Документален сборник

За съдбата на прогонените от България във Вардарска Македония българи

Предговор

                         

Съставителят  на настоящия сборник е познат с научни разработки, посветени на  македонския въпрос.[1]

            Много са студиите и научните статии, които той е посветил  на този въпрос.[2]

Посветени на въпроса за съдбата на бежанците са няколко труда:

            1. Документален сборник: ДОКУМЕНТЬI О ВРАЖДЕБНОЙ И АГРЕССИВНОЙ ПОЛИТИКЕ ЮГОСЛАВСКОГО ПРАВИТЕЛЬСТВА ПО ОТНОШЕНИЮ НАРОДНОЙ РЕСПУБЛИКЕ БОЛГАРИИ, стр. 357, С., 1952 - на руски език, издаден е през 1952 г. от Външното министерство само за служебно ползване. Шеста глава разглежда преследването и терора по отношение на българските граждани, пребиваващи в Югославия. В текст от 46 стандартни печатни страници се разказва за съдбата на насила прогонените от България във Вардарска Македония бежанци. Цитират се изпратените молби на бежанци до българското посолство в Белград, в които се оплакват от гоненията, на които са подложени в Македония и молят да им се помогне да се завърнат в България.

 2. Йордан Мантарлиев "Бежанският и преселническият въпрос в България по време и след Втората световна война". [3] Във Втора глава „Бежанци и преселници след войната” на монографията подробно се разглежда евакуирането на българските войски и администрация непосредствено след 9 септември 1944 г. от окупираните територии в Гърция и Югославия и пристигането с тях на бежанци. Проследява се тяхното настаняване в различни райони на страната и грижите, които се полагат за изхранването им. Споменава се и за нихилистичното съгласие на българската държава да се съгласи с югославското предложение да приеме на своя територия ония бежанци, които извяват желание да се преселят в Югославия (с. 131,169, 184).

3. Статията на Искра Цветкова „Бежанският въпрос и миграционните процеси в Пиринския край (1944-1949)”, която оповестяваме в настоящия сборник.

4. Монографията на Бойка Василева „Миграционните процеси в България след Втората световна война”, С., 1991, извадки от която оповестяваме в настоящия сборник.[4]

 Представя се документален сборник за съдбата на прогонените  през 1945 г. от България във Вардарска Македония бежанци. Приложени са снимки  и оригинални писма на бежанци. Запазени са над 350 групови и лични молби до българското посолство в Белград, понякога адресирани и до Георги Димитров.

Оповестени са 19 документа – дипломатически ноти, статии в тогавашния печат, групови и индивидуални молби на бежанци, писма на администрацията, справки по въпроса, списъци, изложения. Те могат да се видят от читателите в приложеното съдържание на сборника. Почти всички документи са оригинални и носят своите ори­гинални заглавия, от ко­ито личи какво е съдържанието им, датата, годината и мястото на създаване. За известна част от тях, които нямат загла­вия, са из­готвени кратки ано­тации. Запазени са стиловите особености на документите, правописът, ори­гинал­ността на текста. Коригирани са само малка част от грубите печатни и правописни грешки, които биха изменили смисъла на текста. В скоби са поставени подразбиращи се по сми­съл изпуснати думи и изрази, отбеля­зани са местата с пропуснатата повта­ряща се и маловажна информация. Документите са подредени в хронологическа последователност и цялост. Всички се оповестяват за първи път. Някои от доку­ментите са предадени със съкращения на части, които не се отнасят до темата или съдър­жат повтаряща се ин­формация.

Сборникът е съставен от документи, съхранявани в ЦДА. Цитират се исковите данни на АМнВР, тъй като съставителят ги е ползвал преди тяхното преместване в централния архив.

 

 

---

[1]. Хроника на едно национално предателство (Опитите за насилствено де­на­ци­онализи­ране на Пиринска Македония (1944-1949 г.), С., 1999, 303 с., първо изда­ние; 313 с. второ изда­ние; трето допълнено издание, С., 2004, 492 с.: Отличен българин с името Герасим (Страници от въоръжената съп­ротива срещу комунистическия режим в Пиринска Македония (1944-1948), С., 2008, 236 с. второ издание: Македонската кървава Коледа (Създаване и утвърждаване на Вар­дарска Македония като република в югославската федерация.( 1943-1946 п), С., 2003 г., 346 с.: Македонският въпрос в българо-югославските отношения (1944-1952), сб. документи от поредицата „Архивите говорят” на ГУА при МС на РБ, т. 31, 607 с.: Вик в съня (Материали за съпротивата на Владимир Поптомов срещу македонизаци­ята в Пиринския край (1944-1949), С., 2005, 267 с.

[2].  Веселин Ангелов. Премълчани истини. Лица, събития и факти от българската история (1941-1989), С., 2005, 367 с: Статии, студии, съобщения на Веселин Ангелов – виж в Интернет блог Време за история: Веселин Ангелов. Декларирахме, че сме българи! За съдбата на прогонените от българските комунисти бежанци от БЪЛГАРИЯ в Югославия - В. Демокрация, бр. 184 от 13.VІІ.2000 г.

[3]. Йордан Мантарлиев. Бежанският и преселническият въпрос в България по време и след Втората световна война, С., 2015, 425 с.

[4] . Бойка Василева. Миграционните процеси в България след Втората световна война, С., 1991.