Предговор
Майските протести на турците в България и предшествалите ги събития (януари – май 1989 г.) са сред въпросите от най-новата българска история, които са обект на немалко коментари, анализи и интерпретации. В преобладаващите случаи повод за тях са навършващи се годишнини, а през 2009 г. - изминалите двадесет години от тяхното избухване и брутално потушаванe. Най-често на тях в отговор на журналистически въпроси и в своите спомени се спират активните участници в създадените по това време неформални организации, пряко или косвено замесени в тяхната подготовка и протичане. Историците на най-новото време също им отделят подобаващо внимание в своите съчинения. Особено когато им се налага да разглеждат и поясняват протеклите процеси, събития и явления през последната от историята на комунистическа България 1989 година.
„Бурната” 1989, както мнозина сполучливо я наричат, е наистина богата на вълнуващи, понякога драматични и кървави събития, някои от които белязват края на 45-годишната диктатура на българските комунисти. И всички са съгласни, че сред тях са споменатите протести на турците в България. Като цяло изглежда, че в оценките и възстановките на тази в известен смисъл противоречива страница от българската история има единодушие: за тяхната предистория, причините и поводите, които са ги породили и предизвикали, за последиците и за редица други въпроси като въздействието върху турската общност на тогавашните неформални организации като катализатор на борбата им за преустановяване на асимилацията; създаването и ролята на появилите се самородни турски неформални организации; за организирането и мобилизирането на малцинството да предприеме протестите като последна фаза на съпротивата срещу побългаряването; за целите, които протестиращите си поставят: спиране на асимилацията и извоюване на малцинствени права и свободи. И още: за външното въздействие, международната подкрепа и особено от ефира на свободните западни радиостанции, влиянието на перестройката в СССР и неочакваните политически промени в някои източноевропейски комунистически страни и др.
С някои изключения няма различия и по хронологията на събитията, въпроса за бруталното смазване на протестите от репресивните органи, за жертвите, международния отзвук, последиците, включително и във вътрешнополитически аспект, за реакцията на управляващия страната комунистически елит.
Има и спорни въпроси. Един от тях, при това доста оспорван, е този за действителните подбудители, за истинските организатори на протестите, или както повечето от спорещите се изразяват, за това „кой е запалил клечката” и е понесъл „факела” на протестите? Спорно е дали известните лидери на неформални организации, в това число и на създадените турски такива, са действителните им инициатори и организатори. Изглежда, че точно по този въпрос спорът е най-яростен и е съпътстван с взаимни обвинения дори и между стари политически приятели. И с почти двадесетгодишна продължителност.
Известните интерпретации на събитията като цяло се основават на спомени на живи участници, на второстепенни източници, вестникарски и радиопубликации. Рядкост при опитите за тяхното цялостно изясняване е използването на оригинални източници, каквито се оказва, че има предостатъчно. Малко известно например е, че за събитията през януари-май 1989 г. и особено за майските протести в архива на бившата Държавна сигурност е съхранено значително документално наследство, което дава еднозначен отговор на повечето, в това число и на спорните въпроси. То наистина е голямо и е невъзможно да се оповести цялото и наведнъж. Възможно е публикуването само на най-важните документи и най-вече на тези, които дават отговори на споменатите дискусионни въпроси. Тъкмо такава е и целта на настоящия документален сборник, който е продължение на усилията да бъдат изяснени редица въпроси от провежданата през 1984-1989 г. по вина на управляващата комунистическа върхушка в България насилствена асимилация на турците.
В сборника са поместени 85 документа. Преобладаващата част са оригинални ежедневни и седмични справки и информации за оперативната обстановка в областите, където живее компактна маса от турската общност. Или както се сочи в документите, за настроението и поведението на „лицата с възстановени имена”.
Основният стремеж е да се изложат възможно най-голям обем факти за протеклите събития, процеси и явления сред туркото национално малцинство в периода от 1.І.1989 г. до 10.VІ.1989 г. Само няколко документа са извън споменатия хронологичен обхват, но са цитирани, защото са пряко свързани с темата.
Документите се оповестяват в тяхната хронологическа последователност и цялост. Превес се дава на тези от тях, които допринасят най-съществено за разкриване на обективната истина по спорните въпроси. Почти всички документи се публикуват за първи път. Незначителна част се обнародват повторно, защото са ключови за изясняване на проблематиката. Такива например са извадките от интервюта на журналистката от радио Свободна Европа РумянаУзунова с участници в неформалните дружества и в самите протести, няколко документа от архива на ДС и архива на Политбюро и ЦК на БКП, от които става ясно каква е съпричастността на неформалите организации и техните лидери към движението на турците за спиране на асимилацията и извоюване на малцинствени права и свободи и др., реакцията на управляващата комунистическа върхушка и предприетите мерки, в това число и репресивни, за продължаване на асимилацията, потушаване на протестите и „овладяване” на критичната ситуация.
Незначителна част от документите са предадени със съкращения на части, които не се отнасят до темата или съдържат повтаряща се информация.
Повечето документи са оригинални, подредени са хронологично и носят своите оригинални заглавия, от които е ясно какво е съдържанието им, датата, годината и мястото на създаване. Само за няколко документа, които нямат заглавия, са изготвени кратки анотации. Запазени са стиловите особености на документите, правописът, оригиналността на текста. Коригирани са само забелязани груби печатни и правописни грешки. В скоби са поставени подразбиращи се по смисъл изпуснати думи и изрази, отбелязани са местата с пропуснатата повтаряща се и маловажна информация.
Сборникът е съставен от съхранявани в Архива на Министерството на вътрените работи на Р България и Централен държавен архив документи.
Ст. н. с. д-р Веселин Ангелов
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.