Лично! Строго секретно!

 

 

Държавна сигурност срещу
неформалните организации
в България (1987-1989)

№ 251

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 655. Екз. № 3

1.8.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Разпространени материали с негативно съдържание по възродител­ния процес

 

На 19.07.1989 г. поетесата Блага Димитрова депозира в редакцията на в. „Литературен фронт” есе, озаглавено „Името”. В него авторката изразява несъгласие с възстановяване имената на българите мюсюлмани, което тя оценява като грубо посегателство и осъжда „сляпата бруталност” на „бюрократичната машина” у нас.

На 5.07.1989 г. редакционният съвет на в. „Литературен фронт” обсъдил представе­ното от Блага Димитрова есе и единодушно беше решено то да не бъде публикувано. Оце­нено било, че предложеният материал изцяло противоречи на партийната политика по националния въпрос и по същество преследва оклеветяване на страната ни пред светов­ната общественост, а предоставянето му за печат е охарактеризирано като опит за полити­ческа провокация. Във връзка с това били изказани мнения, че Блага Димитрова може да използва връщането на есето за неговото предоставяне на западни радиостанции за излъч­ване.

На 27.07.1989 г. в редакцията на в. „Труд” било получено писмо от подател Блага Димитрова, съдържащо „Обръщение”, адресирано до Народното събрание на НРБ и средс­твата за масова информация . В него се изразява остро несъгласие с мерките и отношени­ето на властите у нас спрямо българите мюсюлмани, със заклеймяването на членовете на „клуба” и се подчертават сериозните последици, до които водели подобни действия. Нас­тоява се за преоценка и внасяне на корекции в политиката по възродителния процес и се отправят конкретни искания за признаване и спазване правата на „българските граждани с турско самосъзнание”, към които се апелира за въздържане от насилие и неподдаване на провокации. Като подписали „Обръщението” са посочени имената на около 120 интелек­туалци, предимно активисти и членове на „клуба”.

Предлагаме да се възстанови възможността за използване на посочените материали за пропагандно разобличаване на авторите им.

ПРИЛОЖЕНИЕ: 2 бр. материали, общо 13 страници. [Посочените материали не са приложени към архивната единица - б. съст.]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., Изпратено по списък, Изп.: М. Радичков, Нап.: Е. Кунева - 1166, 02.08.98 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 942, л. 86-87. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 252

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 664. Екз. № 3, 03.08.89 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Предадено писмо в АПН за публикуване във в. „Московские новости” от член на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България

 

В органите на МВР постъпиха данни за предадено писмо от Георги Спасов – член на СБЖ и на т. нар. Клуб. В писмото, под заглавие „Рожба на бъдещето – опит за политически портрет на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България”, са разкрити основните виждания на „клуба” за пътя, който води към общество, в което „свободното развитие на всеки се явява условие за свободно развитие на всички”. В него авторът тенденциозно описва „тежкото състояние” на българската действителност. Използвайки съмнителни данни за икономическото и обществено-политическото развитие на страната, той прави крайни изводи за „морална деградация на обществото”, с цел да се компрометира партийното и държавното ръководство на страната. Развива становище за превръщане на обществените и политическите организации, движения и сдружения в независимите институти на гражданското общество, които впоследствие да могат да контролират изпълнението на приетите политически решения. Като първо условие на такава самостоятелност извежда освобождаването на трудовите колективи от „опаковката” на държавата и на дейността на профсъюзите, образователните, просветните и културните заведения и учреждения, на научните и творческите съюзи и организации от партийния и държавния контрол.

Посочва имената на по-известните членове на „клуба”. Опитва се да внуши, че тази независима структура като „генератор на нови идеи” в бъдеще щяла да играе важна роля в духовното обновление на обществото. Подчертава, че с дейността си „клубът” цели не само да обедини усилията на интелигенцията за търсене на изход от „кризисната ситуация”, но и с идеите си да активизира широки слоеве на обществото. Сега една от непосредствените му задачи била да подложи на анализ миналото, за да бъдат разкрити онези грешки, които предопределила командната държавно-административна бюрократична система на управление. Писмото на Георги Спасов потвърждава намеренията и замислите на членове на „клуба” да установят контакт със средствата за масова информация на социалистическите страни и преди всичко на СССР, чрез които да се огласи съществуването му и се пропагандират неговите идеи, с цел получаването на подкрепа от сродни организации и сдружения.

ПРИЛОЖЕНИЕ: Материал 11 страници [Не е приложен към архивната единица – б. съст.]

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танчев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – др. Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 5 екз., № 4 – др. Г. Атанасов, № 5 – др. Д. Стоянов, № 6 – др. Й. Йотов, № 7 – Др. Ив. Панев, № 8 – др. Пр. Стоянов, Изп.: Радичков, Нап.: Томова – 1175, 03.08.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 942, л. 104-106. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 253

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І - 2516. Екз. ед., 7.8.1989 год.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(31 юли – 6 август 1989 г.)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА [...]

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЕЗДРАВИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА

По данни на VІ управление – ДС един от най-активните и екстремистки настроени деятели на т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството” дал интервю пред журналист от Би Би Си [Желю Желев – б. съст.]. Интересът на английския кореспондент бил насочен главно към отношението на дейците на „Клуба” и мнението на българските граждани „към проблема с мюсюлманите”. Дал гаранция на интервюирания, че изказването му няма да бъде излъчено в българската емисия и затова може да бъде по-откровен. Деецът на „Клуба” дал злостни антибългарски, антипартийни изявления. Заявил, че българското правителство не зачитало приетите във Виена договорености. Политиката му по отношение на мюсюлманите била „много опасна за страната и водела до икономическа, политическа, морална и идеологическа катастрофа”. България била изпаднала в пълна политическа изолация. Затова интелигенцията била призвана да води непримирима борба за човешки права. Част от техническата интелигенция се готвела да напусне страната след влизане в сила на новото законодателство за задграничните пътувания. Английският журналист приел със задоволство информацията.

По-късно английският журналист установил контакт с други активисти на „Клуба”, като им задавал въпроси във връзка с положението на „турците”, за неформалните групи и конкретно за „репресиите на властите, влизащи в конфронтация с Виенските договорености”. Дейците на „Клуба” изложили познати становища за спънките, които властите поставяли пред дейността на неформалните структури. Обяснили, че задържаните петима техни деятели били обвинени в подстрекателство към неподчинение на „българските турци”. Предали на чужденеца няколко протестни документа на „Клуба”. Изразили становище, че събитията около мюсюлманите у нас били следствие от преименуването им – „ход, който правителството подценило” от гледна точка на последиците от вътрешен и международен план.

Според други източници на VІ управление ДС активен деец на „Клуба”, член на Съюза на българските журналисти, предал писмо в представителство на информационна агенция на братска социалистическа страна в София, с молба да бъде публикувано в популярен техен ежедневник. Писмото е с нелоялно съдържание, насочено срещу партийното и държавно ръководство. Този документ потвърждавал получени преди това в VІ управление – ДС сведения, че дейци на „Клуба” ще правят опити да намерят трибуна за изява чрез средства за масова информация в социалистически страни.

На 3 август т. г. в редакцията на в. „Еврейски вести” е получено писмо от български гражданин от еврейски произход, член на БКП, с копия до всички средства за масова информация, съдържащо критика на политиката на партията по възродителния процес. Авторът споделил, че писмото е изготвено с помощта на двама представители на нашата художествена интелигенция, гравитиращи към неформалните структури. Намекнал, че за писмото „можело да разберат и западни средства за масово осведомяване”.

Някои от дейците на т. нар. „Независимо дружество за зашита правата на човека в НРБ” продължават да търсят контакти с известна [Шийла Байдмън – б. съст.] с провокационното си поведение служителка в посолството на САЩ. В края на юли активисти на дружеството от Софийска и Михайловградска област поискали да ги посети. Тя и втори секретар на посолството на Холандия пътували до Чирпан и Стара Загора, където търсили семейство Тренчеви, но не ги намерили. На 4 август американката имала среща с активисти на „дружеството” от София.

С посредничеството на Румяна Узунова от радио „Свободна Европа” организаторите на фестивала „Париж – 89”, посветен на 200-годишнината на Френската революция, изпратили покана за участие до деца на някои членове на „Клуба”, „Дружеството” и профсъюз „Подкрепа”. (В ход са превантивни мерки за отклоняването им от заминаване.)

На 26 юли по полунощ две неустановени лица посетили гише „телекси” на Централна гара в столицата и пожелали да изпратят телеграма до радио „Свободна Европа” с остро вражеско съдържание. Подготвена била от името на „група дейци на Независимото дружество за защита правата на човека в България”. (Не е допуснато изпращането на телеграмата.)

На 3 август гишето било посетено от две лица, които искали да изпратят телеграма с идентично съдържание. (Установена е самоличността на приносителите. В ход са оперативно-превантивни мероприятия.)

[За случаи на корупция, подкупи, бягства зад граница, за намерението на работещите по договор с „Медексим” в Либия лекари да сключат индивидуални договори, с цел да получават по-големи заплати – б. съст.]

 

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

За началник на ЦИО - МВР

Полковник: (п) Не се чете

 

Отп. в 1 екз., Изп. Ч. Кираджиев, Нап.: Т. Станкова -1183, 06.08.1989 г., Размн. в 39 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 960, л. 232 - 254 (л. 242-246 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 254

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 667. Екз. № 2

7.8.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(31   юли – 6 август 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

През изминалата седмица не са настъпили съществени изменения в обстановката в страната.

Усилията на основната част от населението са насочени към изпълнението на основните икономически задачи и своевременното и без загуби прибиране на селскостопанската продукция.

В районите с компактно население с възстановени имена, макар че не са извършени остри вражески прояви и демонстративни действия, се чувства напрежение, свързано с намеренията и подготовката за заминаване за Турция. Основните въпроси, предизвикващи напрежение, остават режимът на връчване на паспортите и графиците за пътуване, ограниченията за пътуване на донаборници и срочнослужещи, разпространяваните слухове за затваряне на границата и въвеждане на забрана за изнасяне на имущество и пр. Продължават и опитите за заминаване и случаите за искане на информация от лица, възстановили имената си през 70-те години и граждани от цигански произход. Увеличеният брой на завърналите се оказва известно възпиращо въздействие върху отделни лица. Независимо от това общо те се възприемат негативно, оценяват се като „родоотстъпници” и „страхливци”. Продължава да се проявява и неприятелско отношение към лицата с възстановени имена от страна на основното българско население.

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ

Органите на МВР продължават да провеждат активни оперативни и превантивни мерки за набиране на информация и неутрализиране нелоялната дейност на активисти и членове на т. нар. независими структури.

Получени са данни за дадени интервюта пред кореспондент на Би Би Си, пребиваващ у нас, от трима активисти на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България. Желю Желев заявил, че „приказките” за преустройство и гласност и демократизация у нас били „демагогия” на официалните власти, които не засягали Виенските договорености. Политиката на правителството по отношение на българките мюсюлмани оценил като „катастрофална”. Наблегнал на „моралната деградация” на българския народ, който бил принуден да стигне до национализъм, близък до шовинизъм. Акад. Алексей Шелудко развил мисълта, че българското правителство изоставало с демократичните си реформи, като потискало гласността и свободните дискусии. Тази негова теза подкрепили в изявлението си и проф. Чавдар Кюранов, като изтъкнал „дълбоката разлика” в отношението на властите към неформалите у нас и в СССР. Според него събитията около българите мюсюлмани били следствие на промяната на имената им. Този проблем сега можел да се разреши само на правителствено равнище – чрез Народното събрание, на пленум на партията. Шелудко и Кюранов предали на английския кореспондент за ползване няколко протестни документа на „клуба” – декларацията до Народното събрание, есето на Блага Димитрова „Името”, писмо до в. „Работническо дело” и др.

В редакцията на вестник „Еврейски вести” е получено писмо от Адолф Фабрикант, български гражданин от еврейски произход, член на БКП, АБПФК, с копие до всички средства за масова информация у нас, съдържащо критика на политиката на партията и правителството по възродителния процес. Има данни, че писмото е изготвено с помощта на А. Вагенщайн и Б. Шамлиев. Осъществяват се спешни мероприятия за недопускане опити за неговото публикуване у нас и зад граница.

Установени са опити на някои членове от Софийска и Михайловградска област на т. нар. Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ за осъществяване на контакти с Шийла Байдмън от посолството на САЩ у нас. Байдмън и служител от посолството на Холандия у нас пътували до Чирпан и Стара Загора, където търсили семейство Тренчеви, но не успели да осъществят контакт.

На 3 август т. г. около 23.30 ч. в централна поща – София са задържани Драгомир Славейков Цеков, 20-годишен, на работа в СО „Родопа”, и Костадин Иванов Георгиев, 41-годишен, на работа в завод „Стинд”, които искали да изпратят до радио „Свободна Европа” телеграма с остро вражеско съдържание. Изяснява се авторството на двете лица в опит за изпращане на 26 юли на идентична телеграма, подписана от името на „група дейци” на „Независимото дружество за защита правата на човека в НРБ”.

Получена е информация, че с посредничеството на Румяна Узунова от радио „Свободна Европа” организаторите на фестивала „Париж -89”, посветен на 200-годишнината от Френската революция, са изпратили покана за участие до децата на някои членове на „клуба”, „независимото дружество” и „профсъюз „Подкрепа”. Провеждат се мероприятия с оглед отклоняването им от заминаване.

 [За придобити 700 документа от архива на Фердинанд, за продажба на телевизионните и рекламните права във връзка с футболен мач между България и Италия и др. въпроси, несвързани с темата – б. съст.]

 

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

МИНИСТЪР: (п) Г. Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размножено в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Д. Стоянов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – М. Балев, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 1191/7.8.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 942, л. 117-126 (л. 118-122 за извадката). Копие. Втори екземпляр.

 

№ 255

Блага Димитрова

 

ИМЕТО

Име собствено, бащино, фамилно.

Тези три имена си длъжен да впишеш във всеки документ за самоличност.
Без тях ти си никой.

Собственото име не ти си избираш, но сам си го създаваш през целия живот – от първите съзнателни стъпки до последните.

Градиш го ден по ден, усилие по усилие. Готов си на лишения и страдания, за да го опазиш чисто. Дори по неведоми вътрешни закони неволно заприличваш на името си. Сраснал си се с него, както с кожата си – още от майчиното люлеене в скута, от родителското повикване на прага, от призивите на връстниците под прозореца, от всички любими или враждебни гласове.

По име се обръщат към тебе твоите лични отговорности, а също и гражданският и общочовешкият ти дълг. И ти не можеш да не се откликнеш, ако държиш на името си.
При големи изпитания се боиш за името си повече, отколкото за живота си.
Склонен си дори на смъртен риск, само и само да не опозориш честното си име.
То е твоето лице пред света, твоето достойнство, твоята неповторима личност. То ще остане за близките ти, а може и за твоя народ след смъртта ти.

Така ти ще живееш чрез името си. Когато подло направиш компромис, ти лепваш петно върху името си завинаги.

Нито времето, нито бягството в пространството, нито забравата – нищо не е в състояние да изтрие това срамно петно, то ще изплува тъкмо в най-уязвимия за тебе момент.

Едно-единствено може да го измие: кръвта ти, пролята в защита на някаква нравствена идея или поне жертвоготовност и покаяние не с думи, а с дела.

Бащиното име ти е дадено от родителя, който го е изградил и опазил за тебе през всички коварни клопки на битието. По това име първо те приемат в обществото – дете на еди-кого си.

После ти прибавяш към него отпечатъка на собствения си характер, като се стремиш да не го окаляш и принизиш, а с всички сили да го извисиш. С напредване на възрастта все повече оценяваш бащиното си име, то ти става все по-скъпо, все по-твое, разбираш какво му дължиш, гордееш се с него, откривайки в самата му скромност и неизвестност истинските му човешки достойнства, и все повече се чувстваш обвързан със завета му.
Фамилното име те включва в родословната верига, която поради балканската ни историческа съдба най-често е разкъсана, разпиляна през веявиците на вековете и невъзстановима.

Но все пак онова, което се предава от дядо ти или от прадядо ти, е достатъчно, за да имаш самочувствие не на безродник, а на потомък на род, устоял срещу превратностите на времето и смогнал да ти дари в наследство едно име, а то никак не е малко.
То е всичко.

В него е вложена трайността на краткото твое съществуване. Чрез него ти ставаш жива брънка от миналото към бъдещето.Посегне ли някой на фамилното ти име, ти се превръщаш в изгнаник във времето, дърво без корен. И тъкмо така в тебе се събужда родовото съзнание на принадлежност към една кръвна общност. Колкото и да вярваш, че ти си надживял тези старомодни привързаности, опомнянето иде от острата болка по загубата. Отнемат ли ти бащиното име, в тебе се надига неподозирано чувство на обида и мъст, онова атавистично право на кръвно отмъщение – вендета, съсипало цели семейства в миналото. А изтръгнат ли силом собственото ти име и го подменят с друго, това е непоносимо покушение върху личността ти.

Все едно, че плисват в лицето ти сярна киселина, за да заличат и обезобразят индивидуалните ти черти.

При такъв терористичен замах достойнството ти на човек е накърнено в самия му извор – в себесъзнанието. Ти биваш лишен от биография. Справедливото ти възмущение и гняв могат да избият в непредвидими посоки за самозащита на гордостта ти, на завоюваното ти място сред малката или по-широка обществена група, на делото и постиженията през целия ти живот.

За какво друго освен за едно име са всички човешки усилия... Такова грубо похищение извърши българската администрация по отношение на нашите съграждани с турско самосъзнание или с мюсюлманско вероизповедание, независимо от потеклото им, което е толкова трудно установимо, колкото и българското – на този кръстопът на народите през столетията, Балканския полуостров. Бръкнато е в святото ждрело на приемственост между поколенията, което ги споява със самочувствие на идентичност в общността.

Узнах следната драма в едно родопско помашко село: Децата получават в училище новите си имена, избрани от младата учителка – Елица, Борко, Сърница, Еленко и прочие. Щом се приберат у дома, настъпва странно прекръщаване. По древен обичай внукът носи името на дядото, за да продължи родовата верижност.

Сега на старците бива отнета последната утеха, че внуците им ще ги обезсмъртят чрез името. И сами се назовават с новите имена на внуците, казвайки, че светът за тях се е обърнал наопаки. Ще умрат като баба Елица и дядо Борко, каквито никой не помни, и все едно, че никога не са живели, не са се трудили на тази земя.

Тук няма кръвопролитие, но има нещо не по-малко трагично: изтриване на следите на личността. Още по-нагло е прекръщаването със съвсем различни имена на родители и деца, братя и сестри, при което се пресича родовата пъпна връв и се унищожава наследствената поточност.

Ами чудните родопски песни Фейминко ле, моме, Руфинка, Сайфина болна лежи, пети на чист български език векове наред, и тях ли ще прекръстят със заповед от нечий бюрократски кабинет, подкрепена от танкова обсада? Ние знаем от драматичната ни история, че с ятаган са били наложени тези имена, но изпод ятагана са се промъкнали славянските окончания -ина, -инка, и те достатъчно ясно разкриват родословието.

Днес, на прага на XXI век, нима е допустимо да се повтаря средновековната жестокост? (Изпратиха ми от Смолян в. “Родопски устрем”, в който е публикувана преименувана народна песен от Руфинка на Росинка!).

Такова вандалско посегателство не е ограничено само върху мюсюлманското население у нас. То е съставка от общото нарушение на правата на човека. Нима и моето българско име не ми е отнето по подобен брутален начин, като ми е лепнато позорното прозвище родоотстъпник, предател, демагог, подстрекател и какво ли не още (Лит-фронт от 9.11.89 и на закрити партийни събрания). Не питат дали това отговаря на истинския ми образ, не ми обясняват кога, как, с какво съм заслужила тази драстична смяна на гражданското име, не ми се разрешава да се защитя срещу клеветата.

Нещо повече, зачерква се всичко, сторено досега през целия ми живот.А известно е, че несправедливостта спрямо един е заплаха за всички. Колко още имена са оплюти, колко имена на творци са погребани в мълчание и непризнание, колко имена на млади дарования са погубени още в самия им зародиш. Колко пъти се сменяха имената на улиците, по които минавам всеки ден.

Къде живея аз?

Мой ли е градът, или животът ми е подменен? И кой си е присвоил моя живот? Нима името нищо не означава в моята страна? Нима то е на сляпо подчинение и на своеволно разпореждане на властта? Насилствената смяна на името отменя миналото, заличава опита, погазва историята.

Дори медицинските документации за боледуванията на хората с мюсюлмански имена са унищожени. Разровени с булдозери са гробища и са изхвърлени надгробни камъни с полумесец. Няма страхопочит даже към паметта на мъртвите. Унищожени са множество съдопроизводствени дела, юридически архиви, граждански регистри в общините, дори училищни дневници и свидетелства с турски имена.

А всичко това е социално престъпление с огромни усложнения за в бъдеще. Името изведнъж се обезценява и губи обществените си функции. То е на пълно разположение на анонимната администрация. А щом е позволено да отнемеш неприкосновеното име на човека, тогава няма чест, тогава всичко е позволено.

Дори имена на загинали герои са сменени без боязън от такова кощунство (например посмъртното прекръщаване на Йорданка Николова – в Чанкова, а после обратно – в Николова, според смяната по върховете). Затрити са от народната памет имена на учени, общественици, културни дейци. Колко слава и гордост на родината е ограбена!
А в същото време колко недостойни имена се развяват като знамена на националния дух. Над 200 членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството у нас бяха публично заклеймени на масови, организирани от Отечествения фронт митинги и демонстрации на 31 май, 1 и 2 юни 1989 година в столицата и провинцията, докато защищавахме в Париж на конференция честта на родината.

А знаете ли, млади викачи, вдигащи инструктирани лозунги: Съд на предателите!, Няма място за родоотстъпници в страната!, че някои от тези побелели хора, обявени за изменници, са основали същия този Отечествен фронт с риск на живота си? Защо бе наречен именно Отечествен в своето чисто начало (далече още от последвалия главоломен спад)? За да обедини всички граждани на Отечеството, независимо от религиозна, народностна, езикова и обичайна принадлежност, стига да не са фашисти, расисти и мракобеси. През военната 1942-43 година и аз бях една от включените в първите нелегални групи на студенти отечественофронтовци.

Ние не крещяхме тогава срещу интелигенцията, тихо правехме, каквото бе по силите ни, за да изтръгнем родината от фашизма. Страшното е, че сега сме безсилни да сторим каквото и да било.

Страшно и срамно!

Да стане от пресния си гроб Яни Стоевски, който създаде нашата младежка група от слависти, и да види днешните официозни манифестации на Отечествения фронт, оглавявани от Лазар Стамболиев, напомнящи за съвсем неприсъщи, противни на някогашната му програма шовинистични изстъпления.Ако имах възможност при обявената гласност да се обърна към тези мои съотечественици, които са викали по улиците на София и под моите прозорци:

- Съд за предателите,

- Смърт на родоотстъпниците!, бих им напомнила завета на Васил Левски, че в свободна България всички народности трябва да бъдем равноправни, заедно да живеем, заедно да градим чиста и свята Република, независимо от произход и етническа идентичност, независимо от обичаи и вероизповедание, независимо от звученето на името – стига това име да бъде честно.Нашите предци след освобождението от османско иго надмогнаха тежките спомени, още пресните кървящи рани и заживяха в мир и сговор с турското етническо малцинство в една задружна общност, която издържа повече от век...
Ако не бе това безразсъдно сменяне на имената на нашите съграждани мюсюлмани, ако не бе им забранено да говорят на своя майчин език и да изпълняват своите верски обичаи, убедена съм, че каквито и провокации да нахлуваха отвън или отвътре, никога нямаше да се нанижат тези безкрайни върволици от бежанци, изоставили домове, свидни гробове на близки, цветущи градини, грижовно отгледан добитък, родна земя в покруса и поели към неизвестността с единственото упование – да си възвърнат погазеното човешко достойнство.

Тези обезлюдени, посърнали тютюневи полета, тези опразнени цехове на заводи, тези пустеещи погледи на хората в очакване да потеглят отвъд границата към несигурност и големи изпитания за семействата им – всичко това е отговор на грозното насилие, извършено върху тях преди пет години.

Защо високопоставени нашенци, които минават за примерни патриоти, не смениха своите турски фамилни имена: Джагаров, Караславов, Абаджиев и пр.? И защо извършваме спрямо другите онова, което не бихме понесли да бъде извършено спрямо самите нас? Съзаклятниците-организатори на цинично наречения възродителен процес не са се допитали до никого: нито до специалистите, историци и социолози, познавачи на душевността на онези, срещу които е насочена насилническата кампания с преименуването, нито до самите тях – хилядите наши съграждани мюсюлмани, подложени на нравствен тормоз и репресии.

Бюрократите не знаят, че според вярванията на мохамеданина лицето на човека не изразява същността му, то се мени с възрастта. Затова в джамиите няма изображения. Най-трайното въплъщение на личността е името. С него мюсюлманинът се явява пред хората и пред своя бог. Лишиш ли го от рожденото му име, ти му ограбваш съкровеното единение с бога и с хората. А не се ли отнася това за всеки човек, който уважава себе си? Няма анонимна вина. Трябва да се разкрият и порицаят пред целия народ виновниците, шепа безотговорни функционери. Но бюрократичната машина не би се задействала с такава сляпа бруталност, ако всички ние не бяхме мълчали. Имаше отделни смели протести – на Искра Панова, Груди Атанасов и други, но те бяха гласове в пустиня. Върху името на всеки от нас пада лична отговорност за съдбата на нашите онеправдани събратя. Виновни сме, поименно сме виновни!

И сега сме наказани.

Нарушен е ритъмът на трудовата ни страна: пенсионери работят до изнемога по заводи; учители, ученици и студенти непосилно събират плодородието на полето; чиновници се учат да доят в кравефермите и да косят по ливадите. А годината е небивало богата на родитба. Това е само началото. Децата ни утре скъпо и прескъпо ще се разплащат за нашата тежка вина. И може да ни проклинат. Човек се изтръгва из корена си не заради илюзорно богатство, не за екскурзия от туристическо любопитство и авантюризъм, не заради по-голяма печалба, и то под въпрос, не по диктат от чужда агентура отдалече или вследствие на заплахи отблизо, а за да защити своето поругано право на майчин език, на вяра, на обичаи и главно на име. Името чрез внушение и самовнушение формира характера и поведението на човека. Неслучайно потомци на възрожденци и загинали борци за свобода носят съдбовното предопределение от името си (Раковски, Каравелови, Петкови и много други). Примерът на предците дава резонансен отпечатък чрез името върху образа на индивида.

Наглото отнемане и заменяне на името е предизвикателство срещу човешкия характер. Може да се очаква екстремен рефлекс за самодоказване. Който извършва такова покушение, не познава природата на човека и в крайна сметка не е осъзнал собствения си характер или просто е лишен от такъв. Безличие, безхарактерност, безименност – това са опорите на деспотизма. Един бюрократ заяви на пресконференция по телевизията пред цял народ: Какво значение има някакво си име?Ако за вас важи номенклатурното звание, то за достойния човек името е от първостепенно значение. А едно име се гради трудно, дълго, саможертвено.

И никой няма право да го отнема, да го подменя или очерня. Последиците са непредвидими и могат да бъдат катастрофални за името България. (По едно време в нечие помътено съзнание на комунист-интернационалист се бил зародил налудничав замисъл да се смени името на родината!) Това име ние сме длъжни да пазим над всичко, да го издигаме все по-високо пред света и пред самите себе си, защото погубим ли го с недостойни дела, с него ще изчезнат завинаги и нашите имена, и имената на предците и потомците ни.

 

Блага Димитрова

 

4 юли 1989, София

 

http://www.pomak.eu/board/

 

№ 256

СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 672. Екз. № 3

9.8.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Нов брой на самиздатския алманах „Мост”

 

Започнал да излиза в началото на тази година по инициатива и под редакцията на Едвин Сугарев, алманах „Мост” бил „неофициално издание със статут на ръкопис”. По замислите на Сугарев алманахът имал за цел „да породи алтернативна ситуация и продуктивен диалог в общуването на създателите и приятелите на поезията”. Затова в него трябвало да се поместват оригинални преводни стихове, есета върху поезията и различни страни от цялостното битие на духовната култура, рецензии и проблемни статии.

В подготвения нов брой на „Мост” били отпечатани стихове и есета на Блага Димитрова, Радой Ралин, Александър Йорданов, Биньо Иванов, Александър Кьосев – членове на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, на Пламен Анакиев – член на литературния „Кръг – 39”, както и „Отворено писмо” на Евгения Иванова – активист на „клуба”, до директора на държавно издателство „Народна младеж”.

В есетата на Блага Димитрова, Александър Йорданов и Александър Кьосев авторите от субективни позиции разглеждали някои литературни въпроси, както и проблеми на отношението автор-общество. Съдържали се и критични бележки към нашата действителност в духовната сфера.

В рубриката „Хроника”, където било поместено писмото на Евгения Иванова, се подчертавало, че „перипетиите” на книгата, за която ставало въпрос в писмото, както и неговото премълчаване нямали случаен характер, а били характерни за нравствения климат на културната ни действителност. Отпечатването на писмото в алманаха се мотивирало със съображението, че е „крайно време да се помисли за онези, които в името на своята истина отнемат правото на глас от ближните си, са най-неподходящите диригенти на нашата гласност и нашето преустройство”.

Поместено е и съобщение, че обявеното за 11 април т. г. поетично четене на „Клуб-39” е осуетено от т. нар. средна ръка ръководители, при което се проявила „класическа непочтеност”. Органите на МВР осъществяват мероприятия за ограничаване размножаването и разпространението на новия брой на алманаха.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Гр. Шопов

 

Отп. в 3 екз., № 1 – др. Д. Стоянов, № 2 – памет, № 3 – к. д., Размн. в 3 екз., № 4 – др. Й. Йотов, № 5 - Ив. Панев, № 6 – Пр. Стоянов, Изп.: В. Ванева, Нап.: И. Гюнова – 1194, 8.8.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 942, л. 127-128. Копие. Втори машинописен екземпляр.

№ 257

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 673. Екз. № 3

9.8.1989 год.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Посещение на белгийски журналисти и активисти на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България

 

Получени са данни, че на 4 август т. г. Михаил Величков и Невена Стефанова били посетени у дома им от двама журналисти от белгийски седмичник. Целта на журналистите била да установят истината по „турския проблем” и действителността по преустройството в България. За набиране на информация по тези въпроси се били насочили към „дисидентски” източници, към които били ориентирани от Михаил Величков от радио „Дойче веле”.

По повод мюсюлманското население в България Михаил Величков изразил мнение, че независимо от произхода си то било с турско самосъзнание, което имало решаващо значение за неговата социална и културна интеграция с българското население. По-голяма част от мохамеданите били с български корен, но не се чувствали българи. Българските правителства досега не успели да ги убедят, че имат общи цели „във всичко и за всички”. Според него сред новото поколение мюсюлмани бил започнал естествен процес за присъединяване към българското население в областта на културата, която винаги била по-висока от тази на турското население.

Във връзка с осъществяваното у нас преустройство Величков изтъкнал, че то реално не съществувало, а се проявявала само привидност, имитация. Осъществяващата се политика на „лицемерие и тояга, която заплашва”, не била така ефикасна както през 1965 и 1975 година. Сега властите останали изненадани, че не могат да се справят лесно и бързо със ситуацията. Тези становища споделила и Невена Стефанова. Тя заявила, че продължавал да се проявява „тоталитарният режим”, наложен на 9 септември 1944 г., и цялата власт била в ръцете на един човек.

Журналистите проявили интерес и към „случая с д-р Тренчев и опита да се направи процес”. Стефанова пояснила, че профсъюзът „Подкрепа” и „клубът” са „две различни опозиции, с две различни програми, като тази на „клуба” е по-мека”. „Клубът” бил предложил на правителството сътрудничество и помощ, но членовете му били обявени за демагози и за хора с нереализирани амбиции. Във връзка със заведеното срещу К. Тренчев следствено дело тя заявила, че е изготвено писмо до министъра на правосъдието и главния прокурор, което щяло да бъде подписано от „десетина изтъкнати личности”. Подкрепяла идеята да се поканят на процеса западни журналисти и юристи, за което белгийските гости пожелали да съдействат.

Журналистите посетили и дома на Искра Панова, към която ги насочили М. Величков и Н. Стефанова. Тя оценила, че в нашата политика се проявявала липса на представа за интегралността на личността като духовност.

Величков и Стефанова съветвали Евгения Иванова – активист на „клуба”, на какво да наблегне при евентуално посещение при нея, като изтъквали своите позиции – в унисон на западните тези по българските проблеми.

Изявленията на членовете на „клуба” щели да бъдат използвани за публикации в печата на Англия и Холандия и за излъчване по радио „Дойче веле”. В тази връзка Стефанова и Величков обърнали внимание на журналистите при подготовката на материалите да не използват конкретни имена и умело да укриват своите източници.

Органите на МВР осъществяват мероприятия за разширяване на информацията за нелоялните изяви на членове на „клуба” с оглед тяхното разобличаване и дискредитиране.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Гр. Шопов

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – памет, № 3 – к. д., Размн. в 5 екз., Изп.: Ванева, Нап.: Кунева – 1196, 09.08.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 942, л. 129-131. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 258

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І - 2582. Екз. ед.

14.8.1989 год.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(7-13 август 1989 г.)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[За обстановката сред лицата, “възстановили имената си” – б. съст.]

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЕЗДРАВИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА

По данни на ВГУ - ДС, кореспондентът на „Асошиейтед прес” във Виена поискал от посолството на водеща страна от НАТО в София потвърждение на получена чрез западногерманската телеграфна агенция информация за провеждана гладна стачка от 20 души в знак на протест срещу задържането на членове на неформалните структури.

Известна с провокационното си поведение служителка в посолството на САЩ имала „точна информация”, че 20 български граждани обявили гладна стачка в подкрепа на шестимата „задържани и намиращи се в затвора членове на неформални структури, борци за човешки права, обвинени, че са инициатори и подстрекатели на безредиците, възникнали сред българите мюсюлмани”. На дипломатката било известно, че ще бъдат съдени. Тя, заедно с неин колега, осъществили среща с активна деятелка на „Дружеството” в столицата.

Журналистка от „Асошиейтед прес” във Виена проявявала интерес към „откритото писмо”, изпратено от „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България” до правителството на НРБ, в което били засегнати въпроси за политическото и икономическото положение на страната и „турското малцинство”.

По данни на VІ управление - ДС, един от учредителите на „Клуба” заел положителна позиция по отправена към двама от най-изявените му дейци покана да участват в работата на Комитета по правата на човека. Считал, че трябвало да се съдейства и на „казионните” организации, защото в края на краищата „целта е обща”.

Други известни деятели на „Клуба” продължават да считат, че от страна на партията и правителството били „допуснати грешки” по проблема с мюсюлманите, които „не се знае докъде ще ни изведат”.

В ход са оперативно-превантивни мерки за ограничаване размножаването и разпространението на „самиздатския” алманах „Мост” от активен деец на „Клуба”, в който са поместени материали от няколко негови дейци и членове на литературния „Кръг-39”. В стихотворения, есета и „Отворено писмо” се застъпват познати позиции за ограниченията, на които били подложени носителите на „по-радикалните идеи за преустройството и гласността у нас”.

Симпатизанти на неформални структури не одобрявали изявленията на Блага Димитрова и Петър Манолов в Париж, тъй като в тях се отричало всичко социалистическо, включително и очевидно прогресивното. Давали висока оценка на доклада на социолога Петко Симеонов, в който нещата били „дозирани”.

Част от симпатизантите на „Клуба” и други структури се въздържали от по-активна дейност по съображения, че както винаги „при социални водовъртежи на повърхността изплува мръсна пяна”.

Според други източници на VІ управление – ДС, усилията на дейци на „Дружеството” и „Профсъюза” били насочени сега главно към организиране на по-широка протестна акция по повод задържането на техни съидейници. В замислените гладни стачки трябвало да привлекат и мюсюлмани. (Въпреки твърденията на десетки техни активисти, че провеждат гладни стачки, получените данни показват, че действително гладуват само две лица от София.)

В резултат на проведени превантивни мероприятия беше осуетено замислено събиране на активисти на „Дружеството” на 6 август в с. Устина, община Стамболийски, Пловдивска област.

Известен деятел на неформални структури [Любомир Собаджиев – б. съст.] подготвял сбирка на т. нар. “Групи за граждански инициативи” в Русе. В интервю пред сътрудник на радио „Свободна Европа” казал, че „групата” си поставяла за цел да създаде „национална организация”, но засега се въздържала, защото очаквала силно противодействие на властите. [За водените следствия за нелегално напускане пределите на страната и стремежа на работещите в Либия медицински работници от “Медексим” да сключват индивидуални догори или да преминат към такива, което се оценява като „предварително подготвяне на почвата” от тях за периода след влизане в сила на новото законодателство по задграничните паспорти и двойното гражданство – б. съст.]

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

ЗА НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Полковник: (п) Т. Тодоров

 

Отп. в 1 екз., Екз. ед. – др. Министър, Размн. в 39 екз. и изпратена по списък. Изпълнил: Ч. Кираджиев, Написала: И. Гюнова - 1210

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 961, л. 1-16 (л. 2-7, 7-11 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 259

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 688. Екз. № 2, 15.8.1989 г.

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(7-13 август 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

[За коментари по повод наближаването на 1 септември,  за когато е обявено влизането в сила на новия Закон за задграничните паспорти и българското гражданство – б. съст.]

Обстановката сред лицата с възстановени имена запазва сложния си характер. Продължават да се проявяват настроения и да се осъществява подготовка за заминаване в Турция. Увеличеният брой на завърнали се и споделеното за положението в Турция не оказва възпиращо въздействие върху общата нагласа за заминаване. В последните дни на някои места се проявява увеличаване на напрежението сред лицата, възстановили имената си през 70-те години.

Продължава да постъпва информация за изразявано негативно отношение към българите мюсюлмани от страна на останалото население. Засилват се случаите на конкретно отправени призиви това неселение да напусне страната и да не му се разрешава да се връща. Счита се, че възникналите икономически трудности щели да бъдат решени чрез използването на интензивните фактори и въвеждането на реална система за заплащане на вложения труд.

Органите на МВР провеждат необходимите действия за неутрализиране на проявяващи се негативни тенденции в обстановката.

 

2. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ

По повод предстоящия Шести международен конгрес по балканистика, в който са потвърдили участието си 750 учени от капиталистически и 970 учени от социалистически страни, западноберлинският професор Клаус Рот споделил, че в знак на протест срещу мерките на българското правителство спрямо мюсюлманското население турската делегация в състав от 52 учени нямало да пристигне. Със същите съображения с официални писма се били отказали от участие д-р Стефан Трьобат [Трьобст – б. съст.] от Западен Берлин и проф. Армандо Питасио от Италия.

Има данни, че по вина на Оперативното бюро под ръководството на акад. Николай Тодоров организацията на конгреса се осъществявала мудно, което криело реални опасности за възникването на редица проблеми, дори за неговото проваляне.

[За социално напрежение в Института за нуклеарна медицина, радиология и радиационна хигиена при Медицинска академия по повод неувеличението на заплати, за негативни настроения в здравната система на столицата, за неспазване законовото изискване завърнали се граждани от чужбина да се изследват за СПИН – б. съст.]

Придобита е информация, че в редакцията на в. „Народна култура” съществували напрежение и безпокойство в резултат на предизвикателното поведение на Нина Мирчева, Милка Рускова и някои други – съмишленици и членове на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България. Те проявявали арогантно отношение към здравите сили в колектива, търсели поводи за конфронтация с главния редактор, поръчвали материали на неподходящи автори. Получени са данни, че събирали подписи „в защита” на журналиста Ангел Русков, уволнен от сп. „Отечество”. Тези техни действия намирали известна подкрепа от секретаря на партийната организация Живко Ганчовски и зам.-главния редактор Димитър Мишналиев. За напрегнатата обстановка допринасяли и честите посещение на Стефан Продев и Копринка Червенкова.

Георги Тамбуев, журналист от в. „Поглед”, твърдял, че спорът му с прокурора Михайлов не бил приключен и той продължавал да събира компрометиращи данни за него. Предричал, че в скоро време такива като него, К. Тренчев и Н. Колев, подобно на Лех Валенса в Полша щели да седнат като равни на масата на преговорите.

Продължава да постъпва информация за действия, нелоялни коментари и оценки на активисти от т. нар. независими структури.

Николай Василев - активист на „клуба”, подготвил и разпространил статия ”Гражданският синдром на професионална недостатъчност”, в която застъпвал становището, че стремежът към професионално израстване в нашата страна не бил нито икономически, нито политически подкрепен, защото управленският апарат и най-близките до него слоеве не били заинтересовани от това. Професионалистът като благодатен материал за манипулиране бил социално безпомощен и затова социално пасивен, което рефлектирало в липсата на социална позиция. Правел извода, че „действителните виновници за широкомащабните неблагополучия” предпочитали критиката по случая пред критиката на системата.

Във връзка със заминаването на голям брой българи мюсюлмани за Турция Невена Стефанова считала, че е допуснат „голям гаф пред света”, който предизвикал негативни настроения в страни, на които България разчитала във финансово отношение. Според Блага Димитрова политиката ни по този въпрос била погрешна и не се знаело докъде ще ни доведе. Считала за много по-важно да се промени отношението на властите към интелигенцията, която търсела диалог в името на бъдещето. Желю Желев споделял мнение, че членовете на „клуба” трябвало да бъдат в открита опозиция на официалната линия, тъй като тя била „катастрофа за България”. В противовес на Желев Евгения Иванова считала, че те трябвало да бъдат „опоненти, но не опозиция”. По повод на това сред по-голямата част от активистите на „клуба” се споделяло становището, че обединяването на „турския въпрос” с „проблемите на независимите структури” било опасно за тях и можело да доведе до предизвикване на конкретни репресивни действия на властите.

Основните усилия на активистите на т. нар. Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ и Независимя профсъюз „Подкрепа” са насочени към организиране на по-широка реакция по повод задържаните техни съмишленици. Стефан Комитов и Пламен Даракчиев считали, че „един процес при открити врати би ги направил значително по-силни”. Комитов споделял, че в замисляните гладни стачки трябвало да се включат и българи мюсюлмани. Следвало да се изготвят и протестни декларации.

Във връзка с подадената от съпругата на Тренчев молба за освобождаване от българско гражданство с цел заминаване за Франция и провеждане на акции в негова подкрепа, Даракчиев заявявал, че борбата за освобождаване на задържаните трябвало да се води „отвътре”.

Получени са данни, че Мариана Златева замисляла създаването на нова „независима” структура – „Клуб 52-54” (членовете на Конституцията, отнасящи се до сдруженията на гражданите и публичните прояви). Тази идея обсъдила с Георги Аврамов – активист на „Екогласност”, който предложил новата организация да се нарича „Граждански комитет за наблюдение изпълнението на Виенските договорености”. Неговото становище да се привлекат „двама-трима с име и 15 други, които да въртят работата”, тя не споделяла, тъй като „хората с имена били от комунистическия елит”. Аврамов вече бил подготвил наполовина „програмната декларация” и „устав”, които предстояло по-широко да се обсъдят. Златева била убедена, че новото дружество нямало да просъществува, но вярвала, че то щяло да изиграе някаква роля.

Органите на МВР осъществяват необходимите мероприятия за неутрализиране на нелоялните действия на активистите и членове от т. нар. независими структури.

[За дейността на сектата „Адвентисти от седмия ден” и църквите на т. нар. петдесятници – б. съст.]

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размножено в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Д. Стоянов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – М. Балев, Изп.: Радичков, Нап.: Савова – 1221, 14.08.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 942, л. 162-173 (л. 164-169 за извадката). Копие. Втори екземпляр.

 

№ 260

Заповед за наказание на затворника Меди Доганов Доганов

Пазарджик, 15.VІІІ.1989 г.

ЗАТВОРА – МВР – ГР. ПАЗАРДЖИК

 

ЗАПОВЕД № 226/15.08.1989 г.

Като взех предвид докладната записка на […], началник на […], устните и пис­мени обяснения на лишените от свобода и на основание чл. 76, буква „в” от ЗИН,

Н А К А З В А М  МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ [...]^[1]

С „МЪМРЕНЕ” затова, че се отказали да изпълнят разпореждане на началник отряда. Препис от настоящата ми заповед да се връчи на гл. надзирател и Служба „Дело­водство” за сведение и изпълнение.

 

НАЧАЛНИК НА ЗАТВОРА: (п) Не се чете.

 

Досие на Меди Доганов Доганов, архивен номер 7214/89 г., л. 7. Оригинал. Маши­нопис.

 

№ 261

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 700. Екз. № 3

19.8.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Проведено събрание на членовете на „Екогласност”

На 17 август т. г. в дома на Александър Каракачанов се е състояла поредна сбирка на около 35 членове на т. нар. движение „Екогласност”. Поканени били и са присъствали журналисти от вестниците „Отечествен фронт” и „Вечерни новини”, както и представители на Студия за телевизионни филми „Екран” и Студия за научно-популярни филми „Време”. На срещата била и журналистка – представителка на радиостанция Би Би Си в София. Дневният ред включвал: устна информация за екологичните проблеми в страната, приемането на декларация от името на движението, приемането на нови членове, отчет за дейността на групите, изучаващи екологичната обстановка в райони на страната, обсъждане подготовката на документи във връзка с Европейската среща по проблемите на екологията в София.

Приетата декларация е адресирана до представителите на държавите-участнички в съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) и има по същество политически характер. В нея българските власти се обвиняват в провеждането на „репресивни действия срещу „Екогласност” и неговите членове в противоречие с Конституцията на НРБ”. Отправят се призиви за „вземане на отношение”, с което да се подпомогне регистрацията на движението като условие, „имащо решаващо значение за прилагане на практика на доброволно поетите от правителството на НРБ задължения”.

Във връзка с Европейския екологичен форум било решено да се подберат факти за екологичните проучвания на определените по-рано групи, които заедно с обобщен доклад на „Екогласност” да се изложат на форума. Считало се, че така щели да изпъкнат слабите страни на официалния доклад на българската страна (с вариант на който ръководството на „Екогласност” вече разполагало) и да се компрометира идеята, че НРБ е радетел за екологичното равновесие.

Съобщено било за поканата на Майкъл Фрост, дипломат от посолството на Великобритания, представители на „Екогласност” да се срещат с него, като за целта събранието избрало Петър Слабаков, Деян Кюранов, Димитрина Петрова, Александър Каракачанов и Георги Аврамов.

Събранието потвърдило категоричната си отрицателна позиция по въпроса за членуването на движението в създаващите се комитети на обществено-политически организации под егидата на съветите на Отечествения фронт. За в бъдеще възнамерявали да се залага на засилване на международните връзки със сродни организации. Георги Аврамов поддържал такъв подход, тъй като считал, че „за контакти с такива организации, както и с представители на чуждите дипломатически мисии у нас нямало нормативна забрана”.

Александър Каракачанов, Деян Кюранов и Веселин Донков отново поддържали вижданията за конфронтация на движението с официалните институции и за „площадна дейност” – митинги, демонстративни изяви и др.

Лансирани са идеите да се събират финансови помощи за неработещите членове на „Екогласност”, да се политизира движението и то да се включи „в общата борба на неформалните сдружения”, да се организира „екотеатър”, който да изнесе представления пред участниците в Европейския форум.

Веселин Донков възнамерявал да постави за обсъждане въпроса за създаването на „алтернативни групи” от безработни журналисти, научни работници, художествено-творческа интелигенция, които да подпомогнат останалите „независими структури”. Имал идея за създаване на „координационен съвет” на всички неформални обединения за „оперативно и бързо действие” при съвместни акции. Трябвало да се привлекат и религиозни групи – например дъновистите. За помощ щял да се обърне към Любомир Собаджиев, когото смятал лично да посети.

За член на „Екогласност”, в съответствие с подадената от нея молба, с пълно единодушие била избрана отсъстващата Нешка Робева.

Разгледан бил проект за първи брой на вестник „Алтернатива”, чийто макет бил записан на компютърна дискета. Не се стигнало до виждане кога и как ще се решават проблемите, свързани с неговото издаване, както и на бъдещото им списание „Екология”. Следващото събиране било насрочено за м. септември.

Продължава провеждането на активни мероприятия за пресичане на замислите и намеренията на активистите и членовете на „Екогласност” да компрометират българските власти пред световното обществено мнение, да разширяват своето влияние и привличат нови членове [и] съмишленици.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 5 екз., № 4 – Г. Атанасов, № 6 – Д. Стоянов, № 7 – Ив. Панев, № 8 – Пр. Стоянов, Изп.: Д. Пенков, Нап.: М. Савова – 1242, 19.08.1989 г.

 

[Приложена е Декларация от сдружението за екологична защита на населението „Екогласност” до представители на държавите участнички в съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, с която се напомня за доброволно поетите ангажименти от страните участнички да спазват споменатите договорености и особено т. 35 от Заключителния документ на Виенската среща, която гарантира правото на отделни лица, занимаващи се с опазването и подобряването на околната среда, да изразяват своята загриженост. Напомня се, че България ще бъде домакин на Европейския екологичен форум и се изразява съжаление, че в навечерието на форума отношението на българските власти към „единственото независимо екологично сдружение в страната е неблагоприятно”, че „неведнъж то е било обект на открити репресии”. Сочи се, че силовите органи осуетили редица публични мероприятия на движението: публичен протест, забрана за провеждане на трудов ден, на общо събрание на сдружението на открито, че нито един документ на сдружението не бил огласен в българските средства за масова информация. До Народното събрание, Държавния съвет и Столичния народен съвет били подадени редица жалби и молби, но отговор не бил получен, властите възпрепятстват и регистрацията на сдружението като юридическо лице, което според тях е „възлов въпрос” и апелират за съдействие „с оглед на една промяна на отношението на българските власти към сдружението”, т. е. то да бъде регистрирано в съда. Според декларацията с произнасянето по „тези и свързаните с него въпроси” представителите на държавите участнички в съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) биха допринесли за реализиране на целите на сдружението, а чрез това – за подобряване на екологичната обстановка в България. Декларацията е приета на общо събрание на сдружението на 17.8.1989 г. – б. съст.]

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 942, л. 186-188, 189-191 (декларацията). Копие. Втори екземпляр.

 

№ 262

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І - 2582. Екз. ед., 21.8.1989 год.

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(14-20 август 1989 г.)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[За обстановката сред лицата „с възстановени имена” – б. съст.]

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА

По данни на ВГУ – ДС, кореспонденти на „Асошиейтед прес” и на в. „Гардиан” във Виена полагали упорито усилия да се свържат с дейци на неформалните структури, да получат повече информация за задържани подбудители на безредици сред турцизирани българи през втората половина на май. Вниманието им било насочено главно към изясняване „съдбата” на Тренчев и „останалите арестувани с него”.

Такава информация събира и дипломатка от посолството на САЩ, която имала сведения, че „Тренчев и другите задържани” са преместени от Главно следствено управление на МВР в Софийския затвор. Изминали са два месеца от арестуването им и трябвало да се реши дали да бъдат освободени, или съдени. Във връзка с това двама дейци на неформални структури от Михайловград и един от Русе били изпратили „открито писмо” до прокуратурата, а радиостанция „Свободна Европа” излъчила съобщение, че към „писмото” се присъединили още 38 души.

Един от активните дейци на неформални структури уведомил американска дипломатка, че възнамерявал да „демонстрира” пред посолството на САЩ в София със собственоръчно изготвен плакат.

Дипломат от посолството на ФРГ периодично информирал Петър Манолов в Париж за обстановката в страната, за задържането на Тренчев, Събев и други и за обявените гладни стачки от „двама водачи”, единият от които се намирал в болница в тежко състояние.

По данни на Софийско градско управление на МВР в столицата пристигнал гражданин на САЩ от български произход (напуснал България през 1971 г.). Провел срещи с някои от дейците на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в България”. Разискван бил въпросът за създаване на стабилна връзка между „дружеството” и западни централи. Предложил да достави размножителна техника, телекс, други съобщителни средства. Интересувал се от каква материална подкрепа се нуждаят. Целесъобразно било да се публикува в авторитетен западен вестник информация за конкретна „сбирка” на „дружеството”.

Сред софийската група на „Дружеството” продължава да се обсъжда какво отношение трябва да вземат по проблема с мюсюлманите. По-голямата част от членовете изявили желание да се обадят в западни радиостанции и изразят несъгласие с политиката на българското правителство.

Софийското градско управление на МВР, Софийското областно управление и VІ управление – ДС работят за разширяване на информацията за замисли на някои лица да образуват нови неформални структури:

-        Бивш лидер на БЗНС (о) работел по проект за бъдещ профсъюз на селяните, които единствени били „без професионална защита”. Това щяло да бъде неполитическа, а съсловна организация. Възнамерявал да обсъди проекта с бивши дейци на земеделската опозиция.

-        Жител на София, 65-годишен, се готвел да създаде комитет „Памет”, чрез който да се издирят „репресираните в периода 1948-1956 г.”. Предлагал да се изгради „Инициативен комитет”, който да започне да издава вестник и чрез него да издири хора, готови да предадат свои спомени за преживяното в ТВО „Белене”. Срещнал се с някои репресирани и обсъждал с тях евентуалното написване и издаване на книга, в която да бъдат събрани „факти и данни от този период”.

-        Двама членове на Културно-просветен клуб „Гоце Делчев” в София възнамерявали да създадат „Централен независим комитет „Илинден” - алтернатива на културния дом „Владимир Поптомов” към ГК на ОФ. Подготвяли устав на комитета, който щели да отпечатат в Скопие заедно с карта на „разпокъсана” Македония. Имали идея за знаме и значка.

ДЕЙНОСТ НА РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ [...]

 

ЗА НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР                                         Полковник: (п) Т. Тодоров

 

Отп. в 1 екз., Изп.: Кираджиев, Нап.: М. Савова, Маш. № 1241, 20.08.1989 г., Размн. в 39 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 961, л. 17-28 (л. 24-27 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 263

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 702. Екз. № 2, 21.8.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(14-20 август 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

[За настроения и коментари по повод наближаващото влизане в сила на Закона за задграничните паспорти – б. съст.]

В районите с компактно население българи мюсюлмани през изтеклата седмица обстановката нямаше изменения. Продължи изявяването на намерения и подготовката за заминаване за Турция. Във връзка с обявеното от правителството на Турция решение за прекратяване приемането на българи мюсюлмани органите на МВР вземат необходимите мерки за недопускане усложняването на обстановката в страната.

 

2. НЕЛОЯЛНИ ПРОЯВИ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. РЕЛИГИЯ

В органите на МВР продължава да постъпва информация за дейността и замислите на „независимите структури”.

Засилва се активността на т. нар. Движение „Екогласност” във връзка с предстоящата Европейска екологическа среща в София. Ръководството на движението е решило да предложи за свой официален представител Петър Берон. Възнамерявало до и по време на срещата да се търси съдействие от политически и екологични организации в чужбина (правителствени и неправителствени), видни европейски учени и еколози. Предвиждало се „Екогласност” да излезе с декларация до Народното събрание на НРБ и до БТА с настояване гарантираното им участие в екологичния форум.

Констатиран е и засилен стремеж на служителите от посолствата на САЩ и Англия у нас за установяване на контакти с членове на „Екогласност”. Дъг Смит и Шийла Байдмън, първи и втори секретар в американското посолство, са провели среща с Георги Аврамов – ръководител на „движението”, на която били разисквани създаването и дейността на „Екогласност”. На срещата присъствала и Мариана Златева. Двамата разказали за „натиска на властите” срещу „независимите” структури. Изразили мнение, че заминаването на българските мюсюлмани щяло да предизвика сериозни икономически и други затруднения на НРБ. Аврамов участвал и в среща на двама акредитирани у нас журналисти от Би Би Си с няколко членове на „Екогласност”, на която разяснявал отношението на „движението” към предстоящия екологичен форум в София.

Активистите на „Екогласност” (Георги Аврамов, Димитрина Петрова, Красимир Кънев, Александър Каракачанов, Любомир Лалов и др.) продължават да проявяват активност за осъществяване на контакти чрез писма и по телефона с граждани от западни страни – представители на сродни организации. Любомир Лалов установил връзка с италиански гражданин – член на международна организация, занимаваща се и с източноевропейските въпроси на екологията, който поканил представител на „Екогласност” да участва в европейската конференция на организацията през ноември т. г. Според него от България интерес за тях представлявала само „Екогласност”. Лалов изпратил до Англия и Италия копие от „хартата” на „движението”.

Сред активисти на „Екогласност” се водели остри спорове относно бъдещата му дейност. Проявявали се две тенденции – „за чиста екологична дейност” и за политизиране и подкрепа на другите „независими” структури. Димитрина Петрова твърдяла, че на практика „Екогласност” било политическо движение, защото екологичните проблеми навсякъде по света вече се превръщали в политически. Немалко „активисти” на „движението” подкрепяли и симпатизирали на действията на другите „неформални групи” независимо от твърденията, че вършели това като „отделни граждани и личности”, а не като представители на „движението”. Във връзка с бъдещата дейност се обсъждали и възможностите да продължи работата по секции с оглед „предотвратяване репресиите на властите”.

Напоследък основна тема на коментиране сред „активистите” на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България била „масовото” заминаване на българи мюсюлмани в Турция. Споделяли удовлетворение от коментара на Владимир Костов по радио „Свободна Европа”, в който той нарекъл декларацията на „клуба” по този въпрос „историческа”. Отказът на Николай Василев да подпише декларацията ги изненадал и те полагали усилия да го укрепват и привличат. Георги Величков считал, че в края на август трябвало да се проведе организационна сбирка. Борис Спасов споделял идеята да вземат отношение и по повод годишнината от „събитията в Чехословакия през 1968 г.” и от излизането на декларацията за правата на човека.

Получени са данни за оказване „подкрепа” на Христофор Събев и другите подследствени лица от чужди граждани. В Главно следствено управление – МВР е получено писмо, написано на бланка на посолството на САЩ у нас, подписано от Уилям Монтгомери – съветник в посолството, в която се отправят обвинения за „незаконното” задържане на Христофор Събев и другите „лидери” на „независими” структури в страната. Поставят се искания за официален отговор относно причините за просрочване на делото. Посредством Румяна Узунова от радио „Свободна Европа” журналист от ФРГ търсел установяване на контакт и взимане интервю от майката на Христофор Събев.

Михаил Неделчев, литературен критик, преподавател в ХХVІІ международен летен семинар по български език и култура, предложил на участници в него да им бъде организирана среща с Блага Димитрова, Владимир Левчев, Георги Величков и други членове и привърженици на „клуба”. Вземат се мерки за осуетяване на такава среща.

На среща с ректора на Духовната академия и протосингела на Софийската митрополия журналист от Би Би Си заявил, че на Запад имали впечатления от ангажираността на Българската православна църква с политическа дейност. Настоявал за информация занимава ли се църквата със социална дейност, спазват ли се в НРБ човешките права и има ли религиозна свобода. Дадени са му компетентни отговори.

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размножено в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Д. Стоянов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – М. Балев, Изп.: М. Денков, Нап.: Г. Станкова – 1258, Савова – 1221, 21.08.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 942, л. 195-203 (л. 196-200 за извадката). Копие. Втори  екземпляр.

 

№ 264[2]

Обвинителен акт срещу организаторите на майските протестни демонст­рации на турците в България по нареждане на нелегалното ръководство на ТНОДБ в Пазар­джишкия затвор начело с Ахмед Доган                                     Толбухин, 21.VІІІ.1989 г.

 

Архив на съставителя. Копие. Машинопис.

 

№ 265

ПРИЗОВКА ЗА ПОДСЪДИМ Рени Алекова Хаджиева

 

Архив на съставителя. Копие, попълнен ръкописно печатен формуляр на призовка.

 

№ 266

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 707. Екз. № 3

22.08.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Интерес на дипломати от посолството на Великобритания у нас към „независимите структури”

 

В органите на МВР се получават данни за проявен интерес от английски дипломати към дейността и намеренията на „активистите” и членовете на т. нар. независими структури.

На 17 август група от осем членове на т. нар. Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ начело с Румен Воденичаров (избран на 9 август т. г. за председател на „дружеството” на мястото на Илия Минев) посети посолството на Великобритания в София. Срещата е била организирана от Майкъл Фрост – дипломат от посолството. Българските граждани били приети лично от посланика, който по време на разговора живо се интересувал от обстановката около „дружеството” и отношението на властите към неговата дейност и членовете. Присъстващите „активисти” поставили три въпроса: за предстоящия процес срещу групата на К. Тренчев и необходимостта от „помощ”; относно позицията на „независимите” структури по т. нар. „турски въпрос”, която не съвпадала с позицията на официалните власти; за тяхната роля в преустройството в НРБ и конфронтацията с властите, които не движели демократично процесите.

Посланикът изразил съжаление относно арестуването на К. Тренчев и А. Запрянов. Изказал мнение, че процесът срещу Тренчев бил непосредствено свързан с „турския въпрос”. Уверил ги, че ще се постарае да присъства на съдебните заседания. Заявил, че на среща със заместник-министъра на външните работи Любен Гоцев ще постави въпроса за задържането на К. Тренчев и Запрянов. Сравнил дейността на „нефомалните групи” у нас и в ЧССР, като изтъкнал единността и сплотеността на чехословашките и разединеността на българските.

Майкъл Фрост споделил желанието си да разговаря с различни хора, за да получел реална представа за „положението” у нас. Вземал съгласие от присъстващите „активисти” да запознае колегите си от посолствата на ЕИО със съдържанието на разговора. Окачествил срещата като подготвителна и споменал за евентуална бъдеща среща между членове на английския парламент и членове на „дружеството”. Обещал помощ и съдействие при предаване на информация от името на „дружеството” на западни страни.

Засилен интерес в последно време английските дипломати проявяват и към т. нар. движение „Екогласност”. Майкъл Фрост поканил членове на „движението” да посетят посолството, за да разговарят за дейността на „Екогласност”. Посещението, за което били определени П. Слабаков, Д. Кюранов, Д. Петрова, А. Каракачанов и Г. Аврамов, се осъществило на 18 август т. г.

Ръководството на „Екогласност” имало връзка с Майкъл и Ненси Пауърс – журналисти от Би Би Си, акредитирани към София прес. Контактите се осъществявали по инициатива на английските граждани, които се интересували от „всичко” около „движението” и търсели съдействие, за да се свържат и с други „правозащитници” в страната. Искали да им се уреди среща с Блага Димитрова. Ненси Пауърс присъствала на последната сбирка на членовете на „Екогласност” на 17 август т. г. Непрекъснат е и интересът към дейността на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България. Неотдавна двама английски журналисти вземаха интервюта от Желю Желев, Ал. Шелудко и Ч. Кюранов. Приеха за ползване няколко материала на „клуба”, съдържащи негативни оценки на позицията на правителството по актуални вътрешнополитически проблеми.

Органите на МВР провеждат мероприятия за разширяване на данните за осъществяваните контакти с оглед своевременното вземане на мерки за тяхното пресичане.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – к. д., Размн. в 6 екз., Изп.: М. Пенков, Нап: М. Савова, Маш. № 1283, 25.08.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 942, л. 204-206. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 267

Снимането на копия от адресата забранено

Степен на секретност

 

ВХОДЯЩА ШИФРОГРАМА № 12107

Срочност: Екстрена

За КОНДОВ

От АНКАРА

Днес, 26 т. м., вестник „Хюриет” публикува статията на Лютфи Токатльоглу, кореспондент на вестника в Мадрид, „Българската цел – гранична война”. Статията има следното съдържание:

„Име – Владимир Бориславов Игнатов. Съпругата му Нурай е от турски произход. Обаче за българите е Ина Игнатова. Владимир Игнатов 40 години работи в българската разузнавателна организация КДС. Това е неговата тайна работа. Пред очите ни официално той е външнополитически кореспондент на българската агенция БТА.

След като установи контакт с „Хюриет”, в срок от 24 часа София повика обратно Игнатов.

Както всички български агенти – кореспонденти по света, за да подчертае (очертае) основни черти на новата турска политика, Игнатов, като остави семейството си в Мадрид, замина. Обаче не се върна обратно, като се има предвид, че се върнаха всички [негови] колеги, изпълняващи службата на журналисти. Нурай, или Ина Игнатова, два дни не е направила нито крачка извън къщи. В мадридската им къща чака завръщането на съпруга си. Поне една западна страна да приюти съпрузите Игнатови. А Игнатов се върна в София. Не може да избяга от Живковите „мангали на смъртта”. Да изпратим добри пожелания. Защото на официалните убийци на софийския режим им се плаща в предплата. И той научи за тази истина.

Да – днес ние сме в неизвестност (не знаем) какво става с живота на Игнатов. Подобно на представителите на испанското списание „Панорама”, което разказа за дейността на българските агенти в Мадрид.

Игнатов един ден преди да изчезне, в продължение на часове разговаря с нашия мадридски кореспондент Лютфи Токатльоглу. И каза следното: „Аз искам да смъкна маската, защото той унищожи страната ми. Или аз съм един от патриотите на страната си. Положението ни е бедствено. Поради това Живков се възползва от случая, за да предизвика гранична война с Турция. Вас с тази цел ви предизвиква. Той има 25 агенти в Турция. Повечето са високопоставени офицери в разузнаването. В посолството в Анкара работят също 5 шпиони с високи звания. Две са областите, които интересуват Живков в Турция – политическата информация и военните тайни. Турската военна дисциплина затруднява работите. Поради тази причина провежда тактика на обвързване (свързване) с младите политици. Като източници използва хубавите секретарки. Българските агенти много нашироко се възползват от емоционалното обвързване.” Статията завършва със заключението, че „от устата на българския агент” утре ще продължат да публикуват материали за „ненавистната политика на София”.

Според нас става въпрос за подготвена нова провокация на турските спецслужби, които ползват турските СМИ. Не изключваме вероятността утре да бъдат публикувани конкретни имена на нашите официални представители в Турция. Както вече съобщихме, това ще представлява заключителната реципрочна мярка от турска страна в отговор на официалните изявления на другаря Иван Ганев. По всяка вероятност решаваща роля за предприетите действия на турските спецслужби изиграват последните разговори на представителите на нашето МВнР с пратениците на Генералния секретар на ООН. Без съмнения тези изявления са били предадени на турската страна, като са предизвикали въпросната реакция.

Съставът на резидентурата е предупреден за взимане на необходимите мерки за сигурност.

Според нас с тези действия на турската страна се полагат усилия да изземат инициативата от наши ръце, за да диктуват своите условия. В тази връзка може би ще бъде целесъобразно спешна интервенция пред турското посолство в София, като се подчертае, че българската страна има твърдото намерение да прилага принципа на реципрочността в двустранните отношения.

Горното за сведение и указания.

СИЛЯНОВ

 

ПОДАДЕНО 12 час 30 мин., 26.08

Получена 13 час 30 мин. 26.08

Дешифр. 14 час 00 мин. 26.08.

 

Отп. в 1 екз., фотокопия 3+7, Танев, № 1 – САВОВ, № 2 – ТОДОРОВ, № 3 – КРАГОВ, № 4 – КРЕМЕНЛИЕВ, № 5 – ШОПОВ, № 6 – АНАЧКОВ, № 7 – Ив. БОЯДЖИЕВ

 

АГСУ, а. е 71/1989, л. 5-6. Копие. Машинопис.

 

№ 268

ОТ АНКАРА НР 286Б00001 ЦК 1300

 

ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА 27.08.1989 г.

 

Всички вестници поместват информация за парламентарната конференция на Европейския демократичен съюз и приетата от конференцията антибългарска резолюция, която според в. „Миллиет” гласи: „Унизителната и нечовешка практика на комунистическия тоталитарен режим в България по отношение на милиони свои граждани от турското и други етнически мюсюлмански малцинства представлява един от източниците за голяма тревога на конференцията, както се съобщава в Стокхолмското съобщение на съюза от 30 юни 1989 г. Това малцинство е изправено пред политика на насилствено унищожаване и асимилация. Отказват му се всички религиозни, етнически и културни права.

Броят на лицата, които масово избягаха от Турция или бяха насилствено експулсирани, без да им се дадат някакви имуществени и социални права, достигна до началото на август 1989 г. 310 хил. души.

Конференцията отправя следния призив към правителството на НРБ:

-        незабавно да прекрати политиката на унищожение и насилия спрямо турското и другите етнически малцинства и да възстанови правата на онези от малцинствата, които ще пожелаят да останат в България.

-        да се откаже от насилването на това малцинство масово да напуска България.

-        призовава България да признае, че 310-те хил. изгонени или заставени да напуснат България имат право на обезщетения за изоставеното си имущество и социални права.

-        да започне спешно преговори с Турция за сключване на широкообхватна изселническа спогодба, която да даде възможност на лицата от турски произход, които желаят да се изселят в Турция, да го направят, без да изгубват правата си.

-        конференцията призовава партиите, членове на съюза, да предприемат незабавно необходимите мерки пред своите правителства и да осигурят заемането на разумна и реалистична позиция от България спрямо това нещастно малцинство спрямо решенията от Хелзинки и Виена.”

В. „Терджуман” помества изявление на Йълмаз, който подчертал: „С решението за възстановяване на визите инициативата премина от България в Турция по изселническия въпрос, която може би ще продължи дълги години. Българското ръководство цели да се освободи по-най-евтин начин от тази маса, която не може да асимилира въпреки многогодишните си усилия, същевременно то се стреми да стовари тежестта на това население върху Турция. Турция е готова да приеме всички сънародници от България, при условие това да стане чрез изселническа спогодба”.

В. „Миллиет” помества информация за спънките, които българските власти правели на желаещите да получат виза за Турция, като не ги допускали до сградите на турските представителства, като по този начин искали да изпращат цигани, помаци и други агенти. Съобщава се, че броят на пристигналите в Турция с визи достигнал 88 души и че българите вземали по 26 лева на човек за виза. Освен това българските власти отказали да приемат обратно онези от Турция, които имали близки.

Вестникът съобщава и за посещение на делегация на ООН в Капъ Куле, където чрез преводач задавали въпроси на български език на изселниците. В отговор на искане на журналисти ръководителят на делегацията, който бил помолен да направи изявление, заявил: „Аз дойдох да окажа помощ на населението, а не на журналистите”. Съобщава се и за призива на ген. секретар на Световния ислямски съюз Абдулах Насеф към ислямските страни за оказване на натиск върху България.

В почти всички вестници днес продължава поместването на информации за вълнения сред помаците в България. Според съобщение на „Ройтерс” от София в. „Миллиет” съобщава, че посочените във вчерашния бюлетин имена на 6 помашки села от 15 август насам били блокирани и че 4 души, провеждащи гладна стачка против натиска над турците, били застрашени от смърт. Вестникът помества и историческа справка за помаците.

Вестникът съобщава също, че на заседание на Съвета за национална сигурност на 31 август се очаквало да станат бурни разисквания по българския въпрос, тъй като военните и цивилните членове на съвета имали различни виждания по него. Висш генерал заявил, че не отговарят на истината твърденията на държавния министър Конукман в смисъл, че решението на правителството за затваряне на границата били взети по препоръка на Съвета за национална сигурност.

В. „Турджуман” помества информация, според която българите не разрешавали на младежи между 18-20 години да се изселят под претекст, че са донаборници. В друга информация на вестника се съобщава, че на 18 септември по българската и турската телевизия ще бъде излъчено съобщение на Световната здравна информация относно загадъчната българска ваксина.

Вестникът помества информация за изявление на Конукман, който казал, че до три месеца всички изселници щели да бъдат настанени на работа, че трябва да проявяват търпение, че никой няма да остане гладен и че трябвало веднага да уведомяват Министерството на труда за случаите, когато им предлагат нископлатена работа. Той е изразил надежда, че в близко бъдеще българите ще се съгласят на изселническа спогодба и по този начин имуществото на изселниците ще бъде защитено.

Според в „Заман” Конукман подчертал, че ще продължи борбата докрай за довеждане на турската и мюсюлманска маса в България, че иска целият мюсюлманки свят да почувства болка, когато някой турчин го заболи нокътят, че някои от пристигналите не желаели да отидат на посочените им места в Анадола, че не могат всички да останат в Бурса. Той заявил, че ежедневно по 1000-1500 души се приемат за турски граждани, след което те ще получат паспорти, че някои големи фирми изявявали желание да изпратят на работа в чужбина около 4000 души, което вероятно щяло да се осъществи през следващите месеци. Според в. „Гюнеш” Конукман заявил: „Изселването се превърна в нашествие. Всички бягат като от пожар. На международната арена не получихме очакваната [финансова] подкрепа. Голяма част от завърналите се в България са с промити мозъци. Не се адаптираха в Турция, но не всички са злонамерени. Една част казват, че пак ще дойдат, след като вземат багажа си, а друга част сравняват условията на живот в двете страни. В резултат на което са завръщат по собствено желание.

27.08.89. В. „Хюриет” помества и първата част от репортажа си за положението и изявленията на Владимир Игнатов, който на 9 юли 1989 г. позвънил на кореспондента на вестника в Мадрид и заявил, че иска да направи изявление за положението на турците в България. Вестникът помества биографични данни за Игнатов и жена му, която била от турски произход, както и снимка на др. Т. Живков, М. Балев, П. Младенов, Г. Атанасов, П. Кубадински, Ст. Тодоров и А. Луканов, които били главните архитекти на подривната дейност срещу Турция. В изявлението си Игнатов твърди: „Българското посолство в Анкара ври от шпиони. В Турция 25 български агенти си разиграват коня. Само в посолството под маската на дипломати работят най-малко 5 български шпиони с висши рангове. Сред тях има и много осведомители, чийто брой дори и не знам”. По-нататък в изявлението си Игнатов твърди, че българското разузнаване се интересувало първо, от политическа разузнавателна информация и второ, от данни и документи за турските въоръжени сили. Тази информация то придобивало от млади политици и от секретарки на администратори. Началникът на разузнаването ген. лейт. Коцев не приемал в сградата на разузнаването нито един от шпионите, които щели да бъдат изпращани в Турция. Игнатов посочва имената на майор Атанас Ванчев, полковник Цанков, подполковник Веселин Мишонов, майор Кирил Кирилов – близък негов приятел, кап. Калин Христов. В получаваните в посолството 10 вестника са публикувани около 30 материала на българска тема.

 

27.08.1989 г. Анкара, Посолството

 

АГСУ, а. е 71/1989, л. 7-11. Копие. Машинопис.

 

№ 269

[Оповестява се само свързаната с темата информация от края на август 1989 г. – б. съст.]

НР 12714

От Мадрид НР 144/1722, думи 3000, екстрена

 

До др. Л. ГОЦЕВ

Др. Стр. Червенков, печат, трети, ВПИ, ОВПМВ

 

Следва в превод на български език пълният текст на поместената в неделния брой на в. „Пайс” статия на Лутфу Токатлиоглу „Един шпионин почука на вратата ми”:

 

[…] „Каза ми, че от няколко дни се опитва да ме намери безуспешно, като не е искал да остави съобщение на моя телефонен автомат за съобщения. Все още не заех какво искаше да направя за него и естественото недоверие нарасна още повече от това, което каза, че по лични семейни и икономически причини иска да спре да работи за своята страна. Показа ми паспорта си и акредитационната си карта на кореспондент и ми каза, че има много неща, които иска да ми каже, но разполага с много малко време. „Много малко време” - повтори.

Горещо е, но не чак дотам, за да оправдае обилното потене на Игнатов. Той се страхува. Неговите движения са нервни. Пуши много и пуши „Фортуна”. Поканих го да си свали сакото и му предложих една кока-кола. След като се увери, че сме насаме, помоли ме да спуснем пердетата.

„Аз съм специалист по контрашпионажа, но в Испания моята работа се състои да издирвам информация, разкри той. - Какво да се прави приятелю, нещо трябва да се работи! Издирвам информация и военни и политически документи. Трябва да установявам контакти с млади испански политици, за да се сдобивам с документи. Ползваме секретарките, защото те могат да ни извадят фотокопия. Освен това също така ни интересува всичко, което се отнася до технологията и военните тайни”, добавя той.

Една разделена страна.

Запалва цигара и ми казва, че иска да напусне страната, но преди това иска да станат достояние редица сведения от политиката на България. Той мислеше, че съм подходящото лице, като се имат предвид настоящите обтегнати отношения между неговата страна България и моята – Турция.

-        Повече не може да се живее в България.

-        Защо?

-        Обичам страната си, но режимът на Тодор Живков унищожи България. Раздели страната на две половинки, които се ненавиждат помежду си. И всичко това още повече се влоши през следващите години. Икономическото положение не се подобрява. Правителството на Живков доведе до банкрут България. Българската икономика премина от критичното си състояние в екстремно. Вече не искам да живея в България – немислимо е всякакво отваряне към света или „преустройство”. Диктатурата на Живков се радикализира до такава степен, че никога не би могло да се разбере размерът на извършените грешки от правителството, което преди всичко претендира да запази своите удобни кресла, въпреки че за него трябва да повярвате, че е една диктатура, много по-голяма от тази на Сталин. Вече не може да се живее в България, не може да се живее в една страна, която изпраща танкове срещу своите собствени граждани. Искам да живея на Запад, но искам да се знае това, което става в моята страна.

Игнатов продължава да пуши цигара след цигара. Аз само седя и го слушам.

-        Вече 14 години работя за секретните служби на моята страна в отдела за контрашпионаж. Много от хората, които работят в секретната служба, мислят като мене и искат да напуснат страната, но болшинството не могат да го направят, тъй като не им се разрешава да пътуват в чужбина… или по семейни причини…

Игнатов пийва една глътка кола и въздъхва дълбоко.

-        Зная, че това мое решение може да ми коства живота, но зная също така, че като българин и като човешко същество не мога да продължа да работя за едно правителство, което вреди на моята страна, на едно правителство, което никога няма да постигне мира и благоденствието на българския народ. Мирът и благоденствието са две неща, които липсват от толкова дълго време. Аз не мога да живея в България… Положението освен това няма да се подобри. Виж, например, в резултат на една грешна икономическа политика въшният дълг в този момент възлиза на около 9 милиарда долара и след някой и друг месец ще нарасне на 10 милиарда долара. Тази цифра никога не е била достигана досега, а ако към това добавим и изгонването на турците, които бяха една квалифицирана работна ръка, не е трудно да се разбере, че перспективата е катастрофална, с всеки изминат ден все по-доближаваща се до хаоса.

-        При това положение как можеш да си обясниш изгонването на турците?

-        Българската армия би трябвало да има щат от 184 000 души и в резултат на един закон те трябва да бъдат българи, т. е. те не могат да принадлежат към малцинствата. Но в резултат на намаляване на раждаемостта това число не може да бъде попълнено само от българи, така че решиха да „славянизират или българизират” турците, за да могат да постъпват в армията, но не е лесно да постигнеш един цял народ да смени имената си, обичаите си и своята религия. И тук вече започва проблемът. Настоящото положение е последица от едно решение на Живков, което доведе до там, че населението се обособи в две групи, които, както ви казах, се ненавиждат помежду си.”

[Авторът пояснява, че дълго време след заминаването на Игнатов за София е търсел връзка с него, че е чакал 40 дни, в които не е давал гласност на разговора с него и след 40 дни при “абсолютна липса на съобщения” историята е публикувана в цяла серия на първа страница на в. „Хюриет” Едва в края на август се е научило, че Игнатов е в София, че е жив, че е подведен под обвинение, че е злоупотребил с държавни средства и извършил посегателство върху сигурността на българската държава. „От моето кратко общуване с него единственото, което мога да изложа, моето лично мнение, че беше кавалер и един добър човек, когото натискът от различни страни и обстоятелствата бяха го довели до границата на неговия капацитет. Човек верен на своите идеи, който обичаше своето семейство и като че ли беше много влюбен в своята жена. Владимир Игнатов беше или е един смел човек…” – б. съст.]

 

АГСУ, а. е 71/1989, л. 84-92. Копие. Машинопис.

 

№ 270

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І - 2770. Екз. ед.

28.8.1989 год.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(21-27 август 1989 г.)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[За обстановката сред мюсюлманската общност след затварянето на границата – б. съст.]

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА

По данни на VІ управление – ДС, във връзка с предстоящата Европейска екологична среща в столицата дейци на „Екогласност” са се активизирали. Възнамерявали да търсят съдействие от политически и екологически организации зад граница и видни западноевропейски и американски учени до и по време на форума. Изпратили до председателя на Министерския съвет на НРБ, с копия до три международни организации, предложение за назначаването на ст. н. с. Петър Берон, активист на „Екогласност”, за изпълнителен секретар на екофорума. Предложението е подписано освен от дейците на движението, и от 58 интелектуалци, някои от които членове на т. нар.”Клуб за подкрепа на гласността и преустройството”.

Отбелязана е засилена активност от дипломати в посолството на САЩ и Англия при установяване на контакти с участници в „Екогласност”. Известна с провокационното си поведение дипломатка от посолството на САЩ провела среща с ръководител на движението, на която присъствала и активистка на софийската група на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ”. Пред американската дипломатка, а по-късно и пред двама журналисти от Би Би Си, тези и други участници в неформални структури се оплакали от „натиска” на властите спрямо тях и информирали за своите намерения и предстоящи инициативи. Във връзка с това дейци на „Екогласност” били поканени на разговор от високопоставен дипломат в посолството на водеща страна на НАТО.

Според източници на VІ управление – ДС сред дейци на „Екогласност” се очертавали две направления. Едното застъпвало становище, че не трябва да се ангажират в пряка политическа дейност, а да запазят специфичния си характер на природозащитно движение. Другото считало, че трябва да участват в политическия живот, тъй като навсякъде по света техните съмишленици все по-активно се намесвали в политиката. Отделни сторонници на това направление настоявали да се подкрепи „декларацията на клубистите по турския въпрос”, като продължат да събират подписи „за справедливо решаване на проблема”.

Дейци на „Екогласност” осъществили контакти чрез писма и по телефона с представители на сродни организации от западни страни. Копия от „хартата” на „Екогласност” били изпратени в Англия и Италия.

Активисти на „Клуба „ продължавали да обсъждат въпроса със „съдбата” на българските мюсюлмани. Споделяли удовлетвореност от коментара на Владимир Костов по радио „Свободна Европа”, в който той окачествил „декларацията” на „Клуба” по този въпрос като”историческа”.

Изявена участничка в софийската група на „дружеството” имала среща с турски дипломат. След това споделила, че пред него застъпила тезата, че единствено „възстановяването на турско-арабските имена ще реши проблема с мюсюлманите в България”. Била информирала дипломата за дейността на „дружеството” и на „профсъюза” в тази насока. Акцентирала за готвещия се срещу техни ръководители процес, в „успешния” изход на който се съмнявала. Наред с това считала за безсмислени и малко ефективни обявените „гладни стачки”.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

Началник на ЦИОУ – МВР                                        Генерал-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Размножено в 39 екз., Изп.: Ч. Кираджиев, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 1286, 26.08.1989 г

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 961, л. 29-38 (л. 32-34 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 271

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 720. Екз. № 2, 29.8.[1989 г.]

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(21-27 август 1989 г.)

София

1. ОБЩА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

През изминалата седмица не бяха извършени остри враждебни прояви. Не са констатирани случаи на груби нарушения на обществения ред и на нормалния трудов процес. Обществените мнения и настроения продължават да бъдат концентрирани върху проблемите в преустройството на икономиката на фирмени начала, влизането в сила от 1 септември т. г. на измененията на Закона за задграничните паспорти и върху заминаването на българите мюсюлмани за Турция.

Сред широките слоеве на населението решението на турското правителство да прекрати приемане на българи мюсюлмани се оценява като доказателство за спекулативната политика и пантюркистките амбиции на Турция. Изразява се удовлетвореност от твърдата позиция на България и се споделят надежди, че тя ще продължи. Повсеместно се изказват убеждения за необходимостта от последователно взискателно отношение както към готвещите се да напуснат родината, така и към завръщащите се от Турция.

В средите на българите мюсюлмани не са констатирани остри прояви на недоволство във връзка с ограничение възможностите за пътуване. Получените данни показват, че у значителна част от лицата с възстановени имена се поддържа настроение за заминаване и се търсят възможности за получаване визи за Турция. Органите на МВР осъществяват необходимите оперативни и профилактични мероприятия с цел недопускане усложняване на обстановката.

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. РЕЛИГИЯ

Органите на МВР продължават да провеждат необходимите мероприятия за придобиване на своевременна информация за немеренията и действията на „активистите” на „независимите” структури с цел неутрализиране на дейността им.

В резултат на предприетите оперативни и профилактични мерки бе осуетено провеждането на замислената за 26 август т. г. на площад „Народно събрание” в столицата публична демонстрация на активисти на т. нар. Независим профсъюз „Подкрепа” и т. нар. Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ. Мероприятието, за което били поканени и други членове на „независими” структури, се организирало по повод 200-годишнината от „Декларацията за правата на човека”. Организаторите имали намерение да дадат широка гласност на демонстрацията, за което били поканени журналисти и фоторепортери, а също така да информират и радио „Свободна Европа”.

На 25 август т. г. с посредничеството на Шийла Байдмън от посолството на САЩ кореспондентката на „Ройтерс” Мериам Бийти посетила у дома й Мариана Златева във връзка с подготвянето на обширен материал за България. Бийти проявила интерес по голям кръг от въпроси, в т. ч. и по проблемите с „турците, помаците и циганите”, дейността на „независимите” структури и др. На следващия ден по инициатива на Златева отново в дома й М. Бийти се срещнала с Владимир Левчев, Едвин Сугарев, Деян Кюранов, Александър Каракачанов и Цветан Златанов, които отговорили на интересуващите я въпроси. В разговора отделили специално внимание на дейността на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България и Движение „Екогласност”, както и на перспективите за развитието на тяхната роля в страната. Единодушно било споделено, че в България преустройство не се извършвало, за което причините били комплексни. На направения от Бийти паралел с развитието на събитията в Полша било отговорено, че у нас има своя специфика и това развитие не можело да се повтори. Споделени били намерения за установяване на контакти с представители на сродни движения в други социалистически страни.

Сред активисти на „Екогласност” се констатира активизиране, свързано с предстоящата Европейска екологическа среща в София. Проявява се стремеж сдружението да бъде включено в срещата като самодейно обществено движение. До председателя на Министерския съвет на НРБ и до три международни организации са изпратени предложения за назначаването на ст. н. с. Петър Берон, активист на „Екогласност”, като изпълнителен секретар на форума. Освен от членовете на „движението” писмото е подписано и от 58 интелектуалци, някои от които членове на „клуба”.

По повод освобождаването на Георги Спасов като главен редактор на в. „Чапаевски зов” – гр. Белово във връзка с публикуван негов материал с неиздържано съдържание, 12 журналисти от бившия Пазарджишки окръг са изпратили протестно писмо до ЦК на БКП, областния и общинския комитет на партията в Пловдив, управителния съвет на СБЖ, в. „Работническо дело” и в. „Поглед”. В него изтъквали, че било „голяма грешка отстраняването от идеологическия фронт на преустройството на такъв професионалист и хуманист”, чийто вестник пръв бил свалил бариерите на самоцензурата и навлязъл в територията на гласността и плурализма.

[За установени нередности по съхраняването и охраната на фонда на ръкописно-документалния център на Народна библиотека „Кирил и Методий, за констатиран опит за кражба и изнасяне във Франция на ценни османски ръкописи от асистентка в катедра „Източни езици”, по религиозни въпроси – б. съст.]

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размножено в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Д. Стоянов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – М. Балев, Изп.: Д. Пенков, Нап.: М. Цинигарова –Маш. № 1290/28.08.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 942, л. 243-250 (л. 245-248 за извадката). Копие. Втори екземпляр.

 

№ 272

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 718. Екз. № 3, 29.8.1989 г.

 

ДРУГАРЮ МИНИСТЪР, Информацията „Намерение за създаване на „независимо” женско движение” е изготвена по материали на Шесто управление – ДС. Предлагам да бъде изпратена на другарите Т. Живков, Г. Атанасов, Д. Стоянов, Й. Йотов, Ив. Панев и Пр. Стоянов.

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев, 25.08.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Намерение за създаване на „независимо” женско движение

 

Получени са данни, че Клавдия Заимова (дъщеря на Владимир Заимов), пенсионерка, имала намерение да основе „независимо” женско движение, което да обедини всички жени интелектуалки у нас. В него трябвало да се включат и самотните изявени жени, чрез която щяло да се преодолява социалната им неравнопоставеност.

Според Заимова в България жените били изостанали, унижавани и не им се давало възможност да участват открито със своите искания в средствата за масова информация. Подтиквала познати жени да напишат материали по проблемите на разделените майки, за ергенския данък, за правото на избор на име и фамилия и др. Обещавала да публикува всичко това от свое име, за да „предпази от удар” авторките. Считала, че чрез тези публикации ще се обработва общественото мнение за създаване на нетърпимост към такива неща, което щяло да бъде принос за приобщаването на България към „европейския дом” и заличаването разликата между нас и Западна Европа. Сега събирала подписи под изложение срещу ергенския данък. Правела изказвания, че по въпроса за българите мюсюлмани сега целият цивилизован свят гледал на България и на българите като на „някакво изостанало диво племе”. Според нея възстановяването на имената на потомците на ислямизираните българи било „голяма грешка с много тежки последици”.

От края на м. г. Блага Димитрова зачестила контактите си с Клавдия Заимова. Разговаряли и по въпросите на „клуба”. Напоследък обсъждали есето на Блага Димитрова „Името”, което „Литературен фронт” отхвърлил, а радио „Свободна Европа” излъчило. Със съдействието на Заимова съпругът на Блага Димитрова Йордан Василев се бил срещнал с Вера Крапчева – съпруга на буржоазния издател на вестник Д. Крапчев. Василев бил записал на касетофон спомени на Крапчева и изявено желание чрез Заимова да се срещне и с други „интересни хора” от Царска България. Предлагам да се прецени целесъобразността от насочване вниманието на Комитета на движението на българските жени към   поставените въпроси, за решаването на които да се поемат конкретни инициативи.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – памет, № 3 – к. д., Размн. в 5 екз. и изпратена по списък, Изп.: В Ванева, Нап.: М. Цинигарова – 1280, 24.8.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 942, л. 230-232. Копие. Втори машинописен екземпляр. Оригинал – съпроводителното писмо.

 

№ 273

Справка

По обвиненията на Костадин Тренчев, Тодор Гагалов, Николай Колев, Христо Събев, Антон Запрянов и Асен Николов              [Без дата, вероятно от август 1989 г.]

 

[Справката е съхранена в дело с оперативни сводки и други материали от август 1989 г., които са изпращани до Тодор Живков, от което следва, че и тя е била предназначена за него, за да се произнесе какво следва в крайна сметка да се предприеме спрямо обвиняемите – б. съст.]

 

Следствието е образувано и водено от следователи на Главно следствено управление при МВР от 25 май до 26 юли 1989 г. за престъпления:

1. По чл. 321 във връзка с чл. 273 от Наказателния кодекс (образуване и участие в група за извършване на престъпления – съзнателно разпространение на неверни твърдения, които създават недоверие към властта и внасят смут в обществото).

2. По чл. 273 от Наказателния кодекс – за създаване и разпространение на неверни (клеветнически) твърдения, които създават недоверие към властта и внасят смут в обществото.

І. ПРЕСТЪПНАТА ДЕЙНОСТ на тези лица се изразява в следното:

1. ОБРАЗУВАНЕ, УЧАСТИЕ И РЪКОВОДСТВО НА ГРУПАТА

Тренчев, Гагалов, Колев, Събев, Запрянов и Николов през периода февруари-април 1989 г. във връзка със създадените от тях неформални (незаконни) сдружения за защита правата на човека, за защита религиозните права и на Мюсюлмански религиозен комитет, като идейни съмишленици се обединили за общи действия. Тези общи действия се насочили към изразяване на недоволство от незачитане на правата на човека, организиране на верижни гладни стачки и подстрекаване на населението от ислямизираните българи да изразява негодуванието си от политиката на държавата за възстановяване на имената им, от непризнаването им като турско етническо малцинство и против ограничаване на техните права (език, религиозни и други ритуали). Ново е разиграването на така наречената „турска карта” от групата.

Групата е провеждала сбирки за обсъждане и насочване на дейността, за организиране на гладни стачки, съставяне и разпространение на декларации до висши партийни и държавни органи по тези въпроси. Тези действия са съобщавали чрез западните радиостанции „Дойче веле” и Радио „Свободна Европа”.

2. РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ НА КЛЕВЕТНИЧЕСКИ ТВЪРДЕНИЯ

Тези твърдения се съдържат в три декларации. Те включват искания и твърдения, че българското правителство провежда „насилствена асимилаторска политика”, „системно и жестоко погазва елементарните човешки и граждански права”, води „пропагандна кампания” и „опасна демагогия, недостойна за едно цивилизовано общество”, подлага „на тежки репресии, включая физическо унищожаване” на „турското малцинство”, „грубо изопачава историческата истина” и др. п.

3. ДРУГИ ДЕЯНИЯ, КОИТО СЪЗДАВАТ НЕДОВЕРИЕ КЪМ ВЛАСТТА

Организират верижни гладни стачки в подкрепа на населението с възстановени имена. Разработват „методика” и план за тези гладни стачки, с цел да привлекат вниманието на държавните власти за преустановяване на неговата „асимилаторска политика”.

ІІ. ДОКАЗАТЕЛСТВА

Разпитани са 47 свидетели, които потвърждават дейността на групата.

Обвиняемите признават, че са вършили тези действия, но не признават, че те са противозаконни и съдържат клеветнически твърдения.

Събев е написал саморъчно „апел-разкаяние”.

Събрани са текстовете на декларациите.

Иззети са тетрадки и бележници, в които се съдържат проектите на декларациите.

Иззета е пишеща машина, на която са писани декларациите.

По мнение на прокуратурата от следствието са събрани достатъчно доказателства, за да се поддържа обвинението срещу тези лица и да се предадат на съд. В този смисъл е подготвен и обвинителен акт. Обвинителният акт не е внесен в съда. Лицата са задържани между 25 май и 15 юни 1989 г. Продължават и сега да бъдат задържани.

След приключването на следствието обвиняемите са преведени в затвора.

Поради влошаване на здравословното състояние (прекаран инфаркт) Тренчев е настанен в болницата при Софийския затвор. Колев е обявил гладна стачка от 22 дни, което наложи също така настаняването му в болница и поставянето му на системи. Неговото положение тревожно се влошава и съществува опасност за живота му. От 8 дни в знак на солидарност с Колев гладна стачка е обявил и Тренчев.

ІІІ. СЪОБРАЖЕНИЯ „ЗА” И „ПРОТИВ” ПРЕДАВАНЕТО ОБВИНЯЕМИТЕ НА СЪД

Предаването на обвиняемите на съд ще има следните предимства:

1. Разобличаване на престъпната подстрекателска дейност на тези лица и тяхното наказване със силата на закона и на държавната власт.

2. Голяма част от патриотичното българско население ще приеме с разбиране осъждането им за тяхната подстрекателска дейност, особено при връзката им със събитията и вълненията след 20 май 1989 г.

3. Обвиняемите са лица, които не се ползват с уважение сред населението, което ги познава и от колективите, където работят. Двама от тях са осъждани (Колев и Запрянов), един от които (Запрянов) е съден за шпионаж.

Наред с това предаването на съд на обвиняемите ще има и редица отрицателни страни:

1. Засилване на антибългарската пропаганда и настроения и ангажиране на правителствата на западните и ислямските държави за дискредитиране на България и нейното международно изолиране.

2. Възможност за водене на „паралелен” обществен процес. Съпругата на Тренчев е писала писмо до Митеран и е поискала освобождаване от българско гражданство „в знак на протест”, напускане на страната, за да организира паралелен процес.

3. Реално е да се предполага, че обвиняемите ще използват процеса за пропагандиране на идеите си и за оклеветяване на политиката на партията и държавата.

4. Процесът ще бъде публичен, тъй като законът не позволява гледането при закрити врати на дело от този вид престъпления. Това ще доведе до активизиране на неформалните сдружения.

5. При един публичен съдебен процес е твърде възможно да се очаква, че западни журналисти, представители на международни организации и други ще поискат да присъстват на процеса и да следят и отразяват неговото протичане. Отказът на компетентните власти да присъстват чуждестранни наблюдатели ще постави деликатни въпроси за страната.

След приключване на следствието беше забавено в рамките на закона внасянето на обвинителния акт в съда, като се изчакваше развитието на обстановката в страната и на международната обстановка. Законна възможност за повече забавяне на внасяне на обвинителния акт повече няма.

ІV. ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Като преценяваме в съвкупност предимствата във вътрешен план и отрицателните последици от воденето на процес срещу обвиняемите в международен план, като политически и юридически изход от създалото се положение предлагаме:

1. Да се внесе незабавно обвинителният акт от прокуратурата в съда, тъй като по-нататъшното му забавяне е законно неоправдано и политически нецелесъобразно.

2. С внасянето на обвинителния акт и получаването на компетентно мнение на органите на здравеопазването по здравословното състояние на обвиняемите да се прецени изменението на мярката за неотклонение от „задържане под стража” в „парична гаранция”. Това се налага и от здравословното състояние на Колев и Тренчев, което може да доведе до изненади и крайно нежелателни резултати.

3. До разглеждането на обвинителния акт в разпоредително заседание от съда да се приеме предложеният законопроект за амнистията, който предвижда амнистиране и на престъпленията, в които се обвиняват Тренчев, Колев, Гагалов, Събев, Запрянов и Николов. Въз основа на амнистията наказателното преследване срещу тях ще се прекрати.

По този начин ще се постигне двояк резултат по конкретното дело: обвинението срещу тях и предупреждението за тяхната дейност остава, но се избягва воденето на публичен процес и произтичащите от него неблагоприятни последици за страната, които бяха посочени по-горе.

28.VІІІ.1989 г.

 

МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ: (П) Георги Танев

ГЛАВЕН ПРОКУРОР: (п) В. Мръчков

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 942, л. 233-240. Оригинал. Машинопис.

 

№ 274

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І - 2870. Екз. ед.

04.09.1989 год.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(28 август – 3 септември 1989 г.)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[За обстановката сред мюсюлманската общност – б. съст.]

 

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА

В резултат на проведените оперативно-превантивни мероприятия е осуетена замислената от „профсъюза” демонстративна проява на площада пред Народното събрание с участието на други неформални структури. Един от ръководителите на „Независимото дружество за защита правата на човека” веднага уведомил за това известна с провокационното си поведение дипломатка от посолството на САЩ.

Пребиваваща в страната журналистка от авторитетна западна осведомителна агенция се срещнала с активисти на „Дружеството”, „Клуба” и „Екогласност”. Събеседниците й подчертали, че всички неформални структури намерили „общ език в защита на Тренчев и етническите турци”.

По данни на други източници на VІ управление – ДС, в „Дружеството” все повече се изостряли противоречията между обособилите се „крила”. Някои дейци остро упреквали поведението на свой съмишленик, разпространил чрез радио „Свободна Европа” декларация, касаеща положението на българските мюсюлмани. Това противоречало на указанията на Илия Минев да не се взема становище по този въпрос.

Получени са и сведения за предприети конкретни действия от членове на „Дружеството” за издаване на вестници. На 25 август са иззети от член на софийската група на „Дружеството” трите досега излезли броя на „Алтернатива” (който печатал на принтер, а дискетите със записа разпространявал сред членове и съмишленици).

С оглед да се преодолеят разногласия сред сподвижници на „Профсъюза”, бил изработен нов устав, в който се забелязвало смекчаване на отделни оценки и избягване остра конфронтация с официалните институции. С това се свързвало евентуалното предприемане на нови опити за регистриране на „Профсъюза”.

Активисти на „Клуба” продължавали да коментират проблема с ислямизираните българи. Един от ръководителите му при среща и разговор с член на пребивавалата в страната делегация на ООН застъпил становище, че „правителствата на Турция и България се стремели да експлоатират исторически въпроси, за да манипулират народите си в своя изгода”. Категорично и конкретно установяване етническия произход на мюсюлманите у нас било невъзможно. Режимите в Турция и България били тоталитарни, свободомислещите хора били мачкани „в различна степен, с различни методи и средства”.

Софийското градско управление на МВР разширява получена информация, че в БАН бил изграден „Клуб за защита на гласността и правата на личността” за София. На сбирки се провеждали широки дискусии „около възникващи в страната проблеми и затруднения”. Изразявало се неудовлетворение и несъгласие с някои аспекти на преустройството у нас.

По данни на същото управление участник в т. нар. „Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности”, завършил през 1987 г. Духовната академия, прочел пред свои съмишленици „обръщение” към „световната църковна организация”, в което отправял молба за съдействие, тъй като църквата у нас била в ръцете на лица, „отрекли се от Бога”, а в Светия Синод имало „твърде много хора на властта”. Следствието срещу председателя на „Комитета Христофор Събев било „прозрачно, гнило, трудно можело да се формулира обвинително заключение”.

В ход са оперативно-издирвателни мероприятия по повод намерени в пощенски кутии на три жилищни блока в Пловдив 147 брошури, озаглавени „Има ли днес в България гласност, демокрация и преустройство” с приложени „сравнителни таблици” за заплатите, цените и покупателните способности на населението в България, Белгия и други развити капиталистически страни. Призовава се за смяна на режима у нас „по мирен път”, чрез разпространение на позиви, организиране на стачки, бойкотиране на избори. До 3 март 1991 г. народната власт щяла да бъде свалена и съставени „временно правителство и ново Народно събрание”.

Продължава разследването срещу Владимир Игнатов, до задържането му кореспондент на БТА в Мадрид, по данни, че се поставил в услуга на турските специални служби и че им предал сведения, касаещи дейността на служители на ПГУ – ДС. Наред с това предоставил четири материала с клеветническо съдържание за публикуване в турския печат, касаещи „насилствената асимилация на българските турци”. (Съпругата на Игнатов е с възстановено българско име, завършила журналистика, до заминаването й за Мадрид сътрудничка в редакцията на в. „Нова светлина”.)

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР                                Генерал-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Изп. Ч. Кираджиев, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 1312, 02.09.1989 г., в 39 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 961, л. 39-50 (л. 44-46 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 275

ЛИЧНО СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 740. Екз. № 2

8.ІХ. [1989 г.]

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(28   август – 3 септември 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

През изминалата седмица в обстановката в страната няма съществени изменения. Не са извършени остри вражески прояви и груби нарушения на обществения ред, смущаващи нормалното протичане на трудовия процес.

Чувствително е отражението на предстоящия празник – 45-годишнината от социалистическата революция в България, върху трудовата и обществено-политическа активност на широките слоеве на населението. С одобрение се възприема възобновяването на традицията за провеждане на тържествена манифестация.

Поделенията на МВР съвместно с местните партийни и държавни органи провеждат мероприятия във връзка с увеличилия се брой завръщащи се от Турция български граждани. Вземат се необходимите мерки за недопускане на масови нарушения на обществения ред от чакащи за получаване на визи групи от хора пред турските дипломатически представителства в София, Пловдив и Бургас. Засилва се вниманието за контролиране на обстановката, свързано с влизането в сила на Закона за задграничните паспорти и евентуални опити на по-големи групи лица да предявят искания за издаване на задгранични паспорти.

 

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ

Органите на МВР продължават да провеждат целенасочени мероприятия с цел разкриване замислите и неутрализиране дейността на „независимите структури”. Според получената информация по-осезателно се проявява тенденцията към интегриране на отделни членове от различните групи върху основата на „намиране” на общи теми и проблеми. Развитието на този процес се стимулира и от временно пребиваващи в страната чужди журналисти, които пряко или опосредствано насочват и координират усилията на „активистите” на различните структури в това отношение.

Има данни, че противоречията и конфликтът между обособилите се „крила” на т. нар. Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ все повече се изострят и намират реална проява. Ангел Грънчаров от с. Гурково, Софийска област, остро упрекнал К. Георгиев по повод разпространената от него чрез „Свободна Европа” декларация относно положението на българските мюсюлмани, тъй като това противоречало на указанията на Илия Минев да не се взема становище по въпроса.

Членове на софийската група на „дружеството” след избора на ново ръководство активизирали дейността си. Замисляли издаването на печатен орган (вестник „Известия”), в който да публикуват правозащитни статии и обзори. За първия му брой, който се очаквало да излезе в началото на септември, били събрани около 2 страници материали. Конкретни действия за издаване печатен орган на „дружеството” предприел В. Дзивев от Перник, член на софийската група, който сам подготвял материалите на своя т. нар. вестник „Алтернатива”. Иззети са три броя на вестника, записани на дискети, които се разпространявали сред членове и съмишленици.

Сред членовете на т. нар. Независим профсъюз „Подкрепа” се засилвала активността и опитите за излизане от кризата, предизвикана от разногласията по защитата на К. Тренчев и другите задържани. Подготвен бил и нов устав на „организацията”, в който били смекчени някои оценки и острата конфронтация с официалните институции, с която се целяло да се създадат условия за нови опити за регистриране на „профсъюза”.

„Активистите” на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България продължават да коментират предимно проблемите около българите мюсюлмани, като се стремят да изяснят причините за „това положение”. Мнение по този въпрос споделил Николай Василев пред Лора Дискай, член на делегацията на ООН, пребиваваща в НРБ във връзка със събитията. Според него правителствата на НРБ и Турция се стремели към „износа” на вътрешните икономически, политически и всякакви други проблеми. За целта „експлоатирали” исторически въпроси, за да „манипулират народите си в своя изгода”. Считал, че не било възможно категоричното и конкретно установяване произхода на мюсюлманите у нас. Определящо за тяхното социално поведение било „само идентификацията и съзнанието на турци”, поради което проблемът бил не национален, а социален. Проф. Адолф Фабрикант, член на „клуба”, изпратил писмо до главния редактор на в. „Работническо дело”, с копие до други средства за масова информация, в което твърдял, че „съзнателно се заобикалят причините за трагичните събития” с българите мюсюлмани.

В подготвителния период и по време на провеждането на VІ конгрес по балканистика органите на МВР осъществиха необходимите мероприятия с цел обезпечаване неговото нормално протичане. Получени са данни за споделени мнения и оценки от чуждестранни и наши участници както по организацията и провеждането на конгреса, така и по някои актуални политически, културни и други въпроси на Балканите.

Приветствието на председателя на Държавния съвет на НРБ др. Тодор Живков до научния форум предизвикало голям интерес и се приело с одобрение. С внимание били изслушани словото на акд. Н. Тодоров и изказването на акад. М. Гарашин – председател на международната асоциация за проучване на Европейския югоизток.

От редица известни учени, присъстващи на конгреса, е изразено неодобрение на действията на турските учени. На проведеното на 28 август т. г. съвещание на Международния комитет по балканистика членовете на комитета единодушно одобрили позицията на акад. Н. Тодоров, изявена в интервюто му пред в. „Работническо дело”, и се взело решение по време на заседанията по секции и „кръгли маси” да не се поставят повече въпроси относно поведението на турската делегация.

Проф. Габриела Шуберт от Западен Берлин споделила, че от турската делегация било изпратено писмо до техните учени с призив за бойкотиране на конгреса, но единствено Стефан Трьобст се отказал от участие. Останалите били възмутени и заявили, че „политиката не може да се намесва в науката”.

Проф. Филип Шашко от САЩ, който оценил постъпката на турските учени като „срамна и глупава”, считал, че нашите документи и издания трябвало да се превеждат на английски език и разпространяват по цял свят, като текстът се подкрепя с факсимилета.

В подкрепа на политиката ни към потомците на ислямизираните българи се изказал гръцкият проф. П. Хидироглу, а Евангелос Кофос, специален съветник по националния въпрос във Външното министерство на Гърция, споделил, че трябва да се търси близко сътрудничество между българските и гръцките учени в борбата срещу политиката на Турция. Изразил готовност да съдейства за размяна на гръцки и български архиви, до които учените нямат достъп.

Несъгласие с политиката на нашата страна по единението на българската нация са изразили доц. Манфред Трумер и съпругата му (от Австрия) и Жак Фьоне (от Франция).

[За програмата и организацията на конгреса, за непристигнали участници, за научното ниво и оценка на „специалисти”, че докладите на двама от българските участници Илко Татарлиев и Александър Александров „не били на необходимото научно ниво и били политически неиздържани” – б. съст.]

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размножено в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Д. Стоянов, № 5 - Й. Йотов, № 6 – М. Балев, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Савова, Маш. № 1343/08.09.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 28-38 (л. 29-34 за извадката). Копие. Първи екземпляр.

 

№ 276

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І - 2944. Екз. ед.

11.9.1989 год.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(4-10 септември 1989 г.)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[За обстановката сред мюсюлманската общност – б. съст.]

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА

По данни на ВГУ – ДС, известни с провокационното си поведение дипломати от посолствата на САЩ и други страни от НАТО, а така също журналисти от авторитетни западни осведомителни агенции проявили подчертан интерес към информация, получена от активен деец на неформални структури, че „Тренчев и Колев са пуснати на свобода”. Американска дипломатка потвърдила пред чужди кореспонденти обстоятелството, че след продължителен арест „не им е предявено обвинение”. Тя оценявала този случай като „отстъпление на българския съд, продиктувано от стратегически съображения”, като „тактически ход преди откриването на европейския форум в София”. На другия ден след освобождаването Николай Колев се срещнал и разговарял с американската дипломатка.

Опит за оказване на въздействие върху някои посолства, с цел да се предизвика тяхната намеса в защита на задържаните членове на „Профсъюза”, предприели няколко дейци на неформални структури, които изготвили и предали в посолство на водеща страна от НАТО копие от изпратената до висши инстанции „декларация”.

По данни на VІ управление – ДС, Едвин Сугарев, н. с. в Института по литература при БАН и Владимир Левчев, поет, издали вторите броеве на самиздатските си списания „Мост” и „Глас”. В тях отпечатали предимно материали от членове на „Клуба” и „иначемислещи”. По повод на забележка, че са възможни санкции срещу него, Сугарев отговарял, че „разчита на подкрепа, а и на популяризиране от радио „Свободна Европа”.

В цех на завод „Аврам Стоянов” – Михайловград, са открити пет надписа с враждебна насоченост. Като автор е установен участник в „Дружеството”. Предстои вземане на отношение.

В хода на провежданите активни следствени действия срещу участници в т. нар. „Варненско-Разградска мюсюлманска секция към независимото дружество за защита правата на човека” са получени нови данни за подстрекателската и друга престъпна дейност на отец Амбарев от Пловдив, активист на „дружеството”. Получил 2000 лева от пратеници на „секцията”, за да уреди свързването им по телефона и предаването на клеветническа информация по радио „Свободна Европа”, както и за „покриване на други разходи на организацията”. Амбарев лично изготвил „декларация” до Държавния съвет на НРБ и Народното събрание от името на „дружеството”, съдържанието на която било предадено по телефона на същата радиостанция. С това осъществил престъпния състав в чл. 273 от НК. Наред с това Амбарев злоупотребил с 4000 лева църковни средства. Срещу него е образувано предварително производство.

На събрание в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН някои от изказалите се, между които М[ихаил] Иванов, член на бюрото на партийната организация, изразили несъгласие с възстановяването на българските имена на потурченото по време на османското владичество население. Иванов предложил да се гласува подготвен от него проект на резолюция, в който се осъжда политиката на партията и правителството по възродителния процес (в VІ управление – ДС има материали за участие на М. Иванов в неформална група през 1985 г., която гравитирала към полската „Солидарност”).

Подобни настроения имало и по време на събрание в Института по органична химия с Център по фитохимия. Някои от сътрудниците застъпили тезата, че в България „има турско малцинство” и отричането на този факт представлявало необективно отражение на действителността.

[За водени следствия срещу младежи, опитали се да преминат нелегално югославската и турската граници – б. съст.]

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Генерал –лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Размн. в 39 екз., Изп.: Ч. Кираджиев, Нап.: Е. Кунева – 1344, 09.09.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 961, л. 51-63 (л. 55-57 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 277

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 754. Екз. № 2

12.9.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(4-10 септември 1989 г.)

София

 

І. ОБЩА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

Тържествените събрания и манифестации в чест на 45-ата годишнина от Социалистическата революция в България преминаха във ведра обстановка.

Органите на МВР осъществиха необходимите мероприятия за обезпечаване надеждна сигурност и здрав обществен ред в навечерието и по време на деветосептемврийските празници. Не бяха допуснати значими враждебни и остри противообществени прояви.

През първите дни след влизането в сила изменението в Закона за задграничните паспорти не са констатирани напрежения, няма струпвания на хора пред службите за издаване на задгранични паспорти, подаването на документи се извършва в спокойна обстановка. В първите четири работни дни паспортните служби в столицата са били посетени от около 4000 граждани, които са подали 800 комплекта документи за издаване на паспорти за пътуване зад граница. Сред тях преобладават служителите, лицата с висше образование и полувисше образование и безпартийните.

Сред населението се разпространяват слухове за предстоящо увеличаване на цените на някои стоки, много от които се задържани по складовете, за да бъдат пуснати по-късно на по-високи цени.

Поделенията на МВР осъществяват необходимите мероприятия с цел недопускане усложняването на обстановката сред лицата с възстановени имена. Продължават мерките за осигуряване на обществен ред в районите около турските дипломатически представителства у нас. Работи се по постъпващи сигнали за извършване на евентуални нелоялни и вражески действия. Осъществяват се разпоредените мерки за стриктен контрол над завръщащи се от Турция български граждани.

 

ІІ. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ

Органите на МВР продължават да извършват целенасочени мероприятия за неутрализиране дейността на „независимите” структури.

Получена е информация за водене на разговори сред „активисти” на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България за необходимостта от промяна в своята „стратегия”. Отчитали като грешка издаването на различни призиви и декларации от името на „клуба”, тъй като това давало възможност и повод за различни институции да прилагат спрямо тях репресивни мерки. Считало се, че в бъдеще трябва да се изготвят отделни документи, които да се подписват от един автор (по този начин „клубът” щял да бъде запазен като цяло). Споделяло се, че формирането и дейността на тази структура било резултат от преустройството в СССР.

В хода на активно провежданите мероприятия са получени данни за нелоялната дейност на отец Амбарев от Пловдив, активист на „Независимото дружество за защита правата на човека в НРБ”. От членове на т. нар. Варненско-Разградска мюсюлманска секция на „дружеството”, чиято дейност подстрекавал, получил 2000 лева, за да уреди свързването им по телефона и предаването на клеветническа информация на „Свободна Европа”, както и за „покриване на други разходи на организацията”. Амбарев изготвил „декларация” до Държавния съвет и Народното събрание от името на „дружеството”, съдържанието на която било предадено по телефона на радиостанцията. Наред с това злоупотребил и с 4000 лева църковни средства. Образувано е следствено дело.

Димитър Томов от Михайловград, активист на „независимото дружество”, на 4 септември т. г. информирал Шийла Байдмън от посолството на САЩ за „пускането на свобода на К. Тренчев и Н. Колев”, което определил като временно заменяне на мярката за неотклонение с по-лека. Американската дипломатка в отговор на проявен интерес от трима западни журналисти достоверно ли е предаденото от Ройтер съобщение за освобождаването на двамата и вярно ли е, че след повече от три месеца арест не им е предявено обвинение, потвърдила информацията, но изказала предположение, че това е „тактически ход” преди откриването на екофорума.

С цел ангажиране посолството на Франция у нас в защита на арестуваните членове на т. нар. Независими профсъюз „Подкрепа” няколко български граждани, сред които Петър Слабаков, Бойко Кофаджиев и Пенка Данаилова, предали копие от „Декларация”, изпратена до Министерството на правосъдието, Главната прокуратура и Върховния съд. След като изтъквали, че организирането на „един такъв съдебен процес е в дисонанс” с приетите на последната сесия на Народното събрание закони, настоявали делото да се гледа публично, при пълна гласност.

Получени са данни, че Едвин Сугарев – н. с. в Института по литература при БАН и Владимир Левчев – поет, са издали вторите броеве на самиздатските списания „Мост” и „Глас”. В тях били поместени предимно материали на членове на „клуба” и „иначемислещи” интелектуалци. Във връзка с възможните санкции по този повод Сугарев заявил, че разчитал на подкрепа, а и на популяризиране от радио „Свободна Европа”.

По време на празниците на изкуствата „Аполония ’89” в Созопол на рецитал на поета Иван Теофилов актьорът Ицхак Финци акцентирал на „нелепиците на нашето време”. Радой Ралин бил обещал съдействие на Финци за реализиране на други „такива” спектакли.

ІІІ. ПОДПОМАГАТЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – др. Т. Живков, № 2 – КД, Размн. в 4 екз., № 3 – др. Г. Атанасов, № 4 – др. Д. Стоянов, № 5 – др. Й. Йотов, № 6 – др. М. Балев, Изп.: Радичков, Нап.: Станкова – 1356, 11.09.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 57-65 (л. 58-61 за извадката). Копие. Втори екземпляр.

 

№ 278

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І - 3016. Екз. ед., 18.9.1989 год.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(11-17 септември 1989 г.)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА [...]

 

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА

По данни на ВГУ – ДС съобщението на агенция „Ройтер” за освобождаването на задържаните през май т. г. членове на „Независимото дружество за защита правата на човека” е привлякло вниманието на много чуждестранни журналисти. Те се обаждали в посолствата на несоциалистическите страни и искали по-подробна информация относно мотивите за задържането и освобождаването им.

В страната пребивават редица кореспонденти на западни средства за масова информация. Очаква се да пристигнат и други.

На 14 септември т. г. е проведена среща на посланиците от страните-членки на ЕИО, акредитирани у нас. Обсъжданията са били съсредоточени предимно около организираната от нашето МВнР обиколка в районите на страната, населени с български граждани, желаещи да пътуват за Турция или завърнали се от там, насрочени за 21 т. м. Същият ден щял да пристигне заместник-държавният секретар на САЩ Къртис Камас, занимаващ се с въпросите за човешките права.

В американското посолство в София продължават да се обаждат или да го посещават български граждани, които се интересуват как могат да получат емигрантски визи за САЩ. Работник от АЕЦ „Козлодуй” (неустановен) поискал съдействие от американски дипломат да му бъде издадена входна виза. Надявал се, че през септември тази година щял да получи паспорт за пътуване зад граница. Български гражданин, кандидат на науките, който работел в Института по философия на БАН, поискал съдействие за специализация в САЩ.

Поради нарасналия брой български граждани, желаещи да пътуват за Гърция, съставът на консулската служба към посолството в София е увеличен с още 2 души.

Получените от Шесто управление – ДС и Софийско градско управление данни потвърждават задълбочаването на тенденцията към обединителни действия между членовете на отделни неформални групи. Продължават срещите на техни активисти с журналисти от западни средства за масова информация и предаването им на материали за публикуване.

Особено активни в това отношение са членовете на „Екогласност”. Документите на „движението”, преведени на руски и английски, се разпространявали „по света” и според ръководството тази дейност трябвало да се засили. Основната задача била международното разгласяване съществуването на сдружението с оглед предстоящия екологичен форум в София. Установени са контакти със сродни движения в Полша, СССР, Унгария и ГДР, на които са изпратени програмната декларация и призивът на”Екогласност” с молба за помощ и съдействие по време на екофорума за избиране на Петър Берон (член на управителния съвет) за изпълнителен секретар на срещата.

На 7 септември Петър Слабаков, председател на „Екогласност”, дал интервю пред двама италиански граждани, представили се като журналисти от вестник „Епока” (Генуа). Получени са проверени данни, че активистите на ”Дружеството” имат намерение да проведат сбирка на 23 септември т. г. в местността „Петрохан”, на която да поканят представители на НПС „Подкрепа” и клуб „273”. Провеждат се мероприятия за доразширяване на информацията, за разколебаване от участие и недопускане провеждането на събирането.

Преобладаващата част от студентите от ІІ курс на ВИАС, обсъждайки процеса на преустройството и икономическото положение у нас, се изказвали скептично за тяхното по-нататъшно успешно развитие. Изразявали неудовлетворение от липсата на реални резултати, критикували преструктурирането на предприятията във фирми, което според тях с нищо не променяло съществуващото положение. Двама студенти дори заявили, че ако до 2-3 години не настъпят желаните промени, щели да върнат партийните билети. Доловени са недоволства от слабата организация на бригадите.

Шесто управление – ДС работи за разширяване и проверка на данни, че студент от Философския факултет на СУ „Климент Охридски” обработвал свой колега да участва в създаването на „Независим студентски профсъюз”. Възложил му да състави проект за устав на организацията и го убеждавал, че били „назрели условията и имало подходящи хора” за такава дейност.

На 11 септември т. г. беше заловен на местопрестъплението извършителят на враждебна анонимна дейност – Калоян Кирилов Харисков, 25-годишен, жител на Карлово, студент пети курс по философия на СУ „Климент Охридски”, член на ДКМС. Установено е, че последният е автор на неколкократно изписаните надписи с остро враждебно съдържание на различни места в Народната библиотека „Кирил и Методий” в края на август и началото на септември т. г. При претърсване в квартирата на Харисков и на приятелката му, която, по негово твърдение, го охранявала по време на изписването на надписите, не са намерени материали с вражеско съдържание. Предвиждат се мерки за доизясняване дейността на Харисков и установяване на евентуални съучастници.

 [За хулигански прояви на младежи – побои над мирни граждани след употреба на алкохол – б. съст.]

РЕЛИГИЯ И РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ [...]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ - МВР

Генерал-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Изп.: Н. Пенков, Нап.: Т. Станкова, Маш. № 1372, 17.09.1989 г. Размн. в 39 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 961, л. 64-76 (л. 65-67, 68-71 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 279

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 773. Екз. № 2

19.9.1989 год.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(11-17 септември 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

През изтеклата седмица в обстановката в страната не са настъпили съществени изменения. В обектите на икономиката и населените места не са констатирани произшествия и груби нарушения на обществения ред.

С интерес се посреща постановлението на Министерския съвет за по-нататъшното развитие на млечното животновъдство. Споделят се оценки, че с този документ се създават реални условия в развитието на този отрасъл и в задоволяването потребностите на населението. Сред селскостопански труженици открито се изразяват задоволство и намерения да се възползват от предоставените от постановлението възможности.

През последните дни се засилват коментарите за предстоящо увеличаване на цените. Разпространяват се и спекулативни твърдения, че „голямото увеличение на цените щяло да бъде замаскирано с нищожно увеличение на заплатите”. Получават се данни, че лица от различни обществени слоеве, страхувайки се от инфлация, се стремели да превърнат спестяванията си във валута, недвижими имоти и други ценности.

Обстановката в районите с компактни маси лица с възстановени имена е без съществени изменения. В голяма част от това население се съхранява настроението за заминаване в Турция. Продължават да постъпват данни за изразено негативно отношение към тях от граждани и трудови колективи. Органите на МВР продължават да осъществяват оперативни и превантивни мероприятия с цел недопускане усложняване на обстановката.

 

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ

Получената в органите на МВР информация показва активизиране и разширяване на дейността на т. нар. Движение „Екогласност” за международно разгласяване на съществуването си с оглед предстоящата екологична среща в София. На сродни движения в Полша, Унгария и ГДР се изпратени програмни декларации и призив на „Екогласност” с молба за съдействие за избирането на Петър Берон (член на Управителния съвет) за изпълнителен секретар на срещата. За целта 5-членна група активисти на „движението” посети някои социалистически страни в началото на септември т. г. В коментар за пътуването те споделяли, че на полско-чехословашката граница им били иззети материали и документи, получени от информационния център на „Солидарност”. Заявили, че изготвеният от ръководството на „Екогласност” документ, предназначен за „Солидарност”, бил подписан от името на „Комитет за българо-полско екологично сътрудничество”.

На 7 септември Петър Слабаков дал интервю на двама италианци, представили се за журналисти. Те се интересували от програмата, целите и задачите на „движението”, има ли свои издания, стреми ли се към публични и демонстративни прояви и др. Изразили желание да се срещнат с Нешка Робева. Искали имената и на други членове на „Екогласност”, които имали проблеми поради участието си в нея. Слабаков и съпругата му подробно разяснили плановете за бъдещата дейност на „движението”, разказали за отношението на властите и затрудненията, които им се създавали.

В последните дни ръководството на „Екогласност” търсело начин да изпрати двама свои представители на Международна конференция на екологични движения от Източна Европа, откриваща се на 22 септември в Ерфурт – ГДР. Очаквали се и покани за 4-5 души за участие в екологична конференция в началото на ноември в Рим. Безпокояли се, че на Европейската екологична среща в София правителството „с цената на всичко” нямало да ги допусне, но считали, че тя била „най-големият им шанс” и нищо не трябвало да ги спира.

В органите на МВР се получиха данни за замислена от активистите на т. нар. Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ сбирка, която ще се проведе на 23 септември т. г. в местността Петрохан. На сбирката трябвало да бъдат разгледани някои организационни въпроси на „дружеството”, както и да се обсъди създаването на „федерация”, обединяваща „дружеството”, „профсъюза” и някои сродни организации. Вземат се мерки с оглед недопускане провеждането на сбирката.

След освобождаването му под гаранция Николай Колев – член на ръководството на т. нар. Независими профсъюз „Подкрепа”, посетил Радой Ралин, с когото разговарял главно за „творческите” си планове. Ралин изтъкнал, че навремето и той бил подлаган на такива „гонения” и го насърчавал да пише и изпраща стиховете си до различни издания, дори когато е сигурен, че няма да ги публикуват – по този начин щял да си осигури „морално предимство пред цензорите”. Двамата обсъждали „асимилаторската” политика на правителството спрямо „турците”, която датирала от 1947 г. и била „поставена в действие” още от Георги Димитров.

[За мероприятие на евангелистката църква, активизирането на задграничните религиозни центрове и опити за осъществяване на тяхна дейност в страната – б. съст.]

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размн. в 5 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Д. Стоянов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – М. Балев, № 7 – Гр. Филипов, Изп.: Д. Пенков, Нап.: М. Савова – 1414, 18.09.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 94-101 (л. 95-99 за извадката). Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 280

СЕКРЕТНО!

(САМО ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО)

771-2/18.9.1989 г.

Приложено, изпращам ви „Някои съображения за развитието и дейността на т. нар. „независими” структури в НРБ”.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Д. Стоянов, № 2 – КД, Размн. в 3 екз., № 3 – Й. Йотов, № 4 – П. Младенов, № 5 – Ив. Панев, Изп.: Радичков, Нап.: Савова – 1375, 18.09.1989 г.

 

СЕКРЕТНО!

 

НЯКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО И ДЕЙНОСТТА НА Т. НАР. „НЕЗАВИСИМИ” СТРУКТУРИ В НРБ

 

Възникването на различните самодейни групи и организации в нашата страна стана в резултат на сложните и противоречиви процеси, протичащи в социалистическата общност и света през последните няколко години. Досегашният опит от дейността на подобни структури в други държави, където те бяха изградени значително по-рано, показва широк диапазон в същността и преследваните от тях цели – от изцяло позитивни до определено реакционни.

Обявилите се у нас т. нар. „независими” структури и досегашните им изяви могат да се причислят като недобронамерени, спекулативни по отношение промените в обществено-политическия живот в страната и с открита опозиционна насоченост. Основание за такава оценка дават както преследваните от тях цели, така и конкретно осъществените действия.

Прикривайки се зад определени постановки на Юлската концепция за преустройството, зад хуманните, общочовешки и благородни цели за опазването на гражданските права и свободи, разширяване на гласността и демокрацията и решаването на екологични и други актуални проблеми, те започнаха да провеждат атаки срещу същността и темповете на преустройство в страната, стремяха се да създават недоверие към вземаните и осъществявани партийни и държавни решения.

Трябва да се отчете, че лидерите на „независимите” структури, които са хора с определен политически усет, използваха в психически план както новата атмосфера, създадена от преустройството в СССР и някои обществени процеси в Полша, Унгария и други страни, така и естественото желание на представителите на интелигенцията да бъдат в челните редици по обосноваване на необходимостта от въвеждане на нещо ново, нещо по-различно от съществуващата социална практика. Наред с това те умело използваха обективната неангажираност на интелигенцията с решаването на конкретните социално-икономически задачи за провокиране на остри критики по актуални проблеми на икономическото, социалното и политическото развитие на страната. Затова наред с лицата с нереализирани амбиции и нечисти подбуди, в състава на „независимите” структури се оказаха и много лица, водени по тяхна преценка от вътрешни, добронамерени убеждения за лична съпричастност в обновителните процеси.

Извършените от активистите на тези формирования до настоящия момент опити за разпространяване на отделни документи, брошури, информации, организирането на гладни стачки, протестни акции, ангажирането им с остри критични действия по проблемите на единението на българската нация, интензивните им контакти със западните пропагандни центрове и вражеска емиграция разкрива антисоциалистическата им същност, стремежа им за ревизия на социалистическия модел на развитие, за дискредитиране на преустройствените процеси, за противопостяване на партийното и държавното ръководство.

В крайна сметка всичко това послужи като обединителна основа на иначе различните по схващания участници в неформалните структури, очерта демагогията между афишираните и действително преследваните цели, зад които не на последно място прозират личните и користните им цели за задоволяване на техните политически и професионални амбиции.

Социалната и политическата позиция на членовете на „независимите” структури и досегашните им прояви дават възможност да се изведат някои нови акценти в дейността им.

Първо. Засилва се стремежът за разширяване на социалната база и увеличаване влиянието върху различните обществени слоеве в страната.

Цели се увеличаване на социалния периметър на лицата, които се ангажират с подписването на подготвяните от „независимите” структури декларации, обръщения и други материали с опозиционно съдържание.

„Клубът” привлича съмишленици сред студентите и младите представители на интелигенцията. Неговата ориентация е към търсене на съидейници и съмишленици от средите на видни и авторитетни дейци на духовната сфера, имащи широки връзки с представители на държавни, обществени и други официални организации, с цел проникване и печелене на позиции в тях. В цялостната си дейност активистите на „клуба” се „стремят” да покажат, че действат като органическа част от партията, от най-напредничавите среди на интелигенцията, загрижени за бързото провеждане на преустройството и за съдбата на България. Това определя и значението на „клуба” като неформална структура с възможности за влияние в средите на интелигенцията и младежта.

„Дружеството” и „профсъюзът” се опитват да проникнат в по-широките среди на работниците и селяните.

Очертава се вероятност за създаване на филиали и секции на „независимите” структури и в други населени места. Възможно е възникването на асоциирани или самостоятелни групи: за контрол по спазване и защита на Виенските споразумения и правата на човека (по подобие на вече обявените „Комитет 273” и „Клуб 52-54”), за защита на Конституцията, с екологична и религиозна насоченост, за гласност и демокрация, за протурска, промакедонска и друга националистическа основа. Лидерите на „неформалните” структури разбраха, че най-податливи на техните призиви сега са българите мюсюлмани. И неслучайно, по-категорично се откроява стремежът им за противопоставяне на процесите на единението на българската нация и заставане на протурски позиции по отношение на българите мюсюлмани.

След значимото влияние, което оказаха „независимите” структури върху националистически настроени лица с възстановени имена (филиали на „дружеството”, самостоятелни структури) и направените декларации и интервюта, продължава ангажирането на активисти на тези структури с критични оценки и изявления. Има данни за насочването им и към лица, възстановили имената си през 70-те години от Лудогорието и района на гр. Гоце Делчев.

С тези спекулативно-хуманистични позиции те желаят да дискредитират България пред световната общественост и да попречат на решаването на важни и дълготрайно действащи интереси на единението на българската нация.

Второ. „Независимите” структури станаха рупор на антибългарската пропаганда на западните централи и тяхната дейност все по-умело се дирижира от западни дипломати и емисари.

Някои дипломатически представители, особено от посолствата на САЩ, Великобритания, Франция, ФРГ, Холандия и Турция, политически и други дейци от западни държави, журналисти и други временно пребиваващи у нас чужди граждани, все по-активно и открито подбуждат и насочват дейността на „неформалните” структури и подкрепят техните активисти с цел укрепване на позициите, съгласуваността в действията и разширяване материално-техническата им база.

Западните средства за масова информация и най-вече вражеските радиостанции продължават т. нар. „телефонна публицистика”, използвайки като кореспонденти членове на „неформалните” структури за увеличаване на тяхната популярност и самочувствие, даване на напътствия, героизиране на „репресираните” и упражняване натиск върху властите чрез спекулации с международните договорености.

Въз основа на Виенските договорености българската вражеска емиграция, национални и международни неправителствени организации на Запад се опитват да разширят каналите за проникване в страната. След влизане в сила изменението на Закона за задграничните паспорти може да се очаква засилване на преките връзки между членовете на „независимите” структури и дейци на вражеската емиграция, обмена на информация и литература.

Трето. Нараства стремежът за осъществяване на контакти със сродни движения и организации в чужбина.

Увеличават се сондажите за интернационализиране дейността на „неформалните” структури чрез обединяване, главно за практическа дейност, със самодейни сдружения както в социалистическите, така и в други страни, за включване в международни организации с аналогична насоченост и за участие в различни форуми с цел утвърждаването им и дискредитиране на официалните институции у нас.

Възможно е да се проявят по-конкретни инициативи и се предприемат опити за организиране или участие в международни срещи на такива групи.

Очаква се някои от тях, особено с екологична насоченост, да настояват за участие в паралелни мероприятия по време на Екофорума в София през есента на т. г. и противопоставяне на нашата официална делегация.

Членовете на „Екогласност” в нашата страна предадоха в посолството на САЩ в София документ за разпространяване сред официалните и неофициални участници в Екофорума.

Четвърто. Засилват се опитите за единодействие по отделни актуални проблеми и инициативи на „неформалните” структури, съчетани с тенденция за организационно обединяване и използване на нови форми на действие.

Разширяват се съществуващите намерения за обединяване на някои от „неформалните” структури или отделни групи и лица от тях в движения за реформи в страната върху основата на еднаквите им позиции по редица въпроси на вътрешната и международната политика.

Все повече стават опитите за организиране на публични прояви (митинги, шествия, сказки,, гладни” стачки и др.) с привличане на членове от различни „неформални” структури и други лица, които формално не са съпричастни към тяхната дейност. За такива изяви предварително се информират и канят журналисти, дипломати и други временно пребиваващи у нас граждани на западни страни.

Тенденцията е при подготовката и провеждането на подобни действия да се съобщава предварително и на чуждите радиостанции, чрез които е възможно, както показва опитът на Полша, да се осъществява организираща и координираща дейност.

Обединяването засега се изразява предимно в общи действия и прояви, но може да се очакват в бъдеще и опити за формално организационното му осъществяване.

Потенциално възможни центрове за подобно обединение са и могат да бъдат „клубът” и „Екогласност”.

В своите програми „независимите” структури напоследък все по-активно афишират и прокламират общочовешки, извисени и демократични цели за спазването на гражданските права и свободи, разширяването на гласността и народовластието.

Разширява се и ескалира темата за „потъпкването” на основните човешки права и гражданските свободи, за „засилване” на социалната несправедливост в страната и особено за „привилегированото” положение, включително по отношение на закона и контрола, на управленския апарат и лицата от близкото му обкръжение.

Пето. Засилва се самиздатската дейност, включително и на опитите за организиране издаването на печатни органи от името на „неформалните” структури, каквито намерения и отделни действия вече има от страна на активисти на „клуба”, „Екогласност”, „профсъюза” и „дружеството”.

Очаква се подготвяне и разпространяване на материали по проблеми от близкото историческо минало – процесите срещу Трайчо Костов и Никола Петков, както и по други проблеми, с цел търсене на възможност за оклеветяване на партийното и държавно ръководство.

Активистите на „клуба” и „Екогласност” се домогват към пробиви в средствата за масова информация у нас и в други социалистически страни, като засега пишат и разпространяват теоретични и други материали, предимно в интелигентските и младежки среди.

Новите акценти в намеренията и действията на „неформалните” структури показват, че по същество техният стремеж е да отиват към все по-открита конфронтация с провежданата от партията и правителството политика, да създават обществена атмосфера на неверие, нихилизъм и отричане действителността в НР България и към всичко, което е направил и постигнал нашият народ през изминалите 45 години от 9.ІХ.1944 г.

В условията на предприеманите мерки за активно изпълнение задачите на преустройството и единението на българската нация, неутрализирането на вражеската и нелоялна дейност на активистите от т. нар. „независими” структури придобива особена значимост и актуалност.

Във връзка с това органите на МВР, в рамките на техните компетенции, провеждат дейност, насочена към:

-        придобиване на данни, изобличаващи действителните намерения и дейност на екстремистки настроените активисти на НС, като специално внимание се обръща на връзките им с дипломатическите представители и чужди емисари, с вражеската емиграция и подривните радиостанции, със сродни структури с враждебна насоченост, включително и в социалистическите страни;

-        Предоставяне на изпреварваща информация за подпомагане на политическите и административни мерки на партийните, държавните и обществени органи за прилагане на диференциран подход в отношението и мерките към различните категории членове на „неформалните” структури и дейци на бившата земеделска опозиция;

-        Провеждане на оперативно-следствени действия за установяване на враждебно-престъпна дейност и компрометиране на лицата, осъществили контакти с представители на турските и други специални служби;

-        Активизиране на съвместната работа с останалите компетентни органи по опазване на социалните слоеве и групи, към които „неформалните” структури се насочват за разширяване на социалната си база и влияние;

-        Недопускане публични демонстративни прояви на структурите и гравитиращите към тях лица във връзка с международни и вътрешни форуми, годишнини, чествувания и други прояви у нас и в чужбина (екофорума в София, създаването на „клуба”, Декларацията по правата на човека и т. н.);

-        Установяване на контакти с някои от активистите на „неформални” структури от служители на МВР и представители на партийни, държавни и общественополитически органи и организации, с цел оказване на положително влияние върху тях.

В сегашния етап на вътрешните и международните отношения на страната е необходимо да се ограничат до възможния минимум откритите мерки на органите на Държавна сигурност по „неформалните” структури, а когато това е наложително, те да се провеждат легендирано, преди всичко като изпълнение на задачи по опазване на обществения ред.

За възпрепятстване възникването на нови „неформални” структури с опозиционна насоченост, за ограничаване и неутрализиране дейността на вече създадените, предлагаме:

1. На основата на Юлската концепция за изграждане на високоразвито социалистическо общество в страната под ръководството на партията да се разработи цялостна програма за извеждане патриотичната тема на преден план.

2. Секретариатът на ЦК на БКП, ако намери за целесъобразно, да утвърди политически съображения за отношението и работата на партийните, държавните и обществени органи и организации по вече обявените „неформални” структури и по самодейните сдружения, които ще възникнат в бъдеще, като се определи границата между позитивното и враждебното в тяхната дейност.

На тази основа да се разработи закон за създаването и дейността на самодейните сдружения, а до неговото приемане да се издаде Указ на Държавния съвет на НРБ по тези въпроси.

3. На основата на новото законодателство да се обсъди възможността и целесъобразността за лишаване от българско гражданство на някои лица – родоотстъпници, поставили се в услуга на чужди вражески централи.

4. Да се предприемат допълнителни практически мерки за активизиране на официалните обществени структури и трудови колективи по актуалните проблеми на преустройството в нашата страна и по този начин да се отнеме възможността за инициативи от страна на „независимите” структури.

За решаването на тази задача в ускорени срокове да се пристъпи и към изграждане на обществени клубове, дружества, клубове по интереси и други форми, в които творци, научни работници и младежи да обсъждат конкретни въпроси на преустройството, екологията, защитата на социално слабите и уязвими групи (стари хора, изоставащи деца), здравеопазването, спорта и т. н.

5. Значително да се повиши ролята и мястото на научните институти и звената към тях за социалистически анализ на „неформалните” структури и самодейните сдружения въобще.

6. Да се разработят и осъществят комплексни мерки за противодействие срещу организираната и подривно-пропагандна дейност на радиостанция „Свободна Европа” и другите западни подривни центрове.

7. Административните ръководства на учрежденията, където работят членове на „неформалните” структури, да предприемат спрямо тях мерки върху основата на диференциран подход – ангажиране и предоставяне на възможности за по-широка творческа и обществена изява на позитивно настроените в рамките на ведомствата и обществените организации и постепенното им изолиране от „неформалните” структури, а към екстремистките и стоящи на враждебни позиции – административни наказания и отстраняване от работа.

8. Да се набележат по-конкретни мерки за подготовка и активно използване на създадените политически отряди на партийните, държавни и други органи за водене на политическа и идеологическа дискусия в новите условия.

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Д. Стоянов, № 2 – КД, Размн. в 3 екз., № 3 – Й. Йотов, № 4 – П. Младенов, № 5 – Ив. Панев, Изп.: М. Радичков, по материали на VІ у-ние ДС, Нап.: Савова – 1377, 18.09.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 81-93. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 281

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 779. Екз. № 3

19.9.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Нови данни за замисли и намерения на активисти и членове на т. нар. Движение „Екогласност”

 

В органите на МВР постъпи информация за проведено на 15 септември т. г. поредно събрание на т. нар. Движение „Екогласност” с участието на около 40 души членове и гости. По инициатива на „ръководството” на движението (Петър Слабаков, Александър Каракачанов и Георги Аврамов) били обсъдени предстоящи акции и изяви с цел неговото популяризиране у нас и в чужбина.

Във връзка с предстоящата Европейска среща по проблемите на екологията била издигната задачата, „да се покаже, че „Екогласност” съществува и че властите в България пречат на неговата дейност за преодоляване на екологичните неблагополучия в страната”. Възнамерявали да продължат усилията (в т. ч. и чрез международните си контакти) за налагане кандидатурата на Петър Берон за изпълнителен секретар на Екофорума. Решено било на официалната българска делегация да не се предоставя никаква екологична информация, събирана от членовете на движението. Обсъдени били трудностите при набирането на необходимите данни за подготовка на самостоятелен доклад на движението за Екофорума. Възникнали колебания за възможността такъв документ да бъде подготвен. По предложение на Стефан Гайтанджиев щял да бъде изготвен проект за „Европейски екологичен пакт”, който да бъде разпространен сред делегациите на срещата.

Ръководството на „Екогласност” оценило като много резултатни осъществените контакти със сродни организации от социалистически и капиталистически страни. Положителна била и оценката за посещението и разговорите на Слабаков, Каракачанов, Аврамов, Д. Кюранов и Д. Петров в английското посолство. Решено било в скоро време да се осъществи такава среща и в посолството на ФРГ, от което според Д. Кюранов била получена покана. Г. Аврамов съобщил, че за популяризиране съществуването на движението някои негови документи били преведени на руски и английски и били изпратени на подобни структури в чужбина. Споделил, че в тази насока срещали трудности поради нежеланието на много от организациите зад граница да контактуват със структура, която не е регистрирана официално. Това се отнасяло най-вече за съветските организации „Екофонд”, „Зелена вълна”, „Да спасим мира и природата”, с чиито лидери се бил срещнал Цветан Карадашеев.

На сбирката било обсъдено и предложение за разработване на проектозакон за опазване на природната среда, който да бъде внесен в Народното събрание като алтернатива на съществуващите досега нормативни решения. По предложение на Вероника Николова било прието обръщение до Народното събрание за изменение на чл. 273 от Наказателния кодекс на НРБ (засягащ разпространението на неверни твърдения, от естеството да създадат недоверие към властта или да внесат смут в обществото), поради това че той бил по-строг за гражданите, отколкото за организациите.

За членове на „Екогласност” били приети нови 10 души, с които общият им брой станал 79.

Органите на МВР продължават целенасочените оперативни мерки за изясняване на плановете и намеренията на активистите на „Екогласност” и пресичане на акциите им за дискредитиране на нашата държава и нейната екологична политика на предстоящата Европейска среща в София. Работи се и по получени данни за подготовка на среща между ръководствата на „Екогласност” и т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 3 екз. № 1 – Д. Стоянов, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 2 екз. № 4 – Й. Йотов, № 5 – Гр. Стоичков, Изп.: Д. Пенсов, Нап.: М. Савова – 1393, 20.09.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 108-110. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 282

СТРОГО СЕКРЕТНО

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

783. Екз. № 3, 20.9.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я ОТНОСНО: Намерения на И[зменника на]Р[одината] Румяна Димитрова Узунова да посети България

 

На 7.09.1989 г. в посолството на НРБ във ФРГ е постъпило искане за издаване на входна виза на ИР Румяна Узунова – журналист в радио „Свободна Европа”. Поводът за исканата виза е намерението за изпращането й в нашата страна за отразяване на предстоящия „Екофорум”. След осъщественото невъзвращенство и назначаването й на работа в радио „Свободна Европа” Румяна Узунова започна систематичното разработване на материали, съдържащи хули и клевети срещу социалистическия строй в нашата страна и политиката на БКП. Основен обект на нейните материали до 1988 г. бяха главно въпроси на идеологията, културата, литературата и изкуството.

От края на 1988 г. Румяна Узунова установи активни контакти с активисти и членове на т. нар. „независими” структури, чрез които събираше информации за техните политически позиции, замислени и извършени действия, членски състав, предприети мерки за неутрализирането им от партийни и държавни органи и пр. С изключително усърдие и постоянство, чрез преките си телефонни контакти и подготвените и излъчени от радио „Свободна Европа” материали тя се превърна в активен пропагандатор и координатор на дейността на „независимите” структури, подсказваше насоките на тяхната работа, играеше роля на свързващо звено между отделни групи, подпомагаше установяването на контакти с вражески емигрантски организации.

Острата антибългарска насоченост на Румяна Узунова особено активно се прояви и по проблемите на единението на българската нация. Чрез поредицата от материали и телефонни разговори с лидери на неформални групи, създадени от лица с възстановени имена, тя отричаше партийната и държавна позиция, поддържаше идеята за признаване наличието в нашата страна на турско малцинство, разпалваше националистически чувства и верска ненавист в част от това население.

Активната вражеска и нелоялна дейност на Румяна Узунова по своята същност е насочена към подриване на обществено-политическия строй в страната и всяване на недоверие в органите на властта и ръководството на държавата. За реализирането на тези си цели тя продължава подготвянето и излъчването на остри клеветнически материали, в някои от които самоволно преиначава събраната информация. Редица от тези материали се посрещнаха с възмущение и недоволство от немалка част от българските граждани. Има данни за конкретни контакти на Румяна Узунова, в които категорично се отхвърля обективността по предложените от нея материали.

Изпращането на Румяна Узунова в нашата страна като журналист вероятно ще бъде използвано от нея за опити за установяване на преки контакти с редица членове на „независими” структури с цел активизиране на тяхната вражеска и нелоялна дейност. Наред с това считаме, че допускането в страната на известната с антибългарската си позиция журналистка ще породи недоволство сред значителна част от българската интелигенция и другите социални слоеве. Предвид на това предлагаме да се прецени целесъобразността от даване разрешение за посещение в страната на Румяна Узунова.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – памет, № 3 – к. д., Размн. в 1 екз., № 4 – Д. Стоянов, Изп.: М. Радичков, Нап.: И. Гюнова – 1397, 20.09.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 111-113. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 283

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І - 3102. Екз. ед.

25.9.1989 год.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(17- 24 септември 1989 г.)

София

 

ОБЩА ПОЛИТИЧЕСКА И ОПЕРАТИВНА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

[За обстановката сред “лицата, възстановили имената си” - б. съст.]

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ В СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА

Получените във ВГУ данни показват, че по повод предстоящото провеждане на „Екофорума” е нараснал интересът на някои дипломати и журналисти от западните капиталистически страни, акредитирани в НРБ, към дейността на неформалните структури у нас. Стремят се да установяват контакти с членове на „Екогласност”, проучват характера и насочеността на подработените от негови привърженици документи – „Програмна декларация на движението” и „Апел”. Събират сведения за задачите и дейността на „Клуб 273”.

Висш американски дипломат изразил мнение, че „въпреки усилията на режима да задуши различните групи, борещи се за правата на човека, в това отношение не е постигнат пълен успех”. Те продължават да действат и привличат вниманието на западните посолства. Забелязва се силен стремеж у някои от тях да си сътрудничат. Поради това, че „Екофорумът” ще се проведе в България, според отделни дипломати се създавали благоприятни възможности „някои от тези групи да се изявят повече и координират по-добре дейността си”. Очаквало се властите да положат всички усилия за недопускане присъствието на техни членове на това международно мероприятие.

Активистите на някои неформални структури у нас продължават подготовката да използват за свои цели срещата по опазване на околната среда в София. Особено интензивна дейност в това отношение развиват активистите на „Екогласност”. На поредното им събрание присъствали 40 членове и гости. Обсъждал се въпросът трябва ли да се организират митинги, демонстрации и други публични изяви по време на „Екофорума”. Засега се наложило мнението евентуални масови акции да се организират не от името на „Екогласност”, а от отделни негови представители. Щял да бъде изготвен проект на „Европейски екологичен пакт”, който да се разпространява сред делегациите на срещата в София. На сбирката били приети още десет членове, с което общият им брой достигнал 79. Било предложено да се работи и по проектозакон за опазване на околната среда, в който да се предвиди правото на референдуми и допитвания до обществеността при решаване на екологичните въпроси, както и да се въведе понятието „екологично престъпление”.

Наблюдава се и активизация на представителите на други „независими” структури у нас във връзка с „Екофорума”. Членове на НПС „Подкрепа” на своя сбирка определили задачите и мероприятията, които смятали да проведат по време на екологичната среща. Решено било да се съдейства изцяло на „Екогласност”.

По повод освобождаването на д-р Тренчев и неговите съмишленици под гаранция членове на „Клуба” и „Екогласност” се изказали в тесен кръг, че това е „своеобразна победа над консервативните сили в репресивния апарат на страната ни”.

На проведения в началото на септември т. г. в СССР Първи фестивал на клубовете по фантастика от социалистическите страни българските участници Румен Иванчев, Любомир Николов и Атанас Славов направили нелоялни изказвания за действителността в България и политиката на Българската комунистическа партия. Интелигенцията била подложена на гонения от властите, политическата ситуация била крайно нестабилна и „предстояли гладни години”. Наш участник установил близки контакти с представител на обществото „Памет”.

В СГУ се работи по сигнал за изразени намерения на младеж да създаде „Национална демократична партия”.

 

БИВША ЗЕМЕДЕЛСКА ОПОЗИЦИЯ И ВРАЖЕСКА ЕМИГРАЦИЯ

На сбирка в Пловдив четирима бивши опозиционери обсъждали целесъобразността и възможността за създаване на „Комитет” и какви да бъдат насоките на бъдещата им дейност. Възприето било становището засега да заемат „изчаквателна позиция” и да не предприемат никакви прояви. Впоследствие ИР [изменникът на родината – б. съст.] Христо Чорелов, лидер на „Българския национален комитет”, уведомил един от опозиционерите, че на предстоящо събрание на емигрантската организация възнамерявал „да постави много остро въпроса защо се възпират хората в България за действия”. Продължават мероприятията за компрометиране на инициаторите за консолидиране на бившата опозиция.

В Четвърто управление – ДС е получен сигнал, че в книжарницата на бул. „Г. Димитров” в Плевен е изложена книгата „Никола Петков” от Ценко Барев. Книгата не се продавала, а се давала за четене само срещу паспорт. Много хора от местното ръководство на БЗНС вече са я вземали. Информирани са Общинско управление на МВР – Плевен, Шесто управление – ДС, ВГУ.

 

ВРАЖДЕБНА АНОНИМНА ДЕЙНОСТ

Продължава разпространението на анонимни материали с вражеско съдържание. Върху две обществени сгради в Габрово са изписани хули срещу правителството. По витринни стъкла на магазини в Пловдив са открити 10 надписа „Гласност, демокрация, свобода”. На 6 места в централната част на Варна са изписани текстове с антисоциалистическо съдържание, сърп и чук и фашистки символи. Заведени са ДОИ.

По пощенски канал са прихванати три анонимни писма – в Плевен, адресирано до председателя на Държавния съвет, със заплахи за терор, ако до 10 октомври т. г. не бъдат помилвани всички затворници с присъди от 3 до 5 години лишаване от свобода; от София, изпратено до посолството на СССР, с хули срещу отговорен партиен и държавен ръководител, за „нарушаване правата на човека”; и материал от Габрово до в. „Земеделско знаме”, озаглавен „Призив-обръщение” до ЦК на БКП, с искания за промени в обществено-политическия живот. Направление „Т” и Седми отдел на Шесто управление оказват помощ по разкриване на авторите.

На 29 август т. г. във входовете на жилищни блокове в Пловдив са открити 147 екземпляра на печатна брошура, озаглавена „Има ли днес в България гласност, демокрация и преустройство”. В нея авторът чрез тенденциозни сравнения на жизнения стандарт в България, Белгия и други западни страни отрича завоеванията на социализма и прави извод, че у нас било невъзможно да се постигнат положителни промени. Дава указания как „с мирни средства” да се води борба за „възстановяване на истинската народна власт в България”. Установено е, че автор на брошурата е Илия Славов Стефанов, назавръщенец от 1973 г., живее в Брюксел, роден през 1940 година, с висше техническо образование. Материал с подобно съдържание е изпращал и през минали години, като използвал адреси, взети от телефонните указатели или наши ежедневници. Внасянето и разпространението у нас най-често извършвал чрез белгийски туристи, посещаващи страната.

НЕБЛАГОПОЛУЧИЯ В НЯКОИ ОТРАСЛИ НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Екз. ед. – др. Министър, Размн. в 39 екз. и изпратена по списък, Изп.: Н. Ненков, Нап.: И. Гюнова – 1409, 23.09.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 961, л. 77-89 (л. 80-82 за извадката). Оригинал. Машинопис.

№ 284

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 795. Екз. № 2

26.09-1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(17-24 септември 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

Обстановката в страната е без съществени изменения. [Съдържа информация относно това, че е констатирано „повишаване на социалното напрежение във връзка с влошената екологична обстановка в страната”, че обстановката в районите с компактни маси „лица с възстановени имена” остава непроменена, че не са извършени „остри вражески прояви”, че продължава „нежеланието на трудови колективи да приемат на работа „пътували” до Турция български граждани – б. съст.]

 

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕРЕС И ОЦЕНКИ НА ЗАПАДНИ ДИПЛОМАТИ

Органите на МВР продължават да провеждат целенасочени мероприятия за придобиване на информация за намеренията и дейността на „независимите” структури у нас с цел оказване на неутрализиращо въздействие. Особено внимание се отделя за установяване замислите на ръководството и членовете на т. нар. Движение „Екогласност”, които продължават опитите за активизиране и разширяване на дейността си във връзка със срещата за опазване на околната среда.

Постъпиха данни, че ръководството на „Екогласност” имало намерение да покани около 40-50 представители на аналогични движения от ЧССР, ГДР, Полша, ФРГ и по време на екофорума да им осигури екскурзия из страната за посещение на екологично замърсени обекти. Щели да се подготвят и за евентуалното участие в мероприятия, свързани с екологичната среща, в подкрепа на каузата на „движението”. В това отношение се разчитало на контактите, създадени при посещението в началото на септември на група активисти на „Екогласност” в някои социалистически страни. Има данни за такива контакти с „крилото на зелените” от „Солидарност”, с отговорника за Източна Европа за „зелените” от Франция и от Италия, с екологични организации от ГДР и СССР. Във вестник „Газета въйборча” – орган на „Солидарност”, била поместена статия за „Екогласност”, описваща проблемите на нейното функциониране и съобщение за създаване на „Комитет за българо-полско екологическо сътрудничество”.

Предстоящият екофорум ангажира вниманието на представители и на други „независими” структури. Членове на ръководството на т. нар. профсъюз „Подкрепа” на своя сбирка определили задачите и мероприятията, които смятали да проведат по време на екологичната среща. Считали, че тя трябва да се ползва за популяризиране на „независимите структури” у нас, включително и с четири „екотаксита”, шофирани от членове на „Подкрепа”, които през дните на екофорума да возят активисти на „движението”. Активисти на „независимия профсъюз” търсели зала за изнасяне на сказка по материали на „Екогласност”.

Във връзка с екологичната среща в София се засилва интересът на някои западни дипломати, акредитирани у нас, към дейността на „независите” структури.

Вторият секретар по културните въпроси и печата при посолството на ФРГ Ал. Новак поканил на 19 септември т. г. Деян Кюранов като активист на „Екогласност”, за да се запознаел с концепциите им по отношение на опазването на околната среда. Предложил му да заведе и някои свои съмишленици.

По нареждане на италианския посланик Папини до Министерството на външните работи на неговата страна била изпратена информация за дейността на „Екогласност” и за характера на документите (Програмната декларация на „движението” и Апел), които били представени в посолството на Великобритания у нас при посещение на членове на ръководството на „Екогласност”.

Според отделни западни дипломати обстоятелството, че екофорумът ще се проведе в България, създавало благоприятни възможности някои от неформалните групи „да проявяват повече гласност и да координират по-добре дейността си”. Висш американски дипломат изразил мнение, че въпреки усилията на властите „да задушат различните групи, борещи се за правата на човека”, в това отношение не бил постигнат успех. Те продължавали да действат и да привличат вниманието на западните посолства”.

Завеждащият културната секция в американското посолство Джон Мензис изразил мнение, че в настоящия момент разширяването на обменната програма по набиране на кандидати за обучение в САЩ придобивало особено значение за страните от Източна Европа, където настъпили големи изменения. За реализиране на целите си Мензис имал твърдо намерение да използва фондацията „Людмила Живкова” като „частна и независима институция, върху която правителството не упражнява никакъв контрол”. Считал, че тя можела да развива широка дейност в държавите от този регион. Твърдял, че е получил принципно съгласие от ръководството на фондацията да му окаже съдействие за разширяване на обменната програма по набиране на студенти за САЩ, особено от СССР и ГДР.

 

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

Министър: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размн. в 5 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Д. Стоянов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – М. Балев, № 7 – Гр. Филипов, Изп.: Д. Пенков, Нап.: Е. Кунева – 1413, 25.09.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 129-136 (л. 131-134). Оригинал. Машинопис.

 

№ 285

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 806. Екз. № 3

29.9.1989 г.-

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Разпространен материал от активист на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България

 

В органите на МВР постъпиха данни, че Димитър Луджев, ст. н. с. в Института по история при БАН, който завеждал историческата секция на „клуба”, разпространявал сред активистите (Желю Желев, Евгения Иванова и др.) свой материал, в който апелирал за активизиране дейността на „клуба”.

В началото на текста авторът пространно описва „политическата, икономическата, културната и моралната криза”, в която се намирала НРБ днес. Подчертава, че за това състояние, което рязко се било влошило от политиката към мюсюлманското население, носело отговорност сегашното партийно и държавно ръководство.

След като изтъква, че проблемът далеч надхвърлял конюнктурните нужди за едни или други промени и ставало въпрос за „съдбата на България”, стига до извода за необходимостта от ползване на всички сили на народа.

В тази връзка авторът разкрива и своите виждания за ролята на „клуба” – да се обърне към българската интелигенция и всички слоеве на обществото за създаване на професионални, граждански и други неформални организации, които трябвало на обществени, автономни начала да обсъждат съответните въпроси и предлагат „конкретни решения”.

На ръководството на „клуба” предлага да излезе пред правителството на НРБ с предложение за решаване на проблема с „турското малцинство”: да се осъществи диалог между съответните държавни органи и представители на това „малцинство” с посредничеството на „клуба”; да се преразгледа сегашната политика и се предприемат компромисни решения – връщане на имената, езика, нормите, обичаите и спиране на „преследването” на гражданите, обявили се срещу „неправомерните и незаконни актове”; да спре кампанията в средствата за масова информация, в която се проявяват националистически тенденции; да се разработи нова стратегическа линия на правителството по този въпрос.

Органите на МВР провеждат мероприятия за разширяване на информацията относно разпространението на материала и изразяване на мнение, настроения и замисли на активисти на „клуба” по поставените от Луджев въпроси.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ: Материал от 6 стр. [Не е приложен към архивната единица – б. съст.]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Теорги Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Д. Стоянов, № 2 – Памет, № 3 – к. д., Размн. в 4 екз., № 4 – Й. Йотов, № 5 – Ив. Панев, № 6 – Пр. Стоянов, № 7 – В. Палин, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 1441/28.9.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 146-148. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 286

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 807. Екз.№ 3

29.9.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Замисли и действия на членове на т. нар. Движение „Екогласност” за участие в екофорума

 

В органите на МВР продължава да постъпва информация за намеренията и действията на активистите на т. нар. движение „Екогласност”, които показват активната им подготовка за участие в срещата по опазване на околната среда.

На 22 септември т. г. до изпълнителния секретар на срещата ръководството на „Екогласност от името на „Сдружение за екологична защита на населението” е изпратило писмо, в което настоява за отпускане на сто пропуска за членовете му за участие във всички пленарни заседания. Разчитали, че по този начин щели да си създадат условия за осъществяване на контакти с членове на подобни структури от други страни.

Обсъждали се възможностите по време на екофорума да се организира симпозиум, на който да се изнесат доклади за екологично най-замърсените обекти в НРБ. На него щели да се поканят представители на неформални екологични групи и движения, които не са членове на официални делегации. По този повод Александър Каракачанов и Георги Аврамов провели среща с главния секретар на Комитета по опазване на околната среда Николай Генов, пред който поставили искане за осигуряване на зала, материали и изследвания за интересуващите ги обекти.

На 28 т. м. до председателя на Координационния център към Общонародния комитет за опазване и възпроизводство на околната среда Ст. Тодоров и до Изпълнителния комитет на Софийския народен съвет е внесено писмо, в което се отправя искане за осигуряване на зали за провеждане на три мероприятия по време на екофорума. Залите да бъдели с около 400-500 места. Каракачанов, който внесъл писмото, предупредил, че ако не им удовлетворят исканията, щели да организират замислените мероприятия на открито, което „нямало да се отрази положително върху авторитета на правителството”.

От членовете на ръководството на „Екогласност” са подготвени проект на „Европейски пакт за опазване и възпроизводство на околната среда” и „Обръщение към народите и правителствата на Европа”, които имали намерение да разпространят сред делегациите на срещата. В тях се предлага да бъде подписан „Европейски пакт” като международен договор, обосновавайки се, че проблемите на околната среда, както и тези за човешките права „не могат да бъдат само вътрешна работа, само на която и да е страна”.

Получени са данни, че на 28 септември вечерта в София е проведена сбирка, в която са участвали около 60 лица, предимно членове на „Екогласност”. На срещата са присъствали Иван Джаджев – сегашен председател на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България”, и още 5 негови членове, някои активисти на „Независимото дружество” и шведски журналисти. Предполага се, че на срещата е обсъждано участието на членовете на различните „независими” структури на екофорума. (Работи се за придобиване на информация за конкретно обсъжданите въпроси и взетите решения на срещата.)

 

ПРИЛОЖЕНИЕ: Материали – 2 бр., общо 7 стр. [Не са приложени към архивната единица – б. съст.]

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Д. Стоянов, № 2 – Памет, № 3 – к. д., Размножена в 6 екз., № 4 – Й. Йотов, № 5 – Ив. Панев, № 6 – Пр. Стоянов, № 7 – Гр. Стоичков, № 8 – В. Палин, № 9 – Н. Дюлгеров, Изп.: В. Ванева, Нап.: М. Цинигарова , маш. № 1446/29.09.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 149-151. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 287

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І - 3202. Екз. ед.

3.10.1989 год.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(25 септември – 1 октомври 1989 г.)

София

 

ОБЩА ПОЛИТИЧЕСКА И ОПЕРАТИВНА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

[Обосновава се изводът, че обстановката в страната е спокойна, че вниманието било привлечено от редица външнополитически изяви и събития – работата на съвещание на секретарите по международните въпроси на комунистическите партии от социалистическите страни, петата световна профсъюзна конференция на трудещите се жени, среща „България – наше отечество, съдба и бъдеще”, работата на 44-та сесия на ООН. Акцент е обстановката след лицата, „възстановили българските си имена” – б. съст.]

 

НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ В СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА

В VІ управление ДС продължава да постъпва информация за активизиране на някои членове на „неформалните” структури във връзка с предстоящия Екофорум. От името на „Сдружение за екологична защита на населението” ръководството на „Екогласност” е изпратило писмено искане до изпълнителния секретар на срещата по опазване на околната среда за отпускането на 100 пропуска за участие във всички пленарни заседания. Според авторите на писмото това щяло да им осигури поне 10-15 пропуски, достатъчни за активистите на „движението”, за да реализират контакти с подобни структури от други държави и да водят борба за подписването на „европейски пакт” за опазване и възпроизводство на околната среда като международен договор, стоящ над националните законодателства.

Продължава дейността на дейци на „Екогласност” за събиране на екологична информация за „черната книга”, търсят връзка със специалисти за събиране и обработка на материалите.

С провеждането на Екофорума свързвали известни надежди най-после да проведат общо събрание, „многократно възпрепятствано до момента от властите”, активисти от „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България”. Получената информация показва, че е формирана известна дезориентация сред членовете на „Клуба” както по акцентите на по-нататъшното им поведение, така и по въпроса за характера на промените в социалната сфера, по които възнамеряваха да разгърнат дискусия. Отделни активисти като Желю Желев предприемат опити да издигнат определени идеи в това отношение. Предполага се, че написаният от него материал „Фашизмът” преди и по време на перестройката” е съставен като предговор към подготвяното издаване на книгата му „Фашизмът” в САЩ. Има данни, че материалът вече е изнесен от НРБ от един професор по съветология във Вашингтон, присъствал като делегат на Шестия международен конгрес по балканистика в София. Според съдържането на материала перестройката представлявала алтернатива на военната диктатура, амбицирана да осъществи цивилизован преход от тоталитаризъм към демокрация. Страната щяла да премине неизбежно през фашизма и „колкото по-бързо го приемем, толкова по-добре ще бъде”. В случай, че преустройството у нас бъде реализирано така, както „е замислено от номенклатурата”, щял да се получи в крайна сметка китайският вариант на демонтаж, а фашизацията щяла да бъде съвсем ясно изразена.

Констатиран е стремеж за обединяване на усилията и единодействие на неформалните структури за постигане на програмните им цели. Радой Ралин, член на „Клуба”, е заявил, че желае да стане член на „Екогласност”. Считал, че правителството било „твърде смутено” от факта как ще се представи на Европейската екологична среща. Твърдял, че всички членове на бившия ОКЕЗР трябвало автоматично да се смятат за членове на „Екогласност”. Предлагал да организира литературно четене в подкрепа на „движението”.

Активисти на „Профсъюза” са разисквали как да се запази и оцелее „Подкрепа”. Обсъждана е идея за формиране на частна „фирма за интелектуални услуги” като прикритие за контактите и дейността им. Един резервен вариант включвал формирането на „задгранично дружество” в Полша.

Останалите структури в най-общи линии одобрявали програмата на „Екогласност”, без постановката да се избягват контактите с държавни организации. Не се одобрявали също възгледите на Илия Минев и Петър Манолов, които били характеризирани като лица без морален облик, макар че дейността на „Дружеството” била оценена като „най-активна и целенасочена”.

На сбирка на членовете на ръководството на НПС „Подкрепа” било решено да се съдейства изцяло на „Екогласност”, а предстоящият Екофорум активно да бъде използван за популяризиране на неформалните структури. Очаквали да пристигнат представители на „международна амнистия”, които имали за цел да формират български клон с представители на всички неформални структури.

Във В. Търново в присъствието на представители от Кърджали и Троян (представители от В. Търново били петима) е учредена „областна организация” на НПС „Подкрепа”. Определено е ръководство. Решили учредяването, членският състав и дейността на организацията да се запазят в тайна.

Източници от ДС оценили, че спектакълът „Фантасмагории”, с който бил открит международният фестивал „Театър в куфар”, не бил подходящ за подобен форум. Част от чуждестранните гости са го определили като „непонятен” поради непрестанната игра на думи в противоречие с вековните театрални традиции в България.

В VІ управление – ДС се документира информация за вземане отношение към изключения от БКП Георги Тамбуев, който на съвещание в редакцията на в. „Поглед” относно препоръки на ЦК на БКП за публикации в някои вестници се изказал, че партията няма право да контролира средствата за масова информация. Журналистите трябвало да протестират срещу подобно опекунство. Заявил, че преустройството в духовната сфера било „празни приказки”, а за действителната му реализация били нужни промени „отгоре”.

[За опит нелегално да се премине в СФРЮ – б. съст.]

 

ВРАЖДЕБНА АНОНИМНА ДЕЙНОСТ

Продължава разпространението на враждебни анонимни материали.

На 24 и 25 септември в района на централна гара и ул. „Г. Генов” в столицата върху тревните площи и в пощенски кутии на граждани са разпространени около 120 листовки от автора на ЦДОИ „Наглия”. На 27 септември 70 такива листовки са разпространени около гара Пазарджик. Съдържането на листовките е насочено срещу „с нищо неоправданото увеличение” на цените, във връзка с което авторът призовава към „демонстрации, стачки, бойкот на увеличените стоки”, „на борба за радикални реформи”, „стига безропотност и унижение”, „да бъдем готови за масови мирни протести”, „долу натрапената ни тоталитарна система” и др. Провеждат се активни мероприятия по утвърден план.

ЗАЩИТА И ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ИКОНОМИКА [...]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Разнм. 39 екз., Изп.: Хр. Хубавенски, Нап.: М. Савова, Маш. № 1447, 1.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 961, л. 90-106 (л. 94-98 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 288

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 808. Екз. № 2

3.10.89 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(25.09-1.10.89 г.)

София

 

1. ОБЩА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

През изминалата седмица не бяха извършени значими враждебни прояви и остри нарушения на обществения ред.

Българската общественост с интерес следеше информацията на съвещанието на секретарите по международните въпроси на централните комитети на комунистическите и работническите партии от социалистическите страни, Петата световна профсъюзна конференция и отзивите за срещата „България – наше отечество, съдба и бъдеще”. С всеобщо одобрение се посреща речта на ръководителя на съветската делегация на 44-та сесия на Общото събрание на ООН Едуард Шеварнадзе, призивът за решително намаляване на напрежението и преход от конфронтация към диалог в международните отношения, за изграждане на цивилизован свят, в който на преден план да излизат общочовешките ценности.

Приключеният 45-и международен технически панаир в Пловдив приключи при добър ред и сигурност. В резултат на създадената организация органите на МВР придобиха значима външноикономическа информация, която е предадена за ползване.

В обстановката сред лицата с възстановени имена няма съществени изменения. Завръщащите се в страната български граждани съхраняват пасивна социална позиция, избягват да се ангажират с открити оценки спрямо Турция и турското правителство. Значителна част от тях предприемат конкретни действия за битово и трудово устройване. У немалка част сред лицата с възстановени имена се съхранява желание да посетят Турция и сами да оценят положението там. В повечето случаи настроенията за заминаване се свързват с разпространяваните слухове за сключване на изселническа спогодба. Продължават да постъпват данни за конфронтиране на основната част от населението с лицата с възстановени имена.

 

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ

В резултат на активно осъществяваните от органите на МВР мероприятия продължава да постъпва информация за намеренията и действията на активистите на т. нар. Движение „Екогласност” във връзка с Европейската среща по опазване на околната среда.

Според получената информация ръководството на „Екогласност” продължава да полага усилия за най-широко използване на възможностите, които предоставя провеждането на международния форум за реализиране на целите им, както чрез участие в официалните мероприятия, така и посредством осъществяването на самостоятелни инициативи. Утвърждавало се становището, че въпреки „възникналите трудности” не трябвало да се отказват от намерението си за участие, включително и чрез осъществяване на индивидуални прояви – провеждане на замисления симпозиум и пресконференция, разпространяване на доклади и материали, изготвени от активисти на „Екогласност”.

Особено внимание заслужават постъпващите данни за опитите за консолидиране на силите на „независими” структури във връзка с екологичната среща. На проведената на 28 септември т. г среща, посветена отново на предстоящия екофорум, на която присъствали главно активисти на „Екогласност”, били поканени и членове на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството” в България, независимото дружество за защита правата на човека в НРБ и Независимия профсъюз „Подкрепа”. Иван Джаджев – сегашен председател на „Клуба”, заявил, че екологичното движение можело изцяло да разчита на тяхната подкрепа. Активисти на „независимия профсъюз” и т. нар. Комитет за защита на религиозните права възнамерявали по повод откриването на екофорума да организират панихида „в памет на загиналите от екологични катастрофи в България”, при която да се проведе демонстрация с автомобили около Народното събрание, а след това да се отслужи литургия в някоя софийска църква. Разисквали изготвянето и на съвместна декларация от името на „Подкрепа” и „Екогласност”.

Получена е информация и за активизиране дейността на Любомир Собаджиев от Русе, активист на т. нар. Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ, във връзка с идеята му за изграждане на „Единен фронт” на базата на всички „независими” структури. Споделяйки, че по същество „независимото дружество” било разбито и на него не можело да се разчита, Собаджиев застъпвал мнение, че на настоящия етап „профсъюзът” имал най-големи перспективи, още повече след „установените тесни контакти с „Екогласност” във връзка с предстоящия екофорум. Според постъпилите данни идеята за създаване на „единен фронт” е внушена на Собаджиев от Жерминал Чивиков – сътрудник на радио „Дойче веле” и свързаните с него специални служби на противника.

Предприети са бързи и ефикасни мерки за осуетяване намеренията на Собаджиев и неутрализиране опитите за консолидиране на действията на „независимите” структури.

По оценка на някои представители на интелигенцията сред членовете на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България била формирана атмосфера на частична дезориентация относно по-нататъшните му стъпки. Липсвал доминиращ възглед за проблемите, по който да се водят дискусии, както и относно необходимите промени в социалната област като цяло.

Желю Желев – активист на „клуба”, подготвил материал, озаглавен „Фашизмът” преди и по време на перестройката”. В него той излагал схващанията си за „разпадането на тоталитарните режими”. Според него преустройството представлявало алтернатива на военната диктатура и имало намерение да извърши същото, което би направила тя, но по мирен начин. Твърдял, че „чрез преустройството или с помощта на военна диктатура пътят, по който нашата комунистическа система се движела, бил от тоталитаризъм към демокрация с многопартийна система”. Конкретно за България твърдял, че ако преустройството се реализирало така, както било замислено от „номенклатурата” – да започне най-напред в икономиката, а после в политическата сфера, щял да се получи „китайският вариант” на демонтаж и фашизацията щяла да бъде съвсем ясно изразена”. Има данни, че подготвеният материал е бил предназначен за предговор на предстоящо издаване на книгата му „Фашизмът” в САЩ, екземпляр от който бил изнесен от пребиваващия в страната ни като делегат на конгреса по балканистика Марин Пундев, професор по съветология във Вашингтон.

Радой Ралин в интервю пред двама украински журналисти изказал мнение, че „най-големият враг на социализма и на социалистическите страни е плутокрацията”, която била „власт на забогателите от властта”. На въпроса на журналистите за прогнозата му относно бъдещето Ралин отговорил, че предстои един революционен процес, който ще протече с големи трудности, тъй като „плутокрацията не искала да изпусне облагите”.

 

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – др. Т. Живков, № 2 – КД, Изп. Д. Пенков, Нап.: М. Савова – 1466, 5.10.1989 г., Размн. в 5 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Д. Стоянов, № 5 – Й.. Йотов, № 6 – М. Балев, № 7 – Гр. Филипов

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 152-159 (л. 153-157 за извадката). Копие. Машинопис.

 

№ 289

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 810. Екз. № 3

4.10.1989 год.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Европейската среща по опазване на околната среда и намерения за действия на активисти на „независимите” структури за участие в нея

 

Информацията, постъпваща в органите на МВР, както и официалните позиции на някои западни страни, потвърдиха предварителни прогнози, че те ще предприемат действия за принизяване ролята и значението на срещата, за снижаване равнището на техните представители в нея и поставяне под въпрос реномето на НРБ в областта на човешките права и екологията.

Наред със забавеното обявяване на съставите на своите делегации, с което западните страни целяха създаване на нервност и напрежение при подготовката на срещата, все по-ясно се очертава и стремежът им за разширяване на кръга на обсъжданите въпроси и политизиране работата на форума и отправяне атаки срещу НРБ и другите социалистически страни.

По-голямата част от западноевропейските държави считали, че предстоящия форум е само едно планирано мероприятие, произтичащо от съвещанието за сътрудничество в Европа. По тази причина възнамерявали да поставят на обсъждане освен проблемите на екологията, и някои други въпроси – зачитане правата на човека, положението на българите-мюсюлмани, свободата на изява на неправителствени организации и други хуманитарни въпроси.

Има данни за изразена готовност от дипломати и делегати на срещата от САЩ, ФРГ, Великобритания, Холандия и др. да окажат натиск при подготовката и по време на форума за официално участие на „Екогласност” и други „независими” структури в мероприятията.

Въпреки официалните изявления на Турция за неучастие в срещата, вероятно е под влияние на натиска на САЩ и някои западни държави тя да промени решението си и да изяви своето участие на много ниско равнище. Според представител на САЩ благодарение на усилията на неговата страна Турция дала съгласие за участие. Като главен аргумент било изтъкнато, че „със своя глас тя ще може да влияе при приемането на заключителния документ”.

Значителна част от западноевропейските страни изразявали становище, че заключителният документ на срещата трябвало да включва всички поставени на обсъждане теми.

Стремежът на САЩ и другите западни страни да обвържат обсъждането на екологичните проблеми с политически аспекти на правата на човека, както и целенасочената дейност на подривно-пропагандните централи създават условия за ескалиране на активността на членовете на „независимите” структури и реализиране на стремежа им за използване на форума за себеутвърждаване и спечелване на политически позиции.

Практически израз на ескалацията и политизирането на действията на „независимите” структури са декларациите и дадените интервюта в западни средства за масова информация на Александър Каракачанов, Любомир Собаджиев, Волен Сидеров, Пламен Даракчиев, Румен Воденичаров; зачестилите срещи със служители на дипломатическите представителства на Великобритания, ФРГ, САЩ и др. и журналисти от тези страни, както и засилената организационна дейност за консолидиране на действията им.

Най-активни в това отношение са членове на т. нар. движение „Екогласност”.

Ръководството на „движението” се насочи към осъществяване на редица контакти с представители на официални институции, имащи отношение към подготовката на срещата, с цел допускане до участието им като самостоятелна организация в пленарните заседания.

Замислят и осъществяват действия за организиране на паралелни мероприятия – симпозиуми, на които да изнесат доклади за замърсените обекти в НРБ, пресконференция, на която да представят програмата си и да декларират съществуването си като „единствена независима екологическа организация” и др.

Подготвят пакет от документи, посветени на атомната енергетика и радиоактивните замърсявания у нас, състоянието на Черно море, горите, почвите и т. н.; предвиждат изготвянето на материал за историята на екологичното движение в НРБ, където „Екогласност” да се представи като „законен наследник” на т. нар. „Обществен комитет за екологична защита на Русе”. Подготвиха проект за „Европейски екологичен пакт” (конвенция) придружен от „обръщение” към народите и правителствата на Европа; изготвиха материали с бележки и алтернативни предложения по проектозакона за опазване на околната среда. Целта на активистите на „Екогласност” е да внесат нови материали на заседанията на Екофорума и да ги разпространят чрез гостите и журналистите от западните средства за масова информация.

Осъществяват подготовка за конкретни демонстративни прояви чрез разлепяне на афиши и табла с „актуална” екологическа информация; издигане лозунги и транспаранти за популяризиране идеите на „движението” и др.

След установените контакти с представители на неформални движения и групи от социалистическите страни и западни дипломати се готвят да организират съвместни мероприятия и очакват да получат съдействие от тях за официалното признаване на „Екогласност”.

Активните действия на членовете на „Екогласност” го изведоха в последните дни като водещо звено в стремежа за обезпечаване усилията на „независимите” структури и използването на екофорума за реализиране на техните цели. Израз на това е проведената на 28 септември сбирка на „Екогласност”, на която в присъствието на представители и на другите „независими” структури са обсъждани конкретни въпроси за участието им в срещата.

Особена активност във връзка с предстоящия форум проявява т. нар. Независим профсъюз „Подкрепа”. На сбирка на ръководството му е взето решение да се съдейства изцяло на „Екогласност” и срещата да се използва за популяризиране на „неформалните структури”. Има данни за подготовка на открити прояви – пресконференция пред западни журналисти, изказване на Тренчев пред форума, разпространяване на листовки с пропагандно съдържание и други. Активисти на „профсъюза” имали намерения да организират демонстрация пред Народното събрание с участие на членове на други „независими” структури и да осигурят четири „екотаксита”, които да използват при осъществяването на паралелни мероприятия.

Активистите на „Клуба” изразяват пълна подкрепа на „Екогласност” и се готвят за участие в неговите мероприятия. Обсъждали намерения за излизане с декларация в защита на „екологичното движение” и за използване на екофорума за евентуално провеждане на общо събрание на „клуба”. Вероятно е това събрание да бъде свързано и с годишнината от неговото обявяване (3.ХІ.1988 г.).

На сбирка на софийската група на т. нар. Независимо дружество Любомир Собаджиев – активист на „дружеството”, приет и за член на „Екогласност”, обосновал необходимостта от обединяване на всички „независими” структури в единен фронт. Янко Янков замислял след излизането си от затвора да използва екофорума за разгръщане на активна нелоялна дейност. Христофор Събев възнамерявал да отслужи панихида в деня на откриването на срещата.

Оценката на действията на членовете на „независимите” структури дават основание да се направят следните изводи:

1. Насочеността на САЩ и другите западни страни за политизиране на екофорума ще бъде използвана от представителите на „независимите” структури у нас за популяризиране и получаване подкрепа на световното обществено мнение и за разширяване социалната им база в страната. На основата на това ще продължи курсът им на конфронтация с провежданата линия на преустройство в духовната, социалната и икономическата сфера.

2. Предприетите действия и намерения за участие в екофорума могат да се превърнат в начало на обединителен процес на всички „независими” структури, първи израз на която са общите действия и членството на едни и същи лица в различни структури.

Органите на МВР продължават осъществяването на активни и превантивни действия за своевременно набиране на информация и неутрализиране намеренията и замислите на членовете на „независимите” структури преди и по време на предстоящата екологична среща. Специални мерки се взимат за упражняване на контрол по контактите им с пребиваващите в страната чуждестранни граждани, журналисти и дипломатически представители. Вземат се допълнителни оперативни и охранителни мерки по дипломатическите представителства за недопускане на диверсионно-терористични действия.

Специално внимание се отделя за своевременно долавяне на замисли, намерения и конкретни действия на лица с възстановени имена за провеждане на демонстративни и други антиобществени прояви. Създадена е готовност за: прочистване на обекти в столицата и страната (хотели, места за посещения, за отдих и др.) от нежелателни лица; възпрепятстване движението на лица в столицата и страната с присъди, влезли или още в сила по чл. 39, 40 и 40-а от Закона за Народната милиция; осъществяване на максимален оперативен контрол върху поведението на престъпно проявените лица; засилване охраната на обекти с рискови производства. Наред с това предлагаме:

- Да се ускорят мерките за широко обществено огласяване и дискутиране дейността на партийното и държавното ръководство в областта на екологията, като се придава повече място на проблемите, издигани от „неформалните” структури с оглед изземване и омаловажаване на инициативата им.

-        Да се обсъдят насочеността и обхватът, в които ще се простират действията на държавните органи, политическите отряди и др. при конкретни прояви, свързани преди всичко с паралелните мероприятия на обществеността по време на екофорума.

-        Да се засили работата за разединяване членовете на „независимите” структури чрез противопоставяне и изолиране на политическите екстремисти и дискредитиране на тези, които се поставят в услуга на западните средства за масова информация. За целта да се привлекат членове на „Екогласност” в официалните и паралелните мероприятия, организирани от БАН, обществените комитети и др.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз. - № 1 – Др. Т. Живков [Задраскано – б. съст.] Д. Стоянов, № 2 – памет, № 3 – к. д., Размн. в 4 екз., № 4 – Й. Йотов, № 5 – Ив. Панев, № 6 – Гр. Стоичков, № 7 – Пр. Стоянов, По м-ли на VІ у-ние – ДС, Изп.: М. Радичков, Нап.: Савова – 1467, 5.10.1989 г.

 

[Информацията е късно ксерокопие, приложено към друго дело във връзка с изяви на Любомир Собаджиев. От други документи става ясно, че е изпратена до Тодор Живков.

Приложена е декларация на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България от 3.10.1989 г. до МС, МВнР, Организационния комитет по подготовката на екофорума, до неформалното сдружение „Екогласност”, КОПС към МС и до средствата за масова информация, с която се иска представители на клуба, на Обществения комитет за екологична защита на град Русе и Сдружение „Екогласност” да бъдат допуснати да екофорума, свободен достъп да имат всички, които желаят да работят за „екологичното оздравяване на България”. Да се направи необходимото официални представители на клуба да участват в работата на форума. Да им се даде възможност да провеждат своите инициативи паралелно с официалния екофорум. Клубът декларира, че е готов да участва както със свои представители във форума, така и да подпомага инициативите в това направление на другите неформални сдружения че има готовност да проведе свои самостоятелни акции в подкрепа на благородните инициативи и принципи на европейската екологична среща – в: ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 192-193 – б. съст.]

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 165 - 171. Копие. Машинопис.

 

№ 290

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 818. Екз. № 3

5.10. 1989 год.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Среща на активисти на НПС „Подкрепа” с Желю Желев

 

В органите на МВР постъпиха данни за проведена среща между двама активисти на НПС „Подкрепа”[3] и представителя на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България Желю Желев за съгласуване платформата на „профсъюза” в настоящия момент. Обсъдили са идеята за създаване на независим съюз на педагогическите работници, който да включва „недоволните” учители. За целта считали, че трябва да се използва предстоящият конгрес на науката, просветата и културата, на който да се излязло с „молба за програма”.

По повод на това представителите на профсъюза поискали съдействието на Желев за привличане на „авторитетна фигура – прогресивен педагог”, свързана с клуба. Това те обосновавали с мнението, че от клуба трябва да излизат задачите на бъдещите сдружения. Желев предложил да бъде използван Иван Марев, като обещал да разговаря с него.

При проведения разговор и тримата били единодушни, че голямата задача на структурите в настоящия момент била тяхната масовизация. Константин Тренчев одобрявал идеята за създаване на независими отраслови профсъюзи под егидата на „Подкрепа”, включително и търсене на „селска” подкрепа. Била необходима тотална пропагандна акция на западните средства за масова информация с цел пробиване в нашия печат. Важно било да се вдигнело шум, след което можели „да просъществуват”.

Активистите на „профсъюза” показали на Желю Желев документ на „Екогласност”, който обсъждали на 28 септември т. г. по време на общата им сбирка. Желев смятал, че с този документ се правело грешка, тъй като имал „нормативен характер” – като представители на обществеността, която „иска информация и контрол”. Според Желев промяната на някои дадености била въпрос на еволюция.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Д. Стоянов, № 2 – памет, № 3 – к. д., Размн. в 3 екз., № 4 – Й. Йотов, № 5 – Ив. Панев, № 6 – Пр. Стоянов, Изп.: М. Радичков, Нап.: Е. Кунева – 1470, 05.10.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 172-173. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 291

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 830. Екз. № 3

6.10.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Подготовка на членовете на „независимите” структури за участие в Срещата по опазване на околната среда

Според постъпващата информация ръководството и активистите на т. нар. Движение „Екогласност” с неотслабваща активност да се готвят за предстоящия екофорум.

Усилено се превеждали програмните документи на „движението” и други материали на английски, френски, немски и руски език. Стремели се да привлекат интелектуалци и помощ при тяхното изготвяне от компетентни учени и специалисти в областта на екологията.

Членовете на ръководството на „Екогласност” считали, че много внимателно и пълно трябвало да се използват възможностите, които се предвиждали в „решението на секретариата”, за да не „пропуснели момента” чрез необмислени действия. Предупреждавали, че трябвало да се предпазват от провокации, каквито вероятно щели да предприемат „консервативните сили”. Във връзка с това възникнало предложение да се подготви декларация, че „Екогласност” била само за мирни действия – лозунги, плакати, събиране на подписи, която било целесъобразно да се излъчи по „Дойче веле”.

Освен това считали за необходимо да предприемат някакви действия (вероятно чрез подготовка на материали) за дискредитиране на „отрядите за защита на социалистическата революция”, за което било необходимо да се снабдят с информация за тяхното предназначение и задачи.

Утвърждавало се становище да се работи активно както за привличане на нови членове в „движението”, така и за разширяване на контактите му с подобни структури от други страни. С такава цел Петър Слабаков при посещението си в ГДР установил контакти с членове на неформални екогрупи от Белгия и ФРГ, които поканил на екологичната среща в София. А. Каракачанов съветвал най-активните членове да си вземат отпуск по време на екофорума, за да могат пълноценно да участват в замислените паралелни мероприятия.

От ръководството и членове на „Екогласност” се обсъждали активността и на другите ”независими” структури във връзка с екофорума, особено на „клуба”, който бил подготвил доклад, включително и по проблемите за правата на човека. За подобряване единодействието на „Екогласност” и „клуба” бил определен „координатор”.

Постъпват данни и за активизиране ръководството и активистите на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България във връзка с екофорума.

На 4 октомври т. г. в интервю по телефона пред Атанас Савов от „Гласът на Америка” Желю Желев прочел декларация на „клуба”, с която се настоявало българското правителство „да разсекрети екологичната информация за страната и осигури свободен достъп до нея на всички желаещи да работят за екологичното оздравяване на България”. Настоявало се властите да дадат възможност на „Екогласност” и други „неформални сдружения” да провеждат своите инициативи по време на екофорума, както и да регистрират по законния ред неформалните групи и сдружения, които отдавна били подали документи за това в съда – „Обществения комитет за екологична защита на Русе”, и „Екогласност”. В декларацията се заявявало, че „клубът” бил готов както да вземе участие в екофорума, ако негови представители бъдат поканени, така и да подпомагат инициативите на другите „неформални сдружения”.

Желев счита, че „клубът” не можел да решава реалните въпроси на екологията, но трябвало да се бори за публичност на екологичната информация. Неговото предимство било в „независимото му положение” по отношение на властите, което давало възможност да се противопоставя на официалните органи. Пример за такова въздействие било решаването на екологичната ситуация в Русе едва след създаването и „натиска” на т. нар. Обществен комитет за екологична защита на Русе. Според Желев „клубът” щял да участва в „хуманитарната страна” на екофорума – разискванията за правото на достъп до екологичната информация.

Активистите на „клуба” – Борис Спасов, Ивайло Трифонов и Блага Димитрова, считали, че „Екогласност” непременно трябва да успее да пробие по време на срещата, за да могат и останалите независими групи да започнат да работят”. Бл. Димитрова споделяла, че на екофорума трябвало да излязат с много факти, защото общите приказки не давали ефект. Предполагала, че в дните на срещата щяла да има много ангажименти с чужди журналисти. Досега „клубистите” били в „затворен кръг” – само изпращали на западните радиостанции информации и получавали от тях други, моментът за разкъсването на който бил сега, на екофорума.

Членовете на ръководството на т. нар. Независими профсъюз „Подкрепа” Константин Тренчев и Стефан Комитов и Любомир Собаджиев от т. нар. Клуб 2723 взели решение да подготвят обща декларация, в която да поставят искания към западните страни да бойкотират екофорума в НРБ, тъй като у нас спрямо представителите на „независимите структури” се упражнявал „терор”. Комитов съветвал Красимир Кънев – активист на „Екогласност, че на екофорума трябвало да се печелят позиции и независимо от приоритетната нагласа на „движението” всички „неформални групи” трябвало да действат в една посока. Общото им становище било необходимо да се разпространява първо в страната, за да не ги обвинят в търсенето на помощ отвън.

Николай Колев – член на ръководството на т. нар. Независим профсъюз „Подкрепа”, направил „експозе” на дневника си, воден по време на пребиваването му затвора, което възнамерявал да внесе в Народното събрание и разпространи сред делегатите на срещата. Надявал се, че в дните на екофорума щели да се появят много „самиздатски списания”.

Христофор Събев утвърждавал намерението си да направи панихида „в памет на загиналите от екологични катастрофи в България”, както и да посети Желю Желев, Блага Димитрова, Радой Ралин и посолствата на ФРГ и Япония у нас.

ПРИЛОЖЕНИЕ: „Декларация на Клуба в подкрепа на гласността и преустройството в България” – 2 стр.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – памет, № 3 – к. д., Размн. в 3 екз., № 4 – Й. Йотов, № 5 – Ив. Панев, № 6 – Пр. Стоянов, Изп.: В. Ванева, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 1474, 06.10.89 г.

 

[Декларация на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България – виж № 292]

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 190-191. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 292

ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА НРБ

ДО МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

ДО ОРГАНИЗАЦИОННИЯ КОМИТЕТ ПО ПОДГОТОВКАТА НА ЕКОФОРУМА

ДО КОПС КЪМ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

ДО НЕФОРМАЛНОТО СДРУЖЕНИЕ „ЕКОГЛАСНОСТ”

ДО СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

 

Декларация на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България

Във връзка с предстоящата среща на европейските страни по въпросите на екологията, която ще се проведе в София от 16.10 до 3.11. т. г., Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България приветства инициативата на българското правителство да направи нашата страна домакин на тази изключително важна за нас и за света среща. За да може обаче тя действително да протече в духа на Хелзинки и Виена и за да може нашата страна да даде своя принос в нейната работа, клубът счита, че сега е удобният момент нашето правителство да обяви официално разсекретяването на екологичната информация за страната, като осигури свободен достъп до нея на всички, които желаят да работят за екологичното оздравяване на България, честни лица, неформални групи и движения, официални държавни институции и обществени организации, като гарантират правото на всички да издирват, получават, проверяват, коментират, тиражират и разпространяват екологическа информация. Да регистрират по законния ред неформалните групи и сдружения, които отдавна са подали документи за това в съда – „Обществения комитет за екологична защита на град Русе” и сдружението „Екогласност”. Да направи необходимото официалните представители на Общественият комитет за екологична защита на град Русе, сдружението „Екогласност” и Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България да участват в работата на срещата. Да даде възможност на „Екогласност”, както и на другите неформални сдружения да провеждат своите инициативи паралелно с официалния „Екофорум”. Клубът за подкрепа на преустройството и гласността в България, който в програмната си декларация има отделно направление по екологическите въпроси, е готов както да вземе участие в официалната среща, ако негови представители бъдат поканени, така и да подпомогне инициативите на другите неформални сдружения. Клубът е готов да проведе и свои самостоятелни инициатива в подкрепа на благородните идеи и принципи на европейската екологическа среща в Русе. [Така е записано в текста на декларацията, вероятно е грешка и трябва да се чете и разбира за срещата в София – б. съст.]

 

3.10.1989 г. София

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 192-193. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 293

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 831. Екз. № 3

6.10.1989 год.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Осъществени контакти между активисти на т. нар. НПС „Подкрепа” и бивши земеделски опозиционери

 

 На 27 септември т. г. в дома на Сиво Чопаров от Стара Загора са се срещнали бившите земеделски опозиционери Тодор Кавалджиев, Боньо Костов и Антон Колев, и активистите на профсъюз „Подкрепа” Константин Тренчев, Тодор Гагалов и Пламен Даракчиев. Срещата е била организирана от Антон Колев и е имала за цел уточняване на позициите и целите на двете групи и набелязване на евентуални бъдещи действия. От някои изявления на Кавалджиев и Колев може да се съди, че инициативата за тази среща принадлежи на българската вражеска емиграция.

При проведения разговор Кр. Тренчев е обрисувал обстановката около образуваните „независими” структури, като подчертал, че „профсъюзът” е продукт на „независимото дружество” и в тази връзка споменал, че кризата, в която сега се намира „дружеството”, предизвиква у тях сериозна загриженост. Като евентуален приемник на компрометирания Илия Минев бил посочен Янко Янков, който се очаквало през октомври да излезе от затвора. Смята се, че той ще може да послужи като обединяващата фигура в качеството си на представител на социалдемокрацията. По този повод Кавалджиев изразил мнението, че Минев си оставал легионер и въпреки че не могат да му се отрекат личната смелост и устойчивост, той се стремял изключително към задоволяване на собствените си диктаторски амбиции, а не към някакъв обществен напредък. Тренчев отправил молба да бъде оказана помощ за преодоляването на разцеплението между „софийската група” и останалата част от „дружеството”.

Т. Кавалджиев от своя страна разказал за борбата на земеделците против всякаква диктатура – в т. ч. и комунистическата – от създаването на БЗНС досега. Отбелязал, че техният основен стремеж е демокрацията и на тази основа виждал възможност за сътрудничество с другите опозиционни формирования. Осъдил като предатели ръководителите на БЗНС и обвинил комунистите в измяна на Отечествения фронт и сътрудничество с фашистки убийци след 9.ІХ.1944 г. След това, като напомнил за помощта, оказана от задграничните центрове на БЗО за освобождаването ръководството на „профсъюза”, прокламирал желанието си за обединяване на „всички демократични сили” в страната в „народен фронт”.

К. Тренчев предложил на събеседниците си да се запознаят с програмните документи на „профсъюза”, като изтъкнал, че държи всяка от организациите в планирания „фронт” да запази самостоятелността си. Независимо от това при възникването на определена ситуация (например защита на репресиран) щели да прибягват до съвместни акции. Запознал присъстващите с идеята на организацията „Международна амнистия” в НРБ да се изгради филиал на организацията от около 10 души и предложил да бъдат излъчени 1-2 кандидати и от страна на опозиционерите. Пламен Даракчиев предложил да помислят и за някакви конкретни акции по повод екологичната среща, съобразени със спецификата на организацията им.

Централно място в разговора било определено на въпроса за перспективите пред социализма като обществен строй. Тренчев и Даракчиев заявили, че по тяхно мнение социализмът не може да бъде разформиран [така е записано, но се подразбира, че трябва да се чете и разбира като „реформиран” – б. съст.], а по принцип е „погрешен строй”. Събеседниците им, съгласявайки се с тяхното мнение, заявили, че виждат бъдещето на страната като демократичен строй с конкуренция на различните форми на собственост с приоритет на кооперативната.

По време на разговора било договорено на някоя от следващите сбирки на „профсъюза” да бъде поканен представител на БЗО, за да се запознае с решенията му на място. Наред с това Тренчев обявил, че с цел разширяване социалната база на профсъюза ще бъдат отхвърлени всякакви ограничения и в него наред с интелигенцията ще могат да членуват всички, на които е нарушено трудовото право. Били спечелени за сътрудничество и група опозиционери от София, юристи, които поели ангажимента да готвят аналогични документи. Този начин – привличане на странични хора, които да работят негласно по определен проблем – той препоръчал и на събеседниците си, като отбелязал, че е необходимо да се проведе масова разяснителна работа сред населението, което било „отворено” от официалната пропаганда и имало (особено младежите) превратна представа за БЗО и БЗНС изобщо. С подобна дейност се били нагърбили и членове на „профсъюза”.

Кавалджиев информирал за контактите си с Блага Димитрова, като заявил, че те изцяло подкрепят „клуба” и се надяват на взаимност. Въпреки че социалната база на земе-делците се била стеснила, те разчитали, че ще възстановят организацията си и след известна промяна в принципите щели да представляват „колос на демокрацията”. Тренчев изтъкнал голямата подкрепа, която им била оказвана от правителството на САЩ чрез упражняване на натиск върху българските власти за освобождаването им от затвора. Накрая направил прогнозата, че властите ще бъдат все повече ограничавани в репресивните си действия и това ще облекчи тяхната работа.

След приключването на срещата Кавалджиев, Костов и Колев коментирали в положителен дух резултата от разговорите. Въпреки че имали опасения от евентуални репресии, те се договорили ако бъдат разпитвани, макар и в предпазлива форма, да декларират солидарността си с профсъюз „Подкрепа”.

Проведената среща показва, че под въздействие на българската вражеска емиграция се засилва стремежът на членове на БЗО и активисти на НПС „Подкрепа” за създаването на „Народен фронт”, като своевременно всяка неформална група запази самостоятелност. На този етап се договарят за поддържане на непрекъснат контакт, взаимни размени на организационни документи и съвместни действия, като се използва опитът на БЗО.

Налице са намерения за провеждане на съвместна дейност въз връзка с предстоящия „Екофорум’89”.

Целта на БЗО и лицата от вражеската емиграция, поддържащи връзка с тях, е да използват НПС „Подкрепа” за свои цели, тъй като той е по-популярен и агресивен в антисоциалистическите си действия. Възможно е, ако своевременно не се вземат необходимите мерки, в контакти с активисти на НПС „Подкрепа” да се увлекат и други бивши опозиционери и да се предприемат съвместни нелоялни действия.

Органите на МВР провеждат необходимите оперативни и превантивни действия за своевременно набиране на информация и неутрализиране на опитите на активистите на профсъюз „Подкрепа” и земеделските опозиционери да консолидират нелоялните и вражеските си действия.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Т. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Д. Стоянов, № 2 – памет, № 3 – к. д., Размн в.[?] екз., Изп.: М. Радичков, Нап.: Е. Кунева – 1473, 06.10.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 194-198. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 294

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І - 3284. Екз. ед.

09.10.89 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(2-8 октомври 1989 г.)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА НА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

През изтеклата седмица съществени изменения в общата оперативна обстановка не са настъпили.

[Изводи за „положителни оценки” на речта на Петър Младенов пред 44-та сесия на Общото събрание на ООН, за „всеобщата подкрепа” заради „достойната защита на националната кауза”, за големия интерес, с който се посрещало решението на Държавния съвет за „всенародно обсъждане на проекта за Закон за опазването и възпроизводството на околната среда и национална програма” - б. съст.]

Редица специалисти оценяват тези документи като сполучлив опит да се обхванат и решат комплексно и в перспектива екологичните проблеми на страната. Наред с това не липсват и спекулации, че правителството подбрало „подходящия момент, за да неутрализира някои негативни изяви на дейци на неформалните структури в навечерието на международния екофорум в София”.

Постъпват данни от териториални поделения за нарастващо недоволство сред гражданите във връзка с острия дефицит на основни хранителни продукти като захар, млечни произведения, трайни колбаси, варива, а така също на строителни материали, електроуреди, текстил, дамски и детски обувки и др. Недостигът на стоки довел до стремеж за презапасяване, което влошавало още повече състоянието на пазара. Продължава разпространението на слухове за предстоящо увеличение на цените.

 

ОБСТАНОВКАТА СРЕД ГРАЖДАНИТЕ С ВЪЗСТАНОВЕНИ БЪЛГАРСКИ ИМЕНА [...]

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА

По данни на ВГУ – ДС, участници в неформални структури продължават да предават на акредитирани в нашата страна дипломати и журналисти от несоциалистически държави тенденциозна, клеветническа информация за дейността на тези групи и превантивните мерки спрямо тях от компетентните власти. Сътрудници на чуждестранни посолства се стремят да укрепят връзките си с тях.

По данни на VІ управление – ДС, сред активисти на неформалните структури се наблюдавало раздвижване във връзка с предстоящия екофорум в София. Поддържали готовност за използване присъствието на чуждестранни гости и журналисти „за извоюване позиции и осигуряване подкрепа отвън за легализирането и създаването на нови”, за разпространяването на клеветнически твърдения, че у нас се потъпквали правата на човека.

Английски журналист установил връзки с дейци на „Екогласност”, за да се информира за техните „инициативи” в навечерието и по време на екофорума.

По данни на VІ управление – ДС, активисти на „профсъюза” осъществили среща с един от изявените дейци на „Клуба”, на която обсъждали идея за създаване на „независим съюз на педагогическите работници”, който да включва „недоволните учители”. За целта можело да се възползват от предстоящия конгрес на образованието, науката и културата, на който да излязат с „програма”. Поискали съдействие за оглавяване на „съюза” от авторитетен участник в „клуба” – педагог, мотивирайки се, че от „клуба” трябвало да излизат водачите на бъдещите „сдружения”. Постигнали единодушие, че главната задача на неформалните структури сега била „масовизацията им”. Един от ръководителите на „профсъюза” бил одобрил идеята за създаване на „независими отраслови профсъюзи” под егидата на „Подкрепа”, включително на „селска подкрепа”. Била необходима тотална пропагандна акция на западните средства за масова информация с цел „пробиване” в нашия печат, макар и в „превратна форма да се представят нещата”. Важно било „да се вдигне шум и оттам насетне да могат да просъществуват”. Активистите на „Профсъюза” показали на дееца на „клуба” документ на „Екогласност” (обсъждан от тях на обща сбирка в края на септември) но получили сериозни възражения – документът имал „нормативен характер от името на някой правителствен, официален орган”. Трябвало да се редактира под друга форма – като инициатива на представители на обществеността, която „иска информация и настоява за контрол” върху екологичната политика на правителството.

Във връзка с предстоящо пътуване на писател, активен деец на „клуба” за Париж (по покана на международния ПЕН клуб), възникнали разногласия между негови съмишленици. Някои считали, че не е целесъобразно да осъществява контакт със сътрудници на радио „Свободна Европа”, но писателят настоявал за среща със служители на радиостанцията в Мюнхен. Мотивирал се, че „тези контакти засега били необходими, тъй като в страната никой от техните среди нямал достъп до средствата за масова информация, чрез които да дискутират актуалните проблеми на преустройството”.

По данни на VІ управление – ДС, наскоро в Южна България се състояла среща между бивши дейци на земеделската опозиция и активисти на „профсъюза”. Проличал стремежът им за сътрудничество и единодействие, за евентуално създаване под някаква форма на „народен фронт” по подобие на формирования в други социалистически страни, в който да се включат всички неформални структури, като запазят своята самостоятелност. Има данни, че зад тази инициатива стоят среди от вражеската емиграция, които оценявали, че за дейците на бившата земеделска опозиция било изгодно на настоящия етап да се прикрият зад „профсъюза”. В ход са активни оперативно-превантивни мероприятия.

В Главно следствено управление на МВР е образувано предварително производство във връзка с опита на граждани на ГДР да изнесат и предадат на западни пропагандни централи клеветническа информация от активен деец на неформална структура у нас.

Разпитан и предудпреден е Васил Винанчев от Плевен, направил опит да предаде на сътрудник на „Дойче веле” (на Пловдивския панаир) „обръщение” към посолството на ФРГ в София с клеветнически твърдения, че в България „се потъпкват човешките права”.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Ген.- лейтенант: (п) В. георгиев

 

Отп. в 1 екз., Размн. в 3екз., Изп.: Ч. Кираджиев, Нап.: Е. Кунева – 1480, 07.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 961, л. 107-119 (л. 111-113 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 295

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 833. Екз. № 2

10.10.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(2-8 октомври 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

[Кратък анализ за „положителните оценки сред различни слоеве от населението” във връзка с реч на Петър Младенов пред 44-та сесия на ООН, проектите на закон за опазване и възпроизводство на околната среда и Национална програма, предприетите практически мерки за неотложно решаване на екологични проблеми в столицата и населени места в страната, за спекулациите, че „правителството подбрало подходящ момент, за да неутрализира някои негативни изяви в навечерието на международния екофорум в София” – б. съст.]

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. РЕЛИГИЯ

В процеса на осъществяваните от органите на МВР мероприятия във връзка с провеждането на срещата по опазването на околната среда се получава значителна информация за конкретна подготовка на „независимите” структури да използват възможностите, които предоставя международният форум за тяхното популяризиране и ангажиране на световното и общественото мнение и за разширяване на социалната им база в страната.

Ръководството и активистите на т. нар. движение „Екогласност” извършват непосредствени действия за пряко участие в екофорума и паралелните мероприятия. В тази връзка подготвят материали, организират тяхното провеждане и привличане на консултанти, засилват опитите за контакти с дипломати и чужди граждани, неформални структури и организации от други страни. Явявят се и център за координиране на действията на другите „независими” структури.

Особена активност в съвместната дейност проявяват активистите от т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България и Независим профсъюз „Подкрепа”. За насочване единодействието между „Екогласност” и „клуба” бил определен специален координатор. От името на „клуба” Желю Желев дал интервю за „Гласът на Америка”, в което развил намерението на членовете на „клуба” да участват в екосрещата и прочел изготвена по този повод декларация.

Нов момент в дейността на „независимите” структури наред с координацията на усилията им по екофорума е стремежът за уеднаквяване на техните антипартийни и антисоциалистически позиции. С такава цел са били проведени срещи на активисти на „независимия профсъюз” с Желю Желев като представител на „клуба” и с бивши земеделски опозиционери.

Според постъпилите в последните дни данни активистите на „клуба” замисляли разпространение на обобщена информация за всички „независими” структури. Евгения Иванова разчитала за това на помощта на Николай Колев – член на „ръководството” на „независимия профсъюз”, и Любомир Собаджиев – активист на „независимото дружество, инициатор за създаването на „единен фронт” – организация, обединяваща всички „независими” структури.

При зачестилите срещи между активисти на „клуба” и Николай Колев, Блага Димитрова и Йордан Василев го насърчавали към по-активна и непримирима дейност, давайки му за пример Лех Валенса, който като профсъюзен водач „достигнал до положението негласно да управлява Полша”.

Има данни за установен контакт с Максим Майер, съветски журналист, който пристигнал у нас като член на подобна организация, за да се запознаел с проф. Иван Николов и други активисти на „клуба”. На Майер бил предаден „пакет от документи” на „клуба”, надявайки се на публикации във в. „Московские новости”. На унгарски гражданин, който членувал в демократически форум”, били предадени всички материали на „клуба” с уговорка да ги публикуват в тяхната „хроника – бюлетин”.

Радой Ралин споделил, че писатели около Черемухин възнамерявали да създадат дружество, на което щял да бъде „съветник”. Изказвал и идея за сформиране на „секция от пенсионери” към т. нар. Независим профсъюз „Подкрепа” или към друга структура, която според него щяла да се масовизира, защото имало много недоволни пенсионери.

Христофор Събев и Иван Бонев обсъждали идея за създаване на школа за обучение на младежи, целяща обединение на „остатъците от православието в България”. Проектът включвал излъчвания по телевизията и радиото, печатни издания и др. Обмислили и създаване на Международен комитет за защита на интересите на вярващите със седалище у нас. Работили върху декларация, която съдържала конкретни предложения за промяна на някои текстове в Конституцията, свързани с религиозното възпитание и пропаганда, със закона за вероизповеданията и др.

 [За намерения на американски мисионери от международния телевизионен евангелски център да осъществи „масови евангелски богослужения” в България, за планиране обезпечаването на предстоящи посещения в България на делегации на Александрийската православна църква и на Японската християнска църква – б. съст.]

 

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – КД, Размн. в 5 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Д. Стоянов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – М. Балев, № 7 – Гр. Филипов, Изп.: Д. Пенков, Нап.: Савова, 17.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 200-209 (203-205 за извадката). Копие. Втори екземпляр.

 

№ 296

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 841. Екз. № 3

10.10.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни, свързани с подготовката и провеждането на Европейската среща по опазване на околната среда

 

[Изпуска се повтаряща се от предишни документи информация за намерения на САЩ и западни страни да „политизират” предстоящата в София екологична среща: твърди се че „стремежът на САЩ, Австрия, ФРГ и Великобритания да политизират срещата и да я използват в ущърб на интересите на социалистическите страни, се запазвал; за замисъла на американската делегация „постепенно да се политизират екологичните моменти в отделните социалистически страни и да се използват за активизиране на широката общественост за поддръжка на „независимите” инициативи, разработвал се „материал за нарушаване на човешките права в НРБ”, който щял да бъде „поднесен” на срещата. Под натиска на САЩ „към обвиненията срещу некомпромисния подход на българските власти спрямо турското малцинство, който противоречал на Виенските договорености” щели да се присъединят и някои западни страни и най вече Великобритания. Дава се информация за намеренията на Белгия, Австрия и ФРГ при разискването на екологичните проблеми – б. съст.]

Продължава да постъпва информация и за намеренията и действията на „независимите” структури във връзка с екосрещата.

На 9 октомври т. г. се провело заседание на членовете на „Екогласност”, на което присъствали и представители на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, „Независимото дружество за защита правата на човека в НРБ” и много членове на бившия „Обществен комитет за екологична защита на град Русе”, общо около 50 души. Основно били обсъждани линията и тактиката на поведение на „Екогласност” по време на екофорума. Предлагало се в деня на откриването – 16 октомври, членове на „движението” да излязат пред Народния дворец на културата с плакати и да организират „пунктове” за разпространяване на техни материали. Имали намерение, че ако не им бъде разрешено ползването на зали за мероприятия, да направят митинг на площада пред двореца, за което щели да искат съгласието на Столичния народен съвет. Определили няколко комисии за окончателното редактиране на подготвените за екофорума материали, общо около 550 страници. Предвиждало се по време на екофорума да действа „щаб” в дома на Ал. Каракачанов, където да се съсредоточава цялата информация. Сформирана към щаба група щяла да събира сведения за „всички репресии” от страна на органите на властта и да ги предава на западните делегати и журналисти, които своевременно да протестират пред българското правителство и да уведомяват европейската общественост. Каракачанов възнамерявал да поиска среща със служител на МВР, на която да обяви намеренията за конкретните изяви на „Екогласност”, с цел да предотврати „евентуални репресии”.

Обсъждала се и готовността да се разпространяват „апели – документи”, съдържащи справки за екологично замърсени обекти, които след набиране на подписи от граждани да бъдат предавани на чуждестранните делегати във вид на „петиции”. Активисти на „движението” щели да разлепят на различни места в столицата и пред хотелите, където са настанени делегати, листовки с „актуална екологическа информация”. Гости на сбирката били Иван Русев, съветски гражданин от български произход и съпругата му – активисти на одеска неформална организация „Социално-екологически съюз”. Русев поздравил „движението” за смелите му действия и обявил пристигането на група членове от Одеса на 15 октомври във връзка с екофорума.

На 8 октомври т. г. Желю Желев в разговор по телефона с Румяна Узунова споделил желанието на членовете на „клуба” да участват в предстоящия форум, тъй като екологията била едно от приоритетните направления за дейност на „клуба”. На тази основа била сформирана група, която разработвала „Харта’89” за опазване на българското природно наследство. Узунова изразила очакванията си, че екофорумът ще бъде „етап за демократизирането на отношението на властите към неформалните структури”, след което нямало връщане назад.

Има данни, че „Екогласност” е подготвила своя програма за пребиваването на Румяна Узунова в страната, която включвала посещение на екологично замърсени обекти, интервюта с представители на държавно-обществени органи, компетентни в областта на екологията. Активисти на „независимото дружество” подготвяли на 16 октомври да изнесат пред Народната библиотека „Кирил и Методий” сказка, на която щели да посочат данни за екологичната обстановка в НРБ, да прочетат „хартата за правата на човека” и „бюлетин” на дружеството. До община „Оборище” било отправено искане за разрешение на сказката.

Членовете на „независимото дружество” и т.нар. „Независим профсъюз „Подкрепа” подготвяли изпращането на екофорума съобщения за нарушаване на „екологичните права у нас”, като ги свързват с „правата на човека”. Търсели възможност за осигуряване на пропуски за официалните мероприятия, като заявявали, че имали подготвени доклади за съответните прояви и дискусии. Желаели да получат пълна програма на неправителствените срещи.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Д. Стоянов, № 2 – памет, № 3 – к. д., Размн. в 4 екз., № 4 – Й. Йотов, № 5 – Ив. Панев, № 6 – Гр. Стоичков, № 7 – Пр. Стоянов, Изп.: В. Ванева, Нап.: Цинигарова, Маш. № 1492, 10.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 217-223. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 297

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 847. Екз. № 3

11.10.19989 год.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни за обстановката във връзка с предстоящия екофорум към 11.10.1989 г.

 

Органите на МВР придобиха нови данни, разкриващи намеренията на западните държави да поставят акцента на срещата върху въпроси, отнасящи се до правата на човека. [Подробно се цитира изказване на председателя на Комисията за сигурност и сътрудничество в Европа по време на проведено заседание в края на септември 1989 г., че дълг на делегациите от западните страни било „да спомогнат за укрепването на човешките права в България по време на срещата в София”. С конкретни примери се илюстрират намеренията в тази посока на делегациите на САЩ, Великобритания и други западни страни – б. съст.]

Продължават активните действия на членове на „независимите” структури във връзка с предстоящия екофорум.

На проведената на 9 октомври т. г. среща на членовете на „Екогласност”, на която основно били обсъждани линията и тактиката им на поведение по време на екологичната среща, за членове на движението били приети осем лица, между които и Владимир Левчев.

Според А. Каракачанов „Екогласност” била установила контакт с Европейската културна фондация, от която очаквали финансова помощ. Холандската гражданка Хенриет ван Шрайк, касиер на фондацията, била обещала 5000 долара, въпросът за предаването на които щял да бъде уточнен по време на екофорума, където ще присъствува или тя, или изпратен от нея човек. Европейската културна фондация е спонсор на Европейския екологичен институт, движението „Екологични алтернативи” и други подобни правителствени и неправителствени организации. През 1988 г. е оказала финансова помощ на „Екофорум за мир”.

Стефан Гайтанджиев в телефонен разговор на 7 октомври т. г. с Румяна Узунова прочел материали на „Екогласност” – „Обръщение към народите и правителствата на Европа”, „Проект за европейска конвенция”. Обяснил, че ще бъдат изпратени до посолствата на страните – участнички, българското правителство, националния организационен комитет, обществени организации в страната и чужбина, имащи отношение към опазването на околната среда, защото било необходимо идеята да получава максимално разпространение. Гайтанджиев уговарял Румяна Узунова като пристигне в България, да вземе интервюта от Мако Даков и Стефан Тодоров.

С цел осигуряване на необходимия обществен ред в столицата по време на екофорума до настоящия момент от органите на МВР са проверени 1500 лица, представляващи оперативен интерес. За констатирани различни нарушения са санкционирани 925 лица. Проведени са профилактични беседи с 334 лица. В здравните заведения са настанени 67 психично болни, а 18 са изпратени при техни близки в столицата. От 1 до 10 октомври от проверените 3153 моторни превозни средства 241 са спрени от движение поради недостатъчно съдържание на въглероден двуокис [така е записано в документа – б. съст.].

 

ЗА МИНИСТЪР: (Без подпис) Гр. Шопов

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Д. Стоянов, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 6 екз., № 4 – Й. Йотов, № 5 – П. Младенов, № 6 – Ив. Панев, № 7 – Гр. Стоичков, № 8 – Д. Станишев, № 9 – Пр. Стоянов, Изп. Ванева, Нап.: Станкова – 1495, 11.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 224-229. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 298

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 852. Екз. № 3

12.10.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни във връзка с екофорума

(към 12.10.1989 г.)

 

В навечерието на срещата по опазване на околната среда служители от дипломатическите представителства на САЩ, ФРГ и други активизирали своята дейност за набиране на информация за нарушаване правата на човека, особено за „приложени репресивни мерки” към „етническите турци”, членове на „независимите” структури и др. Има данни, че в състава на някои делегации са включени служители от техните посолства у нас, които били добре информирани за вътрешнополитическата обстановка в НРБ.

Завеждащият търговско-икономическата служба в посолството на ФРГ у нас Хелдман, член на западногерманската делегация, поискал да му бъде предоставена програмата за мероприятията, които ще се провеждат паралелно с екологическата среща. Разбрал, че в кино „П. Берон” ще се организират три конференции със свободно участие, във връзка с което било възможно екогрупи от неговата страна да се обърнат за информация към посолството.

Сред чужди дипломати у нас продължават коментарите за декларацията на т. нар. дружество „Екогласност”, изпратена до дипломатическите представителства на държавите участнички в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. Обсъждало се „отрицателното отношение” на българските власти към „дружеството”, нежеланието им да бъде официално признато и „създаваните пречки” сред членовете му, с цел да не могат да развиват дейност и организират публични мероприятия. Отбелязвало се, че „Екогласност” разчитала на подкрепата и съдействието на западните държави.

Получени са данни, че активисти на „Екогласност” възнамерявали да се обърнат с писмена молба до Българската телевизия за отпускане на екранно време, за да изразят мнението на „движението” по законопроекта за опазване на природната среда. Разчитали на личните си познанства с редактор на „Панорама”, който да включи материала им в предаването на 21.10. т. г. Имали идея да запишат на видеокасети неизлъчени досега документални филми с екологична тематика, произведени в СНПДФ „Време”. Касетите, придружени от кратки описания на създаването на филмите и причините за неизлъчването им, възнамерявали да предават на делегациите от екофорума.

Председателят на „Екогласност” П. Слабаков подготвял самостоятелен материал, насочен срещу екологичната политика на НРБ, който щял да разпространява от свое име сред участниците в срещата.

Ръководството на „Екогласност” предвиждало за 12 октомври т. г. да се проведе последната сбирка преди откриването на форума, на която да се уточнят действията и се приемат материалите за организирания от тях симпозиум и пресконференция. Ръководството се опасявало от евентуални провокации от страна на другите „неформални групи”, за което решило да излезе с декларация, че движението е за „мирни” действия.

Според член на управителния съвет на „Екогласност” до момента били събрани 220 подписа под материал против строежа на хидрокаскадите „Рила” и „Места”.

Постъпиха данни за негативни настроения и недоволства сред някои трудови колективи и обществеността във връзка с нерешени екологични проблеми. Живеещи в община „Нови Искър” с тревога споделили, че силно замърсените с химически отпадъци води на р. Искър се използват за напояване на зеленчуковите градини. Замърсяванията на околната среда от на Пивоварен завод „Люлин” предизвиквали негодувание сред населението в района. Шофьори от Етапно предприятие „Младост” отказали да работят на 9 и 10 октомври т. г. , тъй като автомобилите им не били осигурени с пропуски за „синята зона”. В момента в предприятието стояли неизвозени около 400 контейнера. Уведомен е общинският комитет на БКП „Младост”.

 

ЗА МИНИСТЪР:

(Без подпис) Гр. Шопов

 

Отп. в 3 екз., Изп.: Ванева, Нап.: Кунева – 1498, № 1 – Д. Стоянов, № 2 – памет, № 3 – к. д., Размн. в 6 екз., № 4 – Й. Йотов, № 5 – Ив. Панев, № 6 – Гр. Стоичков, № 7 – Д. Станишев, № 8 – Пр. Стоянов, № 9 – П. Младенов, 12.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 233-236. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 299

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 865. Екз. № 3

13.10.1989 год.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни във връзка с екофорума (към 13.10.1989 г.)

 

[За непотвърдени данни и предположения какви намерения за участие имат Турция, Ватикана, Полската партия на „зелените” – б. съст.]

 

Продължават да постъпват данни за повишен интерес на западни дипломати у нас към изявите ни намеренията на „Екогласност”. На среща между първия секретар по политико-икономическите въпроси на Великобритания Джон Макфърсън и Деян Кюранов последният информирал, че Петър Берон (активен член на „движението”) е включен като съветник в официалната делегация на България на екологичната среща. Заявил, че на 16 октомври т. г. членове на „Екогласност” щели да направят опит да получат пропуски за екофорума на място, тъй като досега „организацията” им не е получила официална акредитация. Кюранов предал на Макфърсън списък с адресите и домашните телефони на Петър Слабаков, Петър Берон, Георги Аврамов, Александър Каракачанов и Никола Ковачев.

На проведената сбирка на членовете на „Екогласност”, състояла се на 12 октомври т. г., на която отново се присъствали представители на т. нар. Независим профсъюз „Подкрепа”, „Комитет 273” и „Комитет за защита на религиозните права и свободи”, били утвърдени докладите и материалите, предвидени за разпространение по време на екофорума. Отбелязано било, че всички документи на „Екогласност” са напечатани и повечето от тях размножени и преведени на руски и английски език. Помощ при внасянето им на пленарните заседания щял да окаже Петър Берон като официален член на българската делегация.

Решено било на 20, 27 и 31 октомври да проведат „масови акции” на „Екогласност” в центъра на столицата, на които да се поканят чуждестранни журналисти и гости от „неформалните групи”. Конкретен сценарий за публичните изяви не бил подготвен, но се предвиждало да се раздават екологични материали и да говорят оратори. Всеки от членовете на „движението” трябвало да осигури по няколко души за участие в мероприятията. Представител на „Екогласност” щял да уведоми властите и да иска разрешение от Столичния народен съвет.

Възнамерявали на 14.10. т. г. в градинката пред ЦДНА няколко активисти да събират подписи от граждани в подкрепа на протеста срещу строежите на хидрокаскадите „Рила” и „Места”.

Част от членовете подписали „възвание” за религиозни свободи, донесено от присъствалия на сбирката иеромонах Христофор Събев, който потвърдил поканата към членовете на „Екогласност” да посетят литургия и молебен, организиран от него на 19 и 21 октомври.

Приети били и нови членове на „Екогласност”, с което общият им брой станал над 100 души.

По достоверни данни италианският гражданин Гуидо Вартано – представител на неправителствена екологична организация „Приятели на земята” и отговорник за страните от Източна Европа, с когото „Екогласност” установи контакт през юли т. г., се свързал с Красимир Каракачанов, на когото съобщил, че представител на неговата организация щял да пристигне в София, за да предаде официална покана за участие в екологична конференция през ноември т. г. в Рим на някои от изявените членове на „движението”. От италианска страна щели да бъдат поети разходите за участието им.

На 11.10.1989 г. в читалище „Наука” в община „Червена звезда” на столицата се провело литературно четене на произведения на млади поети, в което взели участие и лица от т. нар. „Клуб -39”, организирани от Едвин Сугарев. Присъствал и Радой Ралин. Към края на мероприятието дошъл и Деян Кюранов, придружаван от двама западни журналисти, които направили опит да вземат интервюта от присъстващите. След намесата на ръководството на читалището и на представители на политическия отряд сбирката била преустановена и участващите се разотишли.

От органите на МВР са засилени мерките по охрана на обектите, за които е предвидено да бъдат посетени от участници в екофорума, както и на предприятията, работещи при повишени рискови експлоатационни условия. Проведени са срещи с ръководствата на тези обекти в столицата, района на Ботевград и Костинброд. Уточнени са мерките по осигуряването на охраната, пропускателния и противопожарния режим в дните на екофорума. Специално внимание е отделено за отстраняване на предпоставките и условията за аварии, експлозии и други произшествия.

 

За МИНИСТЪР: (Без подпис) Гр. Шопов

 

Отп. в 3 екз., № 1 – др. Д. Стоянов, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 6 екз., № 4 – др. Й. Йотов, № 5 – др. П. Младенов, № 6 – др. Ив. Панев, № 7 – др. Гр. Стоичков, № 8 – др. Пр. Стоянов, Изп.: Ванева, Нап.: Станкова – 1506, 13.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 241-245. Копие. Машинопис.

 

№ 300

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І - 3364. Екз. ед.

16.10.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(9-15 октомври 1989 г.)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА НА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

През изтеклата седмица съществени изменения в общата оперативна обстановка не са отбелязани.

Вниманието и усилията на поделенията на МВР бяха насочени главно към изпълнение на МЗ № І – В – 124 за обезпечаване на ред и сигурност и протичане в нормална обстановка на започващата на 16 октомври в София международна конференция по екологични проблеми в рамките на приетата програма от съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. Не са допуснати значими враждебни, други нелоялни и противообществени прояви.

 

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА

По данни на ВГУ – ДС, един от ръководителите на делегацията на САЩ за екофорума споделил, че ще търсят „всяка възможност за оказване на натиск върху властите в България по проблемите на мюсюлманите и в защита на борците за правата на човека”- по-специално на Тренчев и участниците в „Клуба” и „Екогласност”. Подготвяли конкретни предложения, отнасящи се до аспектите на човешките права, свързани с екологията – признаване правото на всеки гражданин да получава пълен обем информация по замърсяването на околната среда, разширяване и усилване правата на неправителствените организации и на техните активисти в провеждане на инициативи и контрол за нейното опазване. Американската делегация щяла да изрази резерви при приемане на заключителния документ на екофорума, ако в него не бъдат включени въпросите, свързани с правата на човека.

За нуждите на своите делегации за екофорума дипломати от САЩ и от други посолства в столицата усилено набират и проверяват сведения „за нарушаване правата на човека у нас, за репресирани етнически турци и участници в неформални структури”.

Изявен деец на „Екогласност” посетил посолството на водеща страна от НАТО и предал списък с адресите и домашните телефони на ръководителите на тези структури.

Дейци на „Клуба” и „Екогласност” проведоха в навечерието на екофорума телефонни разговори с радио „Свободна Европа” и подробно информираха за изготвени от тях материали и за акциите, които възнамеряват да осъществят (с провокационен характер).

Дейци на „независимото дружество” очаквали на срещата си с Румяна Узунова от радио „Свободна Европа”, пристигнала във връзка с екофорума, да уточнят позицията на радиостанцията спрямо „дружеството” и останалите структури. Авторитетни участници в „дружеството” считали, че „само едно ръководство, което отговаря на изискванията на задграничните центрове, може да разчита на помощ от тях”.

Дейци на неформални структури в момента работели за преодоляване на „разногласията в дружеството”, за което им се оказвал „натиск отвън”. Отправяли се обвинения, че ръководители на „профсъюза” се стремели да привлекат „най-свестните хора”, като подчертават, че в „профсъюза” и в „Комитет 273” нещата „били по-сериозни и много по-организирани”. На друго мнение били техни съмишленици, които считали, че „дружеството на този етап е една малка говорилня”.

На 10 октомври състав на Михайловградския районен съд разгледа делото срещу Константин Иванов, участник в „независимото дружество”, за разпространение на клеветнически твърдения от естество да създадат смут сред обществото и недоверие към властта и за обида на длъжностно лице. Наложи му наказание една година лишаване от свобода.

Под оперативно наблюдение е младши офицер от строителни войски, който споделил, че „загубил вяра в марксистко-ленинската идеология и намерил истината и правия път за себе си в църквата”.

[За привлечени към наказателна отговорност за опит за преминаване границата със СФРЮ младеж и учител за подкуп в средно училище в Казанлък - б. съст.]

 

ОБСТАНОВКАТА СРЕД ГРАЖДАНИТЕ, ВЪЗСТАНОВИЛИ БЪЛГАРСКИТЕ СИ ИМЕНА […]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ -МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Изп.: Ч. Кираджиев, Нап.: Т. Станкова – 1507, 15.10.1989 г., Размн. в 39 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 961, л. 120-129 (л. 121-123 за извадката). Оригинал. Машинопис.

---

[1] Имената на другите наказани четири лица не се оповестяват като трети лица. Един от тях е Исмет Исмаил Исмаил (записан в документа с насила наложеното му българско име Искрен Илиев Асе­нов), който даде съгласие за неговото оповестяване. Според неговите спомени наказанието е заради отказ да изпълнят разпо­реждане да не осъществяват контакти помежду си, в това число и с изолирания по това време Ахмед Доган, който е вър­нат в затвора от Главно следствено управление – ДС като разследван и обвиняем за организацията на бунтовете от третата десетдневка на май 1989 г.

[2] № 264 и 265 са оповестени като № 313 и № 314.

[3] Един от двамата активисти на „Подкрепа” е бил агент на VІ управление на ДС. Това не е д-р Тренчев. Запазени са донесеня на агента за срещата.