Другата история

Джъстин Маккарти

Смърт и изгнание

Етническото прочистване на

османските мюсюлмани

(1821-1922)

© 2010 Джъстин Маккарти, автор

© 2010 Капка Панайотова, преводач

© 2010 Владимир Минчев, художник на корицата

© 2010, Веселин Ангелов, предговор към българското издание

    ISBN 978-954-582-031-1

    Издателство „Галик”

Тази студия за мюсюлманската смъртност и миграция е резул­тат от проучването ми върху населението на Османската империя през Пър­вата световна война. Интересът ми по онова време беше насочен към просто установяване на това колко мю­сюлмани са жи­вели в Анадол (Анатолия) и как се е променяла чис­леността им през ХІХ и ХХ век. Ре­зултатите ме поразиха – всичко, което бях чел за османската история до този момент, не ме беше подготвило за ма­щабната смъртност от онзи период. Статисти­ката показва, че е из­чезнала една четвърт от мюсюл­манското на­селение. Не можех да повярвам, че историята може да скрие тол­кова много жертви, но проверявайки отново и отново, данните во­деха до едни и същи из­води. И то не само по времето на Първата световна война, а и през целия ХІХ век мюсюлманите, населявали Анадол, Крим, Балканите и Кавказ, са подложени на изтребление, което си заслу­жаваше и по-нататъшното задълбочено проучване.

 

Настоящата книга е резултат от това проучване – тя описва ис­торията на изтреблението и принудителното разселване на мю­сюл­манс­ките народи. Тя представя подробно жертвите, дадени от мю­сюлманите, но би било погрешно тези жертви да се разглеждат, ся­каш са дошли от нищото. Упоритото избягване в предишни ис­тори­чески анализи да се споменават жертвите, дадени от мюсюл­манс­кото население, не може да бъде обяснявано с твърдението, че хрис­тияните също са страдали. Го­ляма част от ужаса и мъките, докумен­тирани в тази книга, са прежи­вени във войни, когато всички страни са били подложени на страдание. Жертвите от мю­сюлманска страна винаги са били съпътствани от жертви на християни. Затова и ви­наги, когато това е било възможно, съм споменавал злощастната съдба и на християните, които са били в конфликт с мюсюлманите. Тази книга обаче не е история на осман­ските народи, не е и хроника за жертвите на всички войни в един регион. Това е историята на мю­сюлманското страдание, но не за­щото само мюсюлма­ните са стра­дали, а защото е необходим ко­ректив на традиционното, едностран­чиво отразяване на истори­ята на турското и мюсюлманското населе­ние в региона. Вярвам също така, че това е история, която има сво­ята самостойна леги­тимност. Това е разказ за една мащабна смърт и за едно от най-го­лемите човешки преселения в историята на чове­чеството.

 

 

Джъстин Маккарти

 

 

ДРУГАТА ИСТОРИЯ

(Предговор към българското издание)

Американският историк Джъстин Маккарти е непознат за бъл­гарския читател. Изключения са твърде малкото и оскъдни ин­фор­мации за него в някои дискусионни интернет форуми за история. Почти непознат е и за българските историци. И доколкото се е нала­гало някои от тях да се произнесат за научното му творчество, оцен­ките за него са крайно отрицателни. Например според някои българ­ски историци това е „един изключително протурски нас­троен амери­кански изследовател”, защото „до голяма степен тезите му съвпадат с вижданията в турската историография”.

Кой всъщност е Джъстин Маккарти? Маккарти е американски демограф, професор по история в Университета в Луис­вил, Кентъки. Неговата изследователска област е историята на Османската импе­рия и най-вече последните й 100 години. While he has written on various topics, McCarthy has attracted most attention for his unorthodox view of the events known as the  .Автор е на редица сериозни изследвания[1], но си е спечелил известност преди всичко с книгата „Смърт и изгнание”. За цялостното си научно твор­чество е получил престижни награди и стипендии.

В проучванията и публикациите си Маккарти се концентрира върху периода, в който Османската империя започва да се разпада (началото на ХІХ в). Той McCarthy believes that orthodox Western histories of the declining Ottoman Empire are biased, since they are based on the testimonies of biased observers: Christian missionaries, and officials of (Christian) nations who were at war with the Ottomans during World War I. твърди, че много от западните изследова­тели на последното столетие на Османската империя са повлияни от показанията на предубедени наблюдатели - най-вече християнски мисионери и представители на християнските народи, които са били в непрестанни войни с осман­ците от 1821 до 1922 го­дина. Много педантично и подробно Джъс­тин Маккарти се фоку­сира върху про­мените в етническия състав на населението в импери­ята. Thus, he has written about the ethnic cleansing of Muslims from the Balkans and the Caucasus, as well as the tragedy of the Armenian massacres in Anatolia. [ 12 ] Even his critics acknowledge that McCarthy has brought forth a valuable perspective, previously neglected in the Christian West: that millions of Muslims and Jews also suffered and died during these years. По този начин той обосновава тезите си за етническото прочист­ване на ос­манските мюсюлмани от Балканите до Кавказ и Анадола, за разру­шения на хиляди населени места, за християнски (най-вече руски, арменски и гръцки) погроми, зверства, кланета на мюсюл­мани.

 Маккарти има неортодоксален поглед върху т. нар. арменски ге­ноцид, за който се твърди, че е настъпил през 1915-1916 г. За раз­лика от повечето учени, изследвали тази тема, които окачествяват събитията като геноцид, Most Маккарти ги разглежда като част от гражданска война, като предизвикани от развитието на Първата све­товна война, в която по редица причини загиват голям брой ар­менци, но и многократно по-голям брой османски мюсюл­мани.Because his work denies the genocidal nature of the  

Тъй като Маккарти на практика отрича т. нар. арменски гено­цид, той често е обект на критика. В повечето случаи нападките срещу него не са подплатени със сериозни научни доводи. Най-често го ха­рактеризират като "учен от турската страна на дебата". По раз­бира­еми причини към него най-много има критики от проарменски настроени учени, включително и обвинения, че е „агент на турското правителс­тво”. Justin McCarthy has been the target for hate campaigns to label him as a "genocide denialist" and "revisionist".Заради коренно противоположните си научни твърде­ния Мак­карти е бил обект и на кампании, по време на които го етикетират още като „отрицател на ге­ноцид" и „ревизионист".Including continuous vandalism of his wikipedia page to discredit his historical credentials. Обект на постоянен вандализъм е неговата страница в Уикипедия. Изобщо с всевъз­можни сред­ства се цели неговото дискредитиране.

И все пак дори критиците му признават, че Маккарти се позо­вава на солидни източници, пренебрегвани преди това най-вече в християнския Запад. Въз основа на тях той доказва, че мюсюлма­ните също са страдали не по-малко по време на тези войни и непрес­танни бунтове на християнските народи. Маккарти не отрича, че през това размирно столетие стотици хиляди християни са загинали (най-много арменци), но твърди, че не по-малко мюсюлмани в региона също са били убити, и то най-много от ръцете на арменските бунтов­ници, подпомагани от руснаците (1890, 1994-1895, 1905, 1909, 1915-1922 г.). Позовавайки се на малко известни, в повечето случаи дос­товерни, безпристрастни, обективни и съзнателно премълчавани доскоро източници, той доказва, че в съучастие и подпомагани от русна­ците „арменците са изтребвали мюсюлмани с рафинирани методи за при­чиняване на смърт по осо­бено жесток начин и второ, че именно армен­ците носят отговор­ност за повечето разрушени градове и села”. Че не по-малък в масовото изтребление на стотици хиляди мюсюлмани и разорени­ето на стотици населени места е и делът на руснаците. Че в крайна сметка мно­гобройните смъртни случаи по време на Първата све­товна война и непосредствено след нея са в резултат на междуобщ­ностна война между мюсюлмани и християни (арменци, руснаци и гърци), на глад и бо­лести и не са поради умишлено и съзнателно провеж­дане на по­ли­тика за извършване на геноцид от Османската империя. McCarthy has been active in disseminating the results of his work and analysis, that Ottomans never had a policy of genocide, through books, articles, conferences, and interviews.  This has made him a target of much criticism from mainly strong Armenian diaspora organizations and historiСпоред него през последното столетие на империята тур­ците никога не са провеждали политика на геноцид.

Горните си твърдения Мак­карти популяризира активно не само чрез своята книга, а и в редица статии, в доклади на научни форуми, при дебати и интервюта. Бил е лектор в Турция, Англия, Германия, Австрия, Холандия, Израел, Босна и Канада.McCarthy has received the Order of Merit of the Turkish Republic and is the only American scholar to address the Turkish Parliament. Това го прави мишена на много критики главно от страна на силната армен­ска диаспора, на органи­зации и не­малко историци от тези страни, които го нападат като во­дач в „спи­съка на отричащите арменския гено­цид”.He was one of four scholars who participated in a controversial debate hosted by ……. Всеобщо е мнени­ето на критиците му, че той е съучастник в „мащабен про­ект” за подкопа­ване усилията за осъждане на арменс­кия геноцид. Че той просто е „купен” историк, че се е „продал”.

Има и историци, които се отнасят положително към резулта­тите от научните дирения на Маккарти. Според тях например често се пренебрегват страданията на мюсюлманите по време на войните от 1877-1878 и 1912-1922 г. и Маккарти е допринесъл много за кори­гиране на тази неправда.He identifies McCarthy's work in this field as part of a wider project of undermining scholarship affirming the Armenian Genocide, by reducing it to something analogous to a population exchange. [ 15 ] Bloxham writes that McCarthy's work "[serves] to muddy the waters for external observers, conflating war and one-sided murder with various discrete episodes of ethnic conflict... [A] series of easy get-out clauses for Western politicians and non-specialist historians keen not to offend Turkish opinion." [ 15 ] Те признават необоримостта на част от те­зите на Маккарти, включително и това, че опустошенията и разоре­нията от армиите и бунтовниците на арменците, сърбите, бъл­гарите, гърците и рус­наците на територията на империята са много по-ши­рокомащабни и унищожителни. Че те също са причинили смъртта на много мюсюлмани и че броят на смъртните случаи може да бъде равен от двете страни. ЧеHe nevertheless maintains that atrocities committed by Armenians were qualitatively different from those committed by Turks and Kurds. жестокос­тите, извършени от християните, са качест­вено по-различни, далеч по-жестоки от тези, извършени от мюсюлманите (турци, кюрди и татари).

 Има и отзиви на читатели на английското издание. И те, както и в научните среди, са крайни - от пълно отрицание до ка­тегорична подк­репа. Изглежда обаче, че за разлика от историците обикнове­ните читатели са по-спокойни, по-толерантни и оценяват като поло­жите­лен факт появата на „другата история”. Много от тях споделят, че им е било полезно да научат нещо повече за другите, за техните страда­ния и болки. Според някои книгата е ръководство за тези, ко­ито ис­кат да видят една справедлива история. Други след прочита­нето на книгата са убедени, че This book is a guide, for those who'd like to see a fair handed analysis.Маккарти не е турски наем­ник, за­щото почти всяко изречение в книгата му се доказва от на­деждни из­точници.There is no way to say this is untrue or didn't happen for any event described in the book. Трети благодарят на Джъстин Маккарти за под­робното изс­ледване и обективния подход.It is so sad to see how millions of Turkish and Muslim people were being tortured and killed and how the world turned its face to the other side and ignored this long-term genocide. И споделят колко е тъжно да се види как милиони мюсюлмански хора също са били из­мъчвани и убивани и как светът е обърнал лицето си към другата истина, като е пренебрегнал този вековен геноцид.Unbelievable! Четвърти вяр­ват, че No, Justin McCarthy is not a hired gun as some of the Armenian symphatizers have claimed her книгата разкрива историческата истина за страданията на милиони невинни мюсюлмани, които са изнасилвани, убивани, про­гонени в изгнание и It also reveals disgusting double standard of western societies claiming to be "civilized".изобличава отвратително двойния стандарт на западните общес­тва при тълкуването на историята.

По всяка вероятност, четейки книгата на Джъстин Маккарти, преобладаващата част от българските читатели ще бъдат изумени, втрещени и ще поискат да я захвърлят. Няма да повярват на нищо от написаното в нея и ще мислят, че събитията там са пред­ставени ед­ностранчиво. Ще мислят, че в ръцете си държат продукт на огромна фалшификация, „оръдието” на една добре организирана, мащабна манипулация на турската историография и пропаганда. Ка­зано най-общо, ще им се струва, че четат една история, съшита с бели конци. Недоволството им ще бъде особено голямо там, където авторът представя ключови събития от новата българска история в коренно противоположна светлина. И навярно ще се питат: ако написаното в нея е вярно, защо българските историци не са ги запознали поне с един от изнесените там неприятни факти. Защо не знаят почти нищо, с което да поставят под съмнение или да подкрепят поне една от ос­новните тези на автора.

                                             

Както всяка, така и тази книга носи някаква ценност, затова нека читателите да не бързат с оценките си. Без съмнение пред бъл­гарския читател е четиво, което той няма да одобри и трудно ще възприеме, защото ще му е трудно да се раздели с някои от предста­вите си за нашата история. Редица факти от най-новата българска ис­тория в тази книга са преобърнати наопаки, представени са в ко­ренно противоположна светлина. Авторът дава много различен пог­лед към редица събития от българската история. За много от тях гледната му точка е диаметрално противоположна от официално приетата в България.

И все пак звучи успокоително, че на няколко места в книгата си Маккарти изрично подчертава, че преобладаващото, огромното мнозинство от българите не са участвали в кървавите събития, опи­сани на почти всяка нейна страница. По-голямата част от съдържа­нието на книгата е посветена на осъдителното поведение и на други хрис­тиянски народи и държави, на техните ар­мии и бунтовнически фор­мирования по време на пос­ледните 100 години на Османската импе­рия. На стълкновенията им с османците и османската армия, а именно: на руснаците и Русия, гър­ците и Гърция, на арменците и в по-малка степен на сърбите и Сърбия. Не са спестени и фактите за участието във взаимното изтребление на противната страна – тур­ците, татарите и черкезите, причинили също немалко страдания и мъки на християните. Не е пропуснато да се посочи вината и открои злокоб­ната роля на някои от Великите сили (Великобритания и Франция) за сполетелите християнското и мюсюлманското населе­ние страдания.

Гледните точки, които липсват в тази книга и които изобщо са загърбени и не се споделят от Маккарти, са на историографиите на западноевропейските държави, САЩ, на руската, арменската и на балканските страни. Личи, че авторът на книгата ги отминава съвсем умишлено, защото те отдавна са тиражирани и чути. Той си е пос­тавил за цел да ни представи другата, премълчаната история, прик­риваната, другата истина. И като резултат от задълбоченото му про­учване се оказва, че истината за много от дискутираните събития е някъде по средата: и от едната, и от другата страна (мюсюлмани-християни) в продълже­ние на 100 години се извършва взаимно изт­ребление. Оттук нататък вече е спорен въпросът кой повече е избил, кои са по-потърпевши - християните или мюсюлманите. Маккарти твърди, че това са мю­сюлманите.

Книгата, с която Маккарти за първи път се представя в Бъл­га­рия и която най-вероятно ще предизвика значим обществен инте­рес, е подкрепена с доста солидни и необорими научни доказателства. Видно е, че става въпрос за сериозен научен труд, който може да служи като еталон как трябва да се дискутира по спорните теми от истори­ята. И като еталон за хуманизъм и толерантност. Маккарти просто ни е предоставил в пълна степен и по коректен на­чин само конкретните исторически факти.

Оставяме българския читател сам да прецени дали изнесените многобройни и звучащи доста скандално факти са достоверни. Сами да решат доколко основателни са изводите на Джъстин Маккарти, част от които се отнасят и до историята на България през разглежда­ния период. Думата за професионалната стойност, за качествата и обективността на този солиден научен продукт има и немалоброй­ната армия от титулувани български историци, чиято тясна специа­лизация е османистиката, а по-конкретно последните 100 години от историята на Османската империя (в това число българската, бал­канската). За­сега е ясно само едно, че и те често са ползвали изво­рите и литера­турата, на които Маккарти се позовава, при това с го­ляма вещина и педантичност. Дали си е съчинявал и преиначавал, лесно може да се провери.

 McCarthy's studies concentrate on the period in which the Ottoman Empire crumbled and eventually fell apart.

Няма нищо страшно в това да прочетем другата история. Може би е полезно да изпием една горчива чаша, да научим какво другите пишат за нас. И без това тези събития напоследък много повече и все по-открито се дискутират и вече не можем да се прест­руваме, че не знаем за написаното. Без да сочим кое е истина и кое неистина, на­мираме книгата на Джъстин Маккарти за ценна, защото дава разли­чен поглед към исторически събития, в които има много митология и политическа партизанщина. Освен документалните из­точници е използвана впечатляваща по своя обем научна литература. Гледната точка не само е различна от официалната, но тук несъм­нено става въпрос за научен, творчески опит да се представи истори­ята през различна оптика. Дори само това я прави ценна, за да я пре­поръчаме на читателите.

Ст. н. с. д-р Веселин Ангелов

---

¹ Death and Exile: The Ethnic Cleansing of Ottoman Muslims, 1821-1922 (Смърт и изгнание: етническо прочистване на османс­ките мюсюлмани, 1821-1922 (Принс­тън, Ню Джърси, 1995); The Ottoman Peoples and the End of Empire (Historical Endings) (London : Arnold ; New York : Oxford, 2001) Османските народи и края на империята (Исторически завършеци) (Лон­дон, Ню Йорк, 2001); The Ottoman Turks: An Introductory History to 1923 (London ; New York : Longman, 1997) (Османските турци: встъпителна история до 1923, Лондон; Ню Йорк, 1997); Muslims and Minorities: The Population of Ottoman Anatolia and the End f the Empire (New York : New York University Press, 1983) (Мюсюлмани и малцинства: Населе­нието на ос­манския Анадол и краят на импе­рията (Ню Йорк, 1983); Turks and Armenians: A manual on the Armenian question, (Washington, DC : Committee on Education, Assembly of Turkish American Associations, 1989) Турци и ар­менци: на­ръчник по арменския въпрос (Вашингтон, 1989); Arab World, Turkey, and the Balkans, 1878-1914: A Handbook of Historical Statistics (Reference Publication in International Historical Statistics, Арабският свят, Турция и Балканите, 1878-1914,  (Boston, MA : GK Hall, ©1982) Историческа статис­тика (Бос­тън, 1982); Who Are the Turks? (A Manual for Teachers) by Justin McCarthy and Carolyn McCarthy with contributions by Talat Halman, Ülkü Bates, and Özlem Sensöy (New York, NY : American Forum for Global Education, ©2003) Кои са тур­ците? Наръчник за учители (в съавторство с Каролин Мак­карти и с участието на Талят Халман, Юлкю Бейтс и Йозлем Сенсой (Ню Йорк, 2003) и др.