Добре дошли в моя блог!

Ще публикувам тук резултатите от моите изследователски търсения с надеждата, че наученото от мен ще достигне до по-широк кръг от хора, които нямат времето и възможностите да черпят познания за най-новата история на България директно от архивите.

Съзнавам, че посветих живота си на тази част от историята, която все още е жива, спорна и за жалост разединява хората. Част от "героите" в моите книги и сборници са наши съвременници, срещаме ги по улицата, гледаме ги по телевизията. Аз не съм съдник, нито адвокат. Стремя се да излагам автентични исторически факти и да оставям читателите сами да правят изводи.

Всяка моя книга, всяка статия, сборник, всяко интервю или научнопопулярно четиво, което написах в последните 20 години, ми носеше нови врагове, но и нови приятели. За част от моите убеждения на историк и изследовател платих висока цена - много хора, почитатели на определена политическа сила, се разпознаваха в едни или други факти, които публикувах, и започваха да ме считат за техен "враг". Аз не съм нито "приятел", нито "враг" на която и да е политическа сила, на който и да е политик. Аз съм историк и такъв ще бъда винаги.

Ще се радвам, ако публикуваното тук ви даде нови знания, нов поглед върху съвременната политическа история на България и нов повод да се гордеем, че сме българи.

С уважение,

Веселин Ангелов


11 юли 2009

Секретно! Протестните акции на турците в България (януари-май 1989 г.)

№ 16
Декларация за обявяването на гладна стачка в подкрепа на поета Петър Манолов, недатирано, около 21.І.1989 г.

Декларации за гладна стачка (Петър Манолов, Вера Манолова, група членове на НДЗПЧ – българи и турци)

[Изпускат се предварителния уточняващ разговор на Р. Узунова с П. Бояджиев и текста на декларациите на Петър Манолов и съпругата му Вера Манолова – б. съст.]

Р. Узунова: Започвай.
Юсуф Ибрахимов: [Чете текста на декларациите на поета Петър Манолов и съпругата му Вера Манолова за обявяване на гладна стачка - б. съст.] Сега искам към това да прибавя и протокол… пак Заявление от членове на Независимото дружество, просто които успяха за много кратко време да се намерят... Отгоре надписите са пак същите, само че включвам и Бъл­гарска телевизия. „Заявление от членове на Независимото дружество за защита на правата на човека в България. Господин председателю, заявяваме, че се солидаризираме със секретаря на Дружеството Петър Манолов и неговата съпруга Вера Манолова и заедно с тях обявяваме седем дневна гладна стачка, считано от 16 януари `89а година - годишнината от учредяването на Независи­мото дружество, в подкрепа на исканията им. Гладуващи: свещеник Благой То­пузлиев, Зейнеп Ибрахимова Мустафова, Юсуф Хюсеинов Бабечки, Екатерина Маркова, Цветан Георгиев Златанов, Зайде Бабечка.” За напред ще има още хора, които ще се включват. Сега мога да спомена за един, който от утре - 17и ще се включи с пет-дневна гладна стачка. Това е: пак същите инстанции, "Заявление от Али Алиосманов Мехмедалиев, гр. Шумен, адрес. Заявявам, че се солидаризирам с поета Петър Манолов от Пловдив и неговата съпруга Вера Манолова и всички останали, обявили гладни стачки, като обявявам пет дневна гладна стачка, считано от 17и януари `88 година в подкрепа на всички техни искания. Гладуващ: Подпис.” Така. Това е. Ало? [Уточнява се, че текста на декларациите чете Юсуф Ибрахимов (брат на Зейнеп Ибрахимова), че той е дал интервю по френската телевизия, че е от с. Климент, Шуменско - б. съст.]

Пълният текст виж в: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

№ 17
Секретно!
Министерство на вътрешните работи
Централно информационно-организационно управление

Рег. № І-206. Екз № ед.
23.01.1989 год.

Информация
Относно: Получените на 20, 21 и 22 януари 1989 г. по-характерни данни във връзка с обстановката сред лицата, възстановили българските си имена

Не са констатирани остри националистически прояви , груби нарушения на обществения ред или бойкотиране на трудовия процес.
Телеграмите от териториалните поделения съдържат:
- данни за коментарии по приключилите през изтеклата седмица междуна­родни форуми, срещи и разговори на правителствено равнище, които болшинст­вото от лицата с възстановени имена свързват преди всичко с разрешаването на техните проблеми. Очертава се становището, че „последната седмица е била силна за турската политика в последователното й придържане към предупрежде­нието, че ще използва всякаква международна проява, за да призовава световната общественост да осъди българската асимилаторска политика”.
- Освен изнесеното от българските средства за масова информация, интен­зивно се обсъжда получена по други рътища информация - обвиненията отправени от министър Йълмаз от виенската трибуна, предупрежденията към българския външен министър, подробности за „хладен и труден диалог” в Париж и пр. Анализът на придобитата оперативна информация показва известно увеличение на изселническите каментарии през последните дни, ширеща се убе­деност, че предстоят нови отстъпки, че „България няма да може повече да отстоява”. Отделни източници уведомяват, че сериозни колебания и раздвоеност се наблюдава дори сред агентурния апарат. Почти всички телеграми цитират съ­държанието на разпространявани слухове за наличието в някои райони на отстъпки, които в крайна сметка ще доведат до възставовяване на малцинстве­ните привилегии, връщане на имената и пр.;
- Голяма част от данните са свързани с коментарии във вътрешно-полити­чески аспект. Все така широко се дискутира около „създадени в страната официални и неофициални структури”, чиято дейност е насочена за защита пра­вата на човека”. Болшинството от засечените лица ги приемат като „опозицианни сдружения, които освен всичко останало могат да помогнат и на онеправданите мюсюлмани”. Считат, че оглавяваното от Илия Минев дружество обединява дег­радирали и компрометирани вече елементи - на тях не можело да се разчита. И тъй като Клубът за подкрепа на гласността и преустройството приобщава изявени интелектуални сили, съществува по-голяма вероятност за евентуални резултати, ако към него се присъединят повече лица с възстановени имена. (Русе, Пловдив, Шумен, Хасково и др.). Цитират се имена на отделни лица, активно търсещи на­чини за осъществяване контакт с клуба. (Съответните поделения са поставили под контрол поведението на засечените).
- Във всички телеграми има данни за повсеместно общуване на турски език на обществени места, масово слушане на турско радио. За някои селища от ра­йона на Хасково, Кърджали, Бургас източниците известяват, че населението гледа само турска телевизия. Жители на Хасковска област били убедени, че след няколко месеца, когато влезе в строя новата телевизионна кула в Одрин, цяла България ще можела свободно да приема турската телевизионна програма.
- Продължават да пристигат данни за незаинтересовано отношение от страна на местни административни, просветни и обществени ръководители към проблемите, свъзразани с развитието и утвърждаването на възродителния процес. Според някои източници, дотолкова е занижен контролът, всискателността и инициативността, че се шири усещането за негласно връщане на положението отпреди 1985 г. (Разград). Показателно е изявлението на служител в системата на горското стапанство, който заявил, че „не му трябва изселване, тъй като в България вече никои не го закача за нищо, свободно си общува на турски език, дори новите имена вече не им тежат така, защото не се използват никъде”. Подобни сведения има в телеграмите от Кърджали, Шумен, Силистра, Пловдив, Толбухин и др;
- Сведения за демонтративни негативни националистически прояви не са получени. Взети са мерки за недопускане на масово подаване на молби за изселване в Кърджали, където са доловени признаци за подобни прояви от страна на членове на семйства на репрпесирани. Под контрол е поставено поведението на жители на Девня и Сливен, които обсъждат и замислят бягство зад граница.

Началник на ЦИОУ-МВР
Ген.- лейтенант: (п) В. Георгиев
Отп. в 1 екз.
Изп.: Петрова
Нап.: Станкова-107
23.01.1989 г.
Размн. в 52 екз.

АМВР, ф. 1, оп. 11 А, а. е. 743, л. 54-56. Оригинал. Машинопис.

№ 18
Секретно!
Министерство на вътрешните работи
Централно информационно-организационно управление

Рег. № І-224. Екз № ед.
24.01.1989 год.

Информация
Относно: Получените на 23 януари 1989 г. по-характерни данни във връзка с обстановката сред лицата, възстановили българските си имена


Получен е сигнал за една анонимна проява. До общинския комитет на БКП в Кърджали е изпратено анонимно писмо с остро антисоциалистическо съдържание, което е озаглавено „Шесто съборно философско послание до болшевика-робовладелец”. Пликът е с пощенско клеймо „София-1000” (Център). Оригиналът е изпратен на Шесто управление-ДС за извършване на експертиза.
Телеграмите от териториалните поделения от Бургаска, Варненска, Плов­дивска, Разградска и Хасковска област съдържат предимно сведения и сигнали за коментарии, изказвания и разпространявани слухове. Отбелязано е известно оживление на коментариите свързани със срещите във Виена и Тирана и посещението на Митеран в България.
Във връзка с бъдещото положение на лицата с възстановени имена се пра­вят прогнози главно в три насоки: издаване на задгранични паспорти със срок от 5 години за всички български граждани, с които ще могат да посещават и Турция; продължаване събирането на разделените семейства; въстановяване на арабско-турските имена и даване на свобода на общуване на турски език и извършване на мюсюлманските обряди и ритуали.
В редица селища на община Главница, Разградска област основна тема на разговори е „предстоящото изселване”. Изразява се увереност, че рано или късно този въпрос щял да бъде решен, тъй като всички действия на българското правителство били в разрез с решенията на Хелзинки, Виенската среща и др. фо­руми, които били подписани от него. Дори и М. Горбачов бил против преимену­ването, факт с който нашето партиййно и държавно ръководство не можело да не се съобрази.
Работници от ДАП-Кърджали споделяли за създаден „Комитет за защита правата на мюсюлманите в България”. В него членували лица от Крумовград и Сливенски район. Комитетът бил излязал с декларация, която била призната от властта. Със задоволство се отбелязвало, че ако това е вярно, е проява на демокрация, и в България можело да стане като в Полша и Унгария.
За съществуващите изселнически настроения може да се съди по прихвана­тите от Областно управление на МВР - Бургас през януари 1989 49 писма до Тур­ция, в които е имало приложени списъци на отделни лица с установъчни данни, с цел извеждане за изселването им.
Интерес представлява извършеното на 17 януари т. г. в с. Билка, Руенска община, Бургаска област, погребение на районния мюфтия от гр. Айтос. Присъствали са главния мюфтия и всички районни мюфтии в страната. Към пог­ребението е проявен голям интерес от населението на района и последното е било посетено от значителен брой лица. Общинските партийни и административни ор­гани в Руен са извършили необходимата предварителна подготовка и са създали добра организация, което е спомогнало за извършване на погребението в съответствие с официално установените граждански ритуали. Известно напрежение е възникнало поради искането на близките на покойника да се из­пълни предсмъртното му желание да бъде погребан в двора на джамията. След умелата намеса на главния мюфтия ритуалът протекъл при нормална обстановка.
За прожектирането на турски видеофилми в домашна обстановка са полу­чени нови сигнали и се работи по документирането им от териториалните поделения във Варна, Пловдив и Силиства. Бояджия от КЗ „Г. Димитров” - Варна, профилактиран за разпространение на националистически видеофилрми, възобновил събиранията на лица с възстановени имена в дома си, на които прожектирал турски видеофилми. Заявил, че притежава 19 касети, и че органите на МВР не са в състояние да му пречат да ги прожектира, и че нямат право да го санкционират.
Коментарии, настроения и поведение на лица изтърпяващи наказания в затворите. По сведения на отдел „Затвори” в края на 1988 г. до 15 януари т. г. са получени 81 молби от 50 лишени от свобода лица с възстановени имена, които изтърпяват наказание в затвора в Стара загора. Последните са адресирани до Държавния съвет на НРБ (48), Комитета за правата на човека (18), МВнР и Консулския отдел (6) и до други инстанции (9). В тях се изразява несъгласие с възстановяването на българските им имена и искат да им бъде разрешено да се изселят със семействата си в Турция. Жалбоподавателите са отразили арабско-турските си имена. Само едно лице е написало българските си имена и иска да бъде помилвано, поне частично от Държавния съвет. [Инициатор за подаването на споменатите по-горе молби, включително и до Държавния съвет е затворникът Меди Доганов (Ахмед Доган) – б. съст.]
Във връзка с Указ № 1811 от 28 декември 1988 година на Държавния съвет на НР България за частично помилване на лишени от свобода лица с възстано­вени имена са доловени следните по-характерни коментарии и настроения сред тях:
- Преобладават изказваните мнения, че помилването имало за цел да внесе раздори сред тях. Някои от тях смятали да се откажат от помилването.
- Трима от частично помилваните от пловдивския затвор приели Указа с пълно безразличие и явна ирония. Единият от тях заявил, че след излизането си от затвора няма да остане в България, тъй като със смяната на иметната, му било накърнено националното достойнство.
- Има и изказвания, че Държавния съвет бил принуден да издаде Указа, поради обвиненията на международни форуми за нарушаване правата на човека у нас. Някои от тах смятат, че това е пробив в политиката на БКП и държавата по възродителния процес и че ще последва пълното им освобождение.

Началник на ЦИОУ-МНР
Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

Отп. в 1екз.
Изп.: Н. Пенков
Нап.: М. Савова
Маш. № 113
24.01.1989 г.
Размн. в 52 екз.

АМВР, ф. 1, оп. 11 А, а. е. 743, л. 57-61. Оригинал. Машинопис.

№ 19
Секретно!
Министерство на вътрешните работи
Централно информационно-организационно управление

Рег. № І-240. Екз № ед.
25.01.1989 год.

Информация
Относно: Получените на 24 януари 1989 г. по-характерни данни във връзка с обстановката сред лицата, възстановили българските си имена

Характерен момент в обстановката след лицата, възстановили българските си имена, който се откроява в телеграмите на териториалните поделения, са при­добилите широко разпространение слухове в Североизточна България за предстоящо връщане на арабско-турските имена. В различни варианти тези слу­хове са обхванали голям брой селища в Разградски, Търговищки, Силистренски, Торбухински и Шуменски райони. Твърди се, че в Кърджалийски район вече било започнало връщането на старите паспорти. В общините Шумен, Върбица, Хитрино, Каолиново и др. се разпространяват слухове за предстоящо връщане на старите паспорти и арабско-турски имена, като всички трябвало да подпишат декларации за отказване от изселване в Турция.
Сред хора с нисък социален статус (предимно в селата), и особено сред жените в Разградски район се коментирало, че българските власти имали намерение да предприемат „нова репресивна кампания” спрямо населението с възстановени имена. В Кърджалийски район тази кампания вече била в ход. В Силистренски район имало струпана войска и се очаквало да започне всеки момент. Изказалите желание да се изселят щели да бъдат задържани и малтретирани, а след това разселвани по пранинските райони. Настанява­нето на военните поделения в Силистренски район продължавало да предизвиква възбуда и очакване сред населението за някакви предстоящи промени.
Наред със сведенията за коментариите и разпространените слухове в телег­рамите са отразени и следните няколко факта, които представляват известен ин­терес:
- Група враждебно настроени лица с възстановени имена от средите на интелигенцията в Разградски район (двама учители, един биолог и др.) в разговор в тесен кръг споделяли, че положението на „турското” население у нас „страшно се влошило”. Особено била тревожна обстановката в училищата. Учителите „турци” били тормозени и не им се гласувало доверие.
- След публикуването във в. „Отечествен фронт” на интервюто на новоизбра­ния главен мюфтия, много фанатици от Пловдивска област настоявали да се спазват всички канони на Корана и да се провеждат всички изисквани от него молитви. Жители на с. Долно Изворово, Пазарджишка община, при среща с пловдивския мюфтия отправяли запитвания защо са забранени ритуалните об­рязвания и не се разрешава погребенията да се извършват по мюсюлманските обичаи.
- На проведеното в Толбухин регионално съвещание с имамите били разда­дени официално новите корани. Това предизвикало редица отрицателни коментарии, че като отплата имамите щели да бъдат задължени да се подчиняват на властите и да служат в тяхна угода.
- В Шумен се работи за язясняване на сигнал за няколко лица, между които и отговорник на дисоктека, които се занимавали с видеобизнес с турски филми. В Толбухин е установено и ще бъде профилактирано лице от с. Снягово, което прожектирало срещу заплащане турски видеофилми.

Началник на ЦИОУ-МВР
Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

Отп. в 1 екз.
Изп.: Н. Пенков, Нап.: Савова –123, 25.01.1989 г.

АМВР, ф. 1, оп. 11 А, а. е. 743, л. 62-64. Оригинал. Машинопис.


№ 20
Секретно!
Министерство на вътрешните работи
Централно информационно-организационно управление

Рег. № І-240. Екз № ед.
26. 01.1989 год.

Информация
Относно: Получените на 25 януари 1989 г. по-характерни данни във връзка с обстановката сред лицата, възстановили българските си имена

За продължаване на коментариите и разпространяваните слухове във връзка с предстоящо завръщане на арабско-турските имена, по повод на това, че били настанени военни поделения в Силистренски район са придобити нови сведения от поделенията в Силистра, Разград и Толбухин. В отделни селища на общините Ситово и Главиница дори конкретно се определяло, че за паспортите с арабско-турските имена щяло да се плаща такса от 220 лв. за всяко лице.
За повишен интерес към външни и станали в страната политически съби­тия, за известно активизиране на коментариите са получени сведения от териториалните поделения в Сливен, Шумен, Хасково и Кърджали. Според из­точници на информация от Кърджалийски район, почти всеки срещнат изразявал надежда, че положението им нямало да остане непроменено. Надеждите им за из­селване и спиране мероприятията по възродителния процес се засилили особено от заявленията на министъра на външните работи на Турция във Виена, че турското правителство нямало да се примири, докато не реши въпроса за „турското етническо малцинство” в България. От разговора на др. П. Младенов на Виенската среща и от разговорите на др. Т. Живков на въпросите на френски журналисти се разбирало, че българо-турския диалог ще продължи. Това означавало, че на този етап надеждите за изселване не са загубени. Разрешава­нето събиране на членове на разделени семейства също се тълкувало превратно.
Отделни лица изразяват увереност, че под давлението на Съветския съюз, и лично на др. Горбачов през тази година ще бъде разрешен въпросът с изселването им, или ще бъдат възвърнати арабско-турските имена.
За мероприятия по утвръждаване на възродителния процес, положителни изказвания на отделни лица и еволюция в разбиранията на враждебно настроени националисти се съдържат в отделни сведения в телеграмите от Бургас, Шумен, Пловдив и Хасково.
В цех „Искра” в с. Езерово, Първомайска община, Пловдивска област, къ­дето работничките са предимно с въстановени имена било много добре организирано тържеството във връзка с „Бабин ден” - денят на родилната помощ. Масовото посещение и българският характер на програмата изиграли положи­телна роля за утвърждаването на възродителния процес.
Живещите в кв. „Хисаря” - гр. Хасково изразявали задоволство от дейността на откритото в квартала читалище. Ръководството му било много дейно и инициативно. Организирали се чествания на бележити дати. Имало дис­котека. Бил създаден клуб на „младата жена”, който провеждал по две сбирки ме­сечно.( Предстояло и откриването на видеоклуб).
Сведенията на отделни лица от Бургаски и Шуменски район (в това число от вражеския контенгент) показват, че някои от тях са се примирили, че са загубили вяра за решаване на въпроса с изселването и изменение на политиката на партията и правителството за националното им осъзнаване.
За общото състояние на обстановката в отделни райони и селища и сред социални слоеве и групи са получени следните по-характерни данни:
- На основата на наблюдения на селища в Руенска община, Бургаска об­ласт, впечатленията на оперативен източник са , че младите хора и тези на средна възраст не били изселнически настроени, не били негативно настроени към бъл­гарската действителност. Те обаче не споделяли настроенията си пред по-възрастните и не правели изявления публично, тъй като се страхували, че ще бъ­дат обвинени като защитници на възродителния процес. Тези свои разбирания те отбягвали да споделят и пред свои близки и приятели, което е твърде показателно за силното влияние на протурските настроения в този район.
- В с. Бистра, община Алфатар, Разградска област, масово се общувало на турски език на обществени места. Повечето от децата в предучилищна възраст почти не знаели да говорят на български език. Преобладаващата част от населението с нетърпение очаквала приемането на новия закон за задграничните паспорти.
- В отделни селища и в по-отдалечените от общинските центрове махали на Кърджалияски район, възродителният процес бил вече забравен.
- Според източник от Търговище работата по утвърждаването на възродител­ния процес значително изоставала от изискванията на обстановката. Използвали се стари методи и средства. Планирали се и се провеждали скъпост­руващи общи мероприятия, които често не достигали до отделния човек, и ефекта от тях бил нищожен, а често и негативен.
Отделни прояви на религиозна основа и турчеене. На 13 януари т. г. мюф­тията на Пловдив посетил района на общините Казанлък и Павел баня. В с. Долно изворово, община Казанлък се провел избор за секретар на джамийското настоятелство, на който имало много присъстващи, включително и младежи. Последните отправяли провокационни въпроси към мюфтията, нарушавали реда. Правели изказвания като: „Ние сме турци”, „Искаме в Истамбул” и др.
- В общинско управление на МВР в Ловеч е постъпила отново оперативна информация за обрязвания на момчета в с. Малиново. Говорело се, че в селото не е останало необрязано дете. Заведена е сигнална преписка за издирване на организатора на масовите обрязвания.

Началник на ЦИОУ-МВР
Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев
Отп. в 1 екз.
Размн. в 52 екз.
Изпъл.: Н. Пенков
Нап.: Томова-127
26.01.1989 г.

АМВР, ф. 1, оп. 11 А, а. е. 743, л. 65-68. Оригинал. Машинопис.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.