Добре дошли в моя блог!

Ще публикувам тук резултатите от моите изследователски търсения с надеждата, че наученото от мен ще достигне до по-широк кръг от хора, които нямат времето и възможностите да черпят познания за най-новата история на България директно от архивите.

Съзнавам, че посветих живота си на тази част от историята, която все още е жива, спорна и за жалост разединява хората. Част от "героите" в моите книги и сборници са наши съвременници, срещаме ги по улицата, гледаме ги по телевизията. Аз не съм съдник, нито адвокат. Стремя се да излагам автентични исторически факти и да оставям читателите сами да правят изводи.

Всяка моя книга, всяка статия, сборник, всяко интервю или научнопопулярно четиво, което написах в последните 20 години, ми носеше нови врагове, но и нови приятели. За част от моите убеждения на историк и изследовател платих висока цена - много хора, почитатели на определена политическа сила, се разпознаваха в едни или други факти, които публикувах, и започваха да ме считат за техен "враг". Аз не съм нито "приятел", нито "враг" на която и да е политическа сила, на който и да е политик. Аз съм историк и такъв ще бъда винаги.

Ще се радвам, ако публикуваното тук ви даде нови знания, нов поглед върху съвременната политическа история на България и нов повод да се гордеем, че сме българи.

С уважение,

Веселин Ангелов


29 април 2009

Строго поверително! Асимилаторската кампания срещу турското национално малцинство в България (1984-1989)

№ 134. Разговор в МВнР с посланика на Турция Йомер Лютем, по време на който се разисква възникналата нова ситуация в българо-турските отношения, и му се връчва заявлението на Тодор Живков от 29.V.1989 г., а той предава устно отговорът на турския министър-председа­тел Тургут Йозал, София, 6.VІ.1989 г.

Паметна бележка От Марин Райков – аташе в отдел “Трети” на МВнР
Относно: Среща на др. Стефан Стайков, посланик, началник на отдел “Трети” с господин Йомер Лютем, посланик на Република Турция у нас

На б юни 1989 година др. Стефан Стайков, началник на отдел "Трети" прие по негова молба г-н Йомер Лютем, посланик на Република Турция у нас. След размяна на обичайните думи на вежли­вост др. Стайков изтъкна:
"Г-н Посланик, както знаете на 29 май 1989 година Предсе­дателят на Дър­жавния съвет на НР България Тодор Живков по българ­ската телевизия даде изяв­ление. Възложено ми е да Ви предам ориги­налния му текст на български език, както и негов превод с молба да ги изпратите на Държавното ръководство на Ре­публика Турция. Това наше желание произтича от обстоятелството, че в изявлението на на­шия Държавен глава се засягат ключови за двустранните ни от­ношения въпроси;
- поради същите съображения напоследък в министерството на външните работи се проведоха срещи с ръководни представители на Министерството с пос­ланиците, акредитирани в София и на които също беше връчен текста на изявлението. Дадени бяха и някои разяснения по него, тъй като редица от акредитираните у нас посланици не са така задълбочено запознати с тези проблеми - с Вас разбира се, случаят не стои така;
- Не влиза в моите намерения да анализирам подробно изявлението. Така:
- няма да се спирам на принципиалната постановка на изявлението, отна­сяща се до произхода и развитието на българската нация. Тя е известна, както е известна и вашата позиция по този въпрос;
- няма да засягам и принципите, на които трябва да се градят отношенията ни, тоест принципите и положенията от Заключи­телния акт от Хелзинки, Устава на ООН и т. н.;
- Едно внимателно проучване на изявлението на Председате­ля на Държав­ния съвет показва, че това е стъпка с голям положителен заряд, тъй като наред с моментите, които отразяват отношението на българската страна към отделни ас­пекти на българо-турските отноше­ния, изявлението е насочено към бъдещето на нашите отношения, към извеждането им от сегашното състояние на застой.
В тази връзка бих желал да привлека вниманието Ви към някои елементи, съдържащи ее в този документ, тъй като те представ­ляват реален интерес и са на­сочени да съдействуват, щото българо-турските отношения да поемат пътя към тяхното нормализиране. По-конкретно:
- Председателят на Държавния съвет на НРБ изтъкна, че съобразно пос­ледните промени в нашето законодателство - имат се предвид законите за задграничните паспорти, за българското граж­данство, наказателаният кодекс и амнистията - "на всеки български гражданнин да се дава възможност да пътува, където поиска, в която да е част на света, да влиза непосредствено в съприкосно­вение с най-доброто, което е създала цивилизацията на нашата планета". Така е създадена възможност в духа и на основата на общоприети международни договорености в рамките на общоевропейския процес - Хелзин­ки и Виена, по ко­ито България и Турция са страни, да се излезе от задънената улица в нашите от­ношения. По естествен път, без да бъдат подтиквани от когото и да било, българските граждани, по силата на измененията в споменатите закони и в съответствие с желанието си, могат да осъществяват свободно движение извън страната - да посеща­ват други държави временно или да остават и да живеят там;
- В изявлението на Държавния глава се посочва, че очак­ваме турската страна "да отвори границите за всички български мюсюл­мани, които желаят да отидат в Турция временно или да останат да живеят там". Добавя се, че "Турция би следвало да отвори границите си за света съгласно международните норми и договорености, така както направи НРБ".
- Ние очакваме турската страна, в съответствие с много­кратно заявяваната от нея готовност, на практика да осъществява това движение и човешки контакти, без да се отправят искания, които опровергават декларираната. добра воля и досегашните изявления. Така българската страна смята, че Виенските до­говорености и приетите от България изменения в споменатите закони правят без­предметно и из­лишно поставянето на въпроса за "изселническа спогодба", още повече, че той е снет окончателно от двустранните отношения от най-високо ниво - известни са договореностите между президентите на двете страни от 1982 година. Промените в законодателството се отнасят за всички български граждани, а не само за онези, които желаят да за­минат за Турция, и ясно е, че не можем да сключваме двустранни спо­годби с всички онези страни, които наши граждани биха желали да посетят временно или да останат да живеят там;
- Доколкото българо-турските отношения се намират в сло­жен период на развитието си и пред двете страни стои задачата съв­местно да се търсят взаимно приемливи пътища за преодоляването му, именно заради това, особена важност придобива необходимостта, що­то ръководните държавни и обществени политически дейци, с действия­та си и с изявленията си да не нажежават още по­вече атмосферата, а да се проявява чувство за отговорност и съзнание за преодоляването на натрупаното недоверие. Нашият държавен глава заявява: "И днеш­ният ден, и бъдещето на Турция и България са в нормалните добросъ­седски отношения между тях и на Балканите".
Нашият държавен глава изтъква в изявлението си, че НРБ винаги се е стре­мяла да поддържа добросъседски отношения с всички балкански страни, в т. ч. и с Република Турция. Ние сме за добросъседски, хуманни и цивилизовани отношения. Председателят на Държавния съвет заяви, че що се отнася до реалните проблеми на нашите отношения, наследени и нови, ние сме готови, из­хождайки от международните реалности, да ги обсъждаме на всички равнища, както между впрочем това сме правили и до сега.
Завършвайки, предавам Ви, господин посланик, изявлението на нашия Държавен глава с молба да го изпратите на вашето държавно ръководство и да го информирате за позициите на НР България, изложени в него. Благодаря Ви за вниманието. Заповядайте един текст на български език и един на английски, който надяваме се, достатъчно точно отразява съдържанието на изявлението.
Й. Лютем: "С удоволствие, господин Стайков, приемам текста, който ми връчвате. От изявлението, което направи уважаемият господин Председа­тел на Дърнгавния съвет вече изтече една седмица. Още щом го чухме, ние изготвихме, доколкото ни позволяваха възможностите, един текст в превод и го изпратихме в Анкара.
Веднага след като въпросното изявление бе направено от уважае­мия г-н Тодор Живков, нашият Министър-председател Тургут Йозал, който се намираше в Брюксел на сесията на НАТО направи изказване, което може да се счита за пряк отговор на изявлението на уважаемия Председател на Държавния съвет на НРБ. В сравнение с изявлението, то разбира се, е много по-кратък и ако разрешите, както Вие се спряхте на основните моменти в изявлението на г-н Живков, така и аз ще засегна съдържание­то на отговора, който то получи от страна на нашия министър-председа­тел. Същевременно след тази наша среща ще имам грижата да Ви изпратя точния текст на изказването, направено от г-н Т. Йозал. В най-общи линии то гласи: "Искам да вярвам, че изявлението на г-н Тодор Живков не е про­пагандно изявление направено по повод конференцията в Париж. През 1988 г. ние ясно заявихме, че нашите две страни биха могли да подпишат изселническа спогодба, по силата на която желаещите да напуснат България биха могли да се изселят. Това наше предложение бе отхвърлено от българската страна. Но ако тя е променила своето ста­новище, ние имаме готовност да седнем заедно на масата за преговори и да изготвим и подпишем такава изселническа спогодба.
Но същността на въпроса не е в това. Би трябвало по-скоро бъл­гарската страна да започне да се отнася с уважение към човешките права на тези, които ще останат да живеят в България. Необходимо е българ­ската страна да приведе сво­ите действия спрямо тези хора в съответ­ствие с европейския процес.
Разбира се, ако желаете бихме могли да седнем и да говорим и по двата текста. Ако предпочитате, можете да препратите текста на изявлението, направено от г-н Т. Йозал на Вашите ръководители, с които да го обсъдите. След 10 дни аз напускам България, но до тогава съм на Ваше разположение. Надявам се все пак, че ще ми оставите дос­татъчно време поне да си събера куфарите."
Ст. Стайков: "Бих желал да изкажа удовлетворението си от това, че госпо­дин посланикът внимателно изслуша съображенията, които по поръчение на ръ­ководството си изложих. От своя страна аз изслушах с голям интерес това, което г-н посланикът изложи от заявлението на г-н Тургут Йозал, направено в Брюксел. С интерес бих проучил и оригиналния му текст. Това ще бъде направено със зас­лужаващо внимание. Същевременно бих си позволил да изложа две съображения:
- Би било голяма грешка изявлението на др. Тодор Живков да се разглежда в пропаганден план. Това е едно съдържателно изявле­ние, съдржащо принципни положения и политически постановки от съществено значение. Затова се сметна за необходимо неговият текст да бъде предаден на турското държавно ръководс­тво, за да може то по-внимателно да го проучи.
- Второто ми съображение вече е надминато от живота - става дума за ви­зите, които се издаваха за Австрия. Тогава бе трудно да се осъществи премина­ване на турската граница и това наложи търсенето на други пътища за удовлетво­ряване желанията на някои български граждани. Сега този въпрос практически не стои, защото българ­ските граждани, които желаят да посетят Турция в момента пътуват свободно през границата.
Между другото, ако не се лъжа в една информация от печата про­четох, че изявлението на г-н Т. Йозал е било направено преди той да се е запознал с пълния текст на декларацията, направена от др. Тодор Живков."
Й. Лютем: "Сигурно е бил запознат с този текст, щом се позовава на него в своето изказване."
Ст. Стайков: "Доколкото си спомням, самият той споменава, че разпо­лага с резюме на изявлението".
Й. Лютем: "докладван му е пълният текст на изявлението. А сега бих искал и аз да се спра на някои моменти:
- През последните дни някои хора идват в нашата страна и Турция не само че не създава пречки, но ги приема без входни визи. Но те идват с по един куфар. Често носят само по няколко лева или долара в джоба си, което ги поставя в по­ложение на крайна бедност. От техните изявления, които намират място в турската преса, ние раз­бираме, че не желаят да идват в Турция по този начин. При това поло­жение се създава впечатлението, че тези хора се изпращат в нашата страна против желанието си.
Те биха желали да носят със себе си това, което са припечели­ли в България. Виждам, че както сред турското обществено мнение, така и сред световната об­щественост не прави добро впечатление изпращане­то на тези български граждани в Турция пряко волята им и с по един куфар. Още едва стъпили на тур­ска земя тези хора започват да се оплакват от България. Ако имаха възможност да вземат със себе си своето имущество, те вероятно не биха се оплаквали до такава степен. Ето това налага изготвянето и подписването на изселническа спогодба, която да реши тези въпроси.
Сега, при това положение, с течение на времето емоционалните натрупва­ния сред турската общественост ще растат. Хората стъпват на турска земя със сълзи на очи. Така че, при сегашното положение пред­стои и аз, и моят заместник да поставяме този въпрос, а Вие от своя страна да изразявате негодувание от на­личието в Турция на антибъл-гарска пропаганда. Вие сигурно ще споделите мо­ето мнение, че който напуска Вашата страна, трябва да я напуска доволен. А не­щата не стоят така. Отиването на тези хора в Турция по този начин ще продължи да създава проблеми за двустранните отношения, дори и след като тези хора на­пуснат България. Бих Ви припомнил Вашите оплаквания от действията на изселническата организация в Турция.
Разбира се, подчертавам тези неща само мимоходом и съм далеч от мисълта да се впускам в полемика. Като цяло трябва да се знае, че турската граница е от­ворена, както заяви г-н Тургут Йозал."
Ст. Стайков: "Бих желал да направя един коментар на това, което г-н пос­ланикът сподели:
- Линията, залегнала в изявлението на др. Живков има принципиално значе­ние за нашите отношения. Въпросът за това, дали има необходимост за сключване на изселническа спогодба също намира отговор в него, и в този смисъл аз вече изложих някои аргументи. Независимо от това бих желал да до­бавя, че за нас не съществува проблем, който да поражда необходимост от сключване на изселническа спогодба. Защо? Защото българското законодателс­тво, което приехме, дава възможност всеки български граждани, който желае да напусне временно или за постоянно нашата страна, да помисли зряло и свободно и безпрепят­ствено да отпътува.
Всеки български гражданин може да отиде в определена страна, и по свои причини, ако желае това, да остане в нея. При това нищо не пречи той да се върне в България или-чрез пълномощно неговите близки да се разпореждат с имущест­вото му. Със своите материални средства всеки може да разполага в съответствие с разпоредбите, действащи в нашата страна и които са валидни за всички страни. Това се отнася както за Турция, така и за САЩ или за която и да е друга страна Това е едно допълнително съображение, при което отпада необходимост­та от сключване на изселническа спогодба.
Другата ми забележка е по повод на това, което казахте за пристигащите в Турция, които носят със себе си ограничен багаж. Ако тези хора отиват с намерение за временно пребиваване, това не може да бъде проблем, защото те ще посетят свои познати или роднини. Очевидно, те са си направили сметката как ще живеят по време на преби­ваването си. Ако намеренията им са за трайно установяване, трябвало е още от България да си уредят материалните въпроси и в съответствие с действащите разпоредби биха могли да изнесат имуществото си. Успо­редно с това, съществуващите правни разпоредби предвиждат възможност тези наши граждани да се разпореждат с имуществото си чрез издаване на пълномощни на близки и роднини, намиращи се в нашата страна.
Що се отнася до емоциите, те винаги са били налице, когато някой реши да напусне страна в която е живял, за да отседне в друга.
Това е разбираема причина за емоционален шок. Важното е в случая е и да не се насочват чувствата на тези хора, да не се разгръщат в негативен план от гледна точка на отношенията между нашите две страни."
Й. Лютем: "Това е доста трудно. Една част твърдят, че са били буквално експулсирани. Поне така пишат нашите СМИ. Такива са техните изявления."
Ст. Стайков: "Това определено не е така. Който е пожелал да напусне Бъл­гария е връчил молба за издаване на паспорт, на виза и т. н. Никой няма нито на­мерение, нито интерес да гони български граждани от на­шата страна."
Й. Лютем: "Те твърдят, че са изгонени."
Ст. Стайков: "Има лица, които са заинтересовани от поддържане на напре­жение в отношенията ни чрез средствата за масова информация. В цял свят хо­рата пътуват от една страна в друга без това да е обект на негативни коментари от страна на СМИ. Има българи, които пътуват за Западна Европа, за Канада и САЩ. Има хора, които идват от други страни, за да отседнат в България. Всеки от тях преживява някакъв емоционален шок или носталгия."
Й. Лютем: "Тези хора твръдят, че са били изгонени поради участие в демон­страции и гладни стачки. По време на тези протестни акции били фотографирани, след което им връчили паспорти, натоварили ги на влака и ги изпратили насила в Турция. Това дава отрицателно отражение върху общест­веното мнение в нашата страна."
Ст. Стайков: "Бих направил коментар на това, което споменахте за демонс­трациите и гладните стачки. Истина е, че в определени райони на страната преди време се получи известно напрежение. Информации за това се появиха в печата. Но там се обръщаше много голямо внимание и на външния фактор, който предизвика това напрежение. Имам предвид този фактор, който увлече някои наши граждани, подложени в продължение на дълго време на такива внушения, в прояви, които предизвикаха покачване на напрежението в тези райони. Решението на тези хора да напуснат Родината си е свързано с въздействието на този външен фактор. По същество тези хора стават жертва на нужди внушения."
Й. Лютем: "Благодаря Ви за срещата. Тя беше много полезна. Ако раз­пола­гам с още време, ние можем още да обсъждаме тези въпроси, а след като отпътувам, Вие ще ги разглеждате с временно управляващия или с моя замест­ник."
Ст. Стайков: "Господин посланик, ние ценим много развитието на българо-турските отношения и си даваме сметка, че тяхното положително развитие изис­ква усилия. Особено в този труден момент. Ние винаги сме на разположение за провеждането на такива задълбочени разгово­ри, които са обрънати с лице към бъдещето на нашите двустранни отношения."
Срещата продължи 1 час и 1О минути. На нея присъстваха др. Дончо Пеев - зав. секция "Турция" и др. Марин Райков - аташе в отдел "Трети".

Изготвил: (п) М. Райков

ЦДА, ф. 1 б, оп. 63, а. е. 163, л. 1-11. Копие. Машинопис.

Ангелов, Веселин. Строго поверително! Асимилаторската кампания..., цит. сб. ,с. 611-617.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.