Пиринска Македония в българоюглославските отношения /1944-1948/

2. "Из­глаж­да­не” на про­ти­во­ре­чия­та за

Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния (ноем­ври-де­кем­ври 1944 г.)

 

Про­дъл­жа­ва­що­то упор­с­тво на ръ­ко­вод­с­тво­то на МКП да се от­ка­же от и­ска­не­то си за не­за­бав­но при­съ­е­ди­ня­ва­не го ка­ра да при­стъ­пи към окон­ча­тел­но из­яс­ня­ва­не на по­зи­ции­те с ЦК на ЮКП и по­сти­га­не на спо­ра­зу­ме­ние. Ос­но­ва за всич­ки раз­го­во­ри с югос­ла­вя­ни­те са ве­че из­вес­тни­те ре­ше­ния от 2.ХI.1944 г.

До края на об­лас­тна­та ко­му­нис­ти­че­ска кон­фе­рен­ция в Гор­на Джу­мая югос­ла­вя­ни­те не от­го­ва­рят на на­стоя­тел­ни­те бъл­гар­ски и­ска­ния за вре­мен­но пре­ус­та­но­вя­ва­не на при­съ­е­ди­нис­тка­та ак­ция. И то­ва се пра­ви съ­зна­тел­но, за­що­то се из­чак­ва не­йният ре­зул­тат. След ка­то се убеж­да­ва на мяс­то, че пла­нът за “обе­ди­не­ние” е не­при­ло­жим, ЦК на ЮКП при­стъп­ва към диа­лог. На 12.ХI.1944г. чрез ЦК на МКП в ЦК на БРП(к) при­сти­га ед­но твър­де ин­те­рес­но обяс­не­ние на югос­лав­ска­та по­зи­ция по при­съ­е­ди­ня­ва­не­то и ед­но и­ска­не. Ръ­во­код­с­тво­то на МКП се опит­ва да за­ли­чи на­слои­ло­то се не­при­ят­но впе­чат­ле­ние от обе­ди­нис­тка­та ак­ция, по­яс­ня­вай­ки, че то не е по­ста­вя­ло “въ­про­са за са­мооп­ре­де­ле­ние­то и при­съ­е­ди­ня­ва­не­то ка­то ак­цио­нен ло­зунг, ка­то ло­зунг, кой­то тряб­ва да по­лу­чи свое­то не­за­бав­но прак­ти­че­ско раз­ре­ше­ние, а ка­то по­дго­тов­ка на ма­си­те за ут­реш­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не”. Та­ка пре­дста­ве­но, ма­ке­дон­ско­то по­яс­не­ние зву­чи ка­то своеоб­раз­но из­ви­не­ние, ся­каш всич­ко пре­ди то­ва е плод на ня­как­во не­до­ра­зу­ме­ние.

Спо­ме­на­то­то обяс­не­ние не зву­чи убе­ди­тел­но на фо­на на ам­би­циоз­ни­те и не­скри­ти де­йствия за не­за­бав­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не. На­ли­це е по-ско­ро так­ти­че­ски ход, уме­ло на­гаж­да­не към бъл­гар­ска­та по­зи­ция. Де­кла­ри­ра­но­то от МКП ста­но­ви­ще се по­кри­ва с то­ва на БРП(к), коя­то съ­що е за “ут­реш­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не” и съ­що обе­ща­ва да по­дгот­ви ма­си­те за не­го. На­ред с то­ва се от­пра­вя и и­ска­не­то “един пре­дста­ви­тел на Об­лас­тния ма­ке­дон­ски на­цио­нал­но-ос­во­бо­ди­те­лен ко­ми­тет да бъ­де пре­дста­вен в НК на ОФ”. Из­ра­зя­ва се съ­гла­сие­то “... те­зи на­цио­нал­ноос­во­бо­ди­тел­ни ко­ми­те­ти” (ма­ке­дон­ски­те - бел. В.А.) да по­дкре­пят ОФ власт, но вед­на­га се по­соч­ва, че “ед­на от глав­ни­те” им за­да­чи тряб­ва да бъ­де “по­дгот­вя­не на ма­ке­дон­ския на­род за при­съ­е­ди­ня­ва­не към ма­ке­дон­ска­та де­мок­ра­ти­че­ска фе­де­рал­на дър­жа­ва в но­ва Ти­то­ва Югос­ла­вия”.91

По­ве­че от яв­но е, че зад спо­ме­на­то­то и­ска­не про­зи­ра на­ме­ре­ние­то да се вър­ви към на­бе­ля­за­на­та цел по за­о­би­ко­лен на­чин. И­ска­не­то БРП(к) да вклю­чи в съ­ста­ва на НС на ОФ пре­дста­ви­тел на въ­об­ра­жае­мия “об­лас­тен ма­ке­дон­ски на­цио­нал­ноос­во­бо­ди­те­лен ко­ми­тет”, е и­ска­не за при­зна­ва­не­то му ка­то реа­лен су­бект на при­съ­е­ди­ня­ва­не­то. То­ва се при­кри­ва зад мни­мо­то обе­ща­ние, че “на­цио­нал­ноос­во­бо­ди­тел­ни­те” ко­ми­те­ти ще­ли да по­дкре­пят ОФ власт. Не­скри­то е на­ме­ре­ние­то МКП да по­лу­чи га­ран­ции, че БРП(к) ще из­пъл­ни по­е­ти­те ан­га­жи­мен­ти за пре­дстоя­що в близ­ко бъ­де­ще при­съ­е­ди­ня­ва­не. Тък­мо за­то­ва се и­ска в на­цио­нал­но­то ръ­ко­вод­с­тво на уп­рав­ля­ва­ща­та по­ли­ти­че­ска фор­ма­ция в Со­фия да бъ­де внед­рен по­дчи­нен на МКП и ве­рен на обе­ди­нис­тка­та стра­те­гия чо­век. Включ­ва­не­то му в съ­ста­ва на НС на ОФ без­спор­но ще е офи­циал­но бъл­гар­ско при­зна­ние, че по­до­бен ко­ми­тет съ­ще­с­тву­ва, без до­ри да е из­гра­ден. След то­ва не би би­ло труд­но да се офор­ми от­го­ре на­до­лу.

Упо­ри­тост­та на ма­ке­дон­ско­то ръ­ко­вод­с­тво е при­чи­на спо­рът за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да про­дъл­жи и през ос­та­ва­щи­те дни на ноем­ври 1944 г. Ре­ша­ва­не­то му се пре­до­ста­вя на Г. Ди­мит­ров и Ти­то.

На 13.ХI.1944 г. Тр. Кос­тов ин­фор­ми­ра Г. Ди­мит­ров за та­зи упо­ри­тост, за­ключ­вай­ки, че “ма­ке­дон­ци­те яв­но стра­дат от ве­ли­ко­ма­ке­дон­ски шо­ви­ни­зъм”. “Стру­ва им се - по­соч­ва той - че ма­ке­дон­ският въ­прос стои в цен­тъ­ра на све­та. Вън от Ма­ке­до­ния и не­йно­то обе­ди­не­ние за тях не съ­ще­с­тву­ва ни­то Бъл­га­рия, ни­то Гър­ция, ни Бал­ка­ни, ни Ан­глия, ни СССР.” Тър­сей­ки обяс­не­ние за та­зи не­пре­клон­ност, Тр. Кос­тов из­тък­ва ар­гу­мен­та им, че “та­ка­ва ди­рек­ти­ва са по­лу­чи­ли от Ти­то” и че “ни­кой друг за тях не е ав­то­ри­те­тен”. Той ин­фор­ми­ра Г. Ди­мит­ров за за­чес­ти­ли­те на­пад­ки сре­щу бъл­гар­ска­та ар­мия в Ма­ке­до­ния и опи­ти­те да се ома­ло­ва­жат за­слу­ги­те й за не­йно­то ос­во­бож­де­ние. Съ­об­ща­ва му, че ма­ке­дон­ски­те пре­дста­ви­те­ли про­дъл­жа­ват да про­веж­дат аги­та­ция за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то, убеж­да­вай­ки, че то­ва щя­ло да спа­си на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния от ре­па­ра­ции, кои­то ще­ли да бъ­дат на­ло­же­ни на Бъл­га­рия ка­то по­бе­де­на стра­на.92

За из­яс­ня­ва­не на въз­ник­на­ли­те про­ти­во­ре­чия на 11.ХI.1944 г. за Бел­град за­ми­на­ва чле­нът на ПБ на БРП(к) До­бри Тер­пе­шев.  Със сроч­на ра­диог­ра­ма от 16.ХI.с.г. Г. Ди­мит­ров и­ска от Тр. Кос­тов све­де­ния за ре­зул­та­ти­те от ми­сия­та на Тер­пе­шев, за “тре­вож­ни­те съ­об­ще­ния за ме­роп­рия­тия­та по ма­ке­дон­ски­те де­ла и по от­но­ше­ние бъл­гар­ски­те час­ти в Ма­ке­до­ния”.93

На 12.ХI бъл­гар­ска де­ле­га­ция с ръ­ко­во­ди­тел Д. Тер­пе­шев и чле­но­ве До­бри Ко­лев - ми­нис­тър без по­ртфейл, ге­не­рал-ма­йор Бла­гой Ива­нов - пре­дста­ви­тел на бъл­гар­ска­та ар­мия и Пе­тър То­до­ров - пъл­но­мо­щен ми­нис­тър, уча­с­тва в се­сия­та на Анти­фа­шис­тко­то съ­бра­ние за на­род­но ос­во­бож­де­ние на Съ­рбия (АС­НОС). Тер­пе­шев и Ива­нов при­вет­с­тват съ­бра­ние­то от име­то на бъл­гар­ския на­род. На по­ли­ти­че­ски­те на­блю­да­те­ли пра­ви впе­чат­ле­ние са­мо един мо­мент от по­ве­де­ние­то на бъл­гар­ска­та де­ле­га­ция - де­кла­ри­ра­но­то от Тер­пе­шев съ­гла­сие за “пра­во­то на на­ро­да от Пи­рин да се при­съ­е­ди­ни към Вар­дар ка­то част от Югос­лав­ска­та фе­де­рал­на дър­жа­ва”.94 Съ­щия ден де­ле­га­ция­та е при­е­та от Й. Б. Ти­то. За про­тек­лия раз­го­вор и не­го­вия ре­зул­тат най-до­бре го­во­ри част от до­кла­да на Д. Тер­пе­шев пред ПБ, из­не­сен на 20.ХI.1944 г. Той по­соч­ва: “На раз­го­во­ри­те ни по ма­ке­дон­ския въ­прос ос­вен Ти­то при­съ­ства и Тем­по. Ние из­не­сох­ме про­я­ви­те на ма­ке­дон­ци­те: за за­дър­жа­не на на­ши хо­ра, раз­граб­ва­не на скла­до­ве, на по­сто­ве и арес­ти. Що се ка­сае до об­ра­зу­ва­не­то на ма­ке­дон­ска ди­ви­зия, ка­то се взе­мат вой­ни­ци ма­ке­дон­ци от Бъл­гар­ска­та ар­мия, Тем­по обяс­ни, че то­ва би­ло ра­бо­та на Апос­тол­ски и Ан­дреев (Ба­не - бел. авт.). Тем­по до­край по­ддър­жа­ше, че ма­ке­дон­ци­те в Бъл­га­рия тряб­ва да се бо­рят за при­съ­е­ди­ня­ва­не към ма­ке­дон­ска­та дър­жа­ва”. По-на­та­тък Тер­пе­шев съ­об­ща­ва за опи­та на Тем­по да зле­пос­та­ви Вл. По­пто­мов, съ­об­ща­вай­ки за из­ка­за­ни­те от не­го пред об­лас­тна­та пар­тий­на кон­фе­рен­ция в Гор­на Джу­мая мис­ли, че при­съ­е­ди­ня­ва­не­то за­ви­се­ло от то­ва как­во влия­ние щя­ло да на­дде­лее в Югос­ла­вия - ан­глий­ско­то или съ­вет­ско­то, как­то и за спо­де­ле­на­та от не­го въз­мож­ност Югос­лав­ска Ма­ке­до­ния да бъ­де при­съ­е­ди­не­на към Бъл­га­рия, а не Бъл­гар­ска - към Югос­ла­вия. “То­ва е яв­но по­греш­но и Ти­то не го одоб­ря­ва” - съ­об­ща­ва Тер­пе­шев. По-на­та­тък в до­кла­да се по­соч­ва: “ка­то по­ста­вих­ме въ­про­са за ръ­ко­вод­с­тво­то на ма­ке­дон­ци­те в Бъл­га­рия, че ние смя­та­ме за пра­вил­но на­ша­та пар­тия да ги ръ­ко­во­ди, без да им от­ри­ча ка­че­с­тво­то на ма­ке­дон­ци, че мо­гат да по­лу­ча­ват са­мо от нас ди­рек­ти­ви, Ти­то по­пи­та Тем­по: “Пра­вил­но ли каз­ва? Аз каз­вам, че е пра­вил­но!” Що се ка­сае до гра­ни­ци­те как­то за Ма­ке­до­ния, та­ка и за Ца­риб­род­ско, Ти­то се про­из­не­се, че се­га из­ме­не­ние на гра­ни­ци­те не би­ва да ста­ва. Съ­що та­ка не мо­же да се по­ста­вя въ­про­сът за Гръц­ка Ма­ке­до­ния, за Со­лун и т.н...”.

След ка­то за­клю­ча­ва, че те­ри­то­риал­ни­те въ­про­си в мо­мен­та не са ак­туал­ни, Ти­то ве­ли­ко­душ­но пре­по­ръч­ва: “Не би­ва да се пре­чи на бъл­гар­ски­те ко­му­нис­ти, кои­то не са са­ми, а имат и съ­юз­ни­ци и чие­то по­ло­же­ние сле­до­ва­тел­но е труд­но”. Об­ръ­щай­ки се към Тем­по, Ти­то за­я­вява: “Не се ув­ли­чай­те по на­строе­ние­то на ма­ке­дон­ци­те. Не вся­ко­га тряб­ва да се вър­ви по те­че­ние­то на ма­си­те. Ма­ке­дон­ци­те мо­гат да и­скат вед­на­га да се при­съ­е­ди­нят, но то­ва се­га е не­въз­мож­но”. А в от­го­вор на реп­ли­ка­та на Тем­по, че е не­до­во­лен, Ти­то го ус­по­коя­ва: “Не са­мо Ма­ке­до­ния, но и Бъл­га­рия мо­же да вле­зе в югос­лав­ска­та фе­де­ра­ция, но въ­про­сът не е на­зрял, се­га още не е вре­ме”.95

От раз­го­во­ри­те на Д. Тер­пе­шев с Ти­то мо­гат да се на­пра­вят ре­ди­ца из­во­ди. Из­ник­ва въ­про­сът да­ли по­след­ният е бил и­скрен. Ед­ва ли, за­що­то в не­от­дав­наш­но из­яв­ле­ние сам каз­ва: “Дай­те ги на мен (бъл­га­ри­те от Пи­рин­ския край), аз ще ги на­пра­вя за две го­ди­ни ма­ке­дон­ци”.96 По­ве­де­ние­то му по-ско­ро е по­ве­де­ние на опи­тен по­ли­тик, по­стиг­нал го­ля­ма част от на­чер­та­ни­те це­ли и имащ ре­ди­ца пре­дим­с­тва пред свои­те про­тив­ни­ци. Той е ин­фор­ми­ран по­дроб­но за раз­воя на бъл­га­ро-югос­лав­ския спор за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, за на­пра­ве­ни­те от ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) от­стъп­ки. Раз­ме­рът на по­стиг­на­то­то му да­ва ос­но­ва­ние да бъ­де до­во­лен и счи­тай­ки мо­мен­та за най-по­дхо­дящ, ра­зиг­ра­ва ро­ля­та на по­кро­ви­тел и бла­го­скло­нен спря­мо Бъл­га­рия ар­би­тър. Знаей­ки, че бъл­гар­ско­то ръ­ко­вод­с­тво е про­тив при­съ­е­ди­нис­тки­те де­йствия на скоп­ско­то ръ­ко­вод­с­тво в то­га­ваш­ния мо­мент, но ви­ди­мо до­во­лен от из­вою­ва­но­то, Ти­то при­вид­но мъм­ри по­дчи­не­ни­те му ма­ке­дон­ски фун­кцио­не­ри за тях­на­та “при­бър­за­ност”, оце­ня­вай­ки и­ска­ния­та им за не­своевре­мен­ни. Спо­рът му с Тем­по е по-ско­ро до­бре из­иг­ран теа­тър. Зад ду­ми­те му про­зи­рат мно­го по-гло­бал­ни на­ме­ре­ния, има­щи да­ле­чен при­цел - включ­ва­не­то не са­мо на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, но и на Бъл­га­рия в рам­ки­те на югос­лав­ска­та фе­де­ра­ция. Са­мо та­ка мо­же да се оце­нят за­клю­чи­тел­ни­те му ду­ми, а и не­го­во­то ця­лос­тно по­ве­де­ние.

Ос­вен всич­ко, на­ли­це е и опит от стра­на на Ти­то бъл­гар­ска­та стра­на да бъ­де за­блу­де­на. Тък­мо зато­ва “не­до­ра­зу­ме­ния­та” за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се пре­хвър­лят ка­то пер­со­нал­на ви­на на М. Апос­тол­ски и Ба­не Ан­дреев. С то­ва за Ти­то про­бле­ми­те се из­чер­пват. За югос­лав­ска­та стра­на ос­та­ва да на­ме­ри по­дхо­дя­щия мо­мент за ге­не­рал­но ре­ша­ва­не на въ­про­са, ка­то се въз­по­лзва от по­стиг­на­то­то до мо­мен­та, от­стъп­чи­вост­та на бъл­гар­ско­то ръ­ко­вод­с­тво и бла­го­склон­ност­та на съ­вет­ска­та стра­на спря­мо югос­лав­ски­те и­ска­ния.

На 20.ХI.1944 г. ПБ на ЦК на БРП(к) об­съж­да ре­зул­та­ти­те от пре­го­во­ри­те с Ти­то и ре­ша­ва да из­пра­ти Ди­ми­тър Га­нев за по­стоя­нен пре­дста­ви­тел на БРП(к) в Бел­град. Пре­ди то­ва той тряб­ва да ми­не през Ско­пие, за да из­яс­ни пред ЦК на МКП по­зи­ция­та на пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво и “ста­но­ви­ще­то на Ти­то” от­нос­но “пре­ждевре­мен­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не”.97   По све­де­ние на Д. Тер­пе­шев на връ­ща­не от Бел­град той бил в Ско­пие. От стра­на на ма­ке­дон­ски­те ръ­ко­во­ди­те­ли би­ла де­монс­три­ра­на от­кри­та ом­ра­за към Бъл­га­рия и бъл­гар­ския на­род и не се крие­ло, че при­чи­на­та за нея е не­ус­пя­ла­та ак­ция за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. На то­ва той реа­ги­рал, ка­то по­со­чил, че по­след­на­та не тряб­ва да е при­чи­на за раз­до­ри, а мост към един­с­тво­то на Югос­ла­вия и Бъл­га­рия.98 Има оба­че и дру­ги при­чи­ни, кои­то ка­рат ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) да по­тър­си уре­гу­ли­ра­не на взаи­моот­но­ше­ния­та с МКП.

Ка­то ця­ло след сре­ща­та в Бел­град из­глеж­да­ло, че спо­рът за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ве­че е при­клю­чил с от­ла­га­не­то му за ре­ша­ва­не в не­да­леч­но бъ­де­ще. То­ва оба­че не е та­ка. В дни­те до края на ноем­ври 1944 г. се на­ла­га той да бъ­де про­дъл­жен. Скоп­ско­то ръ­ко­вод­с­тво да­ва вид, че не знае за по­стиг­на­то­то съ­гла­сие в Бел­град и по един или друг по­вод по­вди­га и­ска­не­то за при­съ­е­ди­ня­ва­не. Не­о­чак­ва­но въз­ник­ва и друг про­блем - ул­ти­ма­тив­но и­ска­не на Ско­пие бъл­гар­ски­те вой­ски да на­пус­нат не­за­бав­но Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния. И­ска­не­то е съ­про­во­де­но и с мно­же­с­тво жал­би и об­ви­не­ния, ома­ло­ва­жа­ва­щи, а до­ри и от­ри­ча­щи при­но­са на бъл­гар­ска­та ар­мия за ос­во­бож­да­ва­не­то на Ма­ке­до­ния. Във връз­ка с то­ва в Ско­пие при­сти­га пре­дста­ви­тел на съ­вет­ско­то ко­ман­два­не, кой­то из­ра­зя­ва ста­но­ви­ще, че и­ска­не­то на ма­ке­дон­ския щаб е не­ра­зум­но.99

Вслед­с­твие но­во­въз­ник­на­ла­та си­туа­ция, с цел из­глаж­да­не на от­но­ше­ния­та и из­бяг­ва­не на евен­туал­ни кон­флик­ти, на 17.ХI.1944 г. Тр. Кос­тов по­тър­сва съ­де­йствие­то на Г. Ди­мит­ров. Ин­фор­ми­рай­ки го, че мар­шал Тол­бу­хин го ви­кал “по ма­ке­дон­ския въ­прос”, той мо­ли Ди­мит­ров да се до­го­во­ри по въ­про­са с Ти­то.100 На след­ва­щия ден Г. Ди­мит­ров раз­го­ва­ря с мар­шал Тол­бу­хин “по ма­ке­дон­ски­те де­ла” и по от­но­ше­ния­та между­ югос­лав­ски­те и бъл­гар­ски­те вой­ски. По­след­ният обе­ща­ва да пре­дприе­ме не­об­хо­ди­ми­те мер­ки за не­до­пу­ска­не на стъл­кно­ве­ния. Ди­мит­ров съ­вет­ва Тр. Кос­тов да съ­об­щи на Тол­бу­хин всич­ки важ­ни фак­ти, по кои­то е въз­мож­на не­го­ва­та ин­тер­вен­ция.101

Но­ва свет­ли­на вър­ху раз­воя на съ­би­тия­та да­ва ед­на ра­диог­ра­ма на Ти­то до ЦК на БРП(к) от 22.ХI.1944 г. С нея той и­ска в Бел­град да бъ­дат из­пра­те­ни сроч­но два­ма чле­но­ве на ЦК на БРП(к) за по­дго­тов­ка на пре­го­во­ри по сключ­ва­не­то на “ня­кои до­го­во­ри” за взаи­мо­дей­с­твие и съ­труд­ни­че­с­тво. По­дчер­та­ва се, че по­д­пи­с­ва­не­то на до­го­во­ри­те би­ло же­ла­тел­но да ста­не на 21.ХII.1944 г. в Бел­г­рад в при­съ­с­т­ви­е­то на по-мал­ко от 11 де­ле­га­ти на бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во.102

В от­го­вор на югос­лав­ско­то и­ска­не Тр. Кос­тов ин­фор­ми­ра Ти­то, че в Бел­град ще бъ­де из­пра­тен Ди­ми­тър Га­нев, кой­то пре­ди то­ва ще по­се­ти ЦК на МКП за об­мен на мне­ния от­нос­но уточ­ня­ва­не­то на ня­кои “въз­ник­на­ли не­до­ра­зу­ме­ния и ор­га­ни­зи­ра­не­то на бъ­де­ща­та съ­вмес­тна де­я­тел­ност”. Тр. Кос­тов по­дчер­та­ва, че БРП(к) при­да­ва го­ля­мо зна­че­ние на съ­вмес­тна­та бор­ба с КПЮ “про­тив вра­же­ско­то вме­ша­тел­с­тво на ня­кои чуж­ди си­ли и за обез­пе­ча­ва­не сво­бо­да­та и брат­ския съюз между­ юж­нос­ла­вян­ски­те на­ро­ди, опи­ра­щи се на СССР”. В тяс­но­то съ­труд­ни­че­с­тво между­ две­те пар­тии БРП(к) виж­да­ла “за­ло­га за бъ­де­ще­то на на­ро­ди­те на две­те стра­ни”.103

Раз­ме­не­ни­те те­лег­ра­ми бе­ле­жат съ­вър­ше­но нов мо­мент в бъл­га­ро-югос­лав­ски­те от­но­ше­ния. Те фик­си­рат на­ча­ло­то на тай­ни между­пар­тий­ни пре­го­во­ри по всич­ки спор­ни въ­про­си, вклю­чи­тел­но и за съ­зда­ва­не­то на фе­де­ра­ция. Ини­циа­ти­ва­та за то­ва при­на­дле­жи на югос­лав­ска­та стра­на. Пра­ви впе­чат­ле­ние раз­по­ре­ди­тел­ният тон в те­лег­ра­ма­та на Ти­то, кой­то до­ри оп­ре­де­ля да­та­та и мяс­то­то за сключ­ва­не на евен­туал­ни­те до­го­во­ре­нос­ти. На­ли­це е ед­но от по­ред­ни­те до­ка­за­тел­с­тва за ха­рак­тер­но­то през раз­глеж­да­ния пе­риод пре­не­бре­жи­тел­но и по­пе­чи­тел­ско от­но­ше­ние на ЮКП спря­мо “брат­ска­та” БРП(к), сре­щу кои­то бъл­гарското ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво не смее да реа­ги­ра. По-къс­но ста­ва яс­но, че всич­ки де­йствия на югос­лав­ска­та спря­мо бъл­гар­ска­та ком­пар­тия са би­ли за­дку­лис­ни, не­и­скре­ни и на­со­че­ни един­ст­вено към то­ва да се из­вле­че мак­си­мал­на из­го­да от “по­бе­де­на­та” Бъл­га­рия за Югос­ла­вия. То­ва е яс­но още през есен­та на 1944 г., но не се виж­да са­мо от ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к). През след­ва­щи­те ня­кол­ко го­ди­ни във вза­имоот­но­ше­ния­та си с ЮКП БРП(к) ще про­дъл­жи да ро­бу­ва на идео­ло­ги­че­ска­та си об­ре­ме­не­ност, стре­мей­ки се най-без­кри­тич­но да се при­дър­жа към по­сту­ла­ти­те на “про­ле­тар­ския ин­тер­на­цио­на­ли­зъм”, на пре­да­ност към “брат­ска­та” югос­лав­ска пар­тия, да слу­ша и из­пъл­ня­ва най-по­кор­но съ­ве­ти­те на Бел­град и Мо­сква по ма­ке­дон­ския въ­прос и федерирането.

Стре­ме­жът на югос­лав­ска­та стра­на да из­вле­че най-голяма по­лза от ка­пи­ту­лант­ско­то по­ве­де­ние на бъл­гар­ски­те ко­му­нис­ти и при­тес­не­но­то по­ло­же­ние на Бъл­га­рия, е по­стоян­на не­йна ли­ния на по­ве­де­ние и се про­я­вя­ва още през есен­та на 1944 г. След­вай­ки мак­си­ма­та, че же­ля­зо­то се ко­ве до­ка­то е го­ре­що, югос­лав­ска­та стра­на при­стъп­ва към из­пъл­не­ние на из­ка­за­но­то от Ти­то на сре­ща­та му с Д. Тер­пе­шев пре­дска­за­ние, че в по­дхо­дящ мо­мент е въз­мож­но и Бъл­га­рия да вле­зе в югос­лав­ска­та фе­де­ра­ция. Ръ­ко­вод­с­тво­то на ЮКП пре­це­ня­ва, че то­зи мо­мент е до­шъл и при­стъп­ва към реал­ни стъп­ки. За то­ва Ти­то тър­си съ­де­йствие­то и на Г. Ди­мит­ров. С по­ред­на­та ра­диог­ра­ма до Тр. Кос­тов от 1.ХII.1944 г. Г. Ди­мит­ров спо­де­ля не­об­хо­ди­мост­та до края на вой­на­та меж­ду Бъл­га­рия и Югос­ла­вия да бъ­де склю­чен фе­де­ра­ти­вен до­го­вор. По то­зи въ­прос при не­го бил и Кар­дел, кой­то от­кло­ня­ва пре­по­ръ­ка­та на Г. Ди­мит­ров за из­вес­тя­ва­не на съ­юз­ни­ци­те, за­стъп­вай­ки гле­ди­ще­то, че те тряб­ва да бъ­дат по­ста­ве­ни пред свър­шен факт.104

Пре­ди да при­стъ­пи към же­ла­ни­те от ЮКП пре­го­во­ри, ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) из­пъл­ня­ва на­ме­ре­ние­то за уточ­ня­ва­не взаи­моот­но­ше­ния­та си с ЦК на МКП. С та­ка­ва ми­сия за Ско­пие за­ми­на­ва Д. Га­нев. На раз­го­во­ри­те си с ма­ке­дон­ско­то ръ­ко­вод­с­тво той на­бля­га на ка­те­го­рич­ност­та в по­зи­ция­та на бъл­гар­ско­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво, че за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към ма­ке­дон­ска­та дър­жа­ва “се­га не мо­же да ста­ва въ­прос”. В ин­фор­ма­ция­та си за раз­воя на пре­го­во­ри­те той по­соч­ва, че “бла­го­да­ре­ние ин­тер­вен­ция­та на Ти­то по­чти са убе­де­ни, че се­га не би­ва да ста­ва при­съ­е­ди­ня­ва­не­то”. Всъщ­ност окон­ча­тел­но раз­го­во­ри­те му в Ско­пие не са съ­всем без­про­блем­ни. За да ту­ши­ра не­при­ят­но­то впе­чат­ле­ние от пре­дприе­та­та съ­е­ди­нис­тка ак­ция, ръ­ко­вод­с­тво­то на МКП се опит­ва да го убе­ди, че те и­ска­ли да по­ста­вят въ­про­са са­мо “аги­та­цион­но”. Ока­за­ло се оба­че, че в ръ­ко­вод­ни­те сре­ди на МКП лип­сва един­с­тво по то­зи въ­прос. Ди­ми­тър Вла­хов ка­те­го­рич­но се обя­вя­ва про­тив по­до­бна аги­та­цион­ност и упо­ри­то за­щита­ва те­за­та, че обе­ди­ня­ва­не­то тряб­ва да ста­не не­за­бав­но и не­за­ви­си­мо от взаи­моот­но­ше­ния­та между­ Югос­ла­вия и Бъл­га­рия.105

Ди­ми­тър Га­нев об­ръ­ща вни­ма­ние на ма­ке­дон­ско­то ръ­ко­вод­с­тво, че не би­ва да се по­дце­ня­ват ис­то­ри­че­ски­те връз­ки меж­ду Бъл­га­рия и Ма­ке­до­ния и че в ин­те­рес на две­те стра­ни е да за­си­лят брат­ски­те си от­но­ше­ния. В от­го­вор по­след­ва­т по­зна­ти­те об­ви­не­ния, че БРП(к) ня­ма­ла пра­вил­но от­но­ше­ние към ма­ке­дон­ския въ­прос, сре­щу бъл­гар­ска­та ар­мия и ге­не­рал Б. Коп­чев. Спо­рът за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния за­вър­шва с то­ва, че скоп­ски­те ръ­ко­во­ди­те­ли “при­зна­ли ня­кои свои греш­ки за по­ло­же­ние­то в Пет­рич­ко”, ка­то при­пис­ват въз­ник­на­ли­те “не­до­ра­зу­ме­ния” на Ми­хай­ло Апос­тол­ски, кое­то яв­но ста­ва по вну­ше­ние от­го­ре, за­що­то та­ко­ва е и обяс­не­ние­то на Ти­то по вре­ме на раз­го­во­ри­те му с Д. Тер­пе­шев. По­ве­де­ние­то на ма­ке­дон­ско­то ръ­ко­вод­с­тво съ­що е не­и­скре­но, то се дъл­жи на пре­дпи­сан от­го­ре на­чин, ха­рак­те­ри­зи­ран от Д. Га­нев ка­то “са­мок­ри­ти­чен”. С то­ва се обяс­ня­ва и фак­тът, че в за­вър­шва­ща­та си фа­за раз­го­во­ри­те пре­ми­на­ват по­чти без­про­блем­но.

Д. Га­нев из­ла­га бъл­гар­ска­та по­зи­ция по ос­нов­ни­те кон­флик­тни точ­ки, в ду­ха на кои­то пре­дла­га да се по­стиг­не спо­ра­зу­ме­ние. В край­на смет­ка две­те стра­ни се до­го­ва­рят до­слов­но за след­но­то:

1. БРП(к) по при­нцип при­зна­ва пра­во­то на ма­ке­дон­ския на­род да се обе­ди­ни в ед­на своя дър­жа­ва. То­ва свое ста­но­ви­ще тя има не отсе­га, а от вче­ра;

2. Днес по ре­ди­ца при­чи­ни не би­ва да се по­ста­вя за прак­ти­че­ско раз­ре­ша­ва­не въ­про­сът за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пет­рич­кия край към ма­ке­дон­ска­та фе­де­рал­на дър­жа­ва. То­ва ще ста­не с осъ­ще­с­твя­ва­не на брат­ския съюз между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия, за кой­то съюз тряб­ва да се ра­бо­ти взаим­но с всич­ки си­ли;

3. До­то­га­ва Пет­рич­кият край ос­та­ва в гра­ни­ци­те на Бъл­га­рия и бъл­гар­ски­те влас­ти уп­раж­ня­ват там свои­те су­ве­рен­ни пра­ва. На­се­ле­ние­то на то­зи край, кое­то ще има съ­щи­те пра­ва, как­то бъл­гар­ския на­род, да се при­вле­че в по­дкре­па на ОФ власт;

4. Да се из­ос­та­ви съ­зда­ва­не­то на въ­о­ръ­же­ни гру­пи ма­ке­дон­ци на бъл­гар­ска те­ри­то­рия, кое­то при факт, че Ма­ке­до­ния е ве­че ос­во­бо­де­на, ня­ма ни­ка­къв сми­съл и ще слу­жи са­мо за по­во­ди за не­до­ра­зу­ме­ния и кон­флик­ти;

5. Да се да­де всич­ка­та въз­мож­ност за по­пу­ля­ри­зи­ра­не сред ма­ке­дон­ска­та об­ласт на ма­ке­дон­ска­та дър­жа­ва, не­йни­те кул­тур­но, ико­но­ми­че­ско и дър­жав­но-ус­трой­ст­вени ус­пе­хи, да се по­ддър­жат тес­ни кул­тур­ни връз­ки меж­ду два­та съ­сед­ни брат­ски на­ро­да, кое­то ще до­ве­де от ед­на стра­на до съ­буж­да­не на­цио­нал­но­то съ­зна­ние сред ма­ке­дон­ци­те и от дру­га ще за­як­чи ис­то­ри­че­ски­те и кул­тур­ни, връз­ки меж­ду два­та на­ро­да, съ­зда­де­ни във ве­ков­ни­те им бор­би за сво­бо­да.

Да се из­да­де ма­ке­дон­ски вес­тник в Бъл­га­рия за ма­ке­дон­ска­та об­ласт и за ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция, но той да бъ­де под ръ­ко­вод­с­тво­то и кон­тро­ла на БРП(к);

6. Да се по­ве­де ши­ро­ка кам­па­ния сред ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция за съ­би­ра­не на по­мо­щи; по­мощ­на­та кам­па­ния да об­хва­не и це­лия бъл­гар­ски на­род;

8. Да се из­лъч­ва по един час за Ма­ке­до­ния по Ра­дио Со­фия;

9. Две­те пар­тии и осо­бе­но ма­ке­дон­ска­та да раз­гър­нат сис­тем­на пла­но­мер­на ра­бо­та за Бъл­га­рия, про­тив на­строе­ния­та, съ­зда­де­ни от “из­де­ва­тел­с­тва­та на бъл­гар­ски­те фа­шис­ти” и сре­щу “ве­ли­ко­бъл­гар­ски­те и шо­ви­нис­тич­ни­те ма­ке­дон­ски про­я­ви”.106

Раз­го­во­ри­те на Д. Га­нев в Ско­пие са обект на об­стой­но об­съж­да­не в ПБ на ЦК на БРП(к) на за­се­да­ние от 30.ХI.1944 г. Из­слуш­ва се по­дроб­на ин­фор­ма­ция от Д. Га­нев. Твър­де ин­те­рес­ни са спо­де­ле­ни­те от не­го лич­ни на­блю­де­ния и из­во­ди за по­ли­ти­ка­та на МКП и БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос. Оче­ви­ден е фак­тът, че той по­ста­вя на из­вес­тно съ­мне­ние пра­вил­ност­та на ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на пар­тия­та. За­ед­но с Вла­ди­мир По­пто­мов, Д. Га­нев е вто­рият член на ПБ, кой­то не са­мо сиг­на­ли­зи­ра, но се ос­ме­ля­ва да из­ра­зи и по-раз­лич­но соб­ст­вено мне­ние по про­бле­ми­те на Ма­ке­до­ния. Най-до­бра илюс­тра­ция за то­ва са мис­ли­те му в за­вър­шва­ща­та част на ин­фор­ма­ция­та.

Ди­ми­тър Га­нев е до­ло­вил не­и­скре­ност­та на ма­ке­дон­ско­то ръ­ко­вод­с­тво. Не­ус­пе­шен е опи­тът да бъ­де убе­ден, че ста­ва въ­прос са­мо за ня­как­ва “аги­та­цион­ност” по въ­про­са за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то. Той до­сти­га до из­во­да, че всъщ­ност се ка­сае за та­ка­ва “аги­та­цион­ност”, в хо­да на коя­то “фак­ти­че­ски да се по­лу­чи акцион­но при­съ­е­ди­ня­ва­не”. “И­ска­ли са да ни из­пра­вят пред свър­шен факт, да съ­зда­дат дър­жа­ва в дър­жа­ва­та, но от­чи­тат то­ва ка­то греш­ка на Апос­тол­ски, а не ка­то своя греш­ка” - за­ключ­ва той. По-на­та­тък Д. Га­нев ока­че­с­твя­ва по­ло­же­ние­то в Ма­ке­до­ния ка­то ка­тас­тро­фал­но и из­тък­ва не­об­хо­ди­мост­та от пре­дприе­ма­не на по­мощ­на ак­ция. “Са­ма­та Ма­ке­до­ния пре­дстав­ля­ва - со­чи той - от са­мо се­бе си мно­го­на­цио­на­лен кон­гло­ме­рат: от са­ми­те ма­ке­дон­ци ед­ни се чув­с­тват бъл­га­ри, дру­ги - съ­рби, има още ал­бан­ци, гър­ци, тур­ци, ку­цов­ла­си”. Във връз­ка с из­да­де­но­то на­реж­да­не да бъ­дат увол­не­ни всич­ки офи­це­ри, слу­жи­ли в бъл­гар­ска­та ар­мия, той за­я­вя­ва, че “си­гур­но ще се съ­зда­дат тър­ка­ния между­ бъл­гар­ски­те и дру­ги­те влия­ния” и пре­дуп­реж­да­ва, че Ма­ке­до­ния ще има труд­нос­ти от на­род­нос­тен ха­рак­тер. Твър­де важ­но е и по­след­ва­ло­то дру­го не­го­во пре­дуп­реж­де­ние. “Ние, бъл­га­ри­те, не тряб­ва да смя­та­ме, че ма­ке­дон­ският въ­прос е окон­ча­тел­но раз­ре­шен, ма­кар че още в Югос­ла­вия счи­тат, да е уре­ден. Той още ни за­ся­га. Въз­мож­но е, за да от­кло­нят вни­ма­ние­то от въ­треш­ни­те труд­нос­ти, да по­вди­гат по­стоян­но въ­про­са за обе­ди­не­ние­то. Тая опас­ност тряб­ва да има­ме пре­двид, за да не до­пус­нем вло­ша­ва­не на от­но­ше­ния­та между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия”.107

По­лит­бю­ро не взе­ма под вни­ма­ние ня­кои от пре­по­ръ­ки­те на Д. Га­нев и одоб­ря­ва по­стиг­на­ти­те в Ско­пие до­го­во­ре­нос­ти. Ре­ша­ва се окон­ча­тел­но спо­ра­зу­ме­ние по спор­ни­те въ­про­си да се по­стиг­не между­ ръ­ко­вод­с­тва­та на БРП(к) и ЮКП. Да­ва се съ­гла­сие да се удов­лет­во­рят и­ска­ния­та за ус­та­но­вя­ва­не на кул­тур­ни връз­ки, из­пра­ща­не на вес­тни­ци, пре­дприе­ма­не­то на по­мощ­на ак­ция. От­кло­ня­ва се и­ска­не­то за из­пра­ща­не на кад­ри под пре­дтек­ста, че та­ки­ва труд­нос­ти има и в Бъл­га­рия, но се пре­по­ръч­ва, ако има же­лае­щи, да за­ми­нат.108

За ре­зул­та­ти­те от скоп­ска­та ми­сия на Д. Га­нев и ре­ше­ния­та на ПБ е ин­фор­ми­ран Г. Ди­мит­ров. На 2.ХII.1944 г. той уве­до­мя­ва Ти­то, че ЦК на БРП(к) и ЦК на МКП са се до­го­во­ри­ли по спор­ни­те въ­про­си, как­то и за по­стиг­на­то­то съ­гла­сие всич­ки про­бле­ми, ка­сае­щи Ма­ке­до­ния, да се ре­ша­ват меж­ду ЦК на БРП(к) и ЦК на ЮКП. Г. Ди­мит­ров се оп­лак­ва от по­ве­де­ние­то на Д. Вла­хов, опи­тал се “вся­че­ски да раз­дух­ва раз­ног­ла­сие”, и мо­ли Ти­то да пре­дприе­ме не­об­хо­ди­ми­те мер­ки “Вла­хов да пре­ста­не да пра­ви то­ва”.109

От­тук на­та­тък не­ща­та се пре­хвър­лят на най-ви­со­ко ни­во. През де­кем­ври 1944 г. между­ пре­дста­ви­те­ли на две­те пар­тий­ни ръ­ко­вод­с­тва в Бел­град се во­дят тай­ни пре­го­во­ри за съ­зда­ва­не на юж­нос­ла­вян­ска фе­де­ра­ция. Раз­ме­нят се тек­сто­ве на про­ек­то­до­го­во­ри за взаи­мо­дей­с­твие и съ­труд­ни­че­с­тво. В хо­да на пре­го­во­ри­те се от­кроя­ват две ко­рен­но про­ти­во­по­лож­ни ста­но­ви­ща за ха­рак­те­ра на бъ­де­ща­та фе­де­ра­ция. Югос­ла­вия на­стоя­ва Бъл­га­рия да вле­зе в нея ка­то ед­на от се­дем­те ре­пуб­ли­ки, а бъл­гар­ска­та стра­на е за фе­де­ра­ция на рав­ноп­рав­ни на­ча­ла.110

Ха­рак­те­рът на спо­ро­ве­те по вре­ме на пре­го­во­ри­те за фе­де­ра­ция­та се раз­кри­ва яс­но от ед­на пре­пи­ска между­ Трай­чо Кос­тов и Г. Ди­мит­ров. На 21.ХII.1944 г. в ЦК при­сти­га пис­ме­но­то мне­ние на Г. Ди­мит­ров по про­ек­та за до­го­во­ра, в кое­то пра­ви кон­крет­ни по­прав­ки и пре­дло­же­ния по от­дел­ни­те чле­но­ве. От глед­на точ­ка на раз­глеж­да­ния в на­стоя­ща­та ра­бо­та про­блем ин­те­рес пре­дстав­ля­ва пре­дло­же­ният от Г. Ди­мит­ров ва­риант на чл. 6, пре­дназ­на­чен да очер­тае спо­ра­зу­ме­ние­то по ма­ке­дон­ския въ­прос. Ди­мит­ров пре­дла­га след­ния текст: “При­вет­с­тву­вай­ки ре­ше­ние­то на Анти­фа­шис­тко­то ве­че на Югос­ла­вия за при­зна­ва­не­то на ма­ке­дон­ци­те за рав­ноп­ра­вен на­род на­рав­но с дру­ги­те на­ро­ди на Югос­ла­вия, две­те до­го­ва­ря­щи се стра­ни при­зна­ват на ма­ке­дон­ския на­род пъл­но­то пра­во на са­мооп­ре­де­ле­ние. Бъл­га­рия се съ­гла­ся­ва на при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на при­ле­жа­ща­та й от 1913 г. част от Ма­ке­до­ния, ако не­йно­то на­се­ле­ние по­же­лае да оти­де към Ма­ке­до­ния в рам­ки­те на Югос­ла­вия, ако в бъ­де­ще по во­ля­та на на­ро­ди­те на Югос­ла­вия и Бъл­га­рия бъ­де съ­зда­де­на фе­де­ра­тив­на дър­жа­ва, обе­ди­не­на Ма­ке­до­ния ще вле­зе ка­то рав­ноп­ра­вен член на та­зи фе­де­ра­ция. От своя стра­на Югос­ла­вия се съ­гла­ся­ва да вър­не на Бъл­га­рия те­зи час­ти от не­йна­та те­ри­то­рия, кои­то са пре­ми­на­ли към Югос­ла­вия по си­ла­та на Ньой­ския до­го­вор от 1912 го­ди­на. За вре­ме­то и на­чи­на за про­веж­да­не на прак­ти­ка по­ста­нов­ле­ние­то на то­зи па­раг­раф, а съ­що та­ка и за уре­гу­ли­ра­не на всич­ки въ­про­си, свър­за­ни с те­ри­то­риал­ни­те из­ме­не­ния, две­те пра­ви­тел­с­тва ще се до­го­ва­рят взаим­но още до за­вър­шва­не­то на вой­на­та”.111

Два мо­мен­та пра­вят впе­чат­ле­ние в пре­дло­же­ния от Г. Ди­мит­ров ва­риант. Ка­то се ос­та­вят на­стра­на фак­ти­те, свър­за­ни и с по-пре­диш­ни при­зна­ния от бъл­гар­ска стра­на на но­ва­та ма­ке­дон­ска ре­пуб­ли­ка, на “ма­ке­дон­ци­те” ка­то “рав­ноп­ра­вен на­род” и пра­во­то им на са­мооп­ре­де­ле­ние, се виж­да, че от­но­во се да­ва при­нцип­но съ­гла­сие за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към Югос­ла­вия, но то­зи път и с още ед­но до­пъл­ни­тел­но ус­ло­вие, че то­ва ще ста­не, ако не­йно­то на­се­ле­ние по­же­лае. Не е ука­за­но оба­че по ка­къв на­чин ще бъ­де про­ве­ре­но то­ва же­ла­ние или не­же­ла­ние. Ос­вен то­ва обе­ди­не­ние­то на Ма­ке­до­ния се по­ста­вя в за­ви­си­мост от съ­зда­ва­не­то на фе­де­ра­ция между­ Югос­ла­вия и Бъл­га­рия. За пръв път в спо­ме­на­тия текст се по­ста­вя и тре­то ус­ло­вие - Югос­ла­вия да вър­не на Бъл­га­рия За­пад­ни­те по­край­ни­ни. По­ста­вят се ус­ло­вия, кои­то, как­то ста­ва яс­но по-на­та­тък, са не­при­ем­ли­ви за югос­лав­ска­та стра­на. Ня­ма до­ка­за­тел­с­тва, че те са умиш­ле­но за­ло­же­ни ка­то про­ти­во­вес на югос­лав­ски­те пре­тен­ции спря­мо Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния.

На 22.ХII.1944 г. ПБ на ЦК на БРП(к) раз­глеж­да спеш­но пре­дло­же­ни­те от Г. Ди­мит­ров тек­сто­ве и по­прав­ки към тях. ПБ се съ­гла­ся­ва с тях, но на Ди­мит­ров се за­я­вя­ва, че пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво има из­вес­тни съ­мне­ния “по ре­дак­ти­ра­не­то на пункт шес­ти за Ма­ке­до­ния”. Тр. Кос­тов из­вес­тя­ва Г. Ди­мит­ров за ста­но­ви­ще­то на ПБ, че “ре­ше­ние­то за Ма­ке­до­ния мо­же да бъ­де при­е­то как­то от бъл­гар­ския на­род, та­ка и от на­се­ле­ние­то на Бъл­гар­ска Ма­ке­до­ния при не­за­бав­но­то осъ­ще­с­твя­ва­не на фе­де­ра­ция” и че ус­ло­вия за то­ва в Бъл­га­рия съ­ще­с­тву­ват. За то­ва не би­ло не­об­хо­ди­мо ус­ло­вие­то да “бъ­де съ­зда­де­на фе­де­ра­тив­на дър­жа­ва”. Пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво в Бъл­га­рия от­хвър­ля тек­ста на Г. Ди­мит­ров и до­ри смя­та, че “по-до­бре е да се ре­ши вед­на­га или най-мал­ко­то да се взе­ме курс на по­ло­жи­тел­но­то му раз­ре­ша­ва­не в най-близ­ко бъ­де­ще, още пре­ди края на вой­на­та, и те­ри­то­риал­ни­те про­ме­ни да се свър­зват с то­ва.”112  От­кроя­ва се твър­де­ние­то, че ко­му­нис­ти­че­ско­то ре­ше­ние за Ма­ке­до­ния щя­ло да се при­е­ме от бъл­гар­ския на­род и на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния.

Без­спор­но е, че пре­дла­га­ният от ПБ ва­риант за Ма­ке­до­ния по съ­ще­с­тво об­служ­ва югос­лав­ски­те и­ска­ния в та­зи на­со­ка. Има ос­но­ва­ние да се смя­та, че комунистическото ръ­ко­вод­с­тво не е смя­та­ло да се съ­об­ра­зя­ва с пре­по­ръ­ки­те на Г. Ди­мит­ров, за­що­то още на дру­гия ден (23.ХI.1944 г.) без да се из­ча­кат и­ска­ни­те от не­го съ­об­ра­же­ния по ста­но­ви­ще­то на ПБ, Тр. Кос­тов го ин­фор­ми­ра, че ве­че са се до­го­во­ри­ли с Е. Кар­дел по тек­сто­ве­те на про­ек­то­до­го­во­ра. В тях за Ма­ке­до­ния бил за­лег­нал текст, кой­то бил крач­ка на­пред в срав­не­ние с не­го­вия текст. Той го ин­фор­ми­ра и за югос­лав­ска­та по­зи­ция, че щя­ло да бъ­де “съ­вър­ше­но не­до­ста­тъч­но”, ако две­те стра­ни се ог­ра­ни­ча­ват са­мо с пакт за взаи­мо­по­мощ. “То­ва не би удов­лет­во­ри­ло югос­лав­ски­те на­ро­ди. Ние съ­що смя­та­ме, че въ­про­сът за фе­де­ра­ция­та тряб­ва да се по­ста­ви по-от­пред, а не ус­лов­но” - со­чи Тр. Кос­тов. Все пак и се­га се и­ска мне­ние­то на Г. Ди­мит­ров по но­вия текст, тъй ка­то пре­дстоя­ло Въл­ко Чер­вен­ков да за­ми­не за Бел­град. На­края го уве­ря­ва, че “съ­юз­ни­ци­те по­сре­щат об­що взе­то бла­го­склон­но тек­ста на про­ек­то­до­го­во­ра”.113 По­след­но­то не от­го­ва­ря на ис­ти­на­та, тъй ка­то ня­ма до­ка­за­тел­с­тва той да е бил съ­гла­су­ван с тях.

За­ми­съ­лът и по­чти ул­ти­ма­тив­но­то и­ска­не на Ти­то по­дпис­ва­не­то на та­ка же­ла­ни­те от югос­лав­ска стра­на до­го­во­ре­нос­ти да ста­не на 21.ХII.1944 г. в Бел­град не се осъ­ще­с­твя­ва. Ос­нов­на­та при­чи­на за то­ва според София се дъл­жи на “не­от­стъп­чи­вост­та на бъл­гар­ска­та стра­на”, до­ве­ла до вло­ша­ва­не на югос­лав­ско-бъл­гар­ски­те пар­тий­ни от­но­ше­ния в края на 1944 г. Във връз­ка с то­ва пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво от­но­во тър­си съ­де­йствие­то на Г. Ди­мит­ров с мол­ба да по­мог­не чрез Ти­то за тях­но­то по­до­бря­ва­не.114

За из­глаж­да­не на от­но­ше­ния­та в края на де­кем­ври за Бел­град за­ми­на­ват Въл­ко Чер­вен­ков и Тр. Кос­тов. След връ­ща­не­то си в Со­фия Тр. Кос­тов пи­ше на Г. Ди­мит­ров: “...и все пак, ка­то че ли съ­ще­с­тву­ва ня­как­ва не­до­го­во­ре­ност и хлад­ни­на в от­но­ше­ния­та на на­ши­те две пар­тии”. Тр. Кос­тов го­во­ри за “по­дчер­та­но пре­не­бре­же­ние” от стра­на на ЮКП, а спо­ме­на­вай­ки за раз­го­во­ри­те си с Джи­лас, по­соч­ва: “То­нът му бе­ше нра­воу­чи­те­лен, са­моу­ве­рен, без­а­пе­ла­цио­нен”. Из­каз­вай­ки уве­ре­ност, че то­ва щя­ло да се из­жи­вее, той за­клю­ча­ва: “Те все още смя­тат, че сбли­же­ние­то с Бъл­га­рия е ня­как­во осо­бе­но бла­го­во­ле­ние и сниз­хож­де­ние към нас, кое­то ние ви­на­ги тряб­ва да чув­с­тва­ме и за­ра­ди кое­то тряб­ва по­ве­че да слу­ша­ме и по-мал­ко да бъ­де­ме са­мос­тоя­тел­ни”. След всич­ко то­ва Тр. Кос­тов до­сти­га до из­во­да, че при раз­ре­ша­ва­не­то на спор­ни­те мо­мен­ти “...ние ще тряб­ва да на­ме­рим по­дхо­дящ тон, но ща­дей­ки по­рас­на­ло­то им на­цио­нал­но са­мо­чув­с­твие, все пак да за­щи­ща­ва­ме здра­вия при­нцип на рав­ноп­ра­вие­то и дру­гар­ско­то за­чи­та­не”.115

В край­на смет­ка дву­стран­ни­те пре­го­во­ри за сключ­ва­не на съ­ю­зен до­го­вор и фе­де­ри­ра­не се про­ва­лят. След ка­то две­те стра­ни не се до­го­ва­рят, се тър­си съ­де­йствие­то на съ­вет­ска­та стра­на. На 25.ХII.1944 г. Г. Ди­мит­ров из­пра­ща тек­ста за съ­ю­зен до­го­вор на Мо­ло­тов и Ста­лин, на­стоя­вай­ки за тях­но­то мне­ние. Той ги ин­фор­ми­ра, че ЦК на БРП(к) е твър­до ре­шен да пре­дприе­ме мер­ки за кон­крет­но из­пъл­не­ние на то­ва ме­роп­рия­тие и по дър­жав­на ли­ния. Уве­ря­ва ги, че по то­зи въ­прос ня­ма да има труд­нос­ти в Югос­ла­вия и че съ­юз­ни­ци­те в ОФ съ­що се от­на­сят по­ло­жи­тел­но към по­до­бен до­го­вор. По­дчер­та­ва, че мо­мен­тът е на­пъл­но бла­гоп­рия­тен за ус­та­но­вя­ва­не­то на “най-близ­ки съ­юз­ни от­но­ше­ния между­ Югос­ла­вия и Бъл­га­рия с пер­спек­ти­ва - тях­но­то обе­ди­не­ние в об­ща фе­де­ра­тив­на дър­жа­ва” и че то­зи бла­гоп­рия­тен мо­мент не тряб­ва да се из­пу­ска. Со­чей­ки, че про­ек­то­до­го­во­рът е пра­ви­лен, ги мо­ли за мне­ние, обос­но­ва­вай­ки мол­ба­та си с евен­туал­ни за­труд­не­ния от вън­шно­по­ли­ти­че­ски ха­рак­тер, кои­то би­ха по­пре­чи­ли на реа­ли­за­ция­та на съ­юз­ния до­го­вор.116

На­ли­це са до­ка­за­тел­с­тва за по­зи­ция­та на Ста­лин. За нея В. Ко­ла­ров е ос­та­вил свои­те за­пи­ски “Ня­кол­ко Ста­ли­но­ви схва­ща­ния” по мне­ние­то му за Бал­кан­ска фе­де­ра­ция, за стре­ме­жа на Ти­то да гос­под­с­тва на Бал­ка­ни­те, за от­но­ше­ния­та между­ Бъл­га­рия, Югос­ла­вия и Гър­ция и др. От тях се раз­би­ра, че Ста­лин оце­нил ка­то “не­ле­па идея­та за включ­ва­не на Бъл­га­рия в бал­кан­ска фе­де­ра­ция”. Той се из­каз­ва за съ­ю­зен до­го­вор меж­ду Бъл­га­рия и Югос­ла­вия (мит­ни­че­ски, по­ли­ти­че­ски, вое­нен, кул­ту­рен), кой­то в те­че­ние на вре­ме­то, ко­га­то ус­ло­вия­та по­зво­лят, да пре­рас­не във фе­де­ра­ция на юж­ни­те сла­вя­ни. Ос­та­ва не­раз­ре­шен въ­про­сът за фор­ма­та на фе­де­ра­ция­та. Со­чей­ки, че оче­вид­но тя тряб­ва да бъ­де фе­де­ра­тив­на дър­жа­ва меж­ду Бъл­га­рия и Югос­ла­вия (бъл­гар­ско­то раз­би­ра­не) или фе­де­ра­тив­на дър­жав­ност, юж­нос­ла­вян­ска об­щност меж­ду Бъл­га­рия, Съ­рбия, Ма­ке­до­ния, Чер­на го­ра, Хър­ват­ско, Бос­на и Хер­це­го­ви­на и Сло­ве­ния (югос­лав­ско­то раз­би­ра­не), Ста­лин казва: “Не би­ва да се из­по­лзва теж­ко­то по­ло­же­ние, в кое­то е из­пад­на­ла Бъл­га­рия, за да бъ­де по­гъл­на­та” и до­пъл­ва: “Бъл­га­рия има да иг­рае важ­на ро­ля на Бал­ка­ни­те. По от­но­ше­ние на нея не би­ва да се хит­ру­ва, нуж­на е пъл­на и­скре­ност и от две­те стра­ни”.117

От някои български публикации се разбира, че след на­ме­са­та на съ­вет­ско­то ръ­ко­вод­с­тво пре­го­во­ри­те про­дъл­жа­ват и ед­ва към ап­рил 1945 г. между­ две­те стра­ни се по­сти­га из­вес­тна до­го­во­ре­ност за сте­пе­ну­ва­не и пре­ми­на­ва­не през ня­кол­ко ета­па при из­граж­да­не­то на фе­де­ра­ция, а имен­но: въз­ста­но­вя­ва­не на дип­ло­ма­ти­че­ски­те от­но­ше­ния; сключ­ва­не на до­го­вор за съ­труд­ни­че­с­тво и взаи­мо­по­мощ и на­края - съ­зда­ва­не на об­ща фе­де­ра­тив­на дър­жа­ва.118 

Та­ки­ва спо­ред за­па­зе­ни­те бъл­гар­ски и югос­лав­ски (ма­ке­дон­ски) сви­де­тел­с­тва са кар­ти­на­та на взаи­моот­но­ше­ния­та и съ­щност­та на спо­ра между­ БРП(к) и ЮКП от­нос­но бъ­де­ще­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния през ок­том­ври-ноем­ври 1944 г. До­ско­ро ис­то­риог­ра­фии­те в две­те стра­ни ги ин­тер­пре­ти­ра­ха ед­нос­тран­чи­во, тър­сей­ки оп­рав­да­ние за по­зи­ции­те и пра­во­та­та на своя­та стра­на. За югос­лав­ски­те ис­то­ри­ци ви­нов­ни­ци­те за про­ва­ла на “обе­ди­не­ние­то” бя­ха в Бъл­га­рия, за бъл­гар­ски­те - в Югос­ла­вия. Ка­зион­на­та ис­то­рио­пис и в две­те стра­ни от­бяг­ва­ше да ко­мен­ти­ра из­вес­тни  и има­щи ре­ши­тел­но зна­че­ние за край­ния из­ход на спо­ра им по ма­ке­дон­ския въ­прос и федерирането фак­ти за двуличната политика на Москва по т. нар. българо-югославско сближаване и обединение, за ро­ля­та и на­ме­са­та на Великите сили, а най-вече на английската страна.

Как­то ве­че спо­ме­нах­ме, от Ан­глия се ин­те­ре­су­ват и имат ежед­нев­на ин­фор­ма­ция за на­ме­ре­ния­та на две­те бал­кан­ски стра­ни да раз­ре­шат ма­ке­дон­ския въ­прос.

Бъл­га­ро-югос­лав­ски­те преговори за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос се про­веж­дат при пъл­на сек­рет­ност. Стре­ме­жът всич­ко да се за­па­зи в тай­на, до­ка­то съ­юз­ни­ци­те се по­ста­вят пред свър­шен факт, оба­че се съ­път­с­тва от съ­всем не­пре­дпаз­ли­ви­те из­яв­ле­ния и ка­те­го­рич­ни де­кле­ра­ции от стра­на на вид­ни пре­дста­ви­те­ли на уп­рав­ля­ва­щи­те сре­ди в Бъл­га­рия и Югос­ла­вия. Те за­сил­ват по­до­зри­тел­ност­та и за­ос­трят вни­ма­ние­то на ан­глий­ска­та дип­ло­ма­ция и ра­зуз­на­ва­не към то­ва, кое­то ста­ва на Бал­ка­ни­те без английско учас­тие и с яв­на­та тен­ден­ция да на­кър­ни до­ста се­риоз­но ан­глий­ски­те ин­те­ре­си в то­зи въз­лов ре­гион. Сиг­нал за по­ви­ша­ва­не на ин­те­ре­са и по­след­ва­ла­та ак­тив­на ан­глий­ска на­ме­са е при­стиг­на­ла­та на 16 ноем­ври 1944 г. в бри­тан­ско­то вън­шно ми­нис­тер­с­тво ин­фор­ма­ция, че “не­от­дав­на е склю­чен таен до­го­вор меж­ду Ти­то и бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво, спо­ред кой­то Пи­рин, ма­ке­дон­ска­та про­вин­ция на Бъл­га­рия, ще бъ­де вър­на­та на Югос­ла­вия”.

В от­го­вор на тре­вож­но­то за ан­глий­ска­та дип­ло­ма­ция из­вес­тие по­след­ват не­за­бав­ни ука­за­ния до пре­дста­ви­те­ля в Со­фия. Из­рич­но се спо­ме­на­ва, че об­ласт­та Пи­рин е в гра­ни­ци­те на Бъл­га­рия още пре­ди вой­на­та и по­ра­ди то­ва “не тряб­ва да се по­ста­вя и­ска­не за не­йно­то “връ­ща­не” на Югос­ла­вия, за­що­то в най-но­ва­та ис­то­рия ни­ко­га не е при­на­дле­жа­ла на Съ­рбия”. Оце­ня­ва се, че склон­ност­та на бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво да до­го­ва­ря от­де­ля­не­то на “та­къв ва­жен дял” от бъл­гар­ска­та те­ри­то­рия го­во­ре­ло за “не­го­ва­та склон­ност да за­гу­би своя­та су­ве­рен­ност в го­ля­ма­та юж­нос­ла­вян­ска фе­де­ра­ция”, ма­кар че от дру­га стра­на, би­ло “теж­ко да се по­вяр­ва, че бъл­гар­ският на­род би то­ле­ри­рал на­ма­ля­ва­не­то на своя­та те­ри­то­рия”. Труд­но е да се по­вяр­ва, со­чат от Лон­дон в ука­за­ние­то си до со­фий­ския си пре­дста­ви­тел, че бъл­гар­ски­те и югос­лав­ски­те фе­де­ра­лис­ти ще се от­кло­нят от пра­вия път, за да пре­диз­ви­кат бри­тан­ска­та съ­про­ти­ва за съ­зда­ва­не на юж­нос­ла­вян­ска фе­де­ра­ция с “не­оп­рав­да­но­то пре­дя­вя­ва­не на пра­ва над Со­лун и дру­ги без­спор­ни гръц­ки те­ри­то­рии”. “За­бър­за­но­то от­ва­ря­не на кар­ти­те” се обяс­ня­ва с то­ва, че те яв­но раз­чи­тат на съ­вет­ска по­мощ, че ста­ва въ­прос за пре­дя­вя­ва­не на мак­си­мал­ни те­ри­то­риал­ни пре­тен­ции, с на­де­жда­та по-къс­но да се по­стиг­не же­ла­но­то.

От из­пра­те­на­та до Со­фия инс­трук­ция ста­ва яс­но, че ан­гли­ча­ни­те все още ня­мат пъл­на ин­фор­ма­ция за раз­воя на съ­би­тия­та и край­ни­те на­ме­ре­ния на до­го­ва­ря­щи­те се стра­ни. Ве­че е яс­но са­мо ед­но, че ста­ва въ­прос за раз­го­во­ри между­ тай­на ма­ке­дон­ска де­ле­га­ция и чле­но­ве на бъл­гар­ския ка­би­нет, за “ти­пич­на ма­ке­дон­ска за­го­вор­ни­че­ска ин­три­га, от­кол­ко­то за ня­ка­къв до­го­вор” меж­ду бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво и ма­ке­дон­ски­те пар­ти­зан­ски влас­ти.

Опа­се­ния­та на Лон­дон, че меж­ду Югос­ла­вия и Бъл­га­рия се гот­ви тай­на сдел­ка в ущърб на Гър­ция, се по­дсил­ват още по­ве­че от ня­кои офи­циал­ни из­яв­ле­ния на югос­лав­ски и бъл­гар­ски ръ­ко­вод­ни де­йци. В реч по по­вод 7 ноем­ври, в при­съ­ствие­то на Ти­то ге­не­рал Джи­лас про­тес­ти­ра ос­тро про­тив “жес­то­кия те­рор над на­ше­то ма­ке­дон­ско на­се­ле­ние” в Гър­ция и за­я­вя­ва, че то­зи те­рор бил не­оп­рав­дан, за­що­то “ма­ке­дон­ци­те” в Гър­ция ос­вен че и­ска­ли да се ор­га­ни­зи­рат за бор­ба сре­щу гер­ман­ци­те, и­ска­ли да го­во­рят на своя език и се сдо­бият със свои “на­цио­нал­ни пра­ва”. Джи­лас го­во­ри и за за­дъл­бо­ча­ва­не­то на “при­я­тел­с­тво­то и брат­с­тво­то с Бъл­га­рия”. Два дни след то­ва в Бел­град се от­кри­ва пър­во­то за­се­да­ние на Анти­фа­шис­тко­то съ­бра­ние за на­род­но ос­во­бож­да­ва­не на Съ­брия (9-13.ХI.1944 г.). Как­то ве­че бе по­со­че­но по-го­ре, от бъл­гар­ска стра­на съ­бра­ние­то при­вет­с­тват Тер­пе­шев и ге­не­рал Ива­нов, кои­то от­кри­то го­во­рят за то­ва, че бъл­гар­ска­та по­ли­ти­ка е на­со­че­на към брат­ска друж­ба  и съюз с Югос­ла­вия и че се при­зна­ва “пра­во­то на на­ро­да от Пи­рин да се при­съ­е­ди­ни към Вар­дар ка­то част от югос­лав­ска­та фе­де­ра­ция”. В реч­та си пред съ­бра­ние­то Тем­по из­вес­тя­ва, че “це­ло­куп­ният ма­ке­дон­ски на­род и­ска да по­стиг­не ця­лос­тно обе­ди­не­ние: егей­ска­та про­вин­ция под Гръц­ко и бъл­гар­ска­та под Бъл­гар­ско да се обе­ди­нят с ма­ке­дон­ска­та фе­де­рал­на дър­жа­ва”. Той се хва­ли, че е оби­ко­лил Пи­рин­ска и Егей­ска Ма­ке­до­ния и че на­се­ле­ние­то и­ска­ло да се при­съ­е­ди­ни към “май­ка­та зе­мя”.

На 13-14 ноем­ври 1944 г. ТА­НЮГ опо­вес­тя­ва, а югос­лав­ски вес­тни­ци пуб­ли­ку­ват про­тес­тно пис­мо до гръц­кия пре­миер Па­пан­дреу на бив­шия член на БРП(к) и ве­че по­дпред­се­да­тел на югос­лав­ско­то на­род­но съ­бра­ние Ди­ми­тър Вла­хов. В пис­мо­то си Вла­хов про­тес­ти­ра про­тив “гръц­ки­те тер­ли­то­риал­ни ас­пи­ра­ции на се­вер за смет­ка на Пи­рин”. По­до­бни с­пи­ра­ции, според него би­ли в про­ти­во­ре­чие с пра­во­то на са­мооп­ре­де­ля­не и Ат­лан­ти­че­ска­та хар­та. “На­ро­дът на Пи­рин из­ра­зи свое­то же­ла­ние да се обе­ди­ни със свои­те бра­тя във фе­де­рал­на Югос­ла­вия” - со­чи той и про­тес­ти­ра про­тив гръц­кия те­рор над “ма­ке­дон­ци­те” в Егей­ска Ма­ке­до­ния.

Ан­гли­ча­ни­те по­сре­щат Вла­хо­во­то из­яв­ле­ние край­но не­при­яз­не­но, до­ка­за­тел­с­тво за кое­то е ос­тра­та им реак­ция. Те и­скат да се обър­не вни­ма­ние на Ти­то, че спо­ме­на­ва­не­то на гръц­ка те­ри­то­рия в то­зи до­ку­мент от име­то на Вла­хов е не­до­пус­ти­мо и че не би­ха при­е­ли от не­го­во име ка­то из­ви­не­ние до­ри и обяс­не­ние­то, че Вла­хов е де­йствал от свое име ка­то “ма­ке­до­нец”, а не ка­то по­дпред­се­да­тел на АВ­НОЮ.

При­тес­не­ни от не­яс­на­та об­ста­нов­ка, фраг­мен­тар­ни­те и обър­ка­ни из­вес­тия, на 22.ХI. 1944 г. от Лон­дон и­скат спеш­но бри­тан­ският по­ли­ти­че­ски пре­дста­ви­тел в Со­фия да из­яс­ни не­за­бав­но да­ли на­ис­ти­на е по­стиг­нат таен до­го­вор меж­ду Ти­то и бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво по от­но­ше­ние на Ма­ке­до­ния. Още се­га из­рич­но се со­чи, че “ма­ке­дон­ска­та де­ле­га­ция, коя­то пре­го­ва­ря за Ма­ке­до­ния с чле­но­ве на бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво и чер­тае гра­ни­ци­те на фе­де­рал­на­та ма­ке­дон­ска дър­жа­ва в рам­ки­те на но­ва фе­де­рал­на Югос­ла­вия, е ед­но не­о­фи­циал­но тя­ло и не­йни­те ини­циа­ти­ви са по съ­ще­с­тво ти­пи­чен ма­ке­дон­ски за­го­вор”. По­ста­вя се за­да­ча­та да се из­яс­ни ка­къв е ис­тин­ският статус на споменатата делегация.119

Ан­глий­ският по­ли­ти­че­ски пре­дста­ви­тел в Бъл­га­рия Хъс­тон Бос­вил сле­ди ежед­нев­но за по­ве­де­ние­то на уп­рав­ля­ва­щи­те в Со­фия от­нос­но ма­ке­дон­ския въ­прос. Тре­во­га­та му, че се вър­ши не­що без зна­ние­то на Ан­глия, че ан­глий­ски­те ин­те­ре­си на Бал­ка­ни­те са за­стра­ше­ни, се по­дсил­ва и от фак­та, че в бъл­гар­ския пе­чат все по-чес­то се пи­ше по ма­ке­дон­ския въ­прос. На 12 ноем­ври 1944 г. ста­тия по то­зи про­блем пуб­ли­ку­ва и ор­га­нът на НС “Зве­но” в. “Из­грев”.120 С то­ва се по­дклаж­дат още по­ве­че ан­глий­ски­те опа­се­ния, че в тай­ни­те сдел­ки за пре­кроя­ва­не гра­ни­ци­те на Бал­ка­ни­те е за­ме­се­но и бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво на­че­ло с ми­нис­тър-пре­дсе­да­те­ля Ки­мон Геор­гиев, кой­то е и ли­дер на зве­на­ри­те.

До­пъл­ни­тел­но из­ос­тря­не на ан­глий­ско­то вни­ма­ние пре­диз­вик­ва и по­я­ви­ла се ста­тия за ма­ке­дон­ския въ­прос от ли­де­ра на БЗНС Г. М. Ди­мит­ров. От ста­тия­та ли­чи, че той и ръ­ко­во­де­на­та от не­го вто­ра по­ли­ти­че­ска си­ла в Бъл­га­рия по­дкре­пя офор­мя­не­то на Ма­ке­до­ния ка­то ав­то­ном­на еди­ни­ца. Бъл­гар­ска Ма­ке­до­ния мо­же­ла спо­ред Г. М. Ди­мит­ров да бъ­де­ вклю­че­на във вся­как­ва ма­ке­дон­ска ав­то­ном­на об­щност, но то­ва тряб­ва­ло да след­ва, а не да пре­дхож­да фор­ми­ра­не­то на юж­нос­ла­вян­ска фе­де­ра­ция. Ди­мит­ров пре­дуп­реж­да­ва, че пре­два­ри­тел­но­то включ­ва­не на та­зи те­ри­то­рия във фе­де­рал­на Ма­ке­до­ния е опас­но, за­що­то Югос­ла­вия ще има въз­мож­ност да на­ло­жи свои­те ус­ло­вия на Бъл­га­рия, ко­га­то се по­ста­ви въ­про­сът за не­йно­то включ­ва­не във фе­де­ра­ция­та.121

За да по­лу­чат точ­на пре­дста­ва за не­ща­та, ан­гли­ча­ни­те при­ти­скат ми­нис­тъ­ра на вън­шни­те ра­бо­ти Пет­ко Стай­нов.

На 28 ноем­ври раз­го­вор по те­ма­та с не­го про­веж­да са­мият Бос­вил. Стай­нов от­ри­ча, че съ­ще­с­тву­ва таен до­го­вор за “връ­ща­не­то на Пи­рин­ския дял на Югос­ла­вия”. На въ­прос от­нос­но идея­та за съ­зда­ва­не на юж­нос­ла­вян­ска фе­де­ра­ция ми­нис­тъ­рът за­я­вя­ва, че пре­ди то­ва да се слу­чи, тряб­ва­ да се ви­ди кой с ко­го ще се фе­де­ри­ра, а то­ва в мо­мен­та не би­ло яс­но, как­то още не е яс­но и как­ва ще бъ­де бъ­де­ща­та уред­ба на са­ма­та Югос­ла­вия, как­во пре­дстав­ля­ва са­мият Ти­то и как­во влия­ние мо­же да има. “Ня­ма пу­шек без огън” - го про­во­ки­ра Бос­вил, на­мек­вай­ки за ма­ке­до­нис­тка­та аги­та­ция в Бъл­га­рия, в от­го­вор на кое­то ми­нис­тъ­рът не раз­кри­ва ни­що за ис­тин­ски­те на­ме­ре­ния на бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво. Той за­я­вя­ва, че още не би­ло до­шло вре­ме­то за ре­ша­ва­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос. Ан­гли­ча­ни­те оце­ня­ват от­го­во­ри­те на Стай­нов ка­то не­и­скре­ни и не­у­бе­ди­тел­ни.

По­зи­ция­та на Ан­глия по бъ­де­що­то уреж­да­не на Бал­ка­ни­те, а най-ве­че за на­чи­на, по кой­то тряб­ва да се ре­ша­ва ма­ке­дон­ският въ­прос, са яс­но де­фи­ни­ра­ни. Тя е ка­ге­го­рич­но про­тив съ­зда­ва­не­то на го­ля­ма сла­вян­ска фе­де­ра­ция, а най-ве­че сре­щу евен­туал­но­то от­не­ма­не на Егей­ска Ма­ке­до­ния от Гър­ция и до­бро­вол­но­то пре­да­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния на Югос­ла­вия.

Пре­це­ня­ва се, че сбли­жа­ва­не­то на две­те сла­вян­ски дър­жа­ви Югос­ла­вия и Бъл­га­рия, а впос­лед­с­твие и евен­туал­но­то им обе­ди­не­ние е го­ля­ма опас­ност за Гър­ция. За­пла­ха­та за ан­глий­ски­те ин­те­ре­си е осе­зае­ма, за­що­то се отчита, че съ­ю­зи­ли­те се дър­жа­ви ще са под сил­но­то влия­ние на Мо­сква и ще имат ру­ска­та по­ддръж­ка за тех­ни­те ас­пи­ра­ции. Дру­га­та опас­ност за гър­ци­те, рес­пек­тив­но и за ан­гли­ча­ни­те е и на­ли­чие­то там на над 120 000 души сла­вя­но­фил­ско мал­цин­с­тво, по­ве­де­ние­то на кое­то в ус­ло­вия­та на очер­та­ва­щия се спор е не­пре­дви­ди­мо. Гър­ция да­ва яс­но да се раз­бе­ре, че не и­ска сла­вян­ско мал­цин­с­тво. Ре­ша­ва се ан­глий­ско­то пра­ви­тел­с­тво да тре­ти­ра Гър­ция ка­то “най-важ­на­та бал­кан­ска стра­на от бри­тан­ска глед­на точ­ка и да по­дпо­ма­га ония еле­мен­ти от Гър­ция, кой­то са твър­до про­бри­тан­ски”. Анек­си­ра­не­то на Егей­ска Ма­ке­до­ния от бъ­де­ща­та сла­вян­ска фе­де­ра­ция се оце­ня­ва ка­то прак­ти­че­ски не­въз­мож­но и не­до­пус­ти­мо, което би било ико­но­ми­че­ска ка­тас­тро­фа за Гър­ция.

В края на 1944 г. и пър­ви­те два ме­се­ца на 1945 г. ак­тив­ност­та на ан­глий­ска­та дип­ло­ма­ция за пре­до­твра­тя­ва­не на про­ек­ти­те за съ­зда­ва­не на юж­нос­ла­вян­ска фе­де­ра­ция, про­тив съ­зда­ва­не­то на как­ва­то и да е обе­ди­не­на и го­ля­ма Ма­ке­до­ния се за­сил­ва осо­бе­но мно­го. За пре­мах­ва­не на та­зи за­стра­ша­ва­ща ан­глий­ски­те ин­те­ре­си на Бал­ка­ни­те опас­ност се пре­дприе­мат ка­те­го­рич­ни мер­ки, вклю­чи­тел­но със съ­де­йствие­то на САЩ и не без учас­тие­то на СССР. Кон­крет­ни­те стъп­ки на ан­глий­ска­та дип­ло­ма­ция в та­зи на­со­ка мо­гат да бъ­дат обект на от­дел­но раз­глеж­да­не във връз­ка с опи­та за съ­зда­ва­не на спо­ме­на­та­та фе­де­ра­ция и пре­до­твра­тя­ва­не­то му. Тук ще спо­ме­нем са­мо оне­зи мо­мен­ти от ан­глий­ска­та на­ме­са, ка­сае­щи съ­про­ти­ва­та сре­щу евен­туал­но­то съ­зда­ва­не на обе­ди­не­на ма­ке­дон­ска дър­жа­ва и включ­ва­не­то в нея на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния.

В ме­моран­дум по ма­ке­дон­ския въ­прос и идея­та за обе­ди­не­ние на Бъл­га­рия и Югос­ла­вия (5.ХII.1944 г.) на ми­нис­тъ­ра на вън­шни­те ра­бо­ти на Ве­ли­коб­ри­та­ния Ан­то­ни Идън до ко­ле­ги­те си от воен­ния ка­би­нет се очер­та­ва как­ва тряб­ва да бъ­де ан­глий­ска­та по­ли­ти­ка по те­зи въ­про­си. Яс­но се со­чи, че Ан­глия не тряб­ва да до­пус­не съ­зда­ва­не­то на по­до­бна ма­ке­дон­ска дър­жа­ва, че пра­ви­тел­с­тво­то ня­ма да ос­та­не па­сив­но и ин­ди­фе­рен­тно с ог­лед на по­ли­ти­ка­та да из­гра­ди Гър­ция и по­дпо­мог­не Тур­ция ка­то бал­кан­ски си­ли. Да­ва се да се раз­бе­ре, че се знае за “тай­ни­те до­го­вор­ки, спо­ред кои­то Пи­рин, бъл­гар­ска­та про­вин­ция от Ма­ке­до­ния, ще бъ­де обе­ди­не­на с бъл­гар­ско съ­гла­сие към югос­лав­ска Ма­ке­до­ния”. Со­чи се, че ако Ан­глия е склон­на да по­дкре­пи съ­зда­ва­не­то на ма­ке­дон­ска дър­жа­ва в бъ­де­ща­та югос­лав­ска фе­де­ра­ция, в за­мя­на на то­ва ще дър­жи та­зи дър­жа­ва да не анек­си­ра или да пре­дявя­ва пре­тен­ции над как­ви­то и да са те­ри­то­рии, при­на­дле­жа­щи на Гър­ция и Бъл­га­рия под пре­длог, че те­зи те­ри­то­рии са “Ма­ке­до­ния”. Пре­дла­га се с ан­глий­ска­та по­зи­ция по въ­про­са да бъ­де за­по­зна­то съ­вет­ско­то пра­ви­тел­с­тво.

За да пре­до­твра­ти съ­зда­ва­не­то на обе­ди­не­на ма­ке­дон­ска дър­жа­ва, ан­глий­ска­та дип­ло­ма­ция раз­ви­ва енер­гич­на де­йност. По ре­ше­ние на пра­ви­тел­с­тво­то се пре­дприе­ма спе­циал­на ак­ция. За то­ва как да бъ­де про­ве­де­на, се из­пра­щат точ­ни инс­трук­ции до дип­ло­ма­ти­че­ски­те пре­дста­ви­те­ли на Ве­ли­коб­ри­та­ния в Мо­сква и Ва­шин­гтон. На 28 де­кем­ври 1944 г. на спо­ме­на­ти­те дип­ло­ма­ти­че­ски пре­дста­ви­те­ли са да­де­ни и инс­трук­ции да уве­до­мят пра­ви­тел­с­тва­та на САЩ и СССР за ан­глий­ска­та по­зи­ция по от­но­ше­ние на т. нар. “го­ля­ма Ма­ке­до­ния”. Пре­движ­да се да бъ­дат пре­дуп­ре­де­ни след то­ва и югос­лав­ско­то, и бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво за то­ва, че Ан­глия ня­ма да по­зво­ли фе­де­ри­ра­не и съ­зда­ва­не на обе­ди­не­на Ма­ке­до­ния под как­ва­то и да е фор­ма. За­сил­ва­ща­та се про­па­ган­да за съ­зда­ва­не­то на обе­ди­не­на Ма­ке­до­ния и за­чес­ти­ли­те пре­ми­на­ва­ния на югос­лав­ски и бъл­гар­ски пар­ти­за­ни на гръц­ка те­ри­то­рия, учас­тие­то им в бое­ве на стра­на­та на ЕАМ, ин­ди­ка­ции­те, че ЕАМ е в не­по­сред­ст­вена връз­ка със сла­вян­ски­те си­ли, ка­ра ан­гли­ча­ни­те да по­бър­зат с ре­ша­ва­не­то на про­бле­ма, за­що­то раз­би­рат, че има опас­ност да бъ­дат по­ста­ве­ни пред свър­шен факт.

На 1.I.1945 г. пис­мо на ан­глий­ския по­слан­ник в Мо­сква за­по­зна­ва ми­нис­тъ­ра на вън­шни­те ра­бо­ти на СССР Вя­чес­лав Мо­ло­тов с ан­глий­ска­та по­зи­ция по бъл­га­ро-югос­лав­ско­то сбли­же­ние и ма­ке­дон­ския въ­прос и се и­ска от Мо­сква да из­ло­жи своята. На 3.I. с.г. спеш­но се тър­си и аме­ри­кан­ска­та по­зи­ция по въ­про­са. На 7 януа­ри с. г.  ше­фът на бри­тан­ска­та воен­на ми­сия в Югос­ла­вия Фиц­рой Мак­лин се сре­ща с Ти­то и го за­по­зна­ва с по­зи­ция­та на Фо­рин офис, и­ска от не­го да ка­же яс­но по­дгот­вя ли се фе­де­ри­ра­не, при­съ­е­ди­ня­ва­не на дру­ги те­ри­то­рии. Ти­то не из­ключ­ва въз­мож­ност­та за евен­туал­но раз­ши­ря­ва­не на фе­де­ра­ция­та в бъ­де­ще, но от­ри­ча в мо­мен­та да се во­де­ли та­ки­ва пре­го­во­ри! По­до­бни раз­го­во­ри с бъл­гар­ския ми­нис­тър на вън­шни­те ра­бо­ти про­веж­да и ан­глий­ският пре­дста­ви­тел в Бъл­га­рия Хъс­тон Бос­вил. Ос­нов­на те­ма е да­ли де­кла­ра­ция­та от Д. Тер­пе­шев на Вто­ро­то за­се­да­ние на АС­НОМ, че Бъл­га­рия е го­то­ва да вър­не на Югос­ла­вия Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, е офи­циал­на по­зи­ция на бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво. Пър­вият бъл­гар­ски дип­ло­мат уточ­ня­ва, че Тер­пе­шев е го­во­рил ка­то пре­дста­ви­тел на БРП(к), а не на пра­ви­тел­с­тво­то, че то за раз­ли­ка от ан­гли­ча­ни­те не е из­пра­ща­ло на спо­ме­на­то­то за­се­да­ние офи­циа­лен пре­дста­ви­тел.

Си­гур­ни­те све­де­ния за тай­ни­те бъл­га­ро-югос­лав­ски пре­го­во­ри оп­ро­вер­га­ват на­пъл­но югос­лав­ско-бъл­гар­ски­те уве­ре­ния, че ан­глий­ски­те опа­се­ния са без­по­чве­ни. В про­ко­му­нис­ти­че­ския бъл­гар­ски пе­чат из­ли­зат до­ста­тъч­но съ­об­ще­ния, от кои­то яс­но се раз­би­ра в как­ва на­со­ка се дви­жи т.нар. бъл­га­ро-югос­лав­ско при­я­тел­с­тво. Ве­че не са тай­на и де­йствия­та на две­те стра­ни за по­дго­тов­ка­та на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния за пре­дстоя­що­то обе­ди­не­ние. Ус­по­ред­но с про­ва­ли­ла­та се ак­ция за не­за­бав­но при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния югос­ла­вя­ни­те пра­вят опит да при­съ­е­ди­нят и Егей­ска Ма­ке­до­ния. Ка­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, на 18 ноем­ври 1944 г. в гр. Би­то­ля  се обя­вя­ва съ­зда­ва­не­то на ма­ке­дон­ска ос­во­бо­ди­тел­на бри­га­да с учас­тие­то на бе­жан­ци от Гръц­ка Ма­ке­до­ния, обя­ви­ла, че ще се бо­ри за пра­воата на егей­ски­те ма­ке­дон­ци да жи­веят във фе­де­рал­на Югос­ла­вия. Ус­та­но­вя­ва се, че бри­га­да­та е съ­зда­де­на от бе­жан­ци - жи­те­ли на Бъл­га­рия. Все по-от­кри­то в Югос­ла­вия из­тък­ват, че в Бъл­га­рия жи­вее­ли око­ло 700 000 ма­ке­дон­ци, че же­ла­ние­то им за обе­ди­не­ние със свои­те бра­тя в Югос­ла­вия би­ло ог­ром­но, че за та­зи цел във вся­ко бъл­гар­ско се­ло и град, къ­де­то жи­вее­ли ма­ке­дон­ци, би­ли фор­ми­ра­ни ма­ке­дон­ски ко­ми­те­ти. На 3 де­кем­ври 1944 г. в Би­то­ля се сфор­ми­ра по­ли­ти­че­ска ко­ми­сия, коя­то да во­ди “бор­би­те на ма­ке­дон­ския на­род” в Гръц­ка Ма­ке­до­ния. Ко­ми­сия­та из­би­ра Фи­лип Вел­ков за неин пре­дста­ви­тел в Пре­зи­диу­ма на АС­НОМ. Пред Вто­ро­то за­се­да­ние на АС­НОМ Вел­ков обя­вя­ва, че пред­стои “го­ля­ма бор­ба, за да се реа­ли­зи­ра дъл­го­го­диш­ният идеал на на­шия на­род, ос­во­бож­да­ва­не­то на на­шия дял от Ма­ке­до­ния, кой­то е още под чуж­до роб­с­тво”. А Ата­нас Ата­на­сов­ски, го­во­рей­ки пред съ­що­то за­се­да­ние от име­то на “бъл­гар­ски­те ма­ке­дон­ци”, обявя­ва, че “Ця­ло­то на­се­ле­ние на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния очак­ва щас­тли­вия час, в кой­то ние ще бъ­дем вклю­че­ни с на­ши­те бра­тя в Ма­ке­до­ния, в Ти­то­ва де­мок­ра­тич­на фе­де­рал­на Югос­ла­вия”. По­до­бни и­ска­ния за "обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ци­те" ве­че от­кри­то са пре­дя­ве­ни от видни югос­лав­ски ли­де­ри ка­то Джи­лас, Тем­по и Вла­хов. За­то­ва ан­гли­ча­ни­те не вяр­ват на Ти­то­ви­те уве­ре­ния, че ня­мал на­ме­ре­ние да пре­дприе­ма ак­ция по ма­ке­дон­ския въ­прос. Смя­та се, че не­го­ви­те ис­тин­ски на­ме­ре­ния са пла­но­мер­но да при­съ­е­ди­ни ма­ке­дон­ски­те про­вин­ции на Бъл­га­рия и Гър­ция към Югос­лав­ска Ма­ке­до­ния и че то­зи про­ект сре­ща по­дкре­па­та на Мо­сква.122

В по­твър­ждение на тре­вож­ни­те съ­об­ще­ния, ид­ва­щи от всич­ки час­ти на Ма­ке­до­ния, в сре­да­та на януа­ри 1945 г. ше­фът на бри­тан­ска­та воен­на ми­сия в Бел­град Фиц­рой Мак­лин в ­ди­скре­тен раз­го­вор с югос­лав­ския ко­ми­сар на вън­шни­те ра­бо­ти на­у­ча­ва, че бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво де­фи­ни­тив­но ве­че се е съ­гла­си­ло да от­стъ­пи Бъл­гар­ска Ма­ке­до­ния на Югос­ла­вия.123

Между­вру­мен­но по­стъп­ва и ин­фор­ма­ция, че при­дру­жен от съ­вет­ски офи­це­ри, бъл­гар­ският ми­нис­тър-пре­дсе­да­тел е на­пус­нал тай­но Со­фия с цел да пре­го­ва­ря с Ти­то за фор­ми­ра­не­то на юж­нос­ла­вян­ска кон­фе­де­ра­ция. Твър­ди се, че ми­нис­тъ­рът щял да се вър­не след два де­на, ко­га­то щя­ла да бъ­де опо­вес­те­на и ня­как­ва де­кла­ра­ция по то­зи въ­прос. То­ва щя­ло да съ­впад­не с пре­дстоя­ща­та сре­ща на три­ма­та "го­ле­ми" в Крим. Смя­та се още, че съ­вет­ски­те влас­ти по­ддър­жа­т тези намерения. Раз­тре­во­же­ни от по­до­бни съ­об­ще­ния, от Лон­дон пре­дприе­мат ка­те­го­рич­ни де­йствия. На 26.I.1945 г. на ан­глий­ския пре­дста­ви­тел в Со­фия е на­ре­де­но да ин­фор­ми­ра бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво, че бри­тан­ско­то пра­ви­тел­с­тво е склон­но да одоб­ри кон­фе­де­ра­ция между­ всич­ки бал­кан­ски стра­ни, но то ня­ма да одоб­ри ед­на ек­склу­зив­на уния или фе­де­ра­ция между­ Югос­ла­вия и Бъл­га­рия. “Ос­вен то­ва - се со­чи по-на­та­тък в инс­трук­ция­та, до­кол­кото пра­ви­тел­с­тво­то на Не­го­во Ви­со­че­с­тво се съ­гла­ся­ва с фор­ми­ра­не­то на ма­ке­дон­ска дър­жа­ва в бъ­де­ща­та фе­де­рал­на Югос­ла­вия, то със всич­ки въз­мож­ни сред­с­тва ще се въз­про­ти­ви на фор­ми­ра­не­то на го­ля­ма ма­ке­дон­ска дър­жа­ва, коя­то включ­ва и ас­пи­ра­ции към гръц­ки те­ри­то­рии. За­то­ва то гле­да с не­о­доб­ре­ние на ак­ти­ви­зи­ра­не­то на ма­ке­дон­ски­те про­па­ган­дис­ти в Бъл­га­рия, коя­то, из­глеж­да, ги по­дкре­пя, и не при­зна­ва­ме пра­во­то на бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво да от­стъ­пи ка­къв­то и да е дял от бъл­гар­ска­та те­ри­то­рия на ма­ке­дон­ска­та югос­лав­ска фе­де­рал­на дър­жа­ва без съ­гла­сие­то на Обе­ди­не­ни­те на­ции.” Съ­щия ден от бри­тан­ско­то вън­шно ми­нис­тер­с­тво се на­реж­да не­дву­смис­ле­но пре­дуп­реж­де­ние в то­зи сми­съл да бъ­де на­пра­ве­но от Мак­лин на Ти­то в Бел­град.124

На 29.I. с.г. Мак­лин раз­го­ва­ря с Ти­то, кой­то по­твър­жда­ва да­де­ни­те не­от­дав­на уве­ре­ния, че се­га не е вре­ме за встъп­ва­не във фе­де­ра­ция с Бъл­га­рия или с ня­кои от дру­ги­те не­йни съ­се­ди и че той ня­ма на­ме­ре­ние да се опит­ва да сто­ри то­ва се­га. Още вед­нъж Ти­то по­твър­жда­ва, че ня­ма на­ме­ре­ние да анек­си­ра те­ри­то­рии от Гър­ция или Бъл­га­рия пре­ди мир­на­та кон­фе­рен­ция, къ­де­то щял да по­ста­ви свои­те и­ска­ния по офи­циа­лен път. Пре­да­вай­ки раз­го­во­ра си с Ти­то, Мак­лин за­клю­ча­ва, че фак­ти­че­ски въ­про­сът ве­че бил ре­шен за­ед­но с Мо­сква и по­ра­ди то­ва Ти­то са­мо из­чак­ва удоб­ния мо­мент. Да­ли ста­ва въ­прос за ня­ка­къв вид бал­кан­ска фе­де­ра­ция, или са­мо по-мал­ки връз­ки с Бъл­га­рия в съ­вет­ска ор­би­та, ос­та­ва­ло да се ви­ди. Спо­ред Мак­лин Ти­то не бил обез­по­коен и се смеел от все съ­рце на по­след­ни­те вес­ти от Лон­дон...125

Към края на януа­ри 1945 г. в Лон­дон ве­че са убе­де­ни, че е пре­до­твра­те­на опас­ност­та от съ­зда­ва­не­то на "го­ля­ма Ма­ке­до­ния", че ма­ке­дон­ска­та дър­жа­ва ос­та­ва ог­ра­ни­че­на в рам­ки­те на югос­лав­ска­та фе­де­ра­ция, за кое­то по­лу­ча­ват до­ста­тъч­но уве­ре­ния от съ­вет­ска­та, югос­лав­ска­та и бъл­гар­ска­та стра­на, но не смя­тат, че опас­ност­та от съ­зда­ва­не­то на сла­вян­ска фе­де­ра­ция е от­ми­на­ла. В рам­ки­те на та­зи фе­де­ра­ция съ­ще­с­тву­ва опас­ност от съ­зда­ва­не­то на по­до­бна обе­ди­не­на Ма­ке­до­ния, за­то­ва те с всич­ки си­ли в на­ве­че­рие­то на Крим­ска­та кон­фе­рен­ция и на са­ма­та кон­фе­рен­ция тър­сят га­ран­ции, че та­ка­ва фе­де­ра­ция ня­ма да се съ­зда­ва. Съветският външен министър В. Молотов потвърждава, че българо-югославската федерация не е актуална. При обсъждането на въпроса за българо-югославския договор за приятелство и взаимопомощ САЩ и Англия се обявяват категорично против подписването на такъв договор. Страните се до­го­ва­рят въ­п­ро­сът да се об­съ­ди от аме­ри­кан­с­кия и ан­г­лий­с­кия по­с­ла­ни­ци с В. Мо­ло­тов в Мо­с­к­ва след кон­фе­рен­ци­я­та. Ка­то ця­ло ан­г­лий­с­ки­те уси­лия за пре­до­т­в­ра­тя­ва­не съ­з­да­ва­не­то на юж­но­с­ла­вян­с­ка фе­де­ра­ция са ус­пе­ш­ни. Те са дру­га ин­те­ре­с­на те­ма и мо­гат да бъ­дат об­с­той­но раз­г­ле­да­ни при изя­с­ня­ва­не­то на въ­п­ро­са, ка­са­ещ опи­ти­те за съ­з­да­ва­не на по­до­б­на фе­де­ра­ция през 1944 - 1948 г. и ро­ля­та на бри­тан­с­ка­та ди­п­ло­ма­ция за пре­до­т­в­ра­тя­ва­не­то й.

В край­на смет­ка пър­вият опит за за­граб­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се про­ва­ля. Ос­та­ват оба­че до­пус­на­ти­те от­стъп­ки и щед­ри обе­ща­ния от стра­на на бъл­гар­ско­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво за ма­ке­до­ни­зи­ра­не­то на то­зи край и не­го­во­то при­съ­е­ди­ня­ва­не към про­ек­ти­ра­на­та обе­ди­не­на го­ля­ма ма­ке­дон­ска дър­жа­ва в рам­ки­те на бъ­де­ща­та фе­де­ра­ция на юж­ни­те сла­вя­ни. Тях югос­лав­ска­та стра­на се стре­ми вся­че­ски да из­по­лзва през 1945 - 1948 г. Край­на­та цел на югос­лав­ски­те до­мог­ва­ния и след де­кем­ври 1944 г. ос­та­ва ед­на и съ­ща - да за­гра­би та­зи бъл­гар­ска те­ри­то­рия, при­кри­вай­ки се зад “за­гри­же­ност­та” си за “обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род”. В те­зи си уси­лия, при­е­ли през по­со­че­ни­те го­ди­ни все­въз­мож­ни из­ме­ре­ния, Югос­ла­вия, ЮКП, МКП и Ти­то на­ми­рат в ли­це­то на бъл­гар­ски­те ко­му­нис­ти­че­ски ръководители възможно най-по­слуш­ни­те си по­ма­га­чи и по­дглас­ни­ци.