Добре дошли в моя блог!

Ще публикувам тук резултатите от моите изследователски търсения с надеждата, че наученото от мен ще достигне до по-широк кръг от хора, които нямат времето и възможностите да черпят познания за най-новата история на България директно от архивите.

Съзнавам, че посветих живота си на тази част от историята, която все още е жива, спорна и за жалост разединява хората. Част от "героите" в моите книги и сборници са наши съвременници, срещаме ги по улицата, гледаме ги по телевизията. Аз не съм съдник, нито адвокат. Стремя се да излагам автентични исторически факти и да оставям читателите сами да правят изводи.

Всяка моя книга, всяка статия, сборник, всяко интервю или научнопопулярно четиво, което написах в последните 20 години, ми носеше нови врагове, но и нови приятели. За част от моите убеждения на историк и изследовател платих висока цена - много хора, почитатели на определена политическа сила, се разпознаваха в едни или други факти, които публикувах, и започваха да ме считат за техен "враг". Аз не съм нито "приятел", нито "враг" на която и да е политическа сила, на който и да е политик. Аз съм историк и такъв ще бъда винаги.

Ще се радвам, ако публикуваното тук ви даде нови знания, нов поглед върху съвременната политическа история на България и нов повод да се гордеем, че сме българи.

С уважение,

Веселин Ангелов


23 юни 2017

Лично! Строго секретно!


 

Държавна сигурност срещу неформалните

организации в България (1987-1989)


 

ПРЕДГОВОР

Научните публикации по темата за зараждането и развитието на опозиционните формирования в България през 1987 и 1989 година не са малко. В един списък на написаното по темата присъстват над 120 публикации. Може би са много повече. Преобладават ненаучните, без позовавания, със съмнения за тяхната точност. Сред тях най-много са спомените. Достатъчно е да се потърсим чрез търсачките в интернет със съответното запитване. Затова ще се въздържим от тяхното позоваване. Внимание заслужават само строго научните публикации, които без съмнение заслужават  да бъдат отличени.[1]

Припомнени са и една група сборници с авторско и документално съдържание, написани и обнародвани от автора.[2]

Смятаме, че си струва да се публикуват документи. Да се обнародват спомени, разказани от участници в събитията, е полезно, те допълват документите, доизясняват празните полета от историята. Времето на научните интерпретации и разработки не е дошло. Струва ни се, че те биха били прибързани в настоящия момент. За обективен поглед към събитията е нужно да мине време. Историческите събития трябва да отлежат, да има достатъчна многогодишна дистанция, за да бъдат реално и безпристрастно оценени. Това могат да сторят ново поколение изследователи, които са освободени от емоциите на днешните хора и не са били свидетели на времето на социализма. За жалост авторите на досегашните академични разработки не са се предпазили от избирателно тълкуване. Допускат удобни текстове и трактовки, постановки. Срещат се фалшификации и преиначавания. Научните титли и звания не са гаранция за независимо познание. Достатъчно е да се спомене, че част от авторите са членове на партии и политически движения, членове на техните ръководства. Те няма как да бъдат напълно безпристрастни. 

Ние твърдим, че единствени и най-безпристрастни носители на историческа истина са историческите документи. Онова многообразие от извори, представено без преиначаване, последователно и без съкращения. Затова публикуването на исторически документи, извори за епохата на социализма си струва, то е богатство, което трябва да се поощрява. Това е гаранцията, че ще се докосваме до историческата истина

Авторски текст разказва за исторически епизод, известен като „Голямата екскурзия”. По-специално за принудителното изселване на български турци, за несполучливия опит за етническо прочистване и за най-голямото в Европа преселение на човешки маси от една в друга държава след Втората световна война (юни-август 1989 г.). Разказано е за съпротивата на турското малцинство срещу комунистическата диктатура и възродителния процес, останала неподкрепена от силите на българската опозиция във върховия момент, когато турците се вдигат масово на бунт. Говори се за проявите на национализъм, използвани от ръководителите на комунистическата партия да разгорят антитурски настроения и да се спасят от разгром. В същото време „антикомунистите” се отказват от прояви на симпатия. Епизодични и съвсем изолирани, неорганизирани  са случаите на проявена солидарност с турците. Изпуснат е най-подходящият момент за нанасяне на съкрушително поражение на българските комунисти. Вместо това те празнуват, усилията са насочени не където трябва, към “спасяване” на нацията от несъществуваща опасност, вместо от истинската опасност - диктатурата на комунизма.

В настоящия документален сборник са по­местени авторски увод и 441 документа.

Посветен е на последните три години на социализма – 1987 и 1989 година, на неговото фиаско. Документите разкриват какво е поведението на комунистическата върхушка – донесенията са писани до Тодор Живков и ръководеното от него Политбюро, Държавна сигурност и комунистическите комитети. В тях става въпрос за зараждащата се антикомунистическа съпротива. Научаваме имената на немалко достойни  и недотам достойни борци. От съдържанието на документите става ясно какво е тяхното поведение. Няма да ги съдим. Ще кажем само, че времето е било безмилостно, жестоко. Не са малко антикомунистите, които оставят следи в борбата срещу комунизма, макар и напразна. Оказва се, че в България комунизмът е добре организиран, изглежда непобедим, с дълбоки корени, с

1 000 000 партийни членове, които го бранят с всички сили. Да падне от власт, силите не достигат. Затова се оказват недостатъчни усилията на дейците на малочислени организации и дружества, работили в нелегални и полулегални условия, да противодействат на огромната армия на въоръжената до зъби репресивна ДС. 

Почти всички документи са оригинални и носят своите ори­гинални заглавия, от ко­ито личи какво е съдържанието им, датата, годината и мястото на създаване. За известна част от тях, които нямат загла­вия, са из­готвени кратки ано­тации. Запазени са стиловите особености на документите, правописът, ори­гинал­ността на текста. Коригирани са само малка част от грубите печатни и правописни грешки, които биха изменили смисъла на текста. В скоби са поставени подразбиращи се по сми­съл изпуснати думи и изрази, отбеля­зани са местата с пропуснатата повта­ряща се и маловажна информация. Документите са подредени в хронологическа последователност и цялост. Почти всички се оповестяват за първи път. Незначителна част от документите в сборника се об­народват повторно, за­щото са ключови за изясня­ване на проблематиката. Някои от доку­ментите са предадени със съкращения на части, които не се отнасят до темата или съдър­жат повтаряща се ин­формация. По подходящ начин е отбелязано каква информация и защо се изпуска.

  На почти всички места кавичките на названията на неформалните организации са поставени от авторите на документите. Направили са го, за да изразят ироничното отношение на ДС към тях и това, че не ги признават.

Сборникът е съставен от документи, съхранявани в ЦДА на НРБ и специализирания архив на Комисията за достъп до документите на бившата ДС (т. нар. комисия „Костадинов”), които преди това са се съхранявали в служебния архив на Ми­нистерството на вътрешните работи на Р България. При цитирането на документите от този архив не е ползвана въведената от тази коми­сия сигнатура (АКРДОПБГДСРСБНА – М, ф., оп., а. е., л.), а старата (АМВР, ф., оп., а. е., л.), защото изданието беше подготвено за печат преди промяната.

Добавени са и незначително количество от обнародваните разговори на български членове на неформални организации с журналиската от радио „Свободна Европа” Румяна Узунова.


[1] Иванова, Евг. Българско дисидентство 1988-1989. С., 1997, Симеонов, П. Голямата промяна. С., 1996; Христова, Н. Специфика на българското “дисидентство”. – Исторически преглед, 2004, 3-4; Баева, И. Из историята на българското дисидентство – Общественият комитет за екологична защита на Русе и властта. – Известия на държавните архиви, т. 76, 1998,33-52; Баева, И. Създаване на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и ролята му за началото на прехода – 1988-1989 г.- Известия на държавните архиви, т.87, 2004,3-30; Баева, И., Из историята на българското дисидентство, Сб.: България и Източна Европа, С., 2001; Баева, И., Политическата култура на българското дисидентство, в Сб. Collegium Germania, С., 2003; Наталия Христова. Спецификата на българското дисидентство. София, 2005, 264 с.; Неделчев, М., статия в сп. “Демократически преглед, “Дисидентството в България в контекста на общата антикомунистическа съпротива и на многообразните форми на несъгласие с комунистическата система (уводен текст към българската част от международния Речник на дисидентите)”, 2001; Иван Гаджев, Непримиримият. Илия Минев – от първо лице и другите за него, С., 2008; Луджев, Д. Революцията в България 1989-1991. Т. І, С., 2008 и др.
 
[2] Весе­лин Ангелов. Строго поверително. Асимилаторската кампания срещу турското нацио­нално мал­цинство в България (1984-1989), С., 2008, 830 с. Същият: Секретно! Протестните акции на турците в България (януари-май 1989), Документи, С., 2009, 278 с.; Борба без оръжие! Турското национал­ноосвободително движение в България (1985-1986), С., Документи, С., 436 с.; Секретно! Протест­ните акции на турците в България (януари-май 1989), Документи, второ преработено и до­пълнено издание, С., 2010, 500 с.; Борба без оръжие. Турско националноосвободително движение в България (1985-1986 г.). Документи, С., 2009, 441 с.; Ахмед Доган. Документална биография (1974-1990), С., 2011; Веселин Ангелов, Обратната вълна. Връщане гражданските права на българските турци (септември 1989 – януари 1990), С., 2012, 513 с.; „Голямата екскурзия”. Принудителното изселване на етнически турци от България (юни-август 1989), Том І, С., 2011, 424 с.; Том ІІ, С., 2011, 417 с. и др.
 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.