Добре дошли в моя блог!

Ще публикувам тук резултатите от моите изследователски търсения с надеждата, че наученото от мен ще достигне до по-широк кръг от хора, които нямат времето и възможностите да черпят познания за най-новата история на България директно от архивите.

Съзнавам, че посветих живота си на тази част от историята, която все още е жива, спорна и за жалост разединява хората. Част от "героите" в моите книги и сборници са наши съвременници, срещаме ги по улицата, гледаме ги по телевизията. Аз не съм съдник, нито адвокат. Стремя се да излагам автентични исторически факти и да оставям читателите сами да правят изводи.

Всяка моя книга, всяка статия, сборник, всяко интервю или научнопопулярно четиво, което написах в последните 20 години, ми носеше нови врагове, но и нови приятели. За част от моите убеждения на историк и изследовател платих висока цена - много хора, почитатели на определена политическа сила, се разпознаваха в едни или други факти, които публикувах, и започваха да ме считат за техен "враг". Аз не съм нито "приятел", нито "враг" на която и да е политическа сила, на който и да е политик. Аз съм историк и такъв ще бъда винаги.

Ще се радвам, ако публикуваното тук ви даде нови знания, нов поглед върху съвременната политическа история на България и нов повод да се гордеем, че сме българи.

С уважение,

Веселин Ангелов


14 декември 2009

Борба без оръжие! Турско националноосвбодително движение в България (1985-1986). Документи, С., 436 с.

ПРЕДГОВОР

Настоящото изследване е част от изпълнението на мащабен проект, целта на който е да бъдат изяснени всички спорни въпроси за провежданата в България асимилаторска кампания (т. нар. „възродителен процес”) срещу тур­ското нацио­нално малцинство през 1984-1989 г. Основанието да се заема с това изследова­телско начинание намeрих във факта, че двадесет и пет години след нейното предприемане в българската историография все още липсва задълбочено проуч­ване на всичките аспекти на въпроса и това създава условия за спекулации. Този е проблемът от най-новата българска история, по който в исторически съчинения, журналистически изяви и коментари на политици продължават да се тиражират най-много фалшификации.
Когато пристъпих към изпълнението на проекта, замислях да напиша обе­мист монографичен труд, в който като всеки съвестен изследовател да споделя моята гледна точка за този дискутиран въпрос. Бях воден от желанието проектът да е успешен, но бързо осъзнах, че подобен труд е обречен на неуспех. Знаех, че почти всички аспекти на въпроса наистина са доста спорни и беше сигурно, че и моите интерпретации щяха да бъдат поставени под съмнение. От многогодишния си изследователски опит съм установил, че когато се отнася до много спорни въпроси, единственият начин за достигане до историческата истина е на читате­лите да бъдат поднесени неподправени свидетелства. Тази бе причината да изоставя първоначалното си намерение. Реших, че е най-добре да публикувам оптимален обем от огромното документално наследство по най-важните аспекти на темата. Бях сигурен, че само чрез този подход имам шанс да убедя интересуващите се, че подхождам към темата безпристрастно и обективно.
Мога с увереност да споделя, че решението да избера втория подход, се оказа сполучливо. Удовлетворен съм, че оповестените по темата два обемисти документални сборника се приеха положително, предизвикаха интерес (Строго поверително! Асимилаторската кампания срещу турското национално малцинство в България (1984-1989), С., 2008, 830 с.; Секретно! Протестните акции на турците в България (януари-май 1989), С., 2009, 273 с.). Оценките, че за първи път в българската историография по дискутираните в тях въпроси се прави сериозен опит за показване на неподправената историческа истина, не ме ласкаят, а ме задължават да съм още по-задълбочен и отгтоворен към изясняването на посочената проблематика. Положителните отзиви ме окуражиха да продължа с още по-голяма упоритост изпълнението на моето изследователско начинание, в резултат на което предоставям на любителите на историческите четива третото по ред изследване по темата. То е посветено на два от най-дискутираните въпроси от целия обширен комплекс подвъпроси на темата за провеждането и провала на асимилаторската кампания: въпросът за създаването и дейността на Турското националноосвободително движение в България (1985-1986) и въпроса за ролята на Ахмед Доган – създател и ръководител на движението, а в годините на прехода един от най-видните, успешни и спорни български политици.
Както в предишните два документални сборника, и в настоящия се постарах да „заведа” читателите в архивите и да им предоставя възможността сами да прочетат документите, а надявам се и да стигнат до истината. Вярвам, че съм успял да дам достатъчно автентичен и неподправен изворов материал, който да открие истината. Читателите могат да се сдобият с автентични факти за дискутираната личност и движение, което да им позволи да станат участници в така необходимия откровен диалог по спорните въпроси. Включително и по най-болезнените.
Пристъпвам към обнародване на резултатите от моя труд с голяма доза увереност, едва след като изчетох внимателно над 20 000 страници документи по споменатите въпроси и немалко интерпретации по тях на журналисти, политици и историци. Без да ги налагам, се изкушавам в приложено към сборника изследване да споделя гледната си точка, породените от наученото впечатления и изводи по спорните въпроси.
Бях улеснен от обстоятелството, че без изключения материалите по темата открих, събрани на едно място – в архива на Комисията по досиета. Оказа се, че и преди създаването на този архив документите също са били неделими – съхранявали са се в архива на бившето Първо главно управление на Държавна сигурност, но са били недостъпни за изследователи. Става въпрос за може би най-обемистите архивни дела (досиета) – това на Ахмед Доган и на нелегалното Турско националноосвободително движение в България. Досието на Ахмед Доган и това на движението не могат да се разделят по простата причина, че съдържащите се в тях факти за неговото житие и дейността на движението са неразривно свързани. Това улесни не само мен, улеснява всички, които проявяват интерес да научат истината и да дискутират по споменатите въпроси.
Бях първият изследовател, който се докосна изцяло до споменатите обемисти архивни дела. Действително големият им обем отначало ме обезкуражи. Задачата да ги прелистя и вникна в тях задълбочено, ми изглеждаше непосилна. Въоръжих се с търпение и не ги прелистих набързо, а ги изчетох търпеливо, изцяло и задълбочено. Успоредно с това се запознах детайлно с всички оповестени и достъпни интерпретации по изследваните два въпроса. Сравнявах. Пред мен оживяваше картината на един богат житейски път. Историята на едно нелегално и мирно съпротивително движение, водило справедлива борба без оръжие за права и свободи. Не ми беше трудно да открия и отсея истината от лъжата, да науча и разбера делата, истинската биография на основателя на съпротивителното движение на турците в България срещу асимилацията. И да я споделя.
В сборника са поместени 130 документа.
Основният стре­меж е да се изло­жат възможно най-голям обем факти за периодите, през които Ахмед Доган е бил сътрудник на тогавашната Държавна сигурност. Създател и ръководител на Турското националноосвободително движение. Следствен в Главно следствено управление на Държавна сигурност. Подсъдим и затворник в различни затвори малко над 3 години и половина. Ръководител на движението от затвора, организатор и ръководител на майските протести на турците в България от 1989 г.
Немалка част от документите изясняват освен Догановата, още и ролята на останалите ръководители, на обикновените членове на движението. Друга група документи разкриват създаването, целите и задачите, които движението си поставя, средствата и формите на борба, с които иска да ги постигне, цялостната му дейност. Оповестяват се всичките му – неприети и приети от ръководството, разпространени и неразпространени програмни документи и пропагандни материали. Трета група са посветени на провала в движението, извършените арести, проведените следствия и съдебни процеси.
Документите се публикуват в тяхната хронологическа последователност и цялост. Превес се дава на тези от тях, които допринасят най-съществено за разкриване на обективната истина по спорните въпроси за миналото на Ахмед Доган и историята на Турското националноосвободително движение. Всички документи се публикуват за първи път. Част от тях са предадени със съкращения на части, които не се отнасят до темата или съдържат повтаряща се ин­формация.
Документите са оригинални и носят своите ори­гинални заглавия, от които е ясно какво е съдържанието им, датата, годината и мястото на създаване. Само за минимална част, които нямат загла­вия, са из­готвени кратки ано­тации. Запазени са стиловите особености на документите, правописът, ори­гинал­ността на текста. За улеснение на читателите са коригирани само някои забелязани груби грешки, които променят смисъла, защото в по-голямата си част документите са изписани доста неграмотно. В скоби са поставени подразбиращи се по сми­съл изпуснати думи и изрази, отбелязани са местата с пропуснатата повта­ряща се и маловажна информация.
Всички имена, споменати в документите, са на български турци и това, за жалост, не са истинските им имена, а насилствено наложените им. Рождените имена с турско-арабски произход не фигурират в документите и е изключително трудно да бъдат възстановени. В резултат на положени извънредни усилия успях да възстановя само имената на осъдените по трите съдебни процеса във Варна, Шумен и Толбухин, чийто списък е приложен на страница 155 под № 41.
Сборникът е съставен от съхранявани в Архива на Комисията по досиета документи.

Ст. н. с. д-р Веселин Ангелов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.