Добре дошли в моя блог!

Ще публикувам тук резултатите от моите изследователски търсения с надеждата, че наученото от мен ще достигне до по-широк кръг от хора, които нямат времето и възможностите да черпят познания за най-новата история на България директно от архивите.

Съзнавам, че посветих живота си на тази част от историята, която все още е жива, спорна и за жалост разединява хората. Част от "героите" в моите книги и сборници са наши съвременници, срещаме ги по улицата, гледаме ги по телевизията. Аз не съм съдник, нито адвокат. Стремя се да излагам автентични исторически факти и да оставям читателите сами да правят изводи.

Всяка моя книга, всяка статия, сборник, всяко интервю или научнопопулярно четиво, което написах в последните 20 години, ми носеше нови врагове, но и нови приятели. За част от моите убеждения на историк и изследовател платих висока цена - много хора, почитатели на определена политическа сила, се разпознаваха в едни или други факти, които публикувах, и започваха да ме считат за техен "враг". Аз не съм нито "приятел", нито "враг" на която и да е политическа сила, на който и да е политик. Аз съм историк и такъв ще бъда винаги.

Ще се радвам, ако публикуваното тук ви даде нови знания, нов поглед върху съвременната политическа история на България и нов повод да се гордеем, че сме българи.

С уважение,

Веселин Ангелов


04 септември 2015

Протестите на турците в България срещу възродителния процес (20-30 май 1989 г.)

Документи

/Оповестени разговори по свободните радиостанции/


№ 11

Разговор на Р. Узунова с Гюлтен Османова (известна в документите на ДС с българското име Галина Орлинова – бел. съст.) за разрастването на глад­ните стачки, че най-много сред гладуващите са жени на политзатворници, които протес­тират и за това, че мъжете им са в затвора и искат да бъдат ос­вободени, защото са невинни

11.V.1989 г.

 

Р. Узунова: А гладната стачка на българските граждани от турски произход - в какви размери е засега?

Г. Османова: В какви размери? В голям размер е. Въобще, много сме. С голямо желание я приемат нашите. Ето днеска може би ще се съобщят имената на жените. Има много жени сега.

Р. Узунова: Тия жени срещу какво протестират, че мъжете им са в зат­вора, или…?

Г. Османова: Ние протестираме да се възвърнат нашите турски имена, всич­ките ни права, да се освободят политическите затворници, невинни дето са затво­рени. [Подч. от съст.][1]

Р. Узунова: И имате ли представа колко души правят гладна стачка в мо­мента? Ало?

Г. Османова: Може би …двеста, може би, станахме - около двеста, над двеста, там сме.

Р. Узунова: Двеста души правят гладна стачка със същите искания?

Г. Османова: Нашата гладна стачка е щафетна. Продължаваме по щафет­ния начин. Едни прекъсват, други продължават. Желаещите са много.

(11.05.1989 г., ролка № 382)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

№ 12

Интервю с Гюлтен Османова 11.05.1989 г.

 

Г. Османова: Баща ми е затворник в Стара Загора, политически затворник е.

Р. Узунова: Как се казва?

Г. Османова: Осман Османов. С него има още трима, или пет може би са…

Р. Узунова: От село Пет могили?

Г. Османова: От Нови Пазар съм. Баща ми е от Пет могили. Заявявам: моите писма баща ми не ги получава. Връщат ги, че съм член в Дружеството…

Р. Узунова: Ало, Гюлтен Османова? Румяна Узунова се обажда от радио "Свободна Европа". Бихте ли казали с няколко думи: какво е положението на българските граждани от турски произход? Какви са вашите проблеми?

Г. Османова: Сега в момента държат нашето малцинство - турското население е … В гладна стачка сме… поради това, че не сме съгласни с името си.

Р. Узунова: С промяната на имената?

Г. Османова: С промяната на имената и със…, лишени сме от всичко, от правата си.

Р. Узунова: А как стана тази промяна на имената: доброволно или не?

Г. Османова: Никакво доброволно. Просто ни подадоха молби да си пишем имената. Просто ни… настояваха, нямаше как да се противопоставим, защото властта е по-силна от нас.

Р. Узунова: И какво е вашето българско име?

Г. Османова: Галя Орлинова.

Р. Узунова: А на баща ви?

Г. Османова: Баща ми е Орлин Орлинов - българското, турското име е Осман Османов.

Р. Узунова: И къде е сега той?

Г. Османова: Сега в момента е в затвора.

Р. Узунова: Защо, по каква причина?

Г. Османова: Търсеше правата си. Турските си права, гражданските си права.

Р. Узунова: И какво беше обвинението срещу него?

Г. Османова: Обвинението беше за три години и шест месеца. Наказан е по член 108-109.

Р. Узунова: За какво?

Г. Османова: Наказан е, че иска да съобщи на народа, на турския народ, че сме турци. Децата…, да си припомнят децата,...че сме турци.

Р. Узунова: Вие имате ли връзка с него?

Г. Османова: С него - скоро бяхме на свиждане с баща си. И разбрах от свиждането, че моите девет писма не са дадени на баща ми. Не ги е получил въобще. И ако са дадени на други затворници писмата, са дадени само пликовете, не с писма. Плик е даден.

Р. Узунова: А той какво говори? Добре ли са условията в затвора?

Г. Османова: На последното свиждане въобще нямаше настроение. Не можахме да разберем от какво е. Но нищо не можа да каже поради…, че те чакат: на всеки един затворник има един - да го чака на свиждането.

Р. Узунова: И слуша какво говорите?

Г. Османова: Да. Няма възможност излишни работи да приказваме. Просто мненията си да си изкаже…

Р. Узунова: Да, благодаря ви.

 

(11.05.1989 г., ролка № 382)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/




[1]Това са близки и съпругите на осъдените и намиращи се в затвора основатели и активни членове на Турското националноосвободително движение, които по инструкция на Ахмед Доган организират и се включват в масовите гладни стачки, организират и предизвикват протестните демонстрации в България от 20-30.V.1989 година.
 
№ 13
Емисия на радио „Дойче веле” за дейността на Демократичната лига за защита правата на човека в България 18 май 1989 г.
 
РАДИО „ДОЙЧЕ ВЕЛЕ", 18 май (12.30 ч.)
 
Трибуна на слушателите. Пред микрофона е Асен Игнатов:
 
Драги слушатели в България, в центъра на вниманието на голяма част от на­шите слушатели продължава да остава положението на турското малцинство, което е обект на насилствената асимилаторска политика на българските власти. От информа­циите, които получихме от наши слушатели, се вижда, че българс­ките граждани от турски произход не желаят да се примиряват с насилствената промяна на техните име­на и опита на властите да изтръгнат из корен тяхната на­ционална и религиозна тради­ция.
Както вече съобщихме, ръководното тяло на Демократичната лига за защита на правата на човека в България е решило да свика на 20-и този месец пър­вия конгрес на лигата и издаде по този повод обръщение. Ние получихме по телефона този доку­мент и тъй като съдържанието му би допринесло съществено за информирането на българското обществено мнение по въпроса за положението на турското малцинство в България, ще го цитираме, В обръщението, подписано от председателя на Демокра­тичната лига Мус­тафа Йомеров, се казва:
„Ние се обръщаме към всички граждани на страната, чиито човешки права и граждански свободи брутално се погазват от властта, малцинствата и особено към тур­ското малцинство, към което от 1984-1985 г. се провежда безпрецедентна асимилаторска поли­тика. Конгресът апелира към всички масово да се стекат в редиците на Демократичната лига. Нека конгресът на лигата се превърне в един тържествен празник на нашите обеди­нени сили. Само нашите задружни усилия ще гарантират възстановяването на нашите насилствено отнети човешки и малцинствени права. Нека и на тази мал­ка земя се устано­вят идеалите на свободата, демокрацията и радикалното преустройс­тво на обществото ни. Обединението прави силата." (Подч. от съст.)
От друга страна, други наши слушатели ни уведомиха за взети репресивни мерки срещу членовете на ръководството на Демократичната лига. Един член на Независимото дружество за защита на правата на човека ни съобщи, че Мустафа Йомер, Сабри Искан­деров и Али Мустафов са изчезнали и жилищата им са запе­чатани. До наше сведение беше доведено и протестното писмо на лигата до бъл­гарския партиен и дър­жавен ръко­водител Тодор Живков. Цитираме някои из­вадки от него: „Гражданино Живков, крайно време е да се откажете от асимила­торската си политика и репресивни­те мерки спрямо турското малцинство. Нами­раме се пред прага на XXI век и е смешно да се води такава политика със сред­новековни отживели методи."
В писмото си до Живков лигата иска незабавното освобождаване на арестуваните ръководни членове на лигата и окачествява задържането им като незаконосъоб­разно. (…)
 
Архив на БТА, С-2, бр. 1062, 19 май 1989 г. - Оповестено в: „Възродителният про­цес”. Българската държава и българските турци (средата на 30-те – началото на 90-те години на ХХ век), Т. І, съставители Искра Баева, Евгения Калинова, поредица „Архивите говорят на ГУА на РБ, т. 55, С., 2009, с. 511-512.

 
 № 16
Разказ на Гюлтен Османова по радио „Свободна Европа” за протестен митинг в гр. Каолиново на 20 май 1989 г. 21 май 1989 г.
 
Р. Узунова: Ало? Гюлтен Османова? Румяна Узунова се обажда, от радио „Свободна Европа”... Бихте ли разказали за днешния ден, как протекоха събити­ята?
Г. Османова: Мога да Ви разкажа; само че малко късно сварих – те бяха вече пристигнали в гр. Каолиново. Но отначало да почна, макар че ме нямаше, колкото чух от хората, нали… Те са тръгнали от Престоя.
Р. Узунова: Колко души?
Г. Османова: От Престоя – 4000, казаха.
Р. Узунова: И през къде са минали?
Г. Османова: Минали Климент, в Климент са спрели, казали стихотворе­ния, песнички; ученици е имало много, много деца са участвали; много, много, голяма работа са били, както разправят – лично не видях; плакати е имало: „Ис­каме си правата”, пишело „Да живее свободата, искаме мир” – ей такива.
Р. Узунова: И от с. Климент после къде?
Г. Османова: И от с. Климент после минават в другото село, още едно село има. Оттам вече властта вика, че да не продължават! Но те искат до Каолиново да идат, с мирна цел искат да минат; но не се съгласява властта; но те продължа­ват, нали, и стигат до Каолиново. Но като са стигнали до Каолиново, вече властта ги посреща с пушки, с войници. И там вече присъствах аз. Само че не бях в града, щото не се пущаше в града - бях отстрани, видях танковете, видях войни­ците, видях всичко! Туй мога да твърдя, нали. И сварих - вече в града, в центъра. Искаха…, народът искаше да им се признаят правата, да се възвърнат имената, всичкото… религията да признаят на турското малцинство. Имаше и задържани вътре! - но казаха само един (да влезе при него), влязох лично аз, видяхме го, пуснаха го. Но имаше много хора, дето ги няма в момента в центъра...
Р. Узунова: В центъра на Каолиново към колко часа Вие бяхте?
Г. Османова: Към два-три някъде ще е. Но общата сума на стачкуващите – 15 000 някъде, казаха.
Р. Узунова: Бяха събрани в Каолиново?
Г. Османова: Много, много хора – те все се присъединяват. От Престое 4000 са тръгнали и се присъединяват, нали. И много хора беше...
Р. Узунова: И разпръснаха ли се след това?
Г. Османова: Моля? Да, много хора бяха разпръснати в полетата, щото властта ги посрещна още докато не са влезли в града – с пистолети, с всичко - с пушки, всичко, както си му е реда - властта си го има; пък нашият народ няма туй нещо - и се разбягват. И майка е имало с шестмесечно дете, има и бременни жени, има и четири-пет годишни деца; и много от децата са ударени, много, много нещо разпиляно беше – видях в полето, много разпилени хора бяха. Те ги разпръснаха, докато влязат в Каолиново. Но в Каоли­ново пак се събраха. Много народ имаше. И от властта – затуй, дето липсват хората - обещаха, че ако не се открият, ще ги открият къде са. И поставихме въпроса: Да се приз­наят правата ни. Поставихме и други въпроси. И обещаха в сряда да отговорят на нас.
Р. Узунова: А има ли пострадали? Видяхте ли пострадали хора?
Г. Османова: Как да не видях? Лично: един мъж и една жена, а мъжът – направо изцяло беше в кръв, а пък на жената главата беше пукната и лепенката сложили. Туй нещо го видях. И жената я вземахме с нас и я занесох в болницата да я видят, но нищо не казаха. Аз бях вътре, напред, даже говорих с микрофона. И настояха аз да кажа на хората да се разпръснат. И можах! Успях! Да накарам народът да се успокои, че ще имаме отго­вор! Като казах: ”Ако не се отговори на тези въпроси, ще ме търсят мене.” И аз тогава се принудих да кажа адреса си и името си. И хората ще настояват… от мене...
Р.Узунова: А Вие взехте микрофона и говорихте на събралите се българ­ски граж­дани?
Г. Османова: Да, говорих! Каквото ми кажат от властта, как ще се разби­раме с властта - казвам им; а те ми казват какво е предложението, и аз от народа – казвам на властта какво искат те...
Р. Узунова: А Вие с кого говорихте от представителите на властта?
Г. Османова: Имаше…, човекът от Областния... от Областното управле­ние; даже него го чакахме, и после и той пристигна... те са много, много, не мога да запомня имена.
Р. Узунова: Войска имаше ли много?
Г. Османова: Войска, танкове, камиони видях лично аз. Много! И много народ имаше! Имаше и един умрял - от с. Кус.
Р. Узунова: Умрял! От какво умрял?
Г. Османова: Ами, от стачката, починал...
Р. Узунова: А, починал, не е ударен, а сърдечен удар?
Г. Османова: Точно данни ще Ви дам пак.
Р. Узунова: Добре, благодаря Ви, Гюлтен Османова. Дочуване.
 
(21.05.1989 г., ролка № 319)
 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

 
 
 
№ 17
Излъчен по радио „Свободна Европа” разказ на Гюлтен Османова за митинг на етническите турци в с. Тодор Икономово на 21 май 1989 г. 22 май 1989 г.
 
Р. Узунова: (чува се тракане и микрофония) Един момент, това е от мене. От машината беше, всичко е наред. Гюлтен Османова? Румяна Узунова се обажда от радио „Свободна Европа”. Да разкажете какво знаете повече за съби­тията в събота, в неделя...
Г. Османова: По-силно, ако може, не ви чувам…
Р. Узунова: Да разкажете повече за събитията в събота, в неделя?...
Г. Османова: За събота (19.05.) - малко сварих стачката, както се казва; аз май че ви го разказах...
Р.Узунова: Да, разказахте. От там нататък.
Г.Османова: От там нататък – в неделя, вчера, в 12.30 вчера бяхме „приб­рани” със съпруга ми, до 20.00 ч. Ние не знаехме за Тодор Икономово, в Шумен­ски окръг дето е,… пак същото продължи, даже по-страшно станало от туй нещо, …но много хора бяха дошли у нас и разказаха какво е, що е.
Р.Узунова: Какво е станало?
Г.Османова: Има трима жертви. С пушки стреляни!
Р.Узунова: Защо, какво се е случило?
Г.Османова: Отначало, както разбрах от свидетелите, Тахир Алиев бил прибран.
Р. Узунова: В милицията?
Г. Османова: В Тодор Икономово в неделя става панаир. И тоз Тахир Алиев бил на панаира. И войската го „прибира”. И в момента, като го качват в камиона, го удрят. След туй бил „прибран” в МВР - гр. Каолиново. Прибират го, но това го виждат и от народа, нали, че е „прибран”. И народът вече - се събира на площада пред Съвета…
Р. Узунова: На Тодор Икономово?
Г. Османова: Да, на Тодор Икономово… Искат Тахир да го върнат. А вече войската са там - военните служители! И брат му на Тахир Алиев, Джалял, из­лиза: „Искаме брат си, искаме тоз човек да се върне!” И тогава вече народът, след този Джалял, тръгва върху войниците - и един почва да стреля!
Р. Узунова: От войниците?
Г. Османова: От войниците. Един на място умрял и 16 ранени, викат. Двама още после умират. Общо трима жертви има, и останалите са ранени - в болницата в гр. Нови пазар… И в Шумен имало… Точно, нали, не мога…, как­вото съм чула…, свидетелите го казват.
Р. Узунова: А тия хора са видели стрелбата, видели са убитите, така ли?
Г. Османова: Видели са, да. Много народ е имало.
Р. Узунова: А знаете ли имената на убитите?
Г. Османова: Имената на убитите? Хасан Салеп Арнаут, Мехмед Салиев Рушудов, Мехмед, Лом по прякор, не знам второто му име... Неджиб /…/ е почи­налия, от с. Кус - дето в събота...
Р. Узунова: С него какво стана?
Г. Османова: С него?... Вчера го погребвали. Ние вчера искахме да ходиме, но кат ни „прибраха”…, предложихме да ни дадат бележка, за да можем да при­състваме в смъртта на тоз човек, нали, от с. Кус. Но бяхме задържани до 20.00 часа.
Р. Узунова: Кога ви прибраха?
Г. Османова: В 12.30 на обяд. И ни пуснаха 20.00 ч.
Р. Узунова: И какво стана после, до вечерта?
Г. Османова: Искаха като свидетелка да разкажа кога съм се присъединила към стачката, какво съм видяла, как съм поела отговорността и съм говорила с микрофона, какво съм казала на народа - ей такива работи. Каквото се е случило. И казах, че в сряда трябва да отговорят на въпросите ни. Ний тъй се разбрахме! И не се въздържах - искам си отговор. В сряда, в гр. Каолиново ще идем, да си взе­мем отговора.
Р. Узунова:Така, а Вие какво казахте на събралите се хора?
Г. Османова: Аз съм казала: „Трябва да разберат, че няма да постигнем тъй нищо, защото властта е по-силна, не можем да се борим с властта, ще имаме много жертви. Които имат задържани хора, нека да се обадят на мене. И тогава си казах адреса си. И за отговор - в сряда, от гр. Каолиново ще взема отговор. Който има желание да научи отго­вора им, да звъни у нас на (диктува телефонен номер).” И хората се съгласиха и се разо­тидоха… С това си останахме, вече, нали.
Р. Узунова: А Вие сте в Дружеството за защита на правата на човека?
Г. Османова: Да.
Р. Узунова: Нещо - говорител на Дружеството или? Каква сте точно?
Г. Османова: Вижте сега, в тази стачка [има се предвид демонстрацията – бел. съст.], както разбрах[те]… Не съм организаторът, нали. Не ми е ясно… И вчера ме питаха пак същото. И мога да кажа, че не съм! Отговорността за нея не съм я поела аз. И мисля, че не идва от Дружеството ей това нещо; това от малцинството излиза. (Подч. от съст.)
Р. Узунова: А защо те се обръщат към Вас - властите и Вашите сънарод­ници?
Г. Османова: Властите се обръщат към мене, защото аз поех отговор­ността, след като ги сварих на площада. Защото нямаше никой да иде да говори с властта и с народа. Всички – наедно – викаха. И тогава не можах да се стърпя и станах, качих се на една аптека и се развиках: “Много ви се моля, хората, да мъл­чите и да си кажете исканията. Ще идем, няколко души, да поговорим с властта.” И тогава вече… Всичко тъй стана - с отговорността. Нито ме избраха, нито нищо. Единственото… От народа въобще няма никой да каже: нека аз да го пое­мам туй нещо...!
Р. Узунова: Така. Вчера при Вас някакъв човек е идвал и е разправял как му е бил… нанесен побой...
Г. Османова: Да, Изет Алиосманов.
Р. Узунова: Какво разказа той?
Г. Османова: Той разказа, че… Той е от село Тодор Икономово, живее в гр. Нови пазар. И си отива на гости. Вчера е неделя - трябва да се прибира в гр. Нови пазар. И си взема багажа, и си тръгва за автобуса. Но, докато стигне до ав­тобуса, спират го войници - няколко войника, и викат: “Я да проверим чантич­ката!”. Проверяват му чантичката му, намират… турски артисти, снимка на тур­ски артисти, и викат: „Значи пропаганда правиш тука!”. Той рекъл: “Каква про­паганда, какво искате? Това са снимки!” И… „Ела тука!”. И го накарват да зас­тане до стена, и да дигне ръката си, да се облегне и да се раз­крачи. Като се разк­рачил, почват да го удрят - с пушките, с юмруци… Тъй го каза тоз човек!
Р.Узунова: И Вие го видяхте в какво състояние е? Имаше ли следи?
Г. Османова: Той дойде… Щото, нали, бяхме задържани… Просто наро­дът, турският народ беше неспокоен. Вчера бяхме много хора...
Р.Узунова: По Ваша преценка, колко души са участвали в тези демонстра­ции?
Г. Османова: А…, изцяло ли? 15 000. За вчера не знам точно. От с. Тодор Икономово – цялото село; точно колко жители има, как е, що е, не знам. (Наоколо й подсказват.) Голямо село е. Хиляда и двеста жители има.
Р. Узунова: Да. И е имало от околностите хора, за този панаир, за този па­зар?
Г. Османова: От околностите може да има. Щото те са... Пристое, тук се присъединяват… Каолиново, Кус, Вълнаре, Дойранци – те са… винаги идват в неделя. За точ­ности не мога да Ви кажа: там колко са, що са, щото ме нямаше, нали.
Р. Узунова: Да, да. Благодаря Ви, Гюлтен Османова…
 
(22.05.1989 г., ролка № 315)
 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

 
№ 19
Излъчен по радио „Свободна Европа” разказ на Емин Хамдиев Сапиев за демонстрацията в с. Климент на 21.V.1989 г. и за разпространен призив на политическите затворници от Стара Загора навсякъде, където живеят турци, от 20 май 1989 г. да излизат на площадите и обявяват исканията си. 22 май 1989 г.
 
Р. Узунова: Ако знаете нещо за вчерашните събития, бихте могли да кажете.
Е. Хамдиев: Знам доста неща, щото вчера от мястото на събитието дойде мой баджанак… - идвал, чул, че съм освободен (от интерниране), идвал за Варна - и, не щете ли, го спрели,… нали, колоната, вече нямал възможност да премине и…
Р. Узунова: Къде го спрели?
Е. Хамдиев: … от Престоя до Климент се присъединил в протестната акция, не акция - демонстрация. Включил се. Отпред децата се движели, отзад – по-възрастни, най-възрастните, които, нали, около седемдесе и т.н., и тези които, изнемощели - са били в коли, и по-назад вече - по- на средна възраст и тези, които могат да се движат… И се срещнали в Климент - и оттам се появили други групи, с деца пак отпреде, прегръщали се, там лозунги…, съответно, без да бъдат обезпокоявани - до Климент - от органи на властта, милиционери… И един подполковник, не знам кой беше… обещали, дали са обещание, че до сряда… че ще се възстановят имената… И, в крайна сметка, баджанакът ми тръгнал с колата за при мене. И на с. Крива река срещнал 6 - 7 танка, отпреде с джипка, се движели към мястото на събитието,…
Р. Узунова: Към Климент?
Е. Хамдиев: Към Климент, да. От днеска имам другите сведения, че с вътрешни войски или милиционери, не можах точно да разбра, имали ръкопашен бой… и, най-важното /засега, извинявам се!/ - не можах да уточня името на един другар, който от побой в Дулово бил пребит и убит! Така разбрах, че е убит, но името му, засега, не мога да Ви кажа... Ако съм жив и здрав утре вечер, ще имам пълните сведения как се казва тоя другар,… но разбрах, че е от първите четирма, които са почнали гладната стачка - единият от тях, така разбрах...
Р. Узунова: А, по негова преценка, колко души са били между Престое и с. Климент?
Е. Хамдиев: По преценка на баджанака ми, той се казва Осман, презимето не мога да Ви кажа как е, че някъде… няколко хиляди – това са в порядъка между 2, 3 до 5 хиляди. Но после те са продължили - понеже той е спрял в Климент - и продължили към с. Наум, някакво друго, какво село беше?! - и оттам вече за Каолиново. Той не се е включил в тази част - там се присъединили още от неколко села и от околните окръзи, бивши окръзи, и се събрали доста народ - десетина хиляди, между 5 и 10 хиляди някъде. И, ето, че тия неща са станали... А, има и едно предложение, нека да Ви съобщя: една другарка ме посети днеска, която е съпруга на политзатворник, тя вчера е била на свиждане при мъжа си - от 25-и някаква турска делегация щели да допуснат в България. Тези политзатворници от Ст. Загора предложили всички масово да проведат мирна демонстрация по населените си места, с децата си, с жените си, със старците и т. н. – да излязат на площада и да обявят исканията си.
Р. Узунова: В кое село?
Е. Хамдиев: Това е масово... Призивът е за всички населени места с турско малцинство…
Р. Узунова: Аз също ви благодаря.
 
(22.05.1989 г., ролка № 319)
 
Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

 
№ 20
Излъчен по радио „Свободна Европа” разказ на Айше Феттова за про­ведената на 24 май 1989 г. мирна демонстрация на етническите турци в гр. Шумен 24 май 1989 г.
 
Р. Узунова: Ето, готово, включила съм.
Айше Феттова: Добре. Днес на 24 май (сряда) 1989 година в 15.00 часа се проведе мирна демонстрация на турското етническо малцинство в гр. Шумен. Поради опита на органите на МВР сутринта да разпръснат хората, всички граж­дани - турци от Шумен не можаха да присъстват. Присъстващите на демонстра­цията граждани предявиха следните искания пред служителите на властта: да се възстановят правата на турското етническо малцинство в НРБ: 1. Възстановяване на турските имена; 2. Турските деца да учат турски в училищата; 3. Свобода на религията; 4. Да бъде позволено обрязването; 5. Погребени­ята да бъдат с такъв обред, каквато вяра е изповядвал мъртвия; 6. Да се развие културата на турското малцинство в НРБ; 7. Да се проведе такава идеологическа подготовка на народа, че в бъдеще да няма дрязги между българи и турци /и на­родът бурно вика само „Единство”!/; 8. Да не се използва насилие срещу мирните демонстрации, които не под­копават икономиката на страната; 9. Да не се дава погрешна информация по БТА, осъж­даща мирните демонстрации; 10. Демонст­рантите предлагат да имат представителство в ЦК на БКП, избрано от самото турско малцинство; 11. Екстрадираните от НРБ, които не са извършили противодържавни престъпления, да бъдат върнати обратно; 12. Да не бъдат пре­късвани и подслушвани телефон­ните разговори с Турция и други страни и кореспон­денцията да бъде нормална; 13. Мюфтиите да бъдат избрани от страна на турското мал­цинство, а не от са­мото правителство; 14. Всички, които се нами­рат в затвора във връзка с преименуването, да бъдат освободени; 15. Всички турци, които са уволнени от работа пак във връзка с преименуването, да бъдат върнати на работните си места. (Подч. от съст.) Всичко това, нали, го предлагаше народа и го гласуваше публично пред органите на властта и се за­чита. След което започнахме да събираме подписи, но органите ни помолиха да не пре­чим на абитуриентите и действително, бяха... акцията в 3 часа. След това тръгнахме към Стамбул джамия...
(24.05.1989 г., ролка № 388)
 
Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/
№ 21
Съобщение по радио „Свободна Европа” от анонимен мъжки глас за проведени на 24 май 1989 г. демонстрации на турците в редица селища на Североизточна България (Толбухинско, Варненско, Шуменско и Разград­ско). 24 май 1989 г.
 
Мъжки глас: … Продължаваме: Варненска област, 24 май `89-та г. - ма­сови манифестации на турското население в селата Медовец, Лопушна, Партиза­нин и Полянци; има много милиция и войници с химически бойни средства; няма сблъсквания; в прего­вори между манифестанти и власти се стига до споразуме­ние за спиране на манифеста­циите; властите им обещават, че от 3 до 5 дни ще им бъдат възвърнати правата, вкл. и рождените им имена, на което тур­ците не вяр­ват; Обща манифестация на селата /…/ и от Сеновец към гр. Хитрово - манифес­тантите са разпръснати с палки; в центъра на гр. Тол­бухин - седяща стачка на семейства на политзатворници. Всички турци, които са били в лагера на остров Белене, и тези, които са изселени в различни краища на България, обя­вяват гладна стачка до края на м. май тази година [Подч. от съст.]; Манифестация в с. Езерче, Разград­ско - носят се слухове за двама убити; на гара Самуил, Шуменско - манифестират 3000 човека; Шукри Алиев, който живее за сега във Варна, политзатворник и лагерист на о. Белене, се присъединява в 0 часа на 25 май към обявилите гладна стачка и тъй като дирек­торът не му разрешава отпуск, Шукри ще проведе глад­ната си стачка на работното си място. Това е.
Р. Узунова: Това, в Шумен, вчера ли е било? Вчера - на 24- ти?
Мъжки глас: Вчера. И този, който предаде за този лагерист, ний сме били заедно в Бе­лене - сега, последния лагер. Ами, това е…
(Пак там, 24.05.1989 г., ролка № 331)
 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

 
№ 22
Коментар на Би Би Си за демонстрациите на етническите турци в Североизточна България, за кървавия им край, вероятните жертви и причините, които са ги предизвикали, за опитите на членове на независимите сдружения по човешките права в България да разберат какво точно се е случило през почивните дни Лондон, 24.V.1989 г.
 
Радио Би Би Си, 24 май [1989 г.], 22.15 ч. - Вчера българските власти потвърдиха направените в западните средства за информация съобщения за кър­вавия край на де­мон­страциите, които са били проведени през уикенда в различни райони на североиз­точната част на страната, в която живеят етнически турци. В обширно съобщение на БТА се казва, че са загинали трима души, а други трима са били ранени. Наблюдателят на Би Би Си по балканските въпроси Джордж Фо­дър посочва, че българската телег­рафна агенция е избягнала старателно каквото и да било споменаване, че демонстран­тите били членове на турското малцинство.
От прочитането на официалното комюнике не може да се разбере какви са причи­ните за тези бунтове, които са завършили със смъртта на трима и вероятно повече хора. БТА настоява, че хората са се разбунтували, защото не разбрали правилно новия закон за паспортите и гражданството. Това едва ли е въпрос, по който жителите на малък българ­ски град ще влязат в пререкание с властите, ако не са имали като група някакъв значите­лен интерес в него. Новите закони осигуряват правото на всички граждани да притежават пас­порт. За пръв път се позволява също и притежаването на второ гражданство ед­новременно с бъл­гарското.
От няколко месеца насам от България пристигат новини за започването на нови вълнения сред етническото турско население, което от 1984 г. беше лишено от статута си на етническо малцинство.
Главните оплаквания бяха свързани със замяната на турските имена с бъл­гарски и подлагането на принудителна културна асимилация. Възможно е обаче в одобряването на законите за паспортите и двойната националност преди около две седмици бъл­гарските турци да са открили възможност за утвърждаване на тяхната собствена иден­тичност. Турците се противопоставиха масово на налага­нето на сегашната официална българска политика от 1984-1985 г. Много села и цели райони бяха обкръжени и изолирани от ос­таналата част на страната, докато военни части влязоха в стълкновение с народната де­монстрация. Сега има приз­наци за повторение на целия процес.
Независимите организации за човешки права в България, чиито членове се опи­таха да разберат какво по-точно е станало през уикенда, констатираха, че районите, в които са станали демонстрациите, са изолирани, а връзките с техните жители са пре­къснати. До­пълнителни сведения за събитията през уикенда бяха получени от 72-та български турци, които пристигнаха в понеделник вечер във Виена. [Подч. от съст.] По всичко изглеж­да, че те са получили паспортите си от българските власти и са били изпратени във Виена като предлог за окончателното им присти­гане в Турция. Според техните разкази в събота започнал поход на жители от едно село с турско население до друго село, като постепенно множеството се разраснало на около 15 хиляди души. Край град Каолиново те са били причакани от милицията и впоследствие станало сблъскване. При този случай не са били използвани огнестрелни оръжия, но според разказите един човек починал от на­несения му тежък побой, а много други били ранени.
На другия ден, в неделя, демонстрантите били посрещнати от специални милици­онерски поделения и се предполага, че тогава се е стигнало до смъртните случаи.
В групата, която е пристигнала във Виена, са някои от хората, които през послед­ните две седмици започнаха гладна стачка в борба за правата на малцинс­твата. Турско­то малцинство образува свое неофициално движение за човешки права през декември м. г. - Демократична лига за защита на правата на човека. Тя трябваше да проведе своя пръв конгрес миналата събота, но изглежда, че сре­щата е била предотвратена от влас­тите. По всичко изглежда, че някои от нейните членове и привърженици, включително и започна­лите гладната стачка, са били задържани от властите и изпратени в чужбина. Тази стъпка обаче едва ли ще бъде достатъчна за потушаването на кипежа сред едно милионното турско насе­ление по време, когато неговият дух се засилва.
 
Архив на БТА, поверително приложение, С-2В, 26 май 1989 г. – Оповестено в: „Възродителният процес”. Българската държава и българските турци (средата на 30-те – началото на 90-те години на ХХ век), Т. І, съставители Искра Баева, Евгения Кали­нова, поредица „Архивите говорят на ГУА на РБ, т. 55, С., 2009, с. 514-515.
 
№ 28
Излъчено по радио „Свободна Европа” интервю на Румяна Узунова с отец Димитър Амбарев – говорител на НДЗПЧ, в което пояснява, че с последната декларация активистите на дружеството, на турския стачен комитет и Демократичната лига за защита правата на човека са призовани да се дистанцират и да не участват в избухналите демонстрации, че д-р Константин Тренчев бил против „екстремистките действия” на турците           27 май 1989 г.
 
Румяна Узунова: Така, ето, включих. Един момент, сега да започнем. Отец Амба­рев, Вие сте пълномощник и говорител на НДЗПЧ. Бих искала вашето лично мнение и мнението, отношението на Дружеството към последните събития в България, към иска­нията на етническите турци?
О. Д. Амбарев: Ние в няколко декларации изразихме становището си по въпроса за етническите турци. Ние сме в абсолютно съгласие с техните искания. Етническите турци са български граждани с турски етнически произход. Ние се борим заедно с тях, рамо до рамо да (им) се признае статус на етническо малцин­ство, като този статус еднов­ременно ще (им) гарантира и останалите свободи, граждански и религиозни - както се полага за едно етническо малцинство.
Р. Узунова: А какво е тяхното състояние? Имат ли право те да искат тези неща? Лишени ли са от тях?
О. Д. Амбарев: Разбира се, че имат. (Разказва подробно за правата на турците, които са имали преди насилственото преименуване през 1984 г.- бел. съст.)
Р. Узунова: А Вие някакви лични впечатления от етническите турци имате ли? Мирни хора, кротки хора ли са ?
О. Д. Амбарев: За нравствения образ на турчина мога много, много дълго да Ви говоря. (Разказва подробно, че турците са много добри и трудолюбиви хора – бел. съст.)
Р. Узунова: О. Амбарев, Вие били ли сте лично свидетел на последните мирни демонстрации на турците. Имате ли впечатление как се провеждат те?
О. Д. Амбарев: Истината е, че не съм бил. Но се срещнах със стачния ко­митет на турците на 24 май в Стара Загора. Турците провеждат мирна демонст­рация в… интерес на своите искания. Но компактната маса по турските села в ония райони не може да бъде удържана. Това е народния гняв, който понякога може да премине и в изстъпление. Не съм бил там...
Р. Узунова: Исках да ви попитам: кое накара НДЗЧП да излезе с тази Дек­ларация, с която се присъединява към исканията на етническите турци, но пре­дупреждава, че ще изключва от редовете си всички, които не вървят по мирен път, а са екстремисти? Коя тревога накара Дружеството да излезе с тази Декла­рация?
О. Д. Амбарев: Тревогата, че се е проляла човешка кръв, в тази прест­релка, която е станала в Тодор Икономово и в гр. Каолиново. Ние не сме били там. Нашите координа­тори донесоха - но те не са били очевидци там, и те полз­ват от втора ръка сведения. (Подч. от съст.) Накара ни и това, че простонародната маса свързва етническата принадлежност с държавата Турция и са издигнали национални турски знамена[1], което може да бъде зле изтълкувано от българското правителство. Освен това на някои места са били издигани, както и дос­товерната информация потвърждава, автономистки, сепаратистки искания. Това е истина и аз не ви заб­луждавам.
Р. Узунова: Къде е станало това?
О. Д. Амбарев: Ами… в покрайнините на Варна, по селата, и в самата Варна… Има сведения, че в покрайнините на Варна са издигани такива лозунги, знамена са се развявали… Простонародната маса не е била удържана. Пък може и да не е имало в момента хора от стачния комитет на турците, от Лигата на тур­ците, нали… Впрочем, акти­вистите на тези форми, организирани турски форми, може би не са присъствали там или пък не са могли да ги удържат. Нали ви каз­вам: народната стихия е като природната сти­хия. Тя не може да бъде удържана, а пък простолюдието по своему възприема някои акции. Аз не смятам, че това е организирана акция от стачния комитет. Стачният комитет се е вдигнал да прави гладни стачки в интерес на своите иска­ния, а не е подбуж­дал към демонстрации по улиците. Тези демонстрации възникват в резултат на гладните стачки, а не затова, защото са били, са прокламирани от някого.
Р. Узунова: В Декларацията е много ясно изразено становището на Дружест­вото…
О. Д. Амбарев: Изразено е. Аз съм я съставил тази Декларация[2] и тя е обсъждана във всички наши дружества, одобрена е и затова я предадох. Ясно и катего­рично казах да се дистанцират както наши активисти, (ко­гато) участват в такива демонстрации, така и активисти на турския стачен комитет и на Лигата за защита на човешките права на етническите турци в България, затуй защото това е спонта­нен изблик на народния гняв на етни­ческите турци… [Подч. от съст.] Освен това имаме сведения, че е провокиран такъв гняв от страна на българите, които са заставали с пушки срещу тях. Вой­ници ли са, вече специални части ли са, милиция ли е…!?
Р. Узунова: При демонстрациите в....
О. Д. Амбарев: Подхвърляни са реплики от двете страни. Нервното нап­режение е нараствало… Да, кажете?
Р. Узунова: При демонстрациите в Каолиново представители на властта бяха обещали на населението, че след три дни ще дадат отговор на техните иска­ния?
О. Д. Амбарев: Все още нямаме сведения такъв отговор да е даден. Трите дни из­текоха…
Р. Узунова: Има ли някакви форми на диалог между властите и етничес­ките турци?
О. Д. Амбарев: И да има някакъв диалог на място, ние не сме известени за това. Но вярвам, че няма, защото щеше да бъде оповестен в средствата за масова информация, които мълчат до този момент.
Р. Узунова: Как виждате края на този конфликт?
О. Д. Амбарев: Може да бъде решен само по ми­рен, по­литически път, като им бъде признат статус на етническо малцинство с всички произти­чащи от това права. Като казвам права, имам предвид граждан­ски, имам предвид религи­озни, … Няма защо да се изяснявам….
Р.Узунова: И последен въпрос: При тази ясна позиция на Независи­мото дру­жество, защо срещу Константин Тренчев е повдигнато обвинение за подстрекателс­тво на етническите турци?[3]
О. Д. Амбарев: Може би защото Константин Тренчев е в най-пряка връзка със Стачния комитет; но тези, които са арестувани, не обвиняват Константин Трен­чев; те знаят, че Константин Тренчев много настояваше да бъде укротено просто­людието, да бъдат укротени етническите турци като маса и да не предприемат екст­ремистки действия. [Подч. от съст.]
Р. Узунова: Да, благодаря ви.
О. Д. Амбарев: Най-точно мога да формулирам нашето становище още веднъж: Ние сме за политическо уреждане на този конфликт, който не е предиз­викан от етничес­ките турци, а е предизвикан от българското правителство. Този конфликт е започнал през 1984 г. с тяхното преименуване. Този конфликт, ако днес не бъде разрешен, утре или в други ден, или в по-далечно бъдеще ще експ­лодира като бомба със закъснител и ще на­несе непоправими щети на България. Това трябва да разбере българското правителство, ако има хора, които трезво мислят. Нашето Дружество се придържа към мирно уреж­дане на въпроса, стои настрана от ексцесиите, не подбужда към такива, но морално подкрепя… И ще вдигне всеки момент моралната си подкрепа, ако се разразят кръвопро­лития по вина на турците, а не по вина на българите. Затуй именно ние апели­рахме: турците ще трябва да знаят, че всяка екстремистка проява ще нанесе не­поправими вреди и на тях, непоправими вреди и на всички правозащитни движе­ния в България.
Р. Узунова: Благодаря Ви, отец Амбарев.
(27.05.1989 г., ролка № 3)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova




[1]Тогава се разпространява версията, че демонстрантите издигали турски знамена и искали автономия по подобие на Кипър. По време на демонстрациите такива знамена не са били издигани в нито едно населено място. Разпространената от ДС и пропагандата версия за издигнатите турски знамена се преповтаря от Д. Амбарев пред радио Свободна Европа.
[2]По западните радиостанции е оповестена декларация на Независимото дружеството за правата на човека, че тя няма нищо общо с организацията на протестите на турците и се разграничава от начина на тяхното провеждане, но подкрепя техните справедливи искания.
[3]Такава е първоначално разпространената версия за обвинението на К. Тренчев. Впоследствие се разбира, че го обвиняват само за организирането на гладните стачки през март-април 1989 г. – виж оповестената тук „Справка по обвиненията на Костадин Тренчев, Тодор Гагалов, Николай Колев, Христо Събев, Антон Запрянов и Асен Николов”.
№ 39
Протестно писмо на „Подкрепа”, четено по радио “Свободна Европа”, с което се отх­върлят обвиненията на властите, че организацията е подстрекавала и организи­рала протестните акции на турците в периода 20-29 май 1989 г. и го окачествява като „демагогска про­паганда” и „груби инсину­ации” София, 6.VІ.1989 г.
 
[…] Тодор Гагалов: „Независим професионален съюз “Подкрепа”. До Народ­ното съб­рание. Копие до редакцията на в. „Труд”, до редакцията на в. „Шипка”, до редакцията на в. „Септември”, до редакцията на в. „Московские новости”, до редакцията на в. „София прес”.
Човек е устроен така, че живеейки в настоящето, мисли непрекъснато за бъдещето и по този начин разбира миналото - като част от действителната история на обществе­ното развитие. Но понякога и ние хората постъпваме съвсем оправдано. Използваме поз­натото минало, за да се самооп­равдаем пред неизвестното бъдеще и тук предизвикваме с личния си конформи­зъм това, което поне нашето време има необходимостта да отхвърли като реал­ност - предварителното заклеймяване на личностната стойност.
С чувство на дълбоко оскърбление и с непоколебима вяра в правотата на гражданс­ките си по­зиции ние, членовете на Независимия профсъюз “Подкрепа”, граждани на НРБ и българи по произход, излизаме с това Протестно писмо. (Подч. от съст.) Във връзка с изявлени­ето на председателя на Държавния съвет Тодор Живков по Българската телеви­зия и Българското радио от 29 май тази година Столичният народен съвет по искане на Градския комитет на ОФ е издал разрешение за митинг и шествие-де­монстрация в негова подкрепа, който се състоя на 31 май 1989 г. в София.
Един от ораторите на този митинг - Лазар Стамболиев, председател на ГК на ОФ, из­ползва обществената трибуна не само за апел и обръщение, но и за дема­гогска пропаганда. С това си слово Председателят на обществената организация и инициатор на мероприяти­ето хвърли конкретни обвинения срещу членовете на Не­зависимия профсъюз „Подкрепа” за подстрекателство към социална несигурност и размирици, про­възгласи ги за родоотс­тъпници в контекста на изказването, за свързани със служби на външни и враждебни сили. (Подч. от съст.)
Подобни митинги бяха про­ведени и в други градове на стра­ната. В Стара Загора ми­тингът бе организиран от Общинския комитет на ОФ, Общинс­кия съвет на Българските професио­нални съюзи и Общинския комитет на Комсомола. В словото си Иван Тошев, председател на Общинския комитет на ОФ, изтъкна, че в „проя­вите на някои групи имат принос хора, лишени от чувство за гражданска отговорност, мними привърженици на преустройството, преследващи цели”. Тази общност бе отъж­дествена с името на Проф­съюз “Подкрепа”, като отделни членове на сдружени­ето бяха обявени за родоотстъпници, нямащи право да се наричат българи. Тези груби инсинуа­ции тенденциозно бяха резюмирани на страниците на вестниците “Септември”, “Труд” и др., за да станат обществено достояние. (Подч. от съст.)
Изхождайки от демократичните убеждения и от презумпцията за призната правосу­бектност, ос­новавайки се на Конституцията и законите на НРБ, Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., както и на моралния императив, че човек има правото да бъде чут, ние изказваме своето становище по отправените публични атаки, нападки и обвинения: Протестираме срещу явната идеологическа интервенция, проявена в горепосочените случаи, целяща манипулирането на общественото мнение по повод на неформалните организации и в частност на Независимия профсъюз “Подкрепа”. (Подч. от съст.)
Не беше тайна подчертаното негативно отношение на казионните институции към Не­зависимото сдружение на хуманитарната, научно-техничес­ката и художествено-творческа интели­генция, което се проявяваше и проявява под различни форми и поставя дейността на орга­низацията в трудни условия. Сега обаче, обществено-политическата обстановка на нап­регнатост, която беше пос­рещната от всички нас, граждани на НРБ, с тревога и загри­же­ност, послужи най-вече за обслужване на догматизма и войнстващата ретроградност, често проявяваната закостенялост на мисленето, уплашено или смутено от иноватора, обявен за еретик. Защото нека да не забравяме, че демагогията, разбрана като отрица­телно морално характеризиране на начина на действие, представляваща разно­видност на общес­твеното лицемерие във всяка историческа реалност, има две съдържания. От една страна, тя може да се проявява в безотговорна и лишена от позитивно съдържание кри­тика и от друга, към нея следва да се отнасят опитите да се скрие неблагополучното състояние на нещата, да се избегне решаването на остри проблеми, да се подмени прин­ципният спор с лепене върху опонентите на опозоряващи ги етикети и т. н. - непочтени, но изпитани и твърде ефикасни ме­тоди на действие в едно общество, което не беше чу­вало за термините преуст­ройство, гласност, плурализъм. В настоящия момент обаче - абсолютен анахронизъм!
Подобни методи не са от полза на искрения стремеж на целия български народ за ре­ални демократични преобразувания и прогрес. На всеки от нас трябва да е ясно, че преус­тройствената идея иманентно е заложила в себе си динамиката и напрегнатостта на об­ществения живот и това е нейният вътрешен смисъл, ло­гика и консеквенция, ако иска да изпълни историческата си мисия; да преоцени ценностите в духа на новото политическо мислене; да изчисти язвите, превръ­щайки социума в единен и сплотен организъм. За неза­висимия профкомитет „Солидарност”… Момент, момент! … Сега тъкмо четяхме с д-р Тренчев (баща) за победата в Полша и…
Национален съвет на Независимия профсъюз „Подкрепа”, 6 юни 1989 г., Стара За­гора”...
 
(6.06.1989 г., ролка № 221)
 
Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/
 
№ 40
Изявление на председателя на Демократичната лига Мустафа Юме­ров, с ко­ето твърди категорично, че неформалните организации, в това число и Демокра­тичната лига за правата на човека и техните ръководители, нямат нищо общо с ор­ганизаци­ята и подстрекаването на мирните протести на турците в периода между 20-30 май 1989 г.                                    19.VІ.1989 г.
 
(Излъчени по радио „Свободна Европа” още са: Съобщение на секретаря на Демократичната лига Сабри Искендер за присъединяване към гладните протести от 12.V.1989 г. в знак на протест срещу предприетите репресивни мерки спрямо ръководителите на лигата Мустафа Юмер и Али Орманлъ, 11.V.1989 г.; Декларация от членовете на семейст­вото и близките на Али Орманлъ, с ко­ято обявяват, че се присъединяват към глад­ните стачки в знак на протест срещу предприетите репресивни мерки срещу основателите на Демократичната лига Али Орманлъ и Мустафа Юмер, 17 май 1989 г.; Изявление на Мюстафа Юмер от Белград за дейността на Демократичната лига по подготовка на гладните стачки, тяхното разрастване, за начинът, по който властите са ги изгонили от България и това, че са соли­дарни с масовата гладна стачка, обхванала цялата страна, 24 май 1989 г.; Декларация на Зейнеп Ибра­химова, Сабри Искендер, Мустафа Юмер и др. изгонени от България дейци на Лигата и на Независимото дружество за защита правата на човека, с ко­ято обявяват, че от 25 май 1989 г. започват гладна стачка, с която подкрепят исканията на протестиращите в България турци, поставят редица искания пред българското правителство, 25 май 1985 г. – бел. съст.)
 
Р. Узунова: Бих искала да ви задам един въпрос, Мустафа Юмеров. Чувате ли ме добре? Все още няма предявено никакво официално обвинение срещу тези ръководители и активисти на независими сдружения, които се намират в мо­мента в Централно следст­вено управление. Откъде вие знаете, че срещу тях ще бъде отправено подобно обвине­ние, че са подстрекавали етничес­ките турци?
М. Юмеров: От тези, които пристигат от България. Между населението официал­ните власти говорили, че те са били причината за мирните бунтове на турското население и заради това щели да бъдат дадени под съд.
Р. Узунова: Не ви разбирам. Викали са в милицията различни етнически турци и са им казали това официално, така ли?
М. Юмеров: Да. Да. Именно от тях получаваме такава информация. В МВР-тата... против тях такива обвинения били отправени.
Р. Узунова: Против задържаните?
М. Юмеров: Против задържаните: Събев, Тренчев и техните другари, съмишленици.
Р. Узунова: Искали са да получат сведения от задържаните етнически турци в тази насока или просто са им внушавали, че е така?
М. Юмеров: Да, те били внушавали и искали информация в каква връзка те се на­ми­рат с тези ръководители на неправителствени организации. По-конк­ретно с председа­теля на профсъюз "Подкрепа" и на религиозния Независим ко­митет Събев.
Р. Узунова: Търсили са някакви уличаващи доказателства?
М. Юмеров: Доказателства против тях. Казвали са: те са подстрекавали, подбуж­дали мирните протести заедно с Демократичната лига, подготвяли мирното движение на турс­кото малцинство в България. Казвали са, че по такива обвинения щели да бъдат об­винени: че те били причината, че те са подстрекавали това население… и нашата органи­зация! Че те са били дълбоко замаскирани.
Р. Узунова: Те ли са казали, те ли са окачествили демонстрациите като мирни? Влас­тите ли са ги окачествили така?
М. Юмеров: Да. Властите в някои случаи окачествили като мирна форма на борба, а в други случаи те били определени като незаконни действия против властта. И търсели и от тях… искали да черпят, да подкрепят, че те са били при­чината за тези движения в страната.
Р. Узунова: Кои те? Тези - задържаните?
М. Юмеров: Да, задържаните са били причината за тези движения, за тази борба на турското население в България да търси своите права, да се бори против властта. А в действителност такова нещо няма. Аз, като председател на Демок­ратичната лига, кате­горично отхвърлям - дори и да има такова обвинение, че ние нищо общо нямаме. [Подч. от съст.] Та ние сме само съмишленици. Ние сме борци.
 
(Недатирано, ролка № 384)
 
Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/
№ 41
Разговор на Р. Узунова с Мустафа Юмер, в който твърди, че обвине­нията към неформалните организации за подстрекаване на протестите са безпочвени, че те ня­мат нищо общо с тях. Бурса, 11.VІІ.1989 г.
 
Р. Узунова: Включих.
М. Юмеров: Мустафа Юмеров, председател на Демократичната лига за защита на правата на човека в България изразява от името на многобройната членска маса своята благодарност към онази част от българския народ, която представлява мнозинството на народа, че подкрепя нашата справедлива и за­конна борба за човешки права, нашата борба да противостоиме на асимилаторс­ката политика на комунистическата власт в България.
Особено изразявам своята благодарност към Независимото дружество за защита на правата на човека, Клуба за гласност и преустройство, Независимия профсъюз „Подк­репа”, Независимия комитет за защита на религиозните права и свободи, които винаги са били с нас, подкрепят нашата борба за защита на ос­новните човешки права в България.
В същото време протестираме за задържането на ръководните дейци на ня­кои не­зави­сими неофициални сдружения в България. Протестираме пред българ­ското прави­телство, защото то цели да предприеме съдебно преследване на ак­тивните дейци на тези нефор­мални сдружения. Те формално се обвиняват, че подкрепят, подстрекават и под­буж­дат малтретираното турско малцинство в Бъл­гария към мирна борба. Кате­горично отхвърляме тези обвинения на властта.
Ръководните дейци на неформалните организации нямат нищо общо с официал­ните обвинения на властта. [Става въпрос за обвиненията, че са ор­ганизатори и подс­трекатели на масовите бунтове - бел. съст.]
 (Р. Узунова, 11.07.1989 г., ролка № 383)
 
Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/


№ 42
Разговор на Румяна Узунова по радио “Свободна Европа” с Валентин Топуз­лиев, който декларира, че Дружеството за защита на човешките права е подкрепило турците за провеждане на гладни стачки и управляващите нямат основанието да приписват, че са организирали и подстрекавали протестите на турците след 20.V.1989 г. Около 19.VІ.1989 г.
 
Неформален разговор с Валентин Топузлиев
 
Р. Узунова: Ало, Валентин Топузлиев? Научих, че сте били викани на раз­пит в края на седмицата?
В. Топузлиев: Да, призовка получих в петък след обяд, и който разговор продължи и в събота, и днес. Ало?
Р. Узунова: И къде ви викаха?
В. Топузлиев: Ами тука, в областното, не, то е общинско управление… В Смолян.
Р. Узунова: Да, да, да. И какво ви разпитваха? Да, да, чувам ви.
В. Топузлиев: Ами за Дружеството, общо взето…
Р. Узунова: В какъв смисъл?
В. Топузлиев: Ами, вижте… може ли да кажа свободно какво мисля? Мисля, че все пак се търси някакво подстрекателство от страна на неформалните движения…
Р. Узунова: Подстрекателство на етническите турци?
В. Топузлиев: Да, да. И, просто да ви кажа, че настроението и на хората стана много… и на членовете на Дружеството стана отчайващо… Даже и с Кояна [съпруга на д-р К. Тренчев - бел. съст.] говорих вчера, че нищо не предприемаме тук за спасението на Коцето [д-р К. Тренчев - бел. съст.] и… Ало?
Р. Узунова: Да, да, чувам ви.
В. Топузлиев: А ние нищо не можем да направим от тука, разбирате ли?! Абсолютно нищо! Знаете как е у нас… и абсолютно нищо, ако… Ало?
Р. Узунова: Да, да, чувам.
В. Топузлиев: Аз, мое лично мнение казвам, че те искат подстрекателство от Коста Тренчев, Босия и Антон, там, и от отец Христофор…(Съкращават се повторенията и несъществените части от разговора – бел. съст.)
Р. Узунова: Малко по-високо, ако обичате…
В. Топузлиев: Вас нямам лично предвид, но от Запада. Не знам дали ще успеят, за­щото… изслушайте ме много добре… ако имам възможност, ще ви прочета и протестната декларация…
Р. Узунова: Прочетете я!
В. Топузлиев: Добре. Мнението на нашето Дружество, не на цялото Дру­жество, раз­бира се… Комитов обясни ли ви за това, че в София искаха да правят събрание вчера…
Ще се започне процес за подстрекателство и ще се мъ­чат да докажат, че някой е имал… отвънка са се манипулирали нещата. Защото те ня­мат дока­зателства срещу Тренчев. На 6-и започнаха вълненията на турците…
Р. Узунова: Да, май.
В. Топузлиев: А Дружеството излезе с Декларация чак на 21-и, на срещата в Бач­ково
Р. Узунова: Да.
В. Топузлиев: Където ги подкрепяше само (относно) самобитното, а не за демонс­тра­ции и така нататък, за щафетна гладна стачка?
В. Топузлиев: А ние на 21-ви вземахме решението… момент само да пог­ледна - значи, на 20… на 21 вземахме решението… „Константин и Елена” точно в неделя беше, на 21, а вече ексцесиите, когато, нали, започна да се минава към екстремизъм, и т. н., вече станаха много по-късно. Така че няма основание да… Ние подкрепихме турците с ща­фетна гладна стачка, тридневна гладна стачка, нали, с 3-дневна гладна стачка - точно на Бачково вземахме решението. Така че нямат основанието да ги приписват тези неща на нас. [Подч. от съст.] Така, това е едната страна. Ние се опитваме няколко дек­ларации от Варна… Ало?… Аз ще ви предам един телефон, в момента, във Варна, който можете да го запишете веднага. Момент, телефонът е... (номер). И ще търсите Георги Ку­лев, той е говорил с вас, но този те­лефон е на съседката му, тя ще го извика…
 
(На 19.05. е била сватбата на Константин и Кояна Тренчеви, на 20.05 П. Манолов за­минава, срещата на Бачковския манастир е била на 21.05. На 25.05 вечерта [на 26.05 - бел. съст.] Тренчев и Запрянов са арестувани край Пазарджик, на път от София за Стара За­гора, след като Тренчев си е взел международния паспорт и от френското посолство пока­ната за участие в Конференцията по чо­вешкото из­мерение в Париж. На следващия ден са арестувани Н. Колев [Колев е арестуван също на 26.05.1989 г. - бел. съст.] и Хасан Бялков (по други сведения последният е арестуван на 12.06), на 15.06 [на 13.06. - бел. съст.] - Христофор Събев, а в началото на последната седмица на юни - Тодор Гагалов - тогава за­мест­ващ Тренчев като председател на „Подкрепа”.)
 
(Р. Узунова... около 19.06.1989 г., ролка № 363)
 
Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/
 



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.