Пиринска Македония в българоюгославските отношения /1944-1948/

Първа глава

По пъ­тя към по­сте­пен­но­то ус­та­но­вява­не на
ма­ке­до­нис­тка­та тео­рия и прак­ти­ка в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния

(ав­густ 1944 - ав­густ 1946 г.)

 1.Опи­ти­те за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към Югос­ла­вия (август-де­кем­ври 1944 г.)

Въ­про­сът за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към Югос­ла­вия през есен­та на 1944 г. е обект на ана­лиз в раз­ра­бот­ки на ня­кол­ко бъл­гар­ски ав­то­ри.1 Из­ло­же­ни­те фак­ти и ин­тер­пре­та­ции­те по въ­про­са в тях по­дпо­ма­гат зна­чи­тел­но уси­лия­та за не­го­во­то из­яс­ня­ва­не. Има оба­че как­во още да се до­ба­ви. За­то­ва  ще се опи­та­ме да пре­дста­вим и ед­но дру­го мне­ние за раз­воя, ха­рак­те­ра и ре­зул­та­ти­те от за­дку­лис­ни­те до­го­ва­ря­ния за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния между­ ръ­ко­вод­с­тва­та на ЮКП и МКП от ед­на, и БРП(к) от дру­га стра­на. То е про­дъл­же­ние на опи­та ни да из­яс­ним от­дел­ни де­тай­ли на про­бле­ма в две пуб­ли­ку­ва­ни не­от­дав­на съ­об­ще­ния и в един ди­сер­та­цио­нен труд.2

Още по вре­ме на вой­на­та ма­ке­дон­ският въ­прос е обект на за­дку­лис­ни до­го­ва­ря­ния между­ ръ­ко­вод­с­тва­та на ЮКП, МКП и БРП(к). Спор­ни­те въ­про­си се до­у­точ­ня­ват със съ­вет­ско­то ръ­ко­вод­с­тво, по­лзва­що се с пра­во­то да бъ­де “без­при­страс­тен” ар­би­тър по един без­спор­но не­съ­вет­ски про­блем. Фак­ти­те со­чат, че ка­то стра­на в те­зи без­при­нцип­ни до­го­ва­ря­ния ръ­ко­вод­с­тво­то на бъл­гар­ска­та ком­пар­тия пре­да­ва без ка­къв­то и да е на­тиск бъл­гар­ски­те на­цио­нал­ни ин­те­ре­си. То при­е­ма без­пре­кос­лов­но всич­ки югос­лав­ски и­ска­ния, съ­гла­ся­ва се с всич­ки “дру­гар­ски” съ­ве­ти, ид­ва­щи от Мо­сква. БРП(к) се до­го­ва­ря по ма­ке­дон­ския въ­прос и в час­тност за бъ­де­ще­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния тай­но, зад гър­ба на бъл­гар­ския на­род и съ­юз­ни­ци­те си в ОФ. Ко­му­нис­ти­че­ска­та про­па­ган­да и ис­то­рио­пис ук­ри­ва­ха фак­ти за то­ва ро­доот­стъп­но по­ве­де­ние, за­щи­та­ва­ха вер­сия­та, че пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво с це­на­та на го­ле­ми уси­лия и “ком­про­ми­си” от­стоя­ва­ло на югос­лав­ския “на­тиск” и до­ри за­щи­та­ва­ло на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си и те­ри­то­риал­ната ця­лост на стра­на­та. Подобни твърдения се тиражират и след 1989 г. 3

Ис­то­рия­та на бъл­га­ро-югос­лав­ски­те за­дку­лис­ни до­го­ва­ря­ния за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния през есен­та на 1944 г. и ре­зул­та­ти­те от тях оп­ро­вер­га­ват на­пъл­но по­до­бни ли­ше­ни от ар­гу­мен­ти твър­де­ния.

В го­ди­ни­те на вой­на­та югос­лав­ска­та по­зи­ция за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос е яс­на и пра­во­ли­ней­на. ЮКП лан­си­ра идея­та за съ­зда­ва­не на Юж­нос­ла­вян­ска фе­де­ра­ция, в коя­то би мог­ла да вле­зе и Бъл­га­рия и тя се спо­де­ля на­пъл­но от БРП(к). На пър­ва­та се­сия на Анти­фа­шис­тко­то ве­че от ноем­ври 1942 г. в Би­хач офи­циал­но се де­кла­ри­ра ли­ния­та за не­на­кър­ни­мост на ста­ри­те югос­лав­ски гра­ни­ци.

В ре­зул­тат на та­зи по­ли­ти­ка се сти­га до фор­ми­ра­не­то на Глав­ния щаб на На­ро­доос­во­бо­ди­тел­на­та вой­ска на Ма­ке­до­ния, а през фев­руа­ри 1943 г. се съ­зда­ва Ма­ке­дон­ска­та ко­му­нис­ти­че­ска пар­тия в рам­ки­те на ЮКП. Не­по­сред­ст­вено след то­ва се пра­вят стъп­ки за реа­ли­за­ция­та на на­чер­та­на­та на­цио­нал­на про­гра­ма, а в час­тност и за ре­ша­ва­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос. Из­ди­га се ло­зун­гът за обе­ди­не­на Ма­ке­до­ния в рам­ки­те на Югос­ла­вия, за кое­то се при­е­мат и съ­от­вет­ни­те ре­ше­ния. На вто­ра­та се­сия на АВ­НОЮ в Яй­це от ноем­ври 1943 г. се при­е­ма ре­ше­ние­то за съ­зда­ва­не на Ма­ке­дон­ска ре­пуб­ли­ка в рам­ки­те на Югос­лав­ска­та фе­де­ра­ция, а на 2.VIII.1944 г. в ма­нас­ти­ра “Про­хор Пчин­ски” офи­циал­но се про­въз­гла­ся­ва и съ­зда­ва­не­то на ма­ке­дон­ска­та дър­жа­ва в гра­ни­ци­те на фе­де­ра­ция­та. Та­ка окон­ча­тел­но се ут­вър­жда­ва ли­ния­та на ЮКП за едностран­но раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос в рам­ки­те на Югос­ла­вия. С то­ва за­вър­шва из­пъл­не­ние­то на пър­ва­та част от югос­лав­ския про­ект за не­го­во­то прак­ти­че­ско ре­ша­ва­не. Чрез МКП та­зи ли­ния се на­ла­га и във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния, на коя­то се оп­ре­де­ля да иг­рае  ро­ля­та на обе­ди­ни­те­лен цен­тър за “ма­ке­дон­ци­те” из­вън “сво­бод­на­та” ма­ке­дон­ска дър­жа­ва.

По съ­що­то вре­ме ръ­ко­вод­с­тво­то на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия в Бъл­га­рия ста­ва съ­ав­тор на обя­ве­на­та от име­то на Оте­че­ст­вения  фронт по­зи­ция за съ­зда­ва­не на сво­бод­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния, из­ра­зе­на в из­вес­тна­та де­кла­ра­ция на НС на ОФ от де­кем­ври 1943 г. С из­ди­га­не­то на ло­зун­га “Ма­ке­до­ния на ма­ке­дон­ци­те” за­ед­но със съ­юз­ни­ци­те си в ОФ пар­тия­та се обя­вя­ва про­тив раз­по­къс­ва­не­то на Ма­ке­до­ния или при­об­ща­ва­не­то й към коя­то и да е бал­кан­ска дър­жа­ва. Из­ра­зя­ва се уве­ре­ност, че Съ­вет­ският съюз и си­ли­те на де­мок­ра­ция­та ще га­ран­ти­рат съ­зда­ва­не­то на про­ек­ти­ра­на­та сво­бод­на и не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния.4 БРП(к) по­дпис­ва де­кла­ра­ция­та, при­тис­на­та от не­от­стъп­чи­вост­та на съ­юз­ни­ци­те в ОФ, но не смя­та да се съ­об­ра­зя­ва с нея, кое­то се до­каз­ва от не­йно­то тай­но до­го­ва­ря­не с Бел­град и Мо­сква.

Чрез Й. Б. Ти­то югос­лав­ска­та стра­на реа­ги­ра ос­тро пред Г. Ди­мит­ров и Ста­лин сре­щу ог­ла­се­на­та в де­кла­ра­ция­та на ОФ по­зи­ция по ма­ке­дон­ския въ­прос. За да ус­по­кои югос­лав­ски­те си ко­ле­ги, За­дгра­нич­но­то бю­ро на БРП (к) бър­за да де­кла­ри­ра, че при­е­ма ре­ше­ния­та на АВ­НОЮ в Яй­це. На 8.I.1944 г. Г. Ди­мит­ров да­ва ука­за­ние бъл­гар­ски­те ко­му­нис­ти да не из­ди­гат ло­зун­га за са­мос­тоя­тел­на, не­за­ви­си­ма Ма­ке­до­ния, за­що­то въ­про­сът за Ма­ке­до­ния щял да се ре­ши в за­ви­си­мост от то­ва как ще свър­ши вой­на­та. От име­то на пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво той де­кла­ри­ра: “Ре­ше­ния­та на Анти­фа­шис­тко­то ве­че пре­дстав­ля­ват го­ля­ма крач­ка на­пред”, т. е. при­зна­ва съ­зда­ва­не­то на ма­ке­дон­ска дър­жа­ва в рам­ки­те на Югос­ла­вия. Ка­то бъ­де­ща цел се обя­вя­ва “ус­та­но­вя­ва­не­то на дру­же­ски от­но­ше­ния между­ Югос­ла­вия и Бъл­га­рия и сключ­ва­не­то на съюз между­ тях, на ос­но­ва­та на кой­то мо­гъл да се раз­ре­ши и на­цио­нал­ният въ­прос при ар­бит­ра­жа на Съ­вет­ския съюз”.5

Г. Ди­мит­ров въз­ла­га на Ди­ми­тър Вла­хов и Вла­ди­мир По­пто­мов да из­гот­вят ста­но­ви­ще за по­ли­ти­ка­та на пар­тия­та по ма­ке­дон­ския въ­прос. На 26.I.1944 г. те пре­дста­вят на За­дгра­нич­но­то бю­ро на БРП(к) из­ло­же­ние “Ма­ке­дон­ският въ­прос в днеш­ния мо­мент”. В не­го те пра­вят об­стоен геог­раф­ски, ико­но­ми­че­ски, ис­то­ри­че­ски и ет­ни­че­ски пре­глед на Ма­ке­до­ния и раз­ви­тие­то на ма­ке­дон­ския въ­прос от не­го­во­то въз­ник­ва­не. За­стъп­ва се ста­но­ви­ще­то, че в Ма­ке­до­ния “глав­на­та на­цио­нал­ност” би­ли ма­ке­дон­ски­те сла­вя­ни, у кои­то въ­пре­ки пре­след­ва­ния­та все по­ве­че се би­ло за­твър­жда­ва­ло ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние, т. е. на­се­ле­ние­то ве­че се смя­та­ло за ма­ке­дон­ско. Твър­ди се, че спра­вед­ли­во раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос мо­же да има ве­че са­мо на ба­за­та на “са­мооп­ре­де­ле­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род”. То­ва са­мооп­ре­де­ле­ние не тряб­ва­ло да оти­ва “по ли­ния­та на съ­зда­ва­не­то на от­дел­на са­мос­тоя­тел­на ма­ке­дон­ска дър­жа­ва”, а чрез съ­зда­ва­не­то на “рав­ноп­рав­на на­цио­нал­на по­ли­ти­че­ска еди­ни­ца на Ма­ке­до­ния във фе­де­ра­тив­на де­мок­ра­тич­на Югос­ла­вия”. Смя­та се, че в то­ва от­но­ше­ние ог­ром­но по­ли­ти­че­ско зна­че­ние има про­кла­ми­ра­не­то “рав­ноп­ра­вие­то на Ма­ке­до­ния от стра­на на югос­ла­вян­ско­то Анти­фа­шис­тко ве­че”. То­ва щя­ло съ­що та­ка да ока­же сил­но влия­ние и на “ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние” в дру­ги­те две геог­раф­ски час­ти на Ма­ке­до­ния - Егей­ска и Пи­рин­ска.

Югос­ла­вя­ни­те най-сет­не би­ли да­ли при­мер как най-спра­вед­ли­во да се раз­ре­ши то­зи сло­жен въ­прос и пъ­тят, по­со­чен от тях за не­го­во­то раз­ре­ша­ва­не, бил най-ве­рен, най-спра­вед­лив и той тряб­ва­ло да се след­ва без как­во­то и да е съ­мне­ние, се вну­ша­ва от ав­то­ри­те на до­ку­мен­та. До­ри пре­до­ста­вя­не­то на ав­то­но­мия на три­те час­ти на Ма­ке­до­ния в рам­ки­те на съ­от­вет­ни­те дър­жа­ви - Гър­ция, Бъл­га­рия и Югос­ла­вия, се со­чи от тях ка­то ед­но “по­ло­вин­ча­то ре­ше­ние”, кое­то ня­ма­ло да бъ­де в ин­те­рес на ни­ко­го, ня­ма­ло да за­до­во­ли “ма­ке­дон­ския на­род”, кой­то и след то­ва ня­ма­ло да пре­ста­не “да се стре­ми към свое­то обе­ди­не­ние”. Ка­то при­мер в то­ва от­но­ше­ние те да­ват Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, за­я­вя­вай­ки: “То­ва е ед­на съ­вър­ше­но из­ку­ст­вено при­ши­та бя­ла кръп­ка на чер­ни­те пан­та­ло­ни на Бъл­га­рия.”

юж­ни­те сла­вя­ни”. В рам­ки­те на та­зи фе­де­ра­ция щял да по­лу­чи свое­то раз­ре­ше­ние и ма­ке­дон­ският въ­прос.

Въз ос­но­ва на про­стран­ни­те си ис­то­ри­че­ски, по­ли­ти­че­ски, геог­раф­ски, ико­но­ми­че­ски и дру­ги из­тък­на­ти в из­ло­же­ние­то до­во­ди два­ма­та бъл­гар­ски ко­му­нис­ти­че­ски фун­кцио­не­ри пре­по­ръч­ват, че: “...е вре­ме, що­то на­ша­та пар­тия да из­диг­не ло­зун­га за са­мооп­ре­де­ле­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род, за ав­то­но­мия­та на Ма­ке­до­ния, за обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род”.6

Те са ка­те­го­рич­ни, че един­ст­вено в ду­ха на го­реиз­ло­же­но­то  пар­тия­та тряб­ва­ да оп­ре­де­ли “яс­но свое­то от­но­ше­ние към ма­ке­дон­ския въ­прос”.

Мне­ние­то на Вла­хов и По­пто­мов се въз­при­е­ма из­ця­ло от За­дгра­нич­но­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво и пре­рас­тва в офи­циал­на пар­тий­на ли­ния за дъ­лъг пе­риод от вре­ме.

През ап­рил 1944 г. ЗБ на БРП(к) на ня­кол­ко пъ­ти пре­движ­да об­съж­да­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос, но по не­из­вес­тни при­чи­ни то не се про­веж­да. На 13.IV.1944 г. об­съж­да­не­то е от­ло­же­но по­ра­ди за­бо­ля­ва­не на Д. Вла­хов, кой­то ве­че е член на Всес­ла­вян­ския ко­ми­тет ка­то “ма­ке­дон­ски об­ще­ст­вен де­я­тел” и е из­ва­ден от бъл­гар­ска­та гру­па, за да “пре­дстав­ля­ва в ко­ми­те­та ма­ке­дон­ския на­род”.7 Как­то се виж­да, Вла­хов ве­че е пре­от­стъ­пен за ма­ке­до­нис­тка­та кау­за, а друг е въ­про­сът, че ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) дър­жи да го ръ­ко­во­ди ка­то свой член.

Ти­то не е до­во­лен и през ап­рил 1944 г. от­но­во реа­ги­ра пред Ста­лин про­тив из­диг­на­тия от ОФ ло­зунг “Ма­ке­до­ния на ма­ке­дон­ци­те” и пъл­на не­йна не­за­ви­си­мост. Той из­ра­зя­ва ре­ди­ца съ­об­ра­же­ния в по­лза на югос­лав­ско­то виж­да­не за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос: обе­ди­не­ние с Бъл­га­рия мо­же­ло да се по­стиг­не са­мо със съ­де­йствие­то на СССР, но щя­ло да се по­срещ­не от югос­лав­ския на­род не­при­яз­не­но, за­що­то вою­вал три го­ди­ни и за­гу­бил 1 ми­лион ду­ши; за­що, пи­та той, ед­на зна­чи­тел­на част ка­то Ма­ке­до­ния би би­ла при­съ­е­ди­не­на към Бъл­га­рия, коя­то три го­ди­ни вою­ва на стра­на­та на фа­шис­ти­те; про­бъл­гар­ско раз­ре­ша­ва­не на въ­про­са ще е “пъ­лен крах” за по­ли­ти­ка­та на ЮКП, за­що­то ще се из­по­лзва от кра­ля, ве­ли­кос­ръб­ски­те еле­мен­ти, реак­ция­та; са­мо Югос­ла­вия е опо­ра на Съ­вет­ския съюз в Ев­ро­па, про­дъл­же­ние на съ­вет­ско­то влия­ние към ця­ла Ев­ро­па, а Бъл­га­рия на то­зи етап не би мог­ла да из­иг­рае та­зи ро­ля за СССР; при по­ло­же­ние, че Бъл­га­рия ста­не­ла сил­на и се на­ми­ра­ла под влия­ние на Съ­ве­ти­те, то­ва щя­ло да бъ­де важ­но са­мо по от­но­ше­ние на Дар­да­не­ли­те и Тур­ция, а Югос­ла­вия би­ла раз­по­ло­же­на близ­ко до цен­тъ­ра на Ев­ро­па и ако тя има си­лен ад­риа­ти­че­ски флот, мор­ска ба­за в Триест, то Съ­вет­ският съюз ще има до­стъп до Сре­ди­зем­но мо­ре; ако Югос­ла­вия ста­не си­лен съ­юз­ник на Мо­сква, то и Бъл­га­рия ще ста­не та­къв; при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Ма­ке­до­ния към Бъл­га­рия ще е из­год­но за Ан­глия, за­що­то то­га­ва Югос­ла­вия ще по­пад­не под не­йно влия­ние. “Нуж­на е сил­на югос­лав­ска фе­де­ра­ция, коя­то ще от­крие вра­ти и за встъп­ва­не в нея на бъл­гар­ския на­род” - пре­дла­га той. Оп­лак­вай­ки се, че има­ло по­ле­ми­ки за бъ­де­щи­те гра­ни­ци вклю­чи­тел­но и сред ко­му­нис­ти­те, до­ри и между­ югос­лав­ски­те и бъл­гар­ски­те, той пре­дла­га да се въз­пи­рат “всич­ки не­пра­вил­ни на­строе­ния”, ко­му­нис­ти­те да се въз­дър­жат от по­ле­ми­ки за гра­ни­ци­те и да им бъ­дат да­де­ни ука­за­ния да про­веж­дат “един­на ли­ния”.8

Съ­дър­жа­ние­то на Ти­то­ви­те вну­ше­ния не се нуж­дае от ко­мен­тар. От­кроя­ва се пре­дуп­реж­де­ние­то, че ако Мо­сква не по­дкре­пя югос­лав­ски­те до­мог­ва­ния към Ма­ке­до­ния, ще “хвър­ли” “един­ст­вения” си най-си­лен и най-си­гу­рен съ­юз­ник и про­вод­ник на съ­вет­ски­те ин­те­ре­си на Бал­ка­ни­те, Ад­риа­ти­ка и в Ев­ро­па в ръ­це­те на... ан­гли­ча­ни­те.

В от­го­вор на югос­лав­ско­то ста­но­ви­ще (16 ап­рил 1944 г.) Г. Ди­мит­ров пре­по­ръч­ва съ­дба­та на Ма­ке­до­ния да се ре­ши чрез спо­ра­зу­ме­ние между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия, ка­то се от­чи­тат ин­те­ре­си­те и сво­бод­на­та во­ля на не­йно­то на­се­ле­ние в ед­на фе­де­ра­ция на юж­ни­те сла­вя­ни, в коя­то Ма­ке­до­ния би мог­ла да по­лу­чи своя­та на­цио­нал­на сво­бо­да и дър­жав­ност и би пре­ста­на­ла да бъ­де ябъл­ка­та на раз­до­ри­те между­ бал­кан­ски­те дър­жа­ви.9

В как­ва по­со­ка се дви­жат по-на­та­тък до­го­ва­ря­ния­та по ма­ке­дон­ския въ­прос, по­каз­ва ед­но пис­мо на Г. Ди­мит­ров до Ти­то от 26.VII.1944 г. От не­го ли­чи, че той при­е­ма на­пъл­но югос­лав­ски­те идеи за раз­ре­ша­ва­не­то на въ­про­са.

“Мно­го Ви бла­го­да­ря, осо­бе­но за кри­ти­че­ски­те Ви бе­леж­ки по от­но­ше­ние на бъл­гар­ска­та ком­пар­тия, в ос­но­ва­та си Ва­ши­те бе­леж­ки са съ­вър­ше­но пра­вил­ни” - за­по­чва от­го­во­ра си Ди­мит­ров и бър­за да ин­фор­ми­ра Ти­то как­ви ука­за­ния е дал за ра­бо­та по ма­ке­дон­ския въ­прос: “В час­тност, по ма­ке­дон­ския въ­прос да­дох след­но­то ука­за­ние: 1. Ре­ши­тел­но да се обя­вя­ва про­тив не­мско-бъл­гар­ска­та оку­па­ция на Ма­ке­до­ния; 2. С всич­ки си­ли да се по­ддър­жа ма­ке­дон­ска­та по­ли­ти­ка на но­ва фе­де­ра­тив­на Югос­ла­вия, пре­до­ста­вя­ща на ма­ке­дон­ци­те рав­ноп­ра­вие; 3. Да се из­бяг­ват всич­ки спо­ро­ве от­нос­но те­ри­то­риал­ни въ­про­си и бъ­де­щи­те гра­ни­ци на бал­кан­ски­те дър­жа­ви; 4. Да се про­веж­да един­на за бъл­гар­ски­те, югос­лав­ски­те и гръц­ки ко­му­нис­ти ли­ния на бор­ба про­тив не­мски­те оку­па­то­ри; 5. Да се има пре­двид, че пра­вил­но ре­ше­ние на те­ри­то­риал­ни­те въ­про­си на Бал­ка­ни­те след вой­на­та е въз­мож­но са­мо на ос­но­ва на об­ща­та бор­ба на на­ро­ди­те на Югос­ла­вия, Бъл­га­рия и Гър­ция за­ед­но с ма­ке­дон­ци­те, за ос­во­бож­де­ние­то на Бал­ка­ни­те от не­мци­те въз ос­но­ва на брат­ско­то съ­труд­ни­че­с­тво между­ те­зи на­ро­ди, и пре­ди всич­ко на най-тяс­на друж­ба меж­ду но­ва де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия и но­ва де­мок­ра­тич­на фе­де­ра­тив­на Югос­ла­вия ка­то сла­вян­ски дър­жа­ви, при по­мощ­та на ве­ли­кия Съ­вет­ски съюз. Аз счи­там, че не мо­же и ду­ма да ста­ва за от­не­ма­не от Югос­ла­вия на Югос­лав­ска Ма­ке­до­ния след те­зи ог­ром­ни жер­тви, кои­то ве­че по­не­со­ха и про­дъл­жа­ват да да­ват на­ро­ди­те на Югос­ла­вия във вой­на­та про­тив об­щия враг.”10

След по­лу­че­ни­те уве­ре­ния, че ще се по­дкре­пят югос­лав­ски­те идеи за раз­ре­ша­ва­не­то на въ­про­са, югос­лав­ско­то ръ­ко­вод­с­тво се за­е­ма да ги реа­ли­зи­ра. Съ­зда­ва­не­то на го­ля­ма ма­ке­дон­ска дър­жа­ва от Пи­рин­ска, Егей­ска и Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния в рам­ки­те на Югос­лав­ска­та фе­де­ра­ция ка­то ед­на от евен­туал­ни­те съ­став­ни час­ти на бъ­де­ща­та юж­нос­ла­вян­ска фе­де­ра­ция, в коя­то щя­ла да вле­зе и Бъл­га­рия, е глав­на­та югос­лав­ска цел. Де­йствия­та на ръ­ко­вод­с­тво­то на ЮКП и на из­пъл­ня­ва­ща­та не­йни­те ука­за­ния Ма­ке­дон­ска ко­му­нис­ти­че­ска пар­тия през ля­то­то и есен­та на 1944 г. по­каз­ват, че тя от­да­ва оп­ре­де­ле­но пре­дпо­чи­та­ние на  ва­риан­та “обе­ди­ня­ва­не на ма­ке­дон­ския на­род” в рам­ки­те на Югос­лав­ска­та фе­де­ра­ция, а на съ­зда­ва­не­то на юж­нос­ла­вян­ска­та фе­де­ра­ция се гле­да ка­то на вто­рос­те­пе­нен въ­прос, па­ра­ван, зад кой­то в де­йстви­тел­ност се при­кри­ват анек­сио­нис­тич­ни и ек­спан­зио­нис­тич­ни на­ме­ре­ния. Най-по­ка­за­тел­ни за то­ва са на­стой­чи­ви­те опи­ти за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към Югос­ла­вия. За по­сти­га­не­то на та­зи цел за­по­чва из­пъл­не­ние на ста­ра­тел­но ор­га­ни­зи­ра­на ак­ция, пре­ми­на­ла през слож­ни пе­ри­пе­тии и на­ло­жи­ла въ­про­са за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ка­то  кон­флик­тен в от­но­ше­ния­та как­то между­ югос­лав­ска­та и бъл­гар­ска­та ком­пар­тии, та­ка и между­ съ­юз­ни­ци­те от анти­хит­ле­рис­тка­та коа­ли­ция.

При­съ­е­ди­нис­тка­та ак­ция е при­ве­де­на в из­пъл­не­ние след включ­ва­не­то на Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния ка­то съ­став­на ре­пуб­ли­ка на Югос­лав­ска­та фе­де­ра­ция на 2 ав­густ 1944 г. Удо­бен за то­ва е и мо­мен­тът - въ­треш­но­по­ли­ти­че­ска­та кри­за и теж­ко­то между­на­род­но по­ло­же­ние на Бъл­га­рия, раз­чи­та се на из­ра­зе­на­та от Мо­сква бла­го­склон­ност и от­стъп­чи­вост­та на бъл­гар­ско­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво.

Към ня­кои от гор­ни­те из­во­ди ни на­веж­дат три пис­ма на ща­ба на Тре­та и Чет­вър­та ма­ке­дон­ска на­ро­доос­во­бо­ди­тел­на бри­га­да до Гор­нод­жу­май­ския пар­ти­зан­ски от­ряд от 27-28.VIII.1944 г., на­пи­са­ни с на­став­ни­че­ски и ул­ти­ма­ти­вен тон.11

Пър­во­то пис­мо раз­кри­ва как­ви са на­ме­ре­ния­та на Глав­ния щаб на Ма­ке­до­ния: “в ско­ро вре­ме” ма­ке­дон­ска­та на­ро­доос­во­бо­ди­тел­на вой­ска да тръг­не към Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Във връз­ка с то­ва на гор­нод­жу­май­ски­те пар­ти­за­ни се на­реж­да да при­стъ­пят към из­вър­шва­не на “об­ща мо­би­ли­за­ция”.12

Във вто­ро­то пис­мо се вну­ша­ва: “Тряб­ва да ра­бо­ти­ме съ­гла­су­ва­но, за да мо­жем да из­по­лзва­ме се­гаш­но­то по­ло­же­ние в Бъл­га­рия.”13

Ис­тин­ски­те на­ме­ре­ния на ма­ке­дон­ския щаб спря­мо Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния най-до­бре илюс­три­ра съ­дър­жа­ние­то на тре­то­то пис­мо, ад­ре­си­ра­но до всич­ки пар­ти­зан­ски си­ли в то­зи край. С не­го  ко­ман­ди­ри­те на “брат­ски­те пар­ти­зан­ски от­ря­ди в Гор­нод­жу­май­ско” се при­зо­ва­ват да из­пра­тят свои­те от­ря­ди във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния “за коор­ди­ни­ра­ни де­йствия за ос­во­бож­да­ва­не и обе­ди­ня­ва­не и на то­зи (бъл­гар­ски) дял на ма­ке­дон­ския на­род”. Пис­мо­то при­зо­ва­ва “всич­ки чес­тни и бор­бе­ни бра­тя за то­зи дял на Ма­ке­до­ния, кои­то са го­то­ви да вля­зат в ре­до­ве­те на НОВ и ПО”, да бъ­дат пра­ща­ни във Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния, от­къ­де­то “ще де­йстват за­ед­но с НОВ от ос­во­бо­де­на Ма­ке­до­ния”. “И без ва­ша­та во­ля Ти­то­ва­та вой­ска ще мар­ши­ру­ва в то­зи дял на Ма­ке­до­ния, по­ра­ди кое­то да не се двоу­ми­ме и ча­ка­ме, а бър­зо да де­йства­ме за­ед­но за ос­во­бож­де­ние­то  и обе­ди­не­ние­то на це­лия ма­ке­дон­ски на­род, рав­ноп­рав­ният член в сво­бод­на фе­де­ра­тив­на и де­мок­ра­тич­на Ти­то­ва Югос­ла­вия” - за­вър­шва пис­мо­то.14

По­ве­че от вид­но е, че пар­ти­зан­ски­те си­ли в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се при­зо­ва­ват да се по­дчи­нят на Глав­ния щаб на НОВ на Ма­ке­до­ния за по­сти­га­не на же­ла­но­то от югос­лав­ска стра­на “обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ския на­род”. Има и но­во ука­за­ние за из­вър­шва­не на своеоб­раз­на мо­би­ли­за­ция. Нов мо­мент в тре­то­то пис­мо е, че и­ска­не­то за по­дчи­ня­ва­не е съ­про­во­де­но с не­скри­та за­пла­ха и при­е­ма фор­ма­та на дик­тат. Са­мо та­ка мо­же да се въз­при­е­ме пре­дуп­реж­де­ние­то, че и без во­ля­та на бъл­гар­ски­те пар­ти­за­ни “Ти­то­ва­та вой­ска ще мар­ши­ру­ва в то­зи дял на Ма­ке­до­ния”. По­со­че­но е и “ос­но­ва­ние­то” за то­ва: “ос­во­бож­да­ва­не и обе­ди­не­ние на це­лия ма­ке­дон­ски на­род” в рам­ки­те на...” фе­де­ра­тив­на и де­мок­ра­тич­на Ти­то­ва Югос­ла­вия”.

В от­го­вор на на­стой­чи­ви­те при­зи­ви на ма­ке­дон­ския щаб на 7 сеп­тем­ври 1944 г. че­та от Гор­нод­жу­май­ския от­ряд, съ­стоя­ща се от 18 ду­ши, при­сти­га в ща­ба на Чет­вър­та ма­ке­дон­ска бри­га­да. Част от че­та­та е из­пра­те­на за оръ­жие, а пред ос­та­на­ли­те учас­тни­ци в нея ръ­ко­во­ди­те­ли­те на ща­ба Бор­чо Ми­лев­ски и Ки­рил Ми­хай­лов­ски раз­каз­ват за съ­зда­ва­не­то на ма­ке­дон­ска­та дър­жа­ва. Те из­тък­ват, че то­зи акт имал “го­ля­мо по­ли­ти­че­ско зна­че­ние за Ма­ке­до­ния”. Твър­дят, че не за­се­да­ние­то на АС­НОМ от 2 ав­густ 1944 г. са уча­с­тва­ли и пре­дста­ви­те­ли на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. На­края гор­нод­жу­май­ски­те пар­ти­за­ни са уве­до­ме­ни, че ща­бът на бри­га­да­та имал за­по­вед от Ти­то за на­стъп­ле­ние на­вся­къ­де, къ­де­то спо­ред тях е “ма­ке­дон­ска зе­мя”.15

Между­вре­мен­но съ­би­тия­та в Бъл­га­рия и по-кон­крет­но в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се раз­ви­ват в не­бла­гоп­рият­на за югос­лав­ска­та стра­на свет­ли­на. И тук, как­то и в ос­та­на­ли­те ра­йо­ни на стра­на­та, между­ 7 и 11 сеп­тем­ври 1944 г. се ус­та­но­вя­ва оте­че­ст­веноф­рон­тов­ска­та власт.16 Сфор­ми­рат се об­лас­тен и пет око­лий­ски ко­ми­те­ти на ОФ, а към края на го­ди­на­та в об­ласт­та фун­кцио­ни­рат 247 ни­зо­ви ко­ми­те­ти.17 Пъ­лен кон­трол в тях има БРП(к), за­що­то дру­ги по­ли­ти­че­ски ор­га­ни­за­ции то­га­ва ня­ма и те се из­граж­дат ед­ва през 1945 г.18

Офор­мя­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния по об­ра­зец на ос­та­на­ли­те об­лас­ти на Бъл­га­рия в по­ли­ти­че­ско и ад­ми­нис­тра­тив­но от­но­ше­ние е в про­ти­во­вес с на­ме­ре­ния­та на ЮКП да осъ­ще­с­тви “обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род”. Из­пла­ше­ни от то­ва, по­дчи­не­ни на ЮКП ма­ке­дон­ски еми­са­ри се впу­скат в от­кри­та де­йност за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска към Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния.

В пе­рио­да меж­ду 9 и 24 сеп­тем­ври югос­ла­вя­ни­те де­монс­три­рат пре­дна­ме­ре­но не­же­ла­ние за пря­ко воен­но съ­труд­ни­че­с­тво с Бъл­га­рия. Пре­дприе­мат се де­йствия за ра­зо­ръ­жа­ва­не на бъл­гар­ска­та ар­мия в Ма­ке­до­ния, и­ска се не­за­бав­но да на­пус­не не­йни­те пре­де­ли, до­ри се за­бра­ня­ва да пре­ми­на­ва югос­лав­ска­та гра­ни­ца с цел во­де­не на воен­ни де­йствия сре­щу гер­ман­ски­те вой­ски. Глав­ният мо­тив за то­ва упор­с­тво се свър­зва с на­ме­ре­ние­то да се из­тръг­нат от­стъп­ки по ма­ке­дон­ския въ­прос. Съ­вет­ско­то ко­ман­два­не не спо­де­ля югос­лав­ско­то ста­но­ви­ще и пре­движ­да учас­тие на бъл­гар­ска­та ар­мия в бой­ни­те де­йствия сре­щу гер­ман­ци­те в Югос­ла­вия.19 

В про­грам­на­та де­кла­ра­ция на бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво от 17 сеп­тем­ври се от­пра­вя при­зив “за окон­ча­тел­но­то раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос, ка­то се да­де пра­во на ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние да се са­мооп­ре­де­ли”.20 Съ­щия ден Св. В. Тем­по (сръбски комунист, пълномощник на ЦК на ЮКП във Вардарска Македония - бел. авт.) про­из­на­ся на сръб­ски език по Ра­дио Со­фия об­шир­на реч ка­то “пре­дста­ви­тел на ма­ке­дон­ския на­род”. Тем­по опо­вес­тя­ва за из­граж­да­не­то на “сво­бод­на­та” ма­ке­дон­ска дър­жа­ва и пре­дстоя­що­то обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ци­те в обе­ди­не­на ма­ке­дон­ска дър­жа­ва.20а

Опо­вес­те­на­та бъл­гар­ска фор­му­ли­ров­ка за югос­ла­вя­ни­те е не­у­дов­лет­во­ри­тел­на, но и опас­на, за­що­то бъл­га­ри­те и­скат ма­ке­дон­ци­те да се са­мооп­ре­де­лят, а не пра­вят из­рич­на де­кла­ра­ция за при­зна­ва­не­то на ма­ке­дон­ска­та ре­пуб­ли­ка в рам­ки­те на югос­лав­ска­та фе­де­ра­ция и не взе­мат от­но­ше­ние към югос­лав­ски­те обе­ди­нис­тки пре­тен­ции спря­мо Егей­ска и Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Ти­то не­до­вол­с­тва, за­що­то спо­ред ЮКП ма­ке­дон­ци­те ве­че са се са­мооп­ре­де­ли­ли.21

За да уве­ри югос­ла­вя­ни­те, че зад опо­вес­те­на­та по­зи­ция не се крият бъ­де­щи пре­тен­ции, бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво пра­ви до­пъл­ни­тел­ни из­яв­ле­ния за по­ли­ти­ка­та по ма­ке­дон­ския въ­прос. На 21 сеп­тем­ври БТА раз­прос­тра­ня­ва съ­об­ще­ние, за­по­зна­ва­що с хва­леб­ст­вен тон бъл­гар­ска­та об­ще­ст­веност, че от 2 ав­густ  Ма­ке­до­ния е про­въз­гла­се­на за сво­бод­на и е “част от де­мок­ра­тич­на и фе­де­ра­тив­на Ти­то­ва Югос­ла­вия”. По­яс­ня­ва се, че про­кла­ма­ция­та за съ­зда­ва­не­то на “сво­бод­на­та ма­ке­дон­ска дър­жа­ва” би­ла по­дпи­са­на от 125 на­род­ни пре­дста­ви­те­ли от всич­ки час­ти на Ма­ке­до­ния в при­съ­ствие­то на бри­тан­ски, аме­ри­кан­ски и съ­вет­ски пре­дста­ви­те­ли и пра­те­ни­ци на Бъл­га­рия, Ти­то и Съ­рбия. Пе­ча­тът в Бъл­га­рия ти­ра­жи­ра съ­об­ще­ние­то, а ми­нис­тър-пре­дсе­да­те­лят К. Геор­гиев де­кла­ри­ра, че пра­ви­тел­с­тво­то “по­здра­вя­ва са­мооп­ре­де­ле­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род”.

В спе­циал­на пре­скон­фе­рен­ция за чуждестран­ни­те ко­рес­пон­ден­ти ми­нис­тъ­рът на про­па­ган­да­та Ди­мо Ка­за­сов из­тък­ва, че пра­во на ма­ке­дон­ци­те би­ло да се са­мооп­ре­де­лят и де­кла­ри­ра, че Бъл­га­рия не е за­ин­те­ре­со­ва­на от анек­сия на Ма­ке­до­ния. Бъ­де­ще­то на Ма­ке­до­ния - опо­вес­тя­ва той, при­на­дле­жи на са­ми­те ма­ке­дон­ци, и по­яс­ня­ва, че Бъл­га­рия стои на по­зи­ция­та, че “ма­ке­дон­ският на­род тряб­ва да има пъл­на сво­бо­да, за да ре­ши за своя­та сво­бо­да”, “Бъл­га­рия ще за­чи­та вся­ко ре­ше­ние, ре­зул­тат от сво­бод­на­та во­ля на ма­ке­дон­ци­те. Бъл­гар­ска­та по­зи­ция е ясно изразена в манифеста на ОФ.22

От сеп­тем­ври 1944 г. да­ти­ра и за­си­ле­ният ин­те­рес на Ан­глия към на­ме­ре­ния­та на югос­лав­ска­та и бъл­гар­ска­та стра­на за ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос. Ан­глий­ско­то ра­зуз­на­ва­не раз­по­ла­га с на­пъл­но по­дроб­ни све­де­ния за тях. В Ан­глия имат го­тов­ност за реак­ция, ако се на­ло­жи да пре­до­твра­тят не­бла­гоп­рият­но за ан­глий­ски­те ин­те­ре­си раз­ви­тие. От­чи­та се, че фор­ми­ра­не­то на по­до­бна фе­де­ра­ция, коя­то би се про­сти­ра­ла от Ад­риа­ти­че­ско до Чер­но мо­ре (вклю­чи­тел­но и с Егей­ска Ма­ке­до­ния), про­ти­во­ре­чи на ан­глий­ски­те ин­те­ре­си на Бал­ка­ни­те. От Фо­рин офис съ­зна­ват, че на Бал­ка­ни­те са въз­мож­ни вся­как­ви не­пре­дви­ди­ми си­туа­ции, за­то­ва от­бли­зо и ежед­нев­но сле­дят за раз­ви­тие­то на съ­би­тия­та. Ин­фор­ма­ции­те за то­ва от ан­глий­ски­те пре­дста­ви­те­ли в Югос­ла­вия и Бъл­га­рия са по­чти ежед­нев­ни.23

А ос­но­ва­ния за тре­во­га в Лон­дон ве­че има, за­що­то е в ход пре­движ­да­ният там ва­риант как би­ха се раз­ви­ли не­ща­та в слу­чай, че на власт в две­те стра­ни до­йдат ле­ви си­ли. Ан­гли­ча­ни­те не се съ­мня­ват в и­скре­ност­та на бъл­гар­ски­те де­кла­ра­ции спря­мо Ма­ке­до­ния. Те не се съ­мня­ват, че до­ми­ни­ра­но­то от ко­му­нис­ти, из­ця­ло по­дчи­не­но на Мо­сква и при­я­тел­ски на­строе­но към Югос­ла­вия бъл­гар­ско пра­ви­тел­с­тво в то­зи мо­мент не са­мо одоб­ря­ва са­мооп­ре­де­ле­ние­то на югос­лав­ска Ма­ке­до­ния, а до­ри е склон­но и да от­стъ­пи бъл­гар­ска Ма­ке­до­ния към ед­на ав­то­ном­на Ма­ке­до­ния.24

На­ме­ре­ния­та на две­те бал­кан­ски сла­вян­ски стра­ни не ос­та­ват скри­ти за съ­се­ди­те - Тур­ция и Гър­ция. От Ан­ка­ра с тре­во­га из­вес­тя­ват, че главнокомандващия македонската народоосвободителна армия ге­не­рал Ми­хай­ло Апос­тол­ски пре­дя­вя­ва пре­тен­ции за “ма­ке­дон­ски те­ри­то­рии на за­пад от р. Ма­ри­ца”. В Гър­ция премиерът М. Па­пан­дреу реа­ги­ра ос­тро на не­скри­ти­те югос­лав­ски пре­тен­ции за Егей­ска Ма­ке­до­ния със Со­лун и ог­ла­ся­ва гръц­ко­то и­ска­не за раз­ши­ре­ние на се­вер с цел не­йна­та за­щи­та от за­пад.25

Ан­глий­ски­те, гръц­ки­те и тур­ски­те опа­се­ния не са ли­ше­ни от ос­но­ва­ние. На прак­ти­ка бъл­гар­ска­та по­ли­ти­ка по от­но­ше­ние на Югос­ла­вия и пер­спек­ти­ви­те за ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос се ре­ша­ват не от бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво, а в Мо­сква, от­къ­де­то Г. Ди­мит­ров да­ва свои­те инс­трук­ции. В до­клад до Г. Ди­мит­ров за по­ло­же­ние­то в Бъл­га­рия от 22.IХ.1944 г. чле­нът на ПБ на ЦК на БРП(к) Д. Га­нев со­чи яс­но как­ви ще са на­со­ки­те на та­зи по­ли­ти­ка: бор­ба сре­щу “ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм” и по­ли­ти­ка на най-тяс­но сбли­же­ние с Югос­ла­вия.26

По съ­що­то вре­ме вид­ни не­ко­му­нис­ти­че­ски пре­дста­ви­те­ли на бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво са в пъл­но не­ве­де­ние по въ­про­са. В ин­тер­вю за Ана­дол­ска­та те­лег­раф­на аген­ция ми­нис­тъ­рът на вън­шни­те ра­бо­ти Пет­ко Стай­нов от­каз­ва да спо­де­ли свое­то мне­ние за пер­спек­ти­ви­те на ма­ке­дон­ския въ­прос, на­мек­вай­ки, че то­ва е “про­блем на бъ­де­ще­то”.27

Бъл­гар­ска­та стра­на мъл­чи и по от­но­ше­ние гръц­ки­те пре­тен­ции за раз­ши­ре­ние на се­вер, а ма­ке­дон­ски­те пре­дста­ви­те­ли ше­тат сво­бод­но в пре­де­ли­те на бъл­гар­ска­та дър­жа­ва. По­се­ти­ла­та в края на сеп­тем­ври Со­фия ма­ке­дон­ска де­ле­га­ция ос­вен тай­ни­те пре­го­во­ри с бъл­гар­ско­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво ве­че има пре­тен­ция­та да се из­я­вя­ва ка­то ле­ги­ти­мен пре­дста­ви­тел на ма­ке­дон­ския на­род, “жи­веещ” в та­зи дър­жа­ва. Сво­бод­ни в то­ва от­но­ше­ние са и оси­гу­ре­ни­те от бъл­гар­ска стра­на пуб­лич­ни из­я­ви. На пре­скон­фе­рен­ция в Со­фия ма­ке­дон­ци­те очер­та­ват и гра­ни­ци­те на бъ­де­ща­та обе­ди­не­на Ма­ке­до­ния на из­ток от р. Мес­та до ал­бан­ска­та гра­ни­ца на за­пад, за­ед­но с Пи­рин­ска и Егей­ска Ма­ке­до­ния, със Со­лун ка­то сто­ли­ца. За­я­вя­ва се, че “обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род” щя­ло да се осъ­ще­с­тви при из­ра­зе­на до­бра во­ля от стра­на на Бъл­га­рия и ЕАМ в Гър­ция и че от по­до­бно обе­ди­не­ние бил за­ин­те­ре­со­ван не са­мо ма­ке­дон­ският, но и бъл­гар­ският и гръц­кият на­ро­ди.28

Ни­как­ви съ­мне­ния за бъ­де­ща­та по­ли­ти­ка на ко­му­нис­ти­те в то­ва на­прав­ле­ние не ос­та­вят и пуб­лич­но ог­ла­се­ни­те на­ме­ре­ния. В то­ва от­но­ше­ние най-ха­рак­тер­ни са пис­мо­то на Г. Ди­мит­ров до ЦК за не­об­хо­ди­мост­та от ре­ши­тел­на бор­ба за уни­що­жа­ва­не на “ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм” и не­го­ва­та ста­тия в ко­му­нис­ти­че­ския офи­циоз “Ко­ре­ни­те на ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм”.29

Югос­лав­ска­та и бъл­гар­ска­та стра­на на­ис­ти­на не пра­вят са­мо пуб­лич­ни де­кла­ра­ции за въ­об­ра­жае­мо “обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ския на­род” и най-тяс­но сбли­же­ние, а де­йстват це­ле­на­со­че­но за тях­но­то по­сти­га­не. За из­пъл­не­ние на на­бе­ля­за­ни­те це­ли в края на сеп­тем­ври 1944 г. ръ­ко­вод­ни де­йци на МКП при­стъп­ват към осъ­ще­с­твя­ва­не на дву­по­со­чен на­тиск - от ед­на стра­на, спря­мо ЦК на БРП (к), а от дру­га - над об­лас­тния ко­ми­тет на БРП (к) в Гор­на Джу­мая. На 24 сеп­тем­ври 1944 г. в Со­фия при­сти­гат Све­то­зар Вук­ма­но­вич-Тем­по, Ба­не Ан­дреев, Ми­хай­ло Апос­тол­ски и Ла­зар Ко­ли­шев­ски - секретар на ЦК на МКП. На след­ва­щия ден се про­веж­дат тай­ни пре­го­во­ри между­ тях и чле­но­ве­те на ПБ на ЦК на БРП (к) Трай­чо Кос­тов, Д. Тер­пе­шев, Ан­тон Югов, Г. Чан­ков, Ц. Дра­гой­че­ва.30

Све­де­ния за про­ве­де­ни­те пре­го­во­ри и по­стиг­на­ти­те  до­го­во­ре­нос­ти се съ­дър­жат в пис­мо на Тем­по до ЦК на МКП. В пис­мо­то си Тем­по от­бе­ляз­ва: “При­тис­нах­ме ги здра­во. Те при­зна­ха на­края всич­ки свои греш­ки и за­я­ви­ха, че ще на­пра­вят всич­ко, от­но­ше­ния­та между­ на­ша­та и тях­на­та пар­тия да се по­пра­вят. Ние по­ста­вих­ме на­ши­те и­ска­ния по от­но­ше­ние на Бъл­гар­ска Ма­ке­до­ния и те с всич­ко се съ­гла­си­ха. Та­ка в бъл­гар­ския дял на Ма­ке­до­ния се­га се при­стъп­ва към ор­га­ни­зи­ра­не­то на ма­ке­дон­ски бри­га­ди и ди­ви­зии, към ор­га­ни­зи­ра­не­то на ма­ке­дон­ски на­ро­доос­во­бо­ди­тел­ни ор­га­ни­за­ции във всич­ки гра­до­ве и се­ла с висш ор­ган Об­лас­тна на­ро­доос­во­бо­ди­тел­на ор­га­ни­за­ция и към ор­га­ни­зи­ра­не­то на по­ли­ти­ко-про­па­ган­дна ра­бо­та меж­ду на­ро­да за при­съ­е­ди­ня­ва­не към на­ша­та Ма­ке­до­ния. Раз­би­ра се, всич­ко то­ва е още в рам­ки­те на бъл­гар­ска­та дър­жа­ва (воен­ни­те еди­ни­ци - в рам­ки­те на бъл­гар­ска­та вой­ска, а на­ро­доос­во­бо­ди­тел­ни­те ор­га­ни­за­ции - в рам­ки­те на ОФ). Свър­зах­ме се с пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции и пар­ти­зан­ски­те от­ря­ди в то­зи (бъл­гар­ски) дял на Ма­ке­до­ния и тия, стру­ва ми се, всич­ки стоят на на­ша по­зи­ция. Фор­мал­но при­съ­е­ди­ня­ва­не­то ще се из­вър­ши по-къс­но, ко­га­то Ти­то ре­ши.”31

Ци­ти­ра­на­та част от пис­мо­то на Тем­по от­ра­зя­ва де­йстви­тел­но­то по­ло­же­ние. За то­ва се съ­ди и от про­ве­де­на­та на­ско­ро сре­ща на ма­ке­дон­ска­та де­ле­га­ция с Бю­ро­то на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП (к) в Гор­на Джу­мая. На нея Тем­по ин­фор­ми­ра об­лас­тно­то ръ­ко­вод­с­тво за по­стиг­на­ти­те с ПБ на ЦК на БРП (к) до­го­во­ре­нос­ти и обос­но­ва­ва не­об­хо­ди­мост­та от из­вър­шва­не­то на ре­ди­ца де­йствия, на­со­че­ни към при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към Югос­ла­вия. Пред об­лас­тния ко­ми­тет той по­соч­ва, че при се­гаш­на­та об­ста­нов­ка съ­ще­с­тву­ват най-бла­гоп­рият­ни ус­ло­вия за “обе­ди­не­ние­то” на три­те дя­ла на Ма­ке­до­ния. Той апе­ли­ра да се ра­бо­ти за въз­мож­но най-бър­зо­то при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Бър­зо да се из­гра­ди го­ля­ма и сил­на вой­ско­ва еди­ни­ца, коя­то за­ед­но с та­ки­ва от Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния да на­стъ­пи на юг и да за­взе­ме Егей­ска Ма­ке­до­ния с гр. Со­лун. Та­ка щя­ло да се по­стиг­не обе­ди­не­ние­то на Ма­ке­до­ния, ка­то съ­юз­ни­ци­те ще се по­ста­вят пред свър­шен факт. За осъ­ще­с­твя­ва­не на та­зи за­да­ча Тем­по и­ска да им се пре­до­ста­ви оръ­жие­то, оръ­жей­ни­те и снаб­ди­тел­ни­те скла­до­ве на бъл­гар­ска­та вой­ска в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт.32

И­ска­не­то си за не­за­бав­но при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска към Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния Тем­по ар­гу­мен­ти­ра и с то­ва, че Бъл­га­рия би­ла по­бе­де­на стра­на, съ­юз­ник на хит­ле­рис­тка Гер­ма­ния, по­ра­ди кое­то тряб­ва­ло да се по­бър­за с “обе­ди­не­ние­то, за да се из­ба­ви от те­жес­ти­те на очак­ва­ни­те ре­па­ра­ции на­се­ле­ние­то в Бъл­гар­ска Ма­ке­до­ния”.33

Опи­тът на ма­ке­дон­ска­та де­ле­га­ция да на­ло­жи схва­ща­ния­та си за “раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос”, ка­то спе­че­ли за то­ва ръ­ко­вод­с­тво­то на об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на БРП (к), не сре­ща от­пор. Ре­ди­ца след­ва­щи де­йствия на ко­ми­те­та, об­служ­ва­щи югос­лав­ски­те пре­тен­ции, ули­ча­ват не­го­ви­те фун­кцио­не­ри в про­ю­гос­лав­ска и про­ма­ке­до­нис­тка ли­ния на по­ве­де­ние. Всич­ко то­ва е ре­зул­тат от до­го­во­ре­нос­ти­те на ма­ке­дон­ска­та де­ле­га­ция с пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво в Со­фия, за кои­то об­лас­тният ко­ми­тет е бил из­вес­тен от Г. Чан­ков.34 Без съ­мне­ние най-точ­но в то­ва от­но­ше­ние е сви­де­тел­с­тво­то на Кр. Стой­чев пред ХVI пле­нум на ЦК на БРП(к) от 12-13.VII.1948 г. Бра­ней­ки се от на­пад­ки­те за “из­кри­вя­ва­не” на пар­тий­на­та ли­ния по ма­ке­дон­ския въ­прос, той по­соч­ва: “У нас вед­на­га след 9.IХ.1944 г. до­йде из­вес­тният Вук - Тем­по, след ка­то е имал сре­ща с на­шия ЦК и до­не­се из­вес­тни ука­за­ния до на­шия об­лас­тен ко­ми­тет... Вук - Тем­по до­йде с ука­за­ния­та да за­ми­нем не­за­бав­но в Егей­ска Ма­ке­до­ния и да по­ста­вим съ­юз­ни­ци­те пред фак­та, че Ма­ке­до­ния е на­ша. Той ка­за съ­що та­ка, че Пи­рин­ският край има по­ве­че из­го­ди да се при­съ­е­ди­ни към НРМ в рам­ки­те на Югос­ла­вия, за­що­то Югос­ла­вия е по­бе­ди­тел­ка. Ние из­пра­тих­ме та­ки­ва от­ря­ди в Егей­ска Ма­ке­до­ния, кои­то тряб­ва­ше в ско­ро вре­ме да се вър­нат. Ние съ­зда­дох­ме бри­га­да, на­ре­че­на 22-ра бри­га­да в югос­лав­ска­та ар­мия, на­ши­те до­бро­вол­ци сло­жи­ха пе­то­лъч­ки вмес­то лъв­че­та. Та­ки­ва греш­ки има­ха на­ши­те дру­га­ри от ЦК и лич­но др. Чан­ков, ко­го­то уве­до­мих­ме за то­ва и той се за­до­во­ли са­мо да го из­слу­ша и да ка­же, че ка­за­но­то от Тем­по е пра­вил­но.”35

Бе­леж­ки от из­каз­ва­ния­та пред ХVI пле­нум е ос­та­вил и Вл. По­пто­мов. За то­ва на Кр. Стой­чев, от­на­ся­що се до “греш­ки­те” през есен­та на 1944 г., той е за­пи­сал: “Чан­ков му за­я­вил да из­пъл­ня­ват на­реж­да­ния­та на Тем­по.”36

Из­ло­же­ни­те по-го­ре фак­ти по­дсказ­ват за­що ко­му­нис­ти­че­ският ко­ми­тет в Гор­на Джу­мая из­па­да в по­дчи­не­но на Ско­пие по­ло­же­ние. След сре­ща­та в Гор­на Джу­мая об­лас­тни­те фун­кцио­не­ри про­сто из­пъл­ня­ват ид­ва­щи­те от Ско­пие и Со­фия ука­за­ния за реа­ли­зи­ра­не на по­стиг­на­ти­те в Со­фия до­го­во­ре­нос­ти.

Как­то се виж­да, ос­вен за съ­дър­жа­ние­то на спо­ра­зу­ме­ние­то  вер­ни са и твър­де­ния­та на Тем­по за осъ­ще­ст­вени връз­ки с пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции и пар­ти­зан­ски­те от­ря­ди и че те би­ли на югос­лав­ска стра­на. То­ва се по­твър­жда­ва от съ­зда­ла­та се об­ста­нов­ка в то­зи край, от по­след­ва­ла­та пре­пи­ска между­ МКП и БРП (к), от де­йствия­та на скоп­ска­та стра­на вед­на­га след на­пу­ска­не­то на Со­фия и Гор­на Джу­мая, от реак­ция­та на ан­гли­ча­ни­те и от­зву­ка в съ­сед­ни­те стра­ни, от ня­кои из­я­ви на пре­дста­ви­те­ли на бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво и фун­кцио­не­ри на БРП(к) и ОФ.

Без­спор­но е, че по вре­ме на раз­го­во­ри­те в Со­фия от ма­ке­дон­ска стра­на упо­ри­то се на­стоя­ва при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към Югос­ла­вия да се из­вър­ши въз­мож­но по-бър­зо. Те ус­пя­ват да из­тръг­нат спо­ме­на­ти­те в пис­мо­то на Тем­по обе­ща­ния, как­то и то­ва, че та­зи идея ще се по­пу­ля­ри­зи­ра в Бъл­га­рия и че ще се из­вър­шва про­свет­на ра­бо­та за раз­ви­тие на ма­ке­дон­ско на­цио­нал­но съ­зна­ние в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. По­сти­га се и съ­гла­сие в Со­фия да се ус­та­но­ви вре­мен­но ма­ке­дон­ско пра­ви­тел­с­тво със за­да­ча­та да по­ддър­жа кон­так­ти­те между­ ЦК на БРП (к) и ЦК на МКП.37 По-къс­но ста­ва яс­но, че пре­дста­ви­тел­с­тво­то се гри­жи един­ст­вено за обез­пе­ча­ва­не на ак­ция­та за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния в из­пъл­не­ние на со­фий­ски­те до­го­во­ре­нос­ти.

За да га­ран­ти­рат ус­пе­ха на ак­ция­та, вед­на­га след пре­го­во­ри­те с ПБ на ЦК на БРП(к) ма­ке­дон­ски­те фун­кцио­не­ри се за­е­мат да спе­че­лят по­дкре­па за “обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род” от живеещите в София и други райони на страната над 600 000 македонски българи - бежанци от Вардарска и Егейска Македония. За да получат желаната подкрепа те се ориентират към превземане на емигрантските организации и дружества. Затова се свързват с пре­дста­ви­те­ли на лево­нас­трое­ни де­йци на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция в Бъл­га­рия. На 27.IХ.1944 г. ма­ке­дон­ска­та де­ле­га­ция се сре­ща с близ­ки или об­вър­за­ни с БРП(к) де­йци - бе­жан­ци от Вар­дар­ска и Егей­ска Ма­ке­до­ния - П. Шан­да­нов, Пе­цо Трай­ков, Г. Де­ли­ва­нов, Ал. Мар­тул­ков, К. Геор­гиев (Ша­кир вой­во­да). Сре­ща­та се ръ­ко­во­ди от Тем­по и се об­съж­да бъ­де­ща­та де­йност на пре­взе­тия не­от­дав­на от ко­му­нис­ти­те На­цио­на­лен ко­ми­тет на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция в Бъл­га­рия. Тем­по из­ра­зя­ва ка­те­го­рич­но­то ста­но­ви­ще, че та­зи ор­га­ни­за­ция тряб­ва да ра­бо­ти за “из­тег­ля­не на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция в ро­ди­на­та, в ма­ке­дон­ска­та фе­де­рал­на ре­пуб­ли­ка”.38

Всъщ­ност в уси­лия­та си да спе­че­лят над по­ло­винми­лион­на­та емиг­ра­ция от Вар­дар­ска и Егей­ска Ма­ке­до­ния за ма­ке­до­нис­тко-обе­ди­нис­тка­та кау­за, ма­ке­дон­ски­те фун­кцио­не­ри имат си­гу­рен съ­юз­ник в ли­це­то на ръ­ко­вод­с­тво­то на бъл­гар­ска­та ком­пар­тия. Да­леч пре­ди гор­на­та сре­ща по ини­циа­ти­ва на БРП(к) ве­че се при­стъп­ва към пре­въз­пи­та­ва­не на мно­го­хи­ляд­ни­те “ма­ке­дон­ски” ма­си в Бъл­га­рия. Ед­на от пър­ви­те стъп­ки в то­ва от­но­ше­ние е из­вър­ше­но­то от бе­жан­ци - ко­му­нис­ти­че­ски ак­ти­вис­ти пре­взе­ма­не на На­цио­нал­ния ко­ми­тет на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция в Бъл­га­рия. На 17.IХ.1944 г. по ини­циа­ти­ва на пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво чле­но­ве на БРП(к), име­ну­ва­щи се ка­то “ма­ке­дон­ци” (Хр.Ка­лай­джиев, Анг. Ди­нев, Ст. Ав­ра­мов и др.), по­де­мат ини­циа­ти­ва­та за из­граж­да­не на Вре­ме­нен ко­ми­тет на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция в Бъл­га­рия. На след­ва­щия ден са­моо­бя­ви­ли­те се ве­че за пре­дста­ви­те­ли на бе­жан­ски­те ор­га­ни­за­ции в Со­фия ко­му­нис­ти­че­ски ак­ти­вис­ти ин­спи­ри­рат съ­бра­ние на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция, обя­вя­ват На­цио­нал­ния ко­ми­тет за раз­пус­нат и сфор­ми­рат Вре­ме­нен ини­циа­ти­вен ко­ми­тет, кой­то с по­мощ­та на МВР за­взе­ма ка­са­та, ар­хи­ва­та, ин­вен­та­ра и не­дви­жи­мо­то иму­ще­с­тво на НК на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция в Бъл­га­рия. На 21.IХ.1944 г. ми­нис­тъ­рът на въ­треш­ни­те ра­бо­ти Ан­тон Югов из­да­ва на­роч­на за­по­вед, с коя­то ут­вър­жда­ва за за­кон­но “из­бра­но­то” но­во ръ­ко­вод­с­тво на ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция в Бъл­га­рия. Без­спор­но на­сил­ст­веният пре­врат в ор­га­ни­за­ция­та на ма­ке­дон­ски­те бъл­га­ри - бе­жан­ци от Вар­дар­ска и Егей­ска Ма­ке­до­ния, е де­ло на цен­трал­но­то ръ­ко­вод­с­тво на БРП(к) и е част от за­де­йства­ния по то­ва вре­ме план ко­му­нис­ти­те да ов­ла­деят всич­ки ма­со­ви об­ще­ст­вено-по­ли­ти­че­ски и кул­тур­но-про­свет­ни ор­га­ни­за­ции в стра­на­та.

Как­ви це­ли си по­ста­вя са­моо­бя­ви­лият се за из­бран да во­ди сто­ти­ци­те хи­ля­ди “ма­ке­дон­ци” в Бъл­га­рия ко­ми­тет, се виж­да яс­но от раз­прос­тра­не­ния апел и мно­же­с­тво пуб­ли­ка­ции в бъл­гар­ския ко­му­нис­ти­че­ски пе­чат от сеп­тем­ври - де­кем­ври 1944 г. Сред пуб­лич­но афи­ши­ра­ни­те за­да­чи се от­кроя­ват по­пу­ля­ри­зи­ра­не­то на ма­ке­дон­ска­та на­ция сред бе­жан­ци­те, идея­та за обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ци­те, бор­ба сре­щу ве­ли­ко­бъл­гар­ския шо­ви­ни­зъм, аги­та­ция за пре­сел­ва­не в “сво­бод­но­то ма­ке­дон­ско оте­че­с­тво” в рам­ки­те на Югос­ла­вия и др.

Факт е, че ма­ке­дон­ска­та емиг­рант­ска ор­га­ни­за­ция в Бъл­га­рия се пре­взе­ма от ма­ке­до­нис­тки на­строе­ни чле­но­ве на БРП(к). Всич­ко във Вре­мен­ния ини­циа­ти­вен ко­ми­тет след 18.IХ.1944 г. ще се съ­гла­су­ва и вър­ши са­мо със зна­ние­то на ПБ на ЦК на БРП(к). След­ва­ща­та по ред пар­тий­на за­да­ча, коя­то ко­ми­те­тът из­пъл­ня­ва, е съ­ста­вя­не­то на те­зи­си по ма­ке­дон­ския въ­прос. Те са го­то­ви в края на сеп­тем­ври 1944 г. и са одоб­ре­ни от ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к). Въ­про­сът за из­граж­да­не­то, де­йност­та и по­зи­ции­те на то­зи ко­ми­тет по ма­ке­дон­ския въ­прос е дру­га те­ма, за­слу­жа­ва­ща спе­циал­но вни­ма­ние. Тук ще спо­ме­нем са­мо оне­зи мо­мен­ти от прак­ти­ка­та на ко­ми­те­та, ка­сае­щи въ­про­са за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния.

По своя­та съ­щност спо­ме­на­ти­те по-го­ре те­зи­си на Вре­мен­ния ини­циа­ти­вен ко­ми­тет са своеоб­ра­зен про­гра­мен до­ку­мент, по­вта­рящ из­ця­ло схва­ща­ния­та на ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос, на­ли­чие­то на ма­ке­дон­ска на­ция, ма­ке­дон­ския ха­рак­тер на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и т. н. В съ­дър­жа­щи­те се 36 ди­рек­тив­ни точ­ки се от­де­ля мяс­то и на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. До­ку­мен­тът при­вет­с­тва “включ­ва­не пра­во­то за са­мооп­ре­де­ля­не на Гор­нод­жу­май­ска­та ма­ке­дон­ска об­ласт”, с кое­то бъл­гар­ският на­род щял да из­мие “по­зо­ра, кой­то му на­не­со­ха пре­стъп­ни­те ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­нис­ти”. Твър­ди се, че “ма­ке­дон­ският на­род” (раз­би­рай и то­зи в пре­де­ли­те на Бъл­га­рия - б. авт.) бил най-за­ин­те­ре­со­ван от пре­дстоя­що­то “еди­не­ние”, а на дру­го мяс­то се де­кла­ри­ра, че най-сет­не “ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт... ще мо­же пра­вил­но да се въз­пи­та­ва в ду­ха на ма­ке­дон­ския ос­во­бо­ди­те­лен ма­те­риал и въ­о­ду­ше­ве­но от по­стъп­ки­те на не­го­ви­те бра­тя във фе­де­рал­на­та ма­ке­дон­ска дър­жа­ва”, щя­ло “сво­бод­но да за­ра­бо­ти за из­граж­да­не­то на сво­бод­на, обе­ди­не­на Ма­ке­до­ния”. Ав­то­ри­те на те­зи­си­те от­кри­то твър­дят и си по­ста­вят за цел да убе­дят емиг­ра­ция­та, че “Гор­нод­жу­май­ска об­ласт е част от ма­ке­дон­ско­то оте­че­с­тво и тряб­ва да съ­став­ля­ва част от един­на­та ма­ке­дон­ска дър­жа­ва”. “На­ша­та за­да­ча в на­стоя­щия мо­мент - про­кла­ми­рат те - е са­мо да по­дгот­вим пси­хо­ло­ги­че­ски и идей­но-по­ли­ти­че­ски ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние и бъл­гар­ско­то об­ще­с­тво в те­зи на­со­ки.” Обя­вя­ва се още, че “прак­ти­че­ско­то из­вър­шва­не обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ска­та об­ласт в Бъл­га­рия и фе­де­рал­на Ма­ке­до­ния в Югос­ла­вия” щя­ло да бъ­де “ве­лик праз­ник на брат­ско­то еди­не­ние” между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия. В Бъл­га­рия, за­вър­шват те­зи­си­те, има­ло над по­ло­вин ми­лион ма­ке­дон­ци, кои­то “тряб­ва с всич­ки си­ли да по­дкре­пят осъ­ще­с­твя­ва­не­то на стоя­щи­те пред ма­ке­дон­ския на­род ве­ли­ки за­да­чи: до­из­граж­да­не­то на съ­зда­де­на­та ве­че ма­ке­дон­ска дър­жа­ва и обе­ди­не­ние на це­лия ма­ке­дон­ски на­род”.38а

По­до­бни ди­рек­ти­ви и схва­ща­ния за раз­ре­ша­ва­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос очер­та­ва и Вла­ди­мир По­пто­мов - член на ПБ на ЦК на БРП(к), пред про­ве­де­но­то в пър­ви­те дни на ок­том­ври 1944 г. в Со­фия съ­бра­ние с прокомунистически настроените дейци на македонската емиграция. В реч­та си По­пто­мов твър­ди, че ма­ке­дон­ци­те са се обо­со­би­ли ка­то от­де­лен на­род, че ма­ке­дон­ски­те сла­вя­ни има­ли не­що близ­ко с бъл­га­ри­те, но не би­ли бъл­га­ри. На­дъл­го и на­ши­ро­ко опис­ва “бор­би­те на ма­ке­дон­ския на­род” за на­цио­нал­но ос­во­бож­де­ние, обяс­ня­ва как под во­да­че­с­тво­то на Ти­то се   стиг­на­ло до ис­то­ри­че­ския факт - съ­зда­ва­не­то на “сво­бод­на ма­ке­дон­ска дър­жа­ва, с кое­то Ти­то дал “най-пра­вил­но­то раз­ре­ше­ние на ма­ке­дон­ския въ­прос”, “ос­но­ва­та” за раз­ре­ша­ва­не­то му и то­ва, че “ма­ке­дон­ци­те” тряб­ва­ло да ста­нат “пър­ви­те зна­ме­нос­ци за обе­ди­не­ние­то на юж­ни­те сла­вя­ни...”38б

Мо­гат да се при­ве­дат още ре­ди­ца до­ка­за­тел­с­тва за прак­ти­че­ски­те на­ме­ре­ния на БРП(к) от­нос­но пъ­ти­ща­та за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос. Вън от вся­как­во съ­мне­ние е, че бъл­гар­ско­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво се до­го­ва­ря с Бел­град и по­е­ма спо­ме­на­ти­те по-го­ре до­го­во­ре­нос­ти по ма­ке­дон­ския въ­прос зад гър­ба на съ­юз­ни­ци­те в ОФ и не­ко­му­нис­ти­че­ски­те пре­дста­ви­те­ли в пра­ви­тел­с­тво­то. Те из­ли­зат из­вън рам­ки­те на обя­ве­но­то в пра­ви­тел­ст­вена­та де­кла­ра­ция от 17 сеп­тем­ври 1944 г. от­нос­но пъ­ти­ща­та за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос. В нея са­мо се про­кла­ми­ра на­ме­ре­ние за из­граж­да­не на най-тес­ни при­я­тел­ски връз­ки с но­ва Югос­ла­вия и дру­ги­те бал­кан­ски на­ро­ди, за окон­ча­тел­но “брат­ско спо­ра­зу­ме­ние” по всич­ки спор­ни въ­про­си, же­ла­ние за раз­ре­ше­ние на ма­ке­дон­ския въ­прос, ка­то се да­де пра­во­то на ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние на са­мооп­ре­де­ле­ние.39 Как­то се виж­да, пра­ви­тел­ст­вено­то ста­но­ви­ще по то­зи въ­прос е най-об­що и сдър­жа­но. В не­го лип­сват кон­крет­ни и по­до­бни на да­де­ни­те от ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП (к) обе­ща­ния, ви­зи­ра­щи пре­дстоя­що или евен­туал­но пре­да­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към Югос­ла­вия.

Ан­га­жи­ра­ност­та на бъл­гар­ски­те ко­му­нис­ти със спо­ме­на­то­то спо­ра­зу­ме­ние, как­то и твър­до­то им на­ме­ре­ние да го из­пъл­ня­ват, се по­твър­жда­ва и от не­дву­смис­ле­ни­те из­каз­ва­ния в та­зи на­со­ка в сре­ди­те на об­лас­тния ОФ ко­ми­тет, вклю­чи­тел­но и от НС на ОФ. На 12 ок­том­ври 1944 г. в Со­фия се про­веж­да съ­вмес­тно за­се­да­ние между­ об­лас­тни­те ко­ми­те­ти на ОФ в Пле­вен и Гор­на Джу­мая от ед­на стра­на, и от дру­га НС на ОФ. Ед­на от ра­зи­сква­ни­те те­ми е ма­ке­дон­ският въ­прос. От име­то на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ в Гор­на Джу­мая сек­ре­та­рят на око­лий­ския ко­ми­тет на БРП(к) До­нчо Ли­сий­ски за­я­вя­ва от­кри­то, че “Пет­рич­ка­та и Гор­нод­жу­май­ска­та об­ласт ка­то час­ти от Ма­ке­до­ния след­ва да бъ­дат вклю­че­ни в гра­ни­ци­те на Ма­ке­до­ния”. На­стоя­ва ко­ми­те­ти­те в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния “да бъ­дат ма­ке­дон­ски ко­ми­те­ти в рам­ки­те на ОФ”, кои­то ще­ли да из­пъл­ня­ват плат­фор­ма­та на ОФ, но тряб­ва­ло да имат “из­вес­тна са­мос­тоя­тел­ност по­ра­ди то­ва, че ние има­ме връз­ка с ма­ке­дон­ския щаб. Той виж­да мяс­то­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния в рам­ки­те на ма­ке­дон­ска­та ре­пуб­ли­ка ка­то “връз­ка” меж­ду Бъл­га­рия и Югос­ла­вия, га­ран­ция за сбли­же­ние­то между­ тях. Без да се впу­ска в по­дроб­нос­ти, Цо­ла Дра­гой­че­ва за­я­вя­ва, че въ­про­сът за “ма­ке­дон­ския край” щял да се ре­ша­ва в бал­кан­ски ма­щаб. “На­ше­то от­но­ше­ние към то­ва е при­нцип­но яс­но. За по­дроб­нос­ти­те се­га не е вре­ме. Дру­га­ри­те ма­ке­дон­ци в Бъл­га­рия имат за за­да­ча с всич­ки сред­с­тва да по­ма­гат на ма­ке­дон­ско­то ос­во­бо­ди­тел­но дви­же­ние. На­ше­то пра­ви­тел­с­тво раз­ре­ши то­ва и прак­ти­че­ски. Ве­че две ма­ке­дон­ски бри­га­ди са из­пра­те­ни на фрон­та. За дру­ги­те тън­кос­ти още не е на­ша въ­треш­на ра­бо­та. То­ва са де­ли­кат­ни и не­ло­кал­ни въ­про­си. По тях тряб­ва да бъ­дем край­но вни­ма­тел­ни.”40

Не­ос­по­ри­ми са и фак­ти­те за то­ва, че об­лас­тни­те и око­лий­ски­те ко­ми­те­ти на БРП(к) и ОФ в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния с не­о­чак­ва­но усър­дие се за­хва­щат да из­пъл­ня­ват до­го­во­ре­нос­ти­те между­ Ско­пие и Со­фия по ма­ке­дон­ския въ­прос. Съ­всем не е слу­чаен фак­тът, че в на­ча­ло­то на ок­том­ври в об­лас­тния град се про­веж­да кон­фе­рен­ция по ма­ке­дон­ския въ­прос, на коя­то при­съ­ст­ват всич­ки ко­му­нис­ти­че­ски ак­ти­вис­ти. На­ред с ин­фор­ма­ция­та за на­со­ки­те, в кои­то тряб­ва да се ра­бо­ти, се по­вди­га и въ­про­сът за “ма­ке­дон­с­тву­ва­щи­те”, т.е. за ак­ти­вис­ти­те, чле­но­ве­те и сим­па­ти­зан­ти­те на бив­ша­та ВМРО - "Иван Ми­хай­лов". От­чи­та се го­ля­ма­та опас­ност от “мно­зи­на ма­ке­дон­с­тву­ва­щи с енер­гия, во­ля и оръ­жие, кои­то не мо­гат да бъ­дат хва­на­ти от съ­рби­те”, за­то­ва тряб­ва­ло да се взе­мат мер­ки, а как­ви са те, се виж­да от по­след­ва­ла­та раз­пра­ва с на­ро­че­ни ка­то “вър­ли ми­хай­ло­вис­ти” и “вър­хо­вис­ти” граж­да­ни на ре­гио­на. В от­че­ти­те си до НС на ОФ об­лас­тният ко­ми­тет ве­че тре­ти­ра ре­гио­на ка­то не­бъл­гар­ски край. Ко­ми­те­тът се е за­ни­ма­вал с ма­ке­дон­ския въ­прос, се со­чи в един от от­че­ти­те, “по­не­же ние сме об­ласт, коя­то при­на­дле­жи към не­раз­дел­ни­те час­ти на Ма­ке­до­ния”.41

Ско­ро ръ­ко­вод­с­тво­то на ком­пар­тия­та от­чи­та опас­ност­та да се зле­пос­та­ви пред съ­юз­ни­ци­те си, за­що­то по­е­ти­те пред югос­лав­ска­та стра­на ан­га­жи­мен­ти са в раз­рез с из­вес­тна­та де­кла­ра­ция на ОФ от 1943 г. по ма­ке­дон­ския въ­прос. То­зи  за­дку­ли­сен акт ве­щае скан­дал. Ос­вен то­ва мно­го бър­зо се раз­би­ра, че реак­ция­та  на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния към по­до­бно “обе­ди­не­ние” е на­пъл­но от­ри­ца­тел­на. Все по-яс­но ста­ва още, че от­ри­ца­тел­на ще е и реак­ция­та на юж­ната съседка Гърция, зад която стои Великобритания с категоричната си позиция против евентуално македонско обединение. Те­зи и дру­ги об­стоя­тел­с­тва ка­рат ръ­ко­вод­с­тво­то на пар­тия­та да ко­ри­ги­ра по­ве­де­ние­то си спря­мо Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. На 5 ок­том­ври 1944 г. в Кра­йо­ва се по­дпис­ва спо­ра­зу­ме­ние за при­ми­рие с Югос­ла­вия, с кое­то югос­лав­ска­та стра­на се ли­ша­ва от ед­на въз­мож­ност да из­нуд­ва бъл­гар­ска­та стра­на по ма­ке­дон­ския въ­прос. Ре­ша­ва­що зна­че­ние за спо­ме­на­та­та ко­рек­ция оба­че из­иг­ра­ва по­ро­ди­ла­та се в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния си­туа­ция.

След сре­ща­та в Гор­на Джу­мая ма­ке­дон­ско­то ръ­ко­вод­с­тво не са­мо ус­пя­ва да вну­ши на гор­нод­жу­май­ския об­лас­тен ко­ми­тет ду­ха на спо­ра­зу­ме­ния­та в Со­фия, а и не­що по­ве­че. Ус­пеш­ни са и уси­лия­та мес­тно­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво да тръг­не към тях­но­то из­пъл­не­ние. За да по­стиг­нат це­ли­те си, де­йци­те на МКП тръг­ват по пъ­тя на гру­ба­та на­ме­са във въ­треш­ни­те ра­бо­ти на Бъл­га­рия. В та­зи си де­йност те се въз­по­лзват най-ра­цио­нал­но от спо­ме­на­та­та от­стъп­чи­вост на цен­трал­но­то ръ­ко­вод­с­тво на БРП (к) и из­ра­зе­на­та без­ре­зер­вна го­тов­ност за съ­труд­ни­че­с­тво от мес­тни­те пар­тий­ни фун­кцио­не­ри в Гор­на Джу­мая.

Ин­фор­ма­ции от Ско­пие пре­дста­вят не­ща­та в твър­де на­пре­дна­ла фа­за. Съ­об­ща­ва се за ор­га­ни­зи­ра­не­то на на­ро­доос­во­бо­ди­тел­ни­те ор­га­ни­за­ции “във всич­ки гра­до­ве и се­ла”, за из­граж­да­не­то на “ма­ке­дон­ски ди­ви­зии и бри­га­ди” и др. Всич­ко е пре­у­ве­ли­че­но, но е ис­ти­на, че ве­че са пре­дприе­ти по­до­бни де­йствия: съ­зда­ва­не­то на ор­га­ни­за­ция на На­род­ния фронт в Пет­рич, на­чал­ни стъп­ки за сфор­ми­ра­не на Ма­ке­дон­ска на­ро­доос­во­бо­ди­тел­на бри­га­да, ди­рек­тни кон­так­ти с об­лас­тна­та и око­лий­ските ор­га­ни­за­ции на БРП (к) и ОФ. С ог­лед бъ­де­щи­те пла­но­ве Ма­ке­до­ния се раз­де­ля на три кор­пус­ни об­лас­ти. В съ­ста­ва на тре­та­та об­ласт ка­то ос­нов­на воен­на еди­ни­ца се пре­движ­да т. нар. Тре­ти кор­пус. За не­го Тем­по пи­ше: “В то­зи кор­пус ка­то тре­та ди­ви­зия ще вле­зе и Гор­нод­жу­май­ско-Пет­рич­ка­та ди­ви­зия, коя­то се­га се ор­га­ни­зи­ра и коя­то ве­роят­но в близ­ко бъ­де­ще ще се по­ста­ви под на­ша ко­ман­да.”42

Ини­циа­ти­ва­та за съ­зда­ва­не на спо­ме­на­та­та ди­ви­зия е твър­де из­не­на­дващ ход, за­що­то още по вре­ме на по­се­ще­ние­то на ма­ке­дон­ска­та де­ле­га­ция в Со­фия въ­про­си­те око­ло учас­тие­то на бъл­гар­ски­те “ма­ке­дон­ци” във вой­на­та е уре­ден. С По­ста­нов­ле­ние № 30 пра­ви­тел­с­тво­то сфор­ми­ра бри­га­да “Г. Де­лчев”, съ­стоя­ща се от 12 000 из­тег­ле­ни от бъл­гар­ска­та ар­мия вой­ни­ци, офи­це­ри и до­бро­вол­ци, про­из­хож­да­щи от Вар­дар­ска и Егей­ска Ма­ке­до­ния. Бри­га­да­та из­ця­ло е еки­пи­ра­на от бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво и пре­да­де­на на Глав­ния щаб на Ма­ке­дон­ска­та на­ро­доос­во­бо­ди­тел­на ар­мия. За югос­лав­ска­та стра­на то­ва е не­до­ста­тъч­но, за­то­ва се пра­вят уси­лия за мо­би­ли­зи­ра­не на всич­ки “ма­ке­дон­ци”, жи­вее­щи в Бъл­га­рия. От бъл­гар­ско­то воен­но ко­ман­два­не се и­скат още 20 000 “пуш­ки”. Ма­ке­дон­ски­те фун­кцио­не­ри се ар­гу­мен­ти­рат с на­ме­ре­ние­то си да про­ве­дат мо­би­ли­за­ция в по-го­лям ма­щаб.43 За как­ва мо­би­ли­за­ция ста­ва въ­прос, се виж­да от обя­ве­ни­те в пис­мо­то на Тем­по на­ме­ре­ния за сфор­ми­ра­не на гор­нод­жу­май­ско-пет­рич­ка ди­ви­зия.

Скоп­ски­те еми­са­ри при­стъп­ват и към сфор­ми­ра­не на вто­ра “ма­ке­дон­ска” ди­ви­зия по на­реж­да­не на Тем­по. На прак­ти­ка уси­лия­та се на­соч­ват към пре­взе­ма­не на всич­ки воен­ни ре­сур­си в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. С пис­мо на Стру­миш­кия на­ро­доос­во­бо­ди­те­лен от­бор от 28 сеп­тем­ври 1944 г. на об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ в Гор­на Джу­мая ул­ти­ма­тив­но се на­реж­да: “Ма­ке­дон­ци на служ­ба в бъл­гар­ска­та ар­мия, кои­то всич­ки се на­ми­рат в Ма­ке­до­ния (в ре­до­ве­те на бъл­гар­ска­та ар­мия - бел. авт.), да бъ­дат ос­во­бо­де­ни, за да бъ­дат пре­хвър­ле­ни в пар­ти­зан­ски­те от­ря­ди.”44

Между­вре­мен­но на 25 и 27 сеп­тем­ври в Мо­сква се про­веж­дат две сре­щи между­ Г. Ди­мит­ров и Ти­то, на кои­то спо­ред ду­ми­те на Ди­мит­ров би­ла по­стиг­на­та до­го­во­ре­ност по въ­про­си­те, за­ся­га­щи взаи­моот­но­ше­ния­та между­ две­те пар­тии. Той пре­дуп­реж­да­ва, че пре­дстоят труд­нос­ти при про­веж­да­не­то на на­бе­ля­за­на­та ли­ния за съ­зда­ва­не на съюз или фе­де­ра­ция между­ две­те стра­ни.45  Яс­но е, че ста­ва въ­прос за труд­нос­ти­те, кои­то очак­ва да бъ­дат по­ро­де­ни от раз­лич­ни­те схва­ща­ния по ма­ке­дон­ския въ­прос и кои­то мно­го ско­ро ста­ват реа­лен факт.

Са­мо ня­кол­ко дни са не­об­хо­ди­ми, за да се раз­бе­ре, че на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния не спо­де­ля югос­лав­ски­те на­ме­ре­ния за при­съ­е­ди­ня­ва­не. За пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво в Гор­на Джу­мая и Со­фия ста­ва яс­но, че то ще реа­ги­ра ос­тро на по­до­бен акт.46 Ед­ни би­ли же­ла­ния­та на скоп­ски­те фун­кцио­не­ри, а дру­га - реал­на­та де­йстви­тел­ност. Из­хож­дай­ки от на­строе­ние­то на на­се­ле­ние­то, как­то и от фак­та, че в то­га­ваш­ния мо­мент пар­тия­та не мо­же и ня­ма прак­ти­че­ска­та въз­мож­ност да из­пъл­ни по­е­ти­те до­го­во­ре­нос­ти, от сре­да­та на ок­том­ври ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП (к) по­е­ма курс на по­сте­пен­на ко­рек­ция на своя­та по­зи­ция. Най-на­пред то се от­каз­ва от по­е­ти­те ан­га­жи­мен­ти за въз­мож­но най-бър­зо из­пъл­не­ние на до­го­во­ре­нос­ти­те от­нос­но при­съ­е­ди­ня­ва­не­то и пре­дприе­ма стъп­ки за спи­ра­не ини­циа­ти­ви­те на Ско­пие, оце­ня­вай­ки ги ка­то не­съ­об­ра­зе­ни с те­ку­щия мо­мент.

Ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП (к) от­каз­ва да из­пъл­ни по­е­ти­те ан­га­жи­мен­ти и за то­ва во­ди про­дъл­жи­тел­ни тай­ни пре­го­во­ри с ЦК на МКП и Ти­то. В ре­зул­тат на за­дку­лис­на ди­ску­сия се сти­га и до из­яс­ня­ва­не по­зи­ции­те на две­те стра­ни, по­сти­гат се но­ви тай­ни до­го­во­ре­нос­ти, с кои­то бъл­гар­ски­те ко­му­нис­ти­че­ски во­да­чи по­е­мат трай­но по пъ­тя на на­цио­нал­но­то пре­да­тел­с­тво.

Спо­рът за­по­чва в на­ча­ло­то на ок­том­ври, ко­га­то от ЦК на БРП (к) про­тес­ти­рат сре­щу пре­дприе­ти­те от Ма­ке­дон­ско­то пре­дста­ви­тел­с­тво в Со­фия де­йствия за за­вла­дя­ва­не на емиг­рант­ски­те ор­га­ни­за­ции и дру­же­с­тва, за при­об­ща­ва­не към югос­лав­ска­та по­ли­ти­ка по ма­ке­дон­ския въ­прос на зна­чи­тел­ни­те бе­жан­ски ма­си в Бъл­га­рия, без да ги съ­гла­су­ва с ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к).47

В от­го­вор на бъл­гар­ския про­тест Ла­зар Ко­ли­шев­ски и Тем­по за­я­вя­ват, че е ня­ма­ло да се стиг­не до не­до­ра­зу­ме­ние с Ма­ке­дон­ско­то пре­дста­ви­тел­с­тво в Со­фия, ако ЦК на БРП (к) се за­е­ме да по­мог­не да се осъ­ще­с­твят “съ­вмес­тни­те спо­ра­зу­ме­ния”. В то­зи дух са и по­ста­ве­ни­те и­ска­ния за пра­ва­та на “ма­ке­дон­ци­те” в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния: пра­во­то на са­мооп­ре­де­ле­ние и до­бро­вол­но обе­ди­не­ние с дру­ги на­ро­ди, сфор­ми­ра­не на на­цио­нал­ноос­во­бо­ди­тел­на еди­ни­ца, съ­зда­ва­не на сел­ски, град­ски, око­лий­ски и об­лас­тен на­цио­нал­ноос­во­бо­ди­те­лен ко­ми­тет. Вмък­ва се так­ти­че­ски пре­ме­ре­но­то пре­дло­же­ние вре­мен­но на­цио­нал­ноос­во­бо­ди­тел­но­то дви­же­ние да бъ­де в рам­ки­те на ОФ, да ра­бо­ти за ук­реп­ва­не­то му, но едновре­мен­но с то­ва да има пра­во­то да пре­не­се сред ма­си­те бор­ба­та за при­съ­е­ди­ня­ва­не към “своя­та ма­ти­ца”. Пре­тен­ди­ра се и за “пъл­на сво­бо­да на про­па­ган­да­та за обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род”. Сму­те­ни от не­о­чак­ва­ния про­тест на бъл­гар­ско­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво, скоп­ски­те ръ­ко­во­ди­те­ли пу­скат в ход ус­по­кои­тел­ни­те уве­ре­ния, че ло­зун­гът за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то не тряб­ва­ло да се по­ста­вя ка­то ак­цио­нен, ка­то въ­прос за “не­от­лож­но при­съ­е­ди­ня­ва­не”, че МКП ве­че не поставяла този въпрос.48

За­вър­шва­ща­та част на пис­мо­то раз­кри­ва не­и­скре­но­то от­но­ше­ние на ско­пя­ни и из­ця­ло про­ти­во­ре­чи на пре­диш­на­та му част, къ­де­то се пре­тен­ди­ра за пра­во­то на “ма­ке­дон­ския на­род” от Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да сфор­ми­ра на­цио­нал­ноос­во­бо­ди­тел­ни воен­ни еди­ни­ци и ко­ми­те­ти. Не­и­скре­но е и съ­дър­жа­що­то се в пис­мо­то осъж­да­не ре­ше­ние­то на ма­ке­дон­ски­те пре­дста­ви­те­ли да по­ста­вят под ма­ке­дон­ско ко­ман­два­не сфор­ми­ра­щи­те се в то­зи край “ма­ке­дон­ски еди­ни­ци”, за­що­то вед­на­га след то­ва ка­то пра­вил­но се оце­ня­ва и­ска­не­то на ма­ке­дон­ски­те пре­дста­ви­те­ли за включ­ва­не­то на 14-и пе­хо­тен полк в съ­ста­ва на сфор­ми­ра­ща­та се ма­ке­дон­ска ди­ви­зия.

Едновре­мен­но с то­ва скоп­ско­то ръ­ко­вод­с­тво да­ва реал­ни до­ка­за­тел­с­тва, че въ­об­ще не смя­та да се съ­об­ра­зи с по­зи­ция­та на Со­фия. Ув­ле­че­но в спо­ра си с ма­ке­дон­ско­то пра­ви­тел­с­тво и ЦК на МКП, ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) за­бра­вя да да­де яс­ни инс­трук­ции на об­лас­тно­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво за своя­та по­зи­ция. Из­глеж­да, то раз­чи­та и на де­кла­ри­ра­ни­те от Ско­пие уве­ре­ния, че ня­мат на­ме­ре­ние да по­ста­вят въ­про­са за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то ка­то ак­цио­нен и не­от­ло­жен.

Ко­рен­но про­ти­во­по­лож­на е прак­ти­ка­та на ма­ке­дон­ски­те де­йци в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Де­йствия­та за реа­ли­зи­ра­не на югос­лав­ска­та при­съ­е­ди­нис­тка по­ли­ти­ка са в пъ­лен ход. За та­зи цел се из­пра­щат мно­же­с­тво про­па­ган­дни ма­те­риа­ли. Ор­га­ни­зи­ра се раз­пра­ва с евен­туал­ни­те про­тив­ни­ци на при­съ­е­ди­ня­ва­не­то. По вну­ше­ние на на­ми­ра­щия се в Г. Джу­мая М. Апос­тол­ски об­лас­тни­те и око­лий­ски­те ор­га­ни­за­ции на БРП(к) с учас­тие­то на все още не­раз­пус­на­ти­те пар­ти­зан­ски от­ря­ди про­веж­дат в пър­ви­те дни на ок­том­ври го­ля­ма ак­ция за арес­ту­ва­не на де­сет­ки ак­тив­ни чле­но­ве на бив­ша­та ВМРО - “Иван Ми­хай­лов”. Раз­пра­ва­та с мно­го от тях е жес­то­ка. Без съд и при­съ­да око­ло 4 ок­том­ври 1944 г. в До­бри­ни­ще, Не­вро­коп, Гор­на Джу­мая, Бе­ли­ца, Яко­ру­да и др. по осо­бе­но жес­ток на­чин са из­би­ти над 80 ду­ши, на­ро­че­ни ка­то вър­ли “ми­хай­ло­вис­ти”, “фа­шис­ти”, “ве­ли­ко­бъл­гар­ски шо­ви­нис­ти” и вра­го­ве на “ма­ке­дон­ския на­род”. За­ги­ва по­ли­ти­че­ски най-гра­мот­на­та, за­мож­на и пре­дста­ви­тел­на част от на­се­ле­ние­то в то­зи бъл­гар­ски ра­йон. Спи­съ­кът на “без­след­но из­чез­на­ли­те” все още не е уточ­нен и е зна­чи­тел­но по-го­лям.49

Ос­вен об­лас­тния и око­лий­ски­те ко­ми­те­ти на БРП(к) ма­ке­дон­ски­те фун­кцио­не­ри ве­че са ус­пе­ли да спе­че­лят за свои­те на­ме­ре­ния и те­зи на ОФ. Как­то ве­че бе спо­ме­на­то, в об­лас­тния ко­ми­тет на ОФ ве­че смя­тат Гор­нод­жу­май­ска об­ласт ка­то съ­став­на част на обе­ди­не­на­та Ма­ке­до­ния, га­ран­ция за бъ­де­ще­то сбли­же­ние с Югос­ла­вия и тре­ти­рат то­зи край и не­го­во­то на­се­ле­ние ка­то ма­ке­дон­ско. Не­що по­ве­че. По вну­ше­ние от Ско­пие от име­то на ОК на ОФ се и­ска “Ма­ке­дон­ският край да бъ­де пре­дстав­ля­ван в НС на ОФ от един де­ле­гат и чрез не­го да пре­дста­вя свои­те и­ска­ния пред на­цио­нал­ния ко­ми­тет и бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво”.50

В сре­да­та на ок­том­ври 1944 г. ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) раз­би­ра, че МКП ня­ма на­ме­ре­ние да се съ­об­ра­зя­ва с негова­та по­зи­ция и из­пра­ща по­вто­рен про­тест, с кой­то осъж­да де­йствия­та на ма­ке­дон­ски­те де­йци в Со­фия и Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. На ма­ке­дон­ско­то ръ­ко­вод­с­тво се из­вес­тя­ва, че въ­про­сът за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се­га не мо­же да се по­ста­вя ка­то прак­ти­че­ски въ­прос. Ка­то пре­два­ри­тел­но ус­ло­вие за то­ва се со­чи съ­зда­ва­не­то на съюз между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия. От бъл­гар­ска стра­на се обе­ща­ва да се по­пу­ля­ри­зи­ра ма­ке­дон­ска­та дър­жа­ва, да се съ­де­йства за “из­ди­га­не на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние”. В за­мя­на на то­ва се по­дчер­та­ва, че ни­що в Бъл­гар­ска Ма­ке­до­ния не мо­же да ста­ва без зна­ние­то и съ­гла­сие­то на бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво. И­ска се ма­ке­дон­ско­то пре­дста­ви­тел­с­тво в Со­фия да съ­гла­су­ва всич­ки свои де­йствия с ЦК на БРП(к).51

В от­го­вор на бъл­гар­ски­те и­ска­ния Ла­зар Ко­ли­шев­ски пи­ше но­во пис­мо до ЦК на БРП(к). На пръв по­глед съ­дър­жа­ние­то му е по­чти иден­тич­но с пре­диш­ния от­го­вор, но в не­го са на­ли­це и ня­кои но­ви мо­мен­ти. Ко­ли­шев­ски про­тес­ти­ра сре­щу бъл­гар­ския от­каз да се раз­прос­тра­ня­ват ма­ке­дон­ски про­па­ган­дни ма­те­риа­ли и да се из­да­ва “ма­ке­дон­ски” вес­тник. И се­га ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) се об­ви­ня­ва, че е за­бра­ви­ло за не­от­дав­наш­на­та “взаим­на спо­год­ба” и не е на­пра­ви­ло ни­що за не­йно­то из­пъл­не­ние. На то­ва спо­ред Ко­ли­шев­ски се дъл­жа­ли ста­на­ли­те “греш­ки и не­ред­нос­ти”. След то­ва ЦК на БРП(к) се ин­фор­ми­ра, че ЦК на МКП не при­е­ма по­зи­ция­та на БРП(к) при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да се свър­зва с ус­ло­вие­то за съ­зда­ва­не на те­сен съюз между­ Югос­ла­вия и Бъл­га­рия.52

И в то­зи от­го­вор Ко­ли­шев­ски от­но­во по­ста­вя по­зна­ти­те и­ска­ния за съ­зда­ва­не на на­цио­нал­ноос­во­бо­ди­тел­ни ко­ми­те­ти и воен­ни еди­ни­ци, за ак­тив­на про­па­ган­да в по­лза на при­съ­е­ди­ня­ва­не­то. За по­ре­ден път по­каз­ва, че един­ст­вена­та цел на ма­ке­дон­ско­то ръ­ко­вод­с­тво е за­граб­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и че за по­сти­га­не­то на та­зи цел то е го­то­во на всич­ко. По­чти за­пла­ши­тел­но зву­чи и све­де­ние­то, че за всич­ко бил ин­фор­ми­ран Ти­то. Но уп­ла­ше­но от не­пре­дска­зуе­ми по­сле­ди­ци, от реак­ция­та на на­се­ле­ние­то, от ве­че из­вес­тна­та със своя­та ка­те­го­рич­ност от­ри­ца­тел­на ан­глий­ска реак­ция сре­щу опи­ти­те за про­мя­на на бал­кан­ско­то ста­тук­во, ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) се от­каз­ва да из­пъл­ня­ва до­го­во­ре­нос­ти­те от края на сеп­тем­ври. То съ­зна­ва, че по ре­ди­ца при­чи­ни в то­га­ваш­ния мо­мент те са не­из­пъл­ни­ми. БРП(к) се от­каз­ва да из­пъл­ни ан­га­жи­мен­та си от­нос­но не­за­бав­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, но не се от­каз­ва от по­е­тия ма­ке­до­нис­тки курс. Спо­рът с ма­ке­дон­ска­та и югос­лав­ска­та стра­на не е за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то въ­об­ще, а за то­ва ко­га и как и при как­ви ус­ло­вия то ще се из­вър­ши.

Не­сго­вор­чи­вост­та на ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) и все по-на­рас­тва­що­то му упор­с­тво пред е­ска­ли­ра­щи­те ма­ке­дон­ски и­ска­ния за ре­ши­тел­ни де­йствия в по­со­ка към при­съ­е­ди­ня­ва­не­то са при­чи­на за вло­ша­ва­не­то на от­но­ше­ния­та между­ две­те “брат­ски” пар­тии - БРП(к) от ед­на, ЮКП и МКП от дру­га стра­на. То­зи “по­врат” в та­ка шум­но афи­ши­ра­ни­те дру­же­ски взаи­моот­но­ше­ния е пре­диз­ви­кан от раз­ли­чия­та в по­зи­ции­те по ма­ке­дон­ския въ­прос и е кон­ста­ти­ран и от ко­му­нис­ти­че­ско­то ръ­ко­вод­с­тво в Бъл­га­рия. В ра­диог­ра­ма до Г. Ди­мит­ров от на­ча­ло­то на ок­том­ври 1944 г. се го­во­ри от­кри­то за не­здра­во­то по­ве­де­ние на пре­дста­ви­те­ли­те на ЮКП и се пре­движ­дат труд­нос­ти в бъ­де­щи­те взаи­моот­но­ше­ния.53

Не­съ­мне­но тук се ви­зи­рат труд­нос­ти­те, по­ро­де­ни от нюан­си­те в раз­лич­ни­те гле­ди­ща от­нос­но на­чи­на за ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос.

Раз­воят на съ­би­тия­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния през пър­ва­та по­ло­ви­на на ок­том­ври 1944 г. по­каз­ва, че скоп­ски­те ръ­ко­во­ди­те­ли не смя­тат да се съ­об­ра­зя­ват с про­ме­ня­ща­та се по­зи­ция на БРП(к). За­дку­лис­ни­те де­йствия и на­гла­та на­ме­са във въ­треш­ни­те ра­бо­ти на Бъл­га­рия про­дъл­жа­ват да при­до­би­ват ха­рак­тер на то­тал­на ак­ция, на­со­че­на един­ст­вено към при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на то­зи край към Югос­ла­вия. Тя се про­веж­да с все­въз­мож­ни сред­с­тва и с не­виж­да­но на­стър­ве­ние. Въз­по­лзвай­ки се от слож­на­та мо­мен­тна си­туа­ция, в коя­то се на­ми­ра Бъл­га­рия, как­то и от про­я­ве­на­та в края на сеп­тем­ври от­стъп­чи­вост от ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к), скоп­ски еми­са­ри за­ли­ват Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и до­ри пра­вят пре­движ­да­ния къ­де точ­но ще ми­на­ват но­ви­те гра­ни­ци меж­ду Бъл­га­рия и Югос­ла­вия.

Важ­но мяс­то в из­пъл­не­ние на пла­но­ве­те за анек­си­ра­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се от­реж­да на дис­ло­ци­ра­ни­те там воен­ни си­ли. Всич­ки уси­лия се на­соч­ват към по­дчи­не­ние­то им на Глав­ния щаб на Ма­ке­дон­ска­та на­ро­доос­во­бо­ди­тел­на вой­ска. В ход се пу­ска из­пъл­не­ние­то на за­да­ча­та за съ­зда­ва­не на гор­нод­жу­май­ско-пет­рич­ка ди­ви­зия. Тем­по на­то­вар­ва с та­зи за­да­ча Ми­хай­ло Апос­тол­ски. Мно­зи­на по то­ва вре­ме се пи­тат за­що е не­об­хо­ди­мо то­ва при на­ли­чие­то на по­до­бно съ­е­ди­не­ние в ли­це­то на бри­га­да “Го­це Де­лчев”. По-къс­но ста­ва яс­но, че на­ме­ре­ния­та би­ли но­вооб­ра­зу­ва­но­то съ­е­ди­не­ние да бъ­де вклю­че­но в съ­ста­ва на на­ро­доос­во­бо­ди­тел­ни­те вой­ски на Ма­ке­до­ния и по­сред­с­твом не­го да се оку­пи­ра, “до­ка­то се се­тат бу­га­ри­те”, Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния.54 Ка­то на­ча­ло се пре­движ­да сфор­ми­ра­не­то на войскова бри­га­да със се­да­ли­ще в Гор­на Джу­мая, коя­то впос­лед­с­твие да пре­рас­не в ди­ви­зия, вли­за­ща в съ­ста­ва на Тре­ти ма­ке­дон­ски кор­пус.

Пър­ва­та стъп­ка в то­ва от­но­ше­ние се пра­ви още по вре­ме на сре­ща­та в Гор­на Джу­мая на 25 сеп­тем­ври 1944 г. Ми­хай­ло Апос­тол­ски сви­де­тел­с­тва, че то­га­ва му се явил ща­бът на бри­га­да “Я. Сан­дан­ски”, кой­то из­ра­зил “же­ла­ние да се по­ста­ви на раз­по­ло­же­ние на Глав­ния щаб на Ма­ке­до­ния”. Апос­тол­ски за­я­вил, че ги при­е­ма с “го­ля­мо за­до­вол­с­тво”, но не щеш ли, до­шъл Ан­тон Югов и ка­то ре­зул­тат от то­ва след ня­кол­ко дни бри­га­да­та би­ла раз­фор­ми­ра­на.55

Ис­ти­на­та е да­леч по-дру­га.56 Как­то ве­че бе по­со­че­но, имен­но на Апос­тол­ски е по­ста­ве­на за­да­ча­та да сфор­ми­ра бри­га­да­та. Вяр­но е, че в не­го­ва ус­лу­га се по­ста­вят и мес­тни де­йци на БРП(к), но то­ва ста­ва мал­ко по-къс­но и в ре­зул­тат на без­це­ре­мон­ни­те на­реж­да­ния на Апос­тол­ски и по­дчи­не­но­то по­ло­же­ние, в кое­то из­па­да ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос в края на сеп­тем­ври 1944 г.

По вре­ме на пър­во­то си по­се­ще­ние в Гор­на Джу­мая Тем­по да­ва ука­за­ния да се при­стъ­пи към сфор­ми­ра­не на бри­га­да­та, ка­то на­то­вар­ва Апос­тол­ски да сле­ди за прак­ти­че­ска­та реа­ли­за­ция.57

На­ли­це е и ед­но сви­де­тел­с­тво от бъл­гар­ска стра­на, ви­зи­ра­що ета­па, на кой­то се на­ми­ра сфор­ми­ра­не­то й. В све­де­ние до ЦК на БРП(к) от 6 ок­том­ври 1944 г. сек­ре­та­рят на ОК на БРП(к) Кръс­тьо Стой­чев ин­фор­ми­ра, че “прак­ти­че­ски в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт още не е раз­ре­шен въ­про­сът за об­ра­зу­ва­не­то на ма­ке­дон­ски еди­ни­ци” и от­пра­вя и­ска­не­то “не­за­бав­но тоя въ­прос да по­лу­чи раз­ре­ше­ние”. По-къс­но той при­зна­ва, че бил по­лу­чил на­реж­да­не от Г. Чан­ков - член на ПБ на ЦК на БРП(к), да из­пъл­ни на­реж­да­ния­та на Тем­по и тър­си оп­рав­да­ние за ока­за­на­та на ско­пя­ни по­дкре­па в то­ва, че об­лас­тни­те ръ­ко­во­ди­те­ли би­ли из­пад­на­ли “между­ два цен­трал­ни ко­ми­те­ти”.58 Яс­но е, че съ­гла­сие­то за по­до­бни де­йствия ид­ва от Со­фия.

Как се раз­ви­ват не­ща­та по-на­та­тък? Гри­жи­те на Апос­тол­ски за сфор­ми­ра­не­то на бри­га­да­та не спи­рат до­тук. С цел въ­о­ръ­жа­ва­не по не­го­во на­реж­да­не се при­стъп­ва към ра­зо­ръ­жа­ва­не на час­ти от БНА и раз­граб­ва­не на воен­ни скла­до­ве. Снаб­ди­тел­на­та оръ­жей­на ак­ция оба­че е осуе­те­на от по­мощ­ник-ко­ман­ди­ра на Чет­вър­та бъл­гар­ска ар­мия ген. Бо­рис Коп­чев, кой­то на­реж­да пред воен­ни­те скла­до­ве да бъ­дат по­ста­ве­ни по­сто­ве и без раз­ре­ше­ние от ко­ман­два­не­то на ар­мия­та оръ­жие да не се раз­да­ва. За­ра­ди та­зи си по­зи­ция ге­не­рал Коп­чев си спе­чел­ва ом­ра­за­та на скоп­ски­те ръ­ко­во­ди­те­ли, из­ра­зя­ва­на по раз­лич­ни по­во­ди най-ве­че чрез об­ви­не­ние­то, че се от­на­сял не­при­я­тел­ски към “македонската войска".59

От ин­фор­ма­ции­те на Кр. Стой­чев е вид­но, че пър­во­то по­се­ще­ние на ма­ке­дон­ска­та де­ле­га­ция не да­ва же­ла­ния ре­зул­тат. Тък­мо за­то­ва се на­ла­га М. Апос­тол­ски да по­се­ти Гор­на Джу­мая на 15 ок­том­ври 1944 г. Не­го­во­то по­се­ще­ние съ­впа­да и с по­се­ще­ние на ми­нис­тъ­ра на въ­треш­ни­те ра­бо­ти Ан­тон Югов. В реч пред пуб­лич­но съ­бра­ние Ан­тон Югов по­дчер­та­ва са­мо­до­вол­но: “С ма­ке­дон­ския въ­прос е лик­ви­ди­ра­но. На Ма­ке­до­ния се да­ва пра­во­то да се са­мооп­ре­де­ли и по­дре­ди в но­ва фе­де­рал­на Югос­ла­вия”.60 Про­ю­гос­лав­ска­та на­со­че­ност в из­яв­ле­ние­то на ми­нис­тъ­ра е оче­вид­на. Ве­роят­но на сре­ща между­ Ан­тон Югов и М. Апос­тол­ски е ста­на­ло въ­прос и за сфор­ми­ра­не­то на бри­га­да­та. В ни­ка­къв слу­чай не са вер­ни твър­де­ния­та на Апос­тол­ски, че “слу­чай­но­то по­я­вя­ва­не” на Югов ста­на­ло при­чи­на след ня­кол­ко дни бри­га­да­та да бъ­де раз­фор­ми­ра­на. Тък­мо об­рат­но­то. На­ме­са на Ан­тон Югов в та­зи на­со­ка въ­об­ще не е има­ло. Не­оп­ро­вер­жим факт е, че ед­ва след вто­ро­то по­се­ще­ние на Апос­тол­ски се сти­га до ис­тин­ски де­йствия за съ­зда­ва­не на бри­га­да­та, а не за не­йно­то раз­фор­ми­ро­ва­не, кое­то ста­ва по-къс­но. Най-крас­но­ре­чи­во до­ка­за­тел­с­тво за то­ва е из­да­де­на­та на 17.Х.1944 го­ди­на за­по­вед No 1 на ща­ба на 22-ра ма­ке­дон­ска на­ро­доос­во­бо­ди­тел­на бри­га­да “Яне Сан­дан­ски” - Гор­на Джу­мая. В нея до­слов­но е за­пи­са­но: “Въз ос­но­ва на ус­тна­та за­по­вед на Глав­но­ко­ман­два­щия ма­ке­дон­ска­та на­ро­доос­во­бо­ди­тел­на ар­мия ге­не­рал Ми­хай­ло Апос­тол­ски обя­вя­ва­ме и на­зна­ча­ва­ме след­ни­те длъж­нос­тни ли­ца в но­вос­фор­ми­ра­на­та бри­га­да “Яне Сан­дан­ски” - Гор­на Джу­мая...”. След­ват спи­съ­ци на на­зна­че­ни­те ко­ман­ди­ри и пре­дпо­ла­гае­ми­те й де­вет ба­тал­ьо­на на­че­ло с Геор­ги Ма­до­лев - по­лит­ко­ми­сар, Крум Ра­до­нов - ко­мен­дант, Ла­зар Ка­лоя­нов - на­чал­ник-щаб, Мин­ко По­пов - по­мощ­ник-по­лит­ко­ми­сар, Фер­ди­нанд Пу­дев - по­мощ­ник-ко­мен­дант и др.61

Въ­пре­ки на­ме­са­та на ген. Коп­чев ак­ция­та за снаб­дя­ва­не с оръ­жие не е съ­всем без­ус­пеш­на. На прак­ти­ка се при­стъп­ва към раз­фор­ми­ра­не на 39-и пе­хо­тен полк, ка­то от не­го се из­тег­лят око­ло 600 бой­ци с ця­ло­то сна­ря­же­ние, с на­ме­ре­ние­то та­зи част от но­вос­фор­ми­ра­ща­та се бри­га­да да се из­по­лзва за це­ли­те на ма­ке­дон­ска­та по­ли­ти­ка в Егей­ска Ма­ке­до­ния. На прак­ти­ка ус­по­ред­но с бъл­гар­ско­то, след 17 ок­том­ври 1944 г. в Гор­на Джу­мая се ус­та­но­вя­ва и ма­ке­дон­ско ко­мен­дант­с­тво.62

Към сре­да­та на ок­том­ври 1944 г. фун­кцио­не­ри­те на МКП в Гор­на Джу­мая ве­че не крият ам­би­ции­те си да пре­ми­нат и към де­йствия, на­со­че­ни към не­по­сред­ст­вено­то при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Съ­вмес­тно с об­лас­тни­те ак­ти­вис­ти на БРП(к) и чле­на на ЦК Асен Ча­рък­чиев се по­дгот­вя про­ек­то­ре­зо­лю­ция на пре­дстоя­ща­та об­лас­тна ко­му­нис­ти­че­ска кон­фе­рен­ция, с коя­то след­ва да се про­кла­ми­ра “обе­ди­не­ние­то” с Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния. Всич­ко то­ва се съ­гла­су­ва с ЦК на БРП(к).

На­стър­ве­ни­те воен­ни при­го­тов­ле­ния, мно­жа­щи­те се слу­хо­ве за при­съ­е­ди­ня­ва­не, все по-на­рас­тва­щият страх и на­пре­же­ние сред на­се­ле­ние­то, го­то­ва­та при­съ­е­ди­нис­тка ре­зо­лю­ция ка­рат ПБ на БРП(к) да пре­дприе­ме по-ре­ши­тел­ни де­йствия за пре­ус­та­но­вя­ва­не на ме­роп­рия­тия­та, це­ля­щи реа­ли­зи­ра­не на при­съ­е­ди­ня­ва­не­то. Ре­ди­ца мо­мен­ти от по­ле­ми­ка­та между­ МКП и ЮКП и мер­ки­те на бъл­гар­ска­та стра­на във връз­ка със съ­зда­ла­та се слож­на си­туа­ция ве­че са из­вес­тни от пуб­ли­ку­ва­ни­те не­от­дав­на тру­до­ве на бъл­гар­ски ис­то­ри­ци.63 На­пра­ве­но­то в та­зи на­со­ка оба­че е не­пъл­но и не­до­ста­тъч­но. Из­пус­на­ти са съ­ще­ст­вени за из­яс­ня­ва­не­то на про­бле­ма фак­ти.

След ка­то ста­ва яс­но, че ЦК на МКП ня­ма на­ме­ре­ние да се съ­об­ра­зи с и­ска­не­то да не пре­дприе­ма ни­що без съ­гла­сие­то на ЦК на БРП(к), на 20 ок­том­ври 1944 г. въ­про­сът се вна­ся за раз­глеж­да­не в По­лит­бю­ро. Под точ­ка вто­ра “На­ша­та ра­бо­та в Гор­нод­жу­май­ска об­ласт” се про­веж­дат ра­зи­сква­ния “във връз­ка с не­пра­вил­ни­те раз­би­ра­ния и де­йствия на ма­ке­дон­ски­те пре­дста­ви­те­ли в Бъл­га­рия, на ня­кои чле­но­ве от Гор­нод­жу­май­ския пар­тиен ко­ми­тет и на ня­кои пар­тий­ци ма­ке­дон­ци”. По­лит­бю­ро ока­че­с­твя­ва тех­ни­те де­йствия ка­то раз­би­ра­ния и де­йствия, има­щи тен­ден­ция “да се съ­зда­ва дър­жа­ва в дър­жа­ва­та и да се пре­вър­не Гор­нод­жу­май­ска об­ласт фак­ти­че­ски в те­ри­то­рия на Ма­ке­до­ния”. Във връз­ка с то­ва се при­е­мат ре­ше­ния, це­ля­щи пре­си­ча­не­то на та­зи де­йност, а имен­но: да се от­ло­жи гор­нод­жу­май­ска­та об­лас­тна пар­тий­на кон­фе­рен­ция до из­яс­ня­ва­не­то на въ­про­си­те; Ди­ми­тър Га­нев да из­не­се пред кон­фе­рен­ция­та спе­циа­лен до­клад по “за­да­чи­те на БРП(к) в Бъл­гар­ска Ма­ке­до­ния в на­стоя­щия мо­мент”; на кон­фе­рен­ция­та да при­съ­ства и Вла­ди­мир По­пто­мов с цел отс­тра­ня­ва­не на раз­ног­ла­сия­та и по­сти­га­не на об­що раз­би­ра­не; ма­ке­дон­ският въ­прос да се об­съ­ди с ЦК на МКП.

Пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво оп­ре­де­ля и как­ва след­ва да бъ­де ли­ния­та на пар­тия­та по въ­про­са за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Ре­ша­ва се в бъ­де­ще тя да се ръ­ко­во­ди от след­ни­те идеи: въ­про­сът за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да не се по­ста­вя прак­ти­че­ски; при­съ­е­ди­ня­ва­не­то да се свър­зва с пре­два­ри­тел­но­то съ­зда­ва­не на съюз между­ Югос­ла­вия и Бъл­га­рия; в на­стоя­щия мо­мент пар­тия­та да се ог­ра­ни­чи с по­пу­ля­ри­зи­ра­не­то на ма­ке­дон­ска­та дър­жа­ва, да съ­де­йства за “из­ди­га­не на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние” сред на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния; ни­що в Бъл­гар­ска Ма­ке­до­ния да не ста­ва без зна­ние­то и съ­гла­сие­то на бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво; ма­ке­дон­ски­те пре­дста­ви­те­ли да съ­гла­су­ват всич­ки­те си де­йствия с ЦК на БРП(к).64

При­е­ти­те на 20 ок­том­ври 1944 г. ре­ше­ния са стъп­ка в по­со­ка към пре­си­ча­не апе­ти­ти­те на Ско­пие за не­за­бав­но при­съ­е­ди­ня­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Добрин Мичев, един от основните изследователи на тази проблематика в бъл­гар­ска ис­то­риог­ра­фия, ги оце­ня­ва ка­то акт в за­щи­та на те­ри­то­риал­на­та ця­лост на стра­на­та.65 От­по­рът сре­щу не­чис­топ­лът­ни­те югос­лав­ски до­мог­ва­ния оба­че е час­ти­чен. Пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво пра­ви не­съ­об­ра­зе­но с ис­то­ри­че­ски­те фак­ти и реал­нос­ти обе­ща­ние да съ­де­йства “за из­ди­га­не­то на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние” в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. С то­ва се по­ста­вя на­ча­ло­то на двой­нст­веност в пар­тий­на­та по­ли­ти­ка: от ед­на стра­на - не­съ­гла­сие с и­ска­не­то за не­за­бав­но при­съ­е­ди­ня­ва­не, но съ­про­во­де­но с обе­ща­ние­то то­ва да ста­не в близ­ко­то бъ­де­ще и при оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия, а от дру­га - съ­гла­сие­то да се ра­бо­ти за “внед­ря­ва­не на ма­ке­дон­ско на­цио­нал­но съ­зна­ние”. Та­зи двой­нст­веност през след­ва­щи­те дни и ме­се­ци не­пре­къс­на­то се за­сил­ва и до­сти­га своя за­вър­шен вид с очер­та­ва­не­то на кон­крет­ни­те де­тай­ли на пре­да­тел­ска­та ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка на ко­му­нис­ти­че­ска­та пар­тия в Бъл­га­рия за дъ­лъг пе­риод от вре­ме.

На 21 ок­том­ври 1944 г. политическият секретар на ЦК на БРП(к) Трай­чо Кос­тов ин­фор­ми­ра Г. Ди­мит­ров за опи­ти­те на “ма­ке­дон­ци­те” да се раз­по­реж­дат в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния “през гла­ва­та на пар­тия­та и пра­ви­тел­с­тво­то и да съ­зда­ват не­що от ро­да на дър­жа­ва в дър­жа­ва­та”. По-на­та­тък Трай­чо Кос­тов съ­об­ща­ва, че в ре­зул­тат на то­ва бил раз­фор­ми­ран 39-и пе­хо­тен полк, взе­то би­ло не­го­во­то оръ­жие и ар­ти­ле­рия и би­ла об­ра­зу­ва­на “ня­как­ва ма­ке­дон­ска бри­га­да” за из­пра­ща­не в Гръц­ка Ма­ке­до­ния, как­то и ма­ке­дон­ски ко­мен­дант­с­тва. “С ед­на ду­ма - по­соч­ва той - гле­дат на Пет­рич­ко ка­то към своя те­ри­то­рия, коя­то фор­мал­но още не е при­съ­е­ди­не­на. Ця­ла­та ма­ке­дон­ска емиг­ра­ция и на­се­ле­ние­то в Пет­рич­ко би­ли длъж­ни да се по­дчи­ня­ват не­за­бав­но на ука­за­ния­та на Югос­ла­вия и Ти­то”. Всич­ко то­ва, спо­ред не­го, се пра­ви, без да се съ­гла­су­ва с БРП(к) и в раз­рез с по­стиг­на­то­то съ­гла­ше­ние с ма­ке­дон­ско­то ръ­ко­вод­с­тво. След то­ва Трай­чо Кос­тов ин­фор­ми­ра Геор­ги Ди­мит­ров за при­е­ти­те пре­диш­ния ден от ПБ ре­ше­ния, ка­то тук се сре­щат и две не­фик­си­ра­ни в про­то­ко­ла ре­ше­ния, при­е­ти на за­се­да­ние­то на ПБ от 20 ок­том­ври 1944 г.: ЦК да по­дпо­мог­не из­да­ва­не­то на “ма­ке­дон­ски” вес­тник, да бъ­дат съ­зда­де­ни “ма­ке­дон­ски” ко­ми­сии към оте­че­ст­веноф­рон­тов­ски­те ко­ми­те­ти в Пет­рич­ко.66

Как­то се виж­да, пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво де­кла­ри­ра го­тов­ност­та си да из­пъл­ни две от по­след­ни­те най-на­стоя­тел­ни и­ска­ния на Ко­ли­шев­ски - за из­да­ва­не на ма­ке­дон­ски вес­тник за “ма­ке­дон­ци­те” в Бъл­га­рия и из­граж­да­не­то на ма­ке­дон­ски на­ро­доос­во­бо­ди­тел­ни ко­ми­те­ти в рам­ки­те на ОФ, как­ви­то всъщ­ност ще са за­мис­ле­ни­те “ма­ке­дон­ски ко­ми­сии”.

Трай­чо Кос­тов пра­ви за­клю­че­ние­то, че ма­ке­дон­ско­то ръ­ко­вод­с­тво и­ска да при­ло­жи към БРП(к) “по­ли­ти­ка на свър­ше­ни­те фак­ти” и пре­дуп­реж­да­ва: “Между­ то­ва на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ския край е съ­вър­ше­но не­по­дгот­ве­но за при­съ­е­ди­ня­ва­не към Ма­ке­до­ния. Бол­шин­с­тво­то от на­се­ле­ние­то е не тол­ко­ва про­тив, но и ос­тро реа­ги­ра на та­ко­ва при­съ­е­ди­ня­ва­не, ако то не бъ­де свър­за­но със сбли­же­ние между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия”. На­края Трай­чо Кос­тов мо­ли Геор­ги Ди­мит­ров “да из­и­ска от Ти­то не­за­бав­но да из­пра­ви до­пус­на­ти­те от ма­ке­дон­ски­те дру­га­ри греш­ки”.67

Между­вре­мен­но на­ти­скът от стра­на на ЦК на МКП над ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) все по­ве­че се за­сил­ва. В две по­сле­до­ва­тел­ни ра­диог­ра­ми до Трай­чо Кос­тов Ла­зар Ко­ли­шев­ски от­пра­вя по­зна­ти­те от пре­диш­ни­те две пис­ма и­ска­ния и об­ви­не­ния към пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво в Со­фия, кое­то би­ло за­бра­ви­ло за да­де­ни­те обе­ща­ния и не ги из­пъл­ня­ва­ло. По­втор­но се на­бля­га на не­съ­гла­сие­то “при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на бъл­гар­ска­та част на Ма­ке­до­ния да бъ­де без­ус­лов­но свър­за­но с въ­про­са за осъ­ще­с­твя­ва­не на те­сен съюз между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия”.68

По­ка­за­тел­но за на­ти­ска от стра­на на Ско­пие е и по­лу­че­но­то на 24 ок­том­ври 1944 г. но­во пис­мо на Ла­зар Ко­ли­шев­ски до Трай­чо Кос­тов. То ка­сае ня­кои въ­про­си за взаи­моот­но­ше­ния­та между­ бъл­гар­ска­та и югос­лав­ски­те вой­ски, но на­края Ла­зар Ко­ли­шев­ски не про­пу­ска да на­по­мни: “Бай Трай­чо, не би тряб­ва­ло да се за­бра­вя за на­ша­та сре­ща с Вас и ре­ше­ния­та, кои­то се взе­ха. На­по­мня­ме Ви за то­ва, за­що­то има­ме све­де­ния, че не ги при­ла­га­те на прак­ти­ка. Тряб­ва да се раз­бе­ре, що­то ако и­ска­ме да има­ме юж­нос­ла­вян­ска фе­де­ра­ция, ще тряб­ва да се раз­бе­рем за Ма­ке­до­ния, за не­йно­то обе­ди­не­ние. То­ва е ста­но­ви­ще­то не са­мо на на­ша­та ма­ке­дон­ска пар­тия, но и на КПЮ.”69

На 25 ок­том­ври 1944 г. ПБ на ЦК на БРП(к) от­но­во се за­ни­ма­ва с въ­про­са за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. На не­го ин­фор­ма­ция по ма­ке­дон­ския въ­прос и “във връз­ка с не­пра­вил­на­та ре­зо­лю­ция, из­гот­ве­на от Асен Ча­рък­чиев за об­лас­тна­та пар­тий­на кон­фе­рен­ция и не­пра­вил­на­та ли­ния на ма­ке­дон­ски­те пре­дста­ви­те­ли” в Бъл­га­рия, из­на­ся чле­нът на ПБ Ди­ми­тър Га­нев.70

Той ин­фор­ми­ра, че при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пет­рич­ко ве­че се тре­ти­ра­ло ка­то пре­дстоя­що в най-близ­ко бъ­де­ще. Фак­ти­че­ски, по­соч­ва по-на­та­тък той, в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се е съ­зда­ло дву­влас­тие с тен­ден­ция за за­сил­ва­не. Об­лас­тният ко­ми­тет в Гор­на Джу­мая не знаел от ко­го да по­лу­ча­ва ди­рек­ти­ви - от ЦК на БРП(к) или от Апос­тол­ски. На при­съ­е­ди­ня­ва­не­то ма­ке­дон­ски­те пре­дста­ви­те­ли гле­да­ли ка­то на въ­тре­шен ма­ке­дон­ски въ­прос и на­стоя­ва­ли “са­мооп­ре­де­ле­ние­то” да ста­не вед­на­га. Те са на­со­чи­ли своя­та де­йност та­ка, че при­съ­е­ди­ня­ва­не­то да ста­не в най-ско­ро вре­ме, не­за­ви­си­мо от ка­къв­то и да е съюз с Югос­ла­вия. Ма­кар и с два де­на, по­соч­ва­ли те, но при­съ­е­ди­ня­ва­не­то тряб­ва­ло да пре­дше­с­тва “раз­би­ра­тел­с­тво­то между­ Югос­ла­вия и Бъл­га­рия”. Те про­па­ган­ди­ра­ли, че са­мо бла­го­да­ре­ние опор­тю­низ­ма на БРП(к) при­съ­е­ди­ня­ва­не­то се за­ба­вя­ло. Д. Га­нев ин­фор­ми­ра още и за пре­не­бре­жи­тел­но­то от­но­ше­ние на ма­ке­дон­ски­те фун­кцио­не­ри спря­мо Бъл­га­рия и бъл­гар­ска­та ком­пар­тия: “Ние сме по­бе­ди­те­ли, вие сте по­бе­де­ни и ще из­пъл­ня­ва­те, как­во­то и­ска­ме” - за­я­вя­ва­ли те. На­края Д. Га­нев съ­об­ща­ва и за то­ва, че ре­дом с бъл­гар­ско­то, в Гор­на Джу­мая би­ло съ­зда­де­но и ма­ке­дон­ско ко­мен­дант­с­тво, че се сфор­ми­ра “ма­ке­дон­ска бри­га­да”, че се ог­раб­ват воен­ни скла­до­ве, че са на­ли­це де­йствия и за раз­фор­ми­ра­не на 39-и пе­хо­тен полк и др., ка­то за­клю­ча­ва, че ка­то ця­ло в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се из­вър­шват де­йствия и аги­та­ция, с кои­то въ­про­сът за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то се пре­дре­ша­ва фак­ти­че­ски.71

В ре­зул­тат на но­ва­та и ве­че по-кон­крет­на ин­фор­ма­ция пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво не са­мо по­твър­жда­ва ста­ри­те, при­е­ти на 20.Х.1944 г., но при­е­ма и но­ви по-ка­те­го­рич­ни и по-кон­крет­ни ре­ше­ния: ма­ке­дон­ски­те пре­дста­ви­те­ли да съ­гла­су­ват всич­ки свои де­йствия с ЦК на БРП(к) (но не и с бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво - бел. авт.); гор­нод­жу­май­ският ко­ми­тет да из­пъл­ня­ва са­мо на­реж­да­ния­та на ЦК на БРП(к) и ни­как­ви дру­ги; об­лас­тна­та кон­фе­рен­ция да се от­ло­жи с още ед­на сед­ми­ца и да се из­ви­ка об­ко­мът за из­яс­ня­ва­не на въ­про­са по по­дго­тов­ка­та на кон­фе­рен­ция­та; об­ра­зу­ва­на­та “ма­ке­дон­ска бри­га­да да не “ха­зай­ни­чи” и да не се смя­та за вто­ра власт в Ма­ке­до­ния”; въ­про­сът за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то да не се по­ста­вя ка­то въ­прос, по­дле­жащ на прак­ти­че­ско раз­ре­ше­ние в най-близ­ко бъ­де­ще; при­съ­е­ди­ня­ва­не­то да се свър­зва с ус­та­но­вя­ва­не­то на те­сен съюз между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия; да се ин­фор­ми­ра Г. Ди­мит­ров и да се и­ска не­го­во­то съ­де­йствие пред Ти­то.72

Но­во е ре­ше­ние­то за бри­га­да “Яне Сан­дан­ски” в по­же­ла­тел­но-за­пла­ши­те­лен, но не и в осъ­ди­те­лен тон. Лип­сва ка­те­го­рич­ност в оцен­ка­та за не­йни­те де­йствия, ня­ма на­мек за тях­но­то пре­ус­та­но­вя­ва­не и не­йно­то раз­фор­ми­ро­ва­не, пре­ди още окон­ча­тел­но да се е из­гра­ди­ла. Но­вост е и из­рич­но­то на­реж­да­не гор­нод­жу­май­ският об­лас­тен пар­тиен ко­ми­тет да из­пъл­ня­ва са­мо на­реж­да­ния­та на цен­трал­но­то ръ­ко­вод­с­тво на БРП(к).

Още съ­щия ден Трай­чо Кос­тов из­пра­ща спеш­на ра­диог­ра­ма с на­стоя­тел­на мол­ба Ди­мит­ров да по­мо­ли “на­шия югос­лав­ски при­я­тел Ти­то” да ра­зяс­ни на ма­ке­дон­ски­те фун­кцио­не­ри, че се­га не тряб­ва да по­вди­гат въ­про­са за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. По-на­та­тък от­но­во и по­дроб­но той за­по­зна­ва Геор­ги Ди­мит­ров със съ­щи­на­та на югос­лав­ски­те де­йствия и пре­тен­ции спря­мо то­зи край. По съ­ще­с­тво пре­да­ва из­не­се­но­то по вре­ме на за­се­да­ние­то на ПБ от Д. Га­нев. Към всич­ко то­ва при­ба­вя и до­пъл­ни­тел­ни фак­ти: и­ска­не­то на МКП да по­ста­ви под свое ръ­ко­вод­с­тво гор­нод­жу­май­ска­та об­лас­тна пар­тий­на ор­га­ни­за­ция; не­скри­ти­те апе­ти­ти за раз­фор­ми­ро­ва­не на 14-и пе­хо­тен полк; за на­стоя­тел­ни­те и­ска­ния БРП(к) да раз­ви­ва аги­та­ция в по­лза на не­за­бав­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не. На­края съ­об­ща­ва за то­ва, че ЦК на БРП(к) е на­пра­вил опит да се до­го­во­ри с МКП по по­вдиг­на­ти­те въ­про­си с и­ска­не­то да не се пре­дприе­ма ни­що без съ­гла­сие­то на бъл­гар­ско­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво.73

На 27 ок­том­ври 1944 г. Г. Ди­мит­ров на­стоя­ва пред Ти­то “сроч­но да ра­зяс­ни на ма­ке­дон­ски­те дру­га­ри, че се­га не тряб­ва да по­вди­гат прак­ти­че­ски въ­про­са за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Бъл­гар­ска Ма­ке­до­ния”. “При­съ­е­ди­ня­ва­не­то - по­соч­ва той - тряб­ва да ста­не на ос­но­ва­та на пре­два­ри­тел­но раз­би­ра­тел­с­тво между­ Югос­ла­вия и Бъл­га­рия, ко­га­то бъ­дат оп­ре­де­ле­ни но­ви­те гра­ни­ци меж­ду тях”. Ка­то “днеш­на” за­да­ча Г. Ди­мит­ров оп­ре­де­ля раз­гро­мя­ва­не­то на об­щия враг - хит­ле­ро­фа­шиз­ма, и пре­дла­га вни­ма­тел­но да се из­бяг­ва всич­ко, кое­то пре­чи на из­пъл­не­ние­то на та­зи за­да­ча. Г. Ди­мит­ров не спес­тя­ва и кон­крет­ни­те фак­ти, на­ка­ра­ли го да се на­ме­си с хо­да­тай­с­тво­то си пред Ти­то. Кон­кре­ти­зи­рай­ки се, той му съ­об­ща­ва: “Между­ то­ва ма­ке­дон­ският щаб ви­ди­мо раз­глеж­да Бъл­гар­ска Ма­ке­до­ния ве­че ка­то при­съ­е­ди­не­на те­ри­то­рия, ста­рае се да раз­прос­ти­ра своя­та власт над нея, ор­га­ни­зи­ра свои ко­мен­дант­с­тва, съ­би­ра хо­ра и въ­о­ръ­же­ние, раз­по­реж­да се са­мо­вол­но и да­же и­ска да по­ста­ви под свое ръ­ко­вод­с­тво гор­нод­жу­май­ска­та ор­га­ни­за­ция”. На­края Г. Ди­мит­ров из­ра­зя­ва ста­но­ви­ще­то си, че “в ин­те­рес на об­що­то де­ло в Бъл­гар­ска Ма­ке­до­ния не тряб­ва да бъ­де пре­дприе­ма­но ни­що без съ­от­вет­но­то съ­гла­сие на ЦК на бъл­гар­ска­та пар­тия” и мо­ли да бъ­де из­вес­тен за пре­дприе­ти­те от Ти­то мер­ки.74

Едновре­мен­но с то­ва Г. Ди­мит­ров на­то­вар­ва Тр. Кос­тов съ­що да де­йства пред югос­лав­ско­то и ма­ке­дон­ско­то пар­тий­ни ръ­ко­вод­с­тва в ду­ха на не­го­ви­те и­ска­ния пред Ти­то, ка­то на­стоя­ва да го ин­фор­ми­ра “ре­гу­ляр­но за хо­да на то­ва важ­но де­ло”.75

Ръ­ко­вод­с­тво­то на ЮКП не бър­за да от­го­во­ри на на­стоя­тел­ни­те и­ска­ния за пре­до­го­ва­ря­не и из­глаж­да­не на про­ти­во­ре­чия­та и не взе­ма ни­как­ви мер­ки за пре­ус­та­но­вя­ва­не на анек­сио­нис­тич­на­та ек­спан­зия. Ня­кои по­след­ва­щи де­йствия на ма­ке­дон­ски­те фун­кцио­не­ри спря­мо Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния да­ват ос­но­ва­ние да се смя­та, че то­ва се пра­ви съ­всем умиш­ле­но. Про­сто се из­чак­ва ка­къв ще бъ­де ре­зул­та­тът от ве­че пре­дприе­та­та ак­ция за при­съ­е­ди­ня­ва­не, коя­то югос­лав­ско­то ръ­ко­вод­с­тво вся­че­ски по­ощ­ря­ва. Г. Ди­мит­ров ви­ди­мо е раз­тре­во­жен, че съ­би­тия­та при­е­мат за­стра­ши­те­лен раз­мах, че се ка­сае за не­съ­гла­су­ва­ни с Мо­сква про­ме­ни на Бал­ка­ни­те, сре­щу кои­то най-ка­те­го­ри­чен про­тив­ник е Ан­глия. Тък­мо за­то­ва не е слу­чаен фак­тът, че про­дъл­жа­ва да се ин­те­ре­су­ва за раз­воя на съ­би­тия­та и с из­не­на­два­ща ка­те­го­рич­ност и­ска тях­но­то ов­ла­дя­ва­не. На 6 ноем­ври 1944 г. той ин­фор­ми­ра Тр. Кос­тов, че все още не е по­лу­чил от­го­вор “от югос­лав­ски­те дру­га­ри” и от­но­во му на­реж­да да де­йства в ду­ха на не­го­ва­та не­от­дав­наш­на те­лег­ра­ма до Ти­то, ка­то до­пъл­ва: “До ре­ша­ва­не­то на бъ­де­щи­те гра­ни­ци на Ма­ке­до­ния трябва да бъде съхранен държавният суверенитет на България."76

И се­га югос­лав­ска­та стра­на ня­ма на­ме­ре­ние да се съ­об­ра­зи с не­ед­нок­рат­но из­ло­же­на­та по­зи­ция на бъл­гар­ско­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво. Тък­мо об­рат­но, все по-твър­дият от­пор от бъл­гар­ска стра­на е сиг­нал за скоп­ско­то ръ­ко­вод­с­тво да при­стъ­пи към е­ска­ла­ция на де­йност­та си за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то. Пра­ви се и по­сле­ден от­чаян опит за екс­трем­но раз­ре­ша­ва­не на въ­про­са в югос­лав­ска по­лза.

На 26 ок­том­ври 1944 г. Тем­по и Л. Ко­ли­шев­ски из­пра­щат на ма­ке­дон­ския пре­дста­ви­тел в Со­фия К. Мил­ьов­ски ди­рек­тив­но на­реж­да­не, в кое­то се каз­ва: “Въ­про­сът за при­съ­е­ди­ня­ва­не на бъл­гар­ския дял на Ма­ке­до­ния за нас е ос­нов­на и глав­на за­да­ча. Към осъ­ще­с­твя­ва­не­то на та­зи за­да­ча тряб­ва вед­на­га и не­за­бав­но да се при­стъ­пи”. Да­ват се кон­крет­ни и по­дроб­ни ди­рек­ти­ви как да се из­пъл­ни за­да­ча­та: да се фор­си­ра ор­га­ни­зи­ра­не­то на ма­ке­дон­ска­та ди­ви­зия “Яне Сан­дан­ски”, ка­то се при­тис­нат БРП(к) и бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­с­тво да раз­ре­шат “всич­ки ма­ке­дон­ци”, кои­то “до­бро­вол­но из­я­вя­ват же­ла­ние”, да по­стъ­пят в нея и да я въ­о­ръ­жат из­ця­ло; да се у­ско­ри пре­връ­ща­не­то от­бо­ри­те (комитетите - бел. авт.) на ОФ в от­бо­ри на обе­ди­не­ние­то, кое­то да за­по­чне от­до­лу и на­го­ре до об­лас­тния ко­ми­тет, а там, къ­де­то ко­ми­те­ти­те на ОФ не же­лаят да сто­рят то­ва, да се сфор­ми­рат но­ви от­бо­ри на обе­ди­не­ние­то; чрез про­па­ган­да, съ­бра­ния и ми­тин­ги бор­ба­та за обе­ди­не­ние да се пре­не­се сред ма­си­те; да за­по­чне из­да­ва­не­то на в. “Пи­рин­ско ехо”; да се аги­ти­ра, че при­съ­е­ди­ня­ва­не­то ще до­при­не­се за съ­зда­ва­не­то на юж­нос­ла­вян­ска об­щност; БРП(к) да по­дгот­ви за не­го бъл­гар­ско­то об­ще­ст­вено мне­ние, а МКП - “ма­ке­дон­ския на­род в Бъл­гар­ска Ма­ке­до­ния”; ця­ла­та ма­ке­дон­ска емиг­ра­ция в Бъл­га­рия да се по­дчи­ни на ма­ке­дон­ско­то пре­дста­ви­тел­с­тво в Со­фия и за­ста­не в по­дкре­па на обе­ди­не­ние­то; да се и­ска от БРП(к) всич­ки “ма­ке­дон­ци”, кои­то ще­ли да по­же­лаят да ра­бо­тят до­бро­вол­но за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то, да се ос­во­бо­дят от член­с­тво в пар­тия­та.77

Съ­дър­жа­щи­те се в ди­рек­ти­ви­те за­да­чи не се нуж­даят от ко­мен­тар. На­ли­це е на­пъл­но офор­мен план-сце­на­рий за анек­си­ра­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния под при­кри­тие­то на т. нар. “обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ския на­род”. Да при­ве­дат в из­пъл­не­ние всич­ки за­да­чи, свър­за­ни с при­съ­е­ди­ня­ва­не­то, са на­то­ва­ре­ни К. Мил­ьов­ски и Люб­чо Ар­сов.78 Пър­вият де­йства в Со­фия сред ма­ке­дон­ска­та емиг­ра­ция и уп­раж­ня­ва на­тиск на ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к), а вто­рият се от­пра­вя за Гор­на Джу­мая.

На 2 ноем­ври 1944 г. пред ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) се по­дно­вя­ват по­зна­ти­те и­ска­ния за из­пъл­не­ние на по­стиг­на­ти­те до­го­во­ре­нос­ти. То­зи път най-на­стоя­тел­но е и­ска­не­то за сфор­ми­ра­не на ма­ке­дон­ски воен­ни час­ти и за да­ва­не “пра­во­то на ма­ке­дон­ци­те в бъл­гар­ска­та част на Ма­ке­до­ния да фор­ми­рат тех­ни на­цио­нал­ноос­во­бо­ди­тел­ни ко­ми­те­ти във всич­ки се­ла и гра­до­ве, да се об­ра­зу­ва Об­лас­тен на­цио­нал­ноос­во­бо­ди­те­лен ко­ми­тет в Гор­на Джу­мая”.79

Фак­тът, че то­зи път сил­но се ак­цен­ти­ра вър­ху и­ска­не­то за съ­зда­ва­не на Об­лас­тен на­цио­нал­ноос­во­бо­ди­те­лен ко­ми­тет, не е слу­чаен. То­ва е ор­ган, от име­то на кой­то би би­ло най-удоб­но да се про­кла­ми­ра “обе­ди­не­ние­то”.

Е­ска­ла­ция­та на при­съ­е­ди­нис­тка­та ак­ция при­нуж­да­ва ръ­ко­вод­с­тво­то на бъл­гар­ска­та ком­пар­тия още по-от­бли­зо да сле­ди раз­воя на съ­би­тия­та в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. То раз­по­ла­га с пре­до­ста­тъч­на ин­фор­ма­ция за на­ме­ре­ния­та на МКП и де­йствия­та на не­йни­те еми­са­ри. Знае се, че об­лас­тни­те и око­лий­ски­те ак­ти­вис­ти на БРП(к) в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния из­пъл­ня­ват ус­луж­ли­во всич­ки ид­ва­щи от Ско­пие и­ска­ния. Най-се­риоз­ни­те до­ка­за­тел­с­тва за тях­но­то по­ве­де­ние са пъл­но­то съ­у­час­тие в сфор­ми­ра­не­то на “ма­ке­дон­ска­та” бри­га­да, из­граж­да­не­то на “ма­ке­дон­ско” ко­мен­дант­с­тво в об­лас­тния цен­тър, из­гот­ве­на­та про­ек­то­ре­зо­лю­ция за об­лас­тна­та кон­фе­рен­ция на БРП(к), про­кла­ми­ра­ща “обе­ди­не­ние­то”.

Тре­вож­но­то съ­стоя­ние в об­лас­тния пар­тиен ко­ми­тет ка­ра ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) да пре­дприе­ме по-ре­ши­тел­ни мер­ки за ко­ри­ги­ра­не по­ве­де­ние­то му. Във връз­ка с то­ва ве­че два пъ­ти се от­ла­га и об­лас­тна­та пар­тий­на кон­фе­рен­ция, до­ка­то не бъ­де уточ­не­на ця­лос­тна­та пар­тий­на кон­цеп­ция по ма­ке­дон­ския въ­прос. Яс­ни­те и все по-на­стоя­тел­ни югос­лав­ски стре­ме­жи са­мо у­ско­ря­ват то­ва. На 2.ХI.1944 г. ПБ на ЦК на БРП(к) раз­глеж­да въ­про­са “Как да бъ­де по­ста­вен ма­ке­дон­ският въ­прос пред гор­нод­жу­май­ска­та кон­фе­рен­ция”. При­е­то­то ре­ше­ние обе­ди­ня­ва из­ка­за­ни­те пре­ди то­ва по раз­лич­ни по­во­ди ре­ше­ния и съ­ве­ти на Г. Ди­мит­ров. Пре­да­де­но до­слов­но, ре­ше­ние­то е след­но­то: “Се­га не мо­же и не би­ва в ни­ка­къв слу­чай да се по­ста­вя прак­ти­че­ски въ­про­сът за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пет­рич­кия край към Ма­ке­до­ния. Ние ще по­пу­ля­ри­зи­ра­ме как­то сред бъл­гар­ския на­род, та­ка и сред ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние в тоя край но­ва­та ма­ке­дон­ска дър­жа­ва. Ще съ­де­йства­ме за съ­буж­да­не­то на на­цио­нал­но­то съ­зна­ние на ма­ке­дон­ско­то на­се­ле­ние в Пи­рин­ския край. Ще обяс­ня­ва­ме, че ние сме за обе­ди­не­ние­то на ма­ке­дон­ския на­род в един­на Ма­ке­до­ния, но то­ва обе­ди­не­ние ще мо­же да се осъ­ще­с­тви са­мо след ка­то се склю­чи съюз меж­ду но­ва Югос­ла­вия и ОФ Бъл­га­рия. То­ва е пъ­тят за при­съ­е­ди­ня­ва­не на Бъл­гар­ска Ма­ке­до­ния към ма­ке­дон­ска­та дър­жа­ва. Още се­га ние мо­жем да на­ри­ча­ме Гор­нод­жу­май­ска об­ласт Ма­ке­дон­ска об­ласт. На­ша­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция там ще я тре­ти­ра­ме ка­то ма­ке­дон­ска ор­га­ни­за­ция, коя­то ще во­ди по съ­дър­жа­ние ко­му­нис­ти­че­ска, по фор­ма - на­цио­нал­на ма­ке­дон­ска ра­бо­та”.80

Ци­ти­ра­но­то ре­ше­ние по­твър­жда­ва ве­че из­ка­за­ни­те мис­ли за двой­нст­веност­та в по­ве­де­ние­то на бъл­гар­ско­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво спря­мо Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. Ма­ке­дон­ска­та по­ли­ти­ка на пар­тия­та ве­че е пре­дста­ве­на в за­вър­шен вид, но ед­ва ли мо­же да се ха­рак­те­ри­зи­ра ка­то до­стой­на са­мо от глед­на точ­ка на за­яв­ле­ние­то, че при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния “се­га не мо­же и не би­ва” да се по­ста­вя. То се от­на­ся са­мо за те­ку­щия мо­мент, оце­нен ка­то не­по­дхо­дящ. Са­мо за­ра­ди то­ва не­за­бав­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не се от­хвър­ля и се от­ла­га за не­да­леч­но­то бъ­де­ще, ка­то се об­вър­зва с евен­туал­но­то сключ­ва­не на съ­ю­зен до­го­вор. За да убе­ди югос­лав­ска­та стра­на, че на­ме­ре­ния­та му са и­скре­ни, бъл­гар­ско­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво по­е­ма не­до­стой­ни и не­съ­об­ра­зе­ни с на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си на стра­на­та ан­га­жи­мен­ти: да про­па­ган­ди­ра обе­ди­не­ние­то, да съ­де­йства за “съ­буж­да­не” на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние, да пре­и­ме­ну­ва об­ласт­та в ма­ке­дон­ска, да тре­ти­ра своя­та пар­тий­на ор­га­ни­за­ция ка­то ма­ке­дон­ска, ка­то я за­дъл­жа­ва да про­веж­да де­на­цио­на­ли­за­тор­ска­та ма­ке­до­нис­тка по­ли­ти­ка, при­зна­вай­ки на­се­ле­ние­то за ма­ке­дон­ско, с кое­то от­ри­ча бъл­гар­ска­та му на­род­нос­тна при­на­длеж­ност в раз­рез с ис­то­ри­че­ска­та ис­ти­на. Без­спор­но спо­ме­на­ти­те ре­ше­ния са ро­доот­стъп­ни­че­ски, пре­да­тел­ски и на­кър­ня­ват най-ве­че бъл­гар­ски­те на­цио­нал­ни ин­те­ре­си, а вся­как­ви опи­ти за тях­но­то оне­ви­ня­ва­не с как­ви­то и да е “при­чи­ни” от въ­треш­но и между­на­род­но ес­те­с­тво са не­се­риоз­ни. Ро­бу­вай­ки на ко­мин­тер­нов­ско­то схва­ща­не за на­ли­чие­то на “ма­ке­дон­ска на­ция”, по­дчи­ня­вай­ки се без­пре­кос­лов­но на югос­лав­ски­те и­ска­ния спря­мо Ма­ке­до­ния, бъл­гар­ска­та ком­пар­тия ста­ва про­вод­ник на от­кро­ве­но анти­бъл­гар­ска, де­на­цио­на­ли­за­тор­ска и про­сръб­ска по­ли­ти­ка с пе­чал­ни по­сле­ди­ци за бъл­гар­ски­те на­цио­нал­ни ин­те­ре­си.

Пре­цен­ка­та за та­зи по­ли­ти­ка ня­ма да бъ­де пъл­на, ако не се по­со­чи още и фак­тът, че съ­дба­та на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния се ре­ша­ва тай­но от бъл­гар­ския на­род на тес­но­пар­тий­но рав­ни­ще, от ог­ра­ни­чен кръг хо­ра, зад гър­ба на съ­юз­ни­ци­те в ОФ и пра­ви­тел­с­тво­то, без да се взе­ме пре­двид и фак­тът, че на­се­ле­ние­то в то­зи край из­об­що не спо­де­ля та­зи по­ли­ти­ка. Ре­ша­ва­що влия­ние за то­ва анти­бъл­гар­ско по­ве­де­ние оказ­ва идео­ло­ги­че­ска­та об­ре­ме­не­ност на ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к) с ко­мин­тер­нов­ски­те по­ста­нов­ки за ре­ша­ва­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос и безпрeкос­ло­ве­на­та му по­дчи­не­ност на Мо­сква. От зна­че­ние са и зна­чи­тел­но по-бла­гоп­рият­ни­те по­зи­ции, кои­то югос­лав­ска­та стра­на има ка­то по­бе­ди­тел­ка и пъл­на­та по­дкре­па, коя­то тя има по ма­ке­дон­ския въ­прос от стра­на на съ­вет­ско­то ръ­ко­вод­с­тво. Из­хож­дай­ки от то­ва си бла­гоп­рият­но по­ло­же­ние, ЮКП уп­раж­ня­ва пла­но­ме­рен на­тиск над БРП(к), за да я при­ну­ди да на­пра­ви и­ска­ни­те ми­ни­мал­ни или мак­си­мал­ни от­стъп­ки. Не мо­же да се от­ре­че, че та­зи й по­ли­ти­ка ус­пя­ва, за­що­то в на­ча­ло­то на ноем­ври 1944 г. ЮКП ве­че е по­стиг­на­ла по­ве­че от ми­ни­мал­ни­те си очак­ва­ния. Ос­вен при­зна­ва­не­то на ма­ке­дон­ска­та дър­жа­ва в рам­ки­те на Югос­лав­ска­та фе­де­ра­ция, от бъл­гар­ска стра­на тя по­лу­ча­ва и при­зна­ние­то за “ма­ке­дон­ския” ха­рак­тер на Гор­нод­жу­май­ска об­ласт, го­тов­ност ма­кар и при оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия да я пре­да­де на Югос­ла­вия, кое­то по съ­ще­с­тво е при­зна­ние, че ма­ке­дон­ският въ­прос е въ­треш­ною­гос­лав­ски.

За­се­да­ние­то на ПБ на ЦК на БРП(к) от 2.ХI.1944 г. за­вър­шва с ре­ше­ние при­е­та­та ли­ния да бъ­де све­де­на за из­пъл­не­ние на пре­дстоя­ща­та об­лас­тна пар­тий­на кон­фе­рен­ция в Гор­на Джу­мая. Още съ­щия ден Тр. Кос­тов ин­фор­ми­ра по­дроб­но Ти­то за при­е­ти­те ре­ше­ния. От име­то на ЦК на БРП(к) той го уве­ря­ва: “...ще по­ма­га­ме в ра­бо­та­та за съ­буж­да­не на ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние сред то­ва на­се­ле­ние...”, че ще се раз­ви­ва ши­ро­ка аги­та­ция за съ­зда­ва­не на те­сен съюз с Югос­ла­вия, кой­то щял да раз­чис­ти пъ­тя за “най-без­бо­лез­не­но осъ­ще­с­твя­ва­не на ма­ке­дон­ския идеал за сво­бо­да, един­на Ма­ке­до­ния в рам­ки­те на но­ва Югос­ла­вия”.81

Най-съ­ще­ст­веният прак­ти­че­ски ре­зул­тат от спо­ме­на­ти­те ре­ше­ния е, че при­е­ти­те про­грам­ни за­да­чи се на­ла­гат на об­лас­тния ко­ми­тет на БРП(к) в Гор­на Джу­мая. От то­ва югос­лав­ска­та стра­на се въз­по­лзва най-ра­цио­нал­но. Въ­пре­ки че ве­че е из­вес­те­на за от­ри­ца­тел­но­то бъл­гар­ско ста­но­ви­ще по въ­про­са за не­за­бав­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не, то не спи­ра  при­съ­е­ди­нис­тка­та ак­ция. Глав­на­та цел е да се от­вою­ват но­ви от­стъп­ки.

За по­сти­га­не­то на на­бе­ля­за­ни­те це­ли на 4 ок­том­ври 1944 г.в Гор­на Джу­мая при­сти­га Люб­чо Ар­сов. В на­ве­че­рие­то на об­лас­тна­та пар­тий­на кон­фе­рен­ция той пра­ви от­чаян опит да убе­ди Вла­ди­мир По­пто­мов да по­дкре­пи “обе­ди­не­ние­то”, но се на­тък­ва на не­го­вия от­каз. Вла­ди­мир По­пто­мов по­твър­жда­ва схва­ща­ния­та на бъл­гар­ско­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво по въ­про­са за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то и до­ри раз­ви­ва свое, мно­го близ­ко до ис­то­ри­че­ски­те и кон­крет­ните реал­нос­ти ста­но­ви­ще. В пис­мо до К. Мил­ьов­ски от 5.ХI.1944 г. Л. Ар­сов из­вес­тя­ва, че “тук то­зи въ­прос не мо­же да се ре­ши” и му на­реж­да да по­ста­ви въ­про­са за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то пред ЦК на БРП(к).82

Как­то при­зна­ва и са­мият Л. Ар­сов, не са­мо Вла­ди­мир По­пто­мов, но ве­че и ця­ло­то об­лас­тно пар­тий­но ръ­ко­вод­с­тво не му об­ръ­ща вни­ма­ние, по­ра­ди кое­то до­ри мис­лел “да се от­ка­же” да уча­с­тва в ра­бо­та­та на кон­фе­рен­ция­та, про­ве­де­на на 5 и 6.ХI.1944 г. Той до­ри не бил по­ка­нен в де­ло­вия пре­зи­диум. То­ва не му по­влия­ва да из­по­лзва да­де­но­то му пра­во да по­здра­ви де­ле­га­ти­те, ка­то от три­бу­на­та на кон­фе­рен­ция­та из­ди­га ло­зун­га за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то.83 Не­ща­та оба­че не се раз­ви­ват в же­ла­на­та от не­го по­со­ка. Най-до­бро­то сви­де­тел­с­тво за то­ва е ин­фор­ма­ция­та от 8.ХI.1944 г.на са­мия Ар­сов до ЦК на МКП за хо­да на кон­фе­рен­ция­та.

По­твър­жда­ва се фак­тът, че при от­кри­ва­не­то Л. Ар­сов е по­ста­вил и­ска­не­то на МКП за не­за­бав­но “обе­ди­не­ние”. Пре­дло­же­ние­то му не се по­дкре­пя, а са­мият той при­зна­ва, че се е пре­вър­нал “са­мо в на­блю­да­тел”. При­чи­на за пъл­на­та му из­о­ла­ция е по­дкре­па­та, коя­то де­ле­га­ти­те да­ват за по­ли­ти­ка­та, коя­то ПБ на ЦК на БРП(к) въз­при­е­ма да се след­ва по ма­ке­дон­ския въ­прос, све­де­на от Вл. По­пто­мов. За нея Л. Ар­сов пи­ше: “...на прак­ти­ка тя е на­пъл­но про­тив­на на на­ша­та, за­що­то стои на гле­ди­ще­то, че въ­про­сът за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Бъл­гар­ска Ма­ке­до­ния към на­ша­та Ма­ке­до­ния не би­ва се­га да се по­ста­вя”.84

В из­не­се­ния от Вла­ди­мир По­пто­мов до­клад политиката на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос се обос­но­ва­ва по след­ния на­чин: ма­ке­дон­ският въ­прос мо­же да се раз­ре­ши са­мо след за­здра­вя­ва­не­то на про­гре­сив­ни­те си­ли във всич­ки бал­кан­ски стра­ни; ус­ло­вия за то­ва в Бъл­га­рия и Югос­ла­вия има, но в Гър­ция не, тъй ка­то там не­ща­та са не­яс­ни и в ре­зул­тат на ма­со­во­то из­сел­ва­не на­цио­нал­ният об­лик на Егей­ска Ма­ке­до­ния е из­ме­нен; ре­ша­ва­не­то на ма­ке­дон­ския въ­прос за­ви­си и от между­на­род­ни­те съ­би­тия; на­се­ле­ние­то в Бъл­гар­ска Ма­ке­до­ния не се чув­с­тва на­цио­нал­но уг­не­те­но, по­ра­ди кое­то то не по­вди­га то­зи въ­прос и за не­го той не е ак­туа­лен; за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то не е по­дгот­вен и бъл­гар­ският на­род.85

По-на­та­тък Вла­ди­мир По­по­то­мов из­ра­зя­ва мис­ли, кои­то са плод пре­ди всич­ко на соб­ст­вено­то му раз­би­ра­не на въ­про­са. Той по­соч­ва: “Мно­зи­на се пи­тат за­що да се при­съ­е­ди­ня­ва Гор­нод­жу­май­ско към Ма­ке­до­ния в Югос­ла­вия и за­що не мо­же об­рат­но. И за­що на нас не се връ­ща Ца­риб­род­ско, а се и­ска Ма­ке­до­ния”? След то­ва той по­соч­ва, че и по­ло­же­ние­то в Югос­ла­вия не е из­бис­тре­но, тъй ка­то не се знае чие влия­ние там ще на­дде­лее, а в Бъл­га­рия би­ло за­твър­де­но ру­ско­то влия­ние. “И при то­ва по­ло­же­ние - до­ба­вя той - ня­ма ли да има­ме по­ве­че смет­ка Гор­нод­жу­май­ско да си ос­та­не при нас, па до­ри да ка­жем и на ма­ке­дон­ци­те от Югос­ла­вия да до­йдат в рам­ки­те на оте­че­ст­веноф­рон­тов­ска Бъл­га­рия".

След ка­то по­дроб­но по­яс­ня­ва как­во е офи­циал­но­то ста­но­ви­ще на ПБ на ЦК на БРП(к) по въ­про­са за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то и ма­ке­дон­ския въ­прос и че не­го­во­то ре­ша­ва­не ще се свър­зва пре­ди всич­ко с то­ва да­ли ще бъ­де из­гра­ден съюз между­ Бъл­га­рия и Югос­ла­вия, Вла­ди­мир По­пто­мов при­веж­да и по­ръ­ка­та на Г. Ди­мит­ров: “С обе­ди­не­ние­то на Пет­рич­ко към Ма­ке­до­ния под Югос­ла­вия не тряб­ва да се бър­за, да се ча­ка ми­рът и по­сле ще ви­дим как­во след­ва да пра­вим, но не­ка да се аги­ти­ра за пра­во­то на са­мооп­ре­де­ле­ние на ма­ке­дон­ския на­род и за сбли­же­ние с Ти­то­ва Югос­ла­вия”.

Про­дъл­жа­вай­ки по-на­та­тък, Вла­ди­мир По­пто­мов от­ри­ча не­об­хо­ди­мост­та и от ня­как­ва кул­тур­на ав­то­но­мия на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния по­ра­ди то­ва, че тук ня­ма на­цио­на­лен гнет. До­пу­ска са­мо из­вес­тна кул­тур­на ав­то­но­мия по ли­ния на из­у­ча­ва­не на “ма­ке­дон­ски­те бор­би в учи­ли­ща­та, за да се по­дгот­ви на­ро­дът, за да мо­же въ­про­сът в да­ден мо­мент вед­на­га да се ре­ши”.

Прак­ти­че­ски­те за­да­чи, кои­то Вла­ди­мир По­пто­мов по­ста­вя на об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к), са: про­па­ган­ди­ра­не са­мооп­ре­де­ле­ние­то и бъ­де­що­то при­съ­е­ди­ня­ва­не (обе­ди­не­ние) на “ма­ке­дон­ския на­род”, но в пря­ка връз­ка с ус­та­но­вя­ва­не­то на съ­юз­ни от­но­ше­ния с Югос­ла­вия, про­па­ган­ди­ра­не на ма­ке­дон­ска­та дър­жав­ност, осъ­ще­с­твя­ва­не на взаим­ни по­се­ще­ния за опоз­на­ва­не между­ на­се­ле­ние­то, из­да­ва­не­то на “ма­ке­дон­ски” вес­тник, об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция да по­и­ска об­ласт­та да се пре­и­ме­ну­ва в “ма­ке­дон­ска”, на пар­тий­на­та аги­та­ция да се при­да­ва “ма­ке­дон­ски ха­рак­тер”.

Раз­воят на кон­фе­рен­ция­та се оце­ня­ва от ма­ке­дон­ски­те фун­кцио­не­ри ка­то про­вал, за­що­то не се реа­ли­зи­рат край­ни­те за­мис­ли. Те при­зна­ват, че “...при то­ва по­ло­же­ние всич­ки ди­рек­ти­ви, кои­то да­дох­ме на Мил­ьов­ски, не мо­гат да се осъ­ще­с­твят”.86

Има и дру­ги при­чи­ни за спо­ме­на­то­то не­до­вол­с­тво. По на­реж­да­не от Со­фия кон­фе­рен­ция­та осъж­да съ­зда­ва­не­то на ма­ке­дон­ска­та бри­га­да “Яне Сан­дан­ски” и се из­каз­ва за сфор­ми­ра­не­то на воен­на си­ла, но по об­ра­зец на бъл­гар­ска­та ар­мия. Л. Ар­сов по­соч­ва, че сфор­ми­ра­не­то на бри­га­дата би­ло оце­не­но ка­то “ля­во за­ли­та­не”.87 То­ва се по­твър­жда­ва и от ра­зи­сква­ния­та по из­ло­же­ние­то в ар­мия­та, къ­де­то сфор­ми­ра­не­то на бри­га­да­та се оце­ня­ва ка­то “не­на­вре­мен­но” де­йствие, “из­ли­та­не мно­го на­пред”.88 По то­зи на­чин на­пъл­но про­па­да и опи­тът за из­граж­да­не на удар­на воен­на си­ла ка­то фак­тор на обе­ди­не­ние­то.

Не­до­вол­с­тво­то ид­ва и от то­ва, че и в до­кла­да на Кръс­тьо Стой­чев на­ми­рат мяс­то из­ра­зе­ни­те от цен­трал­но­то ръ­ко­вод­с­тво по­зи­ции и най-ве­че ре­ше­ния­та на ПБ от 2.ХI.1944 г. Вмес­то ре­зо­лю­ция, про­кла­ми­ра­ща “обе­ди­не­ние­то”, се при­е­ма до­не­се­на­та от Вл. По­пто­мов, по­вта­ря­ща спо­ме­на­ти­те ре­ше­ния.89

Не мо­же оба­че да се твър­ди, че югос­лав­ски­те до­мог­ва­ния на­пъл­но се про­ва­лят. На­пра­ве­на е и съ­ще­ст­вена стъп­ка по пъ­тя към тях­но­то удов­лет­во­ря­ва­не, ма­кар и в по-да­леч­на пер­спек­ти­ва. В при­е­та­та ре­зо­лю­ция по ма­ке­дон­ския въ­прос се обя­вя­ват след­ни­те про­грам­ни за­да­чи: про­па­ган­ди­ра­не ма­ке­дон­ска­та дър­жа­ва в рам­ки­те на Югос­ла­вия, да се по­вди­га ма­ке­дон­ско­то на­цио­нал­но съ­зна­ние на на­се­ле­ние­то в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния, да се ра­зя­с­ня­ва “ис­то­ри­че­с­ка­та не­об­хо­ди­мост от тя­с­но сбли­же­ние на юж­ни­те сла­вя­ни, с по­мо­щ­та на ко­и­то “ма­ке­дон­ци­те” ще­ли да осъ­ще­с­т­вя­ват сво­е­то “на­ци­о­нал­но обе­ди­не­ние”, с вси­ч­ки си­ли “ма­ке­дон­с­ко­то на­се­ле­ние” да по­д­к­ре­пи оте­че­с­т­ве­но­ф­рон­то­в­с­ка­та власт в “бор­ба­та про­тив фа­ши­з­ма и ве­ли­ко­бъл­гар­с­кия шо­ви­ни­зъм и за “...на­ци­о­нал­но­то обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­с­кия на­род”.90

Та­ка при­е­ти, ре­ше­ния­та на кон­фе­рен­ция­та са по­ред­ният ус­пех на югос­лав­ска­та стра­на и про­я­ва на все по-за­дъл­бо­ча­ва­що се от­стъп­ле­ние от бъл­гар­ска стра­на пред югос­лав­ския на­тиск, за­що­то ве­че не ста­ва въ­прос са­мо за по­ред­на­та иг­ра на ду­ми, а за ре­ше­ния, кои­то мно­го ско­ро за­по­чват да се при­ла­гат в прак­ти­ка­та на БРП(к) и имат теж­ки по­сле­ди­ци за на­се­ле­ние­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. През след­ва­щи­те ме­се­ци и го­ди­ни об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к) ги из­пъл­ня­ва с при­съ­що­то за бъл­гар­ски­те ко­му­нис­ти усър­дие.

Ре­ше­ния­та на Пър­ва­та об­лас­тна кон­фе­рен­ция на БРП(к) по ма­ке­дон­ския въ­прос са ус­пеш­ни за югос­лав­ска­та стра­те­гия не са­мо за­ра­ди на­ло­же­ни­те от ПБ на ЦК на БРП(к) про­грам­ни за­да­чи, но от глед­на точ­ка и на то­ва, че до­веж­дат до зна­чи­тел­ни не­га­тив­ни по­след­с­твия и да­ват се­риоз­но от­ра­же­ние вър­ху бъ­де­ща­та де­йност на ко­му­нис­ти­те в Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния. За­що­то ги за­дъл­жа­ват да гле­дат на нея ка­то на “ма­ке­дон­ска” об­ласт и да про­веж­дат от­кри­та ма­ке­до­нис­тка про­па­ган­да с ог­лед пре­дстоя­що­то пре­да­ва­не към Югос­ла­вия. Все пак оба­че, ка­то се взе­ме пре­двид фак­тът, че не се удов­лет­во­ря­ват и­ска­ния­та за не­за­бав­но “обе­ди­не­ние”, кон­фе­рен­ция­та е удар сре­щу не­чис­ти­те до­мог­ва­ния за то­тал­но при­съ­е­ди­ня­ва­не.

Убе­ди­ли се, че ня­ма да ус­пеят да осъ­ще­с­твят “обе­ди­не­ние­то” чрез об­лас­тна­та ор­га­ни­за­ция на БРП(к), скоп­ски­те ръ­ко­во­ди­те­ли на­соч­ват уси­лия­та си в дру­га по­со­ка, пра­вей­ки всич­ко въз­мож­но да по­лу­чат по­дкре­па­та на ПБ на ЦК на БРП(к). То­ва е при­чи­на­та през ноем­ври 1944 г. пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­тво на ня­кол­ко по­ред­ни за­се­да­ния да се за­ни­мае с труд­нос­ти­те око­ло ма­ке­дон­ския въ­прос, как­то и да пре­дприе­ме реал­ни за­дку­лис­ни стъп­ки за спо­ра­зу­ме­ние по то­зи въ­прос с цен­трал­ни­те ръ­ко­вод­с­тва на ЮКП и МКП. В хо­да на про­ве­де­на­та ди­ску­сия се сти­га до но­ви тай­ни до­го­во­ре­нос­ти, ка­сае­щи бъ­де­ща­та съ­дба на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния.

В край­на смет­ка пър­вият се­рио­зен опит за за­граб­ва­не на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния от стра­на на Югос­ла­вия се про­ва­ля. Ос­нов­на­та при­чи­на за не­ус­пе­ха на югос­лав­ски­те и­ска­ния за не­за­бав­но при­съ­е­ди­ня­ва­не се крие пре­ди всич­ко в от­по­ра, на кой­то ЮКП се на­тък­ва от стра­на на ръ­ко­вод­с­тво­то на БРП(к), по­дпла­ше­но от не­га­тив­ни­те по­след­с­твия пре­двид от­ри­ца­тел­на­та реак­ция на на­се­ле­ние­то, ка­те­го­рич­но­то про­ти­во­пос­та­вя­не на ед­на от Ве­ли­ки­те си­ли - Ан­глия, и съ­зна­ва­що, че ня­ма реал­на­та власт да ги удов­лет­во­ри. Ос­та­ват оба­че щед­ри­те обе­ща­ния за евен­туал­но­то по­ло­жи­тел­но раз­ре­ша­ва­не на въ­про­са в не­да­леч­но бъ­де­ще. Те да­ват ос­но­ва­ние югос­лав­ска­та стра­на да се въз­по­лзва от тях ви­на­ги, ко­га­то има въз­мож­ност, вклю­чи­тел­но и с не­по­зво­ле­ни сред­с­тва. Яс­но се очер­та­ват и ста­но­ви­ща­та на две­те пар­тии по въ­про­са за Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния: ЮКП се стре­ми един­ст­вено към при­съ­е­ди­ня­ва­не на то­зи край, ста­ра­тел­но от­бяг­ва въ­про­са за съюз или фе­де­ра­ция, а БРП(к) по­ста­вя фе­де­ра­ция­та ка­то ус­ло­вие, при кое­то е въз­мож­но при­съ­е­ди­ня­ва­не­то. И две­те стра­ни вър­вят са­мос­тоя­тел­но към из­пъл­не­ние на свои­те це­ли. Ня­ма кон­крет­ни до­ка­за­тел­с­тва, кои­то да со­чат, че БРП(к) съ­зна­тел­но е за­ло­жи­ла то­ва ус­ло­вие, ръ­ко­во­де­на от раз­би­ра­не­то, че прак­ти­че­ски то не е осъ­ще­с­тви­мо, ка­то по то­зи на­чин се из­бег­нат югос­лав­ски­те пре­тен­ции. Ако то­ва бе­ше та­ка и ако от стра­на на та­зи пар­тия не са би­ли пре­дприе­ти реал­ни прак­ти­че­ски стъп­ки за про­веж­да­не на соб­ст­вени­те й ма­ке­до­нис­тки ре­ше­ния, то оцен­ки­те за не­до­стой­ния им и пре­да­тел­ския ха­рак­тер би­ха би­ли не­реал­ни. Са­мо при то­ва по­ло­же­ние би им при­ля­га­ла оцен­ка­та за ус­пе­шен “так­ти­че­ски” ман­ьо­вър, за ре­ше­ния, ос­та­на­ли ка­то къс хар­тия и са­мо за све­де­ние от въ­треш­но­пар­тий­но ес­те­с­тво. Осъ­ди­тел­на­та оцен­ка за де­на­цио­на­ли­за­тор­ски­те на­ме­ре­ния и де­йствия­та на БРП(к) не мо­же да бъ­де смек­че­на и от ар­гу­мен­ти­те, че те би­ли на­ло­же­ни вслед­с­твие теж­ко­то между­на­род­но по­ло­же­ние на стра­на­та, не­йна­та из­о­ла­ция, без­пре­це­ден­тния югос­лав­ски на­тиск и съ­про­вож­да­щия го съ­вет­ски дик­тат спо­ред твър­де­ния­та на про­ко­му­нис­ти­че­ска­та бъл­гар­ска ис­то­риог­ра­фия. Аб­со­лют­но не­съ­стоя­тел­но на­при­мер е оп­рав­да­ние­то, че ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка би­ла на­ло­же­на вслед­с­твие теж­ко­то между­на­род­но по­ло­же­ние и из­о­ла­ция на стра­на­та. Фак­ти­те от то­ва вре­ме не­дву­смис­ле­но со­чат, че си­ли­те, кои­то би­ха се въз­по­лзва­ли най-ве­че от то­ва теж­ко по­ло­же­ние - Ан­глия и САЩ, въ­об­ще не на­ла­гат и не из­и­скват по ни­ка­къв на­чин по­до­бно по­ве­де­ние и по­ли­ти­ка на бъл­гар­ска­та стра­на. На­про­тив - те вся­че­ски се про­ти­во­пос­та­вят и не одоб­ря­ват как­ви­то и да е би­ло за­мис­ли от югос­лав­ска и бъл­гар­ска стра­на за про­мя­на на бал­кан­ско­то ста­тук­во.

Бъл­гар­ско­то ко­му­нис­ти­че­ско ръ­ко­вод­с­тво са­мо и без как­ва­то и да е осо­бе­на вън­шна на­ме­са и на­тиск фор­му­ли­ра своя­та по­ли­ти­ка по ма­ке­дон­ския въ­прос. През ноем­ври - де­кем­ври 1944 г. то про­дъл­жа­ва да от­стоя­ва са­мо не­съ­гла­сие­то си с югос­лав­ски­те и­ска­ния за не­за­бав­но при­съ­е­ди­ня­ва­не, кое­то би пре­дше­с­тва­ло пла­ни­ра­но­то фе­де­ри­ра­не и из­граж­да­не на съ­юз­ни от­но­ше­ния с Югос­ла­вия. По всич­ки ос­та­на­ли въ­про­си от­нос­но пъ­ти­ща­та за раз­ре­ша­ва­не на ма­ке­дон­ския въ­прос и бъ­де­ща­та съ­дба на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния ня­ма по­чти ни­как­ви раз­ли­чия.