос аги­та­цион­но, е БРП (к). Из­вър­шва­ща­та се про­па­ган­да от не­йна стра­на се съ­про­вож­да с по­клон­ни­че­ско от­но­ше­ние към Югос­ла­вия, ЮКП, Ти­то и не­го­ва­та “спра­вед­ли­ва” на­цио­нал­на по­ли­ти­ка.132 Лан­си­рат се твър­де­ния за ма­ке­дон­ския ха­рак­тер на на­се­ле­ние­то, не­го­вия език, кул­ту­ра и др., т. е. ме­ха­нич­но се  пре­по­вта­рят те­зи­те на при­е­та­та през есен­та на 1944 г. от По­лит­бю­ро ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка. Едновре­мен­но с то­ва ста­ва по-оче­вид­на не­ак­туал­ност­та на та­зи про­даж­на анти­бъл­гар­ска по­ли­ти­ка. По­ка­за­тел­на е прак­ти­ка­та на мла­деж­ки­те, оте­че­ст­веноф­рон­тов­ски­те и до­ри на ор­га­ни­за­ции­те на БРП (к).

Ма­ке­дон­ският въ­прос не се ра­зи­сква и не на­ми­ра мяс­то в при­е­та­та ре­зо­лю­ция на про­ве­де­на­та на 18.­­II.1945 г. об­лас­тна кон­фе­рен­ция на мла­деж­ки­те оте­че­ст­веноф­рон­тов­ски ко­ми­сии (съ­вмес­тна ор­га­ни­за­ция на РМС и ЗМС).133 Ма­ке­до­нис­тки за­да­чи не се при­е­мат и от съ­вмес­тна­та об­лас­тна кон­фе­рен­ция на РМС и ЗМС от на­ча­ло­то на юли 1945 г.134

В мла­деж­ки­те про­ко­му­нис­ти­че­ски сре­ди ма­ке­дон­ският въ­прос се спо­ме­на­ва ед­ва на об­лас­тна­та кон­фе­рен­ция на анти­фа­шис­тка­та мла­деж, про­ве­де­на на 30.VIII.1945 г. При­е­та­та ре­зо­лю­ция пре­по­ръч­ва “да се ра­зяс­ни ста­но­ви­ще­то на пар­тия­та по ма­ке­дон­ския въ­прос сред за­блу­де­на­та ма­ке­дон­с­тва­ща мла­деж, за да се лик­ви­ди­ра един път за­ви­на­ги с ми­хай­лов­щи­на­та”.135

Под “ма­ке­дон­с­тва­ща” мла­деж се имат пре­двид всич­ки, кои­то за­щи­та­ват бъл­гар­ския ха­рак­тер на Ма­ке­до­ния. Ето за­що цел­та на пре­движ­да­но­то ра­зяс­ня­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос е лик­ви­ди­ра­не­то на “ми­хай­лов­щи­на­та”, т.е. на бъл­гар­щи­на­та.

Офор­мя­не­то на опо­зи­ция­та в на­цио­на­лен план и от­кри­то­то й про­ти­во­пос­та­вя­не сре­щу ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия е по­дтик за анти­ма­ке­до­нис­тки из­я­ви и за опо­зи­цион­ни­те си­ли в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Ос­нов­но оръ­жие на анти­ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да по то­ва вре­ме са слу­хо­ве­те, че “ко­му­нис­ти­те се гот­вят да пре­да­дат об­ласт­та на съ­рби­те”. За­ед­но с Б. Чан­джиев на опо­зи­цион­ни по­зи­ции за­ста­ват чле­но­ве­те на об­лас­тно­то ръ­ко­вод­с­тво на БЗНС Н. Хай­ду­ков и Ст. Каб­зи­мал­ски. Из­вес­тни опо­зи­цион­ни на­строе­ния за “ОФ, но без ко­му­нис­ти” про­ник­ват в БЗНС и НС “Зве­но” в Раз­лог, ЗМС - Не­вро­коп, и др. От­но­ше­ние­то на опо­зи­ция­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия е на­пъл­но от­ри­ца­тел­но. ОК на БРП(к) ока­че­с­твя­ва та­зи по­зи­ция ка­то “ми­хай­ло­вис­тка”, ка­то про­я­ва на ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­ни­зъм.136

Към юни 1945 го­ди­на об­ко­мът е раз­тре­во­жен от ряз­ко­то спа­да­не на своя ав­то­ри­тет. Ос­но­ва­те­лен е из­во­дът, че при­чи­на за то­ва е ста­но­ви­ще­то му по ма­ке­дон­ския въ­прос. Из­ра­зя­ва се тре­во­га от по­я­ви­ли­те се мла­деж­ки кон­спи­ра­ции, от за­чес­ти­ли­те слу­чаи на ми­на­ва­не в не­ле­гал­ност, от аги­та­ция­та за съ­зда­ва­не на не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния. Те­зи “вър­хо­вис­тки” спо­ред ко­ми­те­та де­я­ния са де­ло на мла­де­жи от 16 до 20-го­диш­на въз­раст, кои­то би­ли под влия­ние на “вър­хо­виз­ма”, а при­чи­на­та за тях­на­та по­я­ва би­ла то­ва, че пар­тия­та не е на­пра­ви­ла ни­що за “ра­зяс­ня­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос и ра­зоб­ли­ча­ва­не на вър­хо­вис­ти­те ка­то пре­ден от­ряд на ве­ли­ко­бъл­га­риз­ма”.137

Опит да из­яс­ни за­що ма­ке­до­нис­тка­та де­йност на ко­му­нис­ти­те е не­е­фек­тив­на, пра­ви Еф­тим Геор­гиев - инс­трук­тор при ЦК, оби­ко­лил об­ласт­та око­ло 21.VII.1945 г. Ос­но­вен е из­во­дът му, че лип­сва “ши­ро­ка аги­та­цион­на де­йност сред на­ро­да” за по­ли­ти­ка­та на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос. “За на­ция­та, на­цио­нал­ния въ­прос, бал­кан­ския въ­прос и ма­ке­дон­ския - ни­що” - се оп­лак­ва Е. Геор­гиев в от­че­та си до ЦК на БРП (к), обоб­ща­вай­ки, че ня­ма ре­зул­та­ти по “внед­ря­ва­не на съ­зна­ние­то”.138

По вре­ме на оби­кол­ка­та си Е. Ге­ор­ги­ев на­ре­ж­да на око­лий­с­ки­те пар­тий­ни ор­га­ни­за­ции да вклю­ч­ват в про­г­ра­ма­та на пар­тий­ни­те кур­со­ве, ка­к­то и в “про­с­ве­та­та на ши­ро­ки­те на­ро­д­ни ма­си” “вне­д­ря­ва­не­то на ма­ке­дон­с­ко­то съ­з­на­ние” на ос­но­ва­та на изу­ча­ва­не “ма­ке­дон­с­ко­то на­ци­о­нал­но дви­же­ние, че­с­т­ва­не­то на да­ти от то­ва дви­же­ние”. От пар­тий­ни­те ко­ми­те­ти се изи­с­к­ва да про­ве­дат спе­ш­на ра­зя­с­ни­тел­на кам­па­ния сред на­се­ле­ни­е­то за то­ва “ка­к­во пре­д­с­та­в­ля­ва дне­ш­на фе­де­рал­на Юго­с­ла­вия”. Цел­та на ак­ци­я­та е да се раз­сей­ват “вси­ч­ки зло­в­ре­ди слу­хо­ве, ко­и­то раз­про­с­т­ра­ня­ва в об­ла­ст­та вра­же­с­ка­та ми­хай­ло­ви­с­т­ка про­па­ган­да”. “Знай­но е - про­дъл­жа­ва ин­с­т­ру­к­то­рът - че на­с­т­ро­е­ни­е­то на не­мал­ка част от на­се­ле­ни­е­то през есен­та (1944 г. - бел. В. А.), пък и се­га съ­в­сем не е би­ло за при­съ­е­ди­ня­ва­не.” За “на­у­ч­но­то” обе­з­пе­ча­ва­не на про­па­ган­д­на­та ак­ция се пре­по­ръ­ч­ват до­к­ла­ди на Вл. По­п­то­мов, Д. Вла­хов, Й. Б. Ти­то и др.139

Ос­вен при­зна­ние­то, че пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния не пра­вят ни­що за прак­ти­че­ска­та реа­ли­за­ция на ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка, съ­ще­ст­вено е и дру­го­то при­зна­ние, до­шло и до зна­ние­то на вис­ше­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво, че и в мо­мен­та на­се­ле­ние­то е про­тив при­съ­е­ди­ня­ва­не­то към Югос­ла­вия и че то е под влия­ние­то на “вра­же­ска­та ми­хай­ло­вис­тка про­па­ган­да”.

Не­е­фек­тив­на­та ра­бо­та по ма­ке­дон­ския въ­прос се по­твър­жда­ва и от от­че­ти­те за ме­се­ци­те ап­рил, май и юни на мес­тни­те ко­ми­те­ти. Про­ва­лът на пропагандата за не­бъл­гар­ския ха­рак­тер на на­се­ле­ние­то се обяс­ня­ва със “сла­ба­та про­све­та по на­род­нос­тна ли­ния”. Са­мо от ГК на БРП (к) в Бан­ско пре­дуп­реж­да­ват: “...ви­на­та е и дру­га­де. Из­глеж­да, не, а чо­век ос­та­ва с впе­чат­ле­ние­то, че хо­ра­та, чии­то ба­щи и де­ди сло­жи­ха на­ча­ло­то на ма­ке­дон­ско­то ре­во­лю­цион­но дви­же­ние, не се чув­с­тват ма­ке­дон­ци.”140

Ма­ке­до­нис­тка­та по­зи­ция на БРП (к) е ос­нов­на при­чи­на за въз­ник­ва­не на про­ти­во­ре­чия в об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на ОФ. Опи­ти­те тя да се на­ло­жи ка­то аги­та­цион­на за­да­ча и на ОФ ко­ми­те­ти­те про­па­дат за­ра­ди от­ка­за на БЗНС, НС “Зве­но” и БРСДП. По­ве­де­ние­то им е в съ­зву­чие с по­зи­ция­та на тех­ни­те цен­трал­ни ръ­ко­вод­с­тва. През юли 1945 г. об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на БРП (к) из­па­да в из­о­ла­ция за­ра­ди упор­с­тво­то си да на­ло­жи ко­му­нис­ти­че­ска­та по­ли­ти­ка по ма­ке­дон­ския въ­прос. В на­ве­че­рие­то на пар­ла­мен­тар­ни­те из­бо­ри ве­че се офор­мя и мес­тна­та опо­зи­ция. Един от ос­нов­ни­те до­во­ди в не­йна­та анти­ко­му­нис­ти­че­ска про­па­ган­да е ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на БРП (к), коя­то се оце­ня­ва ка­то пре­да­тел­ска, про­сръб­ска и анти­бъл­гар­ска.

Въ­пре­ки оче­бий­ния про­вал на всич­ки пла­ни­ра­ни про­па­ган­дис­тки ме­роп­рия­тия и най-ве­че на де­монс­три­ра­но­то от стра­на на на­се­ле­ние­то не­же­ла­ние да при­е­ме на­трап­ва­на­та “ма­ке­дон­ска” на­цио­нал­ност и “обе­ди­не­ние­то”, как­во­то и да е то, на 3 ав­густ 1945 г. По­лит­бю­ро на ЦК на БРП(к) при­е­ма ре­ше­ние № 50 “В по­дкре­па кул­тур­но-на­цио­нал­ни­те и­ска­ния на ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт”. То пре­движ­да “Да се да­де по­дкре­па на и­ска­не­то за пре­движ­да­не в учеб­на­та про­гра­ма за про­гим­на­зиал­но­то об­ра­зо­ва­ние в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт из­у­ча­ва­не­то  “Ис­то­рия­та на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но-ос­во­бо­ди­тел­но дви­же­ние”, как­то и да­ва­не­то на еле­мен­тар­ни по­зна­ния по ус­трой­с­тво­то, по­ли­ти­че­ския, ико­но­ми­че­ския и кул­тур­ния жи­вот на фе­де­рал­на Ма­ке­до­ния”. В по­со­че­но­то в до­ку­мен­та “ос­но­ва­ние” се твър­ди, че то­ва и­ска­не “от­го­ва­ря на чув­с­тва­та и же­ла­ния­та на на­се­ле­ние­то”. На­по­мня се, че то би­ло по­ста­ве­но още на об­лас­тна­та пар­тий­на кон­фе­рен­ция от есен­та на 1944 г. Въ­веж­да­не­то на но­ва­та учеб­на дис­цип­ли­на щя­ло да по­дчер­тае спо­ред ре­ше­ние­то “на­ше­то и­скре­но при­я­тел­с­тво към фе­де­рал­на Ма­ке­до­ния” и щя­ло да бъ­де “нов при­нос за сбли­же­ние­то с Ти­то­ва Югос­ла­вия”. “За­до­во­ля­ва­не­то на то­ва и­ска­не за­се­га е един­ст­вена­та мяр­ка, коя­то от­го­ва­ря на съ­ще­с­тву­ва­що­то по­ло­же­ние в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт, чие­то на­се­ле­ние ние при­зна­ва­ме за ма­ке­дон­ско, но кое­то не се чув­с­тва на­цио­нал­но уг­не­те­но” - се со­чи в ре­ше­ние­то, за­вър­шва­що с убеж­де­ние­то, че то ще да до­при­не­се и за “още по-ши­ро­ко­то об­хва­ща­не на всич­ки слое­ве от ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние и спе­чел­ва­не­то им в пре­дстоя­щи­те из­бо­ри за про­гра­ма­та на ОФ”. Ре­ше­ние­то е по­дпи­са­но от чле­но­ве­те на По­лит­бю­ро Тр. Кос­тов, Г. Чан­ков, В. Чер­вен­ков, Вл. По­пто­мов, Д. Тер­пе­шев, Ц. Дра­гой­че­ва, Д. Га­нев и Г. Да­мя­нов.141

В на­ве­че­рие­то на пре­диз­бор­на­та кам­па­ния в об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ из­бух­ва скан­дал. По­вод за не­го е по­дго­тов­ка­та на об­ща­та про­ек­то­лис­та за на­род­ни пре­дста­ви­те­ли. БРП (к) не крие на­ме­ре­ние­то си да ра­бо­ти за съ­зда­ва­не­то на “ма­ке­дон­ска” пар­ла­мен­тар­на гру­па, да вклю­чи в пре­диз­бор­на­та по­дго­тов­ка ло­зун­ги с ма­ке­до­нис­тко съ­дър­жа­ние, как­то и да дик­ту­ва съ­ста­ва на про­ек­то­лис­та­та. Във връз­ка с то­ва ОК на БРП (к) из­гот­вя свое пре­дло­же­ние, кое­то се об­съж­да в ЦК, а не от­до­лу. То­ва се от­на­ся и за пре­дста­ви­те­ли­те на дру­ги­те ор­га­ни­за­ции.142

След­ва ос­тра реак­ция на Н. Хай­ду­ков - пре­дсе­да­тел на ОК на ОФ и на об­лас­тна­та друж­ба на БЗНС. На 25.VII.1945 г. той от­каз­ва да по­дпи­ше оте­че­ст­веноф­рон­тов­ска­та кан­ди­дат­ска лис­та и на­пу­ска пре­дсе­да­тел­ския пост, за­я­вя­вай­ки, че ми­на­ва в опо­зи­ция.143

Цен­трал­но­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво не скри­ва тре­во­га­та си от раз­воя на съ­би­тия­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. За­си­ле­на­та анти­ма­ке­до­нис­тка про­па­ган­да, кон­ста­ти­ра­но­то не­из­пъл­не­ние на по­ръ­че­ния­та за про­па­ган­ди­ра­не на ма­ке­до­нис­тка­та пар­тий­на по­ли­ти­ка, ряз­ко­то спа­да­не ав­то­ри­те­та на пър­вич­ни­те ко­му­нис­ти­че­ски ор­га­ни­за­ции, раз­ко­лът в об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на ОФ го ка­рат да пре­дприе­ме мер­ки. За та­зи цел през вто­ра­та по­ло­ви­на на ав­густ в об­ласт­та е из­пра­тен Вла­ди­мир По­пто­мов. Той да­ва спе­циал­ни, в ду­ха на по­след­но­то ре­ше­ние на пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво на­път­с­твия по ма­ке­дон­ския въ­прос и на­реж­да да се раз­глеж­да са­мо на съ­бра­ния на ор­га­ни­за­ции­те на пар­тия­та.144

На­ло­же­но­то ог­ра­ни­ча­ва­не на ма­ке­дон­ска­та про­па­ган­да не е слу­чай­но. То е пре­диз­ви­ка­но от по­я­ва­та на от­кри­та съ­про­ти­ва сре­щу ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на ко­му­нис­ти­те как­то в на­цио­на­лен, та­ка и в об­лас­тен ма­щаб. Най-яр­ко до­ка­за­тел­с­тво за съ­про­ти­ва­та сре­щу ма­ке­до­низ­ма е съ­зда­ла­та се об­ста­нов­ка в Све­тив­рач­ка око­лия и осо­бе­но в Све­ти Врач към сеп­тем­ври 1945 г.

От ма­со­ви анти­ма­ке­до­нис­тки на­строе­ния е об­хва­на­та по­чти ця­ла­та мла­деж на гра­да и око­лия­та. Не­до­вол­с­тво­то от ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на ко­му­нис­ти­те при­до­би­ва ор­га­ни­зи­ран ха­рак­тер. Не­до­вол­ни мла­де­жи ос­но­ва­ват Ак­цио­нен ко­ми­тет, кой­то свик­ва в Све­ти Врач мно­го­люд­на кон­фе­рен­ция по ма­ке­дон­ския въ­прос. На­мес­ва се око­лий­ският ко­ми­тет на БРП(к), кой­то чрез по­дста­ве­ни ли­ца ов­ла­дя­ва кон­фе­рен­ция­та. За да па­ри­рат не­до­вол­с­тво­то, фун­кцио­не­ри­те на око­лий­ския ко­ми­тет са при­ну­де­ни не са­мо да се явят на нея, но по­ла­гат зна­чи­тел­ни уси­лия за раз­сей­ва­не на слу­хо­ве­те за пре­дстоя­що при­съ­е­ди­ня­ва­не към Югос­ла­вия. По оцен­ка на учас­тник в кон­фе­рен­ция­та та­зи на­ме­са до­веж­да до “из­вес­тно об­лек­че­ние и ра­дост”, вна­ся “ус­по­кое­ние” в гра­да и око­лия­та.145

Със слу­чая в Све­ти Врач се за­ни­ма­ва и об­лас­тният ко­ми­тет на БРП (к). На за­се­да­ние от 4.Х.1945 г. се пра­ви оцен­ка, че бол­шин­с­тво­то от мла­де­жи­те са “ми­хай­ло­вис­тки на­строе­ни”, че ак­ция­та в Све­ти Врач и око­лия­та е де­ло на “ми­хай­ло­вис­тки мла­де­жи”. Ка­то по­ло­жи­тел­но се оце­ня­ва по­ве­де­ние­то на око­лий­ския ко­ми­тет в Све­ти Врач. Във връз­ка със слу­чи­ло­то се в Све­тив­рач­ко об­лас­тният ко­ми­тет сти­га до из­во­да, че се за­къс­ня­ва с ра­зяс­ня­ва­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос. За­по­чва тър­се­не­то на по­дхо­дя­ща фор­ма за “по­ста­вя­не­то му на­вся­къ­де”, за да на­стъ­пи “не­об­хо­ди­мо ус­по­кое­ние”.146

За це­ли­те на спо­ме­на­то­то ус­по­кое­ние и “здра­во об­вър­зва­не за ОФ” пар­тия­та въз­на­ме­ря­ва да про­ве­де пре­диз­бор­на­та кам­па­ния за депутати в народното събрание (ІХ-Х.1945 г.) в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния под ло­зун­га, че ако ОФ спе­че­ли из­бо­ри­те, ще осъ­ще­с­тви пла­ни­ра­ни­те най-тес­ни връз­ки с Югос­ла­вия ка­то един­ст­вен път за трай­но и окон­ча­тел­но ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос. Из­яв­ле­ние в то­зи сми­съл пред югос­лав­ския вес­тник “Бор­ба”, пра­ви Тр. Кос­тов. Спо­ред не­го по­бе­да­та на ОФ щя­ла да отс­тра­ни всич­ки пре­чки за “на­цио­нал­но­то са­мооп­ре­де­ле­ние на це­ло­куп­ния ма­ке­дон­ски на­род и за осъ­ще­с­твя­ва­не на не­го­ви­те на­цио­нал­ни идеа­ли”. Той съ­об­ща­ва и за на­ме­ре­ние­то по вре­ме на пре­диз­бор­на­та кам­па­ния в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да се по­пу­ля­ри­зи­ра “ут­вър­жда­ва­не­то и из­граж­да­не­то на фе­де­рал­на Ма­ке­до­ния в рам­ки­те на Ти­то­ва Югос­ла­вия”.147

Ско­ро БРП (к) се от­каз­ва от то­ва си на­ме­ре­ние, тъй ка­то се стра­ху­ва от за­гу­ба в из­бо­ри­те и се на­тък­ва на ре­ши­те­лен от­каз от стра­на на съ­юз­ни­ци­те в ОФ. По та­зи при­чи­на в об­ща­та пре­диз­бор­на кам­па­ния не се из­по­лзват ло­зун­ги, свър­за­ни с про­ю­гос­лав­ски­те ма­ке­до­нис­тки на­ме­ре­ния на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия. До­кол­ко­то то­ва ста­ва, то е ре­зул­тат от инер­ция­та или плод на от­дел­ни са­мои­ни­циа­ти­ви в рам­ки­те на ко­му­нис­ти­че­ска­та про­па­ган­да.148

След из­бо­ри­те (18.ХІ.1945 г.) ко­му­нис­ти­те отново се опитват да пропагандират ма­ке­до­нис­тка­та си политика и намерения. При­мер за то­ва е ор­га­ни­зи­ра­но­то в об­ласт­та че­с­тва­не на 29 ноем­ври - на­цио­нал­ния праз­ник на Югос­ла­вия. Же­ла­ние­то да се при­да­де на ме­роп­рия­тие­то ма­сов “все­на­ро­ден ха­рак­тер” не се по­сти­га. Че­с­тва­не­то има са­мо въ­треш­но­пар­тиен об­хват - че­те се спе­циа­лен до­клад, в кой­то се пояснява как БРП(к) и ЮКП в най-скоро време ще разрешат македонският въпрос. От обявеното за осъществяване "в най-скоро време" обединение се плашат дори и комунистите. Причината за този страх по оцен­ка на об­ко­ма се дължи да това, че в доклада има­ло “не­съ­впа­да­щи с мо­мен­та ло­зун­ги за юж­нос­ла­вян­ска и бал­кан­ска фе­де­ра­ция”, “твър­де гръм­ки ду­ми без съ­дър­жа­ние”, “про­ти­во­пос­та­вя­не ма­ке­дон­ския на­род на бъл­гар­ския”.149

През ноем­ври - де­кем­ври 1945 г. в опо­зи­цион­ния пе­чат из­ли­зат тре­вож­ни съ­об­ще­ния за ма­ке­до­нис­тки­те на­ме­ре­ния на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия. Ос­тро кри­тич­ни сре­щу ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП (к) са пре­дуп­реж­де­ния­та, че то се гот­ви да де­на­цио­на­ли­зи­ра на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния.150

От то­ва вре­ме са и все по-за­чес­тя­ва­щи­те макар и плахи кри­ти­ки сре­щу ли­ния­та по ма­ке­дон­ския въ­прос в сре­ди­те на ни­зо­ви­те ко­му­нис­ти­че­ски ор­га­ни­за­ции. И­ска се яс­но­та по то­зи въ­прос. На 2.ХII.1945 г. та­ки­ва и­ска­ния се по­ста­вят на об­лас­тно съ­ве­ща­ние в Раз­лог. Чле­нът на об­лас­тния ко­ми­тет Асен Ча­рък­чиев обе­ща­ва, че в най-ско­ро вре­ме ще се из­не­се спе­циа­лен до­клад. Той на­по­мня за ста­но­ви­ще­то на пар­тия­та, че “ма­ке­дон­ският въ­прос ще бъ­де раз­ре­шен ця­лос­тно и пъл­но при пъл­но­то де­мок­ра­ти­зи­ра­не и из­граж­да­не на фе­де­ра­ция на юж­ни­те сла­вя­ни”. Спи­рай­ки се на въ­про­са за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, той по­соч­ва, че “за­се­га ед­но при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към фе­де­рал­на Ма­ке­до­ния на Ти­то­ва Югос­ла­вия не би се по­срещ­на­ло до­бре ни­то от на­се­ле­ние­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, кое­то има ве­че дъл­го­го­диш­ни и тес­ни по­ли­ти­че­ски и ико­но­ми­че­ски връз­ки с Бъл­га­рия, ни­то от на­се­ле­ние­то на Бъл­га­рия”.151

Вто­ра­та око­лий­ска от­чет­но-из­бор­на кон­фе­рен­ция на БРП (к) в Раз­лог, про­ве­де­на на 13.I.1946 г., да­ва ясен от­го­вор за при­чи­ни­те, по­ра­ди кои­то ма­ке­до­нис­тка­та ли­ния е не­ак­туал­на. След ка­то из­броя­ва ве­че по­зна­ти­те пар­тий­ни трак­тов­ки по ма­ке­дон­ския въ­прос и про­из­вол­но обя­вя­ва око­лия­та ка­то част от “ма­ке­дон­ска­та зе­мя”, а на­се­ле­ние­то му - ка­то “част от ма­ке­дон­ския на­род”, след по­зна­ти­те из­бли­ци на “ра­дост” и по­здра­ви към “но­ва­та ма­ке­дон­ска дър­жа­ва и Ти­то­ва Югос­ла­вия”, в до­кла­да си пред кон­фе­рен­ция­та сек­ре­та­рят на око­лий­ския ко­ми­тет Г. Хад­жии­ва­нов при­зна­ва: “Оба­че ма­ке­дон­ският въ­прос не за­е­ма осо­бе­но мяс­то в жи­во­та на на­се­ле­ние­то в око­лия­та. То се чув­с­тва по­ве­че към Бъл­га­рия, от­кол­ко­то към Ма­ке­до­ния.152

В на­ча­ло­то на 1946 г. се про­веж­дат и дру­ги­те око­лий­ски пар­тий­ни кон­фе­рен­ции на БРП (к). И на тях се при­зна­ва, че от­но­ше­ние­то на на­се­ле­ние­то към ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на пар­тия­та не се раз­ли­ча­ва от то­ва в Раз­лож­ка око­лия. Анти­ма­ке­до­нис­тки­те про­я­ви се оце­ня­ват ка­то “фа­шис­тки” и “ми­хай­ло­вис­тки”, а “на­ма­ле­но­то на­цио­нал­но ма­ке­дон­ско чув­с­тво” се обяс­ня­ва с “вър­хо­вис­тко­то влия­ние”. За­то­ва се пре­движ­да про­веж­да­не­то на “сис­тем­на ра­зяс­ни­тел­на ра­бо­та за из­у­ча­ва­не на ре­во­лю­цион­но­то ма­ке­дон­ско ми­на­ло”, кое­то щя­ло “да по­вдиг­не на­цио­нал­но­то ма­ке­дон­ско съ­зна­ние”.153

Кон­ста­та­ция­та, че в ця­ла­та об­ласт през 1945 г. не се по­сти­га ни­що за на­ла­га­не ко­му­нис­ти­че­ски­те идеи за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос, е без­спор­на. За­то­ва об­лас­тният ко­ми­тет бие тре­во­га, че “раз­вен­ча­ва­не­то на ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм” е най-се­риоз­ният не­до­ста­тък в де­йност­та на от­де­ли­те “Аги­та­ция и про­па­ган­да”.154

Пъл­но при­зна­ние за про­ва­ла на ро­доот­стъп­на­та ли­ния по ма­ке­дон­ския въ­прос се пра­ви и по вре­ме на вто­ра­та об­лас­тна кон­фе­рен­ция на БРП(к), про­ве­де­на в Гор­на Джу­мая на 16 и 17.II.1946 г. В спе­циа­лен раз­дел на до­кла­да "Как стои у нас ма­ке­дон­ският въ­прос?” се на­по­мня, че на кон­фе­рен­ция­та от 1944 г. са взе­ти “пра­вил­ни ре­ше­ния” за во­де­не на про­свет­на ра­бо­та по ма­ке­дон­ския въ­прос, за из­у­ча­ва­не на ма­ке­дон­ска­та ис­то­рия, за по­пу­ля­ри­зи­ра­не на ма­ке­дон­ска­та дър­жа­ва, за “кул­ти­ви­ра­не­то на ма­ке­дон­ско на­цио­нал­но чув­с­тво” и др. А на въ­про­са да­ли по­ста­ве­ни­те за­да­чи са из­пъл­не­ни, се от­го­ва­ря:”...съ­вър­ше­но мал­ко не­що на­пра­вих­ме в то­ва от­но­ше­ние”.

“Гру­пи­ра­не­то на мла­деж­та в ми­хай­ло­вис­тки гру­пи” се обяс­ня­ва с не­до­ста­тъч­но из­яс­не­ния ма­ке­дон­ски въ­прос, кое­то спо­соб­с­тва­ло мла­деж­та да се из­по­лзва от “вра­же­ски” еле­мен­ти. До­ри и в про­па­ган­ден ас­пект на ма­ке­дон­ския въ­прос се гле­да­ло фор­мал­но. На кри­ти­ка се по­дла­гат де­ле­га­ти­те на кон­фе­рен­ции­те в Гор­на Джу­мая и Све­ти Врач, за­що­то в пре­об­ла­да­ва­що­то мно­зин­с­тво в ан­кет­ни­те си кар­ти са се записали ка­то бъл­га­ри, а не ка­то “ма­ке­дон­ци”. На­края от­го­вор­ност­та, че ма­ке­дон­ският въ­прос не е “ши­ро­ко по­ста­вен и ра­зяс­нен”, се хвър­ля вър­ху об­лас­тния ко­ми­тет, кой­то не бил дал “до­ста­тъч­но ука­за­ния и помощ в това отношение.155

На ма­ке­дон­ския въ­прос се спи­ра и Вл. По­пто­мов. Мис­ли­те му се свеж­дат до след­но­то: ис­то­ри­че­ски факт е, че ве­че съ­ще­с­тву­ва ма­ке­дон­ска фе­де­рал­на дър­жа­ва, с коя­то тряб­ва­ло да се съ­об­ра­зя­ва по­ли­ти­ка­та по ма­ке­дон­ския въ­прос; “ма­ке­дон­ският на­род” имал свое пра­ви­тел­с­тво и раз­ви­вал своя кул­ту­ра в рам­ки­те на Ти­то­ва Югос­ла­вия; ня­ма­ло ни­що осо­бе­но в то­ва, тъй ка­то югос­лав­ски­те на­ро­ди пър­ви вдиг­на­ли зна­ме­то на бор­ба­та сре­щу хит­ле­ро­фа­шиз­ма след СССР, а Бъл­га­рия би­ла оку­па­тор­ка; в та­зи бор­ба “ма­ке­дон­ският на­род” уча­с­твал за­ед­но с югос­лав­ски­те на­ро­ди, по­ра­ди кое­то фе­де­рал­на Ма­ке­до­ния би­ла съ­зда­де­на в Ти­то­ва Югос­ла­вия; включ­ва­не­то й в Югос­ла­вия би­ло спра­вед­ли­во, а с то­ва бил осъ­ще­ст­вен ло­зун­гът “Ма­ке­до­ния - на ма­ке­дон­ци­те”, т.е. “ма­ке­дон­ци­те” са­ми би­ли из­вою­ва­ли пра­во­то си да бъ­дат в Югос­ла­вия; на­ли­це е пер­спек­ти­ва­та след ед­на-две го­ди­ни Ма­ке­до­ния да се обе­ди­ни в рам­ки­те на Югос­ла­вия; Егей­ска Ма­ке­до­ния е сла­вян­ска и ра­но или къс­но съ­що ще вле­зе в юж­нос­ла­вян­ска­та фе­де­ра­ция.

Вл. По­пто­мов се спи­ра и на въ­про­са за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния: “Що се от­на­ся до на­ша­та об­ласт, ще ка­жа след­но­то: тук ня­ма на­цио­на­лен гнет. Има ма­ке­дон­ски тра­ди­ции. Не се чув­с­тва на­цио­на­лен гнет ни­то по език. На­шият край е по-из­ос­та­нал и фа­шис­тки­те пра­ви­тел­с­тва гле­да­ха да оби­рат тю­тю­на. По про­из­ход на­се­ле­ние­то е ма­ке­дон­ско, кое­то е и­ска­ло са­мооп­ре­де­ле­ние­то и обе­ди­не­ние­то. Но не­об­хо­ди­мо ли е да пре­дпо­чи­та­ме обе­ди­не­ние­то пред всич­ки дру­ги въ­про­си?” След ка­то по­соч­ва, че на­цио­нал­ният въ­прос бил по­дчи­нен на об­щия въ­прос на ре­во­лю­ция­та, че има по-вис­ши за­да­чи ка­то из­граж­да­не­то на сил­на и де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия и че ед­но евен­туал­но обе­ди­не­ние” ще по­дпо­мог­не реак­ция­та в Бъл­га­рия”, той от­го­ва­ря: “Ако ние из­вър­шим тая глу­пост, то­ва зна­чи да на­леем во­да във во­де­ни­ца­та на вра­га.” 

От по-на­та­тъш­ни­те раз­съж­де­ния на По­пто­мов се раз­би­ра, че е про­тив обе­ди­не­ние­то в мо­мен­та, а не из­об­що. Той по­соч­ва, че в Бъл­га­рия има два ук­ло­на по ма­ке­дон­ския въ­прос. Пър­вият бил “де­сен - ве­ли­ко­бъл­гар­ски”. “Зад не­го стоят оне­зи, кои­то смя­тат, че в Ма­ке­до­ния жи­веят бъл­га­ри, въ­об­ще се за­стъп­ват за не­йния бъл­гар­ски ха­рак­тер. То­зи де­сен ук­лон се про­я­вя­ва и между­ нас. Каз­ва­ме, че сме бъл­га­ри” - при­зна­ва По­пто­мов и вед­на­га след то­ва пре­дуп­реж­да­ва, че де­сни­те си­ли и­ска­ли по то­зи на­чин да ска­рат Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния с Югос­ла­вия и да я раз­де­лят с Бъл­га­рия. Вто­рият ук­лон бил “ле­во­сек­тант­ският”. Не­го­ви­те при­вър­же­ни­ци смя­та­ли, че Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния тряб­ва да се обе­ди­ни вед­на­га с Вар­дар­ска. Не­съ­мне­но тук Вл. По­пто­мов има пре­двид скоп­ски­те ръ­ко­во­ди­те­ли и тех­ни­те по­ма­га­чи в Бъл­га­рия - го­ре­щи ра­де­те­ли на по­до­бно обе­ди­не­ние. Го­во­рей­ки за тях, той пре­дуп­реж­да­ва: “Кой­то смя­та, че тряб­ва Пи­рин­ска и Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния да се съ­бе­рат, не­ка знае, че по­ма­га на реак­ция­та. Тряб­ва да знаем, че ни­то БРП (к), ни­то ЮКП в мо­мен­та не по­ста­вят то­зи въ­прос, за­що­то то­ва зна­чи да за­бием нож в гър­ба на Бъл­га­рия. То­ва зна­чи да по­мог­нем на вра­го­ве­те. Ние тряб­ва да за­па­зим ОФ Бъл­га­рия. Що се от­на­ся до съюз и фе­де­ра­ция, то­ва мо­же и тряб­ва да ста­не. Ние, ма­ке­дон­ци­те от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, ще хва­нем за ръ­ка бъл­га­ри­те, а ма­ке­дон­ци­те от Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния ще хва­нат с дру­га­та ръ­ка съ­рби­те и всич­ки за­ед­но ще об­ра­зу­ва­ме фе­де­ра­ция на юж­ни­те сла­вя­ни”.156

Как­то се виж­да от из­каз­ва­не­то на По­пто­мов, на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се от­реж­да ро­ля­та на обе­ди­ни­тел­но зве­но за съ­зда­ва­не­то на фе­де­ра­ция между­ Югос­ла­вия и Бъл­га­рия. От­кроя­ва се и схва­ща­не­то, че в то­га­ваш­ния мо­мент идея­та за при­съ­е­ди­ня­ва­не на то­зи край към Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния и из­об­що към Югос­ла­вия е не­на­вре­мен­на, не­съ­об­ра­зе­на с те­ку­ща­та въ­треш­на и между­на­род­на си­туа­ция. По­дчер­та­ва се, че та­ко­ва при­съ­е­ди­ня­ва­не не е въз­мож­но без осъ­ще­с­твя­ва­не на съюз и фе­де­ра­ция между­ юж­ни­те сла­вя­ни. Явен е опи­тът ко­му­нис­ти­че­ско­то ма­ке­до­нис­тко схва­ща­не да бъ­де до­ка­за­но ка­то най-пра­вил­но и да бъ­де про­ти­во­пос­та­ве­но на опо­зи­цион­но­то ста­но­ви­ще за бъл­гар­ския ха­рак­тер на Ма­ке­до­ния. При­зна­ва се, че то се про­я­вя­ва и в ре­до­ве­те на БРП(к), за­то­ва ка­те­го­рич­но се об­ръ­ща вни­ма­ние на фак­та, че на­се­ле­ние­то от­дав­на би­ло “ма­ке­дон­ско”, би­ло се “са­мооп­ре­де­ли­ло”.

Про­тив­но на нор­мал­на­та ло­ги­ка кон­фе­рен­ция­та при­е­ма за­да­чи­те за бъ­де­ща­та “ма­ке­дон­ска де­я­тел­ност”: из­у­ча­ва­не ис­то­рия­та на “ма­ке­дон­ско­то” на­цио­налре­во­лю­цион­но дви­же­ние в “пар­тий­на­та и ши­ро­ка­та на­род­на про­све­та”; из­гот­вя­не на “те­зи­си или учеб­ни­ци” по ис­то­рия и от­пра­вя­не и­ска­не към Ми­нис­тер­с­тво­то на на­род­на­та про­све­та “ма­ке­дон­ска­та” ис­то­рия да бъ­де вклю­че­на в про­гра­ми­те на учи­ли­ща­та от об­ласт­та през учеб­на­та 1946-1947 г.; за­по­зна­ва­не на мла­деж­та с ма­ке­дон­ския въ­прос, че­с­тва­не на ка­лен­дар­ни­те да­ти, свър­за­ни с “ис­то­рия­та на ма­ке­дон­ско­то ре­во­лю­цион­но дви­же­ние”; ус­трой­ва­не на край­гра­нич­ни сре­щи, из­пра­ща­не на пис­ма до НРМ, раз­прос­тра­не­ние на ма­ке­дон­ски вес­тни­ци и др.157

Прак­ти­ка­та на ор­га­ни­за­ции­те на БРП(к) през 1945 г. из­о­бил­с­тва от слу­чаи, в кои­то пар­тий­ни­те ко­ми­те­ти при­зна­ват яв­на­та не­съ­стоя­тел­ност на ма­ке­до­нис­ткия курс. Мно­го и не­при­кри­ти са при­зна­ния­та, че през та­зи го­ди­на те не са ра­бо­ти­ли за не­го­во­то прак­ти­че­ско реа­ли­зи­ра­не. Въ­пре­ки то­ва, как­то е вид­но, не се при­е­мат съ­об­ра­зе­ни с де­йстви­тел­ни­те на­строе­ния на на­се­ле­ние­то ре­ше­ния. Не­за­ви­си­мо от яв­ния про­вал и на­ли­чие­то на все по-от­кри­та съ­про­ти­ва та­зи ли­ния с ня­кои но­ви по­ло­же­ния се вме­ня­ва ка­то пре­дстоя­ща пар­тий­на за­да­ча и за 1946 г.

Кон­ста­та­ции­те на об­лас­тна­та и око­лий­ски­те комунистически ор­га­ни­за­ции за “по­сти­же­ния­та” в ма­ке­до­нис­тка­та прак­ти­ка от­го­ва­рят на де­йстви­тел­ни­те фак­ти. Кар­ти­на­та за нея оба­че не би би­ла пъл­на, ако не се до­ба­вят и ня­кои из­пус­на­ти не­йни про­я­ви. На пър­во мяс­то то­ва е от­кри­та­та де­монс­тра­ция на по­клон­ни­че­ско от­но­ше­ние към Югос­ла­вия, ЮКП и Ти­то. Осо­бе­но ста­ра­ние в то­ва от­но­ше­ние про­я­вя­ва пре­дсе­да­те­лят на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ Геор­ги Ма­до­лев.158 След­ва го сек­ре­та­рят на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) Кръс­тьо Стой­чев. От тях­но име и от име­то на об­лас­тни­те ко­ми­те­ти на БРП(к) и ОФ про­дъл­жа­ва пуб­лич­но­то пре­по­вта­ря­не на лан­си­ра­ни от МКП и бъл­гар­ско­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво твър­де­ния за “ис­то­ри­че­ски съ­би­тия от ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­на ис­то­рия”, за “ма­ке­дон­ския” ха­рак­тер на на­се­ле­ние­то, не­го­вия език, кул­ту­ра и др. Ха­рак­те­рен при­мер за по­до­бно по­ве­де­ние е и ста­тия­та на Кр. Стой­чев във в. “Пи­рин­ско де­ло” за Илинденското въстание. В нея ав­то­рът ха­рак­те­ри­зи­ра въ­ста­ние­то ка­то въ­ста­ние на “ма­ке­дон­ския на­род”, твър­ди, че “ма­ке­дон­ският на­род” във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния е осъ­ще­с­твил за­ве­ти­те на Г. Де­лчев, Я. Сан­дан­ски и др. и не­дву­смис­ле­но на­мек­ва за бъ­де­що­то мяс­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния в Югос­ла­вия.159

Осо­бе­но аг­ре­сив­на е ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да по вре­ме на ор­га­ни­зи­ра­но­то от ОК на БКП(к) през 1945 г. че­с­тва­не на 11 ок­том­ври - на­цио­нал­ния праз­ник на “сво­бод­на” фе­де­рал­на Ма­ке­до­ния и 29 ноем­ври - го­диш­ни­на­та от съ­зда­ва­не­то на ФНРЮ. Яр­ка про­я­ва на по­клон­ни­че­ско от­но­ше­ние и хва­леб­ст­веност по ад­рес на ЮКП, Югос­ла­вия и Ти­то са из­пра­те­ни­те по те­зи по­во­ди те­лег­ра­ми.160 За на­цио­нал­ния праз­ник на Ре­пуб­ли­ка Ма­ке­до­ния в Ско­пие е из­пра­те­на де­ле­га­ция, из­ра­зи­ла за по­ре­ден път “же­ла­ние­то” на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния за “обе­ди­не­ние”. Пред нея Ми­хай­ло Апос­тол­ски от­но­во из­ра­зя­ва по­зи­ция­та на югос­лав­ска­та стра­на: “Ма­кар два дни по-ра­но, но пър­во тряб­ва да се при­съ­е­ди­ни Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, а след туй ще при­каз­ва­ме за фе­де­ра­ция”.161

При­стъп­ва се и към по­пу­ля­ри­зи­ра­не на “ма­ке­дон­ския ли­те­ра­ту­рен език”. В края на го­ди­на­та в. “Пи­рин­ско де­ло” пуб­ли­ку­ва ста­тия, в коя­то се за­я­вя­ва, че в Ма­ке­до­ния се тво­ря­ла но­ва, “ма­ке­дон­ска” по своя ха­рак­тер кул­ту­ра, вес­тни­ци­те там се спис­ва­ли на “ху­бав и зву­чен ма­ке­дон­ски език”.162

За да са в уни­сон с пар­тий­на­та ли­ния, в края на 1945 г. и на­ча­ло­то на 1946 г. ре­ди­ца ко­му­нис­ти­че­ски ак­ти­вис­ти пре­двид­ли­во про­ме­нят на­цио­нал­ност­та си в “ма­ке­дон­ска”. По­до­бна тен­ден­ция се за­бе­ляз­ва и сред рем­со­вия ак­тив, до­ка­за­тел­с­тво за кое­то са ан­кет­ни­те рем­со­ви кар­ти от края на 1945 г., къ­де­то в гра­фа­та “на­род­ност” ве­че се по­я­вя­ват “ма­ке­дон­ци”.163

От на­ча­ло­то на 1946 г. в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния за­по­чва мно­го по-до­бре ор­га­ни­зи­ра­на и на­прав­ля­ва­на от скоп­ска­та аген­ту­ра ма­ке­до­нис­тка про­па­ган­да, коя­то има ос­тро на­стъ­па­те­лен ха­рак­тер. Без осо­бе­ни уси­лия тя на­ми­ра съ­юз­ни­ци в сре­ди­те на об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к) чии­то фун­кцио­не­ри из­па­дат из­ця­ло под скоп­ско влия­ние.

Ак­ция­та за­по­чва с уси­ле­но­то раз­прос­тра­не­ние на слу­ха, че се гот­ви при­съ­е­ди­ня­ва­не­то. Опо­зи­цион­на­та про­па­ган­да по­твър­жда­ва то­ва, пре­дуп­реж­да­вай­ки, че се гот­ви “при­съ­е­ди­ня­ва­не към ве­че по­съ­рбе­на­та Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния”.164 Те­зи слу­хо­ве се по­дсил­ват и от ве­че не­при­кри­та­та ма­ке­до­нис­тка про­па­ган­да на ко­му­нис­ти­че­ски­те ко­ми­те­ти. Пре­вес се да­ва на про­па­ган­да­та на “ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­на кул­ту­ра”. На­ча­ло­то й през 1946 г. се по­ста­вя с пуб­ли­ку­ва­на­та в “Пи­рин­ско де­ло” ста­тия “Пър­вият ма­ке­дон­ски бук­вар”. По по­вод не­го­во­то от­пе­чат­ва­не в НРМ се со­чи, че то­ва би­ло “круп­но кул­тур­но де­ло” с го­ля­мо ис­то­ри­че­ско зна­че­ние за “ма­ке­дон­ския на­род”, че бук­ва­рът щял да учи де­ца­та на “бла­гоз­ву­чен май­чин език”, че той е “ис­тин­ско ду­хов­но съ­кро­ви­ще”, кое­то щя­ло да има го­ля­мо зна­че­ние за въз­пи­та­ние­то на “мал­ки­те ма­ке­дон­че­та” и пр.165

Във връз­ка с пре­дстоя­що­то че­с­тва­не го­диш­ни­на­та от ги­бел­та на Яне Сан­дан­ски на 24 ап­рил 1946 г. в Гор­на Джу­мая при­сти­гат ми­нис­тъ­рът на про­све­та­та на НРМ Ни­ко­ла Мин­чев и ми­нис­тъ­рът на тру­да - Ки­рил Пет­ру­шев. За­ед­но с тях ид­ва и ор­кес­тъ­рът при Ра­дио Ско­пие с на­род­на гру­па “Би­ля­на” и ан­сам­бъл “Ве­леш­ка­та чет­вор­ка”, кои­то из­на­сят кон­церт в гор­нод­жу­май­ско­то чи­та­ли­ще. По­се­ще­ние­то си ма­ке­дон­ски­те ми­нис­три из­по­лзват, за да рек­ла­ми­рат по­сти­же­ния­та на “ма­ке­дон­ска­та на­цио­нал­на кул­ту­ра”. Из­на­сят се бе­се­ди “За по­ло­же­ние­то в НРМ” и кол­ко спра­вед­ли­во е ре­шен ма­ке­дон­ският въ­прос в Югос­ла­вия.166

След за­връ­ща­не­то си във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния скоп­ска­та де­ле­га­ция из­пра­ща те­лег­ра­ма, с коя­то бла­го­да­ри за по­сре­ща­не­то и уве­ря­ва, че ще ста­не “ве­рен тъл­ку­ва­тел на же­ла­ние­то на на­ро­да от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния за по-ско­рош­но­то по­сти­га­не идеа­ла и ве­ков­на­та меч­та на ма­ке­дон­ския на­род - обе­ди­не­ние­то на Ма­ке­до­ния.167

От­се­га на­та­тък все по-чес­то и по-чес­то във всич­ки пуб­лич­ни про­я­ви на де­йци от НРМ на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ще се спо­ме­на­ва ка­то “ма­ке­дон­ско”, ка­то “на­ше”, т. е. на НРМ, на кое­то БРП(к) не се про­ти­во­пос­та­вя.

Ми­нис­три­те от НРМ не са оча­ро­ва­ни от де­йстви­тел­но­то по­ло­же­ние в то­зи край. Те усе­щат не­о­доб­ре­ние­то на на­се­ле­ние­то спря­мо по­дхвър­ля­ни­те от тях идеи. То­ва ги ка­ра да из­ра­зят пуб­лич­но мне­ние­то си, че в то­зи край все още има “ос­та­тъ­ци от фа­шиз­ма”, “не­при­я­те­ли на сво­бо­да­та на ма­ке­дон­ския на­род”. Те се оп­лак­ват, че има хо­ра, кои­то се пи­шат “при­я­те­ли” на ма­ке­дон­ска­та ре­пуб­ли­ка, но с всич­ки си­ли се стре­мят “да не по­зво­лят на на­шия на­род от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да се за­по­знае с днеш­ни­те бла­го­род­ни уси­лия и по­сти­же­ния” на НРМ.168

Са­мо два дни след за­ми­на­ва­не­то на ма­ке­дон­ска­та де­ле­га­ция в. “Пи­рин­ско де­ло” пуб­ли­ку­ва ста­тия на Кр. Стой­чев по по­вод го­диш­ни­на­та от убий­с­тво­то на Яне Сан­дан­ски. В нея се де­кла­ри­ра, че “Ма­ке­до­ния не е сръб­ска, не е гръц­ка, не е бъл­гар­ска”. “Ма­ке­до­ния е на ма­ке­дон­ци­те” - твър­ди Стой­чев и за­я­вя­ва, че пре­дстоя­ло ця­лос­тно­то раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос чрез пре­връ­ща­не­то на Ма­ке­до­ния в съ­е­ди­ни­тел­но зве­но на юж­нос­ла­вян­ски­те на­ро­ди, зве­но, кое­то в пер­спек­ти­ва щя­ло да по­слу­жи за сбли­жа­ва­не на всич­ки бал­кан­ски на­ро­ди.169

От югос­лав­ска стра­на все по-на­стоя­тел­но се тър­си да­ва­не­то на на­цио­нал­но-кул­тур­ни пра­ва на “ма­ке­дон­ско­то мал­цин­с­тво” в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Оче­бий­но ста­ва, че твър­де мно­го се раз­чи­та на въ­веж­да­не­то на кул­тур­на­та ав­то­но­мия ка­то след­ва­ща стъп­ка към меч­та­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не. От из­яв­ле­ние­то на Кр. Стой­чев е яс­но, че те­зи вну­ше­ния не са чуж­ди и на об­лас­тно­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво, кое­то за­ед­но със Ско­пие пра­ви всич­ко въз­мож­но да се по­пу­ля­ри­зи­ра югос­лав­ско­то виж­да­не за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос. На 6 май 1946 г. при с. Кли­су­ра (на бъл­га­ро-югос­лав­ска­та гра­ни­ца) се про­веж­да съ­вмес­тно че­с­тва­не 43-го­диш­ни­на­та от ги­бел­та на Г. Де­лчев. В не­го уча­с­тват жи­те­ли на Гор­нод­жу­май­ска, Щип­ска и Ца­ре­во­сел­ска око­лии. И от две­те стра­ни се от­пра­вят съ­гла­су­ва­ни при­вет­с­твия. Из­пра­щат се иден­тич­ни те­лег­ра­ми до Ти­то, Г. Ди­мит­ров, Ла­зар Ко­ли­шев­ски, К. Геор­гиев, въз­хва­ля­ва­щи “мъд­ра­та” им на­цио­нал­на по­ли­ти­ка.170

Във връз­ка с го­диш­ни­на­та за Ско­пие за­ми­на­ва и де­ле­га­ция, ръ­ко­во­де­на от Геор­ги Ма­до­лев. По­сре­ща­ния­та на де­ле­га­ция­та в Стру­ми­ца, Ско­пие, Ох­рид, Ре­сен, Би­то­ля и При­леп са пре­два­ри­тел­но по­дгот­ве­ни и ре­жи­си­ра­ни с яв­на­та цел на чле­но­ве­те на де­ле­га­ция­та да се вну­ши “ог­ром­но­то же­ла­ние на ма­ке­дон­ци­те” от Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния да се обе­ди­нят с “бра­тя­та си” от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. На­вся­къ­де де­ле­га­ция­та е  по­срещ­на­та с въз­гла­си­те “Не­ке­ме гра­ни­ци!”, “И­ска­ме брат­с­тво и един­с­тво!”. Де­монс­три­рат се “го­ля­ма­та лю­бов към бра­кя­та от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния” и за­бе­ле­жи­тел­ни­те по­сти­же­ния на “сво­бод­ния ма­ке­дон­ски на­род” под во­да­че­с­тво­то на Ти­то.171

Ед­на от це­ли­те на на­гла­се­но­то по­сре­ща­не е бъл­гар­ска­та де­ле­га­ция да се убе­ди в пре­дим­с­тва­та на “обе­ди­не­ние­то”. То­ва се по­сти­га. В края на май 1946 г. от име­то на ОК на БРП(к) и ОФ до Ти­то се из­пра­ща те­лег­ра­ма, въз­хва­ля­ва­ща “ге­роич­на­та бор­ба на югос­лав­ски­те на­ро­ди”, кои­то под ръ­ко­вод­с­тво­то на ЮКП и Ти­то “из­го­ни­ли оку­па­то­ра” и из­гра­ди­ли ФНР, в рам­ки­те на коя­то “ма­ке­дон­ският на­род от Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния осъ­ще­с­твил своя идеал и съ­здал своя соб­ст­вена дър­жа­ва - ос­но­ва за обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род и за осъ­ще­с­твя­ва­не до­край идеа­ли­те на Г. Де­лчев и Яне Сан­дан­ски”. От­пра­вят се по­же­ла­ния за друж­ба меж­ду Бъл­га­рия и Югос­ла­вия, коя­то щя­ла да бъ­де га­ран­ция за “обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род”.172

Югос­лав­ска­та обе­ди­нис­тка идея се про­па­ган­ди­ра и по вре­ме на по­се­ще­ние­то на Скоп­ския на­ро­ден теа­тър в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния от 10 до 19 януа­ри 1946 г. Пре­би­ва­ва­не­то на теа­тъ­ра се пре­връ­ща в по­ред­на­та шум­на ак­ция за про­па­ган­ди­ра­не “ог­ром­ния на­пре­дък на НРМ” и не­об­хо­ди­мост­та от при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към нея. Теа­тъ­рът по­се­ща­ва Све­ти Врач, Раз­лог, Яко­ру­да, Не­вро­коп, Гор­на Джу­мая. Пре­ди пре­дстав­ле­ния­та в те­зи гра­до­ве се ор­га­ни­зи­рат на­роч­ни ко­му­нис­ти­че­ски ми­тин­ги, пред кои­то на­чал­ни­кът на кул­тур­но­то от­де­ле­ние при Ми­нис­тер­с­тво­то на про­све­та­та на НРМ Ки­рил Хад­жи­ва­си­лев из­на­ся лек­ция на те­ма “Как до­би сво­бо­да­та си Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния и не­йно­то въ­треш­но ус­трой­с­тво в рам­ки­те на ФНРЮ”. Лек­ция­та се по­дна­ся в хва­леб­ст­вен тон. Ве­ли­чаят се из­мис­ле­ни ус­пе­хи на НРМ. Спо­ред лек­то­ра в ре­пуб­ли­ка­та има­ло са­мо “на­пре­дък и твор­че­с­тво”, “ма­ке­дон­ският на­род” там бил не са­мо “на­цио­нал­но ос­во­бо­ден, но и на­пъл­но рав­ноп­ра­вен”. Твър­ди се, че по­до­бен на­пре­дък и сво­бо­да ще има и за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, ако се при­съ­е­ди­ни към Ма­ке­дон­ска­та ре­пуб­ли­ка.173

При по­се­ще­ние­то на теа­тъ­ра в Гор­на Джу­мая об­лас­тният ко­му­нис­ти­че­ски сек­ре­тар Кр. Стой­чев от­бе­ляз­ва за­до­вол­с­тво­то си, че “ма­ке­дон­ският на­род има ве­че своя дър­жа­ва”, че “ма­ке­дон­ският на­род от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния в рам­ки­те на ОФ Бъл­га­рия съ­що се чув­с­тва на­пъл­но сво­бо­ден”. Не­по­сред­ст­вено след то­ва той обя­вя­ва: “Пре­дстои по-на­та­тъш­на­та за­да­ча: пъл­но­то обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ския на­род. Ние сме убе­де­ни, че то­ва ско­ро ще ста­не”. И още: “...аз вяр­вам, че в ско­ро вре­ме ние ще се по­здра­вим как­то в Гор­на Джу­мая, та­ка и в Ско­пие с ед­на обе­ди­не­на На­род­на ре­пуб­ли­ка Ма­ке­до­ния, коя­то ще бъ­де крач­ка, ре­ши­тел­на крач­ка за още по-тяс­но­то сбли­же­ние между­ ОФ Бъл­га­рия и Ти­то­ва Югос­ла­вия”.174

Тур­не­та­та на теа­тъ­ра се от­ра­зя­ват ши­ро­ко от вес­тник “Пи­рин­ско де­ло”. Не­о­би­чай­но го­лям е броят на до­пи­ски­те по то­зи по­вод. Тех­ни­те за­гла­вия - “По­сре­ща­не­то на теа­тъ­ра в Раз­лог”, “Го­ле­мият ус­пех на Скоп­ския на­ро­ден теа­тър в Не­вро­коп”, “Го­лям на­пре­дък на де­мок­ра­ция­та в Ма­ке­до­ния”, “Пре­дстои пъл­но­то обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ския на­род”, “Във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния има са­мо на­пре­дък и твор­че­с­тво”, са показателни за характера на извършващата се пропаганда.175 Ак­ция­та за по­пу­ля­ри­зи­ра­не на НРМ ка­то об­ра­зец, око­ло кой­то след­ва да се “обе­ди­ни” “ма­ке­дон­ският на­род”, не спи­ра. Тя се по­дхран­ва и от де­йност­та на ор­га­ни­за­ции­те на На­род­ния фронт в Бъл­га­рия. За та­зи цел те из­да­ват свои про­па­ган­дни ма­те­риа­ли, ор­га­ни­зи­рат из­на­ся­не­то на мно­же­с­тво лек­ции в по­дкре­па на югос­лав­ска­та кау­за, от­пра­вят все по-от­кри­то и­ска­не­то за да­ва­не кул­тур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия на пи­рин­ски­те “ма­ке­дон­ци”. Из­ди­гат се и­ска­ния за “ма­ке­дон­ски” учи­ли­ща, в кои­то да се въ­ве­де “ма­ке­дон­ска­та ис­то­рия”, “ма­ке­дон­ска­та гра­ма­ти­ка и бук­вар”, от­кри­ва­не­то на “ма­ке­дон­ски” кул­тур­ни ин­сти­ту­ти, ор­га­ни­зи­ра­не на но­ви ор­га­ни­за­ции на На­род­ния фронт.176

Ос­вен че съ­ще­с­тву­ва не­за­кон­но, ор­га­ни­за­ция­та на На­род­ния фронт в Пет­рич из­вър­шва и пря­ка на­ме­са във въ­треш­ни­те ра­бо­ти на стра­на­та. В края на юли, без да съ­гла­су­ва то­ва с бъл­гар­ски­те влас­ти, съ­би­ра мла­де­жи за учас­тие в строи­тел­с­тво­то на жп ли­ния­та Бръч­ко - Ба­но­вич. Ко­га­то съ­бра­ни­те в Пет­рич мла­де­жи на­у­ча­ват, че се сфор­ми­ра на­цио­нал­на­та бри­га­да, от­каз­ват да за­ми­нат за Югос­ла­вия и са пър­ви­те, при­стиг­на­ли на ста­роп­ла­нин­ския про­ход Хаин­боаз.177

През юли 1946 г. е ре­гис­три­ран пър­вият опит за из­по­лзва­не на “ма­ке­дон­ския език” на стра­ни­ци­те на “Пи­рин­ско де­ло”. На 29 юли вес­тни­кът пуб­ли­ку­ва до­пи­ска на “ма­ке­дон­ски език”, съ­стоя­ща се са­мо от ед­но из­ре­че­ние.178

Про­кар­ва­не­то на идея­та за “обе­ди­не­ние” в рам­ки­те на Югос­ла­вия се пра­ви и по вре­ме на пър­вия кон­грес на На­род­ния фронт на НРМ от 2-6 ав­густ 1946 г. В ра­бо­та­та на кон­гре­са уча­с­тва и Кръс­тьо Стой­чев. Из­каз­ва­не­то му пред кон­гре­са по­каз­ва, че ли­ния­та на без­кри­тич­но при­е­ма­не на югос­лав­ско­то обе­ди­нис­тко ста­но­ви­ще ве­че е гос­под­с­тва­ща в сре­ди­те на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП (к). Стой­чев де­кла­ри­ра: за го­ди­на и осем ме­се­ца “ма­ке­дон­ският на­род” е по­стиг­нал го­ле­ми ус­пе­хи и е до­ка­зал, че стои “на­че­ло на бор­ба­та за обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род”; “ма­ке­дон­ският на­род” се е са­мооп­ре­де­лил и на­чер­тал съ­дба­та си, фор­ми­рал е своя соб­ст­вена дър­жа­ва под ръ­ко­вод­с­тво­то на мар­шал Ти­то, за­то­ва ни­кой не мо­же да се съ­мня­ва в обе­ди­не­ние­то на Ма­ке­до­ния око­ло “стъл­ба на но­ва­та ма­ке­дон­ска дър­жа­ва”; Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния тряб­ва да има за при­мер “Вар­дар­ска­та на­род­на ре­пуб­ли­ка Ма­ке­до­ния”; “ма­ке­дон­ският на­род” не мо­же да бъ­де бъл­гар­ски, ни­то сръб­ски, ни­то гръц­ки, Ма­ке­до­ния би­ла на ма­ке­дон­ския на­род. Та­ко­ва би­ло и раз­би­ра­не­то на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния; тряб­ва­ло ре­ши­тел­но да се сра­зи реак­ция­та про­тив про­кла­ми­ра­но­то схва­ща­не за “обе­ди­не­ние­то”, а “в са­мия ОФ, до­кол­ко­то има та­ки­ва ос­та­тъ­ци, тряб­ва да се раз­чис­тят”; “ма­ке­дон­ският на­род” от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния же­лае обе­ди­не­ние­то на “це­ло­куп­ния ма­ке­дон­ски на­род”; ръ­ко­во­ди­те­ли­те на НРМ тряб­ва да по­дпо­мог­нат с “всич­ки си­ли ис­тин­ска­та ма­ке­дон­ска по­ли­ти­ка”. По­до­бно за­дъл­же­ние би тряб­ва­ло да имат и “про­гре­сив­ни­те си­ли в ОФ Бъл­га­рия, осо­бе­но от­го­вор­ни­те фак­то­ри, про­гре­сив­ни­те оте­че­ст­веноф­рон­тов­ци в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния”.180

На­края Кр. Стой­чев се об­ръ­ща с при­зив към НС на ОФ и съ­став­ля­ва­щи­те го пар­тии да “ос­вет­лят” по­вдиг­на­ти­те въ­про­си и “да по­ка­жат на ма­ке­дон­ския на­род от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ис­тин­ския пра­ви­лен път за обе­ди­не­ние­то око­ло стъл­ба, кой­то ма­ке­дон­ският на­род има в ли­це­то на НРМ”.

С реч­та си пред пър­вия кон­грес на На­род­ния фронт в Ско­пие Стой­чев лан­си­ра по­зна­та­та по­зи­ция на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос. Си­гур­но е, че той е знаел за гот­ве­ни­те ре­ше­ния на Х пле­нум на ЦК на БРП(к) по въ­про­са, при­е­ти са­мо че­ти­ри дни след кон­гре­са в Ско­пие.

Все по-упо­ри­то­то ан­га­жи­ра­не на бъл­гар­ски­те ко­му­нис­ти с про­ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка ста­ва по вре­ме, ко­га­то те раз­по­ла­гат с пре­до­ста­тъч­но до­ка­за­тел­с­тва за не­по­пу­ляр­ност­та й в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. И през пър­ва­та по­ло­ви­на на 1946 г. на­се­ле­ние­то про­дъл­жа­ва да из­ра­зя­ва от­ри­ца­тел­но­то си от­но­ше­ние към идея­та за “обе­ди­не­ние”. Ос­вен опо­зи­цион­ни­те си­ли сре­щу ли­ния­та на БРП(к) се обя­вя­ват и не­йни­те съ­юз­ни­ци в ОФ - об­лас­тни­те ор­га­ни­за­ции на БЗНС, НС “Зве­но” и БРСДП. То­зи факт се при­зна­ва и от Кр. Стой­чев на ня­кол­ко пъ­ти. На съ­ве­ща­ние на об­лас­тния ак­тив от 3 и 4 май 1946 г. той  твър­ди, че на­ро­дът при­е­мал “ра­душ­но” обе­ди­не­ние­то, но се оп­лак­ва, че има­ло оте­че­ст­веноф­рон­тов­ци, кои­то се про­ти­во­пос­та­вя­ли, че об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к) “не мно­го” е на­пра­ви­ла за ра­зяс­ня­ва­не на въ­про­са, че “ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но чув­с­тво” в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния би­ло “по-ни­ско от то­ва във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния”. То­га­ва той по­ста­вя след­ни­те за­да­чи: да се ра­зяс­ня­ва бъ­де­ща­та пер­спек­ти­ва за раз­ре­ша­ва­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос; пар­тий­ни­те ко­ми­те­ти да ра­бо­тят за “кул­ти­ви­ра­не­то на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но чув­с­тво сред населението, за сближението на България и Югославия.181

Об­ста­нов­ка­та в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт се ра­зи­сква и на за­се­да­ние на ОК на БРП(к), про­ве­де­но на 6 юни 1946 г. То­зи път Кръс­тьо Стой­чев съ­всем от­кри­то при­зна­ва, че “не­раз­би­ра­не съ­ще­с­тву­ва и в сре­да­та на на­ша­та пар­тия за обе­ди­не­ние­то на Пи­рин­ска с Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния”. По­соч­ва още, че има­ло и “тре­во­га” сред пар­тий­на­та ма­са “как­во ще ос­та­не за Бъл­га­рия” след “обе­ди­не­ние­то”. Той се опит­ва да раз­сее на­рас­тва­ща­та тре­во­га сред на­се­ле­ние­то и член­ска­та ма­са с ус­по­кои­тел­но­то из­яв­ле­ние, че и “Ди­мит­ров по­дкре­пя ре­ша­ва­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос”. Вън от вся­как­во съ­мне­ние спо­ред не­го е, че “Ма­ке­до­ния ще бъ­де обе­ди­не­на в Ти­то­ва Югос­ла­вия”. Той по­яс­ня­ва, че обе­ди­не­ние­то ще бъ­де стъп­ка за из­граж­да­не­то на юж­нос­ла­вян­ска фе­де­ра­ция и при­зо­ва­ва да се во­ди бор­ба за раз­сей­ва­не на съ­ще­с­тву­ва­щия страх, че “ако се обе­ди­ним с Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния, ще скъ­са­ме връз­ки­те си с ОФ Бъл­га­рия”. По-на­та­тък сек­ре­та­рят раз­па­ле­но втъл­пя­ва, че Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния щя­ла да спе­че­ли от при­съ­е­ди­ня­ва­не­то, тъй ка­то “Ти­то­ва Югос­ла­вия и Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния са по-на­пред с ед­на стъп­ка”, че “по­сти­же­ния­та” за ед­на го­ди­на и по­ло­ви­на във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния се до­бли­жа­ва­ли до тия в Съ­вет­ския съюз. Но­во­то в ли­ния­та за ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос се съ­стоя­ло в то­ва, “че обе­ди­не­ние­то ще пре­дше­с­тва съ­зда­ва­не­то на фе­де­ра­ция­та”. На­края на­реж­да ма­ке­дон­ският въ­прос да се обяс­ни на съ­бра­ния на партийните организации в тази светлина.182Яс­но е, че Кр. Стой­чев е въз­приел из­ця­ло югос­лав­ско­то ста­но­ви­ще за “обе­ди­не­ние­то”, но пък е ин­те­рес­но, че го­ля­ма част от чле­но­ве­те на об­лас­тния ко­ми­тет реа­ги­рат ос­тро сре­щу схва­ща­не­то му. Те спо­де­лят, че на­строе­ние­то на на­се­ле­ние­то е съ­всем про­ти­во­по­лож­но, че в то­зи край ня­ма ма­ке­дон­ско съ­зна­ние. Ин­фор­ми­рат за ши­ре­ща­та се па­ни­ка след из­каз­ва­не­то на Геор­ги Ма­до­лев по вре­ме на по­се­ще­ние­то му в НРМ, че гра­ни­ца­та щя­ла да се пре­мес­ти при с. Ба­ра­ко­во. Чле­но­ве­те на об­лас­тния ко­ми­тет пре­дуп­реж­да­ват, че съ­ще­с­тву­ва яв­на опас­ност от сму­ще­ния, ако та­зи ли­ния про­дъл­жи да се след­ва. В от­го­вор на те­зи опа­се­ния Кръс­тьо Стой­чев по­соч­ва, че при­съ­е­ди­ня­ва­не­то тряб­ва­ло да из­иг­рае ро­ля­та на “удар сре­щу реак­ция­та у нас и у тях” и за от­стъп­ле­ние и ду­ма не мо­же­ло да ста­ва.183

Про­ве­де­на­та след за­се­да­ние­то по на­реж­да­не на Стой­чев про­па­ган­дна ак­ция се про­ва­ля в за­ро­диш. По вре­ме на ак­ция­та (юли 1946 г.) за кой ли път става ясно, че по­ста­вя­не­то на въ­про­са по по­до­бен на­чин се по­сре­ща с не­о­доб­ре­ние от на­се­ле­ние­то, вклю­чи­тел­но и от зна­чи­те­лен брой чле­но­ве на БРП(к) и РМС.184

Ня­кол­кото по­ред­ни пуб­лич­ни про­ю­гос­лав­ски из­я­ви на ръ­ко­вод­ни­те де­йци на об­лас­тни­те ор­га­ни­за­ции на БРП(к) и ОФ от­нос­но пъ­ти­ща­та за раз­ре­ша­ва­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос са при­чи­на меж­ду пар­тии­те в об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ да из­бух­нат се­риоз­ни про­ти­во­ре­чия. В на­ча­ло­то на юли 1946 г. ста­ва яс­но, че съ­юз­ни­че­ски­те ор­га­ни­за­ции не спо­де­лят ста­но­ви­ще­то на БРП(к) и от­кри­то се про­ти­во­пос­та­вят на не­йна­та ма­ке­до­нис­тка ли­ния и на идея­та за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска към Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния в рам­ки­те на Югос­ла­вия.

Сблъ­съ­кът между­ БРП(к) и дру­ги­те ор­га­ни­за­ции ста­ва на про­ве­де­но­то на 6 юли 1946 г. за­се­да­ние на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ. За­се­да­ние­то има за за­да­ча да при­е­ме про­ек­то­ре­зо­лю­ция­та на пла­ни­ра­на­та за след­ва­щия ден об­лас­тна кон­фе­рен­ция. При об­съж­да­не­то й въз­ник­ват ос­три спо­ро­ве по пре­дла­га­ния от БРП(к) текст за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към НРМ. Пре­дста­ви­те­ли­те на БЗНС, НС “Зве­но” и БРСДП се обя­вя­ват от­кри­то про­тив по­до­бен текст и на­стоя­ват той да от­пад­не.185

Об­лас­тният ко­ми­тет на БРП(к) не се от­каз­ва от на­ме­ре­ние­то да на­ло­жи своя текст за при­съ­е­ди­не­ние­то. Се­рио­зен опит за то­ва се пра­ви по вре­ме на са­ма­та об­лас­тна кон­фе­рен­ция на ОФ (7.VII.1946 г.). То­ва си на­ме­ре­ние ОК на БРП(к) смя­та да реа­ли­зи­ра и по вре­ме на пре­дстоя­щи­те око­лий­ски кон­фе­рен­ции на ОФ по ма­ке­дон­ския въ­прос.

До­клад пред об­лас­тна­та кон­фе­рен­ция на ОФ из­на­ся Вла­ди­мир По­пто­мов. Ак­цен­тът в не­го по пре­два­ри­те­лен за­ми­съл е по­ста­вен вър­ху ста­но­ви­ще­то на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос. Пра­ви се се­рио­зен опит ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия да на­ло­жи своя­та ма­ке­до­нис­тка ли­ния на съ­юз­ни­те пар­тии - пре­дсе­да­те­лят на ОК на ОФ Г. Ма­до­лев про­чи­та пред кон­фе­рен­ция­та от­хвър­ле­ния пре­диш­ния ден текст на ре­зо­лю­ция­та, про­кла­ми­ра­ща “обе­ди­не­ние­то” с Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния ка­то “ре­ши­тел­на крач­ка за още по-тяс­но сбли­же­ние между­ ОФ Бъл­га­рия и Ти­то­ва Югос­ла­вия”. Не­ко­рек­тна­та му по­стъп­ка и пре­дло­же­ният текст за “обе­ди­не­ние­то” са при­чи­на за взри­вя­ва­не на об­ста­нов­ка­та. По­след­ват енер­гич­ни­ реак­ции на пре­дста­ви­те­ли­те на БЗНС, НС “Зве­но” и БРСДП, вклю­чи­тел­но и го­тов­ност за на­пу­ска­не на кон­фе­рен­ция­та. Ре­ши­тел­на­та им съ­про­ти­ва ка­ра пре­дста­ви­те­ли­те на БРП(к) да от­тег­лят пре­дло­же­ние­то си от­нос­но обе­ди­не­ние­то. От­па­дат и всич­ки тек­сто­ве, за­ся­га­щи ма­ке­дон­ския въ­прос.186

Не­при­ят­но­то впе­чат­ле­ние от гру­бия на­тиск на БРП(к) не се за­ли­ча­ва до­ри и след за­вър­шва­не на кон­фе­рен­ция­та. За то­ва в ин­фор­ма­ция на ОК на БРП(к) се съ­об­ща­ва: “Кон­фе­рен­ция­та за­вър­ши с пре­ре­ка­ния. Ре­зо­лю­ция­та, ма­кар че я гла­су­ва­ха всич­ки, не се яви из­раз на ис­тин­ско обе­ди­не­ние на ОФ си­ли”.187 По­твър­жде­ние за ис­тин­ски­те це­ли на об­лас­тна­та кон­фе­рен­ция на ОФ спо­ред за­ми­съ­ла на ОК на БРП(к) е пуб­ли­ку­ва­на­та мал­ко по-къс­но ин­фор­ма­ция във в. “Пи­рин­ско де­ло”, в коя­то се каз­ва, че на нея е тряб­ва­ло “да се из­не­се до­клад по ма­ке­дон­ския въ­прос и да се уед­нак­вя­т гле­ди­ща­та на всич­ки ОФ пар­тии по то­зи въ­прос”.188

Ре­зул­та­ти­те от кон­фе­рен­ция­та още на след­ва­щия ден се об­съж­дат от Бю­ро­то на ОК на БРП(к). Оцен­ка­та е, че се е по­лу­чи­ло обе­ди­не­ние на съ­юз­ни­ци­те про­тив об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к), че най-кон­крет­на­та про­я­ва на то­ва обе­ди­не­ние бил от­ка­зът да бъ­де гла­су­ван пре­дло­же­ният от Г. Ма­до­лев пункт по ма­ке­дон­ския въ­прос. Кръс­тьо Стой­чев по­твър­жда­ва, че кон­фе­рен­ция­та е за­вър­ши­ла “с не­до­бър дух”.189

По­до­бни са кон­ста­та­ции­те и на ос­та­на­ли­те чле­но­ве на Бю­ро­то на ОК на БРП(к), кои­то об­ви­ня­ват за то­ва Г. Ма­до­лев и Кр. Стой­чев. “Смя­там, че ня­кои на­ши дру­га­ри по­ра­ди то­ва, че оти­до­ха в Ма­ке­до­ния, се по­за­па­ли­ха” - со­чи Ст. Ли­сий­ски. А Мин­ко По­пов пре­дуп­реж­да­ва, че на БРП(к) й пре­дстоят “го­ле­ми бор­би” по ма­ке­дон­ския въ­прос с БЗНС, НС “Зве­но” и БРСДП. “В как­ва­то и свет­ли­на да им се пре­дста­ви, ги е страх” - за­вър­шва той.

Пре­дста­ви­те­лят на ЦК на БРП(к) Стан­чо Кат­ран­джиев съ­що оце­ня­ва ка­то по­гре­шен и при­бър­зан на­стоя­тел­ния стре­меж на ко­ми­те­та да на­ло­жи свои­те схва­ща­ния за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на съ­юз­ни­ци­те. При­съ­ства­щият Вл. По­пто­мов се съ­гла­ся­ва с не­го и пра­ви ре­ди­ца съ­ще­ст­вени до­пъл­не­ния. Спо­ред не­го кон­фе­рен­ция­та не би­ла из­пъл­ни­ла по­ста­ве­на­та цел “да мо­би­ли­зи­ра тру­де­щи­те се чрез ОФ про­тив реак­ция­та”. Об­ви­ня­ва де­йци­те на об­лас­тния ко­ми­тет, че са про­я­ви­ли “мес­тен на­цио­на­ли­зъм”, “не­так­тич­ност” и лип­са на как­ва­то и да е гъв­ка­вост по ма­ке­дон­ския въ­прос, по­ра­ди кое­то кон­фе­рен­ция­та се е про­ва­ли­ла. Той смя­та, че е би­ло не­об­хо­ди­мо до­го­ва­ря­не с цен­трал­ни­те ръ­ко­вод­с­тва на съ­юз­ни­те пар­тии, кои­то от своя стра­на да на­ре­дят на об­лас­тни­те си ор­га­ни­за­ции да ра­бо­тят “по ма­ке­дон­ска ли­ния” и за “по­пу­ля­ри­зи­ра­не­то на ма­ке­дон­ска­та дър­жа­ва”.

Вл. По­пто­мов кри­ти­ку­ва по­зи­ция­та на об­лас­тно­то ръ­ко­вод­с­тво по ма­ке­дон­ския въ­прос, пре­дста­ве­на пуб­лич­но по раз­лич­ни по­во­ди от Г. Ма­до­лев и Кр. Стой­чев и по­влия­на из­ця­ло от югос­лав­ски­те схва­ща­ния. В за­вър­шва­ща­та част на за­се­да­ние­то Кр. Стой­чев обоб­ща­ва, че по ма­ке­дон­ския въ­прос пре­дстои “го­ля­ма ра­бо­та”, от коя­то пар­тия­та не мо­же да се от­ка­же, а тряб­ва да за­по­чне аги­та­ция. На­стоя­ва ЦК на БРП(к) да взе­ме от­но­ше­ние и въ­про­сът да се ра­зяс­ни на пар­тий­ни­те чле­но­ве. Твър­ди, че с Г. Ма­до­лев са по­ста­ви­ли “пра­вил­но” ма­ке­дон­ския въ­прос, с кое­то от­хвър­ля об­ви­не­ния­та, че про­кар­ва соб­ст­вена на­цио­на­лис­ти­че­ска по­ли­ти­ка.190

Лип­са­та на един­с­тво в об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) по въ­про­са за “обе­ди­не­ние­то” е факт. През юли 1946 г. в не­го яс­но се очер­та­ват две те­че­ния. На ед­на­та стра­на са Кръс­тьо Стой­чев, Г. Ма­до­лев и др., до­шли от Раз­лож­ка око­лия ак­ти­вис­ти на ор­га­ни­за­ция­та, опит­ва­щи се да на­ло­жат про­кар­ва­на­та от ЮКП чрез ЦК на МКП ли­ния за “обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род” ка­то пре­два­ри­тел­но ус­ло­вие за съ­зда­ва­не­то на юж­нос­ла­вян­ска­та фе­де­ра­ция. Ня­ма съ­мне­ние, че та­зи им по­зи­ция е вну­ше­на по вре­ме на по­се­ще­ния­та им в НРМ.

Про­тив югос­лав­ско­то схва­ща­не са пре­об­ла­да­ва­що­то мно­зин­с­тво от чле­но­ве­те на Бю­ро­то на ОК на БРП(к) и не­го­ви­те ак­ти­вис­ти, про­из­хож­да­щи от Гор­на Джу­мая. Те стоят на по­зна­та­та ли­ния на пар­тия­та за стрик­тно спаз­ва­не на по­стиг­на­ти­те до­го­во­ре­нос­ти и че обе­ди­не­ние­то би би­ло въз­мож­но ед­ва след осъ­ще­с­твя­ва­не­то на про­ек­ти­ра­ния съюз или фе­де­ра­ция между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия. Пър­во­то схва­ща­не е по­дло­же­но от тях на се­риоз­на кри­ти­ка. Та­зи гру­па се по­дкре­пя от Вла­ди­мир По­пто­мов, в ре­зул­тат на чия­то на­ме­са се на­ла­га и ста­но­ви­ще­то, че об­лас­тна­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция тряб­ва да по­ста­вя ма­ке­дон­ския въ­прос са­мо във въ­треш­но­пар­тий­ни гра­ни­ци. В край­на смет­ка БРП(к) си ос­та­ва един­ст­вена­та по­ли­ти­че­ска си­ла в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, коя­то про­дъл­жа­ва да раз­дух­ва из­ку­ст­вено то­зи въ­прос по ука­за­ние на цен­трал­но­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво, без да се съ­об­ра­зя­ва с без­спор­на­та реал­ност, че не е ак­туа­лен, че македонистката политика е обречена на провал. Ос­вен пар­тий­на­та ко­му­нис­ти­че­ска дис­цип­ли­ни­ра­ност дру­го­то обяс­не­ние за то­ва по­ве­де­ние е все по-пъл­но­то из­па­да­не на част от ак­ти­ва на ор­га­ни­за­ция­та под скоп­ско влия­ние. По­сло­вич­но­то усър­дие на Кр. Стой­чев и Г. Ма­до­лев за реа­ли­зи­ра­не на ма­ке­до­нис­тка­та про­сръб­ска по­ли­ти­ка в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния през след­ва­щи­те две го­ди­ни са най-до­бро­то до­ка­за­тел­с­тво и за пре­да­ност­та им към но­ви­те гос­по­да­ри. Тя мо­же да бъ­де обяс­не­на и с ня­кои тех­ни ка­рие­рис­тич­ни на­де­жди.

На 11 юли 1946 г. се про­веж­да раз­ши­ре­но за­се­да­ние на ОК на ОФ. Не­го­вият пре­дсе­да­тел Г. Ма­до­лев се опит­ва да за­ли­чи не­при­ят­но­то впе­чат­ле­ние от скан­да­ла по вре­ме на не­от­дав­наш­на­та об­лас­тна кон­фе­рен­ция. По на­стоя­ва­не на съ­юз­ни­че­ски­те ор­га­ни­за­ции се пра­ви пре­цен­ка на кон­фе­рен­ция­та, тър­сят се при­чи­ни за скан­да­ла. Всеоб­що е мне­ние­то на съ­юз­ни­ци­те, че въ­про­сът за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния не е тряб­ва­ло да се по­ста­вя по то­зи на­чин и че вмес­то спло­тя­ва­не­то на об­лас­тни­те оте­че­ст­веноф­рон­тов­ски ор­га­ни­за­ции се е стиг­на­ло до тях­но­то ра­зе­ди­не­ние един­ст­вено за­ра­ди по­ве­де­ние­то на БРП(к) по ма­ке­дон­ски въ­прос.

Ка­то ре­зул­тат от то­ва по­ве­де­ние през юли 1946 г. об­ста­нов­ка­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния про­дъл­жа­ва да е на­пре­гна­та. Сред на­се­ле­ние­то не на­стъп­ва очак­ва­но­то ус­по­кое­ние. То­ва раз­би­ра и об­лас­тният ко­ми­тет на компар­тия­та. В края на ме­се­ца на­стоя­тел­но се и­ска ЦК на БРП(к) да из­ле­зе най-по­сле с яс­но ста­но­ви­ще по въ­про­са "за" или "про­тив" обе­ди­не­ние­то с Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния. Ста­но­ви­ще и пъл­на яс­но­та по въ­про­са очак­ва и на­се­ле­ние­то в ця­ла­та об­ласт. За­сил­ват се слу­хо­ве­те, че пре­дстои пре­ме­с­тва­не на гра­ни­ца­та при с. Ба­ра­ко­во, как­то по вре­ме на тур­ско­то роб­с­тво. Ви­на за то­ва имат об­лас­тни­те ръ­ко­во­ди­те­ли на БРП(к) и ОФ, на­пра­ви­ли са­мо­на­дея­ни про­при­съ­е­ди­нис­тки из­каз­ва­ния по вре­ме на тех­ни­те по­се­ще­ния в Ско­пие.

Ма­ке­до­нис­тко­то по­ве­де­ние на те­зи де­йци се пре­връ­ща в про­бен ка­мък за пра­вил­ност­та на камунистическата политика по македонския въпрос. Към ав­густ 1946 г. ста­ва все по-яс­но, че тя не се по­дкре­пя от на­се­ле­ние­то, от офор­ми­ла­та  се опо­зи­ция, съ­юз­ни­ци­те на БРП(к) в об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на ОФ. Областното ръ­ко­вод­с­тво­ на БРП(к) не се съ­об­ра­зя­ва с те­зи реал­ни фак­ти и про­дъл­жа­ва да про­веж­да на­ло­же­на­та от цен­тъ­ра ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка. Всичко то­ва мо­же да бъ­де раз­бра­но и обяс­не­но един­ст­вено ка­то ре­зул­тат от по­ве­де­ние­то и де­йствия­та на цен­трал­но­то ръ­ко­вод­с­тво на пар­тия­та. През пе­рио­да 1945 - ав­густ 1946 г. то про­дъл­жа­ва без­кри­тич­но да при­е­ма по­чти всич­ки югос­лав­ски и­ска­ния, а в на­ча­ло­то на ав­густ 1946 г. до­ри се ан­га­жи­ра с де­тай­лно ре­ше­ние по въ­про­са за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, чер­тае­що без­пре­пят­ст­вено­то й ма­ке­до­ни­зи­ра­не.