ПРИЛОЖЕНИЯ, МЕТОДОЛОГИЯ И ИЗЧИСЛЕНИЯ
1.
БЪЛГАРСКИТЕ МЮСЮЛМАНИ
Съществуват
само два типа статистики, на които е възможно да се базират анализите за
българското население преди 1878 г. – т. нар. салнами (държавни годишници) на вилаетите Туна (Дунав) и Едирне
(Одрин) В табл. 31 са посочени данни за населението на районите, които предстои
да станат България и Източна Румелия, в салнамите на двете провинции.
Населението, посочено в Таблица 31, е намалено с около една трета, като по
същия начин са преизчислени данните за населението в текста[1].
Коефициентът за коригиране (актуалната цифра на населението, умножен по 1,5)
не бива да се приема като абсолютно точен. Извлечен е от сравнението с други
османски статистики и съобразен с местните условия. Например коефициентът за
коригиране, изчислен за вилаета Едирне през 1911 г., когато мюсюлманската
статистика е много по-прецизна, е 1,2196. Единственото сигурно свидетелство за
населението на вилаета Туна, направено от британския консул Рийди в Шумла
(Шумен), който по искане на неговото правителство коригира недобора в данните
за османското население на вилаета Косово за същото година – 1,4056[2].
Освен това тази цифра е много близо до нашето твърдение (коефициент за
коригиране 1,5470)[3].
Когато за частите на вилаета Едирне, останали в границите на Османската
империя, приложихме коефициент за коригиране 1,5, получихме много точни
резултати. За съжаление поради самото естество на събитията, описани в Глава
Трета, подобна съпоставка не може да бъде направена в случая с мюсюлманите в
България. Според нас коефициентът за коригиране, валиден за вилаета Едирне, с
голяма доза вероятност важи и за вилаета Туна. Получените цифри обаче трябва да
се разглеждат като разумни оценки, а не точна демографска статистика. Тъй като
статистическите данни в салнамите се отнасят за 1285 г. (1868-1869 г.) и 1288
г. (1871-1872 г.)[4],
динамиката на населението е изчислена предварително до 1877 г., степенувано с
0,12 годишно, индекс, наблюдаван във вилаета Едирне по-късно при подобни условия[5].
ТАБЛИЦА 31
Население
на България съгласно статистиката
през
1285 г. (1868-1869 г.) и 1288 г. (1871-1872 г.)
Мюсюлмани Немюсюлмани
Цигани* Общо
Санджак Едирне
Кааза Къзъл ага
Кааза Пинар Хисар
|
1 708
1 127
|
3 644
6 689
|
|
5 352
7 816
|
Санджак Филибе (Пловдив, б. пр.) с изключение на каазите
Ахи Челеби и Султан Йери
Санджак Ислимие
|
90 937
35 577
|
166 687
49 287
|
1 496
|
257 624
86 360
|
Вилает Едирне общо
Вилает Туна, с изключение на санджак Тулча и
кааза Джума
|
129 349
331 759
|
226 307
558 058
|
1 496
|
357 152
889 817
|
ОБЩО:
|
461 108
|
784 365
|
1 496
|
1
1246 969
|
* Посочени само като кибти (едно от многобройните названия на
циганите, б. пр.). Няма данни за техния брой във вилаета Туна.
Източници: Tuna Vilayeti Salnamesi,
1291. Edirne Vilayeti Salnamesi,
1288.
ТАБЛИЦА 32
Населението на България
през 1887 г. по религиозни групи
Религия
|
Население
|
|||
Православни
|
2 424 371
|
|||
Мюсюлмани
|
676 215
|
|||
Католици
|
18 505
|
|||
Протестанти
|
1 358
|
|||
Юдеи
|
24 352
|
|||
Други
|
9 574
|
|||
Източник: Данни от преброяването на населението през 1887 г.
Броят
на оцелелите български мюсюлмани през 1879 г. (Глава Трета) е установен, като е
взет броят на българските мюсюлмани съгласно преброяването на България през
1887 г.[6],
от който е изваден броят на мюсюлманите, напуснали страната по посока Османската
империя между 1879 и 1887 г. и е добавен броят на оцелелите бежанци преди 1879
г.[7] Съгласно тази процедура възприемаме, че
мюсюлманското население в България няма естествен прираст между 1879 и 1887 г.,
което съответства на условията, в които се намира, описани в Глава Трета.
Приемаме също така, че статистиката за бежанците е сравнително точна, което е
важно допускане. Установил съм, че миграцията през периода 1879-1887 г., за
която изобщо липсват данни, съответства на тази за периода 1887-1892. За
последната е прието да се смята, че съответства на темпа на намаляване на мюсюлманското
население на България (като се има предвид липсата на естествен прираст) между
преброяванията на населението през 1887 и 1892 г.[8]
По такъв начин установяваме цифрата 52 731 мигранти. През същия период,
1879-1887, османското правителство регистрира 144 509 имигранти[9],
много от които би трябвало да са дошли от България.[10]
В
случаите, когато се налагаше корекция, съм се опитал да коригирам
статистическите данни в Глава Трета и други, при това съм го правил винаги по
начин, обратен на моите собствени хипотези, в този случай за огромни загуби на
мюсюлманите през периода от 1877 до 1879 г. По този начин за мюсюлманското
население на България през 1877 г. може би е показана по-ниска от
действителната стойност, а броят на оцелелите бежанци е завишен. При всички случаи
броят на починалите през периода мюсюлмани би трябвало да е по-висок, отколкото
съм посочил.
2. ИЗЧИСЛЕНИЯ ЗА
СМЪРТНОСТТА, 1912-1922 г.
Как
съм изчислявал смъртността на Балканите и в Западен Анадол, съм обяснил
подробно в книгата си „Мюсюлмани и малцинства” (Muslims and Minorities) и статията си „Населението на мюсюлманска
Европа”. Накратко, подходът е да се установят загубите на население, като се
извади броят на населението в една територия след войните от този преди войните.
Строго погледнато, полученият резултат не показва равнището на смъртността, но
ще се приближим до търсената стойност, когато отчетем миграцията през периода.
Методът
за установяване броя на измрелите по време на Първата световна война и
Турско-арменската война в Кавказ е същият, приложен за Анадола, но в случая има
специфични трудности, дължащи се на особеностите на достъпната демографска
статистика в Русия и СССР. Руската империя води статистиката на населението по
показателя вероизповедание; СССР – не. Вместо религиозна идентификация
публикуваните данни съдържат изключително подробна разбивка по етнически групи
(190 групи). Много трудно е да се съпоставят данните от тази и предишната
статистика, тъй като в една и съща етническа група може да има представители на
различни вероизповедания. Затова сравних не религията, а етническата група
„туркотатарин” в последния имперски статистически документ (Статистически годишник от 1915 г.) и от
преброяването през 1926 г. в СССР. Допуснах, че смъртността сред „туркотатарите”
се отнася за всички мюсюлмани (от задкавказките мюсюлмани през 1914 г. 79
процента са „туркотатари”). Тази процедура ще разкрие само леки несъответствия
при изчисляването на смъртността сред мюсюлманите. Тя води до малко снижена
преценка за смъртността, отколкото реалната, защото не всички туркотатари са
обитавали зоните на войните.
Цифрите
за населението за 1914 г. са взети така, както са публикувани в Руския
статистически годишник за 1915 г. Цифрите за 1921 г. са постигнати чрез
по-сложен процес: бройките за населението от три етнически групи („турци”,
„татари” и „османски турци”) са събрани, с цел поне приблизително да се
достигне до съвкупната група „туркотатари” от 1914 г. Резултатът е преизчислен
за 1921 г. чрез умножаване по коефициента 0,1 за ежегодно нарастване на населението.
Към получената величина е добавено населението на провинциите в Република
Турция, които към 1914 г. са част от Русия (вилаета Карс и санджаците Олту,
Иждир, Кулп, Артвин и Шавшат) по данните от турското преброяване на населението
от 1927 г., преизчислени назад за 1921 г. Както при всички подобни процедури,
трябва да бъде ясно, че получените стойности за Кавказ са само приблизителни.
Освен в случаите, когато това е специално упоменато в текста, не е отчетена играцията,
тъй като това се оказа невъзможна задача.[11] След като реших винаги да насочвам
допустимата грешка в посока, противна на моята теза за високата смъртност сред
мюсюлманите, изнесените данни за тази смъртност в текста трябва да се
възприемат като занижени.
[1] За описание на процеса за оценка на недостатъчните данни виж McCarthy, Muslims and Minorities, Приложение 4. Данните за вилаета Туна за 1291 г. са посочени по Kemal Karpat, Ottoman Population, 1830-1914, Madison, Wisconsin,
1985, p. 117. (Отбележете, че данните за мюсюлманите и немюслманите в санджака
София на стр. 117 са разменени).
2 Вж Justin
McCarthy, “The Population of Ottoman Europe Before and After the Fall of the
Empire”, The Proceedings of the Social
and Economic History of Turkey, ed. by Heath W. Lowry and Ralph S. Hattox, Istanbul , 1990, pp.
275-98.
Християни Мюсюлмани
Българи - 1 117 000
Турци - 757 000
Гърци - 12 000 Татарски
емигранти - 110 000
Арменци - 2 500 Черкези - 200 000
Други - 65 000 Цигани мюсюлмани
- 35 000
Цигани християни
- 12 000
ОБЩО: 1 208 500 ОБЩО: 1 102 500
Евреи - 12 000
Всички общности - 2 323 000
* Съгласно най-новите
развития от тези данни са изключени санджаците София и Ниш, и двата южно от
Балкана (Стара планина, б. ред.), които преди шест месеца бяха откъснати от Дунавския
вилает и преминаха под управлението на Софийския генералгубернатор. Населението
на последните е, както следва:
София Ниш
Мюсюлмани - 16 500 Мюсюлмани - 210 000
Българи - 13 000 Българи - 140 000
Евреи - 2 500
Евреи - 5 000
ОБЩО - 32 000 335 000
ОБЩО за Софийски вилает: 387 000
(F. O. 195-1077, Рийди
до Елиът (Reade to Elliot, Constantinople, 5 декември 1876 г.)
Европейците
очевидно са имали слаба представа за действителното население на България,
докато самите османци не започват сравнително добре да водяг регистрите на населението.
Представа за ранните усилия в тази насока вж F. O. 881-684 № 9 „Статистически
доклад за провинция България” от Едуард Нийли (Edward Neale), Варна,
28 март 1858 г. Най-подробната сбирка от европейски оценки за българското
население (и може би най-подробната сбирка от оценки за което и да било
население на Земята) се съдържа в сборника, публикуван от Н. Михов (N. Michov), La Population de la Turqie et de la Bulgarie au XVIII et XIX s.:
recherché bibliographiques-statistiques, Sofia, 1915-1935. За съжаление тези, чиито оценки Михов е подбрал толкова скрупульозно,
рядко са нещо повече от догадки като основа за преценките, така че трудът няма
почти никаква демографска стойност.
4 Данните за населението, отпечатани в османските провинциални салнами, са
набирани години преди отпечатването им (вж Muslims and Minorities, Приложение 4.). Според моята твърде консервативна преценка данните за
вилаетите Одрин и Туна са били събрани три години, преди да бъдат
отпечатани.
1887 676 215
1892 693 258
1900 643 300
1905 603 867
1910 602 078
1920 690 734
(Bulgaria, Annuaire Statistique, 1923-24, Sophia, 1925, p. 64).
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.