Документи
/Оповестени разговори по свободните радиостанции/
№ 11
Разговор на Р. Узунова с
Гюлтен Османова (известна в документите на ДС с българското име Галина
Орлинова – бел. съст.)
за разрастването на гладните стачки, че най-много сред гладуващите са жени на
политзатворници, които протестират и за това, че мъжете им са в затвора и
искат да бъдат освободени, защото са невинни
11.V.1989 г.
Р. Узунова:
А гладната стачка на българските граждани от турски произход - в какви размери
е засега?
Г. Османова:
В какви размери? В голям размер е. Въобще, много сме. С голямо желание я
приемат нашите. Ето днеска може би ще се
съобщят имената на жените. Има много жени сега.
Р. Узунова: Тия жени срещу
какво протестират, че мъжете им са в затвора, или…?
Г. Османова: Ние протестираме
да се възвърнат нашите турски имена, всичките ни права, да се освободят
политическите затворници, невинни дето са затворени.
[Подч. от съст.][1]
Р. Узунова:
И имате ли представа колко души правят гладна стачка в момента? Ало?
Г. Османова:
Може би …двеста, може би, станахме - около двеста, над двеста, там сме.
Р. Узунова:
Двеста души правят гладна стачка със същите искания?
Г. Османова:
Нашата гладна стачка е щафетна. Продължаваме по щафетния начин. Едни
прекъсват, други продължават. Желаещите са много.
(11.05.1989 г., ролка № 382)
Цитирано по:
http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/
№
12
Интервю
с Гюлтен Османова 11.05.1989 г.
Г. Османова: Баща ми е затворник в Стара
Загора, политически затворник е.
Р. Узунова: Как се казва?
Г. Османова: Осман Османов. С него има още
трима, или пет може би са…
Р. Узунова: От село Пет могили?
Г. Османова: От Нови Пазар съм. Баща ми е от
Пет могили. Заявявам: моите писма баща ми не ги получава. Връщат ги, че съм
член в Дружеството…
Р. Узунова: Ало, Гюлтен Османова? Румяна
Узунова се обажда от радио "Свободна Европа". Бихте ли казали с
няколко думи: какво е положението на българските граждани от турски произход?
Какви са вашите проблеми?
Г. Османова: Сега в момента държат нашето
малцинство - турското население е … В гладна стачка сме… поради това, че не сме
съгласни с името си.
Р. Узунова: С промяната на имената?
Г. Османова: С промяната на имената и със…,
лишени сме от всичко, от правата си.
Р. Узунова: А как стана тази промяна на
имената: доброволно или не?
Г. Османова: Никакво доброволно. Просто ни
подадоха молби да си пишем имената. Просто ни… настояваха, нямаше как да се
противопоставим, защото властта е по-силна от нас.
Р. Узунова: И какво е вашето българско име?
Г. Османова: Галя Орлинова.
Р. Узунова: А на баща ви?
Г. Османова: Баща ми е Орлин Орлинов -
българското, турското име е Осман Османов.
Р. Узунова: И къде е сега той?
Г. Османова: Сега в момента е в затвора.
Р. Узунова: Защо, по каква причина?
Г. Османова: Търсеше правата си. Турските си
права, гражданските си права.
Р. Узунова: И какво беше обвинението срещу
него?
Г. Османова: Обвинението беше за три години и
шест месеца. Наказан е по член 108-109.
Р. Узунова: За какво?
Г. Османова: Наказан е, че иска да съобщи на
народа, на турския народ, че сме турци. Децата…, да си припомнят децата,...че
сме турци.
Р. Узунова: Вие имате ли връзка с него?
Г. Османова: С него - скоро бяхме на свиждане
с баща си. И разбрах от свиждането, че моите девет писма не са дадени на баща
ми. Не ги е получил въобще. И ако са дадени на други затворници писмата, са
дадени само пликовете, не с писма. Плик е даден.
Р. Узунова: А той какво говори? Добре ли са
условията в затвора?
Г. Османова: На последното свиждане въобще
нямаше настроение. Не можахме да разберем от какво е. Но нищо не можа да каже
поради…, че те чакат: на всеки един затворник има един - да го чака на
свиждането.
Р. Узунова: И слуша какво говорите?
Г. Османова: Да. Няма възможност излишни
работи да приказваме. Просто мненията си да си изкаже…
Р. Узунова: Да, благодаря ви.
(11.05.1989 г., ролка № 382)
Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/
[1]Това са близки и съпругите на осъдените и намиращи се
в затвора основатели и активни членове на Турското националноосвободително
движение, които по инструкция на Ахмед Доган организират и се включват в
масовите гладни стачки, организират и предизвикват протестните демонстрации в
България от 20-30.V.1989 година.
№
13
Емисия
на радио „Дойче веле” за дейността на Демократичната лига за защита правата на
човека в България 18 май 1989 г.
РАДИО „ДОЙЧЕ ВЕЛЕ", 18 май (12.30 ч.)
Трибуна на слушателите. Пред микрофона е Асен
Игнатов:
Драги слушатели в България, в центъра на
вниманието на голяма част от нашите слушатели продължава да остава положението
на турското малцинство, което е обект на насилствената асимилаторска политика
на българските власти. От информациите, които получихме от наши слушатели, се
вижда, че българските граждани от турски произход не желаят да се примиряват с
насилствената промяна на техните имена и опита на властите да изтръгнат из
корен тяхната национална и религиозна традиция.
Както
вече съобщихме, ръководното тяло на Демократичната лига за защита на правата на
човека в България е решило да свика на 20-и този месец първия конгрес на
лигата и издаде по този повод обръщение.
Ние получихме по телефона този документ и тъй като съдържанието му би
допринесло съществено за информирането на българското обществено мнение по
въпроса за положението на турското малцинство в България, ще го цитираме, В
обръщението, подписано от председателя на Демократичната лига Мустафа
Йомеров, се казва:
„Ние
се обръщаме към всички граждани на страната, чиито човешки права и граждански
свободи брутално се погазват от властта, малцинствата и особено към турското
малцинство, към което от 1984-1985 г. се провежда безпрецедентна асимилаторска
политика. Конгресът апелира към всички масово да се стекат в редиците на
Демократичната лига. Нека конгресът на лигата се превърне в един тържествен
празник на нашите обединени сили. Само нашите задружни усилия ще гарантират
възстановяването на нашите насилствено отнети човешки и малцинствени права.
Нека и на тази малка земя се установят идеалите на свободата, демокрацията и
радикалното преустройство на обществото ни. Обединението прави силата." (Подч. от съст.)
От друга страна, други наши слушатели ни
уведомиха за взети репресивни мерки срещу членовете на ръководството на
Демократичната лига. Един член на Независимото дружество за защита на правата
на човека ни съобщи, че Мустафа Йомер, Сабри Искандеров и Али Мустафов са
изчезнали и жилищата им са запечатани. До наше сведение беше доведено и
протестното писмо на лигата до българския партиен и държавен ръководител
Тодор Живков. Цитираме някои извадки от него: „Гражданино Живков, крайно време
е да се откажете от асимилаторската си политика и репресивните мерки спрямо
турското малцинство. Намираме се пред прага на XXI век и е смешно да се води
такава политика със средновековни отживели методи."
В писмото си до Живков лигата иска незабавното
освобождаване на арестуваните ръководни членове на лигата и окачествява задържането
им като незаконосъобразно. (…)
Архив на БТА, С-2, бр. 1062, 19 май 1989 г. - Оповестено в: „Възродителният процес”.
Българската държава и българските турци (средата на 30-те – началото на 90-те
години на ХХ век), Т. І, съставители Искра Баева, Евгения Калинова, поредица
„Архивите говорят на ГУА на РБ, т. 55, С., 2009, с. 511-512.
№ 16
Разказ
на Гюлтен Османова по радио „Свободна Европа” за протестен митинг
в гр. Каолиново на 20 май 1989 г. 21 май 1989 г.
Р. Узунова: Ало? Гюлтен Османова? Румяна
Узунова се обажда, от радио „Свободна Европа”... Бихте ли разказали за днешния
ден, как протекоха събитията?
Г. Османова: Мога да Ви разкажа; само че малко
късно сварих – те бяха вече пристигнали в гр. Каолиново. Но отначало да почна,
макар че ме нямаше, колкото чух от хората, нали… Те са тръгнали от Престоя.
Р. Узунова: Колко души?
Г. Османова: От Престоя – 4000, казаха.
Р. Узунова: И през къде са минали?
Г. Османова: Минали Климент, в Климент са спрели,
казали стихотворения, песнички; ученици е имало много, много деца са
участвали; много, много, голяма работа са били, както разправят – лично не
видях; плакати е имало: „Искаме си правата”, пишело „Да живее свободата,
искаме мир” – ей такива.
Р. Узунова: И от с. Климент после къде?
Г. Османова: И от с. Климент после минават в
другото село, още едно село има. Оттам вече властта вика, че да не продължават!
Но те искат до Каолиново да идат, с мирна цел искат да минат; но не се
съгласява властта; но те продължават, нали, и стигат до Каолиново. Но като са
стигнали до Каолиново, вече властта ги посреща с пушки, с войници. И там вече
присъствах аз. Само че не бях в града, щото не се пущаше в града - бях
отстрани, видях танковете, видях войниците, видях всичко! Туй мога да твърдя,
нали. И сварих - вече в града, в центъра. Искаха…, народът искаше да им се
признаят правата, да се възвърнат имената, всичкото… религията да признаят на
турското малцинство. Имаше и задържани вътре! - но казаха само един (да
влезе при него), влязох лично аз, видяхме го, пуснаха го. Но имаше много
хора, дето ги няма в момента в центъра...
Р. Узунова: В центъра на Каолиново към колко часа
Вие бяхте?
Г. Османова: Към два-три някъде ще е. Но общата
сума на стачкуващите – 15 000 някъде, казаха.
Р. Узунова: Бяха събрани в Каолиново?
Г. Османова: Много, много хора – те все се
присъединяват. От Престое 4000 са тръгнали и се присъединяват, нали. И много
хора беше...
Р. Узунова: И разпръснаха ли се след това?
Г. Османова: Моля? Да, много хора бяха
разпръснати в полетата, щото властта ги посрещна още докато не са влезли в
града – с пистолети, с всичко - с пушки, всичко, както си му е реда - властта
си го има; пък нашият народ няма туй нещо - и се разбягват. И майка е имало с
шестмесечно дете, има и бременни жени, има и четири-пет годишни деца; и много
от децата са ударени, много, много нещо разпиляно беше – видях в полето, много
разпилени хора бяха. Те ги разпръснаха, докато влязат в Каолиново. Но в Каолиново
пак се събраха. Много народ имаше. И от властта – затуй, дето липсват хората -
обещаха, че ако не се открият, ще ги открият къде са. И поставихме въпроса: Да
се признаят правата ни. Поставихме и други въпроси. И обещаха в сряда да
отговорят на нас.
Р. Узунова: А има ли пострадали? Видяхте ли
пострадали хора?
Г. Османова: Как да не видях? Лично: един мъж и
една жена, а мъжът – направо изцяло беше в кръв, а пък на жената главата беше
пукната и лепенката сложили. Туй нещо го видях. И жената я вземахме с нас и я
занесох в болницата да я видят, но нищо не казаха. Аз бях вътре, напред, даже
говорих с микрофона. И настояха аз да кажа на хората да се разпръснат. И можах!
Успях! Да накарам народът да се успокои, че ще имаме отговор! Като казах: ”Ако
не се отговори на тези въпроси, ще ме търсят мене.” И аз тогава се принудих да
кажа адреса си и името си. И хората ще настояват… от мене...
Р.Узунова: А Вие взехте микрофона и говорихте
на събралите се български граждани?
Г. Османова: Да, говорих! Каквото ми кажат от
властта, как ще се разбираме с властта - казвам им; а те ми казват какво е предложението,
и аз от народа – казвам на властта какво искат те...
Р. Узунова: А Вие с кого говорихте от
представителите на властта?
Г. Османова: Имаше…, човекът от Областния... от
Областното управление; даже него го чакахме, и после и той пристигна... те са
много, много, не мога да запомня имена.
Р. Узунова: Войска имаше ли много?
Г. Османова: Войска, танкове, камиони видях лично
аз. Много! И много народ имаше! Имаше и един умрял - от с. Кус.
Р. Узунова: Умрял! От какво умрял?
Г. Османова: Ами, от стачката, починал...
Р. Узунова: А, починал, не е ударен, а сърдечен
удар?
Г. Османова: Точно данни ще Ви дам пак.
Р. Узунова: Добре, благодаря Ви, Гюлтен Османова.
Дочуване.
(21.05.1989 г., ролка № 319)
Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/
№
17
Излъчен
по радио „Свободна Европа” разказ на Гюлтен Османова за митинг на етническите
турци в с. Тодор Икономово на 21 май 1989 г. 22 май 1989 г.
Р. Узунова: (чува се тракане и микрофония)
Един момент, това е от мене. От машината беше, всичко е наред. Гюлтен Османова?
Румяна Узунова се обажда от радио „Свободна Европа”. Да разкажете какво знаете
повече за събитията в събота, в неделя...
Г. Османова: По-силно, ако може, не ви чувам…
Р. Узунова: Да разкажете повече за събитията в
събота, в неделя?...
Г. Османова: За събота (19.05.) - малко сварих
стачката, както се казва; аз май че ви го разказах...
Р.Узунова: Да, разказахте. От там нататък.
Г.Османова: От там нататък – в неделя, вчера,
в 12.30 вчера бяхме „прибрани” със съпруга ми, до 20.00 ч. Ние не знаехме за
Тодор Икономово, в Шуменски окръг дето е,… пак същото продължи, даже
по-страшно станало от туй нещо, …но много хора бяха дошли у нас и разказаха
какво е, що е.
Р.Узунова: Какво е станало?
Г.Османова: Има трима жертви. С пушки
стреляни!
Р.Узунова: Защо, какво се е случило?
Г.Османова: Отначало, както разбрах от
свидетелите, Тахир Алиев бил прибран.
Р. Узунова: В милицията?
Г. Османова: В Тодор Икономово в неделя става
панаир. И тоз Тахир Алиев бил на панаира. И войската го „прибира”. И в момента,
като го качват в камиона, го удрят. След туй бил „прибран” в МВР - гр.
Каолиново. Прибират го, но това го виждат и от народа, нали, че е „прибран”. И
народът вече - се събира на площада пред Съвета…
Р. Узунова: На Тодор Икономово?
Г. Османова: Да, на Тодор Икономово… Искат
Тахир да го върнат. А вече войската са там - военните служители! И брат му на
Тахир Алиев, Джалял, излиза: „Искаме брат си, искаме тоз човек да се върне!” И
тогава вече народът, след този Джалял, тръгва върху войниците - и един почва да
стреля!
Р. Узунова: От войниците?
Г. Османова: От войниците. Един на място умрял
и 16 ранени, викат. Двама още после умират. Общо трима жертви има, и останалите
са ранени - в болницата в гр. Нови пазар… И в Шумен имало… Точно, нали, не
мога…, каквото съм чула…, свидетелите го казват.
Р. Узунова: А тия хора са видели стрелбата,
видели са убитите, така ли?
Г. Османова: Видели са, да. Много народ е
имало.
Р. Узунова: А знаете ли имената на убитите?
Г. Османова: Имената на убитите? Хасан Салеп
Арнаут, Мехмед Салиев Рушудов, Мехмед, Лом по прякор, не знам второто му име...
Неджиб /…/ е починалия, от с. Кус - дето в събота...
Р. Узунова: С него какво стана?
Г. Османова: С него?... Вчера го погребвали. Ние
вчера искахме да ходиме, но кат ни „прибраха”…, предложихме да ни дадат
бележка, за да можем да присъстваме в смъртта на тоз човек, нали, от с. Кус.
Но бяхме задържани до 20.00 часа.
Р. Узунова: Кога ви прибраха?
Г. Османова: В 12.30 на обяд. И ни пуснаха 20.00
ч.
Р. Узунова: И какво стана после, до вечерта?
Г. Османова: Искаха като свидетелка да разкажа
кога съм се присъединила към стачката, какво съм видяла, как съм поела
отговорността и съм говорила с микрофона, какво съм казала на народа - ей
такива работи. Каквото се е случило. И казах, че в сряда трябва да отговорят на
въпросите ни. Ний тъй се разбрахме! И не се въздържах - искам си отговор. В
сряда, в гр. Каолиново ще идем, да си вземем отговора.
Р. Узунова:Така, а Вие какво казахте на събралите
се хора?
Г. Османова: Аз съм казала: „Трябва да разберат,
че няма да постигнем тъй нищо, защото властта е по-силна, не можем да се борим
с властта, ще имаме много жертви. Които имат задържани хора, нека да се обадят
на мене. И тогава си казах адреса си. И за отговор - в сряда, от гр. Каолиново
ще взема отговор. Който има желание да научи отговора им, да звъни у нас на
(диктува телефонен номер).” И хората се съгласиха и се разотидоха… С това си
останахме, вече, нали.
Р. Узунова: А Вие сте в Дружеството за защита на
правата на човека?
Г. Османова: Да.
Р.
Узунова: Нещо - говорител на Дружеството или? Каква
сте точно?
Г.
Османова: Вижте сега, в тази стачка [има се предвид демонстрацията – бел. съст.],
както разбрах[те]… Не съм
организаторът, нали. Не ми е ясно… И вчера ме питаха пак същото. И мога да
кажа, че не съм! Отговорността за нея не съм я поела аз. И мисля, че не идва от
Дружеството ей това нещо; това от малцинството излиза. (Подч. от съст.)
Р. Узунова: А защо те се обръщат към Вас -
властите и Вашите сънародници?
Г. Османова: Властите се обръщат към мене,
защото аз поех отговорността, след като ги сварих на площада. Защото
нямаше никой да иде да говори с властта и с народа. Всички – наедно – викаха. И
тогава не можах да се стърпя и станах, качих се на една аптека и се развиках:
“Много ви се моля, хората, да мълчите и да си кажете исканията. Ще идем,
няколко души, да поговорим с властта.” И тогава вече… Всичко тъй стана - с
отговорността. Нито ме избраха, нито нищо. Единственото… От народа въобще няма
никой да каже: нека аз да го поемам туй нещо...!
Р. Узунова: Така. Вчера при Вас някакъв човек е
идвал и е разправял как му е бил… нанесен побой...
Г. Османова: Да, Изет Алиосманов.
Р. Узунова: Какво разказа той?
Г. Османова: Той разказа, че… Той е от село Тодор
Икономово, живее в гр. Нови пазар. И си отива на гости. Вчера е неделя - трябва
да се прибира в гр. Нови пазар. И си взема багажа, и си тръгва за автобуса. Но,
докато стигне до автобуса, спират го войници - няколко войника, и викат: “Я да
проверим чантичката!”. Проверяват му чантичката му, намират… турски артисти,
снимка на турски артисти, и викат: „Значи пропаганда правиш тука!”. Той рекъл:
“Каква пропаганда, какво искате? Това са снимки!” И… „Ела тука!”. И го
накарват да застане до стена, и да дигне ръката си, да се облегне и да се разкрачи.
Като се разкрачил, почват да го удрят - с пушките, с юмруци… Тъй го каза тоз
човек!
Р.Узунова: И Вие го видяхте в какво състояние
е? Имаше ли следи?
Г. Османова: Той дойде… Щото, нали, бяхме
задържани… Просто народът, турският народ беше неспокоен. Вчера бяхме много
хора...
Р.Узунова: По Ваша преценка, колко души са
участвали в тези демонстрации?
Г. Османова: А…, изцяло ли? 15 000. За вчера не
знам точно. От с. Тодор Икономово – цялото село; точно колко жители
има, как е, що е, не знам. (Наоколо й подсказват.) Голямо село е. Хиляда
и двеста жители има.
Р. Узунова: Да. И е имало от околностите хора, за
този панаир, за този пазар?
Г. Османова: От околностите може да има. Щото те
са... Пристое, тук се присъединяват… Каолиново, Кус, Вълнаре, Дойранци – те са…
винаги идват в неделя. За точности не мога да Ви кажа: там колко са, що са,
щото ме нямаше, нали.
Р. Узунова: Да, да. Благодаря Ви, Гюлтен
Османова…
(22.05.1989 г., ролка № 315)
Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/
№
19
Излъчен
по радио „Свободна Европа” разказ на Емин Хамдиев Сапиев за демонстрацията в с.
Климент на 21.V.1989 г. и за разпространен призив на политическите затворници от
Стара Загора навсякъде, където живеят турци, от 20 май 1989 г. да излизат на
площадите и обявяват исканията си. 22 май 1989 г.
Р. Узунова: Ако знаете нещо за вчерашните
събития, бихте могли да кажете.
Е. Хамдиев: Знам доста неща, щото вчера от
мястото на събитието дойде мой баджанак… - идвал, чул, че съм освободен (от
интерниране), идвал за Варна - и, не щете ли, го спрели,… нали, колоната, вече
нямал възможност да премине и…
Р. Узунова: Къде го спрели?
Е. Хамдиев: … от Престоя до Климент се
присъединил в протестната акция, не акция - демонстрация. Включил се. Отпред
децата се движели, отзад – по-възрастни, най-възрастните, които, нали, около
седемдесе и т.н., и тези които, изнемощели - са били в коли, и по-назад вече -
по- на средна възраст и тези, които могат да се движат… И се срещнали в Климент
- и оттам се появили други групи, с деца пак отпреде, прегръщали се, там
лозунги…, съответно, без да бъдат обезпокоявани - до Климент - от органи на
властта, милиционери… И един подполковник, не знам кой беше… обещали, дали са
обещание, че до сряда… че ще се възстановят имената… И, в крайна сметка,
баджанакът ми тръгнал с колата за при мене. И на с. Крива река срещнал 6 - 7
танка, отпреде с джипка, се движели към мястото на събитието,…
Р. Узунова: Към Климент?
Е. Хамдиев: Към Климент, да. От днеска имам
другите сведения, че с вътрешни войски или милиционери, не можах точно да
разбра, имали ръкопашен бой… и, най-важното /засега, извинявам се!/ - не можах
да уточня името на един другар, който от побой в Дулово бил пребит и убит! Така
разбрах, че е убит, но името му, засега, не мога да Ви кажа... Ако съм жив и
здрав утре вечер, ще имам пълните сведения как се казва тоя другар,… но
разбрах, че е от първите четирма, които са почнали гладната стачка - единият от
тях, така разбрах...
Р. Узунова: А, по негова преценка, колко души
са били между Престое и с. Климент?
Е. Хамдиев: По преценка на баджанака ми, той
се казва Осман, презимето не мога да Ви кажа как е, че някъде… няколко хиляди –
това са в порядъка между 2, 3 до 5 хиляди. Но после те са продължили - понеже
той е спрял в Климент - и продължили към с. Наум, някакво друго, какво село
беше?! - и оттам вече за Каолиново. Той не се е включил в тази част - там се
присъединили още от неколко села и от околните окръзи, бивши окръзи, и се
събрали доста народ - десетина хиляди, между 5 и 10 хиляди някъде. И, ето, че
тия неща са станали... А, има и едно предложение, нека да Ви съобщя: една
другарка ме посети днеска, която е съпруга на политзатворник, тя вчера е била
на свиждане при мъжа си - от 25-и някаква турска делегация щели да допуснат в
България. Тези политзатворници от Ст. Загора предложили всички масово да
проведат мирна демонстрация по населените си места, с децата си, с жените си,
със старците и т. н. – да излязат на площада и да обявят исканията си.
Р. Узунова: В кое село?
Е. Хамдиев: Това е масово... Призивът е за
всички населени места с турско малцинство…
Р. Узунова: Аз също ви благодаря.
(22.05.1989 г., ролка № 319)
Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/
№
20
Излъчен
по радио „Свободна Европа” разказ на Айше Феттова за проведената на 24 май
1989 г. мирна демонстрация на етническите турци в гр. Шумен 24 май 1989 г.
Р. Узунова: Ето, готово, включила съм.
Айше Феттова: Добре. Днес на 24 май (сряда)
1989 година в 15.00 часа се проведе мирна демонстрация на турското етническо
малцинство в гр. Шумен. Поради опита на органите на МВР сутринта да разпръснат
хората, всички граждани - турци от Шумен не можаха да присъстват.
Присъстващите на демонстрацията граждани предявиха следните искания пред
служителите на властта: да се възстановят правата на турското етническо
малцинство в НРБ: 1. Възстановяване на турските имена; 2. Турските деца да
учат турски в училищата; 3. Свобода на религията; 4. Да бъде позволено
обрязването; 5. Погребенията да бъдат с такъв обред, каквато вяра е изповядвал
мъртвия; 6. Да се развие културата на турското малцинство в НРБ; 7. Да се
проведе такава идеологическа подготовка на народа, че в бъдеще да няма дрязги
между българи и турци /и народът бурно вика само „Единство”!/; 8. Да не се
използва насилие срещу мирните демонстрации, които не подкопават икономиката
на страната; 9. Да не се дава погрешна информация по БТА, осъждаща мирните
демонстрации; 10. Демонстрантите предлагат да имат представителство в ЦК на
БКП, избрано от самото турско малцинство; 11. Екстрадираните от НРБ, които не
са извършили противодържавни престъпления, да бъдат върнати обратно; 12. Да не
бъдат прекъсвани и подслушвани телефонните разговори с Турция и други страни
и кореспонденцията да бъде нормална; 13. Мюфтиите да бъдат избрани от страна
на турското малцинство, а не от самото правителство; 14. Всички, които се
намират в затвора във връзка с преименуването, да бъдат освободени; 15.
Всички турци, които са уволнени от работа пак във връзка с преименуването, да
бъдат върнати на работните си места. (Подч. от съст.)
Всичко това, нали, го предлагаше народа и го гласуваше публично пред органите
на властта и се зачита. След което започнахме да събираме подписи, но органите
ни помолиха да не пречим на абитуриентите и действително, бяха... акцията в 3
часа. След това тръгнахме към Стамбул джамия...
(24.05.1989 г., ролка № 388)
Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/
№
21
Съобщение
по радио „Свободна Европа” от анонимен мъжки глас за проведени на 24 май 1989
г. демонстрации на турците в редица селища на Североизточна България
(Толбухинско, Варненско, Шуменско и Разградско). 24 май 1989 г.
Мъжки глас: … Продължаваме: Варненска област,
24 май `89-та г. - масови манифестации на турското население в селата Медовец,
Лопушна, Партизанин и Полянци; има много милиция и войници с химически бойни
средства; няма сблъсквания; в преговори между манифестанти и власти се стига
до споразумение за спиране на манифестациите; властите им обещават, че от 3
до 5 дни ще им бъдат възвърнати правата, вкл. и рождените им имена, на което
турците не вярват; Обща манифестация на селата /…/ и от Сеновец към гр.
Хитрово - манифестантите са разпръснати с палки; в центъра на гр. Толбухин
- седяща стачка на семейства на политзатворници. Всички турци, които са били в
лагера на остров Белене, и тези, които са изселени в различни краища на
България, обявяват гладна стачка до края на м. май тази година [Подч.
от съст.]; Манифестация в с. Езерче, Разградско - носят се слухове за
двама убити; на гара Самуил, Шуменско - манифестират 3000 човека; Шукри Алиев,
който живее за сега във Варна, политзатворник и лагерист на о. Белене, се
присъединява в 0 часа на 25 май към обявилите гладна стачка и тъй като директорът
не му разрешава отпуск, Шукри ще проведе гладната си стачка на работното си
място. Това е.
Р. Узунова: Това, в Шумен, вчера ли е било?
Вчера - на 24- ти?
Мъжки глас: Вчера. И този, който предаде за
този лагерист, ний сме били заедно в Белене - сега, последния лагер. Ами, това
е…
(Пак там, 24.05.1989 г., ролка № 331)
Цитирано
по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/
№
22
Коментар
на Би Би Си за демонстрациите на етническите турци в Североизточна България, за
кървавия им край, вероятните жертви и причините, които са ги предизвикали, за
опитите на членове на независимите сдружения по човешките права в България да
разберат какво точно се е случило през почивните дни Лондон, 24.V.1989 г.
Радио Би Би Си, 24 май [1989 г.], 22.15
ч. - Вчера българските власти потвърдиха направените в западните средства за
информация съобщения за кървавия край на демонстрациите, които са били
проведени през уикенда в различни райони на североизточната част на страната,
в която живеят етнически турци. В обширно съобщение на БТА се казва, че са
загинали трима души, а други трима са били ранени. Наблюдателят на Би Би Си по
балканските въпроси Джордж Фодър посочва, че българската телеграфна агенция е
избягнала старателно каквото и да било споменаване, че демонстрантите били
членове на турското малцинство.
От прочитането на официалното комюнике не може
да се разбере какви са причините за тези бунтове, които са завършили със
смъртта на трима и вероятно повече хора. БТА настоява, че хората са се
разбунтували, защото не разбрали правилно новия закон за паспортите и
гражданството. Това едва ли е въпрос, по който жителите на малък български
град ще влязат в пререкание с властите, ако не са имали като група някакъв
значителен интерес в него. Новите закони осигуряват правото на всички граждани
да притежават паспорт. За пръв път се позволява също и притежаването на второ
гражданство едновременно с българското.
От няколко месеца насам от България пристигат
новини за започването на нови вълнения сред етническото турско население, което
от 1984 г. беше лишено от статута си на етническо малцинство.
Главните оплаквания бяха свързани със замяната
на турските имена с български и подлагането на принудителна културна
асимилация. Възможно е обаче в одобряването на законите за паспортите и
двойната националност преди около две седмици българските турци да са открили
възможност за утвърждаване на тяхната собствена идентичност. Турците се противопоставиха
масово на налагането на сегашната официална българска политика от 1984-1985 г.
Много села и цели райони бяха обкръжени и изолирани от останалата част на
страната, докато военни части влязоха в стълкновение с народната демонстрация.
Сега има признаци за повторение на целия процес.
Независимите
организации за човешки права в България, чиито членове се опитаха да разберат
какво по-точно е станало през уикенда, констатираха, че районите, в които са
станали демонстрациите, са изолирани, а връзките с техните жители са прекъснати.
Допълнителни сведения за събитията през уикенда бяха получени от 72-та
български турци, които пристигнаха в понеделник вечер във Виена. [Подч. от съст.] По всичко изглежда,
че те са получили паспортите си от българските власти и са били изпратени във
Виена като предлог за окончателното им пристигане в Турция. Според техните
разкази в събота започнал поход на жители от едно село с турско население до
друго село, като постепенно множеството се разраснало на около 15 хиляди души.
Край град Каолиново те са били причакани от милицията и впоследствие станало
сблъскване. При този случай не са били използвани огнестрелни оръжия, но според
разказите един човек починал от нанесения му тежък побой, а много други били
ранени.
На другия ден, в неделя, демонстрантите били
посрещнати от специални милиционерски поделения и се предполага, че тогава се
е стигнало до смъртните случаи.
В групата, която е пристигнала във Виена, са
някои от хората, които през последните две седмици започнаха гладна стачка в
борба за правата на малцинствата. Турското малцинство образува свое
неофициално движение за човешки права през декември м. г. - Демократична лига
за защита на правата на човека. Тя трябваше да проведе своя пръв конгрес
миналата събота, но изглежда, че срещата е била предотвратена от властите. По
всичко изглежда, че някои от нейните членове и привърженици, включително и
започналите гладната стачка, са били задържани от властите и изпратени в
чужбина. Тази стъпка обаче едва ли ще бъде достатъчна за потушаването на кипежа
сред едно милионното турско население по време, когато неговият дух се
засилва.
Архив на БТА, поверително приложение, С-2В, 26 май 1989 г. – Оповестено
в: „Възродителният процес”. Българската държава и българските турци (средата на
30-те – началото на 90-те години на ХХ век), Т. І, съставители Искра Баева,
Евгения Калинова, поредица „Архивите говорят на ГУА на РБ, т. 55, С., 2009, с.
514-515.
№ 28
Излъчено по радио
„Свободна Европа” интервю на Румяна Узунова с отец Димитър Амбарев – говорител
на НДЗПЧ, в което пояснява, че с последната декларация активистите на
дружеството, на турския стачен комитет и Демократичната лига за защита правата
на човека са призовани да се дистанцират и да не участват в избухналите
демонстрации, че д-р Константин Тренчев бил против „екстремистките действия” на
турците 27 май 1989 г.
Румяна Узунова: Така, ето, включих. Един момент, сега да
започнем. Отец Амбарев, Вие сте пълномощник и говорител на НДЗПЧ. Бих искала
вашето лично мнение и мнението, отношението на Дружеството към последните
събития в България, към исканията на етническите турци?
О. Д. Амбарев: Ние в няколко декларации изразихме становището си
по въпроса за етническите турци. Ние сме в абсолютно съгласие с техните
искания. Етническите турци са български граждани с турски етнически произход.
Ние се борим заедно с тях, рамо до рамо да (им) се признае статус на етническо
малцинство, като този статус едновременно ще (им) гарантира и останалите
свободи, граждански и религиозни - както се полага за едно етническо
малцинство.
Р. Узунова: А какво е тяхното състояние? Имат ли право те да
искат тези неща? Лишени ли са от тях?
О. Д. Амбарев: Разбира се, че имат. (Разказва подробно за правата на турците, които са имали преди
насилственото преименуване през 1984 г.- бел. съст.)
Р. Узунова: А Вие някакви лични впечатления от етническите
турци имате ли? Мирни хора, кротки хора ли са ?
О. Д. Амбарев: За нравствения образ на турчина мога много, много
дълго да Ви говоря. (Разказва
подробно, че турците са много добри и трудолюбиви хора – бел. съст.)
Р. Узунова: О. Амбарев, Вие били ли сте лично свидетел на
последните мирни демонстрации на турците. Имате ли впечатление как се провеждат
те?
О. Д. Амбарев: Истината е, че не съм бил. Но се срещнах със стачния комитет на турците на 24 май в Стара Загора.
Турците провеждат мирна демонстрация в… интерес на своите искания. Но
компактната маса по турските села в ония райони не може да бъде удържана. Това
е народния гняв, който понякога може да премине и в изстъпление. Не съм бил
там...
Р. Узунова: Исках да
ви попитам: кое накара НДЗЧП да излезе с тази Декларация, с която се присъединява към исканията на
етническите турци, но предупреждава, че ще изключва от редовете
си всички, които не вървят по мирен път, а са екстремисти? Коя тревога
накара Дружеството да излезе с тази Декларация?
О. Д. Амбарев: Тревогата,
че се е проляла човешка кръв, в тази престрелка, която е станала в Тодор
Икономово и в гр. Каолиново. Ние не
сме били там. Нашите координатори донесоха - но те не са били очевидци там, и
те ползват от втора ръка сведения. (Подч.
от съст.) Накара ни и това, че
простонародната маса свързва етническата принадлежност с държавата Турция и са
издигнали национални турски знамена[1], което може да бъде зле
изтълкувано от българското правителство. Освен това на някои места са били
издигани, както и достоверната информация потвърждава, автономистки,
сепаратистки искания. Това е истина и аз не ви заблуждавам.
Р. Узунова: Къде е станало това?
О. Д. Амбарев: Ами… в покрайнините на Варна, по селата, и в
самата Варна… Има сведения, че в покрайнините на Варна са издигани такива
лозунги, знамена са се развявали… Простонародната маса не е била удържана. Пък
може и да не е имало в момента хора от стачния комитет на турците, от Лигата на
турците, нали… Впрочем, активистите на тези форми, организирани турски форми,
може би не са присъствали там или пък не са могли да ги удържат. Нали ви казвам:
народната стихия е като природната стихия. Тя не може да бъде удържана, а пък
простолюдието по своему възприема някои акции. Аз не смятам, че това е организирана акция от стачния комитет. Стачният
комитет се е вдигнал да прави гладни стачки в интерес на своите искания, а не
е подбуждал към демонстрации по улиците. Тези демонстрации възникват в
резултат на гладните стачки, а не затова, защото са били, са прокламирани от
някого.
Р. Узунова: В Декларацията е много ясно изразено
становището на Дружеството…
О. Д. Амбарев: Изразено е. Аз съм я съставил тази
Декларация[2] и тя е обсъждана във
всички наши дружества, одобрена е и затова я предадох. Ясно и категорично
казах да се дистанцират както наши активисти, (когато) участват в такива
демонстрации, така и активисти на турския стачен комитет и на Лигата за защита
на човешките права на етническите турци в България, затуй защото това е спонтанен
изблик на народния гняв на етническите турци… [Подч. от съст.] Освен това имаме сведения, че е провокиран такъв
гняв от страна на българите, които са заставали с пушки срещу тях. Войници ли
са, вече специални части ли са, милиция ли е…!?
Р. Узунова: При демонстрациите в....
О. Д. Амбарев: Подхвърляни са реплики от двете страни. Нервното
напрежение е нараствало… Да, кажете?
Р. Узунова: При демонстрациите в Каолиново представители на
властта бяха обещали на населението, че след три дни ще дадат отговор на техните
искания?
О. Д. Амбарев: Все още нямаме сведения такъв отговор да е даден.
Трите дни изтекоха…
Р. Узунова: Има ли някакви форми на диалог между властите и
етническите турци?
О. Д. Амбарев: И да има някакъв диалог на място, ние не сме
известени за това. Но вярвам, че няма, защото щеше да бъде оповестен в
средствата за масова информация, които мълчат до този момент.
Р. Узунова: Как виждате края на този конфликт?
О. Д. Амбарев: Може да бъде решен само по мирен, политически
път, като им бъде признат статус на етническо малцинство с всички произтичащи
от това права. Като казвам права, имам предвид граждански, имам предвид религиозни,
… Няма защо да се изяснявам….
Р.Узунова: И последен
въпрос: При тази ясна позиция на Независимото дружество, защо срещу
Константин Тренчев е повдигнато обвинение за подстрекателство на етническите
турци?[3]
О. Д. Амбарев: Може би защото Константин Тренчев е в
най-пряка връзка със Стачния комитет; но тези, които са арестувани, не
обвиняват Константин Тренчев; те знаят, че Константин Тренчев много настояваше
да бъде укротено простолюдието, да бъдат укротени етническите турци като маса
и да не предприемат екстремистки действия. [Подч. от
съст.]
Р. Узунова: Да, благодаря ви.
О. Д. Амбарев: Най-точно мога да формулирам нашето становище още
веднъж: Ние сме за политическо уреждане на този конфликт, който не е предизвикан
от етническите турци, а е предизвикан от българското правителство. Този
конфликт е започнал през 1984 г. с тяхното преименуване. Този конфликт, ако
днес не бъде разрешен, утре или в други ден, или в по-далечно бъдеще ще експлодира
като бомба със закъснител и ще нанесе непоправими щети на България. Това
трябва да разбере българското правителство, ако има хора, които трезво мислят. Нашето Дружество се придържа към мирно уреждане
на въпроса, стои настрана от ексцесиите, не подбужда към такива, но морално
подкрепя… И ще вдигне всеки момент моралната си подкрепа, ако се разразят
кръвопролития по вина на турците, а не по вина на българите. Затуй именно ние
апелирахме: турците ще трябва да знаят, че всяка екстремистка проява ще нанесе
непоправими вреди и на тях, непоправими вреди и на всички правозащитни движения
в България.
Р. Узунова: Благодаря Ви, отец Амбарев.
(27.05.1989 г., ролка № 3)
Цитирано
по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova
[1]Тогава се разпространява версията, че демонстрантите
издигали турски знамена и искали автономия по подобие на Кипър. По време на
демонстрациите такива знамена не са били издигани в нито едно населено място.
Разпространената от ДС и пропагандата версия за издигнатите турски знамена се
преповтаря от Д. Амбарев пред радио Свободна Европа.
[2]По западните радиостанции е оповестена декларация на
Независимото дружеството за правата на човека, че тя няма нищо общо с
организацията на протестите на турците и се разграничава от начина на тяхното
провеждане, но подкрепя техните справедливи искания.
[3]Такава е първоначално разпространената версия за
обвинението на К. Тренчев. Впоследствие се разбира, че го обвиняват само за
организирането на гладните стачки през март-април 1989 г. – виж оповестената тук „Справка по обвиненията на Костадин Тренчев,
Тодор Гагалов, Николай Колев, Христо Събев, Антон Запрянов и Асен Николов”.
№ 39
Протестно писмо на „Подкрепа”,
четено по радио “Свободна Европа”, с което се отхвърлят обвиненията на
властите, че организацията е подстрекавала и организирала протестните акции на
турците в периода 20-29 май 1989 г. и го окачествява като „демагогска пропаганда”
и „груби инсинуации” София, 6.VІ.1989 г.
[…]
Тодор Гагалов: „Независим професионален съюз “Подкрепа”. До Народното събрание.
Копие до редакцията на в. „Труд”, до редакцията на в. „Шипка”, до редакцията на
в. „Септември”, до редакцията на в. „Московские новости”, до редакцията на в.
„София прес”.
Човек
е устроен така, че живеейки в настоящето, мисли непрекъснато за бъдещето и по
този начин разбира миналото - като част от действителната история на общественото
развитие. Но понякога и ние хората постъпваме съвсем оправдано. Използваме познатото
минало, за да се самооправдаем пред неизвестното бъдеще и тук предизвикваме с
личния си конформизъм това, което поне нашето време има необходимостта да
отхвърли като реалност - предварителното заклеймяване на личностната стойност.
С чувство на дълбоко
оскърбление и с непоколебима вяра в правотата на гражданските си позиции ние,
членовете на Независимия профсъюз “Подкрепа”, граждани на НРБ и българи по
произход, излизаме с това Протестно писмо. (Подч. от съст.) Във
връзка с изявлението на председателя на Държавния съвет Тодор Живков по
Българската телевизия и Българското радио от 29 май тази година Столичният
народен съвет по искане на Градския комитет на ОФ е издал разрешение за митинг
и шествие-демонстрация в негова подкрепа, който се състоя на 31 май 1989 г. в
София.
Един
от ораторите на този митинг - Лазар Стамболиев, председател на ГК на ОФ, използва
обществената трибуна не само за апел и обръщение, но и за демагогска
пропаганда. С това си слово
Председателят на обществената организация и инициатор на мероприятието хвърли
конкретни обвинения срещу членовете на Независимия профсъюз „Подкрепа” за
подстрекателство към социална несигурност и размирици, провъзгласи ги за
родоотстъпници в контекста на изказването, за свързани със служби на външни и
враждебни сили. (Подч. от съст.)
Подобни
митинги бяха проведени и в други градове на страната. В Стара Загора митингът
бе организиран от Общинския комитет на ОФ, Общинския съвет на Българските
професионални съюзи и Общинския комитет на Комсомола. В словото си Иван Тошев,
председател на Общинския комитет на ОФ, изтъкна, че в „проявите на някои групи
имат принос хора, лишени от чувство за гражданска отговорност, мними
привърженици на преустройството, преследващи цели”. Тази общност бе отъждествена с името на Профсъюз “Подкрепа”, като
отделни членове на сдружението бяха обявени за родоотстъпници, нямащи право да
се наричат българи. Тези груби инсинуации тенденциозно бяха резюмирани на
страниците на вестниците “Септември”, “Труд” и др., за да станат обществено
достояние. (Подч. от съст.)
Изхождайки
от демократичните убеждения и от презумпцията за призната правосубектност, основавайки
се на Конституцията и законите на НРБ, Всеобщата декларация за правата на
човека от 1948 г. и Международния пакт за граждански и политически права от
1966 г., както и на моралния императив, че човек има правото да бъде чут, ние
изказваме своето становище по отправените публични атаки, нападки и обвинения: Протестираме срещу явната идеологическа
интервенция, проявена в горепосочените случаи, целяща манипулирането на
общественото мнение по повод на неформалните организации и в частност на
Независимия профсъюз “Подкрепа”. (Подч. от съст.)
Не
беше тайна подчертаното негативно отношение на казионните институции към Независимото
сдружение на хуманитарната, научно-техническата и художествено-творческа
интелигенция, което се проявяваше и проявява под различни форми и поставя
дейността на организацията в трудни условия. Сега обаче,
обществено-политическата обстановка на напрегнатост, която беше посрещната от
всички нас, граждани на НРБ, с тревога и загриженост, послужи най-вече за
обслужване на догматизма и войнстващата ретроградност, често проявяваната
закостенялост на мисленето, уплашено или смутено от иноватора, обявен за
еретик. Защото нека да не забравяме, че демагогията, разбрана като отрицателно
морално характеризиране на начина на действие, представляваща разновидност на
общественото лицемерие във всяка историческа реалност, има две съдържания. От
една страна, тя може да се проявява в безотговорна и лишена от позитивно
съдържание критика и от друга, към нея следва да се отнасят опитите да се
скрие неблагополучното състояние на нещата, да се избегне решаването на остри
проблеми, да се подмени принципният спор с лепене върху опонентите на
опозоряващи ги етикети и т. н. - непочтени, но изпитани и твърде ефикасни методи
на действие в едно общество, което не беше чувало за термините преустройство,
гласност, плурализъм. В настоящия момент обаче - абсолютен анахронизъм!
Подобни
методи не са от полза на искрения стремеж на целия български народ за реални
демократични преобразувания и прогрес. На всеки от нас трябва да е ясно, че
преустройствената идея иманентно е заложила в себе си динамиката и
напрегнатостта на обществения живот и това е нейният вътрешен смисъл, логика
и консеквенция, ако иска да изпълни историческата си мисия; да преоцени
ценностите в духа на новото политическо мислене; да изчисти язвите, превръщайки
социума в единен и сплотен организъм. За независимия профкомитет
„Солидарност”… Момент, момент! … Сега тъкмо четяхме с д-р Тренчев (баща) за победата
в Полша и…
Национален
съвет на Независимия профсъюз „Подкрепа”, 6 юни 1989 г., Стара Загора”...
(6.06.1989 г., ролка № 221)
Цитирано по:
http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/
№
40
Изявление
на председателя на Демократичната лига Мустафа Юмеров, с което твърди
категорично, че неформалните организации, в това число и Демократичната лига
за правата на човека и техните ръководители, нямат нищо общо с организацията
и подстрекаването на мирните протести на турците в периода между 20-30 май 1989
г. 19.VІ.1989 г.
(Излъчени по радио „Свободна Европа” още са: Съобщение на секретаря на Демократичната лига
Сабри Искендер за присъединяване към гладните протести от 12.V.1989 г. в знак
на протест срещу предприетите репресивни мерки спрямо ръководителите на лигата
Мустафа Юмер и Али Орманлъ, 11.V.1989 г.; Декларация от членовете на семейството и
близките на Али Орманлъ, с която обявяват, че се присъединяват към гладните
стачки в знак на протест срещу предприетите репресивни мерки срещу основателите
на Демократичната лига Али Орманлъ и Мустафа Юмер, 17 май 1989 г.; Изявление на Мюстафа Юмер от Белград за
дейността на Демократичната лига по подготовка на гладните стачки, тяхното
разрастване, за начинът, по който властите са ги изгонили от България и това,
че са солидарни с масовата гладна стачка, обхванала цялата страна, 24 май 1989
г.; Декларация на Зейнеп Ибрахимова, Сабри Искендер, Мустафа Юмер и др.
изгонени от България дейци на Лигата и на Независимото дружество за защита
правата на човека, с която обявяват, че от 25 май 1989 г. започват гладна
стачка, с която подкрепят исканията на протестиращите в България турци,
поставят редица искания пред българското правителство, 25 май 1985 г. – бел.
съст.)
Р. Узунова: Бих искала да ви задам един
въпрос, Мустафа Юмеров. Чувате ли ме добре? Все още няма предявено никакво
официално обвинение срещу тези ръководители и активисти на независими
сдружения, които се намират в момента в Централно следствено управление.
Откъде вие знаете, че срещу тях ще бъде отправено подобно обвинение, че са
подстрекавали етническите турци?
М. Юмеров: От тези, които пристигат от
България. Между населението официалните власти говорили, че те са били
причината за мирните бунтове на турското население и заради това щели да бъдат
дадени под съд.
Р. Узунова: Не ви разбирам. Викали са в
милицията различни етнически турци и са им казали това официално, така ли?
М. Юмеров: Да. Да. Именно от тях получаваме
такава информация. В МВР-тата... против тях такива обвинения били отправени.
Р. Узунова: Против задържаните?
М. Юмеров: Против задържаните: Събев, Тренчев
и техните другари, съмишленици.
Р. Узунова: Искали са да получат сведения от
задържаните етнически турци в тази насока или просто са им внушавали, че е
така?
М. Юмеров: Да, те били внушавали и искали
информация в каква връзка те се намират с тези ръководители на
неправителствени организации. По-конкретно с председателя на профсъюз
"Подкрепа" и на религиозния Независим комитет Събев.
Р. Узунова: Търсили са някакви уличаващи
доказателства?
М. Юмеров: Доказателства против тях.
Казвали са: те са подстрекавали, подбуждали мирните протести заедно с
Демократичната лига, подготвяли мирното движение на турското малцинство в
България. Казвали са, че по такива обвинения щели да бъдат обвинени: че те
били причината, че те са подстрекавали това население… и нашата организация!
Че те са били дълбоко замаскирани.
Р. Узунова: Те ли са казали, те ли са
окачествили демонстрациите като мирни? Властите ли са ги окачествили така?
М. Юмеров: Да. Властите в някои случаи
окачествили като мирна форма на борба, а в други случаи те били определени като
незаконни действия против властта. И търсели и от тях… искали да черпят, да
подкрепят, че те са били причината за тези движения в страната.
Р. Узунова: Кои те? Тези - задържаните?
М. Юмеров: Да, задържаните са били причината
за тези движения, за тази борба на турското население в България да търси
своите права, да се бори против властта. А в действителност такова нещо
няма. Аз, като председател на Демократичната лига, категорично
отхвърлям - дори и да има такова обвинение, че ние нищо общо нямаме. [Подч.
от съст.] Та ние сме само съмишленици. Ние сме борци.
(Недатирано, ролка № 384)
Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/
№
41
Разговор
на Р. Узунова с Мустафа Юмер, в който твърди, че обвиненията към неформалните
организации за подстрекаване на протестите са безпочвени, че те нямат нищо
общо с тях. Бурса, 11.VІІ.1989 г.
Р.
Узунова: Включих.
М.
Юмеров: Мустафа Юмеров, председател
на Демократичната лига за защита на правата на човека в България изразява от
името на многобройната членска маса своята благодарност към онази част от
българския народ, която представлява мнозинството на народа, че подкрепя нашата
справедлива и законна борба за човешки права, нашата борба да противостоиме на
асимилаторската политика на комунистическата власт в България.
Особено изразявам своята благодарност към
Независимото дружество за защита на правата на човека, Клуба за гласност и
преустройство, Независимия профсъюз „Подкрепа”, Независимия комитет за защита
на религиозните права и свободи, които винаги са били с нас, подкрепят нашата
борба за защита на основните човешки права в България.
В същото време протестираме за задържането на
ръководните дейци на някои независими неофициални сдружения в България.
Протестираме пред българското правителство, защото то цели да предприеме
съдебно преследване на активните дейци на тези неформални сдружения. Те
формално се обвиняват, че подкрепят, подстрекават и подбуждат малтретираното
турско малцинство в България към мирна борба. Категорично отхвърляме тези
обвинения на властта.
Ръководните
дейци на неформалните организации нямат нищо общо с официалните обвинения на
властта. [Става въпрос за обвиненията, че са организатори
и подстрекатели на масовите бунтове - бел. съст.]
(Р. Узунова, 11.07.1989 г., ролка
№ 383)
Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/
№
42
Разговор
на Румяна Узунова по радио “Свободна Европа” с Валентин Топузлиев, който
декларира, че Дружеството за защита на човешките права е подкрепило турците за
провеждане на гладни стачки и управляващите нямат основанието да приписват, че
са организирали и подстрекавали протестите на турците след 20.V.1989 г. Около 19.VІ.1989 г.
Неформален разговор с Валентин Топузлиев
Р. Узунова: Ало, Валентин Топузлиев? Научих,
че сте били викани на разпит в края на седмицата?
В. Топузлиев: Да, призовка получих в петък
след обяд, и който разговор продължи и в събота, и днес. Ало?
Р. Узунова: И къде ви викаха?
В. Топузлиев: Ами тука, в областното, не, то е
общинско управление… В Смолян.
Р. Узунова: Да, да, да. И какво ви разпитваха?
Да, да, чувам ви.
В. Топузлиев: Ами за Дружеството, общо взето…
Р. Узунова: В какъв смисъл?
В. Топузлиев: Ами, вижте… може ли да кажа
свободно какво мисля? Мисля, че все пак се търси някакво подстрекателство от
страна на неформалните движения…
Р. Узунова: Подстрекателство на етническите
турци?
В. Топузлиев: Да, да. И, просто да ви кажа, че
настроението и на хората стана много… и на членовете на Дружеството стана
отчайващо… Даже и с Кояна [съпруга на д-р К. Тренчев - бел. съст.]
говорих вчера, че нищо не предприемаме тук за спасението на Коцето [д-р К.
Тренчев - бел. съст.] и… Ало?
Р. Узунова: Да, да, чувам ви.
В. Топузлиев: А ние нищо не можем да направим
от тука, разбирате ли?! Абсолютно нищо! Знаете как е у нас… и абсолютно нищо,
ако… Ало?
Р. Узунова: Да, да, чувам.
В. Топузлиев: Аз, мое лично мнение казвам, че
те искат подстрекателство от Коста Тренчев, Босия и Антон, там, и от отец
Христофор…(Съкращават се повторенията и несъществените части от разговора –
бел. съст.)
Р. Узунова: Малко по-високо, ако обичате…
В. Топузлиев: Вас нямам лично предвид, но от
Запада. Не знам дали ще успеят, защото… изслушайте ме много добре… ако имам
възможност, ще ви прочета и протестната декларация…
Р. Узунова: Прочетете я!
В. Топузлиев: Добре. Мнението на нашето
Дружество, не на цялото Дружество, разбира се… Комитов обясни ли ви за това,
че в София искаха да правят събрание вчера…
Ще се започне процес за подстрекателство и ще
се мъчат да докажат, че някой е имал… отвънка са се манипулирали нещата. Защото
те нямат доказателства срещу Тренчев. На 6-и започнаха вълненията на
турците…
Р. Узунова: Да, май.
В. Топузлиев: А Дружеството излезе с
Декларация чак на 21-и, на срещата в Бачково…
Р. Узунова: Да.
В. Топузлиев: Където ги подкрепяше само
(относно) самобитното, а не за демонстрации и така нататък, за щафетна гладна
стачка?
В. Топузлиев: А ние на 21-ви вземахме
решението… момент само да погледна - значи, на 20… на 21 вземахме решението…
„Константин и Елена” точно в неделя беше, на 21, а вече ексцесиите, когато,
нали, започна да се минава към екстремизъм, и т. н., вече станаха много
по-късно. Така че няма основание да… Ние подкрепихме турците с щафетна
гладна стачка, тридневна гладна стачка, нали, с 3-дневна гладна стачка - точно
на Бачково вземахме решението. Така че нямат основанието да ги приписват тези
неща на нас. [Подч. от съст.] Така, това е едната страна. Ние се
опитваме няколко декларации от Варна… Ало?… Аз ще ви предам един телефон, в
момента, във Варна, който можете да го запишете веднага. Момент, телефонът е...
(номер). И ще търсите Георги Кулев, той е говорил с вас, но този телефон е на
съседката му, тя ще го извика…
(На 19.05. е била сватбата на Константин и Кояна Тренчеви, на 20.05 П.
Манолов заминава, срещата на Бачковския манастир е била на 21.05. На 25.05
вечерта [на 26.05 - бел. съст.] Тренчев и Запрянов са арестувани край Пазарджик,
на път от София за Стара Загора, след като Тренчев си е взел международния
паспорт и от френското посолство поканата за участие в Конференцията по човешкото
измерение в Париж. На следващия ден са арестувани Н. Колев [Колев е арестуван
също на 26.05.1989 г. - бел. съст.] и Хасан Бялков (по други сведения
последният е арестуван на 12.06), на 15.06 [на 13.06. - бел. съст.] - Христофор
Събев, а в началото на последната седмица на юни - Тодор Гагалов - тогава заместващ
Тренчев като председател на „Подкрепа”.)
(Р. Узунова... около 19.06.1989 г., ролка № 363)
Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.