Имотите на Кобургите

Никой не иска

царските имоти

В началото на април 1993 г. Съюзът на
българските писатели обявява, че не иска пре-
доставения му с решение на МС и УБО през
1948 г. за безвъзмездно ползване царски ло-
вен дворец "Ситняково".
Оказва се, че ловната къща се пази в ав-
тентичен вид, но голяма част от мебелиров-
ката е неизползваема и ненужна. Писателите
се тревожат за изцяло дървената сграда, коя-
то е в окаяно състояние. Страх ги е да не я
подпалят. Но най-много им тежи издръжката
- 10 000 лв. месечно, колкото по това време е
заплатата на двамата пазачи. Смятат това за
излишен разход, още повече, че от няколко го-
дини никой не стъпва в "Ситняково".
Такава е причината, поради която упра-
вителният съвет на съюза взема решение да
се отърве от подарената собственост. Мол-
бите им до най-различни инстанции не са чу-
ти. Стигат и до президента, на когото пред-
лагат да вземе двореца. И той отказва. Не се
трогва и министър-председателят Любен Бе-
ров, предупреден, че сградата е пропаднала с
10 сантиметра, че покривът може да се срути
всеки момент. Единствено Американска ту-
ристическа фирма се заинтересувала от дво-
реца и предложила да вложи 1 000 000 дола-
ра за неговото възстановяване при положе-
ние, че й се даде възможност да ги възстано-
ви, като го експлоатира. Не приемат, защото
офертата им се видяла съмнителна.
По стените на двореца все още висят пъ-
лен комплект ловни трофеи. Без да е нещо из-
ключително, дворецът носи атмосферата на
семплия български царски разкош - по думи-
те на тогавашния председател на СБП Колю
Георгиев. Негов е призивът държавата да се
погрижи за този архитектурен и исторически
спомен от близкото минало.
1
Дали е истина, че американци са иска-
ли да вложат споменатите 1 млн. долара за
тази "барака"
, е спорен въпрос, но е факт, че
това е първата публикация, с която темата за
царските имоти излиза на дневен ред.
След повече от две години се появява второто съобщение за "ценни ловни трофеи
и картини"
, този път за двореца "Врана"
. Чи-
тателите на "Дневен труд" научават, че десет-
ки "изключително ценни предмети" от дво-
реца "Врана" се намират в прашни складове,
вместо да бъдат извадени на показ. В дворе-
ца има 349 порцеланови предмети, 146 ме-
тални, 83 стъклени, 94 картини, 83 килими,
18 ловни трофеи и 47 осветителни тела. Вси-
чки събират прах заедно със 148 мебели. "Вра-
на" разполага с дворец-вила, резиденция и
оранжерия, 250 дървесни и храстови видове,
алпинеуми.
По инициатива на столичния общинс-
ки съвет в началото на октомври 1995 г., се
иска утвърждаването на статут на двореца, за-
щото се смята, че той е музей и паметник на
градинското и парковото изкуство, разполо-
жен върху общински имот. Средствата за пер-
сонала и издръжката на обекта трябва да се
осигуряват от общината. Ще се управлява от
управителен съвет от петима души, един от
които ще е изпълнителен директор.
2
В края на юни 1996 г. Симеон за първи
път ще оповести своите намерения. "Цар Си-
меон ІІ ще си иска резиденциите"
- съобща-
ват ежедневниците непосредствено след по-
сещението му в страната. Тиражира се нови-
ната, че той "споделил сред близки люде, че
го теглело да си вземе резиденциите "Врана"
и "Кричим"
. В царския архив грижливо се па-
зели документите за собственост на тези и
други имоти на Кобургската династия. В те-
сен кръг негово величество обяснил, че "Вра-
на" и "Кричим" особено му се нравели"
. Го-
ворителката наСимеон ІІ - ГаляДичева, бърза
да потвърди, че "Н.В. разполага с нотариал-
ните актове върху двата двореца и принадле-
жащите паркове".
От пресцентъра на Столичната голяма
община, която стопанисва "Врана"
, реагират
незабавно. Не било получено заявление от
Симеон ІІза реституиране на имоти, но той е
в законното си право да заяви желанието си
и едва тогава общинарите ще проучат казуса
дали е собственик на "Врана"
. От следващото
пояснение излиза, че казусът вече "е проучен".
Говорителката Светлана Русанова е категори-
чна, че "земите, върху които е построен дво-
рецът там, са закупени навремето от дядото
Фердинанд. Той построява със собствени сре-
дства старата част на двореца, а новата е по-
строена от таткото Борис ІІІ".3
Третата поред новина е от септември
1996 г. От страниците на "Дневен труд" чита-
телите научават, че връх Мусала е "бащиния
на Симеон ІІ"
. "Негово величество Симеон ІІ
е наследник на земя, в която влиза връх Му-
сала, също и хипотетичната ядрена база, с ко-
ято вестник "Комсомолска правда" предизвика
международенскандал"
...доразвива сензаци-
онното известие вестникът. След като Вър-
ховният съд оправдава Симеоновия чичо
принц Кирил, пътят на монарха в изгнание и
сестра му към Рилския първенец и околната
мушир се скъсява - такава е неговата прогно-
за.
Без доказателства се твърди, че плани-
ната е продадена на Фердинанд от самоков-
лията Мано Филипов. Повдига се и въпро-
сът за реституцията в местността Чамкория
след евентуалното приемане на Закон за рес-
титуцията на горския фонд. Проблемът за на-
следниците в "Боровец" е зареден "като бом-
ба с барут"
- предупреждава авторът на
статията Иван Здравков. В Самоков са спо-
койни, че няма да имат много работа около
задаващата се реституция, защото навревето
Самоковският общински съвет давал право на
строеж, без да продава парцели.
4
В изявление от 26.ХІ.1996 г. шефката на
царския пресцентър в София Галя Дичева
отново коментира въпроса за царските наме-
рения към имотите. Поводът е едно завеща-
ние на Мария Теодорова, която иска да дари
имот на Симеон. "Негово Величество е запо-
знат с това й желание, но го отклони, както
прави с множество други. Десетки хора ис-
кат нему да завещаят имотите си, а той вина-
ги отговаря, че би било по-разумно да ги об-
рекат на родолюбиви фондации и каузи"
- съ-
общава Дичева.
Симеон е осведомен и за второ завеща-
ние на Мария Теодорова,

но ако има клауза в
полза на княз Кубрат, то той "мигновено е пре-
отстъпил собствеността си"
- продължава
Дичева. Като показателен за отрицателното
отношение на царското семейство към
имотното облагодетелстване сочи факта, че
не са посетили дарената къща при гостуване-
то си в България.
"Симеон II поощрява вся-
ка родолюбива дейност, но предпочита да-
ренията да не са на негово име. Той сами-
ят не е подавал документи за реституция
на многобройните си имоти и никога няма
да го направи, макар дворците "Врана",
"Царска Бистрица"
, "Кричим" и т. н. да
са частна собственост на семейството, за-
купени и построени с личните средства на
цар Фердинанд. Имотите са национализи-
рани през 1947 г., реституцията им е на-
пълно възможна и законна, но щомвече при-
надлежат на българския народ, цар Симе-
он ІІ няма да предяви претенции върху
тях"
- завършва изявлението си Дичева.
5
Симеон си иска имотите
Явно в изявлението на Дичева няма ни-
що вярно, защото дни преди своето първо по-
сещение в България в интервю за испанския
вестник "АВС" Симеон я опровергава. "Имо-
тите ми бяха конфискувани с указ от декемв-
ри 1947 г. Ако демократичните власти днес
смятат това за оправдано, ще бъда принуден
да имам резерви дали България е правова"
 -
предупреждава той.
Малко преди да дойде в страната през
лятото на 1996 г., Симеон получава официал-
на регистрация на адреса на двореца на пло-
щад "АлександърБатенберг"
. Този акт е и сим-
волична заявка за бъдеща претенция за връ-
щането на "родния дом"
, където вече е и ре-
гистриран.
В средата на април 1997 г. за първи път
се подсказва и начинът, по който е възможно
да стане царската реституция. "Конституци-
онният съд би могъл да отмени закона, който
през 1947 г. обявява за държавни имотите на
семействата на бившите царе Фердинанд и
Борис ІІІ и техните наследници"
- оповестя-
ва анонимен, но "известен наш адвокат".*
Според него в президентството от времето на
Желю Желев се пази копие от указа, с който
"всички земи и къщи стават собственост на
Народна република България"
. Той съобщава,
че "деликатната тема" може да бъде обсъдена
по време на обяда (15.ІV.1997 г.) на Симеон ІІ
с президента Петър Стоянов. Подсказва, чеако ПетърСтоянов сезира Конституционния
съд, законът от 1947 г. може да падне"
. Все
още не бил известен точният брой на царс-
ките имоти в България. "Със сигурност се
знае, че собственост на монархическата фа-
милия са дворците във Враня, Евксиноград,
вили в Чамкория, днешния Боровец"
- такава
е тиражираната чрез Ошанов първа сериозна
заявка кои имоти ще си поиска Симеон ІІ.

* Всъщност адвокатът наистина е известен и по-късно
ще стане ясно, че далеч преди това вече е бил нает да се зани-
мава с решаването на въпроса за отмяна на закона и реститу-
цията на имотите. Това е Асен Ошанов - юридически съвет-
ник на царското семейство и единственото упълномощено от
тях лице да действа във връзка с различни административни
въпроси, които ги засягат в страната. Той е и главният коор-
динатор на посрещането на Симеон ІІ през 1996 г.
Не може да се отрече, че Ошанов се
справя добре с възложената му задача. Глав-
но негова е заслугата за реализирането на ак-
цията за връщане на имотите чрез тълкува-
телно решение наКонституционния съд. Иде-
ите за това се подсказват най-вече от страни-
ците на в. "Континент"
. Всъщност в този вес-
тник се оповестяват предварително съгласу-
вани стъпки. С тиражираните "новини" само
се пробва обществената нагласа.
Преди участието си в тържествата във
Велико Търново през 1997 г. по повод юби-
лейната годишнина от приемането на Търно-
вската конституция, Симеон иска среща със
Стоянов. И за да се състои, отменя с един ден
заплануваното отпътуване от страната. Сре-
щат се и обядват, но не става ясно какво са си
говорили за имотите. Някои следващи стъп-
ки на управляващите подсказват, че се отна-
сят положително към Симеоновите заявки.
Доказателство за това са разпространените в
близките до тях медии положителни инфор-
мации за "ощетения цар".
Съвсем целенасочено в печата се поя-
вява първият "пълен опис" на царските имо-
ти с ясното заявление какво "иска да вземе ца-
рят"
. Тиражира го най-последователният за-
щитник на царската реституция в "Конти-
нент"
. Дори се изчислява, че България ще ча-
ка цар Симеон II да си поиска имотите до 24
февруари 2002 г. Тогава според действащите
закони изтича срокът за реституционните пре-
тенции.
Конституционният съд може да

отмени указа от 1947 г. за одържавяването на цар-
ските имоти, коментират юристи. За да стане
това, съдиите трябва
 да бъдат сезирани или
от президента Стоянов, или

от председате-
ля на Народното събрание Йордан Соколов.
Според авторката на обемистата статия
"Симеон има да взема" Княжеския дворец в
София, двореца в Евксиноград, сграда на ул.
"Шипка" № 38, земя, в която влиза връх Муса-
ла и двореца "Врана".7
В някои от публикациите се оповестя-
ват достоверни факти за Фердинандовите
"имоти".


. Съвсем убедено всички автори пос-
тавят в списъка им и Евксиноградския дво-
рец. Но описвайки наследството на Симеон,
журналистката от "Дневен труд" Валя Кръс-
тева уточнява, че парцелът заедно с лозята е
бил подарен на Батенберг от гръцкия митро-
полит и гръцката община във Варна през 1882
г. Три години по-късно е построен дворецът
"Сандрово" ("Евксиноград"). Когато князът аб-
дикира, държавата го откупува за 1 400 000
златни лева.
8 Така за първи път недвусмисле-
но се подсказва, че Евксиноградският дворец
не е на Симеон, а

държавен. Това не пречи
журналистите да продължават да го поставят
в описите на царските имоти като частна Ко-
бургска собственост и те да си го искат.
Съвсем скоро ще стане известно, чемне-
нието на Симеон за това кои всъщност са не-
говите имоти, е по-различно. В края на ап-
рил 1998 г. той съобщава от Мадрид, че лич-
но имущество на царската фамилия са "Вра-
на"
, дворецът "Царска Бистрица"
, ловните хи-
жи "Саръ Гьол"
, "Овнарско" и "Ситняково"
, чи-
фликът в Кричим и къщата в с. Баня.
9 Вероя-
тно под влияние на появилите се публика-
ции за дворците в София и Варна ги изключ-
ва от наследствения списък.
През следващата 1998 г. в печата се по-
явяват много нови информации за имотите
на Симеон. Като че ли вестниците се надпре-
варват да съобщават всякакви, в повечето слу-
чаи любопитни информации за царските бо-
гатства и имоти. Внушава се, че "Симеон ІІ е
наследник на дворци и скъпоценности"
. Ка-
зано иначе - на несметни богатства, които по
право му принадлежат, но са присвоени от
държавата незаконно. Известява се, че "актът
на двореца "Врана" е в съдебната палата" Че в трезорите на БНБ се пазят короната, скип-
търът ижезълът на цар Борис ІІІ. Че родолю-
биви граждани се надпреварват да даряват на
националния музей царски реликви, попад-
нали незнайно как в техни ръце.
10
Пред екип на „Континент" бившият въ-
трешен министър Христо Данов свидетелст-
ва, че още преди 1989 г. видял с очите си кре-
постния акт за "Врана"
, който се пазел в съде-
бната палата. В палатата се пазели още 4 дру-
ги крепостни акта, а в общинските архиви на
Велико Търново иСозопол също се пазели до-
кументи за имоти на царската фамилия. Убе-
ден е, че имотите са купувани лично от "на-
шите царе"
. Фердинанд дал 600 златни лв за
„Врана".11
Изявлението муе от 1.VІ.1998 г., три дни
преди Конституционният съд да оповести ре-
шението си по отправеното от тогавашния гла-
вен прокурор Иван Татарчев питане по въп-
роса за законността на указа за одържавява-
нето на царските имоти от края на 1947 г.
В края на ноември 1998 г. е в ход поред-
ната суматоха, свързана с третото посещение
на Симеон в страната. Вече се знае, че за пър-
ви път след повече от половин век той ще от-
седне в "Царска Бистрица" заедно със съпру-
гата си Маргарита и дъщеря си Калина. По-
вече от месец дворецът се готви за неговото
посрещане. Върши се незапомнено лъскане.
Вестниците пишат, че дворецът ще "посрещ-
не собственика си"
, че "Царска Бистрица" си
чака човека".12 Оказва се, че не само "Царска
Бистрица"
, но и другите "царски имоти" си ча-
кат човека. Иго дочакват, след като вече ефакт
и никой не оспорва

решението на Конститу-
ционния съд за отмяна на указа за тяхното
одържавяване от 19.ХІІ.1947 г.
Налага се всеобщото мнение, че реше-
нието е напълно достатъчно, за да се даде ход
на реституцията. Никой по това време не об-
ръща внимание на факта, че на 9.VІ.1998 г., т.
е. само няколко дни след тълкувателното си
решение за имотите от 4.VІ, Конституцион-
ният съд приема и друго решение, касаещо
формата на реституцията по принцип. Мно-
го ясно и недвусмислено в него се сочи, че
"реституцията е прерогатив единствено на
държавата"
..."дали да бъде проведена и в как-
ва форма, както и за какви имоти, на кои соб-
ственици и в какъв размер, са въпроси на за-
конодателна преценка за целесъобразност. За-
конодателят е компетентен да ги реши"
- се
сочи в мотивите на умишлено подминатото
решение.
Управляващите не възнамеряват да пре-
дприемат необходимата законодателна ини-
циатива, с която връщането на имотите да бъ-
де облечено в законова форма. Демонстрират,
че не правят никакви компромиси, че им е
безразлично кои имоти ще си вземе царят щом
е "законно"
. Във връзка с посещението на Си-
меон в края на 1998 г. и неговото отсядане
във все още правителствената резиденция
"Царска Бистрица" министърът на държавна-
та администрация Марио Тагарински опове-
стява, че "гостът" трябва да си плати като ча-
стно лице. Между другото не пропуска да се
похвали, че "Симеон ІІ е получил пълна спра-
вка за всичките си имоти още през лятото"
. И
допълва: "Притежаването на имоти е свърза-
но с плащане на данъци, така че Симеон ІІ
вероятно ще си направи сметката за кои от
тях ще уреди собствеността си"
. И уверява:
"Много от унищоженото в имотите на Симе-
он ІІ е възстановено и той ще си получи соб-
ствеността в изрядно състояние."13
Тогава никой не се съмнява, че Симеон
наистина ще си получи имотите. Никой и не
оспорва правото му за това. Почти една го-
дина само се гадае какво всъщност ще полу-
чи, какво ще вземе за себе си, какво ще дари.
През септември 1999 г. Симеон посеща-
ва страната, този път със сестра си княгиня
Мария-Луиза. Говори се, че целта на посеще-
нието им е "да решат какво ще правят със со-
бствеността си"
. Тогава кметът на софийския
район "Изгрев" им издава акт за собственост
на почти разрушената къща на княз Кирил в
близост до Интерпред, зад бензиностанция-
та на бул. "Драган Цанков".14
По време на поредното царско посеще-
ние в края на септември-началото на октом-
ври 1999 г. медиите не пропускат да отбеле-
жат, че вече е изминала година и половина
от конституционното решение, а още нищо не
е ясно. Най-често задаваният въпрос е "какво
ще направи Симеон с имотите, които Конс-
титуционният съд мувърна?" "Възелът" запо-
чва да се разплита в началото на октомври 1999 г. След среща с премиера Иван Костов
се очаква царят и сестра му да оповестят "кои
имоти ще оставят за себе си и кои ще дарят за
ползване от социални домове"?
Едва ли министър-председателят е
"обещал"
, че за час ще върне имотите, защото
това не е в неговата компетенция. Възможно
е да е изрекъл стандартното обещание за съ-
действие в рамките на закона. Ако се е анга-
жирал по-сериозно щеше да се разбере. По-
късните изяви на Иван Костов показват, че е
категоричен противник на така издършената
реституция. И е сигурно, че нямаше да е така
"безстрашен"
, ако е оставил след себе си до-
казателства да е съдействал на Симеон.
Какво са си говорили министър-пред-
седателят Иван Костов и Симеон ІІ, никой не
узнава, но вестниците пускат новината, че
"царят си връща 4 двореца, 3 къщи, остров и
планина"
. В оповестения списък са: дворецът
"Врана"
, къщата в с. Баня, Карловско, дворе-
цът "Царска Бистрица"
, ловните домове "Са-
ръгьол" и "Ситняково"
, дворецът "Кричим",
остров "Свети Тома" в устието на р. Ропота-
мо, 12 000 декара гори и ливади в околности-
те на курорта "Боровец"
, лозе от 6090 кв. метра
в Евксиноград.
Изказват се предположения, че за спо-
менатите имоти царят не само ще претенди-
ра, но със сигурност собствеността върху тях
ще му бъде възстановена. "Според едни све-
дения - пише "24 часа"
, царят ще запази за се-
бе си само "Царска Бистрица"
, според други и
къщата в с. Баня"
. "Останалите имоти ще бъ-
дат дарени. На кого и как, ще каже чорбаджи-
ята, както в семейството наричат Симеон ІІ"
- допълва новината вестникът.
15
Част от тиражираните догадки за царс-
ките намерения се оказват верни. На 7.Х.1999
г. Симеон се среща със столичния кмет Сте-
фан Софиянски. След половинчасов разговор
с кмета царят обявява, че дарява на Софийска
община

парка на двореца "Врана" с площ от
900 дка. Така изразявал "специалните си сим-
патии към г-н Софиянски"
. "Смятам, че е ре-
дно, след като са ни върнати имотите, да се
замислим за столичния град и да изкажем на-
шата благодарност за положителните неща,
които виждаме, че стават в нашето отечест-
во"
- казва развълнувано Симеон. Не се про-
пуска, че царят изпълнява дадените му от ца-
рицата-майка Йоанна и сестрата Мария-Лу-
иза специални правомощия да обяви семей-
ното дарение.
16
Тогава не се обръща внимание на фак-
та, че Симеон дарява нещо, което още не му
принадлежи. Юридически и дефакто по това
време общината все още стопанисва "дарения"
парк, а и самия дворец. За това се харчат зна-
чителни общински пари.
Следват информации, с които сякаш се
цели да се внуши, че Симеон ІІ не иска нищо
от "възстановените муимоти"
. "Симеон ІІ ще
си построи 2 къщи по 2-3 етажа в София"
 -
съобщават близки до царската свита. Втях ще
отсядат всички членове на царската фамилия
при все по-честите си идвания в България -
синовете на Симеон и семействата им, дъ-
щеря муКалина, сестра му Мария-Луиза. Ще
се строят върху върнат празен терен от 1-2
дка"
. Мястото е в престижен район, където е
разрешено само ниско строителство. Нотари-
алният акт за него бил открит "наскоро"
. Ку-
пено било "навремето от Борис ІІІ"
. Симеон
търсел българска фирма, която да построи къ-
щите.
Дават се и допълнителни пояснения за
нуждите, които карат Симеон да предприеме
строителното начинание. "Ако царят реши да
се включи активно в обществения живот на
България, щемутрябва място в столицата, къ-
дето да работи"
- допълва източникът. И сега
"източникът" е царският юридически съвет-
ник Асен Ошанов. Другият мотив на Симеон
бил, че при всичките си идвания отсяда или
в хотели, или в имотите, в които още не е вля-
зал във владение. "Царят няма да живее във
"Врана"
- казва Ошанов поредната си лъжа.
"Резиденцията се реставрира и ще се ползва
от ВИП гости. Ремонта плаща Симеон. Той
дари 980 дка от парка на Софийска община"
 -
напомня Ошанов.
17
Както винаги уклончиви и мъгляви са
отговорите за целта на предстоящото царско
посещение в началото на 2001 г. Не се дават
никакви подробности за това докъде се е
стигнало с връщането на царските имоти. Но
за журналистите вече е ясно, че всичко е изк-
лючително добре планирано. Оттук насетне
за всяка имотна акция се избира най-подходящият момент. Всъщност изчаква се подхо-
дящият момент, защото се оказва, че управ-
ляващите от средите на СДС съвсем не са въ-
одушевени от политическите заявки на Си-
меон. Повече от две години бавят реалното
връщане на неговите имоти, а вече с нищо не
показват, че ще му ги върнат. Единствен кме-
тът Софиянски, който вече не е от СДС, е по-
дащен.
От началото на 2001 г. тече почти ежед-
невна полемика за съдбата на "царските имо-
ти"
. Поводът е пребиваването на Симеон в
страната в края на януари. Официално като
цел на посещението се сочи да изчака реше-
нието на Конституционния съд за питането
дали може да се яви на предстоящите прези-
дентски избори. За срещи с видни политиче-
ски личности и посещение в Балчик, където
са го

обявили за почетен гражданин.
Информации в печата доразкриват как-
ви всъщност са истинските цели на посеще-
нието. Свързани са най-вече с уреждането на
имотните въпроси. "Царят си иска 300 дка в
Пловдив"
- известява около 8.І.2001 г. преса-
та. Оказва се, че Симеон иска "бърза реститу-
ция"
. "Управниците крият имотите, Симеон
ІІ чака отговор до 20 януари"
- такъв е опове-
стеният Симеонов ултиматум. Ставало въп-
рос за наследствени земи в самия Пловдив.
"Имотите са на дядо муи баща муи царят дър-
жи да ги получи в реални граници. Изрично
е посочил, че не желае компенсаторни запи-
си"
- поясняват ежедневниците. И още: до 20
януари пловдивските първенци трябва да да-
дат ясен отговор на царя по възстановяване-
то на собствеността му.
Управляващите са стъписани от царс-
ките претенции. Вещае се първият скандал с
"неговите" имоти. Лидери на сините в града
на тепетата недвусмислено сочат, че имоти-
те са на едно от най-апетитните места и са
невъзвращаеми в реални граници. Симеон ос-
тавил документите за собственост за рести-
туиране при заместник областния управител
Емил Костадинов. Той разкрива, че става въ-
прос още и за земи от Куртово Конаре до Кри-
чим, "където Негово величество отсяда в ре-
зиденцията"
. Оповестените в печата 300 дка
са в т. нар. Царски остров в близост до Греб-
ния канал.
Заместник-кметът по общинската собс-
твеност Недялко Генчев е първият, който ще
отреже царските мераци за острова. Той опо-
вестява, че разполага с документ, според ко-
йто през 1934 г. цар Борис ІІІ подарява остро-
ва на с. Мечкюр, вече кв. "Прослав" на Плов-
див.
18
В средата на януари 2001 г. се доразкри-
ват нови факти за царските претенции. При-
тиснат отжурналистите, адвокатът Асен Оша-
нов признава, че Симеон "е подал документи
за много земи"
. Иска двореца "Кричим" с 229
дка парк. В Пловдивска община вече са пред-
ставени 39 крепостни акта за 348 дка земи в
Куртово Конаре, Айрене, Мечкюр. Община-
та оспорва 115 дка от тях. Само 7,5 дка са в
Царския остров и от кметството в Пловдив
дават да се разбере, че няма да бъдат дадени
на Симеон - информира Ошанов.
Научава се, че освен в Пловдив царят
притежавал и хълма Царевец във Велико Тър-
ново. Бил му подарен с решение на общинс-
кия съвет след неговото раждане през 1937 г.
Симеон научил "радостната вест" от довер-
чиви и признателни монархисти при посе-
щението си във Велико Търново на 15.ІV.1997
г. Скоро ще бъде разочарован, защото се оказ-
ва, че дарението не е последвано от документ
за собственост. Само тази е причината да
побърза с изявлението, че "не си търси "Ца-
ревец"
. Напомня, че преди 3 години се отка-
зал от остров "Св. Тома" (3 дка в устието на р.
Ропотамо), от 12 дка в местносттаДалян Хри-
стос край Созопол. По-късно царят се отказ-
ва и от други "имоти"
, за които също ще се
окаже, че няма документ за собственост. По-
вечето са дарени след неговото раждане. На
посветените прави впечатление, че
публичните декларации, че се даряват имоти,
се правят от Симеон и негови приближени
едва когато се разбира, че няма да могат да ги
върнат.
В края на януари 2001 г. за втори път
медиите подробно се занимават с "Врана"
. По-
водът е повторното обявяване от страна на
Симеон, че дарява парка "Врана"
. Новост е
уточнението, че ще живее в Хижата. "Симе-
он е избрал за място на свой дом в България
ловната хижа до двореца "Врана"
- доверяват
царски приближени. Дори се обзавеждал. "Основните идеи в дизайна и обзавеждането са
на царица Маргарита и княгиня Калина. При
всяко идване те обикалят магазините и тър-
сят я пердета, я подходящи плочки. Част от
обзавеждането царят ще донесе от Мадрид.
Но ще се довери и на български фирми"
- со-
чат те. А за двореца "все още обмисля какво
ще прави с него".19
Че се тиражира дезинформация, е оче-
видно. И едва ли някой е повярвал на поред-
ната лъжа. Защото никой в България не е ви-
дял Симеон и жена му да обикалят магазини-
те за плочки, че и за пердета! Затова пък бро-
керите правят своята първа оценка за "имо-
тите на Негово величество"
. Позовават се на
данни от Централния държавен архив (ЦДА),
според които разполагал с 5116 кв. м застрое-
на площ и 127 259 дка земи. Според едни те
стрували 12, а според други брокери - 5 млн.
долара. Прави се изводът, че "царят е най-го-
лемият чифликчия" в България.
20
От рекапитулации в печата излиза, че
всичко изписано до края на 2000 г. за
връщането на имотите са само приказки. Все
още напразни са Симеоновите усилия за ре-
ално връщане и въвеждане във владение на
крупните имоти, за които се претендира. Из-
минали са две и половина години от реше-
нието на Конституционния съд (4.VІ.1998),
но реално Симеон още нищо по-значимо не
си е върнал. Изключение са само върнатите
почти разрушени къщи на чичото Кирил и ле-
лята Евдокия и къщата в с. Баня, Карловско,
за които са връчени документи за собственост
и никой тогава, а и до днес не ги оспорва.
Края на януари 2001 г. е знаменателно
време за Симеон в усилията му да влезе в ре-
ално владение на "наследствените имоти"
. И
той е напълно уверен в това. Неслучайно на
въпрос след кацането на софийското летище
"Ще ви върнат ли този път всички имоти в
България"
, отговаря: "Всичко си върви перфе-
ктно с имотите... Там проблеми няма!"21

И
наистина отсега нататък проблеми няма да
има.
Първият му подарък се прави от кмета
на София - Стефан Софиянски. Дни преди
височайшото пристигане той обявява, че Си-
меон "ще получи окончателно земите си в ло-
вния дворец "Врана"
. Хвали се, че вече е под-
писал документ за деактуване на имота. "Си-
меон ІІ трябва да почувства, че се прибира
наистина у дома си"
- аргументира решение-
то си Софиянски. Всичко е вярно, вероятно и
заради това първата визита на Симеон в Со-
фия е при кмета. Още в девет сутринта на
26.І.2001 г. той е негов гост. Придружава го
адвокат Ошанов. Заедно със Симеон отказ-
ват да разкрият "повода за визитата"
. Послед-
ният само подчертава, че срещата била, "как-
то винаги, приятна".
Не остава тайна, че на срещата са уго-
ворени формалностите за ритуала по публи-
чното връщане на имота. Симеон сам разк-
рива, че остава само да се уточни "собстве-
ността на земите извън огражденията на пар-
ка"
. Тепърва щели да се готвят документи за
връщането на тази "част от царската собстве-
ност"
. Вече не настоявал "това да стане бър-
зо"
. Припомня, че го е дарил, но все още да-
рението не е оформено юридически. Относ-
но неотдавнашно негово обещание да пода-
ри двореца за научен център, социални или
други цели пояснява, че щяло "да дойде по-
нататък"
. "Още не съм взел решение за рези-
денцията"
- отговаря както винаги уклончиво
величеството. От общината пък бързат да за-
радват софиянци, че паркът ще стане "приро-
дна забележителност, която ще се отвори за
хората".22
Много скоро прозират истинските мо-
тиви за обявеното през 1999 и потвърдено в
края на януари 2001 г. щедро царско дарение
на парка във Врана. Оказва се, че е в окаяно
състояние. Голяма част от растителността е
болна и се нуждае от спешно лечение. На пър-
во време за това са необходими най-малко 3
млн. лв.
23

Освен това паркът е оставен без
пари за издръжка, 29-те служители стоят без
заплати. Като причина за това се сочи двойн-
ственото поведение наСимеон, който още не
е обявил какво нистина ще прави с парка и
дума не е отронил за финансиране от негова
страна.
"Общината е бясна на царя заради пар-
ка "Врана"
- съобщават ежедневниците в края
на февруари 2001 г. "Ще изчакаме до следва-
щото идване на Симеон ІІ и ако тогава не да-
ри наистина парк "Врана"
, ще трябва сам да
си го стопанисва"
- се заканва зам-кметът Борис Спиров. Той разкрива какво всъщност е
станало по време на царската среща с кмета
Софиянски. Тогава последният лично му връ-
чва документите за собственост, но Симеон
отказва да ги вземе и нищо не казва. Неясно-
тата кара общината да оттегли 29-те служи-
тели и работници, общинската охрана - отго-
ворни за стопанисването и опазването на 960-
те декара от парка. Представители на общи-
ната разговарят с адвокат Ошанов. Заявява им,
че нищо не може да направи, без да му бъде
казано. Моли да се изчака.24
Става ясно защо Симеон не бърза с "връ-
щането" на "Врана" и шикалкави с въпроса за
оформяне на обявеното повторно дарение на
парка. За него темата "Врана" е изчерпана, от-
минал етап в усилията за възвръщане на "на-
следството"
. Предстоят други, много по-важ-
ни и съвсем естествено усилията му се насо-
чват към тях.
На 31.І.2001 г. се тиражира новината, че
"Симеон ІІ си връща "Царска Бистрица"
, че
"Негово величество ще стане собственик и на
"Саръгьол"
. Документацията за връщането е
представена в София-област, а по въпроса в
правителството работи специална комисия.
Деактуването на "Царска Бистрица" и "Саръ-
гьол" върви едновременно, защото са "вписа-
ни в един акт по време на тяхното одържавя-
ване"
. Напомня се, че царят вече е собстве-
ник на къща в с. Баня, Карловско. Продължава
да претендира за земи в Пловдивско, които
"по всяка вероятност принадлежат на чифли-
ка в Кричим"
. Деактуването на чифлика в
Кричим върви бавно, защото още се "търсят
границите на земите".
"В скоро време Симеон ІІ ще дари офи-
циално парка "Врана" на столична община.
Остава само да се уточнят неговите граници.
Царят иска да се посъветва с представители
на правителството и обществени организа-
ции на кого да предостави двореца"
- пускат
за кой ли път поредната лъжа приближени до
величеството.
25 Явно е предназначена да ус-
покои недоволните софийски общинари. И за
общественото мнение - то трябва за пореден
път да се убеди в царската почтителност и мъ-
дрост. В това, че царят не е алчен и милее за
общественото благо.
В хода на поредната суматоха Симеон
провежда втората си важна среща, свързана
с другия, но вече най-голям "наследствен"
имот - "Царска Бистрица"
. "Симеон ІІ се сре-
щна с управителя на "Царска Бистрица"
- ус-
пява да научи репортер на "Монито р"
(29.І.2001 г. ). Срещата продължава повече от
час, а на излизане управителя Иван Петров
въобще не е словоохотлив. Само ще отбеле-
жи, че за първи път е във "Врана" и че е "сил-
но впечатлен от интериора в двореца"
. Вед-
нага след неговото заминаване при Симеон
пристига юридическият му съветник Асен
Ошанов.
26 Трябвало е да разбере какво мис-
лят в Самоковска община, на територията на
която се намира дискутираният имот. За него
вече са имали разговор в общината през сеп-
тември 2000 г.
Наред с приятните, по това време за Си-
меон идва и една неприятна имотна новина.
Настойчивото и ултимативно искане за неза-
бавна реституция в Пловдив не дава резултат.
Оттам отказват дамувърнат "Царския остров"
от 7.5 дка. Това е "абсолютно невъзможно"
 -
известява пловдивският заместник-кмет Не-
дялко Генчев, защото става въпрос за люби-
мото място на пловдивчани за разходка. Ис-
тинският мотив за отказа е съвсем друг - има
документ, че мястото е дарено от Борис ІІІ на
с. Мечкур, което изглежда, синът не е знаел.
Тъкмо заради това Генчев е категоричен, че
островът е публична общинска собственост.
Все пак от Пловдив успокояват Симеон, че
щял да получи 229 дка в Куртово Конаре, къ-
дето е дворецът "Кричим"
. Спорни оставали
само 27,5 дка.
27
В същото време царските хора продъл-
жават да работят усилено сред обществено-
стта да се формира убеждението, че Симеон
ІІ е "голям дарител, меценат"
. Във връзка с то-
ва добре организирано и доста шумно е него-
вото посещение в Националния исторически
музей на 1.ІІ.2001 г. "Симеон ІІ дари куфар със
семейни антики"
- е едно от съобщенията в
пресата. "Куфарът" е връчен лично на дирек-
тора Иля Прокопов и в него били "перото, с
което цар Борис е подписал сватбения си акт
в Асизи през 1923 г., накити и траурни воале-
тки на царица Йоанна, детски дрехи на баща
му и др.".
По време на разходката си в експозицията на музея Симеон ІІ не пропуска да отбе-
лежи: "Много глупости се пишат за цар Фер-
динанд. Трябва да знаете, че цар Фердинанд,
моят дядо, е плащал скъпоценните камъни от
джоба си, когато е поръчвал специална укра-
са"
. На какво се основава тази негова катего-
рична "истина"
, не посочва. А и самият той
не би могъл да стори това, защото е поредна-
та мунескопосана лъжа. От публикация за ку-
фарчето с "голямото дарение" от накити и др.
скъпоценности във в. "Монитор" излиза, че
и то е зле скроена лъжа. Оказва се, че "негово
величество" дарява "детски дрешки от време-
то, когато е бил князСимеонТърновски и дре-
шки на неговата сестра Мария-Луиза Българ-
ска, национална носия на Цар Борис ІІІ, ко-
жена шуба, с която баща му ходел на лов, по-
кривки от двореца, детска рокля на княгиня
Надежда, наметало, с което е бил кръщаван
Борис ІІІ и др. вещи на царската фамилия".28
Сред изложените по-късно в музея царски ек-
спонати не се виждат скъпоценности.
Докато в Софийска община се чудят ка-
кво ще направи царят с обявеното дарение на
парка и с двореца, Симеон действа, както спо-
лучливо се изразява един ежедневник "като
след меден месец"
.

Така царското семейство
се завърща "у дома" и запретва ръкави да обза-
вежда новия си дом. Влизат "без особени съ-
тресения в ловния дворец "Врана" след
подадената "кметска десница" наСофиянски".
Започва "голямото пренасяне и запознаване
със съседите"
. Зареждат се гости, приятели и
почитатели, "забързани да поздравят младо-
то семейство"
. Всеки час вратите на "Врана"
се отварят за камиони с мебели и стоки, и ра-
ботници. Мебелите са поръчани и докарани
чак от Испания. "Преди две седмици царят и
царицата живееха между голи стени и спяха
в спални чували на земята"
- ги ожалват
посветени. Едва ли някой ще повярва, че съ-
общенията за царските неволи са верни, но е
факт, че "романтиката" много бързо се измес-
тва от "средиземоморските лукс-спални, ба-
ни, канапета и бюфети в топли испански ба-
гри"
. "Няма друг такъв човек. И при най-гроз-
ния пияница спира да го поздрави и да го по-
пита как е"
- клатят удивено глави комшиите
на "Врана"
. Всички са "оживени и щастливи
от царствения си съсед" и стискат палци "ца-
рят и царицата да останат завинаги"
. Въобще
Симеон е обграден "от народна любов" и ни-
кой не е видял той да се "ядосва по българс-
ки" от тази любов. Внушава се, че царят не
дели гостите си - приема политик, а след не-
го дори и жена с патка, която тя иска да му
дари. И все

пак извън любопитното, всеоб-
щото мнение е, че Симеон се заплита в слож-
ни политически сценарии.
29
Прогнозите, анализите и предричания-
та какви ще са бъдещите политически изяви
на бившия монарх не изместват темата за имо-
тите. За дълго време тя все още ще е основна.
Уточненията на Симеон и неговият
юридически съветник, че не е забравил и още
мисли за "Врана"
, не спомагат да се прекрати
заченатият в края на януари 2001 г. скандал за
бъдещата й издръжка и статут. По време на
сесия на Столичния общински съвет на
19.ІІІ.2001 г. избухва "лют скандал" за финан-
сирането на "Врана"
.

Поводът е, че общинс-
ката съветничка от СДС Аглая Конова внася
искане общината да спре парите за парка, до-
като царят не каже дали наистина го подаря-
ва. Единствен Софиянски защитава набеде-
ния цар: "На всички езици това, което искате,
се нарича рекет"
- се провиква той. Подглася
му съветникът от Федерация Царство Бълга-
рия Кирил Стефанов, който призовава общи-
ната "да не абдикира от "Врана"
. Едва сега
съветниците научават, че още от края на 2000
г. "Врана" е частна собственост. Тази е и при-
чината зам-кметът Венцислав Николов да
внесе предложение

за закриване на бюджет-
ното мероприятие "Врана"
. Според него не е
допустимо общината да дава пари за нещо,
което не е общинска собственост и иска да се
освободят 29-те служители и 19 полицаи. Ме-
сечната издръжка на парка е 97 000 лева. В
крайна сметка по молба на Софиянски реше-
нието дали да отрежат парите, се отлага за
след два месеца. По всичко изглежда, че об-
щината ще продължи да плаща дори и след
това.
30
По повод появилите се в пресата обви-
нения, че Симеон не си плаща и данъците,
юридическият съветник Асен Ошанов бърза
да разсее всякакви подозрения. Дни след скан-
дала в столичния общински съвет дава спе-
циално интервю, за да увери, че "Симеон е изряден данъкоплатец" и показва квитанция
за платен данък от 412 лв., но само за първия
върнат имот на ул. "Райко Алексиев"
. "Изряд-
на" била и Мария-Луиза. Едва сега се разбира
защо се бави дарението на парка "Врана"
. В
края на януари 2001 г. Симеон не взема доку-
ментите за собственост, защото имотът "Вра-
на" не е деактуван изцяло, а само частично.
"За да дари парка царят трябва да има нота-
риален акт, за да се извърши пълно деак-
туване, а общината да поеме ясни договорни
условия как ще поддържа и стопанисва даре-
ното"
- оповестява Ошанов царските условия.
От интервюто на Ошанов се научава, че
връщането на останалите имоти "Царска Би-
стрица"
, "Ситняково" и други в Самоковско се
бавят. Въпреки че документите са подадени
отдавна и срокът за връщането е изтекъл. Ви-
новни за бавенето били комисията в Минис-
терския съвет и София-област. Поведението
им оценява като "нелоялност от страна на
държавните институции, призвани да вземат
друго отношение - на справедливост"
. "И за
други имоти му е призната собственост, но
още няма деактуване"
- допълва оплакването
си той.
31
Бавното деактуване на "царските имо-
ти" има своето обяснение. Това трябва да сто-
рят държавни чиновници, които са от все още
управляващата политическа сила СДС. Пре-
двид тиражираните предположения, а и все
по-ясни намерения на Симеон да се включи
в политическия живот на страната като опо-
нент и на СДС, е повече от ясно, че докато
съюзът е на власт, негови имоти няма да

бъ-
дат деактувани и върнати. Така и става. До
идването си на власт "наследникът на Кобур-
говите имоти" ще ги гледа отдалече или ще ги
посещава, но ще го карат да си плаща, ако ре-
ши да преспи в тях. Такъв е случаят с "Царска
Бистрица."
Ясен завършващ знак, че при управле-
нието на СДС царят няма да получи нищо, е
тиражираният "скандален" факт за поведени-
ето на бургаския областен управител Г. Ста-
нилов. По време на разминаване с колата на
Симеон на 4.VІ. 2001 г. управителят му пока-
зва среден пръст. Тогава Симеон използва
предизборната си обиколка в Бургаска област,
за да огледа от брега край Аркутино остров
Св. Тома, който бил "собственост на царската
фамилия"
. Заради напрегната си програма ца-
рят отменя и огледа на други два острова, на
който "бил собственик"
- Змийския и Свети
Кирик край Созопол.
Парламентарните избори, а най-вече
предизборната кампания на Симеон от нача-
лото на април 2001 г. са причина темата за
"царските имоти" да слезе от полезрението на
журналистите. Но само за малко. От края на
август 2001 г. тя отново се завръща на стра-
ниците на най-големите всекидневници. По-
явяват се първите задълбочени материали за
строителството на царските дворци.
Оповестява се познатата от стари публика-
ции информация, че "Фердинанд купил "Вра-
на" за 600 златни лева"
. Двама от най-добри-
те в началото на ХХ в. български архитекти -
Георги Фингов и Никола Лазаров, били удос-
тоени с височайшето внимание на Ферди-
нанд да проектират "ловната хижа и основ-
ния дворец там" ("Врана"). Те били изпълни-
тели и на "още няколко царски поръчки - ре-
зиденцията в Евксиноград, ловната хижа в Би-
стрица, североизточното крило на двореца в
центъра наСофия и др.
"
- твърди уверено жур-
налистката Мила Манолова.
32
Нещо повече - и двамата заемали "отго-
ворния пост "завеждащ дворците, който то-
гава е бил отделение към столичната общи-
на"
. Такава е втората голяма "историческа" но-
вина на авторката. От по-късни публикации
ще се разбере, че се пишат неистини, полуис-
тини имного малка доза истина. Не може оба-
че да не се отбележи, че

се съобщават и мал-
ко известни за широката публика факти. За
първи път се съобщава, че Фердинанд се е
сдобил с парцела по "обиколни пътища"
. На-
правил го е, защото тогава е имало "забрана
от Народното събрание монархът да купува
директно имоти"
. Следва познатият разказ за
бившите собственици на имението "Врана".
Преди Освобождението Осман бей, чиито на-
следници го продават на Хаджи Боне Петров
за 500 златни лева. За това как съратникът на
Левски го "проиграва" на комар, залагайки го,
за да плати дългове. Следва банков търг, спе-
челване на имота от придворния аптекар д-р
Странски, който година по-късно го препро-
дава наФердинанд. В архивите се пазел и крепостният акт, с който се удостоверява покуп-
ко-продажбата за 600 златни лева. Допълни-
телно за ливадите Фердинанд броил още 499
златни лева.
Имало и легенда как се е появило името
на "Фердинандовото имение": Фердинанд се
зарича да го кръсти на първата птица, която
види да каца на покрива. Кацнала врана.
Сочи се, че първата постройка в име-
нието е двуетажна ловна вила, "строена от
Фердинанд през 1904 г.
"
. Лично "той я укра-
сява със скромна южна фасада"
. Тази вила
обитава Симеон сега. От нея преди половин
век е натирен в изгнание, а след това е "лю-
бимо място на Георги Димитров иВълко Чер-
венков".
На арх. Лозанов била възложена "глав-
ната сграда"
. Проектирал я "по подобие на тър-
новските болярски дворци"
. Строи се през
1909-1914 г. Това е "може би най-скромната
царска обител в Европа"
, но през бомбарди-
ровките (март 1944 г. - б. авт.) е "сред силно
пострадалите сгради".
Друга обемиста статия на в.
"168 часа"
информира за строителството на Княжески-
те дворци в София и "Врана"
. Някой от фак-
тите, които оповестява журналистът Констан-
тин Костов, са максимално близки до исто-
рическата истина. Изчислява се, че софийс-
кият дворец струва 3 млн. лв. Действително
в някогашния Мютесарифски конак през 1873
г. се провежда съдебният процес срещу Ва-
сил Левски. През 1879 г. княз Александър Ба-
тенберг възлага на австрийския архитект Рум-
пелмайер да изработи проект за дворец, кой-
то да е подходящ за административни, пред-
ставителни и жилищни нужди на новоизб-
рания монарх. За новото строителство и ре-
конструкцията на стария конак са изразход-
вани 150 000 златни наполеона или 3 млн.
лв. при тогавашния курс.
Второто преустройство и разширение
на двореца се извършва при княз Фердинанд
през 1894-1895 г. под ръководството на ви-
енският архитект Франц Грювангер.
Според К. Костов "Врана" е извънград-
ско имение "лична собственост на династия-
та"
. "Спари, дадени от майкаму княгиня Кле-
ментина, Фердинанд закупува бившия бейс-
ки чифлик "Чардаклия"
- твърди той. По-къс-
но към него са присъединени "допълнително
закупени земи и гори" (разбирай, с пари от
Фердинанд - б. авт.). Имал 2556 дка площ, от
които 1200 дка гори и парк. За разлика от пре-
дишната публикация Костов сочи, че двор-
цовата сграда е строена през 1903-1904 г. по
проект на австрийски архитекти. Втората през
1909-1911 по проект на архитект Н. Лазаров.
33
Напомня се, че царят, който вече е ми-
нистър-председател, е извършил дарение, ка-
то е прехвърлил парка "Врана" за Софийска
община. За жилищни нужди ползвал "една
малка част от сградния комплекс".
Темата за строителството на дворците
се съпътства с разнообразни нови любопит-
ни подробности за царските и на близките му
неволи. За незаинтересоваността му към имо-
тното благополучие, за склонността му да да-
рява като типична негова черта и какво ли не
още. Фрагменти от десетките, посветени на
горните и други любопитни и положителни
"царски качества" информации говорят най-
добре какво искат да внушат на читателите.*
"Симеон е дарил 67 479 кв. м повече от
парка "Врана"
, е поредната новина. За доказ-
ване на поредната царската щедрост се е пог-
рижил кметът Софиянски. В специална док-
ладна до Общинските съветници той изчис-
лява, че вместо 903 821 кв. м Симеон дарил
971 300 кв. м. Запазвал си само дворно място
от около 21 декара. Оказва се, че дарението е добре спазарено. Симеон няма да плаща да-
нък за недвижим имот и такса смет за него-
вата част от парка. Всички разходи по офор-
мяне на договора за дарение и неговото ад-
министриране се поемат от Столична общи-
на. Данъчната оценка на дарения имот е за 9
млн. лева, а пазарната му стойност над 20
млн. долара. Общината се задължава да оси-
гури необходимите грижи за растителността,
да изработи правилник за стопанисването му
и да определи реда за посещения на гражда-
ни. Симеон настоява обектът да се именува
"Фердинандов парк" и да не бъде застрояван.
Намеренията на кметството са да превърне
парка в природонаучен музей, който да има
определено работно време за посещения на
граждани срещу минимална такса. За него
продължават да се грижат 30 общински слу-
жители. През 2001 г. за издръжката му са от-
пуснати около 1 млн. лв. Отделно са нужни
средства за саниране на голяма част от уни-
калните растителни видове.
34
След тази и други публикации внима-
нието към случващото се във и със "Врана" е
почти напълно изоставено. В края на 2001 г.
погледите на репортерите се насочват към все
още държавната резиденция "Царска Бистри-
ца".
Информира се, че разходите за издръж-
ката на "Царска Бистрица" през годината са
62 844 лв., от които 39 000 лв. за заплати на
12-те държавни служители, които я стопани-
сват. Специално внимание се обръща на то-
ва, че "Симеон плаща 30 лв. да спи в легло на
баща си"
, че покрива със собствени средства
всеки свой престой в резиденцията.
Любопитните подробности за това кои
видни български мъже са преспивали в лег-
лото на Борис ІІІ преди и след 1989 г. (най-
много Людмила Живкова, по един път Желю
Желев, Иван Костов, Петър Стоянов), се из-
местват от първите правдоподобни редове за
нейното строителство. Журналистката Пав-
лина Трифонова съобщава, че строителство-
то на "Царска Бистрица" започва през 1886 г.
Че Батенберг поставя първия камък на бъде-
щата ловна хижа. Завършена е от Фердинанд
през 1911 г. Според нея "от архивите не става
ясно кой е платил строителството, но пове-
чето предположения са за втората съпруга на
Фердинанд - Елеонора".
Не е ясно от кои архиви се черпят изка-
заните предположения и догадки, но се твър-
ди още, че "Борис ІІІ си построява личен апар-
тамент"
, който е вторият след Фердинандо-
вия.
35

Освен това всички приближени си
имат свои апартаменти, спят на дървени лег-
ла, а прислугата на железни.
От началото на 2002 г. преобладават
любопитните подробности за царските имоти
и присъствие в тях. Най-щастливи от царско-
то завръщане са в с. Баня, Карловско. "Съсе-
ляните на Симеон ще стават граждани"
- ин-
формират ежедневниците. Вече наричали Ба-
ня "Царска Баня" и селото желае да стане град.
Кметът Гичев се моли това да е реалност за
14 февруари, когато е Трифон Зарезан и за кой-
то ден се готвят да посрещнат своя "съселя-
нин".36
От публикация в "Нощен труд" се раз-
бира, че освен парк във "Врана" има цяло сто-
панство. Кравата любимка на Симеон дава
27 литра мляко. Царицата Маргарита купува
"мляко, сирене и други неща"
. "Ама Симеон и
Маргарита май нищо не ядат, а тя направо е
станала на вейка"
- бърборят работници от
стопанството. "Безпаричие тресе "Врана"
 -
алармира вестникът и съобщава подробнос-
ти за плачевното състояние, в което е изпад-
нало стопанството. То е към Министерство-
то на земеделието. Спрени им са токът, теле-
фоните. Нужни са значителни средства. След
намеса на "Нощен труд" министерството най-
после се решило да...

помогне на стопанст-
вото. Неговият директор ЕмилДимитров тър-
си помощта на царя, но той изказва опасения
да не го набедят, че директорът "е негово про-
теже"
. За да излезе от затрудненото положе-
ние, амбициозният директор намисля да по-
дготви "програма за развитието на "Врана"
. Да
превърне мястото в център за обучение на
фермери. Та дано тогава министерството му
отпусне още някой лев. Дават се и подробно-
сти за появата и дейността на стопанството.
Построено е преди 100 години и се намира в
близост до двореца на премиера Симеон. "Би-
ло е собственост на цар Фердинанд, а после
на цар Борис"
- се твърди в информацията.
37

* Към поредицата любопитни вести могат да се дова-
бят още десетки други. За характера им най-добре говорят
изведените в техните заглавия основни внушения. Като по-
интересни са следните: "Във "Врана" кокошките снасят най-
едри яйца"; "Дворецът "Врана" с нова порта", "Симеон пие
мляко от немски овце"
, "Врана" гледа пуйки за Коледа"
, "Ми-
нистри и депутати пазаруват свине и пуйки заКоледа от "Вра-
на"
, "Царските кочове вече имат 200 наследници, "Колите тро-
вят "Врана"
, "Спасяват сърна от смърт във "Врана"
, Симеон
ІІ се просълзява"
, "Компютър лекува дърветата във "Врана",
"Корояди гризат царската гора"
, "Дядото на министър Краус
прокопавал "Врана"
, "Съветници объркали дарението на Си-
меон ІІ заради техническа грешка"
, "Врана" купи 800 пуйче-
та", "Трапези вбесиха царя във "Врана"
, "НСО забрани да се
снима във "Врана"
, "Пускат коктейл "Сакскобургготски",
"Мъжага върти нож край двора на царя"
, "Врана" пази тай-
ната за костите на цар Борис ІІІ"
, "Във "Врана" берат банани
и ананаси", "Паркът "Врана" отваря порти за столичани нае-
сен"
, "Смешно ниска цена - "Двореца "Врана" оценен... на
четири апартамента", "Царят дължи данък 214,14 лв.
"
, "Царят гледа добитък и пернати в задния двор", "В премиерския
дом работи само готвачката Вили"
, "Амбасадор обслужва
двореца "Врана"
, "Врана"
- новият център на властта", "Плъ-
зна зараза в парка "Врана" и мн. др.