Документи

Извори

 

Неизвестни писма за присъединяването на Пиринска Македо­ния към Югославия (август-септември 1944 г.) - в. ИП, кн. 9 от 1991, с. 91-95.

 

НЕИЗВЕСТНИ ПИСМА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ КЪМ ЮГОСЛАВИЯ (АВГУСТ — СЕПТЕМВРИ 1944 ГОДИНА)

Веселин Ангелов

 

 

В някои исторически изследвания обстойно се разглеждат настойчивите ди­пломатически, пропагандни и политически опити на югославското партийно и дър­жавно ръководство за присъединяване на Пиринска Македония към Югославия през есента на 1944 г. под формата на т. нар. „Национално обединение на македон­ския народ"..Счита се, че практическата дейност в тази насока започва в първите дни след 9. IX. 19944 г.^[1]

Новопостъпили документи във фонда на Благоевградския исторически музей показват, че акцията за присъединяване на Пиринска Македония е планирана за края на август, началото на септември 1944 г. Югославската страна възнамерява да използва за това партизанските сили в този край, както и тежкото международно и вътрешно положение на България.

Предлагаме кратък коментар за този опит. Надяваме се, че това ще допринесе за доизясняване на проблема и че ще допълни представата за задкулисните намере­ния на югославското партийно и държавно ръководство спрямо Пиринска Маке­дония.

 

*   *   *

На 2 август 1944 г. в манастира „Прохор Пчински" се свиква антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ), което провъзгласява Вардарска Македония за федерална единица на Югославия. С това завършва реали­зирането на първата част от югославския проект за решаване на македонския въпрос, на основата на който се градят и бъдещите претенции за вътрешноюгославското му решаване. Учредителната сесия на АСНОМ показва, че в бъдеще определено пред­почитание ще се отдава на варианта за „обединение на македонския народ" в рамките на Югославската федерация. Водеща „обединителна" роля се отрежда на Вардарска Македония. Затова и работата на сесията завършва с призивите за извоюване „пра­вото на самоопределение и обединение на целия македонски народ под покрива на Титова Югославия . . ."^[2]

Непосредствено след учредителната сесия на АСНОМ се предприемат и практи­чески стъпки за реализация на набелязаната цел. Присъединяването на Пиринска Македония се възлага на Главния щаб на Македонската народоосвободителна вой ска. Това става, без да се търси мнението на най-заинтересованата страна — Бъл­гария.

Към горния извод ни навеждат две писма на Щаба на Четвърта и едно на Щаба на Трета македонска бригада, изпратени до горноджумайския партизански отряд „Никола Калъпчиев" и написани с наставнически и ултимативен тон.

Първото писмо от 27 август 1944 г. разкрива какви са намеренията на Главния, щаб на Македония — „в скоро време" македонската народоосвободителна войска да тръгне към Пиринска Македония. Във връзка с това е продиктувано и нареждането, горноджумайските партизани да пристъпят към извършване на обща мобилизация.

Второто писмо от 28 август 1944 г. потвърждава намеренията на Главния щаб най-вече със съдържащото се в него твърдение за необходимост от „съвместна работа", като се използва сложната по това време ситуация в България. Налице е несъмнен опит за привличане и подчиняване на партизанските сили в Пиринска Македония в услуга на предприетата линия на югославската страна по македонския въпрос, крайната цел на която е този край да бъде присъединен към Югославия.

Истинските намерения на македонския щаб спрямо Пиринска Македония най-добре илюстрира съдържанието на третото писмо³, което е от 28 август 1944 г. и е адресирано до всички партизански сили в този край. Указанията в него са недвусми­слени и не се нуждаят от допълнителен Коментар. Повече от видно е, че партизан­ските сили от Пирин и Рила се призовават да се подчинят на Главния щаб на НОВ на Македония за постигане на желаното от югославската страна „обединение". Има и ново указание за извършване на своеобразна мобилизация. Нов момент в третото писмо е, че искането за подчиняване е съпроводено с нескрита заплаха и приема фор­мата на диктат. Само така може да бъде възприето предупрежедението, че и без воля­та на българските партизани „Титовата войска ще марширува в този дял на Маке­дония". Посочено е и „основанието" за това: „освобождаване и обединение на целия македонски народ" в рамките на . . . „федеративна и демократична Титова Юго­славия".

В отговор на настойчивите призиви на македонския щаб на 7 септември 1944 г. чета от Горноджумайския отряд, състояща се от 18 души, пристига в щаба на Четвър­та македонска бригада. Част от четата е изпратена за оръжие, а пред останалите участници в нея ръководителите на щаба Борчо Милевски и Кирил Михайловски разказват за създаването на македонската държава. Те изтъкват, че този акт имал „голямо политическо значение за Македония". Твърдят, че на заседанието на АСНОМ от 2 август 1944 г. са участвали и представители на Пиринска Македония. Накрая горноджумайските партизани са уведомени, че щабът на бригадата имал заповед, от Тито за настъпление навсякъде, където според тях е „македонска земя"⁴.

Явен е стремежът българските партизани да бъдат заблудени и убедени да под­крепят югославските замисли спрямо Пиринска Македония. За това не е случаен фактът, че в същото време щабът на македонската бригада съзнателно прикрива сведенията за обстановката в България.

Междувременно събитията в България и в частност в Пиринска Македония се развиват в неблагоприятна за югославската страна светлина. Протичащите в този край преди 9 септември 1944 г., а и непосредствено след това събития с нищо не се различават от тези в цялата страна. И тук в някои селища властта на ОФ се уста новява още на 7 септември, в други на 8 септември, а в преобладаващата част — на 9 и 10 септември 1944 г.⁵

Редица материали и факти потвърждават, че македонският въпрос въобще не присъства в документите на новосформиращите се държавни, обществени и политичес­ки структури и организации преди и по време на събитията около 9 септември 1944 г. в Пиринска Македония. Едно доказателство за това е позивът на Горноджумайския областен комитет на ОФ във връзка с 9 септември. В него се изтъква какво е значе­нието на този ден за българския народ, че целта на съединените в едно цяло армия, народ и партизани е изграждането на „социалносправедлива, свободна, демократична и мощна България". Населението от областта се приканва да работи за заздравява­нето на ОФ, отправят се възхвали в чест на армията, ОФ и на нова България⁶.

За кратко време властта в Пиринска Македония преминава в ръцете на коми­тетите на ОФ, по-голямата част от които се изграждат веднага след 9 септември 1944 г. Сформират се областен и пет околийски комитета, Които чрез множество градски и селски комитети на ОФ упражняват новата власт.

Определено може да се каже, че развоят на събитията в българската част на Ма­кедония въобще не се харесва на ЮКП и на изпълняващите нейните указания дейци на Македонската комунистическа партия. Поставеното начало на нова, по същество българска, власт, организирането на мрежа от ОФ комитети като временни изпъл­нителите на тази власт, на нова администрация в лицето на областните, околийските и кметските управи, на български политически организации по образец на останалите райони на страната — всичко това е в противовес с намеренията на ЮКП да осъще­стви „обединението на македонския народ",т. е. да присъедини Пиринска към Вар­варска Македония в рамките, на Югославия. Неуспели да реализират мечтаното добединение", като използват партизанските сили в този край, югославските дейци се впускат в нова, още по-трескава дейност за присъединяването. Непосредствено след 9 септември 1944 г. ръководни дейци на проюгославската МКП пристъпват към осъществяване на двупосочен натиск — от една страна, спрямо Областния комитет на БРП (к) в Горна Джумая, а от друга — спрямо ЦК на БРП (к). Този нов и вече съвсем неприкрит опит за заграбване на Пиринска Македония също се проваля и е подробно осветлен в редица изследвания⁷.

 

 

Документи

 

№ 1

1944, 27 август, Плачковица

 

Писмо от щаба на IV македонска народоосвободителна бригада до коменданта на Горноджумайския отред за установяване на връз­ка и за извършване на обща мобилизация от горноджумайските партизани.

 

До Коменданто на Цyмajcкиjo одред!

По директивите на Главниjo штаб на Македониjа требе да влеземе во врcка со вашиja одред заради снабдяване со монициja и друга спрема преко нашта мисиjа koja е тука. Затоа пратете патрула преко врcки до Плачковица во селата дека не разберат за нашата бригада.

Чули сте сигурно за нашата акциjа на Берово! Сичко ликвидирафме. Реакцjа нема.

Во скоро време ке тргнеме и ние на тамо. Вршите обшта мобилизацja, а за оружие и спрема ке добиете от нас.

Пратите врcка веднага.

 

Полком: [без подпис]

Комендант: Борче Милевски

 

Исторически музей — Благоевград, Ш. 4:6, Инв. № 627. Оригинал. Ръкопис.

 

^{№ 2}

944, 28 август, Полошай —

 

Писмо от щаба на III македонска народноосвободптелна бригада до коменданта на Торноджумайския отред за установяване на връзка, полу­чаване на оръжие и съвместна работа с цел да се използува сложната ситуацията в България.

 

До коменданто на Цумаjскиjo одред.

По директивите на Главниjо щаб на Македониjа, требе веднага да влезете во врcка со нашта бригада, за да примите оружjе и епрема от нашта американска миcиja коjа се навоjгja на Плачковица. Требе да работиме во согласност за да можем да ja изкористим сегашното положение во Българиjа. Вашир пат би бил от Разлог преко кадето мегу Царево село и Пехчево на Разловци, Митрошинци, дека ке фанете врcка со нaшjo Малешки одред или легални хора коj там живеjат. Врската ке биде на 6 и 7 IX  т. г.

Знаци за разпознаване за 5=Тито - Темпо, 6= Драготин Донс, 7 = Влада Воjа. СФСН.

 

Полком: Михайловски Кирил

Комендант: Борче Милевски

 

Исторически музей — Благоевград, инв. № 68, Оригинал. Ръкопис.

 

№ 3

1944, 28 август, Малеш[ево]

 

Писмо от щаба на IV македонска бригада до парти­занските сили в Пиринския край за съвместни и координирани действия за постигане целите на югославската страна - „освобождение и обединение на целия македонски народ!” в рамките на „Титова Югославия".

 

От щабот на IV македонска бригада се nocтaвуje следенио задатак:

Пред вид на международното положение, кога великите соjузници го смачкуват германскиот фашизам и неговите измекjари помагачи и кога събитиjта се разви­ват со страшна брзина нам ни се налага удружено брзо да деjствуваме. Бидеjkи Буrapja да е фашистки вазал, коjа се урнисува и коjа моли на колене за милост и бидеjки да нейното прашане уште не je разjаснено и разчистено /може да биди и оку­пирана/, а пак победата на Титовите партизански отреди и народно ослободителна воjска со своjте cojузници ja остуриjа слободата на слободна федеративна и демократска Титова Югославиjа, то на нам на македонскиот народ ни се налага да изтупиме заjедно во борбата за слободах и уjединение. За това, од штабот на IV м. брига­да се позиват командирите на братските партизански одреди во Горноджумайско, Рила и Пирин, да изпратат своите одреди или пак своjи пхуью делегати со боjни патроли на овоj терен за координирани деjствjа за ослободуене и уjединуене и на тоj  /Бугар-скот/ дел на Македонскио народ. Исто така сите честни и борбени брат\а от toj дел на Македонка ко]и се готови да влегнат во редоите на НОВ и ПО да бидат пражани на ова страна. Преку куриери tie бидат поврзани и he влегнат по частите и батальо­ните на IV^M. бригада ийеде]'ствуват заедно со НОВ од ослободена Македо­нка. И без вашата воля Титовата во]ска ще умаршира во toj дел на Македони]а а баш затова да не се двоумиме и чекаме, ами брзо дадействуваме за^едно за ослободуене и у]единуене на целио македонски народ, равноправниот член во сло-бодна федеративна и демократска Титова Лугослав^а.

[без подпис]

P. С Другарот koj го доноси позивот he уреди и учврети уше по силно курир-ските вреки и he ви олекне изполнуенето на задатако, koj стои пред сите нас. — Смрт на фашизмо — Слобода на народот\

 

Исторически музей — Благоевград, ш 4:6, инв. № 62б. Оригинал. Ръкопис.

 

 

UNNKNOWN LETTERS ABOUT THE ANNEXATION OF PIRIN MACEDONIA TO YUGOSLAVIA (AUGUST-SEPTEMBER 1944)

VeselinAngelov

The author publishes three new documents from the fund of the historical museum in Blagoev-grad which reveal the intention of Yugoslavia to annex Pirin Macedonia to the "federal democratic Tito Yugoslavia" planned at the end of August, the beginning of September 1944.

The three letters from the headquarters of the III and the IV Macedonian People's Liberation Brigade, sent to the partisan detachment of Gorna Dzumaja "Nikola Kalupchiev" show the desire of the Yugoslav state to annex Pirin Macedonia to Yugoslavia under the cover of the so-called natio­nal unification of the Macedonian people. For that purpose the partisan forces must be drawn into that region and the heavy internal and external situation of Bulgaria must be us

 

^{Бележки}

^[1] К. Палешутски. Югославската комунистическа партия и македонският въпрос, 1919—1945. С, 1985, 320—328; Л. Панайотов, К. Палешутски, Д. Мичев. Ма­кедонският въпрос и българо-югославските отношения. С, 1987, 111 — 114; Г. Даскалов. Българо-югославските политически отношения. С, 1989, 74—,79, 226—270.

² К. Палешутски. Цит. съч., 317—318.

³ Оригиналите на писмата се съхраняват в Исторически музей — Благоевград под Инв. № 68, Ш 4:б/Инв. № 626 и 627. Предоставени са на музея от Стойне Лисийски — политкомисар на горноджумайския партизански отряд „Никола Калъпчиев" (1941—1944 г.). Написани са на ли­стове от тетрадка с различен формат (15/19, 5,5/19,5 и 8,7/15,5 см). Ръкопис със зелено мастило. Някои славянски букви са заменени с латински.

⁴ Спомени на Стойне Лисийски. Исторически музей — Благоевград, отдел „Най-нова исто­рия", необработен фонд.

⁵ История на Благоевградската организация на БКП. С, 1979, 342—345.

⁶ Окръжен държавен архив — Благоевград, ф. 61, оп. 2, а. е. 2, л. 1.

⁷ К. Палешутски. Цит. съч., 320—328; Л. Панайотов, К. Палешутски, Д. М и ч е в. Цит. съч., 111—114; Г. Даскалов. Цит. съч., 74—79, 226—270; Ц. Д р а г о й -че в а. Победата. С, 1979; Из моите спомени. С, 1979; Такава е истината. С, 1979.

---