04 септември 2015

Протестите на турците в Бългерия срещу възродителния процес (20-30 май 1989 г.)

 
№ 1
СТРОГО СЕКРЕТНО !
 
Министерство на вътрешните работи
Центр. инф. орг. у-ние
Вх. № 25114 от 12.12.1988 г.
 
И Н Ф О Р М А Ц И Я
ОТНОСНО: Получени по-характерни сигнали по линия на Държавна сигурност в отдел „Затвори”- МВР за времето от 01 до 30.11.1988 година.
 
 Възродителен процес:
1. В затвора Пазарджик[1] л. с. Меди Доганов казва, че най-важното противоречие между СССР и САЩ е въпроса за правата на човека. "Социалистическите страни трябва да се съобразяват с тези изисква­ния, защото народните маси негодуват". В България според него по­литиката на партията за преименуваните се променя. Имал информа­ция от майка си, че предстои изселване в Турция на лица, които имат роднини там. Смята, че от затворите ще бъдат освободени много преименувани, за да заминат за Турция. Такова е мнението и на другите лишени от свобода по глава I от НК. Това им дава импулс да проявяват твърдост в поведението си пред администрацията на зат­вора. В последно време те се опитват да осъществят по-тесни контак­ти помежду си. Меди Доганов се явява като обединяващ център. (Подч. от съст.)
2. В затвора Пловдив л. св. с възстановени имена и други го­ворят против социалистическия строй у нас, като хвалят "добрите условия и истински демократизъм и хуманизъм" на турското правител­ство и въобще на капиталистическите страни. Гледайки новините по телевизията, постоянно реагират и заявяват, че всичко било чиста пропаганда. Това, което съобщава нашата преса за турските затвори и репресиите на турското правителство спрямо кюрдите, било чиста лъжа, за да се сплаши "турското население в България”. Говорят за вълненията в Армения, Полша и други социалистически страни, като прогнозират, че и тук ще пламнат такива в най-скоро време.
Според лишения от свобода Янко Савов служителите от държав­ния апарат на всички нива са силно корумпирани и като пример по­сочва следователя си, който му искал подкуп във вид на валута, за да го оправи. Изказва неодобрение към възродителния процес. Пра­ви сравнение между нашите и турските затвори, като казва, че затворниците в България са съвременни роби, които държавата използва безплатно и затова са големи присъдите у нас, "за да могат по-дъл­го да ни използват,а условията са по-лоши от кучешки".
3. В затвора Стара Загора лишени от свобода с възстановени имена правят вражески изказвания срещу България и СССР. Най-важ­ната новина за тях била изселването. Нашата страна се била догово­рила с Република Турция по този въпрос. В районите с компактни маси лица с възстановени имена се правели събрания, на които се питали кои искат да заминат за Турция и кои от тях имат близки там. За посещението на Кенан Еврен в ГФР казват, че той ще поста­ви пред Хелмут Кол да упражни натиск срещу българите за по-бързо решаване на"турския въпрос"в България. Говорят за антисоциалистическа демонстрация в Чехословакия. Лишеният от свобода Александър Радев казал, че и тук трябвало това да стане, но по-добре че за­почнало изселването. За преустройството и демокрацията в България говорят, че нищо не се е променило, всичко тъпчело на едно място.
 
НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „ЗАТВОРИ”,
ГЕНЕРАЛ-МАЙОР: (п) Н. ДАМЯНОВ
 
АМВР, ф. 1, оп. 11а, а. е. 527, л. 156-157. Оригинал. Машинопис.
 
№ 2
Министерство на вътрешните работи
ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО У-НИЕ
Вх. № сл. дело № 66/89 г.
 
ДО
НАЧАЛНИКА НА ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ – МВР
 
По Ваше искане и на основание чл. 133 от НПК Ви изпращам справка за прилагане към следствено дело № 66/1989 година. [Следствено дело № 66 е срещу д-р Константин Тренчев, Николай Колев и др. – бел. съст.]
ПРИЛОЖЕНИЕ: по текста - 4 листа
 
НАЧАЛНИК ПОД. 72400 - МВР
(п) Не се чете
Върнати на 4.І.1990 г. от др. Текемски
С П Р А В К А
ОТНОСНО: Участие на ислямизирани българи, изтърпяващи присъди, в организирането на гладни стачки и масови безредици
 
През м. ноември 1988 година лица с възстановени имена, изтърпяващи присъди „лишаване от свобода” в Старозагорския затвор, организирано обявиха гладни стачки. Връчиха писмени заявления с декларации, че се отказват от българско гражданство и поставиха искания да им се разреши заминаване за Турция. Същите се събираха редовно и обсъждаха причините за провалите на противодържавните групи и организации, в които са участвали и стигнали до извода, че липсвал единен център, който да ръководи и координира действията им в Южна и Северна България. Решили да започнат изграждането на „нелегална партия на мюсюлманите” в страната.
През м. март 1989 г. Меди Доганов Доганов, изтърпяващ присъда в затвора в гр. Пазарджик, изготвил писмени материали „Протест” и „Отворено писмо” до Конференцията по човешките измерения в Париж. В същите изложил искания, свързани с даване статут на малцинството на българите-мюсюлмани, с произтичащите от това права. Двата материала били обсъдени с други затворници, между които и Давид Асенов Хаджиев. Било взето решение чрез техни близки да бъдат изпратени до конференцията в Париж по три канала – Френското посолство в София, Турция и Канада. Уточнили също така от 25 до 30 май 1989 г. в затворите на страната да бъдат проведени гладни стачки от всички затворници-мюсюлмани, а съпругите и близките им да организират седящи стачки пред общинските народни съвети по местоживеене.
На 25.03.1989 г. Давид Хаджиев, по време на свиждане, предал указание на съпругата си Рени Хаджиева да подкрепи исканията на затворниците. Чрез съпругата на затворника Владимир Радев Яворов, Хаджиева получила „Отворено писмо” и „Протеста”, които впоследствие предала на Невен Миленов и Емил Симеонов от с. Бакалово, Толбухинско. Последният ги дал на транзитно преминаващ през страната ни турски гражданин.
В началото на май 1989 г. Хаджиева се срещнала неколкократно със съпругите на други затворници от гр. Толбухин и околните села, като им предала съобщението за набелязаната гладна стачка от 25 до 30 май 1989 г. След като получила съгласието им за провеждане на демонстративна гладна стачка в Толбухин, тя посетила няколко пъти Емил Асенов Хаджиев от Варна, член на т. нар. „Демократична лига за правата на човека”. Обяснила на същия за получените от затвора указания и намерения за провеждане на гладни стачки в Толбухин от страна на близки на затворниците. Хаджиев разяснил как на практика следва да реализират акцията, като преди това уведомят писмено съответните държавни институции, информират радио „Свободна Европа” и предадат списък на стачкуващите.
На 25.05.1989 г. Рени Хаджиева участва в организираната демонстрация в Толбухин, към която се присъединяват и други лица извън кръга на близките на затворниците. Издигнати са лозунги и възгласи за освобождаване на политическите затворници, за повече права, възвръщане на турско-арабските имена и пр.
Според Меди Доганов, изявил се като „лидер” на затворниците в Пазарджишкия затвор, в зависимост от резултатите от акцията на 25.05.1989 г., се е предвиждала и нова такава в периода 12-17.09.1989 г. в дните на срещата по хуманитарните въпроси на Балканските страни в София.
След изявлението на председателя на Държавния съвет на НРБ от 29.05.1989 г. Доганов и съмишлениците му в затвора решили да преустановят всякакви нерегламентирани прояви, тъй като исканията им били удовлетворени.
Една от активните организаторки на протестните акции в района на гр. Каолиново се явява Галя Орлинова от гр. Нови Пазар, чийто баща Орлин Орлинов е затворник в Старозагорския затвор, осъден за противодържавна дейност. На 10.05.1989 г., по време на свиждане, Орлинова установява контакти с членове на т. нар. „Демократична лига за защита правата на човека” от Кърджалийско. Обикаляла селата в района на гр. Каолиново и подбуждала ислямизираните българи към демонстративни прояви.
На 24.05.1989 г. Шишман Тодоров от Варна, въдворяван в гр. Белене, съобщил на Петър Бояджиев, че в града има „седяща стачка”, провеждана от семействата на „политическите затворници”. Емил Хаджиев също уведомил радио „Свободна Европа” за предложението на затворници във всички населени места да се проведат демонстрации с участието на жени и деца, на които да бъдат поставени техни искания.
Осъдените за противодържавна дейност български граждани-мюсюлмани и част от освободените от затвора активно се включиха в дейността на различните неформални структури. (Подч. от съст.)
През месец декември от затвора в Стара Загора е освободен Иван Велев – ислямизиран българин с висше образование, живущ в с. Зорница, Хасковска област. Веднага след това той учреди т. нар. „Дружество за подкрепа на Виена-89”, която структура беше в основата на безредиците в гр. Джебел през м. май 1989 г.
Четирима основатели на т. нар. „турско крило” към „Независимото дружество за защита правата на човека” са бивши затворници. Дванадесет от членовете на тази структура са осъждани за различни престъпления. Петима от членовете на т. нар. „Демократична лига за защита правата на човека” са осъждани също, а двама в момента са в затвора.
Може да се направи изводът, че част от ислямизираните българи, изтърпяващи присъди „лишаване от свобода”, са ангажирани в подстрекателски и в известна степен и организаторски действия, за провокиране на гладни стачки и масови демонстративни прояви. (Подч. от съст.)
 
НАЧАЛНИК ПОДЕЛЕНИЕ 72400 - МВР
(п) НЕ СЕ ЧЕТЕ
 
АГСУ, а. е. 117/1989 г., т. 2, І част, л. 1-6. Оригинал. Машинопис.
 
№ 3
СТРОГО СЕКРЕТНО!
МВР
ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ - ДС
Рег. № 1010. Екз. № 3
15.VІ.1989
София
Министерство на вътрешните работи
Главно следствено у-ние
Вх. № 7900 от 29.06.1989 г.
П/П Цветков/30.6.89 г. (п) [Д. Иванов]
 
СПРАВКА
ОТНОСНО: Получени данни за участие в провокирането на гладните стачки и масовите безредици на ислямизирани българи, изтърпяващи присъди „лишаване от свобода”
 
В информационно съобщение № 6 от 20.06.1988 г. на отдел „Затвори” - МВР се съдържат оперативно интересни данни от техен източник за разговор между бившите обекти на ГДОР „Фургона” - Христо [Младенов] Хубенов и [Мартин] Кьосев, осъдени за провокираните от тях и други лица масови безредици през 1984 година в района на Момчилград. Те коментирали, че по време на панаира в Хасково, който се провежда ежегодно на 10 септември, ще се състои демонстрация с участието на 40-50 000 души от Кърджалийско и Хасковско. Щели да носят и плакати, че са турци и искат да остават тук, да предявят искания „за освобождаването на политическите затворници във връзка с възродителния процес” и др.
По този повод 04 отдел предложи на отдел „Затвори” - МВР Христо Младенов и Мартин Кьосев да се вземат на активен отчет и се проведат срочни мероприятия за изясняване и разширяване на получените данни. Договорихме се да се осигури технически контрол на разговорите по време на свижданията им с техни близки, роднински, идейни и приятелски връзки. Наред с това да се активизира и работата по всички обекти с възстановени имена, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, особено от района на Кърджали и Хасково, с цел изясняване на данните по подготовка на масова и остра подривна дейност. Помолихме ръководството на отдел „Затвори” - МВР срочно да предава на Шесто управление - ДС получаваната информация в тази насока за набелязване на допълнителни съвместни мероприятия.
През ноември м. г. [1988 г. – бел. съст.] лицата, възстановили имената си, изтърпяващи наказание в Старозагорския затвор, организирано обявиха гладна стачка. Връчиха писмени заявления със старите си имена, в които декларираха, че се отказват от българското гражданство и поставиха искания да им се разреши да заминат за Турция.
Подобни стачки бяха организирани от затворници и от 25 май т. г. [1989 г. - бел. съст.] По различно време в тях се включиха и техните близки, идейни и роднински връзки от различни райони на страната.
През декември миналата година от отдел „Затвори” - МВР отново бяха получени данни за Мартин Кьосев. Той споделил, че по време на пребиваването си в Старозагорския затвор редовно се събирали осъдените за противодържавна дейност ислямизирани българи. Обсъждали причините за провалянето на нелегалните организации, в които участвали. Стигнали до извода, че липсвал единен център, който да ръководи и координира действията им в Южна и Северна България. Решили да започнат изграждането на нелегална партия на мюсюлманите в страната.
Меди Доганов, осъден по ДОИ „Редактори”, също участва в тези сбирки. Той предложил да се води борба чрез организиране на мирни походи, седящи демонстрации пр. Да се работи непрекъснато и за повишаване „националното самосъзнание” на мюсюлманите. Според Доганов в определени моменти можело да се употреби и оръжие. Уточнили по време на свижданията всеки да разкаже за взетите от тях решения на своите близки и осигури приятели. След освобождаването им те също трябвало да действат в тази насока. (Подч. от съст.)
През декември 1988 от затвора в Стара Загора бе освободен Иван Велев - ислямизиран българин с висше образование, роден в с. Зорница, Хасковска област. Непосредствено след това той създаде т. нар. „Дружество за подкрепа Виена-89”. Тази вражеска структура беше в основата на безредиците в Джебел. Няколко месеца след осъждането на Давид Хаджиев, ръководител на Толбухинския клон на нелегалната организация [ТНОДБ] по ДОИ „Редактори”, постъпиха данни от отдел „Затвори” - МВР и оперативните поделения, че той дава указания на свои съмишленици за провеждането на вражеска дейност чрез съпругата си Рени Хаджиева. Сега тя е подследствена по чл. 269 от НК за организиране на безредиците в гр. Толбухин. Активен участник в безредиците бе и съпругата на Здравко Аргиров от Толбухин, също осъден по ДОИ „Редактори”. При свиждания с близките си те ги информирали за провежданите от тях гладни стачки. Давали указания подобни масови прояви, включително и демонстрации, да се проведат в навечерието на Парижката конференция.
Една от активните организаторки на протестните акции в района на Каолиново е Галя Орлинова от гр. Нови пазар, обект на ДОН в Общинско управление на МВР - Шумен. Баща й изтърпява присъда в Старозагорския затвор за вражеската си дейност по ЦДОИ „Печатари”. В работата по нея бе придобита достоверна информация, че на 10 май т. г. по време на свиждане с баща си две лица от Кърджалийско, които също били на свиждане при свои близки, й предложили да стане член на „Демократичната лига за защита правата на човека”. Няколко дни по-късно Орлинова споделя, че лицата от Кърджали са посетили Нови пазар и района на Каолиново.
Един от ръководителите на безредиците в Каолиново - Панайот Илиев, разказва, че основната им подбудителка била Галя Орлинова. Тя обиколила селата с лице, за което Илиев знаел само, че е „бивш политически затворник”. По данни на ГСУ - МВР един от организаторите на демонстрациите в Разградско е освободен на 15 май от Старозагорския затвор.
През май т. г. от отдел „Затвори” бе получена информация, че по инициатива на Меди Доганов всички затворници трябвало да предадат по време на свижданията си на своите близки да организират седящи демонстрации на обществени места. На 24.05.1989 г. Шишман Тодоров от гр. Варна, въдворяван в Белене, съобщава на ИР Петър Бояджиев, че в гр. Варна има „седяща” стачка на семействата на „политзатворниците”.
По данни от М[ероприятие] „Пирин” [за подслушване] на 21.05.1989 г. Емил Хаджиев от гр. Варна, въдворяван в Белене, е предал на Румяна Узунова от радио „Свободна Европа”, че на 20.05. т. г. негова позната била на свиждане на съпруга си в затвора в Стара Загора. Затворниците предложили във всички населени места да се проведат демонстрации с участието на жени и деца. На площадите те трябвало да поставят своите искания.
След първите масови безредици се получиха данни, че ислямизирани българи от Старозагорския затвор са заявили: „Нашите хора, минали през затвора, си знаят работата”.
Осъжданите за противодържавни престъпления и част от освободените от затвора активно се включиха в дейността и на различните неформални структури. Четиримата основатели на т. нар. “турско крило” към „независимото дружество” са бивши затворници. Дванадесет от членовете на тази структура са осъждани.
Петима от членовете на т. нар. „Демократична лига за правата на човека” също са осъждани, а двама в момента са в Старозагорския затвор. По данни на аг. „Крум” на Разградския [Неясен текст - бел. съст.] лидер на организацията в с. Соколарци, Сливенско, му споделил, че „лигата” има добри позиции в Сливен и Стара Загора.
Може да се направи изводът, че част от ислямизираните българи, изтърпяващи присъди „лишаване от свобода”, са ангажирани с подстрекателски, а в известна степен и организаторски действия за провокиране на гладни стачки и масови демонстративни прояви.
Считаме за целесъобразно съвместно с отдел „Затвори” - МВР и ГСУ - МВР да продължи работата по пълното изясняване на участието в провокираните симулативни гладни стачки и масовите безредици на изтърпяващи присъди „лишаване от свобода” ислямизирани българи. За целта да се разработят необходимите мероприятия.
 
НАЧАЛНИК ОТДЕЛ 04.06 – ДС     Полковник: Вярно (п) В. Божков
 
Нап. в 4 екз., № 1 – ръководство, № 2 - ГСУ – МВР, № 3 - Отдел „Затвори” – МВР, № 4 - отдел 04, Изп.: Г. Паунов, Нап.: К. Симеонова - м. № 8454, София, 15.06.1989 г.
 
АГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т. 2, ­ІІ част, л. 107-111. Оригинал. Машинопис.

 

 
№ 4
Строго секретно!
Централна оперативна група
Рег. № І, 2114. Екз. ед.
07.07.1989 г.
 
Експрес-информация № 43 относно: получени данни за оперативната обстановка към 8.00 часа на 7 юли 1989 година
 
[Оповестените по-долу факти за ролята на Ахмед Доган за организирането на политическите затворници стават известни по време на следствието му за организацията и провокирането на протестните демонстрации в края на май 1989 г. Виж за това и следващите документи – бел. съст.]
 
[…] По данни на Трето управление - ДС
Сред лицата с възстановени имена, изтърпяващи присъди в Старозагорския затвор, била създадена група „мюсюлмани”, с ръководител Алипи Андонов Ан­донов от Кърджа­лийския район. Под идейното ръководство на Меди Доганов тази група организи­рала гладни стачки, отказ от работа и поддържала връзки с други затвори и външ­ния свят. Изтърпяващите присъди Илия Атанасов, бивш ръководител на нелегал­ната организация по ЦГДОР „Ре­дактори” и Йосиф Сандев, ръководител на неле­гална организация по ЦГДОР „Печатари”, знаели за масовите безредици една сед­мица преди тях­ното начало. [Подч. от съст.]
Съвместно с отдел „Затвори” - МВР и ГСУ провеждаме мероприятия за разширя­ване на данните.
Изтърпяващият присъда Ставри Сукнаров (Сабри Искендеров) споделил, че периодично в страната влизал куриер от Турция, който осъществявал връзка с „организациите в страната”. Такава задача изпълнявал и Али (Разградлията), шофьор на турски ТИР-ка­мион с регистрационен номер 33 ГЕ 339. Като парола се използвала думата „доктора”. Съвместно с ОУ на МВР - Разград се проверяват и разширяват данните.
 
Полковник: (п) Т. Тодоров.
Отп. в 1 екз., № 1 - др. Савов, Изп.: Т. Бобев, Нап.: Стоименова, 7.07.1989 г., Размн. в 39 екз. по списък.
 
АМВР, ф. 1, оп. 11 А, а.е. 756, л. 25-36. [Горната извадка за идейното ръководство на Меди Доганов е на л. 36 – бел. съст.] Оригинал. Машинопис.
 
№ 5
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
ОТДЕЛ „ЗАТВОРИ” – МВР
ЗАТВОРА ПАЗАРДЖИК
 
ПСИХОПЕДАГОГИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА
на лишения от свобода МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ
 
Роден на 29.03. 1954 г. в с. Пчеларово, Толбухински окръг, жител на с. Дръндар, Варненска област, живущ в гр. София, ул. „Струмица” № 1, вх. „А”, ап. 6, ет. 3, българин, български гражданин, с висше образование, научен сътрудник към БАН, неженен, нео­съждан.
В затвора е постъпил на 22.12.1986 г.с начало на наложеното наказание 12.06.1986 год. Изтърпява наказание 10 години [лишаване] от свобода по чл. 109 от НК, за това, че от лятото на 1985 год. до м. VІ. 1986 год. образувал и ръководил организация, чиято цел е била да извършва престъпления против НРБ с цел да отслабят властта и разстройват и подриват промишлеността, транспорта, селското стопан­ство и другите стопански от­расли.
Обективни[те] причини, оформили антисоциално поведение у осъдения, което се проявява значително по-късно, но го е носил винаги в себе си, имат тясно семеен характер. Израства в българска мюсюлманска етническа общност в условията на материална незадоволеност и лишение. Вторият му баща, с когото майка му сключва граждански брак, когато Доганов е бил на 6 м. възраст и е об­ръщал по-голямо внимание на своите деца, той е бил игнориран и емоционално и в материален план. Почувствайки тази отхвърленост, оформил у себе си силно изразен стремеж към социална реализация. Избира интелектуалния път за разви­тие, като в резултат на своята упоритост постига значителни резултати.
Същият притежава добро образователно и интелектуално равнище, което в усло­вията за лишаване от свобода му помага да се издигне над останалите, които значително изостават. Стремежът му към социална реализация и животът в столицата довежда до извес­тна отчужденост от субкултурните норми и ценности, което се активизира само след провеждането на възродителния процес. Извършеното от него прес­тъпление представ­лява своеобразна реакция на опозиция, протест и негативна обида. Участието му в прес­тъплението има в основата лична интелектуална форма.
Основните му мотиви са следните: лично отношение към формата на възродител­ния процес, стремеж към неадекватно самоутвърждаване пред своите съмишленици и към интелектуалното доминиране и придаване на идеологическа насоченост на [не]пристойните си действия.
Преди постъпване в затвора е работил като научен сътрудник в института по фило­софия при БАН.
В затвора е бил разпределен на работа на обект „ЧЛК” като чистач на чу­гунени отливки и общ работник, а на 12.01.1989 г. е преразпределен на обект „Конвейера”.
Не показва стремеж и желание да се включи активно в общественополезен труд.
По характер е общителен, контактен, съобразителен, пресметлив, комбина­тивен, честолюбив, силно раним и уравновесен.
Има високи нива на претенции, подкрепа от реални способности. Стреми се да от­бягва конфликтите, авантюрите и рисковите действия в затвора.
Спазва установените режимни изисквания воден от страх за наказание.
Дружи с лишени от свобода – рецидивисти, утвърдени като лидери у които търси физическа подкрепа.
Поддържа редовно връзка с родителите си, живущи в с. Дръндар, Варнен­ска област, които направляват поведението [му] тук, подхранвани от битов кон­серватизъм и протурски национализъм. В постоянна връзка е с Таня Желязкова, от която има син Демир и известно време с нея е живял на семейна основа без регистриран граждански брак. Живее в София – ж. к. Слатина.
Воденият с него превъзпитателен процес не е дал резултат, имайки пред­вид консерватизма в разбиранията му по отношение на извършвания у нас въз­родителен процес, от който той лично е засегнат и неговата теоретическа плат­форма за него.
Упорит и последователен при условията на първоначален С[трог] Р[ежим].
 
18.І.1989 г.
Пазарджик
Изготвил: (п) Не се чете                 НАЧАЛНИК ЗА ЗАТВОРА: (п) Не се чете
 
Досие на Меди Доганов Доганов, архивен № 7214/89 [година], л. 5-6. Оригинал. Машинопис.
 
№ 6
СТРОГО СЕКРЕТНО!
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
Централно информационно-организационно управление
Рег. № І-204 Екз. № ед.
25.01.1989 г.
 
ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА
(16-22 януари 1989 г.)
София
 
[...] НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА КЪМ НАШАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ И НЯКОИ НЕЛОЯЛНИ ПРОЯВИ НА ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ
ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС […]
 
Бяха отбелязани няколко по-остри враждебни прояви: […]
Беше прихваната предназначена за френското посолство „петиция” от 13 затворници в Софийския затвор, с възстановени български имена, с молба да бъде публикувана в западния печат. Отправят се остри обвинения срещу властите, че осъществявали „геноцид по отношение на турското малцинство в България”.
По обобщени данни за отдел „Затвори” – МВР до 15 януари т. г. са подадени 81 молби от 50 затворници до различни висши инстанции, в която заявяват, че не приемат българските имена, чувстват се турци и настояват да се разреши на тях и семействата им да се изселят в Турция. Повечето от подалите молби са осъдени за враждебна дейност във връзка с възродителния процес.[2]
Почти всички затворници от тези среди посрещали с негодувание Указ № 1118 за частично помилване в навечерието на Нова година. Споделяли, че „това няма да промени отношението им, че било уловка на властите за внасяне на разногласие между тях”. Получени са сигнали, че отделни фанатици са готови да отправят изложения, с които демонстративно се отказват от даденото им частично помилване. [...]
 
НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР
Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев
 
Отп. в 1 екз., Изп.: Кираджиев, Нап.: Савова -104, 22.01.1989 г., Размн. в 31 екз.
 
АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 959, л. 51-64 (л. 53-56, 59-60 за извадката). Оригинал. Машинопис.
 
№ 7
СЕКРЕТНО!
Министерство на вътрешните работи
Централно информационно-организационно управление
Рег. № І-224. Екз. № ед.
24.01.1989 год.
 
Информация
Относно: Получените на 23 януари 1989 г. по-характерни данни във връзка с обстановката сред лицата, възстановили българските си имена
 
[…] Коментари, настроения и поведение на лица изтърпяващи наказания в затворите.
По сведения на отдел „Затвори” в края на 1988 г. до 15 януари т. г. са получени 81 молби от 50 лишени от свобода лица с възстановени имена, ко­ито изтърпя­ват наказание в затвора в Стара Загора [също и от Пазарджик и София, които са пропуснати. По това време в Старозагорския затвор политическите затворници турци са само около двадесетина – бел. съст.]. Последните са адресирани до Държавния съвет на НРБ (48), Комитета за правата на човека (18), МВнР и Консулския отдел (6) и до други инстанции (9). В тях се изразява несъгла­сие с възстановяването на българс­ките им имена и искат да им бъде разре­шено да се изселят със семействата си в Турция. Жалбоподавателите са от­разили арабско-турските си имена. Само едно лице е написало българските си имена и иска да бъде помилвано, поне частично от Държавния съвет. [Подч. от съст. Инициатор за подаването на споменатите по-горе молби, включително и до Държавния съвет, е затворникът Меди Доганов (Ахмед Доган) - бел. съст.]
Във връзка с Указ № 1811 от 28 декември 1988 година на Държавния съвет на НР България за частично помилване на лишени от свобода лица с възстано­вени имена са доловени следните по-характерни коментари и настроения сред тях:
- Преобладават изказваните мнения, че помилването имало за цел да внесе раздори сред тях. Някои от тях смятали да се откажат от помилването.
Трима от частично помилваните от Пловдивския затвор приели Указа с пълно без­различие и явна ирония. Единият от тях заявил, че след излизането си от затвора няма да остане в България, тъй като със смяната на имената му било накърнено националното достойнство.
- Има и изказвания, че Държавният съвет бил принуден да издаде Указа по­ради обви­ненията на международни форуми за нарушаване правата на човека у нас. Някои от тях смятат, че това е пробив в политиката на БКП и държавата по възродителния процес и че ще последва пълното им освобождение.
 
Началник на ЦИОУ-МВР
Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев
 
Отп. в 1 екз., Изп.: Н. Пенков, Нап.: М. Савова, Маш. № 113, 24.01.1989 г., Размн. в 52 екз.
 
АМВР, ф. 1, оп. 11 А, а. е. 743, л. 57-61. Оригинал. Машинопис.
 
№ 8
Строго секретно!
МВР
Отдел „Затвори”
Рег. № Д-52. Екз. № 1
София, 07.02.1989 г.
Н. Пенков (п)
МВР-ЦИОУ
Вх. № 2334 от 08.02.1989 г.
 
Информация за по-характерните сигнали, получени по линия на Дър­жавна сигурност в отдел „Затвори” – МВР през месец януари 1989 година
 
І. Възродителен процес
1. В затвора в Пазарджик л. с. [лишеният от свобода - бел. съст.] с възста­новено име М. Йосифов по повод съобщението, че няма да има масово изселване в Турция, е заявил, че „това е политически ход на правителството, но те немину­емо ще бъдат прину­дени да разрешат масово изселване. Ако това не бъде напра­вено, ще се засили борбата на турците в България и това ще доведе до най-сери­озни сблъсъци, и в резултат на тях ще се разреши изселване. За всичко са ви­новни ко­мунистите, но няма къде да отидат и ще отс­тъпят, иначе ще има сап”.
2. В същия затвор продължават коментари по Указа за помилване преди всичко на лишени от свобода с възстановени имена. Лишеният от сво­бода Меди Доганов е написал протест до Държавния съвет. Останалите по­милвани л. с. са приели указа с чувство на радост и удовлетворение. Непомилваните л. с., осъдени по глава І-ва от НК, са приели указа като милост от правителството и добре замислен политически ход, като казват „не се смятаме за виновни, за да ни помилват. Не искаме милост, а свобода и връ­щане на старите имена”. Под въз­действието на л. с. Доганов петима осъдени по гл. І от НК са се отказали от наградите, които са им дадени за Нова година (материални и морални). [Подч. от съст.]
В затвора в София също продължават коментарите по указа.
[За сигнали, получени от други затвори по други въпроси - бел. съст.]
 
Началник отдел „Затвори” – МВР
Ген.-майор: (п) Н. Дамянов
 
АМВР, ф. 1, оп. 11 А, а. е. 751, л. 96-98. Оригинал. Машинопис.
 
№ 9
СТРОГО СЕКРЕТНО!
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
7.3.1989 г.
 
И Н Ф О Р М А Ц И Я
ОТНОСНО: Някои тенденции на усложняване на обс­тановката по възродителния процес
 
През последните месеци се констатира засилване на интереса на някои националистически настроени лица с възстановени имена към „неформалните” структури. Нап­равени бяха отделни опити за включване в нелоялната дейност на тези групи и свързването й със съпротивата срещу възродителния процес. […]
В тази връзка се активизираха и се ориентираха към търсене на кон­такти с „неформалните” структури някои лица – предимно бивши членове на разкрити и обезвредени нелегални групи и организации, отделни членове на мюсюлманската секта „Къзълбаши”, отрицателно настроени към възродител­ния процес интелигенти.
При осъществени от органите на МВР профилактични мерки е уста­новено, че Филип Радонов Симеонов[3], 38-годишен, фелдшер и Наум Галинов Наумов[4], 35-го­дишен, стругар, двамата от гр. Дулово, Разградска област, бивши членове на разк­ритата от органите на МВР в Североизточна Бълга­рия нелегална организация [Става въпрос за членове на Турското национал­ноосвободително движение – бел. съст.] са влезли във връзка с Блага Димит­рова, Петър Манолов и Димитър Томов. На срещата в Пловдив с Петър Манолов той ги определил съответно за „главен отго­ворник” и „заместник главен отговорник” на „турската секция” на т. нар. „Незави­симо дружес­тво” за Разградска област. Двамата предприели посещение в Толбухин­ски, Разградски, Търговищки, Силистренски и други райони на страната за на­би­ране членове на „дружеството”. [Подч. от съст.] [...]
 
Отп. в 3 екз., № 1 - Т. Живков, № 2 - Памет, № 3 - КД, Размн. в 4 екз., № 4 - Г. Атанасов, № 5 - Й. Йо­тов, № 6 - Д. Стоянов, № 7 - Ив. Панев, Доразмн. в 6 екз., № 8 - Ст. Стоянов, № 9 - М. Минков, № 10 - Ст. Са­вов, № 11- Коларов, № 12 - Ив. Димитров, № 13 - Маслинков, Изп.: Радичков, Нап.: Савова - 357, 08.03.1989 г.
 
АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 176-180. Копие. Втори машинописен екземпляр.
 
№ 10
Секретно!
Министерство на вътрешните работи
Централно информационно-организационно управление
Рег. № І-862. Екз. № ед.
27.03.1989 год.
 
Информация
Относно: Обстановката сред лицата, възстановили българските си имена, от­разена в сведенията от териториалните поделения за периода 17 до 23 март 1989 г.
 
Съхранявайки относително външно спокойствие, без открити остри нацио­налис­тически прояви, обстановката в районите, населени с преобладаващо преи­мену­вано насе­ление, крие вътрешно напрежение и дълбока противоречивост. Подобни констатации и оценки предоставят областните управления на МВР в Разград (за Дулово и Исперих), Хасково, Бургас, Варна (за общините Шумен и Каолиново). Неблагоприятни тенденции са доловени в отделни общини на Ло­вешка област. Сравнително оскъдна е информацията за Пловдивска област. […]
Репресирани в близкото минало за националистическа дейност лица продъл­жават опитите за консолидиране. [Подч. от съст.] Търсят се поводи за организирани събирания, на ко­ито да се придаде протурска насоченост.
Придо­бита бе информация, че въдворяван в Белене и принудително заселван в Михай­ловградско отявлен националист имал намерение да превърне сватбеното тържество на дъщеря си, студентка в Русе, в националистическо сборище. Подгот­вил е стотици покани с изписани турско-арабски имена и националистически стихове, лично връчени на репресирани лица от Силистрен­ски, Търговищки, Сливенски, Русенски, Шуменски, Варненски, Толбухински, Търго­вищки и Кър­джалийски район, изтърпявали заедно наказание в Белене. Очакваше се сбори­щето да бъде използвано от тях, за да се обявят за членове на „Демократичната лига за защита правата на човека в България”. В резултат на взетите от органите на МВР комп­лексни мерки опитът да се превърне сватбата в открита антибългарска про­ява, бе осуетен.
 
Началник на ЦИОУ - МВР ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев
 
Отп. в 1 екз., Размн. в 52 екз., Изп.: Силянова, Нап.: Кунева – 442, 27.03.1989 г.
 
АМВР, ф. 1, оп. 11 А, а. е. 743, л. 110-115. Оригинал. Машинопис.


[1] По това време Ахмед Доган все още е в Стара Загора
[2]Протестните акции на затворниците от Пазарджишкия, Старозагорския и Софийския затвори през януари 1989 г. са организирани от Ахмед Доган. Едва в края на май и началото на юни 1989 г. в ДС разбират, че е имал контакти с външния свят, организирал е затворниците, изнасял протести, бил е „ръководител на група” - виж и другите документи.
[3]С турско име Февзи, фамилията е неизвестна.
[4]С турско име Наим Наимов.
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.