Лично! Строго секретно!

 

 

Държавна сигурност срещу
неформалните организации
в България (1987-1989)

№ 426

БТА - 15.I.1990 г. Светът за България

 

ЩЕ ИМА ЛИ ИСЛЯМСКА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ?

 

Радио Би Би Си, 10 януари. В София представител на движението за защита пра­вата и свободите на турците и мюсюлманите в България заяви, че движението може да прерасне в мюсюлманска партия за изборите през май с цялостен политически манифест. Поддръжници пък на Комитета за защита на националните интереси протестираха срещу това, че били наричани националисти.

От София съобщава Майк Пауър: „Председателят на Движението за защита пра­вата и свободите на турците и мюсюлманите в България Меди Доганов, който след 3,5 години бе освободен от затвора съгласно амнистията от 22 декември м. г., заяви, че дви­жението имало над 100 организации с около 20 000 членове из цялата страна. Движени­ето е подало молба за регистрация в Софийския съд и се противопоставя на всякаква форма на насилие, ислямски фундаментализъм, национализъм и сепаратизъм.

Меди Доганов, който е представител на движението в Обществения съвет за об­съждане на националния въпрос, каза, че за изборите през май организацията може да прерасне в мюсюлманска партия с цялостен политически манифест. Той също така каза, че неговото движение се базира на Всеобщата декларация за човешките права и че сега местните групи на движението действали активно в кампанията за образование на своите членове и на народа за същността на Всеобщата декларация. Междувременно той иска свободен избор на личните имена, официален език да бъде българският, но с четири часа обучение на турски за всички желаещи, свободен избор на имами и мюфтии и училище в България за тяхното обучение, както и възстановяване на факултета по турски език към Софийския университет [По други въпроси - б. съст.].

 

АНРС, ф. 1, а. е. 7566, дело № 11327, т. V, л. 158-160. Оригинал. Машинопис.

 

№ 427

Лично строго секретно!

Др. Г. Георгиев

Да се постави К[ъм] Д[елото] на Меди Доганов

 

Справка относно Меди Доганов Доганов, [София, 15.І.1990 г.]

 

След излизането си от затвора в началото на 1990 г. Меди Доганов се включва веднага в активна политическа дейност

По достоверни данни на 5.01. т. г. в София [на 4.І.1990 г. във Варна – б. съст.] се създава т. нар. „Движение за правата и свободите на турците и мюсюлманите в Бълга­рия”, което щяло да се включи в Съюза на демократичните сили.

Принципите, върху които движението строи своята дейност, били:

1. Да се приемат и защитят позициите на демократичните сили в България.

2. Да се признае съществуването на турско етническо малцинство, което да прите­жава равни права във всяка област с българската нация.

3. Турското малцинство да не допуска никакъв тероризъм.

4. Съживяване на българската икономика.

5. Реализиране законодателството в областта на екологията.

6. Противопоставяне на крайния национализъм.

7. Въвеждане на турски език като учебен предмет в училищата.

8. Недопускане накърняване на съществуването и целостта на турското ет­ни­ческо малцинство, чието наличие да се узакони.

9. Свободно изпълнение на турските религиозни обреди.

10. Възстановяване и развитие на турската култура - театри, вестници, ра­диос­тан­ции.

Лидер на създаденото „Движение” е М. Доганов. Членове на организацията са още 12 души, някои от които са излежавали присъди и наскоро освободени, както и лица, фи­гуриращи в списъците на „Международна амнистия”.

С горната информация вече разполага и турското МВнР. Според тях така създаде­ното „Движение” можело да осъществява ръководната роля сред турската общност в НРБ, от каквато имало определена нужда.

Дадени са указания турското посолство в НРБ да следи въпроса.

 

Отп. в 1 екз., Изп.: 05/100291, Нап.: ЦИ/10, 15.01.1990 г.

 

АНРС, ф. 1, а. е. 7566 (Дело № 11372), т. V, л. 163-164. Копие. Машинопис.

 

№ 428

Справка

Относно: Участието на Меди Доганов Доганов в противодържавни структури

[София, 17.I.1990 г.]

Министерство на вътрешните работи

Главно следствено управление

Рег. № И-3. Екз. № 1, 17.01.1990 г.

МВР- Поделение 72900

Вх. № 110 18.01.1990 г. ПГУ-ДС

Др. ген. Т. Генов за сведение, 17. I.90 г.

Др. Георгиев К/Д (п) 24.I.[1990 г.]

 

През 1986 г. в СГУ-МВР приключи разследване срещу участниците в противо­държавната организация, изградена в Североизточна България.

По събраните от делото доказателства се установи, че Меди Доганов заедно с други лица още през лятото на 1985 г. предприели действия по образуването на неле­гална противодържавна организация в Толбухински и Варненски окръзи. По-късно орга­низацията изградила разклонения в Шуменски окръг, а отделни дейности са извършвани в гр. София, Кърджалийски, Силистренски, Търговищки и Разградски окръзи.

Целта на противодържавната структура е била създаване на широко неле­гално движение сред лицата с възстановени имена за съпротива срещу възроди­телния процес чрез агитация и подстрекаване към вредителска дейност в икономиката и разпростране­ние на материали с вражеско и клеветническо съдържание. В изготвената и разпростра­нена „програма” на организацията са из­ложени подробно начините за политическа, ико­номическа и религиозна борба. През месеците януари, март и юни 1986 г. са разпростра­нени множество призиви с клеветническо съдържание и подстрекаване към вредителска дейност. Отправени са писмени апели за бойкотиране на изборите. Като лидер на орга­низацията Меди Доганов установил връзка със служителя на турското консулство в гр. Пловдив Наджи, на когото предал писмени материали от името на организацията с цел настройване на международната общественост срещу на­шата страна. Доганов активно е участвал в изготвянето на програмните документи и организирал ядро на противодър­жавната организация на територи­ята на гр. София. За цялостната му дейност като учре­дител и ръководител на про­тиводържавната организация през 1987 г. Доганов беше осъ­ден от Варненския окръжен съд на 10 години лишаване от свобода.

По време на изтърпяване на наказанието си в Старозагорския [и Пазар­джишкия - б. съст.] затвор през пролетта на 1989 г. Доганов с участието и на други затвор­ници изготви и разпространи писмени документи, в които от националистически пози­ции разглежда състоянието на правата на човека в Бъл­гария. В „Отворено писмо” адре­сирано до конференцията по човешките измерения в Париж (м. май 1989 г.) той подлага на критика мероприятията по възродителния процес и апелира към европейската общест­веност да упражни на­тиск срещу България за даване статут на малцинство на ислямизи­раните българи. Освен това приготвил „Протест” до Държавния съвет на НРБ с искания за амнистия на политическите затворници и предоставяне на по-широки религиозни права на мюсюлманите в България.

В тази връзка Доганов беше приведен в ареста на ГСУ-МВР от 12 юни до 24 юли 1989 г., за да се установи съпричастността му към възникналите след 20 май 1989 г. без­редици в някои селища на страната. При разпитите се изясни, че Доганов и неговите съучастници имат отношение към демонстративни прояви на българи-мюсюлмани от гр. Толбухин, довели до нарушаване на обществения ред в града на 25 май 1989 година.

На основание чл. 15 от НПК, Доганов беше официално предупреден, че ако в бъ­деще извършва неправомерна дейност, свързана със съзнателно разгласяване на неверни твърдения от естеството да създаде недоверие към властта или нейните мероприятия, ще му бъде потърсена наказателна отговорност по чл. 273 от НК. Доганов писмено декла­рира, че с оглед настъпилите промени във вътрешно-политическата обстановка в стра­ната ще преустанови всякакви действия, нарушаващи порядките в затвора. В същото време заяви, че и в бъдеще ще остане противник на мероприятията по възродителния процес и не е склонен да възприеме нашите аргументи.

 

Главен следовател: Майор:(п) А. Александров

 

Архив на Националната разузнавателна служба (АНРС), ф. 1, а. е. 7566 (Дело № 11372, т. V), л. 165-167. Оригинал. Машинопис; Публикувана в: Ангелов, Веселин. Сек­ретно. Протестните акции..., цит. сб., с. 261-263.

 

№ 429

СТРОГО СЕКРЕТНО! КОПИЕ! [София, 23.І.1990 г.]

ДЪРЖАВЕН СЪВЕТ

НАЦИОНАЛНА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА

Рег. № 4848

[IV] 1990 г. СПРАВКА

 

ОТНОСНО: СС „САВА”

 

[Тази справка е предпоследната за бившия агент „Сава” и повтаря информаци­ята от предишните две. Защото е преписана от предишни, на 23.І.1990 г., е възможна появата на спекулации, че се касае за все още „действащ” агент. Оповес­тява се цялата, за да може читателите да направят свое сравнение и се убедят, че в действителност става въпрос за минало агентурно сътрудничество в ДС. Тази и следващите справки са едни от най-убедителните доказателства, че от момента, в който Ахмед Доган е замислил и създал нелегалната организация, по време следствието и затвора, в първите няколко месеца на свобода през 1990 г. не е имал нищо общо с Държавна сигурност. Бил е само жертва и обект на наблюдение, на постоянен интерес с цел придобиването на информация за неговото поведение и действия. В тази връзка, видно от тези документи, абсолютно несъстоятелни са твърденията, че е „продукт” на ДС, „най-успешният негов проект”, че бил „внедрен” в турското съпротивително движение, за да бъде то „контролирано” - б. съст.]

Меди Доганов Доганов (Ахмед Доган) - „Сава”, е роден на 29.03.1954 г. в с. Пче­ларово, Толбухински окръг. Жител на с. Дръндар - Варненска област. Произхожда от бедно семейство. Баща му Исмаил Ахмед Яия е роден на 10.05.1930 г. в гр. Толбухин, безпартиен, с начално образование, от татарски произход. Както той, така и баща му (дядото на „Сава”) са били редови ходжи. Изоставил семейството си, когато „Сава” е бил на три месеца.

Майката на „Сава” Деврие Османова Доганова е родена на 17.03.1935 г. в с. Лю­хово, Варненска област. Няма близки и роднини в Турция. Баща й Осман Османов е бил член на БКП от 1945 г.

От 3-годишна възраст „Сава” е отглеждан и възпитаван от дядо си Осман. Завър­шил е СПТУ по стъкло. През 1971 г. от ОК на ДКМС е изпращан в националната школа за комсомолски кадри.

След това е работил като стъклар в завода в с. Белослав. През 1973 г. постъпва в редовете на БНА - Строителни войски. Избиран е за секретар на ДКМС последователно на взвод, рота, батальон.

Завършил е СУ „Климент Охридски” - философия, през 1985 г. става „кандидат на философските науки” и е назначен на работа като научен сътрудник във Философския институт на БАН.

По време на военната си служба попада в полезрението на ДС и на 21.08.1974 г. е вербуван за СС.

След вербовката му работата преминава през три етапа:

1. От вербовката до 21.01.1976 г. (под ръководството на ВКР).

2. От 21.01.1976 до 14.03.1979 г. (Под ръководството на ОУ на МВР - Варна, отдел 01).

3. От 14.03.1979 г. е взет на ръководство в отдел 05, ПГУ - ДС. През първия етап от работата СС „Сава” е бил успешно въведен и внедрен към обектите на ДОП „Хитрия” и ДОР „Лидера”. По негови данни са възникнали ДОП „Фанатик” и „Черногледия”. Всички дела са били открити за провеждана на­ционалистическа и друга вражеска дейност в поделението, в което служи. Извършвана му е проверка с М „Родопи”, [с] паралелна агентура и анализ на сведенията му. През този период на СС „Сава” са възлагани задачи за работа сред националистически настроени среди. Направен е извод, че СС работи честно и с желание за органите на ДС.

През периода, когато СС е бил във Варна, е живял заедно с аг. „Селчук” (на ръко­водство на отдел 01 ОУ - МВР - Варна). Поставяни са му задачи за неговото изучаване, като получените сведения са се ползвали в проверовъчен план. Извършена е проверка и с помощта на М „Родопи”. Изводите са, че СС стои на здрави идейно-политически пози­ции. Има правилни разбирания по националния въпрос, привързан е към органите на ДС и работи честно.

През третия период СС е бил на ръководство в отдел 05, ПГУ - ДС. С цел изясня­ване на неговите качества, отношението му по идеологически и политически въпроси, а така също и по националния въпрос е разработил следните теми:

- „За събитията в Ирак. Ислямът като религия и философия. Ислямът и революци­ята”.

- „Нравственият облик на комуниста разузнавач”.

- „Турският национализъм и верски фанатизъм”.

- „Духовното състояние на българските граждани от турски произход”.

- „Идеологическо въздействие и духовно възпроизводство”.

- „Отношения между турци, татари и гагаузи”.

- „Към въпроса за съдбата на Афганистан”.

- „Средства и форми на противодействие на национализма”.

По някои от темите са правени преценки и заключения от компетентни специа­листи.

Наред с дадените положителни оценки са посочени и някои негативни моменти в разработките на СС.

В оценката на доц. Й. Йорданов (служител на НРС) от март 1980 г. върху разви­тата от СС „Сава” тема „Отношение между български турци, татари и гагаузи” е отра­зено, че „материалът е изготвен на базата на собствено виждане, без ползването на до­пълнителни материали, които биха му помогнали правилно да охарактеризира и осветли исторически проблема. Чувства се силно националистическо влияние на протурска про­паганда у нас и липса на обработка”.

В рецензията на СС „Горанов” от м. май 1980 г. по темата „Идеологическо въз­действие и духовно възпроизводство” е отразено, че „авторът умишлено е подминал ос­новните въпроси, определящи основата, появата и развитието на национализма, а се спира на общоизвестните, характерни за всички малцинства признаци. По този начин са избегнати въпросите за историческите предпоставки на национализма и социалистичес­ката действителност, ролята на турската пропаганда за развитието и поддържането на национализма сред турската интелигенция у нас. Не е обърнато внимание и на въпроса за мерките на народната власт за подобряване на материалното и духовното благосъстояние на турското малцинство и в частност на интелигенцията”.

В заключение рецензентът счита, че „САВА” споделя характерните за голяма част от турската интелигенция националистически убеждения. През м. март 1982 г. с цел про­верка са проведени М „Пирин” и М. „Родопи”.

СС е споделил по своя инициатива за всички свои контакти, документирани по мероприятията.

Като цяло изводът от проведените проверовъчни мероприятия е, че СС стои из­цяло на наши позиции, привързан и откровен към органите на ДС. ОР отбелязва също, че ако в резултат на високото самочувствие на „Сава” като философ от „висш ранг последва някакъв професионален неуспех или бъде критикуван, той няма да е в състояние да го понесе и ако това се допълни с попадане в националистически среди, от каквито досега е запазен, може да се стигне до „начало на националистически наченки в него”. За да не стане това, е посочено, че трябва да се вземат превантивни мерки.

През м. април 1983 г. е получено сведение от „Сава” на тема „Изселническата пси­хоза сред българските турци и някои от причините за нейното възникване”. В него съоб­щава, че главната причина за изселването на българските турци била страхът от асими­лация и неформалната дискриминация спрямо младото поколение - недопускане до ВУЗ и обричането им на определени професии с нисък социален таван. Застъпва мнение, че всяка проява на национализъм у българските турци трябва да се разглежда конкретно исторически. Обяснението на национализъм с липса на достатъчно социалистическо съзнание според него е опростенческо, некомпетентно разбиране, показателно за инерция в мисленето на някои отговорни фактори. Ако е така, би трябвало да се правят изводи за ефективността на работата на тези фактори, които се занимават с внасяне на социалисти­чески идеи в съзнанието на масите.

В сведение от м. май 1983 г. „Сава” за първи път много смело и открито споделя всичко, което досега се е подразбирало между другото, загатвано предпазливо или пре­давано като мнение на обектите, по които е насочван, за позицията му по националния въпрос. Тук той се разкрива като напълно оформен и убеден защитник на твърдението, че при провежданата политика на нашата страна по отношение на българските турци не е застъпен класово-партийният подход като основа за единство на българската нация, а националистически подход, водещ до тяхната дискриминация и свеждане до по-нисък социален статус и роля в обществото. Според него „единение между българи и турци може да има само на социален, политически, нравствен, културен и идеологически ас­пект, но не и в етническо и народностно отношение, защото това по същество означавало асимилация за тях.

След много успешната защита на дисертацията в БАН на тема „Философски ана­лиз на принципа на симетрия”, през м. февруари 1985 г. СС започва щатна работа във Философския институт при БАН, а за известно време работи и като хоноруван препода­вател във ВИАС.

„Сава” неведнъж е показвал несъгласие с методите на осъществяване, особено в началния период на възродителния процес, без да се обявява против същия, считайки, че неговите цели биха могли да се постигнат по естествен път.

Давал е да се разбере, че лично е обиден от службата, като колега, че не е бил предварително информиран за комплексността и обхвата на мероприятието по преиме­нуването, с което се бил компрометирал пред приятели и колеги, заемайки категорична позиция, че мерките се отнасят само до определена ограничена категория български граждани.

В периода на възстановяване на имената са се получили усложнения при уреждане въпроса с назначаването му на постоянна работа в БАН. Въпреки предварителните дого­ворки „Сава” е бил назначен на най-ниската степен. Това оказва допълнително отрица­телно въздействие върху СС, който е счел, че се проявява лично отношение към него, свързано с произхода му.

След получаване на сигнала за участие на СС „Сава” в ДОР „Ренегати”, съвместно с ВГУ - ДС и Управление VI ДС бяха проведени мероприятия и срещи с него, целящи създаването на условия за самопризнание и по-нататъшното му оперативно ползване при създалата се обстановка.

Доколкото това бе постигнато само частично, през 1986 г. „Сава” е задържан и предаден на следствените органи.

През 1987 г. е осъден от Варненския окръжен съд на 10 години лишаване от сво­бода за дейност като учредител и ръководител на нелегална противодържавна организа­ция.

По време на изтърпяване на наказанието си в Старозагорския затвор, през про­летта на 1989 г., „Сава” с участието и на други затворници изготвил и разпространил писмени документи, в които от националистически позиции разглежда състоянието на правата на човека в България. В „Отворено писмо”, адресирано до Конференцията по човешките измерения в Париж (май 1989 г.), той подлага на критика мероприятията по възродителния процес и апелира към европейската общественост да упражни натиск срещу България за даване статут на малцинство на ислямизираните българи. Освен това подготвил и протест до Държавния съвет на НРБ с искания за амнистия на политическите затворници и предоставяне на по-широки религиозни права на мюсюлманите в България.

След излизането си от затвора в началото на 1990 г. „Сава” веднага се включва в активна политическа дейност. Със свои съмишленици основава „Движението за права и свободи на турците и мюсюлманите в България”, известно от м. март 1990 г. като „Дви­жение за права и свободи” и става негов лидер.

„Сава” поддържа конспиративна връзка с официалните представители на Турция в нашата страна.

 

Отп. в 1 екз., Изп. 05/22184, Нап.: Велева/23.1.1990 г.

 

[Последното събитие, за което се говори в документа, е от март 1990 г., поради което смятаме, че документът е от април 1990 г. - б. съст.]

 

АНРС, ф. 1, а. е. 7566, дело № 11327, т. V, л. 174-181. Копие. Машинопис.

 

№ 430

Изходяща шифрограма до резидента на ПГУ в Париж с искане да изпрати подробна информация за предстояща конференция по проблемите на расизма

София, 24.I.1990 г.

Срочност норм[ална]

Пише се в 1 екземпляр, само на ръка, кратко и четливо

 

Написана без чернова (п) Др. Крушков КД „Сава”/ (п) не се чете. Изходяща шиф­рограма № 305 Степен на секретност: Секр. До Острев - Париж

Разполагаме с информация, че от 1 до 3 февруари в Париж ще се проведе между­народна конференция по проблемите на расизма и национализма.

Очаква се да бъдат поканени и представители от нашата страна, от средите на „неформалните” организации.

Моля, информирайте ни по-подробно за посоченото мероприятие - организатори, участници, насоченост и цел, разпространени материали и пр.

Информирайте също дали ще бъдат поканени представители на акредитираните в Париж дипломатически мисии, както и възможността за Ваше присъствие, за да Ви изп­ратим и допълнителни указания, Богданов.

 

Дата 24.01.1990 г. Изпълнител (п) Не се чете

 

Получена за шифриране 16 часа 10 минути. Шифрирана 16 часа 20 минути. Преда­дена 16 часа 20 минути

 

24.I.1990 г.

 

Подпис: (п) Не се чете. № 001961/25.I.1990 г.

 

АНРС, ф. 1, а. е. 7566, дело № 11327, т. V, л. 168. Копие. Ръкопис.

 

№ 431

Входяща шифрограма от резидента на ПГУ в Париж с информация за предс­тояща конференция „Расизмът и национализмът в страните от Източна Европа”, на която се очаквало да присъства Меди Доганов                                     Париж, 1.II. 1990 г.

 

Снемането на копия от адресата забранено! Степен на секретност

ВХОДЯЩА ШИФРОГРАМА № 1443 Срочност БЪРЗА!

За БОГДАНОВ

От ПАРИЖ

Др. Крушков? (п) Не се чете.

На № 290/24 т. м.

 

Международната среща се провежда по инициатива на „SOS - РАСИЗЪМ” (местна неправителствена организация). Темата била „Расизмът и национализмът в страните от Източна Европа”. Като участник от България се очаквало да присъства Меди Доганов - член на Комитета за национално помирение.

В събота, 3 февруари, от 15.00 часа в амфитеатър „Turgot” на Сорбоната щяла да се проведе открита дискусия.

Предвиждал се свободен достъп и на публика. Ще осигурим наше присъствие.

Острев

В. Георгиев, Да предложим на др. Вл. Тодоров да утвърди присъствие на разиск­ванията в Сорбоната с оглед събиране на повече информация и документиране.

 

(п) Не се чете 2.II.1990 г.

№ 54/1.2.90 г.

 

Подадена 15 час 00 мин. 1.2. Получена 10 час 35 мин. 2.2. Дешифр. 10 час 45 мин. 2.2. Отпечатана в 3 екз., фотокопия Екз. № 1 Савов Екз. № 2 Тодоров Екз. № 3 Г. Геор­гиев, Контролен А № 040409

 

АНРС, ф. 1, а. е. 7566, дело № 11327, т. V, л. 169. Оригинал. Машинопис.

 

№ 432

Изходяща шифрограма до резидента на ПГУ в Париж с указания представи­тел на управлението да присъства на конференцията „Расизмът и национализмът в страните от Източна Европа” и какво поведение да следва по отношение на участ­ника в конференцията Меди Доганов                                                       София, 1.II. 1990 г.

 

Пише се в 1 екземпляр само на ръка кратко и четливо.

 

Написана без чернова (п) Не се чете. Срочност норм.

Моля за копие (п) Не се чете

 

Изходяща шифрограма № 430

Степен на секретност: Стр. секр.

 

До Острев – Париж. На ваш № 54/1.02.90

 

Съгласни сме с присъствието на наш представител на откриващия се утре форум, с цел получаване на информация за дейността на същия и придобиване на материали.

За Ваша информация българският участник Доганов е освободен наскоро от зат­вора за участие в нелегална организация с протурска националистическа насоченост, създадена след 1985 г. В момента е лидер на дружество за защита правата и свободите на мюсюлманите и турците в България, философ по образование.

Създайте условия лицето да разбере за присъствието на официален български представител на мероприятието [без да влизате в контакт - задраскан текст - б. съст.]. Ако се отиде на контакт, желателно е това да стане по негова инициатива и при наличие на естествени условия за това. В никакъв случай да не се създава впечатление в него, че нашето официално присъствие там е свързано по някакъв начин с неговото участие.

 

Богданов (п)

 

АНРС, ф. 1, а. е. 7566, дело № 11327, т. V, „Сава”, л. 170. Копие. Ръкопис.

 

№ 433

Изходяща шифрограма до резидента на ПГУ в Париж с искане да разбере кой поема разходите по престоя на делегатите, в това число и на Меди Доганов, на кон­ференцията „Расизмът и национализмът в страните от Източна Европа”

София, 3.II.1990 г.

Копие за 03 и 05

По Доган! (п) не се чете.

Пише се в 1 екземпляр, само на ръка, кратко и четливо.

Написано без чернова, с чернова. Срочност [?]

Изходяща шифрограма № 431

Степен на секретност. [?] До Острев - Париж

 

Както Ви е съобщено по раздела на Богданов, в страната на пребиваването Ви се намира Меди Доганов. Внимателно проучете кой поема разходите по престоя на делега­тите, кои са инициаторите по организация на мероприятието, политическа насоченост [неясно, вероятно „ръководството” - б. съст.], дали организацията SOS дава възможност за дискредитиране на Турция като нарушител на човешките права и пр.

№ 411 (п) Дринов, 3.II.90 г. (п) Не се чете. Получена за шифриране 11 час 10 ми­нути. Шифрирана 11 час 15 минути. Предадена 11 час 20 минути 03.02. 1990 г.

 

Подпис: (п) На шифровача, не се чете.

 

№ 000489, 5.II.90 г. (п) Не се чете.

 

АНРС, ф. 1, а. е. 7566, дело № 11327, т. V, „Сава”, л. 171. Копие. Ръкопис.

 

№ 434

Входяща шифрограма от резидента на ПГУ в Париж с информация за дело­вата работа на провеждащата се конференция „Расизмът и национализмът в стра­ните от Източна Европа”, за участието и поведението на българските представи­тели Меди Доганов и Емил Кошлуков                                                                                               Париж, 3.II.1990 г.

 

Снемането на копия от адресата забранено! Степен на секретност

 

ВХОДЯЩА ШИФРОГРАМА № 1493

Срочност ЕКСТРЕНА!

За Богданов – Дринов.

От ПАРИЖ. На № 410.

 

Направихме опит да присъстваме на мероприятието. През първия ден (на 1 февру­ари) заседанията са били при закрити врати в новата арка на ДЕФАНСА.

На 2 февруари Владов е успял да присъства на единственото открито заседание в Сорбоната. Влезнал е въпреки контрола, тъй като залата е била за 150 души, а са присъс­твали около 300 човека. Не е успял да чуе изказването на Доганов. От присъстващите установил, че участват 5 души българи. Говорили са Меди Доганов (по мюсюлманския въпрос) и Емил Кошлуков - по проблемите на опозицията в лицето на СДС.

По време на почивката Владов е минал покрай двама от българските представи­тели (вероятно Кошлуков и Доганов), които с труд са превеждали информация на в. „Монд” за конгреса на БКП. Единият е заявил: „Не искам повече да ти превеждам за тези гадове”.

Малко след това, понижавайки глас, същият е казал по адрес на Владов: „Този ми напомня за един от високата къща”. Другият е отговорил: „Сега тук е пълно с ченгета”.

Лицето, което се е усъмнило във Владов и е направило горните изказвания, е било около 25-28 години, със светла коса и очи, средна височина 175-178 см. Другият е бил по-нисък, с брада и очила, мургав. Владов е бил затруднен в установяването им, тъй като не познава лицата.

Заседанията на 3 февруари са също при закрити врати. Колоквиумът се провежда в арката по „кръгли маси”. Във втората кръгла маса участва Меди Доганов с изказване „Проблемите и мястото на малцинствата в нова Европа”. В третата кръгла маса ще се изкаже Емил Кошлуков по въпроса „Поколение на демокрацията: перспективи за обеди­нени действия”.

Направили сме опит да осигурим материали и присъствие на наш източник.

Организацията „SOS - расизъм” се намира под пълния контрол на ФСП и лично на Митеран. Тя може да се използва срещу Турция само чрез турски, кюрдски или арменски организации с ясно дефинирани позиции по проблема за правата на човека в Турция.

Обмисляме идеи за използването на ФАТИХ в това направление.

 

Острев

 

№ 55/03.02.90 г. Подпис и заверка на текста: (п) Не се чете.

 

Подадена 21 час 00 мин. 03.02. Получена 12 час 40 мин. 04.02. Дешифр. 13 час 20 мин. 04.02. Контролен А № 040866

 

Размножено в 4 екз. Екз № 1 Савов, Екз. № 2 Тодоров, Екз. № 3 Г. Георгиев, Екз. № 4 Кременлиев.

 

АНРС, ф. 1, а. е. 7566, дело № 11327, т. V, „Сава”, л. 172. Копие. Машинопис.

 

№ 435

Пред входа на Националната кръгла маса от 5.ІІ.1990 г. чака група мюсюлмани, които искат да изложат своите искания и жалби

 

[Извадка от стенограма на Националната кръгла маса, 7.ІІ.1990 г. – б. съст.]

 

Първо пленарно заседание

НДК, зала № 6

7 февруари 1990, начало 9:00 часа, край 11:13 часа

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

На главния мюфтия предоставям думата...

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:

Добре.
 

ГЛАВНИЯТ МЮФТИЯ НЕДЬО ГЕНДЖЕВ:

Тук се повдигна въпросът, че навън чака група мюсюлмани, които искат да изложат своите искания и жалби пред „кръглата маса”. Миналата седмица и по-миналата седмица аз приех няколко групи и делегации от различните краища на страната със същите иска­ния и жалби. Поставените въпроси са изключително за жилищата на завръщащите се от така наречената „екскурзия” в Турция и за завръщането им по работните места.

Исканията им са основателни. Аз разговарях с бившия председател на Министерс­кия съвет Георги Атанасов по въпроса и той ме увери, че ще се обади лично в Шумен и в Разград, за да се реши правилно този въпрос. Изглежда не е направено нищо.

Тази сутрин аз разговарях с чакащите мюсюлмани навън. Предложих им да избе­рат свои представители, да обобщят исканията и жалбите, които имат, като предлагам на „кръглата маса” да избере една работна комисия, която да приеме представители на ча­кащите навън, да ги обобщи и да излезе с някакъв документ.

Другото мое становище е, ако „кръглата маса” не направи, аз ще се обърна с молба към кабинета на другаря Луканов, ако има възможност, знам, че времето му е много за­ето сега във връзка с подготовката на ново правителство, но ще го помоля да намери 5 минути време да изслуша хората.

Това е моето предложение.

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

Има думата за кратко изказване Митрополит Климент. […]

 

http://www.omda.bg/ - пълен стенографски запис от заседанията на национал­ната кръгла маса

 

№ 436

СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 94. Екз. № ед., 9.02.1990 г.

 

С П Р А В К А

ОТНОСНО: Обстановката в страната към 9.ІІ.1990 г.

 

ХАСКОВСКА ОБЛАСТ

Според получени данни тюркоезичните българи от гр. Хасково, които редовно по­сещавали джамията, събрали значителни парични средства, които по препоръка на Меди Доганов щели да бъдат употребени за финансиране на новоизграждащата се организация за защита правата и свободите на мюсюлманите. За ръководител на организацията в Хас­ково бил препоръчан синът на имама. Очаквало се от Асеновград да бъдат донесени членски карти, които да бъдат връчени на участващите в организацията. Според някои мнения съществувала тенденция организацията да се превърне в националистическа партия с протурска ориентация.

Лице от Ардино, снабдител, активно разпространявало декларацията на „Движе­нието за правата и свободите” и набирало членове. В с. Широко поле и с. Костино призо­вавало хората да се присъединят към движението, като изтъквало, че една от целите на организацията била да се борят срещу БКП. В гр. Ардино дружеството се помещавало в конспиративна квартира в близост до военния блок. Ардинската организация взела ре­шение да попълни своите редици с хора от Кърджали, за да не се дразнят българите и поради становището, че органите на ДС били силни и можели да ги компрометират. За­дачите на организацията на Меди Доганов били три: масовизиране на организацията и използването й за гарантиране правата на турското малцинство в България; сваляне на БКП от властта; утвърждаване на мюсюлманската религия в България.

 

РАЗГРАДСКА ОБЛАСТ

Обстановката в областта остава непроменена. Продължава политическото активи­зиране на турско говорящото население.

На територията на Общинско управление – МВР – Силистра се провеждали събра­ния за учредяване на „Движението за права и свободи на турците и мюсюлманите в Бъл­гария”.

Представителят на Меди Доганов, наскоро излязъл от затвора, посочил следните задачи, стоящи за реша­ване пред движението: единството на турското население; недоверие на БКП; гласуване само за представители на движението. Изтъкнато било, че движението се ползва с подк­репата на много страни, включително и на арабските.

След проведените събрания в гр. Силистра и в с. Брадвари упълномощени лица събирали по 10 лева встъпителен членски внос, а желаещите попълвали декларация за членство с турско-арабските си имена. Продължават да се получават данни за нарастващата активност в средите на мю­сюлманското население и в община Търговище.

 

НАЧАЛНИК ПЪРВИ ОТДЕЛ ПРИ ПОДЕЛЕНИЕ 72 000 – МВР

Полковник: (п) М. Радичков

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 999, л. 54-59. Оригинал. Машинопис.

 

№ 437

КРЪГЛАТА МАСА

(3.01.1990 - 14.05.1990)

Пълна стенограма

 

Национална кръгла маса

Първо пленарно заседание

НДК, зала № 6

12 февруари 1990 г., начало 14:00 часа, край 18:25 часа

 

РЕПЛИКА:

Моля за извинение, Любомир Собаджиев - от Гражданска инициатива. Желая да направя процедурно изказване.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:

Да, заповядайте.

ЛЮБОМИР СОБАДЖИЕВ:

Благодаря Ви.

Отвън седи и чака делегацията на движението за защита човешките права на тур­ците начело с Ахмед Доган. Преди всичко протестирам, че през януари на нас, без да ни питат, ни натрапиха делегацията на Националния комитет за защита на националните интереси. Най-напред влязоха като наблюдатели, против нашето съгласие, след това сед­наха на масата като страни. Настоявам делегацията на движението за защита човешките права на турците да бъде включена сега незабавно на масата, като ползва част от кво­тата на Съюза на демократичните сили. Ако това не се изпълни, ние няма да постигнем това, което е отбелязано в статута на „кръглата маса”, нито ще бъдат представени реалните политически и обществени сили в страната, нито „кръглата маса” ще се превърне в символ и реален политически инстру­мент с национално и универсално значение. Още по-малко пък, че тя ще може да из­върши своята работа само в условия на национално съгласие, на споразумение между различните обществени сили и чрез своето широко представителство ще създаде климат за доверие и ще се превърне в гарант за необратимостта на демократичния процес.
От името на Гражданската инициатива настоявам 3-ма души от делегацията начело с Ахмед Доган да влязат в тази зала.

Благодаря за вниманието.

РЕПЛИКА:

Господин председател, аз също искам да добавя...

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:

Ако ми разрешите, да предложа как да процедираме - да чуем другарката Даска­лова, да чуем другаря Мръчков, да помолим другаря Гиньо Ганев като ръководител на секретариата да вземе отношение по процедурния въпрос, който току-що беше поставен, и да дадем думата на другаря Кръстьо Петков, който иска да направи реплика по декла­рацията, която огласих.

Така че в следната поредност: другарката Даскалова, другарят Мръчков, другарят Гиньо Ганев и другарят Кръстьо Петков.

Ако не възразявате, д-р Желев, да постъпим така?

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

И от тази страна трябва да има хора.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:

Напълно съгласен съм. Който желае думата, моля да я заяви. Но да чуем другар­ката Даскалова.

Заповядайте.

Светла Даскалова [Предлага делегацията на Българския земеделски народен съюз на националната „кръгла маса” да се обособи като трета страна, по което се води продължителен спор – б. съст.]

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

С Ваше позволение, едноминутна реплика от Румен Воденичаров, много е важна.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:

Заповядайте, другарю Воденичаров.

РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ:

Във връзка със заявлението на господин Собаджиев, което се надявам, е негово лично заявление, аз съм длъжен да съобщя следното на кръглата маса:

На „кръглата маса” седи делегация на Независимото дружество за защита правата на човека в България. Това дружество защитава правата на всички български граждани, включително и на етническите турци, към които принадлежи новият им лидер Ахмед Доганов. Смятаме, че засега не е оправдано присъствието на нова правозащитна органи­зация, която е частен случай от правозащитното движение у нас.

По същата логика на масата ще трябва да седнат за в бъдеще „движение за защита на циганите”, „движение за защита на помаците”, „движение за защита на евреите” и т. н.
Ние бихме могли да постигнем съгласие помежду си, ако се докаже, че движението на Меди Доганов не нарушава Конституцията на Народна република България, а именно - създаване на политическа организация на религиозна основа. Благодаря.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:

Благодаря. Заповядайте.

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

Случаят „Меди Доганов” ни кара да поискаме 15-минутно прекъсване.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:

На Вашия въпрос, д-р Желев, и предложението по текста на декларацията, бихте ли желали преди прекъсването да чуем становището на другаря Мръчков, или след това?

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ: След това.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Веднага след това.

(Бележка на стенографката - след почивката, 15,28 часа) 

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:

Моля участниците за внимание, можем да продължим нашата работа.
Доктор Желев?

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

Аз държа да се извиня за закъснението, което стана по причина на нашата делега­ция. По случая ще направи изявление Георги Спасов.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:

Да, заповядайте.

ГЕОРГИ СПАСОВ:

Упълномощен съм от името на Съюза на демократичните сили да оттегля искането на господин Собаджиев за разглеждане на участие на група начело с Меди Доганов.

Същевременно искам да кажа, че той ще бъде изслушан утре в Координационен съвет, където ще вземем решение по този въпрос. 

Благодаря.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:

Благодаря. Д-р Желев, желаете ли? Не?

Да дадем думата тогава на другаря Мръчков. Заповядайте.

ВАСИЛ МРЪЧКОВ:

Благодаря Ви, другарю съпредседател. […]

 

http://www.omda.bg/ - пълен стенографски запис от заседанията на национал­ната кръгла маса

 

№ 438

СТРОГО СЕКРЕТНО!

ПРЕЗИДЕНТСТВО

НАЦИОНАЛНА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА

Рег. № 2964. Екз. № 2 9.04.1991 г.

По вх. № 325/19.04.1991 г.

 

ДО ДИРЕКТОРА НА НСЗК

ТУК

 

КД/„САВА”

В отговор на Ваше писмо рег. № 1944/18.04.1991 г. Ви уведомяваме, че от напра­вената проверка на наличните материали относно достоверността на публикацията „Ах­мед Доганов и голямата игра на ДС и КДС” във в. „Български глас” от 20.03.1991 г. се установи следното:

През периода 1979-1985 г. Ахмед Доган е използван като секретен сътрудник от бившето ПГУ и подготвян за извеждане зад граница с цел изпълнение на задачи, каса­ещи външната сигурност на страната. Що се касае до достоверността на изнесените факти във въпросната статия, НРС не разполага с други данни и информация за лицето освен тези, предоставени Ви за ползване с писма № № 4867/18.05.1990 и 6897/19.07.1990 г.

Изхождайки от спецификата на изпълняваните от НРС задачи по обезпечаване външната сигурност на Република България, моля да не се създават предпоставки за раз­гласяване на сътрудническия и кадрови състав на службата, както и формите и методите на работа, поради което настоящият случай да се счита като прецедент и се третира с максимална конфиденциалност.

 

ДИРЕКТОР НРС:

Ген.-майор: (п) Р. Тошков

 

Отп. в 2 екз. № 1 – адресата, № 2 – КД, Изп.: 05/100291 Нап.: ЛА/109, 1991 г.

 

АНРС, ф. 1, а. е. 7566, дело № 11327, т. V, л. 191. Оригинал. Машинопис.

 

№ 439

СТРОГО СЕКРЕТНО! КОПИЕ

ДЪРЖАВЕН СЪВЕТ

НАЦИОНАЛНА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА

Рег. № 4854

18.05.1990 г.

Копие за 05 отдел

Др. Колев

Др. Василев

(п) 17/05. Не се чете.

Др. Крушков/ (п) Не се чете

 

ДО ЗАМ.-ДИРЕКТОРА НА НРС

ДОКЛАДНА ЗАПИСКА

ОТНОСНО: Среща на ОРОН „НИКОВ”.

 

Др. ЗАМ.-МИНИСТЪР,

На 11.05.1990 г. проведох среща с ОРОН „НИКОВ”, който съобщи следното:

По време на посещението си в НРБ Ричард Шифтър бил провел в София отделна среща с Ахмед Доган и отделна среща с представители на СДС. В Кърджали кметът на града бил дал обед на Шифтър, на който присъствали представители и на партията на Доган и на движението на Минчо Минчев.

На 29 април (последния ден от пребиваването на Шифтър в НРБ) Сол Полански дал закуска, на която освен посланикът и Шифтър присъствали помощникът на послед­ния, съпругата на Полански и Иван Гарвалов - всичко пет човека. Там в разговор с Гар­валов Шифтър бил изразил впечатлението си, че организацията на Доган не е партия, а военна организация, както и това, че разделението в Кърджали не е на партийна, а на етническа основа. Казал също, че се е убедил колко труден е етническият ни проблем. Бил разбрал, че той не може да бъде решен изведнъж по законодателен път, а е въпрос на продължителен процес. На „НИКОВ” не е известно на основата на какви конкретни впе­чатления, разговори и факти Шифтър е формирал това свое убеждение, но според ОРОН то представлява значителна промяна в позицията, защитавана досега от заместник-дър­жавния секретар. Това се е потвърдило и от дипломата от посолството на САЩ - Смит, с който Иван Гарвалов на 10.05 е имал среща по някои въпроси на ИКОСОС. Смит бил казал на Иван Гарвалов, че Шифтър се е убедил в трудността на проблема, който можело да бъде решен само в резултат на дълъг процес. Такава според Смит е позицията на по­солството още от по-рано, но едва сега след посещението на Шифтър я бил възприел като съответстваща на действителността.

На „НИКОВ” не е известно Шифтър на друго място по време на посещението да е заявявал, че организацията на Доган е военна. Знае със сигурност, че на срещите с Бойко Димитров, Ст. Стайков и Т. Бояджиев не го е казвал и счита, че не е правил такова изяв­ление на нито една от срещите с официални лица от правителството.

Останалите въпроси излагам в отделна докладна записка. [Не е приложена към архивната единици – б. съст.]

 

Началник отдел 10, майор: (п) Г. Деничин

 

Отп. в 1 екз., № 1 - към дело, Изп.: 10/107475, Нап.: 10/СН/67, 11.05.1990 г., Разм­ножено в 4 екз., Изпратена по списък към оригинала, София, 19.05.1990 т.

 

АНРС, ф. 1, а. е. 7566, дело № 11327, т. V, л. 186-187. Копие. Машинопис.

 

№ 440

СТРОГО СЕКРЕТНО!

КОПИЕ

Държавен съвет

Национална разузнавателна служба

Рег. № 4849

18.05.1990 г.

 

СПРАВКА

ОТНОСНО: Характерни личностни черти на „САВА”

 

Не може да се твърди, че двойственото отношение на „Сава” към ДС е плод на съзнателна, предварително изградена стратегия в самото начало на установяване на кон­такти с него.

Повратът в поведението му съвпада с началото на т. нар. „възродителен” процес, практическото осъществяване на който категорично противоречи на неговите теоретични схващания и идеологически убеждения. Според него приобщаването на населението от турската етническа общност към българската нация може да се осъществи постепенно чрез социални и културно-просветни мероприятия, но в никакъв случай по насилствен път. Убеден противник на насилието, изпитващ психологическа непоносимост към авто­ритарни и доминантни намеси и решения, той оценява преименуването като грубо нару­шаване на основни човешки права и прегазване на ленинските постановки по национал­ния проблем. Този факт за него е от голяма личностна значимост - засяга го не само като гражданин, но и като учен философ, претенциите му за което са напълно основателни.

Промяната на политическите му позиции е в резултат на оценката му, че практи­ката на „възродителния” процес е накърнила негови основни идейни и морални ценности. Тази оценка той екстраполира и спрямо цялата етническа общност, по отношение на която има силно изразено чувство за нравствена отговорност и ситуативна солидарност, без напълно да се идентифицира духовно с нея.

В така сложилата се ситуация у него се формира чувството за предопределеност като духовен водач, спасител на общността, призван да защити нейните вътрешногру­пови ценности и интереси.

В основата на настъпилата метаморфоза у „Сава” освен обективните процеси в пе­риода 1984-1985 година и неподходящия психологически подход към него от наша страна тогава, лежат и някои от най-характерните му личностни качества като: амбици­озност, упоритост, изразено чувство за лично достойнство, готовност за жертви в името на значими цели и идеали.

Освен това „Сава” е егоцентричен, насочен към себе си, проявява изразен стремеж към постигане на висок социален статус и лидерски позиции. Умее да установява кон­такти, да влияе върху другите, да ги убеждава и обединява, като в същото време не се разкрива пред тях докрай и трудно се поддава на чуждо влияние. Особено чувствителен е към въздействия от позиция на силата. На всякакви опити за силово въздействие реагира с твърдост и устойчивост.

Има висока самооценка, склонен е да разчита предимно на себе си. Не е мерканти­лен и алчен и трудно може да се подкупи. Способен е да пренебрегне личните си чувства. По отношение на близки хора и материалните им интереси в името на социалната си реализация и просперитет чувствителен и тщеславен е по отношение качествата си на учен и идеолог. Би отишъл на компромис, само ако е вътрешно убеден в правотата на предложената му идея, и то само при положение, че диалогът се води от позиция на ра­вен с равен.

Изключително наблюдателен, аналитичен и способен да се концентрира за про­дължително време. Склонен е към вътрешно самовглъбяване и философски обобщения.

Умее да се владее и да не изразява външно чувствата си. Не е склонен към афек­тивни реакции и демонстративни изяви. Не е спонтанен, дори създава впечатление на известна флегматичност и пасивност. Зад тази външна картина обаче се крие един вът­решен динамизъм, способност за самоорганизация, самодисциплина и перманентна го­товност за действие в името на поставената цел. Овен че му е вътрешно присъща, той познава конспиративния вид дейност и спазва нейните принципи.

Всичко това го характеризира като човек с изявени лидерски качества и възмож­ности по отношение на Движението, което оглавява.

Владее до голяма степен стила на политическия баланс както по отношение на политическите сили в България, така и по отношение на турската националистическа политика. Предпазлив и предвидлив е и това му помага да избегне засега действия и изявления, които да поставят Движението в нарушение със сега действащото законода­телство. В същото време насища Движението със съдържание, което по същество пок­рива турските претенции по отношение на мюсюлманското население у нас.

Със своята политическа дейност понастоящем „Сава” се опитва да осъществи по-скоро един своеобразен социален експеримент - да приобщи мюсюлманското население към съвременна България по пътя на изграждането на негова културна автономия в пре­делите на страната и заедно с това го предпазва от пантюркисткия фундаментализъм. Теоретически основи за този негов подход могат да се открият не само в принципите на Лениновата политика по националния въпрос, но и в дисертацията му, концепцията на която се основава върху т. нар. от него „динамично-симетричен принцип на диалектичес­кото развитие”.

 

Отп. в 1 екз. Изп.: - НПР - 22674 Нап.: 0217-НМ София, 17.05.1990 г.

 

АНРС, ф. 1, а. е. 7566, дело № 11327, т. V, л. 182-184. Копие. Машинопис.

 

№ 441

Последна справка за „Сава”, дословно преписана от предпоследната, с изк­лючение на заключителната част, в която са добавени новите моменти от неговата биография                                                                                                     София, 09.07.1990 г.

 

ПРЕЗИДЕНТСТВО

НАЦИОНАЛНА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА

Рег. № 6621, Екз. № (Без дата), 100790

 

СПРАВКА

ОТНОСНО: „Сава”

 

[Виж предпоследната справка, тук данните от нея дословно се повтарят, след което е добавена новата информация - б. съст.]

 

[...] След излизането от затвора в началото на 1990 г. „Сава” веднага се включва в активна политическа дейност. Със свои съмишленици основава „Движение за правата и свободите на турците и мюсюлманите в България”, известно от м. март като „Движение за права и свободи”, и става негов лидер.

По наши данни през м. февруари участва в мероприятия на „SOS - расизъм” - неп­равителствена организация във Франция, и е изнесъл доклад на закрито заседание по „Проблемите и мястото на малцинствата в новата Европа”. На срещата е участвал съв­местно с представител на СДС - Емил Кошлуков.

На изборите за Велико народно събрание е избран за депутат. „Сава” поддържа конспиративна връзка с официалните представители на Турция в нашата страна.

 

Отп. в. 1 екз. Изп.: 05/105281, Нап.: ЦИ-231, 09.07.1990 г.

 

АНРС, ф. 1, а. е. 7566, дело № 11327, т. V, „Сава”, л. 195-203. Оригинал. Машино­пис.