Добре дошли в моя блог!

Ще публикувам тук резултатите от моите изследователски търсения с надеждата, че наученото от мен ще достигне до по-широк кръг от хора, които нямат времето и възможностите да черпят познания за най-новата история на България директно от архивите.

Съзнавам, че посветих живота си на тази част от историята, която все още е жива, спорна и за жалост разединява хората. Част от "героите" в моите книги и сборници са наши съвременници, срещаме ги по улицата, гледаме ги по телевизията. Аз не съм съдник, нито адвокат. Стремя се да излагам автентични исторически факти и да оставям читателите сами да правят изводи.

Всяка моя книга, всяка статия, сборник, всяко интервю или научнопопулярно четиво, което написах в последните 20 години, ми носеше нови врагове, но и нови приятели. За част от моите убеждения на историк и изследовател платих висока цена - много хора, почитатели на определена политическа сила, се разпознаваха в едни или други факти, които публикувах, и започваха да ме считат за техен "враг". Аз не съм нито "приятел", нито "враг" на която и да е политическа сила, на който и да е политик. Аз съм историк и такъв ще бъда винаги.

Ще се радвам, ако публикуваното тук ви даде нови знания, нов поглед върху съвременната политическа история на България и нов повод да се гордеем, че сме българи.

С уважение,

Веселин Ангелов


13 май 2009

Протестните акции на турците в България (януари-май 1989 г.)


Предговор

Майските протести на турците в България и предшествалите ги събития (януари – май 1989 г.) са сред въпросите от най-новата българска история, които са обект на немалко коментари, анализи и интерпретации. В преобладаващите случаи повод за тях са навършващи се годишнини, а през 2009 г. - изминалите двадесет години от тяхното избухване и брутално потушаванe. Най-често на тях в отговор на журналистически въпроси и в своите спомени се спират активните участници в създадените по това време неформални организации, пряко или косвено замесени в тяхната подготовка и протичане. Историците на най-новото време също им отделят подобаващо внимание в своите съчинения. Особено когато им се налага да разглеждат и поясняват протеклите процеси, събития и явления през последната от историята на комунистическа България 1989 година.
„Бурната” 1989, както мнозина сполучливо я наричат, е наистина богата на вълнуващи, понякога драматични и кървави събития, някои от които белязват края на 45-годишната диктатура на българските комунисти. И всички са съгласни, че сред тях са споменатите протести на турците в България. Като цяло изглежда, че в оценките и възстановките на тази в известен смисъл противоречива страница от българската история има единодушие: за тяхната предистория, причините и поводите, които са ги породили и предизвикали, за последиците и за редица други въпроси като въздействието върху турската общност на тогавашните неформални организации като катализатор на борбата им за преустановяване на асимилацията; създаването и ролята на появилите се самородни турски неформални организации; за организирането и мобилизирането на малцинството да предприеме протестите като последна фаза на съпротивата срещу побългаряването; за целите, които протестиращите си поставят: спиране на асимилацията и извоюване на малцинствени права и свободи. И още: за външното въздействие, международната подкрепа и особено от ефира на свободните западни радиостанции, влиянието на перестройката в СССР и неочакваните политически промени в някои източноевропейски комунистически страни и др.
С някои изключения няма различия и по хронологията на събитията, въпроса за бруталното смазване на протестите от репресивните органи, за жертвите, международния отзвук, последиците, включително и във вътрешнополитически аспект, за реакцията на управляващия страната комунистически елит.
Има и спорни въпроси. Един от тях, при това доста оспорван, е този за действителните подбудители, за истинските организатори на протестите, или както повечето от спорещите се изразяват, за това „кой е запалил клечката” и е понесъл „факела” на протестите? Спорно е дали известните лидери на неформални организации, в това число и на създадените турски такива, са действителните им инициатори и организатори. Изглежда, че точно по този въпрос спорът е най-яростен и е съпътстван с взаимни обвинения дори и между стари политически приятели. И с почти двадесетгодишна продължителност.
Известните интерпретации на събитията като цяло се основават на спомени на живи участници, на второстепенни източници, вестникарски и радиопубликации. Рядкост при опитите за тяхното цялостно изясняване е използването на оригинални източници, каквито се оказва, че има предостатъчно. Малко известно например е, че за събитията през януари-май 1989 г. и особено за майските протести в архива на бившата Държавна сигурност е съхранено значително документално наследство, което дава еднозначен отго­вор на повечето, в това число и на спор­ните въпроси. То наистина е голямо и е невъзможно да се оповести цялото и наведнъж. Възможно е публикуването само на най-важните документи и най-вече на тези, които да­ват отговори на споменатите дискусионни въпроси. Тъкмо та­кава е и целта на настоящия документален сборник, който е продължение на усилията да бъдат изяснени редица въпроси от провежданата през 1984-1989 г. по вина на управляващата комунистическа върхушка в България насилствена асимилация на турците.
В сборника са поместени 85 документа. Преобладаващата част са оригинални ежедневни и седмични справки и информации за оперативната обстановка в областите, където живее компактна маса от турската общност. Или както се сочи в документите, за настроението и поведението на „лицата с възстановени имена”.
Основният стре­меж е да се изло­жат възможно най-голям обем факти за протеклите събития, процеси и явления сред туркото национално малцинство в периода от 1.І.1989 г. до 10.VІ.1989 г. Само няколко документа са извън споменатия хронологичен обхват, но са цитирани, защото са пряко свързани с темата.
Документите се оповестяват в тяхната хронологическа последователност и цялост. Превес се дава на тези от тях, които допринасят най-съществено за разкриване на обективната истина по спорните въпроси. Почти всички документи се публикуват за първи път. Незначителна част се об­народват повторно, защото са ключови за изясня­ване на проблематиката. Такива например са извадките от интервюта на журналистката от радио Свободна Европа РумянаУзунова с участници в неформалните дружества и в самите протести, няколко документа от архива на ДС и архива на Политбюро и ЦК на БКП, от които става ясно каква е съпричастността на неформалите организации и техните лидери към движението на турците за спиране на асимилацията и извоюване на малцинствени права и свободи и др., реакцията на управляващата комунистическа върхушка и предприетите мерки, в това число и репресивни, за продължаване на асимилацията, потушаване на протестите и „овладяване” на критичната ситуация.
Незначителна част от документите са предадени със съкращения на части, които не се отнасят до темата или съдържат повтаряща се ин­формация.
Повечето документи са оригинални, подредени са хроноло­гично и носят своите ори­гинални заглавия, от които е ясно какво е съдържанието им, датата, годината и мястото на създаване. Само за няколко документа, които нямат загла­вия, са из­готвени кратки ано­тации. Запазени са стиловите особености на документите, правописът, ори­гинал­ността на текста. Коригирани са само забелязани груби печатни и правописни грешки. В скоби са поставени подразбиращи се по сми­съл изпуснати думи и изрази, отбелязани са местата с пропуснатата повта­ряща се и маловажна информация.
Сборникът е съставен от съхранявани в Архива на Министерството на вътрените работи на Р България и Централен държавен архив документи.
Ст. н. с. д-р Веселин Ангелов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.