Добре дошли в моя блог!

Ще публикувам тук резултатите от моите изследователски търсения с надеждата, че наученото от мен ще достигне до по-широк кръг от хора, които нямат времето и възможностите да черпят познания за най-новата история на България директно от архивите.

Съзнавам, че посветих живота си на тази част от историята, която все още е жива, спорна и за жалост разединява хората. Част от "героите" в моите книги и сборници са наши съвременници, срещаме ги по улицата, гледаме ги по телевизията. Аз не съм съдник, нито адвокат. Стремя се да излагам автентични исторически факти и да оставям читателите сами да правят изводи.

Всяка моя книга, всяка статия, сборник, всяко интервю или научнопопулярно четиво, което написах в последните 20 години, ми носеше нови врагове, но и нови приятели. За част от моите убеждения на историк и изследовател платих висока цена - много хора, почитатели на определена политическа сила, се разпознаваха в едни или други факти, които публикувах, и започваха да ме считат за техен "враг". Аз не съм нито "приятел", нито "враг" на която и да е политическа сила, на който и да е политик. Аз съм историк и такъв ще бъда винаги.

Ще се радвам, ако публикуваното тук ви даде нови знания, нов поглед върху съвременната политическа история на България и нов повод да се гордеем, че сме българи.

С уважение,

Веселин Ангелов


04 септември 2015

Протестите на турците в България срещу възродителния процес (20-30 май 1989 г.)

Документи

/Продължение на основните документи/


 № 45

[Без дата, намира се между документи, които по хронология са датирани между 25 май и 5 юни, т. е. тя е непосредствено след справката за 5.VІ.1989 г., а всички документи в делото са подредени по хронологичен ред - бел. съст.]

 

СПРАВКА

ОТНОСНО: Разследването на възникналите на 25.05.1989 год. безредици в гр. Толбухин

 

При изясняване на обстоятелствата във връзка с възникналите безредици в гр. Толбухин са получени следните данни:

През месец март 1989 год. МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Пазарджик, изготвил писмени материали, озаглавени „Отворено писмо” до конференцията по човешките измерения в Париж и „Протест”. В същите изложил искания, свързани с даване статут на малцинство на лицата с възстановени имена и произтичащите от това права на име, религия, език, училища и др. Двата писмени материала били обсъдени с други затворници, между които и ДАВИД АСЕНОВ ХАДЖИЕВ, като било решено чрез техни близки да бъдат изпратени до конференцията в Париж по три канала – Френското посолство в София, Турция и Канада. Уточнили също така от 25 до 30 май 1989 год. в затворите на страната да бъдат проведени гладни стачки от всички преименувани затворници, а съпругите и близките им – седящи стачки пред общинските народни съвети по местоживеене.

На 25 март 1989 год. ДАВИД ХАДЖИЕВ по време на свиждане предал указание на съпругата си да подкрепи исканията им. Чрез съпругата на затворника ВЛАДИМИР РАДЕВ ЯВОРОВ, ХАДЖИЕВА получила „Отворено писмо” и „Протеста”, които от своя страна предала на НЕВЕН МИЛЕНОВ и ЕМИЛ СИМЕОНОВ от с. Бакалово. Последният ги връчил на преминаващ транзитно през страната турски гражданин, без впоследствие да получи потвърждение, че са заминали по предназначението си.

В началото на месец май 1989 год. Рени Хаджиева се срещнала неколкократно със съпругите на други затворници от гр. Толбухин и околните села, като им предала съобщението за набелязаната стачка от 25 до 31 май 1989 год. След като получила съгласието им за провеждане на демонстративна гладна стачка в гр. Толбухин, тя посетила няколко пъти и ЕМИЛ АСЕНОВ ХАДЖИЕВ от гр. Варна, член на т. нар. „Демократична лига за правата на човека”. Разказала за получените от затвора указания и намеренията за провеждане на гладни стачки в Толбухин от страна на съпругите на затворниците. Емил Хаджиев разяснил как на практика следва да реализират акцията, като за това уведомят писмено съответните държавни инстанции, информират радио „Свободна Европа” и предадат списък на стачкуващите.

На 25 май 1989 год. Рени Хаджиева участвала в организираната демонстрация в гр. Толбухин, към която се присъединили и други лица извън кръга на съпругите на затворниците. Били издигнати лозунги и възгласи за освобождаване на политическите затворници, предоставяне на по-широки права, връщане на старите имена и други подобни.

В процеса на разследването от отдел „Затвори” и Управление VІ – ДС беше получена оперативна информация, касаеща организаторската и подбудителска роля на МЕДИ ДОГАНОВ по отношение на останалите затворници с възстановени имена. При разпитите му същият не отрече лидерското място, което заема в средите на затворниците. Обосновава позицията си и черпи основания за предявяване на претенции към държавните институции ОТ ПОСТИГНАТИТЕ ДОГОВОРЕНОСТИ НА ВИЕНСКАТА СРЕЩА. [Горният пасаж е задраскан – бел. съст.]

„Лидерът” на затворниците МЕДИ ДОГАНОВ заяви, че в зависимост от резултата на акцията им от 25 май 1989 год. са предвиждали нова такава в периода 12-17 септември 1989 год. в дните на срещата по хуманитарните въпроси на балканските страни в София. След изявлението на председателя на Държавния съвет на НРБ от 29 май 1989 год. ДОГАНОВ и съмишлениците му в затвора са решили да преустановят всякакви нерегламентирани прояви, тъй като с това исканията им били удовлетворени.

Събраните по делото доказателства не дават основание (не е налице) да бъдат направени преки изводи за пряка връзка между дейността на МЕДИ ДОГАНОВ И НАСТЪПИЛИТЕ БЕЗРЕДИЦИ ОТ 20 МАЙ 89 ГОД. В НЯКОИ СЕЛИЩА НА СТРАНАТА. Неговите деяния и тези на съучастниците му в затвора не следва да бъдат считани като подбудителски и във връзка с демонстрацията от 25 май 1989 год., тъй като настъпилите обществено-опасни последици не се обхващат от техния умисъл в този обем, който предвижда законът и НК. Целесъобразно е ДОГАНОВ и останалите преименувани затворници в затвора в гр. Пазарджик да бъдат профилактирани.

 

АГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т. 2,­ ІІ част, л. 7-9.
 
 

 

№ 46
Министерство на вътрешните работи
ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО У-НИЕ
Рег. № ІІ 36699. Екз. № 2, 31.07.1989 г.
1040 – СОФИЯ
 
С П Р А В К А
ОТНОСНО: Резултатите от разпитите на лишените от свобода МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ и ДАВИД АСЕНОВ ХАДЖИЕВ
 
Във връзка със следствено дело № 336/1989 година по описа на ТСП – Толбухин, в Главно следствено управление – МВР бяха проведени разпити на МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ и ДАВИД АСЕНОВ ХАДЖИЕВ, осъдени като ръководители на образуваната през 1986 г. противодържавна организация в Североизточна България. При престоя им в ареста на управлението от 12 юни до 24 юли 1989 г. се целеше установяване съпричастността им към възникналите след 20.05.1989 г. безредици в някои селища на страната.
От разпитите на двамата в тази насока се установи следното:
След публикуване на подписаните документи от Виенската среща МЕДИ ДОГАНОВ започнал да подготвя писмени материали, в които от националистически позиции разглеждал състоянието на правата на човека в България. Към края на месец март 1989 г. той написал т. нар. „Отворено писмо”, адресирайки го до предвидената за м. май т. г. конференция по човешките измерения в Париж. В него, от своя гледна точка, подлагал на критика мероприятията по възродителния процес и апелирал към европейската общественост да упражни натиск срещу България за даване „статут на малцинство” на ислямизираните българи и произтичащите от това права. Освен това подготвил „протест” до Държавния съвет на НРБ с искания за амнистия на политическите затворници и предоставяне на по-широки религиозни права на мюсюлманите в България.
След като съгласувал текстовете на двата писмени документа с другите преименувани затворници, било взето решение чрез Турция, Канада и чрез Френското посолство в България „отвореното писмо” да се изпрати в Париж, а на 25 май 1989 г. да бъде обявена петдневна гладна стачка във всички затвори на страната. Акцията следвало да бъде подкрепена и от близките на затворниците чрез провеждането на седящи гладни стачки пред общинските народни съвети по местоживеене.
В изпълнение на взетото решение на 25 март 1989 г., по време на свиждане, ДАВИД ХАДЖИЕВ уведомил съпругата си РЕНИ ХАДЖИЕВА относно намеренията им да проведат гладна стачка, като настоял да изчака пред затвора, за да получи писмени материали по този въпрос. Чрез затворника Владимир Яворов, който същия ден имал свиждане със съпругата си, „отвореното писмо” и моделът на „протеста” били изнесени и връчени на ХАДЖИЕВА. Към тях имало писмени указания на Доганов след написването му на пишеща машина в три екземпляра, „писмото” по трите канала да бъде изпратено до конференцията в Париж.
РЕНИ ХАДЖИЕВА установява контакти с НЕВЕН ЕМИЛОВ НЕВЕНОВ от с. Бакалово, Варненска област, на когото предала трите екземпляра от ”отвореното писмо”, с настояване да ги изпрати в Турция. Той, от своя страна, ги предал на турски гражданин, транзитно преминаващ през страната с товарен автомобил, но не получил информация дали са пристигнали до предназначението си.
В същото време ХАДЖИЕВА предприела усилена дейност за популяризиране на идеята за провеждане на гладни стачки в гр. Толбухин от страна на съпругите и на други затворници. За резултатите от извършеното тя уведомила ДАВИД ХАДЖИЕВ по време на свиждането им на 20 май 1989 година. На 25 май 1989 година с нейно активно участие в центъра на гр. Толбухин била организирана несанкционирана демонстрация и нарушен общественият ред в града.
При разпитите на Доганов и Хаджиев се установи, че от 12 септември 1989 г., във връзка със срещата на балканските държави по хуманитарните въпроси в София, е подготвена нова петдневна гладна стачка в затворите на страната, с което се потвърдиха оперативните данни в тази насока.
В резултат на активните следствено-оперативни мероприятия и с оглед настъпилите изменения във вътрешнополитическата обстановка в страната двамата заявиха, че преустановяват всякакви по-нататъшни действия, целящи нарушаване порядките на затвора.
Анализът на събраните по делото доказателства дава основание да бъдат направени следните изводи:
- Извършените от ДОГАНОВ И ХАДЖИЕВ деяния са в причинна връзка с демонстративните прояви на българи-мюсюлмани в. гр. Толбухин, тъй като са налице данни за относителна подбудителска дейност върху участници в престъпни проявления.
От наказателно-правна гледна точка е налице евентуален умисъл относно действително настъпилите общественоопасни последици при организираните симулативни гладни стачки и демонстрациите на българите-мюсюлмани на 25.05.1989 г., довели до нарушаване на обществения ред. Същите имат пряко отношение към проявите на РЕНИ ХАДЖИЕВА и съучастниците й, като обуславят отговорност по чл. 273 от НК.
В деянията на ДОГАНОВ и ХАДЖИЕВ са налице елементи, отнасящи се до престъпния състав, визиран в чл. 273 от НК – разпространение на неверни твърдения и извършване на действия, които са от естество да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия и внесат смут в обществото.
Тези данни обаче не може да се приемат за достатъчни от субективна и обективна страна по смисъла на чл. 190 от НПК за привличане на ДОГАНОВ и ХАДЖИЕВ към наказателна отговорност.
Що се отнася до т. нар. „отворено писмо”, следствието не разполага с оригинала и не може да направи оценка дали този материал може да бъде инкриминиран.
Въпросът за наказателната отговорност следва да се разглежда и в контекста на наложените на ДОГАНОВ и ХАДЖИЕВ наказания „Лишаване от свобода” и политическата целесъобразност с оглед обществения и външнополитически резонанс на настоящия момент.
Поради гореизложеното и на основание чл. 185, ал. 1 от НПК ДОГАНОВ и ХАДЖИЕВ бяха официално предупредени, че ако в бъдеще извършват неправомерна дейност и преди всичко деяния, свързани със съзнателно разгласяване на неверни твърдения от естеството да създават недоверие към властта или нейните мероприятия, ще им бъде потърсена наказателна отговорност по чл. 273 и други текстове от НК.
 
НАЧАЛНИК ОТДЕЛ 02 – ГСУ – МВР
Подполковник: (п) Д. Цветанов
 
АГСУ, а. е. 117/1989 г., т. 2, І част, л. 7-11. Оригинал. Машинопис.
 
№ 48
Справка
По обвиненията на Костадин Тренчев, Тодор Гагалов, Николай Колев, Христо Събев, Антон Запрянов и Асен Николов 28.VІІІ.1989 г.
 
[Справката е съхранена в дело с оперативни сводки и други материали от август 1989 г., които са изпращани до Тодор Живков, от което следва, че и тя е била предназначена за него, за да се произнесе какво следва в крайна сметка да се предприеме спрямо обвиняемите – бел. съст.]
Следствието е образувано и водено от следователи на Главно следствено управление при МВР от 25 май до 26 юли 1989 г. за престъпления:
1. По чл. 321 във връзка с чл. 273 от Наказателния кодекс (образуване и участие в група за извършване на престъпления – съзнателно разпространение на неверни твърдения, които създават недоверие към властта и внасят смут в обществото).
2. По чл. 273 от Наказателния кодекс – за създаване и разпространение на неверни (клеветнически) твърдения, които създават недоверие към властта и внасят смут в обществото.
І. ПРЕСТЪПНАТА ДЕЙНОСТ на тези лица се изразява в следното:
1. ОБРАЗУВАНЕ, УЧАСТИЕ И РЪКОВОДСТВО НА ГРУПАТА
Тренчев, Гагалов, Колев, Събев, Запрянов и Николов през периода февруари-април 1989 г. във връзка със създадените от тях неформални (незаконни) сдружения за защита правата на човека, за защита религиозните права и на Мюсюлмански религиозен комитет, като идейни съмишленици се обединили за общи действия. Тези общи действия се насочили към изразяване на недоволство от незачитане на правата на човека, организиране на верижни гладни стачки и подстрекаване на населението от ислямизираните българи да изразява негодуванието си от политиката на държавата за възстановяване на имената им, от непризнаването им като турско етническо малцинство и против ограничаване на техните права (език, религиозни и други ритуали). Ново е разиграването на така наречената „турска карта” от групата.
Групата е провеждала сбирки за обсъждане и насочване на дейността, за организиране на гладни стачки, съставяне и разпространение на декларации до висши партийни и държавни органи по тези въпроси. (Подч. от съст.) Тези действия са съобщавали чрез западните радиостанции „Дойче веле” и Радио „Свободна Европа”.
2. РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ НА КЛЕВЕТНИЧЕСКИ ТВЪРДЕНИЯ
Тези твърдения се съдържат в три декларации. Те включват искания и твърдения, че българското правителство провежда „насилствена асимилаторска политика”, „системно и жестоко погазва елементарните човешки и граждански права”, води „пропагандна кампания” и „опасна демагогия, недостойна за едно цивилизовано общество”, подлага „на тежки репресии, включая физическо унищожаване” на „турското малцинство”, „грубо изопачава историческата истина” и др. п.
3. ДРУГИ ДЕЯНИЯ, КОИТО СЪЗДАВАТ НЕДОВЕРИЕ КЪМ ВЛАСТТА
Организират верижни гладни стачки в подкрепа на населението с възстановени имена. Разработват „методика” и план за тези гладни стачки, с цел да привлекат вниманието на държавните власти за преустановяване на неговата „асимилаторска политика”.
ІІ. ДОКАЗАТЕЛСТВА
Разпитани са 47 свидетели, които потвърждават дейността на групата.
Обвиняемите признават, че са вършили тези действия, но не признават, че те са противозаконни и съдържат клеветнически твърдения.
Събев е написал саморъчно „апел-разкаяние”.
Събрани са текстовете на декларациите.
Иззети са тетрадки и бележници, в които се съдържат проектите на декларациите.
Иззета е пишеща машина, на която са писани декларациите.
По мнение на прокуратурата от следствието са събрани достатъчно доказателства, за да се поддържа обвинението срещу тези лица и да се предадат на съд. В този смисъл е подготвен и обвинителен акт. Обвинителният акт не е внесен в съда. Лицата са задържани между 25 май и 15 юни 1989 г. Продължават и сега да бъдат задържани.
След приключването на следствието обвиняемите са преведени в затвора.
Поради влошаване на здравословното състояние (прекаран инфаркт) Тренчев е настанен в болницата при Софийския затвор. Колев е обявил гладна стачка от 22 дни, което наложи също така настаняването му в болница и поставянето му на системи. Неговото положение тревожно се влошава и съществува опасност за живота му. От 8 дни в знак на солидарност с Колев гладна стачка е обявил и Тренчев.
ІІІ. СЪОБРАЖЕНИЯ „ЗА” И „ПРОТИВ” ПРЕДАВАНЕТО ОБВИНЯЕМИТЕ НА СЪД
Предаването на обвиняемите на съд ще има следните предимства:
1. Разобличаване на престъпната подстрекателска дейност на тези лица и тяхното наказване със силата на закона и на държавната власт.
2. Голяма част от патриотичното българско население ще приеме с разбиране осъждането им за тяхната подстрекателска дейност, особено при връзката им със събитията и вълненията след 20 май 1989 г.
3. Обвиняемите са лица, които не се ползват с уважение сред населението, което ги познава и от колективите, където работят. Двама от тях са осъждани (Колев и Запрянов), един от които (Запрянов) е съден за шпионаж.
Наред с това предаването на съд на обвиняемите ще има и редица отрицателни страни:
1. Засилване на антибългарската пропаганда и настроения и ангажиране на правителствата на западните и ислямските държави за дискредитиране на България и нейното международно изолиране.
2. Възможност за водене на „паралелен” обществен процес. Съпругата на Тренчев е писала писмо до Митеран и е поискала освобождаване от българско гражданство „в знак на протест”, напускане на страната, за да организира паралелен процес.
3. Реално е да се предполага, че обвиняемите ще използват процеса за пропагандиране на идеите си и за оклеветяване на политиката на партията и държавата.
4. Процесът ще бъде публичен, тъй като законът не позволява гледането при закрити врати на дело от този вид престъпления. Това ще доведе до активизиране на неформалните сдружения.
5. При един публичен съдебен процес е твърде възможно да се очаква, че западни журналисти, представители на международни организации и други ще поискат да присъстват на процеса и да следят и отразяват неговото протичане. Отказът на компетентните власти да присъстват чуждестранни наблюдатели ще постави деликатни въпроси за страната.
След приключване на следствието беше забавено в рамките на закона внасянето на обвинителния акт в съда, като се изчакваше развитието на обстановката в страната и на международната обстановка. Законна възможност за повече забавяне на внасяне на обвинителния акт повече няма.
ІV. ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Като преценяваме в съвкупност предимствата във вътрешен план и отрицателните последици от воденето на процес срещу обвиняемите в международен план, като политически и юридически изход от създалото се положение предлагаме:
1. Да се внесе незабавно обвинителният акт от прокуратурата в съда, тъй като по-нататъшното му забавяне е законно неоправдано и политически нецелесъобразно.
2. С внасянето на обвинителния акт и получаването на компетентно мнение на органите на здравеопазването по здравословното състояние на обвиняемите да се прецени изменението на мярката за неотклонение от „задържане под стража” в „парична гаранция”. Това се налага и от здравословното състояние на Колев и Тренчев, което може да доведе до изненади и крайно нежелателни резултати.
3. До разглеждането на обвинителния акт в разпоредително заседание от съда да се приеме предложеният законопроект за амнистията, който предвижда амнистиране и на престъпленията, в които се обвиняват Тренчев, Колев, Гагалов, Събев, Запрянов и Николов. Въз основа на амнистията наказателното преследване срещу тях ще се прекрати.
По този начин ще се постигне двояк резултат по конкретното дело: обвинението срещу тях и предупреждението за тяхната дейност остава, но се избягва воденето на публичен процес и произтичащите от него неблагоприятни последици за страната, които бяха посочени по-горе.
 
28.VІІІ.1989 г.
 
МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ: (П) Георги Танев
ГЛАВЕН ПРОКУРОР: (п) В. Мръчков
 
АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 942, л. 233-240. Оригинал. Машинопис.

 
№ 52
Обвинителен акт срещу организаторите на майските протестни демонстрации на турците в България по нареждане на нелегалното ръководство на ТНОДБ в Пазарджишкия затвор начело с Ахмед Доган. Толбухин, 21.VІІІ.1989 г.
 
ТОЛБУХИНСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА
 
ОБВИНИТЕЛЕН АКТ
По предварително производство № 336
По описа на МВР – ГСУ – ТП Толбухин
При прокуратурата N B 1329/89 г.
Н. о. х. д. № 505/89
 
ПО ОБВИНЕНИЕТО НА:
Рени Алекова Хаджиева[1]
(Посочват се членовете от социалистическия наказателен кодекс, по които ще бъдат съдени 4 обвиняеми – бел. съст.)
 
РАЗДЕЛ I.
Предварителни бележки
(Съдържат задължителните политически оценки за всеки обвинителен акт от времето на социалистическа България – бел. съст.)
 
В общия план на нещата от 20 до 27 май 1989 г., във връзка с провежданата в Париж конференция за човешките измерения, някои българи мюсюлмани във Вар­ненска, Хасковска и Разградска област извършиха масови демонстративни прояви и безредици, при които бяха дадени и човешки жертви.
Инициатори на тези действия бяха български мюсюлмани, осъждани или из­търпяващи наказания „лишаване от свобода”.
Демонстративните прояви в Толбухин и Добричка община са били извършени на основата на родство и близко познанство, при териториална връзка с близки, познати и роднини от Дуловска, Каолиновска и Тервелска община.
На 22 май 89 г. стотици мюсюлмани се събрали пред ОУ МВР – Толбухин и центъра на града с искания да получат молби за задгранични паспорти.
На 25 май около 10.00 часа пред Партийния дом в Толбухин се оформила тълпа. Невен Емилов Миленов, Мартин Емилиянов Мартинов, Таня Димитрова Мартинова и Грациева Ангелова Щерева издигнали лозунги и раздали такива на граждани, със съдър­жание „Искаме правата си!”, „Върнете имената ни!”, „Свобода на политическите затворници!”, „Искаме свобода за изселване!” и др. Бил направен опит (от Рафаел Наумов) за разгласяване на текст с политическа оценка, негова, за единението на българската нация. Поради липса на микрофон спонтанно тълпата се насочила на централния площад, на трибуната, построена във връзка с честванията на 24 май. Скандирани са били иска­ния, последователно и многократно. Активно за това тон са давали Рени Алекова Хаджи­ева, Невен Емилов Миленов, а също Румяна Аргирова, Грациева Щерева, Сузана Силе­кова, Ана Бакалова, Невена Мутафова (всички съпруги на осъдени лица по чл. 1 от НК.) На трибуната са се качили и лица, осъждани за тежки криминални престъпления. Между тях е бил подследственият Елин Емилов Кьосев. Участвували са и лица, които са демонс­трирали и в Тервел, с. Безмер, Варненска област.
Грациева Щерева на български и турски език огласила искания и призовала към нова подобна проява, ако те не бъдат изпълнени от властите. Тълпата се насочила към автогарата на гр. Толбухин, където отново били издигнати същите лозунги.
На 27 май 89 г. била проведена демонстративна проява в с. Бенковски, Добричка община.
От 27 до 30 май органите на МВР са предотвратили подобни прояви в гр. Толбухин и селищата на Добричка община.
 
РАЗДЕЛ II
Образуване на група за извършване на престъпление по чл. 273 от НК.
1. Дейност на обв. Рени Алекова Хаджиева.
Обв. Хаджиева е съпруга на изтърпяващия наказание „лишаване от свобода” в Па­зарджишкия затвор Давид Асенов Хаджиев [Неджметин Хак – бел. съст.]. Хаджиев е участвал в образуване и ръководене на противодържавна организация координирано и паралелно с подобна дейност на затворниците Меди Доганов Доганов, Илиян Илчев Ата­насов, Диман Събинов Кисимов и др.
На 25 март 1989 г. между обв. Рени Хаджиева и св. Давид Хаджиев се състояло свиждане в затвора. В разговора си Хаджиев уведомил съпругата си за решението на част от ислямизираните българи, находящи се в затвора, да бъдат предприети протестни действия. Хаджиев дал указания на съпругата си да се свърже със съпругите и близките на другите затворници от Толбухин и селата и те да подкрепят техните искания. Трябвало едновременно да бъдат обявени гладни стачки и да бъдат направени седящи демонстра­ции пред ОНС Толбухин. На същото свиждане Хаджиев предал и писмените материали, съчинени от Меди Доганов и предназначени за Парижката конференция по измерение на човешките права.
Хаджиева решила да изпълни указанията, срещнала се и разговаряла със съпруги на затворници, със свои близки и познати. Тя ги запознала с решението за гладна стачка от 25 до 30 май 1989 г. и със съдържанието на предадения от затвора писмен материал - „Протест”. Обсъждали и преценявали възможностите за едновременно провеждане на гладни стачки със затворниците, както и за „мирна седяща демонстрация”.
През м. април 1989 г. обв. Хаджиева се срещала и разговаряла по тези въпроси с обв. Невен Емилов Миленов. Запознала го с писмените материали от затвора и той се ангажирал с изнасянето им в Турция, Канада и Франция. Миленов се съгласил да обяви гладна стачка и привлякъл по указания на Хаджиева към такава проява и други лица от община Крушари. След като изпратил писмените материали в чужбина, уведомил за това Хаджиева.
На 20 май 1989 г. се състояло второ свиждане между Хаджиеви, при което Рени Хаджиева предала, че указанията са изпълнени.
Към този момент в резултат на инициативата на Хаджиева била оформена група, която си поставила за цел гладна стачка като израз на протест срещу властите, за подкрепа на затворниците и техните искания, насочени към възстановяване на ограничени, по тяхна преценка, права. В състава на групата били включени следните лица:
- Рени Алекова Хаджиева, съпруга на затв. Давид Хаджиев;
- Невена Арсенова Мутафова, съпруга на затв. Бисер Мутафов;
- Грациева Ангелова Щерева, съпруга на затв. Свилен Щерев;
- Румяна Асенова Аргирова, съпруга на затв. Здравко Аргиров;
- Сузана Демирева Силекова, съпруга на затв. Борис Стефанов;
- Ана Минкова Бакалова, съпруга на затв. Младен Бакалов;
- Ема Христова Ханджиева, етърва на Рени Хаджиева
- Таня Димитрова Мартинова, съпруга на Мартин Мартинов;
- Силвия Маринова Косева, колежка на Рени Хаджиева;
- Мартин Каменов Радославов, родственик на Давид Хаджиев, негов съучастник от 1986 г.
- Николай Маринов Ангелов, познат на Рени Хаджиева.
Към групата са били приобщени и лица, съучастници на Невен Миленов и Давид Хаджиев от 1986 год., които не са били предадени на съд тогава, а именно:
- Илия Райчев Илиев от с. Бакалово
- Николай Михалев Христов от с. Лозенец;
- Атанас Андонов Илиев от с. с.;
- Емил Наумов Симеонов от с. Бистрец;
- Стелиян Маринов Мишев от с. Дяково;
- Данаил Симеонов Ангелов от с. с.
На 21 май 1989 година чрез обв. Мартин Мартинов обв. Хаджиева се запознала в гр. Варна с обв. Емил Хаджиев. В разговора тя преценила личността на Емил Хаджиев за подходяща. Той бил осъждан и принудително заселван, познавал законите и знаел как да извършва демонстративни прояви. Именно обв. Емил Хаджиев обяснил на обв. Рени Хаджиева по какъв начин да се разгласят техните действия включително пред радио „Свободна Европа”, а също и пред органи и организации в страната. Двамата се уговорили да се срещнат, като поканят и другите членове на групата за разясняване начина на про­веждане на гладната стачка.
От 22 до 24 май Рени Хаджиева организирала придвижването на групата до гр. Варна за срещи с обв. Емил Хаджиев в неговия дом. Бил предаден списък с имената на участниците в гладната стачка, за да бъде разгласен в радио „Свободна Европа”.
Хаджиев подробно разяснил целите на демонстративната проява, начините на разгласяването й, отправял и предупреждения за наказания при отклонение от указанията. След уверение, че е съобщил имената на „Свободна Европа” като лица, обявяващи гладна стачка, било взето окончателно решение за провеждане на стачката от 25 до 30 май 1989 г.
В стремежа си да разшири кръга на лицата, обявяващи гладна стачка, на 24 май обв. Хаджиева посетила с. Дръндар, Варненска област и там се срещнала с майката на Меди Доганов и съпругите на Илиян Илчев Атанасов и Диман Събинов Кисимов - съучастници на Меди Доганов. На срещата разказала за решението на затворниците и ги поканила да участват в гладната стачка и масова демонстративна проява в гр. Толбухин на 25 май 1989 г. Дала адреса на обв. Емил Хаджиев, към когото да се обръщат за разяснения. Такъв раз­говор провела и с бащата на Давид Хаджиев, като рано сутринта на 25 май двамата посе­тили дома на обв. Хаджиев за разяснения и указания.
 
2. Дейност на обв. Невен Емилов Миленов.
Обв. Невен Емилов Миленов е съучастник на затв. Давид Хаджиев в противодър­жавната му дейност 1985-86 г. Не е бил привличан към наказателна отговорност поради сравнително ниската степен на обществена опасност на извършеното.
Тъй като обв. съхранил и развил негативна настройка към единението на българс­ката нация, заедно с лицето Илия Райчев Илиев от с. Бакалово замисляли и осъществили вредителства в селското стопанство със сравнително ниска степен на обществена опас­ност. Същият обв. сформирал група от непредадени на съд съучастници на Давид Ха­джиев, която събирала помощи за жените и родителите на затворниците.
Като се интересувал за състоянието на затворниците, през април 1989 г. обв. се срещнал с обв. Рени Хаджиева и разбрал за решението на затворниците да обявят гладна стачка от 25 май. Запознал се и с изнесените от затвора писмени материали на Меди Дога­нов. Обв. Миленов взел така нареченото „Отворено писмо” и поел ангажимента да го размножи на пишеща машина и да го изпрати до писмено указаните места. Впоследствие с помощта на св. Ивайло Енев препечатал материала и с помощта на св. Емил Симеонов и Нико Димов го дал на транзитно минаващ през страната турски гражданин за изнасяне. В средата на май при посещение на Хаджиева в с. Бакалово я уведомил за изнасянето на материала от страната и желанието си да участва в гладна стачка. По указания на Хаджи­ева за разширяване на групата разговарял с лицата:
- Илия Райчев Илиев от с. Бакалово;
- Николай Михалев Христов от с. Лозенец;
- Атанас Андонов Илиев от с. с.;
- Стелиян Маринов Мишев от с. Дяково;
- Данаил Симеонов Ангелов от с. с.;
- Емил Наумов Симеонов от с. Бистрец.
След като посочените лица изразили съгласие да обявят гладна стачка, съставил списък с имената им. На 22 май 1989 г. заедно с граждани от община Крушари участвал в организирането и придвижването с автомобили до гр. Варна за организираната там от Хаджиева среща с обв. Емил Хаджиев. При проверка на МВР част от групата не била допусната до гр. Варна, между които бил и обв. Миленов. На 24 май Рени Хаджиева ор­ганизирала нова среща с Емил Хаджиев за онези лица от групата, които не успели да се срещнат с него на 22 май. Тогава участвал и обв. Миленов. Същата вечер той придружил обв. Хаджиева до с. Дръндар за среща с близки на затворници от това село.
 
3. Дейност на обв. Емил Асенов Хаджиев.
Обв. Емил Асенов Хаджиев имал отрицателно отношение към възродителния про­цес и единението на българската нация. На 19 май 1989 г. бил задължително заселен в с. Сеново, Разградска област.
От началото на 1989 г. осъществил поредица контакти с лидери и активисти на така наречените „Независимо дружество за защита правата на човека в България” и „Де­мократична лига за защита правата на човека” – Петър Манолов, Димитър Томов, Конс­тантин Тренчев, Александър Бенков, Ваклин Илчев и Алипи Алипиев. Запознал се с програмните документи на тези организации, възприел техните постановки и написал молби за встъпване на членство.
Неколкократно по телефона съобщил в радио „Свободна Европа” за свои жи­тейски ситуации и направил оценки, че е лице, лишено от човешки права.
На 21 май 1989 г. в дома си в гр. Варна чрез обв. Мартин Емилианов Мартинов, с който се познавал от затвора, се запознал с обв. Рени Хаджиева. От нея разбрал за наме­рението на затворниците да обявят гладна стачка от 25 до 30 май, за изнесените писмени материали на Меди Доганов и за намерението за демонстративни прояви. Двамата угово­рили и нова среща, на която той трябвало да запознае участниците в групата с въпроси за правата на човека, законите на страната и начините за провеждане на гладна стачка и други демонстративни прояви.
Същата вечер бил посетен отново от Хаджиева, придружена от Румяна Аргирова, Грациева Щерева и Таня Мартинова – участнички в групата. Получил списък с имената на жените на затворниците, който да бъде обявен пред радио „Свободна Европа”. Отново обяснил как се правят подобен род деяния и как трябва да им се даде гласност.
На 22 май 1989 г. с четири автомобила съмишлениците на Хаджиева пристигнали в гр. Варна в дома на обв. Емил Хаджиев, но тъй като една част от групата била спряна от органите на МВР, на 24 май с три автомобила се придвижили до град Варна. Тогава било взето окончателно решение за провеждане на проявите.
На 23 май 1989 г. обв. Невен Миленов предал списъка на лицата от групата от об­щина Крушари на дъщеря му, тъй като обв. отсъствал.
На 25 май 1989 г. се провела поредната среща с обв. Хаджиев, на която той трябвало да даде указания за гладната стачка. На тази среща присъствал Давид Хаджиев и на него обв. обяснил какво и как трябва да се прави.
Видно от изложената в този раздел фактическа обстановка, обвиняемите са осъ­ществили от субективна и обективна страна престъпните състави на чл. 321, ал. 1, във вр. с чл. 273 и чл. 20, ал. 2 за Хаджиева и ал. 4 за Хаджиев, а обв. Миленов състава на чл. 321, ал. 2, във вр. с чл. 273 от НК.
Обв. Хаджиева с действията си целяла да се сформира група, която едновременно да проведе гладна стачка и демонстративни прояви в гр. Толбухин и селища в Добричка община. Тези действия трябвало да подкрепят политическите виждания, изразени в изне­сения от затвора „Протест”. Те трябвало да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия, да внесат смут в обществото чрез включването на неустойчиви граждани в гладна стачка и други прояви. В крайна сметка трябвало да се демонстрира несъгласие с целта, смисъла и значението на единението на българската нация и затова е следвало да бъдат разгласявани неверни твърдения от естеството да внесат смут в обществото.
Съществуващите в страната обществени органи и организации и правните проце­дури за гарантиране съобразяването с мненията на различните граждани са давали въз­можност на обвиняемите да издигнат и защитават своите мнения. Те обаче са предприели престъпни действия за налагане на своите мнения, сформирали са група, която трябвало да внесе смут в обществото, да създадат недоверие във властта и нейните мероприятия чрез съзнателна разгласа на неверни твърдения.
Чрез разясненията, които дал на групата, обв. Хаджиев подпомогнал и улеснил обв. Хаджиева в ръководене на групата, а с участието си в изпълнителното си деяние обв. Миленов се явява участник в тази група.
Разпитани на предварителното производство, обвиняемите Рени Хаджиева Але­кова, Емил Асенов Хаджиев и Невен Емилов Миленов обясняват горната фактическа обстановка. Обвинението се подкрепя от показанията на разпитаните свидетели – том 2 и приложените писмени материали – том 3.
 
 
РАЗДЕЛ I I I.
Гладна стачка
 
1. Участие на Емил Асенов Хаджиев.
С индивидуалистични разбирания и негативна настройка към процесите на едине­ние на българската нация, през май 1989 г. обв. Хаджиев решил да извърши демонстра­тивна проява чрез гладуване. За да разгласи проявата и изрази от своя гледна точка оценки на процеса на единение на българската нация, той изпратил писмено изявление до Окръжна прокуратура - Разград и „Свободна Европа”. В изпълнение на решението си демонстративно гладувал 14 до 19 май 1989 г. в с. Сеново, Разградска област, където бил принудително заселен. Тези свои действия той разгласявал в разговори с групата от гр. Толбухин, ръководена от обв. Хаджиева и организирана за извършване на гладни стачки.
 
2. Участие на Рени Алекова Хаджиева.
На 25 март 1989 година при свиждане с мъжа си, затворника Давид Хаджиев, обв. Рени Хаджиева била уведомена за решението на затворниците мюсюлмани да обявят протестни гладни стачки, свързани с провежданата в Париж конференция за човешките измерения. Гладните стачки трябвало да покажат, че в България по отношение на мю­сюлманите се нарушават правата на човека. Обв. решила да организира група и сама лично да участва на демонстративни прояви.
На 25 май Хаджиева саморъчно написала „Заявление – протест”, в който по обра­зеца на протеста, предаден от затвора, записала тенденциозни искания: „Обща амнистия за всички, които пострадаха от своеволията на правителството”, „Възстановяване на турс­ките имена”, „Изучаване на турски език”, „Използване на религията без ограниченията, наложени от властите”. В заявлението са залегнали изрази като: „преследването на турците в България”, „наложено име”, „насилствено побългаряване”. В този ден тя изпра­тила материала в Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването, ОУ МВР – Толбухин, Окръжна прокуратура – Толбухин и в. „Работническо дело”.
Същия ден обв. напуснала работата си в „ЗЕНА” – Толбухин.
 
3. Участие на Невен Емилов Миленов.
През м. май 1989 г. при среща с обв. Хаджиева обв. Миленов се съгласил да учас­тва в група за общо провеждане на гладна стачка от 25 до 30 май 1989 г. Тази проява свързал с подкрепата си на затворниците мюсюлмани за оказване натиск върху властите чрез разгласяване на проява, която в страната и извън нея да създаде впечатление за на­рушаване на човешките права в България.
След като избрал образец за изявление, чрез обв. Хаджиева, обв. Мартинов и св. Радославов на 25 май той го изпратил по пощата до уточнените от групата инстанции. Изявлението съдържало изразни средства, твърдения и искания, тенденциозни по своето съдържание и подобни на тези, формулирани в „Протеста”, изготвен в затвора и „Заявлението - протест”, написано от обв. Хаджиева.
 
4. Участие на Мартин Емилиянов Мартинов.
Обв. Мартинов е с негативно отношение към процесите на единение на българс­ката нация. С такава нагласа през 1986 г. е направил опит за преминаване през границата, като преплува р. Дунав с малолетния си син. Бил е осъден на лишаване от свобода и в затвора се запознал с обв. Емил Хаджиев. През февруари 1989 г. осъществил контакт с члена на ръководството за Варненска област на т. нар. „Независимо дружество” – Вара­дин Николаев Стефанов, в дома му в с. Пристое, община Каолиново. При тези контакти получил програмните документи и списъка с имената на лидерите на дружеството. Подал молба за членство.
Повлиян от емисиите на радиостанциите: „Свободна Европа”, „Дойче веле”, „Би-Би-Си”, които непрекъснато предавали материали за гладните стачки, обв. също решил да предприема такива действия. През м. май 1989 г. той посетил дома на Галя Орлинова в гр. Нови Пазар, Шуменско, активист на т. нар. „турско крило” на „Независимото дружество”, а по-късно и член на „Демократичната лига”. Галя Орлинова осъществявала връзка с Румяна Узунова, говорител в радио „Свободна Европа” и обявила името на обв. като лице, предприемащо гладна стачка.
На 19 май 1989 година обв. написал „Протест”, с който обявил гладна стачка от 19 до 24 май, като изпратил по пощата документа до предварително уговорените инстанции в страната. В изявлението „Протест” обв. си послужил с тенденциозните изрази, твърде­ния и искания, както на тези на другите обвиняеми.
Видно от горната фактическа обстановка, обвиняемите са осъществили от обек­тивна и субективна страна престъпния състав на чл. 273 от НК. Изпращането на писмени материали до различни органи в страната, до чужди радиостанции извън нея, в които материали са употребени тенденциозни изрази, твърдения и искания, е трябвало да внесат смут в обществото, да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия, тъй като съзнателно разгласяваните твърдения са били неверни. Разпитани на предварителното производство, обв. дават обяснения, които потвърждават горната фактическа обстановка. Обвинението се доказва от показанията на разпитаните свидетели в том 2 и приложените заявления за обявяване на гладна стачка – том 1 и 3 от следственото дело.
 
РАЗДЕЛ IV.
Масова демонстративна проява в гр. Толбухин.
След свижданията си в затвора с Давид Хаджиев обв. Рени Хаджиева разпростра­нила датата 25 май като време за провеждане на седяща демонстрация, като искане за освобождаването на затворниците. Тази дата била разгласена в разговори между близки и познати. В периода от 20 до 25 май сред ислямизираните българи широко се е говорело за демонстрации, проведени във Варненска област, в които са участвували лица от гр. Тол­бухин и община Добрич. При тези условия възникнала и проявата в гр. Толбухин.
 
1.      Участие на обв. Рени Алекова Хаджиева.
Извършвайки действия за формиране на група за провеждане на гладна стачка, обв. Хаджиева приканвала и всички за участие в масова демонстративна проява на 25 май и в подкрепа исканията на затворниците. Така например на 24 май при посещение в с. Дръндар, Варненска област, Хаджиева приканила всички, с които се срещнала в селото, да участвуват в демонстративната проява.
На 25 май 1989 г., след като се завърнала от гр. Варна след поредната си среща с обв. Емил Хаджиев, тя се включила в започналата вече масова демонстративна проява в центъра на гр. Толбухин. Заела предно място на трибуната и със съответни на настройката й жестикулации за демонстриране на ограничени права, с вдигнат юмрук активно издигала глас за „освобождаване на политическите затворници”, „връщане на имена”, „връщане на права”.
Демонстративните й действия в тълпата продължили и в района на автогара Толбухин, където тълпата се разпръснала.
На 27 май 1989 г. в дома на Юрий Орманов в гр. Варна осъществила среща с лица от този град и уговорила едновременно провеждане на демонстративни прояви в гр. Варна и гр. Толбухин. Поради взетите мерки за недопускане на нарушения на обществения ред и незаконни демонстративни прояви намеренията не са били осъществени.
 
 
 
2.      Участие на Невен Емилов Миленов.
След завръщането си от с. Дръндар, Варненска област, заедно с обв. Хаджиева, за да участвуват на масовата демонстративна проява на 25 май, обв. Миленов нощувал в Толбухин.
Същата вечер обв. Мартин Мартинов в дома си написал лозунги, предназначени за издигане от тълпата по време на демонстрацията.
На 25 май 1989 год., сутринта обв. Миленов се отправил към сградата на Партийния дом – място, определено за събиране на тълпата. Там се срещнал със св. Таня Мартинова и Грациева Щерева. Помогнал им в пренасянето и раздаването на плакатите. Сам заел челно място и се изкачил на първите места на трибуната, когато стигнали центъра на града. От трибуната активно скандирал за освобождаване на политически затворници, връщане на имена и права и т. н.
Горните действия са предизвикали нарушение на обществения ред, затруднили са придвижването към централната част на града. Гражданите, които случайно са се намирали в тази част на града по същото време, са изразили своето възмущение от поведението на обвиняемите и техните сподвижници. Възмущение са предизвикали и съзнателно разгласяваните неверни твърдения.
Видно от горната фактическа обстановка, обвиняемите са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 273 и чл. 325, ал.1 от НК. Като организирано съзнателно са разгласявали неверни твърдения, за да внесат смут в обществото, да предизвикат недоверие към властта и нейните мероприятия, обвиняемите са извършили и непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение на обществото. Както практическите действия, събирането на голяма група хора – няколко стотин души, заемането на пешеходните зони и затрудняване движението на гражданите по тази причина, скандирането на лозунги и размахването на написани такива, са действия, съставомерни на горецитираните текстове, така също и съдържанията на исканията, призивите и оценките в лозунгите доказват съставомерност на деяния по членове 273 и 325, ал. 1 от НК. Българските мюсюлмани ползват всички права, както другите граждани на страната: право на безплатно образование, здравеопазване, социално осигуряване, труд и професионална квалификация, вероизповедание, участие в обществения живот и др. В много отношения, поради културни и религиозни обстоятелства, те имат приоритет, като например във фондовете за социално подпомагане на майки, в здравеопазването и образованието. Българските мюсюлмани имат най-широко участие в стопанския живот и по-високи от средните семейни доходи. Тези факти, ноторно известни в обществото, но пренебрегнати от обвиняемите, са предизвикали масовата обществена оценка на демонстративните прояви като съзнателно разгласяне на неверни твърдения, с цел внасяне на смут в обществото и като непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение на обществото.
Рени Алекова Хаджиева произхожда от семейство на селяни кооператори. Завършила е основно образование. Работила на различни места, като от началото на 1989 г. е работила в ЗЕНА - Толбухин. Проявила се е като недобросъвестен работник с негативно отношение към обществено-политическите норми. Не разбира същността и значението на процесите за единение на българската нация и демонстративно им се противопоставя. Съпругът й е осъден за противодържавна дейност. Има две малолетни деца.
Невен Емилов Миленов произхожда от семейство на селяни кооператори. Завършил е основно образование. Работи като водомайстор в БССУ - Крушари. По характер е трудолюбив. Женен е и има две малолетни деца. Поради неразбиране на същността и целите има негативно отношение към процесите на единение на българската нация. През 1986 г. е член на противодържавна организация - група с. Бакалово. За тази дейност не е преден на съд, като е подписал предупредителен протокол, че няма да извършва престъпления.
Емил Асенов Хаджиев произхожда от селско семейство. Има завършено полувисше образование. Женен е и има две деца. Поради неразбиране на същността и целите на процесите за единение на българската нация е осъждан за свързани с това престъпления. По характер е упорит, настроен отрицателно към политиката на правителството. При изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” многократно е предупреждаван и наказван за клеветнически изявления. Прави опит за организиране на затворниците към нарушаване на реда в затвора.
Мартин Емилянов Мартинов произхожда от селско семейство. Има завършено средно образование с придобита специалност строителен техник. С негативно отношение към процесите на единение на българската нация, през 1985 г. демонстративно е преминал от работа като строителен техник на работа на материално изпълнение. Осъждан е за опит за бягство през граница. Страда от епилепсия с промяна на личността. Женен е и има две деца.
Обв. Рени Хаджиева е извършила престъпленията при следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства: правдиви обяснения на извършеното, дадени пред органите на предварителното производство, чисто съдебно минало и неполагане на общественополезен труд и негативна трудова характеристика от последната месторабота.
Обв. Невен Миленов е извършил престъпленията при следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства: правдиви обяснения на извършеното, дадени пред органите на предварителното производство, чисто съдебно минало, добри трудови данни, но неполагане на общественополезен и участие в престъпна организация през 1986 год.
Обв. Емил Хаджиев е извършил престъпленията при следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства: правдиви обяснения на извършеното, дадени пред органите на предварителното производство и минало осъждане и неполагане на общественополезен труд.
Обв. Мартин Мартинов е извършил престъпленията при следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства: правдиви обяснения на извършеното дадени пред органите на предварителното производство, болест и минало осъждане и неполагане на обществено-полезен труд.
Събраните по делото доказателства сочат, че причините за извършените от обвиняемите престъпления се коренят в неразбиране същността и значението на процесите на единение на българската нация, отричане и несъобразяване с установения в страната ред на управление и ред за обществено спокойствие, обстоятелства, формирани и под влияние на чужда пропаганда. Тези личностни особености са били използувани в дейността на неформалните структури, създадени на националистическа основа, под въздействие на лица и дружества, целящи дестабилизиране на социализма и елиминиране ръководната роля на БКП.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 43, ал. 1 и чл. 235, ал.1 от НПК, Толбухинската районна прокуратура
ОБВИНЯВА:
РЕНИ АЛЕКСОВА ХАДЖИЕВА, Р. 19.3.1956 Г. В С. БОНЕВО, ТЕРВЕЛСКА ОБЩИНА, ЖИВУЩ В ГР. ТОЛБУХИН, БЪЛГ. ГРАЖДАНИН, ОМЪЖЕНА, С ОСНОВНО ОБРАЗОВАНИЕ, НЕ РАБОТИ, БЕЗПАРТИЙНА, НЕОСЪЖДАНА.
НЕВЕН ЕМИЛОВ МИЛЕНОВ, Р. НА 26.4. 1953 Г. В С. ЕФР. БАКАЛОВО, ОБЩИНА КРУШАРИ, ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ, ЖИВУЩ В С. С., БЪЛГ. ГРАЖДАНИН, ЖЕНЕН, С ОСНОВНО ОБР., НЕ РАБОТИ, БЕЗПАРТИЕН, НЕОСЪЖДАН.
ЕМИЛ АСЕНОВ ХАДЖИЕВ, Р. НА 04.04.1943 Г. В С. ЛЪВИНО, РАЗГРАДСКА ОБЛАСТ, ЖИВУЩ В ГР. ВАРНА, БЪЛГ. ГРАЖДАНИН, ЖЕНЕН, С ПОЛУВИСШЕ ОБР., НЕ РАБОТИ, БЕЗПАРТИЕН, ОСЪЖДАН.
МАРТИН ЕМИЛЯНОВ МАРТИНОВ, Р. НА 04.04.1948 Г. В С. ОРЛЯК, ТЕРВЕЛ­СКА ОБЩИНА, ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ, ЖИВУЩ В ГР. ТОЛБУХИН, БЪЛГ. ГРАЖ­ДАНИН, ЖЕНЕН, СЪС СРЕДНО ОБР. ТРУДОУСТРОЕН, НЕ РАБОТИ, БЕЗПАРТИЕН, ОСЪЖДАН.
В ТОВА, ЧЕ:
РЕНИ АЛЕКОВА ХАДЖИЕВА
В гр. Толбухин и други места в страната през м. май 1989 г. в съучастие като съизвършител с обв. Емил Асенов Хаджиев образувала и ръководила група, съставена, с цел да извърши престъпление в страната и чужбина по чл. 273 от НК - престъпление по чл. 321, ал. 1, във вр. с чл. 273, чл. 20, ал.2 от НК.
В гр. Толбухин, от 25 до 29 май 1989 год., при условията на продължавано прес­тъпление съзнателно разгласила неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия, както и да внесат смут в обществото - престъпление по чл. 273, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК.
В гр. Толбухин на 25 май 1989 год. извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение на обществото – престъпления по чл. 325, ал. 1 от НК.
НЕВЕН ЕМИЛОВ МИЛЕНОВ
В гр. Толбухин и други места в страната през м. май 1989 г. е участвувал в група, съставена, с цел да извърши престъпление в страната и чужбина по чл. 273 от НК – прес­тъпление по чл. 321, ал. 2, във вр. с чл. 273 от НК.
В гр. Толбухин, от 25 до 29 май 1989 год., при условията на продължавано прес­тъпление, съзнателно разгласил неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия, както и да внесат смут в обществото- престъпление по чл. 273, във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК.
В гр. Толбухин на 25 май 1989 год. извършил непристойни действия, грубо нару­шаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение на обществото - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
ЕМИЛ АСЕНОВ ХАДЖИЕВ
В гр. Толбухин и други места в страната през м. май 1989 г. в съучастие като помагач с обв. Рени Алекова Хаджиева образувал и ръководил група, съставена, с цел да извърши престъпление в страната и чужбина по чл. 273 от НК - престъпление по чл. 321, ал. 1, във вр. с член 273, чл. 20, ал. 2 от НК.
В гр. Толбухин през м. май 1989 год. при условията на продължавано престъпление съзнателно разгласил неверни твърдения, които са от естество да създадат недове­рие към властта и нейните мероприятия, както и да внесат смут в обществото – престъп­ление по чл. 273, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
МАРТИН ЕМИЛОВ МАРТИНОВ
В гр. Толбухин през м. май 1989 год., при условията на продължавано престъпле­ние, съзнателно разгласил неверни твърдения, които са от естество да създадат недове­рие към властта и нейните мероприятия, както и да внесат смут в обществото - престъп­ление по чл. 273, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
На основание чл. 240, ал. 1 от НПК внасям настоящия обвинителен акт заедно с материалите от предварителното производство за разглеждане от Толбухинския районен съд.
21.08.1989 год.
Толбухин
 
Зам. районен прокурор: (Георги Желев)
 
1. Разноски по делото - общо 168 лв.
 
23.08.1989 г., Толбухин
 
Зам. районен прокурор: (Желев)
 
ПРИЛОЖЕНИЯ СЪГЛАСНО ЧЛ. 235, АЛ. 4 ОТ НПК
 
І. СПИСЪК НА ЛИЦАТА ЗА ПРИЗОВАВАНЕ:
1. Обв. Рени Алекова Хаджиева- ТХ, жк „Балик” бл. 7, вх. Г, ап. 30.
2. Обв. Невен Емилов Миленов – с. Ефр. Бакалово.
3. Обв. Емил Асенов Хаджиев - гр. Варна, жк „Възраждане” бл. 54, вх. 1, ап. 2.
4. Обв. Мартин Емилянов Мартинов - ТХ, жк „Балик” бл. 31, вх. Г, ап. 4.
5. Св. Меди Доганов Доганов - Пазарджишки затвор (т. 2, л. 1-25).
6. Св. Давид Асенов Хаджиев - Пазарджишки затвор (т. 2, л. 28-40).
7. Св. Юрий Демиров Орманов - Варна, ж.к. „Възраждане” бл. 67, вх. 1 (т. л. 43-65).
8. Св. Анна Христова Хаджиева – Варна, жк „Възраждане” бл. 54, вх. 1, ап. 2 (л. 56-60).
9. Св. Атанас Филипов Соколов - Варна, ул. ”Вела Благоева” бл. 21, вх. А, ст. 177 (л. л. 69-71).
10. Св. Кинчи Георгиева Белчева – Варна, телеграфист Цент. Варна (л. л. 80).
11. Св. Таня Димитрова Мартинова - ТХ, жк „Балик”, бл. 31, вх. Г, ап. 4 (л. л. 81-99).
12. Св. Ема Христова Хаджиева – ТХ, жк „Балик” бл. 39, вх. А, ап. 16 (л. л. 100-112).
13. Св. Грациева Ангелова Щерева – ТХ, ул. „Бойчо Огнянов” N 6 (л. л. 113-124).
14. Св. Румяна Асенова Аргирова – ТХ, ул. „Хаджи Димитър” N 84 (л. л. 125-132).
15. Св. Сузана Демирева Силекова – с. Бакалово (л. л. 133-140).
16. Св. Невена Арсенова Мутафова - с. Бранище (л. л. 141-144).
17. Св. Ана Минкова Бакалова – ТХ, ул. „Ясна поляна” № 2 вх. А, ап. 18 (л. л. 147-148).
 
Копие. Машинопис.



[1]Запазена е призовка на Рени Хаджиева - съпруга на Неджметин Хак. Истинското й име е Ръфкие Али – Сравни още със спомените на Исмет Исмаил „Искам това да се знае, да не се забравя и никога да не се повтаря и Разказ на Неджметин Хак.


№ 54

С П Р А В К А за лишения от свобода МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ от затвора в Па­зарджик

Роден на 29.03.54 година в с. Пчеларово, Варненска област, живущ в София, български гражданин с възстановено име, женен, неосъждан, с висше образование, научен сътрудник към БАН.

С присъда по НОХД № 102/87 г. на Варненския окръжен съд е осъден на 10 години лишаване от свобода по чл. 109 от НК за това, че от лятото на 1985 г. до м. юни 1998 год. в съучастие образували и ръководили организация, с цел из­вършване на престъпле­ния против НР България, отслабване на властта, разст­ройване и подриване на промиш­леността, транспорта, селското стопанство и другите стопански отрасли.

Постъпил в затвора на 22.12.1986 година, с начало на изтърпяване на наказанието 12.06.86 год.

Към 1.01.1990 година е изтърпял:

Фактически: 3 год. 5 мес. 18 дни

От работа: 1 год. 27 дни[1].

Указ 1811/88 г.: 1 година [Става въпрос за помилване, за намаляване наказанието с 1 година – бел. съст.]

Всичко: 5 години 7 мес. 15 дни

Остатък: 4 год. 4 мес. 15 дни

Силно националистически настроен.

Лидер на група с протурска насоченост. С отрицателно отношение към възродителния процес и социалистическия строй. [Подч. от съст.]

 

ЗАМ.-НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „ЗАТВОРИ” – МВР: (п) Не се чете

5919/22.12.89 г.

 

Досие на Меди Доганов Доганов, архивен № 7214/89 [г.], л. 10.

 

 

 




[1]Това са 50% от общо положения труд, т. е. от 2 години и 54 дни. Останалото време 1 го­дина, 4 месеца и 12 дни от фактически изтърпените 3 години, 6 месеца и 18 дни, са прекарани от Доган в пълна изолация, карцери и 2 гладни стачки.
 


№ 55

Справка

Относно: Участието на Меди Доганов Доганов в противодържавни структури София, 17.I.1990 г.

 

Министерство на вътрешните работи

Главно следствено управление

Рег. № И-3. Екз. № 1, 17.01.1990 г.

МВР- Поделение 72900

Вх. № 110 18.01.1990 г. ПГУ-ДС

Др. ген. Т. Генов за сведение, 17. I.90 г.

Др. Георгиев К/Д (п) 24.I.[1990 г.]

 

През 1986 г. в СГУ-МВР приключи разследване срещу участниците в противодържавната организация, изградена в Североизточна България.

По събраните от делото доказателства се установи, че Меди Доганов заедно с други лица още през лятото на 1985 г. предприели действия по образуването на нелегална противодържавна организация в Толбухински и Варненски окръзи. По-късно орга­низацията изградила разклонения в Шуменски окръг, а отделни дейности са извършвани в гр. София, Кърджалийски, Силистренски, Търговищки и Разградски окръзи.

Целта на противодържавната структура е била създаване на широко неле­гално движение сред лицата с възстановени имена за съпротива срещу възроди­телния процес чрез агитация и подстрекаване към вредителска дейност в икономиката и разпространение на материали с вражеско и клеветническо съдържание. В изготвената и разпростра­нена „програма” на организацията са из­ложени подробно начините за политическа, ико­номическа и религиозна борба. През месеците януари, март и юни 1986 г. са разпростра­нени множество призиви с клеветническо съдържание и подстрекаване към вредителска дейност. Отправени са писмени апели за бойкотиране на изборите. Като лидер на орга­низацията Меди Доганов установил връзка със служителя на турското консулство в гр. Пловдив Наджи, на когото предал писмени материали от името на организацията с цел настройване на международната общественост срещу на­шата страна. Доганов активно е участвал в изготвянето на програмните документи и организирал ядро на противодър­жавната организация на територи­ята на гр. София. За цялостната му дейност като учре­дител и ръководител на про­тиводържавната организация през 1987 г. Доганов беше осъ­ден от Варненския окръжен съд на 10 години лишаване от свобода.

По време на изтърпяване на наказанието си в Старозагорския [и Пазар­джишкия - бел. съст.] затвор през пролетта на 1989 г. Доганов с участието и на други затвор­ници изготви и разпространи писмени документи, в които от националистически пози­ции разглежда състоянието на правата на човека в Бъл­гария. В „Отворено писмо” адресирано до конференцията по човешките измерения в Париж (м. май 1989 г.) той подлага на критика мероприятията по възродителния процес и апелира към европейската общест­веност да упражни на­тиск срещу България за даване статут на малцинство на ислямизи­раните българи. Освен това приготвил „Протест” до Държавния съвет на НРБ с искания за амнистия на политическите затворници и предоставяне на по-широки религиозни права на мюсюлманите в България.

В тази връзка Доганов беше приведен в ареста на ГСУ-МВР от 12 юни до 24 юли 1989 г., за да се установи съпричастността му към възникналите след 20 май 1989 г. без­редици в някои селища на страната. При разпитите се изясни, че Доганов и неговите съучастници имат отношение към демонстративни прояви на българи-мюсюлмани от гр. Толбухин, довели до нарушаване на обществения ред в града на 25 май 1989 година.

На основание чл. 15 от НПК, Доганов беше официално предупреден, че ако в бъдеще извършва неправомерна дейност, свързана със съзнателно разгласяване на неверни твърдения от естеството да създаде недоверие към властта или нейните мероприятия, ще му бъде потърсена наказателна отговорност по чл. 273 от НК. Доганов писмено декла­рира, че с оглед настъпилите промени във вътрешно-политическата обстановка в стра­ната ще преустанови всякакви действия, нарушаващи порядките в затвора. В същото време заяви, че и в бъдеще ще остане противник на мероприятията по възродителния процес и не е склонен да възприеме нашите аргументи.

 

Главен следовател: Майор:(п) А. Александров

 

Архив на Националната разузнавателна служба (АНРС), ф. 1, а. е. 7566 (Дело № 11372, т. V), л. 165-167. Оригинал. Машинопис; Публикувана в: Ангелов, Веселин. Сек­ретно. Протестните акции..., цит. сб., с. 261-263.

 

 

№ 56

Справка относно Меди Доганов Доганов (Ахмед Доган) от април 1990 г.

 

СТРОГО СЕКРЕТНО! КОПИЕ! [София, 23.І.1990 г.]

ДЪРЖАВЕН СЪВЕТ

НАЦИОНАЛНА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА

Рег. № 4848

[IV] 1990 г.

 

(Подробни данни за дейността му като агент на ДС – публикувана във: Веселин Ангелов. Ахмед Доган. Документална биография (1954-1990), С., 2011, 400 с.; Веселин Ангелов. Лично! Строго секретно! Държавна сигурност срещу неформалните организации в България (1987-1989), ДОКУМЕНТИ, Първо издание, С., 2012, 948 с.)

 

През 1987 г. е осъден от Варненския окръжен съд на 10 години лишаване от сво­бода за дейност като учредител и ръководител на нелегална противодържавна организа­ция.

По време на изтърпяване на наказанието си в Старозагорския затвор (и Пазарджишкия – бел. съст.), през про­летта на 1989 г., Доган, с участието и на други затворници изготвил и разпространил писмени документи, в които от националистически позиции разглежда състоянието на правата на човека в България. В „Отворено писмо”, адресирано до Конференцията по човешките измерения в Париж (май 1989 г.), той подлага на критика мероприятията по възродителния процес и апелира към европейската общественост да упражни натиск срещу България за даване статут на малцинство на ислямизираните българи. Освен това подготвил и протест до Държавния съвет на НРБ с искания за амнистия на политическите затворници и предоставяне на по-широки религиозни права на мюсюлманите в България.

(За създаването на ДПС – бел. съст.)

 

Отп. в 1 екз., Изп. 05/22184, Нап.: Велева/23.1.1990 г.

 

АНРС, ф. 1, а. е. 7566, дело № 11327, т. V, л. 174-181. Копие. Машинопис.

 
//Продължава/
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.