Пиринска Македония в българо-югославските отношения през 1944-1948 г.

Пиринска Македония в българо-югославските отношения /1944-1948 г./

Пре­дго­вор

Въпросът за Пиринска Македония в българо-югославските отношения през 1944-1948 г. все още не е по­лу­чи­л ця­лос­тно на­уч­но ос­вет­ля­ва­не. То­ва се от­на­ся най-ве­че до про­бле­ма за мяс­то­то на Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния в бъл­га­ро-югос­лав­ски­те между­пар­тий­ни и между­дър­жав­ни взаи­моот­но­ше­ния и про­из­ти­ча­щи­те от тях де­йствия за ма­ке­до­ни­зи­ра­не и при­съ­е­ди­ня­ва­не­то й към Югос­ла­вия. Не­до­ста­тъч­но или по­чти не са раз­гле­да­ни ре­ди­ца въ­про­си, за­ся­га­щи де­йност­та на т. нар. скоп­ски еми­са­ри (учи­те­ли, кни­жа­ри, теат­ра­ли и др.) в то­зи край по про­веж­да­не на въ­ве­де­на­та тук кул­тур­но-на­цио­нал­на ав­то­но­мия, за мяс­то­то и ро­ля­та на цен­трал­но­то и мес­тните комунистически комитети при про­веж­да­не ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на  БРП(к), МКП и ЮКП през 1944-1948 г., за от­но­ше­ние­то на на­се­ле­ние­то и некомунистическите си­ли в Бъл­га­рия към та­зи по­ли­ти­ка, не­йно­то пре­ус­та­но­вя­ва­не и др.

 От де­тай­лно из­яс­ня­ва­не се нуж­даят це­ли­те и мо­ти­ви­те, от кои­то се ръ­ко­во­дят в де­йствия­та и ре­ше­ния­та си бъл­гар­ските, македонските и югославските комунисти в усилията им да македонизират насилствено този безспорен български край. Лип­сва обек­тив­на оцен­ка за ха­рак­те­ра на бъл­гар­ска­та македонистка по­ли­ти­ка, чий­то ос­но­вен из­ра­зи­тел е БРП(к).

В недалечното минало правото да интерпретира фактите и събитията от следвоенната проблематика на македонския въпрос в България принадлежи единствено на комунистическата пропаганда и историопис. Партийните историци преповтарят клишетата на пропагандата, адвокатстват на националните предатели - ръководителите на българската компартия. Вината за насилствената македонизация - непозната в историята на човечеството денационализаторска кампания, те стоварват върху външни сили - ЮКП, МКП, Югославия, СССР, върху определени личности - Тито, Сталин, Колишевски.

Фалшификации от най-различно естество съдържат и посветените на следвоенните аспекти на македонския въпрос научни и публицистични трудове, публикувани в Република Македония. Основна тяхна тенденция е да възхваляват "успехите" на културно-националната автономия в Пиринска Македония през 1947-1948 г., всячески да  доказват, че в този край съществува "македонско малцинство". Особената почит и възхвала, на която се радва т. нар. димитровски период в българо-югославските отношения, цели да се обосноват какви ли не претенции към България. Бяга се от действителните факти, сочещи неопровержимата истина за това как и при какви обстоятелства се появяват "македонците" в България, с какви методи и средства се провежда тази, най-точно казано, насилствена, комунистическа денационализаторска кампания.

 Факт е, че в македонската, а до голяма степен и в  българската прокомунистическа историопис са натрупани множество фалшификации и преиначавания при обясняването на споменатата проблематика. Характерна за познатите "научни" и публицистични творби по темата в Р Македония е тяхната пре­дна­ме­ре­ност и ненаучност. Затова по-на­та­тъш­но­то бъл­гар­ско мъл­ча­ние за те­зи на­си­лия над на­род­нос­тно­то са­мо­съз­на­ние на на­се­ле­ние­то в Пиринска Македония са­мо по­дпо­ма­га чуж­ди­те фал­ши­фи­ка­то­ри. По­соч­ва­не­то на престъпленията и насилията на лидерите на бъл­гар­ска­та ком­пар­тия по ма­ке­дон­ския въ­прос през 1944-1948 г. би има­ло зна­че­ние как­то за ра­зоб­ли­ча­ва­не на македонските фал­ши­фи­ка­ции, та­ка и за по­дпо­ма­га­не уси­лия­та в Бъл­га­рия за про­веж­да­не на съ­об­ра­зе­на с на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си по­ли­ти­ка по ма­ке­дон­ския въ­прос. Ето за­що из­след­ва­не­то на то­зи въ­прос има не са­мо на­уч­но, но и ак­туал­но по­ли­ти­ко-прак­ти­че­ско зна­че­ние. Ця­лос­тно­то му ос­вет­ля­ва­не ще по­дпо­мог­не и де­йствия­та сре­щу опи­ти­те да се тър­си у нас не­съ­ще­с­тву­ва­що “ма­ке­дон­ско мал­цин­с­тво”. Голямо значение за това вече има разсекретяването на комунистическите архиви, премахването на цензурата.

Настоящата работа е опит за цялостно изясняване на въпроса за денационализаторската комунистическа политика в Пиринска Македония през 1944-1956 г.  Ос­нов­ният стре­меж в изложението е да се покажат всич­ки из­вес­тни за ма­ке­до­ни­ска­та по­ли­ти­ка на БРП(к), ЮКП и МКП фак­ти в тях­на­та хро­но­ло­ги­че­ска по­сле­до­ва­тел­ност и ця­лост. Пре­вес се да­ва на въз­мож­но по-пъл­но­то пре­дста­вя­не на на­лич­ни­те до­ку­мен­тал­ни из­точ­ни­ци, кои­то са­ми по се­бе си най-до­бре илюс­три­рат раз­ви­тие­то на про­бле­ма във всич­ки­те му про­я­ви и са най-без­при­страс­тни но­си­те­ли на ис­ти­на­та. Ак­цен­тът в на­стоя­що­то из­след­ва­не е по­ста­вен вър­ху по­дчер­та­но ма­ке­до­нис­тка­та по­ли­ти­ка на МКП, ЮКП и БРП(к) спря­мо Пи­рин­ска Ма­ке­до­ния и свър­за­ни­те с нея кул­тур­но-национална в­то­но­мия и дру­ги про­я­ви, на­со­че­ни към ма­ке­до­ни­зи­ра­не­то с ог­лед пла­ни­ра­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не на то­зи край към Югос­ла­вия под фор­ма­та на “обе­ди­не­ние на ма­ке­дон­ския на­род”. По­дчер­та­но вни­ма­ние се от­де­ля  на ма­ке­до­нис­тка­та про­па­ган­да и ро­ля­та на ко­ми­те­ти­те на БРП(к) и скоп­ски­те еми­са­ри за не­йно­то про­веж­да­не, на ме­то­ди­те, чрез кои­то се реализира политиката за “внед­ря­ва­не на ма­ке­дон­ско­то съ­зна­ние”, на съ­про­ти­ва­та сре­щу ма­ке­до­нис­тки­те ме­роп­рия­тия от стра­на на на­се­ле­ние­то и некомунистическите по­ли­ти­че­ски си­ли.

Книгата  е на­пи­са­на на ос­но­ва­та на ав­тен­ти­чен до­ку­мен­та­лен ма­те­риал от Цен­тра­лен държавен ар­хив - Со­фия, Държавен ар­хив - Бла­гоев­град, Ис­то­ри­че­ски му­зей - Бла­гоев­град, на пуб­ли­ка­ции в цен­трал­ния и мес­тния пе­чат в Бъл­га­рия и Югос­ла­вия от пе­рио­да 1944-1950 г. По­лзва­на е и до­стъп­на­та на­уч­на и до­ку­мен­тал­на ли­те­ра­ту­ра по то­зи въ­прос най-вече до 1993 г., когато настоящата тема бе защитена от автора като докторска дисертация. Из­след­ва­не­то ня­ма пре­тен­ция­та за пъл­на из­чер­па­тел­ност, по­не що се от­на­ся до въз­мож­ност­та след пъл­но­то раз­сек­ре­тя­ва­не на цен­трал­ни­те ар­хи­ви в Скопие, Белград и Москва да бъ­дат раз­кри­ти но­ви до­ку­мен­тал­ни из­точ­ни­ци, да­ва­щи въз­мож­ност за още по-ця­лос­тно­то му ос­вет­ля­ва­не. Счи­та се оба­че, че се пре­до­ста­вя въз­мож­но най-пъл­ният обем от до­ку­мен­ти по те­ма­та от Цен­трал­ния държавен архив в София и бла­гоев­град­ски­те ар­хи­ви.

Авторът