Лично! Строго секретно!

 

 

Държавна сигурност срещу
неформалните организации
в България (1987-1989)

 

№ 76

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 63. Екз. № 2

24.1.1989 г.

 

 О Б З О Р Н А  О П Е Р А Т И В Н А  С В О Д К А

(16-22 януари 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

[Седмицата била наситена с „важни” вътрешно- и външнополитически събития, които намерили широк отзвук сред всички слоеве на населението. В „центъра на вниманието” било посещението на Франсоа Митеран. С „удовлетворение” било посрещнато и успешното завършване на Виенската среща, като се давала „висока оценка” на речта на Петър Младенов на заключителното заседание, а най-вече „решителният отпор”, който бил даден на „инсинуациите” на турския външен министър по отношение „необоснованите претенции на Анкара към България - б. съст.]

2. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. РЕЛИГИЯ

В резултат на проведените от органите на МВР активни оперативни и профилактични мероприятия по време на официалната визита на Ф. Митеран в НРБ не бяха допуснати осъществяването на нелоялни и вражески прояви, изпращането на материали и осъществяването на преки контакти с президента и придружаващите го лица. Ограничени и под оперативен контрол при по-спокойна атмосфера протичат и събранията на творческите съюзи по повод концепциите за преустройство и техните предстоящи конгреси. Изказани са одобрения във връзка с бъдещото премахване на монополизма в творческата и съюзната дейност. В телевизията и радиото положително се коментират и постановките на Указ № 56 на Държавния съвет за фирмената организации на стопанската дейност. В същото време отделни професори от ВИИ „Карл Маркс”, правейки аналогия с Югославия, продължават да постъпват и данни за някои негативни настроения, прояви и намерения.

Около 35 научни работници, освободени от бившия Институт по философия при БАН, открито заявявали, че ще търсят правата си с всички средства – „позволени и непозволени”. Подготвили писмено възражение до ЦК на БКП и други инстанции, че не били преназначени в новата структура. Сред преподавателите от катедра „Марксизъм-ленинизъм” при ВИИ „Карл Маркс” – София се разпространявало „съобщение”, че техният колега Красен Станчев (бивш член на ОКЗЕР и привърженик на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България”) възнамерявал да организира на „салонна” основа, извън института, „интердисциплинарен” семинар на тема „Нормалното и ненормалното в обществото”. В него щели да участват предимно студенти и млади преподаватели – социолози, философи, политикономисти.

Запазват своя интензитет коментарите, свързани с промяната в названието на ДКМС. Изказват се мнения, че ако има сериозни причини за това, в съответствие с гласността и демокрацията те трябвало да се обмислят официално. ВЛКМС запазвала името и символите си, а у нас ставало точно обратното. Придобити са данни, че западноевропейски и американски представители в ръководните органи на Световния съвет на църквите и Конференцията на европейските църкви засилват и провокират интереса към темата за човешките права и религиозните свободи в социалистическите страни. Към НРБ се отправяли обвинение за „негативно отношение” към католическата и другите малцинствени църкви.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС [...]

Значителна част от затворниците с възстановени имена посрещали с неодоб­рение Указ № 1118 за частично помилване в навечерието на Нова го­дина. Споде­ляли, че „това няма да промени отношението им, че било уловка на властите за внасяне на разногласие между тях”. Получени са сигнали, че отделни фанатици са готови да отправят изложения, с които демонстра­тивно да се откажат от даденото им частично помилване. [Начело на протестната акция е затворникът Ахмед Доган – б. съст.]

Към всички по-значими случаи органите на МВР вземат незабавно отно­шение. […]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – др. Т. Живков, № 2 – КД, Размн. в 4 екз., № 3 – др. Г. Атанасов, № 4 – др. М. Балев, № 5 – др. Д. Стоянов, № 6 – др. Й. Йотов, Изп.: Радичков, Нап.: Савова – 106, 21.1.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 937, л. 106-115 (л. 108-110 за извадката). Копие. Втори екземпляр.

 

№ 77

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 79. Екз. № 3,  27.1.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Активизиране дейността на ръководството на т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България”

 

В органите на МВР постъпиха проверени данни за проведена сбирка на т. нар. оперативно бюро на „Клуба”. В сбирката са участвали Желю Желев, Николай Василев, Евгения Иванова, Георги Величков, Невена Стефанова, Копринка Червенкова и Иван Джаджев. Обсъждани били следните въпроси: избор на нов председател; проект на протестна декларация по „случая Петър Манолов”; подготовка на нови информации; утвърждаване на нови членове; организиране среща с Константин Телалов; създаване филиали на „клуба” в страната.

След известни дебати освободили Мария Бойкикева и избрали за председател на Оперативното бюро доц. Николай Василев. Против това решение била Мария Стефанова, според която Василев бил компрометиран, но се наложило предложението на Желев за избирането на Василев.

По-сериозни противоречия имало при обсъждане на въпроса за излизане от името на „Клуба” с протестна декларация в защита на Петър Манолов, когото считали за свой член, въпреки че участвал в т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ”. Освен Желю Желев, Георги Величков и Евгения Иванова, останалите били против вземане на становище по „такава организация”, защото това „е един вид набъркване в политически въпрос”. Решили проектът да се преработи и предложи за обсъждане от целия Управителен съвет.

Общо било мнението да се ориентират към подготовката на повече информации за „дейността на клуба”. Възложили на Копринка Червенкова да подготви материал за срещата на членове на „Клуба” с президента на Франция, като решили да не се споменава за изказването на Йордан Радичков.

Утвърдени били нови членове на „Клуба”, които според Невена Стефанова били предимно „технически лица, инженери”. Желю Желев настоявал за масовизирането на „Клуба”, включително и със студенти, но му възразили с претекста, че могат да влязат и „провокатори”. Според Желев с числеността си щели „да вземат акъла на хората” и нямало да може да се упражнява контрол върху дейността им. В крайна сметка приели само да се допуска създаването на „филиали” на „Клуба” в страната.

За осигуряване на необходимите им зали решили да отправят писма до различни учреждения и организации. Преди всичко имали предвид СУ „Климент Охридски”, БАН, Клуба на НТС, Профсъюзния дом на културата „Г. Димитров” и Комитета за българо-съветска дружба.

Взели решение част от ръководството да проведе среща с Константин Телалов, за каквато „той бил съгласен”. В това отношение разчитали на Чавдар Кюранов, към когото Телалов хранел добри чувства.

По повод на проведената сбирка Невена Стефанова споделила с Искра Панова и Михаил Величков, че Желю Желев трябвало да излезе от ръководството на „Клуба”, защото бил „неуправляем” и щял да ги постави в „лошо положение”. Опасявали се и от Николай Василев, който според нея бил „буен и неуравновесен”, търсещ автономия в университета”. И тримата изразили притесненията си, че дейността им се ограничава само в даване на интервюта, без по-активни мероприятия.

Получени са данни, че Блага Димитрова информирала Николай Антонов от р. „Дойче веле”. По оценки на Николай Василев интервютата, които давали за западните средства за масова информация, били „единствената възможност за международна гласност” на дейността на „Клуба”.

Продължава провеждането на активни и превантивни мероприятия по отношение на участници в „Клуба”.

Информацията е изпратена и на другарите [Не е посочено – б. съст.]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – памет, № 3 – к. д., Размножена в 3 екз., № 4 – Д. Стоянов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – Ив. Панев, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 135/27.01.1989 г., По м-ли на VІ у-ние, Рег. № 1400/27.01.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 937, л. 106-115 (л. 108-110 за извадката). Копие. Втори екземпляр.

 

№ 78           

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І-270 Екз. № ед.

30.01.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(23-29 януари 1989 г.)

София

 

[…] НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА КЪМ ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ В ТЕЗИ СРЕДИ

 

На дипломати на страни от НАТО, акредитирани в София, станали известни оценки на френските колеги във връзка с визитата на Митеран в България. Във френското посолство хранели надежди, че това посещение ще „раздвижи осезателно дисидентите”. За разлика от това, което се случило при пребиваването на френския президент в Полша и Чехословакия, на срещата-закуска в резиденцията на посланика в София поканените български интелектуалци „не отправили остри нападки срещу правителството”. Някои от тях в репликите си застанали „много близо до официалната позиция”.

По оценка на френски журналисти, присъствали на срещата на Митеран със студенти от Софийския университет, там „картината била по-друга”. Били изненадани от „многото смели” въпроси, изразяващи неудовлетвореност от „състоянието на демокрацията и гласността” в НРБ. Впечатлило ги и обстоятелството, че френският президент бил аплодиран, когато отправил критика по отношение на френската левица. По този повод Бернар Дебов от „Експрес” изразил становище, че „във всички социалистически страни расте младо поколение, което коренно се различава от предишните, по-малко се интересува от политика, жадува да пътува на Запад и да живее по-добре”. Френски журналисти от в. „Либерасион” и сп. „Фигаро” взели интервюта от членове на аматьорски и полупрофесионални рокгрупи. Провокирали ги с въпроси дали се ограничават изявите им, чувстват ли се като отритнати, считат ли, че публиката ги приема по-добре, отколкото властите.

В VІ управление – ДС са постъпили сведения, че сред преподаватели от катедра „Марксизъм-ленинизъм” при Висшия икономически институт в София се разпространявало „съобщение” за подета от техния колега Красен Станчев (член на ОКЗЕР и на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството”) да организира на „салонна” основа, извън института, „интердисциплинарен” семинар на тема „нормалното и ненормалното в обществото”. В него щял да привлече предимно студенти и млади преподаватели – социолози, философи, икономисти. В ход са оперативно-превантивни мерки.

Под оперативен контрол е поставена група във Варна около Валери Станков, главен редактор на алманах „Простори” (с когото и била проведена неотдавна превантивна беседа), стоящ на дисидентски позиции. Прави антипартийни изказвания. Отпечатал в брой на алманаха през м. г. стихотворение на поета Никола Заеков, от Пловдив, член на Съюза на българските писатели, с антипартийна насоченост.

В ход са превантивни мероприятия във връзка с поставена обява във Висшия институт за народно стопанство – Варна за предстоящо създаване на дискусионен клуб „Опонент”. Приканвали са в него да участват „студенти с нестандартни идеи”.

Профилактични беседи се провеждат съвместно с Общинския комитет на ДКМС в Хасково по отношение на група младежи, ревностни почитатели на западни естрадни състави с неофашистка ориентация („Вермахт”, „Ексупър”, „Даркнес” и др.). разпространявали помежду си снимки на съставите, между които на вокалиста на „Вермахт” с прическа във вид на свастика.

Профилактиран е редник от граничния отряд в Малко Търново, който под въздействие на западногермански, холандски и други чужди граждани, гостували на родителите му, системно възхвалявал живота в капиталистическите страни. Добри резултати дала профилактичната беседа и с редник от 5-и граничен отряд, проведена от командира на отряда, при което станало ясно, че младежът поради лекомислие споделял намерения да избяга от страната.

По сигнал за умишлено увреждане на локатор на боен катер в Созопол е задържан матрос Димо Костов. Пред следствените органи дава обяснения, че срязал кабели, „за да си отмъсти за нанесен му побой от войници от стария набор”.

Органите на МВР осъществяват оперативно-превантивни мероприятия по двама редници от поделение в Ботевград, замислили като арестанти да обезоръжат караула и избягат от страната. Изучавали различни варианти, били решени „да не се спират пред нищо”. Наблюдава се ефрейтор от поделение на СВ в Пловдив, който взел решение за бягство от НРБ.

Задържан е и изпратен в Старозагорския затвор за изтърпяване на присъда Васил Минов, 18-годишен, от Сливен, безделник, автор на множество криминални деяния, в подготовка да избяга в Гърция.

Води се следствие срещу Димитър Стойчев, 24-годишен, осъждан за криминални деяния , който с противозаконно отнет и подправен чужд паспорт се озовал нелегално в Унгария и бил заловен при опит да се прехвърли в Югославия.

наказателно преследване по две висящи дела за хулиганство.

Според източници от Окръжно управление на МВР – София, сред членовете на Културно-просветния клуб „Гоце Делчев” в последно време се появили разногласия и разнопосочни оценки по повод публикувани материали за дейността на ВМРО и дейци на българското национално-освободително движение в Македония. Някои считали, че се допускат неточности, пристрастия, нови тълкувания „уж в духа на преустройството”, а „по същество се защитават позиции на михайловисти, други крайни националисти и сепаратисти”. Преценявало се, че е необходимо съответните партийни и обществени органи да провеждат по-целенасочени мероприятия в клуба за преодоляване на „неволни или преднамерени залитания”.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТАТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

Отп. в 1 екз., Изп.: Ч. Кираджиев, Нап.: Т. Станкова – 139, 29.01.1989 г., Размн. в 31 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 959, л. 65-83 (л. 67-70 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 79

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 83. Екз. № 2

1.2.1989 г.

 

О Б З О Р Н А  О П Е Р А Т И В Н А  С В О Д К А

(23-29 януари 1989 година)

София

 

1. ОБЩА ОЦЕНКА НА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[Била „нормална”, не били отбелязани „значими враждебни, нелоялни, други противообществени прояви, застрашаващи сигурността, обществения ред и трудовия процес”.

Основна тема била осъществяваната „радикална икономическа реформа”, с „голямо нетърпение” се очаквало публикуването на Указ № 56. По места и в столицата имало „негативни настроения” във връзка с неритмичната доставка на пазара на търсени стоки – б. съст.]

2. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ, МЛАДЕЖИ.

В творческите съюзи продължават да се обсъждат концепциите за тяхното преустройство. На последното заседание на Управителния съвет на Съюза на българските художници Светлин Русев, Калина Тасева, Бисера Прахова, Здравко Мавродиев и Йоан Левиев остро се изказали срещу постановката на Декемврийския пленум на ЦК на БКП за бъдещите промени в съюза. При гласуването болшинството от присъстващите гласували против концепцията и тя не била приета. Изказани са предположения, че тази ситуация би могла да доведе до разформироване на тяхната творческа организация, тъй като на предстоящия конгрес „най-малко 500 художници щели да се изкажат против новите предложения”. На пленума на Съюза на артистите в България също възникнали противоречия по предложената концепция. Изразено е мнение, че ситуацията в съюза може да доведе до конфликти и бламиране избора на досегашната председателка на предстоящия конгрес.

Предмет на оживени спорове било предложението за поставяне на театрите на пълна самоиздръжка. Имало е изказвания, че по-добре би било да се премине към системата на частните трупи. В същото време членове на САБ се обявявали за обединяването на творческите съюзи, тъй като това щяло да доведе до справедливо разпределение на фондовете, почивните домове и останалите социални придобивки. С голяма надежда се очаквал конгресът на културата, за да разреши тези проблеми.

Сред служителите на Института по история при БАН се проявява безпокойство поради опасения от евентуални съкращения. По този повод научни сътрудници правели изказвания, че партийното и държавното ръководство „подценявало ролята на интелигенцията”. Бивши служители на Института по философия споделяли нелоялни намерения. Стефан Гайтанджиев се готвел да събере „неустроените” си колеги и да сформира „профсъюз на безработните философи”. Разработил „програма” в защита правата на уволнените служители.

В Софийския университет „Климент Охридски” се проявявало известно напрежение във връзка с постановките за самоуправление. На проведеното на 23 януари т. г. общо събрание отделни преподаватели направили негативни оценки на дейността на партийното и служебното ръководство на университета, както и някои нездрави обобщения. Проф. Николай Генчев пледирал за пълна автономия на Софийския университет и заявил, че е необходимо да спре изучаването на историята на БКП по „сталинистки модел”, в съответствие с който били написали настоящите учебници.

От органите на МВР са проведени конкретни оперативни и превантивни мероприятия за ограничаване нелоялните действия на група лица от Варна, сформирани около Валери Станков – главен редактор на алманах „Простори”, стоящ на нездрави позиции във връзка с опит да се създаде във Висшия институт за народно стопанство – Варна дискусионен „опонент” клуб, за участие в който се приканвали студенти с „нестандартни” идеи. Съвместно с Общинския комитет на комсомола в Хасково се осъществяват мерки по отношение на група младежи, ревностни почитатели на западни естрадни състави с неофашистка ориентация.

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС […]

5.БОРБА СРЕЩУ КРИМИНАЛНАТА ПРЕСТЪПНОСТ […]

 

Министър: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размн. в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – М. Балев, № 5 – Й. Йотов, № 6 – Д. Стоянов, Изп. : Радичков, Нап.: Кунева – 147, 30.01.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 937, л. 129-140 (л. 130-132 за извадката). Копие. Втори екземпляр.

 

№ 80

ЛИЧНО СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 95. Екз. № 2, 7.2.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(30   януари – 5 февруари 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА [Била „нормална”, „широк положителен отзвук” намерили сред обществеността декларацията на Комитета на министрите на отбраната на държавите-участнички във Варшавския договор, и решение на Министерския и Държавния съвет за съкращаване на въоръжените сили и военния бюджет на НРБ. Имало най-различни коментари по този повод: решението щяло да доведе до увеличаване броя на младежите в Строителни войски, транспортни войски; имало и такива, които споделяли, че НРБ проявявала „голям риск” при съществуващия „значителен дисбаланс на силите на южната граница” – б. съст.]

2. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ, ЕВРЕЙСКА ОБЩНОСТ, РЕЛИГИЯ

В средите на художествено-творческата интелигенция продължават коментарите във връзка с предстоящите конгреси на творческите съюзи. Известно напрежение се проявявало в Клуба на младите филмови дейци. Има данни, че Малина Петрова, председателка на клуба, бивш член на ОКЕЗР, заедно с Асен Владимиров възнамерявали да създадат паралелна структура по подобие на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България”., която свободно да поставяла исканията си за гласност и преустройство. Тревога се изразявала от служители на ИНФ „Бояна” поради предстоящи съкращения на щата и пенсиониране на голям брой филмови дейци. В Съюза на българските писатели се чувствало определено оживление. Негативно отношение към сегашното му ръководство изразявали Михаил Неделчев, Енчо Мутафов, Едвин Сугарев и други съмишленици на „Клуб- 39”, както и група, оформила се около писателя Здравко Петров. Възникналите разногласия по концепцията за преустройство на Съюза на артистите в България продължават да се проявяват. Значителна част от членовете му настоявали за тайно гласуване при избора на председател на съюза по време на конгреса. Неспокойна е обстановката в ТСК „Българско видео” поради неговото разформироване и преминаване в системата на кинематографията. Предвидените за съкращение 67 служители възнамерявали да изпратят жалба до др. Йордан Йотов.

Продължават коментарите във връзка с проведеното общо събрание в СУ „Климент Охридски” за обсъждане проекта „Основни положения в дейността на университета като самоуправляващата се организация”. Писмото на др. Тодор Живков до Академичния съвет на университета, което по разпореждане на ректора Минчо Семов било размножено и изпратено до всички участници в общото събрание, се оценява като „унищожителен шамар” за университетското ръководство. Отделни лица считали, че ректорът бил „ретрограден” и очаквали неговата смяна, че „екстремисти-демагози” попречили проектът за самоуправлението да получи подкрепа.

Получени са данни за създадени настроения срещу Благовест Сендов, председател на БАН, във връзка с извършени кадрови смени в Института по изкуствознание, Центъра за демографски изследвания, Института за философски науки и други звена. Тези настроения можели да предизвикат „сериозен социален трус” в цялата академия.

Органите на МВР продължават провеждането на активни оперативни и превантивни мерки за ограничаване дейността на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ” и „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България”.

Независимо от предприетите мерки активистите на тези неформални структури продължават да пропагандират своите идеи и да правят опити за активизиране на дейността си. Извършеното от тях в последните дни все повече ги определя като паралелни структури, непосредствено насочили дейността си срещу партийното и държавно ръководство и осъществяваните в страната промени. Активна подкрепа в тази си дейност те продължават да получават чрез тенденциозните предавания и публикации на западните средства за масова информация. [За проведен събор на презвитерите от незаконната секта „Тинчевисти”, за изразено недоволство в среди на българските граждани от еврейски произход към ръководството на обществената културно-просветна организация на евреите в България – б. съст.]

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС […]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размножена в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Й. Йотов, № 5 – М. Балев, № 6 – Д. Стоянов, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 184/06.02.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 937, л. 151-161 (л. 153-156 за извадката). Копие. Втори екземпляр.

 

№ 81

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 96. Екз. № 3

7.2.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Нови данни за дейността на членове на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в България”

 

В органите на МВР постъпиха данни, че Мариана Златева, активист на „Дружеството”, и нейните близки идейни връзки Ева Калчева, Вера Найденова и Румен Воденичаров са подготвили „протест” по повод извършения обиск и конфискуваните материали на Петър Манолов. Възнамерявали след съгласуване с него да го размножат и разпространят. Имали и намерение да предложат на Манолов Румен Воденичаров да бъде утвърден за председател на „Дружеството” на мястото на Илия Минев.

На 3.02. т. г. при разпит Манолов се е държал спокойно, но показанията му са били по-повърхностни, неточни и заобикалящи истинския смисъл на задаваните му въпроси. Голяма част от иззетите материали са му върнати. Задържани са онези, които са с остро клеветническо съдържание и ще бъдат използвани при предстоящите процесуално-следствени действия. Манолов заявил, че съпругата му и Илия Минев щели да преустановят стачката.

В края на м. декември 1988 г. вражески настроени лица, възстановили имената си, провокирани и подстрекавани от западните средства за масова информация, активизираха опитите си да се присъединят към „Независимото дружество за защита правата на човека в НРБ”. Особено се „отличиха” Силян Демирев от Русе и семейства Бабечки и Узунови от с. Климент, Шуменско.

На 30.01.1989 г. Сузана Узунова е информирала по телефона изменника на родината Петър Бояджиев за 19 новоприети членове на „Дружеството” от средите на лицата с възстановени имена, привлечени от нея. Установено бе, че голяма част от тях са известни на органите на МВР, а други са репресирани за противопоставяне на възродителния процес и опити за създаване на нелегални групи или организации.

Съгласно определения план на семейство Бабечки и Узунови бяха дадени задгранични паспорти и на 4.02. т. г. заминаха за Австрия. При извършената митническа проверка бяха намерени укрити и иззети „програмата на дружеството”, протокол от негова сбирка, адреси на лица с възстановени имена и др. материали, както и 10 000 лева и две златни монети.

След двумесечен престой в Австрия бившият активист на „Дружеството” Цеко Цеков от Михайловград е направил изявление на пресконференция, организирана от австрийската секция на организацията „Международна амнистия”, в което отправил клевети към нашата действителност.

Органите на МВР осъществяват включените в утвърдения план беседи и др. мероприятия с някои от членовете на „Дружеството” с цел тяхното разколебаване и изолиране и не бе допуснато осъществяването на замислена сбирка пред Народния театър.

Провеждат се активни и превантивни мероприятия за пресичане и неутрализиране дейността на активистите на „Дружеството” и техните идейни връзки.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 4 екз., № 4 – Й. Йотов, № 5 – М. Балев, № 6 – Д. Стоянов, № 7 – Ив. Панев, Изп.: Радичков, Нап.: Цинигарова – 188, 06.02.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 937, л. 162-164. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 82

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 97. Екз. № 3

7.2.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Нови данни за дейността на инициаторите на т. нар. „Клуб”

 

Получената през последните дни информация показва, че ръководното ядро и „активистите” на „Клуба” продължават провеждането на досегашната тактика за отстояване и налагане съществуването си. При спазване на строга конспирация се осъществяват петъчни сбирки на ръководството на „Клуба”. На 3.01. 1989 г. в кв. „Изток” в дома на Неделчо Ганчовски се е провело заседание на управителния съвет на „Клуба”, в което са участвали Желю Желев, Николай Василев, Иван Марев, Невена Стефанова, Искра Панова, Чавдар Кюранов, Георги Величков, Мария Бойкикева, Иван Николов, Иван Джаджев, Алексей Шелудко и Борис Спасов. От коментари след сбирката се вижда, че ръководството на „Клуба” въпреки наличието на известни противоречия не се е отказало от по-нататъшни действия за привличане на нови членове за пропагандиране на идеите им, за противодействие на провежданите спрямо тях мерки. В това отношение обсъждали как трябва да работят при такива условия. Имало предложения всеки от ръководството да контактува с по 10 члена, за да можела „цялата клубна маса да е информирана”. Изразило се мнение, че е необходимо създаването на „фонд за подпомагане на репресираните”, който трябвало да обявят по чужди радиостанции, за да се популяризирал. Взето било решение да се организира секция на тема „Преустройството на духовната сфера” с лектори проф. Добрин Спасов и акад. Алексей Шелудко, които били дали предварителното си съгласие.

Желю Желев и Ивайло Трифонов изразявали мнение „Клубът” да настоявал за публикуване решенията на Виенската конвенция. Смятали, че с това до голяма степен щяло да се реши „техният въпрос”. Те, както и по-тесен кръг около Блага Димитрова, следели и приветствали всякакви алтернативни прояви у нас и в другите социалистически страни. В тази връзка коментирали общото събрание на СУ. Въпреки опасенията на отделни лица от ръководството акцията в защита на Петър Манолов се считала за успешна, особено след изявлението и прочетеното от Блага Димитрова открито писмо, подписано от 27 наши интелектуалци. Били убедени, че вследствие на техните усилия „цялата световна общественост” вдигнала глас срещу „безобразията на нашите власти”. В коментарите по този въпрос се изразявало самодоволство от „големия принос” на „Клуба”, демонстрирало се неговото „функциониране и съществуване”.

По последни данни Блага Димитрова подготвяла ново писмо във връзка с Петър Манолов под формата на „Обръщение към интелигенцията”. В него тя правела съпоставка между смъртта на Пеньо Пенев и Петя Дубарова и случая „Манолов” с извод, че „системата продължава да взема жертви”. Обсъждайки писмото с Георги Величков и Георги Мишев, решили да разширят имената, като добавят Кр. Раковски, Ракитин, Дебелянов, Вапцаров.

В ръководството на „Клуба” продължават противоречията по отношение на неговото масовизиране. Една част начело с Желю Желев била категорична, че трябвало да се увеличава броят на членовете, както и да се създават филиали в страната. Засега надделявали противниците на това становище: Искра Панова, Чавдар Кюранов, Блага Димитрова и др.), които били за ограничаване в рамките на интелигенцията. Независимо от това всички отчитали, че сега по същество дейност развиват 15 души.

Противоречиво е отношението на членовете на „Клуба” към дейността на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ”. Желю Желев, Евгения Иванова и някои други били дружелюбно настроени към „Дружеството”, което дразнело останалите членове на ръководството противници на сближаването с други формирования.

В последните дни извън „Клуба” за дейността му се разпространяват различни тенденциозни слухове. Основен техен източник са самите „активисти” на „Клуба”, които се стремят да се изкарат „герои”, а дейността им „борба срещу застоя и противниците на гласността и демокрацията”. Активен дял в разпространяването на тези слухове има и тенденциозната пропаганда на западните средства за масова информация.

Последните действия на членовете на „Клуба” показват, че той все повече придобива облик на неформална структура, която по всякакъв начин се стреми да дискредитира партийното и държавно ръководство и да изгражда недоверие сред обществеността към неговите решения и действия.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 4 екз., № 4 – Й. Йотов, № 5 – М. Балев, № 6- Д. Стоянов, № 7 – Ив. Панев, Изп.: Радичков, Нап.: Савова – 187, 06-02-1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 937, л. 165-168. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 83

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І-368 Екз. № ед.

06.02.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(30 януари -5 февруари 1989 година)

София

 

[…] НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ В СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА

По данни на ВГУ – ДС интересът на чужди дипломати към обстановката сред интелигенцията се засилва. При посещение в Русе посланикът на САЩ Сол Полански и вторият секретар Майкъл Гелнър разговаряли с художници. Разпитали кога ще се проведе конгресът им, каква е връзката между политиката и изкуството, между ръководството на БКП и художниците, какво отражение би дало върху творческото развитие на художниците в Русе „отстраняването на Светлин Русев”.

Шесто управление на ДС, съгласувано с териториалните поделения на МВР, продължава активните си оперативно-превантивни мерки за компрометиране и неутрализиране на някои от участниците в т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в България”.

Получиха се данни за оказана подкрепа на „поета” Петър Манолов в Пловдив, „секретар” на „дружеството” (обявил гладна стачка със съпругата си), от Блага Димитрова, Николай Василев и Желю Желев. В интервютата си за западни радиостанции тенденциозно описвали „тежкото положение” на пловдивския поет. Споделяли със свои съмишленици, че благодарение на тях случаят с Манолов „гръмнал по целия свят” (в интервю за представителка на международния ПЕН клуб, излъчено по „Свободна Европа” на 23 януари, българските власти били обвинени за „посегателство върху неприкосновеността на ръкописи на писател” и заплашила [Блага Димитрова – б. съст.], че ще организират ”комитет в защита на Манолов”.

По сведение на VІ управление – ДС, окуражени от провежданата на Запад кампания в защита на Манолов, десетина членове на т. нар. „Клуб за защита на гласността и преустройството в НРБ” подписали и изпратили до Народното събрание и редакции на вестници „открито писмо в защита на гладуващите”. Вера Найденова, преподавателка в Института за чуждестранни студенти в София, също се включила в дейността на „дружеството” и обявила „гладна стачка”, за което уведомила радио „Дойче веле”.

Противоположна позиция заела Велислава Дърева, близка на Желев, журналистка в Пловдив, според която човек като Манолов не заслужавал никаква подкрепа, тъй като имал „недостойно поведение на лумпенизиран тип без социална и гражданска съвест”.

Йордан Радичков също се дистанцирал от „клубаджиите”. Той се подразнил много от сравнението, което Блага Димитрова си позволила да направи между Манолов и Вапцаров. Чудел се на глупостта и нахалството й да „поставя на една дъска фашистка и социалистическа България”, с което „давала храна на западната пропаганда”.

Шесто управление на ДС, съвместно с отдел „Пропаганда” на ЦИОУ –МВР, осъществяват успешно мероприятия по разобличаване и компрометиране дейността на „дружеството” и поведението на негови дейци. Под оперативен контрол са и се осуетяват опитите им да се провеждат сбирки в различни градове на страната, да осъществяват връзки със западни пропагандни централи и да изпълняват указания на изменник на родината, свързан със специалните служби на противника. [Има се предвид Петър Бояджиев – б. съст.]

Успоредно с това и съвместно с Главно следствено управление на МВР и съответните териториални поделения, продължават мероприятията за неутрализиране дейността на активно проявяващите се. Предприемат се конкретни мерки за респектиране на най-злостните.

Привлечен е под наказателна отговорност Лазар Курбанколев от „софийската група” на „дружеството”, който при получаване на повиквателна заповед за явяване в поделение на МНО в Станке Димитров се държал дръзко, не се подчинил на заповед на командира (образувано е със санкция на военна прокуратура предварително производство по чл. 325 от НК – за хулиганство).

По данни на Шесто управление на ДС през последните години нерегламентираното изучаване разновидностите на източните бойни изкуства непрекъснато нараствало. В столицата и в 25 града на страната били създадени 14 клуба и 42 групи, в които се обучавали 7000 души, предимно средношколци и студенти. По оценка на специалисти нерегламентираното обучение по източни бойни изкуства е с потенциална обществена опасност поради възможностите за манипулиране съзнанието на стотици млади хора с нездрава насока, включително и в групите на неподходящи лица с агресивно поведение в обществото, настройването им срещу органите на обществения ред. Счита се за целесъобразно да се създаде федерация по древни спортове към Организацията за съдействие на отбраната или към БСФС, която да осъществява контрол и диференцирано обучение, като се свърже пряко с потребностите на предказармената подготовка на младежта и дейността на доброволните отряди на трудещите се. Подробна информация ще бъде предоставена на компетентните висшестоящи инстанции.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТАТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Екз. № 1 – др. Министър, Размножено в 31 екз., Изп.: Ч. Караджиев, Нап.: И. Гюнова – 1821, 04.02.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 959, л. 84-101 (л. 86-89 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 84

СТРОГО СЕКРЕТНО!

Без протокол

Министерство на вътрешните работи

Центр. инф. орг. у-ние

Рег. № І-398. Екз. № ед.

07.02.1989 г.

 

С Т Е Н О Г Р А М А

От проведената оперативка в заседателната зала на министерството на 6.ІІ.1989 г. от 9.30 ч.

 

Др. МИНИСТЪР: Днес искам да чуя информация за обстановката в страната. Дайте да видим съвсем кратко и делово, кой каквото има да каже.

По линия на ПГУ – има ли нещо? Не.

По линия на ВГУ?

Ст. САВОВ: Станала е провокация с военно аташе, отнети са 3 документа за общия пазар, не са секретни, след среща с местен човек. Това е провокацията, но след това го освобождават.

Г. АНАЧКОВ: Вчера при проверка на пътническия влак, който идва от Турция, в кабината, в купето на кондуктора е намерено 5 кг наркотично вещество. Всички данни сега говорят, че участие за пренасяне на това наркотично вещество имат кондукторът и някой от персонала. Но това е въпрос, който ние ще го доизясняваме. Обстановката е такава, че външно лице да проникне в кабината, в купето на кондуктора е малко трудно. Това е по съществено за отбелязване през последните два-три дена.

Др. МУСАКОВ: В събота вечерта се състоя поредното заседание на ръководството на Клуба. По предварителните ни данни то трябваше да се проведе в дома на проф. Иван Николов. Там отидоха и 5 (пет) от поканените лица, но се оказа, че в последния момент мястото на заседанието е променено и заседанието се проведе на същата улица, няколко номера по-встрани в дома на покойния Неделчо Ганчовски. На няколкото позвънявания, които направихме вечерта по време на събиранията там, никой не отговаряше на телефона. След като приключи към 9.30 -10.00 ч., се обади глас, приличащ на възрастна жена, вероятно е съпругата на Неделчо Ганчовски. Той има син, който живее отделно – кв. „Младост”, работи в редакцията на вестник „Народна култура”, сега е избран за партиен секретар там. Нямаме данни досега да се е ангажирал с клуба.

Нашето мнение е, че семейството на Иван Николов е било близко със семейството на Неделчо Ганчовски и на тази основа ползват тази квартира като конспиративна квартира за срещи. Досега не сме установили нито едно от лицата, с които се занимаваме, да са посещавали тази квартира.

На заседанието присъстваха 12 човека: Ж. Желев, Николай Василев, проф. Иван Марев, Невена Стефанов, Искра Панова, Чавдар Кюранов, Георги Величков, Мария Бойкикева, Иван Николов, Иван Джаджев, Алексей Шелудко и Борис Спасов.

Всъщност това е разширеният състав на ръководството – оперативното бюро и някои от членовете на т. нар. „управителен съвет”.

Пълна и точна информация какво е обсъждано на тази среща нямаме. Тези дни ще продължава уточняването, но се получиха някои първични данни, които според нас заслужават внимание.

Въпреки наличието на известни противоречия, членовете на ръководството и активистите не се отказват от по-нататъшните си действия за привличане на нови членове и разширяване на клуба, за пропагандиране на неговите цели и дейност, за противодействие на провежданите против тях мерки.

По въпроса за членството в клуба и дали да разширяват, или не състава, има противоречиви мнения. То е предмет на 2 или 3 обсъждания поредни, и въпреки това не могат да стигнат до едно мнение. Екстремистите считат, че съставът трябва да се увеличава поголовно в София и в страната, включително и чрез създаване на клубове-филиали или самостоятелни клубове по подобие на този. В същото време значителната и преобладаващата част от членовете на ръководството, по-трезво мислещите, каквито са Искра Панова, проф. Кирил Василев, Иван Николов, считат, че клубът трябва да съхрани сегашната си насоченост за работа изключително по и с интелигенцията – научна и художествено-творческа.

Даже много често предупреждават и студенти, които по различни поводи се обаждат, че трябва да се дистанцират от клуба, тъй като са млади и могат да пострадат сериозно.

Независимо от това обаче според нас има реална опасност и възможност екстремисткото крило начело с Ж. Желев да надделее на един етап, а дори и да не надделее, то да продължи да разширява дейността на клуба под формата на клубове – филиали в провинцията и сред студентската и работническата младеж. Ако не вземем достатъчно ефикасни мерки.

Това е бил единият от въпросите, който е разискван, противоречията са продължили. Решение не е взето, доколкото се простира нашата информация.

Иван Николов многократно и упорито твърди, че получава информация от високи места. В т. ч. и на поредното заседание това е твърдял, че е получил подобна информация и съгласно тази информация репресиите тепърва щели да започнат. Властите щели остро и диференцирано да подходят към всички членове и както той се е изразил „между живота и смъртта до разсредоточаване, извеждането в чужбина, вадене от клуба, гладене по косъма и т. н.”. Не е изключено по различни пътища Иван Николов да получава реална информация за онова, което е решено. И във връзка с това са обсъждали как трябва да работят при новите условия (според тях нови – в този смисъл, че се отива на пълно и окончателно ликвидиране на клуба с всички възможни средства по пътя на индивидуалния, конкретния подход). Т. е. те не обсъждат как да отидат към приключване, към ликвидиране и самоликвидиране на клуба, а как да продължат при новите условия.

Не сме в състояние да кажем какви точно решения са взели относно бъдещата работа на клуба. Има отделни идеи, които не са приели обаче. Един от членовете на ръководството, писателят Г. Величков, е предложил всички от ръководството да вземат по 10-ина човека от членовете на клуба и да работят с тях. Т. е. познатата ни отпреди 9.ІХ. работа на РМС и това означава да се създаде една организация, организирана дейност. За да могат да поддържат връзка, да информират членовете и да получават обратна информация от тях.

Другият въпрос, по който са разисквали, е едно направено предложение да се създаде фонд – национален или даже международен, за подпомагане членовете на клуба, пострадали от репресивните мерки (както те ги наричат), като идеята за този фонд смятали да афишират чрез средствата за масова информация, в т. ч. и западните, да посочат адресите на лицата, на които да се изпращат помощи и да призоват към изпращане на помощи на български граждани, живеещи в страната и на всякакви граждани от целия свят. Решили са също да започнат изявите (това няколко пъти започват да го решават) и първата тема, според последното им решение, е да бъде за преустройството в духовната сфера, с лектори Добрин Спасов и акад. Алексей Шелудко. Възложили са на изпълняващия длъжността председател Николай Василев да изпрати до компетентните органи писма, с които да иска разрешение за тази лекция.

Прави впечатление, че в последно време някои от членовете и активистите на клуба в по-малък състав главно на приятелска основа се събират, обсъждат различни въпроси и главно мерките, които се взимат срещу тях.

Оценяват много високо това, което са направили в защита на Петър Манолов, както вътре в страната, така и зад граница. Блага Димитрова била подготвила ново писмо във връзка с Петър Манолов, под формата на обръщение към интелигенцията. В него правила съпоставка със смъртта на П. Пенев, П. Дубарова от Бургас, а някои дори я съветват да добави и Кр. Раковски, Дебелянов, Ракитин, Вапцаров и пр.

Този материал тя го готви заедно с Георги Мишев.

Въпросът за връзките с т. нар. „независимо дружество”, човешките права – също е обсъждан, също остават противоречията. Болшинството от членовете на ръководството считат, че не трябва да отиват на контакти, ако изключим защитата на Петър Манолов, която направиха, на други контакти не бива да отиват с дружеството, тъй като неговото ръководство, особено неговият председател [Илия Минев – б. съст.] е компрометиран и те не би трябвало по този начин да се компрометират.

Според нас клубът все повече придобива облик на формирование с политически оттенък, което чрез западните средства за масова информация се стреми да дискредитира партийното и държавното ръководство и всява недоверие към него.

Що се отнася до дружеството – две неща са съществени за неговата дейност.

Първото е, че чувстват, че ръководството на дружеството е компрометирано политически и морално и това, което сме направили чрез средствата за масова информация, още повече ги компрометира пред обществеността и сега основната им задача е да направят известни промени в ръководството, като изолират Илия Минев и някои други лица и се ориентират към български граждани с необходима обща култура, подготовка, авторитет, влияние. Обсъждат се 1-2 кандидатури, включително една кандидатура на ст. н. с. в един научно-изследователски институт. [Има се предвид Румен Воденичаров – б. съст.]

Това е едно направление и другото – да разширяват състава на дружеството, като някои от активно изразяващите се в последно време намалиха активността си и за сметка на тях се появиха някои нови. Особено активни се оказаха фамилията Бабечки и Узунови от Шуменско, които по тяхна информация са привлекли 20-ина нови лица с възстановени имена от районите на Шумен, Дулово. Присъединиха се и някои нови лица. Искам да се спра на две конкретни неща.

В петък вечерта пуснахме зад граница и заминаха Бабечки и Узунови – 9 човека. При проверките, които направихме, се оказа, че носят някои материали – документи на дружеството. Те са иззети, носеха някъде (първоначално казаха 4-5 хиляди), а след това са открити още пари в куфари с двойни дъна, открити са и две жълтици. Ние бяхме казали на КПП-то да не ги задържат, защото има опасност като идат в Австрия, там като нямат пари, да ги върнат обратно и да се чудим какво да ги правим. Независимо че е нарушение – да ги пуснат да вървят. Това е едното.

Другият конкретен факт в петък докъм 10 и нещо ч. другарите от ГСУ са върнали основната част от литературния архив на Петър Манолов. Срещата е направена в Окръжно управление, направен е филм – видео и звукозапис – пил е кафе, изпил е 1 л. и половина вода и няма толкова вид на гладувал и болен. Държал се е общо взето нахално, на нито един от въпросите не дава убедителен отговор, оневинява се във всичко и в крайна сметка е заявил, че продължава гладната стачка, докато не му върнем всички материали. Съпругата му вече е прекратила гладната стачка и Илия Минев също щял да прекрати гладната стачка, но той щял да продължи. Реално Петър Манолов не прави гладна стачка. Това са новите неща.

Явно е, че дружеството и клубът не ограничават дейността си. И доста предложения сме правили и доста решения вече има. Някои неща, мисля, че допълнително могат да се имат предвид.

Още веднъж да се обърнем към разногласията по различни въпроси, които възникват в клуба. Да направим необходимото и ние, а мисля, че тук и партийните органи могат да вършат много полезна работа за задълбочаване на тези разногласия, с оглед на това да се създадат по-остри противоречия, които да доведат до намаляването на активността и даже и ликвидирането на клуба. В същото време да не допуснем в никакъв случай при подсилването на тези противоречия и изваждането на някои лица от клуба да се ориентират и да стигнат до създаване на някакви нови формирования, от които няма да имаме никаква полза.

Другарите от отдел „Пропаганда” и ГСУ съвместно с нас трябва да извадим всички дискредитиращи и компрометиращи материали, особено интервютата, които дадоха за западните средства за масова информация, за отделни лица, особено Ж. Желев, Блага Димитрова и някои други и да предложим как по-добре да се използват за разобличаването им.

Трето, мисля, че би могло да се помисли и да се прецени дали не е целесъобразно, използвайки тези материали, в средствата за масова информация да излязат някои материали – разобличаващи и за Ж. Желев и за Бл. Димитрова и общо за лица от клуба, които „уж много ратуват за гласност”, в тези техни идеи и мними желания всъщност те се опират на западните средства за масова информация.

Четвърто, считаме, че би могло по линия на външно министерство да се направят някои стъпки по дипломатическия канал, не може една държавна радиостанция, каквато е „Дойче веле” да работи срещу България, а в същото време да демонстрират западно-германците добро отношение и добри връзки със страната ни. Мисля, че може по дипломатически път да се отправят ноти, да се повика и посланикът на Западна Германия и да се отреагира върху това, което се публикува.

Последно, до този момент основно с работата на клуба и по дружеството се занимаваше нашето VІ управление. Нещата вземат такъв характер, че тази работа излиза извън рамките на управлението и бих предложил по-активно да се ангажират и другите оперативни поделения и ПГУ и ВГУ и VІ управление, да се използват и техните добри възможности, според нас и по-богатата информация и за по-активно и цялостно въздействие върху лицата и контрадействия, каквито би трябвало да предприемем.

Завърших!

Ст. СТОЯНОВ: Това се все още мерки по наша линия. Ние ще следим, ще контролираме действията на тези членове на ръководството. Трябва да се включат по-активно и да се ангажират и съответните органи и институции, където работят тези хора. Ако трябва и чрез ЦК, другите държавни институции, Комитетът за култура, Министерството на науката, образованието и просветата да искаме тяхното по-активно включване. Това са все хора с такива позиции, на държавната трапеза, получили всичко, дори и много повече отколкото са заслужили, а в крайна сметка си правят каквото си искат. А ние вървим след събитията и заключителните мерки ги няма.

Същото и по отношение на някои териториални и местни партийни органи, за тези, които са партийни членове. Една немалка част са активни борци против капитализма и фашизма. Що за активни борци са тези, които са се ангажирали с една такава по същество антипартийна и антидържавна дейност. Очевидно, че само с нашите мерки и сили нещата няма да могат да бъдат решени.

ДР. МИНИСТЪР: Това е добре, но по наша линия какви други предложения имате?

ДР. САВОВ: По линия на ПГУ, още преди 10-15 дена, когато излезе въпросът за активността на този изменник на родината Петър Бояджиев, сме дали указание за компрометиране и заплахи, защото във Франция са ограничени възможностите, но в другите страни като в ГФР има по-големи възможности. Резултати още нямаме. По линия на емиграцията и на „Свободна Европа”, но възможностите са по-ограничени зад граница и мероприятията, които провеждаме там, не са пълни.

За случая с Ганчовска – ме наведе на мисълта. Преди повече от години, тази жена искаше прием при др. министър. При произшествието със съпруга и той оставил писма, адресирани до нея, които били иззети. Имало разследване на случая и писмата били иззети от нашите органи. Все още не са й предадени тези писма. Ако това е действително, предлагам да се извърши проверка, и ако се намерят тези писма, и ако са подходящи за връщане, по такъв начин ако и се върнат, ще бъде неутрализирана. Тя е обидена на тази основа. И на тази основа те градят и са намерили подслон в петък вечерта, както се каза. Дори е възможно да не са й обяснявали за какво се събират подробно.

ДР. МИНКОВ: Аз мисля, че този комитет няма да преустанови своята дейност, ако няма твърда намеса. Западът активно ги поддържа. Радио „Дойче веле”, Митеран ги поддържат. Те не могат да се примирят, че в България не е както по други места. Очевидно само с тези мерки, които ги предлагаме, смятам, че трябва да търсим и законни форми и по „твърдо да тропнем по масата”. Ако трябва и ЦК да вземе отношение. Сега по време на отпуската си чета на Марко Ганчев „Неканени мисли” – под формата на защита на преустройството чиста контрареволюция. Настройваме и удряме по основите на социализма. Как ще ги вържем ние тези хора? Трябва да се намерят законни форми, да се съгласуват в ЦК, защото в противен случай ще трябва да гасим пожари.

Завърших!

Др. АНАЧКОВ: Според мен, ние трябва да ускорим тази линия, която сме възприели с този клуб - да се ликвидира. Какво имам предвид? Данните, с които разполагаме, главно по дипломатическия канал и зад граница, противникът много разчита на този клуб, да активизира дисидентството и недоволството в нашата страна. Това ние в никакъв случай не трябва да го допуснем. Споделям това, което предлага другарят Мусаков, но съм съгласен и с др. Минков, че то няма да бъде достатъчно.

В тази връзка аз искам да направя едно предложение. Кой да се ангажира още в политическото разобличаване на тези участници в комитета. Без едно такова разобличаване, както сме почнали, но от много авторитетни наши интелектуалци. Само нашите мерки – милиционерски и груби, още повече ще се използват от противника, за да раздухва тази подета кампания, че у нас няма демокрация, няма грижа за правата на човека и т. н. Без едно такова разобличаване – смятам, че другите мерки за въздействие няма да са достатъчни.

Едновременно с това, което каза др. Мусаков, ние трябва да впрегнем всички наши сили и възможности. Но разобличаването на този комитет трябва да се ръководи извън нашето министерство. Ние да сме помощници, да набираме информация, да провеждаме някои мероприятия, да се крием дълбоко, да не показваме органите, където е нашето слабо място, по което противникът се възползва и ни бие. Имам предвид тази политика, която напоследък се провежда в Съветския съюз. Тази широка профилактична дейност, но тя не се върши от органите. Органите дават информацията, а тя се върши от другите институти – партийни и всякакви.

Тези, от които можем да се освободим, трябва да ги пращаме зад граница. Те там са по-малко опасни, отколкото при нас.

И тук по предложението на др. Савов за Петър Бояджиев. Ние трябва да поставим задача – за провеждане на активни мероприятия и тук в центъра и зад граница, малко да ги посплашим, да ги респектираме. В дъното на всичко е Румяна Узунова. Тя е опасната, поне аз така чувствам.

Завърших!

ДР. КОЛАРОВ: Съгласен съм с предложението на др. Мусаков. Считам, че мерките трябва да са комплексни. Наред с нашите мерки трябва да се ангажират и много други обществени органи и организации и съответните местни ръководства и партийни организации. Смятам, че трябва да се наблегне на два момента.

Главно разобличаване. При нас разобличаването е много слабо. Изпитвам чувството, че в България няма вече журналист, който да защитава социализма. Всички чакат само да им се даде свобода да хулят, но да защитят социализма, като че ли няма журналисти. Излиза епизодично една статийка или съобщение и след това се мълчи с месеци. Трябва по-активна, настъпателна, разобличителна дейност да има от нашата преса, от нашите журналисти, от нашата интелигенция. Смятам, че това ще съдейства на останалите мерки, ако ние спечелим обществеността.

Другият важен момент е заострянето противоречията между тях и засилването на разложителната дейност вътре. Това също ще бъде много ефективно. Въобще мерките трябва да бъдат всестранни. Да не се ограничаваме само на един вид мерки, защото няма да има резултати. Но разобличителната дейност трябва да се засили много. Като я няма тя създава предпоставки да никнат такива клубове и неориентираните хора да се присъединяват, защото онези активно пропагандират и чрез западната преса, и чрез радиостанциите, а тук се правят срещи, разговарят непрекъснато, събират се и въздействат на много хора.

Това е, друго нямам!

ДР. СТОЯНОВ: За Петър Манолов пропагандираха, разказваха за него, че всички мерки, които сега предприемем, ще бъдат с много по-голям ефект. А той нищо не струва, но това трябваше да го направим преди 15-20 дни, ефектът щеше да бъде много по-голям. Може би вината е в нас. Ние събираме и обобщаваме информацията за тези хора и трябва да я предоставяме на тях, да я видят, да се запознаят и аз съм убеден, че тези 27 човека, които са подписали възванието в негова защита, поне 20-те от тях нямаше да сложат подписа си и да се ангажират по този начин, ако имаха по-подробна представа за стойността на тези негови „писания” и за техния характер.

КОЛАРОВ: Няма ли критици у нас, пък да го изтъкнат какъв поет е, какво представлява неговата поезия? Какъв поет е? Нека да излезнат критики от авторитетни литературни критици, от други писатели, пък да кажат какво представлява като поет. Какви са му целите като поет. Авторитетът му да се събори.

ДР. МИНИСТЪР: Коцалиев, как мина срещата с Манолов?

ДР. КОЦАЛИЕВ: Това не може да се каже, че е среща. В петък около 3 ч. и половина вечерта. Коментара, който той направи вкъщи в „героична поза” (това личи и от кадрите) – като разпит, той беше разобличен за това, че не е никакво литературно творчество това, което беше иззето от дома му. Беше подписан от него протокол, че няма да ги поставя.

ДР. МИНИСТЪР: Тези документи (възванията към армията и за дружеството) саморъчно от него ли са написани?

ДР. КОЦАЛИЕВ: Да, саморъчно от него, на ръка са написани. Голямата част от тях се намират в т. нар. сп. „Слухове”, а една част все още не сме я иззели, която беше в една от сбирките, която стана онзи ден и тази седмица ще търсим подход за легализация, за да можем да ги изземем и тях.

Манолов няма да миряса само с този подход и тъй като има обществената подкрепа, има голям морален кураж за едно такова открито, арогантно поведение. Затова, по моему усилията трябва да бъдат насочени в тази насока – компрометиране, дейност срещу „Свободна Европа”, иначе той сега се чувства много окрилен. 27 човека, между които стоят имената на хора, които са добре известни на всички присъстващи тук. Аз не знам др. Мусаков какво е доложил като мероприятие, но ние след обяд вървим към това мероприятие, което вие утвърдихте. Изгледите за успех са едно към едно.

Искам да информирам тук другарите, нашата идея е да влезнем като „глупавия Иванчо” вътре, който е дошъл да се изявява – това е външната идея, а скритата идея е, че никой не се занимава с литературни ръкописи, че е пресечена дейност на една враждебна групировка, която отправя призиви за сваляне на конституционния строй. След втората редакция на филма от 3 ч. направихме 10 минутен филм. Оставихме няколко фрагмента, които трябва да ги видят. Първият фрагмент, да го видят господата, които са се натъжили много за Манолов да не умре, че приема кафето, което му се дава да пие; в следващия момент следва един въпрос, който му е отправен „Правите ли разлика между това, което се нарича поетично творчество и другата дейност, в която се организирате?” и следващия фрагмент е за Съюза на българските писатели, че това е една празна организация, в която той не желае да членува.

Днес ще бъде извадено за трети път от тези 10 минути това. Не съм казвал и на Левчев за тази работа. Идеята е, ако успеем да се вклиним, в един момент да им пуснем тези фрагменти от филма. А някой тук вероятно знаят, че си е направил обилна вечеря в “Тримонциум” по време на гладната стачка.

Аз също споделям тази тревога и считам, че без всеобхватни мерки имаме опасност да компрометираме и органите. Ние много пъти сме се излагали открито и не се страхуваме от това, че може някой да говори срещу нас, въпросът е, че резултат може да не се получи.

Дошло е време ЦК да пресече някои прояви. Като продължение на казаното от ген. Минков аз ще посоча например още един факт, който стана на 13 – петък. По покана на Огнян Попов, който е член на ЦК и изпълнява длъжността директор на Института за социално управление – в 13 зала на НДК имаше публична лекция на съветския професор Бестужев. Общото резюме на двучасовата му лекция е, че от този социализъм, дето сме направили (определен от него като „казармен социализъм”), нищо няма да излезе. Това, което ни остава да правим, е да гледаме какво е направил Западът. Там е присъствал професор Иван Николов.

Кой ги кани тези?

Лиляна Стефанова миналата вечер дава интервю на Румяна. Борила се е до 30/100. Твърдяла, че никакво писмо не е изпращала до „Литературен фронт”, но дотук спира целият кураж.

Имам една моя частна информация – вече 10 дена се преследват български автори, няма кой да напише една статия за Румяна Узунова. Имаме група за задгранична пропаганда, имаме сектор за пропаганда на идеологическата политика. Вчера излезе едно стихотворение в „Работническо дело” на Орлин Орлинов, където само първите две строфи горе-долу са добри, а по-нататък човек почва да се колебае за какво става дума.

Моето предложение е успели или не днес, следващите два дни да не излиза конкретен материал, а да излезе на стр. на „Работническо дело” един общ документ, в който лайтмотив да бъде това, че преустройството си има трудности и тежести, но няма в мътна вода да позволим риба да се лови от хора с нечисти намерения, а след това вече на страниците на другите ежедневници да започне конкретното разобличаване. И това да стане през следващите 6-7 дена и да престанем да се крием, като че ли няма нищо. „Дойче веле” бълва, „Би Би Си” бълва, „Свободна Европа” бълва ден и нощ, а „Работническо дело” се занимава с внедряване на бригадната организация.

Аз свърших!

Много моля др. Мусаков, ако може днес след обяд до 3.00 ч., ако има такива коментари, които са от значение, да ги имам предвид.

ДР. МИНИСТЪР: Предложените мерки са целесъобразни, но ние не сме ръководен център в тази работа. Знае се кой е. Тази тревога за една такава организирана и настъпателна кампания е основателна и аз я споделям.

Предложението и другите поделения да се заемат, е правилно. Др. Аначков, всичко, което имате, включително и старите архиви по тези лица, ще ни трябват. По линия на ПГУ се уточнихме. По линия на следствието, които имат стопански и други престъпления, да се приведат в известност. Всички тези лица. По линия на VІ-то управление – много бавно действаме. Няма какво да ги чакате, бързо, всички определени да заминават зад граница.

Др. Мусаков, колко души сте извели досега?

ДР. МУСАКОВ: 9.

ДР. МИНИСТЪР: Има ли още?

ДР. МУСАКОВ: Има. Някои от тях, основната част, не искат да излизат. Категорично не искат. Ж. Желев и другите също говорят, че няма да напуснат страната. Дори Невяна Стефанова каза: „Пускат ме да замина за Франция, но аз се колебая дали да замина, защото ако отида в Париж, може да не ме пуснат да се върна в България”. Не само хората от дружеството, но и от клуба не искат да излязат зад граница. Тази известната Екатерина Маркова много искаше да замине, сега не иска.

А ако ги изпратим насила, започват оттам да действат. Така, че ние никак не ги задържаме, ние искаме час по-скоро да ги изчистим, но те не искат сега. Румяна Стефанова искаше да замине с мъжа си в Париж, но сега се отказа. [Казва] „Поне него да оставя тук за заложник. Хайде аз ще замина, няма как, но поне него ще оставя тук”. Включително и на симпозиуми и други мероприятия не искат. Тук им било мястото, тук трябвало да водят битките.

ДР. МИНИСТЪР: Става въпрос за нашите поделения и маркирана ли е тяхната работа?

КОЦАЛИЕВ: Искам да кажа само едно изречение. Много хубаво ще бъде, ако на тази среща поне един да накараме да стане в залата и да каже, че се срамува, защото са го излъгали и да вземе да напусне, а това утре пресата може вече да го раздуха от всякаква гледна точка. Трябва да ги убедим, че не са иззети литературни архиви, че са иззети враждебните прокламации на една антидържавна, на една антипровокационна група.

ДР. МИНИСТЪР: Замисълът е такъв, ръководството на Съюза на българските писатели кани тези 27 човека на среща, на която излиза началникът на ГСУ и казва това е иззето, това е задържано. Искаме да Ви запознаем със съдържанието на това. Вие сте излезли в подкрепа. Ако вие подкрепяте това, то е един въпрос и един е разговорът, но ние приемаме, че по принцип подкрепяте и се борите срещу намесата да не би да се посегне на правата на поетите и писателите, но не сте запознати със съдържанието, ето го съдържанието. Това се прави нарочно, тъй като 1 или 2 дни след това ще излезе подробна информация във в. „Работническо дело” за Петър Манолов и това е необходима стъпка.

Това, което се поставя е правилно, още повече, че там ще присъства и партийното бюро, ръководството.

КОЛАРОВ: Смятам, че ние не трябва да присъстваме там, имам предвид оперативните работници.

ДР. МИНИСТЪР: Не съм казвал такова нещо. Ние няма да присъстваме.

ДР. МУСАКОВ: Последната фраза, която подочух, беше: „Ние отричаме това правителство. Трябва да успеем поне един да накараме да стане и да каже: Аз се подписах, но не знаех за какво точно и който е тръгнал срещу този строй да върви, но аз нямам нищо общо. Ние говорихме с председателя на Съюза синът му да излезе с това. Не може ли един Иван Радоев да го сложим на стената?

ДР. МИНИСТЪР: Друго засега няма. Смятам да приключим заседанието.

 

ИЗГОТВИЛ СТЕНОГРАМАТА: (п) Ганчовска

 

Отп. в 1 екз., Изп: Ганчовска, Нап.: Ганчовска – 193, 7.ІІ.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 916, л. 1-21. Оригинал. Машинопис.

 

№ 85

Кой и как се бори за правата на човека в България?

 

Преустройството раздвижи нашето общество и отприщи неговата творческа енергия. У нас се извършват промени, които са израз на широкото отваряне на страната към света, към постиженията на човешката цивилизация и на волята на българския народ да живее в мир, разбирателство и сътрудничеството с всички народи. Преустройството у нас като неделима част от обновителните процеси в Съветския съюз и другите социалистически страни предизвиква интерес в много държави, особено в средствата за масова информация.

Това е разбираемо, това радва. Но в редица информации, интервюта и коментари, появили се в западноевропейски вестници и излъчени по радиостанции като „Свободна Европа”, „Би Би Си”, „Гласът на Америка” и „Дойче веле”, някои факти от нашата действителност се предават необективно и тенденциозно, като не се използва и казва цялата истина. Подклаждат се слухове, проявява се интерес към раздухвани отвън факти и събития.

Израз на този интерес са и получените в редакцията читателски писма. Едно от тях ни изпрати Ангел Вичев Ангелов от София, живеещ на бул. „Патриарх Евтимий” 45. В обедното предаване на „Дойче веле” на 12 януари 1989 г. – пише той – имаше интервю с председателя на Независимото дружество за защита на правата на човека Илия Минев. Но скоро интервюиращият западен журналист остана безмълвен, а в ефира се носеше афектираният монолог на възрастния председател, придружен с коментар на радиото. И все пак докъде се простира истината и откъде започва пропагандата ? Въпросът ми е има ли това дружество законно право на съществуване, и понеже де факто то съществува, какви цели и задачи си е поставило и в какво се изразява конкретната му дейност ?
Като отговаряме на Ангел Ангелов и други наши читатели, надяваме се, ще подпомогнем колегите и някои западни държави при осветляването от тяхна страна на българската действителност и на конкретния случай.

И така, както е известно от съобщението, разпространено от нашите средства за масова информация, на 11 февруари органите на МВР с разрешение на прокуратурата задържаха в Пловдив тринадесет граждани. Прокуратурата възложи на следствието да изясни какви са точно фактите и обстоятелствата, уличаващи посочените лица в престъпление от общ характер.

Съобщението беше кратко и имаше за цел да бъде уведомена обществеността, че са предприети такива мерки, за да се осведоми обществеността действително ли тези граждани са нарушили българските закони. Впрочем тези граждани бяха освободени след 2-3 дни. Трябва да се подчертае, че подобни действия на правозащитните органи при определени обстоятелства са нещо обичайно и в останалите страни по света. Случилото се у нас беше окачествено от някои западни средства за масова информация като недопустимо нарушение на правата на човека. Ето защо се налага да кажем истината, като се позовем на фактите такива, каквито са в действителност.

От началото на 1988 година няколко лица предприемат организирането на Независимо дружество за правата на човека в НРБ. Според обясненията на организаторите основна задача на “дружеството” била да подпомага българското правителство в усилията му за по-пълното зачитане на гражданските и човешките права в страната. Както се вижда, цел благородна и хуманна, която си заслужава да бъде приветствувана и подкрепена. Пак с такава цел пред есента на м. г. в Пловдив се замисля организирането и на движение „24 май”.

Това стои на повърхността, това се афишира пред гражданството, това се декларира и пред някои органи. Но как, с какви форми и средства замисленото „дружество” ще работи за постигане на своята цел ? Нали в края на краищата това е главното ? Него ще разберем от съставените и разпространявани програмни документи, инструкции и указания.

В програмата замисленото „движение” заявява :„отрича ръководната роля на БКП и постоянното присъствие на БЗНС. Отрича досегашната разрушителна външна и вътрешна политика на българското правителство. Отрича ОФ, ДКМС и Професионалните съюзи.
настоява да бъдат прегледани и ревизирани всички договори, които българското правителство е сключило от 1944 година досега.” 

Да продължаваме ли ? То ще бъде все в този дух. А ето няколко реда и от друг документ :„Повечето от мерките за спазване ще бъдат нужни само временно, докато движението узрее и стане явно. Имаме вече стотици начини да оценим и преценим всеки внедрен като провокатор. Запомняйте и записвайте имената на притеснителите, на техните крепители, помощници, ревностни слуги и поддръжници. Навсякъде, където е възможно, записвайте кога, къде и защо сте ги заподозрели, че са доносници, оставяйте знаци за тях. Тези имена ще бъдат нужни за Идния ден, в който всеки ще бъде осъден според делата му. Ето с такива неща може човек да заслужи да бъде погребан в центъра на София. В подобна насока на мислене не е ли крайно време да бъде изведена мумията на Г. Димитров и да бъде погребана в Централните софийски гробища. Съзиждайки едно мощно движение, което само за няколко месеца вече ще бъде в състояние да приеме юздите на управлението.”

Автор на тези редове е Петър Манолов, „секретар” на „дружеството”. За тази личност ще разкажем по-подробно, а сега нека се вгледаме още веднъж в цитираните редове. Едва ли се изисква усилие на мисълта, за да се разбере как замисленото „дружество” ще подпомага българското правителство за по-пълното зачитане на гражданските и човешки права в страната. „Борците” за човешки права призовават своите последователи да се саморазправят с „притеснителите и техните крепители, помощници” и т.н. А нали те са за плурализъм, за свобода на мненията и действията, за равноправие ? – Излиза, че те това се отнася само за тези, които мислят като тях, а за останалите… Ще кажем само, че останалите са милионите български граждани…

Не се изисква особена политическа култура, за да се разбере, че пред нас е антиконституционна, антидържавна, антисоциалистическа платформа, насочена към разрушаването на съществуващата политическа система и законно избраните органи на властта, че това е контрареволюционна платформа на “дружеството”, което има недобре замаскирани елементи на незаконно съществуваща организация, в арсенала на което не са изключени и крайните средства на политическия, моралния и физическия терор. Предвижда се разтурването не само на политическите и държавните институции, а и обезсилването на всички договори, които са сключени по волята на народа след 1944 г. и благодарение на които ние получихме признанието на света и заехме място сред другите нации.
Възниква въпросът какво противозаконно има в действията на правозащитните органи, насочени не към друго, а към спазването на Конституцията на НРБ и другите наши закони, пред които всички са и трябва да бъдат равни ? Не е ли азбучна истина, че спазването на основните закони на страната е задължение на всички държавни органи, длъжностни лица, обществени организации и на гражданите ? Без да се спираме на всички членове и алинеи на конституцията, които уреждат характера и структурата на нашето общество, неговата политическа система и органи на властта, нека цитираме алинея четвърта на член 52, която гласи : „Забраняват се организациите, които са насочени срещу социалистическия строй на Народна република България и правата на гражданите, проповядват фашистка или друга антидемократична идеология.” Така наречените „дружество” и „движение” и техните действия са противоконституционни, незаконни и срещу такива действия е естествено да се предприемат мерки, каквито са предприемани и се предприемат в аналогични случаи и в държавите, където сега някои са толкова трогателно разтревожени за неколцината самозвани „борци за човешки права” у нас.

Но нека продължим нашия разказ за тях, придържайки се само към фактите.
В тъй нареченото „независимо дружество за защита правата на човека в НРБ”, което не е узаконено, има 25 души. Нито един от тях не членува в никаква политическа, обществена или творческа организация. Осем души имат висше образование (двама са с духовно), а останалите са с основно и средно образование. 12 души не упражняват, както се казва, общественополезен труд, а 17 от считащите се за членове са осъждани, някои – по няколко пъти.

Кои са тези хора ? Ето по няколко реда за някои от тях.

Илия Минев. – Той се е самообявил за „председател” на несъществуващото „дружество” . Роден е през 1917 г. в град Септември, Пловдивска област. И сега живее там. Произхожда от заможно семейство. Нека поясним, защото понятието „заможно семейство” е доста разтегливо и понякога се злоупотребява с него. Бащата на Илия Минев е имал 500 декара лозя и градини, и то не другаде, а в плодородното пазарджишко поле. Какво представляват 500 декара лозя и градини, най-добре знаят хората, които са вече с побелели коси. Самият Илия Минев има висше образование във Франция, през 1940-1944 година членува във фашистката организация „Легион”, издига се до член на неговото водачество. Не бива да се забравя слугуването му на полицията и личното участие в репресии над антифашисти. За тези престъпления би могъл да бъде изправен пред Народния съд, но към него е проявена хуманност, която той явно не оценява, защото дълбоко в душата си ненавижда народа, взел властта в свои ръце. През 1946 година създава противонародна организация за сваляне на народната власт. Затова е осъден на 2 години лишаване от свобода. По-късно – 15.ІХ.1973 г. – Разградският окръжен съд осъжда Илия Минев и жена му на една година лишаване от свобода за това, че през 1968-1975 г. са организирали неправомерно производство на пластмасови изделия.

И основателно наши граждани се питат – такава личност ли ще се бори за защита на граждански и човешки права на българите ? Ето какво споделя в писмо до редакцията Надя Въртигова, също от гр. Септември, т.е. съгражданка на Илия Минев:

„Какъв е моралният и политически облик на нашия съгражданин Илия Минев, ние знаем много добре. Преди девети той е предавал борещи се против фашизма на полицията и сам е участвал в акции. Тогава Илия Минев е одобрявал и сам е подпомагал моралните и физически изтезания на много хора. Днес той се обявява за защитник на човешките права. Чии права? Моите? На семейството ми? На своите съграждани? Разговаряла съм с много хора от нашия град, с познати от околните села, в колектива, където работя, с наши съседи. И всички се чудят – как може такъв човек да говори за човешки права ?”

А ето и редове от писмото на Атанас Манолов от София :„В началото на 1943 г. попаднах в Школата за запасни офицери. Бях разпределен в административната рота на първи интендантски взвод. В нашата рота и в нашия взвод се оказа и школникът Илия Минев, син на собственик на голяма винарна изба. Не беше трудно да разберем домогванията на Илия Минев към някои школници, за които имаше сведения, че са комунисти. Нашите сведения потвърдиха, че Илия Минев е агент на РО – 2 (Разузнавателно отделение – 2) и прави всичко целенасочено. След като не успя да се вмъкне като провокатор в нашите редици, той се разкри напълно и започна да говори, че е „легионер”, че влиза в ръководството на Легиона. И на основата на неговите доноси и клевети започна следствие срещу мен, както и срещу Михаил Михайлов и Стамен Долапчиев. Имаше и чупене на кости и какви ли не инквизиции. Затова с погнуса прочетох съобщението по вестниците, че се е обявил за „борец на човешките права” този, който служеше на мракобесието и хитлеризма.”

Ако за Григор Бояджиев се разказват всички му деяния, ще се получи интересно криминално четиво. Този човек на своята средна възраст (на 36 години е) с добрата си професия – електромонтьор и с предоставените му възможности би могъл да има свое семейство, да възпитава деца, да бъде честен и уважаван гражданин. Вместо това той се впуска в терористична дейност и образува група за борба с народната власт. Естествено за тези негови действия е осъден на лишаване от свобода, но през 1973 година успява да избяга от затвора и нелегално преминава в Югославия. Там също продължава да се „бори” за човешки права и справедливост, като… ограбва икони от няколко църкви. За което, разбира се, е осъден от югославски съд на една година затвор, а след затвора е върнат в страната ни. Тук се включва в замисленото „дружество” и става негов куриер-координатор. През септември м.г. е уважена молбата му да напусне страната и с редовен паспорт на 10 декември заминава за Виена. След двадесет дни се завръща, защото всеизвестно е, че никъде не се живее без труд. А страната, в която се е родил и израснал, винаги може да му даде хляб и покрив…

Един от организаторите на „дружеството” и „виден” негов деятел е Едуард Генов, 42-годишен, софиянец, женен, работник в асфалтова база. Като младеж формира нелегална въоръжена група. Попаднал в затвора, той организира и участва в нападение срещу охраната, за да избяга и да напусне нелегално страната. Изтърпял присъдата си и излязъл на свобода, Е. Генов се впуска отново в активна противозаконна дейност. През октомври м. г. е уважена молбата му и той заедно със семейството си напуска страната. Сега се намира в САЩ и с охота раздава интервюта наляво и надясно. От тази категория борци за защита правата на човека са и Димитър Томов от Михайловград и отец Благой Топузлиев от Пловдив, за които бе вече писано в българския печат.

Ще завършим запознанството със „защитниците” (борците) на правата на човека в България с Петър Манолов. Той е роден през 1933 г. в село Садово, Бургаска област. Завършил е текстилния техникум в Сливен, установява се да живее в Пловдив, където за кратко време е пазач на древния театър. Другаде не е работил. Не членува в никаква политическа или обществена организация, женен е и има едно дете.

През 1980 г. излиза първата му стихосбирка, издадена от варненското издателство, а три години по-късно това издателство отпечатва и втората му стихосбирка. За техните художествени достойнства може да даде оценка литературната критика. А също и читателите. Но какво пише и какво пропагандира той? Ето, четете откъси от най-новите му творения, подготвени за издаване и разпространявани. „Започнал своя живот като привърженик на онана, унищожител на сексуални насекоми, ядач на малки момчета и момичета, удушвач на хермафородити, употребител на презервативи от дърводелска шкурка № 24, смутител на идейни личинки, марксистки гниди и имперски яйцеклетки, содомит, съвокупявал се с тълпи червеи, мравуняк, бръснати таралежи, мисирки, магарета, муфлони и мицели, любовник на лесбийки с обърнати матки, поклонник на педерасти…”

Простете, драги читатели, че ви предлагаме това скандално порнографско четиво. Но кажете как иначе да ви запознаем с най-новото творчество на „талантливия” Петър Манолов? Трябва само да посочим, че според Наказателния кодекс (чл. 159, ал.1) „Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с глоба до 500 лева.” И главният въпрос тук не е в размера на глобата, а в собствената морална позиция, в съвестта на човек, който може да съчинява порнографски „творби”. Ето и не така скандално, но политически „ясно” четиво:„Сега в клопката еднакво се държат набутаните в нея. Полякът, българинът, кубинецът, унгарецът, китаецът, виетнамецът… Те всички се изяждат бавно с апетити и соковете им стомашни се подбуждат от гърченето на месото между зъбите, от хрупкането на хрущяла, и на нервите, от мелодичното им прозвъняване…”

„Интернационалните чувства” на Петър Манолов са изразени недвусмислено в следните редове :„Освободете ни от освободителите, Горбачов! Освободете ни от освободителите, Рейгън! Освободете ни от освободителите и повече не ни освобождавайте от нашия живот, от бъдещето ни, не ни освобождавайте и не ни нахлузвайте на шиите азиатски феодален гнет… Защото май не ви виним за азбуката, на която пишете лъжи…”

При задържането на Петър Манолов на 11 февруари от дома му са иззети по съответния законен ред материали, необходими за обективното изясняване на случая. Тъй като около тях бе вдигнат голям шум и бяха наречени литературен архив, длъжни сме да подчертаем: това са програмни документи на замисленото „дружество” и „движение”, на които съавтор и автор е П. Манолов, както и инструкции и указания, които често не могат да се различат по идейните си и художествени качества от поетичните творения, които включихме в нашия документален разказ.

Задържането на П. Манолов бе използвано от западните журналисти като повод за много активна и по същество едностранчива защита на „нежния” поет. Известни дейци на културата и изкуството от някои страни бяха канени от заинтересовани пропагандни ведомства да защитят поета, без да им се каже, че той е в основата на организирана нелегална формация с явно антидържавни цели, създадена в нарушение на законния ред и конституцията на страната. И у нас някои уважавани и почитани хора проявиха съчувствено желание на помогнат на П. Манолов, без да са достатъчно наясно какво всъщност е станало, какви са основанията да се предприемат тези мерки срещу него. Особено „съчувствие” бе проявено по повод прегледа и временното отнемане на т. нар. литературен архив на поета, върнат му своевременно. Но трябва да се знае, този архив се е оказал сред архива на т. нар. „дружество”, между които са и по-горе цитираните политически декрети. Другият, писателският архив, никой не е пипал.

Ето такива са накратко биографиите, действията и моралът на новообявилите се „защитници на правата на човека”. Както става ясно, те ни най-малко имат за цел да подпомогнат органите на властта и народното правителство в подкрепа на хуманни принципи, лозунги и решения. Истината за техните намерения се крие от широката общественост, те като че ли не са я разкрили дори пред задграничните си доброжелатели. В многобройните и щедро раздавани интервюта обикновено те не казват открито, че искат да свалят народната власт в страната, че ще закопаят комунизма, че действията им са в пълно противоречие с основния закон на държавата – Конституцията на Народна република България. Напротив, те се представят като иканомислещи хора, с широки и съвременни възгледи, чисти борци за високи идеали. А на практика се оказват нелегална формация от бивши затворници и организатори на терористични групи начело с отявлен идеолог на фашистки Легион от преди девети септември. Не, никак не се покриват думите за правата на човека с делата на тези хора. Техните цели нямат нищо общо с целите на нашето социалистическо общество, тръгнало по пътя на дълбокото и всестранно преустройство и демократизация. Какъв „демократ” може да бъде един бивш легионер и провокатор? Или авторът в лишената от всякаква позиция програма на замисленото „движение”, който предупреждава да се записват имена, „да се оставят знаци за хора”, над които ще се извърши саморазправа в „Идния ден”.

Очевидно компетентните органи са имали достатъчно основания да се запознаят с документацията на т. нар. „дружество” и „движение”, чиято програма иска повече или по малко: „Само след няколко месеца ще бъде в състояние да поеме юздите на управлението”.

Но в коя правова държава не се търси отговорност от заговорниците, поставили си за цел да свалят законно установената власт, да подкопаят основите на обществения строй?

Новото политическо мислене, което си пробива път вече даде положителни резултати. Едва ли обаче можем да причислим пропагандната кампания, за която говорим, към проявите на това мислене. Едва ли тази и подобна на нея акции съдействат за мирното бъдеще на човечеството, успокоило се от страшната угроза на всеунищожаваща война. По-скоро това е израз на студенина в отношенията, на желание да се попречи на разширяване на контакти и сътрудничество, като се използват похватите на преувеличаване на едни факти и премълчаването на други, като се разчита на недостатъчната информираност на хората.

Такава е истината. Сега всеки може да направи своите изводи.

 

В. „Работническо дело”, бр. 38 от 7 февруари 1989 г.

 

№ 86

Строго секретно!

МВР

Отдел „Затвори”

Рег. № Д-52. Екз. № 1

София, 07.02.1989 г.

Н. Пенков (п)

МВР-ЦИОУ

Вх. № 2334 от 08.02.1989 г.

 

Информация за по-характерните сигнали, получени по линия на Дър­жавна сигурност в отдел „Затвори” – МВР през месец януари 1989 година

 

І. Възродителен процес

1. В затвора в Пазарджик л. с. [лишеният от свобода - б. съст.] с възста­новено име М. Йосифов по повод съобщението, че няма да има масово изселване в Турция, е заявил, че „това е политически ход на правителството, но те немину­емо ще бъдат прину­дени да разрешат масово изселване. Ако това не бъде напра­вено, ще се засили борбата на турците в България и това ще доведе до най-сери­озни сблъсъци, и в резултат на тях ще се разреши изселване. За всичко са ви­новни ко­мунистите, но няма къде да отидат и ще отс­тъпят, иначе ще има сап”.

2. В същия затвор продължават коментари по Указа за помилване преди всичко на лишени от свобода с възстановени имена. Лишеният от сво­бода Меди Доганов е написал протест до Държавния съвет. Останалите по­милвани л. с. са приели указа с чувство на радост и удовлетворение. Непомилваните л. с., осъдени по глава І-ва от НК, са приели указа като милост от правителството и добре замислен политически ход, като казват „не се смятаме за виновни, за да ни помилват. Не искаме милост, а свобода и връ­щане на старите имена”. Под въз­действието на л. с. Доганов, петима осъдени по гл. І от НК са се отказали от наградите, които са им дадени за Нова година (материални и морални). [Подч. от съст.]

В затвора в София също продължават коментарите по указа.

[За сигнали, получени от други затвори по други въпроси - б. съст.]

 

Началник отдел „Затвори” – МВР                                          Ген.-майор: (п) Н. Дамянов

 

АМВР, ф. 1, оп. 11 А, а. е. 751, л. 96-98. Оригинал. Машинопис.

 

№ 87

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 114. Екз. № 3

10.2.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Отзиви и коментари по повод на публикуваната на 7 февруари т. г. в „Работническо дело” статия „Кой и как се бори за правата на човека в България”

 

Според получените досега в МВР данни, в средите на различни слоеве от нашата общественост поместената статия намира широк отзвук. Почти повсеместно се изразява одобрение от това, че чрез нея на широките кръгове и станало известно какъв е моралният и политическият облик на членовете на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в България”. Статията се приема като „необходима и въздействаща”, като „правилно написана”, оценява се като „най-добрия материал, отнасящ се за „дружеството” и неговите членове, отпечатван до момента в средствата за масова информация”. Изказвания в този дух са направени от лица и колективи в различни сфери на социалната дейност (читалищни дейци, служители на дирекция „Народна просвета” и членове на Клуба на дейците на културата в Бургас, специалисти в АПК в Тунджанска община, младежки колектив на химическия цех в ОП „Коприна” – Ямбол, работници от завод „Сила” и Държавната печатница в града и др.).

Има данни, че особено оживено се обсъжда материалът от работещите в средствата за масова информация.

Служителите от редакцията на в. „Народна младеж” изказали мнение, че статията е много навременна и ясна, но тонът й бил остър и нежурналистически, че би било добре да се дадат извадки от съдебните процеси срещу Илия Минев, Григор Симов и Едуард Генов; недостатък било, че е редакционна.

По мнение на служители от в. „Литературен фронт” материалът трябвало да се публикува по-рано; неинформираността била довела до подвеждането на някои писатели, които са се обявили в подкрепа на Манолов. Журналисти във в. „Земеделско знаме” също оценявали положително статията и я приемали като израз на гласност.

Сътрудници в института по философски изследвания при БАН коментирали в положителен тон отпечатаната статия, считали, че е даден навременен отпор на това антисоциалистическо и противоконституционно „дружество”.

Едновременно с общите положителни оценки се изказват и мнения, че този материал е трябвало да се излезе по-рано, за да се изпреварят слуховете, че „фактически народът е научил за съществуването на групата от западни радиостанции”, че публикуването му е трябвало да стане паралелно със съобщението на БТА за арестуването на лицата, когато ефектът от нея би бил по-голям.

В много изказвания се изразява възмущение от биографиите на „активистите” на „Дружеството”, от тяхната политическа платформа и от замислените средства за „сменяне на властта”. Изказват се и мнения за „пълното прилагане на закона срещу лицата, които със своята програма обявяват насилието като средство за борба срещу народната власт”, за необходимостта участниците да бъдат осъдени с лишаване от свобода.

Доловени са единични оценки, че статията „не е съвсем убедителна за интелектуалците”, въпросите в нея се разглеждали „едностранчиво”, липсвала позицията на „обвиняемите”, че не било необходимо централният орган на БКП да отдава такова значение и да се допуска в такива подробности относно дейността на „дружеството”.

В органите на МВР са получени данни и за проявен интерес и коментари от чужди дипломати у нас.

Служителите от политико-икономическата секция на посолството на САЩ в София разпоредили да бъдат изготвени резюмета на отпечатаните материали по повод „дружеството”, включително и на редакционната статия „Работническо дело”.

Настоятелно искане за бърз превод на статията отправяли към сътрудниците си и либийските дипломати.

Дипломати от някои латиноамерикански страни, след като се запознали със статията, изказали мнение, че тя е излязла с голямо закъснение, и оценили като непоследователни действията на българските власти, след като при тези данни лицата били задържани и скоро след това освободени.

По данни а журналист от „Асошиейтед прес” във Виена „Международното общество за защита правата на човека” със седалище Франкфурт/Майн разпространило съобщение, че съществува вероятност Манолов и Минев да бъдат съдени. Публикуваната статия във в. „Работническо дело” против тях била предвестник на подобна стъпка. Журналистът се интересувал от мнението на съветника по културните въпроси и печат при посолството на САЩ Джон Мензис доколко едно такова предположение почива на истината.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 4 екз., № 4 – Й. Йотов, № 5 – М. Балев, № 6 – Д. Стоянов, 7 – Ив. Панев, Изп.: Ванева, Нап.: Савова – 214, 10.02.1989 г., По м-ли на VІ у-ние – ДС, ВГУ – ДС, ОУ на МВР – Бургас и Пловдив

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 7-10. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 88

Министерство на вътрешните работи

Центр. инф. орг. у-ние

Рег. № І-500. Екз. № ед.

17.02.1989 г.

София

 

СТРОГО СЕКРЕТНО!

УТВЪРЖДАВАМ: МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

(п) Г. ТАНЕВ

 

П Р О Т О К О Л

От оперативката на ръководството на МВР, която се проведе на 13.ІІ.1989 г. от 10.00 ч. до 11.45 ч. в заседателната зала

 

В оперативката участваха:

Г. Танев, Ст. Стоянов, М. Минков, Ст. Савов, К. Коларов, Г. Аначков, Ал. Емилов, Фьодоров, В. Георгиев, Ант. Мусаков, К. Коцалиев, Н. Черкезов и Д. Манов.

Г. Аначков и Ант. Мусаков докладваха по-важните нови данни за Независимото дружество за защита правата на човека и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. В изказванията се направи политическа оценка на тези неформални структури и на работата на органите на МВР по тях.

Във връзка с обсъждането министърът на вътрешните работи даде следните разпореждания:

1. В МВР да се създаде щаб за подпомагане на Министерството на вътрешните работи по организацията ръководството и контрола на работата във връзка със създадените неформални структури и осигуряване най-ефективно използване на оперативната информация, която да се ръководи от началника на Шесто управление ДС – ген.-майор Ант. Мусаков.

Да се предложи заповед за формирането на щаба.

Срок: 20.ІІ.1989 г.

Отг.: ген.-майор Ант. Мусаков

2. Началниците на Шесто управление – ДС и ЦИОУ – МВР да предложат какви други организационни и структурни промени следва да се направят, за да се осигурява изпълнението на задачите по новоизграждащите се неформални структури.

Срок: [!?]

Отг.: ген.-лейт. В. Георгиев

Ген.-майор Ант. Мусаков

3. В оперативните поделения на МВР да се направи оценка на звената, които работят по новосъздадените неформални структури и по преценка на ръководствата да се проведат необходимите допълнителни мерки за активизиране на работата им [на звената – б. съст.], за което да се доложи в щаба със съответните предложения.

Срок:

Отг.: Началниците на поделенията

4. ПГУ –ДС да проведе необходимите допълнителни мероприятия за решително активизиране работата по неформалните структури зад граница по оперативен и дипломатически път

Отг.: Ген.-лейт. Вл. Тодоров

Да се организира и проведе среща с министъра на външните работи, на която да се обсъдят нерешени проблеми на МВР и МВнР.

Срок:

Отг.: Ген.-лейт. Ст. Савов

5. Да се изучат нерешените въпроси във връзка с окончателното комплектоване на състава на Областните управления на МВР и да се докладва на министъра на външните работи със съответни предложения.

Срок:

Отг.: ген.-майор Ст. Стоянов, ген.-лейт. К. Коларов и ген.-майор Н. Черкезов.

Препис от протокола да се изпрати на централните оперативни поделения, Софийското градско и областните управления на МВР за изпълнение.

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Изп.: Печов, Нап.: Ганчовска – 231, 14.ІІ.1989 г., Размнож. в 35 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 917, л. 1-3. Оригинал. Машинопис.

 

№ 89

Министерство на вътрешните работи

Центр. инф. орг. у-ние

Рег. № І – 824. Екз. ед.

20.3.1989 г.

 

СЕКРЕТНО!

С Т Е Н О Г Р А М А

От проведената оперативка на ръководството на министерството по оперативната обстановка в страната на 13.02.1989 г. от 10.00 ч. в заседателната зала на министерството

 

ДР. А. МУСАКОВ

Другарю министър, другари,

Предполагам, че всички сте запознати със съобщението на БТА и няма нужда да се спирам на него като факт. Тук са пропуснати, накрая – шести пункт – не е направен запис от БТА, но той е съществен. По оперативен път са получени данни, че ще воюва [има се предвид новосъздаденият профсъюз „Подкрепа” – б. съст.] непримиримо срещу всеки опит за намеса на политическите партии, сдружения, групи и органи на властта и правителството да фаворизират (нещо е пропуснато), които от своя страна с поверените им народни средства, длъжностни, оценителски и инвеститорски функции ще формират около тях атмосфера унизителна за творците с будно гражданско съзнание. Профсъюзът подкрепя и е независимо професионално сдружение на научно-техническата, хуманитарната и художествено-творческата интелигенция в България. Ръководството е така, както е съобщено.

Трябва да кажем няколко думи какво представляват тези хора.

1. Така нареченият председател – доктор Константин Тренчев. Роден е през 1955 г. в Стара Загора, там живее. Асистент е в катедра „Патологична анатомия” във ВМИ – Стара Загора. Безпартиен. Разведен. Неосъждан.

В последно време се обяви за член на „Независимото дружество за защита правата на човека в България”. През 1983 г. е воден за сигнал за подготовка за невъзвръщенство. Баща му е също лекар, началник на отделение на болницата в Стара Загора. Член на БКП.

За това лице имахме данни, че възнамерява на 9.ІІ. т. г. да посети в Пловдив Петър Манолов. Съпоставени данните за неговото отиване с данни за други лица, стигнахме до извода, че е възможно (а и такива данни бяха получени от София) да подменят някои от членовете на ръководството и по-специално Илия Минев и евентуално него да изберат за председател. С една комбинация другарите от Стара Загора успяха да го отклонят. Водиха разговор, профилактираха го, в присъствието на ректора на института, в присъствието на баща му се направиха дълги, но по мнение на другарите полезни разговори. Той е бил обаче на 8.ІІ. От него стига информацията до западните средства за масова информация за здравословното състояние на Петър Манолов.

2. Така нареченият секретар Огнян Николов Делчев е роден 1963 г. в Стара Загора, живее там. Миналата година е завършил семестриално философия в СУ „Климент Охридски”. В момента работи като учител по обществознание в Техникум по механизация на селското стопанство в Мъглиж. Баща му е безпартиен. Пенсионер като старшина от Строителни войски. Майка му е пенсионерка, безпартийна. С добро име се ползвал.

3. Христо Нанев Генев е роден 1959 г. в с. Морозово, община Казанлък. Завършил е института във Велико Търново, специалност изобразително изкуство.

Тук прави впечатление, че вече се събират 3-4 лица, които по едно и също време са завършили този институт. Работи като преподавател по изобразително изкуство в училище в Казанлък. В полезрението е на органите на МВР.

4. Бояна Желева Иванова, родена 1964 г. в Стара Загора, жител на Бенковски, Старозагорска община. Студентка ІІІ курс на ВМИ – Стара Загора. Интимна приятелка на доктор Тренчев. Когато на 9.ІІ. отидоха в дома му на проверка, я намериха [у тях].

5. Димитър Петров Бояджиев, роден във Варна, женен, неосъждан, с висше образование, живее в Пловдив, от работническо семейство. Завършил художествена гимназия и Института по изобразително изкуство във Велико Търново, работи като художник на свободна практика. Съпругата му Диана Иванова Бояджиева е родена 1958 г. в Харманли, безпартийна, с висше образование, завършила Института по изобразително изкуство. Родителите й са членове на БКП. Работи като художник на свободна практика. Мъжът й е воден на сигнал. Профилактиран е един-два пъти.

Това са данните за лицата. Не е известно само едно лице. Това е Кольо Георгиев. Осмият човек, който е обявен за съветник, е известният Петър Манолов.

Оперативните данни, с които разполагаме, показват, че възнамеряваха да стане събиране на 8.ІІ. Фактически от оперативния контрол, извършван при Петър Манолов, няма данни там да е решавано създаването на профсъюза. При това съвсем малко лица през този ден са го посещавали. Не изключваме възможността това да е обсъждано и решавано на 10.ІІ, а да обявяват на 8.ІІ, за да изпреварят профилактиките, които бяха направени в Пловдив и Стара Загора на почти всички посочени лица.

Не изключваме също така, тъй като не е установено нито кой, нито кога предава тази информация на западните станции; някъде да са се събирали и този материал да е бил предварително подготвен или събирането е осуетено, а е обявено по западните средства за масова информация да се афишира създаването на този профсъюз. Очевидно трябва да търсим допълнителна информация, за да можем още по-точно да се ориентираме. Считам, че трябва да се договорим с Пловдив. Това вече сме им казали и ако не възразявате, да потвърдим казаното вече там да не се регистрира този профсъюз на този етап, да огледаме нещата и допълнително да се решава. Засега да задържим, да изучим, с тенденция да не се регистрира.

Прави впечатление, че след като бяха върнати и последните материали в събота на Петър Манолов, той ликува, започна да яде. Счита се за победител, герой и твърди, че всичко, което е постигнато, е в резултат на намесата на неговите приятели писатели. Очевидно има предвид Радой Ралин и др., които се застъпиха за него. За голяма своя победа счита това и ръководството на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството”, считат го и за тяхна победа и го оценяват много високо, считат, че това е постигнато в резултат на осъществения [натиск] вътре в страната и особено на западните средства за масова информация.

Що се отнася до „Клуба” има 2-3 съществени момента:

1. Подготвят (това се прави в петък, събота и неделя) един много голям материал, който възнамеряват да разпространят и изпратят до ЦК, (досега материали не са изпращани, носеха ги на ръка), до Народното събрание, до вестници и списания и др. в отговор на публикуваните материали във в. „Работническо дело” и „Литературен фронт”.

Материалът е силно написан, имаме го, голям, и в редактиране на материала участват Блага Димитрова, Желю Желев, Ивайло Трифонов, известният юрист Петър Корнажев, който се явява като консултант там, Искра Панова, мъжът й и синът й, и някои други лица.

Блага Димитрова пише писмо по повод гладната стачка и от свое име те разпространяват декларация на Петър Манолов да преустанови гладната си стачка.

Изясняват се някои нови моменти от дейността на „Клуба”. Мисля, че са много съществени.

Една от членовете на „Клуба” заявява, че „Клубът” оттук нататък щял да действа на малки групи, така, както са оформени шестте секции. Дейността на клуба, твърди, че щяла да се насочи в секциите на малки групи, тъй като досегашните големи общи събирания били в полезрението на органите на МВР. Не е ясно дали това е мнение само на тази жена, или е уточнявано в ръководството. Това ще продължим да изясняваме.

Другото за нас, изключително съществено и важно е, че известният Николай Василев, определяйки целите на „Клуба”, казва, че крайната цел е сваляне на партийното и държавно ръководство. Това мнение на Николай Василев миналата седмица го имахме получено по агентурен път, сега се потвърждава и по оперативната техника. От свалянето на партийното и държавно ръководство били обективно заинтересовани сега истинските комунисти и недоубитите фашисти.

В момента съвпадали интересите на всички, които вървели в едно течение, но след свалянето на властта те щели да се разграничат. Дружеството, според Николай Василев, се борело да смени един фашизъм с друг, докато „Клубът” да смени социализма с някаква неизвестна и за него демокрация.

Както е известно, в момента Николай Василев е изпълняващ длъжността председател на „Клуба”. Ние по-рано определяхме като крайни екстремисти Желю Желев, Блага Димитрова и някои други, но по всичко изглежда, че ще се окаже, че най-краен от всички е Николай Василев.

Това са съществените неща за „Клуба”. Връщам се отново малко към „Дружеството”. Опитите на основата на тази нова декларация, която бяха публикували, „да предизвикаме вътрешни противоречия, разногласия и пр.”, малко или повече се тушираха и западните радиостанции много по-гъвкаво от нас подхождат. Веднага „Дойче веле” публикува друга, в която извади острите политически моменти и остана една безобидна в политическо отношение декларация, към която без много задръжки биха се присъединили много хора.

Известно е, че ние много неща направихме. Струва ми се, че ако продължаваме да вървим по пътя на компромисите и отстъпките, не само такъв независим профсъюз Подкрепа ще има, но и много други формирования. Трудно бихме могли да овладеем обстановката по този начин. Или трябва да отидем към приемане на фактическото положение, че в България ще има такива формирования, или ако считаме, че не бива да има (аз мисля, че не бива в никакъв случай да има), ще е необходимо да отидем на едни по-твърди, по-решителни мерки. В противен случай не сме в състояние да овладеем положението.

ДР. Г. АНАЧКОВ

Другарю министър, другари,

Актуална е темата в коментарите на дипломатическия корпус за дейността на „Дружеството”, „Комитета” и излезлите напоследък материали в нашата преса и по-специално статията „Кой и как се бори за правата на човека в България”. Тон на тези коментари дават американците.

Ето изказване на техния културен аташе, след като е прочел статията. След прочитане на материала той захвърлил вестника с думите, че „предприетите действия срещу тези хора могат да се сравнят само с най-черния период на сталинския режим.” Подобно поведение той имаше и по времето на посещението на Уайтхед в нашата страна, на когото тогава ние попречихме да се срещне с хора от тези среди. В тази връзка заядливо е изразил, че българите има да се надяват да постигнат това, към което се стремят (има се предвид приемането на нашата страна в ГАТТ). За отделни техни прояви – посещението им в Пловдив, Михайловград – ние сме информирали другарите от VІ управление, пуснали сме информации.

При нас стои главно въпросът какви допълнителни мерки от наша страна да набележим и предприемем, за да можем да ограничим малко тази дейност.

И сега по „Американката” [Шийла Байдман – б. съст.] провеждаме някои скрити мероприятия за въздействие. Главното внимание сега е насочено да намерим хора, с които да я обкръжим за известно влияние и респект. Разбира се, това е един човек силно антисоциалистически и антикомунистически настроен. Бяга от всякакви контакти, но трябва с другарите от VІ управление и с другите възможности да видим какво обкръжение ние от тези среди да й създадем. Тя е 30-годишна, неомъжена и ще се опитаме на интимна база, ако можем, нещо да направим. Сега известен допир с нея имаме посредством др. Владо Калайджиев. Тези връзки смятаме да ги задълбочим.

Получена е грама от нашия посланик от САЩ за някои допълнителни ограничителни мерки (аз не съм я получил) от страна на американците по отношение на нашите представителства там.

Възложил съм задачата и по двата въпроса нашите да работят, да имаме предвид и тези допълнителни ограничителни мерки, които прилагат американците по отношение на нашите представителства. Разбрах, че две коли са задигнали там от представителството в Мюнхен и др. ограничителни мерки има – извън 20-милната зона извън представителството не могат да пътуват без предварително разрешение и т. н.

Считаме да проведем една среща с другарите от ПГУ, да отидем заедно във Външното министерство и да се възползваме от случая за известни реципрочни мерки, с оглед тази тяхна активност да можем малко да я попритъпим.

По публикуваните материали. Предлагам на другарите от VІ управление, тъй като коментарите са различни, от различни среди, посочват се някои негативни неща, някои слабости по тези материали, да се направи анализ (като имам предвид и задачата, която поставихме, да подготвим материали, от които да се вижда широката подстрекателска дейност от страна на противника за стимулиране на недоволство и т. н.) за коментарите на Запад, но и тези коментари вътре в страната. Не са малко хората, които считат, че може по друг начин да се отрази това стихотворение с гнусното съдържание, публикувано във в. „Раб. дело”.

Споделям предложенията на др. Мусаков. Ние трябва да помислим, но съм на това становище, че формирования, групи и пр. - обстановката не е такава, за да разрешим да съществуват нелегално.

Имам предвид и другото, което др. Мусаков тук не засегна, то е много актуално. Вече коментарите на част от тази интелигенция – гражданите с възстановени имена, могат да се активизират и да ни създадат много сериозни трудности и към „Дружеството”, „Комитета” и особено сега към този профсъюз. Това е едната страна. Другата страна е, че като вземем мерки за респект, тук ще трябват и административни мерки, но ако всичко това не се облече, не се подплати с широка партийна, политическа, разяснителна, идейна работа, ние особен ефект няма да получим. Пак ударите ще са насочени към органите на МВР, ще продължаваме да правим дребни компромиси, а от всичко това ние губим. Считам, че др. Мусаков много силно каза, че не можем да овладеем обстановката, но още нашите сили не са малко, за да има някаква тревога.

ДР. М. МИНКОВ

Другарю министър, другари,

Считам, че трябва да внесем някои ясноти в тази сложна оперативна обстановка, която се създава в нашата страна. В резултат на демократизацията се искат някои отстъпки да се направят. Международният империализъм настъпва солидно срещу целия лагер и срещу България. В близко време това ще бъде основната тема на Запада. Ние трябва да имаме по-голяма яснота от партийното ръководство. Ще допускаме ли такава работа? Ако не допускаме, аз считам и съм напълно съгласен с др. Мусаков, че трябва да минем в настъпление. Ако тази работа в някаква форма ще съществува, тогава нашата тактика също трябва да намери своето място – да изпращаме свои хора да оглавяват и да дават по-нататък линия в тези формирования. Аз считам, че сега на дребно воюваме. По този въпрос трябва да има яснота отгоре. Профсъюзите също трябва да излязат по някои въпроси с мнение. Иначе ако така продължаваме, ние изоставаме по някои други въпроси като органи на сигурността. В икономиката на нашата страна става преустройство, оставяме възродителния процес настрана. Съгласен съм с др. Аначков, че трябва да се дава оценка на това, което се пише. Струва ми се, че ние ги популяризираме повече, отколкото те са популярни.

ДР. Н. ЧЕРКЕЗОВ

Считам, че със силови мерки органите на Държавна сигурност повече не бива да отиват. Трябва да се отиде само при онези, където явно има консумирана или готвена антидържавна дейност. С всички останали хора трябва да се отива чрез профсъюзите.

Вземам конкретно случая с профсъюзите. Аз не споделям това, че трябва да чакаме и да изясняваме случая. Нищо не ни пречи, декларацията я имаме в БТА, да се възложи на съответен човек да извикат дадена личност и да се проведе онзи разговор, който наистина би следвало да стане и да се види какво той иска, а ние да си вършим нашата работа. Какво имам предвид, когато казвам да си вършим нашата работа? Мерки по дипломатите, въпросът с нашата агентура, въпросът с мерките по журналистите, които са от дипломатическото тяло. Не мога да приема за нормално например отиването на американците в Михайловград. Как така се получи, че ние последни научихме, че американците отиват там? На такива наши работници, които не са си вършили работата, трябва да търсим отговорност. Имат по 2-3 обекта, това са основни обекти и трябва технически, агентурно, физически да са осигурени тези хора. Ето това е нашата работа, която трябва да вършим.

На някои места, каквито са Бургас, Русе (там има някои неизяснени сигнали), Разград, по тези хора веднага да се сложат технически мероприятия. Имаме такива обекти, стари ДОН по николапетковисти и др. Може да се кажат точно и кои хора са във всеки окръг, във всяка област и да можем по един по-широк кръг от хора да получим по-богата информация. Съвсем правилно другарите отбелязаха, че голямата част от научната интелигенция не само че не подкрепя, а осъжда тези постъпки.

Смятам, че имаме някои обекти в Комитета по култура, по които трябва да вземем технически и др. мерки. Това са известни хора, знаят се, така или иначе контактуват с някои от тази категория хора, включително и някои зав. отдели, които контактуват и с чужбина, за да видим техните позиции какви са. Тогава да отиваме да казваме кой трябва да се занимава с тази категория хора.

Трябва да се върнем към някои бивши обекти от еврейски произход.

Като дадем една такава цялостна оперативна информация на Централния комитет кои са силите, факторите, тогава вече определено може да се каже какво и как трябва да се прави. Напълно споделям тревогите на др. Мусаков, че наистина невземането на мерки своевременно може да позволи и то дава гаранции и подхранва илюзиите, че могат да се създават такива клубове.

ДР. К. КОЦАЛИЕВ

Другарю министър,

Позволете да изложа следните съображения. По мое дълбоко убеждение няма в момента център на нашата дейност. След като в петък вечерта аз получавам от VІ у-ние информация, че Александър Владков е пристигнал да готвим съобщение за петък, което да се излъчи по каналите на БТА, във в. „Литературен фронт” излиза един материал с една окраска, във в. „Работническо дело” излиза друга. Има опасност огромни сили и средства в страната, борейки един на едно място, друг на друго, резултати да не се получат.

Това колебание аз моля, ако счетете за необходимо, да се доложи до приближаващия конгрес на културата и на духовната област. Давам си сметка, че партийното и държавното ръководство не може да отива на конфронтация в момента с художествено-творческата интелигенция, но може би здравият разум диктува (изразявам мнение, не давам препоръки), че трябва да намерим начин да отложим тези конгреси за лятото или есента, но да не правим компромиси в момента. В момента ние правим компромиси, които имат изключително негативен резултат. Нашата власт във всички тези измерения – изпълнителна, държавна, милиционерска, Държавна сигурност, се явява на обществената сцена като една слаба власт.

Другарю Министър,

Искам да кажа, че сега всичко в момента е насочено срещу генералния секретар с ясното съзнание на алгоритъма – да бутнем генералния секретар при тези разлюлени параметри на преустройство на икономиката и др., те няма да издържат и ще паднат. Затова др. Мусаков приведе много точно доказателство. Сега са се слели отляво и отдясно фашистки крайно леви екстремисти, за да се бие в една точка. Какво значат лозунгите от миналата седмица, които завършват със „съюз със СССР”. Те нас ли ще призовават към съюз със СССР, които седим на тази маса?

Това е една разчетена диверсия с много далечни последици. Дума да не става, че това, което е публикувано в БТА, е измислено в Пловдив и Стара Загора. Те още не знаят термините на Указа, а ще го употребяват вътре в него.

Имам много точна частна информация. Знам, че др. Мусаков е приятел с др. Г. Йорданов, но той преди всичко е началник на VІ управление. Аз не обвинявам кандидат-члена на Политбюро за това, че той до този момент не е предприел никакви действия като държавен министър. Не се страхувам да го кажа на публично място, на партиен форум. Желю Желев е ръководител на секция в Комитета за култура. Всички останали получават грешни народни пари, за да говорят срещу партията и държавата. Даже едно мероприятие, което се проведе миналата седмица, не защото е свързано с мен, то постепенно отива на нула, се превръща в своята противоположност. Ние и досега не сме разобличили членовете на клуба, че те застанаха зад измислена от тях фалшива кауза. Манолов не е гладувал. Никаква защита на творчество нямаме. Имаше един фалшив повод, за да могат да се легализират и да излязат на публичната сцена.

Другарю Аначков,

За съжаление ние при променените условия няма да можем да работим със старите начини на следствието. Противникът няма да иска доказателства, а ще каже, че се преследват тези, които мислят по-различно. Ние трябва да създадем една огромна машина, възможности имаме, за да ги раздърпаме, без да влизаме със съответни следствени дела.

Г. АНАЧКОВ

Ние като ги притиснем с политически средства те ще отидат към конспиративна дейности тогава ще действаме.

К. КОЦАЛИЕВ

Имаме огромен аналитичен апарат. Предлагам (това не може да се роди на една страница) да се прави една обща оперативна оценка на постъпилите данни. Сега е така, че др. Мусаков тича да получи данни отнякъде, др. Аначков тича, Инспекторат – също, в ЦИОУ каквото пристигне непристигне, един път сме подали, друг път не сме, едно останало при нас, другото е в ОТМ. Данните за денонощието, за седмицата, трябва да се подлагат на анализ, да се предлагат своевременни решения и действия, иначе ще излезе, че работим на празен ход. Дребнобуржоазни интелигенти, които са си въобразили че ще станат център на света и на вселената, в момента издевателстват върху нас. Дошло е време да си разпишем действията, да се знае кой какво ще върши, да бием в една точка, и то както ние го правим. У нас обстановката не е като в някои други страни, за да се страхуваме.

Г. АНАЧКОВ

По „Американката”. Тя поддържа връзки с 2-ма работника от апарата на ЦК. Данните сега ги проверяваме. Обед е давала на единия в Шератон. Но никой нищо не казва.

ДР. МИНИСТЪР

Кои са те?

Г. АНАЧКОВ

Не сме ги установили.

ДР. СТ. САВОВ

В последните дни разобличихме главно дружеството и клуба. Това, което като цел поставя Никола Василев за свалянето на партийното и държавното ръководство, трябва да се документира, да се мислят мерки как да се разобличи. Ние разобличихме лица като Минев, Манолов и др., а оставяме тези като Бояджиев, който е лежал за шпионаж с Фосколо. Фактически той се явява като ръководител сега, а не го разобличаваме. Някои мерки и по агентурен път са набелязани за получаване на информация, използват се и негласни средства. Струва ми се, че и в средствата за масова информация може да се удари по идеологическите центрове.

По наша линия следва да се засили агентурната работа за получаване на максимум информация за тези лица и среди сред интелигенцията и да се върнем към бившите лица – това са легионери и затворници от дружеството, осъждани, които сега ще се активизират.

Да се засили изнасянето на разобличителни материали в средствата за масова информация и провеждането на други организационни мероприятия. Нашата задача е да вземем мерки против екстремистите, които отиват на подривна, нелегална дейност. И тук [е] ролята на органите на МВР.

Съгласен съм с др. Коцалиев, че ние нямаме център. В това отношение ние - и ЦК, и Външно министерство, имаме опит от формиране на такава група. Например: Работна група на ЦК, оглавена от съответен другар – имам предвид опита от процеса срещу Антонов. Тогава се проведоха много пропагандни мероприятия и наши, и на партията, и др. Но накрая една такава голяма провокация против нашата страна беше разобличена.

ДР. АНАЧКОВ

Тя се ръководеше от Петър Младенов и Милко Балев.

ДР. САВОВ

С това, че тук в центъра трябва да има работна група, аз съм съгласен, да се прави ежедневен анализ на материалите, за ръководство на мероприятията, които касаят нас. Работата трябва да се ръководи от партията, от група, в която ще бъдат включени и от средствата за масова информация, и от творческите съюзи, от нас, от външно министерство.

Сега тежестта пада главно върху др. Мусаков, но той трябва да има помощници.

Що се касае до някои мероприятия зад граница. В ПГУ бяха утвърдени миналата седмица мерки, някои ги съгласувахме с VІ управление, за придобиване на агентура и провеждане на активни мероприятия за разобличаване зад граница, доколкото могат да се проведат.

ДР. К. КОЛАРОВ

Искам да подчертая това, че отстъпление и компромиси не бива да се правят никакви. Трябва да продължаваме да държим положението, което иначе ще стане опасно. Искам да наблегна на това, че нашите действия без настъпателна политическа и контраразобличителна дейност няма да имат ефект. Ние не отговаряме, мълчим и на подстрекателската дейност на Запада. Нищо не споменаваме. Чета например „Руде право”. То цялото е пълно с такива контра статии. Има статии против „Харта 77”, против „Свободна Европа”, против западните радиостанции, публикуват писма на трудови колективи, на отделни лица които се възмущават. Въобще чувства се една контраразобличителна кампания, политическа, срещу тези лица. А ние просто боязливо излизаме от време на време с някоя статия, през другото време мълчим, нашите средства за масова информация мълчат. Трябва да се подеме и от нас активна политическа контраразобличителна дейност.

По повод публикуваната статия във в. „Работническо дело”. Хубаво е, когато се прави статия, при нас ги има конфискувани ръкописите, да се дадат 2-3 фотокопия с личния почерк на автора. Всички виждате, че западната пропаганда твърди, че това не било вярно, което е изнесено във вестника. Но ако го имаше неговият личен ръкопис, доста хора щяха да си помислят дали да кажат, че това е съмнително или е вярно.

Настъпва моментът да се овладее цялата работа и да се ръководи от някакъв център, така, както беше при случая със Сергей Антонов. Да се ръководи, да се дава указание, директива и да се предприемат активни настъпателни политически, пропагандни и контрапропагандни действия, за да бъдат нашите мерки като органи ефикасни. Моментът не е подходящ да действаме така, както можехме да действаме. Съпроводено с една такава кампания, органите ще бъдат в силата си да предприемат някакви мерки, ако обществото ги подкрепя. Да не считаме, че тези 100 души владеят съзнанието на хората. Народът има много здрави сили и ако ние подемем инициативата и у нас ще има и дописки от колективи, ще има и писма, в които ще се възмущават против тях. Да се създаде една обществена среда, в която те не могат да виреят. А сега те смятат че са победители.

Защо не излезе някой литературен критик да даде някоя оценка, за да се види що за поет е това. Няма никаква литературна оценка, никаква критика за него от никого. Това създава обстановка те да се чувстват силни. Болшинството от тези инициатори са врагове. Търсят начини къде да се присъединят, под някаква форма да се изявят и да атакуват социализма и държавата. Това са чужди елементи. Има между тях недоволници, с тях може да се работи и отделно, но не бива да им се дава простор да се изявяват.

ДР. СТ. СТОЯНОВ

Другарю Танев,

Едно от обясненията за това състояние да сме в известно лутане и търсене на най-верните и най-точни пътища, е разминаването между някои от текстовете на сега действащото наше законодателство и поетите нови задължения и международни ангажименти след Хелзинки. Тук въпросът е ние да видим дали ние буквално ще се връщаме и ще прилагаме тези текстове, които се квалифицират като политически следващи процеси, или ще трябва да се съобразяваме с тези нови реалности, които съществуват. Ние не можем да ги пренебрегнем тези нови моменти, да се самоизолираме и да пренебрегнем ето тези факти. [По-нататък в изказванията в една или друга форма се преповтарят направените преди това предложения за действия главно в насока за настъпателност, за действия неформалите да бъдат разобличавани активно и настъпателно в средствата за масова информация, за това, че трябвало „твърдо и настъпателно да удряме”, за необходимостта от център, от който да се води борбата срещу неформалните сдружения, всички се присъединяват и настояват на ЦК на БКП да се предложи да се сформира група , която „да работи по тези въпроси”, преповтаря се тревогата от опасността, че в дейността на неформалите може да бъдат въвлечени „лица с възстановени имена”, звучат познати закани от рода на „Трябва да ги задушим с партийно-политическа работа, с пресата, с всичко” (Аначков), Последен под формата на обобщение се изказва министърът на вътрешните работи, който изцяло споделя всички „тревоги”, предложения и призиви за „решителни действия”. Основните моменти от заключителното му изказване се съдържат в дадените от него разпореждания за това какви мероприятия трябва да се проведат – Виж. протокола по-горе – б. съст.]

 

Изготвила стенограмата: (п) М. Цинигарова

 

Отп. в 1 екз., Маш. № 274, 22.2.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 917, л. 5-38. Оригинал. Машинопис.

 

№ 90

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 116. Екз. № 3

13.2.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Нови моменти в дейността на т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България”

 

Според получените през последните дни в МВР данни в дейността на „активистите” на т. нар. „Клуб” се проявява се стремеж за завоюване на нови и изгодни за тях позиции в общественото съзнание, за привличането на повече привърженици от страната, както и засилващо се афиширане на дейността и съществуването на „клуба”. За тази цел използваха случая Петър Манолов, като чрез проведената акция в негова защита успяха да увлекат нови представители на художествено-творческата интелигенция. В тези си действия те засилиха отпора срещу мерките, предприети спрямо „клуба” и по този начин дадоха тласък на непрестанно поддържаната линия на конфронтация. Опитаха се да осъществят диалог с МВР (срещата в СБП и индивидуален разговор на Чавдар Кюранов с началника на ГСУ – МВР), но го оценили като неуспешен, като недостатъчна настъпателност от тяхна страна.

Общият им извод е, че акцията в защита на Петър Манолов е завършила с „тяхна победа” и са поставили властите „на колене”. Стремейки се да я развият и затвърдят, подготвиха колективно открито писмо и редица индивидуални писмени материали в отговор на статиите на в. „Работническо дело”, в. „Литературен фронт” и др. По достоверни данни в подготовката на откритото писмо са се включили освен „активисти” на „клуба”, и други интелектуалци като Едвин Сугарев, Кирил Кадийски, адвокатът Петър Корнажев и др. В него отправят хули срещу партийното и държавно ръководство, което било дало „ход на статиите” и „диктувало отгоре” развитието на събитията. Остро се нападат българската журналистика и действията на органите на МВР. Клевети се по отношение стила и подходите, сравнявайки ги със сталинистките времена, прави се тенденциозен паралел с обстановката в СССР, като се сочи „разрез” между думите за преустройство и практическото му провеждане у нас по отношение на гласността, демокрацията и плурализма в обществената дискусия. Пропагандира се „клубът” и донякъде „Независимото дружество”, характеризирайки ги като „нови социални политически феномени”. С подобно съдържание са и писмата на другите членове на ръководството на „клуба” (Евгения Иванова, Георги Величков и др.).

Осъществените в последно време действия от страна на ръководството на „клуба” оформиха някои отделни течения в него, между които съществуват разногласия по: разширяване и привличане на нови членове с две основни тенденции – „елитарен” и „масовизиран” клуб; обединяване или съвместна дейност с други структури като „Независимото дружество” и пр.; степента на ангажираност със западните средства за масова информация; методите и формите на отпора срещу мерките на партийните и административни органи срещу тях. Все по-ясно се открои главната цел на „активистите” на „клуба” за сваляне на партийното и държавното ръководство, което открито се споделя от екстремистки настроените Желю Желев, Николай Василев, Евгения Иванова, Георги Величков, Невена Стефанова, Михаил Величков, Алексей Шелудко и сем. Кюранови. Според Николай Василев тази цел ги обединявала с всички други структури, включително и с „Независимото дружество”, но ги разграничавали качеството на членския състав и съдържанието на конкретната работа за достигане на целите. На тази основа се обсъждала необходимостта от намеса на „клуба” навсякъде, където се нарушавали „политически, творчески и други права на човека” или властите извършвали „незаконни действия”.

Действията на инициаторите на „клуба” продължават да бъдат активно подкрепяни от западните идеологически централи. В последните дни в западните средства за масова информация освен твърдата и широка подкрепа на акцията по случая Петър Манолов се появиха защитни публикации по повод освобождаването на Копринка Червенкова от редакцията на в. „Народна култура” и статията срещу Блага Димитрова. Все повече се откроява превръщането на Димитрова в говорител на „клуба” и център за връзка с радиостанциите „Дойче веле” и „Свободна Европа”. С удовлетворение сред активистите се коментира съобщението за създаден във Франция комитет в подкрепа на неформалните структури в България начело с председателя на френския ПЕН-клуб г-н Таварние.

Последните действия на ръководството на „клуба” показват, че те ще продължат да търсят диалог с властите и официалното легализиране, без да спират дейността по привличането на съмишленици и пропагандиране на досегашните си изяви. Съществува вероятност те да се обявят в защита на т. нар. профсъюз „Подкрепа”, а при уеднаквяване на позициите им е възможно и обединяването им.

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – памет, № 3 – к. д., Размножена в 4 екз. № 4 – Г. Атанасов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – Д. Стоянов, № 7 – Ив. Панев, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 229/13.02.1989 г., По м-ли на VІ у-ние, вх. № 2574/13.2.89, рег. № 2494/13.2.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 15-18. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 91

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І-434. Екз. № ед., 13.02.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(6-12 февруари 1989 година)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

Обстановката в страната е нормална.

Редакционната статия във в. „Работническо дело” от 7 февруари „Кой и как се бори за правата на човека в България” предизвика широк положителен отклик сред различните социални групи от населението в страната. Общият тон на коментарите е, че е „даден навременен и решителен отпор на попълзновенията на това антисоциалистическо, противоконституционно гнездо”. Сред служители от Медицинската академия, сътрудници на редакции, журналисти, интелектуалци, трудови колективи са доловени изказвания, че „такива хора трябва да бъдат съдени, защото преднамерено тровят обществото и излагат престижа на страната зад граница”. Прави впечатление, че и граждани от класово чужд произход споделят, че хора с морален и политически облик като Минев [Илия] и Манолов [Петър] „не са в състояние да поведат народа след себе си, защото са уязвими във всяко отношение”. Особено остра е реакцията във връзка с публикуваните откъси от стихотворение на Манолов. Счита се, че той е „деградирала личност и амбициите му нямат никакво покритие”. Актьор от Бургаския драматичен театър, син на осъден за вражеска дейност, заявил, че е „шокиран от скандалните биографии на ръководителите на дружеството”. Решително не одобрявал призивите им за терор и „включване в програмата им насилието като средство за завземане на властта”.

Доловени са критични бележки от лоялни позиции: материалът е „излязъл със закъснение, след като средствата за масова информация на Запад прокарали своите спекулации, манипулирали общественото мнение в много страни и ни поставили в отбрана”. Контрапропагандно мероприятие от такъв мащаб трябвало да се подготви по-добре и да се осъществи по-ефективно чрез телевизията. От нездрави позиции се привеждат доводи, че „статията не била достатъчно убедителна за интелектуалците, разглеждала случая едностранчиво, липсвала позицията на обвиняемите”.

По данни на ВГУ – ДС статията в партийния орган „раздвижила дипломатическия корпус”. Почти всички чужди посолства незабавно си осигурили пълен превод. Пред наши културни дейци високопоставен френски дипломат споделил, че очевидно българското ръководство възприело различни подходи към „дружеството” и към „клуба”. Към участниците в „клуба” се проявявала търпимост, толерантност, открито „не били атакувани”, независимо че Копринка Червенкова била уволнена от редакцията на в. „Народна култура”.

Дипломати от латиноамерикански страни били на мнение, че „статията закъсняла, а логически тя трябвало да предхожда съобщението на БТА за задържането на групата в Пловдив”. Нелогично им се виждало и обстоятелството, че лица, задържани по улики в извършване на противодържавни престъпления, били освободени няколко дни след арестуването.

Волфганг Швайцер от агенция „Франс прес”, акредитиран във Виена, поискал спешно от колегата си в София информация относно проникнали на Запад сведения, че се подготвя съдебен процес срещу Манолов и Минев. Интересувал се дали „обявената от тях гладна стачка” има последователи и отговаря ли на истината твърдението, че „51 представители на изкуството в България” се обявили в защита на „независимата асоциация за защита на човешките права”.

Журналист от агенция „Асошиейтед прес” във Виена поискал подробна информация от дипломат в посолството на САЩ и по-конкретно дали се потвърждават „предположенията на „Международното общество за защита правата на човека” със седалище във Франкфурт на Майн, че Манолов и Минев ще бъдат изправени пред съд”.

Окуражени от шумотевицата, вдигната на Запад в тяхна защита, отделни дейци на „дружеството” се активизираха.

На 4 февруари в района на докторската градина в община „Оборище” – София бяха открити три плаката в защита на Петър Манолов.

На 6 февруари пред паметника на Васил Левски в столицата беше задържана Вера Найденова, 55-годишна, старши преподавател в Института за чуждестранни студенти, „активист на дружеството”, при окачване на голям плакат в защита на Петър Манолов. По този повод е бил извършен обиск в дома й, където са открити боя и четки, с които изписала плаката. В личните й вещи беше намерен текст на „открито писмо” до ПБ на ЦК на БКП, което било подготвено от Деян Кюранов, занесено в Пловдив и подписано от осем близки на Манолов, между които и Благой Тупузлиев. (Бащата на Найденова е бил народен представител от земеделската опозиция след 9.ІХ.1944 г., репресиран). Посетила Франция на гости на близки и роднини и след завръщането си през декември м. г. се включила активно в нелоялна дейност. Поддържа контакти с френски журналисти и със сътрудници във френското посолство у нас. Стреми се да контактува и с лица, принадлежащи към „клуба”. По време на разпита й в Главно следствено управление на МВР дала показания, че по време издигане на лозунга около паметника се били събрали Деян Кюранов с 20 души, които я аплодирали. Отказала да се яви на разпит на 8 февруари и заявила по телефона, че посетила френското посолство и разказала за психическия тормоз, упражняван спрямо нея. Съществуват улики, че Найденова е тартор и на трите плаката, намерени в докторската градина. Разследването й ще продължи.

На 7 февруари на осем места, предимно в централната част на столицата, бяха намерени листовки, призоваващи гражданството на борба за „сваляне” на партийното и държавно ръководство., За „свобода”, правда, социална справедливост и социализъм”.

В община Варна са получени 14 анонимни материала, в които се изразява несъгласие със социално-икономическата политика на партията.

Работи се за издирване на авторите на още няколко листовки с враждебно съдържание.

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕЛЕГАЛНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА

По данни на ВГУ – ДС редица чужди дипломати „проявявали подчертан интерес и показват голяма осведоменост по състава и дейността на съществуващите в България неформални групи”.

На 6 февруари сутринта Илия Минев е бил посетен в дома му в гр. Септември от служителя в холандското посолство Уилям Смит и на посолството на САЩ Шийла Биндерман [Байдман – б. съст.], която се представила за журналистка. По-късно същия ден Смит и Бендерман посетили и Петър Манолов в Пловдив. Проявили интерес към дейността на „дружеството” и участието на Манолов в него. Искали информация за броя на лицата с възстановени български имена, които членуват в „дружеството” и отношението към т. нар. „турска лига за правата на човека”. Манолов бил изказал мнение, че „тази лига трябва да е смесена и да се присъедини към дружеството”. Чужденците се интересували и от това дали „дружеството” поддържа някакви връзки с т. нар. „зелена маса”. Манолов се срещал с нейния „председател”, но се въздържал от контакти, тъй като този човек „участвал в отвличането на самолет”. Уверил събеседниците си, че „дружеството има бъдеще и се развива”, а чужденците обещали да уведомят своите правителства за „тежкото състояние на членовете му и особено на неговия председател”.

Във връзка с получени данни за намерения на членове на „дружеството” да проведат сбирка в дома на Деяна Бояджиева, художничка от Пловдив, на 9 февруари са били осъществени оперативни и профилактични мероприятия по Стефан Василев и Деяна Бояджиева. Сбирката е била осуетена.

В ход са аналогични мерки по Димитър Томов, 32-годишен, от Михайловград, „съратник” на „дружеството”, с който установяват връзки по различни канали нелоялно проявяващи се лица от страната, някои от които му предлагат материална помощ.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС […]

Характерен негативен момент е повишеният интерес на фанатици към т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в България” и други подобни структури и организирането на отделни групи към създаване на техни „филиали”, „турски секции” в селища в Разградска и Варненска област. […]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Изп. Ч. Кираджиев, Нап.: М. Савова – 215, 12.02.1989 г., Размн. в 39 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 959, л 102-116 (л. 103-107, 113 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 92

ЛИЧНО СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 123. Екз. № 2

14.2.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(6-12 февруари 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[Не били регистрирани и не са извършени „остри вражески и престъпни прояви”, трудовите колективи работели „интензивно” за практическата реализация на задачите в духа на преустройството, една от темите, която широко се коментирала, била за „предприетата линия за даване гласност във връзка с нелоялните действия на членове на т. нар. „Дружество за защита правата на човека в НРБ”. Продължавала да постъпва информация с положителни оценки за статията във в. „Работническо дело”, събирала се и нова информация за това какви коментари се правят за статията. За предприети охранителни и превантивни мерки за недопускане на „организирани и масови нелоялни прояви” – б. съст.]

Работи се по известни на органите на МВР лица от Пловдив и Стара Загора. Изяснява се достоверността на афишираното от тях създаване на „профсъюз за защита на интелигентния труд”. Провеждат се мероприятия за установяване съпричастността на западни идеологически центрове в действията на тези лица.

2. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ

В органите на МВР постъпиха данни за някои настроения в творческите съюзи. В среди на съюза на българските художници се водели оживени разговори за „съдбата на творческия фонд и неговите финансови средства”. Изказвали се мнения, че ако отново се отхвърли концепцията за преустройството на съюза, възможно било „художниците да се обявят против решенията на ЦК на БКП, отнасящи се за духовната сфера”. Членове на Съюза на българските писатели считали, че моментът за провеждане на конгреса е неподходящ, тъй като някои писатели възнамерявали да излязат с писмени декларации в защита на т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България”. В Съюза на българските композитори се проявявали вълнения във връзка с проекта за нов устав и превръщането на съюза в творческо-професионална организация. В Съюза на артистите в България широко се коментирал новият статут на театралните директори, режисьори и актьори. Концепцията за преустройство на театралното дело продължавала да се оспорва. Безпокойство се споделяло от ръководството на Дирекция „Публицистика” на българската телевизия по повод отказите на някои представители на интелигенцията да участват в техни предавания. Изразено е мнение, че тази реакция била свързана с „ограничаване изявите на членуващите в т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България”. След организацията на предишния Институт по философия при БАН породеното напрежение стихва, тъй като били преназначени около 90 процента от освободените сътрудници.

Има данни, че някои членове на т. нар. „Обществен комитет за екологична защита на Русе” провеждали системно сбирки в приятелски кръг. Споделяли мнение за необходимостта да покажат на обществото, че продължават да защитават екологичните интереси на страната, но без да изграждат комитет или сдружение. Възнамерявали да потърсят институция, за да се изявят като специалисти и задоволят обществените си амбиции.

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС [...]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – адресат Т. Живков, № 2 – к. д., Размножена в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Й. Йотов, № 5 – М. Балев, № 6 – Д. Стоянов, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова – маш. № 227, 13.02.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 27-36 (л. 28-31 за извадката). Копие. Втори екземпляр.

№ 93

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 126. Екз. № 3

15.2.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни за учредяване на т. нар. „Независимо сдружение на научно-техническата, хуманитарната и художествено-творческата интелигенция (Профсъюз „Подкрепа”)

 

В периода от 8 до 11 февруари, при провеждането от органите на МВР на активни и профилактични мероприятия по отношение на Петър Манолов, други членове на „Независимото дружество” и техните съмишленици от Пловдив и Стара Загора, постъпиха данни за намерения за изграждане на нова неформална структура.

Независимо от осуетените сбирки и индивидуалните профилактични беседи с тези лица, проведени в Пловдив и Стара Загора, на 13 февруари в районния съд в Пловдив по пощенския канал са постъпили материали за учредяването на профсъюз „Подкрепа” в шест пункта претенциозно развити официално прокламираните цели за защита на интелектуалния труд. Като ръководство на профсъюза са включени осем лица.

Председател: Константин Димитров Тренчев, роден през 1955 г. в Стара Загора, безпартиен, разведен, неосъждан, асистент във ВМИ – Стара Загора. През 1983 г. за Тренчев са постъпили сигнали в МВР, че има намерение да извърши невъзвръщенство. Проявява се като идейно чужд на социалистическата действителност. Членува в т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ”.

Секретар: Огнян Николов Велчев, роден през 1963 г. в Стара Загора, безпартиен. Завършил семестриално СУ „Климент Охридски”, специалност философия. Учител по обществознание в техникум в гр. Мъглиж.

Съветник: Петър Манолов Георгиев, от гр. Пловдив, участник в „Независимото дружество за защита правата на човека в НРБ”, основен инициатор за изграждането на „профсъюза”.

Членове на централното ръководство:

-        Христо Нанев Генев, роден през 1959 г. в с. Морозово, община Казанлък. Завършил Великотърновския университет, специалност изобразително изкуство, преподавател в СХУ „Дечко Узунов” – Казанлък;

-        Бояна Желева Иванова, родена 1964 г. в Стара Загора, жител на с. Бенковски, община Стара Загора, студентка в ІІІ курс на ВМИ – Сара Загора, интимна приятелка на д-р Тренчев;

-        Никола Христов Маджев, роден 1959 г. в Ленинград, неосъждан, безпартиен, с висше образование, жител на София. Работи като уредник в музея в гр. Карлово. Произхожда от прогресивно семейство. Баща му е член на БКП.

-        Касиер: Димитър Петров Бояджиев, роден 1959 г.във Варна, безпартиен, женен, неосъждан, живущ в гр. Пловдив. Завършил е Великотърновския университет, специалност изобразително изкуство. Работи като художник на свободна практика. Заедно със съпругата си Диана Бояджиева през 1987 г. възнамерявали да осъществят невъзвръщенство, за което са профилактирани от органите на МВР. Установено е, че сем. Бояджиеви са подали заявление за приемане в т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ”;

-        Говорител: Диана Иванова Бояджиева, родена 1958 г. в Харманли, живуща в Пловдив, безпартийна, неосъждана. Художник на свободна практика, съпруга на Димитър Бояджиев.

От проведените от органите на МВР мероприятия е установено, че извън ръководството на „профсъюза” активно е участвал в неговото изграждане и Николай Генчев Колев, роден 1951 г. в Стара Загора, разведен, осъждан по чл. 325 от НК [лични данни – б. съст.], избухлив, агресивен, с неуравновесен характер. Произхожда от прогресивно семейство. Баща му е АБПФК. Починал през 1985 г. Майка му и сестра му са членове на БКП. Зет му Пейчо Денев е зам.-председател на Общинския народен съвет – Стара Загора, член на БКП.

По проверени данни на 14.02. т. г. Колев е посетил Мариана Златева от София, член на „Независимото дружество за защита правата на човека в НРБ”. В разговор с нея и Ева Калчева, също член на „дружеството”, Колев пояснил, че посещението му в София е етап от предвидената му обиколка в страната за „откриване и организиране на съмишленици за „профсъюза”. При срещата обсъждали и преписвали устава и учредителния протокол на „профсъюза”, който по искане на Петър Манолов трябвало да предадат на служителката в посолството на САЩ Шийла Байдман. Колев поискал от Златева и Калчева помощ за намиране на „верен юридически съветник”, от който в настоящия момент, а и в бъдеще щели да имат голяма нужда. Споделил пред тях, че главната негова задача сега била да осъществи контакти с представители на „клуба” и неутрализирания ОКЕЗР с цел изработване на обща стратегия. Във връзка с това имал уговорена среща с Желю Желев и разчитал на някои свои лични контакти за среща и с други членове на „клуба”. Изразил мнение, че „профсъюзът трябвало да осъществи в бъдеще по-тесни контакти с представители на църквата. Имал намерение в най-скоро време да се свърже с полския профсъюз „Солидарност”, за да „почерпи опит за бъдещата им дейност”. Във връзка с разширяване дейността на „профсъюза” и набиране на нови членове Ева Калчева препоръчала на Колев да установи контакт със софийската група на „дружеството”.

В органите на МВР постъпи информация, че на своя сбирка Блага Димитрова, Деян Кюранов, Петър Корнажев и др. членове на т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България” обсъждали съобщението по радио „Дойче веле” за създаването на профсъюз „Подкрепа”. Изразили мнение, че учредителите му неправилно са искали регистрация, тъй като това не било необходимо. Според Корнажев „профсъюзът” щял да създаде повече проблеми на властите отколкото „клубът”.

Провеждат се активни оперативни мероприятия за цялостното изясняване дейността по учредяването на „профсъюза”, лицата, съпричастни в неговото изграждане и контактите им с членовете на останалите неформални структури. Работи се по изясняване на мястото и ролята на чуждите западни централи и вражеската емиграция в неговото създаване.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – памет, № 3 – к. д., Размножена в 4 екз., № 4 – Г. Атанасов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – Д. Стоянов, № 7 – Ив. Панев, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 243/15.02.1989 г., По м-ли на VІ у-ние - ДС

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 40-44. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

 

 

№ 94

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 126. Екз. № 3

16.2.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Дейността на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ”

 

През последните години западните идеологически централи, специалните служби на капиталистическите държави и вражеските емигрантски организации рязко активизираха своята политическа и идеологическа подривна дейност. За дестабилизиране на социалистическите страни, включително и НРБ.

Под флага на „подкрепа” на преустройството и новото политическо мислене те се стремят да дискредитират ръководната роля на БКП, да провокират недоволство и социално напрежение. Пропагандирайки плурализма и демокрацията на Запада, те подстрекават изграждането на „неформални, паралелни, независими” и други структури на политически нездрава основа, с крайна цел създаване на легална опозиция в страната и отклоняване общественото развитие в антисоциалистическа насока. Масирано в това отношение се спекулира, включително и на срещи на междуправителствено равнище, с „нарушаването на човешките права и свободи” у нас.

В края на 1986 г. група български граждани, осъждани за противодържавна дейност, враждебно настроени и водени от авантюристични подбуди, без да са организирани в някаква структура, започнаха провеждането на антибългарска клеветническа дейност. През м. ноември същата година Григор Симов Башилов от с. Парамун, Пернишка община, написа от името на „политическите затворници” клеветнически материал за нарушаването правата на човека в НРБ, озаглавен „Открито писмо – апел”. След подписването му и от Илия Стоянов Минев от гр. Септември, Пазарджишка община, и Цеко Кръстев Цеков от с. Клисурица, Михайловградска област, Симов го предаде в посолството на САЩ в София, където е посъветван да намери и други „съидейници” в подкрепа на този документ. Чрез писма-декларации, получени по пощенския канал в посолството, към „апела” се присъединиха Едуард Генов Генов, Стефан Димитров Савовски и Божидар Евстатиев Статев, всички от София.

През м. март 1987 г. „Апелът” бе използван от представителя на САЩ на Виенската конференция за сигурност и сътрудничество за остри нападки срещу НРБ, че не спазвала подписаните договорености по правата на човека. Непосредствено след това клеветническата антибългарска кампания подеха френският вестник „Котидиен дьо Пари” и други западни ежедневници, радиостанциите Би Би Си и „Свободна Европа”, където публикуваха и излъчиха материали за т. нар. „българска шесторка дисиденти”. За тази дейност инициаторът Григор Симов, в съответствие с нашето законодателство, е принудително заселен в с. Кайнарджа, Разградска област.

Впоследствие същите лица, окуражени от „безнаказаността” на дейността им и моралната подкрепа на Запад, продължиха противодържавната си дейност. Чрез посолствата на САЩ, Англия и Холандия изпращаха нови антибългарски материали и съобщаваха на западните средства за масова информация клеветнически твърдения. Активно издирваха съмишленици от средите на репресирани, осъждани и други авантюристично настроени и идейно неустойчиви лица, които обработваха и подстрекаваха към нелоялни и враждебни прояви. Във връзка с тези им действия в края на 1987 г. от страна на САЩ върху нашето правителство е оказан дипломатически натиск за разрешаване на Божидар и Минка Статеви и на Григор Симов да напуснат страната, тъй като били „репресирани”.

В началото на 1988 г. по инициатива на Едуард Генов групата предприе целенасочени действия за сформиране на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ”, чиято основна цел е „да защитава правата” на осъждани за противодържавна дейност лица и чрез противопоставяне на официалните власти да се бори за промяна на съществуващия обществен строй у нас. Правна консултация за подготовката на документите по учредяването и регистрацията на „дружеството” им бе оказана от Хаиг Пелигян от София, бивш адвокат, осъждан за противодържавна дейност.

За системни противообществени прояви, Едуард Генов беше принудително заселен в с. Михалково, Пловдивска област.

През м. април 1988 г. групата изпрати до Държавния съвет, Народното събрание, Министерството на правосъдието и столични средства за масова информация „Учредителен протокол” за основаване на „дружеството” и „Молба” за неговата регистрация, подписани от Едуард Генов, Минка Статева и Цеко Цеков. Последният информира радио „Свободна Европа” за „създаването на дружеството” и неговите цели. Радиостанцията и сп. „Бъдеще”, орган на вражеската емигрантска организация „Българско освободително движение”, незабавно съобщиха за създаването на тази структура и подкрепиха нейните инициатори. Илия Минев и Цеко Цеков, обявили се съответно за председател и секретар на „дружеството”, изпратиха „апел” до Държавния съвет на НРБ с искане да бъдат освободени осъдените за противодържавни престъпления лица и се отмени мярката „задължително заселване”.

Въз основа на подадени от Божидар и Минка Статеви документи им бе разрешено да напуснат страната. След кратко пребиваване в Австрия те заминаха за САЩ, където се намират и понастоящем.

Впоследствие като съмишленици и „членове” на „дружеството” се присъединиха Любомир Кирилов Собаджиев от Русе, Иван Василев Янков от Кърджали, Христо Станков Сватовски от София, всички осъждани за противодържавна дейност, Екатерина Александрова Маркова от София и Димитър Томов от Михайловград. На сбирки на групата обсъждаха подготвени клеветнически материали и предаваха на западните радиоцентрали интервюта с клеветнически характер.

В края на август 1988 г. Илия Минев и Цеко Цеков, съгласувано с Едуард Генов, се договорили да проведат „учредителен конгрес” с участие на около 20 техни съмишленици, на който да изберат ръководство и утвърдят програма, устав и емблема на „дружеството”. Взетите законосъобразни мерки потвърдиха опита им да проведат на 01.09. и 03.10.1988 г. „учредително събрание” в местността „Оборище”.

По този повод Цеко Цеков, Илия Минев и Димитър Томов неколкократно даваха на радио „Свободна Европа” интервюта с антибългарска насоченост, информираха за „проваления от властите конгрес” и апелираха да се даде гласност на „дружеството” с оглед привличането на нови членове. От своя страна Любомир Собаджиев уведоми за това изменника на родината Жерминал Чивиков, сътрудник на радио „Дойче веле”.

Подстрекавани и морално подкрепяни от враждебните радиостанции, всички декларираха „решимостта си” да продължат своята дейност. На 20.09.1988 г. Илия Минев установи контакт със служителка от посолството на САЩ в София и с нейна помощ осъществи среща с американски делегати в сесията на Интерпарламентарния съюз. Разполагаме с данни, че на тази среща е предал клеветнически материали по въпроса за правата на човека в НРБ, за което своевременно е била информирана американската делегация на Виенската конференция за сигурност и сътрудничество. По време на посещението у нас на Джон Уайтхед пет от членовете на „дружеството” възнамеряваха да се срещнат с него и предадат клеветническа информация, но намеренията им бяха осуетени.

С оглед отпор на антибългарските спекулации за „нарушаване на правата” на членовете на „дружеството”, на Едуард Генов, Иван Янков, Христо Сватовски, Цеко Цеков, Григор Симов и Екатерина Киркова в края на 1988 г. бе разрешено да заминат зад граница. След заминаването си, подстрекаван от изменника на родината Петър Бояджиев и други враждебно настроени кръгове на Запад, Едуард Генов започна яростна антибългарска кампания. Негови клеветнически твърдения бяха излъчени по радиостанцията „Свободна Европа”, Би Би Си и „Дойче веле” и публикувани от вестниците „Льо Монд” и „Котидиен дьо Пари”. След като не намери(ха) задоволяващи ги условия за устройване, Григор Симов и Екатерина Маркова се завърнаха в страната и отново активно се включиха в дейността на „дружеството”.

Междувременно постъпиха данни за установен и поддържан контакт от Любомир Собаджиев със съветски гражданин, осъждан за противодържавна дейност, представящ се за представител на Ленинградския филиал на „Комитета за защита на човешките права”, който поддържал връзки със задгранични антисъветски организации и изпращал клеветнически материали. Двамата със Собаджиев си обменяха информация и планираха съвместни действия за защита на „нарушените човешки права” с оглед „интернационализиране” на тяхната дейност.

В края на миналата година, направлявано от вражеската емиграция и диверсионните радиоцентрали, „дружеството” насочи усилията си за привличане на съмишленици от по-широки социални среди, в т. ч. и сред преименувани лица. В резултат на това в него се включиха Силян Демирев от Русе, Сюзана и Левент Узунови, Денис и Алина Бабечки от с. Климент, Шуменско и Орлин Пандуров от с. Куклен, Пловдивско, всички осъждани за противодържавни престъпления и опити за бягство зад граница. Към „дружеството” се присъединиха и духовниците Благой Тупузлиев, свещеник от Пловдив и Симеон Манолов, игумен на Батошевския манастир.

По указание на изменника на родината Петър Бояджиев се положиха усилия за обединяване дейността на „дружеството” с „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството”. За целта на Димитър Томов бяха предоставени имената на лица от „клуба”, с които да се осъществят контакти, а на Лазар Цветков се възложи да води конкретни разговори с тези лица. Чрез активни телефонни разговори Едуард Генов от САЩ настояваше за взаимодействие между двете структури. В дома на Мариана Златева се подготвяше среща на представители на „дружеството”, „клуба” и неутрализирания ОКЕЗР. До настоящия момент обединението не е извършено, тъй като участниците в „клуба” се страхуват и въздържат от контакти с криминално проявените лица от „дружеството”.

Особена активност в дейността на „дружеството” проявява „председателят” Илия Минев. Той изпрати до Районния съд в гр. Пазарджик „Учредителен протокол” и „Молба” за регистрация на „дружеството”; осъществи редица срещи със свои съмишленици и със служителката от посолството на САЩ Шийла Биндман; изпрати „Опровержение” до средствата за масова информация по повод съобщението на БТА за несъществуващото дружество.

Подстрекавани от служители на радио „Свободна Европа”, членовете на „дружеството” направиха опит да се съберат на 10 декември 1988 г. в дома на Илия Минев в гр. Септември по повод 40-годишнината от обявяването Декларацията на ООН за правата на човека, за да подготвят нови документи за пререгистрация и приемат „Декларация” до правителството на САЩ и други западни страни. На 25 декември 1988 г. отново се опитаха да проведат сбирка във вилата на Екатерина Маркова в гр. Ихтиман. И двата опита бяха осуетени.

Късно вечерта същия ден част от тези лица се събраха в дома на Маркова в София, където са „конструирали” ръководството на „дружеството”: председател Илия Минев; секретар Петър Манолов; пълномощници Екатерина Маркова, Цветан Златанов, Силян Демирев, Сюзана и Левент Узунови, Борис Лофчиев, координатор Григор Симов и говорител Димитър Томов. На 26 декември 1988 г. в Русе бе осуетен опит на Любомир Собаджиев заедно с шест други осъждани лица да създадат самостоятелен „Народен съюз за гражданска инициатива” – „Оборище”.

На 8 януари 1989 г. в гр. Асеновград е проведена сбирка на 13 „активисти” на „дружеството”, на която е взето решение да се подготвят програмни документи за бъдещата им дейност, които да бъдат обсъдени и приети на 11 януари 1989 г., а на 15 януари да проведат демонстрация пред храм-паметник „Александър Невски” в София по случай една година от „учредяването” му, като за целта подготвят подходящи лозунги и плакати.

Като се взе предвид обществената опасност от тези прояви и се прецени, че те ще повишат агресивността и самочувствието на „активистите”, с разрешение на прокуратурата на 11 януари 1989 г. в дома на Петър Манолов в Пловдив бяха задържани 13 лица при опит да проведат сбирка на „дружеството”.

В настоящия момент се провеждат следствени действия за изясняване на дейността на тези лица в извършване на престъпления, изразяващи се в това, че в съучастие и съзнателно са разгласявали неверни твърдения, с цел да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия.

При извършения обиск в дома на Петър Манолов бяха открити и иззети програмни материали, в които се отправят призиви и закани за борба за сваляне на установения обществено-политически строй у нас. Част от тях бяха излъчени в предавания по радиостанциите „Дойче веле” и „Свободна Европа”.

Страхувайки се от наказателна отговорност за изготвените от него документи, с цел привличане на вниманието и получаване подкрепата на Запада, Манолов обяви „гладна стачка”, което бе използвано за антибългарска кампания от някои западни средства за пропаганда, от българската вражеска емиграция и от служители на дипломатически представителства на капиталистическите страни в НРБ.

Някои български културни дейци, активисти на т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България”, се обявиха в защита на Манолов, като изпратиха протести до различни инстанции в страната, а чрез изменника на родината Петър Бояджиев и западни радиостанции се опитаха да разгласят този случай, за да получат международна подкрепа.

От началото на 1987 г. до сега с дейност по създаването, регистрацията и огласяването у нас и зад граница на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ” са се ангажирали в различна степен 35 лица, български граждани, болшинството от които осъждани за противодържавна дейност, враждебно настроени към социалистическия строй у нас. Най-активни са Илия Минев от гр. Септември, Димитър Томов от Михайловград, Екатерина Маркова и Хаиг Пелигян от София, Григор Симов от с. Парамун, Софийска област, Любомир Собаджиев от Русе и Петър Манолов и Благой Топузлиев от Пловдив.

Още след изпращането на „Апела” до настоящия момент цялостната дейност на т. нар. „дружество” е под непрекъснатия контрол и наблюдение на западните радиоцентрали „Свободна Европа”, „Дойче веле” и Би Би Си, които активно го използват за остра антибългарска пропаганда. Техните журналисти Константин Мишев, Румяна Узунова, Жерминал Чивиков, Димитър Димитров и други поддържат постоянни телефонни връзки, ласкаят, вземат интервюта и ги стимулират за по-активна нелоялна дейност. Те съобщаваха за всякакви опити за събиране на т. нар. „дружество”, а така също и за предприетите от партийните и държавни органи мерки срещу инициаторите на „дружеството”.

Изменникът на родината Петър Бояджиев поддържа ежедневна телефонна връзка с по-активните членове, като ги подстрекава и инструктира. Със същата цел постоянни лични контакти с по-активните членове на „дружеството” и предимно с Екатерина Маркова поддържа и служителката от посолството на САЩ Шийла Бидман.

За периода от създаването до настоящия момент органите на МВР проведоха необходимите комплексни мероприятия за разколебаване, разлагане, неутрализиране на опитите за създаването на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ”. В резултат на това своевременно беше получавана информация за позициите и намеренията на тези лица и редица техни действия бяха пресечени и предотвратени. В някои от най-активните членове настъпи разколебаване и се породи неувереност в по-нататъшната им дейност. Независимо от извършеното, до настоящия момент не се осъществи пълното неутрализиране и прекратяване съществуването на тази неформална група. Причините за това са комплексни. Редица от тях имат обективен характер и са в непосредствена връзка с новата обстановка в нашата страна и другите социалистически страни.

Проведените от органите на МВР лични профилактики и принудителни заселвания на лицата, осуетяване на сбирки и задържания в новите условия нямаха пълен респектиращ ефект. Дори в някои случаи, подстрекавани от западните радиоцентрали и вражеската емиграция, тези лица успешно се ангажираха в действия, за да провокират намесата на органите на МВР, което да бъде използвано за остра антибългарска пропаганда.

Независимо от взетите мерки в неутрализиране дейността на „дружеството” не бяха използвани пълноценно възможностите на административни и обществени органи и ведомства извън системата на МВР. Закъсня се с компрометирането на лицата чрез средствата за масова информация, което се осъществи след популяризирането им от западния печат и радиостанции. Това постави нашата журналистика в отбранителна позиция, което беше критично оценено от различни социални слоеве в страната. Практически, продължителен период от време противодействието на тази неформална група се осъществяваше преимуществено с възможностите на органите на МВР.

Влияние върху дейността на „дружеството” оказа и специалната обстановка в някои социалистически страни, което даде импулс на антисоциалистическите елементи у нас да използват процесите на демократизация и гласност за активизиране на нелоялната си дейност.

След предприетите мерки за неутрализиране и компрометиране на „дружеството” неговите най-активни членове, подстрекавани от вражеската емиграция и западните идеологически централи, търсят нови, по-привлекателни и приемливи форми за популяризиране и разширяване на своята антисоциалистическа дейност. Тази тактика намери израз в опита за създаване на т. нар. профсъюз „Подкрепа”, основен инициатор на който е Петър Манолов [ДС погрешно приписва инициативата за създаването на профсъюза на Петър Манолов. Инициатор за създаването му е д-р Константин Тренчев - б. съст.] Продължават усилията за привличане на нови членове с по-големи интелектуални възможности и некомпрометирани, но враждебно настроени срещу социалистическия строй. Търсят се пътища за обединяване дейността с други неформални групи в страната.

Под въздействието на целенасочената пропаганда на западните средства за масова информация „дружеството” може да се превърне в притегателен център за различни враждебно настроени елементи, кариеристи, нелоялно настроени лица, криминални престъпници и други антисоциални елементи. Особена опасност би възникнала при включване в него на българи мюсюлмани, други националисти и религиозни фанатици, което значително ще разшири социалната му база.

Дейността на групата, дори и да не се разрасне, ще остане огнище на социално напрежение и активно ще се използва от империалистическите подривни центрове за раздухване на антибългарска кампания.

Активистите и инициаторите на „дружеството”, провеждайки дейност „на ръба на закона” и разчитайки на подкрепа от Запад, ще продължат да формират у себе си самочувствие за ненаказуемост и на тази основа могат да предприемат още по-остри и дръзки действия.

Всичко това налага да се вземат срочни комплексни мерки за решително пресичане на по-нататъшната нелоялна дейност на тези лица. Необходимо е да се планират и проведат целенасочени мероприятия за разобличаване, компрометиране и изолиране на активистите на „дружеството” и да се създаде обстановка на обществена нетърпимост срещу неговата дейност. Това трябва да се съчетае с по-твърди правно-административни санкции по отношение на най-активните и непримиримите лица. Съвместно с органите на МВР, в цялостната дейност по реализирането на тези мерки по-активно следва да се включат Министерството на външните работи, Комитетът за правата на човека, Комитетът за българите в чужбина, както и съответните местни държавни и обществени органи.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – к. д. Размножена в 4 екз., № 4 – Г. Атанасов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – Д. Стоянов, № 7 – Ив. Панев, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 242/16.02.1989 г., По м-ли на VІ у-ние

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 45-58. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 95

СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 127. Екз. № 3

16.2.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Създаване и дейност на т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България”

 

Оценката на постъпилите в органите на МВР данни показва, че идейни инициатори за изграждането на обявения на 03.11.1988 г. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България” са проф. Алексей Шелудко, Дучо Мундров, Брайко Кофаджиев, Радой Ралин и о. з. полк. Борис Спасов. Тези лица още през лятото на 1988 г. обсъждали идеята за създаване на такава структура, която постепенно споделили с близки на тях лица от научни и художествено-творчески среди.

По този начин до края на декември се е оформила групата на активните организатори на „клуба” – Желю Желев, Мария Бойкикева, Евгения Иванова, Невена Стефанова, Блага Димитрова, Николай Василев, Иван Марев, Копринка Червенкова и Ивайло Трифонов, които с определена ориентация към конспиративност, без да разкриват докрай целите си, успели да склонят за включване в „клуба” около 80 интелектуалци. Поканите за събирането в СУ „Климент Охридски” се отправили няколко дни преди семинара на катедра „Научен комунизъм”.

В настоящия момент по данни, които се доуточняват, вследствие на подадени молби и допълнително записали се броят на членовете на „клуба” е около 230 лица.

В този разширен състав „клубът” няма осъществена дейност. На практика определена дейност извършва само по-голямата част от ръководството и отделни членове, а именно: Оперативно бюро – Николай Василев, Иван Джаджев, Желю Желев, Невена Стефанова, Мария Бойкикева, Георги Величков и Копринка Червенкова; Управителният съвет – Иван Марев, Искра Панова, Александър Миланов, Иван Николов, Алексей Шелудко и Борис Спасов; и членовете – Блага Димитрова (очертаваща се като един от негласните лидери), Йордан Василев, Евгения Иванова (избрана и за секретар), Чавдар Кюранов, Деян Кюранов, Ивайло Трифонов, Михаил Величков, Велислава Дърева, Мария Желева, Иван Коларов, Юли Стоянов, Петко Симеонов, Христо Радевски, Зина Маркова и др. От Управителния съвет останалите 5 лица (проф. Кирил Василев, Радой Ралин, Борис Димовски, Давид Овадия и студента Кънчев), до настоящия момент не са се ангажирали с никакво участие и по същество са се дистанцирали от „клуба”, независимо че стоят твърдо зад неговата афиширана цел.

Дейността на „активистите” през изминалите три месеца от създаването на „клуба” основно се заключава в:

1. Провеждане на периодични организационни сбирки на ръководството. Първоначално те се осъществяват открито (ресторант „България”), а впоследствие в частни домове. В тези събрания реално участват не всички членове на Управителния съвет, като по оценка на Николай Василев това било умишлено, с цел да се предотврати евентуалното задържане на всички и да се „обезглави клубът”. Досега установените сбирки са провеждани в петъчни дни, като след извършените на 16 декември 1988 г. оперативно-следствени мероприятия при събиране в дома на Евгени Иванова, е предприета тактика на конспиративност при организирането им и при събиране предимно в жилища на несъпричастни към „клуба” лица. Постоянни участници в тях са Желю Желев, Невена Стефанова, Борис Спасов, Иван Джаджев, Мария Бойкикева, Иван Марев, Искра Панова и Николай Василев. На „заседанието” от 25.01.1989 г. е избран „ротационен” председател на „клуба” Николай Василев, заменил Мария Бойкикева. Характерно е, че „активистите” почти ежедневно поддържат връзки един с друг, консултират се по всякакви въпроси, като се срещат в домовете на Бл. Димитрова, Желю Желев, Н. Стефанова и Е. Иванова

2. Популяризаторска и пропагандаторска дейност. От самото начало „активистите” всячески се стремят да афишират и популяризират „клуба” с цел неговото легализиране. Използват широките си лични контакти с български интелектуалци и с представители на интелигенцията от другите социалистически страни за разгласяване идеите на „клуба”, разпространяват програмната му декларация^[1], пускат в обръщение тенденциозни хиперболизирани „сведения” за предприетите спрямо тях мерки. Не пропускат да правят това и официално – пред събрания на ППО и др. В тази си разяснителна работа подхождат с голямо умение и такт, манипулирайки събеседниците си чрез високопарни фрази, асоциации с процесите в другите социалистически страни, необходимостта и „зова на времето” за „разчупване леда на застоя” и „проправяне пътя към гласността и демократизацията”.

На няколко сбирки ръководството обсъжда въпроса за информирането на членовете на „клуба” за своята дейност. Подготвят т . нар. „писмо-отчет” (от което бяха иззети 118 екземпляра) с оглед да разкрият сред съучредителите „истинските” причини за нефункционирането на „клуба” и да ги уверят, че правят всичко възможно той да започне реална дейност, независимо че „изпитвали на гърба си съпротивата на властите”. Под въздействието на Желю Желев се оформя и ориентация към подготовката на информационен бюлетин, който по „самиздатски” начин да се разпространявал не само сред членовете на „клуба”.

На една от последните сбирки ръководството е възложило на Копринка Червенкова да подготви подробна информация за проведената среща на групата интелектуалци с президента на Франция.

„Активистите” използват всички срещи и обаждания на желаещи да се включат в тяхната дейност (някои от които студенти и работници, които деликатно отклонявали за по-късни времена”) за подробното им информиране по проблемите на „клуба”; за внушаване недоверие към партийното и държавно ръководство, което пречело за такава „чиста и прогресивна инициатива”; за подтикване към по-нататъшно разпространяване и привличане на съмишленици. В това отношение най-активни са Блага Димитрова, Йордан Василев, Желю Желев, Евгения Иванова, Мария Бойкикева, Копринка Червенкова, Борис Спасов, Иван Марев.

3. Привличане и приобщаване на нови членове. На всичките си срещи ръководството е обсъждало този въпрос. Първоначално се отстоявала позиция за въздържане от числено нарастване на „клуба” и ограничаването му само в средите на интелигенцията, със строг подбор и „вербуване” на изявени и популярни у нас и в чужбина интелектуалци. На практика с такава цел е подходено към Йордан Радичков (от страна на Искра Панова и Чавдар Кюранов), към проф. Найден Петков (Невена Стефанова и Михаил Величков) и др. Преценявало се евентуалното привличане на Стоян Михайлов, Чавдар Драгойчев, Добрин Спасов, Недялко Йорданов, Стефан Продев и др. Обмислял се начинът за оформяне на членството, за да има възможност и същевременно да не се придаде форма на организация.

След дадената гласност от западните средства за масова информация и проявения интерес към „клуба” от отделни лица, ръководството започнало да приема „молби” и да се насочва към масовизирането в по-възрастови и социални граници. Остро се дискутирало в ръководството приемането на работници и студенти, привърженици на която идея са Желю Желев, Евгения Иванова, Борис Спасов, Искра Панова и Чавдар Кюранов. Взето било решение за създаване на филиали на „клуба” в страната, каквато готовност на някои места имало. По същество, въпреки съпротивата на някои от членовете на ръководството (Невена Стефанова, Михаил Величков, Георги Величков), постепенно се очертава ориентация към изграждане на движение.

4. Подготовка и провеждане на контрамерки. Още на първите си „заседания” членовете на ръководството обсъждали евентуалните мерки, които ще се предприемат срещу тях. Като използват опита от случая с „ОКЕЗР”, те предварително съгласували каква позиция и линия на поведение да отстояват. Констатирано е, че те внимателно следят и се интересуват от държането на всички членове на „клуба”, викани на разговори в партийните комитети и от административните ръководства по места. Тенденциозно събират „доказателствен материал” за отправени „заплахи” и предупреждения от партийните и държавните органи. Търсят и обсъждат исторически материали за репресиите през 1925 г. и за проявите на сегашното партийно ръководство преди Априлския пленум от 1956 г. Предупредените от следствените органи и тези, към които са взети по-остри партийни и административни мерки, подготвят, изпращат и разпространяват жалби, протестни писма, възражения, в които пледират за „незаконни” и „неуставни” действия спрямо тях. За целта търсят юристи и правят правни консултации. В някои от тях намират пълна подкрепа (Петър Корнажев, адвокат, Велко Вълканов и Юли Бахнев от Комитета по правата на човека). Към разколебаните след водените разговори подхождат бързо за укрепването им. Отбиват всякакви твърдения за отказали и дистанцирали се членове на „клуба”. (Борис Спасов оказал натиск върху Давид Овадия и Брайко Кофаджиев да напишели протестни писма, с които да опровергаели разпространяваните „слухове” за отдръпването им от „клуба”).

На последното си събиране ръководството обсъждало идеята за създаване на „фонд за подпомагане на репресираните”, които да обявели чрез чуждите радиостанции, с цел да станел общонароден, а впоследствие и международен. Обмисляли и противодействието си срещу „очаквани мерки на властите за разсредоточаване”, за което коментирали, че имало решение на Секретариата на ЦК на БКП. Желю Желев бил категоричен, че сега те трябвало да стоят в страната, защото „навън човек се загубва, не притежава никаква стойност, губи значение”.

Своеобразен връх в техните контрамерки считали проведената шумна акция в защита на Петър Манолов. В тази връзка одобрили написаното от Блага Димитрова протестно писмо до официалните държавни инстанции, подписано в началото от 27, а по-късно от още около 35 интелектуалци и излъчено от радио „Свободна Европа” и „Дойче веле”. Впоследствие организирали изпращането на нови писма-апели до българските средства за масова информация, подписани от по-широк кръг известни творци. Блага Димитрова, Йордан Василев и Желю Желев лично окуражавали Петър Манолов и го уверявали в „пълната победа” на техните усилия. Определено считали, че тази акция е изиграла голяма роля и за популяризирането на „клуба” и за демонстриране на „функционирането и съществуването му”.

В настоящия момент, стремейки се да развият и затвърдят дейността на „клуба”, подготвят заедно с други творци като Едвин Сугарев, Кирил Кадийски, адвоката Петър Корнажев и др. открито писмо-отговор на статиите на в. „Работническо дело” и в. „Литературен фронт”. То по същество трябвало да бъде поредната пропагандна акция на „клуба”, характеризирайки го заедно с „независимото дружество” като „нови социално-политически феномени”, които „необходимо” и „реално” съществували.

Независимо от извършеното в „защита” на Петър Манолов, във връзка с позицията по отношение на „дружеството” в ръководството на „клуба” продължават да съществуват противоречия. Желю Желев, Евгения Иванова и някои други били дружелюбно настроени към него, което дразнело останалите. Според Желю Желев хората на „дружеството” заслужавали уважение, тъй като са „несправедливо пострадали и излизат напред в живота, [като рискуват, застрашават] здравето и имота си, без оръжие”.. На друга позиция стоял Николай Василев, който бил против всякакви контакти с „дружеството”, тъй като за него то представлявало „фашистка организация”. Имало подготвена декларация в подкрепа на „дружеството”, подписана от осем членове на ръководството на „клуба”, но Н. Василев и Невена Стефанова били против нея.

5. Опити за постепенно влизане в диалог с партийните и държавни органи с оглед „легализирането” на „клуба”. В тази насока „активистите” на „клуба” разчитаха на пробив чрез статии и последващите им обсъждания с тяхно участие в средствата за масова информация. Такава статия подготвил за в. „Работническо дело” проф. Иван Николов, която два пъти била обсъждана в ръководството на „клуба”. Изработена била и тематична програма за лекции на акад. Алексей Шелудко, проф. Иван Николов, проф. Георги Петров, проф. Добрин Спасов, които били известни с „особените” си виждания. На последната сбирка ръководството взело решение да се организира лекция на тема „Преустройството на духовната сфера” с лектори проф. Добрин Спасов и акад. Алексей Шелудко. За целта Николай Василев изпратил писма, в които настоявал „властите да им дадат такава възможност”.

За реализиране на тези цели от самото начало непрекъснато се предявяват искания за зали и помещения, в които да провеждат своите мероприятия. Такива писма били изпратени до СУ „Климент Охридски”, БАН, ЦС на НТС, профсъюзния дом „Георги Димитров”, Комитета за българо-съветска дружба и др. Опитват се (А. Шелудко) да ангажират съветското посолство и Дома на съветската наука и култура. Предявяват се искания и за получаване на печатна база. Обсъждат се подсказани от изселилия се от страната Едуард Генов идеи за провеждане на публични събрания на открито. Според Николай Василев, ако им се отпуснела зала, отначало щели да организират лекции за преустройството, за да пропагандирали и утвърждавали „клуба”, който постепенно щял да прерасне в движение, а след това и в партия (комунистическа). Опитват се да дават алтернатива на правителството като „Римския клуб”, изграждайки си самочувствие на „страна”. Блага Димитрова в интервю пред американски журналист заявила, че „нещата при тях, както при властите не били ясни”, защото се надявали на „частичен диалог, за да се стигнело до компромис”. Невена Стефанова предложила да преминат към действия в „малки форми – по секции”.

Различни са вижданията, които определят отделните „активисти” на „клуба” за неговото развитие. За Желю Желев той трябвало да прерасне в алтернативно движение. Блага Димитрова считала, че „клубът” трябвало да бъде нещо като „амортисьор” за процесите в страната чрез „полифонизъм” на мнения и идеи, за да се намерел „най-верният път към демокрацията”. А според Невена Стефанова „клубът” бил „масово обединение на разномислещи хора – индивидуалисти, които иначе в живота са всеки против всеки, но тук ги обединявала една идея”. Николай Василев виждал целите на „клуба” в „принуждаване смяната на партийното ръководство във „възраждането на истинска комунистическа партия у нас”. Според него сега съвпадали интересите за „сваляне на правителството” както на „чистите комунисти”, така и на „неудобните фашисти”, т. е. „обединителната основа на всички неформални структури е до реализацията на това социално решение”.

За постигане на своите цели ръководството на „клуба” бързо се насочи към помощта и подкрепата на западните идеологически центрове. Практически едни от най-острите им прояви до настоящия момент са интервютата, дадени на вражеските радиостанции и за десния буржоазен печат. След неуспешни опити да изнесат чрез средствата за масова информация на социалистическите страни и преди всичко на СССР сведения за „съществуването” на „клуба” и мерките на официалните власти спрямо него, „активистите” се поддадоха на натиска на западните централи. Поредицата от интервюта започна Блага Димитрова по „Дойче веле” и Би Би Си, които предизвикаха нейното издигане в „негласен лидер” и една от централните фигури в „клуба”. Впоследствие в интервюта се ангажираха и другите организатори. Алексей Шелудко, Михаил Величков и Евгения Иванова дадоха интервю на Румяна Узунова от радио „Свободна Европа”, която постепенно стана един от най-честите им събеседници.

Кулминацията на тази дейност настъпи при подготовката и по време на посещението на президента на Франция у нас. Виждайки в акцията на френските журналисти възможност за даване „световна” гласност на „клуба”, с което да принудят българските власти да го признаят официално, „активистите” с охота даваха интервюта по домовете си, като насочваха журналистите към повече лица от „клуба”. В интервютата и по време на срещата с Митеран, в която участваха и Блага Димитрова, Желю Желев, Копринка Червенкова, Алексей Шелудко, Николай Василев и Радой Ралин, те, освен съобщаването на тенденциозна информация за дейността на „клуба” и хиперболизирани данни за мерките срещу тях, развиха „теории” за българския модел на преустройството от позициите и със самочувствието на големи и компетентни политически дейци. В интервюто си пред френския журналист Шеваляпа, излъчено по радио „Дойче веле”, Желю Желев си позволи открити антисоциалистически изявления, които предизвикаха смущения в други членове на ръководството на „клуба” и се формира известно негативно отношение към него.

Чрез дадените интервюта „активистите” преди всичко преследваха лични цели – спечелване на „световна слава” на „инакомислещи” интелектуалци и „борци за демокрация” и осигуряване „защитата” на Запада при евентуални мерки срещу тях. В писателските среди се коментира, че с тези си действия Блага Димитрова се стреми към „завоюване” на Нобеловата награда за литература.

Активната насоченост на ръководството на „клуба” към западните идеологически центрове съвпада със стремежа им за дискредитиране на нашата страна пред световната общественост, с търсенето на средства и форми за компрометирането на партийното и държавно ръководство и извършващите се в страната ни промени.

След кратък период на изучаване и изчакване западните централи, вражеската емиграция и някои други подривни организации подеха активна пропагандна кампания в подкрепа и популяризирането на „клуба”. След излъчената по радио „Дойче веле” информация за него започна масирана „телефонна публицистика”, която продължава и до настоящия момент. Освен набиране на допълнителна информация, интересуващите се опитват тенденциозно да насочват членовете на „клуба” към по-действени прояви. Афишират своята „загриженост” към съдбата на преустройството в България и внушават „необходимостта” и „целесъобразността” от съществуването и обединяването на неформалните организации и движение, особено сред интелигенцията – „цвета на обществото”. В това отношение голяма активност проявяват Румяна Узунова, Димитър Димитров, Величко Пейчев, Михаил Антонов – известни изменници на родината, предоставили услугите си на западни идеологически централи и специални служби.

Връх в тази кампания бе постигнат около посещението на Франсоа Митеран у нас. Множество френски журналисти целенасочено взеха тенденциозни интервюта, опитаха се в своите материали да инспирират „гражданска подкрепа” на дейността на „клуба” в противовес на „консервативното” правителство, което пречело на преустройството. По този начин те представяха изявените дейци на „клуба” като „дисидентстващи” интелектуалци – „борци за демокрация”, а „клуба” – като „опозиционно движение”.

Голяма активност в подкрепа и желание за непосредствено насочване дейността на „клуба” проявява вражеската емиграция, сред която най-настойчиви са Петър Бояджиев и Едуард Генов. Многократни бяха опитите за обединяване на „клуба” с „независимото дружество” и за организиране на преки протестни акции. Заетите позиции и извършеното до настоящия момент от „активистите” на „клуба” дават основание да се направи изводът, че те ще продължават да отстояват твърдата позиция на непримиримост, да се конфронтират с мерките спрямо тях и да дават широка гласност на всичко, което би могло да ги героизира. Постепенно ще се разкрива тяхната главна цел – да водят политическа борба срещу ръководството на партията и държавата относно начина, по който ще се осъществява българският модел на преустройството. Ще продължават да търсят диалог и легализиране, разчитайки на организационни промени в държавните и партийни органи. Западните идеологически центрове и вражеската емиграция ще залагат и в бъдеще на „клуба”, опитвайки се да го развиват като дестабилизиращ фактор и „изразител на общественото недоволство” с цел изграждането му като опозиционна сила.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – памет, № 3 – к. д., Размножена в 4 екз., № 4 – Г. Атанасов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – Д. Стоянов, № 7 – Ив. Панев, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 244/15.02.1989 г., По м-ли на VІ у-ние.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 59-72. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 96

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. №І-510. Екз. № ед., 20.02.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(13-19 февруари 1989 година)

София

 

ОБЩАТА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

[За това как се приема Указ 56 - б. съст.]

Встрани от общия положителен тон, с който се приема този документ, звучат критични бележки, предимно от „левичарски” позиции. В Бургас бяха прихванати 7 анонимни писма, адресирани до крупни предприятия и висши училища в София, Бургас, Русе и Враца. Икономическата политика на партията през последно време се оценява като отстъпление от основни принципи на марксизма, а Указ № 56 – като „контрареволюционен”. Отправят се призиви да се създадат „комитети за защита на социализма” в „предприятия, заводи, мини, учреждения, учебни заведения, поделения, селища, които „да организират митинги, събрания, демонстрации за даване под съд на предателите и изменниците”.

В ЦИОУ на МВР продължава да се получава значителна по обем информация за коментари в различни социални среди по публикувани в партийния орган и други издания материали, разобличаващи нелоялните прояви на участниците в т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в България”. В здрава атмосфера са протекли събранията по този повод в редица трудови колективи в промишлеността, транспорта, в селища, по квартали. Някои трудности, свързани с изяви на неубеденост, се наблюдаваха в звена на интелигенцията.

Върху външни стени на Полиграфическия комбинат „Д. Благоев” в столицата бяха открити надписи в подкрепа на Петър Манолов, оценяващи мерките по разобличаването му като „връщане към отживяла практика”.

На 13 и 14 февруари в столицата бяха разпространени 7 листовки от името на „нови богомили”, против икономическата политика на партията и в защита на „клуба”.

 

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ ПРОЯВИ В СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА

По данни на ВГУ – ДС дипломати от посолства на капиталистическите страни и преди всичко на САЩ, кореспонденти на чужди телеграфни агенции, емисари на международни организации с антисоциалистическа насоченост и изменници на родината проявиха през изтеклата седмица засилен интерес към неформалните структури, подтикваха ги към провокационни действия, събираха клеветническа информация за злепоставяне на страната и подхранване на антибългарски публикации и излъчвани чрез средствата за масова информация на Запад.

Има сериозни основания да се предполага, че по внушение на втория секретар на посолството на САЩ Шийла Байдмън нейният колега в посолството на Холандия Уилям Смеетс се стреми да установява контакти с членове на „клуба”. На 8 февруари провел среща с Блага Димитрова, а на следващия ден организирал вечеря, на която поканил известни със свои нездрави позиции интелектуалци. На вечерята присъствала и Байдмън. (За тяхно нескривано огорчение много от поканените не се отзовали.)

На 11 февруари двама дипломати от посолството на САЩ посетили в Михайловград Димитър Томов и водили с него продължителен разговор. Има данни, че при тази и други срещи с ръководители на „дружеството” чуждите дипломати полагали усилия да ги окуражават и активизират.

Такава подкрепа намерила и Вера Найденова, една от дейните участнички в „дружеството”, при посещение във френското посолство, където (по нейни изказвания) подробно разказала, че била арестувана, подложена на преследване и разпити по повод преднамерения й опит да „провокира властите, като постави плакат върху паметника на Васил Левски в защита на Петър Манолов”.

Изменникът на родината Петър Бояджиев, свързан със специалните служби на САЩ, продължава да провежда телефонни разговори с много дейци на „дружеството”. Стреми се да неутрализира тези, които изказват несъгласие с открито антисоциалистическия характер и екстремистки елементи в „програмата на дружеството”. Има данни, че под влияние на западните пропагандни централи се водят разговори да се прередактира програмата, с цел да не бъде уязвима от правна гледна точка, да обедини повече привърженици и се избегне възможно дистанциране на някои от Минев и Манолов.

По данни на ВГУ – ДС в бюрото на „Амнести Интернешънъл” във Виена се състояла среща на представители на организацията на Цеко Цеков, активен деятел на „дружеството” (на когото беше предоставена възможност да напусне страната). Цеков информирал събеседниците си, че в „дружеството” членуват 50 души от различни краища на страната с разнообразен възрастов, образователен и професионален облик. Дал препоръки за повишаване ефективността на пропагандните емисии на радиостанциите „Свободна Европа” и Би Би Си. За да поддържат и да разширяват „порасналия им в последно време авторитет”, трябвало по-широко да застъпват „сравнения между доходите и покупателната способност на гражданите в България и развитите страни на Запад”. Това се „възприемало по-непосредствено и действало по-убедително върху широката аудитория от обикновените слушатели”. По такъв начин успешно можело да се утвърждава убеждение в преимуществата на капиталистическия пред социалистическия обществен строй.

По данни на ВГУ – ДС кореспондентът на агенция „Франс прес” във Виена Волфганг Швайцер поискал настойчиво от софийския си колега да провери достоверността на информация, излъчена от радио „Дойче веле” на 11 февруари, според която „в Пловдив е създаден от лица от средите на интелигенцията Независим профсъюз „Подкрепа”. (Според някои сведения членове на „клуба” с интерес посрещнали тази емисия и колективно я обсъждали.)

Артистът от Държавен сатиричен театър в София Петър Слабаков, бивш активен участник в ОКЗЕР, изпратил открито писмо до висши партийни и държавни инстанции, ръководства на творчески съюзи, редакции на вестници, други средства за масова информация, общински комитети на БКП и др. адресати, в което отправя обвинения към компетентни обществени органи и дейци, имащи отношение към екологичните проблеми, че бездействат. Настоява да се предприемат неотложни и широкообхватни мерки за опазване на околната среда.

В Софийско градско управление на МВР са получени данни, че Христо Смоленов, бивш активен участник в ОКЗЕР и участник в „клуба”, търсел привърженици на идеята за създаване на клуб „Екологичност”. Предвиждал в ръководството да участват Георги Мишев и Петър Слабаков. В ход са оперативно-превантивни мероприятия.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТАТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС [...]

Запазва се интересът към дейността на неформалните структури (поддържан от чуждата пропаганда). Отделно, враждебно настроени лица търсят възможност за контакти с такива формирования. Изказват предположение, че сега „вниманието на органите на МВР било ангажирано с възникналите от тях проблеми и можело да се очаква отслабване на контрола върху поведението” на протурските националисти. […]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР                                       Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Изп.: Ч. Кираджиев, Нап.: Т. Станкова – 250, 19.02.1989 г., Размн. в 39 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 959, л 117-130 (л. 120-123, 127 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 97

СЕКРЕТНО!

№ 136. Екз. № 3, 21.2.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Нови моменти в дейността на българската вражеска емиграция

 

През последните години българската вражеска емиграция, съобразявайки се с новата политическа обстановка, направи преценка на осъществяваната от нея линия на подривна дейност срещу НРБ, на конкретните форми, методи и тактика на действия.

На специални пресконференции, конгреси, съвещания и срещи различните емигрантски организации разискваха въпроси, свързани с преустройството в нашата страна, с правата на човека, демократизацията и гласността и „новите задачи” на българската вражеска емиграция при тези условия. Правеше се изводът, че извършващите се промени в България създават по-благоприятни условия за пряка подривна дейност, като за целта се препоръчваше да се следят внимателно развиващите се процеси и умело да се използват съществуващите слабости, особено в сферата на икономиката, културата, социалната политика, екологията и пр. На тази основа се планираха съответните подривни действия за дискредитирането на НРБ, партийното и държавно ръководство пред световната и българската общественост.

Като основна цел на подривната си дейност срещу нашата страна вражеската емиграция съхрани линията си за „ликвидиране на комунистическия режим”. Но в новите условия това трябвало да се извърши чрез „еволюционно” премахване на съществуващия обществен строй.

За изпълнение на тези задачи тя обединява усилията си и се стреми да внесе политическо напрежение в страната, да предизвика затруднения във външнополитическите отношения и да подрони икономическата, демократичната и правовата репутация на НРБ. За постигането на това активно търси съдействие на консервативни западни правителства, идеологически подривни центрове, международни организации и отделни политически дейци.

Засилено внимание отделя на „навлизането” си в страната, като търси контакти със засегнати от властта български граждани, престъпно и авантюристично проявяващи се лица, представители на интелигенцията, стоящи на нездрави позиции, националисти и фанатици. Стремежът им е чрез тези лица да се достигне до „центъра на събитията в страната”, да се организира открита съпротива срещу властта чрез формирането на опозиционни структури и масови вражески и нелоялни прояви като демонстрации, стачки и пр.

При новите условия вражеската емиграция отделя специално внимание за усъвършенстване на радиопропагандната и печатна дейност. Като особено „силни и въздействащи” се оценяват предаванията на български език осъществявани от „Свободна Европа”, Би Би Си и „Дойче веле”. В това отношение се реализират указанията на специалните служби на западните страни за нова линия, нови форми, методи и език, нов тон и отчитане на настъпилите промени. Избягва се подтикването и пряката подкрепа на насилствени действия, не се поощряват намерения за бягства, не се поемат обещания за устройване на Запад.

Същевременно се засилват стремежите за „обективност и истинност”, за въздържаност и ограничаване на „предизвикателната арогантност”. Утвърждава се линия за внушаване на слушателите на размисъл и самостоятелно достигане до определени изводи и оценки. Засилва се обратната връзка на радиостанциите със слушателите чрез открити преки телефонни постове. Увеличава се обемът на поднасянето на информация за нелоялно настроени и враждебни прояви на български граждани в страната.

В последно време нараснаха политическата активност и интересът на вражеската емиграция към опитите за изграждане на неформални групи и структури в нашата страна. Вражеските емигрантски организации „Българско освободително движение” и някои лидери на „Български национален комитет” и „Българска социалдемократическа партия в изгнание” публично одобриха създаването на ОКЕЗР, „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България” и „Независимото дружество за защита правата на човека в НРБ”. Оцениха ги като противопоставящи се на властта опозиционни структури и насочиха вниманието си към контакти с „активистите” им за непосредствено въздействие и ръководство на техните нелоялни действия.

В последните години особена активност в антибългарските акции на вражеската емиграция проявява Петър Тодоров Бояджиев, избягал от НРБ през 1981 г., 48-годишен, от гр. Нови Пазар, осъждан на 12 години лишаване от свобода за шпионаж в полза на Франция.

По инициатива и с активното съдействие на Петър Бояджиев и Алфред Фосколо (френски гражданин, също осъждан за шпионаж срещу НРБ) през 1982-1983 г. беше организирана антибългарска акция за извеждането на д-р Николай Попов от НРБ, осъждан за противодържавна дейност. За целта беше създаден Комитет за защита на Н. Попов, ангажираха се западни средства за масова информация, а в страната бяха изпратени емисари, които изнесоха клеветнически материали и открито писмо на Попов до френския президент. В резултат на тази кампания през 1983 г. на Попов и семейството му бе разрешено да напуснат страната и впоследствие той беше използван за пропагандно-клеветнически предавания и публикации.

През 1987 г. отново по инициатива и с участието на П. Бояджиев във Франция бе създаден Комитет за подкрепа на Димитър Пенчев, който за нелоялна дейност беше принудително заселен в Бобов дол. Отново беше ангажирана френската общественост, видни политически дейци и средствата за масова информация, които излъчиха и публикуваха серия от материали за него. Чрез Петър Бояджиев се организира посещение при Димитър Пенчев от френски журналисти, които взеха интервю от него с остра антибългарска насоченост, което беше излъчено по френската телевизия. За предотвратяване на по-нататъшните остри нападки против НРБ през лятото на 1987 г. на Пенчев беше разрешено да напусне страната.

Същата година Бояджиев осъществи поредица от телефонни контакти с лица, с които е бил в затвора, като се стремеше да ги предизвика към преки нелоялни прояви. В непосредствена връзка с тези му действия е изготвеният от група български граждани клеветнически материал до Виенската среща.

След публикуването на апела в западните информационни средства Бояджиев проведе многократни разговори с някои от авторите му и ги насочваше за по-нататъшни активни действия. Лицата, които изготвиха апела, станаха инициатори за създаването на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ”.

Оценката на постъпилата в органите на МВР информация показва, че идеята за създаване на „дружеството” е отново на Петър Бояджиев, който системно осъществява непосредствено ръководство на групата и организира нейното популяризиране в западната пропаганда. Показателен в това отношение е разговорът на емигранта Николай Попов с Екатерина Маркова (член на „дружеството”), в който той категорично заявил, че Бояджиев и Фосколо имат връзки със силни журналисти, разполагат със значителни средства и са в основата на проявите, свързани с т. нар. „дружество”.

Особено чести са телефонните разговори на Бояджиев с Димитър Томов, чрез които той системно се информирал, прави оценки за извършеното от „дружеството” и неговите членове и давал конкретни указания за по-нататъшните действия.

На П. Бояджиев са идеите в „дружеството” да бъдат привлечени лица с възстановени имена и да се потърсят възможности за обединяване дейността му с „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България” и неутрализирания ОКЕЗР. В изпълнение на това в София се подготви среща с представители на тези формирования, която своевременно беше предотвратена.

Със съдействието на Бояджиев страната ни бе посетена от чуждестранни журналисти, които осъществиха поредица от контакти с членове на „дружеството” и ”клуба” и под формата на интервюта събираха подстрекателска информация. Показателен е случаят с холандския журналист Дик Фер Кийк, който пред Хаиг Пилигян и Павел Стефанов заявил, че е изпратен от Бояджиев. В телефонен разговор с Димитър Томов, Бояджиев подчертал, че лично той изпратил и поел разходите в страната на френския журналист Ален Шевалерия (взел интервюта от Илия Минев, Петър Манолов, Желю Желев и други).

Чрез координиращите действия на Бояджиев своевременно се информират за проявите на „дружеството” служителите на радио „Свободна Европа”, Би Би Си и „Дойче веле” – Константин Мишев и Румяна Узунова, Димитър Димитров и Жерминал Чивиков.

В последните месеци Бояджиев се превърна в своеобразен комуникационен център на различните неформални групи и вражески настроени лица у нас, за което разполага с четири телефонни поста, единият от които е с денонощно автоматично записване.

Прави впечатление, че в разговорите си с членовете на „дружеството” напоследък Бояджиев е изключително арогантен, безцеремонен и с наставнически тон се разпорежда за насоките на неговата дейност. Предупредил, че без негово съгласие не трябва да се правят никакви промени в ръководството и тактиката на „дружеството” и заявил, че в него е вложил много морални и материални сили и средства, които засега не са се реализирали.

С открита невъздържаност приел опитите на т. нар. „софийска група” да се разграничи от антисоциалистическия дух на програмата на „дружеството”, излъчена от р. „Дойче веле”. Провел множество разговори с тези лица, като ги обвинил в разкол, сътрудничество и услуга на органите на МВР.

Има данни, които показват, че опитът за изграждане на профсъюз „Подкрепа”, чийто местен инициатор е Петър Манолов, е отново организиран и направляван от Петър Бояджиев.

Нарастващата в последните години активност на Петър Бояджиев, последователно провежданата от него подстрекателска антибългарска дейност, контактите му с крупните идеологически подривни централи, финансовите и техническите средства, с които разполага, както и високото му самочувствие и назидателен тон в отношенията му с българските граждани показват, че той е пряко свързан и ръководен от някои западни специални служби. Острата и непрекъснато ескалираща антибългарска дейност на Петър Бояджиев налага необходимостта от конкретни мерки за неговото разобличаване, компрометиране и неутрализиране. Във вземането и осъществяването на мерките срещу Петър Бояджиев, срещу антибългарската дейност на други изменници на родината и организации на българската вражеска емиграция се налага активно да се включат всички компетентни държавни органи и средствата за масова информация

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 4 екз., № 4– Г. Атанасов, № 5 - Д. Стоянов, № 6 – Й. Йотов, № 7 – Ив. Панев, Изп.: Радичков, Нап.: Цинигарова, 21.2.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 73-80. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 98

Лично строго поверително!

Министерство на вътрешните работи

Рег. № 141. Екз. № 2

22.2.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(13-19 февруари 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[Относно това, че през седмицата не били допуснати “остри враждебни и други противообществени прояви”, застрашаващи сигурността и обществения ред в страната, че обстановката се определяла от предприетите мерки за “реализиране задачите в икономиката”, че с “подчертан” интерес се коментирал правилникът за прилагане на Указа за стопанска дейност. “По-ограничени” били коментарите по повод оповестената във в. “Работническо дело” статия “Кой и как се бори за правата на човека в България”, но продължавали “положителните” коментари след нейното оповестяване – б. съст.]

 

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. РЕЛИГИЯ.

Органите на МВР предприеха активни оперативни и профилактични мерки за ограничаване дейността на „активистите” на така нареченото „независимо дружество за защита правата на човека в НРБ”, „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България” и Профсъюз „Подкрепа”. Предотвратен беше опитът за среща на 19 февруари т. г. в София на лица от тези формирования с цел координиране на действията им. Всички активни техни членове в столицата и страната са под непосредствен оперативен контрол. Работи се за разширяване и утвърждаване на съществуващите различия в позициите на отделни активисти с оглед разединяване и неутрализирането им. Осъществяват се необходимите мерки за ограничаване на подстрекателската и ръководна дейност на българската вражеска емиграция и идеологическите подривни централи на западните страни спрямо тези формирования.

Извършват се необходимите мероприятия за установяване авторите на разпространени през седмицата в София и Бургас 13 анонимни писма и 7 листовки с остро клеветническо и подстрекателско съдържание срещу икономическата политика на партийното и държавното ръководство, някои от тях в подкрепа на „клуба”.

Получената в органите на МВР информация се съдържат данни за съществуващо напрежение в творческите съюзи. Сред членовете на Съюза на българските писатели се разпространяват твърдения, че конгресът щял да бъде отложен поради „сложната обстановка” сред интелигенцията и опасността той да бъде бламиран. От отделни членове на Съюза на българските художници се изразявали колебания по отношение решенията на Декемврийския пленум на ЦК на БКП, което внасяло съмнения и объркване и сред останалите членове на съюза. На събрание за обсъждане концепцията за преустройството на Съюза на българските артисти Асен Шопов, Стойчо Мазгалов, Младен Киселов и др. се изказали за „даване автономия на театъра” и отхвърлили предложената договорна система и начина за категоризация. В клуба на младите филмови дейци се разпространявал слух за неговото разпускане, с което „проблемите на младите творци” щели да се прехвърлят на Съюза на българските филмови дейци.

В някои младежки издания се коментира, че в условията на самоиздръжка на преден план излизали икономическите интереси, което водело до неангажиране, сензационни и „клюкарски” материали, за да се увеличи тиражът им. Това влизало в противоречие с идеологическата и идейно-възпитателната работа.

Има данни за засилен интерес към училищния безвалутен обмен с капиталистическите страни. Досега в Министерството на културата, науката и просветата били получени заявки за различни гостувания от 15 училища в страната за общо 447 ученици и 61 ръководители.

Предприемат се мерки във връзка с изпратеното от артиста Петър Слабаков “Открито писмо” до всички редакции на ежедневници, областни комитети на БКП, министерства, ведомства, до ръководните органи на БКП и БЗНС, съдържащо остри протести във връзка с „отровената жизнена среда” и призиви за действие за решаване на някои проблеми. Изясняват се данни за намерения на Христо Смоленов, бивш активен член на ОКЕЗР и член на „Клуба”, за създаване на клуб „Екологичност”, в ръководството на който да се включат Георги Мишев и Петър Слабаков.

Контролира се поведението на трима емисари на Неоапостолическата църква от Франция и Австрия, пребиваващи у нас с цел проучване възможностите за привличане на техни последователи, и на Хуберт Вилшавиц, председател на помощния фонд на германската и австрийската католическа църква, пристигнал в България за среща с ръководителя на Софийско-Пловдивската епархия Георги Йовчев.

Чрез ръководството на Духовната академия в София ще се осъществят мероприятия за предотвратяване намеренията на група студенти от академията да изпратят до редакцията на в. „Работническо дело” и „Църковен вестник” протестно писмо срещу публикуваните в печата статии за свещеник Благой Топузлиев (член на „дружеството”).

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС […]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 . Т. Живков, № 2 – к. д., Размножена в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Й. Йотов, № 5 – Д. Станишев, № 6 – М. Балев, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова – маш. № 263/20.02.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 86-95 (л. 88-90 за извадката). Копие. Втори екземпляр.

 

№ 99

СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 148. Екз. № 3, 22.2.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я ОТНОСНО: Изпратено писмо-призив до официални инстанции и средства за масова информация от т. нар. дружество „Екогласност”

 

През последните дни до областните комитети на БКП, постоянното присъствие на БЗНС, ЦК на ДКМС, някои обществени организации, Съюза на българските журналисти, Съюза на българските художници, Българското радио, Българската телевизия и централни вестници и списания по пощата е изпратено писмо-призив от така нареченото дружество „Екогласност”.

В писмото се призовава на основата на Конституцията и законите на НРБ, на решенията на Виенската среща за сигурност и сътрудничество в Европа и „по-специално на задълженията, поети от нашата страна като домакин на Европейската екологична конференция през есента на 1989 година”, да се създаде „единен екологичен фронт”, както и „Европейска система за екологичен контрол”. Апелира се да се продължи делото на „Обществения комитет за екологична защита на Русе”, като се обединят в обществено движение „Екогласност”.

Като непосредствени цели на това движение се посочват: да се противодейства на замърсяването; да се „алармира” за инциденти или потенциални опасности, да се подкрепят екологичните движения като „Грийнпийс”; да се предпазват „обикновените хора” от „безотговорни действия и некомпетентни внушения, от когото и да било”; да се разобличават „неадекватните управленски решения и погрешните действия” и др. Подчертава се, чу движението трябвало да осъществява обществен контрол върху екологичната обстановка у нас, като „извършва обществена експертиза за екологичната безопасност на действащи и проектирани индустриални обекти”. Прави се уговорка, че „Екогласност” нямало „политически амбиции, нито претенции за единственост в качеството му на обществен гарант за екологичната безопасност на населението”, дори щяло да се стреми към „конструктивен диалог” с всички подобни организации „в рамките на единен екологичен фронт”.

За координатори са посочени членовете на т. нар. „Обществен комитет за екологична защита на Русе”: Петър Слабаков, Георги Мишев, Никола Ковачев, Георги Аврамов, Христо Смоленов, Цветан Пенчев, както и Дамян Илиев (строител), Борис Колев и Димитрина Петрова (научни работници). Някои от тези лица са и съмишленици на т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България”. За връзка с тях е посочена пощенска кутия, водеща се на Георги Аврамов, режисьор, един от активистите на ОКЕЗР.

Към писмото е приложено ксерокопие на статия от Сергей Дубов, озаглавена „Ведать, что творим”, поместена в бр. 7 на сп. „Новое время” от т. г. В нея авторът съобщава за създадения по инициатива на обществените организации, които се занимават с екология, „Екологически фонд на СССР”, призован да допринася за правилното екологическо поведение и обществен контрол.

Органите на МВР провеждат необходимите оперативни мероприятия за пълното изясняване насочеността и действията на основните инициатори на „Екогласност”.

 

Приложени: Писмо-призив. [Не е приложено към архивната единица – б. съст.]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 6 екз., № 4 – Г. Атанасов, № 5 – Д. Стоянов, № 6 – Й. Йотов, № 7 – Ив. Панев, № 8- Гр. Филипов, № 9 – Н. Дюлгеров, Изп.: Радичков, Нап.: Савова – 273, По м-ли на VІ у-ние, Рег. № 2988

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 103-105 . Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 100

СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 157. Екз. № 3, 24.2.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Подготвяно писмо от някои участници в т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България” в защита на чехословашки дисидент

 

В органите на МВР постъпи информация, че Блага Димитрова, Йордан Василев, Невена Стефанова и някои други членове на „клуба” подготвят протестна акция в защита на осъдения чехословашки драматург Вацлав Хавел. За целта подготвяли протестно писмо-телеграма до президента на ЧССР, в която настоявали „неоснователната присъда на Вацлав Хавел да бъде отменена… в името на справедливостта, хуманизма и свободата”.

В настоящия момент сред активните членове на „клуба” се обсъжда текстът на „писмото”. Очертало се е известно противоречие между Желю Желев и останалите във връзка с неговото желание текстът да бъде значително по-остър. Взето е решение за подписване на „писмото” да се установят контакти с известни интелектуалци извън участниците в „клуба” и негови съмишленици. Уточнено е след набирането на необходимите подписи „писмото” да се изпрати до правителството на ЧССР, посолството му в София и Международния комитет на правата на човека. В началото на другата седмица се предвижда пълния текст на документа да бъде съобщен на радиостанция „Дойче веле”.

Информирани са компетентните чехословашки органи. Съвместно с тях се провеждат необходимите мероприятия.

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 4 екз., № 4 – Г. Атанасов, № 5 – Д. Стоянов, № 6 – Й. Йотов, № 7 – Ив. Панев, Изп.: Радичков, Нап.: Савова – 287, 24.02.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 113-114 . Копие. Втори машинописен екземпляр.

---