Борба без оръжие! Турско националноосвободително движение в България (1985-1986). Документи, С., 436 с.

(Продължение)

4. Редове от агентурни донесения, анализи, характеристики и следствени показания

По-долу се цитират мисли от агентурни донесения, от анализи и мнения, написани от Доган, от доклади на водещи го офицери, от негови характеристики и от изявления пред следствието и съда на неговия най-близък съратник – Неджеметин Хак, за когото се твърди, че е „действителният” създател на движението. Тъкмо те правят най-силно впечатление и дават основание да се изкажат в края на изследването противоположни на досегашните мнения за миналото на Ахмед Доган и за дейността на Турското националноосвободително движение. Изказаните в тях мисли, идеи и оценки позволяват да се отговори на най-спорните въпроси: що за сътрудник на ДС е Доган и какви са резултатите от сътрудничеството; какви са позициите му по отношение провежданата от управляващите комунисти политика на насилствена асимилация спрямо турската етническа общност и ролята му в организираната съпротива срещу нея; терорист ли е и терористическо ли е основаното от него движение; борило ли се е то за „турска автономия” и насочено ли е срещу България и българския народ.
Предадени по хронология в периода 1979-1986 г., споменатите мисли, идеи и оценки са повече от убедителни, а изводите се налагат от само себе си.

* * *
Ахмед Доган:
В учението винаги бях един от първите – исках всичко да знам. От този момент реших сам да се справям с живота си.
От друга страна, не бива да си правим илюзизи със степента на масовото съзнание. Още дълго време критериите за същността на човека ще бъдат национални и верски.
Извършва се насилствена асимилация, има дискриминация над турците в България. Пред малцинството има две възможности: или да поеме бремето на историческата участ посредством постепенното приспособяване към новите условия, или да се направи опит за избавяне от асимилацията и дискриминацията.
Преките атаки срещу фанатизма и национализма крият опасност да рекушират от обекта на въздействието към адресата на въздействието. Целият ми стремеж е да обоснова необходимостта от нов подход към проблемите на българските турци, с цел действително то да има съпричастяване към социалистическия начин на живот.
Езикът е и един от основните народностни или етнически белези и отнеме ли се възможността за неговото култивиране, се получават социално-психологически аномалии. Няма защо да се насилват нещата чрез забрана на турския език. Желателно е да се помисли и за турско предаване по българската телевизия, напр. неколкочасово предаване седмично по ІІ програма. Турски език да се изучава като допълнителен предмет в училището. При определени случаи може да се допусне запознаването (в рамките на един семестър) с основните положения на турския език и литература.
Морално-политическото единство на българската нация да се изгражда върху култура, която е социалистическа по съдържание, но (донякъде) да отчете и спецификата на националните форми в България. Според мен единение може и трябва да има в социален, политически, нравствен, културен, идеологически аспект, но в етническо и народностно отношение това означава асимилация.
Социалистическата държава като тоталитарна държава е и ретроградна държава. Ретроградността се свързва с изкуственото потискане на естествените (обективни) икономически закони чрез централизирана тоталитарна държава.
Това общество по самата си природа не може да търпи тоталитаризма и експлоатацията, защото нейната същност е действителното разгръщане на положителните страни на човека и човешкото общество, а това може да се реализира и действително се реализира само в едно и потенциално, и актуално демократично общество.
Нищо не ни оправдава, когато започнем да преименуваме българските турци само за това, че прабабата на еди кой си е била българка. Това не е оправдано нито от генетическа, нито от идеологическа гледна точка, защото си печелим излишно врагове, или по-меко казано – излишна опозиция.
Доминиращият въпрос в съзнанието на българските турци ще бъде изселническият въпрос. Особен интерес ще се обърне върху въпроса как ще се реши съдбата на голямото мнозинство (от българските турци) относно народностния им статут. Желанието за изселване в Турция почива изцяло върху страха от асимилация, т. е. изселническата психоза се подхранва от мъката за народността.
Днес (4.12.1984 г.) научих, че преименуването, което за известно време беше спряно, продължава. Трезвото обмисляне на насилствената асимилация прерасна в социално-политическа позиция: съмнение в благоразположението на социалистическата държава по народностния въпрос и страх, свързан с по-нататъшното съществуване на българските турци в България.
Цялото това колебание в мен не се разви за кратко време, а е доста продължително. През цялото време в душата и съзнанието ми се водеше борба. Аз се чувствах морално задължен да не бъда безразличен и да направя, каквото мога за спиране на насилията и изобщо да се включа на страната, срещу която са насочени те. (Изявление по време на следствието – б. авт.)
С каквито и теоретични въпроси да се занимавам, оставам верен на родното си място.
Следователно ТНОДБ не е терористична организация и не може да бъде окачествена като такава. Организацията ни се обявява категорично срещу отвличане на хора, задържане на заложници с политическа цел и убийствата. (Из програмната декларация на движението, януари 1986 г.)
Ако въпросите за имената и езика на българските турци не се решат, повече от сигурно е, че ще се стигне и до крайности, включително и въоръжени конфликти.
Бил съм готвен за много сериозни неща и съм горд, че бидейки под тяхна егида, съм човекът, който нанесе най-голям удар на тоталитарната система през последните 13 години.
Направете си труда да проверите има ли някъде в историята друг случай, когато нелегална организация да е била създавана под носа на Държавна сигурност.
Ще напусна политиката, ако се докаже, че Движението за права и свободи е създадено от Държавна сигурност.

От донесения, анализи, характеристики и следствени показания:
Изключително работоспособен, с богата обща култура, дисциплиниран в работата си, наблюдателен и аналитичен, умее бързо да се ориентира в обстановката и отсява главното от второстепенното, способен е да пренебрегне личните си интереси пред по-възвишени обществени, общителен по характер, смел и волеви, не се плаши от трудностите. С положително отношение към физическия труд, изключително любознателен и ученолюбив.
В първоначалния период от възродителния процес агентът се беше затворил в себе си. Контактуваше само с приятелката си Таня Желязкова и ръководещия го ОР. Често изпадаше в депресии и безразличие. От м. януари 1985 г. в поведението на аг. “Сава” се почувствува рязка промяна. Още в началната фаза на възродителния процес пред ръководещия го ОР той изрази несъгласието си с мероприятието. Според него “този процес е имал собствен ход и всяко насилие би му попречило”. Изменението в поведението на агента стигна дотам, че беше до отказ от защита на аспирантурата си.
Агентът трудно излизаше от това състояние. Въпреки поредицата от беседи по време на разговорите “Сава” оставаше на свои позиции и свои разбирания по възродителния процес. Единствено възприемаше като свой дълг на сътрудник работата срещу тероризма. Усилията на отдел 05, ПГУ-ДС за преодоляване на това състояние много трудно даваха съвсем малък резултат.
Агентът отговори, че е отклонил, според него тактично, искането за даване на лично мнение за ускоряване на възродителния процес.
В знак на протест [срещу провеждания възродителен процес] отказа да защити дисертацията си.
Беше запитан: „И все пак какво мисли за връзката с тероризма”. Агентът отговори, че той си оставал твърдо против тероризма.
Дългогодишно протакане на безплодна дейност без определена ясна цел. (Оценка на ръководството на ПГУ за резултатите от многогодишното сътрудничество на „Сава” – б. авт.)
В тази организация, образно казано, умът е Меди Доганов (из заключението на съда).
Никой от неговата организация не е поставял и няма да постави искане за автономност, защото според него „родството с българите е много гоямо, те са ни по-близки, отколкто турците в Турция”. Организацията им не искала нищо повече, освен спазване на международни актове, които страната ни била подписала, по-специално Хартата за правата на човека.
Избира интелектуален път за развитие, като в резултат на упоритостта и заложбите си постига значителни резултати като научен сътрудник в БАН и кандидат на философските науки.
Извършеното от него престъпление представлява своеобразна реакция на опозиция, протест и негативна обида. Участието му в престъплението има в основата лична интелектуална форма. Воденият с него превъзпитателен процес не е дал резултати, имайки предвид консерватизма в разсъжденията му по отношение извършвания у нас възродителен процес. Упорит и последователен при защита на своето виждане, разбиране.
За извършеното не съжалява, не приема вината си, не се разкайва. С висок социален статус сред лишените от свобода благодарение на високата си култура и умение за общуване. Контактен, трудно се поддава на внушение. Стои на твърда позиция относно възродителния процес. Не одобрява партйната полика в това отношение и заявява, че ще води борба с политически средства за възвръщане правата на турската етническа общност.
Декларира, че пред него не стои като въпрос искане за автономност и че е против разпокъсването на България. След освобождаването си не смята да започне някаква работа, а да се отдаде на обществена дейност. Споделя, че ще се старае да води своята „борба” само с мирни средства, но в същото време е споменавал, че компактни маси от мюсюлманското население са готови и за въоръжена съпротива, ако проблемите му не се разрешат през следващите пет-шест месеца.

Неджеметин Хак пред следствието и съда:
Първоналачно ние контактувахме с Меди и той беше високооброзован човек, който ни даваше насоки за действие. Определяща за мен стана срещата с Меди Доганов в средата на септември 1985 г. в София. На нея той горещо подкрепи идеята ми за изграждане на противодържавна организация. Според Меди се налагало да изградим вътрешна организация в страната, която да е широкообхватна във всички окръзи, където има компактни маси с преименувани, както в Родопите, така и в Добруджа и в Делиормана. Думите на Меди бяха, че не може да се работи стихийно и трябва ние, тръгвайки да постигаме определена цел, да знаем по какви пътища, с какви сили можем да стигнем до осъществяването й. Меди изрично ни предупреди да не свързваме осъществяването на нашите цели с терор. Той искаше чрез пропаганда ние да изградим широка мрежа в окръзите с компактно население преименувани, без да прибягваме към каквито и да е терористични акции. Нямало нужда да си навличаме омразата на останалото население.
Освен това Меди заяви пред всички ни, че не одобрява употребените от мен изрази както „Да се отговори на насилието с насилие”, „Че няма да се спрем дори и пред репресии”. Това според него съвсем определено били оттенъци на терор и съвсем основателно властите щели да ни обявят за терористична организация. Щели сме да се компрометираме още в зародиш. Много по-успешно според Меди можело да постигнем крайните си цели посредством борба с мирни средства. Достатъчно било да се разбере в чужбина, че в България има вътрешна опозиция, движение срещу възродителния процес. Да се знаело, че населението се бори организирано, разполага с ясно разработена програма.

(Следва)