Строго секретно! Протестите на турците в България срещу възродителния процес (20-30 май 1989 г.)

Предговор

 

Преди около двадесетина години се посветих на темата за възродителния процес срещу турците в България (1983-1989 г.). Тогава попаднах и на първите сведения за Ахмед Доган. Съставих първия си сборник с документи, посветен на този насилствен акт.^[1]

През 2001 година за първи път четох агентурни досиета, в това число и досието на Ахмед Доган.^[2] Четейки ги, за сетен път се убедих, че агентите на ДС се делят на „добри” и „лоши”. Според мен Доган беше сред „добрите” и имаше завидна биография. Оттогава винаги ме интересуваше съдбата на моя положителен герой, какъвто за мен беше Доган. Събирах сведения за него. Реших да напиша и опровергая натрупаните за неговия живот огромни фалшификации и лъжи. След двегодишен труд оповестих обширна документална биография.^[3]

При подготовката на първото издание на документалния сборник за про­тестните акции на турците в България от януари-май 1989 г.^[4] реших, че поместе­ните в него доку­менти са единствените, които подробно разкриват исто­рическата истина за тези събития. В изданието бяха събрани 85 документа, които се предхождат от подробна авторска студия за протестните акции на турците в България (януари - май 1989 г.). Студията съдържаше подробен историографски преглед за подготовката, провеждането и потушаването на майските протести. Между документите имаше и такива, които засягаха пряко дейността на Ахмед Доган. Такива бяха информация за по-характерните сигнали, получени по линия на Държавна сигурност в отдел “Затвори” – МВР през месец януари 1989 година, извадка от оперативни информации за периода от 2 до 7.VІ.1989 г. с установени данни за подбудителите на протестите и изградени структури на неформални организации, справка относно участието в противодържавни струк­тури и биографична справка.^[5]

След разсекретяването на нови документи за дейността на Държавна сигурност в резултат от дейността на Комисията по до­сиета (т. нар. комисия „Костадинов”) и създаването на нейния централизиран архив се разбра, че в архивите на ДС се съхраняват много повече и, изглежда, още по-значими от поместените в първото издание документи. Имаше и неизяснени моменти, които пряко или кос­вено са свързани с тези събития. Например „бяло” документално поле беше пе­риодът от началото на „възродителния процес” (1984 г.) срещу турците в Бълга­рия, в който най-спорната като негов противник личност Ахмед Доган е бил сът­рудник на бив­шата ДС, създател и водач на Турското националноосвободително движение в България (1985-1986), следствен и лежал в три затвора от 12.VІ.1986 до 22.ХІІ.1989 г. Тази праз­нина беше запълнена чрез съставянето на документа­лен сборник за този период от него­вия живот и съпротивата на турците в Бълга­рия срещу асимилацията.^[6]

За изясняване на спорните въпроси около друга част от живота и дейността на Доган - престоя и поведе­нието му в затворите, оповес­тените документи бяха недостатъчни. Неизвестно беше дали се пази затворни­ческото му досие и какви материали се съхраняват в него. Съгласно за­коново ус­тановени процедури това можеше да стане единствено с неговото изрично съг­ла­сие, което той направи без никакви уговорки, за което изказвам моята публична благодарност. Малцина са тези, които се осмеляват да сторят това. Това доказа, че той няма от какво да се страхува. Най-интересни бяха две заповеди за наказание на затворника Меди Доганов, неговата затворническа характеристика и една документална справка.^[7]

Освен споменатите дотук бяха издирени и нови документи по темата от бившия архив на ЦК на БКП, както и непубликувани спомени на участници в събитията. В резул­тат на това се натрупа доста обемиста нова документация, ко­ято публи­кувахме в ново, второ издание за майските протести. Оповестените в сборника документи бяха 213, от които за Ахмед Доган бяха около десетина. Важно място заемаха спомените на съкилийниците от затворите в Стара Загора и Пазарджик Исмет Исмаил Исмаил и Неджметин Хак. Тук бяха оповестени също извадки от спомените на Рамадан Рунтов, Айлядин Мехмедов, Мустафа Юмер, Сабри Искендер, Авни Вели, статията за майските протести на историка Салхим Карамустафа.^[8]

Тук бяха оповестени и спомените на Мюлкие Руфи, осъдена на 1 година затвор и лежала в Сливенския затвор за организация и участие в майските протести. Тя е от град Тервел и е осъдена за организацията на протеста в село Безмер на 27 май 1989 г. По неокончателни данни по времето на т. нар. “Голяма екскурзия”(юни-септември 1989 г.) в почти всички Областни следствени служби и в Главно следствено управление се провеждат 30 следствени дела срещу нарочени като организатори на митингите. Част от тях са осъдени по членове от комунистическия наказателен кодекс и амнистирани през март 1990 г. след настояване на Ахмед Доган и настойчиви протести на новосформира­щите се структури на ДПС.^[9]

Работата ми по темата за възродителния процес се задълбочи още повече. Нямаше как да спра, ако не стигна докрай. Налагаше се да кажа всичко в нови документални сборници, посветени на “голямата екскурзия” и обратната вълна, или както е известно още, „голямото завръщане”.^[10]

След продължително над 15-годишно издирване реших, че съм намерил необходимите документи, които се побраха в най-обемистия документален сборник за ДС и неформалните организации.^[11] В сборника бяха поместени 441 документа. Само около 20 засягаха Ахмед Доган. Сред най-важните бяха: справка относно участие на ислямизирани българи, изтърпяващи присъди, в организирането на гладни стачки и масови безредици, справка относно получени данни за участие в провокирането на гладните стачки и масовите безредици на ислямизирани българи, изтърпяващи присъди „лишаване от свобода”; информации относно получените на 23 януари 1989 г. по-характерни данни във връзка с обстановката сред лицата, възстановили българските си имена, за по-характерните сигнали, получени по линия на Дър­жавна сигурност в отдел „Затвори” – МВР през месец януари 1989 година, за следствени данни за оперативната обстановка в страната на 01.06.1989 г., за дейността на следствените органи в условията на усложнена обстановка към 05.06.1989 г., разстановка на кадрите на следствения апарат за работа по образуване на предварителни производства по възникналите вълнения на територията на Варнен­ска и Разградска област от края на юни 1989 г., справка относно разследването на възникналите на 25.05.1989 г. безредици в гр. Толбухин, справка относно резултатите от разпитите на лишените от свобода Меди Доганов и Давид Хаджиев, обвинително заключение по следствено дело срещу Константин Тренчев и др., обвинителен акт срещу организаторите на майските протестни демонст­рации на турците в България по нареждане на нелегалното ръководство на ТНОДБ в Пазарджишкия затвор начело с Ахмед Доган и др.

Продължих търсенето и открих още три документа с важна по темата информация: относно получени по-характерни сигнали по линия на Държавна сигурност в отдел „Затвори” - МВР за времето от 1 до 30.11.1988 година, през м. май 1989 г. и през втората половина на м. юни и до 10 юли 1989 г.

Причините за появата на новото издание са няколко. При всички случаи е добре документите изясняващи ролята на Доган в протестите да бъдат събрани в едно, вместо да са пръснати в 8 издания. Може би най-важната се крие в обстоя­телството, че след първото издание на документи за протестите споровете за делата на Ахмед Доган не само че не спряха, а още повече се задълбочиха. И пряко засягаха важната тема за ролята на личността в ис­торията – при това за личност, която в годините на прехода несъмнено е сред най-вид­ните български политици. И може би най-оспорвана, а и с най-много политически вра­гове, които в усилията си да го дискредитират, не пропускат да изказват всевъзможни твърдения за негови „неморални”, „осъдителни”, „престъпни” деяния от миналото му на сътрудник на ДС и дисидент преди 1989 година.

Все пак усилията на политиците за дискредитиране на опонент могат да бъдат обяснени и разбрани - в политиката най-често се преследва краткосрочен ефект. В пове­чето случаи става въпрос за политически „схватки” в полето на ми­налото, чрез измис­лени дискредитиращи факти дори от личната история на опо­нента, при които правилата често не важат. И ако поведението на политиците, макар и осъдително, е обяснимо, то недопустимо е това да правят журналисти, историци, пре­тендиращи, че сериозно се занимават с изследователска дейност. Особено когато темите на тяхната изследователска работа опират именно до ролята на личността в историята и когато по един или друг повод се докосват до миналото на видни политици от нашето съвремие.

С разбирането, че професионалният историк носи отговорност да предос­тавя на широката аудитория само обективни факти, пристъпихме към деветото специално издание на документалния сборник за майските протести. Документите показват, че твърденията на Ахмед Доган, припомнени в публикуваната авторска студия „Още веднъж за майските протести на турците в България от 20-30 май 1989 година”, се потвърждават. Казал е истината за своята роля в майските протести. Това се потвърждава и от поместените в този специален документален сборник материали. Гарантираме, че тук няма изфабрикувани факти. Документите са истински и оригинални. Всеки усъмнил се в тяхната достоверност читател може да ги прочете в архивите. Тяхното местонахождение е посочено. Документите показват, че нищо за ролята на Ахмед Доган и неговите съидейници в затворите не е измислено. То се е случило, станало е, както е описано. Оставаме с надеждата, че в прочита на майските протести от 1989 г. ще настъпи така необходимата корекция. Длъжни сме да сочим само истината за нашето минало, защото народ, който живее с лъжи, с измислено минало, не го очаква нищо добро.

Надяваме се, че събрани на едно място, документите ще помогнат за изясняването на истината в много по-голяма степен. Че в ре­зултат на техния обективен и безпристрастен прочит ще се нап­рави максимално близка до историческата истина оценка за тези събития. Никой не може да има изключителната претенция за монопол в интерпретирането на историческите факти, за последен съдник, за последна „инстанция”. Изключителното „право” да сторят това, се пада единствено на автентичните исторически документи, когато ги има.

В настоящото издание са по­местени авторска студия за майските протестни акции на турците в Бълга­рия от 20 до 30 май 1989 година и 79 документа. С изключение на три, всички документи в сборника се об­народват повторно. Преоблада­ващата част от тях са оригинални справки, сводки и ин­формации за оперативната обстановка в затворите. Дават се подбрани документи за протеклите демонстрации на турците от 20-30.V.1989 г. и документални записи на емисии на западните радиостанции преди, по време и непосредствено след протестите. Това се прави, за да се докаже, че твърденията на генерали от ДС, предимно от VІ управление, че виновни за демонстрациите са западните радиостанции Свободна Европа, Би Би Си и Дойче веле и българските неформални организации – Подкрепа, Клуб за гласност и демокрация, Дружество за защита на човешките права, Мюсюлмански стачен комитет, Демократична лига, са недостоверни. Видно от излъчените десетки радиоемисии, основна тема непосредствено преди протестите е само подготовката и участието на етническите турци в гладните стачки, но не и на демонстрации. Радиостанциите също са изненадани от избухването на протестите. Те вървят, както се казва, след събитията, събират сведения от организаторите. Те информират за смазването на протестите от силовите органи, за дадените човешки жертви, за целите на протестите - отмяна на възродителния процес, освобождаване на политическите затворници и връщане на всички отнети права на турското малцинство.

Документите са подредени в хронологическа последователност и цялост. Превес се дава на тези от тях, които допринасят най-съществено за разкриване на обективната истина по спорните въпроси. Някои от документите са предадени със съкращения на части, които не се отнасят до темата или съдържат повтаряща се ин­формация. По подходящ начин е отбелязано каква информация и защо се изпуска.

Повечето документи са оригинални и носят своите ори­гинални заглавия, от които е ясно какво е съдържанието им, датата, годината и мястото на създаване. Само за малко документи, които нямат загла­вия, са из­готвени кратки ано­тации. Запазени са стиловите особености на документите, правописът, ори­гинал­ността на текста. Коригирани са само забелязани груби печатни и правописни грешки, които променят смисъла на текста. В скоби са поставени подразбиращи се по сми­съл изпуснати думи и изрази, отбеля­зани са местата с пропуснатата повта­ряща се и маловажна информация.

Сборникът е съставен от документи, съхранявани в специализирания архив на Комисията за достъп до документите на бившата ДС (т. нар. Комисия „Костадинов”), които преди това са се съхранявали в служебния архив на Ми­нистерството на вътрешните работи на Р България. Добавени са и незначително количество от обнародваните разговори с журналистката от радио „Свободна Европа” Румяна Узунова, емисия на радио „Дойче веле” и Би Би Си.

---

[1]Веселин Ангелов. Строго поверително. Асимилаторската кампания срещу турското нацио­нално малцинство в България (1984-1989), С., 2008, 830 с.

 

[2]Като член на парламентарна комисия по досиета 2001-2002 г., виж за това: Веселин Ангелов. Поверително! Комедията с досиетата, С., 2008, 448 с

 

[3]Веселин Ангелов Ахмед Доган. Документална биография (1954-1990), С., 2011, 400 с.

 

[4]Веселин Ангелов, Секретно! Протестните акции на турците в България (януари-май 1989), доку­менти, С., 2009, 273 с.

 

[5]Пак там, с. 103, 240, 261, 263.

 

[6]Веселин Ангелов, Борба без оръжие! Турско националноосвободително движение в България (1985-1986). Документи, С., 436

 

[7]Архив на Дирекция „Изтърпяване на наказанията”, Досие на лишения от свобода Меди Доганов Доганов, архивен № 7214/1989 г. От досието не се оповестяват: статисти­чески формуляр с лични данни, (установъчни, отличителни белези и др.), писмо за полу­чен препис от присъдата на Окръ­жен съд - Варна, детайлно сведение за положените ра­ботни дни при изтърпяването на наказанието, биографични данни, присъда и др. Заличени са имената на трети лица.

^[8]Веселин Ангелов. Секретно! Протестните акции на турците в България (януари-май 1989), До­кументи, второ преработено и допълнено издание, С., 2010, 500 с.

 

[9]Виж списъка на следствените дела в оповестения документ „РАЗСТАНОВКА на кадрите на следствения апарат за работа по образуване на предварителни производства по възникналите вълнения на територията на Варнен­ска и Разградска област, края на юни 1989 г.”

 

[10]Веселин Ангелов. Голямата екскурзия, том І, С., 2011, 424 с.; том ІІ, С., 2011, 417 с.: Веселин Ангелов. Обратната вълна. Връщане гражданските права на българските турци (септември 1989 – януари 1990), С., 2012, 513 с.

 

[11]Веселин Ангелов. Лично! Строго секретно! Държавна сигурност срещу неформалните организации в България (1987-1989), Документи, Първо издание, С., 2012, 948 с.

 

Доц. д-р Веселин Ангелов