Лично! Строго секретно!

 

 

Държавна сигурност срещу
неформалните организации
в България (1987-1989)

№ 151

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 322. Екз. № 3, 5.5.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я  ОТНОСНО: Нови данни за намерения на активисти от т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България да внесат „декларация” на предстоящата сесия на Народното събрание

 

В органите на МВР се получиха допълнителни данни, разширяващи информацията за намеренията на активисти от „клуба” да внесат „декларация” на предстоящата сесия на Народното събрание.

Потвърдиха се данните, че инициатор за написване на „декларацията” и неин автор е Марко Данчев [Така е в оригинала, става въпрос за Марко Ганчев – б. съст.], а между активистите на „клуба” има разпределение за нейното обсъждане, разпространение и събиране на подписи от различни интелектуалци. В тази дейност освен Желю Желев, Георги Величков, Борис Спасов, Ивайло Трифонов, Йордан Василев, Евгения Иванова, Радой Ралин и Мария Бойкикева се ангажирал и проф. Иван Марев, който „имал задача” да направи 50 ксерокопия от документа. След като се запознал с документа, проф. Иван Николов също предложил услугите си за нейното размножаване чрез свой близък, който имал персонален компютър с пишещо устройство.

В „декларацията” се отправяло искане за ускоряване на преустройството у нас по подобие на това в СССР, ПНР и УНР. Настоявало се за „стриктно спазване решенията на Виенската конвенция” и за свободна дейност на паралелни структури, без да се репресират участниците в тях. Във връзка с това се поставял въпросът за „строгото съблюдаване законите на страната”., за изменение на националното ни законодателство и привеждането му в съответствие с международното, като се предлагало и приемането на конкретни нормативни документи:

- закон за политическото и икономическото равенство на националните и етническите малцинства с останалата част от българския народ, който да забранявал намесата в техния културен и традиционен начин на живот;

- закон за религията, с цел премахване на „неяснотите”, заложени в конституцията, които можели да се окажат вредни за евентуално „религиозно възраждане у нас”;

- нов закон, с който да се регламентира точно какво, от кого и как се определя за държавна тайна, да се премахнат служебните секрети, включително за бюджета на МНО и МВР, и да се осигури възможност за повече хора (например народните представители) за контрол по неговото изпълнение.

Освен това имало и искане Народното събрание „да декларира пред българската общественост и света”, че поема тези ангажименти, независимо от факта, че представител на НРБ е написал Виенската конвенция.

Според Георги Величков подготовката за внасяне на „декларация” в Народното събрание била израз на стремежа на ръководството на „клуба” непрекъснато да прави нещо, за да знаели висшестоящите органи за тяхното съществуване, че „не могат да правят, каквото си искат” и трябвало да се съобразяват с това при вземане на решения.

Все още продължавало обсъждането на „декларацията”, която била дадена и на юристи, за да не се допуснели грешки от гледна точка на законите на страната. Във връзка с това според някои от активистите на „клуба” приемането на този документ от управителния съвет (предварително определено за 4 май), било отложено за 8 май т. г., последния ден преди сесията на Народното събрание. В редактирането на „декларацията” активно участвали Деян Кюранов и Желю Желев, които считали, че в нея не трябва да влиза темата за правата на човека, по която било нужно да се работи по-продължително. Двамата се опасявали, че този акт можело да е прибързан и да се изложели с някои детайли. Положителното обаче било, че щели да натрупат опит за бъдещи действия.

Димитър Луджев от историческия институт на БАН отказал да подпише „декларацията”, като изтъкнал, че това крие опасност от репресии. След разговор с него Георги Величков заявил, че стигнал до убеждението, че и той не трябва да се подписва под този документ.

Продължава провеждането на активни оперативни мерки за разширяване на информацията, придобиване пълния текст на „декларацията” и възпрепятстване на нейното по-нататъшно разпространение.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – памет, № 3 – КД, Размн. в 4 екз., № 4 . Г. Атанасов, № 5 – Й- Йотов, № 6 – Д. Стоянов, № 7 – Ив. Панев, Изп.: Радичков, Нап.: Савова – 667, 05.05.1989 г., По м-ли на Шесто у-ние - ДС.

 

[Информация, която съдържа събрани на едно място предишните информации за инициативата, Георги Танев изпраща и до главния прокурор Васил Мръчков - Виж: АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 130-134 – б. съст.]

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 126-129. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 152

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 324. Екз. № 3

6.05.1981 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Предприети мерки за неутрализиране намеренията на активисти от т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България” да внесат „декларация” в сесията на Народното събрание

 

На 5.05.1989 г. координирано с Главната прокуратура на НРБ органите на МВР осъществиха предварителни процесуално-следствени действия за изземване на „декларацията” и неутрализиране намеренията на активисти от „клуба” да я внесат на предстоящата сесия на Народното събрание.

В съответствие с дадените указания и утвърден план предварителни процесуални действия се осъществиха по отношение на 13 лица: Желю Желев, Деян Кюранов, Георги Величков, Евгения Иванова, Борис Спасов, проф. Иван Марев, Николай Василев, проф. Иван Джаджев, Петко Симеонов, проф. Елка Константинова, Борис Христов, проф. Диньо Гочев Шарланов и Константин Сергей Аджов, учител от София. Доброволно бяха предадени и иззети при извършените претърсвания общо 42 екземпляра от „декларацията”. От дома на Желю Желев са иззети 36 броя и по един от проф. Елка Константинова, проф. Иван Марев, Деян Кюранов, Николай Василев, Евгения Иванова и проф. Диньо Шарланов.

Под няколко от иззетите „декларации” има положени подписи от отделни лица, като характерно е че това са интелектуалци без значима социална позиция и участие в „клуба”. Основните активисти на „клуба” до момента на изземването на документа не са се подписали под него. Практически своевременно извършените процесуално-следствени действия даде възможност да се изземат основната част от екземплярите на „декларацията” в първоначалния етап на нейното разпространяване и обсъждане.

От проведените разпити на лицата се потвърди първоначалната информация, че автори на „декларацията” са Марко Ганчев и близки до него лица. Основен организатор за размножаване, обсъждането и разпространяването на документа е Желю Желев, а практическото размножаване в 50 екземпляра е извършил проф. Иван Марев.

Всички разпитани активисти от „клуба” като Николай Василев, Георги Величков, Евгения Иванова, Борис Спасов, Иван Джаджев, Петко Симеонов се опитаха да се отграничат от подготовката на „декларацията”, като я оцениха като недобре подготвен документ, който не може да излезе от името на „клуба”. В проведените с тях разговори те твърдо отстояваха позициите си и изразиха убеденост в правотата на своите действия. Независимо че извършените процесуално-следствени действия се осъществиха при пълно спазване на закона, Деян Кюранов, Георги Величков, Желю Желев, Иван Марев, Борис Спасов, Евгения Иванова и някои други оцениха действията на органите на МВР и прокуратурата като „беззаконие” и „нов израз на демокрацията в нашата страна”.

Органите на МВР и прокуратурата ще продължат провеждането на настъпателни процесуално-следствени и оперативни мерки за разкриване и изземване на останали екземпляри от документа. В провежданите разпити и беседи с лицата специално внимание се обръща за превантивно въздействие върху тях.

Целесъобразно е тези мерки да бъдат подкрепени с индивидуални партийно-политически и административни мерки от страна на съответните органи и трудови колективи.

 

Приложение: Копие от „декларацията” – 5 стр.

[Декларацията не е приложена към архивната единица – б. съст.]

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – к. д., Размн. в 4 екз., № 4 – Г. Атанасов, № 5 – Д. Стоянов, № 6 – Й. Йотов, № 7 – Ив. Панев, Изп.: М. Радичков, Нап.: Е. Кунева – 671, 06.05.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 135-137. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 153

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 326. Екз. № 3, 9.5.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Мерки по изземване подготвената за внасяне в Народното събрание „декларация” след извършените процесуално-следствени действия

 

В съответствие с дадените указания на 6 и 7 май 1989 продължи провеждането на необходимите следствени и оперативни действия за изземване на „декларацията” и неутрализиране намеренията на активисти на „клуба” да я внесат на предстоящата сесия на Народното събрание. Призовани и разпитани бяха Дучо Тодоров Мундров, Йордан Василев и проф. Димитър Николов Аврамов. Установено беше, че тримата принципно приемат „декларацията” и са се подписали под нея.

При разпита на Дучо Мундров се потвърди предварителната информация, че е взел подписи под „декларацията” от 32 режисьори, членове на секция „Режисура” при Съюза на филмовите дейци”. Мундров отказа да съобщи името на лицето, от което е получил документа и това, на което го е предал след набиране на подписите. Мотивира отказа си със съображението, че „не желае те да бъдат репресирани от органите на МВР”. В предварителен разговор е заявил, че „декларацията” е подписана от „няколко депутати”, един от които поел ангажимент да я прочете пред сесията на Народното събрание. Установени са имената на режисьорите, подписали „декларацията”. Координирано с партийните и административни органи, с тези лица ще бъдат проведени необходимите превантивни мерки.

На 6 май е проведен профилактичен разговор с Железан Райков за неутрализиране на евентуални опити на активисти от „Клуба” да го използват за внасяне на „декларацията” в Народното събрание. Взети са необходимите оперативни мерки за осуетяване на контакти на лица от „клуба” с Райков и недопускането му за участие в сесията на Народното събрание.

Установено е мястото (размножителният център за граждански услуги), където проф. Иван Марев е размножил „декларацията” в 50 екземпляра. Извършват се необходимите проверки, след което ще се проведат съответните мерки.

Предварителната проверка и оценка на доброволно предадените от разпитаните лица и иззетите документи от претърсванията в домовете на Желю Желев, Евгения Иванова, Иван Марев и Деян Кюранов показват, че е иззет архив на активисти от „клуба”, в значителна част от които се съдържат неверни твърдения от естество да предизвикат недоверие към властта и нейните мероприятия (престъпление по чл. 273 от Наказателния кодекс). Сред иззетите материали са различни „декларации”, информации, писма, обръщения на „клуба”, програми и други документи на други „независими структури”, жалби, молби за приемане в „клуба” и списъци на ръководния състав, както и пълен списък на членове на „клуба” с 223 имена.

След извършените предварителни процесуално-следствени действия активистите от „клуба” установиха интензивни контакти помежду си, в които обменяха информация за предварителните мерки. Общата им оценка е, че „това е израз на страх от страна на властите”. Според Евгения Иванова извършеното е било „масова хайка”, предизвикана от „уплахата”, породена от поставения в декларацията национален въпрос”.

Характерно е, че почти всички лица след освобождаването им установиха контакти с Блага Димитрова, която се превърна в център за обсъждане на предприетите мерки. В разговорите с нея и между другите активисти на „клуба” се оформило становището да се даде гласност и се протестира срещу предприетите мерки. Георги Величков, Евгения Иванова и близки до тях лица възнамерявали да напишат оплакване до Съюза на българските писатели, което да връчат на др. Павел Матев. По съвет на Блага Димитрова, Копринка Червенкова подготвяла „писмо-протест” до др. Константин Телалов.

Повишен интерес към извършените следствени действия проявиха западните радиостанции. Първото излъчване по този повод излъчи „Дойче веле” по информация, предадена от Невена Стефанова.

Особена активност в набирането на информация прояви сътрудничката на радио „Свободна Европа” Румяна Узунова, която се опита да се свърже с почти всички лица, спрямо които се осъществиха следствените действия. От Копринка Червенкова тя е информирана за „арести и обиски на 11 активисти от клуба” във връзка с „декларация”, която по обществена инициатива беше предназначена за внасяне в Народното събрание”. Пълният текст на „декларацията” Узунова получила в разговор с Желю Желев. В интервюто си той е изказал надежда, че въпреки всичко документът ще бъде внесен в Народното събрание, което било „много важно за нашата общественост”.

Органите на МВР продължават провеждането на оперативни и превантивни мерки за неутрализиране намеренията за внасяне на „декларацията” на предстоящата сесия на Народното събрание.

Ще бъдат взети допълнителни оперативни и охранителни мерки за оптимална охрана на Народното събрание и района около него в дните на сесията. Ще се извърши предварителна проверка на списъците на поканените на сесията наши и чуждестранни гости. При започване на сесията ще се окаже съдействие на длъжностните лица за недопускане в сградата на гости, известни с нелоялните си позиции. Създадена е организация за подпомагане на квесторите при потребност да се извеждат лица от сградата.

Наред с това, ако прецените за целесъобразно, предлагаме:

Да се проведе разговор с др. Станко Тодоров относно необходимостта от мерки, които трябва да се предприемат от председателстващите заседанията на сесията и другите длъжностни лица при опит да се огласи „декларацията”.

В случай на внасяне на документа да се реализират мерките чрез авторитетни народни представители да се излезе с контрадекларация и се разобличи антисоциалистическата насоченост на „декларацията”.

Спрямо активно ангажираните се с „декларацията” лица да се вземе необходимото политическо и служебно отношение от съответните партийни и административни органи.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 –Т. Живков, № 2 – памет, № 3 – КД, Размн. в 5 екз., № 4 – Г. Атанасов, № 5 – Д. Стоянов, № 6 – Й. Йотов, № 7 – Ив. Панев, № 8 – В. Палин, Изп.: Радичков, Нап.: Савова – 681, 08.05.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 142-146. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 154

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

М И Н И С Т Е Р С Т В О Н А В Ъ Т Р Е Ш Н И Т Е Р А Б О Т И

Рег. № 328. Екз. № 2

9.5. [1989 г.]

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

[3-7 май 1989 г.]

София

 

1. Обща оценка за обстановката в страната

[Вниманието на обществеността в страната било насочено към пленум на ЦК на БКП по проблемите на селското стопанство и доклад на ПБ на ЦК на БКП за аграрната политика на партията, внесен от Тодор Живков. Имало „подчертан интерес” към посещението на партийна делегация от Китай и „новите възможности” за по-нататъшно „задълбочаване” на българо-китайските отношения – б. съст.]

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ

В съответствие с дадените указания продължават оперативните и ограничителните процесуално-следствени действия за неутрализиране намеренията на активисти от т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България” да внесат на сесията на Народното събрание „декларация” с остра антисоциалистическа насоченост.

В среди, близки до членове на „Клуба”, са доловени коментари, че истинската причина за разформироването на Научноизследователския институт по културата било участието на негови сътрудници в това формирование. Преподавателите от Геолого-географския факултет на СУ „Климент Охридски” проф. Шишков, доц. Карастоянов и доц. Хр. Ганев споделили, че ръководният екип у нас ”се бил уплашил” от атмосферата на проведените конгреси на творческите съюзи и дал „заден ход” на демократизацията.

На 4 май т. г. след завръщане от Пловдив, където бил във връзка с делото по регистрация на т. нар. „Независим профсъюз „Подкрепа” и разговор с представител на Главна прокуратура, д-р К. Тренчев провел в дома си в Стара Загора среща с „ръководството” на „Профсъюза”. Заявил, че бил посъветван от прокурора да прекратят дейността си с лицата, възстановили имената си и че му било подсказано, че няма да бъдат притеснявани, ако не разиграват „етническата карта”. На сбирката обсъдили предложение на Пламен Даракчиев за издаване печатен орган на „Профсъюза”.

Същият ден бащата на д-р Тренчев отново изпратил по пощата документи (учредителен протокол, устав и програма) за регистрация на „Профсъюза” в районния съд в Стара Загора.

На 7 май в Хасково органите на МВР пресякоха провеждане на сбирка на 14 активисти на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ”, между които Илия Минев, Константин Тренчев, Николай Колев, Борис Лавчиев и четири лица с възстановени имена. Осуетен бе опитът им да изградят „хасковски клон” на „дружеството”. Иззети са недовършен учредителен протокол и образец на молба за приемане в „дружеството”.

От органите на МВР е прихванато писмо, адресирано до председателя на Комитета за защита правата на човека др. Константин Теллалов от генералния секретар на Международната федерация за защита правата на човека „Хелзинки” Джералд Наглер. В него др. Теллалов се уведомява за изпратени покани до Константин Тренчев и Петър Манолов за участие в организирана от „Фондация на бъдещето” среща в началото на м. юни в Париж и се изразява надежда, че те ще бъдат допуснати до участие в срещата.

Мариана Златева – зам. секретар за София на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ”, декларирала намерението на „дружеството” да образува заедно с т. нар. „Екофорум” и „независимия профсъюз „Подкрепа” корпорация в противовес на организацията, която щяла да бъде създадена под ръководството на НС на Отечествения фронт. Златева заявила, че „дружеството” и другите неформални организации нямали достъп до средствата за масова информация, но имали една силна и добре организирана радиостанция – „Свободна Европа”, слушана от милиони български слушатели. Оценила, че нейните предавания били основен фактор за набиране привърженици на дружеството.

На 4 май Валентин Топузлиев посетил Варна и организирал там учредително събрание на „група” към т. нар. „Независимо дружество” с участието на Георги Кулев от Варна, Мария Апостолова от гр. Горен чифлик и още едно лице, определено за „областен пълномощник”. Взели решение да огласят учредяването чрез средствата за масова информация у нас и зад граница. За седалище на групата определили дома на Кулев.

Получени са данни, че Васил Цветков, студент в Духовната академия прокламирал идеите на „комитета за защита на религиозните права” сред колегите си и се представял за „борец срещу всякакво потисничество и за народна свобода”. На 4 май Цветков и негов приятел посетили Петър Манолов, с когото са обсъждали създаването на „група” в Духовната академия. Предложено било в „групата” да се привличат и учащи се от други висши учебни заведения. Провеждат се мероприятия за неутрализиране замислите на лицата.

Съвместно с комитета по въпросите на БПЦ и религиозните култове се провеждат мероприятия за разобличаване на Евлоги Миланов, адвентист-фанатик, изпратил до Държавния съвет на НРБ и други инстанции у нас и зад граница писмо-изложение с клеветническо съдържание и с искане да му се разреши да напусне България. На събрание на Църковния съвет на Адвентистката църква вярващите са осъдили поведението му и са гласували резолюция, че не е упълномощаван да изготви изложение от името на църквата.

Получени са данни, че през м. април т. г. 68 лица – представители на художествено-творческата интелигенция от столицата, учредили т. нар. „Дружество на оскърбените”. За председател на „дружеството” бил избран Димитър Василев Милев – актьор в Софийския окръжен театър – Ботевград. Членовете на „дружеството” били безработни или „обидени” актьори, отделни режисьори, художници и писатели, които считали,че в България нямали възможност за пълна творческа изява. Те възнамерявали да създадат театър и да организират изложби на т. нар. „оскърбени”. Предвиждали също така на направят филм за такива творци, който да се опитат да излъчат по Българската телевизия.

Предприемат се мерки за проверка и разширяване на информацията за участниците, техните планове и намерения и за недопускане на нелоялна дейност.

Провеждат се активни оперативно-издирвателни мероприятия във връзка с извършено кощунство над 4 национални знамена на СССР, поставени пред Търговската къща – Бургас, на които са изрязани гербовете, както и за разкриване авторите на адресирано до Българската телевизия писмо, подписано от „Гласност ’89”, съдържащо ксерокопие на карикатури с враждебна насоченост.

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО НА ИКОНОМИКАТА [...]

4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС [...]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп.в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – КД, Размн. в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Д. Стоянов, № 5 – Й. Йотов, Изп.: М. Радичков, Нап.: Цинигарова – 684, 08.05.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 147-158 (л. 148-152). Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 155

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І-1360. Екз. ед.

8.05..89 г.

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(3-7 май 1989 година)

София

 

[...] НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА

По данни на ВГУ – ДС дипломат от посолството на САЩ осъществил конфиденциален разговор с активисти на „Независимото дружество”.

По данни на VІ управление – ДС съветник и втори секретар в посолството на САЩ проявили интерес как е протекъл конгресът на Съюза на научните работници, какви въпроси са били обсъждани, до каква степен този съюз се явява политическа сила, може ли да преговаря с правителството и да внася свои предложения за правителствени решения.

По данни на VІ управление – ДС съветник в посолството на ФРГ показал голяма осведоменост за „бурното протичане” на конгресите на творческите съюзи, особено на Съюза на българските писатели. Интересувал се „защо е сменено ръководството” на в. „Литературен фронт” и ще запази ли вестникът „критичната си насоченост”.

В резултат на взети от VІ управление – ДС и териториалните поделения на МВР превантивни мерки не беше допуснато активисти на т. нар. „Комитет за защита религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности”, „Независимото дружество за защита правата на човека в България” и „Независимия профсъюз „Подкрепа” да проведат подготвяното общо събрание на 30 април в местността „Света гора” – Велико Търново. (Има данни, че Петър Манолов съобщил на изменника на родината Петър Бояджиев и на Румяна Узунова от радио „Свободна Европа” за „провалянето” на сборището.) По сведения на ПГУ – ДС турският вестник „Гюнеш” от 3 май, като се позовавал на „представител на българската емиграция във Виена”, разпространил версията, че по време на Великденската религиозна служба във В. Търново станало „сблъскване между властите и богомолците, при което били арестувани много граждани, включително жени и деца, както и председателят на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности – иеромонах Христофор Събев”. По данни на разузнавателния отдел на Гранични войски скопският в. „Нова Македония” публикувал на 3 май съобщение, в което се твърдяло, че „на 30 април след празнуването на Великден във Велико Търново бил арестуван председателят на комитета за поддържане религиозните права”. Въпреки желанието на вярващите да участват в събор в околностите на града, „органите на милицията и армията грубо разпръснали демонстрантите”. Намесата на силите на сигурността и реда в един „традиционен народен празник предизвикала протестите на много граждани”.

Шесто управление – ДС съвместно с Главно следствено управление на МВР осуетиха намеренията на група активисти на т. нар. „Клуб за подкрепа гласността и преустройството в НРБ” да внесат на предстоящата сесия на Народното събрание „Декларация” с настояване за „стриктно спазване” решенията на Виенския форум и за „свободна” дейност на неформалните структури. Тази „инициатива” била израз на стремежа на ръководството на „Клуба” на накара властите „да се съобразят” с тяхното съществуване и да им оставят развързани ръцете за изяви.

В „декларацията” се поставяли искания за промени в законодателството, гарантиращи „равенство на националните и етнически малцинства”, ефективна защита на религиозните свободи, разсекретяване бюджета на МНО и МВР и даване право на народни представители да контролират неговото изпълнение. В ход са оперативно-превантивни мероприятия.

По данни на VІ управление – ДС на Десетата априлска литературна дискусия, организирана от Съюза на българските писатели, Владимир Левчев и Румен Леонидов, поети, членове на СБП, разпространили първия брой на „Независимо списание за литература и публицистика – „Глас”, в обем 60 страници, съдържащ стихотворения и есета на членове на т. нар. „Клуб – 39” (по оценка на компетентни източници с „неизбистрени и близки до анархизма идеи). Владимир Левчев споделил, че целта на списанието била „да публикува литература, която трудно намира място на страниците на официалния печат”. Заявявал, че у нас липсва гласност и „свободата на изява на всеки творец”.

Докато участвали в дискусията, активисти на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в НРБ” приветствали насочеността на списанието, преобладаващата част от присъстващите не одобрили тази проява, изразили негативно отношение към позициите на авторите и техните творби. От трибуната Здравко Петров апелирал да се проведе борба срещу екстремистите, защото те можели да доведат до „страшни усложнения на обстановката сред интелигенцията”. Любомир Левчев заявил в кулоарите, че не одобрява списанието и гражданското поведение на сина си, изразил огорчение, че не е в състояние да му повлияе.

Има данни, че паралелно с „Глас” се разпространява и самиздатско списание „Мост” от Александър Кьосев, което по мнение на Йордан Василев, Желю Желев и техни съмишленици било „с по-остра политическа насоченост”.

В ход са мероприятия за изясняване обстоятелствата около отпечатване на списанията и се взимат ефикасни мерки за недопускане на подобни случаи в бъдеще.

По оценка на ръководството на Софийското градско управление на МВР, във Великденските църковни ритуали взели участие около 18 000 младежи на възраст до 30 години, между които 2100 ученици и 240 деца. Относителният им дял в сравнение с минали години е нараснал.

Трима младежи от Стара Загора, пребиваващи на екскурзия в Унгария, направили опит за бягство в Австрия. Двама от тях били задържани, а третият – Веселин Ценов, успял да премине границата.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС

[Предава се само информацията, свързана с дейността на неформалните структури сред т. нар. „лица с възстановени имена”, създаването на такива сред тях – б. съст.]

Дейността на неформалните групи продължава да е в центъра на вниманието на фанатици и други вражески настроени лица. По данни на Областното управление на МВР в Разград „юридически съветник” на т. нар. „Демократична лига за правата на човека” за Североизточна България бил бивш следовател от Силистра, а отговорник за Разградски район – установен фанатик, който разпространявал молби за членство и „програмни” материали. В тази вражеска структура можело да се приемат и членове на БКП. На 29 и 30 април в Разградско са профилактирани четирима активисти на „лигата”. В Сливенско продължават оперативни и превантивни мероприятия за неутрализиране и разлагане на местни членове на това формирование. Към някои от тях ще бъдат приложени административно-наказателни мерки по ЗНМ.

Получени са нови данни за активна дейност на членове на „независимото дружество” и на „турското крило” в селища на Исперихска, Заветска община и гр. Хлебарово, Разградска област. Трима членове на „дружеството” от с. Пристое, Варненско, демонстративно обявили „гладна стачка” в знак на протест срещу потъпкване на гражданските им свободи.

Под оперативен контрол е поставен Ставри Сукнаров, 51-годишен, от с. Жълт бряг, Твърдишка община, Бургаска област, принудително установен в с. Каменно поле, община Роман, Михайловградска област, отявлен националист, изпратил личния си паспорт в Държавния съвет. Отказал да подпише регулярен протокол за проверка на наложеното му наказание. Държал се предизвикателно с органите на МВР. [...]

НЯКОИ РЕЗУЛТАТИ В БОРБАТА СРЕЩУ КРИМИНАЛНАТА ПРЕСТЪПНОСТ […]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Размн. в 39 екз., Изп.: Ч. Кираджиев, Нап.: Е. Кунева – 670, 06.05.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 960, л 42-54 (л. 43-47, 50-51 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 156

СЕКРЕТНО!

Министерство на вътрешните работи

Централно инф. орг. у-ние

№ І-1394. Екз. № ед.

10.5.1989 г.

 

С Т Е Н О Г Р А М А

От оперативка на ръководството на министерството, проведена на 08.05.1989 г. от 10.30 ч. в заседателната зала

 

[От приложения преди стенограмата протокол от оперативката е видно, че в нея участват Г. Танев, Гр. Шопов, Ст. Стоянов, М. Минков, Ст. Савов, Ив. Димитров, Г. Аначков, Т. Радулов, Ал. Емилов, Вл. Тодоров, Стр. Сотиров, К. Величков, Ант. Мусаков, В. Георгиев, К. Коцалиев, К. Масленков, Н. Черкезов и Н. Малинчев. На оперативката се докладват данни за оперативната обстановка в страната. По този повод в края на оперативката министърът на вътрешните работи дава съответните указания. По време на оперативката ръководителите на управления и звена в системата на МВР и ДС докладват най-различни данни, с които се характеризира оперативната обстановка в страната. Повечето са по други теми. Тук се оповестяват само отнасящите се до създаването и дейността на неформални структури и предприетите мерки от страна на МВР и ДС за тяхното неутрализиране – б. съст.]

ДР. ЕМИЛОВ: […] Получихме данни за формирането на неформална група „Човек, земя и космос” към дружеството на астронавтите в България с председател Георги Иванов, който също е разтревожен от действията на някои хора, които влизат в тази група. Трима от тях работят във ВМЕИ „Ленин”, търсят апартамент, в който да прожектират видеофилми, да правят събрания. Обобщаваме данните, ще информираме Шесто управление – ДС и с тяхна помощ ще разберем по-точно за какво става дума. […]

ДР. МИНИСТЪР: По неформалната група веднага да се насочат подходящи хора. […]

ДР. МУСАКОВ:

Другарю Министър,

Другари,

При нас продължава активната работа по известните ни вече неформални структури в страната. Усилията сега са свързани с предстоящата сесия на Народното събрание. Очакват се някои изненади, особено с внасянето на една „декларация”, а също така и Пловдивският панаир да не бъде използван от тях, в това число и от лица с възстановени имена. Вчера в Хасково е предотвратено събирането на лица от „дружеството” и от „Профсъюз „Подкрепа”. Събрани са 13 лица, колегите от Хасково са взели необходимите мерки.

На 4 май в Стара Загора при Тренчев с участието на още някои лица е обсъждано издаването на печатен орган на „Профсъюз „Подкрепа”.

Допълнителни мерки вземаме за подобряване на обстановката и работата в духовната академия, където имаме сигнали за опити за формиране на подразделения на комитета на Събев.

Сред лицата с възстановени имена обстановката най-общо е относително спокойна. Основната тема на коментари и на разговори, на обсъждания е предстоящата сесия на народното събрание или документите, които ще бъдат приети. Счита се, че особено (чрез) Закона за задграничните паспорти ще бъде решен и въпросът за изселване в Турция. Заедно с териториалните поделения и под ръководството на др. Шопов ускоряваме работата по пускането на някои изявени националисти, враждебно настроени лица от средите на лицата с възстановени имена в западноевропейските страни, в това число и в Турция. […]

Пропаганда и агитация, др. Георгиев, със съдействието на Шесто управление и други да се подготви едно предаване по телевизията за тези турски граждани, които напоследък усилено бягат от България. Вторият елемент – спекулациите с някои близки на наши граждани в Турция, без да се допитат до тях, да подават от тяхно име молби за изселване. Т. е. да проличи нежеланието. Това да стане до две-три седмици. След приемането на закона да има такъв елемент.

ДР. ИВАН ДИМИТРОВ:

Другарю Министър,

Вие в петък поставихте една задача, която аз си я разшифровах и предприех мерки. И сега не се казва. Аз нямам информация какво става.

ДР. В. ГЕОРГИЕВ: Ще я получите информацията. Изготвена е и ще я получите.

ДР. МУСАКОВ: На 28 април в управлението се получи информация, че активисти на „Клуба” подготвят и възнамеряват да внесат на предстоящата сесия на Народното събрание един документ, който те наричат „Декларация за защита на Конституцията”. В процеса на работата данните се потвърдиха, установи се, че още в последните дни на м. април и началото на май е започнало дори и събирането на подписи от членове и нечленове на „клуба”, а документа възнамеряват да внесат от името на частни лица, особено интелектуалци. За тази цел организират събиране на подписи, като възнамеряваха да съберат минимум 200-300 подписа. Няколко дни обаче, от 28 април до първите дни на май, не харесаха първия вариант на документа и на базата на бележки, които бяха дали отделните активисти на „клуба”, като основно преработката се извършваше от Желю Желев и Деян Кюранов. Последен редактор на материала е Желю Желев.

Към края на миналата седмица документът е бил вече готов, размножен от проф. Иван Марев в 50 екз. и в четвъртък следобед беше раздаден на една група от няколко лица за събиране на подписи. Реално събирането на подписи започна в четвъртък вечерта.

Беше поръчано да се проведат разговори с комунистите, с активните борци, които са ангажирани и това извърши градският комитет на партията в София.

На нас ни беше разпоредено да се проведат разпити на някои от основните организатори на тази акция, на тази операция. Бяха набелязани лицата и заедно с ГСУ организирахме тяхното задържане, разпити, личен обиск на основната част от лицата и обиск в домовете на 4 лица. Намериха се 44-45 декларации с допълнително иззетите. Установи се, че досега са събрани около 60-70 подписи, като основната част от подписите са събрани от Дучо Мундров, кинорежисьор, член на партията, активен борец. 32 подписа е събрал по време на събрание на секция „Режисьори”, от които 10 са членове на БКП. Останалите подписи са събрани от различни лица. Известно е кои са тези лица, немалка част от тях са членове на партията.

Общо взето операцията, по преценка на ГСУ и наша преценка, протече добре. Но този случай веднага беше разшумен между активистите на „клуба”, коментира се неблагоприятно, като наша хайка. Успоредно с това още в петък вечер радио „Дойче веле” знаеше за операцията от една от активистките на „клуба”. Още няколко лица съобщиха това на различни западни радиостанции. Особено активна в тази насока е Румяна Узунова. Желю Желев е съобщил пълния текст на „декларацията” на р. „Свободна Европа”. Значителна част от другарите знаят нейното съдържание. То е доста негативно. Исканията са за пълно привеждане на нашето законодателство в съответствие с всички международни норми и в тази връзка се изброяват няколко пункта, от които най-острият е за политическо, икономическо и юридическо приравняване на малцинствените групи в страната с останалата част на българското население.

За това да се даде право на етническа обособеност, да не се пречи на техните нрави, обичаи, език, култура. Има и редица други неща – за разсекретяване на тайните, в това число тайните и бюджетът на МНО и МВР.

Вземат се допълнителни мерки. Общо взето екстремистки настроената част на „клуба” се е ангажирала с този акт. От оценката, която се прави, считаме, че не всички броеве на „декларацията” са иззети и практически не е възможно това. Съобщаването на западните средства за масова информация, макар че ни поставя в неблагоприятно положение, не означава, че те няма да предоставят в Народното събрание „декларацията”, затова се налага да се предприемат допълнителни мерки. Предполагаме, че много по-голям интерес ще проявяват западните дипломати, чуждите журналисти в София, включително и на сесията на Народното събрание. Мерки са набелязани, утвърдени са от ръководството на министерството. А някои други мерки по партийна и държавна линия, доколкото зная, и от Централния комитет.

Завърших.

ДР. КОЦАЛИЕВ: Аз съм съгласен с това, което каза др. Мусаков.

Др. Министър, аз разполагам с копие от изказванията, подготвени за публикуване на Христо Ганев, Христо Радевски, Блага Димитрова и Стефан Проданов [Продев – б. съст.] по решенията на Управителния съвет. Ако това излезе правилно и излезе на страниците на в. „Литературен фронт”, както е предвидено, това е манифест срещу строя. Те са извадили от изказванията си всичко онова, което концентрира и изразява пълното им не само несъгласие, но враждебност. Ако това излезе на страниците на пресата, те ще се превърнат в духовни водачи на всички недоволни отвсякъде.

Трябва да се направи всичко възможно и да се намери решение на въпроса.

В голямата част от изказванията все пак има известно разводняване. Но сега всичко това е събрано на едно място, то се превръща в манифест срещу строя.

Аз мисля, че ръководството на Съюза на българските писатели, където има и член на ЦК, трябва да си изпълни задълженията.

 

ИЗГОТВИЛ СТЕНОГРАМАТА: (п) М. Савова

 

Отп. в 1 екз., Изп.: Савова, Нап.: Савова, Маш. № 683, 09.05.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 926, л. 1-15. Оригинал. Машинопис.

 

№ 157

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 329. Екз. № 3

10.5.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Действия на активисти на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България” във връзка с взетите мерки по повод „декларацията”

 

На 9.05.1989 г. в органите на МВР се получиха данни, че Георги Величков, Борис Спасов и Евгения Иванова подготвят „писмо-обяснение” до Народното събрание, в което описват извършените спрямо тях „репресии” във връзка с „декларацията”. Посочват, че в нея имало „може би наивни искания и недостатъчно обосновани твърдения”, но тя била „израз на духа на част от обществото за подпомагане процесите на преустройството у нас”. Очаквали исканията в „декларацията” да бъдат огласени и приети във вид на декларация от Народното събрание. Писмото трябвало да се подпише от всички, към които са предприети мерки (според авторите те са 17) и на 10.05.1989 г. да се депозира до Председателя на Народното събрание, някои държавни органи, в. „Работническо дело” и други ежедневници. Подписи щяло да има само до председателя на Народното събрание, а оригиналите им щели да се съхраняват в архива на „клуба”. Със събирането на подписи се ангажирал Борис Спасов, който вече се свързал с Иван Джаджев, Блага Димитрова, Йордан Василев и Дучо Мундров. Към дейността на тримата автори на писмото се присъединил и Желю Желев.

Самостоятелно писмо до Станко Тодоров е подготвил и Николай Василев. То започвало с въпроса: „Имат ли нашите граждани законно право да се обръщат с писма до своето Народно събрание”, което по негова оценка те направили с „декларацията”. Твърдял, че в този документ всичко било открито и в съответствие с Конституцията, но въпреки това техните действия са използвани за провеждане на „масирана акция” спрямо ангажиралите се с документа лица. „Декларацията”била за основните принципи на гласността и преустройството в България, но изкуствено и целенасочено й се придавал от властите нелегален характер, с което се лишавали авторите на документа от „едно законно конституционно право”. Оценява се, че действията спрямо тях били предприети от „загадъчно министерство” и обясненията им били залагани в „загадъчни следствени дела”.

Значително място в писмото Василев отделял на личното си участие в „клуба”. Изразява категоричното си становище, че дейността му е лоялна и с нея той подкрепя преустройството в нашата страна, за което счита, че неоснователно е преследван и репресиран.

Писмото си той завършва с риторичния въпрос: „Каква е съдбата на държавната власт, която контактува със своята интелигенция посредством апарата за насилие?” Историята многократно е отговаряла на този въпрос, щяла да отговори за пореден път тук в България.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 5 екз., № 4 - Г. Атанасов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – Д. Стоянов, № 7 – Ив. Панев, № 8 – В. Палин, Изп.: Радичков, Нап.: Савова – 690, 110.05.1989 г.

 

[Следват няколко документа, от които личи, че по разпореждане на Георги Танев до Димитър Стоянов и Йордан Йотов е изпратен списък на членовете на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България (л. 162, 163); Отделно и специално до Тодор Живков са изпратени и се съхраняват биографични справки за Никола Григоров Попов, Иван Петров Гърбучев, Атанас Василев Натев, Красимир Григоров Манчев, Любомир Димов Тенев, Мито Исусов (л. 164-176).

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 159-161. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 158

СТРОГО СЕКРЕТНО!

 

С П Р А В К А

ОТНОСНО: Проф. чл. кор. Мито Цеков Исусов

 

Проф. чл. кор. Мито Цеков Исусов, роден на 27.03.1928 г. в с. д-р Йосифово, Михайловградска област, член на БКП, директор на Единния център по история на БАН. През 1984 г. е избран за член-кореспондент на БАН. Удостоен е със званието „Лауреат на Димитровска награда”.

Мито Исусов произхожда от средно селско семейство. Баща му преди 9.ІХ.1944 г. е бил горски стражар – привърженик на фашистката власт.

Преди 9.09.1944 г. М. Исусов е членувал в „Орле” и „Бранник”, но не е участвал активно в дейността им. Непосредствено след 9.ІХ.1944 г. става член на РМС, а от 1946 г. – на БКП. През последните години сред близкото си обкръжение, както и по време на научни мероприятия Исусов е застъпвал становища, неиздържани в идейно-политическо отношение.

В доклада си „България в епохата на социализма”, изнесен през март 1982 г. на курс за следдипломна квалификация на учители по история в София, Исусов посочил, че „историята в съвременна България е политизирана и в някои отношения не отговаряла на историческата истина”.

В същата година в изказване при създаването на дружеството на младия историк Исусов заявил, че в България се инкриминират книги и се фалшифицират документи по нареждане от „най-високо място”. На конференцията на младите историци, през 1983 г. Исусов изразил становището, че култът към личността може да възникне само в тоталитарните общества, а липсата на опозиционни партии и на възможности за свободна практика са условия за неговото възникване и укрепване.

В доклада си „Историческият опит и революционно мислене”, изнесен на семинар пред млади научни работници от Института по история през април 1985 г., Исусов посочил, че ленинизмът не може да бъде считан за неизменно ръководство, тъй като той е бил създаден в началото на века, при други условия и не можел да даде отговор на проблемите, поставени пред съвременното социалистическо общество и че той „непременно ще отмре”.

Пред членове на секцията „България през епохата на социализма” през 1987 г. Исусов заявил, че социализмът няма никакво историческо оправдание, за да съществува като такъв. Самоуправлението и предаването собствеността на работниците е средството на Партията, която е претърпяла пълен банкрут, за да прехвърли отговорността за това върху масите и, че по върховете царува „абсолютно объркване” и по същество няма никакви здрави и сериозни идеи.

Пред младите научни сътрудници от секцията, която Исусов ръководи е заявил, че социализмът бил изпаднал в дълбока криза и че хората от върховете вземали решения, които се обявявали за гениални, но скоро след това се вземали нови коренно противоположни решения.

В разговор с проф. Кнабе от ГДР през декември 1987 г. Исусов тенденциозно коментира факти във връзка със селското стопанство у нас. Според него „индустрията ни е в крайно тежко състояние” и партията била напълно парализирана.

През март 1988 г. по време на обсъждане в редакцията на сп. „Български исторически преглед” Исусов заявил, че комунистите не са решили два големи проблема – националния и аграрния поради факта, че са нарушили естествения ход на развитието на обществото. В Института по история при БАН Исусов остро критикувал ЦК на БКП за мерките, взети към инициаторите на т. нар. „Обществен комитет за екологична защита на гр. Русе”.

Във встъпителното си слово при откриването на VІІІ национална школа на младите историци през април 1988 г. Исусов заявил, че априлският модел на социализма преодолял култа към личността, но не премахнал условията за рецидиви към него.

През декември 1988 г. в разговор с професор от КНР Исусов дал положителна оценка на събитията в Чехословакия през 1968 година и ролята на Ал. Дубчек в тях. Изразил недоверие към извършващото се преустройство у нас.

Обществено-политическата и научна позиция на Исусов оказват негативно идейно-политическо влияние върху част от сътрудниците на Института в Единния център по история при БАН.

 

[Без подпис и дата. По всяка вероятност от април 1989 г., когато са правени и други справки, които са датирани, и тази е сред тях – б. съст.]

 

Отп. в 3 екз., № 1 – др. Т. Живков, № 2 – памет, № 3 – к. д., Размн. в 2 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 173-176. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 159

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № - 1414. Екз. ед.

15.5.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(8-14 май година)

София

 

[...] НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА

 

По данни на VІ управление – ДС пребивавалият в началото на май у нас Джолиън Нейгъли, кореспондент на радио „Гласът на Америка”, проявил интерес предстоят ли промени в позициите на ръководството на Съюза на българските писатели, какви са причините за отлагането конгреса на културата, защо не са публикувани пълните изказвания на делегатите на конгреса на писателите, какво е отношението на Съюза на българските писатели към творците, членуващи в „Клуба” и докъде е стигнал „конфликтът на Петър Манолов с властите”.

По време на пребиваването в Париж наш гражданин бил обработван от Анет Лаборе, френска гражданка, да стане член на „Европейска организация на свободните интелектуалци”. Същата била финансирана от САЩ и имала за цел установяването на контакти с „нестандартно” мислещи интелектуалци от социалистическите страни, които не са свързани с антиправителствени структури. Според Лаборе организацията осъществявала само лични контакти, тъй като телефонните и пощенските връзки били „контролирани от властите”.

Сред преподаватели от Софийския университет се споделяли оценки, че конгресите на творческите съюзи били проведени „прибързано”, което позволило на „опозиционно настроените” интелектуалци да се опитат да наложат „свой тон” в работата им. Отлагането на конгреса на културата и просветата се приемало като стремеж на партийното ръководство „да ги подготви по-добре”.

В писателските среди се приемало с неодобрение устройването на административни длъжности на бивши ръководители на Съюза. Веселин Стоянов, съкратен от длъжността зам.-гл. редактор на сп. „Проблеми на културата” заявил, че ако не бъде възстановен, ще се обърне за съдействие към „предстоящата конференция за правата на човека в Париж”.

На организираната в Юридическия факултет на Софийския университет дискусия между преподаватели, студенти и сътрудници от Правния институт при БАН по въпросите на законодателството, Валентин Георгиев, проучвател в Института, заявил, че у нас нямало свобода на словото. Доказателство за това била практиката „иначемислещите” да бъдат „въдворявани в Бобов дол”.

Получени са допълнителни данни за разпространеното „независимо списание за литература и публицистика „Глас” с издател Владимир Левчев. Според Светозар Игов, литературен критик (известен с нелоялно поведение в миналото), инициатори за създаване на списанието били Любен Леонидов и още няколко членове а литературния „Клуб – 39”, които манипулирали Владимир Левчев и го използвали като „по-уязвим” поради общественото положение на баща му.

По пощенския канал са прихванати 6 анонимни писма, адресирани до редакциите на столични ежедневници, НС на ОФ и ЦК на БПФК, съдържащи хули и клевети срещу отговорни партийни и държавни ръководители. Същият автор през февруари т. г. разпространи анонимки в подкрепа на „Клуба” и „Независимото дружество”. Работи се за издирване на автора.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС

По оценка на ръководството на VІ управление – ДС оперативната обстановка сред гражданите, възстановили българските си имена, остава сложна. Не са констатирани остри враждебни прояви и груби нарушения на обществения ред.

Устойчиви са проявите на демонстриране турска етническа принадлежност в езика, бита, ритуалите.

Масово се коментират измененията и допълненията в законите за задграничните паспорти и българското гражданство. Преобладава мнението, че тези промени ще увеличат възможностите за посещения в Турция, но няма да решат „изселническия въпрос”.

Нараства популярността на т. нар. „Демократична лига за правата на човека”. Проверяват се сигнали, че в нея членували 1000 граждани с възстановени имена, че организацията се ръководела от „висш координационен съвет” и имала структури в цяла Североизточна България (без Русе), в Ловешко, Габровско и в Южна България (без Кърджали и Хасково). По непроверени данни клон на „лигата” бил изграден и в Севлиево. Организацията била изградила връзки с Турция, западни страни и дипломат в София. Програмата й била основно преработена, изработен бил и устав. Подготвял се учредителен „конгрес” в с. Ябланово, Котелска община. Органите на МВР продължават да провеждат активни мероприятия по „лигата”. Двама от основателите й са изведени от страната, други активисти са профилактирани.

В резултат на извършената работа за компрометиране и разлагане на „турското крило” към т. нар. „Независимо дружество за правата на човека” се наблюдава намаляване популярността на Петър Манолов и „пълномощниците” му в Разградска и Варненска област. Активни членове на „дружеството” от Шумен обсъждали възможността да се откажат от членството си в него и да преминат към „демократичната лига”. На 6 май в Джебел двама членове на „дружеството” се срещнали и разговаряли с американските журналисти Джолиън Нейгъли и Паола Батурини, на които предали клеветническа информация за „моралния тормоз, на който било подложено турското малцинство” в България.

И двете вражески структури се ориентират към организиране на „гладни стачки като основна форма на протест” срещу възродителния процес. Характерен нов момент е провеждането им на „щафетен” принцип с оглед създаване и поддържане на непрекъснато напрежение и въвличане на по-широк кръг участници. Продължава „гладната стачка” на четирима националисти в Дуловския район. В знак на солидарност с тях и искания за „връщане на старите имена, даване културна автономия и разрешаване свободно изселване в Турция” с подобни прояви са се ангажирали и 25 фанатици от района на Шумен, Тервел, Каолиново. От 10 май са започнали „гладна стачка” още десет лица от с. Полковник Таслаково, Силистренско. Формира се нагласа за масово включване жителите на селото. (В ход са профилактични и други мероприятия за разколебаване на „стачкуващите” и недопускане ангажирането на широк кръг в такива прояви.)

По данни на общинско управление на МВР в Кърджали фанатик, осъждан за съпротива срещу възродителния процес, създал „Дружество за подкрепа на Виена-89”. Свързал се по телефона с радиостанция „Свободна Европа” и съобщил, че „дружеството има програма и устав” и е установило връзка с „Независимото дружество за защита правата на човека”. Продиктувал писмо до Митеран с клеветническо съдържание и молба за „политическа подкрепа на турското малцинство в България”.

На 2 май в с. Синделци, Кърджалийско, се провела сбирка на 54 фанатици от района на Крумовград и Момчилград – всички репресирани във връзка с възродителния процес. Взели решение да се ориентират към „скрити форми на борба”. (В ход са мерки за пресичане на подривната им дейност.)

[За публикации в турския печат и мнения на дипломати - б. съст.]

 

Началник на ЦИОУ - МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Изп. Ч. Кираджиев, Нап.: Т. Станкова – 705, 14.05.1989 г., Размн. в 39 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 960, л 55-71 (л. 57-59, 65-69 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 160

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 347. Екз. № 2, 16.V.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(8 – 14 май 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

С подчертан интерес и положителен отклик сред различни слоеве от населението беше проследена десетата сесия на Деветото Народно събрание. Преобладават оценките, че ходът на сесията и приетите закони са „значителна крачка към разширяване на демократизма и гласността”. В такъв дух са и повечето от доловените коментари на чужди дипломати и журналисти. Наред с това не липсват и спекулации, че българското ръководство „с умел тактически ход се е постарало да обезоръжи своите потенциални противници на предстоящия Парижки форум по правата на човека”.

[За “благоприятната светлина” в която протичал международният панаир в Пловдив – б. съст.]

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ

Продължава провеждането на активни мероприятия за неутрализиране дейността на активисти на т. нар. „независими” структури.

Сред активистите на т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България” и в близки до тях среди се коментира акцията за внасяне на декларация на сесията на Народното събрание и приетите от органите на властта мерки спрямо отделни членове на „клуба”. Марко Ганчев оценявал проведените с него профилактични разговори като безсмислени. Смятал, че акцията с декларацията имала голям успех. Евгения Иванова била на мнение, че ако в „клуба” били разрешени дискусии, за тях щели да научат не повече от 100 души, а сега научила „цяла България и половин Европа”, че „ако досега е имало някакво разединение сред тази интелигенция, сега тя се била сплотила”.

Доцент Драгомир Драганов и проф. Милен Семков – преподаватели в СУ „Климент Охридски”, считали, че „декларацията” получила значителен резонанс сред широки кръгове от интелигенцията и че с предприетата акция по същество било проведено разискване по същността на програмата за промени и по начина на тяхното извършване.

Проф. Кирил Василев, доц. Зина Маркова, Димитър Луджев и Вера Смилкова – всички членове на т. нар. „клуб”, не одобрявали действията на Желю Желев, който съобщил по радио „Свободна Европа” съдържанието на декларацията. Смятали, че с подобен подход не можело да се решават проблемите на преустройството у нас.

Н. Василев и П. Симеонов коментирали, че „клубът” искал да развива само теоретична дейност, а политическата окраска на техните намерения била „сложена” от други. Василев щял отново да иска от председателя на ИК на СНС да им бъде предоставено помещение за провеждане на събрания. При отрицателен отговор щели да решат да се съберат на открито.

Георги Величков смятал, че е необходимо да се подготви конкретен план за бъдещата дейност на „клуба”, който трябвало да предвижда и създаването на нови секции към него. Веселина Цанова възнамерявала на съдействието на Евгения Иванова и Желчо Мандаджиев за създаване секция на „клуба” във Варна.

На 9 май в София, на заседанието на Върховния съд по делото за регистрация на т. нар. „Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности” присъствали и около 25 души членове на „комитета” и на т. нар. „Независим профсъюз „Подкрепа” и „Независимото дружество за защита правата на човека в НРБ”. Между тях били и техните „ръководители” Хр. Събев, К. Тренчев и П. Манолов.

Още в самото начало Хр. Събев, мотивирайки се, че подготвят някакви документи за регистрация на „сдружение”, които щели да представят в районния съд във В. Търново, оттеглил жалбата си по повод отказа на същия съд да регистрира „Комитета”. Този ход бил неочакван за председателя на съдебните заседатели. Съдът се оттеглил на съвещание и след един час обявил, че отговорът ще бъде изпратен в районния съд във В. Търново.

По време на заседанието П. Манолов и К. Тренчев напуснали съдебната палата и отишли във френското посолство.

След заседанието групата демонстративно преминала покрай посолството на САЩ и Св. Синод и се отправила също към френското посолство, където Събев влязъл и подал молба за виза. След излизането му от сградата на посолството заедно с П. Манолов и К. Тренчев участниците в групата се разотишли.

Същия ден в 19.00 часа пред кино „Дружба” в столицата Хр. Събев, придружен от около десетина лица, се срещнал с Ш. Байдмън, след което провел с нея половинчасов самостоятелен разговор, разхождайки се по бул.”П. Евтимий”. С Байдмън имали предварителна уговорки да й бъдат дадени материалите на „комитета”, преведени на английски език, за да бъдат предадени на холандската представителка на международна младежка организация.

Получени са данни, че Янко Янков – излежаващ присъда в Софийския затвор, споделял пред свои съидейници вижданията си „за създаване у нас на социализмократическа партия от нов тип”, която трябвало да се изгради на базата на „неговата организация” (имал предвид т. нар. Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ). Разчитал на подкрепа от младата интелигенция, работниците и „технократите”. Янков обмислял и въпроса за създаването на „ударни групи” от лица, настроени крайно отрицателно към „властта и милицията”, в т. ч. и осъждани за различни престъпления. Очаквал скоро да бъде освободен и се готвел за „голямата предстояща работа за победата на политическия плурализъм и за разчистване на сметките си”.

В органите на МВР са получени данни, че в писателските среди в София оживено се коментирало и се посрещало с неодобрение устройването на административни длъжности на бивши ръководители на Съюза на българските писатели. В тази връзка голяма група творци (около четиридесет души) били подписали протестно писмо до контролната комисия на съюза.

Провеждат се активни оперативни мероприятия за изясняване обстоятелствата около подготвянето и разпространяването на „Независимо списание за литература и публицистика „Глас”. Литературният критик Светозар Игов споделил, че инициатори за неговото издаване били група членове на литературния „Клуб’39”, които били манипулирали считания за издател поет Владимир Левчев – член на СБП и очаквали „удобен момент”, за да излязат „напред”.

В среди на вярващи православни са доловени негативни коментари във връзка с публикувания в началото на т. г. във в. „Народна младеж” материал за евангелистката петдесятна църква в Бургас. Счита се, че „по същество това било пропаганда на идеите на протестантската религия”. Споделя се, че отпечатването на материалите било станало без съгласуване с комитета по въпросите на БПЦ и религиозните култове.

Провеждат се оперативно-издирвателни мероприятия във връзка с изпратени до редакции на столични ежедневници, НС на ОФ и ЦК на БПФК шест писма, съдържащи хули и клевети срещу отговорни партийни и държавни ръководители.

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

4. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС [...]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 2 екз., №1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размножена в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Й. Йотов, № 5 – М. Балев, № 6 – Д. Стоянов, Изп.: Д. Пенков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 714/15.05.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 940 л. 1-12 (2- 6 за извадката). Копие. Втори екземпляр.

 

№ 161

Разговор на Р. Узунова с Гюлтен Османова за разрастването на глад­ните стачки, че най-много сред гладуващите са жени на политзатворници, които протес­тират и за това, че мъжете им са в затвора и искат да бъдат ос­вободени, защото са невинни

11.V.1989 г.

Р. Узунова: А гладната стачка на българските граждани от турски произход - в какви размери е засега?

Г. Османова: В какви размери? В голям размер е. Въобще, много сме. С голямо желание я приемат нашите. Ето днеска може би ще се съобщят имената на жените. Има много жени сега.

Р.Узунова: Тия жени срещу какво протестират, че мъжете им са в зат­вора, или…?

Г. Османова: Ние протестираме да се възвърнат нашите турски имена, всич­ките ни права, да се освободят политическите затворници, невинни дето са затво­рени. [Подч. от съст.]^[1]

Р. Узунова: И имате ли представа колко души правят гладна стачка в мо­мента? Ало?

Г. Османова: Може би …двеста, може би, станахме - около двеста, над двеста, там сме.

Р.Узунова: Двеста души правят гладна стачка със същите искания?

Г. Османова: Нашата гладна стачка е щафетна. Продължаваме по щафет­ния на­чин. Едни прекъсват, други продължават. Желаещите са много.

Р.Узунова: Да, благодаря ви много, Гюлтен Османова. Вие сте съгласна да излъ­чим интервюто, така ли?

Г. Османова: Съгласна съм.

(11.05.1989 г., ролка № 382)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

 

№ 162

ЛИЧНО СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 375. Екз. № 2

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(15-21 май 1989 г.)

София

 

1. ОБЩАТА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

[Най-много коментари предизвикала десетата сесия на Народното събрание. Сред „широките слоеве на населението” с „особено задоволство” бил посрещнат Законът за задграничните паспорти и се коментирало, че е „в духа на преустройството”. За посещение на М. Горбачов в Китай и „пълното нормализиране отношенията между двете най-големи социалистически страни” – б. съст.]

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ

В ръководството на МВР се извършва задълбочена оценка на състоянието на работата за неутрализиране дейността на активистите и членовете на т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в НРБ” и останалите „независими” структури.

Набелязват се мерки за ориентиране на работата към изпреварващо набиране на информация и своевременното й предоставяне на партийните и държавните органи за комплексно превантивно въздействие.

Специално внимание се отделя на подобряване дейността по неутрализиране на подривните служби на противника и вражеската емиграция да провокират остри нелоялни действия от страна на членове на „независимите” структури.

Активисти от т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България” и техни съмишленици продължават действията си във връзка с изпратената до сесията на Народното събрание „декларация”. В депозирано на 12 т. м. писмо, подписано от 17 членове на „клуба”, се отправят протести срещу взетите мерки за пресичане разпространяването на „декларацията” и искания за нейното огласяване чрез средствата за масова информация.

Евгения Иванова и Георги Величков депозирали писмо с аналогично съдържание до Главния прокурор на НРБ, Комисията за защита на обществените интереси и правата на гражданите към Народното събрание и Обществения комитет за защита правата на човека.

Ж. Желев и Ив. Трифонов оценявали, че противодействието срещу „декларацията” било дело на хора, които умишлено създавали напрежение. Според Желев „хвърлянето” на Държавна сигурност срещу неформалните движения било груба грешка на властта. Той считал, че единственият начин да се научи държавният апарат да зачита мнението на низовите организации, бил хората да започнат да хвърлят партийните билети така, както станало в Полша и Унгария.

Й. Йорданов, ст. н. с. в литературния институт към БАН, член на СБП, продължавал да събира подписи под екземпляр на „декларацията”. Доцент Й. Шопов от Историческия факултет на СУ „Климент Охридски” споделял, че във факултета е подготвено „възвание” до Народното събрание в подкрепа на „Декларацията”. Твърдял, че било подписано от около 150 души. Проф. Милен Семков възнамерявал да го внесе на факултетния съвет в края на май.

Получени са данни, че Христо Радевски отправял остри критики срещу възродителния процес. Бил на мнение, че на всички малцинства е необходимо да се разреши да общуват на своя език, да имат училища и да издават вестници. Според Ж. Желев възстановяването на имената било „политическа грешка и безумие”. Считал, че от ХІV век в Европа „тези неща не ставали така”.

П. Манолов и К. Тренчев обмисляли „перспективите” за разширяване на дейността на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ” и „независимия профсъюз „Подкрепа”. Манолов считал, че с оглед перспективите в „дружеството” следвало да се кандидатират за депутати в общинските и областните съвети и Народното събрание”. Считал за целесъобразно да се систематизират и опишат всички „неформални движения и групи в страната”.

По въпроса за привличане на ислямизирани българи Манолов смятал, че трябва „да се действа деликатно”, а Тренчев оценявал, че „чрез тях може да се стигне до криза на националистическа основа”.

При провеждане на оперативно-следствени действия в дома на Тренчев била намерена декларация от името на независим стачен комитет, в която се подкрепят обявените гладни стачки на лица с възстановени имена и отправените от тях искания за връщане на турско-арабските имена и признаването им за малцинство. Тренчев признал, че декларацията е подготвена от него в съучастие с Н. Колев.

На 20 май т. г. в дома на М. Златева се провела сбирка на т. нар. софийска група на „Независимото дружество за защита правата на човека в НРБ”. Присъствали десетина души, в т. ч. и лица от Плевен, Сандански и едно лице с възстановено име. Обсъждали писмо до Парижкия форум по правата на човека и декларация в подкрепа на обявилите гладни стачки лица с възстановени имена и на техните искания. Изказали недоволство от председателството на Илия Минев и мнение за преместване на центъра на „дружеството” в София. Щели да продължат обсъждането на тези въпроси и на следващото си събиране в близките дни.

Проф. Елит Николов, бивш зам.-директор на Института по култура, Милко Петров, зам.-главен редактор на в. „АБВ” и Емил Елмазов, редактор на Военно издателство, желаели да се изгради обща платформа на центристки настроени, либерални критици на съществуващите бюрократични порядки, които да имат „свой глас в преустройството”. Имали намерение да се занимават с изследване на съществуващия интелектуален фолклор като отражение на социалните явления в обществото. Според Елмазов най-важното било да се потърси контакт с непосредствените нужди и реакции на народа, да се изразява умело неговата гледна точка. Николов считал, че персоналните промени нямало да доведат до значими изменения, ако партията не поемела историческа отговорност да се разграничи от досегашната практика да се намесва в икономика и култура, ако не признаела „неспособността си да управлява и насочва страната във времето на преориентация и преосмисляне на ценностите”.

Провеждат се активни оперативно-издирвателски мероприятия във връзка с разпространени в гр. Банкя, в два квартала на столицата, в района на жп гара София, в Ямбол и Перник повече от 100 листовки, призоваващи за борба за сваляне на партийното и държавно ръководство, за „радикални реформи” в политическата и икономическата сфера.

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

Министър: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 - Памет, № 3 – КД, Размн. в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – М. Балев, № 5 – Д. Стоянов, № 6 – Й. Йотов, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Савова – 747, 23.V.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 205-215 (л. 206-210 за извадката). Копие. Втори екземпляр.

 

№ 163

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І -1490. Екз. ед.

215.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(15-21 май 1989 г.)

София

 

[...] НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА

По данни на ВГУ и VІ управление – ДС продължават контактите с чужди дипломати, журналисти, сътрудници на подривно-пропагандни централи с нелоялно изявяващи се интелектуалци.

На 19 май американска дипломатка и неин колега от холандското посолство, проявяващи активен интерес към „независимите” структури, предприели пътуване до Михайловградска област и според получените сведения (в процес на уточняване) са посетили някои членове на „дружеството” от средите на лицата с възстановени имена.

Четирима представители на нелоялни структури, между които иеромонах Христофор Събев, посетили посолството на ФРГ. Споделили след това, че поискали да бъде подкрепена дейността им и да бъдат свързани със сродни организации в Западна Европа. Дадени им били адресите на отраслови профсъюзи и им било препоръчано да се обърнат към „Международна амнистия”.

Кореспондентът на радио „Гласът на Америка” Джолиън Нейгъли” събирал подробна информация за дейността на „независимите структури”. Дипломат от посолството на САЩ му бил съобщил, че досега главно интелектуалците у нас се противопоставяли на ръководните инстанции. Съществували няколко групи, формирани през последната година, чиято дейност не била голяма. Напоследък властите предприемали против тях „по-рафинирани репресивни мерки”.

Константин Тренчев от „профсъюза” и Петър Манолов от „независимото дружество” отправили искане към посолството на Франция за входни визи. Притежавали задгранични паспорти и желаели да присъстват на предстоящия европейски форум по правата на човека в Париж. Там възнамерявали да разкажат за „положението в България” и да заявят, че били принудени да напуснат родината си, защото в противен случай щели да бъдат унищожени физически.

Наш гражданин (установен) посетил посолството на необвързана страна със социалистическа ориентация и съобщил, че е член на „неформална група”, в която участвали представители на техническата интелигенция. Изложил свои „теоретически изводи и предложения за спасяването на социализма”.

Друго лице, което се представило за „поет от Пловдив, преследван от властите”, посетило посолството на водеща страна от НАТО и разговаряло с известен с подстрекателското си поведение дипломат, събиращ информация за някои от нелоялните структури. Има данни, че е посетил посолства и на други капиталистически страни.

Сътрудник в Института по философски науки при БАН (установен) поддържа редовни контакти по телефона с Румяна Узунова от радио „Свободна Европа”. Споделил, че отново трябва да разговаря с нея за нелоялно проявяващите се групи по четири предварително зададени въпроса, единият от които се отнасял до „причините за тяхното възникване и организационно изграждане”. По негово мнение основната причина била ограничаване възможностите на „иначемислещите” за публични изяви. Лично той прибягвал до „услугите” на „Свободна Европа”, защото от една година не му давали възможност чрез средствата за масова информация „да изразява своите виждания като истински комунист”.

Поделения на ДС в центъра и по места осъществяват координирани превантивни мероприятия за ограничаване нелоялната дейност на лица, ангажирани с „независими” структури. В Хасково е осуетен опит за провеждане на „учредителна” сбирка на „дружеството” в присъствието на ръководители на „дружеството” и „профсъюза” от Пловдив и „председателя” на „мюсюлманската инициативна група за Кърджалийски район”.

В пощенски кутии на два жилищни блока на МНО в гр. Банкя, в жилищни блокове на два квартала на София, в района на жп гара София, в Ямбол и Перник бяха открити повече от 100 листовки (идентични с разпространявани в големи количества през последната година и половина в столицата и различни райони на страната), призоваващи за борба за сваляне на партийното и държавното ръководство, за „радикални реформи” в политическата и икономическата сфера.

Проведени са профилактични беседи с четирима младежи от с. Софрониево, община Мизия, Михайловградска област, които след злоупотреба с алкохол свалили и разкъсали националния флаг, издигнат в училището.

Привлечени са към наказателна отговорност Михаил Горанов, треньор на футболния клуб „Академик” – София и Борис Каширски, секретар на клуба, заловени при даване на подкуп на зам.-председател на физкултурно дружество „Арда” – Кърджали.

Приключи процесът срещу Владимир Георгиев, бивш организационен секретар на Вузовския комитет на ДКМС в Медицинска академия. Съдът му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 6 месеца за извършени кражби, спекулативна търговия и укривателство на културно-исторически паметници.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС

Обстановката сред лицата, възстановили българските си имена, в Разградска, Варненска и Хасковска област е усложнена, в някои селища напрегната. Под въздействието на фанатици и на подстрекателската дейност на турски и други подривно-пропагандни центрове в отделни райони бяха предизвикани масови безредици.

На 20 май от три съседни села на гр. Каолиново, Варненска област, се оформя група от около 6000 души, от които около 1500 успели да проникнат в Каолиново. Разпръснати са без употреба на оръжие.

На 21 май тълпа от около 1000 души напада и малтретира длъжностни лица в с. Тодор Икономово, Каолиновска община. За респектирането й се наложила употреба на оръжие.

На 21 май тълпа от 150-200 души се е опитала да наруши обществения ред в Разград. Задържани са подбудители и предводители.

На 21 май от няколко села в района на гр. Дулово била оформена голяма тълпа, която своевременно е била разпръсната.

На 20 и 21 май в района на гр. Джебел последователно са били разпръснати тълпи от 150 и 1500 души, част от които се държали дръзко, носели колове, тояги, лопати.

Струпвания на тълпи е имало и в гр. Исперих (където някои от участниците са стреляли с ловно оръжие) и в с. Ябланово, Котелска община. Разпръснати са без усложнения.

По оценка на централни и териториални поделения на МВР поведението на участниците в безредиците било дръзко. Демонстрирали увереност, че по такъв начин ще принудят властите да „им върнат старите арабско-турски имена и зачитат правата им на турско малцинство”.

Има основание да се предполага, че тази линия на поведение на фанатиците (изоставянето на заден план претенциите за „свободно изселване”) е внушена от турските специални служби и разузнавачи под дипломатическо прикритие в посолството и консулствата в Пловдив и Бургас. По данни на Областното управление на МВР в Хасково на 10 май служители от посолството в София дали указания на фанатик от Кърджалийски район „да предаде на останалите като него” да не приемат задгранични паспорти с български имена, да настояват и продължат „гладните стачки” до „връщане на старите имена и признаване правата на малцинство”. Във ВГУ – ДС се уточняват сведения, че в посолството не бил даден ход на искане на десетина български граждани за входни визи, защото били записани в паспортите с новите имена.

В резултат на проведени съвместни мероприятия от ВГУ – ДС и областното управление на МВР – Бургас е установено, че служител на турското генерално консулство в същия град е заявил, че турското правителство няма да приеме лица, чието имущество остава у нас и ще следва досегашната си линия – сключване на изселническа спогодба и възстановяване турско-арабските имена.

По указание ръководството на МВР се осъществяват комплексни мероприятия за осуетяване възможни опити за нови масови демонстративни изяви.

В ход са енергични охранителни и оперативно-превантивни мерки.

Продължават оперативно-превантивните мероприятия за осуетяване намерения на фанатици да проведат „учредителен” конгрес на „Демократичната лига за правата на човека” в района на гр. Котел. На инициаторите ще бъдат дадени задгранични паспорти с цел извеждането им от страната.

По данни на Областното управление на МВР Хасково Мюмюн Генчооглу, един от лидерите на изселническите организации в Турция, поддържал системно контакти по телефона с репресирани за нелоялна дейност фанатици, събира от тях клеветническа информация, която възнамерявал да използва за компрометиране на България на предстоящия европейски форум по хуманитарните въпроси в Париж.

По данни на ВГУ - ДС неустановен български гражданин предал по телефона на Би Би Си „Обръщение на ръководното тяло на Демократичната лига за защита правата на човека в България”, с което се известявало на членовете и симпатизантите й, че на 21 май ще се състои нейният първи конгрес в с. Ябланово, Котелска община. Продиктувал имената на трима българи мюсюлмани от селата Комарево и Камено поле, Михайловградска област, които записвали нови членове. Друго лице уведомило Би Би Си, че на 10 май трима „турци” от с. Вълнари, Варненска област, обявили „гладна стачка”. Неустановен фанатик благодарил на предаванията на радио Би Би Си, посветени на „турците в България”. Заявил, че вече „пети ден провежда гладна стачка” и прочел исканията на „стачкуващите” (за връщане на турско-арабските имена и зачитане правата им на малцинство). Друг фанатик информирал Би Би Си за „продължаващата щафетна гладна стачка” на около 80 лица от Варненска област, в която всеки ден се включвали по 17 души.

По данни на ВГУ – ДС турският журналист Билял Кочан публикувал във в. „Тюркие” статия, в която твърди, че „през изтеклите четири години на насилствена смяна на имената на турците в България били задържани 396 души като особено опасни за режима”. Списъкът на лицата щял да бъде официално разпространен на предстоящия форум в Париж.

Същият вестник публикувал изявление на бившите министри на външните работи на Турция Чаглаянгил и Халефоглу, които изразяват становище, че ако мюсюлманите в България започнат масово да се изселват в Турция, щели да предизвикат „рухване” на българската икономика и „затруднения” на Анкара, предвид високия процент безработица.

При посещение на увеселително заведение в Хасково югославски журналист провокирал и насърчавал мюсюлмани „да говорят на матерния си език”.

При обработка на влак на гара Свиленград в български спален вагон били намерени укрити 1500 касетки с турски записи.

НЯКОИ РЕЗУЛТАТИ В БОРБАТА СРЕЩУ КРИМИНАЛНАТА ПРЕСТЪПНОСТ [...]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Изп. Кираджиев, Нап.: Савова – 739, 21.05.1989 г., Размн. в 39 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 960, л. 72-88 ( л. 73-76, 82-87 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 164

ПОВЕРИТЕЛНО! Екз. № ...

Не подлежи на връщане.

Да се унищожи съгласно изискванията за опазване на партийната и държавната тайна!

ЦК на БКП

Отдел "Деловодство"

ЦК на БКП

№ 00.42-22/ 8.VІ.1989 г.

Подлежи на връщане в отдел „Деловодство”

 

СЕДМИЧНА

ОПЕРАТИВНА ИНФОРМАЦИЯ № 21

(15 - 21 май 1989 г.)

 

1. Основни въпроси на общественото мнение: […]

- Десетата сесия на Деветото Народно събрание и приетите от нея закони продължа­ват да се коментират с намален интензитет. Най-много обсъждания има по начина на снаб­дяване с валута, като едновременно се изразяват опасения, че “ще се създадат нови пред­поставки за валутни спекулации и облагодетелстване на лица, притежаващи незаконна валута”.

Сигнализира се, че сред българи с възстановени имена се забелязва желание за полу­чаване на задгранични паспорти с цел посещение на близки и роднини в Турция, но сред тях има и желаещи да се изселят.

Населението с нетърпение очаква Правилника за приложението на закона за задгра­ничните паспорти, като са налице много съмнения, че "чрез подзаконовите актове ще се обезсили действието на ново­приетите закони". […]

 

22 май 1989 година                                                        Група за оперативна информация

 

ЦДА, ф. 1 б, оп. 101, а. е. 2367, л. 1-11 (2 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 165

СТРОГО СЕКРЕТНО!

Министерство на вътрешните работи

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № ІІ И-62. Екз. № 2.

22.05.1989 г.

1040 София

Др. Шопов/ 22.V.89 г.

 

С П Р А В К А

ОТНОСНО: Проведени следствени действия във връзка с масови вълнения из средите на лица с възстановени имена.

 

На 20.05.1989 г. от селата Пристое и Климент, Варненска област, се организирала тълпа от 5-6000 души лица с възстановени български имена, които се насочили към об­щинския център гр. Каолиново. Тълпата нападнала и обградила Общинското управление на МВР и кметството. При стълкновението с органите на властта е починало от сърдечна недостатъчност едно лице с възстановени имена и са ранени служители от силите на си­гурността. Положението е било овладяно и демонстрантите разпръснати.

На 21.05.1989 г. в с. Тодор Икономово, Варненска област, се събрала тълпа от около 2000 души с възстановени имена с изключително агресивно поведение. При стълкновени­ето със силите на сигурността са убити двама от демонстрантите и други 20 са ранени, като ранени има и от силите на сигурността.

Същият ден в гр. Дулово тълпа от около 300 души с възстановени имена, по-голямата част от тях в нетрезво състояние, са организирали демонстрация с издигане на полити­чески лозунги.

Такава демонстрация с участието на 300 лица е била организирана и в с. Ябланово, Бургаска област.

Демонстрация с участието на 300 лица е била организирана и в гр. Джебел, Хасковска област, като демонстрантите наред с политическите лозунги поставили искания за осво­бождаване на две задържани лица. След съгласуване с Общинското ръководство на МВР и Общинския комитет на БКП исканията им били удовлетворени. По непроверени данни от 22.05.1989 г. през нощта активисти от тези среди са развили организаторска дейност в Кърджалийски район по организиране на стачки и бойкотиране на учебни занятия и други мероприятия.

При проведените демонстрации са били издигнати политически лозунги с искания за признаването им като етническо малцинство, възстановяване на турско-арабските имена, за повече права и свободи в България.

По данни на Управление 06 - ДС тези вълнения са били предварително подготвени и организирани от активисти на т. нар. „Демократична лига за правата на човека”, направ­лявани и ръководени от западни пропагандни централи.^[2]

Чрез радиостанциите „Би Би Си”, „Дойче веле” и „Свободна Европа” е подета кампа­ния за масирани акции сред лицата с възстановени имена, които да се проведат на три етапа - 20-21 май, 26-27 май и 29-30.05.1989 г., с което да се създадат предпоставки за провеждане на клеветническа кампания срещу НРБ на конференцията Париж.^[3]

Предвид тази вътрешно-оперативна обстановка ГСУ - МВР сформира следствени групи за работа по места. В ОУ на МВР гр. Шумен са командировани следователи от от­дел 02-ГСУ. Образувани са 4 предварителни производства за изясняване на обстоятелства по иззето огнестрелно оръжие - автомат „Калашников” и един брой пистолет и за причи­ните, довели до смъртта на три лица. Към момента се извършват разпити на 30 лица, изя­вили се като лидери в настъпилите масови безредици.

Предстои образуване на централизирано следствено дело по факта на възникналите масови вълнения.

Извършват се следствени действия в съответствие с писмо окръжно до областните уп­равления на МВР за вземане мерки срещу вражески настроени лица.

В общинските управления на МВР гр. Кърджали, Силистра, Разград и Сливен ще бъ­дат командировани допълнително следователи от отдел 02 при ГСУ - МВР.

Разследването продължава.

 

НАЧАЛНИК НА ГСУ-МВР

Генерал-майор: (п) К. Коцалиев

 

Написано в 2 екз., №1 - др. Министър, № 2 - др. Шопов, Изп.: Д. Цветанов, Нап.: Р. Стоянова - 456, София, 22.05.1989 г.(Доразмножено в 1 екз. - ГСУ – МВР)

 

АГСУ, оп. 5, т. 2, І част, л. 112-114; също: л. 115-117 - копие. Оригинал. Машинопис.

 

№ 166

СТРОГО СЕКРЕТНО!

Министерство на вътрешните работи

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № ІІ И-64. Екз. № 4

23.05.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Проведени следствени действия в районите с усложнена оперативна обстановка.

 

На 20 и 21 организирани тълпи от лица с възстановени имена предизвикаха масови безредици в 11 населени места на Варненска, Бургаска, Разградска и Хасковска област. Участниците в демонстрациите, общо около 15 000 души, са издигнали лозунги с искания за признаването им като етническо малцинство, за възстановяване на турско-арабските имена, за повече права и свободи. На отделни места са предявили претенции за освобож­даване на задържани лица и за предоставяне възможности за пътуване до Турция. При стълкновенията с органите на властта демонстрантите са оказали съпротива, като са употребили в някои случаи хладно оръжие и твърди предмети, а в гр. Исперих са стреляли с ловно оръжие във въздуха. При разпръскването на тълпите са загинали трима души и са ранени над 15, като пострадали има и от служителите на сигурността. При така създалата се оперативна обстановка в следствения апарат бяха сформирани две групи следователи от центъра и териториалните следствени подразделения, които своевременно бяха дисло­цирани в районите на масовите безредици. Организирано е взаимодействието с оператив­ните поделения по извършваните съвместни следствено-оперативни мероприятия.

В районите на вълненията са изготвени списъци на лицата, участвали в безредиците, провеждащи гладни стачки, поддържащи връзки с т. нар. „Независимо дружество за за­щита правата на човека в НРБ”, „Демократичната лига за правата на човека”, другите не­формални структури и западните средства за масова информация. Взето е решение да бъдат разпитани първоначално тези от тях, активно участвали в безредиците, с оглед раз­криване подбудителите и организаторите на същите. При призоваване на лицата от с. То­дор Икономово, Варненска област, се е събрала многобройна тълпа, която се опитала да попречи на служителите на МВР да изпълнява задачите си. Милиционерите били напад­нати с ножове и твърди предмети. За респектиране и обуздаване на тълпата е използвано огнестрелно оръжие, при което са загинали трима и са ранени над 15 лица.

Местопроизшествието незабавно е посетено от следствено-оперативна група, като е извършен оглед. По случая е образувано следствено дело по факта на причинена смърт на 3 лица и са назначени съдебно-медицински експертизи. Уведомена е военна прокуратура гр. Варна.

Във връзка със събитията от 20.05.1989 г. в с. Каолиново, Варненска област, са придо­бити данни за извършени престъпления, за които са образувани следните следствени дела:

- за изясняване причините и разкриване организаторите на безредиците;

- за изясняване причините за смъртта на лице с възстановени имена, починало по време на демонстрациите на 20.05.1989 г.;

- срещу неизвестен извършител, отнел от служител на МВР пистолет;

- срещу ПАНАЙОТ ПРОДАНОВ ИЛИЕВ, отнел от служител на вътрешни войски автомат „Калашников” и го укрил в дома си.

ИЛИЕВ е задържан. Приведен е в ареста на териториалното следствено подразделе­ние в гр. Варна и се разследва в условията на КР.

Наред с това, образувани са предварителни производство за:

-        изясняване и разкриване организаторите на безредиците в гр. Дулово, с. Овени, с. Во­кил, Разградска област на 21.05.1989 г.

-        срещу неизвестен извършител, който на 21.05.1989 г. по време на безредиците в гр. Дулово причинил щети на хеликоптер, използван за разпръскване на демонстрациите, в размер на 15 000 лева и нанесъл лека телесна повреда на един от пилотите.

До настоящия момент по делата са разпитани 111 лица. Изготвени са подробни пла­нове за работа и се провеждат необходимите следствено-оперативни мероприятия.

Набелязани са мерки за недопускане на нови ексцесии по време на погребението на загиналите при безредиците в с. Т. Икономово, Варненска област, лица, което ще се състои на 23.05.1989 г.

Издадена е заповед за въвеждане на засилено дежурство, за прегрупиране силите и средствата на следствения апарат чрез изграждане на триешелонна структура - в местата на безредиците, в областите и центъра, с оглед разкриване, предотвратяване и пресичане на нови масови вълнения.

Създадена е организация за координация на следствените действия и своевременно информиране ръководството на МВР за извършваните процесуално-следствени действия и измененията в оперативната обстановка.

 

НАЧАЛНИК НА ГСУ - МВР

Генерал-майор: (п) К. Коцалиев

 

АГСУ, оп. 5, т. 2, І част, л. 118-120, л. 121-123 - втори екземпляр. Оригинал. Машинопис.

 

№ 167

Строго секретно!

Министерство на вътрешните работи

Отдел „Затвори” - Сектор „Оперативен” - ДС

Рег. № Д-246, екз. № 3

25.05.1989 г.

МВР - ЦИОУ

Вх. № 6770 от 25.05.1989 г.

 

Сведение Относно: Разпръснати позиви в Дуловски район с призив тези, които се чувс­тват турци, на 20 и 21.05.1989 г. да не излизат на работа, а да се събе­рат на групи и да скандират, че искат да се изселват в Турция                                [17.V.1989 г.]                                                       

 

Съобщава аг.[ент] (д.[оверено] л.[ице]) „Надка”

Приел о. р. Радев, тел. № 47 95 на 19.05.1989 г. в 15.00 ч. В я-к, к-к „На закрито”

 

На 18.05.1989 г. около 23.00 ч. ме посети в дома [...], брат на [...] и ми раз­каза, че току-що имал телефонен разговор със свои близки от Дулово (съпругата на [...] е от Ду­лово). Техните близки им казали, че в Дулово и в района били раз­пръснати позиви към мохамеданите, който се чувства турчин, в събота и неделя (20 и 21.05.89 г.) да не излизат на работа, да се събират на групи и да скандират, че искат да се изселват в Турция.Още съобщили, че около 60 души в района на Дулово и Разград са обявили гладна стачка, за което уведомили западните легации и турското посолство. Гладните стачки щели да продължат до 31.05.1989 г. [Анонимизирани са третите лица – б. съст.]

Надка

 

АМВР, ф. 1, оп. 11 А, а. е. 764, л. 5-6. Оригинал. Машинопис.

№ 168

Извадка от излъчен по радио „Свободна Европа” разказ на Гюлтен Османова за митинг на етническите турци в с. Тодор Икономово на 20 май 1989 г.      22 май 1989 г.

 

Р. Узунова: А вие сте в Дружеството за защита на правата на човека?

Г. Османова: Да.

Р. Узунова: Нещо - говорител на Дружеството, или? Каква сте точно?

Г. Османова: Вижте сега, в тази стачка [има се предвид демонстрацията – б. съст.], както разбрах[те],… Не съм организаторът, нали. Не ми е ясно… И вчера ме питаха пак същото. И мога да кажа, че не съм! Отговорността за нея не съм я поела аз. И мисля, че не идва от Дружеството [за защита правата на човека в България] ей това нещо; това от малцинството излиза. [Подч. от съст.]

 (22.05.1989 г., ролка № 315)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

 

№ 169

Излъчен по радио „Свободна Европа” разказ на Емин Хамдиев Сапиев за де­монстрацията в с. Климент на 21.V.1989 г. и за разпространен призив на политичес­ките затворници от Стара Загора от 25 май 1989 г. навсякъде, където живеят турци, да излизат на площадите и обя­вяват исканията си.                                       22 май 1989 г.

[…]

Р. Узунова: А по негова преценка колко души са били между Пристое и с. Кли­мент?

Е. Хамдиев: …там се присъединили още от няколко села и от околните окръзи, бивши ок­ръзи, и се събрали доста народ - десетина хиляди, между 5 и 10 хиляди някъде. И ето, че тия неща са станали... А, има и едно предложение, нека да ви съобщя: една другарка ме посети днеска, която е съпруга на политзатворник, тя вчера е била на свиждане при мъжа си - от 25-и някаква турска делегация щели да допуснат в България. Тези политзатворници от Ст. Загора предложили всички масово да про­ведат мирна демонстрация по населените си места, с децата си, с жените си, със старците и т. н. – да излязат на площада и да обявят исканията си. [Подч. от съст.]

(22.05.1989 г., ролка № 319)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

 

№ 170

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 383. Екз. № 2

24.5.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Коментари и действия на активисти на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България във връзка с масовите безредици сред част от лицата, възстановили имената си.

 

В Органите на Министерството на вътрешните работи постъпи информация, че Желю Желев, Йордан Василев, Деян Кюранов, Евгения Иванова, Георги Величков, Биньо Иванов и други активисти на „клуба” оживено коментирали извършените в последните дни демонстративни прояви и масови безредици. Оценявали, че тези събития можели да доведат до „проливане на много кръв”. Не било изключено и възникването на „гражданска война”, защото много от „българите не понасяли преименуваните”. Изразявали надежда, че тези сблъсъци „щели да ускорят настъпването на промени в партийното и държавно ръководство”.

Коментирали, че в настоящия момент „властите” се изправяли срещу „три фронта”, като според Йордан Василев „арестуват интелигенцията, избиват турците и стрелят по евреите”. Във връзка с това Желю Желев изтъкнал, че „ако сега те, българите, не вземат категорична позиция в тяхна защита (на лицата с възстановени имена), по-късно няма да могат да намерят общ език, а сега при тях започвало движение”. Такива становища споделял и Самуил Бакладжиев.

Мерките, взети за потушаване на масовите безредици, се оценяват от активистите на „клуба” като погрешна стъпка от страна на властите, която не можела да доведе до резултат. По повод на това Евгения Иванова заявила, че сега „с турците” се отнасяли „като с животни” – в момента „се били вдигнали 10 хиляди”, но ако се изпратели срещу тях танкове, за една седмица „щели да станат 20 хиляди”. Изразено било мнение, че ако сега се намерел някой смел човек” в Политбюро или на друго високо място, който да осъди тези действия и предложи друг подход, той за 10 дни щял да стане „национален герой”.

Придобити са данни, че Желю Желев, Йордан Василев и Деян Кюранов подготвят „възвание” по повод демонстративните прояви и мерките за тяхното неутрализиране. В материала се правела оценка за „катастрофалната политика по отношение на турците у нас” и се „обосновавала” необходимостта да се вземат „изключителни мерки” за предотвратяване на по-нататъшни усложнения. Поставя се въпросът за „правото на гражданите да си избират име”, да подават молби и „да им се възвърнат последните имена”. Настоявало се да им се осигури спазване на техните „обичаи и ритуали” и „да се отвори границата”. Наред с това в подготвения документ се говорело за „обединяване” и се отравяли предупреждения за избягване на „провокации към насилствени действия”. Споменавало се за „политическите функции и идеологическите провали” на властите и се искало „чрез пълна публичност да се постигне оптимално разрешаване” на проблема за малцинствата, включително и чрез средствата за масова информация. Във връзка с това се настоявало „да бъде изразена публично позицията на привържениците на досегашния курс на властите, като се обосноват неговите политически, идеологически и юридически основания. Да се изоставело традиционното правителствено отношение към българските малцинства от 1913 г., „както и водещата началото си оттогава „нихилистична политика към българските малцинства зад граница”.

Получената досега информация дава основание да се предположи, че след обсъждане на „възванието” ще се предостави на по-широк кръг лица и може да се изпрати до официални институции, средства за масова информация, а вероятно и до западни радиостанции.

Провеждат се необходимите мероприятия за разширяване, проверка на информацията, придобиване текста на „възванието” и осуетяване на неговото разпространение.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 754/24.-05.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 234-236. Копие. Втори машинописен екземпляр.

№ 171

СТРОГО СЕКРЕТНО!

Министерство на вътрешните работи

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № ІІ И-66. Екз. № 4

25.05.1989 г.

1040 София

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Следствени данни за оперативната обстановка в страната за периода 23-24.05.1989 г.

 

Оперативната обстановка в страната във връзка с масовите вълнения в средите на лицата с възстановени имена продължава да е напрегната.

Следствените органи, в тясно взаимодействие с оперативните поделения на МВР, предприемат целенасочени мерки, за предотвратяване и пресичане на масовите безредици, и привличане към наказателна отговорност на техните инициатори и организатори.

В резултат на проведените активни следствено-оперативни мероприятия, е установено следното:

1. На 24.05.1989 г. е издирен и задържан в качеството на заподозрян СТАНИМИР АЛДОМИРОВ МАРИНОВ – роден на 15.05.1965 г. от с. Зебил, Разградска област, с възстановени имена, който на 21.05.1989 г. по време на масовите безредици в гр. Дулово, повредил въздухоплавателно средство и нанесъл телесна повреда на пилота. Същият ще бъде приведен в ареста на ГСУ – МВР.

2. Образувано е предварително следствие по факта на възникналите на 23.05.1989 г. масови безредици в с. Езерче, Разградска област, при които са загинали две лица с възстановени имена – ДАВИД МАРИНОВ БОРИСОВ – 37 г. от с. Езерче, работник, починал от огнестрелна рана в областта на главата и СВЕТЛОЗАР СЛАВОМИРОВ ЮЛИЯНОВ – 18 г. от с. Езерче, починал от огнестрелна рана под дясната ключица. Извършени са неотложните следствени действия – оглед на местопроизшествието и труповете. Назначена е съдебно-медицинска експертиза.

3. Във варненската военна прокуратура е образувано предварително следствие по факта за изясняване причините за смъртта на две лица с възстановени имена, загинали по време на масовите безредици в с. Езерче, Разградска област.

4. По оперативни данни на 25.05.89 г. в центъра на гр. Сливен се очаква сборище на членове на т. нар. „Демократична лига за правата на човека”, на което с лидерски функции се изяви лице с псевдоним „ДОКТОРА” – неустановено до този момент. Извършват се предварителни проверки в условията на чл. 191 от НПК за установяване на евентуални участници и са набелязани превантивни следствено-оперативни мероприятия за предотвратяване на сборището. По непроверени оперативни данни на ОУ на МВР, гр. Сливен, от 25 до 30.05.1989 г. лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в Пазарджишкия затвор, ще проведат гладна стачка, а близките им - седяща демонстрация на обществени места, в черни облекла. [Подч. от съст.]

5. Оперативната обстановка в Кърджалийски район е относително спокойна засега, но са получени сигнали за подготовката на предстоящи вълнения. Набелязани са мерки за тяхното предотвратяване.

6. В Бургаска област е осуетен опит на тълпи от лица с възстановени имена от Варненска област да организират на 25.05.1989 г., съвместно с лица от Бургаска област, демонстрация пред турското консулство в гр. Бургас.

7. По нареждане на Главния прокурор на НРБ е освободена ГАЛЯ ОРЛИНОВА от гр. Нови пазар, местен лидер на т. нар. „Дружество за защита правата на човека” и един от подстрекателите на масовите безредици в Разградска област.

8. От районите на гр. Дулово, Разградска област, гр. Каолиново и с. Тодор Икономово, Варненска област, са разпитани 50 лица. Не е установено сред тях да са инициаторите или организаторите на безредиците. В много случаи са задържани случайни лица.

9. Общо за страната са задържани 10 лица – 8 от с. Зърнево и с. Орляк, Варненска област, които се намират в ареста на ОУ – Толбухин и двете лица, срещу които са образувани самостоятелни предварителни производство за отнемане и укриване на автомат „Калашников” и повреждане на въздухоплавателно средство.

10. По искане на ГСУ – МВР е подписана грама от първия зам.-министър на вътрешните работи, с която е разпоредено на областните управления на МВР ежедневно до 18.00 часа да изпращат в ГСУ данни за задържани лица във връзка с масовите безредици.

 

НАЧАЛНИК ГСУ – МВР                                                 Генерал-майор: (п) К. Коцалиев

 

Нап. в 2 екз., № 1 – др. Министър, № 2 – др. Шопов, Изп.: Ч. Новански, Нап.: ВС - 465, Размножено в 2 екз., № 3 – У-ние 06 – МВР, № 4 – ГСУ – МВР.

 

АГСУ, оп. 5, т. 2, І част, л. 127-130,  л. 131-135 – втори екземпляр. Оригинал. Машинопис.

 

№ 172

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 385. Екз. № 3

25.5.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Намерения на активисти на т. нар. сдружение „Екогласност”

 

В органите на МВР са получени данни за намерения на активисти на т. нар. сдружение „Екогласност” да направят на 25 май т. г. чрез програма „Хоризонт” на Българското радио официално запитване дали щяло да се изпълни решението на правителството за преминаване на МК „Кремиковци” от 1 юни т. г. на газово гориво. В случай, че не се получел отговор, смятали да организират на 1 юни демонстрация на територията на комбината с участие на работещи в него.

Получени са данни за подготвяна нова програмна декларация на „Екогласност” със засилен политически характер. Обявява се, че „ще защитава правото на всички български граждани да образуват демократични сдружения и движения по свой избор и ще се протестира при всички случаи на посегателство на това право”. Отправя се искане за приемане на закон за печата, който да „демократизира издателската дейност и да осигурява възможност неформални групи и сдружения да издават безпрепятствено свои печатни органи”.

Според декларацията решаването на „все по-задълбочаващите се” екологични проблеми в страната не можело да се осъществява без „демократичен публичен контрол” над екологическата политика. Участниците в „Екогласност” трябвало да бъдат „последователно независими” от всички държавни институции, което щяло да им позволи да отстояват по-резултатно своите „плуралистични и демократични ценности” и да запазят възможността да предлагат собствени „радикално-демократични алтернативи” по всички екологични проблеми.

Провеждат се мероприятия за установяване авторите на декларацията и за разкриване намеренията им да използват изготвения документ.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 2 екз., № 4 – Д. Стоянов, № 5 – Й. Йотов, Изп.: Д. Пенков, Нап.: Савова – 758, 25.05.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 239-240. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 173

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 406. Екз. № 3

28.5.1989 год.

ДО ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП И

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ

ДР. ТОДОР ЖИВКОВ

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Набиране на информация от турски дипломати в нашата страна за извършените демонстративни прояви

 

По получени данни от строго секретен източник турски дипломати в на­шата страна проявяват голяма активност за набиране на информация за стана­лите събития и изпращането й в Турция.

Съобщава се, че според получени сведения лицата с възстановени имена от Дже­бел, Шумен, Разград, Русе и селата в тези райони са се уговорили да прове­дат обща де­монстрация на 22 май. Началото било сложено на 21 май в Шумен, Разград и Русе. Съ­щия ден вечерта в Кърджали, Момчилград били обградени от войска и милиция. Това било причината сред населението с възстановени имена да се говори, че на 22 май не е могло да се проведе общо въстание и поло­жението с всеки изминат час ставало все по-тежко. Оценява се, че сред лицата с възстановени имена предприетите мерки по послед­ните събития се считат за много по-тежки от тези, прилагани в периода на смяната на имената. Турските дипломати търсят и оценяват информация за обявени гладни стачки, са­ботажни действия, неявяване на работа и намерения и замисли за нови демонстративни прояви.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – др. Т. Живков, № 2 – памет, № 3 – к. д., Изп.: Д. Пенков, Нап.: И. Гюнова – 817, 30.05.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 940, л. 59-60. Копие. Втори машинописен екземпляр.

№ 174

Протестно отворено писмо на Ахмед Доган до Тодор Живков и заявление за обявяване на гладна стачка                                                                Пазарджик, 25.V.1989 г

 

До гра­ж­да­ни­на пре­д­се­да­тел на Дър­жа­в­ния съ­вет на НРБ [до То­дор Жи­в­ков - б. съст.] с ко­пие до гра­ж­да­ни­на пре­д­се­да­тел на Ко­ми­те­та по пра­ва­та на чо­ве­ка

 

Копие до граж­данина председател на казионния Комитет по правата на човека [Константин Телалов - б. съст.]

 

Убийци, палачи, спрете репресиите!

Протестирам срещу политическия авантюризъм на българс­кото правителство! По­литиката на геноцид и държавен тероризъм не ражда „заб­лудени овчици”, а убедени и всеотдайни борци за права, свободи и справедливост.

Ос­новните ми искания към бъл­гарското правителство са:

1. Обща амнистия на всички, ко­ито пострадаха от т. нар. „възродителен процес”;

2. Да ми се възстанови турското име;

3. Да се внесе законопроект в НС за свободно уп­ражняване на националните езици на мал­цинствата в България, включително и за турския език;

4. Пълна свобода на вероизпове­данието, включително и на сюнета;

5. Даване възможност за свободно изселване в Тур­ция.

 

25 май 1989 г.                                                                                                   

Ахмед Доган

 

Валерия Велева. От Пазарджишкия затвор в капачки от буркани Меди Доганов праща протес­тни декла­рации до Париж - в. „Дневен труд” от 2.XI.1997 г.; Салхим Ка­рамустафа. Съпротивата на турците…, цит. съч…, с. 154-155.

 

№ 175

До гражданина началник на ОЗ – Пазарджик

 

Другарю Началник,

Длъжен съм да ви уведомя, че в знак на протест срещу продължаващите репресии над етническите турци в България, към които принадлежа, обявявам гладна стачка. Моля да бъда изолиран.

 

25 май 1989 г.

Ахмед Доган

 

Валерия Велева. От Пазарджишкия затвор в капачки от буркани Меди Доганов праща протес­тни декла­рации до Париж - в. „Дневен труд” от 2.XI.1997 г.

 

№ 176

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І -1590. Екз. ед., 29.5.1989 г.

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(22-28 май 1989 г.)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

Обстановката в страната е нормална с изключение на някои райони във Варненска, Разградска и Хасковска област, където се провокира напрежение на протурска националистическа основа.

С подчертан интерес се посреща обнародването на Указ № 922 на Държавния съвет за ползване на земята и осъществяване на селскостопанската дейност. С удовлетворение се споделя сред широки слоеве от населението „сполучливото решаване” на кардинални въпроси от аграрната политика на партията, което може да доведе в близките години до чувствително подобряване задоволяването на пазара с хранителни стоки, а леката промишленост – със суровини. Счита се, че правилно са решени проблемите както от практическа, така и от творческа гледна точка, без да се отстъпва от основополагащи принципи на марксизма-ленинизма.

Работата на Конгреса на народните депутати на СССР, широко отразена от нашите средства за масова информация, предизвика всеобщо оживление, особено в средите на интелигенцията. Доловени са преобладаващи положителни оценки, но не липсват и опасения за някои негативни последици от „скокът към разширяване на демокрацията, от което се възползват демагози и антисъветчици, за да вредят на нормалния ход на преустройството”.

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА

При посещение в редакцията на в. „Народна младеж” шведската журналистка Ингрид Синемар (която пребивава в страната по покана на „София-прес”) проявила подчертан интерес защо вестникът не отразява съществуването на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството”, каква е обстановката в НРБ по „турския проблем” и защо нищо не се пише за това.

В приемната на Народното събрание е депозирано писмо от името на 17 участници в „Клуба”, с което се протестира срещу взетите превантивни мерки за осуетен опит да се внесе в майската сесия на Народното събрание „Декларация” (за съдържанието на която беше информирано в една от предните сводки). Извършените профилактични действия се оценяват като противоконституционни. Настоява се да се накажат длъжностните лица, които са ги санкционирали и провели, да се върнат иззетите материали и се огласи случаят чрез средствата за масова информация.

По този повод Желю Желев и други участници в „Клуба” споделяли, че считат акцията с „Декларацията” за недостатъчно обмислена, създала „ненужно напрежение”. По-голям ефект можело да се постигне, ако членове на БКП, в знак на несъгласие с провежданата от партийното ръководство линия, върнат партийните си билети, както това станало в Полша и Унгария.

Източници от VІ управление – ДС информират, че и след сесията на Народното събрание писател, ст. н. с. в Институт към БАН (установен) събирал подписи под един от екземплярите на „Декларацията”, а във факултет на Софийския университет бил изготвен документ и се събирали подписи в подкрепа на „Декларацията”.

При поредна сбирка на участници в движението „Екогласност” била изтъкната като негова заслуга унищожаването на радиоактивно замърсен тютюн, внесен от Италия. Набелязани били нови проблеми, които да бъдат поставени пред компетентните инстанции.

По данни на VІ управление – ДС вниманието на „Екогласност” в последно време било насочено към придобиване на по-пълна информация за проектите „Хидроенергиен комплекс – Рила” и „Хидроенергиен комплекс – „Места”. Членовете на дружеството считали, че те не са издържани в екологично отношение и възнамерявали да запознаят широката общественост, за да вземе отношение по тях.

В VІ управление – ДС са получени нови данни, които сочат, че авторитетни представители на интелигенцията не подкрепят възродителния процес. Известен писател, член на БКП, споделял, че било необходимо да се разреши на всички „малцинства” у нас да общуват на матерния си език, да имат училища, да издават вестници. При разговори със свои съмишленици по този въпрос Желю Желев окачествявал възстановяването на имената на турцизираните в миналото българи като „политическа грешка и безумие”. От ХVІ век насам в Европа тези неща не ставали така”.

Предотвратени бяха намерения на двама студенти от Софийския университет да манифестират на 24 май с плакати, дискредитиращи политиката на партийното и държавно ръководство.

Пресечени бяха опити за събиране подписи в подкрепа на Александър Долев от Пловдив, завършил история през 1987 г., на когото кадровата комисия на университета не разрешила да участва в конкурс за аспирантура (баща му бивш ръководител на „Легиона”, многократно осъждан и репресиран за контрареволюционна дейност).

Съвместно с командването служители на ВКР са провели превантивни мероприятия по отношение на двама школници във ВНВУ „Г. Бенковски” – Долна Митрополия, изготвили и залепили на входната врата на учебния корпус призив към курсантите организирано и масово да протестират срещу „лошите битови условия”.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТАТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

[В тази и в следващите сводки вече няма раздел за обстановката във връзка с т. нар. „възродителен процес”, защото почти ежедневно те се подготвят отделно и изпращат най-напред до Тодор Живков. За тях виж: Веселин Ангелов. Секретно! Протестните акции на турците в България (януари – май 1989), С., 2010, 500 с.; Веселин Ангелов. Голямата екскурзия, т. 1, 2, С. 2011 – б. съст.]

 

НАЧАЛНИК ЦИОУ – МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Изп.: Ч. Кираджиев, Нап.: И. Гюнова – 793, 28.05.1989 г., Размн. в 39 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 960, л. 90- 99. (л. 92-94 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 177

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 418. Екз. № 2

30.5.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

[22-27 май 1989 г.]

София

 

1. ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

В празнична атмосфера, в дух на висок патриотизъм и одобряване практическите мерки за преустройство на социалистическото общество у нас премина честването на деня на славянската писменост и българската култура – 24 май.

Сред широките слоеве на населението с интерес се посрещна обнародването на Указ № 922 на Държавния съвет за ползване на земята и осъществяването на селскостопанска дейност. С удовлетворение се споделя „сполучливото решаване” на кардинални въпроси на аграрната политика на партията, което може да доведе в близките години до чувствително подобряване задоволяването на пазара с хранителни и други стоки за потребление. Счита се, че проблемите се решават, без да се отстъпва от основополагащи принципи на марксизма-ленинизма.

Всеобщо оживление, особено в средите на интелигенцията, предизвика работата на конгреса на народните депутати на СССР, широко отразена от нашите средства за масова информация. Наред с преобладаващите положителни оценки не липсват и опасения за някои негативни последици, в т. ч. използване разширяването на демокрацията от „демагози и антисъветчици”, за да вредят на нормалния ход на преустройството.

Сред значителна част от населението в столицата и големите градове активно се коментират демонстративните прояви в районите с компактно население с възстановени имена. Преобладават оценките, че взетите мерки са правилни и че опитите за предизвикване на сблъсъци трябва да се пресичат безкомпромисно. Споделя се неудовлетвореност от нашите средства за масова информация, които съвсем накратко са отразили станалите събития. Това насочвало българските граждани към съобщенията и слуховете, разпространявани от западните и турските средства за масова информация.

Отделни нелоялно настроени лица, в т. ч. и членове на „независими структури”, оценяват предприетите мерки като нарушаване правата на човека у нас и изразяват становища в подкрепа на извършените демонстрации и безредици.

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ, ИНТЕЛИГЕНЦИЯ, МЛАДЕЖ, РЕЛИГИЯ

На сбирка на членовете на софийската група на т. нар. Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ бил обсъден проект за изложение до конференцията за човешките права в Париж. Изразено е мнение, че ако П. Манолов пристигне на Парижката среща, то той може да направи изказвания, които не са съгласувани с останалите членове на „дружеството”. Във връзка с въпроса за оставане на Ил. Минев и П. Манолов в ръководството на „дружеството” се коментирало, че подмяната им може да стане само на среща на представители на „дружеството” от всички области в страната. Направени са предложения „дружеството” да подкрепи гладните стачки на ислямизираните българи и на 2.06.1989 г. в чест на Ботевия празник да поднесе венец от свое име пред паметника на В. Левски в столицата.

Получени са данни, че преподаватели от катедра „Марксизъм-ленинизъм” на ВИАС – София, замисляли изготвянето на протестно писмо по повод „ултимативния” зов на ОбК на БКП спрямо преподавателите от ВИАС Саша Добрева и Асен Мичковски, членове на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България. В института се създало всеобщо становище, че ако срещу Добрева и Мичковски се предприемели „репресивни” мерки, то те щели да бъдат в пълен разрез с всичко, което се говорело за гласност и преустройство.

Сред журналисти от различни поколения в столицата се пораждала „опасна тенденция и стремеж към независимост от политиката на партията и държавните институции”. Евгений Станчев, зам.-главен редактор на в. „Поглед”, коментирал, че на конгреса на СБЖ в ръководството са избрани „нетрадиционно” мислещи хора, на които „не им пука за указания, постановления и докладни записки”. Заявил, че „властимеещите” не ги интересувало никакво преустройство, а само как да си запазят властта. Теньо Стоянов твърдял, че на българската журналистика й липсвала „свобода на действие, размах и кураж”, което се дължало „на опеката отгоре”. Лозан Такев от българската телевизия заявявал, че професията на журналиста трябвало да бъде освободена от догмите и предписанията.

Сред интелигенцията продължават коментарите във връзка с отлагането конгресите на науката и културата. Според преподаватели на ВХТИ една от причините била предложената от акад. Бл. Сендов недостатъчно добре разработена нова образователна система. Научни работници от Единния център по физика и Икономическия институт на БАН изразявали мнение, че сега трябвало да се работи, а не да се провеждат конгреси. Оценявали, че научните работници били най-много зависими от „управляващите” и затова техният конгрес бил преминал най-вяло.

На проведено на 15 май т. г. заседание на управителния съвет на СБП членовете му изразиха категоричното си желание да организират среща с членовете на Политбюро, на която да поставят свои искания. Изказани били мнения, че е крайно време „да видят жив, от плът и кръв, член на Политбюро”. Направено било предложение за учредяване към СБП на няколко комисии: по екологичните проблеми, по реабилитирането на несправедливо репресирани български писатели и др.

Студенти от факултет „Славянска филология” при СУ „Климент Охридски” и ВМИ – София, на комсомолски събрания и среща с ръководствата направили и обсъждали предложения за създаване на Студентски съюз и членство в Международния студентски съюз. Във ВМИ била изказана неудовлетвореност от съществуващите „остарели методи и форми на комсомолска работа”.

Получени са данни, че в среди на бившата земеделска опозиция се коментирало, че „по примера на Съветския съюз” и у нас трябвало да бъдат издирени и реабилитирани всички лица, репресирани и ликвидирани по време на сталинизма. Елза Димитрова, съпруга на Рангел Даскалов, лидер на БЗО, починал в затвора през 1951 г., твърдяла, че в Западна Европа вече били изготвени списъци на „всички избити през този период и се чакало удобен момент да бъдат огласени на някой авторитетен международен форум”. Д-р Тодорка Дървова, пенсионерка, считала, че у нас някои лица от ръководните кръгове не били заинтересовани от коренно преустройство, тъй като то щяло да засегне техните собствени интереси.

Провеждат се активни мероприятия за долавяне плановете и намеренията и пресичане нелоялните действия на лица от тези среди. По разработени планове се осигуряват провежданите в страната международни мероприятия.

Предотвратени са намеренията на двама студенти от Софийския университет да манифестират на 24 май с плакати, дискредитиращи политиката на партията и държавното ръководство.

Пресечени бяха опитите за събиране на подписи в подкрепа на Александър Долев от Пловдив, завършил история през 1987 г., на когото кадровата комисия при университета не разрешила участие в конкурс за аспирантура (баща му е бивш ръководител на „Легиона”, многократно осъждан и репресиран за контрареволюционна дейност).

Проведени са превантивни мероприятия по отношение на двама школници от ВНВУ „Г. Бенковски” – Долна митрополия, изготвили и залепили на входната врата на учебния корпус призив към курсантите за организирано и масово да протестират срещу „лошите битови условия”.

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

МИНИСТЪР: (без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размножена в 4 екз., № 3 – Й. Йотов, № 4 – Д. Стоянов, № 5 – М. Балев, Изп.: М. Пенков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 813/29.05.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 940, л. 70-82 (л. 71-76 за извадката). Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 178

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 391. Екз. № 3, 26.5.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я ОТНОСНО: Намерения и действия на активисти от т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България” във връзка със станалите демонстративни прояви в страната и предстоящата среща в Париж

 

В органите на МВР се получи допълнителна информация във връзка с подготвяните от активисти на „клуба” документи по отношение станалите демонстративни прояви и безредици в страната и предприетите мерки за тяхното пресичане. На 25 май т. г. в присъствие на наш източник Блага Димитрова, Борис Спасов, Петко Симеонов, Евгения Иванова, Копринка Червенкова, Искра Панова, Деян Кюранов и Йордан Василев обсъждали съдържанието на два материала относно станалите събития, както и това от името на кого те да се представят. Присъстващите изказали различни мнения по двата въпроса, като се стигнало и до значими разногласия.

Най-краен в позициите си бил Желю Желев, който настоявал да се запишат конкретни искания, включително „връщане на старите имена” и предлагал активисти на „клуба” да отидат в районите с масови безредици и да разговарят с участниците в тях. Петко Симеонов изразил съгласието си с Ж. Желев, но считал, че за това трябвало предварително да се съобщи по някои радиостанции. Част от присъстващите изказали мнение, че „клубът” въобще не трябва да се ангажира с „проблемите на турците”. На настояванията на Желев за „връщане на имената” и „освобождаване на задържаните по политически причини” се противопоставили повечето от активистите на „клуба”, а Блага Димитрова и Искра Панова предложили да се запише само искане за „културна автономия и свободен избор на име, традиции и вероизповедание”. Евгения Иванова допълнила, че „декларацията” трябвало да насочва към „диалог между турци и българи”, а Деян Кюранов и Блага Димитрова изказали опасения, че едната от „декларациите” можело да доведе до разцепването на „клуба”.

От разговорите по текстовете ставало ясно, че в документите са заложени искания за „прекратяване на насилието, репресиите, употребата на оръжие срещу мирни демонстрации, на терористичните актове, нарушаването на обществения ред и законите на страната”, което било призив и към въздържане от страна на лицата, възстановили имената си. Наред с това се настоявало за създаване на „независима обществена комисия” за водене на „обществен конструктивен диалог” между двете „страни”. Това трябвало да покаже, че „клубът” не става „адвокат на турците”, а се бори за техните права.

Участниците в обсъждането считали, че трябвало да получат подкрепа от обществеността за документите, като единият излезе (в по-умерен вариант) от името на ръководството на „клуба” и „Екогласност”, а другият – да се подписвал от по-широк кръг членове на „клуба” и други интелектуалци, като ангажирането за това ставало лично. По този повод било споделено, че досега само 10-15 човека подкрепяли безусловното подготвяне на документи, а Блага Димитрова настоявала с тях да се ангажират колкото се може повече хора. Във връзка с това се изразявало съжаление, че Христо Радевски се бил разграничил категорично от позицията на „клуба” по станалите събития (оценявал действията в това отношение като непартийни и некоректни към държавата), а той имал авторитет и влияние сред значителен кръг лица.

По обсъжданите въпроси не се стигнало до единно и окончателно мнение. Някои данни сочат, че на 26 май започнало събирането на подписи.

Наред с въпросите с документите и подхода по отношение на лицата, възстановили имената си, активистите на „клуба” обсъждали и как да постъпят във връзка с пътуването на някои от тях за колоквиума в Париж [Международната конференция по човешките измерения – б. съст]. Обединили се около становище „до последно” да настояват освен получилите разрешение Блага Димитрова, Петко Симеонов и Копринка Червенкова, да заминат и Желю Желев и Георги Мишев, но ако не постигнели това, щели да отпътуват само тримата. Не бивало да се изпуска такава възможност, която се откривала за първи път – колоквиумът бил „единственото място и шанс да се каже всичко без заобикалки”. Освен на колоквиума, можели да споделят проблемите и позициите си в лични разговори с някои от участниците в него – Чингиз Айтматов, Вацлав Хавел, Сахаров и други. Присъстващите настояли в Париж да се говори и за „турския проблем”, за това, че „всичко у нас е фасада, поддържана с всички средства, но въпреки това се разпада”. Освен това тримата, които ще заминат, трябвало да кажат, че „най-добрите и по-подготвените не били пуснати да заминат”.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – к. д, Размножена в 3 екз., № 4 – Д. Стоянов, № 5 . Й. Йотов, № 6 – Ив. Панев, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Савова, Маш. № 788/26.05.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 940, л. 21-24. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 179

ПОВЕРИТЕЛНО!

Екз. № ...

Не подлежи на връщане.

Да се унищожи съгласно изискванията за опазване на партийната и държавната тайна

ЦК на БКП, Отдел "Деловодство"

ЦК на БКП

№ 00.42-23 / 8.VІ.1989 г.

Подлежи на връщане в отдел „Деловодство”

 

СЕДМИЧНА ОПЕРАТИВНА ИНФОРМАЦИЯ № 22

(22 - 28 май 1989 г.)

1. Основни въпроси на общественото мнение:

Станалите инциденти и нарушения на обществения ред в някои райони оживено и с тревога се коментират не само в Разград­ска и Варненска област, но и сред широки слоеве на населението в цялата страна. Съобщението в средствата за масова информация "въз­буди интереса и повиши чувството на безпокойство и загриже­ност не само в районите, където има компактни маси от българи с възстановени имена, но и в населените места, където няма тако­ва население".

Наред с подкрепата, която се изразява от преобладаваща­та част на населението, на енергичните мерки, които са взети от органите на народната власт, в т. ч. и органите на сигурността, се изказват становища, че "официалната информация пак закъсня", че "тя не е съвсем пълна и не дава истинската картина на положе­нието". Недостигът на информация "дава повод в неформални среди да се разпространяват различни слухове, да се сочат раз­лични цифри за мащабите на явлението, да се говори за 10-15, а на места и за 20 до 40 хиляди участници в демонстрациите, а броят на убитите вместо 3 - 25 до 200". Изразява се убеденост, че "нашите орга­ни за сигурност е трябвало да вземат съответни мерки, но защо трябва да се пише, че при предупредителните изстрели са убити двама души от ри­коширали в настилката куршуми, след като се знае, че такива изстрели се дават във въз­духа".

По информация на Областния комитет на БКП - Варна "масови­те безредици с участи­ето на хора с възстановени имена на практика са обхванали всички общини, в които има компактни маси от хора с възстановени имена". Най-агресивно е било настроението и най-масова е била проявата в с. Каолиново, където на 20 и 21 май т.г. са се събрали очевидно по предварителен план над 5000 души, които са направили демонстрация, минавайки през няколко села и устремя­вайки се към общинския център.

По подобен сценарий са проведени на 24 май демонстрациите в общините Хитрино, Венец, Дългопол и на 25 май в община Върбица. Събралите се около 200 човека в гр. Шу­мен на 24 май са били свое­временно отклонени в съседни улички.

Подобна е била демонстрацията на неколкостотин млади хора от с. Езерче, които през нощта на 23 май са се държали агресивно, хвърляйки камъни по ръководители и органи на властта, като са скандирали на български език "свинари", "гяури", "искаме правата си". Направен е бил опит да се влезе в контакт с демонстрантите, но поради тъмнината и агре­сивното им поведение той не е осъществен. С участието на органите на сигурността де­монстрантите са били разпръснати. След извършване на погребението на двамата почи­нали, вечерта на 24 май част от участващите в ритуала са се концентри­рали около кметст­вото, но след срещи и разговори с ръководители от областта, общината и селото са се разотишли.

От ОбК на БКП - Момчилград съобщават, че по същото вре­ме в общината са се поя­вили протурски настроени граждани, "които не са пребивавали тук повече от 2-3 години".

В Ловешка област, в района на Стражица, са се появили "емисари", които са агити­рали българи с възстановени имена, работещи в строителните бригади, да се завърнат по родните си места, тъй като ще има изселване. Взети са своевременни мерки за реагиране по обстановката.

Между 10,00 и 13,00 часа в четвъртък (25 май) на площада срещу централния универ­сален магазин в Толбухин имало митинг с около 1000 участници, пред който една жена говорила на турски. Парламентьори водили преговори с началника на общинското управ­ле­ние на МВР. Основното искане било паспортите за пътуване в чужбина да се издават с турски имена. Твърди се, че причината за това искане било едно предаване на турското радио, което добре се чува във Варненска област. Радиото съобщило, че Турция ще при­ема идващите от България, само ако пристигат с паспорти с турски имена.

Демонстрация с около 3000 участници имало на 24 май сутринта от селата Медовец и Поляците до с. Аспарухово (всички от община Дългопол). Завършила е без стълкновения.

Сред населението от районите, в които има вълнения, се чувства страх от евентуални терористични действия на фанатизирани мюсюлмани.

Тревога буди бъдещето на бившата селищна система Бял извор, населена предимно с българомохамедани, при които преимену­ването през 1972 г. беше почти забравено. Преди малко повече от месец в Бял извор без знанието на общинското ръководство бил назна­чен имам. Очаква се да бъде възстановена старата джамия и вече се разпространяват предпо­ложения: "днеска ни връщат джамията, а утре - имената".

Изтъква се, че участниците в изявите са от различен въз­растов и социален състав, но преобладават жените, децата и възрастните хора, които излизат на преден план, за да зат­руднят действията на органите на реда и сигурността, като особено активно се проявяват жените.

Сигнализира се, че исканията на демонстрантите почти навсякъде се свеждат до: връщане на старите имена; свобода на провеждане на веселите и тъжните ритуали, в т. ч. и на обрязва­нето; подновяване на печатните издания на турски език, както и на предава­нията на радиото и телевизията на турски език; свобода на религията. На места се поставя и въпросът за даване право на тези, които искат да се изселват, да се изселят, а на други места се заявява, че те ще се борят за правата си тук в България и целта им не е изселване.

Споделя се още, че промените в нашето законодателство се приемат от българите с възстановени имена с недоволство, защо­то те не дават възможност за изселване с полз­ване на всички права на хора, които се изселват.

Подчертава се, че "на всички места се поставят ултима­туми за срока на даване на от­говор на исканията, като се отпра­вят заплахи, че ако не им се даде задоволителен отговор, ще про­дължат своите действия".

Прави впечатление, че независимо от това, че от средите на демонстрантите не се изя­вяват лидери, личи, че местата и часовете на сбирките са обявени по всяка вероятност добре организирано предварително и хората много бързо се събират. Някои смятат, че зад настоятелните искания за връщане на старите имена, разрешаване говоренето на турски език и на религиозните обреди се крие друга, по-голяма цел, която си поставя самозваното турско малцинство, а именно - автономна турска република в България.

В редиците на демонстрациите са забелязани партийни членове и активисти на об­ществено-политическите организации.

След нещастните случаи в с. Тодор Икономово "сред участ­ниците се чуват възгласи, че не желаят насилие и проливане на кръв, но независимо от това действията им са много често предиз­викателни и нагли".

Със загриженост се споделя, че възникналите безредици влошили нормалния ритъм в производствената и непроизводствената сфера и отказът на много работници с възстано­вени имена да отидат на работа в промишлеността и селското стопанство нанася големи щети на народното стопанство, особено в районите и общините, по­страдали от природ­ното бедствие.

Посочва се, че за противодействие на посочените изяви някои общински партийни комитети не са оценили реално обстановка­та, а тези, които са успели да реагират пра­вилно, са малко. Има и твърдения, че "длъжностните лица, партийният и обществен актив са изолирани и на практика не могат или не оказват възпиращо въздействие".

Различни тълкувания има и за причините, породили настоя­щите вълнения сред бълга­рите с възстановени имена. Освен въпроса за задграничните паспорти, в някои среди на интелигенцията се обсъж­даше, че "този процес беше доведен донякъде, но след закриването на окръзите недостатъчно се е работило с българите с възстано­вени имена" и "по времето, когато ние не сме работили достатъчно, вероятно други са работили активно и сега са налице плодовете на техния труд".

Единодушно е мнението, че независимо от взетите досега мерки “е необходим задъл­бочен научен анализ на развилите се и зараждащите се процеси и явления сред това насе­ление, съчетан с мащабна, системна и конкретна работа с българите с възстановени имена”. Смята се, че в бъдеще не трябва да се допуска нито миг проблемите на българите с възстановени имена да бъдат извън поле­зрението не само на органите, които имат пряко отношение към работа с тях, но и на цялата наша общественост, която трябва да разшири и задълбочи непосредственото си културно общуване с тях.

Тържественото честване на 24 май - Деня на славянската писменост и българската просвета и култура, в съответствие с реше­нието на Политбюро на ЦК на БКП "се възприе с дълбоко удовлетво­рение от учители, ученици и родители, от цялата наша обществе­ност" [подробно за организацията и празничните манифестации - б. съст.].

 

29.V.1989 г. Група за оперативна информация

 

ЦДА, ф. 1 б, оп. 101, а. е. 2367, л. 14-24. Оригинал. Машинопис.

 

№ 180

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № И-68. Ез. № 1

29.05.1989 г.

 

ИНФОРМАЦИЯ

ОТНОСНО: Следствени данни за оперативната обстановка в страната за пери­ода 25-28.05.1989 година.

 

Оперативната обстановка в страната продължава да е напрегната. Не стихват масо­вите вълнение в редица селища на Варненска, Разградска и Бургаска област, населени с компактни маси от лица с възстановени имена. Усилията на следствените органи са насо­чени към разкриване и привличане към наказателна отговорност на организаторите и под­будителите на масовите безредици с оглед нормализиране на положението.

В резултат на проведените следствено-оперативни мероприятия са задържани общо 71 лица - участници в безредиците, от които:

1. В Главно следствено управление - МВР:

-        КОСТАДИН ТРЕНЧЕВ от Стара Загора, НИКОЛАЙ ГАНЧЕВ КОЛЕВ от Стара Загора и АНТОН КРЪСТЕВ ЗАПРЯНОВ от Димитровград - лидери на т. нар. „Независим профсъюз „Подкрепа” и членове на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека” като подбудители и подстрекатели на масовите безредици в страната.

-        РУМЕН ХРИСТОВ РАДАНОВ от Дулово, РАДОСТИН КРАЛЕВ МИХОВ от Дулово и СТАНИМИР АЛДОМИРОВ от с. Зебил, Разградска област, които по време на масовите безредици в гр. Дулово повредили хеликоптер и нанесли телесна повреда на пилота.

2. В териториално следствено подразделение - Бургас:

-        34 лица с възстановени имена за създаване на групи, поставили си за цел извършване на престъпления. Досега са профилактирани над 200 лица.

3. В териториално следствено подразделение - Разград - 8 лица - подбудители и предводители на масовите безредици.

4. В териториално подразделение - Шумен - 12 лица, от които:

-        ПАНАЙОТ ПРОДАНОВ ИЛИЕВ, отнел от войник от Вътрешни войски автомат „Калашников”.

-        ГАЛЯ ОРЛИНОВА ИСАЕВА И ОРЛИН ИСАЕВ ИСАЕВ за участие в демонстрация в Каолиново. Освободени.

-        ЗЛАТИ ЩЕРЕВ МАНОЛОВ, ГАЛЯ ИГНАТОВА АНГЕЛОВА, МЛАДЕН ЕМИЛОВ ИСАЕВ, МЛАДЕН ЙОСИФОВ АСЕНОВ, ЮЛИЯН ИГНАТОВ АНЕВ, ФИЛИП ФИЛИПОВ ИСАЕВ И ЖАНА СЪБЕВА АСЕНОВА - активни участници в демонстрациите в гр. Шумен. Ангелова е освободена.

-        БЕЛЧИН ДАВИДОВ ДЕМИРОВ - нанесъл телесна повреда на служител на МВР.

5. В териториално следствено подразделение - ТОЛБУХИН - 3 ЛИЦА, активни участници в безредиците, а в гр. Тервел - 7 лица за 24 часа.

6. В териториално следствено подразделение СЛИВЕН - 1 лице - ВАСИЛ ХРИСТОВ АЛЕКСАНДРОВ, за подбуждане на населението в Кукленска и Омурташка общини към масови безредици.

За подсилване на следствените групи в Разградска област са изпратени трима следователи по ДС от съседните териториални следствени подразделения.

ЗАМ.-НАЧАЛНИК ГСУ- МВР, (п)

Полковник: Ч. Новански

 

Написано в 2 екз., № 1 - др. Министър, № 2 - др. Шопов, Изпълнил: М. Георгиева – 475, Размножено в 2 екз., № 3 - У-ние 06-ДС, № 4 - ГСУ – МВР, гр. София, 29.05.1989 г.

 

АГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т. 2, І част, л. 135-137 (138-140, 141-143- копия, втори и трети машинописен екземпляр). Оригинал. Машинопис.

 

№ 181

Министерство на вътрешните работи

Шесто управление ДС

рег. № 8672, екз.№ 3

29.V.1989 г., София

 

В. Попов ІV отдел

Изготвена за др. др. Т. Ж.; Д. С; Й. Й; Ив. [Презимето не се разчита – б. съст.]

Строго секретно!

 

МВР - ЦИОУ

Вх. № 6912 от 29.V.1989 г.

 

Информация

Относно: Дейността на активисти на „клуба” във връзка с материала по повод на ексцесиите в средите на лицата, възстановили имената си и мерките по тях

 

На 25 май 9 активисти на „клуба” обсъждали два документи по повод събитията в някои райони с компактни маси от лица, възстановили имената си, но не стигнали до общо мнение по тяхното съдържание и от името на кого да бъдат представени те. Разногласия имало и по въпроса кой от двата материала да се използва за събиране на подписи, но повечето от присъстващите считали, че за това трябва да се използва „по-умереният вариант”.

Според получената допълнителна информация единият от документите бил разработен основно от Желю Желев, а другият от Михаил Величков и Невена Стефанова. Въпреки че по време на обсъжданото им не били постигнати необходимите уточнения и двата материала вече се използвали за събиране на подписи от активисти на „клуба”. Вариантът на материала, подготвен от Желев, бил предложен за подписване от съпругата му Мария Желева (в студията за научно-популярни филми, където тя работи – задраскан текст – б. съст.). Този документ бил озаглавен „Призив” и след подписването му от „всички членове на клуба” (според Желева) щял да бъде депозиран в Народното събрание. Той бил написан на около страница и половина и започвал с анализ на обстановката във връзка с ексцесиите сред лицата, възстановили имената си. Посочвало се, че извършената преди няколко години смяна на имената им била ”дълбоко нехуманен акт на правителството, засягащ техните човешки права”. Създадените по този начин условия за „конфронтация на българските граждани с турското малцинство” през последните дни били довели до редица инциденти, включително и до жертви. След това се отправяли предложения до Народното събрание за възстановяване старите имена на гражданите от „турското малцинство”, предоставянето им на възможност свободно да напускат страната и за преразглеждане на политиката по „националния въпрос”.

Придобитата до 27 май информация показва, че в готовност да подпишат документа (неизвестно кой от двата) или вече направили това са 20 лица: Желю Желев, Йордан Василев, Иван Марев, Борис Спасов, Чавдар Кюранов, Искра Панова, Деян Кюранов, Блага Димитрова, Георги Величков, Михаил Величков, Невена Стефанова, Евгения Иванова, Мария Бойкикева, Мария Желева, Васил Шопов (режисьор в СНПДФ „Екран”), Николай Василев, Копринка Червенкова, Петко Симеонов и Зина Маркова.

Отказали са да подпишат и се дистанцирали от документите 6 лица – Христо Радевски, Марко Ганчев, Александър Миланов, Давид Овадия, Иван Джаджев и Петър Динеков.

Получени са агентурни данни, че активисти на „Екогласност” не са разисквали събитията сред лицата, възстановили имената си, поддържат партийната политика по възродителния процес и няма да се ангажират от името на тяхното „движение” в документи и дейност, свързани с тях. Това е потвърдено и от проведените разговори (от министъра – добавен ръкописен текст – б. съст.) на служители в 06 управление ДС и СГУ с Георги Аврамов, Димитрина Петрова и Петър Слабаков, които обаче не изключвали възможността отделни привърженици на „Екогласност” да предприемат някакви изяви в това отношение, но не от името на „движението”, а като частни лица.

Проф. Иван Николов бил взел материал, с който да отиде при акад. Шелудко и му го предложи за подпис, но досега не е установено отношението на двамата към документа. Не е изяснено и становището по този въпрос на проф. Кирил Василев, който по принцип бил изразил съгласие с „умерения” вариант на Антонина Желязкова.

Придобита е информация за коментари на активисти на „клуба” във връзка с масовите безредици сред лицата, възстановили имената си и мерките за тяхното пресичане. Радой Ралин твърдял, че „властите избиват, защото са обречени” и очаквал промени във висшето ръководство на страната, като „вината” за станалото щяла да бъде „прехвърлена върху Димитър Стоянов”. Заявил, че нещата у нас не се решавали, тъй като „ръководството провежда седяща стачка и никой не иска да стане от мястото си”. По повод несъгласието на някои с акциите на „клуба” споделил, че причина за това бил фактът, че „нас ни викат и нищо не ни правят, другите ги уволняват” и те ги възприемали като „привилегировани принцове, които правят бунта без последствие за тях. Сега обаче напрежението било нараснало много и щяло да има трайни последствия, така че е можело да започнат „да убиват и децата ни”.Такива опасения споделяли също Желю Желев и Йордан Василев.

Желю Желев изказал мнение, че последните събития били направили „пропаст между българите и турците” и било възможно България да стане своеобразен Ливан, последствията от което щели да чувстват и следващите поколения. Това налагало провеждането на бързи промени, но „банкрутиралият екип не мисли за бъдещето, а гледа да кара, докъдето може, поради което по-широки кръгове трябвало да излязат с „принципни позиции срещу всяко насилие”.

По повод на разпространявания за подпис документ от Мария Желева, Станимир Трифонов, неин колега, заявил, че такъв материал трябвало да съдържа задължително данни за това кой е авторът му, от кого произлиза и за кого е предназначен. Само по този начин можело да се спечели необходимата социална база, а в противен случай нямало смисъл въобще да се прави нещо, тъй като „срещу насилието с писане не може да се направи нищо”.

Във връзка със станалите събития Борис Спасов показал пред свои съидейници (стари бройки – ръкописна добавка – б. съст.) цитати от изказвания на партиен и държавен ръководител. В приветствие до редакцията на в. „Йени хаят”, което било публикувано във в. „Работническо дело” от 4 март 1964 г., се говорело за „турско население”, което свободно да общува на майчиния си език, с негови песни и литература, за „училища с преподаване на турски език” и др. Посочил и данни от март 1959 г., според които тогава в България имало 656 000 „турци”, които сега вече били станали един милион.

Проблемите по повод ексцесиите сред лицата, възстановили имената си, се коментират и във връзка с предстоящото заминаване на Блага Димитрова, Копринка Червенкова и Петко Симеонов за Париж. Петър Динеков съветвал Блага (Димитрова) „и тук, и там да мълчи по турския въпрос”, който бил много сложен и не бивало да се разнищва, на което тя отговорила, че в Париж щяла да говори главно по проблеми, свързани с литературата. Според нея сегашната конфронтация можело да бъде и израз на „борба във върховете”, където някой искал умишлено да компрометира властта. Считала, че Георги Мишев също щял да си уреди заминаване в Париж чрез СБП и съветвала Желю Желев въпреки всичко и той да опита на направи това (ако било необходимо, щели да намерят исканите 200 долара).

Петко Симеонов и Копринка Червенкова били поставили три условия във връзка със заминаването им – да пътуват или , или никой, да се разреши на активисти на „клуба” да посетят Каолиново и Тодор Икономово за запознаване на място с обстановката и да се преустанови прекъсването на телефоните им. Исканията на двамата били оценени като „глупост” от Блага Димитрова и Чавдар Кюранов (особено това за посещение в районите с лица, възстановили имената си).

На 26 и 27 май са проведени профилактични беседи от служители на 06 управление ДС и СГУ със 7 лица по повод материалите във връзка със събитията. Стефан Гайтанджиев, Димитрина Петрова, Георги Аврамов и Петър Слабаков заявили, че се дистанцират и няма да имат отношение по документа, а ще настояват и пред други активисти на „Екогласност” да направят същото. Евгения Иванова не е заела определено становище и заплашила, че ще се оплаче „в комитета на Телалов”. Георги Величков споделил, че „като писател и член на клуба не може да мълчи” и щял да подкрепи материала, който бил „за диалог в името на приобщаването”. Дори предложил на разговарялия с него служител да доложи мнението му пред „някой по-висш началник”. Наред със заявлението си за неангажиране с действия във връзка с документа по повод на събитията Георги Аврамов изказал мнение, че властите трябвало да предприемат диалог с художествено-творческата интелигенция и тя да излезе напред, активно да съдейства за успокояване на възникналата през последните дни сложна обстановка у нас, както това било станало в Грузия.

Продължава провеждането на мероприятия за пресичане проявите на активисти на „клуба” и други лица във връзка с масовите безредици в средите на лицата, възстановили имената си и за недопускане на по-нататъшно разпространение на материалите по този повод.

 

Началник 06 управление ДС

Генерал-майор: (п) А. Мусаков

 

Нап. в 1 екз., 1 – др. Министър, Размн. в 5 екз., 2 – др. Шопов, 3. – ЦИОУ, 4 – ВГУ, 6 - 08 отдел, Изп. и нап. Гергинов, София, 28.05.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 11 А, а. е. 755, л. 139-144. Оригинал. Машинопис.

 

№ 182

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 401.

Екз. № 3

27.05.1989 год.

 

ДО ЧЛЕНА НА ПОЛИТБЮРО И СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП

ДР. ДИМИТЪР СТОЯНОВ

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я^[4]

ОТНОСНО: Масови демонстративни прояви и безредици, извършени в някои райони на Варненска, Разградска и Хасковска област за периода 20-27 май

 

На 20 май т. г. в гр. Търговище се събрали около 500 лица с възстановени имена, които отправили искания да им бъдат предоставени образци на молби за получаване на задгранични паспорти. На част от лицата били раздадени необхо­димите документи. След направените разяснения тълпата се разпръснала.

На 20 май т. г. сутринта група от лица с възстановени имена от селата Пристое, Климент, Наум и Тъкач, както и присъединили се лица от други райони се отправили към гр. Каолиново, Варненска област. Тълпата, която към 15.00 часа достигнала около 5000-6000 души, била спряна пред Каолиново от дислоци­раните там специализирани сили на Вътрешни войски и Народната милиция. Опитите за оказване на въздействие на тълпата чрез многократни разяснения и призоваване към ред и прекратяване на демонстратив­ните действия не са дали резултати. Тълпата влязла в стълкновение с военнослужещи и около 1500 екст­ремистки настроени лица проникнали в Каолиново. При стълкновението са нара­нени няколко граждани и военнослужещи. След проведените разговори и отпра­вените предупреждения тълпата се е разпръснала към 17.30 часа.

На 21 май т. г. около 12.30 ч. тълпа от около 1000 лица с възстановени имена на­паднали и малтретирали длъжностни лица в с. Тодор Икономово, Вар­ненска област, между които и милиционерски служители. При опит да проникнат в кметството и иззе­мат съхраняваното оръжие е възникнало стълкновение, при което е било употребено огнестрелно оръжие. [По това време в кметството не се съхранява никакво оръжие. Касае се за измислица, с която в отчетите се прави опит да се оправдае начинът, по който са разпръснати демонстрантите и извършените насилия. Те са искали само кон­такт с официалните власти, за да представят своите искания - б. съст.] Наранени са 20 души, от които трима по-тежко. Убити са двама души. Тълпата се е разпръснала.

На 21 май т. г. в 10.30 часа пред джамия в гр. Разград се събрала група от 150-200 лица, предимно млади хора, които поставили искания за възстановяване турско-арабс­ките им имена. Скандирали са „Искаме правата си”. Въпреки пре­дупрежденията тълпата се отправила към централната част на града. Със силови мерки тя е била разде­лена на групи и изтласкана към края на града. За­държани са 25 лица активни участници в демонстрацията.

На 21 май т. г. от околни села към гр. Дулово се насочили около 1500-2000 лица. Формирала се тълпа, която, силно екзалтирана, отправила същите искания. С участието на поделение на Вътрешни войски и Народната милиция тълпата била разпръсната. Задър­жани са инициаторите и екстремистки проявяващите се лица, голяма част от които са били в пияно състояние. [По сведения на участ­ници в демонстрацията никой от тях не е бил пиян. Както и в други населени места, в които избухват демонстрации, организа­торите стриктно са се при­държали към това протестите да са мирни, по никакъв начин да не се дава по­вод на МВР и ДС да ги обвини в подстрекателска, екстремистка и друга по­добна дейност. Също така стриктно се следи и спазва правилото за издигане единствено на лозунги, свързани с техните искания за възстановяване правата на турс­кото малцинство – б. съст.]

На 20 май т. г. в гр. Джебел, Хасковска област, в центъра на града се съб­рали около 150-200 души, предимно жени, младежи и деца. Поставени са били искания за освобож­даване на задържано лице, връщане на турско-арабските имена и за свободно общуване на турски език. След дадени разяснения от мест­ните ръководители и освобож­даване на лицето тълпата се е разпръснала. На 21 май т. г. в центъра на града отново е имало струп­вания на хора, но демонстра­тивни действия и ексцесии не са извършени.

Към 18.00 ч. на 21 май т. г. положението в указаните райони на Разградска, Вар­ненска и Хасковска област е овладяно.

На 22 май в гр. Джебел, Хасковска област, е направен опит за обявяване на обща стачка. След взетите мерки и проведената разяснителна работа към края на деня обста­новката е успокоена.

Същия ден в с. Ябланово, Бургаска област, с. Правда и с. Духовец, Разг­радска об­ласт, Шумен, Толбухин и гр. Върбица, Варненска област, групи от 100 до 500 лица са отправяли искания за получаване на документи за задгранични паспорти, връщане на турско-арабските имена и разрешаване на изселване. След извършената разяснителна работа от органите на МВР групите са разпръснати без употреба на силови мерки.

На 23 май т. г. към 22.00 ч. при опит да влезе в с. Езерче, Хлебаровска об­щина, Разградска област, наряд на органите на МВР се натъкнал на тълпа от около 500 лица с възстановени имена. От служители на кметството те били уве­домени, че в селото са останали кметът, първият секретар на Общинския комитет на БКП – Хлебарово и район­ният инспектор, вероятно малтретирани от тълпата.

При опит за контакт с тълпата групата лица с викове „Смърт на гяурите” се нах­върлила срещу органите на МВР с колове, вили, камъни и осветителни бомбички. [По сведение на участниците такъв лозунг въобще не е издиган. Не те, а органите на реда са ги нападнали. Лозунгите, които са скандирали, са за възстановяване на правата им – б. съст.] За възпиране на екзалтираната тълпа органите на МВР са използвали специални средства, след което поради невъз­можност да се овладее обстановката са отправили изс­трели с лично оръжие. В резултат на взетите мерки тълпата е разкъсана на отделни групи и разпръсната. При отблъскване на нападателите на място е убит един от напада­телите, а друг е починал в болницата в Разград.

На 24 май около 02.00 ч. на площада в с. Зърнево, Тервелска община, Вар­ненска област, се е събрала група от около 100-150 лица с възстановени имена, предимно млади хора. Поведението им е било спокойно, без екзалтирани прояви и остри искания. След проведен с тях разговор и от представители на органите на МВР групата се е разпръс­нала.

На 25.05.1989 г. около 14.00 ч. в района на гр. Върбица, Варненска област, се е събрала група от около 2000-2500 лица. Без да има екстремистки прояви, са отправени искания за връщане турско-арабските имена, разрешаване на сюне­тите, носенето на шал­вари, употребата на турски език.

След установен контакт от представители на Общинския комитет на БКП и орга­ните на МВР групата е разпръсната без употреба на силови мерки.

На 25.05. т. г. от 10.00 до 12.30 часа в Толбухин се е събрала група от около 1000 лица. Отправяйки се към центъра на града, се издигнали лозунги: „Върнете ни имената”, „Искаме правата си”, „Искаме свобода за изселване” и др. В резул­тат на предприетите действия от органите на МВР до площада в центъра на града са допуснати около 300 лица. При опит за контакт с тях чрез парламентьори и оратори са поставени конкретни искания за освобождаване на политическите затворници – мюсюлмани, връщане на ста­рите имена, откриване на турски учи­лища и пр. Групата е разпръсната без употреба на силови мерки.

На 25 май т. г. в района на с. Развигорово, община Хитрино, Варненска об­ласт, е извършен палеж на трактор, като трактористът е бил заплашен, че ако про­дължава да ра­боти, ще му запалят къщата. Подобна заплаха е била отправена от лице с мегафон, на турски език към група жени, работещи на полето в района на с. Байково, община Хит­рино.

На 25 и 26 май т. г. лицата с възстановени имена от с. Медовец, община Дългопол, Варненска област и тези от Корабостроителния завод – Варна не се явили на работа.

На 26 май сутринта лица ислямизирани българи са се опитали да се прид­вижат на малки групи към центъра на гр. Варна. Разпръснати са със сили на ДОТ без инциденти.

Към 14.50 ч. на същия ден в с. Риж, община Смядово, Варненска област, група лица са поискали среща с представители на властта, на която поставили искания за възс­тановяване на старите имена и доброволно се разпръснали.

Около 18.00 ч. на същия ден над 800 лица с възстановени имена от село Деница се насочили към общинския център Хитрино, Варненска област. Тълпата е разпръсната без употреба на сила.

На 27 май около 10.00 ч. в централната част на Шумен бързо се събират големи тълпи от лица с възстановени имена с изключително агресивно поведе­ние. Екстремистки настроени лица от тълпите наранили двама милиционерски служители с ножове, единият от които е с опасност за живота. С цел самоотбрана и разпръскване на тълпата е употре­бено огнестрелно оръжие. Ранени са девет нападатели, които са настанени в болницата на града. Тълпата е разпръсната на отделни групи, които са изтласкани в странични улици към крайните райони на града.

На 27 май около 6.00 ч. в центъра на с. Бенковски, община Добрич, Вар­ненска об­ласт, се е събрала група от около 1000 лица, която блокирала кметст­вото. Към 8.30 ч. тълпата е била разпръсната от органите на МВР.

На 27 май сутринта в центъра на гр. Търговище се е събрала група от около 500-600 души с възстановени имена, без екстремистки прояви. Групата е отка­зала да се разп­ръсне, поради което органите на МВР са употребили силови мерки и тълпата е изтлас­кана в крайните райони. Няма ранени лица.

На 27 май т. г. сутринта в гр. Омуртаг и в с. Обител, Омурташка община, Разград­ска област, се сформирали тълпи от по 300 души. Разпръснати са без ин­циденти.

На 27 май сутринта в с. Черковна, Омурташки район, тълпа от 200-300 души се на­сочила по посока на гр. Търговище. Струпвания на лица с възстано­вени имена е имало в селата Орешак, Величка и Врани кон, които се събрали в с. Малко Черковище, Разград­ска област и образували тълпа от около 1000 човека. Разпръснати са няколко часа по-късно от изпратените сили за опазване на реда.

На 27 май към 8.00 ч. в гр. Хлебарово, Разградска област, се е събрала група лица от 800-1000 души. Отправени били искания за връщане турско-арабските имена, употре­бата на турски език и разрешаването на мюсюлмански ритуали. Без употреба на силови мерки част от тълпата е разпръсната, но около 300 лица са се отправили към с. Езерче. На 5 км от Хлебарово е спряна и върната обратно.

На 27 май около 13.00 ч. в с. Медовец и с. Поляците, община Дългопол, аг­ресивно настроени тълпи нападнали с камъни и дървета силите на МВР. Нара­нени са няколко милиционерски служители. При овладяването на обстановката е употребено огнестрелно оръжие. Убит е един от нападателите, а друг впоследст­вие е починал.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – др. Д. Стоянов, № 2 – памет, № 3 – к д, Изп.: Т. Тодоров, Нап.: Т. Станкова – 796, 27.05.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 940, л. 43-50. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 183

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 1154. Екз. № 2, 27.12.1989 г.

ДО

ЧЛЕНА НА ПОЛИТБЮРО И СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП

ДР. АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Дейността на органите на МВР за възстановяване на об­ществе­ния ред в някои райони на Варненска, Разградска и Хасковска об­ласт за периода 20-30 май 1989 г.

 

[В тази информация изцяло се повтарят данните от информацията до Д. Сто­янов „ОТНОСНО: Масови демонстративни прояви и безредици, извършени в някои ра­йони на Варненска, Разградска и Хасковска област за периода 20-27 май 1989 г.” (виж. № 175). Сменено е само заглавието и адресатът. Информацията е изпратена до Алексан­дър Лилов във връзка с подготовката на пленума на ЦК на БКП от 29.ХІІ.1989 г. Краят й е допълнен с обобщени данни за размерите на демонстрациите, броя на участни­ците и жертвите, които не се съдържат в други информации за събитията – б. съст.].

 

Общо през периода 20-30 май 1989 г. заедно с посочените по-остри и ма­сови де­монстрации и безредици такива демонстративни прояви са проведени в 71 населени места от 30 общини с около 52 700 участници.

В стълкновенията с агресивни тълпи при нападения и опити за отнемане на огнес­трелно оръжие и малтретиране на военнослужещи и служители на НМ от участници в тълпите са загинали 6 лица и около 30 са били ранени.

През месеците май-септември 1989 г. във възстановяването и охраната на общест­вения ред и на важни стопански и други обекти освен наличните сили на МВР са участ­вали 9033 допълнително мобилизирани за по един месец запасни от военизираните мото милиционерски батальони и Вътрешни войски.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – др. Ал. Лилов, № 2 – к. д., Изп.: Т. Тодоров, Нап.: И Гюнова – 1808, 27.12.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 948, л. 78-85. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 184

Излъчено по радио „Свободна Европа” интервю на Румяна Узунова с отец Димитър Амбарев – говорител на НДЗПЧ, в което пояснява, че с пос­ледната декла­рация активистите на дружеството, на турския стачен коми­тет и Демократичната лига за защита правата на човека са призовани да се дистанцират и да не участват в избухналите демонстрации, че д-р Констан­тин Тренчев бил против „екстремист­ките действия” на турците                                                                                            27 май 1989 г.

 

[…] Р. Узунова: Къде е станало това?

О. Д. Амбарев: … Нали ви каз­вам: народната стихия е като природната сти­хия. Тя не може да бъде удържана, а пък простолюдието по своему възприема някои акции. Аз не смятам, че това е организирана акция от стачния комитет. Стачният комитет се е вдигнал да прави гладни стачки в интерес на своите иска­ния, а не е подбуж­дал към демонстрации по улиците. [Подч. от съст.] Тези демонстрации възникват в резул­тат на гладните стачки, а не затова, защото са били, са прокламирани от някого.

Р. Узунова: В Декларацията е много ясно изразено становището на Дружест­вото…

О. Д. Амбарев: Изразено е. Аз съм я съставил тази Декларация и тя е обсъж­дана във всички наши дружества, одобрена е и затова я предадох. Ясно и катего­рично казах да се дистанцират както наши активисти, (ко­гато) участват в такива демонстрации, така и активисти на турския стачен комитет и на Лигата за защита на човешките права на етническите турци в България, затуй, защото това е спонта­нен изблик на народния гняв на етни­ческите турци… [Подч. от съст.]

Р.Узунова: И последен въпрос: При тази ясна позиция на Независи­мото дру­жество защо срещу Константин Тренчев е повдигнато обвинение за подстрекателс­тво на етническите турци?

О. Д. Амбарев: Може би защото Константин Тренчев е в най-пряка връзка със Стачния комитет; но тези, които са арестувани, не обвиняват Константин Трен­чев; те знаят, че Константин Тренчев много настояваше да бъде укротено просто­людието, да бъдат укротени етническите турци като маса и да не предприемат екст­ремистки действия. [Подч. от съст.]

[…] Нашето Дружество се придържа към мирно уреж­дане на въпроса, стои настрана от ексцесиите, не подбужда към такива, но морално подкрепя… И ще вдигне всеки момент моралната си подкрепа, ако се разразят кръвопро­лития по вина на турците, а не по вина на българите. Затуй именно ние апели­рахме: турците ще трябва да знаят, че всяка екстремистка проява ще нанесе не­поправими вреди и на тях, непоправими вреди и на всички правозащитни движе­ния в България.

 (27.05.1989 г., ролка № 3)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova.

 

№ 185

СЕКРЕТНО!

Министерство на вътрешните работи

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО У-НИЕ

Рег. № ІІ И - 70. Екз. № 4

30.05.1989 г.

1040 - София

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Следствени данни за оперативната обстановка в страната за 29.05.1989 година

 

Оперативната обстановка в страната по линия на следствието продължава да е напрегната.

Усилията на следствените органи са насочени към разкриване и привличане към наказателна отговорност на подбудителите и организаторите на масовите безредици с оглед нормализиране на положението.

В резултат на проведените следствено-оперативни мероприятия са задържани 52 лица - участници в безредиците.

Обстановката по линия на следствието в центъра и териториалните следствени подразделения е следната:

1. В Главно следствено управление - МВР:

– По делото срещу ТРЕНЧЕВ, КОЛЕВ И ЗАПРЯНОВ са придобити следните данни:

С изготвената между 18 и 20 май декларация, излъчена по радиостанция „Дойче веле” и „Свободна Европа”, се целяло да се уведомят мюсюлманите от Разградски район какви трябва да бъдат техните искания във връзка със започналата от тях на 6 май гладна стачка.

КОЛЕВ признава, че след освобождаването му от Бобов дол е разбрал от разговори с д-р ТРЕНЧЕВ и ПЕТЪР МАНОЛОВ, че двамата поддържат връзка с лица с възстановени имена от Лудогорието. По негови обяснения в периода 17-18 май д-р ТРЕНЧЕВ в дома си в Стара Загора е казал, че ще се дирижират масовите вълнения и ексцесии на лицата с възстановени имена и след като процесите станат неуправляеми и необратими, правителс­твото нямало да може да се справи с това положение и ще се обърне към независимото дружество за посредник. По този начин МАНОЛОВ, ТРЕНЧЕВ И КОЛЕВ щели да се изявяват като лидери и да получат признание.

-        По делото за повредата на хеликоптера и причинената телесна повреда на пилота при безредиците в Дулово, задържаните РАДКОВ, МИХОВ и АЛДОМИРОВ се признават за виновни и дават подробни обяснения за извършените от тях престъпления.

Като участници в демонстрацията в с. Градница, Варненска област, от 24.05.1989 г. са задържани за 24 часа:

-        СЪБИН ХАДЖИЕВ И ДАВИД БОЯДЖИЕВ от с. Градница и АСЕН ДАВИДОВ от гр. Тервел.

Като участници в демонстрацията в с. Бенковски, град Толбухин и други селища са задържани като заподозрени:

-        БОЯН КРАЕВ И НИКОЛАЙ КОСЕВ от с. Бенковски и МАРТИН МАРТИНОВ от Толбухин. За МАРТИНОВ има данни, че участвал в подготовката на демонстрацията в гр. Толбухин.

Освободен е заподозреният СЕБАСТИЯН ДАВИДОВ, на когото е изменена мярката за неотклонение в „подписка”.

2. В териториално следствено подразделение - Разград е образувано предварително следствие по факта за разкриване подстрекателите и организаторите на масовите безредици в с. Дянково, Разградска област. Образувано е и дело по факта за изясняване на причините за смъртта на МЛАДЕН КАЛЧЕВ, загинал по време на вълненията в с. Дянково. Разпитани са общо 29 и са предупредени с протокол 7 лица.

3. В териториално следствено подразделение - Търговище са образувани 2 предварителни следствия по факта за разкриване подбудителите и организаторите на вълненията от 27.05.1989 г. в с. Обител, община Омуртаг и гр. Омуртаг.

При безредиците в гр. Омуртаг са задържани като заподозрени 7 лица, а в с. Обител - едно лице.

Разпитани са общо 56 лица и са предупредени с протокол 22 лица.

По чл. 1 от УБДХ са задържани в поделения на МВР в Омуртаг и Търговище за 15 де­нонощия 15 лица.

4. В териториално следствено подразделение - Бургас е образувано предварително следствие срещу група от 33 лица с възстановени имена, които се опитали в периода 27-29.05.1989 г. да организират масови вълнения пред турското консулство в гр. Бургас. За­държани са като заподозрени:

- МАРТИН ЖИВОДАРОВ, ФИЛИП АЛЕКСАНДРОВ, АЛДИН ДАРУНОВ, ЩИЛЯН КРАЕВ, ФИЛИП КИРОВ, ВЕРДИН ТОКАЛИЕВ и ИЛЧО КАСАБОВ на 27.05.1989 г. (всички от Бургаска област).

-        АСЕН ХАДЖИЕВ, МИТКО ХРИСТОВ И АЛИПИ АЛИПИЕВ - на 28.05. 1989 г.

-        23 лица от с. Трънак, Бургаска област - на 28.05.1989 г.

Установено е, че задържаните в с. Трънак са активни участници в групата, национа­листически настроени, а някои от тях и обекти на оперативен отчет.

Освободени са по здравословни причини 5 лица от заподозрените.

Профилактирани са 72 лица.

5. В териториално следствено подразделение - Сливен е образувано предварително следствие срещу ВАСИЛ ХРИСТОВ АЛЕКСАНДРОВ за подбуждане населението в Котелска и Омурташка общини към безредици. АЛЕКСАНДРОВ е задържан като заподозрян в ареста на ТСП - Сливен.

 

ЗАМ.-НАЧАЛНИК ГСУ - МВР

Полковник: (п) Ч. Новенски

 

Написано в 1 екз., № 1 - др. Министър, Размножено в 3 екз., № 2 - др. Шопов, № 3 - Управление 06 - ДС, № 4 - ГСУ - МВР, Изпълнил: Д. Савов, Написала: М. Георгиева - 479

 

АГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т. 2,­ ІІ част, л. 10-13. Оригинал. Машинопис.

 

№ 186

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Главно следствено у-ние

Рег. № ІІ И-72. Екз. № 2

31.05.1989 г.

1040 - София

Министерство на вътрешните работи

Центр. инф. орг. у-ние

Вх. № 7186 от 31.5.1989 г.

Гр. Шопов/31.V.89 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я ОТНОСНО: Следствени данни за оперативната обстановка в страната на 30.05.1989 година

 

Оперативната обстановка в страната по линия на следствието продължава да е напрегната.

Усилията на следствените органи са насочени за разкриване и привличане към наказателна отговорност на подстрекателите и организаторите на масовите безредици с оглед нормализиране на положението.

В резултат на проведените оперативно-следствени мероприятия са задържани 74 лица - участници в безредиците.

Обстановката по линия на следствието в центъра и териториалните подразделения е следната:

1. В Главно следствено управление - МВР:

По делото срещу ТРЕНЧЕВ, КОЛЕВ И ЗАПРЯНОВ са получени следните данни:

-        По отношение криминалните си деяния ТРЕНЧЕВ обяснява, че е закупил златен пръстен от сирийски студент. Водят се активни разпити за изясняване на получените от него подкупи.

НИКОЛАЙ КОЛЕВ признава, че по време на гладната му стачка в Бобов дол през м. март-април 1989 г. многократно е влизал в контакти по телефона с д-р ТРЕНЧЕВ. От него разбрал, че братя РУНТОВИ от Казанлъшко провеждат гладна стачка в знак на солидар­ност и подкрепа с него.

АНТОН ЗАПРЯНОВ обяснява, че на 13.03.1989 г. е написал до Държавния съвет на НРБ, Министерството на правосъдието и Комитета за правата на човека искане за напус­кане на страната за САЩ. На 15.04.1989 г. е посетил дома на ПЕТЪР МАНОЛОВ и е по­дал молба за членство в „Независимото дружество за защита правата на човека”.

В началото на м. май 1989 г. участвал в събрание на „независимото дружество” в гр. Хасково, на което са присъствали и лица с възстановени имена. От тях запомнил трима братя от Казанлъшко село. Лицата, присъствали на събранието, са известни на органите на МВР.

На 19.05.1989 г. е гостувал в дома на НИКОЛАЙ КОЛЕВ, където е бил и д-р ТРЕН­ЧЕВ. Тримата редактират граматически декларация от името на т. нар. „Инициативен граждански мюсюлмански комитет във връзка с протестната гладна стачка на гражданите от турско етническо малцинство в България”, която била написана на ръка. Декларацията е преписана на пишещата машина на КОЛЕВ - иззета от органите на МВР.

На 23.05.1989 г. на домашния му телефон в Димитровград позвънял говорителят на „Би Би Си” - БРАТАН КОВАЧЕВ, който се интересувал от отношението на „дружеството” към вълненията в с. Каолиново и гр. Нови пазар. ЗАПРЯНОВ му обяснил, че „дружест­вото” има намерение да напише обръщение до Народното събрание, като ще настоява да се създаде правителствена комисия, в която да участва и представител на „независимото дружество”.

Същия ден в Стара Загора, в присъствието на д-р ТРЕНЧЕВ и НИКОЛАЙ КОЛЕВ, ЗАПРЯНОВ написва обръщението до Народното събрание, което изпраща по пощата. Вечерта установява връзка по телефона с радиостанциите „Свободна Европа” и „Дойче веле” и прочита обръщението”.

На 26.05.1989 г. заедно с д-р ТРЕНЧЕВ посещават посолството на Англия, където се срещат и разговарят с МАЙКЪЛ ФРОСТ - първи секретар. От него искат и получават адреса на организацията „Международна амнистия” в Англия. ФРОСТ се интересува дали ТРЕНЧЕВ е получил паспорт за международната конференция в Париж и получава отри­цателен отговор.

Същия ден двамата посещават последователно френското и американското посолс­тво. Във френското посолство се срещат с втория секретар и разговарят за паспорта на ТРЕНЧЕВ за Франция, а в американското с първия секретар - МАЙКЪЛ ГЕЛНЕР и водят разговор за заминаването на ЗАПРЯНОВ за САЩ.

На разпитите ЗАПРЯНОВ посочва, че т. нар. „Независимо дружество” няма контакти в България с организации, съставени от лица с възстановени имена. На събранието в Хас­ково присъстващите лица с възстановени имена, членове на т. нар. „Независимо дружес­тво”, са изразили становище, че мислят да започнат гладна стачка, за да бъдат удовлетво­рени техните искания за признаването им като малцинство и възстановяване на имената. Останалите членове на „дружеството” заявили, че ще ги подкрепят, ако по време на въл­ненията не се допуснат насилия от страна на лица с възстановени имена.

От КР [камерна разработка - б. съст.] е придобита информация, че обвиняемите ТРЕНЧЕВ, КОЛЕВ И ЗАПРЯНОВ са имали уговорка в случай на задържане да не приз­нават за дейността си. ТРЕНЧЕВ споделил пред КА [камерен агент - б. съст.], че няма да прави признания, докато не се убеди, че другите говорят.

2. В териториалното следствено подразделение - Разград:

-        Образувано е предварително следствие по факта за разкриване извършителя на палеж на сеновал в гр. Кубрат, извършен на 28 срещу 29.05.1989 г., при който са причинени щети за над 2000 лева.

-        По следствено дело за масовите безредици в с. Дянково, Разградска област, са задържани в ареста в Разград АНГЕЛ МИХАЙЛОВ И НЕДЯЛКО ДИНЧЕВ по чл. 269, ал. 3 от НК и МЛАДЕН ЦОНЕВ по чл. 325 от НК - всички от с. Дянково.

-        3. В териториалното следствено подразделение - Търговище:

-        По следствено дело за масовите безредици в г. Омуртаг от задържаните 7 лица са освободени 6, от които 3 се задържат по УБДХ и остава само като заподозряна НИНА ХРИСТОВА КАРАМФИЛОВА от с. Горна Хубавка, по чл. 269 ал. 3 от НК. За КАРАМФИЛОВА са събрани доказателства, че е един от инициаторите и активните участници в безредиците в гр. Омуртаг.

-        По следственото дело за масовите безредици в с. Обител, Разградска област, е задържан като заподозрян АЛБЕН ВАРАДИНОВ ЮРУКОВ от с. Долна ратлина, Разградска област. Получени са данни, че ЮРУКОВ е един от подстрекателите и активни участници на вълненията в с. Обител.

В териториалните следствени подразделения на Разградска област са разпитани 38 лица, от които 5 са предупредени с протокол.

4. В териториалното следствено подразделение - Шумен:

-        По следствено дело за масовите безредици в с. Каолиново от задържаните като заподозрени 8 лица с възстановени имена 2 са освободени. За останалите 6 - НАКО РАДОЕВ, АВРАМ ЙОСИФОВ, КАТЕРИНА ИСАЕВА, АНГЕЛ ДЕМИРОВ, МЕТОДИ РАДУЛОВ И АЛЕКСЕЙ АЛЕКСИЕВ, са налице данни, че са подстрекатели и организатори на събитията в с. Каолиново и с. Тодор Икономово, Варненска област.

-        По следственото дело за демонстрациите в гр. Шумен от 27.05.1989 г. се очертават в хода на разследването като инициатори ВАКЛЬО ЩЕРЕВ МАНОЛОВ И ЖАНА СЪБЕВА АСЕНОВА - и двамата от гр. Шумен. Намират се в ареста във Варна.

5. В териториално следствено подразделение - Бургас:

- По следственото дело за демонстрациите в гр. Бургас по чл. 321 ал. 2 като заподозрени са задържани 22 лица, от които една жена, от селата: Билка, Разбойна, Планиница, Соко­лец, Каравелово и Търнак, Бургаска област.

От проведените разпити се събират доказателства за конкретните лица с възстановени имена от посочените и други села, извършили организаторска работа по сформиране на тълпата в района на село Търнак на 28.05.1989 г. Провеждат се следствено-оперативни мероприятия за установяване на тези лица и изясняване на престъпната им дейност.

6. В териториално следствено подразделение - Сливен:

-        Образувано е предварително следствие срещу СЕВДА ДЕМИРЕВА ПАШОВА от с. Жълт бряг - Бургаска област, която е задържана като заподозряна по чл. 237 от НК за разгласяване на неверни твърдения, създаващи недоверие към властта или смут в обществото. По делото е установено, че ПАШОВА като член на т. нар. „Демократична лига за правата на човека” е разгласявала програмата на „лигата” и е привличала членове за нея в селата Жълт бряг, Ябланово и гр. Сливен. Профилактирана е на 13.03.1989 г., но е продължила дейността по събиране на молби за членство в лигата.

[7.] В териториалното следствено подразделение - Кърджали:

- Провеждат се следствено-оперативни мероприятия, насочени към реализацията на ДОР „Тумор” с обект МАРТИН СЪБЕВ МАНЧЕВ от гр. Кърджали по чл. 108 от НК за противодържавна агитация и пропаганда. За МАНЧЕВ са налице оперативни данни, че изпълнява задачи на МЮМЮН ГЕНЧОГЛУ - ръководител на изселническа организация в Турция, по събиране и предаване на клеветническа информация с цел компрометиране на НР България на Парижката среща.

 

ЗАМ.-НАЧАЛНИК ГСУ-МВР

Полковник: (п) Ст. Стоянов.

 

Написано в 1 екз., № 1 - др. Министър, Доразм. в 3 екз., № 2 - др. Шопов, № 3 - Управление 06 - ДС, №4 - ГСУ, Изпълнил: Д. Савов, Написала: М. Георгиева - 481

 

АГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т. 2,­ ІІ част, л. 14-18; 19-24 – втори екземпляр. Оригинал. Машинопис.

 

№ 187

[Без дата, но по всяка вероятност е от края на май, защото се намира между документи, които по хронология са датирани между 25 май и 5 юни, т. е. тя е непосредствено след справката за 5.VІ.1989 г., а всички документи в делото са подредени по хронологичен ред - б. съст.]

 

СПРАВКА

ОТНОСНО: Разследването на възникналите на 25.05.1989 год. безредици в гр. Толбухин

 

При изясняване на обстоятелствата във връзка с възникналите безредици в гр. Толбухин са получени следните данни:

През месец март 1989 год. МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Пазарджик, изготвил писмени материали, озаглавени „Отворено писмо” до конференцията по човешките измерения в Париж и „Протест”. В същите изложил искания, свързани с даване статут на малцинство на лицата с възстановени имена и произтичащите от това права на име, религия, език, училища и др. Двата писмени материала били обсъдени с други затворници, между които и ДАВИД АСЕНОВ ХАДЖИЕВ, като било решено чрез техни близки да бъдат изпратени до конференцията в Париж по три канала – Френското посолство в София, Турция и Канада. Уточнили също така от 25 до 30 май 1989 год. в затворите на страната да бъдат проведени гладни стачки от всички преименувани затворници, а съпругите и близките им – седящи стачки пред общинските народни съвети по местоживеене.

На 25 март 1989 год. ДАВИД ХАДЖИЕВ по време на свиждане предал указание на съпругата си да подкрепи исканията им. Чрез съпругата на затворника ВЛАДИМИР РАДЕВ ЯВОРОВ, ХАДЖИЕВА получила „Отворено писмо” и „Протеста”, които от своя страна предала на НЕВЕН МИЛЕНОВ и ЕМИЛ СИМЕОНОВ от с. Бакалово. Последният ги връчил на преминаващ транзитно през страната турски гражданин, без впоследствие да получи потвърждение, че са заминали по предназначението си.

В началото на месец май 1989 год. Рени Хаджиева се срещнала неколкократно със съпругите на други затворници от гр. Толбухин и околните села, като им предала съобщението за набелязаната стачка от 25 до 31 май 1989 год. След като получила съгласието им за провеждане на демонстративна гладна стачка в гр. Толбухин, тя посетила няколко пъти и ЕМИЛ АСЕНОВ ХАДЖИЕВ от гр. Варна, член на т. нар. „Демократична лига за правата на човека”. Разказала за получените от затвора указания и намеренията за провеждане на гладни стачки в Толбухин от страна на съпругите на затворниците. Емил Хаджиев разяснил как на практика следва да реализират акцията, като за това уведомят писмено съответните държавни инстанции, информират радио „Свободна Европа” и предадат списък на стачкуващите.

На 25 май 1989 год. Рени Хаджиева участвала в организираната демонстрация в гр. Толбухин, към която се присъединили и други лица извън кръга на съпругите на затворниците. Били издигнати лозунги и възгласи за освобождаване на политическите затворници, предоставяне на по-широки права, връщане на старите имена и други подобни.

В процеса на разследването от отдел „Затвори” и Управление VІ – ДС беше получена оперативна информация, касаеща организаторската и подбудителска роля на МЕДИ ДОГАНОВ по отношение на останалите затворници с възстановени имена. При разпитите му същият не отрече лидерското място, което заема в средите на затворниците. Обосновава позицията си и черпи основания за предявяване на претенции към държавните институции ОТ ПОСТИГНАТИТЕ ДОГОВОРЕНОСТИ НА ВИЕНСКАТА СРЕЩА. [Горният пасаж е задраскан – б. съст.]

„Лидерът” на затворниците МЕДИ ДОГАНОВ заяви, че в зависимост от резултата на акцията им от 25 май 1989 год. са предвиждали нова такава в периода 12-17 септември 1989 год. в дните на срещата по хуманитарните въпроси на балканските страни в София. След изявлението на председателя на Държавния съвет на НРБ от 29 май 1989 год. ДОГАНОВ и съмишлениците му в затвора са решили да преустановят всякакви нерегламентирани прояви, тъй като с това исканията им били удовлетворени.

Събраните по делото доказателства не дават основание (не е налице) да бъдат направени преки изводи за пряка връзка между дейността на МЕДИ ДОГАНОВ И НАСТЪПИЛИТЕ БЕЗРЕДИЦИ ОТ 20 МАЙ 89 ГОД. В НЯКОИ СЕЛИЩА НА СТРАНАТА. Неговите деяния и тези на съучастниците му в затвора не следва да бъдат считани като подбудителски и във връзка с демонстрацията от 25 май 1989 год., тъй като настъпилите обществено-опасни последици не се обхващат от техния умисъл в този обем, който предвижда законът и НК. Целесъобразно е ДОГАНОВ и останалите преименувани затворници в затвора в гр. Пазарджик да бъдат профилактирани.

 

ГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т. 2,­ ІІ част, л. 7-9.

 

№ 188

Строго секретно!

Централна оперативна група

Рег. № 424. Екз. ед.

31.5.1989 г.

 

Експрес-информация № 6

Относно: Получени данни за оперативната обстановка към 08.00 часа на 31 май 1989 година

 

Постъпващите от областните управления на МВР данни показват, че изяв­лението на генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съ­вет на НРБ др. Тодор Живков предизвика огромен интерес и намира широк по­ложителен отзвук сред всички слоеве на българския народ. Със задоволство се коментира откровеният тон и ка­тегорич­ността в позицията на НР България. Най-много коментари са доловени по отно­шение ре­шението за отваряне на границата на страната и разобличава­нето на турските инсинуации.

Разградска област

Лицата с възстановени имена отчитали, че българското правителство е предприело необходимите стъпки, произтичащи от Виенския заключителен до­кумент, но се изразява съмнение, че Турция няма да изпълни своите за­дължения.

Отбелязано е нарастване на желанието за подаване на документи за задгра­нични пъ­тувания в районите на Силистра и Дулово. Отделни националисти в района на Омуртаг и Търговище и особено селищата, където имаше масови де­монстративни прояви, изразя­вали недоволство, че няма конкретни отговори на въпроса за връщане на имената, езика и ис­ляма. По-екстремистки настроени лица заявяват, че не трябва да прекратяват дейст­вията си за връщане на имената, тъй като Турция не ги искала с български имена. Изяв­лението на др. Тодор Живков се приема с възторг от българското население, сред което се чувства силно пов­дигнат българския дух.

През денонощието не са отбелязани масови демонстративни прояви на те­ри­тори­ята на областта. Получени са оперативни данни за събиране на лица с въз­становени имена на 30 май т. г. в с. Яребица, община Дулово. В с. Бистра, об­щина Алфатар, също се подготвяло струпване на лица с възстановени имена. Очаквало се там да пристигне Галя Орлинова, придружавана от малко дете.

На 29 май т. г. в 04.15 часа в покрайнините на с. Вокил, в посока гр. Дулово е открит лозунг, окачен над шосето с текст: „Добре дошъл, турски войник” на тур­ски език и „Ис­каме нашите права, както преди” (на български език).

Засечени са лица с възстановени имена, отправящи заплахи спрямо останалото бъл­гарско население.

Продължава да постъпва оперативна информация и данни от следствието за лица ак­тивни организатори и подбудители на масовите безредици от Разград­ско, Дуловски, Тър­говищки, Омурташки и други райони на областта и съседни селища на Варненска област.

По оценка на общинско управление на МВР - Силистра сред част от насе­лението с възстановени имена е започнала да се формира психоза и страх да не останат в България, изразяваща се в търсене и закупуване на злато и валута. От­белязано е значително увели­чение на теглените от ДСК суми от личните влогове. През последните 4 дни ежедневно са теглени над 150-300 000 лева. В района на Разград за 7 дни са изтеглени 3 564 000 лева. Ликвидирани са 273 влогови пар­тиди. Подобни данни са получени от районите на Търго­вище и Русе.

На 30 май т. г. са профилактирани 111 лица, с което общият брой на профилакти­раните достигна 1056 души. Образувано е едно следствено дело срещу неизвес­тен извършител по случай на извършен палеж на сеновал в с. Задруга, община Кубрат. С това общият брой на образуваните следствени дела стана 12. Задържани са 4 лица и 7 са освободени, 3 лица са санкциони­рани по УБДХ.

От службите „Задгранични паспорти” в областта до момента са приети 1895 комп­лекта документи - 1343 за Турция и 552 за други капиталистически страни. Изготвени са 1305 паспорти - 917 за Турция и 388 за други капита­листи­чески страни.

Варненска област

Излъченото от българската телевизия и българското радио изявление на др. Тодор Живков се приема с удовлетворение от умерено настроените лица с възс­тановени имена и останалото българско население. Враждебно настроените еле­менти изразяват неудов­лет­ворението си от откритата и твърда позиция на нашата страна по българо-турските отно­шения и възродителния процес. Доловени са коментари, че ако Парижката конфе­ренция не вземе положително отношение по исканията на лицата с възстановени имена за завръ­щане на старите имена и сво­бодно изселване в Турция, те отново щели да се вдигнат на масови демонстрации.

Получени са данни от общинско управление на МВР - гр. Шумен, че при планира­ните бъдещи масови демонстрации срещу силите на МВР можели да се използват само­летни запалителни гранати с бензин. Постъпват данни със злостни изявления и озлобле­ние на отделни българи-мюсюлмани срещу ос­таналото насе­ление. Някои от тях изразя­вали го­товност за крайни действия и отправяли закани и анонимни заплахи, включително и срещу служители на МВР. Изразява се ста­новище за смяна на тактиката и преминаване към остри диверсионни актове и палежи.

Получени са оперативни данни, че на 31 май т. г. се подготвя масова де­монстрация на лица с възстановени имена от Хасковска, Варненска и Раз­градска област. Като евенту­ални райони на безредиците се посочват най-често: „Пето­лъчката” край Сливен, Разград, гр. Върбица, Преслав и Шумен. По данни на об­щинско управление на МВР - Варна в близките дни се очакват демонстрации с участието на работници с възстановени имена от корабост­роителния завод „Г. Димитров” в гр. Суворово и с. Ст. Караджа. Анализът на получените данни дава основание да се счита, че 31 май е определен за ден на масови демонстрации, които ако не успеели, щели да се повторят на 2 юни т. г.

Засилва се потокът на лицата с възстановени имена, които подават молби-деклара­ции за издаване на задгранични паспорти. На 30 май в областта са постъ­пили 38 комп­лекта документи. Издадени са 4 паспорта.

Досега в областното управление на МВР - Варна са задържани 49 лица. Продължава провеждането на активни агентурно-оперативни и следствени ме­роприятия.

Хасковска област

Изявлението на др. Тодор Живков се посреща със спонтанно удовлетворе­ние. Из­ра­зява се подкрепа на твърдия тон, с който бе изложена позицията на НР България. Изка­зани са мнения, че това трябва да стане практика, за да може на­родът да бъде съпричастен към проблемите, които засягат българс­ката нация и активно да се включи в тяхното ре­шаване. Счита се, че такъв подход ще спо­могне за по-нататъшното единение на българс­ката нация. Лица с възстановени имена от района на Момчилград са оценили деклара­цията като пот­върждение, че няма да има отстъпление от възродителния процес. Преоб­ладава мнението, че всичко, което зависело от българската страна, е направено и се очак­вала реакци­ята на Турция.

Сред част от населението в района на Кърджали и Стара Загора изявлени­ето на др. Тодор Живков е предизвикало объркване и раздвоение. Значителна част от лицата с възс­тановени имена заемали позиция на изчакване, като правели различни прогнози за реша­ването на имуществените им проблеми в случай на заминаване за Турция при така създа­лите се условия. Съвместно с общинския партиен комитет в гр. Джебел се провеждат ме­роприятия за осу­етяване замисли на националисти да поддържат напрежението и про­вокират масови безредици.

Изясняват се агентурни данни, получени в общинско управление Хас­ково, за ле­кар с възстановени имена от Разградски район, който наскоро посетил Хасково и основал „Ко­митет за защита правата на малцинствата”. Националис­тите предвиждали лицата с възста­новени имена от Южна България да се съберат на 31 май т. г. в гр. Хасково. При осуетя­ване на за­мислите им следващият митинг бил насрочен за 7 юни т. г. Данни за под­готвян на 31 май митинг в Хасково са получени и от Общинско управление на МВР - Димитровград.

В общинско управление на МВР - Кърджали е образувано следствие по по­вод на­несен побой на 29 май към 23.00 часа на служител от НМ, облечен ци­вилно. Повод за това била отправената от него забележка към 2 лица с възстано­вени имена, които разгова­ряли на тур­ски език.

В района на гр. Джебел са уточнени около 300 човека, които ще бъдат раз­питани от следователя. От досегашните разпити на 17 лица е устано­вено, че в инцидентите са участ­вали много репресирани лица от с. Устрем и с. Генерал То­шево.

На 30 май за Австрия се извеждат [екстрадират - б. съст.] 3 обекта на ДОН, 1 за Швеция, а други 12 лица за Турция.

Бургаска област

През денонощието цялостната оперативна обстановка в Бургаска област продъл­жава да бъде относително спокойна, като се долавят признаци на нейното стабилизиране и намаляване на напрежението в районите с компактни маси ис­лямизирано население. Не са получени данни за замисляни и подготвяни масови демонстративни прояви. Произ­водст­веният ритъм в промишлеността и селското стопанство е нормален, не са констати­рани безпричинни и групови неявявания на работа.

Продължава работата за разкриване на подбудителите, организаторите и подстре­кате­лите на масови демонстративни прояви, като на 29 май вечерта са задържани 22 лица, срещу които е образувано следствено дело. От следствени работници са извършени 14 профилактики, а от оперативния състав 112.

В турското генерално консулство са внесени 8 паспорта за издаване на визи и е полу­чен един паспорт с положена виза. От 21 до 30 май са внесени за визи общо 108 паспорта, а са издадени общо 9 визи. В службите „Задгранични паспорт” (...), от които за Турция - 82. Досега са издадени 122 паспорта, от които 74 за Турция.

Постъпващите агентурни и други данни за процесите и явленията в сре­дите на ли­цата с възстановени имена сочат, че засега като по-неспокойна се очер­тава оперативната обс­тановка в Руенска селищна система. Сравнително по-бързо се нормализира обстанов­ката в района на Айтос.

На 30 май сутринта 10 български цигани жители на гр. Ямбол са посетили общин­ския комитет на БКП и са осъдили екстремистките действия в Североиз­точна България, като са се разграничили рязко от тях. Данни за подобно отноше­ние на доскоро турчее­щите се цигани са получени и в гр. Стара Загора.

Декларацията на генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Дър­жавния съ­вет на НР България - др. Тодор Живков се коментира масово сред ли­цата с възстано­вени имена. Пряк резултат от нея е доловеното намаля­ване на напрежението в с. Лиле­ково. Данни за положителни коментари и въздействие са получени в гр. Бургас и в с. Разбойна, Руенска община. По данни на общинско управление на МВР - Котел словото на др. Тодор Живков се възприело положи­телно от българите-мюсюлмани в района. Само отделни националисти са напра­вили изявления, че „с новите паспорти българите искали да ги из­гонят и да взе­мат на безценица имотите им”.

Пловдивска област

Оперативната обстановка през изтеклото денонощие се запазва като отно­сително спо­койна. Основна тема на коментарите сред лицата с възстановени имена е изявлението на др. Тодор Живков. Болшинството от преименуваните лица посрещат със задоволство осо­бено онази част от изявлението, където се настоява турската страна да отвори грани­цата. Сред част от лицата от тази кате­гория има стъписване от категоричните моменти в изяв­лението. Наблюдава се нарастване интереса към турските радиопре­давания, за да се раз­бере официал­ната реакция на турското правителство.

Турското консулство в гр. Пловдив започна да издава входни визи за Тур­ция за 24 часа след внасяне на паспорта, променяйки досегашната практика това да става в 10-дне­вен срок. С този ход желаят да подскажат, че от страна на Тур­ция пречки не съществуват.

Получени са данни, че служителят на консулството Тургут Йъзгън е зая­вил, че ос­та­ването в Турция на българите-мюсюлмани ще доведе до изостряне на социалните про­тиворечия там поради съществуващата голяма безработица. За пример посочил голямото политическо и социално напрежение, предизви­кано от кюрдските бежанци от Ирак и Иран.

Провеждат се мероприятия за установяване на лице от с. Куклен, което зая­вило, че ръководителите на „движението за възвръщане на турско-арабс­ките имена” са се прех­върлили от задграничен център в Австрия в Турция, за да бъдат по-близко до България и при евентуална ситуация да се намесят.

В Общинско управление на МВР - Пещера от задграничен агент е получена ин­форма­ция, че лидерът на „Асоциацията за култура и солидарност с родопските и дунавските турци” Енвер Чалъшкан е заявил, че се търсят всевъзможни канали за прехвърляне на оръжие от Турция в НРБ. Една от целите била убийството на служители от ДС, с което да се демон­стрира пред световната общественост си­лата на съпротивата срещу българското прави­телство.

На 30 май лишеният от свобода Меди Доганов е заявил пред ръководството на зат­вора в Пазарджик, че прекратява гладната стачка, тъй като бил доволен от някои моменти в изявлението на др. Живков. Считал, че те са постигнали целта си и въз­действал на двама затворници да прекратят гладната стачка. Продължа­ват да от­казват приемане на храна четирима лица, лишени от свобода. [Подч. от съст.]

На 30 май в отдел „Задгранични паспорти” - Пловдив са приети 6 комплекта доку­менти за издаване на задгранични паспорти за Турция. Паспортите са изда­дени веднага.

Ловешка област

Оперативната обстановка в областта запазва спокойния си характер. Осно­вен мо­мент в поведението на лицата с възстановени имена са усилените комен­тари на станалите съби­тия и разпространяването на различни слухове.

Постъпили са агентурни данни, че лице с възстановени имена от с. Груево, Мом­чилг­радска община е заявило, че преди събитията се е състояло нелегално съвещание на ръко­водителите на българите-мюсюлмани в някакъв манастир край Асеновград, където взели решение за сегашните действия.

Сред работници с възстановени имена в захарния комбинат в гр. Горна Оряховица се коментирало, че ръководител на събитията била жена, учителка от Разград. Имало опре­делени отговорници, които ходели по домо­вете и заплаш­вали с малтретиране онези, които не искали да участват. В Търновски район сред ислямизираното население се ко­ментира, че само два часа били нужни на въста­налите турци, за да превземат Разград и Шумен. Коментира се също, че в края на месеца щяло да има обща стачка за спиране на целия транспорт и извършване на пожари, атентати и отвличания.

Забелязва се определена тенденция сезонните работници с възстановени имена от други райони на страната да напускат територията на областта и да се връщат по родните си места. В областното и общинските управления на МВР няма задържани лица, не е забе­ля­зано изтегляне на големи суми от спестовните влогове. До момента доку­менти за задгра­нични паспорти за капиталистически страни са подали 24 лица.

Полковник: (п) Т. Тодоров

 

Отп. в 1 екз., № 1 - др. Шопов, Изп.: Тодоров, Нап.: Стоименова, 31.05.1989 г., Размн. в 25 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 11 А, а. е. 743, л. 189-198. Оригинал. Машинопис.

 

№ 189

Строго секретно!

Министерство на вътрешните работи

Шесто управление ДС

Рег. № 8975, екз. № 4

31.V.1989 г.

Н. Пенков

Използвана! (п) не се чете

МВР-ЦИОУ

Вх. № 7184 от 31.5.1989 г.

 

Информация № 1

Относно: Коментари и оценки във връзка с изявлението на председа­теля на Държавния съвет на НР България

 

Постъпващите в управлението данни показват, че преобладаващото мно­зинство от об­служваните социални среди посрещат със задоволство и одобрение изявлението на първия ни държавен ръководител. Служители от БР, СБЖ, музи­кални дейци и худож­ници изтък­ват значимостта и навременността му като важен политически документ, който може да служи за „урок по гражданственост и пат­риотизъм”. Изразява се общо мнение, че трябва твърдо да се отстоява позицията на правителството за решителен от­пор на антибългарс­ката пропаганда, провеж­дана от Турция и опитите й за намеса във вътрешните ни работи. Сирийски, йе­менски, ливански и иракски учащи се у нас одоб­рявали дадения открит и твърд отпор на Турция.

Доловени са и отделни негативни изказвания и коментари. Желю Желев твърдял, че „България отивала към катастрофа”, защото „посявала вражда, която щяла да даде големи плодове”. Изразявал задоволство, че на конференцията в Париж ще вземат учас­тие като „свидетели на репресиите” в нашата страна и лица с възстановени имена. Радой Ралин в ограничен кръг коментирал, че „искането за автономия е наш пропаганден ход, който целял „насъскването на българите срещу турците”. Твърдял, че лицата от тези среди осно­вателно настоявали за връщане на турско-арабските им имена.

Димитър Аврамов и Здравко Мавродиев, членове на СБХ, окачествявали направе­ното изявление като „демагогски опит за печелене на общественото мне­ние и оневиня­ване подбудителите на безредиците. Димитър Вълев, писател и Виктор Ненков, журна­лист, определяли изявлението като „първи етап на агони­ята”, защото политиката ни по т. нар. „турски” проблем била „непоследова­телна и отдавна компрометирана”. Светозар Игов от Института по литература към БАН реагирал много остро към изявлението, отп­равил хули към първия държавен ръ­ководител и одобрявал исканията на лицата с възста­новени имена.

На състоялото се на 30 май заседание на Управителния съвет на СБЖ за приемане декларация в подкрепа на изселването Соня Бакиш, Велислава Дърева и Соня Колтукли­ева са се въздържали от гласуване. Последните две журналистки мотивирали поведени­ето си с „липсата на информация за обстановката в стра­ната и за мерките, предприети от пра­вителството във връзка със събитията. В приятелски кръг Дърева твърдяла, че „изяв­лени­ето не е информация, а само общи приказки”. Журналистите трябвало да знаят „ця­лата истина, за да реагират като нормални хора”.

Служители от иранското посолство в София проявявали жив интерес към възник­на­лите събития и направеното изявление. Във връзка с очакваното посе­щение на тяхна пра­вителствена делегация слушали „Би Би Си” и „Свободна Ев­ропа” и събирали изрезки от български вестници, с цел да информират правител­ството си. Ливански студенти, чле­нове на религиозната организация „Хизб Ал­лах”, изразили мнение, че исканията на бъл­гарите-мюсюлмани били ос­нователни и трябвало да бъдат подкрепени от Ислямската лига. Про­дължаваме набирането на данни за отзвука от изявлението в обслужва­ните обекти и по линиите на управлението

 

Зам.-началник управление 06 ДС: (п) не се чете

 

Нап.: 1 екз., № 1 - др. министър, Размножено в 6 екз., № 2 - др. Шопов, № 3 - др. Мякушко, № 4 - ЦИОУ-МВР, № 5 - зам. н-ци у-ние, др. Шяпчев, № 6 - н-ци отдели, № 7 - отдел 08, Изп.: Цветанов, Петлешков, Нап.: Младенова, М.№ 7518, София, 31.05.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 11 А, е. 755, л. 145-147. Оригинал. Машинопис.

 

№ 190

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 431. Екз. № 3, 31.5.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я ОТНОСНО: Отзиви и коментари в нашата страна след изявлението на др. Тодор Живков

 

Изявлението на др. Тодор Живков продължава да се коментира с изключителен инте­рес сред всички слоеве на населението в страната.

В много райони на страната се изразява спонтанно удовлетворение и с приповдигнато патриотично чувство се подкрепя твърдият тон, с който беше изложена позицията на НР България.

Представители на интелигенцията в София, Хасково, Димитровград и други райони били поразени от положителния ефект, който предизвикало изявлението. Изказани са мнения, че това трябвало да стане практика, за да можел „народът да бъде съпричастен” към въпросите, засягащи нацията.

От различни лица, в т. ч. и стоящи на нелоялни и националистически позиции (Толбу­хин, Хасково), се изразяват становища, че ако преди четири години е имало такава ясна позиция и се е провеждала толкова мащабна партийна, политическа и разяснителна работа, както сега, нямало да се стигне до извършването на демонстративни прояви и инциденти.

Особено положителен е отзвукът от изявлението сред различните слоеве от населени­ето с традиционни български имена. То въздейства върху емоционалното чувство за наци­онална принадлежност и самостоятелност. Утвърждава единството на българската нация.

На някои места (Търговище, Разград, Шумен, Джебел, София) след изявлението и ут­върдените от Секретариата на ЦК на БКП мерки отделни лица отправиха екстремистки искания за разправа с лицата с възстановени имена, за изгонването на „турците” от стра­ната и пр. Овладяването на тези крайни настроения трябва да бъде една от задачите на провежданата политическа и разяснителна работа.

Сред основната част от населението с възстановени имена изявлението предизвика обърканост, стъписване и разнопосочност на оценките, настроенията и намеренията.

Със задоволство се посреща отварянето на границата и възможността за пътуване в чужбина, гостуване в Турция, в т. ч. и напускане страната от тези, които желаят.

Сред част от това население се долавят признаци на разколебаване и раздвоение по отношение на досегашните желания за изселване.

Има населени места, където под въздействието на масовите настроения редица лица с възстановени имена считат, че независимо от тяхното нежелание са принудени да заминат за Турция. В тази връзка в много коментари се търсят различни поводи и причини за отла­гане на евентуално заминаване в Турция и оставане в България. Немалка част от лицата с възстановени имена свързва отношението си към изселване от страната с това как ще бъ­дат решени имуществените въпроси. Изразява съмнение, че ще напуснат България след изселническа спогодба.

С по-голяма готовност за напускане на България са част от лицата с възстановени имена в Разградска област. До настоящия момент в областта са изготвени 1305 задгра­нични паспорти, от които 917 за Турция. Само в района на Разград за последните седем дни са изтеглени от ДС 7.5 млн. лева и са ликвидирани 273 влогови партиди. Увеличило се е неколкократно търсенето на злато и валута.

Преобладаващата част от активните националисти не са удовлетворени от разкритата в изявлението ясна и твърда позиция по възродителния процес. Считат, че не е даден от­говор на техните искания за връщане на имената им, признаване на наличието на „турско малцинство” и подписване на изселническа спогодба. Изразяват надежди, че под въздейс­твието на световната общественост след срещата в Париж ще се решат редица въпроси.

В тази връзка изявяват готовността си да продължат демонстративните прояви и сблъсъци до окончателното решаване на техните искания.

Придобиха се нови данни за замисляне и намерения за извършване на демонстративни прояви днес (31 май), на 2 и 3 юни т. г. Като евентуални райони за тяхното провеждане се посочват „Петолъчката” край гр. Сливен, гр. Разград, гр. Върбица, гр. Шумен, гр. Преслав, гр. Хасково и някои по-малки населени места.

Сред лица с възстановени имена от Великотърновски район е доловено разпростране­ние на слухове за провеждане в близките дни на обща стачка, както и за организиране на походи към София и някои областни центрове.

Има случаи на отделни злостни изявления с призиви за възмездие и отмъщение, за­кани за отвличане на деца и жени за заложници, за разправа със служители от партийния, държавния апарат и органите на МВР, както и за терористично-диверсионни действия в стопански и други обекти. [Сравни с твърдението в предходния документ, където за Великотърновски район се казва: „Коментира се, че в края на месеца ще има обща стачка в страната, при което ще спре целият транспорт, ще бъдат предизвикани по­жари, атентати и отвличания.” Видно е как в информацията до Тодор Живков ситуаци­ята се представя в доста преувеличен вид, като характерна едва ли не за цялата страна, но вече не като коментари, характерни, доловени случаи на „закани” и „намерения”. Не един и два са случаите, при които в предоставените за Тодор Живков информации ситуаци­ята в страната се украсява, преувеличава и се измислят несъществуващи опасности. Видно от всички документи, нито едно от твърденията за предстоящи „атентати”, „диверсии”, „отвличания”, „отмъщения” не се случват. Напълно недостоверни се оказ­ват и ежедневните прогнози за нови демонстративни прояви след 29 юни 1989 г. - б. съст.]

Тези закани на някои места създават страх и несигурност у населението. Отделни граждани са заявили, че в близките дни ще спрат децата си от училища и детски градини.

Органите на МВР вземат необходимите мерки за неутрализиране появата на страхова психоза, както и за защита и охрана на населението, стопанските и държавните обекти. Нужно е в тези мерки активно да се включат и съответните партийни, държавни и общест­вени органи и организации по места.

На териториалните поделения на МВР са дадени указания за включване в конкретната разяснителна работа по изявлението на др. Тодор Живков и изпълнение на задачите, про­изтичащи от мерките, утвърдени от Секретариата на ЦК на БКП.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 - др. Т. Живков, № 2 - Памет, № 3- КД, Изпъл.: Радичков, Нап.:Гюнова - 838, 31.05.1989 г., Размн. в 10 екз., № 4 - Г. Атанасов, № 5 - Д. Стоянов, № 6 - Гр. Филипов, № 7 - Д. Джуров, № 8 - Й. Йотов, № 9 - М. Балев, № 10 х- П. Кубадински, 0 11- П. Младенов, № 12 - Ив. Панев, № 13 - В. Палин.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 940, л. 92-96. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 191

СЕКРЕТНО!

Министерство на вътрешните работи

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО У-НИЕ

Рег. № ІІ И – 70. Екз. № 4

30.05.1989 г.

1040 - София

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Следствени данни за оперативната обстановка в страната за 29.05.1989 година

 

Оперативната обстановка в страната по линия на следствието продължава да е напрегната.

Усилията на следствените органи са насочени към разкриване и привличане към наказателна отговорност на подбудителите и организаторите на масовите безредици с оглед нормализиране на положението.

В резултат на проведените следствено-оперативни мероприятия са задържани 52 лица – участници в безредиците.

Обстановката по линия на следствието в центъра и териториалните следствени подразделения е следната:

1. В Главно следствено управление – МВР:

– По делото срещу ТРЕНЧЕВ, КОЛЕВ И ЗАПРЯНОВ са придобити следните данни:

С изготвената между 18 и 20 май декларация, излъчена по радиостанция „Дойче веле” и „Свободна Европа”, се целяло да се уведомят мюсюлманите от Разградски район какви трябва да бъдат техните искания във връзка със започналата от тях на 6 май гладна стачка.

КОЛЕВ признава, че след освобождаването му от Бобов дол е разбрал от разговори с д-р ТРЕНЧЕВ и ПЕТЪР МАНОЛОВ, че двамата поддържат връзка с лица с възстановени имена от Лудогорието. По негови обяснения в периода 17-18 май д-р ТРЕНЧЕВ в дома си в Стара Загора е казал, че ще се дирижират масовите вълнения и ексцесии на лицата с възстановени имена и след като процесите станат неуправляеми и необратими, правителството нямало да може да се справи с това положение и ще се обърне към независимото дружество за посредник. по този начин МАНОЛОВ, ТРЕНЧЕВ И КОЛЕВ щели да се изявяват като лидери и да получат признание.

-        По делото за повредата на хеликоптера и причинената телесна повреда на пилота при безредиците в Дулово задържаните РАДКОВ, МИХОВ и АЛДОМИРОВ се признават за виновни и дават подробни обяснения за извършените от тях престъпления.

Като участници в демонстрацията в с. Градница, Варненска област от 24.05.1989 г. са задържани за 24 часа:

-        СЪБИН ХАДЖИЕВ И ДАВИД БОЯДЖИЕВ от с. Градница и АСЕН ДАВИДОВ от гр. Тервел.

Като участници в демонстрацията в с. Бенковски, град Толбухин и други селища са задържани като заподозрени:

-        БОЯН КРАЕВ И НИКОЛАЙ КОСЕВ от с. Бенковски и МАРТИН МАРТИНОВ от Толбухин. За МАРТИНОВ има данни, че участвал в подготовката на демонстрацията в гр. Толбухин.

Освободен е заподозреният СЕБАСТИЯН ДАВИДОВ, на когото е изменена мярката за неотклонение в „подписка”.

2. В териториално следствено подразделение – Разград е образувано предварително следствие по факта за разкриване подстрекателите и организаторите на масовите безредици в с. Дянково, Разградска област. Образувано е и дело по факта за изясняване на причините за смъртта на МЛАДЕН КАЛЧЕВ, загинал по време на вълненията в с. Дянково.

Разпитани са общо 29 и са предупредени с протокол 7 лица.

3. В териториално следствено подразделение – Търговище са образувани 2 предварителни следствия по факта за разкриване подбудителите и организаторите на вълненията от 27.05.1989 г. в с. Обител, община Омуртаг и гр. Омуртаг.

При безредиците в гр. Омуртаг са задържани като заподозрени 7 лица, а в с. Обител – едно лице.

Разпитани са общо 56 лица и са предупредени с протокол 22 лица.

По чл. 1 от УБДХ са задържани в поделения на МВР в Омуртаг и Търговище за 15 денонощия 15 лица.

4. В териториално следствено подразделение – Бургас е образувано предварително следствие срещу група от 33 лица с възстановени имена, която се опитала в периода 27-29.05.1989 г. да организира масови вълнения пред турското консулство в гр. Бургас. Задържани са като заподозрени:

МАРТИН ЖИВОДАРОВ, ФИЛИП АЛЕКСАНДРОВ, АЛДИН ДАРУНОВ, ЩИЛЯН КРАЕВ, ФИЛИП КИРОВ, ВЕРДИН ТОКАЛИЕВ и ИЛЧО КАСАБОВ на 27.05.1989 г. (всички от Бургаска област).

-        АСЕН ХАДЖИЕВ, МИТКО ХРИСТО И АЛИПИ АЛИПИЕВ – на 28.05. 1989 г.

-        23 лица от с. Трънак, Бургаска област – на 28.05.1989 г.

Установено е, че задържаните в с. Трънак са активни участници в групата, националистически настроени, а някои от тях и обекти на оперативен отчет.

Освободени са по здравословни причини 5 лица от заподозрените.

Профилактирани са 72 лица.

5. В териториално следствено подразделение – Сливен е образувано предварително следствие срещу ВАСИЛ ХРИСТОВ АЛЕКСАНДРОВ за подбуждане населението в Котелска и Омурташка общини към безредици. АЛЕКСАНДРОВ е задържан като заподозрян в ареста на ТСП – Сливен.

 

ЗАМ.-НАЧАЛНИК ГСУ - МВР

Полковник: (п) Ч. Новенски

 

Написано в 1 екз., № 1 – др. Министър, Размножено в 3 екз., № 2 – др. Шопов, № 3 – Управление 06 – Д, № 4 – ГСУ – МВР, Изпълнил: Д. Савов, Написала: М. Георгиева - 479

 

АГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т. 2, ­ІІ част, л. 10-13. Оригинал. Машинопис.

 

№ 192

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Главно следствено у-ние

Рег. № ІІ И-72. Екз. № 2

31.05.1989 г.

1040 – София

Министерство на вътрешните работи

Центр. инф. орг. у-ние

Вх. № 7186 от 31.5.1989 г.

Гр. Шопов/31.V.89 г.

 

 И Н Ф О Р М А Ц И Я ОТНОСНО: Следствени данни за оперативната обстановка в страната на 30.05.1989 година

 

Оперативната обстановка страната по линя на следствието продължава да е напрегната.

Усилията на следствените органи са насочени за разкриване и привличане към наказателна отговорност на подстрекателите и организаторите на масовите безредици с оглед нормализиране на положението.

В резултат на проведените оперативно-следствени мероприятия са задържани 74 лица – участници в безредиците.

Обстановката по линия на следствието в центъра и териториалните подразделения е следната.

1. В Главно следствено управление – МВР:

-        по делото срещу ТРЕНЧЕВ, КОЛЕВ И ЗАПРЯНОВ са получени следните данни:

По отношение криминалните си деяния ТРЕНЧЕВ обяснява, че е закупил златен пръстен от сирийски студент. Водят се активни разпити за изясняване на получените от него подкупи.

НИКОЛАЙ КОЛЕВ признава, че по време на гладната му стачка в Бобов дол през м. март-април 1989 г. многократно е влизал в контакти по телефона с д-р ТРЕНЧЕВ. От него разбрал, че братя РУНТОВИ от Казанлъшко провеждат гладна стачка в знак на солидарност и подкрепа с него.

АНТОН ЗАПРЯНОВ обяснява, че на 13.03.1989 г. е написал молба до Държавния съвет на НРБ, Министерството на правосъдието и Комитета за правата на човека за напускане на страната за САЩ. На 15.04.1989 г. е посетил дома на ПЕТЪР МАНОЛОВ и е подал молба за членство в „Независимото дружество за защита правата на човека”.

В началото на м. май 1989 г. участвал в събрание на „независимото дружество” в гр. Хасково, на което са присъствали и лица с възстановени имена. От тях запомнил трима братя от Казанлъшко село. Лицата, присъствали на събранието, са известни на органите на МВР.

На 19.05.1989 г. е гостувал в дома на НИКОЛАЙ КОЛЕВ, където е бил и д-р ТРЕНЧЕВ. Тримата редактират граматически декларация от името на т. нар. „Инициативен граждански мюсюлмански комитет във връзка с протестната гладна стачка на гражданите от турско етническо малцинство в България”, която била написана на ръка. Декларацията е преписана на пишещата машина на КОЛЕВ – иззета от органите на МВР.

На 23.05.1989 г. на домашния му телефон в Димитровград позвънял говорителят на „Би Би Си” – БРАТАН КОВАЧЕВ, който се интересувал от отношението на „дружеството” към вълненията в с. Каолинова и гр. Нови пазар. ЗАПРЯНОВ му обяснил, че „дружеството” има намерение да напише обръщение до Народното събрание, като ще настоява да се създаде правителствена комисия, в която да участва и представител на „независимото дружество”.

Същия ден в Стара Загора, в присъствието на д-р ТРЕНЧЕВ и НИКОЛАЙ КОЛЕВ, ЗАПРЯНОВ написва обръщението до Народното събрание, което изпраща по пощата. Вечерта установява връзка по телефона с радиостанциите „Свободна Европа” и Дойче веле” и прочита обръщението”.

На 29.05.1989 г. заедно с д-р ТРЕНЧЕВ посещават посолството на Англия, където се срещат и разговарят с МАЙКЪЛ ФРОСТ – първи секретар. От него искат и получават адреса на организацията „Международна амнистия” в Англия. ФРОСТ се интересува дали ТРЕНЧЕВ е получил паспорт за международната конференция в Париж и получава отрицателен отговор.

Същия ден двамата посещават последователно френското и американското посолство. Във френското посолство се срещат с втория секретар и разговарят за паспорта на ТРЕНЧЕВ за Франция, а в американското с първия секретар – МАЙКЪЛ ГЕЛНЕР и водят разговор за заминаването на ЗАПРЯНОВ за САЩ.

На разпитите ЗАПРЯНОВ посочва, че т. нар. „Независимо дружество” няма контакти в България с организации, съставени от лица с възстановени имена. На събранието в Хасково присъстващите лица с възстановени имена, членове на т. нар. „Независимо дружество”, са изразили становище, че мислят да започнат гладна стачка, за да бъдат удовлетворени техните искания за признаването им като малцинство и възстановяване на имената. Останалите членове на „дружеството” заявили, че ще ги подкрепят, ако по време на вълненията не се допуснат насилия от страна на лица с възстановени имена.

От КР (камерна разработка – б. съст.) е придобита информация, че обвиняемите ТРЕНЧЕВ, КОЛЕВ И ЗАПРЯНОВ са имали уговорка в случай на задържане да не признават за дейността си. ТРЕНЧЕВ споделил пред КА (камерен агент – б. съст.), че няма да прави признания, докато не се убеди, че другите говорят.

2. В териториалното следствено подразделение – Разград:

-        Образувано е предварително следствие по факта за разкриване извършителя на палеж на сеновал в гр. Кубрат, извършен на 28 срещу 29.05.1989 г., при който са причинени щети за над 2000 лева.

-        По следствено дело за масовите безредици в с. Дянково, Разградска област, са задържани в ареста в Разград АНГЕЛ МИХАЙЛОВ И НЕДЯЛКО ДИНЧЕВ по чл. 269, ал. 3 от НК и МЛАДЕН ЦОНЕВ по чл. 325 от НК – всички от с. Дянково.

3. В териториалното следствено подразделение – Търговище:

-        По следствено дело за масовите безредици в гр. Омуртаг от задържаните 7 лица са освободени 6, от които 3 се задържат по УБДХ и остава само като заподозряна НИНА ХРИСТОВА КАРАМФИЛОВА от с. Горна Хубавка, по чл. 269 ал. 3 от НК. За КАРАМФИЛОВА са събрани доказателства, че е един от инициаторите и активните участници в безредиците в гр. Омуртаг.

-        По следственото дело за масовите безредици в с. Обител, Разградска област, е задържан като заподозрян АЛБЕН ВАРАДИНОВ ЮРУКОВ от с. Долна Ратлина, Разградска област. Получени са данни, че ЮРУКОВ е един от подстрекателите и активни участници на вълненията в с. Обител.

В териториалните следствени подразделения на Разградска област са разпитани 38 лица, от които 5 са предупредени с протокол.

4. В териториалното следствено подразделение – Шумен:

-        По следствено дело за масовите безредици в с. Каолиново от задържаните като заподозрени 8 лица с възстановени имена 2 са освободени. За останалите 6 - НАКО РАДОЕВ, АВРАМ ЙОСИФОВ, КАТЕРИНА ИСАЕВА, АНГЕЛ ДЕМИРОВ, МЕТОДИ РАДУЛОВ И АЛЕКСЕЙ АЛЕКСИЕВ, са налице данни, че са подстрекатели и организатори на събитията в с. Каолиново и с. Тодор Икономово, Варненска област.

-        По следственото дело за демонстрациите в гр. Шумен от 27.05.1989 г. се очертават в хода на разследването като инициатори ВАКЛЬО ЩЕРЕВ МАНОЛОВ И ЖАНА СЪБЕВА АСЕНОВА - и двамата от гр. Шумен. Намират се в ареста във Варна.

5. В териториално следствено подразделение – Бургас:

– По следственото дело демонстрациите в гр. Бургас по чл. 321, ал. 2, като заподозрени са задържани 22 лица, от които една жена, от селата: Билка, Разбойна, Планиница, Соколец, Каравелово и Търнак, Бургаска област.

От проведените разпити се събират доказателства за конкретните лица с възстановени имена от посочените и други села, извършили организаторска работа по сформиране на тълпата в района на село Търнак на 28.05.1989 г. Провеждат се следствено-оперативни мероприятия за установяване на тези лица и изясняване на престъпната им дейност.

6. В териториално следствено подразделение – Сливен:

-        Образувано е предварително следствие срещу СЕВДА ДЕМИРЕВА ПАШОВА от с. Жълт бряг – Бургаска област, която е задържана като заподозряна по чл. 237 от НК за разгласяване на неверни твърдения, създаващи недоверие към властта или смут в обществото. По делото е установено, че ПАШОВА като член на т. нар. „Демократична лига за правата на човека” е разгласявала програмата на „лигата” и е привличала членове за нея в селата Жълт бряг, Ябланово и гр. Сливен. Профилактирана е на 13.03.1989 г., но е продължила дейността по събиране на молби за членство в лигата.

[7.] В териториалното следствено подразделение – Кърджали:

- Провеждат се следствено-оперативни мероприятия, насочени към реализацията на ДОР „Тумор” с обект МАРТИН СЪБЕВ МАНЧЕВ от гр. Кърджали по чл. 108 от НК за противодържавна агитация и пропаганда. За МАНЧЕВ са налице оперативни данни, че изпълнява задачи на МЮМЮН ГЕНЧОГЛУ – ръководител на изселническа организация в Турция, по събиране и предаване на клеветническа информация с цел компрометиране на НР България на Парижката среща.

 

ЗАМ.-НАЧАЛНИК ГСУ-МВР

Полковник: (п) Ст. Стоянов.

 

Написано в 1 екз., № 1 – др. Министър, Доразм. в 3 екз., № 2 – др. Шопов, № 3 – Управление 06 – ДС, № 4 – ГСУ, Изпълнил: Д. Савов, Написала: М. Георгиева - 481

 

АГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т. 2 ,­ ІІ част, л. 14-18; 19-24 – втори екз. Оригинал. Машинопис.

 

№ 193

СТРОГО СЕКРЕТНО!

Министерство на вътрешните работи

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО У-НИЕ

Рег. № ІІ И-74. Екз. № 2

01.06.1989 г.

1040 - СОФИЯ

Гр. Шопов/2.VІ.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Следствени данни за оперативната обстановка в страната за 31.05.1989 година

 

Оперативната обстановка по линия на следствено продължава да е напрегната.

Усилията на следствените органи са насочени към разкриване и привличане към наказателна отговорност на подстрекателите и организаторите на масовите безредици.

В резултат на проведените следствено-оперативни мероприятия са задържани досега общо 90 лица, разпитани са нови 51 лица, профилактирани са 17 и са предупредени с протокол 6 лица.

Обстановката по линия на следствието в центъра и териториалните подразделения е следната.

1. В Главно следствено управление - МВР:

-        Продължават активните разпити на ТРЕНЧЕВ, КОЛЕВ и ЗАПРЯНОВ за изясняване съпричастието им към безредиците в страната и на РАДКОВ, МИХОВ и АЛДОМИРОВ - за повредата на хеликоптера и телесната повреда на пилота по време на демонстрацията в гр. Дулово, с оглед изясняване и документиране на цялостната им престъпна дейност.

-        Получени са от Главна прокуратура на НРБ заявленията на 94 лица с възстановени имена за обявяване на гладна стачка и поставяне на някои искания, свеждащи се до възстановяване на турско-арабските имена, признаването им като малцинство и осигуряване възможност за изселване от страната. Копия от писмата са адресирани и до други висши партийни и държавни органи. Прави впечатление, че болшинството от писмата са от Варненска област - с. Климент, с. Долно изворово и гр. Шумен. Съдържанието на повечето от тях е идентично, като някои пасажи и изрази се повтарят дословно. Оперативен интерес представлява обстоятелството, че авторите на почти всички заявления изразяват подкрепа на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в България”, „Независимия профсъюз „Подкрепа”, „Демократичната лига”, „Екогласност” и др. Внимание заслужава и фактът, че повече от половината заявили са жени.

-        Анализът на данните от писмата налага извода, че е възможно да съществува връзка между авторите на заявленията и членове на някои от посочените незаконни дружества и организации, и в тези контакти като емисар и подбудител да участва жена. Копия от писмата ще бъдат изпратени на следствената група във Варненска област за изясняване на сигнала.

2. В териториалните следствени подразделения на Разградска област:

-        По делото за палежа на сеновала в гр. Кубрат е разкрит извършителят на престъплението - АСЕН ФИЛИПОВ МИХАЙЛОВ, 35-ГОДИШЕН, преименуван, от с. Севар, Разградска област. Изясняват се и поверяват данните, че МИХАЙЛОВ в нетрезво състояние е запалил цигара в района на сеновала и е предизвикал пожара.

-        По делата за безредиците са разпитани общо нови 36 лица, 4 са предупредени с протокол и 2 са осъдени по УДБХ.

3. В териториално следствено подразделение - Варна:

-        По следственото дело за безредиците в с. Медовец, Варненска област, от задържаните като заподозрени досега 19 лица с възстановени имена 15 са профилактирани и освободени. В ареста във Варна са 4 лица - ЕВЕЛИН НАЧЕВ, ШИДЛЕР ДЕРМЕНДЖИЕВ, ИЛИЯ ДЖУРОВ и АЛДИН АНДРЕЕВ. Събрани са доказателства, че НАЧЕВ е един от подстрекателите на събитията в с. Медовец.

4. В териториално следствено подразделение - Шумен:

-        Провеждат се активни следствени действия за разкриване на престъпната дейност на задържаните 8 лица - инициатори и организатори на безредиците в с. Каолиново и с. Тодор Икономово, Варненска област.

Разпитани са нови 15 лица и 2 са предупредени с протокол.

5. В териториално следствено подразделение - Толбухин:

-        По трите предварителни следствия за безредиците в гр. Толбухин, гр. Тервел и с. Бенковски, по които са задържани досега 15 лица с възстановени имена, се провеждат активни следствени действия за доказване на престъпните им деяния.

6. В териториално следствено подразделение - Бургас:

-          Продължава разследването на 53 лица, участници в групите, поставили си за цел извършване на престъпления. За някои от тях са получени следствени данни, че са организатори на групите в различни населени места на Бургаска област. Работи се за документиране на престъпната им дейност.

7. В териториално следствено подразделение - Сливен:

-        Продължава разследването на СЕВДА ПАШОВА - член на т. нар. „Демократична лига за защита правата на човека” - за разгласяване на неверни твърдения, създаващи недоверие във властта или смут в обществото и на ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ - за подстрекаване на безредици.

8. В териториално следствено подразделение - Хасково:

-        Образувано е предварително следствие срещу МАРТИН СЪБЕВ МАНЧЕВ - обект на ДОР „Тумор” - Кърджали, който е задържан като заподозрян по чл. 273 от НК за разгласяване на неверни твърдения, създаващи недоверие във властта и смут в обществото. Като съучастници на МАНЧЕВ са задържани за 24 часа АНДОН МОЛЛОВ от с. Навъсен, Хасковска област и ДИМЧО ХРИСТАНОВ от с. Поповец, Хасковска област, които са профилактирани.

-        Изяснява се поведението и реалното участие на стотици граждани в безредиците. Издирват се подстрекателите, организаторите и емисарите, предизвикали нарушение на социалистическата законност и установения правов реди.

ЗАМ.-НАЧАЛНИК ГСУ - МВР

Полковник: (п) Ч. Новански

 

Написано в 1 екз., № 1 - др. Министър, доразмн. в 3 екз., № 2 др. Шопов, № 3 - Управление 06 - ДС, № 4 - ГСУ - МВР, Изпълнил: Д. Савов, Написала: М. Георгиева - 485.

 

АГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т.2 ,­ ІІ част, л. 25-28. Оригинал. Машинопис.

 

№ 194

СЕКРЕТНО!

Министерство на вътрешните работи

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО У-НИЕ

Рег. № ІІ И-76. Екз.№ 2

02.06.1989 г.

1040 - СОФИЯ

Гр. Шопов/без дата

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Следствени данни за оперативната обстановка в страната на 01.06.1989 г.

 

Оперативната обстановка по линия на следствието се характеризира с тенденция на постепенно нормализиране.

Усилията на следствените органи са насочени към изясняване поведението и реалното участие на стотици граждани в безредиците. Продължава издирването на подстрекателите, организаторите и емисарите, предизвикали нарушение на обществения ред и социалистическата законност.

Към 2 юни 1989 г. в страната се водят 28 дела срещу 109 лица, от които 93 са задържани.

В центъра и териториалните следствени подразделения се водят следните предварително производства:

1. В Главно следствено управление - МВР:

-        По следственото дело за изясняване съпричастието на ТРЕНЧЕВ, КОЛЕВ и ЗАПРЯНОВ в безредиците:

-        От деня на задържането му - 26.05.1989 г. ТРЕНЧЕВ отказва да се храни. Твърди, че е започнал гладна стачка в подкрепа на исканията на лицата с възстановени имена на 23.05.1989 г. и ще я продължи в знак на протест против задържането му, докато умре. Взети са спешни мерки за изкуственото му хранене в болницата на Софийския затвор.

ЗАПРЯНОВ обяснява, че по време на областното събрание на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека”, състояло се в Хасково в началото на м. май т. г. „представител” на „турското етническо малцинство в България” заявил, че са решили да проведат верижна гладна стачка, която до 30.05.1989 г. трябвало да обхване всички райони, в които живеят лица с възстановени имена. Целта на гладната стачка, която замисляли да проведат във връзка с Парижката конференция за правата на човека, била да се поставят искания пред българските власти за признаването им като етническо малцинство с произтичащите от това признаване на турски език за официален, изучаването му в училищата, издаването на вестници и излъчвания по радиото на турски език и възстановяване на старите имена.

На събранието било решено лицата с възстановени имена - членове на „дружеството”, да не вземат участие в гладните стачки, за да не се навреди на „дружеството”, тъй като то не било организатор на това мероприятие. Уговорили се документът, с който ще се обяви гладната стачка, да бъде предоставен на ръководството на „дружеството” за редакционното му оформяне. От своя страна ръководството обещало да подкрепи гладната стачка, но препоръчало при провеждането й да не се използва насилие, тъй като нямало да получат широка подкрепа. [Подч. от съст.] На 16.05.1989 г. ЗАПРЯНОВ заедно с ГЕОРГИ КАНЕВ отишли в дома на д-р ТРЕНЧЕВ, където освен него заварили и лице възстановено име, участник в събранието в Хасково. Разговаряли с него за исканията на участниците в предстоящата гладна стачка, които се свеждали до тези, уточнени на събранието в Хасково. ЗАПРЯНОВ предупредил отново, че борбата им трябва да се провежда с мирни средства, защото в противен случай никоя от хуманитарните организации нямало да им обърне внимание. Лицето с възстановено име споделило, че в Джебел се подготвя гладна стачка и че тяхната група, без да уточнява коя, също се е присъединила към нея.

На 21.05.1989 г. ЗАПРЯНОВ и д-р ТРЕНЧЕВ посетили в Пловдив ПЕТЪР МАНОЛОВ преди заминаването му за Австрия. Там МАНОЛОВ говорил за термина „турската карта”. Според него, „турското етническо малцинство” в България се активизирало и в най-скоро време щели да станат вълнения. Сега бил дошъл моментът „независимото дружество” да стане посредник между „турското етническо малцинство” и правителството. „Дружеството” възприемало гладната стачка като форма на протест, но било против всякакви форми на насилие и тероризъм. Трябвало да канализират този процес в мирни рамки, но така, че правителството да види, че имат влияние сред „малцинството”. По този начин щели да получат обществено признание.

МАНОЛОВ подчертал, че „НДЗПЧ” във всички случаи трябвало да вземе отношение по предстоящите вълнения на лицата с възстановени имена с декларации и изявления в западните радиостанции. В противен случаи щели да станат за смях, защото уж се борели за правата на човека, а не вземат никакво отношение.

2. В териториално-следствено подразделение - Варна:

-        За подбудителство във вълненията в с. Медовец, Провадийския и Девненския район се водят 3 дела срещу 21 лица, от които 4 са задържани под стража.

3. В териториално следствено поделение - Толбухин:

-        за подбудителство на вълненията в Толбухин, с. Бенковски и гр. Тервел се водят две следствени дела срещу 19 лица, от които 15 са задържани под стража.

-        образувано е следствено дело срещу МИЛЕН СТЕФАНОВ МИХАЙЛОВ за хулигански действия при възникналите вълнения в р. Толбухин на 25.05.1989 година.

4. В териториално следствено подразделение Шумен:

-        образувани са три следствени дела за подбудителство на вълненията в гр. Шумен, гр. Каолиново и с. Тодор Икономово срещу 16 лица, от които 15 са задържани под стража. По едно от делата като заподозряна е привлечена ГАЛЯ ОРЛИНОВА, спрямо която е взета мярка за неотклонение „подписка”.

-        по факта за извършен опит за убийство на милиционера ЕВГЕНИ ЕНЕВ по време на вълненията в гр. Шумен на 27.05.1989 г.

-        срещу МИХАИЛ БЕЛЧЕВ МИХАЙЛОВ за извършен опит за убийство на ДАРИН СИМЕОНОВ - кмет на с. Сливак и ДАРУН СЪБЕВ - служител в кметството.

-        срещу БЕЛЧИН ДАВИДОВ ДЕМИРОВ, нанесъл телесна повреда на служител на МВР.

-        следствено дело за изясняване причината за смъртта на НЕВЕН ОГНЯНОВ НИКОЛОВ участвал във вълненията в гр. Каолиново на 20.05.1989 година.

-        следствено дело по факта на палеж на сеновал в с. Борци, община Венец.

-        срещу ПАНАЙОТ ПРОДАНОВ ИЛИЕВ, придобил оръжие - автомат „Калашников” по време на вълненията в гр. Каолиново на 20.05.1989 г.

-        следствено дело по факта на неизвестен извършител, придобил пистолет система МВР по време на вълненията в гр. Каолиново на 20.05.1989 г.

5. В териториално следствено поделение Разград:

-        за подбудителство и хулигански действия във вълненията в с. Дянково, Езерче, Хлебарово, гр. Исперих и Разград са образувани 4 дела срещу 7 лица, които са задържани под стража.

-        следствено дело по факта на смъртта на МЛАДЕН КАЛЧЕВ по време на възникналите вълнения в с. Дянково.

-        следствено дело по факта на умишлено повреждане на селскостопанска техника в района на Разград.

6. В териториално следствено подразделение Търговище:

-        образувани са две дела за подбудителство на вълненията в гр. Омуртаг и гр. Търговище срещу две лица задържани под стража.

7. В териториално следствено подразделение Силистра:

-        образувано дело срещу три лица за повреждане на хеликоптер и изпратено за разследване в ГСУ.

8. В териториално следствено подразделение Хасково продължава разследването срещу МАРТИН СЪБЕВ МАНЧЕВ - обект на ДОР „Тумор” - Кърджали, който е задържан по обвинение за разгласяване на неверни твърдения, създаващи недоверие във властта и смут в обществото. Като съучастници на МАНЧЕВ са задържани за 24 часа АНДОН МОЛЛОВ и ДИМЧО ХРИСТАНОВ, спрямо които е извършена профилактика.

9. В следственото подразделение в Бургас продължава разследването срещу 33 лица, които в периода 27-29 май 1989 г. се опитали да организират масови вълнения пред турското консулство в Бургас. Продължава разследването срещу 23 лица от с. Трънак, активни участници във вълненията на 28-29.05.1989 г. Задържани по делата са 25 лица, а 72 са профилактирани.

10. В териториално следствено подразделение Сливен продължава разследването срещу СЕВДА ПАШОВА, член на т. нар. „Демократична лига за правата на човека”, за разгласяване на неверни твърдения, създаващи недоверие към властта и смут в обществото и ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ - подбудителство във вълненията в Котленска и Омурташка община.

 

ЗАМ.-НАЧАЛНИК ГСУ - МВР

Полковник: (п) Ч. Новански

 

Нап. в 1 екз., № 1 - др. Министър, Доразмножено в 3 екз., № 2- др. Шопов, № 3 - у-ние 06 - ДС, № 4 - ГСУ - МВР, Изп.: А. Дончев, Нап.: ВС - 490, София, 02.06.1989 г.

 

АГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т.2,­ ІІ част, л. 29-34; Също: л. 35-40. Оригинал. Машинопис.

 

№ 195

СТРОГО СЕКРЕТНО!

За ГСУ - МВР

МВР

ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ - ДС

рег. № 9178. Екз. № 1

02.VІ.1989 г.

София

 

С П Р А В К А

ОТНОСНО: получените данни за т. нар.”Демократична лига за защита правата на човека в България”

 

През ноември 1988 година трима ислямизирани българи, принудително установени в Михайловградска област, обявиха създаването на т. нар. „Демократична лига за защита правата на човека”. В своята „програма”, изпратена до средствата за масова информация у нас и предадена по телефона на западни радиостанции, те поставиха искания да бъде призната „Лигата” от народното събрание, да се въведе обучение на турски език, да се реабилитират репресираните във връзка с възродителния процес, да се разреши свободно изселване в Турция и пр.

Организаторите започнаха да привличат за членове на „Лигата” вражески настроени ислямизирани българи предимно от средите на репресираните в Разградска, Бургаска и Хасковска област. До момента са известни около 40 лидери и активни членове на тази неформална структура (трима от тях са ни известни по агентурни данни). Работи се за установяване на още три лица. Близки връзки на основните обекти са 11 души, които е възможно да са съпричастни към дейността на ”Лигата”. От агентура и ОТМ постъпиха данни за изграждащи се местни групи в г. Лозница (15 души), с. Раковски, Разградско (5-10 души), Дуловско (25 души), Севлиево (8 души), Шуменско, Хасковско, Кърджалийско и др.

По агентурни данни в Шумен членовете на „Лигата” били около 400-500 души, а според лидера й - об. „Философа” - те са над 1000 души.

Организаторите установиха връзка и с посолството на САЩ в София. Интерес към лидера на „Лигата” - Валентин Павлов, проявява Мюмюн Генчоглу от Турция. По негово указание опит за среща с Павлов предприе обект „Палаш” на областно управление на МВР - Хасково. По агентурни данни на областното управление Разград молбите за членство в „Лигата” се изпращат зад граница. Към дейността на неформалната структура се проявява интерес и от турските дипломатически представителства у нас.

В края на април т. г. лидерите на „Лигата” подадоха молби за официално регистриране на „лигата” до Главния прокурор на НРБ и до Районния съд в гр. Котел. В приложените „Програма” и „Устав” се декларират организационните принципи и структурни звена на организацията - „Висш координационен съвет”, областни организации, общински дружества, селски групи и пр. Обявява се създаването на 5 отдела. Регламентира се провеждането на конгрес и събирането на членски внос. До момента са изведени от страната 5 активисти на „Лигата”. Изготвени са предложения за още двама. На беседата преди заминаването му Валентин Павлов сподели, че на 20.05. т. г. в Ябланово, Сливенско, ще се проведе първият (учредителен) конгрес, на който ще присъстват 40-50 учредители на организацията от цялата страна. Заяви и че членовете на „Лигата” започват „щафетна” гладна стачка до края на месеца, в която ще участват около 100 души. Данните за подготвян конгрес се потвърдиха и той беше предотвратен. Членове на „лигата” се включиха в гладните стачки.

Анализът на данните от последните седмици показва, че има отлив от т. нар. „Независимо дружество” на Петър Манолов и пренасочване на част от вражески настроени ислямизирани българи към „Лигата”. Указания и съвети в тази насока дават и някои активисти на „дружеството”.

На 5.05. т. г. неизвестен мъж предаде по телефона в „Дойче веле” „Изявление на Сабри Искендеров - зам.-председател на „Лигата”. В него се протестира срещу репресиите против 17 ислямизирани българи от Кърджалийско, за които се твърди, че членуват в „Демократичната лига” (установени са като членове на „Независимото дружество”).

На 8.05. т. г. Симо Найденов Омуртагов от с. Лятно, Шуменско, предаде клеветническо съобщение до ИР Петър Бояджиев относно мерките на МВР срещу „Независимото дружество”. Съобщи, че част от хората са и членове на „Демократичната лига”.

На 17.05. т. г. редакциите на „Би Би Си”, „Дойче веле”, „Свободна Европа” бяха уведомени, че в Шумен е формирано общинско ръководство на ДЛПЧ в състав от 5 души (предимно бивши учители), които обявиха и гладна стачка. Заведено е ГДОР „Главатари - 89”. Гладна стачка обявиха и близките роднини на изведения от страната Ангел Орлинов от с. Ябланово, един от основателите на „Лигата”.

В неформалната структура беше внедрен агент „Крум” (06 отдел, Обл. уп-ние МВР), който установи връзка с лице на име Мустафа от с. Соколарци, Котелска община (брат на репресирания Недю Билянов Соколски). Той е споделил, че въпреки извеждането на ръководителите от страната организацията продължава да действа, ръководена от предварително подготвени заместници. Възложил на агента да привлича чрез взимането на молби нови членове. Мустафа разказал, че „Лигата” в момента има две основни седалища - в Сливен и Ст. Загора. Той очаквал скоро на събрание да бъде избран за областен ръководител. Конгресът не се провел на 20 май т. г., но ще се проведе на друга дата в с. Соколарци.

Ръководителят на „лигата” в Силистренския район Хари Анев пред агент „Матросов” заяви, че местният филиал временно преустановява дейността си поради натиска на МВР.

На 22.05. т. г. западните радиостанции бяха уведомени за „Призив” на ДЛПЧ във връзка с масовите безредици. Приканват се всички съмишленици да обявят стачка и да не работят от 1.06. до 10.06.1989 г.

По агентурни данни един от организаторите на безредиците в Търговищко е Огнян Миладинов Огнянов, активист на „Лигата”. От М „Пирин” е видно, че в средата на май т. г. е осъществил връзка и посетил Галя Орлинова от Нови Пазар. (Контакти с Галя Орлинова са осъществили и неустановени лица от Кърджалийско, членове на „Лигата”, с които тя се е запознала по време на свиждане с баща си в Старозагорския затвор).

По данни на аг. „Егоров” (общ. у-ние - Разград) демонстрацията в Шумен е подготвена от активисти на ДЛПЧ.

В края на май тази година се получи информация за изградени филиали на „Лигата” в Севлиевско (Севлиево, с. Ряховците, с. П. Славейково).

Въпреки провежданите профилактични (с участието и на държавни, партийни, стопански и прокурорски органи) и оперативни мероприятия единични са случаите на отказ от членство в „Лигата”. Интерес към дейността й проявява значителна част от ислямизираните българи, но на настоящия етап се изчаква реакцията на властта и се изказват опасения, че това може да им попречи за пътуване в Турция.

Така например на 2.05. т. г. край с. Синделци, Кърджалийско, се е провела сбирка на 54 репресирани ислямизирани българи от Крумовградско и Момчилградско. Взели са решение да не постъпват в неформални структури, за да не бъдат отново репресирани, а да се ориентират към нелегални форми на борба. Проблем в работата на „Лигата” е силното намаляване в последно време на оперативната информация от териториалните поделения на МВР (въпреки че разполага с такава).

Продължава работата по неутрализиране дейността на „Демократичната лига” съгласно утвърдените от ръководството на Министерството мероприятия по заведеното ЦГДОР „Борсуци”. В тази връзка териториалните поделения водят 4 ГДОР, 4 ДОР, 1 ДОП, 8 ДОН и 1 сигн. преписка.

 

ЗАМ. НАЧАЛНИК ОТДЕЛЕНИЕ 03 СТ. ЛЕЙТЕНАНТ: (п) Г. Паунов

 

Нап. в 3 екз., № 1 - ГСУ - МВР, № 2 - отдел 04, № 3 - отдел 04, Изп.: Г. Паунов, Нап.: К. Симеонова - м № 7733,София, 2.06.1989 г.

 

[Към справката е приложен „Списък на лицата, засечени по ЦГДОР „Борсуци”: основатели и лидери на Демократичната лига” - 3, членове - 35 и 11 „Връзки на лидерите, които е възможно да са съпричастни към дейността на ДЛПЧ” -   л. 98-103. - б. съст.]

 

АГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т. 2, ­ІІ част, л. 93-97. Оригинал. Машинопис.

 

№ 196

СТРОГО СЕКРЕТНО!

За ГСУ - МВР

МВР

ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ - ДС

Рег. № 9179. Екз. № 1

02.06.1989 г.

СОФИЯ

 

С П Р А В К А

ОТНОСНО: Участието на ислямизирани българи в т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека”

 

До момента са засечени 394 ислямизирани българи, живущи в 74 селища, като членове на „Дружеството”. Освен това от агентура и ОТМ [оперативно-технически мероприятия - б. съст.] постъпва информация, че само в с. Климент, Шуменско, членовете са 190, в гр. Каолиново и Джебел - около 200 и пр. Териториалните поделения сега водят 6 ГДОР, 1 ГДОП, 3 ДОП, 48 ДОН и 6 сигнални преписки.

Получиха се данни, че казанлъшката група към „Дружеството” на 15.04. т. г. е провела събиране, на което са се обявили за „Мюсюлманска инициативна група”. Взето било решение от 20.04.1989 г. да се организира в страната масова гладна стачка в подкрепа на Николай Колев от Ст. Загора. Някои от членовете на „Дружеството” в Разградска и Варненска област обявиха стачка, но на 21.04. т. г. я прекратиха поради отменяне на мярката към Колев.

Характерна особеност в дейността на „Дружеството” са засилените контакти с други неформални групи („Профсъюза” на д-р Тренчев в Ст. Загора, „Комитета” на Христофор Събев във Велико Търново, „Демократичната лига” и др.) Ислямизираните българи, активно участващи в „Дружеството”, пряко се ръководят и получават указания на Петър Манолов, д-р Тренчев, Димитър Томов, ИР Петър Бояджиев, радио „Свободна Европа” и пр.

В резултат на проведените мероприятия за разлагане и компрометиране на лидерите намаля популярността на някои от тях като Петър Манолов. Дистанциране се наблюдава и от обявените за пълномощници за Разградска и Варненска област Наум Наумов и Александър Бенков.

На 30.04. т. г. беше осуетен опит за събиране в „Света гора” край В. Търново с участието на лица от „Дружеството”, „Църковния комитет” и „Независимия профсъюз”.

Получиха се данни, че в края на април т. г. в с. Пристое, Шуменско, се е провела сбирка на активни членове на „Дружеството” от районите на Дулово и Каолиново. Взето било решение през май да се проведе „щафетна гладна стачка” с искания за възвръщане на турско-арабските имена и прекратяване на възродителния процес. На 06.05. т. г. четирима ислямизирани българи от Дуловско обявиха гладна стачка, а от 8 до 11 май към тях се присъединиха още 57 лица.

На 07.05 в Хасково бе предотвратена сбирка на членове на „Профсъюза”, „Църковния комитет” и „Дружеството”, в това число и на 4 ислямизирани българи от казанлъшката група. Обектите възнамерявали да създадат областно ръководство.

Засилва се тенденцията за консолидация между различните неформални структури, в които участват ислямизирани българи. От ОТМ е известно за съвместна сбирка между членовете на „Дружеството” и „Лигата” от с. Лятно, Шуменско, а някои други от засечените лица в страната членуват в две, а дори и в три структури едновременно.

В средата на май някои от лидерите на организацията бяха изведени от страната, а други - компрометирани.

На преден план се открои дейността на Галя Орлинова от Н. Пазар - местен ръководител на „Дружеството”.

Под нейно ръководство се организират „щафетните” гладни стачки, в които до момента са се ангажирали над 600 ислямизирани българи.

По време на безредиците Орлинова беше начело на тълпите в Каолиново, а по агентурни данни тя е един от основните организатори на тези прояви и в съседни общини.

Един от основните проблеми е намаленият поток от оперативна информация от териториалните поделения за дейността на „Дружеството”, което е породено от ангажираността им за овладяване на обстановката момента.

 

СТ. ЛЕЙТЕНАНТ: (п) Г. Паунов

 

Нап. в 3 екз., І 1 - ГСУ - МВР, № 2 - отдел 04, № 3 - отдел 04, Изп.: Л. Колева - м. № 7732, София, 02.06.1989 г.

 

АГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т.2,­ ІІ част, л. 104-106. Оригинал. Машинопис.

 

№ 197

МВР

ПОДЕЛЕНИЕ 72400

Рег. № 494. Ек. № 3

17.VІІ.1989 г.

 

С П Р А В К А

ОТНОСНО: Участието на ислямизирани български граждани в т. нар. „Демократична лига за защита правата на човека” (ДЛЗПЧ).

 

Поделение 72400 – МВР разполага с множество факти и данни относно дейността на т. нар. „Демократична лига за защита на правата на човека”, по-съществени от които са следните:

Неформалната структура ДЛЗПЧ е образувана през м. ноември 1988 г. от Валентин Павлов Петров от Крумовград, АНГЕЛ ОГНЯНОВ ОРЛИНОВ от с. Ябланово, Сливенска община и СТАВРИ ЙОСИФОВ СУКНАРОВ от с. Жълти бряг, Сливенска община – и тримата принудително заселени по ЗНМ в Михайловградска област.

Създаването на ДЛЗПЧ е обявено чрез изпратени писма с програмата на сдружението до средствата за масова информация в страната с искане за регистрация.

[Запазени са писмени доказателства за дейността на Демократичната лига. Организационната й дейност започва, когато на 20.4.1989 г. е подписана декларация до главния прокурор - първият им общ документ. Нейното съдържане е следното:

„До Главния прокурор на НРБ

гр. София

М О Л Б А от основателите на Демократичната лига за защита правата на човека в България

1. Мустафа Юмеров – заточен в с. Комарево, Врачанско
2. Сабри Искендеров – заточен в с. Камено поле, Врачанско
3. Али Орманлиев – заточен в с. Драшан, Врачанско

Др. Прокурор,

Ние, на основание чл. 52, ал. 1 от Конституцията на НРБ, основахме хуманитарната организация под името”Демократична лига за защита правата на човека”.

Причините, които са довели до основаването на организацията, са посочени в проектопрограмата й.

С тази трета по ред Молба ние Ви молим за регистрация на организацията.

Прилагаме: 1. Програма –проект

2. Устав – проект

 

От основателите на ДЛЗПЧ

20.4.1989 год.

с. К. поле, Врачанско

 

 ГСУ, оп. 5 (Дело 5/1989 г.), т. 2 – ІІ част, л. 1. Копие. Машинопис, УСТАВ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛИГА ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В БЪЛГАРИЯ, ГСУ, оп. 5 (Дело 5/1989 г.), т. 2 – ІІ част, л. 2-4. Копие. Машинопис.

Проект! П Р О Г Р А М А - ГСУ, оп. 5 (Дело5/1989 г.), т. 2 – ІІ част, л. 5-6. Копие. Машинопис.]

 

В изготвената програма са формулирани по тенденциозен начин искания за възвръщане на турско-арабските имена на българите-мюсюлмани, за даването на културна автономия на същите, за реабилитиране на осъдените, за контрол над дейността на органите на МВР, за изменения на Наказателния кодекс и Закона за народната милиция и други подобни, които в контекста на изложеното съдържат редица неверни твърдения и изводи.

За разлика от другите появили се неформални сдружения характерно и специфично за дейността на ДЛЗПЧ е, че тя се провежда при спазването на строга конспиративност, което значително затруднява цялостното й обхващане и изясняване.

Установено е, че на първоначалния етап от създаването ръководителите на ДЛЗПЧ целенасочено са полагали усилия за привличане на голяма маса български мюсюлмани като членски състав с цел оформянето на многочислена и силно разклонена из различни области на страната структура. Подхождано е предимно към лица, извършили в миналото противозаконни и противообществени деяния, а впоследствие са насочили интересите си към интелигенцията от средите на ислямизираните българи.

В края на м. февруари 1989 г. СТАВРИ СУКНАРОВ дава указания на сестра си СЕВДА ДЕМИРЕВА ПАШОВА да набира членове от района на Сливен. За целта й предоставил програмата и образец от молба за членство. ПАШОВА успяла да привлече за членове на ДЛЗПЧ около 55 лица от селата Жълти бряг, Новачево, Бяла наданка, Градско и Була.

По поръчение на СУКНАРОВ тя се свързала с говорителката от радио „Свободна Европа” РУМЯНА УЗУНОВА и предала съдържанието на програмата на „лигата”, с цел да бъде излъчена в ефира и по този начин оповестена сред широк кръг от хора.

Задача за набиране на нови членове получила чрез ПАШОВА И ДИЯНА ОРЛИНОВА – дъщеря на АНГЕЛ ОРЛИНОВ, която събрала значителен брой молби за членство в Котелския край.

Създаването на неформалното сдружение от български граждани – мюсюлмани даде отражение върху дейността на останалите неформални структури в страната. През м. март 1989 г. ДИМИТЪР ТОМОВ от Михайловград - член на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека”, предложил на СУКНАРОВ двете структури да работят съвместно.

В изготвената в края на м април 1989 г. декларация от т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България” е включена специална точка, свързана с „правата на турското етническо малцинство в България”.

Според изявлението на АЛИПИ МАЛИНОВ АЛИПИЕВ – ръководител на Разградската група на лигата, т. нар. „турско крило” на „Независимото дружество” придобивало все по-голяма самостоятелност, постепенно се отделя и започва да гравитира към ДЛЗПЧ. От друга страна, ПЕТЪР МАНОЛОВ - секретар на „Независимото дружество”, препраща кандидатите за членове на „дружеството” към ДЛЗПЧ, вследствие на което 20 лица – активисти на „турското крило” и редица други подадоха молби за встъпване в „лигата”, считайки я за „чисто турска организация”. Такива са случаите с медицинския фелдшер от с. Свещари, Разградско, препратен от Петър Манолов към АЛИПИЕВ и ФИЛИП ЧИРПАНЛИЕВ от Тервел – пренасочен за членство от „дружеството” към „лигата” от МАРИАНА ЗЛАТЕВА след съгласуване с ПЕТЪР МАНОЛОВ.

Преди заминаването си за Турция обявеният за „пълномощник” на Независимото дружество” за Варненска област Александър БЕНКОВ от с. Климент, Шуменска община, също насочи няколко желаещи да встъпят в тази организация към лидери на ДЛЗПЧ в района.

На 14.05.1989 г. „пълномощникът на Независимото дружество” за Разградска област НАУМ ГАЛИНОВ НАУМОВ от Дулово е посетил ръководителя на „лигата” в Шумен - ЗАФИР ГЕРГИНОВ ГЕРГИНОВ, за да подаде молба за членство. В средата на м. май 1989 г. Огнян Миладинов Огнянов - активист на ДЛЗПЧ и един от организаторите на безредиците в Търговищки район, е осъществил връзка с ГАЛЯ ОРЛИНОВА от Нови Пазар – член на „Независимото дружество”, а по-късно и на ДЛЗПЧ. С нея са установявали контакти и членове на „лигата” от Кърджалийски район.

Преди да напусне страната през м. 1989 г., ръководителят на ДЛЗПЧ - ВАЛЕНТИН ПАВЛОВ ПЕТРОВ направи изявление, че „лигата” поддържа тясна връзка с т. нар. „Дружество за подкрепа – Виена – 89” в гр. Джебел и двете сдружения са разменили програмите си. Това е потвърдено от лидера на „Виена-89” – ИВАН ИЛИЕВ ВЕЛЕВ.

ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ заяви също така, че се предвижда на 20 май 1989 г. да се проведе първи учредителен конгрес на ДЛЗПЧ в с. Ябланово, Сливенско и че ще се провеждат щафетни гладни стачки до край на м. май с участието на около 100 българи-мюсюлмани за постигане на техните искания. Провеждането на „конгреса”, както и други опити на ДЛЗПЧ да организира масови прояви, са предотвратени от органите на МВР.

През м. април 1989 г. програмата на ДЛЗПЧ е преработена и допълнена от НЕВЕН ЛЕВЕНОВ ЛАТИНОВ от Силистра, бивш служител на МВР, който като „юридически съветник на „лигата” изчисти уязвимите от гледна точка на закона пасажи в същата, придавайки й по-умерен тон.

Някои от сбирките и взетите на тях решения от членове на „лигата” са останали неизвестни поради изключителна конспиративност на контактите и нелегалните форми на действие. Такава сбирка е проведена на 17.05.1989 г. в дома на ЗАФИР ГЕРГИНОВ ГЕРГИНОВ в Шумен с местното ръководство. Същото е избрано на учредителна сбирка в началото на май 1989 година. Председател на „общинското дружество на лигата в Шумен” е станал ФИДАН ДЕМИРОВ ГОРАНОВ, а секретар - ЗАФИР ГЕРГИНОВ. Същите подготвили декларация с редица искания и изявление, че за постигане на целите им ще проведат щафетна гладна стачка на групата – 5 лица в продължение на 5 дни всеки, от 18.05.1989 година. Декларацията е подписана от членове на шуменската група и изпратена в Главна прокуратура на НР България, Народното събрание, Министерство на правосъдието, редакции на печатни органи и предадена на радио „Свободна Европа”, което излъчи нейния текст в ефира с името на гладуващите.

По данни на МАРТИН ХРИСТОВ МЛАДЕНОВ от Бургас в началото на м. юни 1989 г. в Разград е осъществена сбирка със 7 представители на ДЛЗПЧ от страната.

Изградени са „местни групи на лигата” в гр. Лозница, гр. Дулово, с. Раковски, Кърджалийския район и др.

В навечерието на Парижката конференция част от членовете на ДЛЗПЧ в Шумен, Сливен и с. Ябланово, Сливенска община, са се организирали в провеждането на щафетни гладни стачки за по пет дни. На 22.05.1989 г. западните радиостанции бяха уведомени за „Призива на ДЛЗПЧ” във връзка с масовите безредици в някои райони на страната, в който се апелира към всички съмишленици да не излизат на работа от 1 до 10 юни 1989 година. На 25.05.1989 г. в гр. Сливен е организирана и проведена сбирка на „Сливенското общинско дружество на лигата”, на която д-р КРАСИМИР УЗУНОВ се е самообявил за председател. В това си качество той приел на съхранение събрани от СЕВДА ПАШОВА и ДИЯНА ОРЛИНОВА към 35 броя молби за членство на българи мюсюлмани от Сливенския и Котелския край.

За разлика от „Независимото дружество”, чиито членове в по-голямата си част са се въздържали от непосредствено участие в масовите безредици, възникнали през м. май в някои райони на страната, то членовете на ДЛЗПЧ не само са били активни участници, но някои от тях са се изявили и като водачи, подстрекатели на тълпите и оратори на митингите. В основата на националистическите демонстративни прояви в Силистренско, Шуменско, Дуловския район и други са били местните клонове на ДЛЗПЧ. ОГНЯН МИЛАДИНОВ и (...) СА ОРГАНИЗАТОРИ НА МАСОВИТЕ ВЪЛНЕНИЯ, СЪОТВЕТНО в Търговищкия район, гр. Върбица, Шуменска община. Приоритетна роля на проведените митинги при безредиците в Шумен са имали ЖАНА СЪБЕВА АСЕНОВА, СЕВДА ДЕМИРЕВА ПАШОВА и други членове на „лигата”.

Демонстрацията в Шумен на 27.05.1989 г. е подготвена и режисирана от активисти на ДЛЗПЧ. Начело на организираната тълпа е застанал ДЕМИР ДЕМИРЕВ ИСАЕВ със саморъчно изготвен лозунг с призивно съдържание. Проявата му е фотодокументирана. ЗЛАТИ ЩЕРЕВ МАНОЛОВ се е проявил като оратор на състоялия се многолюден митинг. Същият през м. май редовно е подавал тенденциозно невярна информация за събитията и масовите вълнения в различни населени места на Североизточна България на радио „Би Би Си”, както и заявление за отпочващи от 26.05.1989 г. щафетни гладни стачки от организирани групи – членове на „лигата”.

След заминаването извън страната на лидерите на „лигата” за местни ръководители са утвърдени ЕЛИН РАДЕНКОВ КРАЕВ и ДЕМИР ДЕМИРОВ ИСАЕВ. Последният също е напуснал страната, като е предал архива на „лигата” за съхранение на КРАЕВ.

Налице са данни, че ДЛЗПЧ ще продължи дейността си зад граница, за което свидетелствуват и излъчванията на западни радиостанции с изявления на нейните лидери, а в страната активно ще развиват дейност групите в района на Джебел, Каолиново и Ябланово. Досега като ръководители и активни членове на „лигата” са установени 184 български мюсюлмани от 45 селища в страната. Най-значителен е техният брой в Бургаска, Хасковска и Варненска области.

Във връзка с измененията на Закона за задграничните паспорти е дадена възможност на изявени участници да напуснат страната, между които са тримата основатели на „лигата”, отговорници на групите в Разград, Шумен, Търговище и Силистра.

Преди заминаването си за Турция ИВАН ФИЛИПОВ ХРИСТОВ от Шумен – член на ДЛЗПЧ, е оставил телефоните на Ш. БАЙДМАН от посолството на САЩ в София и на кореспондент на вестник „Хюриет” в Западна Европа. Към дейността на неформалните структури проявяват интерес и турските дипломатически представители у нас.

 

НАЧАЛНИК НА ПОДЕЛЕНИЕ 72400 – ВМВР: (П) Не се чете

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 940, л. 128-133. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 198

Слово на Петър Манолов пред Конференцията за човешките права на 35-те страни, подписали Хелзинкските споразумения и Международен сим­позиум “Сво­бодата на духа и човешките измерения в Европа”, организиран от френската Фон­дация „Futur”, Париж, 30.05 - 6.06.1989 г.                                               Париж, 2.VІ.1989 г.

 

Р. Узунова: 2 юни, Париж. На телефона е специалният кореспондент на радио “Сво­бодна Европа” Румяна Узунова. Вчера, 1 юни тази година, в сградата на френския Парла­мент се състоя семинар, организиран от Международната фе­дерация за правата на човека, известна под името „Хелзинки уоч”. Основната тема бяха правата на човека в Източна Европа. Семинарът бе ръководен от пред­седателя на федерацията Карл Швар­ценберг. От трибуната на този междунаро­ден форум прозвуча и български глас - гласът на секретаря на НДЗПЧ в България Петър Манолов. Ето част от записа, направен по време на работната сесия. (Следва част от записа, от който се разбира само, че говори на български.)

Р. Узунова: По-голямата част от словото на Петър Манолов бе преведена на френски на аудиторията. Затова помолих Петър Манолов да прочете пълния текст на своето изказ­ване. Давам телефона на Петър Манолов.

П. Манолов: Дами и господа. Уважаеми пратеници на народи, защитници на обезп­равени, преследвани, потискани и прекръствани, радетели на хуманизъм без дър­жавни граници. Благодаря за поканата ви, която ми позволи да се изкажа пред вас и да изразя съжалението, че опасенията на НДЗПЧ в България се сбъд­наха. В страната ни се проля кръв на правозащитници. Убити са на 21 май двама, според БТА, според други данни шес­тима, а има слухове за 30 жертви и огромен брой ранени. Имената на загина­лите са: Хасан Селеб Арнаудов, Мехмед Салиев Рашидов, Мехмед Лон, Шакир Мехме­дов Шакиров, Наргизе Хасанова Муста­фова – 23-годишна, майка на 2 деца. Стотици обез­правени хора са в щафетна гладна стачка, започнала на 6 май във връзка с конференцията в Париж. От тази трибуна днес трябваше да говори председателят на профсъюз „Подк­репа” д-р Конс­тантин Тренчев. Но за съжаление на 25 май на път към френската амба­сада, за да получи визата си, е задържан и се намира в Главно следствено управление - София заедно с акти­вистите на НДЗПЧ в България Антон Запрянов и Николай Колев-Босия. Съжалявам, че времето ми отреди да застана пред вас като носител на лоши вести. Името ми е Петър Манолов, 49-годишен, православен, българин, поет с много написани и само две издадени стихосбирки. Състоянието на правата на човека ме накара да приема длъжността секретар на Независимото дружество. Аз идвам от една страна, в която до края на м. април 1986 г. се ширеше страх, граничещ с ужас. Управляващите тази страна са изолирани, разединени и са­мотни и сякаш имаха намерение да направят своя уродлив начин на живот норма за поведение на цял един народ. Посещението на Халеевата ко­мета и пос­ледвалата Черно­билска катастрофа сякаш отключиха нашите страхове. Общест­веното съзнание в България се събуди. На 16 януари 1988 г. се учреди НДЗПЧ в България, което да служи като общес­твен гарант, че страната ни наистина ще се превърне в действително правова, която ще зачита своето законодателство, както и подписаните международни споразумения по чо­вешките измерения. Наскоро след това се появиха неформалните организации - Екологич­ният комитет за спа­сяване на град Русе в София през март `88 г., Клуб 65 - ноември, София, 1988 г., Демократичната лига - Крумовград, януари 1989 г., Партията на зелената маса във Враца - януари 1989 г., профсъюз „Подк­репа” - Пловдив, февруари 1989 г., Независимият комитет за религиозна свобода - Велико Търново, април 1989 г. и „Виена `89” в Хасково през м. април 1989 г. Всичките тези не­формални сдруже­ния на хора, имащи за цел да при­числят България към демократична и цивилизо­вана Европа с мирни и законни средства, срещнаха неразбиране и репресии, арести и задържания - индивидуални и масови, прину­дителни заселвания - като на Еду­ард Генов и Николай Колев, прокуждания от България - сем. Генови, сем. Статеви, сем. Ибрахимови, сем. Бабички, Екатерина Маркова, Стефан Чолаков, Румен Цанков и др. Обиски, изземвания на основните документи на неформа­лите, лични архиви и докумен­тация, подготвена за регистриране, администра­тивни нака­зания, уволнения от работа, прекъсване на телефонните връзки, възп­репятстване на съби­ранията, провокации, дезин­формация, скрито и открито пси­хологическо следене, заплахи по телефона, заплахи в писма, заплахи с познати и непознати, организиране на заплахи с побой и др. На тези репресии Независи­мото дружество отговори само с мирни и законни средства - писмени и устни протести до българските и българоезичните масмедии, подк­репени понякога от индивидуални и колективни гладни стачки. На желанието за диалог правителст­вените органи отговаряха с ескалация на репресиите, които доведоха до проли­ването на кръв, както вече съобщих в началото. Въпреки че се стигна далече от страна на репресивните органи, Независимото дружество и занапред ще остане вярно на принци­пите на Всеоб­щата декларация по правата на човека, като него­вите членове ще продължат да се борят за човешките си права само с мирни и законни средства. В Декларацията от 27 май 1989 г., изпратена и до БТА, ръко­водството на Независимото дружество заявява, че всеки член на Дружеството, който извърши насилие, да се счита за изключен от редовете му, незави­симо от града и областта, в която членува. С ваше позволение, като секретар на НДЗПЧ в България отправям апел към българското правителство - да прекрати репресиите срещу Независимото дружество и другите неформални сдружения в страната, да премине от умишлена дезинформация към широка гласност, да пристъпи веднага към истински диа­лог като единствено цивилизовано средство за разрешаване на наболелите социални и национални проблеми. От името на Независимото дру­жество призовавам „Хелзинки уоч” и широката западна общественост да подпо­могнат дейно затруднения процес към глас­ност и преустройство, като се създаде и изпрати Наблюдателна комисия в България. Моят народ е все още много, много болен, но показва окуражителни признаци на оздра­вяване, за което безс­порна заслуга имате вие, събраните тук. В близките години този народ ще се съв­земе окончателно. Оздравителният процес ще бъде съпроводен от много високи темпе­ратури, бълнувания, неадекватни постъпки, критични ситуации, а може би и делириуми. За това няма да е зле да имаме около болничното си легло грижата на циви­лизовани хора. Благодаря за вниманието.

Р. Узунова: Благодаря на Петър Манолов от името на слушателите на ра­дио “Сво­бодна Европа”. Слушате ме от Париж, на телефона беше специалният кореспондент на радио “Свободна Европа” Румяна Узунова. ( 2.06.1989 г., ролка № 166. )

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

 

№ 199

Декларация от името на Клуба за подкрепа на гласността и преуст­ройството в България, прочетена от Копринка Червенкова на първото ра­ботно заседание на Международен симпозиум “Свободата на духа и човеш­ките измерения в Европа”, организиран от френската Фондация „Futur”, Париж, 30.05. - 6.06.1989 г.

                                                                                                              Париж, 3 юни 1989 г.

А. Манолова: Говори…

Р. Узунова: Париж, 3 юни, На телефона е специалният пратеник на радио „Сво­бодна Европа” Румяна Узунова. Драги слушатели, вчера, на 2 юни, в сгра­дата на Френс­кия пар­ламент … Чува ли се добре? ... в Париж се състоя първото работно заседание на междуна­родния симпозиум на тема “Свободата на духа и (духовните) човешките измере­ния в Ев­ропа“. Както вече съобщихме, между по­канените да участват в този симпозиум бе и група български интелектуалци, между които и получилите разрешение да дойдат в Париж Блага Димитрова, Копринка Червенкова и Петко Симеонов - активни членове на дискуси­онния Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България. От трибу­ната на този международен форум Копринка Червенкова прочете Декларацията на дис­кусионния Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България. Ето част от записа, напра­вен на работното заседание:

(К. Червенкова чете на френски език текста на Декларацията.) Тъй като деклараци­ята бе представена пред Международния семинар на френски език, на мен се пада прият­ното задължение да я прочета на български:

„Декларация, представена пред Междуна­родния симпозиум на тема “Свободата на духа и чо­вешките измерения в Европа “. Пра­вим днеш­ната Декларация от името на Клуба за подкрепа на гласността и преустройст­вото в Бълга­рия, основан в София през м. ноември 1988 г. От известно време насам те­леграфни аген­ции и средства за масова информация в България и в чужбина съобщават за тревожни събития в български села, където по-голямата част от населението са мю­сюлмани. Ние ня­маме достъп до пряка информация на тези събития и не можем да кажем дали те са ста­нали, или не са станали. Но трябва да помним, че най-възвишена традиция на нашия народ е неговото уважение към културната идентичност на всички малцинства - от толерант­ността към турците, нашите бивши потисници, проя­вена от великия българ­ски революци­онер Васил Левски, до защитата на еврейс­кото малцинство през Втората световна война, когато България беше една от малкото страни в Европа, които не позво­лиха депортира­нето на нито един ев­реин. Защита на културната идентичност - това озна­чава, че на всеки човек се дава правото да се претопява в множеството или да имигрира в страната, към която той принадлежи, или да остане в страната, на която е гражданин и да за­пази своя език, своята религия и своите обреди. На 9 май 1989 г. група български инте­лектуалци, вкл. членове на Клуба, представиха пред българското Народно събрание Дек­ларация за защита на човешките права в България. В Декларацията ние настояваме за необходи­мостта от правова държава, гражданско общество, за защита на личните сво­боди на граж­даните от всякакъв етнически произход, да се утвърждава правото на глас­ност, проклами­рано и от властите в България. Току-що научихме, че масови манифеста­ции са били орга­низирани в София на 31 май и 1 юни в знак на протест „срещу намесата на външни сили във вътрешните ра­боти на България” и че отговорността за вълненията напоследък се хвърля върху дейността на нашия Клуб, членовете на който бяха предста­вени като дема­гози, дезинформатори, екстремисти, родоотстъпници и антибългарски агитатори (реч­ник, който напомня този на противозаконните процеси от сталинската епоха). Ние държим да заявим, че: 1. Ние решително сме против всяко насилие или под­стрекателство към наси­лие, независимо от къде идва то - отвътре или отвън. Убедени сме, че конфликтите, ко­ито съществуват, трябва да бъдат уреждани с помощта на един спокоен диалог, базиращ се върху толерантността. 2. Ние смя­таме, че нашата роля на интелектуалци е да дадем своя принос всеки да има дос­тъп до пълна и обективна инфор­мация за всички аспекти на нашия обществен живот. Истината не може да създава зло. Да се позволи на всекиго…, всеки да има право на изява и да може да защитава своите убеждения в рамките на собст­вените закони на страната, да улесняваме дискусията и свободния обмен на раз­лични мнения. Ние сме убедени, че защитата на човешките права е жизнено не­обходима за прог­реса в нашата страна и че тя същевременно подпомага каузата (за мир) на мира в Европа.”

Чухте Декларация на дискусионния Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, прочетена от театроведката Коп­ринка Чер­венкова от трибуната на Междуна­родния симпозиум на тема “Свобо­дата на духа и чо­вешките измерения в Европа“, прове­ден в Париж на 2 и 3 юни тази година. На телефона беше специалният пратеник на радио „Свободна Ев­ропа” в Париж Румяна Узунова. (3.06.1989 г., ролка № 278)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

 

№ 200

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

№ 450. Екз. № 2, 4.06.1989 г.

 

ДО ПЪРВИЯ ЗАМ.-МИНИСТЪР НА НАРОДНАТА ОТБРАНА И НАЧАЛНИК НА ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ ГЕН.-ПОЛК. АТАНАС СЕМЕРДЖИЕВ

 

СПРАВКА ОТНОСНО: Обстановката в страната към 07.00 ч. на 4 юни 1989 г.

През изминалото денонощие в районите с компактно население с възстановени имена не бяха извършени демонстративни прояви и безредици. В последните дни в някои райони на Разградска и Варненска област се създават условия за формиране на психоза за замина­ване за Турция, която води до въвличане в такава подготовка на български граждани с възстановени имена с неизяснена собствена позиция. Действия и изказани намерения за напускане на страната постепенно започнаха да се проявяват и в районите на Бургаска и Хасковска област.

За неутрализиране на създалата се психоза са дадени конкретни указания на терито­риалните поделения на МВР за целенасочена индивидуална работа с хората.

От всички райони пристига информация за засилени контакти с чужди граждани и стремеж за обмяна на пари за западна валута. Изкупуват се в огромни количества стоки с трайно предназначение. Само на 2 т. м. в ЦУМ са били изкупени от лица с възстановени имена 700 броя кожени куфари и 600 пътни чанти на стойност 42 500 лева.

Състоянието на трескава подготовка за заминаване е характерно за всички райони с концентрирано преименувано население. По-големи струпвания на хора се формират пред фотоателиетата в общинските центрове, които по наши искания са отворени и в праз­нични дни. Сутринта в гр. Стражица пред фотоателието са се събрали група лица, прис­тигнали с 10-15 автомобила от съседните общини на Разградска област.

Продължават да пристигат данни за резервирано, в някои случаи агресивно поведение на националистически настроени лица, отправени закани за саморазправа, споделени на­мерения за участие в нови масови демонстрации. Лица с възстановени имена от гр. Хле­барово отправяли закани, че ако до един месец не се възстановят правата им, щели да започнат да вземат деца за заложници и да извършат нападения над българи.

Доловено е изявление на двама младежи от Пловдив, че на 10 т. м. ще бъдат в Казан­лък, където щяла да се състои голяма демонстрация.

Продължава разпространението на слухове за насилие, отвличания, закани за палежи, които по принцип не са конкретизирани. Известна част от тези лица са обхванати от пси­хоза, че който остане тук, ще бъде убит. Фанатик от Хасково намушкал с нож съпругата си, отказала да заминава за Турция.

В състояние на напрежение лицата с възстановени имена масово разпродават имущес­твото си, колят добитъка си, с цел бързо напускане на страната. В с. Искра, Дуловски ра­йон, Разградска област, населението с възстановени имена масово напуска работа и домо­вете си и подготвяло излизането си от страната. Животновъдните ферми останали без гледачи, вследствие на което са изпратени лица от други райони.

 

ПЪРВИ ЗАМ.-НАЧАЛНИК НА ЦИОУ - МВР Полковник: (п) М. Радичков

 

Отп. в 2 екз., № 1 - А. Семерджиев, № 2 - КД, Изп. Силянова, Нап.: Савова - 853, 04.06.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 940, л. 134-136. Копие. Втори машинописен екземпляр.

---

[1] Това са близки и съпругите на осъдените и намиращи се в затвора основатели и активни членове на Турското националноосвободително движение, които по инструкция на Ахмед Доган организират и се включват в масовите гладни стачки, организират и предизвикват протестните демонстрации в България от 20-29.V.1989 година.

[2] Такова е първоначалното твърдение, което в хода на следствието се изоставя и като организатори на демонстрациите са обвинени намиращите се в затвора ръководители на Турс­кото национално-освободително движение (ТНОДБ) начело с Ахмед Доган и техни близки родстве­ници, членове на ТНОДБ на свобода. Виж: по-следващите документи за хода на следствието срещу организаторите и най-активните участници в протестите, за следствието срещу Ахмед Доган, д-р Константин Тренчев и др.

[3] Споменатите радиостанции не са подемали такава „кампания за масирана акция”, а само са отра­зявали събитията, доколкото за тях пристигат съобщения по различни канали. По това време в Шесто управление все още нямат достоверна информация кой всъщност е организирал и предизви­кал демонстрациите.

[4] От всички информации за проведени демонстрации тази е най-пълна и обобщаваща. Съдържа пълен списък на селищата, в които са се провели протести, в това число и с данни къде са насила потушени, за дадените жертви, броя на ранените. В информацията са отразени само демонстрациите, за които от областните управления на МВР по това време са имали сведения и са ги изпратили в София. Има основание да се твърди, че протести е имало в много повече населени с етнически турци селища (най-вече села) – всички информации за демонстрациите виж в: Веселин Ангелов. Секретно! Протестните акции…, цит. сб., второ издание.