Добре дошли в моя блог!

Ще публикувам тук резултатите от моите изследователски търсения с надеждата, че наученото от мен ще достигне до по-широк кръг от хора, които нямат времето и възможностите да черпят познания за най-новата история на България директно от архивите.

Съзнавам, че посветих живота си на тази част от историята, която все още е жива, спорна и за жалост разединява хората. Част от "героите" в моите книги и сборници са наши съвременници, срещаме ги по улицата, гледаме ги по телевизията. Аз не съм съдник, нито адвокат. Стремя се да излагам автентични исторически факти и да оставям читателите сами да правят изводи.

Всяка моя книга, всяка статия, сборник, всяко интервю или научнопопулярно четиво, което написах в последните 20 години, ми носеше нови врагове, но и нови приятели. За част от моите убеждения на историк и изследовател платих висока цена - много хора, почитатели на определена политическа сила, се разпознаваха в едни или други факти, които публикувах, и започваха да ме считат за техен "враг". Аз не съм нито "приятел", нито "враг" на която и да е политическа сила, на който и да е политик. Аз съм историк и такъв ще бъда винаги.

Ще се радвам, ако публикуваното тук ви даде нови знания, нов поглед върху съвременната политическа история на България и нов повод да се гордеем, че сме българи.

С уважение,

Веселин Ангелов


08 февруари 2017

Провеждане на насилствяната възродителна кампания


Провеждане на насилствената възродителна кампания срещу турското национално малцинство в България

(23 декември 1984-31 март 1985 г.)

Документи

№ 6

Строго секретно!

 

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Peг. № 836, Екз. № 2

23.08.1983

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(от 15.08. до 21.08. 1983 г.)

София

1. Вътрешнополитическа обстановка

През изминалата седмица във вътрешнополитическа­та обстановка в страната не настъпиха съществени изменения. Враждебните и нелоялни прояви и настроения нямаха особена острота и се изразиха предимно във: вражеска агитация и пропаганда и анонимна дейност, провеждана от бивши члено­ве на буржоазни партии и фашистки организации и други от­делни враждебно настроени и обидени по различни поводи и политически неориентирани лица; трансфер на валута и уста­новяване за тази цел на връзки с чужди граждани, пребива­ващи в страната; враждебна и нелоялна дейност на протурските националисти и религиозни мюсюлмански фанатици.

Органите на Министерството на вътрешните работи проведоха редица оперативни, следствени и административни мероприятия за наблюдение и пресичане дейността на враждеб­но и нелоялно настроените лица.

С разрешение на Главната прокуратура на 11 август т.г. бе извършен обиск в домовете на националистически на­строените български турци: Хайрие Мемова, Ибрахим Татарлъ и Риза Моллов, всички членове на БКП и бивши преподаватели в СУ „Климент Охридски”, откъдето са освободени за нацио­налистическа дейност, и Салих Бакладжиев, член на БКП, библиограф в Института по балканистика при БАН. Бяха иззети около 2000 заглавия, които по пред­варителна преценка имат националистическо, антибългарско, антикомунистическо, антисъветско и религиозно съдържание. Между тях са: произведения на идеолози на турския национализъм; отделни поредици от националистически списания, издавани в Турция; турски и югославски списания, в които са публикувани част от 35-те идейно неиздържани статии и студии на Риза Моллов; откраднати дипломни работи от Софийския университет, книги от обществени библиотеки,някои от които представляват библиографска рядкост; литература на бившата турска националистическа организация „Туран” и на бившите джамийски и малтийски библиотеки. Мемова, Татарлъ, Моллов и Бакладжиев са използвали значителна част от тази литература за написването на идейно неиздържани, с националистическа и антибългарска насоченост трудове. Работи се за събирането на допълнителна информация, документиране на дейността и вземане на отношение към лицата.

В Софийското градско управление и ОУ на МВР - Михайловград са получени сигнали за провеждане на противодържавна агитация и пропаганда от лидер на бившата буржоазно-кулашка опозиция, от бивш член на „Легиона” и други лица, които разпространявали клеветнически твърдения срещу политиката на партията и правителството и хулели Съветския съюз и неговата външна политика. Одобрявали настаняването на ракети със среден радиус на действие в Западна Европа. Единият от тях заявявал, че ненавижда комунистите и при удобен момент щял да се включи в борбата срещу тях. Изразил увереност в предстоящия „крах” на комунизма. Работи се за документиране на дейността и поведението на тези лица и вземане на отношение към тях.

 

2. Дейност на противника. Нелоялни прояви на чужденци

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е . 500, 54-57. Оригинал. Машинопис. 

№ 7

СТРОГО СЕКРЕТНО!

 

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 980, Екз. № 3

10.10.1983 г.

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО: Учителите и възпитателите български турци

 

В резултат на последователното прилагане на априлската линия на партията бяха създадени благоприятни условия за все­странно повишаване на образователното, идейното и културното равнище на българските турци, за приобщаването им към българския народ в борбата за социализъм и комунизъм. От средите на това население се формира интелигенция, значителна част от която са педа­гогически кадри.

Понастоящем като учители и възпитатели в началните и в средните учебни заведения работят общо 5461 български турци. От тях 3795 са учители в началните училища, 624 - в средните и 1042 са възпитатели.

От учителите и възпитателите български турци 1387 са членове на БКП.

Най-голям е броят на учителите и възпитателите в 13 окръга, със селища компактно населени с български турци: Кърджалийски, Разградски,, Шуменски, Търговищки, Силистренски, Бургаски, Толбухински, Хасковски, Варненски, Русенски, Пловдивски, Сли­венски и Старозагорски. В тези окръзи в началния и средния курс има общо 188 376 ученици - български турци (Кърджалийски - 58 3З0, Разградски - 18 273, Шуменски - 12 051 и др.) и 5258 учители и възпитатели български турци.

Особен интерес към учителите и възпитателите от тези среди и към тяхната дейност проявяват подривно-пропагандните органи на Турция. Турското разузнаване събира информация за нашата политика в образователното дело, степента на владеене на турски и български език от българските турци, срока на обучение в учеб­ните заведения от различните степени, формите на обучение по турски език и пр.

Значителна част от учителите и възпитателите български турци нямат необходимата подготовка и качества, броят на нередовните учители и възпитатели е 733 (учители - 616 и възпитатели - 167). От учителите, български турци 37 са завършили бившето турско духовно училище Нювваб и 935 - бившите турски педагогически училища, в които обучението се е водело само на турски език. От учителите и възпитателите 568 не владеят добре български език. (Мюсюлманското духовно училище „Нювваб“ се открива през 1922-1923 година. През 1950 година „Нювваб“ е закрит напълно, но възпитаниците на школата продължават да намират своята реализация в България или Турция. След 1989 година се създават три училища за имам хатип, а в София отваря врати Висшият ислямски институт, където и до днес се обучават квалифицирани теолози – виж за това пълна историческа справка в интернет.)

Наред със слабата професионална подготовка, немалка част от тях са идейно неукрепнали и неубедени в марксизма-ленинизма и са с националистически и изселнически настроения.

Националистически, в това число и противодържавни прояви по наши данни имат 311 учители и възпитатели български турци. За подадени изселнически молби и за националистически прояви през 1983 г. бяха уволнени 194 учители (Разградски - 56, Силистренски - 51, Търговищки - 40, Шуменски - 13, Толбухински - 12 и др.). Редица учители и възпитатели се ангажират в религиозна дейност и поддържане на битовия консерватизъм. Отделни учители и възпитатели са идейни подбудители, а в редица случаи организатори и извършители на националистически антидържавни прояви, провеждат и остри форми на подривна дейност. Типичен пример в това отношение е Юмер Османов, учител от Кърджалийски окръг, осъден през 1980 г. на 5 години лишаване от свобода, който организирал националистическа група, написал и разпространявал „художествени произведения” с остра антибългарска и антикомунистическа насоченост. За подобна дейност бе осъден и Халил Гюлестанов - учител от същия окръг.

Има националистически настроени учители и възпитатели, които, без да застават открито на враждебни позиции и привидно са лоялни, проявяват двуличие и лицемерие.

Много са случаите, които недвусмислено показват, че редица учители не провеждат образователната политика на партията и целенасочено възпитават учениците в протурски националистически дух.

От изнесените данни се вижда, че немалка част от учителите и възпитателите български турци не отговарят на необходимите изисквания, за да водят борба за изживяване тежненията на битовия консерватизъм и религиозния фанатизъм сред подрастващите и сред техните родители, за утвърждаване сред това население на социалистическия начин на живот.

Отрицателните резултати от това състояние на нещата сред учителите и възпитателите български турци се чувстват все по-осезателно.

Голяма част от учениците български турчета завършват основно образование, без да са овладели добре българския език.

Голям е броят на учениците от различни класове на средните училища, които водят националистически разговори, пишат до свои близки в Турция писма с антибългарско и антикомунистическо съдържание, хулят нашата действителност. Има случаи по тетрадки, учебници, чинове и дори на обществени места да се изписват турските национални символи. Участват в религиозни ритуали, посещават джамии, изучават корана.

Всичко това ни дава основание да считаме, че националистически настроените учители и възпитатели български турци са един от основните фактори за постоянното „възпроизводство” на протурски националисти сред българските турци.

Като се има предвид голямата роля на учителите за формирането на мирогледа и възпитанието на подрастващото поколение, особено в районите с компактно население български турци, е наложително, наред с активизирането на работата на органите на Държавна сигурност за пресичане, враждебната дейност на националистите и ограничаване на влиянието им, ако се счете за целесъобразно да се вземе решение за следното:

1. Министерството на народната просвета да разрабо­ти свои план за задоволяване нуждите от добре подготвени учи­тели и възпитатели, предимно българи, за районите с компактно население от български турци,

2. Постепенно, във възможния най-кратък срок да се отстраняват от работа учителите български турци с националистически, изселнически, религиозни и други вражески прояви и онези, които нямат необходимите качества и не владеят добре български език.

3. Учителите и възпитателите, назначавани на работа в училища с ученици-български турчета, да преминават специален курс по въпросите на идеологическата диверсия, турския буржоазен национализъм, вредното влияние на исляма и по политиката на БКП за класово-партийното, патриотичното и интернационалното възпитание на това население.

4. Учителите, които преподават на ученици-бъпгарски турчета, да се включват периодично в курсове за повишаване на педагогическата им квалификация и за подобряване на идейно-политическата им и атеистична подготовка.

5. ЦК на ДКМС да оцени досегашната си работа за класово-партийното, патриотичното, интернационално и атеистично възпитание на учащите се и младежите български турци и да набележи допълнителни мероприятия за нейното подобряване.

МИНИСТЪР (Без подпис)

Отп. в 3 екз.

№ 1 - Г. Атанасов

№ 2 - памет

№ 3 - к. д.

Размн. в 3 екз.

№ 4 - Ст. Михайлов

№ 5 - Ал. Фол

Изп.: Н. Пенков

По материали на Шесто у-ние - ДС

Нап.: Сл. Атанасова - 2061

7.10.1983 г.
 
АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е . 500, с. 169-173. Оригинал. Машинопис. 

№ 8

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!


МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ


№ 397, Екз. № 2

27.5. 1989 г.

С П Р А В К А


ОТНОСНО: Броя на лицата, възстановили българските си имена през 1984/1985 година.

1.     Разградска област – 402 000 души

2.     Варненска област – 240 000 души

3.     Бургаска област – 86 000 души

4.     Хасковска област – 395 000 души

5.     Пловдивска област – 68 000 души

6.     Софийска област – 25 000 души

7.     Ловешка област – 83 000 души

8.     Михайловградска област – 7 000 души

ПЪРВИ ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ


Генерал-полковник: (п) Гр. Шопов

Отп. в 2 екз.


№ 1 – ГЩ на БНА

№ 2 – к. д.

Изп.: Т. Бобев

Нап.: И. Гюнова – 792


27.05.1989 г.

АМВР, ф. 1 , оп. 12, а. е. 940, л. 32. Копие. Втори машинописен екземпляр.

№ 9

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 11513, Екз. № ед.

27.12.1989 г.


ДО

ЧЛЕНА НА ПОЛИТБЮРО И СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП

др. АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ

ИНФОРМАЦИЯ

ОТНОСНО: Дейността на органите на МВР по осигуряването на обществения ред в хода на провежданите през 1984-1985 г. мероприятия за възстановяване на българските имена

На първия етап от провеждане на мероприятията по възстановяване на българските имена (ноември-декември 1984 г.), осъществявани основно в Кърджалийски окръг, изпълнявайки възложените им задачи, органите на МВР осъществяваха оперативни, охранителни и заградителни мерки в следната обстановка:

На 22.11.1984 г. в с. Бенковски, бившият Кърджалийски окръг, е взривена източноправославната църква.

На 29.11.1984 г. в с. Белополци, Ивайловградско, националистически елементи се нахвърлят за саморазправа с представители на МВР, участващи в групите за възстановяване на имената.

На 24.12.1894 г. в с. Горно Прахово, Кърджалийско, се събира тълпа от хора, към която се присъединяват и жители на селата Башево, Чернигово, Долно Прахово и принадлежащите им махали. Тълпата се отправя за с. Млечино, център на тогавашната селищна система, за да иска обяснение от Общинския партиен комитет и Общинския народен съвет защо се сменят имената на лицата от смесени бракове. В с. Млечино е издигнат лозунг „Напред”, „Да мрем”, „За Кърджали” и др. Събралите се около 1000 души не се подчиняват на разпорежданията на органите на МВР да се разпръснат и със сила (били са употребени палки и отправени изстрели във въздуха) са били изтласкани извън селото. В същото време в селото се формира нова група от около 200 души, солидарни с исканията на първата група. Групата е била разпръсната, проведени са били разпити на служители от общинския народен съвет и други учреждения в селищната система. В следващите 2-3 дни са разкрити някои от организаторите и подстрекателите и са изпратени в Белене.

На 25.12.1984 г. тълпа от около 2000 души от с. Горни Извор се отправя към с. Бенковски – център на селищната система, за да иска обяснения за смяната на имената. В Бенковски тълпата достига до 2500-3000 души. Поведението е било дръзко и предизвикателно. След разговори с парламентьори тълпата се е разпръснала без употреба на сила.

По същото време е било нападнато кметството в с. Горни Извор. С камъни и колове са били потрошени прозорците и вратите на кметството. Целта им била да превземат кметството. Тълпата била разпръсната след изпращането на допълнителни сили.

На 26.12.1984 г. в с. Бенковски от различни посоки са се насочили около 2000 души от съседните села – Каялоба, Горски извор, Китна, Пресека и Добромирци. Достигайки до охранявания рубеж извън селото, тълпата започнала да напада органите на МВР. След намеса на силите на Гранични войски тя била изтласкана. Същият ден към Бенковски се насочила и група от с. Мъглене, която се нахвърлила с камъни, дървета и ножове срещу силите на МВР. Неизвестно лице стреляло с ловна пушка. С решителни и безкомпромисни действия тълпата била разпръсната. През деня големи групи от хора продължили да демонстрират, да хвърлят камъни и дървета по силите на МВР. За разпръскването на тези групи са били взети решителни мерки, в това число са били използвани и водни струи.

На 26.12. 1984 г. тълпа от 1800 души от с. Генерал Гешево, Устра и Мрежичко се насочили към град Джебел. Тя била спряна в подстъпите към града. След разговори с определени парламентьори и разясняване, че се провежда държавна политика за смяна на имената на лицата с български произход, хората са се разотишли без инциденти.

На 26.12.1984 г. на площада в Момчилград се събира тълпа от около 1200 души, с изключително агресивно поведение. Нападнати са сградите на Общинския комитет на БКП, на Общинския народен съвет, ДСК, аптеката и магазините. Наложило се спешно да се използват сили на Окръжното управление на МВР – Кърджали, Гранични войски и противопожарни автомобили. След остър двучасов сблъсък тълпата била разпръсната

Същия ден в с. Звезден група от около 100 души обкръжила кметството, завзела го и се опитала да се саморазправя с кмета. Групата била разпръсната от сили на Окръжно управление на МВР – Кърджали.

На 26.12.1984 г. вечерта в с. Груево се събрали около 1000 души, част от които въоръжени с брадви и ножове с намерение да тръгнат към гр. Кърджали или Момчилград. Направен бил опит да бъдат разпръснати с наличните в селото сили на МВР, но се наложило да бъдат повикани и допълнителни сили. Тълпата се нахвърлила срещу служителите на МВР. Две лица се опитали да отнемат автоматично оръжие от офицери на Народната милиция. За разпръскване на тълпата били взети безкомпромисни [задраскано и поправено „силови” – б. съст.] мерки.

На 27.12. 1984 г. в жилищен блок в гр. Кърджали било възпламенено взривно устройство, без да бъдат нанесени големи щети.

На 27.12.1984 г. отново в Момчилград се събрала тълпа от около 700-800 души с дръзко агресивно поведение. Скандирали лозунги: „Долу партията”, „Убийци” и др. Опитали се да нападнат Общинския комитет на БКП, Общинския народен съвет и други обществени сгради. Със силите на районно управление на МВР и Гранични войски тълпата била разпръсната. Иззети били 4 ножа, брадви [“секири” – задраскано – б. съст.] и други самоделни оръжия.

На 27.12.1984 г. било установено, че училището в с. Глухар е заливано с нафта и е бил направен неуспешен опит да бъде запалено.

Същия ден в с. Добромирци група от 40-50 души посрещнали извън селото граничен наряд и предизвикателно се нахвърлили срещу него. Нарядът хладнокръвно и решително разпръснал групата.

На 1.01.1985 г. били запалени сеновали край селата Поточница и Фотиново, община Подкова. На следващия ден е установено нарязването на транспортните ленти на една от инсталациите на „Хидрострой” – Кърджали.

При разпръскването на масовите безредици в Кърджалийски окръг, станали в Момчилград, в с. Груево и в с. Каялоба, са загинали 5 човека, сред които една жена. Същите са простреляни при нападение от тяхна страна с хладно оръжие и при опит за отнемане на оръжие от военнослужещи в станалите стълкновения.

В началото на събитията охраната и възстановяването на обществения ред в окръга е осъществявано с наличните сили. След усложняване на обстановката в Кърджалийски окръг били изпратени допълнително 718 служители на НМ, главно от сержантската школа и Средното милиционерско училище – Пазарджик. Използвани са и 15 броя противопожарни коли.

На 26.12.1984 г. по искане на ръководството на МВР и по указание на висшето партийно ръководство четири броя бронетранспортьори на БНА са оказали съдействие при защитата на ОбНС – Момчилград без употребата на оръжие.

През втория етап на възстановяване на българските имена, с изключение на станалите безредици в с. Ябланово, Сливенско, в страната не е имало остри актове на съпротива и масови безредици. Няма убити и ранени.

На 21.01.1985 г. по искане на началника на Окръжно управление на МВР – Сливен 10 бронетранспортьора на БНА са минали през с. Ябланово за пробиване на блокадата и респектиране на тълпите, без да е употребено оръжие.

През месеците януари-септември 1985 г. за охрана на обществения ред и на особено важни обекти на икономиката и селското стопанство във Варненска, Разградска, Бургаска и Хасковска области освен наличните сили са използвани и 12 382 допълнително мобилизирани запасни от военизираните мотомилиционерски подразделения и Вътрешни войски.

В периода от м. декември 1984 до м. декември 1989 г. в затворите на страната са били задържани в изпълнение на присъди за престъпления по Глава 1 от НК общо 102 българи мюсюлмани. От тях 35 са съдени за престъпления по чл. чл. 104 и 105 от НК (шпионаж), 15 по чл. чл. 106, 107 (диверсия и вредителство) и 52 по други текстове от Глава 1 на НК (противодържавна организация и пропаганда, образуване, участие и ръководство на групи и организации за престъпления против НРБ).

През същия период на основание чл. 39 от ЗНМ на остров Белене са били принудително установени за различни срокове общо 485 българи мюсюлмани.
МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев
Отп. в 3 екз.

№ 1 – др. Ал. Лилов

№ 2 – памет

№ 3 – к д

Изп.: Т. Тодоров

Нап.: И. Гюнова- 1809

26.12.1989 г.


АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 948, л. 72-77. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 10

ДО

ДРУГАРЯ ТОДОР ЖИВКОВ

Генерален секретар на ЦК на БКП

ИНФОРМАЦИЯ


За най-характерните моменти на политическата обстановка в окръзите през първото тримесечие на 1984 година

 

Политическата обстановка в страната през първото тримесечие на тази година се формираше под благотворното влияние на всенародната подготовка за достойна среща на Националната партийна конференция по качеството на продукцията. Изминалите три месеца бяха изпълнени с интензивна политическа, организаторска работа и напрегнат труд за посрещането на високия партиен форум с конкретни положителни резултати в изпълнението на насрещните планове и подобряване качеството на труда и изделията. [Подробно за „постиженията” през тримесечието, които изцяло били посветени на предстоящия партиен форум. Съобщава се какво донасят първите секретари на ОК на БКП за постиженията в областта на селското стопанство, в областта на социалната политика – б. съст.]

Известно засилване на напрежението в районите с български турци има в Хасковски и Старозагорски окръзи. Причина за това е извършената подмяна на арабските имена на лицата от смесени бракове и на потомци на насилствено помохамеданчените българи. Има изказвания, че това се прави с цел да се намали броят на българските турци, за да се пресече възможността в перспектива те да поискат автономия в районите на НРБ или пропорционално представителство в органите на държавната власт. В Старозагорски окръг са констатирани незаконни продажби на видеокасети и на теснолентови филми, произведени в Турция, с националистическо съдържание.

Такива са съществените моменти от политическата обстановка в окръзите през първото тримесечие на 1984 година.

Зам. зав. Отдел „Организационен” на ЦК на БКП: (п) А. Константинов

Първи зам. зав. отдел „Пропаганда и агитация” на ЦК на БКП: (п) И. Димитров

Зав. Информационно социологическия център на ЦК на БКП: (п) Я. Георгиев

София, 24.ІV.1984 г.

ЦДА, ф. 1 б, оп. 101, а. е. 1138, л. 1-13 (л. 1 3 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 11

За служебно ползване!

ПАМЕТНА БЕЛЕЖКА

ОТНОСНО: Среща на Иван Ганев, заместник-министър на външните работи, с извънредния и пълномощен посланик на Република Турция в HP България Йомер Лютем

 

На 25 април 1984 година др. Иван Ганев прие турския посланик Лютем.

            1. Лютем заяви, че през последните два-три месеца се били засилили сигналите, както от източници в България, така и от Турция, че българските власти предприемали насилствени мерки по отношение на турците в България с цел подмяна на имената. Българските турци били подлагани на тормоз, връчвали им се готови формуляри с молба за смяна на имената им, а който отказвал, бил „бит или изгонван от родните си краища”.

Лютем припомни заявлението на др. Тодор Живков пред турския президент Кенан Еврен (направено по време на разговора между двамата през юни 1983 г. в Турция), че в социалистическа България е недопустима насилствена асимилация. Но предвид „зачестилите” напоследък сигнали за „насилствени действия” турската страна била направила извод, че „някои местни органи на своя глава” били предприели организирана акция за подмяна на имената на турците в България. Според Лютем през последните месеци в турските мисии в България се били обадили по телефона повече от 200 души български турци, които се оплаквали и искали помощ. Пристигали дори писмени оплаквания, но „много рядко”.

Явно намеквайки за подписания през 1966 г. българо-турски протокол (в който между другото се третира и въпросът за изселване в Турция на български граждани от турски произход), Лютем заяви, че от 1966 г. досега българо-турските отношения са получили голямо развитие, което трябва да продължи и че турците в България не трябвало да бъдат спънка в отношенията между двете страни, а на тях следвало да се гледа като на „мост към приятелството”. Лютем изрази „надежда”, че българското правителство „ще предприеме необходимото за недопускане в бъдеще на подобно насилие от страна на българските власти към турците в България”. Турският посланик даде да се разбере, че той поставя този въпрос по указание на турското пра­вителство, и на сегашните му заявления следва да се гледа като на продължение на разговорите по същия повод, които българският посланик в Турция е имал на два пъти през април т. г. в Министерството на външните работи в Анкара.

Др. Иван Ганев изрази в отговор дълбокото безпокойство на българската страна от някои действия на официални турски органи както в Турция, така и в България. Определени заинтересовани среди се занимават с въпроси, които са от естество да внесат разногласия в българо-турските отношения и не са в съответствие с онзи климат на добросъседство, който се стремят да изграждат нашите правителства и нашите първи ръководители. Буди удивление официалното поставяне пред българския посланик в Турция на въпроса за смяна на имена на български граждани; още повече се засилва изненадата от факта, че турската страна очаква отговор по този въпрос, т. е. турската страна смята, че България е длъжна да отговаря.

През юни 1983 г. председателят на Държавния съвет др. Тодор Живков заяви на турския президент Кенан Еврен, че в социалистическа България политика на асимилация, на дискриминация, на каквото и да било притесняване на български граждани по национален признак не е имало, няма, няма и да има. Това бе заявено с пълна отговорност от българския президент, който вече повече от четвърт век стои в основата на формирането на българската политика. На фона на тези факти толкова по-силно е нашето безпокойство, че органи на чужди държави си присвояват правото да оценяват политиката на България на базата на изфабрикувани „факти” и измислици. Тези действия на официални турски органи представляват груба намеса във вътрешните работи на България.

Всеки български гражданин може, ако желае, да смени името си. В последно време сред българите - мюсюлмани в България се забелязва желание да възстановят българските си имена. Този въпрос обаче не е от компетенцията на Министерството на външните работи, а още по-малко - от компетенцията на турското Министерство на външните работи или на други органи на турската държава. Според установения ред, съответните български органи разглеждат и удовлетворяват молбите на желаещите да си сменят имената. Няма никаква акция, нито кампания, за каквато ни говори турската страна. Ако обаче турската страна желае да се информира как в България се решава един или друг вътрешен въпрос, нека се обърне за това към Министерството на външните работи, а не да черпи сведения от различни недостоверни източници. С това ние смятаме въпроса за окончателно приключен и повече няма да се занимаваме с него, това не е работа на други страни, а си е наш вътрешен въпрос.

            2. Др. Ганев изтъкна пред посланика, че в Турция има определени среди, които с всички сили се стремят да спъват развитие то на българо-турските отношения. Разполагаме с факти за това:

            - През 1979 г. излезе от печат „романът” на турската авторка Емине Ъшънсу „Цветята растат”. В него в най-неверни, клеветнически и черни краски се представя социалистическата действителност в България - твърди се например, че работниците у нас били експлоатирани, че били под постоянно наблюдение, че не можели да си гостуват един на друг, че селяните при социализма били роби, които работят по 16 часа на ден без почивни дни, че хлябът се купувал с купони, че положението на българските турци било робско и кучешко, и пр. Всичко това се описва с идеята да се „обоснове” нуждата от борба срещу съществуващата власт в България, като конкретно се дават указания и директиви как да се организира и как да се води тази борба,чиято цел трябвало да бъде извоюването на автономия на бъл­гарските турци. Тази книга е претърпяла до сега четири издания в Турция и е получила три официални награди на официалните правителствени органи - на Министерството на туризма и пропагандата, на Турското радио и телевизия, на Турската национална фондация за култура. Всичко това свидетелства, че в случая не става дума за „самодейност”, а за организирани действия.

            - Българската страна разполага с декларации, официално заверени от турски нотариус и от Турското министерство на външните работи, с които изселници от България канят своите близки, останали у нас, да се изселят в Турция. Такива декларации пристигат с хиляди, нашите граждани ги носят и ни питат защо им се изпращат, след като те нямат намерения и не искат да се изселват, на тях им е добре в България. Какво цели турската страна с подобни действия? Защо тя подстрекава българските турци към изселване, след като официално заявява на най-високо равнище, че не е готова да приема изселници? Ясно е, че става въпрос за официална подривна дейност на турските специални служби против устоите на българската държава.

            - Турската страна винаги ни е заявявала, че в Турция съществувала свобода на печата. Но каква е тази свобода, при която се клевети една съседна страна, ругаят се нейни ръководни лица, дори и първият й държавен ръководител? Примери за подобна „свобода в турския печат има много - съвсем пресни са публикуваните от 24 февруари до 2 март т.г. в сп. „Йени дюшюндже” антибългарски материали, пълни с измислици и клевети. Други примери - сп. „Бакъш от 3 февруари, в. „Сон хавадис” от 28 март, в. „Терджюман” от 13 януари, в. „Хюриет” от 12 април, и много други, в които се описва „тежкото положение” на турците в България, „насилието”, на което те били подложени и всякакви други измишльотини.

В. „Сон хавадис” от 23 април, след твърденията си за „насилие” към българските турци съобщава, че Турското външно министерство щяло да предприеме мерки и да поиска от българското правителство промяна в отношението си по този въпрос. Моля г-н посланика да съобщи в Анкара, че никой няма право и не може да внушава на българското правителство какво да предприема и какво да не предприема. Така е сега, така ще бъде и занапред. България не се меси във вътрешните работи на Турция и очаква от нея същото. Турското правителство си има свои проблеми, но България не се занимава с тях; пожелаваме на турското правителство да не му се меси в тези проблеми.

Посочените факти показват, че определени среди в Турция водят планирана подривна дейност против България, с което съвсем се отклонили от реалните дадености. С пълна отговорност трябва да заявим, че тези среди са си направили погрешни сметки - България не е Кипър, и подобни действия няма да донесат нищо добро. Нека тези среди прекратят своите подстрекателства. Българската страна се надява, че турското правителство ще преоцени сериозно по­добни действия,”срещу нашата страна и двустранните отношения. Смятаме, че съществува много по-достойно и пo-перспективно поле за работа в българо-турските отношения. България няма да се отклони нито на сантиметър от линията на добросъседство и сътрудничество към Турция. От такава политика са заинтересовани и двата народа. Лютем увери, че ще докладва незабавно в Анкара изнесените факти.

            3. Турският посланик в подкрепа на твърдението си, че и у нас били публикувани антитурски материали, постави въпроса, че в броевете от 14 и 21 април на издавания в България на арменски и български език вестник „Ереван” били публикувани две статии под заглавие „Първият геноцид на XX век”. Тези по същество исторически материали били изпълнени с грешки. В тях се повтаряли в основни линии антитурските твърдения на проарменски групировки на Запад. Досега в България не били публикувани „материали от подобен размер и с подобно съдържание”, не били публикувани такива материали и в другите социалистически страни с изключение на съветска Армения. Посланикът запита дали споменатите публикации означават, че има изменение в българската позиция по този въпрос, като обърна внимание, че двата материала говорели за наличието на антитурски настроения сред арменците в България. Лютем дори се опита да направи извод, че след като в материалите се повтаряла антитурската теза на арменците от западните страни, а в тези страни били убити множество турски дипломати, не било изключено и в България да бъдели предприети терористични действия срещу официалните турски представителства от страна на арменците. Посланикът припомни в тази връзка убийството на турския дипломат в Бургас през 1982 г. и добави, че това обстоятелство още повече подсилвало тяхното съжаление от подобен род публикации. (Убийство на турския дипломат в Бургас, 9.IX.1982 г.:  Арменски командоси от организацията за справедливост срещу арменския геноцид са убили турския административен аташе в Бургас Бора Сюелкан. Това става навръх 9 септември 1982 г. и вдига на крак българските спецслужби. Подробностите излизат на бял свят от строго секретна информация № 240 на Второ главно управление, публикувана в документалния сборник „Международният тероризъм в досиетата на ДС” – виж в интернет – бел. съст.)

Др. Ганев заяви, че не са му известни тези статии, но каквото и да се твърди там, то не изразява някакво официално становище. Промяна в позицията на нашата страна по въпроса няма. Не отговарят на действителността твърденията, че у нас имало национална вражда - такава вражда няма нито между българи и български турци, нито между арменци и български турци. Българското правителство се занимава с други въпроси - то предприема стъпки за повишаване благосъстоянието на народа, за създаване на по-добри условия за труд и живот на хората в страната. Публикуваното същия ден постановление говори ясно за това - оповестените в него блага са за всички български граждани, независимо от националната им принадлежност. Въобще в HP България националната принадлежност на хората не дава повод за каквито и да било привилегии или дискриминация. Българските турци cе чувстват добре в България, наравно с всички останали граждани. Който не осъзнава този факт, то си е за негова сметка.

На срещата присъстваха и Дончо Пеев - съветник, завеждащ секция „Турция” в отдел „Трети”, и Петър Воденски, III секретар в отдел „Трети”.

София, 27 април 1984 година

ПВ/ММ

Отп. в 6 екз.:

1. др. П. Младенов — дадени на ръка

2. др. Д. Стоянов

3. др. Ив. Ганев — дадени на ръка

4. Отдел „Трети”

5. Отдел „Секретариат” — дадени на ръка

6. КД


АМВнР, оп. 41, а. е. 4185, л. 1-7. Оригинал. Машинопис.

 

№ 12  

ЦК на БКП

№ 147-31/29.Х.1984 г.

ДО

ДР. ТОДОР ЖИВКОВ

ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП

ИНФОРМАЦИЯ


За най-характерните моменти на политическата обстановка в окръзите през третото тримесечие на 1984 г.

Другарю Живков,

Първите секретари на ОК на БКП информират, че всенародната борба за изпълнение решенията на ХІІ конгрес на БКП и Националната партийна конференция, за достойна среща на славния 40-годишен юбилей на социалистическата революция в България оказа силно положително влияние върху политическата обстановка през третото тримесечие на 1984 година (Подробно за политическата обстановка, успехите, изпълнението на плановете за социално-икономическо развитие, подготовката на насрещните планове за 1985 г., постиженията и трудностите в областта на селското стопанство, икономиката, търговията, социалната политика – б. съст.)

Обстановката в районите с български турци общо взето е спокойна. Известно напрежение има сред това население в Хасковски окръг, което е предизвикано от пропагандата на турските средства за масова информация, както и от разложителната дейност на гостуващите у нас и транзитно преминаващи през окръга турски граждани. Спекулира се главно със законовите действия по замяната на имената на лица от смесени бракове. Продължава разпространението на слухове за предстоящо масово преименуване на българските турци.

В информациите на Софийския ГК на БКП, ОК на БКП в Търговище и в Хасково се съобщава за коментари по повод терористичните актове, извършени на 30 август т. г. на ж. п. гара Пловдив и аерогара – Варна. Говори се, че такива вражески действия са извършени и на други места в страната. Всеобщо е мнението, че е необходимо да се засилва бдителността и строго да се спазва класово-партийният подход във всички сфери и дейности и особено при подбора и работата с кадрите. Заедно с това се правят предложения да се даде информация на партийния актив, за да се пресече разпространението на различни слухове и да не се позволява на вражески елементи да злословят по адрес на партийната политика.

Такива са по-съществените моменти на политическата обстановка в окръзите през третото тримесечие на 1984 година.

Зам.зав. отдел „Организационен” на ЦК на БКП: (п) Н. Фотев

Зам. зав. Отдел „Идеологическа политика” на ЦК на БКП: (п) Т. Ганчев

Зав. Информационно-социологическия център на ЦК на БКП: (п) Я. Георгиев

25.Х.1984 г.

София

 
ЦДА, ф. 1б, оп. 101, а. е. 1140, л. 1-14 (л. 12-14 за извадката). Оригинал. Машинопис.


№ 13

СЕКРЕТНО!

Вх. № І 5234. Екз. ед.

17 дек. 1984

София
 
СТЕНОГРАМА

От оперативката на ръководството на министерството, проведена на 10.12.1984 г. от 9.00 ч. в заседателната зала.

ДНЕВЕН РЕД:

1. Някои нови моменти в борбата на нашите органи срещу тероризма.

2. Информация за хода по смяната на имената на българските граждани от турски произход.

Докладва: П. Стоянов.

3. Кадрови промени в ОУ на МВР - Михайловград.

Докладва: А. Карлов

4. Структурни изменения в ОУ на МВР - Русе

Докладва: А. Карлов

По първа точка:

Имаме много остър сигнал за взривяването на нашето посолство във Вашингтон. Изпратено е анонимно писмо на български език на 13 ноември, получено е на 5 декември.

ДР. МИНИСТЪР:

Това, което ще разработят Първо, Второ, Шесто у-ние по терора, ще бъде като раздел в техните годишни планове Но когато се разработят тези мероприятия по терора на трите оперативни управления, ние ще трябва да съгласуваме, да седнем и да погледнем какво е разработило първо, второ, шесто у-ние, с оглед да видим главно работата по вражеската емиграция. Тя трябва да има развитие, конкретност. Да се види какво ново ще се прави за полугодието на новата година, за да можем да седнем и спокойно да видим кой накъде ще насочи своята агентура, какво покритие ще имаме и какви бели петна вероятно ще има за нови мерки.

По втори въпрос:

ДР. П. СТОЯНОВ

Другарю Министър, до вчера са преименувани преди обяд 33 129 души. Техният брой в Кърджалийски окръг стигна 17 137, Хасковски - 8200, Силистренски - 3450, Пловдивски -3216, Бургаски - 1324.

От 27 ноември досега работят активно Хасковски и Кърджалийски окръг, проведени са мероприятия и в Силис­тренски окръг по-миналата седмица. От 27 досега новопреименуваните са 17 192, главно в Кърджали, Хасково и Силистра. В Пловдивски окръг има 180 преименувани, но това са вече по-дребни цифри, които не заслужават внимание.

Трябва да доложа, другарю Министър, че се бавят партийните ръководства в Бургаски, Пловдивски, Благоевград­ски, Пазарджишки окръг. Др. Жишев завчера е поставил този въпрос, др. Панев вече го е поставил този въпрос. В Благоевград още нямаме поставянето на въпроса от партийното ръководство, в Пазарджик също. Другарите докладват на нашите органи, че имат готовност да задействаме по места. Няколко думи за развитието, което протича по преименуването главно в тези два окръга. Нямаме нито един случай на остра проява и съпротива. Любопитно е, че особено в Хасковски окръг, а и в някои райони в Кърджалийски окръг повечето са започнали доброволно да се явяват, подреждат се на опашки. Има и едно такова явление. Някои, които бяха обект на линии, отстранили се за по ден, два, три, като виждат какво става в селото се завръщат доброволно, редят се на съответните опашки, носят си паспортите с готови имена. Има едни такива разговори, че щом като партията и властта са решили да преименуват, няма какво да се съпротивляваме, трябва да вървим и толкова.

Срещат се и такива явления. Отделни, засега неустановени от нас като българомохамедани, за съжаление ние не можем да кажем цифрата им, не успяваме да установим тази цифра, туркиня майката, прекръстват се бащата и децата, и чак като отива и казва: слушайте, аз какво ще работя. Дайте ми българско име, и т. н.

Другарят Кубадински даде такива указания по този въпрос: Ако такава туркиня подаде молба до съвета и казва, че желае нейното име доброволно да бъде сменено, подписва всичко и на базата на нейна молба тя си има право да си изяви желание за името.

П. СТОЯНОВ:

Другарю Министър, там, където имаме известни условия и възможности, на такава туркиня й подсказваме тук от управлението, че баба й, та прабаба й преразказвала и т. н.

Има такова явление. В първия момент имахме едно опасение, че може би тук противникът ще се опита да ни провокира по този начин.

Ето защо ние изпълняваме тези наши разпореждания. Засега не можем даже да доложим колко такива случаи има. Бих желал да доложа, че напр. в селищна система като Черноочене, Кърджалийски окръг, където живеят 16 019 лица - доскоро всички с арабско-турски имена - вече са приели български имена 7 хиляди. Сега в Хасково и Кърджали има една благоприятна обстановка, бих казал, за психонастройката. Няма къде да се върви на съпротива.

С другарите Божков и Велико Върбанов говорих. Божков е по-голям максималист и казва: Добре, бе, хора, дайте, аз ще докладвам в поделения на ръководството можем ли ние да определим някаква нова цифра какво предстои да се преименува. Толкова е трудна тази работа, че е просто невъзможно в момента. Но казва: видимо, до Нова година ще се решат въпросите и за 100-130 хиляди ще воюваме. Тук има малко максимализъм. Трябва да преценим всичко добре още един път, да дооглеждаме, за да не компрометираме едно такова голямо политическо мероприятие. Разбира се, нашите органи, другарю Министър, този път за разлика от предишните преименувания много по-малко се явяват на сцената. Повече се върви с партийните секретари, с председателите. На 7-ми бяха осъдени 3 човека за пронационалистическа дейност. Общо от началото на годината 12-13 ще станат осъдени за противодействие. В Кърджали също известни мерки се взеха по тези направления. Тези мерки, трябва да отчетем, че в една определена степен също допринасят за респекта, и от друга страна, за даване тази нагласа, за която аз вече говорих.

Бих искал да завърша с това, че ние на сбора, който проведохме под ръководството на др. Аначков на 30 ноември със заместник-окръжните началници по Държавна сигурност във връзка с арабско-палестински, мюсюлмански и пр. проблеми, още един път поставих въпроса с едно искане да съобщят и на окръж­ните началници, неангажирани засега в преименуването, за проясняване на една бдителност да не допускаме, първо, от тези окръзи, където се извършва преименуването на лица, да се шетат из техните окръзи, второ, да направят опит да поразчупят и у себе си какви са нещата. Ние имаме вече нещо започ­нато в това отношение. Толбухин не сме задействали, Разград и Шумен също. Очевидно, нека да видим тази седмица какво развитие ще получим в тези следващи окръзи, където има и решение и са викани първите секретари. Не следва ли ние да готвим едни мотиви, едно предложение да обхванем и другите окръзи.

Има сведение, че в Стара Загора са забегнали главно от Благоевградски окръг. Там са 1700-2000 човека такива. Ние ги търпим, т. е. не помагаме на тях. Вярно е, че те са на един етап най-върли националисти, реакционно настроени, вярващи. Ако вие разрешите, все пак по-организирано, освен ежедневното проследяване, каквото ние извършваме по преименуваното в тия окръзи, да се опитаме да изучим в още 7-8 окръзи, които аз назовах, да поизучим каква е настройката на състава и, може би, трябва да мотивираме едно предложение, ако вие прецените за необходимо, да вземем решение там, където още има такива и недоработени, може би, да ги включим във втория етап, за който вие вече говорихте, подсказано от най-високо ниво. Но дали трябва да чакаме втория етап, или да си вършим работата?

ДР. МИНИСТЪР:

Дайте ваше предложение, ще го съгласуваме с др. Кубадински и с др. Г. Атанасов.
Известно е на всички тук, и на др. Лалчев, особено.

ДР. П. СТОЯНОВ:

До края на седмицата срок.

ДР. ШОПОВ:

Правилно др. Стоянов докладва, че има благоприятно положение, но нашата роля е да обръщаме повече вни­мание па негативните прояви във връзка с този процес, който се извършва сега, тъй като тази акция е много сериозна. Не се касае до преименуване, а се касае до приобщаване на това население към българската нация, към социализма и пр. Преименуването сега ще мине. След това идва получаването на български паспорт, идва най-главното - да изменим съзнанието на този хора. И това, което досега стана в някои райони на страната, и палежите, и пр., няма да се размине и за в бъдеще. Да не си правим никакви илюзии.

VI у-ние и нашите окръжни управления трябва да обръщат внимание на негативните прояви, да вземаме мерки с нашата агентура да не допуснем такива ексцесии. Не е настъпено още в Нова махала, не са настъпили другарите в Благоевградски окръг, Гоце Делчев.

ДР. П. СТОЯНОВ:

Докладват другарите, че и aгeнтурата много пo-мобилизирано и по-организирано, и по-добре настроена е в цялостната си работа.

ДР. МИНИСТЪР:

Бях при другаря Живков и стана дума за преименуването. Той обърна внимание именно на това, да не допуснем някъде да се убият хора. Може да се намерят ултразапалени националисти да убият наши хора, да запалят, да създадат прецеденти, които да се използват и от самата Турция.

Затова трябва този въпрос VI у-ние да го държи много здраво. Второ управление да държи здраво около влизането в посолства­та и консулствата, другарят Черкезов с тези 8-9 окръга също трябва да държи връзка и да се знае, че нашите органи декември, януари и февруари по този въпрос са на най-високо напрежение. Да не се допусне най-лошото.

По трети въпрос от дневния ред (Кадрови промени в ОУ на МВР – Михайловград - бел. съст.)

Докладва: А. Карлов

 

По четвърти въпрос от дневния ред (Структурни изменения в ОУ на МВР – Русе – бел. съст.)


AМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 590, л. 1, 15-20. Оригинал. Машинопис.


№ 14

СТРОГО СЕКРЕТНО!

 

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Peг. N 12. Екз. № ед.

2 яну. 1985

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(24 декември – 1 януари 1985 г.)

СОФИЯ

 

1 . Вътрешнополитическа обстановка

Обстановката в страната в навечерието на новогодишните празници беше ведра, нормална, спокойна. Словото на др. Т. Живков по радиото и телевизията намери положите­лен отклик сред широки слоеве от населението. Коментираха се в благоприятна светлина и усилията на правителството да задоволи пазара с по-голямо количество и богат асортимент промишлени и хранителни стоки.

Трудности създадоха фанатизирани елементи главно в Кърджалийски окръг (от районите на селищните системи Момчилград, Бенковски, Джебел, Млечино и др.), които успяха да увлекат тълпи с участието общо на няколко хиляди души за противопоставяне на мероприятията за национално осъзнаване и смяна на арабско-турските имена на лица от български произход от смесени бракове. Бяха направени опити за проникване и овладяване на обществени сгради, саморазправа със служебни лица, унищожаване на регистри за гражданско състояние. Тези събития се предшествуваха или съпътствуваха от няколко изолирани диверсионно-терористически актове: задържането на кмет като заложник в селище в Хасковски окръг, взривяване на църква в с. Бенковски и подпалване на пощенската станция в с. Рани лист, Кърджалийски окръг. В Хасково бяха разлепени 5 листовки, приканващи бъл­гарските турци към стачка.

При енергични и съгласувани с ОК на БКП в Кърджали действия органите на МВР своевременно разпръснаха тълпите, парираха опити за разрастване на безредиците. 0бстанозката с всеки изминат ден се нормализира. Задържани са и се разследват най-изявените инициатори и подстрекатели, други са изпратени в ТВО Белене, а няколко десетки участници в инцидентите са разпитани и предупредени. Мерките в тази насока продължават.

Въпреки създадените трудности преименуването продължава успешно. Само през последните дни на м. декем­ври в Кърджалийски окръг са сменени арабско-турските имена на над 15 000 българи от смесени бракове. По неокончателни данни от започването на това мероприятие през 1982 г. в цялата страна досега са сменени арабско-турските имена на над 100 000 души от смесени бракове.

Събитията в Кърджалийски окръг постепенно стават достояние на български турци от други окръзи. Предават се в силно преувеличена светлина. Твърди се, че имало жертви и от милицията, което окуражава отделни фанатици. Поделе­нията на МВР действуват решително за респектиране на злостни националисти в Шуменски, Силистренски, Бургаски, Хасковски, Разградски, Габровски и други окръзи и някои временно работещи в столицата, които отправят остри закани за извършване на терористически и диверсионни действия. В Хасково бяха задържани младежи, български турци, които издигали антибългарски лозунги.

Доловени са изказвания, че след посещението на др. Тихонов в Турция, вероятно българското правителство щяло да бъде посъветвано да преустанови преименуването.

 

AМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 686, л. 1-3. Оригинал. Машинопис.

 

№ - 15

СЕКРЕТНО!

 

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Центр. инф. орг. у-ние

Рег. № 28. Екз. № [?]

3 януари 1985 г.

София

СТЕНОГРАМА

От срещата на др. министър на вътрешните работи с колегиума по случай новата 1985 година, проведена на 29.12.1984 г. от 15.30 ч. в заседателната зала.

 

Другари, ние се събираме да изпратим старата година. Желанията на болшинството от вас е по случай Новата година да си бъдат вкъщи, със семействата, напоследък и без това се събираме по различни поводи.

Аз говорих с др. Тодор Живков, казах му, че имаме юбиляри, поканих го от тяхно име да проведем една вечер. Той даде своето съгласие. След Нова година ще се договорим кога да стане тя. Др. Кашев трябва да види каква е програмата на др. Живков, за да определим мястото и датата, колко хора ще се поканят. Щом ще бъде др. Живков, всичко трябва да стане на ниво.

Една част от другарите ги няма, 4 души са „на фронтовата линия”, така се наложи. Това са другарите Ив. Димитров (генерал-лейтенант Иван Димитров – заместник-министър и директор на Народната милиция), Н. Черкезов, Ст. Цанов и другари от ДНМ, у-ние Тил, ІІІ у-ние - ДС.

Там хората ще работят, ще управляват силите и средствата, защото имаме към 700 граничари и още над 500 души от окръзите и школите.

Ние имаме и друг вариант за действия - Смолян да вземе района на Бенковски и го обезпечава. Затова нашите другари за Нова година там ще останат, ние непрекъсна­то поддържаме връзка с тях. Аз пак поставям пред др. Минков въпроса за снабдяване­то, всичко, каквото трябва в това отношение, защото не се знае колко време нашите хора ще стоят там, но докато обстановката не се овладее напълно, ние няма да ги връщаме.

Аз доложих на др. Т. Живков за действителната обстановка, за това, което сме свършили. Казах му, че в края на краищата аз отново възобновявам въпроса за създа­ването на Вътрешни войски. Ние сега действаме в една точка - Кърджали, но ако има­ме още окръзи, какво ще правим? Той обеща отново да се прегледа въпросът, с др. Джуров ще се доразберем, тъй като и той има някакви идеи по този въпрос и да създа­дем Вътрешни войски. Трябва да имаме две хиляди души, 500 според мен трябва да стоят в Шумен, 500 в Пловдив и 1000 в София, в случай на нужда да можем да ги изпол­зваме. В случая това го правим благодарение на граничарите, които са там и двата курса в Долни Богров и Казанлък и за 2-3 часа ги вдигнахме. Ако не бяха - какво щяхме да правим?

Дава се положителна оценка на нашите действия, когато докладвах на другарите П. Кубадински, П. Младенов, Г. Атанасов, Ст. Михайлов и др. Т. Живков. Ние до средата на месец януари да приключим работата с участието на нашите органи и да закре­пим успехите и резултатите, а след това работата ще продължи по откъсване на групи, хора, лица и преименуване на базата на една политическа, идеологическа и организа­торска работа. Това е поръчението.

Какво да кажем за годината, която изпращаме?

Това беше юбилейна година. Нашият народ показа на цял свят какво е постигнал – от дървеното рало до електрониката, електронните системи, автоматизираните системи, овладяването на космоса. Това е едно чудо, което извърши нашата партия през тези години. През тези юбилейни години се направи един отчет, в който правилно беше казано, че това, което се извърши от работниците и селяните, това е път и на органите на МВР.

Аз смятам, че през тази година ние постигнахме определени положителни резултати в нашата работа и по основните линии на работа – ПГУ. Преди няколко дни доложих за резултатите от научно-техническото разузнаване, по поръчение на др. Живков, какво е извършено от научно-техническото разузнаване, тъй като обсъждахме доклада на др. Живков по НТР и нейното приложение в нашата практика. Получават се информации от ПГУ – ДС по линия НТР, въобще има стремеж в това управление и занапред да отговаря на новите задачи.

ВГУ, Трето, Четвърто, Пето у-ние – ДС, обсъдихме редица въпроси във връзка с терора, по линия на протурския национализъм, диверсията, по проблемите на младежта, има много работа и имаме положителни резултати.

Аз смятам, че през тази година работихме по важи въпроси – като проблема за терора, качеството и ефективността след НПК, редица въпроси на икономиката, въпроси на КПП, дисциплината. Въобще сериозни проблеми и въпроси обсъдихме, решихме и смятам, че тази година животът ни накара да пренесем по-голямата част от нашата работа в поделенията, оказа се помощ от членовете на Колегиума на почти всички окръжни управления. Общо цялата извършена работа от нас прави един положителен баланс за работата на министерството.

Новата година, като гледам какви въпроси сега се обсъждат в ЦК на БКП на пленума на НТР, на изискванията и др. Живков постави редица въпроси – това ще бъде преломна година по отношение на научно-техническата дейност, качеството, производителността, износа и тук ще има много сблъсъци, особено по качеството на износа.

Предстои през месец януари да стане пленум, да се обяви подготовката на конгреса на партията и ние трябва още през януари, март да подготвим нашите мероприятия с цел мобилизиране на органите за осигуряване на условия за преизпълнение на плана за петилетката и подготовката на конгреса.

Главният въпрос за всички нас, мисля, че пак ще бъде терорът. Този въпрос трябва да го държим на най-високо ниво и с него да свързваме цялата си дейност, по отдели и управления всеки трябва да дава своя принос по борбата срещу терора.

Много въпроси ще има по икономиката, турския национализъм. Тези акции, които сега правим, сами по себе си вече поставят много важни въпроси по борбата с турския национализъм, ислямската религия, по борбата с турския шпионаж. През следващите седмици трябва да се пренастроим наново на нова вълна и на нови изисквания за да усвоим, да закрепим постигнатите резултати.

Идеологическата диверсия също като проблем ще стои на вниманието ни, да не говорим по въпросите на обществения ред, престъпността, трябва да внесем въпроса за укрепване на някои окръжни управления, структурно и със сили. От такъв характер имаме още такива въпроси.

Предстои да се обсъди един голям въпрос за техниката, за прегрупиране на нашите сили, подобряване организацията за използване на техниката, проектирането, разработването, внедряването, експлоатацията на техниката. Това е един голям въпрос в отговор на партийните указания и решения.

Голям въпрос стои с проблема за контингента, който трябва да се завърши.

Има още много въпроси, но главното, другари, е, че нашето ръководство набра голям опит, нашите централни управления правилно имат силни ръководства, силни кадри, началници на управления, ние имаме силен отбор от служители, окръжни началници, това е един състав, който е в състояние да отговори на онези големи задачи, които поставя ЦК на БКП и на усложняващата се оперативна обстановка. Целият въпрос сега е да накараме всички да работят, но да не се получава така, че едни да работят до разболяване, а други още не са се заели да работят. (Аз говоря за служителите от отделите и отделенията.)

Говоря за окръзи, говоря за районни управления. В това отношение нашата организаторска работа, управленческа работа под помощта и контрола на централните управления трябва решително да се засили, трябва да се пренесе на територията, където се решават въпросите. Това преустройство в нашата работа трябва постепенно да стане в движение.

Ние проведохме два важни пленума на РК на БКП, приехме важни решения, те трябва да бъдат в основата в работата на партийните организации за тяхното решаване. Това ще бъде голяма помощ и за началниците на централните управления за вдигане на целия състав.

В заключение – от това, което др. Живков каза – партията и държавата се е ангажирала 90% и правилно си решава стопанските въпроси – производителност, качества, гориво и т. н., ние трябва да не създаваме никакви проблеми на ЦК на БКП. Какво ще правим, как ще се организираме, как ще пренасяме работата в поделенията, как ще изискваме, ако трябва ще наказваме, ако трябва ще освобождаваме, церемонии тук не може да има, независимо за какво става дума – трябва ние да вървим напред и да не допуснем да създаваме на ЦК на БКП проблеми, да го отклоняваме от генералните въпроси. Това се иска от нас и ние сме длъжни да го дадем и направим, всеки ще намери сили вътре в себе си и ще се преустрои, с цел създаване необходимата организация на работа.

Аз искам да благодаря на всички другари за активната, изключително активната работа през изтеклата година на всички, които присъстват, за високото чувство на отговорност, за личния пример на всички другари в работата.

Какво бих могъл да пожелая – всички да живеем и да се борим и да работим с чувството и съзнанието за отговорност и дълг пред партията така, както на нас партията и народът разчитат.

Така се е случило, че живеем и работим в много усложнена обстановка, която се усложнява все повече, но ние трябва да издържим с труд, с организация и с наука.

Вдигам наздраве за всички вас, за здравето на всички ви, на вашите семейства – деца, внуци и за ЦК на БКП, за здравето на др. Живков, за неговото голямо разбиране, човещина и внимателно и грижливо отношение към нашата работа, които винаги ни окрилят и за в бъдеще ще ни окрилят.

Наздраве!

Другари,

Вчера гледах филма „Наричаха я Витка”. Филмът е чудесен. Това е едно голямо дело. Това не е голямо лично дело само за др. Нанка Серкеджиева, а за цялото министерство. Ние трябва да се гордеем, че имаме създаден такъв филм - чрез нея и за Министерството на вътрешните работи.

Трябва да се помисли за други ветерани на министерството, които вече са излезли от работа, имаме такива живи хора, за които трябва да се направят филми. Това са исторически личности. Те няма да се повторят.

Така че трябва да се организира гледане на филма, които не са го гледали – да го видят след нова година.

Др. Пачов трябва да види кога може да стане това.

 

СТЕНОГРАФИРАЛ: (п)

Отп. в 1 екз.

Нап.: Сл. Атанасова – 3

29.12.1984 г.

Направен препис извлечение в 2 екз. за у-ние „Кадри” и отдел „Пропаганда”, екз. 5.

Размн. в 3 екз.:

1. Т. Тодоров

2. Ракеджиев

3. В. Найденова

 

АМВР, ф. 1 , оп. 12, а. е. 641, л. 1-8.. Оригинал. Машинопис.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.