Джъстин Маккарти, Смърт и изгнание. Етническото прочистване на османските мюсюлмани (1821-1922)

ПРИЛОЖЕНИЯ, МЕТОДОЛОГИЯ И ИЗЧИСЛЕНИЯ

1. БЪЛГАРСКИТЕ МЮСЮЛМАНИ

Съществуват само два типа статистики, на които е възможно да се базират анализите за българското население преди 1878 г. – т. нар. салнами (държавни годишници) на вилаетите Туна (Дунав) и Едирне (Одрин) В табл. 31 са посочени данни за населението на районите, които предстои да станат България и Източна Румелия, в салнамите на двете провинции. Населението, посочено в Таблица 31, е нама­лено с около една трета, като по същия начин са преизчислени дан­ните за населението в текста[1]. Коефициентът за коригиране (актуал­ната цифра на населението, умножен по 1,5) не бива да се приема като абсолютно точен. Извлечен е от сравнението с други османски статистики и съобразен с местните условия. Например коефициентът за коригиране, изчислен за вилаета Едирне през 1911 г., когато мю­сюлманската статистика е много по-прецизна, е 1,2196. Единстве­ното сигурно свидетелство за населението на вилаета Туна, напра­вено от британския консул Рийди в Шумла (Шумен), който по ис­кане на неговото правителство коригира недобора в данните за ос­манското население на вилаета Косово за същото година – 1,4056[2]. Освен това тази цифра е много близо до нашето твърдение (коефи­циент за коригиране 1,5470)[3]. Когато за частите на вилаета Едирне, останали в границите на Османската империя, приложихме коефи­циент за коригиране 1,5, получихме много точни резултати. За съжа­ление поради самото естество на събитията, описани в Глава Трета, подобна съпоставка не може да бъде направена в случая с мюсюл­маните в България. Според нас коефициентът за коригиране, вали­ден за вилаета Едирне, с голяма доза вероятност важи и за вилаета Туна. Получените цифри обаче трябва да се разглеждат като ра­зумни оценки, а не точна демографска статистика. Тъй като статис­тическите данни в салнамите се отнасят за 1285 г. (1868-1869 г.) и 1288 г. (1871-1872 г.)[4], динамиката на населението е изчислена предва­рително до 1877 г., степенувано с 0,12 годишно, индекс, наб­людаван във вилаета Едирне по-късно при подобни условия[5].

ТАБЛИЦА 31

Население на България съгласно статистиката

през 1285 г. (1868-1869 г.) и 1288 г. (1871-1872 г.)

                                                  Мюсюлмани           Немюсюлмани      Цигани*         Общо                                             

Санджак Едирне         Кааза Къзъл ага Кааза Пинар       Хисар	1 708   1 127	3 644 6 689		5 352 7 816
Санджак Филибе    (Пловдив, б. пр.) с изключение на каазите Ахи Челеби и Султан Йери Санджак Ислимие	90 937   35 577	166 687   49 287	1 496	257 624   86 360
Вилает Едирне общо Вилает Туна, с изключение на санджак Тулча и кааза Джума	129 349 331 759	226 307 558 058	1 496	357 152 889 817
ОБЩО:	461 108	784 365	1 496	1  1246 969

* Посочени само като кибти (едно от многобройните названия на циганите, б. пр.). Няма данни за техния брой във вилаета Туна.

Източници: Tuna Vilayeti Salnamesi, 1291. Edirne Vilayeti Salnamesi, 1288.

ТАБЛИЦА 32

Населението на България през 1887 г. по религиозни групи

	Религия		Население
Православни		2 424 371
Мюсюлмани		676 215
Католици		18 505
Протестанти		1 358
Юдеи		24 352
Други		9 574

Източник: Данни от преброяването на населението през 1887 г.

Броят на оцелелите български мюсюлмани през 1879 г. (Глава Трета) е установен, като е взет броят на българските мюсюлмани съгласно преброяването на България през 1887 г.[6], от който е изва­ден броят на мюсюлманите, напуснали страната по посока Османс­ката империя между 1879 и 1887 г. и е добавен броят на оцелелите бежанци преди 1879 г.[7]  Съгласно тази процедура възприемаме, че мюсюлманското население в България няма естествен прираст между 1879 и 1887 г., което съответства на условията, в които се намира, описани в Глава Трета. Приемаме също така, че статисти­ката за бежанците е сравнително точна, което е важно допускане. Установил съм, че миграцията през периода 1879-1887 г., за която изобщо липсват данни, съответства на тази за периода 1887-1892. За последната е прието да се смята, че съответства на темпа на намаля­ване на мюсюлманското население на България (като се има предвид липсата на естествен прираст) между преброяванията на населението през 1887 и 1892 г.[8] По такъв начин установяваме цифрата 52 731 мигранти. През същия период, 1879-1887, османското правителство регистрира 144 509 имигранти[9], много от които би трябвало да са дошли от България.[10]

В случаите, когато се налагаше корекция, съм се опитал да ко­ригирам статистическите данни в Глава Трета и други, при това съм го правил винаги по начин, обратен на моите собствени хипотези, в този случай за огромни загуби на мюсюлманите през периода от 1877 до 1879 г. По този начин за мюсюлманското население на Бъл­гария през 1877 г. може би е показана по-ниска от действителната стойност, а броят на оцелелите бежанци е завишен. При всички слу­чаи броят на починалите през периода мюсюлмани би трябвало да е по-висок, отколкото съм посочил.

2. ИЗЧИСЛЕНИЯ ЗА СМЪРТНОСТТА, 1912-1922 г.

Как съм изчислявал смъртността на Балканите и в Западен Анадол, съм обяснил подробно в книгата си „Мюсюлмани и мал­цинства” (Muslims and Minorities) и статията си „Населението на мю­сюлманска Европа”. Накратко, подходът е да се установят загубите на население, като се извади броят на населението в една територия след войните от този преди войните. Строго погледнато, полученият резултат не показва равнището на смъртността, но ще се приближим до търсената стойност, когато отчетем миграцията през периода.

Методът за установяване броя на измрелите по време на Пър­вата световна война и Турско-арменската война в Кавказ е същият, приложен за Анадола, но в случая има специфични трудности, дъл­жащи се на особеностите на достъпната демографска статистика в Русия и СССР. Руската империя води статистиката на населението по показателя вероизповедание; СССР – не. Вместо религиозна идентификация публикуваните данни съдържат изключително под­робна разбивка по етнически групи (190 групи). Много трудно е да се съпоставят данните от тази и предишната статистика, тъй като в една и съща етническа група може да има представители на раз­лични вероизповедания. Затова сравних не религията, а етническата група „туркотатарин” в последния имперски статистически доку­мент (Статистически годишник от 1915 г.) и от преброяването през 1926 г. в СССР. Допуснах, че смъртността сред „туркотатарите” се отнася за всички мюсюлмани (от задкавказките мюсюлмани през 1914 г. 79 процента са „туркотатари”). Тази процедура ще разкрие само леки несъответствия при изчисляването на смъртността сред мюсюлманите. Тя води до малко снижена преценка за смъртността, отколкото реалната, защото не всички туркотатари са обитавали зо­ните на войните.

Цифрите за населението за 1914 г. са взети така, както са пуб­ликувани в Руския статистически годишник за 1915 г. Цифрите за 1921 г. са постигнати чрез по-сложен процес: бройките за населени­ето от три етнически групи („турци”, „татари” и „османски турци”) са събрани, с цел поне приблизително да се достигне до съвкупната група „туркотатари” от 1914 г. Резултатът е преизчислен за 1921 г. чрез умножаване по коефициента 0,1 за ежегодно нарастване на на­селението. Към получената величина е добавено населението на провинциите в Република Турция, които към 1914 г. са част от Русия (вилаета Карс и санджаците Олту, Иждир, Кулп, Артвин и Шавшат) по данните от турското преброяване на населението от 1927 г., пре­изчислени назад за 1921 г. Както при всички подобни процедури, трябва да бъде ясно, че получените стойности за Кавказ са само приблизителни. Освен в случаите, когато това е специално упоменато в текста, не е отчетена играцията, тъй като това се оказа невъзможна задача.[11]  След като реших винаги да насочвам допустимата грешка в посока, противна на моята теза за високата смъртност сред мюсюлманите, изнесените данни за тази смъртност в текста трябва да се възприемат като зани­жени.

---

[1] За описание на процеса за оценка на недостатъчните данни виж McCarthy, Muslims and Minorities, Приложение 4. Данните за вилаета Туна за 1291 г. са посо­чени по Kemal Karpat, Ottoman Population, 1830-1914, Madison, Wisconsin, 1985, p. 117. (Отбележете, че данните за мюсюлманите и немюслманите в санджака София на стр. 117 са разменени).

2 Вж Justin McCarthy, “The Population of Ottoman Europe Before and After the Fall of the Empire”, The Proceedings of the Social and Economic History of Turkey, ed. by Heath W. Lowry and Ralph S. Hattox, Istanbul, 1990, pp. 275-98.

3 Население на Дунавския вилает (Tuna Vilayeti)*

Християни                                                  Мюсюлмани

Българи  - 1 117 000                                   Турци - 757 000

Гърци - 12 000                                                            Татарски емигранти - 110 000

Арменци - 2 500                                           Черкези  - 200 000

Други - 65 000                                            Цигани мюсюлмани - 35 000

Цигани християни - 12 000

ОБЩО: 1 208 500                                        ОБЩО:   1 102 500

Евреи - 12 000

Всички общности - 2 323 000

* Съгласно най-новите развития от тези данни са изключени санджаците София и Ниш, и двата южно от Балкана (Стара планина, б. ред.), които преди шест месеца бяха откъснати от Дунавския вилает и преминаха под управлението на Софийския генералгубернатор. Населението на последните е, както следва:

София                                                 Ниш

Мюсюлмани - 16 500                      Мюсюлмани - 210 000

Българи               - 13 000                               Българи               - 140 000

Евреи - 2 500                                    Евреи - 5 000

ОБЩО - 32 000                                  335 000

   

ОБЩО за Софийски вилает: 387 000

(F. O. 195-1077, Рийди до Елиът (Reade to Elliot, Constantinople, 5 декември 1876 г.)

Европейците очевидно са имали слаба представа за действителното население на България, докато самите османци не започват сравнително добре да водяг регист­рите на населението. Представа за ранните усилия в тази насока вж F. O. 881-684 № 9 „Статистически доклад за провинция България” от Едуард Нийли (Edward Neale), Варна, 28 март 1858 г. Най-подробната сбирка от европейски оценки за българското население (и може би най-подробната сбирка от оценки за което и да било население на Земята) се съдържа в сборника, публикуван от Н. Михов (N. Michov), La Population de la Turqie et de la Bulgarie au XVIII et XIX s.: recherché bibliographiques-statistiques, Sofia, 1915-1935. За съжаление тези, чиито оценки Михов е подбрал толкова скрупульозно, рядко са нещо повече от догадки като основа за преценките, така че трудът няма почти никаква демографска стойност.

4 Данните за населението, отпечатани в османските провинциални салнами, са набирани години преди отпечатването им (вж Muslims and Minorities, Приложение 4.). Според моята твърде консервативна преценка данните за вилаетите Одрин и Туна са били събрани три години, преди да бъдат отпечатани. 

5 McCarthy, “The Population of Ottoman Europe Before and After the Fall of the Empire”.

6 Bulgaria, Annuaire Statistique, 1923-24, Sophia, 1925, p. 64.

7 Вж Табл. 6 в предишнага глава (3).

8 Мюсюлмани в България:

     1887                 676 215

     1892                 693 258

     1900                 643 300

     1905                 603 867

     1910                 602 078

     1920                 690 734

(Bulgaria, Annuaire Statistique, 1923-24, Sophia, 1925, p. 64).

9 1913 İstatistik.

10 Не е известно дали мигрантите от Източна Румелия, юридически поданици на Османската империя, са били включени в категорията „международни имигранти” в 1913 İstatistik.

11 Не са преизчислявани липсващите данни в два източника. По моя преценка те се балансират взаимно и в тях няма посочени данни по възраст, които биха могли да бъдат използвани за преизчисляване на недосъбраните данни.