Строго поверително! Асимилаторската кампания срещу турското национално малцинство в България (1984-1989)

1. (Продължение от публикации в сайта Де зората)
   http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,693.0.html
   
   № 117. Бележки на Тодор Живков по проекта за решение на ПБ на ЦК на БКП “За по-нататъшно единение на българската социалистическа нация”, София, 11.ІV.1989 г.
   
   Бележки по проекта за решение на Политбюро на ЦК на БКП “За по-ната­тъшно единение на българската социалистическа нация”
   
   На това заседание ние разглеждаме един изключително важен, бих казал, фундаментален въпрос, по който се договорихме предварително да се подработи документ.
   Мисля, че на внесения документ, който е резултат на продължителна работа с участие на специалисти, следва да се даде висока оценка.
   - Той е отговор на назряла необходимост да се осъществи прелом в нашата работа за по-нататъшно единение на българската социалистическа нация.
   - И то не изобщо, а на базата на една нова постановка.
   - Той е разработен с отчитане на историята и съвременното състояние на национално-консолидационния процес у нас и с оглед на по-нататъшното разгръщане на този процес.
   Особено важна е консолидацията за положителните промени в съзнанието, поведението и психиката на българския народ по посока на по-нататъшното ут­върждаване на българската нация. Посочени са изследователските, идеологичес­ките и практическите резултати от нашата работа по възродителния процес.
   Важно е, че са констатирани правилно и редица слабости в тази област.
   Общият извод от запознаването с документа е, че политиката на партията по националния въпрос след 1956 г. е правилна, че курсът на национално единение дава плодове.
   Същевременно към текста могат да се отправят някои препоръки.
   Първо, по теоретическата постановка на проблема за единението на наци­ята.
   1. Целесъобразно е когато се говори за националната ни история да се подчер­тае, че социалистическата революция у нас победи, без да е решен националния въпрос.
   - Фактически наред с решаването на всички други задачи, партията тряб­ваше да търси и решение на националния въпрос.
   - По този път бяха допуснати и определени грешки, някои от които са свър­зани и с отношението ни към част от ислямизираните българи.
   2. Когато се говори за единение на социалистическата нация, не бива не­щата да се свеждат само и единствено до ислямизираното българско население.
   - Националното единение е процес, който обхваща цялата нация - и всички социално-класови общности, и всички религиозни общности, и всички възрас­тови групи.
   - Този процес има своите исторически периоди и във връзка с това водещи национални цели.
   - Нашата национална цел сега е социалистическото общество, неговото обновление и развитие.
   3. В тази светлина на приобщаването на ислямизираните българи към нацио­налния организъм е страна на процеса на национално единение, един от не­говите прояви.
   - Главното и същественото е, че в този процес участват всички българи.
   - А това в частност ще рече, че и решението на Политбюро трябва да бъде насочено към всички българи.
   Второ, за адреса на решението на Политбюро.
   Като се отчита изключителната важност на този документ, би трябвало да се помисли по-добре за неговата форма като послание към нацията.
   1. Документът трябва да стимулира най-напред участието на национално-консолидационните процеси на всички трудящи се.
   - Особено силно трябва да се наблегне на патриотичното чувство и граж­данската отговорност на онези българи, които нямат деформации в своето национално съзнание и психика.
   - Те трябва да станат инициативна сила за приобщаване на ислямизираните българи към нашите национални идеали.
   - Нужно е да се разбива синдромът на неприемането на това население за българско, да се създаде обстановка на приобщаване на това население към наци­ята.
   2. Особено важна в случая е ролята на българската интелигенция.
   - Трябва да се признае, че у една част от нашата интелигенция възродител­ния процес е непопулярен и като решение, и като изпълнение.
   - Той не се подзе в задоволителна степен от научните работници и в още по-слаба степен той се подкрепя от художествено-творческата интелигенция.
   - Явно е, че в случая трябва специализирана работа с интелигенцията, ко­ято да застане убедено зад линията на партията.
   Трето, за нашата практическа работа сред ислямизираните българи.
   В сегашния текст на документа не разкрива пълно основното в работата с това население, не се излиза от нашата основна национална цел на сегашния етап - обновлението на социалистическото общество, претворяване в живота на нацията на Юлската концепция.
   - Формулировките са дадени в пожелателно наклонение, но не личи систе­мата в нашата дейност с тези българи.
   В случая е нужно да се разграничат основополагащи постановки, подходи и практически дейности, чрез които ще постигнем главната си цел - качествени промени в съзнанието и поведението на това население.
   - На тази основа следва да се разработи и самото решение така, че то да има силна практическа стойност.
   - Сегашният текст трябва в по-пълна степен да задължава конкретни инсти­туции да извършат конкретна работа с оглед постигането на конкретни резултати.
   - В противен случай това може да доведе до инфлация на решения, съчине­ния, конференции и т. н. по съдбоносни за България проблеми и това да откблъсква хората от тези проблеми.
   Четвърто, за научната работа по националния въпрос.
   Предлага се научно-координационният съвет към БАН и СУ по проблемите на възродителния процес да се утвърди като национален орган, който да се пос­вети на теорията и историята на етническите процеси.
   - Това е правилно, но то не трябва да води до принизяването на отговор­ността на съществуващите изследователски звена - научните интитути и катедрите, които да разработват проблемите на нацията чрез програмни колективи.
   - Що се отнася до финансирането на тази дейност, то може да се осъщест­вява по различен път.
   Пето, по решение “Б” от предложения проект.
   - Нужно е да се прецени дали органите в ЦК, които ще се занимават с нацио­налните проблеми, трябва да се наричат съответно “Съвет по патриотично възпитание към Секретариата” и отдел “Патриотично възпитание” на ЦК на БКП.
   - Нужно е да се прецени също така дали не се изгражда едно прекалено многобройна и бюрократична система по тези въпроси.
   - Международният опит учи, че когато по проблемите на националното единство са приети много на брой, но ясни и недвусмислени решения, които са в основата на една държавна политика, тогава се постигат и трайни резултати.
   - Предлагам Политбюро да утвърди внесения документ, като в него се вне­сат съответни подобрения.
   (п) Тодор Живков
   
   ЦДА, ф. 1 б, оп. 99, а. е. 25, л 1-10. Оригинал. Машинопис.
   
   № 118. Стенограма от заседание на ПБ на ЦК на БКП, на което се раз­исква приемането на предложения документ “За по-нататъшно единение на българската социалистическа нация, София, 11.ІV.1989 г.
   
   [Оповестява се със значителни съкращения – б. съст.]
   
   Стенографски запис
   Заседание на Политбюро на Централния комитет на БКП, 11 април 1989 г.
   
   За по-нататъшно единение на българската социалистическа нация.
   
   Димитър Стоянов,
   Другари, анализът на състоянието на възродителния процес показва, че той навлиза в нов етап, твърде пряко свързан както с преустройството в нашата страна, така и с новите тенденции в международните отношения, особено след приемането на Заключителния документ на Виенската среща, а и последното за­седание на ОИК в Риад. Това е първият документ на Политбюро за новата принципна постановка по възродителния процес.
   Проектът е разработен върху основата на съображения и указанията на др. Тодор Живков. Фактически ние сме се опитали да разработим идеите в постановката на др. Живков за единението на българската нация, за патриотич­ното възпитание на нашия народ и укрепването на националното съзнание.
   В разработката на документа участваха като консултанти с конкретни раз­работки и предложения изтъкнати специалисти, историци, социолози, ръководни партийни работници, ръководствата на ведомствата и обществените организации, които имат най-пряко отношение към тези проблем. Вариантът на проекта беше изпратен на два пъти на областните комитети, на една голяма група общински комитети, които дадоха своите съображения и предложения.
   Тъй като документът трябва да има предимно политически характер, ре­дица конкретни и ценни идеи, които се съдържат в материалите на областните и общинските комитети, които получихме ще бъдат използвани по-нататък пре разработването на програмите за изпълнението на това решение и в отделните направления на дейност.
   Проекта, който ще обсъдим днес, изисква и нови подходи, и практически мерки за правилно протичане на процесите на единението на българската нация в етапа на преустройството в нашата страна.
   Аз специално искам да изтъкна - това сме се постарали и в документа да заложим, че трябва по-пълноценно да се използва социално-икономическият, по­литическият, идеологическият, научният и културният потенциал в преустройст­вото върху основата на Конституцията и законите на страната.
   Специално внимание се отделя на връзката между преустройството на на­шата икономика, преминаването към фирмената организация и проблемите на единението на българската нация, на изграждането на материалната база за пат­риотично възпитание на подрастващото поколение.
   Предвижда се в кратки срокове да се извърши изграждането на детски заве­дения, на училищата, интернатите, да се подобрява базата на културата, да се усъвършенства празнично-обредната система. Предвижда се още по-голяма роля да играе българското училище като мощно духовно средище, постоянен и най-ак­тивен фактор за патриотичното и интернационално възпитание, за трудовата и професионалната подготовка на подрастващите. На качествено ново ниво следва да се издигне идейновъзпитателната работа, да се подобри научно-изследовател­ската дейност по проблемите на българската народност и нация, да се вземат ре­шителни мерки за насищане на селищата с богат културен живот. Проблемите на патриотичното възпитание да заемат централно място в дейността на творческите и професионални съюзи, да станат постоянна тема на средствата за масова информация.
   В цялостната дейност водещо място ще имат партийните организации и комитети, обществено-политическите и масовите организации, ролята на Българската народна армия ще се издига в това отношение, нашите задгранични представителства.
   Искам да прибавя към предложените решения някои допълнителни пред­ложения. Бихме могли да издигнем на отговорни длъжностии например като зам. министри в Министерството на народното здраве, някои подготвени лекари из средите на лицата с възстановени имена. А такива сектори могат да се намерят и на друго място. На предстоящите конгреси на науката, културата и образованието биха могли да се издигнат също някои подходящи кандидатури. В ОФ има издигнати, в Комсомола - също. Полезно би било в Централния съвет на профсъюзите също да се издигнат някои подходящи активисти. Това би било в съзвучие с постановките и задачите за приобщаване на това население. Това се отнася и за други ведомства и организации, което би имало положително отражение сред това население.
   Искам да съобщя, че вече се изпраща в страната книгата “Страници от бъл­гарската история”, която научно изяснява процесите на етническата и религиоз­ната асимилация на част от българското население. Ние смятаме, че тази книга, издание на Академия на науките, съдържа всички изисквания за едно научно ин­терпретиране на тези въпроси и ще бъде едно пълноценно помагало на другарите в областите, общините, училищата, различните институции. Тя е изпратена на всички членове на Политбюро.
   Искам да съобщя също, че е извършена подготовка и в четвъртък Минис­терския съвет ще обсъди проекта за изменение на законите за българското гражданство, за паспортите. Аз предлагам в първите дни след 1 май да се събере Народното събрание за обсъждане на законите, което ще помогне за едно правилно решение на въпроса за паспортите и ще снеме известно напрежение, което сега съществува.
   По предложение на Министерския съвет с указ на Държавния съвет бехя решени някои въпроси за даването на парцели за строителство на жилища и учи­лища. Това е въпрос, който доста много затормозяваше общините и кметствата. Той може да се счита също решен и да се разгърне жилищно строитество там, къ­дето са раздадени парцели.
   Тодор Живков: Другари, може да започнем разисквания. Но преди това искам да изкажа някои съображения. (Др. Георги Атанасов чете съображенията на др. Тодор Живков.) [Виж документ № 117 – б. съст.]
   Пенчо Кубадински: Аз съм доволен от съображенията на др. Живков. За­познат съм с разработките, които са внесени. Ние доста дълго сме разговаряли с др. Стоянов. Считам, че проблемът за единението на българската социалисти­ческа нация и нашата концепция по него е много назрял и изключително важен. Затова смятам, че е навременно неговото внасяне за разглеждане в Политбюро.
   [Изказването на Пенчо Кубадински по Живковите “Съображения” и об­съжданият документ ”За по-нататъшно единение на българската социалисти­ческа нация” е най-дълго. Освен хвалебствията за Живковата “даловидност”, Кубадински предлага документът да се отнася и за останалата част от населението - етническите българи, циганите. Предложенията си надълго и нашироко подкрепя с примери за политиката на БКП към населението в Пиринския край, с появилите се там македонитски тенденции сред младежта и др. – б. ъст.]
   Аз искам да кажа др. Живков, че при сегашната ситуация в България и след подписване на Виенското споразумение ние трябва да работим непрекъснато с това население. Най-напред ще поискат да си отидат фанатиците. Ние трябва да бъдем готови, щом поискат, да им разрешим. Ние трябва да ги изпратим, за да остане честното население тук. Това не е въпрос само на организация на отдела, а е въпрос на нашата партия.
   Аз смятам, че този документ, въз основа на вашите съображения и на това, което ще кажат другарите, трябва да се разработи на по-широка основа като един статут, като основни положения, да се утвърди от Централния комитет и да се пусне за работа сред това население.
   Петър Дюлгеров: Другари, мисля че можем да приемем този документ със съображенията на др. Живков, без много особени уточнения.
   Тодор Живков: Аз смятам, че той не трябва да се публикува.
   Петър Дюлгеров: Съображенията и това, което каза др. Кубадински, ме карат да споделя и аз някои мисли. [Впуска се в исторически анализ за полити­ката на БКП по македонския въпрос в годините на Коминтерна (от 30-те го­дини на ХХ в.). Разказва спомени за периода на насилствената македонизация в Пиринския край през 1944-1956 г., когато работи в Областния (Окръжния) ко­митет на БКП. Хвали априлската политика и лично Тодор Живков като стратег на новата национална политика към това неселение и “изправянето” на допуснатите грешки и изврашения по македонския въпрос. Като цяло изказването му е отговор на споделените мисли от Пенчо Кубадински за “опасността” от македонизма – б. съст.]
   И се извърши огромна идеологическа, политическа и т. н. работа. Вие си спомняте Вашите посещения в Благоевград, атмосферата Ви е добре известна. Така че яз не бих се съгласил напълно с другаря Пенчо Кубадински. Не смятам, че в Благоевградски окръг, така да се каже, съществува благоприятна почва, ус­ловия и пр. за развитие на македонизма. [...]
   Петър Танчев: Другари, документът, който е предложен тук за разискване, прави доста силно впечатление с това, че той за първи път е един цялостен документ по този въпрос, който засяга същността, ролята и значението на всички фактори, които формират политиката на партията и на всички обществени организации и сили. Документът е написан доста достъпно, популярно, внася яс­нота от горе до долу как това да протече. Заложени са силни моменти. [Изброява “моментите” като цитира някои части от Живковите съображения и документът за “единението”. “Добре е, че БЗНС е споменат в този документ” – сочи той и уверява Живков и членовете на Политбюро, че БЗНС “сред тези хора по селата е приемлив”, с което потвърждава, че земеделската организация подкрепя внесените документи, а с това и продължаването на асимилаторс­ката кампания - б. съст.]
   Отделни сили и хора подкрепиха тази политика, но има и сега много, които са против тази политика. Нещата трябва да се преобърнат, трябва да се направи прелом.
   Тодор Живков: Някои ръководители на наши институти са против тази политика.
   Петър Танчев: Други държави, включително и щатите, отдавна обърнаха внимание и техни институти разработиха тези въпроси. Те им дадоха научно обяснение.
   Тодор Живков: Индианците от 15-16 милиона останаха 1 милион. И те са в резервати.
   Добри Джуров: [...] Въпросът, които обсъждаме, има по-широк аспект и по-широк план. [...] не става въпрос само за ислямизираното българско население..., а става въпрос и за една друга група от българското население, което населява югозападната част и югозападния триъгълник на нашата родина. Става дума и за една друга група, на която Пенчо се спря - циганската група. От тази гледна точка проблемът е изключително важен.
   Тодор Живков: А и еврейската група се раздвижи, даже и арменците.
   Добри Джуров: Ислямизираното население това са милион, милион и нещо у нас. Като имаме предвид възпроизводството на живата сила в тази част от на­шите граждани, може да си представим как тези неща ще се отразят на по-нататъшното развитие на нашата нация. [...] Кои трябва да бъдат главните сили в разработването и реализирането на тази програма? Партията. Няма друга сила, не може и да има. Преди всичко партията с цялата нейна структура. [Говори за до­пуснати в миналото “грешки” и се обявява срещу създаването на нови структури, които да “движат” процеса, подкрепя Живковите съображение и проектът за “единението” - б. съст.]
   Адрей Луканов: Другари, смятам че бележките, които др. Живков сподели с Политбюро, представляват един кратък, но изключително наситен документ. Аз виждам главното достойнство на тази теза, която другаря Живков изложи, първо, във виждането за единението на нацията като общ проблем на нашето развитие. Единение именно на нацията, а не единение на тези псевдомалцинства с нацията. Още повече, че в политическо-стратегически план острието на натиска върху со­циализма днес е насочено към разединение. Там, където се постигат резултати от противника в това отношение, цената, която се плаща за единството на нациата, е изключително висока.
   Тодор Живков: Като слушам тук разискванията, си мисля, дали не трябва да постъпим по друг начин: на следващото заседание да обсъдим един документ за морално-политическото възпитание на нашия народ, като балансирано ще се пос­тавят въпросите, а към този документ може да пуснем допълнителен материал за възродителния процес. Въобще да направим един коренен завой. Върху нас де­нонощно радиостанции от чужбина бълват информации - и от Изток, и от Запад. Дайте да вземем едно решение всички да се обединим в Ноевия ковчег и да вър­вим напред. Балансирано да се даде, а в един документ да се даде новото и главното за възродителния процес. Защото този документ, даже с поправките, които ще се внесат, пак ще си остане за възродителния процес. Този документ не бива да бъде много голям. Но тук да вземем отношение и към нашата наука, че тя решително трябва да се преустрои. Защо са ни тези институти, когато са далеч от тези проблеми. Ние трябва да разформироваме някои институти, които не работят по тези проблеми. Ние трябва да плащаме за такива трудове. Направил такъв труд - ще му пратиш, не е направил - няма да му платиш. Или ще се съхраним, или ще изчезнем.
   Ако сложим и тези съображения, които изказваме сега, в този документ, той ще си остане за възродителния процес. А трябва отделен документ за възродителния процес.
   Милко Балев: И към това да приложим някои аспекти на тази атака, която по разни линии се извършва отвън към нас.
   Тодор Живков: Да.
   Милко Балев: Предстои у нас да дойде делегация от 10-13 души от За­падноевропейския парламент, която ще се занимава с тези проблеми у нас.
   Андрей Луканов: При по-нататъшната работа върху материала в частта му за възродителния процес, защото именно този широк стратегически подход е ва­жен: първо, трябва да отделим по-голямо внимание на международния контектс, защото не е достатъчно, както в материала се изтъква, да се разяснява и да се дава отпор. Това след 1984 г. беше достатъчно за 3-4 години. Сега вече не е. И Западът засилва своята агресивност по тези въпроси спрямо нас, и в ислямските страни има процеси, които не са положителни. А и практиката показва, че много, много на нашите съюзници не може да се разчита. Ако не искаме да се изолираме, трябва много внимателно да преценяваме и тактиката, и формите, и начина, по който се поставят въпросите. Затова смятам, че този аспект заслужава по-голямо внимание.
   Второ, в хода на по-нататъшната разработка още веднъж трябва да се вър­нем към въпроса за исляма. Ние направихме някои умни ходове, но те закъсняха. Мисията на Любен Попов, стремежът да разделим националните от религиозните въпроси - тези неща дойдоха късно. В документа има едно противоречие. От една страна, се говори, че трябва да разделим националното от религиозното, от друга страна, се говори за борба с религиозните предразсъдъци, за обрядната система и т. н.
   Мен ми се струва, че трябва на този етап да имаме еднозначна политика. Националният въпрос за нас е важният въпрос в момента, религията вече не може да ни бъде съюзник. Сега трябва да неутрализираме религиозния аспект и в рус­лото на преустройството, в руслото на една нова социалистическа цивилизация да търсим в перспектива решение на религиозния въпрос. В противен случаи ние поемаме един залък, който не можем да преглътнем. И този въпрос в материала трябва да намери място.
   Това, което направи др. Живков с Максим, е чудесен ход. Трябва да имаме съвсем друга политика и тук смело да отиваме по-нататък, защото по този начин позволяваме да се идентифицира религиозното с псевдонационалното съзнание, а религиозното съзнание, както е известно, е много по-устойчиво. То е истори­чески устойчиво, по него трябва може би десетилетия да се работи. Затова предлагам този въпрос да се разработи алтернативно, за да имаме еднозначна по­литика.
   Георги Атанасов: [Подкрепя документите, предлага да се набележат кон­кретни мерки, задачи за изпълнение по усвояване на средствата, да се има пред­вид, че кампанията срещу тази политика няма да спре и да има готовност за мерки и отпор - б. съст.]
   Вторият момент: българският елемент върви назад. Аз затова казах: едине­ние, но на българска национална основа. Защото ако не вземем мерки, след 100 години може да се казва България, но тази България ще бъде с турско сърци. Ние трябва да видим този аспект. [...] Ние трябва да се върнем, другарю Живков, да се върнем към някои ваши постановки на Тезисите за младежта и Комсомола от 1967 г. И не само за раждаемостта, а за ритуали, символи, с които да се работи с народа, с младежта, за да се постигне това единение. [Отнво се връща на темата за опасностите за “съдбата” на българския елемент, “какво ще стане” в далечна перспектива, за “грешки” в миналата национална политика – б. съст.]
   Когато се говори и когато се пише по тези въпроси, трябва да се има пред­вид, че нещата следва да се разчитат на десетилетия и столетия. Още повече ние сме малка държава, ние не сме Америка и трябва да проучим опита на другите държави. Ние досега не проучвахме опита на тези държави, които умеят да аси­милират. Вземете Елзас и Лотарингия - това е коренно немско население, но го направиха французи.
   Гриша Филипов: Другари, аз мисля, че може би ще бъде правилно да спрем дискусията, като имам предвид това, което другарят Живков предложи. Според мен главният въпрос не е въпросът за възродителният въпрос. Аз няколко пъти и в Секретариата поставям въпроса, че ние неправилно нарекохме този процес въз­родителен процес. Ние даже с някои неща задълбочихме отчуждаването на тези българи с ислямско вероизповедание от нашата обща нация, от нашия народ. [Развива тезата, че най-важен сега е въпросът за патриотичното възпитание и предлага да се постави на обсъждане на пленум на партията, да стане “една от стратегическите задачи на партията” - б. съст.]
   Тодор Живков: Правилно, трябва да се постави в Централния комитет.
   Георги Йорданов: [...] И аз мисля, че думата е намерена точно, защото това е същността на цялата политика. Ние можем да бъдем много по-силни от големи държави, които са разединени, ако национално сме единни. Другият много голям въпрос е, че наистина около този лозунг да се обединят всички - и живеещите в България българи, и да отделим малко по-голямо внимание на българите, които се намират извън пределите на страната. [...]
   Йордан Йотов: Аз мисля, че материалът е подготвен много добре. И може да се коригира върху основата на съображенията на др. Живков.
   Тодор Живков: Тук са два въпроса. Едното е материалът. Но дали така трябва да постъпим? Аз като че ли се настройвам на друга вълна. Един документ за морално-политическото възпитание и единството на народа. А може допълнително вътрешно да се публикува. И допълнително някои съображения във връзка с възродителния процес. Може да кажем допълнително за цигани, за македонци и т. н.
   Йордан Йотов: Приемам Вашето предложение, защото, като слуша човек нашите разисквания, вижда, че ние започваме от един частен въпрос - възроди­телния процес, и отиваме към проблеми, за които сега не сме се подготвили да ги решим.
   Тодор Живков: На това заседание не можем да ги решим.
   Йордан Йотов: Ние не сме готови за това.
   Тодор Живков: Но материалите и разискванията ни провокират.
   Йордан Йотов: [Прави предложения да не се говори за “съединение на ет­ническа основа”, в резултат на което “винаги ще се поддържа едно напреже­ние”. Да не се свежда до “една етническа принадлежност” , а извади “на едно по-широко равнище - понятието “българин, които живее в България, който се е родил на тази земя”. Противното щялода провокира национализма у другите общности - б. съст.]
   Затова трябва много внимателно и гъвкаво да подхождаме, преследвайки тази цел: България като географско понятие да не остане един ден без българи. [Връще се назад в историята и говори за политиката на Д. Благоев по националния въпрос, за “грешките” през 30-те години на ХХ в., които трябвало да се кажат “открито”- б. съст.]
   Но да не разпростираме тези грешки върху цялото минало на партията. Защо? Ако подходим така, другари, ние ще сечем клона, върху който стоим. [Го­вори за ролатя на интелигенцията – б. съст.]
   Иван Панев: На основата на материалите, които обсъждаме, на Вашите съображения, ние трябва да подготвим един документ, който да въоръжи на този етап партията в нейната идеологическа работа, борба. [Апелира до новата учебна година да се пренапишат учебниците – б. съст.]
   Тодор Живков: Към какво се ориентираме?
   Гриша Филипов: Към това, което Вие предложихте.
   Тодор Живков: Нямам предвид да излезем с такъв документ, че да оплю­ваме нашата партия. Ние не подценяваме интернационализма, но ние работим в една нова международна обстановка. Следователно интернационализмът има други измерения и друга конкретна, така да се каже, изява. След Виенската среща от нас се искат много неща, които са далеч от нашия интернационализъм, какъвто се формираше досега.
   Така че в тази обстановка очевидно патриотизмът в един такъв документ не бива да бъде от типа на патриотизма на Чаушеску. Това ще бъде патриотизъм на основата на движещите сили в света, на основата на съвременния интернациона­лизъм, на съвременните реалности в света, на нашето място в тези реалности. Смятам, че сме единни по този въпрос.
   Но когато ние разясняваме в партията, не може да не кажем, че нашата пар­тия допусна големи грешки, включително и по национал­ните проблеми. Трябва двата отдела да обединят усилията си и да съставят такъв документ. Всички от­дели и всички другари, които работят, имам предвид преди всичко секретари, трябва да участват със съответните отдели в разработката на този документ. Това е много важен документ.
   Аз смятам, че независимо от този документ, ние трябва да проведем някои допълнителни мероприятия във връзка с възроди­телния процес, както го наричаме. Там трябва да вземем предва­рителни мерки. Така че този въпрос не отпада, независимо че в този документ ние ще говорим и по този въпрос.
   Аз съм готов да съдействам, готов съм да продиктувам канавата на този документ, готов съм да продиктувам канавата по турския въпрос. Така че аз съм на ваше разположение. Но главното е вие да си свършите работата.
   
   СТЕНОГРАФ: М. Лалекова
   
   ЦДА, ф. 1 б, оп. 68, а. е. 3634., л. 73-125. Оригинал. Машинопис.
   
   № 119. Решение на ПБ на ЦК на БКП за приемане на разработения от Секретариата на ЦК на БКП програмен документ “3а по-нататъшното еди­нение на българската социалистическа нация" заедно с бележките, направени от Тодор Живков, София, 11.ІV.1989 г.
   
   ПРОТОКОЛ "А" № 69 ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП ОТ 11 АПРИЛ 1989 ГОЛИНА
   
   Присъстват другарите: Тодор Живков, Георги Атанасов, Гриша Филипов, .Димитър Стоянов, Добри Джуров, Иван Панев, Йордан Йотов, Милко Балев, Пенчо Кубадински, Георги Йорданов, Григор Стоичков, Петко Данчев, Петър Дюлгеров, Васил Цанов и Димитър Станишев.
   Присъстват и другарите Петър Танчев и Любомир Шопов.
   
   ВЪПРОСИ НА ДНЕВНИЯ РЕД:
   I. За по-нататъшно единение на бъл­гарската социа­листическа нация.
   РЕШЕНИЯ: Приема решение "3а по-нататъшното еди­нение на българската социалистическа нация" заедно с бележките, направени от др. Тодор Живков, и предложенията, изказани от другите участници в заседанието.
   ІІ. За посещението на Петко Данчев в Югославия […]
   
   (п) Тодор Живков
   
   ЦДА, ф. 1 б, оп. 68, а. е. 3634., л. 2-3. Оригинал. Машинопис.
   
   № 120. Решение на Политбюро на ЦК на БКП “За по-нататъшно едине­ние на българската социалистическа нация”, [София, 11.ІV.1989 г.]
   
   За служебно ползуване!
   
   Единението на всяка нация е залог за нейното развитие и осъществяване на историческите й цели. В условията на дълбоко и всестранно революционно пре­устройство и демократизация на наше­то общество, на формирането на ново исто­рическо съдържание в света по-нататъшното единение на българската социалис­тическа нация става един от основните фактори за превръщане на България във високоразвита и културна страна.
   Българският народ преживя трагични превратности в своя­та съдба. Пет века той бе лишен от независима държава и подложен на жестока асимилация от ос­манските поробители. След Освобожде­нието, едно от най-великите събития в нашата история, народът ни преживя две национални катастрофи.
   Процесът на преодоляване на тежките последствия от тур­ското робство е дълбокохуманен и необратим. Той съответства напълно на интересите на целия български народ и не е насочен против никоя друга страна или нация. Този про­цес протича през целия период от Освобождението до днес, преминавайки както през етапи на активно развитие, така и на застой.
   Необходимо е да се подчертае, че социалистическата революция у нас по­беди, без да е решен националният въпрос. Наред с решаването на задачите на социалистическото изграждане партията трябваше да търси решение и на националния въпрос. Социалисти­ческите преобразования още по-релефно разкриха противоречията между съвременните реалности и следите от миналото. Тези пре­образования създадоха предпоставки за по-голяма интензивност и дъл­бочина на процеса на сплотяване на българския народ.
   Историческо значение за по-нататъшното единение на наша­та социалисти­ческа нация има ленинската априлска политика на партията. В резултат на нея бяха преодолени и грешките в тази област, допуснати по време на култа към лич­ността. През послед­ните десетилетия естествено и ускорено се разви процесът на възраждането на българското национално самосъзнание на потомците на насилствено ислямизираните българи. Негов конкретен израз е и завършилото възстановяване на българските им имена. Започна етап на ново осмисляне на единния български корен, на общото минало, настояще и бъдеще, на общата ни съдба като нация и държава.
   В подкрепа на този процес партийните комитети и организа­ции, дружбите на БЗНС и държавните органи, обществено-политическите и масовите организа­ции, учебните, културните и научните институти, средствата за масова информа­ция разгърнаха високоблагородна и целенасочена работа за патриотичното въз­питание на наро­да, за възстановяване на историческата истина, за ликвидиране на последиците от петвековното робство. Все повече се изменят съзнанието, чувството за дълг и отговорност на отделния гражданин за развитието на българската нация. Увеличава се обществено-политическата активност. Утвърждават се нов бит и култура върху основата на националните традиции и тяхното съвременно социалис­тическо развитие.
   Научните, археологическите, краеведските и родовите изследвания дадоха допълнителна информация за възникването и развитието на българската държава и нация.
   Успешно се осъществява политиката на партията и държа­вата за ускорено развитие на икономиката, на материалната база на културата и образованието, обновяването на жилищния фонд и благоустрояването на селищата, изостанали в развитието си преди победата на социалистическата революция у нас. Изградиха се много нови промишлени предприятия и цехове, създадоха се нови отряди на работническата класа. Този курс има фундаментално значение за правилното протичане на процеса на национално единение.
   Просветното дело се утвърждава като постоянен и най-активен фактор за патриотичното възпитание и развитие на под­растващото поколение и на целия народ.
   Рязко се разшири обхватът на децата в детските градини и училищата. Уве­личи се броят на висококвалифицираните учители, включително и на привлече­ните от други райони. В резултат на това се повиши и качеството на учебно-въз­питателния процес.
   Чувствително се издигна равнището на културния живот. Разшири се худо­жествената самодейност. Засили се борбата против фанатизма и консерватизма, разгърна се активна работа за утвържда­ване на българското национално съзнание, за повишаване на езикова­та култура, за още по-пълно участие на всички граждани в процесите на преустройство на нашето общество. Повиши се ролята на интелигенцията от средата на потомците на ислямизираните българи.
   В нашата външнополитическа дейност успешно се отстоява историческата истина, че България е еднонационална държава, в границите на която няма нито чужда земя, нито национални малцинства.
   Процесът на национално единение среща и трудности, сблъск­ва се с нере­шени проблеми.
   Твърде дълбоки са деформациите в националното съзнание и чувствата на някои хора. Тяхното преодоляване протича бавно и противоречиво. Към този сложен процес невинаги се подхожда с дълбоко познаване, умение, гъвкавост и такт. Не се прави доста­тъчно дълбок анализ на причините, които ги пораждат, не се вземат своевременни мерки за предотвратяване на едни или други отрица­телни явления.
   На редица места все още не е преодолян бюрократичният подход в работата с хората. Проявява се неумение да се води конкрет­на и диференцирана, търпелива и убедителна идейновъзпитателна работа. Допуска се избързване или пасивно изчакване на развитието на някои процеси. Недостатъчна е личната ан­гажираност на стопан­ските ръководители. Незадоволителни са усилията за раз­ширяване на местните активи, за конкретното ангажиране на местната инте­ли­генция. Някъде се изпуска инициативата, липсва настъпателност в борбата срещу негативните явления. Ненавсякъде обстановката в трудовите колективи способства за патриотичното възпитание. Недостатъчна е навременната информация, непълно се използват резултатите от научните изследвания, археологическите разкопки, проучванията в областта на етнографията, езикозна­нието, топонимията и краезнанието.
   Редица научни и културни институти, творчески съюзи, средства за масова информация се занимават епизодично с проблемите на патриотичното възпита­ние. Не се води достатъчно активна борба с прояви на национален нихилизъм и на лъжехуманизъм.
   Не са коригирани някои по-раншни оценки, мероприятия и термини, които са в дисонанс с протичащия сега процес. Това се използва за политически спекулации и опити за дискредити­ране политиката на партията.
   Мудно се изпълняват решенията за развитието на материално-техническата база на телевизията и радиото. Населението на много райони не получава качествен радио и телевизионен сигнал.
   Незадоволителна е активността на редица първични пар­тийни организации, критичният анализ на работата по патриотич­ното възпитание, личният принос и поведение на комунистите.
   Не се прави необходимото за въвличане на цялото насе­ление в работата по патриотичното възпитание и единението на нацията. Част от интелигенцията и кадрите недооценяват същност­та и значението на този процес.
   Недостатъчно се използват възможностите на дипломати­ческите ни предс­тавителства в чужбина. Незадоволителна е ефек­тивността на задграничната про­паганда.
   Процесът на единението на българската нация има своите исторически пе­риоди и свързани с това водещи национални цели. Обновлението на социалисти­ческото общество, претворяването в живота на нацията на Юлската концепция, задълбочаването на дружбата ни със Съветския съюз създават нови възможности за още по-голямо укрепване на единството на българската нация, на единното българско социалистическо съзнание. Приобщаването на потомците на ислямизираните българи към националния организъм е страна на процеса на на­ционално единение, една от неговите прояви. Главното и съществе­ното в този процес е, че в него участват всички български граж­дани.
   За целта Политбюро на ЦК на БКП намира за необходимо:
   Националното единение да се разбира и осъществява като процес, който обхваща цялата нация - всички социално-класови, териториални и религиозни общности, всички възрастови групи.
   Ето защо в процесите на националната консолидация активно следва да участват всички български граждани. Голяма е отговорността на българите, ко­ито не са засегнати от последи­ците на ислямизацията. Те трябва да станат инициативна сила за приобщаване потомците на ислямизираните българи към нацията, към нашите социалистически ценности и национални идеали.
   Първостепенна и постоянна задача на всички партийни, държавни, общест­вени и стопански органи и организации да бъде патриотичното възпитание на на­рода, по-нататъшното единение на българската социалистическа нация. Особено внимание да се отделя на работата с децата и младежта. Да се утвърждава съзнанието, че религиозната принадлежност не обуславя националността, реши­телно да се противодейства срещу опитите да се отъждествява ислямското изповедание с принадлежност към чужда нация. Да се издига патриотичното чув­ство, гражданският дълг и отговорност на всички българи за преодоляване на из­куствено създаденото в миналото на тази основа разделение на българската на­ция.
   Най-пълноценно да се използват социално-икономическият, политическият, идеологическият, научният и културният потенциал на социализма, на преуст­ройството и обновяването на нашето общество за по-нататъшното единение на българската социалистическа нация.
   Да продължи осъществяването на курса за ускорено социално-икономи­ческо развитие на изостаналите в миналото райони.
   Да се модернизира материалната база на икономиката, с предимство да се осигуряват ресурси за технологическо и техническо обно­вяване на съществува­щите промишлени и строителни мощности. Специално внимание да се отделя за развитието на производител­ните сили от качествено нов тип, като се използват най-ефективно природно-климатичните условия, човешките, минералните, по­землените водните, горските и други ресурси.
   Последователно да се провежда линия за взаимно отваряне на областите и на общините по отношение на научно-техническото обслужване, подготовката на кадри, рационалното използване на трудовите ресурси, обогатяването на духовния живот, като реши­телно се пресичат местническите уклони в дейността на някои общински ръководства.
   Задълбочаването на обновителните процеси в икономиката и социалната сфера да се осъществява на основата на новите форми и механизми, на възмож­ностите, които предоставят Указът за стопанската дейност и Правилникът за не­говото приложение. Да се създават аграрни фирми и да се предоставят земя на акорд и под аренда в планинските и полупланинските райони на страната. Да се отпускат целеви държавни кредити при изгодни условия за закупуване на животни, селскостопанска техника, инвентар. Да се осигуряват парцели, заеми, строителни материали и други улеснения за изграждане на жилища. Да се вземат мерки за предимствено снабдяване със селскостопанска техника, инвентар, поса­дъчен материал, разплодни животни и други.
   Въз основа на новата аграрна политика в условията на преустройството да се засилва привързаността на хората към земята, да се предоставя земя на акорд и под аренда,да се поощрява социалистическото акционерство, да се изграждат фирми за строителни работи, за поддържане на пътища, водопроводи, канализа­ция, услуги и т. н. Да се стимулира участието в коопера­тивната дейност при из­купуване и преработка на селскостопански продукти и др.
   В следващите години по програми на областните и общинските народни съвети да се довърши изграждането на материал­ната база на детските заведения, училищата и интернатите. Да се подобрява базата на културата и да се усъвър­шенствува празнично-обредната система. В кратки срокове да се радиофицират всички селища. Да се изгради пътна мрежа, да се подобрят качест­вото и честотата на транспортните връзки между селищата.
   За изпълнението на тези задачи Министерският съвет да приеме съответно постановление.
   На ново качествено равнище да се издигне идеологичес­ката работа и дейността в цялата духовна сфера по проблемите на единението на българската нация, патриотичното и класово-партийното и интернационалното възпитание на трудещите се.
   Особено важна е ролята на българската интелигенция. Всички нейни от­ряди трябва с чувство на патриотичен дълг да поемат своята гражданска отговорност и най-дейно да участват в осъществяването на това историческо дело.
   Все повече да се повишава ролята на българското училище.
   Министерството на културата, науката и просветата да разработи целева програма за по-нататъшното утвърждаване на училището в тези райони като ду­ховно средище, постоянен и най-активен фактор за патриотичното и интернацио­налното възпитание, за трудовата и професионалната подготовка на подраства­щите поколения. Особено внимание да се отделя на изучаването на български език, за обогатяване на езиковата култура, за задълбочено изучаване на родната история и география, за формиране на национално съзна­ние и обич към духовните ценности на българската нация. Усвоя­ването на българските песни и танци да бъде негова постоянна задача. Да се направят съответни изменения в учебниците, учеб­ните програми и учебно-възпитателния процес, да се разработят и осъществяват мерки за подобряване на качествения състав на педагогическите кадри.
   Областните и общинските комитети на БКП, първичните пар­тийни органи­зации да повишават ефективността на идейновъзпитателната работа, като разнообразят формите и средствата и отделят особено голямо внимание на индивидуалната работа с хората, на семействата и възрастните, на жените. Тяхна грижа следва да бъде освобождаването от отживелиците, предразсъдъците и вредните сте­реотипи, наследени от миналото. На активистите да се възлагат кон­кретни партийни поръчения за създаване на близки приятелски отношения, на дружески връзки между семейства, в бригади, трудови колективи, училища и т. н. В ППО и партийните бюра системно да се разглежда поведението и приносът на отделни комунисти, да се изисква съответствие между думи и дела в тяхното по­ведение и дейност.
   Домовете за идейновъзпитателна работа да засилят своята дейност в ППО, активите на обществените организации и трудовите колективи, като привличат добре подготвени по проблемите на патриотичното възпитание специалисти, из­ползват съвременни тех­нически средства, видеофилми и други материали по проблемите на развитието на българската социалистическа нация.
   Да се вземат мерки за издаване на повече популярна лите­ратура по пробле­мите, свързани с историята на българския народ и формирането на нацията. Осо­бено големи грижи да се полагат за издаване на сборници с популярни патрио­тични и народни песни за художествена самодейност. Да се състави програма за производство на видеофилми и да се осигури с предимство доставяне на видео­ка­сетофони в селищата особено там, където живеят потомци на ислямизираните българи.
   Решително да се подобри научноизследователската дейност на научните институти при БАН, на катедрите във ВУЗ, АОНСУ и дру­гите научни звена по проблемите на развитието на българската народ­ност и нация. Да се разобличават фалшификациите на българската история. Особено внимание да се обърне на изучаването на съвремен­ните процеси и тенденции в развитието на българската социалисти­ческа нация.
   Научнокоординационният съвет към Българската академия на науките и Софийския университет по проблемите на възродителния процес да се утвърди като Национален център за насочване и коорди­нация на изследователската ра­бота по проблемите на българската народност и нация, като му се даде необхо­димият статут и се осигу­рят финансови средства за целеви научни изследвания и публикации.
   Да се разработи специална програма за сътрудничество и организиране на съвместни прояви на наши научни звена със сродни научни центрове и учени в чужбина.
   Без отлагане да се обявят аспирантури у нас и в чужбина за подготовка на млади научни работници по различните аспекти на формирането и развитието на българската народност и нация.
   Да се насочат целево допълнителни кадрови и финансови ресурси за архео­логически разкопки, за събирателска и родоизследователска дейност, за развитие на музейното дело.
   Да продължи изучаването и издаването на наши и чужди архивни матери­али и изследвания, свързани с историята на българския народ. Да се популяризи­рат трудове на български автори в чужди авторитетни издания. ТСО "Българска книга и печат" да организира издаването на библиотека "Българознание".
   Системно да се изучават общественото мнение и политичес­ките настроения по проблемите на патриотичното възпитание.
   Широко да се разгърне и да се подобри качеството на лек­ционната пропа­ганда. Републиканското дружество за разпространение на научни знания "Георги Кирков", областните и общинските комитети на БКП и ръководствата на обществените организации да организират лектории, кръгли маси и народни уни­верситети, да се разшири издаването на специализирана литература.
   Министерството на културата, науката и просветата да предприеме реши­телни мерки за насищането на селищата с богат културен живот. По целево фи­нансирани програми да се осигурява гостуването на театрални, музикални и са­модейни състави, на писатели, художници и други дейци на културата, да се ор­ганизират подвижни изложби, музеи и др. Широко да се развият връзките на кул­турните институти със селищата и общините.
   Да се полагат грижи за разгръщане на разнообразен културен живот и ху­дожествена самодейност в селищата и кварталите от читалищата, културните, профсъюзните и младежките домове, видеоклубовете, библиотеките и др.
   Министерството на културата, науката и просветата да създаде условия и осигури подготовка на ръководители на културно-масовата дейност, на самодейни състави и на специалисти за обредна дейност.
   Проблемите на патриотичното възпитание да заемат централно място в работата на творческите и на творческо-професионалните съюзи, които да пренасят все по-значителна част от дейността си по места. Особено внимание да се отделя на привличането и развитието на талантливи творци. На патриотичната проблематика да бъдат посветени ярки и силни творби, като се вземат конкретни мерки за стимулиране на техните автори.
   Средствата за масова информация да отделят още по-голямо внимание на проблемите на духовното единение и развитие на българ­ската нация. Да се пише постоянно, компетентно, правдиво, в непос­редствена връзка с цялостното обновяване на обществото. Да се изтъкват завоеванията и промените в живота и бита на хората, тяхнот непосредствено участие в преустройството на обществото, в раз­гръщането на демократизацията, да се разобличават противниците на единството на българската нация.
   И занапред стриктно да се спазват Конституцията и законите на страната, гарантиращи правата и свободата на съвестта на граж­даните, независимо от тях­ното вероизповедание.
   Да се подкрепят инициативите на българската православна църква, мюсюл­манското и другите вероизповедания у нас за защита на националното достойнс­тво на вярващите, за патриотичното въз­питание на народа и отстояване на интересите на българската нация, за неутрализиране на антибългарската пропаганда.
   Министерският съвет да осигури ускорено изграждане на предавателната мрежа за качествено приемане на програмите на Българската телевизия и радио във всички райони и селища на страната.
   Грижата за единението на българската нация, укрепването на единно бъл­гарско национално съзнание следва да пронизват цялостната дейност на партийните комитети и организации. Главното в новия етап е пренасянето на ра­ботата в първичните партийни организации и в партийните групи, разширяването на връзките с безпартийните, издигането на авангардната роля на комунистите. Те трябва системно да обсъждат и решават възникващите в трудовите колективи и селищата проблеми, да правят реална оценка на изменя­щата се обстановка, да анализират приноса и поведението на отдел­ния комунист, да изучават и разпространяват положителния опит. Особени грижи да се полагат за приемането в партията на младежи и жени.
   Да се подобри координацията и настъпателността на всички органи и орга­низации за патриотичното възпитание на народа, да се утвърждава комплексният подход на работа и въздействие.
   Секретариатът на ЦК на БКП, областните и общинските комитети на пар­тията и партийните организации да обградят с грижи и внимание кадрите из сре­дите на потомците на ислямизираните българи, да разработят система за подбор, за тяхното развитие и израстване, за повишаване на тяхната инициативност и принос за патриотичното възпитание на трудещите се.
   Целенасочени грижи да се полагат за обучението и квали­фикацията на кадрите на актива в АОНСУ, в областните партийни школи, в школите на Отечествения фронт, профсъюзите и Комсомола.
   Политбюро на ЦК на БКП високо цени дейността на Българския земеделски народен съюз за патриотичното възпитание на народа и изразява увереност, че сдружените земеделци и занапред ще развиват активно тази високоблагородна дейност.
   Обществено-политическите и масовите организации да разши­ряват обхвата и разнообразяват формите и средствата за патриотич­ното възпитание на трудещите се, младежта и децата; да съдейству­ват за повишаване на обществено-политическата активност и дисциплина; да поощряват инициативите за организиране на дружески връзки и контакти между трудови колективи от различните райони на страната, общуването по месторабота и по местоживеене.
   Все повече да се издига ролята и отговорността на Отечес­твения фронт като школа за социалистически патриотизъм на народа. Комитетите и организациите да засилят дейността си за изучаване и приобщаване на населението към борческите ни традиции. Да активизират работата за подобряване на нравствения климат и за издигане на културата на общуване между хората по местоживеене, за разнообразяване на инициативите, укрепващи любовта към родното място и родината. Да обогатяват дейността си за издигане ролята на семейството в патриотичното възпитание на подрастващите, за разширяване връзките между училището и семейството, между семейството и здравните работници. Решително да подобряват работата на школите за активисти и на домовете за социалисти­чески бит и култура, за издигане ролята на жените във възпитанието на децата.
   Да се оказва близка и конкретна помощ на културно-просветните клубове на бежанците.
   Комитетът на българските жени да разгърне широка дейност за още по-активно участие на жените във възпитанието на децата в дух на патриотизъм и любов към родината. Особено внимание да се обърне на ролята на жената за пре­одоляване на битовия консер­ватизъм и отживелиците от миналото в семейството.
   В условията на преустройството нараства ролята и отго­ворността на Ком­сомола за патриотичното възпитание на младото поколение и единението на бъл­гарската нация. Първостепенна грижа и задача на комсомолските дружества и ор­ганизации, на пионерските отряди и дружини е да разгръщат богата по съдържа­ние и разнооб­разна по форми работа за по-нататъшното издигане на национал­ното достойнство и българското самосъзнание на децата и младежите. Да се разг­ръща родоизследователската, краеизследователската и събирателската дейност на комсомолските и пионерските организации, да се води борба срещу проявите на национален нихилизъм. Да се преодоляват предразсъдъците и пречките, свързани със създаването на семейства между младежи и девойки, чиито родители са изпо­вядвали или изповядват различна религия.
   Българските професионални съюзи чрез разнообразни инициативи в трудо­вите колективи още по-дейно да работят за възпитанието на трудещите се в духа на най-добрите революционни и трудови традиции на българската работническа класа. Специални грижи да полагат за професионалното израстване на млади ра­бот­ници, за повишаване на тяхното образование и квалификация, за издигане от тяхната среда на кадри в органите на самоуправление и профсъюзните ръководс­тва. Да въвличат трудещите се в художествената самодейност, в научно-техническото творчество, в туризма и спорта. Да подобряват решително своята културно-масова и социална дейност, да разширяват възможностите си за отдих и почивка на трудещите се. Заедно със стопанските организации да предприемат конкретни мерки за политико-възпитателна работа с пътуващите и временно зае­тите на други места работници и със семействата им.
   Активните борци против фашизма и капитализма още по-дейно да участву­ват във възпитателната работа сред трудещите се и младежта за разкриване на ге­роичните страници от борбата срещу капитализма и фашизма, за популяризиране на трудовия героизъм в изграждането на социализма като извор на класово-пар­тийно и патриотично възпитание.
   Българският съюз за физкултура и спорт съвместно с общините и кметст­вата да разгърне масова физкултура и спорт сред младежта в тези райони, да оказва треньорска помощ и да разширява спортната база в градовете и селата. С активната помощ на Българския туристически съюз да се разгръща екскурзионна и туристическа дейност в родината ни.
   Решително да се издигне ролята на Българската народна армия, на войските на Министерството на вътрешните работи, на Строителните и Транспортните войски за патриотичното възпитание и единението на българската нация. Главното политическо управление на Народната армия, партийните комитети и организации, комсомол­ските дружества във войските да обогатяват и разнообра­зяват формите и средствата на идейновъзпитателната работа за повишаване на националното съзнание, да възпитават воините в духа на вековните традиции, създадени в борбите на българския народ за национално и социално освобожде­ние, на обща и равна отговорност за съдбата на родината.
   Министерството на външните работи, дипломатическите мисии в чужбина и пропагандните средства широко да популяризират политиката на НР България, преустройството и обновяването на нашето общество, включително по въпросите на хуманитарната проб­лематика и развитието на българската нация. Системно да се противодействува на спекулациите в чужбина по тези въпроси.
   Да се провежда и занапред активна и динамична политика за укрепване на международния мир и сигурност, за разоръжаване и решаване на глобалните проблеми, за общоевропейско и общо-балканско сътрудничество, в духа на Зак­лючителния документ на Виенската среща, за да се издига още повече междуна­родният престиж на социалистическата ни родина.
   Специално внимание да се отделя на разширяване на връзките с ислямските страни и на популяризирането на съществува­щата свобода на вероизповеданията в България. И занапред да се провежда принципният курс за развитие на добросъседство и сътрудничество с Турция, като решително се изключват всякакви претенции за турско малцинство у нас и се пресичат опитите за намеса във вътрешните работи на суверенната българска държава.
   Политбюро на ЦК на БКП предлага на Народното събрание, на Държавния и Министерския съвет да отделят още по-голямо вни­мание на проблемите, свързани с по-нататъшното развитие и укрепване на единството на българската социалистическа нация; да засилят своя контрол и взискателност за подобряване на работата на всички държавни органи и ведомства по тези въпроси; да се усъ­вършенствува законодателството в тази област.
   До края на юни 1989 г. областните и общинските комитети на БКП, минис­терствата и ведомствата, ръководствата на стопан­ските, на обществено-политическите и масовите организации, на творческите и на творческо-професионалните съюзи, средствата за масова информация въз основа на настоящото решение да направят оценка на досегашната си дейност и да приемат свои план-програми за подходите и практическите дейности, за конкретна работа за по-нататъшно единение на българската социалистическа нация.
   Секретариатът на ЦК на БКП, областните и общинските комитети на пар­тията периодично да обсъждат изпълнението на настоящото решение и осъществяват действен контрол.
   
   * * *
   
   Развитието и укрепването на българската социалистическа нация има съдбоносно значение за преустройството, за по-нататъш­ното изграждане на со­циализма у нас и трябва да стане дело на цялата партия, на целия народ. Активното участие в този процес е критерий за политическа зрелост, за любов и вярност към социа­листическата родина.
   Политбюро на ЦК на БКП изразява увереност, че всички партийни, дър­жавни, обществени и стопански органи и организации ще поставят това решение в основата на своята дейност, че то ще даде мощен импулс за по-нататъшното осъществяване на преустрой­ството, ще издигне на нова степен националното со­циалистическо съзнание и единение на българския народ.
   
   Утвърдено от Политбюро на ЦК на БКП с протокол № 69 от 11.IV.1989 г.
   
   ЦДА, ф. 1 б, оп. 68, а. е. 3634., л. 4-23. Оригинал. Машинопис.
   
   Ангелов, Веселин. Строго поверително! Асимилаторската кампания ....., цит. сб., с. 534-554.